Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова, заместник-председателят Йордан Школагерски и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Откривам днешното заседание.
В залата има необходимият кворум.
Днешното заседание се свиква по решение на Народното събрание в петък днес да бъде проведено извънредно заседание на Народното събрание.
Преди да уточним някои детайли в дневния ред искам да ви уведомя, че са направени три предложения от три различни парламентарни групи за извънредно заседание утре.
Едното предложение е от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация, които предлагат утре, вторник от 15,00 ч. да се проведе извънредно заседание при следния дневен ред: първа точка - проект за решение за приемане на всички необходими действия от правителството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз, НАТО; точка втора - обсъждане и приемане на второ четене на Законопроекта за реда и преоформяне на неиздължените кредити, ползувани до 31 декември 1990 г. (продължение); точка трета - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Следващото предложение е постъпило от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, които на основание на ВЙ/КТ 207.1 съответния текст от правилника предлагат утре да се насрочи извънредно заседание при дневен ред: точка първа - проект за решение за започване на преговори за приемане на Република България в НАТО и точка втора - проект за решение за разсекретяване на досиетата.
И още едно предложение, постъпило преди малко от Парламентарната група на Българската социалистическа партия и коалиция. Предложението е за извънредно заседание утре, но от 14,00 ч. със следния дневен ред: точка първа - второ гласуване на проекта за Закон за реда за преоформяне на неиздължените кредити; точка втора - второ гласуване на проекта за Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс; точка трета - обсъждане и гласуване на проекта за Закон за изменение на Закона за банките и кредитното дело и точка четвърта - обсъждане и гласуване на проект за Закон за изменение и допълнение на Указа за учредяване на държавна парично-предметна лотария.
При това предложение, тъй като виждате какво разнообразие за дневен ред има за утре, за да не губим излишно време в процедурни спорове сега ви моля да се гласува утре да има извънредно заседание във време от 15,00 ч., а утре от 12,30 ч. - Председателски съвет, на който да се уточни дневният ред и да бъде поставен на гласуване като всички тези предложения се считат за направени до 18,00 ч. за утре, т.е. всичките те по право следва да бъдат разгледани като предложения за дневен ред за утре.
Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние... Парламентарната група на СДС вече веднъж поставихме този въпрос. Става въпрос за НАТО. Вие знаете в какво се състои въпроса, няма защо за това сега тук да го излагаме... Но ние държим, ако не днес, но утре има и от нас поставен този въпрос, има поставен въпрос и от Новия съюз за демокрация, въобще този въпрос трябва да го гласуваме още отсега.
Ние не можем да чакаме! Това е въпрос, който изисква действително много бързи и решителни действия, затова предлагам сега да поставим въпроса на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз уважавам Вашето искане. Това, което би могло да се направи, ако парламентът приеме утре да има пленарно заседание в почивката да се свика един Председателски съвет, който да поговори за евентуалния дневен ред за 207.2 утре, за да не губим време.
СТЕФАН САВОВ: Госпожа председател, извинявайте, но защо не го поставите сега този въпрос? Все пак нека видим кои са тези хора, които бягат по този въпрос. Да, видим! Точно така! И да види българският народ! Точно така! Да види и дали цялата група на БСП ще гласува по този начин, защото става така, че всички страни в момента правят подобни искания, само ние стоим настрана. Това е действително доста съмнително за мен. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважавам аргументите на господин Савов, но няма практика от днес за утре в пленарна зала да правим дневния ред при толкова предложения, затова ви предлагам нещо разумно, което би спестило време.
Първо, нека да приемем утре да има извънредно заседание.
И второ, в почивката да направим Председателски съвет. (Шум и реплики в залата)
Заповядайте, господин Куртев, по процедурен въпрос.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като в предложенията на две от парламентарните групи - на Новия съюз за демокрация и на Съюза на демократичните сили е посочено като точка първа за извънредното заседание да бъде въпросът за НАТО, а имаме практиката винаги, когато се гласува за извънредно заседание да бъде посочен и дневният ред за това заседание, мисля, че може да се постави въпросът за гласуване по този начин - за извънредно заседание с конкретна точка първа, след това, на Председателския съвет да се уточни останалата част от дневния ред. Но с едно гласуване да се постави въпросът за извънредното заседание и за точка първа от това извънредно заседание да бъде за проекторешението за НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Разбирам, но тъй като има три предложения на базата на тези три предложения моля, гласувайте утре да има извънредно заседание от 15,00 ч., в нормалното време.
Трите предложения са напълно еднакви относно дневния ред и по принцип, гласувайки утре за извънредно заседание, се гласува за уважаване на исканията така, както са направени. (Шум и реплики в залата) 207.3
Това е по принцип, но ясно е, че тяхното подреждане трябва да стане с гласуване или някакъв начин на разговор...
Гласува се за извънредно заседание утре. Дневният ред ще бъде направен на базата на тези предложения.
Ясно е, две са предложенията по една и съща точка, по един и същи въпрос, точка първа, но има друго за точка първа и така ще трябва явно да се направи известна консултация в Председателския съвет.
Ще изчакам три минути, тъй като е първо гласуване за днес.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 213 народни представители, за са 207, против 5, 1 се въздържа.
Приема се предложението - утре ще има извънредно заседание.
Чухте колко са предложенията за дневния ред със съответните преференции. Моля, по време на почивката ръководителите на парламентарните групи, уважаемите ми колеги - заместник-председатели да заповядат на Председателски съвет.
По процедурата - господин Семерджиев. Заповядайте. 207.4
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (независим): Руслан Семерджиев.
Уважаема госпожо председателствуваща! Вие сте длъжна да поставите на гласуване направените предложения, тъй като те са перфектни и касаят една инициатива на две парламентарни групи. Така че Председателският съвет не е предлагал утре да има извънредно заседание и той може да обсъди и да включи допълнителни точки съгласно направените и приети гласувания тук. Но Вие сте длъжна перфектните предложения да подложите на гласуване, още повече, че двете от предложенията съдържат едни и същи точки - първа точка съвпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това бихме могли след почивката да го направим, независимо какво ще е мнението. Нямаме такава практика! Просто затова предлагам, за да не се спори днес и прави в зала дневният ред. След два часа ще има почивка, или по-рано, ако се наложи.
Относно днешния дневен ред. В петък Народното събрание е гласувало по предложение на парламентарна група днес да има извънредно заседание. Има обаче известна неточност при поставянето на гласуване. Гласувано е на практика да има извънредно заседание, но изрично не е гласуван дневният ред. Така че се счита, че е направено предложение тогава от групата... Да, Нов съюз за демокрация е поискал за днес да се разгледат две точки, тъй като едната вече е гледана: първа точка - "Обсъждане и приемане на второ четене на законопроекта за реда и преоформяне на неиздължените кредити", и точка втора - "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденци в Република България".
За да е перфектно, аз ще ви помоля да се гласува това.
Освен това има направени предложения за точка първа, които са направени в петък сутринта още за днешното заседание. Парламентарната група на Съюза на демократичните сили има две предложения. Едното е днес точка първа да бъде "Проекторешение за предприемане на действия от страна на правителството за приемане на Република България в организацията на Североатлантическия съюз НАТО" и точка първа да бъде "Решение за разсекретяване на досиетата". СД/ЗТ 208.1
Има още едно предложение за точка първа, също постъпило в петък сутринта, на господин Тошо Пейков - точка първа да бъде "Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело".
По този въпрос бих искала да кажа на господин Пейков, че днес Законодателната комисия е разгледала законопроекта. Становището е раздадено сега, на обяд, и съгласно правилника са необходими 24 часа преди да започне разглеждането. Този срок е бил преодоляван при пълен консенсус в залата, тоест когато никой от никоя парламентарна група не е бил против.
Тъй като виждам, че и Парламентарната група на Българската социалистическа партия предлага за утре, вероятно подкрепя това предложение, но не за днес, а за утре. И ако има консенсус в парламентарните групи това да се гледа днес, аз мога да го поставя на гласуване. Но не трябва да има нито един, който да е против.
Така че това е, господин Пейков. Сега е раздадено становището на Законодателната комисия.
Заповядайте, но за много кратко изказване Ви моля.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща! Тук е управителят на БНБ и аз просто искам да напомня, че тече срок до 31 декември и ние трябва да имаме време да бъде обнародвано в "Държавен вестник", щом има такъв консенсус по моя законопроект.
Тъй че ако днес се окаже някаква пролука в дневния ред и ако има някаква засечка, примерно, по тоя проект, аз предлагам да бъде включен и днес да бъде разгледан. Само една дата трябва да се гласува.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, от името на парламентарната група ли? Заповядайте.
След това и на Вас, господин Савов, ще дам думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председателствуваща, колеги! Вярно е, че Парламентарната група на БСП е направила предложение утре законопроектът за изменение на Закона за банките и кредитното дело да бъде включен в дневния ред. Ние не бихме 208.2 възразявали той да бъде гледан и днес, ако не беше налице едно друго препятствие. Става дума за това, че в петък беше гласувано не просто днес да има заседание, а беше гласувано това заседание да бъде с три точки: първа точка - Законът за актуализация на бюджета, казано накратко; втора точка - лошите кредити, също казано накратко, и трета точка - Законът за изменение на Закона за пребиваване на чужденците в Република България.
Колегите ще си спомнят, че когато беше поставено на гласуване това предложение, някой в залата възрази и каза, че ето на, днес, в петък гледаме Закона за актуализацията на бюджета, поради което няма защо той да бъде поставян в дневния ред за понеделник. На това възражение от залата господин Йорданов каза, че няма нищо по-добро работата за понеделник да бъде свършена в петък.
Напомням този епизод от нашето заседание в петък, за да напомня и за да покажа, че дневният ред за днешното заседание е гласуван в петък. И нашата практика, към която Вие, госпожо председателствуваща, днес се придържате стриктно, е: когато има предложено извънредно заседание, към предложението за дневния ред на това извънредно заседание да не се гласуват никакви допълнителни предложения за изменения в дневния ред.
Ето защо аз Ви моля да започнем работа по дневния ред с точка първа - Законът за лошите кредити, и да не поставяте на гласуване нито едно от другите три предложения за изменения на вече приетия днес дневен ред за извънредното ни заседание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, аз бих била съгласна с Вас, ако нямам стенограмата пред себе си, където председателят е поставил следното предложение на гласуване: "Гласувайте предложението за извънредно заседание на Народното събрание в понеделник, 20 декември 1993 г." Така. И преди това е казано, прав сте, цитирате го добре: "Няма нищо по-добро от това, ако бъдещата работа се свърши днес". Тоест, очаквал е, че може би част от тия закони ще бъдат приети. Но аз не виждам никакво смущение в това, което има. Просто само удължаваме времето, което предшествува истинската ни работа. 208.3
Господин Савов, имате думата и Вие. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моята интервенция може би става съвсем безсмислена, защото Вие прочетохте точно така, както са нещата. Ние не сме гласували това, което господин Орсов е искал да гласуваме. (Реплики в залата) Ама то е точно така! Той си изсмуква от пръстите неща, които ги няма. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Не е вярно!") Е, не е вярно! Има протокол. Той е верен - протоколът. Този протокол е верен и това трябва да се спази. Нека да си проверим още веднъж стенограмата. Аз смятам, че не сме гласували такова нещо.
Но аз използвам случая, за да кажа, че ние, групата на СДС, напълно поддържаме предложението на господин Тошо Пейков по възможност днеска, това е един много къс закон, една дата само, да го гласуваме в някаква пролука, която намерим. Това е нашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Но една група възрази, което означава, че за днес няма да стане.
Сега, моля ви, въпрос е на три гласувания, за да се приключат нещата. Всичко е ясно...
Не, моля ви, обсъждания по дневния ред повече няма да дам! Моля, сенира се дневният ред... Просто няма да ви дам думата! (Обръща се към господин Димитър Михайлов, който иска да вземе думата) Моля, проф. Михайлов, седнете си на мястото (звъни), думата не Ви я давам! Много моля! Не Ви давам думата! (Шум и реплики) Да сте възразили в петък пред председателя. Работя по стенограма. Много Ви моля! (Шум и реплики) Много Ви моля, заемете си мястото!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Аз искам думата по процедурен въпрос и моля другите заместник-председатели да се произнесат, преди Вие да налагате своята партийна воля. Много Ви моля! (Силен шум в залата, реплики)
Аз Ви моля да ми дадете думата, защото искам да изясня действителните факти пред парламента. (Шум и реплики в залата) 208.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не Ви давам думата! Моля Ви да заемете мястото си...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Вие не може да не ми дадете думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дневният ред се уточнява. Излишно е губенето на време. (Шум в залата) След това ще я дам думата! Ще му я дам думата след това, моля Ви!
Казано е: предложенията по дневния ред се гласуват и не се обсъждат.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Аз се обръщам към другите заместник-председатели и ги моля да ми дадат думата, тъй като бившата ми партийна секретарка упражнява партийна диктатура над мен. (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, проф. Михайлов, когато сте заемали по-висока йерархия от мен навсякъде, да не коментирате! Моля Ви, ще прекъсна заседанието поради поведението Ви! (Силен шум в залата, реплики) Много моля, заемете мястото си! Защо е това?! (Шум и реплики в залата) Ето го, елате и го вижте, моля Ви! Ето го! Гласуваме две предложения. Ето ги. (Силен шум в залата, реплики) Никакъв проблем няма! Никакъв проблем няма! Няма проблем, моля Ви! (Силен шум в залата, Димитър Михайлов говори при изключени микрофони)
Прекъсвам заседанието за 10 минути поради шум и безредие в залата. (Звъни)
15 ч. и 30 м.
208.5
(След почивката)

15 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме заседанието. (Звъни)
Преди да уточним някои детайли в дневния ред, благодаря за консултациите, които се направиха, бяха полезни, искам да ви помоля да гласувате да присъстват в залата проф. Тодор Вълчев, господин Любомир Христов, главен икономист и член на Управителния съвет на БН банка и заместник-министърът на финансите Димитър Костов.
Моля, режим на гласуване.
Гласува се да присъстват в залата проф. Тодор Вълчев, господин Любомир Христов и господин Димитър Костов - заместникминистър на финансите.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 182 народни представители, за 180, против няма, 2 се въздържат.
Господата могат да заемат места в пленарната зала. Те са и тук.
В резултат на прочитане отново на стенограмата и на това, което се е имало предвид в петък, за да не се счита, че се налага лична воля на председателстващата Народното събрание, но не поради поведението на един от народните представители, нека да се приеме по презумпция независимо, че изрично не е гласувано, че точки първа и втора за днешния дневен ред са: обсъждане и приемане на второ четене ан законопроекта за реда и преоформяне на неиздължените кредити и първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденци в Република България.
В същото време ще ви помоля да гласувате и за направените предложения. Доколкото е ясно, ще трябва да има консенсус по тях.
Има ли възражения по този въпрос?
Гласува се като точка първа, консенсус означава да няма възражения от никого за тези предложения, които сега ще се гласуват.
Предложение точка първа да бъде за днес, 20 декември проекторешение за предприемане на действия от страна на правителСМ/ЛТ 209.1. ството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз - НАТО.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. (Шум от блока на БСП)
Така е предложението. Гласувайте за него. Мотивът ви да сте против може да е, че е точка първа. Но предложението е точка първа. Може да имате други мотиви. Може всички да сте съгласни. Това не може да се каже предварително. Съжалявам, но тук не може да се промени волята на вносителите.
Търси се консенсус за включване на тази точка като точка първа.
Обяснявам какъв е механизмът, за да се включи.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували за 219 народни представители, за са 101, против 53, 65 се въздържат.
Отклонява се предложението точката за НАТО да бъде днес като точка първа в дневния ред.
Второто предложение е предложение за решение за разсекретяване на досиетата - точка първа. Необходимо е, пак обяснявам, уважаеми колеги, моля да ме извините, консенсус в залата, за да бъде включено в програмата за днес.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 219 народни представители, за са 97, против 77, 45 се въздържат. Отклонява се.
И предложението на господин Тошо Пейков, той моли при гласуването да се счита да бъде точка втора.
Господин Пейков, втора или трета? Иска да се гледа днес. Кажете втора или трета? Втора точка. Може би, ако е точка трета, ще има пълен консенсус.
Гласува се точката - проект за закон за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело да бъде точка трета.
Търси се консенсус. Моля да имате предвид това. Защото тук не е изтекъл 24-часовият срок и по още причини.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 209.2.
Гласували са 217 народни представители, за 213, против няма, 4 се въздържат. Да не би да са сбъркали при гласуването четиримата? Не са против. Има или няма консенсус? За консенсуса досега е било всички са за.
Господин Савов, бихте ли взели думата. Благодаря. 209.3.

СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
За да не спорим дали има или няма въздържали се, това означава, след като много ясно е, че народните представители искат този законо да го гласуват, аз смятам да го прегласуваме. Може би действително четирима души въздържали се не са си дали сметка.
Това е въпрос, с който пресичаме пътя и на мафии, пресичаме пътя и на корупция, и т.н. Смятам, че тук, в Народното събрание, не може да има народен представител, който да се възпротиви и да се въздържа по този въпрос.
Моля поставете на гласуване този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Хубенов, Вие искате думата също. Заповядайте!
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз вземам думата, за да заявя от името на нашата парламентарна група, че ние подкрепяме този проблем да бъде точка 3. И при всички случаи той трябва да бъде решен до Нова година. Мисля, че дори не се налага ново гласуване, тъй като е ясен вотът на залата. Нека това да бъде точка 3 и ако има някой против, той да излезе и да го заяви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аргументите са основателни, но благодаря на г-н Савов, че предлага прегласуване. Приемам това предложение.
Моля прегласува се проектозаконът да бъде точка 3 днес.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 216 народни представители, за 214, против няма, 2 се въздържат.
Професор Стоилов, имате думата. Заповядайте! (Шум в блока на СДС)
Моля за тишина!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо предсеНЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Преди около един месец в една формула, предложена от господин Папаризов, ни изведе от подобно положение. Според мен, ДВиСМ/ВЙ 210.1 първо, тези, които се въздържат, те не взимат отношение към предложението днес да бъде обсъден този проектозакон.
Второ, ние може да си припомним предложената от него формула, че днес в парламента с консенсус, минус двама, решава да обсъди и приеме този проектозакон.
Аз ви моля, госпожо председател, да използвате тази формула и да минем по-нататък, да не губим време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля в стенограмата да се запише, че от 216 гласували, 214 с консенсус приемат, против няма, 2 се въздържат. Тоест, да се приеме позитивен вот, тоест, че няма против, с което това да стане точка 3.
Има ли някой против? Господин Камов, Вие по процедурен въпрос ли или от името на Парламентарната група? Заповядайте!
Сега това приключи.
Започваме с точка 1.
Моля да се запише в протокола, че се приема с консенсус това предложение, тъй като няма против, а има само 2 въздържали се.
Така, започваме с точка 1.
Заповядайте, господин Камов, по процедурен въпрос преди точката.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председателстваща!
Всъщност Вие направихте в края това, което според практиката на парламента трябваше да бъде сторено в началото. И аз бих помолил това да бъде също уточнено между нас.
Когато се иска консенсус, досега поне никога ние не сме подлагали по този начин и сме търсили консенсус с гласуване.
Питам се дали има възражения и ако няма въпросът тогава не се подлага на гласуване. Това е важно, за да не нарушаваме собствената си практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По същия въпрос? - Няма мнение.
По точка 1. Госпожа Русева иска думата.
Заповядайте! 210.2
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители. Аз няма да повтарям думите, които заместник-председателят на Парламентарната група на СДС Иван Костов каза, когато започнаха гласуванията по този закон, който сега е точка 1. Искам само да напомня, понеже тук се говори много за консенсус и за не знам още какво, че Парламентарната група на СДС не е променила своето становище и счита, че определено с приемането на този законопроект, тъй като нашите предложения бяха отхвърлени, въпреки че ние направихме усилие нещата да се облекчат и да се натовари по-малко всеки български гражданин с този вътрешен дълг. Ние считаме, че това ще бъде пагубно и за бюджета, и за българските граждани, и продължаваме своя бойкот, и няма да участваме в гласуването на този закон.
Ние напускаме пленарната зала по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За докладването на законопроекта се обръщам към господин Джеров и господин Папаризов. Моля, знаете реда за докладване на законопроекта.
Моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, извинявайте, първо, Вие, госпожа председател, разбира се.
Преминаваме към гласуването от петък, което е приключило с чл. 4, което означава, че сега трябва да преминем към чл. 5.
Член 5, няма възражения, няма нови предложения. Ако има, господин Папаризов, ще ги докладвате. При мен няма постъпили.
Член 5. Предлага се следната редакция:
"Дългосрочните държавни облигации по този закон не могат да се използват за залог и обезпечение във всички предвидени от закона случаи."
При мен няма постъпили... Ако при господин Папаризов има, защото все пак въпросът е от компетентността на специализираните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, имате думата. 210.3
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожа председателстваща!
Има предложения в работна група II на господин Костов и другите народни представители, което се свежда до следното:
"с облигациите... (там за всички видове облигации, става дума по чл. 1, точка 1,; ал. 1 на чл.5)... търговските банки могат:
Първо, да дават залог и обезпечение в предвидени случаи и установен ред".
Специално подчертавам тази част.
"Второ, да ги продават на трети лица.
Трето, да изплащат данъци в размер до 20 на сто от дължимото."
Бих предложил, тъй като първата точка е важна, втората за трети лица се третира в чл. 6, а дотолкова, доколкото няма закон, който да предвижда облигации въобще да се използват за данъци, тоест, да не разглеждаме точка 3. Но на основа на първата точка, работната група, след консултации с Председателя на БН банка, предлага към досегашния текст на чл. 5 да се добави ново изречение: "Използването на тези облигации за рефинансиране на търговските банки се извършва по ред и условия, определени от БНБ". Фактически редът и условията, за които говори господин Костов, са изключително важни от гледна точка на това дали търговските банки могат да използват тези облигации за ломбардни кредити, и т.н. Неща, които не би трябвало да не бъдат уточнявани от БН банка. 210.4 Така че, още веднъж повтарям предложението, на основа на постъпилите предложения като второ изречение на чл. 5 да се запише: "Използването на тези облигации за рефинансиране на търговските банки се извършва по ред и условия, определени от Българска народна банка". И бих помолим, разбира се, председателя на националната банка да каже дали е съгласен с подобен текст, тъй като той засяга неговата институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ТОДОР ВЪЛЧЕВ (от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Вълчев каза че е съгласен. Мисля, че всички чухте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само че няма нужда от второ изречение. А след "случаи ...," "а за рефинансиране на търговските банки ..." с онова определено изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Школагерски, може да вземете думата.
Има въпрос. Не може ли като втора алинея да бъде обособено?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава, моля господин Джеров да докладва направените предложения за да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз смятам, че не за това трябва да гласуваме - за едно преместване - дали да бъде "дългосрочни държавни" или "държавни дългосрочни".
Аз бих предложил на госпожа председателя да постави на гласуване предложението за ал. 2 на чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване, гласува се текстът на новата ал. 2. (Реплики)
Господин Папаризов я прочете два пъти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мога още веднъж да я прочета.
"Използването на тези облигации за рефинансиране на търговските банки се извършва по ред и условия, определени от Българска народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. МС/ЙА 211.1
Гласували са 128 народни представители, всичките са за. Против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Сега, господин Джеров текстът на първа алинея, така ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪРР ДЖЕРОВ: Би трябвало сега ал. 1 да бъде гласувана, така както я предложих аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В смисъл, целия текст да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Целият текст. Второто е гласувано и първа алинея да си дойде на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режми на гласуване!
Гласува се текстът на чл. 5 с първа и втора нова алинея.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 128 народни представители, за са 127, 1 против, въздържали се няма.
Приема се предложението.
Следващият текст, моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е чл. 6.
Предлагаме една алинея, едно изречение. "Държавните дългосрочни облигации могат да се ползват за участие в приватизацията по реда на чл. 5, ал. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Това е предложението. Друго при мен няма. Господин Папаризов, ако има нещо да добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, има ли предложения при Вас?
Заповядайте!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ТХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За коректност трябва да се прочете предложението на работна група II, чл. 14, ал. 1. "Лицата, придобили облигации по т. 3, на ал. 1, на чл. 13 могат да участват с тях в приватизационни сделки, по ред определен от Министерския съвет и да изплащат до 10 на сто от дължимите данъци с тях".
Ал. 2. "В случаите, по предходната алинея облигациите се приемат по номинал".
Това е като алтернатива. 211.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заместващ текст или антернатива?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заместващ на основния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Значи, заместващ.
Господин Джеров, моля да подредите предложенията, Вие ги имате пред Вас.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Според мен, тлябва да поставим на гласуване току-що прочетеното от господин Папаризов. А в зависимост от получения вот евентуално ще преминем към другия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се ... (Реплики от залата)
По заместващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът, който прочете току-що господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофона): На работна група II - Иван Костов. (Реплики от залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Току-що, който беше прочетен Аз прочетох вариант първи, господин Папаризов прочете вариант втори.
Втори се поставя на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували са 133 народни представители, за са 11, против 81, 41 се въздържат.
Предложението се отклонява.
И сега, основният текст, който е предложен. Моля, да бъде гласуван!
Господин Пушкаров, по същия въпрос ли?
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурно.
Моля, прекратете гласуването!
Кажете, господин Пушкаров, процедурно. (Реплики)
Той отдавна ... Аз го видях късно. Извинявайте!
Той отдавна искаше думата.
Заповядайте!
ИВАН ПУШКАРОВ: Госпожо председателстваща, колеги!
Аз мисля, че преди непосредственото гласуване трябва да се четат и двата текста. Ставаше дума сега за един изключително важен проблем, който наистина се получи объркване, което може 211.3 да доведе до много сериозни последствия.
Става дума за начина на отчитане на облигациите при участието им или за данъчни изплащания, и в приватизацията номинал, подноминал и т.н. Тук може да се отвори такава врата, която да не можем да затворим нататък. (Реплики от залата) Моля? Да.
Но, става дума че объркването, даже и в мен, и аз не можах да разбера в последния момент как изглеждат двата текста сравнени един с друг.
Затова, моля ви, непосредствено преди гласуването двата текста да бъдат сравнени.
Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пушкаров, ако оспорвате това гласуване поради неяснота на текста, моля.
ИВАН ПУШКАРОВ (встрани от микрофоните): Получи се разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, ако Вие искате, оспорете гласуването. Ще уважа искането. (Реплики в залата)
Процедурното изказване приключи. Остава да се гласува текстът - текстът на чл. 6.
Моля, режим на гласуване!
Прочетете го, докато тече гласуването.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ако разрешите.
"Държавните дългосрочни облигации могат да се използват за участие в приватизацията по реда на чл. 5, ал. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия".
Ясно е, че тук не се казва по каква стойност, тъй като това е въпрос на регламента на Министерския съвет. Той ще ни предложи как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, продължете с гласуването!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 132 народни представители, за - 131, няма против, въздържа се 1.
Приема се чл. 6.
Имате думата за чл. 7, господин Джеров. 211.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 7. "Разходите, свързани с обслужването на държавния облигационен заем са за сметка на държавния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения има ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване! Гласуваме това единствено предложение.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 131 народни представители, за - 130, против - няма, въздържа се 1.
Приема се чл. 7.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 8. Докладвам по проекта на работната група.
Чл. 8. "Търговските банки уведомяват държавните предприятия, фирми и търговски дружества за преоформянето и сумите на кредитите и неплатените по тях лихви в седем дневен срок от замяната с държавни дългосрочни облигации, но не по-късно от 15 март 1994 година".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
Това е предложението на работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А тука има две алинеи? Това е за една алинея само?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Една единствена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Една единствена, но в раздадения текст има две алинеи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В първоначалния текст са четиринадесет алинеи. Той е разбит на членове.
Член 8 предлага работната група в една алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, ние гласуваме чл. 8 по законопроекта. Следователно, трябва да гласуваме че има една алинея и тя е със следното съдържание, и че от другите да се прехвърлят в други текстове. Техниката!
Това е предложението на работната група.
Благодаря Ви!
Режим на гласуване. Гласуваме съдържанието на чл. 8 по предложението на работна група I. 211.5
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, няма против, няма въздържали се.
Приема се единодушно.
Господин Джеров, имате думата.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Моля Ви за едно съображение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте!
Има думата народният представител Иван Пушкаров. 211.6 ИВАН ПУШКАРОВ (Независим): Господин председателю, колеги! Искам да предложа на вашето внимание едно съображение, което да подкрепите, защото материята е много сложна и едва ли можем в такъв момент да оценим всички онези клонки, които се пускат с решенията в този закон. Намирам една опасност, която за протокола изрично бих искал да бъде записана, която се съдържа във вече гласувания чл.6.
Членът гласи, че държавните дългосрочни облигации могат да се ползуват за участие в приватизацията по реда на еди-кой си член от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Каква е хипотезата? Хипотезата е, че лицата, които участвуват в приватизацията със закупени облигации, са закупили тези облигации на вторичния пазар. Търговските банки съответно са ги продали на вторичния пазар, където никой не може да ограничи цената, по която Търговската банка ще продава облигациите и същевременно не може да ограничи купувача по цената, по която той ще я купи.
Една търговска банка има 500 млн.лв. дълг, който трябва да оправи чрез продажбата на облигациите и спокойно може да го продаде за 100 млн.лв. на вторичния пазар, като разликата или загубата, която реализира по-нататък ще я оправя посредством намаляването на размера на печалбата, т.е. от печалбата, която постига за годината, което ощетява вторично бюджета. Ако бъркам, разбира се, моля да ме коригирате. Изказвам хипотеза, която подозирам, че е много близка до реалността.
По каква цена ще се признават облигациите за участие в приватизацията? По цена, която е постигната на вторичния пазар или по номинал? Този въпрос е изключително важен и моето предложение е участвуващите в приватизацията с такива облигации да участвуват с пазарната цена на облигацията, а не с номиналната. В противен случай ще отворим една такава врата, която може да съсипе и без това рухналата икономика. Става дума за милиарди!
Следователно по тази хипотеза аз ви моля да вземете отношение, за да можем евентуално да прехвърлим ангажиментите ВТ/КТ 212.1 на Министерския съвет при издаването на поднормативните актове, свързани с приложението на този закон, да се придържа към духа на обсъжданията тук, в пленарната зала.
Благодаря ви и очаквам и други съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. Въпросът е съвсем сериозен, Вие сте прав. По него се изказва господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря на господин председателя и на господин Пушкаров, че повдигна този въпрос. Той дълго беше обсъждан в работната група. Разбирането е, а и фактът, че се отхвърли това предложение - да се приемат по номинал, че естествено облигациите ще могат да бъдат ползувани в приватизацията по тяхната пазарна цена. Сега въпросът е докато няма вторичен пазар коя е пазарната цена. Дали тук няма да бъде ориентир начинът, по който Българската народна банка ще приема тези облигации при ломбардните кредити. Това са неща, които трябва да бъдат обмислени в наредбата.
Аз бих искал да кажа и друго. След приемането на този текст аз се чувствувам морално задължен, както се надявам и господин Пушкаров, че ако по този ред Министерският съвет до един-два месеца не предложи ред, чувствувам се морално задължен с мои колеги депутати да предложим законопроект, ако Министерският съвет не се справи с това задължение, тъй като въпросът е изключително важен. Той трябва да бъде решен, както ние споменахме и във връзка с външния дълг своевременно, за да се създаде един реален механизъм, например да може и облигациите от външния дълг евентуално съответните банки да заменят срещу такива облигации, а не да се търсят хиляди вложители на пазаря.
Аз бих помолил все пак представителят на Министерство на финансите също така да се ангажира с изявление по този въпрос, доколкото въпросът е обърнат към Министерския съвет и той би могъл да каже как разбира приетия чл.6, тъй като въпросът, както каза господин Пушкаров, е изключително важен и нека той да остане в протокола. 212.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, ако желаете думата. Ако не желаете... Има думата заместник-министърът на финансите господин Димитър Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Господин председателю, дами и господа! При обсъжданията на възможностите за участие на кредиторите по държавния дълг в този случай, а също така и при всички други случаи, никога не е обсъждано и не е имано предвид, че тези държавни ценни книжа могат да бъдат признавани при замяната им срещу собственост по нещо друго, което да се различава от пазарната цена на тези държавни ценни книжа.
Поначало замисълът така, както поне аз го разбирам, за участието на държателите на такива ценни книжа в приватизационни сделки по същество представлява своего рода условно заплащане на задълженията на държавата с това, което държавата има в момента като активи, т.е. като собственост. При това положение, така както собствеността се оценява по текущата й стойност като актив на държавата, така и това обещание, което държавата е поела за изплащане след определен брой години, би трябвало и по всички правила ще се оцени по неговата текуща стойност - толкова, колкото то струва сега. Това е стойността, около която с минимални отклонения се предполага варира пазарната цена на базата на отклонение от търсенето и предлагането. Това е стойността, и по която със сконтиране се приемат тези държавни ценни книжа за рефинансиране от Централната банка.
Разбира се, технически въпросът е изключително труден и това засега предизвиква забавянето на окончателното решение на въпроса, тъй като до момента не е регламентирано функционирането на вторичния пазар с държавни ценни книжа. При това положение трудно може да се намери регламентирана котировка на държавните ценни книжа.
Поради това една от идеите, които на този етап се обсъждат, е да се приложи за целите на използуването на тези ценни книжа в сделки по приватизацията котировка на Централната банка на базата на сконтираната стойност на тези държавни ценни книжа, което, искам още веднъж да ви уведомя, че това все пак е една от идеите. Това, което искам да кажа и да заявя е, че при всички 212.3 случаи тези ценни книжа ще бъдат приемани по тяхната пазарна стойност. И това е всъщност проблемът - търсенето на формулировката за тази пазарна стойност е проблемът, който засега забавя работата по приложението на реда по чл.5, ал.5 от Закона за приватизацията.
Разбира се, ако парламентът успее в разумно кратки срокове да приеме закон, регламентиращ търговията с ценни книжа и дейността на фондовите борси или поне в някаква комбинация някакъв разумен регламент на фондовия пазар, то това би дало по-добра основа за решение и на тези въпроси и би улеснило приложението на този чл.5, ал.5 от Закона за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата председателят на Българската народна банка проф.Тодор Вълчев. 212.4
ПРОФ. ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господа депутати, господин Пушкаров привлече вниманието ни към една възможност да се формират загуби за банките за сметка на изкупуване на държавни предприятия в процеса на приватизацията на много ниски цени от определени лица. Банката, продавайки всяка индивидуална сделка по по-висока или по-ниска индивидуална пазарна цена, реализира загуба - в едни случаи по-голяма, в други случаи по-малка, а лицата, купили облигациите, придобиват държавните имущества на тази занижена цена. Ако ще се използва номиналната стойност, загубата ще бъде голяма. Ако ще се използва пазарната цена, допускаме, че загубата ще бъде изравнена или по-малка, но това не изключва възможността, господин Костов, обръщам се към Вас, не изключва да има индивидуални сделки, при които облигации се продават на изключително ниска цена с цел да бъде заобиколена клаузата и да бъде реализирана изгода за определено лице.
Тази врата може да бъде затворена само ако регистърът бъде пълен и ако той регистрира не само кой кому е продал облигации, но кой кому и по каква цена ги е продал, за да бъде използвана тази цена. Това обаче може да направи работата изключително сложна и аз не знам как ще се справим с нея. В такъв случай ще трябва да приемем известни възможности за спекулативна игра между банки и определени заинтересовани в приватизацията лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата проф. Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата, която подхвана господин Пушкаров, беше обсъждана дълго време и в двете комисии. Някак си в последните заседания тя остана в сянка. Лично аз през всички тези месеци съм изпитвал смущение от следната възможност. Част от тези страхове всъщност се съдържаха и в интерпретацията, която даде сега проф. Вълчев. Продаването на вторичния пазар на тези облигации по пазарна цена наистина създава възможност и чрез подставени лица, и без даже подставени лица, определени финансови групи или отделни физически и юридически лица да разполагат с инструмент за участие в приватизацията на цена, примерно, 30 и се изправят в приватизационния процес и претендират за номинал от сто. Както много често в двете комисии се даваше отговор на този въпрос. Защо? Обяснението беше: те обслужват покриването на държавни СБ/ЛТ 213.1. задължения. Това за мен, а предполагам и за голяма част от депутатите и за гражданите на тази страна е неприемливо - просто да прекарате парите си през облигациите, за да купите сто единици срещу 30. Това е неприемливо.
Остава другото - по цената, по която се купуват облигациите, да се участва в приватизационния процес. Тогава пък за мен възниква въпросът какъв е икономическият смисъл примерно за Стефан Стоилов да купи облигации по 30 и с тази цена да участва в приватизационния процес. Тук има нерешени въпроси. И аз тук съм съгласен с господин Пушкаров едва ли сега в залата ние можем да намерим решение на тези въпроси. Трябва да има един текст, който наистина задължава Министерския съвет или Министерството на финансите да излезе съвсем скоро с едно решение на този открит въпрос.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Господин Харизанов, имате думата.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Уважаеми колеги, аз ще повторя съвсем накратко това, което казах в Икономическата комисия. Този въпрос има още една страна и тази страна е следната. Не е въпросът само как ще се определи цената на облигациите, въпросът и какво ще се купи с тях. Защото има възможност да се закупят и акции от предприятия, които не са толкова атрактивни, но има възможност за същата цена да се закупят акции, които струват значително повече от това, което е средно определената цена за тази група от предприятия, които ще бъдат определени в специалния списък на Министерския съвет, предназначен за закупуване по този начин с тези държавни облигации.
Тоест създава се възможност за определен кръг от държатели на такива облигации да закупят акции от много атрактивни предприятия, което да даде една допълнителна възможност за закупуване на, така да се каже, на занижени цени.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Има думата народният представител Александър Томов, след което ще гласуваме текста.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един от въпросите, който 213.2. наистина през тези месеци не намери цялостно и пълно разрешение.
Аз обаче ви предлагам да помислим върху следното. Прав е заместник-министърът на финансите господин Костов за това, че ние не сме в състояние да изберем формулата на ценообразуването на облигациите на вторичния пазар, тъй като ние в момента не познаваме механизма на участие на тези облигации в процеса на приватизация, нито реда и начина на функциониране на самия вторичен пазар.
Има няколко формули, които сега се предлагат. Едната е да се отиде на ниска стартова цена, като минимално определяна цена на облигацията, от която да действат законите на пазара, другата е да бъдат по номинал с известно ажио с известна отстъпка от страна на Министерството на финансите. Има и други формули да се тръгне от номинал. Ние не можем да кажем това, без да имаме наредбата.
Следователно единственото разумно решение, което можем да предложим сега, е в преходните и заключителни разпоредби да задължим Министерския съвет в точно определен срок да приеме тази наредба, а ние като народни представители да контролираме самата наредба, както и дали тя отговаря на духа и буквата на закона и на нашата собствена дискусия.
Това е единственото предложение.
Ето защо аз формално внасям предложение в преходните и заключителни разпоредби да бъде внесен текст, който звучи приблизително така. След малко ще го дам писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте текста писмено.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Ще го дам, само да уведомя народните представители за какво става дума. Значи предложението ми е: "Задължава Министерския съвет в срок от един месец, т.е. до края на януари или до 25 януари, да приеме наредба..." и вече както си е по текста на чл. 4. Аз сега ще го напиша.
Това е моето формално предложение.
Смятам, че ако ние отидем на детайлизация в момента, няма да можем да направим нищо съществено, тъй като много важно е какъв ще бъде редът и начинът, по който ще се организира вторичният пазар.
И още нещо по повод на това, което каза господин Харизанов. Връзката между този текст и това какво ще дойде насреща 213.3. на облигациите, кои предприятия и как - също може да се реши от Министерския съвет и няма защо да го записваме тук. Трябва да видим как ще стане това нещо, кои предприятия, по какъв ред, как през годината и на базата на какви структурни решения ще бъдат срещу тези облигации. Но това също може да се реши само при един приет механизъм от страна на наредба.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Има думата народният представител Иван Пушкаров за реплика. 213.4.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председателстващ, колеги. С риск да ви досадя, но проблемът, както е дребен к като текст и като размишления, е огромен като парична маса и като възможност за спекулативни сделки. Затова си позволявам да взема отношение към изказаното от Александър Томов.
Аз разбирам, че сега нямаме достатъчно готовност да влезем в детайлите и едва ли даже е необходимо в рамките на закон да се описват детайлите. Но заедно с това аз мисля, че тук трябва поне да опишем задължението, което трябва да изпълни Министерският съвет, тоест каква опора, какви опорни точки той трябва да възприеме, за да реши този въпрос. Защото аз не съм съгласен с Александър Томов, че всичко може да се реши изцяло с наредбата. Защо? Защото от начина, по който ще се реши в наредбата този въпрос, зависи и величината на задълженията, които бюджетът ще формира като породени от разликата, по която се купуват и продават облигациите от банките съответно на покупателите им. Следователно оттук пряко произтичат определени задължения към бюджета, които ние не знаем какви ще бъдат.
Значи трябва да се сложи някаква летва, в рамките на която Министерският съвет, разработвайки механизма, да го разработи така, че да се побере в определена рамка. Иначе едва ли ще можем да свършим работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Томов, имате думата за отношение по възраженията.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Това не беше възражение, а допълнение.
Аз съм съгласен с принципното възражение на господин Пушкаров. Имам такова предложение. Тук има представители на банката, на Министерството на финансите и самият той. Предлагам, докато четем останалите текстове и гласуваме, да се помисли върху тази летва дали може да бъде добавен разумен текст, тъй като очевидно е, че ние трябва да добавим едно допълнение към – 3 на Преходните и заключителни разпоредби и в този текст, който сега готвим, да се види дали може да се даде на изпълнителната власт критерий при подготовката на наредбата. Този критерий БП/ЗТ 214.1 от тези позиции. Но да се отблъснем от някакъв конкретен текст, а не по принцип да говорим. Така че да съчетаем двете неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Бързайте с Вашето мислене, тъй като сме към края на закона.
Господин Мулетаров, може би трябва да се гласува.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, докато дойде господин Мулетаров, аз искам да заявя от името на вносителите, че ние сме съгласни, ако е възможно, да се определят основните критерии за реда по този член като едно допълнение към – 3 и също така бихме участвали в работата, която предложи господин Томов с представителите на банките и правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, Вие като заместник-председател на Законодателната комисия трябва да докладвате предложенията и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, найнапред залата трябва да вземе отношение по поставения въпрос, тъй като досега в продължение на близо половин час ние водим дискусия по един текст, който е приет с гласуване. Приет е и следващият текст. И ние се връщаме с два текста назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Хайде да гласуваме текста, който не е приет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В такъв случай ние сме до чл. 9 по проекта на работната група, който се състои от две алинеи със следното съдържание:
Чл. 9. (1): "Държавните предприятия, фирми и търговски дружества в седемдневен срок след уведомлението по предходния член отразяват преоформените им задължения по следния начин:
1. сумата на главницата по кредитите като задължение на предприятията, фирмите и търговските дружества към дъравата;
2. сумата на неплатените по тях лихви като увеличение на резервите на предприятията, фирмите и търговските дружества, което може да се използва за описване на несъбираеми вземания от други предприятия, фирми и търговски дружества с над 50 на сто държавно участие.
Ал. 2. В шестмесечен срок от преоформянето на кредитните задължения към държавата тя не събира от предприятията, фирмите и търговските дружества главници и не начислява лихви по тези 214.2 задължения. През този период предприятията, фирмите и търговските дружества не могат да увеличават размера на кредитната си задлъжнялост към търговските банки с над 50 на сто от държавно участие."
Това е чл. 9, ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, по второто изречение на ал. 2 е постъпило писмено предложение от госпожа Ана Миленкова. То звучи така:
"През този период предприятията, фирмите и търговските дружества могат да увеличават размера на кредитната си задлъжнялост към търговските банки с над 50 на сто държавно участие само срещу обезпечение със свое имущество."
Това предложение фактически е на основа на дискусията, която имахме и с представители на Министерския съвет, тъй като очевидно е, че не е възможно да няма начин, по който да се увеличава кредитната задлъжнялост. Това или трябва да става с гаранции на Министерство на финансите, или с обезпечение с имущество. Тоест смисълът на това предложение е фактически предишното да се допълни с едно единствено изключение, тоест случаи на обезпечение срещу имущество.
Показвам смисъла на двете предложения и работната група предлага да подкрепим госпожа Миленкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В изречение второ на ал. 2.
Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на госпожа Миленкова.
От общо гласували 126 народни представители, за 125, против няма, 1 се въздържат. Приема се.
Гласуваме целия текст на чл. 9.
От общо гласували 128 народни представители, за 128, против и въздържали се няма. Приема с е.
Има думата господин Мулетаров. 214.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст по проекта на работната група е чл. 10, който се състои от четири алинеи:
"Ал. 1. В тримесечен срок от преоформянето на кредитните задължения към държавата органите за управление на предприятията, фирмите и търговските дружества изготвят програми за финансово оздравяване и преструктуриране.
Ал. 2. Програмите по предходната алинея се изготвят по критерии, определени от Министерския съвет. Те включват оценка на баланса на предприятието, фирмите и търговските дружества, тяхната търговска, инвестиционна политика и основни параметри, характеризиращи финансовото им оздравяване.
Ал. 3. В шестмесечен срок от преоформянето на кредитните задължения към държавата програмите се одобряват от оправомощен от Министерския съвет орган.
Ал. 4. В случаите, когато предприятията, фирмите и търговските дружества имат и други просрочени задължения по кредити извън тези по чл. 1 на този закон към търговските банките одобряването на програмите се извършва задължително и от съответните банки".
По този текст, господин председател и уважаеми народни представители, е постъпило писмено предложение от народния представител господин Иван Пушкаров, който предлага в ал. 2 да се създаде следното ново изречение, след ал. 2 - накрая, със следното съдържание: "Програмите могат да съдържат предложения за приватизация по инициатива на органите за управление или на колективите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, ще вземете ли отношение или да гласуваме направо?
Текстът е ясен. Мисля, че ще приемете... Ще се приеме без да се изкажете, но ако желаете...
Да не вземат да се откажат от гласуването след Вашето изказване?!...
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председателстващ, колеги.
Искам да изкажа съображение, което да остане в протокола, защото ще засегне след това измененията, които трябва да настъпят и в Закона за приватизацията. Защото само така формулирано предВЙ/ЗТ 215.1 ложението просто няма да създаде достатъчен мотив за ръководствата на фирмите и предприятията и за колективите им да участват активно със свои предложения за приватизация и да решават едновременно и вътрешния дълг на тези фирми, а по този начин да облекчават държавата. Защото целта е тази!
Какво имаме предвид? Тук залагаме принципната възможност те да излизат с предложения за приватизация, но това трябва да бъде съпътствано със съответно изменение в Закона за приватизация, в което да подчертаем, че при наличието на такива предложения от колективи или ръководства на фирми и предприятия, които решават въпроса за вътрешния дълг, тези предложения да се считат приоритетни и единствени.
Защото какво ще се получи на практика? Хората, ръководствата или колективите ще подготвят програми за излизане на предприятието от финансовото състояние, за неговото оздравяване, правят предложения за приватизация. Същото това предложение фактически при по-добри ценови условия може да бъде отнето от тях чрез участието на един каубой, който да дойде с много пари. Това нито е справедливо, нито е морално!
Става дума за един акт на ръководствата на предприятията и на колективите им, който има двоен ефект за обществото. От една страна чрез този акт на приватизация се получава намаляване на общия държавен дълг, защото те включват техника за обратно изкупуване на дълга. И второ, създава се предпоставката или се поема ангажимент за финансовото оздравяване на предприятието и за осигуряване на работа на работниците.
Мисля, че това дава основание в Закона за приватизацията да бъде включен текст, който да дава преимущество, приоритет на такива предложения пред всички останали. Това беше допълнението под черта, което бях длъжен да съобщя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате подкрепата на залата.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Пушкаров за ново изречение към ал. 2 на текста. Моля, режим на гласуване. Гласуваме ново предложение към текста на ал. 2. Беше прочетен текста, моля гласувайте! 215.2
Господин Папаризов няма възражение по текста. Ако имаше - щеше да ги каже от трибуната.
Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 129, за 125, против няма, 4 се въздържат.
Гласуваме целия текст на чл. 10.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 128, за 127, 1 се въздържа, против няма.
Господин Мулетаров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст по проекта на работната група е чл. 11. Той се състои от две алинеи, които имат следното съдържание:
"Ал. 1. На основата на програмите се сключват договори между Министерството на финансите, оправомощеният от Министерския съвет орган и държавните предприятия, фирми и търговски дружества за определяне на сроковете и условията за погасяване на задълженията към държавата или за отписване на тези задължения.
Ал. 2. Програмите съставляват неразделна част от договорите за управление сключвани между компетентните държавни органи и органите за управление на предприятията. Възнагражденията на органите за управление на държавните предприятия, фирми и търговски дружества се обвързват със сроковете и условията за погасяване на задълженията към държавата по предходната алинея по ред, определен от Министерския съвет".
По този текст има предложение от работната група.
Има две предложения. Първото е на господин Пушкаров, който предлага в края на чл. 11 в ал. 1 да се създаде ново изречение със следното съдържание: "В договорите може да се включва клауза за обратно изкупуване на уредените с тях задължения".
Освен това има предложение и от името на работната група. Господин Папаризов може да го съобщи. 215.3
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви.
Предложението от името на работната група е да възставим, както беше в първоначалния проект в ал. 1 след думата "за определяне сроковете и условията" - слагат се две точки.
"1. За погасяване на задълженията към държавата или
2. За отписване на тези задължения".
Защо правя това предложение? Защо сега ще ви докладвам другите предложения и просто това е за яснота после при уточняване на единия и другия вид договори.
В предложенията на работната група - две, Иван Костов и другите депутати предлагат, ако сте забелязали, всички задължения на предприятията да бъдат разсрочени по схемата вече приета за облигациите, така че би било логично и тук Министерството на финансите не възразява, сроковете и условията - това ще бъде една нова алинея...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нова ал. 3?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, нова ал. 2 фактически... или едно "а", ако искате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма 1а! Не става!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре, нова алинея втора, а втора ще стане трета, разбира се. Или две нови алинеи... ще видите, в зависимост от вашата воля.
Предлагат се две нови алинеи преди ал. 2. Едната е: "Сроковете и условията за погасяване на задълженията съгласно т. 1 по-горе не могат да бъдат по-благоприятни от тези по чл. 3, т. 5 и 6 и чл. 4, т. 5 и 6 съответно", тоест едната е за валутните, а другата е за левовите кредити. Ако помните, там пише, че сроковете е 25 години с 5 години гратисен период. И са датите на погасяване...
Това е нещо, което според нас е разумно и произтича от предложението на работна група - две. 215.4
Що се отнася за опрощаването, ако си спомняте, формално предложение направи депутатът Венцеслав Димитров. И в новата алинея би се казвало така: "Не подлежат на погасяване кредитите на държавни предприятия, фирми и търговски дружества, които:
1. са направили вноски в държавния бюджет като данък за нарастване на работната заплата (предполагам, че господин Димитров е имал предвид след 30 декември 1990 г.);
2. са направили дялови вноски в дружества след 30 декември 1990 г."
Това бяха предложенията, които направи господин Венцеслав Димитров в началото, и съм длъжен да ви ги припомня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А какво е Вашето отношение към тези предложения?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Лично моето, не на работната група, е положително. Но колегите могат да изразят и друго становище. Тоест предложението е за две нови алинеи: ал. 2, която зачетох - "Сроковете и условията за погасяване на кредитите по точка 1 по-горе не могат да бъдат по-благоприятни от тези по чл. 3, точка 5 и 6 и чл. 4, точки 5 и 6 съответно, и ал. 3 - "Не подлежат на подписване кредитите на държавни предприятия, фирми и търговски дружества, които:
1. са направили вноски в държавния бюджет като данък за нарастване на работната заплата след 30 декември 1990 г.;
2. са направили дялови вноски в дружества след 30 декември 1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Папаризов, понеже станаха много работни групи, а ние сме третата работна група, нека да направим алинея по алинея. Прочетете текста на ал. 1 и да гласуваме. След това ал. 2 - коя ще бъде, да гласуваме. Имате ли нещо против?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, аз смятам, че най-напред трябва да поставите на гласуване изречението за първа алинея на господин Пушкаров. А дали ще се приеме... И след това вече господин Папаризов да чете алинеите...
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А имате ли нещо против, все пак това е редакционно, в ал. 1 двете думи да се разделят с две отделни точки. Това трябва ли да се гласува? СД/ЛТ 216.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Каквото докладвате, това ще гласуваме. По ал. 1 какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Първо все пак да гласуваме допълнението на господин Пушкаров, а след това всичко останало, за ново изречение към ал. 1. Ако трябва, да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете го.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "В договорите може да се включва клауза за обратно изкупуване на уредените с тях задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста.
От общо гласували 132, за 126, против 2, 4 се въздържат.
Господин Папаризов, прочетете текста с това допълнение на ал. 1 и да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Чл. 11. (1) На основата на програмите се сключват договори между Министерството на финансите, оправомощеният от Министерския съвет орган и държавните предприятия, фирми и търговски дружества за определяне на сроковете и условията:
1. за погасяване на задълженията към държавата, или,
2. за отписване на тези задължения.
В договорите може да се включва клауза за обратно изкупуване на уредените с тях задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е ново изречение...
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ново изречение, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста.
От общо гласували 130, за 128, 1 против, 1 се въздържа.
Приема се първа алинея.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нова ал. 2 - "Сроковете и условията за погасяване на задълженията по точка 1 на предходната алинея не могат да бъдат по-благоприятни от тези по чл. 3, точка 5 и 6 и чл. 4, точка 5 и 6 съответно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на ал. 2.
От общо гласували 126, за 125, 1 се въздържа, против няма. 216.2.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Алинея 3, нова алинея 3 фактически - "Не подлежат на подписване кредитите на държавни предприятия, фирми и търговски дружества, които:
1. са направили вноски в държавния бюджет като данък за нарастване на работната заплата след 31 декември 1990 г.;
2. са направили дялови вноски в дружества след 31 декември 1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на ал. 3.
От общо гласували 129, за 118, против няма, 11 се въздържат.
Последна алинея на чл. 11. Господин Папаризов, оставете господин Парамов! Много Ви моля, господин Парамов, седнете си на мястото! Моля, четете текста както е. Алинея 4, господин Папаризов, много Ви моля! 216.3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Момент, разбирам, че не на всички колеги им е станало ясно, нека прочетем още веднъж тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Папаризов, алинеята е гласувана. Прочетете ал. 4.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някой да оспори тази алинея преди това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма, господин Папаризов. Четете!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре. Алинея 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие няма да питате дали има някой да оспорва. Това може да пита председателстващия, господин Папаризов. Превишавате правата си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Прощавайте. Алинея 4, това е прочетената от господин Мулетаров в началото ал. 2, която е в един вариант и по нея няма предложения. Тя звучи така: "Програмите съставляват неразделна част от договорите за управление, сключвани между компетентните държавни органи и органите за управление на предприятията. Възнагражденията на органите за управление на държавните предприятия, фирми и търговски дружества се обвързват със сроковете и условията за погасяване на задълженията към държавата по ал. 1 по ред определен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 4 на чл. 11.
Господин Папаризов, с чл. 11 приключихме. Гласуваме по алинеи. Това е целият.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 132, за 131, против няма, 1 се въздържа.
Господин Школагерски каза, че трябва да се гласува и целият текст.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме целия текст на чл. 11 с четирите алинеи, които ги приехме поотделно.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 129, за 128, против няма, 1 се въздържа.
Следващия текст, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 12 по предложението на работната група, който се състои от две алинеи със следното съдържание: СМ/ЛТ 217.1.
"Чл. 12. (1) След изтичане на шестмесечния срок по чл. 9, ал. 2, задълженията стават изискуеми и ликвидни по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
(2) В случаите, когато не се сключи договор по чл. 11, ал. 1, министърът на финансите писмено уведомява съответния окръжен съд за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност.
По този текст има предложение от името на работната група, госпожа Миленкова за ново съдържание на ал. 2. Като предложението е следното.
Алинея 2. В случаите на принудително събиране на вземанията по реда на раздел втори от Закона за събиране на държавните вземания, министърът на финансите уведомява писмено съответния окръжен съд за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност.
При това положение, господин председател, ще следва да се гласува най-напред заместващата ал. 2 на чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Мулетаров. Още едно предложение има, да го докладвам и него и след това ще дам думата на господин Пушкаров.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. На основа на предложението на работна група две, на господин Костов, може да се уточни и следното предложение, като се уточни за случая.
"При неиздължаване на", това е неговият чл. 10, ал. 1, "При неиздължаване на две последователни вноски", той говори за фонда за реконструкция, но ние говорим за министъра на финансите, значи министърът на финансите предлага, съдът да обяви длъжника в несъстоятелност или Агенцията за приватизация да го включи в програмата за приватизация, без да е необходимо одобрение от Народното събрание.
Тоест, той предлага алтернатива.
Министърът на финансите да избере това, което го има и в нашето предложение, което зачете господин Мулетаров, или да го включи така да се каже служебно в програмата за приватизация.
Може би ще бъде полезно да се обсъди това преди да се гласува. 217.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Програмата за приватизация е малко трудно. Трябва да има изменение на Закона за приватизация. Това може да бъде в други разпоредби.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз само докладвам предложението, моля все пак да се обсъди преди неговото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председателстващ, колеги! Аз мисля, че трябва да обмислим връзка между този чл. 11 и по-точно първата алинея, че след изтичане на шестмесечния срок задълженията стават изискуеми с текста, който предвиждаше представянето на програми за приватизация. Цялата работа е, че приватизационният процес има своя технология и свой порядък и време, а този процес на издължаването и на уреждането на лошите дългове има своя технология и свое време. Трябва да се направи съчетаване. Тоест, ако е направено предложение за приватизация през този период, тогава да не влиза в действие съответно условието на ал. 1, да стане изискуемо задължение.
Мисля, че това е резонно от систематична гледна точка да го направим като връзка, за да работи предходният текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Пушкаров.
Заповядайте, господин Папаризов. 217.3.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих помолил все пак някой от юристите да вземе отношение.
Но моето разбиране е, че Законът за събиране на държавните вземания и съответно произтичащите от него процедури са над всяка друга процедура. Така е оформен законът, в смисъл, ако на тази основа, че не е изпълнен този закон, министърът на финансите вече започне процедура за обявяване в несъстоятелност, трябва да се спрат всички останали процедури.
Сега вариантите, именно предложението на господин Костов, и в случая фактически подкрепено от господин Пушкаров, да предвидим алтернативно министърът на финансите вече от какви съображения ще изхожда - може би от това дали има програма или не, или да обяви процедура за несъстоятелност, или да започне приватизация.
Точно затова казах, че въпросът е доста сложен и според мен иска се много внимание и мнения от страна на юристите. А това, което правим ние, вместо договорите - да запишем по-общо - в случаи, когато, нали, се налага принудително събиране на вземанията, имаме предвид, че предприятието може не само да не сключи договор, но и като го сключи, да не го изпълнява. Затова правим това изменение в ал. 2.
Но въпроса, който постави господин Пушкаров, мисля че имаме нужда тук от мнение на юристите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папарирзов.
Въпрос дискусионен, заповядайте, господин Мулетаров. Чака се мнение на юристи.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, аз искам най-напред да уточним за какво става дума.
Проектът на работната група за член 12 се състои от две алинеи и аз прочетох предложението за нова алинея 2.
Това, което сега се предлага, най-вероятно трябва да бъде нова алинея 3. И ние трябва да уточним точно какво ще обсъждаме. ДВ-СМ/ВЙ 218.1
Затова аз бих предложил най-напред, тъй като няма предложения други по ал. 1 и 2, да гласуваме новото съдържание на ал. 2, а след това да приемем, че това, което прочете господин Папаризов като предложение на работна група с Иван Костов, и това, по което взе отношение господин Пушкаров, се отнасяя за нова ал. 3, която да бъде дискутирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви, но щом има предложение за нова алинея 3, да я дискутираме и нея, за да можем, ако я приемем, да гласуваме целия текст.
Добре, за да съкратим времето, започваме да гласуваме алинея по алинея.
Господин Папаризов или господин Мулетаров, алинея 1.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Алинея 1 е прочетена, по нея няма предложения и тя е със следното съдържание:
"Член 12 (1) След изтичане на шестмесечния срок по чл.9, ал. 2, задълженията стават изискуеми и ликвидни по реда на Закона за събиране на държавните вземания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи за изказване по алинея 1 няма. Моля ви режим на гласуване, гласуваме алинея 1.
Обявете режим на гласуване, моля ви.
Гласуваме в момента, господин Пушкаров. Гласуваме господин Пушкаров, гласуваме в момента. Заповядайте и гласувайте! За алинея 1 гласуваме.
Благодаря ви. Прекратете гласуването, обявете резултата.
Общо гласували са 127 народни представители, за 127, няма против и въздържали се.
Заповядайте, господин Пушкаров, ако е за алинея 3, подобре ще е бъде да гласуваме...
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Господин председателстващ, колеги, оттеглям моето предложение, тъй като изумувахме с Митко Костов този казус и се оказва, че фактически предложението за приватизация се реализира в рамките на тези шест месеца. Така че то няма да бъде застъпено от влизането в действие на тази процедура за превръщане на задълженията в изискуеми. Затова не се налага допълнителен текст, но в Закона за приватизацията трябва 218.2 да бъде подчертано, че е ангажименет на Министерския съвет и на министерствата при появята на такова предложение веднага да го включват в програмата за приватизация.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов, за това, което казахте. Пушкаров, извинявайте.
Гласуваме, дайте, ако обичате предложения за алинея 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Алинея 2 се предлага нова със следното съдържание:
"В случаите на принудително събиране на вземанията по реда на раздел втори от Закона за събиране на държавните вземания, министърът на финансите уведомява писмено съответния окръжен съд за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И има още един вариант.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Сега това е предлоожението на работната група. Господин Папаризов трябва да докладва, ако има друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако обичате.
Може ли, аз поставям един въпрос на уважаемите колеги, може ли с уведомление да започнем производство за обявяване в несъстоятелност, или прави искане за обявяване министърът?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Може би, господин председател, на този въпрос ще Ви отговори колегата Миленкова, но тя го е съобразила със закона или с проект на закон може би. - Да, с Указ 56.
Нека госпожа Миленкова да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, дайте Вие второто предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Второто предложение ще бъде така:
"В случаите, в същите случаи, министърът на финансите..." Изменя се краят, нали? "... уведомява съответния окръжен съд за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност или предлага на Агенцията за приватизация да го включи в програмата за приватизация, без да е необходимо одобрение от Народното събрание". 218.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Най-напред ще гласуваме това предложение.
Следващото обяснение се отнася към другата алинея, ще го изслушаме след това.
Господин Пушкаров изясни въпроса за отношенията между приватизацията и действието на този закон.
Моля ви режим на гласуване, гласуваме предложението на втората работна група, или ръководена от господин Костов, както решите, така.
Моля ви, гласувайте.
Моля прекратете гласуването, обявете резултата.
От общо гласували 129, за 19, против 92, въздържат се 18.
Отклонява се това предложение.
Госпожо Миленкова, имате думата по поставения от председателя въпрос.
Имайте предвид, че Указ 56 е все пак един временен, все още, акт.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): По действащата уредба,а ние в момента не можем да се съобразяваме с друга, на Указ 56, свързана с обявяването в несъстоятелност, фактически е предвидено, след като се премине през един първи етап, наречен етап на споразумение пред банката. И тогава, когато в този етап не се постигне споразумение между длъжника и кредиторите му, Председателят на банката, пред която е преминало това производство, чета текста в указа, уведомява окръжния съд, където е регистрирана фирмата. И следва алинея 2 на сега действащия член 87, не - 67, извинете, от указа. Въз основа на съобщението по предходната алинея съдът образува дело за обявяване на несъстоятелност. Или това уведомление служи за съобщение в съда, който въз основа на уведомлението образува вече производството по несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, поставя се тогава още по-важен въпрос.
АНА МИЛЕНКОВА: И ние сме предвидили в този текст, който предлагаме на гласуване, министърът на финансите да уведоми окръжния съд, където е регистрирана фирмата, за да може да 218.4 започне производството по несъстоятелност. Тъй като фактически то е кредиторът на тази фирма, която ще бъде обявявана в несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А то предвижда ли предварителната процедура пред банката?
АНА МИЛЕНКОВА: Не.
Искам да поясня защо не се предвижда предварителната процедура пред банките, защото ние уреждаме с един закон тези отношения и фактически е преминало вече едно производство, където банките, които са отстъпили своя дълъг на държавата, са сключвали договори, изработвали са програми. След това става безсмислено да върнем преди предварителен стадий.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз го поставям на гласуване, но обръщам внимание тогава, когато ще приемем закона за фалитите, имайте предвид този детайл. Когато ще приемаме тази част от Търговския закон.
Моля ви режим на гласуване, гласуваме алинея 2.
Моля прекратете гласуването, обявете резултата.
От общо гласували 128 народни представители, за 125, въздържат се 3.
Приема се.
Алинея 2 гласуваме за целия текст. Кой текст беше, господин Мулетаров?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това беше член 12, ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С целия член 12.
Моля ви, колеги, гласувайте малко по-бързо. В рамките до почивката да можем да приключим закона.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 127, за приемането на текста са 127.
Приема се.
Имате думата, господин Мулетаров, за следващия текст. 218.5 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член, предложен от работната група е чл.13.
Съществува в проекта една алинея със следното съдържание: "Търговските банки предоставят кредити на предприятия, фирми и търговски дружества, които имат отписани задължения, съгласно договорите по чл.11, ал.1 след анализиране на програмите за финансово оздравяване и преструктуриране с допълнение на прилаганите процедури за оценка на кредитния риск".
Предложения не са постъпили, освен господин Папаризов ако има нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви!
Господин Папаризов!
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване, гласуваме.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 130 народни представители, за 130. Няма против и въздържали се.
Приема се чл.13.
За чл.14, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 14, предложен от групата е със следното съдържание и единствена алинея: "Задълженията към държавата в случаите на несъстоятелност и приватизация на държавни предприятия, фирми и търговски дружества, трансформирани по реда на чл.1, се уреждат в съответствие с действуващото законодателство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, предлагаме този член да отпадне. Оттегляме го, тъй като той фактически едва ли добавя нещо към закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложение за отпадане винаги може да се направи. МС/КТ 219.1
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (встрани от микрофоните): За оттегляне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За оттегляне... Да, "предложение за отпадане" е в правилника, така се казва, и това беше необходимо, защото вие не можете да задължавате да се изпълнява съобразно действуващите закони в отделен закон.
Моля, режим на гласуване!
Гласуваме за отпадането на чл.14.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за 128, против 3, въздържали се няма.
Приема се. Член 14 отпада.
Член 15, който в номерацията ще бъде чл.14.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният текст от проекта е чл.15, който става след отпадането на чл.14 - член 14. Той е със следното съдържание:
"Чл.14, ал.1 Който извърши действия с цел замяна на кредити и неплатени по тях лихви, предмет на този закон, в противоречие с изискванията му, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 500 000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление".
"Ал.2. Нарушенията се установяват с акт на органите на банковия надзор и държавния финансов контрол".
Господин председател, уважаеми народни представители!
Поради това че тук става дума за административно-наказателна отговорност и в текста има известна непълнота, работната група предлага още две алинеи към този текст, които ще ви прочета.
"Ал.3. Наказателните постановления се издават от управителя на Българска народна банка и от министъра на финансите".
"Ал.4. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването на постановленията и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
Бих предложил едновременно да бъдат гласувани четирите алинеи на текста, тъй като двете са допълващи и поясняват изискванията, които са предвидени в ЗАНН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Най-напред ще гласуваме последните две алинеи, като предложения, а след това ще гласуваме целия текст. 219.2
Последните две алинеи са ал.3 и 4. Нови алинеи 3 и 4.
Моля, режим на гласуване, гласуваме текстът да има ал.3 и 4, със съдържанието, което прочете господин Мулетаров.
Благодаря ви! Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 132 народни представители, за 131, против 1.
Приемат се ал.2 и 3.
Сега гласуваме целия чл.14 по раздадения ви материал, чл.15 с четирите алинеи.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме целия текст.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 132, за 132. Няма против и въздържали се.
Приема се съдържанието на чл.14.
Имате думата, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Пристъпваме към Допълнителните разпоредби на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За редовни текстове няма предложения?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма. Приключихме редовните текстове. Приетият чл.14 беше последен от проекта.
Пристъпваме към Допълнителните разпоредби с – 1, където в първото изречение със съдържание: "Оказаните по-долу думи и изрази се употребяват в този закон в следния смисъл". Работната група предлага редакционно – 1 да бъде: "По смисъла на този закон:
1. Деноминирани щатски долари с облигации, чиято номинална стойност се отбелязва в щатски долари;
2. Либор е междубанков лихвен процент, прилаган в Лондон ( ), съгласно ежедневните бюлетини на "Ройтер".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров!
Гласуваме предложението, както беше докладвано от господин Мулетаров за – 1 от Допълнителните разпоредби.
Моля, режим на гласуване, гласуваме.
Моля ви, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за 131. Няма против и въздържали се.
Приема се – 1.
Господин Мулетаров, имате думата за – 2. 219.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Пристъпваме към последната част - "Заключителни разпоредби", – 2, със следното съдържание:
"В едномесечен срок Министерският съвет и Българската народна банка издават наредба за реда и условията за придобиване, обслужване и изплащане на дългосрочни държавни облигации".
Параграф 3, предложен от работната група: "В едномесечен срок ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, най-напред да приключим с – 2.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Параграф 2 е така, както е в първоначалния проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прочетете го, прочетете го да го приемем.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз го прочетох. Параграф 2, повтарям: "В едномесечен срок Министерският съвет и Българската народна банка издават наредба за реда и условията за придобиване, обслужване и изплащане на дългосрочни държавни облигации".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. Режим на гласуване, гласуваме – 2.
От общо гласували 129 народни представители, за - 129, няма против и няма въздържали се.
Стойко Пенчев иска да направи процедурно предложение.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, предлагам разделът, тъй като заглавието не беше гласувано, да се нарича: "Преходни и заключителни разпоредби". Да, понеже не е направено.
Основанието ми е това, че малко по-късно ще предложа норма, която има преходен характер и го правя на базата на указа за Закона за нормативните актове, чл. 35 и 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пенчев, ние досега гласувахме какви разпоредби ...? Допълнителните разпоредби. Ако Вие ще предложите преходна разпоредба, ние ще пишем "Преходни разпоредби", ще има отделна глава и след това ще си гласуваме параграфа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Параграф 2 е заключителна разпоредба. Сега той предлага преходна разпоредба. ВТ/ЙА 220.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, за улеснение на гласуването бих искала да ви предложа когато дойде систематическото място на разпоредбата, която предлага господин Пенчев, да видим, ако тя се приеме, тогава да гласуваме заглавието. Ако пък не се приеме, заглавието ще остане такова, каквото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правилно. Това бяха и моите думи. Благодаря Ви.
Отиваме нататък, господа.
Нали от общо 129, 129 за. Така, отразихме този резултат.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият параграф "Заключителни разпоредби" е – 3, за който работната група предлага следното съдържание:
"– 3. В едномесечен срок от влизане на този закон в сила Министерският съвет издава наредба за приложението на чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте, има думата народният представител Александър Томов.
АЛАКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, тук има едно допълнение. Очевидно работната група е изпуснала чл. 6. Това е във връзка и с дискусията по – 3. Затова предлагам текстът на – 3 да стане както следва:
"В едномесечен срок от влизане на този закон в сила Министерският съвет издава наредба за приложението на чл. 10, ал. 2 , чл. 11, ал. 2 и чл. 6" или трябва да се подредят: "Член 6, чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 ...".
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. (Реплика на Иван Пушкаров от място, която не се разбира)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Господин Пушкаров, това е към следващия параграф.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на работната група бих искал да подкрепя това предложение. Ние не указахме тук срок тук, защото изхождахме от срока в решението за външния 220.2 дълг. Но това е един по-разумен и по-категоричен срок и ние приемаме това предложение на господин Томов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом го приемате съдържанието на параграфа става точно, покажете го.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Съдържанието на – 3 след предложението на господин Томов придобива следния израз: "В едномесечен срок от влизане на този закон в сила Министерският съвет издава наредба за приложението на чл. 6, чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това го правите като предложение на господин Томов и на работната група.
Режим на гласуване, гласуваме съдържанието на – 3.
От общо гласували 129, за - 128, против - 1, въздържали се - няма. Приема се параграфът така, както беше прочетен. Това беше – 3.
Друго предложение има ли, господин Мулетаров? 220.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Работната група е предложила да се създаде един – 4 със следното съдържание: "В едномесечен срок от влизането на този закон в сила Българската народна банка издава наредба за приложението на чл. 13."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател на Българската народна банка, в този срок... Вие нямате избор, ако това стане закон, разбира се.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
От общо гласували 135 народни представители, за 134, против 1, въздържали се няма.
Приема се разпоредбата на – 4.
Господин Папаризов гласува със заявление пред мен.
Заповядайте, господин Томов. Опасявам се оттук нататък, че нямаме писмени предложения.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На базата на повдигнатия от господин Иван Пушкаров въпрос след дискусията, която се състоя в залата и на база на дискусия с участието на управителя на централната банка, господин Христов - член на управителния съвет, и заместник-министърът на финансите господин Костов, предлагаме да влезе нов – 5 в заключителните разпоредби, а сегашният – 5, който е предложен от работната група, да стане допълнителен – 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Досега сме приели само четири параграфа.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Предлага се сега допълнителен – 5, за който предавам писмен текст на господин Мулетаров, със следното съдържание: "Задължава Българската народна банка в едномесечен срок от встъпването в сила на този закон да издаде наредба за санкциониране на търговските банки за загуби, причинени от реализации на държавни облигации по този закон, по цена, отклоняваща се от пазарната им стойност". СБ/ЗТ 221.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Томов, тук има някакво несъответствие. Няма орган, който да казва каква е пазарната стойност.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Искам да кажа, че по този въпрос имаше съответно дискусия. Аз предлагам да се даде думата на господин Костов и евентуално на господин Тодор Вълчев. Тук имаме два варианта. Единият вариант е да приемем това, като кажем специално, че е в отделен параграф, отделна алинея, отделен текст, да кажем как се определя пазарната стойност. Ние решихме обаче, че това не бива да се дава тук, тъй като формулата ни е известна, а трябва да бъде редактирано и установено в самата наредба на централната банка. Тоест, не бива да отиваме на такава конкретика, която е опасна за такъв тип закон. Ние казваме пазарна стойност като едно общо обединяващо понятие.
Решихме да не приемаме и понятието средна пазарна цена. Имаше и такава възможност. Тъй като отново възникна въпросът да определяме с конкретна формула, бих ви допълнил, с математически елементи подобно нещо. Ние можем да отговорим точно на въпроса какво имаме предвид. Но въпросът е дали това трябва да влиза в закон.
Аз предлагам този текст господа депутатите да го подложат на дискусия и да направят допълнителни предложения.
Също така апелирам към участниците в работната група, която предложи текста, импровизираната работна група, да се изкажат.
Според мен текстът е достатъчно ясен. Единственото, което мога да заменя, е последната дума. Ние имахме дискусия каква да бъде тази последна дума, но аз приемам това, което четиримата - Костов, Христов, Вълчев и аз - се съгласихме накрая.
Така че това е формалното предложение, което внасям.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чухте формалното предложение. Не можахме да се разберем. Когато говорим с понятие "пазарна цена", нищо против нямам, но вие трябваше в текста да кажете, че пазарната цена е установена с наредба на Българската народна банка. И всичко си отива на място. Защото така е неясно - пазарна цена. 221.2
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Искам тогава да поясня, за да внеса яснота в дискусията. Моето предложение беше да не се използва понятието "пазарна стойност", а да се използва само понятието "пазарна цена".
При това положение моето предложение беше: "Отклоняваща се от пазарната им цена". Само тази последна дума - вместо "стойност", "цена". Но имаше възражение от моите колеги. Нека да дойдат да си кажат аргументите. Аз апелирам към това. И да приемем едно от двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Томов.
Има думата председателят на Българска народна банка проф. Тодор Вълчев.
ПРОФ. ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Към този текст имаше предложение да определим как се определя пазарната стойност. Възможностите са две - пазарната стойност или пазарната цена се определят на борсата. Това е борсовата цена. Такава няма сега. До момента, до който възникне борса, която да определя цената, определяме пазарната стойност или пазарната цена, както искате, на базата на номиналната стойност, сконтирана с лихвения процент.
Така решихме, но решихме да не го вписваме в текста, а това да остане да се определи в наредбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз нямам нищо против тогава да сглобим текста.
Ако обичате, докладвайте текста. Когато говорите за пазарна цена, трябва да кажем какво е пазарна цена. Вие знаете какво представлява тя.
Заповядайте, господин Томов. Ако обичате, да сглобим текста, за да го гласуваме.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Една редакционна поправка. Господин Вълчев беше абсолютно прецизен за начина, по който се определя пазарната цена и пазарната стойност. Но съм против сега импровизирано да правим това тук. Защото това е изключително сериозен въпрос, ние нямаме счетоводителите тук, нямаме главният счетоводител на централната банка, затова ви предлагам един компромисен вариант на редакция: "Задължава Българската народна банка в едномесечен срок от встъпването в сила 221.3 на този закон да издаде наредба за санкциониране на търговските банки за загуби, причинени от реализация на държавни облигации по смисъла на този закон под пазарната им цена".
Тоест, просто редакционно избягвам понятието "стойност".
Господин Мулетаров ме подсеща, че за да има съответствие с предишните текстове, да го направим така: "В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Българската народна банка да издаде наредба за санкциониране на търговските банки за загуби, причинени от реализации на държавни облигации по този закон под пазарната им цена, определена по ред от БНБ".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Хайде сега да направим текста, господин Томов, съвсем точно. Започнете отначало.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: В едномесечен срок от влизането в сила на този закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега да спрем тук. Българската народна банка е задължена да издаде наредба, с която да определи пазарната цена на еди какво си и след това да ги накаже, ако нарушават тази пазарна цена.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не може да определя тя пазарната цена. Ако тя определя пазарната цена, няма да е пазарна. Тя може да даде условията, при които... но това е друго.
Отново повтарям: "В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Българската народна банка да издаде наредба за санкциониране на търговските банки за загуби, причинени от реализациите на държавни облигации по този закон под пазарната им цена, определена с наредба на Българската народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава да отпадне "пазарната". Под цената, определена с наредбата от еди какво си. И тогава всички си отива на място.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Не може. Пазарната цена, определена с наредбата на БНБ. Може би не определена, а някаква друга дума да се употреби.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Пазарната цена, установена от БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, благодаря Ви, господин Томов. Стигнахме донякъде.
Заповядайте, проф. Стоилов. 221.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Може би текстът ще бъде по-отговарящ на реалната обстановка сега и нейното изменение в обозрима перспектива, ако в него има два елемента - до създаване на фондова борса цената се определя с наредба на БНБ. Тъй като ако пишете пазарна цена в близките две години, примерно, до приемането на закон и до задействането на фондовата борса, все едно няма да работи този текст. До момента на създаване на такъв пазар формално ще имаме определяне на цената по наредба на БНБ. А като заработи борсата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И ал. 2 да бъде това, което господин Томов предложи.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Значи до създаването на фондова борса цената се определя с наредба на Българска народна банка. 221.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложи се от проф. Стоилов този параграф да има първа алинея: "До създаване на фондовата борса цената се определя от БНБ".
Втората алинея да бъде това, което предложи господин Томов.
Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, вземам думата, за да ви обърна внимание, че думите "фондова борса" не могат да бъдат членувани, тъй като членуването означава, че се очаква създаването на някаква единствена фондова борса, която ще бъде меродавна при определянето на цената на ценните книги. Едва ли някой си мисли за такова нещо, поради което аз ви предлагам първо да не членуваме думите "фондова борса" и второ, да не говорим за фондова борса, тъй като фондова борса има и доколкото чета по вестниците, на нея се продават акции и други ценни книги и се радват, ако са направили не знам си какъв оборот на нея.
Говорих с проф. Стоилов и той подхвърли, че май става дума за закон за фондовите борси. Само че това е една много неясна перспектива. Кога ще има такъв закон, след като изобщо не е внесен?
И започвам да се питам: има ли смисъл да обсъждаме и да гласуваме предложения, написани на коляно? Не е ли по-добре да пуснем закона така, както го приехме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Томов, заповядайте и дайте да вървим крачка напред.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, искам първо да кажа на колегите народни представители, че поначало този текст на закона, който остана следствие на предложението на господин Пушкаров, има една-единствена цел - да предотврати евентуална спекула или продажба на държавни облигации по ниски цени с оглед облагодетелстване на отделни лица. Затова ние имаме два изхода от създалото се положение. Ето какви са изходите от това положение. Аз моля все пак някои народни представители да не изразяват досада от това обсъждане, защото зад това стоят наистина 65 милиарда. И ви моля, погледнете БП/ЛТ 222.1. сериозно на това нещо.
Правя следното предложение: "В едномесечен срок от встъпването в сила на този закон Българска народна банка да издаде наредба за санкциониране на търговски банки за загуби, причинени от реализация на държавни облигации по пазарната им цена, котирана от Българска народна банка".
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: За да бъде в съответствие с предшестващи параграфи, трябва първото изречение да започва така: "В едномесечен срок от влизане на този закон в сила Българска народна банка издава наредба..." и продължава нататък съдържанието, както беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С редакцията, която даде господин Мулетаров, моля режим на гласуване. Гласуваме този текст.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Прощавайте, все пак не по пазарна цена, а по цена, котирана от БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е редакция, то се разбира - по цена, котирана от БНБ.
От общо гласували 127 народни представители, за 109, против 3, въздържат се 15. Текстът се приема.
Има думата господин Стойко Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, във връзка с предложението ми последният раздел да бъде "Преходни и заключителни разпоредби" имах предвид следното: да се добави – 3а със следния смисъл: "По реда на този закон се преоформят и неиздължимите кредити и неизплатени лихви на фирма "БДЖ" и към търговските банки, включително до 31 октомври 1993 г.".
За да не бъда отегчителен, тъй като доста време работим, искам да подчертая само няколко елемента в мотивировката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз моля, господин Парамов, нека господин председателят на Българска народна банка чуе това предложение, защото се предлага на определена стопанска организация да се зачетат по този закон кредитите и то в различен срок. Затова, господин Пенчев, ако обичате, повторете Вашето предложение. 222.2.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Параграф 3а: "По реда на този закон се преоформят и неиздължените кредити и неизплатени лихви на фирма "БДЖ" и към търговските банки включително до 31 октомври 1993 г.".
Аз обясних, че по Закона за нормативните актове чл. 35 и 36 може да бъде включена такава преходна норма. Изяснявам мотивировката си.
Първо, кредитният дълг към 31 декември на 1993 г. на фирмата ще бъде 1 млрд. 495 млн. Ако този въпрос радикално не бъде решен чрез този закон, тъй като това би могло да стане и със специален закон, ние поставяме в ситуация Български държавни железници в срок до три месеца да повишат стойността на превозите с 3,5 пъти, за да влязат в себестойността.
Вторият момент - поставяме Български държавни железници в положение на прекратяване на преструктурирането.
И трети важен момент, който е принудил на практика фирмата да удържа обстановката, това е наложило тя да съкрати 23 хил. бройки работни места или това е 25 на сто от служещите. Ако това не го решим с този закон - аз разбирам сложността на проблема, - ние поставяме в състояние фирмата да наложи съкращение над 15-20 на сто. Не искам да ви обяснявам по-нататък до какво може да доведе един такъв подход.
Затова този закон и този указ дават възможност за едно такова преферентивно обезпечаване на Български държавни железници като динамична система. Тази динамична система, ако не осъществяваше кредитна политика, ако не даваше възможност да разплаща това, което е вземала, тя отдавна би била несъществуваща. Ако ние днес не решим този проблем, ние поставяме въпроса в такава изключителна ситуация.
Аз разбирам несъгласието на някои колеги, но имайте предвид, че това несъгласие има не само финансов, а има и общонационален и социален характер. Три пъти и половина повишаване на билетите и още 20 хил. работни места! Аз лично не поемам политическата отговорност да гласувам против едно такова виждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Има думата проф. Вълчев, председател на Българска народна банка. 222.3.
ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господа народни представители, направеното предложение противоречи на духа на закона и на целия замисъл. Касае се за лошите кредити, предоставени до 1990 г. Ако преместим за БДЖ до 1993 г., защо да не преместим и за електроснабдяването до 1993 г.? Защо да не преместим за минодобивната промишленост? Защо да не преместим за селското стопанство или за всички други отрасли? Тоест, ние тук изведнъж пробиваме целия смисъл на закона и разширяваме онова, което някои искат - всички лоши кредити до момента независимо от коя банка, кога, на кого са отпуснати - да бъдат опростени и бъдат превърнати в държавен дълг. Не мога да приема такова нещо. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Просто за протокола трябва да кажа, че от името на работната група ние подкрепяме казаното от проф. Вълчев и затова не сме отразили подобно предложение, тъй като законът е до 31 декември 1990 г. и всичко дотук цели това да бъде еднократен акт на такова преоформяне като дълг към държавата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Караджов.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Стефан Караджов, Нов съюз за демокрация.
От името на нашата парламентарна група също смятам това за неприемливо.
Подкрепям думите на председателя на Българската народна банка и отново напомням, че ние с чл. 1 сме фиксирали 1990 г. Това е предвид ценовата реформа, която започна на 1 февруари 1991 г. Всъщност това противоречи на приетия чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Караджов.
Струва ми се, че въпросът е ясен.
Господин Томов, имате думата. А след това - господин Пенчев. ВЙ/ЛТ 223.1.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Още един аргумент само, колеги.
Аз мисля, че ако това предложение, което господин Пенчев направи, се приеме, това на практика означава, че бюджетните ангажименти по смисъла на този закон се увеличават рязко. Тогава всички изчисления, които са правени през тези пет месеца и баланси, които са връзвани за ангажимента на бюджета по плащане на част от лихвите през 1994 и 1995 г. рухват. Това предложение финансово е нереалистично и то фактически обрича на смърт целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Томов.
Има думата господин Пенчев, за да отговори.
И гласуваме...
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз разбирам вашата тревога, но искам да посоча няколко елемента от това, което казаха и председателят на Българска народна банка, и господин Томов, и господин Караджов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Систематизираме възраженията, господин Пенчев. Възраженията бяха за недопустимост с оглед досегашния гласуван закон.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ: Добре.
Първо, 31 декември 1991 г. кредитният дълг към банките е в размер на 604 млн.
На 31 декември 1992 г. той нараства на 1 млрд. и 51 млн. благодарение на това, че одържавяването не е направено, а фирмата много пъти е правила такива постъпки, поради това, че е направено наполовина.
На 31 декември 1993 г. се очаква той да бъде 1 млрд. и половина.
Ние гласуваме 70 млрд. Ние искаме да спасим една динамична система, за която обясних достатъчно точно какви последствия може да има. И това не лишава закона от смисъл по простата причина, че Законът за нормативните актове, чл. 35 и 36 разрешава такъв подход, ако параграфът бъде в преходни и заключителни разпоредби. 223.2.
Вторият важен момент - социалният фактор - го пропускате! Той е изключителен! И аз затова казах: не поемам политическа отговорност да гласувам против такъв подход. Не боравя с политическите норми, просто искам да ангажирам вашето внимание като народни представители!
Другият много важен момент, който не мога да не го отбележа - това е, че състоянието в момента на Европейската и Световната банка, нейната мисия по отношение на структурната реформа в БДЖ на практика е такова, че ние ако не въведеме тази система, поставяме на тежко изпитание и траншовете, които могат да бъдат дадени. И това проф. Вълчев, вероятно и господин заместникминистърът от финансите го знае много добре - как стои въпросът с програмата на Ран, какви изисквания имат и т.н.
Вие знаете, че БДЖ с неимоверни усилия удържа цените на билетите. Представете си билет Варна - София да стане 600 лв.?! Как тогава ще реагирате, господа народни представители и господа министри?! Как ще отговааряте тогава?
Така че нормативната база дава възможност. Ситуацията е ясна. Системата е в опасност и то когато може да създаде проблеми на страната. И аз ви приканвам, моля ви, бъдете внимателни, вложете и политически, и социален разум и подкрепете това! Един милиард и половина няма да промени нещата и няма да съсипе системата на закона!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Струва ми се, че и при най-голяма воля и политически разум в рамките на възможното..., но, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Стойко Пенчев за нов параграф. Той е в систематическия ред, който е - след приетия...
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 132, за предложението 23, против 38, въздържат се 71.
Отклонява се предложението.
Имате думата за последния параграф, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният параграф на заключителните разпоредби е – 5, пореден, с оглед на приетия преди малко – 4. 223.3.
И той има следното съдържание: "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет и Българската народна банка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Режим на гласуване - гласуваме последната разпоредба.
И, господа народни представители, след това гласуване имаме последното гласуване - това е за определяне на заглавието, защото вие, с ваше решение при започване работата върху закона постановихте, че заглавието ще се приеме последно, след като се приеме съдържанието на закона, за да съответства на него.
Чакайте, господин Папаризов, още 118 човека са гласували само...
Моля ви, ускорете гласуването, ако обичате!
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 128, за 126, против 1, въздържа се 1.
Интересна ситуация - да няма ли адресат за изпълнението на този закон?!
Имате думата за заглавието на закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
На основа на приетия текст заглавието би могло да бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предлагаме заглавието на закона да бъде...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Работна група едно предлага заглавието да бъде: "Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения?
Не виждам и възражения нито от Министерството на финансите, нито от Българска народна банка.
Режим на гласуване. Гласуваме така предложеното заглавие на закона.
Въпреки че лично мен "уреждане"... Не разбирам...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин председател, това е предложението, което е съгласувано с...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, благодаря Ви... Ние гласуваме вече. Свърши, дотук - каквото било - било. 223.4.
Благодаря ви.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 131 народни представители, за 129, против няма, 2 се въздържат.
Законът е приет на второ четене! (Ръкопляскания)
Уважаеми колеги, благодаря ви за усърдието, което проявихте днес.
Тридесет минути почивка, през което по разпореждане на госпожа Ботушарова, която днес е дежурна, се свиква Председателският съвет. (Звъни)
(18 ч. и 30 м.)
223.5.
(След почивката)

19 ч. и 20 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Уважаеми колеги, заседанието продължава. Продължаваме с уточняване на дневния ред за утрешното извънредно заседание.
Председателският съвет обсъди направените предложения за утре. Бих искала да ви ги съобщя.
Направено е предложение от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация точка първа да бъде проект за решение за НАТО (казвам по-кратко, за да спестя време) и точка втора - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага точка първа да бъде проект за решение за НАТО и точка втора - проект за решение за разсекретяване на досиетата.
Парламентарната група на БСП и коалиция предлага в дневния ред да бъде второ четене на законопроекта за Наказателно-процесуалния кодекс, законопроектът за изменение на Закона за банките и кредитното дело и законопроектът за изменение и допълнение на Указа за учредяване на Държавна парично-предметна лотария.
Господин Васил Михайлов е направил свое предложение - точка първа също да бъде проект за решение за членуване на България в НАТО.
И господин Тошо Пейков е подновил предложението си точка в дневния ред да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело.
Това, което се постигна като съгласие в Председателския съвет, но вие трябва да решите с гласуване, е следното: точка първа да бъде "Проект за решение за предприемане на всички необходими действия от правителството за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз НАТО", като това се съпътства с извънредно свикване или със свикване на Комисията по външната политика в 11 ч. и предложение да бъдат поканени и министър Станислав Даскалов и началникът на Генералния щаб ген. Любен Петров в пленарната зала.
Постигнато бе съгласие точка втора да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното СД/ЛТ 224.1. дело в случай, че днес не приключи неговото гласуване.
За трето място са две предложения - второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на НПК и проектът за решение за досиетата. Там с гласуване ще се реши.
И като последна точка да бъде законопроектът за Държавната парично-предметна лотария.
Господин Савов, нещо съм пропуснала ли? Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Нищо не сте пропуснали, обаче мисля, че е добре от всяка парламентарна група. С две думи, аз се обръщам към Парламентарната група на СДС, постигнахме съгласие първа точка да бъде, да го кажем условно, въпросът за НАТО, втора точка да бъде законопроектът на Тошо Пейков, ако днеска не го минем, но ако не - втора точка.
НОРА АНАНИЕВА (от място): И на Министерския съвет проекта.
СТЕФАН САВОВ: Да, има и на Министерския съвет, който съвпада с този на господин Пейков. (Реплики в блока на БСП и коалиция) Така. После ще се обясняваме.
А по другите въпроси - нашето предложение за досиетата, предложението, мисля, на Парламентарната група на социалистическата партия за Наказателно-процесуалния кодекс - там вече ще гласуваме, по тях нямаме консенсус. Но по първите два въпроса имаме консенсус. Моля ви се, затова гласувайте, така както имаме това съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Савов.
Господин Камов от името на парламентарна група. Господин Камов, имате думата.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз бих искал да кажа, че действително беше постигнато съгласие по въпроса, който се предлага да се обсъди утре, но и същевременно да подчертая в каква последователност на действията ние пледирахме да се обсъжда този въпрос. Защото недопустимо е по такъв изключително важен въпрос от интересите на страната да се допусне неразбиране, още по-малко некомпетентност. 224.2.
Ние наистина разчитаме, че Комисията по външна политика утре ще разгледа много внимателно всички предложения, които не биха поставили в неудобно положение българския парламент, и ще предложи на Народното събрание становище, което подобава да се ангажира парламентът с този въпрос, имайки предвид, че нито един от законодателните органи на страните от Вишеградската група например не е сторил това. Така че това е много важно.
И второ, виждаме определен смисъл, необходимост в изслушването на министъра на външните работи и на отбраната по тези въпроси, за да може парламентът, когато се произнася по тях, да има пълната информация.
Аз съм убеден, че този, който желае действително българският парламент да се произнесе по въпроси от национална важност и сигурност, няма да се стреми чрез разглеждането на този въпрос нашето Народно събрание да бъде разделяно и да се посочва за или против, а ще се търси наистина съгласие в реализирането на националните ни интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Сега ще гласуваме тези предложения. (Янаки Стоилов, от място: "Искам думата да направя предложение.") Не, това е за извънредното заседание. Повече не могат да се правят. (Янаки Стоилов, от място: "Предложението ми е процедурно.") По процедура може, господин Стоилов.
Госпожа председателстваща, дами и господа! Аз мисля, че няма пречка и това не е било извън волята на Председателския съвет да бъде включен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците в Република България. Смятам, че това не сте го предвидили, защото това е сега точката. Но сега часът е 7 и половина и е малко вероятно този закон да бъде гласуван на първо четене. И затова при положение, че не завършим днес работата по него, аз Ви моля да го предвидите. Едва ли някой от народните представители ще откаже той да бъде след проблемите за НАТО и за банките, някъде заедно с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс. Смятам, че този закон до ваканцията също трябва да бъде приет на първо четене.
Благодаря. 224.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Янаки Стоилов.
Моля, режим на гласуване. Гласува се точка първа да бъде проект за решение за предприемане на всички необходими действия за приемане на Република България в Организацията на Североатлантическия съюз и за точка втора да бъде проект за закон за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Точка първа и точка втора, по което бе постигнат консенсус. Моля гласувайте. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) Има консенсус по тези две предложения. (Шум в залата, реплики: "Да ги гласуваме поотделно!") Поотделно? Добре, ще уважа волята ви.
Моля, отменете гласуването! Гласуваме тогава точка първа да бъде въпросът за НАТО. Добре. Все пак мисля, че на ръководителите на парламентарните групи се чува волята им. Моля режим на гласуване. Точка първа - проект за решение за предприемане на всички необходими действия за приемане на Република Бългерия в НАТО.
Гласували са 200 народни представители, за са 160, против 1, 39 се въздържат.
Приема се това предложение за утрешната първа точка на извънредното заседание.
Точка втора е предложението за законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Моля режим на гласуване. (Реплики от блока на ПС на БСП) Точка втора! Ако сега го гласуваме, няма да се гледа утре.
Гласували са 205 народни представители, от тях за са 204, 1 против, въздържали се няма.
Приема се предложението. 224.4.
По точка 3 има две предложения. Едното е да бъде законопроектът за Наказателно-процесуалния кодекс и другото - проект за решение за разсекретяване на досиетата.
Ще ги поставя на гласуване по реда на постъпването, по време. (Реплики от залата)
Първото, не, с 15 минути изпреварва предложението за НПК.
Точка 3 да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Ако това не се приеме, след това за досиетата се гласува - да бъде точка 3, което означава, че това ще отиде - 4.
Моля, режим на гласуване точка 3 да бъде законопроектът за НПК.
Гласували са 207 народни представители, за 123, против 82, 2 се въздържат.
Това е точка 3.
В такъв случай точката за досиетата е за включване в дневния ред като точка 4.
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението проект за решение за разсекретяване на досиетата да е точка 4 в утрешния дневен ред на извънредното заседание.
Моля, гласувайте!
Гласували са 200 народни представители, за 93, против 78, 29 се въздържат.
Това предложение изобщо се отклонява. (Възгласи на неодобрение в блока на СДС)
Следващото предложение е точка 4 да бъде проект за закон за изменение и допълнение на Указа за учредяване на Държавна парично-предметна лотария.
Моля, режим на гласуване.
Гласували са 184 народни представители, за са 147, против 11, 26 се въздържат.
Приема се това предложение. МС/ВЙ 225.1
Сега, ако предложението на господин Янаки Стоилов, може би в общ смисъл да се гласува, че се включва в дневния ред, в случай, че не бъде завършено днес четенето. (Реплики от блока на БСП)
Утре ще има в 13.00 часа Председателски съвет и евентуално ще се уточни, но при всички случаи няма да е нито точка 1, нито точка 2, тъй като по тях има консенсус. Ако искате, за точка 3 да го поставим.
Господин Караджов, по този въпрос ли?
СТЕФАН КАРАДЖОВ (встрани от микрофоните): Имам предложение точка 3 да бъде точка 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А, не, не. Не може повече! Промени по това повече не може!
СТЕФАН КАРАДЖОВ (встрани от микрофона): Да удължим времето и да приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Сега, може да удължим времето...
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Нека да си го предложа. Стефан Караджов, НСД.
Предлагам от името на НСД точка 3, това е допълнение и изменение на Закона за банките и кредитното дело, което е само от един член и може да се приеме на двете четения да стане точка 2. Да продължим с точка 2, което дава възможност да удължим времето и да свършим и с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате удължаване на времето, плюс промяна вътре, така ли?
СТЕФАН КАРАДЖОВ (встрани от микрофно): Точно така. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това, което веднага следва да гласуваме, е удължаване на работното време днес. До приемане на... кое? Или до 22 часа? (Шум и реплики)
До приемане на двете точки. (Шум и реплики) До приемане на точките или до 22 часа? (Шум и реплики)
По-точно е до 22 часа.
Предложение за удължаване на работното време с два часа, тоест, до 22.00 часа, се гласува. (Шум и реплики)
Господин Караджов каза да се удължи времето, за да се приемат тези две точки за днес. 225.2
СТЕФАН КАРАДЖОВ (от място): Аз казах - до приемането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: До приемането?
Е, то по-късно от 22.00 часа не може да бъде! (Шум и реплики)
Тъй като предложението е - до приемането на тези две точки, то трябва да се има предвид, че не може да е повече от два часа. И аз ви предлагам оптималното решение - удължаване до два часа на работното време, докато се приемат точките. Може и за един час да стане.
Не повече от два часа, но до приемането на двете точки.
Моля, режим на гласуване.
Гласували са 204 народни представители, за са 105, против 60, 39 се въздържат.
Приема се предложението - удължаваме работното време днес.
Сега, предложението на господин Стоилов. То, първо, не е направено до 18.00 часа, второ, изобщо не е предложено. Не! Ще се получи нарушаване на процедурата по всички възможни правила.
Аз просто апелирам към колегите първо четене, нека днес да го приемем. (Шум и реплики)
Просто да бъдем по-кратки в изказванията си.
Сега, има още нещо да напомня.
Комисията по външна политика се свиква утре в 11.00 часа. Повтарям, в 11.00 часа Комисията по външна политика.
Моля, да се гласува предложението Началникът на Генералния щаб генерал Любен Петров утре да бъде допуснат в пленарната зала при обсъждането на проблема. (Шум и реплики)
Или негов заместник, ако, да кажем, е възпрепятстван по някакви причини.
Моля, режим на гласуване.
Гласували са 192, за 148, против 36, 8 се въздържат.
Приема се предложението.
А, министър Станислав Даскалов не е необходимо да се гласува, ще бъде поканен. (Реплики от залата)
Който и да е друг министър, не е необходимо да се гласува. Просто, само ще бъде поканен. 225.3
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците в Република България.
Моля, господин Джеров да докладва становището на Законодателната комисия.
Законопроектът е разпределен на Комисията по външната политика - има становище, Комисията по национална сигурност - има становище, Комисията по правата на човека - има становище, Комисията по труда и социалното осигуряване.
Тук е и министър Виктор Михайлов като представител на Министерския съвет.
Моля, да поканите господин Джеров! (Реплики в залата) Или, кой ще докладва? Господин Мулетаров?
Думата има, от името на Законодателната комисия, господин Спас Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците в България е внесен от Министерския съвет на 4 януари 1993 г.
Той е разпределен на Комисията по външната политика, на Комисията по правата на човека, на Комисията по националната сигурност и на Законодателната комисия.
Всички комисии са изработили становища по законопроекта, които са раздадени предварително на народните представители.
Законодателната комисия, след като се запозна с докладите на специализираните комисии, изразява становище, че измененията, предложени в законопроекта, не противоречат на Конституцията на Република България и че проектът е от изключителна важност и значение, с оглед масовото навлизане на чужденци в нашата страна.
Законодателната комисия ще вземе предвид всички направени предложения за подготовката му за второ четене, с оглед неговата прецизност и привеждане в съответствие с терминологията на българското законодателство.
Ето защо, предлага се на народните представители, след обсъждане на законопроекта, да го приемат на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Мулетаров. 225.4
От името на другите комисии желае ли някой да вземе думата? Техните председатели?
Ако имат становища, различни от това на Законодателната комисия.
Тъй като становищата наистина съвпадат и никой не иска думата, започваме първото четене на законопроекта.
Министър Виктор Михайлов иска думата.
Заповядайте.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет. 225.5 МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, законопроектът е внесен на 30 декември миналата година. От името на вносителите поддържам предложения проект за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците.
Предложените изменения решават няколко проблема, които трябва да решим веднага, тъй като изменението на общественополитическия живот у нас и отварянето на границите ни към света създадоха редица проблеми, например като този с уреждане на начините и статута на хората, които имат чуждо гражданство, пребивават в страната ни и упражняват някаква професия по силата на това свое пребиваване или по силата на развит частен бизнес, или под други отношения, регулирани с други закони.
Този законопроект решава също така и проблемът по какъв ред могат да упражняват някаква професия у нас чуждите граждани, а именно чрез получаването на трудови визи.
Предлаганите изменения в текстовете на закона уреждат и процедурата за предоставяне на правото на убежище, една празнина в сегашния закон, която липсва и при липсата на закон за бежанците е много сериозна и трябва да бъде приета, за да се реши тази материя до приемането на съответния закон в съответствие с разпоредбите на Конституцията и Женевската конвенция относно статута на бежанците от 1951 г., която конвенция ние ратифицирахме миналата година.
В изготвения законопроект са осъвременени и административно-наказателните мерки и разпоредби във връзка с нарушението на установения режим за пребиваване на чужденците у нас.
Считаме, че с предложените изменения и допълнения на Закона за пребиваване на чужденците в Република България националното ни законодателство ще бъде приведено в съответствие с международните стандарти по отношение на режима, прилаган спрямо чуждите граждани, и ще се отчетат тенденциите за въвеждането на унифицирани правила от европейските държави като цяло за регулиране и контролиране на миграционните процеси в едно бъдещо обединено европейско пространство.
Ще ви моля да обсъдите предложения законопроект и да гласувате за него. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, министър ВТ/ЙА 226.1 Михайлов. Имате думата за дебати.
Господин Янаки Стоилов иска думата. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НПЛ "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми народни представители, едва ли някой тук би се наел да оспорва необхомостта от приемането на изменения в Закона за пребиваване на чужденците в Република България.
Тази необходимост се определя поне от две групи обстоятелства. Първата е свързана със значителното засилване на миграционните процеси както от изток на запад, така и от юг на север. Самият Министерски съвет като вносител подчертава значението на този въпрос, който се обсъжда в конференцията по движението на хора от Централна и Източна Европа към Западна, така наречената Виенска група и една от основните задачи на тази група е въвеждането на унифициран режим от европейските страни по повод влизането и пребиваването на граждани на не европейски държави на тяхна територия.
Заедно с това другата група от потребностите се свързва със задълбочаване на икономическата криза в повечето от страните на Източна и Западна Европа. Това от своя страна води до усложнения във връзка с трудовата заетост, увеличаване на престъпността в повечето страни и други отрицателни явления.
Затова част от предложенията за промени в закона целят да обвържат положението за постоянно пребиваване със състоянието на работната сила и възможностите за извършване на стопанска дейност в страната от чужди граждани.
Вече доста европейски страни обсъждат промени в своето национално законодателство, даже някои от тях промени в основните си закони. Други страни са успели да приемат изменения в законодателната уредба. Достатъчно е да посочим общественото внимание към този проблем в такива страни като Германия, Австрия, Франция и други. Този проблем все по-често се поставя и в страните от Централна и Източна Европа.
Предложеният законопроект се стреми да уреди положението на две категории бежанци. Едната от тях са, мога условно да ги нарека, хората, които търсят убежище по редица политически, религиозни или други хуманитарни причини. Това е по-малката група и тя се толерира от законодателствата на повечето страни, тъй като в много случаи заради своята дейност в защита на между226.2 народно признати права и свободи в страните, където съществуват проблеми с демокрацията, се налага на отделни хора да търсят убежище в чужди държави.
Проблемът обаче възниква преди всичко с другата много по-масова група от бежанци. Условно те могат да бъдат назовани емигранти. Те именно съставляват масовия поток от бежанци и точно поради тази причина изглежда новият австрийски закон свежда проблема до бежанците, главно до първата категория, до тези, които търсят право на убежище. Той обаче е твърде взискателен към общата маса на емигрантите и оттук можем да направим извод, че тенденцията през последните години е не към либерализиране, а към усложняване на режима за пребиваване на чужди лица на територията на различните държави. 226.3
На тази тенденция съответства и предложението на Министерския съвет. Затова той предлага нова редакция на чл. 1, ал. 1. Този текст именно урежда изискванията, на които трябва да отговарят чужденците, за да бъде тяхното пребиваване в страната редовно и евентуално от спазването на това изискване да произтича тяхното право на бежанци в нашата страна.
Най-сложните проблеми в законопроекта обаче са свързани с преценката за съответствието на законопроекта с Конвенцията за статута на бежанците от 1991 г. и съответния протокол, приет през 1967 г.
Законодателната комисия изтъква конституционосъобразността на предложения проект. Това нейно становище може да бъде прието, ако се ориентираме към стеснително тълкуване на чл. 26, ал. 2 от Конституцията. Става дума за това, че чужденците, които пребивават в Република България, и тук смисълът е да се подчертае, които пребивават на законно основание в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция, с изключение на правата и задълженията, зад които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Въпреки че не е найдобрата практика да се подлага на стеснително тълкуване текстове, които предвиждат права, смятам, че това е действителният смисъл и той съответства на общите принципи на правото, че от определени права могат да се ползват тези, които на правомерно основание претендират за тяхното притежаване.
Друг съществен момент в предложените изменения е стесняването на обхвата на постоянно пребиваващите в страната. Законът разделя пребиваващите в Република България на две категории - просто пребиваващи или можем да ги наречем временно пребиваващи, и постоянно пребиваващи. Втората категория се ползва в значителна степен от правата и задълженията, които имат и българските граждани.
Чл. 8а, който се предвижда в законопроекта, предвижда конкретно категориите граждани, които могат да претендират за получаване на този по-широк юридически статус. Точно в това отношение обаче ми се струва, че становището на Комисията по СБ/ЗТ 227.1 външната политика е до известна степен формално, повърхностно и безкритично.
Сериозен проблем възниква с прилагането на чл. 42, т. 1 от конвенцията. Тя предвижда възможността за подписване на конвеницята с резерви от страна на държавите, които се присъединяват към нея. Но протоколът за бежанците в чл. 1 и чл. 7, т. 1, поставя под значително съмнение това тяхно право. То се отнася до евентуалните ограничения във връзка с правото на труд, на социално осигуряване, на придвижване и други.
Поради тази причина чл. 17 и 19 от предложения проект се нуждае от внимателно допълнително обсъждане, за да могат да бъдат вписани в текста на ратифицираните от България международни документи. Така например, швейцарският Закон за правото на убежище не допуска ограничение в правото на труд за бежанците независимо от състоянието на пазара на труда. Освен това при нас не се предвиждат значителни ограничения при регистрацията на стопански организации от чуждестранни граждани. Следователно в нашата страна е възприет сравнително либерален режим, а принципът в уреждане правното положение на бежанците е, че това положение по принцип трябва да съответства на положението на чужденците в съответната страна.
Бих си позволил една критична бележка и към нашата досегашна дейност, свързана с ратификациите на различни международни документи. През последните няколко години Народното събрание със значителна лекота и прекален ентусиазъм се ориентира към възприемането на всякакви международни договори, без преди това във всички случаи внимателно да бъде преценено тяхното съдържание. Може би по стара традиция, че международните актове се приемат не за да се спазват, а за да се демонстрира с тях определена политика, ние и днес не сме преодолели тази продължителна болест на българския държавен живот. Оказа се, че парламентът ратифицира Конвенцията за бежанците и протокола към нея, които са твърде взискателни и цитирането на годините, в които те са приети, показват една съвсем друга обстановка както в Европа, така и в света. Ние имахме възможността ратифицирайки тези документи, да бъдем свидетели на много от съвременните процеси, които налагат обратни тенденции в националните решения на много от държавите. 227.2
Поради тази причина пред нас възникват допълнителни трудности и те са свързани, пак подчертавам, както с безусловното ратифициране на различни международни договори, така и с прекалената либерализация на правния режим на чуждите граждани в страната.
Използвам този повод, за да подчертая, че приеманите от нас международни актове имат приоритет пред нормите на вътрешното законодателство, които биха им противоречали, и това изисква и по-сериозно съобразяване с националните интереси, когато попълваме системата на нашето законодателство.
Комисията по труда и социалното дело прави основателно предложение да бъдат засилени санкциите срещу работодатели, които назначават на работа чужди граждани, без те да са получили предварително работни визи, както предвижда проектът.
Комисията по националната сигурност отделя специално внимание и е правилна нейната препоръка по-подробно да бъде уредено положението на бюрото за бежанците и тази уредба да не се препраща към подзаконови актове, а по възможност поне основните функции на това бюро да бъдат уредени в самия закон. Така ние също ще създадем специализирана институция, която ще може да се занимава с този твърде важен проблем.
Интересно е обаче в становището на Комисията по националната сигурност, че тя като че ли по-малко се е ангажирала с въпросите на самата Държавна сигурност, отколкото с правата на бежанците, нещо, което е трябвало да направят някои други комисии, специализирани в тази област.
Не трябва да има смущение в употребата на основанието, "национална сигурност", тъй като то се употребява и в международните документи и всички от тях дават възможност на страната, когато констатира, че пребиваването на определени чужди граждани, по-специално, на бежанци на нейната територия може да предизвика такива усложнения, те или да отказват тяхното пребиваване, или пък да ги екстрадират от страната.
Уместна е бележката, че някои текстове са излишни. Така например предвиждането, че децата на български граждани могат да получат статут на постоянно пребиваващи. Тези лица по принципите на нашето законодателство са български граждани и такова 227.3 предвиждане не е необходимо да бъде правено.
Всички тези бележки смятам, че могат да ни подпомогнат при обсъждане на законопроекта на второ четене, неговото съгласуване с международните изисквания и в същото време стремежа да постигнем основната цел - да се обвърже допускането на чужди граждани в страната в случаи, когато те имат възможност да упражняват някаква обществено полезна дейност, било по трудов договор или чрез разкриване на стопански предприятия, за да не се увеличава и без това големият контингент на криминалната престъпност в страната.
Затова аз предлагам законопроектът да бъде приет на първо четене, а преди неговото окончателно разглеждане в пленарната зала да бъдат направени необходимите съпоставки с различните актове, които уреждат тази материя, и да бъдат уточнени някои от предложените текстове.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Кой още иска думата?
Господин Мулетаров, моля Ви заповядайте. Пристъпваме към гласуване на първо четене. 227.4 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците в Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Гласуваме по принцип на първо четене този законопроект.
Моля, режим на гласуване. Гласува се на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пребиваване на чужденците в Република България.
Гласували 173 народни представители, всички са за. Против и въздържали се няма. Законът е приет на първо четене с пълен консенсус.
С това тази точка приключи.
Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКИТЕ И КРЕДИТНОТО ДЕЛО. Моля, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Законопроект за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Предложението е за изменение е постъпило от Министерския съвет и също предложение от народния представител господин Тошо Пейков и други народни представители. Целта на двете предложения е единствена - с проекта се предвижда да бъде променен крайният срок на – 6 от закона, като датата 31 декември 1993 г. се замени с 31 декември 1994 г.
Законодателната комисия на заседанието си на 20 декември 1993 г. разгледа законопроекта и изразява своето положително отношение към него. Трябва да изтъкна, че законопроектът е разпределен на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите. Двете комисии са излезли със същото положително становище, като приемат, че проектозаконът трябва да бъде приет, тъй като е наложително продължаването на едногодишния срок.
Ето защо Законодателната комисия излиза с предложение, тъй като се касае въпросът за една-единствена цифра, законопроектът да бъде приет на първо и второ четене в днешното заседание на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Мулетаров. БП/КТ 228.1
От името на един от вносителите ще говори господин Тошо Пейков. Господин Пейков, имате думата.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! Аз искам няколко човешки думи да ви кажа преди Коледа, а не да разкривам пред вас мотивите, тъй като много пъти от тази трибуна ви казах какви са мотивите за удължаване на срока.
Аз чувствувам вашата добра воля и самото влизане на моя малък законопроект в пленарната зала говори, че са напразни упреците на тези, които казват, че народните представители са корумпирани, че политическият елит е мафия и т.н. Изглежда тези, които го казват и го тиражират, искат или да заемат мястото на този политически елит, или самите те са корумпирани.
Затова този малък текст, който би трябвало тази вечер да приемем, аз мисля, че ще бъде тест за нашата депутатска почтеност.
Но аз искам да се обърна и към мераклиите за скрита приватизация на банките да укротят малко апетитите си и да не бързат толкова, да не опитват с пари и по друг начин да подкупват политици и т.н., защото не политиците са тези, които могат да бъдат подкупени.
Докато бойкотирах парламента, аз реших, че всички вие тук имате нужда от мен и затова дойдох при вас и внесох този проект, който предлагам да не го наричате "поправка Тошо Пейков", а "поправка депутатска почтена".
Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Пейков. Нещата са ясни. Господин Мулетаров, имате ли нещо да добавите?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не, госпожо председател. Аз само предлагам основният проект да бъде на Министерския съвет, тъй като различия няма, само че в проекта на господин Пейков се възпроизвежда целият текст на – 6, а в този на Министерския съвет се посочва само датата - 31 декември 1993 г. Така че с това ние би следвало да гласуваме. 228.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласува се на първо четене Законопроектът за изменение на Закона за банките и кредитното дело. Моля, гласувайте на първо четене този Законопроект за изменение на Закона за банките и кредитното дело.
Гласували 192 народни представители, всички са за. Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата Спас Мулетаров. 228.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители.
Аз изразих становището на Законодателната комисия, прието на нейно заседание, че няма пречка законопроектът да бъде приет и на второ четене. Ето защо предлагам да подложите на гласуване предложението за приемането на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласува се предложението на господин Мулетаров второто четене да бъде направено сега, на същото заседание. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 195 народни представители, всичките са за.
Приема се предложението.
Пристъпваме към второ четене на законопроекта.
Моля, господин Мулетаров, да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавието на закона: "Закон за изменение на Закона за банките и кредитното дело обнародван в "Държавен вестник", бр. 25 от 1992 г., допълнен в бр. 62 от 1992 г., изменен в бр. 59 от 1993 г.
Параграф единствен: В – 6 на преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело датата 31 декември 1993 г. се заменя с 31 декември 1994 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пейков, имате ли възражение към така предложения текст? Не.
Иска ли някой думата?
Няма желаещи.
Моля, режим на гласуване. Гласува се на второ четене заглавието и единственият текст на законопроекта.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 198 народни представители. Всичките са за. Против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ четене. (Ръкопляскания)
Благодаря ви, колеги! Денят невинаги се познава от сутринта - започнахме малко бурно, но завършихме в спокойствие и ползотворни резултати.
Позволете ми да уточня нещо:
Комисията по външната политика ще заседава от 13 ч., а не от 11 ч., както бе съобщено. ВЙ/ЛТ 229.1.
Председателският съвет ще бъде от 14.30 ч. утре.
И едно съобщение: Комисията по здравеопазване ще заседава утре извънредно от 9 ч. в зала 412.
Лека вечер ви желая!
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 15 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа