Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Добро утро, уважаеми колеги! Откривам днешното заседание на парламента.
Новопостъпилите питания след 12 ноември 1993 г.:
1. Питане на народния представител Елисавета Миленова към заместник-министър председателя Евгений Матинчев относно изразходването на 32 млн. лв., определени от бюджета за 1993 г. за капитално строителство. Срокът на отговора е 26 ноември.
2. Питане на народния представител Бончо Рашков към министър-председателя Любен Беров относно промените на митата за внос на селскостопанска техника. Срокът за отговор е 26 ноември.
3. Питане на народния представител Георги Попов към министър-председателя Любен Беров относно дейността на Висшата атестационна комисия. Срокът за отговор - също 26 ноември.
4. Питане на народния представител Руслан Сербезов към министъра на земеделието Георги Танев относно даване на различни отговори от служители на министерството на жалба на гражданка. Срокът е 29 ноември.
5. Питане на народния представител Иво Атанасов към министър-председателя Любен Беров относно блокиране работата на общинския съвет в с. Невестино, Софийска област.
6. Питане на народния представител Иво Атанасов към министъра на земеделието Георги Танев относно извършване на проверка ЕООД "Агрофирма Руен" - Кюстендил. Срокът е 29 ноември. ВТ/КП 179/1.
7. Питане на народния представител Лъчезар Тошев към министър-председателя Любен Беров относно ипотекиране на съоръженията в енергетиката. Срокът е също 29 ноември.
8. Питане на народния представител Иво Атанасов към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно реституция на жилища.
9. Питане на народния представител Петко Гинев към министъра на образованието и науката Марко Тодоров относно проведения конкурс за директор на СОУ "Св. Климент Охридски" - гр. Симеоновград.
10. Питане на народния представител Иво Атанасов към министъра на културата Ивайло Знеполски относно неправилно уволнение на директор.
11. Питане на народния представител Руслан Сербезов към министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев относно възможността да се закупят по стари цени апартаменти от живеещи в блок на "Агротехника" - гр. Карлово.
12. Питане на народния представител Иво Атанасов към министъра на земеделието Георги Танев относно търгове за кооперативно имущество.
13. Питане на народния представител Сашо Стоянов към министър-председателя Любен Беров относно намеренията на Министерския съвет да набележи конкретни мерки за спасяване на бедстващия гр. Казанлък.
14. Шест питания на народния представител Йордан Куцаров към министъра на търговията, на промишлеността, на териториалното развитие и строителството, на земеделието, на транспорта и на здравеопазването относно участие на служители на съответните министерства в управителни съвети и съвети на директорите на фирми и дружества с над 51 на сто държавно участие, които са подведомствени на съответните министерства.
15. Питане на народния представител Емил Костадинов към министъра на отбраната Валентин Александров относно взаимоотношенията с Република Македония.
16. Питане на народния представител Стоян Райчевски към министъра на земеделието Георги Танев относно подмяна на съставите и ръководствата на ликвидационните съвети в Бургаска област по политически мотиви. 179/2.
17. Питане на народния представител Стоян Райчевски към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно безследно изчезнал български гражданин.
Това са, уважаеми колеги, новопостъпилите питания. Преминаваме към отговорите за днешния парламентарен контрол.
Най-напред ще отговаря министър-председателят Любен Беров. Искате думата, господин Беров? Заповядайте! Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
За актуален въпрос да се готви Дончо Конакчиев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Искам да споделя с вас едно обстоятелство, което според мен пречи на нашата работа и трябва по някакъв начин да бъде изменено.
За днес аз имам 9 питания - актуални и неактуални, и по всяко от тези питания имам отговор от 3 до 5 страници, да кажем средно четири. Това са някъде по 12 минути за отговор. Самите въпроси представляват пак общо обикновено по 2 страници. Значи още 5 минути, станаха 17 минути на всеки въпрос. И докато дойде народният представител да каже доволен, недоволен, докато евентуално аз отговоря на това защо е доволен или не, да ги кажем средно по 20 минути на въпрос. Девет по 20 минути - това са три часа само за моите въпроси.
В дневния ред за момента за този ден има 41 въпроса. Тук има някакъв абсурд!
За следващия път чух, може би неточно броих, някъде към 34 въпроса. Значи това темпо продължава, макар че днес ние явно няма да изпълним дневния ред с 41 въпроса. Това е абсурд!
Затова аз предлагам, както и миналия път веднъж предложих, особено за въпроси, които имат по-дребен, технически характер, да се прави справка и да се дава писмен отговор. И ако непременно депутатът след този отговор настоява за дискусия, да я заяви и тук именно вече Председателството да решава по кои проблеми да има дискусия, по кои не.
Иначе ние никаква работа няма да свършим. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю. 179/3.
Народният представител Константин Тодоров и народният представител Иван Тасев имат писмени отговори. Моля да дойдат, да си ги получат.
Има думата госпожица Златка Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, предизвикана съм да взема думата от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, тъй като това монотонно слово на министър-председателя се повтаря всяка седмица и внушава неща, които са, меко казано, противоконституционни на нашите слушатели.
Защо? Защото в една парламентарна държава парламентарният контрол е от изключителна важност. А това кои въпроси са дребни или едри, както вие казвате, зависи от преценката на народните представители. За вас някои въпроси може да са дребни, за нас и за хората, които са ни изпратили тук, може да не са.
И много моля министър-председателя да не говори за нашата работа, защото той си има изпълнителна власт, нека си я гледа, нека да прави сметка на бюджета, а не на нашето време, защото изглежда, че тази сметка с бюджета не му излиза, нека по-добре нея да сметне... (Шумно изразено неодобрение и възгласи в блока на БСП) Моля ви се, не викайте, господа комунисти! Не викайте! Днес, в петък, се успокойте, защото ще си ходите вкъщи.
Мога да ви кажа също така, господин министър-председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много ви моля без диалог. Нека днешното заседание да протече...
ЗЛАТКА РУСЕВА: ..., че народните представители са в правото си да преценят кога ще поискат писмен отговор и кога няма да поискат писмен отговор. Това е записано в правилника. А парламентарният контрол е едно много важно средство за опозицията във всеки един парламент. И когато Българската социалистическа партия беше в опозиция, не викаше, а точно обратното искаше. Сега ние сме в опозиция и сме в правото си да ви задаваме въпроси. През останалото време на седмицата можете да работите, ако искате, по цял ден, ако искате, денонощно да заседавате. И дай Боже, ако заседавате, да има някакъв резултат за България.
Благодаря. (Ръкопляскания от блока на СДС) 179/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Благодаря на всички. Заповядайте, имате думата, но моля към всички народни представители, нека тонът на изказващите се да не бъде тонът на работата ни днес.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, това щеше да бъде първата ми бележка. Все пак махленският тон не е подходящ в това събрание. (Шум и възгласи в блока на СДС) И крясъците са също неуместни. И те не са аргумент. Не е аргумент оскърблението на една или друга част на залата. А що се отнася до отговорността, която общо носим за страната, в това число и тези, които са в опозиция, надявам се съзнават също отговорността си, това дава основание заедно да търсим средства за по-ефективно действие на парламентарните механизми.
Има нещо неефективно в начина, по който е организиран парламентарният контрол. Най-напред не се планират достатъчно точно и не се планира реалистично и не е нормално да стоят тук министрите целия ден, без да стигне до тях в 13 ч. времето да отговорят. Затова, първо, обръщам се към ръководството на събранието, да се опита да направи по-реалистичен петъка. 179/5. Второ, разбира се, без ограничение за правата на народните представители да сведе нещата до определено време. Така, както имаме минути за дебати по законопроекти при това е естествено при въпросите и отговорите да има ограничено време, защото точният отговор може да трае две минути без украшения. Един добър въпрос също може да трае две минути. Така че има проблем и мисля, че няма защо така жестоко да се реагира и така нервно да се реагира, когато трябва заедно, казвам, да поемем отговорността си и да търсим по-добри решения за страната. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека сега да се успокоим и да тръгнем да работим. Това време беше загубено.
Има думата народният представител господин Дончо Конакчиев относно уточняване на актуалния си въпрос за субсидиите за софийските общински съвети.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Аз вече имах възможност веднъж да изложа своя актуален въпрос, така че позволете днес да не го развивам изцяло, а само да припомня. Поводът беше едно обръщение, разпространявано в софийската община "Средец", в което се даваха данни за приведените субсидии за определен период от началото на годината.
Тъй като имаше различия между информацията, която имахме официално от министъра на финансите и информацията, която е в това обръщение за средствата, приведени за най-важните неотложни потребности на населението в здравеопазването, просветата и благоустрояването, аз Ви запитах всъщност коя е истината. Дали това, което се разпространяваше в тази листовка в 10 000 или повече тираж, и създава едно голямо напрежение сред моите избиратели, или това, което чухме от официалния представител на кабинета. Дали средствата, които се привеждат се използуват по предназначение така, както беше в Закона за бюджета очертано приориретното им насочване. И дали Министерският съвет смята, че са наложителни някакви мерки в това отношение, предвид вече дошлата зима.
Благодаря ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Конакчиев. СМ/КТ 180.1
Има думата министър-председателят за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Аз смятам, че ще бъде най-рационално като правило за тези въпроси, които имам днес, а и за в бъдеще да давам кратък отговор в рамките на една-две минути, а да предоставям конкретния писмен отговор на депутата, който е задал въпроса.
И конкретно по въпроса на депутата Дончо Конакчиев, бих казал, че към 10 ноември 1993 г. на Столичната община са приведени 1 млрд. 79 млн.лв. субсидии от Републиканския бюджет, което представлява 77 на сто от предвидения годишен размер, съгласно бюджета.
Необходимо е да се отбележи, че субсидиите от Републиканския бюджет за Столичната община, както и за всички общини, поради неизпълнението на приходите за Републиканския бюджет се привежда със закъснение от около 30 дни, което внася, разбира се, определено затруднение по осигуряването на издръжката на финансираните от общините дейности.
Анализът на изпълнението на бюджета показва, че в сравнение с приетия бюджет от Столичния общински съвет е допуснато относително увеличаване на предвидените разходи за придобиване на дълготрайни активи.
Имаме намаляване на разходите за социални грижи.
Предимственото усвояване на разходите за придобиване на дълготрайни активи, без да се отчита очертаващото се неизпълнение на предвидените в общинския бюджет собствени приходи, заедно със закъснението в преводите на общата субсидия от бюджета са довели до натрупване на неразплатени разходи на общината към 31 октомври 1993 г., в размер на 1 млрд. 400 млн.лв.
По повод на въпроса какво е необходимо да бъде направено до края на 1993 г., бих казал, че на 15 ноември 1993 г. Министерският съвет прие постановление за някои неотложни мерки по изпълнението на бюджета за 1993 г. Полагат се усилия и се вземат допълнителни мерки за осигуряване на предвидените със Закона за държавния бюджет субсидии на общините.
Благодаря. По-подробен писмен отговор предоставям на депутата. 180.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата, господин Конакчиев, да кажете отношението към отговора си.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател на Министерския съвет. Аз съм удовлетворен от това, че моите избиратели можаха да чуят от Вас състоянието на нещата и по-точно, че има превишение на разходите за капитални вложения и намаление на разходите за социални грижи. Тоест, те трябва да попитат ръководството на териториалната общинска администрация и на Софийската голяма община, защо това е така.
Едновременно с това, надявам се, че мерките, които са взети в постановлението от 15 ноември 1993 г., ще допринесат за намаляване на напрежението, тъй като очевидно е, че трудности ще има и няма да може всички неща през тази зима да бъдат решени, според желанието на нашите избиратели.
Бих искал да видя и писмения Ви отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата народният представител господин Евгени Друмев да уточни въпроса си към министър-председателя.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател! В Разградския регион се разпространява брошура с програмата и устава на нерегистрираната Турска демокраческа партия, оглавявана от Адем Кенан. В програмата се прокламира създаването на Федерация "България", чиято Конституция ще признава и гарантира правото на републики и автономии, които могат да имат собствени знамена и символи, както и столици.
Според чл.7 официалните езици са два - български и турски, а всички граждани имат задължението да ги познават.
В раздела "Основни изисквания" се твърди, че ако някои национални или етнически общности се почувствуват ощетени, то бунтът е тяхно право и без никакви пречки могат да се разделят на отделни, самостоятелни политически републики, териториално обособени и независими от федералната власт, с право на собствена 180.3 полиция, напълно самостоятелна икономика и своя административна уредба.
Според авторите чрез тази програма се предоставя последната възможност на българския народ и неговите управници да се откажат, цитирам: "от националшовинистичните си дивотии".
Грубото погазване на конституционни разпоредби и бездействието на овластените институции, предизвиква възмущение и гняв сред българите в региона. Съществуващото напрежение, предизвиквано от действието на някои представители на ДПС от местната изпълнителна власт, подклаждано от открито сепаратистките и антибългарски блянове на Адем Кенан ескалират.
Въпросът ми е какви мерки ще предприеме правителството, съгласно задълженията си по чл.105, ал.2 от Конституцията на Република България за спиране на опасната за гражданския мир дейност на организации от типа на Турската демократическа партия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър-председател за отговора. Благодаря на Евгени Друмев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! В отговор накратко бих казал, че досега болшинството от населението се отнася резервирано към прокламираните идеи на споменатата партия, като ги отчислява като крайно националистически.
В последно време в поредица изявления и интервюта в средствата за масово осведомяване ръководителите на така наречената Турска демократическа партия, тя не е регистрирана и особено Адем Кенан открито се стремят да дадат гласност и да популяризират целите на тяхната още нерегистрирана партия. 180.4
На 16 октомври т.г. Регионалната дирекция на вътрешните работи в Разград официално е информирала Окръжната прокуратура - Разград, за дейността на споменатата нерегистрирана Турска демократическа партия.
Окръжната прокуратура в Разград е изпратила писмо до лидера на тази партия с искане съгласно чл. 13 от Закона за политическите партии в едномесечен срок да предприеме постъпки за извършване на съдебна регистрация.
Министерството на вътрешните работи следи отблизо антиконституционните действия на Турската демократическа партия и е в състояние да вземе необходимите мерки, ако прокуратурата издаде съответно разпореждане за това.
Благодаря за вниманието. По-конкретен отговор предоставям в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. У мен предизвиква учудване защо един прокурор ще дава срок да се регистрира една незаконна дейност. Но заповядайте за отношение към отговора.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря за отговора, господин министър-председател. Остава да очакваме прокуратурата, включително и главният прокурор да си свършат работата, за която ги задължава Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Друмев.
Има думата народният представител Фидел Косев да уточни своя актуален въпрос.
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа! В нашия обществен живот сигурно многократно ще стигаме до различни тъжни, за съжаление, невероятни неща в България. Едно от тях, за което съм задал своя актуален въпрос, е заповедта на председателя на Комитета за младежта и спорта под номер 232 от 3 ноември 1993 г., с която той като председател на комитета отменя решението на Осмия извънреден конгрес на Българския съюз за физкултура и спорт. СД/КП 181/1.
Ако разделим на две проблема, бих се спрял първо на следното.
Уважаеми господин Беров, вярно е, че в Закона за лицата и семействата има такава разработена система за надзор върху обществените организации. Не е обаче логично и едва ли е чест за политиката на Вашия кабинет да се стигне дотам, че един държавен чиновник да преценява (забележете - държавният чиновник, а не съдът!) законосъобразността на едни решения на един конгрес.
Нека да напомня Конституцията, че в нея пише и се дава правото на свободно сдружаване на гражданите. Едва ли това свободно сдружаване може да се свърже с чиновнически надзор върху законовата дейност на една обществена организация.
Казвам като отворих скобата, че действително в Закона за лицата и семействата има такъв текст. Но това ли е политиката на Вашия кабинет, господин Беров? Дори и да има такова законово право, Вие създавате прецедент с това решение. Досега няма изпълнение на този апарат за надзор върху обществените организации и това е първото в обществената практика. Защо тъкмо Вашето правителство реши да създаде този прецедент в обществената дейност?
От друга страна, става дума именно за спортните организации. Господин Беров, в обществото се казва, че има много от регистрираните по Закона за лицата и семействата обществени структури, които са вредни за обществото - фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата различни секти и т.н. Нима тъкмо младежките и спортните дейности са онези, които трябваше на първо място да заслужат вниманието на Министерския съвет, да определят надзорник сред членовете на правителството и ръководителите на комитети и те строго да следят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изтича Ви времето!
ФИДЕЛ КОСЕВ: Завършвам с това, че все пак става дума за спорта. А Европейската харта е известна с това, че тя изисква едно добро взаимодействие между държавния орган и спортните обществени организации. Едва ли това е добър пример.
И така, трите ми конкретни въпроса, които са записани в документа, изпратен към Вас:
1. Независимо че правната уредба за надзор е залегнала в Закона за лицата и семействата, считате ли, че е необходимо 181/2. да ползвате за администриране над обществените организации понататъшната политика на кабинета?
2. Подкрепя ли Министерският съвет политиката на Комитета за младежта и спорта за противопоставяне срещу обществените спортни организации? Ако не, каква държавна политика на взаимодействие между държавните структури и обществените организации...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Косев, това е изложено във Вашите въпроси...
ФИДЕЛ КОСЕВ: Искам да го чуят и моите колеги. Завършвам с още две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много Ви моля, недейте просрочва времето!
ФИДЕЛ КОСЕВ: ... Ако не, каква държавна политика на взаимодействие между държавните структури и обществените организации в областта на спорта провежда?
3. Предвижда ли Министерският съвет до края на 1993 г. във връзка с бюджета за 1994 г. да актуализира, променя или допълва приетата от него за 1993 г. национална комплексна спортна програма.
Благодаря. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин Беров.
Моля ви, колеги, не ми помагате, пречите ми! Аз ще си следя времето.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ще отговоря накратко на трите поставени въпроса.
По първия въпрос. При взаимоотношенията между държавния орган в лицето на Комитета за младежта и спорта и обществените организации принципът на администриране е абсолютно изключен. В този смисъл е неправилно надзорните функции на Комитета за младежта и спорта да бъдат отъждествявани с администриране.
По втория въпрос. Нито Комитетът за младежта и спорта, а още по-малко Министерският съвет провеждат политика на противопоставяне на държавните структури с обществените организации. Напротив, политиката на комитета е по линията на демократизирането на спорта и се заключава в тясно взаимодействие и непрекъснати контакти със спортните обществени организации. 181/3.
Същността на зададения актуален въпрос е диалектически определена и свързана с мъчителния процес на отнемане на държавните функции на действащ в продължение на 35 години орган в лицето на БСФС и превръщането му в обществена организация.
Воден единствено от принципите на тясно взаимодействие и доброволност в рамките на предоставените му от Министерския съвет правомощия, Комитетът за младежта и спорта в своята работа провежда политиката на по-тясно включване и подпомагане на дейността на обществените спортни организации.
По третия въпрос. Министерският съвет, в частност Комитетът за младежта и спорта, предвижда актуализация, промяна и допълване на приетата от него национална комплексна програма за спорта при приемането вече и на бюджета за 1994 г., тъй като това е предимно въпрос на пари.
Правителството счита, че българският спорт трябва да продължи да се ръководи от държавна структура с точно определени правомощия, която съвместно с демократично избрани спортни организации да осъществява държавната политика в тази област.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Имате думата само за изразяване на отношение, много Ви моля!
ФИДЕЛ КОСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, знам си правата. Не мога да бъда доволен, естествено, тъй като започвате война, извинявайте, господин Беров, срещу обществени организации и да ги оценявате така, както някога партийни секретари са давали оценка за законността на обществените организации. Извинявайте! (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Георги Костов да уточни своя актуален въпрос. 181/4.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Беров! Към мен в качеството ми на народен представител от Бургаски избирателен район се обърнаха група граждани, може би десетина семейства, които пряко са засегнати от някои действия на изпълнителната власт в община Бургас, на кметството, във връзка с възстановяване собствеността на някои земи.
Ето защо аз отправих своя актуален въпрос към Вас с оглед установяване правомерността на тези действия и получаване на спокойствие от тези семейства, че ще останат да обитават своите жилища, които са строили преди 40 години. Моля да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! В отговор бих казал накратко, че в случая собствеността се възстановява при наличието на съответните предпоставки по силата на самия закон, а именно чл. 3, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Контролът върху неговото прилагане от страна на община Бургас не се упражнява по административен път.
Предвид на това заинтересованите могат да защитят своите права само по общ исков ред в съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Костов, имате думата за отношение към отговора.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСДС): Очевидно, че тук не е станало ясно точно какво е моето питане. Много добре знам, че исковият път е път за защита, но става въпрос за социалната страна на въпроса, тъй като въпросът касае доста семейства. И дотолкова, доколкото община Бургас провежда все пак една политика като изпълнителна власт от страна на правителството, аз считам, че правителството не би могло да остане незаинтересовано към тези проблеми и да не прояви най-малкото заинтересованост как се възстановяват земите и дали правилно в крайна сметка процедират негови органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов. НЧ/ЛТ 182.1.
Има думата народният представител Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председател! Актуалният ми въпрос е по повод несанкционирани нарушения на Закона за местното самоуправление и местната администрация от Общинския съвет - Асеновград и неговия председател господин Георги Поройчев.
Първо, според чл. 31 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общински съветник не може да заема щатна длъжност в общинската администрация, с изключение на председателя на общинския съвет.
В грубо нарушение на закона общински съветници на СДС в Асеновград продължават да заемат щатни длъжности в общинската администрация, съответно Тодор Йорданов - началник управление "Икономическо развитие", Вакрил Запрянов - специалист в "Държавни и общински имоти" и Димитър Арнаудов - началник "Инспектори общинска охрана". Въпреки протестите на общинските съветници от БСП и писмото на началника на съответния отдел в Министерския съвет, с което се заявява, че това е недопустимо, това закононарушение и досега продължава.
Второ, в приетия от общинския съвет правилник за неговата работа има текстове, които пряко противоречат на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Например чл. 60, ал. 1 от този правилник гласи: "Предложението на общинския съвет се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъстващите общински съветници", което е в противоречие с чл. 27, ал. 2 от закона, който изисква решението на общинския съвет да се взема с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Член 86, ал. 6 от правилника гласи: "Промени в числеността, длъжностните наименования и състава на структурните единици на общинската администрация могат да се правят от кмета на общината, за което той уведомява общинския съвет". Този текст пряко противоречи на чл. 21, точка 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според който общинският съвет, а не кметът определя структурата на съвета и административните служби.
Трето, на основание постъпила молба от общинския съветник господин Борислав Примов за освобождаване от общинския съвет, 182.2. която впоследствие е оттеглена и дори не е регистрирана във входящия регистър, председателят на общинския съвет Поройчев еднолично и без да свика заседание на общинския съвет за обсъждане на молбата и вземане на решение, в съответствие с чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за местното самоуправление изпраща копие от тази молба до общинската избирателна комисия и обявява в местния вестник "Регион", че господин Примов бил освободен като общински съветник и неговото място се заема от господин Васил Филев.
И накрая, с решение 183 от 28 май 1993 г. Общинският съвет - Асеновград определя, че председателя на общинския съвет на основание чл. 26 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ще е изцяло на заплата. Следователно той заема щатна длъжност в общината и не може да работи на щат на друго място. Въпреки това председателят на общинския съвет господин Георги Поройчев продължава да работи и като учител по рисуване в училище "Св. св. Кирил и Методий" с пълен норматив часове и да получава заплата от двете места в противоречие със закона.
Господин министър-председателю, моят актуален въпрос е: какви действия ще предприеме изпълнителната власт в лицето на областния управител, който е назначен от Министерския съвет и който според чл. 71 от Закона за местното самоуправление и местната администрация отговаря за спазването на законите в областта? А според чл. 72 от същия закон е длъжен да спира незаконосъобразни актове на общинските съвети и да ги отнася до съответния окръжен съд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Предоставеното ми кратко време за отговор на въпроса съгласно чл. 73 от правилника на Народното събрание не ми дава възможност да установя дали областният управител в гр. Пловдив е бил сезиран с данните, съдържащи се във въпроса, дали се е произнесъл по тях и ако не е - защо не го е направил.
Така че моля народния представител господин Караиванов, ако се интересува от констатацията на тази проверка, която е поръчана, ще бъде уведомен допълнително. 182.3.
По другия въпрос - за съвместимост на щатна работа с положението на общински съветник - смятам, че от мен се иска един отговор по същество.
В компетентността на министър-председателя е да дава задължителни указания за прилагането на Закона за местното самоуправление и местната администрация. В тази връзка следва да подчертая, че чл. 31 от Закона за местното самоуправление и местната администрация постави сериозни проблеми пред общинските съвети още от неговото приемане. Въпреки изискванията на чл. 7 от Закона за нормативните актове за издаването на една инструкция, която дава указания до подчинените органи, все още продължава практиката тези указания да имат формата на писмо.
С писмо от 21 октомври 1991 г. тогавашният министърпредседател господин Димитър Попов посочва, че съгласно чл. 31 от Закона за местното самоуправление общинският съветник не може да заеме щатна длъжност в съответния общински съвет, където е избран. 182.4. Аз поддържам това становище, че общинският съветник не може да бъде служител на общинската администрация.
Във внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за местната администрация Министерският съвет предлага решаването на този проблем да става чрез прекратяване правомощията на общинския съветник, който е заел щатна длъжност.
Що се касае до действията на председателя на общинския съвет г-н Коройчев, изложени във въпроса, те не могат да бъдат обект на контрол от областния управител. На такъв контрол не подлежи и общинската избирателна комисия. Въпросът е от изключителна компетентност на общинския съвет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата, господин Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря за отговора, господин министър-председателю, и се надявам, че и общинската администрация в Асеновград ще предприеме съответните действия, за да се преустанови закононарушението на чл. 31 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Драгия Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, колеги! Питането ми третира проблемите и мерките, които Министерският съвет следва да вземе във връзка с унищожаването на земеделски земи в района на Минно-енергийния комплекс "Марица-изток".
Господин министър-председател, преди около две седмици по поръчение на избиратели от 27. избирателен район Ви връчих декларация, третираща възможностите за обезщетяване на собственици при унищожаване на земеделски земи.
От създаването на Минно-енергийния комплекс "Марицаизток" досега за нуждите на въгледобива са унищожени повече от 180 хил.дка обработваема земя. Липсва специална нормативна уредба, въз основа на която да се извърши обезщетяването на СБ/ВЙ 183.1 засегнатите собственици в повече от 15 населени места в района.
Извършените плащания до 1989 г. са били символични. В създадените ПАК и АПК в района липсват данни за постъпилите суми, начина за използването им, а по данни на специалисти от 1987 г. не е извършвано отчуждаване и обезщетяване по установения ред.
Унищожаването на земи продължава. Землищата на няколко села са изцяло погълнати от рудниците. Рекултивация почти не се извършва поради липса на средства. Липсва ефективен законов механизъм за обезщетяване на засегнатите.
Всичко това се отразява неблагоприятно за развитието на нов тип земеделие в района. Нарушена е селскостопанската инфраструктура в землищата на засегнатите села.
Замърсяването на околната среда е повече от 20 пъти над допустимото, в резултат на което голяма част от годната обработваема земя е трайно увредена. Като пример може да се посочи землището на с. Обручище, засегнато от замърсяване от брикетна фабрика.
Извършеното преструктуриране на СМЕК "Марица-изток" поставя още един проблем, който и до момента не е намерил своето разрешение - за собствеността върху селскостопанската техника, притежание на Промишлено-аграрен комплекс - с. Ковачево. При положение, че сега Комитетът по енергетика изземе предоставената техника, възниква проблемът за начина на обработка на повече от 82 хил. дка земя и механизмът за определяне на дяловото участие на хората, които със собствеността и труда си са участвали както в образуване на ТКЗС, така и по-късно в преструктурираните аграрно-промишлени и промишлено-аграрни комплекси.
Въз основа на изложеното разрешете ми, господин министър- председател, да се обърна към Вас със следните въпроси:
1. Предвижда ли Министерският съвет законодателни мерки, чрез които да бъде уреден редът за обезщетяване на засегнатите собственици, да се даде възможност на парично обезщетените да закупят земята на цени, на които са били обезщетени от общинския или държавен поземлен фонд. Да се актуализира съществуващата законодателна уредба, уреждаща ценообразуването на земята, като 183.2 се има предвид и високата степен на замърсяемост в района.
2. Разглеждан ли е на заседание на Министерския съвет проблемът за иззетата от Комитета по енергетика селскостопанска техника и възможно ли е тя да бъде предоставена безвъзмездно на жителите на съответните населени места, така както неколкократно вече бе предложено на ръководството на Комитета по енергетика.
Не бива да се забравя, че при присъединяването на АПК - Ковачево, към СМЕК "Марица-изток" са иззети и активите му, включващи и тази техника. Обстоятелството, че тя по-късно е била периодично подновявана, не означава, че е станала изключителна собственост на комплекса, тъй като и реализираните ползи от селскостопанските работи са постъпвали в негов актив.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
Има думата господин министър-председателят да отговори.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Ще отговаря накратко, че от създаването на Минно-енергийния комплекс "Марица-изток" от 1953 г. насам са отчуждени 160 хил. дка земя, като са изкопани 850 млн. тона въглища от проучените общо 3 милиарда тона. Тоест, ние вече сме употребили 1/3 от онова, което очакваме да има там.
Към края на 1992 г. са били възстановени 33 хиляди дка земи, от които 20 хиляди дка след биологична рекултивация и 13 хиляди дка са пригодени и присъединени към горския фонд.
В случай, че рудниците изземат всички проучени запаси до 2065 година, то общо експлоатацията ще приключи и иззетите земи ще възлязат общо на 333 хиляди дка, а рекултивираните и възстановени за земеделска работа и за горски фонд ще бъдат около 310 хиляди дка. Остават 23 хиляди дка, които ще бъдат заверени като два котлована на енергийния комплекс.
С Постановление # 151 на кабинета от 4 август т.г за изпълнение на Закона за държавния бюджет за 1993 г. са предвидени 359 милиона лева за вноски по чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Самите вноски по закона смятам, 183.3 че са занижени.
От Министерството на земеделието е разработена нова актуализирана тарифа за размера на вноските, която сега е изпратена за съгласуване със заинтересованите министерства и ведомства, след което ще бъде утвърдена от Министерския съвет. Предвижда се размерът на вноските в зависимост от характера на отчужденията да се увеличи до четири пъти, което е също част от правителствената политика.
Възможностите за обезщетяване на собствениците на земя със земи, които са отчуждени досега, с държавни земи - тези възможности са много ограничени.
Колкото до земеделската техника в рудниците на комплекса "Марица-изток", тя е закупена от бившото Стопанско обединение "Марица-изток" от времето, когато бяха създадени помощни стопанства за земеделска продукция и няма съмнение в правомерността на собствеността. 183.4
Постигнатото споразумение да бъде създадено дружество за земеделска дейност към мини "Марица-изток" като акционерно дружество като се събере земеделската техника от рудниците на площадката на рудник "Трояново-север" при с. Ковачево. Дружеството ще извършва ремонт и поддръжка на техниката и срещу минимален наем ще обслужва всички желаещи стопани от района. Тази договореност вече се изпълнява.
Ръководството на Комитета по енергетика не възразява срещу предоставянето на техниката на ликвидационните съвети по селата. Целта е същата - да бъде съхранена за времето, когато земята ще бъде върната на собствениците, и тогава ще им бъде предоставена като евентуално обезщетение. Става дума за техниката.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Драгия Драгиев за отношение към отговора.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин министърпредседател.
В първата част това, което изнесохте, безспорно е така. Има обаче две неща, с които аз не мога да се съглася.
Първо, безспорно е, че беше закупена селскостопанска техника за помощните стопанства, но те бяха към комплекса и те нямат нищо общо с промишлено-аграрния комплекс, който беше присъединен на база АПК - Ковачево, и с тази техника АПК влезе и се сля, превърна се в промишлено-аграрен комплекс към СМЕК "Марица-изток", така че просто има две различни единици - едната са помощните стопанства към комплекса, а другото е този аграрен комплекс пък, земеделски комплекс, който се сля и който го приеха към "Марица-изток". Така че за нуждите на техните помощни стопанства те действително закупиха техника, но техниката, която имаше АПК влезе към "Марица-изток", така че те имаха своя техника до този момент.
Що се отнася до постигнатото споразумение за дружество - по мои данни има предложение от страна на СМЕК "Марица-изток" за организиране на такава единица като дружество, която да извършва обработката. Самите хора обаче от този район не желаят това ВЙ/ЛТ 184.1. като смятат, че ще изпаднат в една подчиненост и няма да имат възможност своевременно да обработват земята си.
Аз утре и вдругиден ще бъда в района. Отново ще ви информирам за това дали има такова постигнато споразумение или няма. До онзи ден обаче такова споразумение на практика нямаше.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
Има думата народният представител Петър Балабанов.
Следващото питане след него е на народния представител Ангел Димов. И последното е на Елисавета Миленова.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, уважаеми колеги, господин министър-председател.
Би било безпредметно да конкретизирам питането си към Вас, свеждайки го до конкретни проблеми. Те са толкова много и толкова сложни, че едва ли е възможно подробно да се разискват дори, ако имахме на разположение цял парламентарен ден.
Не мога да се въздържа обаче да не кажа няколко думи за смисъла на това, което бих желал да чуя.
Знаем, че интелигенцията на една страна - това е нейният най-важен потенциал в днешния ден. И когато научните сътрудници от един институт вместо да се занимават с приложни изследвания, разливат "Веро", за да могат да изкарат някой лев за прехрана, това е не само загуба за тях самите, това е загуба за хазната, това е загуба за цялата държава.
Знаем, че Народното събрание е в голям дълг към нашата интелигенция, но дори и малкото на брой закони и решения, които са взети тук, в тази зала, много трудно се реализират в живота. Например, все още няма правилник за прилагане на Закона за авторското право. В страната на практика липсва борба срещу иманярството, проблемите са и в реституцията, и в заплатите, и във всички буквално сфери на интелектуалния живот.
Аз не настоявам да ми отговаряте за тези конкретни неща, господин министър-председател. Всяко задълбочаване в тях би ни отклонило от най-важното. А най-важното, което искам да чуя и надявам се иска да чуе цялата българска интелигенция, е следното: в съвременните държави - развиващи се и развити - има 184.2. една закономерност, която не позволява професор в университет да получава по-малко от, да речем, нисш офицер от полицията или солист в национална опера да получава по-ниска заплата, отколкото началника на противопожарната охрана.
И моят въпрос, съвсем директен, към Вас е какво ще направи правителството, за да приближи България именно към тези съвременни международни стандарти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители.
По повод на зададения въпрос от народния представител Петър Балабанов аз бих могъл да кажа три неща.
Първо, явно е, че ние не можем да пристъпим към един пълен отговор на питането, което отправи народният представител, тъй като едно такова общо питане въобще за политиката на правителството в областта на образованието, науката и културата това означава питане поне по 150, ако не и повече конкретни проблеми, за които не един парламентарен ден, а може би и една парламентарна седмица - поне такава, каквато е тя сега - няма да стигне. Така че на този именно неопределен въпрос не мога да отговоря. Ще предоставя информация, която са дали двамата министри, които отговарят за науката, образованието и културата.
По двата малко по-конкретни въпроса за това, че все още нямало правилник за приложение на Закона за авторското право и още - нямало борба против иманярството, смятам, че това са проблеми, по които самият народен представител не смяташе, че трябва да бъде поставено ударението.
А иначе, по общия проблем, който той постави, че не е нормално един професор да взема по-малко от един, както той спомена нисш служител в полицията и т.н., бих казал, че това са възможностите на държавния бюджет в момента. Не е право на един министър-председател на тази страна при, знаете, цялата отговорност, която има той, да получава четири или пет пъти даже по-малко от един директор на банка. Но това е положението! Бюджетът, който гласува Народното събрание, не позволява друго 184.3. решение на въпроса.
Иначе, дали непременно съотношението между заплатите на отделните категории държавни служители трябва да бъде непременно това, за което се споменава - това вече е един сложен проблем, за който, ако дискутираме тук явно е, че няма да ни стигне времето не до обяд, ами и до довечера.
Благодаря за вниманието. Иначе конкретният, доколкото е възможено конкретен отговор на този общ въпрос, предоставям на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В духа на една закачка бих казал, че ако Народното събрание гласува три пъти по-голям бюджет, би ли го изпълнило правителството?! Та, не е работата в Народното събрание!
Имате думата, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, господин министър-председател.
Не съм доволен, разбира се, от формата на отговора, въпреки че, разбирам, че в обема на парламентарното питане е много трудно да бъде даден друг отговор. Все пак не мога да се съглася, че само ограничените ресурси и само тежкото положение, в което е страната, са пречка за една ясна и конструктивна политика на реформи, която да доведе до конкретни резултати. Ето защо имам предложение, господин председателстващ, Народното събрание да гласува дебат по политиката на правителството в областта на образованието, науката и културата и предлагам този дебат да се проведе на 3 декември, в петък, в рамките на два часа с присъствието на господа министрите Марко Тодоров, Ивайло Знеполски и Стоян Александров.
Надявам се, че при повече време и повече възможности ще можем да бъдем и по-конкретни да стигнем до по-точни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има думата народният представител Ангел Димов.
РЕПЛИКА ОТ СДС: Това процедурно предложение ли беше?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (Встрани от микрофоните): Процедурно предложение беше... 184.4.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми председателю, уважаеми председател на Министерския съвет, уважаеми министри, уважаеми народни представители! При управлението на СДС-движение и неговите икономически екипи икономиката и държавата ни бяха доведени до пълна разруха. Това управление много ми напомня за царуването на Фердинанд Кобурготски, дядото на сегашния дребен бизнесмен от Испания - Симеон Кобурготски.
През 1913 г., в резултат на обявената от него Междусъюзническа война, България е дала свидни човешки жертви и загубила значителни територии, включително излазът на Бяло море. В своите мемоари тогавашният министър-председател и лидер на прогресивнолибералната партия Стоян Данев нарича обявяването на тази война "престъпно безумие". Така се оценя и присъединяването на страната към Германия в Първата световна война, довела до нова национална катастрофа. По-късно нашият народ е разбрал престъпните безумия на Фердинанд и го изгонил от страната.
Представителите на сегашния централен Координационен съвет на СДС също натвориха престъпни безумия. Такива са шоковата терапия в икономиката, антиконституционните постановки в Закона за земята, вандализмът спрямо руски исторически и културни паметници и т.н.
Вгледайте се във външноикономическата политика на СДСдвижение и ще видите безчет престъпни безумия - закриване на външноикономическото министерство, на търговските представителства в чужбина, пълната либерализация на вноса и износа и много други.
Престъпно безумие беше разгонването на хиляди готвени с години кадри от оръжейната индустрия и външната търговия. Страната остана без образовани външнотърговски работници и понася загуби за милиарди долари. Само от оръжения бизнес ние получаваме по милиард и половина долара годишно, а сега целият износ от всички стоки е горе-долу един и половина милиарда долара. РД/ЗТ 185.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие имате възможност 3 минути да уточните Вашият въпрос.
АНГЕЛ ДИМОВ: Да, точно това правя сега. (Шум в залата) Точно това правя.
Израз на цялата тази външноикономическа политика е рязкото съкращаване на външнотърговския износ и растящия през последните години външен финансов дълг. Общо взето кредитите от този дълг са изразходвани за непроизводителни цели.
Към края на 1989 г. нетният външен дълг, тоест, брутният дълг минус валутните резерви, беше девет и половина милиарда долара. Главната причина за натрупването му е използването на нерационални и неефективни за страната като цяло форми на сътрудничество със Запада.
По тази линия през втората половина на 80-те години се развиха редица импортоемки предприятия от електронната, леката и химическата промишленост, за които ежегодно се закупуваха от западни фирми компоненти, спомагателни материали и суровини на стойност над половин милиард долара. В същото време рязко намаляха валутните ни приходи от туризма и износа на земеделски и индустриални стоки от западните държави, което се отрази неблагоприятно върху външнотърговския баланс на страната. Вместо да пристъпят към усъвършенстване на тези неизгодни за нас форми на сътрудничество, управниците от СДС-движение вулгарно наклеветиха комунистите, че били изяли и изпили държавните долари, дължимите долари. (Шум и реплика в блока на СДС)
Неслучайно през последните години платежният баланс на страната приключва с отрицателно салдо и непрекъснато нараства нейният външен дълг, без да се осъществява структурно и технологично обновление на националното производство. В този смисъл е интересно да се узнае колко е натрупания през последните или по-точно през периода 1990-1993 г. външен дълг на страната към западните държави. Как през отделните години е приключвал външнотърговският ни баланс. Какъв е размерът на получените кредити от международните финансови организации и за какви цели са изразходвани. Закупувани ли са енергоносители, мазут, нефт с получените 185.2 кредити от чужбина и какъв е притока на чуждестранните инвестиции у нас?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърпредседателят господин Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! В отговор на въпроса накратко бих уведомил, без да ви давам конкретните цифри, тъй като и без това никой няма да ги запише и няма да запомни много цифри в момента, ще ги предоставя като конкретна информация.
Общо бих казах, че България за този период, за който става дума, е поела нови ангажименти до този момент за около 2 милиарда и 30 млн.долара, ако превърнем заемите в специални средства на тиражиране, ако ги обърнем по текущия курс на долара.
По отношение на платежния баланс мога да кажа, че той се публикува редовно в бюлетините на Българска народна банка и всеки може да ползва информация от него.
С получените средства от първия транш на Световната банка е предоставен кредит за внос за нефт и мазут. Заемът ще бъде възстановен от държавния фонд за реконструкция и развитие от предприятията "Нефтохим" и "Плама" - Плевен.
Благодаря за вниманието. Информацията я предоставям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Имате думата за отношение.
АНГЕЛ ДИМОВ: Главно на уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нямате право на уточняващи въпроси изрично. Моля.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Как да няма? Това е питане.
АНГЕЛ ДИМОВ: Питане е, разбира се. Имам 2 мин. на уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, правилно, Вие имате питане.
АНГЕЛ ДИМОВ: Уважаеми председателю, уважаеми министърпредседателю, уважаеми народни представители! От отговора, който чух, а и от дейността на правителството, смятам, че членовете на сегашния кабинет все още не са извлекли поука от безотговорната и продажна политика на СДС-движение. (Смях от блока на 185.3 СДС) Сегашният кабинет и членовете на този кабинет сякаш не могат да разберат, че от външната търговия, от външните ни пазари зависи до голяма степен развитието на нашето национално стопанство.
Доказателство за това е, че по-голямата част от брутния вътрешен продукт на страната минава по каналите на външната търговия. Въпреки това външният финансов дълг се разглежда изолирано от стопанското ни развитие. Главно по тази причина в развитието на нашата външна търговия се очертават неблагоприятни тенденции. Тази година пасивното салдо във външнотърговския ни обмен се очаква да приключи с не по-малко от половин милиард долара. И ако правителството закупи зърно за фураж и хляб, както иска аграрното министерство, търговският ни дефицит сигурно ще достигне една доста голяма цифра. А ако се увеличи пасивното салдо, ще нарасне външният дълг, ще нарасне и курсът на долара и всички тези отрицателни последици ще се стоварят върху нашата икономика. И лошото е, че в нашия внос, който се извършва сега, преобладават точно тези стоки - енергоносители, суровини, а и храни вече се увеличават, преобладава и вносът на луксозни леки автомобили, а няма оборудване, няма съоръжения за обновяване на нашето производство и ще стигне до един момент, когато ние няма да има какво да продаваме, за да получим валута.
В това отношение разбира се Вие носите последствията от миналото правителство, което предпочете, да остави България без пазари, да остави България без производители, но да не поддържаме дружески отношения с Русия, откъдето можеше да правим бартерни сделки и да не харчим валута за нефт и други продукти. Дори една Америка подписва десетгодишна спогодба за бартерна сделка - изнася зърно и внася нефт от Русия. А ние взимаме заеми от Световната банка и с тези кредити купуваме нефт.
Затова моят уточняващ въпрос е: има ли правителството разработена външноикономическа стратегия на България или работи така по изпълнение на текущи задачи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Имате думата, господин министър-председател, да отговорите на така уточнения въпрос. 185.4
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председател, дами и господа народни представители, нашето Министерство на търговията има разбира се една външнотърговска стратегия, която обаче не зависи само от волята на министерството. Вие знаете, че поради причини, независещи от България, и, може би зависещи донякъде негативно от отделни българи, пребиваващи понякога в чужбина, но така или иначе временното търговско споразумение между България и Общността все още не е подписано, поне до настоящия момент.
Надявам се, че на 22 може би то ще бъде подписано, след като бъде елиминирана Португалия от тези държави, които упорито досега се противопоставяха. 185.5
Така че такава стратегия имаме, безспорно и събитията в Русия от последно време също допринесоха за едно поколебаване на нормалния ход на взаимните икономически връзки. Но се надяваме, че в бъдеще България ще намери необходимия баланс с оглед на разширяване на нейния износ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата за отношение към отговора господин Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Общо взето съм доволен от отговора, уважаеми господин министър-председателю, и Ви благодаря. Но считам, че в интерес на страната и на нашия народ е Вие да привлечете най-добрите учени-икономисти, български учени, а не разни други американски учени, български учени, които познават състоянието на нашата икономика и да се разработи една обстойна, научнообоснована външноикономическа стратегия на България.
Освен това смятам, че Вие трябва да създадете една ефикасна система за водене на външната търговия. Като казвам система, това значи да се възстановят онези институции, които съществуват в цял свят - и Министерство на външната търговия, и търговски представителства в чужбина, и институти, които да разработват стратегията, защото България, простичко казано, стопанското й развитие в 80% зависи от външните пазари. А този фронт е изцяло оголен от централния Координационен съвет на СДС-движение.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Последното питане към министър-председателя е на народната представителка Елисавета Миленова. Имате думата, госпожа Миленова!
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министърпредседателю, дами и господа народни представители, господа министри! Моето питане се отнася до един проблем, който тревожи цялата общественост. ББ/ЗТ 186.1
За разлика от Вас, господин министър-председателю, аз смятам, че това, което се казва по микрофоните на Народното събрание в петъчния ден, е може би единствената вярна информация, от която хората в нашата страна разбират това, което Вие работите и това, което ние работим или не работим. Защото всичко друго по пресата е много спорно за човека, който не е вътре в нещата и който яде ударите и попарата на нашия преход към едно подобро общество.
Моето питане е следното. Известно е на всички власти тревогата на гражданите на България от нахлуването на сектите в нашия обществен живот. На същите тези граждани прави впечатление комфорта, в който тези секти извършват своята дейност, нелицеприятна за по-голямата част от българските граждани. Бих си позволила да кажа, че много родители поставят опасността от сектите наравно с наркотиците за нашите деца. Прави впечатление, че такива организации имат много добър сграден фонд и моето питане е в тази връзка.
Областните управители са представители на изпълнителната власт. Имате ли информация, уважаеми господин министър-председателю, за даване под наем под каквато и да е форма на държавни имоти на такива организации, в това число за частни училища и детски градини. Какви според Вас трябва да бъдат оперативните мерки, които трябва да се вземат от правителството и областните управи, достатъчни ли са хората в областната администрация, за да сте винаги наясно дали се провежда правителствата политика в това отношение.
Впрочем, има ли правителството политика за предпазване на младото поколение на България от чужди на българската държавност религия и религиозни общности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленова.
Има думата господин министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Три неща бих споменал в отговора на въпроса. 186.2
Първо, бих казал, че правителството взема и в последните дни взе конкретни мерки за борба против разширяване влиянието на такива секти. Но, разбира се, не е необходимо затова да вдигаме допълнително повече шум, отколкото се налага.
Второ, бих казал, че поне аз нямам сведения да са предоставяни държавни имоти под наем или под друга форма за ползване на такива секти за техни частни училища или други техни деяния.
Освен това бих споменал, че към всяка областна управа ще бъде определен областен координатор по вероизповеданията, който ще осъществява връзката между властта и Дирекцията по вероизповеданията, респективно Министерският съвет. Към Дирекцията по вероизповеданията ще бъде създадена работна група с консултативно-информационни функции, в която ще влизат представители на самата дирекция, на Министерство на външните работи, на Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, на правосъдието, на вътрешните работи и, разбира се, на отбраната, тъй като сектите имат отношение и към армията.
Тези предложения намериха одобрение в Министерския съвет и предстои да бъдат оформени в едно решение на кабинета, което ще посочи начина на структуриране и функциониране на работната група и на областните координатори.
В заключение, искам още веднъж да подчертая, че Република България е твърдо решена да защитава правото на избор на религия и същевременно да препятства онази религиозна дейност, който представлява нарушение на смисъла на чл. 37, ал. 2 от Конституцията. Всички тези концепции трябва да влязат в един нов, модерен, демократичен закон за вероизповеданията.
Благодаря за вниманието. Предоставям по-конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Господин министър-председател, аз зная, че Вие не можете да кажете всичко. Достатъчно е да знаят гражданите, че правителството работи по този въпрос. Защото аз зная, че парламентът не работи. За съжаление ние за две години не можахме да си махнем председателя на Комисията по вероизповеданията. И аз съм принудена да разчитам на изпълнителната власт да внесе някакъв законопроект, тъй като докато този бивш поп или не знам какъв е, шеф, няма как ние да направим нещо. Дай 186.3 Боже, народът да разчита на Вас.
Но аз се надявам, че това, което Вие казахте накрая, че ще бъде определен областен координатор по вероизповеданията, ще бъде ако не подарък на нашето общество за 21 ноември, който е ден на християнското семейство, то поне за Коледа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Миленова.
С това актуалните въпроси и питания към министър-председателя са изчерпани.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси и питания към министъра на отбраната господин Валентин Александров.
Първият актуален въпрос е на народната представителка Свободка Стефанова и Руслан Сербезов. Имате думата да развиете Вашия въпрос.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Актуалният въпрос, който ще изложа пред вас и подписан от колегата Руслан Сербезов, се отнася до посещението на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация и първи заместник-министър на отбраната ген.полк. Михаил Колесников, пристигнал на четиридневна визита по покана на българския си колега.
Съзнавам добре, че навлизам в една материя, която е табу за обикновения депутат и като че ли е единствено достъпна до тези, които са много добре запознати с братските ни отношения с Генералния щаб и с КГБ на Съветския съюз, а така също и тези, които са следвали в Съветския съюз и защитават интересите на Съветския съюз.
Но тъй като съм народен представител и като такъв съгласно Конституцията защитавам интересите не само на моите избиратели, а на целия български народ... Да не ви чета Конституцията, но щом като господинът, който грухти винаги от последната банка на Народното събрание..., ще му прочета чл. 67. Народните представители, господине, представляват не само своите избиратели, а и целият народ. И в тази връзка, господине, понеже аз не признавам... 186.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, уточнете си въпроса към министъра на отбраната, недейте влиза в диалог с който и да е.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Ами вижте, моят актуален въпрос е свързан преди всичко и със спазване на Конституцията, господин председател. Защото чл. 1, ал. 1 на Конституцията гласи, че България е република с парламентарно управление и точно това задължава всички държавни организации, държавни институции и отделни личности, които са овластени, да се съобразяват с това и точно ал. 3 на чл. 1 определя, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
И точно заради това моят въпрос и въпроса на господин Сербезов е свързан с целите на посещението на господин Колесников в България. Този въпрос например не се отнася за тези лица, които са обикаляли страната да проследят какво е стопанисването на съветските паметници, като че ли в България е имало война...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): А може би не е имало война?
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: ... и се е налагало да се поддържат гробниците на съветските воини. Така също не е необходимо да се обсъжда и друго във връзка с посещението на шефа на КГБ. Въпросът обаче е свързан: какъв е характерът на подписаното споразумение и не създава ли то предпоставки за военно обвързване на България с Руската федерация? Не би ли било редно, както е нормално за една парламентарна република, цитирах ви Конституцията, каквато е България в момента съгласно действащата Конституция, такива споразумения да бъдат предварително обсъждани в парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност. При това, изхождайки единствено и само от българските национални интереси.
Аз тук искам да подчертая, че моят въпрос и въпросът на господин Сербезов беше преди всичко насочен към този, който е носител на българската политика, който за съжаление изпълнява ролята не на председател на Министерски съвет на България, а на председател на ликвидационния съвет на България.
Аз съм абсолютно убедена, че абсолютно професионално и компетентно ще бъде подготвен отговора на господин военния 186.5 министър, тъй като той показа, че има една желязна самодисциплина и интелигентност, която ще му позволи да отговори като военен министър. Но това не е въпрос само на военното министерство. Това е въпрос за една национална политика, защитаваща националния суверенитет на България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър. 186.6 МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожо Стефанова, уважаеми господин Сербезов, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно разбирам вашата тревога затова да не би България да изпадне в областта на своята военна политика в положението, в което се намираше по времето на Варшавския договор. И затова аз ще разширя малко моето изказване в рамките на допустимото минимално.
Подписването на документи между органите на Министерство на отбраната на България и ведомствата на другите държави е строго регламентирана дейност, която се извършва с документи, подписани преди това на държавно и друго ниво. Исках да обърна внимание върху факта, че преди генералните щабове да подпишат и това не са договори, а споразумения за сътрудничество, има подписани междудържавни рамкови споразумения. И аз искам да ви обърна внимание върху факта, че откакто аз съм министър на отбраната такива са подписани, казвам ги по ред, не по важност, а по време на подписване, с Русия, Унгария, Австрия, Германия, Великобритания и Албания. С всички тези държави България има рамкови споразумения с почти идентични текстове. Всички те са публикувани в езиковото издание на Министерство на отбраната "Български военен преглед", което се издава на английски, френски и немски език.
Конкретно за посещението на генерал-полковника у нас. В случая става дума не за споразумение, а за план за мероприятия за военно сътрудничество между министерствата на Република България и на Русия, подписани от двамата началници на Генералния щаб. Въпросите третират мероприятия само между Министерствата на отбраната на двете държави в областта на военнотехническото сътрудничество и тиловото им осигуряване. Това са проблеми, които така или иначе не представляват интерес от парламентарно естество, за да бъдат обсъждани тук. Това са елементарни, сложни и важни, но в никой случай политически проблеми от ранг, заслужаващи вниманието на целия парламент.
Подписването на това споразумение е направено на базата на документ, подписан от моя уважаван предшественик господин Сталийски и неговия руски колега армейски генерал Грачов. Аз после ще ви прочета три текста на чл.3, а специално началникът ВТ/КТ 187.1 на Генералния щаб беше упълномощен с моя Заповед # 761 от 10 ноември 1993 г. да извърши това подписване с руския му колега.
Чл.3 на това споразумение е генерално между България и Русия и казва, че страните ще обменят помежду си предложения за включване в годишния план на работни групи, датите и специално става дума за военнотехническа и военнонаучна дейност, в това число и обмяна на технологии, военно обучение и подготовка на кадри, като искам да подчертая, че тук става дума само за кадри с техническо образование, тъй като по силата на обстоятелствата, които аз съм наследил, 85-90 на сто от техниката е дошла оттам и трябва да има хора, които да я ремонтират, учили там, отношенията между държавата и обществото и културни връзки, последните практически не съществуват.
С това искам да ви уверя, че по никакъв начин националната сигурност на България не е била засегната и, пак ви казвам, аз считам, че не е целесъобразно, с оглед само запазване времето на парламента и на комисиите, този вид документи да бъдат обсъждани тук. Но ако парламентът реши, аз съм готов веднага да се подчиня. Вземете едно такова решение абсолютно всички рамкови споразумения и договорите между тези страни ще бъдат представени, за да бъдат проучени под лупа с най-голямо внимание.
Това е, което мога да отговоря по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: И сега още една секунда. Ще продължа още една секунда.
Искам да обърна внимание и върху един друг факт. Вчера по време на посещението на парламентарната комисия в Министерство на отбраната началникът на Щаба армейски генерал Петров детайлно е запознал членовете на комисията с характера на разговорите, водени между него и генерал-полковник Колесников. Пак подчертавам, те са били чисто военнотехнически. Но тъй като има и един политически елемент, за който аз ще ви прочета един документ, между мен и Колесников се проведе 30-минутна среща, на която аз поставих конкретни военнополитически въпроси.
Веднага ще ви прочета от Паметната бележка неговите становища по някои проблеми на Балканите и нашите бъдещи връзки, които може би представляват интерес за целия парламент. 187.2
На моя въпрос за оценката на руския Генерален щаб по обстановката в региона и на Балканите Колесников отговори категорично ясно, моля това да се има предвид: "Процесът на преструктуриране на Балканите не е завършен. Той ще засегне и други страни. Подобно мнение се подкрепя от нарастващата агресивност на ислямския фундаментализъм, чийто неприкрити действия ясно се забелязват сега в Азербайджан, Северна Осетия и средноазиатските републики".
На въпроса ми дали става дума за интелектуално заключение или за военноразузнавателни данни, той отговори категорично: "Русия разполага с доказателства по този въпрос". Става дума за дейността на ислямския фундаментализъм там.
Второ, "Смятам - каза той - че амбициите на Турция минават през България и стигат до бивша Югославия и Албания". Но това е въпрос, по който аз имам собствено мнение и което тук няма да коментирам.
Генарал-полковник Колесников изрази мнение, че санкциите срещу Сърбия са прекалено строги. И по този въпрос имам мое мнение, което не съвпада с неговото.
В тази връзка той посочи пълната безперспективност на действията на НАТО и явно очерталата се безпомощност на Запада и ООН да се справят с положението. Като следствие на това са плановете за нанасяне на въздушни удари по обекти в югославската армия и вкарване в действие на сухопътни сили. Генерал-полковник Колесников предрече пълен провал на подобна операция и компрометирането на НАТО в международен аспект.
Накрая той подчерта два основни момента:
Първо, ако се допусне пълно разпадане на Югославия, това ще бъде катастрофа за Балканите и Европа. Аз имам друго мнение по този въпрос.
И второ, настъплението на фундаментализма представлява явна опасност за Балканите, която се споделя от други страни. Подобно развитие няма да е в полза на България, която ще се окаже в изключително положение.
Това са единствените политически въпроси, засегнати в рамките на един 20-минутен разговор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Имате думата, госпожа Стефанова, за отношение към отговора. 187.3
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Разрешете ми да благодаря на господин военния министър за компетентния и изчерпателен отговор, който определено се отнася изцяло до областта на неговата компетентност.
Но позволете ми, господин министър, да изразя своето, меко казано, несъгласие с това, че господин председателят на ликвидационния съвет не използва Вашите познания, за да запознае залата с политиката, която той има намерение да води в България по отношение на бившия Съветски съюз. Защото за да се гради бъдещето, трябва да се помни миналото. А миналото е такова, че точно съветската армия-поробителка докара тоя строй, от който още не можем да се отървем, че руските, съветски войски направиха така, че България от държава с почти 19-вековна история като монархия, днес е република.
И аз тук искам открито да заявя, че имам съмнения по отношение на президента, че е възможно да използва военната сила на бившия Съветски съюз, за да си запази управлението в ръцете. (Оживление)
И затова, задавайки този въпрос, отново подчертавам, че държах много премиерът, председател на ликвидационния съвет на България, за да отговори. Но съм много благодарна, че личност като Вас, с висок професионализъм заема този пост.
И моля, приемете моите надежди, че Вие, така както ще пазите България от ислямския фундаментализъм, така ще запазите традициите на любов на българина към обикновения руснак, но няма да допуснете повече руски ботуш да командва в България.
Благодаря. (Реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Стефанова.
Има думата да развие своето питане народният представител Тошо Пейков. Питането е на народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Аз вече веднъж съм отговорил на тоя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За старшина Атанас Праматаров ли?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Да, господин Пейков не беше в залата. ЦМ/КП 188/1.
ТОШО ПЕЙКОВ (от място): Аз оттеглям своя въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оттегляте ли своя въпрос? - Благодаря Ви.
Следващото е пак Ваше питане, господин Пейков: относно причината за смъртта на старшина Тонев в Камбоджа.
Имате думата.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето питане към министъра на отбраната е свързано с молбата на съпругата на починалия в Камбоджа старшина Тонев. Искам да ви прочета част от молбата на госпожа Тонева от гр. Ямбол. Госпожа Тонева ми изпрати следното писмо:
"Господин депутат, съпругът ми, старшина Атанас Петров Тонев, замина на 21 януари 1993 г. в Камбоджа в батальона на "сините каски" като командир на тилово осигуряване на пета рота, втори взвод, на кантон 921.
На 6 март 1993 г. бях известена, че е починал внезапно от инфаркт. Документът за диагнозата на смъртта не ми беше предаден. След 3-месечно настояване ми бе връчена диагнозата от протокола на аутопсията: асфиксия - задушаване.
При посещението ми в Държавния застрахователен институт с документа, който ми бяха връчили заедно с трупа, бе извикано медицинско лице, което да удостовери истинността на превода от английски. Самият превод гласеше: "На 6 март 16,44 ч. пациентът при сърдечна атака изпада в безсъзнание. В 17,15 ч. с хеликоптер пристига лекар, който установява, че смъртта е настъпила при неизяснени причини. В 17,30 ч. извозват трупа за аутопсия в немска полева болница".
От всичко тук написано, след прочитането му от лекаря при ДЗИ, той ме попита: и все пак къде е диагнозата на смъртта?... Аз отговорих: това е всичко, което ми бе дадено.
Тогава той заключи: да, заболяване.
Въпреки че за мен не е ясно кое е това заболяване, което е причинило смъртта на съпруга ми, а и от документите, които ми бяха връчени, беше видно, че и за компетнетните лица, които са декларирали смъртта, също не им е изяснен случаят.
Бе ми изплатена застраховка от 300 хил. лв." 188/2.
И въпросите, които произтичат от писмото на госпожа Тонева:
Първо, ще съобщи ли Министерството на отбраната във Ваше лице, господин министър, причината за смъртта на старшина Тонев, тъй като са противоречиви документалните показания?
Второ, бил ли е застрахован същият освен от Държавния застрахователен институт, и от Организацията на обединените нации?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата министърът на отбраната господин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пейков, дами и господа народни представители! Искам да използвам случая отново да изкажа своите съболезнования на вдовицата на загиналия старши-сержант - нещо, което направих вече с официално писмо.
Наистина, карате ме да говоря по един деликатен и трагичен случай. Но за съжаление фактите, с които разполагаме, са тези, които знае и госпожа Тонева. И аз едва ли ще мога да кажа нещо повече от това.
Първо, цялата медицинска документация относно смъртта на страши-сержант Атанас Тонев бе изискана чрез командира на нашия батальон в Камбоджа от щаба на УНТАК. Тя беше предадена на съпругата на страши-сержанта в момента на пристигането на ковчега на софийското летище. Документацията съдържа ксерокопие от заключение на всички специалисти и на германската военна болница, които са участвали в аутопсията и протокола.
Тук искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че по уговорките на комплектуването на батальоните в Камбоджа германската военна болница е единственото военномедицинско заведение, което издава подобни документи.
Разбира се, документът е написан на ръка, тъй като той е изготвен при военно-полеви условия. Обаче печатите и подписите на командирите гарантират неговата автентичност.
Както знаете, нашият батальон беше на оперативно подчинение на УНТАК за периода от 26 май 1992 г. до 21 юни 1993 г., така че по силата на тези обстоятелства издаденият документ 188/3. от болницата играе ролята на смъртен акт.
Трябва да ви призная действително, че отговорът на германците не е категорично еднозначен. Общото становище е, че смъртта на старши-сержанта е настъпила вследствие на спиране на неговата сърдечна дейност, но се дава и една възможност, че може би има отравяне и артериална склероза. Германците са дали обективно и двете версии, но и при двата случая смъртният изход не би могъл да бъде избегнат.
По отношение на това дали и как са били застраховани нашите офицери и войници в България и по линията на Организацията на обединените нации мога да заявя следното:
Старшина Тонев има застраховна в България в Държавния застрахователен институт и на съпругата му след неговата смърт е изплатена застраховка в размер на 300 хил. лв., които тя е взела веднага.
В указанията на Организацията на обединените нации към страните-участнички в мисията в Камбоджа е отразено, че могат да бъдат възстановени плащанията, направени от правителството, съгласно тяхното национално законодателство в случай на смърт, инвалидност, нараняване, заболяване по време на служба в силите на ООН. Това обаче са плащания на ООН към правителството на страната, която изпраща офицерите и войниците, а не на пострадалия. Като за целта е необходимо да се направи искане от нашето правителство до ръководството на ООН. По преценка на генералния секретар на ООН може да бъде изплатено второ парично обезщетение в случай на смърт, злополука и заболяване. Тук обаче има един правен елемент, който за съжаление е решение на ООН: на офицерите и военните наблюдатели. От тази гледна точка не е много ясен проблемът със сержантите и войниците.
Въпреки това по наше настояване, на Министерство на отбранат, чрез нашето постоянно представителство в ООН е направено запитване до световната организация дали военнослужещите от контингента ни в Камбоджа - става дума за войниците и сержантите - са застраховани и следва ли при заболявания, наранявания, инвалидност или смърт да им се изплащат парични суми. Като в документа беше подчертано нашето желание това да стане така. 188/4.
Но моля да имате предвид, че тук решенията са извън нашата воля и възможности. Досега, до този момент отговор от ООН ние нямаме. Когато се получи, веднага ще уведомим вдовицата на загиналия старшина.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър.
Има думата господин Пейков за отношение към отговора. 188/5. ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Със съдебния експерт доц. Грозева бяхме в Министерство на отбраната. Там ни посрещнаха двама полковници, които обещаха да предоставят запазен материал от аутопсията, който се намира в Камбоджа. Такъв материал засега не е предоставен и за съжаление след ексхумацията, която проведе доц. Грозева, съществуват съмнения за убийство на старшина Тонев. И неговите близки, неговата вдовица ще продължат да настояват за изясняване на случая дотогава, докато чрез дипломатическата поща и по Ваше настояване от Камбоджа ни бъде предоставен материал, който може само да разсее съмненията за убийство на старшина Тонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Господин Пейков, аз поемам ангажимента това да бъде свършено веднага. Аз самият не знаех, че имало такова посещение в Министерство на отбраната. Сега го научавам. Като се върна, веднага ще направя проверка и ако наистина е вършена ексхумация и ако такова нещо е направено, ще направя възможното да получим всички документи, които ще бъдат предадени на Вас и на вдовицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Клара Маринова, която да развие питането, направено от нея и народния представител Мариела Митева.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Въпросното питане стана почти пословично. Аз съжалявам, че създадох известни неприятности очевидно на министъра на отбраната с моето питане.
Но за съжаление като граждани на републиката и в същото време като майка съм изключително обезпокоена от наистина тежките инциденти, които напоследък стават в Българската армия, свързани с издевателства над войници, които достигнаха и до смъртни случаи.
Господин министър, съжалявам, че наистина употребявам думата "напоследък". Употребявам я съвсем съзнателно, защото СМ/ВЙ 189.1 във Вашия писмен отговор, който не съм искала, Вие започвате да ми обяснявате, че по времето на Добри Джуров имало също такива тежки инциденти. Не се съмнявам.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: "Още по-тежки има!"
КЛАРА МАРИНОВА: Сигурно, господин Марков, но в момента не разговарям с Вас и Ви моля да запазите самообладание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, недейте влиза в пререкания. Вие изземвате моите работи и започвате да отговаряте. Развивайте ни въпроса. Аз ще направя забележка на г-н Марков.
КЛАРА МАРИНОВА: Бих Ви помолила във Вашия устен отговор днес, спирайки се, разбира се, на тежкото наследство, което сте получили, да обърнете внимание преди всичко на онова, което ме интересува като гражданин и народен представител.
Какви са мерките, които ще вземе Министерство на отбраната за опазване здравето, живота, личното достойнство и честта на срочнослужещите младежи. Това е един изключително сериозен проблем не само на Министерство на отбраната, но и на цялото общество. Защото дори и вчера, ако обърнете страниците на българските вестници, ще разберете, че отново има съобщения за сериозни инциденти в армията. Съжалявам, че се позовавам на вчерашните вестници, но фактът е такъв.
Вторият голям проблем и всъщност той е цял кръг от проблеми, е за реалния контрол на командирите в частите върху поведението на войниците, в това число, тъжен факт, употребата на алкохол в казармата.
Аз мисля, че един от проблемите, свързани с убийството във Военната академия преди няколко месеца на войника Мартин Симов е свързан точно с употребата на алкохол.
Другият голям проблем, разбирам, че той е наследен и че вероятно Вие не сте министърът, който ще го решите като с магическа пръчка, това е проблемът в отношенията между стари и нови войници.
Тук сте прав в своя писмен отговор, че вие в казармата приемате младежите такива, каквито те са възпитани в семейството. Но за съжаление, господин министър, те се възпитават в семейството но след това страдат невинни деца в казармата. 189.2
И накрая, много бих искала да ми отговорите на въпроса какви са изискванията към командния състав в случай на инцидент. Знам, че ще ми отговорите за Военна академия, че са уволнени. Но дали едно уволнение е решение на големия проблем, който така или иначе тегне на българската армия.
Аз Ви моля да отговорите на тези въпроси, не защото мен лично ме интересуват, а защото много български майки са изпратили синовете си в казармата, а на много от тях предстои за следващите години да ги изпратят, за да може обществото ни да бъде спокойно затова, че, изпращайки синовете си в Българската армия, ги изпраща на сигурно място. А това сигурно място ще даде гаранциите и за сигурността на България. Аз затова Ви моля, извън писмения отговор, да ми отговорите на въпросите, за да може това да стане достояние на българската общественост.
Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, госпожа Маринова.
Има думата министърът на отбраната господин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Маринова, госпожо Митева, уважаеми дами и господа народни представители! Веднага ще призная, че това е най-тежкият въпрос, на който отговарям днес. Сигурен съм почти, че това, което ще ви кажа, няма да Ви задоволи.
Ще Ви кажа това, което правим и това, което смятаме да направим, без да се спираме на наследството, тъй като така или иначе няма смисъл да занимаваме хората с това, което е било преди време.
Искам да Ви уверя, че тежките инциденти, свързани с издевателства и смъртни случаи в армията, са постоянно на вниманието на Министерство на отбраната и на Генералния щаб.
За съжаление, въпреки всички положени усилия както преди, така и сега, когато аз съм министър на отбраната, те се характеризират с един елемент на устойчивост. Условно ние ги разделяме на такива, свързани със слабостите в Министерство на отбраната и армията по въпросите на дисциплината и причини, произтичащи от общото състояние на обществото. 189.3
Без да свалям отговорност от себе си и лично от другите командири, които носим ние като ръководство на Министерство на отбраната, както и на командирите и началниците от всички степени за състоянието на дисциплината, за допуснати тежки инциденти, включително и на тези, свързани със смъртни случаи, считам, че вината не е само наша.
Не искам да повтарям написаното в писмото, но действително ние получаваме хората такива, каквито са направени в техните семейства и в училище. Младежите, с които навярно е свързано Вашето питане, идват при нас с оформени характери. Една част от тях, от два до три процента, са вече с изявени криминални наклонности и прояви на агресивност. Най-често те стават носители на извънредно тежки инциденти, от които страда здравето и достойнството на другите войници.
Преди да отговоря конкретно на първия въпрос, какви спешни мерки взимаме, ще Ви кажа какво започнахме да правим от началото на годината.
След встъпването в длъжност на министъра на отбраната, още на 29 януари т.г., на първия ръководен от мен висш военен съвет, беше изработена моя заповед, свързана с издевателствата и мерките против тях. Тогава бе създадена специална работна група под ръководството на парламентарния секретар, с представители на Генералния щаб, Военната прокуратура и Военната полиция, която непрекъснато, тоест, ежедневно анализира данните с извращения, издевателства и предлага мерки за борба с тях.
Малко по-късно в тази група бяха включени и хора от Военната медицинска академия, където има специализирано звено по този въпрос.
Второ. Въпросът за борбата с извращенията беше обсъден отново през м. юли тази година.
С цел подобряване на дисциплината в армията аз съм подписал десетки заповеди, една част от които за уволнения на командири и началници.
Трябва да Ви кажа, че по този повод аз досега съм уволнил 142 офицери и съм наказал 3 генерали. Разделете го на 10 месеца и ще видите, че това са по 14 човека на месец. Това в областта на властта, която министърът има да наказва. Но само 189.4 с това, разбира се, проблемите не могат да бъдат решени.
Искам да Ви кажа, че през този период от страна на командирите от всички степени бяха положени големи усилия за подобряване състоянието на дисциплината.
В поделенията на армията бяха организирани и проведени редица мероприятия за недопускане на произшествия и нарушения за поддържане на вътрешния ред, законите и уставите.
Основната работа на командирите и началниците по дисциплината в поверените им части са указания на началника на Генералния щаб. От ноември миналата година, има и такива, бяха разследвани за трети път специално на 15 октомври на едно заседание на... Там ние взехме решение, ще призная ясно, виждайки невъзможността само със средствата на насилието, тоест, със заповеди и команди да решим този въпрос, да привлечем колкото се може по-широки слоеве на обществеността. В момента се изготвя документ, който ще направи пулсиращи работни групи в състав - офицери преките командири, на ротно и батальонно звено, представителите на войниците, които бяха въведени от септември тази година, техните говорители, от Съюза на демократичните жени, майки на войници, представителите на всички запасни офицери и на Българската православна църква, за да може с общи усилия да излезнем от тежкото положение, в което се намираме. 189.5 На съвещание на останалия команден състав на Българската армия на 11 т.м. аз специално говорих по този въпрос и дадох конкретни указания, които ще бъдат оформени в документи до края на годината.
Уважаеми дами и господа, в заключение на отговора на този въпрос още веднъж искам да ви уверя, че тези проблеми са в центъра на нашето непрекъснато внимание.
По втория въпрос - какъв е реалният контрол на командирите в частите върху поведението на войниците, в т.ч. и употребата на алкохол. Сега вижте, ще кажа съвършено ясно: в Българската армия ротният командир се намира накрая на своите сили. Намира се накрая на своите сили! На тези 26-27-годишни момчета, на гърба им е стоварена огромна отговорност: при сегашния некомплект на армията да се занимават с всичко възможно - от машините, техниката, нахранването, обучението, дисциплината... Това са хора, които имат 10-12-13-14-часов работен ден. Когато те си отидат, за съжаление властта в командата, във войската се прехвърля върху нисшия команден състав. И тук започват тия работи, за които Вие говорите.
Една много голяма грешка, която аз наследих, това трябва да го призная вече, и за което ще положа максимални усилия да я изправя, е систематичното намаляване на авторитета на сержантите и старшините. Това е основният състав от командири, които пряко командват войниците и са с тях в извънработно време. Благодарение на ред причини, на които сега няма да се спирам, тия 26 хил. човека, които в момента аз имам във войската, не се използват като команден състав. Те изпълняват технически, интендантски, други, трети и пети функции. Те са много по-малко от офицерите, а фактически на техния гръб лежи цялата отговорност на дисциплината във войската, поне във времето, когато офицерът го няма - от 5 до 8 сутринта. Въпреки множеството ми заповеди, предложения, разговори по този въпрос, за съжаление още не може да се намери ефективен модел, който да превърне, извинявам се, тая сбирщина от хора в реални командири на въоръжените сили.
Аз се надявам, че с доста механизми, включая и съкращаването на част от тях, включая тяхното назначаване за командири на взводове, реални взводове, плътни, ние ще успеем да превърнем сержанта и старшината, който има намалено влияние в армията СД/ВР 190.1 и често не е и уважаван като командир, в истински помощник на офицера, за да могат офицерите да бъдат разтоварени от това, което е на гърба им.
Едновременно с това искам да подчертая, че за този контрол в голяма степен зависи и от липсата на мотивация за служба в Българската армия на офицерския и сержантския състав. Не е тайна, че в това отношение положението е тежко.
В настоящия момент една част от командния състав, за която говоря, е подал множество рапорти с молби за уволнения в запас. Това говори за крайна степен на немотивация на младшия команден състав. Аз съм заявявал пред вас колко стотин ваканции има за взводни и ротни командири и пълната ми невъзможност да ги запълня с школници. Ако в парламентарната комисия бяха приели моето предложение да се ходи първо войник, а след това да се следва в университета, аз съм сигурен, че щях да имам, или следващият състав на министъра на отбраната биха имали на разположение този брой от младши командири с квалификация "интелигентност", които биха могли да водят войниците реално.
Тази поправка на закона, трябва да ви кажа, че ми отне едно рационално оръжие за вкарване на ред във войската. Не е моя работа да давам оценка за работата на парламентаристите, но смятам, че това беше една грешка. Ние губим четири до седем хиляди човека годишно. И това е интелектуалният елит на нацията - езиковите гимназии, специалистите по електроника, инженерна техника, т.е. хора, които имат технически познания, на които много малко им трябва, за да станат ефективни командири, които биха могли на нивото на взводния командир да си вършат работата. Това не стана, няма и да стане. И аз се съмнявам, че дори и засилените санкции за неявяване в казармата ще решат тоя проблем. Съжалявам, но положението е такова.
Специално за офицерския състав трябва да признаем и това, че финансовото и битово състояние на офицерския корпус е лошо. За това съм говорил многократно. Незадоволително е заплащането, неосигурена е работа на съпругите, липса на жилища и пр. В много гарнизони обстановката е такава, че тя не мотивира офицера към въодушевено изпълняване на командирския си дълг. За съжаление това са въпроси, които не могат да бъдат решени с магическа пръчка. 190.2
Какви са изискванията към командния състав в случай на инцидент и относно начина за съобщаване на семействата на пострадалите - това беше третият въпрос. Няма регламентиран нито един документ, който да изисква от командири да уведомяват семействата на пострадалите войници. Това е въпрос на морал. Аз трябва да ви кажа, че решението ми да уволня всички във Военната академия беше именно и това, че никой от тях нема куража да отиде и да каже на майките на убитите: госпожо, така и така стана, моите съболезнования.
По време на война има регламент, който заставя ротния командир, когато убият негов войник, да напише писмо на майка му. В мирно време обаче такова нещо няма.
Също така няма и забрана или какъвто и да било друг нормативен акт, който да ограничава или да указва как се прави това нещо. Единствените ограничения, свързани с изискванията на списъка на фактите, на сведения и предмети, които са държавна тайна, приети от парламента през миналата година, пак нарушават тоя въпрос. В тоя смисъл командирите и началниците са свободни да избират подходящата форма за уведомяване на близките на пострадалите.
Отдавна мисля по въпроса да изготвя документ, моя заповед по тоя повод. И Вашето питане ме кара, вчера съм дал устно разпореждане, предполагам, че на следващия военен съвет ще се приеме такъв текст. Но това едва ли ще облекчи много нещата. Не знам дали една нещастна майка, ако докарат сина й в ковчег, та получи и писмо на това отгоре, ще бъде много облекчена. Но все пак е един жест. Ротният командир е длъжен да се представи лично и да каже: госпожо, стана това и това. Това поне беше моралът във войската допреди години.
В заключение искам да кажа, че само строгите мерки и взискателност от страна на ръководството на Министерството на отбраната не са достатъчни за намаляване на извращенията в армията. Необходима е действена помощ на цялото общество, на родители, на близки, не на последно място и на масмедиите, за премахване на това позорно явление в българската войска.
Искам да кажа накрая, че това, което решихме да направим на последното съвещание в , тези обществени комитети, в които ще бъдат представени доста много хора, се надявам да 190.3 дадат своето позитивно решение. Но ефектът от тях ще можем да видим през пролетта на следващата година.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Но аз бих желал да Ви попитам: Вашите институти, чрез които Вие правите социологически изследвания в армията с помощта на Главната прокуратура на въоръжените сили, имате ли изследване за постоянните причини, водещи до тези изстъпления?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Да, имаме такова нещо, господин председателю. Те са от поверително естество. На всеки три месеца президентът, министър-председателят, председателят на Камарата получават подписано от мене толкова дебело (показва) изследване по тия въпроси. Не знам само къде се губят обаче и кой ги чете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, е това е вече вторият въпрос. И тези, които го получават, би трябвало да реагират.
Имате думата, госпожа Маринова. 190.4
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър, за Вашия отговор. Наистина той сериозно се различава от онова, което получих от вашето ведомство като писмен отговор. Той беше просто рутинен писмен отговор.
Опитвам се да разбера всички Ваши затруднения, разбира се, до края не мога да ги разбера, защото между мен и Вас разликата е, че Вие сте служили в армията, а сега сте нейн министър, а аз никога не съм влизала в тази армия. Само готвя моя син за армията. И вярвам на майките, които изпращат синовете си.
Но мисля, че пресечната точка е точно в онова, което Вие споменахте: не със заповеди и с уволнения, а със съпричастност на цялото общество към проблемите на армията. Вероятно там някъде е разковничето. Вярвам Ви в това и се надявам, че Вие като човек от моето поколение, чийто син в момента е в армията, сте налучкали, не само Вие, и Вашият екип, вероятно най- верния отговор. Докато обществото стои встрани от армията си, армията му не може да бъде на своето необходимо високо равнище.
Вярвам Ви и Ви разбирам в още нещо - в недоволството Ви за решението на парламента кога да служат нашите синове. Но, господин министре, аз съжалявам, че Вие тогава не дойдохте тук, за да изразите позицията си на Вас като министър и на вашето ведомство. Народните представители в немалката си част не бяхме наясно армията от какво има нужда и държавата от какво има нужда, и нашите синове. Дали ще бъде по-добре, ако влязат в казармата преди да следват, или след като завършат висшето си образование.
Аз дълбоко съжалявам, че Вие като министър тогава не дойдохте да ни осветлите по проблема. И вероятно затова и председателстващият днешното заседание попита за онова, което се получава като информация при Вас, не е ли възможно да се получава и при нас.
И накрая, след Вашия отговор, разбира се, знам, че няма да се решат проблемите на армията, особено в техния морален аспект. Знам, че едно писмо до една майка все още нищо не означава, но знам и нещо друго, че без това писмо е още по-тежко на тази майка, на майката на Мартин Симов и на още други майки. НЧ/ВЙ 191.1
Убедена съм, че с Вашия професионализъм и този на Вашия екип вероятно ще намерите час по-скоро ефективния модел, за който Вие говорите за укрепване авторитета на офицерския и сержантския състав, защото без него аз наистина се страхувам, че българските майки все по-трудно ще изпращат с пълното съзнание на граждани на Република България своите синове в армията.
Благодаря Ви, господин министре, за Вашия отговор и за това, че наистина в Министерството на отбраната вече се мисли по тези тежки и сериозни проблеми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Маринова. Това беше последното питане към министъра на отбраната г-н Валентин Александров.
Предстоят отговори на министъра на правосъдието г-н Петър Корнажев. След него ще отговаря министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов, след това господин Марко Тодоров, министър на науката и образованието, поредицата: Танчо Гугалов, министър на здравеопазването, Георги Танев, Валентин Карабашев, Румен Биков. Съобщавам ви това, за да знаете интересът ви към отговорите.
А сега 10 минути почивка. (Звъни)
(10 ч. и 15 м.)

(След почивката)

11 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата да уточни и развие своя актуален въпрос народният представител Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз имам три минути, за да развия актуалния си въпрос и зная, че те не стигат дори само да се споменат деянията на сливенския районен прокурор Николай Николов. Тези негови деяния и на покровителите му са събрани в една дебела червена папка, която стои там на моята банка.
Но за какво се отнася актуалният ми въпрос? По предложение на главния прокурор на републиката Висшият съдебен съвет е повишил в ранг прокурор в окръжна прокуратура сливенския районен прокурор Николай Николов. Според чл. 23 от Закона за прокуратурата повишаването в ранг е възможно само в изключителни случаи за образцово изпълнение на служебните задължения.
В какво се изразява образцовото изпълнение на служебните задължения на господин Николов? Той е започнал работа като районен прокурор в Златоград през март 1990 г. и ето какво пише за него окръжният прокурор в Смолян на 1 октомври 1991 г. в едно писмо до Висшия съдебен съвет: "Изключително самонадеян, има чувство за собствена непогрешимост, подчертана невъзприемчивост и враждебност към всяко чуждо мнение, различно от неговото. Допуска груби грешки и незаконосъобразности в работата си. Проявява обвинителен уклон."
От Главна прокуратура през м. април 1991 г. се прави проверка на дейността на районния прокурор Николов в Златоград и заключението е: "Оставането на господин Николов на поста районен прокурор е невъзможно." А Пашалиев добавя: "Категоричен извод от досегашната работа на господин Николов като районен прокурор е, че той не притежава необходимите професионални и делови качества за заемане на тази длъжност" и прави предложение за освобождаването му от длъжността районен прокурор.
Може би заради това предложение той е преместен от Златоград в Сливен като районен прокурор и продължава там своите СБ/ЛТ 192.1. "геройства". Стига се дотам, че съдиите от Районния съд в Сливен заплашват с колективна оставка, като на 18 май 1993 г. пишат до Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието за клеветническите твърдения в печата срещу съдии от районния съд, които Николов разпространява. Пишат и това, че той не се явявал на съдебни заседания, което става причина за отлагане на дела, включително и едно тежко дело за групово изнасилване. Пишат още, че умишлено забавя следствените дела по обжалваните мерки "задържане под стража". Пишат още, че изпраща районните инспектори и полицаите да снемат обяснения от районните съдии във връзка с изпълнение на техните служебни задължения.
Протест по повод действията на районния прокурор Николов отправят и адвокатите в Сливен, цялата адвокатска колегия. Той е от 23 април 1993 г. във връзка с неоснователното и противозаконно задържане на адвокатите Руси Големанов и Станьо Тенев.
Може би заради това главният прокурор е предложил да бъде повишен районният прокурор в Сливен в ранг прокурор в окръжна прокуратура. Аз обаче съм убеден, че действията на районния прокурор, за които стана дума, не запълват изисквания от чл. 23 от Закона за прокуратурата състав "образцово изпълнение на служебните задължения".
Ето защо е любопитно на цялата юридическа колегия в Сливен и на мен какви са били мотивите на Висшия съдебен съвет, за да повиши в ранг прокурор в окръжна прокуратура сливенския районен прокурор Николай Николов и какво е Вашето мнение - смятате ли, че при това повишение са спазени изискванията на чл. 23 от Закона за прокуратурата, както и какви мерки възнамерявате да предложите на Висшия съдебен съвет за отстраняване нарушенията на сливенския районен прокурор?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Орсов.
Има думата министърът на правосъдието господин Петър Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, колега Орсов - казвам колега, защото сте юрист, аз се опитах да Ви убедя да оттеглите въпроса, но съм принуден да Ви отговоря публично. 192.2.
Решението на Висшия съдебен съвет е от 31 март, когато аз не съм бил министър. Повтарям, когато аз не съм бил министър. Има изготвен писмен отговор от госпожа Куцкова, която по мое искане бе освободена като заместник-министър, но не за това. Ако трябва, ще Ви го дам да го прочетете.
Така че аз бих могъл изобщо да не отговарям на този въпрос. Но аз ще Ви отговоря нещо друго, което е принципно и моля явно оредялата зала да го разбере. По Закона за Висшия съдебен съвет, който сега действа, и при всичките неразбории и спорове относно бъдещето на този раздел или отделен закон, министърът на правосъдието само председателства Висшия съдебен съвет и няма право на глас. И аз съм един от хората, които, когато правихме Конституцията, настоявах тъкмо така да бъде да няма право на глас, за да не влияе върху членовете на Висшия съдебен съвет.
Така че какво е решил Висшият съдебен съвет трябва да попитате него. И всички други народни представители, които задават такива въпроси, да питат Висшия съдебен съвет. Аз съм разпоредил на секретарката на Висшия съдебен съвет всички документи, които подписвам, да имат долу не думата "председател", а "председателстващ". И това го казвам по повод на друго нещо, което не е свързано с Вашето питане, но искам да прозвучи в тази зала. Има случаи, в които аз имам обратно мнение на мнението на Висшия съдебен съвет. Но аз съм длъжен да подпиша документа, защото аз съм председателстващ.
Това е моят отговор на Вашето питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Корнажев.
Има думата народният представител Орсов да изрази отношението си към отговора.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, аз много добре познавам Вашите компетенции, които Законът за Висшия съдебен съвет Ви дава, но като се обръщам към Вас за мотивите на Висшия съдебен съвет, зная, че Вие бихте могли да ги получите и да ги съобщите по микрофона. И това не нарушава Вашата компетенция по Закона за Висшия съдебен съвет.
Естествено нямам никакво желание да се бъркам в работата на Висшия съдебен съвет. Той е независим и сам обича често да 192.3. повтаря, че е независим, но независимостта не значи безконтролност. И ако Висшият съдебен съвет и магистратите разбират независимостта си като безконтролност, то тази независимост ще се изроди в произвол и за съжаление от време на време сме свидетели на подобни действия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Орсов.
Заповядайте, господин Корнажев. 197.4.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Аз искам да добавя само следното, което задържах, а сега ще го кажа. Мотиви в протокола няма, колега Орсов. Има предложение... (Реплика от БСП) Да, благодаря за Вашето уточняващо питане. Има предложение на главния прокурор и тъй като много се говори за моето отношение към Висшия съдебен съвет и на други хора, трябва да ви кажа, че аз сварих там един стил, който на мен не ми харесва. Не се спазва например едно правило, според което книжата трябва да постъпят 7 дни по-рано и т.н., и т.н.
И искам да чуе залата и всички в ефир: по мое разпореждане преди 3 дни заминаха двама инспектори за Сливен без предупреждение. Така се прави инспекторска проверка. Защото за мен целият сливенски съдебен район, не само този прокурор, е смущаващ.
Това го казвам съзнателно, защото предстои почитаемото Народно събрание да гласува главите за инспектората и Висшия съдебен съвет. И аз зная, че ще има гласове, които ще казват, че инспекторатът е излишен. Аз разбирам нещата така, като отлежал юрист с бяла глава. Инспекторатът трябва да провери фактите и да даде доклад на Висшия съдебен съвет, а не членове на Висшия съдебен съвет да се разхождат с командировки и да бавят докладите си с месеци. Това го казвам съвсем съзнателно, защото мисля, че искахте и това да чуете.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Стефан Стефанов да развие своя актуален въпрос.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин министър! Аз съжалявам, разбира се, че времето доста изтече от деня, в който зададох този въпрос, но независимо от това аз смятам, че все още продължава да е актуален.
Напоследък в печата се появиха съобщения за откриване на възпоменателна чешма край с. Трънак, Бургаско, в памет на Емил Маджаров, Сава Геров, Яцек Чакъров, за които се изнася, че са участвали в група, извършила няколко терористични акта РД/КП 193/1. през 1984-1985 г. В тържеството по случай откриването на чешмата са участвали народни представители, чуждестранни гости от Гърция и Турция.
В тази връзка, господин министър, бих искал да ми отговорите на няколко въпроса:
1. Какви са данните от съдебните процеси за участието на тези хора в терористични актове в Пловдив, Варна и Сливен?
2. Доказана ли е вината и тяхното участие в атентатите и има ли основание за инсцениране на съдебен процес?
3. Има ли акт на Върховния съд, с който се доказва невинността на тези хора?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има думата министърът на правосъдието господин Петър Корнажев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стефанов! Не ме разбирайте неправилно, министърът на правосъдието засега не отговаря поне за чешмите. За това отговаря господин Христо Тотев. Но аз разбирам подтекста на Вашия въпрос и искам тук да изясня също принципен въпрос.
Министърът на правосъдието нито може да иска преглед по реда на надзора, нито може и има право да коментира постановени съдебни актове. Ако Вие имате някакви съмнения, сезирайте прокуратурата, над която аз нямам власт.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър.
Има думата господин Стефанов да изрази отношение към отговора.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър! Както сам разбирате, аз не мога да бъда доволен от дадения отговор по простата причина, че такъв няма. И ако разбирам господин министъра, аз не мога да разбера господин Корнажев. В същото време не смятам ни най-малко, че неправилно съм адресирал въпроса си. 193/2.
Бих искал също да ви успокоя, подобен отговор, съдейки и по досегашното отношение по проблема в печата въобще, биха ми дали предполагам и господин Беров, и господин Татарчев, и господин президентът.
Този, а и останалите случаи, нашумели напоследък, ясно и красноречиво показват, че в България в момента няма институция, която да е обърната с лице към националните интереси. Задавайки тези въпроси, аз се опитах да намеря някаква логика в действията на господата, открили тържествено в присъствието на чуждестранни гости тази чешма. Макар че да се търси логика в честването на паметта на хора, които в името на определена кауза, пак било то и най-справедливата, са убили невинни, нямащи никаква вина хора, е абсолютна глупост.
Независимо от това аз бих искал да разбера главното доказана ли е вината на тези хора, има ли данни за скалъпен процес, има ли акт на Върховния съд, с който те са признати за невинни? Независимо от отговора, такива данни няма, няма и логика. Има определена политика, политика на противопоставяне, на разделение на нацията, на подронване авторитета на българската държава. Терористични действия, извършени срещу невинни граждани, не могат да подлежат на историческа преоценка и е абсолютно недопустимо да им се придава нова политическа окраска. Построяването и откриването на въпросната чешма е открито предизвикателство към паметта на невинни жертви.
Аз ви питам, господа, родителите и близките на Георги Цветков - 12-годишен, на Стефан Атанасов - 13-годишен, на останалите шест невинни жертви, на ранените и осакатени повече от 50 граждани, между които и две малолетни деца от Турция, могат ли да пият вода от тази чешма? Ще намали ли болката им или мъката им, четейки надписа върху нея? Или да последваме примера и да построим още 8 чешми, поставяйки между тях стълба, на който бе намерен част от мозъка на едно от глухонемите деца, тръгнало да види татко и мама?
Преди години възродителният процес ни раздели и противопостави. За съжаление и днес този процес продължава да действа. В много общини са разлепени листовки с имена на загинали, но това са хора само с турско-арабски имена. Допълнете, господа, тези листовки с имената на загиналите българи и нека заедно 193/3. осъдим този авантюристичен акт. В противен случай вие увеличавате още повече пропастта между хората, а това е гибелно за България.
И тук правителството и прокуратурата не могат и нямат право да бъдат безучастни и да дават вид, че нищо не е станало.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има думата да развие своя актуален въпрос господин Гинчо Павлов, който горе-долу е със същото съдържание, според мен.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Действително има голяма степен на идентичност между двата въпроса и мисля, че е редно да мина към втория въпрос, защото отговорът е предполагам същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, благодаря Ви.
ГИНЧО ПАВЛОВ: Господин министър, съгласно Конституцията, чл. 98, точка 14, президентът информира Народното събрание по основни въпроси от своите правомощия. Това досега не се е случвало - имаме уверение, че скоро ще се случи, но за сметка на това сме свидетели на редица изявления от страна на съветниците на президента по въпроси, касаещи различни сфери, като селското стопанство, националната сигурност, етническите отношения и т.н. Нерядко тези изявления на съветниците внасят смут и напрежение в обществения и политически живот.
Като пример бих посочил изявленията на Михаил Иванов, президентски съветник, който се нагърби да изпълнява едва ли не функциите на конституционен съд да определя кое решение на парламента е конституционно, кое не е и т.н.
Ето в тази връзка е и моят въпрос: следва ли да смятаме изявленията на президентските съветници като становища, ангажиращи институцията, или трябва да се отнасяме към тях като изявления на частни лица?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин министърът на правосъдието.
МИНИСТЪР-ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, господин Павлов! При всичкото ми уважение към парламента и специално към Вас, за мен Вашият въпрос е просто странен. Понеже цитирахте 193/4. Конституцията, четете я цялата и ми кажете къде пише, че министърът на правосъдието може да контролира съветниците на президента. Задайте си въпроса, моля Ви, на президента или на Конституционния съд.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Корнажев.
Господин Павлов, имате думата.
ГИНЧО ПАВЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): При цялото ми уважение към спорта, бягството от въпроси не може да се смята за спортно качество, тъй като в случая аз исках да чуя оценката на юриста, защото тези изявления се приемат като изявления на една институция, представляваща българската държавност. И понеже сме франкофони, остава горчилката от френската поговорка "Какъвто господарят, такива и слугите му".
Благодаря все пак за това, което се опитахте да отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Павлов.
Има думата, за да развие своя актуален въпрос, народният представител Минчо Минчев. 193/5.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги, господин министър! Господин Корнажев, на 16 септември 1993 г. в град Кърджали във връзка с проведена полицейска акция бе обискирана служебната лека кола на Общонародния комитет на Отечествената партия - "Волга" с регистрационен # С 12-90 ЛК.
На зададения актуален въпрос на господин министъра на вътрешните работи по този повод ми бе отговорено, че обискът е бил извършен от служителя на следствените служби към РДВР - Кърджали. На съответните служители е известно, че водач на автомобила е народен представител и колата е оставена на съответния адрес за ремонт.
Моят актуален въпрос, господин министър, е как оценявате действията на служителите от следствието и считате ли, че е налице нарушаване на депутатския имунитет?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, господин Минчев! Вероятно след това пак ще ми кажете някоя френска поговорка, но господин министърът на вътрешните работи би отговорил и ми е наистина странно пък защо ме питате мен. Министърът на правосъдието няма никакви ръководни функции над органите на следствието.
Що се касае до депутатския имунитет, питайте пък председателя на Народното събрание.
Извинете ме, не искам никого да обидя, но въпросите трябва да се задават компетентно и съобразено с Конституцията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Корнажев.
Господин Минчев, ще изразите ли становище към отговора на господин Корнажев?
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Корнажев, аз трябва да Ви кажа, че за разлика от някои други люде - представиББ/КТ 194.1 тели на властта в нашата страна нямам особен афинитет нито към френския, нито към френските поговорки. Уважавам и друг път съм го казвал, чувството за хумор и духовитост у хората, но все пак от въпроса и на Стефанов, и на Гинчо Павлов, и на моя излиза, че Вие нямате отношение абсолютно към нищо. Разбира се, аз не съм компетентен юрист, но мисля, че все пак правосъдието може, поне министърът на правосъдието може да даде един компетентен отговор във връзка с някои действия, най-малкото да изрази своето отношение дали са правомерни или неправомерни.
Исках друго да кажа, че в Кърджали се случват някои странни неща, по които органите на правосъдието не вземат отношение.
Преди година бях поставил въпроса пред народните представители да бъде организирана една комисия да разследва опита за убийство на председателя на Отечествената партия в Кърджали Тодор Калоянов, който лежа в болница. Това дело се потули. Сега отново се прави опит за дискриминация на Отечествената партия на Общонародния комитет. Обществена известност има факта, че някои ръководители и на Дирекцията на МВР в Кърджали, и следствието имат определено отношение към лидери на Движението за права и свободи и конкретно към кмета на Джебел господин Осман Ашар, който е в доста тесни връзки с бившия господин Хил, който беше тук посланик на Щатите и в момента чете лекции по разузнаване в Гарнишпартенхирхен.
Струва ми се, че тези неща никак не са случайни и държавните институции би трябвало да обърнат, ако не особено, то някакво внимание на това, което става в Кърджали, тъй като то е взривоопасно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Има думата народният представител господин Тошо Пейков да развие своето питане.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! След бурното лято на 1993 г. аз се върнах в парламента по два много важни въпроса. 194.2
По първия аз депозирах проект за решение Народното събрание да даде дължимото на погазената Търновска конституция. Иначе България ще си тъне отново в правния и икономическия хаос, в който се намира днес.
Вторият въпрос е свързан със собствеността, с парите и с привилегиите. Обикновеният български гражданин възприе промяната и се съгласи с жертвите и с лишенията, но той справедливо очакваше, че предишните първи ще станат поне равни с него. А се оказа, че чрез Закона за БНБ и съда те не само запазиха, но и многократно увеличиха богатствата и привилегиите си.
С връщането си в парламента аз внесох пакет от 4 документа, които съм напълно сигурен, че ще подкрепите. Защото Конституцията и Законът за БНБ ни дават право и ни задължават да контролираме Централната банка. Някои икономически експерти, включително от СДС и от БСП, монополизираха част от банковата информация, дистанцираха редовите народни представители от истинското положение в банковото дело. Смятам, че е време да потърсим своите права и да искаме обяснение от тях за скандалите в банките. Защото ние, експертите и съдилищата, които нарушиха изискванията на закона, сме истинските бащи на спекулативния български капитал. А забогателите ще минат и без парламент, когато в престъпната си безнаказаност се почувствуват достатъчно силни и самоуверени. Това вече става. Ние и сега им служим само за фасада и за посмешище. За най-упоритите по напълна достоверна информация мераклиите за форсирана и незаконна банкова приватизация са приготвили около 40 млн. долара - по 3 млн. лв. за политик и депутат. А откъде те взеха тези милиони долари? Днес са налице жестоки нарушения на правата на обикновените български граждани, които макар и талантливи, предприемчиви, са лишени повече, отколкото при Тодор Живков от възможността да получат кредит от алчните милионери. Те дискредитираха законите, приватизацията и реформата. Наша е отговорността за неупражнения контрол над Централната банка, за икономическия геноцид над сини и червени обезправени граждани. Наша е отговорността като народни представители за безнаказаните нарушения от страна на ненадзиравани от БНБ банки по повод издаването на лицензии, разрешения при уставни несъответствия, при 194.3 извършване на банкова дейност в нарушение на закона и др.
Целенасочено и спекулативно беше използувана независимостта на БНБ. На съд трябва да бъдат предадени безотговорни дейци на банковия надзор, които не изпълниха правата и задълженията си и не протестираха в срок решенията на съдилищата. И хората от Банковата консолидационна компания, които с бездействието си не защитиха категорично държавното участие в банките.
Изследванията показват, че хората не ни вярват. Те не вярват, че ще можем да спрем дивата приватизация в банките. Историята и народът ще осъдят нас, народните представители, които не пресякохме безобразията и престъпленията. Предишните председатели на БНБ, сегашните господата Камен Тошков, Елен Георгиев, юристите на БНБ и любимото бебе на експертите от всички цветове Емил Хърсев трябва да дадат обяснение пред Комисията по корупцията и в съдебната зала. Последният нарече опитите да се спре дивата приватизация държавен рекет. Преди да почистите нарушенията и мръсотиите в банковата система, господин Хърсев, не бързайте да я капитализирате. Защото и на децата стана ясно, че увеличаването на капитала без разрешение на Централната банка и без преоценка на активите облагодетелствува хората с връзки, които тайно и преимуществено стават акционери. Всеки гален акционер придобива незаслужена част от резервите и от имуществото, от държавния дял на банките, с което ограбва останалите 8 млн. българи без привилегии като него. Защо милиционери като Емил Кюлев са днешните проспериращи банкери? Защо те доведоха държавното участие в "Туристспортбанк" - АД до 7,5 или до 6 на сто? Защо те правят офиси из цялата страна и пилеят средства, раздават кредити на приближени и претендират за политическата власт на групировки от приближени?
Според изказване на управителя на БНБ съществували някои нарушения на закона, но операциите били записани в банковите книги и лесно могли да бъдат санкционирани. Трябваше някой да предизвика скандала в "Биохим", за да тръгнат каменни и омазани с лой сърца. "Биохим" стана изкупителната жертва и става вече подозрително защо някой толкова се старае да си скрие зад "Биохим" фасадата, да скрие дивата приватизация в други банки в страната. Като знаем мравешките темпове, с които ни саботираха 194.4 банковите номенклатурчици. За да изчистят греховете си и ние да изкупим нашите, аз ви предлагам, колеги, следното.
Първо, да подкрепите моя законопроект за удължаване срока за увеличаване капитала на банките с държавно участие с разрешение на БНБ с 1 година. Правителството вече ме подкрепи.
Да поканим управителя на БНБ да ни каже какво е положението със скритата приватизация в държавния сектор тук, в залата.
Да упражним правата си по чл.17, ал.5 от Закона за банките и кредитното дело и да протестираме неправомерните решения на съда. В борбата със скритата приватизация и икономическия хаос да приемем Закон за Сметната палата и Закон за ценните книжа.
Моето питане към министъра на правосъдието е следното.
Господин министър, съгласно чл.18 от Закона за банките и кредитното дело Окръжният съд регистрира банка и изпитва промените по чл.17, ал.2, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка.
Има ли, господин министърът на правосъдието сведения, потвърждаващи твърденията на печата и резултатите от проверката на Банковата консолидационна компания за извършени нарушения на чл.21 от Правилника за банките и – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело, в които е записано: до 31 декември 1993 г. банките, които имат държавно участие, могат да променят размера на основния си капитал само с разрешение на Централната банка след преоценка на активите си.
Свършвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако обичате!
ТОШО ПЕЙКОВ: Има ли, господин министърът на правосъдието, сведения, същият, като председателствуващ Висшия съдебен съвет, че съдии, съдебни състави са се произнесли противозаконно по увеличаването на капитала на "Кристалбанк" - АД - Мадан с президент Атанас Глухов от Смолянския окръжен съд; увеличението на капитала на "Туристспортбанк" - АД с председател на Управителния съвет Емил Кюлев от Софийския градски съд; увеличението на капитала на Първа източна международна банка с президент Евгени Узунов и Горан Горанов от Софийския градски съд; увеличението на капитала на Банката "Земеделски кредит" с председател Янко Янев от Софийския градски съд; увеличението на капитала на Частната 194.5 земеделска банка "Агробизнесбанк" - АД - Пловдив с изпълнителен директор Христо Данов и Христо Александров от Окръжния съд в Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър.
Пресрочихте с минута и половина, господин Пейков. 194.6
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, господа народни представители, след темпераментния прочит на питането, което аз много внимателно съм чел, бих могъл също да не отговоря, защото то също не е съобразено с Конституцията и правилника, но този път все пак ще кажа малко повече изречения. Просто, първо, защото се цитира за пореден път Търновската конституция, а онзи ден, като бях на коктейла на Белгийското посолство, видях на поканата си герба, който е българският герб и доста депутати не знаят, че Търновската конституция е почти преписана от Белгийската конституция. Това го казвам просто като бивш депутат от Великото Народно събрание.
А по-нататък: компетенциите на министъра на правосъдието са определени в раздела "Съдебна власт" на Конституцията, прочетете го, господин Пейков, и в двата процесуални кодекса. Бихте могли да сезирате съответните органи. Ако имате данни за престъпления, давам Ви вече адвокатски съвет, като бивш адвокат, сезирайте прокуратурата.
И последното нещо, което мога да кажа, е, че аз наистина съм издал окръжно много да се внимава при регистрациите, но аз не съм и няма да бъда криминален инспектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министре. Господин Пейков, имате думата.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър Корнажев, съществуват освен конституционните и човешки права и задължения. Аз знам, че съществува и инспекторат към Министерството на правосъдието и за да Ви уверя в туй, което Ви казах преди малко, аз искам да Ви прочета част от писмо на Българска народна банка до управителните съвети на търговските банки от 4 декември 1991 г.
"БНБ констатира, че независимо от отправените от нея до всички търговски банки телекси и писма от 21 януари, 10 април и 4 октомври 1991 г., някои търговски банки продължават да извършват действия, които влизат в разрез както с държавната политика по приватизацията, така и с действащата нормативна база.
Извършени са следните нарушения от търговски банки:
Първо, в противоречие с действащия чл. 21 от Правилника за банките се вземат решения и се регистрира увеличение на капитала на банката, без да е получено съгласието на БНБ. ВТ/ЛТ 195.1.
Второ, емитираните в резултат на увеличението на капитала акции се продават по номинална стойност, без да е извършена оценка на всички материални и нематериални активи и пасиви на банките.
Трето, продажбата на новата емисия акции по номинална стойност довежда до разводняване на капитала на банките, с което се накърняват интересите на старите акционери и неоснователно се обогатяват новите.
Четвърто, в разрез с чл. 4, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции се продават акции на чуждестранни лица без последните да са получили по съответния ред разрешение от БНБ да закупят акции в български банки.
Но за съжаление юристите на БНБ пропускат, случайно ли според Вас, законните срокове да протестират пред съдилищата нарушенията на банките. И за да не продължава политическият и икономическият хаос, господин министър, можем да помогнем само ние с Вас. Нека да не се крием зад независимостта на отделните институции, защото чичо Денчо от село не знае много за разделението на властите, но той вижда нас, тук в залата, и се сеща, че между нас някъде се кръстосват и неговите интереси. Защото той ще каже: "Какъв закон? За кокошка няма прошка, а за милион не е измислен закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Пейков.
Има думата народният представител Елисавета Миленова да развие своето питане. И това е последното към министъра на правосъдието.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, ще цитирам дословно своето питане, защото това е в най-кратка форма всичко, което тревожи всички ни.
От много месеци насам обществото ни е разтревожено, уплашено и настръхнало от нови за нашата страна явления - нахлуването на чужди за нашия национален характер религии под формата на т.нар. секти.
За всички, които са се занимавали с която и да е страна на последиците от този обществен проблем е ясно, че нахлуването 195.2. на чужди, вредни влияния чрез сектите, особено сред нашите деца, се извърши и продължава да се извършва по различни пътища. Използват се пропуски в законодателството, които обективно съществуват в периода на прехода от една система към друга и в този смисъл всички носим отговорност.
От пресата е известно, че Вие, господин министър, разпоредихте да се извърши проверка относно законосъобразността при регистрация на сектите. Моето питане към Вас касае резултатите от това проучване. Колко такива религиозни организации има регистрирани незаконосъобразно, колко регистрирани организации, непосочили в устава си извършването на религиозна дейност, извършват такава, и какви мерки са взети против тях? Каква е реакцията на оплакванията на родителите за посегателствата срещу техните деца и семейства, които дори не знаят къде да търсят правата си? Какви действия са предприети досега от компетентните органи за отмяна на незаконосъобразните регистрации? Какви според Вас мерки трябва да вземе правителството за защита на своите граждани от, смея да кажа, тази противобългарска напаст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленова. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, господа народни представители, госпожа Миленова, за мен този въпрос е наистина сериозен и затова ще бъда този път по-обстоятелствен.
Преди всичко в Конституцията ние заложихме две положения, които за съжаление някои хора не разбират, не говоря за депутати.
Свобода на вероизповеданията, но и старият римски принцип "не минем ледере" - "не бива да вредиш на другите". С оглед на това направих изявление на един брифинг, което вие сте чули. За съжаление резултатът от проверката не е много сполучлив и то по следните причини: обикновено регистрацията във фирменото отделение става под формата на някаква фондация, която представя един общо взето приличен устав. Същевременно аз това го подозирах, защото бях и съм, запазих тази длъжност със съгласието на премиера, председател на Съюза на българските фондации и неслучайно в този съюз много фондации изобщо не искат да влязат, защото ние имаме устав и етичен кодекс.
Продължавам по-нататък, защото нещата са наистина сериозни. Има хора, които образуват фондация, след това фондацията 195.3. упълномощава Иванчо, Иванчо върши някои неща... И Вие сте съвършено права, че има не пропуски и просто изоставане в законодателството, изцяло е нужен нов закон за вероизповеданията и тук депутатът Христофор Събев навремето твърдеше, че ще придвижи такъв закон. Дай Бог, бих казал на религиозен език! Но той досега не е придвижен.
По искане на президента ние се събрахме при него няколко души и то в периода, в който аз бях наистина в болничен отпуск и обсъждахме и тези неща.
Освен това аз издадох окръжно. Искам да бъдем обаче наясно, защото аз искам да бъда откровен и отговорен. Окръжното на един министър не е нито закон, нито пък тълкувателно постановление на пленума. Окръжното задължава съдилищата да бъдат повнимателни при преглеждането на уставите, евентуално при имената на лицата, но, повтарям, камофлажът е възможен.
Ще завърша със следния хумор, който мисля, че доста хора в тази зала ще разберат. И все пак Господ Бог и някои негови земни апостоли попречиха на първата или осмата жена на господин Муун да се приземи в България за щастие на българските майки и техните деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Госпожа Миленова, имате думата да изразите отношението си към отговора на господин министъра.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Казано накратко, господин председателю, отношението ми е положително. Защо? Една Ваша колежка, господин министър, каза: "Да, вярно е, че няма достатъчно закони, но закони има, власт няма!". Това тя го каза по времето, когато беше окупирана Синодалната палата, време от близкото ни демократично минало.
Аз виждам, че напоследък Вие се опитвате да покажете, че може да има власт, дори и когато законите изостават. Изоставането на законодателството на целия български народ е ясно по отношение на религиите и вероизповеданията е причина в Народното събрание и то в лицето или в нещо друго на моя колега депутатът Христо Събев, но за съжаление господин председателят, който го няма, не пуска в дневния ред това искане на госпожа Поптодорова. Но от другата седмица ще започнем отново всеки ден да искаме това. 195.4.
Не само дай Бог, а дай Боже и Народното събрание да приеме най-после този закон, защото много хора дават обещания преди изборите, а малко ги изпълняват като станат депутати. Аз на Вас Ви благодаря лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленова. С това въпросите и питанията към министъра на правосъдието са изчерпани.
Има думата народният представител Христо Бисеров да развие своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи господин Михайлов. 195.5. ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа!
Господин министър, съществува информация, включително и от пресата, за Ваши контакти с чужди дипломатически представителства. Съществува обаче и информация, включително пак и от пресата, по-конкретна, в която се твърди за Ваши контакти с руското посолство и съвсем открито се говори за специален режим на тези контакти. По-конкретно се твърди за ползването на конспиративни квартири при осъществяването на тези контакти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Руското или турското, не чух?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Руското, да.
Та, доколкото тази информация не е опровергана, нещо, което може би трябваше да стане, ако не е вярно. Аз си позволявам да задам този въпрос, има ли нещо вярно в тези твърдения? Ако все пак има, каква е била темата на разговорите? И в крайна сметка, допустимо ли е един министър да нарушава протокола? А ако се срещате в друго качество, просто да го кажете. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бисеров!
Има думата министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председателстващ, господа народни представители!
Господин Бисеров, ние с Вас не се познаваме достатъчно добре и аз затова не мога да преценя дали Вие с този въпрос се шегувате или ме пробвате дали съм гламав. (Весело оживление) Затова ще Ви отговоря съвършено кратко.
Среща с представителите на чуждите дипломатически представителства, включително и с представители на руското посолство провеждам само в кабинета си, в сградата на Министерството на вътрешните работи.
За всяка среща в изпълнение на заповед Р-70 от 7 октомври 1992 г. на Министерския съвет своевременно се информира Министерството на външните работи на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
Господин Бисеров, имате думата, за да изразите отношение към отговора. МС/ВР 196.1
ХРИСТО БИСЕРОВ (СДС): Господин министър, Вие вероятно не се обиждате, когато опозицията се отнася с известна доза недоверие към Вас, и си позволява да Ви задава и такъв тип въпроси?
Аз се радвам, че Вие поне отговорихте, макар и кратко, на въпроса. Радвам се, че не се опитахте да подминете нещата покрай въпроса. И се надявам, че няма да давате поводи на опозицията да Ви задава такива въпроси.
Така че приемете моя въпрос като опит да се пресече възможността ние да Ви задаваме точно такива въпроси, защото те невсякога са хумористични. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бисеров!
С това въпросите към министъра на вътрешните работи са изчерпани. Благодаря Ви за участието, господин министър!
Има думата народният представител Георги Петров, за да развие своя актуален въпрос към министъра на науката и образованието господин Марко Тодоров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
Георги Петров, народен представител от 26. Избирателен район, София-окръг, Български земеделски народен съюз "Никола Петков" в Съюза на демократичните сили.
Уважаеми господин министър, вече за четвърти път се чества годишнината от присъединяването на нашите западни покрайнини към бивша Югославия, съгласно несправедливия Ньойски договор, сключен на 27 ноември 1919 г.
Още тогава министър-председателят на България Александър Стамболийски, който сключи този договор, е изпратил писмо до министър-председателя на тогавашна Сърбия Никола Пашич, че този несправедлив мирен договор ще издълбае една дълбока пропаст между двата народа. Нещо, което стана и което се почувства след време.
Телевизията преди известно време излъчи няколко документални филми за трагедията на тези българи, останали да живеят в днешна Сърбия, които се чувстват като заложници в чужда държава. 196.2
От 120 хил. души, колкото са били през 1919 г., сега като българи са се самоопределили само 24 хил. души.
Нашите правителства, особено през последните 40 години, а и сега, не обръщат особено внимание на българите в Босилеградско, Царибродско и другите селища, които според Ньойския договор несправедливо бяха дадени на Сърбия.
Тези българи, живеещи съвсем близко до нашата граница, са подложени на асимилаторска политика от страна на сръбското правителство и на безкрайни преследвания и гонения. И неговата цел е след няколко години всичките те да се самоопределят като сърби.
Нашата държава не бива да гледа повече безучастно трагедията на тези наши сънародници, които и без това са изпатили твърде много през изминалите 74 години и затова е крайно време с нещо да облекчим тяхното положение.
Моят въпрос е към Вас, предвид гледането на тези телевизионни филми, аз зная, че има едно министерско постановление, чрез което се облекчава и се разрешава на българите, които живеят в тези западни покрайнини, да се обучават в нашите висши учебни заведения безплатно. Но, по изказвания и по взети интервюта, се разбра, че някои от тях са плащали по 1500 марки при обучение в наши учебни заведения.
Вярно ли е това и не е ли възможно тези наши сънародници, които и без това са изтърпели толкова много, да не плащат никакви такси при своето обучение в България? А освен това, не е ли възможно Министерството на образованието да снабдява тамошните средни учебни заведения с наши учебници, с наши програми и да спомага за утвърждаване на българщината в тези изстрадали български земи? Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Петров!
Има думата министърът на науката и образованието доцент Марко Тодоров.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Въпросът за обучението на студентите, аспиранти и специализанти действително е уреден с постановление на Министерския съвет. Това е Постановление # 103 от 31 май т.г. и съгласно 196.3 това постановление 240 места са определени за приемане на студенти от български произход, от така наречената "диаспора", като освен това това постановление предвижда извън тези 240 бройки да се приемат студенти от тези покрайнини срещу 30-процентно заплащане на таксата, която иначе се заплаща от чуждестранни студенти.
Трябва да кажа, че специално от западните покрайнини от безплатната възможност са се възползвали 13 студенти, които учат в момента в България, а четири души са се възползвали от възможността за 30-процентно по-малка такса и следване в наши висши училища.
Разбира се, може да се прецени, че 13 души е твърде малко, но все пак, бих искал да обърна внимание на обстоятелството, че наред с тези проблеми за обучението на българите от нашите покрайнини, за нас много остро стои въпросът и за обучението на българските студенти в условията, в които се намира нашата държава, в сегашния момент, и да подчертая, че желанието за следване във висшите училища е много по-голямо, отколкото позволяват финансовите възможности на държавата в момента.
Затова, наред с безплатното обучение на наши, български студенти, в България по така наречената "държавна поръчка" нашите висши училища приемат български студенти и в така нареченото "платено обучение" и то с много високи такси, които се отразяват доста тежко на семейния бюджет в нашата страна.
Така че, имайки предвид и тежкото положение, в което е поставено и нашето българско, нашите деца, живеещи тука, в България, на фона на тези проблеми, тези 240 души, които се поемат от държавата, мисля, че все пак е едно разумно число, съответстващо на финансовите възможности за нашата държава.
Освен това, мисля, че ние бихме могли, като това изисква и съответни договорености с югославската страна, с македонското правителство, ние да имаме едни по-добри процедури по набирането на кандидати за нашите висши училища и този въпрос също стои на вниманието на министерството.
Освен това, българите в западните покрайнини, трябва да подчертая, се обучават по учебници и програми, изготвени от Министерството на образованието на Съюзна република Югославия. И Министерство на науката и образованието е изявило своето желание, аз имах съответни срещи по тези въпроси, пред югославските власти 196.4 за оказване на учебна и методическа помощ за изучаване на българския език в югославските държавни училища. И аз, много се надявам, че разговорите, които сме започнали преди известно време, ще дадат един положителен резултат.
Министерство на науката и образованието има готовност за разпространение на учебници, подготовка на учители и оказване на съдействие в разработване на учебните планове. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър!
Има думата народният представител Георги Петров да изрази отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин министър!
Радостно е това, че със 103-о постановление на Министерски съвет за в бъдеще ще могат да се обучават 240 студенти, и то българи от западните покрайнини, но съгласете се, че все пак ние не трябва да слагаме знак на равенство донякъде между тях и тези българи, които са в България, които живеят тук, тъй като целта е да се запази именно българското самосъзнание в тези хора, които вече 74 години, както казах преди малко, са откъснати от майка България. А гледайки техните интервюта, не може да не трепне всяко едно българско сърце, тъй като ние знаем, че и една Гърция, и една Сърбия, и една Турция винаги си защитават своите интереси на своите хора в България. Така че ние също трябва да помислим да защитаваме интересите иначе и на българите, за да можем да покажем на света, че ние сме нация, която държи за своите сънародници, живеещи извън България.
Благодаря Ви още един път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Петров!
С това въпросите към министъра на науката и образованието господин Марко Тодоров са изчерпани.
Преминаваме към отговори на актуални въпроси и питания от министъра на здравеопазването господин Танчо Гугалов.
Не виждам народния представител Христо Марков. Потърсете го!
Давам думата на народния представител Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос, относно съдбата на проекта за наредба за въвеждане на минимални такси за извършване на нелечебни медицински услуги. 196.5
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, вчерашният ден беше изпитание за правителството, а също така мисля напрегнат беше денят, в който водихме дебата около социалната му политика и съвсем естествено, че темата здравеопазване беше централна в този дебат. Ето защо, аз мисля, че съвсем спешно е необходимо да обсъдим заедно, ние като Народно събрание и Вие като министър, оглавяващ тази сфера, всичко, което може да бъде направено за търсене на възможности за закрепване и инжектиране в някаква степен на здравеопазването с допълнителни средства.
Това е смисълът на моя актуален въпрос към Вас, защото известно е, че от доста време насам се обсъжда в различните пряко заинтересовани ведомства съдбата на един проект за наредба за въвеждане на тези минимални такси, за извършване на нелечебни медицински услуги. Издаване на сартификати, профилактични прегледи и т.н.
Какви са проблемите, които все още не позволяват въвеждането на тази наредба. Има ли изгледи тя да бъде въведена в близко бъдеще, тъй като без да бъде решаващо средство или решаващ отговор на трудностите на болничните заведения, те във всички случаи биха били едно облекчение.
Господин министре, аз ще си позволя един допълнителен въпрос, разбира се, ако нямате съответната подготовка за момента, може да не ми отговорите, но ще се радвам, ако дадете поне един приблизителен отговор.
Съществува ли възможност за подписване на договори между болничните заведения, например обединени районни болници и ведомства, на които тези болнични заведения оказват регулярни услуги.
Имам предвид примерно, дейността на съдебния лекар. Възможно ли е неговата работа, неговите услуги да бъдат възнаграждавани пряко на болничното заведение от страна на съда или на прокуратурата, или на следствието, в зависимост от това, в кое ведомство се ползват услугите му, на базата на един постоянен договор. Имам предвид различните спортни звена, които също така се ползват на постоянна основа от болнични услуги. И всякакъв СМ/ЗТ 197.1 друг сравним с тези род услуги.
Така че това са двата елемента на моя актуален въпрос. С интерес ще очаквам отговора Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви госпожо Поптодорова.
Има думата министърът на здравеопазването д-р Танчо Гугалов.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Поптодорова! Въпросът Ви действително е актуален, тъй като се има предвид тежкото състояние финансово на повечето от здравните заведения в страната и голямата им задлъжнялост към различни доставчици на медикаменти, храни и горива, както и възможността им да задоволяват най-неотложни дейности чрез опериране с финансови средства по така наречените извънбюджетни сметки.
Още през 1991 г. с постановление 146 на Министерския съвет е приел възможността за приоритетно снабдяване системата на здравеопазването към здравните заведения и към здравните заведения са се разкрили с това постановление така наречените извънбюджетни сметки.
Средствата по извънбюджетните сметки се осигуряват от събирани приходи от здравни заведения и се изразходват за текущ и основен ремонт на сградния фонд, за обзавеждане и оборудване с медицинска техника машини, съоръжения и за материално стимулиране.
За определяне видовете приходи, събирани от здравните заведения, тогавашният министър на здравеопазването проф. Черноземски, издава заповед за видовете платени медицински дейности.
Предвид това, обаче, че в раздела й "платени медицински услуги от граждани" са включени услуги, чието заплащане създава съмнения за правно основание и противоречие със Закона за народното здраве, чл. 2, ал. 1, цитирам: "Всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения", край на цитата, заповедта е отменена в тази част през 1992 г. от бившия министър на здравеопазването, Николай Василев. 197.2
Във връзка с постъпили устни и писмени запитвания, относно основанията за отнасяне в приходната част и начина на изразходване на бюджетните средства, ръководството на Министерство на здравеопазването в началото на тази година взе решение за разработване на наредба за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване в здравните заведения.
През м. април 1993 г. Министерството на здравеопазването представи в Министерство на финансите за съгласуване, проект за наредба. След дълга процедура на съгласуване с Министерството на финансите и редица спорове, които преодоляхме през м. август, ние внесохме в Министерския съвет проект за постановление за изменение и допълнение на постановление 146, с което се задължава вече министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на финансите, да издаде такава наредба за набиране на извънбюджетните разходи и реда за тяхното изразходване.
Това постановление 163-о е прието на 19 август.
В съответния срок наредбата беше съгласувана с Министерство на финансите и бе подписана от двамата министри на здравеопазването и на финансите.
Затрудненията по издаване на наредбата и нейното прилагане възникнаха след последното й съгласуване с Министерския съвет относно правното основание за нейното приложение, имам предвид списъка на онези дейности, които излизат от оклада на безплатната медицинска помощ.
Препоръката на Министерския съвет на Правния отдел, списъка на дейностите в областта на медицинската и стоматологичната помощ, които не са включени в безплатната помощ и представляващи неразделната част от приложение на наредбата се прецизира в момента, като считам, че в кратък срок -десетдневен срок, такова е и задължението, което имам, тази наредба да стане реалност.
По втория допълнителен въпрос, аз ще използвам възможността следващия път да Ви отговоря по-подробно, тъй като имам още един актуален въпрос, отправен към министъра.
Досега всички или по-голямата част от дейностите, които извършват здравните заведения, които не са в обхвата на безплатната медицинска помощ, издаване на сартификати, издаване на медицински свидетелства, както и стопански дейности, в смисъл 197.3 на отдаване под наем или извършване на определени услуги, обикновено се извършват чрез договори. Такъв е регламента.
Що се отнася до дейности, свързани с експертизата, какъвто е случая, който Вие ме питате за съдебната експертиза, той има определен обем, който би следвало да се извършва безплатно. Това е задължение. Но в такива случаи, когато се поръчва експертиза, няма пречка да бъде определена цената и да се договорира една цена, в която да се извършва такава експертна дейност. Включително и това да бъдат изследвани по-нататък в лабораториите или чрез консултиране на проблеми, възникнали в тази област.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви господин министър.
Има думата народният представител Елена Поптодорова. 197.4 ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря на господин Гугалов за ясния отговор. Десет дни вече означават нещо конкретно и означават близко бъдеще.
Разбира се, искам веднага да добавя, че в никакъв случай моят въпрос не означаваше някаква щета, нанесена на правата за безплатно лечение на българските граждани. Моят въпрос касаеше само онази част, която е свързана с възможността за възнаграждения по нелечебни услуги. Искам това да бъде добре подчертано и разбрано и от нашите слушатели.
Благодаря Ви и за готовността да отговорите на втория ми въпрос. Аз се надявам, че до идния петък вече ще имате може би и повече информация от съответните ведомства. Разбира се, отново не става дума за максимализиране на такава една възможност, а по-скоро за търсене на оптимално решение, което да даде известно предимство, известна материална полза и на болничните заведения.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Поптодорова.
Поради отсъствието на народния представител Христо Марков неговият въпрос остава за следващия път.
По споразумение между г-жа Поптодорова и г-н Гугалов на нейния втори актуален въпрос ще се отговаря следващия петък.
При това положение, господин министър, към Вас въпросите са изчерпани.
Преминаваме към отговор на актуални въпроси и питания от министъра на земеделието г-н Георги Танев.
Има думата народният представител Емил Капудалиев да развие своя актуален въпрос, тъй като по първия въпрос - на господата Трифон Митев и Васил Николов - е направен отговор и те оттеглиха въпроса си.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министре! На частни земеделски стопани от град Брегово, бившия Видински окръг, област Монтана, собственици на около 200 дка СД/ВЙ 198.1 земя, през есента на настоящата година е бил отпуснат един блок за така наречено "частно ползване".
Поземлената комисия в града е направила предварителен въвод и е определила с колчета точни парцели земя на бившите собственици. Те, бившите собственици, са направили съдружие, наели са техника, изорали са тези 200 дка и са ги засели с пшеница. Топлите есенни дни помогнаха пшеницата да покълне и да израсне с няколко сантиметра.
Всичко това обаче не се харесва на създадената незаконосъобразна кооперация от стария текезесарски тип, съгласно инструкцията на г-н Орсов. Те решават, че могат да изорат тези 200 дка само и само, за да не може частният собственик и идеята за частна собственост да покълне и да порасне в Брегово, да не могат да ползват плода на своя собствен труд. И изорават този блок.
Такова варварство българските земи не познават. Престъпната акция е оглавявана и ръководена от ветерана на колхозното движение в Бреговския район Никифор Флоров Миролесков, дългогодишен председател на ТКЗС. Благословия за това беззаконие е дал и някой си господин Кръстев, чиновник от повереното Ви министерство.
Господин министре, как чиновници на Вашето министерство допускат унищожаването на човешки труд, унищожаването хляба на бреговчани? Подобна дейност е не само и не толкова противозаконна, тя е противочовешка. Надявам се, че Вие ще предприемете съответните мерки за възстановяването на справедливостта. Какви са тези мерки, господин министре?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Имате думата, господин министър на земеделието.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Винаги съм се възхищавал на театралния драматизъм, насищащ питанията на почитаемия депутат Капудалиев. Днес със сочния си глас и изразително четене (моите поздравления!) той надмина себе си. 198.2
Но да успокоим децата. Спете спокойно, деца, комунизмът си отива! Дори само защото един държавен чиновник - председателят на Общинската поземлена комисия в Брегово, допуснал груба грешка в работата си, доблестно е подал оставка.
Питам: в социалистическа България имаше ли такъв случай? Поне на мен не ми е известен.
Но искам да попитам: след десетоноемврийска България колцина политически деятели при катастрофални грешки си позволиха лукса да се оттеглят от активна дейност? Комай че няма, а грешките тежат като грамада. Затова, деца, спете спокойно, но с едно око. Болшевизмът цвят няма. Това е лично мой съвет.
А сега по фактологията на актуалния въпрос.
През април Общинската поземлена комисия в град Брегово е направила редовен въвод във владение на кооперация "Възраждане", при пълно спазване на изискванията на чл. 18и от правилника на Закона за земята.
На 16 октомври поземлената комисия, без да предупреди кооперацията, извършва въвод във владение, също временен, съгласно чл. 18и на 26 частни стопани върху стопанисваната от "Възраждане" земя.
В скоби искам да отбележа, че десетина от тези частни стопани са напуснали кооперацията и подобна тенденция се наблюдава не само в Брегово. Този акт на комисията е погрешен. Въводът е незаконен. Частните стопани са въведени на 16 октомври, събота, през нощта и в неделя, 17 октомври са подготвили площта за сеитба. Самият протокол, с който комисията ги въвежда във владение, е от 18 октомври, тоест след свършен факт.
Кооперацията предупреждава поземлената комисия, че блокът се готви за пролетни култури, извършено е торене.
С писмо # 77 от 19 октомври поземлената комисия уведомява новонастанените, че въводът е незаконен и да освободят терена, нещо, което те не са сторили.
Междувременно кооперацията разорава блока заедно със засятата площ. Разбира се, ще се съглася с Вас, господин Капудалиев, чиста вандалщина. 198.3
На 3 ноември 1993 г. представител на министерството по сигнал на кмета в град Брегово е провел среща на място с кметството, Поземлената комисия и кооперацията, а след нея и среща с частните стопани в присъствието на представител на Областната земеделска служба. Изяснява се на всички, че новият въвод на частните стопани е нелегитимен и че кооперацията следва да запази правото си на владение. Изяснява се още, че една грешка е станала причина за спорове и недоволство. Общинската поземлена комисия е признала своята грешка и е поела своята отговорност. На срещата представителят на министерството е заявил изрично, че макар и неправомерно засят, посевът не следва да се разорава. И ако има такова нещо, да се спре. Оказало се обаче, че разораването е било в самия край.
С писмо # 0800-760 от 8 ноември 1993 г. министерството е потвърдило, че посевът не бива да се разорава и е задължило кооперация "Възраждане" да засее със свои средства площите, които ще бъдат предоставени на частните стопани, или да заплати направените разходи. Контролът по изпълнение на тези указания е възложен на Областната земеделска служба със съдействие на кметството.
Госпожи и господа народни представители, не зная дали почитаемият депутат Капудалиев ще остане доволен от този обстоятелствен отговор, но трябва да бъде уверен - в министерството на земеделието сме проникнати от съзнанието, че днес на село се пише с обратен знак "Разораната целина".
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Капудалиев, имате думата да изразите отношение към отговора.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Аз първо благодаря на господин министъра за комплимента. Не знаех, че той разбира и от драматургия.
Благодаря Ви също и за факта, който изнесохте, защото подаването на оставка според мен е доблест и то само по себе си говори за това.
Обаче не съм доволен, защото там, в този блок от 500 дка не са въвеждани стопани, разоран е повече от половината Ст.Б/НП 199.1 блок и аз това констатирах с очите си заедно с много свидетели. Утре аз пак ще бъда в Брегово и ще видим в понеделник цялата тази ситуация.
Благодаря Ви обаче за интервенцията, че кооперация "Възраждане" ще заплати нанесените щети на частните стопани.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Капудалиев.
Има думата да развие своето питане народният представител Васил Златаров.
Господа, ще си позволя да ви обърна внимание, че до края на работното време остават още 15 минути. Нека да работим по-сбито, за да се отговори на повече въпроси.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос към министъра на земеделието е следният. Всъщност те са 14 въпроса.
Във връзка с промените в Ликвидационния съвет в село Поликрайще, област Ловешка, имам следните въпроси към Вас.
1. Редуциран ли е Ликвидационният съвет в селото, или просто е подменен с удобни лица по искане на кмета на село Полищрайще.
2. Идвал ли е същият при вас заедно с народния представител господин Николов и още двама предани му хора, въз основа на чиито необосновани твърдения е назначен новият Ликвидационен съвет, въпреки че е валидно предложението на областната служба в град Ловеч за господа Тодоранов и Пайчев и за действително редуциране на Ликвидационния съвет, което обаче е отхвърлено от Вас? А служителката, направила предложението, не казва.
3. Как сте назначили и то за председател на Ликвидационния съвет лицето Васил Кушев, бивш главен счетоводител на АПК "Горна Оряховица", включително и след преобразуването му във фирма "Янтра експрима", въпреки изричното разпореждане на закона, че такива лица не могат да бъдат даже и членове на Ликвидационния съвет?
4. Как ще отговорите на следния правен абсурд: старият Ликвидационен съвет с председател Йордан Тодоранов е завел дело срещу фирма "Янтра експрима" за 800 000 лв., която сума фирмата дължи на ТКЗС в село Поликрайще? Как сега новият председател 199.2 на Ликвидационния съвет Васил Кушев ще продължи да води делото срещу фирма "Янстра експрима", тоест срещу себе си, тъй като е бил главен счетоводител на същата фирма досега и противна страна по делото?
5. Вярно ли е, че като главен счетоводител на "Янтра експрима" Васил Кушев е натрупал 40 млн. лева дългове към държавата и сега като за награда е назначен за председател на Ликвидационния съвет в село Поликрайще?
6. Вярно ли е, че всички клеветнически сигнали на кмета на село Поликрайще срещ стария ликвидационен съвет са опровергани след проверки от Министерството на земеделието в лицето на госпожа Цветкова и господин Баевски от Областната служба, а по-късно и от госпожица Борисова от Областната служба?
7. Вярно ли е, че старият Ликвидационен съвет е наследил от бившото ръководство на ТКЗС 1 млн. и 150 хил. лева заем, който е изплатен, като е раздадена и рента 800 хил. лева и в банката се разполагат с 4 млн. лева към датата на освобождаването му?
8. Вярно ли е, че имуществото от 30 млн. лева е разпределено от стария Ликвидационен съвет на правоимащи 3100 човека, като 70 на сто от това имущество са раздадени на правоимащите като ценни книжа?
9. Вярно ли е, че към датата на освобождаване на стария Ликвидационен съвет 14 октомври, е била извършена вече 80 на сто от дълбоката оран и са били засети 90 на сто от есенниците?
10. Вярно ли е, че бившият Ликвидационен съвет е завел дела за събиране на дължими суми в размер на 1 млн. и 200 хиллева, включително и това срещу "Янтра експрима", с главен счетоводител тогава Васил Кушев?
11. Вярно ли е, че обвиненията срещу бившият председател на Ликвидационния съвет Йордан Тодоранов се свеждат до това, че на 27 април 1989 г., тоест, преди обявяването на мораториума си е закупил от ТКЗС "Поликрайще" косачка чрез вторични суровини, както и един от приложения ксерокс във фактурата?
12. Известно ли Ви е, че Йордан Тодоранов, който е със средно селскостопанско образование, цял живот е работил като бригадир и специалист в селското стопанство?
13. Вярно ли е, че сега кметът на село Поликрайще прекарва 199.3 по-голямата част от работното си време не в кметството на селото, а в ТКЗС, тоест, новата кооперация от около 600 души и само мисли как да говори за тази кооперация в ущърб на цялото село, след като й предостави канцелария, компютър от кметството и задели за нея 200 крави, въпреки че повечето от нейните ленове си взеха крави своевременно?
И последен генерален въпрос: считате ли след всичко гореизложено, господин министър, че правилно сте подменили Ликвидационния съвет в село Поликрайще или просто сте действали на доверие. Тоест оставили сте се да бъдете подведен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ТАНЕВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Подмяната в състава на Ликвидационния съвет при ЗПК "Надежда", село Поликрайще е извършена в съответствие с измененията на – 13 от Закона за земята. Ликвидационният съвет в състав от 4 души е освободен по следните съображения. Нисък образователен ценз и квалификация. Двама от членовете са с основно образование, един с висше икономическо, но без никакъв трудов стаж в областта на селското стопанство. Двама от членовете на Ликвидационния съвет са пенсионери. Един от членовете е депозирал молба за освобождаване по собствено желание в съответствие с чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда. По предложение на Областната земеделска служба в град Ловеч съгласувано с кмета на село Поликрайще е назначен Ликвидационен съвет от двама души. За председател е назначен специалист с висше икономическо образование и дългогодишен стаж в селското стопанство като главен счетоводител, а за член - строителен техник с продължителен трудов стаж в селското стопанство. 199.4 При редуцирането и промените на ликвидационните съвети не съм се ръководили от политическата принадлежност и политическите пристрастия на лицата, назначавани в състава им. Информация от такъв характер не е изисквана и не разполагаме с подобна. Основният критерий е бил професионализъм на лицата, предлагани за назначаване и освобождаване от състава на ликвидационните съвети.
Смятам, че назначаването на бивш главен счетоводител на АПК, а по-късно и на фирма, не противоречи на Закона за земята. Още повече, че той не е бил главен счетоводител на ТКЗС, с.Поликраище.
Не се спирам на сигналите за нарушения от председателя на ликвидационния съвет с цел лично облагодетелстване, както и на въпросите, свързани с цитираните от Вас финансови нарушения, за които единствено могат да се произнесат органите на прокуратурата. А тях, благодарение на Вашето питане, аз ще сезирам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Имате думата да изразите отношението, ако може кратко, че имаме молба за три минути време за лично обяснение.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз приемам отговора на г-н министъра за сведение, защото изпълни дълга си към селяните от село Поликраище, които не са доволни от нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви за краткостта.
Господа, преди да дам думата за лично обяснение на народния представител Христофор Събев, искам да ви съобщя, че с днешния ден ние поставихме рекорд на отговор на 27 актуални въпроса и питания.
Остават пет минути за отговори.
Господин Карабашев и останалите министри, извинявайте, няма време.
Има думата за лично обяснение народният представител Христофор Събев, след което ще ви прочета съобщенията. РД/ВЙ 200.1
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви, че се обръщате към мен с Христофор Събев, защото така пише в депутатската ми карта, а възродителните процеси спряха отдавна.
Освен това, ето Ви документ, който представям на Председателството, от Йерусалимския патриарх издаден, че аз съм архиепископ Христофор Събев. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи аз съм се обърнал вярно към Вас.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Сега те ме наричат "инженер". Но ето Ви копие на дипломата ми, че аз съм само атомен физик, а не инженер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това не е въпрос на лично обяснение.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Все пак лично обяснение, защото непрекъснато хвърлят оскърбления срещу мен. Освен това съм и богослов, а не съм никога бил инженер и съм първенец на випуска си, между редовни и задочници - отличник. Заповядайте дипломата ми. Ето за Председателството, за да се спре с тези работи, освен ако г-жа Миленова не се разпореди да ми сменят картата в крайна сметка с името. Толкова за личните неща.
Сега по въпроса за сектите и за нещата, които се казаха от Корнажев, министрът на правосъдието, както и от двете депутатки Елисавета Миленова и Елена Поптодорова.
Само това ще кажа. От 6 октомври миналата година съм внесъл законопроект за вероизповеданията. Депозирани са още няколко закона. По искането на народния представител Милен Стоянов в началото на тази година се отложи разглеждането на тези закони, за да се направи нещо по-хубаво и по-добро от цялата комисия, а не отделни личности. Аз се подчиних на това искане, защто беше искане на мнозинството на комисията. Съжалявам, че г-жа Поптодорова не е била на тези заседания, защото има 20 от съствия. Ето тук са протоколите. За миналата година има 20 отсъствия. Ето всичките протоколи ги представям на Вас. Прекалено много отсъствия има. Аз не съм виновен, че са й рязали заплатата. Защото аз не подавам протоколите. Секретарката ги дава. 200.2 Съжалявам, госпожа, не исках да Ви режат заплатата. Съжалавям много.
След това, още нещо. Тук се спомена от г-жа Елисавета Миленова за някаква окупация на сградата на Синода и на други подобни. Аз ще Ви представя, Вие сте юрист, господин председател, ето протокола от Градска прокуратура, че това не е вярно, че такава окупация няма, от миналата година е издаден. По този въпрос толкова.
Това нарочно го казаха. Няма нищо общо със сектите това нещо. Както се опитаха да ме обвинят и за разделението на църквата, но от ноември миналата година аз съм вън от Синода и от техните разправии. Когато се махне една причина, трябва да се махне и следствието. Това е закон на логиката. Ако аз съм причината за разделението, отдавна трябваше да се махне това следствие. Цялата работа е, че един човек не може да направи толкова злини, колкото се приписват на мое недостойнство.
И още нещо. Разделението идва още от 1949 година, господин председател. Представям Ви документ от външно министерство предложение на Антон Югов Руси Христозов за църквата, офизирането на църквата. Също така ето документ - решение на Върховния съд, че патриарх Максим, както го наричат, не е легитимен т от 5 ноември миналата година. И също така констативен протокол на комисията, в която участва г-жа Елена Поптодорова, съвсем наскоро...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изтече Ви времето.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Само това и завършвам. И още, че за сектите са виновни тези, които са участвали в Световния съвет на църквите в Женева. Ето документа - прехвърляли са пари от Българската църква за въоръжените революционни движения в Африка, а също са участвали в общи молитви със сектанти, затова Максим и Пимен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Събев, времето Ви изтече с една минута вече. Много Ви моля.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Само това да кажа и завършвам, че досега не излязоха с една декларация срещу сектите, защото те са в общение... (по-нататък не му се разбират думите на латински) 200.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, не можете да говорите срещу лица, които нямат достъп в залата. Това не е обяснение.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Представям ги на Председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Протестирам срещу непрекъснатите нападки. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля.
Имате думата за процедура.
РЕПЛИКИ: За каква процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За процедура може винаги. Има две минути. 200.4
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз недоумявам защо допускате да се говори по същество от тази трибуна. По същество се засягат проблеми, които доказват отново непригодността на лицето Христофор Събев за председател на комисията. Ако е необходимо, нека да се създаде една постоянна комисия по физика, може даже и по метафизика, защото мисля, че господин Събев отдавна е излязъл от пределите на точните науки, за да бъде председател на нещо. Ако толкова трябва да председателства нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, това не беше процедура.
Съобщения:
Комисията по земеделието ще има заседание на 25 ноември от 9 часа в зала 507 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по правата на човека ще има заседание на 17 ноември от 10 часа в зала 510 в сградата на Народното събрание на бул. "Дондуков" 2.
Анкетната комисия по българските имоти в чужбина ще проведе редовното си заседание в сряда, 24 ноември, от 11 часа в 242 зала на бившия Партиен дом.
Комисията по вероизповеданията ще проведе заседание на 25 ноември от 9 часа на бул. "Дондуков" 2 в зала 206.
Заседание на Комисията по околната среда ще се проведе на 24 ноември от 9 часа в зала 411 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите ще проведе заседание на 25 ноември 1993 г. от 11 часа на бул. "Дондуков" 2 - третия етаж, стая 304.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 24 ноември, сряда, от 9 часа в зала 412 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по национална сигурност ще проведе своето заседание на 24 ноември 1993 г., сряда, от 10 часа в зала 238 на пл. "Княз Батенберг" # 1.
Комисията по национална сигурност ще проведе заседание на 25 ноември, четвъртък, в зала 510 на бул. "Дондуков" 2.
Пресконференция на тема: "Законопроектите на Комисията по национална сигурност и пътят им към пленарна зала" ще се ББ/ЛТ 201.1. проведе на 23 ноември, вторник, от 11 часа в зала "Запад". В пресконференцията ще участват членовете на Комисията по национална сигурност и нейният председател народният представител Николай Слатински.
Следващото пленарно заседание е в сряда от 15 часа.
Поради изтичане на работното време закривам днешното заседание на парламента. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 5 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Илиян Илиев