Председателствали: Председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с новопостъпилите питания след 21 януари.
1. Постъпило е питане от народния представител Христо Бисеров към министъра на отбраната Валентин Александров относно провалянето на инициативите за сътрудничество с Република Македония.
Срокът за отговор е 4 февруари 1994 г.
2. Постъпило е питане от народната представителка Елка Константинова към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно решаване на проблемите на жителите на гр. Стражица в условията на отмененото постановление на Министерския съвет # 101.
Срокът за отговор е 4 февруари.
3. Постъпило е питане от народната представителка Румяна Куртева и от народния представител Велко Вълканов към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно становище на министерството за исканията в молби и жалби на граждани от Варна, ползвали земя под наем по договори на предприятия с общинския съвет.
Срокът за отговор е 4 февруари. МС/ВЙ 229.1
4. Постъпило е питане от народните представители Клара Маринова и Димитър Велев към министър-председателя Любен Беров относно неуредените икономически взаимоотношения с млекопроизводителите от община Симеоновград след шапната епидемия от май 1993 г.
Срокът за отговор е 4 февруари.
5. Постъпило е питане от народните представители Бончо Рашков и Захари Захариев към министъра на земеделието Георги Танев относно образуване на еднолично дружество ЕООД "Бекон" и ЕООД "Държавно угоително стопанство" - гр. Търговище.
Срокът за писмен отговор е 10 февруари 1994 г.
6. Питане от народния представител Веселин Иванов към министъра на финансите Стоян Александров относно правомерността на действията на Министерството на финансите и извършване на финансова ревизия на община Дупница.
Срокът за писмен отговор е 10 февруари.
7. Постъпило е питане от народния представител Стефан Стефанов към министъра на външните работи Станислав Даскалов относно проведената среща между генералния консул на Рпеублика Турция и кметовете от Кърджалийски регион, избрани с листата на ДПС.
Срокът за писмен отговор е 11 февруари.
8. Постъпило е питане от народния представител Стоян Иванов към министъра на финансите Стоян Александров относно резултатите от извършените финансови ревизии на Асоциацията по медицинска промишленост и "Булат".
Срокът за писмен отговор е 11 февруари.
9. Постъпило е питане от народния представител Петър Балабанов към министъра на земеделието Георги Танев относно определянето на цените на раздадените за временно ползване парцели и възможността министерството да се намесва в случаи на явно несправедливи действия на местните комисии.
Срокът за писмен отговор е 11 февруари.
10. Постъпило е питане от народните представители Захари Захариев и Бончо Рашков към министъра на промишлеността Румен Биков относно състоянието на ЕООД "Енергия" - гр. Търговище.
Срокът за писмен отговор е 23 февруари. 229.2
11. Постъпило е питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на търговията Валентин Карабашев относно "Интертехник" - ООД, Благоевград.
Срокът за писмен отговор е 24 февруари.
12. Постъпило е питане от народния представител Веселин Иванов към министър-председателя Любен Беров относно ефективно ползване на почивна станция "Орлица" на Министерския съвет в Пампорово.
Срокът за писмен отговор е 2 март.
13. Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно адресната регистрация на Иван Николов Стаевски.
Срокът за писмен отговор е 2 март.
14. Постъпило е питане от народния представител Трифон Митев към министъра на промишлеността Румен Биков относно състоянието на бубарството у нас и възможностите на обединение "Сирма" да се разплати с клиентите си.
Срокът за отговор е 4 март.
Постъпили са писмени отговори на въпроси и питания към министрите.
Писмен отговор от министъра на околната среда на въпроса от народната представителка Снежана Ботушарова.
Заповядайте.
Писмен отговор от министъра на науката и образованието на питане от народния представител Руслан Сербезов.
Писмен отговор от министъра на промишлеността на питане от народните представители Захари Захариев и Бончо Рашков.
Писмен отговор от министъра на правосъдието на питане от народния представител Борис Александров.
Заповядайте, господин Александров.
Писмен отговор от министъра на финансите на питане от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването на питане от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министър-председателя на питане от народния представител Лъчезар Тошев. 229.3
Писмен отговор от министъра на културата на питане от народния представител Христо Иванов.
Два писмени отговора от министъра на вътрешните работи на питания от народния представител Христо Иванов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалните грижи на питане от народния представител Невен Пенев.
Заповядайте, господин Пенев.
Писмен отговор от министъра на околната среда на питане от народния представител Невен Пенев.
Писмен отговор от министъра на външните работи на питане от народния представител Емил Костадинов.
Заповядайте, господин Костадинов.
Също така писмен отговор от министъра на науката и образованието на питане от народния представител Емил Костадинов.
Писмен отговор от министъра на труда и социалните грижи на питане от народния представител Петко Гинев.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи на питане от народния представител Георги Божинов.
Писмен отговор от министъра на земеделието на питане от народния представител Веселин Иванов.
Писмен отговор от министъра на външните работи на питане от народния представител Йордан Куцаров.
Писмен отговор от министър-председателя на питане от народния представител Кирил Желев.
Писмен отговор от министър-председателя на питане от народния представител Златимир Орсов.
Заповядайте.
Давам думата по процедурен въпрос от името на Парламентарната група на СДС на народния представител д-р Петър Петров от 11.Ловешки избирателен район.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители!
В ранното утро на 19 февруари, преди 121 години, увисна на бесилото със страшна сила апостолът на българската свобода Васил Левски. 229.4
Великите мъже така умират!
Те имат кратък живот! Те биват предавани и убивани като Христос, за да живеят вечно!
Сто двадесет и една години от гибелта на Апостола. Сто двадесет и една години безсмъртие!
Рухнаха империи и се възраждаха нови! Забвение и невяра покриват имената на велики владетели и политици, но никой не дръзна, дори с една дума, да помрачи и оскверни светлия образ на Апостола и светеца Левски.
Скромен, безпределно честен, отдал изцяло живота си на Отечеството, смел, съобразителен, бърз и светкавичен в действията си, синоним на цялото човешко величие!
Левски е във времето, което се измерва с безкрайността!
Нека минута мълчание бъде израз на нашата почит към него, на преклонение пред величието на саможертвата му!
Моля ви, станете! (Всички в залата стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Апостола на свободата)
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Петров.
Започваме парламентарния контрол.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Процедурен въпрос?
Господин Шапатов, заповядайте. 229.5 СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На 30 ноември тази година съм отправил актуален въпрос към министъра на транспорта относно готовността на Българските държавни железници за работа при зимни условия. Съгласно правилника в срок от 48 часа министърът трябваше да се яви и да отговори на този актуален въпрос пред парламента. Днес е 78-ият ден и министърът отново, доколкото разбирам, не се е явил тук в парламента.
Моето процедурно предложение към вас, като ръководство на Народното събрание, е да създадете необходимите нормални условия за парламентарен контрол, защото министър Ерменков, както и останалите министри, се избират тук, за да дават отчет не толкова пред народните представители, отколкото пред нашите избиратели. Аз не знам този въпрос, който е свързан със зимната подготовка на държавните железници дали няма министърът да ми отговори по време на жътва, тоест през м. юни и юли.
Затова Ви моля, господин председател, да вземете необходимите мерки, за да могат министрите действително своевременно да се явяват и да дават своите отговори пред Народното събрание.
Благодаря. (Реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шапатов. По-добре, господин Шапатов, вземете Вие мерки.
Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група на СДС в отговор според нас на нелогично, необосновано и безочливо, в известен смисъл, изявление на господин Шапатов. Веднага пояснявам. Безочливо, защото то е отправено към Вас, а не към този, към когото трябва. Господин Шапатов допусна най-малко, меко казано, две неточности.
Господин Шапатов, това е Ваше правителство и Вие сте в пълното си право да му търсите сметка и да го държите отговорно за неговите действия. (Реплики от блока на БСП) През тези 72 дена, господин Шапатов, Вие два пъти гласувате вот на доверие на това правителство и същевременно протестирате срещу него. Това е най-малкото абсурдно. РД/ЗТ 230.1
Господин Шапатов, нека си припомним кой всъщност блокираше парламентарния контрол през последните два месеца. Кой внасяше постоянно предложения в петък да бъде редовен пленарен ден, да се гласуват закони за кооперации и не знам още какво си, а включително парламентарният контрол отпадаше от процедурите в Народното събрание. Това беше Парламентарната група на БСП и срещу това никой сериозно не може да спори.
Така че, господин Шапатов, ние оценяваме Вашето изявление като безпочвено, недобре насочено и както вече се изразих, едно безочливо изявление, говорещо добре за стила на цялата Ви партия.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов. Господин Димов, заповядайте.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Преди малко се отправиха нападки към моя колега, социалиста Стойчо Шапатов (бурни възгласи от блока на СДС) каза се, че той е допуснал грешка. Това правителство било правителство на социалисти. Това правителство е на Република България. (Шум и реплики от блока на СДС)
Второ, Вие казвате, че тук сме се занимавали с някакви си кооперации. Това са 1500 земеделски кооперации, в които членуват около 1 млн.души. Вие, с тези обиди, които ни нанасяте, ще дойде време, когато ще останете само ей тези хора, които сте си. (Викове и свиркания от блока на СДС). Затова се отлюспвате, постоянно се отлюспвате, докато остане един човек в тази парламентарна група.
Благодаря ви. (Бурни възгласи и свиркания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димов, налагам Ви наказание по силата на чл. 103 и 104 от правилника - напомняне, тъй като се отклонихте и нарушихте реда на заседанието. Въпросът, който тук бе поставен, бе процедурен. Отговори се от името на парламентарна група. Не е Ваша работа да се намесвате в тази процедура.
Актуален въпрос от народния представител... (Шум в залата) Моля за тишина и спокойствие, да не се ядосам аз. (Смях в залата) 230.2
Актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов относно мерките, които ще вземе правителството за защита на родното производство.
Заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Получавам писма от граждани, които изразяват силното си безспокойство от състоянието на нашата промишленост. Не се вземат никакви мерки за нейната защита срещу разоряващата я конкуренция от внасяни отвън стоки. Не се полагат никакви усилия да се ограничи вносът на стоки, които могат да бъдат купени на вътрешния ни пазар при, общо взето, по-изгодни условия.
Непосредствен повод за този мой актуален въпрос е състоянието на българския завод за производство на автобуси "Чавдар" - Ботевград. Този наш завод произвежда сравнително добри автобуси при приемливи за потребителя цени. Той бе и едно рентабилно предприятие. През последните няколко години обаче заводът се оказа в крайно тежко състояние. Той не намира пазар за своето производство, поради което е принуден значително да го ограничи. Това означава безработица и намалени заплати за стотици български граждани. Същевременно от чужбина се внасят автобуси при явно неизгодни за сраната ни условия.
Неотдавна столичният кмет Янчулев внесе от чужбина употребявани автобуси "Мерцедес", плащайки за тях от толкова недостигащата ни западна валута. Питам се не е ли това форма на национално предателство да разходваме валута за автобуси, които могат да бъдат купени в собствената ни страна, обричайки по този начин много граждани на безработица.
Каква е цената - питам по-нататък - на това предателство? За мен обяснението е единствено думата "корист" разбирана в контекста на другата дума "корупция".
Моля, господин министър-председателю, да заявите пред Народното събрание какви мерки смята да вземе Вашето правителство, за да защити родното ни производство. Не смятате ли, че при положението, в което се намираме, за всеки от нас е въпрос на патриотичен дълг да ограничи до минимум вноса и потреблението 230.3 на чужди стоки, за да насърчим по този начин собственото ни родно производство.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Велко Вълканов. Моля, господин министър-председателю, за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Дължа да констатирам две неща.
Първо, всички мерки за защита на родното производство не могат да бъдат иначе, освен в онези рамки, които ние сме приели, кандидатствайки като асоцииран член на Европейския съюз. Вие знаете, че там ние имаме определени ограничения в позициите на нашата митническа политика. Да оставим настрана водените преговори за присъединяване към ГАТТ, които също така налагат определени ограничения, но все още ние не сме приети в ГАТТ, така че това е отделен проблем.
Не е обаче възможно хем да желаем да влезем в Европа и хем същевременно да предприемаме някакви крути мерки, които показват, че ние желаем да излезем от Европа. Или едното, и или другото.
До момента ние сме подписали договор за асоцииране, който се ратифицира постепенно от държавите-членки на Европейския съюз и трябва да спазваме нормите на поведение, които налага този именно договор. Разбира се, там има някакви вратички, които позволяват за отделни производства да бъдат направени изключения в тригодишен срок. Но това е вече отделен проблем. Това по принцип. 230.4
Освен това, пак по принцип, трябва да кажа, че правителството ще обсъди във вторник серия от мерки за отделни производства, за да може поне отделни производства с помощта на кредит при определени облекчения в областта на облагането, евентуално на мита и т.н. поне да тръгнат напред и да могат да послужат като двигател донякъде на икономиката като цяло.
А сега конкретно за завода "Чавдар". Аз ще ви прочета конкретно исканията на завода "Чавдар" и ще ви кажа, и вие самите ще получи представа какво от тях е изпълнимо и докъде.
Първо, те претендират за завишаване на митническата такса при внос на готови и употребявани автобуси от 10 на сто на 40 на сто. Прощавайте, но с въвеждането на мита 40 на сто излизаме извън рамките на онова, което е приемливо за България като асоцииран член, разбира се, на Европейския съюз. Да повишим митата до определена степен - да, обаче чак до 40 на сто - това е много.
Второ искане - да отпаднат митата при вноса на материали и компоненти, необходими за автобусното производство и непроизвеждани в България. И това не можем да го направим. При това ще ви кажа, че ако бъде направена една такава отстъпка за "Чавдар", ще последват поне 100 пожелания от други предприятия или отрасли, които също ще кажат: ами дайте и при нас да премахнем митата. Ние сме все тая държава, в която никой не желае да плаща данъци.
Трето желание - да се въведе ред при вноса и регистрацията на нови и употребявани автобуси съгласно Решение 242 на кабинета от юни миналата година. Да, това е възможно, направихме го, въведохме някои ограничения при регистрирането на употребявани автобуси.
Четвърто, съдействие на Министерския съвет пред Фонда за реконструкция и развитие и една обслужваща банка за спешно отпускане на 75 млн. лв. за подготовка изпълнението на договорите за износ на автобуси. Прощавайте, но банките не са подведомствени на Министерския съвет. Такова е законодателството у нас. Така че ние не можем да наредим на която и да е банка да даде кредит. А що се отнася до Фонда за реконструкция и развитие, той си има свой управителен съвет и той може да реши. Правителството би могло само да го помоли, да му препоръча и БП/КП 231/1. т.н. Повече от това - не.
Пето, Министерският съвет да препоръча на Националната банка да рефинансира кредитите на "Чавдар". Прощавайте, и това не можем да направим. Знаете, Народната банка действа по силата на специален закон, тя не е подчинена на правителството.
Шесто, Министерството на промишлеността и Министерството на финансите да облекчат режима за 12-месечния временен внос, който да се оформи без банкови гаранции и депозити. И това не можем да направим въобще, нито даже само за завода "Чавдар", тъй като всеки тогава утре ще каже: защо заводът "Чавдар" да реализира такъв временен внос без банкови гаранци и депозити, а пък другите да не го правят?
Седмо, поради забавяне реализирането на договорите за износа на автобуси, еднократно митниците да удължат временния внос на материали и окомплектовка, внесена през 1992 и 1993 г., с още шест месеца, без изискване на нова банкова гаранция. Това като изключение е направено.
Осмо, Министерският съвет да вземе решение за еднократно освобождаване на завода "Чавдар" от останалите задължения към бюджета и държавното обществено осигуряване. Ами тогава дайте да освободим всички предприятия, тъй като тогава никой няма да плаща нито данък, нито осигуровки. Няма начин, щом дадем на един завод това право, всеки тогава ще тръгне по същия път: дайте и на нас!
Девето, Министерският съвет да разпореди на държавните транспортни фирми при намерение от тяхна страна за закупуване на автобуси същите задължително да изискват оферта на завод "Чавдар". При невъзможност да бъдат удовлетворени изискванията на транспортни фирми, да се разрешава внос на автобуси от чужбина.
Първо, вие разбирате, че държавните фирми се управляват от свои управителни съвети. Тези именно управителни съвети носят отговорност за своите действия. Така че Министерският съвет не може да разпореди те да не внасят автобуси. Би могъл да препоръча като едно, бих казал, намерение, отправено към управителите, директорите на тези фирми, но повече от това - едва ли може да ги задължи пряко. Ние можем да сменим бордовете, това - да. Бордовете са управителните съвети, това можем да 231/2. направим, обаче не можем пряко да им нареждаме какво те да правят.
Следва последно, десето изискване: имайки предвид състоянието на обществения транспорт и на фирмата "Чавдар", целесъобразно е възлагането на минимална държавна поръчка, която мярка ще бъде стабилизационна до решаванне на проблемите с външните пазари. Нямаме такава практика на държавни поръчки. Иначе тогава всеки завод, изпаднал в тежко положение, ще иска държавна поръчка, а понятието държавна поръчка означава, че държавата се връща в положението, когато тя пряко ще закупува и ще продава продукция. Откъде ще намерите необходимите пари?
И накрая, последно, да се реши цялостно въпросът с кредити на завода "Чавдар", получени до 31 декември 1990 г. Това е направено.
Така че това е възможното, което може да се направи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Любен Беров. Господин Вълканов, моля да заявите Вашето отношение, дали сте доволен или не от отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин министър-председателю, аз съм изключително недоволен от Вашия отговор. От Вашето поведение, от Вашата позиция излиза, че ние изобщо не се нуждаем от правителство, защото Вашето правителство редовно бяга от този ангажимент, който има към обществото, да регулира обществените отношения. Аз съм съгласен, че Вие действате при определени правни условия, при определен правен режие, но този режим има своите параметри: от-до и Вие се движите в тези граници по най-лошия начин.
Аз съм съгласен също, че не може да се увеличава митото. Обаче аз Ви питам: какво задължава нашите органи да купуват стоки от чужбина, когато могат да ги купят от нас? На този въпрос Вие не отговаряте всъщност. Това определя моето съвсем категорично отрицателно отношение към Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов.
Актуален въпрос от народните представители от Пловдивски регион относно проведен конкурс за заемане на длъжността 231/3. ръководител на Областна земеделска служба в град Пловдив. Кой ще развие въпроса?
Господин Христо Марков, заповядайте.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди да развия актуалния въпрос, искам да спомена, че той е подписан от 15 народни представители от различни парламентарни групи и съдържанието му е следното:
В края на 1993 г. бе проведен конкурс по Кодекса на труда за заемане на длъжността ръководител на Областна земеделска служба в град Пловдив. След произвеждането на конкурса и проверка на качествата на кандидатите по обявения начин комисията по провеждането на конкурса обявява за спечелил конкурса господин Светослав Белев. Резултатите от конкурса са съобщени на участниците в него и в частност на господин Белев.
По смисъла на чл. 96, ал. 1 от Кодекса на труда с господин Белев е възникнало трудово правоотношение от момента на научаването резултатите от конкурса. Кодексът на труда не изисква допълнителни актове от страна на работодателя за осъществяване на трудовото правоотношение. Работодателят не може да откаже на лицето, спечелило конкурса, да осъществява трудовата си функция. Нещо повече, такъв отказ е противозаконен и работодателят носи административно-наказателна и наказателна отговорност, ако не допусне лицето да осъществява трудовата си функция.
С оглед на гореизложеното моля министър-председателят да ни отговори на следните въпроси:
- Оказвал ли е натиск върху министъра на земеделието за несключването на допълнително споразумение по смисъла на чл. 107 от Кодекса на труда със спечелилия конкурса господин Белев и ако е оказвал такъв натиск, какво е законното основание за него?
- Известни ли са действия на подчинени на Вас, господин министър-председателю, служители, министри, заместник-областни управители, с които се цели да не се допусне господин Белев да изпълнява трудовата си функция - ръководител на Областната земеделска служба в Пловдив?
- Известно ли Ви е, че нито министърът на земеделието, нито Вие имате право да преценявате законосъобразността и целе231/4. съобразността на проведения конкурс? Това е право единствено на съда относно законосъобразността на конкурса.
- Кога ще бъдат осигурени условия на господин Белев за изпълнение на трудовите му функции и защо до този момент не са осигурени?
- Бихте ли потвърдили информацията, че група депутати от Българската социалистическа партия са се обърнали към министъра на земеделието и лично към Вас с подписка и с искане да не бъде допуснат господин Белев да изпълнява трудовите си функции? Като министър-председател какво направихте, за да не се допусне това грубо вмешателство, нарушаващо Конституцията на законодателната власт и правомощията на изпълнителната?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Марков.
Заповядайте, господин министър-председател, за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ще отговоря общо на трите зададени въпроса.
След обявяването на резултатите от конкурса за ръководител на Областната земеделска служба в Пловдив, от група народни представители при мене и при министъра на земеделието постъпи сигнал, че господин Светослав Белев, спечелил конкурса, в качеството си на председател на ликвидационен съвет е допуснал финансови и административни нарушения. За да даде възможност на господин Беров да започне новата си работа на чисто и с необходимия авторитет, министър Танев задържа подписването на допълнителното трудово споразумение и назначи специална комисия, която да провери твърденията на народните представители. 231/5. Тя трябва да се произнесе за законосъобразността при определяне на дяловете на правоимащите в ликвидационния съвет, където е работил господин Белев, за провеждането на търговете и за осъществяването на производствената и търговската дейност там.
В зависимост от резултатите от проверката, Комисията по земеделие ще вземе решение в интерес както на службата, така и на класирания на първо място господин Белев.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Марков, имате думата да изразите отношение към отговора.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): От тези отговори на господин министър-председателя явно е ясно, че няма смисъл да се задават, защото или господин министър-председателят не желае или не знае, не е прочел актуалния въпрос. Остава настрана техническият проблем, че въпросите не са три, а са пет. Остава настрана и сигналът, за който господин министър-председателят говори. Този сигнал го разнасяше господин Димов и той касае период на работа на ликвидационния съвет отпреди 6 месеца, който е приключил господин Димов много отдавна. Много отдавна аз го проверих.
И на последно място, няма никакво значение работата на господин Белев като председател на ликвидационния съвет, определянето на дяловете на стопаните и трудовото правоотношение, в което той е влезнал със спечелването на конкурс. Нищо общо няма работата на господин Белев като председател на ликвидационния съвет, въпреки че тя е изрядна, с трудовото правоотношение и спечелването му на конкурс. Не виждам по какъв начин може да се направи връзка между двете неща - Кодекса на труда и трудовото правоотношение на господин Белев и работата му отпреди 6 месеца като председател на ликвидационния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Марков.
Има думата да зададе своя актуален въпрос народният представител Елена Поптодорова. СМ/КТ 232.1
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ. Господин министър-председателю, моят актуален въпрос към Вас е свързан с неотдавна появилите се съобщения за нови разкрития по вече доказано несъществуващата българска следа в атентата срещу римокатолическия глава - Папа Йоан Павел II.
Аз с няколко думи само ще рекапитулирам историята дотук. Известно е, че на 25 ноември 1982 г. бе арестуван българският гражданин Сергей Антонов в обвинение за съучастие в атентата срещу папата. Това обвинение се градеше освен сред неясни тогава по произхода си доказателства и върху силната ангажираност на една журналистка Кле Ар Стърлинг, която по същество изготви и публичното обвинение срещу българските граждани.
Разбира се, изследователската журналистика е нещо необходимо и похвално и аз това го споменавам във връзка със снощното съобщение в "По света и у нас" по Българска национална телевизия. Аз искрено се надявам, че българските журналисти няма да изпаднат в изкушението, в което изпадна госпожа Стърлинг, да изпълнява политическа поръчка срещу държава и срещу невинни граждани.
Така че след едно дълго разследване, ще кажа след малко какви бяха и резултатите от него. В края на 1989 г. италианският съд се произнесе за това, че поради недостатъчност на доказателства обвинените български граждани и специално Сергей Антонов, се оправдават.
Искам само да спомена, че това беше специален текст в така нареченото "антитерористично законодателство" на Италия, свързано с оловните години - 70-те години, когато имаше една дълга поредица от жестоки терористични актове. Малко по-късно този текст в италианския Наказателен закон бе поправен и бе по същество уеднаквен с невинен. Тъй че в 1990 г. вече българският гражданин Сергей Антонов по силата на присъдата, която беше издадена от италианските магистрати бе "невинен".
Какви бяха последиците от всичко това. Аз оставям настрана хуманитарния случай Сергей Антонов, защото тук като свидетел мога да разкажа драматични епизоди от това как един нормален 232.2 здравомислещ човек се превръща в това, което психиатрите наричат зеленчук. И аз мисля, че българската държава не може да остане безразлична към една разбита човешка съдба и един по същество погубен човешки живот, поради идеологически и политически причини. Но пак казвам, това е отделен въпрос.
Други последици, които станаха тогава беше 60 на сто спад на стокообмена ни с Италия, започване на паралелни процеси срещу България за търговия с оръжие с цел разбиване на оръжейния ни бизнес, разбиване на добрите пазари, които имаше СО "МАТ" като една престижна транспортна компания, вече завоювала добри пазари в цяла Европа и извън нея.
Искам да отбележа нещо доста показателно. Въпреки пряката и активна ангажираност на мощни чужди разузнавателни централи и на правителства по онова време, така или иначе присъда "виновен" не се постигна. И България, както и българският обвиняем не можаха да бъдат осъдени.
Всичко това обаче не попречи на един бивш министърпредседател, Вашия предшественик, и на един действуващ държавен глава да обявят абсолютно любителски България за съучастна в този терористичен акт и по същество определяйки я като терористична държава. Това стана в отсъствието, повтарям, на доказателства и на обвинителна присъда от независим съд.
Доста смехотворно е, че тези твърдения се направиха по времето, когато един американски конгресмен, публично в Американския Конгрес опроверга наличието на българска следа. По времето, когато във Великото Народно събрание тук от тази трибуна пред Комисията по външна политика и Комисията за национална сигурност Владимир Костов също така опроверга българско съучастие на базата на собствени разследвания и ние добре знаем на каква основа той върши тези разследвания. Но пак казвам, това не попречи на действуващи български държавници да обвинят държавата си в тероризъм.
Добре е това, че вчера Националната следствена служба се произнесе по невинността на България или на съучастието на България в този терористичен акт. Но за мен остава без отговор въпросът защо бяха нужни цели 4 години, за да се произнесе Национална следствена служба по проблема, след като материалите са 232.3 на разположение от самото начало на това следствие. Хиляда и триста страници или поне аз познавам толкова, ясно говорят за това колко неоснователни са тези обвинения.
Казвайки всичко това, аз се обръщам към Вас, господин министър-председателю с въпроса - възнамерява ли българското правителство да предприеме било чрез Министерство на външните работи или чрез други свои канали някакви демарши пред френската страна във връзка с последните изявления на Орал Челик?
И още един въпрос, който е показателен и интересен за общественото мнение.
Има ли някаква оценка, макар и приблизителна, за общите икономически щети, които понесе България в резултат на това фалшиво обвинение? Имам предвид разходи и по самото дело, и разходи, свързани с целия този процес?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Има думата министър-председателят за отговор на въпроса. Вие зададохте петия пореден въпрос имаше и преди това, но по избор на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Първо искам да кажа, че аз съм напълно убеден в това, че италианският съд оневини двамата българи, обвиняеми по делото за атентата срещу папата. За мен обаче не е достатъчно ясен актуалният въпрос специално, в неговата част относно това, какъв демарш се очаква от правителството на Република България да бъде предприет пред френските власти.
Второ, което трябва да кажа, това е министерството не разполага, става дума за Министерството на външните работи, то не разполага с официална информация за изявлението на Орал Челик за неучастието на българи в атентата срещу Папа Йоан Павел II, поради което не може да се прецени тяхната достоверност. 232.4
Подобни твърдения, подчертавам, това са твърдения, се появиха в българските средства за масова информация по информация на италианското списание "Леспресо". Е, прощавайте, но това не е официален източник.
Между Република България и Френската Република няма договор за правна помощ в областта на наказателните дела. Двете държави не са страни и по международни конвенции, предвиждащи задължения за оказване на правна помощ по наказателни дела. Така че ние нямаме и някакво формално правно основание за някакъв демарш.
Четвърто. Проверка на твърдението на Орал Челик би могла да бъде поискана от компетентните български органи - Главна прокуратура или Министерство на правосъдието, като се използват институтите на така наречената следствена поръчка или така наречената съдебна поръчка при условията на взаимност и спазване на установения от закона ред.
Същевременно френската страна няма международноправно задължение да предостави каквато и да било информация по случая.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Има думата госпожа Елена Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър-председателю, но признавам, че съм разочарована от отговора Ви дотолкова, доколкото напълно в правата и възможностите на едно Външно министерство е да поиска официални срещи във Външно министерство, за да получи исканата и "не налична", както Вие казвате, информация. Това е политически въпрос. Той е свързан с името на държавата ни, с престижа на държавата ни и аз не допускам Външно министерство да остане безразлично (очевидно то е останало до този момент, след като не са предприети никакви действия от тяхната страна) към този проблем. Така че това очаквам аз, очаквам действия спрямо френската страна в лицето на френското "Ке дОрсе" от страна на нашите дипломатически представители там.
Но защо задавам към Вас този си актуален въпрос? Очевидно и ясно е и за Вас, и за всички колеги, че аз не мога да го задам СД/ЙА 233.1 на Вашия предшественик, където би трябвало да попадне. Не мога да го задам и на президентана републиката.
Всяка държава е имала своите по-силни и по-слаби управници и държавници. Но аз не зная действуващ държавен глава или министър-председател, който сам да е обявил държавата си за терористична. Това може да бъде единствено отношение към колонизирана държава. Впрочем, напоследък не липсват доказателства затова, че някои български политици се отнасят към своята държава като към завоювана територия, която трябва да бъде поставена на колене.
Така че въпросът ми към Вас е повече свързан с надеждата, че като ръководител на българското правителство ще направите необходимото за гласна и отчетлива официална реакция по пълната непричастност на България към терористичния акт, атентата срещу Негово Светейшество папата.
Не само това. Аз очаквам, че като министър-председател на тази държава Вие ще предизвикате или изискате, макар че може би това не е точният термин, лично огласена, а не чрез говорител или съветник, позиция на държавния глава на Република България по този въпрос. Още повече че той вече веднъж се произнесе. Сега е негов ред отново. (Ръкопляскания в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Поптодорова, благодаря Ви най-напред. Второ, имам една молба към Вас. Вие развихте Вашия актуален въпрос под номер пет в моята поредица. Сега имате думата да развиете актуалния си въпрос под номер три относно Консултантския център по частно земеделие и фермерство в страната, за да вървим по реда нататък.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателствуващ.
Господин министър-председателю, моят следващ актуален въпрос е свързан с една доста по-различна тема, но ежедневна, и това е пак от сферата на земеделието.
Съгласно чл. 5 от Договора между Министерството на земеделието, Министерството на труда и социалните грижи и общините, с помощта на ФАР от месец март 1933 г. се създадоха девет консултантски центъра по частно земеделие и фермерства в страната Добрич, Шумен, Разград, Севлиево, Враца, Ихтиман, Стара Загора, Ямбол и Асеновград, райони със силно развито земеделие. Назначе233.2 нията на специалистите в тези центрове са за една година и срокът изтича на 28 февруари тази година.
Каква ще е съдбата на центровете след 1 март 1994 г. при положение, че според оценките на специалисти от Министерството на земеделието те са едни от малкото действително функциониращи звена в селското стопанство, осигуряват мост между науката и практиката в областта на земеделието и точно сега са най-необходими на бъдещите частни фермери при връщането на земите и животните на бившите им собственици? Много от тях са без опит в земеделието и фермерството.
Обсъжда ли правителството възможността тези звена да продължат дейността си, като преминат ведомствено към Министерство на земеделието?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Поптодорова.
Има думата министър-председателят за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! С решение # 498 от 1992 г. Министерският съвет започна изпълнението на съвместна програма на Министерство на земеделието и Министерство на труда и социалните грижи за създаване на консултантски центрове в райони с интензивно земеделие. Парите за работна заплата на консултантите бяха предоставени от Министерството на труда и бяха предвидени за една година. Такива центрове бяха изградени в общините: Добрич, Шумен, Разград, Севлиево, Враца, Ихтиман, Асеновград, Стара Загора и Ямбол. Консултантите бяха подбрани и назначени след провеждане на съответен конкурс. Те преминаха специализирано обучение по съвременен агробизнес в курсове, водени от изявени наши и чужди преподаватели. За тази цел бяха изразходвани 200 хиляди лева.
Дейността на деветте консултантски центрове е подчинена на изискванията за компетентност, професионализъм и отговорност при обслужването на клиентите, като услугите са извършвани безплатно.
Целта на всеки съветник е да подпомогне земеделските стопани при изграждането на ферма от съвременен тип, също и при въвеждането на усъвършенствувани технологии, умело водене на агробизнеса и повишаване на доходите и жизненото равнище 233.3 на селското население.
Становището на ръководството на Министерството на земеделието е, че създаването на такива консултантски центррове е навременно и изграждането на национална система за научно обслужване е наложително. Опитът на развити аграрни страни и изискванията на пазарната икономика ни задължават да реагираме навреме и да пристъпим към изграждането на една такава система за научно обслужване на фермерите.
Създаването и функционирането на деветте центъра е първият етап от развитието на такава национална система и в необходимостта от това няма съмнение. Това становище е формирано след едногодишно наблюдаване на работата, извършвана от центровете. Ясно, че земеделските стопани търсят и предпочитат, оценяват техните услуги.
В същото време обаче проличаха и някои нерешени проблеми, а именно: неудобни и необорудвани работни помещения, липса на финансови средства за транспорт, за командировки, консумативи и т.н. Средствата за годишна работна заплата в размер на 2 млн. и 700 хил. лева бяха осигурени еднократно и се изчерпват сега, в края на февруари. Самите центрове имат неизяснен статут и ведомствена подчиненост.
Всички тези негативни моменти водят до определена несигурност и неяснота за бъдещето на работещите в сферата на така наречения екстеншън сървиз. Има определено текучество вече на кадрите в тази област.
Смятаме, че е възможно в рамките на обсъждането на бюджета да бъдат намерени определени допълнителни средства, за да бъде продължена дейността на тези девет консултативни центрове и през настоящата година, поне до февруари на 1995 г., когато би могло да бъде взето едно допълнително решение за евентуалното тяхно разширяване. За това са необходими около 10 млн.лева.
Вие разбирате, че не е възможно при един рестрективен бюджет да бъде ревизирано всичко онова, което е полезно за страната. Но ще се опитаме по някакъв начин да вмъкнем и това при корекциите на бюджета, които ще бъдат обсъждани очевидно следващата седмица.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Елена Поптодорова. 233.4
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм удовлетворена от отговора Ви, но по-важно е, че удовлетворени ще бъдат вероятно и онези работещи в тези девет центъра. Разбирам, че е много трудно да се изгради веднага една стройна сруктура на нови по същество и по функциите си звена, но мисля, че би било много по-неразумно да се разбива нещо, което някак си се е закрепило за една година и което очевидно ще бъде в бъдеще все по-необходимо и надявам се по-хармонично вписано в административните ни земеделски структури.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Попотодорова.
Давам думата на народния представител Борис Александров да развие своя актуален въпрос, относно разработването на инвестиционната програма за 1994 г.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Колеги, господин министър-председател! В продължение на три години - 1989 до 1992 г., Република България нямаше разработена инвестиционна програма. През 1992 г. в мандата на управлението на правителството на СДС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, господин Александров, принуден съм да помоля за тишина.
Моля ви, по-тихо!
Моля Ви, продължете.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ: Да, благодаря Ви!
Известно ми е, че ръководеното от вас правителство, продължи да работи по тази програма, която беше представена на групата на донорите - Г-24, през м. май 1993 г. в Брюксел. Независимо, че бяха поставени редица условия за инвестиране в България, интересно е да знаем какво развитие ще получи тази програма през 1994 г.
Доколкото съм информиран, Световната банка съветва българското правителство да продължи работата си по програмата за държавните инвестиции. Въз основа на това, си позволявам да питам. Разработен ли е нов вариант за инвестиционна програма ТХ/ЗТ 234.1 за 1994 г.? Какъв е делът на разходите за инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт? В кои основни сектори ще бъдат влагани държавните инвестиции? Кои са приоритетните обекти, които ще бъдат финансирани в бюджета на държавата? Как са определени, спазени ли са препоръките на Световната банка за разработване на секторни стратегии и на тази основа да се определят приоритетни обекти? Каква е съдбата на огромния обем незавършено строителство? Каква е финансовата политика на държавата към финансирането на големите общински инвестиционни обекти в областта на техническата инфраструктура, водоснабдяване, топлофикация, софийско метро? Как правителството подпомага финансовата кредитна политика на общините при неизграден механизъм за финансова автономия и финансова децентрализация? Коя е държавната институция във водения от Вас кабинет, оторизирана да осъществява координацията на инвестиционната държавна политика и как секторните министерства и общини могат да защитят своите интереси? Какви мерки от антикризисен характер могат да се приложат в столичното строителство през 1994 г. след създалата се дестабилизация на отрасъл строителство? Счита ли правителството, че грижите за столичното строителство следва да бъдат приоритетни? Те са грижи за една осма част от населението на България.
Известно ли е на правителството, какви огромни загуби понасят мощните столични строителни организации като "Инжерстрой".
Например от голямата продължителност на строителния производствен процес, в резултат на спиране на строителството и неразплащането му. Обектите се рушат, материалите се разграбват, изразходват се огромни средства за охрана и техническо поддържане. Столичани не могат да осигурят охраната на собствените си жилища, а как да се опазят строителните обекти, простиращи се на километри разстояние.
Парадокс за София е замразяването на тунела под бул. "Драган Цанков", около 2080 м, готов от десет години, за който все още не се знае как ще се използва.
Известно е трагичното състояние на канализационните и водопроводните системи в централната градска част. Невъзможно е да се спре изграждането на колекторите под земята. Работи скъпа техника. Щитовите комплекси за милиони левове, които могат 234.2 да бъдат извадени само в края на обекта, след спиране на работата.
Това всичко заплашва от пропадане, потъване на сгради и жп трамвайни линии и комуникационни съоръжения в централната градска част. Строителната общинска дейност обезпечава столицата или една осма част от населението на България с вода, отопление, канализация, улици, трамвайни линии.
Столицата е лицето на България.
Моля Ви, за Ваш конкретен отговор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Александров!
Има думата министър-председателят за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! И тук както виждате има едно примесване на онова, за което отговаря държавата и онова, за което отговаря общината или общините. И в предишния въпрос, който беше за завода "Чавдар", аз не мога да отговарям за това, какво е направил кмета на София, тъй като не командвам кмета на София и общината на София. Така че тук имаше зададени въпроси затова, защо са спрени обекти, които се строят от общината. Но, ще се опитам да отговоря на всички въпроси.
По първия въпрос, доколкото помня, това беше въпросът - разработен ли е нов вариант за инвестиционна програма за 1994 година.
С разрешение на кабинета от април миналата година 1993 г. се прие средносрочна инвестиционна програма за периода 1993 г. - 1995 г. Програмата бе направена достояние на страните от Г-24, с оглед привличане на чуждестранни инвестиции за нейното финансиране и изпълнение. Бе предвидено разходите за инвестиции през отделните години на периода да бъдат както следва.
През 1993 г. - 16 милиарда и половина. Това закръглява малко цифрите. От които 16 милиарда и половина финансирани от държавния бюджет - 6 млрд. и 600 млн.лв.
1994 г. - 33 млрд. и 600 млн.лв., в това число от държавния бюджет - 10 млрд. и 600 млн.лв. 234.3
И 1995 г. - 43 млрд. и 200 млн.лв., от които от бюджета - 15 млрд.лв.
Предвидените с програмата разходи за 1993 г. бяха осъществени. За 1994 г. предвид на очерталите се затруднения за държавния бюджет, се наложи средствата от него да се редуцират от 10 млрд. и 600 млн.лв. на 6 млрд. и 700 млн.лв.
Очевидно тази актуализация ще се отрази неблагоприятно върху изграждането на обекти на социалната и техническа инфрасруктура на населените места.
Направеното намаление бе обаче извършено под принудата на ограничените ресурси на държавния бюджет. Аз вече неведнъж съм казвал тук, че не е възможно вие да искате от едно правителство, хем да се бори срещу инфлацията и да намалява, както то го постигна миналата година и ще го направи и тази година, хем да намалява годишната инфлация по един убедителен начин и хем да извършва всички разходи, които всеки пожелае да бъдат направени. Не е възможно и едното, и другото.
Приведените по-горе данни се отнасят, подчертавам с само за държавните инвестиции. Правителството не разполага с информация за размера на инвестиционните разходи, извършени със собствени средства на фирмите или с кредитите, договорени от отделни банки. Както е известно, тези разходи вече не се планират и не се лимитират от държавата.
По втория въпрос. Това бе, какъв е делът на инвестиционните разходи от брутния вътрешен продукт.
Уточненият размер на инвестиционните разходи от бюджета за 1994 г. възлиза на 1,35% от БВП, накратко казано.
Трябва да се има предвид обаче, че бюджетните разходи не покриват изцяло разходите за придобиване на дълготрайни материални активи. Както е известно инвестиционните разходи, осъществявали материалната сфера се финансират със собствени средства на фирмите и с банкови кредити.
Общият размер на тези разходи за 1993 г. още не е уточнен. Не може да се посочи също така и размерът на тези разходи за настоящата 1994 г., тъй като, както вече казах те не се планират и не се лимитират от държавата. 234.4
По трети и четвърти въпроси. А именно, в кои основни сектори ще бъдат влагани държавните инвестиции, кои са приоритетните обекти, които ще бъдат финансирани от бюджета на държавата, как са определени те и как са спазени препоръките на Световната банка за разработване на секторни стратегии и приоритетни обекти.
По този повод трябва да отбележа, че съгласно утвърдената инвестиционна програма, държавните инвестиции ще се насочват както към материалната, така и в извънпроизводствената сфера.
Инвестициите в материалната сфера са предназначени предимно за изграждането на обекти на пътното и мостовото строителство, телекомуникациите, железопътния транспорт, рудодобива, енергетиката, водоснабдяването, екологията и др.
При разработването на програмата в тази й част, разчитахме на значителни чуждестранни инвестиции и на сравнително ниско дялово участие на средствата от бюджета.
Засега, външни източници за финансиране участват в изграждането на телекомуникационни обекти, а също така и на обекти на пътното строителство. Очакваме в най-близко бъдеще и такова участие във водоснабдяването.
В извънпроизводствената сфера се предвижда със средства на бюджета да бъдат финансирани обекти на здравеопазването, образованието, екологията и други.
Обектите, които се финансират изцяло със средства от държавния бюджет са подбрани при съвместното зачитане на три критерии. А именно: степен на завършеност на обектите, приети функционално отраслови приоритети и технико-икономически характеристики.
Изборът на обектите, ориентирани към външно финансиране, досега говорих за вътрешното финансиране, обекти за външното финансиране, изборът им е извършен на основа на доказаната неотложност на технико-икномическото обновяване и развитие на съответните сектори, както и на възможността за възвръщане на вложените средства, необходимостта от интегрирането на страната в европейските инфраструктури и от приближаването ни до международните изисквания и норми в сферата на екологията. 234.5
Споменатите по-горе принципи са приложени и при конкретизаренето на обектите на строителство през 1994 г., независимо от намаления обем на инвестиционните разходи.
Петият въпрос бе каква е съдбата на големия обем на незавършеното инвестиционно строителство. Има ли правителството разработена програма за незавършено строителство?
Усилията за намаляване на дела на незавършеното строителство не намират израз в прилагания подход при определянето на обектите, предвидени за финансиране при съответната година.
При създаването на поименните списъци, обектите се подреждат, респективно избират при спазването на следната последователност. 234.6
Първо, пускови обекти за предходната година, които не са били завършени до края на годината.
Второ, пускови обекти за текущата година.
Трето, преходни обекти, предвидени за завършване през следващите години.
Строителство на новозапочващи обекти се допуска само в крайни случаи, когато обектите са от особена важност и не търпят отлагане за следващите години.
По въпроси 6 и 7, а именно каква е финансовата политика на държавата към финансиране на големите инвестиционни обекти в областта на техническата инфраструктура, а именно водоснабдяване, топлофикация, софийско метро и т.н. По този повод бих казал, че крупните водоснабдителни обекти, които преминават през територията на няколко общини, а в отделни случаи и на няколко области, от няколко години се възприе те да бъдат финансирани чрез Министерство на териториалното развитие, тъй като големите сметни стойности на тези обекти не са по силите на отделните общини и на създадените към тях общински фирми или В и К. За такива обекти с проектобюджета за 1994 г. са предвидени над 200 млн.лева.
По същия ред, тоест централизирано чрез Министерството на строителството, се финансират и противосвлачищните и противоабразионни обекти. За тях през следващата година са предвидени бюджетни средства в размер на около 50 млн. лева.
Специално внимание правителството обръща на най-важните екологични обекти, финансирани от общините. Както е известно, и през 1993 г., и през настоящата година неразделна част от бюджета представляват списъците-приложение, съдържащи най-важните екологични обекти. Разходите за тях през 1994 г. възлизат на над 300 млн. лева.
Правителството оказва също така значителна финансова подкрепа на общините при осъществяването на тяхната инвестиционна дейност и политика. Преобладаващата част от общинските инвестиции се финансират с целева субсидия от републиканския бюджет. За 1994 г. в държавния бюджет за тази цел са предвидени 3 млрд. 154 млн. лв. Както през миналата, така и през настоящата година целевата субсидия за придобиване на дълготрайни материални СБ/ВЙ 235.1 активи се предоставя на общините въз основа на утвърждавани от Министерството на финансите поименни списъци на обектите за строителство. Този подход осигурява осъществяването на контрол върху инвестиционната дейност на общините с оглед спазване на възприетите отраслови приоритети.
По осмия въпрос - коя е именно държавната институция вън от кабинета, оторизирана да осъществява координацията на инвестиционната държавна политика, как секторните министерства могат да защитят тези техни интереси и общините как могат да защитят тези интереси.
Основна координираща институция в областта на държавната инвестиционна политика е Министерството на финансите, доколкото тази политика се реализира предимно с бюджетни средства. Министерствата, ведомствата и общините от своя страна ежегодно разработват и представят на Министерството на финансите своите предложения за обектите и за размера на разходите за капитални вложения. Въз основа на тези предложения се провеждат диалози за уточняване на най-неотложните разходи съобразно възможностите на бюджета за съответната година.
Държавната инвестиционна политика се осъществява посредством различни методи и средства, а именно:
Първо, чрез бюджетно пряко финансиране на строителството на определени дейности и обекти.
На второ място, чрез бюджетно подпомагане на някои отрасли от материалната сфера.
И, на трето място, чрез централизирани фондове с инвестиционно предназначение, какъвто е Държавният фонд за реконструкция и развитие, разходите от който се извършват въз основата на програми, разработвани от Министерството на промишлеността и от отделните отраслови министерства.
По въпроси номер 9, 10 и 11, а именно какви мерки от антикризисен характер могат да бъдат приложени в столичното строителство през 1994 г. след създалата се дестабилизация на отрасъл "Строителство", счита ли правителството, че грижите на столичното строителство трябва да бъдат приоритетни и т.н.
Смятам, че ограничените възможности на бюджета през последните няколко години, както и възможностите на отделните фирми за самофинансиране на инвестиционните разходи доведоха 235.2 до намаляване на степента на използване на капацитета на строителните организации. Тази констатация се отнася също и за строителните организации на територията на столицата.
Правителството отчита необходимостта и значението на разходите, свързани с изграждането на техническата и социалната инфраструктура на столицата и се старае в рамките на възможностите да осигури с приоритет финансирането на тези разходи. Трябва да се отбележи, че от общия обем бюджетни разходи за инвестиции на общините за 1994 г., в размер, както казах на 3 млрд. 150 млн.лв., за столичната община са предвидени 1 млрд. и 98 млн. лв., което е 1/3 горе-долу от предвидените разходи, макар че населението в София е 1/8 от населението в страната. Както виждате, налице е определен приоритет.
Предвидените за столицата средства са предназначени предимно за изграждане на метрото, входно-изходните магистрали, например Ботевградското шосе, пречиствателните станции за питейна вода, масовия градски транспорт и някои други инфраструктурни обекти.
Правителството е запознато с финансовите затруднения, които изпитват общинските строителни организации, включително и тези на територията на град София. Това обаче не може да бъде основание за задържането на капиталното строителство в обемите, познати от нашето минало, като се има предвид особено финансовото състояние на държавата през настоящия етап.
Благодаря за вниманието.
Може би ще ми позволите и едно малко пожелание. За да пестим времето на парламента и за да не бъдат отегчавани депутатите с такива дълги изложения, не е ли по-разумно отговорът на подобни въпроси да бъде даван писмено. И ако, разбира се, депутатът, който задава въпроса, не е доволен, то тогава да пожелае допълнителен отговор или дискусия само поотделни пунктове от писмения отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има думата народният представител Борис Александров.
БОРИС АЛЕКСАНДРОВ (СДС): Аз благодаря на г-н министърпредседателя и се възползвам от това да поискам и писмен отговор, 235.3 за което сърдечно ще му благодаря. Но имам едно пожелание дано да не се случи някоя хубава сграда, която всички обичаме и която е над земята, да попадне под земята.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Александров.
Има думата народният представител протоиерей Стефан Стефанов да развие своя актуален въпрос. 235.4
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю. Моят актуален въпрос е предизвикан от това, че по-миналата събота целият български народ имаше възможност да чуе едно изявление на госпожа Нора Ананиева, касаещо проблемите в Българската православна църква и това нейно изявление касаеше Вас и би било интересно и важно сега да чуем Вашето мнение в контекста на това, което тя каза по телевизията. И ето в какво конкретно се състои моят кратък, но актуален въпрос.
Седмичното магазинно предаване "Панорама" на 5 февруари тази година, председателката на Парламентарната група на БСП и коалиция - Нора Ананиева, оповести пред зрителите, на това най-гледано телевизионно предаване, че се е срещнала с Вас и е изразила остро несъгласие с Вашето дистанциране от споровете и конфликтите в Българската православна църква. От нейните думи стана ясно, че несъгласието й е изразено по повод на тази Ваша неангажирана позиция и по същество представлява партиен натиск над Вас, да вземете страната на нелегитимният спрямо действащото в нашата страна законодателство синод, председателствано от Патриарх Максим.
Господин премиер, моля да отговорите пред Народното събрание, всъщност и пред българския народ, в какво точно и конкретно се изразява позицията, която госпожа Ананиева, чрез поддържаното от БСП парламентарно мнозинство, Ви налага да приемете? Как се отнасяте към признанието на госпожа Ананиева, че Ви е оказала натиск, да вземете страна в църковния конфликт - страната на Патриарх Максим. Моля да изкажете пред Народното събрание отношението си като премиер към факта, че партията, която доскоро налагаше войнстващия атеизъм, днес войнстващо поддържа Патриарх Максим. Мисля, че в контекста на последното развитие на проблемите в Българската православна църква, отговора на този въпрос ще се окаже от много голяма важност.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Имате думата, господин министър-председателю! МК/НП 236.1
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители. Нека да ми прости греховете отец Стефан, но струва ми се въпросът е малко необичаен. Ще кажете - защо? И по "Панорама", и по други средства за масова информация, към правителството отправят критики не един, не двама и десет депутати. Това си е напълно нормално и бих казал даже неизбежно, особено в една страна, в която в момента се извършва преход при едни твърде противоречиви интереси, на отделни социални слоеве, партии и така нататък. Така че, ако наричаме всяко едно такова изразено становище по радио, телевизия или пък в някаква индивидуална среща, ако го наричаме натиск върху правителството, то тогава бих казал, че правителството е под натиска на всички - и от ляво и от дясно, и от горе, и от долу. Така че, това е отделен един проблем. Аз смятам, че мога да се гордея с това, че водя едно правителство в един труден за нашата страна преходен период, което правителство е съставено от партийно неангажирани хора, които изхождат от една програма, избрани са в името на една програма именно от този парламент и действат в рамките на законите на страната. А в тези именно рамки на програмата, и разбира се на законите, правителството се стреми да формулира онова, което е общонационален интерес, понякога това може да бъде правилно, понякога може и неправилно. Обаче то, това прави без да пита конкретно една или друга парламентарна група или депутати и така нататък. Разбира се след това то може да бъде критикувано и е критикувано, ако отделни депутати или парламентарни групи не са съгласни с това решение или това решение, което прави правителството, но това си е право на правителството. Ако разбира се има недоволство от тези негови решения, от начина, по който то правителството вижда националният интерес, то тогава знаете начина е парламентарен вот.
Така че в този смисъл, аз отричам да е имало, какъвто и да е натиск, особено пък по въпроса за Българската православна църква. Това, което тогава изразих, бе мое лично становище, тъй като вие разбирате добре, че съгласно Конституцията църковните институции са отделени от държавата.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин 236.2 министър-председател!
Има думата народният представител протойерей Стефан Стефанов, да изрази отношение към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз намирам Вашият отговор за задоволителен, макар че леко отклонихте неговата същност. Не ставаше въпрос, затова какво по телевизията каза госпожа Ананиева, а това, че по телевизията тя каза, че преди това се е срещала с Вас и е изразила остро несъгласие, направила ви е остра забележка. А що се отнася до, и това трябваше да бъде всъщност същността на Вашия отговор, именно в тази среща, в какво се е изразила тази остра забележка и несъгласие. Но що се отнаася до Вашата позиция и това, което сега Вие отговорихте, аз намирам, че това е една сравнително обективна позиция и дано да бъдат добри нейните плодове.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодар Ви, господин Стефанов.
И за последното питане, за да развие, има думата народният представител Димитър Велев.
С това въпросите и питанията към министър-председателя ще се изчерпят.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател. Във връзка с възникналата шапна епидемия по двукопитните животни в Хасковска област през месец май 1993 г. на основание Закона за ветеринарното дело, Временната наредба за профилактика и борба срещу шапа, Решение 57 и 20 от 1993 г. на Министерския съвет, заповеди на областния управител, на ветеринарно-медицинските служби бяха предприети мерки за усилена възбрана, изолация и имунизация на животните за ликвидирането на огнището.
Община Симеоновград и селищата в нея бяха определени за заразена зона "А", където предприетите мерки имаха най-силно изразен изолационен характер. Със заповед на областния управител # 67 от 26 май 1993 г. и заповед 475 от 14 юни 1993 г. на Районната ветеринарно-медицинска служба в град Хасково, е наредено суровото 236.3 мляко от цялата община да се преработва само в частната мандра в Симеоновград, която е определена като изолационна. Млекопроизводителите от общината са възразили на това нареждане, тъй като частната мандра е била затворена, поради неизплатени дългове към банки, текезесета и ликвидации - Симеоновград, но въпреки това те са се подчинили на нареждането и са предавали мляко само на определената изолационна мандра. След ликвидаране на шапа, млякопроизводителите остават излъгани и не получават нито един лев за продаденото от тях мляко. Междувременно мандрата сменя собствениците си, и въпреки чукането по вратите на съответните държавни органи, от страна на Ликвидационния съвет на ТКЗС Симеоновград и частните производители, никой досега не поема отговорност да уреди взаимоотношенията им. Никой от съответните компетентни органи досега не е дал отговор, какво е станало с произведеното сирене, което не би могло да се реализира без разрешение на органите на ветеринарно-медицинския контрол.
В момента на ТКЗС в ликвидация - Симеоновград се дължат 1 670 000 лв., за предадено и неизплатено 343 700 литра мляко, а на частните производители, над 500 000 лв. за предадено 145 500 литра мляко. Това е много специфичен случай и налага решаването на въпроса от изпълнителната власт - кой и доколко да понесе загубите от административната намеса при сложната епизодична обстановка.
Поради това, господин министър-председателю, отправям и настоящото питане към Вас с молба да отговорите. Ще бъдат ли справедливо възмездени млекопроизводителите от община Симеоновград, които понесога големи загуби от тази административна намеса, без алтернатива да избират купувачи те си? Ние разбираме, че органите, които са действали са в правото си, те са действали въз основа на закона, но когато трябва, да се решат нещата докрай, би следвало тези органи, които са подведомствени на Министерския съвет, да свършат тази работа докрай.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Велев.
Има думата господин министър-председателят за отговор на питането. 236.4
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители. След избухването на шпана епидемия в Хасковско миналата година, с оглед да не се допусне разпространение на заболяването и в други райони на страната и в изпълнение на една заповед на областния управител, бе взето решение от областната епизодична комисия, млякото добивано в района на огнището на епидемията, да се преработва намясто. Преценено е, че най-подходящо за тази цел е мандрата в Симеоновград, поради географски съображения предимно.
С договор общинският съвет в Симеоновград е предоставил под наем мандрата на една фирма "Стоев и сие", но поради неизплатени дългове към датата на избухване на заболяването, тя е била затворена от банките-кредитори, за което разбира се ние не можем да въздействаме. По предложение на ветеринарно-медицинските органи, мандрата е отворена от съдия-изпълнителя Каранейчев от Районния съд - Харманли в присъствието на директорите на трите заинтересовани хасковски банки, а именно "Първа частна банка", "Пощенска банка" и Банка "Електроника". Също така при присъствието на заместник-кмета на община Симеоновград, Колев и началника на Държавен ветеринарен санитарен контрол в Хасково. По този начин мандрата започва да приема сурово мляко от личните стопанства и от ТКЗС в ликвидация в Симеоновград, като го преработва в бяло саламурено сирене, което е съхранявано в нейните, на мандрата, складове. Междувременно в края на август 1993 г., бе сключено споразумение от заместник-кмета на община Симеоновград за прекратяване на договора с фирмата "Стоев и съдружие", по взаимно съгласие и бе сключен нов договор, за наем на мандрата между общината и фирмата "Костов" от град Хасково - представлявана от Коста Вълчев и от "ТИРА-90", една еднолична фирма, представлявана от Тончо Иванов Стоев. 236.5
При тези промени в статута на мандрата и смяна на наемателите не е извършено разплащане с производителите на млякото. Отношенията между предалите мляко лица и търговците, които са го получили, имат гражданскоправен характер и следва да бъдат уредени съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Гражданскопроцесуалния кодекс.
От гореизложеното е видно, че повдигнатият от народните представители въпрос не засяга ветеринарно-медицински проблеми и Министерство на земеделието.
Смятаме, че в този случай органите на МВР могат да окажат съдействие на лицата, имащи правен интерес, за да бъдат заведени граждански искове за установяване на точните адреси и моментното нахождение на ощетилите ги търговци.
При установяване на данни за извършено престъпление от общ характер съответните служители от полицията следва да съобщят на органите на прокуратурата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю. С това актуалните въпроси и питанията към Вас са изчерпани.
Да, има думата господин Велев, за да вземе отношение към отговора на питането.
А, извинете, има думата народният представител Клара Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Двамата с колегата Велев сме внесли въпроса.
Господин министър-председателю, ние Ви благодарим за отговора, но за съжаление той не удовлетворява не народните представители, а не удовлетворява онези млекопроизводители от община Симеоновград, за които в спешен порядък трябва да се намери форма за тяхното възмездяване.
Вие справедливо ги отпращате към съда, но за съжаление те са потърпевши от административна недомислица, а не само от проблемите на своите граждански отношения с фирмата. Защото това е нареждане на областния управител, господин премиер.
Аз в никакъв случай не искам областният управител да се окаже единственият виновен, разбира се, но за съжаление изпълнителната власт също е участвала във взимането на тези решеВТ/КП 237/1. ния. Лично аз трудно мога да се ориентирам как и какъв найдобър съвет с колегата Димитър Велев, които сме народни представители от този избирателен район, да дадем на млекопроизводителите, но сами съзнавате колко тежък социален проблем е създаден в тази община.
На всичкото отгоре, надявам се, не допускате, че това няма да бъде прецедент. В България във всеки един момент и във всеки един район може да избухне подобна епидемия. Затова аз много настоявам, въпреки всичко изпълнителната власт в лицето на областния управител и на министрите, които са ангажирани чрез своите ведомства с този случай, да помогнат освен гражданските искове към съда, да се помогне и чрез някакво възмездие на млекопроизводителите от община Симеоновград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Маринова.
Пристъпваме към отговори на актуални въпроси и питания от заместник-председателя на Министерския съвет господин Валентин Карабашев.
В моя списък първият актуален въпрос е от народния представител Сашо Стоянов, който току-що ме уведоми, че е получил своя писмен отговор.
Има думата да развие своето питане народният представител Трифон Митев. Заповядайте, господин Митев, относно състоянието и перспекитвите на "Агромашинаимпекс" - София.
Следващото питане е от народния представител Руслан Сербезов и последното - от народния представител Невен Пенев. Съобщавам поредността.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е породено от ангажирането ми с някои лични проблеми на служители от "Агромашинаимпекс". Занимавайки се с тях, навлязох в атмосфера и проблеми, които смятам, че създават тревога и на министерството, и на Министерския съвет.
Моите въпроси към Вас са следните:
Първо, каква е оценката на министерството за психоклимата сред работещите в "Агромашинаимпекс", за ролята на ръководния екип на сдружението по неговото влошаване или подобряване? 237/2.
И второ, какви са намеренията на министерството по отношение на "Агромашинаимпекс", какви промени предстоят и има ли проблеми по тяхното реализиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата заместникминистър председателят господин Карабашев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин Митев, министърът на търговията упражнява правата по управление на държавното участие във външнотърговските дружества, дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества въз основа на Разпореждане 93 на Министерския съвет от 14 август 1992 г., а сега, към момента, и на основание на 7-о постановление от 21 януари 1994 г., с което е приет Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и е отменено от 265-о постановление от 1992 г.
Министерство на търговията следва да следи, анализира, обобщава и контролира икономическото състояние и промените, произтичащи от дейността на външнотърговските дружества, а не да се занимава с микроклимата в отделното търговско дружество. Въпреки това, във връзка с конкретния повод за питането, трябва да ви информирам, че Министерство на търговията е силно обезпокоено от множеството писма, сигнали и сведения от служители на дружеството, отнасящи се за някои нарушения от страна на ръководството на дружеството. За истинността на фактите, цитирани в тях, би могло да се съди от една пълна финансова ревизия, а последната ревизия е извършвана преди три години и е констатирала редица нередности.
Според сигналите за нарушения, писани от служителите, предприятието от елитно външнотърговско предприятия се е превърнало в предприятие обикновен прекупвач на селскостопанска техника, която се продава със значителна надценка на базите и клоновете. Вследствие се формират нереално високи цени и машините стават труднопродаваеми. Това в крайна сметка рефлектира върху цялостния финансов резултат и средната работна заплата в дружеството.
Във връзка с тези и други проблеми са възникнали някои противоречия между служителите. Независимо че експертите 237/3. на Министерство на търговията се запознаха на място с проблемите в дружеството, пълното им изясняване и отстраняване може да се извърши след финансовата ревизия от компетентните органи на Министерство на финансите.
По втория въпрос, касаещ намеренията на Министерство на търговията по отношение на търговско дружество "Агромашинаимпекс", какви промени предстоят и има ли проблеми по тяхното осъществяване, съм длъжен да ви уведомя, че Министерство на търговията подготви своевременно пълния комплект от документи, необходими за преобразуването на "Агромашинаимпекс" в съответствие с изискванията на чл. 17, ал. 2 от Закона за приватизацията и чл. 2 от действащото през миналата година 265-о постановление на Министерския съвет, и внесе тези документи в Министерския съвет като проект за разпореждане за преобразуване на "Агромашинаимпекс" в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Проектът бе разгледан на заседание на Министерския съвет на 4 октомври 1993 г.
Във връзка с преобразуването на дружеството възникнаха някои въпроси. По препоръки на отдел "Правен" на Министерския съвет проектът бе върнат за преразглеждане и уточняване на някои въпроси, свързани със статута на дружеството. Проблемът произтичаше от обстоятелството, че държавата към момента не е съдружник в "Агромашинаимпекс" и дружеството е регистрирано по отдавна отменената наредба, а именно Наредбата за стопанските сдружения, приета с 9-о постановление от 1987 г.
Същевременно съдружниците на "Агромашинаимпекс" са били 27 стопански обединения и предприятия, някои от които в момента са ликвидирани или преобразувани. Исканата от Министерство на търговията допълнителна информация за дружеството бе своевременно подготвена и представена в отдел "Правен" на Министерския съвет.
На заседанието в понеделник отново тези материали са внесени в Министерския съвет и най-вероятно ще бъдат приети, т.е. ще се осъществи преобразуването на "Агромашинаимпекс" в еднолично акционерно дружество.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Имате думата, за да изразите отношение към отговора. 237/4.
ТРИФОН МИТЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин Карабашев. Аз съм доволен от отговора и желая успех в понеделник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, ето тук вече работата тръгва добре.
Руслан Сербезов - не го виждам в залата.
Има думата, за да развие своето питане народният представител Невен Пенев.
Следващият министър, който ще отговаря, е министърът на отбраната господин Валентин Александров. Това е последното питане към заместник-министър председателя Карабашев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, в моя избирателен район в град Сливен се намира единственият български производител на електрически лампи "Светлина" ЕАД Сливен. От около година и половина предприятието се сблъсква с огромни трудности при реализация на своята продукция на вътрешния пазар, дължащи се на неконтролируемия внос на електрически лампи от бившите съветски републики по дъмпингови цени, в повечето случаи със съмнително качество.
През целия този период ръководството на завода отнася въпроса за разрешаване неколкократно до министъра на промишлеността, министъра на финансите, Комисията за защита на конкуренцията, Главно управление "Митници", лично до министър-председателя и т.н., но не постига никакъв резултат. 237/5. След публикуването на постановление на Министерския съвет 180 от 15 септември 1993 г., за предприемане на защитни мерки по вноса в Република България, ръководството на "Светлина" ЕАД, съгласно чл. 4, ал. 1 отправя заявление отново до министъра на търговията. Резултатът също е никакъв.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е ще приложите ли постановление на Министерския съвет 180 и какви практически мерки ще предприемете, за да защитите единствения български производител на електрически лампи от неминуем фалит.
Искам още да припомня, че в това предприятие, което е монополен производител на такава продукция работят около 1600- 1700 работници и техните работни места са застрашени. Освен това, в периода преди да дойде реда да отговорите на моя актуален въпрос, излезе правителствено постановление, с което правителството решава по същество индентичен случай, това е проблемът на кибритената фабрика в Костенец. Ето защо, аз настоявам много бързо, Вие, не само да отговорите, но и да поемете конкретни ангажименти за разрешаване на този проблем на "Светлина" ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенев. Има думата господин Карабашев.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (заместник-министър-председател): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пенев, както Вие самият казахте във Вашето изложение, действително единствения производител и монополист в производството на електрически лампи в България е "Светлина" ЕАД - Сливен и от няколко месеца наистина често се обръща с искания към съответните министерства и ведомства за защита на собственото си производство.
Какво е направено в отговор на тези искания. Още през месец юли миналата година по искане на "Светлина" ЕАД Министерският съвет с постановление 121 от 1993 г. увеличи митото по внос на електрически лампи. В резултат на това действащите към този момент вносни мита на електрически лампи бяха увеличени с около 40 на сто, т.е., до съществуващата в митническата тарифа максимална ставка за промишлени стоки, тя е 40 на сто. В допълнение на това и в съответствие със сигналите на "Светлина" ЕАД за внос на електрически лампи със съмнително качество, със заповед ДВ/ЙА 238.1 162 от 23 септември 1993 г. на Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на търговията и Комитета по стандартизация и метрология бе въведен задължителен граничен контрол за качество и съответствие с българските държавни стандарти, в т.ч. и на електрическите лампи от внос. Този задължителен граничен контрол за качеството се прилага, независимо от факта, че от представените от "Светлина" в Министерство на търговията данни и протоколи от лабораторни изследвания на електрически лампи от внос, не може да се направи еднозначно заключение, че същите са с твърденото от заявителя съмнително качество.
С приемането на 180 постановление, което цитирахте от 1993 г. бяха уредени редът и условията за приемане на мерки за защита на вътрешния пазар, при внос на стоки, когато този внос причинява вреда на българското производство. В съответствие с това постановление, в случаите на причинена вреда или при наличието на опасност от причиняване на такава вреда, Министерският съвет за срок от една година може да въвежда следните защитни мерки по вноса: импортни квоти, допълнителни мита, регистрационен или разрешителен режим за вноса на тези стоки. Засегнатите български производители, при условие че представляват преобладаваща част от местното производство на съответната стока, могат да отправят до министъра на търговията заявление за въвеждане на защитни мерки. Нормативно е изискването това заявление да съдържа данни и доказателства за наличието на вреда на местното производство.
За изясняване обосноваността на заявлението на "Светлина"- Сливен, между Министерство на търговията и дружеството бяха проведени порредица от разговори. В рамките на тези разговори се установи, че заявителят не е в състояние да докаже в степентта, в която го изисква чл. 4, ал. 1 от 180 постановление, дали в конкретния случай е налице внос на дъмпингови цени или пък, поради големия внос на по-ниски цени, но не дъмпингови се причинява вреда на местното производсство.
В първото си заявление с дата 31 октомври 1993 г., т.е., едва три месеца от въвеждането на допълнителните мита за електрическите лампи, "Светлина" предлага да се въведат едновременно разрешителен режим с минимални вносни цени, допълнително антидъмпингово мито на базата на тези цени и годишни квоти за внос. 238.2
В последното си заявление от 24 декември дружеството предлага да се въведе разрешителен режим за вноса на електрически лампи от всички страни, с изключение на тези от Европейската икономическа общност за срок от една година при определени минимални вносни цени.
Предоставените от дружеството до този момент данни и доказателства не са достатъчни за установяване на наличието, както на дъмпингов внос на тази стока, така и на внос, който да обуслови предприемането на защитни мерки.
Случаят на "Светлина" - Сливен далеч не е единичен. В Министерство на търговията са постъпили множество заявления за въвеждане на защитни или антидъмпингови мерки. Процедурата по тяхното разглеждане изисква изследването на редица икономически фактори, представянето на конкретни доказателства, отчитане становището на съответните търговски и потребителски сдружения. Поради това, процедурата по всеки конкретен случай е свъррзана с повече време и не на последно място със значителни средства. Доколкото в преобладаващата своя част заявителите са също и единствени местни производители на въпросните стоки, това се отнася и за конкретния случай, голяма е вероятността за нарушаване на чл. 4 от Закона за защита на конкуренцията. Рискът от изрично или мълчаливо установяване на монополно положение, като резултат от едно прибързано и необосновано решение по удовлетворяване на заявления за предприемане на защитни или антидъмпингови мерки, също следва да бъде отчетен. Евентуалното въвеждане на защитни мерки по вноса в Република България на електрически лампи по необходимост ще се отрази не само на вноса от страни на ОНД, но и всяка трета страна, в т.ч. и на режима на вноса на страничленки от Европейския съю и АЕСТ, включително и от Германия, Италия, Гърция, Австрия, Румъния, Унгария, Чехия и други страни, от които се осъществява подобен внос.
В международната търговия са установени строго определени критерии за въвеждане на антидъмпингови или защитни мерки по вноса. За сведение, това са чл. 6 и 19 на Общото споразумение за митата и търговията, известно повече като ГАТ. Въвеждането на такива мерки е в противоречие с предвидените в ГАТ изисквания би представлявало основание за контрамерки срещу износа от България, в т.ч. и на електрически лампи произведени от "Светлина" ЕАД, 238.3 чийто износ в последно време значително нараства, после, господин Пенев, ще Ви дам една справка за осъществения внос, износ и потребление в страната, и съответните цени.
България в момента договаря своето присъединяване към ГАТ, поради което спазването на международновъзприетите стандарти в тази област е абсолютно задължително. Проучването на случая със "Светлина" ЕАД продължава и при установяване на необходимост от предприемане на защитни мерки, такива ще бъдат въведени във вид, размер и срок на действие, съгласно 180 постановление от 1993 година. Въвеждането на тези мерки е допустимо само при строго съответствие с поетите от Република България международни задължения, Европейското споразумение за асоцииране и Споразумението за свободна търговия със страните-членки на ЕАСТ, действащото вътрешно законодателство и определените приоритети в икономическата политика на страната.
Мога да поема и личен ангажимент да следя, създадена е специална комисия за проверка на всичките изисквания и документи, ще изискам от тази комисия по възможно най-бързия начин да излезе с окончателно становище по случая - "Светлина".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карабашев.
Господин Пенев, заповядайте да изразите отношение към отговора. 238.4 НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Аз благодаря на господин министъра, но не мога да бъда съвсем доволен от отговора, който той ми дава и който неговите сътрудници са му подготвили. Тук се каза, че до досегашния момент не е доказано, че внасяните електрически лампи са на дъмпингови цени. Аз не съм специалист в тази област, но хората, които са специалисти от завода, са приложили документи, от които е видно, че се внасят електрически лампи на цена 56 цента при международна цена от 14 до 18 цента. При това положение 40-процентното мито явно, че не е достатъчно да ограничи достъпа на тези електрически лампи в страната.
Същевременно аз искам да обърна внимание на господин министъра, че вносителите на тези електрически лампи от бившите съветски републики са конкретни лица. И бих искал да му обърна внимание да провери в неговото министерство дали не са замесени някакви интереси и дали няма някакво свързване на лица, които внасят такива електрически лампи, с негови служители.
Най-накрая, още веднъж му благодаря и се надявам този въпрос да бъде колкото се може по-скоро придвижен, защото според мен той е идентичен със случая на Кибритената фабрика в Костенец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенев.
С това актуалните въпроси и питания към заместник министър-председателя Валентин Карабашев са изчерпани.
Пристъпваме към отговори на актуални въпроси и питания от министъра на отбраната господин Валентин Александров.
Има думата народният представител Иван Тосев да развие своя актуален въпрос.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги депутати, уважаеми министри! Аз се извинявам на всички вас и на господин министъра, че не поисках отговорът да бъде писмен, но просто го направих с желанието хората от този завод, за който ще говоря, да чуят как стоят нещата.
Уважаеми господин министър, със Споразумение # 122 от декември 1993 г. между "Стоманолеене" ЕАД, гр.Раковски и поделение НЧ/КТ 239.1 42470 на Министерството на отбраната са включени допълнителни номенклатури към производството на ЕАД "Стоманолеене" на стойност 1 366 405 лв. Всички необходими документи и фактури са предадени още на 22 декември 1993 г. в Министерството на отбраната, а продукцията е експедирана в съответното поделение.
Министерството на отбраната е трябвало да преведе сумата до края на годината. След многократни телефонни разговори с Министерството на отбраната на всички нива, и обещания, до днес Министерството на отбраната не превежда сумата.
Господин министър, имайки предвид изключително тежкото финансово състояние в завода, Ви моля от името на работниците и най-вече от името лично на изпълнителния директор на завода господин Василев да се преведе необходимата сума.
Господин министър, извинявам се, не съм се обаждал тези дни до завода, за да попитам да не би да са приведени парите, но въпросът ми е зададен отдавна. Затова ще Ви моля да кажете как стоят нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата да отговори на въпроса министърът на отбраната господин Валентин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! По поставения от господин Иван Тосев актуален въпрос са направени необходимите проучвания и са взети становищата на компетентните органи на Министерството на отбраната.
Министерството на отбраната, представлявано от управление "Снабдяване и търговия" е сключило договор с ЕАД "Стоманолеене", гр.Раковски за доставка на резервни части за бронетанкова техника на стойност 800 643 600 лв. До 25 август миналата година фирмата е издължила на Министерството на отбраната резервните части на стойност 3 801 800 лв. Тази сума беше изплатена със закъснение, поради неритмичното отпускане на финансови средства от Министерството на финансите.
През декември миналата година ръководството на фирмата уведоми Министерството на отбраната, че не е в състояние да изпълни оставащите номенклатури по договора и предложи за сметка на неизпълнението да достави допълнителни количества резервни 239.2 части, които са произведени и ги има на склад.
Министерството на отбраната прие направеното предложение, в резултат на което се подписа допълнително споразумение на стойност от 1 366 405 лв. Тези допълнителни количества резервни части са предоставени на Министерството на отбраната.
Досега Министерството на отбраната - признавам това откровено - не е превело средствата на ЕАД "Стоманолеене", гр.Раковски. Причината за нашето некоректно отношение към това еднолично акционерно дружество се корени в неосигуряване на средства по бюджета на Министерството на отбраната от Министерството на финансите. Просто нямаме пари.
Само за миналата бюджетна година министерството има задължения за 473 млн.лв. към фирми. Министерството на отбраната се превърна в най-големия длъжник в страната. Освен това поделения на Министерството на отбраната имат неизплатени задължения предимно за храна и неотложни комунално-битови разходи към доставчици в размер на около 100 млн.лв. за миналата година. И за съжаление малкото приходи отиват там - за хранене на войската.
Натрупаните проблеми, които има да решава ведомството, чийто ръководител съм аз, по отношение на старите дългове се усложниха и в началото на новата бюджетна година. Съгласно Постановление # 262 на Министерския съвет от 31.12.1993 г. ние следва да получаваме по една дванадесета от проектобюджета за тази година ритмично, за да можем да се разплащаме ритмично. Неизпълнението на Министерството на финансите към нас за месец януари е 207 млн.лв. Досега сме поставяли въпроса нееднократно, но очевидно той е извън моята власт да го реша.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато получим предвидените ни за миналата година средства по бюджета, аз въобще не поставям въпроса за януари тази година, ние веднага ще се разплатим с нашите партньори. Аз разбирам, че е крайно некоректно да сме вземали продукция, която да не сме платили, но просто в момента финансовото положение на Министерството на отбраната е такова, че то не може да извърши тези разплащания преди да получи необходимите средства от бюджета. Много съжалявам, но повече от това не мога да кажа. 239.3
Знам, че отговорът ми няма да Ви задоволи, но това е положението на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Иван Тосев.
ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви. Мен отговорът ме задоволи изцяло. Аз знам тежкото положение въобще на страната, но молбата ми е: в този завод работят хора, които не са взимали заплати много от отдавна, а имат семейства, деца... Аз знам, че този завод бе направен не където му е мястото и произвеждаше неща... Условията не отговаряха за такъв завод и имаше поддържан сравнително висок стандарт.
Затова молбата ми е приоритетно, като получите средства приоритетно да задоволите тези искания на директора и на работещите в завода. Благодаря ви. Да се помолим за търпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз, господин Тосев, за разбирането и тона.
Има думата народният представител Васил Михайлов да развие своето питане относно функциите, правата и задълженията на военната полиция. 239.4
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители, уважаеми министри! На първо място за няколко секунди просто искам да изразя моето възмущение от факта, че от няколко месеца по същество опозиционната група на Съюза на демократическите сили е лишена от възможността, от правото и от задължението да осъществява парламентарен контрол. За мое съжаление БСП и ДПС, както и НСД не спомогнаха за това, щото да може да се зададат съответните въпроси и питания към уважаемите господа министри.
Това питане, което съм внесъл, датира от края на м. ноември 1993 г. и се отнася до проблемите на военната полиция.
Искам да кажа, че конкретен повод за питането е един инцидент, който се е случил на 27.07.1993 г. към 0 ч. и 30 м. при носене на службата като военен полицай в град Сливен младши сержант Петър Стоянов Къдрев от поделение 18710. След употреба на алкохол по хулигански подбуди, без всякаква причина с личния си пистолет стреля и убива Младен Веселинов Митев и ранява тежко с опасност за живота гражданката Елена Иванова Ценова. По една случайност при инцидента не са били застреляни и други невинни граждани.
Това е конкретният повод за питането, но проблемът е по-сериозен и по-дълбок. През това време, след внасянето на питането, се получиха и жалби от служители на военната полиция, вече бивши за съжаление, полковник Беров и други такива служители. Военната полиция стана предмет на обсъждане в Комисията по национална сигурност.
Но аз бих желал да отправя тези въпроси, които са актуални и сега, това питане в пет въпроса към уважаемия господин министър на отбраната.
Първият въпрос е следният. Какви вътрешнонормативни актове за структурата, функциите, дейността, правата, задълженията и отговорностите на военната полиция са разработени и утвърдени в министерството.
Вторият въпрос е какъв ред и условия е определил господин министърът за приемане на служители във военната полиция, какви хора са назначени, по какви критерии са подбирани и на каква основа са провеждани конкурсите, при какви изисквания (ако има разбира се такива конкурси). ББ/ЗТ 240.1
Трето, по повод на този случай и на други такива, свързани със злоупотреба с власт и нарушение правата на военнослужещи и граждани от служителите на военна полиция, какви мерки са взети от господин министъра, извършвани ли са проверки за опазване на законността от поделенията и служителите на военната полиция. Какви мерки са взети по отношение на ръководния и изпълнителския състав, допуснал извършването на престъпление.
Четвърто, има ли бивши политически офицери, назначени на работа във военната полиция и какво е било основанието за назначаването им. По какъв ред са назначени ръководните кадри във военната полиция и какви са изискванията към тях за правната им и специална подготовка, каквато е изключително необходима за такава институция.
И на пето място, на чие подчинение и кой ръководи, контролира военната полиция.
Тези пет въпроса, които са доста обширни, са във връзка с факта, че военната полиция има изключително важни функции в армията. Тя трябва да бъде, както се казва, стожер на законността. Това е орган, който би трябвало да съблюдава, да следи за съблюдаването на законността в армията. Това е фактор за прекратяване или за прекъсване, или за намаляване във всеки случай на извращенията в Българската армия, които са престъпления. Ние не можем да не си даваме сметка, че българските майки със свито сърце изпращат своите деца в армията, защото не са сигурни докрай, че в армията цари законност. Проблемът с дисциплината в армията и другите произтичащи от това нарушения или престъпления е въпрос, който наистина трябва да се решава от органите за контрол в армията. Дали това ще бъде конкретно военната полиция или пък друго звено, това е вече въпрос наистина на уреждане с една законова материя.
Но така или иначе този въпрос за военната полиция не може повече да стои извън полезрението на министъра на отбраната, на Комисията по национална сигурност и на парламента като цяло.
Предложението, направено в проектозакона за отбраната и въоръжените сили да има отделна глава, която да регламентира дейността на военната полиция, който си позволих да направя 240.2 при обсъждането на първо четене, според мен би решило в някаква степен нормативната уредба на функционирането на военната полиция. Ще съм радостен, ако господин министърът отговори на така зададените пет въпроса.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Михайлов, Вие видимо искате един обстоятелен отговор. За да може да се подготви господин министърът, а и парламентът има нужда за това, давам 15 минути почивка. (Звъни)
(11 ч. и 15 м.)

(След почивката)

11 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНОВ ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието. Има думата министър Валентин Александров да отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да ви кажа, че това е един от въпросите, по които работих с удоволствие, защото проблемът за военната полиция е много важен.
Ще направя няколко въводни думи и след това ще отговоря на въпросите на господин Михайлов конкретно.
От една страна по този начин, въвеждайки тази институция, България се сравнява с модерните европейски армии. От друга страна у нас такава практика след 9.IХ. не е имало, а в старата българска армия е имало само една военно-полицейска рота в състава на танковата бригада, която обаче е имала чисто охранителни и транспортно охранителни функции. Така че фактически бяхме принудени да започнем от нулата. Казвам бяхме, това стана по времето, когато министър на отбраната беше господин Димитър Луджев, но просто аз вземах пряко участие в подготовката на първичните документи. Беше проучен опитът на Франция, Англия, 240.3 Турция и трима или четирима души от ръководството на военната полиция изкараха в Англия един курс квалификация за седмица и половина или две.
Тогава започна един много сериозен спор, който още не е намерил своето реално и окончателно решение. Изграждането на военната полиция като структура е един сложен, обаче сравнително леко решим проблем.
Проблемът, който предизвика обаче сериозни и тогава остри спорове между цивилното ръководство, между Генералния щаб, между отделните политически сили и който беше на път да се политизира, беше кой да командва пряко, кой да бъде командира на военната полиция. Дали тя да се ръководи от министъра на отбраната, както беше първоначалният вариант на господин Луджев или да се командва изцяло от началника на Генералния щаб като бойно поделение. Виждате в новите нормативни материали, които са на разположение на всички, е избрана една средна позиция, в която аз нося политическата отговорност за дейността на военната полиция и административната, а дисциплинарната власт е на началник ка на Генералния щаб. Аз не съм сигурен, че този двойнствен модел ще издържи много време в историята. Защото остават неясни някои проблеми относно заповедната и командна власт на офицерите и на командирите от военната полиция по отношение на своите бойни другари, на ред техни задачи, особено в областта на оперативно-издирвателната дейност - нелегалната в рамките на поделението, възможността или забраната да се използва агентурна дейност. Тоест, тези чисто специфични разузнавателни методи, с които работи военното контраразузнаване. Тук се получава опасност реално от едно дублиране на техните методи с тези на контраразузнавачите и оттам и на техните функции. Това е процес, който се движи в нелегалност и който трудно може да бъде контролируем.
Затова аз много се радвам, че е направен проект за закон, който може би малко ще позабави нещата, но най-накрая ще сложи една сериозна юридическа нормативна база.
Изключително важни са и отношенията между военната полиция и военната прокуратура. Абсолютно никъде няма яснота за това какви са командните задължения на един военен прокурор, дори на прокурора на въоръжените сили по отношение на командирите на отделните военно-полицейски отряди. Трябва да призная това, 240.4 което господин Михайлов каза, че условията на засилена престъпност в армията, особено стопанска престъпност, без разширяване на оперативните права на военната полиция ние няма да можем да минем. Силите и средствата на ВКР са малко. Тук трябват специалисти, специалисти с правно юридическо образование, каквито много трудно се намират. Аз после ще говоря за един много тежък въпрос.
Така че, сам по себе си трябва да призная, че проблемът още не е решен. Надявам се след като вече текстът на закона влезе в Законодателната комисия и започне да се обсъжда сериозно, да можем да изработим нормативен акт, който да сложи сериозната база на една организация, без която, убеден съм, в днешно време не може. Но пак искам да подчертая - основният конфликт е за военната и командна власт и задачите и функциите на военната полиция. Имам едно впечатление, че бойните командири, командирите на армии искат да я превърнат в чисто военен орган, изпълняващ комендантски функции, докато от друга страна тук управляващите трябва да имат функции по укрепване на дисциплината вътре в поделенията, по борбата с извращенията, тоест, функции, надхвърлящи комендантските. От трета страна абсолютно съм убеден в това, че е необходимо те да имат и пряко отношение към борбата против стопанските престъпления особено в този момент, при тази липса на пари. Въпросът е много сериозен, много сложен, комплексен и се надявам решително той да бъде решен общо със Закона за военната полиция.
Толкова по така да се каже въвода. Даже трябва да ви кажа, че получих едно предложение да изпратим във Франция в корпуса на Сен Жермен, което е горе-долу същото, 12 души офицери и не можем да намерим 12 кандидати, говорещи добър френски, понеже курсът е за ротни командири. И трябва да започнат своята квалификация веднага.
По първия въпрос. С постановление # 217 от 15.11.1991 г. на Министерския съвет за нуждите на Въоръжените сили войските на министерствата и ведомствата и гражданската защита на Република България към Българската армия се създаде военна полиция на регионален принцип. Определи се численият състав и се възложи 240.5 на Генералния щаб на армията да определи организационната структура и функциите на нейните подразделения. Изпълнението на постановлението е възложено на министъра на отбраната.
Функциите, правата, задълженията и отговорностите на военната полиция са определени с временен статут, обявен със заповед на министъра на отбраната # 237 от 1.07.1992 г. В чл. 1 на този документ се казва, че военната полиция е род войска в състава на Българската армия, която самостоятелно и съвместно с началниците на гарнизони се осигурява законността във Въоръжените сили и съдейства на командирите и началниците от Българската армия, войските на министерствата и ведомствата за изпълнение на законовите им задължения. Значи виждате в самото начало на документа се дава една чисто военно-командна функция. 240.6
С моя заповед # 542 се конкретизират отговорностите и задълженията на началниците на Военната полиция в гарнизоните. На базата на утвърдената структура и щат за всички длъжности от Военната полиция са разработени и конкретни функционални задължения.
Тук при тях беше направен опит първоначалната рамка да бъде разкъсана в смисъла на това, за което говорих преди малко.
Разработена е нормативна база, която да регламентира изчерпателно статута на Военната полиция. Подготвен е и се обсъжда законопроект за военната полиция. Подготвен е и нов проект за правилник.
Тези нормативни актове обаче са в пряка зависимост от приемането на Закона за Въоръжените сили, тъй като са специални по отношение на него и не могат да бъдат обсъждани предварително. Но, така да се каже, интелектуалната дейност по тях се извършва и сме в една напреднала фаза. Ще бъдем в състояние много бързо след като законът и, ако мине на второ четене, и окончателно да вкараме, да придвижим и тези нормативни актове, които не зависят от моя подпис.
По точка 2. За комплектуването на Военната полиция с личен състав досега са провеждани три конкурса за офицери и шест конкурса за сержанти.
Редът и условията за приемане на служители при всеки конкурс се определят със заповед на министъра на отбраната, като основните критерии за подбор на кандидатите са: образование, войскова специалност и обща култура. Като обикновено ние се насочваме към хората от общовойсковия профил във Военното училище или от разузнавателните класни отделения на Военното училище "Васил Левски". Но тъй като те не достигат, се спираме на всички видове офицери, дори и на офицери от полицията.
Резултати от тяхната досегашна служба, психическо и здравословно състояние, документи за съдимост, т.е. да не са осъждани, и се провеждат конкурсни изпити, които обхващат писмен изпит по устави, военно наказателно право, стрелба, техническа подготовка. Това са детайли, които не представляват голям интерес. МС/КП 241/1.
Накрая се провежда индивидуална беседа с всеки кандидат. Назначаването на кандидатите се извършва в съответствие с класирането на конкурсите по успех.
Трябва да кажа, че обикновено за едно място се явяват близо 2,7-3 души офицери.
За повишаване на професионалната подготовка е организирано обучение на личния състав в специалните учебни заведения на МВР, в Учебния център на Военната полиция и във Военната академия "Георги Сава Раковски", а на редица офицери беше разрешено да следват задочно право в Софийския университет.
Въпреки все още малкия професионален опит на служителите и трудностите във финансово и материално осигуряване, Военната полиция постига резултати, от които в общи линии ние сме доволни. Но, пак искам да подчертая, тя още не може да излезе от своята функция на чисто военно-политически комендантски охранителен орган.
Искам да обърна внимание и върху това, че когато се обсъждаше първият законопроект на господин Луджев, имаше много тежки обвинения, които минаха и в печата, че се стараем да превърнем едва ли не в дубльор на военното контраразузнаване и едва ли не форма на личен орган на министъра за оказване на политическо въздействие. Такава цел никой не е имал. Тук въпросът е на границата, много е деликатен, и за това е наистина необходимо в закона тия работи да бъдат барнати абсолютно прецизно, за да не могат да бъдат тълкувани многостранно.
Трето, посоченият в питането на господин Николов случай, всъщност е и най-сериозният инцидент, допуснат досега от служител на военната полиция. По случая бе проведено разследване, установиха се причините и бяха взети много строги и сериозни мерки за ликвидирането им.
Извършилият деянието младши сержант Петър Къдрев беше веднага уволнен дисциплинарно и предаден на следствените органи. Сержант Дондуков, старши на патрула, също беше веднага уволнен дисциплинарно. Старши лейтенант Кунев, който е оперативен дежурен по време на инцидента, беше разжалван на лейтенант. Това са фактически най-строгите наказания, преди да бъдат уволнени дисциплинарно. Говоря за офицера. 241/2.
Ръководството на Министерството на отбраната обаче смята, че тоя случай не е показателен за дейността на Военната полиция. По повод на други случаи, свързани с разни нарушения на дисциплината и изпълнението на функционалните задължения са уволнени петима сержанти от Военната полиция. Налагани са и доста наказания в съответствие с устава на армията.
Що се отнася до контрола по законността на актовете и дейността на служителите от Военната полиция, то той се осъществява по общия ред от органите на Военната прокуратура.
Но трябва да ви кажа, така, в неофициален порядък, понякога и те си позволяват поведение, което е недопустимо. Имаше един случай, току-що беше постъпил господин Сталийски на поста министър на отбраната и имаше един голям скандал. Бяха се разиграли едни маневри тука около София, когато военните полицаи бяха спрели командира на една от дивизиите и на една от армиите. Бяха му проверили автомобила и той не можа да стигне навреме в пункта, където ставаше събирането на войските.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Точно така беше.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Да, звучи по швейковски, но наистина липсата на детайлно уредени командни отношения води до трудности.
В състава на Военната полиция служат представители на всички видове въоръжени сили, вече казах това нещо, и родове войски включително. И на офицери, трябва да призная това, господин Михайлов, на закритите политически органи, които са кандидатствали и са били приети по общия ред. Единствената горна граница, която беше поставена, е да не са навършили 30 години и да не са били по-старши от капитан. Понеже в онзи момент броят на хората беше сравнително малък. А трябва да ви кажа, че на конкурсите тая категория хора се представят сравнително добре. Още повече, че няма изрична забрана за приемането на бивши политически офицери в състава на Военната полиция. Но техният брой процентно е минимален. Сега, ако искате, аз просто изумях да поискам точната бройка, ако искате, мога да ви я дам абсолютно точно, но става дума за минимален брой хора и то под 30-годишна възраст.
Началникът на Управление "Военна полиция" се назначава с указ на президента на Република България. Той по ранг е на241/3. чалник на управление. Останалите офицери от ръководния състав се назначават в съответствие с правомощията, определени по Закона за всеобщата военна служба, като се има предвид тяхното образование, войскова специалност, морално-делови качества и оценка на досегашната им работа. В оперативно-издирвателните служби приоритетно са назначавани юристи или офицери от полицията. Но трябва да ви кажа, че за съжаление това остана по-скоро пожелание, отколкото реалност. И в това отношение положението е много тежко, защото в момента във Военната полиция има само пет човека със завършено висше юридическо образование. Сами разбирате, че абсолютно невъзможно е да се извършва дейност, близка до наказателноправната, без стабилна квалификация. Особено когато се има предвид, че в нашите военни училища, едва от септември следващата година, ще се получават някакви основни познания по административно и военно наказателно право. А тук въпросът е много сложен, а пък аз току-що разбрах, че онзи ден съм уволнил един от тия петимата, който решил да стане партиен член. Това е форма да напусне войската и я напуснал. Така че сега бройката е четири.
В това отношение положението е трагично и аз съм много песимист, тъй като никаква тайна не е, че адвокатурата и бизнесът изсмукват най-доброто от българските юристи и за държавните служби остават хора, които не стават за другите места.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): За 5000 лв. никой няма да стои.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Е, да. Това казвам и аз. Останалите длъжности са вакантни поради липса на кандидати. Всички вакантни длъжности за юристи са именно в тези оперативноиздирвателни служби.
Изцяло сме на позицията, че специалисти с висше юридическо образование са крайно необходими, но поради ниското възнаграждение тази работа става непривлекателна за добрите юристи. 241/4. И т. 5, въпросът, по който говорих отначало, наистина този проблем трябва да бъде решен. Военната полиция е подчинена на министъра на отбраната, но нейното непосредствено ръководство и контрол се осъществява от началника на Генералния щаб.
В тази заповед, която се изписа, че моят контрол е политически контрол върху нея, това понятие може да бъде тълкувано. Но за в момента тя е утвърдена от мен структура на Генералния щаб. Пак ви казвам, че това е сегашното положение на нещата. Водиха се големи разговори и се водиха спорове по времето на господин Сталийски. Тогава бяхме на едно мнение с него, че трябва да се намери някакво междинно звено, понеже от друга страна пък не е работа на министъра на отбраната да командва военните полицаи. Разбира се, не е напълно работа и на началника на Генералния щаб. Тогава започна да се оформя становището, че единият от заместник-министрите, който отговаря за правните въпроси, трябва да бъде неин ръководител. При прецизно определяне на отношенията с прокурора на въоръжените сили и с Военната прокуратура въобще. Но този въпрос остана висящ. Аз много се надявам в новия закон да намери своето окончателно решаване, тъй като, пак казвам, престъпността, която залива страната, залива и войската и без надежден орган за защита ние няма да можем да се справим. А безспорно това не е работа на хората от военното контраразузнаване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Васил Михайлов да изрази отношението си към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да изразя своето удовлетворение от пространния отговор на господин министъра. И да кажа, че тази загриженост за регламентиране на дейността на Военната полиция е радостна и се надявам тя да бъде реализирана чрез Закона за отбраната и въоръжените сили, ако това е възможно, а не с отделен закон за Военната полиция. Или пък, ако не сме в състояние да го направим като отделна глава от Закона за отбраната и въоръжените сили, където според мен е нормалното систематично място на изписването, както се казва, на законовите текстове, касаещи Военната полиция, бихме РД/ВР 242.1 могли, както се казва, да съкратим тези срокове за изготвяне на една законова база, отнасяща се до Военната полиция.
От друга страна, аз съм съгласен и съм приятно изненадан от това, че се мисли за цялостната философия на Военната полиция - докъде и какви да й бъдат прерогативите, така щото да не се припокриват нейните функции с функциите с военното контраразузнаване.
От друга страна, загрижеността за икономическата и финансова престъпност в армията, също е нещо, което мисля, че е редно да бъде в прерогативите на Военната полиция. Възможността от достъп на военните полицаи в поделенията без съгласието, а само с уведомлението на командира, мисля, че е нещо, което би трябвало да залегне, така че военните полицаи да изпълняват своите функции безпрепятствено. Мисълта ми е, че има известно, така да го нарека, негативно отношение или по-скоро израз на нежелание Военната полиция да се занимава с тази стопанска и финансова престъпност.
Аз съм радостен обаче, че господин министърът е на позиция, че би могло да се вмени във функциите на Военната полиция този вид дейност, тъй като наличието на Управление "Финансовоикономическо", което, както се казва, е задължено да прави ревизиите и финансовия контрол и се намира в Министерство на отбраната, не противоречи на конкретното действие на Военната полиция по места.
И накрая бих искал да кажа, че Военната полиция все пак е полиция и в този смисъл кадрите трябва да бъдат полицаи, независимо че те действат в специфичните условия на армията, където не могат да не се съобразяват, както се казва, с целия комплекс условности, които съществуват в една такава институция, каквато е Българската армия. Но при всички положения кадрите би трябвало да са юридически грамотни и вещи в правото. Те трябва да бъдат по същество полицаи. Боя се, че към този момент, както и господин министърът каза, това не е точно така и кадровият проблем стои.
Що се отнася до подчинението, мисля, че е резонно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Михайлов, отношението Ви към отговора.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Просто исках, изказвайки удовлетворението си, да кажа и това, че наистина е много важно да се регламентира 242.2 тази дейност, както каза господин министърът, и естественото подчинение на министъра или на негов заместник, а не на Генералния щаб, дотолкова доколкото това е цивилната структура в армията. И много е нормално да се грижи за законността в армията именно тази структура и подчинението на Военната полиция да бъде там.
Много неща, разбира се, могат да се кажат. Надявам се и съм убеден, че при второто четене на Закона за отбраната и въоръжените сили ще се направи опит за добър законов регламент на действията на Военната полиция и съответните подзаконови нормативни актове, като правилници и др., ще бъдат в най-скоро време уредени така, че Военната полиция да бъде един гарант на законността в Българската армия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Има думата да развие своето питане народният представител Христо Бисеров относто провалянето на инициативите за сътрудничество с Република Македония. Имате думата, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин министър! Питането си ще започна с излагане на хронология на събития.
Първо, на 27 март 1992 г. югославската армия официално се изтегля от Република Македония.
На 6 април 1992 г. наши представители посещават началника на Генералния щаб на армията на Република Македония, връчват поздравителен адрес, предлагат начин за връзка и за установяване на контакти между министерствата на отбраната и генералните щабове на двете страни. Тогавашният началник на Генералния щаб на Република Македония генерал Арсовски не предприема инициативи за развитие на отношенията.
Септември 1992 г. В Република Македония е сформирано ново правителство, начело с Бранко Цървенковски и с министър на отбраната професор Владо Поповски. През същия месец военна делегация на Република България, водена от министър Сталийски, предприема посещение в Гърция и Албания, като умишлено планира връщане през Македония. Разговорите са изключително сърдечни. Министърът на отбраната на Република Македония предлага активизиране на контактите. От българска страна е отговорено положително и е изразена готовност експертна група на Българската армия 242.3 да посети Скопие. Поради противоречие между цивилното ръководство и Генералния щаб от страна на Република Македония практически се стига до замразяване на инициативата.
Особено вреда на отношенията ни в този период нанася не само инсцинирането на така наречената "оръжейна афера", но и изявлението на генерал Аспарухов пред в. "168 часа", че македонското ръководство е просръбски ориентирано.
Октомври 1992 г. Независимо от създадената неблагоприятна атмосфера в двустранните отношения министърът на отбраната на Република Македония приема поканата на министър Сталийски и с делегация на най-високо ниво пристига на посещение в България. Провеждат се успешни разговори с военното ръководство на страната, министър-председателя и президента на България. Постига се договореност за подписване на рамково споразумение за военно сътрудничество за размяна на експертни групи, за обучение на македонски офицери във Военната академия "Георги Сава Раковски".
Ноември 1992 г. От македонска страна се предлага съставянето на комисии от експерти за сътрудничество в областта на тиловото обслужване, свързочната техника, обучението на кадри и др. 242.4 Декември 1992 г. От македонска страна е предложено осъществяването на взаимен информационен обмен.
Януари 1993 г. - от страна на генерал Стоян Андреев и министър Валентин Александров е наложена пълна забрана за контакти с военните представители на Република Македония. Следва известното интервю във вестник "Стандарт", в което се говори за създаване на така наречения "Съюз на българските държави". В него политиката на Република България по отношение на Република Македония се свежда до определението сантименти. Министър Поповски изразява недоумението си, че министър Валентин Александров не желае да разговаря с него или с негови заместници.
Април 1993 г. - Република Македония е приета за член на ООН. В София пристига заместник-министърът на отбраната. По нареждане на Валентин Александров, същият не е допуснат в сградата на Министерството на отбраната. За да бъде допълнително унижен, като партньор в разговорите му се определя заместникначалник на управление. Срещата се провежда във военния стол. Независимо от това заместник-министърът на отбраната на Република Македония приема срещата, на която споделя важна информация и прави конкретни предложения за сътрудничество. От българска страна е отговорено с пренебрежително мълчание.
Юни 1993 г. - от Скопие отново по своя инициатива пристига заместник-министърът на отбраната на Република Македония Киро Ниневски. От българска страна отново се демонстрира пренебрежение и разговорите отново се провеждат във военния стол. Министър Ниневски изразява съжаление, че не са получили отговор на поставените въпроси, и подновява поканата за ответно посещение на Валентин Александров в Скопие. Отново се излагат вижданията на македонската страна, че за тях България е изключително важен фактор за гарантиране на националната им сигурност. Изказва се пожелание нашата страна да ускори представянето на свой вариант за рамково споразумение за сътрудничество и за размяна на работни групи. И този път надеждата на военното ръководство на Република Македония е подплатена естествено с обстоятелството, че тя вече е държава от ООН. БП/КТ 243.1
През юни 1993 г. министър Владо Поповски отново прави опит да активизира отношенията с България, подчертава готовността на македонското правителство за това и моли да не се обръща сериозно внимание на отделни публикации в средствата за масова информация в Македония, подчертава се готовността за сътрудничество от страна на Генералния щаб на македонската армия с новия му началник ген.Гоцинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Времето Ви изтече, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Завършвам.
Септември 1993 г. - във филма на журналистката Милотинова, показан в предаването на Българската национална телевизия "Отзвук", министърът на отбраната на Република Македония прави официално заявление, че министърът на отбраната на Република България вече два пъти е отказал да го приеме и че ако това така продължава, той е готов да дойде в България, без да чака негова покана. Министър Владо Поповски отново декларира, че за тях Република България е изключително важен фактор за националната им сигурност.
Ноември 1993 г. - военна делегация на Република Македония начело с министър Поповски, търсейки гаранция за националната си сигурност, прави официално посещение в Турция, където подписва споразумение за сътрудничество, включително и за обучение на македонски военнослужещи във военни центрове в Турция. Министърът на отбраната на Турция заявява, че в случай на сръбска агресия в Македония Турция ще се намеси и ще гарантира националната сигурност на Македония.
Връх на некомпетентността на ръководството на Министерството на отбраната на България е изпращането на тирове с въоръжения за Албания през Македония, което от някои сериозни наблюдатели се коментира като явно провокативно действие.
Господин министър, предлагането на инициативи за сътрудничество с Република Македония трудно може да се обясни с противодействието на генералите Стоян Андреев, Бриго Аспарухов и Любен Петров. Аз Ви питам къде Вие виждате Вашата вина и каква трябва да бъде Вашата отговорност за това, че България продължава 243.2 да губи позиции в Република Македония, което безспорно е в тежък ущърб на националната ни сигурност, на българските национални интереси и идеали.
Благодаря ви и извинявайте за просрочването на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Бисеров, дами и господа народни представители! Очевидно третият въпрос ще бъде последен и конфликтен.
НЕЙЧО НЕЕВ (от място): Посрещаш министъра още утре!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Да, няма да си лягам тази вечер по този повод!
Бях изпратил едно писмо до господин Йорданов, което искам да прочета, преди да отговоря на господин Бисеров.
Уважаеми господин Йорданов, в Министерството на отбраната се отнасяме с разбиране и благодарност към вниманието, което Народното събрание отделя на нашата дейност по отношение на нашите съседни държави и особено на Македония. Поради деликатността и специфичния характер на материята, поставен във въпроса на господин Бисеров, в голяма част от който е застъпена секретност, моля разглеждането му да се извърши на закрито заседание на парламентарните Комисии на националната сигурност и външната политика.
В интерес на по-добрата информираност на депутатите от двете комисии, предлагам предварително да бъдат изслушани становища на директора на Националната разузнавателна служба, директора на Националната следствена служба и началниците на военни служби "Разузнавателно" и "Военно контраразузнавателно", след което аз ще дам точен и подробен отговор.
Това не стана, затова моят отговор ще бъде принципиален, а не точен и подробен, господин Бисеров.
Уважаеми господа народни представители, компетентните органи на Министерството на отбраната и лично аз внимателно се запознахме и анализирахме съдържанието на Вашето питане относно, както Вие се изразявате, в (цитирам) "Провалянето на инициати243.3 вите за сътрудничество с Република Македония" и действия "в ущърб на националната ни сигурност, на българските национални интереси и идеали от Министерството на отбраната".
Трябваше да призная, че четейки Вашия въпрос, останах с впечатлението, господин Бисеров, че някой умишлено Ви е подвел, прикривайки действителното състояние на нещата с изглеждаща достоверна на пръв поглед фактология и аз знам кой е той. (Шум в залата) Критиката към ръководството на министерството и лично към мен за проваляне на инициатива от македонска страна по военна линия считам за неоснователна и тенденциозна. Бих предложил на Вашето внимание следните аргументи.
Първо, противоречи на истината, че Министерството на отбраната не е отговорило положително на предложението от македонска страна от ноември 1992 г. за съставяне на комисии от експерти, които да съгласуват въпросите за сътрудничество във военната област. Напротив, такива комисии са създадени и през миналата година, те проведоха нееднократни срещи и разговори относно възможностите и перспективите за нашето бъдещо военно сътрудничество.
Второ, не съм чувал аз, още по-малко генерал Андреев или някой друг да е налагал забрана за контакти с военни представители на Македония, още повече след като България първа призна тази страна. През месеците юни, ноември и декември 1993 г. и януари 1994 г. са осъществени многократни работни срещи на експерти на двете министерства на отбраната.
Трето, относно случая с посещението на заместник-министъра на отбраната на Македония у нас през април миналата година, това посещение е неофициално от негова страна и бе организирано без необходимите за това предварителни дипломатически процедури, не бе съгласувано с органите на Външно министерство и другите компетентни органи. Това наложи заместник-министърът на отбраната на Македония да бъде приет от началника на управление и да бъде проведен разговор за намеренията му.
Именно тук е мястото да споделя, господин Бисеров, че офицерът, организирал посещението, е предприемал действия, несъобразени с политиката на България, с нейните международни задължения 243.4 и това, че Министерството на отбраната съгласува редица въпроси с Министерството на външните работи и други държавни институции. Именно това естествено създава илюзорната представа за инициативност от македонска и пасивност от наша страна. А що се отнася до въпросния офицер, той беше уволнен и доколкото знам сега е близък Ваш сътрудник. 243.5 4. Завършващият етап на подготовката е проектът за споразумение за военно сътрудничество между организацията на отбраната на двете страни, т.е. Министерският съвет.
То ще бъде подписано след получаване на официално становище по неговия текст от македонска страна и след одобряването му от нашия Министерски съвет.
Надявам се след привършване на подготовката на споразуменията отношенията ни да навлезнат в качествено нов етап в интерес на сигурността на този район.
Неоснователни са обвиненията Ви за провокативни действия от наша страна спрямо Македония с ТИР-овете за Албания. Този въпрос както виждам не Ви е ясен и аз нямам време да го обсъждам тук.
Взаимоотношенията между Министерствата на отбраната на България, Гърция, Турция, Албания и Румъния не оказват негативно влияние върху отношенията с Македония. Това беше потвърдено многократно от проведените разговори.
Уважаеми господин Бисеров, уверен съм, че задълбочаването на връзките на приятелство и доверие между България и Македония ще създаде условия за активизиране отношенията между Министерство на отбраната на двете страни. Ние виждаме широки възможности за сътрудничество в тази област, но тя не може да не бъде съобразена с международните ангажименти на нашата страна, които досега България стриктно спазва.
Искам да повторя отново, че ако господа народните представители желаят повече информация съм готов да направя обстойно изложение пред комисиите, които споменах по начина за който стана дума.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря господин министър. Има думата господин Бисеров да изрази отношението си към отговора в рамките на две минути по правилника.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин министър, аз нямам нищо против този въпрос да бъде разискван в Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика. Но възразявам на опита Ви по същество да не дадете отговор на въпроса ми, прикривайки се зад обстоятелството, че опазвате държавна тайна.
В крайна сметка тези неща, които тук са изложени в моето питане и тази хронология на събитията не е нещо измислено. СД/ЙА 244.1 Това са верни факти.
Аз зная, че има вече създадени комисии, които работят че има такива контакти. Тук нещата стоят на друга плоскост.
Тогава когато Македония имаше най-голяма нужда да почувства, че България се интересува от нея. Ние знаем кой призна Македония първи. Няма нужда да ни го напомняте. Тогава когато те искаха минимални гаранции да почувстват, че България и във военнополитическо отношение се интересува от Македония, тогава с тях ние просто се подиграхме. Това че заместник-министърът е дошъл тук не точно по официалния ред при първото си посещение, при второто как дойде. Неофициално ли дойде. Мястото му във военния стол ли е, господин министър?
Господин министър, подиграваме се с една съседна държава и то с Република Македония. Това беше същината на моето питане. И за това нещо трябва да има отговорност. (Шум от блока на БСП и отделни реплики) И аз затова Ви питам. Не виждам господин министър някъде нещо, което да не сте свършили както трябва и аз бих стигнал и по-нататък. Просто Вашето министерство няма политика по отношение на Република Македония. Там конците се дърпат от някои генерали, които аз споменах, а за някой офицер, за който Вие ми говорите, че бил мой сътрудник, аз мога да Ви декларирам, че нямам никакъв сътрудник нито бивш, нито настоящ офицер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, Вие винаги можете да вземете думата. Не желаете. Благодаря Ви. С това въпросите към министъра на отбраната господин Александров са изчерпани. Минаваме към отговори на актуални въпроси и питания от министъра на науката и образованието господин Марко Тодоров.
Актуален въпрос на народните представители Георги Попов и Халит Гаази.
Има думата господин Георги Попов да развие актуалния въпрос.
ГЕОРГИ ПОПОВ ( ПС на бСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря. Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! През месец септември 1993 г. нашумелият скандал в Основно училище "Ангел Кънчев" - Русе, предизвика буря от възмущение, както в учителските среди, така и сред родители и обществеността на гр. РРусе. 244.2
Тогава и русенските народни представители независимо от своята политическа принадлежност остро реагираха на своеволията на директорката на училището. И съвсем правомерно, на основата на обстойно проучване на конфликта, Вие издадохте заповед за нейното уволнение.
С изненада разбрахме, че уволнената директорка е назначена за помощник-директор в същото училище. Трудно бихме могли да изразим недоумението и възмущението на родители и учители от този акт.
Доколкото ни е известно и Комисията по образование към Общинския съвет в гр. Русе също остро е реагирала на това назначение.
Нашият въпрос към Вас е как оценявате Вие този акт и какви са възможностите за неговото коригиране.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин Попов.
Има думата министърът на науката и образованието господин Марко Тодоров за отговор.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин гредседателю, уважаеми народни представители! През месец януари 1994 г. в Министерство на науката и образованието постъпи сигнал от Общинския съвет на гр. Русе, относно назначаването на Антоанета Денева за помощник-директор в Основно училище "Ангел Кънчев" в гр. Русе.
С наше писмо от 26 януари 1994 г., министерството изрази своето становище, както по назначаването на госпожа Денева за помощник-директор, така и по правните основание за намесата на министъра на науката и образованието по сключването и прекратяването на трудовите договори с директорите и помощник-директорите на училищата.
Министерството още веднъж изразява своята позиция, че назначаването на освободената от длъжността директор на Основно училище "Ангел Кънчев" - Антоанета Денева за помощник-директор в същото училище не е в интерес на училището и на учениците. 244.3
Това училище, със силно нарушен психоклимат, се нуждае от стабилизиране, което е необходимо условие за подобряване работата на учителите и възвръщане на доверието на учениците и родителите към него.
Още веднъж ще отбележа, че действащият Закон за народната просвета и разпоредбите на Кодекса на труда ограничават възможностите за въздействие на министъра на науката и образованието по сключването и прекратяването на трудовите договори с учители и помощник-директори. Съгласно чл. 40, ал. 2 работодател на педагогическия и непедагогическия персонал в училището това е директорът.
Независимо от гореизложеното министерството е възложило на регионалния инспекторат в град Русе да следи за организацията на учебно-възпитателния процес в училището и при необходимост да предприеме мерки съгласно Закона за народната просвета и Правилника за неговото прилагане.
През месец април министерството ще проведе конкурси за директори на училища и обслужващи звена, в това число и заа директор на основно училище "Ангел Кънчев" в град Русе.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Има думата господин Попов да изрази отношение към отговора.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин министър. Вашето виждане по отношение на извършения акт съвпада напълно с нашето. Ето защо молбата ми е при възможност да се ускори провеждането на конкурс за директор на това училище, за да може и титулярът да си поеме длъжността и да осигури необходимия мир и спокойна работа в училището.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има думата народната представителка Елка Константинова да развие своето питане относно Законопроекта за висшето образование. СД/НП 245.1
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Моите питания към министъра на образованието и науката са три. Но аз искам преди това да изразя своето недоволство от министъра на промишлеността, от министър Биков, който не дохожда вече няколко пъти поред и не желае да отговори на моя въпрос, свързан с един незаконно извършен ремонт в сградата на Министерството на промишлеността, който се отрази много тежко върху работата на един от най-добрите софийски театри - Театър "199". И много съм изненадана защо министър Биков не желае да ми отговори как, по какви причини извърши този незаконен ремонт, след като няколко пъти получи и от община "Средец" и от Министерството на строежите забрана да извършва ремонта.
Смятам, че въпросът е много важен, свързан е с отношението към българската култура и към българския театър и много моля следващия път министър Биков да ми отговори на въпроса.
Благодаря на министър Марко Тодоров, че редовно присъства и отговаря на въпросите, които му се задават.
Първият ми въпрос към него е: смятате ли, господин министре, че учебниците за висшите учебни заведения трябва да минават през комисии и да бъдат одобрявани от Министерството на образованието и науката, за да се освободят от данък върху добавената стойност?
Задавам този въпрос, защото когато приехме Законопроекта за добавената стойност, искахме да освободим от данък списанията, вестниците, българската художествена и научна литература. Не успяхме. Успяхме само с учебниците. Обаче за висшите учебни заведения по Закона за автономията учебниците не са задължително одобрявани от Министерството на образованието. А в нашия текст, при преференциите за учебниците, изрично се казва, че освобождаваме от данък само тези учебници, които са одобрени от Министерството на образованието.
Тъй че въпросът ми е какво да праавим с ония учебници, които не са одобрени от Министерството на образованието.
Вторият ми въпрос е кога ще се върнат земите на училищата, както се върнаха земите на манастирите, и какво е мнението на господин министъра по този въпрос. Многократно ми задават този въпрос учителите от моя окръг, от Великотърновски окръг, и инспекторите. И понеже специално във Великотърновски окръг бюджетът 245.2 е свирепо окастрен и училищата са в бедствено положение, дори учителите не получават редовно заплатите си, а ако им се върнат земите, особено на селскостопанските техникуми, те от тези земи, а и от други имоти, които имат, могат да развиват стопанска дейност, да ги обработват и да печелят. Както всички знаете, Законът за средното образование, който приехме по време на Великото Народно събрание, който сега действа, дава права на всички училища в страната да имат стопанска дейност, тъй като са юридически лица и са признати за юридически лица.
И последният ми въпрос е защо все още се бави законопроектът за висшето образование, след като няколко пъти уж влизаше в дневния ред на Народното събрание, и дали господин министърът съдейства за неговото по-бързо разглеждане в Законодателната комисия. Разбира се, дали му помага за това и Комисията по образованието, защото от нея много зависи и специално от ръководството на комисията по образованието по-бързо да мине разглеждането на Закона за висшето образование и приемането му в тази зала. За това настояват и сега стачкуващите преподаватели и студенти и настояват с пълно основание.
Това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърът на науката и образованието господин Марко Тодоров за отговор.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Константинова! Министерството споделя тревогата за състоянието, в което се намира нашето висше образование. Но конкретно по повод на Вашето питане ще Ви отговоря по следния начин.
Първо, Министерството на науката и образованието в момента има действително извънредно много грижи с учебниците за средното образование, чието издаване и разпространение изисква нови механизми. И тези нови механизми, които ние предвиждаме, трябва в максимална степен да ограничат ангажираността на Министерството на образованието до чисто технически процедури. Разбира се, контролните функции, свързани със съдържанието на учебния материал, следва по-нататък да се упражняват с необходимата прецизност.
Както Вие споменахте, висшите училища са автономни и носят своята отговорност за учебното съдържание, което не подлежи на контрол от страна на държавата. Така е сега и така трябва 245.3 и да остане в бъдеще. Държавата би следвало да оценява само качеството на завършващите студенти, за да се гарантира и валидността на издаваните държавни дипломи.
Ето защо нито Министерството на науката и образованието нито друга държавна институция не следва да одобрява учебниците за висшите училища. Това е задача на академичната общност. Друг е въпросът, че държавата може да се ангажира с известно субсидиране на отделни висши училища, за да се намалят разходите по отпечатването на собствените учебни помагала. И решение на проблема трябва да се търси и в посока на финансово подпомагане или кредитиране на студентите, които имат по-ограничени възможности.
Действително проблемът за данъка върху учебната литература, която се издава за нуждите на висшите училища, не е еднозначно уреден. Аз не съм в състояние в момента да посоча как може да се излезе от това положение, но поставеният от Вас на вниманието на министерството въпрос е съществен и ние в най-скоро време ще предложим някакво решение на проблема, за да може действително учебниците, които се издават за нуждите на висшите училища, да могат да бъдат освобождавани от този данък.
По втория въпрос. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в разпоредбата си с чл. 29 изрично възстановява правото на собственост върху земеделски земи, отнети от Българската православна църква и другите религиозни общности, кооперации и от други организации.
Така наречените училищни земи не са включени в посочения текст на закона. Следва обаче да се има предвид съществената разлика в понятието "училищни земи" и "земя на училището". В първия случай става въпрос за земи, които са включени в училищните фондове и титуляр на правото на собственост на част от включените в тези фондове земи не е било училището. Тоест общината е предоставила, то си остава собственик, но училището ползва тези земи.
Това са определени от общината земи, ползвател на приходите от които е била училищната общност или училищното настоятелство.
Земите от тези фондове са включени в държавния поземлен фонд и тяхната стойност е заплатена на общините съгласно Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. 245.4
В други случаи обаче някои училища притежават актове за собственост. Това са нотариални актове, завещания, дарения. Доколкото в чл. 29 от закона под "други организации" се включват и училищата, то те биха могли да искат възстановяване на собствеността си по реда на този закон и това е направено от редица училища.
Министерството счита, че същественото в случая не е възстановяване на така наречените "училищни земи" по съображенията, изложени по-горе. Необходима е обаче защита на реституционните закони на притежаваната от училищата и обслужващите ги звена материална база - земя и сгради, включително и тази, полученаа чрез актовете по Наредбата за държавните имоти. Защото много училища и принадлежащите към тях територии са построени практически на чужда земя и в момента проблемите с връщането на земята рефлектират върху тези именно земи, които би трябвало да бъдат върнати на техните собственици.
В този смисъл за уреждането на тези болезнени проблеми в момента ние сме изпратили за съгласуване и внасяне в Министерския съвет на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. В процес на проучване и предварително съгласуване е и Законопроект за възстановяването на правата на училищата - висши и средни, върху имоти, отнети им до 10 ноември 1989 г. 245.5 По третия въпрос, във връзка със Закона за висшето образование.
Проектозаконите за висшето образование и за научните степени и звания, подготвени от народни представители, са разглеждани многократно в Комисията за наука и образование към Народното събрание.
Министерството на науката и образованието е изразило ясно отношението си към тях. А то е: въпросите на висшето ни образование не могат да се решават на парче. Необходимо е едно цялостно виждане за всички проблеми на висшето образование и науката, необходимо е да се предприемат някои основни принципи, върху които след това да се изгради съответната законова уредба.
Такъв материал беше подготвен в кратки срокове и беше обсъден с представители на Комисията за образование и наука с всичките ректори на висшите ни училища, с обществени организации, имащи отношение към висшето ни образование, и с Комисията за наука и образование.
Редица резултати от тези обсъждания намериха своето място и в последния вариант на проектозакона за висшето образование, известен като закона "Петър Марков". И той сега е значително подобрен.
Все още съществуват някои, бих казал, непринципни различия. Един от съществените проблеми, който в момента все още търпи известно доизглаждане, е въпросът за начина за присвояване на научните степени и звания.
Принципната позиция на МНО е, че трябва да се откажем от до сегашната и уникална вече в световната практика, а има и непотвърдена информация, че и Русия се е отказала от тази практика, на централизирана система за присвояване на научни степени или на научни звания. Има достатъчно добре разработени механизми, прилагани във всички държави, които няма да допуснат снижаване на нивото.
Министерството на науката и образованието ще положи усилия за гарантиране на този съществен елемент от автономията на висшите училища. И аз мисля, че ние имаме голяма степен вече на готовност и ако Народното събрание приеме в своята програма ТХ/ВЙ 246.1 за пролетната сесия Закона за висшето образование, той ще може до края на месец април, най-късно в средата на май, да бъде приет. Имаме пълна готовност за това нещо.
Разбира се, междувременно ние сме подготвили един кратък проектозакон за изменение на Закона за академичната автономия, за да може при положение, че Народното събрание не е в състояние да приеме цялостния Закон за висшето образование да направим поне онези изменения, които до известна степен ще овладеят този волунтаризъм, който в момента цари в системата на нашето висше образование.
И по четвъртия въпрос, Министерството на науката и образованието е подготвило един предварителен проект за изменение на Закона за народната просвета. В него обаче не са решени някои съществени за средното ни образование въпроси, тъй като все още липсва единно виждане за тях. Концепцията за средното образование е публикувана, тя беше обсъждана многократно, предстои в края, през месец март, да се проведе още едно заседание на Висшия учебен съвет и след това заседание на Висшия учебен съвет ще бъдат прецизирани текстовете на закона за промяната на проектозакона за промяна на Закона за народната просвета и ще бъде внесен в Народното събрание. А вече кога ще минат през пленарната зала тези законопроекти, това ще зависи само от вас, уважаеми народни представители, и мога да ви уверя, че когато всички текстове са готови и съгласувани, аз ще бъда много настоятелен по отношение на минаване на тези закони през Народното събрание.
Българската наука и образование има нужда от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
Има думата народният представител Елка Константинова да изрази отношението си към отговора.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Аз благодаря на г-н министъра за изчерпателните отговори. Стана ми ясно, че всъщност ние не сме освободили от данък добавена стойност учебниците за висшите учебни заведения, че студентите продължават да плащат много високи суми, за да си купят учебник, без който не могат да си 246.2 вземат изпитите, и че предстои на Народното събрание да нанесе поправка, и то час по-скоро, в списъка на тези издания, за които се даде преференция.
Не може да се остави българската литература и българските научни книги, елитарната наша книга, както и учебниците за висшето образование, без никаква помощ и без никакво намаление на добавената стойност. Трябва да бъдат освободени от добавена стойност и смятам, че този разговор ще го подновим в пленарна зала. 246.3
Също така стана ясно и друго - че Законът за висшето образование е в наши ръце и зависи вече от нас да го придвижим. А колкото до земите на училищата, както правилно господин Марко Тодоров каза, то нашата Законодателна комисия е извършила наистина грешка, когато не е включила тези земи заедно със земите за манастирите и кооперациите. Не може училищните земи да не бъдат върнати на училищата, особено на селскостопанските училища, които не могат без тях.
Така че предстои още една дискусия в пленарната зала и върху този текст от закона.
Благодаря още веднъж на министър Тодоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, госпожо Константинова.
Има думата народният представител Петър Марков да развие своето питане относно проблеми в управлението на националния фонд "Научни изследвания".
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин министър, моят въпрос се отнася до управлението на националния фонд "Научни изследвания" и някои проблеми, свързани с него. Става дума за следното.
Първо, защо е прекратен предсрочно мандатът на управителния съвет и националните експертни комисии към националния фонд "Научни изследвания"?
Второ, има ли законна сила Правилникът за дейността на националния фонд "Научни изследвания", подписан само от министъра на образованието, науката и културата, когато съгласно Постановление на Министерския съвет 83 от 26 юли 1990 г. е необходимо съгласуване с Министерството на финансите.
Трето, има ли законна сила заповедта на министъра на образованието, науката и културата за определяне на състава на управителния съвет и националните експертни комисии към националния фонд "Научни изследвания", издадена въз основа на бордния правилник.
Четвърто, защо заповедта е издадена, преди да е получен отговор на писмото на министър Марин Димитров до Българската академия на науките, Съюза на учените в България, Научно-техническия съюз и Съвета на ректорите, с което се иска предложение за състава на националните експертни комисии към националния СБ/КП 247/1. фонд "Научни изследвания"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Марков.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Ще премина направо към отговорите.
Уважаеми господин Марков, аз ще изложа фактологията, т.е. основните факти, свързани с дейността на фонда. Фондът е създаден с Постановление на Министерския съвет # 83 от 26 юли 1990 г. Правилникът е изработен на 24 септември 1990 г. и съгласно този правилник изменения и допълнения на правилника могат да се правят само от управителния съвет.
На 17 декември 1992 г., значи в края на 1992 г., с писмо от комисията по образование и наука към Народното събрание се предлага да се извършат някои изменения в работата на националния фонд "Научни изследвания". В такъв дух са дадени и препоръки на Министерския съвет за една целесъобразна промяна.
На основата на споменатите по-горе препоръки на 3 юни 1993 г., искам да обърна внимание, шест месеца по-късно, професор Марин Димитров издава заповед, с която постановява в срок до 8 юни да бъде подготвен проектоправилник за работата на фонда. Самият правилник, който е изработен и представен за подписване, обаче носи датата 1 юни. Правилникът не е съгласуван с министъра на финансите, както го изисква постановлението на Министерския съвет.
На 11 юни вече са изпратени писма до Българската академия на науките, Съвета на ректорите, Съюза на учените в България с молба за предложения относно състава на фонда. Писмата съдържат и проект за един такъв състав. Единадесет дни по-късно, на 22 юли, искам да обърна внимание, един ден преди промяната в ръководството на министерството, със заповед министър Марин Димитров утвърждава състава на управителния съвет и научните експертни комисии, без да се изчакат предложенията от страна на научната общност. До момента на утвърждаване всъщност са постъпили само пет предложения, които са приети. В министерството липсват документи, от които да е видно по какъв начин е съставен новият състав на фонда. 247/2.
На 12 декември, след получаване на запитването от народния представител професор Марков правилникът е изпратен за съгласуване в Министерството на финансите, но до момента не сме получили отговор на нашето писмо.
След като споменах тези факти, свързани с дейността на фонда от гледна точка на неговия правилник и административно устройство, мога да направя следните изводи.
Първо, мотивите за предсрочно прекратяване на мандата на управителния съвет, избран през 1990 г., не са регистрирани документално, но се предполага, че поради много напуснали членове както на управителния съвет, така и на научните експертни комисии, съставът на фонда е бил неработоспособен. Писма на управителния съвет към тогавашния министър са останали без последствия. Става въпрос за писма за подновяване състава на фонда.
Второ, формално правилникът за работата на фонда е нелегитимен. Не е спазено изискването на Постановление на Министерския съвет # 83 от 1990 г. той да бъде подписан и от министъра на финансите. Може само да се предполага, че Министерството на финансите няма да откаже подпискването на правилника поради това, че в новия вариант са запазени същите текстове, отнасящи се до финансовите въпроси, както и в стария правилник. Но засега все още нямаме потвърждение на Министерството на финансите.
Трето, отново формално погледнато управителният съвет е назначен на правилник, който не е утвърден по надлежния ред. Да се обяви обаче заповедта на професор Марин Димитров за незаконна, ще има тежки последици за дейността на фонда през миналия период.
Имайки предвид анализа от работата на фонда през това време, мисля, че не е разумно да пренасяме безспорната грешка в приемането на правилника върху цялата последваща дейност на фонда.
Четвърто, прави силно впечатление прибързаността на действията по формирането на състава на фонда и си обяснявам това с факта, че на 23 юни 1993 г. трябваше да бъде избран нов министър на науката и образованието. Естествено е, че той би могъл да има и друго разбиране по въпросите за състава на комисиите на фонда. 247/3.
Оттук нататък е напълно неясно какви са били критериите за избор на членовете на научните експертни комисии. Процедурите във всеки случай не са достатъчно прозрачни за научната общност и за сегашното ръководство на Министерството на образованието.
Независимо от всичко казано дотук обаче, нерешен остава един много важен и принципен въпрос. Естествено е моето право, като се възползвам от процедурните нарушения при сформирането на състава на фонда, да отменя сегашния му състав и да започна процедурите по избор на нови научни експертни комисии и нов управителен съвет. С тези си действия обаче, макар и процедурно изчистени, аз само ще повторя една практика, която не може да бъде оправдана - всеки министър да си прави свой състав на фонда "Научни изследвания". Коренът на злото е, че нормативно това на практика се оказва възможно.
Следователно решението на въпроса трябва да бъде търсено в посока на усъвършенстване на нормативната уредба така, че фондът да не бъде играчка в ръцете на всеки новодошъл министър, а трайно да бъдат защитени интересите на научната общност. Такова решение трябва да бъде намерено съвместно с парламентарната Комисия по образование и наука и, разбира се, с подкрепата на парламента. И в парламентарната Комисия за наука и образование този въпрос беше разгледан и има решение на Комисията за наука и образование. Тя е възложила на Министерството на науката и образованието до края на май и началото на месец юни да предложи нов проект на нормативни документи, които да уреждат работата на националния фонд "Научни изследвания".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Петър Марков да изрази отношение към отговора.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Аз благодаря на господин министъра за изчерпателния отговор, който обаче потвърждава нашите подозрения, че очевидно сегашният състав на този орган е практически нелегитимен и в известен смисъл има някаква неопределеност дотолкова, доколкото, от една страна, това е факта, а от друга страна - не се намират онези основания и онези варианти, по 247/4. които да се преодолее появилата се трудност, която до голяма степен е добре известна на научните среди.
Ето защо ми се струва, че все пак би трябвало да се намери изход от създалото се положение. Не би трябвало да се оставя един нелегитимен орган в рамките на следващата година да се занимава с проблемите на науката и нейното финансиране.
Разбира се, би трябвало да се отбележи и обстоятелството, че този орган може да бъде обезсмислен, ако тези суми, средства и финансово подпомагане на науката останат в тези символични размери, които понастоящем се предлагат. Така че този орган може да остане генерал без армия, най-общо взето, ако действително такова е отношението към проблемите на българската науката.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Марков.
Предупреждавам, имаме много малко над 15 минути. Имаме още две питания към министър Марко Тодоров, ако можем да се вместим.
Давам думата на народния представител Васил Златаров, за да развие своето питане. 247/5. ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги. От две години старшият преподавател в Педагогическия институт в Ямбол Ангел Кулев Иванов очаква да му бъде присъдено званието "главен асистент". След като е бил атестиран по Закона за висшето образование от катедрата, в която работи, е защитил много добра оценка по учебновъзпитателната работа, научноизследователската дейност и квалификацията за делови и морални качества. Подавал е на два пъти молби, на 22 юни и 20 септември 1992 г., да бъде атестиран, но процедурата първоначално се бави в самия институт и едва след като се явяват други кандидати идва доц. Русев от курс Русе, за да приеме атестационните листи с резултата от атестирането. На заседанието обаче пред атестационната комисия от Педагогическия институт - Ямбол, до която Ангел Иванов не е допуснат, доц. Русев прави възражение, че дадените оценки за Ангел Иванов са много високи, въпреки че дотогава не се е виждал изобщо с него и конкретно поискал оценката за квалификация за делови и морални качества да бъде намалена от "мн.добър" на "среден", за което предложение никой от комисията не гласува, а доцент Русев оставя без никаква оценка третия критерий, което е видно от приложения атестационен лист и което осуетява присъждане на званието "главен асистент". Мотивите за това са, че Ангел Иванов е бил уволняван от работа, което е вярно, но това уволнение завършва с възстановяване по административен и съдебен ред, с изплащане на парично обезщетение и е видно от приложените документи.
Документите на Ангел Иванов са върнати и обявени за нередовни за трети път от курс Русе и от Педагогическия институт в Ямбол, защото оценките били направени при явно гласуване. При проведеното тайно гласуване, което се прилага за първи път в Педагогическия институт - Ямбол, Ангел Иванов получава пак много добра оценка, с протокол от 22 ноември 1993 г.
Сега обаче Ангел Иванов ще трябва да чака следващият курс Русе, който може да се състои след две години.
Питам Ви, уважаеми господин министре, защо става всичко това, дали защото г-н Ангел Иванов е виден деец на СДС - Ямбол, където сега той е регионален координатор на СДС за бившия Ямболски МК/ВЙ 248.1 окръг, или защото в Педагогическия институт - Ямбол, и курс Русе все още връх имат комунистическите порядки, които не допускат "чужди" хора да вървят по своя нормален път като научни работници?
Уважаеми господин министър, това питане съм направил преди повече от два месеца. Обаче от началото на февруари въпросът има ново развитие. Под предлог, че документите на Ангел Иванов са изчезнали, създава се нова атестационна комисия, която идва от Русе и от която никой не познава Ангел Иванов, до която той не е допуснат, и до протокола от него също не е имал възможност да се запознае. Тази атестационна комисия прави атестация, като поставя слаби бележки и иска неговото отстраняване от работа. Това не само изненадва и учудва, това възмущава.
Моля, ако сте готов, да отговорите и на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин Златаров, съгласно действащото законодателство, присъждането на научни степени и научни звания става от специализирани оторизирани органи. Те, и единствено те, имат право да осъществяват избор въз основата на конкурс. В посочения от Вас случай органът, който присъжда научното звание "асистент", е така нареченият координационен учебно-научен съвет, в който членуват представители с подходяща квалификация както от Ямбол, така и от Висшето техническо училище в Русе, с което ямболският институт е интегриран. Както е известно, в Закона за научните степени и научните звания и Закона за академичната автономия на висшите училища, са регламентирани редът и органите, които имат право върху дейността на научните съвети и за съжаление, уважаеми господин Златаров, Министерството на науката и образованието и неговият министър не са сред тези органи, които могат да осъществяват такъв контрол.
Аз просто нямам никакви пълномощия да се намесвам в работата на специализираните научни съвети и приравнените към тях, независимо дали става дума за избор на професор или на асистент. Това е сегашното положение на нещата.
Разбира се, министерството е направило съответната проверка, обърнало е внимание на хората, които отговарят за тези процеси, а във връзка с последното развитие сме изпратили 248.2 писмо до директора на ямболския институт да не предприема никакви действия по отношение на лицето, което споменавате, докато от министерството не се направи един анализ на сегашното развитие на нещата и не се дадат съответни препоръки. Но за съжаление, освен едни препоръки, министерството в случая абсолютно нищо не може да направи. Редът е - лицето, което счита, че по отношение на него е постъпено неправилно, ще трябва да заведе съдебен иск срещу тези, които според него са извършили неправомерна постъпка. Но Министерство на науката и образованието е, поне полувисшите училища са на подчинение на Министерството на науката и образованието, е разпоредило на директора на ямболския институт да не предприема никакви действия, докато не се изясни същността на този въпрос.
Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Да направим опит да приключим с всички въпроси към Вас. Нека да чуем отношението към отговора.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Приемам за сведение отговора на уважаемия господин министър. А за написаното писмо благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Тошо Пейков да развие своето питане. И то е последното към министъра на науката и образованието г-н Марко Тодоров.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, господа министри. Уважаеми господин министър Тодоров, понеже е такъв етикетът в Народното събрание, аз го спазвам и се обръщам към Вас с нужното уважение, но ми се струва, че Вие не спазихте докрай етикета. Според изискванията на парламентарния правилник, още на 10 декемвври 1993 г. аз отправих към Вас това питане, което един вид е предупреждение. До 10 дни Вие трябваше да отговорите на това питане, но Вие идвате тук да отговорите чак след два месеца. Аз исках чрез това питане да Ви предпазя, като млад министър, от някои съблазни, от изкушения и за Вашата изкусителка аз ще кажа няколко думи. 248.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пейков, имате по-малко от 10 минути.
ТОШО ПЕЙКОВ: Аз искам все пак да Ви питам, имахте ли Вие едно почтено отношение към почтените и добри служители във Вашето министерство? Струва ми се, че Вие не се вслушахте в едно такова предупреждение, нещо повече, Вие нарушихте правилника, като не се мярнахте тук за тези два месеца, в тези два месеца Вие извършихте, така едно недобро дело. Аз Ви питам какво правим ние днес с Вас тук, след като нещата вече са свършили и, както казва народът, ние се явяваме тук с Вас като "след дъжд - качулка" и като "след сватба - булка".
Има ли какво да отговорите на моите въпроси, ко ито са зададени още в края на ноември 1993 г. от Учителския синдикат "Подкрепа" от Централната контролно-ревизионна комисия, от учителските синдикати на София, Ст. Загора, Асеновград, Враца, Димитровград, Благоевград, Плевен, Ямбол, Добрич, Пловдив, Дупница, Видин, Смолян, Варна, Хасково. Те са:
Първо, вярно ли е, че като политическа поръчка от найзлостна проба председателката на Парламентарната група на БСП г-жа Ананиева Ви е връчила списък с неугодни на нейната партия началници на инспекторати и експерти? Списъкът, както очаквам, че ще ми отговорите, ако сте честен човек, е изготвен във връзка с атестацията, която пък послужи за чистка на политическите противници от инспекторатите на вашето министерство.
Второ, случайно ли чрез вестник "Учителско дело", от страна на казионния Съюз на учителите, бяха поискани оставките на десетина началници и експерти от няколко града, главите на които впоследствие наистина бяха взети? Не е ли в такъв случай пророчески представеният списък, който ще Ви изброя след малко, и с какво Ви заплаши Вашата изкусителка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пейков, аз Ви предупреждавам, че Ви изтече времето.
ТОШО ПЕЙКОВ: Господин министър, ето имената - Ани Степанян, Ивана Черноглазова, от Бургас, Георги Ботев, от Велико Търново... 248.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие искате отговор, остава по-малко време, отколкото Вие говорите, за министъра.
ТОШО ПЕЙКОВ: Свършвам... Никола Николов, Димитър Димитров и Тодор Тодорв, от Добрич, Лиляна Друмева, от Шумен и други. Аз смятам, че ние сме демократи, но можем да защитим нашите хора, господин министър, и чакам, макар и със закъснение, Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, имате на разположение 6 минути. Можете ли да отговорите в това време или ще оставите отговора за следващия път? 248.5 МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Мога да отговоря за шест минути, уважаеми господин председател, разбира се аз ще благодаря на господин Тошо Пейков, че ме нарича млад министър, предполагам, че се отнася за възрастта ми, а не за времето за седене на министерския стол. Искам да обърна внимание, господин Пейков, че аз не съм пропуснал нито едно парламентарно питане и ако не ми е дошъл редът, аз, трябва да ви кажа, си водя дневник, кога съм бил тука, колко съм чакал, бил съм винаги в тази зала и не нося никаква вина за това, че не съм могъл да отговоря на Вашия въпрос. Единствено вина нося пред господин Сербезов и господин Игнатов, където действително имах пропуснат ден, тъй като трябваше да бъда в страната на командировка. Иначе, съм бил винаги тук в тази зала.
Сега по отношение на Вашето питане, трябва да ви кажа, че този въпрос ми беше отправен още в началото на декември, лично от Учителския синдикат "Подкрепа" и аз имах възможност да кажа своето категорично "не" още тогава. Мога да благодаря само, че ми поставяте този въпрос, за да може да ни чуе цялата българска общественост.
И така, на първия Ви въпрос, дали госпожа Нора Ананиева ми е предавала списък на неудобните за нейната партия началници на регионални инспекторати и експерти, ще отговоря с категорично "не". Декларирам, че не са ми предавани никакви списъци, по никакъв повод, нито от госпожа Ананиева, между другото с госпожа Ананиева персонално не съм се виждал, нито от представители на нейната партия или друга политическа сила, нито ДПС, нито СДС, нито от страна на синдикатите. Декларирам също така, че ако такъв списък би бил представен, аз щях да го заведа в деловодството, за да остане като документ към Министерството на науката и образованието. Вярно е обаче, че в Министерство на науката и образованието има постъпили множество оплаквания от народни представители от всичките парламентарни групи и от синдикатите, включително и от "Подкрепа", срещу отделни сътрудници в регионалните инспекторати. Комисията, която извърши анализ на дейността на регионалните инспекторати се е запознала с абсолютно всички постъпили сигнали. Ще отбележа, че въпросът за освобождаването на отделни лица, работещи в регионалните инспекторати, поради изтичане на срочните трудови договори, се решаваше ДВ/ВР 249.1 съвместно с назначената за целта комисия, която е уникална практика в министерството, досега тези въпроси не се решаваха така.
Искам също така да съобщя, че от общо 28 началници на регионални инспекторати не са подновени трудовите договори на 6, на 10 трудовите договори са удължени с 6 месеца, а останалите са получили безсрочни трудови договори. Общо от всичките подлежащи на оценка в регионалните инспекторати 294 души, с неподновени договори са 11 на сто, с удължени срочни трудови договори 19 на сто, а получилите безсрочни трудови договори са 68 на сто.
Да се твърди, че има някаква политическа умисъл в цялата тази работа е несериозно, защото, който иска може да направи проверка на тези, които са останали на работа.
Колкото до втория въпрос, дали случайно са поискани от страниците на "Учителско дело" оставките на сътрудници на регионалните инспекторати, мога да отговоря убедено, че това не е случайно. То във всеки случай е свързано с извършвания в момента на публикацията преглед на състоянието на регионалните инспекторати и оценката на лицата със срочни трудови договори. Министерството на науката и образованието реагира веднага много остро, чрез съобщение до БТА и в. "Аз-Буки" и окачестви публикацията във в. "Учителско дело" като една недопустима намеса в работата на Министерство на науката и образованието.
Искам да използвам възможността, за да уверя уважаемите народни представители, че Министерството на науката и образованието няма да позволи политическа или синдикална намеса в решаването на кадровите въпроси на МНО. Управлението на нашата образователна система се нуждае от хора с високопрофесионални качества и морал, и политическите пристрастия трябва да останат на заден план. Самото министерство няма интерес от структури, които не са в състояние да изпълняват професионалните си задължения. Мисля, че е дошло времето да се сложи край на порочното делене на хората на наши и ваши, а единствено значение да има оценката, кой може по-добре да се справи с дадена работа. Министерството ще се придържа към този принцип.
Благодаря. 249.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пейков, аз имам две минути за съобщение, поне не ми ги отнемайте.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Господин министър, аз искам да Ви кажа думите на един от най-добрите шефове на инспекторати, господин Николай Николов от Добрич. "Господин Марко Тодоров, избран със синия цвят на надеждата изпрати за дълго време българското образование в глуха безнадеждност." Извинявайте, ако съм бил точен.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ (от място): Оценката е Ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, отговори се на 18 питания. Моля ви, преди да закрия заседанието, изслушайте следните съобщения.
Комисията по външна политика ще проведе редовното си заседание на 24 февруари, четвъртък, от 9,30 ч. в зала "Изток".
Комисията по вероизповеденията ще проведе заседание на 24 февруари 1994 г. на "Дондуков" 2, зала 206.
Заседание на Комисията по опазване на околната среда ще се проведе на 23 февруари 1994 г., сряда, от 9,00 ч., в зала 411 на бул. "Дондуков".
Комисията по земеделие ще проведе заседанието си на 24 февруари 1994 г., четвъртък, от 10 ч., в зала 507, "Дондуков" 2.
Пресконференция на Комисията по радио и телевизия ще се състои на 24 февруари 1994 г. от 12,30 ч., в зала "Изток".
Теми:
"Регламентиране на извънбюджетните средства на Българската национална телевизия и Българското национално радио";
"Конкурсите за лицензи за телевизионен канал и кабелна телевизия на територията на София".
Пресконференция на Комисията по вероизповеданията се свиква във връзка със законопроекта за вероизповеданието, вероучението, военните свещеници, както и поправката на Закона за лицата и семейството. Тя ще се състои в понеделник, на 21 февруари 1994 г., от 11 ч. в зала "Запад". 249.3
Поради изтичане на времето за заседание на парламента, закривам същото.
Следващото заседание ще бъде в сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 5 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Христо Атанасов