Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Йордан Школагерски.
Секретари: Руслан Семерджиев и Христо Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Най-напред някои съобщения и информации.
Утре, петък, 19 март, в деня за парламентарен контрол на актуални въпроси и питания трябва да отговарят:
1. Министър-председателят Любен Беров трябва да отговори на 12 актуални въпроса от народните представители: Гинчо Павлов, Пламен Денчев, Стефан Стефанов, Евгени Друмев, Георги Панев, Захари Захариев, Звездалин Кафеджиев, Елисавета Миленова, Филип Боков и Емил Капудалиев.
А така също и на 18 питания от народните представители: Владислав Даскалов и Петър Тодоров, Вержиния Велчева, Веселин Иванов, Клара Маринова и Златимир Орсов, Любомир Начев, Минчо Минчев, Радко Пандурски, Руслан Сербезов, Стефан Божилов, Стоян Иванов, Стоян Райчевски, Тошо Пейков и Фидел Косев.
2. Министърът на отбраната Валентин Александров трябва да отговори на актуален въпрос от народния представител Захари Захариев и на три питания от народните представители Методи Ташев, Димитър Куманов и Тошо Пейков.
3. Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев трябва да отговори на два актуални въпроса от народните представители Васил Михайлов и Фидел Косев, и на три питания от народните представители Звездалин Кафеджиев и Никола Койчев. РД/ВР 142.1
4. Министърът на правосъдието Мишо Вълчев трябва да отговори на един актуален въпрос от народните представители Минчо Минчев, Евгени Друмев и Гинчо Павлов и на две питания от народните представители Ана Караиванова и Минчо Минчев.
5. Министърът на образованието, науката и културата Марин Димитров трябва да отговори на три актуални въпроса от народните представители Червенко Крумов, Савка Йовкова и Мариана Христова.
6. Министърът на финансите Стоян Александров трябва да отговори на един актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
7. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов ще отговаря на един актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
8. Министърът на земеделието Георги Танев трябва да отговори на пет актуални въпроса от народните представители Емил Капудалиев, Светослав Мичев, Стоян Райчевски, Веселин Иванов и Златимир Орсов.
9. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев трябва да отговори на един актуален въпрос от народния представител Йовчо Русев.
Поради отсъствие от страната утре няма да могат да отговарят министрите Румен Биков, Виктор Михайлов и Нейчо Неев.
По този повод ще ви предложа някои разсъждения във връзка с парламентарния контрол за утре.
Очевидно е, че за утре се събират за отговор много въпроси и питания, и по-точно, 26 питания и 27 актуални въпроса. Причината за едно такова закъснение на отговорите и питанията от 19 и 26 февруари и от 5 и 12 март е, че заседанията в тези петъчни дни бяха използвани за други въпроси.
На 19 февруари бе представена програмата на правителството. На 26 февруари бе извършено изслушване на директора на Националната следствена служба. На 5 март имаше разискване по питането на народния представител Венцеслав Димитров. И на 12 март разискване по питането на народния представител Методи Ташев.
Очевидно е, че за четири часа, утрешния работен ден, не би могло да се отговори на всичките 26 питания и 27 въпроса. И тук ви моля да обърнете внимание на няколкото предложения, 142.2 които ще ви направя, или по-скоро, няколкото варианта за утрешния ден и можем с гласуване да изберем един от тях.
Първият вариант е да отговори само министър-председателят на всички въпроси и на всички питания, които са 12 въпроса и 18 питания. Това е единият вариант, който ви предлагам.
Вторият вариант е да се даде отговор само на актуалните въпроси, които са 27 на брой.
Третият вариант е да се отговори на въпроси и питания със срок на отговор 19 и 26 февруари, а именно това са 15 питания и 10 въпроса, т.е. на тези, на които изтича времето.
И четвъртият вариант е да започне да се отговаря на всички питания и на всички въпроси и докъдето ни стигне времето.
Нека да се вземе думата само от името на парламентарна група, за да видим към кое предложение да се ориентираме и към кой вариант.
Заповядайте, госпожа Михайлова. След това господин Орсов.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, а това е мнението и на парламентарната група, че трябва да вървим по реда, който е определен в правилника, а именно, да се отговори на въпросите и питанията, на които им изтича срокът. Не може да предпочетем едни утре само те да се гледат, а другите да ги оставим за друг път. По правилник е така - тези, на които изтича срокът, трябва да бъдат гледани. И струва ми се по ред, както ги изредихте, това е третият вариант, който предложихте. На най-спешните въпроси, на които просто трябва да се отговори, иначе стават безсмислени част от питанията на народните представители и затова аз предлагам да се спрем на този вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, благодаря.
По принцип аз ви обръщам внимание, че почти на всички въпроси и питания срокът е изтекъл. Именно поради това ги групираме в три групи.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): По реда на постъпването, няма какво да ги групираш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Орсов, заповядайте! Председателството ще си каже също думата накрая.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председа142.3 тел! С две думи, нашата парламентарна група предпочита третия вариант, който Вие обявихте - да бъде отговорено на онези въпроси, чийто срок вече е изтекъл и не изтича утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Очевидно това е доминиращото мнение. От името на двете парламентарни групи вече получихме становище, освен ако Движението за права и свободи има друго становище?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Нямаме друго становище. Така е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма. Тогава няма защо да гласуваме. Ясно е.
Сега ми позволете тогава поне да информирам народните представители кои са питанията със срок на отговор 19 февруари и срок на отговор 26 февруари, т.е. кои са питанията и въпросите, по които ще работим утре.
Питанията са на Звездалин Кафеджиев - отговаря министърът на труда и социалните грижи Евгений Матинчев относно безработицата в Смолянски регион.
Питането на Тошо Пейков до министъра на отбраната Валентин Александров относно реституция на имот.
И пак питане на Тошо Пейков до министър-председателя Любен Беров относно реституция на обект.
Също така Ана Караиванова има питане до министъра на правосъдието Мишо Вълчев относно избора на съдебни заседатели за Военната колегия на Върховния съд.
Владислав Даскалов и Петър Тодоров имат питане до министър-председателя Любен Беров.
Вержиния Велчева има питане до министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов; пак Вержиния Велчева - до министърпредседателя Любен Беров; също Вержиния Велчева - до министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов; също Вержиния Велчева - до министър-председателя Любен Беров; Вержиния Велчева - също до министър-председателя Любен Беров; пак Вержиния Велчева до министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов и пак Вержиния Велчева има питане до министър-председателя Любен Беров. (Смях и частични ръкопляскания от блока на БСП и коалиция.) 142.4
Красимир Стоянов има питане до министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов.
Стефан Божилов има питане до министър-председателя Любен Беров.
Стоян Райчевски - до министъра на промишлеността Румен Биков.
Актуалните въпроси са до министрите Станчо Гугалов от Велко Вълканов, до Любен Беров от народния представител Гинчо Павлов, до министъра на земеделието Георги Танев от Емил Капудалиев, до министъра на териториалното развитие Христо Тотев от Йовчо Русев, до министъра на правосъдието Мишо Вълчев от Минчо Минчев, Евгени Друмев, Гинчо Павлов, до министър-председателя Любен Беров от Пламен Денчев - два въпроса, до министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров от Савка Йовкова, до министъра на промишлеността Румен Биков от Филип Ишпеков и Кольо Парамов и до министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров от Червенко Крумов.
Както, обаче подчертах поради отсъствие от страната Румен Биков и Виктор Михайлов няма да могат да отговорят на въпросите от народните представители.
Преминаваме по-нататък. Обръщам внимание на Временната анкетна комисия за проучване данните, съдържащи се в искането на главния прокурор на Република България за даване разрешение от Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Димитър Велев Димитров. Срокът за работа на комисията е изтекъл отдавна. Аз приканвам комисията да представи своя доклад, с който на основание на чл.100, ол.8 от правилника да запозная Народното събрание.
НОРА АНАНИЕВА (от място): А комисията за "Нефтохим"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преминаваме към ... (Шум и реплики в залата)
Преминаваме към дневния ред.
Вярно е - има и други комисии, които са пресрочили сроковете, но за тях аз многократно съм правил забележка, а тук за първи път еднократно правя забележка. И вярвам, че ще се изпълни.
Постъпили са предложения в дневния ред да бъде включена точка за попълване на комисиите. Точката е включена в дневния ВЙ/НП 143.1 ред. Въпросът е, че се иска тя да мине по-напред. Тя не може да мине по-напред, тъй като председателят на Народното събрание не е завършил консултациите с отделните парламентарни групи. Те продължават и в момента. Ще продължат и утре. Затова ви предлагам да не се изтегля формално просто напред точката, а след това да се стига до нейното отлагане поради невъзможност да се гледа и да я оставим да се гледа твърдо следващата сряда. И ако няма ...
Голямо беше моето желание днес да я гледаме, но не можахме да завършим консултациите. Мисля, че се уважава едно такова мнение на председателството.
Председателският съвет беше стигнал до разбирането, че трябва да гледа някои ратификации изключително важни за нашата страна и тъй като вчера това не е могло да стане, добре е днес да продължим с тези ратификации, а всички останали точки, за които се предлага да се придвижат по-напред в дневния ред да бъдат оттеглени съответните искания, за да не се затруднява работата на Народното събрание, а и работата на държавата като цяло, защото освен - как да го кажа - освен нормата на правилника, където с едно просто гласуване можем да решим да преместим една точка от едно място на друго има и други норми - морални, етични, свързани с националните интереси - такива задължения и представи, които също трябва да се уважават. И тъй като наистина ратификациите са от изключителна важност за нашата страна просто ви моля да проявите разбиране да не предвиждаме други точки в дневния ред докато не решим целия този свод от проблеми, свързани с ратификациите.
Както виждам - има консенсус...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Няма консенсус! Ще се гласува всичко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава ще гласуваме едно по едно предложенията.
Госпожа Нора Ананиева предлага точка трета от дневния ред, част втора, да стане: "Доклад на Временната анкетна комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от община Якоруда и Гоце Делчев". 143.2
Същевременно господин Васил Златаров иска това да бъде точка първа.
Аз пък ви моля да си остане на съответното място, за да свършим с ратификациите.
Подлагам най-напред обаче на гласуване искането на профНора Ананиева. Моля, който е за това тази точка да стане точка трета от част втора на нашата програма, моля да гласува.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 175 народни представители, за това предложение - 105, против - 54, въздържали се - 16. Приема се.
Гласуваме сега за това предложение на госпожа Ананиева точка втора от дневния ред на част втора да стане: "Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно неправомерни мерки на неоторизирани лица и институции, накърняващи установеното от Конституцията разделение на властите в Република България".
Отново пояснявам, че по този начин се изместват важни ратификационни законопроекти.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (встрани от микрофоните): Моята карта днес я няма, затова обявявам, че гласувам червено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 187 народни представители с гласа на господин Мицев, който няма днес карта - за 96, против 89. Предложението се отклонява. (Възгласи на неодобрение от блока на БСП и коалицията) Въздържали се...
Не се ли отклонява? (Реплики от залата) Да, моля, прощавайте, това е моя грешка. В края на краищата не съм математик, за да смятам. (Весело оживление)
Предложението се приема.
Преминаваме към следващото предложение. Това е предложението на госпожица Велислава Дърева точка пета на част втора на програмата да стане: "Проект за решение по повод позорните сцени на 19 февруари по време на всенародното поклонение пред Паметника на Васил Левски"
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 143.3
Гласували 179 народни представители, за това предложение - 106, против - 69, въздържали се - 4 народни представители. Приема се. 143.4
И последното предложение е точка 4 от дневния ред да бъде законопроект за изменение и допълнение на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на научните организации и ВАК.
По този законопроект все още няма становище от Законодателната комисия. (Реплики в БСП и коалиция) Или дори и да има, народните представители не са успели да се запознаят, тъй като не са изминали поне 24 часа. А освен това законопроектът допълнително е разпределен на Комисията по културата.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: А законът "Панев" защо не беше разпределен? (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разпределен е по желание на самата комисия, която е проявила желание като комисия на културни хора, които следят процесите в нашето общество. И аз уважих това тяхно искане.
Но по този въпрос дискусия не разгръщаме, защото основното е, че липсва становище на Законодателната комисия. (Шум и реплики в БСП и коалиция) Не откривам дискусия по този въпрос, само информирам.
Добре, господин Атанасов, заповядайте. По кой въпрос обаче? Наистина не е раздадено становище, какво има да дискутираме тук?
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз се боя, че тук се казва една неистина. Аз два пъти поставях въпроса в Комисията по културата този законопроект да бъде разгледан. Първия път господин Ганев каза, че вероятно става дума за грешка, втория път неговият аргумент беше, че тъй като през Комисията за културата не е минал законът "Панев", следователно не трябва да мине и законът "Анти-Панев". И на два пъти този законопроект не беше включен в дневния ред на комисията.
Освен това той не е бил и разпределен на Комисията по културата. Сега господин Ганев заявява, че иска да гледаме този законопроект в комисията, но ние никога не сме решавали такова нещо. Даже ако искаме да го гледаме, според чл. 61, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата би могла в двудневен срок да обжалва разпределението. И тъй като разпределението е на 2 март, а ние СБ/КП 144/1. до 4 март не сме поискали този законопроект, следователно отпада нуждата от гледане на този законопроект в Комисията по културата.
Така че няма абсолютно никаква пречка този законопроект да влезе в пленарната зала.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ганев да поясни, защото той ме помоли и аз уважих неговата молба. Но основното е, че няма становище на Законодателната комисия.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Защо?
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Ясно е, че трябва да се разяснят някои неща тук. Наистина с този закон в нашата комисия станаха някои недоразумения, които господин Атанасов доста правилно очерта.
Първоначално се сметна, че е някаква грешка, след това действително го нямаше и накрая обаче все пак надделя становището, че този закон трябва да бъде гледан и в нашата комисия. (Шум в БСП и коалиция) Това е желанието на част от нашите колеги, основание, което има своите аргументи. Аргументите са това, че... Моля ви се, колеги, оставете ме да свърша. Аргументите се състоят в това, че има най-малко 4 висши учебни заведения, които са в областта на културата, и все пак е редно, когато се вземат такива кариднални решения, както този, да не се повтаря грешката, която беше допусната, когато основният закон "Панев" не беше разпределен на нас, защото смятаме, че това е грешка. Поне сега да ни се даде възможност да си кажем думата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Много моля да запазилм спокойствие и да не разгръщаме дискусия. Съвсем нормално е основният закон да не е бил разпределен. Примерно, в България има закони, които са били приети и преди това Народно събрание. Не е било възможно те да бъдат гледани точно в комисията на господин Ганев. (Шум и реплики в БСП и коалиция) Но сега, когато е решено да се разпредели, има определени аргументи. Това е направено и е логично.
ПРОТЕСТИ И РЕПЛИКИ В БСП: Срокът е приключил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По този въпрос защо повече да дискутираме? 144/2.
Заповядайте, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, извинете, че ще цитирам текста на правилника, но очевидно за лявата част, за която този закон е важен както едно време беше слънцето и въздухът за нещо друго, трябва да се каже: законопроектите, заедно с мотивите към тях и докладът на Законодателната комисия, както и на други постоянни комисии, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Член 64.
Днес в Законодателната комисия се гледа този закон, въпреки че нямаше кворум, но когато това дойде, ние ще го оспорим. Така че становището все още не е размножено и не е раздадено на народните представители. Член 64 от правилника не ви дава възможност да поставите каквото и да било гласуване по този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, точно това исках и аз да кажа.
Заповядайте, господин Орсов. 144/3. ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, очевидно се поставят две възражения срещу поставянето на гласуване на искането за включване на този закон в дневния ред. Първото е, че няма становище на Комисията по културата и второто, възражението, основано на чл.64, че този законопроект заедно с доклада на постоянните комисии не е раздаден едно денонощие преди началото на заседанието, в което ще бъде гледано.
По първото възражение. Вече стана ясно, че господин Ганев не е упражнил правото си по чл.61, ал.3 да направи в двудневен срок възражение за разпределението на законопроектите и след като не го е упражнил, го е загубил. Ако по-късно се е сетил да направи това възражение, просто вече е било твърде късно. Освен това това възражение не е негово, а на комисията и разбра се, че няма решение на комисията, с което се възразява срещу вече извършеното от председателя разпределение на 2 март 1993 г. Така че, господин Ганев, съжалявам, този път Вашата комисия няма да се произнесе по този закон. За следващите внимавайте! По второто възражение по чл.64... (възражения, шум в залата).
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво значи това "да внимават"?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Какво значи това "да внимават"? Да внимават, когато се разпределят законопроектите и да се правят навреме възраженията.
По чл.64. Обръщам внимание на госпожица Русева и на останалите народни представители, че тези 24 часа се отнасят до началото на заседанието, в което ще бъде разгледан законопроектът, а не за включването в дневния ред. Предлага се този законопроект да бъде точка четвърта от днешния дневен ред и ако наистина сме толкова експедитивни, че стигнем до точка четвърта от втората част на програмата и действително не са минали 24 часа от раздаването на законопроекта, действително госпожица Русева има основание да иска отлагане на това процедурно основание. Но това не е основание да се гласува по предложението за включване в дневния ред, след като всички становища на комисиите, на които законопроектът е бил разпределен, са налице.
Поради това Ви моля, господин председателю, да поставите на гласуване за включване в дневния ред на този законопроект, а БП/ВР 145.1 когато му дойде времето и не са минали 24 часа от раздаването, има основание действително госпожица Русева да направи процедурното си предложение то да бъде отложено.
И накрая, помолете съответните служби в Народното събрание да раздадат незабавно становището на Законодателната комисия, което тя днес е формирала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред ще направя предложението. Наистина, след като Законодателната комисия е гледала днес този законопроект, нещо, което аз не знам, и тя не ме е информирала, и никой не знае, нямаше и Председателски съвет, ако наистина това е направено, нека да проверят съответните служби, да започне отпечатването на това становище и да се раздава. Но да се включи в дневния ред - това не мога да го направя и не го искайте от мене, защото е против правилника.
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Защо не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Просто защото аз не съм видял с очите си това становище, нямам го физически, нито съм го докоснал с ръце, нито съм го видял с очи. (Шум в залата.) И това е безспорно.
Второ, защо дадох на Комисията по културата. Просто винаги изхождам и от още един принцип освен тези правилници, устави и пр., които винаги са ни удобни, когато ни ползват, и винаги са неудобни, когато не ни ползват. Дадох го просто, защото споделям принципа, че когато повече хора видят един законопроект, ще се роди нещо по-хубаво, а не нещо по-лошо.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Пратете го на всички комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е простата истина. С това дневният ред е приключен и започваме по точка първа от дневния ред. (Възражения от блока на БСП.)
Моля господин Джеров да заповяда в залата. Омръзнаха ни тези безкрайни обяснения по дневния ред. (Шум в залата.) Има становище, ще се постави във вторник или в сряда, ще се гласува, ще влезе точката в дневния ред.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Вие произволничите.
МАРИЕЛА МИТЕВА (от място): Има процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, господин Божинов, заемете си мястото. Господин Джеров, само за момент за процедурен въпрос на госпожа Митева ще дам думата. 145.2
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, че все пак ми дадохте думата за процедурен въпрос. Аз бих искала да си изпълнявате съвестно задълженията като председателстващ днешното заседание и да спазвате правилника при гласуването на дневния ред. Във Вашите правомощия никъде не е записана възможността да не поставяте на гласуване предложения от народни представители. Обясни се вече, че срокът от 24 часа трябва да бъде спазен за заседанието, на което ще бъде гледан този законопроект. Ако случайно, когато стигнем до точка четвърта от втората част на дневния ред на Народното събрание, 24 часа не са изтекли, няма пречка разглеждането на този законопроект да се отложи до след изтичането на тия 24 часа. Но Вие не можете да откажете да поставяте на гласуване искането за включване в дневния ред и не може в същото време да искате от Народното събрание то да гласува по начина, който Вие предпочитате. Дали то ще го включи в дневния ред или не, това е негов проблем. Но Вие сте длъжен да поставите това предложение на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Митева, не съм такъв добър специалист по правилника като Вас, но все пак Ви обръщам внимание, че Вие предлагате да се включи нещо в днешния дневен ред. А днес, колкото и дълго да работим, се намираме в рамките на тези нужни от правилника 24 часа. Разбирате ли ме? Утре е ден за парламентарен контрол, т.е. пак не може да се гледа тази точка. В този смисъл Вие трябва просто да анулирате своето предложение и в сряда се поставя на гласуване и се включва на което искате място, т.е. на което място реши залата. Просто в днешната програма няма логика да се включи. Това е. Мисля, че съм много ясен и хората, и всички народни представители ме разбраха за какво става дума.
Моля, господин Джеров, заповядайте по въпроса за патентите. Започваме гледането на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, тялото, ако мога така да се изразя, на законопроекта е закон, в смисъл, че то вчера беше гласувано. Остана чл.29, за който имаше определени спорове дали първа и трета алинея трябва да останат в законопроекта, дали те не са повторение на норма на ГПК. По този въпрос 145.3 ще се върнем след малко. Сега ще ви помоля да продължим нататък с глава десета - Преходни и заключителни разпоредби. Те са на брой 13. По някои от тях има направени предложения. Но да вървим по реда на параграфите.
"Глава десета

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ"

Почваме с – 1.
"– 1. ал.1. Този закон се прилага за заявки за патенти за изобретения и полезни модели, които са подадени след влизането му в сила, както и за исканията за патенти, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за който няма окончателно решение.
ал.2. Исканията за авторски свидетелства, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно решение, могат да бъдат трансформирани със запазване на приоритета в заявки за патент за изобретение или за полезен модел по молба на лицето, което има право на заявяване съгласно чл.13 от този закон. Молбата се подава в Патентното ведомство в тримесечен срок от уведомяване на заявителя от Патентното ведомство, но не по-късно от шест месеца след влизане на закона в сила.
ал.3. Исканията за авторски свидетелства, по които не е постъпила молба за трансформация при условията на предходната алинея, се считат за оттеглени и производството по тях се прекратява."
Това е – 1. Не са постъпили никакви предложения. Ако няма желаещи за изказване, аз бих предложил... Да, извинявайте, господин Аджаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Аджаров, заповядайте!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, тук се натъкваме на същата редакционна нецелесъобразност, която имахме вчера, когато говорихме за председателя на Патентното ведомство. Моля, господин Джеров, да ме чуете. Всичко е аналогично. Ние говорим тук за патенти, подадени в Патентното ведомство до влизане в сила на този закон, за които няма окончателно реше145.4 ние. Нали с този закон влиза в сила самото патентно ведомство? А ние нямаме и патентно ведомство. Точно на този въпрос се натъкнахме вчера. И вече тук на няколко места се посочва Патентното ведомство. Ако вчера говорихме за индустриална собственост, сега тук не може да се каже със същите думи. Може би трябва тези алинеи да ги отложим. (Уточнява се с господин Джеров.)
Ако вчера намерихме едно предложение за индустриална собственост, то днес е по-трудно заместването. Трябва да помислим поне 10 минути ли, не знам колко. Просто е невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да не се води така диалогът.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Предлагам тези точки специално да ги спрем за момент. Ако предложите някаква формулировка... но вчерашната няма да подхожда. Вчера ставаше дума за председател на патентно ведомство, а тук е друго. Тук става дума вече за заявки за патенти. Къде са били представени тези заявки за патенти? Как да го формулираме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, господин Ескенази има думата. 145.5
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Мисля, че ние не сме изправени пред някакъв юридически проблем. Може би господин Аджаров търси една свръхпрецизност. Обръщам внимание, че с този закон Институтът за изобретения и рационализации се преименува в Патентно ведомство.
Следователно във всички тези преходни и заключителни разпоредби, в които се говори за висящи заявки, за действия, които са извършени в ИНРА, няма пречки да се говори за патентно ведомство, тъй като с този закон то се нарича патентно ведомство.
А обратното може да бъде по-прецизно, обаче ще създаде допълнително объркване във всички текстове. Заявките, които са били подадени в ИНРА по предишния закон, сега се третират от патентното ведомство и текстовете ще станат много тежки.
Ние ясно разбираме съдържанието. Аз просто апелирам да се гласува по този начин, тъй като със закона, това е – 9, ИНРА се преименува в Патентно ведомство. Нямаме нов орган. Само се сменя званието и няма да има никакви проблеми в практиката. Никой няма да каже: "Заявката е била подадена в ИНРА, следователно не се третира от този закон". Просто това ще е по-лекия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Извинявайте, че така взех думата. По принцип възражението на господин Аджаров беше уместно, но в – 9 малко по-нататък на страница 25 с този закон се изменя наименованието на ИНРА в Патентно ведомство. Или в момента Патентно ведомство има и то работи. Може да не е в същия вид и с със същото наименование. И затова всички онези молби или заявления, които са подадени до него в момента, естествено ще запазят правата си и ще вървят нататък.
Според мен бихме могли да гласуваме – 1 така, както той е предложен и няма да допуснем никаква непрецизност или някакво нарушаване на структурата или на ведомството, за което става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 1. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 145 народни представители, за – 1 - 143, против - няма, въздържали се - 2. Приема се. ВТ/НП 146.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 2. И той е доста обемист - 10 алинеи, но законът има такава структура.
"– 2, ал.1. Авторските свидетелства, издадени до датата на влизане в сила на този закон, имат срок на действие 15 години, считано от датата на подаване. Същият срок на действие се прилага и за непубликуваните авторски свидетелства.
Ал.2. В срока на действие по предходната алинея авторските свидетелства могат да бъдат трансформирани в патенти за изобретения при спазване изискванията на чл.7 и чл.10, ал.2 по искане на изобретателя. Когато авторското свидетелство е било издадено за служебно изобретение, искането за трансформация може да бъде направено от:
1. ползвателя на изобретението
2. автора на изобретението
3. организацията, в която е създадено изобретението, ако тя не е ползвател.
Ал.3. Молбите по предходната алинея се подават в Патентното ведомство в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила.
Ал.4. Патентното ведомство издава патенти на един от молителите при спазване поредността на правоимащите, посочена в ал.2.
Ал.5. Ако в срока по ал.3 не постъпи молба за трансформация, всяко заинтересовано лице, с изключение на чуждестранни лица, може да поиска издаването на патент на свое име. Молбата трябва да бъде подадена не по-късно от една година след изтичане на срока по ал.3, като патент се издава на първия молител.
Ал.6. Правата, произтичащи от патентите, съгласно ал.4 и ал.5, възникват от датата на решението за трансформация. Лица, използвали изобретението преди датата на трансформация на авторското свидетелство, но след датата на подаване на заявката за авторско свидетелство, не се ползват с правата на преждеползватели по чл.21.
Ал.7. Производството по подадени декларации за открития до влизане в сила на този закон се извършва по досегашния ред.
Ал.8. Авторски свидетелства, които не са трансформирани в патенти по предходните алинеи, прекратяват действието си.
Ал.9. Възникналите преди влизане в сила на този закон имуществени и неимуществени права на откриватели, на автори 146.2 на признати и внедрени изобретения и рационализации на лица, създали признати и внедрени икономически ефективни предложения, се уреждат по досегашния ред.
Ал.10. Решенията на Патентното ведомство във връзка с трансформацията на заявки и на авторски свидетелства в патенти подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство."
Това е съдържанието на – 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Предложения във връзка с – 2 не са постъпили. Ако народните представители имат бележки, ще моля да ги направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложения няма.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Аз имам чисто редакционни. Редакционно не е много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Вълканов, заповядайте.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (встрани от микрофоните): Ще ги кажа лично.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Дайте ги, разбира се.
В началото беше направено предложение ал.1 на – 2 да бъде не "авторските свидетелства, издадени до датата на влизане в сила на този закон", а да бъде: "авторските свидетелства, издадени до влизане на закона в сила, имат действие ..." Това е нещо чисто редакционно - "на закона в сила", "на този закон в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме – 2 заедно с редакционната поправка. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 166 народни представители, за текста на – 2 - 148, против - няма, въздържали се - 18. Приема се. 146.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Минаваме към – 3.
"– 3. При трансформация на авторските свидетелства в патенти се плаща такса за издаване на патент и такса за публикация на извършената трансформация. Годишните такси за поддържане на патента се изчисляват от датата на издаването му".
Това е съдържанието на – 3. По него също така няма постъпили бележки или предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 3. Моля, гласувайте.
Гласували общо 154 народни представители. От тях 153 за, няма против, 1 възъдържал се.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 4. И той има доста алинеи - седем на брой.
"– 4. (1) За издадени патенти или подадени заявки в чужбина преди влизане на този закон в сила, отнасящи се до продукти, получени по химически или микробиологичен начин, както и до лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително продуктите на генното инженерство, по молба на патентопритежателя или заявителя Патентното ведомство може да издаде патент при условия, че:
1. продуктът не е продаван на територията на Република България до датата на подаване на заявка за издаване на патент в Патентното ведомство;
2. няма издадено авторско свидетелство на Република България за обект, идентичен на обекта, за който се иска издаване на патент;
3. заявителят или патентопритежателят имат значителна търговска дейност.
(2) Заявката за издаване на патент по предходната алинея се подава в Патентното ведомство в срок до девет месеца от влизане на този закон в сила и съдържа:
1. молба по образец;
2. декларация по образец за наличие на условията по предходната алинея, т. 1 и 3; НЧ/ЗТ 147.1
3. превод на български език на патента или на заявката и на реферата в два екземпляра;
4. копие на патента или заверено копие на заявката, издадени от Патентното ведомство на съответната страна;
5. документ за платени такси;
6. документ за представителство.
(3) Заявителят или патентопритежателят представят документите по предходната алинея в тримесечен срок от датата на подаване на заявката.
(4) Издаденият в Република България патент действува:
1. от датата на подаване на заявката по ал. 2, когато има издаден патент в чужбина;
2. от датата на получаване на уведомление за издаване на патент по заявката, подадена в чужбина.
(5) Действието на издадения при условията и по реда на предходните алинеи патент се прекратява при изтичане срока на действие на патента, издаден в съответната страна, или от датата на обявяването му за недействителен.
(6) Пропуснатите срокове по ал. 2 и 3 не могат да бъдат възстановявани.
(7) Годишните патентни такси се заплащат съобразно поредността на патентната година на издадения в съответната страна патент."
Това е съдържанието на предложената от Законодателната комисия редакция на законопроекта за патентите.
Народният представител господин Илко Ескенази е направил писмени бележки по – 4, ал. 1, т. 3, точно това, което гледахме преди малко и иска в тази т. 3 да се добавят думите: "в отечествената страна на изобретението".
Аз бих помолил, господин председател, господин Илко Ескенази да изясни своето предложение и съображенията, поради които го прави и го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Ескенази! 147.2
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Става дума за един изключително важен параграф, който урежда отношения по един съвършено необичаен начин за традиционната уредба на индустриалната собственост. Става дума за патенти, които са издадени в чужбина на чужденци и за подадени заявки в чужбина. За такива изобретения, които досега в България не са могли да бъдат патентовани.
Този параграф дава възможност при определени условия да бъдат получени в България патенти. Едно от важните основания, за да бъде включен този параграф е българо-американската спогодба, която беше сключена през 1990 г., в която този режим беше предоставен на американските изобретения и се отклоняваше от общия режим по действащите конвенции за закрила на индустриалната собственост.
Този текст е особено важен, тъй като той предизвиква ответна реакция от развитите страни и специално страните от Европейската общност за дискриминационно отношение от българска страна между европейски и американски заявители. Затова макар и да се откроява от общите правила, аз моля този текст да бъде подкрепен, тъй като това е и едно от исканията на Европейската общност.
Защо предлагам обаче това допълнение във въпросната ал. 1, т. 3? Тя дава правото на заявителя или патентопритежателят в чужбина да получи патент в България. По българо-американската спогодба това право се дава при условие, че американецът, бил той юридическо или физическо лице - това изобретение се счита за американско - има значителна търговска дейност в Съединените щати. От тази гледна точка аз мисля, че трябва да стесним обхвата на тази привилегия и по същия начин да поставим условия към всеки друг чужденец да има значителна търговска дейност в собствената си страна, тоест страната на изобретението. Тази собствена страна на изобретението се обозначава с едно техническо понятие: "Отечествената страна на изобретението" и тя се дефинира по правила, които са известни.
Ето защо смисълът на текста, който предлагам - допълнително изискване към този, който ще ползва привилегията в България - е да има значителна търговска дейност в страната, в която е патентовал това изобретение, или където е подал заявка. 147.3
Съжалявам за по-пространното обяснение, но все пак този текст от гледна точка на международните отношения, на международната закрила на индустриалната собственост представлява особена важност и трябва да сме наясно какво всъщност даваме с тази разпоредба. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази!
Господин Папаризов, заповядайте по този въпрос!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя това, което каза господин Ескенази, но искам да изразя своето учудване, защото в приемането на този текст в споразумението със Съединените щати участваше активно ИНРА. Искам да изразя своето учудване защо именно това не е намерило място в първоначалния проект за закон. Може би действително е бил някакъв пропуск. Действително българската страна прие това искане тогава на правителството на Съединените щати, след обсъждане с компетентните власти и абсолютно правилно е този режим да се разпространи на всички наши партньори. Просто изразявам учудване, че след като това е било обсъдено навремето, то не е било още тогава отразено, а само допълнението.
Това допълнение, че трябва да разпространим това правило на фирмите, които имат активна дейност, в тяхната страна, мисля, че също така е съвсем целесъобразно. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Папаризов!
Гласуваме най-напред тази добавка в текста на – 4, ал. 1, т. 3 - след "търговска дейност" да се добави "в отечествената страна на изобретението".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме тази добавка. Моля, гласувайте!
Гласували общо 158 народни представители. От тях 153 - за, няма против, 5 въздържали се.
Приема се.
Сега гласуваме целия текст на – 4. Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте! 147.4
Гласували общо 153 народни представители. От тях 145 за, няма против, 6 въздържали се.
Приема се.
Минаваме по-нататък. Моля, господин Ескенази, Вие ли ще продължите докладването на законопроекта? Заповядайте! 147.5
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Следва параграф 5, който се състои от едно изречение: "Патентите за изобретения, както и допълнителните патенти, издадени преди влизането в сила на този закон, запазват срока на действие, предвиден от закона, който е бил в сила при тяхното издаване."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласуваме текста на параграф 5 на закона. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 153 народни представители за текста на параграф 5 - 151, против - няма, въздържали се - 2 народни представители.
Приема се. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Параграф 6, ал.1. "В чл. 48 от Закона за търговските марки и промишлените образци (ДВ, бр.95 от 1967 г.) думите "Българска търговско-промишлена палата" се заменят с "представител по индустриална собственост".
(2) Българската търговско-промишлена палата продължава да осъществява функциите на представител по индустриална собственост до шест месеца след влизането в сила на този закон. В същия срок чуждестранните заявители упълномощават представител от Регистъра за представителите по индустриална собственост. След изтичане на този срок Българската търговско-промишлена палата предава на Патентното ведомство всички досиета по обекти на индустриална собственост, за които няма упълномощен представител. Председателят на Патентното ведомство разпределя тези досиета на оправомощени представители по индустриална собственост."
Това е текстът. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 6 от законопроекта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 152 народни представители за текста на – 6 - 146 народни представители, против - 1, въздържали се - 5.
Приема се.
Преминаваме по-нататък. РД/ВЙ 148.1
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Параграф 7. Състои се от едно изречение: "Срокът за подаване на исканията за обявяване на недействителност съгласно чл. 55, ал.2, се прилага и за авторските свидетелства, издадени преди влизане в сила на този закон."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на параграф 7 на законопроекта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултат. Гласували 149 народни представители, за текста на – 7 - 145, против - няма, въздържали се - 4 народни представители.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Параграф 8, също състоящ се от едно изречение, но доста важно: "Отношенията по създаването и използването на предложения с полезен ефект, които нямат специална правна закрила, се уреждат с договор, сключен между заинтересованите лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, гласуваме текста на – 8 от законопроекта. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 144 народни представители, за текста на – 8 - 139, против - няма, въздържали се - 5 народни представители.
Приема се. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Параграф 9. "С този закон се изменя наименованието на Института за изобретения и рационализации (ИНРА) в Патентно ведомство на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Просто не може да се каже така, както Вие сте го казали. То се казва от гледна точка на законодателната техника по следния начин: "Наименованието на института за това и това се изменя в..., а не "с този закон се изменя..."
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Съвършено правилна е бележката. Дори пред Законодателната комисия това беше споменато, но просто се е промъкнало по недоглеждане. Наистина се бяхме разбрали в Законодателната комисия, че наименованието на Института за 148.2 изобретения и рационализации (ИНРА) се променя в Патентно ведомство на Република България. Така се бяхме разбрали.
И тъй като мисля, че няма да има спорове, аз предлагам текста да бъде гласуван в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме така предложената редакция на – 9 на законопроекта. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 146 народни представители за текста на – 9 141, против няма, въздържали се - 5.
Параграф 9 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Параграф 10. По него положително ще има и р едакционни бележки. Той гласи следното: "Министерският съвет да издаде (това е просто печатна грешка) наредба за секретните патенти и наредба за служебните изобретения."
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Не може така. Трябва да бъде "Министерският съвет издава..."
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, това е безспорно, че текстът трябва да бъде "Министерският съвет издава...". Просто печатна грешка.
И аз поставям пред вас въпроса, след като в чл. 3 се реши Наредбата за реда за допускане на представители по индустриална собственост да се издава от Министерския съвет, макар да го има в чл. 3, този – 10 всъщност дава подзаконовите актове, които трябва да бъдата издадени, дали тук да не включим и тази наредба по чл. 3?
На мен ми се струва, че е уместно, при което текстът би следвало да звучи по следния начин: "Министерският съвет издава наредба за секретните патенти, наредба за служебнитет изобретения и наредбата по чл. 3 то този закон." (Реплики от блока на БСП и коалиция.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Младенова, заповядайте да уточните текста.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Поначало с този Закон за патентите ние допускаме, че ще има тези 148.3 наредби, които са изброени в този – 10. Но е възможно утрешното приложение на закона да наложи да се издават и други подзаконови нормативни актове извън този списък, който ние сочим днес.
Затова редно би било да кажем така: "Министерският съвет издава подзаконови нормативни актове във връзка с приложението на този закон - и може, за да акцентираме - необходимостта от тези... (Реплики.) Вижте, трябва да се каже обща формула, за да може да върши работа на практика. И това трябва да бъде така: "Министерският съвет издава - можем да кажем - правилници и, наредби по приложението - и изрично да посочим - по секретните..." (Реплики.)
Илко, не можеш да ги изчерпиш. Ето, можеш да кажеш: "Включително и наредба за секретните патенти и наредба за служебните изобретения". Аз пестях време тук, за да кажа. Ами ако се появи една наредба друга и е необходима как ние я вписваме? - Изменяме закона ли? Изрично не можеш да я предвидиш. Днес се разбрахме. 148.4
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Идеята на госпожа Младенова е общо взето вярна, но редакцията не е много сполучлива. Аз бих предложил следния текст: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет". Това е едно общо овластяване, което решава всички въпроси, а вън от това господин Ескенази, искам да Ви кажа, че Министерският съвет по силата на своето положение може да издава актове по приложението на закона и без това да е изрично казано в закона. Може! Може по силата на своето положение. Може, но не пречи, разбира се, една обща разпоредба на овластяване на Министерския съвет: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов. (Илко Ескенази и Велко Вълканов разговарят по текста встрани от микрофоните)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Но, това е едно противоречие ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля ви сега! ...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Не може Министерския съвет да издава актовете по приложението на закона и след това да кажете в друг текст ... ами то е същото ... една наредба е по изпълнението на закона ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да не водим дискусия от парламентарния микрофон и трибуна.
Господин Начев, Вие поискахте думата. Заповядайте за предложение по редакцията на този текст.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПт, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моето предложение до голяма степен съвпада с това, което проф.Вълканов току-що каза. Аз предлагам този – 10 да отпадне, а в – 13 да се добави "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на председателя на Патентното ведомство". (Реплики от залата)
Ясно е, че Министерският съвет ще носи отговорност за тези актове, които той е упълномощен да издава. Това е упоменато в текстовете, които вече приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Владислав Даскалов има думата също за предложение.
Вече сме на второ четене. Предложения, които принципно ВЙ/НП 149.1 променят закона не могат да се правят. Става дума за редакционни уточнения само.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги. Практиката на законодателната ни дейност напоследък е насочена по възможност по-малко да се дава ..., да бъде ограничена дейността на Министерския съвет в издаването на негови актове за прилагането на закони, които тук са гласувани. Тогава когато в този параграф се говори за два конкретни нормативни актове, те се посочват изчерпателно. С други думи законодателят не дава друга възможност на Министерския съвет да издава други нормативни актове. Може би за това тъкмо е ограничението, за да не се даде на Министерския съвет възможност въобще да издава нормативни актове така, както господин професорът каза. И понеже нашата законодателна дейност сега е съсредоточена именно в такава насока, ако законодателят счете, че това са нормативните подзаконови актове, които Министерския съвет изчерпателно най-много може да създаде, то нека да не му даваме друга възможност.
Затова аз предлагам текстът да стане такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Доколкото разбирам от дискусията ние даваме това, което е задължително за Министерския съвет, за да започне работа закона, а оттам нататък, ако той смята, че още нещо трябва да се приеме допълнително, той ще си го направи и има това право според закона.
И текстът тогава, който предложи господин Ескенази е най-точният и е в духа на закона.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Колеги, тук възникнаха две групи въпроси и аз предлагам дускусията да се раздели надве. Нека тук да решим какъв ще бъде обхватът на подзаконовите нормативни актове, а си има отделен параграф за изпълнението на закона.
Аз не споделям виждането, че когато има един общ текст и Министерският съвет изпълнява този закон, с това се получава генералното оправомощаване да издава всякакви нормативни актове, първо.
И второ, имайте предвид, че в този закон дори и да допуснем, че Министерския съвет ще издава подзаконови актове, ние тук го задължаваме тези три акта да издаде. Просто това не е предоставено на неговата преценка. Тези три акта ние тук пред149.2 виждаме, че трябва да бъдат издадени и те трябва да фигурират.
Следователно, оформиха се ... Аз си позволявам да резюмирам - две виждания по – 10.
Едното виждане е - Министерският съвет издава наредбата по чл.3 от този закон, Наредба за секретните патенти и Наредба за служебните изобретения. Това виждане почива на схващането, че Министерският съвет издава подзаконови актове по приложението на закон, само в рамките на това, което е оправомощен със съответния закон.
Второ виждане, същото изречение към което се добавя: "Както и други нормативни актове по приложението на този закон", с което разширяваме ...
Правилно ли съм резюмирал двете виждания? (Утвърдителни отговори от залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Така. По тези две виждания, да не разширяваме с други редакции, моля да се вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: То ще се вземе чрез гласуване, но, заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз смятам, че първата редакция си остава най-добрата, господин Ескенази, защото едно допълнително разширяване на текста е съвършено излишно Искам да посоча текста на чл.114 от Коституцията, който овластява Министерския съвет да извършва изпълнително-разпоредителна дейност.
Вижте текста: "Въз основа и в изпълнение на законите Министерския съвет приема постановление, разпореждане и решение. С постановление Министерския съвет приема и правилници, и наредби".
Значи, имаме една обща разпоредба конституционна, която овластява генерално Министерския съвет и без да е изрично овластен Министерският съвет, той може да прави това. Но, Вие сте съвършено прав, като имаме този текст в проектозакона, който сега обсъждаме, Министерският съвет ще бъде вече длъжен да издаде съответните нормативни актове. И това е смисълът на текста, а не да овластим Министерския съвет. Текстът трябва да задължи Министерския съвет да издаде актовете, а не да го овласти. Той е овластен вече от самата Конституция. 149.3
И аз смятам, че най-добре е да се каже наистина, че Министерският съвет трябва да издаде тези подзаконови актове и да остане след това текстът, с който овластяваме общото изпълнение да се осъществява от Патентното ведомство.
Това е най-доброто, според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, моля, заповядайте.
Гласуваме така уточненото предложение на текста на –10. Това е предложението, което е първоначално в текста с малката стилистична редакция.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: За да сме наясно какво гласуваме - така или иначе ние гласуваме един текст, по който мисля, че всички сме съгласни: Министерският съвет издава наредбата по чл.3 от този закон, Наредба за секретните патенти и Наредба за служебните изобретения. Това е безспорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И това гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Предлагам това да гласуваме и след това да видим дали ще гласуваме допълнението "и други".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на – 10, както бе докладван на народните представители.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 160 народни представители, за текста на – 10 - 158, против няма, въздържали се - 2. 149.4
Тъй като това, което бе направено тук като предложение, всъщност съвпада с текста на Конституцията, който цитира и народният представител Велко Вълканов, аз мисля, че няма смисъл изобщо да се поставя на гласуване.
С това този параграф е приет и преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ:"– 11. Този закон отменя:
1. Закона за изобретенията и рационализациите (обнародван в "Държавен вестник" бр.81 от 1968 г., изменения в бр.92 от 1969 г., бр.101 от 1971 г., бр.28 от 1982 г. и бр.56 от 1986 г.
2. Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения (обнародван в "Известия" бр.10 от 1961 г., "Държавен вестник" бр.81 от 1968 г.) Тук просто е пропуснато "изменение". Изменение в "Държавен вестник", бр.81 от 1968 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Гласуваме за текста на – 11 от законопроекта.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 164 народни представители, за – 11 163, против няма, въздържал се един народен представител.
Приема се.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: "– 12. Законът влиза в сила от 1 юли 1993 г.". Тук вероятно е по-добре да се каже "Този закон влиза в сила".
По този текст аз съм направил едно предложение - датата 1 юли да бъде 1 юни и съм го мотивирал с това, че един закон като патентния, търговския и така нататък, изискват известно време, за да влязат в сила. Те не могат нормално да влязат в сила три дни след публикуването им.
От друга страна обаче нашата практика в този парламент е колкото е възможно по-скоро законите да влизат в сила и ние не можем да се придържаме към срокове, които в страните с установено и развито законодателство се спазват, за да има един плавен преход между законите. Ето защо смята, че 1 юни е една достатъчна дата с максимални усилия законът да влезе в сила.
И още едно предложение. Към това да се добави "с изключение на чл.3". СБ/НП 150.1
Моля, да обърнете внимание, уважаеми народни представители, става дума за една законодателна техника, към която вероятно ще бъдем принудени да се придържаме и при други закони. По силата на този закон, ако приемем 1 юни, той влиза на 1 юни в сила. Още от следващия ден трябва да бъдат извършени действия пред Патентното ведомство, а няма основание да бъде издадена наредбата за представителите, която е изключително важна, тъй като особено чужденците нямат право да извършват сами действия пред патентното ведомство. Просто би се получил един срив на закона.
Ето защо предложението, което междупрочем аз консултирах с някои колеги, е законът да си влезе в сила от 1 юни, обаче чл.3, който урежда Наредбата за допускане на патентни представители, да си влезе по-нормалния ред, тоест, три дни след публикуването на закона. По този начин Министерският съвет ще има възможност за месец - месец и половина да издаде тази наредба, по нея да бъдат извършени допусканията, така че на 1 юни, когато трябва да бъдат извършени действия, които са с фатални срокове, вече всичко да премине по плавния ред.
Ето защо аз предлагам следната редакция: "Този закон влиза в сила от 1 юни 1993 г. с изключение на чл.3", като се подразбира, че чл.3 влиза в сила от нормалния срок, който е предвиден в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението на господин Ескенази едновременно за датата и "с изключение на чл.3".
Моля, гласуваме това предложение по – 12.
От общо гласували 154 народни представители, за този текст на – 12 са гласували 134, против 3, въздържали се 17.
Текстът се приема.
Заповядайте, господин Мулетаров, за обяснение на отрицателен вот.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз се страхувам че това предложение, което колегата Ескенази направи в последния момент, веднага да се прилага чл.3, а законът да влезе в сила от 1 юни, просто ще създаде практическа невъзможност, тъй като чл.3 има разпоредби, които са свързани със създаването на новите 150.2 структури. Така например, вижте: "Заявителят, патентопритежателят и всяко лице, което се отнася до този закон, има право да извърши действия пред Патентното ведомство". Патентното ведомство ще се създаде съгласно този закон на 1 юни.
Освен това в ал.3 се предвижда, че представянето по съдебни спорове на основание на този закон се осъществяват по реда на ГПК, а този закон няма да е влязъл още в сила.
Така че, като давам обяснение на отрицателния си вот, аз моля да прегласуваме текста, ако, разбира се, господин Ескенази се съгласи с тези възражения, тъй като този текст просто не може да бъде прилаган самостоятелно, извън цялостното прилагане на закона. Не е възможно. Моля да бъде прегласувано.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Какво предлагаш?
СПАС МУЛЕТАРОВ: Да отпадне изключението чл.3 да влезе преди това в сила. Това не е възможно.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: По този въпрос имахме между колеги от Законодателната комисия консултации. Не може да бъде издадена наредба и особено да бъдат осъществени по нея действия на основание на член, който не е влязъл в сила.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Но нищо не пречи Министерският съвет да си издаде наредбата. Да я подготви.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не може да се подготви, господин Вълканов, защото на 1 юни влиза в сила законът. На 2 юни Вие трябва да подадете една молба ...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: На 1 юни ще дам подготвената наредба.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Но не е достатъчно наредбата да влезе в сила. По нея има процедура, за да бъдат допуснати патентни представители. На 2 юни, на важния, фаталния срок, който ако не спазите, не можете повече да подадете заявка. Кой ще ви представлява? Това е проблемът.
А що се касае до това, което каза колегата Мулетаров по отношение на представителството в съда, няма никакви проблеми Този текст изобщо е само пояснителен. Както преди, така и сега представителството по ГПК пред съда си се осъществява от адвокати, които са си адвокати по Закона за адвокатурата. Този текст не предизвиква никакво смущение. 150.3
Следователно, единственото смущение, което може да възникне е, че с този закон ИНРА се преименува в Патентно ведомство и чл.3 казва, че трябва да се представят пред Патентното ведомство. Това е единственият проблем - наименованието.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Но Патентно ведомство няма!
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Патентното ведомство се създава от датата на влизане в сила на закона.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не се създава нова институция, само се променя наименованието. Това е. (Реплики от място на Велко Вълканов)
А, това, което подсказва господин Вълканов, е, че текстът, който се прие за наименованието на ИНРА, всъщност тогава може да бъде "с изключение на чл.3 и – 9". Тогава става.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Направо можем да кажем от еди коя си дата. (Реплики в БСП и коалиция)
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Вижте, това е предпоследния текст от закона. Мисля, че няма нищо страшно в това, тъй като става дума само за едно наименование и няма пречки действията, както е казано в чл.3, че се извършват пред Патентното ведомство това си е Институтът за изобретения и рационализации. Ако смятате, че трябва да бъде по-прецизен, тогава трябва да сложим и "Преименуването става три дни след влизане на закона в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Този текст само ще стимулира по-бързо да стане преименуването. Но тъй като е приет перфектно, всички разбраха за какво става дума и гласуваха.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Онзи ден бързахме и сбъркахме. Сега пак бързаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа, аз предлагам на Народното събрание да не въвежда един прецедент законът да влезе в действие след няколко месеца, а преди това отделна норма да вкараме в действие. Има един принцип, че законите влизат в действие, влизат в сила и ако се налага някакво изключение, то изрично се упоменава. А ние правим целия закон изключение, като оставяме една норма да действа според общото правило. Просто това е един безпрецедентен случай в досе150.4 гашната практика на Народното събрание. Абсолютно е ненуждо всичко това, което правим.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Изглежда не сме наясно. Ако това, което Вие предлагате, се приеме, това означава, че законът се минира. Това значи, че законът на 1 юни не може да действа. Не само това. Но ако вие имате нужда от защита, вие нямате възможността по никакъв начин да осъществите своята защита, при това в срокове, които изтичат и които съгласно този закон не могат да бъдат възстановявани. Това са трансформации и така нататък. Ако още критикуваме, да критикуваме, но да има конструктивни предложения. 150.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, въпросът е приключен. Преминаваме към – 13. Моля текста на –13. – 12 е вече приет. Законът влиза в сила от 1.I.1993 г. с изключение на чл.3.
Преминаваме към – 13.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: – 13: "Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Моля, господин Аджаров. Моля, седнете си на местата. Също госпожа Младенова. В момента гласуваме – 13. Гласуването тече. Председателят също гласува за него.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 165 народни представители, за текста на – 13 158, против няма, въздържали се 7. Приема се. Сега се връщаме назад към отложения от вчера чл. 29 на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ако си спомняте, по чл.29 беше направено възражение, че ал.1 и ал.3 всъщност възпроизвеждат това, което се съдържа в Гражданско-процесуалния кодекс - за обезпечаване на доказателства и реда за тяхното събиране и тъй нататък. Отложихме гласуването на текста, тъй като трябваше да се види при това положение какво ще е неговото съдържание и заглавието на самия текст. Законодателната комисия предлага чл.29. Заглавие "Тежест на доказване" и сегашната ал.2 става алинея единствена със следното съдържание, без промяна: "Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл.19, ал.4, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов", тоест не променяме нищо. Остава ал.2 от сегашния текст като единствена. Заглавието на текста е: "Тежест на доказване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста и заглавието на чл.29 с неговата единствена алинея. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 163 народни представители, за текста на чл.29 142, против един, въздържали се 20 народни представители. Приема се.
С това Законът за патентите е приет на второ четене. (Ръкопляскания) Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Моля, господин Джеров. БП/НП 151.1
РЕПЛИКА ОТ БАЛКОНА: Позволете ми да благодаря от името на 200-хилядната армия на изобретателите и рационализаторите. Този закон очакваме 12 години. (По-нататък не се чува. Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, минаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, трябва да минем към – 7, който визира чл.193а. Член 193а се изменя така - предлага се ново съдържание: "Прокурорът може да раздели следственото дело:
1. при условията на чл.31а;
2. когато е образувано за множество престъпления и това затруднява или забавя предварителното производство".
Това е предложеният текст. Чета тук, че има предложения от госпожица Велислава Дърева по чл.193а, т.2 да отпадне. Би трябвало тя да защити позицията си, за да може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожица Дърева? Няма я.
Заповядайте, Ана Караиванова. 151.2
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю. Прокурорите и за адвокати стават.
Аз моля да се провери стенограмата. Миналия път ние гласувахме този текст. Аз добре си спомням, че гласувахме този текст и след него отложихме разискванията по искане на господин Маргарит Мицев, за да дойдат министрите на вътрешните работи и на правосъдието и да се произнесат. Моля да се провери стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И за днешното заседание поканихме Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. От правосъдието обещаха, че ще изпратят заместник-министър, но никой не е пожелал да влезе в залата. Господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поканени са, но както виждаме никой няма.
Сега, ако ми дадете думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Понеже това е един законопроект, който гледаме веднъж на месец, действително може да е станала някаква грешка. В момента ще направим проверка, но за да не се получи дублиране, което ще бъде нередно от всякаква гледна точка, аз предлагам да оставим за момент – 7, докато се провери, и да минем към – 8, който предлага: в чл. 196, ал. 2, думите "Главно следствено управление" се заменят с думите "Национална следствена служба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предполагам предложения по този параграф няма.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма нищо към него дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви режим на гласуване. Гласувайте за – 8. Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 140, за приемането на – 8 - 140. Параграфът се приема единодушно.
Имате думата за – 9, господин Джеров. ВТ/ЗТ 152.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, много.
– 9. Чл. 199, ал. 2 се изменя така: "Когато следователят поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни следствени действия".
Това е съдържанието, господин председателстващ. По него няма постъпили предложения до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи? Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Ана Караиванова - 31.Ямболски избирателен район, БСП и коалиция.
Колеги, аз не се противопоставям на приемането на този текст, тъй като въпросът твърде много се политизира и се твърди някъде, че се бави този кодекс, измененията в който ще допринесат страшно много в борбата с престъпността и излизането от катастрофалното положение, в което тя се намира.
Бих искала да ви прочета, виждам, че никой от вас няма основния текст, за да видите колко много той ще допринесе този текст. На основните по-нататък ще се спра.
Сегашната ал. 2 е: "Следователят може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие при извършване на отделни следствени действия".
Сега променяме "може да поиска" и изведнъж: "когато следователят поиска органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни...".
Ако считаме, че органите на Министерството на вътрешните работи само с едно "длъжни", а не с техния опит, не с тяхното майсторство, не с тяхното желание и отговорност да разкриват престъплението, само с една думичка "длъжни" в Наказателнопроцесуалния кодекс, ние ще подобрим борбата по разкриваемостта и ще започне това задръстване в следствието да се отпушва и делата да вървят към съда, аз мисля, че твърде много се лъжем.
И тези, които очакват промените в Наказателно-процесуалния кодекс да ги улеснят в работата им, ще останат отново излъгани. 152.2
Не се противопоставям на текста, но вижте колко е излишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други изказвания? Не виждам.
Много Ви моля, режим на гласуване. Гласувайте за изменението, предвидено в – 9.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 148 народни представители, за приемането на – 9 са гласували 123, против - няма, въздържали се - 25. Параграф 9 се приема.
Имате думата за – 10.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Минаваме към – 10.
Чл. 209, ал. 3 се изменя така:
"Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението. Ако участието на защитник не е задължително и обвиняемият е имал достатъчно време да го ангажира, неявяването му не е основание да се отложи предявяването на обвинението".
Това е предложения – 10. Към него не са постъпили предложения. Струва ми се, че тук не би трябвало да имаме различия, защото се охраняват интересите и на обвиняемия, и на следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желание за изказване няма. Ако обичате, обявете режим на гласуване.
А, проф. Михайлов, извинявайте. Заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, поначало този текст може да се приеме, но трябва да се направи още едно уточнение.
Във второто изречение на ал. 3, чл. 209 се казва: "Ако участието на защитник не е задължително и обвиняемият е имал достатъчно време да го ангажира, неявяването му не е основание да се отложи предявяването на обвинението".
Но дали само времето е фактор за ангажирането на защитник? Може да е имал време, но защитникът просто да е бил възпрепятстван по обективни причини. И според мен по този начин се 152.3 ограничава правото на обвиняемия на защитник. И затова, ако ще трябва да се приема второто изречение, би трябвало да се добави още: "Ако участието на защитник не е задължително и обвиняемият не го е ангажирал по неуважителни причини, неявяването му тогава може да е основание да не се отлага предявяването на обвинението".
Ето защо господин председателстващ, аз моля да се предложи един коректив за гласуване на този текст, тъй като изразът "имал достатъчно време да го ангажира" не е достатъчен да гарантира правото на защитник на обвиняемия. Може би трябва да го формулирамв точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, формулирайте го и го предайте на господин Джеров.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: "Ако участието на защитник не е задължително и обвиняемият не го е ангажирал без основателни причини, неявяването му не е основание...". Значи вместо изразът "има достатъчно време да го ангажира", да се добави: "не го е ангажирал без основателни причини". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря и аз проф. Михайлов. Владислав Даскалов има думата. 152.4 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В текста под "защитник" не се разбира, господин професор Михайлов, ангажираният вече защитник, а се разбира въобще защитник. И затова е перфектен текстът, като казва за времето, че е имал достатъчно време да го ангажира. С други думи тогава, когато вече заподозреният, обвиняемият е имал защитник, даже и го е ангажирал, тук не става дума за адвоката "Х", тук става въпрос въобще за защитник поради простата причина, че ангажираният адвокат "Х" може в същото време да е възпрепятстван и да не може да се яви при предявяването на следствието. Но ако обвиняемият има достатъчно време да си ангажира въобще защитник, то тогава се прилага ал.3 на чл.209.
Затова, според мен съвсем правилен е текстът и аз предлагам да го гласуваме така, както е предложен. Тук се охранява именно процесуалната икономия и времето за предявяването на следствието от страна на следствените органи. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Даскалов!
Има думата Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз мисля, че тук ние нещо грешим и искам да го споделя с вас. Така, както е текстът: "Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението", излиза, че винаги и да е задължително, и да не е задължително, трябва при първото неявяване на защитника да има второ насрочване на предявяване на обвинението. А очевидно не е това целта на текста и аз моля господата Михайлов, Мулетаров, които работят това, да ме поправят ако греша.
Защото второто вече казва, че ако участието на защитник не е задължително и ако е имал достатъчно възможност, тогава не се отлага. Излиза, че ще се отлага не във всички случаи при първо неявяване на защитник, а само когато е задължително и не е имал време.
И ако това е идеята на съставителите на текста, аз предлагам една друга редакция, която е по-точна: "Когато участието на защитник е задължително и обвиняемият не е имал достатъчно време, или обвиняемият не е имал достатъчно време да ангажира защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението". НЧ/ВР 153.1 Ако това е идеята на закона, това е по-доброто решение, отколкото едното изречение и другото, които лично аз някак си не разбирам много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, когато има задължителна защита и се яви без защитник, и не може да ангажира, се назначава служебен защитник. Това е задължителността на института.
Имате думата, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, сМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благорадя! Идеята, която излага колегата Гоцев, е в досега съществуващата ал.3 на чл.209. Тя според мен е по-добре формулирана, така, както забеляза и той.
Досега съществуващата ал.3 гласи така: "Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник". Това пък второто "или" е за случаите, когато не е задължително, но не е могъл своевременно да упълномощи.
Така че сегашната алинея е по-добра и тази алинея не внася нищо ново. Напротив, виждате, внася една неяснота в предложението.
Не бих искала да се изказвам по всяка алинея, затова не взех отношение. Но новата редакция е по-лоша и внася повече объркване. Затова аз съм да се гласува против нея. Досегашната редакция беше по-добра.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Поради това, че наказателно право не съм работил, аз не знаех текста на тази алинея, но след това, което казва колежката Караиванова, очевидно действащият текст е по-добър и няма никаква неяснота в него.
Предлагам да отпадне новата алинея.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук има два въпроса, които трябва да бъдат решени. Единият въпрос е предложението на професор Михайлов с оглед на някои моменти за връзката между обвиняемия и защитника и предложението на Законодателната комисия.
Действително, че като разсъждаваме, сега действащият текст е по-точен и по-прецизен. Аз изразявам моето лично мнение, че ако остане чл.209 от Наказателно-процесуалния кодекс без промени, това ще бъде по-добре и по-точно. Сега действащият 153.2 текст е по-точен и по-добър. Изразявам лично мнение. Естествено вие сте тези, които с гласуването ще решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При това положение има три предложения. Да гласуваме най-напред предложението за отхвърляне на основание чл.54. Професор Михайлов оттегля своето предложение и се присъединява към предложението да не се приема този текст. Да не се приема предложението на Законодателната комисия.
Поставям на гласуване направеното предложение, съдържащо се в следното: да не се приеме предложението на Законодателната комисия. По този начин остава да действа старият текст, който има по-добра...
Ако обичате, режим на гласуване, гласувайте за това предложение!
Гласували общо 166 народни представители. От тях 160 - за, няма против, 6 - въздържали се.
При това положение остава старата редакция на чл.209, ал.3.
Имате думата за – 11, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 11. В чл.210, ал.1 се добавя изречение второ. То има следното съдържание: "На разпита може да присъства защитникът му".
Предложения до този момент не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Думата поиска народният представител Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам текста на – 11 също да отпадне. Той е напълно излишен. И ще ви прочета два от текстовете на сега действащия Наказателнопроцесуален кодекс.
Член 210, ал.1 в момента гласи: "След като предяви обвинението, следователят пристъпва незабавно към разпит на обвиняемия" и го свързваме веднага с чл.75 от Наказателно-процесуалния кодекс "Права на защитника", където е казано в последното изречение: "Защитникът има право да присъства на всички следствени действия".
Защо е необходимо да изброяваме едно по едно това, което сега се предлага в – 11. На разпита може да присъства защитникът му. Член 75 го казва: "Защитникът има право да присъства на 153.3 всички следствени действия". Излишно е да обременяваме Наказателно-процесуалния кодекс с изброяването на тези разпоредби. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, в Народното събрание се намира главният секретар на Министерството на вътрешните работи полковник Богацевски. Тъй като министърът е в Англия, той желае, ако вие разрешите, да присъства при приемането на измененията на Наказателно-процесуалния кодекс.
Затова, които са съгласни да присъства полковник Богацевски, моля да гласуват.
Гласували общо 149 народни представители. От тях 123 - за, 13 - против, 13 - въздържали се.
Моля, квесторите, покането полковник Богацевски да присъства в залата.
По – 11... Народният представител Александър Сталийски има думата. 153.4 АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С две думи. Това, което колегата каза преди мен, е абсолютно правилно. В НПК пределно ясно е казано това, което сега се каза. Нещо повече аз ще добавя.
В единия случай се казва "може". Ние, практикуващите юристи, знаем какво значи "може", тоест, не може.
Текстът да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Сега след предложението и станалите разисквания аз се присъединявам към направеното предложение. Защото в чл. 75, ал. 1 от НПК, последното изречение казва: "защитникът има право да присъствува на всички следствени действия". И като го свържем - на разпита може да присъствува защитникът, това е едно следствено действие или тук нищо ново не казваме.
При това положение няма защо да правим промяна в името на промяната.
Личното ми предложение е да отпадне предложението за промяна в НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Както при предишния параграф, оформят се две предложения. Едното е предложението на Законодателната комисия и второ е предложението на народния представител Любомир Начев, подкрепено от народния представител Александър Сталийски, да не бъде приемано предложението на Законодателната комисия.
В – 54 на нашия правилник това предложение се охарактеризира като предложение за отхвърляне. Затова така ще го поставя на гласуване. Които са за отхвърляне предложението на Законодателната комисия, моля да гласуват. Обявете режим за гласуване.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От гласували общо 165, за предложението да отпадне предложението на Законодателната комисия - са гласували 163, против - няма, въздържали се - 2.
Отпада предложението на Законодателната комисия. Остава старият текст на чл. 210, ал. 1. 154.1 РД/ВЙ
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. И няма нищо по-добро, когато работим професионално в залата и взаимно си помагаме да бъде по-добра редакцията.
Сега, господин председател, позволете ми да се върнем към – 7, с който започнахме. Нашата колежка, госпожа Караиванова, направи възражението, че този текст е гласуван. Аз го поставям повторно на гласуване.
Междувременно намерихме протокола от нашето заседание на 9 март, от който виждаме, че този параграф е само докладван, но не е гласуван. Веднага след него е направено предложение за отлагане.
При това положение моля да се върнем на – 7 и да гласуваме за чл. 193. Просто ще ви припомня. Законодателната комисия предлага ново съдържание на чл. 193: "Прокурорът може да раздели следственото дело:
1. при условията на чл. 31а;
2. когато е образувано от множество престъпления и това затруднява или забавя предварителното производство."
Това е нашето предложение.
Направено е и предложението да отпадне т. 2 или чл. 193 да има едно изречение и само първа точка. Ако бъде прието отпадането на точка втора, ще се образува едно единствено изречение.
При това положение моля да поставите на гласуване първо, предложението за отпадане на т. 2 към предложения член 193, а според изхода от това гласуване вече ще минем нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Владислав Даскалов иска думата. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Този текст от законопроекта, доколкото си спомням, беше предложен от практикуващите юристи, особено следователи. Поради това... и то изключително и отново, както и предният път, говори изключително само в интерес на тяхната ефективна работа и в и нтерес пак на процесуална икономия.
Ако съществува т. 2 на предложения законопроект при тези условия, тогава когато е затруднено предварителното производство, тогава ще се даде възможност обвинението да бъде разделено. 154.2
Затова ви моля, уважаеми колеги, да гласувате и за т.2 така, както е по проекта, и така, както Законодателната комисия я е предложила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ана Караиванова, имате думата за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колега Даскалов, този текст може да е предложен от практиците, но аз не знам какво са виждали в него, защото досега съществуващия текст постановява, че прокурорът може да раздели предварителното производство при условията на чл. 31а. Тоест, когато лица в съучастие, множество лица са извършили престъпление, не могат всичките да се дадат, както четох наскоро срещу 150 души подсъдими или пък Софийският градски съд 40 му се виждаха много и не можеше да намери зала, можеха да се делят "на парче", грубо казано. Тоест, едни обвиняеми в един процес, другите в други, въпреки че един друг текст създава някакви затруднения. Така че това правило съществува. Тази процесуална възможност съществува. Това че някой не я знае и я ното изменение вече се твърди, когато е образувано за множество престъпление и това забавя, тоест, разбира се, че когато е обра- азувано против едно лице. И когато го хванат, че е извършил убий- ство, единият следовател ще каже - аз ще си гледам само убийството, кражбите, който ги е извършил - няма, защото това ме затруднява. Ще му образува дело за кражби.
Друг, който го е хванал, някъде другаде за отнемане на моторно превозно средство, ще каже: аз ще гледам само отнемането на моторното превозно средество и няма да гледам другите, защото ще ме затруднява. И никаква процесуална икономия няма да създадем по този начин, а ще създадем разцепване на делата, с което пък ще повредим интересите на подсъдимите, защото, освен от материална гледна точка ще трябва да платят за отделните дела много повече хонорари. Моите уважения към защитниците, но освен това няма да може цялостно да се разгледа в един процес престъпната му дейност. Ние ще трябва непрекъснато да го влачим по съдилища. По едното дело в едното съдилище, по другото 154.3 в другото съдилище, по третото... В един момент е в съдилището, в друг момент да е викан в Следствието и няма да го оставим на мира този човек.
Така че ние в определен смисъл нарушаваме правата на обвиняемия, колкото аз да твърдя, че и правата на жертвите имат превес, но би трябвало да намираме разумния баланас.
Затова текст за съучастниците, когато са множество лица, има. С този текст ние влошаваме правата на обвиняемия. Създаваме процесуално разхищение. Не възпитаваме следователят да изчерпи цялата престъпна дейност на едно лице, когато го разкрие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Караиванова.
За дуплика думата има господин Даскалов. 154.4 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Пак катот изхождаме, уважаеми колеги, от практиката, ще си позволя да дам следващият пример и ще бъда изключително доволен, ако господин министърът вземе становище по този въпрос, защото действително практикуващите юристи държат много този текст да бъде приет.
Тогава, когато... не можем да искаме добросъвестност от подсъдимия. Това не можем да го искаме, нали?!
Тогава, когато един подсъдим даже и умишлено започва да признава извършването на престъпления, които не е консумирал, - извинете, подследствен - даже и в този момент той няма ли да затрудни следствието? Що го затрудни! Умишлено ли ще го затрудни? Ще го затрудни умишлено, разбира се. И следователят по едно вече приключило обвинение няма да може да приключи следствието и ще трябва едно по едно всички онези престъпления, в които самият обвиняем се уличава наново и наново да се образуват следствени действия.
И затова именно нека да се даде..., защото тук изрично се казва: "или забавя предварителното производство". С други думи, това е основното, това е критерият. Нека да дадем на следователя възможността той да прецени забавя ли се, не се ли забавя. Ако не се забавя - той ще направи необходимото. ко се забавя - тогава ще го раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Даскалов. Професор Михайлов искаше думата.
Професор Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми господин главен секретар на Министерството на вътрешните работи!
Аз и миналия път се изказах, че предложението за изменението на чл. 193а, точка 2 трябва да отпадне, понеже въпросът за точка 1 е решен в сега действуващият НПК и изобщо трябва да отпадне този параграф.
Кои са съображенията? Казано е: "когато е образувано за множество престъпления". Дами и господа народни представители, под множество престъпления по раздел 4 на глава втора от 155.1 ВЙ/ВЙ общата част на Наказателния кодекс се разбират съвкупност от престъпления и рецидив. Тук като изключение от множество престъпления се разбира и продължаваното престъпление, посочено в чл.26 от същия раздел и случаите на усложнени престъпления, посочени в особената част на Наказателния кодекс. Следователно, с този текст се дава право не само когато има съвкупност от престъп ления, но и когато има рецидив, и когато има усложнено престъпление да се раздели следствието и да се разглежда отделно.
Възможно ли е това? Ако не можем да се разберем на юридически език, аз бих ви направил едно сравнение, миналият път господин Карев ме слушаше с голямо внимание, с лекарите. Това все едно значи да има множество болести и да кажем, че лекарят има право да раздели лекуването на една по-лека болест и да остави по-тежката болест. Нещо повече, той има право да лекува по-леката болест с противопоказни лекарства за по-тежката болест.
Може ли сега - имате едно длъжностно присвояване и едно документно престъпление. И да кажем, документното престъпление е твърде сложно - трябват експертизи, затруднява... ами, документното престъпление може да е улеснило длъжностното присвояване и да бъде съставено длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 2 и как ще се прецени по-нататък при множество престъп ления, при съвкупност от престъпления обществената опасност на престъпния деец, когато се разделят следствията и поотделно се преценява всяко престъпление? При съвкупност от престъпления се определя наказание за всяко престъпление отделно и се налага най-тежкото от тях, но при определяне на наказанието за всяко престъпление се взема предвид, че е извършил и други престъпления. Даже и за лекото престъпление ще се вземе предвид, че е извършил тежко престъпление, следователно вие лишавате съдът от възможност да индивидуализира наказанието съобразно броят на престъпленията и степента на обществена опасност на дееца.
Ето защо аз смятам, дами и господа народни представители, че този текст е написан непрофесионално и затова аз предлагам да гласувате против него.
Впрочем, правя предложение, господин председател, да поставите най-напред на гласуване да се отхвърли – 7, изменението на чл. 193а от Наказателния кодекс. 155.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин професор.
Има думата Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателстващ, след аргументите на господин професор Михайлов аз правя процедурно предложение този текст да се върне в Законодателната комисия.
Лично аз се убедих от това, което се каза, че когато има продължавано престъпление, няма как да го разделиш, а "множества престъпления" обхваща и продължаваното престъпление. Заедно с това в интерес на обвиняемия е тогава, когато за много различни неща го съдят, без да е продължавано престъпление, когато те нямат връзка едно с друго... Аз изхождам и от времето, когато гледах наказателни дела - един го съдят за едно много тежко престъпление, което не е извършил и с което лесно ще се докаже, че не го е извършил, а му нанизват поредица други престъпления, за което го държат в затвора с месеци. Той има интерес по-бързо да свърши едното, затова аз ви моля да го върнем това нещо в Законодателната комисия и една прецизна формулировка да реши въпросите в полза и на обвиняемия, и на обвинението по начин, който е най-целесъобразен. (Шум и реплики в залата.)
Ами аз цял живот съм бил адвокат и за обвиняемия мисля, защото вярата в правосъдието се изгражда от това дали обвиняемият основателно или неоснователно е подведен да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Гоцев.
Други желаещи, или да формулирам предложението?
Направени са три предложения...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Процедурното - най-напред!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението за отлагане е на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 - за следващото заседание, като дотогава Законодателната комисия... Но преди това е направено предложение за отхвърляне по т. 1 и това е за отхвърляне на ал. 2 - да се отхвърли предложението на Законодателната комисия по ал. 2.
Заповядайте, господин Михайлов. 153.3
Заповядайте, господин Михайлов. 155.3 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Пак катот изхождаме, уважаеми колеги, от практиката, ще си позволя да дам следващият пример и ще бъда изключително доволен, ако господин министърът вземе становище по този въпрос, защото действително практикуващите юристи държат много този текст да бъде приет.
Тогава, когато... не можем да искаме добросъвестност от подсъдимия. Това не можем да го искаме, нали?!
Тогава, когато един подсъдим даже и умишлено започва да признава извършването на престъпления, които не е консумирал, - извинете, подследствен - даже и в този момент той няма ли да затрудни следствието? Що го затрудни! Умишлено ли ще го затрудни? Ще го затрудни умишлено, разбира се. И следователят по едно вече приключило обвинение няма да може да приключи следствието и ще трябва едно по едно всички онези престъпления, в които самият обвиняем се уличава наново и наново да се образуват следствени действия.
И затова именно нека да се даде..., защото тук изрично се казва: "или забавя предварителното производство". С други думи, това е основното, това е критерият. Нека да дадем възможност на следователя възможността той да прецени забавя ли се, не се ли забавя. Ако не се забавя - той ще направи необходимото. Ако се забавя - тогава ще го раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Даскалов.
Професор искаше думата. Професор Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми господин главен секретар на Министерството на вътрешните работи!
Аз и миналия път се изказах, че предложението за изменението на чл. 193а, точка 2 трябва да отпадне, понеже въпросът за точка 1 е решен в сега действуващият НПК и изобщо трябва да отпадне този параграф.
Кои са съображенията? Казано е: "когато е образувано за множество престъпления". Дами и господа народни представители, под множество престъпления по раздел 4 на глава втора от 155.1 ВЙ/ВЙ общата част на Наказателния кодекс се разбират съвкупност от престъпления и рецидив. Тук като изключение от множество престъпления се разбира и продължаваното престъпление, посочено в чл.26 от същия раздел и случаите на услолжнени престъпления, посочени в особената част на Наказателния кодекс. Следователно, с този текст се дава право не само когато има съвкупност от престъп ления, но и когато има рецидив, и когато има усложнено престъпление да се раздели следствието и да се разглежда отделно.
Възможно ли е това? Ако не можем да се разберем на юридически език, аз бих ви направил едно сравнение. Миналият път господин Карев ме слушаше с голямо внимание, с лекарите. Това все едно значи да има множество болести и да кажем, че лекарят има право да раздели лекуването на една по-лека болест и да остави по-тежката болест. Нещо повече, той има право да лекува по-леката болест с противопоказни лекарства за по-тежката болест.
Може ли сега - имате едно длъжностно присвояване и едно документно престъпление. И да кажем, документното престъпление е твърде сложно - трябват експертизи, затруднява... ами, документното престъпление може да е улеснило длъжностното присвояване и да бъде съставено длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 2 и как ще се прецени по-нататък при множество престъп ления, при съвкупност от престъпления обществената опасност на престъпния деец, когато се разделят следствията и поотделно се преценява всяко престъпление? При съвкупност от престъпления се определя наказание за всяко престъпление отделно и се налага най-тежкото от тях, но при определяне на наказанието за всяко престъпление се взема предвид, че е извършил и други престъпления. Даже и за лекото престъпление ще се вземе предвид, че е извършил тежко престъпление, следователно вие лишавате съдът от възможност да индивидуализира наказанието съобразно броят на престъпленията и степента на обществена опасност на дееца.
Ето защо аз смятам, дами и господа народни представители, че този текст е написан непрофесионално и затова аз предлагам да гласувате против него.
Впрочем, правя предложение, господин председател, да поставите най-напред на гласуване да се отхвърли – 7, изменението на чл. 193а от Наказателния кодекс. 155.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин професор.
Има думата Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Уважаеми господин председателстващ, след аргументите на господин професор Михайлов аз правя процедурно предложение този текст да се върне в Законодателната комисия.
Лично аз се убедих от това, което се каза, че ко гато има продължавано престъпление, няма как да го разделиш, а "множества престъпления" обхваща и продължаваното престъпление. Заедно с това в интерес на обвиняемия е тогава, когато за много различни неща го съдят, без да е продължавано престъпление, когато те нямат връзка едно с друго... Аз изхождам и от времето, когато гледах наказателни дела - един го съдят за едно много тежко престъпление, което не е извършил и с което лесно ще се докаже, че не го е извършил, а му нанизват поредица други престъпления, за което го държат в затвора с месеци. Той има интерес по-бързо да свърши едното, затова аз ви моля да го върнем това нещо в Законодателната комисия и една прецизна формулировка да реши въпросите в полза и на обвиняемия, и на обвинението по начин, който е най-целесъобразен. (Шум и реплики в залата.)
Ами аз цял живот съм бил адвокат и за обвиняемия мисля, защото вярата в правосъдието се изгражда от това дали обвиняемият основателно или неоснователно е подведен да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Гоцев.
Други желаещи, или да формулирам предложението?
Направени са три предложения...
Реплики от залата: процедурното - най-напред!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението за отлагане е на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 - за следващото заседание, като дотогава Законодателната комисия... Но преди това е направено предложение за отхвърляне по т. 1 и това е за отхвърляне на ал. 2 - да се отхвърли предложението на Законодателната комисия по ал. 2.
Заповядайте, господин Михайлов. 153.3
Заповядайте, господин Михайлов. 155.3
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз се извинявам, нека се приеме като реплика, господин председател, коректно е най-напред да се постави на гласуване процедурното предложение, а след това предложението за отхвърляне на текста. Това е коректното.
Но аз искам отново да ви убедя и господин Гоцев да го оттегли, защото никаква полза няма да има да го връщате в Законодателната комисия. По-добре е да го отхвърлим сега. И без това чакаме нов проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, а там ако можем нещо да решим, ще измислим. Но засега аз не виждам нищо, което може да помогне.
Ако държите обаче толкова, подложете го на гласуване. Коректно е най-напред, господин председател, да се гласува процедурното предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърът на правосъдието господин Мишо Вълчев.
МИНИСТЪР МИШО ВЪЛЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Бих си позволил да подкрепя това предложение за връщането на този текст в Законодателната комисия, защото не бих могъл да кажа, че едното предложение е основателно, а другото не е. Ние трябва да изберем от двете различни предложения това, което би могло да бъде най-полезно за следствието и въобще за наказателния процес.
Така че има място за дообсъждане на този текст и аз подкрепям предложението да бъде върнат в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
На основание чл. 54, точка 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването до следващото заседание, през което време Законодателната комисия да си каже още веднъж думата.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 176 народни представители, за отлагане на гласуването и връщането на – 7 за ново обсъждане в ЗаконоСБ/КП 156/1. дателната комисия са гласували 167, против 2, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Господин Джеров, – 12.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В – 12 се предлага едно допълнение към ал. 1 на чл. 220а. Сега действащият текст е "при спряно предварително следствие следователят взема мерки за разкриване на извършителя на престъплението лично", предлага се да се добяват думите "и чрез органите на МВР".
За да го формулирам, чл. 220а, ал. 1 след думата "лично" се добавят дубите "и чрез органите на МВР".
Няма постъпили предложения. Струва ми се, че това е едно полезно изменение в НПК и гласуването му ще подобри закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, гласувайте за предложението на Законодателната комисия, което е единствено.
От общо гласували 161 народни представители, за 161, против няма, въздържали се няма.
Консенсус, господа!
Параграф 12 се приема единодушно.
Имате думата, господин Джеров, за – 13.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 13 с две пояснения и ще ви кажа предложението. Когато неучастващите в съдебното производство лица нарушават реда в съдебната зала, засега глобата е до 40 лв. С предложеното изменение се създава възможност глобата да бъде до 400 лв. Много естествено, че сумата от 40 лв. нищо не означава.
И, конкретно предложението: в чл. 266, ал. 4 думата "40" се заменя с думата "400".
И тук няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля, гласуваме за предложението на Законодателната комисия.
Общо гласували 157, за 157, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема – 13.
Ако обичате, господин Джеров, – 14.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 14. В чл. 277, ал. 1 се създава нова точка 3 със следното съдържание: "Те са 156/2. дадени в присъствието на защитник и между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие". Това е предложението на Законодателната комисия.
Постъпило е предложение за отпадане, т.е. да не се изменя текстът. Авторът на предложението е господин Дако Михайлов. Не го виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Гоцев. 156/3. ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми дами и господа! Връщам се на един текст, срещу който адвокатурата се е борила през всички тези 45 години. Това означава подсъдимият в някакъв момент, без защитник или със защитник, не винаги това е от най-голямо значение, прави признания. След това в съдебно заседание, освободен от страха, се отрича от признанията си. И този текст казва, че се четат показанията на следствието, които да се ценят заедно с устните му показания. В миналото практиката беше, че винаги се приемаха показанията на следствието. Този текст - срещу него винаги адвокатурата се е борила. Той се премахва, аз даже отидох да попитам дали е и кога е станало това, не го помня. И сега с изненада виждам, че се иска връщането на този текст. Прав е колегата Дако Михайлов, аз мисля, че в едно съвременно наказателно-правно процесуално законодателство не може и не бива да се използват показания на подсъдимия, където и да са дадени, когато и да са дадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изменението е от 1990 г. Благодаря Ви, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Аз не зная от кога е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Народният представител Любомир Начев има думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, очевидно, че тук отново се сблъскват вижданията на представителите на следствието и на защитата. Трябва да се намери този компромисен резултат, който в края на краищата удовлетворява интересите на правосъдието като цяло. И в този смисъл аз смятам, че текстът на – 14 трябва да бъде подкрепен, тъй като в него се казва, че показанията ще бъдат прочетени в съдебната зала тогава, когато те са дадени в присъствието на защитник и между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие има съществено противоречие.
Уважаеми колега Гоцев, след като тези показания обвиняемият ги е дал на предварителното следствие в присъствието на своя адвокат, защо тогава той трябва да се отрича от тях по време на съдебното следствие. Очевидно, че тук се правят опити за изопачаване на обективната истина. И в този смисъл текстът, който предлага Законодателната комисия, е по-добър. Той защитава интересите на правосъдието и аз приканвам уважаемите колеги СМ/ВР 157.1 народни представители да подкрепят предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Начев, може ли председателстващият един въпрос към Вас?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Разбира се, ако ми го задава в качеството си на председателстващ Народното събрание, а не на адвокат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вземете отношение по следния случай. Има два вида защитник - служебен защитник, и ангажиран защитник. И при наличието на служебния защитник, който не се познава с обвиняемия, ще четете ли пак показанията. Това ли предлагате?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Професионално не съществува разлика между задълженията на служебния защитник и защитника, който е избрал обвиняемият. Адвокатът е длъжен да спазва стриктно изискванията на своята адвокатска професия и морал. Те са еднакви както за служебния защитник, така и на този, който е стъпил в процеса по желание на обвиняемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За Вас няма значение, въпросът е за доверието. Господин Начев, реплика ли беше Вашето, как го третирате? Изказване. Реплика има господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, вижте какво, нека този, който е бил следовател, добросъвестно да каже защо подсъдимият признава пред следователя, а не признава пред съда. Толкова са примерите на процеса. Още едно нещо. В присъствието на адвоката при следователя е части от часа. А присъствието на следователя при подсъдимия е месеци и дни, и нощи. Не може въздействието, което следователят е направил на подсъдимия през тези дни и нощи, да бъде забравено от петминутното присъствие на адвоката при него, тогава, когато е в залата. И нека да не си забравяме процеси, какъвто беше например с убиеца на касиерката, при който подсъдимият продължаваше и в цялата първа инстанция да признава, и го осъдиха на смърт за неговите признания. И го убиха. И след като той само във Върховния съд си отрече признанието. И след това се намери действителният убиец на касиерката. Вие преценете като бивш следовател, какво е било поведението на онези следователи, които са накарали този човек да признава дори в съдебно заседание. Аз просто Ви моля този текст да не се приема. 157.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Любомир Начев, още една реплика, извинявайте! Имате думата, господин Даскалов!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Каква е целта фактически на прочитане, какъв е ефектът по-скоро от прочитането на показанията на обвиняемия, дадени пред следствието, за да се констатират противоречията? Ами за да се даде по-голяма тежест на едните или на другите. И се пита в задачата, с прочитането на показанията, дадени пред следствието, чия тежест иска да се даде. На кои показания? Винаги или много често на тези, които са дадени на следствието. Доказателствен материал ли е дадените при следствието показания? Доказателствен материал ли е? Доказателство ли са показанията, дадени в съдебното заседание? Също са доказателство. Нека страните в процеса да ги ценят и накрая съдът да ги преценява и той да решава. Всичкото това е в папките на делото. Но със самото прочитане вече се акцентува върху достоверността на показанията на обвиняемия, дадени пред следствието. Това винаги се е целяло и на това сме били свидетели като адвокати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Даскалов. Право на дуплика има и Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Уважаеми колега Гоцев, това, което Вие казахте, ми прозвуча твърде тревожно. Защото то съдържа в себе си презумпцията, че показанията, дадени от обвиняемия по време на предварителното производство, винаги са изтръгнати с насилие, заплаха и вследствие на условията, в които той е бил поставен. Аз с тази позиция категорично не мога да се съглася. След като показанията са дадени в присъствието на защитника, независимо дали той е служебен или е назначен по искане на обвиняемия, правосъдието е в правото си да кредитира тези показания като дадени доброволно и при абсолютно нормални условия. А що се отнася до казаното от колегата Даскалов, бих искал да му отговоря, че четенето в съдебната зала на показанията се прави, за да не се игнорират изцяло и да се отхвърля всичко това, което е събрано в хода на първата фаза на наказателния процес, защото това означава по същество да се сложи кръст на всичко това, което е сторено до момента, и да се започне отначало. А не това е идеята - да се създаде наказателен процес, който съдържа две фази: предварително производство и съдебна фаза. Но тъй 157.3 като тук се постави въпросът за отношението на следователите, уважаеми господин председател, аз предлагам да дадете думата на уважаемия господин Богацевски - главен секретар на Министерство на вътрешните работи, който преди да заеме своя сегашен пост беше заместник-директор на Националната следствена служба. Той е с дългогодишен стаж като следовател и мисля, че би могъл професионално да ви представи една издържана позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Начев, ако господин Богацевски поиска, трябва да гласуваме решение, за да му се даде думата.
Имате думата, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз благодаря на колегите, които след изказвания, реплики и дуплики, най-накрая изясниха какво се цели с този текст всъщност. Мисля, че тук нещата са ясни. Както се казва, това е една осигуровка, която се прави за доказателствата, събрани на следствието. Ако логично си го помислим. Аз съм далеч от мисълта да противопоставям следователи на адвокати или на прокурори. Ние тук трябва да мислим като законодатели. Какво означава това. Когато обвиняемият е дал тези показания в присъствието на защитник, той се явява един вид в съдебното производство едва ли не като свидетел, че тези показания са били истинската позиция и това, което обвиняемият твърди, той просто не може да излезне повече от него. Да си промени показанията в съдебното производство. Аз се опитвам да разсъждаваме заедно всички. Не е ли по този начин едно предварително миниране на възможностите за поведение, свободно поведение, свободна позиция, такава, каквато обвиняемият трябва да има по-късно като подсъдим във втората фаза на производството. Ние по този начин предпоставяме, че когато това е станало в защитник, винаги съдът, както знаем, ще се съвещава една минута и ще каже: дава вяра на показанията, дадени в предварителното производство. 157.4
Това е едната страна на въпроса и за това аз съм против това да се приеме този текст в този вид.
Второто нещо. Една хипотеза, която господин Школагерски преди малко посочи, беше свързана с това дали защитникът е служебен или пък е упълномощен от обвиняемия. Разбира се, че адвокатът със своята професионална етика трябва да изпълнява своите задължения, независимо дали е довереник, дали пък е назначен служебно от следователя или от съда. Но въпреки всичко това не е едно и също за обвиняемия или подсъдимия. Така че е възможно обвиняемият, когато му е назначен служебен защитник, няма друг избор, назначен му е служебният защитник, аз мисля, че трябва да бъде същото, както и когато си го е избрал, може би няма същата степен на доверие, а ние казваме общо понятието "защитник". Мисля, че господин Школагерски, който в момента е единствен председателствуващ и не може да говори, тоест да се изказва, точно това имаше предвид, като ни постави тази хипотеза, ако аз правилно съм го разбрала.
Така че в един наказателен процес - аз мисля, че всички колеги тук ще бъдем съгласни - и с оглед на правата на обвинението, а също така и с интересите на защитата, не е само процес на прилагане на правните норми, но това е процес на отношение, на доверие между адвоката и неговия довереник. Така че той имаше предвид и аз също смятам, че този текст отново затваря вратата и предпоставя едно внушение, ако не е задължение, разбира се, на съда, едно внушение вече на съдебното производство да оценява по един по-друг начин онези показания, които са били събрани на фазата на предварителното производство.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, нямах намерение да вземам страна по този спор, за да не ме обвинят в някакви други процесуални пристрастия. Но колегата Русева някак си ме предизвика. Колега Русева, съдиите не се съвещават една минута и казват: "Това е достоверно, това не е". Когато са прочетени обясненията и самоБП/ЗТ 158.1 само това е единственият начин да се включат в доказателствения материал, те едва при присъдата, когато обсъждат, решават кое е по-достоверно във връзка с всички други доказателства, които са проверени в съдебното следствие. И в мотивите си, ако изпълняват точно задълженията си, са задължени да изложат съображения защо на едните дават вяра, защото на другите не дават вяра и кои се подкрепят от всичките останали доказателства. Така че не е чак толкова голяма опасността. Ако се прочетат обясненията, дадени на следствието, само те да са последната истина, дори ако са в противоречие с всички други доказателства, събрани и проверени по време на съдебното следствие. И съдът никога не решава за една минута, вдигайки папките, така както произнася едно определение.
Затова дали съществува опасност за съдебни грешки, уважаемите колеги, които са работили в тази материя, знаят, че досега не е измислен начин и процесуален способ да се избегнат съдебните грешки.
Аз лично няма да взема отношение по този текст, но искам да ви напомня, че когато на първото четене и за второ четене дори в Законодателната комисия нашата парламентарна група отсъстваше от този парламент, извинете, против този текст не е възразил никой, с изключение, мисля, на Дако Михайлов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Рашеева има думата. В 18,20 ч. ще бъде дадена редовната почивка според разпределението на времето.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги. Аз нямах намерение да се изказвам, но виждам, че спорът се разгоря. И имам едно съображение, което досега не беше изказано тука пред вас и аз искам отново, като вземам думата, да го изкажа. Мисля, че то ще помогне в решаването на този проблем и за ориентирането на всички колеги.
Ще взема повод от думите на госпожа Караиванова, без да я реплекирам, аз се изказвам, за това, че не можело да се намери гаранция, най-сигурен път да бъдат премахнати съдебните грешки. Това, разбира се, е така, но аз смятам, че с въвеждането на този текст, който съществува мисля, че до 1990 г. и после беше махнат, с повторното му въвеждане в нашия Наказателно158.2 процесуален кодекс аз мисля, че възможността за съдебни грешки става много по-голяма. Какво имам предвид?
Имам предвид това, че по този начин ние улесняваме твърде много работата на следователите, като правим отново едва ли не майка на доказателствата самопризнанията на подсъдимия. И веднъж добрали се по какъвто и да било начин, и по най-легалния начин до тези самопризнания, следователите ще имат повече грижата с още едно-две доказателства да ги подкрепят, като знаят, че каквото и да стане в съда, дори и подсъдимият да отрече своите показания на следствието, когато те бъдат прочетени на следствието, подкрепени вече с други доказателства, може би недотам убедителни, те вече стават много сериозно оръжие срещу него. А когато следователят и прокурорът, въобще когато органите на обвинението знаят, че тези показания на предварителното следствие могат да бъдат отречени и не може да се вземат предвид после, те ще се постараят много по-добре да изпипат своята следователска работа, добре да направят следствието, добре да бъде обоснован обвинителният акт, така че дори и да отрече своите самопризнания на предварителното следствие подсъдимият, те ще имат достатъчно доказателства, които ще обосновават неговата вина.
Затова аз категорично се противопоставям и ще гласувам против този текст, който смятам за едно връщане назад към едно минало, което всички практикуващи юристи знаят, че не беше найдоброто в нашето наказателно правораздаване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Рашеева. Проф. Михайлов иска думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Истината е, че текстът, който се предлага сега, в определена форма съществуваше до 1990 г. С измененията и допълненията на НПК в "Държавен вестник" бр. 31 от 1990 г. - това е мисля пролетната, последна сесия на най-стария тоталитарен парламент - този текст беше изменен. Истината е, че е създадена известна рутинност, известен практицизъм, робува се на едно старо виждане, мислене, то е много трудно. И аз разбирам тези колеги както 158.3 от следствието, които предлагат, така и колегите от моята парламентарна група, които се изказаха. Но имайте предвид, че става дума за едно демократично начало в българския наказателен процес, поставено в 1990 г. Ако ние сега върнем на старото положение, ние връщаме това демократично начало, ние не вървим напред.
Трудностите, които има следствието, трябва да се преодолеят с други методи и средства, без да се разчита на самопризнанията на обвиняемия. С други доказателства. Ние в тази насока трябва да квалифицираме и подготвим по-нататък нашите следователи, които ще бъдат към съда.
Ето защо аз взех думата първо, за да изразя моята дълбока научна позиция, от която не мога да отстъпя, от един демократичен принцип и второ, за да убедя моите колеги от лявата страна, че трябва да гласуват против този текст, защото иначе ние реставрираме едно положение, което вече е отречено.
Ето защо аз ви призовавам единодушно, както приехме последните два текста единодушно, така и единодушно да отхвърлим този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин професоре. Доколкото си спомняте, в старата редакция на чл. 277 се даваше възможност да се прочете. А сегашната редакция, която третира само по отношение показанията на починал, или делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, прочитането е задължително. Ние ще се изправим пред хипотезата съдът задължително да прочете показанията на свидетел тогава, когато на следствието е бил със защитник и когато второто условие, както е. 158.4
Господа, имаме пет минути време до обявеното за почивка. Да гласуваме сега или да гласуваме след почивката? Моля? Да гласуваме сега. Кой иска думата? Някой се обяви, че иска думата. Или няма? Тогава, господин Джеров, да разграничим двете хипотези, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Едното е предложението, както го прочетох, в чл. 277, ал. 1 да се създаде нова точка трета. Това е изходната база, от която започнаха дебатите.
Има и предложение тази предложена точка трета да не се приема, което значи да няма промяна в закона. Това са двете алтернативи, към една от които трябва да се насочим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И при евентуалното ново внасяне с нова редакция на ал. 1 да се внесе и това...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, така. И в този случай трябва да се постави на гласуване основното предложение, направено тук, да отпадне предложението за промяна, което в себе си имплицитно означава да не променяме чл. 277.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, обявете режим на гласуване. Подлагам на гласуване следното предложение: да бъде отхвърлено на основание чл. 54, ал. 1, точка 1 от правилника предложението на Законодателната комисия за изменение на чл. 277, ал. 1, като се създаде нова ал. 3.
Моля квесторите, поканете народните представители, които са в кулоарите на парламента. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 184 гласували народни представители, за отпадане предложението на Законодателната комисия са гласували 105, против 70, въздържали се 9.
Отпада предложението на Законодателната комисия и предложената нова ал. 3 не се приема.
До 19 ч. почивка. Благодаря ви. (Звъни)
(18 ч. и 20 м.)
ВТ/КП 159/1.
(След почивката)

19 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието с втората част от нашата програма. Ще разгледаме законопроекта за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова. Вносител е Министерският съвет.
Моля, господин Джеров, заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председателстващ! Както казахте, законопроектът за ратифициране на този договор е внесен от Министерския съвет на 24 ноември 1992 г. Сключен е Договор за приятелски отношения и сътрудничество между двете републики - между нашата република и Република Молдова на 7 септември 1992 г. Този договор е бил одобрен от Министерския съвет и е пратен на Народното събрание за неговата ратификация. Задължението ни да го ратифицираме произтича от чл. 18 от договора, защото съгласно Конституцията на нашата република Народното събрание ратифицира и онези международни договори, които изрично изискват в себе си ратификация. А договорът, предмет на нашето обсъждане тази вечер, подлежи на ратификация по силата на чл. 18 от него и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи.
Както е нормално законопроектът е изпратен на двете комисии - на Комисията по външна политика и на Законодателната комисия.
Комисията по външна политика е дала своето становище на 16 февруари т.г. Предлага на Народното събрание да ратифицира договора и вижда неговите положителни моменти за отношенията между двете държави.
Законодателната комисия от нейната гледна точка, от гледище на Конституцията предлага законопроекта на вашето внимание. Предлага договорът да бъде ратифициран на основание нормите на Конституцията, тъй като в самия договор, както преди малко казах, е предвидена неговата ратификация. НЧ/ЗТ 160.1
На мене ми се струва, че този договор ще бъде ратифициран, тоест законопроектът ще бъде одобрен на първо четене и предлагам веднага след неговото гласуване на първо четене, да преминем към неговото гласуване на второ четене, за да може още днес този договор да бъде ратифициран. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров!
Има думата господин Юнал Лютфи, за да докладва становището на Комисията по външна политика за договора с Република Молдова.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Независимо, че сме останали доста малко, като гледам, в залата, аз мисля, че въпросът с обсъждането на проектозаконите за ратификация са съществена и много важна част от работата на всеки парламент, включително и на нашето Народно събрание.
Преди да прочета становището на Комисията по външна политика, бих искал да кажа следното: че Молдова е една от новите републики от бившия Съветски съюз, която сега се радва на свобода и на суверенитет. И ние сме една от първите страни в Европа, която ще ратифицираме Договора за приятелство и сътрудничество с приятелския молдовски народ.
Искам да ви информирам, че или вчера, или днес, в парламента на Молдова се обсъжда ратификацията на този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Лютфи, днес се обсъжда. Имаме информация от столицата на Молдова, че едновременно текат ратификациите в двата парламента.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чудесно! Това е чудесно, господин председателю!
Становището на нашата комисия е следното:
"На свое заседание на 12 февруари 1993 г. Комисията по външна политика обсъди проекта за Закон за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова и даде следното становище:
Първо. Комисията е на мнение, че проектът за закон отговаря на националните интереси на Република България и е напълно в контекста на българската външна политика, насочена към цялостното и последователно развитие на отношенията с новите незави160.2 сими и суверенни държави, появили се след разпадането на бившия Съветски съюз.
Договорът представлява основен и неотменен елемент при изграждането на правно-нормативната основа на двустранните връзки с Република Молдова и надлежно гарантира правата на българското население на нейна територия.
Комисията предлага Народното събрание на Република България на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон горепосочения договор". Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи!
Народният представител Иван Гайтанджиев има думата.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Чухме становището на комисията. Аз искам да добавя само две неща, които са важни според мен.
Една от причините да се приеме такъв закон, според мен, е това, че през Република Молдова минава на практика преобладаващата част от много стоки, на които е написано "произведено в България" на път за Русия и Украйна. В този смисъл движението на нашите стоки през Молдова са от голямо значение.
И вторият за мен значим фактор: да не забравяме и да отчитаме, че в Република Молдова има мощно присъствие на българи, потомци на нашите преселници в периода на руско-турските войни. Това е един много значим факт, който трябва да отчитаме.
И в заключение, разбира се, че това, което прави договорът е да открие пътя към взаимното сътрудничество. А всичко останало вече е въпрос на инициативните и в бизнеса, и в политиката, и в науката и културата.
В заключение аз също ви призовавам да подкрепим и да гласуваме утвърдително за Закона за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество с Република Молдова. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Лъчезар Тошев. 160.3
Има думата народният представител Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, аз разбира се съм за такъв договор, тъй като особено важно е, че българското малцинство в Молдова се ползва с изключителни привилегии там. Но бих искал, както винаги, да обръщам вниманието ви на един факт, че е нарушена Конституцията при сключването на този договор. Тъй като той е подписан от президента на републиката Желю Желев, който ползва свое право по чл. 98, ал. 3 на Конституцията. Но тази алинея гласи, че президентът сключва международни договори в случаите, определени със закон. Докато няма такъв закон, смятам, че не е редно президентът да подписва международни договори. Бих искал все пак да се намери един човек, който да отбележи това нещо в Народното събрание, за да може да остане това в стенограмата и един ден да не се срамуват хората за 36-тото Народно събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте, професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на господин Тошев, за да можем и да ликвидираме спора, който водихме вчера. Пред мен е Виенската конвенция за правото на договорите. В чл. 7, озаглавен "Пълномощия", точка 2 се казва следното:
"Следните лица по силата на техните функции и без да е необходимо да представят пълномощия, се смятат за представляващи своята държава.
а) държавните глави, ръководителите на правителства и министрите на външните работи за извършване на всички актове, отнасящи се към сключването на договори."
Господа, текстът е ясен. Конвенцията е ратифицирана. Текстовете на българската Конституция са известни. Целият спор и неверните твърдения на някои колеги, за което трябва да се извинят на парламента и на българския народ, са ясни. И затова аз ви моля по този въпрос повече да не отваряме дискусия в парламента.
Благодаря ви. СМ/КП 161/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Заповядайте. Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Аз снощи репликирах професор Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той прави реплика. Вие, ако правите изказване само, имате думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Моята реплика днес ще има по-друг характер. Ще обърна внимание на една несъобразност в самата Конституция. Вярно е това, което се казва, че в Конституцията е предвидено международните договори да стават неотменна част от нашето вътрешно право. Но чл. 85, ал. 1, точка 7. Чета я буквално: "Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение. Ето ви едно противоречие в самата Конституция. От една страна, автоматично става част от нашето вътрешно право. От друга страна - се предвижда, че трябва да има законодателни мерки. Това не е реплика, казвам, към професор Михайлов. Това е просто очертаване на едно несъвършенство на нашата Конституция, което много често може да ни вкара в противоречиви тълкувания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
За дуплика, господин Тошев, Вие? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Ползвам правото си на дуплика към професор Михайлов. Разбира се, във Виенската конвенция се казва кой има право да подписва международните договори. Но затова пък в Конституцията това право е ограничено в чл. 98, ал. 3. Изисква се специален закон, който да определи в кои точно случаи президентът има право да подписва тези договори. Защото, примерно, президентът, знаете, започна да прави договори за износ на цимент и за внос на желязо. Това негови правомощия ли са? Не са изяснени всички тези неща. И няма защо някой да се извинява за това, че се базира на Конституцията, когато прави забележки. 161/2.
Друг е въпросът, че тук законът се внася от министърпредседателя, който има законодателната инициатива да го направи. И аз това не оспорвам. Оспорвам първата част. Това ми беше дупликата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, струва ми се, че разискванията се изчерпват. Нови желаещи няма. Моля, режим на гласуване. Подлагам на гласуване на първо четене Закона за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова с член единствен, който има следното съдържание: "Ратифицира Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова, подписан на 7 септември 1992 г. в София."
Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и обявете резултата, моля.
От общо гласували 171 народни представители, за приемането на закона на първо четене 169, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет на първо четене. 161/3.
Постъпи предложение на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за работата на Народното събрание по изключение да гласуваме решение, с което да подложим закона за приемане и на второ четене.
Поддържате ли предложението си, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поддържам го и мисля, че с това второ гласуване, към което ще преминем, ще покажем уважението си към този договор и към тази държава, с която влизаме в едно приятелско сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Които са за в днешното съдебно заседание законът да бъде подложен на второ четене... (шум в залата)... пленарно заседание законът да бъде подложен на второ четене и приет на второ четене, моля да гласуват. (Весело оживление)
Стереотип на 30 години...
Прекратете гласуването. Обявете резултата, ако обичате.
От общо гласували 169 народни представители, за 167, против 1, въздържал се 1.
Приема се решението законът да бъде подложен на второ четене.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И направо да преминем към предложения законопроект.
"Законопроект за ратифициране на Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова:
Член единствен. Ратифицира Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова, подписан на 7 септември 1992 г. в гр. София."
Това е съдържанието на проектозакона. Моля той да бъде поставен на второ гласуване, на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля ви, обявете режим на гласуване.
Гласувайте второ четене на предложения законопроект.
Прекратете гласуването. Обявете резултата. ВЙ/КП 162/1.
Гласували 170 народни представители, за 170.
Приема се единодушно. (Ръкопляскания)
Обявявам Закона за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Молдова за приет.
Заповядайте, госпожо Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, от името на парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Давам половин час почивка.
Закривам заседанието. (Звъни)
До утре. В 9 ч. продължаваме нашата работа.
(Закрито в 19 ч. и 35 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Семерджиев)
(Христо Атанасов)