Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир.
Секретари: Илиян Илиев и Ведат Сакаллъ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание.
Днес, уважаеми госпожи и господа, е един голям ден за България. Днес се навършват 119 години от гибелта на великия българин и демократ Апостола на свободата Васил Левски. Нека почетем паметта му със ставане на крака и едноминутно мълчание.
(Депутатите станали на крака, почитат паметта на Апостола.)
Уважаеми народни представители, Председателството ви уведомява, че разрешихме на Руската телевизия да заснеме пет минути от заседанието в пленарната зала и пет минути в кулоарите на Народното събрание. Така че те присъствуват тук. Моля да знаете това.
На всички е раздаден проектът за дневен ред. Това е проектът за двуседмична програма, която включва в началото и дневния ред. Моля, вижте го внимателно.
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

19-28 февруари 1992 г.

1. Доклад на Анкетната комисия за изясняване фактите, публикувани във вестник "Земя".
2. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за приятелство, сътрудничество и партньорство в Европа. ББ/ЗТ 1086.1
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство.
4. Първо четене на законопроекта за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
5. Проект за решение относно изработването на държавен герб и държавен печат.
6. Първо четене на законопроекта за изменение на чл. 333 от Кодекса на труда.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
9. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
11. Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
12. Второ четене на законопроекта за банките и кредитното дело.
13. Проект за решение за мораториум върху легализацията на дипломи за научни степени, присъдени в републиките на бившия СССР.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
15. Първо четене на законопроект за държавния бюджет.
16. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
17. Отговори на въпроси и питания.
Преди да дам думата на колеги народни представители, които искат да направят някои съобщения, ще прочета, както винаги в сряда, постъпилите законопроекти за обсъждане в периода до днес.
Постъпили са следните законопроекти:
Законопроект за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци 1086.2 върху дохода. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен в Комисията по бюджета и финансите, Комисията по външните работи и Законодателната комисия.
Постъпил е законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен в Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Внесен е законопроект за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. от Министерския съвет. Законопроектът е изпратен на Комисията по бюджета и финансите, на Законодателната комисия и на Икономическата комисия.
Внесен е законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж. Вносител е Министерският съвет. Проектът е изпратен в Законодателната комисия.
И още един - последен законопроект, постъпил до този момент: законопроект за изменение и допълнение на Указ # 56 за стопанската дейност. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджета и финансите, Законодателната комисия и Икономическата комисия.
За ваша информация ви уведомявам, че законопроектът за банките и кредитното дело, докладът за второ четене, се размножава в момента, но поради големия му обем ще бъде готов за раздаване около 15 часа.
Днес заместник-председателите на Народното събрание приеха няколко делегации и група от граждани. Бяха връчени петиции и ние поехме ангажимента да ви уведомим за това.
Връчена е петиция от Федерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието по въпроса на Закона за земята и провеждането на аграрната реформа. Петицията е изпратена на вниманието на Законодателната комисия и на Комисията по земеделието.
Също така бе приета група граждани, които връчиха петиция от учредителите на земеделска кооперация от селата Хаджидимово, Садово, Петрелик, Копривлен, Илинден, Ляски и Блатска.
И колегата народен представител също желае да направи едно кратко съобщение. 1086.3
ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Тошо Мухтанов, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изпълнявам поръчението на част от избирателите на Плевенски избирателен район, по-точно на с. Горник от община Червен бряг да връча на председателя протестна преписка против отмяната на наредбата закон за Народния съд. Жителите на селото считат, че не бива тотално да бъдат оневинени всички, които са осъдени по този закон. Ако има несправедливо осъдени, това трябва да стане по съдебен ред. Предавам подписката с 557 подписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще бъде предадена на съответните комисии.
Моля ви, уважаеми колеги, по дневния ред, както е предложен. Имате думата.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател! Във връзка с това, което съобщихте, за постъпилите материали, които предстои да разгледаме, бих искал да ви помоля да уточните с Министерския съвет във връзка със законопроекта за правителствения бюджет, както е озаглавен. Той е постъпил без доклад от правителството. Единственото, което има, е едно придружително писмо от министър-председателя. Аз лично не вярвам, че Министерският съвет очаква Народното събрание да се занимае с този основен въпрос на икономическата политика, без да имаме, ако не доклад, то поне една докладна записка, както се казва.
Съвършено неестествено, най-мекото е, просто да ни бъде сервиран един законопроект без две думи по същество към него.
Навярно има някакъв пропуск в Министерския съвет. Може би не са го извели навреми. Моля да се обърнете към Министерския съвет, за да получим и доклада към законопроекта.
(Венцеслав Димитров се приближава към господин Пирински и му показва копие на такъв доклад.)
Господин Венцеслав Димитров разполага с този доклад. Така че и останалите простосмъртни народни представители също ще го получим с течение на времето. 1086.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако обичате, не го развявайте пред Председателството, защото ще предизвикате ревност у останалите народни представители, че го нямат. Ще имат това, което е нужно. Щом като един или двама го имат, ще го имат и другите.
Така че благодаря за забележката на господин Пирински. Няма да остане без допълнение това, което е внесено.
Заповядайте, господин Матинчев, имате думата.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми дами и господа! В дневния ред в точка 6 е посочено първо четене на законопроекта за изменението на чл. 333 от Кодекса на труда.
Същевременно в точка 16 четем: "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда."
Комисията по труда и социалното осигуряване е готова със своето становище. То е раздадено на народните представители като проект от комисията и утре ще бъде обсъдено и прието от нея.
Поради това ви предлагам да отпадне точка 6, което представлява само един от всичко 270-те параграфа, по които е взела отношение комисията, и след точка 11 (значи първото ми предложение е да падне точка 6), а второто ми предложение е от пореден номер 16 Кодексът на труда да се запише като номер 12, след проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По този начин ви предлагам, уважаеми колеги, да ускорим внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда в пленарната зала и неговото обсъждане и възможното най-бързо приемане. Това може да стане следващата седмица още в сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Миленова поиска думата. 1086.5
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуващ, уважаеми колеги, на мен ми е много приятно, че вземам думата след господин Матинчев, за да наблегна на това, че проблемът, който се визира в точка 6 засяга онзи проект за решение, който преди Нова година нашият съюз предложи за спасяването на втория член от семейството, да не бъде поне той безработен. Затова аз от свое име и от името на парламентарния съюз, въпреки че съм член на комисията настоятелно моля тази точка да не отпада, тъй като имам предвид темповете, при които се решават важни законопроекти за цялото ни общество като например законопроекта за изменение на Кодекса на труда, не съм сигурна, че като ние сме готови в комисията в сряда, това ще бъде разгледано и прието достатъчно бързо. Получавам безкрайно много писма, че не сме постъпили както трябва и въпреки уверенията на цялата комисия, че ще бъде прецизирано не само да няма втори член безработен, а да бъде съобразено и с изискванията на производството, фактът, че ние не разговаряме по този въпрос кара хората да си мислят, поне тези, които на мен ми пишат, че не работим както трябва.
Второто ми предложение - аз съм обещала пред всички на всяко първо заседание за седмицата ще предлагам в дневния ред да бъде вкючен законопроектът за осъвременяване на пенсиите, докато това не стане. С онези 200 лева, които ние решихме да отпуснем на пенсионерите, не ги успокоихме. Моята позиция е, че ние трябва да разговаряме по тези болезнено важни проблеми и да търсим съответния законодателен изход, независимо че има много обективни причини. Затова аз моля като предложение да имате предвид, госпожо председателствуваща, да бъде включен в дневния ред - програмата на Народното събрание, законопроект за осъвременяване на пенсиите и да бъде разпоредено той да бъде предоставен на комисиите веднага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленова, за второто ви предложение чукате на отворена врата, тъй като законопроектът много отдавна е предоставен, а в дневния ред се включва веднага, щом има доклад от съответните комисии и от Законодателната или вече са готови, а остава да се произнесе Законодателната комисия. Аз ще помоля господин Джеров накратко да вземе ДЕ/МТ 1087.1 думата по този законопроект, за да видите, че нещата не са затова, че не се работи или че не е разпределен. Уважавам вашето обещание, но моля ви, съобразявайте се и с работата на комисиите.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ, председател на Законодателната комисия (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, струва ми се, че народните представители трябва с отговорност да излизат тук и да поставят въпросите.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Стига си ни поучавал.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Всеки един от нас може да стане и да каже - моля да се включи в дневния ред законопроекта Хикс, тъй че не е до поучаване, а до спазване на правилника. Когато един законопроект не е минал през комисиите, струва ми се, че не може да бъдче поставен въпроса за неговото включване в дневния ред. И това е конкретният ми отговор към поставения от госпожа Миленова въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, понеже все пак се ангажирахте, а за Кодекса на труда има ли становище законодтелно?
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Сега се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, благодаря. Госпожица Русева има думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господ анародни представители, аз искам да обърна внимание върху това предложение, което беше направено от господин Матинчев, а след това госпожаа Миленова се противопостави.
Много добре си спомняме, че след изтичането на така наречения мораториум тук се постави от страна на БСП, мисля че беше пак госпожа Миленова, за продължаване на този мораториум върху уволненията. Тогава аргументите бяха чисто юридически - чрез мораториум не може да се спре действието на закон. И затова се каза, че трябва в Кодекса на труда тези неща да се решат.
Аз мисля, че правилно е изведен в точка 6 този законопроект за изменение на чл. 333, защото по този начин ще се реши въпросът, който се предлагаше да се реши с мораториум, нещо, което юридически нямаше да е перфектно и нямаше да бъдат в състоя1087.2 ние съдилищата да решат в полза на тези лица, които са съкратени от съответното предприятие и семействата им са само на тяхна издръжка. Единствено те работят от цялото семейство. Ние разбираме какво е положението и че наистина тези хора са много затруднени, от това страдат целите им семейства, ето защо Кодексът на труда, който още не е минал в Законодателната комисия и като знаем, че тя гледа в момента един много сложен въпрос, какъвто е законопроектът за второ четене за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, считам, че е удачно да остане т. 6, която е включена, защото може би няма да успеем и през втората с едмица да стигнем до първото четене на Кодекса на труда, който безспорно също е много важен и трябва да стои на нашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, Вие по законопроекта ли ще уточните? Господин Панев, господин Хубенов, господин Стоилов.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Извинявайте, че си позволявам отново да взема думата, но в името на гочността - току-що ми беше дадено становището за законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от председателя на Комисията по труда и социалното осигуряване. Тъй че обективно няма никаква възможност Кодексът на труда да бъде поставен за разглеждане за тази и идущата седмица - съвсем откровено казвам нещата. Не бих искал да повторя това, което каза госпожица Русева. Законът за банките беше извънредно голяма трудност с оглед обема и съдържанието в Законодателната комисия. Земеделските земи следват. За това нещо на нас ни трябва една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Панев има думата, след това господин Хубенов ще я има.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на 17 декември 1991 г. внесох предложение за решение за мораториум върху легализацията на дипломи за научни степени и звания, присъдени в републиките на бившия Съветски съюз. Ще проечта единствения текст на мораториума и мотивите към него.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Чели сме г о, те са чисто политически. 1087.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Панев, моля ви не ги четете. Недейте чете, направете вашето предложение.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Аз държа да проечта мотивите към него, защото оттеглям предложението си за мораториум, затова държа да прочета мотивите към него.
Имам ли това право госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: При оттегляне на точки трябва да се направят достояние на всички народни представители. Имате думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Благодаря. "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: Спира за срок от 6 месеца легализацията на дипломи за научни степени и звания, присъдени в републиките на бившия Съветски съюз. Мотиви: Неизяснената вътрешнополитическа обстановка в бившия Съветски съюз и неговите републики, създаването на нови и независими държави и съюзи от такива неизбежно води до дълбоки промени в структурат и функциите на обществените институции, в това число и на тези, които присъждат научни степени и звания, което може да хвърли сянка на съмнение върху стойността на присъдените от тях степени и звания. Освен това тепърва предстои оформянето на договорености и международно-правни норми между новообразуваните държавнополитически формации на територията на бившия Съветски съюз и Република България по този въпрос."
Към това проекторешение има положително становище на Комисията за наука и образование и отрицателно становище на Законодателната комисия. Държа да отбележа, че отрицателното становище на Законодателната комисия се получи, с лед като мораториумът влезе в дневния ред, а не преди това.
Ще прочета само двете съществени части от текста на становището на Законодателната комисия.
"Законодателната комисия не подкрепя това предложение. Според нас Законът за научните степени е предвидил ред, по който се легализират такива дипломи. Законът има достатъчно гаранции, че ако той се спазва действително, е излишно да се гласува предложеното решение."
При това положение аз оттеглям внесеното от мен проекторешение. 1087.4
Ще завърша с това, че освен мотивите, които съм излоил писмено, основната мотивация беше тази, дами и господа. Научната номенклатура за разлика от останалата номенклатура в сферите на обществения живот има много зрави защитни механизми и тези механизми са именно научните степени и звания. Прочее животът и практиката ще покажат бил ли съм прав или не, внасяйки такова проекторешение. Благодаря за вниманието.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Изменяме ги и всички навън! Маоизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Панев като вносител на проекта за това решение го оттегля, така че т. 13 отпада от предложения ви проект за програма. Господин Хубенов, имате думата. 1087.5
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация. Вземам повод от предложението на госпожа Миленова и обясненията, които даде председателят на Законодателната комисия като член на Законодателната комисия и като секретар на парламентарния съюз по законодателната дейност.
Проблемът не е в това, че Законодателната комисия не работи. Това действително е една от най-натоварените комисии в Народното събрание. Проблемът е друг - че в резултат на гласувания от мнозинството в този парламент правилник Законодателната комисия получи много по-големи права от всяка една друга комисия и по същество тя се превръща в цензор на законопроектите, които влизат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, това не е по дневния ред. Моля ви, по-конкретно.
РОСЕН ХУБЕНОВ: До момента нито един законопроект, внесен от Парламентарния съюз за социална демокрация, не е предложен на вниманието на Народното събрание.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво общо с дневния ред има това?
РОСЕН ХУБЕНОВ: Искам да кажа, че още на 12 ноември миналата година ние сме внесли Закон за държавните служители. Още на 6 декември миналата година ние сме внесли Закон за приватизацията. Още на 9 януари т.г. сме внесли Закон за трудовата заетост. На 14 януари сме внесли Закон за изменение и допълнение на Закона за колективните трудови спорове, а Законът за пенсиите е внесен на 9 януари... (Шум и реплики от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, по програмата какво предлагате?
РОСЕН ХУБЕНОВ: Закони, които пряко касаят, лично касаят депутати от дясната страна на залата и внесени по-късно, бяха разгледани и вече са приети и публикувани.
Проблемът на това Народно събрание - и това е политически проблем и струва да се дискутира върху него, е, че то не се занимава със социално законодателството. Отговорността за таво нещо остава в мнозинството в този парламент. (Реплики от мнозинството, ръкопляскания от опозицията)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво е това? Декларация на БСП ли беше? ЦМ/КП 1088/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, ще предложите ли законопроект, който да се включи в тази програма? Моля ви, уточнете в комисиите кога какво ще се внася и ако има някакви неща за разрешаване, не ползувайте парламентарната зала за това. (Шум и реплики от мнозинството) Законопроектите са изпратени веднага, в момента, в който постъпват.
Господин Стоилов поиска думата - имате я.
Моля за тишина, господин Димитров.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Уважаемо Председателство, колеги! Смятам, че трябва да имаме едно решение по принцип. Когато става дума за законопроекти като този за пенсиите, има три комисии, които трябва да са комисиите с решаващ глас при вземане на становища и при придвижване на тези проекти към пленарната зала. Това е Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси на господин Венцеслав Димитров, а на първо място Комисията по труда и социалното осигуряване. Законодателната комисия в последна сметка може да огледа текста от гледна точка на законодателна техника. И дайте веднъж завинаги да заприличаме, ако не много, поне малко на нормалните парламенти. Как може Законодателната комисия да решава съдбата на Закон за пенсиите?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Тук Законодателната комисия ли обсъждаме, или сме на пленарно заседание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, понеже това са норми на правилника... (Реплика от господин Венцеслав Димитров от място, която не се разбира добре) Господин Димитров, много ви моля, нека да ме чуе господин Стоилов.
Господин Стоилов, това са норми на правилника. Ако желаете, внесете една промяна към правилника, ще се разгледа и вашето смущение може да бъде решено.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В правилника има много пропуски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Едно предложение за промяна в правилника внесете за разглеждане и ще се видят нещата.
Други предложения по дневния ред не се правят. (Господин Стефан Стоилов репликира от място, но не се чува добре)
Не се ядосвайте, моля ви. Днешният ден е дълъг, имаме да приемаме много закони.
По двуседмичната програма бяха направени следните предложения: 1088/2.
Предложението на господин Матинчев е точка шеста да отпадне, тъй като това е включено в Кодекса на труда. Господин Матинчев, поддържате ли това?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (от място): Да, точка шеста е част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И във връзка с това господин Матинчев предложи проектът за изменение на Кодекса на труда от точка шестнайсет да отиде след точка единайсет.
И предложението, което направи госпожа Миленова - може би то е, за да удържи на думата си - е да се включи законопроектът за осъвременяване на пенсиите. Но няма становища, госпожа Миленова. Ако те постъпят във времето на тези две седмици, няма пречка да бъде включено, но в момента няма основа, на която да включим този законопроект.
НОРА АНАНИЕВА (от място): По бюджета има ли становище, защо е включен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По другите законопроекти има становища поне на повечето от комисиите, които трябва да го дадат (Госпожа Ананиева репликира, но не се чува добре)
Госпожо Ананиева, вие сте член на Председателския съвет. Моля ви, казвайте, когато има такива неотложни неща. Тази програма е изготвена вчера.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Казала съм всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това са предложенията. Моля, ще има гласуване, уважаеми колеги, влезте в залата.
Господин Йончев има думата по процедурен въпрос.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (ПСБСП): Настоявам пак да обърнем внимание на чл. 37. Действително големи затруднения създава приемането на толкова много точки от дневния ред. Човек не е в състояние да донесе това, което му трябва. И сега, когато днес започнем работа, пак ще видите, че има документи, които ние не държим в ръцете си.
Много моля да обърнем внимание на чл. 37. Тука пише, че двете работни седмици се приемат разпределени по заседания. Нека да си направи малко труда Председателството и да ги предлага по заседания. Не е толкова трудно, а създава ред. Сега, в момента, просто не може да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Програмата е за две седмици и ние ще я приемем така. Председателството си прави 1088/3. труда, но комисиите не си правят труда да кажат кога точно ще са им готови докладите. (Оживление в опозицията) Така че оттук е проблемът.
Бихме могли да приемем програмата така, както е предложена, за две седмици, а първите точки - до шеста или седма, това да е дневният ред за днеска. С което не успеем, ще продължим утре.
Думата има госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми дами и господа, госпожо председател! Тъй като вие използувахте микрофона, за да съобщите на българската общественост, че като член на Председателския съвет аз съм имала възможност да поставя нещата вчера, искам да припомня, първо, че вчера аз поставих и двата въпроса: първо, за мораториума върху уволненията или във вид на чл. 333 от Кодекса на труда (поправката), т.е. това, което направи сега госпожа Миленова, вчера официално е депозирано в Председателския съвет, както и законопроектът за осъвременяване на пенсиите.
И второ, искам да кажа, че принципът ви или е принцип и се спазва абсолютно, или не. Ако в тази двуседмична програма се включат само такива точки, които предварително са минали и вече има становища на парламентарните комисии, тогава не би следвало да фигурира примерно законопроектът за държавния бюджет. Аз не поддържам такова становище, знам колко е важно, но искам да ви обърна внимание, че не сте прецизни, когато искате за Закона за осъвременяване на пенсиите и поставяте такова предварително условие, а за други точки от дневния ред (да не се връщам в близкото минало на отминалите месеци) такива изисквания не бяха поставени.
И трето, все пак, когато вие тук репликирате наши депутати за това, че комисиите трябва да се разберат кое да се внася и как да се внася, мисля, че българската общественост добре знае - аз ще повторя това: всички председатели на парламентарни комисии са от Съюза на демократичните сили, поради което ваша е отговорността и ваша е грижата да осигурите тяхното действие в съответствие с правилника. (Оживление в залата) 1088/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Ананиева, как да разбирам сега, четенето на държавния бюджет предлагате да отпадне ли от програмата?
НОРА АНАНИЕВА: Да не го използувате като аргумент, това ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие също присъствувахте вчера на разискванията и мисля, че тук не е нужно да продължават.
Заповядайте по процедурен въпрос.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Няма такъв.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Спорим за това кога един законопроект ще влезе в залата. Когато има становище на комисиите.
Искам да ви прочета чл. 62, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: "Постоянните комисии обсъждат законопроекта не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на Законодателната комисия мотивирано становище в срокове, съобразени със законодателната програмата и приетите едно- или двуседмични програми за работа на народното събрание".
Ако ние искаме да разгледаме споменатите законопроекти, които касаят социалното положение на голяма част от българските граждани, то ние трябва да включим тези законопроекти в едноили двуседмичната програма. И тогава комисиите са задължени в този срок да представят становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Моля, пристъпваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението точка 6 - Първо четене на законопроекта за изменение на чл. 333 от Кодекса на труда да отпадне, тъй като е включена към разглеждането на Кодекса на труда и се предлага той да мине по-напред.
Най-напред гласуваме предложението точка 6 да отпадне от програмата. моля, гласувайте.
Резултати от гласуването: за предложението са гласували 85 народни представители, против - 91, 4 въздържали се.
Предложението се отклонява, точка 6 остава. СР/КП 1089/1.
Господин Матинчев, поддържате ли предложението четенето на Кодекса на труда от точка 6 да стане точка 12?
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържаме предложението първото четене на Кодекса на труда да стане точка 12.
Моля, гласувайте.
Резултати от гласуването: за предложението са гласували 128 народни представители, против - 43, въздържали се 4.
Точка 6 става точка 12. Останалите точки от програмата минават с една надолу.
По предложението на госпожа Миленова. Тъй като няма доклад на Законодателната комисия и днес не можем да го включим, аз се обръщам с молба към комисиите, които разглеждат законопроекта, да побързат със своето становище, за да може по-бързо това да стане част от програмата. Ако стане готово, знаете, госпожо Миленова, че има начин да се включи веднага в програмата.
Моля ви сега да гласувате за програмата така, както е предложена с направеното изменение. Моля, гласувайте.
За предложението са гласували 161 народни представители, 4 - против, и 10 въздържали се.
Програмата за работата на народното събрание през следващите две седмици е приета.
Точка първа от дневния ред е -
ДОКЛАД НА АНКЕТНАТА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ ФАКТИТЕ ОТ ПУБЛИКАЦИЯТА ВЪВ В. "ЗЕМЯ".
Доклада го имате, уважаеми колеги. Някой от членовете на комисията ще вземе ли отношение по този въпрос?
Господин Тодоров, моля.
ХРИСТО ТОДОРОВ (СДС): 29. Хасковски избирателен район, Димитровград.
Колеги, на всеки от вас е раздаден докладът на парламентарната анкетна комисия за обстановката в селата Чернодъб и Щит, Свиленградска община.
Бих могъл да го прочета целия. Но мисля, че това не е необходимо, тъй като вие го имате.
Най-общо искам да ви кажа, че комисията се отнесе много сериозно към въпроса без какъвто и да е нихилизъм и искам да 1089/2. ви заявя, че на всеки един от нас в тази зала е безкрайно скъпа българската земя, всеки сантиметър от нейната територия. Ние се отнесохме с необходимата сериозност и смятам, че докладът е съвсем изчерпателен.
По време на проверката, която извършихме, присъствуваха и подполковник Васил Станойков - началник отдел "Спогодби", и полковник Милко Захариев - топограф от управлението на Гранични войски. 1089/3.
Най-общо комисията констатира, че е извършен инцидент по смисъла на спогодбата от 1967 г., като турски булдозер е работил на граничната ивица и е заравнил един участък с дължина 550 метра и ширина от 50 до 100 метра, като до изясняване прохождението на границата не можем да кажем с точност колко от територията е българска, колко от територията е турска.
Българските гранични власти са действували адекватно на случая. Веднага е съставена комисия, която е взела решение през месец май да бъде прокарано точно прохождението на границата. Приет е месец май, защото се смята, че тогава климатичните условия ще позволят да бъдат направени точни геодезични замервания.
И в заключение, искам да кажа, че инцидент по смисъла на спогодбата, която е сключена с българската страна от 1967 г., представляват и много други действия, като например фотографиране на другата страна, като например паша на добитък в 50метровата гранична зона, осветляване на съседната територия, преминаване на хора и добитък през границата. Така че инциденти стават ежедневно.
От българска страна Министерството на външните работи е връчило вербална нота до посолството в Турция. Предприети са мерки по изясняване на случая и лично мое становище е, че правителството на Република България е действувало адекватно на създалата се обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи поиска думата. Имате я. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Натоварен съм от председателя на Комисията по външната политика като заместник-председател, понеже той отсъствува, зад граница е, да прочета становището по инцидента в Свиленградската община на двете комисии - на Комисията по външната политика и на Комисията по националната сигурност.
Господин Тодоров тук накратко ви разясни за доклада, изготвен от анкетната комисия по инцидента. На едно от нашите съвместни заседания най-внимателно, с най-голяма загриженост беше дискутиран този инцидент и с консенсус се прие следното становище: СД/КП 1090/1.
"На съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност, проведено на 13 февруари 1992 г., бе разгледан доклад на Парламентарната анкетна комисия за изясняване фактите за обстановката в селата Чернодъб и Щит, Свиленградска община.
Комисиите приеха следното становище:
1. Приемат доклада на парламентарната комисия.
2. Одобряват действията на правителството, предприети за решаването на инцидента, и констатират, че те са в духа на добросъседските отношения между Република Турция и Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Маринова иска думата. Заповядайте.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Наистина на заседание на двете комисии - по външната политика и по националната сигурност, беше много подробно обсъден докладът, представен от анкетната комисия, като, разбира се, че беше постигнат консенсус по това становище, с изключение на две думи, които просто не мога да си обясня как са били пропуснати - "че одобрява действията на правителството и настоява...", нали така бяха думите, господин Лютфи? - за скорошни мерки, които бяха визирани през месец май. Ставаше дума да не пропускаме възможността за по-бързи мерки за уточняване на текста в смесената българо-турска комисия, която ще разследва случая.
Така че, първо, предлагам не парламентарна комисия, а тя е анкетна комисия. "Одобрява доклада на анкетната парламентарна комисия", пропуснахте вероятно да прочетете.
Мисля, че не можем да оставим само втора точка "одобрява действията на правителството по добросъседските отношения". Ясно, че одобряваме действията на правителството за поддържане на добросъседските отношения, но става дума и за този граничен инцидент, че одобряваме през месец май да се постигне необходимото решение от смесената комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Палчев има думата.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На заседанието 1090/2. на двете комисии, където беше обстойно разгледан докладът, се разбра, че правителството върши своята работа по регулирането на този граничен инцидент. Тоест това, което беше изнесено и от министъра на вътрешните работи, и от министър-председателя, напълно се покрива с информацията, която ви представихме като доклад на анкетната комисия на парламента.
Оттук насетне, ако ние прибавим това, че държим до месец май да се решат нещата, а правителството само е визирало този срок, то значи, че ние смесваме нашата законодателна работа и едва ли не указваме всеки път на правителството какво да прави. Този срок - месец май, го има във всички документи, във всички срещи на смесените гранични комисии и смятам, че е безпредметно да се бъркаме в работата на изпълнителната власт, когато тя си я върши добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това, с което разполагаме, е докладът и становището. Не е внесен проект за решение. Така че ние дотук изчерпахме точка първа от дневния ред.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Няма смисъл да почват дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако временната анкетна комисия прецени, че се нуждае от нещо повече, моля да намери формата за това.
Госпожа Младенова, по тази точка ли искате думата? По тази точка. Заповядайте, госпожа Младенова. 1090/3.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Уважаеми колеги! Аз присъствувах на съвместното заседание на Комисията по национална сигурност и Комисията по външна политика към Народното събрание. Ние там гласувахме почти единодушно (един се въздържа) за това да се внесе в пленарната зала проект за решение по този въпрос, който обсъждаме днес като точка от дневния ред. Аз апелирам към ръководството на комисиите както по национална сигурност, така и по външната политика да бъдат така любезни и да внесат на вашето внимание, да предоставят именно онова проекторешение, което беше прогласувано в комисиите. В проекторешението се отчитаха всички плодотворни усилия на правителството, които са извършени след т.нар. "инцидент на българо-турската граница", отчетоха се всички позитивни обстоятелства, които дотук правителството е направило, но се взе под внимание и твърдението, и желанието на господин Филип Димитров като председател на правителството на нашата република да могат да се допълнят, да се затвърдят правомощията съгласно Конституцията на страната, които са в ръцете на Народното събрание, по чл. 85, за да може правителството да проведе плодотворно своята политика по въпроса оттук нататък, включително и към месец май. И точно в това се заключаваше и диспозитивът на това решение: "Одобрява дейността на правителството по повод извършения инцидент на българо-турската граница в района на Щит и Чернодъб и му предлага в изпълнение на международните договорености в най-кратък срок (ясно е за какво става дума) в духа на добросъседските отношения то да извърши своята дейност така, че да няма накърняване на интересите на двете страни".
Така беше, аз по памет ви го казвам. Затова моля пленарната зала да задължи ръководствата на двете комисии и сега ние да не вземаме друго решение днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Младенова, може ли позитивно да формулирате предложението? Предложението ви комисията да предложи решение.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да, разбрах ви. Аз предлагам следното: така или иначе във връзка с чествуване годишнината на Васил Левски, предполагам, че Народното събрание с депутатския си корпус ще зачете тази бележита дата в нашата история и ще се наложи да имаме някаква парламентарна почивка в рамките на 30ДП/КП 1091/1. 45 минути - това по ваша преценка. Предлагам за това време да се вземе стенограмата и готовото решение и след почивката да гласуваме това проекторешение. Ние там се обединихме. Аз смятам, че няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е предложение анкетната комисия да предложи проект за решение въз основа на това, което е...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, казвам, какво предлага госпожа Младенова.
Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Госпожо Младенова, точно на това съвместно заседание беше много внимателно разчетен стенографският запис и той дословно е записан като решение на двете комисии. Той беше гласуван с пълен консенсус. Всички колеги от двете комисии си спомнят много добре, че бяхме решили да няма дебати, т.е. не е желателно да има дебати по този въпрос, защото се изчисти въпросът. Въпросът беше приет.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (от място): Не беше точно така.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Спокойно, господине, ще вземете думата. Вие сега предлагате това, което сме взели, да бъде като проекторешение на двете комисии и тогава да се гласува, но това предполага и изказвания, и допълнения. Аз не подценявам становището на колегите от другите комисии, но смятам, че решението на тези две компетентни комисии по този въпрос, по инцидента, смятам, ще бъде достатъчно убедително и компетентно взето след разглеждане и обсъждане, както каза и госпожа Маринова, на доклада на анкетната парламентарна комисия. Така е.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Имахме решение за решение, а не за становище. Гласувахме проект за решение, а не проект за становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз не зная какво точно са се разбрали в комисията, но ние тук имаме един дневен ред, в който пише: "Доклад на Анкетната комисия за изясняване фактите, публикувани във вестник "Земя". Това е точката от дневния ред. Имаме и този доклад. 1091/2.
Нямаме никакво решение за решение (ние, в пленарна зала), а още по-малко имаме някакви такива проекти. Аз съм против това сега в почивката някои, които се смятат за задължени (а повечето от нас така смятаме, че трябва да присъствуваме на това тържество - другите тук да заседават), а още повече, че нямаме такава точка от дневния ред.
Аз съм присъствувала на Председателския съвет, по този въпрос говорихме, стана въпрос за доклад на анкетната комисия. Ние не можем сега тук да гласуваме някакво решение, без да сме видели какъвто и да било проект за него. Затова аз ви предлагам да прекратим дебатите за това дали да има или да няма решение, а нека комисиите, които смятат, че има такава инициатива, да ни го разпространят в пленарната зала и тогава то да влезе в дневния ред.
Моля да гласуваме прекратяване на тези дебати за решение. (Частични ръкопляскантия)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Палчев, имате възможност да изкажете само противното на това становище.
Вижте, нещата се очертаха ясно. Ако искате, да не продължим... (Шум и оживление в залата) Момент, нека да кажа, а след това вие ще допълните.
Има процедурно предложение да се прекратят разискванията. Намирате ли пречка двете комисии, които са направили становище, да подготвят проекторешение и да го внесат в залата? Внесете го, а след това ще продължим по решението, ако има такова.
Заповядайте, само по този въпрос - за решението.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПСБСП): Колеги, аз искам да възразя против това. Един въпрос, който беше предложен тук, внесен в пленарната зала, по този въпрос трябва да реагира пленарната зала. Това беше единодушното (при един въздържал се) становище на двете комисии. Проект за решение беше гласуван. Вземете протокола. Може ли такова нещо? (Шум и оживление в залата)
Поради това аз предлагам комисиите да внесат проект за решение. Действително там имаше пълно съгласие да няма обсъждане в залата. Пълно съгласие имаше да няма обсъждане, но беше съгласуван проект за решение, който да предоставим на вашето внимание. Моля ви се, така е!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): Разбира се. 1091/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Ще го гласуваме.
И още един път уточнявам: в пленарната зала, в Председателството или в която и да е друга комисия проект за решение не е постъпил.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): То е направено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, госпожо Младенова, ако ще се прави такъв проект за решение, нека се направи. Това е въпрос на комисията, на двете комисии. Уточнете какво сте решили, предложете го, виждате, че ние тук съвсем внимателно слушаме и обсъждаме това, което комисиите предлагат. Ако имате такова нещо, направете и предложете. Това е, госпожо Младенова.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Имаме процедура сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека не се обясняваме повече, в процедура сме на гласуване.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Комисията не е упълномощено да взема решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, чакайте, тя може да предложи проект за решение, както е било много пъти. Като го има този проещт за решение, ще бъде внесен за гласуване и разискван. Проблем няма.
Моля ви, гласуваме прекратяване на разискванията по точка първа. Моля, гласувайте.
115 - за, 38 - против, 14 - въздържали се. Прекратяваме разискванията по тази точка.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Кажете ми какво ще правим оттук нататък с решението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Маринова, оттук нататък е нормалната ни парламентарна практика. Като внесат комисията или двете комисии проекта за решение, той ще бъде раздаден на народните представители и по процедурата обсъден и гласуван. Просто такъв не е внесен.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Внесено е процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако го направите и остане този текст, ние просто не можем да задължим в почивката от 17,00 до 17,30 ч. това да стане. Просто това не е нито по правилник, 1091/4. нито практика. Нека се направи проектът за решение, останалото е въпрос само на процедура.
КЛАРА МАРИНОВА (от място, като иска думата): Така не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам думата по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, тук няма процедура повече.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не може да няма. Има проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Въпросът ще се реши... Не, моля ви, това вече наистина е нещо, което или и двете комисии не са свършили, или вие не сте се разбрали... Моля ви, уточнете се в комисиите, за да не заемаме повече пленарно време за това. 1091/5.
Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПАРТНЬОРСТВО В ЕВРОПА.
Този законопроект е разпределен в две комисиия: Комисията по външна политика и Законодателната комисия. Има становища и от двете комисии. Едното е постъпило на 29 януари от Комисията по външна политика и на 11 февруари от Законодателната комисия.
Но моля за мнението на двете комисии. Господин Джеров, вие първи поискахте думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, налице е договор между Република България и Федерална република Германия за приятелство, сътрудничество и партньорство в Европа. Този договор е одобрен с решение на Министерския съвет # 10 от 13 януари 1992 г. и с решението на Министерския съвет се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон така посочения договор.
Комисията по външна политика, както каза госпожа председателствуващата, е изразила своето становище, раздадено на всички народни представители, скоето намира, че договорът полага трайна международноправна основа за различните сфери на двустранните отношения, дава съответните мотиви и предлага Народното събрание да ратифицира така посочения договор.
Законодателната комисия обсъди предложения договор за ратификация. Изхождаме от разпоредбата на чл. 30 на този договор, съгласно който, той подлежи на ратификация. При това положение съгласно чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията, ние задължително трябва да одобрим Закон за ратификацията. Или Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международни договори, които изрично предвиждат ратификация.
При това положение предлагам на колегите народни представители със своя глас да гласуват Закона за ратификация на така предложения договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Джеров. Господин Лютфи има думата за становището на Комисията по външната политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: На свое заседание, състояло се ББ/МД 1092.1 на 23 януари 1992 г., Комисията по външна политика обсъди предложението на Министерския съвет за ратифициране от Народното събрание на договор за приятелство, сътрудничество и партньорство в Европа между Република България и Федерална република Германия, подписан на 9 октомври 1991 г. в София и дава следното становище:
1. Намира, че горепосоченият договор полага трайна международноправна основа за развитие на различните сфери на двустранните отношения. Договорът отразява новата външнополитическа линия, насочена към приобщаване на Република България към демократичните европейски институции и структури и към съвместно изграждане на нов европейски мирен ред, чрез задълбочаване на сътрудничеството в рамките на общоевропейския процес.
Предлага Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира горепосочения договор.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На заседанието на нашата комисия станаха доста задълбочени дебати и разисквания по договора и трябва да информирам и за още едно становище на нашата комисия. Това е една препоръка на комисията до правителството в смисъл да продължи, т.е. на свое заседание на 23 януари при обсъждане на законопроекта за ратифициране на договора между Република България и Федерална република Германия, подписан на 9 октомври, Комисията по външна политика прие решение да препоръча на правителството непосредствено постъпки на основание на неговия чл. 1 за сукоряване на преговорите за решаване на открити въпроси на икономическите и финансовите взаимоотношения между Република България и Федерална република Германия и новите германски провинции.
Второто решение на тази комисия да се счита като неделима част от становището на Комисията по външна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: започваме разисквания по този законопроект. Заповядайте, господин Ишпеков.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Мисля, че подписаният договор на 9 октомври между Република България и Германия отговаря напълно на интересите на Република България, на нейните политически 1092.2 и икономически интереси. Мисля, че именно този договор се вписва напълно в приоритетите на външната политика на Република България и аз както в Комисията по външната политика, така и тук ще гласувам за неговото ратифициране. Мисля си, че след подписването на подобен договор с Гърция, който ние ратифицирахме, сега с Германия, преговорите, които води нашето правителство за подготовка на подобни документи с другите страни от Европейската общност, са един добър пример, който заслужава адмирация.
Предлагам процедурно, госпожо председател, този договор да бъде приет и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Ишпеков. Има думата господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател! Филип Боков, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Проблемът, който обсъждаме сега за ратификация на договора между Република България и Федерална република Германия не е партиен и аз мисля, че и дискусията, която може би ще стане във връзка с този договор, ще подкрепи становището, че по външната политика трябва да се търси национален консенсус. Консенсус, който излиза извън рамките на различните политически сили, представени в Народното събрание.
Този договор е първият договор на Република България такава, каквато я виждаме сега, с голяма западна европейска държава. Този договор, дори и само поради това, трябва да бъде приветствуван и да бъде подкрепен с нашия положителен вот.
Аз мисля, че никак не е случайно обстоятелството, че именно този първи договор е с Германия. Един традиционен партньор на България през нейната сравнително непродължителна следосвобожденска история. Един партньор, с който България поддържае тесни икономически връзки преди 10 ноември и един партньор, с който България очевидно и в бъдеще ще има приоритетни политически, икономически, културни и други отношения.
Така че, мисля, че проблемът не подлежи на спор. Ние всички трябва да дадем нашия глас в подкрепа на този договор.
Аз за съжаление не съм присъствувал на заседанието на комисията, когато се е обсъждал въпросът, или поне не си спомням да съм присъствувал, въпросът за допълнителното мнение на коми1092.3 сията. Тук няколко пъти ставаше дума за това, че в прерогативите на Народното събрание по отношение на един международен договор, сключен вече от правителството, могат да бъдат единствено дали да го подкрепи, или да го отхвърли. И въпросът действително има проблем с интересите на България в източните провинции на днешна Германия. Но струва ми се, че ще бъде неправилно, ако ние обвързваме единия проблем с другия. ако ние поставим, макар че не така беше докладвано, но може да се остане с такова впечатление, ако ние поставим ратификацията на договора в зависимост от нашите интереси. Така че аз предлагам, когато вземаме и оформяме решенията, те да бъдат две съвършено различни и самостоятелни решения. Със закон се ратифицира договорът, а по останалата част от проблемите - за интересите на България, можем според мен да се ограничим дори и с мнението на комисията препоръката на комисията, отправена до правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи има думата за изясняване. 1092.4
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Господин Боков е абсолютно прав това са различни - законът си е закон, а другото е писмо до председателя на Министерския съвет на Република България господин Филип Димитров с наша препоръка. Така че, когато аз казвам, че това са неделими, т.е. в духа на договора, те са в духа на договора, но са два различни нормативни документа. Едното е писмо-решение, другото си е Закон за ратификация. Не са смесени двете неща. Процедурата е спазена точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Златаров.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, във връзка с ратифицирането на договора с велика Германия, искам да подчертая, че Германия е единствената велика държава, която в нашата модерна история никога не е била против България. Тя не е имала никога териториални претенции на Балканския полуостров както в известни периоди на нашата история е било с Русия, с Австро-Унгария и с Италия. Тя никога не е била в никакъв външнополитически акт против България, както е с всички останали велики сили.
А що се касае за ролята на Бисмарк в нашето Освобождение, препоръчвам да се прочете известната книга на историка Косев "Бисмарк и нашето Освобождение". Ще гласувам ратифицирането на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Златаров. Има ли народни представители, които желлаят да се изкажат по законопроекта? - Няма. Тогава пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за приятелско сътрудничество и партньорство в Европа. Моля, гласувайте.
Всички участвували в гласуването са "за". (Ръкопляскания) 152 - за. Против и въздържали се - няма.
(Мотивите и текстът на законопроекта - приложение # 1, I)
Господин Ишпеков направи процедурно предложение сега на същото заседание да се извърши и второто гласуване на законопроекта, така че предлагам ви следното решение.
Народното събрание на основание чл. 8, ал. 1 от КонстиДЕ/МД 1093.1 туцията реши да извърши второто гласуване на същото заседание на законопроекта за ратифициране и т.н. Затова моля, гласувайте за това предложение, оформено като решение в момента. Моля, гласувайте.
За - 145, против - няма, въздържали се - няма.
Преминаваме към второ четене на законопроекта. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? - Няма. Гласуваме на второ четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия. Моля, гласувайте.
За - 151, против - няма, въздържали се - няма. (Ръкопляскания)
Приет на второ четене Законът за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за приятелско сътрудничество и партньорство в Европа.
(Текстът на закона - приложение # 1, II)
Следващият законопроект, който е за второ четене, това е
ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Моля, господин Джеров, заемете мястото си и докладвайте за направените предложения до този момент.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, внася се за второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното производство. При неговото обсъждане на първо четене бяха направени няколко предложения, впоследствие в Законодателната комисия ние си позволихме да направим някои допълнения с оглед именно на направените вече изменения. Нашата задача беше, че тогава, когато се прави едно посягане, ако мога да кажа така, върху един закон, би било правилно всичко онова, което подлежи на ревизия, да бъде направено. И по този начин ние предлагаме на вашето внимание една цялостна промяна на Закона за административното производство.
Трябва да ви кажа, че така предложеният от Законодателната комисия проект за второ четене е съгласувано изцяло с вносителя и той няма никакви възражения, т.е. различия с вносителя нямаме.
Моля, госпожо председател, да поставим на разглеждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното производство текст по текст. 1093.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, започваме текст по текст да обсъждаме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук заглавието не трябва да гласуваме, тъй като това е закон за изменение и допълнение или това е едно шаблонно заглавие.
– 1 - в чл. 2, ал. 1 думите "изпълнителни комитети на народни съвети" се заменят с думите "изпълнителни органи на общинските съвети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПСБСП): Законът за второ четене не е внасян в Комисията за административно и териториално устройство и тук има някои противоречия със Закона за местното самоуправление и местната администрация и аз смятам, че трябва да бъдат направени поправки.
В – 1 думите "изпълнителни комитети на народните съвети" се заменят с "изпълнителни органи на общинските съвети". Такива по закона няма. Съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление дословно цитирам: "Ал. 1. Орган на изпълнителната власт на общината е кметът".
В такъв случай аз предлагам изменението да бъде следното: думите "изпълнителни комитети на народните съвети" се заменят с "кмета на общината и кметовете на населените места".
РЕПЛИКА: Нали е пак изпълнителен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Трендафилов, можете ли да дадете предложението си на господин Джеров да запише текста?
Заповядайте, колежке.
НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП): Моето предложение е съвсем конкретно. То е като допълнение на това, което каза господин Трендафилов. В чл. 2, ал. 1 думите "изпълнителни комитети на народните съвети" да се заменят с "други органи на изпълнителната власт".
Аргументът за това ми дава чл. 139, ал. 1 от Конституцията и чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, където се говори за органи на изпълнителната власт, а не така, както се говори за изпълнителни органи на общинските съвети.
Заповядайте, господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Други предложения няма. Господин Джеров ще вземе отношение по въпроса. 1093.3
Оставяме текста за доуточняване и преминаваме към – 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 2. В чл. 3, ал. 1 думите "Държавния съвет" се заменят с "Президента на Републиката". Тук мисля, че няма да имаме проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? - Господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация съм.
Моето предложение е не да се заменят думите "Държавен съвет" с "Президента на Републиката", а направо тази точка от чл. 3 да бъде заличена, тъй като Законът за административното производство очевидно не се отнася до актовете на Президента, тъй като той не попада в обсега, който определя чл. 1, ал. 1 на закона. И освен това неговите актове - на Президента - се обжалват не по реда на този закон, а по реда, предвиден в Конституцията, пред Конституционния съд.
Заради това смятам, че ако тук направим тази механична замяна и вместо "Държавен съвет" напишем "Президент" ние не бихме били в съответствие с Конституцията и просто ще направим една формална замяна, без по същество да допринесем нещо за подобряване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, доколкото съм ви разбрал, чл. 3, разпоредбите на този закон не се прилагат и вие предлагате отпадане на израза.
Друго предложение има ли? - Няма.
Господин Джеров, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз поддържам да се гласува предложението на Законодателната комисия. Нека да не разсъждаваме какво би могло или какво не би могло. Важното е принципът, който веднъж е проведен в закона: актовете на Държавния съвет да не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Следователно независимо от това, господин Джеров, ние трябва да гласуваме предложението да отпадне.
Моля народните представители да влязат в залата и да заемат местата си. Пристъпваме към гласуване на – 2 по Закона за административното производство. ЦМ/МД 1094.1
Направено е предложение за отпадане на т. 1 на чл. 3 да отпаднат думите "на Държавния съвет". А след това ще гласуваме предложението на Законодателната комисия за замяна на израза "Държавен съвет" с "Президента на Републиката".
Моля да гласувате предложението на господин Орсов за отпадане от текста на т. 1 на думите "Държавен съвет".
От 163 гласували, 66 - за, против - 97. Предложението за отпадане се отклонява.
Сега ще се гласува предложението на Законодателната комисия, а именно: изразът "Държавен съвет" се заменя с "Президента на Републиката". Става дума за т. 1 от ал. 3. Моля, гласувайте!
От 153 гласували, за - 102, против - 38, въздържали се - 13.
Текстът се приема по формулировката на Законодателната комисия.
Връщаме се към – 1. 1094.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Към – 1 беше направено предложение вместо предложените думи от Законодателната комисия "изпълнителни органи на общинските съвети" да стане "кмета на общината" и "кметовете на населените места".
Тук обаче става дума за нещо по-широко. Ако ние допуснем смяната с думите "кметът на общината" и "кметовете на населените места", прекалено ограничаваме органите, чийто актове могат да бъдат атакувани. Защото освен кмета на общината или на населеното място има и други ръководни хора, които биха могли да издадат подобни административни актове. Поради това поддържам предложението, направено от Законодателната комисия. То е попрецизно, по-правилно и съответствува на обема административни актове, които могат да бъдат атакувани по реда на Закона за административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обаче независимо от това, господин Джеров, ние трябва да гласуваме предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо трябва да се гласува предложението на господин Трендафилов, което би трябвало да има следната редакция: Думите "изпълнителни комитети на народните съвети" (това е предложението), се заменят с думите "кметът на общината и кметовете на населените места".
Аз ви казах, че не го поддържам, но след като е направено, трябва да бъде поставено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за първото предложение.
За предложението са гласували 49 народни представители, против - 104, въздържал се 1.
Предложението се отклонява.
Ако обичате докладвайте следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колежката Тачева своевременно е направила предложение думите "изпълнителни комитети на народните съвети" да се заменят с думите "други органи на изпълнителната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поставям на гласуване предложението на госпожа Тачева.
Моля, гласувайте.
За предложението има 61 гласа, против 91, въздържал се 1, от общо 153. Предложението не се приема. СлР/МТ 1095.1
Моля, докладвайте предложението на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Изпълнителни органи на общинските съвети".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложението на Законодателната комисия.
Обяснения на вот ще има след почивката.
За предложението има 107 гласа, против 38. Приема се предложението на Законодателната комисия по – 1.
Приехме – 1 и – 2. Обявявам почивка до 17 ч. и 35 м. (Звъни.)
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Къде ще отиваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз мисля, че всеки знае къде ще отива. Не е необходимо да съобщаваме. (Оживление в залата.) Ще бъде поднесен венец от името на 36.Народно събрание във връзка с годишнината на Васил Левски. Поканени сте, а и без покана ще участвуват всички народни представители при поднасянето на венец. 1095.2
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаме кворум. Продължаваме заседанието. (Звъни.)
По гласуваните текстове обяснения на вот. Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
Уважаеми колеги, взимам думата за обяснение на вот по гласувания преди почивката параграф 1 от законопроекта за изменение и допълнение на закона за административното производство. Искам да ви прочета текста, който приехме, как звучи той.
С изменението в чл. 2 текстът звучи така: "Индивидуалните и административните актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от изпълнителни органи на общинските съвети и от други изпълнително-разпоредителни органи, както и от други овластени за това органи."
В този текст е останал терминът "изпълнително-разпоредителни органи", какъвто термин няма в Конституцията. А ако бяхте приели предложението, направено от госпожа Тачева, текстът щеше да звучи така:
"Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от други органи на изпълнителната власт, както и от други овластени за това органи."
Сами виждате, че се избягва този термин "изпълнителноразпоредителни органи", който Конституцията изостави. И аз искам да се обърна към моите колеги юристи от Парламентарната група на СДС с една молба. Предложенията, които правим с госпожа Тачева и господин Кръстьо Трендафилов, нямат абсолютно никакъв политически подтекст в себе си. Заради това ви моля да обсъдите внимателно и да размислите върху предложенията, които правим, защото те имат за цел единствено да подобрят приемания текст. И освен това ви моля да не слушате указанията на господин Венцеслав Димитров, който твърди, че за всички мои предложения трябва да се гласува с червено, по простата причина, че той в конкретСД/ЗТ 1096.1 ния случай не разбира нищо от Закона за административното производство. (Весело оживление.)
Искам да ви обърна внимание: с лед малко аз ще стана да направя предложение – 4 от този закон да отпадне по простата причина, че в чл. 29 от Закона за административното производство липсват тези думи, които се заместват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До параграф 4 не сме стигнали. Колега, много ви моля...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Само давам пример.
И ако и тогава вие, водени от указанията на господин Димитров, отхвърлите моето предложение, просто няма да има какво да се замести в този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Трендафилов, вие изразихте един път отношение. Сега втори път нямате право на обяснение на вот, нали? Независимо от това ще ви дам думата. Господин Трендафилов, още един път можете да вземете думата, само че в нарушение на правилника, нали?
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПСБСП): Аз гласувах против и продължавам да защитавам мнението си, че изпълнителни органи на общинските съвети няма. Има кмет, който е представител на изпълнителната власт, и общинска администрация, която подпомага кмета. И тя не може да санкционира нормативен документ, к ойто да се обжалва, защото всичко се подписва от кмета на общината или ако е упълномощен кметът на населеното място съгласно чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
И по-нататък, ако вървите по закона, също ще видите, че промените, които се правят, влизат в противоречие с този параграф. В чл. 3 се казва: "Държавният съвет се заменя с президента на Републиката." Не с колективен орган - Президентство, а с президента на Републиката.
По-нататък нещата вървят по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Искам да прочета по повод репликата на госпожа Ананиева чл. 44, ал. 3:
"Право на обяснение на отрицателен вот има само народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище."
Такова беше становището и на господин Трендафилов. 1096.2
Друг има ли за отрицателен вот? - Няма.
Господин Джеров, продължаваме, параграф 3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само ако ми разрешите да отклоня темата. Току-що беше раздаден законопроектът за банките и кредитното дело. Поради това, че колежката е работила до 1 часа тази нощ и дотук е успяло да се стигне, ще получите и втора част, която вече е готова, и ще ви бъде раздадена. Тъй че това книжно тяло е голямата част на Закона за банките и кредитното дело. Към него следва и втора част.
Сега да продължим нататък. Параграф 3, чл. 6, ал. 4 се изменя така: "Когато се касае за дейност на изпълнителноразпоредителен орган на общински съвет и нормативният акт не определя степента му, административният акт се издава от кмета на общината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Тачева има думата.
НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация, БСП.
Колеги, отново влизаме в това противоречие, за което говорим още от параграф 1 на този законопроект - за органите на изпълнителната власт или изпълнително-разпоредителни органи. Аз отново ще се присъединя към призива на колегата Орсов. Нека да не политизираме въпросите, а да си служим с точната терминология на Конституцията и на Закона за местното самоуправление и местната администрация, които съвсем изрично и категорично говорят, че орган на изпълнителната власт в общината е не някой друг, а кметът. Те са определени.
Ето защо ви предлагам такава редакция на чл. 6, ал. 4, която по мое мнение е много по-прецизна и не влиза в тези редакционни конфликти с другите нормативни актове:
"Когато се отнася за дейност от компетентността на изпълнителната власт в общината и нормативният акт не определя органа, административният акт се издава от кмета на общината в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация от кмета на населеното място." 1096.3
Би могла, разбира се, да се търси и една по-прецизна формулировка. Бих могла да я направя и да я предложа на господин Джеров, ако ми дадете тази възможност само за две секунди. Тя е в същия смисъл. Да обърнем малко редакцията: "Когато нормативен акт не определя органът, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на общинските изпълнителни органи, административният акт се издава..." и по-нататък продължава същото. Само за две секунди ще го формулирам, за да го дам на господин Джеров. 1096.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Тачева, вие казахте, че – 3 се политизира. В какво се изразява политизирането на – 3?
НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП, от място): Аз помолих да не се политизира... при гласуването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисълта ми е, че аз не виждам подобно нещо. Ако има, нека да се каже къде има политизиране. Това ми беше мисълта. Политизиране не виждам. ако тя има мотиви, нека да ги каже.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, с оглед на прецизиране на текста, нека да преминем към – 4 и когато колежката е готова, тогава ще обсъдим направеното от нея предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По кой параграф? Четвърти ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По – 4.
Преминаваме към – 4.
В чл. 20, т. 1 думите "изпълнителните комитети на областните народни съвети и на Столичния народен съвет" се заменят с думите "областните управители и кмета на Столичната община".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения? Няма.
Моля, да се гласува предложеният текст на – 4.
От 139 гласувалли 132 - за, 5 - против, и 2 - въздържали се. Приема се текстът на Законодателната комисия. Нямаме друго предложение.
По трети параграф още ли не сме готови, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Още малко.
– 5. В чл. 25 се правят следните изменения: ал. 2 се изменя така: "Административните актове на изпълнителните органи на общинските съвети се обжалват пред кмета на общината, а административните актове, издавани от кмета на общината - пред околийския управител".
"2. Алинеи 3 и 5 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, има ли направени предложения при първото четене?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Орсов. ДП/МД 1097.1
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, предложението, което ще направя, е мотивирано отново от същите съображения за точност в изразяването на закона и ви предлагам редакцията да стане така: "Административните актове на органите на общинската администрация се обжалват пред кмета на общината, а административните актове, издавани от кмета на общината и кметовете на населените места - пред околийския управител."
Аргументите са, че в чл. 66, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация изрично е постановено, че областният управител е органът, пред когото се обжалват незаконосъобразните актове на кметовете на населените места. Поради това тук, в този текст, който урежда административното производство, трябва да бъдат включени и административните актове на кметовете на населените места.
И още нещо, все с оглед този закон да се съобрази с текстовете в Закона за местното самоуправление и местната администрация, аз ви предлагам един нов текст със следното съдържание: "Административните актове на околийските управители се обжалват пред областния управител." Този текст също се намира в Закона за местното самоуправление и местната администрация и той трябва да бъде включен в процесуалния закон, който урежда административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП.
Уважаеми колеги, обръщам се към вносителя и господин Джеров. В предложението на Законодателната комисия е предвидено ал. 3 и 5 да се отменят, но на мен ми се струва, че ал. 5 трябва да остане, но с изменение. Защо? Защото в Закона за административното производство по тази алинея се предвижда възможност за обжалване на административните актове на кметствата и на кметовете. Сега ние нямаме кметства, които по-рано представляваха орган на общинския съвет, който се състои от кмет и кметски съветници (и секретарят влизаше в тях). Сега нямаме такива органи, но ние имаме кметове на населени места.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС, от място): В неговото предложение го имаме това. 1097.2
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП: Ние имаме кметове на населени места. Не знам в неговото предложение какво има, но аз мисля, че е много по-чисто в ал. 5 ние да кажем, че административните актове на кметовете на населените места се обжалват пред кмета на общината, тъй като това са органи, които аз трудно бих могъл да ги приема като органи на общинския съвет. Ако погледнем Закона за местното самоуправление и местната администрация, там е казано: "Кметовете на отделните селища в общината изпълняват функции на пълномощници на общината".
Аз съм съгласен, че тук изразът не е точен: "пълномощници на общината", тъй като общината е административно-териториална единица, а не орган, но след като е предвидено, че те са пълномощници на общината, очевидно се е имало предвид, че те са пълномощници на населението в тази община. Аз мисля, че тяхното място е малко по-различно от мястото и статута на органи на общинския съвет. След като по това тълкувание, което аз правя и което се извлича от закона, ние виждаме, че има разлика между статута на изпълнителните органи на общинския съвет и кметовете на населените места, на мен ми се струва че трябва изрично в ал. 5 да остане разпоредба, съгласно която да се предвижда възможност административните актове на кметовете в населените места издават наистина административни актове, свързани с гражданското състояние на лицата и по редица други въпроси. Понякога могат да бъдат и упълномощени от кмета на общината да издават такива административни актове. Явно е, че трябва да има специална разпоредба, която да дава възможност да се защитават интересите на гражданите, когато те са нарушени от едни незаконосъобразни и неправилни актове на тези органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Велев, доколкото зная, вие сте член на Законодателната комисия?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ... и господин Орсов?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не сте ли? Там не е ли поставян този въпрос?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП, от място): Не, но тъй като се предлага да се отменят, сега могат да се правят предложения. 1097.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това предложение е на комисията - за отмяната, а не е на господин Марков. Ал. 3 остава ли? Вие говорихте досега за ал. 5, а за ал. 3?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП, от място): Аз говоря само за ал. 5. Ал. 3 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Марков, ще вземете ли отношение по предложението?
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС, от място): Ние се уточнихме.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП, от място): Вероятно моето предложение се покрива с тяхното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Двете предложения се покриват. 1097.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Докато течаха предложенията, виждате, че направихме една консултация. Сега в момента разглеждаме – 5, защото започнахме да се разхождаме по параграфите.
Господин Орсов прави предложение за ново съдържание на ал. 2 на чл. 27. Той предлага също така ново съдържание на ал. 3, като предлага отпадане на ал. 5. В последното предложенията ни си съвпадат.
Господин Велев предлага една нова редакция на ал. 5, но ми се струва, че най-правилно ще бъде да възприемем предложението на господин Орсов, защото то покрива нещата и мисля, че господин Велев ще се съгласи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласен ли сте, господин Велев?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Да, съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласен е. В такъв случай ви предлагам, разбира се, с малка промяна, следната редакция на чл. 27, ал. 2:
"Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общинските съвети се обжалват пред кмета на общината, а административните актове, издавани от кметовете на населените места и кмета на общината - пред околийския управител".
И следва нова ал. 3, вместо наличната ал. 3:
"Административните актове на околийските управители се обжалват пред областния управител".
Предлагам на колегите народни представители да гласуват – 5 от законопроекта със съдържанието, което ви прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И че ал. 5 се отменя. Тоест, има три предложения: нова ал. 2, ново съдържание на ал. 3, отмяна на ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Второ гласуване няма да има понеже съвпадат по съдържание текстовете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И с вносителя нямаме различия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нямат различия с вносителя.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 164 народни представители, за - 158, против - 2, въздържали се - 4.
Текстът се приема. ББ/КТ 1098.1
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 6. В чл. 36, ал. 1 думите "Изпълнителен комитет на Областен народен съвет или на Столичния народен съвет" се заменят с думите "областен управител и кметът на столичната община".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, Вие ще вземете ли думата? Някой друг да желае? - Няма.
Моля, гласувайте за текста!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако ми разрешите само една промяна - "кметът на Столичната голяма община".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С добавката "голяма" моля, гласувайте!
След голямата почивка в залата липсват депутати. Да не са още на митинг? В залата присъствуват 12 депутати от ДПС, 67 от ПСБСП, 70 депутати от СДС.
132 народни представители са гласували за, против 14, въздържали се - 9.
Текстът се приема.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият е – 7. В чл. 37 се правят следните изменения:
Първо, създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"Ал. 2. Жалба и протест за обявяване нищожността на административния акт може да се подава без ограничение във времето".
И т. 2. Сегашната ал. 2 става ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения има ли? Господин Орсов, имате ли други предложения? Доколкото ми е известно нищожният акт си е винаги нищожен. Дали е необходимо изобщо да се пише в текста, господин Орсов? Нищожността си е винаги нищожна.
Има думата госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП): Колеги, аз имам само едни опасения, които държа да споделя все пак с вас.
За протокола Наташа Тачева, Парламентарен съюз за социална демокрация: Така, както включваме новата ал. 2 на чл. 37 "Жалба и протест за обявяване на нищожността на административен акт може да се подава без ограничение във времето", мисля, че колегите 1098.2 юристи ще се съгласят с мен, че можем да изпаднем в една твърде неловка ситуация. В смисъл такъв: И в теорията на административното право, и в административния процес не е изчистено докрай и няма точни критерии за обявяване нищожността на един административен акт. Най-общото е това, че един нищожен административен акт не поражда, не може да породи по никакъв начин желаните и търсените правни последици. Оттам нататък обаче не можем да се позоваваме и на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, където тези неща са регламентирани, защото се отнася до материята на гражданското право. Бих желала да обсъдим въпроса, няма ли да бъдем изправени пред една такава ситуация: всеки един гражданин, който по една или друга причина не е доволен от издаден административен акт, позовавайки се на чл. 37, ал. 2 (новата), която се предлага, заобикаляйки обжалването, да търси винаги нищожност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Тачева, имате ли предложение?
НАТАША ТАЧЕВА: Трудно ми е да предложа нещо конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да разсъждават всички.
Има думата господин Марков като вносител. Обаче нека да не спорим по теорията на правото, господин Марков. 1098.3
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Въпросът е принципен, тя, колежката, постави, впрочем не тя, а Златимир Орсов постави въпроса на първо четене, дали няма да е по-уместно да уредим и хипотезата кога един административен акт е нищожен. Да кажем изрично. Аз не мисля, че има някакви недоразумения в правната теория и което е по-важно в съдебната практика, относно това, кога един административен акт е нищожен. Може да се каже, че след писанията по този въпрос на проф. д-р Живко Сталев, на проф. Кирил Лазаров, през последните 15 години съдебната практика, в т.ч. и Пленумът на Върховния съд е категоричен, че до нищожност може да се стигне при всяко едно нарушение от 5-те изисквания за законност на административния акт - форма, компетентност, съобразяване с целта на закона, материалния закон, нарушаване на процесуалните разпоредби. Разликата междуедин административен, един нищожен административен акт и един унищожаем административен акт при тези 5 случая на нарушения е винаги степента на нарушения. Когато става дума за съществено, радикално нарушение на закона, когато сме при пълна липса на условията за издаване на съответния административен акт, той е нищожен. Няма, поне на мен не ми е известно, в развитите правови държави, където административното право е малко на по-високо ниво, в законодателството изчерпателно да е уреден въпросът, казуистично, така както е в 26 от ЗЗД. Разбира се, със ЗЗД аналогия не може да се прави, тъй като там става дума за недействителност на договори.
Доколкото ми е известно югославският закон е правил опит изчерпателно да уреди тези случаи на нищожност, но и там възникват спорове, че те не са единствените от тези, които са изброени. Ние тук можем да кажем примерно със сигурност, че когато имаме некомпетентност било по степен, било по материя или териториална некомпетентност, актът ще е винаги никожен, но не можем да ги изброим винаги.
Това, което наложи този текст, е, че след като съдебната практика и правната теория винаги бяха единодушни, че по пътя на прекия съдебен контрол може да се иска обявяване на нищожност на административен акт, защото той никога не е породил правни последици, с едно тълкувателно решение Върховният съд прие следното - може без ограничение във времето да атакуваш ДЕ/МД 1099.1 административния акт, обаче това можеш да направиш по пътя на косвения съдебен контрол. Значи аз, ако съм недоволен и съм засегнат от един нищожен административен акт, с който ми е отчужден един имот, аз трябва да водя иск за собственост пред съда, там да се позова на нищожност на този административен акт и имам един триинстанционен граждански процес. Следователно няма никаква пречка по пътя на прекия контрол този въпрос да се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Марков. Други предложения? - Няма.
Господин Джеров, други предложения няма, четете предложението на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз предлагам да гласуваме – 7, както е предложен.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Защо седи Соня Младенова там до вас (обръща се към заместник-председателя Кадир Кадир, до когото е седнала Соня Младенова), защо дъвче дъвка? Какво възпитание?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго предложение не е направено. Моля, гласувайте текста, както е прочетен от господин Джеров.
От общо 156 гласували, за - 89, против - 46, въздържали се - 21.
Приема се текстът.
Господин Джеров, моля следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 8. В чл. 48, ал. 3 думите "на общинския народен съвет по нареждане на председателя на изпълнителния комитет" се заменят с думите "на общинския съвет по нареждане на кмета на общината4.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Няма такова нещо.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (изяснява заедно с депутати от БСП и секретарката си недоразумение, получило се от различие в раздадените текстове): При написването бяха пропуснати някои неща. Ще ви прочета още веднъж – 8, чл. 48, ал. 3. Думите "на общинския народен съвет по нареждане на председателя на изпълнителния комитет" се заменят с думите "на общинския съвет по нареждане на кмета на общината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго предложение? 1099.2
ЗЛАТИМИР ОРСОВ и НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП, от място): Само да го видим. То сега се появява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго предложение? Госпожа Тачева.
НАТАША ТАЧЕВА (ПСБСП): Предлагам не само думите "на общинския народен съвет по нареждане на председателя на изпълнителния комитет", а да се върне малко по-назад. "То се извършва от съответния изпълнително-разпоредителен орган." Би следвало така, както приехме до момента терминологията на Закона за местното самоуправление да стане "на съответния специализиран изпълнителен орган по нареждане на кмета".
(Наташа Тачева и Александър Джеров се уточняват допълнително)
Така да, съгласна съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Марков, елате и вие да не се получават различия в становищата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, разбрахме се, поддържаме предложението на Законодателната комисия. Предлагам да се гласува – 8, както го докладвах преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста, така както е прочетен.
за - 131, против - 9, въздържали се - 9.
Не мога да разбера защо има и против, не беше изразено друго становище в залата. Някой да иска да обяснява отрицателния си вот? - Няма.
Господин Джеров, текстът се приема, продължавайте. 1099.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 9, в чл. 50, ал. 3 думите "Народна милиция" се заменят с думите "Нациойнална полиция". Няма го в текста, но това беше наложено поради това - мисля, че разбирате - че Народната милиция е прекръстена на Национална полиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друго предложение? - Няма.
Моля, гласувайте текста.
За - 136, против - 5, въздържали се - 10.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 10. В Преходните и заключителните разпоредби се създава – 5 със следното съдържание: "Обжалването на актовете на кмета на общината до назначаване на околийски управители става пред областния управител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? - Няма.
Моля, гласувайте!
За - 139, против - 5, въздържали се - 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 11 със следното съдържание: "– 5 от Преходните и заключителните разпоредби става – 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
За - 121, против - 4, въздържали се - 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да върнем назад към – 3 от законопроекта. той се отнася към чл. 6, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, моля, уточнете колко гласувания ще има.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Две неща.
Предлагаме, и то след съвместно уточняване, следното съдържание на чл. 6, ал. 4: "Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите на чл. 46 от Закона за местното самоуправлени е и местната администрация - от кмета на населеното място".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да гласуваме. Моля, гласувайте!
От 150 гласували, за - 149, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се. ЦМ/НП 1100.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, разрешете ми да отправя една молба. По – 1, отнасящ се до чл. 2, ал. 1, моля да допуснете прегласуване. След като минахме към другите параграфи и създадохме нова редакция, гласуваната редакция на – 1 не съответствува на онова, което гласувахме.. Би трябвало да имаме унификация в названията. Моля да бъде прегласуван – 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой против предложението? - Няма.
Нека да се прегласува, господин Джеров.
Ще прегласуваме текста на чл. 2, ал. 1, т.е. – 1 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Със следното съдържание: думите "изпълнителни комитети на народни съвети и други изпълнително-разпоредителни органи" да се заменят с думите "други органи на общинската изпълнителна власт"-
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Резултатът от прегласуване на текста на – 1 е: за - 145, против - 3, а въздържали се няма.
Приема се.
Законът за изменение и допълнение на Закона за административно производство е приет.
(Текстът на закона - Приложение # 2, II) 1100.2
Преминаваме към следващата точка от дневния ред ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ДОГОВОРИТЕ МЕЖДУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
Законопроектът е даден единствено на Законодателната комисия.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия споделя виждането на Министерския съвет на Република България действуващият в момента Закон за договорите между социалистическите организации да бъде отменен.
Към изразените мотиви аз бих прибавил следното. Съгласно чл. 1 от закона, той урежда договорните отношения между социалистическите организации, с цел да се осигурява изработването на реални и съгласувани планове и изпълнението на плановите задачи. При полжжение че социалистическите организации вече не съществуват у нас и че в стопанския оборот се включват държавни предприятия, държавни фирми, търговски дружества, частни фирми и физически лица, при положение, че плановата икономика е принцип на миналото, няма основание този закон да продължи своето съществуване.
Договорното право е уредено в действуващия Закон за задълженията и договорите и не се налага да продължи да съществува законът, предложен за отмяна.
Това е становището на мнозинството от членовете на Законодателната комисия - за -12, против - 5, въздържали се - 6.
Противниците на тази теза в Законодателната комисия изхождат от виждането, че този закон не трябва да бъде отменен, докато не се създаде нов, който би могъл да го заместни. От тяхна гледна точка не би било правилно да търсим отмяна на действуващите закони само защото регламентират социалистически организации. Но преобладаващото становище застъпва виждането, че този закон няма причина да остане повече в правния мир. Той трябва да отпадне, защото няма какво да регулира. Всичко онова, което трябва да бъде уредено, се намира в ЗЗД. При това положение законът се явява излишен.
Моля уважаемите народни представители да гласуват Сл.Р/НП 1101.1 Закон за задълженията и договорите за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Джеров. Има думата госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация, 20. Силистренски избирателен район.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да изкажа становище не толкова против самата идея за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации или както съкратено го наричаме ЗДСО, колкото против момента, в който ни се предлага да направим това.
Ако обърнахте внимание на мотивите, които бяха прочетени пред нас, те се свеждат основно до това: първият от тях е, че вече не съществуват социалистически организации у нас и вторият е, че договорното право е уредено в действуващия Закон за задълженията и договорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, интересно е изказването на колежката, много ви моля.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): Искам да ви обърна внимание, че всички нормативни актове в нашето законодателство боравят точно с този термин и че естествено терминологията ще се смени, като приемаме закони, които регламентират същите правни отношения.
Тази материя за договорните връзки между организациите, между стопанските единици, би следвало да се уреди от втория раздел на Търговския закон, а именно този за правните сделки.
По отношение на другия мотив. Другото основание, което е посочил вносителят, че договорите, искам да ви обърна внимание, че текстовете от 214 до 221 в Закона за задълженията и договорите, които касаят точно тези взаимоотношения, са фактически отменени с приемането на ЗДСО през 1963 г.
Освен това в този закон има много правни норми, които се отнасят за сроковете за гаранция на стоките, началото и времетраенето на гаранционните срокове при изделия, в които се включват отделни части и детайли, произведени в различни периоди от време за машини и съоръжения, които поради факта, че трябва да бъдат монтирани и започват да действуват в един друг период, различен от тяхното закупуване - следователно урежда се течението на гаранционния срок от един по-късен момент. 1101.2
Същия закон съдържа разпоредби, които улесняват доказването на доставени стоки с недостатъци, аналогични разпоредби в Закона за задълженията и договорите няма.
Или по този начин ние просто стриваме законодателството на пясък, без дори да правим пясъчни замъци от него. И аз се обръщам към вас и апелирам: нека да проявим разум, в момента няма никакъв политически мотив в това и да оставим тези норми, които улесняват нашата икономика, защото договорите, това е динамиката на икономиката, да бъдат отменени в оня момент, в който се приеме (това е естественият момент за отмяната на ЗДСО), в който се приеме съответният раздел на Търговския закон.
И един аргумент, който е вън от правните аргумеанти, за които говорих. Моля ви, обърнете внимание в Законодателната комисия, кворумът, с който беше внесен в пленарната зала проектът, беше твърде крехък - 12 срещу 11 гласа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Независимо от кворума в Законодателната комисия, депутатите могат да вземат отношение и в момента при първото четене на закона.
Има ли други желаещи за изказване? Господин Гоцев, без да политизираме нещата, заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, тук не става въпрос за политика, става въпрос за законодателството, което действува. Този закон трябва да се отмени по няколко причини. Първо, тези, които са по-възрастни и са били в течение, ще видят, че не е имало нужда от създаването на закона, ако се разгърне досието на този закон и се намери докладът на проф. Александър Кожухаров, който още тогава се обявява против необходимостта от създаването на този закон. Сега държавни социалистически организации няма и следователно е абсурдно да има закон, който да урежда отношенията на институции, каквито не съществуват.
Ако се сметне, че трява по аналогия да се прилага този закон за сегашните държавни фирми или дружества, каквито съществуват, ще се види, че това, което се отклонява от Закона за задълженията и договорите, са отклонения, свързани с плановото стопанство, каквото сега няма.
Относно останалото, което се каза за гаранциите и 1101.3 недостатъците. Гаранциите са уредени в Българския държавен стандарт, а материята за недостатъците е уредена в чл. 192 и следващи от Закона за задълженията и договорите.
Така че аз самият отначалото в Законодателната комисия изпитвах някои съмнения дали няма в практиката на Държавния арбитраж нещо, което да налага оставането на закона. След изслушването на тогавашния заместник-главен арбитър, който обясни защо трябва да се запази законът, неговата теза беше тази, категорично се убедих, че законът е ненужен. Защото всички институти, които са уредени в ЗДСО, този закон, чиято отмяна се иска, са уредени в ЗЗД, който обаче не урежда спецификата на плановите задания в този смисъл, в който на някои места се уреждат в закона.
По тази причина аз правя и процедурно предложение, след като гласуваме законопроекта на първо четене, да гласуваме веднага и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Гоцев. Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин Джеров, гласуваме на първо четене законопроекта за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации.
Моля, гласувайте.
За предложението гласуват 108 народни представители, 25 са против и 30 въздържали се.
Законът се приема на първо четене.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 3, I)
Направено е процедурно предложение на основание чл. 65, ал. 2 законът да се гласува и на второ четене.
Моля, който е съгласен в това заседание да се гласува законът и на второ четене, да гласува.
За направеното предложение са гласували 104 души, 40 - против, и 21 въздържали се. Предложенито се приема. 1101.4
Господин Джеров, преминаваме към второ четене. Прочетете проекта и да се гласува.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо две думи с оглед на казаното тук. Причината за поддържане на този законопроект не е, че в него има думата "социалистически организации", не е от тази гледна точка, а просто защото той няма вече приложно поле. Липсват социалистически организации. Не се изказвам негативно тук, просто те липсват, такива няма. Тогава защо съществува закон, който няма какво да регламентира?
Предлага се на гласуване член единствен: "Отменя Закона за договорите между социалистическите организации." Заглавието е: "Закон за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да седнат по местата си всички депутати и да гласуват. Моля, гласувайте.
От общо гласували 154, за - 103, против - 19, 32 се въздържат. Или Законът за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации е приет. (Текстът на Закона - Приложение # 3,II)
Преминаваме към следващата точка. Трябва да наваксаме голямата почивка.
Уважаеми народни представители, съгласно чл. 164 от Конституцията: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит."
"Член 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България."
Предлагаме проект за решение със следното съдържание. Проектът не ви е раздаден. Ще ви го прочета, много е кратък. Досега гербът не е изработен, това го знаете.
"ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ

относно изработване на държавен герб и печат

(Затова ви прочетох чл. 164 и 165 от Конституцията)
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Предлага на Министерския съвет в срок до 15 април 1992 г. да осигури изработването на държавен герб и на държавен печат на Република България." СД/НП 1102.1
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП, от място): "Възлага"! Как "предлага"?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да си кажат мнението юристите. Изпълнителна власт е. Добре, направете предложението и евентуално за изменение в текста. Ще се гласува.
Моля, има ли някой да допълни, или да измени предложението? Господин проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): От БСП, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Съгласен съм с направеното от вас предложение, но мисля, че вместо "предлага на Министерския съвет" трябва да се използува глаголът "възлага на Министерския съвет". Парламентът когато приема закони и решения, те имат императивен характер, а не са пожелание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Спор по изработването на герба нямаме. Господин Близнашки има думата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): От Парламентарния съюз за социална демокрация, 23. Софийски избирателен район.
Уважаеми господин председателю, дами и господа! Аз бих ви предложил това решение да го модифицираме в един подруг смисъл. Аз не мисля, че това да възлагаме на изпълнителната власт да подготви проекта за герб или дори да го утвърди. Това е наша работа, на парламента.
Затова предлагам да излъчим една временна комисия, една специална комисия из средата на Народното събрание, която да се занимае с проблема за новия герб на Републиката. 1102.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения? - Няма.
Има думата госпожа Нора Ананиева като председател на парламентарна група. Мисля, че гербът ще бъде и на СДС, и на БСП. Много ви моля, да не политизираме въпроса.
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): ... и на ДПС, и на всички извънпарламентарни българи.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като този въпрос се обсъжда в Председателския съвет, искам да внеса определена яснота. Ставаше дума за провеждане на конкурса. Изникна въпросът, дали този конкурс да се провежда от Народното събрание, да се финансира от Народното събрание (средства за целта не са предвидени) и затова се прие един такъв вариант: с решение в определен срок, разбира се, с ангажимента за финансиране, да се възложи на Министерския съвет, разбира се, чрез своите специализирани органи, като Министерството на културата, да проведе конкурса и да внесе съответния законопроект за държавния герб и държавния печат. Така че в определен срок, след като се проведе конкурсът и се внесе този законопроект от Министерския съвет, може би тогава ще се излъчи една комисия, която ще го прегледа, може да види и другите варианти по конкурса и да приеме закона. Но сега да се занимава Народното събрание с възлагана, със сключване на договор с колективи и с финансиране на тази работа не е целесъобразно. Това и смисълът на проекта за решение, който се предлага от името на Председателския съвет. Във всички случаи Народното събрание ще приеме закона, ще приеме макета и на герба, и на печата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Близнашки, при това положение сигурно ще се съгласите. Добре. Господин Друмев, имате думата. Желаещите могат да участвуват в конкурса на Министерския съвет.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПСБСП): Атечествена партия на труда, Парламентарен съюз за социална демокрация.
Понеже имам честта да бъда член на Съюза на българските художници, исках само да ви кажа, че този срок - 15 април, е нереален, защото един конкурс може да бъде обявен за не по-малко от 15 дни, т.е. за работата на художника, за преглеждане от комисията, за одобряване на герба остава само един месец. ДП/НП 1103.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какъв срок предлагате, господин Друмев?
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПСБСП): Не мога да ви кажа, но трябва да се съгласува с компетентна институция, а тя е Съюзът на българските художници. Този срок при всички положения е нереален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Друмев, аз мисля, че ако Министерският съвет ще се затрудни, след това може да изменим срока, нали?
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПСБСП): Не мога да предложа точна дата, но не е реална тази дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има едно-единствено предложение, което трябва да се гласува. То е напрравено от проф. Михайлов. Той предлага думата "предлага" в началото, да се замени с "възлага". Първо трябва да се гласува това предложение.
Господин Михайлов предлага вместо думите "предлага на Министерския съвет" да бъде "възлага на Министерския съвет". Моля, който е за това да бъде заменена думата "предлага", с "възлага", да гласува! ... А по партийному "препоръчва", нали знаете...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП, от място): Вашата "нарежда"!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИНР: Не по вашата партия, по нашата партия, моля ви се... и аз съм партиен член.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП, от място): Това е движение, а не партия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ние, Движението, препоръчваме...
Прекратете гласуването. Дайте резултата. За - 141, против - 9, въздържали се - 5.
Приема се предложението на господин Михайлов. Или решението трябва да се гласува както следва:
"ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

РЕШЕНИЕ

относно изработването на държавен герб и печат

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Възлага (вместо "предлага", както гласувахме преди малко) на Министерския съвет в срок до 15 април 1992 г. да 1103.2 осигури изработването на държавен герб и на държавен печат на Република България."
Моля, гласувайте!
152 - за, против - няма, въздържали се - 5. Приема се решението.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 333 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.
Понеже наваксахме много бързо почивката, предлагам (Законодателната комисия няма готовност, Комисията по труда - също) да остане текстът за утре, без да гласуваме, и да преминем към точка седма. Имаме време още 20 минути.
Коъ ще докладва по точка седма?
Точка седма е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП, от място): Началникът го няма, нека да си отидем по-рано. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кой началник?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Стефан Савов... (Шум и оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук му присъствува поне духът, ако не друго... (Смях и оживление, частични ръкопляскания)
Мисля, че ние нищо не нарушаваме... той си е наш началник, макар че отсъствува от страната.
Господин Джеров, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка. Това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Той беше внесен в парламентарната зала. Господин Венцеслав Димитров, който е и автор, и специалист в тази област, ще го докладва за второто четене. Аз като председател на Законодателната комисия съвсем накратко искам да споделя становището на комисията.
ПРедложенията на народните представители, изказали се при първото гледане, се отнасят до таблиците главно по чл. 44 и 14 от закона. Това са основните предложения към законопроекта.
Законодателната комисия смята, че този законопроект 1103.3 съдържа една специфична материя изцяло от компетентността на Комисията по бюджета и финансите. Изразяваме становище, че така предложения законопроект може да бъде поставен на разглеждане за второ гласуване.
Ще помоля господин председателствуващият да възложи на господин Венцеслав Димитров като специалист да докладва за второ четене законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата да докладва законопроекта на второ четене. 1103.4 ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря ви, госпожо председател, колеги народни представители! В сравнение с първото четене в предложения на всички законопроект преди второто четене бяха направени няколко промени, които не засягат таблиците. Таблиците останаха такива, каквито бяха докладвани на първо четене. По-съществените промени, те са по-скоро уточнения, разписвания на приспадането на разходите по чл. 13, защото се получиха сведения, сега знаете, че се събира данъчна информация, че данъчните инспектори по места си позволяват малко по-свободна трактовка на тези текстове, които ние приехме миналата година м. март. Това е единствено, което е направено в Бюджетната комисия. Предполагам, че всички имате текстовете пред вас. Между другото и мен самия ме изненада бързината, с която работи днес Народното събрание, защото министърът на финансите господин Костов ме попита кога ще се гледа закона и аз като гледах как върви, му казах: "сигурно утре" и го поканих да дойде. За съжаление първите 20 минути ще трябва да изкараме без него.
Аз предлагам да вървим параграф по параграф, както се предлага закона за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По заглавието няма никакви предложения за промяна.
По – 1.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграф 1, чета: Чл. 3 се изменя така:
"Чл. 3. Данъкът се дължи от лицата, реализирали доходи, подлежащи на облагане по този закон."
За сравнение преди по чл. 3 се облагаше главата на домакинството за доходите на цялото домакинство. Въпреки това обаче, доколкото знам, данъчните инспектори имаха инструкция, тъй като една по-свободна трактовка на чл. 13, позволяваше всички доходи, които се облагаха по чл. 13, да се начисляват върху лицата, те имаха инструкции да се облагат лицата, които са реализирали доходите, т.е. не да се събира на цялото комакинство. Мисля, че едно уточнение няма да е излишно в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай нека най-напред да подложим... ББ/ЙА 1104.1
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Предложение за промени в този текст нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред отправям покана към народните представители, които не са заели местата си в залата, да го направят. Първо гласуваме заглавието на закона на второ четене: "Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход."
Моля, гласувайте!
135 народни представители са гласували за, 2 против, 7 се въздържат.
Следващият текст е – 1. Господин Димитров го прочете. Имате го пред себе си. По него не са направени писмени предложения. Не се правят и предложения в залата.
Моля ви, гласуваме – 1. Моля, гласувайте!
За - 133, против - 1, въздържали се 5.
Следващият текст, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграф 2. В чл. 4 таблицата се изменя така:

Месечен доход Данък
До 750 лв. Необлагаеми от 750,01 до 1000 лв. 20% за горница над от 1000,01 до 3000 лв. 50лв.+24% за горница над 1000 лв. от 3000,01 до 6000 лв. 530лв.+28% за горница над 3000 лв. от 6000,01 до 10 000 лв. 1370лв.+32% за горница над 6000 лв. от10 000,01 до 20 000 лв. 2650лв.+36% за горница над 10 000 лв. над 20 000 лв. 6250лв.+40% за горница над 20 000 лв.

Това е текстът, по който нямахме особени разногласия в Бюджетната комисия. Имаме предложението на Министерството на финансите, съобразно което е изготвен бюджета за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Някакви писмени предложения да са постъпили при вас?
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Писмени предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Заповядайте. 1104.2
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ние също сме малко изненадани от деловитостта на Народното събрание днес и не можахме да депонираме писмени предложения за таблиците по чл. 4 и чл. 13 по обсъждания законопроект, тъй като след обсъждането на първо четене, нашите предложения не бяха взети под внимание. Не това е фатално. Ние затова сме тук, за да дискутираме, да спорим и да търсим оптималното решение. Но моето дълбоко учеждение е, че днес ние гледаме на второ четене един остарял за деня закон. Какво имам предвид? Известно е, че работната заплата, особено в частта й за минималната работна заплата, се определя като фу,нкция от издръжката на живота, от социалния минимум в едно общество. И в нашата страна е приета една нелоша практика, заимствувана от развити в икономическо и социално отношение страни, минималната работна заплата да бъде от порядъка на 2/3 до 70 на сто от определения социален минимум в обществото. Така с Постановление # 123 на Министерския съвет от 1991 г., касаещо договарянето на работната заплата, минималната работна заплата в страната тогава бе определена на 620 лева при един изчислен социален минимум към 1 юли от 885 лева. Днес вече социалният минимум е от порядъка на 12801300 лева, а минималната работна заплата е все още непроменена. И затова именно създава социалното напрежение в страната, защото въвфункция от минималната работна заплата са всички социални плащания в нашето общество. Имам предвид и минималните пенсии, имам предвид и стипендиите на студентите и учениците, имам предвид и обезщетенията за безработица, ако щете и командировъчните също са определени като процент от минималната работна заплата.
Изхождайки от днешната цена на издръжката на живота в обществото, по наши разчети и по приетата практика пак от опита на развити в икономическо отношение страни с една стабилна социално-осигурителна система, би трябвало днес да говорим за една необлагаема минимална стойност на работната заплата от порядъка на 900 лева. При тези 1280 лева социален минимум би трябвало работната заплата като 70-процентен дял от социалния минимум да бъде от порядъка на минимум 900 лева. И тъй като широко разпространена практика е минималната работна заплата да не се облага, предлагаме два варианта на таблица по чл. 4. 1104.3
Първи вариант: изхождаме от призумпцията, че законодателният орган, в случая Народното събрание, не трябва да се занимава периодично с всяко променяне на минималната работна заплата в обществото. Това е прерогатив на изпълнителната власт. И изпълнителната власт, следейки социалния минимум, издръжката на живота в обществото, трябва оперативно да приема решения за коригиране на минималната работна заплата. И за по-голям стабилитет на закона, който обсъждаме днес, първият вариант на нашата таблица е в дясната част на таблицата да няма конкретни цифри, а да има фиксирани стойности, съпоставими с минималната работна заплата. Тя би изглеждала така:
До минималната месечна работна заплата - не се облага.
До двойния размер на минималната работна заплата - 20 процента за горницата над една минимална месечна работна заплата.
От двойния до четворния размер на минималната работна заплата - тук вече трудно може да се възпроизведе, ние ще раздадем писмено нашия материал. Той е напечатан наполовината, втората част не е напечатана. Вече се въвеждат едни прости формули, но финансите са аритметика, финансите са алгебра. Това няма да затрудни никого. В законодателството се узползуват такива техники. Като функция от тази постоянна константа, която има и във варианта, който ни е предложен и 24 процента за горницата.
За четворния до шесторния размер на минималната работна заплата - един коефициент - постоянна стойност, която с конкретни стойности се замества - 28 процента за горницата.
От шесторния до десеторния - коефициент плюс 32 процента.
От десеторния до двадесеторния - 36 процента.
И над двадесеторния размер - коефициент плюс 40 процента.
Общо философията на предлагания законопроект се запазва. Запазва се и кривата на облагането с едно прогресивно облагане на стойности с по-голям месечен и по-нататък с годишен доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, защо това не го подготвите утре и да може да се раздаде на депутатите.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Защото утре в 15 часа щеше да бъде готово, разчитайки, че ние в 15 часа щяхме да започнем с този закон. 1104.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Знаете ли защо ви прекъсвам? Тъй като наближава 20 часа, а вие говорите с конкретни цифри и таблица, това наистина е много трудно да се възприеме слухово.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Ще бъде представен. От Секретариата на Народното събрание зависи размножаването дали ще се предвиди да се раздаде на всички депутати или само на членовете на комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Разбира се, за да може всеки да го види.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Какъв е вторият вариант? 1104.5 Вторият вариант е по-близък за възприемане, визуално може да се сравни с таблицата, която днес ни беше раздадена. Той е внесен с необлагаема стойност 900 лв. Първият диапазон е от 900 до 2000 лв. Вторият интервал, със същите процентни ставки за разликата, там вече коефициентите конкретно са изчислени. Интервалът е от 2000 до 4000 лв., третият - от 4000 до 6000 лв., четвъртият интервал е от 6000 до 10 000 лв. И предпоследният интервал е от 10 000 до 20 000. Над 20 000 се запазва този проект, който ни е внесен, така че пак обръщам внимание на уважаемото народно представителство, за да бъдем актуални, а за да бъзем и качествени законодатели, и да оставим изпълнителната власт компетентно да върши своята работа, да приемем първия вариант на нашето предложение.
С една постановка, един критерий - минималната работна заплата и данъците за облагане на общия доход да бъдат функция от нейната промяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, моля ви утре до обяд да приготвите материала, за да се даде да с4е размножи за всички народни представители.
Господин Димитров, да продължим утре?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Както ви епрецените, има още пет минути. Бихме могли да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Понеже имаме някои съобщения да направим, заради това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Собре, утре продължаваме. Само че е хубаво един човек да мисли, когато прави едно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да ппрочета съобщенията за комисиите, съгласно правилника, когато е поискан писмено отговор на питане, той се предоставя на народния представител, когато има отговор.
Постъпил е писмен отговор от министър Иван Пушкаров по питане, отправено от девет народни представители - Христо Марков, Здравко Кацаров, Станко Станев, Александър Карадимов, Илиян Шотлеков, Константин Тодоров, Руслан Сербезов, Ненчо Ненчев и Снежана Ботушарова. ДЕ/ЙА 1105.1
Уважаеми колеги, те са тук, за да не ви ги връчвам поотделно, моля елате да ги вземете, преди да закрием заседанието.
И съобщения:
Комисията по бюджета и финансите ще заседава утре, 20 февруари, четвъртък, от 10 ч., в кабинет 503 на "Дондуков" # 2 с дневен ред - законопроект зца банките и кредитното дело и законопроект за изменение и допълнение на Указ # 56.
Комисията по земеделието ще заседава утре, четвъртък, от 10 ч., в зала 507, на "Дондуков" # 2.
Комисията по националната сигурност ще заседава утре, четвъртък, от 9 ч., в залата 510, "Дондукоив" # 2.
Комисията по външната политика ще заседава утре, четвъртък, от 10,30 ч., в зала "Изток".
Комисията по труда и социалното осигуряване ще заседава утре, четвъртък, от 11,00 ч., в зала 412, на "Дондуков" # 2 с дневен ред - законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Комисията по околната среда ще заседава на 26 февруари, сряда, от 9 ч., в зала 411 на "Дондуков" # 2.
Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите ще проведе заседание утре, четвъртък, 11,30 ч., на "Дондуков" # 2, третия етаж, стая 304, при дневен ред: обсъждане на предложенията за промени в Закона за горите.
Комисията по вероизповеданията ще заседава утре в 10,30 ч. на "Дондуков" # 2.
Това бяха съобщенията.
Заседанието утре продължава с дневния ред, който беше приет. Закривам заседанието, лека вечер, колеги, до утре. (Звъни)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Илиян Илиев
Ведат Сакаллъ