Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание!
Най-напред нека да кажем добре дошли на господа министрите и на господин министър-председателя.
Постъпило е предложение по дневния ред от народния представител Иван Куртев точка първа в днешния дневен ред, който е предварително известен, а именно: "Представяне на програмата на правителсвото и дебати върху нея", точка първа обаче преди това да бъде отговорът на актуални въпроси.
Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители.
Моето предложение е да мине най-напред отговора на актуални въпроси. Те са само два, доколкото си спомням и едва ли ще ни отнемат повече от 15 мин., а останат ли за края - просто няма да влязат в дневния ред. А актуалните въпроси са от такова естество, че ако днес не им бъде отговорено те стават безпредметни, затова молбата ми е най-напред да минат тези два актуални въпроса и след това да вървим по останалата част от програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куртев. ВЙ/ЗТ 248.1
Искам обаче да уточня, че актуалните въпроси не са два, а са много повече. Актуални въпроси са отправили и всъщност са включени в заседанието за днес Иван Куртев и Гинчо Павлов, актуален въпрос е отправил народният представител Илко Илиев, актуален въпрос е отправил народният представител Чародей Чернев, актуален въпрос са отправили Минчо Минчев, Евгений Друмев и Гинчо Павлов и актуален въпрос е отправил също така и народният представител Червенко Крумов.
ИВАН КУРТЕВ (от място): Това означава, че просто сме приели нереален дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението е направено. Моля, гласувайте за това първа точка от дневния ред... (Шум и реплики в залата)
Едно обратно становище - заповядайте, господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господа министри.
Аз бих искал да възразя на току-що направеното предложение, тъй като вчера ние тук в пленарната зала решихме днес работния ден да започне с дебати по представяната ни от кабинета правителствена програма. Струва ми се, че не е потребно да мотивирам значимостта на една правителствена програма без с това да подценявам актуалността на въпросите, които току-що чухме и които не са два на брой.
Бих искал да апелирам да изпълним това, което сме решили и да дебатираме по правителствената програма още повече, че днес - в деня на Левски би трябвало всички за отечеството в неговата цялост да работим, а не по отделни елементи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Конакчиев.
Направено е процедурно предложение. То е перфектно, според правилника.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте първа точка от дневния ред да бъде - отговори на актуални въпроси. 248.2
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 182 народни представители, за това предложение - 72, против - 105, въздържали се - 5. Не се приема.
Давам думата на депутата от Ловешкия избирателен район господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (СДС): Петър Христов Петров, Съюз на демократичните сили.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер и господа министри!
Днес, 19 февруари се навършват 120 години от обесването на Апостола на българската свобода, най-светлия и кристално чист образ в нашата история.
Преди 120 години съвсем близо до нас увисна на бесилото със страшна сила Васил Левски.
120 години безсмъртие!
Рухнаха империи. Забрава и неверие покриват имената на велики владетели и политици, но никой не дръзна дори с една дума да оскверни и помрачи образа на Апостола и светеца Левски!
Нека минута мълчание бъде и наш израз на признателност и почит за това, което той направи за България!
Левски е във времето, което се измерва с безкрайността!
Моля ви, станете. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание)
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Петров.
Искам да ви запозная с новопостъпилите питания след 12 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Анна Караиванова към министъра на правосъдието относно избора на съдебни заседатели за военната колегия на Върховния съд на Република България. Срокът за отговор е 26 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на вътрешните работи относно приложението на чл. 39 248.3 и следващите от Закона за народната милиция в периода 1985-1989 г. Срокът за писмен отговор е 25 февруари 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Стойчо Шапатов към министър-председателя на Република България относно намеренията на правителството за приватизиране на предприятия на територията на бившия Пловдивски окръг през 1993 г. Срокът за писмения отговор е 2 март 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Радко Пандурски към министър-председателя на Република България относно мерки на правителството за спиране на по-нататъшното унищожаване на горите. Срокът за отговор е 5 март 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Руслан Сербезов към министър-председателя на Република България относно възможността с решение на Министерския съвет да се разреши закупуване по стари цени на жилища, намиращи се в блок "Пежос", гр. Пловдив. Срокът за отговор е 5 март 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Иванов към заместник-министър-председателя и министър на търговията относно неконтролираният износ на черен маслодаен слънчоглед в нарушение на Постановление на Министерския съвет # 114 от 1 юли 1992 г. Срокът за отговор е 5 март 1993 г.
Постъпили са две питания от народния представител Стоян Иванов към министър-председателя относно бъдещето на прокатното производство и уволнението и назначаването на нов управител на "Бургаско пиво" ООД. Срокът за отговор е 5 март 1993 г.
Сега искам да поканя народните представители Любомир Начев и Тошо Пейков да получат писмените отговори на своите питания съответно към министър-председателя Любен Беров и към министъра на образованието, науката и културата Марин Димитров.
Заповядайте, господин Начев. (Председателят му връчва писмения отговор)
Господин Пейков е на тържествата за Левски в Ловеч и Къкрина днес.
Започваме днешното заседание.
Моля министър-председателят да представи програмата на правителството.
Заповядайте, господин министър-председател. 248.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък, тъй като не бива да разходваме излишно ценното време на парламента. Вие имате пред себе си програмата, предполагам поне, че тя е размножена в достатъчен брой. Тя е 80 страници, ако аз ви чета програмата, вие всички знаете, грамотни хора сте, че това ще отнеме около 2 часа и половина. И, струва ми се, това е напълно излишно.
Само две неща по повод на програмата бих желал да кажа.
Първо, това е едно конкретизиране, до развитие на онази програма или програмна декларация, която бе гласувана тук от парламента и в името на която това правителство дойде да изпълнява своите функции. В тази програмна декларация, спомняте си, предполагам, на нейната втора страница, доколкото не ме лъже паметта, бе казано, че в едномесечен срок правителството ще даде разгърната конкретизация на програмата по ведомства и по функции на неговата дейност. Това ние изпълнихме в срок. Ние предоставихме тази програма за сведение на парламента, за да бъде парламентът в течение за дейността и бъдещите насоки на активност на правителството.
Така че ние сме я предоставили за гласуване, ако вие решите да гласувате по нея, това, разбира се, е ваш проблем.
Аз смятам, че при едно такова вземане на отношение по програмата всеки би могъл да каже харесва или не харесва отделни нейни черти. Примерно в програмата ние не представяме декларацията на правителството отново, тъй като тази програма е само една конкретизация към онази декларация, която вие приехте като програмна декларация на 30 декември. Ако вие смятате да оспорвате например, че в програмната декларация е констатирано, че това е едно правителство, което ще се бори против конфронтацията, а вие желаете конфронтация, имате това право, това не е проблем. Тогава това правителство би трябвало да коригира своята програма. Ако някой каже, че не е съгласен, че в тази програма е включена борба против престъпността и отделни конкретни мерки, можете това да кажете. Но ние обсъждаме по този начин програмата. Ако вие имате някакви отделни лични симпатии или антипатии към мен, Ст.Б/КТ 249.1 то това е съвсем отделен и много прост проблем. Вие сте ме поставили на този електрически стол, който се намира долу в Министерския съвет и няма на никого да се сърдя, ако ме освободите от този "приятен" електрически стол. Това вече е личен, персонален проблем. Знаете, че той се решава с искане на вот на доверие. Това е вече въпрос на ваша воля.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Беров.
Започваме дискусията.
Както е гласувано предварително, парламентарните групи на СДС и БСП имат по 60 минути да развият своите виждания за програмата, Движението за права и свободи има 40 минути и независимите депутати - 30 минути.
Моля да бъдат представени списъци на ораторите или ако не бъдат представени, това да става с вдигане на ръка.
Давам думата на народния представител Илко Ескенази от СДС.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министърпредседател и господа министри! Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, тъй като, както подчерта премиерът, беше представена програмна декларация, която беше подкрепена от мнозинство в парламента, и сега се представя нещо, което би следвало да бъде детайлизация на тази програмна декларация.
За мен все пак предвид и на становищата, които вече съм изразил, става дума за един формален акт, пред който сме изправени. Беше казано, че ще се представи програма и тази програма в крайна сметка е представена. Поради което едва ли е нужно да се казват кой знае колко много думи. За нас от Съюза на демократичните сили е ясно от кого ще бъде подкрепена, ясно е от кого няма да бъде подкрепена.
Някои казват, че важното е да се проведе и такава дискусия, за да слушат хората нашите становища. Аз смятам, че в крайна сметка хората всеки ден ходят на работа и пазаруват и по това се ориентират относно перспективите за тази година. 249.2
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): В резултат на Вашата убийствена политика!
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Нещо имате против това? (Шум и реплики в БСП) След това ще имате възможност да кажете колко всичко е хубаво и розово. (Реплики и шум в БСП)
Аз се извинявам, господин председателю, че влизам в диалог, но от коментарите, които чувам специално от лявата страна на залата, аз наистина стигам до извода, че ние трябва да се умилим от последните тенденции и да видим дали да не изпращаме и благодарствени телеграми за това каква грижа е положена с повишението на цените, нали? Имаше такава практика. (Шум в залата)
Както и да е, тези, които подкрепят тези действия, които подкрепят тази програма, ще имат възможността да го кажат и по този начин според мен ще поемат и съответната отговорност. Нещо, което е много важно.
Така че ще имате възможността, ще подкрепите.
Разбира се, аз съм убеден, че тази програма и от тези, които я подкрепят, ще бъде подкрепена с редица условия и резерви, така че във всеки момент да може да се каже: ние нямахме предвид това, ето не е изпълнено еди-кое си условие и всъщност да могат по някакъв начин да обосноват, че едва ли не тази програма не им е харесала, обаче, видите ли, се осъществява по един особен начин и т.н.
И сега всъщност поради изложените причини, тъй като, подчертавам още веднъж, че за мен става дума за един формален акт, аз искам да обърна внимание само на 4 момента. 249.3
Първият момент са по същество едни принципни бележки, а именно аз си позволявам да изразя нашето съмнение относно изпълнимостта на програмата, доколкото изобщо в нея има конкретни данни и аз бих желал те да бъдат конкретизирани. Тъй като в крайна сметка параметрите, които са особено важни и по които може да се съди за изпълнението на програмата - говоря специално в икономическата област, това е например бюджетният дефицит, за това много се говори, че се дават едни твърде широки рамки, едно е 6 на сто, друго е 8 на сто.
Вторият момент, това е безработицата. Говори се, че заетостта ще намалее с 1 на сто, тоест някъде 24 000 души. Нека това да бъде потвърдено, че ще е точно така. Говори се, че спадът на производството ще бъде 4 на сто. Всички тези неща заедно с обещания, които се дават в други сфери, за мене водят до извода, че програмата в конкретните си измерения и параметри много трудно или направо е невъзможно да бъде изпълнена. Още повече, че има един ангажимент за по-голяма социална насоченост, при което, забележете, все пак бюджетът е един, знае се горе-долу какъв е вътрешният продукт и, от една страна, ще има едно съществено, както разбирам, но не е ясно колко увеличение на средното равнище, на средната заплата, изобщо увеличение на заплатите, на пенсиите, ще има една индексация, чувствителна, вероятно по-голяма, отколкото миналата година, държавата ще даде стимули за експорта, които дори да представляват само гаранции, пак изискват пари, ще се стимулира частният сектор, а той ще се стимулира вероятно найвече чрез някакви преференциални условия, което означава или намаление на данъчни приходи, или субсидиране на лихвения процент, ще се опрощават дълговете на държавните предприятия. Ако то се извърши в по-големи от размерите, които бяха предвидени през миналата година, това означава също така, че това допълнително изисква пари. Изобщо във всички посоки има добри желания, които обаче според мен представляват много меки ангажименти.
Важен въпрос, който възниква и той трябва да бъде ясен, е следният: каква в крайна сметка ще бъде инфлацията през тази година, дали тя ще се изчислява по нови критерии и нови методики, както разбирам. И като имаме една инфлация и се поеме ангажиментът, а за мене сериозните хора в това правителство, които си БП/НП 250.1 разбират от работата, не могат да поемат ангажимент за по-малко от 100 на сто инфлация, искам да разбера как ще се стимулира производството, при какъв евентуален лихвен процент, въпреки че лихвеният процент си е въпрос на БНБ, но правителството има политика в тази област. И ако ще се субсидира този лихвен процент, за кого, тъй като е очевидно, че не може да се субсидира изобщо лихвеният процент?
Така че би следвало да видим някакви по-конкретни данни в тази насока, тъй като съществуват някои противоречия, които просто са ясни за всеки. Не можеш едновременно с това да отпускаш инфлацията и едновременно с това да се смята, че можеш да поддържаш лихвен процент, особено при нашите условия.
Искам да обърна внимание на още един момент, тъй като се говореше от някои среди в парламента за един завой. Аз смятам, че спрямо програмната декларация в тази програма се прави един наистина завой, но искам да бъда пределно откровен, се прави един завой към по-мъгляви формулировки. Тъй като в програмната декларация се поемаха по-конкретни ангажименти, а сега вече вероятно след като се видят възможностите, след като се навлиза в проблематиката, тези ангажименти се размиват, като например се говори за по-широка обществена подкрепа на приватизацията. Ами това може да бъде абсолютно всичко. Какво конкретно означава обществена подкрепа на приватизацията, дали да се скандира "Да живее приватизацията!" или пък това означава да се раздадат ваучери, или пък това означава да се отпускат кредити за желаещите да участват в приватизацията, но за кого и тъй нататък?
А също така искам да обърна внимание на един момент, който наистина за мене беше много озадачаващ. В първоначалната програмна декларация бяха поети едни противоречиви ангажименти по отношение на външнотърговския режим, от една страна, той да бъде либерализиран, да отпаднат от него редица ограничения и, от друга страна, да се въведат протекционистични мерки за българските производители, нещо, което поначало е добро като идея, обаче в крайна сметка много трудно за осъществяване. Сега вече завоят е направен и се говори за диференциран подход при прилагане на външнотърговския режим и митническата тарифа за експортно ориентирани операции. Аз обръщам внимание на този момент, тъй като това е програма на правителството, тя се чете, 250.2 тя се обсъжда не само в нашата страна. Какво означава диференциран подход при прилагане на митническа тарифа? При прилагане. Забележете, не става дума за диференцирана митническа тарифа или диференциран външнотърговски режим, а си го прилагаме така или иначе. Вероятно има някакво обяснение, обаче аз бих искал да видя какво конкретно се крие зад това.
Освен това се говори - аз мога да посоча и конкретно страницата, но не искам да губя времето на залата - за преференциален данъчен режим, за стимулиране на експорта, нещо, което е много добро. Обаче ако тръгнем по линията на преференциите за селското стопанство, за създаване на малки предприятия, за стимулиране на експорта, и искам да видим ние дали разполагаме с такива средства, за да стимулираме всичко това и в крайна сметка да се поемат конкретните ангажименти и да се каже: толкова може да бъде за експорта, толкова може да бъде за селското стопанство, толкова да бъде за частния бизнес.
На мене ми е много трудно да взема отношение по важни въпроси в програмата, тъй като липсват, както казвам, тези параметри, които са важни, за да могат да се направят по-нататък евентуално и препоръки, които, струва ми се, че всеки добронамерен депутат е готов да направи. И затова за мене е важно, за да може да има една продуктивна дискусия, да се дадат точни отговори, конкретни отговори на тези въпроси, които са важни. Аз споменах някои от тях.
Каква инфлация? Говори се за реална защита на доходите, но да видим какъв процент индексация, по-голям от миналата година, по-малък от миналата година. Говори се за ново равнище на минималната работна заплата: какво приблизително да бъде то. Защото иначе това представлява една обща фраза.
Освен това се говори за увеличение на дадъчните приходи. Това е една болна тема. Но как стои въпросът с престъпността? Аз си мисля, че един човек, който е специалист, много трудно може да поеме ангажимента било за това процентно да бъдат повече събрани данъци или пък да намалее престъпността. Но специално за данъците за нас е изключително важно дали да се поеме ангажиментът по-голям процент, отколкото миналата година да се съберат данъци. 250.3
И в крайна сметка, разбира се, нещо, което е съществено, на базата на всички тия неща да се разбере тази година ангажиментът на правителството е да се запази равнището на живот от миналата година, да се повиши или пък да се понижи равнището на животаИ най-накрая аз все пак искам да обърна внимание на трудността да се направи конкретен анализ, тъй като в програмата има твърде много важни въпроси, ангажименти, които нямат дадено практическо измерение. Забележете, страница 3: "Правителството ще внесе целесъобразни изменения и допълнения на Закона за приватизацията". Ами вижте, от тая гледна точка наистина тази програма няма алтернатива. Кой ще излезе и ще каже, че ще внесе нецелесъобразни изменения?
Или пък на следващата страница буквално: "Премахване на несвойствените, бюрократични ограничения на външнотърговския режим". Ами всеки ще каже, че което е несвойствено, което е бюрократично, ще се премахва.
Следващата страница: "Отстраняване на несъответстващите на новите условия законодателни бариери за развитие на частния бизнес". Несъответстващите на новите условия. Това, което трябва да се каже, е първо, второ, трето. (Реплики от залата)
Ако имате някакъв въпрос към мен, може да ми го зададете, аз ще ви отговоря. Във всеки случай аз никога не пиша за несвойствено или нецелесъобразно. Просто съм юрист. Добре, на вас ви харесва това, станете и го подкрепете и кажете точно така, както е казано. Например: "Ограничаване на консумативните разходи в сфери, където това е допустимо". Ами няма алтернатива, разбира се, кой ще е този глупак, който ще излезе и ще каже: "В рамките на недопустимото?" (Реплики от БСП)
Това е вярно, но ние говорим за ангажимента, ние не говорим за това което е направено и ще преценяваме.
Освен това, както виждате, аз не съм чак толкова остър критик на програмата на правителството, тъй като ако имам някои неща да ги кажа по същество на базата на конкретните изяснения, но подчертавам, да има конкретни изяснения, аз мога да го направя дори в личен разговор със съответните министри. Забележете, обръщам внимание: какво представлява програмата, която ще бъде изпълнявана от Министерството на транспорта? Само просто си 250.4 си струва да бъде прочетена. Ами че вътре няма нищо, което да засяга най-болния проблем, който е проблемът на Българските държавни железници. Просто да се посочи стратегията. Ясно е, че не може отсега да се определи какви средства ще се отделят, но да се посочи каква е стратегията. 250.5 В крайна сметка при една развиваща се пазарна икономика Министерството на транспорта е основно министерство на железниците. Това е във всяка държава. (Глас от залата: "Не е така!") Не е така? - Добре.
Това е основното. Но вие ако искате, можете да оспорвате.
Освен това, забележете, нещо, което за мен е особено важно (това е на страница 19 и това е може би моята последна бележка), това е, и тук ми е конкретно въпроса към господин Матинчев, социалната сфера е твърде важна, бих искал точно да се пояснят ангажиментите, които са конкретни по отношение на минимални заплати, средни пенсии и т.н.
Забелязвам също така, и с това приключвам, че проблемът за преструктурирането и приватизацията има доста малко конкретизация в сравнение с програмната декларация на правителството.
Ами аз забелязах по отношение, струва ми се, че беше на туризма, каква е стратегията. Стратегията е да се (цитирам по памет, но мисля, че е точно така), стратегията е да се ускори структурното преустройство и приватизацията в туризма. Това ангажимент ли е, има ли някакви параметри?
И аз с това приключвам, че в крайна сметка, ако трябва да бъдем ясни, трябва да кажем: да, това е наистина програмен ангажимент. Дайте да гласуваме за преустройството, да речем, за структурното преустройство.
Ето, питам се: за кое, ако изобщо се гласува тази програма, как се разшифрова този ангажимент. Да не говорим, че лично на мен преустройство не ми харесва като дума и смятам, че случайно е изпуснато. Дано да е случайно казано, защото знаем докъде води пътят към преустройството.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази.
Реплики? Заповядайте за реплики. Господин Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Искам няколко кратки забележки СД/КТ 251.1 да направя по повод изказването на господин Ескенази.
При такава сериозна дискусия върху сериозен документ като една програма на правителството не може да се използуват аргументи от рода на този, че програмата в основните си параметри не може да бъде изпълнена. Защо? Ами така, не може да бъде изпълнена!
Би трябвало да се отиде към оценка, към анализ на онези конкретни мерки, стъпки, в много от секторите, зададени като пакет, да бъдат разгледани. И ако този анализ, макар и кратък, показва, че това са несъстоятелни, неосъществими, измислени неща... Има, ако човек желае да ги види. Не, разбира се, в разработка от 1000 страници, но има. И ако човек желае да ги види, то си струва те именно да бъдат обект на коментари.
Втори един момент във връзка с изказването на колегата Ескенази. Дайте днес малко да говорим за цените в началото на изпълнението на програмата. Ако не поради други съображения, то поради едно основно съображение. Това, което става сега, през февруари месец, е непълно изчерпване на наследството от предишния кабинет. Непълно! (Георги Карев, от място: Това обяснява нещата.) По това са единодушни всеки 9 от 10 икономисти, ако ги съберете в тая страна около маса на дискусия. Само няколко, съвсем малко, бих ги нарекъл проправителствени на стария кабинет икономисти са на друго мнение. Всички останали непреднамерени, честни икономисти са категорични. Сега се сърба попара, която е надробена по един съвсем елементарен, непрофесионален начин по време на предишния кабинет.
И завършвам. Говори се, че програмата била пълна с мъгляви формулировки. Така не се прави дискусия. Вие искате да правите дискусия горе-долу в стила, в който се провеждаше политиката на старото правителство. Така не бива.
Благодаря. (Единични ръкопляскания от блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стоилов. Заповядайте, господин Ташев, също за реплика.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Методи Ташев, 27.избирате251.2 лен район, БСП.
Господин Ескенази, през този период на 36-то Народно събрание аз съм свикнал поне от Вас, тогава, когато взимате думата, да слушам конкретни неща, конструктивно да подхождате към всеки проблем. Изненадан съм, че започнахте днеска с цените.
На изпроводяк експредседателят на Министерския съвет, обръщайки се към господин Беров, каза, че семето е посято. И пожела жътва. Нима, господин Ескенази, за един-два месеца не разбираме, че всъщност жътвата, за която става дума, е посята от предишното правителство?!
В такъв смисъл не би ли било в тон на доброжелателство и градивност сега ние да дискутираме конкретно, още повече, че две трети от законите, които предлага това правителство, са тези, които вие сте подготвили?
И така, и семето, и законите са ваши. Сега въпросът е как ние да оценим... (Реплика от блока на СДС: "Грешката като стане...") Вие сте свикнали, господине, през цялото време да се обаждате по този начин. Мисля, че може да бъдете оправдани, че по друг начин не можете.
И така, господин Ескенази, това, което каза проф.Стоилов, е най-точното. Онова, което вие правихте една година и повече - мъглявина, сега се стараете да я прехвърлите на другата страна. Но така ще се получи по-тъмно. А ние някак си искаме най-после да има някаква светлинка в тунела, в който вие ни движехте. (Реплика от блока на СДС: "Нещо червено искате".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ташев. Господин Ескенази, заповядайте за отговор.
Желателно е все пак да ограничаваме репликите. Целтта е да насочим вниманието си към програмата и нейното обсъждане.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз общо ще отговоря на двете реплики, тъй като те бяха горе-долу в една насока.
Искам да кажа специално на проф.Стоилов: този, който не иска да види конкретните бележки, той просто няма да ги види. Този, който (а това се доказва и в редица страни) иска да стовари в предната година всичко, което не може да преодолее в следващата година, той също все едно не иска да види нещата. 251.3
А за тези девет десети от икономистите, проф.Стоилов, вероятно говорите за девет икономисти, от които 9 са Ваши приятели.
А иначе за законодателната програма... Ами че аз нещо да съм казал за нея?! Уверявам Ви: ако ще имаме консруктивна дискусия, дайте да говорим по проблемите, които се поставят. Ама слушайте се какво ви казах и по тях да спорим.
Аз, проф.Стоилов, много ясно казах къде се намира мъглявината в програмата. Аз не говоря изобщо срещу програмата. Аз ви казвам: за да може да се дискутира (и вие го знаете много добре), трябва да има конкретните параметри. Излезте и вие гии дайте, ако искате. Но не искате да бъдат така, защото тогава пък няма да може да подкрепите програмата.
Защо се правите само на експерт, след като се мъчите да въртите политика, а мен ме обвинявате в това? Аз няма да седна да правя апологетика на миналото правителство, още повече, че съм бил в него. Обаче смятам, че се касае за безумна демагогия, смешна демагогия (Нали?), особено от Ваша страна... Спомнете си кога Вие бяхте министър, особено от Ваша страна такива намеци.
Така че ако ще дискутираме конкретно, моля ви, слушайте какво съм казал и тогава вземайте отношение. Първо слушайте, след това говорете. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Ескенази. Има думата народният представител Маньо Манев от Предизборния съюз на БСП и коалиция.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Беров! Всред гласовете, с които се даде на 30 декември 1992 г. вот на доверие на Вас в качеството Ви на министър-председател на Република България и на оглавяваното от Вас правителство, бе и моят глас. Това свое поведение към действуващото сега правителство и неговия ръководител неотдавна открито и честно споделих със своите избиратели.
Струва ми се, че няма да сгреша, ако заявя, че преобладаващата част от хората в моя край ме разбраха правилно и откриха действията ми в подкрепа на Вашата кандидатура и тази на правителството. Нещо повече, в техните изказвания и личните срещи с 251.4 тях почувствувах, че надеждата, която се появи у мен след запознаването ми с правителствената декларация и от срещите ми с Вас в залата на Народното събрание, за сериозен поврат в демократизацията на обществото ни, за утвърждаването на здравите ценности във всички области на живота ни, за бавно, но сигурно излизане от обхваналата ни всеобхватна криза, в която сме попаднали, е и тяхна надежда, тяхно съкровено очакване. 251.5
Днес обаче, господин Беров, няма да скрия, започва да се появява у мен тревога за реалността на надеждата, която заложих в себе си за промяна. Тревогата и съмненията ми, господин министър-председател, не се отнасят за цялостната политика, която Вие и вашето правителство тук провеждате сега, а главно и преди всичко за онова, което става и се утвърждава днес в българското село в отрасъла земеделие.
Вярно е, че 50, дори 100 дни са кратък период за извършване на нещо значимо в който и да е отрасъл на народното стопанство, а още повече в областта на селското стопанство, където от години и особено от предшестващата година стоят за решаване големи и сложни въпроси, където по образните думи на селскостопанските труженици от моя и Пернишкия край, с които имах възможност да се срещна, са се натрупали такива проблеми, такава мъка и болка у селската душа, че едва ли ще се намери кантар у нас, който да ги измери.
Вярно е обаче, че времето и динамиката на живота, особено в тази сфера, не може повече да чака да прикипят политическите страсти, за да се вземат адекватни решения. Вярно е и това, и това е най-тревожното за мен, че в правителствената политика, провеждана чрез Министерството на земеделието по отношение на българското село има много неяснота и непоследователност, не е действена и решителна за спиране на разрухата и продължаващият се спад на селскостопанското производство.
Данните в тази насока са известни, ако не на всички, то на мнозинството от присъстващите в залата. И все пак ми се ще да спомена само някои от тях, за да се почувства остротата, сложността на проблема. През 1992 г. и началото на 1993 г. продължава с ускорени темпове спадът на селскостопанските животни. Катастрофално намаля производството на месо - с над 100 хил.т (1992 спрямо 1991 г.), млякото с над 160 млн.литра, яйцата с над 155 млн.броя. Налице са вече реални предпоставки, и природни, започналото засушаване и особено субективни, свързани с безразличието на някои хора, включително и от Народното събрание в лицето на Комисията по бюджета, да се осигурят нужните финансови средства, с което може да се повторят, дори да се влошат и резултатите през 1992 г. в областта на растениевъдството, НЧ/ЗТ 252.1 където добивът намаля с повече от 2 300 000 т, тоест над 25,6 на сто. А в някои култури като царевицата, захарното цвекло, памука и тютюна този спад е между 32 и 46 на сто. След бедствието, което сега е сполетяло българското село, са и натрупаните големи и непосилни за неговите възможности кредитни задължения. Само за 1992 г. организациите по параграф 12, тоест бившите кооперативни стопанства за 1992 г. дължат, по-точно не могат да обслужват 1 916 000 000 лв. Съществуващите задължения на птице- и свинекомплексите са над 3 700 000 000 лева.
В същия момент, за да се извършат предстоящи пролетни работи са нужни между 7,5 и 8 милиарда лева, от които селските стопани могат да осигурят, тоест самите те, едва 50-55 на сто.
Силно тревожен и обезпокоителен, поне за мен, е процесът, темпът и подходите, с които се осъществява аграрната реформа, формирането и утвърждаването на новите стопани на земята. По данни на Националния статистически институт към 2 февруари т.г. от предвидените за изготвяне 4821 плана за земеразделяне са готови само, господин министър-председател, обърнете внимание, 24, тоест 0,49 на сто, а върнатата земя чрез плановете за земеразделяне е едва 327 586 дка, някъде около 0,68 на сто. Издадените натурални актове за собственост са едва 141 за 8179 дка.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, някога певецът на българското село Яворов писа като най-голямо нещастие за селянина градушката. Това природно бедствие и днес е страшилище за селото, но към него се прибави и ново - действията на изобретените от бившето правителство ликвидационни съвети. Само историкът след време ще опише точно и вярно онова, което те сториха и продължават да творят на гърба на българския селянин. Спор няма, че такива органи или подобни органи бяха нужни, за да се осъществи реформата. Но действията, които те извършиха, по-точно им бе поръчано да вършат, функциите, с които се натовариха, се оказаха непосилни за една немалка част от състава и възможностите на хората от тях.
В момента, и тук искам да ви обърна, господин министърпредседател, Вашето внимание, само 29 ликвидационни съвети в страната от общо 2093 са приключили дейността си, като 19 от 252.2 тях са предявили искове до районните съдилища за заличаване на земеделските стопанства.
Най-страшното обаче, господин министър-председател, е, че своята немощ и безсилие те, ликвидационните съвети се стремят да прехвърлят и върху селянина. Неможейки реално да осъществят своите стопански функции, те с благословията на областните управители, почти всички, особено усърдие в това отношение проявява бургаският областен управител, на чиновниците, и искам да посоча - и високоотговорни служители от Министерството на земеделието блокират на практика дейността на изградените или новоизграждащите се нови структури на село, индивидуалните стопани, сдруженията и др. Това се чувства особено ярко и в заложеното противоречие между намеренията и практическите действия от страна на Министерството на земеделието, които са изразени в разглежданата сега програма на правителството в раздела за земеделието. Така там е записано (чета): "Ликвидационните съвети, които до 28 февруари 1993 г. не са приключили работата по определяне на дяловото участие и ликвидация на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи след извършване на финансова ревизия ще преминат на пряко подчинение към Министерството на земеделието. Съставът им ще бъде редуцират до един щатен служител и двама членове на изборна длъжност, специалисти в земеделието". Дейността на така редуцираните ликвидационни съвети ще се ограничи само в извършване на самата ликвидация. Всички производствени, искам да обърна внимание върху този текст, всички производствени дейности ще бъдат поети от новосъздаващите се структури, самите частни стопани или от техни сдружения. Дотук добре. На практика нещата обаче са съвсем други.
По същество досега, поне аз не знам и не съм запознат, макар че съм в Комисията по земеделието, със съответна законодателна инициатива от страна на правителството и от Министерството на земеделието, с която да се реализират обявените намерения. Времето върви.
Нещо повече, с писмо от 17 февруари 1993 г. на Министерството на земеделието отново се възлага и поръчва на ликвида252.3 ционните съвети да съсредоточат усилията си по изпълнението на производствено-стопанските задачи. А резултатите от отчетите на ликвидационните съвети да се предоставят само и единствено на областните управители. Вярно е, че такива са изискванията на закона, но вярно е, че трябваше да се потърсят нови идеи, нови подходи, за да се разсече веднъж завинаги сложния и заплетен възел в нашето село.
Просто и ясно е нужно да се разбере от всички нас: повече констатации, охкания и заклинания за премахване на тежкото положение в българското земеделие не са нужни. Нужни са конкретни, точни и ясни практически действия за днешния и утрешен ден на България, в това число и на българското село.
Ще си позволя и още една бележка, свързана с намерението на правителството, оповестена в настоящата програма, а именно да започне оземляването с държавни и общински земи на безимотни и малоимотни граждани в землища, където има практически възможност за това.
Господа, приемам и подкрепям това намерение на правителството, но само по отношение на държавната земя. Нужно е ясно да се разбере, че с общинската земя не може никой да се разпорежда, включително и държавата без съгласието на хората от съответното място. Това е тяхна земя и само тяхната воля е в състояние да каже как и за какво тя ще бъде оползотворена.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Беров, отново искам да подчертая: изказаните дотук критични бележки не са отрицание на правителството, на Вашата дейност като негов ръководител. Те са изречени с доброто намерение да се потърсят час по-скоро целесъобразни решения, за да се излезе от тежкото положение насадено от миналото и особено от последната година, в което попадна страната ни, в това число и българското село. Ако това не направим, ние ще загубим едно от най-ценните качества на българина - надеждата му за по-добро, търпението му.
В тези тежки дни ние следва да си припомним и думите, изказани от видния германски политик и държавник Вили Брант в неговите спомени: "Нищо не се постига без търпение - сочи 252.4 Вили Брант - но то може да се изчерпи, когато убедителни примери на ново мислене не се реализират в съответните политически стъпки или когато осъществяването им е твърде бавно и води до прахосване на обществена енергия".
Оставам все още, господин министър-председател и господа министри, с надеждата и увереността, че с предстоящи действия на вашето правителство, Вие няма да допуснете да угасне вярата на хората, и особено на тази в селото, че ще се намерят в найскоро време сполучливи решения, с които да се разтвори простор за енергията и инициативата на всички онези индивидуални стопани, частни фермери, сдружения, кооперации и други, които желаят и обичат да отдават своя труд в съприкосновение със земята, с тази, която ни е създала, която ни обича, храни и отглежда и която ни дарява радост и щастие в живота. Благодаря ви за вниманието! (Единични ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Манев!
Давам думата на народния представител Николай Христов от СДС. Господин Христов, заповядайте! 252.5
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Аз много рядко се изказвам или по-точно много рядко се изказвах от тази трибуна.
Първо, защото съм дълбоко убеден, че управляващите не трябва много да говорят, а трябва повече да работят.
На второ място, човек не може да бъде компетентен по всички въпроси, както редица мои колеги.
На трето място, съм дълбоко убеден, че на дясната страна на залата няма нужда да се обяснява, ясно е за какво става дума. А на лявата често пъти няма смисъл да се обяснява.
В момента отпадат тези ограничителни условия.
Първо, защото СДС е откровена опозиция на правителството на господин Беров.
На второ място, член съм на Комисията по образование и наука и Комисията по култура.
И на трето място, считам, че оттук аз няма да убеждавам в нищо нито правителството, нито лявата страна, а ще се опитам да обясня опита на БСП едновременно да се отграничи от програмата на правителството, да не афишира своята подкрепа към нея и същевременно да легитимира този документ, зад който може безнаказано да извършва своите действия.
Ще се спра главно на раздела за образование, наука и култура в рамките на едноименното министерство. Ако оставим крилатата фраза на господин министърът, че човек първо се образова, а след това става културен, тук разбира се не става ясно точно до каква степен на образованост човек е некултурен. За мен все още стои въпросът по какъв механизъм, защо се получи обединяването на тези две дейности в рамките на едно наистина огромно министерство за промени, в което в документа предложен ни няма нито намек.
Ясно е, че този въпрос стои, ясно е, че правителството трябва да помисли по него. Още повече смея да кажа, тук изразявам едно общо становище на комисиите по култура, образование, на всички техни членове, че това положение просто повече така не може да продължава. В програмата за жалост няма нищо подобно, РД/ЗТ253.1 253.1 изобщо не се говори за бъдещо разделяне, диференциране на дейностите в тези две сфери на духовните дейности.
Всъщност какво липсва в тази програма?
В тази програма на първо място липсват някои глобални положения, без които един документ трудно би могъл да бъде наречен програма. Липсват общи принципи и концепция на програмата. Говоря за програмата, преди всичко базирайки се, подчертавам, на частта или по-точно двете части за наука, образование и култура. (Реплика от блока на БСП: Това е програма на СДС).
И тъй като става дума за програмата на СДС, чувам реплика, нека се отвори тази програма на СДС, която не беше приета от настоящето Народно събрание и там ще видим, че има тези общи принципи, че в областта на образованието се говори за ориентация на системата образование, наука към пазарни принципи; че се говори за децентрализация и автономизация; че се говори за интегриране със световния интелектуален потенциал.
В областта на културата се говори за премахване на държавния монопол в системата на културата, нещо на което ще се спра след малко. Говори се за заплащане на авторския труд по пазарни принципи и нещо много важно, което също отсъства в тази програма за гарантиране функциите на националните културни институти.
Така че в програмата на СДС тези принципи съществуват.
На второ място, на стр. 15, т. 1 се говори за разработване на разгърната концепция за системата на средното образование, съобразно европейските изисквания и стандарти. Това само по себе си е абсолютно наложително. Но мен ме смущават следващите точки. Става дума т. 2, 3, 4 и, забележете, т. 6. В тях се говори за система на разработване на учебници, система от критерии, информационно обслужване, материално стимулиране на учащите се в средното образование и т.н.
Е, не са ли това всъщност елементите на една такава концепция и кое е наложило тяхното отделяне от т. 1 и обособяването им в самостоятелни точки?
Уважаеми колеги, тук не става дума за някакъв формален подход. Тук става дума явно, при съставянето на тази програма, за неразбиране същността на една такава концепция, щом тези точки са отделени встрани, тоест става дума за множество вече 253.2 концепции. За мен това в никой случай не е формален въпрос.
В общите принципи и концепцията на програмата липсват законопроекти, които би следвало нормативно да уредят тази абсолютно, бих казал, неуредена материя, материята на духовната сфера, като цяло.
И отново ще се върна на програмата на СДС, където тези законопроекти бяха не просто посочени, а бяха подредени във времето, съобразно тяхната приоритетност. А именно става дума за редица закони. Това са законите за видове училища, степен на образование, документация на образованието, учителска правоспособност, висше образование, научни степени и звания, акредитация на ВУЗ, авторско право, паметници на културата, Закона за читалищата - вече в сферата на културата.
Ние тук виждаме просто един закон, Закон за театъра, който фигурира и в двете части на програмата и в стратегическата, и в конкретните действия на министерството. Тоест, липсва ясна концепция за законодателната дейност, за нормативното уреждане на тези проблеми в духовната сфера.
Цялостната нормативна уредба задължително в тези сфери включва изясняване на отношенията между държава - община, а при културата и културните институции, като едни особени звена. Именно това нещо го няма в програмата. Няма концепция за такова нещо и в този смисъл не може изобщо в този раздел да се прави алюзия, паралел с програмата на СДС. 253.3
Още повече именно този стратегически въпрос за уреждане на отношенията държава - община, в частност - културни институции, е залегнал някъде на последните места в конкретните действия на Министерство на образованието и науката. Това за мен отново доказва, че в тази програма, и по-специално в тази част, липсва концепция, липсва цялостно виждане за процесите в духовната сфера.
Какво следва освен вече казаното да има в една такава програма? Аз тук няма да се спирам на някои недомислия в смисъл такъв, че в тази програма определено липсват приоритети. И поспециално в тази част, господин министър-председателю. Липсват приоритети. Вие казвате, че програмата конкретизира програмната декларация на правителството. Доколкото си спомням,в тази програмна декларация, това беше един от спорните въпроси, там просто всичко се изкарваше приоритет. Липсва едно ясно разположение във времето на дейностите, задължително за една програма. Разположението във времето и фактора време в тази сфера е особено важен, тъй като тук става дума за удовлетворяване и на потребности, които ще възникнат в бъдеще. Става дума за бъдещи потребности. Това нещо го няма в програмата.
И още нещо към тези глобални забележки, които бих направил към програмата. Да погледнем структурата на програмата. Тя основно е в две части: стратегически цели и действия и конкретни действия на министерсвата. Аз не виждам никаква принципна разлика между тези две части. Примерно: прочутият Закон за театъра фигурира и в двете части на тази програма. Това стратегическо действие ли е, приоритет ли е или някакво конкретно действие на министерството - така и не става ясно.
И на последно място - отново по структурата на тази програма. Всяка една програма трябва да дава сметка за една система от потребности, ресурси за тяхното удовлетворяване и действията, средствата, с които те ще бъдат удовлетворени. Евентуално могат да се визират и резултатите от тези действия. И това го няма в програмата. В програмата на страница 15, точка 8 четем: "Реалистично изготвяне на държавна поръчка за висшите учебни заведения". Какво означава това? Къде, кога, в кои насоки, в кои сфери трябва да се изработи тази реалистична държавна ББ/НП 254.1 поръчка? Ами че при такава формулировка всичко, което е държавна поръчка, може да бъде обявено за реалистично и никой нищо не може да каже против това. Ето тази схема, задължителна също за всяка програма, липсва и тук. Това са принципните ми възражения срещу схемата и същността на програмата.
Разбира се, съществуват и редица конкретни, бих ги нарекъл, моля да ме извините, недомислия. Защото отново отиваме към програмата на СДС. В нея като принцип има автономизация, децентрализация както на образованието, така и на културата. Във вашата програма се говори за създаване на национални центрове за музеи, театър, музика, библиотеки, читалища и така нататък. Национален център за читалища! Това е директно връщане, подчертавам, към старата система на държавните дирекции, които централизираха, които бяха държавните шапки в областта на културата. Аз дълбоко все пак се надявам, че не сте имали това точно предвид, защото то е решително връщане назад в областта на културата и образованието в нейната автономизация и децентрализация.
И тук не мога просто да не се спра, да не споделя с вас възторга, който ме обзе, когато прочетох, че музеят в Жерково трябва да се използва за музей. От това безспорно българската култура много ще спечели, само че такова едно нещо, господин министър-председателю, не бива да фигурира в програма на правителството. Това може да фигурира в най-добрия случай в плана на управление "Музеи" към Министерството на образованието, науката и културата. Това не може да бъде елемент от правителствена програма.
И още нещо. Индивидуалните, персоналните пенсии на страница 69, последен абзац също не би трябвало да бъде в една такава програма. Това издребнява, олекотява програмата и поставя под съмнение нейното дълбоко съдържание, нейното истинско съдържание.
Изобщо аз смятам, че тук е работено по една схема: всеки министър се е обърнал към своите отдели, те са му подали по някоя сламка, която е вписана в програмата. Тоест, не става дума за програма на СДС, отново подчертавам, а става дума за един просто случаен набор от факти, от намерения, идеи. Тоест, за един хаос, на който липсва яснота. Какво следва обаче все пак задължително да има в една програма, защото трябва да продъл254.2 жим да съществуваме по някакъв начин. Преди всичко трябва в една програма, според мен да бъдат ясно очертани приоритетите, по които ще се работи в дадена сфера. В сферата на образованието и науката това са законите, които следва да бъдат приети. Именно тези закони. И не просто Законът за театъра, защото преди него са законите за паметниците на културата, Законът за читалищата и така нататък. На следващо място вече в конкретните действия на Министерството на образованието, науката и културата ... Ами, нека се обърне по-голямо внимание на регионалните дирекции, нека да им се дадат по-големи права, нека тези дирекции се почувстват наистина представители на държавата в своите региони, нека се заздрави връзката между тях и министерството, да се помисли за тяхната работа, защото в момента един инспектор трябва да посети около 800 учители в началното образование, един експерт по начално образование. Това е ненормално.
На следващо място: 23-то постановление. Какво имате предвид? Как ще се усъвършенства това 23-то постановление? Какви пазарни механизми ще бъдат въведени? А не просто една констатация, че във вузовете с платено обучение се е влошило, видите ли, качеството на обучението. И спонсорството като набиране на извъндържавни средства за развитие на културата. Законът за добавената стойност бих казал санкционира дори спонсорството и стимулира нето му в областта на културата. Вместо Жерково, в една програма трябва да фигурира Националния исторически музей с ограбените фондове на местните музеи, трябва да фигурира това нещо. Защото тук става дума за две концепции, за две тенденции. Едната централистична - всичко да се събере в Националния исторически музей. А може би не знаете, че е имало проект Мадарският конник да бъде нарязан и да бъде пренесен в Националния исторически музей - Съдебната палата. Ето това е концепция. Тук трябва тя да залегне в една програма.
Но не просто възражения относно програмата може да има. Възражения може да има относно конкретните действия на правителството преди още да бъде приета тази програма. А това са политическите уволнения, на които аз сега няма да се спирам. Но този процес ще продължи и в областта на образованието. Не случайно се иска този дебат по въпроса за конкурсите, неслучайно такъв голям натиск се оказва в министерството за ревизия и реставрация 254.3 на тези конкурси.
В заключение - какво се цели с днешния дебат? С днешния дебат всички трябва да чуят, не толкова присъствуващите в залата, но хората просто трябва да чуят, се цели: атака срещу правителството на СДС и изкарването му виновно за всичко станало досега; формално отдръпване на БСП от програмата на правителството и всъщост защитаване на този документ, неговото легитимиране.
И всъщност програма няма. Има случаен набор от идеи, факти, пожелания. Липсва политическият субект, който ще застане зад тази програма, който ще бъде отговорен за действията, извършени в нея и тяхните последствия. На базата на тази липса ще има възможност социалистите и други групировки да провеждат своите действия, чиито резултати тепърва ще видим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христов.
За реплика има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател! Правителството на проф. Беров пое ръководството на страната в един конкретен исторически момент и наследи реалности. Любопитно е човек да слуша как хората, които носят отговорности от едната и от другата страна така леко се дистанцират от своето участие, от своя принос и от своята отговорност за тези трудни реалности, които правителството на проф. Беров трябва да преодолява.
Аз искам да изкажа едно несъгласие и едно съгласие с преждеговорившия колега.
Първо, вярно е, че има много неща, които могат и трябва да се направят и че не всичко е посочено в програмата. Така например Вашето правителство, господин Беров, наследи една писана и прилагана социална технология за определяне на ръководителите на учебните заведения в България. Тази технология беше изготвена и мотивирана от много тесни политически интереси и тя ражда брак в българското училище. В програмата е записано, че вие ще я коригирате само в съответствие с необходимите промени в Кодекса на труда. Това е абсолютно недостатъчно, уважаеми господин министър-председателю. Там е нужна дълбока промяна, за да повярват българските учители, за да повярват родителите, учениците, че Вие поставяте приоритет над бъдещето на българското образование. 254.4
Второ, в програмата, която Вие представяте, няма ясно отношение към един закон, който унищожава интелектуалния потенциал на България. Законът "Панев" намалява интелектуалния потенциал на България. Към този закон правителството, което Вие ръководите, според мен трябва да има много ясно отношение.
И тук минавам към другия въпрос, с който съм съгласен с господина. Да, вярно е, че зад правителството трябва да застане един достатъчно и ясно определен политически субект. Когато хората, които дадоха мандат на Вашето правителство, господин Беров, бягат от залата, тогава, когато трябва да му се даде юридическото, нормативното право на шанс да реализират онова, което ние Ви обещахме, че ще Ви даваме, Вие не можете да направите това, което чака българският народ. Тогава, когато в комисиите на парламента ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божинов, времето за реплика изтече.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... се готвят онези проектозакони, които са Ви нужни и господата, които Ви подкрепиха бягат, няма да изпълните своята мисия и отговорност. Затова аз мисля, че ние имаме обща отговорност пред Вас и заедно с Вас пред българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Господин Христов, за дуплика.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Няма да слагам картата, ще отговоря с две изречения. Благодарен съм на господин Божинов за репликата, защото тя се явява просто потвърждение на моите заключителни думи. Тя ясно демонстрира намеренията на социалистите по отношение на правителството, а именно - на фона на една формално легитимирана програма да завършат реставрационния процес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС, смях от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христов. Сега думата има Николай Койчев от Предизборния съюз на БСП и коалиция.
НИКОЛАЙ КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми господа министВТ/НП 255.1 ри! На 30 декември, когато обсъждахме вашите кандидатури главният шутолог на СДС ви даде три секудни по баскетболните правила да върнете топката на управляващите.
С претенциите си на компетентен в тази игра човек ще разтълкувам погрешната позиция на господин Марков. Три секунди се наказват само за бездействие с топка или без топка под коша на противника. И мисля, че вие тактически много добре поехте своята роля в играта и извадихте топката извън наказателното поле, а там вече имате право да разигравате топката 30 секунди по правилата. Ако трите секунди условно са цивилизованите 100 дни, които се дават на всяко едно правителство под критичния поглед на обществото и на парламента, 30-те секунди са 1000 дни. Аз искрено ви желая добре да разиграете топката в 30-те си секунди, тоест в 1000-та си дни. Това е мандатът и на парламента, това е и вашият мандат и да завършите атаката с победен кош. От това има интерес преди всичко нашата страдаща вече страна. (Ръкопляскания от блока на БСП и от страна на някои от министрите)
Мисля, че за 50-те дни на своето управление вие намерихте едни от най-сполучливите решения, изхождайки от реалното наследство преди всичко в икономическата област. Аз с удовлетворение се запознавах и по време на парламентарната ваканция с ваши решения, и то значителна част от тях непопулярни, отложени от предното правителство и оставени ви в наследство, и приятни решения от типа на Решението за компенсиране на доходите на пенсионери и на служители от бюджетната сфера.
Критично гледах на пасивността и на предното правителство, и на вас по отношение на управлението на цените. Вчера разбирам вие сте обсъждали и този въпрос. И страната ни действително има нужда от строги мерки по отношение на регулирането на цените в условията на условно приета пазарна, а на практика битпазарна икономика.
По програмата. Естествено тя ще има и своите критици, и своите поддръжници. Аз съм от вторите. Мисля, че в този обем са казани нещата, които трябва да бъдат на вниманието и на правителството, на парламента, и на обществеността.
И в същото време смятам, че тази днешна дискусия няма да бъде кой знае колко ефективна. За мен истинското обсъждане на програмата на правителството ще бъде след месец или месец 255.2 и половина при обсъждането на държавния бюджет за 1993 година.
Някои критикуват, че програмата ви има само четири цифриАз мисля, че са достатъчни. И поемам риска на икономическата си компетентност да твърдя, че първата цифра - 4 на сто, която се приема твърде скептично, аз вярвам, че тя може да се доближи и до нулата. (Шум и реплики от блока на СДС)
Икономиката на държавата в положението, в което вие я поемате, ви позволява да работите много по-добре от вашите прешественици при една компетентна, целенасочена и правилно подбрана производствено-търговска политика.
И в тази връзка, макар че не е в сферата на моите интереси, аз бих изказал едно критично съображение по външната ви политика. Съгласен съм, че на първо място при сегашната политическа ситуация трябва да бъдат западноевропейско направление, САЩ и Канада. Това са и тези седем точки. Това са интересите на бъдещето на страната - асоцииране към Европейската общност, контакти с ЕФТА, придобиване на статут на наблюдател в Групата на 24-те. Правилна е и балканската политика с определен недостиг на икономически интереси в този раздел. Но мисля, че погрешно недостатъчна е политиката към бившите социалистически страни. Това не е плач за СИВ, не е плач за възстановяване на социалистическата икономическа система. Но съгласете се, че една от двете точки да завоюваме що годе местенце в триъгълните операции е повече от скромно, да не кажа погрешно. Това нито ще съживи икономиката, нито ще открие работни места, нито ще ви даде възможности да покриете другите си обещания по отношение на регулиране на доходите, заплатите, пенсиите и така нататък.
Аз познавам и една отраслева програма. Става дума за краткосрочната програма на Министерството на промишлеността и я чета като неразделен документ от този общ политически документ. Бих изказал едно лично удовлетворение, че ръководният екип на Министерството на промишлеността добре осъзнава мястото си на държавен орган, на пълномощник на държавната собственост в управлението на поверения сектор в условия на либерализация на икономиката и преход към пазарни и неустановени икономически отношения.
Господин Беров, аз бих препоръчал правителството да има по-големи амбиции за по-дейно присъствие в икономическото 255.3 управление на страната. Кризисни периоди в икономическата история на много страни показват, че централизмът е бил винаги полезен в условията на спад на производството, спад на икономиката и икономическа криза. Мисля, че професионално Вие по-добре знаете това. Но това, което една Япония, примерно, започна в 1948 г. не се отказва даже и сега, и не случайно е една от най-проспериращите държави в света. 255.4
Какво да кажем за една Южна Корея, която има национален планов институт, а ние общоприетата функция планиране едва ли не я охулваме с най-обидни думи като отживелица на социализма. Аз не говоря за директивното планиране, но държавата трябва да има своя поглед за желаното бъдещо състояние на икономиката в преход. На нас далечното бъдеще ни е ясно. Ние имаме такива образци, важното е от дупката как ще излезнем сега.
Обикновено от мен се очакват становища по социалната политика. Нещата така, както са написани в областта на регулирането на доходите, са правилни. Давам си сметка, че трудно ще бъдат осъществени, особено ако господин Стоян Александров се върне с противоречия със суверенитета на страната... Догми, наложени ни от международните финансови организации. Става дума за размера, за относителния дял на бюджетния дефицит. Тези цифри и тези намерения очевидно с така планирания бюджетен дефицит едва ли ще бъдат осъществени. И тук не е въпрос на популизъм, тук е въпрос вече за намирането на необходимия компромис между тавани на дефицит и обективната необходимост от осигуряване на средства и материални условия за физическо оцеляване по моя оценка на около четвърт от българското население, което вече е далеч под границата на бедността.
И по една от четирите цифри - съгласете се - тук вече категорично ще се разгранича - става дума за единия процент спад на заетостта. Дай Боже, в края на годината прогнозата ми да бъде опровергана. Впрочем първият месец от годината е във ваша полза. Доколкото знам, безработните са увеличени само с 1800 човека.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Това е наследство от предишното правителство!
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Това средногодишно...
А, господин Ванов, аз за предното правителство ще Ви кажа в реплика, защото Вие ме подсетихте: вижте статистиката за декември, когато на практика нямаше правителство. Тогава ръстът на производството е с около 10 на сто по-голям. Как да си го обясня това нещо? (Оживление в залата, ръкопляскания от БСП и коалиция)
Та, за заетостта, господа. И това е също в критичен тон в съдържателен план. Мисля, че много назад оставяте един ВЙ/КП 256/1. от най-злободневните въпроси на реформата - става дума за фалитите на предприятията. Рано или късно горчивата чаша на уреждане на несъстоятелността на около 15-20 предприятия от промишлеността говоря, за другите нямам информация, но трябва да се уреди. Това е просто една котва на шията на държавата. Очевидно тези 15 до 20 на сто от предприятията са в технологичен колапс и просто нямат шанс за икономическо оживяване и с уреждане законовата база, имам предвид Закона за фалитите, с процедурни действия очевидно трябва да се мине към непопулярни действия. Това естествено има своето отношение и към заетостта. Ако само от тези 200-300 предприятия фалират около половината, означава, че не по-малко от 150 хиляди нови безработни ще има.
Аз заетостта бих я свързал и с аграрната реформа. Колкото и да задържаме инерцията на политическото безумие за ликвидация на кооперациите и кооперативните земеделски стопанства, оттук нататък и при новите кооперации, и при развитие на частния сектор заетостта в селското стопанство ще падне, тъй като в семейното фермерство при тези размери на имоти ще имаме непълна заетост, докато не се прегрупира земята, не се уредят нови арендни отношения на семейни фермери със собственици и т.н. Но даже и да запазим броя на земеделските кооперации, очевидно те няма да бъдат с този щат, който го имахме - преди всичко административен - а по последните данни, които имам, само служителите в селското стопанство от общо 520 хиляди заети в края на 1991 г. бяха 75 хиляди души. От тях половината да останат без работа, това са 35-40 хиляди души. Само там единият процент заетост пада.
И още един въпрос, господин Танев. На този етап твърде тревожно стои въпросът за съдбата на онези 15 хиляди тесни селскостопански специалисти. За тях нямаме модел за приложение на техните знания и компетентност, което е все пак едно национално богатство.
Приключвам с едно пожелание за намиране на най-верните цифрови измерители на тази програма в държавния бюджет за 1993 г.
Естествено ние като своеобразни ваши работодатели, които сме дали вот за вашето избиране, ще контролираме. Очевидно ще има и неприятни въпроси по линията на парламентарния контрол или оперативните срещи. Разберете, всичко ще бъде от гледна 256/2. точка на интересите на народа, от гледна точка на интересите на държавата и нашите отговорности пред нея.
Благодаря. (Ръкопляскания от БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев.
Сега има думата народният представител от Движението за права и свободи господин Иван Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Цялата програма на правителството в нейните различни посоки в някаква степен има смисъл като наша обща национална задача, ако е обезпечена сигурността на страната. И фактът, че на страниците на програмата на този въпрос е отделено нужното внимание, потвърждава казаното от господин Беров, когато от тази трибуна той представи в един лаконичен план намеренията на бъдещото правителство.
Националната сигурност на страната е съсредоточена, грубо казано, в двете силови министерства - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, и техните поделения. И вниманието, което правителството отделя, а оттук и парламентът би отделил на проблемите, поставени за обезпечаване на тази сигурност, е задача, която не стои само пред това правителство. Тази задача стоеше и пред предишното правителство. Това е задача, която няма политическо или партийно оцветяване. Намесвам и парламента в тази сфера, тъй като, ако сте обърнали внимание в програмата на правителството, отнасяща се до дейността на Министерството на вътрешните работи, са дадени онези най-важни приоритетни закони, които се отнасят в една силна степен до националната сигурност. До средата на май правителството е готово да представи 8 законопроекта.
Тук бих си позволил да обърна внимание на уважавания председател на Народното събрание, че когато поддържахме и включихме трите законопроекта за националната сигурност, които са включени в приоритетната програма, ние имахме предвид, че когато правителството бъде готово с основния пакет от тези закони, ще го предложим на вниманието на Председателството и на вниманието на народните представители, за да намерим начин те да бъдат приети. 256/3.
В Комисията по национална сигурност са излизали представителите на двете силови ведомства и техните подразделения, и ние, поне колегите, които са членове на тази комисия, в много голяма степен споделяме тяхната загриженост за обезпечаването на националната сигурност на страната.
Не му е мястото тук да преразказвам казаното от тях, тъй като много от тези неща са тайна на държавата, но в някои моменти от дейността на службите, които са призвани да обезпечат тази сигурност, има тревога, която би трябвало да стигне до всички нас. Много от институтите в Министерството на вътрешните работи страдат от липса на хора, на кадри. Не са предвидени средства и няма възможност за подготовка на нови кадри и това е нещо тревожно, на което трябва да обърнем внимание. Не са регламентирани взаимоотношенията между отделните служби в Министерството на вътрешните работи.
Не бива да се отнасяме със спокойно равнодушие към факта, че у нас има Служба за борба с организираната престъпност, чиято дейност все още не е регламентирана законово и не се знае в кои моменти, когато дейността на тази служба допира до други служби в Министерството на вътрешните работи, кой с какво ще се занимава.
Излишно е да повтарям, защото аз преди месец и половина го казах, че на нас тепърва ни предстои да се срещнем с една организирана престъпност от международен мащаб, с чието зараждане вече се сблъскваме и на наша територия. Ние тепърва ще се сблъскаме с опитите за дестабилизация на страната от международни организации и по линията на наркотрафика, на тероризма и на други такива действия. Тоест онези поделения от Министерството на вътрешните работи, които по задължение трябва да наблюдават тази сфера от дейността на престъпния свят, трябва час по-скоро да получат една законодателна уредба, която да гарантира и да подпомага тяхната дейност. 256/4.
Другият аспект на обезпечаване на националната сигурност на страната опира до въоръжените сили. На тази тема се говори също не веднъж в тази зала и в тези две страници, които заемат намеренията на правителството по отношение на Министерството на отбраната, издадена есенцията на онези задачи, които в много скоро време трябва да бъдат свършени. Но вече не опираме само до едно добро намерение или едно желание новото ръководство на Министерството на отбраната да си свърши работата. Опираме до финансовите възможности и обезпечаване на изпълнението на тази програма.
И аз бих искал да обърна вашето внимание, че при това обнищяване в най-различни слоеве от българския народ особена тревога буди положението на българските офицери. Не за друго, дами и господа, но тази професия е единствената в страната, която не може да потърси друг начин на препитание извън заплатата, която получава.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДРОВ (от място): И не трябва.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Благодаря, господин министър. Не може, а това, че не трябва, те го знаят, след като не са направили този опит.
В този смисъл сред приоритетните задачи за обезпечаване на националната сигурност на страната смятам, че трябва да бъде поставена и задачата със заплащането на труда на офицерите ии сержантите в Българската армия. И този въпрос сигурно ще възникне, когато в пленарната зала бъде внесен проектобюджетът на правителството. Но ние отсега трябва да сме готови да отговорим на въпроси на други слоеве от българския народ, които биха се чувствували пренебрегнати, когато се предложи програмата за увеличаване на възнагражденията на офицерите и на сержантите в армията. Не трябва да разберем, че всички наши усилия да изведем страната от ситуацията, в която се намира в момента, биха били безплодни, ако нямаме една надеждна защита на нейната сигурност. А в момента единствената реална сила, която осигурява тази защита, представлява Българската армия.
В този смисъл смятам, че едно от задълженията на Комисията по национална сигурност е още отсега да се поинтересува как СБ/КТ 257.1 ще бъде конструиран бюджетът на Министерството на отбраната, да вникне в детайлите на неговото създаване, за да може Комисията по национална сигурност да бъде основният защитник на исканията, заложени в този бюджет.
Мисля си също, след като миналата седмица изслушахме ръководителите на Българското разузнаване и на контраразузнаването, че Комисията по национална сигурност по някакъв начин трябва регулярно да информира пленарната зала за ситуацията, която се е създала по обезпечаване на сигурността на страната. Мисля си, че веднъж на 2 месеца ние би трябвало да имаме закрити заседания на Народното събрание, на които тази информация да стане достъпна за всички народни представители. Това също ще бъде една възможност чрез нашите информираност да се съдействува по посока на осигуряване и укрепване на тази национална сигурност.
Когато тези закони бъдат готови, а ние имаме уверенията на господин Виктор Михайлов, министър на вътрешните работи, че пакетът от закони се доработва вече и наистина през май ще бъде внесен за разглеждане, би трябвало да се намери механизъм, който да улесни приемането на тези закони паралелно с другите приоритетни закони, които се отнасят до икономическото развитие на страната. Един от начините ние да приемем веднъж или два пъти в месеца допълнителен работен ден на Народното събрание, където законопроектите, отнасящи се до националната сигурност да бъдат разглеждани. Тъй като в крайна сметка мен ме впечатли една фраза на господин Михайлов, когато се срещна с Комисията по национална сигурност, че липсата на законодателна уредба до министерството, което той овладява, би било благодатна почва за реализирането на безумни амбиции на човек, който би имал наполеонов комплекс и случайно или закономерно попадне начело на това министерство. Логично е, че законовата рамка е основната спирачка за злоупотреба с властта в силовите ведомства и колкото по-рано ние предложим на различните поделения на тези силови ведомства съответните законопроекти, толкова по-гарантирано би било тяхното демократизиране и тяхното развитие по посока, която този парламент посочи. 257.2
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в правителството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Палчев.
Реплика от господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа, господин премиер, господа министри!
Господин Палчев, обръщам се към Вас. Ние чухме Вашето експозе върху проблемите на националната сигурност на страната. Това, което изложихте като теза, е вярно и ние всички го споделяме. Но ние очаквахме от Вас нещо друго. Ние очаквахме от Вас позиция по програмата. Вие съзнавате, че ситуацията, в която е Движението за права и свободи, е малко по-особена. Става въпрос за това, че този кабинет е избран с мандата на Вашата парламентарна група. Именно поради това аз смятам, че общите разсъждения върху проблемите на националната сигурност сякаш не са достатъчни. Може би всички ние тук и хората, които ни слушат, трябва да чуят, че Движението за права и свободи, което даде мандат на този кабинет, одобрява ли тази програма, застава ли зад нея, поема ли отговорност. Естествено Вашият отговор би бил достатъчен само в рамките на проблемите на националната сигурност, тъй като говорихте по този въпрос.
Така че моята реплика е в този смисъл. Общите разсъждения са нещо чудесно, но дайте да чуем заставате ли зад тази програма и поемате ли ангажимент.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бисеров.
Господин Дърмов, заповядайте за реплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз ще се концентрирам върху това, което каза господин Палчев. По принцип аз изразявам моето съгласие с него, но същевременно искам да обърна внимание на това, което той говори по проблемите на Министерството на отбраната. Наистина социалният статус на българския офицер е в трагично състояние и наистина трябва да бъдат положени необходимите усилия той да бъде на съответното европейско ниво. 257.3
Но проблемът, който в момента стои пред Министерството на отбраната, е следствие от една пагубна политика на последните няколко правителства. Средствата, които се отделяха от бюджета, бяха преимуществено ориентирани към заплащане на заплатите на офицерите и към изхранване на армията. Това правителство трябва да компенсира проблеми, натрупани от последните три правителства. А това е именно проблемът с модернизацията на армията, това е проблемът с военно-техническите доставки.
В тази връзка искам да обърна внимание, че проблемът при обсъждане на военния бюджет ще бъдат необходимите средства, които ще трябва да бъдат заделени за военно-техническите доставки и за частична модернизация. Същевременно трябва да кажа, че това има и определен социален ефект, защото именно военно-техническите доставки ще рефлектират за съживяване на нашата военна промишленост, ще рефлектират за повишаване на производството на заводите, които в последно време бяха в доста незавидно положение.
Поради тази причина аз искам да обърна внимание, че наистина това правителство предложи нещо ново в областта на отбраната, а именно браншово насочване на бюджета за военни доставки и за модернизация. Нещо, което е изключително необходимо на този етап, в тази сложна обстановка, в която се намираме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дърмов.
Господин Видев за реплика. Заповядайте.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Моята реплика е същевременно и въпрос към господин Палчев и продължение на това, което каза господин Бисеров. Не само отношението, а дали и съответната политическа отговорност за действията на това правителство ще бъде поета и от ДПС. И по повод новото, което прави правителството, като народен представител от Сливен, понеже ме питат, а аз не мога да имам отговорност за действията на това правителство, ще ви дам само един пример. Всички са загрижени за състоянието на отбраната се оказваме в една такава ситуация. Предказармено обучение няма или поне се провежда по много странен начин. Базата 257.4 на ОСО в момента в Сливен вместо за предказармено обучение се приватизира по някакъв начин. Откриват се хотели, заведения, раздават се на разни фирми, а същевременно предказарменото обучение се провежда по някакъв друг, странен начин. Ученици от Механотехникума, изхвърлени от тази сграда, в продължение на един месец вече водят пуническа война за една друга сграда и благодарение на постоянните атаки и контраатаки, тя е потрошена вече. От една страна се казва, че няма средства, от друга страна се използува не по предназначение за предказармено обучение и от трета страна, аз не мога да нося отговорност, нито пък да дам някакво обяснение за алогичното поведение на правителството.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Ти не им ли каза на избирателите кой съсипа ОСО? 257.5
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Господин Бисеров, когато Движението за права и свободи, неговата парламентарна група беше поставена пред алтернативата България да остане без правителството или да бъде съставено правителство, за да няма такъв преход и да отидем на избори по никое време, ние получихме съгласието на господин Беров да състави такъв кабинет. Оттук насетне одобрението и приемането на този кабинет беше извършено от Народното събрание. И като депутати, гласували за този кабинет, естествено е, че депутатите на Движението за права и свободи подкрепят кабинета и неговата програма. Част от този отговор адресирам и към господин Видев в неговата част, отнасяща се до Сливен. Предполагам той ще получи по-директна информация от министъра или от съответните органи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Палчев. Сега давам думата на Константин Аджаров, независим депутат.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (независим депутат): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! Константин Аджаров, независим депутат, Християнрепубликанска партия.
Аз бях от тези, които гласуваха в подкрепа на това правителство. Искам да припомня защо всички гласуваха за него. Изхождахме от становището, че едни избори в България през зимата не носят нищо добро и не сгрешихме в това. Изхождахме също така и от програмната декларация, която ни представи правителството. Програмната декларация беше ясна като намерения. Що се отнася обаче до програмата за дейността на правителството, вече и други оратори се спряха на тази тема, тя е доста мъглява директива за изпълнение. Нека погледнем само няколко цитати от социалната сфера, като единен подход при защита на реалния размер на минималната работна заплата и социалните плащания. Това научно откритие ли е, какво е? Естествено че трябва да има такъв единен подход. И всичките по-нататък формулировки са в този дух, в духа на насрещните планове, които навремето трябваше да изсмукваме БП/ЗТ 258.1 от пръстите си, за да казваме какво ще правим и накрая общо взето нищо не правехме.
Създаване на национален съвет по заетостта и усъвършенстване и развитие на институциите, свързани с политиката по заетостта, безработицата и пр. - това някаква нова шапка ли е, господин министър-председател, дали и този национален съвет ще бъде на обществени начала и в него ще има нови чиновници, нова администрация и ще се харчат допълнителни средства, не е много ясно.
В сферата на образованието са същите директиви и създаване на нормативни актове, които са насочени предимно към кадрите в училищата. Нито дума за заплатите на учителите, нито дума за религиозното обучение. И като казвам религиозно обучение в българските училища, господин министър-председателят поне в интервюто, но не и в програмата си декларация даваше изявления за Дирекцията по вероизповеданията. Никъде в програмата тя не е спомената. Ще кажете: тя не е министерство. Да, тя не е министерство, но тя е с един ранг на комитет, все пак тя е точно на Вас подчинена и с тази Дирекция на вероизповеданието се занимавахме година и половина, за нея няма нито дума в програмата, която е представена.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Да се махне.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Именно да, трябва да се махне, но няма нито дума за това.
Сега ще се спра и на нещо друго - за разминавания вече между програмната декларация, с която беше избрано правителството, и програмата, която е представена сега.
В програмата декларация се казваше, че ще се свика тристранната комисия за съгласуване на интересите и ще се вземат спешни мерки за по-безболезнено преминаване на зимния период. Това ли бяха спешните мерки, господин министър-председателю, - без да питате тристранната комисия, да увеличите с 50 на сто цените на горивата? Това е двойно разминаване. Едва покъсно, след като беше обявено това увеличение на горивата, беше свикана тристранната комисия да обсъди този въпрос. И какво се обсъжда? Обсъждат се компенсации на базата на 4,3-процентно увеличение. Теоретически би могло да бъде така, Вие сте професор 258.2 по политическа икономика. Но всеки в България знае, че вчера хлябът беше 5,50 лв., а днес е 7 лв., а в понеделник ще бъде 8-9 лв. И това, че теоретически е възможно да се вземат средства оттук и оттам и да се изчисли накрая, че ще бъде 4,3%, практически на всеки е ясно, че това не може в България да стане. Обяснявайте го със спекула, обяснявайте го с желание за забогатяване, с каквото искате. Днес в България няма държавна планова комисия, както имаше, която да диктува цените и съгласно която да могат да се правят прогнози за инфлация и за увеличение. Всъщност тогава се казваше, че инфлация няма. И в крайна сметка от 1 март ще дадете компенсации. Извинявайте, но тези компенсации, които ще ги дадете, ще бъдат по-малко от петте лева тодорживкови, които се получаваха по-рано, защото по-рано с пет лева тодорживкови можеше да се купят 20 хляба, а аз не вярвам да дадете повече от 90-100 лв. компенсации. Така че нещата не са никак розови.
Ще дам още един пример. Ето и Клинтън увеличи електричеството, само че увеличението на електричество на едно американско семейство месечно ще струва 17 долара. И у нас ще е същото, и у нас увеличението на течните горива ще предизвика дефицит в семейния бюджет, така да го наречем, със 17 долара, тоест някъде над 400 лв. Само че в България не получаваме по 5000 долара. Нашите заплати са други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Аджаров, оставете малко време и за останалите независими депутати, понеже са доста.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: На колко минути съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Общо сте 30 мин.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Не, тук аз колко минути съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пет имате.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Толкова, аз повече не говоря. Щях да свърша.
Въпросът е сега за програмата - трябва ли да се гласува или не. Аз смятам, че не трябва да се гласува, но ако се гласува, ще се въздържа. Ще се въздържа, защото все пак не са минали 100 дни, минало е само половината от това време. А за едно правителство може да се говори след 100 дни. Аз нарочно визирах опасни 258.3 курс, по който то тръгна. Защото това правителство бих го нарекъл правителство на последната възможност. Защото ако това правителство си отиде, никоя политическа сила в България нито ще иска нито ще може да състави правителство. А Вие вчера в интервюто си, господин Беров, казахте, че БСП ще иска и да състави правителство. Това няма да стане.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Не е вярно.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Това, че господин Димов казва "Не е вярно", той може би иска, но това няма да стане. Никоя политическа сила в България няма да състави правителство. Аз съм убеден, че изборите в България ще бъдат предсрочни, но не е добре те да бъдат съвсем скорошни. И на вашето правителство, господин Беров, се пада тежкият кръст да оправдаете тази моя надежда - предсрочни, но в никакъв случай скорошни избори.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Аджаров. На основание чл. 50 от правилника давам думата на господин Матинчев. 258.4
МИНИСТЪР ЕВГЕНИ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър-председател, уважаеми колеги! Повод действително ми даде последното изказване на господин Аджаров, което за мен е удивителен пример за неследене и непознаването на извършената работа досега от правителството.
Днес, 19 февруари, това е 35-ият работен ден на правителството. И когато Вие питате, господин Аджаров, какво стана със социалното сътрудничество, какво стана с обявената политика на доходите, какво стана с тази програма - реалистична или не, и действително действията на правителството потвърждават ли нейната реалистичност досега, трябва да ви дам по този повод много ясен отговор.
На първия си ден това правителство каза "да" на социалното сътрудничество, на първото си заседание на 4 януари.
На 12-ия си работен ден правителството прие правилата за участието на социалните партньори и правителството на национално равнище при решаването на важни национални проблеми, свързани с жизнения статут на хората в България.
На 35-ия ден това правителство, след консултации, след изградена оперативна дейност за разглеждането на правата на социалните партньори, днес това правителство ще има първото заседание на Националния съвет за социално сътрудничество.
А междувременно, господин Аджаров, работеха към Министерския съвет експертни групи, които решаваха именно проблемите на социалната политика и политиката на доходите на страната.
Вие споменавате, че, виждате ли, някакъв жалък компенсационен механизъм е приело това правителство. И дори си позволихте епитета, че това е по-жалко и от петолевките, които даваше Тодор Живков.
Имам чувството, и като имам предвид и Вашата реплика, че къде е този единен подход при решаването на проблемите, може би трябва да обясня пред всички вас какво е направено действително по този повод.
Да, правителството на 17-ия си работен ден утвърди политиката на доходите. И тази политика на доходите на правителството СД/МД 259.1 беше обявена преди да се състави държавният бюджет, преди да се състави макроикономическата рамка на страната. Тази политика на доходите беше съгласувана със Световната банка и с Международния валутен фонд. Беше разяснена. Убедихме международните институции, че е необходима диференцирана политика по отношение на доходите в България.
И аз искам да ви кажа, че от днес нататък, когато говорим за някакви тавани на доходите, това, което направи правителството, е под таваните на доходите, които определи Международният валутен фонд. Всички трябва да знаете това!
На трето място. На няколко заседания на Министерския съвет, бих казал, изключително важни за социалната политика на България, бяха обсъдени същността и вариантите на правителството по отношение на политиката на доходите.
За какво става въпрос? Не че се разработи в Министерството на труда и социалните грижи тая политика. Но тази политика, уважаеми приятели и колеги, е уникална за България. Какво имаме предвид? Че за първи път се въвежда технология, принципи и методи, които довеждат до механизъм на коригирането на доходите в зависимост от редица параметри. Тези параметри са равнище не на прогнозирана инфлация, по която можем да спорим безкрайно, а това е фактическата инфлация за съответното тримесечие, редуцирана със съответни коефициенти, които засягат производството и съответно реализацията. И ние получаваме коефициенти, които ни дават нови размери на минималната работна заплата, на базовия минимален доход при отпускането на социални помощи, при обезщетенията за безработицата и се регулира брутният размер на работната заплата в заетите в организациите на бюджетна издръжка.
Политиката на правителството разчита изключително на тези механизми. Ще отпадне един път завинаги за България правенето на компенсации. А съгласно този механизъм това нещо до голяма степен методологично и практически ще реши проблемите. Това вече е станало политика на правителството. И тази политика ще се прилага, дебело подчертавам, веднага след отчитането на инфлационните процеси, които станаха за първото тримесечие на тази година. И всеки един български гражданин ще може може би да си разчете своя доход, очаквайки съответно нов размер на доходите 259.2 съобразно тази методика.
Естествено е, всички ще кажете: да, има различни варианти за постигането на тази цел.
Правителството разгледа различни варианти както по методологическо отношение, така и по начина за обезпечаването с необходимите ресурси.
Когато говорим за политика по отношение на заплатите, ние не бихме могли да игнорираме сложили се вече изключително неблагоприятни тенденции. Заплатата на държавните служители е много, значително, с близо 12 пункта под заплатите в материалното производство, което означава от своя страна, че за интелектуалния потенциал на нацията е сложена досега тенденция изключително неблагоприятна.
Ето защо механизмът, който приехме (знаем, че основен критерий са средствата), предвижда поне леко свиване на ножицата на интелектуалния труд към заплатите в материалното производство.
Друго, което е съществено. Механизмът регулира действително средните заплати в бюджетната сфера. Но правителството има изключително ясна и диференцирана политика.
Говорим за регулирани заплати в здравеопазването. Да, но с особено внимание към заплатите на лекарите, на висококвалифицирания персонал.
Механизмът предвижда регулиране на работната заплата по отношение на образованието и просветата. Да, но с по-силно и диференцирано увеличение на заплатите на учителите.
Други категории, на които е обърнало внимание правителството в своята политика, това е полицията, това са следователите, прокуратурите и някои други професии.
Сега по повод на ироничните бележки за това, което е направено от правителството в последните дни. И може би за първи път вие ще го чуете.
Правителството компенсира увеличението на цените на течните горива със 100%, като отчита също така и верижното покачване на цените. И когато ви казвам това, това не означава колкото е прякото наблюдение, прякото отражение върху цените в размер на 4,32, зад което застанах аз, а цифрата се получи някъде около 6%. 259.3
Вчера заедно със синдикатите и заедно със социалните партньори получихме консенсус по решаването на тези проблеми. Какво решихме? Компенсациите да се прилагат само като временна и, както казах досега, като последна мярка за защита на доходите на населението до приемането на механизмите за реализиране на вече утвърдената от правителството политика по отношение на доходите.
За целта увеличаваме размера на минималната месечна работна заплата за страната на 940 лв. Тоест, увеличението на минималната работна заплата е в размер на 50 лева. Новата минимална работна заплата ще се ползува и при изчисляването на размера на всички плащания, свързаните с нея обезщетения за гледането на деца, стипендии, обезщетения за безработица и други. 259.4
Определят се следните компенсации към основните видове плащания: към пенсията или сбора на пенсиите, получавани от пенсионерите - от 1 март пенсионерите ще получават 80 лева компенсации, като в това число - това искам да подчертая - се включват и вече дадените компенсации в зависимост от увеличените цени на електроенергията от миналата година - 30 лева включително. Обезщетенията за безработни се увеличават също с 50 лева и стават 86 лева за обезщетения, които са изчислени преди 1 януари, а след 1 януари ставката е 50 лева. Към брутната месечна заплата на заетите в организациите с бюджетна издръжка увеличението е в размер на 120 лева. Правителството препоръчва тази компенсация, заедно със социалните си партньори, да се дава диференцирано, тоест да се направи разлика между високоплатени държавни служители и по-ниско платени държавни служители. Размерът на базовия минимален доход при отпускане на месечните социални помощи се определя в размер на 600 лева.
Искам да ви кажа, че трябва да знаете цената, която плаща правителството - 70 на сто от очакваните преки постъпления в бюджета от повишаването на цените на бензина правителството предоставя на гражданите на България.
Бих искал да кажа, защото просто не е нито толерантно, нито коректно да се каже, че правителството нехае по отношение на цените в тази страна. Нещо повече, вчера, аз пак продължавам, на 34-тия си работен ден това правителство утвърди нова Наредба за наблюдение и контрол върху цените на стоките и услугите с особено важно значение за жизненото равнище на населението за икономиката на страната.
Уважаеми народни представители, доведохме нещата в България по отношение на цените до абсурд. Вдигайки лозунги за либерализация на цените изпреварихме либерализацията на цените на такива страни като Германия, Австрия, Италия, Франция, Испания, Гърция. В една Австрия, в една Гърция дори се регулират цените и на цитрусови, и на други плодове. А тук, освобождавайки цените в областта на водата, освобождавайки цените в областта на транспорта, ето откъде се помпа инфлацията и ето откъде е опасността от хиперинфлация. Но това не е вина на нашето правителство. НЧ/НП 260.1
Това, което въвеждаме с новото постановление ...
ГЛАС ОТ СДС: Защо отменихте старото постановление?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Ще го отменим, защото е негодно. Това, което сменяме с новата наредба, това е всеки един от тези органи, които правилно сме посочили, че трябва да си изпълнява задълженията, да си ги изпълнява и да бъде отговорен пред гражданите както на съответната територия, така също и пред правителството. Оказа се, че сме прилагали досега една абсурдна система по отношение контрола на цените. Министър-председателят и аз нямаме право да попитаме защо се увеличава цената на дадена стока или услуга. Това не е ли абсурд? Не съм за това, дебело искам да ви подчертая, да въвеждаме планова икономика, планови, прогнозни и всякакви други цени, но по отношение на цената, когато засяга джоба на милиони хора, трябва да бъдем особено внимателни. И това правителството направи на 34-тия ден от своето съществуване.
Погледнете програмата в областта на труда. Вие ще забележите, че дори и по отношение на законодателната дейност 50 на сто от тази програма на 35-тия ден от съществуването на правителството е вече изпълнена. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскане от БСП и ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Има думата народният представител ... Реплики не се допускат, Вие знаете, господин Иванов. Вие сте били министър и знаете - чл.50 реплики и дуплики не се допускат. Няма дуплика на министър от кабинета. Четете правилника. По смисъла на чл.43, господин Аджаров. Има думата народният представител д-р Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председетелю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер и господа министри! Когато се прави коментар, когато се прави опит за оценка на една правителствена програма трябва да се започне с критериите за тази оценка. И затова аз ще започна с въпросите, на които търся отговор, четейки програмата. За мен тези въпроси са четири. Естествено те могат да се уедрят и да се сведат до три или до два, и обратно - могат да се детайлизират и да станат и десет. Но аз съм сигурен, че тяхната същност е неизменна, независимо от броя. 260.2
И така, дали програмата е актуална, тоест доколко предвидените в нея цели и действия на правителството отговарят на потребностите на нашето общество в сегашния момент?
Второ, дали програмата е амбициозна, тоест дали предвижда цялостна, кардинална постановка за решение на въпросите, стоящи пред държавата? Трето, дали е реалистична, тоест доколко набелязаните цели и действия на правителството са осигурени с една ясна управленческа концепция, с механизми за координация, с механизми за контрол? И накрая, но може би на първо място по важност с финансови ресурси?
И четвърто, дали програмата е конкретна, тоест дали поставените цели и предвидените действия на правителството са обвързани с конкретни срокове, за да може и общественото мнение, и парламентарният контрол във всеки момент да имат поне приблизителна ориентация как върви общо взето изпълнението на тази проограма?
Със съжаление мога да кажа, и тук ще отворя една скоба, казвам "със съжаление" без ирония и без някакво злорадство като представител на опозицията, защото когато се говори за здравеопазване, а аз ще говоря главно за здравеопазване, тези неща нямат място. И затова казвам със съжаление констатирам, че и по четирите отбелязани показатели представената ни програма не отговаря на моите представи за това, което трябва да бъде.
Първо, по актуалност - наистина акцентите върху подготовката и въвеждането на здравно осигуряване, за поощряването на частната инициатива, за реформа в лекарствената политика на държавата и така нататък, наистина отговарят на нуждите на нашето здравеопазване. Те са взаимствани от програмните документи на Съюза на демократичните сили и смятам, че наистина са актуални. Но истинската степен на актуалност на една програма може да се оценява само след внимателен анализ на две неща. Първо, здравното състояние на нацията, и второ, състоянието на здравеопазната система, за да може чрез целите и действията на правителството второто от тези неща да се приведе в съответствие с първото. Обаче за съжаление анализ на тези две неща не е направен. Предвижда се да се направи в бъдеще анализ на второто от тях - на страница 14 от предложената програма. 260.3
По отношение на баланса между амбициозност и реалистичност на програмата - трябва да отбележа, че тя е така направена (може не умишлено), че да не може този баланс да се оцени. Защото никъде няма ясно разграничаване между целите и действията за тяхното постигане, поради което не може реално да се оцени нито мащабът на целите, нито доколко са адекватни предвижданите действия. И освен това когато се оценява по критерия реалистичност и дума не може да става за някаква оценка без конкретни срокове. Защото ако това правителство изкара до края на мандата на този парламент, което се прогнозира от някои колеги депутати, може би наистина някои от поставените му цели са реалистични. Ако обаче то се окаже по-краткотрайно, без конкретни срокове, посочени в програмата, е много трудно да се правят съждения. 260.4
И когато говоря за конкретност тук не става въпрос за обем на програмата. Напротив, аз твърдя, че в същия този обем, да кажем, здравеопазната част, на стр. 65 и стр. 66 можеха да се кажат и трябваше да се кажат повече конкретни неща. Нито едно от предвидените действия на Министерството на здравеопазването не е обвързано с конкретен срок за неговото изпълнение. Изключително много общи фрази има, много пожелания има, за които не е ясно нито кога, нито как ще се изпълняват. И ще илюстрирам това с конкретни примери.
Има много точки в раздела за Министерство на здравеопазването, в които думата "здравеопазване" спокойно може да се замести с някой друг отрасъл и съответната точка може да отиде в съответния друг раздел със същия успех. Например, на стр. 65, в предпоследния абзац се казва: "Обстоен преглед на редица нерационални по своята същност нормативни актове". Бъдете спокойни, става въпрос само за преглед, не за корекции, но в сферата на здравеопазването. Ако кажем "обстоен преглед и т.н." в сферата на вътрешната търговия или на услугите, тази точка съвършено запазва своя смисъл, само трябва да се премести някъде другаде.
Също така вижте: "Поощряване на частната инициатива и т.н." - четвърти абзац на стр. 66. Ако на двете места, където е споменато "здравеопазване", го заместим с "транспорт" става: "Поощряване на частната инициатива в транспорта и създаване на възможности за инвестиране в транспорта."
Следователно толкова са конкретните точките, че взаимно заменяемо е здравеопазването, с която и да е друга сфера. А в някои точки няма нужда и от такава замяна.
Ето вижте, това нещо за мене е бисер в една подобна програма - "Разработване програма за целите, приоритетните дейности и механизмите за финансовото й обезпечаване през 1993 г.". Ами че нали точно приоритетните дейности, цели и механизми трябваше да видим в тази програма. Тоест, това, което тя трябваше да бъде, го има в нея като една от точките, които са включени в тази програма.
Обещава ни се цялостен модел, обещава ни се стратегия и тактика. Ами тук трябваше да е цялостния модел, тук трябваше да е стратегията и тактиката, за да видим за какво става дума по въпроса. РД/ЗТ 261.1
Законотворческите намерения са повече от скромни. Така например на Закона за здравното осигуряване е отделено място тук, даже прекалено много място, а в проекта за законодателна програма, първият вариант, който беше предложен от правителството, той не фигурираше. Господин министърът на здравеопазването накрая обеща пред комисията, че ще внесе проект, съчетаващ добрите неща от всички съществуващи проекти дотук в срок от два месеца, което излиза към края на март. Така че, благодарение на нашата настойчивост, поне за едно нещо от законотворческата инициатива имаме някакъв реален срок.
Трябва да подчертая обаче, че от трите законопроекта, включени в програмата на нашето Народно събрание за 1993 г., двата абсолютно изцяло, а на третия законопроект, най-сериозният вариант, са изработени и са внесени по време на правителството на СДС и са оставени фактически в наследство на правителството на господин Беров.
Тук обаче има един много важен момент. До реалното заработване на здравно-осигурителната система оптимистите предвиждат време от една година, а песимистите - три или четири. Да не говорим за това, че в страните с много добри традиции в здравното осигуряване не са доволни от намерените решения и непрекъснато търсят нови решения. Следователно, този закон не е панацея за никое здравеопазване, най-малко за нашето, и то ще загине, ако в близките половин или една година в него не се извършат кардинални промени - и управленчески, и кадрови, и като механизми на финансиране.
Нищо не се казва в програмата, обаче, за смяната на основния механизъм на финансиране - от издръжка на заведения към заплащане на дейности. Но това значи бърза категоризация на здравните заведения, осигуряване на механизми, с които бюджетните средства да се преливат не в малките болници с ниски показатели, но с високи заплати на персонала, а в големите здравни заведения, където персоналът е висококвалифициран, където работи със скъпа апаратура, но където този персонал просто изнемогва от непосилен труд, защото обслужва населението на цели региони. 261.2
Освен това, това значи много преди да задейства здравноосигурителната система, потокът от пари да следва потокът от пациенти, а не тези два потока да се разминават. Това значи също вътре в здравните заведения да се диференцира заплащането според положения труд от отделния лекар, от отделната медицинска сестра, но за тази работа трябват критерии, трябват стандарти, трябват ценници и за това нещо също не е упоменато в предложената ни програма.
Няма нищо за кадровата политика. Но в дейността има известни намеци за процес на активна рекомунизация, бих казал, суперкомунизация, защото по редица обективни и субективни причини в това министерство никаква декомунизация не е извършвана. Но и от регионалните центрове за здравна информация, и от санаторнокурортно управление, и от самото министерство, идват първите данни за някакъв такъв процес на кадрова суперкомунизация.
Във връзка с това, което липсва в програмата, бих искал да задам на господин министъра няколко конкретни въпроса.
Първо, как той вижда, накратко, с няколко изречения, цитирам... "Приватизацията на дейности, а впоследствие и на някои здравни заведения" - говоря за стр. 66.
Вторият ми въпрос: "Какъв е основният смисъл и основната цел на въвеждането на областен лекар и областна здравна администрация, за които в програмата наистина не се говори, но това е широко известно като едно от намеренията на Министерството на здравеопазването.
Трето, ние сега не обсъждаме бюджета, но понеже говорим за финансовата обезпеченост на програмата в здравеопазната й част, аз Ви питам господин министре следното. В един Ваш доклад се иска за здравеопазване за 1993 г. сумата от 24 951 919 000 лв., приблизително окол 25 милиарда. Това може да не е най-последната цифра, но все пак и последната вероятно е близка до нея.
От друга страна, известно е, че сумите по оценка на синдикатите, необходими за здравеопазването, са много, много поголеми. И обратно, сумата, която ще бъде предвидена в законо261.3 проекта, който ще внесе правителството, вероятно ще бъде доста по-ниска от тази, която Вие искате. И моят въпрос към Вас е следният: "Коя е критичната сума, кой е последният рубеж в това отношение, който Вие ще защитавате? Тоест, каква е сумата при непостигане на която Вие бихте казали: здравеопазването ще рухне, ще настъпи пълен срив, аз си давам оставката и не мога да работя при такова отношение на останалата част от кабинета към българското здравеопазване."
Един въпрос към края, един въпрос на политически морал.
В телевизионно интервю преди около седмица проф. Беров, когото много уважавам, спомена като носител на вината за сегашното състояние правителството на Филип Димитров, но забрави да спомене за 45-годишното комунистическо управление. Проф. Беров казва, цитирам дословно: "Понякога някои неща не са възможни, даже и господ, Бог да дойде да управлява тази страна." И това наистина е така. Но дали тези неща са възможни да бъдат направени от едно правителство при управление по-малко от година. Това също се питам!
Снощи господин премиерът отново говори за горчивата чаша, но ако в нещо може да се упрекне последното демократично правителство на СДС, то е, че не е изпило горчивата чаша до дъно, а нещо от нея е останало и за сегашното правителство. Но господин Беров упорито забравя да каже кой в продължение на близо половин век е пълнил тази горчива чаша и аз смятам, че ние имаме право да поставим този въпрос. (Ръкопляскане от блока на СДС)
Когато говорим за миналото, страницата от миналото може да бъде затворена без да бъде прочетена, може да бъде и първо прочетена и после затворена. За мен и за хората, с които заедно работя и с които имаме еднаква коалиционна принадлежност много по-морално е второто. Обаче господин премиерът не прави нито едното, нито другото. Той се опитва да прочете последната дума от последния ред на тази страница и да имитира, че е прочел страницата. А всеки знае, че това всъщност просто не е така, просто се забравя умишлено да се прочетат предхождащите стотина реда. Това нещо не е достойно, господин Беров. 261.4
От гледна точка на здравеопазването това значи, когато правите изявления и когато пишете бялата си книга, да не би случайно да забравите да отбележите там кой десетилетия наред набиваше в главите на българите абсурдния мит за безплатното здравеопазване, рудимент от който мит се мъдри и в сегашната ни Конституция. Кой превърна българският лекар в унизен и лишен от самочувствие здравен работник? Кой доведе социалният му статус на 13-о, 14-о място от бюджетната сфера? И ако сега осъзнаваме колко скъпо нещо е всъщност здравеопазването, то не е защото е крайно време лекарят да получи доходи достойни за неговата квалификация и за неговия труд, а за това че неговото образование е шест години и неговото изграждане като специалист - пет или десет години, са една изключително скъпа инвестиция, на която обезателно трябва да се осигурят условия тя да бъде върната на обществото.
И накрая по отношение на това какво от програмата е взаимствано от тази на Съюза на демократичните сили и кое не е. Ние не сме приемали законопроектите за авторското право, пък и не знам когато ги приемем в тях ще се включват ли правителствените програмни декларации и програми, но все пак без да се впущам в детайли, бих искал да кажа с едно изречение моята оценка по въпроса.
В тази програма наистина има доста добри неща, има и доста оригинални неща. Бедата е обаче, че те не съвпадат. Нещата, които са добри в тази програма не са оригинални, а тези, които са оригинални наистина, не са особено добри.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика естествено, госпожа Виткова.
Съгласно чл. 50 министрите могат да отговарят когато пожелаят. Преценете кога ще отговорите на въпросите. 261.5
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Д-р Карев, искам да Ви обърна внимание върху някои неща от Вашето изказване. Първо, да Ви помоля за пореден път от тази трибуна, че когато се говори за здравеопазване, мястото на политиката не е първо. А на професионализма - най-вече.
Второ, бих искала да Ви помоля да се замислите върху това: състоянието на българското здравеопазване днес резултат само на 45 години ли е или и на последните три, които деморализираха българския лекар и създадоха хаос в българското здравеопазване и ще се аргументирам защо. Защото, когато се приемаше Законът за народното здраве и корекцията в него, където на нас ни се обясняваше, че стартът в реформата на здравеопазването ще започне с частната практика, колегите от дясната страна на залата, не Вие точно, ни обясняваха, че частната практика може да бъде разрешена и без здравноосигурителна система. И когато моята партия имаше мнозинство, тя не послуша своите професионалисти, че това е пагубно за българското здравеопазване и в името на консенсуса в този парламент допусна този хаос да започне с частната медицинска практика. Когато внесохте и приехте Закона за закриване на Медицинска академия, Вие не си зададохте въпроса какъв хаос във висшето медицинско образование ще настъпи след него. И едва днес това правителство сърба онова, което ние с вас му надробихме през м. май. Говорите, че законопроектите, които сега ще се приемат, са законопроекти от предишното правителство. Не е вярно. И Законът за кръводаряването, и Законът за лекарствоснабдяването се изработиха още по времето на министър Черноземски и се внесоха по времето на правителството на Филип Димитров. А не си задавате въпроса, д-р Карев, какво ще последва в българската медицина и в българската медицинска наука с приложението на закона "Панев". Аз се опитах от тази трибуна да Ви обясня какво значи за българското здравеопазване закона "Панев", Вие не пожелахте да ме чуете. Но само след няколко месеца ще станем свидетели на обезглавяване на кадери във Вишия медицински институт, на невъзможност да се съставят специализирани съвети и на поредния крах на българското здравеопазване. 262.1
Върху тези неща Ви призовавам да се замислите, д-р Карев, и да не политизираме проблемите на здравеопазването, защото след един месец ще гледаме бюджета и Вие ще бъдете безкрайно критичен към него, след като миналия път не допуснахте изобщо да се разговаря с министъра на здравеопазването по бюджета. Нека стандартите да бъдат еднакви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Реплика? - Няма.
Господин Карев, имате думата за отговор.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Аз благодаря на колежката Виткова за нейната реплика. И по съдържание, и по тон тя показа, че съдържанието и тонът на моето изказване са били добри и са улучили в целта си.
Що се касае до политиката и професионализма, разбира се, че когато се обсъжда някакъв чисто технократски проблем, много ясно е какъв акцент трябва да се сложи върху професионализма, но в България тези две неща - политика и професионализъм - са толкова много преплетени и в същото време толкова много спорни като критерии, че хората, които се отстраняват по закона "Панев" - отивам на последната точка от репликата - се третират именно като професионалисти, след като те дължат професионалната си кариера изцяло на политически критерии. Това за никого не е тайна и никой не би могъл да го постави под съмнение.
Що се касае до въпроса за бюджета обаче, ние сме казали, че политически сме категорична опозиция на това правителство, но всяка негова стъпка, която е насочена към добро и която оценяваме, че е в полза на хората в България и в частност на здравеопазването, естествено е, че ние ще я подкрепяме с нашия вот. Ние сме опозиция, обаче не сме саботьори. Опасенията на д-р Виткова в това отношение са напразни.
Освен това са съвършено неоснователни тези неща, че не съм допуснал министърът да говори в комисията миналия път при гласуването на миналия бюджет, тъй като той беше няколкократно обсъждан в комисията и никога не съм отхвърлял предложение някой да бъде поканен или изслушан в нашата комисия.
А що се отнася до хаоса във Всшето медицинско образование, той не е свързан, госпожо Виткова, с разграждането на Меди262.2 цинска академия, а е свързан именно с нейното съществуване в продължение на няколко десетилетия, от което и правителството на Филип Димитров, и сегашното правителство несъмнено ще обират определени негативи и ще имат определени трудности и проблеми.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз на господин Карев.
Има думата народният представител Андрей Луканов. Той има опит в доста кабинети (смее се).
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Програмата на новото правителство се очакваше с повишен интерес, дори с нетърпение.
Българското общество, уморено и в немалка степен разочаровано от досегашните резултати...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Луканов, прощавайте, имате ли карта?
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Да, имам (поставя своята карта в апарата).
... от досегашните резултати от политическите и стопански промени, очаква от новото правителство реални мерки, за да се спре движението на страната по нанадолнището на кризата, да се сложи край на обедняването на основната част от народа и на колосалната обезценка на националното богатство и да се осигурят предпоставките за възобновяване на стопанския растеж. Думата "растеж" в случая е ключова дума, защото за всички мислещи хора у нас, както и за компетентните чужди наблюдатели на процесите в България и другите източноевропейски страни става ясно, че опитът да се извърши смяна на икономическата система чрез едно неконтролирано и безумно свиване на инвестициите и производството, чрез разорение и съсипване на националния потенциал търпят пълен крах. Доколко програмата на проф. Беров гарантира в средносрочен план тази свърхприоритетна цел, ще покаже бъдещето.
Но запознаването с представения ни проект, дава основание да кажем, че за разлика от своите предшественици членовете на новия кабинет поне си дават сметка за действителната ситуация 262.3 на икономиката и показват готовност да приложат една различна икономическа политика. Политика, която се стреми да продължи, дори ускори пазарните реформи чрез съживяване, а не умъртвяване на производството, като същевременно се предприемат неотложни мерки, за да се направи преходът социално поносим за хората. Тази съществена промяна в икономическите и социални приоритети дава основание според мен Народното събрание да изрази принципна подкрепа на програмата и да подкрепи по-нататъшните усилия на правителството.
Би трябвало обаче да се констатира със съжаление, че правителството на господин Беров не ни представя цялостен анализ на икономическите проблеми, които наследи от предишния кабинет. Това беше необходимо не за да се прехвърлят отговорности върху чужд гръб, а за да се даде ясна представа на обществото какво може и какво не може да се очаква от новия кабинет. Фактът, че представители на старото правителство и на СДС без капчица свян още отсега обвиняват кабинета на Беров за плачевните резултати от собственото им управление, прави този анализ задължителен. Ясно е, че и най-добрата стопанска политика, и най-силното правителство не биха могли да предотвратят такива последици от управлението на СДС, като: увеличението на бюджетния дефицит поради манипулация с бюджетните ресурси и укриване на реалния размер на дефицита през миналата година; спадане на селскостопанското производство и оскъпяване на храните следствие на разпиляването на производствената база и разграбване на производствения потенциал, както и на неграмотността и мародерството на повечето от ликвидационните съвети; увеличаване на цените на електроенергията и горивата, а оттук и цените на останалите стоки и услуги като резултат от натрупването на тежки проблеми в тези сектори; обезценка на лева спрямо твърдите валути поради значително отклонение на действителните темпове на инфлацията от прогнозираните, което на свой ред ще доведе до допълнително покачване цените на стоките и услугите.
Тези и други неща ще се случат неизбежно. Те са анонсирани от бившото правителство в проектоспоразумението с Международния валутен фонд и световната банка и кабинетът на Беров не би могъл да носи отговорност за това. След като посочи ясно 262.4 кои явления и процеси не може да предотврати, тъй като икономиката е силна инерционна система, проф. Беров ще е в състояние да информира достатъчно точно парламента и българския народ как и къде вижда границите на възможното и да поеме собствената си отговорност.
Наред с тези общи съображения и като имам предвид времето, бих искал да отправя към проф. Беров и неговите колеги само три по-конкретни препоръки с надеждата, че те ще бъдат взети предвид в хода на изпълнението на програмата.
Първо, ако правителството иска да постигне относително бърз обрат в състоянието на икономиката, то трябва да съсредоточи още по-големи усилия за оживление на производството и преодоляване на производствения спад. Спомената в доклада оценка за спад в рамките на 4% изглежда прекалено оптимистична и като че ли се основава повече на очакванията за естествено изчерпване на негативните тенденции, отколкото на цялостна и логична обвързана система от мерки за стимулиране на производствената активност. Съдържащите се в програмата действия за подпомагане на малкия бизнес и частния сектор, приватизация и преструктуриране са напълно прави. Но би било илюзия да се разчита само на тях като на средство за преодоляване на спада в краткосрочен и дори в средносрочен план. Съживяването на производството зависи преди всичко от по-доброто натоварване на съществуващите мощности такива, каквито са. А това не би могло да се постигне без стимулирането на търсенето - вътрешно и външно. Очевидно е, че при решаването на тази задача правителството ще бъде изправено пред изключителни трудности, тъй като ще трябва да търси деликатния баланс между линията на ограничаване на инфлацията и финансово стабилизиране на икономиката от една страна, и мерките за реанимиране на производството, насърчаване на заетостта и обосновано нарастване на доходите на персонално, фирмено и държавно равнище. Но без да се намери този баланс, не би могло нито да се справим с драматичния проблем на безработицата, нито да решим задоволително социалните проблеми, нито да осигурим стабилност на бюджетните приходи. В крайна сметка пренебрегването на производствените и предметните страни на икономическата политика води до проваляне и на чисто монетарните цели. Опитът на предишното правителство го доказва недвусмислено. 262.4
Второ, в подхода към приватизацията е вън от всякакво съмнение главният критерий, по който би могло да се съди за демократизма и социалната философия на едно правителство в условията на преход към пазарна икономика. Желанието на правителството да се внесат изменения в Закона за приватизацията с оглед да се разшири обществената подкрепа за този процес и да не се допуска скрита приватизация, е похвално.
В тази връзка не търпи отлагане въпросът за разширяване възможностите на всички пълнолетни български граждани, независимо от имущественото им състояние днес, да вземат участие в приватизацията на онова национално богатство, което безусловно им принадлежи и което никой, дори и Народното събрание, не може да раздава без и против интересите на действителния му собственик.
Доводът, че една или друга техника, примерно системата на ваучерите, не е дала очакваните резултати, не е състоятелен. Защото при решаването на такъв въпрос техническите подробности не могат да имат по-голямо значение от икономическите, социалните и правните реалности, от интересите на преобладаващата част от българския народ.
Наред с налагащите се законодателни промени ние сме изправени вече пред необходимостта да се противопоставим ефективно на опасността приватизацията да се извърши под масата или зад гърба на обществото. Тази приватизация вече върви. Тя протича в най-разнообразни форми - пряко присвояване и сливане на държавния и частния интереси, преднамерено разоряване на предприятия с цел да се приватизират по-евтино, подготовка за поглъщане на държавни фирми или части от тях чрез необосновано задлъжняване към банки и физически лица, които притежават капитали с неясен произход; занижени оценки на пазарната стойност на обектите и лекомислено, а всъщност користно разпореждане на държавни чиновници с националното богатство и т.н. Ако се допусне по-нататъшното задълбочаване на тези видими с просто око тенденции, процесът на приватизацията ще бъде извратен и изкористен. И ще доведе не до формиране на многобройна социална група от собственици и акционери, а до сливането на политически, административни и имуществени интереси в структури от олигархичен тип, които ВТ/КТ 263.1 след това трудно биха могли да бъдат ликвидирани или поставени под ефективния контрол на обществото.
Борбата с този нов посттоталитарен феномен е задължение преди всичко на изпълнителната и съдебната власт. Програмата на проф.Беров не дава достатъчно ясна представа с какви средства правителството ще води тази борба. Нека се надяваме, че в близко време то ще информира парламента и обществеността както за своята оценка относно проявленията и мащабите на скритата приватизация, така и за конкретните си действия срещу тези нагли и ненаказани досега опити да се бърка в джоба на българина под флага на пазарната реформа.
Трето. Споделям основните намерения на правителството що се отнася до създаването на нова данъчна система, което е обща отговорност на законодателната и изпълнителната власт. Правилна по принцип е линията да се ограничат данъчните преференции. Мисля обаче, че при конкретните условия в българската икономика ще бъде нереалистично и дори вредно да се абсолютизира тази постановка, каквото впечатление оставя разделът, посветен на задачите на Министерството на финансите.
Данъчните преференции и отстъпки, ако се прилагат на обективна и недискриминационна основа, биха могли да изиграят ролята на важен лост в ръцете на държавата за целенасоченост стимулиране на стопанската активност и смекчаване на социалните последици от кризата и пазарните реформи.
Главното в случая е не кой ще се ползува от данъчни преференции и отстъпки, а какво ще се стимулира.
Трудно е да се оспори необходимостта и полезността от данъчно стимулиране и преференции на предприемачите, които разкриват нови работни места и поемат рисковете на производственото преструктуриране, без оглед дали те са частни или държавни. От стимулиране чрез данъците се нуждаят по общо признание селското стопанство.
Данъчните отстъпки са напълно оправдани и като средство за насърчаване на износа. Време е да се мисли за цялостна система от фискални и други стимулиращи мерки, с цел да се преодолее опасния застой в инвестициите и технологичното обновяване на производствените мощности, който застой заплашва да обезцени капиталните натрупвания от няколко десетилетия и да подрони 263.2 фатално нашата конкурентоспособност в момент, когато се отваряме широко към световната конкуренция.
Фискална подкрепа е безспорно необходима за ред социални и културни дейности. Всичко това налага правителството да не робува на либералните данъчни теории и да ни представи в близко време цялостните си виждания за провеждане на една активна, диференцирана и съобразена с реалностите на днешна България данъчна политика.
Поради липса на време не бих могъл да засегна и други въпроси, които се нуждаят от изясняване или конкретизиране. Досегашното поведение на проф.Беров и неговите колеги, тяхната готовност за конструктивен диалог с парламента ми дават надежда, че това ще става в хода на изпълнението на програмата.
Дами и господа, от различни страни на политическия спектър се казва, че правителството не може да разчита на автоматично одобрение, че от неговите собствени действия ще зависи в решаваща степен и обществената подкрепа, и продължителността на неговия мандат. Тази позиция на критична доброжелателност е логична и оправдана. 263.3
Наследниците на българската плутокрация побързаха обаче да обявят война до победен край на едно правителство, което болшинството от народа посрещна с надежда. Това не е учудващо. Българската десница винаги е смятала, че всяко правителство, което не е нейно и не обслужва директно кастовите интереси е комунистическо. Тя го показа още преди 70 години и нейният политически морал не се е променил съществено оттогава. (Шум в залата, реплики от СДС) Но здраво мислещите политици и политически сили, онези които действително желаят сплотяване на нацията в името на конструктивни цели и общи интереси би трябвало да дадат на проф. Беров не само шанса да докаже искреността на обявените в неговата програма намерения, но и достатъчно категорична политическа и обществена подкрепа без каквато нашия национален опит през последните три години го потвърждава категорично - и най-добрите програма остават само пожелание. А затова плаща нацията! Благодаря за вниманието! (Ръкопляскане от блока на БСП, реплики, провиквания отдясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Филип Димитров. След него Маргарит Мицев и Георги Петров.
Времето за реплика съгласно правилника е две минути.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители, господа министри!
Аз добре разбирам всички проблеми, които един премиер би могъл да има заставайки пред залата със своята програма и едва ли бих взел участие в тази дискусия, ако не бяха изявленията на експремиера господин Луканов.
Трябва да призная, че аз не очаквах именно той да вземе думата по този повод, но така или иначе във връзка с изявленията на господин Луканов, в които на моменти се проявяваше откровен комунизъм (реплики от БСП и коалицията) ... казвам това, защото напоследък като че ли много се прави, за да бъде избегнато това название в редовете на вашата партия. Имаше някои познати неточности - неточности, които засягат обстановката в България, икономическата ситуация и дейността на миналото правителство. ВЙ/НП 264.1
И понеже това е реплика към Вас, уважаеми господин Луканов, аз си позволявам да Ви припомня само няколко цифри.
Първо, средномесечната инфлация за последните осем месеца на 1990 г. беше 5,25 на сто срещу 4,97 на сто за 14-те месеца на правителствения мандат на СДС, от които последните три бяха в състояние на правителствена криза и естествено - увеличени инфлационни очаквания.
Реалните спестявания на населението бяха намалени с 31 на сто през 1990 г., а през 1992 г. се увеличиха с 16 на сто. (Шум и реплики от блока на БСП и коалиция)
Средната работна заплата в щатски долари през 1990 г. беше 36 щатски долара, а в момента ... (Шум в залата, реплики от БСП и коалицията) А в момента ... (шумът в залата продължава, реплики)
Искате ли да чуете тези данни? Говоря ви за курса по райф-айзен - 98 щатски долара за месец октомври 1992 г. Разликата е тройна, господин Луканов! Да не говорим, че новорегистрираните моторни превозни средства през 1990 г. са били 84 000 срещу 99 000 през 1992 г.
Правенето на подобни съпоставки и данните за бедственото положение на страната в 1992 г. звучат меко казано странно, ако човек си припомни опашките от края на 1990 г., липсата на бензин и, не дай боже, евентуалното очакване за повторение на подобни явления, за които, опасявам се, възможност съществува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитров, изтече Ви времето. (Шум и реплики в залата)
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. (Ръкопляскания за Филип Димитров от СДС)
Господин Мицев, имате думата.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър-председател.
Аз с интерес изслушах пространното изказване на господин Андрей Луканов, което обаче ме накара да мисля следното, че той както винаги стоварва вината не върху болната, а върху здравата глава.
Това относно плутокрацията е доста интересно, но ще трябва да си поговорим с господин Луканов какво той разбира 264.2 под плутокрация.
Относно приватизацията на тъмно аз имам подготвен един материал, защото имам много приятели в тази страна, които са направили извадки колко от възловите директори ръководители на стопански предприятия са бивши членове на БКП и деца на активни другари. (Реплики от БСП и коалиция)
Вие не се обаждайте толкова много оттам, защото между вас съществува едно страхотно противоречие. ОСД трябва да върне парите на вашата партия и ги крие. И рано или късно вие на тази база ще се скарате. И това е факт! Защото между вас има обикновени комунисти - аз нямам нищо против. Ето, Николай Камов ми е приятел, но има и такива, които много са яли и трябва да отговарят! Разбира се!
Та, мисълта ми е, господин Луканов, как мислите, че ще се консолидира Министерство на финансите и държавния бюджет след като има тенденции за покриването на държавния финансов контрол и данъчната администрация и какво ще стане когато държавния финансов контрол бъде част от данъчната администрация по отношение на целия механизъм на вкарване и на прането на мръсни пари? Нека това да ни отговорите в дупликата, която сигурно ще има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Георги Петров, заповядайте. (Шум в залата)
В рамките на две минути, господин Петров. 264.3
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Луканов, моята реплика към Вас е следната. Вие казахте: спадането на селскостопанското производство в България се дължало поради мародерството на ликвидационните съвети. Аз бих Ви попитал: нима Вас ви е обхванала някаква странна амнезия, та Вие не знаете, че през последните 40 години именно селското стопанство беше разнебитено, разграбено и разбито (шум в БСП) от ТКЗС. Именно от тези председатели на ТКЗС и управителни съвети, които преди да се съставят и да се образуват ликвидационните съвети продаваха трактори по 20, по 30 лв. на свои хора, които разграбваха масово именно тази обществена собственост.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Имаше какво да се раздава!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Мигар Вие не знаете, че тези ТКЗС, които сега вие искате да узаконите чрез едни кооперации, съгласно което новото правителство се стреми да го направи чрез предложението в чл. 18 от Правилника за приложение на Закона за земята, а именно да станат тези кооперации от колхозки тип, още полошо, хората без да си получат своята земя, без да получат актове за собственост върху земята си, в един кюп, така да се каже, да се съставят едни кооперации, които не са нищо друго, а народът казва: "Не врат, а шия".
Така че нека се помисли върху това. Именно върху тези нови неща, които вие мислите да узаконите и които не трябва да стават.
Освен това аз бих Ви попитал: нима има друго правителство в България, което да спре изплащането на главницата по външния дълг, както Вие направихте вероломно, без да уведомите чуждите банки. Нима друго правителство в източните страни го направи това, поради което недоверието на чуждите банки към нас рязко спадна и ние именно изпаднахме в това тежко положение? Нима Вие не използвахте последния валутен резерв от 700-800 долара именно за спечелването на изборите от БСП през 1990 г.?
Моля Ви, отговорете на тези въпроси. Ще Ви бъда благодарен. Иначе наглостта Ви, аз зная, тя няма край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Петров.
Господин Луканов, заповядайте. Може да говорите и повече от две минути, понеже някои удължиха времето. СБ/КП 265/1.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, да, именно аз сметнах, че мога да коментирам една правителствена програма и не виждам в това никакъв криминал.
Господин Филип Димитров се опита да докаже, че това, което съм казал, е откровен комунизъм. Искам да му кажа, че това е комунизъм под който и Вили Брандт би се подписал. (Викове в СДС)
Що се отнася до неговия опит да убеди българския народ, че през 1992 г. е живял по-добре отколкото през 1990 г., аз оставям на телезрителите и на радиослушателите да направят своите най-простички сметки как са живели през 1990 г. и как живеят днес. Но искам да кажа... (Викове в СДС) Добре, нека да ви напомня тогава, че в страната нямаше практически безработица, че повишаването на цените, за което говори господин Филип Димитров, беше напълно в рамките на онова, което правителството беше обявило още през март - 50 на сто за годината, без да се бях басирал с господин Томов по този въпрос. Че потреблението на нефт и на нефтопродукти беше в рамките на 12-13 милиона тона, а не 4-5, колкото е сега, че потреблението на месо беше два пъти по-високо, а че обезценката на спестяванията в резултат на една разумна монетаристична политика е най-малко пет пъти, не 31 на сто, а най-малко пет пъти за двете години, в които колегата на господин Филип Димитров е бил министър на финансите. Имам предвид господин Костов - както при правителството на господин Попов, така и при неговото правителство.
Не бих изброявал повече данни.
Не бих искал да отговарям на репликата на господин Мицев поради морално-хигиенни съображения, които повечето от колегите знаят.
Що се отнася до господин Петров и неговата реплика, искам да го посъветвам по проблемите на външния дълг да чете вестници и след това да прави реплики. Така ще попада по-добре в точката.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Трудно му е!
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Колкото до аграрната реформа, аз се извинявам, че не споменах него и неговите колеги от СДС, защото безспорно отговорността на онези, които гласуваха за Закона 265/2. за земята в тази му редакция, за разрухата на българското село, е значително по-голяма от тази отговорност на ликвидационните съвети. Вие, господин Петров, превърнахте българския селянин, верни не знам на какви завети, но не на заветите на Александър Стамболийски, във феодален селянин през последната година. (Викове в СДС) И искам да Ви кажа, че това, че Вие и Вашите колеги от БЗНС поехте неблаговидната роля на екзекутори в провеждането на тази пагубна за България политика, дълго ще се помни и едва ли ще отрази добре на Вашите изборни резултати. (Ръкопляскания в БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Луканов.
Следващият оратор е Константин Тодоров.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Кой да се готви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да се готви, ако остане време, ако не пожелаят министрите думата, Димитър Йончев.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер и господа министри! Моето изказване ще бъде върху една точно определена част от програмата. Вече поглеждам господин Танев, министъра на земеделието, това е именно земеделският раздел. Отново и отново за българското земеделие. Вече много неща се казаха и господин Луканов завърши в отговора си на репликата пак с него.
Аз ще говоря точно и стриктно по програмата. Защото повечето от нещата, които се говориха, бяха въобще за земеделието. Тук днес обсъждаме програмата на правителството. Не може да не направи от пръв поглед впечатление едно вътрешно противоречие в програмата, а то е, че на страница 20, в специалната част, която вероятно е написана в Министерството на земеделието, се казва (цитирам): "Ще бъдат възстановени през 1993 г. 44 млн. дка обработваема земя, което представлява около 80 на сто от подлежащите на възстановяване".
В общата част на страница 6 пък е казано, че до края на 1993 г. ще бъдат върнати 50 на сто земята.
Значи човек остава с впечатление, че общата част е писана някъде в Министерския съвет, а специалните части - по различните министерства. И след това не е имало необходимия синхрон при сглобяването на програмата. 265/3.
Но това е едно формално противоречие. Можем да приемем, че все пак 80 на сто е над 50 на сто и става дума за някакви неточности.
По-сериозни са противоречията, в които влизат намеренията, заявени в програмата, със сега действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Те са няколко, аз ще ги посоча точно, позовавайки се на закона. Ето пред мен е програмата, пред мен е и действащият закон, и правилникът за приложението му.
Това, което прочете господин Манев като намерение на правителство, просто ще го повторя, защото то не е дълго и трябва да се знае точно. "Ликвидационните съвети, които до 28 февруари 1993 г. не са приключили работата по определяне на дяловото участие и ликвидацията на организациите по чл. 12 от закона, след извършване на финансова ревизия ще преминат на пряко подчинение на Министерството на земеделието. Съставът им ще бъде редуциран до един щатен служител и двама членове на изборна длъжност, специалисти в земеделието.
Дейността на така редуцираните ликвидационни съвети ще се ограничи само в извършване на самата ликвидация. Всички производствени дейности ще бъдат поети от новосъздаващите се структури, самите частни стопани или техни сдружения.
Министерството ще предложи да бъдат извършени от законодателните органи..." Това вече касае Закона за кооперациите. 265/4.
Първо противоречие с действащия закон е това, че се определя някакъв срок - 28 февруари, след което, така да се каже, ще бъдат ликвидирани ликвидационните съвети или поне преобладаващата част от тяхната дейност. Защо това е в противоречие със закона? В противоречие е затова, защото в закона се предвижда не някакъв срок, а извършването на определени дейности. Те са призвани, те са назначени да свършат точно определена работа и едва тогава могат да прекратят дейността си. И тази точно определена работа е точно фиксирана в действащия закон и в правилника за неговото приложение. В – 13, ал. 3, точка 1 от закона е казано, че те продължават до заличаването на организациите по – 12. Същото е казано и в – 6а от правилника за приложението на закона.
Едно следващо нещо, което трябва да свършат ликвидационните съвети, за да могат да бъдат премахнати или да приключат дейността си - аз предпочитам така да се изразим - се съдържа в – 14, ал. 1 от закона. В него е казано - сега слушайте внимателно: "Задълженията на прекратените по – 12 организации към банките с държавно участие, възникнали до 1 януари 1992 г., се поемат от държавата след събиране на вземанията от трети лица". Ликвидационните съвети трябва да осъществят тези събирания и тогава да приключат дейността си. "Само ако тези задължения - това е продължението - не могат да бъдат изплатени от имуществото на организациите по – 12." Значи и ако след това, след събирането на вземанията те не могат да удовлетворят кредиторите, трябва някой - и това са пак ликвидационните съвети, и с това е обвързан срокът на тяхната дейност - да заплати или да удовлетвори кредиторите с имуществото на организациите по – 12. След това има някакви там условия с какъв тип имущество това не може да става.
По-нататък, – 6а от правилника за приложение на закона, точка 10: "ликвидационният съвет дава отчет пред областния управител и вписва заповедта му за заличаване на организацията в съответния регистър на окръжния съд". Това е последното нещо, което ликвидационният съвет трябва да направи, за да си отиде.
Така че, виждате, срокът може да бъде само препоръчителен по мое мнение, господин Танев, той не може да бъде задължителен, БП/КП 266/1. тъй като първо трябва всички тези неща да се свършат.
Друго едно формално противоречие със закона, това са намеренията, заявени от програмата по отношение на състава на ликвидационните съвети. Става дума, че трябва той да бъде редуциран до един щатен служител и двама изборни, които да се занимават само с чисто ликвидационната дейност, а за производствените се казва кой ще ги поеме. Съставът е много ясно очертан в – 13, ал. 1 от закона и аз ще го прочета тук, за да го чуят всички: "В едномесечен срок от влизане на този закон в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по – 12 в състав: председател и от 3 до 5 членове." Така е по действащия закон. Не може да бъде редуциран този състав без промяна на закона. А такава промяна вие сте декларирали, че след 28-и имате намерение да редуцирате тези състави. Всеки, който познава механизмите на промяна на един закон от Народното събрание, е напълно наясно, че това дотогава не може да стане. Това просто е невъзможно във времето.
И по-нататък. Вие твърдите, че трябва да има двама селскостопански специалисти, които да бъдат на изборна длъжност. Като намерение е добре, но отново е в противоречие със закона, защото там ясно е фиксирано, че всички членове на ликвидационните съвети се назначават от областния управител и от никой друг.
И още един въпрос бих задал пак във връзка с текста на – 13, ал. 1 за тия двама изборни. Кой ще избира тези двама селскостопански специалисти, които да влязат в ликвидационния съвет? По силата на действащия закон, ако това не бъде променено, пак винаги повтарям това, общи събрания вече няма. Няма и никакви други органи на организациите в ликвидация. Съществува само ликвидационният съвет и неговият председател, който има функциите на управител. Така че няма и кой да ги избира. Не можем да направим някакъв избор както в древна Спарта, да речем: събира се селото на мегдана и за когото викат най-силно, той ще стане. Няма да бъде така вероятно. Защото аз съм присъствал пак на такива събрания, когато трябваше да се изчислява рента, още от 1991 г.
Искам да сумирам въпроса, който касае противоречията със закон. Повтарям го, защото аз го казах неколкократно: счи266/2. тате ли, че Вие можете да извършите тези неща, които са заявени като намерения, без да промените закона? В такъв случай Вие ще влезете в противоречие с него. Ще стигнем до един парадокс че Министерският съвет ще наруши закона. Това не може да бъде. Или пък другият начин - законът да бъде отменен с някакъв подзаконов нормативен акт, една много порочна практика от миналото. И, разбира се, при оспорване в съдилище съдът ще даде правото на този, който се позовава на нормативен акт с по-голяма юридическа стойност. А това е законът.
До тук аз искам да приключа с това как заявените намерения влизат в противоречие с действащия закон. Сега искам да ви кажа няколко думи по съществото на тези намерения. Добре, да си представим, че всичко това е възможно и че след 28 февруари пристъпим към това да се прекрати чисто производствената дейност на ликвидационните съвети. Кой ще се заеме с производствената дейност оттам нататък? Казва се: това ще бъдат самите частни стопани или техни сдружения. Добре. Производствената дейност в селското стопанство не е нещо абстрактно. Тя не може да се извършва без собственост върху земята. Докато не е възстановена поземлената собственост, кажете ми частните стопани или техни сдружения или кооперации - кой къде ще отиде в землището на това село, къде ще оре, къде ще сее, с какво? Защото се казва, от друга страна, че през това време ще продължава този един щатен човек в ликвидационния съвет да изпълнява ликвидационната дейност, т.е. имуществото няма да е разпределено, обаче ще се извършва стопанска дейност. С какво, питам аз? Значи кой с каквото намери.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Цял народ Ви слуша.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Господин Димов, много Ви моля, ако имате въпроси към мен, после ще Ви отговоря. Сега аз поставям въпроси на господин министър Танев. Не ми пречете на мене и на него, за да се чуем добре и да се разберем по някакъв начин. 266/3. Аз прогнозирам, че ако се стигне до това, господин министър, ще се създадат конфликти. По селата ще се създадат много конфликти, защото един ще каже, че дядовата му нива е тази, а друг ще каже, че бащината му нива е точно същата. И когато тези конфликти се създадат, хората за разрешаване на споровете веднага ще отидат до местните управи, първо върху тях ще се стовари тази тежест, местната администрация, общинската. И след това ще отидат и до областните управители. А всъщност може би ще трябва първо да отидат и направо да отидат до Министерство на земеделието. Защото оттам трябва да получат отговора кой къде трябва да се разположи, след като още няма въвод във владение и няма план за земеразделяне, на базата на който да стане това нещо.
Искам да ви кажа две думи и за това, че от заявените намерения, които завършват с едно изречение (става дума специално за ликвидационните съвети, за чл.18-ж от правилника), това за мен е едно признание, че се чувствува тази празнота. Липсата на възстановена поземлена собственост ще трябва да се замении с нещо, с някакво решение, издадено по чл.18-ж от общинските поземлени комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, изядохте цялото време на СДС.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Господин Кадир, оставете моята парламентарна фракция сама да прецени как да си разпределя времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, понеже са ми дали 10 души оратори... Аз само напомням.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Да, благодаря Ви, ще се съобразя с Вашето напомняне.
Та по чл.18-ж става дума за земите, които са в стари реални граници или във възстановими такива. Това се изчерпа или почти се изчерпа. Тоест, изчерпал се е най-малко на 90 на сто. Това не може да реши проблема.
Затова, господин министър, аз ще направя едно съвсем конкретно предложение, съобразявайки се с призива на господин Манев за нови идеи и за конструктивен подход. И ще ви кажа: ликвидационните съвети по моето скромно мнение, срокът на тяхната СД/КТ 267.1 дейност трябва да бъде точно обвързан със срока на въвеждане във владение. Нямаме ли възстановена поземлена собственост, трябва да има някаква структура, която да бъде легитимна.
Но от друга страна Вие сте прав като така енергично търсите, и аз уважавам тоя Ви стремеж, да намерите изход на въпроса да удовлетворите желанието на хората да си вземат земята и да я работят вече. Това е възможно да стане, да речем, просто така Ви подхвърлям идеята, по начина, по който беше решено от правителството с едно постановление от 1991 г., когато министър беше господин Спиров и беше дадена земя за временно ползуване. Просто всички тези кооперации, частни сдружения или частни земеделци могат да вземат земята за временно ползуване и да я работят, докато влязат в сила плановете за земеразделяне и хората бъдат въведени във владение.
По същия начин може да се реши и доброто намерение, което сте заявили, да се оземлят безимотните и малоимотните с даване на земя за временно ползуване, докато бъде възстановена поземлената собственост. Дотогава трябва някакви структури да има.
Вижте, аз съм съгласен, че има ликвидационни съвети, в които влязоха много хора, които не са за тая работа. Ами сменете тях! Правителството е ваше. Областните управители изпълняват политиката на това правителство в областите. Сега на някои области управителят не го харесвате... Ами ето, вече се смени един.
Значи те са хората, които могат да извършат замени в състава. Аз просто ви умолявам: ако щете, назначете само комунисти в ликвидационните съвети, не разтуряйте ликвидационните съвети. Това ще създаде такъв хаос, който ще отреже клона, на който стои сега правителството.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. 15 минути според мен. СДС има още 2 минути. Реплики и дуплики. (Шум и реплики в залата) Ами трябва да приключваме. Имате думата. Обаче по процедурата няма да гласуваме, преди да сме приключили с репликите. Имате думата. (Шум в залата) Нека да приключат репликите първо. Така е в правилника. 267.2
Има думата господин Георги Николов. И Ангел Димов вдигаше ръка...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Георги Николов, 20.Силистренски избирателен район.
Господин Тодоров, с внимание слушах Вашето изказване и моите реплики ще бъдат малко ограничени, защото това, което Вие зададохте като несъгласие от началото на изказването си в самата програма, после сам започнахте и в заключението завършихте да се опровергавате.
Искам да Ви репликирам в следния контекст. Първо, недобре според мен сте разбрали замисъла на правителството в програмата. То не ликвидира изцяло ликвидационните съвети и не противоречи неговият замисъл на изискването на – 13 от закона, а поставя срок, превантивна мярка, за да реализира досегашните действия на тези ликвидационни съвети и подмени или обнови техния състав в контекста на това, което Вие казахте. Защото самият Вие потвърдихте, че тези ликвидационни съвети в много голяма част са политизирани и неспециалисти и наистина много от тях не вършат работата си както трябва съгласно изискванията по закона. Напротив, действията на правителството не противоречат съгласно изискванията на – 13 от закона, а искат да приведат действията на ликвидационните съвети съгласно изискванията на – 13 и онези, които не вършат това, да бъдат подменени. Не става въпрос за някакъв срок, след който ликвидационните съвети да ги няма. С това мисля, че Вие сам се съгласихте в края на Вашето изказване.
Второ. Вие нима ще отречете, че сегашните действия на ликвидационните съвети в някои или в много от случаите са в унисон с изискванията на закона! Кой дава правото за провеждане на търгове преди определянето на дяловете? Кой дава правото именно на някои от действията за вземане на решения по провеждане на търгове и по ниски цени на разпродажба на имущество? Това не го позволяват законът и правилникът.
И завършвам със следното. За такова виждане, което трябва да се реализира в програмата, няма противоречия със закона. То е въпрос само на изменение на – 6-а и на допълнения в правилника. 267.3
Вторият ми въпрос. Аз мисля, че вие противоречите със закона, когато казахте, че наистина процесите за приключването на ликвидационните съвети, а с това с вземанията и на преобразуването на дълговете. Вие сте абсолютно прав, но дълговете с вземането от трети лица по – 14, ал.1 трябва да се преобразуват според сегашния закон. И те не могат да се преобразуват и да се правии принудително изплащане от имуществото на ТКЗС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, моля Ви!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Свършвам. ... за имущество на ТКЗС, което е необходимо за селскостопанската дейност. По този въпрос е внесен закон и ще се иска изменение на закона от Народното съб рание.
Приключвам със следното. Наистина Вие казахте, че след ликвидационните съвети трябва да го има субектът. Субектът може да го има само с въвеждане във владение, както Вие казахте. И това е възможно да стане. Това е начинът да ускорим поземлената реформа, господин Тодоров. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Още една реплика имаме. Господин министър, ще Ви дам думата после. Имате думата, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин Тодоров! Аз нямах намерение да Ви правя реплика, защото не искам да изглеждам като ентусиазиран защитник на това правителство. Но едно Ваше заблуждение ме накара да направя тази реплика.
Първо, Вие, надявам се, добросъвестно се заблуждавате, че е възстановена собствеността върху 90 на сто от земите в старите им реални граници или в старите им възстановими граници. Заблудата, надявам се, е от това, че не четете статистиката. Статистиката сочи, че това са 48 на сто от тези земи. И ако тази дейност върви в тези темпове, тя може да свърши някъде в началото на 1994 г.
Второто нещо, в което се заблуждавате, е, че по-хубав от Вашия закон няма. Този закон, господин Тодоров, ние отдавна Ви казвахме, че още, когато се приемаше преди една година, че е направен така, че не може да се приложи. Вие направихте анкетна комисия за това. Сега специалистите, които го прилагат, твърдят, 267.4 специалисти от Министерството на земеделието твърдят, че този закон е направен така, че поземлената реформа да не стане. И това са думите на хората, които го изпълняват. Ако, казва, нещо е направено, то е направено против и въпреки този закон, а не благодарение на него.
И другото нещо, което искам да Ви кажа, господин Тодоров, е, че за да стане поземлената реформа бързо, този закон трябва да бъде променен. И той ще бъде променен. (Златка Русева, от място: Орсов, не лъжи!) Въпреки че според госпожица Златка Русева тогава българските младежи щели да избягат от България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: И накрая искам да Ви кажа, че сте прав в едно нещо, господин Тодоров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, много Ви моля!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Прав сте, че Министерският съвет няма да може да изпълни поетия ангажимент относно ликвидационните съвети. В това Вие наистина сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Константин Тодоров, за дуплика. (Шум в залата) Ще Ви дам процедурния. Тогава вече с господин министъра ще видим какъв ще бъде процедурният проблем.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Колеги, на репликите ще отговоря само в съществената им част. Тя е малка.
Основното, което каза господин Николов, беше, че според него няма противоречия в намеренията с – 13 от закона. Ами аз съвсем точно ги изброих противоречията. Сега да отговарям в дуплика трябва да повторя това, което съм казал. Противоречията са три на брой. Става дума за състава, за това кой ги назначава ликвидационните съвети и за начина, по който се назначават. Те са три съвсем ясни противоречия. Да не се спираме на това.
Господин Орсов каза, че този закон не можел да се приложи, без да казва кое от него. Целият ли не може да се приложи, или нещо не може да се приложи?
Ами, разтуриха ли се ТКЗС-та, каквито бяха? - Ами да. Назначиха ли се ликвидационни съвети? - Назначиха се. Прилага ли се законът? Значи се прилага. Какво повече? (Шум в блока на ПС на БСП) 267.5 Сега аз искам да кажа нещо обаче на господин Орсов. Много ми е ясно какво точно се цели, когато се иска от него (аз мисля, че господин министърът не иска точно това) да се премахнат ликвидационните съвети, преди да бъде възстановена поземлената собственост. Иска се да се даде земя на едни големии кооперации в едни общи масиви, където не е ясно на кого къде му е собствеността, за да може българският селянин, и то найнещастният, този, който сега се е записал в такива големи кооперации, които са просто едно умалено бившо ТКЗС, да бъде закрепостен отново.
Когато на човек му е ясно къде му е нивата, в кои граници, той може да напусне кооперацията, която пожелае.
Когато тази собственост е в някаква неясна, идеална форма - ето, в оня масив е нашата кооперация - тогава той, кажете ми, как ще се отдели от това крепостно робство, ако реши да напусне кооперацията? Това не е възможно. Точно това се иска от бившите председатели.
И, господин Димов, искам така, малко да се пошегувам с Вас, ако ми позволите. Вчера и оня ден Ви видях в барчето на парламента, че седите на една маса с един бивш председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оставете за барчето ни, моля Ви!
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Знаете, това е лице, срещу което има образувано предварително следствие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Госпожа Михайлова има процедурен въпрос. 267а.6
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Моето процедурно предложение е следното: да прекратим сега заседанието, тъй като Народното събрание трябва да отиде на поклонение за тържествата във връзка със 120-годишнината от обесването на Васил Левски и да продължим дискусията, която е започната, следващия петък в деня за парламентарен контрол
Правя и още едно искане: преди да прекратите заседанието да дадете възможност да се прочете една декларация на Комисията по енергетика, която е приета с консенсус от цялата комисия и тяхното настояване е сега да бъде прочетена в залата.
Следващия петък да продължат разискванията, тъй като има още време, трябва да има отговори, а правителството вече е останало в много малък състав. Също предполагам, че е отишло на тържеството, което предстои след около 12 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Иво Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Дами и господа, ето че може да има обща позиция между СДС и БСП. Ние също предлагаме дискусията и евентуално отговорите на министър-председателя и министрите да продължат следващия петък. Предлагаме освен това да гласуваме отсега това нещо да продължи един час - следващия петък в течение на един час да се довърши дискусията и министрите да отговорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз ще ви дам почивка 15 мин. и ще закрия заседанието. Така че няма да гласуваме нищо.
Нека да чуем декларацията. Имате думата за декларацията.
Поначало обсъждането ще продължи следващия петък. Това ще решава и Председателският съвет. Сега да го решим?
Моля, гласуваме предложението. Решаваме обсъждането на програмата да продължи следващия петък като точка първа. Моля, гласувайте! Като точка първа не е задължително. Може да има промяна.
Моля, гласувайте! Предложено е обсъждането на програмата да продължи следващия петък. Гласуваме. НЧ/ЗТ 268.1
Гласували общо 139 народни представители. От тях 138 за, няма против, 1 въздържал се.
Декларация от името на Комисията по енергетика. Имате думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, упълномощен съм от Комисията по енергетика и енергийни ресурси да прочета декларация на комисията, приета на днешно извънредно заседание.
ДЕКЛАРАЦИЯ

НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ РЕСУРСИ

ПРИ ХХХI НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Комисията по енергетика и енергийни ресурси на извънредно заседание днес, 19 февруари 1993 г. от 10 ч. като взе предвид новонастъпилите обстоятелства, засягащи проблемите на енергетика, изразява следното становище:
1. В програмата на правителството не е изразено ясно виждане за развитието на отрасъл енергетика. Липсва концепция за осигуряване на цялостния енергиен баланс на страната.
2. Правителството не е изразило отношението си към развитие то на атомната енергетика, въгледобива и топлоснабдяването.
3. Въпреки положените усилия от страна на ръководството на парламентарната комисия, липсва съгласуваност между правителството и комисията по отношение проблемите на енергетиката в страната. Нещо повече, до този момент официална информация, свързана с намеренията на правителството за развитието на отрасъла не е постъпила в комисията.
4. Комисията изразява своето безспокойство, че прибързаните структурни и кадрови промени в отрасъл енергетика могат да доведат до неговата дестабилизация и да създадат условия за постигане на користни икономически и политически цели, които не са в интерес на страната.
5. Изразяваме убеждението, че бъдещите мерки за оздравяване на отрасъла изискват широка обществена поддръжка и ангажиране на всички политически сили и държавни институции. 268.2
Въз основа на изложеното предлагаме:
Първо. Проблемите на енергетиката и енергийните ресурси на страната да се обсъдят на специално съвместно заседание на правителството и парламентарната комисия.
Второ. Обръщаме се към ръководствата на парламентарните групи да изразят своето становище по поставените проблеми."
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз! Нищо не ви пречи да поканите съответния министър да ви даде обяснение.
Съобщения:
- Заседание на Комисията по опазване на околната среда - сряда от 9 ч.
- Комисията по радио и телевизия - 25 от 11 ч., четвъртък.
- Комисията по земеделието - четвъртък, 25 февруари от 10 ч.
- Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите - сряда от 9 ч. в "Огледалната зала".
- Комисията по здравеопазване - 24 февруари, сряда, от 10 ч. на "Дондуков" # 2.
- Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите - 25 февруари, четвъртък, от 11 ч., "Дондуков" # 2.
- Комисия по националната сигурност - 25 февруари, четвъртък от 10 ч. на "Дондуков" # 2.
Комисията по културата - 24 февруари, сряда от 12 ч. в "Огледалната" зала.
- Пресконференция на 22 февруари от 11 ч. в зала "Запад" на тема: "В състояние ли е гражданската защита на Република България да опази хората, материалите и културните ценности при бедствие от масов характер и въоръжени конфликти?"
Поканени са да участват господата Васил Михайлов, Димитър Куманов, Мирослав Дърмов и Димитър Йончев от Комисията по национална сигурност, полковник Никола Николов, началник "Гражданска отбрана" на Република България и полковник Горан Тачев, заместник268.3 началник на Управление "Гражданска защита". Съобщението е на пресцентъра.
Продължаваме в сряда от 15 ч. (звъни).
(Закрито в 12 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев