Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
С Решение # 356 от 18 януари 1994 г. Централната избирателна комисия информира, че на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове е взето решение да се обяви за избран за народен представител в 10. избирателен район Кюстендил госпожа Лорета Методиева Николова (възгласи "Браво!" и ръкопляскания от блока на СДС) в листата на Съюза на демократичните сили на мястото на народния представител Никола Иванов Мишев, който бе освободен от Народното събрание на Република България с Решение от 12 януари 1994 г. на основание чл. 72, ал. 1, точка 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Моля госпожа Николова да заповяда на парламентарната трибуна за произнасяне на клетвата за народен представител.
Моля народните представители да станат. (Всички стават за произнасяне на клетвата)
Моля, госпожа Николова, да повтаряте след мен текста на клетвата:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и с всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." ЦМ/ЛТ 66.1.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега Ви моля да вземете клетвения лист и да го попълните.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 12 - 19 януари 1994 г.:
На 12 януари госпожа Петя Шопова и група народни представители са внесли проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 12 януари Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Южна Африка за въздушни съобщения между и отвъд техните територии. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външната политика, Комисията по транспорта и Икономическата комисия.
На 13 януари господин Атанасов и група народни представители са внесли законопроект за радио и телевизия. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по радио и телевизия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по културата.
На 17 януари народният представител Ангел Димов е внесъл проект за решение за месечните заплати на народните представители, министрите и президента на Република България. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, на Комисията по бюджета и финансите, Комисията по труда и социалното осигуряване.
На 17 януари Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по транспорта.
На 17 януари народните представители Кольо Парамов и Тодор Пандов са внесли законопроект за устройство на държавния бюджет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия. 66.2.
Общо в този период са постъпили шест законопроекта и проекти за решения.
(Госпожа Лорета Николова предава клетвения лист на председателя на Народното събрание, а госпожа Ботушарова й връчва електронна карта за гласуване; ръкопляскания от блока на СДС)
Програмата за работа на Народното събрание в периода 19 - 21 януари 1994 г. е раздадена. Моля най-напред да гласуваме тази програма, а след това ще ви докладвам предложенията за промени в нея.
Госпожа Шопова има думата по процедурен въпрос.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, упълномощена съм неофициално от Комисията по национална сигурност (неодобрение от блока на СДС) на Народното събрание да изразя нашето много сериозно безпокойство от развитието на събитията в страната и в този смисъл да подновим (силно неодобрение от блока на СДС) процедурното предложение, което беше внесено от група народни представители миналата седмица, първо специализираните постоянни комисии да докладват законопроектите на първо и второ четене - да бъдат водещи по тях, тъй като ние сме готови много отдавна с проектите в сферата на националната сигурност, но те не могат да проникнат в пленарната зала поради реда, който сме си създали.
И второ, времето в пленарните дни да бъде разпределено така че една част да бъде за икономическите и социалните закони, а другата част за законите за борба с престъпността.
Моля Ви, господин председателю, тъй като сме направили това предложение по програмата и то вероятно е изпратено на Законодателната комисия, за която се отнася, заедно с колегите от Законодателната комисия и ръководствата на другите комисии спешно да се обсъди този въпрос, за да може Народното събрание да бъде адекватно на ситуацията в страната.
Повтарям: водещи специализирани комисии и време по проблемите на законопроектите в областта на националната сигурност. Ние всички, независимо от това коя група представляваме, в комисията днес се убедихме, че това е просто жизнено необходимо и го предлагаме на вашето внимание. 66.3.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не е от името на комисията, госпожа Шопова!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Шопова. Тук действа правилото на чл. 62 от правилника и затова този въпрос няма да обсъждаме сега.
Програмата е раздадена. Нека най-напред да гласуваме тази програма. След това ще ви предложа направените предложения за промени.
Моля гласувайте.
Гласували 190 народни представители. За 189, против няма, въздържал се 1 народен представител.
Програмата се приема. 66.4.
Сега докладвам двете предложения:
Постъпило е предложение от народните представители Александър Джеров и Георги Марков. Сходен проект за решение има и от страна на Новия съюз за демокрация. В програмата до края на месеца да се разгледа проекторешение за отмяна на мораториума за изпълнение на смъртното наказание.
Засега по този въпрос има становища от Комисията по правата на човека и от Комисията по външна политика. Няма становище от Законодателната комисия. Но тъй като става дума за проект за решение, срокът е изтекъл, формални причини да се гледа този проблем в парламентарната зала няма.
Тъй като обаче става дума за изключително важно решение, по време на Председателския съвет обсъдихме този въпрос и господин Джеров пое ангажимента да постави проблема на разглеждане в Законодателната комисия, още повече, че искането не е определено конкретно за днешната програма, а е казано - до края на месеца.
В този смисъл предлагам да го гледаме следващата седмица, когато вече имаме едно компетентно становище на Законодателната комисия.
Преминавам към второто предложение. Както забелязвате, в програмата за петък като първа точка е включено изслушване на министър Виктор Михайлов във връзка с поредица от въпроси, които българското общество справедливо задава. Днес господин Михайлов е изпратил писмо, с което също иска да бъде изслушан именно в петък.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е направила предложение това изслушване да бъде на днешното заседание, като е формулирала и съответните въпроси и е предложила и проект за решение за процедура за изслушване на министъра на вътрешните работи. Аз искам да попитам поддържа ли се това предложение? Това предложение се поддържа.
Затова моля, режим на гласуване. Гласуваме за това изслушването да бъде включено в програмата за днес. В днешния ден. Дали веднага с това ще започнем, или след това ще го гледаме - въпросът е в днешния ден да се гледа този въпрос. Моля, гласувайте за това предложение. НЧ/ЗТ 67.1
Гласували общо 197 народни представители. От тях 87 за, 39 против, 71 въздържали се.
Предложението не се приема. (Протестни реплики от СДС)
Госпожа Нора Ананиева иска думата като председател на парламентарна група. Заповядайте!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като усетих някакво вълнение в залата, ние сме също безкрайно разтревожени от създалата се ситуация, във връзка с което проведохме поредица... (шум и реплики от СДС) успокойте се, господа, успокойте се!... във връзка с което проведохме среща с министъра на вътрешните работи още преди четири дни, а след това още един път и още един път, обсъждахме всички варианти и сме на мнение, че тази тема трябва да бъде внесена час по-скоро в пленарната зала, да се обсъди максимално широко, сериозно, без никакви спекулации, парламентът да поеме своята част от отговорността за забавените закони (шум и реплики от СДС), Министерският съвет да ни запознае със системата от мерки, които предлага. Нашата информация е, че до петък ще има максимално точна картина за причините на създалата се ситуация, поради което смятаме, че в петък на сутрешна глава, с повече информация от страна на министерството и Министерския съвет, може би и с участие на повече членове на Министерския съвет, би могъл сериозно да се обсъди въпросът.
Заради това ние поддържаме изслушването да стане в петък и ние се готвим сериозно за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Господин Стефан Савов има думата като председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили иска или искаше, защото се отхвърли нашето искане, министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов да бъде изслушан днес в парламента. За съжаление ние още отсега предполагаме, че обясненията отново ще бъдат противоречиви и 67.2 много малко ще допринесат да се разкрие истината за организираната престъпност, която се шири в страната ни. По всяка вероятност ще искаме да бъде изслушан и министър-председателят господин Любен Беров. Съмняваме се обаче, че ще получим ясен и точен отговор на въпросите, които ни интересуват и преди всичко защо Министерският съвет не е приел оставката на Виктор Михайлов.
При подобни събития министърът на вътрешните работи във всяка демократична държава си подава оставката. Господин Беров няма да ни каже истината, а тя е много проста: кабинетът не иска да отстъпи властта.
Тук искам да кажа ... интересно, че госпожа Ананиева се смее присмехулно, че кабинетът не искал да си отстъпи властта. Да, госпожа Ананиева, точно така е, не иска.
Аз бих искал тук веднага обаче да разсея едно съмнение и да кажа няколко думи за това, което току-що каза госпожа Ананиева. Не е законодателната власт тази, която може да носи отговорност за престъпленията и за организираната престъпност. Ние не може да вземаме да гласуваме закони така, както се гласуваха навремето при тоталитарния строй. Всеки един закон трябва да бъде обсъден така, както трябва. Така че ние ще видим, когато гласуваме тези закони, а ние смятаме, че трябва да се гласуват, вие ще видите, че отново мафиотите ще продължат да се ширят в нашата страна. 67.3
Щом казвате, ще кажа и за съдебната власт. Съдебната власт изчаква от изпълнителната власт да вземе мерки и тогава може да съди, но докато изпълнителната власт в лицето на полицията и съответните органи се разстрелват помежду си и се избиват, аз не виждам каква вина можем да хвърлим върху съдебната власт.
Нима не е парадоксално, че сега, след престрелките и убийствата по софийските улици излизат и разкрития за нарушаване на югоембаргото? Едва сега ли те бяха разкрити? Тези нарушения са от естество да навредят на доброто име на България. Няма ли да се намери отговорен ресорен министър, който да подаде оставката си? Въпреки икономическата криза, въпреки че българската държавност е в опасност, въпреки дълбоката нравствена криза, в която затъваме, въпреки че за пръв път в България имаме организирана мафиотска престъпност, никой не иска да поеме отговорност. Отговорни няма, а действително небето сигурно ще се продъни, преди някой да си подаде оставката.
Ние обвиняваме кабинета на Беров, че в името на себични интереси тласка страната в хаос, от който трудно ще се измъкне. Кабинетът на Беров не взема под внимание искането на милиони българи за слагане край на престъпността и за прекъсване на спиралата на обедняване. Или нищо не значи за вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, че доларът стигна 40 лв.?
Ние искаме много повече да научим от това кой е дал една или друга заповед, кой е виновен, че пръв, без да има право, е открил стрелба, кой е виновен за редица нарушения и престъпления. Ние искаме целият български народ да разбере какви са връзките на висшите служители на МВР и на полицията с мафиотските среди, като подчертаем обаче, че на нас ни е известно, че в полицията служат, особено сред низшите чинове, много честни и почтени български граждани, които жертват живота си за запазване реда и законността в страната.
Няма ли най-после да научим как така бивши служители на МВР и полицията стават съдържатели на казина, превръщат се в бизнесмени и използват криминални типове за охрана? Какво е това правителство, в което министърът на вътрешните работи, след като по негови думи е изготвил една перфектна, та чак ювелирна операция, вместо да изчака резултата й, отива да ловува СБ/КП 68/1. в петъчен ден?
Каква е тази страна, в която Министерството на вътрешните работи се чувства застрашено в своята сграда-крепост от няколко джипа с мафиоти, които били обикаляли по околните улици?
Ние смятаме, че е време да се обясни на нашия народ как стана така, че голяма част от най-богатите хора в страната ни са все възпитаници на Школата на ДС и МВР в Симеоново или от школите на КГБ и бившия СССР? Как ще правим този толкова необходим преход, когато в страната съществува нещо като братство, основано на общата закваска на висши служители, на специалните служби за сигурност, полицията и много от днешните милиардери. Ние сме за бизнеса, за частната инициатива, когато тя се основава на почтеността. Занаятчиите, търговците, индустриалците в България също както милионите български граждани имат крещяща нужда от ред, сигурност и законност. Без последните няма възможност за изграждане на пазарно стопанство.
Нашата група, групата на СДС, не е съгласна с някои госпожи и господа от лявата страна на парламента, които твърдят, казвам някои, които твърдят, че престъпността се дължала до известна степен и на уволненията в МВР и ДС. Какво оставало на уволнените освен да попълнят редиците на така наречените фирми за охрана? А нали всички знаем, че в България има редица стопански сектори, в които можеш честно да изкарваш хляба си, без да размахваш бухалка или пистолет. Ние не можем да съжаляваме и да плачем за такива бивши служители на ДС, които вместо да се захванат с честна работа, са тръгнали да се избиват по улиците на София.
Уважаеми госпожи и господа, надявам се, че в близките дни ще получим повече информация. Но дори и да бъде богата, тя не е достатъчна да спре безпътицата, в която се намираме. С нищо няма да помогнат уволненията и на няколко началници в МВР. Изпълнителната власт и по-точно правителството не е годно да изведе страната на правилния път на спасението. То трябва да осъзнае своята безпомощност и да подаде оставка и то час по-скоро.
Крайно време е политическите сили, които подкрепят правителството, да подложат на нова преценка намеренията и действията си. Когато една парламентарна страна се намира в една 68/2. толкова дълбока криза, няма друг извод освен да се прибегне към единственото демократично решение - изборната бюлетина. Нека народът каже думата си и да избере едно силно парламентарно мнозинство, една здрава законодателна власт, която ще бъде основа на една ефикасна, дейна и готова за решителни действия изпълнителна власт.
Обвиняваме в безотговорност всички, които не само че не спомагат, но и пречат да излезем от задънената улица, в която се намирам. (Ръкопляскания в СДС)
Уважаеми госпожи и господа, ще ви помоля сега, мисля, че всички парламентарни групи ще бъдат съгласни, да станем една минута, за да се преклоним пред паметта на онези служители, които загинаха.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Защо не дойдохте на поклонението?
(Всички депутати и Председателството стават прави. Едноминутно мълчание)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Има думата господин Петър Марков от името на Новия съюз за демокрация.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! От страна на парламентарната група на Нов съюз за демокрация заявявам, че ние сме за най-скорошно и бързо изясняване на обстоятелствата по процесите, които водят до дестабилизация на страната и изясняване на тези причини.
От друга страна обаче ние не трябва само да се ограничаваме върху едно изслушване на господин Виктор Михайлов. Ние искаме да се направят и онези законодателни инициативи и изменения, които да доведат до подобряване на положението в тази страна от гледна точка на сигурността.
Ето защо ние искаме това изслушване да бъде в петък, 21 януари т.г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петър Марков.
Има думата господин Юнал Лютфи от името на парламен68/3. тарната група на Движението за права и свободи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Ние, представителите на парламентарната група на Движението за права и свободи, неведнъж тук сме изразявали от тази трибуна тревогата от растящата престъпност в нашата страна. Неведнъж в срещи с министър-председателя и с отделни представители на правителствения екип сме поставяли остро този въпрос и сме настоявали правителството да направи всичко необходимо, за да спре вълната от престъпления, която расте с всеки изминат ден.
Безспорно, че правителството полага необходимите усилия, но все още не могат да се видят налице реалните резултати. (Шум в СДС)
При това положение, уважаеми колеги, смятам, че господин Савов е прав, когато казва, че едно нормално правителство, един нормален министър при подобен гаф в неговото министерство следва да си подаде оставката. И той намери достатъчно сили и достойнство да направи това. Кабинетът не прие оставката.
Следователно аз предлагам следното: колеги, нека изслушването да стане в петък, за да може министър Михайлов да не ни повтори онова, което пише или е казал той по вестниците, в "Отзвук" по телевизията, а да дойде при нас тук с една побогата информация, с повече детайли и ние да можем да му зададем въпроси, които действително да хвърлят светлина и да се разкрие истината по тези тревожни събития, които стават през последните два месеца.
Благодаря ви. 68/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Юнал Лютфи.
Започваме работа по дневния ред - точка първа:
ПРОДЪЛЖАВА ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Моля, господин Джеров или господин Венцеслав Димитров...
Докато господин Димитров се приготви, моля да гласуваме за това господин Бисер Славков да заповяда в пленарната зала по време на обсъждането.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 149 народни представители, за 139, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема. Моля, господин Славков да заповяда в пленарната зала.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги.
От предишното обсъждане някои от членовете бяха прескочени. Те касаеха тарифите. На заседание на Комисията по бюджета и финансите вчера ние сме излезли с едно предложение, което е раздадено на всички народни представители. То беше поставено не там, където се подписвахте в книгите, а на банките беше поставено, така че всички могат да видят за какво става дума.
Предлага се в чл. 1 да се гласува допълнителна ал. 3, която касае хазарта, защото върху хазарта има специфично облагане с акциз, което се отличава от другите начини на облагане и освен това трябва да се гласуват съществените членове 5, 6, 7 и 8, а от допълнителните разпоредби - – 1 за свързаните лица беше гласуван и предстои да се обсъдят другите параграфи до 8.
Естествено, предполагам и за вас най-важното нещо ще бъде днес да приемем тарифата за акцизите. Тя е раздадена на всички. Държа да отбележа, че това, което е раздадено, е становището на Комисията по бюджета и финансите. Разбира се, ще се вземат предвид и другите предложения, които са направени, както и вашите предложения за изменение и допълнение към тарифите.
Затова, позволете ми да започна най-напред с предлаганата ал. 3 на чл. 1. ВЙ/ЛТ 69.1.
Текстът е следният: "Чл. 1. Ал. 3. С акциз се облага експлоатацията на игрален автомат, игрална маса или други игрални съоръжения, както и игралните зали и казина".
Мисля, че това, последното, трябва да отпадне, защото тарифата не предвижда игралните зали или казината да се облагат като такива. За тях се предвижда издаване на разрешение и т.н., обаче неспецифично облагане, така че аз бих предложил на вниманието на колегите...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): И да се прибави "и бинго" накрая...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ами то е игрално съоръжение, господин Николов, защото то е специфицирано в тарифата, че "бинго" е игрално съоръжение. Аз не знам, ако някой има друго мнение, разбира се, можете да го кажете, така че предлагам на вниманието на колегите следния текст за ал. 3, допълнителната към чл. 1, който беше вече гласуван: "С акциз се облага и експлоатацията на игрален автомат, игрална маса или други игрални съоръжения".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ясно и точно.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за ал. 3 на чл. 1 така, както бе докладвана от председателя на Комисията по бюджета и финансите. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 177 народни представители, за 172, против 1, въздържали се 4.
Алинея 3 на чл. 1 се приема.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 5 с текст: "Дължимият акциз се определя: алинея 1..."
Аз не знам редакцията дали е най-удачната, но това е обсъждано, защото не виждам ал. 2 в чл. 5... Момент само...
"Дължимият акциз се определя:
1. за вината, спиртните напитки и пивото - като абсолютна сума в лева за 1 литър;
2. за тютюневите изделия - като абсолютна сума в лева за 1000 къса цигари, 1 кг тютюн или 100 бр. пури или пурети;
3. за хазартните игри: 69.2.
а) при организиране на хазартни игри, с изключение на лотариите, томболите и залаганията - като абсолютна сума в лева за тримесечие за използването на всеки игрален автомат, игрална маса, друго игрално съоръжение, бинго;
б) при лотарии и томболи, както и при продажба на входни билети за барове, вариетета, еротични и други подобни спектакли като процент от номиналната стойност на билетите, фишовете или талоните, даващи право на участие;
в) при организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания или случайни събития - като абсолютна сума в лева, равна на петкратния размер на максималната печалба, предвидена в условията за организиране на залагането;
4. за произведените вина или ракии от физически лица над размерите по чл. 2, точка 3 - като абсолютна сума в лева за всеки литър произведено вино и за всеки алкохолен градус произведена ракия;
5. в останалите случаи дължимият акциз се определя:
а) за стоки и услуги от местно производство като процент върху продажната цена на производителя, невключваща акциз, когато договорената продажна цена не е по-ниска от пазарната цена;
б) при внос на стоки като процент върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси;
в) за стоки или услуги от местно производство, предмет на сделка между свързани лица - като процент върху пазарната цена на стоката или услугата".
Това е, колеги, текстът, който се предлага за чл. 5.
В комисията възникна дискусия единствено при точка 3, буква "в" за организиране на залагания в резултат от спортни състезания дали този текст не би могъл да бъде изтълкуван като че ли включва и спортния тотализатор, защото спортният тотализатор знаете, че се подчинява на други правила - печалбата не отива директно в държавния бюджет, а отива за спортни цели. С неговите резултати се разпорежда Министерският съвет. Така че, ако няма мнение, че наистина може да се тълкува и по този начин - ние бихме могли да предложим... (Шум и реплики в залата)
Господин Николов, мисля, че бихте могли да предложите текст. Точно сме на второ четене. 69.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ако има някакви предложения...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако има предложения, наистина е хубаво да се направят тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Очевидно няма предложения, няма допълнения.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 5, ал. 1 така както бе докладван от председателя на Комисията по бюджета и финансите.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той е ал. 1 и изчерпва целия член и аз мисля, че впоследствие, при редакцията биха могли да се оправят точките, да станат алинеи. Но това мисля, че е само формалната страна и не засяга съществената по гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители, за 154, против няма, въздържали се 8 народни представители.
Чл. 5 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Преминаваме към чл. 6. Състои се от три алинеи със следния текст:
"Ал. 1. Лицата, които произвеждат стоки или извършват услуги по съответната тарифа, начисляват акциз на датата на издаване на фактура или на тази, на която най-късно е следвало да се издаде. Фактурата се издава в тридневен срок от по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката или извършване на услугата или датата на плащането.
Ал. 2. Митническите органи начисляват и събират акциз на датата, на която стоките преминават през митнически контрол.
Ал. 3. При внос на стоки под режим на временен внос или транзит начисленият акциз се обезпечава с депозит в пари или с гаранция."
Дължа да ви уведомя, че в Комисията по бюджета и финансите на вчерашното заседание спор предизвика ал. 3. Мисля, че господин Пушкаров ще изложи най-синтезирано възраженията. Въпросът беше да не се обременят нашите вносители като се накарат да плащат СД/ЗТ 70.1 или да дават гаранции, или да правят депозит предварително, да внасят, така да се каже, пари и да влизат в разходи за стока, която не е продадена и може би и да не се продаде.
Господин Пушкаров, ако имате текст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, господин Пушкаров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И съответно, разбира се, ако се приеме нещо друго, трябва да се преосмисли ал. 2 дали митническите органи само да начисляват или и да събират акциза. Естествено, ако ал. 3 се приеме в този си вид, би могло съвсем спокойно да се приеме "събират". Обаче ако се приемат възраженията на господин Пушкаров, това би трябвало да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, възраженията ми са свързани по отношение на ал. 3 със следния казус. Фактически се получава така, че наказваме два пъти онези, които поради характера на производството внасят навременен внос за преработка вносни суровини и след това изнасят готовата продукция или я продават в страната.
Защо два пъти ги наказваме? Защото един път те трябва да теглят кредит, за да осигурят закупуването на стоката и втори път трябва да осигурят в същия размер средствата за депозит, които да предоставят като депозит за времето, през което стоката пребивава във временен внос или под формата на парична гаранция.
Това ще създаде допълнително и без това на затруднените предприятия много големи трудности и ще затвори една от малкото икономически активности в страната, която горе-долу успява да съществува.
Тук изходът според мен би трябвало да се търси в гаранцията да представлява суапова гаранция или стокова гаранция, самият внос да се третира като гаранция пред митническите власти и пред данъчните власти. Разбира се, аз си давам сметка колко е трудно да се проследява съдбата на тези внесени суровини, които трябва да се преработват. Но мисля, че онова, което бихме 70.2 спечелили, ако намалим финансовата тежест, която ще се осъществи по чл. 3 в този текст, би дала значими резултати в икономиката и ни дава основание да поемем риска за евентуалните трудности при проследяването и при осигуряването на гаранция със стоковия ресурс.
Така че аз предлагам да се промени текстът, като последните думи се заличат и остане текстът: "начисленият акциз се обезпечава със стокова гаранция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пушкаров.
Господин Димитров, Вашият коментар?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз не вдигнах ръка, господин председателю, за да направя коментар на това, което предложи господин Пушкаров, а за да предложа едно допълнение в ал. 2. И пак подчертавам за колегите: допълнението не внася нещо ново в закона. Допълнението само позволява недвусмислено да се тълкува ал. 2.
Ал. 2, чета я пак: "Митническите органи начисляват и събират акциз на датата, на която стоките преминават през митнически контрол." И предлагам допълнение: "при извършване на вноса в смисъла на – 2а от Допълнителните разпоредби". Защото – 2а казва какво е "внос". Тоест "внос на стоки е преминаване на стоката през митническата граница при влизането й на територията на страната, а също така и преминаването й от безмитни зони или антрепозитни складове в останалата част от територията на страната". Тоест, когато се внесе в безмитната зона, не се дължи акциз. Акциз се дължи или се плаща и митническите органи събират единствено, след като от свободната безмитна зона, или ако не се предвижда престояване на стоката там при преминаване на митническата граница, както се тълкува от митническите органи, стоката преминава. Тогава да се събира, но не преди това. И мисля, че Министерството на финансите би се съгласило с един такъв текст.
Това предлагам по ал. 2, за да няма двузначно тълкувание. Защото наистина има митнически служители, включително от найвисок ранг, които не зачитат създадените безмитни зони и считат митническата граница за съвпадаща с държавната граница. А ние 70.3 именно, когато затегнахме режима на плащане на данък оборот и акцизите, все пак би трябвало да направим нещо, за да защитим самите интереси на вносителите, както, разбира се, това се отнася и за износителите.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Стоилов, заповядайте, също имате думата. 70.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера аз бях, така да се каже, в една група с господин Пушкаров в оформяне на тези настроения, че не трябва да допускаме натоварване допълнително с ползване на кредити и лихви по тях от страна на вносителя в случаите, когато се прави внос за производство, и евентуално се разчита и на износ.
Господин Пушкаров, ако обаче се вгледаме в таблицата, тарифата за акцизите, оказва се, че това е един единствен случай, когато наистина имат основания нашите с вашите разсъждения за внос с цел производство. Това е в позиция 7.5 - тютюн за цигари. И двукратното преглеждане на тарифана показва, че няма втори такъв случай. Всичко останало ...
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Временен внос или транзит.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Това е все търговия. Това, което и вас вълнува и мен вълнуваше, и някои други колеги вчера, беше да обезопасим тези, които ..., сегашните лихвени кредитни условия са особени затруднени, иначе обаче създаваме онова, което и вие споделяхте, твърде големи възможности за избягване на плащания, това, което смущава Министерство на финансите и което до голяма степен беше практика до вчерашния ден, нещо което споделяше и председателят на комисията.
Аз затова моля отново да помислим струва ли си заради тази единствена позиция 7.5 да отваряме отново врати? Моля вземете под внимание тези съображения. Аз мисля, че надделяват другата категория съображения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Стокова гаранция е хубаво. Предложението на Пушкаров е хубаво - контролът върху стоката.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Стокова гаранция - да, но не и парична.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Да, стокова гаранция, не и парична. Тоест, митницата да се грижи някой да не отвлече стоката и да не се разпорежда с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. Господин Славков поиска думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК- МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! ВероРД/НП 71.1 ятно трябва да имаме предвид, че ако става дума за стокова гаранция, това означава вече стоката да бъде оставена на отговорно пазене и с нея да се гарантира размера на тази сделка. При това положение реално тази стока се блокира и тя не може да бъде вече ползвана от търговеца, докато не приключи нейният гаранционен период, за който ще се използва.
Именно поради това са предложени класическите форми - банкова гаранция - депозит, или ползване на друг вид гаранция, тоест с някакво имущество.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Славков. Господин Ескенази, заповядайте, имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, чисто от юридическа гледна точка даването на една гаранция не означава, че стоката трябва да премине под контрола на дадения орган. Общоприетият залог, и аз се обръщам тук към юристите, залог на стока, при който в крайна сметка това е една тежест, а от друга страна нарушението и разпореждането в нарушение на залога представлява дори и престъпление. Така че в Наказателното право имаме съответните санкции.
Ето защо аз смятам, че е редно да се приеме текстът както беше предложен от Иван Пушкаров, като също така следва да имаме предвид и още едно нещо. В крайна сметка какво ние гледаме в момента? Това, че за стока, която преминава транзит през страната, това, че за стока, която не е всъщност предназначена за страната и е да речем ..., както е тук текстът: "Под режим на временен внос не се дължи акциз" е безспорно.
Оплакването е, че сега видите ли се заобикалят и тъй като данъчните органи и митническите изпускат от контрол тези стоки, затова трябва акцизът да се дължи, а след това в даден момент държавата да го върне. Извинявайте, но за мен това е аргумента - понеже се краде, на всеки да му се отреже дясната ръка и по този начин няма да се краде. Не може по този начин да се урежда стопанската дейност. Тъй като има нарушение дайте от всички да събираме пари, които са ..., на всичкото отгоре се знае, че трябва да се върнат, само и само да се предотвратят нарушенията.
Аз мисля, че при една пазарна икономика не може това да бъде аргумента, за да се възлага на стопанските субекти невъзможна и непоносима тежест. А иначе по този начин, по който предлага 71.2 Иван Пушкаров, се дава една гаранция, която не оскъпява стоката,
която не представлява бреме, а от друга страна, си има санкции, включително в Наказателния кодекс за тези неща.
Сега, някой ще каже, ама, чакайте, Наказателният кодекс не се прилага ефективно. Ние, ако правим нашите стопански закони за това да се санкционират предварително търговците, дайте да го наречем не Закон за акцизите, а да го наречем Наказателен закон за плащанията към държавата. Аз между другото имам опасенията, че така както правим данъчното законодателство, то ще стане клон от нашето Наказателно право, а не от фискалното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази. Господин Пушкаров, реплика ли?
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Едно съображение по повод изказването на Бисер Славков. Аз бих си оттеглил предложението за стокова гаранция, ако Министерство на финансите се съгласи депозитът, който се осигурява като парична гаранция, върху депозита да се начислява лихва, както при кредита, тоест, кредитна лихва, а не депозитна лихва. Защото разбирате ли за какво става въпрос?
Внася се 30 на сто от тютюна, който е в нашите цигари, е вносен, това попада точно в този режим. За да го внесе съответно вносителят осигурява парична гаранция в пълния размер на стойността на вносния тютюн. Той тегли кредит при 60 на сто лихва, отива сумата на депозит и тази сума на депозит му носи 15 на сто. Разликата е колко?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): 45 на сто.
ИВАН ПУШКАРОВ: 45 на сто, правилно, Венци умее да работи с числата. 45 на сто разлика се поемат пряко като удар от производителя, този, който всъщност върти производствено този ресурс, за да го изнесе обратно. Тази несправедливост не може да бъде допускана. Аз не искам да се разпростирам върху факта, че цялата конструкция на акцизите е построена върху изпреварващото плащане на акцизите, включително и при сделките за износ на стоки, но това е друга работа. Където също този, който изнася, и производителя кредитират държавата безлихвено.
Сега, ако трябва да разпределяме тежестите, нека
да ги разпределяме, още повече, че има достътъчно законови гаранции при суаповата техника на осигуряване на гаранция, при стоковата 71.3 гаранция. В единия случай тоя единствен на акцизна стока, коят се внася, за да се преработва, това е тютюнът. Там вече изцяло може да бъде проследен целия път на тютюна - от тютюн да се превърне стоковата гаранция в цигари. Тук няма проблем. Той е найсложният случай. Всички останали случаи на временен внос пряко се контролират, даже и от митническите органи и данъчните се контролира наличността на стоката. Това е един източник, който изключително много затормозва и без това поставената в трудно положение търговия.
Ние сме заинтересовани да създадем един баланс на интересите между фиска и между вносители и износители така, че да осигурим общото повишаване на икономическата активност, която е движението на стоките.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пушкаров. Господин Славков, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да имате предвид, че в случая говорим за временен внос или транзит. В случаите, когато ще трябва да се вкарва вече тютюн за да се обработва тук, ние ще имаме реално извършване на вносИ отделно от това, когато има вече депозит или ползване на банкова гаранция, безспорно тук има лихва, но тя не е равна на основния лихвен процент. И в случая Законът за акцизите трудно може да регламентира този въпрос.
Но в замяна на това аз искам да споделя с вас, че ако се ползва една гаранция чрез депозит при всяко положение на лице има един решително облекчен режим, защото след изтичане на този срок, съответният вносител на тази гаранция може директно да освободи и да се ползва, докато при събиране на акциз, който след това трябва да бъде възстановяван, задължително пък трябва да се ползва процедурата за събиране на държавните вземания, което при всяко положение усложнява и удължава процеса по възстановяване на акцизите.
И накрая искам да споделя, че в крайна сметка тук става дума преди всичко за извършване на такъв внос, който касае така наречените "сделки в безмитни зони и сделки при валутна търговия".
Мисля, че в случая концепцията е съвсем ясна и едва 71.4 ли ще затормози производители, които наистина ще ползват този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Славков. Мисля, че всичко е ясно. Поне на мен ми е ясно. Може да гласуваме. 71.5
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, ако ми позволите, да попитам: господин Славков, не можем ли след думата "гаранция" да сложим една запетая и да пишем "включително и стокова".
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Кой определя каква?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Щом е "или", значи този, който има интерес, той ще я определи, т.е. самият вносител.
Ако е депозит в пари или гаранция, включително и стокова? Можем ли да направим това нещо?
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Ако е "или", аз съм съгласен.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Кой ще определя?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Който ще ги дава. Ако има повече пари, ще ги даде, ако не, ще даде стокова гаранция.
КОЛЬО ПАРАМОВ (от място): Защо е нужно да купува стоки, за да дава гаранция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ситуацията е ясна. Най-напред подлагаме на гласуване това, което предложи господин Пушкаров като допълнение, ако той е съгласен с малката редакция, която направи господин Венцеслав Димитров: вместо "или със стокова гаранция" да бъде "или с гаранция, включително и стокова". Съгласен ли сте или не, за да го гласуваме наведнъж, а не два пъти?
ИВАН ПУШКАРОВ: Аз съм съгласен с това допълнение на Венцеслав Димитров, обаче ако правото да избира гаранция има вносителят, а не изборът да се определя от данъчния орган. Така бих се съгласил.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, дължа да Ви обърна внимание, че аз също направих едно предложение и то е към предходната ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Може би него да гласуваме по-напред, за да могат народните представители да помислят за следващото.
Алинея 2. Вашето предложение беше свързано с – 2 от допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Алинея 2 вместо да завърши след израза "митнически контрол" с точка, предлагам да се добавят и думите "при извършване на сделката по вноса по смисъла на – 2а от допълнителните разпоредби". Ясно е, че ще е така, но ЦМ/ЛТ 72.1. все пак да стане по-точно. Аз ви казвам защо. И за митническите органи е по-добре да има еднозначно тълкуване. После ще оправим номерацията на параграфите, когато се стиковат нещата.
Господине, ние след това определяме какво е внос и износ. По Вашата логика ние най-напред би трябвало да гласуваме допълнителните разпоредби и после да преминем към основния закон, защото ние въобще не знаем какво гласуваме. Но така е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ясно.
Най-напред гласуваме направеното предложение от господин Венцеслав Димитров за допълнение към ал. 2 на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И при извършване на сделката по вноса по смисъла на – 2а от допълнителните разпоредби. Целият текст си е същият. Това е допълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме това допълнение. Моля гласувайте.
Гласували 161 народни представители. За 148, против 2, въздържали се 11.
Допълнението на господин Димитров се приема.
Сега преминаваме към допълнението на ал. 3.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Целият текст остава и след думите "или с гаранция" се слага запетая и се прибавят думите "включително и стокова".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега гласуваме само това допълнение, а именно "включително и стокова".
Моля гласувайте.
Гласували 154 народни представители. За 121, против 6, въздържали се 27.
Допълнението към ал. 3 се приема.
Сега гласуваме целия чл. 6 заедно с така гласуваните допълнения - ал. 1, 2 и 3.
Моля гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От общо гласували 141, за са 129, против няма, 12 се въздържат.
Приема се текстът на чл. 6.
Продължаваме, господин Димитров. 72.2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 7 се състои от две алинеи. Алинея 1: "Събирането на акциза се извършва от производителите - регистрирани лица - едновременно с получаване на плащането по сделката или от митническите органи - по реда на събиране на митата.
Ал. 2. Стоката се освобождава от митнически контрол след изплащане на начисления от митническите органи и акциз."
Това е текстът, предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров вдига ръка. Имате думата. Досега няма предложения по текста, каза господин Димитров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Аз се извинявам, но искам да изкажа едно съображение пред вас, което е свързано с много големи затруднения на онези, които се сблъскват с ал. 2 на чл. 7. Това ще означава, че по същество, така както е текстът, по същество всеки, който трябва да плаща акциза, трябва да носи куфарчето със себе си до освобождаването на камиона през границата.
Аз мисля, че тук - трябва да ни помогне и Бисер Славков да намериме някакво разумно решение, защото това става една лавина от проблеми. Трябва да има някаква техника, която да е свързана с известно облекчаване на този режим. Никой не знае по какъв начин ще се осъществи митническата оценка предварително разбира се, горе-долу си правят сметката; кога ще бъде готов камионът - освободен със стоката, за да се плати акцизът. А това просто е свързано и с престъпления по границата. Представете си колко хора носят куфарчета и с тия куфарчета извършват разплащанията на място. Още повече, че и банковите услуги, и т.н. там не са достатъчно ефективни.
Следователно бих помолил Бисер Славков да намерим разумно решение, без да оспорвам сега онзи принципен въпрос - да се връщам към него - за предварителното плащане на акциза. Той остава за мене неразрешен и мисля, че той е много тежък за всички, които се занимават с търговска дейност. Но този въпрос не поставям, а само въпроса за уреждането на плащанията и известно освобождаване от тази строгост, която пролича в – 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, Вие имате ли конкретно предложение за текст по ал. 2? 72.3.
ИВАН ПУШКАРОВ: Не мога да измисля и ви моля за помощ и подкрепа, за да можем да облекчим работата и на митницата, да не се задържат за седмици тировете. Те основно се задържат заради обработката и плащанията. Но това представлява много голям проблем и той заслужава с обща помощ да намерим изход. Аз смятам, че Бисер Славков би могъл да помогне. Обръщам се към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Георги Николов от Свищов ще помогне изглежда.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се надявам, че господин Бисер Славков по-подробно ще даде някои разяснения, но искам тук да ви помоля да имаме предвид, че Законът за данъка върху добавената стойност или върху стоките и услугите, както е известен още, е хармонизиран със Закона за акцизите. И ние вече в чл. 22, ал. 1 в гласуван, публикуван Закон за данъка върху стоките и услугите сме записали - чета второто изречение: "Стоката се освобождава от митнически контрол след изплащане на начисления от митническите органи данък".
А в тази алинея е абсолютно същото: "Стоката се освобождава от митническия контрол след изплащане на начисления от митническите органи акциз".
Ако ние въведем различни логики, различни начини, то тогава ще се затрудни функционирането на Закона за данъка върху стоките и услугите, на данъка върху добавената стойност, тъй като данъкът върху добавената стойност ще се начислява върху цената, включително и акциза.
Господин Пушкаров, аз разбирам Вашите опасения, но вкарвайки и други разпоредби в този закон се опасявам, че няма да се създадат условия за функциониране на Закона за данъка върху добавената стойност. Просто възпроизвеждаме текста от чл. 22, ал. 1 на Закона за данъка върху добавената стойност, второто изречение, в този законопроект.
Благодаря ви. 72.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
ИВАН ПУШКАРОВ: Аз се извинявам, но искам да оспоря самия принцип на ал. 2. Аз моля да се намери модус вивенди, да се прехвърли в допълнителните разпоредби на закона задължение на Министерството на финансите да разработи в наредба евентуално правилник, който да разпорежда по какъв начин технически носители да се признават за внесен акциз, за да може да се ускори тоя процес, да не става там, на самата граница.
Аз не оспорвам вече възприетия принцип. Но заедно с това ние не можем да стоим със скръстени ръце и да не задължим изпълнителната власт да направи нещо в тази област, защото обработката на тези стоки и товари просто води до огромни загуби на цялата икономика. И най-вече на онези, които са поели риска да внасят. Следователно от техническа гледна точка това трябва да бъде разработено, поне да включим в допълнителните разпоредби задължение на Министерство на финансите. В тоя смисъл беше моето съображение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Моля режим на гласуване, гласуваме текста на чл. 7.
(Искат да се даде думата на господин Славков)
Той ще повтори същото - да има нещо допълнително. Така ли е, господин Славков? Ако имате нещо да изясните, имате думата. 72.5.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, този въпрос е наистина актуален и съществува определена схема, по която се извършва и в момента. Действително при всяко едно извършване на внос започва обработката още с така наречения "адруф" - извикване на стоката, при който вносителят предварително се уведомява за извършване на деня, в който стоката ще бъде на съответния граничен пункт. Така че вносителят може реално предварително да започне обработката, включително да оформи всички митнически формалности под формата на документи, които се изискват, да депозира съответна гаранция и в съответния ден да чака стоката за освобождаване.
Така че реално тази техника е разработена и се прилага. Действително може в някои случаи това да не се извърши и самият превозвач, когато пристигне на граничния пункт, оттам да извика вносителя, за да почне освобождаването на стоката.
Но в тези случаи също може да се направи едно облекчение, тъй като част от стоките могат да бъдат прехвърлени с транспортен лист във вътрешно митническо бюро, където да се обработят спокойно.
Така че техника и схема има, аз не възразявам, ако трябва допълнително нещо да се направи в правилника, но така или иначе тези техники и в момента действат и това е ред, по който става освобождаването на стоките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 7 от раздадения ви текст. Нови предложения нямаше, имаше само пожелания.
Гласували общо 142 народни представители, за - 138, против - няма, 4 се въздържат.
Следващият текст, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Преминаваме към чл. 8. Член 8 се състои от пет алинеи.
"Ал. 1. Лицата, които произвеждат стоки и извършват услуги по тарифата, внасят в републиканския бюджет акциза на ВТ/НП 73.1 две вноски, както следва:
1. До 28-мо число на всеки месец - сумата на акциза, който е следвало да начислят през първите 15 дни на месеца;
2. До 14-то число на следващия месец - сумата на акциза, който е следвало да начисли през останалите дни на изтеклия месец.
Ал. 2. Лицата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, много викат от СДС. Направете Вие забележка. Касае се за Вашата половинка.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин председателю, кажете им малко по-тихо там.
"Ал. 2. Лицата, които организират хазартни игри внасят акциз както следва:
1. Предварително за всеки тираж или за всяко залагане при организиране на лотарии, томболи и залагания.
2. Предварително на тримесечни вноски чрез закупуване на бандеролен знак (стикер) съответно до 1 януари, 1 април, 1 юли и 1 октомври - за организиране на други хазартни игри.
Ал. 3. За услугите по раздел втори от тарифата акцизът се внася при получаване на билетите.
Ал. 4. За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите обезпечават сумите на акциза с банкова гаранция в размер на дължимия акциз за срок от 60 дни.
Ал. 5. Митническите органи внасят събрания акциз в тридневен срок след събирането".
Възражения по време на обсъждането срещна единствено ал. 3. За какво става дума? Става дума, че така предложения текст от Министерство на финансите ... (шум в залата) Моля ви за малко внимание. ... предвижда събирането на акциза върху входните билети за барове, вариетета, еротични и други подобни спектакли 50 на сто да се събират при получаване на билетите.
Моето възражение беше, че билетите могат да не бъдат продадени. Тоест фиска събира 50 на сто от цената на продадените билети, но билетите не се продават. Какво става след това? Мисля, че това е един утежнен режим за тези, които продават билети. Те и без това са утежнени с 50 на сто от цената на билетите, която трябва да бъде отчислена като акциз. И аз имах предложение акцизът да се внася след продаване на билетите. И тогава по естествен 73.2 начин, колкото билети са продадени, делите цената на две и внасяте половината от това, което сте събрали във фиска, в държавния бюджет. Иначе се получава така, че плащаш за нещо, което може и да не стане.
Аз не знам, но да се предполага, че за всеки спектакъл билетите се продават 100 на сто, мисля, че е нереалистично. Това е моето възражение, а същевременно и предложение за изменение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Текстът за изменение ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Текстът за изменение, госпожо Ананиева, аз вече го казах. Чета ви пак изменената ал. 3 за услугите по раздел II от тарифата:
"Акцизът се внася при приключване продажбата на билетите" или "след продажбата на билетите", хайде така да го кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, предложената схема е от опита, който има в това отношение Министерство на финансите, тъй като в случаите, когато става дума за билети за спектакли, това са билети, които се закупуват на определени серии и могат да се ползват многократно. Тук няма никакъв проблем.
А когато става дума за томбола или лотария, тогава остатъкът от тези билети, които не са продадени, подлежи на връщане и възстановяване на акциза, който предварително е заплатен. Тази схема е вече отчетлива. Ясно е, че когато идва организаторът на определено мероприятие, той си заплаща акциза, завежда се в съответните тефтери на данъчната служба, а след това, когато идва и предявява претенция за възстановяване, по тези вече аналитични записвания може да се направи много лесно проверка и да се установи подлежащия на възстановяване акциз.
Обратната схема е сложна, тъй като започва търсене на фактически реализирани билети и интересите тук са явно налице - да се намалява броят на фактически реализираните.
Това именно е предложение за едно ефективно събиране на акциза, без да се нарушава интересът на организатора на съответното мероприятие. Благодаря ви. 73.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Славков, Други няма.
Господин Димитров, поддържате ли или ще се съгласите с аргументите на господин Славков.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, ние дискутирахме тези работи в комисията. Неговите аргументи са си негови. Сега
мисля, че няма да е голяма трагедия да се приеме и предложението на Министерство на финансите, но тук държа да отбележа, че томболи и лотарии са по раздел I, господин Славков, и те въобще не се третират в ал. 3.
Алинея 2 е само за услугите, тези, за които става дума - входни билети, за барове, вариетета, еротични и други подобни
спектакли.
Това е. Аз вече се радвам, че интересът към Законопроекта за акцизите се увеличава толкова много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Гласуваме първо предложението на господин Венцеслав Димитров. След това ще гласуваме текста на комисията. Неговото предложение е вместо при получаване на билетите да се заплаща акциза, след това ще бъде при продажбата на билетите. Гласуваме за предложението на господин Венцеслав Димитров. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 154 народни представители, за - 61, против - 63, 30 се въздържат. Отхвърля се това предложение.
Гласуваме текста, както ви е раздаден, на Бюджетната комисия. Кой текст се поддържа от Министерство на финансите ...?
Моля, режим на гласуване. Сега гласуваме текста, който ви е раздаден. Да, целия текст на чл. 8, състоящ се от пет алинеи.
От общо гласували 144 народни представители, за - 118, против - 10, 16 се въздържат. Приема се текстът на чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги, ние приключихме с основните текстове, обаче дължа да отбележа, че има постъпило предложение от господин Емил Костадинов за добавка към чл. 10, с вече гласуван текст. Между другото обект на дискусии беше гласуването на една подобна добавка и вчера на заседанието на Комисията по бюджета и финансите. Затова си позволявам да ви прочета гласувания чл. 10 и добавката, която се прави. Мисля, че тя е в интерес на това, което приехме преди малко - да защити допълнително интереса на тези, които плащат акциз. 73.4
Ще ви прочета най-напред това, което сме приели вече за текст на чл. 10:
"Чл. 10. Когато лице изнесе, включително и в безмитна зона, стока, за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред и в срок определен с Правилника за прилагане на закона."
Предложението е следното: "в не повече от 30-дневен срок. За закъснението се дължи законна лихва".
И няколко думи: предвижда се държавата също така да поеме един ангажимент, че най-късно в 30-дневен срок ще плати на този, който трябва да получи платената сума за акциза и ако се забави, ще дължи някаква лихва. Този въпрос беше обсъждан, включително и на миналото заседание. Доколкото разбрах, трудностите на Министерството на финансите в момента са преди всичко от технически характер. Не, че нямат желание. От друга страна е хубаво да има и една такава санкция, за да ги накара да връщат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво е Вашето становище, господин Димитров, като специалист?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Моето становище е, че 30-дневен срок даже в някои случаи, при днешните лихви - 34 на сто месечно, би могъл да е дълъг, но вярно е, че трябва да разберем Министерството на финансите, че имат технически затруднения с връщането на акциза. Но повече от 30-дневен срок едва ли бихме могли да им дадем.
Така че ако се сложи една такава постановка, едно такова допълнение, мисля, че няма да накърним интересите на държавата, а ще защитим допълнително със закона, а не с правилник интересите на хората, които плащат акциз, върху който се крепи държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Славков, текстът ще се приеме, както гледам настроението. Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да започна с това, че Министерството на финансите не е против регламентиране на срок за възстановяване. МинистерНЧ/ЗТ 74.1 ството на финансите обаче трудно може да изпълни така предвиденият срок.
И аз искам да ви върна малко и към Закона за данъка върху добавената стойност. Там също беше въведен 30-дневен срок. Значи реално вече ние правим прецедент с два основни закона по косвените ни данъци, при които поставяме в невъзможност да се изпълни това разпореждане по закона. За пример мога да ви дам Румъния и Полша, които са въвели тримесечен срок за възстановяване на данъка върху добавената стойност и акциза. Искам да ви върна и още по-назад: когато Франция е въвела данъка върху добавената стойност, в продължение на 10 години е допускала възстановяване само на стоки, които са били за износ, тоест всяка една данъчна администрация е имала своите затруднения във всички страни. Тук не става дума само за нашата данъчна администрация.
Затова, за да има коректност аз мисля, че този срок трябва да бъде достатъчно нормален, за да се спазва. Основанието е за това, че когато има сделки, които са чрез няколко посредника, ние ще бъдем принудени да проверяваме поне две-три фирми, търговци, които са извършвали тези сделки. И недай си Боже, ако в тази верига се появи фирма фантом, или фирма, която е приключила дейността си, ние няма да бъдем в състояние дори и за три месеца да стигнем до реални констатации, за да видим какво може да се възстановява. Сами разбирате, тук става дума за милиони левове, които могат да изтекат от бюджета. При сегашните условия мисля, че това наистина е едно отиване към срив на бюджета за 1994 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да гласуваме, господин Костадинов, или ще се приеме, или ще се отхвърли. Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз разбирам безпокойството на господин Славков и затрудненията, които администрацията изпитва. Именно затова не съм предложил примерно двуседмичен срок, аз съм близко като мислене до едно такова предложение. Считам, че администрацията ще съумее и трябва да съумее да се побере в този срок, защото ако говорим за затрудненията и да 74.2 презумираме, че този процес може да се извърти два-три-четири месеца, ще съсипем маса фирми, при това честни фирми.
Бих искал само да добавя, че в гласувания текст трябва да отпаднат естествено думите "и в срок", понеже отиват в края на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, аз тогава предлагам да бъдем докрай коректни и този срок да бъде само при извършване на износ от производител или комисионер, който прави износ на производител. Във всички останали случаи моля да се имат предвид съображенията, тъй като това реално наистина не може да стане за един месец. А да се гласува все пак текст, който априори е ясно, че няма да бъде изпълнен, предполагам, че няма ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков не може да направи предложения за текстове. Ако вие направите нещо...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, аз бих желал да обърна внимание на колегите върху следното обстоятелство: ние нарочно направихме един голям жест към Министерството на финансите през извънредната сесия през м. август и сега, и се съгласихме акцизът да се събира предварително, акцизът да се събира на границата. Същото се отнася и за данъка върху добавената стойност. Ами че вие на един вносител не разрешавате един ден да се разпорежда със стоката си, ако не го е платил, а искате Министерството на финансите да се разпорежда с пари, които не са негови, които са чужди, в продължение на три-четири месеца. Именно затова аз настоявам това допълнение да бъде гласувано. Иначе наистина - всичко за държавата, а за хората - кой каквото може. А държавата може да ги бави три-четири месеца. С такъв текст аз не мога да се съглася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, моля прочетете текста, за да го чуят народните представители.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Текстът е следният: "Когато лице изнесе, включително и в безмитна зона, стока, за която е внесен акциз в републиканския бюджет, той се възстановява по ред, определен с Правилника за прилагане на закона и в не повече от 30-дневен срок. За закъснението се дължи законна лихва." (Реплики от залата) 74.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Редактори има, ще поправят текста.
Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 170 народни представители. От тях 146 за, 11 против, 13 въздържали се.
Приема се допълнението. Да, този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, до чл. 14 всички членове са приети, но господин Николов искаше да направи предложение в смисъл на приетата вече тарифа и на предложената на вниманието в един член, който вече е гласуван - чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Необходимо ли е да го направи? Господин Николов, имате думата. 74.4
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Миналия път, когато докладвах чл. 12, ние приключихме този член, че министърът на финансите ще определи реда за документиране и отчитане на операциите, формите, образците и т.н. по този закон с правилник. Тогава аз ви помолих, ако приемем в чл. 5 употребата на бандерол и стикер, да добавим в края на изречението "включително и при използване на бандерол и бандеролен знак (стикер)". Тоест целият чл. 12 да звучи:
"Чл. 12. Министърът на финансите определя реда за документиране и отчитане на сделките със стоки и услуги по чл. 1, ал. 1 и утвърждава образеца, формата и реквизитите на документите по този закон с правилник."
Приключихме дотук и аз предлагам вече предвид на гласувания чл. 5 да добавим след точката "включително и при използване на бандерол и бандеролен знак (стикер)".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме добавката към приетия текст.
От общо гласували 158 народни представители, за 145, против 1, въздържали се 12.
Господин Димитров, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Сега преминаваме към няколко разпоредби, които имат изявен юридически характер, защото са наказателни. Ние в нашата комисия не можахме да се произнесем, затова аз предлагам юристите да бъдат с повишено внимание, когато се четат текстовете, защото се касае за суми, наказания и т.н.
"Чл. 14. Който като е задължен, не се регистрира в срока по чл. 3, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 50 хил. до 250 хил. лв."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? Няма. Няма желаещи и за изказване.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста.
От общо гласували 149 народни представители, за 142, против няма, въздържали се 7.
Следващия текст, господин Димитров. СБ/КП 75/1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 14а. Ал. 1. Който не подаде справка-декларация в срока по чл. 11, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 50 хил. до 250 хил. лв.
Ал. 2. За повторно извършено нарушение по предходната алинея глобата е от 100 хил. до 500 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Школагерски преди малко спомена, че тези глоби трябва да бъдат не по-малки от дължимия акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме текста.
От общо гласували 135 народни представители, за 130, против няма, въздържали се 5.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Чл. 14б. Ал. 1. Който не начисли акциз по чл. 6 и не издаде фактура по чл. 11, ал. 2, се наказва с глоба в размер на неначисления акциз, но не помалко от 50 хил. лв."
Каква е тази глоба? Ти трябва да го глобиш нещо, а не да го накараш да си плати.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Това е размерът на глобата. Тя е отделно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: А, освен акциза. Тогава да запишем, че е освен акциза.
"Ал. 2. За повторно извършено нарушение по предходната алинея глобата е в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 100 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 14б.
От общо гласували 152 народни представители, за 136, против 3, въздържали се 13.
Има ли още текстове, господин Димитров? 75/2.ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има - още 14в, 14г и 15 от основните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли предложение по тези текстове?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма предложения. Мога да ги прочета заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочети ги заедно!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Член 14в: "На юридическите лица и едноличните търговци, които за нарушение по предходните разпоредби" ... би трябвало да е: "Които са направили нарушения по предходните разпоредби се налага имуществена санкция в размер от 10 хиляди до 500 хиляди лева".
Член 14г с две алинеи:
"(1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице".
Член 15: "Сумите по наложените глоби се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма ли направени предложения?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Би трябвало да е: "са облагодетелствани" ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Които" да отпаднат ... Значи, господин Школагерски предлага редакция на чл. 14в: "На юридическите лица и едноличните търговци за нарушение по предходните разпоредби се налага ...". Това е неговото предложение. Може да има и други предложения, разбира се.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, тук имаме допусната някаква грешка при ксерографирането на копието, тъй като съставите за нарушенията са същите каквито са съставите в Закона за данъка върху добавената стойност и идеята да се налага такава имуществена санкция и глоба само на юридическите лица и едноличните търговци, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби - мисля, че просто при ксерографирането е пропуснат този израз и затова оригиналният ВЙ/ЙА 76.1 текст е: "На юридическите лица и едноличните търговци, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби се налагат съответната имуществена санкция". (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина! Много ви моля!
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, господин Николов донесе оригиналния текст на Министерството на финансите. Той наистина е идентичен с това, което беше прочетено: "които са се облагодетелствали ...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, дайте първо текста на чл. 14в, за да гласуваме. Да гласуваме поотделно тогава.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, аз бих го предложил така, тъй като не е изменян от никого - така, както е възнамерявало да го внесе Министерство на финансите, защото се касае до правописна грешка.
"На юридическите лица и едноличните търговци, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби се налага имуществена санкция в размер от 10 хиляди до 500 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Гласуваме текста на чл. 14в ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, на 14в, 14г и 15, защото нямаше предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека това поотделно да гласуваме! Нека да гласуваме само 14в, защото направихме поправка.
Прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 152, за 143, против 1, 8 се въздържат.
Гласуваме следващите текстове на чл. 14г и чл. 15.
Няма направени предложения.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 136, за 130, против 1, 5 се въздържат.
Дотук сме приели всичко, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Дотук приехме основните текстове. А сега преминаваме към допълнителните разпоредби.
От допълнителните разпоредби приехме – 1, който касае определението на понятието "свързани лица". Сега преминаваме 76. 76.2 към – 2:
"Сделка за износ" е: 1. Прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя по сделката или от негово име до безмитните зони, антрепозитните складове или търговските обекти за безмитна търговия, или извън територията на страната, континенталния шелф или изключителната икономическа зона;
2. Извършване на поправка, обработка или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 2 от допълнителните разпоредби.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 156, за 150, против 2, 4 се въздържат.
Продължаваме, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 2а. "Вносна стока" е преминаването на стоката през митническа граница при влизането й на територията на страната, а също така и преминаването й от безмитните зони или антрепозитни складове в останалата част от територията на страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения има ли, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 2а.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 144, за 141, против 1, 2 се въздържат.
Следващият параграф ...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 3. "Пазарна цена" на стоката или услугата е сумата, без платен акциз, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани при същите условия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е ясен. Няма предложения.
Господин Димитров има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 3. 76.3
Прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 145, за 140, 1 против, 4 се въздържат.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 3а. "Бандерол" или "бандеролен знак" (стикер) по смисъла на този закон е държавна ценна книга, която се закупува от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка".
Миналият път, господин председателстващ, беше направено предложение от народния представител господин Иван Костов, което беше този параграф да бъде по-подробен и да се запишат артрибутите на сделката, но за съжаление аз не докладвах тогава и не разполагам с неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения нямаше.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 3а.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 151, за 145, 1 е против, 5 се въздържат.
Друго има ли, господин Димитров? 76.4
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има. Сега минаваме към преходните и заключителни разпоредби.
"– 4. Този закон отменя:
1. Закона за данък върху оборота и акцизите (който действа в момента);
2. алинея 2 на чл. 25 на Закона за тютюна и тютюневите изделия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кое от Закона за тютюна и тютюневите изделия?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това, което касаеше бандерола, защото тук се описва точно как става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ами сега, понеже законът го няма...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): И двата закона - за данъка и акцизите...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, не, само ал. 2 на чл. 25 на Закона за тютюна, защото има известни разхождения в текстовете.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): И двата закона - за данъка и акцизите...
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, този закон отменя Закона за данък върху оборота и акцизите. Той е един закон, господин Школагерски, който действа в момента. Заменя се със Закона за данъка върху добавената стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря Ви. Това ли е текстът, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е текстът, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на – 4 от преходните и заключителни разпоредби на закона.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Костов дойде. Ако иска да направи неговите предложения към това, което гласуваме, предполагам, че бихме могли да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 133, за 128, против 1, 4 се въздържат.
Следващият текст. СД/ЛТ 77.1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 5. Лице, което произвежда акцизна стока или извършва акцизна услуга, е длъжно да се регистрира за целите на този закон не по-късно от един месец преди влизането на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По – 5 предложения? - Няма.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на – 5.
От общо гласували 142, за 131, 2 против, 9 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Сега моля за вашето внимание, защото има един интересен текст - – 5а (това е предложение от Министерството на финансите. Между другото не е разглеждано в пленарната зала на първо четене), с текст:
"При нарастване на индекса на потребителските цени над 5 процента месечно, Министерският съвет коригира размера на акциза, определен като абсолютни суми в тарифата, до размера на нарастване на индекса, но не по-често от шест месеца."
Между другото в дискусията, която се състоя в нашата комисия, това предложение на министерството беше отхвърлено единодушно, тъй като противоречи и на Конституцията. Конституцията дава прерогативи единствено на парламента да определя данъците и техните размери. Акцизът си е пар екселанс данък. (Реплика от залата: "Отхвърлено е.") Отхвърлено е, но... (Реплика от блока на ПС на БСП: "Не се подлага на гласуване.") Не знам, сега аз докладвам. Ако каже господин председателстващият да не го гласуваме, ще преминем към следващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът няма да се гласува, това предложение, което са внесли.
Параграф 6.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 6. Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли нещо против Министерството на финансите? (Реплика от залата: "Не.")
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): В срок от един месец.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Николов предлага в срок от един месец. Ами че те трябва преди... Имат достатъчно време преди да влезе законът в сила да си подготвят правилника. 77.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам депозирано предложение, само че там е записано по – 7, понеже беше преди пренареждането - "в срок до един месец след приемането на закона". Такъв срок трябва да има и мисля, че това не е проблем за министерството. Не е напрегнат този срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Наистина има направено такова предложение, аз го виждам тук, така че... - "в срок от един месец от неговото приемане".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Текста или предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текста с това допълнение. Мисля, че нямате нищо против, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Дали министерството ще се оправи?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (от място): Ще се оправи. Това е негова работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста с направеното допълнение за срока.
От общо гласували 154, за 143, против няма, 11 се въздържат.
Господин Димитров, продължете.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "– 7. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на – 7.
От общо гласували 138, за 127, против 1, 10 се въздържат.
Докладвайте другия текст, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Последният от преходните и заключителни разпоредби - "Законът влиза в сила от 1 април 1994 г., с изключение на – 5". Естествено, – 5 предвиждаше един месец по-рано да се регистрират.
Това е текстът. В комисията ние направихме едно предложение, което не знам дали ще се приеме от пленарната зала 77.3. вместо "1 април" да се сложи запетайка и да се сложи "заедно с влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност", защото това са два закона, които действат заедно.
Вярно е, че ние приехме Закона за данъка върху добавената стойност и там има разпоредба, която предвижда да влезе в сила от 1 април. Така че не пречи нито едното, нито другото, но понеже бяха изразени известни съмнения, че Законът за данъка върху добавената стойност ще влезе в сила от 1 април, затова, за да не се сменя допълнително този закон, се направи такова предложение. Но аз не виждам голяма трагедия, ако утре Министерският съвет сметне, че Законът за данъка върху добавената стойност няма да влезе от 1 април, изменението да бъде гласувано едновременно за двата закона, защото това се разбира от всички. Така че може да се приеме и първоначалното предложение. 77.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какъв е текстът, прочетете, за да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: "Законът влиза в сила от 1.04.1994 г. с изключение на – 5.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 159, за 152, против 2, въздържали се 5.
Господин Димитров, има ли още?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Има разбира се. Най-важната и най-интересната част от закона, това е тарифата за акцизите. Състои се от 28 точки.
Аз предлагам, господин председателю, всяка точка да я докладваме, дискутираме и гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 1. Пиво - обикновено акциз 1,50 лв. за 1 литър.
Това е, което е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Тошев по точка първа на раздел първи.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Аз предлагам първата точка да отпадне, както и трета, четвърта и пета точки да отпаднат, евентуално и 7.3. - цигари без филтър - също да отпадне и да се извършат промени в т.6. акцизът на високоалкохолни напитки от 160 на 180 лв. за литър да се намали.
В 7.1. цигари от местно производство по лиценз от 1000 на 500 лв.
И 7.2. цигари от местно производство с филтър, без тези по т. 7.1. от 300 на 200 лв.
Правя си предложенията ан блок, за да не вземам думата допълнително. Даже ще ти ги оставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Писмено направени ли са досега? Досега направени ли са и обсъдени ли са в комисията?
Господин Димитров, ако не са направени досега предложенията няма да бъдат поставени на гласуване. Не може за отпадене, четете правилника. Много ви моля. РД/ЗТ 78.1
Господин Димитров, има ли направени писмени предложения по т. 1?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: По т. 1 и по т. 2 аз сега виждам предложенията на господин Тошев. Вие трябва да прецените дали да се поставят на гласуване или не. Но по време на дискусията стана ясно, че както т. 1, така и т. 2 са съгласувани със Съюза на пивоварите в България, тоест производителите, които са заинтересовани въобще да не правят акциз. Така че самите пивовари, между другото и аз съм човек, който не употребява други алкохолни напитки, самите пивовари са съгласни да се наложи някакъв акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, прочетете текста и на т. 2.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: 2. Пиво - стабилизирано - 2 лв. за 1 литър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме 1 и 2 точка.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 159, за 130, 17 са против, 12 се въздържат.
Т. 1 и 2 на раздел първи от тарифата са приети.
Продължаваме, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Т.3. Вина - до 15 обемни процента (става дума за 15-обемни процента алкохол естествено), без естествено пенливи - 6 лв. за 1 литър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Тъй като няма предложения, гласуваме текста на т. 3.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 173, за 106, против 50, въздържали се 17. Приема се текста.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Т. 4. Обикновени ракии от плодови суровини, обикновено бренди, десертни и ароматизирани вина, естествено пенливи вина, естествени плодови ликьори 30 лв. за 1 литър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 148, за 77, против 41, въздържали се 30. Приема се текста с много малка разлика.
Продължавай, господин Димитров. 78.2
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Т. 5. Спиртни напитки, включително маркови ракии и винено бренди - 40 лв. за 1 литър. (Реплики от залата: "Много е!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 176, за 81, против 62, 33 се въздържат.
Господин Димитров, не се приема. Отхвърля се. При това положение какво ще стане? Остава без акциз при това положение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: При това положение аз ще Ви кажа какво ще стане. Тези работи остават без акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е ли по-добре да прекратим дебатите и гласуванията, и да продължим после?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: То и без това е време за почивка, ако кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, почивка няма да има до 5 минути. Или да предложите, ако няма нещо спорно.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Глас народен, глас Божи. Какво да кажем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Славков, имате думата като представител на Министерство на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да споделя с вас, че ставките по отношение на вината и спиртните напитки са разработвани съвместно със Съюза на винопроизводителите. И в тази позиция, в която влизат ликьори, вина, ракия и винено бренди при средна ставка при сега действащия акциз 65 на сто и средна цена на дребно - 35 лв., делът на акциза в момента е 22,75 лв. средно. А при новото предложение, което се прави на литър, средната ставка излиза при средна цена, която е 39,24 лв. излиза 26,99 лв. или 27 лв., тоест дава се реално 5 лв. повишение.
Виждате, че това е в една нормална граница и в никой случай тук не е излизано с едно предложение, което рязко ще повиши размера на цените на спиртните напитки от тази група.
Моля това да се има предвид и отново да се пристъпи към гласуване.
Благодаря. 78.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За момента прекратяваме дебатите. Ще продължим след половин час. Влизат гостите.
(В 17 ч. и 33 м. в залата влиза президентът на Франция господин Франсоа Митеран.
Президентът на Република България, министър-председателят, министрите и депутатите, станали прави, го посрещат с бурни и продължителни ръкопляскания.) 78.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, фотографите, да напуснат пленарната зала!
Моля, квесторите, да подканят фотографите да напуснат пленарната зала.
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа,
За мен е висока чест да приветствувам с "добре дошли" в Народното събрание на Република България нашите бележити гости, президента на Френската република господин Франсоя Митеран и госпожа Даниел Митеран. (Ръкопляскания) Ние сърдечно поздравяваме най-високия представител на приятелска Франция - страната, с която ни свързват много исторически спомени, реални и ползотворни отношения в настоящето и възможности за още по-успешно развитие на тези отношения в бъдещето.
Уважаеми господин президент,
Вие за втори път, в продължение само на пет години, сте в България. Тогава, през 1989 г., Вашето посещение остави ярка следа, бе прието от европейски мислещата българска общественост като предвестник на демократичната пролет на България. В онези трудни и мъчителни дни в края на тоталитаризма Вие разговаряхте с група български интелектуалци, които днес представляват различни, дори противоположни политически тенденции и възгледи. И това е естествено и нормално, така, както е естествено и нормално стремежът към разширяване и задълбочаване на демократичните процеси да става все по-голям, а гладът за реални реформи още по-силен. С други думи, за демокрацията една закуска не стига.
Днес, уважаеми господин президент, Вие можете да се убедите, че за кратко време България извървя сложен и дълъг път на дълбоки демократични промени. Ние ценим положителните резултати, постигнати в периода на преход от тоталитарната комунистическа система към ценностите и принципите на демокрацията и пазарната икономика, към гражданското общество, основано на парламентарната демокрация, върховенството на правото, зачитането на човешките права и свободното предприемачество. РД/ЗТ 79.1
Днес България провежда независима външна политика, отговаряща на националните интереси на страната. Основен приоритет на тази политика, израз на най-съкровените национални интереси, това е интегрирането ни в общоевропейските политически, икономически, културни и отбранителни структури. България днес и България утре - това всъщност е стремежът към разширяване на европейското политическо и духовно пространство, това е желанието да се изгради един общ европейски свят. Ние активно работим за осъществяването на тези идеи и първите изключително важни крачки вече са налице. През 1992 г. България бе приета за член на Съвета на Европа. В ход е асоциирането ни в Европейския съюз, за чието ускоряване много разчитаме и на подкрепата на Франция. България участвува активно в работата на всички общоевропейски и евроатлантически организации, като особено плодотворно е участието на българския парламент в парламентарните структури на Европа. Израз на нашия стремеж към все по-активно присъствие в семейството на европейските народи, а и на загриженост за националната сигурност, бе неотдавна приетата Декларация на Народното събрание за участието на България в европейските и евроатлантически структури за сигурност. Ние с удовлетворение ще се възползваме от възможностите, които в това отношение ни откриват решенията на Брюкселската среща на най-високо равнище на Североатлантическия съюз, състояла се през миналата седмица.
България провежда конструктивна, укрепваща сигурността на Балканите политика. И въпреки голямата ни тревога и загриженост за развитието на процесите в Босна и Херцеговина, ние ще продължим да бъдем източник на разум и стабилност при решаването на проблемите в нашия регион. Българската политика на Балканите трябва да бъде синоним на всичко положително и конструктивно в политиката на Европейския съюз.
Уважаеми господин президент,
Изграждането на обединена Европа, за която Франция и Вие лично като изтъкнат радетел за европейската идея имате забележителен принос, открива още по-добри перспективи за развитието на традиционните отношения на приятелство, разбирателство и сътрудничество между нашите два народа и страни. А тези отноше79.2 ния имат далечни корени. В епохата на българското Възраждане идеалите на Великата френска революция вдъхновяваха нашите борци за национално освобождение. Ние изпитваме дълбока признателност към великите синове на Франция Алфонс дьо Ламартин и Виктор Юго, които през миналия век с перо и слово защитиха борбата на българския народ за независимост. Франция бе една от първите държави, които установиха дипломатически отношения с България. Въпреки всички политически превратности на европейската сцена през изминалия век, между българския и френския народ винаги се е запазвало топло чувство на приятелство, уважение и взаимен интерес. Със своята цивилизация, култура и наука, допринесли толкова много за прогреса на човечеството, Франция неизменно е била притегателен център за българските общественици и интелектуалци.
Нова важна стъпка в българо-френските отношения е Договорът за разбирателство, приятелство и сътрудничество между България и Франция от 1992 г., който създава още по-здрава политическа и юридическа основа за развитието на тези отношения. Същото се отнася и за приемането на България като пълноправен член в Групата на франкофонските държави. Парламентарен израз на нашата съпричастност към тази кауза е предстоящото откриване при библиотеката на Народното събрание на Франкофонски център за интерпарламентарна документация.
Вие можете да бъдете уверен, господин президент, че българският парламент и в бъдеще ще съдейства за утвърждаването и развитието на приятелските отношения между нашите два народа и страни.
Убедени сме, че Вашето сегашно посещение в България, колкото и кратко да е то, ще бъде нов подтикза обогатяването на тези отношения, за пълноправното присъствие на България в семейството на европейските народи.
А сега, дами и господа, позволете ми да предоставя думата на президента на Френската република господин Франсоа Митеран.
Имате думата, господин президент. (Продължителни ръкопляскания) 79.3
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ ФРАНСОА МИТЕРАН (Посрещнат с ръкопляскания): Господин президент на Републиката!
Господин председател на Парламента!
Дами и господа депутати!
Често имах възможността да кажа по време на моите пътувания, когато посетих ... Добре ли ме чувате сега?
Аз често пътувах от деня, в който започнах да упражнявам своята дейност като президент на Франция. Това вече е от 13 години насам. И аз винаги съм държал да посетя демократичните парламенти. За мен това е една почит, която напременно трябваше да се даде на националните представители и мислех, че не можех да дойда в една столица без да дойда да поздравя най-важните дейци на вашата демократична държава.
Аз често го напомнях, че това, което ми е забранено, и което е странно във Франция, е именно парламентът. Това са стари спомени, които имат давност два века - от един сеанс, който преживя Наполеон Бонапарт. Той трябваше да урегулира проблемите на парламента с помощта на няколко войници.
Разбира се, този риск вече изглежда, че не съществува. И мисля, че аз никога не съм помислял за такова нещо. Но тъй като аз бях член на френския парламент 35 години без прекъсване, аз изпитвам също известна носталгия и удоволствие да участвам в подобен тип дебати, които винаги започват с един много дълъг и труден път на проучвания. Разбира се, без да се вземат предвид и състезанията между различни групи, които представляват отделните парламентаристи.
Това, което не мога да правя у нас, го правя тук и в другите страни! Правя го с вас и разбира се аз няма да се меся във вашите вътрешни дебати. Разбира се, за мен това ще бъде трудно. Освен това това ще бъде неучтиво от моя страна, като се има предвид как ме посрещате.
За мене вие всички сте България. Именно България и българския народ аз искам да поздравя като говоря тук! (Ръкопляскания)
Вие наистина споменахте, че аз дойдох тук преди пет години в много особени условия. Аз тогава вече представлявах Френската република и поддържах нормални отношения, каквато и да беше вътрешната политика и политиката, която Франция трябваше Цв.М/НП 80.1 да запази с останалите страни. Аз дойдох, но поставих едно условие - условие, за което беше необходимо много време, за да се изпълни, няколко месеца на преговори. Аз казах: съгласен съм да дойда в България, това е една интересна страна. Какъвто и да е режимът, Франция трябва да присъства в тази страна. Но аз ще го направяя само, ако мога да се срещна с представителите на духа на съпротива или както вие казвате дисидентите.
Аз бях много щастлив, че имах възможността да направя това. Научих много неща. И това е една церемония на годишнина, която ние днес направихме по време на едно пътуване, което не е държавно пътуване и което би могло да стане и друг път. Това е едва официално пътуване, но важното е да сме заедно. Това е по-скоро едно посещение на приятелство, първо, към тези, които аз познах в трудни моменти, в нещастие и още повече на други - тези, които вече са създали нови корпуси, в които вие сега участвате или сте главните участници. След като размених няколко думи с президента Желев, с когото се срещам често и това ме радва много, в международни срещи-.
Би било банално да казвам кой би могъл да предвиди преди пет години, че ще имам възможност тук да се изразя в 1994 г. пред един български парламент, избран демократично. Е, можеше наистина да се забележат вече известни знаци, които показваха, че скоро ще има промени. Аз го почувствах, когато се срещнах със студентите в Университета "Св. Климент Охридски". Там срещнах една младеж, която искаше да диша въздуха на свободата, да се отвори към Европа, към света, да построи едно различно общество. И аз се възхитих от тази младеж, от техния кураж, защото той беше необходим. Те ми задоха въпроси без да се пазят пред господарите на момента. (Ръкопляскания)
И аз тогава си казах: България разполага с една силна
младеж! И сега виждам между вашите редици много млади парламентаристи, което разбира се не изключва другите. Аз трябва да изразя и моята почит към тях, защото иначе ще трябва да елиминирам и самия мен. Но добре е в една страна, която в момента се възражда, генерациите да се смесват.
Този спомен дълго време запазих в себе си и аз дълго време мислех за България. На разстояние аз запазих приятелските 80.2 си връзки и това кратко посещение ще ми даде възможност да усъвършенствам, благодарение на вас, интуитивното си познаване поскоро от реалното на вашите проблеми.
Лицето на България, политическото лице дълбоко се промени. Вие сега имате нова Конституция, имате нови институции. Самите вие сте доказателството за това и вече никой не оспорва на България демократичните й насоки.
Аз искам да ви кажа, господин председател - Вие самият го подчертахте - възхищението, което изпитвам към качеството и сумата на цялата работа, която е извършена за толкова кратко време. Защото на вас ви е небходимо да построите или да построите отново и по някога от нищо основите на една система, в която вие искате да живеете дълго време. Бихме искали да кажем завинаги - свободните граждани на една свободна страна.
Именно тук е основният камък на българската Конституция. Знам, че с вашите дебати, с вашето гласуване всеки ден правовата държава се консолидира, обществото се организира, съществува диалог между представителите на различните групи - социални, на градовете и на различни интереси, икономически ...
Ние всички сме преминали трудни години. Аз съм роден през една световна война и съм участвал във Втората световна война. Аз видях страната си под окупация от тогавашния враг. Аз я видях освободена в мъка. Аз преживях също моменти на големи надежди, но и на илюзии, на дезилюзии, които след толкова ужасни моменти могат да предизвикат нещо като умора, без особена реална причина, защото реалността, ние го знаем в нашия личен живот, никога не може да достигне мечтата. 80.3
Но свободата не е една мечта. Демокрацията е една реалност. Политическа демокрация, която не може да бъде пълна, ако не е икономическа, социална и културна. Ако малцинствата не са покровителствани, ако всеки гражданин не разполага с равни права, ако индивидът не е защитен от сили - силите на държавата и на обществото.
Всеки от нас иска и знае - знае добре какво е един тоталитарен режим. Ние знаем каква е цената на реконструкцията на една
страна. На нас трябва да се каже, че през 1945 г. ни се помогна. Нашите съюзници ни помогнаха и най-вече планът "Маршал". Докато България и много други страни, съседни страни бяха лишени от такава помощ. Аз си представям доколко имате нужда от международна поддържка, за да успеете да осъществите вашите аспирации в националната област.
Икономическите трансформирования са деликатни с такова наследство като вашето. Става въпрос за една втора революция и революциите винаги имат големи изисквания. Но от това което аз виждам, в това начало на вашия път от демократичния живот в България - това е демокрация, чиито перипетии аз знам, защото ние същите преживяхме във Франция. Аз мисля, че разбирам какви са вашите основни цели. И с няколко минути чух вашия председател, както и президента на Републиката в разговорите, които имахме преди тази наша среща, да представят перспективите за България в европейските перспективи.
И аз добре отбелязах също, че вашата страна е член, пълноправен член на Съвета на Европа. Аз знам, както и вие, че вие ще бъдете първата страна от Източна и Централна Европа, която ще председателства Съвета на министрите на тази голяма организация.
Вярвайте ми, Европа също еволюира както България. Понякога най-доброто вървеше ред до ред с нежелателното. Най-доброто е именно духът на диалог и на сътрудничество, които окуражават държавите да уредят техните спорове по мирен начин и да засилят тяхната солидарност. Доказателство за това е серията договори за асоцииране между централните и източноевропейските страни с Европейския съюз, между които се намира и вашата страна.
Франция желае да види България, да види ратифицирането на този договор. И ако това вече не е направено, това е, защото Цв.М/НП 81.1 френският парламент се събира два пъти - има две сесии годишно по три месеца: едната през октомври, а другата през април. И това няма да може да бъде направено преди началото на април. Извинете ни за това закъснение. То се дължи единствено на процедурите и аз самият ще съблюдавам това да се осъществи още с първите дни на следващата сесия. (Ръкопляскания)
Най-доброто е също и това движение, което ви кара да се присъедините към западноевропейските страни, които трябва да разгледат по друг начин техните отношения, които са наследени от историята, като съберат техните съдби. Мисля за 12-те страни членки на Европейския съюз.
Представете си каква беше ситуацията в 1946 - 1947 1948 г., когато първите основатели на Европа си представиха, бяха мечтали за тази конструкция на бъдещето. Аз тогава бях млад парламентарист. Аз участвах лично в първите конгреси, в първия европейски конгрес в историята. Той стана в Хага. Той беше председателстван от Чърчил. И аз тогава видях първите най-важни личности на европейската политика в Европа, които трябваше да се ангажират в конструкцията на мира в Европа и да бъдат символ на един обединен континент.
Аз бях привлечен от това. Имах вкус към изграждането на Европа. И това беше само три години след края на войната! И всяко от нашите семейства носеше траура и беше ... и в тази зала се бяха събрали бившите врагове ...
Три години след края на войната времето беше минало и с Германия например - страна, с която ние осъществихме найучудващото сдобряване и станахме съюзници и приятели, с други страни от Европа, с които по-рано бяхме в състезание в продължение на векове и съперничехме ... Но всичко това ние успяхме да организираме в една политика на диалога. И сега ние сме солидарни.
И аз мисля, че мога да кажа, че опитът успя! Между
първите договори след 1950 г. и даже до този от миналата година успехът, ратифицирането на договора в Маастрихт, което означава не само един общ пазар, разбира се това вече беше постигнато, но също една обща политика, една обща монета, един зачатък на сигурност и на обща армия, една дипломация, която широко можеше да бъде обща в много области. 81.2
Аз мога да кажа какви са извършените стъпки вече и прогресът. И мисля, че вие правите добре като искате да се присъедините по един или друг начин към този съюз, защото оттук започва отново историята.
Ние ще свършим този век като продължаваме да вървим напред. И вие ще започнете и следващия с чувството, че сте преодолели от римската епоха всички възможни фигури - исторически и географски - на Европа.
Вие сте като нас. И аз непрекъснато го повтарям навсякъде в Европа и във Франция. Това което европейските източни и централни страни тъй дълго бяха разделени от нас, с една граница, която не можеше да се премине ... идеологическа, политическа, икономическа, културна. Тази Европа, разделена на две по един изкуствен начин от единствената ситуация на армии, които се биеха в даден момент и където съдбата спира ... Трябваше този момент да се преодолее, защото историята на Европа, културата на Европа и географията на континента ви принадлежат, както и на нас. Те ни принадлежат, както на вас, така и на нас. (Бурни ръкопляскания)
Ние във Франция оценихме мъдростта на позициите на България и на президента Желев, когато се установи диалогът и сближаването с вашите съседи. Вашите добросъседски отношения не са от най-мирните, може да се каже. Вътре във вашите граници аз мисля, че вие съзнавате какви са вашите общи интереси. Вие намерихте решение на проблеми, които за други бяха неразрешими. Например, на различните турски говорещи малцинства, български говорещи ... Което е пример за района и даже отвъд. Вие така доказвате, че вярвате във вашето бъдеще и може би вие ще служите за пример. И аз го желая. Може би ще служите за пример в този район на Европа, в този Балкански полуостров, който би могъл най-после - но кога и как ... Би могъл най-после да стане район на мир, където границите вече няма да бъдат пречка за обмена - хуманен, семеен, културен.
Вие можете много да направите, дами и господа, за стабилизирането на този район, който страда от тежестта на толкова много предразсъдъци, съмнения. И все пак аз виждам, че България успя да преодолее своите собствени проблеми и би могла да упражнява добро влияние върху проблемите на другите.
Да, аз искам да похваля вашето поведение. Особено в 81.3 конфликта в бивша Югославия. Вашето спазване на решенията, взети от международното общество - аз говоря за ембаргото. Знам колко скъпо то ви струва. Да, вие загубихте наистина, като се има предвид обменът, търговският обмен и парично, но вие спечелихте, що се отнася до вашия международен авторитет и уважението на цяла Европа към вас.
Вашата упоритост да преодолеете неприятелските чувства е едно допълнително доказателство за вашата способност да се интегрирате към Европейската общност. Аз говоря за съседите ви. Искам да говоря малко по-широко - за цяла Европа.
България трябва да може да участва под една форма , която трябва да се определи, във всички международни институции и по-точно европейски. Някои от тези институции, като например НАТО - за сигурност, вие знате, че последният съвет в Брюксел ориентира вашите искания, както и тези на другите страни, към това, което се нарича партньорство за мир, за сигурност. 81.4
Вярно е, изглежда трудно, че може да се разшири оттам, като се има предвид студената война, границите на Европа, с изключение на Русия. Ние сега виждаме, че границите на Русия се определят и да се влезе в НАТО може би би означавало да се продължи разделянето на Европа на два блока.
Господин Клинтън предложи едно друго разрешение - как да се предотвратят напреженията. Как да се обсъди нашият общ интерес, как да се осигури вашата сигурност. Франция се присъедини към този план на партньорство за мир и аз лично смятам, че всяка демократична страна, която в Европа се чувства заплашена, би трябвало да може да разчита на солидарността на демокрациите, за да не се види отново трагичният процес, който досега се извършваше в нашия континент. Вие всички имате право да запазите вашата независимост, вашия суверенитет, свободата на вашия народ и аз не мога да си представя, че една страна като вашата може да бъде заплашена без солидарността на демократичните страни да се организира.
Един проект беше направен от Франция. Ние го наричаме Пакт за стабилитет в Европа, за да може да се създадат връзки на солидарност в случай на опасност. През месец април в Париж всички страни, които са засегнати от това, ще се срещнат, за да обсъдят този проект. Надявам се, че тази конференция, което е нещо ново, и България ще може да участва в него по начин, за да може да се скъса с всички съмнения за връщане към духа на нови завладявания и нови войни. Ако този дух завладее някоя европейска страна, тази страна да може да почувства, че всички демократични страни разполагат със средства да прекратят това. ЦМ/ЛТ 82.1.
В никакъв случай аз не искам да будя тревога. Аз смятам, че нито една страна в момента не се опитва да упражни форми на хегемония върху цяла Европа, дори да забелязвам като вас самите, че се мултиплицират местните конфликти и има определено желание да се установи тоталитаризъм у някои страни. Но все пак в рамките на Европейския контитент стабилността трябва да бъде съхранена именно чрез това средство. Това не е единственото средство. Съществуват европейски организации, съществуват организации, в които членуват европейските страни, а също така Съединените щати и Канада. Конференцията в Хелзинки изигра своята роля и продължава да играе роля.
Но въпреки това, задоволявайки се с целите да осигурим сигурността, както става ясно, без да успеем да осигурим тази сигурност, ние виждаме, че трябва да се осъществи нещо повече и именно това се опитваме да ви предложим.
Във всички случаи за момента ние предложихме на нашите партьори от 12-те, а именно западноевропейските страни, да разсъждават върху един вариант, който ще даде възможност да влизат в Западноевропейския съюз. Вие знаете, че това е зародишът на една организация за сигурност в рамките на цяла Европа. Ние искахме да предложим на всички страни от Централна и Източна Европа, имам предвид преди всичко България, да се присъединят към Западноевропейския съюз, да станат членове на този съюз. Вероятно това ще бъде прелюдия, това ще бъде увертюра към пълноправното членство на тези страни, стига, разбира се, всяка една от тях да се стреми към подобно пълноправно членство. Става дума за членство в Западноевропейския съюз.
Естествено трябва много да се разсъждава по тези въпроси. От миналата година, от пролетта вие започнахте да участвате в дебатите в Западноевропейския съюз, за да може по поречието на Дунав да осигурите спазването на ембаргото, което беше постановено от ООН. Следователно вие вече разполагате с много ценен опит.
Аз говорих за "Партньорство за мир", но бих искал с няколко думи да се върна към една идея, която е много скъпа на сърцето ми, макар и досега все още да не е срещнала някакъв общ отклик. Имам предвид следното: ако ние не се стремим горещо към създаването на европейска структура, подчертавам, европейска ВТ/ЛТ 83.1. структура, в която да участват всички демократични страни, по подобие на онова, което представлява днес Европейската общност, но дотолкова доколкото това е позволено от икономическите и политическите възможности на страните, за които говоря. Аз говоря за европейска конфедерация. Няма значение каква ще бъде точната дума, която ще употребя. За хората, които имат юридическо образование, може би това има съвсем конкретен смисъл.
Но как да не си представим Европа, която ще се появи, ще започне истинско съществувание, едва в момента, в който всички демократични страни ще бъдат способни да се срещнат и да се срещат няколко пъти годишно, благодарение на контактите на техните министър-председатели, на техните държавни глави и на съответните министри. По този начин те ще могат да разработят проекти за икономиката, за финансите, за техническите министерства, да има един постоянен секретариат, да има възможност да се водят разговори, при това всички партньори в разговорите да бъдат равни, да имат равни компетенции и да имат равно достойнство. Именно такъв е примерът с Европейския съюз днес, където Португалия, Гърция, Ирландия разполагат с компетенции, които са равни, с едно и също право на вето. Те имат същото право на вето, както Германия, Англия или Франция.
Въпреки демографските разлики, въпреки разликите в икономическите и политическите възможности на тези страни, помежду си ние се уважаваме. Днес Гърция председателства Европейския съюз. Съвсем наскоро Португалия беше председател на Европейския съюз. Страните се редуват, за да председателстват Европейския съюз. И ние смятаме, че общността на 12-те показва и дава един пример за успех, независимо от многобройните трудности как бихме могли да решаваме десет века история и конфликти в рамките на едно събрание, в рамките на една крепостна стена, където се събират най-противоречиви интереси. Историята е антагонистична и въпреки това ние продължаваме да решаваме конфликти. Това изисква да спазваме много икономически принуди, защото нашият пазар е единен. Това означава, че хората могат да живеят където си пожелаят, да развиват бизнес там, където пожелаят, а това е свързано с опасности за страните, които се чувстват по-слаби от други. 83.2.
И въпреки това ние приемаме това съревнование. Но защо да не разпространим върху цяла Европа правилата, които да не са чак толкова строги, но все пак в области, които са общи за всички, и имам предвид преди всичко околната среда, имам предвид комуникациите и телекомуникациите в частност, имам предвид също така инвестиционната политика в рамките на цяла Европа, имам предвид и сигурността на европейските страни? Защо да не бъдем способни да организираме помежду си тази структура, в която всеки един член ще бъде член и на Европа, без да има значение колко са жителите на тази страна и независимо от това какви са трезорите на съответната национална банка? Да можем да разговаряме като равни помежду си, да можем да говорим за история и за чест заедно с всички останали.
Онова, което ние направихме, не е непременно модел, който трябва да следват всички останали. Имам предвид това, което направиха западноевропейските страни, но тъй като този опит в момента се изживява от всички нас, искаме да ви кажем, че това е нещо напълно възможно. Наречете тази организация както пожелаете. Аз ще бъда много щастлив от това, че ще мога един ден да заседавам, колкото се може по-скоро, съвместно с представители на България, съвместно с държавен глава или с министърпредседател на България, а съответно и с министри в специализираните институции, за да можем да разговаряме заедно върху онова, което ги интересува, върху онова, което интересува всички, за да можем едновременно да тръгнем по пътя на общата съдба, която този път безспорно ще продължи във времето. И тази съдба също ще продължи във времето.
Може ли това да се разглежда като някаква налудничава идея? Може би в мисълта на Робер Шевал и на Гасперин Аденхауер това също е била някаква налудничава идея - изграждането на Европа от 50-те години. Това право ще се разглежда навсякъде, там ще се разглежда съдбата на Европа и някои страни като вашата, които са едни от членовете, от учредителите на тази Европа още от зората на нашата цивилизация.
Това са някои области, на които бих искал да се спра, преди да приключа. Това са някои от областите, които бих желал да засегна, но няма да бъда доволен от самия себе си, ако не ви кажа, че съм особено чувствителен към една област, която не е споделена от всички, но все пак от много от вашите съотечест83.3. веници. Имам предвид солидарността в използването на френския език. Ние всички сме членове на общността на френски говорящите страни. Това е ваше право, но все пак знам, че много българи не знаят френски. Това е, разбира се, ваше право. Но не знаех, преди не знаех, че толкова много българи дотолкова много познават западните страни и по-специално френската култура. Това е изключително важно, защото това създава една сила на братство от особен характер, от особено естество. 83.4.
През януари 1991 г. беше открит Френски институт в София и в момента в този институт членуват 4800 човека, а има също така 620 ученика. Този институт има много активна мрежа в цялата страна. Това е "Алианс франсез".
На остров Мавриций, където се проведе последния конгрес или последната конференция на френски говорящите страни, аз имах възможността да се срещна с България. Там България изрази своето желание да отиде още по-напред в организацията на френски говорящите страни, тоест страните, които едновременно използват френски език. Онова, което вие притежавате, е една много стара традиция и вече във Франция казах и непрекъснато ще го повтарям, и сега като се върна, ще го кажа, че процесът трябва да бъде двустранен. Аз се опитах да окуража традициите, които съществуват във вашата страна, а също така усилията на превода и всичките форми на музикална култура, на пластични изкуства, които успяха да се развият.
Аз си спомням, че Иван Вазов през ХIХ в. пише по време, когато България е под турско робство, се опитва да разпространи славата на писатели, каквито Вие цитирахте, господин председателю, като Виктор Юго и като Ламартин. Той смята, че тези автори в по-голяма степен европейци, отколкото французи. Това подлежи на спор, но все пак това е неговото мнение. Ето защо богатството и елегантността, с която се изразяват французите на техния език, а също така и българите на френски език, винаги са ми се стрували забележителни. Ето защо искам да кажа, че бях много поласкан от името на цялата ми родина. Знаете ли, че французите не знаят това, че те просто не подозират степента на взаимно споделено влияние на двете национални култури?
Аз ще опитам да им го кажа, но в тази възможност за разбирателство между България и Франция аз съзирам едно допълнително средство, което още повече засилва даиалога между двете страни.
Това е, дами и господа, онова, което исках да ви кажа, измежду толкова много други неща.
Политическата организация, военна, ако е необходимо, културна, научна, литературна, създаването на френски говорящия институт, където ще се обучават хора във висше образование и ВТ/ЗТ 84.1 и по-специално ръководни кадри, те ще се обучават в Париж, но също така и в София, всички възможности за взаимното ни опознаване, а доброто ни взаимно опознаване е много важно, а също така и добрата представа на много българи за онова, което е Франция, създава у мен големи надежди за бъдещето на това, което правим в момента.
Бих искал да добавя преди да направя своето заключение, че това се отнася и за правото. Аз лично имам юридическо образование. Но все пак искам да ви кажа, че преди в България да се установи комунистическата система, вашата страна имаше юридическа система, която се вдъхновяваше от латинския пример, но впоследствие тази система беше унищожена. (Оживление в залата)
Днес огромното мнозинсво от българските закони биха искали да се върнат към подхода, който им е бил близък преди войната. Този обмен трябва да продължи.
В Париж се надявам да мога да приема на държавно посещение във възможно най-кратък срок вашия президент на републиката. Също така се надявам в Париж да се чуят думите на диалога и на разбирателството, които в никакъв случай не трябва да останат само за българите.
Ние всички сме наследници на селски цивилизации, всички ние сме свързани със земята и с нейните ценности. Погледнете какво е значението на селското стопанство, дори прекалено голямо е значението на селското стопанство не само в нашите национални икономики, но също така и в дипломатическите спорове, които се водят. В края на краищата трябва да се разбере чрез преговорите в ГАТТ, аз съм сигурен, че вие в по-голямата си част ни разбрахте като французи, вие разбирате какви са различните забележки, които ние, французите, правим към общото развитие на преговорите в ГАТТ, като ние изхождаме от нашите национални традиции, за да стигнем до нови форми на сътрудничество.
Също така е необходимо индивидите да се познават и по този начин да се множат връзките между младите хора. Вие у вас разполагате с дълбоки източници на култура, на познания на природата, на творчество, както научно, така и художествено. Също така вие бихте искали да живеете малко по-добре и ние виждаме много добре какво е разстоянието между онова, което в момента е налице, и онова, което бихме искали да се осъществи. Виждаме 84.2 жаждата ви за свобода, жаждата ви за справедливост. Тези общи черти много силно са направили впечатление на френската армия, когато се е отзовала в България през 1918 г. И аз знам по какъв начин ние отново се срещнахме при великите обстоятелства, когато българите можаха да посочат своята национална идентичност и да предизвикат нейния триумф.
Бих искал, дами и господа, вашето Народно събрание и вашата страна, всички онези, които ръководят тази страна, отвъд всички демократични съревнования, които се осъществяват, бих искал да ви пожелая разум и чест, бих искал работата, която се осъществява във вашата страна, да даде възможност колкото с може по-рано да бъдат удовлетворени желанията, на които тя има право. Вие се стремите към мир и свобода, вие се стремите към правата на човека. Всичко това е езикът, който ние можем да разберем, особено когато се изправим лице в лице с вас. Аз си служа с този език, защото съм убеден, че българите са успели в даден момент от своята история да издигнат свободата в свое знаме. Това да бъде мир, свобода на мисълта, права на човека, но също така и независимост и сигурност.
Какво друго бих могъл да ви кажа, дами и господа, освен да ви благодаря и да кажа заедно с вас: "Да живее България! Да живее Франция!" (Бурни и продължителни ръкопляскания в залата, всички депутати и председателството стават прави) 84.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че ще изразя общото чувство на благодарност за дълбокосъдържателното слово и за ярките разсъждения на президента на Република Франция господин Франсоа Митеран.
Господин президент, един от големите български интелектуалци Цветан Тодоров - учен и писател с огромни заслуги и за френската, и за българската култура, в една от своите книги характеризира западната цивилизация, европейската цивилизация чрез способността на европейците да разбират другия. Всъщност това е и изкуството на демокрацията, за което говорихте пред нас и Вие, господин президент. Изкуството на парламентарната демокрация, изкуството на гражданските права и свободи, на държавното строителство, за които се изискват огромни усилия.
Аз вярвам, че всички са убедени, че Вие, господин президент, след Вашето посещение, макар и за кратко днес, в нашата страна, още по-добре ще ни разбирате нас, европейците в България, ще разбирате и нашите успехи, и нашите огромни трудности, ще разберете тази болка, която се съдържа в нашия стремеж към Европа. Това е сладка болка и наистина днес бе хубав ден за българската демокрация, за приятелството между България и Франция. Бл агодаря Ви, господин президент. (В 18,35 ч. президентът на Франция господин Франсоа Митеран напуска залата, изпратен с бурни ръкопляскания от присъстващите)
Давам почивка от половин час. (Звъни)
(18 ч. и 35 мин.)
ВТ/ЙА 85.186
(След почивката)

19 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Моля, режим на регистрация. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Моля, регистрирайте се всички, които сте в залата.
Утре от 15 ч. Няма необходимия брой депутати в залата. Присъстват общо 98 народни представители.
Продължаваме утре от 15 ч. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 23 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев