Председателствували: председателят Александър Йорданов, заместник-председателят Йордан Школагерски и
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми дами и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Позволете ми, от ваше и от мое име да честитим на всички българи големия спортен успех на българските футболисти! (Ръкопляскания) Тяхната победа бе победа на силата на духа и волята за борба. Струва ми се, това бе победа на интелигентния български футбол. С тази победа нашите футболисти се класират за Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. Те изпълниха своя дълг към България.
Да им пожелаем нови успехи и да запомним вчерашния ден като един прекрасен ден за самочувствието на българската нация! (Ръкопляскания)
А сега трябва наистина да започнем работа, защото ние трябва да се класираме поне за Европейското първенство.
Господин Косев, заповядайте, имате думата.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Исках да се присъединя към Вашите поздравления за българските футболисти. Едни момчета и едни българи, които ще отидат в Съединените американски щати не за да сключат финансоСМ/КТ 168.1 ви договори или за да четат лекции, те ще отидат, за да покажат силата на българина, волята на българина и снощи биха само 2:1, защото толкова крачета имаше френското петле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Косев.
Давам думата на господин Александър Сталийски, човекът, който видя на живо успеха. (Ръкопляскания)
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Всички вас мога да ви забравя и от дясно, и от ляво, и от средата. Няма да забравя какво стана снощи в един драматичен мач, където българският дух победи дори и император Наполеон.
Това беше една епохална битка не на слон и мъниче, а на големия български футболен отбор, без червено и синьо, без ЦСКА - чорба и "Левски", а само на българи (ръкопляскания), на 11 момчета, които заедно с посланика и председателя на Комитета - Цеко Марчовски и аз, слезнахме долу в съблекалните - 7 от тях бяха долу паднали от тази умора, но въпреки всичко България победи. (Ръкопляскания)
Сега моята молба, без парламентарни групи Народното събрание да изпрати една телеграма до тези български герои. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Сталийски. (Ръкопляскания)
Съобщения за парламентарния контрол на 19 ноември 1993 г., петък.
Утре, петък, 19 ноември 1993 г. следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Евгени Друмев, Фидел Косев, Георги Костов, Костя Караиванов и Дончо Конакчиев и на питания от народните представители Драгия Драгиев, Петър Балабанов, Ангел Димов и Елисавета Миленова.
На основание чл.74, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, министър-председателят е поискал отлагане на отговорите на актуалните въпроси от народните представители Ангел Димов, Елена Поптодорова, Свободка Стефанова, Руслан Сербезов и Иван Куртев. Затова е изпратил и писмо # 0200457 168.2 от 18 ноември 1993 г.
2. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Свободка Стефанова и Руслан Сербезов и на питания от народните представители Тошо Пейков, Емил Юруков, Клара Маринова и Мариела Митева.
3. Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Златимир Орсов, Стефан Стефанов, Гинчо Павлов и Минчо Минчев и на питания от народните представители Тошо Пейков и Елисавета Миленова.
4. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Христо Бисеров.
5. Министърът на образованието и науката Марко Тодоров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Петров.
6. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Христо Марков и Елена Поптодорова.
7. Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Трифон Митев, Васил Николов и Емил Капудалиев и на питане от народния представител Васил Златаров.
8. Заместник министър-председателят и министър на търговията Валентин Карабашев следва да отговори на актуален въпрос от народната представителка Елена Поптодорова и на питане от народния представител Васил Златаров.
9. Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на питане от народните представители Ивайло Ловджиев и Васил Михайлов.
10. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питания от народните представители Петър Балабанов и Мариела Митева.
11. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Тошо Мухтанов, Руслан Семерджиев и Гинчо Павлов и на питане от народния представител Тошо Пейков. 168.3
В заседанието утре не могат да участвуват министрите Станислав Даскалов и Христо Тотев, поради отсъствие от страната.
Във връзка с проведените разисквания по искания вот на недоверие към Министерския съвет на Република България, искам да ви информирам, че разискванията са приключили и вече е изтекъл изискуемият от правилника срок по силата на чл.85, ал.3.
Същевременно е постъпило предложение от група народни представители, това е Парламентарната група на Новия съюз за демокрация, които мотивират това искане за тайно гласуване за вот на недоверие към Министерския съвет.
Най-напред сега трябва да гласуваме това предложение.
Който е за тайно гласуване, моля да гласува за, който е против тайното гласуване, гласува против.
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 206 народни представители. За - 127, против - 78, въздържал се - 1 народен представител.
Предложението за тайно гласуване се приема. 168.4
При това положение най-удобно е гласуването да се проведе от 17,30 ч., когато ще започне да тече и почивката.
Ще ви покажа и образци на бюлетината. Това са две бели бюлетини, еднакви по размер. Моля за внимание! На едната пише "За недоверие на Министерския съвет". На другата пише "Против недоверие на Министерския съвет". Мисля, че съм ясен.
Казвам го по-обикновено. Който иска правителството да падне, гласува "за". Който иска правителството да остане, гласува "против".
Къде да се проведе гласуването? Също важен въпрос.
Разговарях с представителите на комисията. Това е една комисия, както знаете, за провеждане на тайните гласувания. Най-удобният и разумен вариант е гласуването да се проведе в ъгловите помещения на Народното събрание, там, където вдясно е кабинетът на господин Кадир Кадир, а в ляво - стаята на парламентарната група на ДПС. Това дава възможност комисията да бъде цялостна и на едно място и да не се разделя. Защото ако се проведе на друго място, комисията трябва всъщност да се раздели. Ще бъдат взети съответно мерки да бъдат освободени помещенията, да няма възможност за оказване на влияние върху гласуването.
Заповядайте, госпожа Русева, по този въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, искам да възразя по този въпрос от името на парламентарната група. Ние и миналия път си казахме възраженията пред Вас. Очевидно Вие разговаряте с комисията, но не и с представителите на парламентарните групи. Защото винаги в този парламента, макар че се спазва тайната на гласуването, урните са били на открито. Вие сте бил депутат и във Великото Народно събрание, и в това Народно събрание, и много добре знаете, че урните стояха от двете страни на стълбищата, от двете страни имаше от комисията, и всеки си влизаше в тайната стаичка. Това бяха две тайни стаички. Ползваха се двата кабинета на заместник-председателите и в това нямаше нищо лошо. И точно така от буквата "а", примерно, до буквата "и" или следващата на едната урна, другите на другата урна. Дори всички можеха да видят как всеки си пуска вота. Както и на изборите, където гласува гражданинът. Много Ви моля! Утре дайте тогава, и ние имаме някакви странични помещения, да редуваме стаите на парламентарните групи. Урните си бяха отвън на РД/КП 169/1. две маси. Комисията може да се разпредели на две със списъка на две, както се разписваме и тук отвън. Защо сега е необходимо да се променя? Цялата комисия да седяла на едно място! Като всъщност пак са разделени на две, по букви. Ама да били в една стая. Така са пред очите на всички - на журналисти, на хората, които могат да влизат в парламента.
Аз мисля, че няма защо да се крием в стаите, още повече, че това е стая на парламентарната група. Ние протестираме против този начин на разпределение при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Госпожа Митева, и Вие по този въпрос.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз лично съм изненадана от тези съображения, които бяха изложени тук. Струва ми се, че в случая се проявява прекалена подозрителност. Тъй като дали урните ще бъдат в коридора или ще бъдат в една от стаите, и в двата случая те ще се намират пред очите на всички. Стаите, където се намират урните, няма да бъдат заключени и всеки, който желае да наблюдава как върви гласуването, било то журналист или народен представител, може да го направи.
Единственото съображения, поради което се променят стаите, които се използват за гласуване, беше бързината на гласуването и всички народни прпедставители констатираха как при последния път, когато беше използвана тази практика, времето се съкрати наполовина и това според мен е чудесно.
Ако, разбира се, Съюзът на демократичните сили настоява, тъй като разполага с подобни стаи, в стая на тяхната парламентарна група да се извърши гласуване, няма пречка следващия път и това да стане.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Този начин, който ви предлагам, е най-удобният и възможно най-бързият. Той е свързан само с едно неудобство и то е за сметка на групата на ДПС. Тоест единствено те няма да могат да си ползват парламентарната стая в този момент. Обсъдихме абсолютно всички други варианти. Този е единственият вариант, който отговаря на вот за тайно гласуване. Така че въпросът е ясен. 169/2.
Сега започваме работа по дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Госпожа Поптодорова е внесла на основание чл. 37, ал. 3 от правилника предложение точка първа от дневния ред да бъде освобождаване на председателя на Постоянната комисия по вероизповеданията на Народното събрание. Вчера имаше същото предложение. Направих съответното обяснение. Сега мога отново да го повтора, а именно, че това може да стане само като предварително се проведат съответните консултации. В този смисъл не поставям този въпрос на гласуване. И продължаваме към дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта. (Реплика от блока на БСП)
Няма разисквания по тези предложения по дневния ред. Те само или се гласуват или им се отказва гласуването. Това е, госпожа Поптодорова.
Заповядайте, господин Джеров. 169/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Може би за трети път заставам тук за доклад на тази част от Закона за съдебната власт, второ четене, която третира следствените служби. Невинаги е най-полезно когато една част се докладва, а след това минат две или три седмици и ще трябва отново да се повтарят някои работи, които са казани. Но след като времето минава, безспорно, че то изтрива от паметта нещо, което е било казано тук.
Това е глава осма. Уважаемите народни представители са гласували съдържанието на първия текст, бих казал уводния текст, това е чл. 127, който гласи - ще ви го прочета, защото все пак ние трябва да навлезем в тематиката, която няма да е лесна за уреждане.
"Чл. 127, ал. 1. Следователите извършват предварително следствие по наказателни дела в предвидените от закона случаи.
Ал. 2. Разпорежданията на следователите във връзка с предварителното следствие са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
Ал. 3. При изпълнение на задълженията си, следователите осъществяват процесуално ръководство на органите, натоварени с отделни процесуални задачи или функции в наказателното производство."
Както казах това е единственият, първи текст, който е гласуван от народните представители.
Оттук нататък имаме две линии, които бяха спорни, дискусионни и в Законодателната комисия и онзи вариант, който беше възприет с мнозинството от гласовете ще го докладвам първо.
След това ще ви докладвам и паралелния текст, защото той е приет с по-малко от броя на гласовете. Но когато става дума за правни спорове, за варианти от правна гледна точка, те биха могли еднакво да бъдат поддържани - и единия, и другия. И затова си позволяваме да докладваме на народните представители и двата варианта.
И пак повтарям: на първо място поставяме онзи, който беше одобрен от Законодателната комисия, но веднага след това ще докладвам и втория вариант, който беше тезата на проф. Михайлов. За съжаление той отсъства, в командировка е, но той подробно НЧ/НП 170.1 аргументира своята теза пред вас и съответно на казаното.
Първата алтернатива или алтернативата, която беше одобрена от Законодателната комисия:
"Чл. 123, ал. 1. Националната следствена служба осъществява организационно ръководство и методическа помощ за точното и еднакво прилагане на закона от всички следователи в районните и окръжните следствени служби и в централните специализирани отдели.
Ал. 2. Националната следствена служба осъществява разследване по дела с особена фактическа или правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави.
Ал. 3. В следствените служби могат да се създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.
Ал. 4. Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София."
Това е вариантът, който получи повече гласове в Законодателната комисия.
Паралелният текст по тезата на проф. Михайлов гласи както следва:
"Следователите при районния съд имат следните длъжности:
1. следовател с ранг на районен съдия;
2. старши следовател с ранг на заместник-председател на районния съд;
3. главен следовател с ранг на председател на районен съд."
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Това е чл. 123, а вторият вариант започва с чл. 122.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нека да бъда правилно разбран във връзка с възражението, което прави госпожица Русева: с проф. Михайлов се обединихме и този текст на чл. 123 е паралелен на първоначално прочетения от мен чл. 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата има господин Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Това, което твърди председателят на Законодателната комисия 170.2 просто не може да бъде така. Аз не виждам как могат да се обединят мнението на проф. Михайлов заедно с това на Законодателната комисия, при положение, че текстът, който ни се чете като втори вариант е съвсем различен. Трябва да се прочете текстът на втория вариант на чл. 122, който дава основата вече на другата следствена служба - при Върховния касационен съд. Той се покрива с текста на чл. 123. В противен случай е безпредметно да се чете чл. 123 от втория вариант. Просто господин Джеров прави грешка.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, благодаря. Господин Мицев, заповядайте!
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Колегите Васил Гоцев, Владислав Даскалов, Дако Михайлов и аз недоумяваме от обстоятелството, че ни се отговаря от ръководството на Законодателната комисия, че нашето предложение, което третира същите тези въпроси, било някъде изгубено, тъй като ние имаме предложение, което третира същите въпроси и това е становище на парламентарната група на СДС, което въобще не се предлага тук за обсъждане.
Ще ви кажа само като начало, че ние предлагаме следствената служба да бъде към Софийския апелативен съд, обаче това предложение се е загубило някъде, господин Джеров.
Така че щом има аналогично предложение, аз просто се чудя за работата на тази комисия. И отново се връщам на едно старо мое предложение: тя да не действа като някакъв сенат в 36-ото обикновено Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, много неща се казаха. Сега първо трябва да започнем да гласуваме. Ние се намираме на второ четене.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Действително, че когато се дава предложението на проф. Михайлов, трябваше да започна малко по в началото. Проф. Михайлов дава и следния паралелен текст. Но материалите са раздадени и затова се получава тази разлика.
Проф. Михайлов предлага един текст със следното съдържание: 170.3
"Чл. 122. При Върховния касационен съд има следствена служба, която осъществява разследване за особено опасни престъпления, свързани с:
1. националната сигурност на Републиката;
2. терористични действия;
3. разпространение и търговия с наркотици;
4. организирана престъпност на територията на цялата страна.
Ал. 2. Следствената служба при Върховния касационен съд осъществява разследване и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави."
Или този текст трябва да бъде паралелно гледан с другите.
Аз ще моля колегите, както винаги това е било, когато съм докладвал, да застанат тук и да докладват другите алтернативи, които са били представени. Има такива представени. Не е вярно, че са били загубени. Това нещо още не се е случвало. Но мисля, че винаги съм бил коректен, и съм считал, че авторът или вносителят на едно допълнително предложение е този, който най-добре може да защити оттук своята позиция, за да предостави на народните представители възможността да преценят между едното, второто и третото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Михайлов, за Вашето предложение. 170.4
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, в миналото пленарно заседание проф. Михайлов защити своя вариант, както каза вчера.
Аз от името на Парламентарната група на СДС подкрепям нашето предложение по 123, което е идентично с предложението на проф. Михайлов. И аз апелирам към народните представители да подкрепят предложението на проф. Михайлов за устройството на следствието.
Колеги, принципният въпрос е дали да има Национална следствена служба или не. Така както е дадено предложението на Законодателната комисия, това не е всъщност предложение, а това е гласуваното от Законодателната комисия, възпроизвежда точно текстовете, аз искам правилно да бъда разбран, на Указ 1138 от 1979 г. за изграждане на единен следствен апарат към МВР.
Колегите юристи знаят, още по времето на Вишински в Съветския съюз имаше противници на тая теория за единно следствие. По принцип тоталитарното следствие беше това - силно следствие, слаб съд. А ние искаме в България да се доведе докрай състезателното начало в съда. А това може да се постигне единствено, ако действително се приеме този вариант на проф. Михайлов. Изключвам всякакви политически спорове тук. Въпросът е да изградим действително едно модерно следствие. И аз не виждам защо е тая съпротива от страна на Парламентарната група на БСП да не се приема вариантът на проф. Михайлов. Той действително е даже и по-модерен. Разберете го това нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дако Михайлов.
Господин Корнажев, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Благодаря, господин председателю. Господин председателю, госпожи и господа народни представители! Аз по транзистора разбрах, че обсъждате тази точка. Искам да кажа с няколко думи нещо, което вече няколко пъти съм казвал.
Становището на ръководството на Министерството на правосъдието е, че след като гласувахте, а това е вече гласувано на второ четене, хоризонталата, при която има следствени служби към всеки съд, което е нормалното за европейското законодателство, логично е обаче при нашите условия и с оглед на една нормалСД/ЛТ 171.1. на структура да има и една вертикала, на върха на която да има едно лице, което както щете го назовете, това съм казал и в Законодателната комисия при колегата Джеров, около което да има и една малка група за особено тежки престъпления.
Аз чух края на речта на колегата Михайлов. Но трябва да кажа, че освен Вишински в съвременна Европа, тази Европа, към която ние се стремим, съществуват такива схеми, които са далеч преди Вишински. И ако трябва да говорим за Вишински, искам също така да кажа нещо, което съм си позволявал да кажа публицистично - че той беше високоинтелигентен злодей. Злодей - да, но интелигентен. Така че те са различни неща.
И последното нещо, което искам да кажа, е, че, вие сте разбрали от масмедиите и тъкмо затова ни трябва и такава вертикална структура, вчера, вярно е това, което е отразено в някои от вестниците, че с труд направихме кворум и докарахме човек с температура със специална кола, за да спазим тридневния срок и снехме имунитета на следовател, нещо, което не се е случвало много отдавна. Казвам го съзнателно, защото това се излъчва и в ефир. И затова гласуваха абсолютно всички, включително и заместникът на колегата Крулева, която е в Лондон, и който представляваше сегашната структура.
Така че много ви моля, не политизирайте този проблем! Аз приключвам с това. Не знам дали е тук проф. Михайлов. Ние сме с него стари приятели. И ако е въпрос за политика, проф. Михайлов е член на БСП, но беше един от хората, които бяха гонени от Ярослав Радев, за разлика от други хора. (Смях в залата) Но проблемът не е политически, госпожи и господа народни представители. Проблемът е юридически и е свързан с бъдещата и настояща сигурност на България.
Аз повече от това по този раздел нямам какво да кажа. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин министър Корнажев.
Господин Гоцев, заповядайте. Имате думата за изказване.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Грешката, за която става дума, е в номерацията на текстовете, която е била представена от господин Мицев. И заради това аз сега представям на господин Джеров 171.2. точната номерация на текстовете така, както е направена.
Въпросът е не точно така, както се представи от министъра на правосъдието. Не става само въпрос за това дали да има един ръководител на централната служба, а става въпрос каква да бъде структурата на следствието. И това са двете различия в единия вариант, който е предложен от Законодателната комисия, и във варианта, който се предлага от проф. Михайлов.
Това, което дава сега Парламентарната група на СДС, всъщност с нищо не се различава от варианта на проф. Михайлов, само във връзка с това, че не при Касационния съд, а при Апелативния съд е тази централизирана и специална служба.
Всъщност за какво става дума? Вариантът, който е приет от Законодателната комисия, възпроизвежда указа за единната следствена служба, с всичките права и задължения на единната следствена служба. Не мога да кажа дали не се запазват и военните звания на следователите, защото никъде тук не е казано, в проекта на Законодателната комисия, че те са цивилни лица.
Следователно изборът е между това - да запазим ли следствието в сегашния вид, в който се намира, от главната централна следствена служба, както искате, така я наречете, до следователя, който е най-долу, или да преминем към едно следствие, което да бъде синхронизирано със съдилищата. В такъв случай ще бъде: ще има към районния съд една следствена служба, ще има към окръжния съд също така следствена служба и ще има следствена служба към Апелативния съд. Ние казваме, за разлика от господин Михайлов, да бъде към Апелативния, а не към Касационния, защото Касационният никога не гледа дела по същество.
Смисълът е този: към Апелативния съд ще бъде тази централна служба, която наистина има известна необходимост от специализирани органи. И ето на какво се казва да бъде към нея: това да бъдат дела, които са свързани с националната сигурност на държавата, терористични действия, производство, разпространение и търговия на наркотици и други упойващи вещества (с изключение на тези за медицински цели) и организираната престъпност. 171.3.
За всички тези най-тежки престъпления няма да се занимава районната следствена служба и окръжната следствена служба, а ще се занимава Централната следствена служба, която обаче се намира пред Апелативния съд.
Какви са преимуществата на втория вариант? Преимуществата на втория вариант са, че няма да има един централен орган, който за определено престъпление да каже кой следовател да го разглежда. Това създава сигурност за всички и това не е свързано нито с политически пристрастия, нито с някакъв цвят. То просто е въпрос на концепция - искаме ли следствието да бъде част от съда, или не искаме.
Второто преимущество, което го има, това е, че действията на единия следовател няма да могат да бъдат контролирани от някой друг освен да бъдат контролирани от съда и това ще се реши в процесуалния закон, който ние тепърва ще приемем, защото този закон за съдебната власт ще влезе едновременно в сила с изменението на процесуалните закони. И липсва неудобството за това, че няма да има един централен следствен апарат, който да се занимава със специализираната престъпност. Той също така се предвижда.
Тези са различията между едното и другото и когато гласуваме едното или другото, всъщност ние гласуваме да се запази ли сегашната система само с някакво друго име, или да се създаде една съвършено различна система, която отговаря на стандартите наистина на европейските страни, за които говори и господин Корнажев.
И последното, което бих искал да кажа е, че с нищо не се увреждат интересите на отделните следователи, защото и в това, което господин Михайлов е направил, и в нашето предложение се създава съответна приравненост на следователите с рангове на окръжни и апелативни съдии, за да могат да получат едно възнаграждение, което съответства на труда, който имат. Така че ощетяване за тях няма да има.
Колкото се касае до броя на следователите, те могат да бъдат различен брой независимо от това дали ще бъдат при едната или при другата система. Нуждата ще определи колко да бъде броя на следователите. ВЙ/НП 172.1
И за една информация мога да ви кажа, че в миналото старият Закон за наказателното съдопроизводство, който е действал мисля до 1950 г. е предвиждал приблизително същата уредба: следователите са били при окръжния съд, те всички са били при окръжния съд, били с рангове на окръжни съдии и техните действия са се обжалвали пред съда, като се е стигало до обжалване пред апелативния съд.
Тези са съображенията, поради които мисля, че и от едната, и от другата страна, вероятно ще има хора, които да предпочетат следствието да бъде част от съда, защото така го казва и Конституцията сега, а другите ще предпочетат да остане в този вид, в който следствието е досега, като му се промени само името.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Реплика от госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря ви, господин председателю.
Моята реплика ще е съвсем кратка, за да внесем яснота.
Колеги, новото решение, тъй наречено, на Законодателната комисия не е преповтаряне на Указ 1138. То е преповтаряне и даже подобряване на варианта на Закона за устройство на съдебната система, внесен от министър Лучников по време на правителството на Филип Димитров. В тази същата глава девета, която е приета на първо четене без нито едно възражение ... Аз разполагам и в момента със стенограмата от първото четене - нито от страна на СДС, нито от БСП, нито на която и да била друга група... (Шум и реплики в залата) Така че напротив, Законодателната комисия изчисти някои елементи на намеса на изпълнителната власт в този закон и на безконтролност и това, че се създава една обособена структура не означава, че преповтаряме Указ 1138. Аз не мога да разбера, колеги, да променяме становището си по такива основни законопроекти, в зависимост от това дали сме управляващи или сме опозиция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Караиванова.
Заповядайте също за реплика към господин Гоцев, господин Начев. 172.2
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа. Моята реплика към господин Гоцев е в това, че ако възприемем варианта Националната следствена служба да бъде към Софийския апелативен съд, то ще се постави въпроса, тя всъщност Национална служба ли е, и по какъв начин тези специализирани следствени отдели, които ще бъдат към Софийския апелативен съд ще покриват останалите райони на страната. Защото, ако възприемем тази логика би следвало към всеки един от апелативните съдилища да изградим подобно звено. А колко ще бъдат апелативните съдилища в страната? Три, пет, седем? И към всеки един от тях ли ще разкриваме специализирани отдели по наркотрафика, по организираната престъпност и така нататък? Може ли да си позволим подобно разточителство? Очевидно не можем!
Ето защо като по-удачен вариант се очертава този да се запази сегашната Национална следствена служба, разбира се, в един редуциран вариант, разбира се след внимателно оглеждане на щатната численост, разбира се с възможни кадрови промени в нея и така нататък.
А що се отнася до предложението на господин Михайлов, позволете ми две думи да кажа, за да не вземам думата втори път - аз мисля, уважаеми колеги, че тук е налице едно нарушение на принципите на наказателния процес. Не, Наказателно-процесуалния кодекс, а на принципите на наказателния процес въобще. Не може към Касационния съд да предлагаме да се създаде следствена служба, която извършва предварително разследване, тоест да събира доказателства и да извършва по същество една апелативна дейност, защото, ако позволите едно сравнение, това е все едно към операта да предлагаме създаване на естраден отдел. Това е съвършено друг жанр! Такава опера няма, господа! Вярвам, че с това всички сте съгласни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Начев.
Трета реплика - господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Като поддържам първия и основен вариант, за който всъщност ние имаме решение 172.3 на Законодателната комисия като решение, по повод изказването на господин Гоцев за поддържка на втория вариант, аз искам да направя само една единствена реплика.
Тук се съдържат, господин Гоцев, в този вариант много постановки, които всъщност касаят статуса на следователите. А щом като касаят статуса на следователите, ние въобще не трябва да се занимаваме сега с този въпрос, тъй като за сведение на всички останали колеги, това е една самостоятелна глава от проекта - глава десета: "Статут на съдиите, прокурорите и следователите" за ранговете, за заплащанията, това, което вие говорихте преди малко като обосновка на Вашата теза, до който въпрос ние не сме стигнали. Не сме стигнали не само тук, в пленарната зала, но не сме стигнали на второ четене и в Законодателната комисия и това ни предстои сега да се занимаваме с него - със статута на всички тези категории, който касае ранговете и заплащанията, за които вие говорихтме, а това е в основата на Вашата обосновка за този раздел. Затова аз ви репликирам в този смисъл и използвам случая да кажа, че поддържам първия вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е третата реплика.
Има право на дуплика господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председателстващ, на първата реплика на госпожа Караиванова просто няма какво да отговоря. Това, че правителството на Филип Димитров е мислело по един начин, не ни задължава ние да гласуваме обратното, ако мислим по друг начин.
Що се отнася до второто, би било, а господин Начев го казва - той, защото няма предвид текста, той не се прочете ... Само заради това, разбира се ...
Вижте какво, ние по принцип не възразяваме да бъде така, както е прието от господин Михайлов - Касационния съд, но след като разговаряхме и с него, сметнахме че е по-добре да бъде към един съд, който разглежда дела по същество, макар и като апелативна инстанция. И сме сложили поради това, понеже не се прочете, трябва да го прочета, че следователите при специализираната ... Тя се казва "Специализирана следствена служба" и тази Специализирана следствена служба е само на едно място и тя е към Софийския апелативен съд. 172.4
Това не е без прецеденти в процесуалните закони, защото например исковете срещу някои лица са подсъдни на Софийския градски съд само, макар да има много съдилища на ранга на Софийския съд. Просто един съд, който е Апелативният, Софийският, ще бъде този, към когото ще бъде тази централна служба. И заради това тази централна служба ще се занимава с тези по-опасни престъпления, за които става дума.
Колкото се касае до последното, което се каза от колегата Георгиев, това не е така. Що се отнася до съдиите, там наистина има една глава, която е как те се повишават по ранг и пр., но понеже тук се разглеждат специално следователите и ние в главата за съдиите няма да имаме възможност да вмъкваме и следователите, затова разработката е дадена тук.
Но, пак ви казвам, може да не е към Апелативния съд, може да е към Касационния, може ранговете да се определят в същата глава, в която се определят ранговете на съдиите. Въпросът е принципен - ще запазим ли сегашната система под ново име или ще отидем към ново? Аз съжалявам, че го няма господин Корнажев, не обичам зад гърба на хора, които ги няма, но стенограмата от неговото първо становище в Законодателната комисия се покриваше изцяло с онова, което предложи проф. Михайлов и което предложих аз. И той сега тук, предполагам че затова коректно каза, становището на ръководството на министерството е такова. Вероятно неговото лично становище не вярвам да е променено за няколкото седмици от тогава досега, защото и навремето като адвокат винаги е казвал това, което казваме ние с Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Гоцев.
Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разглеждаме, трябва да го изясним изключително от принципна гледна точка и във връзка с основните постановки на Конституцията. В Конституцията изрично е посочено, че следствените органи осъществяват предварителното производство по наказателните дела, т.е. следствените органи са към онова структурно звено на съдебната система, където има предварително производство, което след това, ако продължи своя естествен ход, ще прерасне в обвинителен акт, съставен от прокурора, и СБ/ЛТ 173.1. ще се внесе в съда.
При това положение щом имаме предварително производство с основна задача, съвсем правилно е към районните и окръжни съдилища, които са първа инстанция, да има следствени служби. И това е отразено в разглеждания Закон за устройство на съдебната система.
Обаче от национален мащаб се явяват такива случаи, които трябва да бъдат разрешени на национално ниво. Защото се касае за един обществен интерес, засегнат от много силни групировки борбата срещу наркотрафика, тероризъм, мафии и т.н. Явно е, че това не може да бъде по силите на тези анемични служби, които са в районните и окръжни съдилища.
И тук вече се поставя въпросът: къде трябва да бъде тази централна служба? Според мен тя трябва да бъде към Главната прокуратура. Не може да бъде към Апелативния съд, тъй като Апелативният съд е втора инстанция и не разглежда първоинстанционни дела. Върховният касационен съд е касационна инстанция, която се произнася само по въпроси, залегнали като касационни поводи за отмяна на влязло в сила решение. Тъй като предварителното следствие се преражда в работа на прокурорите, явно е, че тя трябва да бъде към Главна прокуратура с оглед обхващане в национален мащаб, тъй като тези дела, които биха се образували против тези прояви, ще се гледат от окръжните съдилища и от никой друг. Помислете си по този въпрос. Тук няма никакъв политически замисъл. Няма абсолютно никакви други съображения освен чисто правни и процесуални. Какво ще прави, кажете ми, централна следствена служба към Върховния касационен съд, когато Върховният касационен съд се произнася само по касационни поводи. Просто е абсурд! Тя не може да бъде и самостоятелна, висяща някъде. Тя трябва да обслужва именно това звено, което вече превъплъщава всички резултати от предварителното разследване в един обвинителен акт, който се внася в съда.
И затова смятам, че най-правилно и от правна гледна точка, и от процесуална тази служба по втория вариант, който поддържам, да бъде към Главна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Госпожа Рашеева има думата. Заповядайте. 173.2.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Законодателната комисия аз гласувах за варианта, предложен от проф. Михайлов, и съм убедена, че той е не само по-правилният вариант, но и по-конституционосъобразният вариант. Затова искам да изложа пред вас някои съображения относно двата варианта и в края на моето изложение да направя едно предложение.
За мен не толкова е важно и съществено или не най-важно и най-съществено е дали към Върховния касационен съд или към Софийския апелативен съд ще бъде тази служба. По-важно е какви правомощия ще има тази служба, така да се каже централна следствена служба по отношение на останалите следствени служби - към районните съдилища и към окръжните съдилища. В това е същността на въпроса. Защото ако ние дадем на тази служба едни правомощия такива, каквито са очертани, предложени в първия вариант, предложен от Законодателната комисия, то тогава ние нищо ново не правим, ние всъщност само малко префасонирано пресъздаваме онези правомощия, които имаше Главното следствено управление по указа, който действаше доскоро. И всъщност ние не правим нищо ново. Напротив, съхраняваме една стара система, която е не само в противоречие с Конституцията, с духа на Конституцията за разделение не само на властите, но и независимост на съдебната власт вътре, в самата нея, но ние влизаме в противоречие и с всичко досега, което сме направили и гласували по Закона за устройството на съдебната система. Защото независимостта на една институция, на една структура вътре в съдебната система, каквато са съд, прокуратура и следствие, се състои не само в това останалите две власти да не се месят. Независимостта се състои в това вътре в самата съдебна система на отделните съдебни магистрати така да бъде организирана тяхната работа, така да бъде организирана структурата на отделните служби и инстанции, че отделният магистрат при приложението на закона да бъде независим, да зависи само от своята съвест. А така както е конструирана следствената служба, това просто е невъзможно. Защото правомощията, които се дават на Националната следствена служба, са такива, че абсолютно премахват възможността на следователите надолу по йерархията по приложението на закона да зависят, да се ръководят само от своята съвест. Напротив, те са така йерархически и административно 173.3. подчинени на тази шапка от горе, от която зависи тяхната служба от началото до края, от назначението до уволнението, до възлагането на делата, че просто е невъзможно те да работят така, че да бъдат зависими само от закона. Нещо, което при съдиите и прокурорите ние създадохме - възможност да бъдат зависими само от своята съвест при приложението на закона. И изведнъж тук при следствието ние отстъпваме от този принцип и отиваме към това, което беше досега.
Аз намирам, че това не е случайно, разбира се, няма нищо случайно в това, че се настоява за запазването на тази система, която досега съществуваше. Защото е много важно, следствието е изключително важно дали по-нататък от следствието ще тръгнат дела, ще тръгнат възможности за дела по-нагоре - до прокуратурата, до съда, това зависи от работата на отделния следовател. Той може да работи така, че някои следствия никога да не стигнат до прокуратурата и до съда, а други много бързо да стигнат до там. 173.4.
Именно за да не се случи това, ние трябва да приемем варианта, който ни предлага, предложението на професор Михайлов. Но тъй като аз дълбоко се съмнявам, че този вариант ще бъде приет от вас, вторият вариант, аз искам да направя предложение за отпадане на текстове от варианта, който е предложен от Законодателната комисия, така нареченият първи вариант.
Ако все пак се стигне до запазването на Националната следствена служба, то поне би трябвало на нея да се дадат такива правомощия, че тя да не може да влияе върху отделните следователи по цялата система на следствието, така че те да бъдат зависими от тази Национална следствена служба в своята работа по приложението на закона.
Затова аз предлагам в ал. 1 на чл. 123, стария, сега не знам каква номерация има просто, тук пред мен е вариантният чл. 123: "Националната следствена служба да осъществява само методическо ръководство за точното и еднакво прилагане на закона от всички следователи в районните, окръжните и следствени служби и в централните специализирани отдели".
Или в ал. 1 на чл. 123 да отпадне изразът "организационно ръководство" и вместо него да остане не "методическа помощ", а "методическо ръководство".
Освен това предлагам в чл. 24 да отпадне второто изречение, а да остане: "Националната следствена служба се ръководи от директор", да отпадне второто изречение и всички останали алинеи на чл. 124 - втора, трета и четвърта.
Това мое предложение за отпадане на текстове го правя и моля да бъде гласувано след като се направи гласуването по предложенията на професор Михайлов.
Благодаря за вниманието.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Орсов, за реплика.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо Рашеева, слушах с внимание Вашите аргументи и не мога да не отбележа, че аргументът, който изтъкнахте, за децентрализацията на следствието, позовавайки се на това, че съдът и прокуратурата, съдиите и прокурорите били независими, не намира подкрепа в този ВТ/КП 174/1. закон, който сме гласували неотдавна.
В чл. 97а на гласувания вече Закон за съдебната власт, тази част, която е гласувана, аз чета следното: "Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички на главния прокурор".
Така че аргументът Ви: прокурорът е подчинен само на собствената си съвест и на закона, е несъстоятелен, ако търсите с него мотивиране на отпадането на Централната следствена служба.
И второ, всяка една от структурите в съдебната власт е в известна степен структурирана отгоре додолу. Начело на прокуратурата стои главен прокурор и надолу останалите прокурори. Начело на съда стои председател на Върховния съд и по-надолу останалите съдии.
На трето място искам да отбележа, че Вие се опитвате да лишите от единна организация следствието и се питам как би могло това следствие, лишено от единна организация, да се противопостави на другата организация, срещу която ще се бори - срещу престъпността. Ако Вие лишите следствието от организацията, войната му с престъпността е загубена отначало, априори, тъй като срещу организацията на престъпността няма да се противопостави каквато и да е била друга организация от страна на следствието, което е на първата линия на борбата с престъпността.
Така че аз не мога да приема Вашите аргументи, смятам ги за несъстоятелни и призовавам моите колеги да не ги подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Изтече Ви времето току-що. Реплика? Друга реплика - няма.
Госпожо Рашеева, желаете ли да отговорите?
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми господин Орсов, аз просто се страхувам, че Вие не сте разбрали смисъла на всичко, което досега сме гласували. Вярно е, че има една съдебна система, в която има районен, окръжен, апелативен, касационен съд, но обърнете внимание, че тези инстанции се произнасят, окръжният съд не може да се намеси в работата на районния съд тогава, когато районният съдия решава своето дело. Той не може да изземе, да разпредели едно дело на един съдия, пък друго дело на друг съдия. Това председателят на окръжния съд не може и 174/2. никой окръжен съдия не може да направи това по отношение на районния съдия. Районният съдия, когато седне да си решава делото, наистина зависи само от закона. А пък отношенията районен съдия - окръжен съд се уреждат от двата процесуални закона, не се уреждат от този закон.
По същия начин отношенията районен прокурор - окръжен прокурор се уреждат от процесуалните закони, а не от тези закони. А тук, при следствието, се случва нещо различно. То е така направено, така конструирано по първия вариант, че началникът на Националната следствена служба, директорът на Националната следствена служба може да изземе дело от следователите в окръжния съд, да го изземе, да го преразпределя, да го даде на друг. Цялата работа на тези следователи зависи от шапката горе и то работата им по приложението на закона.
Аз не се ръководя от нищо друго, уважаеми колега Орсов, освен от желанието да направим един закон, който да бъде максимално добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Рашеева.
Има думата за изказване госпожа Митева. Тя се е записала.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Вярно е, че тези дискусии вече текат няколко месеца. Аз бих искала да кажа следното:
Съгласно новата Конституция устройството на съдебната система се изгражда върху принципа на разделение на властите и съобразно функциите на отделните органи на съдебната власт. Принципът за разделение на властите се проявява в самостоятелността на съдебната власт и нейното взаимодействие с изпълнителната и законодателната. Функциите на отделните органи на съдебната власт, правилно отбеляза госпожа Рашеева, са уредени в процесуалните закони.
Гражданският процес се осъществява само в съдебното производство и може би затова той не породи сериозни устройствени проблеми. Такива проблеми обаче повдигна наказателното производство, което преминава през три стадия: предварително производство, подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и съдебно заседание. 174/3.
Предварителното производство се осъществява от прокуратурата и следствието, а съдебното от съдилищата. С оглед на тези отделни една от друга функции са обособени и трите вида самостоятелно действащи органи - съдебни, прокурорски и следствени. Тази функционална самостоятелност води до самостоятелност и независимост и на тяхното устройство. Вероятно от тези съображения се е ръководило и правителството при изработването на Закона за устройство на съдебната власт, в който съдебната власт се състои от три самостоятелни автономни части: съдилища, прокуратура и следствени служби.
Всяка една от тези части е функционално и административно обособена от останалите. От известно време в парламента се води оживена дискусия доколко основателен е този принцип, въпреки че на първо четене на Закона за устройство на съдебната власт Народното събрание го гласува и прие. Аз лично възприемам този основен принцип на законопроекта, без разбира се да смятам, че самият законопроект е особено добър като техника. Но все пак този принцип вече е приет, той се поддържа от правителството и намира израз в първия вариант на раздадения ви проект за глава осма - "Следствени служби", а аз го подкрепям по няколко причини.
Ако бъде променен принципът на Закона за устройство на съдебната власт, ще се наруши неговата структура и логика, това ще доведе до забавяне на неговото приемане, а може би и до неговата неприложимост, ще възникнат вътрешни противоречия с действащото законодателство и изготвяните законопроекти за бъдещата реформа на съдебната система, ще се наложи изготвяне на нов пакет законопроекти, което ще забави много приемането на законодателната основа на реформите в съдебната система.
На второ място ще се разруши изцяло действащата вече втора година структура на Националната следствена служба, която бе реформирана организационно и кадрово в рамките на възможното, в съответствие с принципите на Закона за устройство на съдебната власт.
Когато се обсъжда въпросът дали е необходимо централно ръководство на следствените органи, не би следвало да се изхожда от конюнктурни съображения, от симпатиите или антипатиите, които някои народни представители изпитват към сегашния директор на Националната следствена служба госпожа Ани Крулева. Въпросът 174/4. е твърде сериозен, за да се поддаваме на лични емоции.
Според мен една координираща дейност в следствения апарат, без каквото и да е право за намеса по отделни дела, ще способства за организирано повишаване квалификацията на следователите, за обмяна на опит между тях, за взаимно информиране и създаване на обща отчетност и за съвременно техническо обслужване. Потребността от всичко това нараства именно сега при рязко увеличилата се престъпност, при централизиране на престъпните групировки и все по-организираните усложнени форми на проявяване на престъпността.
Отричането на основния принцип на Закона за устройство на съдебната власт, приет на първо четене, ще доведе до ликвидирането и на централните специализирани отдели в Националната следствена служба, работещи на територията на цялата страна по наркотрафика, тежки форми на корупция, авариите, пожарите, катастрофите, организираната престъпност, терористични актове, особено тежки престъпления в данъчната, финансовата и кредитната система.
На практика това означава срив на едно от ключовите звена в системата от органи, борещи се с престъпността. Може ли Народното събрание да поеме такава отговорност и може ли политиците да оставят обществото беззащитно, ликвидирайки органи, които по предмет на дейност се борят с престъпността? Големият обем, правната и фактическа сложност на делата, водени от централните специализирани отдели, не позволява тяхното разследване да се извършва от следователи с компетентност на окръжно или районно ниво. Ако бъде допуснато с тези дела да се занимават следователи от окръжно или районно ниво, или ще се влоши качеството на разследването на делата, или сериозно ще се наруши ритъмът на работа на следствените отдели. По тези дела понякога се налагат разпити на три до четири хиляди свидетели и аз искам да попитам може ли един следовател, който следва да се занимава с разследване на дела, които регулярно постъпват в района на територията, на която той действа, да зареже всички тези дела и да се занимава само с това дело. Очевидно става въпрос за работа, която един следовател трудно би могъл да извърши сам, особено, пак казвам, ако има деяния, извършени в различни краища на страната. 174/5.
Функционалната самостоятелност и независимост на съда, прокуратурата и следствието предполагат самостоятелност и независимост на тяхното устройство. Поставянето на следствието в съда предполага известна зависимост между тях. Поставянето на следствието в съда е така ненормално, както би било прикрепването на адвоката при същия съд, а без прикрепването и на насрещната страна към съда се нарушава равнопоставеността между тях. Едната страна е вътрешна, т.е. част от съда, а другата - външна страна, която не е част от съда. Всичко това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И трите са общо от съдебната система - и следователят, и прокурорът, и съдът, а подсъдимият се защитава вън от съдебната система.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Така. Всичко това налага структурата на всяка отделно институция да се уреди самостоятелно и изчерпателно в отделни глави на Закона за устройство на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сбъркано е в Конституцията.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Всяка една от тези институции - следствие, прокуратура и съд, има специфични функции и своите професионални особености. Вътрешната автономия на съд, прокуратура и следствие в рамките на единната съдебна власт е крайно необходима с оглед на принципното взаимодействие и взаимния контрол между тях.
И накрая няколко думи за отговор на въпроса противоречи ли на Конституцията съществуването на подобна структура. Независимостта на съдебната власт, прокламирана в чл. 117, ал. 2 от Конституцията, се отнася до всички нейни органи. Съдии, прокурори, следователи се подчиняват единствено на закона при изпълнение на своите функции. Освен в този устройствен закон тази независимост е гарантирана и в процесуалните закони. 174/6. За каква независимост на следствието може да говорим, когато то се подчинява на съда във втория, предложен ни вариант.
Съгласно чл.128 от Конституцията, следствените органи са в системата на съдебната власт. Няма никакво основание да се преиначава тази изрична разпоредба с предложение те да бъдат предадени към съответните съдилища. Съдилищата са само един от компонентите на съдебната власт.
Бих искала да се позова на Решение # 6 на Конституционния съд от 22 април 1993 г.
В него се казва: "Конституцията решава, че следствието е част от съдебната власт, без да конкретизира неговата структура и право на административните връзки с другите две звена на съдебната власт - съд и прокуратура".
Това трябва да бъде решено с устройствените закони, включително и окончателното излизане на следствието от МВР.
Бих искала да кажа, че напълно недобросъвестно са тълкувания, които твърдят, че предложеният първи вариант всъщност не изключва военизирането на следователите. Тъй като безспорно е, че Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава, освобождава от длъжност следователите, а той няма компетенции да раздава военни звания. Единствената военизирана структура в системата на съдебната власт са военните съдии, военните прокурори и следователи, но при тях изрично е предвидена възможността тяхното назначаване, званията им да се извършват от министъра на отбраната.
Следователно, подобни тълкувания тук не отговарят на действителността и в крайна сметка са неверни.
Що се отнася до това, каква е реформата, която се извършва в другите държави по света, искам да ви кажа, че през 1988 г. в Италия бе извършена реформа и именно там се възприе такава структура, каквато се предлага сега от Законодателната комисия в първия вариант, а безспорно Италия е страна, която има доста богат опит в борбата с престъпността.
Аз ви призовавам да гласувате за първия вариант и ще си позволя, поради това че в крайна сметка този въпрос беше дискутиран доста нашироко, доста дълго време и всички тези вече СМ/КТ 175.1 са пределно ясни на народните представители да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева. По правилника, който се изказа по същество, не може да се правят процедурни предложения.
И господин Александър Маринов ми е изпратил бележка и желае думата по процедурен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Наистина сме впечатлени от дълбочината на разискванията, но тъй като наистина се изложиха най-различни аргументи и мисля, че възможностите да се мотивираме за едното или другото решение са изчерпани, то аз ви предлагам, уважаеми колеги, да прекратим разискванията и чрез гласуване да определим към кой от двата варианта ще се ориентираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Маринов. Но тъй като има желание да се вземе реплика по изказването.
Аз не мога да прекъсна процедурата на правилника.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Взимам думата, за да направя реплика на госпожа Митева. Тя беше много аргументирана, с много голямо желание защитава една теза, която не съществува в Конституцията.
Защитава тезата за централизация и за самостоятелност на следствените органи. Такова нещо няма.
Основният текст за следствените органи е чл.128, където изрично е казано, че те осъществяват предварителното производство. Тоест, те са акцесорна дейност към основната дейност на прокуратурата.
Освен това, вижте чл.129. Председател на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, който упражнява контрол върху актовете на изпълнителната власт и главния прокурор по предложение на Съдебния съвет, Висшия съдебен съвет се назначават от президента. Къде е шеф на някаква си Централна следствена служба. 175.2
Когато аз говорих, имам предвид специализирано звено, с оглед опазване интересите на страната и затова споделям варианта на проф.Михайлов само с това изменение. Да не бъде към Върховния касационен съд, а да бъде към Главна прокуратура. И когато проследите тук изцяло, въпреки че е дадена самостоятелност на следователите, имунитет е даден, но защо, за да могат да бъдат пълноправни в своите действия по цялото наказателно производство. Предварително следствие, след това обвинителен акт, прокурора и съд. Затова е даден този имунитет на тях.
В тази връзка, искам да ви кажа, че не може ние да създаваме звено в противоречие на Конституцията. Да го централизираме и едва ли не да назначаваме и ръководител на това звено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Друга реплика има ли? Друга реплика няма.
Ще отговорите ли, госпожо Митева?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря Ви. По отношение противоречието с Конституцията аз вече се позовах на решение на Конституционния съд. Това не е измислено от мен и там то изрично казва, че организацията на следствието ще се реши от закона, без да ограничава възможностите на парламента, естествено.
На второ място, бих искала да кажа, че исторически следствието е претърпяло няколко етапа. В старата система, когато е имало съдии и следователи, чиито правомощия са били доста различни от тези на сегашните следователи, те са имали по-скоро само формални задължения и общо взето може би прилика между техните действия може да се открие сега между действията на съдии, следователите и действията на доскоро известното като разпоредително заседание за предаване обвиняемия на съд, сега наречено подготвителни действия за предаване обвиняемия на съд. Следователите, тези, които са разследвали всъщност, събирали и проверявали доказателствата, са били към полицията.
През 1950 г. се извършва реформа, когато се обособява Главна прокуратура и тогава следствието се предава към Главната прокуратура. По-късно се отделя следствието, пак казах през 1988 г. и Италия прави реформа от този тип. 175.3
Не бих се съгласила следствието и организационно да мине към прокуратурата, тъй като по досегашния Наказателнопроцесуален кодекс, прокуратурата осъществява процесуално ръководство над действията на следователите. И административното предаване на следователите към прокуратурата, пак казах, вече беше отречено от практиката, тъй като довежда до много голямо подчинение на следователите на прокурорите.
Благодаря ви.
Ето защо, аз не подкрепям тази теза. Не казвам, че тя не може да бъде поддържана, но пак казвам практиката отрече тази идея.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. И тъй като разглеждания вече въпрос по изказването на госпожа Митева, репликите и дупликата е изчерпана, отиваме към процедурното предложение на господин Александър Маринов да преустановим дискусията по посочените текстове и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Маринов да се прекрати обсъждането на посочените текстове от Глава осма.
Които са за прекратяването и против, моля, гласувайте.
Господин Джеров, моля Ви, систематизирайте предложенията, за да може да ги направим.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 186 народни представители, за предложението са 124, против - 47, въздържали се - 15.
Приема се предложението. Прекратяваме разискванията по съответните текстове чл.123 и следващите от предложението и съответствуващите в предложението на проф.Михайлов.
Господин Джеров, имате думата за систематизирането на предложенията. Фактически имаме две предложения. 175.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, фактически има две предложения, или направени са три предложения.
Почвам от последното, за което бях обвинен, че е загубено, че го нямало. Нито е загубено, напротив, има го. Само че забравя колегата Мицев, че ние сме гласували, че апелативната инстанция е втора инстанция. Така че при втора инстанция да се прави следствие, просто не може. И затова си позволих да не го докладвам, щото има неща, които принципно противоречат.
Мисля, че задължението на Законодателната комисия не е просто да докладва каквото и да е било, но да филтрира от гледище на Конституцията и от гледище на това, което е гласувано. Затова то за мен не съществува като възможен проект за разглеждане.
При това положение ще помоля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложението на господин Бучков?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, на господин Бучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Шестдесет и осем, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не съм го получил в писмена форма. Така че не бих могъл да го представя на гласуване.
Сега имаме две основни предложения. Почваме, съгласно правилника, с втория вариант, а това е вариантът на проф. Михайлов и той гласи: член 122..., работим с условни цифри, на какво да правим.
Член 122 на проф. Михайлов, който е алтернативата и той гласи: "При Върховния касационен съд има следствена служба, която осъществява разследване за особено опасни престъпления, свързани с националната сигурност на републиката, терористични действия, разпространение и търговия с наркотици, организирана престъпност на територията на цялата страна". Това е първата алинея.
И ал. 2. "Следствената служба при Върховния касационен съд осъществява разследване и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави".
Това е първият текст, който трябва да бъде поставен на гласуване. След това в зависимост от получените гласове ще трябва да се постави евентуално на гласуване предложението, РД/ЛТ 176.1. дадено писмено от Законодателната комисия. Първо допълнителното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Моля, обявете режим на гласуване. Квесторите, поканете народните представители, които са във фоайетата на Народното събрание.
Гласуваме за текста, посочен в раздадения ви материал, като вариант. Тоест, гласуваме за чл. 122, ал. 1 и 2 на проф. Михайлов.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 204 народни представители, обади се народният представител Димитър Луджев, че няма карта и той гласува "зелено", затова гласувалите са 204, за - 84, против - 76, въздържали се - 44.
Предложението се отклонява, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение... (Веселина Рашеева иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В момент сме на гласуване.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, господин Джеров, докладвайки текстовете за гласуване, предлага да гласуваме първия текст от вариант втори на проф. Михайлов, което току-що направихме, след това да гласуваме първия текст от вариант първи на Законодателната комисия.
Аз мисля, че това би било погрешно. Затова защото това, което се предлага като втори вариант на проф. Михайлов, то е два-три-четири, повече текстове, които представляват една структура, съвършено различна структура на следствието. Ние не можем да приемем примерно един текст от неговите, пък един текст от това, което приема Законодателната комисия, пък следващия текст пак на Законодателната комисия и т.н.
Аз предлагам да изгласуваме текстовете, които предлага проф. Михайлов и, ако те не се приемат като едно виждане за структурата на следствието, тогава да гласуваме другия вариант на Законодателната комисия. И между двете гласувания да се подложи на гласуване моето предложение за отпадане на текстовете, така както си е по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Рашеева, всичко това, което казвате, аз го разбирам, но вижте чл. 125, а и 123: "При районния съд има следните длъжности, а говорим в 125: "Следо176.2. вателите при Върховния касационен съд имат следните длъжности", а чл. 122, който гласувахме и който беше отхвърлен, не позволява гласуването на 125.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (встрани от микрофоните): Или приемаме едната система, или приемаме другата система. Не може иначе да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Секунда. Господин Джеров, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, има две тези.
Едната теза е на Законодателната комисия, в смисъл, възприета от Законодателната комисия, която е предложена като предложение на Законодателната комисия.
Има и втора една теза, която беше разработена от проф. Михайлов, която не беше приета от Законодателната комисия с мнозинство. Професор Михайлов я поддържа.
И при това положение задължение на председателя на Народното събрание е първо да постави на гласуване именно тази втора теза. Ако тя беше приета, оттам нататък щях да си позволя да поставя вече на гласуване само следващите текстове, дадени от проф. Михайлов.
Сега, при положение, че не е гласувано предложението на проф. Михайлов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отхвърлено е предложението на проф. Михайлов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Така, отклонено е предложението,... И бъде гласувано евентуално предложението на Законодателната комисия, ние вече сме длъжни да продължим само с предложенията на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тоест, ние гласуваме за двете системи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Едната система засега е отклонена. Сега ще видим втората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, сега ще се гласува за втората. Вижте, ние се уточняваме само по проблема. Разбира се, че най-напред, господин Джеров, ще направим предложението, дали можем да го гласуваме, то не е писмено на госпожа Рашеева за отпадане на организационното ръководство в 123? 176.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега следват двете предложения на госпожа Рашеева съвсем точно, съвсем прецизно. Госпожа Рашеева прави две предложения.
Първото предложение е да отпадне чл. 123, предложен от Законодателната комисия.
Второто предложение на госпожа Рашеева е да отпаднат определени думи от чл. 123, ако не бъде възприето разбира се първото й предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Така го уточняваме, така е чисто, така ще гласуваме.
Моля гласуваме предложението на госпожа Рашеева за отпадането на чл. 123 от проекта на вносителя. Той не е на Законодателната комисия. Изцяло да отпаднат, те са четири алинеи. Моля разбрахте. Режим на гласуване. Гласуваме предложението на госпожа Рашеева за отпадане на чл. 123 със своите четири алинеи.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 199, за - 82, против - 103, въздържали се - 14.
Отклонява се и това предложение, господин Джеров. Сега остава кое? 176.4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с предложението на госпожа Рашеева за промяна в редакцията. Госпожа Рашеева предлага в чл. 123, ал. 1, втория ред думите "организационно ръководство" да отпаднат, а думите "методическа помощ" да станат "методическо ръководство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме предложението на госпожа Рашеева за отпадане на "организационно ръководство" и думата "помощ" да бъде заменена с "ръководство".
Гласували общо 194 народни представители. От тях 79 за, 97 против, 18 въздържали се.
Отклонява се и това предложение. Гласуваме предложението на вносителя на закона - чл. 123 от раздадения ви материал, познат ви до болка, със своите четри алинеи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 123 с неговите четри алинеи.
Почивката ще бъде, както обяви председателят в 17,30 часа.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 202 народни представители, от тях 119 за, 77 против, 6 въздържали се.
Приет е чл. 123 така, както е предложен от вносителя и в доклада на Законодателната комисия със своите четри алинеи.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 124, малко подълъг, но има и такива текстове.
"Чл. 124, ал. 1. Националната следствена служба се ръководи от директор. Районните и окръжните следствени служби и централните специализирани отдели се оглавяват от ръководители.
Ал. 2. Директорът на Националната следствена служба:
1. представлява националната следствена служба;
2. прави предложения пред Висшия съдебен съвет за определяне на броя на следователите, както и за тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност;
3. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби.
Ал. 3. Директорът на Националната следствена служба НЧ/НП 177.1 ръководителите на районните и окръжните следствени служби и централните специализирани отдели:
1. осъществяват организационно, административно и методическо ръководство върху следователите, като осигуряват и спазват установените в закона изисквания за тяхната процесуална и оперативна самостоятелност;
2. отговарят за дейността на съответнияте служби и отдели;
3. извършват предварително следствие и разпределят делата между следователите;
4. Назначават и освобождават от длъжност служителите в съответните следствени служби.
Ал. 4. Директорът на Националната следствена служба, ръководителите на районните и окръжните следствени служби и централните специализирани отдели могат да възлагат някои от правомощията си на заместник-директори или на заместник-ръководители, когато със закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 12... пардон!
Господин Джеров, в интерес на точност, госпожа Рашеева направи предложение да де спре чл. 124, ал. 1 след "директор". Така ли беше, госпожа Рашеева.
Следователно най-напред ще поставя на гласуване предложението на госпожа Рашеева.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Те се свеждат до две предложения, както са записани. По чл. 124 да отпадне второто изречение на ал. 1 и второто й предложение - алинеи 2, 3 и 4 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ал. 2 се отнася не за това. Така го е направила?
Гласуваме предложението на госпожа Рашеева - в ал. 1 да отпадне второто изречение, започващо с "районните и окръжните" и да отпаднат алинеи 2, 3 и 4.
Режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Гласували общо 195 народни представители. От тях 84 за, 98 против, 13 въздържали се.
Отклонява се това предложение. 177.2
Сега гласуваме целия текст и давам думата на господин Юнал Лютфи след това по процедурен въпрос.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме чл. 124 така, както е внесен от вносителя и поддържан от доклада на Законодателната комисия.
Гласували общо 191 народни представители. От тях 115 за, 75 против, един въздържал се.
Приема се чл. 124 с неговите четири алинеи.
Имате думата, господин Юнал Лютфи, да направите своето процедурно предложение.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! От името на нашата парламентарна група искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това съвпада с подготовката за гласуването, което е обявено за 17,30 часа. Половин час почивка, след което ще бъде гласуването по вота за недоверие.
Моля комисията, известна, да положи усилия по организацията, напечатването на бюлетините и организацията на помещението за започване на гласуване в 17,30 часа.
30 минути почивка. (Звъни)
(17 ч. и 05 м.)
177.3
(След гласуването)

19 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Моля фоторепортерите да напуснат пленарната зала! Моля фоторепортерите да напуснат пленарната зала!
Давам думата на госпожа Мариела Митева като представител на комисията по провеждането на тайното гласуване да ви запознае с резултатите от гласуването.
ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Днес, 18 ноември 1993 г., на основание чл. 85, във връзка с чл. 51, ал. 4 и чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се произведе тайно гласуване по искането за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман обявяват следните резултати:
- Общ брой на гласувалите народни представители - 215;
- Брой на бюлетините за недоверие на Министерския съвет - 83;
- Брой на бюлетините против недоверие на Министерския съвет - 130;
- Брой на празните пликове - 1;
- Брой на пликовете с две или повече различни бюлетини - 1.
Въз основа на произведеното тайно гласуване Народното събрание, на основание чл. 81, ал. 2 от Конституцията на Република България, във връзка с – 4 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 84, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Р Е Ш И:

Не гласува недоверие на Министерския съвет на Република България.
Подписали: Христо Марков, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман. СД/КП 178/1.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на БСП и на ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Господин министър-председател, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Благодаря за оказаното доверие. И бих искал по повод на вота за недоверие да констатирам, че очевидно има определени промени в политическата обстановка в страната и може би в конфигурацията на така нареченото "политическо пространство" в кабинета. И аз ще изляза писмено с някои виждания по този повод в близките дни в някои от големите ежедневници на страната.
Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам думата на господин Иван Костов като представител на парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили оценява отказания вот на недоверие на правителството на господин Беров като защита на неговата антисоциална политика от страна на Българската социалистическа партия и на Движението за права и свободи. (Ръкопляскания в блока на СДС)
От друга страна, ние сме много радостни да отбележим, че по време на дебатите за социалната политика на правителството то беше защитено единствено от парламентарната група на Българската социалистическа партия и по този начин стана съвсем ясно, ако досега на някой не е било ясно, чие правителство всъщност е то.
Оттук нататък ние ще наричаме това правителство правителство на Българската социалистическа партия.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов.
Давам думата на господин Жан Виденов - председател на Българската социалистическа партия.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа! 178/2. Приключи гласуването по един важен въпрос за Народното събрание. Обсъждаше се социалната политика на правителството.
Парадоксалното в ситуацията беше, че прононсирано антисоциалната парламентарна група в тоя парламент, антисоциалната парламентарна група на СДС, доказала това свое качество с всички свои документи и с политиката на своето правителство, внесе този въпрос за обсъждане в Народното събрание.
Естествено най-активно, най-компетентно и с най-голямо чувство за отговорност в този дебат участва Българската социалистическа партия (викове в блока на СДС: "Е-е-е!"), защото на нея социалните проблеми на българския народ са най-близки.
Аз смятам, че Съюзът на демократичните сили с приключването на днешното гласуване приключи и един етап от политическата си тактика, ще престане да губи времето с процедурни схватки на тоя парламент (реплики от блока на СДС: "А-а-а, не!") и по повод на бюджета на правителството, по повод на обсъждането на законите за реформата в икономическата и в социалната област ще се включи в един истински дебат по социалните проблеми на България.
Аз призовавам всички вас, уважаеми господа - и отляво, и отдясно, и от центъра на тая зала - още от утре или от вторник следващата седмица да се заемем с тия проблеми, които вече не могат да чакат.
Предлагаме ви след приключването на политиканството най-сетне да се захванем и с работа като законодатели.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Виденов.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 32 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)