ТРИСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 17 декември 1993 г.
(Открито в 9 ч. и 25 м.)
17/12/1993
Председателствували: председателят Александър Йорданов, заместник-председателят Йордан Школагерски и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам заседанието на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с направените предложения за решения и промени в дневния ред.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация на основание чл.32, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се гласува решение за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 20 декември 1993 г., понеделник, от 15,00 ч. при следния дневен ред:
1. Обсъждане и приемане на второ четене на Законопроекта за реда и преоформяне на неиздължените кредити.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденци в Република България.
Има думата за противно становище господин Венцеслав Димитров от името на парламентарна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам да изкажа противно становище и то в две направления. СБ/КТ 181.1
Най-напред ние по принцип се обявяваме против провеждане на допълнително заседание в понеделник.
Освен това ние сме против, ако вие с вашето мнозинство гласувате такова заседание, на това заседание да се разглежда актуализацията на бюджета. Както казахме, за актуализацията на бюджета мисля, че днес сме се събрали. Тук е и министърът на финансите. Вие сте парламентарното мнозинство и вие трябва да поддържате, а не да подвиквате. Знаете, че пенсиите на редица места са спрени да се изплащат. Ако не се актуализира бюджетът, и министърът ще ви каже, че се създава... (Шум и реплики в БСП и коалиция) Искате в понеделник. Аз ви казвам, че днес трябва да актуализираме бюджета.
Така че възразявам против това предложение в две направления: първото - въобще да има заседание в понеделник и второто, евентуално ако има заседание, да се разглежда актуализирането на бюджета, защото актуализирането на бюджета трябва да стане днес, сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров. Няма нищо по-добро от това, ако бъдещата работа се свърши днес. Но така или иначе предложението е направено перфектно. Ако днес се свърши тази работа, естествено дневният ред за понеделник ще отпадне.
Моля, режим на гласуване. Ще дам 3 минути като първо гласуване.
Гласувайте предложението за извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 20 декември 1993 г.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 207 народни представители, за 122, против 84, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Постъпили са предложения за промени в дневния ред.
Има три предложения за точка първа.
Господин Найденов като председател на Парламентарната група на Новия съюз за демокрация прави предложение за т.1 да бъде обсъждане и приемане на второ четене на Законопроекта за реда и преоформяне на неиздължените кредити. Тя и без това е точка първа в момента. 181.2
Също така той прави предложение точка първа да бъде първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет.
Кое точно се предлага? В момента въпросът за неиздължените кредити е точка първа. Да подлагам ли на гласуване точката за бюджета?
РАДКА ВАСИЛЕВА (от място): Оттегляме го. Второто предложение остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме точка първа от дневния ред да бъде първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 212 народни представители, за 207, против 1, въздържали се 4.
Точка първа става първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет.
Точка втора остава въпросът за лошите кредити.
Постъпило е предложение точка първа от дневния ред да бъде Проекторешението за членуване на България в НАТО. Предложението е на господин Васил Михайлов.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
От общо гласували 216 народни представители, за 92, против 76, въздържали се 48. (Викове: "У-у-у!", свиркания в СДС)
Предложението се отклонява.
И така: първа точка е бюджетът.
Втора точка са лошите кредити.
Постъпило е още едно предложение от господин Златимир Орсов - точка втора да бъде второ гласуване на проекта за Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
От общо гласували 201 народни представители, за 88, против 64, въздържали се 49.
Предложението не се приема. 181.3
Пристъпваме към дневния ред. Моля председателят на Законодателната комисия господин Александър Джеров да докладва становището на Законодателната комисия по проекта за закон за изменение на Закона за държавния бюджет. Докато дойде господин Джеров, моля да гласуваме заместник-министърът на труда и социалните грижи господин Николай Николов да бъде допуснат в пленарната зала. Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители, за 156, против 9, въздържали се 20. Предложението се приема. Моля господин Николов да заповяда в пленарната зала. Господин Орсов, заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги, вземам думата, за да предложа в залата да бъде допуснат и господин Бабанов - началник на управление в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване, гласуваме в залата да бъде допуснат господин Бабанов - началник управление в Министерство на финансите. Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители, за 149, против 28, въздържали се 14. Предложението се приема. Моля, господин Бабанов да заповяда в пленарната зала.
Моля представителят на Законодателната комисия господин Мулетаров да заповяда и докладва становището по законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, законопроектът за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. е внесен от Министерския съвет. От председателя на Народното събрание той е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета.
Двете комисии, Икономическата и Комисията по бюджета, са изготвили своите становища, които са представени на народните представители.
Законодателната комисия в заседанието си на 16 декември 1993 г. разгледа внесения законопроект като се запозна със становищата на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия. Членовете на Законодателната комисия считат, че законоВТ/ЛТ 182.1. проектът не противоречи на Конституцията на Република България, както и на законодателството на страната. Право на Министерския съвет е да поиска актуализация на бюджета. По отношение на предложените числа и цифри в предложения законопроект членовете на Законодателната комисия считат, че те трябва да се обсъдят от народните представители в пленарна зала, като се вземат под внимание препоръките на двете водещи комисии - Икономическата и Комисията по бюджета и финансите.
Законодателната комисия предлага законопроектът за изменение на бюджета за 1993 г. да бъде обсъден и гласуван на първо четене и при положение, че не постъпят съществени предложения за промени на проекта, а само някои изменения, посочени числа и цифри, да бъде приет на днешното заседание и на второ четене.
Уважаеми господин председателю, поради това, че по внесения законопроект най-съществени промени предлага Икономическата комисия, тъй като в нейното становище са предложени и заместващи текстове, аз предлагам законопроектът да бъде четен от председателя на Комисията по бюджета и финансите или евентуално от председателя на Икономическата комисия, тъй като материята не се отнася до правомощията на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, ако ми позволите да прочета доклада на Комисията по бюджета и финансите. Той не е много голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, разбира се, слушаме Ви. Имате думата. След това същото трябва да направи и Икономическата комисия. 182.2. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така. Да.
Може би и социалната. Аз не знам, защото това най-вече касае бюджетът за социалното осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: На заседание, проведено на 14 декември 1993 г. Комисията по бюджета и финансите разгледа предложената от Министерския съвет актуализация на бюджета, заедно с управителя на БНБ проф.Тодор Вълчев и специалисти от Министерство на финансите и Министерство на труда и социалните грижи.
Комисията констатира съществен недостиг на средства в приходната част на бюджета за социалното осигуряване, както и надвишаване на разходната част, в частта, предназначена за изплащане на пенсии.
Тъй като няма вече никакви възможности за компенсиране с евентуалното нарастване на други приходни пера, комисията е на мнение, че единственият начин е да се актуализира бюджетът чрез повишаване на бюджетния дефицит с исканата от правителството сума.
Заедно с това обаче, комисията поддържа тезата, че са необходими строги мерки за повишаване финансовата дисциплина от страна на държавните предприятия по отношение на извършване на вноските за държавно и обществено осигуряване.
Комисията предлага законопроектът да се ограничи само с корекция на най-важните позиции и по този начин текстът да бъде намален и неговото приемане да бъде улеснено.
Освен това, в духа на дискусиите, които станаха в комисията, се предлага създаването на нова алиния към – 13 от Преходните и заключителни разпоредби за Закона за държавния бюджет за 1993 г. със следния текст.
"Юридическите лица с държавно участие над 50 на сто, които не са се издължили към ДОО, не могат да увеличават и индексират заплати и други възнаграждения за четвъртото тримесечие на 1993 г.".
Какви са мотивите? Мотивите са, че тази актуализация се налага поради невнасянето на значителни суми, по-големи от МС/КТ 183.1 предвидения бюджетен дефицит в бюджета на Държавно обществено осигуряване. Няма финансова дисциплина.
Защо се предлага в – 13? Защото с – 13, когато приемахме Законът за държавния бюджет за тази година, се предвидиха някакви мерки, за да се повиши събираемостта на приходите в Държавно обществено осигуряване. За съжаление, това изглежда не е станало, така че сме принудени да предложим малко по-строги мерки.
Бяха дискутирани даже и подобни предложения като ръководителите на тези предприятия да получават само минимална заплата, докато се издължат, обаче ни казаха, че от юридическа гледна точка това трудно може да се направи, защото влиза в противоречие с други нормативни актове.
Тезата обаче на нашата комисия е, че трябва да се направи всичко възможно такива работодатели повече да не могат да укриват доходи.
Между другото се констатира, че някои от работодателите съвсем съзнателно и може би, под натиска на профсъюзите, не са правили такива отчисления за Държавно обществено осигуряване. Даже и нещо повече, те даже не са и отчислявали дължимите данъци по чл.4 върху заплатите. Мисля, че такова нещо не може да продължи и ние очакваме от правителството да предложи такива мерки, за да се събират тези пари, защото в края на краищата върху това се базира държавността в една страна - да могат да се събират данъците.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров!
От Икономическата комисия кой ще докладва нейното становище?
Професор Стоилов, Вие ли?
Заповядайте, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Икономическата комисия на свое заседание на 15 декември 1993 г. обсъди внесения от правителството Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. 183.2
На заседанието присъствуваха специалисти от Министерство на финансите и Българска народна банка.
Комисията подкрепя законопроекта и предлага той да има следния вид.
Аз ще се въздържа да зачета, това, което следва...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Какъв е този български език - да зачета?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Извинявайте, че наруших слуха ви!
Тъй като това, което предлагаме е един съкратен вид на внесения от Министерство на финансите проект за актуализация на бюджета, което ще трябва да бъде съдържание на доклада било на председателя на Законодателната или на Бюджетната комисия.
В – 3 Икономическата комисия предлага: "Юридическите лица с над 50 на сто държавно и общинско участие, които не са направили дължимите вноски за обществено осигуряване да не могат да извършват индексация на заплатите за четвъртото тримесечие на 1993 г.".
Както виждате, в този пункт, становищата на двете комисии - Бюджетната и Икономическата, съвпадат с малка разлика в редакцията.
Икономическата комисия предлага на правителството да набележи мерки за гарантиране приходите на общественото осигуряване през следващата година, включително и чрез промяна на Наказателния кодекс.
Комисията препоръчва на Народното събрание да ускори приемането на законопроекта, което ще създаде условия за намаляване на социалното напрежение в страната.
Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин професор!
Постъпило е предложение наред с управителя на Българска народна банка проф.Тодор Вълчев в днешното заседание на парламента да участвуват подуправителят Данчо Колев и господин Любомир Христов - главният икономист на Банката.
Моля, гласувайте за тяхното участие в заседанието!
Моля, режим на гласуване. Гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 183.3
От общо гласували 178 народни представители, за 145, против 24, въздържали се 9.
Посочените господа могат да участвуват в заседанието на парламента.
Откривам дискусията по закона.
Законът е на първо четене. Всяка парламентарна група разполага с по 30 минути. Ако се поиска удължение с една трета, това е времето, което по правилник имаме възможност да употребим за този законопроект.
Нито една парламентарна група досега не е заявила ораторите си.
Моля, който желае, да вземе думата!
Изглежда, че всички приемат докладите на комисиите (реплики от залата) и при това, ако няма желаещи да вземат думата...
Заповядайте!
Има думата народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателствуващ!
Уважаеми дами и господа! Учудващо е, че законопроектът не е разпределен на Комисията по труда и социалното осигуряване, а касае частта от бюджета, който е под нейно наблюдение.
Аз ще говоря от собствено име. Подкрепям предложението за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 1993 г., тъй като дълбоките ми разбирания са, че бюджетът е една субективно съставена конструкция. Естествено, обективно отразяване на реалната икономическа ситуация в страната, но в същото време зад бюджета и зад неговата разходна част, и по-конкретно в частта му за социалното осигуряване и социалните помощи стоят живи хора.
Известен е катастрофалният икономически спад в хода на реформата в нашата страна, а това силно ограничава възможностите на икономиката за поддържане на едно достойно жизнено равнище и едни съответствуващи на потребностите на издръжката на живота социални плащания.
Вземам думата, за да направя някои пояснения, тъй като много от гражданите на страната, и по-специално от общинските администрации, се надяват, че с актуализацията на бюджета ще 183.4 бъдат задоволени много от исканията за удовлетворяване на недостига в общинските бюджети. Това е най-необходимото, което трябва да се направи като корекция на бюджета за тази година. И трябва да се обясни както тук на част от колегите, така и на населението в страната, че преразпределението вътре в държавния бюджет, в бюджета на Обществено осигуряване, не става дума за сметка на намаляване на определените средства по линия на социалните грижи, на социалното подпомагане.
Преразпределението на бюджета за Държавно обществено осигуряване става за сметка на изменение на демографските характеристики на населението. Намаляват се планираните средства за стимулиране на раждаемостта и за заплащане на краткосрочни обезщетения поради болест, бременност и гледане на малко дете. 183.5
Защо това е така? Само за една година броят на работните места в обществения сектор на производството намаля с близо половин милион. Това, естествено, намалява и броя на хората, които ползват отпуски поради болест и други неприятни стечения на техните житейски съдби. Намалява и раждаемостта. Това също дава възможности за една икономия от предвидените средства за помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и едно вътрешно преразпределение в бюджета.
Аз ще обърна вниманието ви на няколко тревожни цифрови характеристики за нашата, бих казал, повече демографска и социална действителност. Само за половин година (1993 г.) раждаемостта в България е спаднала с 0,3 промила. Детската смъртност се задържа. Тревожно се увеличава естествената смъртност на населението. А това не е добър показател за жизнения стандарт в обществото. За половин година също смъртността се увеличава с 0,5 промила.
И тъй като е възможно тук да има, а в печата вече се появиха, такива спекулации, че това е бюджет, приет с гласовете на социалистическата партия и че е грешка неговото приемане, искам да внеса едно уточнение.
Бюджетът беше приет с определени норми за събираемост на данъци и осигуровки по линия на обществено осигуряване. И тук може би трябва да разделим отговорности между законодателна и изпълнителна власт.
Това, което се искаше от парламента - да поеме отговорност за един бюджет, по наши убеждения реално съставен, с отчет на реалните възможности на нашата икономика, беше направен от депутатите.
В същото време изразяваме своето неудовлетворение от действията на изпълнителната власт по изпълнение на приходната част на бюджета. Ние говорим сега само за частта за държавно обществено осигуряване. Дължи се една сума от около над 6-6.5 млрд. само по линия на общественото осигуряване, и то преди всичко от държавни предприятия.
Имам чувството, че държавната хазна се е превърнала в благотворителна касичка и в нея пуска, само който иска, а който иска, пуска, колкото той прецени. Това не е пазарна държава, господа! И мисля, че жертва на политическа пропаганда са онези стопански субекти, които се заблуждават, че в пазарните СД/ЛТ 184.1. общества няма данъчни отношения. Една държавност се гради на нейния бюджет и този бюджет трябва да бъде попълван с коректни икономически отношения в обществото.
Призовавам да подкрепите законопроекта. Имам предложение днес да минем закона и на второ четене, тъй като напрежението специално по отношение на пенсионните плащания е огромно. Не стигат парични средства за изплащане на пенсиите за месец декември с увеличенията за октомври и ноември за около една трета от българските пенсионери. Днес трябва да уверим банката и съответните държавни институции, че парламентът разрешава корекции в бюджета и средствата да бъдат направени по съответните клонове за изплащане на пенсиите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев.
Друг да желае? Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! От името на Парламентарната група на СДС моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрах. Тридесет минути почивка. (Звъни)
(9 ч. и 58 м.)
184.2.(След почивката)
10 ч. и 40 м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Досега се изказа един народен представител.
По процедура? Заповядайте, господин Христов!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Всеки петък по време на парламентарния контрол има пряко предаване по Българската национална телевизия. Ние предлагаме и днес да има пряко предаване по телевизията. И на подвикванията, че това не е парламентарен контрол, мога, въпреки че едва ли е необходимо, да кажа, че по-силна форма на парламентарен контрол от гледането на бюджета на едно правителство едва ли може да се намери. И нека някой да стане да обоснове това нещо като противно, ако иска.
Предлагаме да се предава пряко по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това няма да пречи на работата на парламента. В моите прерогативи е да го разпоредя. Продължаваме заседанието.
Моля ви, един от квесторите, елате при мен. Аз ще разпоредя да се предава пряко. Моля Ви! Това е моя работа.
Продължаваме дискусията по закона. Заповядайте!
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Понеже имаме пряко предаване, представете се в ефир.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Д-р Йордан Тодоров, председател на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, НСД.
Тъй като важността на тази актуализация на държавния бюджет се осъзнава от всички, аз смятам, че ще разберете и грижата на комисията, на която аз съм председател, защо се събра в две заседания, обсъди и взе становище без това да е искано от председателството на Народното събрание. И това становище, а след това и моето лично мнение по въпроса аз ще ви прочета.
"Становище относно законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. НЧ/ЗТ 185.1
На свое редовно заседание на 12 декември и на извънредно на 16 декември в присъствието на представители на Министерството на финансите комисията разгледа законопроекта и изрази следните съображения:
Счита за целесъобразно да се актуализира бюджета на Република България за 1993 г. В същото време е необходимо Министерството на финансите на базата на анализа на текущото изпълнение на бюджета да приложи диференциран подход за осигуряване субсидиите на общините в рамките на чл. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г."
Тук трябва да кажа, че ние обсъдихме и приемаме становището, което чухме преди малко, на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия с едно предложение към правителството - да не се изплащат индексациите на заплатите за четвъртото тримесечие на предприятията, неиздължили се по ДОО.
При гласуването на горепосоченото становище "за" бяха 10 души от комисията и "въздържали се" - 3. Тримата бяха представители на СДС.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): А ти с каква бюлетина влезе в парламента?
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Аз ще изкажа личното си становище по този въпрос, а не на комисията. Смятам, че един явно позитивен акт на правителството не може да не бъде подкрепен от народното представителство, независимо от цвета и партийните пристрастия. Това не означава обаче, че нямам критика към правителството за неизпълнението на приходната част на бюджета, която ни доведе до това положение сега.
Изказвам своето мнение, че една от причините за това е и неудачната позиция на Министерството на финансите по въпроса за данъчната администрация. Предложението на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление в нейното мнозинство при гласуване Закона за данъчната администрация бе местните данъци и такси да се събират от общинска данъчна администрация. Такова е мнението на комисията в нейното мнозинство и сега. Под натиска на представителите на Министерството на финансите тогава, не присъстваше министърът, и на бившия министър на финансите господин Иван Костов, това предложение бе отхвърлено. 185.2 И ето резултата: голяма част от данъците не бяха събрани. Аз държа да го кажа лично, че това нещо до голяма степен се дължи на незаинтересуваността на централизираната данъчна администрация. Тук не става въпрос за оцветка и за партийност, господа.
Аз лично смятам също така, че правителството трябва да поеме ангажимента не просто ние да му гласуваме актуализация на бюджета недеференцирано, а това, което му гласуваме - да отидат необходимите суми и за актуализация, и за запълване недоборите на здравеопазването и образованието. Знаете колко силно е напрежението в това отношение.
И още един път искам да подчертая, че съобразно Закона за бюджета, който приехме и който сега актуализираме, чл. 9, ал. 2, т. 2 задължава Министерството на финансите трансферите за социално осигуряване и общините. Това, което сега му гласуваме, наравно трябва да бъде за социално осигуряване и за попълване недоборите на общините. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, д-р Тодоров!
И следващият момент, ако бяхме приели старата постановка на закона, сега Министерството на финансите щеше да търси извинение за двойната администрация. А сега само те са отговорни за неизпълнението на бюджета.
Заповядайте, господин Костов! Изказване или реплика?
ИВАН КОСТОВ (СДС): Реплика. Уважаеми господин председателстващ, колеги! Моята реплика към изказалия се председател на комисия е следната:
Първо, известно ли Ви е, че миналата година приходите в общините бяха събрани от същата тази данъчна администрация 112 на сто - вместо 13 млрд. и 800 млн. около 15 млрд.лв.?
И как така миналата година същата тази данъчна администрация е събрала приходите, а тази година не може да ги събере? Това го казвам, защото правите инсинуация в изказването си на своята собствена позиция. И инсинуацията беше съвсем очевидна, че отново предишното правителство е виновно за това, че не са събрани приходите от общините от сегашното.
И вторият ми въпрос към Вас вече е въпрос на отговорност като председател на комисия. Господин председателю, защо не се заинтересовате за следното: правителственият бюджет според записката на министър-председателя ще бъде изпълнен 80,1 на 185.3 сто. Как ще бъдат приведени трансферите на общините, за които Вие носите пряка отговорност в размерите на 90 на сто? Откъде ще се вземат тези пари? Защо не поискате гаранции, че тези пари ще бъдат приведени? Нали това е Вашето задължение.
Та питам Ви: имате ли становище по този въпрос? Как при 80 на сто изпълнение общините, за които Вие отговаряте, ще получат поне 90 на сто трансфер от правителствения бюджет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря! Реплика на господин Филип Димитров най-напред и след това... А, за изказване? Заповядайте! 185.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя една реплика по повод изказването на д-р Йордан Тодоров.
Най-напред, а това нека да се схваща и като апел към всички следващи изказвания, нека предложенията да са във форма удобна за поставяне на гласуване, за да се облекчи работата, още повече, че беше направено предложение незабавно след първото четене да се отиде към второ.
Аз специално не мога да разбера как това предложение за диференцирания подход да го поставим някак си на гласуване, да го квантифицираме, да го облечем в цифри и да го представим като алтернативно предложение на това на правителството, за да може да се гласува от пленарната зала.
Ако обичате, господин Тодоров, нещо в тази насока, ако може да направите, ще Ви бъда благодарен, защото ще облекчите колегите с гласуването.
В още една посока искам да го реплекирам, защото наистина тук имаше известни инсинуации.
Господин Тодоров, когато обсъждахме бюджета, аз лично го предложих, но зад това застана и цялата Парламентарна група на Съюза на демократичните сили, разпределянето на приходите от данъка върху общия доход да става в пропорция, както ставаше при предишното правителство, което мисля, че и Вие подкрепяхте тогава - 70 към 30, не е 50 към 50. И тогава до този колабс повсеместен в общините сигурно нямаше да се стигне. Но Вие това някак си забравяте да го изтъкнете. Моля Ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Две реплики. Трета има ли? Няма трета реплика. Заповядайте, д-р Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Аз нямах намерение да отговарям на господин Иван Костов, но понеже по същество ми зададе въпроси господин Венцеслав Димитров, аз ще му отговоря.
Първо, сигурно и господин Венцеслав Димитров не си спомня, че в становището на нашата комисия се защитаваше същата позиция 70 към 30. Така че тук сме били винаги на едно становище. РД/ЗТ 186.1
И по въпроса всъщност тук индиректно за господин Иван Костов. Аз не говоря нито за партии, нито за СДС. Тогава съм подкрепял искрено правителството на господин Филип Димитров и аз нямам критики по този въпрос. Имам критики лично към господин Иван Костов, че той защити една позиция, която аз лично, пак казвам, не от името на НСД или на някой друг, аз считам за неправилна. И тази позиция е неправилна и се защитава и досега от Министерство на финансите. Аз мисля, че това е ръждата на миналото виждане по тези въпроси.
Аз съм бил известно време кмет на една от столичните общини, събирал съм данъци и зная как се събират тези данъци и такси. И съм убеден и сега, и ще апелирам и за в бъдеще, тогава когато има възможност данъчната администрация да стане общинска, или само общинска, а не двойна данъчна администрация, както се говори, която събира по-добре данъците. А защо не бяха събрани миналия път данъците и сега? За това има обяснение и мисля, че някои колеги могат да го кажат. Тогава беше малко надут плана за приходната част и затова така се получи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, д-р Тодоров. За изказване има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна искам да направя едно разграничение. Да не си помисли някой, че сме се събрали тук да решим просто дали да дадем още някой лев на правителството, та дано успее да си свърши работата. Не става дума за това. Става дума за констатацията на провала на една финансова политика и независимо от действията, които ще се извършат тук, за удара, който тя съставлява върху гражданите на тази страна.
Защото това, което се предлага в този бюджет, в този законопроект за актуализация на бюджета за 1993 г., по същество представлява включване в оборота на крупна парична маса буквално в последните дни на 1993 г. И вие би трябвало добре да разбирате, че тези хора, които днес страдат за това, че не могат да си получат парите, утре и вдруги ден ще страдат за това, че след като си ги получат ще се окаже, че те са се обезценили. Разбирате ли това! (Смях от блока на БСП и коалиция) Радвам се, че го 186.2 разбирате, защото оттам нататък се поставят следващите въпроси. Вие виждате, че премиерът на България и финансовият министър на България не са в тази зала, макар че би трябвало да бъдат. Аз обаче ги разбирам, защото те вероятно нямат сили да ни погледнат в очите и затова ги няма тук. А те нямат сили да ни погледнат в очите затова защото резултатът, с който ние се сблъскваме сега, е резултат от една изцяло криво водена финансова политика, първо, и от низ от лъжи, второ.
Има едно Гьобелсково правило, което се спазва от представителите на лявата страна на залата, което гласи, че десетократно повторената лъжа става истина. И ние видяхме резултата от този Гьобелсов подход дори в изказванията на господин Йордан Тодоров, който преди малко едва ли не като нещо добре познато повтори една от тези лъжи, които многократно депутатите от лявата страна на залата идваха да повтарят тук от тази банка.
За какво става дума? Става дума, че това правителство било тежко обременено във финансовата сфера и затова, видите ли, не могло да си провежда политиката.
Дами и господа, всички от вас, поне тези, които са взимали отношения, тези, които са взимали думата и са излизали на тази банка, за да говорят това, добре знаят, че това е лъжа. Защото в отчета за изпълнението на бюджета за 1992 г. именно това правителство, което сега не смее да се покаже тук, призна, че всички приказки за някакъв латентен дефицит, който му бил завещан, и за неизпълнението на бюджета от правителството на СДС, са били лъжа.
То призна, че общините са успели да изпълнят своя бюджет в частта за собствените приходи със 120 на сто за 1992 г., дами и господа, със същата тази администрация, която сега трябва да му служи за извинение.
То призна, че правителството на България през 1992 г. е успяло да гарантира на общините в 100 на сто предвидената в бюджета субсидия. То призна, че държавният бюджет за 1992 г. е бил изпълнен 97 на сто.
Аз моля тези, които са ставали да лъжат от тази трибуна, да си посипят главата с пепел, защото поне това би могло да бъде някакъв вид извинение за тях. 186.3
Също така лъжа се оказа и твърдението на премиера, който излезе тук, за да говори, че някакви 2 млрд. и 600 млн.лв. били заделени и прехвърлени за следващата година, понеже не били изплатени от правителството през 1992 г. на Българската национална банка. Тогава, когато в същия този отчет, подписан от него, се оказва, че тази сума не е била дължима, тъй като предварително е съставлявала вече задължение на банката.
Така че, дами и господа, след всички тези многобройни лъжи, които някои от тук присъстващите в тази зала съзнателно и преднамерено изричаха от тази трибуна, след всички тези, повтарям, лъжи, които се тиражираха в националните медии и които бяха изразявани тук от министър-председателя и министрите на България, съвсем не е неестествено, че ние не ги виждами тук на тази банка. Защото тях ги е срам от резила, до който са стигнали. Само че какво става дума оттук нататък?
Става дума за това, че сега правителството ни предлага ние кротко да увеличим неговите разходи с 5,5 млрд.лв., като ги прилепим към бюджета за общественото осигуряване. Апропо, ако сравните същия този отчет, за който ви говоря, вие ще видите, че неговото изпълнение през 1992 г. е било, ако не ме лъже паметта, около 102 на сто.
Е, добре, това на което не ни отговаря предложението за актуализация на бюджета. Е, направени ли са необходимите усилия, за да се потърсят други ресурси в държавния бюджет? Отговор на това няма. Идва се тук и се казва просто: дайте парите.
Друг въпрос, на който не ни се отговаря с това искане е: направени ли са някакви опити за икономии по други пера? Не, и това не ни се казва. Идва се тук и се казва просто: дайте парите.
Добре, дами и господа, ако ние имахме тези пари в джоба си, да ги извадим, пък да ги дадем. Очевидно е, че хората не са длъжни да страдат заради пълната негодност на едно правителсво да си изпълни бюджета. Проблемът обаче е друг. Проблемът е, че сега ние няма да бръкнем в джобовете си, за да ги извадим, а ще трябва да намерим някакъв друг начин и аз се връщам с това, с което започнах. Ние ще трябва да създадем един допълнителен, 186.4 и то огромен, в размер на 5,5 млрд.лв., инфлационен натиск сега, в последните дни на годината. И резултатът от него ще бъде, че тези пенсионери, които не са си получили пенсиите, тези социално слаби хора, които не са си получили помощите, тези работници, които не са си получили заплатите, ще получат нещо, но докато го получават ще разберат, че с него могат да купят много помалко, отколкото са очаквали. 186.5
Тоест, ние ще гласуваме тук, за да бъдат тези хора обеднели! И това е резултатът от политиката на вашето правителство! Това е резултатът от предложеното от вас изменение за актуализация на държавния бюджет за 1993 г.
Тогава когато човек си даде сметка за това, той може да разбере на какво Съюзът на демократичните сили се противопоставя.
Съюзът на демократичните сили иска хората да си получат заплатите.
Съюзът на демократичните сили иска пенсионерите да си получат пенсиите.
Освен това Съюзът на демократичните сили не иска да бъде бръкнато в джоба на майките с деца или на бременните, както вие ни предлагате.
Това което Съюзът на демократичните сили иска, е, ако сте способни въобще, да направите един последен опит и да видите възможно ли е да намалите този удър върху джоба на населението в някаква степен, като си разровите перата на бюджета и видите може ли оттам да се извади нещо.
Казвам: вие да видите..., затова защото съгласно закона никой друг няма законодателната инициатива да предлага Закона за бюджета или изменение в него освен правителството.
Надеждите ми са малки. Предполагам, че вие няма да направите това. Предполагам, че резултатът, за който говоря, ще бъде постигнат в сто процента и хората ще го разберат по джоба си. И затова предполагам, че и ние няма да бъдем съгласни с това, което вие ни предлагате.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Матинчев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа.
Приемете моето изказване само като една реплика, защото считам, че не бива да се злоупотребява с търпението на народните представители.
Не бива пред вас да се развиват тези, които са лъжливи, които са погрешни! ВЙ/ЛТ 187.1.
Вие трябва да знаете истината на този дефицит и че тезата, че това щяло да бръкне в джобовете на бедните хора е нищо друго освен долна проба популизъм! (Шум в залата)
Абсолютно никакъв инфлационен натиск нямат тези 5 млрд. и 600 млн.
И ще ви обясня защо: защото и с тези пари ние имаме по-малко разходи по пенсионното осигуряване, отколкото е бюджетът, който вие сте планирали. Но когато планирахте бюджета за общественото осигуряване и когато от тук, от трибуната на Народното събрание ви казахме, че разходите правилно са планирани, но молим ви, недейте надува приходите на общественото осигуряване, никой не обърна внимание на тези възражения!
Второ, по отношение на заплатите и по отношение на политиката на доходите, парадокс и не е добросъвестно да се говори, че с тези пари, дадени в момента по бюджетите на общините за изплащането на индексации на учители, на лекари и даден вероятно половин милиард за социалните помощи, които не бяха платени, ние няма да упражним инфлационен натиск и ще бъдем пак под доходите, под таваните на доходите, които сме установили с Международния валутен фонд. Така че политиката на правителството в момента е една част, може би една пета или една шеста част да се даде за пенсии, една част да се даде за попълването на социалните помощи, на начислените помощи за населението и то още тази година и да бъдем без дълг към народа. Където не са платени заплати на учители и на лекари - ще се платят тези заплати и ще решим проблемите.
Няма! Категорично възразявам - в никой джоб няма да се бръкне. Напротив, това което искаме от вас, е с чисто социално предназначение. То е насочено и когато вие гласувате, ще знаете, че гласувате в тази тежка година, която поради найразлични обстоятелства, които бяха планирани в приходите на държавния бюджет, законите, от които ние очаквахме приходи и което не стана и поради тежката международна ситуация, имам предвид ембаргото, платежният ни баланс, признава Международният валутен фонд е намалял със 700 млн. долара. Ето за тези разлики са ни необходими средства!
Това исках допълнително да ви кажа. 187.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. (Шум и реплики в залата)
Реплика желаете? Заповядайте, господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Една реплика искам да направя на господин Димитров. И то не като адвокат, а като икономист.
Вижте, некоректно е да се злоупотребява с приказки от рода: изпълнихме си, преизпълнихме бюджета, 112 общини... и т.н.
Вижте каква е истината: на 30 юни 1992 г. преизпълнението...
ИВАН КОСТОВ (от място): Датата трябва да бъде 31 декември!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Извинявайте, 30 ноември 1992 г...
ИВАН КОСТОВ (от място): Трябва да бъде 31 декември!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Момент. Господин Костов, момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Недейте да влизате в дискусия със залата, много Ви моля!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: На 30 ноември 1992 г. изпълнението на бюджета по вашите отчети е 83,5, а на сегашното правителство е 69,6. (Шум и реплики в залата)
Но... Но, слушайте по-нататък!
В същото време има четири пера, по които през годината станаха изменения на тарифите и станаха изменения с приети данъци, които показват следното: преизпълнението на събраните мита 212 на сто; имуществените данъци - данък сгради и други, на които ние през годината изменихме тарифите - преизпълнение 780 на сто; преразчетени от минали години - 200 на сто, грубо говоря...
Ако редуцираме по всички науки, господин Костов, за планирането, ако редуцираме това изпълнение, което не е предварително планирано, и го редуцираме на 100 процента, както се отчита нормално, изпълнението към тази дата е 70,1, т.е. почти толкова, колкото е изпълнението на сегашното правителство.
И аз много моля да не се злоупотребява с това колко е събрано. Ако през тази година ние променим...
ИВАН КОСТОВ (от място): Ама защо лъжеш, бе! 187.3.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Не лъжа! Това са фактите! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ама чакайте! Не влизайте в дискусия със залата!
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ: Ако ние сега през годината отново променим - през 1994 г. - някои от тарифните ставки и предварително заложените планове се преизпълнят, тогава ще си го пише за заслуга някое правителство, което няма да има абсолютно никаква заслуга за тази работа.
ПЕТЪР ТОДОРОВ (от място): Иди го обясни на гладните! На тях им го кажи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друга реплика? Чакайте, да видим, господин Димитров, може да има и други реплики.
Няма друга реплика.
Бихте ли отговорили? Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Ако аз бях икономист, а господата Матинчев и Трендафилов литератори, може би това, което става в залата, щеше да е обяснимо. Понеже е обратното - те са икономисти, а аз съм скромен юрист, наистина се чудя какво трябва да означават тези изказвания.
На господин Трендафилов. Аз съм поласкан от това, че Вие заедно с мен се съгласявате, че всичко говорено досега тук, в тази зала, за неизпълнението на бюджета на миналото правителство е било лъжа. Благодаря Ви, господин Трендафилов, че ме подкрепихте.
Благодаря Ви и за това, че Вие признавате твърденията на господин премиера относно някакъв скрит дефицит, който му е бил завещан, също да са лъжа. Благодаря Ви, че ме подкрепяте и за това.
А оттам нататък Вие твърдите, че има някакви основания, поради които ние сме си изпълнили бюджета. Естествено, че нямаше да има начин да го изпълним без основания.
Що се отнася до съображенията на господин Матинчев аз признавам, че съм изненадан от тях.
Тук ни се говори за това, че по някакъв начин нямало да има инфлационен натиск в резултат на гласуването на тези 187.4. пет и половина милиарда лева.
Ами, господин Матинчев, ако бяхте направили това, което Ви предлагам, т.е. ако бяхте разровили бюджета и бяхте открили възможностите в него, за да компенсирате този недостиг...
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Всичко това беше направено!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Добре, и ако бяхте намерили там нещо, тогава може би във Вашите думи щеше да има смисъл. Но твърдението, че понеже вие не сте събрали приходите, като увеличите паричната маса в обръщение, няма да има увеличение на инфлацията, е твърдение, което според мен не подобава на един икономист.
Позволявам си да мисля това като скромен юрист, пак повтарям.
Очевидно е, че тези пари, които вие не сте събрали, за да вкарате в хазната, които не са дошли там като приход, не са се стопили и не са излетели в небесата. Следователно, паричната маса, за която става дума, съществува и тази парична маса, и Вие много добре знаете това, защото с тази наука сте си изкарвали хляба дълго време, тази парична маса ще трябва по някакъв начин да се увеличи, когато се завъртят тези 5,5 милиарда в последните дни на 1993 г.
Предполагам, че нямата възражения срещу това? Ако това не е инфлационен натиск - питам се кое е.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
За изказване преди Вас... Водя бележка... Преди Вас за изказване даде заявка господин Георги Пирински. 187.5. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! Защо се налага корекцията на бюджета, която сега се предлага? Защото приходите в бюджета на общественото осигуряване не са изпълнени. И когато разглеждахме в Бюджетната комисия и в Комисията по икономическа политика предложението на правителството, първият въпрос, който зададохме на правителството, е защо тези приходи не са изпълнени така, както са заложени в бюджета?
Ето какво отговори правителството. Основната част от очакваното общо неизпълнение на приходите по бюджета на общественото осигуряване за 1993 г. - около 4 млрд. и 200 млн. лв. идва от невнесени осигурителни вноски от държавните, общинските и кооперативни предприятия и някъде 374 млн. от частния сектор.
Тези приходи не са внесени, защото фирмите намират начини да заобикалят закона и да изплащат заплати, без да внасят дължимите осигурителни вноски. Неиздължените осигурителни вноски по изплатени работни заплати възлизат на 4 млр. и 73 млн.лв. и до края на годината министерството очаква те да възлязат на 4 млрд. и 218 млн.лева.
Също заслужава да се отбележи, че предвидените в закона приходи от вноски от частния сектор, а са предвидени 1 млрд. и 600 млн.лв., по експертни оценки са около 2 до 2,5 пъти под действително дължимите, при условие че някои слабости в действащото осигурително законодателство бяха своевременно преодолени и бе гарантирано строгото му съблюдаване или ефективен контрол и санкции за нарушителите.
Какво трябва да се направи, за да се преодолее това неизпълнение? По мнение на колегите от Бюджетната комисия, които участваха в дискусията, има няколко насоки на действия, които трябва да бъдат предприети.
Първото е да се повиши ефективността на банковия контрол и да се коригират празнотите в Закона за банките и кредитното дело. Второ, да се повиши ефективността на финансовите санкции за нарушителите.
Трето, да се разгледа не е ли необходимо да се въведе наказателна отговорност за тези, които укриват документи и доходи, а с това и дължими осигурителни вноски.
Нужно е да се повиши дисциплината и вътрешния ведомствен Ст.Б/ЙА 188.1 контрол и, разбира се, да се разгледа общата политика в областта на пенсионното дело и тя да се осъвремени.
Какво прави впечатление от днешната дискусия? И аз тук бих задал същия въпрос, какъвто зададе скромният юрист господин Димитров: какво означават тези речи, които сега слушаме, след като господин Венцеслав Димитров изнесе пред вас единодушното мнение на Комисията по бюджета и финансите, че тази корекция е необходима, че в комисията представителите на всички политически сили са се съгласили с тази необходимост и че се прави една допълнителна препоръка за санкция на онези фирми, които именно са нарушители, плащали са заплати и сега трябва да им бъде отказана индексация за четвъртото тримесечие, именно защото са нарушители. Отговорът е ясен за всеки, който трезво разжглежда развитието на тази дискусия. Тя е от предизборен демагогски тип. Вместо да се занимаваме с това, струва ми се, че трябва да преминем към гласуване на първо четене на този законопроект и на второ четене, да се приеме този законопроект, да стане закон, за да бъдат изплатени пенсиите на пенсионерите в установените със законите срокове.
Второто, което трябва да направим, е да се подготвим за дискусията по бюджета за 1994 година. Защото ако допуснем бъджетът за 1994 г. по същия начин да стане заложник на общественото осигуряване и по същия начин да бъде изнудвана държавата, като, от една страна, не й се плащат данъци, а от друга страна тя се поставя в положение или да не плати пенсии и да предизвика ясно какъв социален смут, или да ги плаща и след това да коригира бюджета, ние много сериозно ще накърним онази основа, която трябва да започнем да създаваме от догодина, за да можем да обслужваме и дълговете, които трябва да бъдат поети, и да осигурим възможности за онова оживление на икономиката, без което отново и отново ще се изправим пред необходимостта да коригираме бюджет, да емитираме допълнително държавни ценни книжа и т.н.
Ето защо, господин председателю, аз бих предложил, правя процедурно предложение, да преустановим дискусията (протестни викове в СДС) и да преминем към гласуване на първо четене.
Имам ли, господа, право да направя предложение? Вие имате право да направите обратното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега ще ви дам отчет. С двете изказвания БСП и коалиция има изчерпани 13 минути. Из188.2 казването на господин Филип Димитров беше девет минути и на господин Йордан Тодоров - шест минути.
От заплануваното време остава доста. Постъпил е списък от Съюза на демократичните сили за още шест оратори. Това са господата: Нейчо Неев, Венцеслав Димитров, Илиян Шотлеков, Стоян Райчевски, Константин Тодоров и Иван Костов. Имаме време. СДС разполага с двадесет и една минути, БСП и коалиция - със седемнадесет минути, НСД - с двадесет и четири минути. Това е към този момент времето за дискусии.
Независимо от това направено е предложение за прекратяване.
За противно становище има думата Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз просто се изненадвам как един човек, който го смятах за интилигентен, господин пирински, може да направи такова предложение по време на дискусията на такъв важен законопроект за актуализация на държавния бюджет. Това не е с един лев или със сто лева, а с пет милиарда и половина.
Господин Пирински, това е Народно събрание! Чуйте и други мнения! Моля Ви, само с по едно мнение ли ще мине? Има плурализъм в мненията. Тук ще се направят предложения. То така е най-хубаво. Така беше, господин Пирински, при комунистическите събрания. Ставаха един-двама. Професор Михаил Геновски единствен правеше едно питане годишно. И сесията на парламента приключваше.
Моля Ви се, оттеглете го! Аз предлагам въобще да не го подлагате на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателя, аз не разбирам възражението на господин Димитров, защото, пак повтарям, той докладва единодушното мнение на комисията. И тази дискусия тук очевидно е с друга цел.
Моето предложение да прекратим дискусията единствено е продиктувано от това, че избирателите не искат да слушат нашите речи, а искат от нас решение. И вие добре разбирате това. (Шум и реплики в СДС) Но ако вие така тълкувате моето предложение 188.3 че аз искам да задуша градивната критика, господин Димитров, това, разбира се, е едно превратно Ваше тълкуване.
Аз съм готов да оттегля предложението си и оставям на господин председателя да прецени дали да го предложи на гласуване или не, да прояви своята характерна неутралност, защото по никой начин не искам да заглуша гласа на нито един народен представител, който иска да допринесе за решаването на проблема. (Викове и шум в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, недейте качва напрежението! Дайде да работим. Времето е дадено от правилника и следователно аз не бих го съкратил с ни най-малко. Затова водим строго спазване на графика.
Има думата Нейчо Неев. (Обръща се към господин Валентин Василев) Реплика на процедурно предложение, което аз оставям без уважение?
А, на изказването на господин Пирински за реплика. Заповядайте, господин Василев. 188.4
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, правя реплика на изказването на господин Пирински по същество. Аз не съм учуден, господин Пирински, от Вашето предложение, защото Вие искате да скриете от този народ именно това, което става с бюджета, който вие гласувахте. Ние ви предупредихме какво ще стане с този бюджет. Точно ви предупредихме и гласувахме против.
Сега, Вие изтъкнахте една много важна причина защо няма приходи, защо се провали този бюджет. Вие казахте, че нямало дисциплина, нямало финансов контрол и т.н. Това е само една от причините, господин Пирински, затова Ви правя и репликата и Ви казвам, този бюджет беше направен така, че да бъде неизпълним. И ние ви го казахме това. По същия начин е направен и проектобюджетът за 1994 г. и аз знам как ще гласува нашата парламентарна група още отсега. Той е още по-неизпълним от бюджета за тази година. И ще гласуваме против.
Второ. Кое правителство не може да си събира приходите и да си изпълнява бюджета? Само едно слабо правителство, зад което Вие седите, господин Пирински, и Вашето процедурно предложение е точно за това, за да се скриете.
Вие казвате: "Това предложение за промяна на бюджета е необходима". Ние ви казахме, че тя ще бъде неизбежна още в началото на годината, господин Пирински. А тя, че е необходима, е необходима и то не е необходима в този размер. А какво ще стане с другите 20 на сто, които правителството няма да може да събере като приходи? Как ще извърши тези разходи? Значи няма да ги извърши тези разходи. Значи още нещо е необходимо. И ще ви кажа, господин Пирински, необходимо е да си признаете вашия провал и да си отиде това правителство. Това е необходимо! Това правителство не може да направи бюджета за следващата година. И на мен ми е интересно каква ще бъде вашата оценка за проектобюджета, който ни го раздадоха. Да ми кажете колко ще бъде изпълнен този бюджет - 70 на сто или 60 на сто?
Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Друга реплика?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: А Вие сте човек, който наблюдава правителството. Поне бъдете честен и кажете едни приходи идват тогава, когато държавата си управлява своята собственост като хората. ВТ/ЛТ 189.1. Кажете ми и вие тук, в правителството, колко пъти това правителство постави един стопански въпрос за решаване, да кажем, този отрасъл работи ли, ще печели ли, ще събираме ли приходи от него. Аз докато бях наблюдател, нито веднъж това правителство не постави такъв въпрос. Така ли беше?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): А като беше министър, непрекъснато с това се занимаваше.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Е, като беше министър, се вижда, че бюджетът е изпълнен. Така че признайте си грешката и недейте, оставете, за да видим какво да правим, защото наистина хората трябва да си вземат пенсиите, но има и други неща, които трябва да се направят, освен това, което се предлага в този проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Втора реплика от господин Васил Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа народни представители, уважаеми министри, моята реплика към господин Пирински е в следното. Предложението, което се прави за промяна на бюджета за 1993 г. е определено едно признание, че този бюджет не може да бъде изпълнен и това е очевидно за всички.
Притеснявам се обаче от един такъв факт: не зная тези пари, тези милиарди, които се искат, къде точно ще отидат. Говори се, че те ще бъдат, както се казва, направени там, предвидени за пенсии. Искам да кажа например, че при липсата на сметна палата и на закон за сметната палата, апропо вие сте мнозинство вече от една година заедно с ДПС, уважаеми комунисти, аз не съм сигурен дали вече Законът за бюджета не е грубо нарушен и 13 дни преди края на годината дали това не представлява едно узаконяване на нарушен закон от страна на правителството на господин Беров.
Искам да кажа, че началникът на Генералния щам и министърът на отбраната от три месеца говорят, че за армията няма пари. Този бюджет, който беше предложен от 16 и нещо милиарда, определено, явно е недостатъчен за Българската армия. Офицерите се оказаха социално слабите в тази страна. Едва ли ще им бъде изплатена дванадесета заплата, да не говорим за тринадесета, която миналата година беше изплатена. 189.2.
В този смисъл става дума там за много голямо количество, за един голям бюджетен консуматор на средства. Затова аз не съм много сигурен за какво точно ще гласуваме в този момент и наистина съм притеснен от факта, че е възможно да узаконим груби закононарушения, които са извършени от правителството, просто защото Законът за бюджета се оказа ненормален и това правителство наистина издънва, не може да изпълни своя бюджет.
Притеснен съм включително и от факта за недостига в здравеопазването, но най-вече притеснен съм наистина за това, което се случва с армията. Извинете ме, но как да повярвам, като четейки проектобюджета за 1994 г. има една фрапираща, моля ви, фрапираща цифра за бюджета на Министерство на отбраната от 11 млрд. лв. Извинете, но това е смехотворно! При 16 млрд. за тази година и недостиг в последните три месеца! Не мога да повярвам и не мога да гласувам за такава поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други жалещи по изказването на господин Пирински за реплика? - Няма. Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, принуден съм да направя дуплика, защото бяха направени две реплики, които според мен са в нарушение на процедурата, тъй като аз не правих изказване, а процедурно предложение и Ви моля по-нататък във воденето на заседанието да не давате възможност за подобно протакане.
Но доколкото бяха направени тези реплики.
Първо, господин Василев, Вие, също като наблюдател много добре знаете, че в онези заседания на правителството, в които се дискутираше въпросът за управление на държавната собственост, аз от името на БСП много ясно и много недвусмислено поставих въпроса, че правителството не осигурява достатъчно ефективно управление на държавното участие във фирмите и дружествата. И дори вестник "Демокрация" благоволи да констатира, че Пирински ръководел заседания на правителството. Което, разбира се, беше характерният начин за изопачаване на нещата. Но и сега очевидно господин Василев не ме е слушал или не е пожалал да ме слуша. Аз съвсем не снемам този въпрос. Но този въпрос трябва да бъде разглеждан във връзка с бюджета за 1994 г., господа. 189.3. Защото никой, и господин Венцеслав Димитров, и другите участници в работата по този законопроект не оспорват, че той трябва да бъде приет. За какво тогава губим това време сега? А за 1994 г., разбира се. По този начин да продължи масово избягване на данъчни задължения, да продължи водене към изкуствени фалити на държавни фирми, по никой начин не можем да допуснем. И това е достатъчно ясно заявено на правителството от името на Българската социалистическа партия.
Второ, за това дали има резерви или други възможности и какви са цифрите в този проектозакон за 1993 г. Това беше подробно анализирано, няма защо да се губи време по този въпрос сега.
Ето защо, господин председателю, аз пак повтарям, нека да се използва времето за дебати както е набелязано, без обаче да губим време за излишни отклонения и да пристъпим към гласуване, когато се изчерпят желаещите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Нейчо Неев.
НЕЙЧО НЕЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, безспорно има една голяма повтаряемост в проблемите по бюджета.
Народното събрание е последната институция и най-сериозната институция, която трябва така да дебатира, такива изводи да направи, така че следващият кабинет, безспорно ще има следващ кабинет, да не допуска същите грешки, като този кабинет. Иначе тръгваме по най-лекия път. Това правителство казва: "Правителството на Филип Димитров е виновно", безспорно виновно, но то си понесе наказанието. Филип Димитров казва, че е виновен Димитър Попов, Димитър Попов - Тодор Живков, Тодор Живков - цар Борис, и проблемът е решен. Не, господа! Не, господа! Проблемът трябва да се знае в дълбочина, за да се знае и правилно да се вземат решенията.
Аз сега ще ви разкажа каква беше кухнята в Министерския съвет, за да ви кажа, че някои от тези господа, които отговарят и за бюджета, и за социалната политика, и за приватизацията, и за търговията чисто и просто до края на август изобщо не бяха в курса на задачите. Защото има протоколи и има виновници! 189.4.
Уважаваният от мен господин Беров, за да поиска и самото правителство, за да поиска този акт от парламента трябва да има виновни. Ще се посочат точно кои са виновните, какви грешки са направили, за да могат следващите да не ги правят. (Весело оживление в блока на СДС, ръкопляскания) А не тука, давайте да гласуваме! Най-лесно е да гласуваме. Обаче, представете си какви условия пое този кабинет, които трябва да ги изпълни за редуциране на дълга. Той това, тази лека задача не можа да изпълни, а вие му поставяте такива тежки задачи след като някои господа от Министерския съвет не могат да наблюдават задачите. Аз сега ще ви дам примери, с които вие ще видите, че и уважаемите колеги от БСП са застанали зад този кабинет. Ами вие, изобщо сте компромент... (реплики от блока на БСП). Не този кабинет. Зад някои хора. Добре. Само, не ме реплекирайте, ако искате, следващите министри може да бъдете, да спечелите изорите. Пожелавам ви. И тогава, когато бъдете в кабинета, да не допускате такива грешки. (Реплики от блока на БСП)
Много ви се моля, аз най-малко съм говорил в парламента! (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина, нека да говори! От кабинета е.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Беше, да.
НЕЙЧО НЕЕВ: Бях и се гордея, че съм бил министър, и то бях истински министър. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
Господа, пълен провал във финансовата политика. Естествено, че има виновни. (Реплики от блока на БСП) Министърът, разбира се. Добре, аз ще соча министърът.
Има виновник. Естествено, този виновник трябва да направи пълен анализ и да каже защо беше така.
Пълен провал в търговската политика. Тя беше причина, за да бъде турпилирана, и аз ще ви обясня защо, да бъде турпилирана цялата българска индустрия. Всичко в тази страна, господа, до август месец, влизаше на дъмпингови цени в България. Всичко, без изключение. Включително и цяло лято ядохме домати от Гърция, МС/ЗТ 190.1 а нашите изхвърляхме. Така.
Пълен провал в социалната политика. Че как ще внасят предприятията, след като не сме попълнили бюджета? Да не говоря за фарсове от приватизацията, Агенцията по приватизацията и уважаваният от мен млад министър Карабашев. Че той пет пъти развива някакъв цирк - смяна, връщане, смяна, връщане, без той да се занимава с проблема. Това е детинщина! (Весело оживление в блока на СДС, реплики) Не, обаче свързано с нахалство. Свързано с нахалство, това е друг въпрос. (Весело оживление в блока на СДС)
Първият провал, който стана в кабинета и вие ще видите, аз съм внасял пет пъти. Като човек, който е с над 25 години трудов стаж, мога да наблюдавам процесите и виждам, че в тази държава нещо не става. Нещо не върви.
Пет пъти съм поставял в Министерския съвет, минимум пет пъти, да се гледат мита, такси, минимални цени, какво става с бюджета, какво става по места. Уви! Нищо не става! Господин Карабашев само каза - да, да, това е пазарна икономика и всеки да си прави каквото иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Неев, нека да се върнем към законопроекта. Да оставим миналото. (Неодобрение от блока на СДС, реплики)
НЕЙЧО НЕЕВ: Господин председател, ама то това е законопроекта, това е законопроекта, защото касата е празна. А защо е празна?
Още на 5, ... (реплики от залата). Ще ви кажа защо е празна. Защото акцизите до август месец от "Нефтохим", който от Министерския съвет, още на 3 януари с най-ниски цели беше прехвърлен от Министерски съвет към Министерство на индустрията, а много добре знаем коя партия има влияние в това министерство...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Коя?
НЕЙЧО НЕЕВ: Бе прехвърлен със задължението... (шум и реплики в залата) АСП, да, АСП, да! АСП! Със задължението всеки месец да се отчитат с процесите, които вървят и търговската политика на "Нефтохим".
Уви! Нищо не стана. Разделяйки се с господин Беров, той каза - девет месеца това момче не ми докладва, и нито на Министерския съвет. 190.2
И ако обърнете, когато аз напусках Министерския съвет, акцизи, неплатени от "Нефтохим" и нефтопродукти в България, господин Бабанов може да ме коригира, защото вече три месеца не следя процесите, бяха 2 млрд. и 600 млн. Юли и август, когато се печаха господата министри по морето, какво стана? 90 на сто от нефтопродуктите в България влизаха по втория начин - без да се плаща акциза, без да се контролира. И това момченце, внесох преди 18 август, преди да си подам оставката, внесох и Министерският съвет излезе с решение до 18 август финансовият министър, аз, който въобще не ми е работа, търговският министър да докладват какво става с мита, такси, отиваме към подписване на ГАТТ. Каква търговска политика се води? Уви! Това са неща, но не се състоя, господа.
Хванах документи. Никой, с цигарите и алкохола. И това не е, вие само знаете за цигарите и алкохола. Само ако му кажете на това момче да докладва тука, ще видите, че през цялата година всички стоки в България влизат на дъмпингови цени. Че коя индустрия може да издържи? Коя икономика? И какъв е този парламент, който пък ще поеме отговорност? Оттука нататъка какво става?
Когато аз напусках, акцизите, милионите, излизат ли, господин председател? Пишете ли си милионите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кои милиони?
НЕЙЧО НЕЕВ: А, милиарди, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нали заедно ги правихте, господин Неев?
НЕЙЧО НЕЕВ: Ще ви изреждам милиарди, които сега ги търсят. Сега ги търсят, и които, ако бяхме сериозни, те щяха да бъдат в хазната. (Реплики от блока на БСП)
Моля? Вижте сега, аз казвам, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пречите на оратора. Много моля за тишина!
НЕЙЧО НЕЕВ: ... ще има друго заседание, да бъдем само народните представители, аз мога да ви разкажа много от кухнята, за да не ги повтарят следващите министри.
Сега, нещата са ясни, бяха с цигарите и алкохола. А вие знаете, тука има икономисти, една хазна се пълни от цигари, алкохол, и какво още беше? И горива. Това е. 190.3
Символични цени са подадени. Осем месеца този кабинет работи, нито един човек, въпреки че съм настоявал да се гледат тия неща, не бяха внесени от търговския министър.
Най-лошото е това, че май месец помежду си те беседват и въпреки всичко не го внесоха в Министерския съвет. Загубите от това тяхно лентяйство, аз им казвам, аз искам да са некадърници, защото другата дума, ако те не бяха некадърници е престъпление. И това е страшно!
Тогава господин Бабанов, по мои сметки, все пак, аз не бях натоварен за тези работи, имаше невнесен акциз 4 млрд. и 200 млн. Така ли беше? Четири милиарда акциз само от 2-3 продукта. Още по-голямо нахалство!
Даваме документите на господин Беров. Господин Беров цял месец не може да ги накара да докладват защо е така в държавата. Не докладват и се измъкват.
Още едно - млекарниците, "Сердика". Дори ще ви давам леки примери, мога да ви давам безкрайно много примери. Донесе ни това момче да ближем сладолед в Министерския съвет, за да внесем 1500 т сладолед. И аз им казвам: а бе, господа, сердиките отидоха, това е краен продукт. Близаха сладолед господата министри. Единствен, казах, ако искате да ядете сладолед ... (Весело оживление в залата, ръкопляскания). Ако искате да ядете сладолед, гласувайте! Така беше. Та някои си ги взеха и си го занесоха вкъщи - сладоледа. (Смях, весело оживление в залата, единични ръкопляскания)
И аз му казвам: а бе, момче, ти знаеш ли какво значи 1500 т сладолед, бе? Само ако един сега засече през границата минаха 50 хил.т, защото пише, че внасят 5 т, а внасят 15 т. И какво? Ето ти още цял отрасъл ликвидиран.
Да ви не говоря за хладилниците, за пералните, защото 7-8 души, който иска да застава зад тях, аз съм ...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Кажи за олиото.
НЕЙЧО НЕЕВ: Олиото, същата работа. Олиото.
А, за месото, месото, им викам, отивам на границата и се внася месо на символична цена. (Шум и реплики, весело оживление в залата) 190.4
Пилета се внасяха, господа, и вие ми говорите като Николай Василев, дето е казал, че е имал 12 министри. Ами той такива като ги събира, може да има 8 млн.министри в неговата партия. (Весело оживление, шум и реплики в залата)
Отивам, пиле на границата, което се разлага, братя, разлага се, и това го казвам, не го казвам на всичките, казвам го само на премиера. И вие, ако запомнихте, когато аз бях тука, казах му, че стои на неговата съвест, защото внасяйки се в Министерския съвет, ставаше нещо ей така, бърза някой да ходи, докато аз някъде, и никога сериозно не се обсъждаха нещата. Никога!
Месото - на дъмпингови цени. Пилетата - всичко беше на дъмпингови цени. И това го знаехме аз и министър-председателят и чакахме тия господа да дойдат да кажат. Взехме ги от компютъра на търговското министерство без да докладват. Ужас и трагедия! А не знаят, че от тези застояли стоки на целия български народ черният дроб ще нарасне за две години и децата. И това момче... И сега... (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажи го тоя кой е. (Весело оживление)
НЕЙЧО НЕЕВ: Валентин Карабашев, имаме един министър на специалисти, професионалисти, всичко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря!
НЕЙЧО НЕЕВ: ... сложено на едно место. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, вижте сега, ще внесе хладилници за месото.
НЕЙЧО НЕЕВ: Гледайте го, та аз, моя глас е един глас. Той е за. Моят глас е моя. 190.5 Тук е сериозният въпрос. Щом си станал министър, трябва да можеш да наблюдаваш нещата, своевременно да реагираш на проблемите и да търсиш тяхното решение. Това е проблемът! Който не може да наблюдава процесите, който не може денонощно да взема решения, не трябва да влиза и бързо трябва да се ориентира, че трябва да излезе.
Аз мога да ви разказвам още много, много неща. (Шум и реплики) Да не говоря за външната политика, че един господин министър ме пита: "Каква е тая Македония?" Е-е-е, бе, братя, това ако е министър, вече здраве му кажи! (Силен шум в залата, възгласи, реплики)
Сега, ето, накрая отиваме да даваме кредит! Кой политик днес няма да се съсредоточи върху балканските проблеми? Уви, нито веднъж! Три пъти исках да се гледат при президента, в кабинета. Уви! Уплашиха се от един кредит, и то стоков. Който е икономист, знае. Уплашиха се! А ми говорят, че били патриоти! Аз се чудя, да бъдеш министър и да не бъдеш патриот...! Давам конкретен пример. Да не говоря за Сърбия, да не говоря за Гърция, за Турция - колко проблеми имаме там.
Последният проблем. Аз за какво ходих да се целувам с всички министри по Балканския полуостров и да ги кандардисвам...? (Весело оживление, ръкопляскания)
Та вие, господа министри, не можахте! Че аз банката бях я договорил! Банката ми беше обещала и трябваше... (Силен шум в залата, реплики) Добре де, добре! (Смее се) Ти си говорил много, аз съм говорил малко. (Шум и реплики)
Ти и да вземеш само това, е за оставка, колеги! Само за това! Банката те в последната секунда я вземаха. Банката я занесоха на Солун, та сега България да преведе 130 ли, 140 млн.долара и 1000 служители да поддържаме.
България се нуждае от помощ, а не Турция и Гърция, господа министри! И трябваше да напуснете съвещанието, както съм ви учил, да се държите твърдо... (Силен шум в залата, викове, ръкопляскания)
Свърши ли ми времето? (Обръща се към председателя господин Кадир Кадир) СД/КТ 191.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължавай, продължавай, да не му остава време за него! (Шум в залата)
НЕЙЧО НЕЕВ: Продължавам. Защото ако някой ме прекъсне, значи е с тези, значи е за лошото на държавата, ако ме прекъсне някой.
Ти да отидеш... Аз минавам една седмица преди да дойдат да заседават за Банката. Не съм министър. Минавам и ги питам господата, три часа разговори някои: "Банката ще бъде ли в България?" "Д-а-а-а-а, тук!" Дрън-дрън!
Включително посъветвах някои хора да отидат в Русия, защото нещата се променят, и една седмица да подготвят нещата. Никаква далновидност! Никаква!
Самото желание да бъдеш министър е много малко. Желанието да направиш добро на държавата и да можеш - това е проблем.
Отивам нататък, понеже много... Тук и с миньорите. 130 милиона тук! То не бяха стачки... Я да затворят тефтерите и да видят кога имаше стачки, когато аз им превеждах по 500 млн.лв.!
Господа, те не могат да работят с пари, бе! Не могат да работят с пари! Той не може една сметка да я наблюдава! Те не могат да поддържат контакт с господин Бабанов, който е интелигентен човек и много работи знае повече от тях. (Шум в залата)
Така. Да не говоря. Мога безкрайно много да ви говоря...
Така че един голям провал, един голям провал не може да бъде узаконен без дебати в...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Неев, извинете, кое време ползувате - на СДС? Понеже използувам Вашата партийна принадлежност в момента. Господин Валентин Василев ми казва, че не сте бил от СДС.
НЕЙЧО НЕЕВ: Така ли? (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли е?
НЕЙЧО НЕЕВ: Ами аз ще му кажа как е. Аз съм го приемал в СДС... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ми казахте! Вие казахте, че не е от СДС времето!
НЕЙЧО НЕЕВ: Добре де, добре, ще говоря от времето на парламента. (Шум в залата) 191.2
Дами и господа, половината съм ги вкарал в СДС, така че няма как. (Шум и реплики)
Дами и господа, проблемът е доста... Залата се вълнува, но проблемът е доста сериозен и той зависи от самото съществувание на държавата. Ако икономистите... Самото съществувание! Ако ние допуснем същите грешки, след като вече вникнахме в кабинета и ги знаем, в тази кухня, и оставим следващата година кабинетът да постъпи по същия начин, аз ви казвам: България ще бъде в същото, по-лошо състояние отсега, в което се намира. Няма да има споразумения с международните организации. Няма, господа! Няма ги хората в кабинета, които при тия тежки условия, при които са поставени, да могат да изведат задачите.
Ето господин Матинчев... Аз още януари-февруари исках да събирам местната власт да се отчита всеки месец. Без местната власт и администрацията не може да работи централната.
Знаете ли какво ми каза господин Матинчев? "Те са независими, вика, няма какво да ги управляваме". Да, ама сега искат пари! Искат пари! Включително и господин Дърмов ме извика. "Защо ги събираш, вика, толкова много?!" Ами как няма да ги събираме?! Трябва да се отчитат тия хора. Не може да дава по 40 млн.лв. на някаква фирма кредит кметът. Кметът дава 40 млн.лв. кредит! (Реплика от блока на ПС на БСП: "Кой кмет? Кой?") Е, много са! 150 кмета са такива. 150 кмета са. (Шум и реплики)
Затова аз ви моля, да извинява господин Пирински, уважавам неговите знания по икономика, но проблемите са много сериозни, грешките са фатални. Фатални! Поради грешна търговска политика пълно разбиване на икономиката! Поради неспособност да управляват двамата съгласувано.
Цялата икономика, скъпи приятели, е дадена на двама млади хора. Няма нищо, той не е въпрос на младост. Дадена е, можете да си представите, цялата държава. И всичко отива надолу. Искате сега пари. Ще бъдат дадени, но догодина ще се повтори същото. Аз ви казвам. Даже първият месец да изтече, и трябва да си подадат не само те оставката, а и ние да се разпуснем. Защото трябва да дойдат хора, които могат да ги правят тези работи. (Шум и викове в залата) А не да могат да правят нещо друго, пък ние да искаме да правят това. Не може да стане. Човек 191.3 или може, или не може.
Така че в четирите важни направления кабинетът и господин Беров да дойде тук и да докладва по тяхната вина с анализ, защото са с амбицията да управляват и следващата година, с анализ. Да не допуснат тези грешки. Ние, СДС, сме сложени тук в кюшето поради ред, ред причини. Много малко зависи вече от нас. Но, ако искате да носите отговорност всички останали за тази държава, защото не е въпросът да бъдат тези хора лоши, или тези хора са лоши, или тези, а проблемът е, че държавата в края на краищата е зле. И тя няма шанс, няма, казвам ви го, шанс! Човек, който има 2 хиляди предприятия, разработени в къщи, 2000, с папките можете да дойдете и да ги видите. Няма шанс. След юни, ако продължава по този начин, тази държава тръгва надолу. Не може един месец и не може да си плакнем мозъците, след като самият господин Беров, той юни месец, юли месец, август това, което аз сега ви го говоря, той не го знаеше, господа! Не го знаеше! Господа министрите не са му докладвали въпреки моите многократни настоявания това да стане.
Ще ви съобщя още един факт. За партиите - 3 години партиите си внасят алкохол и цигари. Профсъюзите също. Четири години се торпилира българска тютюнева промишленост. И алкохолната. И най-циничното беше, че човекът, който е виновен за това, го извикаха той да предвожда стачките, а другият да ги поправя. Проблемите Карабашев да ги поправя.
Един месец на господин Беров не му дадоха документите, включително и службите, че партиите внасят цигари, алкохол, кибрит и ред други работи. Не му дават. А това беше в компютъра на министъра на търговията. Аз оттам го взех. И това момче пак не докладва. И аз ви казвам: недейте да защитавате... Ако имате въпроси към мен, мога аз да ги формулирам неточно, защото все пак това е сега изказване в парламента, но ако ние задълбочим изказванията по пера конкретно, по тези неща, по които се е провалил кабинетът, даже и хората, които го поддържат, нека да има един сериозен анализ, да има изказвания, да се поемат ангажименти от властта и този процес да се контролира. Защото и господа бизнесмените, не са виновни фирмите, виновни са тези, които дават баницата. Сега ще обвиняваме фирмите и хората! Че 191.4 и на мен, ако бяхте ми позволили по 0,50 лв. да внасям цигари, и аз щях да внасям.
Така че, това са жестоки неща.
Благодаря за вниманието. Дотук ви казвам: да се отнесем със сериозност и да гледаме проблемите в дълбочина, а не така отгоре-отгоре, както казват малките деца, май не сме в час. (Бурни продължителни ръкопляскания в СДС. "Браво, Нейчо!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На СДС остава още 1 минута. Изядохте цялото време, господин Неев. Вие бяхте на първо място в списъка на СДС.
Господин Христов, имате думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! На основание чл.42 искам удължаване на времето за дебати на Парламентарната група на СДС с 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Председателят дава 10 минути удължаване. Стават общо 11 минути.
Господин Мичковски, господин Георги Божинов и господин Методи Ташев - за реплики.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да поздравя Съюза на демократичните сили със силния оратор, който те си присвоиха, и да им е жив и здрав!
Имам едно конкретно предложение, господин председателствуващ. Очевидна е вече необходимостта всеки, който излиза на тази трибуна, особено и преди всичко от средите на хората, които стоят отдясно, да бъдат предварително подлагани на медицински преглед. (Шум и реплики в блока на СДС) Искам да ви кажа, че това е все пак Народно събрание. В това Народно събрание трябва да се говори така, че не само този, който говори, да не се излага, а да има някакво уважение към институцията, която той представлява. 191.5 И много моля, господин председател, отсега нататък намесвайте се по-активно тогава, когато хора с недоказано психическо здраве излизат на тази трибуна и бръщолевят глупости. (Оживление) И насочвайте ораторите, ако това, разбира се, Ви е възможно, към същината на проблема. А проблемът е важен и от изключително значение за огромни маси от населението в страната. И не трябва да допускате по-нататъшна гавра с този важен закон и с тази важна процедура. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря. Това ще каже народът - казва господин Димитров.
Господин Георги Божинов има думата. (Депутати от СДС искат думата) Ще ви дам думата. Нека да свършат репликите. (Шум и реплики от СДС)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, тук бившият заместник-председател на Министерския съвет направи едно атрактивно изказване. Той насочи критиките към оня кабинет, в който работеше. И това може би е добре. Но той каза, че всички преди него са понесли своята отговорност за своя принос за положението, в което се намира България. Това е моментът от неговото изказване, на който аз искам да възразя и формално да се възползвам, за да направя моята реплика.
Господин Неев, Вие сте анализирали корупцията, акцизите, митниците, банките и т.н. във Вашия мандат. Но Вие, като човек, който е стоял на толкова високо място, не може да не сте анализирали, че преди Вас беше учреден фонд за реконструкция и развитие - 150 млн. долара.
Известно ли Ви е и можете ли да съобщите тук дали тези средства бяха насочени по предназначение, дали те доведоха до желания и очакван резултат за преструктуриране и съживяване на икономиката или с тези средства и заради тези средства се формира идеологията, политиката и започна реализацията на онази корупция с нежното име, която Вие тук споменахте.
"Нефтохим", корупцията в "Нефтохим" не е само в рамките на Вашия мандат. Тя по-рано, в оня кабинет, който Вие оневинихте, беше формирана като идеология, политика и започна тяхната реалиЦМ/ВЙ 192.1 зация с този фонд от 150 милиона.
Второ, тук, в тази зала, много често се споменава "Сапио". За мен дали са 200 или 400 милиона лева преките и непосредствени последствия от тази афера, няма никакво значение. Важното е, че с подписа на г-н Иван Костов се формира идеология, политика и практика да бъде обезкръвявана приходната част на бюджета. И е цинично, господа, когато авторите на такава политика, идеология и философия тук пледират за това кой е виновен.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Божинов.
Господин Методи Ташев има думата за трета реплика. (Недоволство от блока на СДС)
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Неев, аз имам към Вас три въпроса.
Господин Неев, искам много да вярвам, че всичко, което Вие тревожно споделихте, е така. Мисля, че тези основания Вие имахте, ако не първото тримесечие, второто, третото...
Моят въпрос е: всеки министър, още повече заместникминистър председател, има правото да застане на тази трибуна и тревожно да заговори за онова, което наблюдава и което ще изправи страната пред тези неща, за които Вие може би основателно говорите.
Затова моят въпрос е: господин Неев, защо не набрахте и кураж, и морал да застанете поне в края на второто тримесечие и да се разисква? И ако трябва, така както Вие познавате нещата вътре, от кухнята - вярвам в това, да посочите нещата персонално, за да може да не говорим ние все в края на годината. Хубаво започнахте, че ние все се връщаме да търсим вината в началото. Но защо един път не потърсихте вината и в собственото си поведение? Не Ви съдя, аз само Ви питам.
Вторият ми въпрос е: ако Вие, господин Неев, имахте възможността, когато напускахте Министерския съвет тук да заговорите за това, не си ли давате сметка, че все пак 4 - 5 месеца Вашият глас щеше да прозвучи като строго предупреждение? И 192.2 тия дъмпингови цени да спрат поне някъде към септември?
И трето, господин Неев, Вие бихте ли говорили така екзалтирано, ако бяхте в кабинета?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той затова не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е извън темата.
МЕТОДИ ТАШЕВ: Щяхте ли самокритично да поставите на анализ и оценка не работата само на Вас, а на целия Министерски съвет, тъй като Вие бяхте негов заместник-председател ето така тревожно?
Може би в тези въпроси се съдържа и моята молба: нека министрите, които ще бъдат, които сме уверени, че ще идват след нас, бъдат така добри да заговорят за тревожните неща през първото тримесечие, а не в последните дни на годината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Ташев.
Господин Неев, ще вземете ли отношение по репликите? За две минути.
НЕЙЧО НЕЕВ (СДС): Жалко, че господин Мичковски отправя такива неща... Не го виждам това лице тук, което...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Той не е лице.
НЕЙЧО НЕЕВ: ... някакво лице е. И то, аз съм спортист и не подлежа на преглед, но един пияница, когато го е демонстрирал в къщи, естествено, че трябва да отиде на преглед.
А относно държанието му пък, щом искате да знаете. Вижте, аз имам една слабост - не искам да стрелям тогава и да вдигам фойерверки, тогава когато работата не може да бъде свършена. Лесно е да се разприказваш: корупция, това, онова...
Но, господа, това е организирано от самата власт! Това са сериозни неща!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): И ти беше във властта, Нейчо!
НЕЙЧО НЕЕВ: Бях във властта и ще отговоря на тези въпроси на господин Ташев. И ще ви кажа защо. Това също е един плесник по моята организация и по мен. И моето политическо бъдеще е зачеркнато, тъй като аз, виждайки грешките в СДС, се опитах с влизането в кабинета, въпреки че жертвах... (реакция от блока на БСП) ...Не, имахме грешки. Нека да бъдем честни. (Единични ръкопляскания от блока на БСП) Няма безгрешни хора. Това обаче аз, вземайки решение, вие виждате, че винаги съм си бил с полити192.3 ческата сила. И преди това, и след това. Аз жертвах политическото си бъдеще...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Неев, май само Вие нямате грешки. СДС има грешки, ние имаме грешки.
НЕЙЧО НЕЕВ: Как да нямам грешки! Че аз съм най-грешният! Нима е малка грешката да отидеш в такъв кабинет? (Смях в залата) Не е малка грешка... Но нека да отговоря, нека не се отклонявам.
Не може един Мичковски да стои пред министър-председателя пиян и да блъска по масата и да казва: "Каквото ти кажа, това ще правиш!"... И това лице излиза и казва: кой да бъде преглеждан!?... Господин Беров може да го каже. (Господин Мичковски реагира от място)
Не, господин Мичковски, спрете! Аз не се заяждам. За да не казвам повече истини! Спрете, иначе дебатите няма да имат край. (Шум в залата)
Сега да отговоря конкретно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Неев, изтекоха двете минути... (Шум в залата) Това трябва да реши парламентът. Изтекоха двете минути.
НЕЙЧО НЕЕВ: Свършвам.
Господин Ташев, конкретно по "Нефтохим" за тези 150 милиона имаше комисия, нека да докладва. Аз не оневинявам това, в което се съмнявате - миналите колеги. Но знаете: отговорността носят винаги последните. Аз исках в този кабинет, в който съм, да няма такива грешки. Нека да не ви казвам, че за житото, в което обвинявате предното правителство - как бяхме изиграни да отсрочим с един месец, пак от няколко човека в кабинета... Съжалявам, че аз мислех... (Реплики от блока на СДС) Не, вижте - иначе дебатите ще бъдат безкрайни. Времето е малко. Отговарям точно на въпроса. 192.4 Господин Ташев, аз отговарях за министерства, които нямаха нищо общо с индустрията и търговията. Вие видяхте, в последния момент от мен излезе и приватизацията. Агенцията отиде към специалиста. Аз тези неща наистина, след като се добрах до тях, защото на това отгоре и кабинетът ме обвиняваше, че се занимавам с всичко, Вие знаете, след като се добрах, бях достатъчно почтен... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Неев, много Ви моля!
НЕЙЧО НЕЕВ (СДС): Добре, благодаря! Това е истината. След като се добрах, всичко това го поисках от министър-председателя, за да може да се отрегулира държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Иван Пушкаров от квотата на независимите.
ИВАН ПУШКАРОВ (Независим): Уважаеми господин председател, колеги! Май че достигнахме до момента, когато в този парламент освен тест за психическо състояние, трябва да се въведе и тест за алкохол! Защото няма да бъде пълна картината.
Второто нещо, което слушайки констатирам, е, че в тази страна и в тази зала, както се изразяват някои, се надпреварват представители на различни правителства да доказват с колко повече няма да изпълнят бюджета. Това мисля, че е много тъжен парадокс.
Имам няколко конкретни предложения към законопроекта, като аз заявявам, това го заявих и в Комисията по бюджета и финансите, че подкрепям този законопроект като неизбежен, принудителен и в много голяма степен като извиване на ръцете от страна на правителството към парламента. Защо? Защото никой досега не ни каза, първо, по какъв начин са изразходвани досега средствата по фонд "Социално осигуряване", как общините са купували леките коли, вместо да насочват средствата от фонд "Социално осигуряване" към истинското им предназначение, как главните лекари в много болници са осигурявали закупуването на лекарствата и на материалите по привилегировани цени за някои и непривилегировани - за други, по какъв начин тези средства са можели да бъдат оползотворени по-добре. Мога да продължа много дълго списъка за пълния хаос и анархия, които царят по отношение на контрола по изразходването на средствата от фонд "Социално осигуряване". НЧ/КТ 193.1
За тази работа отговаря правителството. Разбира се, в много голяма степен отговаря и парламентът и мисля, че това политически съзнателно вече трета година се провокира - да не се приеме, а и да не се учреди Сметната палата. Отварям само една скоба - това вече е много изгодно да продължава вече трета година политически и отляво, и отдясно.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): И от центъра.
ИВАН ПУШКАРОВ: Затова едва ли всички въпроси сега можем да разискваме. Но най-малкото, ние трябва да ги провокираме.
Затова аз като отчитам емоционалното състояние на Нейчо Неев, аз мисля, че той каза доста верни неща. Трябва да се отсеят всички емоционални изблици и наистина да се вземе от неговата реч в протокола онова, което безспорно представлява много дълбока язва. Защото всички сме свидетели, не искаме да си го признаем, че цялата държавна администрация деградира през тази година. Деградира последователно и много успешно.
Този проблем не може да не бъде свързан с опита сега, който се прави от правителството успешно, да ни извият ръцете в края на годината, за да можем да осигурим наистина недостигащите средства, които трябва да отидат по предназначение.
Освен че няма досега отчета и контрола за начина, по който са изразходвани средствата от фонд "Социално осигуряване", даже и сега не е ясно по какъв начин те ще бъдат изразходвани, какъв ще бъде контролът, към кои рискови групи ще бъдат насочени примерно пенсиите. Аз не искам да кажа една тежка приказка и криво да бъда разбран, но не е тайна, че над 30 на сто от пенсионерите разполагат с много големи влогове. И разликите в отделните групи пенсионери са много големи. Кой и как отчита тези разлики при насочването на средствата? Това е работа естествено на правителството. Колко души са хванати от съответните служби на социалното осигуряване, които са социално слаби и след това отиват веднага от пощата, получавайки средствата, отиват на пазара, за да могат да изкарат стократно повече средства? Колко души от тях наистина са хванати и са принудени да върнат средствата за фонд "Социално осигуряване"?
Значи, става дума за много сериозни, много тежки и много сложни въпроси, по които тази година практически нищо не беше направено за изграждане на съвременна социална предпазна мрежа, която да ориентира средствата в посоката, където те трябва да 193.2 отидат.
Без да кажем тази истина, ние не можем да спрем само до формалното приемане на този закон, който отново казвам, че е неизбежен. Но заедно с това, че е неизбежен, той трябва да послужи като сигнал за парламента, доколкото ще го има, да послужи като сигнал, за да продължи нататък с много по-голяма напористост да изисква от правителството вкарването на законопроектите и разработването на механизмите за такова целево изразходване на средствата.
На трето място, в Комисията по бюджета и финансите се опитахме да предложим - мисля, че това вече влезе като предложение - текст, с който ясно и категорично да се определи отговорността на фирмите, които не изпълняват своите задължения по отношение на вноските във фонд "Социално осигуряване". Как става така, кой дава тази амнистия на фирмите, в които има държавно участие при управлението, да изплащат заплатите и съответно да ги амнистират от плащането на вноските за фонд "Социално осигуряване"? Това безспорно е станало с толериране от страна на правителството, което е длъжно да упражнява държавното участие. Това толериране трябва ли да го оправдаем ние сега, или трябва наистина да посочим кои са тези, които не са изпълнили задълженията си по фонда и каква отговорност ще носят?
И затова аз предлагам, вече като предложение към господин Димитров, ако ме чува, предлагам освен че е морално и справедливо фирмите, които не са издължили вноските си към фонд "Социално осигуряване" да не индексират заплатите си за четвъртото тримесечие, но предлагам и една трета от необходимите суми за набирането сега по този закон да се превърнат в данъчен кредит, да се оформят като данъчен кредит за фирмите, които са длъжници. Просто трябва да има отговорност за всеки, който в тази държава нарушава законите.
Освен това, предлагам тези две мерки - едната е да няма индексация за четвъртото тримесечие, втората е една трета от средствата да минат като данъчен кредит - тези мерки да се отнасят както за държавните, така и особено за общинските фирми, т.е. да се разшири обхватът. Защото най-големият хаос е в общинските фирми. Там изобщо контролът никой не го знае какъв е. Ако и 193.3 това не направим като една предпазна мярка, предварително, ние просто няма да изпълним задачата си като парламент.
На трето място, предлагам усвоените средства от бюджета като допълнителни по този закон, защото схемата на закона е по-сложна, чисто усвоените средства да бъдат използувани само за здравеопазване и образование. Защото кризата там безспорно е най-голяма. Разбира се, преценете дали това бихте подкрепили.
Бих могъл да говоря още, но мисля, че няма смисъл. Аз предлагам безспорно да бъдат изявени всички онези проблеми, които съпътствуват това решение, но да правим от това политическа корида, също смятам, че не е целесъобразно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Думата за реплика има господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз вземам повод от изказването на господин Пушкаров за една реплика. Той каза много верни неща, мен обаче друго ме вълнува.
В крайна сметка, намираме се пред един неизбежен акт на актуализация на бюджета. Този неизбежен акт обаче можеше да бъде предотвратен, ако при гласуването на проектобюджета бяха отчетени предложенията на Комисията по труда и социалното осигуряване тогава. Комисията по труда и социалното осигуряване обърна внимание, че, първо, приходите на фонд "Социално осигуряване" или на Държавно обществено осигуряване са завишени. Нещо повече обаче, вместо в пленарната зала тези приходи да бъдат занижени, те бяха увеличени с 300 млн.лв. по предложение на депутат от Парламентарната група на БСП. Оказа се, че ако приходите са били завишени изкуствено от парламента, то тогава виновен е парламентът, господин Пушкаров.
Само че какво се оказа? Към 30 септември фонд "Обществено осигуряване" има несъбрани вземания в размер на 6,6 млрд.лв. Значи към края на годината сигурно ще бъдат може би 7,5-8 млрд.лева, не знам точно колко ще бъдат.
Нещо повече, в част от тези фирми, за които Вие говорихте, сигурно са разпределени трудови възнаграждения, работни заплати, по-високи от размера, който е предвиден по скалата за облагане на обща сума за възнагражденията. Значи така, както предлагате, 193.4 тези, които не са начислили вноските, да не получат, то следва и онези фирми, които са разпределили повече средства и са отчислили, но не са внесли вноски, също така да бъдат задължени да не получават такава индексация. Защото възниква парадокс. Един път внасяме в приход на бюджета като санкция за увеличение на средства за работна заплата, а в същото време не внасяме вноски във фонд "Обществено осигуряване".
И тук възниква и последният изключително важен въпрос, който е: защо от Министерството на труда и социалните грижи, респективно от Министерството на финансите не са направени необходимите крачки за събирането на задължителните вноски във фонд "Обществено осигуряване"? След като се измени нормативната уредба и бяха задължени дори и банките да осъществяват този контрол, аз просто недоумявам как е възможно след като банките разрешават изплащането на трудовите възнаграждения, т.е........, не събират тези задължителни 35 + 7 на сто за фонд "ПКП", но за него не говоря в момента. (Реплики от залата) Може би е невъзможно, но Вие ще ми отговорите на репликата. 193.5
И последното, което искам да отбележа във връзка с Вашето изказване, това е, че в законопроекта се предвижда дори намаление на някои разходи, свързани със социални плащания. Имам предвид разходите преди всичко по Указа за насърчаване на раждаемостта, помощи за отглеждане на малко дете и т.н. Може би наистина прогностичните данни, с които е работил бюджетът, са по-ниски, т.е. броят на правоимащите лица да е по-нисък, тогава ще бъдат намалени разходите. Само че аз задавам въпроса защо вместо да бъдат намалени разходите, не бъде увеличен размерът на плащанията? И така или иначе детските надбавки в този момент са нищожни - около 220-230 лв. Толкова ли трябва да бъдат детските надбавки? Не могат ли, след като са спестени някакви пари, те да бъдат увеличени чрез една индексация на плащанията, тъй като в Указа за насърчаване на раждаемостта е фиксиран размерът, но увеличението на тези надбавки може да бъде направено от правителството с постановление на Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Тошо Пейков за реплика. След това Стоян Иванов.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Моята реплика е към господин Пушкаров и тя е във връзка с израза, че общинските фирми са най-големите длъжници. Аз не искам да защитавам общинските фирми, но наред с общинските фирми съществуват още по-големи длъжници.
Какво ще кажете, господин Пушкаров, за банките, които не са издължили над 5 млрд. лв. от данъка върху печалбата?
Мисля, че тези 4 или 5 млрд. ще покрият тъкмо исканата от правителството разлика, която сега трябва да му гласуваме.
Какво ще кажете Вие за същите тези банки, държавни, частни, полудържавни, получастни, полуприватизирани, полутайно приватизирани, са се превърнали в манекени на фирмите "Мерцедес" и "БМВ". А техните управители и техните чиновници получават четири до десет пъти по-голяма от средната работна заплата за страната. Не е ли редно, щом като упрекваме общинските и държавните фирми, да упрекнем и хората, които управляват банките и които никой не ги сменя? Един управител на фирма примерно в Ловеч неиздължил 17 млн., той веднага бива сменен. Но един банкер, който дължи десетки и стотици милиони, той стои и продължава да управлява тези банки. РД/ЛТ 194.1.
Аз искам да подкрепите моето предложение за удължаване срока по – 6 от Закона за банките и кредитното дело, защото иначе тази неразбория, това беззаконие, което се извършва в банковата система, ще ерозира цялата наша икономика и цялата наша икономическа система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин Иванов, имате думата.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да подкрепя това, което каза господин Пейков. Ще гласуваме за неговото предложение.
Сега по това, което каза господин Пушкаров. Аз съм съгласен в общи линии с всичко, което той каза, но ми прави впечатление неговото изказване по въпроса за пенсионерите, които имали много влогове.
Господин Пушкаров, пенсиите са право, което не може да се отнеме на този, който го е заработил. Това е едно отложно плащане. Това не са социални помощи. А въпросът за социалните помощи също не е много прост.
Миналата година от държавните фирми излязоха, тук беше спомената цифрата, хайде да не са половин милион, ама да кажем сигурно 200-300 хиляди души. Техният брой постепенно нараства в системата за социалното подпомагане. Те, изпадайки от подпомагането поради безработица, помощите влизат във втората кошница за социално подпомагане. Много е трудно да се направи тази сметка и да се пресече тази динамика, макар че това би трябвало досега, въпреки динамиката на този процес, той би трябвало да се поддава на някакъв контрол.
Освен това, вие си спомняте, че ние във връзка с контрола върху плащането на сумите за държавното обществено осигуряване. Ние се помъчихме, тук господин Шотлеков каза, да задължим банките да не заверяват сумите и да не изплащат сумите за работна заплата на фирмите, ако те не представят документ, че са си платили държавното обществено осигуряване. Това нещо не беше прието обаче, защото нарушава Закона за банките и кредитното дело.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Беше прието, но не се изпълнява. 194.2.
СТОЯН ИВАНОВ: А, не се изпълнява? Така ли е? Добре. Радвам се, че това е така наистина. Тогава въпросът остава за контрола върху изплащането на тези суми. Ами, разбира се. То е прието, обаче механизмът за неговото изпълнение го няма.
Аз си спомням преди години, аз говоря за другите години, искането за работна заплата беше на специална бланка, когато се ходеше в банката да се теглят пари за работни заплати. сега обаче се оказа, че това не е така. Едно платежно, отиде, тегли се, пише се - 200 хил.лв., и това е.
В общи линии аз подкрепям като цяло този законопроект и да не го правим повече политика. Това е към господин Пушкаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Няколко въпроса.
Първо, Илиан Шотлеков. Той смята, че приетото социално осигуряване още с бюджета е било значително завишено и оттам идва проблемът. Аз не съм съгласен с това. Защо? Защото никой не даде отчет от правителството каква политика на доходите е осигурило на базата на коалирането с т.нар. "синдикати". И какви пробиви се получиха в политиката на доходите именно благодарение на натиска, който беше упражняван от синдикатите безконтролно върху правителството. Какви отстъпления направи правителството в тази политика на доходите, защото сега чувам, Мичковски ми казва, че има даже решение на Министерския съвет за освобождаване на някои фирми от регулация на работната заплата. Как става това?
Следователно колко от тях не са платили регулацията, Шотлеков също подчерта, и на тази основа самите вноски процентно се завишават. Това е големият проблем, че политиката на доходите остана извън контрола на парламента, остана само на опит на правителството. Оттам натискът на синдикатите беше тотален през тази година и рязко изпревари политиката на доходите останалите макроикономически параметри, които доведоха до това неравновесие и амнистираха фактически фирмите от ангажимента да осигуряват редовно своите отчисления за фонд "Социално подпомагане". 194.3. Второто предложение на Шотлеков, то вече е предложение, да бъдат използвани средствата, които се получават като икономия по детски надбавки и т.н., което е разчет. Тук е правилна позицията, че те се получават като икономия на базата на това, че физическите величини са намалени. И те да бъдат използвани за увеличаване ... Аз мисля, че сега не е момента това да го правим, защото търсим икономиите в бюджета, които да подпомогнат решаването на този, най-спешния проблем. Не, че съм против позицията. Аз съм я подкрепил и в Бюджетната комисия. Венци Димитров знае. Говоря за ниското равнище на детските надбавки специално, но смятам, че това трябва да го решаваме с бюджета за 1994 година.
На Тошо Пейков - търговските банки и тяхната отговорност за този процес. Безспорно аз подкрепям изцяло неговата позиция, но трябва този процес да бъде анализиран и да бъде казано точно какво е състоянието. Безспорно във всички негови твърдения има много голяма доза истина и заедно с това търговските банки през тази година бяха поставени в изключително тежко положение под натиска на огромната плоча на лошите дългове. Следователно, един от големите мотори, който завлече търговските банки под леда, т.е., вкара ги в минусова печалба или намали рязко печалбата в сравнение с миналата година - това наистина е плочата на дълга, която се увеличава многократно за тези две години и половинатри години, нарасна повече от два пъти. Следователно, този фактор не може да не се отчита, когато правим сметката с колко не са се издължили търговските банки.
С всичко останало, което предложи Тошо Пейков аз съм съгласен.
Подкрепям и удължаването на срока по – 6, ако не се лъжа, от допълнителните разпоредби на закона.
Последните въпроси на господин Иванов - за пенсионерите ... Вижте какво? Моето изказване трябва да се разбира в общия смисъл, че не може на калпак вече да се решават въпросите на социалното осигуряване. По равно - това е чист социализъм! Защото хората са различни Тяхното икономическо състояние е различно и то трябва да се отчита, когато се определят съоветно и размерите на социалното осигуряване и неговата насоченост. Това беше моето изказване. Аз не оспорвам правата на хората да се разпореждат със средствата си. ВЙ/ЙА 195.1
Заедно с това не можем да си кривим душата, че всички са еднакви там. Никой не отчита различията в икономическото състояние. Не може при получаването сега по реституцията на значителни имущества, които се дават под наем това да не се отчита, когато се определят съответно размерите на социалните помощи! Това просто е абсурд, който не трябва да допускаме и да толерираме!
Последният въпрос - за банките ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Просрочвате времето, господин пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ: Да, завършвам.
За банките - не можем да ги вкараме като контролен орган, тъй като, ако направим това ги превръщаме в социалистически банки. Ние влизаме в противоречие със Закона за банките, задължаваме ги да провеждат контрол чрез лева върху стопанските организации, което е един абсурд в условията на развиваща се пазарна икономика.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров.
Има думата господин Венцеслав Димитров.
Единадесет минути, господин Димитров, има общо пПарламентарната група на Съюаз на демократичните сили.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателстващ, ще се постаря да бъда по-кратък.
Отношението на опозицията към правителството във всяка една демократична, даже бих казал и в полудемократичните страни, е ясна. Опозицията се стреми да покаже, че правителството е неспособно да управлява. Мисля, че един от най-добрите примери за това е когато правителството вижда, че неговите проекти в областта на финансите на държавата се провалят и предлага корекция. Това е един вид самопризнание, самокритика или както искате, така го наричайте.
Вярно е, че опозицията не може да предлага собствен бюджет. По Конституцията на България това има право да прави само правителството, но ние, разбира се, бихме могли да вземем отношение.
Какво представлява самият факт, че се предлага актуализация на бюджета? Това са от техническа гледна точка може би 195.2 грешно направени сметки, грешни прогнози, обаче от политическа гледна точка като се има предвид, че Закона за държавния бюджет е най-важният политически акт, не бих казал на правителството, защото всеки си измива ръцете с него, а на политическите сили, които го подкрепят, от тази гледна точка това, което ние днес правим - това е едно признание за краха на една грешно формулирана политика, грешно формулирана икономическа политика. Това представлява крах на едно грешно измислено управление, грешно замислено управление.
Аз не искам да повтарям това, което каза Нейчо Неев. А ако само 10 на сто от това, което господин Неев каза е истина, на всички вас, господа, и на всички, които ви гледат трябва да настръхне косата - такива хора ли ни управляват?! Така ли става управлението!?
Не знам. Никога не съм бил в кухнята на управлението, обаче аз съм потресен от това, което беше казано в момента.
Нима вие сте съгласни, господа отляво и в центъра да поддържате такова правителство, което работи по такъв начин? Аз не знам, но има и нещо друго! Такива тенденции, трябва да призная, че имаше даже и при правителството на СДС, когато един министър водеше учителите на стачка срещу собственото си правителство.
Сега виждам, че се предлага Закона за държавния бюджет за следващата година. И въпреки това виждам от един министър разпространявано нещо като окръжно, нещо като теза ли, бяла книга ли, и аз не знам как да го нарека, че за определен сектор трябва да се дават 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Ами, сигурно е прав! Сигурно, обаче този министър, ако се обяви срещу правителството и вие го накарайте - нормално е да излезе от това правителство и да действа отстрани като опозиция, ако му стиска! Но той иска хем да бъде на топло, хем да може да критикува и да печели точки. Е, това ние всичките не трябва да допускаме! Защо? Защото едно правителство трябва да има ясна политическа подкрепа.
И тук господин Пирински, и господин Стоилов викат: "Дайте да приемем този бюджет!". Какво правим в момента? В момента, господа, се извършва поемане на политическата отговорност за един работи, които не са много редни в тази държава! Ето това 195.3 се прави! Това е работа и на опозицията. Това е работа и на парламентарното мнозинство. Това е една нормална процедура в една демократична институция, каквато е парламентът. 195.4 Това, което днес правим, представлява и крах на така наречения ляв завой. Защо? Ами, вижте точно какво предлага правителството. Предлага, и то неслучайно, точно това, за което някои се обявяваха - да разширим социалните помощи, социалните грижи и т.н.
Ще ви дам един пример, господин Шотлеков вече го приведе. Но тогава аз лично казах на господин Матинчев тук, в тази пленарна зала, че неговите възможности са да увеличи детските надбавки примерно с 5-10 на сто. Какво пречи, след като има 5 млрд. за детски надбавки, да ги даде 5-те милиарда, а не да предлага намаление на 5-те милиарда на 4 млрд. и нещо. Ама, вика, по-малко деца се родили. Ами толкоз по-добре! Като има по-малко деца, значи ще ги гледаме по-добре. Щом можем това нещо, щом сме си го позволили, щом сме го гласували. Той предлага да ги намалим. Напротив, много лесно може тази сума да не се променя и на децата, те съществуват тези деца, не са избягали някъде по чужбина, в края на годината да им бъде изплатена тази сума. И, забележете, за това се изисква не някаква санкция от Народното събрание, не някакъв закон, а постановление на Министерския съвет.
Като ви казах, че имаме крах на едно грешно измислено управление, вижте къде са господа министрите, когато обсъждаме най-важния законопроект за тях - законопроекта за парите, с които те ще боравят. Преди малко някои се мотаеха. Къде са? Специалистите, които правят бюджета, са тук. Но трябва тук да са министрите, за да отговарят и да слушат най-вече, да си продухат ушите и да знаят за какво става въпрос. За мен това е неуважение не само към опозицията, това е неуважение и към парламентарното мнозинство, неуважение към цялото Народно събрание като институция. И, моля ви се, не търпете такива хора да ви представляват вас! Това нещо не бива повече да става.
Общините - крах! Така ли е, господин Конакчиев? Вие работите по този въпрос. Колко общини обявиха финансов крах, в колко общини не се изплащат социални помощи, колко общини не могат да си финансират разходите?
Господин Тодоров каза, че и териториалната комисия била за това. Обаче аз се съмнявам, че той е гласувал за това нещо, защото той подкрепи този бюджет. Щом го е подкрепил, той е застанал зад всяка една цифра господин Тодоров в бюджета. Ст.Б/ЙА 196.1
Бюджетните институции се молят, идват при мен да се оплакват. В нашата комисия пари не се разпределят, много добре го знаете. Ние можем да сведем техните искания, да ги свържем с правителството. Борят се защо? Борят се да вземат едва 90 на сто. Някои от тях не са получили 90 на сто, някои може би ще получат до края на годината. Дай боже, всички да получат. Но по-хубаво беше естествено да получат сто на сто. И имахме прекрасни шансове, радвам се, че господин Матинчев дойде тук, тази година инфлацията да бъде сведена до под 40 на сто. За съжаление това не можа да стане. И този акт показва, че ние все още сме далеч от тази цифра. Защото тези пари, които ще се пуснат, ще продължат да влияят още днес и ще намалят шансовете и през следващата година инфлацията да спадне.
Правилно е, разбира се, това, че и парламентът е отговорен за проблемите на правителството. И то в немалка степен. Тук бих посочил няколко примера. Най-пресният е от вчера. Но има и от други. Примерно законите за сеитбата сега пак се вкарват. Раздавайте пари, раздавайте субсидии и няма да имате за пенсии. Ами то е толкова просто! И този, който не го е разбрал, нека да пита специалистите, те ще му кажат: парите са едни и се раздават, делят се. Вчера - Закона за лошите кредити. Извинявайте, това, което го направихте и което вие мислите да правите, това е една бомба със закъснител, която ще избухва на всеки двадесет и пет години. Защо? Защото ще намалява възможностите за всякакви социални разходи. За каквото искате, затова ще намалява. Е, така не може да стане. Някой търсеше виновни. Аз не бих казал, че виновен е министърът на финансите, защото той се мъчи да закърпи пробитата от много места торба. Той не може да я закърпи. Но ви казах, че е грешен начинът на съставяне на правителството. Може би е грешно разпределянето на функциите и него малко го слушат. А може би и господин Неев това, което каза, и в него има доза истина. От една страна, една партия отива, атакува правителството, от друга страна, друга партия отива, атакува правителството. Разпънати са - един министър дърпа насам, друг нататък. След като няма синхрон, естествено че ще се актуализира бюджетът. Но за мен проблемът е такъв: тази актуализация сигурно ще мине. Но следващата година какво ще правим, господин Матинчев? 196.2 Затова помислете!
Вярно е, че има и доста технически проблеми при съставянето на бюджета. Аз не съм сигурен, че трябва да увеличим разходите, тук е министърът на финансите, да увеличим разходите с исканата сума на бюджетния дефицит, защото една част, всички бюджетни институции ще получат максимум 90 на сто. Там има една три милиардна икономия. Защо трябва да гласуваме в края на краищата, а да не се поправи и тази цифра? Сигурно има и други числа, които би трябвало да бъдат поправени.
Моето мнение, господа, е, че вие и днес можете да вземете вашето решение относно съдбата на това правителство. Защото вотът на недоверие или по-точно липса на вот на доверие към правителството ще означава, че вие сте за това такива хора оттук нататък да не ви управляват или екипът да се смени, или екипът да се синхронизира, защото догодина ви чака същото.
Това е! (Частични ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря на господин Димитров.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Колко минути остават?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Девет минути е изказването на господин димитров, остават две минути за Съюза на демократичните сили.
Заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважеми дами и господа народни представители! Вземам думата за изказване по проектобюджета, за изменение на бюджета, за да добавя още няколко щрихи към направените вече оценки за провала на финансовата политика на това правителство, което е и провал на самото правителство. Нещо, което ви казахме, когато вие от БСП, ДПС и сие пледирахте през лятото, за да се приеме този бюджет. Ужасих се преди малко, дами и господа, не преди малко, а в началото още на пленарното заседание, когато колега от лявата страна успокояваше пенсионерите, че те могат да получат своите пенсии за сметка на изменените демографски проблеми на България, на намалената раждаемост, от това, че щели да се получат икономии от неизплащане на детски надбавки и отпуски по майчинство. Аз не знам някой в тази държава, а също не вярвам, че и самите пенсионери биха приели подобна перспектива. 196.3
Вземам думата, за да опровергая тук една неистина, която се каза в началото още при обсъждането на предложението за изменението на бюджета. Отбелязано бе, че Министерството на финансите е осигурило за тази година 90 на сто от предвидените разходи по ведомства. Това не е вярно, защото Министерството на културата например е получило само 83 на сто от предвидените разходи. А тя годината свършва вече. Но не са само ведомствата, не са само министерствата. Много са примерите, но аз ще посоча само два от тях. Не бе изплатена нито една стотинка от предвидените например 20 млн. лв. за изплащане на бежанските облигации, което бе гласувано в този бюджет. Не се изплатиха и не се осигуриха 10-те милиона лева, които трябваше да бъдат предоставени за ремонта на двореца. Ето още един пример.
Мога да изброя много такива, но спирам дотук, защото времето ми изтече, като настоявам в изменението, което се предвижда, да бъдат включени и тези разходи.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: БЛагодаря, господин Райчевски.
Реплики? Заповядайте, господин Будинов.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дали и господа народни представители! Много слоеве от населението се намират в изключително тежко състояние. По принцип подкрепям актуализацията на бюджета, но искам да кажа и някои свои критични бележки по отношение на това как беше изпълнен бюджетът и как господин Райчевски не отрази точно в неговото изказване това, което не направи правителството.
Колеги, питаме се всички ние тук каква е тази държава, дето не може да си събере парите, за да ги осигури за най-различните слоеве. Само един пример. Бившият "Булгартабак" е продал цигари за 1 млрд. и 200 млн.лв. и тези пари сега ги няма в новия холдинг. Как ще има пари в тази държава, когато няма механизъм за прибиране на парите от тези, които са продали вече цигарите, имат парите при тях, държат ги в банките, трупат лихви, а едновременно с това не се издължават на правителството.
Това са проблеми, които са от изключително голямо значение и които водят до намаляване на общото социално напрежение. Ние имаме вече уговорка от господин Матинчев, господин Карабашев 196.4 да се помогне на този отрасъл, защото това влиза в бюджета, господа. Това влиза в бюджета. Да се направи възможното този отрасъл да стъпи на краката си и нашите тютюнопроизводители да могат да живеят спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Уведомявам парламента, че сме в криза с времето. Имаме двадесет минути до края на работното време.
Заповядайте, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да направя една дуплика на господин Будинов и да му кажа, че аз не взех отношение за проблемите на "Булгартабак" и за акцизите, взех думата за изказване, за да обърна внимание на задълженията към Министерството на културата, за неизплатените 20 млн. лв. за бежанските облигации и за неизплатените 10 милиона за ремонта на двореца.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Найденов иска думата.
Заповядайте, господин Найденов.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (НСД): Господин председател, колеги, от името на Парламентарната група Нов съюз за демокрация имаме процедурно предложение за удължаване на работното време днес с два часа. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Противно мнение?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, предлагам удължаването да бъде до приемането на закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има две процедурни предложения.
Господин Койчев, заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз в изказването си направих предложение днес законът да бъде гледан и на второ четене. Давам си сметка, че материята е тежка, има цифри, те вървят бавно в пленарна зала. Но също си давам сметка, че тези цифри не подлежат на корекция. Направени са добросъвестно от най-добрите експерти в страната по бюджетно дело и бихме могли да стъпим доверчиво на тях и да 196.5 ги приемем. Пощите чакат превод на парите, пенсионерите са на опашки.
Днес трябва да решим проблема. 196.6
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега, един момент. Стига, това са процедурни предложения. Две процедурни предложения има. Едното е на господин Найденов за удължаване с два часа. Според мен то е издържано, защото едва след гласуването на закон на първо четене ние можем да гласуваме решение да го гласуваме и на второ четене.
Второто предложение е на господин Иван Костов да гласуваме да удължим работното време до приемане на първо четене. По реда на постъпването поставям на гласуване предложението на господин Найденов за удължаване на работното време с два часа. Моля ви режим на гласуване, гласувайте.
От общо гласували 213 народни представители, за 138, против 73, въздържат се 2. Приема се предложението. Удължава се работното време с два часа.
Господин Костов, Вие искате думата? Как искате думата? От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили иска думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Изхождайки от позицията, че наистина проблемите в социалната сфера са толкова спешни, че изискват непременно много бързо решение, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили счита, че те трябва да получат това решение, независимо от това какви дебати се водят в Народното събрание.
Едновременно с това обаче ние искаме да отбележим няколко важни момента.
Първият момент е, че правителството предлага проект, в който само ведомството на господин Матинчев напълно си е свършило работата, като е предвидило съответни корекции както в приходите на бюджета за социалното осигуряване, така и в разходите като е предложило определено преструктуриране на тези разходи.
По неизвестни за нас причини правителството се е въздържало да направи това за републиканския бюджет и за трасфера към общинските бюджети.
Ето защо Парламентарната група на Съюза на демократичните сили счита, че в закона, който гласуваме на второ четене, трябва да бъде отразено и това изменение. Защо това е крайно наложително? ВТ/ВЙ 197.1
Първо, защото в записката на господин министър-председателя при мотивацията на проектозакона за изменение на държавния бюджет е казано, че изпълнението на приходите за годината по републиканския бюджет се очаква да достигне 80.1 на сто.
Следователно, в републиканския бюджет трябва да намери и аз правя първо конкретно предложение, израз, промяна на приходите, а именно на чл. 1, ако не се лъжа, в Закона за бюджета, където да бъде дадено това изменение на очакваното изпълнение. Това, ако бъде направено и е крайно наложително да бъде направено, за да може Народното събрание да получи ясна представа за това колко реалистичен е проектът за бюджет на страната за 1994 г. Тъй като предлаганите приходи тук са около 45 на сто, така от прима виста го виждаме ние, по-високи, отколкото приходите в Закона за държавния бюджет за 1993 г. Аз ви казах, че те няма да бъдат изпълнени с 80 на сто. Значи ние настояваме тази промяна да бъде извършена.
Едновременно с това ние настояваме да бъде направена същата промяна или в размерите на намелението на приходите да бъде направена промяна и в размера на общите разходите и в структурата на разходите на републиканския бюджет, поради следната много важна причина:
Първо, правителството извърши множество разходи, които не са предвидени в Закона за бюджета. Това са разходите за Коми, дотацията за Коми, дотацията за "Арсенал", дотацията, която сега се отпуска, тук господин Пушкаров беше прав, че правителството под натиска на профсъюзите плати твърде много дотации. Трябва да бъдат отразени тези дотации в разходната част на бюджета, за да се види от кого се вземат тези пари, за да отидат към перото на дотациите и да бъдат, значи ние настояваме за това нещо, те да бъдат явно записани в разходната част на бюджета, размерът на действителните дотации.
Следващото предложение е това да не става за сметка на намаляването или на прекомерното намаляване на жизнено важни разходи в държавния бюджет. Да бъдат предложени такива изменения в разходите на републиканския бюджет и в трансфера на общините, които да запазват жизнеспособността на образованието, здраве197.2 опазването и органите за сигурност. Трябва да има сигурна гаранция за всички тези първостепенни разпоредители с бюджетните средства, че те ще получат съответен процент на тази сума. И тя трябва да бъде записана в закона.
Следващото нещо, което предлагаме, съвършено конкретно, е свързано със сумата, която е предвидена за разходи по плащания срещу лихви на Българската външнотърговска банка. Известно е, че тази сума по плащане на лихви на Българска външнотърговска банка към Лондонския клуб са предвидени повече пари, отколкото действително ще бъдат изплатени тази година.
Едновременно с това, да, това означава, че ще има икономии. Ние предлагаме тези икономии да бъдат разпределени пред очите на Народното събрание.
Освен това обръщам внимание и на друго. В пресата се появи информация, че правителството се кани да извърши два разхода от държавния фонд за реконструкция и развитие. Ние настояваме и двата разхода да бъдат фиксирани в разходната част на държавния бюджет. Ние считаме, че поемането или изкупуването на вземания на български фирми от Русия трябва да бъде явно, експлицитно записано в разходната част на държавния бюджет и да се посочи и финансиране, като източникът бъде фиксиран в държавния фонд за реконструкция и развитие.
Освен това ние предлагаме да се приеме предложението на правителството пак от държавния фонд за реконструкция и развитие да бъдат взети тези пари, които ще отидат за плащания срещу Лондонския клуб. Но това означава, че икономията в плащанията предвидени в точка 1.7.1. ще бъде още по-голяма, тъй като тя ще бъде финансирана от държавния фонд за реконструкция и развитие.
Следователно цялата тази допълнителна икономия, която ще се получи, ние предлагаме явно да бъде записана в държавния бюджет къде ще отиде. Това се налага да стане с волята на Народното събрание по силата на Конституцията на нашата страна. Защото в противен случай пред нашите очи е съвършено ясно, че става въпрос за следното: от една страна, правителството трябва да осъществи необходими големи икономии, за да се вмести в приходите, които то ще получи, от друга страна, то ще използва допълнителни 197.3 източници на средства от държавния фонд за реконструкция и развитие за осъществяване на определени разходи, и от трета страна, то има определени икономии в бюджета.
Щом това е така и това очевидно е така, нека Народното събрание да изкаже своята воля и да определи какво точно къде ще бъде разходвано и къде да отидат тези икономии, да не оставяме това да прави правителството, защото то не е предвидено в законите на нашата страна.
Значи конкретните ни предложения са свързани още освен с корекции в приходите и разходите на републиканския бюджет, и с корекции, съобразени с това, което господин Тодоров каза за трансферите на републиканския бюджет към общините.
Щом се налага да се отчете различното състояние на общините, нека да бъде представена и нова структура на субсидиите и да бъдат гарантирани тези субсидии, които общините ще получат до края на 1993 година с променена структура, така както правителството предлага това нещо да стане, като субсидията се увеличи за най-действащите общини и съответно дори да бъде намалена за общините, които по някакъв начин успяват да се справят.
Тези всичките предложения се отнасят, първо, за републиканския бюджет, второ, за трансфера на републиканския бюджет към общинския, и трето, завършвам с това, като обобщавам изказванията от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, независимо че господин Матинчев си е свършил работата и е предложил единствен пълна структура и промяна на приходите и на разходите, ние не приемаме, не приемаме, господин Матинчев, това стана ясно в изказванията, Вие да прехвърляте средства, предвидени за социални помощи, в пенсионното осигуряване.
Предлагаме да се предложи допълнително увеличение на бюджетния дефицит, а средствата, които са икономисани в социалните помощи и по-специално в помощите, свързани с Указа за насърчаване на раждаемостта, да бъдат разпределени до края на тази година, за да бъдат дадени облекчения на младите семейства, които ние считаме, че са в тежко положение. И предполагаме, че Вие няма да възразите на такова нещо. 197.4
Ако Народното събрание отрази всички тези корекции и поиска тези корекции от правителството, може би увеличението на бюджетния дефицит няма да бъде много по-голямо от това, което се предлага, а едновременно наистина Народното събрание ще подпечати със своята воля промените в актуализирания бюджет. Там обаче, където това не е възможно да се направи, по-добре е бюджетният дефицит да бъде голям тази година, но да не остават отново плащания в следващите години, които да бъдат прехвърлени на следващи правителства или в следващи години и по този начин да не може следващата година да бъдат изпълнени споразуменията, които правителството предвижда да сключи с Международния валутен фонд.
Това са конкретните предложения на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов. Други желаещи за изказване? Професор Стоилов, заповядайте. Вие имате още 17 минути. Изказване или реплика?
СТЕФАН СТОИЛОВ (встрани от микрофоните): Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, има два въпроса, във връзка с които ще ви загубя няколко минути. В много от изказванията днес ставаше дума за това, че приемането на тази корекция в бюджета по посока на увеличаване на дефицита в последните дни на годината създава един нов, допълнителен ифлационен натиск. Това би било така, ако тези 5 милиарда и половина нито лев досега не е изразходван, или ако голямата част от тези средства не отива за покриване на вече направени разходи.
От цялата информация, която ние получихме в Бюджетната комисия, в Икономическата комисия, от редица изявления и анализи, които бяха правени в пресата, аз и предполагам всички депутати в Бюджетната комисия, сме наясно по това, че основната част от тези средства са изразходвани. Исканото увеличение на дефицита отива за покриване на тази сума. И всъщност със свежи средства те ще разполагат някъде в размер, не твърдя за точността, но около 1 млрд. и 200 - 1 млрд. и 300 млн. Тези пари именно 197.5 сега ще бъдат използвани за индексацията, която дължат за три месеца на пенсионерите и която трябва да бъде изплатена между 8 и 20число на декември месец.
Така че, ако може да се говори за такъв допълнителен инфлационен потенциал и съответно натиск, то той е далеч помалък, отколкото величината, която беше използвана тук като повод за много изказвания или за голяма част от направените изказвания.
Второ. Наистина може, господин Костов, да се отиде към представянето на една схема, която да прередактира разходите.
ИВАН КОСТОВ (от място): Това беше изказване от името на Парламентарната група.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Добре, няма да Ви засягам. По принцип тогава. Все едно, че не съм се обърнал към Вас, щом се засягате. 175.6
Може да се отиде към такова едно представяне на нова схема на разговорите, отчитайки че се очертават икономии по редица пера.
Според мен, и не само според мен, това са, бих казал ерзацни икономии. Щом в бюджета няма планираните постъпления, то съответно няма и средства за осъществяване на разход "а", "б", "в" и т.н. Така че ние бихме се занимавали с една, до голяма степен, празна работа, без какъвто и да е ефект.
Ако е предвидено заплащане по еди-какво си, по едикакъв си параграф 1 млрд. и няма постъпления в бюджета, няма да бъдат направени тези плащания. Нещата се балансират от само себе си.
За мен обаче възниква друг един съдържателен въпрос и главно поради това аз реших да ви отнема няколко минути.
Вярно е, че социалното ведомство получава решение на въпросите, пред които е изправено сега, до края на годината. На това е подчинен всъщност и този проектозакон за актуализация на бюджета - да реши този остър, неотложен въпрос.
Аз смятам обаче, че онова, което беше подсказано от правителството, и по-специално от министъра на финансите, някъде около преди 10-15 дни, трябва сега във връзка с обсъждането на проектозакона за актуализацията на бюджета да прозвучи отново от тази трибуна, за да внесе определено, ако не пълно успокоение сред представителите на местната власт. А именно, в рамките на онези малки, доста изтънели икономии, които те могат да направят, отчитайки онези постъпления, също доста ограничени, но които ще имат място и за сметка на използване на някои ресурси, за които ставаше дума правителството да поеме ангажимент, повтарям, за което подсказа на няколко пъти, че до 31 декември ще направи необходимото, за да изпълни своето задължение - стопроцентно изпълнение на онези 90 процента по субсидиите, които се полагат на базата на приетия от това Народно събрание бюджет за 1993 г.
Щом има такива възможности и щом има воля от страна на кабинета да се опита да реши този въпрос, целесъобразно е сега при нашата дискусия върху проектозакона за актуализацията, това да прозвучи от трибуната на Народното събрание. Това все пак е нещо, ако не е всичко, което очакваме. Но е нещо, тъй като в рамките на тези ресурси те ще могат, съобразявайки се МС/ЛТ 198.1. с конкретното положение по отделните групи общини да разпределят тези средства така, че максимално да се погаси този финансов недостиг и свързаното с него напрежение.
И накрая, казаха се много справедливи приказки. Аз изцяло ги подкрепям. Те звучаха още по-остро и в двете основни икономически комисии - за финансовата данъчна дисциплина, за ненаправеното.
Аз смятам, че можем да отправим и един упрек към това правителство. Той важи за всички правителства досега, но в тази тежка, по-тежка от предишните две години по понятни причини, тъй като икономиката се търкаля надолу, беше нужно своевременно правителството да внесе един пакет от мерки за закърпване на данъчното законодателство, поради бавното придвижване на пакета от данъчни закони и да се опитаме по-голямата част от очевидните данъчни дупки да запушим.
Признавам, председателят на Бюджетната комисия и ние, в един глас с него, многократно сме отправяли такива призиви и предложения. Нещо се направи, господа министри, можеше да бъде направено, убеден съм, неколкократно повече.
Още едно, в третото тримесечие поне на годината, голяма част от тези дупки да бъдат запушени.
Благодаря!
Аз предлагам да минем към гласуване на първо четене на закона и подкрепям изцяло внушението, което ни направи още сутринта господин Венцеслав Димитров, че днес е напълно възможно да се опитаме да минем и към второ четене, тъй като разполагаме с два часа. Нали, господин Димитров?
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Други желаещи?
За реплика?
Георги Петров.
Предупреждавам... (Шум и реплики в блока на БСП) ...Чакайте! (Шум и реплики)
Не, това е изказване, което той направи. Изказване е, на господин Стоилов.
Седем минути. (Шум и реплики)
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ... (Шум и реплики) 198.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предупреждавам народните представители, които се намират във фоайетата, да влязат в залата. Предстои гласуване на закона на първо четене.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, Георги Петров, БЗНС "Никола Петков", от СДС.
Сега аз не разбрах от господин Стоилов дали той е съгласен с изказването и със становището, което изрази и господин Костов, от името на нашата парламентарна група, защото както разбрах аз, необходимо е да се направи един трансфер на сумите, които са отпуснати за социални нужди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Възражение ли правите срещу изказването?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: За да знаем ние къде ще бъдат използвани те, защото ние видяхме миналата вечер по телевизията, видяхме по телевизията как за домовете за деца с умствени увреждания в какво тежко социално, в какво положение се намират. (Шум и реплики)
Така че ние не знаем тези средства къде ще бъдат използвани. Така че аз бих попитал господин Стоилов в този аспект, дали той е съгласен с този трансфер на сумите, които се отпускат за социални нужди, да се направи, защото не може да се оставят тези деца, които са при крайно тежки условия, които ние ги видяхме всички нас, да не кажа нещо по-лошо. Все едно че ни върнаха при героите от Чарлз Дикенс от миналия век, още в началото на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да спасим Чарлз Дикенс от нашето Народно събрание. Времето Ви изтече, господин Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Ето защо, но това беше може би по-лошо, тази гледка по телевизията, може би беше по-лоша, господин председателстващ, която ние видяхме и от тези герои на Чарлз Дикенс, на Чарлз Дикенс, както казах аз. Така че... (Шум и реплики в залата)
Така че, аз мисля, че това е едно наследство, което е останало още от вас, господа социалисти, така че не се смейте...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Петров, времето Ви изтече. Това не е реплика, което правите.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: ...А това е жалко, защото тези домове вие сте ги направили, а не ние. Така че... 198.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Петров, времето Ви изтече.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Така че, жалко е за самите вас, така винаги да го вземате всичко на смях, но смятам, че това е сериозно там, което вие видяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предупреждавам, ще Ви прекратя приемането.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Не мисля, че трябва да се смеете именно за това, което видяхте по телевизията вие, и да викате. (Шум и реплики)
Все пак аз смятам, че човек не бива да вика в Народното събрание, когато е избран от народни представители, а вие винаги използвате аргумента на викането, а не аргумента на фактите. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Е, това не беше необходимо при обсъждане на бюджета.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, що се отнася до първия и истински въпрос, съгласен ли съм със схемата, която се предложи от Парламентарната група на СДС - не съм съгласен.
Аз възприемам философията, която е заложена в проектозакона на Министерския съвет за актуализиране на бюджета. А що се отнася до този примитивен, пълзящ, махленски популизъм, престанете с него! Сериозна тема днес обсъждаме, уважавам сериозните изказвания. Това са глупости, с които непрекъснато обременявате баланса от време на това събрание. На махленски събрания, там говорете, колкото искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Стоилов, благодаря Ви!
Има ли други изказвания?
Ако няма други изказвания... (Реплики от блока на БСП)
Квесторите, още един път ви моля, предупредете народните представители да влязат в залата!
Поканвам всички народни представители да влязат в залата. (Шум и реплики)
Няма повече изказвания.
Поставям на приемане при първо гласуване на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България 198.4. за 1993 г.
Моля, режим на гласуване! Гласувайте за този закон!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 205 народни представители, за приемането на законопроекта гласуват 139, против 4, въздържат се 62 народни представители.
Законът за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. е приет на първо четене. (Възгласи на одобрение, единични ръкопляскания)
От изказали се трима народни представители беше направено предложение да се разгледа днес законът на второ четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Имам възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие направихте едно от предложенията.
Заповядайте, господин Димитров, срещу това предложение. Противно становище.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, понеже тук се спекулира с това мое предложение.
Наистина не е нормално преди цялата дискусия да се прави предложение за първо или за второ четене.
Знаете, че ние имаме практиката да преминаваме към второ четене, когато не се правят конкретни предложения.
Аз, извинявайте, аз седях тук като председател на комисията и няколко листа предложения съм записал и не съм в състояние в следващите минути да докладвам във вид, удобен да влязат в закона тези предложения. И затова аз възразявам. Който иска, е там има един господин отзад - плешив, да дойде тука, ако може да свърши тая работа, да я свърши. (Шум и реплики) Но, не си правете подигравка със Закона за държавния бюджет. Много е важен.
Мисля, че при толкова много предложения, те трябва да се обобщят и да се направят във вид, удобен да влязат директно в закона. Трябва да се направят формулировки. Моля ви се! Такава е била винаги нашата практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухме Вашето възражение, господин Димитров.
Господин Койчев. (Шум и реплики)
Той го е направил, но вероятно се е повлиял от възражението на господин Димитров, че го е направил в изказването 198.5. преди това. Вероятно сега ще го прави формално.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, господин Димитров!
Аз не съм плешив. (Весело оживление)
Доколкото си спомням, във Вашето изказване Вие казахте нещо, че опозицията не може да прави предложение по Закона за бюджета. В случая имаме точно такава ситуация.
На нас предложението за изменение на Закона за бюджета ни е предоставен от най-добрите специалисти в България. Каквото и да правите в комисията си, вие ще приемете тези цифри. Така че по същество тези предложения, които бяха направени, за мен ми остана в съзнанието предложението на господин Костов, да не се преразпределят средствата за детски добавки, а да останат, както са си.
Мисля, че това ние ако гласуваме, рамката и основното искане за завишение на приходната част на бюджета, оттам нататък изпълнителят има достатъчна свобода да борави с фиксираните три цифри, основни, с които борави.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): А икономиите от външния дълг къде ще ги дадем?
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Икономиите от външния дълг не са предмет на обсъждането и не са предмет на този законопроект. (Шум и реплики в блока на СДС)
Моля Ви се! Ние говорим за държавния бюджет за 1993 г. само в частта му на бюджета за социално осигуряване и социални грижи. Така че можем да преминем към обсъждането му на второ четене.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Има един милиард лева, които са достатъчни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Койчев!
ЗЛАТКА РУСЕВА (встрани от микрофоните): Тъй като той имаше, аз искам обратно на неговото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, Вие искате от името на парламентарна група. 198.6.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател! Най-малкото е несериозно да се говори, че тук това, което ни е дадено от Министерския съвет, ние не можем да излезем извън неговите рамки и не можем да предложим нищо друго, освен това, което Министерският съвет ни дава. Това е Законът за изменение на Закона за държавния бюджет и всеки един народен представител може да направи предложения по отделните текстове - било да ги подобрява или да отпадат и т.н. Много е неудобно да звучи от тази трибуна, че Народното събрание е задължено само това, което е предложил Министерският съвет, и повече нищо да не се обсъжда.
Ако вие искате тук да извивате ръце и едва ли не да превърнете това Народно събрание в един не знам какъв си отбор, който непрекъснато трябва да обикаля и да тича, мисля, че ще ви оставим да си направите това състезание заедно с отговорностите, които носите. Защо? Защото е просто... нямам думи какво да ви кажа... когато става въпрос за промяна в държавния бюджет, когато има направени предложения, вие да го приемате все едно, че е някаква ратификация.
Извинявайте, не стига, че се провалихте след като подкрепихте един нереален бюджет, сега искате да направите Народното събрание нещо като корпус за бързо реагиране, който трябва да ви гласува както вчера. Между другото разбрах, че вашето удължаване вчера е било безплодно. Предполагам, че след като СДС ви остави и този път да си правите това състезание, поредните ви родилни болки също ще бъдат безплодни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, нека да изясним нещата. Господин Бучков, един момент. Вземете отношение към това, което ще кажа аз.
Всякакви предложения могат да се правят и всякакви обсъждания - да, но в рамките на предложения размер на изменението. Никой не може да прави предложения да се увеличава този размер, който правителството поема ангажимент, че при този размер на изменение на закона в брутна цифра, то ще извърши това. Това е.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това не е вярно! НЧ/ЗТ 199.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: (Силен шум и реплики в залата) Чакайте, чакайте! Спокойно, ще го гласуваме.
Заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Тук е явно, че се бъркат няколко неща и те се бъркат съзнателно или несъзнателно. Инициатива за внасяне на бюджет за разглеждане от Народното събрание, както и за изменение, може да прави само Министерският съвет. Инициатива, законодателна инициатива. След като влезе обаче бюджетът за разглеждане, могат да се правят всякакви предложения от всеки един от народните представители. Тези предложения ще се обсъдят, ще се групират и в крайна сметка думата ще има пленарната зала. Защото в противен случай, ако ние приемем това, което моят колега ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие не можете да измените рамките на законодателната инициатива.
ЕМИЛ БУЧКОВ: ... който е един много добър юрист, заместник-председателят на Народното събрание каза, Народното събрание по отношение на бюджета се явява една марионетка, която трябва само да одобрява. Не е така. И вие много добре го знаете и практиката го показва.
Затова тези предложения, които бяха направени във връзка с изменението на бюджета, във връзка с неговата актуализация, трябва да се обсъдят и точка по точка да се предложат. Пленарната зала има последната дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направено е предложение за разглеждане на законопроекта за второ четене. Моля ви, режим на гласуване и гласуваме за това предложение. "За" или "против" - вие ще решите. По време на приемането на второ четене вие ще решавате според трудностите, които се задават.
Гласували общо 204 народни представители. От тях 130 за, 69 против, 5 въздържали се.
Приема се предложението да бъде поставен законът за разглеждане на второ четене.
Тъй като Народното събрание работи вече в продължение на няколко часа... (Силен шум и реплики в залата)
Добре, заповядайте. От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили думата има господин Иван Костов. 199.2
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! Вие сте прав като казвате, че при принципно гласуване на първо четене размерът на бюджетния дефицит, който се предлага от правителството, вече е фиксиран, като е увеличен с 5,5 милиарда лева. Това вече е факт. Каквито и промени да се правят, те трябва да бъдат в рамките на този дефицит. Ето, господин Николов, госпожа Нора Ананиева е по-компетентна от това, което Вие казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Абсолютно вярно. Прав сте.
ИВАН КОСТОВ: И затова господин председалстващият е прав. Това означава, че правителството до второто четене може да изтегли тези крайно необходими суми от бюджетния дефицит и да изплати най-нужните разходи, които се налагат. Това едновременно дава възможност на Народното събрание да осъществи своите правомощия, предвидени в Конституцията и устройствения закон на страната, а именно да се направят обобщения на изказванията, да се сумират предложенията за изменение и в рамките на този предложен като параметър увеличен бюджетен дефицит те да бъдат отразени съобразно възможностите, които съществуват. 199.3
Ако вие не приемете този подход към нещата и ако господин Койчев тук изрази вашата дума, а именно, че ние като опозиция не можем да правим каквито и да е предложения, защото най-компетентните представители са дали вече цифрите, и ако вие отказвате да обсъждате нашите предложения по принцип, които ние конкретно и конструктивно като опозиция направихме между първото и второто четене, ние наистина няма какво да правим в тази зала. (Реплики от блока на БСП)
Вие отново ще ни изгоните от парламента и ще постъпите антиконституционно, защото вие затваряте устата на опозицията.
Затова моля да се гласува процедурно прекъсване на разискванията до понеделник, когато на извънредно заседание бъдат обобщени направените предложения и се гласуват конкретните текстове в закона.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Министърът на финансите господин Стоян Александров има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, извинявам се, но не се чувствам добре от няколко дни.
Аз слушах доста внимателно изказванията. Просто вие трябва да прецените доколко целесъобразно е да се приемат някои от тях, в частност и това, което господин Иван Костов посочи.
Това, което той поиска, може да бъде дадено и вие сте в правото си да го изискате. По принцип ние сме задължени с отчета на бюджета за 1993 г. да дадем точно реалните цифри по всяко едно перо. Но понеже практиката е такава, че отчетът се приема на един по-късен етап, тук явно се търси друго: сега да се види сривът на бюджета и т.н.
Въпреки всичко ние с бюджета за 1994 г. можем да бъдем заставени и дори и да не бъдем заставени аз смятам за свой морален дълг да дам точно предварителна информация за окончателното изпълнение на бюджета за 1993 г. и вие да направите сравнение.
Така че не виждам какво би спечелил бюджетът от това, ако ние отидем да коригираме всички онези пера, за които говори Иван Костов. ЦМ/ЗТ 200.1
Също си заслужава да се подложи на обсъждане доколко е целесъобразно предложението по отношение на семейните добавки за деца. Не всички млади семейства са социално слаби. Ако предложим единен критерий, дали това ще бъде най-доброто? Ние сме провеждали единна политика по отношение индексацията на доходите, в това число на семейните добавки и т.н. Ако някое семейство, въпреки семейните добавки е зле, има си друг социален механизъм, който беше разработен от предишни правителства и ние се опитваме коректно да го прилагаме, доколкото можем и според силите си.
Истината е една и трябва да я чуе цялата общественост: че ние не можем да удовлетворим всички планирани разходи. Не можем! Илюзорно е да се напъваме и да развързваме до такава степен бюджетния дефицит, че да осигурим поне в номинал това, което е планирано като разходи.
Това, което ние поискахме, е действително най-належащото, най-неотложното, за да можем да платим действително пенсиите на хората, разбира се с известни трудности, като имаме предвид, че част от този трансфер, който беше от републиканския бюджет към бюджетите надолу, който се освобождава като ресурс, ние ще използваме по най-ефективния и целесъобразен начин, отчитайки реалната ситуация.
Ние имаме определена готовност в това отношение. Поискахме от всички общини, от всички министерства и ведомства определени справки към 30 ноември 1993 г. Даже може би, когато внасяме бюджета за 1994 г., ще ви дадем точни данни.
Ние имаме неразплатени осъществени разходи към 31 декември 1992 г.! Аз мога да ги посоча. Всичко е документирано буквално - с подписи на кметовете. Около 3 млрд.лв. са разходите на общините, които са били извършени, но не са намерили отражение в отчета, просто защото не са били платени. Но го имаме документирано, за да не ни обвиняват червени и сини кметове - с подписите на кметовете.
Същото имаме и за централните министерства и ведомства. И вие ще видите наред с другите суми, за които говорихме преди - енергетика и други, ще видите, че се наложи с бюджета от 1993 г. да се покриват редица разходи, които са били фактически 200.2 извършени, но не са били разплатени и не са касово отчетени през 1992 г. Това допълнително даде срив.
Аз не искам да извличам дивиденти, да обвинявам някого и т.н. Това са реални неща. Трябва да се знаят. Това доведе действително до допълнително напрежение плюс нереализирането на планираните приходи.
Нашите разчети обаче показват, че ако вие приемете това увеличение на дефицита от близо 5,5 млрд.лв., ние сме в състояние на базата на един детайлен анализ, който имаме, да отидем на едно изпълнение - тук го заявявам пред всички: на 90 на сто упражняване на разходите във всички министерства, ведомства и в по-голямата част от общините. Защото има някои общини, където не е оправдано дори да им дадем 90 на сто от субсидията, защото те имат значителни собствени приходи.
Имайте предвид това, че корекцията на Закона за данъка върху оборота и акцизите, която стана през август, облагодеталства в една голяма степен именно общините, тъй като голяма част от платците на данъка върху оборота и акцизите са частните фирми, а сега приходите отидоха в общините. И ние имаме по-чувствително преизпълнение на приходите на общините - говоря средно, отколкото на републиканския бюджет. Тоест, постъпленията в републиканския бюджет са по-ниски отколкото са постъпленията средно за общините. Но средните величини винаги подвеждат.
Но ние имаме точна информация и сме разделили общините на три групи. Имаме над 120 общини, които ще имат повече от 100 на сто изпълнение на приходите. Имаме обаче 57 общини, където се очаква собствените приходи да бъдат изпълнени под 80 на сто, даже някъде и 60 на сто. Тук има един наш пропуск, защото прибързахме да премахнем рентния данък, без да намерим компенсативен фактор, а за някои общини...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): За Генерал Тошево.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ето, Генерал Тошево. От 40 млн.лв. бюджет, 15 млн. лв. бяха от този данък. С падането на този данък изведнъж там се получи дупката и то жестока... (Шум и реплики) В редица други общини, където този данък беше един от основните данъци, като приход, се получи кризата. 200.3
Ако добре си спомняте, ние разчитахме, че ще внесем и корекции в Закона за местните данъци и такси. И в пакета от закони, които бяха внесени още с бюджета за 1993 г., бяхме предвидили корекция в Закона за местните данъци и такси, с което да компенсираме. Но се случи така, че до този закон не можа да стигне времето на парламента и да бъде приет.
Приехме едно постановление # 102, което прекалено много се коментира. Там където общините приложиха постановление # 102 мога да ви кажа, че нещата са нормални и дойдоха значителни приходи. Там където общините решиха да политиканстват, решиха да изпълняват някакви си техни виждания и просто не приложиха това постановление, не си осигуриха собствени приходи. И аз даже тук бих поставил - не знам какво е вашето становище за дивидентите в тия общини, които не изпълниха 102 постановление и скапаха бюджетите на собствените си общини. Защо? Да им потърсим отговорност по някакъв начин...(Шум и реплики)
Дори да е имало спор по една или две от таксите, то по останалите нямаше спор. Защо трябваше да се бойкотира цялото постановление по този начин и умишлено да се довеждат общините до това катастрофално състояние. В крайна сметка тези кметове не отговарят ли за поведението си? Те не обслужват ли все пак собственото си население?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Финансовият министър отговаря.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Финансовият министър, разбира се.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ама е фалирал.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Фалирал е, това е. Сменете го колкото е възможно по-бързо. Аз нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля народните представители да не напускат залата, тъй като предстои гласуване.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Има и една част от общините, които ще изпълнят собствените си приходи някъде между 80 и 100 на сто. На базата на ежедневното следене на касовите потоци тези пари, които имаме, ние разпределяме така че да може там където е необходимо да осигурим 90 на сто средно. За немалка част от общините, а именно тези 57 общини, ние ще отидем на 100 на сто изпълнение на планираната субсидия, като за малка част от общините няма да осигурим и 90 на сто превод на субсидията, защото те имат достатъчно средства. 200.4
Аналогично стоят нещата и с другите министерства и ведомства, които са на централно финансиране. Ние имаме представа също за задълженията и неразплатените разходи, следим ежедневно техните потребности. Направихме една инвентаризация на извънбюджетните им сметки. И аз ще ви кажа, от трибуната тук ще посоча, че Софийският университет, където толкова много се драматизират нещата, където се спекулира, че не даваме тези няколко милиона, 18 милиона пари за стипендии на студентите, в момента по извънбюджетни сметки в банката, в банка "Земеделски кредит", в Пощенска банка имат 216 милиона лева. Значи нямат пари да платят 18 млн. стипендии, а стоят 220 млн. по извънбюджетна сметка! И като имате предвид, ние ще ви дадем точни данни, че главницата и лихвите са едно към едно, това означава, че това са пари, които са престояли почти цяла година в банката замразени. Е, моите уважения към финансовите менаджери на университета и към ръководството, но не трябва така да се поставят нещата. Трябва просто да се отчитат реалностите, в които живеем. Тежко е на всички. Трябва някак си по-справедливо да разпределим тази тежест.
Аз пред себе си имам справката към вчерашна дата за това, което сме платили като субсидия на централните министерства и ведомства. Почти на всички болнични заведения, които бяха най-критични, ние сме отишли на 90-те процента разходи - сто на сто сме ги осъществили. Но има болници, където ще отидем и към по-голямо преизпълнение. Ето на Горна баня ние имаме 111 на сто близо, защото там знаем какво е състоянието. Александровата болница, някои други клиники и т.н.
Не сме в състояние сега, до понеделник, да извършим едно такова преразпределение, още повече, че ежедневно се променя ситуацията. Затова дайте малко доверие и изпълнителната власт да си поеме отговорността, така да осъществява разходите, че все пак мисля, че тя е във възможностите си по най-справедливия начин да ги извърши тези разходи.
Ние сме си направили определена сметка. Вземаме действително мерки за преходите. Имайте предвид, че това е особеното на бюджета, и господин Костов го знае най-добре, последната седмица на месеца идват едни от най-големите постъпления. Започват авансовите плащания на данък върху печалба и някои други данъци и т.н. Тоест, ние имаме предвид и това нещо. Така че до 31-ви аз смятам, че ще успеем, след тази корекция, която РД/ЛТ 201.1. вие гласувате на първо четене, да вържем, дето се казва, по някакъв начин двата края.
Но, ако ние отидем сега на популизма, отидем на един по-голям бюджетен дефицит, знаете го, че това ще бъде една база за следващи години с всички произтичащи от това последствия, в това число и една такава частична област, каквито са семейните добавки. Ако трябва да променяме закони за семейни добавки, това е отделен въпрос.
Това е, което исках да споделя пред вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Поддържате ли Вашето процедурно предложение?
ИВАН КОСТОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили Иван Костов направи предложение, на основание чл. 54, ал. 1, точка 2, да се отложи разглеждането на закона за второ четене за понеделник. Направено е перфектно.
Режим на гласуване. Гласуваме това предложение на Иван Костов.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От 204 гласували, за 71, против 125, въздържали се 8.
Отклонява се това предложение.
За да се създаде организация за разглеждането на второ четене и да могат народните представители за една минута да си починат, 15 минути почивка. (Звъни)
13 ч. и 35 м.
201.2.
(След почивката
14 ч. и 05 м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Кой ще докладва?
Моля, председателят на Комисията по бюджета и финансите господин Димитров да заповяда в залата. Поканете господин Венцеслав Димитров да влезе. (Звъни)
Продължаваме заседанието.
Вие ли ще докладвате, господин Николов?
Заповядайте.
Най-напред - заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Уважаеми колеги, налага се да продължа аз с второто четене на законопроекта.
Изменение на заглавието на законопроекта: "Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 132 народни представители, за 132, няма против и няма въздържали се.
Приема с е.
Имате думата за – 1, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): "– 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. в ал. 2 числото 98933.7 млн.лв. се заменя с 104404.1 млн.лв., а в показателите към същата алинея:
а/ в т.3 числото 17978.3 млн.лв. се заменя с 23448.7 млн.лв.;
б/ в т.3.1. числото 1829.6 млн.лв. се заменя с 7300.0 млн.лв.
В това число:
субсидия за ДОО, числото 1667.5 млн.лв. се заменя с 7137.9 млн.лв.
2. В ал. 3 числото 27584.0 млн.лв. се заменя с 33054.4 млн.лв. ВЙ/ЗТ 202.1
3. В показателите към ал. 4:
а/ в т.2 числото 15785.4 млн.лв. се заменя с 21255.8 млн.лв.;
б/ в т.2.1 числото 20931.0 млн.лв. се заменя с 26401.4 млн.лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какви предложения са направени?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Господин председателю, направените предложения в хода на обсъждането на законопроекта на първо четене са от типа - да се отразят, примерно промените в приходите на републиканския бюджет, конкретно по този – 1. няма конкретни предложения.
Фактически ние тук стъпваме на варианта, който е за законопроект предложен от Икономическата комисия, който по същество се подкрепя и от Бюджетната комисия, която настояваше за съкращаване на бюджета, така че конкретни предложения по числата, засягащи този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Някой да желае думата? - Няма желаещи.
Режим на гласуване. Гласувате за – 1.
Гласуване по всеки параграф - 1 минута!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 127 народни представители, за 127, против няма, въздържали се няма.
Единият вповече, който е гласувал съм аз - без карта.
Параграф 2, ако обичате, господин Николов. 202.2 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, СВИЩОВ: – 2. В чл. 2 се правят следните изменения:
В т. 1, в показателите към ал. 1:
а) В т. 1, колона втора, числото 39 млрд. 595 млн. и 200 хил. се заменя с 40 млрд. 473 млн. и 500 хил.лв., а в колона три числото 39 млрд. 175 млн. и 700 хил.лв. се заменя с 40 млрд. и 54 млн. лева.
б) В т. 1, колана втора, числото 37 млрд. 765 млн. и 600 хил.лв. се заменя с 33 млрд. 173 млн. и 500 хил.лв., а в колона три числото 37 млрд. 506 млн. и 200 хил.лв. се заменя с 32 млрд. 916 млн. и 100 хил.лева.
в) В т. 1.1., колона втора, числото 37 млрд. 765 млн. и 600 хил. лв. се заменя с 33 млрд. 173 млн. и 500 хил.лв., а в колона три числото 37 млрд. 508 млн. и 200 хил.лв. се заменя с 32 млрд. 916 млн. и 100 хил.лева.
г) в т. 1.1.1, колона втора, числото 29 млрд. 105 млн. и 100 хил. се заменя с 24 млрд. 513 млн., а в колона трета числото 28 млрд. 853 млн. и 600 хил. лв. се заменя с 24 млрд. 261 млн. и 500 хил. лева.
д) В т. 2, в колона втора числото 1 млрд 829 милн. и 600 хил. лв. се заменя с 7 млрд. и 300 млн.лв. , в колона трета числото 1 млрд. 667 млн. и 500 хил. лв. се заменя със 7 млрд. 137 млн. и 900 хил. лева.
Точка втора, в показателите към ал. 2:
а) В II в колона втора числото 39 млрд. 595 млн. и 200 хил.лв. се заменя с 40 млрд. 473 млн. и 500 хил. лв., а в колона три числото 39 млрд. 175 млн. и 700 хил. лв. се заменя с 40 милиарда и 54 млн. лева.
б) В т. 1, колона втора числото 39 млрд. 592 млн. и 200 хил. лв. се заменя с 40 млрд. 470 млн. и 500 хил. лв., а в колона трета числото 39 млрд. 174 млн. и 700 хил.лв. се заменя с 40 млрд. и 53 млн. лева.
в) В т. 1.5 в колона втора числото 39 млрд. 269 млн. и 200 хил. лв. се заменя с 40 млрд. 147 млн. и 507 хил. лв., а в колона три числото 38 млрд. 895 млн. и 600 хил. лв. се заменя с 39 млрд. 773 млн. и 900 хил. лева.
г) В т. 1.5.1, колона втора, числото 29 млрд. 395 млн. и 700 хил. лв. се заменя с 30 млрд. 274 млн., а в колона трета Ст.Б/ЙА 203.1 числото 29 млрд. 154 млн. се заменя с 30 млрд. 32 млн. и 300 хиляди лева.
Това е варианта на законопроекта, който предлага Икономическата комисия това са числата, ако трябва, ще ги прочета още веднъж. Става дума за буква "г", т. 1.5.1. От предварително раздадения ви вариант има разлика в числата и това вероятно смути някого. След вземане предвид препоръките на Бюджетната комисия и на Икономическата комисия ето е внесен този вариант на законопроекта, който сега аз докладвам.
Повтарям, буква "г", в т. 1.5.1, в колона втора числото 29 млрд. 395 млн. и 700 хиляди се заменя с 30 млрд. 274 млн., а в колона трета числото 29 млрд. 154 млн. се заменя с 30 млрд. 32 млн. и 300 хиляди лева. Това е уточнената обща позиция на Икономическата комисия и на Бюджетната комисия, и на Министерството на финнасите.
Така че моля ви, господин председателю, да подложите на гласуването това, което прочетох дотук.
Господин Шотлеков предлага предвижданите промени в т. 1.5.2, касаещи социалните плащания и помощи, да не се пипат, като се даде възможност в рамките на гласуваните вече средства министерството да увеличава социалните плащания.
Именно това аз не предлагам от името на двете комисии. Т. 1.5.2 си остава в този вид, в който е гласуван от нас тук в бюджета. Така че по същество предложението на господин Шотлеков е взето предвид, при положение че спрем дотук.
Така че още веднъж, моля ви, да подложите на гласуване това, което прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно, ако трябва да бъдем точни, господин Николов, предлага се от останалите комисии и от вносителя – 2, който е буква "д", да отпадне от закона. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да. Сегашната буква "д" ще трябва да гласуваме да отпадне, тъй като тя принципно е приета на първо четене.
След това трябва да прогласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е предложението.
Моля ви, режим на гласуване за отпадане на буква "д" от – 2, където се третира изменението на чл. 2 от закона. 203.2
Предложението е т. 1.5.2 от законопроекта да отпадне.
Гласуваме това предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Става дума за буква "г", с която се предлагат промени в т. 1.5.2, т.е. преразпределение на средствата за социалните плащания, за да се даде възможност на правителството в рамките на гласувания вече бюджет в частта "Социални плащания", в т. 1.5.2 при възможност да реализира гласувания от нас бюджет, не предлагаме промяна в тази структура на гласуваните вече разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кога са гласувани? При приемането на бюджета?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. когато сме приели Закона за бюджета. Значи правилно е предложението за отпадане.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 133 народни представители за 130, против няма, въздържали се 3.
Приема се. Буква "д", третираща изменение в т. 1.5.2 отпада от законопроекта.
Има още две предложения при мен. Към този текст ли са предложенията?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете тогава.
Моля ви, гласуваме – 2, изменението в чл. 2 от Закона за бюджета.
Гласуваме целия текст.
От общо гласували 131 народни представители за 131.
Приема се единодушно.
Предложението на господин Шотлеков се отнасяше към буква "д", изменението на т. 1.5.2. Тъй като изменението отпада, отпада и това предложение, затова не го поставям на гласуване. 203.3
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Уважаеми колеги, преди да премина към параграфи, които са свързани непосредствено с току-що гласуваните текстове и информация, трябва да ви информирам, че е направено предложение от група народни представители за промяна в текста на чл. 4, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България.
Алинея 2 в момента гласи: "Утвърждава разходите на институциите по ал. 1 в размер 90 на сто от така определените, като останалите 10 на сто се изразходват само в случай, че не се превиши одобреният от Народното събрание дефицит."
Господа депутатите предлагат след думата "дефицит", т.е. в края на изречението, да се добави "с изключение на тези от здравеопазването". Тоест, за тях да не важи ограничението, че когато не е превишен дефицитът, да се изплати до 100 процента. Моля парламентът да се произнесе по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека най-напред да чуем министъра. Заповядайте, господин министър. Първо, влиза ли в тоя дефицит, който гласувахме, господин министър? И второ, отношението Ви.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Аз бих ви помолил да отхвърлите това предложение, тъй като се поема един ангажимент за абсолютно стопроцентово изплащане на субсидиите в здравеопазването, а това не е необходимо и трудно може да бъде гарантирано чрез бюджетите на общините. Дайте възможност за тая гъвкавост, за която говорихме, тъй като ние имаме достатъчната отговорност. И ви казах, че някъде ще стигнем и над сто на сто може би при необходимост.
Иначе аз лично не го подкрепям, честно казано.
ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Това изисква и допълнителни средства.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: А може някъде да не успеем и да надвишим дефицита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Чухте становището на министъра. Предложението не се оттегля.
Тогава гласуваме това предложение. ЦМ/ЛТ 204.1.
От общо гласували 131 народни представители, за това предложение 21, против 50, въздържат се 60.
Предложението се отклонява.
Следващото предложение, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Предложение за нов – 3, което по същество се подкрепя изцяло от Комисията по бюджета и финансите и от Икономическата комисия със следния текст:
"– 3. Юридическите лица с държавно участие над 50 на сто, които не са се издължили към Държавното обществено осигуряване, не могат да увеличават и индексират заплати и други възнаграждения за четвъртото тримесечие на 1993 г."
Мисля, че в изказванията на много депутати беше подкрепена подобна идея.
Господин председателю, аз правя опит тук да обобщя и даденото от Икономическата комисия предложение.
ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Не е Държавното обществено осигуряване, а само общественото осигуряване.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Към общественото осигуряване, както каза господин Матинчев.
Чета текста: "Юридическите лица с държавно и общинско участие над 50 на сто, които не са се издължили към общественото осигуряване..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Към момента на влизането на този закон в сила...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: ...към момента на влизането на този закон в сила, не могат да увеличават и индексират заплати и други възнаграждения за четвъртото тримесечие на 1993 г."
Текстът е достатъчно ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли противно становище? - Няма.
Моля гласуваме този – 3, така както беше формулиран преди малко. Това бяха предложения в изказвания на няколко народни представители, включително и на Законодателната и Икономическата комисия.
От общо гласували 131 народни представители, за 119, няма против, въздържат се 12.
Приема се – 3. 204.2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов): Има още едно предложение за нов параграф и след като ние вече гласувахме – 3, това ще бъде – 4. Предложението е на господин Стефан Караджов със следния текст:
"– 4. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): От приемането му.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не е възможно, господин Койчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е противоконституционно.
Има ли противно становище? - Няма.
Моля гласуваме – 4: "Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
От общо гласували 133 народни представители, за 129, против 4, няма въздържали се.
Приема се – 4.
Длъжен съм да обявя, че с това последно гласуване Законът за изменение на Закона за държавния бюджет за 1993 г. е приет. (Ръкопляскания) Остава да се изплатят неотложните задължения.
Господа народни представители, имаме още 20 минути от гласуваното работно време.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕДА ЗА ПРЕОФОРМЯНЕ НА НЕИЗДЪЛЖЕНИТЕ КРЕДИТИ ДО 31 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
Ще помоля господин министъра на финансите да остане за точка втора.
Кой ще докладва? - Господин Мулетаров, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съгласно стенограмата от снощното заседание беше приет чл. 2 от законопроекта и предложен за гласуване един заместващ текст от групата на СДС под ръководството на Иван Костов, който беше прочетен, предложен за гласуване, но поради липса на кворум заседанието беше отложено. Ето защо аз отново ще прочета текста, който снощи се предложи за гласуване. Той е следният:
"Министерският съвет може да издава облигации по реда на чл. 4 до 15 млрд. лв. годишно и да предвижда за изплащането 204.3. им, включително и за лихвите по тях, до 2,5 млрд. лв. в държавния бюджет." Това е текстът - допълнителен и заместващ, който трябва да се гласува след приетия чл. 2, господин председател. 204.4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Желаещи да се изкажат? - Няма желаещи да се изказват.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме заместващият текст, докладван от заместник-председателя на Законодателната комисия.
От общо гласували 126 народни представители, за 13, против 106, въздържали се 7.
Това предложение се отклонява.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл.3, който има следното съдържание:
"Министърът на финансите емитира еднократно за замяна срещу кредитите по чл.1, ал.1, договорени в левове дългосрочно държавни облигации при следните условия:
1. Сума на емисията - до 32 млрд.лв.;
2. Форма - безналични, свободно прехвърляеми;
3. Купюрност - 1000 лв.;
4. Дата на емисията - 1 октомври 1993 г.;
5. Срок на погасяване - 25 години с 5-годишен гратисен период и равни погасителни вноски за времето до падежа, изплащани след изтичане на съответния период;
6. Лихва, изплащана 2 пъти годишно - на 1 април и на 1 октомври, при следните размери:
а) първата и втората година - една трета от основния лихвен процент за периода;
б) третата и четвъртата година - една втора от основния лихвен процент за периода;
в) петата и шестата година - две трети от основния лихвен процент за периода;
г) от седмата до двадесет и петата година включително - основният лихвен процент за периода".
Това е текстът на закона, предложен от работната група с едно разместване на две точки, които разместват местата си. По този текст конкретни предложения няма, тъй като другият вариант е построен на друга принципна основа. СД/КТ 205.1
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Една техническа редакционна бележка може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Само за една техническа редакционна бележка.
Навсякъде по текста е предложено не да бъдат "дългосрочни държавни облигации", а "държавни дългосрочни облигации". Моля това да се има предвид при стенограмата и при текстовете.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво беше Вашето редакционно?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вместо "дългосрочни държавни облигации", "държавни дългосрочни облигации". Това е редакционно, но се предлага да се направи така в целия текст, за да няма два различни термина.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Това е редакционно предложение. Може да го гласуваме заедно със самия текст.
Противно становище? Предложение, господин Мулетаров, по този текст има ли?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председателю, по останалите текстове предложения няма, тъй като в проекта си другата работна група е заложила съвсем различен принцип и нейните текстове не съответствуват на тези, които ние приемаме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви за това обяснение.
Моля ви, режим на гласуване! Гласуваме докладвания текст от заместник-председателя на Законодателната комисия.
От общо гласували 129 народни представители, за 128, против няма, 1 се въздържа.
Приема се текстът така, както беше докладван.
Имате думата, господин Мулетаров, за още един текст. 205.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл.4, който по проекта на работната група е с единствена алинея и със следното съдържание:
"Чл.4. Министърът на финансите емитира еднократно за замяна срещу кредитите, договорени във валута, и сумите по обслужване на външния дълг по чл.1, ал.2 държавни дългосрочни облигации, деноминирани в щатски долари, които се обслужват и изплащат в левове при следните условия:
1. сума на емисията - до 1 млрд. 808 млн.щат.дол.;
2. форма - безналични, свободно прехвърляеми;
3. купюрност - 100 щат.дол.;
4. дата на емисията - 1 януари 1994 г.;
5. срок за погасяване - 25 години с 5-годишен период и равни годишни погасителни вноски за времето до падежа, изплащани след изтичане на съответния период".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Пропусната е дума.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): "...с 5-годишен гратисен период".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Защото 5-годишен период няма.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Срок за погасяване - 25 години (повтарям текста), с 5-годишен гратисен период и равни годишни погасителни вноски за времето до падежа, изплащани след изтичане на съответния период".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След "5-годишен" е изпуснат "гратисен период".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Точно така, изпусната е думата "гратисен".
"6. лихва, изплащана 2 пъти годишно - на 1 юли и на 1 януари, в размер на 6-месечния либор за щатски долари за съответния период;
7. курсът на плащане - централният курс на Българската народна банка за щатския долар в деня на падежа".
Това е съдържанието на чл.4, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А има и ал.2 - "всички деноминирани щатски доларови задължения...". 205.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Текстът на работната група е в единствена алинея, която прочетох, като ал.2 не се предлага, а се предлага т.7 на мястото на ал.2, която аз прочетох. Прочетената от мен т.7...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, но в законопроекта аз имам ал.2!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, предложението на работната група е вместо ал.2, да се създаде т.7, която аз прочетох и ви я прочитам пак:
"7. курс на плащане - централният курс на Българската народна банка за щатския долар в деня на падежа".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Гласуваме предложението да отпадне ал.2...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофоните): Господин председател,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако питате по текста, оставете, аз текстът после ще го гласувам. Най-напред предложението.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофоните): Има предложение на СДС, за което искам да информирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, информирайте. Моля Ви, информирайте! Всички предложения преди гласуване трябва да се чуят. 205.4
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. За точност искам да информирам, че няма писмено предложение, но в стенограмите има предложение на господин Венцеслав Димитров да не бъде плащана лихвата по либор, а либор мисля, че е записано минус 3/4.
Просто Вие преценете това трябва ли, когато не е оформено писмено, да се гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но то го има в протокола.
Сега гласуваме най-напред предложението за отпадане на ал. 2 и заместването й със създаване на точка 7 с прочетеното съдържание в ал. 1. Режим на гласуване, гласуваме.
Значи отпадането на ал. 2 и създаването на точка 7 със съдържанието, което беше прочетено.
Имаме две гласувания, с което прекратяваме работата за днес.
От общо 128 гласували, за 125, против няма, въздържат се 3. Приема се предложението ал. 2 да отпадне и да се създаде точка 7 в ал. 1 със съдържанието, прочетено от заместник-председателя на Законодателната комисия.
Второто предложение. Кажете ми предложението от стенограмите, господин Мулетаров.
Моля, дайте предложението на Венцеслав Димитров от стенограмата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Лихвата по тези облигации да бъде либор минус 3/4 от процента."
Вие ще я намерите лихвата, в точка 6, мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Режим на гласуване, моля, гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров.
От 127 народни представители, за 22, против 92, въздържат се 13. Отклонява се това предложение.
Гласуваме цялото съдържание на чл. 4, ал. 1, с неговите седем точки. Не ал. 1, единствена алинея със седем точки. Моля, режим на гласуване, гласувайте.
От общо гласували 122 народни представители, за 120, въздържат се 2. Приема се чл. 4. ВТ/ВЙ 206.1 Уважаеми колеги, Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседанието си във вторник, 21 декември 1993 г. от 11.00 часа.
На 20 декември, понеделник, от 10.00 часа ще се проведе заседание на Законодателната комисия при следния дневен ред. Моля, не напускайте заседанието, не съм закрил заседанието.
Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указа за учредяване на държавна парично-предметна лотария.
Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за банките и кредитното дело.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание в сряда, 22 декември, от 19.00 часа в кабинет 521 на "Дондуков" # 2.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 21 декември, вторник, от 10.00 часа в зала 507.
На 22 декември в зала 510 ще проведе заседание Комисията по правата на човека.
И Комисия по вероизповеданията ще проведе заседание на 23 декември, четвъртък, (трудно ми е да се съглася с ръководството на тази комисия, защото ние сме от 22 във ваканция).
Следващото заседание на парламента ще бъде на 20 декември, понеделник, от 15.00 часа при обявения и приет от вас дневен ред. Поради изтичане на работното време, закривам заседанието на Народното събрание. (Звъни)
(Закрито в 15.00 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Йордан Школагерски
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа