Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир.
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов.
В залата влизат председателят на Народното събрание на Република България - господин Александър Йорданов и господин Лоик Бувар - председател на Североатлантическата асамблея.
Народните представители ги посрещат прави с бурни ръкопляскания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, ваши превъзходителства, посланици на държавите - участнички в Североатлантическия съвет за сътрудничество.
Имам честта и удоволствието да приветствувам от името на Народното събрание на Република България господин Лоик Бувар, председател на Североатлантическата асамблея, както и придружаващите го лица, начело с генералния секретар на асамблеята господин Пиер Кортерие. (Ръкопляскания)
В лицето на господин Бувар ние поздравяваме председателя на една от най-авторитетните международни парламентарни институции. Като парламентарно измерение на Североатлантическия съюз макар и напълно независима от неговите структури, асамблеята играе важна роля във формирането на политиката и позициите на съюза, който е ключов фактор в поддържането на сигурността и стабилността на нашия континент и в изграждането на архитектурата на нова Европа. МС/ЗТ 124.1
Нашият именит гост е широко известен сред българските парламентарни среди, но независимо от това ще си позволя да припомня някои данни от неговия богат житейски път.
Завършил висше образование в престижни учебни заведения. "Право" в Института за политически науки в Париж и докторат по политически науки в Университета в Принстън.
От 1973 г., когато е избран за депутат във Френското национално събрание, господин Бувар започва една истински блестяща парламентарна кариера. Той е последователно заместник-председател на Парламентарната група на Съюза за френска демокрация, заместник-председател на Комисията по национална отбрана, председател на Комисията по финансите и заместник-председател на Националното събрание.
От 1979 г. господин Бувар е и член на Североатлантическата асамблея.
През м. май т.г. ние със задоволство научихме за неговото избиране за председател на асамблеята, защото в негово лице ние виждаме стар и добър приятел на българския народ.
През 1981-1988 г. господин Бувар е бил председател на групата за приятелство Франция - България при Френското национално събрание. В това си качество, а и след това, той е гостувал многократно в България.
Днес, президентът на Република България доктор Желю Желев връчи на господин Бувар високото отличие орден "Мадарски конник" - I степен и това е заслужено признание за високата политическа мисия на господин Бувар, за неговото приятелско отношение към нашата страна. (Ръкопляскания)
Уважаеми господин Бувар, все по-тясното сътрудничество на българското Народно събрание със Североатлантическата асамблея се развива от 1990 г. насам на основата на общите ценности, които застъпваме във вътрешния и в международния живот.
България необратимо е поела по пътя към демокрацията, зачитането на правата на човека, върховенството на правото, пазарната икономика.
Непоколебим приоритет към българската външна политика, основан на консенсуса на всички влиятелни политически сили е приобщаването на страната към структурите на обединяваща се Европа. Европейската общност, Съветът на Европа, Североатлантическият 124.2 съюз, Западноевропейският съюз и Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа са институциите, в които България вижда и търси опора, както за демократичното си развитие, така и за своята национална сигурност.
В тази връзка, не мога да не дам израз на тревогата ни от кризата в бивша Югославия. Тази кървава трагедия, с която международните институции за сигурност вече две години се оказват безсилни да се справят, има особено тежки последици за България.
Ембаргото на Организацията на Обединените нации срещу Сърбия и Черна гора, което България, вярна на своите международни задължения и отговорности стриктно прилага и ще прилага, носи огромни вреди и загуби на българската икономика и на цялостното развитие на страната в днешния труден преход към демокрация и пазарно стопанство.
Вярваме, че международната общност ще се отнесе отговорно към своите задължения, по чл. 50 от Устава на Организацията на Обединените нации и ще намери подходящи форми за компенсиране и облекчаване на тези несправедливи загуби.
Североатлантическата асамблея със своя авторитет и влияние има определени възможности да подпомогне справедливото решаване на този въпрос и ние разчитаме на вашата подкрепа.
Проблемът за сигурността на България и стремежът към активно участие в изграждането на бъдещата единна европейска сигурност, са ни подтиквали да участваме активно в новосъздадения Североатлантически съвет за сътрудничество и да изявяваме нашата готовност за пълно интегриране в структурите на Атлантическия съюз, включително и за пълноправно членство.
Убедени сме, че това ще бъде от полза не само за нашата сигурност, но и за сигурността и стабилността на Балканите и в Европа, защото сигурността в европейското пространство е неделима.
Ние се надяваме, че сега, когато въпросът за разширяването на Североатлантическия съюз става все по-актуален, ще се подходи към неговото решаване на основата на равнопоставеността, при прилагането на установените критерии за членство в съюза. Това ще премахне съмненията за издигане на нови стени в Европа, ще гарантира необратимостта на демократичните процеси на нашия континент и ще облекчи хода на европейската интеграция по всички направления. 124.3
Вие можете да бъдете уверен, господин председател, че българските парламентаристи ще влагат и занапред своите усилия за заздравяване на връзките и сътрудничеството със Североатлантическата асамблея и за реализиране на общите идеали, към които се стремим.
Уважаеми дами и господа, позволете ми сега, да дам думата на председателя на Североатлантическата асамблея господин Бувар.
Имате думата, господин председател! 124.4
ЛОИК БУВАР (посрещнат с ръкопляскания в залата): Господин президент на републиката, уважаеми господин председателю (ръкопляскания в залата), бих искал да продължа на български.
Скъпи колеги, голяма чест е за председателя на Североатлантическата асамблея да се обърне директно към вас, представителите на голямата и благородна българска нация.
Да говорим ясно, аз идвам тук, за да заздравя нашите връзки, които вече ни обединяват, откакто България стана асоцииран член на нашето събрание. Ние сме горди и щастливи, че вие сте сред нас. Посрещането, което ни оказвате, отново така сърдечно, така братски, затвърждава моето убеждение, че вашата страна представлява Европа, и че ние имаме нужда от вас и че вашата роля е съществена във всички отношения и тя ще бъде добре изпълнена.
България, аз мисля, че я познавам, защото председателствах, както каза и господин председателят, групата за приятелство Франция - България в Националното събрание на Франция.
България преминава днес, заедно с други страни, през един труден, преходен период. Вие избрахте демокрацията и това в една обстановка на несигурност, която сега ние заедно трябва да променим и да превърнем в договор за колективна сигурност.
Ние разбираме изключителната трудност на задачата и аз съм тук, за да ви кажа, че ние сме готови да ви подкрепим. Вие направихте вече много неща - колко много промени, колко много постигнати резултати.
Преди три години се осъществи първото посещение в София на представители на Североатлантическата асамблея, сред които бях и аз, по покана на тогавашния председател на Народното събрание господин Станко Тодоров. Това ни позволи да бъдем привилегировани свидетели на раждането на вашата демокрация. Оттогава вие осъществихте на няколко пъти свободни избори и започнахте да изграждате вашите институции, гарантиращи правата на човека и защитата на малцинствата и да създавате стъпка по стъпка законодателната рамка, необходима за установяването на пазарна икономика, съвместима с европейското икономическо пространство, което се изгражда в перспективата на създаването на Европейския съюз, който ще обедини стотици милиони европейци. ВТ/ЗТ 125.1
Особено в областта на международните отношения вие се отличихте с една внимателна и смела политика, която прави от вас полюс на стабилността за пример на Балканите и която има отзвук в цяла Европа.
Добрите отношения, които успяхте да установите и да поддържате с две от вашите съседки - Гърция и Турция, членки на НАТО, би трябвало наистина да служат за пример. И ние трябва да признаем, че още преди избухването на насилието в бивша Югославия, вие бяхте предложили да започне един процес, сходен на този от Хелзинки, за Балканския регион. Вие бяхте, за съжаление, изпреварили нашето време и за нещастие превантивната дипломация, за която вие говорихте тогава, остана само в състоянието на модно понятие.
Днес твърдостта, за която дава свидетелство вашето правителство, като съвсем стриктно прилага санкциите срещу бивша Югославия, каквото и да струва това на вашия народ, показва вашата привързаност към нормите и ангажиментите, които сте поели в рамките и под егидата на Съвещанието за сигурност и сътрудничество. Вашите искания за компенсация са, по моето виждане и според нашето виждане, напълно основателни и трябва да бъдат уважени.
Способността ви да оказвате влияние извън вашите граници, в рамките на Съвета за сътрудничество в Черноморската зона или пък по отношение на Русия, която си остава така близка до вас от много гледни точки, едно необходимо влияние, на което ние разчитаме. То предполага вашите институции да се утвърждават, за да могат изцяло да се разгърнат и вашата икономика да се засили.
По тези две точки ми се струва необходимо страните от Западна Европа да ви подпомогнат и да ви отворят своите врати. 125.2 Българската дипломация очевидно набира сили. И в този смисъл ние приветстваме добрата новина за визитата на вашия президент, негово превъзходителство господин Жельо Желев, на 48-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където неговото присъ ствие и неговите думи ще помогнат да се очертаят пред очите на целия свят образа на една модерна България, европейска и аглантическа, пълноправен член на Международното движение за демокрация и права на човека.
Наша отговорност е да попречим желязната завеса, която някога ни разделяше, да не бъде заменена от нови стени между икономически развити и не толкова развити страни, между зони на сигурност и на несигурност, между Юга и Севера, между Изтока и Запада.
Госпожи и господа народни представители! Основният въпрос, който се поставя, е как да се гарантира на Европа в нейната цялост мира, сигурността, стабилността и благоденствието. За да постигне тази цел НАТО, чиято еманация е нашата асамблея, трябва, според мен, да продължи да изпълнява трите функции, които пое с толкова голям успех от 1949 година. А те са: да защитава колективно своите членове срещу възможна външна агресия, да служи за форум за консултации по въпросите на сигурността, които интересуват нейните членове и да служи накрая за опорна точка на североамериканския ангажимент в Европа, необходима опорна точка, за да се избегне връщането към чисто национални, отбранителни политики. Така трансатлантическа връзка трябва да бъде запазена на всяка цена и това ви го казва един французин.
Нашият съюз трябва да отиде още по-далеч, ако иска да бъде достоен за доверие, отговор на страха на европейските народи, които все повече се безпокоят пред надигането на национализма, на сектанството, на нетолерантността от всички видове.
Североатлантическият съюз трябва най-напред да конкретизира решенията, които взе миналата година по отношение на предотвратяването на управлението на кризите в сътрудничество или под егидата на Съвещанието за сигурност и сътрудничество и Обединените нации. Съветът за североатлантическо сътрудничество, в който вие участвате, трябва да играе първостепенна роля в това начинание, като развие своите възможности да осъществява ББ/ЙА 126.1 операции по поддържане на мира, включително и на територията на бившия Съветски съюз.
На второ място нашият съюз трябва да разпространява към Централна и Източна Европа ценностите, практиката и методите, които се приемат днес навсякъде като основа на демократичните режими, но които, разбира се, не е никак лесно да се приложат на практика. На наше парламентарно ниво ние се опитваме да направим това чрез семинари и срещи между нашите членове, както например миналата седмица в Истанбул с представителите на турско говорящите републики от Централна Азия.
Мислейки именно за новата роля, която може и трябва да играе НАТО, аз посрещнах с голямо задоволство съвместната декларация на президентите Валенса и Елцин миналия месец. В тази декларация господин Елцин се съгласи, че намерението на Полша да се присъедини към НАТО (цитирам) "Не противоречи на интересите на другите страни, включително на Русия". Тази позиция ми се струва изключително много обещаваща и конструктивна. И аз поканих държавните и правителствените ръководители от НАТО, които скоро ще имат среща на високо равнище по предложение на президента Клинтън, да заемат ясна позиция върху разширяването на НАТО, като подчертах, че присъствието на нови съюзници ще представлява фактор на стабилността в нова Европа.
Двата полюса на просперитета и сигурността в Европа са в действителност Европейската общност от една страна и НАТО от друга. Всички са съгласни с това и всеки гледа към тях. Тяхното разширяване на изток ще доведе до свързването с Европа и с Евроатлантическата общност на братски страни, като вашата, от които ние имаме нужда и които, ако това не стане, биха рискували да бъдат отново жертва на тоталитарни начинания.
Вие знаето по-добре от нас, че съединението прави силата и това е написано над входа на вашия парламент. "Съединението прави силата" и разубеждава един евентуален агресор. Защо не съумяхме, уви, да предотвратим с аргументи и солидни средства ужасната драма на бивша Югославия!
Ето защо, пише с основание господин Николай Слатински един от вас, който е специален докладчик на Комисията за отбрана и сигурност на Североатлантическата асамблея, България редовно повтаря своята молба за членство в НАТО. По този въпрос има консенсус в българското общество. Ние сме убедени, добавя той, 126.2 че това присъединяване ще бъде от полза за двете страни, ще помогне да се засили южния фланг на НАТО и ще даде на България отново ролята на стабилизиращ фактор на Балканите, която, естествено, й подхожда.
Госпожи и господа народни представители, вие и ние, които имаме мандата на народите на Евроатлантическата общност, ние считаме за необходима такава роля на Североатлантическата асамблея. От това зависи нашето общо бъдеще, развитието на нашите общества и достигането на една свободна и обединена Европа. 126.3
И ако трябваше, и това ще бъде моето заключение, да ви отправя едно единствено послание от името на нашата асамблея и то ще бъде следното: вие можете да разчитате на нас, за да ви помогнем във вашето ново възраждане, както ние разчитаме на вас за изграждането на траен мир, защото ние сме едно цяло, единствено семейство - европейско и атлантическо.
Ние очакваме с нетърпение, както и вие самите очаквате с нетърпение момента, в който ще стане възможно приемането на България в НАТО, вашата независимост и солидарност с една страна, която е кръстопът на големи култури, активен партньор, за пример на демокрациите, които членуват в нашия голям съюз.
Да живее България - европейска и атлантическа. (Ръкопляскания. Депутатите станали прави приветствуват госта)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми г-н Бувар! Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че ще изразя общото ни чувство на високо уважение към богатото на оценки, възгледи и идеи слово на г-н Лоик Бувар, председател на Североатлантическата асамблея.
Благодаря, г-н Бувар! (Звъни. Ръкопляскания. Депутатите станали прави изпращат г-н Бувар)
(15 ч. и 45 м.)
РД/МД 127.1(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието. Постъпили законопроекти и проекти за решения за обсъждане в Народното събрание за периода от 15 до 21 септември.
На 15 септември Министерският съвет е внесъл проект за решение за даване съгласие за сключване от Министерския съвет на допълнителен протокол към споразумението между корпорацията за стокови кредити на Съединените американски щати и правителството на Република България за продажби на селскостопански стоки. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия, Комисията по външна политика и Комисията по земеделието - допълнително.
На 15 септември народните представители Недялка Трайкова, Нина Михайлова, Кирил Желев и Йордан Ройнов са внесли законопроект за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване.
Също на 15 септември народният представител Маньо Манев, заедно с група народни представители, е внесъл законопроект за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993-1994 г. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделието и Комисията по бюджет и финанси.
На 20 септември Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и Европейската инвестиционна банка. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по външна политика.
Също на 20 септември Министерският съвет е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделие.
На 20 септември народният представител Венцеслав Димитров е внесъл проект за решение за отпускане на парична помощ на семействата на трагично загиналите през 1992 г. народни представители Свилен Капсъзов и Красимир Чернев. Проектът за решение БП/ВЙ 128.1 е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по бюджет и финанси.
Общо за тази седмица са постъпили шест законопроекта и проекта за решение.
Пред вас сега е програмата за работа на Народното събрание за периода 21-24 септември, така както се предлага от Председателския съвет. След малко ще гласуваме тази програма. Към нея има внесено искане за една промяна. То е от народния представител Златимир Орсов, който иска точка 1 от програмата да бъде първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (възражения от депутатите на СДС).
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В никакъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преди това обаче искам да ви информирам, че след като гласуваме по програмата, ще ви запозная и с писмото на министър-председателя до Народното събрание, с което той иска закрито пленарно заседание. На днешния Председателски съвет се реши денят за закритото заседание да бъде днес и ако залата потвърди това, той наистина ще бъде днес.
Сега се връщаме към програмата.
Предложението на г-н Орсов е по силата на чл. 37, ал. 3 - точка първа да бъде първо четене на законопроекта за изменение на Закона собствеността и ползването на земеделските земи. По програмата заповядайте, господин Русев.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Какво има да дебатираме. Има писмени предложения. Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да чуем сега какво иска господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председател, увавжаеми колеги. Във връзка с предложеното решение от Министерския съвет за кредита с американската стокова корпорация нещата стоят в някакви фатални срокове. Ако се вземе своевременно решението, тъй като то е свързано с американската финансова година, която изтича на 30 септември, би следвало нашият посланик да бъде упълномощен не по-късно от утре след обед, за да 128.2 може вечерта да подпише споразумението и да се организира търгът до 30 септември. И аз се обръщам към вас с молба комисиите, на които е възложено да прегледат това решение и да изготвят становище, да го направят в някакъв порядък утре и утре първа точка от дневния ред на заседанието да бъде приемането на това решение. Решението е добре мотивирано в предложението на Министерския съвет, но такива условия за доставка на около 50 хиляди тона царевица за България не могат да бъдат предоставени от други източници, от други ресурси, освен с това споразумение.
Затова Ви моля, господин председателю, да предложите на утрешното заседание първа точка от дневния ред да бъде това решение с изготвените становища на трите заинтересовани комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Русев. Господин Венцеслав Димитров, по този въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, господин Русев. Аз се запознах, даже бях във връзка с министър-председателя, по същия този въпрос, за който Вие току-що взехте думата. Ние дадохме съгласие на правителството да води преговори и да сключи вече веднъж споразумение със съответната американска корпорация - една държавна институция към Държавния департамент, за 10 милиона долара. За съжаление обаче, правителството не си изпълни задълженията. Правителството не вкара готовото вече споразумение вътре в парламента, в комисиите, както ние се бяхме разбрали, за ратификация. Даже правителството излиза с тълкувание - забележете, - което е съвършено против изискванията на Конституцията, че това споразумение нямало никаква необходимост да се ратифицира в парламента.
Защо - питам. Нали ние задължаваме българската държава с тези 10 милиона, те след време трябва да се връщат. Съобразно нашата практика за всеки подобен договор, господин Русев и колеги, ние най-напред даваме съгласие правителството да води преговори, да сключи споразумението и после гледаме какво е направило правителството и одобряваме неговите действия. И знаете ли, господин Русев, сега раздадоха споразумението, знаете ли какъв член има там? - Че споразумението влиза в сила веднага след неговото подписване. Извинете, Вие ако сте съгласни... (Шум в залата) 128.3 Който не иска да слуша, да излезе, госпожо Маринова (шум в залата). Ами слушайте! (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължете, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз ще продължа, но тук има една група, която не иска да слуша по този изключително важен за българското стопанство, а и за парламентарната практика въпрос. Казах ви, има един член, който гласи...
ОБАЖДАТ СЕ: По-тихо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Доволни ли сте? Аз смятам, че има нещо лошо с акустиката. Това не е характерна черта за този парламент. В Бундестага акустиката не могат да я оправят от седемосем месеца насам, по-точно от ноември месец миналата година, и заседават в старата зала. Така че продължавам. 128.4
Да се върна на мисълта си. Правителството е сключило това споразумение заедно с една клауза, която казва, че споразумението влиза в сила веднага след неговото подписване. Аз не знам какви са правилата в САЩ, в другите държави, обаче, извинявайте, но в България Конституцията гласи: "при международни договори, които включват финансови задължения за държавата" и мисля, че това е правилно, е необходима непременна ратификация.
Обадих се на г-н Беров. Казах му: ако искате това нещо от парламента - да, обаче предложете договор за ратификация. Ама, че той вече е изпълнен. Ами, че, вижте... Съгласни ли сте вие да подписвате бланка на правителството и то да води - каквото си иска и после да казва, че не е необходима никаква ратификация. Аз лично като парламентарист не съм съгласен. Правителството, независимо чие е - дали е на СДС, на БСП или ничие, каквото е сегашното, или някои казват: на президента, и т.н., но то трябва да е под контрола на парламента. Затова аз му казах на г-н премиера да го вкара за ратификация и веднага след ратификацията, г-н Русев, ще разгледаме неговото продължаване, неговото разширение с още 5 милиона. Нямам нищо против да я купим тази царевица, но нека ние да видим правителството под какви споразумения се подписва! Разбирате ли?! Не можем да даваме картбланш на правителството да прави каквото си иска. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Дискусия по този въпрос няма да разгръщаме. Той се отнася за нещо, което може да стане реалност само когато има становище на съответните комисии.
Програмата е пред вас. Първо, гласуваме програмата, а след това гласуваме предложението на г-н Орсов.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за тази програма.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 181 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - 2.
Програмата се приема.
Има предложение, направено от Златимир Орсов т. 1 да бъде първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение. Гласуваме за това ВЙ/МД 129.1 т. 1 да бъде предложението на г-н Орсов.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 200 народни представители, за това предложение - 96, против - 101, въздържали се - 3.
Г-н Лютфи гласува против. Няма карта.
Предложението се отклонява.
Дневният ред е приет.
Постъпило е писмо от министър-председателя на 17.IХ, с което се иска закрито пленарно заседание, на което да бъде докладвано решение на Министерския съвет, взето на закрито заседание.
Моля да гласуваме заседанието да продължи като закрито.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Защо? Каква е темата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Темата... Първо гласуваме да стане закрито, за да изслушаме мотивите за какво се иска закрито заседание, след това вече на основата на мотивите ние ще преценим закрито ли да бъде или не. (Шумни реплики в залата)
Според чл. 34, когато е постъпило предложение за закрито заседание външните лица се поканват да напуснат залата, след това се изслушват мотивите на предложителя и след това Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Сега ние ще поканим външните лица да напуснат залата... (Шум и реплики в залата)
Прекратете гласуването!
Моля квесторите да поканят външните лица, квесторите също да напуснат залата, балконите да бъдат освободени.
Междувременно гласуваме за това, за да изложат мотивите, по които искат заседание в залата да присъствуват на основание чл. 34, ал. 2 и 3 от Правилника министъра-председателят господин Любен Беров, министърът на финансите г-н Стоян Александров, г-жа Мариана Тодорова, председател на Комисията по външния дълг, г-н Димитър Костов, първи зам.-министър на финансите и член на Комисията по външния дълг и г-н Венцислав Антонов, председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на Комисията по външния дълг. Моля да гласуваме тези господа да заповядат в пленарната зала. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. 129.2
Гласували 197 народни представители, за - 134, против - 45, въздържали се - 18.
Приема се.
Моля да бъдат поканени министър-председателят и посочените от него лица.
Сега трябва да дойде министър-председателят да изложи мотивите защо иска закрито заседание. След това ние ще преценим да бъде ли то закрито или да не бъде закрито.
Необходимите технически предпоставки са налице.
Според чл. 34, ал. 3 вносителят на предложението за закрито заседание трябва да изложи своите мотиви, след което мотивите за закрито заседание ще бъдат обсъдени и ще се гласува предложението за закрито заседание, т.е., при мотивите не е необходимо да се навлиза в съществото изцяло на проблема. Тоест, трябва да се изтъкнат само аргументите за необходимостта заседанието на парламента да бъде закрито.
Имате думата, г-н министър-председател. 129.3 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще бъда максимално кратък. Целта, поради която ние искаме едно закрито заседание, това е правителството да има един нов мандат за своите преговори по три пункта. Първо, преговори относно съдбата на двете международни банки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ. Второ, мандат за нашата позиция за преговори с Парижкия клуб, т.е. междуправителствените задължения. И накрая, което е бих казал главният проблем, нов мандат на правителството за преговори с частните банки от Лондонския клуб.
Простете, аз поне досега не съм чул да има една държава, която публично да разисква от какви позиции тя ще води преговори. Поне аз не зная. Ако вие ми кажете някоя такава, ще бъда благодарен. Това е именно причината, поради която аз предлагам това да бъде закрито заседание, тъй като проблемите, които ще бъдат обсъждани, засягат интересите на тези осем милиона души, които са около нас.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Те ще плащат дълга!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Да, те ще плащат дълга. И то не само през тази година, не само вашият парламент, а може би още доста парламенти след това.
Затова именно предлагам заседанието да бъде закрито. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господинминистър председателя. Сега становища от парламентарни групи, мнения.
Господин Венцеслав Димитров има думата. Обсъждаме предложението за закрито заседание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Хубаво е, че сте доволни. Уважаеми господин председателю, колеги! Министър-председателят направи предложение за закрито заседание и изнесе мотивите на Министерския съвет. Аз лично долу-горе подозирах, че ще стане нещо такова, защото беше проведена една серия от срещи на някои лица по парламентарни групи, по личности, които се занимават с този проблем.
Но ми се струва, че искането на министър-председателя не е основателно. Защо? (Смях от ляво) Не се смейте! Кой се смее? (Силен смях от ляво) Смят се тези, които не знаят за какво става НЧ/ЙА 130.1 дума. Смеят се тези, които гласуват като папагали след всяко предложение на министър-председателя, който кой знае защо те подкрепят. Бъдете така добри да ме изслушате. (Реплики от ляво) Тези, които направиха дълга. Точно те! Които натовариха българския народ да плаща! Аз не искам да се спирам върху това. Дайте да преминем към формалната страна. (Шумът и репликите от ляво продължават) По радиото не го предават, по телевизията не го предават, така че запазете малко тишина. Който не иска, да не слуша, разбира се. Никой не е задължен да слуша. Може да излезе. (Силен шум от ляво) Господин председателю, бих желал да има малко тишина в залата, за да мога да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Трябва да увеличите Вашия глас тогава, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз нарочно го намалих. Иска нов мандат. Аз бих желал господин министър-председателят да каже какво му е лошото на стария мандат, с коя от четирите точки, ограничения по правата на правителството да води преговори, той не е съгласен.
Аз мисля, че правителството получи хубав мандат. Той го получи на явно заседание. Защо? Защото най-напред проблемите бяха обсъдени в подробности. Вярно, че министър-председателят не е парламентарист. Той тогава отсъстваше от сцената на найгорещите политически решения и не знае, обаче ние решението за мандата януари месец миналата година го взехме на явно заседание. Защо? Защото най-напред имаше едни бих казал доста подробни дискусии, професионални дискусии в специализираните комисии.
Аз не знам какво ще разискваме ние на това събрание, след като специализираните комисии не са в състояние да се произнесат, след като даже парламентарните групи няма да имат време да вземат отношение.
Господин министър-председателю, колеги! Същото, както беше по предложението на господин Русев, който уважавам, знам, че такова споразумение трябва да бъде сключено, но случаят е аналогичен. След два дена някой ще заминава за Вашингтон и иска да има мандат в джоба си. Спокойно можете да вземете стария мандат, господин Беров, да го дадете на господин Александров, на госпожа Тодорова и те да водят разговори. Няма никакви пречки. Обаче, моля Ви се, не превръщайте парламента в корпус за бързо 130.2. реагиране. Нещо потрябвало на правителството, сега ще го искаме от парламента, ще спретнем едно закрито заседание и понеже имат парламентарно мнозинство там нещата сигурно ... Ще им кажем, че е много важно нещо, че ако не ни дадат този мандат, край, България пропада и т.н.
Дайте да следваме правилата на парламентарната процедура: да се обсъдят нещата професионално в комисиите. Знаете, господин министър-председател, че по въпроса за външния дълг няма разлика между парламентарните групи, между парламентаристите. Всички сме за това час по-скоро да бъде сключено споразумението.
Аз даже първоначално мислех, че Вие се обръщате към парламента с една единствена цел: да ви бъдат разблокирани парите, които сме предвидили в Държавния бюджет, с цел да извършите известни плащания след като вече може би щяхте да ни докладвате, че е достигнат някакъв прогрес в разговорите с банките-кредиторки. И тогава вече, но пак в комисиите най-напред щяхме да гледаме числата, щяхме да гледаме тенденциите и да решим дали да ги разблокираме тези пари или не.
Вие искате нов мандат. Старият мандат ви върши същата работа. Не ви е необходим нов мандат. А по отношение на двете банки, по отношение на Парижкия клуб - дайте да разгледаме нещата в комисиите, тогава ще излезем с една формулировка такава, каквато имаше в стария мандат и няма нужда от никакво закрито заседание, няма нужда да губим времето на парламента.
Преди няколко дена аз казах: една минута работа на парламента струва 10 хил.лева. Кой ще плати това загубено време на целия парламент днес като на закрито заседание разглеждаме проблеми, които въобще не можем да решим? Така че ако искате да се разблокират парите, искайте го наистина. Тогава ще ги разгледаме в комисиите нещата и ще ги внесем в парламента. Но не искайте закрито заседание, на което ние не знаем какво ще се обсъжда. Ето, аз сега за първи път чувам какво вие искате да обсъждаме.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Петдесет хиляди лева вече!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така. Да, защото вие искате да загубите 500 хиляди, госпожо Ананиева. Платете 500-те хиляди, ние 10-те ще ги намерим. Аз ви казвам да не губим времето на парламента. Това е. А между другото няколко десетки, поне 30 хиляди от тези 50 хиляди вие ги загубихте с вашите неуместни забележ130.3 ки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Ситуацията е ясна. Гласуваме предложението за закрито заседание. Който е за закрито заседание гласува със зелено, който е против гласува с червено. Който се въздържа, накрая обикновено той плаща.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Кажете каква е темата на това заседание, за да знаем как да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега гласуваме да стане закрито заседание или не, а след това ще изнесем темите, всичко.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 196 народни представители, от тях 111 за, 79 против, 6 въздържали се.
Предложението за закрито заседание се приема. Сега вече съобразно този резултат заседанието продължава като закрито. Така е според чл. 34, т. 3 от правилника.
По процедурен въпрос, заповядайте, госпожа Велчева. 130.4
(След почивката)

18 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите народни представители да заемат местата си пленарната зала. Заседанието продължава (звъни).
Продължаваме с т. 2 - второ четене на законопроекта за добавената стойност. Моля господин Джеров да заповяда в пленарната зала. Законопроектът е раздаден с всичките части, които Законодателната комисия е подготвила. Част от закона е приета на второ четене. Ще продължим с другата част, която още не е гласувана. Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо председателствуваща. Дами и господа народни представители, знаете, че ние спряхме разглеждането на законопроекта за данъка върху добавената стойност след приключване на чл. 17 и преминахме към глава четвърта - "Данъчно облагане", когато стана дума, че този въпрос, именно процентът на данъка, ставката на данъка трябва да бъде обсъден и затова спря разглеждането на законопроекта тук. При това положение трябва да продължим с чл. 18, който има следното съдържание, така както е предложен от Законодателната комисия: "Данъкът по този закон е 18 на сто".
Това е текстът. Естествено ние възприемаме онова, което е предложил Министерският съвет, не сме ние, които бихме могли да определяме процента. Затова моля, ако има различия, колегите финансисти да вземат отношение. В противен случай ще трябва да бъде поставен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли постъпили писмени предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Имаше предложения за две или три ставки, госпожо председател. Предложението е от народните представители Маньо Манев, Никола Койчев, Дончо Конакчиев, Юрий Борисов и Георги Божинов - чл. 18: "Данъкът по този закон е диференциран в три ставки:
а) нула на сто за стоки според Приложение # 1;
б) десет на сто за стоки според Приложение # 2;
в) двадесет на сто за всички останали стопански дейности и услуги". БП/ЙА 131.1
И естествено, както следва, към този текст има приложения 1 и 2, които трябва да намерят своето място. Аз ще моля вносителите на това предложение да го защитят, за да може да се вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кой иска думата, уважаеми колеги? Има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаема госпожо председателстваща, уважеми колеги, аз предлагам да отложим гласуването по този член в края, тъй като от проведените консултации с Министерството на финансите по-нататъшните текстове на закона не са пряко обвързани, с изключение на един единствен, който е вече в края. Мисля, че можем да се обединим вече последния ден - утре или другиден да се върнем отново към този член, като потърсим изход от ситуацията.
Използвам случая да ви предложа да гласуваме в залата да бъде допуснат господин Ивайло Кондарев, експерт към Министерството на финансите.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Противно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Госпожо председателствуваща, колеги. Въпросът за ставките е възелът на този закон. Ако ние го оставим най-накрая и ако не постигнем споразумение или се ориентираме към две ставки, това би означавало да извършим доста промени и отново да се върнем. А имаме ли право да прегласуваме?
Второ, аз смятам, че предложението на господин министъра би следвало да бъде обсъдено и прието, да се разшири кръгът на освободените сделки и по този начин да постигнем ефекта, към който вие се стремите.
Но все таки, ако ми разрешите само с две думи да изразя моето становище. Аз смятам, че ние трябва да се обединим около тезата за една ставка. Просто икономическите възможности на държата към този момент отговарят на това.
На второ място, за първи път, ако приемем една ставка, ние ще имаме възможност да разделим вече отделните групи хора и да се обособи една група наблюдавани лица, които действително да могат да бъдат подпомагани от държавата. Иначе ще стане страш131.2 но, ще стане това 6 на сто примерно, онова 10 на сто. Ами междинните продукти къде ще ги сложим? Ако млякото го направим със ставка 12 на сто примерно, различните видове подсладени млека къде ще ги сложим? И т.н. При какви условия ще извършим всичко това? Вложете разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди да дам думата на други колеги, ще поставя на гласуване предложението в залата да присъства и господин Ивайло Кондарев. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 158 народни представители за 117, против 11, 30 се въздържат.
Моля, господин Кондарев, заповядайте в пленарната зала.
Има думата господин Джеров. 131.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, във връзка с направеното предложение от г-н Николов - аз моля същото да не бъде прието. Нали точно затова ние спряхме гласуването на законопроекта - чл. 18 остана, чл. 19 остана за гласуване, преминахме 20, 21 и 22 и с решение на Народното събрание ние спряхме разглеждането и обсъждането на всички останали текстове, тъй като те вече се явяват от член 18 и затова много моля, ако не бъде поставен на гласуване член 18, да бъде спряно разглеждането на законопроекта изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има направено процедурно предложение на г-н Георги Николов. Всъщност то е да се отложат и разискванията по текста. Господин Николов, така по-точно би било, защото до гласуване, за да стигнем, трябва да са станали разискванията.
Гласува се процедурното предложение да се отложат разискванията, съответно и гласуването по чл. 18. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 161 народни представители, за - 108, против - 40, 13 се въздържат.
Отлагат се разискванията и гласуването по този текст.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение аз бих предложил на уважаемите колеги да преминем върху една част, която няма пряко отношение към тези разпоредби, а това е глава шеста: "Административно-наказателни разпоредби и имуществени санкции". Тази глава е самостоятелна и за нея няма пречки, ако решите да бъде поставена на разглеждане и гласуване. Тя не е функция от член 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУТШАРОВА: Има ли възражения да се продължи с глава шеста? (Шум и реплики в залата)
Аз за всеки случай ще поставя на гласуване това, тъй като тук най-много се виждат и грешките, така че, моля режим на гласуване. Гласува се предложението разискванията да продължат с глава шеста.
Прекратете гласуването и посочете резултата. ВЙ/ВЙ 132.1
От 157-те гласували народни представители, за са 137, против - 7, 13 се въздържат.
Приема се предложението.
Продължаваме с глава шеста.
Моля, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Глава шеста със заглавие: "Административно-наказателни разпоредби и имуществени санкции".
Ще докладвам цифрите на членовете, така както са дадени при положение, че се наложи разместване - естествено, това разместване ще ни накара да променим и съответната цифра.
"Член 45. Който като е задължен не се регистрира в установените по този закон срокове или не уведоми данъчните органи за настъпилите промени в регистрацията се наказва с глоба в размер от 5 хиляди до 50 хиляди лева".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма. В такъв случай се гласува глава шеста - заглавието и текста на чл. 45. (Шум и реплики в залата)
Ако има възражения, моля, направете ги.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Аз се извинявам. Не съм направил писмено предложение, но в условията на галопиращо обезценяване на лева, което макар и с по-ниски темпове, но ще продъжи и през 1994 г. санкцията от 5 хиляди лева звучи по детински малко. Като че ли трябва да утроим или петократно да увеличим тези числа. Това е предложението. Мисля, че ще получи подкрепа. Може да се увеличи петократно това число - от 25 до 250 хиляди лева.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Иван Костов има думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, колеги, аз много често съм протестирал от тази трибуна от влизане132.2 то на Законодателната комисия в ролята на нещо като втора камара на българския парламент и прекрояването на данъчните закони, така както им се вижда, че приляга на господата юристи в тази комисия.
Смешно е да се налагат тези санкции в целия този раздел, така както те са окастрени от Законодателната комисия. Аз предлагам на министъра да си поддържа първоначалните санкции, защото 50 хиляди лева за нерегистрация - това наистина нищо не означава, тъй като по линията на този закон при големи обороти ще се дължат големи суми пари. Той само днес може да се окаже, че дължи 50 хиляди лева от оборот, вие един път ще го санкционирате, че не се бил регистрирал с 50 хиляди лева и ако на юристите това нещо им изглежда разумно и в контекста на другите парични санкции да бъде приемливо, аз считам, че те просто не съзнават за какво става въпрос.
Сега министърът тук каза, че щял да търси наказателни санкции. Как ще ги търси наказателните санкции, ако онзи не се регистрира? Ако не се регистрира - няма наказателна санкция. Казват, че тогава ще направим проверка. Ами той, ако попречи да се направи проверка - го глобявате с 1000 лева според Закона за данъчното производство. Ами каква е тази система на данъчна принуда и на данъчен ред. Как ще вкараме тези хора в данъчен ред?
Така че всичките тези санкции... просто Законодателната комисия да си изтегли предложенията и да сложи предложенията на правителството. И да приключим въпроса с тези злоупотреби, според мен, с данъчните закони, което става.
Хиляда лева!... Това, което вие записахте и приехте: "Който препятства данъчна проверка" в Закона за данъчното производство, е подигравка със законите! И сега нещо подобно искате да се гласува отново!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за реплика има господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Позволявам си да взема думата за реплика.
Аз се учудвам на господин Костов - така много лесно тук се приказват общи приказки, които са измислени от него в 132.3 случая. Нека, когато говори, да провери документацията и тогава да взема думата и да хвърля обвинения на една комисия. Законодателната комисия нищо не е направила в случая, освен да препише онова, което е дадено от Министерство на финансите, господин Костов! Нека така да не говорим от трибуната, без да видим нещата! 132.4
Първото предложение на Министерския съвет, което е внесено, е глоба в троен размер на неначисления данък. Такова понятие не може да има, толкова общо. И затова Министерството на финансите с подписа на зам.-министъра е предложило този текст, който ние сме включили в законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата. Проф. Стоилов, поддържате ли тези цифри - 25 хиляди и 250 хиляди?
Понеже текстът е заместващ първо гласуваме тези цифри и след това текста. Някой иска ли думата? - Няма желаещи.
Моля, режим на гласуване. Гласува се промяната в числата - да се чете "25 хиляди до 250 хиляди". Моля, режим на гласуване. Ако министърът иска думата, аз подканих няколко пъти. След като не я иска, значи няма коментар по въпроса. Моля, гласувайте!
Гласували общо 162 народни представители. От тях 158 - за, няма против, 4 - въздържали се.
Приема се това изменение.
Моля ви, гласувайте заглавието и текста на чл. 45 с вече направената поправка в него. Моля, гласувайте!
Гласували общо 152 народни представители, от които 152 - за. Против и въздържали се - няма.
Този текст се приема на второ четене.
Г-н Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл. 46. Аз ще моля г-н проф. Стоилов ако счита, че трябва да стане промяна, нека съобразно вече приетото да направи съответните промени. Пак повтарям за всички колеги народни представители, че сумите, които предлагаме, са по предложение на Министерството на финансите на заседание, на което са присъствували зам.-министърът г-н Славков и още двама представители на Министерството на финансите.
Предлагаме на вашето внимание чл. 46 с неговите две алинеи.
"Чл. 46, ал. 1. Който не подаде справка-декларация в предвидените по този закон срокове, се наказва с глоба в размер от 5 до 50 хиляди лева.
Ал. 2. При повторно извършено нарушение по предходната алинея глобата е в размер от 10 до 100 хиляди лева." НЧ/МД 133.1
При това положение ми се струва, че би трябвало да създадем връзка между това, което гласувахме по предложение на проф. Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Проф. Стоилов, имате думата за поправката.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, следвайки логиката, която заложихме в гласувания вече текст, би следвало в ал. 1 на чл. 46 числата да бъдат променени на "50 до 250 хиляди лева", а в ал. 2 на "100 хиляди и 500 хиляди лева".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И 1 милион да турим, пак ще са малко!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Съгласен съм, но да не се изхвърляме.
Повтарям: следвайки логиката, за което обърна внимание г-н Джеров, заложена в числата на предишния чл. 45, правим корекция на числата в чл. 46, ал. 1 и ал. 2, не променяме нищо особено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ние в ал. 1 гласувахме "от 25 хиляди до 250 хиляди лева". Сега Вие предлагате долната граница 50 хиляди, а горната - 200 хиляди.
Г-н Бучков, имате думата. Заповядайте!
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги! Текстовете, които сега гласуваме, са за глоби, а глоби могат да се налагат само на физически лица. Тоест, на едноличен търговец, но не и на юридически лица. Един счетоводител, един управител е представител на юридическото лице и той не може да бъде наказан с тази глоба. Когато се касае за юридически лица се налага имуществена санкция. И имайте предвид, че сега фактически това, което се гласува, се отнася само за едноличните търговци, само за тези физически лица, но не и за юридическите лица. Защото не е казано "имуществена санкция", а е казано "глоба". Глоба върху юридическо лице не може да се наложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Има ли други предложения по текста?
Моля, г-н Джеров, още веднъж да повторите новите предложения, за да няма грешка. 133.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз подкрепям предложението на проф. Стоилов и моля то да бъде възприето, защото при положение, че гласувахме определени цифри в чл. 45 се налага и чл. 46 съответно да бъде променен.
Или в такъв случай текстът на чл. 46, ал. 1 ще получи следната редакция:
"Чл. 46, ал. 1. Който не подаде справка-декларация в предвидените от този закон срокове, се наказва с глоба в размер от 50 хиляди до 250 хиляди лева.
Ал. 2. За повторно извършено нарушение по предходната алинея глобата е в размер от 100 хиляди лева до 500 хиляди лева."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът, както го чухте, с включената в него поправка.
Гласували общо 154 народни представители. От тях 130 - за, 9 - против, 15 - въздържали се.
Приема се на второ четене този текст.
Моля, г-н Джеров, следващия текст. 133.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 47. Предлага се:
Ал. 1. "Който не начисли данък по чл. 20, 32, 33 и 34, не издаде фактура по чл. 37 и 38 или данъчно дебитно или кредитно известие по чл. 39 се наказва с глоба в двоен размер от неначисления данък, но не по-малко от 10 хиляди лева".
Ал. 2. "За повторно извършване на нарушението по предходната алинея глобата е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 20 хиляди лева".
Аз ще моля тук да помислим върху синхрона с преди това гласуваните текстове.
Понеже професор Стоилов беше инициатор ще го помоля да направи съответно конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, професор Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожа председател! Както обърна внимание и господин Джеров, следвайки досега прилаганата логика в чл. 49, цифрите трябва да получат ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Четиридесет и седем.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Числата трябва да бъдат увеличени на 100 хиляди и 500 хиляди.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Член 49.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Член 49.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Ние сега в момента работим на 47.
СТЕФАН СТОИЛОВ: А, на 47? Тогава числото 10, да, аз съм отбелязал, числото 10 хиляди трябва да стане "не по-малко от 50 хиляди", а във втората - 100 хиляди.
В първа алинея - 50 хиляди, а във втората алинея - 100 хиляди. Петкратно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения има ли?
Нека най-напред да гласуваме тези нови числа и след това текста. Възразявате ли, господин Джеров? Първо да гласуваме числата ... МС/ЙА 134.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По отделно, защото все пак народните представители може да не възприемат едното или само другото. Или, предлага се от професор Стоилов в чл. 47, ал. 1 "но не по-малко от 10 хиляди лева" да стане "не по-малко от 50 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: А може би и в ал. 2 да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След това в ал. 2. Вместо "но не по-малко от 20 хиляди лева", трябва да стане "но не помалко от 100 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред гласуваме изменението на числото в ал. 1, така предложиха колегите. "Не по-малко от 10 хиляди" да се чете "не по-малко от 50 хиляди лева". Първо това гласуваме.
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и изпишете резултата.
Гласували са 154 народни представители. От тях за са 125, 7 против, 22 се въздържат. Приема се това изменение в ал. 1.
Моля, режим на гласуване за ал. 2. "Не по-малко от 20 хиляди лева" да се чете "не по-малко от 100 хиляди лева".
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 148 народни представители. За са 123, 7 против, 18 се въздържат. Приема се. И сега, текстът на чл. 47 се гласува, вече с одобрените поправки в него.
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Сто четиридесет и двама са гласувалите народни представители. От тях за са 124, против 7, 11 се въздържат. Приема се този текст на второ четене.
Господин Джеров, моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви! Член 48 би могъл да се гласува в тази редакция, която предлагам.
Чл. 48. "Който не е регистриран по този закон и издаде данъчна фактура по чл. 37 или данъчно дебитно или кредитно известие по чл. 39 се наказва с глоба в двоен размер на неправомерно начисления данък".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения по 134.2 текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения. Няма желаещи да искат думата.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 48.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласувалите са 151, за са 139, 4 против, 8 се въздържат. Приема се текстът на чл. 48 на второ четене. Следващият текст, господин Джеров, вероятно пак ще се налага поправка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 49 в предложената редакция. "Който укрие или унищожи документи преди изтичане на срока по чл. 44 и с това осуети или затрудни данъчна проверка или ревизия се наказва с глоба в размер от 10 хиляди до 100 хиляди лева".
Постъпи преди малко предложение от народния представител професор Стоилов вместо "10 хиляди до 100 хиляди" да гласуваме "100 хиляди до 500 хиляди лева".
Моля, да поставите на гласуване предложението на професор Стоилов, което е в синхрон с предходните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Тъй като няма други предложения първо гласуваме това изменение и след това ще е целият текст.
Моля, режим на гласуване. Гласува се промяната в числата - "от 100 хиляди до 500 хиляди лева" - така да се чете в текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 155 народни представители, за са 109, 11 против, 35 се въздържат. Приема се тази поправка в числата.
Моля, гласувайте текста на чл. 49 с променените числа вече.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Стои тридесет и четирима са гласувалите народни представители. За са 114, против 4, 16 се въздържат. Приема се този текст.
Моля, господин Джеров да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл. 50. Предложението на Законодателната комисия, съгласувано с Министерство на финансите. "Който наруши изискванията на чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1 и чл. 28, ал. 4 се наказва с глоба в размер от 134.3 1000 до 10 хиляди лева".
Професор Стоилов направи предложение вместо в размер "от 1000 до 10 хиляди" да бъде в размер "от 10 хиляди до 50 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други предложения, няма?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, моля режим на гласуване. Гласува се първо промяната в числата. Да се чете "от 10 хиляди до 50 хиляди лева". (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина и внимание в залата! В процес на гласуване сме.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 143 народни представители. От тях за са 114, 8 - против, 21 се възъдржат. Приема се промяната в числата.
И сега, режим на гласуване. Моля, гласувайте за текста на чл. 50 с новите числа.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 132 народни представители. За са 112, 9 против, 11 се въздържат. Приема се на второ четене текста на чл. 50.
Моля да докладвате следващия текст, господин Джеров! 134.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожо председател, доколкото помня, господин Бучков направи предложение за нов текст, който да бъде след чл. 50. Много моля да го предложи в редакция и да го обоснове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): На юридическите лица, осъществили нарушения по предходните текстове, се налага имуществена санкция в размер от 5 хиляди до 500 хиляди лева.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищовски избирателен район, от място): Малко е!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е този текст. Ако искате, трябва да се приведе в състветствие с другите санкции, понеже аз не ги помня наизуст, те са записани тук. За размера не говоря. Говоря за юридическите лица, които са осъществили нарушения по предходните текстове, да им се налагат санкции. А размерът трябва да съответвества на размера по предходните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Бучков, какъв текст ще предложите?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Текстът е такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля да го прочетете.
ЕМИЛ БУЧКОВ: На юридическите лица, осъществили нарушения по предходните разпоредби, се налага имуществена санкция в размер (аз чета сегашния размер) от 5 хиляди до 500 хиляди лева.
Ако считате, че този размер е в несъответствие с размери в по предходните, може да ги приведете.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Това заместващ текст ли е?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Заместващ текст е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не е ли нов текст?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Заместващ текст.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищовски избирателен район, от място): Защо се изключват физическите лица?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Досега текстовете, които гласувахме, се отнасят само до физическите лица. Еднолични търговци и т.н. Юридическите лица поначало остават несанкционирани. Аз моля да ме разберете и обръщам внимание на колегите, юристи. Юридическите лица остават ненаказани. А текстът в този си вид, който е предложен тук, предвижда санкция за тях и за юридическите ББ/ЙА 135.1 лица, ако са се възползвани. Ами ако не са възползвали? И кой ще докаже това възползване. Или с други думи ние санкционираме едноличния търговец, санкционираме физическото лице, а когато се касае за акционерното дружество, за ООД и други, например, което не извърши тези регистрации, те остават отвън. Тях няма кой да ги накаже. Именно затова аз предлагам този заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Той е нов текст, господин Бучков. Това е нов текст.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Това е текст на чл. 51. - Заместващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля нещо да се уточни. Господин Бучков предлага заместващ формално на чл. 51, но всъщност това е нов текст, който регламентира нещо, което липсва в предходните алинеи. Така ли е?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Моля още веднъж да чуете: не става дума за заместващ член 51, а за нов член с номерация 51.
Господин министърът искаше думата. Господин министре, имате думата.
Отказвате се в момента от думата.
Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Просто така се разбрахме с господин Александров, може би ще има значение това, което ще кажа.
Уважаема госпожо председател, вярно е това, което казва господин Емил Бучков, че за едните ще има наказания, за другите няма да има. Но аз не смятам, че трябва да има такъв текст. Ще кажа защо. Физическото лице го наказват с глоба заради това, че то е извършило едно нарушение. Тази глоба дали е висока или е ниска, е втори въпрос. Вече е гласувано, няма да повтаряме. Докато юридическото лице, вярно е това, че не може да бъде наказвано, защото е юридическо лице, но затова то има тази имуществена санкция. То трябва да плати не за това, че неговото физическо лице е извършило нещо нередно, а ако се е възползвало. Ако физическото лице е извършило нещо нередно, за това то си понася наказанието. Но ако това с нищо не е възползвало юридическото лице, няма защо то да бъде облагано още веднъж с една санкция, която веднъж е платена от физическото лице. 135.2
Аз лично по друг повод може би ще кажа и не знам дали стана тук дума, просто изпуснах, за неперсонифицираните лица. Но не може едно и също лице в двете си качества, които има като физическо лице два пъти да носи отговорност. И заради това пък юридическото лице не трябва, ако не се е възползвало, само за да бъде някак си по-справедливо, както каза господин Бучков, да отговаря. Смятам, че текстът такъв, какъвто е, е по-разумен, по-правилен. Само ако се е възползвало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА: ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз също бих искала да направя една кратка реплика на предложението на господин Бучков. Не съм съгласна, че юридическите лица могат да нарушават закона. Юридическите лица, няма да развиваме тук теоретичната дискусия, са една фикция, а за нарушенията винаги се търси вина. Била в двете й форми умишлена или непредпазлива. Юридическите лица не могат да извършват нарушения, защото нямат виновно отношение, нямат волевото отношение.
Заради това на юридическите лица могат и съгласно Закона за административните наказания и нарушения да се налагат имуществени санкции, когато са понесли някаква облага или пък не е открит обекта-нарушител, но нарушение може да извърши само физическо лице.
Затова смятам, че текстът така, както е записан, е покоректен и по-правилен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Друга реплика? Няма да се прави.
Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Явно е, че говорим на един език, обаче не можем да се разберем. Тук става въпрос за следното нещо - отношение работодател-работник. Работникът - главен счетоводител или някакъв друг, може той да е извършил нарушението, но имуществената санкция трябва да се понесе от юридическото лице и по пътя на регресията ще търсим тази отговорност. Разбере, вие не може да накажете, не може да глобите един счетоводител или някой друг служител, ако на него не му е било възложено това. Но дори и да му е било възложено, юридическата личност 135.3 носи гаранционната отговорност. Тук не става въпрос - осъществено нарушение - говорим, но кой трябва да носи отговорността! Безспорно юридическото лице ще понесе имуществената санкция и от своя страна то ще търси виновното лице, което не е изпълнило тези задължения. Но вие санкционирате един счетоводител или да кажем юристконсулта, който е трябвало да регистрира, това е абсурд. Помислете си само. И различието се състои в това, когато аз говоря за физическо лице, говоря за едноличния търговец, за този, върху който лежи задължението за регистрация. Защото регистрацията лежи върху юридическото лице. Ако то не се е регистрирало, ще си понесе имуществената санкция и от съответния свой работник или служител ще търси отговорността за това, което е понесло като санкция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата има министърът на финансите. Заповядайте, господин Александров. 135.4
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа депутати, доколкото схванах тук спорът е не толкова за имуществените санкции на юридическите лица, а включването в чл. 51 и на едноличния търговец. Доколкото за едноличния търговец в предходните членове се предвижда съответна глоба, дали тук допълнително този едноличен търговец трябва да му бъде наложена и имуществена санкция.
Аз обаче задавам един въпрос, извинете ме за това, че съм дилетант в областта на правото и не зная точно, може би отговорът е лесен. Проблемът е следният: когато един едноличен търговец си оторизира счетоводителя, дали по предходните алинеи ще накажем с глоба счетоводителя, който едноличният търговец го е оторизирал? А тук търсим вече санкция за фирмата на едноличния търговец. Ако по закон едноличният търговец не може да избегне, тоест не може да оторизира трето лице и да избегне по този начин глобата, тогава ще се получи едно и също лице един път да бъде глобено и втори път да му бъде наложена имуществена санкция.
Но ако е възможно, аз съм собственик на едноличната фирма и си делегирам права по съответния законен ред и се самоосвобождавам от отговорност за това, че счетоводителят ми не е попълнил документа както трябва, не е подал своевременно декларация и т.н., тогава вижте какво ще се получи: аз ще избегна отговорността. И ето тук е въпросът: ако съществува такава възможност, тогава няма нищо нередно в чл. 51 да бъдат включени и едноличните търговци. Това е моята позиция. Извинете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други предложения няма. Господин Бучков поддържа предложения нов текст.
Гласуваме предложението на господин Бучков, но нека той да уточни размера на санкцията. Господин Бучков, уточнете размера на санкцията. Във Вашия текст размера на санкцията.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): От 50 хил. до 500 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От 50 хил. до 500 хил.лв. Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението на господин Бучков. Това е нов текст, а не заместващ. Нов текст! ВТ/ЗТ 136.1
Гласували са 144 народни представители, за са - 68, против - 33, 43 се въздържат. Отклонява се това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение преминаваме нататък. Предлагам на вашето внимание съдържанието на чл. 51: "На юридическите лица и едноличните търговци, които са се облагодетелствували от нарушенията по предходните разпоредби, се налага имуществена санкция в размер от 5 хил. до 500 хил.лв.".
Това е предложението, струва ми се обаче, че съобразно гласуваното в предходните текстове - от 45 до 50 включително, долната граница е ниска, поради което би трябвало да бъде завишена, ако... Проф. Стоилов предлага от 50 хил. до 500 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме текста на чл. 51 с предложените изменения на цифрите. Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Възражения ли имате? Отменете гласуването. Господин Караиванов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Има още едно предложение от 10 хил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо ще гласуваме най-голямата глоба, а след това ще намаляваме на 10 хил.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ненапразно в Законодателната комисия, когато обсъждахме, след задълбочено обсъждане на чл. 51 ние предложихме един такъв много широк диапазон на тази имуществена санкция. Вие забелязвате, че основанията на тази имуществена санкция е именно облагодетелствуването от извършеното нарушение, облагодетелствуването на юридическото лице или съответно облагодетелствуването на едноличния търговец.
Ако увеличим долната граница до 50 хил., както е предложението, може да стане така, че да е наказан съответният счетоводител с глоба, а юридическото лице или едноличният търговец да се облагодетелствува с много малка сума, да кажем с 5 хил.лв. А имуществената санкция да бъде много по-голяма от размера на облагодетелстването.
Идеята на този член е да не се позволява облагодетелствуване на едноличните търговци и на юридическите лица от извър136.2 шени нарушения. И затова сме оставили диапазона в такива големи граници, за да може съдът вече по целесъобразност и в зависимост от размера на имущественото облагодетелствуване да реши каква имуществена санкция да наложи.
Затова аз мисля, че може да се увеличи долният размер, но той не трябва да се увеличава повече от 10 хил.лв. Максимумът на увеличението трябва да бъде 10 хил.лв. и долната граница да стане 10 хил., а горната да остане 500 хил.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, токущо разговарях и с господин министъра на финансите. Не бива на едноличният търговец извън глобата да му се слага и имуществената санкция.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Може да бъде виновен друг.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Един момент. Току-що говорих, пак ви казвам, с господин министъра на финансите: който и да е виновен от чиновниците на едноличния търговец, ще бъде глобен едноличният търговец, а не счетоводителят, който води книжата. Моля ви се, така е! Аз съм юрист и всеки един от юристите в тази зала ще го потвърди, че е така. А едноличният търговец вече, ако неговият счетоводител не си е вършил работата, може да го съди за обезщетение, може да го уволни, това са отношения по трудовия договор между едноличния търговец и този, който му е счетоводител. Но данъчно задължен е едноличният търговец и той, ако не подаде декларация, на него ще бъде наложена глоба.
Заради това от текста на чл. 51 трябва да остане "юридически лица" и да отпадне "едноличен търговец". Защото за юридическото лице ще отговаря физическото лице, което не е подало декларация. За физическото лице отговаря физическото лице, а юридическото лице, понеже както каза колегата Караиванова, не може да бъде глобявано, ще понесе имуществената санкция.
По тази причина в чл. 51 трябва да остане "юридическо лице", а да отпаден "едноличен търговец". Иначе едноличният търговец ще бъде санкциониран два пъти за едно и също нещо. Единият път ще бъде глобен, защото неговият счетоводител не си е гледал работата, а другият път ще плати имуществена санкция по самия текст на чл. 51. И аз моля от колегите-юристи от другата страна също да вземат становище по този въпрос. 136.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Караиванов, имате думата.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вземам думата за една реплика на уважавания от мен господин Гоцев. Много сериозни бяха разискванията по чл. 51 наистина в Законодателната комисия. Какви бяха основанията, освен юридическите лица Законодателната комисия да се обедини около предложението да бъдат включени и едноличните търговци?
Първо, някои от едноличните търговци в момента в България развиват дейност, която по своите имуществени измерения е много по-голяма от дейността на много от юридическите лица. Там се въртят обороти с десетки и стотици милиони вече от едноличните търговци. Тези еднолични търговци разполагат и с много голям щат. Те спокойно могат да сключват трудови договори, да назначават счетоводители, да назначават юристи, да назначават всякакви други работници в предприятието си като еднолични търговци.
На такива служители при едноличните търговци, на такива работници по трудови договори към едноличните търговци при извършване на нарушения, предвидени в чл. 45 до чл. 50, ще се налагат глоби.
Обаче вижте какво се получава: на служители при юридически лица, при извършване на такова нарушение се налага глоба. Отделно, ако вече основанието за имуществената санкция по чл. 51 е имуществено облагодеталстване. А ако е налице имуществено облагодеталстване, освен глобата на служителя на юридическото лице се налага и имуществена санкция на самото юридическо лице. Ако премахнем едноличните търговци ние ще ги поставим в едно по-благоприятно положение спрямо юридическите лица. Ще излезе, че на юридическите лица се налага глоба на виновното лице, и имуществена санкция, а при сходния случай при едноличните търговци се налага само глоба на виновното лице.
Основанието в двата случая е различно, а от друга страна, ако приемем да премахнем едноличните търговци, ние ще нарушим един основен принцип в Конституцията. Държавата е задължена да създава еднакви условия за извършване на стопанска дейност, независимо от формата на стопанска дейност, която се извършва. 136.4
Така че аз смятам, че предложението на Законодателната комисия е перфектно и приканвам колегите да го гласуват във варианта, който е предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Стоилов, имате думата. 136.5 СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги! От живота знаем, че обикновено тези отношения между търговеца и персонала му са договорени, съгласувани отношения. И ако е направен опит за някакво отклонение от изискванията и разпоредбите на закона, това е съгласувано с търговеца.
Следователно и длъжностното лице в духа, в който говори г-н Караиванов, ще бъде санкционирано, но и търговецът, с чиито знания са правени тези нарушения на закона, трябва да понесе имущствената санкция. Така че аз също заставам зад текста, който ни предлага Законодателната комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Пристъпваме към гласуване. Направено е предложение от г-н Гоцев от текста на чл. 51 да отпаднат думите: "и еднолични търговци". Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на г-н Гоцев за отпадане на думите "еднолични търговци".
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 159, за - 57, против - 72, 30 се въздържат.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е за долната граница. Има едно единствено предложение сумата, цифрата ли, числото ли ще бъде "пет хиляди" да се чете "десет хиляди".
Това е постъпилото предложение до момента. Друго постъпило предложение няма.
(Христо Атанасов иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За какво? В процес на гласуване сме.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Правя формално предложение за долна граница "50 хиляди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека първо да гласуваме 10те хиляди, а след това ще гласуваме Вашето предложение.
Гласуваме за долната граница от "5 хиляди" да се завиши на "10 хиляди". Моля, режим на гласуване. РД/ВЙ 137.1
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 161 народни представители, за - 145, против - 3, 13 се въздържат.
Приема се долната граница да бъде 10 хиляди.
Гласуваме целия текст, с изменението на член 51. Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 164 народни представители, за - 163, против - няма, 1 се въздържа.
Господин Джеров, следващият текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 52, с две алинеи.
"Алинея 1. Постановяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
"Алинея 2. Наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице."
Това е съдържанието на предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма, сигурно?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не може да има по него, защото това е един унифициран вече текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Гласуваме текста на чл. 52.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От гласували общо 157 народни представители, за - 157, против и въздържали се - няма.
Текстът е приет.
Преминаваме към следващия раздел, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Допълнителни разпоредби. Параграф 1. Стока по смисъла на този закон е всяка двивжима и недвижима вещ, предмет на сделка, с изключение на парите в обръщение, като законно платежно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения има ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме параграф 1 от Допълнителните разпоредби. 137.2
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 152 народни представители, за - 148, против - 3, 1 се въздържа.
Приема се текстът.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Параграф 2. Услуга. По смисъла на този закон е действие, което едно лице дължи на друго, въз основа на договор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения. Моля, режим на гласуване.
(Йордан Ганев иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ганев, ако имате направено писмено предложение до момента, ще се постави на гласуване. 137.3
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Когато се гледаше този закон за първи път на първо четене, аз направих възражения срещу формулировката на текста за определение на понятието "услуги". Това може възражение важи и сега. Вижте какво се казва: "Смисълът на този закон е действие, което едно лице дължи на друго въз основа на договор". Ами един трудов договор - и той ли минава под тази графа на договора? И той ли ще се облага с данък добавената стойност?
Настоявам господата от Законодателната комисия и Министерският съвет да дадат едно точно, ясно и безпротиворечиво определение на понятието "услуги".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложение нямате, господин Йордан Ганев.
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на – 2, тъй като няма други предложения. Има идеи за предложения, обаче няма предложения. Гласуваме текста на – 2, така както е предложен от Законодателната комисия.
От общо гласували 146 народни представители, за - 138, против - 3, въздържали се - 5 народни представители. Приема се.
Следващият параграф, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 3, ал. 1.: "Стопанска дейност по смисъла на този закон е:
1. дейността на търговците, физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност или упражняващи свободна професия, занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд, извършвана с цел реализиране на приход;
2. предоставянето на материална и нематериална собственост за получаване на приход;
Ал. 2. Не се смята за стопанска дейност:
1. извършването от държавни и общински органи на действия, за които са установени такси по Закона за държавните такси и Закона за местните данъци и такси;
2. извършването на услуги от държавна организация или организация с идеална цел срещу заплащане на сума, равна или по-малка от сумата на фактическите разходи за извършване на услугата". БП/ЗТ 138.1
Това е предложеният текст. Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на – 3 от Допълнителните разпоредби.
От общо гласували 161 народни представители, за - 153, против - 1, 7 се въздържат. Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 4.
Параграф 4.: "Свързани лица по смисъла на този закон са:
1. съпрузите, роднините по права линия без ограничения и по серебрена линия до четвърта степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5% от дяловете и акциите, издадени с право на глас от дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.
Ал. 2. Свързани лица са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните."
Това е предложението на Законодателната комисия. Господин Орсов направи предложение в т. 1 да се допълнят и думите: "и по сватовство до трета степен включително". Във връзка с това предложение аз бих си позволил да възразя на колегата Орсов в смисъл, че този параграф като съдържание ние преди няколко заседания го приехме като част от Указ # 56 и го гласувахме така, така както аз сега ви го предлагам, защото и тогава ви го предложих. Ако бихме приели предложението на господин Орсов, между 138.2 двата закона ще има едно различие. Нека да помислим дали следва да допуснем различие между понятието, съдържанието на "свързани лица" по Указ 56 и "свързани лица" по Закона за данъка върху добавената стойност.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, като аргумент в защита на предложението си бих привел думите, които господин Ескенази каза преди няколко дни, че не бива да се упорства в грешката и тя трябва да бъде поправена. Предлагам да се включат думите "и по сватовство до трета степен", тъй като това са едни доста близки отношения между гражданите. Това са тъстът и зетят, тъстът и братът на зетя или сестра му, снахата и свекървата, колкото и зле да звучи в нечии уши това или братът на снахата, това са баджанаците, изобщо хора, достатъчно близки, за да има основание те да бъдат включени в понятието "свързани лица", по-близки, отколкото първите братовчеди. Понякога тези лица в сватовство до трета степен дори живеят в едно домакинство.
Ето защо аз предлагам да се приеме моето предложение.
Аз казах, Указ 56 ще действа ден до пладне. Предстои той да бъде заменен с нещо постоянно. И второ, че ако там сме направили грешка, не бива и тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще решава залата дали да направим друга грешка или не. Господин Джеров, неговият текст какъв беше?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага към т. 1 да се добавят думите: "и по сватовство до трета степен включително".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Орсов за допълване на текста на т. 1, ал. 1 "и по сватовство до трета степен включително".
От общо гласували 155 народни представители, за - 89, против - 58, въздържали се - 8. Приема се допълнението на т. 1.
Господин Джеров, има ли други предложения? 138.3
Гласуваме целия – 4 с допълненията, които приехме на т. 1.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 139, за - 121, против - 10, 8 се въздържат.
Приема се текстът с измененията.
Следващият – 5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 5: "Ал. 1. Пазарна цена (на стоката или услугата) по смисъла на този закон е сумата без данъка върху добавената стойност, която би била платена за идентична стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани при същите условия.
Ал. 2. В стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението."
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-н Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, г-н председателю.
Аз отново вземам думата, защото така или иначе когато се прави закон всичко трябва да бъде ясно.
Ясно е, че пазарната цена е сумата без данъка. Това е ясно. Но "която би била платена"? Какво значи това: "би била платена"? Аз искам да знам по какъв принцип ние ще определим пазарната цена. Не искам тук да напомням измекярските примери за чашата вода в пустинята и т.н., но когато ние говорим за определяне на данъчна сума ние трябва да знаем какво точно се има предвид. Аз не мога да разбера тук какво точно се има предвид. И както при положението за услугите така и тук боравим с неясни понятия, които утре могат да причинят големи бели и много произвол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на – 5.
Други предложения не са постъпвали.
Гласуваме!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От гласували общо 152, за - 130, против - 4, 18 се въздържат.
Преминаваме към следващата глава, г-н Джеров. ВЙ/МД 139.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
Ако не възразявате, уважаеми колеги, бих си позволил да ви докладвам наедно – 6, 7, 8 и 9, по които не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисля, че не е необходимо да го гласуваме.
Не са постъпили предложения. Гласуваме всички параграфи на един път.
Г-н Джеров, моля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби.
– 6. Този закон отменя:
1. Закона за данък върху оборота и акцизите;
2. чл. 15 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения;
3. – 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове;
4. чл. 12 от Закона за Българската академия на науките.
– 7. Лице, което извърши стопанска дейност към датата на влизане в сила на този закон и има приходи от предходните 12 месеца, които надвишават 1.5 млн. лева е длъжен да се регистрира не по-късно 1 месец преди датата, на която започва начисляването и плащането на данъка.
От приходите се изключват постъпленията от износ, освободени по този закон сделки, данък върху оборота и акцизите.
– 8. За лицата, регистрирали се по реда на – 7 първият данъчен период започва от датата, от която започва прилагането на закона.
– 9. Продължителността на първия данъчен период на лице, регистрирано по – 7 с тримесечен данъчен период се определя служебно от данъчната администрация."
Това са предложените параграфи от 6 до 9 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. 139.2
Г-н Димитров? Опасения имате? Изкажете ги.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Вие ще помислите. Вие сте председател, ще кажете. Аз искам да изкажа своите опасения.
Има опасност, ако гласуваме това нещо, което прочете г-н Джеров, да отменим Закона за данъка върху оборота и акцизите. (Шум в залата)
Чакайте! Вие ми отговаряте още преди да сте ме чули. Трябва да приемем и Закона за акцизите. Този закон и Законът за акцизите ще отменят Законът за данъка върху оборота и акцизите. Само този закон не може да отмени онзи закон, защото ще се окаже, че нямаме акцизи. Представете си, че стане нещо и ние не приемем онзи закон. Мен лично това ме притеснява. Вас ако не ви притеснява - гласувайте както искате, но ще стане така, както стана с бензина А-91. Казвах ви, че трябва да се пишат всички бензини, а вие викахте: "Такива няма!". Такива няма, но се появиха! Така и утре нещо ще се появи, защото оставяте една данъчна дупка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министърът на финансите г-н Стоян Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, г-н председател.
Проблемът, който постави г-н Димитров е действително актуален и логичен. На всички трябва да е ясно, че не можем да имаме едновременно действие на Закона за данъка върху добавената стойност и сегашния акциз. Затова ние говорим обикновено за хармонизиран акциз, т.е. акциз, приведен вече в съответствие с гласувания Закон за данъка върху добавената стойност. Това означава, че трябва да бъде така организирана работата на парламента, респективно на изпълнителната власт след това, че двата закона да влязат едновременно в практиката. Иначе аз мисля, че парламентът има достатъчно много време до края на годината, тъй като най-ранният срок, ако това... (Шум в залата) Аз ще помоля евентуално частта за влизането в сила на Закона да помислим и утре да го предложем, ако стигнем дотам... Откога да влезе точно - дали от 1 януари 1994 г. или от 1 април 1994 г. евентуално... Искам още една ревизия да направя, за да видя каква е готовността на Министерството на финансите. Така че евентуално тук бихте могли, ако има такива опасения да се запише: "Отменя Закона за 139.3 данъка върху оборота в частта му за данъка върху оборота", за да е по-коректно сега, но въпреки всичко за мен си остава открит проблемът, че не можем да отидем към практическо прилагане на данъка върху добавената стойност със сегашната организация на акциза. Така че, ако парламентът не успее да приеме Закона за акцизите той би трябвало да промени най-малко срока за въвеждане в действие на Закона за данъка върху добавената стойност. Дори сега да гласуваме датата 1 януари, ако поради някакви обстоятелства парламентът не може да приеме до 1 януари Закона за акцизите просто ще трябва да се прегласува срокът за въвеждане на този данък.
Заключителният текст може да бъде в някакъв такъв аспект, че се отменя до приемането на Закона за акцизите... или нещо от този род и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Г-н Димитров, може би ще направите някаква корекция следствие изказването на министъра? Министърът не може да предлага, знаете го. Някой трябва да предложи.
Г-н Драгиев, предложете нещо по текста. 139.4 ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Аз подкрепям това, което в последното си изречение каза господин министърът. В пакета данъчни закони ние имаме специален закон за акцизите, а този закон ще влезе най-късно.
Затова аз предлагам този текст да остане в специалния закон, който през следващия месец може би ще бъде на вниманието на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Оттук сега ще отпадне ли?
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: Тоест, да отпадне. Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много. Направено е предложение от г-н Венцеслав Димитров за отпадане на точка 1 на параграф 6. Моля, режим на гласуване. Направено е перфектно предложение. Гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане на точка 1 на параграф 6. Ако това предложение не се приеме, господин Джеров ще направи друго предложение във връзка с текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Алтернативното би звучало така: "Отменя Закона за данъка върху оборота и акцизите в частта му относно данък оборот".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега ще каже залата, господин Венцеслав Димитров. Ако се приеме Вашето, за отпадането...
ВЕНЦЕСЛАВ АДИМИТРОВ (от място): Искам да кажа защо не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега сме в режим на гласуване. Моля Ви се!
Гласували общо 152 народни представители. От тях 83 - за, 30 - против, 39 - въздържали се.
Приема се, господин Димитров. Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение моля да поставите на гласуване параграфи 6, 7, 8 и 9, без точка 1 на параграф 6 и съответно точки 2, 3 и 4 стават 1, 2, 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текстовете на параграфи 6, 7, 8 и 9, след като отпадна точка 1 от параграф 6. НЧ/ВЙ 140.1
Гласували общо 147 народни представители. От тях 136 - за, няма против, 11 - въздържали се.
Господин Джеров, докладваме другите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 10 моля да не се поставя на разглеждане, защото той е функция от член 18 дали имаме една или два ставки. Затова той в момента ще остане негласуван.
Предлагам на вашето внимание параграф 11, със следното съдържание: "При периодични плащания по сделка, договорена преди датата, от която започва начисляването и плащането на данъка, данък върху добавената стойност се начислява от първата отделна сделка по член 5, ал. 2, извършена след посочената дата". Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на параграф 11. Други безспорни има ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 12 не би могъл да се гласува, параграф 13 - също. За изпълнението на закона нека да остане накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е последното гласуване за днес. Има и две съобщения.
Гласували общо 136 народни представители. От тях 134 - за, 1 - против, 1 - въздържал се.
Няколко съобщения.
Утре, 10,00 часа - съвместно заседание на Бюджетната комисия и на Икономическата комисия. След съставяне текста на проекта за решение господин Джеров моли да се представи в Законодателната комисия направо в зала "Запад".
Редовно заседание на Анкетната комисия относно българските имоти в чужбина - сряда, от 11 часа на бул."Дондуков" # 2, стая 603.
Комисията по външна политика ще проведе извънредно заседание на 22 септември, сряда, 17,30 часа - по време на почивката в зала "Изток". 140.2
Закривам заседанието. Утре от 15,00 часа. (Звъни)
Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов)
ЗАМЕСЕТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:
(Георги Петров)
(Христо Атанасов)