Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Добър ден уважаеми дами и господа народни представители! Откривам днешното заседание. В залата има необходимия кворум.
Постъпили са вчера до 18 ч. няколко предложения по дневния ред. Моля за вашето внимание да ги чуете и с гласуване да решите тяхната съдба.
Първото предложение е на господин Иван Пушкаров, председател на Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти. Господин Пушкаров прави предложение т. 1 на заседанието днес да бъде включено разглеждането на проекторешението за удължаване срокът за работа на комисията с един месец. Срокът за работа на тази временна комисия, чийто председател е господин Пушкаров, изтече вчера и съвсем правилно и коректно в срока за докладване той е направил предложение да се включи в дневния ред такова решение, с което един месец да се удължи работата на комисията.
Тъй като ще има гласуване, моля народните представители да заемат местата си. Текът трите минути. Моля, които са за включване като т. 1 днес проекторешение за удължаване срока на работа с 1 месец на временната анкетна комисия, ръководена от господин Пушкаров, да гласуват. Моля гласувайте предложението РД/МД 66.1 т. 1 днес да бъде проекторешение за удължаване срока за работа на комисията. Моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 184 народни представители, за са 167, против - 5, 12 се въздържат.
Приема се искането на господин Пушкаров т. 1 става проекторешение за удължаване срока за работа на комисията.
Постъпило е искане от господин Георги Божинов и госпожа Савка Йовкова за включване в дневния ред за работата на Народното събрание за периода 20-29 януари точка от дневния ред със следното съдържание: проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проучване на допуснатите сериозни нарушения от регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката при организацията и провеждането на конкурси за училищни директори, които доведоха до напрежение в педагогическите колективи и затруднения в организацията на учебното дело.
Искането е общо за включване в законодателната програма. Госпожа Йовкова, ще уточните ли като каква точка в тази програма да бъде?
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважеми дами и господа! Почти няма депутат, който не е запознат с проблема за конкурси, неправомерно проведени от представители на регионалните инспекторати към Министерството на образованието, науката и културата. Затова моля да бъде т. 2 в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласувайте предложението проект за решение за създаване на временна анкетна комисия да бъде т. 2 в днешния дневен ред. Моля гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 196 народни представители, за - 91, против - 103, 2 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Постъпили са две предложения за утре. Знаете, уважаеми колеги, че ние приехме програмата за две седмици, но изрично не сме гласували петъка да бъде ден за парламентарен контрол. 66.2
Двете искания не са свързани непременно с това, че петъкът ще е ден за парламентарен контрол. Те са от председателя на предизборния съюз на БСП и коалиция госпожа Нора Ананиева.
Едното искане е утре, петък, да се извърши изслушване на господин Румен Биков, министър на промишлеността, по следните въпроси:
Първо, по хода на подготовката за приватизация на промишлени и инфраструктурни обекти.
Второ, по организацията на работата в правителството по приватизацията на такива обекти.
Трето, по намеренията за най-близките действия на правителството в тази област.
Второто искане е също от предизборния съюз на БСП и коалиция за утре - да се извърши изслушване и на министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов по следните въпроси: първо, състояние и тенденции на престъпността в страната, основните проблеми в дейността на министерството в тази област и мерките, които ръководството предприема за тяхното разрешаване.
И втори въпрос, действията, които Министерството на вътрешните работи предприема за пресичане на случаите на посегателство срещу неприкосновеността на личността и имуществото на народни представители.
Преди да поставя въпроса за решаване искам да напомня, че в Народното събрание бе извършено изслушване само веднъж на 18 декември м.г. В правилника няма процедурни правила как да става изслушването на министрите. Миналия път процедирахме по следния начин.
Парламентът гласува да стане изслушване и съответно вносителят на предложението предложи процедура за конкретния случай. Така че при изслушването на 18 декември бе приета следната процедура за случая тогава. Бяха изслушани по 3 народни представители от трите парламентарни групи и освен това бе гласувано да се зададат до 3 допълнителни или уточняващи въпроси от всяка парламентарна група.
Предложените проекторешения от госпожа Ананиева и господин 66.3 Сугарев не бяха гласувани, а разпоредени на постоянни комисии, тъй като гласуването на решения е свързано само при питане и когато има искане за това. 66.4 Напомням тези процедури, за да стане ясно, че ако пленарната зала реши утре да има изслушване на тези двама министри, то вносителят на това изслушване трябва да предложи и регламент, за да се гласува как да стане. (Реплики от залата)
Процедурни правила не са приети, затова се е процедирало за случая ад хок миналия път, така че ако уважаемите народни представители решат утре да изслушат тези двама министри по въпросите, поставени към тях, то ще трябва утре преди изслушванията да се приеме някакъв регламент.
Поставям на гласуване първо предложението утре, петък, да се извърши изслушване на господин Румен Биков, министър на промишлеността, по въпросите, които бяха прочетени. Моля, гласувайте!
Резултати: гласували са 189 народни представители, за 103, против 63, 23 се въздържат. Приема се това предложение.
Второто предложение е да се извърши изслушване на министъра на вътрешните работи господин Виктор Михайлов по двата вече прочетени въпроса.
Моля, гласувайте!
Гласуването приключва. (Шум и реплики в залата) Трите минути важат за първото гласуване. Е, вече половин час се съсредоточаваме. Мисля, че е достатъчно времето.
Прекратете гласуването и посочете резултати - гласували са 181 народни представители, от тях за 119, против 51, 11 се въздържат. Приема се това предложение.
Искам да поставя на вниманието ви следния въпрос: в срока за отговор на актуален въпрос попада поставеният такъв от народните представители Клара Маринова и Златимир Орсов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов, тъй като изрично утре денят не е определен за парламентарен контрол, аз ще поставя на гласуване това... В програмата това не е включено.
Господин Орсов, Вие сте от вносителите. Отказвате ли се да го чуете?... Заповядайте.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, от името на госпожа Клара Маринова и от свое име моля отговорът на нашия актуален въпрос да бъде отложен за следващия петък, ВЙ/ЛТ 67.1. за да може утре да се състои изслушването, за което гласува преди малко Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Орсов.
Това бяха предложенията за попълване на програмата.
Сега продължаваме с работата - точка първа е предложението на господин Пушкаров за проекторешение за удължаване срока за работа на комисията с един месец.
Господин Пушкаров тук ли е? Господин Пушкаров, заповядайте да кажете Вашите мотиви за това.
Проекторешението гласи следното:
"Р Е Ш Е Н И Е

НА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На основание чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши: удължава до 20 февруари 1993 г. срока на действие на Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти".
Заповядайте, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (СДС): Уважаеми народни представители, уважаема госпожо председател!
През периода, през който действаше анкетната комисия по оценка на състоянието и определяне насоките за излизане от кризата на отбранителната промишленост, настъпиха редица обективни и субективни причини, които затрудниха дейността на комисията и налагат удължаването на срока на нейната работа според нас.
Искам да ви запозная с основните причини, които доведоха до необходимостта да направя това предложение пред вас.
На първо място - продължилата няколко месеца политическа и правителствена криза по същество доведе от една страна до практическо спиране на работата на държавната администрация, а от друга страна, през същия период фирмите от отбранителната промишленост, които бяха обект на проучване и от които се изискваше огромен обем информация, бяха ангажирани с една спешна задача по преоформяне на своите дългове от фирмен в държавен дълг, специално за кредитите по оборотни средства на мобилизационните запаси, за което беше взето съответното решение от Народното събрание. Така че нито от страна на държавната администрация, 67.2. нито от страна на администрацията на отделните фирми бяха налице възможностите за получаване на необходимата информация и тя беше забавена в много от случаите.
На второ място, значимостта на проблема за оценка на икономическото състояние и за определяне на насоките за излизане от кризата на фирмите от отбранителната промишленост обективно надхвърли значително рамките на предварително определената задача. Мога да посоча само няколко направления, в които беше разширена дейността на комисията, защото ние считаме, че по-важното е работата да бъде обхваната в нейния комплекс, отколкото формално да се отчетем пред вас.
На първо място, такова допълнително обследване и анализиране се наложи с оглед оценяване насоките на действие на държавните органи при разработването на нова отбранителна доктрина на страната, която предопределя състоянието и развитието на фирмите от отбранителния комплекс.
На второ място, особено важен проблем, който се наложи да бъде проучен, анализиран и оценен и да се направят препоръки в тази посока, е проблемът за новия план за мобилизационните мощности на страната. Това е една огромна дейност, която безспорно беше започната. Тя е започната още от началото на миналата година, но нейното разработване все още не е доведено до успешен край и анкетната комисия прецени, че трябва да се намеси, да анализира състоянието по този проблем и да даде съответните препоръки.
На трето място, важен проблем, който наложи допълнително проучване, това е проблемът за състоянието на връзките между фирмите от нашата отбранителна промишленост и фирмите от отбранителната промишленост на държавите от ОНД и специално на Русия, които представляват едни органични връзки досега, които са разкъсани и които трябва да бъдат оценени от гледна точка на евентуално възстановяване на някои от тези връзки и съответно развитие. 67.3.
Трето направление, в което комисията смята, че се появиха проблеми и се наложи допълнително да се изисква информация и да се извършва допълнителна работа, това са така наречените спешни мерки, които предприе комисията в периода на нейната работа. Фирмите от отбранителната промишленост безспорно се намират в колапс и той в голяма степен е обективен. За да можем да не изчакваме края на работата на анкетната комисия, ние решихме, че е необходимо да предприемем една поредица от спешни действия, с които да облекчим тяхната дейност за периода на работа на комисията, за да могат да получат глътка въздух.
На първо място, в спешен порядък комисията се занима и подкрепи предложението и решението за превръщането на част от дълговете на фирмите от отбранителната промишленост в държавен дълг.
Друг спешен проблем, по който се намеси комисията, това е проблемът за финансирането на отделни фирми от отбранителната промишленост. Тук бяха предприети мерки по подкрепата на идеята за формиране на банков консорциум за финансиране на отделни фирми. Също така...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Стига сте ни заблуждавали!
ИВАН ПУШКАРОВА: Ако обичате, моля ви се, колеги! Става дума за важен проблем наистина. Искам да обясня причините. (Реплики от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля за внимание. Ако някой иска думата ще му я дам.
ИВАН ПУШКАРОВ: Обяснявам причините, поради които се налага да продължим дейността на комисията.
Също така комисията взе отношение и помогна за осигуряване на допълнително стоково финансиране на някои фирми от отбранителната промишленост, което отне значителна част от нейната дейност.
На трето място, бяха положени усилия от членове на комисията, за да се подпомогне решаването на въпроса за разплащанията, неразплатените плащания от Русия и държавите от ОНД, което затормозва дейността на фирмите.
И така, всичко, което изложих пред вас, представлява допълнителни трудности и допълнителен обем работа, което налага СБ/КП 68/1. удължаването на работата на комисията. Информацията в общи линии е събрана и сега се обработва от членовете на комисията. Ние смятаме, че в рамките на едномесечен срок ще можем да се справим с поставената задача, така че да предложим на Народното събрание както нашата оценка за състоянието на фирмите и причините, които са довели до това състояние, така и насоките, които смятаме, че Народното събрание трябва да препоръча на различните държавни органи, а също така и на своята законодателна дейност, за да се осигури излизането на тези фирми от кризата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Пушкаров.
Уважаеми колеги, нека не забравяте, че обсъждаме дали да се удлъжи срокът или не на комисията, а не по същество. Господин Пушкаров като председател на тази комисия по-подробно се спря на причините за това искане.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Тази комисия има определен мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Васил Николов има думата.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Обясни отрицателен вот!
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Няма да обяснявам отрицателен вот, ще изкажа съображения по същество. Ако се вълнувам, извинете ме. Все едно, бях търпелив и всички чухме дали беше по същество това, което изложи господин Пушкаров. Аз искам да ви кажа сега все едно господин Пушкаров ни обяснява този танкер край шотландските острови потъва или не потъва. И с парламентарни разисквания да стане така, че да не потъне. Корабът на военнопромишления комплекс потъва. Докато ние бяхме във ваканция, 6500 души в Казанлък бяха в принудителен отпуск. Десетки километри тръбопроводи, водопроводи замръзнаха и това струва 10-15 милиона. Ако искате да дадем допълнително време на тази комисия и още останали поразии на тази администрация да проучи, да й дадем. Но аз смятам, че в един момент трябва да спрем, а комисията имаше мандат, да бъде така добра да го изпълни.
От името на всички депутати от старозагорския край, разбира се Драгия Драгиев има свое мнение, той е член на коми68/2. сията, но ние, останалите депутати ще гласуваме против.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов, заповядайте.
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз излизам, за да подкрепя предложението, което направи председателят на комисията. (Викове "Браво!" в СДС) Няма нужда от това! Разбирам вълнението на колегата, той има известно основание да се вълнува, той е от Казанлък, там е "Арсенал". Ние разглеждаме обаче проблемите на целия комплекс и приемаме всякакви предложения, всякакво участие в комисията, което би помогнало на решаването на нашата задача.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): И така до безкрайност може да решавате.
ТОШО МУХТАНОВ: Само две думи в подкрепа на аргументите. Спомнете си, че в края на декември, от 20 декември до края на годината практически не беше възложено да работи комисията. А от 1 януари депутатите бяха във ваканция и не бяха в София. Един месец практически комисията не беше в състояние да работи.
Затова ви молим за това удължаване. Ще обобщим материалите и ще ви предложим мерки. Пак повтарям, готови сме всички депутати - и от дясно, и от средата, и от ляво - да дадем предложения за помощ и успешно завършване на работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че това може би е една от малкото временни комисии, която добросъвестно, след като изтече срокът, поиска удължаване. На други комисии отдавна им изтече срокът, пък не представиха никакви работи и доклади. Така че нека да уважаваме работата на колегите в тази комисия, които са представители и на трите парламентарни групи.
Имате думата.
МЕТОДИ ТАШЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): В никакъв случай не се съмнявам в добросъвестността на комисията, която предлага удължаване на срока. Нещо повече, искам да вярвам, че това е с найдобри намерения колкото се може по-скоро да се решат проблемите. 68/3. Но заедно с това аз се страхувам да не би още един път добросъвестно да поискат удължаване на срока.
Затова предлагам за 15 дни. Разбирате, намаляването на дните не е за да се прави политика, а защото към 6000 души, които бяха съкратени, сега има още 6500, които са в принудителен отпуск.
Това - едно.
Второ, господа народни представители, ние получихме своите пари, а те за м. ноември, декември и януари не са получили нищо. (Реплики в СДС) Разбирате, че тук се касае за нещо, което е свързано със съдби. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми господин Ташев, нека не забравяме, че парламентът не отпуска парите, а изпълнителната власт е тази, която решава въпроса. И нека не преувеличаваме значението на анкетните комисии.
В изказването на господин Ташев по решението има едноединствено предложение - срокът да не е един месец, а да бъде две седмици. Поставям тогава на гласуване проекта за решение първо във вида, който е предложен от председателя на комисията - удължаване с един месец до 20 февруари и алтернативното предложение, ако това не се приеме, е за две седмици.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте решението: "Удължава до 20 февруари 1993 г. срока на действие на Временната анкетна комисия за определяне състоянието на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти".
Първо това предложение - до 20 февруари.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 186 народни представители, за 147, против 32, въздържали се 7.
Приема се исканото удължаване за работата на комисията.
Предполагам, че комисията, ако свърши по-рано работа, ще предложи на Народното събрание своето решение. Това зависи от тях и от обема на материалите, които има да обработи.
Продължаваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Господин Школагерски, Вие ли ще докладвате законопроекта.
Заповядайте. 68/4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Йордан Школагерски, който започва да докладва по Наказателния кодекс.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с две думи най-напред да ви информирам за заседанието на Законодателната комисия с оглед нейното решение по двата текста, които бяха върнати от вчерашното заседание на парламента.
Днес ние започнахме обсъждането на така наречените бюджетни закони и пуснахме на първо четене два закона: закона за данъчната администрация и закона за данъчното производство. При обсъждането на тези два закона в Законодателната комисия участваше и началникът на управление "Данъци" Бисер Славов. Там се констатира, че текстът, който беше внесен от госпожа Михайлова, не би могъл да обслужи изцяло нуждата от наказателноправна защита на института на данъците. По предложение на самото министерство и при наше единодушно решение ние заставаме на становището, че при разглеждането на данъчните закони ще се изяснят всички хипотези, които са ни необходими, за да можем да съставим един текст или няколко текста даже, поради което ние поддържаме нашето становище, че не трябва да приемаме този текст, той трябва да отпадне. Този текст дойде в законопроекта по предложение на госпожа Михайлова след първото четене. Аз разговарях лично с госпожа Михайлова, госпожа Михайлова е убедена в това, което ви съобщавам сега като решение на Законодателната комисия и не се противопоставя да отпадне този така наречен – 26а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагам на уважаемите народни представители с гласуване да решат съдбата на този текст. Чухте какво е становището на Законодателната комисия от днес.
Нека госпожа Михайлова като вносител на текста да вземе думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, действително след като е започнала вече работа върху новите данъчни закони и там ще се урежда тази материя и с поемането на ангажимент и от изпълнителната власт и парламента този въпрос да бъде уреден, при това положение аз приемам БП/КП 69/1. да не се гласува текстът и го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вносителят на текста го оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма какво да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай няма да бъде поставян на гласуване. От вчера остана още един текст допълнително да бъде разгледан. Има думата господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По другия параграф, уважаеми дами и господа, – 28, предложението на Законодателната комисия е кратко и ясно: чл. 250 се отменя. Във вчерашното заседание на парламента господин Иван Костов предложи, че има материя, която би могла да се защити. Затова да се помисли в съдържанието на този текст да се вмъкне тази материя. Законодателната комисия обсъди това негово предложение. Ние след разискването оставаме на старото предложение и ви молим да отпадне чл. 250. Материята, за която говори господин Костов, ще излезе един път при обсъждане на данъчните закони; второ, Законодателната комисия ще започне успоредно с внасянето на тези закони и разработването на нов законопроект за изменение на Наказателния кодекс. При работата по този законопроект ние ще включим състави в Наказателния кодекс, които ще разработим заедно и с господин Иван Костов, с Икономическата комисия и с Комисията по бюджета. Ние в никакъв случай няма да оставим неохранени тези интереси на държавата, за които той вчера говореше.
Нещо повече, у нас назря такъв проблем, че за да се защитят все пак тези интереси на държавата след декриминализирането на материята по чл. 250, у нас назря решението да увеличим санкцията - и за това има колеги, които ще направят конкретно предложение - при административното наказване, защото то си остава наказуемо, само че по административен път. И тази санкция - вие ще я чуете - ще бъде увеличена в значителни размери.
Затова аз ви предлагам да гласувате – 28 така, както е предложен, със съдържание: "Член 250 се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Михайлова. Да, госпожа Младенова, и на Вас ще Ви дам думата. Първо госпожа Екатерина Михайлова. 69/2.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми колеги, аз още на първо четене направих това предложение изцяло да отпадне чл. 250, а да не се създава някакъв нов вариант на този текст. И искам още веднъж да защитя тази позиция и да се подкрепи и позицията на Законодателната комисия за отпадането на чл. 250. В случай че го оставим или се опитаме да правим някаква вариация на този текст, съществува опасност да се наказват - и то наказателно хора за нарушения, които не могат вече да бъдат преследвани по наказателен ред, тъй като чл. 250 урежда нарушения по действащия все още Закон за валутните сделки и ценности. А този закон има толкова архаични текстове, че дори искам просто да ви кажа един от тях, за да видите, ако остане чл. 250, до какви абсурди може да се стигне. По смисъла на този закон, който е действащ в момента, за чуждестранно лице се смята дори и българският гражданин, живеещ в чужбина повече от 5 години. И ако той реши да си купува жилище в момента в България, трябва да иска разрешението на Министерство на финансите. Представете си тази ситуация и този човек по някакъв начин не получи разрешението, но така или иначе сделката мине през нотариуса. И това ще трябва да бъде престъпление, не нарушение, не нарушение на закона, не административно нарушение, а със стария текст стигаме до едни абсурдни ситуации. Има много примери, които могат да се дадат, старият закон действа и ако оставим макар и в някакъв друг вариант чл. 250, можем да стигнем до невероятни казуси, които да се срещнат при прилагането на закона.
Затова ви моля да отменим чл. 250 изцяло, а вече да се увеличи административната санкция, така както е предвидено в Законодателната комисия, съобразено с инфлацията и действащите норми в останалата част на закона. 69/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Соня Младенова, имате думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ФРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера3"): Уважаеми колеги! Аз споделям разбирането, че чл. 250 от Наказателния кодекс следва да бъде отменен, в частта му обаче по отношение на внос на валута и валутни средства.
Що се отнася до въпроса за износ на национални блага, включително и във валутен, конвертируем израз, аз ви моля да приемем международния стандарт. Защото ей там, на банката, пред мен са Френският наказателен кодекс, Италианският наказателен кодекс и Наказателният кодекс на Конфедерация Швейцария. А Швейцария, която, както знаем, е най-близко до статуса на социална и правова държава в света и най-много средства в своите банки притежава, дори тя не смее да позволи да вдигне ембаргото за износ на национална или конвертируема валута. И се слага бариера и в Италия, и във Франция. И при нея над 10 хиляди долара износ минават по банков път.
Пледирам пред вас за следното: чл. 250 да бъде видоизменен, като се остави наказателна санкция само по отношение на износ на валута над определен размер, така както тези обстоятелства са фиксирани в Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол, в Закона за митниците, а по отношение на внос да заповядат.
Примерче от живота. Какво може да се случи? Право беше СДС, когато в миналото Народно събрание казваше: господа, вие ще изнасяте български средства в чужбина.
Колеги, нека да бъдем последователни. Както беше право тогава, така би следвало да бъде право и сега. Защото сега, ако вдигнем тази бариера, това означава, че някой недобросъвестен българин отново ще оттача български средства в друга посока. Така че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отклонявате се от темата, госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Това е Ваш проблем. Аз съм казала и СД/МД 70.1 е останало в стенографските дневници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря Ви. Господин Школагерски, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих могъл да взема отношение само на формално основание - че при второто четене това предложение не може да бъде правено. Но аз мисля, че госпожа Младенова много точно мотивира онова, което ви казвам аз - не само да бъде създаден текст, който да охрани тези неща, но да бъде създаден текст, съобразен с новото условие, без 250 да ви показвам какъв урод е в българското право.
Така че, ако няма други, предлагам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за отмяната на текста...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "– 28, чл. 250 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако не се отменя, остава старият текст. Моля гласувайте.
Предложението на Законодателната комисия е: "Чл. 250 се отменя". А какво гласи чл. 250, мисля, че знаете. Кодексът е пред вас. Моля гласувайте.
Господин Школагерски, ако се отмени текстът, какво ще стане с лицата, които сега са в затворите във връзка с това нарушение? От 1989 г. ние имаме хора, които са в затвора в момента за нарушаване на този текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Декриминализирането на този текст има определени правни последици, господин председател. Вие го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
От общо 165, за отпадането на текста и за предложението на Законодателната комисия - 126, против - 10, 29 се въздържат.
Госпожа Младенова, доволна ли сте?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Разбрахме кой пере.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. И Вашата партия прие отпадането на текста.
Благодаря Ви много. (Реплика на госпожа Соня Младенова от място, която не се разбира) 70.2
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако можеше така да се говори спокойно, всичко щеше да бъде наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Докладваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 37. Създава се нов чл.357а със следното съдържание:
"Чл. 357а, ал. 1. Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на органите на сигурност по привличане на щатни или извънщатни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, без да е оправомощен за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Ал. 2. Когато деянието по предходната алинея е извършено:
1. публично или чрез печатно произведение;
2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице, или когато от това са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до 5 години;
Ал. 3. Който притежава документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
Ал. 4. В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7.
Ал. 5. Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това и ги предаде на оправомощените органи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Школагерски, бихте ли обяснили на общоразбираем език? Юристите намаляха в залата. Обяснете какво означава този текст. Или е рано още да обясним на колегите неюристи? 70.3 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, аз ще се спра подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, нека да прочетем сега следващите предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Постъпило е предложение и то в писмена форма от народния представител Любомир Начев, което предложение по същество представлява подобряване на редакцията на текста. Неговото съдържание е следното:
"Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност (прибавено е) и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници..." Тук има една съществена редакционна поправка - да отпаднат думите "без да е оправомощено за това", се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
Втората част на неговото предложение е санкцията по ал. 2, точка 2 да бъде увеличена не на 5 години, както се предлага, а "до 6 години", т.е. това да бъде тежко престъпление.
Бих могъл само с две думи да ви кажа какво в тази редакция е по-различното. Това "и полицията" приемам, че е подобрение, но "без да е оправомощен за това", както се предлага в текста спрете се на този момент - защото по този начин се пресича възможността никой да не може да разгласява такива данни. Тоест, струва ми се, че с това подобрение се довежда до оня правен мир, който се цели с този текст. Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А изменението от 5 на 6 години какво означава?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тежко престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това какво означава за народните представители?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това значи, че и народен представител не може да разгласява за друг народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Начев, може би трябва да обясните на публиката. И евентуално кой може да направи това оправомощаване. Може ли министър-председателят да направи същото оправомощаване, или заместник-председателят на парламента да направи това оправомощаване. НЧ/ЛТ 71.1.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, господин Школагерски по същество изложи разликата, която се съдържа между първоначалния текст, който ако не се лъжа беше внесен от господин Едвин Сугарев и моя вариант.
Промените, които предлагам да бъдат направени, са четири в ал. 1. Те са редакционни, но имат важно значение и по същество.
Първата е замяна на израза "органите на сигурност" със "службите за сигурност". Знаете, че след приемането миналата година на Закона за Министерството на вътрешните работи, беше възприето название на основните структурни подразделения на министерството на служби - Национална служба за сигурност, Национална следствена служба, Национална разузнавателна служба и т.н.
Второто предложение е да се добави в обхвата и дейността на полицията, тъй като полицията също извършва оперативно-издирвателна дейност, която се обезпечава от информацията на секретните сътрудници. Ето защо задължително трябва да бъде включен и сътрудническият апарат на полицията.
Третото съществено предложение се съдържа в думичката "секретни", т.е. "по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници" предлагам да се добави, тъй като очевидно става дума за секретническия сътруднически апарат, а не за явните сътрудници, които подпомагат да речем дейността на КАТ или извършват щатна работа в Министерството на вътрешните работи. В номенклатурния списък на волнонаемните длъжности има и такава длъжност - сътрудник. Преводачите например в Министерството на вътрешните работи не се водят на длъжност "преводач", а са "сътрудници".
По отношение на отпадането на израза "без да е оправомощен" господин Школагерски поясни, че всъщност оставянето на този текст дава възможност определено длъжностно лице или орган да се постави над закона. Законът е еднакъв за всички и смятам, че този текст трябва да отпадне.
Второто ми предложение - за завишаване на санкцията от 5 на 6 години, както беше пояснено, всъщност ще доведе до това, че със закон и народните представители няма да могат да извършват престъплението, което се визира в ал. 1, защото тези, които ще си позволят да сторят това, са заплашени от снемането на 71.2. депутатския им имунитет.
Това са моите аргументи и аз моля да подкрепите предложението, което съм направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много!
Преминаваме към гласуване. Господин Школагерски, Вие поддържате предложението на господин Любомир Начев като по-прецизно?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз признавам, че то е подобро, но мен ми се струва, че трябва да се подложат на гласуване и двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо подлагаме на гласуване предложението на господин Любомир Начев като заместващ текст. Първо ще гласуваме ал. 1.
Моля, гласувайте за предложението на господин Любомир Начев. Гласуваме за ал. 1.
Гласували общо 151 народни представители. От тях 97 за, 43 против, 12 въздържали се.
Приема се предложението на Любомир Начев.
По ал. 2, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По ал. 2 - тя остава такава, каквато е предложена от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имаме завишаване на наказанието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В ал. 2, точка 2 се предлага санкцията да бъде увеличена от 5 на 6 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението на господин Любомир Начев санкцията да бъде увеличена от 5 на 6 години с оглед да могат да бъдат обхванати и народните представители - да бъде тежко престъплението. Моля, гласувайте това изменение.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 119 за, 28 против, 13 въздържали се.
Приема се и това изменение.
Гласуваме целия – 37. Моля, гласувайте - с приетите вече изменения.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 153 за, 3 против, 4 въздържали се.
Продължаваме, господин Школагерски. 71.3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По този начин ние преминахме през съдържанието и започваме параграфите, отнасящи се до преходните разпоредби.
Параграф 38. В чл. 424 се правят следните изменения:
Първо. Алинея 1 се изменя така:
"Ал. 1. За деянията по чл. 135, ал. 5, 218б, 225б, ал. 3, 228, ал. 3, 231, ал. 2, 232, ал. 3, 242, ал. 6, 277, ал. 2, 278б, ал. 2, 352, ал. 4, 352а, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
Второ. В буква "а" на ал. 2 думите "министърът на народното здраве" се заменят с "министъра на здравеопазването".
Трето. Буква "б" на ал. 2 се изменя така:
"б) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и 231, ал. 2 от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология".
Четвърто. В буква "в" на ал. 2 думите "председателя на Комитета по качеството" се заменят с "председателя на Комитета по стандартизация и метрология".
Пето. В буква "г" на ал. 2 думите "и 250, ал. 4" се заличават. 71.4. 6. Буква "д" на ал. 2 се изменя така:
"д) по чл. 278б, ал. 2, 352, ал. 4, 352, ал. 3 и 5 и 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта."
7. Буква "е" на ал. 2 се отменя.
8. В ал. 5 думите "председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, съответно от" се заличават.
9. В ал. 8 думите "от пет до двадесет" се заменят с "от петдесет до двеста".
Това е тази преходна разпоредба, господин председател. По нея предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте! Няма постъпили писмени предложения в съответния срок. Гласуваме текста на – 38.
Резултат: от общо гласували 171 народни представители, 167 са гласували за, против няма, 4 се въздържат.
Следващия текст, господин Школагерски!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин председател, – 39 е:
Параграф 39. Създава се нов чл. 425 със следното съдържание:
"Чл. 425. Разрешенията по чл. 327 се издават въз основа на наредба, приета от Министерския съвет."
Но при нас отпадна основният текст за хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За хазарта ли? Няма да се гласува текстът при това положение. Така ли?
Има думата господин проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, аз съм съгласен да отпадне – 39. Макар че в него имаше доста голям разум и практичност, но във връзка с – 39 и поради този параграф, вчера беше направено предложение да отпадне и – 36, т.е. да не се промени чл. 327 относно хазартните игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така остана!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Но в този чл. 327 новото, същественото е освен подобрената редакция, че е и казано: "...който устройва ББ/ЛТ 72.1. или участва в хазартна игра без разрешение". А досегашният текст казва, че във всички случаи участието, организирането и устройването на хазартна игра е престъпление. Министерските съвети и преди 10 ноември, и след 10 ноември, включително и последният Министерски съвет в лицето на министъра на финансите, е давало разрешение, включително и на чуждестранни фирми, още повече, че Законът за чуждестранните инвестиции насърчава тази дейност.
При това положение, ако се запази този текст, тези деяния трябва да се считат за престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Такива ще бъдат считани, господин професор!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: На това основание, че са давани разрешения, прокуратурата и органите на предварителното производство не могат да провеждат борба с тази престъпност. Тя съществува. Ако се приеме новият текст без разрешение, тогава тези, на които е дадено разрешение, ще се изключи субективната страна - умисълът. И органите за борба с това престъпление ще могат по отношение на останалите да провеждат ефективна борба.
Поради това, господин председателю, аз Ви моля на основание – 2 от допълнителните правила във връзка с чл. 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да приемете, че се касае до специфичен случай и да се прегласува – 36, чл. 327, като се отмени вчерашното гласуване.
Затова аз Ви моля най-напред да подложите на гласуване на основание – 2 от допълнителните правила във връзка с чл. 56, ал. 2, където тази хипотеза не е уредена, тъй като там е уредено само процедурата и резултатът, и ние да приемем чл. 327 в новата му редакция.
По-нататък, когато се приеме Законът за хазарта, тогава вече ще се създаде законова основа Министерският съвет да издаде и съответната наредба за реда и режима на даване на съответните разрешения.
Ето защо още веднъж Ви моля на основание тези разпоредби на правилника да поставите на гласуване пред уважаемите народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На коя разпоредба, господин професоре? 72.2.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Да се прегласува – 36, чл. 327.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На основание коя разпоредба от правилника, господин професоре?
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Тъй като в чл. 56, ал. 2 се уреждат само случаите, когато са допуснати процедурни нарушения на правилата и не е правилно изчислен резултатът, а не е уредено, когато е станало случай на недоглеждане, на противоречие със следващи разпоредби.
Господин председател, ние сме имали вече два прецедента, когато прегласуваме разпоредби и без да се позоваваме на тези правила от правилника, които аз Ви предлагам. И затова аз смятам, че е много по-перфектно вместо направо да прегласуваме чл. 327, да гласуваме най-напред на основание – 2 от допълнителните правила във връзка с чл. 56, ал. 2 като неуреден случай (с решение се урежда въпросът от пленарната зала) и затова Ви моля да подложите на гласуване преразглеждането на разпоредбата на – 36, чл. 327 от Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На какво основание може? Защо не приехте вчера текста, пък днеска ще гласуваме? Параграф 39 няма да поставям на гласуване, тъй като е в противоречие с вече приетия текст. Преминаваме към следващия параграф.
Господин Школагерски, нека това предложение да го направите накрая пак, но самолично не мога да реша въпроса.
Който е дал разрешение, без да е имало законно право, да си носи отговорност. Така гласувахте вчера.
Параграф 40, продължавайте!
Параграф 39 поради противоречие с приетия параграф вече не е необходимо да се поставя на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щеше да бъде добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да бъде някой друг вместо мен, господин Школагерски!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 40.
Господин председателю, тъй като започвам да докладвам измененията на Наказателния кодекс в многобройни текстове, в които е наложено предвидено наказание "глоба" и е приет мащабът да се увеличава тази глоба с десет пъти, аз ще Ви предложа да гласуваме до точка 4 най-напред, след това точка 5, защото са 72.3. с много голямо съдържание. Ако приемете обратното, аз чета параграфа изцяло?
– 40. (1) В чл. 47, ал. 1 думата "петдесет" се заменя с "петстотин"
(2) В чл. 309, ал. 3 думата "сто" се заменя с "хиляда".
(3) В чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139, чл. 170, ал. 4 и чл. 189, ал.1 думата "двеста" се заменя с "две хиляди".
(4) В чл. 43, ал. 5, чл. 130, ал. 2, чл. 132, ал. 1, т. 4, чл. 135, ал. 5, чл. 141, ал. 1 и 3, чл. 146, ал. 1, чл. 168, чл. 182, ал. 2, чл. 186, чл. 197, т. 2, чл. 205, ал. 1, т. 5, чл. 206, ал. 6, т. 4, чл. 216, ал. 4, чл. 230, ал. 1, чл. 232, ал. 3, чл. 245, чл. 247, чл. 270, чл. 275, ал. 1, чл. 276, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 323, ал. 2, чл. 328, ал. 1, чл. 345, чл. 347, ал. 2, чл. 355, ал. 1 и 3 и чл. 367, ал. 2 думата "триста" се заменя с "три хиляди". 72.4. (5) В чл. 228, ал. 3 и в чл. 348 думата "четиристотин" се заменя с "четири хиляди".
(6) В чл. 55, ал. 1, т. 2, буква "в", чл. 135, ал. 2, чл. 144, ал. 1, чл. 145, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 155, ал. 2, чл. 171, ал. 1, чл. 185, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 5, чл. 212а, ал. 1, т. 4, чл. 216, ал. 2, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 248, ал. 1, чл. 275, ал. 2, чл. 278б, ал. 4, чл. 323, ал. 1, чл. 354, ал. 4, и чл. 354б, ал. 4 думата "петстотин" се заменя с "пет хиляди".
(7) В чл. 144, ал. 2, чл. 155, ал. 1, чл. 157, ал. 5, чл. 223, ал. 2, чл. 231, ал. 2, чл. 318, чл. 324, ал. 1, чл. 344, ал. 2, чл. 354, ал. 1 и чл. 366 думата "шестотин" се заменя с "шест хиляди".
(8) В чл. 108, ал. 2, чл. 156, чл. 159, ал. 1, чл. 173, ал. 1, чл. 174, чл. 178, ал. 1, чл. 182, ал. 2, чл. 184, ал. 2, чл. 192, ал. 1, чл. 225б, ал. 1, чл. 226, ал. 1, чл. 227, чл. 232, ал. 4, чл. 242, ал. 6, чл. 338, ал. 1, чл. 352, ал. 3, чл. 352а, ал. 5, чл. 353, ал. 3, чл. 354, ал. 2, чл. 356д и чл. 366 думата "хиляда" се заменя с "десет хиляди".
(9) В чл. 169а, чл. 169б, чл. 224, ал. 1, чл. 226, ал. 2, чл. 242, ал. 1 и чл. 356г, ал. 1 думите "две хиляди" се заменят с "двадесет хиляди".
(10) В чл. 108, ал. 1, чл. 172, ал. 1, чл. 227а и чл. 279, ал. 1 думите "три хиляди" се заменят с "тридесет хиляди".
(11) В чл. 279, ал. 2 думите "пет хиляди" се заменят с "петдесет хиляди".
(12) В чл. 354а, ал. 1 думите "десет хиляди" се заменят със "сто хиляди", а в ал. 2 думите "двадесет хиляди" се заменят с "двеста хиляди".
(13) В чл. 352а, ал. 2 и 4 думите "петдесет хиляди" се заменят с "петстотин хиляди".
Това е – 40, господин председател. До тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Принципът е, че се увеличават десетократно досегашните глоби. РД/ЛТ 73.1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, това е принципът. Подредени са текстовете според размера на глобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте за текста на – 40. Няма други предложения.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 158, за - 158, против и въздържали се няма.
Следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 41. (1) В чл. 148, ал. 1, т. 4 думите "от сто до петстотин" се заменят с "от хиляда до пет хиляди".
(2) В чл. 78а, ал. 1 думите "от сто до хиляда" се заменят с "от хиляда до десет хиляди".
(3) В чл. 353, ал. 4 думите "от двеста до хиляда" се заменят с "от две хиляди до десет хиляди".
(4) В чл. 324, ал. 2 думите "от двеста до две хиляди" се заменят с "от две хиляди до двадесет хиляди".
(5) В чл. 55, ал. 1, т. 2, буква "б", чл. 352, ал. 4 и 353, ал. 4 думите "от триста до хиляда" се заменят с "от три хиляди до десет хиляди".
(6) В чл. 323а, ал. 1 думите "от петстотин до хиляда" се заменят с "от пет хиляди до десет хиляди", а в ал. 2 думите "от петстотин до хиляда и петстотин" се заменят с "от пет хиляди до петнадесет хиляди".
(7) В чл. 352, ал. 4 думите "от петстотин до две хиляди" се заменят с "от пет хиляди до двадесет хиляди".
(8) В чл. 324, ал. 3 думите "от петстотин до три хиляди" се заменят с "от пет хиляди до тридесет хиляди".
(9) В чл. 352а, ал. 3 и чл. 354б, ал. 3 думите "от петстотин до десет хиляди" се заменят с "от пет хиляди до сто хиляди".
(10) В чл. 242, ал. 2 думите "от хиляда до пет хиляди" се заменят с "от десет хиляди до петдесет хиляди".
(11) В чл. 225, ал. 2 думите "от хиляда до шест хиляди" се заменят с "от десет хиляди до шестдесет хиляди".
(12) В чл. 221а, ал. 1 и чл. 278б, ал. 3 думите "от хиляда до десет хиляди" се заменят с "от десет хиляди до сто хиляди".
(13) В чл. 221а, ал. 2 и чл. 225, ал. 1 думите "от две хиляди до десет хиляди" се заменят с "от двадесет хиляди до сто хиляди". 73.2.
(14) В чл. 242, ал. 3 думите "от три хиляди до двадесет хиляди" се заменят с "от тридесет хиляди до двеста хиляди".
(15) В чл. 242, ал. 4 думите "от пет хиляди до двадесет хиляди" се заменят с "от петдесет хиляди до двеста хиляди".
Това е съдържанието на – 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма?.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте за текста на – 41.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 166 народни представители, за - 165, 1 се въздържа, против няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 42. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Народна република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с "полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави", думите "Държавният съвет" се заменят с "Президентът".
Това е съдържанието на – 42. По него предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласувайте за параграфа, след което ще имаме почивка половин час.
Моля гласувайте за текста на – 42.
Нека по време на почивката парламентарните групи да вземат отношение по предложенията на господин проф. Михайлов за прегласуване на текста на – 36 за хазарта, евентуално да реши залата.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 156, за - 154 народни представители, 2 се въздържат, против няма.
Почивка до 17 ч. и 30 мин. 73.3.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата, господин Школагерски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предстои да гласуваме Заключителната разпоредба, която е създадена, за да запълни така привидния вакуум след декриминализирането на деянията по чл.250.
Параграф 43 е със следното съдържание:
"– 43. В Закона за сделките с валутните ценности и за валутния контрол (обнародван в ДВ бр.51 от 1.I.1966 г., изм. и доп. бр. 26 от 1968 г., бр.92 от 1969 г., бр.бр. 93 и 99 от 1989 г., бр.25 от 1991 г.) се правят следните изменения:
1. Чл.37 се изменя така:
"37. Който наруши установения с този закон и с издадените от Министерския съвет актове по прилагането му режим на:
1. сделките с валутни ценности;
2. вноса и износа на валутни ценности;
3. добиването и преработването на злато, сребро, платина и скъпоценни камъни в какъвто и да било вид, се наказва с глоба до 100 000 лева."
2. В чл.38 се правят следните изменения:
а/ в ал.1 накрая се добавя "а останалите нарушения се констатират с акт, съставен от органи, на които това е възложено от министъра на финансите, или от органите на полицията".
б/ ал.2 се отменя.
3. Чл. 39 се изменя така:
"39. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на закона за административните нарушения и наказания.
Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от определени от него длъжностни лица".
4. В чл.40, ал.1 думите "Министерство на външноикономическите връзки" се заменят със съюза "и", а думите "и Българска външнотърговска банка" се заличават.
5. В чл. 43, ал.3 думите "министъра на външноикономическите връзки" и "председателят на Българската външнотърговска банка" СБ/НП 74.1 се заличават". Това е административно наказателният режим, който се въвежда за нарушенията, които бяха предмет на криминализирането им в чл.250.
Господин председателю, има писмено предложение, постъпило от народния представител Любомир Начев, в който се предлага само едно: санкцията от 100 000 лева да бъде увеличена на 500 000 лева.
Това е изменението на чл.37, ал.1.
Ако питате мен, аз лично подкрепям това предложение. Нека да бъде санкцията малко по-голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):
Уважаеми колеги, санкцията от 500 000 лева може да се види някому твърде висока, но при положение, че отпадне изцяло наказателната отговорност за нарушение на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол и като се имат предвид възможностите за извършване на крупни, в особено големи размери нарушения на този режим, смятам, че би следвало ние да предвидим един по-висок размер на санкцията, която съответният орган да преценява при налагането й.
А за това какви могат да бъдат нарушенията, ще ви дам само един пример. Получих информация, че в средата на месец ноември, един депутат от Съюза на демократичните сили, чието име няма да спомена, тъй като случаят все още не е проверен изцяло в средата на месец ноември е бил задържан на московската митница с три килограма и половина злато и един пистолет. И единствено дипломатическият му паспорт му е помогнал да се качи на самолета и да се завърне в България.
Ето за едно такова нарушение, ако то стане в нашата страна, съгласете се, че санкцията от 100 000 лева е просто нищо.
Затова моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Други изказвания? Няма.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Кажете името на депутата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Прокурорът ще го каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо, гласуваме предложението на господин Начев за завишаване на санкцията по ал.1 на чл.37 74.2 от 100 000 на "до 500 000 лева".
Моля, гласувайте.
Който е съгласен да остане текстът на комисията до 100 000 лева, ще гласува против предложението на господин Начев.
Който е да се увеличи санкцията от 100 000 на "до 500 000 лева", моля да гласува. Гласуваме за предложението на господин Начев.
От общо 184 гласували народни представители, за 162, против 91, въздържали се 13.
Приема се предложението на господин Начев за завишаване на санкцията.
Гласуваме целия текст на – 43.
Моля, гласувайте с приетото изменение.
От общо гласували 153 народни представители, за 151, против няма, въздържали се 2.
Дотук приключихме.
Остана един висящ проблем. Имате думата, господин Школагерски. 74.3
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, при преглеждането на стенограмата от вчерашното заседание констатирахме, че за – 24 за отбелязани моите думи, че той автоматически отпада. Става дума за чл. 218а, а това е довело до пропускане да прогласуваме този параграф. Затова много Ви моля, господин председател, нека да гласуваме – 24, който не е гласуван със съдържание: "чл. 218а се отменя".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поставям това на гласуване. Няма други предложения по текст.
Моля гласуваме – 24 със съдържание: "чл. 218а се отменя". Моля, гласувайте!
Резултати: от общо 162 народни представители, за - 161, против - няма, 1 се въздържа. Приема се текстът.
Остава един висящ текст - – 36 ли беше?
Висящ, в смисъл, че беше направено предложение за прегласуване.
Господин Георгиев, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ФРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз ставам, за да подкрепя предложението на проф. Михайлов, направено преди малко за прегласуване на – 36. Той изложи достатъчно съображения, свързани и във връзка с фактически съществуващия хазарт в нашата страна и липсата на нормативна уредба, която да разрешава неговото съществуване и към неговите съображения аз искам да напомня и Закона за чуждестранните инвестиции.
Хазартни машини и други съоръжения са внесени тук, работят вече, защото има на някои дадени разрешения - по какъв начин и аз не знам. Възможно е да се иска да се инвестира в нашата страна и от суми, които се получават и от този хазарт с чуждестранно участие. Ние фактически като запазихме сега съществуващия чл. 327, който въздига в престъпление тази дейност, а не възприемаме исканото изменение на текста така, както се предлага в – 36 ние всъщност пречим в частност и за едно такова развитие и приложение по Закона за чуждестранните инвестиции. ВЙ/МД 75.1
Аз не повтарям онези съображения, които ги изложи господин Михайлов, а предлагам, господин председателю, тъй като съществува такава възможност по правилника - вече бяха посочени разпоредбите на – 2 от Преходните правила във връзка с чл. 56 нека Народното събрание само реши този въпрос, тъй като той не е уреден, да поставите на прегласуване и ако то приеме това предложение, дотогава да поставите на гласуване – 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Обратно мнение ще изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Процедурно е предложението, госпожа Младенова. След това ще Ви дам думата по същество.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ФРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера3"): Имам обратно мнение по процедурата.
Уважаеми колеги, малката справка между – 2 от Заключителните разпоредби на нашия правилник, съпоставено с чл. 56 на същия и чл. 68 и изключва възможността за прегласуване на вече отхвърления от нас и от вас във вчерашното заседание текст на 327 така, както беше поставен. Защо го изключва?
Първо, – 2 от Заключителните разпоредби се отнася до всички случаи и по въпроси, които не са уредени в правилника. Правилникът перфектно урежда кога се оспорва гласуването. Според чл. 56 то се прави веднага. Това беше направено вчера. Ние гласувахме отново и отново отхвърлихме текста.
Днес беше направена една особена форма на шиканене с нормативната уредба, за да ни вкарат в една процедурна клопка, която се решава по един единствен начин, а именно - след като е приключило първо и второ четене на законопроекта и ние не сме приели текста на чл. 327 следва да се изготви нов законопроект за внасяне на решението, което се предлага.
Съображенията ми по същество ще изложа, ако се наложи по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Поставям предложението на гласуване. Ще гласуваме искането на господин Георгиев и на други народни представители да бъде 75.2 прегласуван текста на – 36. Основанието беше посочено - въпросът не е уреден в правилника и се позовавам на – 2 от Допълнителните разпоредби.
Моля, който е за прегласуване на – 36 да гласува "за", който е "против" - гласува естествено "против" с червено. Това е свързано с хазарта - – 36.
Резултати: от общо 182 народни представители за предложението на господин Георгиев 106, против - 42, 34 се въздържат. Текстът ще бъде прегласуван.
Моля за внимание в залата! Текстът е на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: – 36: "Чл. 327 се изменя така:
Ал. 1. Който без съответно разрешение устройва хазартна игра се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от 5 хиляди до 100 хиляди лева.
Ал. 2. Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.
Ал. 3. Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от 10 хиляди до 150 хиляди лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 50 хиляди до 500 хиляди лева.
Ал. 4. Който системно участвува в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба от 2 хиляди до 20 хиляди лева.
Ал. 5. Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, присъжда се тяхната равностойност."
Това е съдържанието на – 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа. 75.3
Аз подкрепям този текст, въпреки че миналия път се гласува обратното от Народното събрание. Какви са ни съображенията за това?
В действуващия Наказателен кодекс има текст, който без всякаква уговорка забранява хазартните игри с една санкция. Междувременно правителствата преди 10 ноември и след 10 ноември поради обстановка на икономически необходимости, вече разширени контакти с чужбина са давали разрешение за такива хазартни игри. Достатъчно е да се спомене само, че в хотела на "Ню Отани" отдавна има игрално казино. Ако ние сега не гласуваме този текст, който, ако го видите в книгата ще видите колко е диференциран и колко разумно е даден ще излезе, че всички онези разрешения, които са дадени досега не създават възможност на хората да играят, а те трябва, ако Прокуратурата си върши работата, да влязат в затвора, защото има изрична санкция в Наказателния кодекс. Това е едното.
Второ, чуждестрани инвестиции, които в България се правят, хотели, които се правят, непрекъснатият обмен с чужбина изисква създаването на такива игри, но по съответно регламентиран ред, ние не можем да изчакаме, както се предлагаше от някои в миналото заседание да излезе Законът за хазарта, което би било по-разумно - първо да има има една регламентация на хазарта и после съответно да се преустрои санкцията затова, защото ние не знаем кога ще се гласува този Закон за хазарта. 75.4
От друга страна, ако ние санкцията я поставим в закона за хазарта, това някак си противоречи на основни правни принципи, защото е разумно наказателните санкции да бъдат поставени там, където им е мястото в Наказателния кодекс, а не както в миналото е имало непрекъснати изменения на Наказателния кодекс и наказателни санкции, разхвърляни на много места.
При това положение аз ви приканвам да гласуваме този текст, с което ще се отмени старата разпоредба за абсолютна забрана на хазартните игри, като сега те ще бъдат разрешени само тогава, когато има съответно разрешение и то диференцирано по начина, който е даден. Вярно е обаче, че още нямаме регламент за това разрешение.
И тук вече един от последващите параграфи, който не беше поставен за гласуване, овластява Министерския съвет да издаде една наредба, която ще има временен характер. Тук съзнавам напълно - и това вероятно ще го каже госпожа Младенова, която отсега вдига ръка, - че не е прието в Наказателния кодекс да има овластяване на Министерски съвет за нещо. Ние съзнаваме, че от правно-техническо гледище това е така. Но от двете неприятности - едното, да оставим абсолютна забрана за хазартните игри, докато се създаде регламентация и това да се създаде една временна регламентация, макар и с един неперфектен овластителен текст в Наказателния кодекс, аз смятам, че прагматично по-полезно е последното. И заради това приканвам да гласуваме за чл. 327, както го предлага Законодателната комисия, което след това ще заложи поставянето на гласуване на един от параграфите, който не беше поставен на гласуване.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, въпросът при гласуването не беше уреден от правилника. На въпроса, много Ви моля. Изслушайте ме. Този въпрос за Вашето повторно изказване е уреден от правилника в чл. 45, ал. 2: народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същ въпрос. Вие вчера говорихте...
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от трибуната): Ама ние направихме прецедент и в 24 часа гласуваме едно нещо... БП/КП 76/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не в 24 часа. Не съм Ви дал думата, много Ви моля.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: ... а нещо положително...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не съм Ви дал думата, много Ви моля. Не съм Ви дал думата.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Господин Кадир и господин Михайлов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не съм Ви дал думата, много Ви моля. (Председателят изключва микрофоните) Никой не Ви чува.
(Соня Младенова говори при изключен микрофон)
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Трябва да бъдете последователен към всички народни представители за спазването на правилника. Сега Вие действате избирателно. Знаете какви са моите съображения по същество. Но вече сте допуснал нарушението към господин Михайлов, затова ще трябва да продължите да нарушавате и да ми дадете думата и на мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, повторете Вашето вчерашно изказване.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз никога не се повтарям и затова ще кажа следното.
Уважаеми колеги! В Наказателния кодекс има няколко препращащи норми, които имат в юридическия смисъл на думата понятието бланкетни. Това беше тази норма, която ние с вас обменихме, чл. 250 - валутни престъпления, това е и хазартът в голям смисъл, това е в голям смисъл и спекулата, която вие и ние отменихме вчера. Защо са препращащи? Затова защото за да е налице наказателна отговорност, трябва да има сериозни нарушения в цивилното и в гражданското право. Какъв е случаят с хазарта? Ние нямаме уреден начин на регистриране на игралните домове. Това за мене трябва да става не с наредба, която ние в бъдещо несигурно събитие ще видим с вас при обещание, а е трябвало сега тук, преди да гласуваме чл. 327, да знаем критериите по този нормативен акт, въз основа на които ще се дава разрешителният режим за казина и други игрални домове.
Какво означава това? Това означава най-малкото, че този режим трябва да бъде приравнен на режима на регистрация на фирмите в съда, а не пред някакъв чиновник някъде. Защото... (шум 76/2. в залата) дадеш ли власт чиновнику, той винаги може да я изкриви. В полза своя и в полза другиму роду. Така. Такъв регламент ние не сме създали. И сега какво се получава? Вчера вие бяхте прекрасни, защото разбрахте отлично, че съставът на нормата, какъвто е сега, дава възможност за следното, колеги. И моля ви да ми повярвате, това са искрени разсъждения пред вас на глас. Той не санкционира само онзи, който неправомерно устройва хазартна игра, а санкционира и онзи, който неправилно е дал разрешение. Значи тази норма, която имаме сега в кодекса, е достатъчно обтекаема при наличие на неправомерно действие всеки да си понесе отговорността. Санкцията засега е достатъчна и можем да се примирим с нея.
Второ, тук се изказаха аргументи за това, че, видите ли, пречело се на Закона за чуждестранните инвестиции да влезе в сила и тук да влязат и други хора да инвестират. Нищо подобно. Преди по-малко от един час направих справка - има на повече от 10 човека чуждестранни лица дадени разрешения за откриване на игрални домове в страната. Какво си говорим тогава?
И тук другото изискване и молбата ми към вас, колеги. Дайте, когато говорим за наказания, да бъдем малко по-внимателни, затова защото никой пред нас не представи справка кое наложи именно за хазарта, че нямаме гражданската уредба, та са стигнали до много престъпления? Какъв е процентът на тия престъпления, именно хазартните, че ние трябва да увеличим наказанието и да направим нови състави? Такава справка никой не ни направи и въобще не ни дадоха справка по Наказателния кодекс, по какъвто и да е текст.
Така че аз ви моля да не приемате тези съображения, да отхвърлим текста, защото прецедентът, който днес правим с повторно гласуване в рамките на 24 часа, е много тревожен. До отпечатването в "Държавен вестник" не искам да си спомням какво правеха предишните юристи в предишното Девето Народно събрание. Гласуваха се едни текстове в тази зала, ние си записвахме горе на балкона, след това в "Държавен вестник" четехме други. Смятам, че с тази практика приключихме.
Затова ви моля: нека да отхвърлим текста, след 10-15 дни мотивирано, обосновано защо точно тази престъпност искаме да 76/3. накажем, ние да направим необходимото. Но първо - закон за хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, обяснете на лявата част на залата, предложението е от лявата страна, много Ви моля. Вие обяснявате на дясната страна. Други да се изказват по текста, тъй като анулирахме?
Има думата господин проф. Михайлов. Моля Ви да бъдете кратък.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз няма да повтарям това, което вече изтъкнах. Аз искам да кажа, че приемането на чл. 327 в новата му редакция не налага непременно да се приеме – 39 за издаване на наредба. Тя не е свързана със съдържанието на текста на чл. 327, тя по-скоро е необходима, за да може държавата да прибере данъците от тези хазартни игри и да контролира тази дейност, за която вече са дадени разрешения. Но аз искам да ви кажа, че има известна логическа непоследователност в интерпретирането на предложението на Законодателната комисия. Предложението на Законодателната комисия е: без съответно разрешение, т.е. да се изключи умисълът за упражняване на хазарт от тези, които са получили де факто такова разрешение, т.е. да не третираме тези, които, включително и чужденци, са инвестирали в тази област, да ги считаме за престъпници. В този смисъл сегашната уредба на чл. 327 противоречи на Закона за чуждестранните инвестиции. От една страна им казваме: всичко може да инвестирате и им разрешаваме да инвестират, а от друга страна им казваме: това, което вие сте извършили, е престъпление по чл. 327. Затова именно се налагаше да се промени текстът на чл. 327. Нека законодателният орган да бъде последователен и да премахне това противоречие, което съществува между Закона за чуждестранните инвестиции и сега действащата разпоредба на чл. 327. 76/4.С този текст тя се изчиства.
Не е задължително да приемем и – 39. Тази разпоредба е самостоятелна.
Но аз искам и това да повторя - че някои колеги, които сега пледират за последователност и логичност в законодателството, на практика не санкционираха за хазарт, когато бившият Министерски съвет разрешаваше на едни да вършат в Ню Отани хазартни игри, и не протестираха този противозаконен акт. А сега високи принципиални съображения се изтъкват.
Аз мисля, че трябва да бъдем малко по-последователни в своята законодателна политика и отношение по един такъв деликатен въпрос. Ето защо аз апелирам предимно към лявата страна: не да робуваме на това, че сме против хазарта, аз също съм против хазарта, но щом сме приели, че ще създаваме пазарна икономика, хазартът е един атрибут на тая пазарна икономика, ние трябва да го регламентираме. И щом го регламентираме, ще прибира и държавата своите данъци, а ще се търси отговорност за тези, които са нерегламентирани. А сега е разпасано и всеки върши престъпления и не може да се търси отговорност.
Сегашната разпоредба на чл. 327 е неефективна. Тя не е приложима, не могат да я прилагат. Един прокурор се опита някъде, в Стара Загора или някъде... (Кадир Кадир, от място: В Димитровград.) Главната прокуратура му казаха: не може, защото пък на други места има друга практика.
Ето защо е необходимо, и аз моля всички народни представители, включително и колежката Младенова, която е бивш прокурор и която знае какво значи да има такова противоречие и такова нееднакво прилагане на наказателно-правна норма, да гласуваме за новата разпоредба.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Може би трябва да пристъпим към гласуване.
Господин Школагерски, изчерпана е темата. Да гласуваме.
Моля, гласуваме за текста, предложен от Законодателната комисия.
Гласуваме текста на – 36. Текстът е на Законодателната комисия. Моля гласувайте. СД/ЛТ 77.1.
От общо 177, за - 109, против - 23, 45 се въздържат.
Приема се текстът на – 36.
Преминаваме към текста, който е свързан с – 36. Гласуваме текста на – 39. Господин Школагерски, прочетете подобрената редакция на текста на – 39.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, това, което председателят ви каза, подобрената редакция, е:
Параграф 39. Създава се нов чл. 425 със следното съдържание:
"Чл. 425. Разрешенията по чл. 327 се издават по ред и условия, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Подобрен е текстът. Моля гласувайте.
От общо 151, за - 135, против - 7, 9 се въздържат.
Благодаря на господин Школагерски. Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е приет на второ четене. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз поздравявам господин Кадир, че довърши второто четене на този законопроект.
Следващата точка е
РЕШЕНИЕ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙНОСТ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ПРИ КОИТО ПОСТРАДАХА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, СЪЗДАДЕНА НА 16 ДЕКЕМВРИ МИНАЛАТА ГОДИНА
Вносител на проекта е господин Лъчезар Тошев. Проектът за решение гласи:
"Р Е Ш Е Н И Е
за удължаване срока за работа на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители"
(Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 104 от 24 декември 1992 г.)
"Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Удължава срока за работа на комисията до 28 февруари 1993 г." 77.2.
Господин Тошев, заповядайте да се аргументирате защо предлагате това удължаване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както добре знаете, тази комисия беше създадена точно преди Нова година и влезе в сила решението на 24 декември. Малко след това парламентът излезе в парламентарна ваканция и на практика тази комисия започна да работи след ваканцията. Тя имаше две заседания, едното от които в Националната следствена служба. И за да се довърши работата, имаме нужда от продължаване на срока.
Трябва да ви уведомя също, че единствено делото по случая на депутата Свилен Капсъзов от ДПС е завършило, а по другите две дела продължава следствието. Така че дори и това продължаване едва ли ще бъде достатъчно, за да разполагаме с всички данни. Но ние ще бъдем готови да изготвим нашия доклад на базата на данните, които ще ни предостави Националната следствена служба с разрешението на главния прокурор.
Втората причина да поискам това удължаване на срока за работа на комисията е това, че комисията едва по време на ваканцията получи база за работа - стая, възможност за стенограф, който даже още не е назначен официално. Имаме нужда и от експерти, които все още не са назначени.
Така че, за да можем нормално да завършим своята работа, ние би трябвало да удължим срока. И затова по общо съгласие на членовете на комисията, тези, които са присъствали на заседанията, аз предлагам срокът да бъде до 28 февруари.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Тошев, който е и председател на тази комисия.
Има ли други становища? Тогава ви моля, гласувайте за удължаване срока на работа на тази комисия. Моля гласувайте.
Текстът, за който гласувате, е следният:
"Народното събрание
Р Е Ш И:

Удължава срока за работа на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата, при които пострадаха народни представители, до 28 февруари 1993 г." 77.3.
Моля гласувайте.
Гласували са 142 народни представители, за са 130, против - 3, 9 се въздържат.
Приема се решението за удължаване на срока на тази комисия. 77.4. Пристъпваме към следващата точка от нашата програма
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Преди това госпожа Караиванова иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз имам едно процедурно предложение - да отложим разискванията и да преминем към следващата точка, като поканим за тази точка да дойдат министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи, тъй като законопроектът е внесен доста отдавна от предишното правителство въз основа на единствено демократичното американско законодателство. Аз не отричам, че е демократично, но бих искала да изслушаме новите министри дали основните положения, които са залегнали, или въвеждането на полицейско разследване, което е основата на това изменение, е съобразено с нашите кадрови, материални условия както на полицейските управления, така и на властите в съдебната система - прокурорите, съдиите и дали те ще поддържат този законопроект или ще го оттеглят и ще се помъчат да възобновят една стара или да измислят нова форма на по-съкратено разследване, която да е съобразена с нашите български условия.
Затова ви моля да отложим това разискване, дори и за тази вечер, след няколко точки и да поканим двамата министри, за да кажат отношението си по този законопроект. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Противно становище има ли? В такъв случай моля, гласувайте процедурното предложение да се отложат разискванията по второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Моля, гласувайте!
Гласували общо 145 народни представители. От тях 91 за, 50 против, 4 въздържали се.
Отлагаме разискванията по второто четене на законопроекта.
АНА КАРАИВАНОВА (от място): И да се поканят министрите. НЧ/ЛТ 78.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да се отбележи в стенограмата, че се отправя покана към министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи, които да присъстват тук.
Госпожа Караиванова, считате ли, че е необходимо да се гласува тази покана? Да, тя ще бъде отправена. Става дума дали е необходимо решение според Вас. Не е необходимо.
След като този законопроект се отложи за по-нататък, следва друг законопроект - те са всъщност няколко законопроекта за ратифициране на споразумения за разсрочване на външния дълг спрямо държави, официални кредиторки в рамките на Парижкия клуб и на двустранни кредитни споразумения с кредитиращи институции на страни от Северна Европа.
Моля господин Джеров и господин Лютфи да влязат в пленарната зала, за да кажат какво е състоянието на становищата на техните комисии. Също моля от Правния отдел да донесат материалите по тези законопроекти.
Давам 15 минути почивка, за да могат народните представители да вземат материалите по следващите законопроекти. Председателството също не разполага с тях в момента.
Петнадесет минути почивка. (Звъни) 78.2.(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): В залата има необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
По повод законопроектите за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг спрямо държави, официални кредиторки в рамките на Парижкия клуб и на двустранни кредитни споразумения с кредитиращи институции на страни от Северна Европа, искам да ви прочета писмото на министъра на финансите господин Стоян Александров до председателя на Народното събрание, в което е изразено становището на министъра на финансите и на Министерския съвет относно ратификация на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България.
"Уважаеми господин председател,
През периода октомври - декември 1992 г. след одобрение от Министерския съвет бе внесен за ратификация от Народното събрание на Република България последният пакет от подписани двустранни споразумения за разсрочване на външния дълг на България спрямо група от държави, официални кредиторки на България в рамките на Парижкия клуб - Канада, Кралство Швеция, Кралство Белгия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Италия и Япония.
В тази връзка бих желал да изразя своето безпокойство от забавянето на ратификацията от Народното събрание на Република България на горепосочените споразумения, което поражда определено напрежение в отношенията ни с тази група държави, официални кредиторки на страната ни и намалява шансовете за постигането на взаимоприемливо споразумение с Международния валутен фонд и други световни финансови институции за получаването на външна помощ за стабилизацията на платежния баланс на страната ни и за успешния ход на стопанската реформа.
Наред с това и несвоевременното ратифициране на тези споразумения се изплащат допълнително и лихви за закъснения, които в настоящата икономическа ситуация на страната ни, намаляват платежоспособността ни и валутните резерви.
Умолявам Ви да ускорите процеса на ратификация на гореизброените споразумения за разсрочване на външния дълг на БългаББ/ЛТ 79.1. рия спрямо тази група държави, официални кредиторки.
Позволявам си също така да обърна Вашето внимание и върху необходимостта от по-скорошната ратификация на подписаните и одобрените от Министерския съвет кредитни споразумения между Република България и кредитно гарантиращите институции от Кралство Швеция, Кралство Норвегия, Република Финландия за предоставянето на заеми като част от пакета финансова помощ от групата на 24те промишлено развити държави, одобрено с решение на Народното събрание от 23 януари миналата година. В тези кредитни споразумения е указан краен срок за получаването на заемите до края на 1992 г., след който заемодателите си запазват правото да променят условията на кредитите или да обявят горепосочените споразумения за нищожни при несъгласие на заемополучателя, респективно на Република България да се съгласи с измененията и допълненията".
Мисля, че това писмо дава отговор на някои въпроси, които са били поставени в комисиите.
Моля господин Джеров за становището на Законодателната комисия, след което ще помоля за становищата на Комисията по външната политика и на Комисията по бюджета и финансите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук поставихте една задача с повишена трудност и нека да видим как ще излезем от нея. Писмото, което токущо прочетохте, е твърде общо, то дава принципната постановка и дава материята, с която трябва да работим.
Направихме една разработка или по-скоро едно извлечение от внесеното в Народното събрание от правителството законодателство в тази област. Трябва да ви кажа, че пред мен са 11 проекта, които са свързани с държавни заеми, с кредити и т.н. Или всичко е сведено до точката, която Председателският съвет определи за гледане. Единадесет. Не бих искал сега да ви ги чета, но има законопроект за ратифициране Споразумение между Швейцарския Конфедерален съвет и нашето правителство, има законопроект със Свенск Експорткредит, има Експорт Кредит ЛТД Финиш и така нататък. И от сводката, която имам, Законодателната комисия изразява своето положително виждане в смисъл: всичките тези 11 проектозакона могат да бъдат гледани, обаче спецификата на материята изисква задължително становище на Комисията по бюджета и финан79.2. сите. Без нейното становище ми се струва, че ние не бихме могли да гледаме. Не е юридически чист материалът, за да може само да изхождаме от становището на Законодателната комисия.
И в този случай, изхождайки именно от тези съображения, трябва да ви кажа, че има законопроект за ратифициране на Споразумение между Швейцарския Конфедерален съвет и нашето правителство за средносрочен заем, внесен на 29 октомври в Народното събрание. Има становище на Комисията по външна политика, на Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия.
Това е първо.
Второ, има законопроект за ратифициране на кредитни споразумения с Кралство Швеция, Норвегия и т.н. Има становище само на Законодателната комисия, по принцип няма становище на Комисията по външна политика и на тази по бюджета и финансите. Говорим за кредитни въпроси, дами и господа!
На трето място, има за ратифициране на Кредитно споразумение между Финиш Експорт Кредит и нашата република без становища на Комисията по външна политика, по бюджета и финансите и на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, ако ми позволите, да Ви прекъсна.
Споразуменията, по които има становища на всичките комисии, са следните: законопроект за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външния дълг на Република България и тук се отнася за страните Канада, Кралство Белгия и Япония. Там има становища на трите комисии. И също така има становища върху законопроект за ратифициране на споразуменията между Швейцарския Конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем. По тези два законопроекта има становища на всичките комисии.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Без Икономическата комисия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: При мен няма данни, че тези законопроекти са разпределени на Икономическата комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Но аз изхождам от разпореждането на председателя. Сега вече вие ще решите кои от тези въпроси може да разгледаме, но аз бих помолил господин Венцеслав Димитров, с когото преди малко се уточнихме, и той да вземе отношение. Иначе имаме пълната готовност от правна гледна точка, но когато 79.3. говорим за кредитни споразумения, говорим за средносрочни и краткосрочни заеми, за разсрочване на външен дълг, не Законодателната комисия ще бъде водеща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров.
Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Ние в Комисията по бюджета и финансите сме разглеждали (виждам тука датата) още на 12 ноември, сме готови с доклади по законопроекта на правителството за ратифициране на Споразумението между Швейцария и Република България за средносрочен заем. Касае се за един средносрочен заем от 32 милиона долара, това споразумение е подписано на 11 септември. Народното събрание, както знаете, още през януари месец даде съгласие, което се изиска по Конституцията, Министерският съвет да сключи договори за държавни заеми по линия на групата на 24-те страни. Това е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Такъв е и този заем. Комисията, след като разгледа договора, счита че условията на заема са приемливи за нашата страна и неговото използване ще допринесе за стабилизиране на стопанското и икономическото развитие на страната. Тоест, отношението ни е положително и не възразяваме да бъде ратифициран този законопроект. Освен това на заседание, също проведено на 12 ноември миналата година, комисията реши да препоръча на Народното събрание да ратифицира Споразумението за разсрочване на външния дълг на Република България с правителствата на държави, официални кредиторки. Това са Канада, Кралство Белгия и Япония. С подписаните вече споразумения правителството прави съществена крачка напред към окончателното уреждане на външния дълг към държавите от Парижкия клуб Клаузите на тези споразумения съответстват на дадения на правителството мандат от Народното събрание също през месец януари тази година за уреждане дълга на Българската външнотърговска банка.
Така че от гледна точка на Комисията по бюджета и финансите ние днес, ако Законодателната и други комисии не възразяват, бихме могли да вземем решение за ратифициране на тези договори. Най-напред с Швейцария и после по линия на Парижкия клуб с Канада, Кралство Белгия и Япония. Другите предложения на правителството 79.4. още не са разгледани, но аз ви обещавам, че още другата седмица ще ги поставим на вниманието на Комисията по бюджета и финансите и ще излезем със съответен доклад.
Така че, аз също така възразявам срещу разглеждането на всички тези договори в пакет. Те трябва конкретно да се разгледат, а засега бихме могли да ратифицираме именно от една страна Споразумението с Швейцария за средносрочен заем и за разсрочване на външния дълг с Канада, Кралство Белгия и Япония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи, за становището на Комисията по външна политика! 79.5.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ние днес на заседание на Комисията по външна политика също обсъдихме споразуменията, предложенията на Министерския съвет за ратифициране със закон на Споразумение между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем. Същото се касае и за ратифициране на споразумението за разсрочване на външния дълг на Република България с постоянните страни-кредиторки от г рупата на 24-те - Канада, Кралство Белгия и с Япония.
Тук искам да кажа, че на нашите заседания, с оглед на спецификата на въпроса, присъствуваше и заместник-министъра на Министерството на финансите, господин Гаврийски, който даде допълнителни разяснения и по двете споразумения. Така че становището на Комисията по външната политика е следното.
Първо, за ратифициране на Закон за споразумение с Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем е следното: комисията е на мнение, че споразумението е необходимо, с оглед на модернизирането на българската икономика и стабилизирането на платежния баланс на страната и предлага на народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и Република България.
Същото е приблизително становището и за ратифициране на Споразумението за разсрочване на външния дълг с правителствата на държавите официални кредитори - с Канада. Споразумението е подписано на 30 март 1992 г.; с Кралство Белгия на 11 август 1992 г.; и с Япония на 11 септември 1992 г. и имаме следното становище.
Комисията е на мнение, че влизането в сила на горепосочените двустранни споразумения ще доведе до съществено облекчаване на обслужването на външния дълг на страната и ще позволи да бъде подобрено доверието в България като кредитополучател.
Второ, предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България да се ратифицира със закон Споразумението за разсрочване на външния дълг на Република България. РД/НП 80.1
Всичко това днес беше обсъдено и се взе предвид и становището на Комисията по бюджета и финансите, което току-що беше чуто от вас. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи!
Имате думата, уважаеми колеги.
Моля Ви, господин Джеров, да пристъпим към първо четене на законопроектите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На първо място си позволявам да представя на вашето внимание Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем.
Този законопроект е внесен своевременно в Народното събрание. Има становище на Комисията по външната политика, което чухте преди малко, на Комисията по бюджет и финанси, което също така чухте туко-що и на Законодателната комисия, като трите съвпадат към това, че предлагаме на вашето внимание за гласуване.
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем в размер на 32 милиона щатски долара, подписано на 11 септември 1992 г. в София.
Моля да бъде поставен този законопроект на първо четене, за първо разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте на първо четене Законопоректа за ратифициране на Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем.
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 149 народни представители, за 143, 2 против, 4 се въздържат.
Приема се на първо четене този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, правя предложение законопроектът да бъде поставен на разглеждане и гласуване за второ четене.
Няма възражения при първото четене, няма предложения. Мисля, че имаме всички условия за това. 80.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, колеги, да гласуваме предложението на господин Джеров днес на същото заседание да стане и второто четене на законопроекта. Моля гласувайте!
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 146 народни представители, от тях за предложението са 138, против - 4, 4 се въздържат.
Приема се.
Пристъпваме към второто четене на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Заглавието е "Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем".
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Швейцарския конфедерален съвет и правителството на Република България за средносрочен заем в размер на 32 милиона щатски долара, подписано на 11 септември 1992 г. в гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля гласувайте на второ четене законопроекта!
Прекратете гласуването и изпишете резултата. Гласували са 147 народни представители, за - 142, 1 - против, 4 се въздържат.
Законът е приет на второ четене.
Господин Джеров, следващият законопроект. 80.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващата точка е Законопроект за ратифициране на Споразумение за разсрочване на външия дълг на Република България. И този законопроект е внесен от Министерския съвет на 23.10.1992 г. Раздаден е на Комисията по бюджета и финансите, на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
И от трите комисии са постъпили положителни становища. Предлагам на вашето внимание да се обсъди и гласува на първо четене така внесения в Народното събрание Закон за ратифициране на Споразумения за разсрочване на външния дълг на Република България.
Съобразно изискванията на Конституцията се налага ратификация на този законопроект от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Желае ли някой от уважаемите народни представители да се изкаже? Желаещи няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумения за разсрочване на външния дълг на Република България.
Резултати: гласували са 136 народни представители, от тях за са 135, против няма, 1 се въздържа. Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, правя и тук предложение да минем към второ четене на законопроекта. Има всички условия за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, моля гласувайте за предложението на същото заседание, сега, да направим и второто четене на закона. Моля, гласувайте.
Гласували са 131 народни представители, за 129, против няма, 2 се въздържат.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
"Законопроект за ратифициране на Споразумения за разсрочване на външния дълг на Република България: член единствен ратифицира двустранните споразумения за разсрочване на външен дълг на Република България, подписани от българската делегация и правителствата на държави - официални кредитори, както следва: ВЙ/НП 81.1 с Канада - на 30 март 1992 г., с Кралство Белгия - на 11 август 1992 г., с Япония - на 11 септември 1992 г."
Това е съдържанието на предложения законопроект за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам желаещи да се изкажат по законопроекта. Моля, гласувайте на второ четене Законопроекта за ратифициране на споразумения за разсрочване на външния дълг на Република България.
Гласували са 149 народни представители, за 146, против няма, 3 се въздържат. С това гласуване приключи второто четене на закона.
Има още един законопроект за ратифициране. Това е Законопроекта за ратифициране на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република. Законопроектът е внесен на 9 декември миналата година.
Господин Джеров, заповядайте за становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви.
Става дума за закона, както беше докладван от госпожа председателстващата.
Законопроектът е изготвен от Министерския съвет. Внесен е в Народното събрание. Разпределен е на двете комисии - по външната политика и Законодателната комисия.
Комисията по външните работи е изразила положителното си становище към този законопроект, респективно договора. Одобрява договора, както беше назован и предлага на Народното събрание на основание на чл.82, ал.1, т.1 от Конституцията на нашата Република да ратифицира горепосочения договор.
Законодателната комисия е също така на становище, че съобразно разпоредбите на Конституцията този законопроект или по-точно казано този договор, проектът за Договор за разбирателство, приятелство и сътрудничество между двете държави подлежи на ратификация.
Министерският съвет внасяйки този законопроект в Народното събрание в мотивите си обосновава необходимостта и ползата от сключване на този договор между двете държави - Република България и Френската република. 81.2
Предлагам същия на вашето внимание и моля да бъде гласуван на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
За становището на Комисията по външната политика давам думата на господин Лютфи.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, днес също на заседание на Комисията по външна политика беше обсъждан внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република. След като договорът беше обсъждан, комисията прие следното становище: одобрява Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската Република, който отразява новия етап в развитието на междудържавните отношения и съответства на съвременната политика на Република България. Предлага на Народното събрание на основание на чл.85, ал.1, т.1 от Конституцията на Република България да ратифицира горепосочения договор. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Господин Тошев, заповядайте. 81.3
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да обърна вашето внимание на факта, че този договор е подписан от президента на Република България господин Желев, който е ползувал свое право по чл. 98, ал. 3 от Конституцията, където се казва, че президентът на Републиката сключва международни договори в случаите, определени със закон.
Аз мисля, че парламентът все още не е приел закона по тази конституция, на базата на който се определя в кои случаи президентът на Републиката би могъл да сключи такива международни договори.
От друга страна, Министерският съвет не е подписал този договор, но той използува своята законодателна инициатива, тъй като президентът няма законодателна инициатива, Министерският съвет не го е подписал, но той го внася в парламента. И това поставя прецедент на смесване на правомощия на различни държавни институции.
Ето защо аз предлагам да се отложи, без да съм против този договор, тъй като договорът е добър, и да се изясни това след едно питане до Конституционния съд как би трябвало да се постъпи в този случай.
Предлагам да се отложи гласуването на първо четене ратифицирането на този договор.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, процедурното предложение е отлагане на разискванията. Защото ако е за отлагане на гласуването, просто е отлагане на разискванията.
Противно становище?
Заповядайте господин Ишпеков.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ФРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че няма никакво основание да се отложат разискванията по този договор най-малко поради три причини.
Първо, защото този проект е подготвен от правителството и заедно с президента е, а и под подписа на президента стои СБ/МД 82.1 подписът на заместник-председателя на правителството.
Аз след малко ще взема думата и ще обоснова и второто си съображение. България близо една година, 10 месеца бави ратификацията на този договор.
Поради това аз приканвам колегите да гласуваме за разглеждане на този въпрос сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ишпеков.
Моля, гласувайте предложението на господин Тошев да се отложат разискванията по този законопроект.
От общо гласували 151 народни представители за - 18, против - 125, въздържали се - 8.
Отклонява се предложението за отлагане на разискванията.
Така че имате думата за разисквания.
Господин Ишпеков, заповядайте.
ФИЛИП ИШПЕКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ФРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми само няколко изречения да кажа във връзка с представения ни проект за ратификация на договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република.
Първо, искам от името на нашата парламентарна група на БСП и коалиция да кажа, че ние единодушно ще гласуваме и ще подкрепим тази ратификация. Защото, уважаеми колеги, касае се не за един обикновен, бих казал, даже стандартен договор. Ако се сравни този договор с подписаните договори с други страни, ще се намерят поне няколко неща, които го отличават в положителна насока.
Аз ще си позволя да отбележа само два момента.
Първият момент е, че една такава страна, каквато е Френция, поема ангажимент да съдействува всячески на Република България за пълното й асоцииране в европейските общности.
И вторият момент, в договора твърде подробно са регламентирани формите на икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество. Създава се една правна основа за развитие и резгръщане на това сътрудничество.
82.2
Поради това договорът действително отговаря напълно на интересите на Република България, напълно е в духа на приоритетите във външната политика на нашата страна.
И ако все пак искам да отбележа нещо, което не задоволява, това е следният факт: договорът е подписан през февруари в Париж. Изпълнителната власт предлага за ратификация този договор през средата на декември, т.е. едно забавяне от 10-11 месеца. Това забавяне от страна на компетентните органи на изпълнителната власт е не само необяснимо, то, уважаеми колеги, е недопустимо. Аз подчертавам този факт, за да отбележа, че ако има някаква вина, тя не е в парламента, не е и в неговите комисии.
Поради това аз бих предложил още тази вечер да приемем този договор и на второ гласуване. Искам да Ви избавя, господин Джеров, от необходимостта Вие да предлагате това.
Едновременно с това би следвало да се очаква компетентните органи в нашата страна да направят необходимото, защото в останалото малко време, в което ще съществува сегашният Френски парламент, известно е, че през март там ще има избори, да направят необходимото, за да може да бъде ратифициран и от френска страна.
Благодаря ви. (Ръкополскания в опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ишпеков.
Други народни представители има ли, които желаят да се изкажат? - Няма.
В такъв случай нека гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 150 народни представители за - 149, против - няма, въздържали се - 1.
Приема се на първо четене този законопроект.
Поставям на гласуване предложението на господин Ишпеков сега да стане и второто четене на законопроекта.
Моля, гласувайте за това предложение. 82.3
От общо гласували 147 народни представители за - 143, против - 1, въздържал се - 1.
Приема се предложението сега да стане второто четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Джеров. 82.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законопроект за ратифициране на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република, член единствен: "Ратифицира договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република, подписан на 18 февруари 1992 г. в гр. Париж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 142 народни представители, за 141, против няма, 1 се въздържа.
С това бе приет на второ четене Законът за ратифициране на Договора за разбирателство, приятелство и сътрудничество между Република България и Френската република. (Ръкопляскания)
Имаме още работа, но няма достатъчно време.
Преди да закрия заседанието, искам да прочета няколко съобщения и да напомня, че утре заседанието е от 9 ч. с изслушването на двамата министри. Получихте преди около два часа проекта или по-скоро предложенията как да стане това утре конкретно за тези изслушвания.
Съобщения. Комисията по земеделието ще заседава на 28 януари, четвъртък, от 10 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2. Също така комисията иска да уведоми, че открива приемна за граждани по проблемите на поземлената реформа в сградата на "Дондуков" 2, входа на КДНК, бившата приемна на партера.
Пресконференция на тема "Радикалдемократическата партия в Либералния интернационал" ще се състои в понеделник, 25 януари, от 11 ч. в зала "Запад". Съобщението е на Пресслужбата на Народното събрание и Клуба на парламентарния журналист. В нея ще участват заместник-председателите на Радикалдемократическата партия Аспарух Панов и Михаил Неделчев. БП/КП 83/1.
Приятна вечер, уважаеми колеги! Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. 40 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)