Председателствували: председателят Александър Йорданов и
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Преди да дам думата на тези, които горят от нетърпение да вземат отношение и към въпросите, които днес ще дискутираме, а и по други въпроси, позволете ми да ви информирам за следното:
Утре, петък, 19 февруари е ден за парламентарен контрол. Дневният ред на заседанието е следния:
Първо, представяне на програмата за дейността на правителството на Република България през 1993 г. Поканени са министърпредседателя и всички министри.
Второ, разискване по питането на народния представител Методи Ташев към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров.
Трето, отговори на актуални въпроси и питания. Ще отговарят: министърът на отбраната Валентин Александров ще отговори на три питания от народните представители Методи Ташев, Димитър Куманов и Тошо Пейков. Министър-председателят Любен Беров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Куртев и Гинчо Павлов, и на питане от народния представител Тошо Пейков. Заместник-министър-председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев ще отговори на питане от народния представител Звездалин Кафеджиев. Заместник-министърНЧ/ЗТ 229.1 председателят и министър на транспорта ще отговори на актуален въпрос от народния представител Илко Илиев. Министърът на промишлеността Румен Биков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Чародей Чернев. Министърът на правосъдието Мишо Вълчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Минчо Минчев, Евгени Друмев и Гинчо Павлов. Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Червенко Крумов.
Постъпило е заявлението на народния представител Стефан Александров Караджов, с което той информира председателя на Народното събрание, че на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание напуска Парламентарната група на СДС и уведомява за това председателя.
Това бяха накратко съобщенията.
А понеже в пресата са се появили някои противоречиви твърдения за това какво е работил парламентът през тази седмица, искам само да информирам народните представители и всички, които ни слушат в момента, че през тази седмица са приети четири закона на първо четене, а именно законопроекта за данъчната администрация, законопроекта за данъчното производство, законопроекта за данъка върху стоките и услугите и законопроекта за консултативен съвет за национална сигурност. Това е, което имах да ви съобщя.
Сега пристъпим към предложенията по дневния ред.
Госпожа Михайлова, заповядайте!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка (звъни). 229.2
(След почивката)

16 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължаваме заседанието. Заповядайте, господин Манев.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ползвам се от правото си на процедура по следния въпрос.
Моля от свое име и от името на преобладаващата част от членовете на Комисията по земята да се приложи действието на чл. 23, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с цел да се свика във вторник, или евентуално в сряда, в 13,30 ч. заседание на Комисията по бюджета.
Мотивите. На 12 февруари се внесе проект за Закон за финансирането на земеделието през 1993 г. Днес ние получихме информация, че комисията не е пожелала да разгледа този законопроект и да даде съответно становище.
Аз Ви моля, господин председател, да не се допусне това, което стана през миналата година, поради дългото протакане от страна на Комисията по бюджета, да се приеме един закон за финансирането на есенната и пролетната сеитба, който се оказа безплоден и недействащ. Нещата не чакат в земеделието. Ние тук можем да си извършваме нашите политически игри и боричкания, но пролетта идва и ние трябва да гарантираме на хората, които ще се занимават с това, което ни изхранва всички нас, онези реални възможности за протичане на селскостопанските процеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. В този член е записано, че комисията може да бъде свикана и по една трета от членовете на комисията. Те желаят ли членовете на комисията да бъде свикана тази комисия или не желаят?
МАНЬО МАНЕВ: Господин председател, текстът е следния: "Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по искане най-малко на една трета от членовете й или на председателя на Народното събрание". РД/ЗТ 230.1
Ако действително комисията не желае, то именно за това се и обръщам към Вас, във Вашите правомощия на председател на Народното събрание да съберете тази комисия. Нека тя да си даде дори и своя отрицателен вот, но да имаме тук становище. Не може повече да си играем със съдбата на селото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Манев, аз точно това искам да се информирам. Аз мога да свикам тази комисия, разбира се, но аз искам да се ориентирам има ли поне една трета от членовете на тази комисия, които желаят свикването на комисията. Това е много логично, за да не се налагам аз над мнението на депутатите в комисията. Заповядайте, господин Размов.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Поддържам искането да бъде свикана Комисията по бюджета от председателя на Народното събрание. Защото нейният председател ще я свика през м. юни, когато изтекат всички агрономически срокове. Това е положението.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Значи по този въпрос щом има такова единодушие председателят ще издаде разпореждане. Или няма единодушие?
Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Днес нашата комисия се събра на заседание. Тук предполагам, че има народни представители от всички парламентарни групи. И нашата комисия наистина се занимава с приоритетните закони така, както са формулирани в приетата от цялото Народно събрание програма. Когато дойде време на всеки един закон той ще бъде приет. Ние преди всичко, господин Размов, разглеждаме законопроектите, предложени от Министерския съвет. Но аз много бих желал този Министерски съвет, ако се ангажира с един подобен закон, ние днес горе-долу това решихме, Министерският съвет се подписва и ако реши Министерският съвет, зарязваме данъчните закони и се занимаваме с пролетната сеитба. После ще се занимаваме с лятното брануване, с жътвата и т.н. и данъчните закони ще ги отложим за неопределено време. Но това е вашата воля, господа народни представители. 230.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Повече по този въпрос дискусия не разгръщаме, защото имаме по-важни неща за днес. Преди всичко трябва поне да навлезем в дневния ред.
Заповядайте, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили така, както правилникът ми разрешава и съм упълномощена от тях за следното изявление.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили единодушно констатира, че само за 50 дни от своето управление отечественофронтовското правителство на Любен Беров, подкрепяно активно от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия (комунисти) провежда лов на вещици и политически разправи с длъжностни лица в министерства, комитети, областни управи и други учреждения само поради това, че са назначени от правителството на Съюза на демократичните сили.
Правят се опити за дестабилизиране на важни институции, като Българската национална телевизия, Българска народна банка, за вмешателство в независимата съдебна власт. Подготвя се отстраняването на кметските наместници в столицата, Пловдив и Варна.
С неадекватното си поведение рязкото поскъпване на живота и стремителното покачване на инфлацията правителството на Беров с помощта на БСП (комунисти) обяви война не само на Съюза на демократичните сили, но и на българския народ. (Бурна реакция от блока на БСП)
С оглед на изложеното Парламентарната група на Съюза на демократичните сили декларира твърдата си решимост да защити от посегателства и политически разправи всички свои съмишленици и симпатизанти.
Обръщаме се към нашите привърженици да са готови за масови законни акции против безумния административен произвол на правителството и разрушителната му икономическа политика. В скоро време Съюзът на демократичните сили отново ще поеме отговорността за управлението на страната.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС) 230.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Мичковски в днешния дневен ред, като точка първа, става дума очевидно за времето извън законодателната програма, да се включи разглеждане на въпроса за ратификацията на споразумения за разсрочване на външния дълг на България и други кредитни споразумения.
Става дума общо за шест законопроекта, които се намират, за съжаление, в различна фаза на готовност в комисиите. Аз няма да изброявам тези законопроекти, за да не отнемам от времето на народните представители, но истината е, че по всички тях е свършила своята работа Икономическата комисия, но предстоят да се произнесат и другите комисии. Затова днес в дневния ред тази точка не може да се гледа.
Напомням на комисиите, че е необходимо да придвижват по-бързо становищата си по тези законопроекти.
Също така е постъпило искане да бъде включен в програмата за работа на нашето Народно събрание, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител е народният представител Стефан Стефанов. Законопроектът е внесен на 30 ноември 1992 г. Разпределен е на Законодателната комисия и Комисията по националната сигурност. Досега няма становища от тези комисии.
Започваме днешното пленарно заседание.
Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя едно процедурно предложение.
Както знаете, вчерашното пленарно заседание завърши с включването на точката за проект за решение за освобождаване на генералния директор на Българската национална телевизия. И тъй като, господин председател, при изготвянето на структурата на дневния ред, а именно, първа част, втора част и трета част, парламентарен контрол, няма нормативен документ и няма решение на парламента с коя част да започне работата си пленарното заседание. 230.4
С оглед на това, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да направя следното процедурно предложение.
Днес нашата работа в парламента да започне с точка първа от втора част, тоест, с частта от една трета работно време, а именно, с проекта за решение за освобождаване на генералния директор.
Моля това да се подложи на гласуване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Предложението е направено. Друго различно становище, противно становище?
Господин Неделчев, заповядайте. 230.5
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Естествено, че Вие ще подложите на гласуване тази точка, но искам за обърна внимание, че неточно е записано в тази програма, която днес ни беше раздадена. Точката, която формулира госпожа Ботушарова вчера, беше проект за решение и така нататък и становище на Комисията по радио и телевизия. Така беше формулирано и не е така записано в програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Даскалов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Съгласно приетата от Народното събрание програма, предложена от госпожа Нора Ананиева, става въпрос за процедурата в програмата, беше взето решение ...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Програма!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Програма, доколкото знам е малко русизъм.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Нищо подобно, в българския език ударението е точно на програма.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Благодаря за ударението, госпожо.
Та мисълта ми е, след като имаме една програма, която установява реда, по който следва да работи Народното събрание, аз ще помоля много господин Лютфи първо да се обоснове кое налага промяна в тази програма, по друг начин днес да процедираме и това само за днешния ден ли се отнася, или се отнася и за в бъдеще - всеки ден да работим първо със законите, влизащи в програмата за едната трета от работното време на Народното събрание, или това се отнася само за днешния ден. Ако се отнася само за днешния ден, моля да обосновете вашето искане, за да знаем как да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Лютфи, заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Аз ще се постарая да дам един сравнително аргументиран и логичен отговор. Запитването е абсолютно основателно. Но защо предлагаме ние днес да започнем с тази точка и защо да започнеме от втората част - други законопроекти и решения. Чисто просто, защото ние вчера отделихме много време ББ/НП 231.1 за изясняване на този въпрос и най-накрая той беше включен в дневния ред. И логично е, тъй като вчера не можа да се изчерпи тази точка от дневния ред, а вече е включена, логично е днес с това да започнем. Именно това бяха мотивите, които продиктуваха нашата парламентарна група да направи това предложение.
А що се касае за в бъдеще - вероятно ще се налага понякога да се започва с онези законопроекти и проекти за решения и ратификации, които са залегнали във втората част. С тях да започва работата на парламентарния ден, докато не се вземе едно решение, че приоритетността на програмата ще бъде винаги част първа така, както е залегнало: законопроекти, включени в законодателната програма и втората част - други законопроекти и проекти за решения и петъчния ден за контрол. Но тъй като засега няма ясно и точно отношение, затова ние направихме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моето лично становище е, че много по-добре е да се работят законопроектите, които са включени в законодателната програма, тъй като несъмнено, след като сме приели това да бъде законодателна програма със специално решение, ние сме имали предвид, че им даваме предимство по принцип и че ще се стараем само в изключително редки случаи да нарушаваме това предимство. Явно, че има две мнения, трябва да се гласува.
Гласуваме за това ...
Още едно мнение ли има? Заповядайте.
Ново предложение не може, освен ако е писмено направено. Тук става дума за това част втора на програмата - други законопроекти и проекти за решения - днес да се обсъжда в началото на днешното заседание в рамките на една трета от работното време.
Изчакайте, отец Стефан.
Който е за това предложение, направено от господин Лютфи, моля да гласува!
Резултатът: от общо гласували 212 народни представители, 126 са гласували за, 82 против, 4 се въздържат.
Приема се.
Отец Стефан, заповядайте.
С това въпросът за телевизията става точка първа от днешния дневен ред. 231.2
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Затова исках преди това думата, защото предложението, което вчера писмено съм внесъл за включване в програмата, проектозаконът за изменение и допълнение на Конституцията, смятам, че действително трябваше да бъде приоритетен, тъй като ал. 2 на чл. 154 от Конституцията е императивен, че такова предложение, касаещо изменение на Конституцията, се разглежда не по-късно от три месеца след неговото постъпване. А три месеца са изтекли в края на януари - 30 януари, и вече сме трета седмица в нарушение на Конституцията. И след като така или иначе вече е гласувана точка първа, предлагам като точка втора да бъде включен този законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз приемам Вашите аргументи, но въпросът е, че наистина няма становища нито на Законодателната комисия, нито на Комисията по национална сигурност. А става дума за промяна в Конституцията. Без мнение на Законодателната комисия не знам как можем да започнем работа по този въпрос.
Но моля господин Школагерски да вземе отношение по въпроса или господин Бучков също като заместник-председател на Законодателната комисия.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разсъждението на председателя на Народното събрание изчерпва всякакъв отговор. Щом няма становище на Законодателната комисия, която не е разгледала предложението на законопроекта и така, както е разпределен, той не може да бъде поставен. Въпросът, ако се поставя от друга гледна точка, че Законодателната комисия трябва да разгледа този закон, ние работим с една програма, която е приета и която е приета от Председателството на Народното събрание. Вложете този законопроект в програмата, ние ще го разгледаме и ще дадем нашето становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Започваме работа по точка първа от дневния ред. Най-напред вносителите, становището на комисията. Заповядайте, господин Атанасов! 231.3
ГОСПОДИН АТАНАСОВ (независим депутат от СДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател! Упълномощен съм от групата независими депутати от СДС да изразя становището по отношение на разглеждания проблем.
Аз съм изключително много улеснен от снощния "Отзвук" по Канал 1, в който по най-класически начин беше демонстрирана грубата тенденциозност, за която ние искаме оставката на генералния директор на Българската национална телевизия.
Аз искам да ви посоча само няколко примера, с които да допълня тази всеизвестна картина и да подкрепя нашето твърдение, че тенденциозно и избирателно се представят новините в двете предавания на Българската национална телевизия.
Този начин на излагане на информация манипулира общественото мнение и създава необективна представа за реалната обстановка в страната. Поредицата от допуснати неточности не могат да бъдат, разбира се, разглеждани като случайни грешки. Ще ви посоча само някои от тях.
Фабрикуването на новина # 1 в централната информационна емиция "По света и у нас" от 16 юли 1992 г. по отношение на получените 200 000 лева от президента на "Подкрепа" от господин Андрей Луканов е извършено минути преди излизане в ефир. Разчитало се е на младостта и неопитността на водещата Милена Милотинова и на невъзможността поради липса на време новината да бъде проверена. Моментът е точно избран - предстои протестът на нефтохимиците, подкрепян от КТ "Подкрепа" и лично от д-р Тренчев. Документът е бил предоставен на генералния директор Асен Агов от съветника на премиера в оставка Константин Мишев. В последствие се оказва, че парите, предадени на КТ "Подкрепа", са по решение на кръглата маса, което е един всеизвестен факт. Това е направено точно преди стачката на работниците от транспорта.
На второ място протестният митинг на площад "Гарибалди" пред сградата на Конфедерацията беше представен като значително събитие, с внушително присъствие. А само един поглед на камерата от по-високо място, от втория или от третия етаж, щеше ясно да покаже, че протестиращите са само неколкостотин души.
В деня на провеждане на първото национално съвещание на СДС в хотел "Витоша" крайно тенденциозно и преднамерено беше СД/НП 232.1 представено освиркването на президента Жельо Желев при влизането му в хотела, като от направения запис не стана ясно, че освиркващите са от редовния митингов контингент на брой не повече от 50-тина човека.
На следващия, втория ден от съвещанието, предаването "Панорама" беше грубо манипулирано. Това бе потвърдено и от водещата Диляна Грозданова в брой 241 от октомври 1992 г. на в. "24 часа".
Беше спряно и едно социологическо проучване на института "Галъп", тъй като резултатите, които то отразяваше, бяха неприемливи за някои политици, представящи общественото мнение. Направо беше наредено на телевизията, и тя се съгласи, да не огласява допитването до 1162 граждани, които категорично показваха нарасналия авторитет на президента. Не беше излъчено, че недоверието към Филип Димитров расте, а недоверието към Стефан Савов е достигнало 51 на сто. В противовес на това доверието към президента безпрецедентно се беше покачило от постоянните 60 на сто , на 72 на сто.
На следващо място, отразяването на Националното съвещание беше и най-фрапантният пример за дирижирано представяне на събитие. Не беше дадена възможност на нито един инакомислещ представител на СДС да застане пред микрофона в студиото на телевизията в хотел "Витоша". И въпреки желанието на някои депутати да изложат своето мнение, опитите им бяха безуспешни. Защото на телевизионния екран можеха да се появят само някои определени хора. И лично господин Неделчев решаваше кой е от правоимащите и кой не е, а директорът на Канал 1 господин Стефан Димитров и директорът на дирекция "Информация" Мариана Илиева се подчиняваха на нарежданията.
Често в националния телевизионен ефир звучат открити нападки към президента Желев. Не се спазва най-елементарното журналистическо правило материалите да са многопластови, да включват повечето от изразените мнения. Телевизията се е превърнала само в трибуна на шепа хора, които са обсебили идеята на СДС. На откритите обвинения, че президентът заговорничи срещу правителството никой не направи опит да загатне поне, че има и друго становище. 232.2
Нереалистично се отразяват митинги на отделни партии, като се отделят часове от националния ефир за представянето на събития без особена значимост, като например концерта на Демократическата партия.
Новосъздаденото в Канал 1 на Българската национална телевизия предаване "Още", а също така и предаването "Лица от новините" тенденциозно и еднопосочно натрапват мнения на поканени журналисти. На удобните се дава възможност за пряко участие, а неудобните се представят на запис и не могат да защитят тезата си.
На 7 декември господин Агов като гост на предаването "Още" си разреши открито да нападне Националната разузнавателна служба, като постави под съмнение нейната работа. Направено беше внушението, че Националната разузнавателна служба не може да бъде правилно управлявана и контролирана от институцията, на която е подчинена. А всички знаем, че тази институция е президентството.
Недопустимо е в Националната телевизия да се появяват личности, които заемат определени административни длъжности, и те открито да застават на страната на определена политическа линия.
Това са само една малка част от фактите, които ни дават основание да направим един анализ на досегашната дейност на Българската национална телевизия и да приемем, че има сериозни нарушения в няколко основни направления.
На първо място налице е една тенденция на деградация на българската национална идентичност, която се изразява в груба комерсиализация на националната електронна обществена медия; отсъствие на ясна програмна концепция, целяща утвърждаване на българската и гражданските ценности; пласиране на долнопробна телевизионна продукция, която дискредитира световните културни ценности и понижава естетическото ниво на масовия зрител;
- налице е отсъствие на каквато и да било координация с другите национални институции за култура и образование;
- налице е една неспособност на телевизионното ръководство да се освободи от тоталитарните шаблони на телевизионното въздействие и конструиране на телевизионния кадър и предаванията; 232.3
- налице е дисбаланс в програмната схема в полза на по-лесни за изпълнение информационни щампи.
На второ място, последователна политизация на Националната телевизия, което цели нейното превръщане в политическа сила и възраждане на характерния за тоталитаризма класово-партиен подход;
- подмяна на творческата конкуренция между двата канала с традиционните за тоталитаризма директни административни санкции;
- липса на равнопоставен диалог с телевизионния зрител, който е превърнат в пасивен предмет на манипулации в тоталитарен ударен стил;
- преднамерена селективност в работата с визуална информация, в резултат на която се дискредитират личности и идеи и основните ценности на демокрацията;
- превръщане на националния ефир в поле за приоритетна изява на личности с очебийни идеологически пристрастия.
На трето място, управленската структура и механизъм за функционирането на телевизията възпроизвеждат непрекъснато тоталитарната телевизионна машина;
- елиминира се конкурсното начало и научните методи за управление и подмяната им с лични симпатии и връзки на зависимост от мафиотски тип;
- не е изпълнено обещанието на генералния директор за седмични класации на предавания и водещи и влияние на обратната връзка върху програмната схема и стимулиране на водещия;
- липса на механизъм за икономическо стимулиране и пазарни критерии за управление и програмиране;
- дискредитация на продуцентското начало в телевизията;
- социалистически тип за определяне цената на единица телевизионна продукция на база извършени разходи, а не на основа реалното менажерско проектиране.
И на последно място - отсъствие на концепция за техникотехнологично обновление в работата на телевизията в пазарни условия.
Това накратко са аргументите, които дават основание на групата народни представители да поискат разглеждането на днешната точка в пленарната зала.
Благодаря ви за вниманието. (Силен шум в блока на СДС, 232.4 викове: "Юда!", "У-у-у!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Процедурен въпрос - Вержиния Велчева. Заповядайте. (Шум в залата) Реплика няма. Това е изложение на вносителя. Това е доклад на вносителя. 232.5
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, поискахх думата за процедурен въпрос, тъй като в това изложение се съдържаха някои твърдения, които могат да бъдат известни само на човек, който работи в телевизията и е бил непосредствен свидетел на тези съответни действия. Тъй като за нас е важно дали това, което беше изнесено, отговаря на истината или не отговаря, трябва да има някакъв начин да се установи верността на тези твърдения.
И аз тук се интересувам някой доносничил ли е от телевизията, някой следил ли е телевизионните работници, за да се изнасят такива сведения.
И може би, господин председател, ако е необходимо, да гласуваме да бъдат извикани тук съответни свидетели, които могат да докажат тези твърдения, защото иначе не можем да ги окачествим по друг начин, освен или като доносничество, или като клевета.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той е партиен секретар. Един партиен секретар какво друго може да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моето желание е да вземе думата председателят на комисията, но господин Карадимов, заповядайте по процедурен въпрос, да. Добре.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Александър Карадимов - 16.Многомандатен избирателен район, Пловдив-град, СДС. (Шум и реплики в залата от блока на БСП)
Аз ще ви изчакам спокойно, време има много да ви гледа целият български народ позора, господа телевизионни дейци, познавачи и запалянковци.
Процедурното, което искам да изясним веднага. Господин Георги Атанасов... (Реплики от блока на СДС) е, добре, че казах Георги Атанасов. Вие сте прави абсолютно, че няма смисъл той да бъде репликиран, тъй като той е реплика на самия себе си.
Но процедурата е следната: на 20 ноември има внесен проект за решение на Народното събрание със съответните мотиви. Господин Атанасов не чете мотивите към това проекторешение, по което има становище на постоянната Комисия по радио и телевизия, а твърди, че това са доказани факти. Нищо подобно! След ВТ/КТ 233.1 малко господин Михаил Неделчев ще ви запознае с това становище, което е взела постоянната комисия и която отхвърля тези сигнали на господин Атанасов.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той вчера си отхвърли предложението.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ: Също бих желал да се изясни от председателя на Народното събрание. Вчера господин Атанасов декларира в пленарната зала, че оттегля своя втори проект за решение. Днес получихме сигнал, че отново има втори проект за решение. Аз самият не знам по кой проект за решение разсъждаваме в момента, още повече, че в оттегления вчера проект няма никакви мотиви.
Това е, господин председателю. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз ви благодаря за това, че подсещате по този важен въпрос, за да се изясни. Вчера господин Атанасов е декларирал, че оттегля своя индивидуален проект като вносител за решение, който съдържа 4 точки. Но господин Атанасов е на първо място всред 23-мата вносители от 20 ноември, според които се иска решение за освобождаване на господин Асен Агов от длъжността "генерален директор" на Българската национална телевизия.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Мотивите какви са? Къде са мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено, всеки вносител може да прочете мотивите, но може да ги развие и по-подробно. По този въпрос мисля, че в тази зала не може да има спор.
Други процедурни въпроси? (Весело оживление в блока на БСП)
Господин Даскалов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин независимия депутат Господин Атанасов ни прочете едно, не знам дали незавиисимо становище, в което се казва, че телевизията е използувала манипулации. Това си твърдение той подкрепя с три примера. Ненапразно ние поискахме да се произнесе съответната комисия по всяко едно от тези обвинения, защото явно е, че твърденията, които господин Атанасов 233.2 тук предлага пред нас изискват една анкетна проверка. И тъй като анкетна комисия в случая не е необходима, защото има специализирана комисия, то следваше тази комисия да се произнесе точно по тези няколко, както самият господин независим депутат Атанасов каза, примера, поне върху тези няколко примера Комисията по радио и телевизия би следвало да даде своето становище, своят отговор. Затова, защото твърденията на господин Атанасов ние тук не можем да преценяваме след като не знаем извършена ли е някаква анкета по тези твърдения или не е извършена. А ако е така, както чувам от лявата страна, че може, може, разбира се, че всичко може при едно мнозинство. Тогава не е необходимо да има дискусия въобще по този въпрос и процедурно гласувайте веднага уволнението на господин Агов. (Шум и реплики от блока на БСП)
И така моето процедурно предложение е тези въпроси, ако комисията не се е произнесла изрично в своето решение по тези въпроси, които надявам се са били в съдържанието на онова писмо от месец ноември, за което вече стана дума, на тези въпроси комисията задължително да даде отговор. И едва тогава ние да се занимаваме. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Следователно, трябва да изслушаме внимателно становището на комисията. Заповядайте, господин Неделчев.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз естествено ще отговоря първо на въпросите, които постави господин Даскалов.
Комисията се е произнесла по част от случаите, с които сега господин Атанасов ни запозна, но отговорът на комисията е, че тълкуванието, което господин Атанасов дава на тези случаи, не е точно. Именно затова комисията има съответно становище.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не цялата комисия.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Освен това, днес господин Атанасов прибави към тези случаи, които огласи и пред нас, още няколко случая, с които комисията не се е запознала.
Към своя проект за решение той е приложил едно становище, в което се визират няколко случая, които според него са нарушение 233.3 на този документ, който регламентира дейността на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Искам да уверя уважаемите народни представители, че парламентарната комисия извърши едно подробно разследване на тези случаи. Ние поръчахме на ръководството на Българската национална телевизия да ни предоставят видеоматериали. Тези видеоматериали бяха видяни и след това коментирани.
Становището, което ние оформихме, беше взето със следното мнозинство: за него гласуваха депутатите от Съюза на демократичните сили - членове на комисията, както и госпожа Шерифе Мустафа - член на комисията от Движението за права и свободи. Против това становище гласуваха членовете на комисията от Българската социалистическа партия, независимо от това, че показът на видеоматериалите показа неоснователността на твърденията на господин Атанасов. (Реплика от блока на БСП: "Да, да!")
Ще си позволя да ви запозная със становището на комисията такова, каквото то бе прието.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): То е раздадено. Какво ще ни запознаваш?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма значение.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Становище на постоянната Комисия по радио и телевизия към 36-то Народно събрание относно внесените предложения от група народни представители, начело с господин Атанасов и народният представител господин Стойчо Шапатов за освобождаване от длъжност на генералния директор на Българската национална телевизия господин Асен Агов.
След като обстойно се запозна с мотивите по исканата оставка, след като прегледа видеоматериалите, визирани в оригиналите, и проведе пространна и задълбочена дискусия, комисията прие следното становище:
В момента в Българската национална телевизия е в ход сложна реформа, чиито принципи бяха приети в специалния доклад на комисията. Генералният директор на Българската национална телевизия е този, който гарантира самостоятелността на двата канала, но той самият няма задължението според фиксираната му длъжностна характеристика да се намесва пряко в журналистическата 233.4 практика нито на Канал 1, нито на Ефир 2.
Ето защо, констатираните отделни нарушения на основните положения на временния статут на Българската национална телевизия и Българското национално радио следва да бъдат вменени като грешка на съответните автори, на редакторите, на ръководителите на основните рубрики и едва тогава при констатирана системност на нарушенията, а така не бе констатирана, на ръководителите на съответния канал.
Водена от всички тези съображения парламентарната Комисия по радио и телевизия обръща сериозно внимание на господин Асен Агов за стриктно спазване на финансовата дисциплина, за необходимостта от съдействие за разгръщане на демократичните процеси в нашата страна чрез стриктно спазване на принципите на равнопоставеност, обективност и добронамереност при отразяване на политическия и социалния живот у нас и представяне дейността на партиите, организациите - парламентарни и извънпарламентарни, които работят за плуралистичното обновление на съвременното българско общество".
Това решение е прието на 11 февруари 1993 г. 233.5
Искам да допълня, че днес ние се запознахме с възможността да вземем ново становище във връзка с внесения нов проект за решение на Господин Атанасов. Ние преценяваме мотивите, които се предлагат в първия проект за решение, като абсолютно недоказани, абсолютно несъстоятелни. А също така преценявам и изложението на Господин Атанасов, което днес той направи пред пленарната зала на Народното събрание... Смятам, че това обвинение, което той отправи, е една клевета спрямо всички работещи в Българска национална телевизия. Смятам, че един народен представител няма право по този недопустим начин да отправя клевета срещу хора, които са доказали лоялността си спрямо демократичния процес у нас! Това е клевета спрямо всички журналисти, които работят в Българска национална телевизия! (Ръкопляскания от СДС)
Позор за народния представител Господин Атанасов! (Ръкопляскания от СДС) Позор! И действително този позор е заслужен! (Шум в залата, реплики, ръкопляскания от СДС)
И искам да добавя, уважаеми господин председател... (Шум в залата) Искам да добавя, уважаеми господин председател, че ние преценихме като невъзможно да се вземе решение по един проект, който вчера беше оттеглен и днес пред нас той просто не съществуваше като документ, просто защото той беше оттеглен. Така че Парламентарната комисия по радио и телевизия прецени, че няма никакво основание да промени своето становище.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскния от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Неделчев. (Шум в залата, реплики)
Не виждам никакви вдигнати ръце.
Господин Йовчо Русев, заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Понеже тук се постави въпросът за създаване на анкетна комисия, която да провери фактите и изобщо се постави въпросът за проверка на фактите, аз смятам, господин председателю, че това не е необходимо, тъй като не става дума за документални проверки, става дума за оценката на работа на телевизията, която ВЙ/КП 234/1. е подложена всеки ден на критичната оценка на целия народ и аз смятам, че в тази зала няма народен представител, който да има нужда от обяснение какво е Българската телевизия, как тя се ръководи и как тя манипулира общественото мнение в България. Затова не е необходима такава анкетна комисия. Целият състав на Народното събрание е една анкетна комисия за оценката на работа на Българската телевизия.
Благодаря ви. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Аспарух Панов вдига ръка. Заповядайте.
АСПАРУХ ПАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искането за смяна на директора на Българската национална телевизия естествено не е в нарушение на Правилника на Народното събрание, нито на статута на телевизията, но то е в пълен разрез именно с неписаните закони на демокрацията! (Шум и реплики от БСП и коалиция)
Нещо повече! То противоречи на европейските демократични стандарти и е позор за една страна-членка на Съвета на Европа.
Аз може би за първи път чувам Господин Атанасов изобщо да се изказва от тези микрофони за една година, но неговото изказване е блестящ пример за груб и арогантен акт за реставрация на комунистическата власт в Българската телевизия. (Ръкопляскания от СДС, шум в залата)
За първи път от своето създаване през тези месеци Българската телевизия се водеше от един професионалист и то от един човек вътре от колектива на телевизията, а не спуснат от Политбюро на комунистите.
Всички помним колко месеци тук просто денонощно работи Комисията по радио и телевизия докато издигне кандидатурата на господин Асен Агов и какъв професионален подход беше наложил нейният председател, и какви критерии търсеше. И ако някой се опитва да ни убеди, че телевизията беше на СДС през тези месеци, той е просто демагог.
Сега само месец след създаването си новото комунистическо парламентарно мнозинство просто с пяна на устата се опитва да върне времето в Българската национална телевизия и да отнеме микрофоните от СДС, но тези микрофони тук, в тази зала, 234/2. не може да ни отнемете, господа!
И аз вярвам, че телевизионните журналисти в Българската национална телевизия няма да се поддадат на тези нечистоплътни опити за шантаж и ще действат само според съвестта си. И аз се обръщам от тези микрофони именно към журналистите, които ни слушат сега - бъдете свободни, господа журналисти, комунизмът в България никога няма да се върне! Вярвайте в това!
И накрая искам да ви кажа, че се чувствам морално задължен като ръководител на българската делегация в Съвета на Европа още утре да уведомя писмено госпожа Катрин Лалюмиер и господин Мартинес за този акт, нарушаващ европейските стандарти. (Шум в залата, реплики, ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Панов.
Госпожа Маринова, заповядайте.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз предполагам, че сме навлезли в дебатите, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разбира се. Водим дискусията...
КЛАРА МАРИНОВА: Добре, тогава си позволявам да направя реплика на господин Панов.
Първо, господин Панов, по тона, с който Вие говорихте, доказахте кой с пяна на уста посреща всяка демократична промяна или опит за такава. Не съм чула никъде и никога, още по-малко съм прочела в европейската демокрация да няма право на демократичен избор на нов ръководител на национална телевизия.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Вие не сте демократи! Вие сте комунисти!
КЛАРА МАРИНОВА: В този смисъл всеки народен представител, в това число и група народни представители имат право да отнесат своето искане и към пленарна зала, и към Комисията за телевизия и радио. Това е първо.
Второ. Господин Панов, не знам дали България много ще спечели, ако започнете да се занимавате с подобни писмени документи до Съвета на Европа, когато става дума... (Шум и реплики в залата)
Защо викате бе, господа? (Шум в залата) Нали вие нямате пяна на устите? По-спокойно възприемайте нещата! Няма нищо страш234/3. но в това един генерален директор на една национална телевизия да бъде подложен на парламентарен контрол, господин Панов. Част от парламентарния контрол е и демократичното искане на преждевременно освобождаване. Пленарната зала е тази, която ще реши въпроса, а не Съветът на Европа.
И последно, господин Панов. Аз не виждам нищо странно в това в пленарна зала с гласуване по най-демократичен начин, а не чрез призиви от микрофоните на Народното събрание, не чрез шутове, не чрез митинги, не чрез уличен натиск да бъде искано преждевременното освобождаване на ръководител на национална институция. В този смисъл, господин Панов, много по-европейски бихте постъпили, ако не призовавахте от микрофоните на Народното събрание журналистите за туй или онуй, а съсредоточим нашето внимание има ли основание да се твърди, че в Българска национална телевизия в момента има нужда от промяна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Маринова.
Други реплики няма.
Господин Панов няма да направи дуплика.
Господин Иван Куртев - за изказване. 234/4.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Силно съм разтревожен днес и съм разтревожен не от това, че ще бъде сменен председателя или директора, аз дори не знам и титлата каква е, какъв е постът, който заема, мен ме тревожи нещо друго - съвсем демократично е наистина, както каза моята старата позната госпожа Клара Маринова, да бъде сменен...
ГЛАСОВЕ ОТ БСП: Тя е млада!
ИВАН КУРТЕВ: Чакайте, защо толкова се вълнувате, господа комунисти, спокойно! Без пяна, нали се разбрахме! Без пяна по устата! Няма нищо страшно в това да бъде сменен директора на телевизията. Сигурно ще бъде сменян още много пъти. Страшна е мотивировката, която изложи господин Господин Атанасов.
Госпожа Маринова, обърнете ми малко внимание, много Ви моля. Чухте ли какви бяха мотивите, които излагаше господин Атанасов? Ами Вие като телевизионен работник, тук има и други журналисти, има хора на словото, има хора на интелектуалния труд, не ви ли смущават тези мотиви, които той излагаше като мотиви за смяна на директора.
Дами и господа, не усещате ли какво предлага този човек? Той предлага цензура! Цензура от най-лоша проба, от най-мръсната комунистическа проба. И аз не се изненадвам. Предлага го един човек, който дълги години е бил член на Комунистическата партия, който е бил партиен секретар. Той това знае. Но ние, които претендираме, че ще правим демократични промени, ще се хванем ли на въдицата на този човек? Това ми обяснете. (Шум и реплики от БСП) Ето, един там иска да покаже, че му тече пяна от устата. Спокойно, господа, спокойно! Тя камерата ще ви покаже. Погледнете доволните усмивки на тези хора отляво, а и на някои в центъра, които знаят, че днес ще успеят. Да, ще успеете, но това не е победа или по-скоро това е една пирова победа, защото с това най-много да предизвикате отново хората да стоят пред телевизията, което правеха месеци наред. Повече от това няма да успеете да предизвикате. (Шумът и репликите от БСП продължават) НЧ/ЗТ 235.1
Аз се обръщам към здравия разум и на тези отляво, и на тези от центъра: замислете се малко преди да извършите това, което смятате да направите. Не заради господин Асен Агов, а заради принципа. За него апелирам да имате предвид когато ще гласувате. (Ръкопляскане от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев.
Думата има Стойчо Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз се присъединявам към призива на господин Иван Куртев да се изложат някои принципни положения във връзка с изпълнението на статута за работа на радиото и телевизията и именно на тази база съм представил на Комисията по радио и телевизия допълнителните мотиви в 18 точки, които бяха раздадени като неразделна част от искането на група народни представители от СДС, Движението за права и свободи и БСП във връзка с исканата оставка на господин Асен Агов.
Най-меко казано е некоректно господин Неделчев в неговото изказване да твърди, че днес комисията е приела решение, с което да потвърди позицията на подкрепа към господин Асен Агов. Напротив, комисията днес обсъжда този въпрос, но не прие решение, тъй като становището на комисията вече беше представено на пленарната зала. И забележете, в това становище, в неговата заключителна част е записано (след като господин Неделчев в неговите аргументи изтъкна, че няма нито едно сериозно нарушение) във връзка с гледаните видеозаписи, във връзка с всички онези сигнали за нарушение на временния статут най-накрая на това становище, което е гласувано с гласовете на Съюза на демократичните сили (госпожа Шерифе Мустафа тогава се въздържа, тя не гласува за това решение, господин Неделчев), но тук е записано, след като всичко представено в становището господин Неделчев искаше да го представи като безгрешна позиция на ръководителя на Българската национална телевизия, в края на становището е записано, че "Парламентарната комисия обръща сериозно внимание на господин 235.2 Асен Агов за стриктно спазване на финансовата дисциплина, за необходимостта от съдействие за разгръщане на демократичните процеси в нашата страна". Как е възможно да се твърди, че не е извършено нито едно нарушение, а в същото време "му обръща сериозно внимание".
И тук е голямото противоречие от тезата, която изложи нашият председател на Комисията по радио и телевизия.
Аз искам само да допълня мотивите, изложени от господин Атанасов, като ще се позова изключително на временния статут за работа на Комисията по радио и телевизия, без да използвам някакви други политически мотиви. Така например в качеството си на генерален директор на Българската национална телевизия господин Асен Агов грубо нарушава изискването (тъй като в статута не са записани точки 1, 2, 3, 4, просто ще цитирам): "Изискването, че в рамките на Българската национална телевизия и Българското радио служителите и сътрудниците нямат право да развиват политическа дейност и да агитират от свое име в полза на или против която и да било политическа сила". Във видеозаписа, който ние прегледахме в Комисията по радио и телевизия и най-вече на предаването "Още" беше констатирано категорично, че именно господин Асен Агов, участвайки в това предаване изразява пристрастно своето становище в подкрепа на една определена политическа сила, което е нарушение на временния статут за работата на радиото и телевизията.
Еднолично, в нарушение на временния статут бяха ограничени правата на Парламентарния съюз за социална демокрация за (цитирам) "Незабавно предоставяне на необходимото ефирно време при поискване". Така е записано в статута. Изявленията и декларациите на Парламентарния съюз за социална демокрация за известен период от време, имам предвид през лятото, по нареждане лично на господин Асен Агов се излъчваха след предварителен запис. Не казвам, че е цензура. Асен Агов по свое усмотрение и в грубо нарушение на временния статут поощрява и стимулира отделни журналисти, като им предоставя телевизионно време за лично мнение, изразявайки по недопустим начин тяхното лично мнение на отделни субекти с правата на парламентарни политически сили. 235.3
Не са само политическите коментари на журналиста на всички режими Петко Бочаров.
След структурните промени в Българската национална телевизия бяха освободени десетки талантливи и перспективни журналисти, които със своя професионализъм и безпристрастност биха помогнали за обективното отразяване на сложните процеси в нашето общество. Ще цитирам само някои имена, добре известни на българската общественост: Тома Томов, Даниела Кънева, Любомир Коларов, Найден Андреев, Бойко Станкушев, Дарин Камбов, десетки дългогодишни репортери и журналисти от бившата "Главна редакция Информация", "Икономическа редакция", бившата Редакция "Лъч" и други.
На мястото на талантливи телевизионни режисьори бяха назначени като продуценти бивши организатори и директори на продукции без необходимия ценз и познаване спецификата на телевизионното творчество. Искам да посоча само за пример, че за главен секретар на Българската национална телевизия е назначен господин Петър Георгиев, един от яростните симпатизанти и привърженици на СДС, но със средно образование, който няма необходимия ценз за заеманата длъжност и няма необходимия опит да заема този отговорен пост в Българската национална телевизия.
Назначени са на отговорна ръководна работа личности като Стефан Димитров, който е един безспорно добър композитор, но е лош администратор, а той е назначен там да ръководи първия канал на Българската национална телевизия, Евгений Михайлов и други, които са лишени от качества за заеманата от тях длъжност и времето потвърди по безспорен начин тази констатация. 235.4
С присъщото му раболепие и сервилност към силните на деня господин Агов назначи на длъжност "главен продуцент" или "мениджър" сътрудника на отлъчения от Българската православна църква Христо Петров Събев, а именно бившия краткотрайно заемащ длъжността директор на Централните софийски гробища господин Иван Ранков или Брат Джон на длъжност, каквато той фактически не може да заема.
С помощта на господин Асен Агов с всеки изминат ден се обезличава националният характер на Българската национална телевизия. Доминирането на чужди предавания и филми се превръща в правило, в традиция, която е унизителна за всяка уважаваща себе си национална телевизия. Националното присъствие е изтласкано на заден план в редица предавания на Българската национална телевизия.
Въведената от господин Асен Агов договорна система и произволното тълкуване на понятието "лоялност" е всъщност изискване за лична преданост на отделни журналисти не към Българската национална телевизия, а единствено към първия ръководител на така наречената Българска национална телевизия.
Тенденциозно и манипулативно се отразяват събитията в българското село и погромът, който се извърши върху земеделието и животновъдството в резултат на тази добре режисирана и скалъпена пропаганда, се поощриха тенденциите за разрушаване на структури, които не противоречат на законите и чието ликвидиране, не без помощта на Българската телевизия, ще има тежки и непредсказуеми последици през 1993 и следващите години.
В Българската национална телевизия не се отразяват достатъчно политическите прояви на извънпарламентарните сили, особено когато те са насочени негативно към доскоро управляващите. За пример може да се посочи информационното затъмнение, невъзможността на лидера на Българския Бизнес Блок господин Жорж Ганчев да присъства със свои идеи и виждане в националния ефир. Той беше изпратил и специална молба до Постоянната комисия за радио и телевизия. Вместо него обаче непрекъснато от националния екран се лансира фигурата на една мимолетна партийка, като Християнаграрната партия на Иван Глушков, който не скрива симпатиите си към доскоро управляващите. РД/КП 236/1.
Това са само една малка част от нарушенията на основните правила на Временния статут на Българската национална телевизия.
Вчера изпратих писмо до председателя на Народното събрание господин Александър Йорданов, с което го уведомявам, че господин Агов в качеството си на генерален директор на Българската национална телевизия нарушава грубо и чл. 48 от Закона за народните представители и народните съветници. В чл. 48 е записано, че "ръководителите на държавни органи, стопански и обществени организации и длъжностни лица са длъжни да дават необходимите разяснения и справки и да вземат отношение по поставените въпроси".
В чл. 49 на същия закон е записано, че "длъжностно лице, което откаже съдействие на народен представител или народен съветник при осъществяване на неговите функции, се наказва по дисциплинарен ред, включително и с уволнение".
С писмо, изходящ номер от Българската национална телевизия 82 от 10 февруари господин Асен Агов отказва да даде информация по осем неудобни за него въпроса, свързани с финансовото състояние и с някои други нарушения в Българската национална телевизия, като се позовава на текстове, които още един път говорят, че неговите чиновници доста трудно се справят с нормативните актове.
Аз съм убеден, че господин Александър Йорданов, ще спомогне, за да бъде преодоляно това високомерно отношение на досегашния генерален директор на Българската национална телевизия към Народното събрание.
Искам също така да кажа, че господин Асен Агов е отговорен за неправилното и незаконосъобразно уволнение на редица журналисти и работници в Българската национална телевизия. В момента по неофициални данни, аз поисках такава информация, сега щях да я цитирам, но тя не ми беше предоставена, тя беше отказана, са върнати на работа от съда над 30 уволнени журналисти и телевизионни работници, които по груба сметка ще струват на държавния бюджет и на бюджета на Българската национална телевизия над 500 хил. лв. за тези месеци, в които те не са били в телевизията, но съдът ги връща на работа и на тях сега трябва да им бъде изплатено обезщетение. 236/2.
Фактически с това си свое действие за неспазване и погазване на законите господин Агов, пренебрегвайки именно законите, е нанесъл материални щети на Българската национална телевизия, респективно на републиканския бюджет.
В същото време, макар и да няма нарушение на закона, но господин Асен Агов е привлякъл на работа народните представители от СДС господин Александър Карадимов и Дончо Папазов за членове на Съвета на директорите, на които им е заплащано в продължение на повече от шест месеца. Сумата обаче, която те са получавали като членове на Съвета на директорите, е неизвестна и беше отказана тази сума да бъде съобщена. Фактически получава се един парадокс. Народните представители, които трябва да осъществяват парламентарен контрол върху Българската национална телевизия, върху нейния генерален директор, получават възнаграждение по негова благословия.
Питам аз: възможно ли е при условията на пазарната икономика един парламентарист да осъществява правата си на парламентарен контрол и в същото време да зависи от генералния директор какъв хонорар той ще получава!
Искам, уважаеми народни представители, да ви припомня, че до м. септември м.г., т.е. периодът, когато са установени по-голямата част от нарушенията на Временния статут, господин Асен Агов освен генерален директор на Българската национална телевизия изпълняваше и функциите на ръководител на Канал 1.
И в заключение искам да призова всички вас, нека да запазим спокойствие, сменят се министър-председатели, председатели на Народното събрание, ще се сменят и генералните директори на Българската национална телевизия. Както казваше един голям демократ, "Така е, господа народни представители, в демокрацията няма нито вечни началници, нито несменяеми ръководители".
Решението на Народното събрание ще бъде перфектно и законосъобразно, ако е гласувано с мнозинството от присъстващите народни представители.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шапатов. 236/3.
Давам думата за реплики на господин Едвин Сугарев, след това господин Михаил Неделчев и господин Георги Петров.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Шапатов се представи тук като представител на Парламентарния съюз за социална демокрация. Е, няма такова животно, господин Шапатов. Има Предизборен съюз на БСП и коалиция от партийки, които стават между другото все по-малко и по-малко.
РЕПЛИКА ОТ БСП: А вашите седесета!
ЕДВИН СУГАРЕВ: Преди това Господин Атанасов се представи като независим народен представител от СДС. И такова нещо няма, господин Господине. Има независими предатели към СДС, а не нещо друго. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Единственото, което можем да направим, е да се извиним на нашите избиратели, че такива хора като вас са попаднали в парламента благодарение на техните гласове.
А що се отнася до бедната Българска телевизия, аз предлагам зрителите просто да погледнат лицата на главните й палачи, за да разберат каква ще бъде тя след смяната на господин Агов. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Сугарев.
Господин Неделчев, заповядайте.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Ще си позволя една реплика към пространното изложение на господин Шапатов.
Преди всичко искам да кажа, че той имаше основание да каже, че не е получил по подходящ начин отговор на едни коректно поставени въпроси. Днес на Парламентарната комисия по радио и телевизия този проблем беше поставен и аз лично подкрепих искането на господин Стойчо Шапатов действително да има възможност, и не само той, но и всички други народни представители по съответния начин да получат информацията, от която се нуждаят. Това е задължение на всеки ръководител на Националната теливизия или Националното радио, както и задължение, разбира се, на всеки министър, на министър-председателя и т.н.
Но, от друга страна, трябва да репликирам господин Стойчо Шапатов и да му припомня, че госпожа Шерифе Мустафа действително 236/4. подкрепи с гласа си становището на парламентарната комисия. Защото именно госпожа Мустафа заедно с господин Емил Капудалиев бяха тези, които редактираха становището на парламентарната комисия в неговия окончателен вариант. И това беше поръчение на цялата парламентарна комисия.
Освен това искам да припомня на господин Стойчо Шапатов, че ние днес извършихме именно това, което и той изложи пред нас, а именно ние преценихме, че нямаме никакви основания да преразглеждаме нашето становище, просто защото вторият проект за решение на Господин Атанасов беше оттеглен и ние взехме това решение след като получихме и преценката на Правния отдел на Народното събрание.
Така че тези малки неточности в първата част от инак пространното изложение на господин Шапатов аз бях длъжен просто да репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Неделчев.
И последна реплика - господин Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Петров, БЗНС "Никола Петков". (Реплики от блока на БСП) Е, по ваше желание, господин Тодоров, и в СДС може, да. Няма нищо лошо в това, дори е добро.
Аз бих попитал господин Стойчо Шапатов вече два часа и двайсет минути ние отделяме време за един според мен незначителен проблем, защо той, като член на Комисията по телевизия, един път не повдигна въпроса по проблема на това, че, видите ли, техниката в телевизията е паднала, че техниката е стара, че е демодирана. Виждате колко повреди стават, когато правят записи, дори и на наши предавания. Че заплатите на телевизионните работници са много ниски, господин Шапатов. Аз един път не видях или не чух от Вас да кажете тези болни въпроси, които засягат, смятам, всеки един работник в телевизията.
Освен това Вие знаете, че Вас и Вашата партия често ви дават по телевизията. Вие просто не можете да се оплачете, че ваша пресконференция... (Реплики от блока на БСП) Така е, бай Иване. Така е. Вас често ви дават по телевизията. Напротив, други политически сили, например ОСД, също много често и нека 236/5. да ги дава, така трябва да бъде, нали затова се борим, трябва да има демократичност при отразяването на всички политически организации. Но дори бих се оплакал, че примерно нашата организация БЗНС "Никола Петков" в СДС малко я показват на наши пресконференции, но въпреки всичко не искам оставката на никого и няма да поискам, тъй като не може нали да се тръгне по този дребнав път за едни дребни неща. Та нали ние всички с вас заедно го избрахме господин Агов заради неговите качества. И то добри качества! Мисля, че и Вие гласувахте. Ако направим разпечатки по времето, когато ние тук всички заедно гласувахме, аз съм сигурен, че по-голямата част от депутатите на БСП и те са гласували за него. Сигурен съм в това.
Та ние сменихме знаете колко директори - Филип Боков, знаете след това и колко хора си отидоха, и Сапарев, сега искате да се смени и този генерален директор. Е, кой тогава ще сложите? Главния счетоводител на телевизията ли? Отговорете ми на този въпрос. Или пък искате пак да се показват руски филми или бащицата Сталин! Е, няма да го бъде. Не го харесва нашият народ. Не харесва руски филми да гледа вече, нито бащицата Сталин. Не иска народът да слуша и да гледа такива работи. Запомнете го това! Не иска вече руски филми. Просто иска нещо ново, нещо, което се гледа в цял свят.
Ето това е, което аз бих искал да ви попитам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петров.
Има думата господин Шапатов за отговор на репликите. 236/6. СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Отговарям директно на репликите, които бяха направени на господин Георги Петров: защо нито един път не сме повдигнали въпроса за остарялата техника на Българската национална телевизия. Когато има такава точка в дневния ред на Народното събрание, разглеждаме проблемите, свързани с техническото оборудване на Българската национална телевизия, бъдете абсолютно сигурен, че ние по този въпрос също ще дискутираме. А що се касае до частния въпрос, който Вие задавате, ние сме обсъждали и този въпрос в Комисията по радио и телевизия, но съгласно временния статут нашите права по отношение на техническото оборудване са ограничени в статута.
В същото време искам да ви кажа, че все пак не е толкова оскъдна техниката и не са толкова оскъдни средствата, щом като господин Агов за лично негови нужди само през последните месеци е купил два или три "Форда", прекъснал е преки телефонни линии вътре в самата телевизия, за да може да има радиотелефон, когато пътува из столицата и извън нея.
Така че има достатъчно средства може би за някои дребни въпроси, свързани с техническото оборудване.
Вторият въпрос на господин Георги Петров, че БЗНС "Никола Петков" действително има малко присъствие по Националната телевизия във връзка с някои партии и тъй като аз съм в течение поне на неговите привърженици на територията на Пловдивски окръг, бих казал, че в сравнение с партията на Иван Глушков действително малко се показва БЗНС "Никола Петков" в СДС. Може би присъствието на БЗНС "Никола Петков" в СДС в сравнение с Християнаграрната партия е 100 или 200 пъти в повече на територията на Пловдивски окръг и затова той е прав.
А господин Георги Петров не иска руска телевизия. Аз бих казал, че именно защото по времето на авторитарния режим се предлагаха без всякаква мярка редица руски филми, от които и много лоши, доведоха до това, че вкусът на българския зрител да бъде деформиран. Същото обаче, господа, сега става и с американските боклуци, които се сипят в българския ефир непрекъснато и по Първа, и по Втора програма. Нека хубавите американски филми, ББ/КТ 237.1 хубавите руски филми, хубавите френски и германски филми и театрални постановки да присъствуват в нашата телевизия, но това да не е за сметка на изтласкването на българската художествена култура от националния екран.
Господин Михаил Неделчев постави въпроса във връзка със становището на госпожа Шерифе Мустафа. Извинявам се, ако съм бил разбран погрешно. Действително госпожа Шерифе Мустафа гласува за становището, но тя се въздържа, когато беше предложен проект за освобождаването на господин Агов в първата част на заседанието. Впоследствие тя беше заедно с други колеги, които разработиха становището на комисията.
На господин Едвин Сугарев мисля, че не е необходимо да отговарям, тъй като той нямаше реплика към мен, но искам само да му кажа, че от 106 души, избрани с червената бюлетина, в момента са 105 и само Константин Аджаров напусна групата. А в СДС има една цяла парламентарна група. Не само партиите, но отделните народни представители напускат СДС. Така че, господин Сугарев, нека да бъдем коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шапатов. Има думата народният представител господин Карадимов.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю, уважаеми дами и господа! Нека да оставим комедиантството и да разсъждаваме само по същество и да следваме правния ход, който ни налагат нормативните документи.
Тъй като някой се опитва да репликира, тогава ще задам аз въпроса от своя страна. Поинтересува ли се някои от тези, които сега яростно обвиняват господин Агов, каква е неговата поддръжка, пък и на цялото ръководство на телевизията от работещите в Българска национална телевизия. Заинтересува ли се някой от последните изследвания на "ЕмБиЕмДи" и на "Галъп Интернешънъл" по отношение на рейтинга на Българска национална телевизия? Мога да ви уверя, че той варира между 56 % и 67 % одобрение.
Както ви обещах сега по отношение на правния ход на нещата и ви моля да забравим всякакви страсти и да се изслушваме разумно.
– 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България: "До създаване на нова законодателна 237.2 уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции".
Този текст на – 6 ни препраща директно към решението на Великото Народно събрание, което е озаглавено така: "Решение за приемане на основни положения на временен статут на Българска (вече с промяната на правилника) национална телевизия и на Българското национално радио".
Те постановяват два основни пункта. Първо, за да разсее всякакви съмнения какви са правомощията на Народното събрание по отношение на тези културно-информационни институции. Първото, забележете: "Българската национална телевизия и Българското национално радио са общонационални". И сега най-важното: "... автономни, независими културно-информационни институции и тяхната дейност се наблюдава пряко от Великото Народно събрание чрез постоянната Комисия по радио и телевизия". Глаголът е много ясен: "наблюдава се". Народното събрание не контролира, не надзирава дейността на Българско национално радио и Българска национална телевизия.
И в този смисъл е основният текст, приложим за избиране или освобождаване на генералните директори на тези две национални културно-информационни институции, който ще прочета и ви моля, господин председателю "да го чуете и Вие":
"Председателите на Българската национална телевизия и Българското национално радио се избират и освобождават от Великото Народно събрание (т.е., по смисъла от 36-то Народно събрание) по предложение на комисията".
По отношение на искането на нашите колеги, 23 на брой, внесено пред Председателството на Народното събрание на 20 ноември 1992 г., подписано от 23 наши колеги, комисията се е произнесла със свое становище. От постоянната комисия не изхожда предложение за освобождаване на генералния директор на Българска национална телевизия. Само тя е оторизираният орган и това е една защитна мярка, за да осигури независимата дейност на нашата национална телевизия. 237.3
Моля Ви, господин председателю, Вие ръководите това заседание, не допускайте нарушение на конституционния принцип, уреден и в – 6, както и в основните положения на временния статут. Това мога да Ви кажа като основна теза.
Вчера госпожа Ботушарова разбра този проблем. Считам, че такова е отношението и на "Правния" отдел на Народното събрание. А това е и отношението на юристите, народни представители, членове на парламентарната ни група.
И нещо, за да разсеем всякакви съмнения. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили подкрепя господин Асен Агов и искам да ви питам, вие, които искате неговата оставка: минава ли ви през ум, че след неговото освобождаване, не дай си Боже да се случи, ще започне една вълна от оставки в ръководството, а и в отделните звена на Българска национална телевизия. И кой ще сключи от негово име, т.е. от името на генералния директор на Българска национална телевизия колективните трудови договори в нашата национална телевизия? Кой ще изработи предложение за бюджет на тази национална телевизия? Кой? Постоянната комисия няма такива правомощия. Благодаря ви за вниманието. Надявам се на разум и ви призовавам, господин председателю, следвайте нормалния правов ход на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Точно това смятам да направя. Има ли реплики към изказването на господин Карадимов?
Госпожа Поптодорова, реплика ли е? Заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз много искам да внеса една малка корекция в казаното от господин Карадимов. Когато Народното събрание освободи господин Сапарев от същата тази длъжност, нямаше становище на Комисията за радио и телевизия. Нещо повече. Когато бе сезиран Конституционният съд по този въпрос, той отговори, че няма никакво нарушение на процедурата. Така че този аргумент просто отпада от само себе си.
Аз напълно ясно разбирам, че това са аргументи, които ние сме слушали веднъж при подобни поводи и ще ги слушаме може би още известно време. Нормално е от едната крайност на махалото, 237.4 то да се залюлее в другата. Но мисля, стремежът ни е лека-полека то да започне постепенно да се центрира, каквото е и усилието на съществуващата в момента официална власт. Неестествено е да има драматични противоречия в отделните области на обществото ни.
Мисля си също така, че много добре би било да алармираме за пореден път Европейската общественост, но би трябвало да си спомним, че госпожа Катрин Лалюмиер успя някак си да преживее свалянето на господин Стефан Савов, успя да преживее оставката на господин Филип Димитров, мисля си, че ще преживее и отсъствието на господин Стоян Ганев, като външен министър. Е, дай Боже да има сили да преживее и това, че господин Агов, когото пък въобще не познава, не е директор на Българска национална телевизия.
Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Гайтанджиев има думата. 237.5
СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители и уважаеми господин Карадимов! Аз ще си позволя да кажа нещо пред цялата зала, нещо, което съм го казвал на вас и пред членовете на комисията многократно. Искрено ви моля по-спокойно да се говори, по-тихо да се говори. Всички сме изморени. Условията в тая зала са безкрайно трудни за работа. И това, което продължава месеци наред и в комисията, и изказванията, които се правят тук, ми напомнят на нещо, което не мога да не ви го разкажа. Опитите с процедури, с безкрайни уловки и комбинации да се отлага нещо, което очевидно е мнение на голяма част от залата... Искам да кажа, че е недопустимо да се отправят квалификации като "Позор!" срещу еди кой си, "Позор!". Ами зад това искане има 23-ма души, господа, представители на трите политически сили, включително и на независими депутати. Така че не мога да не ви разкажа нещо, което може би някои от вас знаят.
Във Великобритания има две камари. Има Камара на лордовете. В Камарата на лордовете има един дебат, който трае седем години. (Венцеслав Димитров, от място: Има ли комунисти, господин Гайтанджиев, във Великобритания?) В тази Камара на лордовете се третира следният проблем: дали кучетата в Лондон, които имат стопани, трябва да имат торбички под своите опашки. Седем години се коментира в Камарата на лордовете! Дори и там най-после са решили проблема, че трябва да имат торбички.
Така че действително аз много мога да говоря, отдавна вдигах ръка за изказване, но така и не можах. Предлагам и се присъединявам към предложението, процедурно предложение правя да се прекратят тези дебати и да се гласува. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Не приемам това процедурно предложение, защото имахте право само на реплика. Други реплики? - Няма. Господин Карадимов, отговорете на репликата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
По отношение на въпроса, който зададе госпожа Поптодорова. Госпожо Поптодорова, Вие сте права, но с едно съществено отклонеСД/ЗТ 238.1 ние. Когато беше освободен господин Сапарев, тогава не съществуваше Постоянната комисия по радио и телевизия. И поради тази причина, която е съществена, се произнесе така и Конституционният съд.
По отношение на господин Гайтанджиев. Ще приема и ще говоря нарочно спокойно. Съжалявам, ако съм ви обременил с високия тон.
Защо си позволих да кажа, че подобни искания са позорни? Ще ви цитирам само две изречения от мотивите на тези 23-ма наши колеги по предложението, внесено на 20 ноември. Моля ви, чуйте ги внимателно. (Реплика от блока на ПС на БСП, която не се чува) Да, телевизията се превръща в тяснопартийна. СДС не е партия, тя е политическа коалиция.
И продължавам нататък: "... от екрана на която се внушава (забележете, моля ви!) и генерира политическо и социално напрежение".
И сега още нещо по-интересно, за което пак ще ви чуя, пак ще ви чуя, но не дай си Боже да се занимава Постоянната комисия по национална сигурност с подобно обвинение. Да, ето го: "Допускат се лица, които с изказванията си от екрана на БНТ вредят на отношенията ни със съседни наши страни и се отправят призиви и закани, целящи генериране и изостряне на етническото напрежение в страната."
И последно, с което завършвам: "Господин Агов в БНТ води нарочна финансова политика". Е, Боже господи, каква е тая нарочна финансова политика?!
Колеги, благодаря ви за вниманието. Отново ви призовавам към разум. Само Постоянната комисия по радио и телевизия има право да прави предложения за освобождаване на генералния директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Карадимов.
Сега моля да чуете някои разсъждения от председателя.
Дискусията се развива според Правилника на Народното събрание. Досега 15 мин. е времето, което е употребила за изказване Парламентарната група на БСП и коалиция. Единадесет минути е употребила Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Движението за права и свободи не се е възползувало досега от своето време. 238.2
Какво означава това? Това означава, че дискусията, ако има желание, може да продължи. Само че, уважаеми колеги, едната трета от времето, определено за тази точка от дневния ред, вече изтече. Заради това сега аз ще дам почивка, след което ... (Шум и реплики в залата) Изтече една трета от времето, определено за дискусия. (Шум в залата) Не мога да разбера. Мисля, че съм пределно ясен. Една трета от времето изтече. Преминаваме след почивката към раздела със законодателната програма. Дискусията по този въпрос ще продължи на следващото заседание. Благодаря. (Звъни)
(Почивка)

17ч. и 40 м.
238.3
(След почивката)

18 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля народните представители да влязат в залата! Моля, заповядайте в залата. Местата са свободни!
Господин Школагерски, продължаваме заседанието! (Звъни)
Имате думата, госпожа Русева. (Шум в залата)
Моля за тишина в залата!
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми народни представители, уважаеми господин председател.
Днес наистина е един скъп ден за всички българи, защото се прекланяме пред Апостола и в момента текът националните тържества по случай 120-годишнината от неговата гибел. Една голяма част от народните представители се включиха вече в тези тържества, което смятам, че е дълг на всеки българин - да отдаде почит на Васил Левски. Една част от нашите колеги заминаха за тържествата в Карлово, а другата част са в Ловеч, а също така друга част и всички ние, разбира се, които все още сме тук, но всички ние имаме покана и някои вече са там - за тържествата в Народния театър, които също вече са започнали, поради което аз виждам по тези причини липсата на кворум и моля за регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим за регистрация, за проверка на кворума.
Не всички народни представители имат покани...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): За всички се отнася! Всички имат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако има кворум - ще се работи, ако няма кворум... (Шум в залата, реплики)
Текът трите минути за регистрация на кворума, моля!
Моля побързайте с регистрацията на кворума! Нека намиращите се в залата да се регистрират. От дясната част досега са се регистрирали само седем души народни представители.
Четири карти са необходими още. Господин Татарлъ, побързайте с регистрацията!
(Звъни) Продължаваме заседанието, имаме кворум. ВЙ/ЗТ 239.1
Господин Школагерски, преминаваме към първа част от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вие можете да говорите и без карта, господин Школагерски. Докладчикът няма определено време. (Шум и реплики в залата)
Моля ви тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. На 9 юни 1992 г. Министерският съвет е внесъл законопроект за акцизите.
Законопроектът е разпределен по съответния ред на отделните комисии, които са дали становище за него.
Законодателната комисия разгледа законопроекта на свое заседание на 4 февруари 1993 г. В работата на комисията ние ползвахме помощта на специалистите господин Бисер Славков и господин Никола Икономов от Главно управление на данъците на Министерството на финансите и на независимия специалист госпожа Юлия Горчивкина.
При обсъждането бе възприето становището, че всички разпоредби, които имат процесуален характер, трябва да бъдат отнесени на съответните места в законопроектите за данъчната администрация и за данъчното производство.
В Преходните и заключителните разпоредби от законопроекта да бъдат прецизирани посочените срокове и да се определи момента на влизане на закона в сила.
Законодателната комисия предлага в чл. 1, ал. 1 от законопроекта да отпаднат думите "потребление на", с което се уточнява предмета на закона.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че взаимната обвързаност на внесените данъчни законопроекти налагат те да бъдат разгледани и приети от Народното събрание в последователност, която да осигури едновременното им влизане в сила. Това ще създаде предпоставки за изграждане на модерна и ефективна данъчна система в страната в съответствие с изискванията на пазарната икономика.
Законадателната комисия одобрява като цяло законопроекта и препоръчва на народните представители да го приемат на първо четене. 239.2
Разбира се, след промяната, която ние направихме в заглавието на вчерашния закон разглеждан като Закон за добавъчната стойност, а не Закона за сделките и услугите, ще се наложи и при подготовката на този закон за второ четене да се синхронизират неговите разпоредби с оглед структурните промени на предишния закон, тъй като между двата закона съществува зависимост и само при синхронизирането на тази зависимост те могат ефективно да работят за целите, за които се приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Школагерски.
Коя комисия ще докладва?
Господин Венцеслав Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, колеги народни представители.
На няколко заседания Комисията по бюджета и финансите, дължа да отбележа, още преди лятната почивка на парламента заедно с министъра на финансите, специалисти от Министерство на финансите, подробно обсъди предложения от правителството - става дума за предишното правителство, но всички знаете декларацията на сегашното правителство, че то по принцип подкрепя данъчните закони внесени от предишното правителство - законопроект.
На заседание, проведено още на 7 юли Комисията взе следното решение по този законопроект:
Одобрява подхода на правителството за едновременното внасяне и разглеждане на законопроектите за Закон за данъка върху добавената стойност и Закон за акцизите и настоява Народното събрание също така да ги разглежда непосредствено един след друг, което в момента и правим.
Одобрява като цяло Закона за акцизите и препоръчва на Народното събрание да го гласува на първо четене като се съобрази със следните препоръки, допълнения и уточнения:
Чл. 1 от закона да бъде приведен в съответствие с чл. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност; да се обсъди възможността за привеждане на получените суми от акцизите на някои стоки и услуги директно за общините, а не всичко да отива в държавния бюджет и след това да се отпускат субсидии за общини239.3 те. Това било в съответствие с изискването за финансовата независимост на общините.
Между другото, нашата комисия в последствие възприе друг подход. Наистина ние ще настояваме правителството да внесе специален отделен законопроект за разделяне на приходите от основните данъци, каквито са данъка върху добавената стойност, данъка върху акцизите, данъка върху печалбата и данъка върху доходите на физическите лица или както сега се нарича данъка върху общия доход със специален закон по ред, който, разбира се, ще се определи от Народното събрание и да се разпределят приходите - една част за държавния бюджет, а друга част за общинските бюджети като за корекция се предвиди определен компенсационен механизъм между общините, които реализират повече приходи, отколкото са им необходими и тези, които имат недостиг на приходи.
Между другото, ако правителството не се ангажира с подобен законопроект, Комисията по бюджета и финансите реши - отварям скоба, въпреки че не се отнася директно за Закона за акцизите - да се образува една група, която да подготви този законопроект за разпределянето на приходите от тези данъци между държавата и общините, защото едва по този начин може да бъде осигурено това, което е предвидено в Конституцията и в Закона за местното самоуправление за финансова независимост на общините.
По-нататък продължавам с доклада: необходимо е също така да се прецизират определени квалификации, които предполагаме, че са от компетенциите на колегите-юристи, тоест на Законодателната комисия - например, "свързани ли са", "цена на Световния пазар" и т.н.
Необходимо е също така да се предвиди техника, която да осигурява достатъчно доказателства, че стоката наистина не е обложена с акциз - например, бандероли и други подобни.
По тарифата за акцизите бяха направени следните препоръки: леките автомобили до определена кубатура... Тук дължа да отворя една скоба и да кажа, че по този въпрос се произнесе Народното събрание на 30 декември миналата година и ние, когато обсъждахме въпроса в нашата комисия, а също така и мисля, и в пленарната зала, препоръчахме на колегите-народни представители да приемат това, което приехме тогава - на 30 декември да влезе в тарифата 239.4 на акцизите така, както е прието. Така че тази препоръка, тъй като е с шест месеца по-стара, може да не се взема под внимание.
Облагането на еротичните произведения би следвало да се повиши на 50 на сто, но тук проблема е дефинирането на този проблем и разграничаването на това какво е еротика и какво е порнография. Безоловният бензин следва да се облага с понисък акциз - например с 25 на сто, което да осигури неговата по-ниска продажда цена в сравнение с бензина, съдържащ олово.
Освен това ние се съгласихме дизеловото гориво да се обложи с колкото се може по-нисък акциз, защото то се включва в цената на много от стоките за ежедневна употреба.
Министерството на финансите би следвало да предложи нови ставки за алкохолните напитки, цигарите и тютюневите изделия, за да няма намаление на техните цени в сравнение със сега действащата система на облагане.
Между другото държава да отбележа, че тук когато ние излизаме с такова становище, става дума за наистина сега действащата система на облагане, а не сега действащите цени, защото всички виждаме как вносни цигари се продават на сравнително ниски цени, вносни напитки и то оригинални се продават на извънредно ниски цени докато ако действат сега действащите разпоредби, и наистина се начисляват акцизите, митата и т.н., цените би трябвало да са три-четири пъти по-високи отколкото в момента можете да си ги купите по сергиите навън на улиците, включително даже и в бюфета на Народното събрание. 239.5
Евентуалното повишение на приходите би следвало да бъде неутрализирано с намаление на акциза върху дизеловото гориво, което е основно перо в редица разходи, това, което вече отбелязах, в производствения и комуналния сектор. Тоест да се търси възможност за понижаване на предложения акциз върху дизеловото гориво от 20 на сто.
Освен това да се търси възможност за намаляване или въобще за необлагане с акциз на по-нискокачественото дизелово гориво, използвано за отопление.
Това е становището на Комисията за бюджета и финансите. Използвам възможността да кажа още две-три изречения лично от мое име, за да не взимам впоследствие думата. Това е, че би било целесъобразно да се препоръча на Министерство на финансите между първо и второ четене да предложи на вниманието на нашата комсия, на Законодателната комисия и на пленарния състав на Народното събрание една възможност за друго облагане на алкохолните напитки, каквото е облагането на високоалкохолните напитки на литраж, а не върху цена.
Съображения: цената на вносните напитки въобще не е ясна. Дава се възможност да се спекулира с произволни цени. Освен това дава се възможност за продажба в България на нискокачествени и съвсем евтини високоалкохолни напитки, които даже съдържат или метилов алкохол, или други вредни продукти. Ако се премине на литраж, долу горе те ще бъдат изравнени по цена и ще се стимулира консумацията на висококачествените напитки и разликата в цената няма да е толкова голяма, а приходите в държавния бюджет естествено би следвало да бъдат долу-горе същите, каквито се събират по сега възприетата система.
Този въпрос би трябвало да се обсъди, да се излезе със становище и на второ четене, когато приемем законопроекта за акцизите, да се подложи на гласуване тук, в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров.
Кой ще докладва от името на Икономическата комисия? Заповядайте, колега. ВТ/ЗТ 240.1
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, за протокола Чародей Чернев - СДС.
Упълномощен съм да представя становището на Икономическата комисия по проектозакона за акцизите.
Икономическата комисия обсъди на няколко свои заседания законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет. На заседанията присъстваха представители на Министерството на финансите и много експерти. Комисията приема за правилно въпросът за облагането, за акциза, да се уреди с отделен закон. Той трябва да се обсъди и приеме успоредно със законопроекта за данъка върху стоките и услугите, който впоследствие стана данък върху добавената стойност, за да се постигне по-голяма съгласуваност между двата закона.
Като подкрепя предложенията и внесените в законопроекта за акцизите, комисията препоръчва при окончателното му приемане да се приемат следните точки.
Първо, да се подобри структурата на законопроекта, к като се обособят отделни глави за съответно съдържание.
Второ, да се прецизира съдържанието на чл. 1, ал. 1, като се отбележи, че се облага стойността на съответните стоки и услуги, а не тяхното потребление.
Трето, тарифните ставки за акцизите за отделните стоки и услуги да се аргументират и хармонизират съставките за данъка върху стоките и услугите, за да не се допусне общата ефективна ставка да бъде по-малка от сегашната ефективна ставка.
Икономическата комисия препоръчва на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за акцизите, който е необходим за ускоряване на данъчната реформа и стабилизирането на приходите в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Чернев. Има думата за изказване господин Георги Николов от Свищов. От БСП - Свищов, нали?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Николов, Българска социалистическа партия, Свищов. 240.2
Законовата регламентация на акцизите като отделна данъчна форма у нас беше осъществена през 1991 г., когато се измени Законът за данъка върху оборота и към него се добави нормативната уредба на акцизите. Тази промяна обаче не можа да гарантира редовни приходи в бюджета, тъй като по силата на други нормативни актове, повечето подзаконови, бяха дадени преференции на различни фондации и кооперации.
Аз одобрявам разработването на специален законопроект за акцизите, който подкрепям поради две основни причини.
Първо, законопроектът за акцизите е хармонизиран с гласувания вече на първо четене законопроект за данъка върху стоките и услугите или, както вече уточнихме, за добавената стойност. При разработването на законопроекта за акцизите е ползван опитът на другите страни с развита пазарна икономика, като са отчетени особеностите на страната и етапа, в който се намираме.
Подкрепяйки препоръките на Икономическата комисия по законопроекта, ще си позволя да обърна внимание още на няколко момента, които считам за важни.
Мисля, че още в чл. 2, т. 3, където е записано "личното потребление на вина и ракии" и т.н., явно е, че не се облага потреблението, тоест самата консумация на алкохол, а трябва да се запише "производството на вина и ракии" и моля обезателно да приемем "произведени от собствени суровини и материали", с което да се предпазим от възможността за злоупотреби, ползвайки преференциите на закона чрез закупуване на суровини и материали, примерно от други лица.
Предлагам на вниманието ви още едно разсъждение, бих казал, по тази точка трета.
"Освобождава се производството на вина и ракии от физически размер,(това е по проекта), 365 литра вино и 800 алкохолни градуса ракия годишно на семейство".
В дейсващия закон за данък върху оборота и акцизите освобождаването е за домакинства, като там се освобождава или при сега действащия закон, 300 литра вино и 1600 алкохолни градуса ракия на домакинство.
Моля ви да възприемем като, бих казал, статистическа единица домакинството, тъй като не са малко случаите, когато 240.3 в едно домакинство, което е съставно от няколко семейства, лозето примерно се води на бащата, същото това домакинство има няколко семейства, консумацията е обща, фактически собствено производство ще има само бащата и ние него ще ограничим до този размер.
Ето защо аз предлагам да бъде семейство и се върнем на 1600 алкохолни градуса ракия. Ако това не се приеме, поне 1200 градуса, което при 40-градусова ракия прави около 30 литра годишно ракия на домакинство. (Оживление в залата) 240.4
Действително първо ми предложение е да остане 1600 така, като е при сега действащия закон. Защото виното се увеличава от 300 на 365 и логично е най-малко ракията да се запази най-малко на равнище 1600 алкохолни градуса. Значи в това отношение ще имаме единодушие.
Също така мисля, че трябва да се прецени мястото и съдържанието на чл. 4, който е близък до чл. 8 и 9. Ако се запази чл. 4, систематичното му място според мен е около чл. 8 и 9.
Налагат се уточнения в чл. 14, където примерно се говори: "При прилагането на този закон намират аналогично приложение чл. 41, 42 и т.н.". Просто това не е перфектна редакция.
По подобен начин трябва да се подходи и към чл. 15, ал. 1. Може би тук специалистите ще ми помогнат да разбера възможно ли е да се съставя акт на данъчния орган, когато липсва нарушение, тъй като в края на ал. 1 е казано: "при наличие или при липса на нарушение".
Господин Школагерски обърна внимание на преходните и заключителни разпоредби и съвсем нормално е те да се приведат съобразно времето за приемане на този закон. Но аз бих обърнал внимание на – 5 от преходните и заключителни разпоредби, който гласи: "Разпоредбите на този закон, които засягат постъпленията в държавния бюджет, не могат да бъдат променяни с друг неданъчен закон". Ако тук запазим този параграф, би трябвало така да подходим и във всички други данъчни закони. Това е от една страна.
От друга страна, ние вече имаме практика, когато със съответни закони в преходните и заключителни разпоредби се налага да препращаме, да правим промени в други закони. Така че мисля, че този – 5 трябва да отпадне.
Бих желал да обърна и аз внимание по някои проценти или ставки в тарифата за акцизите.
Според мен неоправдано са намалени някои размери на акцизите. Преди всичко фрапиращо е намалението от 60 на 30 на сто акциз за оборотите от входни билети за барове, вариетета, еротични и други спектакли. Мисля, че този бизнес, който взема все по-големи размери, не бива да му определяме акциз по-малък от акциза на стоки, които са свързани със задоволяване на опреНЧ/КП 241/1. делени потребности.
Също така за хазартните игри - извършено е едно обединяване на всички хазартни игри, включително и томболите, и лотариите, като се намалява размерът на акцизите за хазартни игри с ротативни машини, рулетки и други подобни, които в момента са добър бизнес. Аз предлагам за тези услуги да се запази наймалко 60 на сто, ако не и повече, а за лотарията, т.е. класическите познати нам хазартни игри - най-малко 50 на сто, както е сега.
Тук вероятно господин Димитров няма да се съгласи с мен, но много е намален акцизът по проекта за автомобилите. Не е простено, господин Димитров, леките автомобили да са под данъчната ставка за данъка върху добавената стойност. Не е простено за много стоки, свързани с бита, да плащаме 22 на сто данък, а за колите да не плащаме нито акциз (до 1800 см), нито данък върху оборота.
Аз ви предлагам, тази година е гласувано, но този закон вероятно ще влезе в сила от следващата година, да помислим още сега да повишим акциза за автомобилите ако не на 50, поне на 30 или 35 на сто. В досегашния закон беше 50 на сто, променихме го преди Нова година.
Също така обобщени са в настоящия проектозакон за акцизите всички парфюмерийни стоки. Ние тук трябва да се върнем към действащия Закон за данъка върху оборота и акцизите, като диференцираме онези парфюмерийни стоки, които съдържат газ, фреон и са опасни за здравето. Те трябва да бъдат, както и досега, с по-висока ставка на акциз, а останалите парфюмерийни стоки, бих казал обичайните за бита - с по-малка ставка за акциз.
Пропуснати са на пръв поглед дребни стоки, но осигуряващи регулярни приходи в бюджета, като кибрита и запалките, въздухоплавателни транспортни средства за лично ползване, яхти, скутери и други морски средства за лична дейност, аудиовизуалната техника и други.
Подкрепям това, което беше предложено от господин Димитров, за едно по-чувствително увеличение на акцизите за еротичните произведения.
В момента е отделена само групата "Кафе". Предлагам към нея да се добави и вносен чай, тъй като досега и двете групи 241/2. стоки - кафе и вносен чай, се облагаха с еднакъв акциз, такъв да се запази и през следващите години.
Отново стигам до ракиите и вината. И сигурно тук пак ще срещнем разбиране. В сегашния закон над освободеното от облагане с акциз количество вино и ракия за всеки литър вино се заплаща по 1 лв. на литър и по 10 ст. на алкохолен градус ракия над 1600. В проектозакона за акцизите се предлага двойно увеличение на акциза за виното - 2 лв., а на ракиите три пъти от 10 на 30 ст. Предлагам да запазим пропорционалността, като количеството ракия над вече уточнените преди това в закона допустими количества за лично потребление на семейство да бъде по 20 ст.
И макар че аз съм тютюнопушач, поддържам предложението да се диференцира акцизът за тютюневи изделия внос и тютюневи изделия местно производство. Ние фактически трябва да осигурим реализация на това, което се създава основно в България на поприемливи цени, а вносните цигари да ги обложим с по-голям акциз, с което до известна степен да ограничим и тяхното потребление.
Приключвайки, искам да изразя убеждението, че този Закон за акцизите ще създаде по-малко проблеми и на Икономическата, и на Бюджетната, а вярвам и на Законодателната комисия. И ако той не е обвързан със Закона за данъка върху стоките и услугите, ние можем да го приемем в близките една-две седмици.
Предлагам ви да гласуваме днес, и то не след дълги дебати, приемане на първо четене законопроекта за акцизите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз!
За реплика ли, господин Семерджиев?
За изказване преди Вас е господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще се постарая да бъда кратък. Не мога да направя такъв анализ, какъвто направи господин Николов. Искам да обърна внимание само на две-три неща.
Първото е пак терминологията, както беше в Закона за оборота и услугите. И тук се употребява терминът "услуги". Ако терминът се третира по същия начин, по който се третира в проектозакона за данъка върху оборота, смятам, че ще се получат много 241/3. големи бъркотии. Затова бих искал в Законодателната комисия този закон да бъде съвсем точно и ясно изяснен - какво е услуга.
Второто нещо, което искам да отправя просто като въпрос, може да прозвучи и смешно, но все пак: накрая имаме проект приложение # 1 таблица за тарифите за акцизите. Изброени са редица неща вътре. Само те ли ще бъдат облагани или и други работи? Ако ще бъдат облагани само тези неща, записани в таблицата, то моля това да бъде подчертано с изричен текст, за да си нямаме по-нататък неприятности. А ако ще има и други неща, които ще се облагат, тези неща трябва да бъдат изяснени съвсем точно. Защото, нека да се разберем, ако ние сме наистина една правова парламентарна държава, никакъв закон не може да бъде събиран, ако той изрично не е гласуван в Народното събрание. Това е принцип, с който смятам, че всички ще се съгласите с мен. 241/4. Ние имаме в Комисията по културата няколко конкретни предложения, които сега в момента още не са редакционно готови, но които ние поемаме ангажимента да ги представим на колегите от Законодателната комисия в срока, който е предвиден по нашия правилник.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ганев.
Реплика ли имате? Господин Георги Николов има реплика.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Може би като реплика или под формата на измъкване като реплика. Господин Ганев, тези стоки още в чл.1, ал.1 е казано, че се облага потреблението, което господин Школагерски каза: "Не потреблението или оборота, или стойността", ще дефинираме по-ясно, на стоки, посочени в приложената към този закон тарифа на акцизите. Ако искате можем да я разширим и вероятно при второто четене всеки един ще си помисли дотогава, ще се предложат, и тя да бъде разширена. Нищо повече, което е извън тарифата няма да се подлага на облагане с акцизи.
Още нещо. В ал.2 се казва: "Стоките и услугите по предходната алинея се облагат и с данък върху стоките и услугите или данък върху добавената стойност, с изключение на лотариите и томболите".
Това са две различни неща. На базата на платените акцизи, мита и други форми на плащане, каквито има, ще се формира цената и тя ще се облага допълнително с данък върху стоките и услугите. И затова ще ви направи впечатление, че някои от сегашните ставки са намалени, защото към сегашната ставка се прибавят и 20 на сто или колкото ще бъде добавената стойност.
Така че ние нямаме комулиране. Това са отделни, косвени данъчни плащания, всеки със свой, така да се каже, режим. Акцизите са еднофазно данъчно плащане само при покупката на стоки, а данъкът върху стоките и услугите е многофазен данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Николов. Има думата народният представител Йовчо Русев. РД/КТ 242.1
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Общо взето аз бих подкрепил закона на първо четене, но искам да се спра на някои особени важни последствия, свързани с тарифата за акцизите.
Какво прави впечатление? Прави впечатление, че някои стоки и в тази тарифа, която се предлага, не се прави необходимата диференциация на това, което е жизнена потребност и това, което е лукс.
Аз не смятам, че кафето в България, потреблението на кафе, е някаква луксозна стока и че тя трябва да бъде, нейното потребление трябва да бъде ограничавано например в сравнение с еротичните произведения. Чух тук господин Димитров, че не са формирани достатъчно ясни критерии кое е порнография и кое е еротика. Ми нека да сбъркаме там. Обаче разлика между кафе, еротика и порнография можем да направим. В този смисъл трябва да се помисли ставката за облагане с акцизи на кафето да бъде намалена, а да бъде завишена ставката за еротичните произведения. Даже да сбърка тези, които ги облагат, няма никаква опасност те да бъдат облагани с 50-60 на сто, тъй като без тях не можем, без кафе вече в България не може.
Втората стока, това са леките автомобили. Аз не знам защо просто в понятието "леки автомобили" влиза моята "Ладичка" и големият "Мерцедес" 500 ЕсЕл на господин Моллов или 600? Очевидно, трябва да се направи едно разграничение и леките автомобили примерно до 1800 смз да бъдат облагани с една ставка, а може би на две ставки над тях да се стигне и до 60-70 на сто.
Вие виждате новоизлюпените парвенюта, които забогатяха от неплащането на данъци, от неплащането на акцизи, вместо да влагат в производството, те закупуват леки автомобили по един милион и над един милион лева цена, вместо тези пари да се влагат в производството и да създават работни места. И тук ние трябва да бъдем като парламент съвсем ясни и съвсем категорични. И това ще бъде стимул да не си влагат парите само в леки автомобили, а да ги влагат в създаването на производство и на заетост на работна сила. 242.2
Що се отнася до някои текстове, примерно на чл.8 и на чл.10, свързани със задълженията на този, който трябва да плаща акцизи и тогава, когато трябва държавата да връща акцизи. Крайният срок за този, който трябва да плаща акцизи е 7-дневен, а когатот държавата трябва да върне акциза, платен за стока, която впоследствие е изнесена, срокът е 30-дневен. Какво в тези 30 дни проверява данъчната администрация? Тя проверява и прави проверката в момента на приемането на документите за реалния износ и няма никакъв смисъл да маринова 30 дни тези документи, а би следвало в същия срок, 7-дневен срок, да върне парите, отнасящи се за акциза на изнесената стока. При тези високи лихвени проценти това ще увеличава износа или пък ще стимулира неплащането изобщо на акциза.
Вие знаете, че в страната се върти огромна търговия. Цялата ракия се води за износ, а нито един камион не е напуснал границите на България. Целият акциз не се плаща, тъй като се води за изнесен и остава в натрупана печалба на тези, които водят спекулативната търговия със спиртни напитки в България.
Затова аз смятам, че трябва да се помисли за спасяването на този срок, който уврежда интересите на износителите.
И накрая аз смятам, че ще допуснем голяма грешка, ако се намали това, което остава за производителите като ракия и за вино. 1600о не са много. И както направи варианта господин Георги Николов 1200, съм съгласен на 1200, но месечно. Месечно, а не годишно.
Затова аз смятам, че ние ще бъдем мъдри, ако съхраним минимум 1600, ако не можем да минем към 1800о.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Русев.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин Русев! Господин Николов направи едно уточнение преди малко по отношение на колите и на бензина, но аз искам да го изясня още малко.
Господин Русев, въвеждаме данък върху добавената стойност Сега колите до 1800 смз са освободени от данък оборот, обаче това не значи, че утре ще са освободени от данък върху добавената стойност, т.е. ще има 20 на сто данък върху добавената стойност. 242.3 От 1800 до 2500, ако възприемем този подход, ще бъдат освен 20 плюс 10 акциз - 30. А тези, за които говорихте, те ще имат 10 на сто - 20 на сто данък върху добавената стойност плюс 30 на сто акциз.
И тук искам да обърна вашето внимание, че един принцип, който ние дискутирахме в нашата комисия, по-добре е да имаме малко по-евтини коли и скъп бензин, отколкото обратното. Имайте предвид, че и върху бензина има 50 на сто начисления и става вече нещо наистина страшно - и скъпи коли, и скъп бензин, става нещо страшно.
По отношение на алхокола. Вижте сега какво е. Ако искате, пожертвувайте една минута от вашето време, господин Русев, и слезте долу в нашия бюфет. Една бутилка ракия е 22,00 лв., а една кутия бира е 10,00 лв., т.е., ракията е по-евтина от бирата. Дотам стигаме. Затова ли сме ние или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дуплика искате ли? Имате думата, господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Действително господин Димитров не обича ракията, обича бирата.
Господин Димитров, очевидно този спор не е за тази трибуна. Но аз го посочих като нещо, по което трябва да се размишлява отново както в Икономическата комисия, така и в Законодателната комисия. Очевидно това, което се предлага в законопроекта, като ставки по структура в социално отношение в себе си крие известна несправедливост. И ние няма да бъдем сериозен парламент, няма да бъдем народни представители, ако не отделим жизнените потребности от лукса. И то трябва да бъде във всяка стока, която търсим и там, където това може да се разграничи. В противен случай поставяме и богатите, и бедните привидно на еднаква основа, а по същество ние поставяме в тежко положение бедните. И това трябва да бъде винаги в нашето съзнание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Руслан Семерджиев, имате думата. Последно изказване. 242.4
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема думата и да се спра на един момент в Закона за акцизите и по-специално за тарифата за акцизите - приложение # 1, нещо, за което досега само се намеква, но не стана много ясно за всички за какво стана дума.
Първо, аз бих искал да кажа, че този закон не бива да се коментира само като средство за напълване на държавния бюджет. Този закон играе и много съществена роля, като създаване на икономически условия въобще и за производители, и за търговци, и за потребители. И точно в този смисъл искам да разграничим начина на определяне на акциза за някои видове стоки, които са включени в приложението. Имам предвид, че за алкохолните напитки и леките автомобили много по-сполучливо би било акцизът да се определя не върху стойността на тези стоки, а по някакви натурални показатели. И аз ще се спра какви биха могли да бъдат те и защо предлагам такъв начин на процедиране.
Това е било преди години в България, така е и в Западна Европа, и в Съединените щати. Алкохолните напитки се облагат с акциз на литър градус или на литър чист алкохол. Какво имам предвид?
Първо, това създава по-добри условия за събиране акциза, защото той става много по-лесно определяем за данъчната администрация. Спираме да се интересуваме колко струва една ракия, някакъв вид ракия, а всички ракии от 40 в цялата страна имат еднакъв акциз. Много лесно става за определяне на акциза на внасяните алкохолни напитки. Знаем, че има известни стандарти, които вече са придобили доста голяма гражданственост и не само у нас, но въобще по света, категориите спиртни напитки обикновено са с еднакъв градус. Например ракиите, уискито, водката, този тип високоалкохолни спиртни напитки се правят около 40. Тоест за един митничар ще бъде много лесно каквато и да е високоалкохолна напитка да мине през границата, да му бъде ясно колко ще бъде акцизът. В същото време това ще предпази и някои нечестни опити да се излъже в цената на внасяната напитка чрез фалшиви фактури и други подобни начини, които използват черните вносители.
Друго съображение, което бих изтъкнал, че това ще създаде един стимул за качество в производителя. Тоест разликата в цените ББ/КП 243/1. на еднакви по градус напитки ще бъде по-малка, отколкото ако се определя акцизът върху стойността. Например една хубава ракия ще струва 40 лв. и е 40. Друга ракия, която няма същото качество, но е много по-евтина, ще струва 30 лв. да кажем. И ще се харчи повече, но тя е некачествена. Тоест ние ограничаваме достъпа на качеството до пазара и до човека, който, както каза господин Русев преди мен, аз не съм на мнение, че ние трябва да разграничаваме лукса за богатите, а за бедните да остава евтината и некачествена стока. Напротив. Ние трябва да направим лукса достъпен и за средния, и за бедния човек. Какво ще стане? Ако разликата в цената на две еднакви ракии бъде близка и е малка, то естествено ще има стимул да се купува по-качественото и този, който произвежда некачествено, ще бъде принуден от пазарните условия да повиши качеството на своята стока. Същото нещо важи и за автомобилите. И това, което се каза за разграничаването на автомобилите на луксозни и нелуксозни, много полесно ще бъде ако акцизът се определя на конска сила. Защо? Естествено тези луксозни автомобили са с конски сили няколко пъти повече, отколкото нормалните или достъпните за обикновения човек автомобили. И разликата в цената естествено ще бъде голяма. Но ние имаме интерес в същото време от един клас автомобил да внасяме по-качествения автомобил. Сега в момента, ако искаме да внесем една "Лада", тъй като тя струва някъде около 6000 долара, ще получи съответно по-малък акциз. За същия клас едно "Пежо" ще струва 9000 долара и ще стане два пъти поскъпо за един българин да си купи "Пежо", а ще купи "Лада". А защо, когато знаем всички... Аз не искам да обиждам производителите на "Лада", нека да се постараят да направят автомобила си като "Пежо", но по-добре в България да има "Пежо", отколкото "Лада", защото, от една страна, даваме качеството на потребителя, от друга страна - ефектът от използването на такива автомобили е много по-голям и в други сфери на стопанството и икономиката.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Дали ще е в кубатура или в конски сили - няма особена разлика.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Не е едно и също. Аз говоря за кубатура. Съгласен съм - говоря за натурален показател. Да не е върху цената. Защото цената виждате, че е много различна. 243/2.
И последното, което искам да обоснова, това, което предлагам, е, че в същото време ние трябва да осигуряваме продаваемост на тези стоки независимо дали са луксозни, полулуксозни или не. Защо? Защото няма никаква полза от това, че една скъпа напитка или една скъпа кола ще бъде обложена с голям акциз след като тя няма да се продаде. Няма да има и такъв внос. По-добре да се внесат повече напитки с по-малко стойност, които да бъдат продаваеми. Ще ви дам следния пример. Една бутилка уиски сега ако струва 300 лв. и се обложи върху стойността си, тя ще нарасне някъде от порядъка на 800-1000 лв. Тогава кой ще си купува уиски? Никой няма да си купува. Но няма и да влязат пари в бюджета, ако не се консумира уиски. А ние не можем да си затваряме очите и трябва да се стремим нашите граждани да пият такова, каквото искат. И то да пият качествени напитки. Тук дори може да се погледне и от здравна гледна точка. Знаете, в Русия преди известно време имаше режим за алкохола и в момента, в който станаха толкова скъпи напитките, се появиха много поражения върху населението от некачествени и долнопробни напитки. И това доведе до увеличаване на много заболявания.
Аз ще направя и конкретно писмено предложение. Надявам се, че доста от колегите ще подкрепят тази идея, защото тя се прилага в напредналите страни и аз считам, че поне е полезна и с удоволствие бих я обсъдил с членовете и на Икономическата комисия, и на Бюджетната комисия в по-големи подробности.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Михаил Неделчев.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Вземам думата само просто да уведомя народните представители, че група народни представители ще представим в писмен вид едно гледище за необходимостта, както подчертава и председателят на Комисията по бюджета и финансите, че е необходимо тези два закона - Законът върху добавената стойност и Законът за акцизите - да се разглеждат съвместно, ще представим едно писмено предложение, където ще се диференцират понятията "еротична" и "порнографска" литература и въобще произведения, и където ние ще посочим нашето виждане върху това как следва да се облага българска литература и по-специално българска литерату243/3. ра-класика, както и някои конкретни предложения за това как следва да се облагат различните периодични издания у нас. Просто ще предложим тези наши гледища в писмен вид конкретизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До второ четене - на всяка цена. Благодаря Ви.
Приключихме с разискванията.
Господин Харизанов, имате думата. Съвсем кратко ще бъде. 243/4.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Петър Харизанов, СДС.
Уважаеми колеги, аз искам да спра вашето внимание върху една подробност, която не е известна на много от тук, предполагам. Това е какъв е механизмът на слагането на акциза на алкохолните напитки.
Акцизът се слага върху напитката опакована, а не върху самата напитка. Така, по тоя начин се взима акциз и върху бутилката, върху капачката и върху етикета.
При високоградусовите напитки, разбира се, това няма такова голямо значение. Но при нискоалкохолните напитки, например при бирата и при вината, стойността на този амбалаж горе-долу достига до 30% от цената на напитката. Това е съвсем неправомерно, според мен, и води до това, че производителите се стараят да употребяват възможно най-прости бутилки, най-прости етикети, за да бъдат по възможност по-евтини, за да не се завишава изкуствено цената на питието на база на взимания акциз.
Ето защо аз предлагам в закона да се включи изричен текст, който да говори, че акцизът се взима само върху стойността на самата напитка, без амбалажа. Това, разбира се, се отнася само за напитките, които са местно производство. При вносните това, разбира се, няма такова значение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Моля, пригответе се за гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за акцизите. Моля режим на гласуване. Текат трите минути. Моля, квесторите, поканете от кулоарите народните представители.
Не се увеличават гласовете. Моля прекратете гласуването. Дайте резултата.
От общо гласували 165 народни представители, 161 - за, против - няма, 4 се въздържат.
Законът е приет на първо четене.
Господин Школагерски, преминаваме към следващата точка от дневния ред. СД/ЗТ 244.1
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, уважаеми колеги! Следващият законопроект е съвсем малък.
На 18 януари 1993 г. народният представител Венцеслав Димитров е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Законът е разпределен на съответните комисии и след получаване на тяхното становище Законодателната комисия на своето заседание от 17 февруари 1993 г. обсъди този законопроект.
При възникналата дискусия част от членовете на комисията изразиха становище, че предлаганото с проекта приспадане от облагаемия доход на суми за неработещ съпруг и за издръжка на деца ще създаде трудности при прилагането на съответните разпоредби в практиката. Беше отбелязана липсата на информация за отражението на посочените в проекта суми върху бюджета, както и на обосновка на техния конкретен размер.
Законодателната комисия с 11 гласа за и 6 въздържали се прие по принцип законопроекта и предлага на народните представители да го приемат на първо четене, като се вземат предвид изложените съображения и становищата на специализираните комисии.
Ако ми е позволено да кажа моето лично мнение, аз лично подкрепям предложението на господин Венцеслав Димитров с оглед на този социален аспект за приспадането от облагаемата част поне на първо време, така както той е посочил в законопроекта за неработещ съпруг и за издръжка на децата. Струва ми се, че една социална държава е длъжна да направи това и аз подкрепям това негово предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедура? Имате думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! За протокола: Емил Филипов, 12.Михайловградски избирателен район, Берковица.
Господин председател, досега ние гледахме, последните дни, два важни законопроекта, свързани с данъка върху добавената стойност и законопроекта за акцизите, които евентуално ще влязат в сила от 1 януари следващата година. 244.2
Сега ние минаваме към един законопроект, актуален с днешна и утрешна дата. Става дума за една необходимост за промяна в данъка върху общия доход.
Аз изцяло подкрепям това, което докладва господин Школагерски. Но имам следната молба към Вас и към пленарната зала.
Вчера, на свое заседание Икономическата комисия обстойно разгледа проекта от господин Венцеслав Димитров и проект, който е внесен от правителството. Вчера ние констатирахме, че като Икономическа комисия не можем да вземем окончателно решение, тъй като тези дни се очаква началото на съвместната работа на Комисията за тристранно сътрудничество, която ще определи и очакваната необлагаема минимална работна заплата и съответно необлагаемия доход.
Считам, че с нищо няма да загуби нито работата на парламента, нито отношението ни към този законопроект, ако ние отложим продължаването на неговото разискване на първо четене за следващата сряда.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Противно становище има ли? (Отрицателен отговор от залата)
Искам да обърна внимание: няма становище на Икономическата комисия!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно това е - няма становище на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И аз се чудя как е попаднал в дневния ред законопроектът.
Господин Русев, имате думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че на тоя първи ред не е необходимо да се записва сумата от 1500 лв., а да се запише като необлагаема минималната работна заплата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ама тя е много по-малка...
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Това е нашето становище. 244.3
ЙОВЧО РУСЕВ: Именно. За да не се преразглежда този закон при всяко изменение на минималната работна заплата... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Русев! Господин Русев, беше направено процедурно предложение за отлагане на дебатите...
ЙОВЧО РУСЕВ: Аз смятам, че не трябва да ги отлагаме. Ако запишем на първия ред, че е необлагаема минималната работна заплата, тогава ние можем да го обсъдим и сега. 244.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ние сме на първо четене и само правим предложение какво да пишем...
Изслушахме противно становище, господин Димитров... Да, Вашето становище винаги е било противно...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Както виждате, един вид дебати по самия законопроект вече започнаха, затова аз не виждам причина защо днес трябва да отлагаме дебатите, нека да започнем дебатите, пък ако искате, да ги завършим следващата седмица.
Ето, и господин Русев, и господин Филипов в мотивите им имаше възражения по същество или някакви съображения по същество срещу законопроекта, а не формални, затова ние можем да си започнем да си обсъждаме и нека те да кажат дали минимална работна заплата, дали необлагаем минимум, каква сума и т.н. Какво пречи ние да дискутираме законопроекта? Нека да използваме това време - имаме още половин час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Димитров. Чухте противното становище.
Направено е процедурно предложение, което не е оттеглено.
Моля, гласувайте за отлагане на разискванията по точка втора.
Процедурно предложение вече се направи - нека да го гласуваме това процедурно и след това ще гласуваме другото... Гласуваме за отлагане на разискванията по Закона за данъка върху общия доход.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ние искаме от 1 март да влезе в сила законът. Как ще стане това, ако сега го отложите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В сряда... ще гласуваме на второ четене същия ден. Няма ли да успеете? (Шум и реплики в залата)
Моля прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 155 народни представители, за отлагане на разискванията 98, против 53 народни представители, 4 се въздържат.
Приема се предложението.
Преминаваме... С втора част продължаваме, господин Школагерски. ВЙ/КП 245/1.
Не, с първа част продължаваме... Няма да стане с втората част - нали знаете какво оставихме...
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Ние не сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбирам, обаче... Иначе трябва да започнем телевизията... Става горещо после...
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Не е готов. (Реплики)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс не е готов като текст за второ четене. Върху него се работи още. Той не е уточнен, има спорни моменти в него, затова аз предлагам да гласувате той да бъде отложен за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Щом нямате готовност, няма какво да се подлага на гласуване, господин Школагерски.
Преминаваме към точка четвърта - за авторското право... Има още 35 минути... Тук са отразени само готовите законопроекти. Много ви моля! Ние сме в първата част от програмата. Ако се връщаме към втората част - това е невъзможно. Има решение на Народното събрание - не можем да се връщаме!
Имате ли готовност?
Моля за спокойствие в залата!
Имате думата, господин Школагерски, по точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Вносител е Министерският съвет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 9 април 1992 г. Министерският съвет е внесъл за разглеждане в Народното събрание законопроект за авторското право и сродните му права.
Законът е разпределен по съответния ред и съответните комисии са дали своите заключения.
На заседание на 10 февруари 1993 г. Законодателната комисия обсъди внесения законопроект за авторското право и сродните му права. В работата на комисията участваха господин Йордан 245/2. Ганев - председател на Комисията по културата, господин Саракинов от Агенцията за авторското право, проф. Живко Сталев и госпожа Куцкова - заместник-министър на правосъдието.
В хода на обсъждането се прие становище, че законопроектът е изключително необходим с оглед изграждането на модерна и ефективна нормативна уредба на проблемите, свързани с авторското право и сродните му права, тъй като сега действащият Закон за авторското право не съответства на международните изисквания в тази област и на промените в обществено-икономическите отношения в страната.
Възникна дискусия, в резултат на която членовете на комисията приеха, че е необходимо да бъдат усъвършенствани административно-наказателните разпоредби на внесения проект за закон.
Следва да се уточни и обхватът на законопроекта по отношение на регламентираните в него договори.
Законодателната комисия одобрява като цяло законопроекта и предлага на народните представители да го приемат на първо четене, като се вземат под внимание изложените съображения и становища на Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Школагерски.
Други комисии?
Господин Йордан Ганев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ГАНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бързам найнапред да ви уведомя, че по този законопроект има специално становище на Министерството на правосъдието и много бих помолил, господин председателю, за следващото заседание, когато ще се разглежда този законопроект, когато ще продължи разглеждането, защото днес едва ли ще успеем да го свършим, тук да присъства представител - или министърът на правосъдието, който изрази готовност да участва в дебатите по този закон, или поне някой от неговите заместници.
Трябва да кажа веднага, че Комисията по културата хвърли много сили в усъвършенстването на този закон, защото това е един закон, който пряко засяга дейността на всички културни дейци в страната. Ние посветихме на този законопроект множество, 245/3. да не кажа 10 или 12 заседания, по време на които оглеждахме всички възможни варианти на този законопроект.
Вариантът, който е предложен от Комисията по културата, е всъщност петият вариант, като имате предвид, че първият вариант е бил внесен още по време на Великото Народно събрание. Ние смятаме и държим на това, че този законопроект е много навременен, даже мислим, че е малко закъснял, защото това е един законопроект, който между другото визира и чужди инвестиции в България. С мен, като председател на тази комисия, са влезли във връзка досега три фирми - две американски и една германска, искайки и питайки ме точно именно кога ще могат да инвестират в България, кога ще бъде приет този законопроект.
От друга страна, към неговото изработване беше проявен интерес от множество чуждестранни институции и множество чуждестранни специалисти. На два или три пъти ние имахме посещение специално по този законопроект, той беше разглеждан от много и най-различни специалисти и, нека да се похваля, не го вземайте като прекалено, но всичките те дадоха много добра оценка на точно този последен вариант, който предлага Комисията по културата.
Ние взехме предвид всичките тези забележки, които бяха направени от най-различни специалисти и от най-различни институти, както да кажем "Америкън Бар Асосиейшън", "Интернешънъл Бук БиБи Локман" и т.н. Мненията на гостите, които гостуваха тук, както ви споменах...
От друга страна, взехме предвид резултатите от Европейската кръгла маса по въпросите за правната закрила на авторските права, резултатите от конференциите по тези въпроси и т.н. Всичките тези неща вие можете да ги прочетете в нашето становище. Излишно е да ги обяснявам.
Няма да се спирам върху различията, които съществуват между проекта, внесен от Министерския съвет, и тези забележки, които ние предлагаме, и този собствено нов вариант, който ние предлагаме. Това нещо може всеки да направи, изброяването считам, че е излишно.
Безспорно ние приемаме забележките, които се направиха в Законодателната комисия, за уточняването на тези административни разпореждания, наказателните разпореждания. Приемаме тези 245/4. неща, които са необходими и които те казват за уточняването, и бързам веднага да добавя - всъщност и при нас постъпиха други някои нови предложения, някои доуточнявания за някои усъвършенствания на текстове. Това всичко, което е прибавено, ние ще го предложим на Законодателната комисия и се надявам, че господата от Законодателната комисия няма да възразят да присъстваме и ние - както аз, така и господин Близнашки, и нашите специалисти-юристи Георги Саракинов, за който стана дума тук, и господин Коджабашев, за да можем да направим действително един напълно съвършен и съвременен закон за авторските и сродните им права.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Преминаваме към изказванията.
Няма желаещи да се изказват. 245/5.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта за авторското право и сродните му права.
Режим на гласуване. Гласуваме. Следващият закон е за патентите. Моля за тишина в залата, не се вълнувайте. Патентите са свързани с авторското право.
До започване на второто четене може да се направят писмени предложения при съответните комисии.
От общо 129 народни представители, за - 129, против няма, въздържали се - няма. Всички знаят какво са гласували. Гласувахме точка четвърта.
Преминаваме към точка пета от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАТЕНТИТЕ.
Вносител е Министерският съвет от април миналата година. Господин Школагерски, докладваме. По-бързо докладвайте, за да остане време и за съобщенията. Има няколко съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има мигове на свръхпроизводителност на Народното събрание.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, законопроектът за патентите е внесен в Народното събрание от Министерския съвет и е разпределен по съответния ред на Комисията по образованието и науката, на Икономическата комисия и на Законодателната комисия. И двете специализирани комисии са разгледали законопроекта на свои заседания и са направили към него препоръки, бележки и изложили съображения за своето положително становище.
"Законодателната комисия на заседанието си от 10 февруари 1993 г. разгледа внесения законопроект и като отчита необходимостта от приемането на такъв закон, който правителството предлага като законова основа за икономическата реформа и прехода към пазарното стопанство, го подкрепя по принцип.
Членовете на Законодателната комисия взеха предвид бележките на специализираните комисии, разгледали законопроекта, и се обединиха около становището, че законопроекта е изработен добре и с неговото приемане ще бъде създадена възможност да се решат проблемите, свързани със закрилата на индустриалната собственост и да се създадат условия за насърчаване на творчеството, предприемчивостта, конкуренцията и международното икономическо сътрудничество. ВТ/ЗТ 246.1
Членовете на Законодателната комисия единодушно решиха, че законът може да бъде одобрен на първо четене от народните представители, като при второ четене се вземат предвид съответните бележки, направени от специализираните комисии и от Законодателната комисия във връзка с отделни разпоредби на закона."
Приложени са, господин председател, становища на Икономическата комисия и подробно становище на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Становищата са ви раздадени. Изглежда няма противоречия с проекта. Не е задължително да потвърждават това нещо. Желаете ли да вземете отношение или да гласуваме и да приключваме? - Няма. Докладът беше обширен, всеобхватен. Моля, гласуваме на първо четене... Моля за тишина в залата.
Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа, аз бих могъл да кажа само това, което мисля, че има нужда. Тук е уреден и въпросът за договорната лицензия, той е продажбата на патента на едно друго лице. Тези неща сравнително правно се уреждат обикновено в търговските закони, а в Италия в Гражданския закон, тъй като те нямат Търговски закон.
Струва ми се, че при разглеждането на закона на второ четене, Законодателната комисия ще трябва да помисли дали тази материя, която тук е уредена в чл. 31, не следва да отиде в бъдещия Търговски закон, или ако не отиде там, да се прикрепи към Закона за задълженията и договорите. По този начин ние ще бъдем в синхрон с останалите европейски законодателства, където лицензионният договор е уреден.
Що се касае до принудителната лицензия, и тук не е въпрос на патента. Принудителната лицензия е една друга институция, която се урежда някъде в Закона за забрана на Закона за конкуренцията? но обикновено не се урежда в материята, която урежда самите патенти. И този въпрос аз го казвам, за да може Законодателната комисия да спре вниманието си на него и когато го разглежда да помисли дали тази материя да остане тук. 246.2
Струва ми се също така, че трябва да се уреди по-съвършено с преходни правила положението на тези, които сега имат така наречените "авторски свидетелства". Вие знаете, че в бившите социалистически страни като нашата, за авторските свидетелства имаше двупосочно разглеждане. От една страна - авторско свидетелство, а от друга страна - патенти. Авторското свидетелство даваше едни права, които се смятаха, че са типични за плановото стопанство.
Тук, в законопроекта, се говори за авторските свидетелства, но този въпрос трябва да бъде по-съвършено уреден, защото всъщност мнозинството от хора, които имат участие в изобретения при нас, са хора, които са добили и авторски свидетелства, и почти липсват хора с патенти. Това бяха преди всичко чуждестранни граждани и физически лица, а по-рядко юридически лица, които патентоваха в България.
Тези са моите бележки по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Имате думата, господин Карадимов, за реплика. Евентуално може би ще се наложи да се отложат разискванията.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Гоцев е несъмнено прав в някои неща. Аз не взех отношение на първо четене на Закона за авторското право, тъй като и двата закона са много добри и би трябвало да вървят в комплект, уреждайки едновременно охраната и на интелектуалната, и на индустриалната собственост.
Същият проблем обаче, за който той говори, за лицензионния договор, съществуваше и в законопроекта за авторското право, където е договорът за отстъпване на права. И аз все пак бих препоръчал ние да вървим по пътя, който сега е избрала Законодателната комисия, тъй като по всяка вероятност тези два закона ще влязат преди втория свитък на Търговския закон. Ако ние приемем Закона за патентите и Закона за авторските права без уреждане на договорната основа на лицензията и на отстъпването на правата, а чакаме влизането в сила на Търговския закон, за да влязат тези договори, по същество ние сме прекъснали оборота както в интелектуалната, така и в индустриалната собственост. 246.3
Можем да го уредим с тези два закона, а с втория свитък на Търговския закон да отменим съответно текстовете, които визират уредбата на тези два договора в двата закона, и да ги прехвърлим, ако щете и съвсем механично към Търговския закон. Това са моите принципни възражения. Иначе няма смисъл приемането на двата закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожа Русева. 246.4 ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Извинявайте, че вземам думата, но наистина законопроектът, който обсъждаме, е много важен и тук и с колегите юристи, и с колегите от Законодателната комисия говорихме - знаете, че някои от нашите колеги по уважителни причини в момента не са в залата във връзка с тържествата. И ако ние приключим днес по този законопроект, ние ще им отнемем възможността това, което направиха и в Законодателната комисия имаше предложения от господин Ескенази и той в момента не е тука, няма да могат да влязат тези предложения за обсъждане за второ четене.
При добро желание от нас бихме могли да гласуваме следващото пленарно заседание да започнем с приключването на обсъжданията, т.е. да продължим тогава обсъжданията и тогава да се проведе гласуването. Аз ви моля от тяхно име за малко по-голяма толерантност. Помня, че имаше предложения в Законодателната комисия. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението за отлагане на разискванията по законопроекта за сряда.
Господин Школагерски, основателно е предложението, нали?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Основателно е, защото това е сериозен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за отлагане на разискванията. След това приключваме. (Шум в залата) Никой не е искал удължаване на работното време, за да минем към т.1.
Гласували общо 130 народни представители. От тях 79 - за, 34 - против, 17 - въздържали се.
Утре продължаваме от 9,00 часа. Дневният ред знаете. Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустафа