Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 21 април 1992 г.

(Открито в 15 ч. и 10 м.)
21/04/1992
Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Ведат Сакаллъ и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Имаме кворум.
Постъпили са следните нови законопроекти:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е в Комисията по труда и социалното осигуряване, Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктида - Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по външната политика, Законодателната комисия и Комисията по околната среда.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изповеданията от група народни представители, разпределен в Комисията по вероизповеданията и Законодателната комисия.
Проект за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - група народни представители, разпределен в Законодателната комисия.
Проект за решение за прилагане на разпоредбите на Конвенцията за привилегиите и имунитета на специализираните организации - Министерски съвет. Разпределен е в Комисията по външната политика, Комисията по бюджета и финансите, Законодателната комисия.
Законопроект за ратифициране на документи на Съвета на Европа - вносител Министерски съвет. Разпределен на Комисията по външната политика и Законодателната комисия. ВТ/ЛТ 3001.1.
Законопроект за приемане на декларация за признаване на задължителната юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на резервите по разпоредбите на някои международни конвенции, предвиждащи такава юрисдикция - вносител Министерски съвет. Комисия по външната политика, Законодателна комисия.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията срещу употреба на допинг на Съвета на Европа - Министерски съвет, Комисия по младежта и спорта, Комисия по външната политика, Законодателната комисия.
Специално за този законопроект ще помоля Комисията по външната политика да се събере по време на почивката, за да вземе решение, а и Законодателната комисия, за да може утре да го приемем. Защото това е един от законопроектите, които са свързани с приемането ни в Съвета на Европа, а пък смятам, че въобще по този законопроект няма да има никакви, предполагам, и дебати, и някакви противоречия.
Законопроект за изменение и допълнение на Указ # 56 за стопанската дейност - Министерски съвет, разпределен в Законодателна комисия, Комисия по бюджета и финансите, Икономическа комисия.
Проект за решение за Българската телевизия - Михаил Неделчев, народен представител.
Господин Неделчев, ваш ли е законопроектът? То е отишло в Комисията по радио и телевизия. От името на Комисията по радио и телевизия ли е? Така. Значи продължавате да решавате въпросите. Добре. Аз се бях успокоил, че вече сме решили този въпрос.
Уважаеми госпожи господа народни представители, Председателският съвет обсъждаше въпроса за нашата ваканция, на която имаме право около великденските празници - 10 работни дни.
Работата е там, че ние обаче на 5 и 6 трябва да бъдем събрани тук във връзка с нашето приемане в Съвета на Европа. Това изискване е категорично, не може да се отложи, не можем да го откажем, защото в едни много сгъстени срокове трябва комисиите, пленарната зала, Министерският съвет и т.н. да взимат решения, които, бих казал, може би ще бъдат просто с минути разчетени, за да може след това да се представи в пленарна зала в Асамблеята, в Министерския съвет, аз имам някакво задължение 3001.2. нтда говоря пред Асамблеята. Така че този проект, който приехме сега на Председателски съвет, предвижда на 5 и 6 да бъдем тук, а след това, да е живот и здраве, на 7 и 8, ако няма някакви специални допълнителни изисквания на Съвета на Европа, ще вземем нашата допълнителна почивка. Но на 5 и 6 просто трябва да имаме кворум и то пълен, за да можем да изпълним тези изисквания.
Сега, господин Джеров, ако обичате, да докладвате какво решихте за тези три дни. Решението ни, разбира се, ние ще го приемем с вот, но проектът на Председателския съвет е на 24, това значи петък, да се разпуснем. Двадесет и четвърти да бъде неработен ден за нас и след това вече десетте дни, които ги имаме, като, разбира се, двата великденски празника и 1 май не ги включваме, за да можем по този начин да си вземем тези десет дни, които са по правилник.
Господин Джеров, сега кажете вие какво е предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, днес на Председателския съвет с оглед и нуждите на законодателството и с оглед готовността и възможностите на Законодателната комисия, направих следното предложение, което си позволявам вече да отправя към вас от името на Председателския съвет, на който то беше прието. Днес и утре имаме заседания, коетоозначава като първа точка и днес, и утре би трябвало да бъде Законът за приватизацията - второто четене. Готова е частта, която преди малко ви е раздадена и която включва изцяло всички членове на закона, като остават няколко от преходните и заключителни разпоредби, по които ще трябва допълнително да се направят съответни дообработки, доуточнявания, поради което те ще бъдат готови.
Или раздаденият днес материал по законопроекта за приватизацията за второ четене, днес много моля да бъде точка първа. Остатъкът утре да бъде първа точка на дневния ред.
Втора точка, защото все пак струва ми се, че ще остане време, след като се завършат тези части на закона за приватизацията, предлагам и моля да приемете второ четене на законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Това е всъщност един текст по същество. Един текст, в който "председателят-президентът на Републиката" се заменя с "президентът на Републиката" и вместо "Велико Народно събрание" става "Народ3001.3. но събрание". Обяснявам ви, за да разберете, че е нещо съвсем дребно.
След това като трета и следващи точки да приемете да се разгледат:
Законопроектът за ратифициране на спогодба с правителството на Република Индонезия.
След това законопроектът за ратифициране на Конвенцията застатута на бежанците и Протокола за статута на бежанците.
След това проектът за решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда.
Тези три международни акта седят вече в нашата програма повече от месец. След това има един или два текста - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело и след това, ако остане време, разбира се, да се премине към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
Гледам реално на възможностите на пленарната зала, поради което спирам дотук и моля да одобрите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това са фактически три дни, в които ние ще работим и в които имаме всички възможности всички тези закони и законопроекти да ги гласуваме.
Господин Лютфи има думата. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, позволявам си от името на нашата парламентарна група да направя едно процедурно предложение относно дневния ред.
Ние в разстояние на две седмици посетихме три окръга и имахме срещи с голяма част от електората на Движението за права и свободи.
На 29 февруари, уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, е внесен законопроект за възстановяване на собствеността на недвижимите имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 година.
Законопроектът е изготвен от председателя на Парламентарната група на Движението за права и свободи Ахмед Доган. 3001.4.
Уважаеми колеги, това е един много важен социален въпрос, който създава излишно социално напрежение в цялата страна. Обърнете внимание, на 29 февруари е внесен.
Аз моля, господин председателю, да проверите като председател и ръководство на парламента и евентуално този наш законопроект да бъде включен в програмата за тези три дни. Това е, което исках да предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕФАН САВОВ: Господин Лютфи, доколкото знам този закон е разпределен, разбира се, обаче няма мнение на комисиите. Момент да видя. Няма получени становища, точно така. Разпределен е на Законодателната комисия и на Комисията по правата на човека.
Все ми се струва, че при тази напрегната програма дали не бихме могли да включим този законопроект в програмата с оглед да влезе веднага след Великденската ваканция. Да, добре. Просто да се ускори. Разбира се, ще трябва да има становища от комисиите.
Сега, което мога да поставя на гласуване, е той да влезе в тази програма, в която има и други закони, но не в тези три дни, разбира се. Това ще бъде в дните след ваканцията, в общата програма. Добре.
Първо, нека да направим така.
Да, господин Премянов. 3001.5.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Без да отхвърлям основанията, с които беше направено предложение от господин Лютфи, смятам, че трябва да спазваме известна хронологическа последователност. И отчитайки значимостта на въпроса, който се третира в законопроекта за пенсиите и социалното осигуряване, моля да не се възразява да дадем приоритет на този закон и в тази програма той да се разглежда преди останалите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Премянов! Господин Лютфи, ние миналия път, ако си спомняте, изключихме по искане на госпожа Караиванова, ако не се лъжа, един закон (не мога да си спомня кой беше) поради това, че няма решение още от комисията. Действително в програмата трябва да влизат само законопроекти, за които вече има решение на комисиите.
Това, което аз мога да направя и с което се заемам, е да поискам от двете комисии час по-скоро да дадат своето становище.
Действително оттук нататък в програмите трябва да има само законопроекти, за които вече има становища от комисиите.
Тогава нека да гласуваме програмата така, както е решил Председателският съвет.
Господин Джеров, кажете.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, извинявам се, че си позволявам отново да застана пред вас, но пропуснах в доклада си да помоля утре като точка втора да се гледат измененията за второ четене на Указ # 56 за стопанската дейност. След като той беше гласуван на първо четене и след като има връзка с бюджета на републиката за 1992 г., моля и той да бъде поставен в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господин Джеров, посочете мястото му във връзка с готовността, която ще имаме.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Аз ще ви посоча мястото. Днес ще гледаме приватизацията, второто четене на проекта за Агенцията и ратификациите. За утре - първа точка - продължение на Закона за приватизацията, втора точка - Указ # 56, след което Закон за наследствата. НЧ/ЛТ 3002.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, след това Закона за ветеринарното дело и след това Закона за наследството.
Още веднъж ще прочета програмата, за да знаят народните представители за какво гласуват.
По предложение на господин Джеров и на Председателския съвет подреждаме програмата така:
1. Второ четене на законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
2. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия за предотвратяване на двойното данъчно облагане.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г.
5. Проект за решение на вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда.
6. Второ четене на Указ # 56.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
Моля, гласувайте за дневния ред!
Думата поиска господин Сепетлиев.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю! По предложение на Комисията по здравеопазване и Комисията за наука и образование искам в следващите два дни, по възможност в четвъртък, като точка трета да бъде включено и разглеждането на законопроекта за Медицинска академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сепетлиев, има ли становище на комисиите?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): И на двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мислите ли, че ще можем да го направим, когато имаме и нещо, което изпуснахме - за допинга. Може би, ако остане време. Нека сега да гласуваме за тези три дни и ако остане време във вторник, ще го уточним. 3002.2.
Моля, гласувайте програмата за трите дни така, както я прочетох.
Междувременно, за да използвам времето: Комисията за външна политика ще проведе заседание през почивката в зала "Изток" във връзка със законопроекта за допинга. По-точното наименование е Конвенция срещу употребата на допинга.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували общо 183 народни представители. От тях 166 за, 4 - против, 13 - въздържали се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако искате, за да спестим малко хартия, да ви прочета какъв е проектът за решение за нашата отпуска. Ако обичате внимавайте, защото засяга всички ви!
Р Е Ш Е Н И Е

"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е ШИ:

Народното събрание излиза във ваканция от 24 до 30 април и на 7 и 8 май 1992 г. На 5 и 6 май ще бъдат проведени пленарни заседания и заседания на комисиите.
Пленарното заседание на 5 май 1992 г. да се проведе от 14 ч."
Ние не знаем точно кога ще пристигне факсът от Съвета на Европа. Дори моята молба е народните представители, ако могат, да бъдат сутринта на 5 май тук. Не са много ясни нещата, а ние трябва действително да бъдем налице.
24 април това е петък. От петък започва нашата ваканция. След това идват великденските празници, 1 май и неделите. Така че повтарям:
Народното събрание излиза във ваканция от 24 до 30 април и на 7 и 8 май, като пресичаме с тези два дни - 5 и 6 май, когато ще бъдат проведени пленарни заседания във връзка със Съвета на Европа. Пленарното заседание на 5 май ще бъде от 14 ч., като молбата ми е народните представители на 5 май да бъдат с ранните влакове от провинцията в София. Ако се наложи, ще ги свикаме и по-рано от 14 ч. 3002.3.
Това трябва да го гласуваме. Мисля, че това е обмислено. Тук има един момент, от който ние не можем да излезем - това е Съветът на Европа.
Моля, народните представители, ако няма други становища, да гласуват за нашата ваканция. Моля, гласувайте!
Гласували 181 народни представители. От тях 164 са за, 2 против, 15 - въздържали се.
Предложението се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, малко преди да вляза в заседание получих съвместен меморандум на Конфедерацията на труда "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България за социална защита на доходите на населението във връзка с либерализацията на цените.
Моля, малко внимание в залата! 3002.4.
Този меморандум естествено не може да се обсъжда от Народното събрание, тъй като в Народното събрание би могло да се обсъжда само предложение на народни представители и на правителството. Аз взех такова решение: изпращам на вниманието на Комисията по труда и социалното осигуряване, на Икономическата комисия и на Комисията по бюджета и финансите този меморандум, като ги моля за становище. Ако тези комисии имат някакво становище по този въпрос, биха могли да си направят и свои законодателни предложения.
Има и още един въпрос, който предлагам на вашето внимание. Предполагам, че това ще бъде отпечатано и във вестник "Подкрепа", и в "Труд", но ако искате, това са осем страници широк шрифт, аз ще наредя да се отпечата и до вечерта да се раздаде на всеки народен представител. И това е възможно. Но в комисиите, разбира се, трябва да отиде
Започваме с точка първа -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Има думата господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В петък спряхме с приемането на член 17, регламентиращ преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества, и отложихме гласуването на член 18, тъй като бяха направени няколко предложения.
Пред вас е текстът, който днес Законодателната комисия доста подробно разисква и предлага на вашето внимание.
"Чл. 18. Ал. 1. Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази и актове на Министерския съвет в периода от 1946 до 1962 г., без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, могат да получат съответна част от дяловете и акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на експертна оценка. Искането на заинтересуваните собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в едногодишен срок от влизането на закона в сила чрез СтБ/ЛТ 3003.1. общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет за държавните предприятия и до общинския съвет - за общинските предприятия.
Ал. 2. Общинският съвет по местонахождението на имота съобщава на собствениците оценката му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от получаването на съобщението пред окръжния съд.
Ал. 3. Разпоредбите по ал. 1 не се отнасят за имоти, чиито собственици са били обезщетени чрез заплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата господин Пламен Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Имам две предложения. Първото предложение се свежда до ал. 1. То се отнася до замяната на израза "могат да получат" с израза "имат право да получат", защото по-точната формулировка е "имат право да получат". Би могло да се получи тълкуване, в което, ако остане терминът "могат да получат", да се тълкува в смисъл, че могат да получат, но могат и да не получат. И всичко зависи от субективното мнение или решение на органа по чл. 3, доколкото си спомням формулировката, "който взема решението за приватизация".
Имам едно ново предложение, което да заеме мястото на сегашната ал. 2. За колегите от Законодателната комисия то не е тайна. Бих искал първо да го прочета като една нова ал. 2. Ако то се възприеме, ще изтласка съответно ал. 2 и 3 малко понататък. Съдържанието на предлаганата от мен нова алинея е следното: "Ал. 2. Правата по ал. 1 имат и собствениците на земя, върху която са построени държавни и общински предприятия, ако преди застрояването земята е била включена в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях организации." Вярно е, че дадената формулировка в ал. 1 говори за недвижими имоти, които са одържавени по силата на закони, приети в периода 1946 - 1962 г. с посочените изключения. Би могло да се предполага, че тази доста разтеглива формулировка съдържа и идеята, която аз предлагам, но текстът, който сега имам удоволствието да ви предложа, е като че ли едно по-силно подчертаване на тази идея. 3003.2.
В дух на коректност трябва да спомена, че този въпрос беше обсъждан в Законодателната комисия. Не беше приет с едно много крехко мнозинство на отрицание и аз си запазих правото, което сега реализирам, в заседанието да го предложа на вниманието на всички народни представители, имайки предвид и мнението на Икономическата комисия, че при приватизацията на предприятията очевидно в тяхната стойност ще влиза и собствеността на земята. Поставя се един голям въпрос с оглед конституционната забрана за придобиване на земя, но във всички случаи, когато това приватизиране ще се извършва със субекти, които ще участват в него и са български граждани, очевидно е, че те ще имат право да придобиват и земя. На мен ми се струва, че не би било твърде логично да откажем правото на собствениците на земя да участват в приватизацията чрез една трансформация на стойността на земята, като получават съответни дялове или акции на определена част от общия брой на акциите на бъдещото приватизирано предприятие, а те да се дават на едни трети лица купувачи, които по никакъв начин до този момент не са били свързани с това предприятие.
Благодаря ви за вниманието и се надявам на едно достатъчно задълбочено проникване в това предложение и на неговата подкрепа от всички народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз просто съм доволен от това, че се направи предложение от страна на господин Пламен Вълканов в този смисъл. Една група от нас в Законодателната комисия също така го поддържаме. Възражението, което се прави, е, че това щяло да забави приватизацията. На мен ми се струва, че основната линия, която винаги е поддържана от Съюза на демократичните сили, е максимално да бъдат обезщетени бившите собственици. И това е една форма на справедливо обезщетение. Не виждам с какво ще се забави приватизацията с това, че както тези, които имат нещо над земята, ще получат някаква част така и тези, които имат земя.
Аз подкрепям това предложение и просто не виждам съображения да не бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Манол Тодоров. 3003.3.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Господа, ние с моя колега Размов, когато внесохме предложението за допълнение в тази насока на закона, стояхме на позициите, че наред с пазарната приватизация се влага и един социален коректив, внася се и една справедливост, с която на тези собственици на земи, внесени в ТКЗС или завладени от ТКЗС, които бяха отчуждени за построяването на новите индустриални предприятия, които се изградиха в нашата страна главно през 60-те и 70-те години, те не бяха обезщетени. Ние смятаме, че социално справедливо е сега, когато се обезщетяват собствениците на старите предприятия като одържавени, да бъдат обезщетени и собствениците на земята, върху която са изградени тези нови предприятия. Голяма част от нашите земеделски земи специално около големите градове са застроени. Аз мога спокойно да ви кажа, че пернишкото поле 90 на сто е застроено и заето от индустриални и минни предприятия. Така че няма земя за обработване.
С оглед на това аз смятам, че към предложения чл. 18, ал. 1 би могло да се приложи и ал. 2, като сега предложената в законопроекта ал. 2 и ал. 3 станат съответно 3 и 4. А ал. 2 да има следното съдържание:
"Ал. 2. Собствениците на земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС и други селскостопански предприятия и одържавени за изграждането на нови държавни и общински предприятия, да могат да получат съответна част от дяловете и акциите на дружеството, образувано от тези предприятия..." По-нататък, както следва вече ал. 1: "Тази част се определя от съответната експертна комисия."
Това да бъде ал. 2, а сегашните алинеи 2 и 3 да станат съответно алинеи 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако предложението на господин Пламен Вълканов стане ал. 2, вашето ще бъде ал. 3.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Аз мисля, че двете алинеи се покриват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря ви. Господин Пенчев, заповядайте. 3003.4.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, предлагам към чл. 18, ал. 1 след изречението "тази част се определя въз основа на експертна оценка" да се продължи "се извършва от независими български и чуждестранни експерти, от експерти на фирми и обществени, професионални и творчески организации". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма.
Господин Карабашев - да систематизираме и да гласуваме. Първото предложение е на господин Пламен Вълканов за ал. 1: "могат да получат". А второто предложение - на господин Пенчев за добавката към текста след "експертна оценка".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре. Първо тези малки изменения и допълнения, а след това принципният въпрос.
Подкрепям предложението на господин Вълканов да се измени от "могат" на "имат право". Това е по-точната формулировка и тя е използвана във всички останали текстове на закона. Можете да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В ред шести изразът "могат да получат" се заменя с думите "имат право да получат".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: За да гласуваме едновременно и още няколко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Друго какво има?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Само един момент, господин Кадир. В ред втори има чисто редакционна поправка, но да бъде гласувана "одържавени по силата на закони, укази или актове", както е записано тук формулировката е по-лоша. Така че и двете неща можете да предложите за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Искам само да кажа, че в момента се прави справка по този текст в библиотеката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Нека да гласуваме тези две изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев предлага по-рационален начин за гласуване. Моля, гласувайте. Текат трите минути за гласуване. ВЙ/ЛТ 3004.1.
Моля, побързайте с гласуването!
Гласували общо 184: за са 167, против - 5, 12 се въздържат. Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Още едно чисто техническо изменение - в третия ред: "по чл. 26 от Закона за държавните имоти" да се добави в скоби "отменен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защото нямаме в момента Закон за държавните имоти, а имаме Наредба за държавните имоти, този закон е много стар. Затова ли се отменя?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да. Той е отменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За по-голяма яснота след "Закон за държавни имоти (отменен)"? Така ли? Добре.
Гласуваме добавката "отменен". Моля, гласувайте!
От общо гласували 168, за - 150, против - 4 народни представители, 14 се въздържат.
По-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По предложението на господин Пенчев - да се добави, че след експертна оценка и от кого е извършена тази експертна оценка... Вече сме гласували в глава трета чл. 16 как се извършва оценката, кой има право да извършва тази оценка. Оценката в тези случаи ще бъде по същия начин, както при оценката на предприятие, подлежащо на приватизация и затова моля господин Пенчев да оттегли своето предложение. Оттегля ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оттегля го. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря. И сега стигаме по принципния въпрос за създаване на нова алинея втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега тук имаме едно предложение. Господин Манол Тодоров, уточнявате се, но понеже вашето предложение се покрива напълно с предложенията на господин Пламен Вълканов, да гласуваме само неговото предложение? Съгласен? Добре.
Гласуваме само предложението, направено от Пламен Вълканов. Той заяви пред нас, че двете предложения се покриват. Но, заповядайте...
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз предлагам на колегите следния вариант - в някаква последователност - вярно е, че идеите са същите, но редакциите са малко по-различни. На мен ми се струва, 3004.2. че редакцията, която аз предложих е с по-ясен обхват и са отбелязани рамките на обхвата на тази редакция. Ако обича господин Карабашев да я прочете още веднъж. Ако трябва, господин Манол Тодоров да прочете и неговата редакция още веднъж и да се избере една от двете и да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вашата редакция е по-добра, то си е ясно. Господин Тодоров, възприемате ли неговата редакция?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, ако изобщо сте стигнали до този текст - в Законодателната комисия са гледали текста, който предложи господин Вълканов. Даже го нямаме писмено текста на господин Манол Тодоров, така че няма начин как да се гласува просто.
Преди да преминем към гласуване, трябва да запознаем народните представители със становището на Икономическата комисия по този въпрос, както и на Законодателната комисия. Господин Вълканов вече спомена, че днес беше подложен на гласуване този проблем и Законодателната комисия отхвърли тази алинея втора. Икономическата комисия също, разглеждайки взаимосвързаността между реституцията и приватизацията отхвърля всички методи, които ще доведат до забавяне и блокиране на процеса на приватизация.
Алинея 1 всъщност дава едно улеснение на процеса на приватизация, защото там става дума за тези имоти, собствеността върху които по реституционните закони вече е възстановена и тук всъщност само даваме механизма, по който по-лесно може да се реализира тази собственост в случаите, когато имаме приватизирано предприятие. Тука обаче с ал. 2 се предлага един съвършено нов принцип, който противоречи на общата логика на закона. Всъщност, докато по ал. 1 тези имоти имат пряко или непряко някаква връзка с дейността, която съответното предприятие в момента осъществява, то при втората алинея, където става дума за селскостопански земи, тази връзка е напълно нарушена. Освен това, за да се осъществи ал. 2, ще е необходимо да се разработи един цялостен механизъм как точно да стане това нещо. Препоръчвам на депутатите да не подкрепят тази алинея, защото противоречи на логиката общо на закона и беше отхвърлена и от Икономическата, и от Законодателната комисия, а в хода на изработване на проекта 3004.3. напълно беше отхвърлена и от представителите на правителството и на световните финансови институции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля! Гласуваме предложението, направено от господин Пламен Вълканов. Прочетете... Ако се отхвърли това предложения - няма да се подлага на гласуване предложението на господин Манол Тодоров, понеже разликите са само редакционни, а не принципни.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът е следният: "Правата по ал. 1 имат и собственици на земя, върху която са построени държавни и общински предприятия, ако преди застрояването земята е била включена в текезесе, дезесе или други, образувани въз основа на тях организации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Резултат: общо гласували 185, за предложението - 100, против - 72, 13 се въздържат.
Предложението се приема, господин Карабашев.
Преминаваме по-нататък. 3004.4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Трябва да гласуваме чл. 18 с направените изменения и допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте целия чл. 18 с направените допълнения и изменения. Алинеите стават четири с новата алинея, която приехме. Гласуваме дали да остане целият текст или да отпадне целият текст. Това гласуваме, ако не сте разбрали. (Шум в залата)
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Общо гласували 185, за - 116, против - 54, 15 се въздържат.
Приема се текстът.
Продължаваме с чл. 19, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Глава . "Продажба на дялове и акции, собственост на държавата и общините".
"Чл. 19. Дялове или акции, собственост на държавата и общините, от преобразуваните в търговски дружества предприятия, с изключение на дяловете или акциите, които остават собственост на държавата, съгласно т. 4 на ал. 2 на чл. 2, се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За преобразуваните до приемането на този закон дружества срокът започва да тече от влизането на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Писмени предложения не са направени по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Устни също няма. Моля, гласувайте текста.
Прекратате гласуването и посочете резултата.
Общо гласували 165, за - 140, против - 10, 15 се въздържат.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 20. Ал. 1. С решението на органа по чл. 3 за продажба на дялове и акции се определя и начинът за извършване на продажбата.
Ал. 2. Решението се публикува в "Държавен вестник" и най-малко в два централни ежедневника."
Няма постъпили писмени предложения по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма други предложения. Моля, гласувайте текста. РД/ЛТ 3005.1.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 157, за - 142 народни представители, 6 - против, 9 се въздържат.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преди да продължим, ще се върнем за малко на чл. 18. Трябва да се измени съвсем малко редакцията на сегашната вече ал. 4 поради създаването на нова ал. 2.
Изменението е следното: "Разпоредбите по ал. 1 и ал. 2", тъй като преди това нямахме ал. 2 с такова съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега е констатиран пропускът, моля, гласувайте. (Реплики от СДС) Защото приехме нова ал. 2 с нов текст.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 153, за - 124, против - 12, 17 се въздържат.
Дайте по партии.
Преминаваме към текста на чл. 21.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 21. След приемане на решение за приватизация, оарганът по чл. 3 може да забрани извършването на разпоредителни сделки с имуществото на съответното дружество."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От залата също няма. Моля, гласувайте за текста на чл. 21.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 156, за - 132, против - 8, 16 се въздържат.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 22. Ал. 1. Лицата по чл. 5 в случаите на приватизиране на преобразувани в акционерни дружества държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините.
Ал. 2. Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите, формирана по ред, установен от Министерския съвет. 3005.2.
Ал. 3. Общата сума на отстъпката, която едно лице може да получи със закупуването на акции при преференциални условия, не може да надвиши:
1. при стаж до 5 години брутната му заплата за последните 8 месеца в приватизиращото се предприятие;
2. при стаж от 5 до 10 години - брутната му заплата за последните 10 месеца в приватизиращото се предприятие;
3. при стаж над 10 години - брутната му заплата за последните 12 месеца в приватизиращото се предприятие.
Ал. 4. Брутната заплата по точки 1, 2 и 3 на предходната алиннея се коригира със съответния индекс на потребителските цени към датата на започване на продажбата на акциите.
Ал. 5. Правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок до 3 месеца след началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са продадени в този срок, се продават по общия ред.
Ал. 6. Акциите, продадени по реда на този член, са поименни и без право на глас. След изтичане на 3 години от датата на продажба, тези акции се трансформират в акции с право на глас."
По този член има постъпили няколко предложения от господин Иво Атанасов, госпожа Елисавета Миленова, от господин Тошо Пейков и още няколко. Ще ги систематизирам.
Повечето от предложенията са свързани с увеличаване на дела по ал. 1 от 20 на сто на 50 на сто в едното предложение. Има и други предложения.
Предложението на госпожа Миленова е свързано с отчитането на интелектуалния продукт, проблема, с който обаче вече се занимахме при глава I и тук отхвърлихме този подход.
Предложението на господин Тошо Пейков е свързано с възможността да не се заплаща 50 на сто от цената, както се предлага в законопроекта, а да се заплати цената с дивидентите от съответните акции. Този подход по принцип е възможен. Това е така нареченият, известен под името от английското съкращение "есоп". Вече стана дума за него при предишните глави от закона. Идеята е да се направи един отделен закон за този приватизационен метод. А тук, ако се вкара този текст, би трябвало да се направят и 3005.3. много други изменения, за да се включим в логиката на закона.
В края на краищата Икономическата и Законодателната комисия подкрепят този текст, който е предложен на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Иво Атанасов има думата. 3005.4.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Благодаря ви уважаеми господин председателю. Иво Атанасов, 10. Кюстендилски избирателен район.
Идеята на заместващия текст, който предлагам за тази алинея, е да се даде възможност на персонала да закупи контролния пакет акции на приватизираното предприятие. Аргументите, мотивите до голяма степен изложих миналата седмица във в. "Труд" и вярвам, че по-голямата част от вас са ги прочели, защото наред с "Дума" и "24 часа" "Труд" е един от най-четените вестници в България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля ви се без реклама за "Труд". Кажете вашия текст.
ИВО АТАНАСОВ: ...особено след рекламата, която му направи госпожа Стефанова от тази трибуна пред камерите на Българската телевизия.
Така както върви досега приемането на Закона за приватизацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте вашия текст, много ви моля.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Не ви чувам, господин председателю, на мене ли говорите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дайте вашия текст, предложението.
Той започна с "Труд".
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз текста съм дал и на Икономическата, и на Законодателната комисия. Позволете ми накратко да се аргументирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, моля ви се, нека да прочетем текста пред народните представители и след това се аргументирайте. Да чуят народните представители, нека да чуят. Да знаем какво ще гласуваме. (Шум, възражения в залата) Той понеже не иска да прочета текста, казвам да прочете текста, за да чуят всичките.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Добре, нека да го аргументирам и накрая ще го прочета.
Засега Законът за приватизацията, така както го приемате, колеги предимно от дясната страна, се отдалечава от масовите представи за справедливост. Защо? Защото се отхвърли по чл. 8 идеята за приватизационни бонове. Аз разбирам, че тази идея МЦ/ЛТ 3006.1. създава икономически затруднения при своята реализация, но от гледна точка на справедливостта, тя бе най-удачна и неслучайно се прилага в някои източноевропейски страни. Отхвърляйки тази идея, вие се отдалечихте от справедливостта, от масовите разбирания за справедливост. Защото вие многократно твърдите, и това е вярно, че през тези 45 години държавата е експлоатирала българския гражданин, примерно вместо да му дава 300 лева заплата, тя му дава 200 лева и с другите 100 лева е строила фабрики, заводи и т.н. Така че редно беше всеки български гражданин да може да получи дял от това имущество, което е построено с усилията на всички. Това го отхвърлихте. Това се очакваше, защото още през първия ден на ХХХI Народно събрание от тази трибуна господин Филип Димитров каза, че вашата политика е предвидима и тя наистина е предвидима. Фактически в приватизацията се включиха пенсионерите, изключиха се безработните (възражения вдясно) и младежта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега, моля ви, дайте вашия текст, иначе ще ви отнема думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Моля ви запазете спокойствие. Какво предлагам със своя текст? Предлагам персоналът на предприятията, които подлежат на приватизация, да получи възможност да закупи контролния пакет акции. Казвам: да получи възможност. Той може да няма средства да го закупи, може да няма желание да го закупи. Но ние трябва да му предвидим една такава възможност. Изхождам от целите на приватизацията. Мнозина си мислят, че целта на приватизацията е елементарното прехвърляне на собствеността от частни в държавни ръце, пардон, от държавни в частни ръце. Но това според мен не е точно така. Защото вземете един работник, който днес работи в държавно предприятие, а утре ще работи в частно предприятие. Коя е тази сила, която ще мотивира работника да работи по-продуктивно и по-ефективно. Може би удължаването на работния ден до 12 - 14 часа, както в зората на капитализма. (Възражения вдясно) Разбирам от вашата реакция, че това не може да бъде силата, защото още повече ние имаме силни синдикати. А коя ще бъде другата сила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, много ви моля, дайте това, което искате да предложите. 3006.2.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Разбира се, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Удължаването на работното време се извършва от синдикатите, много ви моля.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Другата сила...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Другата сила сте вие.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): ...би могла да бъде дисциплината, страхът, тъй като ще има безработни, ще има уволнени. (Възражения)
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Това не е първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов, понеже досега не направихте предложение, отнемам ви думата. Моля, напуснете трибуната. Много ви моля, напуснете трибуната. Много ви моля. Досега не се направи никакво предложение. Следващият - Елисавета Миленова. Много ви моля, напуснете трибуната. (Възражения от БСП) Много ви моля, имам право. Госпожа Елисавета Миленова, имате думата.
Ако продължавате разправии, ще ви отстраня от залата. На второ четене сме на законопроекта. Нека да се правят само предложения. Има думата госпожа Елисавета Миленова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаеми колеги, аз найнапред ще се мотивирам, тъй като господин Карабашев търси оригиналния текст, аз го възстанових, но се страхувам да не би нещо да съм сгрешила. Да, ето го.
Аз предлагам нова алинея втора на чл. 22 - "Когато резултатът от дейността на държавните и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества, е интелектуален продукт при приватизирането им, лицата по чл. 5 могат да закупят при облекчени условия до 51 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините."
Какви са моите аргументи, за да направя това предложение? Аз нямам предвид общата социална справедливост, приемете го като лично мое желание, аз съм софтуерист по професия и знам много добре, че в едно предприятие, в което продуктът зависи от две неща, от интелекта на работещите в него и от машините, невинаги машините са достатъчни, за да може да се получи добър продукт. И обикновено, когато се смени съставът от работещите хора в това предприятие, то може да стане от печелившо веднага във фалиращо. Такъв тип предприятия са и външнотърговските канто3006.3. ри, които като си вземат класьорите и напуснат кантората по същия начин в предприятието нещата все едно, че не е същото предприятие. Такъв тип предприятия са и проектантските институти, в които един проект на сграда например не зависи чак толкова от средствата на труда, а от таланта, образованието и интелекта на самия работещ в него. Аз съм убедена, че по този начин ние можем да възстановим една с десетилетия осъществявана несправедливост спрямо хората на интелектуалния труд. Тъй като всички вие си спомняте, че колкото по-висок беше цензът, толкова потрудно можеше да се плати една услуга на един дърводелец от един висшист с много добър резултат в своята дейност.
Тук не става въпрос за социална справедливост, а за една реална защита на интелектуалния потенциал на нацията. И аз съм убедена, че инвестициите даже на чужди инвеститори в такъв тип предприятия ще запазят българските мозъци на наша земя и няма да се налага те да се наемат на работа в чужбина.
Поддържам предложението, което съм направила и искам предварително да ви кажа, че подобно предложение за нова алинея съм направила и в следващия член, когато става въпрос за дялово участие. Мотивите ми са същите и ще помоля господин Карабашев след това да го прочете, без аз да взимам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): нБлагодаря господин председател. Уважаеми дами и господа, мисля, че след като толкова много във връзка със Закона за приватизацията се проведе дискусия, по която има и един консенсус, и се показа, че е необходимо да се разработи Закон за колективно кредитиране при покупката на преференциалните акции, мисля, че не е редно сега в предлагания чл. 22 да гласуваме – 5, или там т. 5, тъй като тя обезмисля този бъдещ закон. Тогава ще трябва да променяме Закона за приватизацията.
И ако сега Икономическата комисия не е приела предложението на господин Пейков, заявявайки, че това е предмет на отделен закон, мисля,че, за да сме коректни, трябва да свалим и – 5. Защото, докато стане законът за колективното кредитиране, на практика някои работещи ще загубят правото си на участие в преференциални акции с този срок от три месеца, който се фиксира тук. 3006.4.
Предлагам този текст в т. 5 да отпадне, а именно "правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок от три месеца след началото на продажбата на акциите", за да може действително този въпрос да се реши заедно със закона, за който и от двете страни на залата се спомена - Закона за колективното кредитиране при това трудово участие. Благодаря ви господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Папаризов. За отпадане на ал. 5 е вашето предложение. Вие ще го представите.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (СДС): 19. Русенски избирателен район. Моето предложение е в чл. 22, ал. 3 нв точките от първа до трета текстът "брутната заплата" да се замести с текста "средната брутна заплата".
Накратко, искам да се мотивирам. Тъй като това касае директно броя на хората, които ще участват преференциално в приватизацията в тамките на тези 20 на сто и тъй като този размер се определя от последните осем месеца или от неговото брутно възнаграждение, желателно е този текст да бъде "средната брутна заплата", тъй като, както знаем, голяма част от държавните предприятия в България са губещи, работниците, които работят в тях, не си получават заплатите, а управителните съвети в същото време си гласуват големи заплати, въпреки че са губещи. Ако са печеливши, няма никакъв проблем. Това е, което имам да предложа. Текстът го има при господин Карабашев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата Георги Николов от Свищов. След него ще говори Христо Атанасов. 3006.5.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, найнапред искам да възразя против предложението на колегата, тъй като смисълът, който е брутната му заплата за последните 10 месеца се разбира като сума от заплати. А вие, колега, предлагате като средна аритметична. И в преференцията ще се яви средна аритметична, примерно, 200 лв. Няма ли да бъде малко некоректно 200 - 300 или 500 лв. като средна заплата?
Аз ви предлагам да помислим тези величини - 8, 10 и 12, които досега ние фактически отминавахме на първо четене, предвид на предложенията, които бяха направени за увеличаване на процента - вместо 20, както гласувахме, на 30 и това не се прие, вместо сегашните в т. 1 за последните 8 да стане за последните 10 месеца, за т. 2 от 5 до 10 години - 12 месеца, и при стаж над 10 години - 15.
Мотивите - че в много предприятия, това, което каза и колегата, условията са различни и преференциите, които даваме, ще бъдат почти символични. Това, от една страна.
От друга страна, първата точка - интервал 5 години, даваме 8. Втората точка, интервал от 5 до 10, също 5 години. Увеличението с 2, бих казал, за 2 месеца. А третата точка е над 10 години, където може да има и 15 години трудов стаж разлика, се запазва отново разликата в 2, бих казал, месечни заплати.
Затова предлагам именно третата точка да бъде поне три заплати разлика в сравнение с т. 2.
Освен това подкрепям колегата Папаризов за отпадане на ал. 5, защото в това време, което е дадено, 3 месеца, много от хората дори и при наличие на тези преференции, няма да могат да се възползват и ще загубят своето право. За да не стане формално присъствието на тази алинея в закона, аз подкрепям направеното предложение да отпадне, с молба да подкрепите увеличаването на преференциите, които се дават за работещите при съответните интервали трудов стаж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Имаше реплика в изказванията, ако желаете, може да направите дуплика. За средната брутна заплата се касае.
Имате думата, господин Христо Атанасов. ВТ/ЛТ 3007.1.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Христо Атанасов, Народно-либералната партия. Ще направя три конкретни предложения.
Първо, да отпадне ограничението до 20 на сто от акциите. Това е ал. 1 на чл. 22.
Второ, да се добави "на изплащане", като по този начин все пак ще може да се увеличи работоспособността на този член. (Аз лично се съмнявам дълбоко в работоспособността на целия закон, но както и да е.)
И да отпаднат ал. 3, 4, 5 и 6, защото считам, че е абсурдно да имаме акции без право на глас - това просто не е собственост.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС, встрани до микрофоните): Дайте ми думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако искате думата за реплика, ще ви я дам. Никой не я е искал. Господин Ескенази, имате думата за реплика. Имате право, разбира се. Не сте поискали думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз мисля, че става една ескалация на предложения, които не са обсъждани в Законодателната комисия и които са лишени от най-здрав юридически смисъл.
Сега тук трябва да кажа на представителя на партия "Стефан Стамболов", че акции без право на глас са предвидени в Търговския закон, съществуват в търговското право на редица страни и това, което сега се каза, че то не било собственост, ами, идете да го обяснявате на швейцарци, на германци, където очевидно не зачитат правото на собственост. Ами първо прочетете какво е законодателството по света.
Освен това се предлагат едни неща, които са, представете си, интелектуален продукт. Ами, кажете къде в българското законодателство е дефинирано какво е интелектуален продукт. От 20 години работя в тази област. Никъде в българското законодателство не е дефинирано това нещо. Има интелектуална собственост. Тя е класифицирана. Има закони, които се отнасят до интелектуалната собственост. Ами, това са текстове, госпожа, които просто не могат да бъдат приложени. Това е направо една правна безсмислица. Мога да ви го обясня много дълго. Ако така продължаваме, в закона ще влязат абсолютно безсмислени неща, уверявам ви. Да предлагаме разумни работи! 3007.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Ескенази. Никой не е виновен. За реплика ли искате думата? Заповядайте.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Искам да направя реплика относно предложението да отпаднат алинеи 3, 4, 5 и 6, всичките алинеи след втора.
Първият въпрос, който е, че колегата не различава правото на собственост от правото на управление на тази собственост. Това са два различни правни проблема и аз бих го посъветвал да се справи със съответната литература по въпроса, която е доста обемна.
Вторият въпрос обаче, който е по-важен, това е по ал. 5 дали трябва да има, или не трябва да има такъв срок. Естествено, че трябва да има такъв срок, защото в противен случай продажбата на акции може да продължава безкрайно време. Тоест приватизация на предприятието да няма изобщо. Тъй като, ако не завърши продажбата на акциите и ако работниците не могат да ги закупят, тези акции трябва да бъдат продадени на други купувачи, за да може да се осъществи приватизацията на предприятието.
Това, което каза господин Папаризов - да изчакаме специалния закон и т.н., ако там преценим, че трябва да има нещо различно от този закон, то ние там ще го напишем и онзи закон ще бъде специален по отношение на този закон. И тогава ще се прилага специалният закон.
Така че аз възразявам срещу направеното предложение да отпаднат каквито и да е алинеи от така посочения текст.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това зависи от народните представители, господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС, встрани до микрофоните): Казвам, че възразявам, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата за реплика. За дуплика ли, за реплика ли? Да, обяснете. Обаче вие пропуснахте, аз ви поканих за дуплика. Изказа се господин Христо Атанасов, нещо не можахте да се организирате навреме.
ПЛАМЕН ЙОВЧЕВ (СДС): Аз вдигнах ръка, но не ме видяхте, господин председател.
Във връзка с моето предложение, текстът "брутната му заплата", в чл. 22, ал. 3 от 1 до 3 точка, се отнася точно за 3007.3. това - не се намалява нито процентното участие, нито преференциите на хората като цяло в дадено предприятие, което се приватизира. Мисля, че господин Николов не ме е разбрал какво искам да кажа.
Въпросът е точно в това, че последните 8 месеца да бъде взета като база средната брутна работна заплата за цялото предприятие, а не тези, които имат възможност, да си гласуват, ако мога така да кажа, по-високи брутни заплати, които влизат в това понятие, което е написано, имат практически по-голяма преференция, отколкото всички останали.
И другото, което е ако предположим, че след една година се приватизира едно предприятие и човекът, който е работник вътре, работил е и има право на преференциално участие, е съкратен, то тогава текстът става абсолютно безсмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата господин Христо Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз приемам репликата на господин Ескенази, но всъщност това, което казах, и това, което ще повторя, е защо създаваме неравностойни отношения между двата вида акции и какви преференции създаваме, след като всъщност създаваме второ качество акции - без право на глас.
Или считаме, че работниците са достатъчно прости и трябва тези, които изкупят акциите, те да ги управляват. Просто нямаме им доверие, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Поддържате си предложението, нали? Благодаря ви. Заповядайте. Имате думата.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПСБСП): Господин председателстващ, уважаеми народни представители, при положение че не се приеме това, което се направи като предложение - за отпадане на алинеи, аз предлагам промяна в ал. 5 по простата причина, че този предвиден срок от 3 месеца за преференциално закупуване на акции е неоснователно кратък. Абсолютно е съмнително, че в този срок ще може действително да се провери на практика доколко номиналната стойност на обявените за емисия акции е реална и доколко изобщо съществува интерес към това предприятие.
И ако си представим, че в определен момент едновременно на пазара се предлагат акции на голям брой предприятия, става още по-съмнително, че в този тримесечен срок пазарът ще покаже 3007.4. дали така обявената номинална цена на акциите е реална и дали ще има достатъчно купувачи дори и за преференциално закупуване.
Така че е много трудно да се допусне, че акции, които не се изкупуват по преференциален начин, след това, както се предвижда в тази алинея, ще намерят достатъчно купувачи, които да изкупят по номиналната цена.
Затова аз предлагам промяната да бъде на един по-реален срок - 6 месеца.
За протокола - Иван Гайтанджиев, Парламентарен съюз за социална демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От 3 месеца на 6 месеца. Благодаря ви, господин Гайтанджиев.
По процедурата ли? Имате думата. Правят се нови предложения и мисля, че не можем да прекратяваме дискусиите. 3007.5.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Да, точно така ще направя, господин председателю. Напомням, че се намираме на второ четене на законопроекта.
Предлагам да се прекратят дебатите с подобни безмислени предложения, като това на господина от партията "Стефан Стамболов" и да се подложат на гласуване само писмените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване разискванията по чл. 22.
Гласували 178 народни представители. От тях 101 са за, 73 - против, 4 - въздържали се.
Дебатите се прекратяват.
Господин Карабашев, да докладвате първо заместващия текст на господин Иво Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Заместващият текст на господин Иво Атанасов абсолютно противоречи на всички останали текстове, които приехме досега и които по-нататък са предвидени в закона. Така че, ако се приеме този текст, трябва да коригираме абсолютно целия закон.
По отношение на това, дали колективът може да придобие контролния пакет или не - разбира се, че може да го придобие и без този текст, но при участие в приватизацията на общо основание. Тогава никой не им пречи да гопридобият. Логиката на този текст, който е предложен в чл. 22 (както сега звучи), е при преференциални условия да не може да се придобие контролен пакет и освен това през първите три години (това е пък смисълът на това, че акциите са без право на глас) да не могат собствениците на такива акции, придобити при преференциални условия, да застрашат ефективното управление на предприятието.
Затова призовавам всички към здрав разум и да гласуват текста, който е предложен след много обсъждания, повтарям, в Икономическата комисия. Обсъждания, в които участваха и икономистите от лявата страна на парламента.
Сега ще ви прочета текста на господин Атанасов:
"Чл. 26. Ал. 1. Най-малко 51 на сто от акциите на преобразуваните в акционерни дружества в държавни и общински предприятия могат да се закупят от лица по чл. 5, ал. 2 с 50 на сто намаление от тръжната им цена." НЧ/ЛТ 3008.1.
Тук и от понятийна гледна точка има много неясноти. Просто това не може да се гласува. По-нататък ще стигнем до този член, който регламентира отделните техники за продажба на акциите. Става дума освен за търг и за други техники. Така както е записано, текстовете изобщо ще противоречат.
Второ изречение: "Тези акции се обособяват в специален фонд."
"Ал. 2. Правото на преференциално закупуване на тези акции изтича три месеца след началото на тяхната продажба. Предоставените за тази цел аксции, които не са продадени в този срок, се продават по общия ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А продължението? Член 27 не е ли пак към този текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Сега сме още на чл. 22 или по старата номерация - 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме заместващия текст, предложен от господин Иво Атанасов. Предложението е направено в писмена форма, за второ четене - спазена е процедурата. Моля, гласувайте!
А по отношение на термина "тръжната" ще кажат икономистите: има ли такъв термин или няма.
Гласували 194 народни представители. От тях 85 са за, 102 - против, 7 - въздържали се.
Към алинея първа трябва да се направят и други изменения, предложени от Христо Атанасов - да отпаднат 20 на сто и да се добави... Понеже нямаме предложението в писмена форма... Господин Атанасов, ние нямаме писмен текст. Какво ще гласуваме? Като отпадне "до 20 на сто", какво ще остане в текста?
Остава "да закупят при облекчени условия", отпада "от акциите".
Предлагам да гласувате за отпадане на думите "до 20 на сто" от текста на ал. 1 на чл. 22. Предложението е на господин Христо Атанасов. Повтарям, гласуваме за отпадане на израза "до 20 на сто".
Гласували 184 народни представители. От тях 51 са за, 105 - против, 28 - въздържали се. 3008.2.
Каква беше следващата добавка? Или тя отпада? Добавката беше: "До 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините на изплащане."
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Атанасов, има такъв текст в чл. 29, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов още не е стигнал дотам.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Законът се чете докрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, гласувайте! Като стигнем до там, ще гласуваме още един път. Поддържате ли? Да. Моля, гласувайте добавката, предложена от господин Атанасов след думата "общините" "акции на изплащане".
Гласували 191 народни представители. От тях 77 - за, 110 - против, 4 - въздържали се. Предложението се отхвърля.
Нова ал. 2, предложена от госпожа Елисавета Миленова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Член 26, ал. 2 (нова) и след това трябва на другите алинеи да се смени номерацията.
"Когато резултатът от дейността на държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества, е интелектуален продукт, при приватизирането им лицата по чл. 5 могат да закупят при облекчени условия до 51 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините."
Мисля, че има изключително много неясни понятия. Какво представлява интелектуалният продукт? Как може дейността на държавните и общинските предприятия да бъде квалифицирана като интелектуален продукт? И освен това то означава да диференцираме делът, който може да бъде закупен при преференциални условия, в зависимост от предмета на дейност на съответното предприятие.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП, от място): Разбира се, точно това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте предложението, направено от госпожа Елисавета Миленова. Дали текстът е съвършен или не, всеки да разсъждава сам. В българския парламент могат да се гласуват и абсурди.
Гласували 184 народни представители. От тях 76 - за, 105 против, 3 - въздържали се.
Предложението се отхвърля. 3008.3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преминаваме към предложението на господин Папаризов да отпадне ал. 5. Той се позова на евентуалното приемане на един закон за колективното кредитиране, който би бил добър закон, би разширил приватизационните техники. Обаче аз го призовавам да оттегли своето решение. Тук става дума за друг вид преференция. При евентуално колективно кредитиране колективът може да закупи и цялото предприятие. Господин Папаризов прекрасно знае това нещо. А ако отпадне ал. 5, това би означавало, че срокът, в който ще бъдат запазени тези 20 на сто за персонала, ще бъде неограничен, т.е. ще спъне приватизацията на цялото предприятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме предложението на господин Папаризов за отпадане на ал. 5 на чл. 22.
От общо гласували 191, за - 82, против - 106, 3 въздържали се. Текстът няма да отпадне, ще остане.
Има предложение на господин Гайтанджиев вместо "три месеца" да се чете "шест месеца". Става дума за удължаване на срока в ред втори ("в срок до три месеца" да стане "в срок до шест месеца").
Гласувайте предложението на господин Гайтанджиев.
От общо гласували 181,н за - 83, против - 96, 2 въздържали се. Предложението се отхвърля.
Господин Карабашев, по предложението на господин Пламен Йовчев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението на господин Йовчев е в точки 1, 2 и 3 на ал. 3 вместо брутната му заплата да се запише "средната брутна заплата". Господин Николов беше прав в своята реплика, че ако се запише така, става ясно, че е само една заплата. Разбира се, господин Йовчев е имал предвид друго и тогава текстът трябва да бъде "сумата от средната брутна заплата". Но въпросът е и принципен, не е само една формулировка. Нарочно е предложено брутната му заплата, за да се направи съответната диференциация между работниците и служителите в дадено предприятие. Безпокойството на господин Йовчев, че надзорните съвети или съответно директорските съвети са си направили големи заплати, не е свързано с тази проблематика, тъй като членовете на надзорните съвети и съответно неизпълнителните СтБ/ЛТ 3009.1. членове на директорските съвети не са работници и служители в предприятията, така че няма да се ползват от тази преференция.
Последният му аргумент също не беше основателен. В допълнителните разпоредби има текст за тези случаи, когато ползващите преференции са съкратени или пенсионирани, какво се разбира под брутната заплата.
Затова аз го призовавам да оттегли своето предложение, да не го подлагаме на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той потвърди, че го оттегля. Няма да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Николов. То също е свързано с ал. 3 - да се коригира по точките 1, 2 и 3 съответно вместо 8 да бъде 10, вместо 10 - 12, вместо 12 - 15 брутни заплати. Разбира се, може да се пледира за тези числа, може да се пледира и за предишните числа. Общо взето, Икономическата комисия се е водила от годишната заплата 12 и след това вече това намаляване надолу. Безпокойството, че се дава много малко, отчасти е коригирано с текста на ал. 4, където се казва, че сумата от тези брутни заплати ще бъде коригирана с индекса на потребителските цени, т.е. няма да бъдат засегнати ползващите преференции от това, че в началото на периода заплатата им е била доста по-ниска, отколкото в края на периода.
Разбира се, залата ще реши какви да бъдат числата. И така, предложението е: 10 - 12 - 15 вместо 8 - 10 - 12 месеца по точки 1, 2 и 3 на ал. 3.
Предложението на Икономическата комисия е 8 - 10 - 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението на Икономическата комисия е пред вас, а предложението на господин Георги Николов сега ви беше обяснено.
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Николов за увеличаване цифрите 8 - 10 - 12 съответно на 10 - 12 - 15.
От общо гласували 191, за - 92, против - 97, въздържали се 2. Не се приема предложението.
Господин Атанасов, поддържате ли да се гласува? Поддържате. Господин Атанасов предлага да отпаднат ал. 3, 4 и 6 или да отпаднат половината от алинеите на предложения чл. 22. Това е предложението на господин Христо Атанасов. 3009.2.
Гласуваме за отпадането на ал. 3, 4 и 6.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Как да го гласуваме, след като вече гласувахме, че ал. 5 не отпада? Ако тя остане, няма никакъв смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Атанасов поддържа предложението си за гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Той може да го поддържа, но няма логика, след като гласувахме ал. 5 да остане. Всички останали алинеи трябва да останат, те са взаимно свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да се убедим дали народните представители имат логика.
От общо гласували 189, за - 34, против - 108, въздържали се 47.
Моля, гласуваме целия текст на чл. 22 така, както е предложен от Икономическата комисия, с шестте алинеи.
От общо гласували 191,н за - 106, 42 - против, 43 въздържали се.
Приема се целият текст на чл. 22.
Има думата за процедурно предложение господин Георги Николов. 3009.3.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, колеги! Искам съвсем чистосърдечно да помоля господин Карабашев, когато заявява, че това е позицията на Икономическата комисия, да не забравя, че и аз съм в случая в тази комисия и по този начин да не се индикира. Все пак всички сме депутати и когато трябва по съвест в някои случаи да гласуваме - да не ангажираме цялата комисия, защото в случая тези проценти, ако ние в комисията бяхме ги разглеждали, тъй като те впоследствие се налагат, поради текстове, които вече тук взехме решение, при второто четене. Затова взех думата. Просто не е коректно в такива случаи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Понеже няма вашия парламентарен опит от Великото Народно събрание, сигурно ще се съобразява за в бъдеще...
Продължаваме с чл. 23.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Преди да продължа, трябва да отговоря, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ясен е въпросът. Основателно е възражението на колегата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Становището на Икономическата комисия е това, което е подкрепено от болшинството в Икономическата комисия като винаги във всички становища на Икономическата комисия и тук мисля, че господин Николов ще бъде достатъчно честен да кажен, че съм бил коректен - мненията, които са останали в малцинството, са били изразявани. Ще видите и при последното становище, че всички такива мнения в малцинство са изразени, но становище на Икономическата комисия има и аз тук изразих становището на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов,от място): Но тези проценти не са разглеждани, ние сега ги гласувахме. За десетте процента става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По чл. 23, ал. 1. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, моля за тишина! ВЙ/ЛТ 3010.1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Лицата по чл. 5 в случаи на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират на общо събрание кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност.
Ал. 2. Размерът на дела по ал. 1, начините за разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на съсобствениците на общия дял. Този дял не дава право на глас 3 години след продажбата.
Ал. 3. Продажбата на дела по ал. 1 се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената, формирана по ред, установен от Министерския съвет.
Ал. 4. Общата сума на отстъпката, която може да се получи със закупуването на дял при преференциални условия, не може да надвиши сумата от брутните работни заплати на лицата по ал. 3, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4."
Писмените предложения са отново на господин Иво Атанасов, на госпожа Елисавета Миленова. Те са аналогични, тъй като фактически чл. 23 е аналогичен на чл. 22, но по отношение на дружествата с ограничена отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате ли вашите писмени предложения? Ние ще ги прочетем оттук предложенията ви, текстовете ви. Госпожа Миленова?
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Дори да ги прочетете, господин Карабашев, аз с изненада научавам, че и двата текста не са станали достояние на Законодателната комисия. Научих го от господин Ескенази, така че, ако има някакви правни абсурди, вината не е моя. Вие би трябвало да го занесете там, да го предадете там - аз съм го адресирала до господин Джеров. Всички са наясно какво имам предвид и смятам, че в закона имаше възможност това да бъде уредено. Чувала съм го и от други сериозни политици в тази страна, не е само мое това убеждение, че това е една справедливост, която не граничи с общата социална справедливост, а с конкретното разделяне на предприятията на такива, които трябва да бъдат в ръцете на работещите в тях и на други, които 3010.2. просто трябва да привлекат повече чуждестранни инвестиции. Затова поддържам текста. Законодателната комисия да му мисли начина, по който трябва да го уреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Думата е на господин Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам в ал. 1 на чл. 23 второто изречение: "Те декларират на общо събрание" за по-голяма яснота да отпаднат думите "на общо събрание". Считам, че може да е болен човекът, а някъде да го тълкуват, че той не е щял, ако след 2 - 3 дни изяви желанието си. Считам, че ще се съгласите с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Николов.
И Иво Атанасов имаше предложение. Ще го гласуваме. Поддържате го - добре.
Господин Пенчев, заповядайте.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПСБСП): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам в чл. 23, а имах такива намерения и за чл. 22 да го направя, да бъде прибавена ал. 5 със следния текст: "Лица, неработили в приватизиращи се предприятия, но внедрили творчески принос с реализиран икономически ефект, получават право за участие в приватизацията му". Като текстът за механизма може да бъде включен към чл. 24, където Министерският съвет определя в правилник как това да се осъществява. Но аз бих могъл да предложа, но смятам, че по този начин удължаваме алинеята и я правим тежка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Други предложения? - Няма.
Господин Карабашев, моля да запознаете народните представители с направените предложения. На господин Иво Атанасов текстът заместващ ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За чл. 27, така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 27. Ал. 1. Общ дял най-малко от 51 на сто от капитала на преобразуваните в дружества с огреничена отговорност държавни и общински предприятия може 3010.3. да се закупи от лицата по чл. 5, ал. 2 по цена с 50 на сто пониска от тръжната, пазарната.
Ал. 2. Лицата по ал. 1 декларират на общо събрание кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружествата с ограничена отговорност.
Ал. 3. Размерът на този дял, начините за разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на съсобствениците на общия дял.
Ал. 4. Правото на преференциално закупуване на дялове изтича 3 месеца след началото на продажбата. Непродадените в този срок дялове се продават по общия ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз все пак призовавам господин Атанасов - нека да го оттегли, защото би означавало, ако гласуваме това в зависимост от юридическата форма на приватизиращото се предприятие да правим и някакво разграничение. Така или иначе вече гласувахме предишния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, ще бъде джентълменско от негова страна...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Просто да не се бавят нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате ли? Господин Иво Атанасов поддържа текста, който вие чухте преди малко.
Моля, гласувайте заместващия текст, предложен от господин Иво Атанасов. Какво - оттегляте ли го? Не се оттегля!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не го оттегля, а аз помислих, че е проявен здрав разум, но явно съм сбъркал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разлика в броя на алинеите няма, но има в съдържанието на текста.
Гласуваме текста, предложен от господин Иво Атанасов.
Отец Събев сега влиза - казвам му какво гласуваме.
ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС, от място): Гласуваме с червено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той има слабост към червения цвят.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
Гласували общо 191: за текста на Иво Атанасов - 84 народни представители, против - 107, нито един въздържал се. 3010.4.
Следващото предложение беше на госпожа Елисавета Миленова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Госпожа Миленова поддържа ли предложението си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да се прочете текстът, за да се чуе предложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: То е за създаване на нова ал. 2: "Когато резултатът от дейността на държавните и общинските предприятия, преобразувани в дружества с ограничена отговорност, е интелектуален продукт, при приватизирането им лицата по чл. 5 могат да закупят при облекчени условия до 51 на сто от капитала на дружеството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за създаване на нова алинеяпо предложението на госпожа Елисавета Миленова.
Карабашев, трябва да се връщаме в чл. 1, ал. 1 да отпаднат думите "общото събрание" - предложи господин Николов.
Моля, прекратете гласуването, посочете резултата.
Общо гласували 183, за - 79, против - 103, 1 се въздържа.
Отхвърля се предложението за създаване на нова ал. 2.
Гласуваме предложението на господин Васил Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Гласуваме предложението на господин Васил Николов да отпадне в ал. 1 второто изречение: "Декларират на общо събрание". Аз подкрепям това предложение, тъй като по-нататък се предвижда точният ред да бъде регламентиран в подзаконов нормативен акт и там вече ще се казва в какъв срок и т.н. Действително не е необходимо да се събират на общо събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И текстът какъв ще остане?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Отпада: "на общо събрание" и остава: "Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отпада изразът "на общо събрание", който се подкрепя от докладчика. Моля, гласувайте!
Гласуваме в ал. 1 на ред 5 да отпаднат думите "на общо събрание".
Господин Пенчев, ал. 5 предложихте. Моля, побързайте с гласуването.
Резултатът: общо гласували 188, за са 173 народни представители, против - 2, 13 се въздържат. 3010.5.
Гласуваме създаването на ал. 5. Господин Карабашев, други предложения не са направени освен това на господин Пенчев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Макар и информално е направено още едно предложение по ал. 2, което е напълно логично. Става дума вместо думите "събрание на съсобствениците на общия дял", да бъде "събрание на желаещите да придобият общия дял", тъй като те още не са станали съсобственици на общия дял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е уточнено с господин Димитър Велев, така ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Велев, нека да дадем юридическа формулировка на въпроса.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, тъй като в ал. 2 се говори, че размерът на дела по ал. 1, начините на разпореждане с него ииндивидуалните вноски се определят от група лица, които още не са съсобственици - те ще станат съсобственици едва, когато закупят този дял и затуй не е правилно да кажем, че тези неща се определят на събрание на съсобствениците. Правилно е да се каже, че те се определят на събрание на лицата, желаещи да участват в придобиването на общ дял.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Или са кандидати да придобият този дял.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Вижте - защото горе - в ал. 1 използваме във второто изречение, където е казано: "Те декларират на общо събрание кои от тях желаят да участват". Използвайки този израз "желаещи да участват", може би е по-добре и тук да сложим "желаещите да участват в придобиването на общ дял". При това положение ал. 1 и 2 се връзват и юридически е по-точно. Приема ли се? (Одобрителни възгласи от мнозинството) Благодаря, колеги отдясно.
За протокола - ДИМИТЪР ВЕЛЕВ от ПССД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Стана на литературно съчинение, но нищо.
Моля, гласуваме за поправката, предложена от господин Димитър Велев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Вместо "събрание на съсобствениците" - "събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял". 3010.6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте!
Резултати: гласували общо 183, за - 174, против - 3 народни представители, 6 се въздържат.
Приема се предложението за изменение. 3010.7.
Сега гласуваме ал. 5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев предлага ал. 5 да се създава към чл. 23.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, но то не е направено писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Досега гласувахме предложения, които не бяха направени писмено.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е за нов текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пенчев, не направихте ли преди това писмено предложението?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, писмено не е направено. В Законодателната комисия не сме го гледали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чисто нов текст предлагате сега? (Господин Пенчев и господин Карабашев се уточняват) Не, това е свободно съчинение, няма да се гласува текстът, моля ви се. Много ви моля сега не може да се направи до гласуването.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Проблемът е, че нов текст трябва да бъде писмено направен до Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме и този текст. Ще улесни приватизацията текстът. Прочетете текста, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Лицата, неработещи в приватизиращото се предприятие, но внедрили творчески принос с реализиран икономически ефект, получават право на участие в приватизацията му, като трудовият им стаж се приравнява на срока на използване на творческия им принос, а брутната им заплата се приравнява на средномесечната стойност на личния им дял от реализирания годишен икономически ефект."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на господин Пенчев за ал. 5. Нова ал. 5 с текста, който предлага господин Пенчев.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 185, за предложението - 82, против 102, 1 се въздържа.
Не се приема предложението за ал. 5. РД/ЛТ 3011.1.
Гласуваме текста на целия чл. 23.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Общо гласували 169, за - 101, против - 28, 40 се въздържат.
Текстът се приема.
Почивка до 18 часа. 3011.2.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме второто четене на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Моля ви да заемете местата си в залата.
Господин Карабашев, стигнахме до?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Стигнахме до чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прочетете текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Условията и редът, по който лицата по чл. 5 ще могат да придобиват при облекчени условия акции или дялове, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст има ли постъпили писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, има ли желаещи от вас да направят поправки на този текст? Господин Стоян Иванов, заповядайте. Господа квестори, поканете народните представители да влязат в залата, ще гласуваме след малко.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): 2. Бургаски район. Става въпрос за следното. Аз предлагам думата "условията" в чл. 24 да отпадне, тъй като условията за участие на лица с преференциално участие в обществената приватизация са уточнени в предишните членове, като се започне от чл. 5, минем през чл. 22 и т.н. - там все се уточняват условията, по които лицата имат право да упражняват преференциално участие в обществената приватизация.
Освен това тази формулировка "ще могат да придобиват при облекчени условия" предлагам да бъде заменена с формулировката "имат право да придобиват при облекчени условия акции или дялове собственост на държавата и общините", тъй като аз поне лично го тълкувам, като ще могат, но може евентуално и да не могат. А това право за участие им е гарантирано с предните членове на закона. Затова предлагам тези поправки, ако трябва дори да се гласуват поотделно едно от друга, т.е. независимо една от друга. МЦ/ЛТ 3012.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагате вместо "ще могат" - "да имат право", а да отпадне "при облекчени условия".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е чисто юридически въпрос, но в Законодателната комисия държаха навсякъде да бъде "условията и реда".
(Господата Иванов, Карабашев и Ескенази уточняват текста.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре е народните представители да чуят за какво става дума, тъй като нищо тайно не си говорите. Господин Ескенази, ако трябва, кажете, казахте нещо за Законодателната комисия.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Този въпрос беше обсъждан в Законодателната комисия и както е добре известно, правната формулировка е "условията и реда", още повече, че има възможност да бъдат уредени и допълнителни благоприятни условия, като например кредитиране ни много, много други хипотези. Така че на мене ми се струва, че е по-добре така. Тези преференциални условия, основните, са дефинирани в закона. Обаче ако има възможности, примерно да се уреди кредитиране при някакви благоприятни условия, отсрочка на плащанията и т.н., тук развързваме ръцете да се дадат тези допълнителни условия. В противен случай Министерският съвет няма право да направи това. Така че все пак аз считам и апелирам да се подкрепи текстът, така както е предложен от Икономическата и от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други мнения има ли по този текст? Господин Иванов, вие поддържате вашето предложение. В такъв случай моля, уважаеми колеги, ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Второто предложение може да се възприеме - че "имат право", защото такава е формулировката и в другите ни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, кажете първо кое да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо да гласуваме изменението вместо "ще могат" - "имат право".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
От гласували 163 народни представители, 146 са за, 16 против, 1 се въздържа. Приема се направената поправка. 3012.2.
Господин Карабашев, имаше още едно предложение за поправка.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: От другото предложение господин Иванов се отказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, поддържа го. Гласуваме да отпаднат думите в началото на изречението "условията". Да остане само "редът, по който (... и т.н.) имат право на облекчени условия".
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Колеги, става въпрос за следното. Условията са уточнени в предните текстове - това, за което говори господин Ескенази. Това е редът, по който ще се упражнява тази възможност. Редът може да бъде с нисколихвен кредит, на низплащане, еди-какво си и т.н. Тоест редът е това. А условията, считам, че трябва да бъдат точно уточнени, да няма право Министерският съвет да определя и други условия за участие в преференциите освен упоменатите в закона.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС, от място): Идеята е за по-благоприятни условия.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Тук не става въпрос за по-благоприятни условия, тук става въпрос за ред. Той може да определи ред за по-благоприятно участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, на народните представители е ясно за какво става въпрос. Нека с гласуване да направят избора си. Гласуваме за това да отпаднат думите "условията и" в началото на изречението. Моля, гласувайте.
От 157 гласували народни представители, 66 са за, 85 против, 6 се въздържат. Отклонява се това предложение.
Моля ви, гласувайте текста, както е предложен от комисията с направената вече поправка.
От 156 гласували, 106 са за, 20 - против, 30 се въздържат. Приема се текстът на чл. 24.
Господин Карабашев, моля Ви за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 25. Ал. 1. Акциите, собственост на държавата от преобразуваните в акционерни дружества предприятия, могат да продават чрез:
1. открита продажба;
2. публичен търг на пакети от акции; 3012.3.
3. публично оповестен конкурс;
4. преговори с потенциални крупни купувачи.
Ал. 2. нПо начините, посочени в т. 3 и 4, или чрез публичен търг се продават и дялове, собственост на държавата от преобразуваните в дружества с ограничена отговорност предприятия.
Ал. 3. Държавата и общините продават своите дялове в дружества с ограничена отговорност без съгласието на другите съдружници, ако техният дял е под 25 на сто от основния капитал, но не може да им откажат да направят предложение за покупка на дялове от дружеството. Това се отнася и за акционерите на дружеството, в случай че уставът му предвижда друго.
Ал. 4. Органите по чл. 3 извън Агенцията за приватизация не могат да продават акции, собственост на държавата, чрез открита продажба освен съгласувано с нея."
Има постъпили писмени предложения. Едното е на господин Юрий Борисов - да отпаднат т. 4 и т. 5 от ал. 1. Точка 5 вече е отпаднала. Остава т. 4. Но това е един от много употребяваните приватизационни методи и не би трябвало да отпадне. Става дума за преговорите с потенциални крупни купувачи, въз основа на които след това се сключва приватизационна сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друго предложение има ли по този текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Другите се повтарят. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има въпрос от госпожа Миленова какво е потенциален крупен купувач. Господин Ескенази иска думата и господин Конакчиев. 3012.4.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз излизам във връзка със съобщеното вече от господин Карабашев предложение на нашия колега Юрий Борисов, той е болен. Едното негово предложение за точка 5 е вече прието.
Точка 4 на чл. 25, ал. 1 визира именно това: "да могат да се продават чрез преговори с потенциални крупни купувачи". Ако в тази точка се влага смисълът на известните от практиката на другите страни така наречени "дирижирани конкурси", това е действително една практика, която е известна, и вероятно ще се наложи и в България да бъде прилагана.
Но аз си позволявам да ви предложа да отпадне думата "крупни". Не заради това, че тя не е българска, а затова защото действително не съществува обективен критерий за крупен при законово регламентиране на подобни процеси. За едни случаи един е крупен, за други случаи друг е крупен. Вероятно тук се има предвид големи, с големи възможности, но нека да не навлизаме в описания. Просто тук да бъде "преговори с потенциални купувачи", а в зависимост от обекта, който се предлага, се определят и възможните купувачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие предлагате да остане текстът, но думата "крупни" да се махне.
Господин Ескенази, Вие поискахте думата. Заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, забелязвам една неточност в ал. 3, която у мен предизвиква сериозни съмнения и мисля, че тя трябва да отпадне, а това, което е искано да бъде уредено, да се уреди в преходните и заключителните разпоредби.
Става дума за следното. Поначало в чл. 25 се третира въпросът за продажба на акции от еднолични дружества - акционерни или с ограничена отговорност.
Алинея 3 третира въпроса тогава, когато държавни предприятия са акционери в някакво смесено предприятие, със смесено участие. Под смесено имам предвид независимо дали българско или чуждестранно.
Много опасно е според мен по този начин с този закон да се признае, че всъщност държавата е акционер в тези предприяВТ/ЛТ 3013.1. тия. Това, ако искате дори, се отнася и до нашия външен дълг. Защото ние навсякъде казваме, че нашите предприятия са обособени, че на тяхното имущество не може да бъде посегнато за външния дълг на държавата. И сега изведнъж ние казваме: "Да, това нещо е държавно участие".
Проблемът - искам да обърна сериозно внимание, е за това и той трябва да бъде уреден - да не се допусне държавните предприятия да продадат своите акции на безценица, поради едни или други съображения. И аз напълно подкрепям идеята това да бъде под контрола на държавата. Обаче тази материя трябва да бъде уредена в преходните и заключителните разпоредби, в които трябва да се каже, че когато държавното предприятие, преобразувано или не, има акции, то не може да се разпорежда без съгласието на органа по приватизацията. По този начин ние по същество възприемаме същата уредба и същия контрол, обаче не правим едно признание, което за мен е много, много рисковано, че, видите ли, държавата е съдружник в това предприятие. Ами, има дружества, които са в чужбина. Едно на ръка е какво вършат, но в крайна сметка, ако ние признаем, че там има държавно участие, разберете, това е много опасно.
Следователно предлагам ал. 3 да отпадне, а текст със същото съдържание да премине в преходните и заключителните разпоредби, където се казва именно така: че "когато държавно предприятие, преобразувано или непреобразувано, има акции в друго предприятие, то не може да се разпорежда с тях освен..." и както е дадено по-нататък по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Карабашев, казахте, че има още едно предложение, което не сте прочели.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Другото писмено предложение е на господин Петко Гинев и то е свързано също с проблема, който се третира в ал. 3. Той предлага ал. 4 на този член да придобие следната редакция (но е свързано с това, което е в ал. 3): "Държавата и общините продават своите дялове в ООД без съгласието на другите съдружници, ако техният дял е под 50 на сто от основния капитал, но не може да им откаже да направят предложение за покупка на дялове от дружеството."
Тук мисля, че е допусната някаква грешка в номерацията на алинеите, но третира същия проблем. 3013.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Просто има промяна в процента, доколкото ви чух. Предложението е да се промени процентът.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, но то трябва да бъде в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Друго предложение има ли при вас?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Друго няма, ако позволите ще взема отношение по направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, заповядайте и кажете как да ги подредим при гласуването.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Подкрепям предложението на господин Конакчиев да отпадне думата "крупни", тъй като дали са крупни или не, това зависи от самата приватизационна сделка. Важното е, че става дума за преговори с потенциални купувачи. Това действително е така наречената "дирижирана приватизация". Така че можем да го гласуваме веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре, но има предложение на господин Борисов, който иска да отпадне цялата точка 4. Него го няма, за да каже дали си оттегля предложението, или трябва да го гласуваме.
В такъв случай гласуваме предложението на господин Борисов. Него го няма, за да го оттегли, а той може би и ще го потвърди, не зная. Затова гласуваме предложението му да отпадне точка 4 в ал. 1 на чл. 25. Моля, гласувайте да отпадне. Това е предложението, за което гласуваме.
Следващото е на господин Конакчиев, което господин Карабашев току-що подкрепи, но него ще гласуваме след това.
Моля, гласувайте.
От общо 178 гласували народни представители, 71 са за, 103 - против, 4 се въздържат. Отклонява се това предложение.
И гласуваме предложението на господин Конакчиев, което, както разбрах, и господин Карабашев подкрепя - в точка 4 да отпадне думата "крупни". Моля, гласувайте.
От 169 гласували народни представители, 157 са за, 2 против, 10 се въздържат. Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Направено е и още едно предложение от господин Велев. То е чисто редакционно и е свързано 3013.3. с общата логика на закона. В ал. 1 освен "собственост на държавата" да бъде "собственост на държавата и общините". Просто е пропуснато. И в ал. 2 също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: "...собственост на държавата и общините". Моля, гласуваме тази добавка в текста на ал. 1, първия ред горе. И в ал. 2, на втория ред - "и на общините". Моля, гласувайте.
Добре, но в ал. 4 също има собственост на държавата, господин Велев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Но там е по-друго нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А, по-друго нещо. Добре.
От 168 гласували, 162 са за, няма против, 6 се въздържат. Приема се добавката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Ескенази ал. 3 да отпадне, като тази материя се разгледа в преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме това предложение.
От 169 гласували, 103 са за, 29 - против, 37 се въздържат. Приема се предложението на господин Ескенази тази алинея да отпадне и да намери своето място в преходните и заключителни разпоредби.
Господин Ескенази, вие имахте някаква поправка в текста и аз ще ви моля да я дадете.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, при това положение предложението на господин Гинев сега няма смисъл да се гласува. Повече предложения няма направени. Алинея 4 става ал. 3. Предложете за гласуване текста с тези изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста на чл. 25 със своите първа, втора и трета алинеи и направените към тях поправки. Моля, гласувайте. Четвърта алинея отпада, затова тя става трета и целият текст има три алинеи.
От 172 гласували народни представители, 127 са за, 13 против, 32 се въздържат. Текстът се приема. 3013.4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 26. Ал. 1. При продажбата на дяловете или акции от едно преобразувано предприятие могат да се прилагат едновременно няколко от изброените начини. Продажбата може да се извърши на няколко етапа при съблюдаване на условията по чл. 19.
Ал. 2. При продажбата на акции от преобразувано предприятие се допуска и едновременно увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, като се съблюдават разпоредбите на Търговския закон."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, вашите предложения съответстват ли на номерацията? Не. Само ще ви помоля да казвате, когато се отнася за вашите текстове, тъй като тук явно има пререждане.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз ги имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласуваме текста на чл. 26 с ал. 1 и 2, както е предложен от Икономическата комисия. Моля, гласувайте!
Гласували 167 народни представители. От тях 136 са за, 9 - против, 22 въздържали се.
Текстът е приет.
Господин Карабашев, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 237. Първоначалната продажна цена на акциите, началната цена при търговете и офертната цена при провеждане на конкурс или преговори се определя въз основа на оценката на предприятието."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев иска думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, предложението ми е само за една редакционна дребна поправка. Вероятно животът ще подскаже няколко оценки, възложени на конкурсна основа на различни експертни комисии. Затова предлагам членът "-та" да отпадне и да стане "въз основа на оценка на предприятието". Това включва няколко възможни оценки. Иначе заковаваме една единствена възможност. Аз предлагам "оценка" - една от три възможни. Иначе при "оценката" - кой ще определи коя е тази оценка? Преценете. НЧ/ЛТ 3014.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други предложения? Не се правят.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Господин Койчев дотолкова е прав, че действително могат да се направят няколко оценки. Първо, по няколко метода. Второ - няколко пъти, тъй като може да не бъде приета някоя от оценките. В края на краищата някоя ще бъде официалната оценка, приета от съответния орган, въз основа на която ще се определят тези съответни начални цени. Затова "оценката" би трябвало да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, поддържате ли вашето предложение? Поддържате.
Гласуваме най-напред предложението на господин Койчев да отпадне членуването на думата "оценката" и да остане само "оценка". Моля, гласувайте!
Гласували общо 170 народни представители. От тях 75 са за, 89 - против, 6 въздържали се.
Предложението се отклонява.
Гласуваме текста както е предложен от Икономическата комисия. Моля, гласувайте!
Гласували 163 народни представители. От тях 124 са за, 14 - против, 25 въздържали се.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е: "Чл. 28. Министерският съвет определя задължителна информация, която трябва да се предостави на потенциалните купувачи при продажбата на дялове или акции от преобразувани предприятия."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли народни представители, които искат да направят предложение към текста? Не виждам. В такъв случай гласуваме текста така, както е предложен от Икономическата комисия. Моля, гласувайте!
Гласували 170 народни представители. От тях 143 са за, 9 - против, 18 въздържали се.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е на "Чл. 29. Ал. 1. По предложение на Агенцията за приватизация Министерският съвет определя задължителната форма за заплащане на купуваните дялове или акции, принадлежащи на държавата и общините. 3014.2.
Ал. 2. Агенцията за приватизация, със съгласието на министъра на финансите, може да разреши на купувачите български граждани с постоянно местожителство в страната да закупуват дялове или акции на изплащане. Цената на дяловете и акциите се коригира с индекса на потребителските цени.
Ал. 3. С разрешение на Агенцията за приватизация кредиторите на приватизираното предприятие могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли направени предложения по този текст, господин Карабашев?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тук имаше едно предложение, което е свързано с този текст. Предложението е на господин Стефан Стоилов и Емил Филипов за една по-друга регламентация на начина за даване на възможност за закупуване на акции и дялове на изплащане, като обаче беше обединено и възможността поглава шеста - на изплащане да бъде закупувано държавно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пламен Вълканов имал предложение, което успях да чуя, макар че рядко се случва, оттук трудно се разбира, в ал. 1 вместо "принадлежащи" да бъде "собственост на държавата и на общините". Приемете, че той го е казал, след като пожела да повторя думите му.
Господин Христо Атанасов има думата.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Предлагам да отпадне ал. 3, тъй като сега почти всички банки са държавна собственост. Ако те биха имали възможност да изкупуват също дълговете, би се получил един порочен цикъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да отпадне ал. 3.
Заповядайте, господин Урумов.
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Уважаеми колеги, току-що господин Атанасов предложи да отпадне цялата ал. 3 на чл. 29. Аз имам едно предложение към същата алинея. Внесъл съм го писмено. Предложението се свежда доследното: просто за един текст, който да бъде вместен вътре в съдържанието на текста на алинеята.
Добавката, която предлагам, е след думите "приватизираното предприятие" да се допълни "които са юридически лица с по-малко от 50 на сто държавно или общинско участие" и по-нататък съгласно текста на алинеята. 3014.3.
Сега ще прочета текста на цялата алинея, за да стане ясен смисълът на това, което предлагам: "С разрешение на Агенцията по приватизация кредиторите на приватизираното предприятие, които са юридически лица с по-малко от 50 на сто държавно или общинско участие, могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието."
Съвсем накратко мотивите за това: които и да са кредиторите, те по същество в мнозинството от случаите ще бъдат банки. Ние знаем, че банките сега са преди всичко държавни с преобладаващо държавно участие. Просто това ще бъде случай, когато ние няма да имаме процес на приватизация. Всъщност това ще бъде един процес на преразпределение. Затова именно аз предлагам този текст да бъде добавен към съдържанието на текста на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази, имате думата като реплика. 3014.4.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колега, нека да се изясним. Ако става дума за такива, които са с под 50 на сто държавно или общинско участие, те на общооснование могат да участват в тази приватизация. Тогава няма нужда от специално разрешение. Тази банка или брокерска къща, или ако искате дори някакво предприятие, което е кредитор, топросто извършва прихващане. Дължи за акциите 2 млн. и си приспада от друга страна кредита от 2 млн. Така че това не е специална хипотеза.
Следователно ние сме изправени пред принципния въпрос: ако ще разрешим на държавните банки да участват, в този случай имаме нужда от тази алинея. Ако няма да им разрешим, тогава просто не е необходима тази алинея. Така че предложението, което направи господин Урумов, не се вписва в това принципно положение. Ако те поначало могат да участват в приватизацията, няма нужда от никакво разрешение, извършва се прихващане. Друг е въпросът дали тези банки, които са с над 50 на сто държавно участие, могат да участват, но това е обсъждано в Икономическата комисия и мисля, че господин Карабашев ще даде пояснения. Аз потова няма да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Пламен Вълканов.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Аз само с две думи ще репликирам казаното от колегата преди това. Аз не възприемам тази редакция, защото по принцип това, което колегата иска, се вмества в общата формула, дадена в ал. 3, като условието както за тези субекти, които той предлага да бъдат участници в евентуалната замяна на дълг срещу собственост, така и за всички останали, е само едно - разрешението на Агенцията за приватизацията.
От друга страна, когато обсъждахме този въпрос в Законодателната комисия, както стана ясно и от господин Карабашев, излагайки становището на Икономическата комисия, доколкото правилно съм го разбрал, огромната маса от дълговете на нашите предприятия вътре в страната се отнасят предимно към банките. И този текст се наложи да влезе като ал. 3, за да може да се синхронизира приетото от нас вече по чл. 5 от Закона за банките и кредитното дело, където е дадена възможност на банките да придобиват недвижима собственост, която е повече от 10 на сто от техния уставен СтБ/ЛТ 3015.1. капитал, в случаите, когато тази собственост е придобита по силата на изпълнението на неизплатени кредити, които те са дали на тези предприятия. В тригодишен срок обаче те трябва да се освободят от тази собственост. Този опит да се синхронизира Законът за банките и кредитното дело с ал. 3 на предложения текст по мое мнение е удачен и би трябвало да се запази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Урумов.
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Аз ще взема отношение само по изказването под формата на реплика на господин Ескенази. Вече има предвиден в чл. 5 един такъв текст, ал. 4. Разбира се, той урежда друг въпрос, въпросът за юридически лица с над 50 на сто държавно участие, които не могат да участват в приватизацията на държавни предприятия, без да получат изричното разрешение от Агенцията за приватизация. И аз не виждам защо да не фигурира и тук такова разрешение като текст за държавни банки, които могат срещу дълг на предприятие да придобиват дялове и акции. Просто ние сме предвидили в същия закон една такава възможност като процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз предлагам второто изречение от ал. 2 да отпадне. Смятам, че това условие е твърде строго. От нашия опит ясно се вижда, че индексът на потребителските цени обикновено е най-висок в страната от всички индекси на повишение. Той обикновено надхвърля и основния лихвен процент. Така че до голяма степен залагането на такова условие би обезмислило цялата тази преференция по тази алинея, тъй като за евентуалните купувачи ще бъде по-изгодно да вземат обикновен кредит от банката и да си купят акциите, отколкото да ги купят на изплащане, ползвайки тази алинея.
Освен това смятам, че едва ли е необходимо да се слага едно-единствено и твърдо условие, към което да се придържат всички възможн закупени акции, тъй като различните акции ще имат различна привлекателност, те ще повишават своята стойност в течение на времето по различен начин и би следвало за едни този индекс да бъде един, а за други да бъде друг.
Затова аз предлагам да отпадне това изречение и да се даде право на органа, който извършва приватизацията, в рамките 3015.2. на договора за изплащането да предвиди необходимия и реалния процент за индексиране на акциите, които ще бъдат купени по тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, пред мен е предложението на проф. Стефан Стоилов и Емил Филипов. Те и двамата са болни. Предложението им е взето под внимание, една част от него ние прогласувахме в чл. 22 и 23. Единственото, което не е включено в чл. 29, е, че право на изплащане се дава, след като акциите не се продадат в течение на една година.
Позволявам си да оттегля това предложение, тъй като режимът, който се предлага в тази редакция на Икономическата комисия, дава възможност да включи и година или по-малък срок за процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С други думи, господин Койчев, вие не правите предложение, а оттегляте вече направеното.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Оттеглям предложение за невключен текст. 3015.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Велев, заповядайте.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми народни представители, мисля че ал. 2 на чл. 29 трябва да се допълни с няколко думи, а именно: "Агенцията за приватизация със съгласието на министъра на финансите при определени условия може да разреши на купувачите - български граждани, да закупуват дялове или акции на изплащане." Мисля, че трябва изрично да го посочим: "при определени условия", тъй като в противен случай може да се прояви субективизъм от страна и на министъра на финансите, и на агенцията за предоставяне на възможност за закупуване на дялове или акции от предпочитани хора.
Аз разбирам, че ще има и правилник или наредби за приложението на този закон и там, доколкото разбирам от представителите на Икономическата комисия и специално от господин Карабашев, ще бъдат предвидени тези условия, но ако ние не ги посочим тук просто като условие, при определени условия да има тази възможност министърът на финансите и Агенцията по приватизация да дават съгласие или разрешение - може би и там няма да се предвиди. С една дума, ние създаваме задължения при подготовката на подзаконовите нормативни актове да бъдат определени тези условия.
И на второ място. Аз съм съгласен тук с изказването на един колега, пропуснах да разбера кой е, но за последното изречение - или да отпадне, или поне това изречение да се коригира. Там е казано: "Цената на дяловете и акциите се коригира с индекса на потребителските цени." Ние продаваме дялове и акции, собственост на държавата или общините - дялове или акции и не сравняваме стойността на тези дялове и акции с потребителските цени. Потребителските цени са нещо съвсем различно. И може би, ако трябва да се коригира да стане "цената на дяловете и акциите се коригира с индекса на инфлацията", или нещо друго от този род, а ако няма индекс на инфлацията, тогава няма смисъл да се записва такова нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Велев, това бе предложено от господин Харизанов. Както разбирам, вие също поддържате едно подобно виждане.
Има думата господин Милен Стоянов. Следва го господин Конакчиев, господин Папаризов - след това. ВЙ/ЛТ 3016.1.
НМИЛЕН СТОЯНОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моята бележка е изключително кратка и се отнася до чисто редакционна формула: в чл. 24 ние заменихме думите "ще могат" с "имат право". Изправени сме в ал. 3 на чл. 29 пред абсолютно същото положение. "С разрешение на Агенцията по приватизация... могат да придобиват" - "имат право да придобиват". Ние трябва да унифицираме изразите в целия закон. И не е точно обратното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Конакчиев. След това - господин Папаризов.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП)
: Уважаема госпожо председател, дами и господа!
Аз предлагам в началото на ал. 1 на разглеждания от нас чл. 29 да отпадне текстът: "По предложение на Агенцията по приватизацията" и текстът да бъде направо така: "Министерският съвет определя задължителната форма за заплащане на закупуваните дялове или акции принадлежащи на държавата и общините." Мисля, че не е потребно в този закон ние да определяме организацията и начина на работа в Министерския съвет. Още повече, че реално вероятно най-малкото в процеса на обсъждането в Министерския съвет и някой друг освен Агенцията по приватизацията ще предложи нещо.
И възползвам се от случая, че съм пред вас - не зная какво изяснение направиха с уважаемия господин Милен Стоянов, но ми се струва, че ал. 3 не може механично да бъде сравнена с текстовете, които преди малко гласувахме, тъй като се каза тук, че "с разрешение могат да придобиват", а не "право да придобиват" безусловно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще направя трето предложение, във връзка с чл. 29, ал. 2, именно с последното изречение. Мисля, че е най-удачно не да свързваме цената на акциите с индекса на потребителските цени или с индекса на инфлацията, а с основния лихвен процент, тъй като по същество допускането на изплащането на акциите означава кредит за този, който купува акциите. И найлогичният показател, с който трябва да свържем увеличаването 3016.2. на тази цена, би трябвало да бъде основният лихвен процент. Затова предлагам: "Цената на дяловете и акциите се коригира с основниялихвен процент." Мисля, че така икономически найточно бихме могли да отразим това. Разбира се, може с някакъв процент на търговските банки, но разликата не е толкова голяма и мисля, че това е една обективна основа за подобно действие, тъй като по същество това представлява кредит. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Пред мен списъкът на ораторите се изчерпи.
Господин Карабашев, моля да помогнете при подреждането на направените предложения, тъй като започваме гласуването им.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, господин Койчев оттегли предложението на Стефан Стоилов и Емил Филипов, така че то няма да подлежи на гласуване.
След това първо да гласуваме предложенията за отпадане, които са направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Правилно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо по ал. 1 - предложението на господин Конакчиев да отпадне "по предложение на Агенцията по приватизация". Аз лично подкрепям това предложение и в другите случаи, където се говори за това, че Министерският съвет трябва да излезе с някакъв подзаконов акт възприехме формулата само Министерският съвет да решава, а вече как ще бъдат вътрешните взаимоотношения, е отделен въпрос. Затова може да отпадне началото на изречението и да започне с: "Министерският съвет определя задължителните форми и така нататък..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай гласуваме предложението да отпаднат думите "по предложение на Агенцията по приватизация" в ал. 1. Моля, гласувайте!
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
От 166 гласували народни представители, 158 са за, 1 против, 7 се въздържат.
Приема се предложението на господин Конакчиев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение за отпадане на текст е свързано с ал. 2. Предложението на господин Харизанов е да отпадне второто изречение на ал. 2 "Цената на дяловете и акциите се коригира с индекса на потребителските цени". (Шум и реплики в залата) 3016.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То е промяна - вместо "принадлежащи на" - "собственост на". Нали гласуваме първо това, което отпада, след това - което замества и другите предложения.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Вървим по процедурата, както е предвидена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да отпадне "Цената на дяловете и акциите се коригира с индекса на потребителските цени". Прав е господин Харизанов. Действително това е най-високият от индексите и е възможно в договора за конкретната покупко-продажба и условията за изплащането да бъде фиксиран начинът за корекциите на цените.
Подложете го на гласуване. Ако не отпадне - тогава ще предложим на гласуване предложението на господин Папаризов, което също е логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме най-напред предложението в ал. 2 изречение второ да отпадне. Моля, гласувайте!
Ако не отпадне - ще има заместващ текст.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
От 164 гласували народни представители, 79 са за, 67 против, 18 се въздържат.
Отклонява се предложението.
В такъв случай, господин Карабашев, да гласуваме заместващия текст в същото изречение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Щом се отклонява - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имаше предложение вместо с индекса на потребителското търсене...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението е на господин Папаризов вместо с "индекса на потребителските цени" - "с основния лихвен процент". (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нещо е пропуснато в текста ли? В това изречение ли е?
Ние сега гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Има се предвид точно за неизплатената, но като се коригира цялата цена - оттам вече ще се получи и делът на неизплатената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да уточните това, което господин Илиев казва, защото в момента гласуваме следното... 3016.4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: В самия договор, общо взето, така би трябвало да изглежда. Има някаква цена, която е уговорена в момента на сключването на сделката и след това вече условие, че тя ще бъде коригирана в съответствие с - ако се възприеме предложението на господин Папаризов - с основния лихвен процент. В зависимост от това,н какъв е погасителният план, вече ще се получи и какво трябва да бъде заплатено. Мисля, че е съвършено ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате време едно гласуване да помислите за текста, а сега гласуваме...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре, нека да гласуваме предложението на господин Папаризов с корекцията, която да е с основния лихвен процент, а след това можем да променим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А вие помислете как точно да се формулира.
Гласуваме промяната, замяната на текста вместо "с индекса на потребителските цени" в ал. 2, изречение второ - "с основния лихвен процент". Моля, гласувайте!
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
Резултат: от 171 гласували народни представители, 154 са за, 8 - против, 9 се въздържат.
Предложението се приема.
Какво стана с началото на изречението? Ще давате ли текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ами ако има някакви предложения конкретни - нека да ги направи. Господин Койчев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но нека да е като текст точно, за да се вземе предвид. 3016.5.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Моето предложение е вместо "цената" да се запише "неизплатените части от дяловете и акциите се коригират с...". "Неизплатените части", тъй като "цената" при всички случаи не е думата, която е нужна на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако трябван помислете още, докато направим другите гласувания. Или сте готов, господин Карабашев? Моля, кажете.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следният текст комбиниран: "Стойността на неизплатените дялове и акции се коригира."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Койчев, добре ли е така?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП, от място): Да, добре е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре е. Виждам, че и господин Конакчиев казва, че е добре, и господин Ескенази. Остава да видим гласуването.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Нека го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте промяната в текста в началото на изречение второ на ал. 2.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 165 гласували народни представители, за са 161, против - 1, 3 се въздържат.
Приема се тази поправка в изречението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Имаше още едно предложение за отпадане на текст, преди да отидем към предложенията за изменение и допълнение. То е свързано с ал. 3.
Сега тук господин Пламен Вълканов даде много добро обяснение на проблема. Аз няма да повтарям това, което вече беше казано. Смисълът на този текст е да се улесни приватизационният процес в тези случаи, когато има значителни дългове на предприятията по отношение на търговски банки. Действително по-голямата част от търговските банки в момента са държавна собственост и фактически трансферът на този дълг в собственост не представлява същинска приватизация. Дотук са прави колегите, които говориха по този въпрос.
В същото време, като изключение, би трябвало да се предвиди тази възможност и тя е много широко практикувана в другите източноевропейски страни. Като изключение казвам, защото действително в чл. 5, ал. 4 се казва, че "юридически лица с над 50 на РД/ЛТ 3017.1. сто държавно или общинско имущество само с разрешение на Агенцията по приватизация могат да придобиват акции и дялове от приватизиращите се предприятия".
Затова аз призовавам да гласуваме за оставането на този текст. Още повече, ако обърнете внимание на приетия вече Закон за банките и кредитното дело, ще видите, че там се задължават тези търговски банки в определен период от време - той е три години, да се освободят от тези придобити вече акции и дялове. Фактически търговските банки ще посредничат при осъществяването на приватизацията. По-нататък те вече ще приватизират придобитите от тях акции и дялове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Освен да попитам господин Христо Атанасов дали поддържа?
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП, от място): Да, поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържа предложението си да отпадне текста. В такъв случай гласуваме предложението ал. 3 да отпадне. Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 171 гласували народни представители, 40 са за, 97 против, 34 се въздържат.
Отклонява се това предложение да отпадне текстът.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По същата алинея беше и предложението на господин Урумов. То също беше коментирано от господин Ескенази. Общо взето, няма смисъл от такъв текст, тъй като тези банки, които са с преобладаващо частно участие, могат и без тази изрична разпоредба да придобиват акции и дялове в приватизиращи се предприятия.
Не знам поддържа ли господин Урумов своя текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Урумов, поддържате ли текста?
РУМЕН УРУМОВ (СДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Поддържа го господин Урумов. В такъв случай гласуваме направеното от него предложение. Текстът е: "Които са юридически лица с по-малко от 50 на сто държавно или общинско участие." Нали така беше? - Да, по-малко.
Моля, гласувайте за това допълнение в ал. 3.
От 172 гласували народни представители, за са 11, против 124, 37 се въздържат. 3017.2.
Отклонява се предложението на господин Урумов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението на господин Милен Стоянов е свързано със същата алинея и е свързано с тези обяснения, които досега бяха дадени. Ако сложим текста "имат право", както го приложихме в другите алинеи, това би означавало, че не е изключение този случай, а във всеки случай имат право.
Затова, господин Стоянов, оттегляте ли предложението?
МИЛЕН СТОЯНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Оттегля го господин Стоянов.
Връщаме се на ал. 1, където беше направено...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пламен Вълканов има предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, вместо "принадлежащи на държавата" - "собственост на държавата и общините".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, точно така. Това е заместващ текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът, който беше използван във всички останали случаи, така че трябва да се коригира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте предложението на господин Пламен Вълканов.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 164 гласували народни представители, за са 156, против - 6, 2 се въздържат.
Приема се този текст.
И господин Димитър Велев направи едно предложение за ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, остава предложението на господин Велев да бъде добавено "при определени условия може да разреши".
По този текст се води доста дълъг спор в Законодателната комисия, тъй като в първоначалния проект действително беше сложен, само че беше не "при определени условия", а беше "в определени случаи".
Идеята на ал. 2 е да се даде възможност на агенцията съгласувано с министъра на финансите гъвкаво да постъпва в различните случаи. Много трудно е да се дефинира предварително при какви условия може да се разреши закупуване на изплащане и при 3017.3. какви условия не може да се разреши. Общо взето, това ще бъдат случаите, при които не е проявен интерес към съответния приватизиращ се обект и по този начин ще се стимулира неговата приватизация.
Не се стигна до някакво окончателно становище в Законодателната комисия, всъщност стигна се до становището да се отхвърли този текст. Подложете го на гласуване, нека решат народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Даскалов, нещо към това, което каза господин Карабашев ли? Може би е пропуснал? Все пак той е в Икономическата комисия, а вие сте в Законодателната комисия. 3017.4.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Да ме прости господин Карабашев, но аз бих се противопоставил да влезе такъв текст в закона, тъй като при определени условия, след като те не са фиксирани в закона, това нищо не означава. Просто е едно пожелание, което е без покритие. А в закона всички условия не биха могли да бъдат изброени, поради което също не може изчерпателно да намерят място онези условия, с които би следвало министърът на финансите да се съблюдава. Поради което аз моля да се остави без уважение поддържаното от колегата Велев предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може други пък да искат да се уважи, така че нека да гласуваме.
Гласуваме добавката, предложена от господин Димитър Велев, към ал. 2 след финансите "при определени условия". Моля, гласувайте.
От 170 гласували, за са 77, против - 88, 5 народни представители се въздържат.
Предложението се отклонява.
Сега гласуваме целия текст заедно с онези добавки, заменки, които бяха направени. Моля, гласувайте.
От 158 гласували, 126 са за, 21 - против, 11 се въздържат. Приема се текстът.
Господин Карабашев, за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е наименованието на глава шеста "Продажба на държавни и общински предприятия или обособени техни части, непреобразувани в търговски дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Ескенази иска думата. Заповядайте.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Моето предложение е да отпадне последната част "непреобразувани в търговски дружества", защото самото съдържание на главата показва, че тя се отнася до продажбата и в случаите, които се предполага, че са по-чести, непреобразувани, но също така и тези, които са преобразувани. Забележете чл. 33, който третира именно този проблем. Така че, за да бъде прецизен текстът, трябва да отпадне "непреобразувани в търговски дружества".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е заглавието. Други предложения по заглавието? - Не виждам някой да иска думата. МЦ/ЛТ 3018.1. В такъв случай има думата господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Предложението на господин Ескенази е напълно резонно. Действително има такъв член, който дава възможност и на преобразувани в търговски дружества държавни и общински предприятия, но с дълготрайни активи под определена стойност да се приватизират по този начин. Така че трябва да отпадне втората част от заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте направеното предложение да отпадне в заглавието последната част след запетаята, а именно "непреобразувани в търговски дружества". Моля, гласувайте.
От 157 гласували народни представители, за са 124, против - 3, 30 се въздържат.
Приема се това предложение.
Гласуваме заглавието на глава шеста. Моля, гласувайте.
От 150 гласували, 125 са за, 9 - против, 16 се въздържат. Приема се заглавието на текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следва чл. 30:
"Ал. 1. Държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества се продават чрез публичен търг или конкурс.
Ал. 2. Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търговете и конкурсите."
Тук имаше едно писмено предложение на господин Юрий Борисов. То обаче е отчетено в първоначалния текст имаше освен публичен търг или конкурс и "и други начини, определени от Министерския съвет", който текст отпадна. Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам и народни представители, които да желаят да правят такива в момента.
Тогава да гласуваме текста, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
От 148 гласували, 124 са за, 5 са против, 19 се въздържат. Приема се този текст на второ четене.
Господин Карабашев, по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Член 31:
"Ал. 1. Ако повече от 30 на сто от общия брой на работниците и служителите на държавно или общинско предприятие или обособена част декларират на общо събрание желание да участват 3018.2. в търга или конкурса, те упълномощават лице, което да ги представлява.
Ал. 2. Когато търгът или конкурсът е спечелен от представителя по предходната алинея, цената, определена за окончателна, се намалява с 30 на сто.
Ал. 3. Общият размер на отстъпката не може да надвишава сумата от брутни работни заплати на работниците и служителите, участващи в покупката, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4.
Ал. 4. При приватизацията на предприятие с производствена дейност органът по чл. 3 може да разреши покупката по този член да се извърши на изплащане, като цената се коригира с индекса на потребителските цени."
Тук се налагат няколко изменения от вече гласуваните текстове. В ал. 4, за да сме в същата логика, както в чл. 29, ал. 2, трябва да бъде "като стойността на неизплатената част се коригира с основния лихвен процент".
В ал. 1 да отпадне "на общо събрание".
Това са нещата, които се налагат от вече приетите текстове. След това ще докладвам останалите предложения. Има и други предложения, но първо да гласуваме това, което се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да ги чуем и след това.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре, ще докладвам и другите предложения, които са направени. Господин Иво Атанасов предлага да отпадне ал. 3 на този член. Имаше и предложение на господин Харизанов, което е отчетено от Икономическата и Законодателната комисия, където беше коригиран процентът, при който работниците и служителите могат да участват в търга или конкурса при преференциални условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Андреев, вашите предложения. 3018.3.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПСБСП): Аз имам едно предложение към ал. 2. Промяната е след думата "алинея", като всъщност текстът би следвало да изглежда така: "Когато търгът или конкурсът е спечелен от представителя по предходната алинея (сега следва добавката), Агенцията по приватизация може да намалява цената, определена за окончателна, до 50 на сто в зависимост от броя на участвалите работници и служители."
Мотивът: това е да могат да участват колкото се може повече работници и служители в приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. Господин Тодор Тодоров има думата.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, правя предложение и в ал. 1 да настъпи промяна в процента на участвалите и в търга, като този процент го свеждам до минимум 10 на сто. Ако повече от 10 на сто от общия брой на работниците и служителите на държавното или общинското предприятие участват или изявят желание да участват в търга или конкурса, те упълномощават лице, което да ги представлява. Мисля, че тази граница от 30 на сто да бъде гаранция...
РЕПЛИКА НА ДЕПУТАТ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Защо?
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Ами, и аз си задавам същия въпрос. Защо непременно трябва да бъдат 30 на сто. И логиката е, че ако участват 10 на сто, ако приемем намаление или някакви преференции, те да бъдат поне 10 на сто. Възможността е същата, каквато и при 30 на сто. Но намалението да не бъде минимум или помалко от 30 на сто. "Ако повече от 10 на сто от общия брой на работниците и служителите на държавното или общинското предприятие декларират желание да участват в търга или конкурса, те упълномощават лице, което да ги представлява." И по-нататък съответните алинеи продължават така, както са записани и както господин Коста Андреев ги предложи.
Аз мисля, че има необходимост от аргументи защо непременно тридесет. Аз разбирам, че пазарният механизъм или пазарните елементи влияят, но могат да бъдат и 10 на сто намаление.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС, встрани от микрофоните): Не могат, защото 10 на сто ще определят преференциите на всички останали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Владислав Даскалов има думата за реплика. ВТ/ЛТ 3019.1.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Учудва ме, че тъкмо колегата Тодоров направи това предложение. И ме учудва затова, защото иначе колегата Тодоров държи много колективът колкото се може повече да има по-голяма представителност. А в този случай, който сега в момента предлагатет, чрез представителство на един поограничен кръг от хора, ограничавате именно възможността на по-голям кръг от хора да участват в решаването на проблемите по чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика иска и господин Христо Атанасов.
Господин Тодоров, след това ще имате думата за дуплика.
Нали реплика ще правите? Да, заповядайте.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Реплика, предложение, нещо смесено.
Бих искал да попитам, нека да поразсъждаваме трезво. Ако си представим, че трима или пет работници искат да участват колективно, те не могат ли да назначат свой представител и какъв е смисълът на тези 30 на сто, след като в ал. 3 се казва, че общият размер не може да надвишава сумата от заплатите им, изчислени по предходните алинеи, както сме приели. Тоест независимо от процента на отстъпката, общата отстъпка не може да надвишава сбора от работните им заплати. Тогава какъв е смисълът на този процент?
Аз не виждам препятствие, ако пет или десет човека желаят да излъчат представител, да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, имате думата за дуплика.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Може би господин Владислав Даскалов не ме е разбрал правилно. Тук става въпрос именно за разширяване на участието, тъй като при 30 на сто, това означава, че ако 29 на сто участват, тези преференции с намаленията няма да ги има, няма да съществуват. А ако участват 15 - 16 на сто, тези намаления или тези преференции ще съществуват.
Тоест аз се замислям и си задавам въпроса: в кой случай ние подхождаме по-принципно.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС, от място): Принципно е и при двата. 3019.2.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПСБСП): Не, аз ви разбирам, но не можем да лишим 29 на сто от работниците, които желаят да учястват в търга, от тези преференции и да им дадем преференции само при 30 и повече процента. Казах минимум 10 на сто. Под 10 не бива да слизаме. Е, то е отделен въпрос, дали ще се приеме или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Споровете можете да ги продължите извън микрофона. Има думата господин Христо Иванов.
ХРИСТО ИВАНОВ (СДС): Госпожо председателстваща, очевидно ал. 3 носи пояснения за това, че отстъпката от 30 на сто, предвидена в ал. 2, е максимална. А нейният действителен размер се определя съобразно ал. 3 и 4 на чл. 22.
За да стане в този смисъл текстът по-перфектен, предлагам в ал. 3 да се добави "Общият размер на отстъпката по ал. 2 не може да надвишава сумата от..." и т.н. продължава оригиналният текст. Просто след отстъпката да се добави "по ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Харизанов, имате думата.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз ще се опитам отново да обърна вниманието ви върху същия проблем, който съществуваше в чл. 29, ал. 2.
Аз съм много учуден от гласуването, което се прие, защото, ако тази логика се приеме, за основния лихвен процент означава, че този член се ликвидира. Той просто няма да съществува. Това хитроумно предложение дава възможността на човека да получи един такъв кредит, какъвто би получил от всяка една банка, общо взето.
Затова предлагам в ал. 4 на чл. 31 да отпадне последната част от изречението "като цената се коригира с индекса на потребителските цени".
Искам да ви обърна внимание, че когато държавата разреши да се продават акции на изплащане или предприятия на изплащане, явно няма да тръгне да продава на изплащане най-елитните си предприятия, за които, общо взето, тя ще има достатъчно много клиенти, които ще купят акциите им и предприятията в брой. Тук става въпрос за предприятия, които не представляват никаква ценност, в които все пак работят някакви хора и на които да 3019.3. се даде някаква възможност, при някакви малко по-големи преференции и отстъпки, но не и, разбира се, без пари, просто да запазят своите работни места. А не да увиснат на врата на социалната помощ. А такива предприятия у нас ще има достатъчно много, повярвайте ми. Благодаря ви. 3019.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Илко Ескенази иска думата за реплика.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми колеги, тук се смесват две неща. Едно е отстъпката, която се прави и която по същество представлява преференция. Друго е, когато продажбата се разрешава на изплащане. Обърнете внимание, когато акциите се продават на изплащане, да речем, без лихва, тогава трябва да се намери кой да покрие лихвата. Защото в крайна сметка цялото имущество представлява един капитал. Тогава вече новото дружество, което сеобразува, то трябва да понесе загубата от това, че се дава на изплащане, без лихва. Тоест на самото новообразувано дружество или което купува това предприятие, в което са включени работници, включени са други участници и т.н., трябва да му падне като тежест това изплащане, т.е. като чиста загуба още от момента на образуването.
Така че аз ви моля да не усложняваме тази схема. Защото или трябва от някакви фондове да се намери и се покрие лихвата, такава каквато е, или ние по дефиниция казваме, че за да се доплати капиталът, загубата на дружеството пада върху самото дружество и автоматически му намаляваме всъщност капитала със загубата от тази ниска лихва или без лихва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да гласуваме всички направени предложения, за да не ги забравим, ако отложим това. Моля господин Карабашев, най-напред казахте, че има две, които са безспорни, защото те следват от промяна в други текстове.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз мислих, че са безспорни, обаче след изказването на господин Харизанов за едно от тези две неща е ясно, че е спорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тогава да ги гласуваме едно по едно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първото безспорно е в ал. 1 в третия ред да отпадне "декларират на общо събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да отпадне "на общо събрание"?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте това предложение. НЧ/ЛТ 3020.1.
Гласували 172 народни представители. От тях 140 за, 10 - против, 22 въздържали се.
Приема се това предложение за отпадане на текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващият текст е предложение за изменение на текст, който мислех да ви предложа като безспорен, свързан с чл. 29, но го оспори господин Харизанов, свързан е с ал. 4. Той предлага да отпадне краят на изречението "като цената се коригира с индекса на потребителските цени".н Подложете на гласуване първо да отпадне, а ако не отпадне, тогава вече ще подложим на гласуване и предложението за изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Добре. Предлага се от господин Харизанов в ал. 4 да отпадне краят на изречението "като цената се коригира с индекса на потребителските цени". Тези думи да отпаднат. Моля, гласувайте!
Гласували 169 народни представители. От тях 44 за, 101 против, 24 въздържали се.
Отклонява се това предложение за отпадане на текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: В такъв случай предлагам на вашето внимание изменението на същия текст, който да придобие следния вид "като стойността на неизплатената част се коригира с основния лихвен процент".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този заместващ текст.
Гласували 173 народни представители. От тях 161 за, 2 - против, 10 въздържали се.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Иво Атанасов - да отпадне ал. 3. Ако отпадне ал. 3, то тогава прилагаме различни преференциални условия по отношение на продажбата на акции и дялове и различни при продажбата на предприятия и на обособени техни части на търг. Затова е сложена ал. 3, за да бъдат изравнени тези условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте предложението ал. 3 да отпадне. Господин Иво Атанасов предлага ал. 3 да отпадне.
Гласували 167 народни представители. От тях 51 за, 100 против, 16 въздържали се.
Отклонява се това предложение. 3020.2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: По същата алинея има предложение на господин Христо Иванов - да се добави "общият размер на отстъпката по ал. 2..." за по-голяма яснота на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме тази добавка "по ал. 2". След думата "отстъпката" "по ал. 2"-
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители. От тях 134 за, 9 - против, 23 въздържали се.
Приема се това допълнение.
Искам да ви помоля да не бързате да излизате, тъй като има едно много приятно съобщение от д-р Рашков за всички, но ще го направя, след като ударя звънеца за закриване на заседанието.
Следващият текст, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващите предложения са свързани с процента в ал. 1. Господин Тодоров предложи 10 на сто. Тук няма да се впускам в подробна аргументация, но смисълът на това ограничение - процентът да не е много нисък, е при преференциални условия да участва действително по-голямата част от колектива и да не се създава напрежение между отделни групи в колектива. При един процент от 10 на сто е възможно колективът да се раздели на няколко групи, които да искат да участват поотделно в търга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да го гласуваме. Гласуваме най-напред предложението на господин Тодоров. Чуха се достатъчно аргументи и мисля, че всеки е направил избора си. Вместо "30 на сто" да се чете "10 на сто" в ал. 1. Нали така, господин Тодоров? Добре. Гласуваме предложението в ал. 1 в началото на изречението процентите да бъдат 10. Господин Тодоров е направил това предложение.
Гласували 177 народни представители. От тях 60 за, 110 против, 7 въздържали се.
Отклонява се това предложение.
Има още едно предложение на господин Коста Андреев. 3020.3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това е последното предложение. То е свързано с ал. 2. Предлага: "Агенцията по приватизацията може да намалява цената, определена за окончателна, до 50 на сто в зависимост от участващите работници и служители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този заместващ текст.
От общо гласували 178, за - 79, против - 87, 2 въздържали се.
Предложението се отклонява.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста на чл. 31 с всички добавки към него, поправки и замествания, които бяха вече гласувани. Моля, гласувайте.
От общо гласували 169, за - 120, против - 37, въздържали се 12.
Текстът е приет на второ четене.
Две съобщения:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 22 април от 10 часа в зала 412.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление ще заседава в четвъртък, 23 април, от 9 часа в зала 412.
Утре продължаваме в 15 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 22.00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ