Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Постъпило е в Народното събрание Решение # 333 от 14 януари т.г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за народен представител господин Румен Стоянов Радушев от 30. избирателен район, гр. Шумен, на мястото на господин Нейчо Неев.
Моля господин Радушев да заповяда на трибуната на Народното събрание с лице към народните представители за полагане на клетвата.
(Председателят Александър Йорданов чете клетвата и господин Румен Стоянов Радушев повтаря: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." Всички народни представители, станали прави, ръкопляскат.)
Заповядайте клетвения лист, който да подпишете. (Господин Румен Радушев подписва клетвения лист.)
Постъпили законопроекти и проекторешения за обсъждане от Народното събрание в периода 1 - 19 януари:
На 12 януари е постъпил законопроект за консултативен съвет за националната сигурност. Вносител е народният представител Мирослав Дърмов. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по националната сигурност. СД/ЛТ 44.1.
На 13 е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Икономическата комисия.
На 18 януари е постъпил законопроект за ратифициране на Кредитно споразумение между Финишекспорткредит и Република България. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Постъпил е законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Италия за разсрочване на външния дълг на Република България. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 18 януари е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносител е народният представител Венцеслав Димитров. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
На 19 януари е постъпил проект за решение относно искането на главния прокурор. Става дума за решение, свързано с искането на главния прокурор за имунитета на народния представител Александър Лилов. Това е ново проекторешение. Пояснявам за тези, които могат да си зададат въпроса за какво става дума. Вносител е народната представителка Нора Ананиева. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 19 януари е постъпил законопроект за допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са народният представител Лъчезар Тошев и още 62-ма народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Пак на 19 народният представител госпожа Нора Ананиева и група народни представители са внесли законопроект за отмяна на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по наука и образование и Комисията по правата на човека. 44.2.
Общо в периода 1 - 19 януари са постъпили осем законопроекта в Народното събрание.
Преди да пристъпим към обсъждане програмата за работата на Народното събрание от 20 до 29 януари 1993 г., бе поискана думата от Парламентарната група на БСП. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарния съюз за социална демокрация ще ви запозная с наша декларация. (Неодобрителна реакция от СДС)
Парламентарният съюз за социална демокрация заявява, че приетото от депутатските групи на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи решение за отнемане имунитета на народния представител Александър Лилов е позорно за българския парламент. (Шум и реплики в блока на СДС)
Това решение обслужва досега провежданата от ръководството на Съюза на демократичните сили конфронтационна и силова политика и по същество я продължава. То бе постигнато чрез процедурна фалшификация, с използване гласове и на отсъстващи народни представители от СДС. (Шумна реакция от блока на СДС: "У-у-у!", реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля за спокойствие и тишина в залата.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Депутатите, които подкрепиха искането на главния прокурор, станаха съучастници в нов политически акт на репресии. (Шум и реплики в блока на СДС) Тези, които гласуваха и за задържане, целяха да отстранят от участие в обществения живот една от основните фигури на Българската социалистическа партия.
Вчерашното гласуване в парламента е поредният неприкрит удар срещу Българската социалистическа партия. За нас не остават скрити и следващите стъпки в тази посока, за които ще бъде използвана отново съдебната власт. Това бе и поредният опит да се дестабилизира парламентът и да се върне ожесточеното противопоставяне. Това ни отдалечава от европейското разбиране за човешките права и от европейската политическа традиция. (Шум и реплики в блока на СДС) 44.3.
Всеки от подкрепилите искането даде нови възможности на главния прокурор за сметка на възможностите за промяна в политиката от страна на парламента и избраното от него правителство. 44.4.
С този акт Парламентарната група на ДПС и депутатите от СДС, които претендират за разграничаване от досегашната политика поставиха дълбоки съмнения в своята искреност и действителни намерения. На този фон заявленията за ново парламентарно мнозинство се оказаха твърде повърхностни и прибързани. Именно техните автори силно намалиха шансовете за формиране на такова мнозинство, като не се противопоставиха на провокацията срещу него.
Една от причините за това е, че зад общото убеждение за необходимостта от ново правителство се скриха и доста безпринципни лични мотиви и политически сметки.
С вчерашния акт обществото получи ново доказателство, че това Народно събрание трудно може да бъде законодател на демократични промени. Тъкмо обратното, Парламентарният съюз за социална демокрация даде реални доказателства за това, че е готов и съдействува за такива промени. (Шумът и репликите от СДС продължават) Той ще продължи да ги дава и за в бъдеще. Такива доказателства обаче трябва да дадат и всички, които претендират, че реално се стремят да преодолеят политическата криза и да продължат промените. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Радка Василева, заповядайте!
РАДКА ВАСИЛЕВА (СДС): На свое заседание, уважаеми дами и господа, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обсъди с голямо внимание зачестилите напоследък нападения, заплахи, терористични акции срещу отделни депутати и техните семейства. Днес в нашата парламентарна група на заседание проф. Петър Марков, чието лице е обезобразено, и ние сме много разтревожени от това. Разтревожени сме и от нападенията, които се извършват срещу депутати от другите парламентарни групи.
Парламентарната група на СДС ме натовари със задачата да прочета пред вас, а и да се чуе от микрофоните на Народното събрание декларация от нейно име.
"Парламентарната група на СДС остро протестира срещу зачестилите в последно време покушения и посегателства върху живота на депутати и техните семейства. Призовава органите на изпълнителната власт да вземат спешни мерки за разкриване на НЧ/НП 45.1 техните извършители и подбудители. Заплахите, терорът, физическото унищожение са недопустими средства за политическа борба, които водят до дестабилизация на демократическия процес в нашето общество, създават страхови психози сред хората.
Българският парламент решително се обявява против подобни действия."
Благодаря за вниманието и се надявам на вашата съпричастност. (Ръкопляскане в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Василева.
Всъщност и аз исках да кажа няколко думи именно по този въпрос преди днешното заседание. Насилието винаги ражда насилие, независимо от какви подбуди, от какви идеи то се води. Опитът на нашата история е доказал това многократно. И не само преди дадата 9 септември, но и след датата 9 септември. Време е всички тези, които виждат своето политическо бъдеще, реализирано единствено чрез формите на насилитието, просто да си намерят друга държава, в която да живеят. България не може да бъде страната на неотговорните фактори, на неотговорните писания, на анонимките клеветите, шантажа, интригантството, независимо от коя страна идват те. Това няма да ни изведе на добър път. Не е този пътят към Европа! (Ръкопляскане в залата)
Продължаваме по днешния дневен ред. Програмата е раздадена. Искам да ви обърна внимание ...
Господин Минчев, заповядайте!
МИНЧО МИНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Минчо Минчев, Отечествена партия на труда.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В деня на гласуването на правителството на господин Беров, въпреки цялото уважение на нашата партия към този екип, ние гласувахме "против". Гласувахме "против" заради това, че това правителство беше създадено с мандата на антиконституционното Движение за права и свободи.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ти ще кажеш дали е антиконституционно!
МИНЧО МИНЧЕВ: На пресконференция ние заявихме, че в знак на протест ще напуснем пленарната зала затова, защото това движе45.2 ние за пореден път показа своята деструктивна роля в българския парламент. Само преди известно време те предадоха интересите на своите съюзници от Съюза на демократичните сили. Вчера те предадоха и интересите на краткото мнозинство в парламента, заедно с определена група от Парламентарния съюз за социална демокрация.
Искам да заявя, че ние напускаме пленарната зала и ще се качим на балкона, за да можем оттам да наблюдаваме регулиращите функции на Движението за права и свободи в българския парламент и в обществено-политическия живот на България и за да следим флиртовете, които правят групи и от лявата, и от дясната страна на парламента, поставяйки тясно партийните си интереси над националните. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскане от ДПС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и на господин Минчев!
Програмата за работа на Народното събрание до края на месец януари е раздадена.
(Минчо Минчев напуска залата, придружен от ръкопляскане на СДС)
Искам да ви обърна внимание върху някои аспекти на тази програма, за да не се разгаря може би излишна дискусия.
Тук са включени онези законопроекти, които не бяха довършени в предишната сесия и тяхното четене е започнало. Става дума за законопроекти, които са започнали да се разглеждат на второ четене.
Включени са също така под точка 3 и 4 законопроекти за ратифициране на споразумения, свързани с кредитни споразумения, поети от Република България към държави, официални кредитори или към двустранни кредитни споразумения.
Аз много моля председателите на комисиите да вземат спешно отношение към тези законопроекти, защото сроковете по някои от тях изтекоха в края на 1992 година. Това създава една неблагоприятна ситуация за нашата страна.
Също така включен е и Законопроект за ратифициране на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република.
Също така ви обръщам внимание, че под точки 9 и 10 особено на точка 9 се предвижда в края на този месец, през следващата 45.3 седмица Народното събрание да приеме своя законодателна програма. Това ще стане след като Министерският съвет предложи своите приоритетни закони, парламентарните групи предложат своите виждания и по тези закони, и вижданията си по онези закони, които парламентът трябва да приеме, също така след като комисиите предложат онези закони, които смятат, че са изключително наложителни и навременни.
Много често досега се е получавал парадоксът, че комисиите работят по цяла година, разглеждат определени закони, подготвят тези закони, но те никога не стигат до пленарната зала просто защото винаги се намират такива моменти и такива тенденции, които отлагат многоаспектността на законодателството. Получава се впечатление, че ние работим само в едни определени насоки, а забравяме за цялото многообразие на националния живот, което очаква своето законодателно решение. 45.4
В този смисъл, когато мислите за законодателната програма, мислете за цялото разнообразие от проблеми, които трябва да решава Народното събрание.
Нека да се обсъждат приоритетно и финансовите, и икономическите закони, нека да се обсъждат приоритетно и законите, свързани с националната сигурност, но нека не забравяме, че има и други области на националния живот, като сигурността, образованието, науката, социалната сфера, особено здравеопазването, безработицата и всичко това, което като цяло създава българският национален живот и като цяло изразява интересите на хората в България. Затова е необходимо в тази законодателна програма да има един баланс на социалните интереси в страната.
Също под номер 10 се предвиждат промени в състава и ръководството на комисиите, за да могат след връщането на някои депутати, след идването на други депутати комисиите да започнат отново да функционират нормално, да разглеждат законопроектите.
Това е което исках да кажа предварително по програмата.
Сега пристъпваме към предложенията за промени в тази програма.
Най-напред искам да информирам, че Народното събрание избра няколко временни анкетни комисии. И ние очакваме докладите на тези временни анкетни комисии. Комисията за разследване инцидент в гр. Хасково между органите на изпълнителната власт и гражданите от квартал "Възраждане". Срокът е бил 6 септември 1992 г. Председател на комисията е народният представител Маргарит Мицев.
Комисията по въпросите на вноса, преработването, реализирането и износа на нефт и нефтопродукти и състоянието на" Нефтохим" и "Плама" АД - Плевен. Срокът е 15 октомври. Председател е народният представител Вержиния Велчева. И на тази комисия неколкократно е отлаган срокът.
Комисията във връзка с искането на главния прокурор на Република България за снемане имунитета на народен представител. Този срок е изтекъл на 28 октомври. Председател на комисията е народният представител Исмаил Исмаил. ТИ/МД 46.1
Четвърто, Комисията за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността и определяне на етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев. Тук срокът е бил 15 декември. Но аз благодаря на председателя на комисията господин Васил Златаров, който е вече готов с доклада на комисията и предлага той да стане точка от дневния ред на Народното събрание.
Също така на 20 януари изтича срокът, в който Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти трябва да предостави своя доклад. Председател на комисията е господин Иван Пушкаров.
Това е по въпроса за комисиите.
Сега предложенията. Народният представител Лъчезар Тошев предлага да се удължи срокът за работата на Временната анкетна комисия за изясняване обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. Удължението се иска до 28 февруари. Внесено е проекторешение по съответния ред в Народното събрание. Господин Тошев предлага това да бъде т. 2 от дневния ред. Няма други предложения. Моля, гласувайте. Гласуваме за решение на Народното събрание за удължаване срока за работата на Временната работна анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители. Моля, гласувайте. Това да бъде т. 2 от дневния ред.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 173 народни представители, за - 159, против - 7, въздържали се - 7. Приема се това предложение.
Постъпило е искане от председателя на Анкетната комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците в общините Якоруда и Гоце Делчев, господин Васил Златаров, с което той настоява да се предвиди точка в дневния ред на Народното събрание в следващите дни за доклад на председателствуваната от него анкетна комисия.
Аз моля господин Златаров, имайки предвид програмата, която е раздадена, да посочи само коя точка от дневния ред желае да бъде неговият доклад. 46.2
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от залата): Пета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме за това, докладът на анкетната комисия, председателствувана от господин Васил Златаров да бъде последната точка от дневния ред. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 168 народни представители, за - 158, против няма, въздържали се - 10. Приема се това предложение. 46.3 И последното искане е на народния представител Стоян Райчевски, който предлага да бъде включена точка, която да разгледа Закона за обезщетяване на отчуждени имущества след 9 септември 1944 г., внесен на 16 септември 1992 г.
Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. Досега няма становища от тези комисии. Така че не мога да го предложа за включване в програмата на Народното събрание за тези дни.
Тъй като не виждам други предложения и мнения, то моля сега да гласуваме цялостно програмата за работа на Народното събрание за периода 20 - 29 януари. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 176 народни представители, за програмата - 165, против 1, въздържали се - 10.
Приема се.
Започваме работа по първа точка от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта.
Заповядайте, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! При приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Народното събрание реши при докладването на – 13 изменението на чл. 208, състоящо се в изменение първата алинея и нова втора алинея, законопроектът за изменение на – 13, третиращ този проблем, да бъде върнат в Законодателната комисия, която да го разгледа и се произнесе отново по него.
Законодателната комисия разгледа – 13, а преди да го разгледа, имахме срещи, включително и с госпожа Елка Константинова, като министър тогава на културата. Установи се, че едно недоразумение е станало. Въпреки това Законодателната комисия разгледа този параграф и нейното становище е, че тя потвърждава изменението и предлага на Народното събрание да го приеме така, РД/ЛТ 47.1. както е. Две думи какъв беше проблемът.
Изменението, което се предвижда в – 13 на чл. 208 се състои в следното.
В ал. 1 думата "една седмица" се заменя с "две седмици", а думите "поправителен труд или глоба до 500 лева" се заменят с "глоба от 2 до 20 хиляди лева".
Това изменение е в съществуваща норма и тя третира проблемите с откриването на съкровище. Алинея 1 няма предвид иманярството, а има предвид намирането на съкровище от всяко лице при извършването на каквато и да било дейност. Защитата, която наказателното право прави е на знанието на държавата, вменявайки в задължение на всяко лице, което открие съкровище в продължение, в стария текст беше "една седмица", а сега "две седмици" да съобщи на властта за това. Тоест, престъплението е не намиране, а несъобщението. След като се съобщи на властта, в прерогативите на тази власт е тя да разпореди какво ще се прави с това съкровище.
Затова ние не можем нищо друго да направим, освен да подобрим този текст и тъй като една седмица Законодателната комисия счита, че е крайно недостатъчно време, изменението, което се предлага, е изменението този срок да се удължи и да стане две седмици.
А тъй като пред нашия парламент не един път се е развивало становището, че наказанието "поправителен труд" е едно антисоциално наказание, това, уважаеми колеги, ви уведомявам, че сме го развивали десетки години преди това, защото не е важно това колко ще удържаш на един човек, но да лишаваш ти този човек за това време от прослуженото време за пенсия, това са драстични мерки, които не намираха подкрепа още навремето. И тъй като ние в това изменение не можем и не трябва да се занимаваме отново да възкресяваме това антисоциално наказание, за което и Европа ни обърна внимание, затова изменението предвижда старата санкция "поправителен труд или глоба до 500 лева" да се замени с "глоба от 2 до 20 хиляди лева".
Второто изменение, което се предвижда на този текст, е създаването на ал. 2. Създаването на ал. 2 е именно онази алинея, която се отнася също до несъобщаването за откриването на съкровище, но вече за лицата, които нарочно търсят и откриват 47.2. съкровища. Това са тези хора, които ние сме приели да ги наричаме "иманяри".
Затова редакцията е следната: "Който като търси открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от 5 до 50 хиляди лева."
Отчетено е при създаване на тази норма завишената обществена опасност на това, ако този, който търси и намери и не съобщи на държавата.
Останалите проблеми във връзка с това какво да се прави съкровището се третират на същия план. Това не е проблем на охрана на този текст от закона. Ние браним затаяването от държавата, вписвайки задължението на всеки, който намери съкровище, това е втората алинея, на тези които търсят и намират, те са отново длъжни да съобщят на държавата и ако не съобщят, има санкция лишаване от свобода.
Това са измененията, които са в този текст, като досегашната ал. 2 става ал. 3 и се завишават санкциите в този случай. Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието по ал. 1 е "лишаване от свобода до две години", там дето беше само глоба, или "глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева", т.е. изравнява се със санкцията при глобата, както е при квалифицирания случай на втората алинея, а по ал. 2 "лишаване от свобода до 5 години" или "глоба от 10 хиляди до 100 хиляди лева".
Това е – 13, който беше върнат. С това ще завърша. По него няма други предложения, господин председател.
Преди да завърша, да ви кажа отново. Всичките тези проблеми бяха повторно разгледани в Законодателната комисия. Това е част от стенографския протокол на Законодателната комисия и нейното решение (показва протокола).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Школагерски, за обяснението, което дадохте. Ясно е, че Законодателната комисия отново е разгледала този спорен текст. Той бе отложен именно затова.
Уважаеми колеги, имате думата по текста. Господин Ганев, заповядайте. 47.3.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
За голямо съжаление се виждам принуден да възразя на Законодателната комисия по редица пунктове.
Първо. Действително при намирането те имат някакво основание да говорят за това нещо, но освен това, което те казаха Законодателната комисия имам предвид - за глобата, би трябвало да се вземе предвид и това, че се иска и лишаване от свобода. Не принудителен труд, а лишаване от свобода. Вижте какво, уважаеми колеги, става въпрос за това, което е останало от нашата култура. Ние, българите, сме известни с това, че твърде малко се грижим за нашите паметници на културата. Твърде малко! Много сме небрежни по този въпрос и затова и охраната на тези неща засега в нашето наказателно право е твърде малка. Ако ние тук не сложим и наказание лишаване от свобода, ние нищо няма да постигнем, защото имайте предвид, че става дума за обекти, чиято стойност често възлиза на милиони и глобата тези, които извършват престъплението, ще я платят и ще ни се смеят. И ще продължат да вършат своето дело. Аз смятам, че е абсолютно необходимо в първата алинея лишаването от свобода като наказание да остане.
Що се отнася до така предложената ал. 3, също не мога да приема така, както я прочете пред нас господин Школагерски. Това е едно твърде бедно и непълно определение на престъпния състав. Министерският съвет е внесъл следната редакция, която той предлага между другото да бъде отделен текст - 278б. Дали ще бъде там или тук - голямо значение няма. Има значение формулировката обаче: "Който без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата като за целта използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и глоба до 30 хил. лв." Нека глобата оставим настрана. Въпросът е за обектите, които са предмет на защита. И въпросът е деянието: "Който извършва без надлежно разрешение" - това е формулировката за иманярството.
"Археологически разкопки, теренни геофизически и подводни проучвания" - ето състава на престъплението. Той е доста ВЙ/КП 48/1. ясно и точно определен. Това нещо според мен трябва да залегне в закона, ако ние искаме той да бъде ефикасен. И много моля народните представители да приемат текста така, както е формулиран от Министерския съвет, защото според мен е по-прецизен, по-точен и по-обхватен най-важното.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Госпожа Константинова има думата.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми народни представители, аз също мисля, че в ал. 1, която се отнася само за глобата и се премахва принудителният труд, трябва на всяка цена да се добави и лишаване от свобода. Във всички случаи, в които се укрива открито съкровище, а най-често това са златни монети или икони, или странинни предмети с огромна стойност на този, който ги укрива, нищо не му струва да плати и много висока глоба. Той няма да спре да укрива, ако не бъде заплашен с лишаване от свобода. Предвид на страшните кражби, които напоследък се развихрят из страната, главно на културни ценности всички възможни завишавания на наказанието са оправдани и много ви моля да приемете текста, който предложи Министерството на културата в чл. 258д наказанието да бъде максимално високо, защото това са съзнателни престъпления! Няма и помен от онова романтично иманярство, за което сме чели по книгите и което възрастните хора от моето поколение смятат за нещо романтично. Това са обирници, крадци, които лишават България от най-ценното й богатство, свързано с миналото и с културата на страната. Колкото по-високи са наказателните мерки, те трябва да бъдат лишавани от свобода до 6 години, когато става дума за иманярите, и до 300 хил. лв. глоба. Всички по-ниски наказания са просто нищо в сравнение с огромната кражба.
След като се направи обир за няколко милиона лева, какво струва да се плати една глоба от 2 или 5 хил. лв. Затова трябва и много ви моля да гласувате за възстановяване на този текст с лишаване от свобода.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Константинова. 48/2.
За изказвания - господин Мицев, господин Балабанов, господин Милен Стоянов.
Господин Мицев, имате думата. Заповядайте. 48/3. МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, на първото четене бях направил едно предложение, което след това се е обсъждало в Законодателната комисия, но което за съжаление не е взето под внимание.
Ето ви хипотезата, която е описана и от Ярослав Хашек в "Швейк". Намерил една златна чаша, спазвайки закона я занесъл в полицията и казал: "Аз я намерих". И там го пукнали от бой, защото му казали, че не носи целия сервиз, ами само една златна чаша. Къде остава принципът, който е прокламиран в Конституцията, че частната собственост е неприкосновена? Петър Петров например копае за кладенец, намира едно гърне с жълтици. Е, и какво, трябва да отиде в общината и да каже: "Господин кмете, аз намерих това". Ами то се намира в неговия парцел! (Реплики в опозицията)
От друга страна, много е труден моментът на оценка кое е паметник на културата и кое не е и дали една византийска тетрадрахма от тези бронзовите, с които е осеяна просто България, е паметник на културата или една тетрадрахма златна от Александър Велики ще бъде паметник на културата.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Не говори глупости!
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Всичко е много особено. Аз не ви говоря глупости, защото дай Боже, и във вашето място да се намери гърне с жълтици. Аз искрено ви пожелавам това да стане. Благодаря ви за това, че ми казвате "глупак", но на лицето ви е изписано същото. Вие, господине, нямам честта да Ви познавам и не държа да се познавам с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да се спазва добрият тон.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Точно така, направете забележка на господина, употребява чудесни думички. Няма седем години възпитание, майка Ви не Ви е дърпала достатъчно ушите.
Мисълта ми е как да подходим тук и много моля представители на Законодателната комисия нека да проверят онова, което им е дадено след първо четене, за да може тези именно неща да се консолидират.
Колкото до това, разбира се, аз съм съгласен с госпожа Константинова, че целенасоченото иманярство, което някои хора имат не само като свое хоби, но като доходоносно занятие, нека да се преследва от закона. Но именно в тези случаи да не изпадаме СБ/ЛТ 49.1. в противоречие и с неща, които са прокламирани от Конституцията.
Благодаря ви много. А вие съжалявате, че сте се обадили. (Обръща се към господина, който го е репликирал)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Напомням на колегите, че правилникът задължава да не се обръщаме с оскърбителни имена един към друг. И много ви моля добрият тон да не се нарушава.
Господин Мулетаров, по процедурен въпрос ли? Заповядайте.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние в момента не приемаме нов текст от Наказателния кодекс. Ние обсъждаме изменение на един съществуващ от много години текст, който никога досега не е пораждал затруднения в практиката. И тези промени, които сега се правят, са приети като най-необходими, те са обсъждани на два пъти най-подробно в заседания на Законодателната комисия. Аз споделям само забележките, които бяха направени, че действително трябва да се обмисли дали увеличеният размер на глобата е достатъчен или трябва да се предвиди алтернативно наказание - освен увеличен размер на глобата и лишаване от свобода, което беше направено тук от колегата Ганев.
Затова моето процедурно предложение е да се преустановят дебатите, тъй като тук чуваме и лаически неща... Господин Балабанов се ядоса и аз ви моля от мое име да му дадете думата да вземе отношение, преди да поставите на гласуване. Защото тук чуваме неща, които нямат нищо общо със съдържанието на текста, с неговите цели и с наказателната репресия, която съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията. Има възможност за противно мнение.
Господин Балабанов, заповядайте.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Протестирам срещу изказаното мнение, тъй като претендирам да съм единственият професионален археолог в залата и бих желал да изложа пред вас някои доводи, които бяха пропуснати от министър Константинова и от господин Ганев, но които са есенция на мнението на професионалистите в България, 49.2. които работят в тази сфера.
Ето защо настоявам да ми бъде дадена думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Балабанов, използвайте времето за възражение. Изкажете Вашите принципни възражения. Все пак има още време за това.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Добре, ако мога да се възползвам от любезното разрешение. Дами и господа, много е сложно и много е страшно, когато хора, които не разбират за какво става дума, започнат да изнасят категорични съждения.
Бих искал да обърна внимание на господин Мицев, с риск да прекъсна разговора му, че тетрадрахми от бронз в природата не съществуват.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Примерно казано.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: А, не! Когато се дават такива примери, това говори, че човек не разбира за какво става дума.
Освен това правата на частната собственост в никакъв случай не се разпространяват върху неща, които не са придобити. В редица западноевропейски страни, например в такава класическа с правото си страна като Великобритания има закон, който задължава хората, намерили съкровища, да съобщават и по закон съкровищата принадлежат на Нейно Величество кралицата на Англия. Друг е въпросът, че англичаните са намерили справедливо разрешение и това нещо не се изпълнява в класическия му вид.
Когато се подготвяха текстовете, предложени за промени в Наказателния кодекс, още по време на Великото Народно събрание и след това тук в Комисията по културата, бяха взети мненията на всички специалисти в страната и се получи едно противопоставяне между дейци на културата и юристи, свързани с проблемите на културата, които са наясно по тяхната същност, и юристи, които излагат абстрактни доводи, които излагат абстрактни принципи. Ето от това искам да ви предпазя.
Типичен случай, за който спомена госпожа Константинова преди малко, е съвременното иманярство. Там, където един човек отива с кирка и лопата да копае в полето, това е класическо иманярство, но то не представлява реална опасност за нашите културни паметници, за нашите археологически обекти. Там, където един човек с металотърсач, с леководолазен костюм, с геофизична 49.3. апаратура излиза на полето, той няма да копае напразно. Той ще попадне на археологически обект независимо от това дали този археологически обект е известен на науката или още не е деклариран.
Ето защо уговорката в текста, че който използва такива средства, визира определена прослойка от хора в България, които изнасят от страната ценности за милиони и милиарди левове. Когато казвам милиарди левове, това не са празни приказки. Има оценки на групата към Министерството на вътрешните работи, която се занимава с контрабандния износ на паметници от страната.
В хода на обсъжданията много колеги възразяваха, и питаха защо да не дадем право на любители, учители, краеведи и т.н. да правят археологически разкопки. Археологията не търси златото, археологията търси информацията. Има специална научна подготовка, има задължителни условия, при които трябва да се извършват археологическите разкопки. И това, което в нашата страна моите колеги правят, съответства на европейските стандарти. Ако ние в Наказателния кодекс не забраним нелегалните археологически разкопки, не предвидим съответните наказания за тях, тази чума, която от няколко години се разпростира из цялата страна, рискува да ни остави за пет-шест години без една трета от археологическите богатства на България. А те са огромни.
Ето защо аз се присъединявам към мнението на колегите от Комисията по културата, където беше постигнат консенсус по въпроса, към мнението, подкрепено от основните научни институции, които с занимават с тази матрия, и от Министрството на културата на госпожа Константинова да бъд приет ткстът, прдложен от Министерството на културата. Той не е плод на някаква лична амбиция или на някакво лично хрумване, а е искане на всички професионалисти в тази област.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има процедурно предложение да се прекратят разискванията по този текст.
Моля гласувайте го.
От 149 гласували народни представители за 136, против 9, въздържали се 4.
Приема се. 49.4.
В такъв случай, господин Школагерски, моля да подредите текстовете за гласуване.
Пристъпваме към второто гласуване на текста. 49.5.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, преди това искам за изясняване само на проблема пред залата да кажа още две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Започваме отзад напред, това, което говореше колегата Балабанов. Това е проблем, който се третира в 278б и той се намира в – 35 и по-назад, там, където и ще стигнем ние да го третираме. Там това изказване да има своето място.
Повтарям още един път, че обект на охрана в този текст е правото на държавата да знае, че е намерено съкровище. Не става дума за паметник на културата. За съкровище! Правото на държавата! Дали ще го намерите в собственото си място, дали ще го намерите на улицата, дали ще го намерите на връх Мусала, държавата трябва знае, че е намерено съкровище. И тя брани това нейно право, че тя трябва да знае какво съкровище е намерено.
Вторият въпрос. Дали ще бъде в личното място или не, той не се третира, това право не се охранява с този текст. Тук е правото на държавата на информация.
Вторият момент, това, което се говори. Дали ще се правят разкопки в паметници на културата - това е друга проблематика. Но този текст действа и върху вас, които с разрешение ще правите разкопки в обект на паметник на културата. И там като не откриете съкровище, вие пак ще трябва да отидете на държавата да й го кажете. Но тук не се третира въпросът за разрешението. Тук се третира въпросът, повторно ви казвам, за правото на държавата. Тя брани своето право да знае какво се намира в нейните недра.
Вторият момент, предложението на госпожа Константинова, което беше направено. По този начин отговарям и на господин Мицев и мисля, че ние с него се разбрахме. Вторият момент е този, че в ал. 1, там, където се заменя поправителният труд или глобата до 500 лв. се заменя с глоба от 2 до 20 хил. лв., тя прави предложение да бъде въведено наказание "лишаване от свобода".
Уважаеми господа, обръщам внимание още веднъж върху съдържанието на този текст и го сравнявам с ал. 3, госпожа КонСД/КП 50/1. стантинова. Това значи, че който намери съкровище, може да бъде струващо 1 лв., може да струва 100 лв., може да струва 200 лв., то е до големи размери. Това не са съкровищата, за които имате предвид вие. Те се охраняват, когато те са, ето, както "съкровището в особено големи размери", казваме ние. А "в особено големи размери" са от 100 хил. лв. нагоре, госпожа Константинова, горе-долу по сегашната практика на съда. Тогава ние имаме лишаване от свобода до 2 години и при първата хипотеза случайният човек, който намира. Но имаме наказанието лишаване от свобода до 5 години и на този, който търси и намери, но не за друго, а пак за това, че не е казал на държавата.
Мен ми се струва за задължителното доносителство, което ние въвеждаме, ако ми позволите лаически да изчистя тази фигура, това е задължително доносителство. Ти си длъжен да донесеш на държавата. Това охраняваме.
И ми се струва, че да въвеждате наказание "лишаване от свобода" за стойност на едно съкровище, което даже няма вид на съкровище тогава, когато то струва евтино, а не да го накажете с една глоба, както се предвижда - до 20 хил. лв., ние много лесно раздаваме наказанията "лишаване от свобода". Това е лишаване от свобода! Но това е, че не е казал.
Ако той го е намерил и го е укрил, присвоил, обсебил или там каквато е фигурата според отношението му към имота, той си получава успоредно с това другото наказание. Те са тежките наказания.
Така че тук затова, че вие ми казвате: "Задължително ела да кажеш" и аз не дойда да кажа, че съм намерил нещо, при което е спорен въпросът и за това дали съкровището може да го оцени всеки, ако не е злато, тогава... Както приемете вие, ако поддържате това ваше предложение, но аз съм длъжен да ви попитам. Вие говорите за лишаване от свобода при този случай. Вашето предложение "лишава от свобода" доколко?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): До 5 години.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: До 5 години за това, че не сте казали, че сте намерили съкровище до 100 хил. лв.?!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (от място): Вие трябва на държавата да го кажете, защото това е собственост на цяла България. 50/2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, ако аз не съм казал и ми го оберат, аз нося отговорност за това, че са ми го откраднали и за това, че не съм казал. Разберете, те са различни неща. И тук ние говорим за съкровища. А като стигнем да говорим за паметниците на културата, ще го направим там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Школагерски, нека не забравяме, че трябва да гласуваме текста, а Вие формулирахте съображенията. Нека дискусията да я прекратим.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (встрани от микрофоните): Тук не става дума изобщо за паметници на културата, става дума само за златни монети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не става дума за златни монети.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (встрани от микрофоните): Главно това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля да не нарушаваме процедурата. Госпожо Константинова, господин Ганев, дайте вашето предложение. Не изкушавайте господин Школагерски да продължава да спори с вас. Господин Школагерски бе изкусен и отиде да уточнява текста. Моля, уточнете текста, който се явява алтернатива на предложения, за да може да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, вижте, алтернатива на предложения само по отношение на санкцията, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, нека да бъде уточнен текстът.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При това положение ал. 1 трябва да добие следната редакция: думата "една седмица" се заменя с "две седмици" и думите "поправителен труд или глоба до 500 лв." се заменят с "лишаване от свобода", трябва да се каже колко и до 20 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Лишаване от свобода до... Какво е предложението?
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (встрани от микрофоните): До 2 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: До 2 години.
Моля, нека не превръщаме в момента пленарната зала в работна група. Господин Школагерски, вземете предвид всички 50/3. направени предложения и да започваме гласуването.
Моля уважаемите колеги за внимание. Моля, господин Школагерски, поставете текстовете на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, ще развалим целия текст. Но нека да го развалим. Тогава трябва да имаме предложение за ал. 2 и за ал. 3. Въведем ли наказанието от 2 години, както предлага госпожа Елка Константинова в първия текст, във втория случай - който търси, е лишаване от свобода до 2 години, обществената опасност е значително завишена. Това е основният текст, който трябва да бъде. А отиваме ли в особено големите размери, тогава имаме до 5 години за тежкия случай на втората алинея и до 2 години на първия. Тогава ние ще отидем на удвояване и утрояване на наказанията и ще ги изравним. За едно обикновено недонасяне, за което се носи наказание - отделно. Отнася се наказанието за разпореждането с предмета. Отнася се наказанието за това, ако го унищожиш и т.н. В отделните текстове ние създаваме една изключително тежка норма, изключително тежка норма, която не върви в системата на целия Наказателен кодекс. Предметът е само, че е намерен и не е казал...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека уважаемите народни представители с гласуване да преценят, а аз, ако така продължим дебатите, ще помоля за ограничение. Ние прекратихме разискванията.
Госпожа Константинова, доколкото чух, поиска да бъде допълнено в ал. 1 "лишаване от свобода до 2 години или глоба от 2000 до 20 хил. лв.". Тоест при заменянето във втората част на изречението да се допълни със "заменят с (това е на третия ред) лишаване от свобода до 2 години" и продължава "или глоба..."
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, "или глоба от 2 до 20 хил. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, ако не възразявате, господин Школагерски, нека да гласуваме найнапред допълнението, което се прави към текста в – 13, точка 1, на третия ред - "се заменят с", да се въведе в "лишаване от свобода до 2 години или". Това е допълнението. Моля, гласувайте. Чухте всички аргументи, за да не се включи текстът. Чухте аргу50/4. ментите за несъразмерност на наказването, ако се въведе този текст.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сами преценявате с гласуването си дали да се въведе такова наказание за престъпния състав. 50/5.
Уточнявам още веднъж: гласува се само допълнението за въвеждане на наказание лишаване от свобода до две години - който открие и не каже - за този състав на деянието.
Гласували общо 170 народни представители. От тях 80 за, 65 против, 25 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Господин Школагерски има ли други допълнения към текста?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Към ал.1 не. Тогава да прочета изменението така, както го предлага Законодателната комисия: думите "от една седмица" се заменят с "две седмици", а думите "поправителен труд или глоба" се заменят с наказанието "глоба от 2000 до 20 000 лева". Това е предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте текста, предложен от Законодателната комисия, с който се внасят промени в ал.1 на чл.208. Имате текста пред себе си.
Моля, гласувайте!
Гласували общо 153 народни представители. От тях 147 за, 1 против, 5 въздържали се.
Приема се текстът на т.1 в – 13.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка втора - създава се нова ал.2 със следното съдържание:
"Ал.2. Който като търси открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от 5000 до 50 000 лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст предложения няма. Така че моля, гласувайте!
Гласували общо 143 народни представители. От тях 139 за, 3 против, 1 въздържал се.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И точка трета. Досегашната ал.2 става ал.3 и се изменя така:
"Ал.3. Ако съкровището е в особено големи размери наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода до две години или глоба от 5000 до 50 000 лева, а по ал.2 - лишаване от свобода до 5 години или глоба от 10 000 до 100 000 лева." НЧ/НП 51.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този текст!
Гласували общо 147 народни представители, от тях 146 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се на второ четене този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 20. Алинея първа на чл.216 се изменя така:
"Ал.1. Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години."
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, имате ли предложения или коментари по текста? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте текста на – 20, както е предложен от Законодателната комисия и бе прочетен от господин Школагерски. Моля, гласувайте!
Гласували общо 156 народни представители. От тях 153 за, няма против, 3 въздържали се.
Приема се текста на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 21. Заглавието на раздел осми от глава пета на Особената част се изменя така:
"Злоупотреба на доверие".
Предложения към този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения от залата няма. В такъв случай моля, гласувайте текста!
Гласували общо 157 народни представители. От тях 156 за, няма против, 1 въздържал се.
Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 22. Чл. 217 се изменя така:
"Чл. 217, ал.1. Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява, или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от 2000 до 6000 лева."
Предложения към тази алинея няма.
"Ал.2. Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните инте51.2 реси на представлявания.
Ал.3. Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до 100 000 лева."
Предложения по този параграф няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения от уважаемите народни представители няма.
В такъв случай моля, гласувайте текста на – 22, с който се правят изменения в чл. 217. Моля, гласувайте!
Гласували общо 145 народни представители. От тях 137 за, няма против, 8 въздържали се.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:
Параграф 23. Член 218 се изменя така:
"Чл. 218. Разпоредбите на тази глава се прилагат и тогава, когато предмет на престъплението е интелектуална собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма предложения, госпожа Ботушарова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата. 51.3
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
За протокола - Ана Караиванова, 31. Ямболски избирателен район.
Колеги, аз и в Законодателната комисия се изказах против този текст, затова тук поддържам същото становище. Ще ви моля да не отиваме в модните си увлечения докрай, защото рискуваме да изпаднем в смешни положения, също, както дамите, които не съобразявайки се с някои неща следват стриктно модните тенденции.
Това, че доскоро у нас не беше прието да се обозначава със събирателното понятие интелектуална собственост творенията на човешкия ум и на човешкия интелект не означава, че тези продукти на интелектуалния труд бяха лишени от всякаква правна защита и най-вече от наказателно-правна защита, за да се налага едва сега с препращащата норма на 218 да им дадем такава защита.
Няма да се спирам на теоретическата обосновка на понятието обект на престъпленията по тази глава, но бих искала да ви кажа, че предмет на престъпленията по глава седма са преди всичко имущество и основно движими вещи. Само за чл. 216 може да се породи някакъв спор и това са кражбите, грабежите, длъжностните присвоявания, които вещи имат определена парична стойност, парична оценка. Именно затова така се изграждат и основните, квалифицираните и привилигированите състави, тоест обикновена кражба или грабеж и длъжностно, в големи размери, в особено големи размери или в маловажен случай.
Тези критерии обаче са неприложими за обектите на интелектуалната собственост. Според Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуалната собственост, подписана в Стокхолм на 14 юли 1967 година интелектуалната собственост включва права, отнасящи се до творби на литературата, изкуството, науката, изпълнение на артисти, звукозапис и радиопредавания, изобретения във всички области, научни открития, промишлени образци, търговски марки, търговски имена, означения за произход и закрила от недобросъвестна конкуренция. ВЙ/НП 52.1
Нека практически разгледаме как тези права могат да бъдат обект на посегателство какъвто предмет имат престъпленията в главата против собствеността. Как може да се открадне или да се извърши грабеж на едно произведение на литературата, на изкуството, на науката. Нямам предвид материалният му вид, в който то се е изразило като картината, книгата, а по-скоро като открадване на идеята, на изразните средства, на художествените образи или преписването на цели страници от едно научно изследване. Знаете, наскоро имаше един нашумял случай с преписване на част от монографията на съветски учен от наш такъв и използуван за докторската му дисертация. Как да оценим тази идея и оттам да преценим какво престъпление е извършено - обикновено в големи размери, в особено големи размери.
И неспециалистите знаят, че такова едно престъпление е плагиатство и за него има предвиден престъпен състав в чл.173 от Наказателния кодекс. Нещо повече, в чл.174 е предвидена наказателна отговорност и за този, който като злоупотреби със служебното си положение се включва като съавтор на изобретения, рационализации или промишлен образец или на произведения на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване.
Текстът, вярно е, че е почти неприложим на практика, но то е може би, защото, както пишеше Стефан Родев в една книжка "Цената на откритията": "У нас такива случаи за щастие няма!", макар че беше спорно дали за самоубийствата не се отнася.
По-нататък, как бихме могли да квалифицираме като кражба открадването на една търговска марка - на "Мерцедес", на "Кокакола", на "Шанел-5", на която искате търговска марка. Но, ако на автомобилите произвеждани от "Шкода-Мадара" започнат да слагат търговската марка на "Мерцедес", естествено, че тогава вече ще имаме друго престъпление, но за този род престъпления е предвиден в Наказателния кодекс текста на чл. 227, който гласи: "Който с цел за недобросъвестна конкуренция използува чужди търговски марки, марки за услуги или наименования за произход, се наказва с предвиденото наказание". 52.2
И последно, колеги. Нека не разчитаме само на наказателноправната защита за осигуряване на възможността да се защитят обектите на интелектуалната собственост. В нашето право и досега има такава защита, знаете, че са предвидени нови закони, които следва да разгледаме - и за авторското право, и за патентите и там сигурно ще бъде предвиден достатъчно надежден механизъм. Затова аз считам, че ще следва да гласуваме против този текст, защото е неприложим на практика и защото е - не бих искала да кажа силна дума - безсмислен според мен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, като се съгласявам с всичко казано от колежката Караиванова по този параграф искам само да добавя следното.
Би било правилно да приемем този параграф, както е казано тук: "Параграф 23. Чл. 218 се изменя така: разпоредбите на тази глава се прилагат и тогава, когато предмет на престъплението е интелектуална собственост", в един единствен случай - ако Законодателната комисия в самото начало на разглеждане на измененията на Наказателния кодекс беше обяснила понятието "интелектуална собственост" в Общата част на Наказателния кодекс, в Допълнителните разпоредби, затова защото отсъствието на едно обосновано определение на този термин, на това понятие в практически израз ще намери много голямо, широко приложно поле и ще доведе до разлино прилагане на законовата норма от съдилищата. Тъй като няма яснота какво е интелектуална собственост, представете си какво ли не може да бъде то. Така че на този етап, според мен, е рано в особената част на Наказателния кодекс да създаваме такава специализирана норма.
Лично аз заставам пред вас, за да ви помоля да не приемем този параграф така, както е предложен и да гласуваме против, а в бъдещо ново изготвяне на систематиката на Наказателния кодекс вече да го включим благодарение на решенията на Закона за патентното право, на Закона за защита на авторското право и така нататък - всичко онова, което тепърва на нас ни предстои. 52.3
И още нещо. Искам да помоля стенографките, господин председателю, да се върнат на – 22, който ние преди малко гласувахме и да ни помогнат да разберем всички с вас, как точно се гласува текстът на чл.217, ал.1. У мен се изгради убеждението, че ние гласувахме текста, който съзнателно ощети чуждо имущество. Ако това е така, ние сме били много неправи. Трябва да бъде "унищожи" или "повреди чуждо имущество". Бъдете любезни - как гласувахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, ние гласувахме. Приключи гласуването, много Ви моля. Аз водих заседанието, много Ви моля!
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Момент. Момент, господин Кадир. Това е много голяма грешка, ако ние сме я направили, имаме възможност да я поправим тутакси, така че нека да проявим толерантност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, много Ви моля!
Имате ли нещо по – 23?
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Ето и колежката Рашеева - и тя го е забелязала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихте! Благодаря Ви много!
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Господин Кадир, грешката в – 22 е много голяма! Приложното поле на "ощети" е нещо различно от "унищожи" или "повреди". Става въпрос за наказателно-правна норма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, нека да се запознаят и депутатите с Вашето предложение, и да вземат отношение.
Господин Джеров или кажете кой ще докладва от вас?
Ако имате нещо по – 23, можете да кажете. (Шум и реплики в залата)
Нека да приемем – 23 и ще се върнем към него. Добре. Приемаме. Нека да приключим с – 23.
Моля ви се, ще се реши проблемът, ще поправим грешката.
Господи Школагерски, гласуваме предложението за отпадане на предложеното изменение...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви за две думи, господин председателю.
Този спор беше и в Законодателната комисия, който се повдига пред Вас. Надделя становището, а то беше подкрепено и от професора - ние даваме възможност за защита тогава и там, 52.4 където реално приложими са текстовете на тази глава. Това е едното. Затова се казва: "Разпоредбите трябва да се прилагат и тогава, когато предмет на престъплението е интелектуална собственост". Е, наличието на една такава възможност не е според мен излишна в този момент, в който интензивността на пазарната икономика може да ни изправи и пред нуждата от наказателна защита на интелектуалната собственост. Затова, Ваша воля, господин председателю, поставете на гласуване двете предложения - предложението на Законодателната комисия и предложението от залата.
Предложението на Законодателната комисия е това - чл.218 да се измени с прочетеното съдържание, а второто предложение, което се направи сега в залата е да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата ексминистъра на културата.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Аз смятам, че текстът трябва да остане така, както го предлага господин Школагерски, защото точно в условията на пазарната икономика най-беззащитна в момента е интелектуалната собственост. Законът за авторското право предстои тепърва да се обсъжда и да се приема. Дотогава ще продължават да се крадат творби на наши музиканти, които се разнасят по цял свят и се крадат от чужденци главно и ние не можем да защитим нашите творци, не можем да защитим плагиатство на цели романи в тази каша в момента, когато се развихрят такива страсти, свързани именно с кражба на интелектуален труд. Сега е моментът в нашия Наказателен кодекс най-сетне да се яви защита тъкмо на интелектуалната собственост, защото е най-много изложена сега тя на удари, и то на много тежки удари тъкмо в тези условия на пазарната икономика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров има думата.
Ще направим обяснение какво значи интелектуална собственост. Госпожа Константинова ще даде едно определение ...
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз няма да правя изказване. Аз искам да направя една реплика по отношение предложението на госпожа Константинова. Тя е напълно права, че тази интелектуална собственост трябва да бъде защитавана и че тя дори у нас със Закона за изобретенията и рационализациите, който има и нов 52.5 проект, а със стария не е напълно защитена.
Аз исках да ви уверя, че по този начин и с този текст ние просто няма да постигнем това, което вие желаете. Ние трябва да направим една пълна и цялостна уредба. Не можем да препращаме без да знаем какво е това интелектуална собственост, а не е мястото в Наказателния кодекс дори да се определя що е интелектуална собственост. Това е едно понятие, което следва да се определи в друг специален закон. И затова аз мисля, че съображенията които колегите изтъкнаха са напълно правилни и просто няма да постигнем целта с това частично и половинчато решение.
Този Наказателен кодекс, бъдете сигурни, ще бъде променян и в следващите месеци и години постоянно. Има цялостен проект за изменението му. Нека да направим един стабилен текст, който да има реално практическо приложение, отколкото сега само да смятаме илюзорно, че нещо сме направили, без да достигнем целта, която се преследва.
Затова аз подкрепям идеята да не се приеме този текст, тъй като той няма да постигне целта си! 52.6
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика ли искате? Имате думата,
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря господин председателю.
Госпожо Константинова, Вие явно не сте ме разбрали. Вие употребихте думата плагиатство, целите да защитите част от обектите на интелектуалната собственост в тая сфера, в която Вие сте специалист - именно от плагиатството. Ами има цял раздел, наречен плагиатство в Наказателния кодекс, ще Ви прочета точно текста, за да видите, че са защитени. Друг е въпросът дали се прилага на практика. Но той не е въпрос на изменение. "Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката или изкуството, или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години. Ако ви се вижда малко наказанието, естествено при друго изменение, би могло да се помисли за по-високо наказание. Но проблемът е най-напред да се започне да се прилага този текст. Така че такъв текст е предвиден. Именно това беше и моята теза, че тези престъпления са предвидени поначало в Наказателния кодекс. Затова няма нужда от едно такова препращане, защото за една кражба не е приложимо..., извинявайте как ще оцените едно произведение, как ще оцените едно музикално произведение, за кражба, трябва да се каже - пет хиляди, сто хиляди. Трудно може да бъде оценено. Затова тук съставът е с друга форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Гоцев, заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожа председателстваща, дами и господа народни представители! Аз мисля, че наистина е така, че текстът не може да намери приложение за интелектуалната собственост така, както е даден в разпоредбите на тази глава, защото тук имаме повреждане, унищожаване частично, пълно, щети на трети лица и пр.
Но заедно с това интелектуалната собственост не е картината и интелектуалната собственост не е да кажем арията или нещо друго. Индивидуална собственост това са малките патенти, при нас авторските свидетелства, това е интелектуална собственост. ТИ/МД 53.1.
Сега, в момента аз не съм готов да кажа дали може да има посегателство точно върху тях и плагиатството не е единствения случай и най-типичния случай, който ще бъде и затова предлагам текст със следното съдържание. Предлагам, и моите колеги като че ли са съгласни, усещат вероятно какво ще кажа: "Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно..." и тогава. И ако никога няма възможност за съответно прилагане, те съответно няма да се приложат.
(Неясни гласове от залата)
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Сега, един момент, ще довърша и това. А, интелектуална собственост досега го нямаме като понятие в Наказателния кодекс. Затова ако ние приемем този текст ще трябва накрая в обяснение на някои изрази и прочие да кажем какво е интелектуална собственост.
Това е, което мога да довтака, но така да се гласува както е, очевидно не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Татарлъ има думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ето тук пък ми казва колегата Школагерски, че в специален закон ще се каже точно какво е интелектуална собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря за бележката. Господин Татарлъ, имате думата.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ: Уважаема председателствуваща, уважаеми народни представители. Разбирам, че има някои недостатъци в тази формулировка, но аз подкрепям предложението на Законодателната комисия. Това е мнението на по-голямата част от Комисията по културата.
Аз не намирам за убедителни доводите на уважаемата госпожа Младенова. Смятам, че госпожа Елка Константинова беше убедителна. През Комисията по културата мина вече проектът за авторското право и другите права, следователно ще има на какво да се основава съдебната практика.
Освен това при всички тези случаи са възможни съдът да използува мнението на експерти. Така че аз ви призовавам да подкрепите това предложение на Законодателната комисия и 53.2 бих казал до голяма степен на Комисията по културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Татарлъ.
Очертаха се две предложения.
Първото предложение на госпожа Караиванова да отпадне текстът, нали така? В такъв случай той ще бъде гласуван първо. Ако все пак остане текстът, тогава предложението на господин Гоцев - да се добави съответната дума... и вече ще уточняваме по-нататък текста.
Така че моля, гласуваме първото предложение на госпожа Караиванова - този текст да отпадне. Който е "за" - зелено гласува, който е "против" - червено, "въздържал се" - в краен случай.
Моля, гласувайте.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 144 народни представители, за предложението са 94, против - 31, 19 се въздържат. Приема се предложението на госпожа Караиванова. Този текст отпада.
Сега, връщаме се към – 22. Така ли е, господин Школагерски?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да. При преписването на екземпляра е допусната една редакционна, техническа грешка. В гласувания текст сме казали, който съзнателно ощети, а трябва да се приеме изпълнителното деяние така, както е в предишния параграф - "унищожи" или "повреди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, уважаеми колеги...
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Затова предлагам действително да се върнем към оригиналния текст и ал. 1 да има: "който съзнателно унищожи или повреди чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 2 до 6 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От 2 хиляди имате предвид?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От 2 до 6 хиляди. 53.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От 2 до 6 хиляди.
Моля, уважаеми колеги, нека да прегласуваме този текст с направеното редакционно уточняване. Става дума за ал. 1 на чл. 217, който е в – 22 на проекта на Законодателната комисия. Моля, прегласуваме текста на чл. 217, ал. 1, съдържащ се в предния параграф, който вече бяхме гласували. Като на мястото на думата "ощети" да се чете "унищожи" или "повреди".
Моля, гласувайте.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Не съм съгласна "унищожи". Те са различни. 216 "унищожи" имуществото, но 217 "ощети"! Злоупотреба с доверие, с пълномощно! Така си е старият текст, той просто се променя, на друго място отива - 267.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакай, чакай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прекратете гласуването. Анулира се, за да се уточни текстът. 53.4 АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, виждате, че тук става един спор относно термина "който ощети едно имущество". Действително на пръв поглед тази дума шокира. Но след като толкова години Наказателният кодекс съществува с тази дума, ние просто свикнахме с нея и ми се струва сега, когато правим онези промени, които се налагат, не е най-необходимо да оправим и някои термин. съдебната практика е свикнала с тази дума. Тя така работи вече десетки години.
Поради това предлагам да не се спираме на тази дума, която е приела, малко грубо казано, гражданственост, а да минем нататък и да направим онези промени, които целим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кажете, госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, не мога да се съглася в никакъв случай, че една вещ може да бъде ощетена! Може да е било и сто години така, но може да бъде ощетено едно лице физическо или юридическо. То може да бъде ощетено, обаче един шкаф не може да бъде ощетен. Той може да бъде унищожен, той може да бъде повреден.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Точно така.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Това е вещ, това е имущество. Не може да бъде ощетено... (Реплики) Ама става въпрос за "който ощети едно имущество".
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Но не предмет, а имущество.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Ама и имуществото. Имуществото е една мъртва материя, сбор от материи. (Реплики) Ама разбира се.
Затова аз настоявам за чистота в термините на този закон. Ние трябва да прегласуваме този текст, защото моля прочетете ал. 3. Прочетете ал. 3 и там ще видите, че се казва "С наказанието по горната алинея се наказва и този, който повреди". Там вече се въвежда новият термин, има противоречие в термините в алинеите на един и същи текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги! Предлагам да вземем почивката, която се полага. През това време уважаемите колеги юристи нека да решат дали се налага прегласуване на текста по причините, които бяха казани.
Давам 30 минути почивка. В 17,40 часа продължаваме, РД/ЛТ 54.1. като моля колегите юристи да уточнят точен ли е вече гласуваният термин или се налага да бъде заместен. (Звъни) Тридесет минути почивка. 54.2.(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Продължаваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля режим на регистрация. Моля уважаемите народни представители да влязат в залата и да се регистрират.
Има необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Господин Школагерски, Вие ли ще докладвате второто четене?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, по отношение на това трябва ли да се прегласува – 22 с оглед изменението на чл. 217 - ощети или унищожи и повреди. Така е, когато работим продължително време и прекъсваме работата. Възникна едно недоразумение. Смятах, че е грешка, но не е. Това е пренасяне на текста на чл. 265 при злоупотребата на доверие и не се налага прегласуване на този текст. Така както сме го приели, така трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. В такъв случай - следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След като отпадна предвижданото изменение в – 23 на 218, налага се сега действуващият чл. 218 да бъде отменен или – 23 да го прогласуваме със следното съдържание:
"Член 218 се отменя."
Няма предложения по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По направеното предложение няма дебати.
Моля, гласувайте прочетеното от господин Школагерски и текста, който имате в рецете си - за отпадане на чл. 218.
От общо гласували 135 народни представители за 132, против 2, въздържал се 1.
Приема се този текст.
Следващия текст, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По този начин – 24 отпада автоматично. СБ/ЛТ 55.1.
Параграф 25. В чл. 218б се правят следните изменения.
Първо, ал. 1 се изменя така: "За деяния по чл. 194, ал. 3, 195, ал. 3, 204а, чл. 206, ал. 1 и ал. 5, чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до установената за страната минимална работна заплата към момента на извършването на деянието, на дееца се налага по административен ред глоба от 200 до 12 хиляди лева, но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.
Второ, в ал. 2, точка 1 се изменя така: "деецът, в продължение на една година извършил две и повече деяния, общата стойност на предмета на които е над установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на последното деяние".
Няма предложения по този параграф, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и народни представители, които да искат думата.
В такъв случай поставям текста на гласуване.
Моля, гласувайте на второ четене текста на – 25.
Гласували са 155 народни представители. Всички те са за. Против няма, въздържали се няма.
Този текст се приема на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 26. Член 218в се изменя така: "За кражба, обсебване, измама, изнудване и злоупотреба на доверие, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния".
Няма предложения по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и желаещи народни представители да вземат думата.
Моля, гласувайте за текста на – 26.
Гласували са 151 народни представители. Всички са за текста. Против няма, въздържали се няма.
Приема се на второ четене.
Следващия текст, господин Школагерски. 55.2.(
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Постъпило е писмено предложение от народната представителка госпожа Екатерина Михайлова за създаване на нов – 26а със следното съдържание. Създава се чл. 222 със следното съдържание:
"Чл. 222. Ал. 1. Който не внесе или не плати в предвидените от закона срокове дължимите на държавата или общината данъци, като преди това му е наложено административно наказание с влязло в сила постановление за неплащане на други данъци от същия вид, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба в троен размер на дължимата сума.
Ал. 2. Който осуети внасянето или плащането на дължими на държавата или на общината данъци от физически или юридически лица, като преди това му е наложено административно наказание с влязло в сила постановление за осуетяване плащането на други данъци от същия вид и от същото лице, се наказва с лишаване от свобода до осем години и с глоба в троен размер на дължимата сума.
Ал. 3. За деяние по предходната алинея, представляващо особено тежък случай, извършено повторно или в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до двадесет години и конфискация на част или на цялото имущество, като съдът не може да определи размер на конфискацията, по-малък от размера на причинената на държавата или общината щета.
Ал. 4. Ако дължимата сума по предходните алинеи бъде внесена или платена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал. 1 лишаване от свобода до две години и глоба в двоен размер на дължимата сума;
2. по ал. 2 лишаване от свобода до три години и глоба в двоен размер на дължимата сума;
3. по ал. 3 лишаване от свобода до пет години и конфискация на част или на цялото имущества.
Ал. 5. В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до 5 хиляди лева, налагана по административен ред."
Господа народни представители, при обсъждането на това предложение в Законодателната комисия ние стигнахме до становище, което е изложено в раздадените ви мотиви, а именно: тъй 55.3. като финансовите закони не са обсъждани и подлежат на обсъждане, преди приемането на същите закони не бихме могли според нас да създадем ефективна наказателно-правна норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата за този нов текст.
Господин Михайлов, заповядайте. 55.4. ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз споделям становището на Законодателната комисия да отклоним засега това предложение, макар че много добре разбирам мотивите, съображенията, и да се върнем на този въпрос, към едно изменение и допълнение на Наказателния кодекс, когато приемаме данъчните закони.
По самата редакция имаме много сериозни възражения, по санкциите, те са страшно строги, те ще вкарат много неплатежоспособни българи в затвора. Но този въпрос да го обсъдим, когато приемаме, а те предстоят да се приемат, правителството е подготвило вече такъв пакет от закони, предстои да се обсъдят с предимство в Народното събрание, и тогава да предвидим санкции. Тези текстове са крайно несъвършени, неточни. Някои влизат и в противоречие с Европейската конвенция и други международноправни актове. Наложително е тогава внимателно да обсъдим и да видим какви мерки можем да вземем.
Затова аз предлагам да отклоним сега, да отпадне това предложение, а да се върнем на него, когато приемаме данъчните закони.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата. Заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Ана Караиванова, 31. Ямболски район.
Колеги, аз също съм за отклоняването на текста. Не нося действително Европейската конвенция, но за имуществени задължения затвор, и то в такива големи размери, на мен ми се струва недопустимо.
Друг е въпросът за невярно деклариране на данъците. Ние ще стигнем до там. Но само за това, че дължиш на някому нещо, да се предвижда затвор, това е отречена практика от модерните законодателства.
На второ място, доколкото успях на слух да чуя текста, защото го нямам пред себе си, той в някои части особено е правно СД/ЛТ 56.1. несъвършен. Например в ал. 3 - "и конфискация в размер не помалък от размера на причинената щета", задължаваме съда. Но в общата част, в чл. 45 е казано, че конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество. И всичките знаем, че практиката е първо следствените и съдебните органи да издирват наличното имущество и конфискация се постановява, само ако той действително притежава имущество. Как ще задължим съда да конфискува, ако той няма нещо, прехвърлил го е на други или действително не притежава и тук го задължаваме да налага едно такова наказание?
Затова аз ви моля да отклоните този текст, а по-късно, след данъчните закони или в новия Наказателен кодекс, едва тогава да обмислим и създадем един действително прецизен текст, ако въобще се налага такова деяние да криминализираме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз ще пледирам за противното, а именно: да бъде подкрепено предложението за нов – 26 и за нов чл. 222 на госпожа Екатерина Михайлова.
Мотивите ми са следните:
Този текст беше изготвен в сътрудничество със специалисти от Министерството на финансите и макар да е претърпял известна промяна, в общи линии е съгласуван и сега с предлагания пакет от данъчни закони, който предишното правителство предложи в Народното събрание. Този текст е създаден, след като бяха създадени данъчните закони и, повтарям, той е свързан с тях. Обръщам внимание на това обстоятелство, защото то е важно.
Едновременно с това текстът е направен така, че е приложим и към сега съществуващата система за данъчно облагане. В момента страната има система за данъчно облагане, която обаче е разпръсната в различни видове документи, например в Указ 56 и подобни нему.
Санкциите обаче, които тук са описани, и нарушенията им са описани така, че те могат да бъдат приложени и към тази, макар и много несъвършена данъчна система. 56.2.
Следователно, ако текстът се приеме сега за времето до приемането на пакета от данъчни закони, той ще може да представлява санкционираща сила за нарушителите на данъчните закони.
Аз считам, че е голословно твърдението, че текстът не е съгласуван с някаква конвенция. Папата обяви за смъртен грях неплащането на данъците в последното си обръщение към вярващите. И тук не става въпрос за някакви задължения към някого. Става въпрос за нещо много сериозно, става въпрос за задължения към държавата.
Американците имат такава поговорка: че неизбежни са смъртта и данъчните органи.
Не искам да ви давам други примери, за да ви убеждавам в това колко сериозно е да има санкции за нарушителите на данъците и за тези, които не са плащали своите данъци. Може да се спори. Може да се спори за размера на санкциите, може според мен те да бъдат малко намалени, но неприемането на този текст, отлагането на такъв текст няма да направи възможно, или още по-невъзможно ще направи запълването на данъчната дупка.
От друга страна, следващият мотив, който искам да ви изложа, е свързан с това, че имуществената санкция се прилага навсякъде за тези, които не са си плащали данъците. Държавата има право да получи неплатените данъци чрез конфискация, размерът на която съдът трябва да определи не по-малко от размера на причинената на държавата или на общината щета. Това е една коректна постановка на въпроса. Държавата не се възнаграждава с нещо по-голямо от това, което и се дължи.
И накрая искам да кажа, че предишният Министерски съвет предложи такъв текст за изменение на Наказателния кодекс, в една от многобройните промени в Наказателния кодекс, които са правени в Народното събрание за тази година. Аз, доколкото съм информиран, са правени две поправки на Наказателния кодекс и едно предложение за поправка в същия дух от страна на бившия Министерски съвет.
Така че призовавам ви да уважите това предложение и да приемете този предложен член 22.
Благодаря ви. 56.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров има думата. 56.4.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги народни представители! Аз искам да подкрепя предложението на колежката Екатерина Михайлова и на господин Иван Костов. Аз не знам от какви позиции изхождат тези, които са против това предложение. Не става дума дали се подкрепя едно правителство или не, а става дума за това да се накарат хората да плащат данъци. Мисля, че всички знаете защо хората трябва да плащат данъци, а днес те масово не плащат. С малко по-сериозни санкции ще ги накараме да плащат данъци. Защото ако не плащат данъци това значи, че няма пари за пенсии, че няма пари за заплати на държавните служители, че няма пари за учители, за лекари, че няма пари даже и за народни представители. Затова трябва хората да плащат данъци. Това е основата в една държава - да ги накараме да плащат данъци. Ако санкциите са много малки, те не си плащат данъците и се смеят на хората, които искат да си платят данъците.
Моля ви, не оставяйте България в анархия, не оставяйте което и да е правителство - утре може да е ваше, само ваше, не го оставяйте без приходи, защото това руши законите на самата държава. Още повече, че такива санкции има в нормалните страни с развити пазарни икономики, към които ние се стремим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика на госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Една малка реплика: събирането на данъците, господин Димитров, да се намеся и аз във Вашата област, ще стане чрез изграждането може би на една добра данъчна администрация, с добро заплащане на тази данъчна администрация, за да не я купуват тези, които й дължат данъци; с минималното освобождаване чрез актове на Народното събрание на тези, които дължат данъци - били те вносители на коли или други кооперации и фондации; чрез лични писма и така нататък. А само да се разчита на наказанието да оправи някои икономически отношения и въобще обществения живот, е нещо, което отдавна е изживяно в демократичните страни. Затварянето за дългове е средновековие, господин Димитров.
Още повече аз Ви казах, че текстът е дори правно-технически несъвършен. Не може да се предвижда конфискация на нещо, което НЧ/НП 57.1 го няма. Конфискацията е различен вид наказание от това какви имуществени санкции ще му наложиш. Може да има вземане, може да се наложи глоба в трикратен размер, може да има административни наказания - тази дейност е по-добре чрез административно наказание да се търси, чрез някакъв вид гражданска отговорност, но не и наказателна. Още повече, за трети път повтарям, текстът правно-технически е несъвършен. Там имаше разделяне на особено тежък случай и особено големи размери - също отделно. Те обикновено вървят заедно. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Други реплики? Няма.
Господин Димитров, имате право на отговор.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Госпожо Караиванова, моля Ви се не превръщайте трибуната на Народното събрание в трибуна за защита на мафията. Много Ви моля! Не се ангажирайте с тази работа. (Шум на недоволство от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми народни представители, чухте теста, чухте и аргументите "за" и "против" него. Нека с гласуване уважаемите народни представители да решат съдбата на този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо председател, позволете ми да поставя един въпрос в интерес на истината и на точното докладване.
Господа народни представители, новото, което в интерес на точността трябва да ви съобщя, е оная част от изказването на народния представител Иван Костов, че този текст е съгласуван с предложените данъчни закони. Това е ново обстоятелство в залата. Законодателната комисия не го е имала предвид.
Второ, неговото предложение, което той направи, че може да се помисли за намаляване на известна част на санкциите. Така беше, господин Костов, нали?
Аз Ви приканвам ако има такова нещо, моля Ви, направете предложение конкретно за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на уважаемия народен представител дядо Христофор. Заповядайте! (Шум на недоволство от БСП) 57.2
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Не, не се вълнувайте! Един път и аз искам да ви подкрепя. Защото ще репликирам уважаемия народен представител Иван Костов: не може да ми цитира папата на мен, един православен. Няма такова нещо в Библията, че неплащането на данъците е смъртен грях.
И второ, аз като съм калугер и съм болен, в болница, три пъти ще получа съобщение и може да ме вкарат в затвора, а няма да има кой да ми плати данъците, защото съм калугер и съм в болницата, а нямам семейство. Разбирате ли?
Така че искам да се уточнят нещата, но в никакъв случай да не ми се цитира папата на мен, един православен християнин, като авторитет. (Ръкопляскане от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, да гласуваме по текста.
Господин Михайлов, заповядайте по процедурен въпрос по текста.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направя едно процедурно предложение. Уважавам съображенията, които изтъкнаха господин Иван Костов и господин Венцеслав Димитров, а също и съображенията, които изтъкна народният представител господин Събев, но става дума, че ние имаме един съвършено нов текст на второ четене, който не е подкрепен от Законодателната комисия. Там не само ние, там преди всичко представителите на СДС не подкрепиха този текст. Аз съжалявам, че много от юристите, членове на Законодателната комисия, не са в залата, за да потвърдят това.
Единственото, което можем да направим, е да върнем този текст в Законодателната комисия, но в никакъв случай не бива, госпожо председателстваща, да го подлагате на гласуване.
Разбира се, преди това ще трябва да се гласува предложението ми да отпадне този текст. Аз не съм съвсем съгласен с това, че той е съгласуван с данъчните закони. Има много подробности, които ще бъдат променени при приемането на данъчните закони. И един наказателен текст следва текстовете на частното законодателство, което урежда дадената материя, а не ги предшества. 57.3
Затова аз ви моля, ако вие сте съгласни - да го оттеглите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Съгласен съм да го върнете в Законодателната комисия.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Аз ще направя всичко възможно да усъвършенствуваме съответни текстове при приемането на данъчните закони. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов, тъй като текстът се предлага, аз не мога да го поставя за отхвърляне, тъй като той не е текст на Законодателната комисия. Но мога да поставя на гласуване предложението Ви този текст да се върне отново в Законодателната комисия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така че моля, гласувайте предложението на господин Димитър Михайлов текстът да бъде върнат на Законодателната комисия, тоест да се отложи гласуването по този текст. Това е съгласно нашия правилник - текстът, който означава връщането на един член от закона, предложение за отлагане на гласуването по този текст, за да има възможност Законодателната комисия още веднъж да го види.
Моля, гласувайте за това предложение!
Гласували общо 183 народни представители. От тях 179 за, 4 против, няма въздържали се.
Приема се - текстът се връща на Законодателната комисия, а гласуването ще стане в друго заседание.
Господин Школагерски, да продължим по-нататък. 57.4
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 27. Чл. 233 се отменя.
Предложение по този текст няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам, уважеми народни представители, да искат думата. Моля, гласувайте за текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласувалите са 161, за - 159, против - 1, 1 се въздържа.
Приема се на второ четене текстът на – 27.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 28. Чл. 250 се отменя.
Предложение по този параграф няма. Това е предложение на Законодателната комисия, на госпожа Михайлова и на господин Мицев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли желаещи да се изкажат? Господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Аз правя предложение и този член да бъде, ако може, върнат в Законодателната комисия.
Проблемът е в това, че в чл. 250 на Наказателния кодекс в ал. 1 се обявяват за престъпление нарушенията по Закона за сделките с валутните ценности. В този закон все още има сделки, които обаче може би трябва да останат наказуеми. Имам предвид например привеждането на пари зад граница без разрешение на Българска народна банка, каквото се изисква според закона или някои други такива случаи, при които може да се осъществи и изтичане на парични суми от страната.
Така че би било непредпазливо целият този текст да бъде отменен с един акт на Народното събрание. Струва ми се, че там има какво да бъде прецезирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, госпожа Караиванова, за реплика.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Една съвсем кратка реплика към депутата Иван Костов, да не кажа ексминистъра. РД/МД 58.1
Господин Костов, в Заключителните разпоредби, ако сте погледнали проекта, са предвидени изменения в чл. 37 и 38 на същия този Закон за сделките с валутните ценности и валутния контрол, където същата тази дейност вече се наказва по административен път с глоба до 100 хиляди лева.
Така че не остава изцяло ненаказуема тази дейност. Текстът на 250 е пренесен като административно нарушение, само се декреминализира. Това исках да ви кажа, че този вид дейност остава само като административно нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-е"): Аз няма да правя обстойно изказване. Взех думата, за да подкрепя позицията на господин Костов. Предполагам, че по същество нашите становища в случая ще съвпаднат.
Уважаеми колеги, аз също смятам, че преди да пристъпим към цялостното отменяне на този текст би следвало да гласуваме първо измененията в Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол и едва след това, като преценим дали са обхванати всички възможни хипотези, да преценим дали текстът на сегашния чл. 250 трябва да отпадне изцяло. Ето защо аз призовавам колегите народни представители да подкрепят предложението текстът да бъде върнат в Законодателната комисия за допълнително обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Начев. Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Абсолютно убеден съм, колеги депутати, че санкция от 100 хиляди лева при паричен трансфер в чужбина е нищожно наказание. Прощавайте, но самото прехвърляне на пари, дори да се върнат на страната, като се експлоатира дори само лихвен диференциал или курсова разлика, значително надминава нищожната санкция от 100 хиляди лева. Дори при един неголям превод в чужбина или трансфериране на доходи между фирми и техни поделения в чужбина, които между другото повечето европейски доказателства са обявили като криминални деяния, когато са в нарушение на собствените им валутни режими. 58.2
Така че много ви моля да подкрепите предложението ми.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Повторете го още веднъж.
ИВАН КОСТОВ: Предложението ми е да се върне в Законодателната комисия текстът, който предлага отпадане на чл. 250 от Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това предложение. Гласуването да се отложи и за това време Законодателната комисия отново да разгледа текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 169 народни представители, за - 157, 8 са против, 4 се въздържат.
Приема се предложението и се отлага гласуването по този текст.
Господин Школагерски, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 29. Глава седма от Особената част "Престъпления против личната собственост" от членове 251 до 268 включително се отменя.
Предложения няма по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли желаещи народни представители да вземат думата? - Няма. Моля, гласувайте текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От 150 гласували народни представители, всичките са "за". Против и въздържали се няма.
Приема се текста на второ четене.
Следва – 30.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 30. В чл. 277, ал. 1 думите "лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 300 лева" се заменят с "лишаване от свобода до 2 години или с глоба до 10 000 лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли направени предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма направени предложения, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които искат да се изкажат? - Няма. Моля, гласувайте за текста на – 30. 58.3
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 148 народни представители, за - 145, против - няма, 3 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
Господин Школагерски, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следващият текст е – 31. В чл. 278 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "до 2 години" се заменят с "до 3 години", а думите "до 1000 лв." се заменят с "до 30 000 лв.".
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание: "длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с глоба до 50 000 лева."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: "който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с глоба до 50 000 лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б"."
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: "който отчужди вещ по предходната алинея като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба до 20 000 лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б"."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: "в особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба до 50 000 лв., по ал. 2 и 3 лишаване от свобода от 2 до 6 години и глоба до 100 хиляди лева, а по ал. 4 - лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба до 50 000 лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата при условията на чл. 53, ал. 1, буква "б"." 58.4
Това е целият параграф, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А по текста има ли други предложения, господин Школагерски?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Подсказвам Ви, че няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? - Няма. В такъв случай, моля гласувайте за текста на – 31.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 143 народни представители, всичките за текста, против и въздържали се няма.
Приема се на второ четене.
Господин Школагерски, следващия текст е на – 32. 58.5 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 32. Създава се нов чл. 278а със следното съдържание:
"Ал. 1. Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 2 хиляди до 20 хиляди лева.
Ал. 2. Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: При вас има ли постъпили предложения по текста? Няма постъпили предложения.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте за текста на – 32.
Резултати: гласували са 148 народни представители. От тях за 146, против няма, 2 се въздържат. Приема се този текст.
Господин Школагерски, нека да чуем следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 33. Досегашният текст на чл. 278а става чл. 278б.
Извинявайте, господин Балабанов, тук става дума, че има предложение за създаване на нов чл. 279.
Член 278а - досегашния - "Който унищожи или повреди защитен природен обект, се наказва с лишаване от свобода до две години и с поправителен труд", с глоба, това вече беше предложено. Ние го гласувахме.
Има предложение за създаване на чл. 278б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нов член, така ли?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той би трябвало да бъде 278в, след като приемете, че 278а става 278б. И той е с предложение: "Който без разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата като за тази цел използва технически средства и ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 6 години".
Следователно, ние трябва да приемем това да бъде следващ – 34 и той да бъде 278б. При това положение ние трябва да гласуваме – 33, който гласи: "Досегашният чл. 278а става 278б". ВЙ/ЛТ 59.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този текст. Става преномерация на текстовете вътре в закона.
Резултати: гласували са 138 народни представители, за 135, против няма, 3 се въздържат. Приема се текстът.
Сега, господин Школагерски, новия параграф с нов чл. 278в, който господин Балабанов предлага.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, той е предложен не само от господин Балабанов. Той е предложен и от Министерския съвет: "Който без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и глоба до 30 хиляди лева".
При обсъждането на това предложение в Законодателната комисия надделя становището, че този текст трябва да отпадне. Основната мотивировка за отпадането на този текст беше развита от господин Бучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Татарлъ иска думата. Заповядайте.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДСПС): Ибрахим Татарлъ, 2. Бургаски избирателен район, ДПС.
Уважаема председателстваща, уважаеми народни представители! Аз вземам думата, за да обърна вашето внимание специално върху – 5 от проектозакона за изменение и допълнение на Наказателния закон, предложен от Министерския съвет. С него, както беше отбелязано, се създаваше нов чл. 278б, текстът на който изрично беше отчасти коментиран.
Както се вижда от този текст, този член касае много сериозни посегателства срещу културно-историческото наследство в страната. Става дума за иманярството и за незаконни теренни, геофизически и подводни проучвания. Тези деяния са много опасни, защото те се извършват със съвременни технически средства, които довеждат до унищожаване на крайно ценни паметници на културата. В случая става дума за престъпления, които засягат регламентацията и управлението във връзка с културните паметници.
Със създаването и приемането на нов чл. 278б ще бъдат пресечени посегателствата върху културните паметници. Искам 59.2. да подчертая, че този член беше приет с пълен консенсус от Комисията по културата. Той не предизвика никакви възражения при първото четене и гласуване на този законопроект на пленарното заседание на парламента.
На заседанието на Законодателната комисия аз изложих становището на Комисията по културата и защитих необходимостта от такъв член в Наказателния закон. Въпреки това Законодателната комисия с болшинства сне този текст. Мисля, че това не дава основание да се отхвърли разглеждането и приемането на предложението на Министерския съвет за нов чл. 278б от парламента.
Бих се позовал, бих могъл да ви приведа и цитати, но мисля, че не е необходимо, но бих се позовал на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, която е ратифицирана от Народното събрание на 25 януари 1991 г. и е влязла в сила през месец май 1991 г.
В чл. 3 на същата конвенция изрично се предвижда забрана и ограничаване на незаконните разкопки. А в конвенцията от Малта се забраняват подводните и други незаконни проучвания. А известно е, че чл. 5, ал. 4 на нашата Конституция налага привеждането на нашето национално законодателство в съответствие с международните договори, подписани от България.
Всичко това ми дава основание да призова вас, народните представители, да подкрепите предложението на Министерския съвет за създаване на нов чл. 278б в Наказателния закон. По този начин ще се създадат допълнителни правни предпоставки за ефективна защита на културните паметници, за пресичането на престъпни посегателства върху тях.
Накрая искам да подчертая, че в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния закон са залегнали много членове, които засягат престъпленията, насочени срещу културните паметници. Сериозно са завишени санкциите - това е първият законопроект, в който така широко са взети мерки, правни мерки за защита на културното наследство. По този начин се създават необходимите юридически предпоставки за защитата на културните паметници в страната.
Аз се надявам, че народните представители ще подкрепят създаването на такъв член, който е в съгласие както с Конституция59.3. та, така и с изискванията на международните стандарти, на международните договорености, подписани от нашата страна.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Татарлъ.
Госпожа Константинова иска думата. Имате я. Заповядайте. 59.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Константинова иска думата. Имате я, заповядайте.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми колеги, да се вслушаме в това, което каза господин Татарлъ, защото този чл. 278б е изключително необходим за съхраняване на нашето наследство, а Законодателната комисия го е отхвърлила, според мен, само защото не е разговаряла с професионалисти, с тези, които разбират за какво става дума. Става дума за организиран бандитизъм, става дума за групи, които се снабдяват с най-съвършена техника и обират наследството, културното наследство на страната. Няма нищо общо с онова романтично иманярство някогаш. И вероятно Законодателната комисия не е наясно.
Моля ви да възвърнем текста така, както го прочете господин Татарлъ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ясна е позицията.
Предлагам да гласуваме.
Господин Ганев, ако нещо ново добавите към текста, заповядайте да чуят уважаемите народни представители.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз наистина ще бъда съвсем кратък.
Искам да допълня това, което каза господин Татарлъ. Той много изчерпателно и точно разгледа въпроса, госпожа Константинова обърна внимание на социалната и културната страна. Аз искам да обърна внимание на една подробност. Господин Татарлъ спомена за Женевската конвенция. Аз ще допълня само, че България е единствената страна, подписала тази конвенция, която няма законов текст срещу иманярството, т.е. не е изпълнила разпореждането на Женевската конвенция и моля народните представители да не възприемат становището на Законодателната комисия, още повече че то не беше мотивирано пред нас, беше казано само, че основната му мотивировка е била развита от господин Бучков, но ние не я чухме каква е. За мен такава мотивировка въобще не може да съществува и аз моля да бъде приет текстът така, както е предложен от Министерския съвет.
Благодаря ви. ТИ/МД 60.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги, за този нов текст в проекта.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 148 народни представители, за - 129, против - 3, въздържали се - 16. Приема се текстът на второ четене.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 34. В чл. 313 се правят следните изменения и допълнения: в ал. 1 думите "поправителен труд" се заменят с "глоба от 5 хиляди до 30 хиляди лева".
Създава се ал. 2 със следното съдържание: "когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци, наказанието лишаване от свобода от 1 до 5 години или глоба от 20 до 250 хиляди лева".
Трето, досегашната ал. 2 става ал. 3 като думите "създал наказание" се заменят с "наказанието по ал. 1".
Няма предложение по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които желят да се изкажат? - Няма.
Моля, гласувайте, уважаеми госпожи и господа.
Прекратете гласуването и изпишете резултата. Гласували са 139 народни представители, за текста са 138, против - няма, 1 се въздържа. Приема се на второ четене – 34.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 35, чл. 313а се отменя. Чл. 313б става чл. 313а.
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте за текста на – 35.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 139 народни представители, за - 138, против - няма, 1 - въздържал се. Приема се този текст.
Следващият текст, господин Школагерски.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 36, чл. 327 се изменя както следва: "Ал. 1. Който без съответно разрешение устройва хазартни игри се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба от 5 до 100 хиляди лева. Второ, същото наказание се налага на 60.2 онзи, който устройва хазартна игра със съответно разрешение, но не на определени за това места.
Ал. 3. Когато деянието по предходните алинени е извършено повторно, наказанието лишаване от свобода е от 1 до 3 години и глоба от 10 до 150 хиляди лева, а в особено тежки случаи лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 50 хиляди до 500 хиляди лева.
Ал. 4. Който системно участвува в хазартни игри, като знае че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба от 2 хиляди до 20 хиляди лева.
Ал. 5. Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, присъжда се тяхната равностойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение по текста има ли?
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложение по текста няма, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, господа народни представители. Аз си позволявам да ви обърна внимание по един въпрос, който представлява прецедент в нашето законодателство.
Досега в страната ни няма абсолютно никакъв наказателен нормотворен акт, който да урежда и регламентира съществуването, упражняването на хазартни игри в България. Изготвен е един проектозакон за хазартните игри, който е раздаден и на народните представители и е внесен като проект в Народното събрание. Той досега обаче не е разглеждан в нито една от комисиите. Следователно в момента разрешителен режим за хазартните игри не съществува. И затова действуващият текст на 327 член, който сега изменяме, предвижда отговорност за лица, които устройват хазартна игра, тъй като у нас имаше само забранителен режим за хазартни игри. И сега с изменението на чл. 327, ал. 1, която предвижда: 60.3 "който без съответно разрешение устройва хазартна игра да се наказва", излиза че в страната съществува такава разрешителна разпоредба. Реално ние такъв режим все още нямаме.
Доколкото ми е известно досега в нарушение с действуващото законодателство Министерският съвет е издал две разрешения на държавни фирми, което е в разрез и в противоречие дори с изискванията на Конституцията, тъй като орган на изпълнителната власт не може да разрешава нещо, което не е предварително регламентирано. Именно с тази ал. 1 ние сега искаме да създадем и предвиждаме наказателна отговорност в случаите, когато няма разрешение. Без досега някой да е казал кой, кога, при какви условия и как ще дава това разрешение. Следователно ние създаваме една наказателна материя, свързана с един режим, който още не е уреден и който не съществува. И за да може да излезем от това омагьосано положение, създаваме втория прецедент в наказателното право. В чл. 425 от проекта, колкото е свързан с този текст, се казва: "разрешения по чл. 327", т.е. този текст, който ние обсъждаме "се издават от министъра на финансите въз основа на наредба, издадена от Министерския съвет.
Аз питам, може ли един наказателен кодекс не само в нашата страна, но и в която и да е страна да регламентира едни правни и обществени отношения, които не са регламентирани с един устройствен собствен закон? След като такъв закон действително съществува в Народното събрание. Обясненията са, тъй като хазарт вече има, а този хазарт е противозаконен, бе казано вече за това и тъй като не знаем кога ще бъде приет Закон за хазарта, нека с Наказателния кодекс да разрешим този въпрос.
Аз категорично възразявам срещу такъв начин на нормотворчество, който противоречи на елементарните принципи, заложени в Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Това е един опасен прецедент. И затова по същите съображения ние отменихме текста, който предвиждаше отговорност за интелектуална собственост, тъй като такова понятие в Наказателния кодекс няма и не е той нормотворен акт, който ще определя отделните, съществуващите граждански отношения. Не може Наказателният 60.4 кодекс да определя разрешителен режим, не може Наказателният кодекс да определя кой в България ще дава разрешителен режим за хазарта и че това ще бъде Министерският съвет, респективно Министерството на финансите въз основа на негова наредба. Това е едно заобикаляне, едно грубо вмесване в отделни закони и до избягване на един въпрос, който е редно и нормално да бъде разрешен така, както всяка нормална и правова държава го разрешава.
Ще отложим разглеждането на този текст, ще го внесем за обсъждане, ще внесем законопроекта за хазарта, в него ще предвидим какво е хазарт, кой разрешава, кога разрешава, при какви условия се разрешава, каква отговорност се носи и тогава ще бъде приет този текст.
Това, което се предлага днес, показва, повтарям, нарушение на основни, конституционни и нормативни принципи. Затова предложението ми е, уважаема госпожо председател, да подложите на гласуване по принцип текста да не се приема до приемането на един Закон за хазарта. 60.5
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги депутати! Аз приемам съображенията на господин Мулетаров. Те наистина са много сериозни. Тук се усеща известна колизия в създаването на законите, но реалната ситуация в страната е такава, че на практика хазартни игри са организирани със или без разрешение. Тези две разрешения, за които говори господин Мулетаров, дадени през 1990 г. на държавни фирми, са позволили те да бъдат интерпретирани от желаещите да устройват хазартни игри по доста свободен начин. И на практика в момента хазартни игри се устройват.
Ако не се приеме този текст, няма да се даде възможност тази материя и това отворено пространство да бъде уредено по един сравнително бърз начин. Аз съм убеден, че има една техника, господин Школагерски спомена тук преди малко, която дава възможност да бъде уреден поне частично този проблем, който е изключително остър. Проблемът може да бъде уреден по следния начин. Текстът, с който се затваря чл. 327, разрешенията по чл. 327 се издават въз основа на наредба, издадена от Министерския съвет. Аз мисля, че може да остане. Защо? Защото дори да се приеме закон, Министерският съвет или някаква комисия, или органът, който законът ще определи да дава разрешения, не може да мине без наредба, която да уточни или да регламентира десетки технически въпроси, свързани с устройването на хазартните игри.
Така че законът сам по себе си не е в състояние да регламентира всички елементи, които са необходими да отговаря един игрален апарат или едно игрално помещение, за да бъде дадено разрешението. Тоест винаги, колкото и да е подробен законът, а Народното събрание знае добре, че не може да приеме подробен закон, такъв закон не може да мине без тази наредба.
Ето защо според мен съществува възможност до приемането на закона, в който както правилно беше отбелязано преди малко, ще бъдат разрешени големи, принципни въпроси, а именно що е хазартна игра? Един въпрос, който на практика в момента няма добро решение. И редица други принципни въпроси, свързани с това колко хазартни игри ще има в България, от какъв вид, къде ще бъдат разположени на територията на страната и т.н. Изобщо това ще уреди принципалните въпроси, но този закон няма СБ/КП 61/1. да снеме необходимостта от тази наредба.
Аз ви предлагам да прецените: ако съществува възможност преди уреждането на тези принципни въпроси, да дадете правомощие на Министерския съвет да уреди тези въпроси частично до приемането на закона с наредба, да му дадете тези правомощия, защото въпросът е свързан както с наличието на такива игри, така и със значително доходи, които държавата може да получава в бюджета от игрите на щастие.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Мулетаров за дуплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз разбирам много добре съображенията на господин Костов и бих изразил задоволството, че Министерството на финансите не се поддаде на тази лавина от искания за разрешение на хазарт в страната.
Искам да бъда правилно разбран. Аз съвсем не поддържам тезата, че в България не трябва да съществува или не трябва да се разрешава хазартът. Не от това изхождам. Аз изхождам само от начина, реда и условията, по който следва да бъде регламентирано изобщо съществуването на дадено явление в тази страна. И това, което господин Костов иска, то е правилно, но то просто не може да бъде решено в Наказателния кодекс. Наказателният кодекс е закон, който определя видовете престъпления и наказанията, и съответно свързаните с тях въпроси. Той не може да урежда материя, която е свързана със съществуването на нещо. Това е все едно да искаме утре, ако разрешим внасянето на тютюн, да искаме с Наказателния кодекс да се определи по какъв начин и кой може да издава наредба за внасянето на тютюн или за забрана.
Тук е принципното различие и затова аз поддържам становището си. И пак повтарям, въпросът може и следва да се реши само с най-бързото приемане на проектозакона за хазарта. И веднага, дори и с него, досега такава практика има и тя не е нова, със самия закон за хазарта може да се създаде или измени същият 61/2. чл. 373 от Наказателния кодекс. Абсолютно никаква пречка няма. С приемането на закона да се измени и този текст.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Искам да напомня на народните представители, включително на госпожа Соня Младенова, текста на чл. 68, ал. 2 от правилника: при второ гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Ако това предложение, което правите, не е постъпило до момента, няма да го подлагаме на гласуване. Разберете ме! Колкото искате, толкова говорете.
Имате думата, ако имате писмено предложение, постъпило по реда на чл. 68, ал. 2. Има правилник, ще караме по правилника.
Господин Школагерски, писмено предложение няма, гласуваме текста на Законодателната комисия.
Госпожа Шопова, имате нещо против ли?
Имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би не всички разбраха, че господин Мулетаров предлага отлагането на гласуването на тези изменения. И според мен това е задължително, тъй като наредбата, за която става дума, трябва да следва един материален закон, един закон за хазарта. Не може, господин Костов, вие знаете, че има правила в правото, една наредба да бъде създадена преди закона, който тя ще следва. За това става дума, наредбата не може да следва Наказателния кодекс.
Следователно от правно-техническа гледна точка текстът трябва да се отложи и ще бъде изменен този текст след приемането на съответния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, текстът ще бъде гласуван. Може да се отложи да се гласува утре или вдругиден. Но няма такъв ред, моля ви се, нито в правилника, нито в Конституцията.
Господин професор, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз вземам думата, за да подкрепя предложението на Законодателната комисия. 61/3.
Искам да ви уверя, че ние твърде продължително и обстойно обсъждахме в Законодателната комисия този текст. Съжалявам, че колегите Атанасов и още един колега, които специално се занимаваха с незаконната дейност по хазартните игри у нас и по министерските постановления, които разрешаваха противно на закона, отсъстват в момента, за да потвърдят това.
Напълно съм съгласен с моя колега Спас Мулетаров и колежката Соня Младенова, че наистина от гледище на Закона за нормативните актове, от гледище изобщо на принципите на законодателния процес е по-добре да има специалния закон, пък тогава да решаваме наказателните санкции. Но ние сме изправени пред едно положение, при което има наказателна санкция за хазартни игри, без обаче да е уреден разрешителен режим. И тоталитарното правителство, и правителствата след 10 ноември са давали такива разрешения. И в момента те съществуват, без да са уредени. Вярно е, че законът за хазартните игри е внесен, но по преценка на Законодателната комисия той не може да мине в първите дни.
Затова ние предвиждаме един следващ – 39, да се издаде една наредба от Министерския съвет, за да може временно да се регламентира този процес. По-добре е ние да не следваме логиката на закона, но да следваме логиката на живота и да предотвратим сега извършваните престъпления, които не се санкционират, отколкото да оставим текста на закона така, както е чл. 327 че се наказват за хазартни игри. Някой разрешил, без да има право да разреши.
И затова аз апелирам към народните представители с всичките сложности и противоречия от гледище на законодателния процес, ние обсъдихме този въпрос подробно в Законодателната комисия, единодушни сме, с пълен консенсус, всички депутати. Мисля, че и госпожица Русева може да потвърди това, тя е тук. Мисля, че този текст сега трябва да се приеме. Когато се приеме законът за хазартните игри, въз основа на този закон могат да се направят изменения и уточнения в самата наредба. А сега, понататък ние ще приемем и – 39, където се предвижда тази наредба.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Има думата госпожа Соня Младенова. 61/4.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, уважаеми колеги, аз съм последователна в своята позиция по престъплението "хазарт" от предишния мандат. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат на тези, които устройват хазартни игри, и на тези, които се занимават и с участие в тези хазартни игри.
Въпросът е съвършено на друго място поставен. В правната система в страната в момента има двойствен разрешителен режим. И когато ние създадем наказателно-правна норма, възниква въпросът: кои разрешители са по-законосъобразни и кои не са чак толкова. Защото онзи, който ще прилага нормата, гласувана от нас, първо трябва да си зададе въпроса дали е законосъобразно разрешението, дадено на Соня Младенова да направи някакъв хазартен игрален дом. И тогава ще бъде, извинявайте колеги, практиката разнообразна. Различна, затова защото на мен ми е черен погледът в очите, черен ми е ирисът, решението ще бъде едно, а затова, че на друг господин му е небесносин погледът или зелен, или пембен, ще бъде друго. Не говоря за политическо оцветяване, говоря за субективно виждане по обективния процес престъпен състав.
И затова аз питам: сега с тая норма ние какво ще направим? Какво ще направим на практика? - Ще узаконим де факто някои дадени разрешения по неправомерен начин, и ще се насочим да репресираме някой, който е получил по законосъобразен начин разрешението си. И на практика какво ще стане? Една "своеобразна" справедливост на коляно за някого. Така ли ще работим ние или за всички еднакво?
Защото кой е тоя, който даваше разрешения официално и как ги даваше? Срещу какво, след като няма правната норма в цивилното право? Мен ме е срам, че днес ние дискутираме по тоя въпрос, защото в наказателното право за първи път чувам тук, в тая зала, че се решават проблеми, нерешени в цивилното право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Времето Ви изтече, госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Може да е изтекло времето, но тежко на тоя, който ще попадне в рамките на тая норма, господин Кадир. СД/КП 62/1.
Затова аз предлагам да се съгласим с колегата Мулетаров и да вземем едно разумно решение по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който е за Вашето предложение и за това на господин Мулетаров, ще гласува против. Който е за предложението на Законодателната комисия, ще гласува за.
Господин Костов, обяснете механизма.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ и колеги! Проблемът е в следното: че разрешенията от една страна (тези, които досега са дадени) са дадени с решение или с разпореждане на Министерския съвет. Тоест Министерският съвет в наредбата може да снеме или да обезсили дадените предварително разрешения и да поиска те да бъдат препотвърдени или да бъдат подновени. По този начин няма да се получи колизия.
Къде се получава обаче колизията в приложението на стария чл. 327? Не знам госпожа Соня Младенова дали ме чува. Ставам заради нея.
Госпожа Младенова, колизията се получава в това, че липсва дефиницията на хазартна игра в нашето законодателство. И затова прокуратурата... Моля ви се, не спорете с мен. Нека да подходим съвсем разумно. След като липсва дефиниция на хазартна игра или на игра на щастие, става невъзможно да бъдат разграничени прости игри, и то от типа на томболи, които се разиграват от най-различни благотворителни организации и фондации, сдружения или, ако щете дори и такива панаири от една професионално организирана игра на щастие, което е нещо съвършено друго.
Ето защо тази колизия, която съществува в липсата на дефиниция на хазартна игра, тя ще остане дотогава, докато Министерският съвет не получи правомощията поне чрез някаква наредба да се опита да направи тази дефиниция и след това на базата на това да издаде или да поднови разрешението.
Така че това е напълно според мен реализуемо и аз ви призовавам да гласувате за текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов.
Моля, пригответе се за гласуване. Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия. Други предложения по съответния ред не са направени. Член 68, ал. 2. Гласуваме текста 62/2. на Законодателната комисия. Моля, гласувайте. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) За кога се отлага? Господин Мулетаров, предложиха след приемането на този закон да се приеме друг закон. В този смисъл отлагане. Такова отлагане не може да има. Няма в правилника такова отлагане, много ви моля! Отпадане е това нещо.
Много ви моля, гласувайте текста на Законодателната комисия. Който е против, ще гласува с червено, който е за със зелено.
Гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия.
От общо 163, за 69, против 80, 14 се въздържат.
Текстът не се приема, господин Джеров. Или законопроектът ще бъде без – 36. Остава старият текст по действащия закон.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябва да ви кажа, че много съжалявам за този резултат чисто като гражданин, като човек, който трябва да мисли малко повече за тази страна и за фактите. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф е предложението на д-р Карев.
Член 330 - "Който запали сграда..." и т.н. Или чл. 330 предвижда наказания за палеж - "Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество".
Доктор Карев предлага и в трите алинеи да се завиши наказанието. В ал. 1 думите "от 1 до 8 години" да се заменят с "от 3 до 8 години". Алинея 2 - "от 3 до 10 години" да се заменят с думите "от 5 до 10 години". И в ал. 3 думите "от 5 до 15 години" се заменят с думите "от 10 до 20 години".
Това е предложението на господин Карев. Не бих могъл нищо повече да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво е становището на Законодателната комисия, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е предложение, което е направено след заседанието на Законодателната комисия. Постъпило е в срок, но не е било разгледано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но чл. 330 не е бил предмет на законопроекта. 62/3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но тогава как ще го гласуваме сега?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допълнително предложение, постъпило навреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Обаче не е по тези текстове, които са предмет на законопроекта, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може, така ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Карев, Вие ще обясните ли нещо?
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Георги Карев, 3. Варненски избирателен район, СДС.
Позволявам си да пледирам пред вас за подкрепяне на увеличаването на санкциите по трите алинеи на чл. 330, който касае случаите на палеж. Аз смятам, че тук няма защо да се обсъжда дали този именно член е бил първоначално обект на изменение или не. Аз твърдя, че направените от мен предложения са абсолютно в духа и в идеологията на измененията и допълненията, които приемаме. Затова защото ние защитаваме собствеността от всякакви посегателства, а отказваме един вид да я защитим от едно от най-злонамерените посегателства, каквото е умишленият палеж. При това по две от алинеите - първа и втора, предлагам повишаване само на минималната санкция: "от 1 до 8 години" по първа да се замени с "от 3 до 8"; "от 3 до 10" по втора да се замени с "от 5 до 10" и само в ал. 3, и то втората й хипотеза, когато е настъпила смъртта на някого в резултат на умишлен палеж, само там предлагам завишаване на минимума и на максимума на санкцията. Тоест наказанието от 5 до 15 години да се замени от 10 до 20 години. 62/4.
Първо, като мотивация казах, че това е напълно в духа и идеологията на тези изменения и допълнения, защото те защитават изобщо собствеността.
На второ място, мотивът ми е голямата обществена опасност на тези деяния. И аз ви моля да си спомните само тук, в тази зала, колко пъти сме обсъждали случаи на умишлени палежи. Това беше и случаят с нашата колежка, депутатката Захариева, това беше случаят с членове и председатели на ликвидационни съвети. Ако щете припомнете си и пожара в Новотел "Европа", където за едното чудо не загинаха наши колеги депутати. Аз не знам следствието по този случай докъде стигна, но така или иначе когато в следващите няколко дни говорихме с хората, които са очевидци, аз дълбоко се съмнявам в тезата, че този пожар е бил случаен.
Освен това като мотивация за извършване на престъплението, умишленият палеж, извинете, за мене е много по аморален от незаконното присвояване. Защото незаконното присвояване все пак, като вътрешна мотивация на крадеца, е желание да притежава нещо чуждо, макар и в разрез със закона. Умишленият палеж - това е едно дълбоко неуважение към въплътения човешки труд, въплътен в сграда, или в стопанска продукция, или в рудник, или в нещо друго. Следователно абсолютно нямаме моралното право човешкият труд и човешката собственост, от такова едно дълбоко аморално деяние, да не я защитим. От деяние, което е ръководено от найниските човешки чувства - отмъщение, злоба, завист и така нататък. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Колеги, предложенията на д-р Карев са направени на първо четене и може би колегата Джеров не е присъствувал на това заседание. Ние ги обсъждахме в Законодателната комисия и единодушно мисля, че ги отхвърлихме.
Аз уважавам неговите емоционални подбуди, но все пак, когато се решават такива важни неща в Наказателния кодекс, трябва да изхождаме преди всичко от реалностите, от установените принципи, от доктрината и така нататък, да не се обосновавам подробно. НЧ/НП 63.1
Един принцип е: колкото по-широка е границата на предвиденото наказание от минимум до максимум, толкова по-голяма възможност има съдията всеки конкретен случай да го вмести там, където му се полага - да прецени с оглед конкретния случай - обществена опасност, деяние, подбуди, мотиви и така нататък. Колкото повече стесняваме тези граници, толкова повече ограничаваме съдията - да може действително да индивидуализира наказанието. Ние отиваме към абсолютно определените санкции, нещо, което е отречено.
В ал.1 се има предвид "който запали". Колеги, има случаи в практиката, не само има случаи, но това е изяснено и в теорията, и в съдебната практика, там се иска само да запали, не е необходимо да има никакви щети. Запалиш една врата, тя самозагасва или пък своевременно я виждат и я загасват, почти никакви щети, но това се наказва. Представете си един минимум от три години. Минимумът от една година е достатъчен. Или пък изкуствено трябва да се търсят многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства, за да слиза съдията под минимума.
Аз не виждам с какво ще гарантира справедливостта на наказанието повишаването само на минимума. Проблем е сега, че престъпленията не се наказват. Но това са проблеми на организацията на съдебната власт, която като селското стопанство беше доведена до катастрофа - едно на сто наказана престъпност. Отрицателна не би могла да стане. Ожесточаването на наказанията - специалистите ще ви кажат - няма в никакъв случай да реши проблемите на съдебната система, която просто в момента не действа.
Същото се отнася и за ал.2. Защо трябва да се повишава минимумът. Не е необходимо. Ако смятате, че се налагат прекалено либерални наказания, това е въпрос на наказателна политика и тя трябва да се изработи от съответните ведомства, да се видят в конкретните случаи слагат ли се неоправдано ниски наказания, да се изработи една линия на наказателна политика и да се търси отговорност от този, който слага наказания, несъответствуващи на общественато опасност. Не изкуствено да вдигаме само минимума.
По ал.3 - от 10 до 20 години - абсолютно не съм съгласна. И колегите юристи бяха единодушни. Вижте, д-р Карев, не бива да се водите само от емоционални подбуди. Има и специфични проблеми на наказателното право. Тука има един особен текст - така 63.2 наречени по конструкцията си състави. Умишлено едното действие с непредпазлив резултат. Значи смъртта е в резултат на непредпазливост, което го пише изрично в текста. Ако умишлено е предизвикан пожара с цел умишлено да се умъртви едно лице, тогава ще имаме реална съвкупност между убийство и пожар. Но по този начин ние не изравняваме наказанията за непредпазливо убийство с наказанията за умишлено, защото в чл.115 се предвижда от 10 до 20 години - основният текст за умишлено убийство. И ние фактически изравняваме. Това го няма никъде.
Затова аз Ви моля или да оттеглите предложението си, или призовавам колегите да гласуват "против". Просто разберете ме, разсъждавам съвсем правно-технически, без да влагам никакви емоционални или политически оцветени мотиви. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Караиванова!
Думата има господин Михайлов за реплика.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз се извинявам, че ще взема думата, но тъй като много от колегите от Законодателната комисия отсъстват, аз трябва да ви кажа, че ние обсъждахме предложението на господин Карев и стигнахме до убеждението, че тук се смесват две различни неща - умишлено убийство, включително и при пожар, което е извършено с цел да се улесни или да се прикрие убийството (пожарът е извършен с цел да се улесни или прикрие убийството) и случаите, когато се причинява вследствие на пожар по непредпазливост - смърт или други телесни увреждания, или имуществени вреди. Тези неща са различни. Наказателният кодекс е твърде строг, особено в чл. 116, когато става дума за умишлено убийство - било пожарът е извършен преди него или е извършен, за да прикрие умишленото убийство - наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години или смърт, макар че сега има мораториум върху смъртното наказание.
А когато става дума за чл. 330 и чл. 333, там става дума за смесена форма на вината - умишлено е причинил пожара, но по непредпазливост е предизвикана смъртта. Не можем за причинена поради непредпазливост смърт да предвиждаме 20 години лишаване от свобода. Това е невъзможно. Това е неправилно. 63.3
Има и международни конвенции, стандарти, правила на Организацията на обединените нации, където и смъртното наказание за непредпазливо причиняване на смърт и случаите, когато е причинена телесна повреда поради непредпазливост не може да се налагат такива високи наказания. Ние влизаме в конфликт с други санкции за по-тежки престъпления в Наказателния кодекс.
Аз предлагам да се оттегли, тъй като в Законодателната комисия е единодушна по този въпрос. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много! Думата има господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ
(СДС): Уважаеми дами и господа, по отношение на това, че предложението ми, което съм направил по ал.3, довежда размерът на наказанието до това с умишлено убийство, аз го зная това нещо. Не знам доколко е допустимо от гледна точка на принципите на правото, но трябва да ви кажа, че когато трябва да се прави една такава норма, безусловно юристите, които я правят, трябва да имат и малко медицинска консултация. Защото трябва да ви кажа, че от медицинска гледна точка когато деецът не е искал и не е допускал това е едва ли не абсурд. Защото съвременните постижения на психологията, психоанализа и така нататък показват колко сложна е тази материя. На мен малко ми е трудно да осъзная как ще се стигне до едно реално заключение доколко е искал деецът и доколко е допускал или не е допускал настъпването на смърт на човек в сградата, която опожарява, когато опожарява едно жилище или дори една плевня. 63.4 Аз на първото четене казах, че може да има любовна двойка в тази плевня, но този, който я пали, трябва така или иначе да допуска, че може да има някакъв заспал човек в тази плевня. И затова просто се чудя защо толкова голяма диференциация се прави в този смисъл.
Освен това абсолютно съм съгласен, няма да споря с една юристка, като госпожа Караиванова, абсолютно съм съгласен, че колкото по-голяма е скалата между минимума и максимума на санкцията, толкова по-голяма свобода има съдебния състав да подхожда диференцирано към всеки случай. Но също така в юридическата литература е казано, че превантивната роля на закона се осъществява именно от минималната санкция. Тоест, престъпникът се страхува и се респектира не от това колко най-много могат да го осъдят, а именно от минимума, който му е гарантиран, ако той извърши дадено престъпление. И понеже този род престъпления нещо зачестиха през последната година, аз държа повишаването на минималната санкция по първите две алинеи, смятам, че стесняването на свободата на съдебния състав ще се компенсира богато от повишената превантивна роля на тези две алинеи.
Аз се надявам, че ще се съгласите безусловно с този тезис, че именно минималното наказание е това, което респектира потенциалния престъпник, т.е., това, което осъществява превантивната роля на един закон.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Госпожа Караиванова, имате думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Една минута съвсем кратка реплика, уморени сме.
Господин Карев, бих искала да Ви кажа почти не съм виждала, нека да не казвам престъпник, деец, който като реши да направи едно престъпление, да чете Наказателния кодекс и да види какъв е минимумът. Нали ме разбирате.
И второ, казах Ви, недопустимо е да изравняваме наказанията за умишлено убийство и за непредпазливо убийство. Това са съвсем различни неща. Тогава трябва и за пътно-транспортните, за катастрофите, за транспортните, където е най-характерно непредРД/ЛТ 64.1. пазливото убийство, да ги приравним с наказанията по 115 за умишлено убийство. Просто не върви правно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Джеров, може би трябва да гласуваме? Бяха изяснени нещата. Нека да каже господин Джеров, какво трябва да се гласува. Първо, ал. 1 за завишаване наказанието.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Според мен би могло заедно да се гласува предложението, защото става дума за едно и също. Не би могло едното да се коригира, а другото да не се коригира. Или ще се измени санкцията и в трите алинеи, или няма да се измени.
И затова моето предложение е да се постави на гласуване цялото предложение на господин Георги Карев, а то е:
"Санкцията в ал. 1 от 1 до 8 години да стане от 3 до 8 години. В ал. 2 от 3 до 10 да стане от 5 до 10. И в ал. 3 от 5 до 15 да се замени с от 10 до 20 години".
То върви заедно и затова моля да се гласува едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Моля гласуваме първо предложението за отпадане на искането на господин Карев, с което остава старият текст. Моля гласувайте за отпадането на предложението на господин Карев.
Господин Карев има направено предложение по съответния ред. Направи се друго предложение да отпадне това негово предложение за изменение на закона. Именно това гласуваме - да отпадне предложението на господин Карев от законопроекта. След това ще гласуваме вече за предложението му. Става тавтология - един път отпадане, а след това...
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 143 народни представители, за отпадане на предложението на господин Карев 84, против - 57, 2 се въздържат.
Не се приема предложението.
Господин Джеров, много Ви моля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има още едно предложение.
Член 339. Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва.
Това е наказателния състав, включен в чл. 339. 64.2.
Доктор Карев и тук прави предложение в ал. 1 "се наказва с лишаване от свобода до 5 години" да стане "от 3 до 5 години".
В ал. 2 предвиденото наказание "от 3 до 8 години" да се замени с наказание лишаване от свобода "от 5 до 10 години".
Това са двете предложения на доктор Карев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, ще вземете ли отношение?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз искам предварително да се извиня на д-р Карев. Аз слушах внимателно неговата пледоария, но когато законът говори "ако не е искал или допускал" иска да каже, когато е действал по непредпазливост. Вие искахте да ни докажете, че не може да не иска и да допуска. Значи, ако иска или допуска, той е действал умишлено и ще отговаря по чл. 115 от Наказателния кодекс. Сега в случая става дума за същото - за оръжия.
Обърнете внимание на чл. 339. През 1982 и 1985 г. е изменян и сме сложили наказание 5 години само за държане на оръжие. Ами това малко ли наказание е? Никъде няма по света по-тежко наказание.
И аз затова Ви моля да оттеглите тези свои предложения, тъй като това са максималните наказания, спомняте си във връзка с тероризма през 1985 г. се повдигнаха до максимума. Ние и 100 години да сложим няма да решим въпроса с борбата за престъпността и с тази престъпност.
Сега в този момент, когато е иззето оръжието, аз не виждам нужда ние да завишаваме тези санкции. Аз моля господин Карев да ни улесни като оттегли своето предложение. Уверявам ви, достатъчни са тези санкции, достатъчни са, те са максимално завишени, в сравнение с наказателните законодателства в други източноевропейски и западноевропейски страни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Михайлов! От времето, 64.3. когато тук беше провеждан парламентарен контрол в петъците, беше ясно от отговорите на министъра на вътрешните работи колко незаконно притежавано оръжие са иззети за даден период и като се има предвид, че това е действително нищожен процент, горе-долу можем да предполагаме колко е действителното незаконно оръжие в ръцете на българския народ.
Освен това трябва да ви кажа, че в страната върви пазар на незаконно оръжие, продължават кражбите от полицията и от войската на оръжие. Следователно тук не става въпрос за 6 и 35 пистолетчета, а става въпрос за много сериозни неща и за автоматите, които са под миндерите на някои граждани. Аз не съм съгласен, че санкцията от 5 години е толкова строга и толкова респектираща.
Освен това статистиките показват, че над две трети от всички престъпления в страната, извършени с огнестрелно оръжие, се извършват с незаконно притежавано огнестрелно оръжие. Това е повече от ясно. Сега нека да не говорим в ръцете на симпатизантите на коя политическа сила е незаконно притежаваното оръжие, но извинявайте, просто трябва това нещо да се реши законодателно.
Освен това имах възможност да се снабдя с един меморандум на Съвета на Европа по отношение на хармонизация на европейските законодателства по отношение на личното оръжие. И в пълен контраст с това, което говори господин Михайлов, там се казва, че съвременните европейски страни вървят по два пътя. От една страна, либерализация, постепенна либерализация на законното притежаване на оръжие и от друга страна, все по-строги санкции по отношение на незаконното оръжие. Това е европейската тенденция. И ако едната в България почна така или иначе да се реализира, защото трябва да се стигне до положение всеки човек, който няма престъпно минало, който не е алкохолик, който не е психично болен и т.н., и т.н., и има основания да иска да има оръжие, за да охранява честта и живота на себе си и семейството си, и имота си, всеки такъв човек да може да получи надлежно регламентирано разрешително и съответното оръжие. И в същото време като балансьор на тази тенденция трябва непрекъснато да се увеличават санкциите по отношение на незаконното оръжие. 64.4.
Ето това е смисълът на моето предложение и затова аз си позволявам да го поддържам пред вас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Госпожа Караиванова има думата. 64.5.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Карев, не мислех да Ви правя реплика. Предизвикахте ме с политизирането за симпатизантите. Ще Ви кажа, че не се знае в чии симпатизанти сега то е повече и не би следвало този сериозен въпрос да го разглеждаме тук. И то по такъв начин.
И аз ще Ви попитам: след като по незаконен начин се иззе оръжие Вие попитайте господин Соколов или пък сега ще попитаме министъра колко бяха осъдените. Най-голямата превантивна дейност има наказването на едно разкрито престъпление. Ние досега не разбрахме колко от тези, които незаконно притежаваха оръжие бяха осъдени. Нали? Това щеше да има най-големият превантивен ефект, а не да изземеш ... Няма ги ... Не са осъдени. Бързото правосъдие е най-силното превантивно действие, не завишаването на санкциите. Прощавайте, че за втори път Ви го казвам.
Второ, ако бихте искали да знаете, то аз Ви препоръчвам да се запознаете с някои от делата в районните съдилища. Дори идете и във Варна, например, ако не искате в софийските. Ами знаете ли, че има осъдени хора по този текст по първата алинея за десет патрона. Притежават ги незаконно, боеприпаси са и тогава - какво? Три години ще му сложим, защото толкова е минимумът? За десет патрона? Аз затова ви казвам - колкото е по-широка санкцията - толкова и за индивидуално... За десет патрона или за пет пищова ще сложим по-голямо наказание, но не можем със завишаване на минимума да отрежем хората, които са извършили съвсем съвсем ... да им налагаме строги наказания за деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Това накърнява основните принципи на наказателното право - за индивидуализацията на наказанието. Ето затова съм против. Не съм за носенето на незаконното оръжие. Вярно е, че с него се извършват много престъпления. Тези престъпления първо трябва да се разкрият, второ - да се накажат, а не само да увеличаваме санкциите. Колкото и да ги увеличим - аз още веднъж ще ви кажа - ако не работи съдебната машина на хакере са ни всичките усилия.
Благодаря ви! ВЙ/НП 65.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Джеров, да гласуваме предложенията. Първото предложение направиха ли за отпадане на предложението на господин Карев?
Който е за предложението на господин Карев за изменение размера на наказанията и за завишаване на наказанията - гласува зелено. Който е да остане старият досегашен текст - гласува с червено.
Резултати: от общо 150, за предложението на господин Карев 71, против 76, трима се въздържат.
Няколко съобщения. За днес ще прекратяваме. Остават само пет минути.
Първо искам да обърна внимание на народните представители, които днес заявиха от ОПТ - аз не им знам парламентарната група, значи те нямат парламентарна група самостоятелна - те са регистрирани в залата като присъствуващи. Това затруднява счетоводството - нали трябва да им се начислят възнаграждения за днес. Те заявиха, че напускат залата. Нека да заявят, ако наистина напускат залата, да не се регистрират като присъствуващи в залата, да не им се начислява трудово възнаграждение за положен труд. така е по правилника - те да преценят сами. За днес те няма да имат право на трудово възнаграждение. Това го заявиха.
Съобщения: Парламентарната група на СДС утре, четвъртък, от 13,30 часа в зала "Изток".
Законодателна комисия - утре в 10 часа.
Комисия по външна политика на 21 януари, четвъртък, от 9,30 часа в зала "Изток".
Утре - Комисията по провеждане на тайния избор ще има заседание. Моля за внимание! Господин Ремзи Осман да внимава много! Утре Комисията по провеждане на тайния избор от 14,30 часа ще се събере в кабинета на председателя на Народното събрание
Съобщение на Комисията по радио и телевизията - на 21 януари от 11 часа в Огледална зала на парламента.
Госпожа Томова, имате думата да направите съобщения. 65.2
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Парламентарният съюз за социална демокрация утре в 14 часа в зала "Запад".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Закривам заседанието.
Утре от 15 часа.
(Закрито в 19 ч. и 58 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Христо Атанасов