Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви информирам за утрешния парламентарен контрол. На актуални въпроси и питания ще отговарят следните министри:
1. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Захари Захариев, Йордан Ройнев и Георги Петров.
2. Министърът на околната среда Валентин Босевски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев.
3. Министър-председателят Любен Беров ще отговори на актуални въпроси от народните представители Невен Пенев и Светослав Мичев и на питания от народните представители Петко Гинев, Мариела Митева, Елисавета Миленова и Димитър Куманов.
4. Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Николай Слатински.
5. Министърът на правосъдието Петър Корнажев ще отговори на актуални въпроси от народните представители Златимир Орсов, Стефан Стефанов и Гинчо Павлов.
6. Заместник министър-председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев ще отговори на актуален ВТ/КТ 162.1 въпрос от народната представителка Недялка Трайкова и на питане от народния представител Петър Балабанов.
7. Министърът на културата Ивайло Знеполски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питания от народните представители Петър Балабанов и Мариела Митева.
8. Министърът на науката и образованието Марко Тодоров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Веселин Иванов.
9. Министърът на финансите Стоян Александров ще отговори на актуални въпроси от народните представители Тошо Мухтанов, Маньо Манев, Тодор Тодоров, Стефан Стефанов и Стефан Божилов и на питания от народните представители Тошо Пейков и Хасан Али.
В заседанието утре нямат да могат да вземат участие министрите: Георги Танев - поради посещение в Търновския регион с дипломатическия корпус; Кирил Ерменков - поради годишен отпуск; Валентин Александров - поради заболяване; Румен Биков - поради участие в Общо събрание на акционерите на Банковата консолидационна компания, и Станислав Даскалов, който е поискал отлагане на отговора на питането от народния представител Трифон Митев със 7 дни.
По днешния дневен ред е постъпило предложение за включване като точка втора от дневния ред разглеждане на проект за Закон за финансово осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993-1994 г. Тъй като предложението е постъпило днес, а не според изискванията на чл.37, ал.3, не мога да го поставя на гласуване.
Господин Андреев, по този въпрос ли? Заповядайте.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, действително то не е постъпило вчера, но тъй като въпросът, който трябва да обсъдим, е изключително важен, той просто губи давност вече, сеитбата почти си отминава, а ние не сме приели Закон за сеитбата. Искам да ви кажа, че всички комисии са дали своите становища и те са положителни. Има готовност от страна на Законодателната комисия по време на почивката да се събере 162.2 и да го разгледа. Затова аз моля все пак да го поставите на гласуване. Действително въпросът е изключително актуален, да влезе като точка втора и да го разгледаме след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Андреев, но това може да стане само по предложение на Председателския съвет и то, ако той се е свикал преди началото на заседанието или с консенсус в залата. Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): От името на Парламентарната група на СДС поддържам напълно предложението на господин Андреев. Ние не можем да продължаваме безкрайно да отлагаме този закон, защото сеитбата ще стане зимна в края на краищата. Така че във всеки случай нашата група също поддържа днес като точка втора, дори може и преди почивката, защото ако в края на краищата сложим почивката в 18,00 ч. и т.н., нали? Но да започнем разглеждането на този закон. Ние днес говорихме по този въпрос и сме напълно съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Този въпрос може да се включи в дневния ред, само ако има консенсус в пленарната зала и при никоя друга ситуация. Консенсусът обаче се изразява в това всички народни представители да гласуват, а не в мнението на парламентарните групи. Затова ще попитам има ли някой против включването на тази точка в дневния ред? - Няма против. Следователно, има консенсус. Моля, режим на гласуване за включване на точката в дневния ред.
Гласували 157 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 3. Предложението се приема.
Точката ще се гледа след почивката, след заседанието на Законодателната комисия.
Пристъпваме към дневния ред.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (от място): По процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, по процедурата. 162.3
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Аз просто изчаках да изчерпите точките, които вече са гласувани за днешния дневен ред. Но ми се иска, докато така или иначе все още е в ход дискусията по онази точка, която ще бъде свързана с промените в съответните комисии на Народното събрание, да насоча вниманието на ръководството на парламента и на отделните парламентарни групи за острата необходимост от незабавна подмяна на ръководителя на Парламентарната комсиия по вероизповеданията.
За съжаление в публично разпространена информация председателят, господин Събев, днес стигна дотам да обяви, че комисията отменя решения на Метрополия, на Българската православна църква и всичко това единствено в преследване на целта за създаване на паралелна църква.
Господин председателю, разбирам много добре, че когато обсъждаме жизнено важни въпроси за икономиката на страната, това няма да звучи като спешен въпрос, но аз само моля, когато се обсъждат ръководствата на комисиите, да бъде непременно включен и въпросът за председателя на Комисията по вероизповеданията. Не е възможно един парламентарист, оставям настрана председател на комисия, да не съзнава разделението на властите, да не знае все още, че парламентарна комисия не може да се меси в решения, вземани от църковни органи, каквито и да са те, действащите официални органи в момента в средите на Българската православна църква. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. По този въпрос, аз изключително много харесвам тази комисия, тъй като тя се състои от много оригинални личности. Ще направя всичко възможно в близките дни да събера при мен комисията на един разговор и да видим в нея кой говори от името на закона и кой от името на Бога.
Господин Русев, заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През последните месеци в България се разгръща едно страшно бедствие. На много места горски пожари НЧ/НП 163.1 унищожават големи площи от насаждения, които са създавани десетилетия. Затова ако нямате възражения предлагам, уважаеми господин председателю, утре, в деня на парламентарния контрол, председателят на Комитета по горите да информира Народното събрание за мерките, които взема правителството за своевременно потушаване на пожарите, които нанасят огромни щети на природата и на гражданите на България.
Предполагам, че колегите няма да възразят, ако от времето утре за парламентарен контрол се отдели една част за информация на председателя на Комитета по горите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Русев. Председателят на Комитета по горите винаги може да заповяда в парламентна да изнесе информация по този въпрос. И ако пленарната зала има воля и желание да изслуша утре председателя на този комитет, то може да го потвърди с едно гласуване.
Направено е предложение за изслушване на информация от председателя на Комитета по горите в утрешния ден за парламентарен контрол. Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Гласували общо 181 народни представители. От тях 137 за, 10 против, 34 въздържали се.
Това предложение се приема.
Започваме работа по днешния дневен ред. Първа точка това е
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Моля, господин Джеров, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, известно ви е, че останаха няколко глави от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Тази сутрин комисиите и специалистите са се събрали и предлагат на вашето внимание не ново съдържание, но нови, допълнителни редакции в глава трета, четвърта и пета. При това положение трябва да продължим нашата работа с глава трета, тоест с чл. 9.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагаме да продължим разглеждането на текстовете по Закона за тютюна и тютюневите изделия без глава пета "Гаранционен фонд" и свързаните с този фонд текстове от другите глави 163.2 - глава трета, четвърта и девета, но без текстовете, свързани с фонда. Благодаря ви.
Глава трета е "Изкупуване на тютюна". Глава четвърта "Изкупни цени". Глава девета "Търговия с обработен тютюн и тютюневи изделия".
Знаете за спорните членове 32 и 34, които не приехте вчера и отложихте разглеждането им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Николов, заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, ще вземете отношение ли? Вижте, дайте да направим тези точки, които са изяснени, направо да ги подлагаме на гласуване и обсъждане.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Моето предложение е следното: известно е на уважаемите колеги, че ние прескочихме глави трета, четвърта и пета, касаещи материята свързана с установяването окончателно на така наречения засега "гаранционен фонд".
Аз считам, че нямайки готовността именно по гаранционния фонд, уважаеми господин председател, да продължаваме още понататъшното разглеждане и да разкъсваме текстовете в отделните глави, според мене е недопустимо. Много моля да се обединим около това, аз също бързам и настоявам да приемем час по-скоро Закона за тютюна, но нека да се има предвид и следното: приемаме един закон, Закон за тютюна и тютюневите изделия. Много добре трябва да бъдат обмислени принципните постановки в него, защото всички сме свидетели, че текстовете, които приемаме на първо четене, на второ четене са в доста голямо различие от онова, което приехме като текстове на първо четене. И без значение ще е за мен дали днес ще продължи обсъждането и ще се приемат да кажем още шест или седем текста от пропуснатите глави и няма да бъде окончателно приет Закона за тютюна.
Затова аз предлагам да отпадне по-нататъшното продължаване като точка от дневния ред разглеждането на тютюна по тези глави, да си свършим работата по отношение на фонда и комплексно да подходим в разглеждането на отделните глави. В противен случай не можем да отидем примерно в главата "Изкупуване" след като стигнем до текст, който касае фонда, да кажем, че ще го приемаме по-нататък. 163.3
Моето предложение е да не продължим. Много моля да се съобразите с това. Аз също настоявам и бързам да приемем поскоро Закона за тютюна и тютюневите изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Направено е предложение за отлагане на разискванията по точката на дневен ред.
Господин Джеров, вземете отношение. Възможно ли е да не се отлага? 163.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,моля да не се отлага разглеждането на готовата допълнителна част от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Вие виждате не за първи път работим закон на части. Това е много характерно, много необходимо, инак не можем да вършим работа.
В случая онова, което се предлага за гласуване - глава трета, четвърта и пета, мисля, няма нищо общо с фонда. Фондът ще остане настрани, ще остане негласуван. Всичко онова, което няма връзка с него, би могло да бъде поставено на гласуване и да мине. Защо да не свършим малко работа и днес към този закон, още повече господин Али е участвал в изработването днес със специалистите на съответната част.
Моля да не се възприема предложението на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, както разбрах, ще бъдат разглеждани само текстове, които нямат връзка с фонда. И господин Мулетаров е съгласен с тази работа. Но независимо от това ще поставя на гласуване Вашето предложение.
Поддържате ли предложението?
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поддържате го. Ще губим време само с гласуване.
Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Георги Николов за отлагане на разискванията по Закона за тютюна. Имайте предвид становището на Законодателната комисия, на Комисията по земеделието и на лявата част от залата. Моля режим на гласуване. Гласуваме.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 185, за отлагане - 55, против - 103, 27 се въздържат.
Господин Джеров, продължаваме със Закона за тютюна, с текстовете, които не са свързани със специалния фонд.
Господин Али, само текстовете, които не са свързани със специалния фонд.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Предлагам да продължим с глава трета "Изкупуване на тютюна". РД/ЛТ 164.1.
Според текста на Законодателната комисия чл. 9 е следният: "Изкупуването на тютюна се извършва от лица, които са създали условия и са получили разрешение да извършват промишлена обработка на тютюна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли направени писмени предложения?
ХАСАН АЛИ: Има предложения.
Колегите от Икономическата комисия единодушно приеха един друг заместващ текст, който е по-либерален и демократичен и този текст е следният:
"Чл. 9. Изкупуването на тютюна се извършва от лица, регистрирани в специалния регистър на Министерството на финансите."
Уважаеми господин председателю,...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Няма специален регистър. Прочетете точно текста.
ХАСАН АЛИ: "Регистрирани в Министерството на финансите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма в този текст.
ХАСАН АЛИ: Аз предлагам да подложите на гласуване първо предложението на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йовчо Русев, имате думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на бСП, БЛП, ОПТ, пХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги! Текстът, който предлага Законодателната комисия, беше широко дискутиран и обсъждан както от специалистите, така и от юристите и до този текст се стигна от гледна точка да не се позволява на прекупвачи, лица, които нямат условия да изкупуват, да съхраняват тютюна, да бъдат посредници между тютюнопроизводителя и другите фирми, специализирани в преработката на тютюна. И по този начин за сметка на тютюнопроизводителя да се налепи една верига от паразитни посредници.
Този текст, така както е предложен от Законодателната комисия, по същество не позволява такива посредници да участват в изкупуването на тютюна, а да участват само тези, които са регистрирани и които притежават нормални условия да извършат покупката на суровината. 164.2.
Затова ви призовавам да гласувате текста, който предлага Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Първо, трябва да се гласува предложението на Икономическата комисия.
Господин Хасан Али, кой ще прочете предложението? Ако не се приеме, тогава пристъпваме към гласуване на предложението на Законодателната комисия.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Предложението на колегите от Икономическата комисия е:
"Чл. 9. Изкупуването на тютюн се извършва от лица, регистрирани в Министерството на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме това предложение на Икономическата комисия. Ако се отхвърли предложението, ще гласуваме предложението на Законодателната комисия.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 166, за - 77, против - 63, 26 се въздържат. Отклонява се предложението.
Гласуваме предложението на Законодателната комисия. Текстът на чл. 9 ви е раздаден. Прочетен ви е първоначално. Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на Законодателната комисия.
Моля режим на гласуване. Тютюнът ще се изкупува само от тези, които са създали условия за създаването на продукцията. В този смисъл е текстът.
Прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 179, за - 125, против - 50, 4 се въздържат.
Приема се текстът, предложен от Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 10. Първо ще прочета предложението на Законодателната комисия. След това... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие поначало бяхте против, не може да обяснявате вота си. (Хасан Али настоява да обясни отрицателния си вот) Не може, Вие бяхте за обратното. Понеже не се прие Вашето, не може да направите обяснение. Вие понеже бяхте против този текст, господин Али, щом сте против, гласувахте против този текст, така че няма да имате обяснение на вот. (Реплики от групата на ДПС) 164.3.
Господин Джеров, имате думата. (Реплики на недоволство от групата на ДПС) Четете правилника кой има право да обяснява вота си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 10, ал. 1: "Изкупува се изсушен, манипулиран и опакован от производителите тютюн, като всяка опаковка съдържа листа от един беритбен пояс."
"(2) Допуска се изкупуване на неизсушени едролистни тютюни, съгласно действащите държавни стандарти."
Това е предложението на Законодателната комисия по чл. 10.
Има предложение от народния представител Ивайло Ловджиев. Той предлага чл. 10 да има следната редакция:
"Изкупуването на тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн, съгласно чл. 23, ал. 1."
Това са двете алтернативи. Би трябвало господин Ловджиев, ако е тук, да обоснове своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ловджиев е тук. Господин Юруков, Вие по какъв въпрос? Нека господин Ловджиев да мине първо. 164.4. ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателствуващ. Аз поддържам моето предложение, въпреки че според мен чл.23 не е гласуван. Но в чл.23, ал.1 много точно е фиксирано кои имат право да извършват преработката на тютюн, респективно тези естествено имат право да изкупуват тютюна. Така че аз мисля, че този текст е по-точен и би придал по-лек характер на текста в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Член 23 обаче е приет.
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ: Да, още повече, че този текст вече е гласуван. Така че мисля, че няма проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Юруков, само да не е ново предложение.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Тъй като законът и в предишните заседания споменахме, че се гледа по един много особен начин, тъй като този закон не мина изцяло на първо четене и се предлага направо съвсем различен закон от този, който е на първо четене, затова не се безпокойте за предложенията, които правим на второ четене. Ако ги приеме залата, наистина са добри.
Уважаеми колеги, искам в чл.10, ал.1 да отпаднат думите "като всяка опаковка съдържа листа от един беритбен лист". Ще се обоснова защо искам това да отпадне. Защото, знаейки начина, по който се изкупуват тютюните, е възможно да се правят големи манипулации от страна на изкупуващите в ущърб на производителите. Ако остане това, което предлагам да отпадне, тогава аз ще внеса друго предложение, просто тези хора да ги ограничим в окомерната оценка, която правят. Защото и в момента тя наистина като окомерна е доста тежка за самите производители, защото варира някъде от 20 до 30 на сто нереална за самите бали, които се предават от производителите.
Затова предлагам да отпадне този текст, защото е възможно винаги да се манипулира, че има от други беритбени листове, и затова се дава такова качество от самите изкупвачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Аз смятам, че това е законопроекта, който е изготвен от Комисията по земеделието и тези текстове бяха върнати на Комисията по земеделието, БП/КТ 165.1 съответно Икономическата и другите специализирани комисии. И затова би трябвало господин Али да вземе отношение по направените предложения. Законодателната комисия, както докладвах още от началото, взе само отношение по правната страна, по правната подредба от правно-техническа гледна точка. Но по същество аз смятам, че господин Али единствено или и другите колеги, разбира се, биха могли да вземат отношение дали е по-правилно становището - то не е на Законодателната комисия, а на Комисията по земеделието, или това, което предлага господин Ловджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По двете предложения, господин Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председателствуващ. Уважаеми колеги, когато ние гласуваме Закона за тютюна и тютюневите изделия на второ четене, се ръководим главно от текстовете на Законодателната комисия и вземаме предвид текстовете, предложени от другите комисии. Тук преди малко се каза, че водеща комисия е Комисията по земеделието. За съжаление, ние изобщо не стигнахме по предишния текст на чл.9 до текста на Комисията по земеделието. Ако уважаемите колеги депутати приемат, че наистина Комисията по земеделието е водеща комисия, би следвало да се вземе предвид и текстът на Комисията по земеделието. В противен случай няма смисъл просто по-нататък да дебатираме по текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма ли да разглеждаме този закон, господин Али?
ХАСАН АЛИ: Уважаеми господин председателствуващ, Комисията по земеделието има текст за чл.9 - освен "Булгартабак" и други лица, които са сключили договори с "Булгартабак", да могат да изкупуват тютюн. Това е по-демократичният текст. Сега приетият текст на чл.9 де факто остави само "Булгартабак" да изкупува тютюна, разбира се, с още няколко предприятия, които изкупуват само 10 на сто от тютюна в страната. Де факто ние приехме един закон, който е абсолютно същият, както закона от 1947 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, от трибуната беше прочетено само едно-единствено предложение - на Икономическата комисия, което предложение беше отхвърлено. Остана предложението в раздадения текст. Друго предложение не сме имали. 165.2
Останахме с господин Джеров двамата пак. Поканете господин Джеров.
Господин Ловджиев, бихте ли повторили Вашето предложение, тъй като господин Джеров го няма в залата. След това ще чуем предложението и на господин Юруков, за да може да се гласуват. Вашето предложение, господин Ловджиев, по чл.10.
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ (СДС): Член 10: "Изкупуването на тютюна се извършва от лица, които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн съгласно чл.23, ал.1".
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Член 9 е гласуван.
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ: Той се прегласува сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да се прегласува. Член 9 е приет, господин Ловджиев, така че може би трябва да се оттегли предложението.
ИВАЙЛО ЛОВДЖИЕВ: В такъв случай - да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При това положение подлагам на гласуване предложението на господин Юруков от текста на чл.10, ал.1 да отпаднат думите: "като всяка опаковка съдържа листа от един беритбен пояс".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме Вашето предложение, господин Юруков.
От общо гласували 157 народни представители, за - 135, против - 7, въздържали се - 15. Приема се предложението на господин Юруков. Господин Иван Пушкаров има думата за обяснение на отрицателен вот, може би.
ИВАН ПУШКАРОВ (Независим): Уважаеми господин председател, колеги! В такъв законодателен хаос, както днес е по този закон, отдавна не сме попадали и мисля, че трябва да си признаем, че това е факт. Аз нямам представа кой и как трябва да подреди нещата, но очевидно много неща в тази работа просто не работят. Така не може!
Заедно с това - по отрицателния вот по повод предложението на господин Юруков. Аз смятам, че ако лишим закона от възможността да даде една рамка за окачествяване при изкупуването, ще настъпи тотален хаос в целия производствен процес на тютюна. Затова моето предложение, сега вече е гласувана ал.1, т.е. без изискването за съдържанието на опаковката, в Преходните разпоредби поне 165.3 да се запише, че въпросът за качеството и неговия контрол при изкупуването на тютюна трябва да подлежи на регламентация с правилник, който да е разработен от Министерския съвет. Поне това. Защото сега законът е един хибрид: хем е технологичен, т.е. в доста случаи той подсказва подробности както при изкупуването, така и при преработката и при продажбата, но далеч недостатъчни, така и се старае да обхваща само принципните въпроси. И по мое мнение се е получила една доста неудачна смесица от тези два критерия при подготовката на закона. Но вече е късно това да се оспорва. Поне да се даде правото на Министерския съвет да гарантира нататък качествени изисквания при контрола по изкупуването на тютюна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Изслушахме отрицателния вот. Моля, режим на гласуване. Гласуваме целият текст на чл.10 с ал.1 и 2 с изменението, което се прие вече по ал.1.
От общо гласували 149 народни представители, за - 140, против - 1, въздържали се - 8.
Следващият текст - чл.11.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Член 11: "Данните за продадените от производителя количества тютюн се записват в регистъра на общината".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други предложения от Вашата комисия, от другите комисии, от народни представители?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: По този текст има предложения на колегите от Законодателната комисия да отпадне текстът "кметството". Ако колегите решат, може да остане и "кметството". По въпроса може да има и дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е минало през Законодателната комисия. Не са направени предложения. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста, който е раздаден, заедно с "кметството" чл.11.
От общо гласували 145 народни представители, за - 132, против - 3, въздържали се - 10.
Преминаваме към чл.12. 165.4
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: "Чл. 12. Лицата по чл. 9 са длъжни до 30 май на производствената година да сключват договор с тютюнопроизводителите за изкупуване на тютюн, покриващи по количество минимум 50 на сто от производствената годишна програма. Лицата, неизпълнили това задължение, се лишават от права да изкупуват тютюн по условията на чл. 13."
По този член има предложения.
Първото предложение е на колегите от Икономическата комисия, които предлагат чл. 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Следващото предложение? Има ли други предложения?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: И на колегата Георги Николов за отпадане на текста на чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме да отпадне чл. 12. Да отпадне, да не е много голям текстът.
Господин Тодоров, ще дадете обяснение на вот после... Моля отменете гласуването! Тодор Тодоров иска думата. Имате думата.
Пушачите не вземат никакво отношение по Закона за тютюна. И господин Джеров е непушач, и Хасан Али, и Тодоров...
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Мисля, че не е целесъобразно отпадането на чл. 12, касаещ гарантираността при изкупуването на тютюна. Защото в много случаи, поне през този период, сигурността на тютюнопроизводителите не трябва да се гарантира само с това, че разсаждаме определени количества тютюн, осигуряваме семена и т.н. Все пак тази 50-процентна гаранция, че ще се сключат договори дава възможност и създава реални условия за производство на определено количество тютюн.
Вие знаете каква е картината през тази година. И дори аз съм на мнение, че този договор, който се сключва с тютюнопроизводителите, за да гарантира поне 50 на сто от продукцията да бъде изкупена, трябва да се сключва не до 30 май, т.е. в периода, в който се извършва разсаждането, а до 30 април, за да може при сключени договори да се знае какво да се разсажда и какво да се отглежда. Защото точно месец май е периодът, в който се разсажда или се засажда тютюнът. Тоест дори моето предложение е: СД/ЛТ 166.1. "Лицата по чл. 9 са длъжни до 30 април", за да бъде сигурен производителят на тютюн какво количество да засее и да отгледа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Първо ще гласуваме предложение за отпадане...
Заповядайте, господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз подкрепям думите на колегата Тодоров за гаранциите, които трябва да имат производителите. И предлагам този текст да остане до "тютюн" и запетаята. "Лицата по чл. 9 са длъжни до 30 май на производствената година да сключат договор с тютюнопроизводителите за изкупуване на тютюна."
Ние приехме и текстове, с които ги задължихме. Задължихме ги! Държавни гаранции има! След това тук, във фонда може би ще се приеме също, че ще се изкупуват недоговорирани тютюни.
Фактически договора по принцип ние сме го вкарали в закона, а сега не искаме да обвържем тия, които ще изкупуват с договор. Затова би трябвало дотук поне да остане този текст както ви предлагам, а да отпадне "покриващи по количество минимум 50...". Това вече е по-баналното. Дотук предлагам текстът да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Невен Пенев. След него господин Георги Николов.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз искам да се изкажа тук в подкрепа на предложението на Икономическата комисия за отпадане на чл. 12, тъй като според мен той е един абсолютно волунтаристичен текст. И не знам как ще може изобщо да се приложи такъв текст на практика. Това ще тласне лицата по чл. 9 според мен да си пишат абсолютно произволни годишни програми, за да може на тяхна база да се изчислява това минимално количество от 50 на сто.
Обаче аз, за да не вземам думата втори път, искам да обърна внимание на народното представителство, че следващият член 13 е още по-парадоксален, особено след като няма ясно становище по въпроса за гаранционния фонд, що за нещо ще бъде тоя гаранционен фонд, ще се занимаваме със стопанска дейност или няма да се занимаваме със стопанска дейност... И аз не виждам изобщо как народното представителство може да приеме такива членове. 166.2.
Затова предлагам чл. 12 да отпадне и след това не знам, може би трябва да се прекъсне дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Георги Николов, имате думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, пХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, чл. 12 основателно и Икономическата комисия, и аз в моите предложения също съм предложил да отпадне.
Това, което се изказа от господин Юруков и от господин Тодоров, че с него се постига някаква гаранция за производителите, това не е така. Първо господин Невен Пенев изрази своето становище. То е абсурд в условията на пазарното стопанство. Второ, той не дава никакви гаранции. Какви гаранции ние ще си постигаме?! Казваме кой има право да изкупува. Казваме производителят при какви условия произвежда. Те влизат в договорни взаимоотношения. По-нататък гаранциите не се постигат по този начин, ако ние задължаваме някой да сключва договори. Как с административен път?!
Гаранциите, господин Юруков, се постигат в чл. 13, който сега няма да можем да разгледаме. Те се постигат по следния начин: че всеки производител, който в района е засадил, отгледал тютюн по районираните количества (много моля да се разбере този принцип! със заповедта, издадена от министъра на земеделието и обнародвана до 31-ви в "Държавен вестник") и с количествата, независимо, господин Тодоров, той дали ги е договорирал изцяло или не. В чл. 13, в текста, който по-нататък ние ще обсъждаме заедно с т.нар. засега "гаранционен фонд", се гарантира неизкупеното количество тютюн, но неизкупеното количество тютюн, което е произведено по условията на закона, в рамките на количеството, в рамките по типове, произход по райони съгласно изискванията на закона. Това са гаранциите. А другите гаранции е чист административен подход, който някой обоснова тук, заложен в чл. 12, който не почива на никакви изисквания и той е абсолютно парадоксален.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За реплика ли, господин Тодоров? Имате право. 166.3.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, пХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Господин Николов, съжалявам, че Вие в условията на пазарната икономика отричате договорите и ги наричате "административен подход". Аз изразявам своето становище. Но гаранциите за изкупуване на тютюна, независимо какви са наредбите, какви са условията, се постигат, и то много точно е посочено, до 50 на сто, когато между купувача и производителя има определени условия, въплътени в договора. И тук няма никакъв административен подход. Гаранционният фонд се създава, и много добре е оформено, за онези количества, които не са изкупени. Но стоте или двеста милиона не могат да гарантират примерно недоговорираното количество. Тук става дума поне за 50 на сто от тютюна, който се произвежда от тютюнопроизводителите. Ако нямаме никаква гаранция, ако ние наричаме договорите в условията на пазарната икономика "административен подход", аз много съжалявам за такива разсъждения.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Николов, да отговорите на възраженията... 166.4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Вижте, аз съвсем не отричам договорите в условията на пазарната икономика, но точно с този текст, който се предлага в чл. 12. Именно този административен подход противоречи на договорите в условията на една пазарна икономика, господин Тодоров. Договорът е взаимна изгодност при сключването на производителя и на този, който ще изкупува. Има закон за договорните отношения в условията, който действа и тогава се получават икономическите интереси, ако те не се изпълнят.
Аз бих задал обратния въпрос - а какво ще спомогне и каква ще е санкцията, уважаеми господа народни представители, ако ние си позволим с вас да запишем административен текст, че някой е длъжен да сключи за 50 на сто най-малко договори. Какви ще са последствията?
Последствията в първия случай са именно поставяне на икономически интереси на взаимна икономическа обвързаност и обосновка на договореност, а във втория случай те нямат място. И този текст, пак казвам, не защитава производителя. Той няма нищо общо с гарантираното количество. И аз съжалявам, че изказванията, които се правят тук, все още не са стигнали до онази цел, към която ние се стремим да оформим в този гаранционен фонд. Той изкупува, той ще подсигурява неизкупените количества, които са произведени от производителите независимо дали те са договорирани 20, 30 или 100 на сто. Това трябва да се разбере и това ще е философията, която вероятно ще се обсъжда и в чл. 13, който засега, както вече се каза, не може да бъде поставен на дневен ред.
Ето това е противоречието и парадоксът - намесата на административния подход в условията на пазарното стопанство без задължителните санкции. Тогава трябва да има санкции в административните и разпоредителни разпоредби на закона. Ето това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Първо ще гласуваме предложението за отпадане на чл. 12.
Моля, режим на гласуване за отпадане на чл. 12. Това е предложено от Икономическата комисия и други народни представители.
Други желаещи да гласуват няма. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. ВЙ/ЛТ 167.1.
От общо 174 народни представители за отпадането на текста 112, против 45, 17 се въздържат.
Текстът на чл. 12 отпада.
Направено беше предложение от господин Невен Пенев да се отложи разискването по чл. 13.
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Член 13 има връзка с гаранционния фонд. Подкрепяме да се отложи разглеждането на чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме за отлагане разглеждането на чл. 13. Предложението е на господин Невен Пенев.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 160 народни представители, за 144, против 5, 11 се въздържат.
Приема се отлагането на чл. 13.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Член 14: "В десетдневен срок от датата на документа за предаване на тютюна купувачите изплащат дължимата сума на тютюнопроизводителите".
Икономическата комисия има предложение да отпадне чл. 14. Такова предложение са направили и колегите Георги Николов от Силистра и Невен Пенев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Правилно. Тези условия са договорни условия. (Шум и реплики в залата)
Други предложения няма, нали? Гласуваме предложението за отпадане на чл. 14.
Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 158, за отпадане на текста 138, против 12, 8 се въздържат.
Плащането ще се урежда с договора, как да няма договор, тогава няма да произвеждаш, ако нямаш договор.
Господин Хасан Али, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Следващият текст е чл. 15: "Не се изкупуват тютюни, които не отговарят на изискванията, установени от държавни стандарти".
Няма направени предложения за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А по чл. 16 има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: За чл. 16 също няма направени предложения. 167.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете чл. 16, ако няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Член 16: "Забранява се препродаване на изсушен, на производителски манипулиран тютюн, както и на тютюна по чл. 10, ал. 2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 15 и 16, тъй като няма предложения. Така е по правилник, господин Сакаллъ. Щом няма предложения - или се приема, или се отхвърля.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 138, за текста на чл. 15 и 16 - 133, против 2, 3 се въздържат.
Имате обяснение на отрицателен вот ли, господин Илхан? Нямате. Благодаря Ви.
Думата е на господин Хасан Али.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги.
Преминаваме към глава четвърта "Изкупни цени".
Член 17: "Ал. 1. Всяка година до 31 януари по предложение на министъра на земеделието Министерският съвет определя минимални изкупни цени на тютюна по типове, произход и класи.
Ал. 2. Предложения по изкупните цени на тютюна могат да правят производителите и купувачите на тютюн пред министъра на земеделието.
Ал. 3. Цените по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".
По чл. 17 има предложения от колегите Георги Николов и от Невен Пенев.
Колегата Невен Пенев предлага чл. 17, ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Георги Николов си оттегля предложението.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Колегата Георги Николов си оттегля предложението.
Предложението на колегата Невен Пенев е да отпадне чл. 17, ал. 2: "Предложения по изкупните цени на тютюна могат да правят производителите и купувачите на тютюн пред министъра на земеделието". Предложението му е за отпадане на тази алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Щом има логика... 167.3.
Господин Пенев, имате думата.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Колеги, аз предлагам тази ал. 2 да отпадне, тъй като според мен това е един паразитен текст в закона. От формална гледна точка всеки български гражданин може да прави предложение до Министерския съвет, така че нищо не му пречи да ги прави. Но дотолкова, доколкото Министерският съвет не е задължен с някаква клауза да се вслуша в предложенията на производителите и на купувачите, тази алинея просто е някак си безсмислена. Аз мисля, че те ще си намерят, даже и да не бъдат записани в закона, да не бъде записана тази алинея, която е малко паразитна за закона, те ще си намерят Министерството на земеделието, ще се намери и начин то да осъществи контакти както с производителите, така и с търговците и да се споразумеят по отношение на предложението за изкупните цени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Пенев.
Други за изказване - няма.
Гласуваме предложението за отпадане на ал. 2.
Моля, прекратете гласуването, посочете резултата.
От общо гласували 153 народни представители, за отпадане 147, против 6, въздържали се няма.
Следващия текст, господин Хасан Али.
Прощавайте, гласуваме целия текст на чл. 17. Има ли други предложения? 167.4. ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Тогава вече текстът трябва да бъде не по ал. 1, а по предходната алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е: цените по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Трябва да е по предходната алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, гласуваме текста на ал. 1 и ал. 3, която фактически става ал. 2, като вместо израза: "Цените по ал. 1" да се впише "Цените по предходната алинея".
Моля гласувайте. Поправката е редакционна.
От общо гласували 154 народни представители, за 154. Против и въздържали се няма.
По чл. 18.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Чл. 18. Минималните изкупни цени не се прилагат за тютюни, произведени от лица, които не са подали писмена декларация по чл. 6, ал. 2 или са произвели тютюни в нарушение на подадената декларация.
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма. Моля гласуваме текста на чл. 18.
От общо гласували 155 народни представители, за 150, 3 се въздържат, 2 са против. Разглеждането на законопроекта за тютюна и тютюневите изделия ще приключим дотук. Остават текстовете, свързани с гаранционния фонд. Това уточнихме с господин Али.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Към глава девета има текстове, които не са свързани с гаранционния фонд и затова аз предлагам, уважаеми колеги, да гласуваме чл. 32 и чл. 34 заедно, след като приемем окончателния текст за глава пета - гаранционния фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Номерацията се обърка, така че са свързани с гаранционния фонд.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Оттук нататък спокойно можем да запишем в текста Стопанско обединение "Булгартабак" или Акционерно дружество "Булгартабак-холдинг" и да изброим няколкото агрофирми, които изкупуват тютюна, без да пишем лица и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Утре може да не е "Булгартабак", а може да е "Американтабак" ... (Оживление)
До тука спираме. По законопроекта за тютюна и тютюневите изделия повече нямаме възможност да работим. ЦМ/ЙА 168.1
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, некоректно е от моя страна, но не можех да не стана след тези последни реплики на господин Хасан Али.
Уважаеми господин Хасан Али, Икономическата комисия и Бюджетната комисия се ангажира и работи толкова много по един законопроект, който беше ни хвърлен тук в насипно състояние. Извинете, но този текст в чл. 9, с който Вие не се съгласявате, е предложен от Вас. И моля Ви, ако тук някакви определени интереси се пресичат в този закон, недейте възпроизвежда от трибуната структури, които сега съществуват. Никой от парламента не смята да защитава "Булгартабак".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те си имат юрисконсулт да ги защитава ... (Оживление)
ХАСАН АЛИ (от място): Моля да ми дадете думата по изказването на господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля Ви, прекратяваме споровете. Това не е изказване.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Моля Ви! Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, текста който ви прочетох, бе на колегите от Законодателната комисия. Икономическата комисия има друг текст, Комисията по земеделието - съвсем друг текст. Така че не е мое предложението за текста за изкупуване на тютюна в този вариант, който прие Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вашите предложения бяха прочетени, господин Хасан Али. Дава се само един текст и ние го четем.
ХАСАН АЛИ (от място): Аз съм съгласен с Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук ли е господин Джеров от Законодателната комисия? Има някаква уговорка за законопроекта за есенната сеитба. Да дадем почивка в момента или да я дадем по-късно? (Искане да се продължи със законопроекта за съдебната власт) За съдебната власт министърът не е тук.
За да приемем законопроекта за земеделските работи, Законодателната комисия трябва да се събере. Да им дадем възможност през почивката. 168.2
Господин Джеров, тютюна го докарахме донякъде. Колко време ще ви е необходимо за законопроекта за есенната сеитба, за да дадем малко почивка.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия е започнала тази сутрин от 10,00 ч. своята работа и това е факт. Но ако се налага, в почивното време за половин час ми се струва, че бихме могли да се съберем сега и на базата на становището на вносителя и на другите комисии да изразим нашето становище. Но ще моля уважаемите колеги да поизчакат, защото смятам, че в рамките на половин час можем да излезем със становище. Молим просто да бъдем изчакани.
В такъв случай свиквам Законодателната комисия след пет минути в зала Запад на заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 32 мин.)
168.3
(След почивката)

17 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИНАНСОВОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕСЕННАТА И ПРОЛЕТНАТА СЕИТБА ЗА СТОПАНСКАТА 1993 - 1944 ГОДИНА.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По решение на Народното събрание, Законодателната комисия се събра преди малко и обсъди за първо четене, подчертавам, за първо четене, Законопроекта за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993 1994 г., внесен от група народни представители.
Обсъдихме законопроекта доста подробно в присъствието на народните представители-вносители и в присъствието на господин Венцеслав Димитров, като председател на Комисията по бюджета и финансите, на господин Георги Николов и на министъра на земеделието.
Стремежът, първо, на Законодателната комисия беше да направи необходимото законопроектът да бъде внесен не само за първо, но и за второ четене. Но има твърде много неща, които не биха допуснали днес законопроектът да мине и на второ четене. Ще направя възраженията, които Законодателната комисия счита, че трябва да доведе до вашето знание, за да решите вие възможността за минаване на законопроекта и на второ четене.
Що се отнася до разглеждането и гласуването на законопроекта на първо четене, няма абсолютно никаква пречка, той може да бъде приет.
Законодателната комисия предлага:
В чл. 1, ал. 1 да се възприеме предложението на Комисията по земеделието, като се отпуснат целеви кредити на ликвидационните съвети до приключване на дейността им, съгласно Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Това не е неперфектност на закона. Това е предложение на Комисията по земеделието и то би могло да бъде възприето като конституционосъобразно. Дали ще го възприемете, това е вече въпрос, който вие ще решите. НЧ/НП 169.1
По-важното възражение, което Законодателната комисия прави, това е спрямо заглавието на законопроекта в синхрон с чл. 1, ал. 2, второто изречение. Защото ако погледнете, говорим: Закон за финансово осигуряване на сеитбата, а в чл. 2 се включват и кредити за отглеждане на племенни и местни стада. Има разлика между стада и сеитба.
Ако уважаемите народни представители считат, че кредити трябва да бъдат давани и за отглеждане на стада, това, първо, трябва да намери своето отражение в заглавието, тоест, заглавието да бъде променено и второ, такава една разпоредба не може да бъде в едно второ изречение в една алинея, а трябва да бъде една абсолютно самостоятелна разпоредба, в която да се включи онова, което е намерило място в – 2 от Заключителните разпоредби. Или ако кредити се отпускат и за отглеждане на стада, това трябва да бъде дадено в самостоятелен член, плюс промяна на заглавието.
Това беше подхвърлено в Законодателната комисия, без да има някакво обсъждане и решение: Закон за финансово осигуряване на есенните и пролетните селскостопански работи за стопанската 1993 - 1994 г.
В ал. 4 на чл. 1 се предлага обезпечаване на кредитите със залог на продукцията, стоково-материални ценности, документ за собственост върху земята и друго недвижимо имущество. В правото не познаваме залог върху бъдеща несигурна вещ. Залог се прави върху конкретна, съществуваща, наречена вещ.
Също така трябва да се помисли редакцията "документ за собственост върху земята и друго недвижимо имущество" как трябва да бъде разбрана.
Параграф 1 от Заключителните разпоредби трябва да придобие по-прецизна редакция, в смисъл че средствата по този закон не се включват в Закона за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г.
Като имаме предвид тези наши бележки, молим уважаемите народни представители, разглеждайки законопроекта в редакцията му, която беше представена днес, да имат предвид и становището на Законодателната комисия, но и становището на Комисията по земеделие и другите комисии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров.
Има думата представител на Комисията по земеделието. 169.2 Господин Хасан Али, господин Георги Николов, кой ще представи вашето становище? Министърът е налице, ще вземе отношение. Накрая може би ще му дадем думата.
Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Силистра, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! На свое заседание Комисията по земеделие разгледа и пред вас е становище на Комисията по земеделие по законопроекта, внесен от народните представители на 15 септември 1993 г. за финансовото осигуряване на есенната и пролетна сеитба за стопанската 1993 - 1994 г.
Комисията по земеделие счита за необходимо да предложи на Народното събрание да се приеме новият вариант на Законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 - 1994 г., като се направят следните промени.
Известно е на народните представители, че за 1993 г. бе приет Закон за финансовото осигуряване на земеделието, който третираше отпускането на целеви кредити за отглеждането на есенните посеви от 1992 г. и пролетните през 1993 г., включително и за прибирането на продукцията от тях. За тази цел със Закона за държавния бюджет през 1993 г. бяха заделени средства целево в размер на 1 млрд. лв. за субсидиране на основния лихвен процент и получаването на кредити от земеделските производители.
От предвидените 1 млрд. лв. за настоящия етап, използваните средства от набраните неуточнени данни са в размер на 460 млн. лв., очаквани за плащането на лихвите по разликата от субсидирането на основния лихвен процент. Очакват се също така да се ангажират средства в размер на 450 млн. лв. за невъзвратимите главници от кредитополучателите.
Известно е етапното състояние на поземлената реформа, а още повече необходимостта от преференциалното кредитиране на земеделските производители, съобразно особеностите на биологичния цикъл на производството, а оттук и възможността за възвращаемостта на оборотните средства.
Изхождайки от тези съображения и съзнавайки добре, че отново трябва да пристъпим към частично решаване субсидирането на земеделските производители, а не за неговото трайно уреждане, Комисията по земеделие счита за необходимо да предложи на Народ169.3 ното събрание да приеме новия вариант на Законопроекта за финансовото осигуряване на земеделието през 1993 г., като се направят и следните промени:
В чл. 1 на ал. 2 да се добави след завършването на текста следното допълнение: "Както и за производителите на мляко и на месо".
Направено бе предложение от народния представител Константин Размов в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 да се запише следният текст:
"Ал. 1. Търговските банки отпуускат целеви кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба през 1993 - 1994 г. на земеделските стопани, кооперациите и ликвидационните съвети на прекратените по – 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи кооперации, произвеждащи земеделска продукция, както и на научни институти, опитни станции, техникуми и други учебни заведения, които се занимават със земеделското производство по научна или учебна програма.
Ал. 2. Ликвидационните съвети получават кредити по този закон когато докажат въз основа на счетоводните си документи и баланси, че не разполагат с необходимите собствени средства за извършване на работата по ал. 1 и до размера на липсващите им средства, при условия, че са обработвали земята и прибрали реколтата през предходната стопанска 1992 - 1993 г. Те получават кредитите по този закон и когато липсата на необходимите собствени средства се дължи на природни бедствия."
Комисията не гласува тези предложени текстове, а ги предоставя те да се обсъждат в заседание на Народното събрание.
Член 2, ал. 2 да придобие следния вид: "Кредитополучателите погасяват една трета от договорената лихва, а останалата част се изплаща ежемесечно на кредитиращата търговска банка от Министерството на финансите за сметка на осигурените средства от държавния бюджет за 1993 г. Кредитите получени за пролетните земеделски култури са за сметка на осигурените средства от държавния бюджет за 1994 г. Средствата, отпуснати за производството и изкупуването на тютюна да се издължат до 1 март 1995 г."
Комисията предлага в чл. 4 да отпаднат ал. 1 и ал. 2 при положение, че се приеме сега предложеният текст на чл. 1, ал. 1 от законопроекта. 169.4 Комисията предлага в – 4 от Преходните и заключителни разпоредби да се запише следния нов текст:
"От неусвоените средства, предвидени по този закон за 1993 г., да се предоставят целево 60 млн.лв. за изплащане на част от разходите, необходими за отглеждане на племенните стада, произвеждащи елитен разплоден материал и съхраняване на месните агрогенни породи, включително и в базите на комплексните опитни станции и научноизследователските институти.
Комисията по земеделието подкрепя внесения законопроект от групата народни представители с направените по-горе предложения, като моли останалите комисии, а и ръководството на Народното събрание, ускорено да изразят своите становища и се премине към обсъждане и гласуване в пленарната зала.
Това е становището, което е раздадено и на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Николов.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Кога е раздадено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Раздадено е отдавна, на 21 септември 1993 г. пише.
Има думата другият Георги Николов от Свищов да изложи становище на Комисията по бюджета и финансите. Да се готви представител на Икономическата комисия.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважеми дами и господа народни представители! Преди да изложа съображението и становището на Комисията по бюджета и финансите, искам да информирам народните представители, че законопроектът и вариантът, който по-точно започваме да обсъждаме, е плод на продължителна работа между специалистите от Министерство на финансите, Министерство на земеделието, депутати от Икономическата, Бюджетната комисия, Комисията по земеделието. И може би това е един от редките случаи, когато постигаме по тези принципни въпроси съгласие.
Днес, Комисията по бюджета и финансите на свое заседание обсъди законопроекта и тя констатира, че бавното придвижване на стопанската реформа в селското стопанство налага необходимостта от определено подпомагане на селското стопанство и по-конкретно РД/КТ 170.1 за сеитбената кампания - есен-пролет 1993-1994 г.
Убедени сме, членовете на Бюджетната комисия, че начинът, по който искаме да подпомагаме селското стопанство, не е най-правилният и да се надавяме, че това ще бъде последният опит на Народното събрание, поради забавяне на процесите, по този начин да подпомага селското стопанство.
Комисията застава зад законопроекта, като предлага в него да бъде включен допълнителен текст за задължително застраховане на площите, които ще бъдат засети с ползувания заем. Това е една допълнителна гаранция, че заемът ще бъде върнат със средствата, които ще се получат от застрахователните премии.
Едновременно с това, искам да споделя, че този законопроект се отличава съществено, сигурно в изказванията ще стане дума, от миналогодишния. Отпадат вече ангажиментите на държавата за поемане на неиздължените кредити, главно от страна на Министерството на финансите и търговските банки, а отговорност фактически за връщането на заемите имат кредитополучателите. Фактически за тях единствената преференция остава ползуването на една трета от основния лихвен процент.
Прозвучалото в някои средства за информация опасение, че по този начин е възможно да се получат злоупотреби със средствата, смятаме, че е избягнато, като се предвижда този, който използува средствата не по предназначение за технико-икономическа обосновка, да възстановява ползувания кредит по договорения лихвен процент с 15 на сто фактически по-висока..., именно това е наказателна лихва.
Аз използувам случая едновременно, това е може би като позиция и на комисията, да предложа второто изречение на ал.2 да отпадне от този законопроект. А ако ние ще трябва да търсим решение, убеден съм, че парламентът трябва да има отношение към племенните стада, това да остане в допълнителна разпоредба или в Преходните разпоредби.
Също така предлагам вместо "документ за собственост", да се запише "земя", като една от формите за гарантиране връщането на ползуваните заеми.
Налагат се и някои корекции в текстовете. Вече с господин Джеров извършихме такава корекция, но тези колеги, които в момента 170.2 следят текста, в ал.6 на чл.1, е записано: "съгласно чл.4", а текстът трябва да бъде: "съгласно ал.5".
Имам и други бележки, като член на тази комисия, които са по-дребни. Аз ще ги направя при второто четене на законопроекта.
Окончателното становище на Комисията по бюджета и финансите е този законопроект да бъде приет на първо четене в пленарната зала. А може би си струва да помислим дали не е възможно утре, в петък, след малкото работа, която има да се направи по този законопроект допълнително, той евентуално да бъде приет и на второ четене. По този начин ние ще приключим мисля, че твърде резултатно седмицата, която беше доста напрегната.
Това ми е и като процедурно предложение евентуално за приемането на законопроекта на второ четене утре, в деня, който е определен за парламентарен контрол, но парламентът може да вземе едно такова решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като преспим тази вече със законопроекта.
Кой ще изрази становището на Икономическата комисия? Имате го становището писмено раздадено.
От вносителите някой ще вземе ли отношение? Господин Маньо Манев. Вносител сте, заедно с други депутати, но сте на първо място и затова се обърнах към Вас, като вносител.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Искам с няколко думи да обърна вашето внимание върху следния факт.
Вносителите на настоящия проект за закон изобщо не си правят илюзия, че това е подхода за решаване на сложните проблеми в българското село. И по-конкретно за неговото финансово укрепване и подпомагане. Но в настоящия момент, когато няма ясно изградени съответни законодателни и други форми, фондове, с които да се извършва този процес, единственият начин, който действително, както вече беше подчертано от колегата Николов, ние считаме, че това ще бъде може би за последен път, а именно чрез съответния лихвен процент, т.е., чрез съответен преференциален лихвен процент 170.3 да се окаже съдействие на всички онези нови структури и онези, които се занимават със селскостопанска дейност да могат спокойно да извършват своята отговорна работа през есенните и пролетни селскостопански дейности.
Искам да ви дам само няколко цифри. Законът, който ние приехме през месец март 1993 г., извърши според мен нелоша работа. По него са отпуснати около 3 млрд. 100 млн.лв. кредити, с които се извършиха досегашните селскостопански дейности и от предвидените 1 млрд. съответно за покриване на разходите по тези кредити, засега Министерството на финансите по наблюденията, които имат, са съответно предадени около 246 млн.лв. Общо взето върви нормално изплащането на задълженията, които са поети от съответните кредитополучатели.
Новият момент, за който тук вече стана дума, и аз искам също да подчертая, това е качествено нов момент, който отличава настоящия закон, че действително държавата и съответно банките не носят последиците, по-точно държавата не носи конкретни последици от неизплащането евентуално на взетия кредит в неговата цялост - главницата и останалите задължения, които има кредитополучателят.
Това силно доближава и вече води до едно по-ярко, посилно внедряване на пазарните взаимоотношения, към които всички ние безспорно се стремим в тази област.
По новия законопроект се предвижда както да се покрият разходите за есенните селскостопански дейности на базата на остатъка, който се очерта от стария закон, така и милиард и половина, които трябва да покрият евентуалните кредити, които ще бъдат поети през пролетните селскостопански дейности. 170.4
Аз искам да приключа с едно обръщение към всички вас. Действително дълбоко съм убеден, че всички носим тази отговорност за българското село и за онази потребност, от която то се нуждае и която ние трябва да осигурим. Действително трябва да се отнесем с отговорност, ако има даже възможност днес да преминем към второ четене, а ако не, моето предложение е утре в рамките на пленарното заседание - точка първа - ние сме внесли такова предложение да стане именно второто четене, с което да дадем възможност бързо да бъде поднесен този законопроект и вписването му в "Държавен вестник" и съответно внасянето му в практиката.
Що се касае до кредитите, които трябва да се отпуснат за племенните и местни стада, с две думи молбата ми е също да бъде подкрепен този текст или по-точно искането, което се предопределя от драматичното развитие, което стана в българското село, унищожаването на генфонда и заплахата да унищожим и нашите местни стада, които са от изключителна важност за българското село.
Благодаря за вниманието и очаквам, че ще се намери разбиране от всички вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Манев. Има думата народният представител от Парламентарната група на СДС Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, Георги Петров, БЗНС "Никола Петков" в Съюза на демократичните сили.
Действително ние се забавихме като цяло, целият парламент има вина, разбира се, за това. Аз ще се спра на този законопроект, на този изключително важен закон, тъй като знаем добре, тук е министърът на земеделието, който, разбира се, е най в нещата, че сеитбата на есенниците поне до 10 ноември най-късно трябва да е приключила, а сега е вече 21-ри, 22-ри, 23-ти, т.е. докато почнат да отпускат кредити отделните търговски банки, това значи, че трудно ще се снабдят отделните земеделски стопани, а също и ликвидационните съвети. Това е един пропуск, който аз очаквах още в началото при започването на есенната сесия на Народното събрание, затова още в първия ден на есенната сесия, уважаеми дами и господа, аз поставих точно този въпрос още на първото заседание през септември след ваканцията, именно за приемане на един по-скорошен закон за финансовото осигуряване на есенната БП/ЛТ 171.1. и на пролетната сеитба за стопанската 1993/94 година, но моят глас така или иначе остана глас в пустиня, не бе подкрепен. (Частични ръкопляскания от блока на БСП) И аз мисля, че за това имаме вина всички ние, в това число може би и в момента пляскащите от лявата страна. Така че нормално е да се пляска в такива ситуации, макар че е жалко според мене и не трябва да се използват тези неща.
Аз имам някои забележки по чл. 1, ал. 1. В законопроекта е вписано, че търговските банки отпускат целеви кредити за осигуряване на есенната и пролетната сеитба за 1993/94 година на земеделски стопани и кооперации, произвеждащи земеделска продукция, разбира се, и за научни институти, опитни станции, техникуми или учебни заведения, които се занимават със земеделско производство. Тук обаче е изпуснато, че такива кредити трябва да се отпускат и за ликвидационни съвети, тъй като знайно е, че земята е върната най-много 15, 16, 17, да кажем най-много 20 на сто и то в тези кооперации, които са от несобственици, както ние ги наричаме, т.е. кооперации в идеални граници, и едно 80 на сто от земята все още се намира в т.нар. ликвидационни съвети, които също се нуждаят и то в голяма степен от отпускане на средства, за да могат те да засеят. Така че тази празнота, която смятам, че не е случайна, трябва да се изправи и трябва да се добави "и ликвидационни съвети" в чл. 1, ал. 1.
НОРА АНАНИЕВА (от място): До 1 май са ликвидационните съвети.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Ликвидационните съвети няма да бъдат до 1 май, госпожа Ананиева, те ще бъдат дотогава, докогато трябва да свършат своята работа, а именно да ликвидират бившите текезесета, които вашата партия създаде за жалост и които доведоха селското ни стопанство до това дередже, за да внасяме картофи и лук, ако си спомняте, преди 10 ноември, от Полша и Унгария, те ще съществуват дотогава, докогато има нужда, докато се върне земята, докато се разпределят дяловете - те имат основна цел да разпределят дяловете на собствениците и на техните наследници. Това вие добре го знаете, разбира се. Знаете го това. Аз мисля, че това дори и в АОНСУ вие сте го учили, там тези неща все пак са важни. 171.2.
Другото, което искам да предложа, е да приемем закона на първото четене колкото се може по-бързо (шум в залата, ръкопляскания в блока на БСП), защото нямаме време да се бавим. Нещата са ясни. Разбира се, ние не можем да го гледаме веднага утре, тъй като вие знаете много добре, че за да се направи предложение за второ четене, съгласно правилника трябва да минат 24 часа, а вече е 18.10 часа, изпуснали сме.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, от място): Парламентът може да вземе решение.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Парламентът може да вземе, но аз съм за това да се приеме и на второ четене колкото се може по-бързо, тъй като знаем, че търговските банки после много трудно ще отпуснат след тези технико-икономически обосновки средства, които са така необходими както за ликвидационните съвети, така и за частните стопани. Да се надяваме, че всички ще се отнесем сериозно към нещата и ще го приемем в най-скоро време, в това число предполагам, че госпожа Ананиева ще гласува и с двете ръце. Благодаря ви. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направете Вашите предложения в писмена форма, господин Петров.
Има думата народният представител Тодор Пандов от Парламентарната група на БСП и коалиция.
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, Тодор Пандов, 15. Плевенски избирателен район, БСП и коалиция.
Едва ли е нужно всички да се убеждаваме, че земята трябва да се засее и че обективните особености са такива, че за да се засее и да може да се жъне през следващото лято, е необходима известна финансова подкрепа и помощ. Така че приемането на този закон - аз напълно се солидаризирам със становището на Икономическата комисия, че не е това пътят за решаване, поединично и на части нещата, но ние сме принудени на този етап това да го решим и в скоро време вече да намерим общата политика, която трябва да се прилага към проблемите на земеделието.
Второ, аз приемам последния вариант на текста, така както е предложен, с някои допълнения, които направи Комисията по земеделие, но искам допълнително да уточня и да предложа още две 171.3. неща. Мисля, че в чл. 1, ал. 2 въобще не трябва да става дума за някакво обезпечаване на кредита чрез залог на земята, включително и с допълнителен документ за собственост. Просто това е един психологически момент, който точно тогава, когато ние искаме да проведем реформата, да ускорим реформата, от една страна, говорят, че от 1 януари с данъци ще ги облагат собствениците на земя, въпреки че законът е готов, сега ще говорим, че ипотека веднага ще правят на земята. И това съответно ще стопира и поземлената реформа.
Аз мисля, че достатъчно е продукцията, застраховките и други, разбира се, съответно имущества, които има за ипотекиране или съответно за обезпечаване на кредита.
Аз смятам, че трябва да стане една редакционна поправка в ал. 2 на чл. 1. Не може да се каже: "лозята и трайните насаждения". Че лозята са основен вид трайно насаждение. Ние трябва да кажем или лозя и овощни градини, или само трайни насаждения и да ги обезпечим съответно. Там влизат лозя, влизат овощни градини и евентуално ягоди. Това е, което е свързано с мероприятията от гледна точка на точността и прецизността.
Мисля, че в заключителните разпоредби по-ясно трябва в – 1 да се каже за какво става дума, а именно, че този закон се прилага независимо от Закона за финансово осигуряване на земеделието. Всъщност става дума за това, че тези кредити, които са отпуснати по действащия досега закон, няма да се обвързват от банките с искане непременно те когато бъдат погасени, тогава да се иска кредит по новия закон, т.е. че те са независими и това трябва ясно да бъде откроено, за да се знае, че съответно новият кредит се взема сега, тъй като всички знаят - и с това ще приключа - че оптималният срок на есенната сеитба изтича след шест дни, това е 27-28 октомври, да приемем 1 ноември. Той не е минал, но все още до средата на ноември може да се приеме за един нормален срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дъждове няма.
ТОДОР ПАНДОВ: След това вече всеки загубен ден носи много по-големи загуби.
Поддържам предложението със съответните поправки, ако може още утре да го приемем на второ четене, тъй като и господин 171.4. Костов каза, че срокът е минал, а ако чакаме другата седмица, още повече ще мине. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. За реплика няма. Има думата народният представител Васил Гоцев. Да се готви народният представител Йовчо Русев. След Йовчо Русев - Будимов. 171.5. ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Законопроектът безусловно трябва да бъде гласуван, защото се налага задоволяването на една насъщна нужда за нашето стопанство при условията, в които се намира то.
Сега аз искам по първо четене на закона да направя няколко бележки, макар с една от тях да се повтарям от казаното преди мен.
Не бива ликвидационните съвети да бъдат лишени от възможност да ползват тези кредити. Както е известно от публикациите, които се правят, около 30 на сто от земята е върната. Следователно, 70 на сто от земята още не е в ръцете на частните стопани, а се намира или в ликвидационните съвети в по-голямата си част, или в кооперации, които според нас незаконно бяха регистрирани преди да е върната собствеността на земята.
Тук се говори за кооперациите. Вероятно този, който отпуска кредита, ще трябва добре да прецени дали кооперацията е законно регистрирана или не. Но една голяма част от земята, която е извън кооперациите, която е извън онова, което е в собственост на частните стопани, би останала незасята, ако наистина тези кредити са предпоставка за засяване на земята.
Въпросът не е политически и струва ми се това е един закон, по който и горе, в Законодателната комисия, никакви политически оцветки не проличаха. Просто е необходимо да се отпуснат кредити и за ликвидационните съвети до момента, до когато те бъдат ликвидирани, след като са изпълнили задълженията, които законът им предписва.
Чисто редакционно тук предлагам, във второ четене ще го видим, като се казва "на земеделските стопани" и се казва "на кооперациите", да се каже "на производствени кооперации", да има една запетая, "на фирмите, произвеждащи земеделска продукция и на ликвидационните съвети". И след това вече "както и на научните институти". Защото ако не кажем, че са кооперациите, които произвеждат, ще трябва вероятно да се дадат кредити и на чисто потребителни кооперации, какъвто не е случаят. Разбирам, че вие казвате "които произвеждат", но това се отнася чисто граматически към фирмите и не се отнася към кооперациите. СД/ВЙ 172.1 За да няма съмнение, да го направим и за едното, и за другото.
Втората бележка, която искам да направя и която е формална, юридическа, то е, че изброяването в алинея 4 на какви документи и в какви случаи ще се обезпечат кредитите, е казано "документи за собственост и други недвижими имоти". Елементарно е, че документът за собственост не е недвижим имот. Документът за собственост може да бъде на недвижим имот. Така или иначе, написаното е съвършено некоректно. При второ четене ще трябва да се поправи.
След мен господин Иван Костов ще говори по-подробно, но искам да кажа едно: нашият закон, действуващ, не позволява залог върху бъдеща вещ. Следователно така, както е формулирано тук - "залог на бъдеща продукция", просто е невъзможно и никоя банка няма да се съгласи да отпусне кредит с такъв залог, който е нищожен. Как трябва да стане - подробно ще го обясни господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика? Заповявдайте, господин Караиванов. Имате думата за реплика.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Репликата ми към господин Гоцев е следната. Той заяви, че банките едва ли не трябва да правят някаква проверка за законосъобразност на кооперациите, дали те са законно или незаконно регистрирани.
Аз се учудвам на едно такова становище, още повече изказано от юриста Васил Гоцев. Моят колега Гоцев много добре знае, че проверката за законосъобразност при регистрацията на една кооперация се прави от съда. Решението на съда може да се обжалва в 7-дневен срок. И при положение, че то не е оспорено, няма никакви основания да се смята, че кооперацията е незаконосъобразна или че тя не е законно регистрирана.
Така че единственото, което трябва да представи кооперацията в банката, това е решението на съда за регистрация. Оттам нататък всякакви спорове относно законосъобразността на тази кооперация са просто популизъм или просто политически инсинуации, но не и юридически аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Реплика ли имате? Заповядайте, колега. Думата е на господин Коста Андреев. 172.2
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Коста Андреев.
Господин председателю, аз взимам думата за реплика първо да възразя по две неща на господин Гоцев.
Става дума за вметването на думата "производствена кооперация". Искам да кажа, че не всички кооперации са регистрирани като производствени кооперации и трябва те да бъдат регистрирани като такива, каквито са регистрирани от съда. Те са регистрирани по Търговския закон и по Закона за кооперациите. Така че не може ние тук сега произволно да решаваме коя кооперация е производствена и коя не е производствена. Дали се занимава с производство, това нещо е посочено в целите на кооперацията, това, с което тя се занимава и какъв вид производство. Това е казано в самата регистрация. Така че ние в закона това не бива да го отбелязваме. Това е първото нещо, по което искам да възразя.
Второ - дали може да се залага бъдеща продукция. Мисля, че това трябва да остане както беше и в закона, който приехме миналата година. Всъщност трябва да знаем, че голяма част от субектите, които сега ще получат кредита, ще разчитат главно именно на бъдещата продукция. След това световна практика е да се залага бъдеща продукция. Че ако вземем дейността на найголямата световна борса - Чикагската зърнена борса, тя работи с бъдеща продукция.
Бъдещата продукция, например, която ще се произведе по света, трябва да ви кажа, че вече е закупена в голяма част от тази борса.
Така че не виждам тук логика в това предложение. И нека да остане това, което беше в миналия закон. От това не произтекоха някакви тежки последствия за държавата. Напротив, това облекчи до голяма степен кредитополучателите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Други реплики няма. Господин Гоцев, имате думата за дуплика. 172.3
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Аз ще започна отзад напред.
Разбира се, с господин Андреев, който не е юрист, не бих желал да разговарям по неща, които са чужди на неговия професионален опит, но аз се обръщам към колегите юристи от групите, които ще могат да информират своите колеги, може ли или не може залог на бъдеща вещ. А това, че се продава продукция, която не е произведена е защото в закона изрично е уредена продажбата на бъдеща вещ, което е възможно, но изрично е забранен залогът на бъдеща вещ. Но пак казвам, по това няма да споря с човек, който не е в тази материя.
Що се касае за производствените кооперации, неговата реплика показва колко е необходимо да се приеме това. Следователно, именно, няма да се даде кредит на тази кооперация, която е регистрирана уж като някаква друга, а се цели да върши друго, за което не е регистрирана. Това "което" ние някога го казваме, че се касае до лъжекооперациите. Регистрират ги под формата, че ще бъде, да кажем, кооперация за туризъм, а в последствие един ликвидационен съвет, който не си знае работата или една поземлена комисия вземе, че и дава за временно ползване земя и тя започва да произвежда. На такава кооперация не трябва да се даде кредит.
Що се касае до това дали старият закон е функционирал добре или не - не съм информиран, не мога да кажа. Но бившият министър на финансите по-добре от мен ще каже дали така гласувания бивш закон, закон за миналата година, е функционирал добре.
И сега, на първия колега, който е юрист ще му отговоря много простичко: аз съм бил адвокат на Френската национална банка преди да стана народен представител. Когато тя искаше да провери регистрацията на някои фирми в България, за да знае дали да им отпуска кредити и аз отивах в съда и проверявах въз основа на какви документи е извършена регистрацията и когато опитът ми като юрист показваше, че тази регистрация е нередна, вместо да я атакувам, защото не е моя работа, аз просто казвах на Френската национална банка: "На тази фирма вие няма да отпуснете кредит". И французите не отпускаха кредит и това беше част от моите задължения. И сега всеки юрист, който е юрист на която ВЙ/НП 173.1 и да било банка, преди да отпусне кредита, разбира се, за него банката ще получи само тази документация, която я има, ще отиде в съда и ще надзърне как е извършена регистрацията на тази кооперация. И ако види, че кооперацията е регистрирана без да има собственост върху земята, така, както става на много места, въпреки нашето политическо противопоставяне, просто тази банка няма да отпусне кредит. А ако юрисконсулта не си свърши работата - ще отпусне кредит, и после който атакува регистрацията й и тя бъде отменена, ще се доведе до положението, че банката няма да може да си върне кредита, който е отпуснала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Има думата народният представител Йовчо Русев.
Да се готви народният представител Будинов, а след него - народният представител Манол Тодоров е записан.
Заповядайте, господин Русев.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Предполагам, че много от вас са запознати с проблемите на българското лозарство. И то не в частта на есенната обработка на лозята, а изкупуването и преработката на гроздето.
Прави впечатление, че тази есен търговските банки не отпуснаха кредити при нормални пазарни условия за изкупуване на зърното. Това е нещо невероятно, което подтисна изкупните цени и по същество тази година, независимо от ръста на разходите гроздето се изкупува главно по миналогодишните цени.
Освен това, известно ви е, че добрите вина се правят с отлежаване в продължение на две или три години. Натрупването на разходите, които сами не могат да поемат избите, ги карат те да съкращават своите програми и по този начин да лишават страната от сериозни експортни ресурси, каквито са българските вина, коняци и така нататък.
Аз смятам, че една такава политика не би могла да бъде обяснена пред никого и е учудващо, че тази практика на непредоставяне на кредити от търговските банки на винарските изби продължава.
Затова аз бих помолил вносителите при второто четене да направят възможното за още един допълнителен чл. 5, който 173.2 би могъл да бъде със следното съдържание: "Българска народна банка да осигури допълнителен кредитен лимит на търговските банки за кредитиране в лева или валута на винарските изби, съобразно тяхните производствени програми". Казвам: "в лева и валута", защото една значителна част от винарските изби имат осигурени продажби на западните пазари и непредставлява никакъв риск кредитирането им в продължение на една или две години.
И тук, забележете, не става дума за преференциален лихвен процент. Става дума за пазарния лихвен процент в лева и валута и той би могъл да бъде осигурен, ако Централната банка предостави допълнителен кредитен лимит на търговските банки.
Моля вносителите да вземат под внимание това предложение за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Законодателната комисия ще го вземе под внимание.
ЙОВЧО РУСЕВ: Да, Законодателната комисия да вземе под внимание този текст.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата господин Иван Костов, преди Будинов, тъй като е член на ръководството на парламентарната група.
Моля, имате думата, господин Костов. (Шум и реплики в залата)
На министър и на ... обаче, вие сте ръководител на парламентарна група, в ръководството сте ...
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин Русев, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така, министърът и ръководителят на парламентарната група, от ръководството, винаги имат думата.
ИВАН КОСТОВ: Уважаеми колеги, независимо от това, че усещам, че съществува общо желание да се приеме втори Закон за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба и че беше декларирано и от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, че подкрепя вкарването на този закон на днешното обсъждане, аз искам да обявя личното си противно мнение на обсъждането регулярно всяка година на закони за есенната сеитба, защото считам това за крайно порочна практика.
Независимо от тази лична позиция, тъй като законът очевидно ще върви натам, считам, че трябва да направя това процедурно 173.3 възражение, че в момента народните представители нямат последния вариант на този закон и аз ще бъда принуден да правя бележките си по един текст, който просто се оказа на банката пред мен.
Говори се, че в момента имало три варианта на този законопроект. Аз считам това за недобра практика на Народното събрание.
Моите бележки се свеждат до следното:
В чл. 1 търговските банки отпускат целеви кредити на ... и се изброяват практически всички лица, които са в състояние да изпълнят изброените в ал. 2 или които изпълняват изброените в ал. 2 земеделски дейности. Това е единият подход. И аз мисля, че законът не става по-ясен, ако тук започват изброявания.
Ако обаче се правят изброявания и те целят по някакъв начин да се разграничат лицата, които могат да кандидатстват за тези кредити, аз предлагам да се подкрепи предложението на господин Гоцев да се запише: "производствени кооперации", вместо "кооперациите, произвеждащи земеделска продукция и фирмите, произвеждащи земеделска продукция", както и останалите, които се занимават със земеделско производство. Очевидно "земеделско производство" в случая трябва да отпадне. Трябва да се напнрави връзка с ал. 2, където е казано точно за кои видове земеделски дейности се отпускат тези кредити.
Във връзка с дефиницията, която е изработена в ал. 2 аз считам, че ал. 5 трябва да съдържа механизъм, който прави отпускането или създава отпускане на стоков кредит на лицата изброени в ал. 1 на чл. 1, а не отпускане на средства, които след това да бъдат оправдавани със съответни документи, или които да бъдат теглени само въз основата на някакво, както тук е записано, "технико-икономическа обосновка", което на мен нищо не ми говори.
Ако се приеме това предложение, за което аз казвам, може да се измисли такъв механизъм. Банките отпускат стоков кредит само при представяне на документи за извършени работи. Това ще препятства да се получи онзи ефект, за който господата тук са чули, че бил споделен от членове на Министерския съвет, именно, че имало лица, които са теглили преференциални кредити в пари и са ги влагали с по-висока лихва, депозирали са ги в банката, без да извършват земеделски работи, което мисля, че е безкрайно ... не е престъпно, но е порочно и ние като народни 173.4 представители не трябва просто да създаваме тази възможност.
Затова нека банките отпускат този кредит при облекчени условия, но този кредит да бъде стоков. Изрично да се каже, че банката покрива извършени разходи, оправдани с документ, за да можем да бъдем гарантирани, че няма да има тази спекулация с разликата в лихвените проценти.
И тъй като е ясно за какви обработки става въпрос те са изброени точно в ал. 2, ясно е какви видове документи банките ще приемат като облекчение в случая, когато отпускат кредити при облекчените условия.
Всъщност това означава, ако това нещо се приеме - тогава ал. 3 може да отпадне, защото това е смисълът на неясно формулираната ал. 3, ал. 4 и ал. 5, защото е казано: "Кредитите се отпускат поетапно за всеки вид дейност", което всъщност означава по тази форма, която аз предлагам, че кредитът се отпуска след като дейността се извърши и на практика се превръща в този механизъм на стоковия кредит. 173.5
Що се отнася до ал. 4, аз ви моля да обърнете внимание, че тук става една намеса в документите, които извършват банковата регулация. На практика законодателят се опитва да обясни на банките и да нареди на банките, в нарушение на Закона за банките и кредитното дело и на банковите регулации, да приемат специфични залози срещу този кредит, който ще се дава при облекчени условия.
Какви са залозите, които тук са посочени? Моето предложение е следното: кредитополучателите обезпечават получените целеви кредити не със залог от продукция, което дава възможност да се разбира, че се залага бъдеща продукция, както каза господин Гоцев, което според моето мнение също не може да стане, освен ако няма такъв механизъм, какъвто България е имала някога по времето на функционирането на дирекция "Хранизнос", но тогава са били други времена и тогава всъщност е съществувала една система, която сега не съществува, и да се запише само "залог с продукция, стоково-материални ценности, може би животни или стада", не знам дали могат банките да приемат такъв залог. Не може да се запише обаче "документна собственост", защото документната собственост не може да бъде залог по никакъв начин на банка. Банката може да приема залог "ипотека на земя".
И аз не мисля, че съображението, което беше споменато тук, че създава някакъв психологически момент от това, че се залага земя, ще създаде някакви утежнения за хората, които искат кредити. Който има психологически проблеми да иска кредити при толкова преференционни условия, да не го иска. А който иска да стигне до този кредит, той е длъжен да даде сериозна гаранция на банката, че ще го погаси.
Според мен изисква прецизиране, и аз предлагам Законодателната комисия да покани някой специалист по застраховката, да каже какъв текст точно да се запише, че във формата на гаранция могат да бъдат приемани застраховки. Според мен това е застраховане на продукцията на животните в полза на банката, която отпуска кредита. Това е според мене формулата и аз мисля, че така трябва да бъде записано. Обаче не се считам за достатъчно компетентен и считам, че трябва да бъде поканен специалист по застраховките, за да каже точно вида на гаранцията, как да фигурира в закона. НЧ/ЛТ 174.1.
Отново обръщам внимание и на това, че ал. 3, сега се вижда, че и ал. 5 могат да отпаднат, ако се приеме механизмът на стоковия кредит, за който казах.
Считам, че не е ясен текстът на ал. 6, където пише, че когато кредитополучателят използва получените кредити за цели, непредвидени в технико-икономическата обосновка, съгласно ал. 5, той заплаща лихви по договорения лихвен процент, увеличен с 15 пункта. Може да се тълкува двузначно уговореният лихвен процент с облекчението или без облекчението.
Затова аз предлагам вместо този текст да се запише точно така: "заплащат лихви съгласно чл. 2, ал. 1", където е казано точно, че се договаря лихвен процент, който не може да надвишава с повече от три пункта действащия основен лихвен процент. Тоест, това е основният лихвен процент, преди да бъде редуциран с намалението, което те ползват. Това задължително трябва да стане, защото в случай, че се възприеме, че редуцираният лихвен процент е този договорен лихвен процент, то както сега основният лихвен процент е 44 на сто, минус 15, ще бъде 29 на сто на практика. Не, при 44 на сто ще бъде 15 на сто задължението да плаща плюс 15, може да счита, че ще дължи 30 на сто, ако наруши т.нар. "техникоикономическа обосновка". Просто текстът може да се изчисти.
Аз поначало не съм съгласен с думите "технико-икономическа обосновка", което е и чуждица и напомня нещо много нафталинено от миналото да фигурира в закон.
Считам, че е претрупана и ал. 7 в закона и поначало чл. 1 може да бъде организиран по друг начин на членове и алинеи. "Кредитите, отпуснати по този закон, са извън рамките на определените кредитни тавани на търговските банки за 1993-1994 г. и се водят на отчет. При необходимост БНБ осигурява ресурсите за тези кредити". Аз си мисля, че или едното, или другото. Или Българската народна банка осигурява ресурс за тези кредити, или рефинансира дадените кредити по този закон, които се водят на специален отчет, или ако са вън от рамките на кредитните тавани, излиза че се узаконява една практика в банките, която те си позволяват, през годината да надвишават с обема на активните си операции да надвишават пасивите, които имат, което е също неправилно и не бива да бъде насърчавано в закон. 174.2.
И накрая, за по-голяма яснота предлагам в чл. 4 такова допълнение: "За изпълнение на този закон да се осигурят със Закона за държавния бюджет за 1994 г. за покриване на разликата в лихвите, съгласно чл. 2, ал. 2, средства в размер на 1 млрд. и половина лв.", за покриване на разликата в лихвите. За да не се разбира, според мен може да се създаде двойствено разбиране, че част от осигурените пари например могат да покрият непогасена главница от предишния закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Будинов, имате думата.
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналата година, когато приемахме предишния Закон за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба, от тази трибуна аз пледирах да може по някакъв начин да включим и животновъдството. В момента животновъдството в България е в колапс. Ще дам няколко конкретни примера.
За да може приходите от животновъдството да надхвърлят разходите, при най-модерна технология и най-добра селекция на стадото, при лихвен процент 60 на сто загубата е 40 на сто при най-добри и оптимални условия. Тоест, за една нормална работа на една животновъдна ферма да дойде нула на нула, без да печели и стотинка, лихвеният процент не бива да надвишава 20 на сто. Тоест, не включвайки миналата година в този закон и средства за животновъдството, доведе до сегашното състояние на същото.
Подкрепям напълно господин Костов в това, че за да се избегнат най-различни спекулации и далавери с тези пари, специално за животновъдството кредитът да бъде стоков, под формата на фураж. Това се иска. (Реплики отляво) Добре, аз казвам да не се дават пари, а да се дава... Извинявайте, тук икономистите ще се изкажат по-късно.
Подкрепям в такъв аспект - да не се дават пари на ръка, а по банков път, за закупуване директно на фураж.
Искам да продължа. Много от фермите бяха закупени от частни лица, включително и племенни, и аборигенни местни ферми. Отначало ние тук, от Народното събрание, от тази трибуна, апелирахме да се спаси животновъдството, да могат да бъдат закупени тези ферми. Отидоха хората и ги купиха, дадоха си паричките. Сега обаче те вече не могат не само да изхранват животните, а 174.3. даже и да унищожат всички животни, не могат да си върнат кредитите, лихвите по кредитите.
Всички производители днес в България на животинска продукция губят! Няма производител на животинска продукция, който да печели. И това е най-тревожното. Специално от моя избирателен район, аз се извинявам, тук не бива да се проявява една местническа привързаност, но имахме ферма от 700 елитни крави, стадо, те започнаха да умират, в момента има около 300 и ще станат нула. Няма да има нито мляко, нито месо! Защо ли? Защото не предвиждаме никакви средства за облекчен лихвен режим на животновъдството.
И тук аз искам да предложа следните изменения:
В чл. 1, ал. 1 "търговските банки отпускат целеви кредити през 1993-1994 г. на земеделски стопани и т.н., произвеждащи земеделска и животинска продукция за населението". И за промишлени нужди, нека да е за промишлени нужди. "...както и на научните институти и т.н." и накрая завършва "и животновъдството".
В ал. 2 на чл. 1 накрая, както вече тук се сподели и от други депутати, да завършва: "Такива кредити се отпускат и за отглеждане на племенни и местни аборигенни стада, както и на производителите на месо и мляко за населението".
Уважаеми колеги, аз много се страхувам, че догодина, когато се наложи отново да гласуваме някакъв закон за кредитиране на есенната и пролетната кампания, вече тогава да не можем да говорим изобщо за животни, защото не приемем ли сега нещо, те ще измрат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те тогава ще гласуват други, господин Будинов, няма да бъдем ние.
Има думата народният представител Манол Тодоров. 174.4. МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Ще се спра на единединствен въпрос. Въпросът, на който искам да се спра, е този - земята, която притежаваме, сега в най-голям процент се намира в, така да се каже, ръцете на ликвидационните съвети. След това се намира може би в кооперациите и на последно място в частните стопани. Ние към днешно време, когато ще гласуваме този закон днес или утре на второ четене, не можем да елиминираме или да изхвърлим ликвидационните съвети като структура, която да има право да получи заем. Затова, защото те държат и се разпореждат с най-голям процент от земята. Не може, защото те не са заличени, не са отменени, те не са си изпълнили функциите и ние при това положение нямаме нито правно основание, нито морално основание да кажем, че на тези структури в нашето селско стопанство не може да се отпуска кредит.
С оглед на това, аз предлагам в чл.1 след думите: "засети през 1993-1994 г." да се добави: "на ликвидационните съвети, които не са преустановили дейността си" и след това се слага запетайка земеделски стопани продължава по-нататък текстът.
Има ликвидационни съвети, които са ликвидирали със своята дейност и сега се намират в самата ликвидация пред съда, когато трябва да бъдат заличени, но онези, които продължават да функционират, ние трябва да им дадем тази възможност. Не им ли я дадем тази възможност, ние обричаме най-голям процент от земята да не може да бъде засята.
И аз ви говоря от лобито не на някоя банка, а от лобито на селските стопани в България.
Затова моля ви, господа, съобразете това и когато накрая ще приемете въпроса, приемете, че следва да се отпуснат и на ликвидационните съвети, които не са ликвидирали дейността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Георги Николов от Силистра.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Уважаеми господин Тодоров, след Вашето изказване аз се опасявам...
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Само към него ли? РД/КТ 175.1
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Естествено, защото репликата е към него и към всички вас, уважаеми колеги.
След Вашето изказване аз се опасявам, че съществува, просто за мен, една пагубна ситуация, когато обсъждаме този законопроект на първо четене, да не изпаднем в ситуацията на кого към субектите, които да получават кредитите. Трябва добре да оценим обстановката и в това направление господин Иван Костов изказа свое съображение в следното: че тази година с бюджета се предвидиха 1 млрд. средства именно за субсидиране на разликата до основния лихвен процент от кредитополучателите. И какъв е резултатът, господин Тодоров? Резултатът е следният. Необслужени средства по кредитите, заделени около 460 млн.лв. Този данък
оплатец, който да предостави тези средства в един милиард не му осигурихме дори и фуражния баланс, хлебния баланс по-точно. От милион и 600 хил.т не е подсигурено. Той тръпне всеки момент от високата цена, която ще го последва, когато купува хляба.
Въпросът е този подход да продължава ли по-нататък? Не е ли време ние да изчистим нещата в максимална степен около подхода на стоковите кредити, начина на гаранцията или да субсидираме основния лихвен процент и по-нататък да спазваме принципите и да премахнем тази гаранция, която някой я поема, правителството с бюджета, за този спрямо който ползува този кредит.
Това е дилемата и върху тези принципи трябва да дискутираме, а не толкова до субекта. Защото иначе негативната ситуация е налице и за съжаление много малко я отчитаме днес, когато приключваме действието на един такъв законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Николов.
Господин Тодоров, имате думата.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Съображенията, които се изтъкнаха от колегата Иван Костов, са в една насока. Но ние не можем да изключим ликвидационните съвети от институциите, които следва да бъдат кредитирани. Защото по сега действуващия закон, който съществува, те не са ликвидирани и те са упълномощени да ръководят и да стопанисват тази земя. Те са задължени да орат, а как ще върнат парите, как ще се съберат парите, това е въпрос, който Иван Костов ще го разреши. 175.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване нямаме. Поне при мен няма записали се.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроект за финансово осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993-1994 г. Текат трите минути.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 193 народни представители, за - 178, против 5, въздържали се - 10.
Има думата народният представител господин Тодор Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да гласуваме утре в дневния ред точка втора да бъде приета за гласуване на закона на второ четене. Ако ние го оставим за следващата седмица, не знам доколко можем да приемем за нещо нормално, законопроектът има малки изменения и предложения по отношение на второто четене.
Предлагам дори утре Законодателната комисия или тази вечер, ако приемем, да се събере да уточните тези предложения и утре в дневния ред да бъде точка втора приемане на закона на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако имате направено предложение до 18,00 ч. ще се разглежда утре. Преди започването ще се гласува по съответния ред.
ТОДОР ТОДОРОВ: Господин председател, има внесено писмено предложение преди 18,00 ч. за разглеждането на законопроекта утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега ли да го гласуваме? Кога ще работи комисията?
Господин Пенев, заповядайте.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз искам тук да апелирам да не се приема това предложение на господин Тодоров.
Тук и господин Костов изтъкна, че даже днес, когато ние обсъждаме законопроекта на първо четене, голямата част от народните представители нямаха неговия последен вариант на разположение. Последният вариант, доколкото аз знам, е някакъв вариант, 175.3 разработен може би в Законодателната комисия или в Комисията по земеделието. Ние следяхме варианта, който беше даден от вносителите и който съществено се различава с този последния вариант.
Освен това, бяха направени и редица изказвания, направени и редица конкретни предложения, които според мен трябва да си минат през специализираната комисия, която е Комисията по земеделието, Законодателната. И с три дни няма чак толкова много да забавим кредитирането.
Аз нямам нищо против този закон да влезе по-навреме, от гледна точка на календара, който върви, но ние досега трябваше може би преди седмица или две да го гледаме на първо четене. И изобщо смятам тази практика за порочна, когато в един ден или в два последователни дни се гледа един и същи законопроект на първо и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз не мога да поставя на гласуване това предложение, тъй като е налице чл.37. Може да постъпят и други предложения. Така че не мога да ангажирам с подобно предложение.
Преминаваме към следващата точка. Подреждат се предложенията и след това се гласуват. Може да има и други предложения при председателя на парламента. Утре по съответния ред ще се гласува предложението.
Преминаваме към следващата точка -
ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Ще докладва господин Димитър Георгиев от Законодателната комисия. Ако е в залата, ако не, трябва да го изчакаме. Тук е министърът на правосъдието.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Няма ли да имаме почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те са малко текстовете, господин Райчевски. Ще ги приемем.
Кой ще докладва от Законодателната комисия? Господин Мулетаров, Вие тук ли сте?
По процедурен въпрос ли искате? Заповядайте, господин Стоилов. 175.4 СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, у мене, а и у голяма част от депутатите в залата, няма яснота утре ние ще продължим ли да се занимаваме с този законопроект или не. Ако една част смятат, че няма да се занимаваме, господин председател, позволете ми да кажа две изречения.
Днес Бюджетната комисия единодушно ускори работата си и взе решение да настоява пред пленума този закон да бъде гледан на първо четене. Съображенията бяха две. Първо, постигнахме единогласие по всички текстове на този проект. Остана във въздуха темата за ликвидационните съвети. Аз смятам, че ще преодолеем този спорен въпрос.
Второ, ако ние проточим приемането на този закон още една седмица, губи смисъл, така както стана през пролетта. Ако има хора в тази зала, които съзнателно се противопоставят на приемането на този закон, аз смятам, че останалата част трябва да се организира и да преодолее тази съпротива. И не става дума за дясно, ляво или средата и не възразява един, а става дума за хора, които не разбират.
Затова моля, господин председател, да се гласува утре Законодателната комисия да се събере, да прегледа направените внушения и бележки и някъде във втората част от заседанието в петък ние да минем на второ четене този проектозакон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз нямам тази власт, господин Стоилов. Нямам тази власт, как да разпореждам на Законодателната комисия?
СТЕФАН СТОИЛОВ (встрани от трибуната): Има направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложенията се гласуват по реда на постъпването. А какви предложения са постъпили до 18 часа, ще се разбере от председателя утре в 9 часа, като влезем в залата. Аз не мога да задължа тази комисия да се събере. Знаете, има ръководство на комисията. Господин Мулетаров, кажете му, че аз не мога да разпореждам такова нещо. БП/ВЙ 176.1
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не знам какво мога да кажа, но на мен ми се струва, че ние техническа възможност да извършим това нямаме. Не виждам дали ще бъдат разпространени направените многобройни предложения, дали ще бъдат размножени на всички членове. Заседанието задължително трябва да се проведе с представители и на Икономическата комисия, и на Комисията по бюджет и финанси, и на Комисията по земеделие, според мен е задължително. Така че аз не бих могъл да кажа, още повече аз не мога да насроча заседание на комисията. Това е най-съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Мулетаров, докладвайте по Закона за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателствуващи, уважаеми народни представители. Ние се намираме пред глава осма "Следствени служби", която повече или около месец се обсъжда в Законодателната комисия. Искам предварително да направя едно уточнение.
Това, което е дадено като първи вариант, в действителност не е вариант на Законодателната комисия. Това е приетият текст при гласуването от самата Законодателна комисия. То не е вариант. Изобщо Законодателната комисия не излиза с вариант.
ПРЕДСЕДТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма втори вариант.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: А това, което е дадено като втори вариант, което е раздадено по-нататък, това е предложение за друга редакция на същите текстове, които е приела Законодателната комисия при гласуване и за които се реши също да бъде информирана пленарна зала. Така че ние обсъждаме този вариант, наречен първи, който фактически е становище и решение на Законодателната комисия.
Пристъпвам към неговото четене: глава осма "Следствени служби". Член 122, състои се от три алинеи.
Ал. 1: "Следователите извършват предварително следствие по наказателни дела в предвидените от закона случаи.
Ал. 2. Разпорежданията на следователите във връзка с предварителното следствие са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. 176.2
Ал. 3. При изпълнение на задълженията си следователите осъществяват процесуално ръководство на органите, натоварени с отделни процесуални задачи или функции в наказателното производство."
По този текст поначало, господин председателствуващ, няма писмени предложения, включително и в така наречения втори вариант не се третират промени по този текст, доколкото ми е известно, но моля да вземат отношение народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Желае ли някой да вземе отношение? Щом няма желаещи, да гласуваме текста. Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 122, първи вариант - така е озаглавено. Щом се приеме първият вариант, няма да има втори вариант. Това е текстът на Законодателната комисия.
Кажете, господин Михайлов, Вие сега вдигнахте ръка. Моля, отменете гласуването.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, аз не взех думата по предложения текст на член 122, защото по него нямаме различия в Законодателната комисия. Но Вие направихте един допълнителен коментар, че щом се приеме този вариант, не може да се обсъжда вторият. Вторият вариант е след чл. 123. И затова аз искам да дам това пояснение, че ние сме единодушни по този текст в Законодателната комисия, нямаме различия и не го свързвайте с така наречения втори вариант. Само да се гласува член 122.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът на член 122 в закона ще бъде този, който гласуваме в момента. Моля режим на гласуване. Друг текст с такова съдържание на член 122 няма да има.
От общо гласували 177 народни представители за - 170, против - няма, 7 се въздържат.
Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е член 123 с четири алинеи. 176.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На Законодателната комисия?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На Законодателната комисия. Аз само него чета, след което ще посоча, че има и друг вариант.
Чл. 123 (1): "Националната следствена служба осъществява организационно ръководство и методическа помощ за точното и еднакво прилагане на закона от всички следователи в районните и окръжните следствени служби и централните специализирани отдели.
(2) Националната следствена служба осъществява разследване по дела с особена фактическа или правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави;
(3) Следствените служби могат да създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност;
(4) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София."
По този текст на Законодателната комисия, който се предлага, има предложение от проф. Димитър Михайлов и аз моля той да го докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, имате думата да развиете предложението си.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Димитър Михайлов, 15 Пернишки избирателен район, БСП и коалиция.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, спорният въпрос в комисията е по чл. 123 и следващите от проекта. За първи път в текста се използва терминът "Национална следствена служба" и се казва, че тя осъществява организационно ръководство, методическа помощ на районните, окръжни следствени служби и централните специализирани отдели. Тя осъществява и разследване по дела с особена фактическа и правна сложност.
Първо, тази Национална следствена служба е всъщност предишното Главно следствено управление при Министерството на вътрешните работи, създадено с указ на Държавния съвет през 1979 г. След това е променяно и с изменението на указа във връзка 176.4 със Закона за Висшия съдебен съвет от Великото Народно събрание тази служба е кръстена Национална следствена служба. 176.5
Уважаеми дами и господа народни представители, аз оспорвам това наименование. Това не е национална служба. Тя не осъществява национални задачи. Ако приемем, че има национална следствена служба, трябва ли да се съгласим, че няма национален съд и национална прокуратура? Защо на една служба ще трябва да се даде названието "национална", а на прокуратурата и на съда няма да има тази представка пред тях?
Но моите възражения са и по същество. Съгласно чл. 128 от Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт.
Един колега, който аз уважавам, два пъти се опита да ни пояснява в Законодателната комисия, че това означавало, че те са на територията на съдилищата, но че нямат нищо общо със съдилищата.
Искам да ви припомня, уважаеми дами и господа народни представители, че съгласно чл. 3, ал. 4, чл. 53, ал. 2 и чл. 58, ал. 4 от приетия вече от Народното събрание Законопроект за съдебната власт, следствени служби има при районния и окръжния съд. Никой не може да оспори, че този проблем е решен от парламента в закона на второ четене, че следствените служби са при районния и при окръжния съд.
Проблемът, който възникна, е дали да има и една централна служба, наречена "Национална следствена служба", която да осъществява някои разследвания за особено опасни престъпления и същевременно да бъде шапка на следствените служби към районните и окръжни съдилища.
Съгласно Указът на Държавния съвет за единния следствен апарат главното управление на следствието осъществяваше административно, организационно и методическо ръководство и контрол върху следователите. При това то беше военизирано и в момента е военизирано.
Трябва да отбележим, че то продължава да бъде военизирано и след като е приета Конституцията, която не предвижда такава възможност.
Тезата, че трябва да има национална следствена служба, която да ръководи организационно, административно и методично следствените служби при районния и окръжния съд, противоречи на приетите въпросни разпоредби от Закона за съдебната власт СД/НП 177.1 и откъсва следствените органи от съдебната власт, като ги прави йерархически зависими и подчинени. Това нещо от гледище на един устройствен закон е недопустимо.
С други думи, този текст цели запазването на следствените органи като самостоятелно ведомство, при това военизирано.
Искам да отбележа още една особеност. Някъде около 90те години е ликвидирано дознанието при милицията, а след това при полицията, с уговорката, че Главно следствено управление и неговите поделения ще поемат и дознанието. Това обаче фактически е невъзможно. Тази система, която сега съществува у нас, която осъществява и следствие, и дознание, но на практика дознание не се върши, защото е премахнато от НПК, фактически е изградила един следовател-полицай. Той е квазиследовател при съда и квазидознател.
Този порочен кръг, който е създаден в законодателството, се допълва и от чл. 128, второто изречение на Конституцията, в което се казва, че следователите осъществяват предварително производство. А по НПК предварително производство значи и следствие, и дознание. Значи следователите трябва да осъществяват и дознание. И вие знаете затрудненията. И по предложение на Законодателната комисия правителството внесе проект, който ние в Законодателната комисия идната седмица ще обсъждаме, за допълване на Наказателно-процесуалния кодекс, като към следствените служби ще създадем помощник-следователи, които ще бъдат включени организационно и методически в следствените служби, но ще бъдат към полицията, за да може да осъществяват дознание, за да могат да водят ефективна борба с престъпността.
Не искам по същество да възразя по ал. 1, че "осъществява организационно ръководство и методична помощ", а обърнете внимание на чл. 124, ал. 3 - "Директорът на Националната следствена служба и така нататък, осъществява не само организационно и методично ръководство, но и административно ръководство". Тоест, в следствието ще се администрира.
Нещо повече, обърнете внимание на следващия текст, в който се казва, че директорът и неговите заместници и другите ръководители или началници извършват предварително следствие и разпределят делата между следователите. 177.2
Моля ви се, това противоречи на Наказателно-процесуалния кодекс! И тази порочна практика от години вече съществува, макар че в чл. 175, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс се казва: "Предварителното производство се извършва в следствения район, който съответствува на района на съда, компетентен да разгледа делото".
В Закона за наказателното съдопроизводство даже на следователите е определен точно районът. Не началникът ще определя кой да върши следствие. Това е в противоречие със законността на разследване на престъпленията. Това лишава следователя от самостоятелност и независимост. Защото чл. 117, ал. 2 от Конституцията повелява, че не само съдиите и прокурорите, но и следователите са независими и се подчиняват само на закона.
Тук следователите са подчинени на всякакво ръководство - на директора на Националната следствена служба, на неговите заместници и на всички началници в йерархията. Тоест, създадена е една йерархическа зависимост, която лишава следователите от независимост и от самостоятелност.
Още един аргумент. Следствените органи и следствието не могат да бъдат самостоятелно ведомство. Те са в системата на съдебната власт.
За какво самостоятелно ведомство може да се говори тук?! Казват обикновено, че като са при съда, съдът ще ги ръководи. Съдът не осъществява нито административно, нито методическо ръководство, нито ръководство по конкретното следствено дело. Такова методическо ръководство по чл. 176 от Наказателно-процесуалния кодекс осъществяват ръководство и надзор за законност именно органите на прокуратурата. Прокурорът има право да дава указания по предварителното производство, да проучва и проверява всички материали, да спира, да участвува в процесуалните действия и така нататък.
Тук се създава една система, която фактически изключва възможността прокурорът да контролира, и то административна система, да контролира процесуално извършването на процесуалноследствените действия.
Аз мисля, че тази теза и този проект противоречат на основните принципи за независимостта на съдебните органи, прокламирани от декларация на Организацията на обединените нации. 177.3 Ето какво се казва в нея (в тия Основни принципи): "Независимостта на съдебните органи, включително и следствените, трябва да се гарантира от държавата и да бъде въплътена в Конституцията или законите на страната."
Как въплъщаваме ние? В Конституцията се казва, че са в съдебната система, а в този закон, че са самостоятелни и се подчиняват на по-горните началници.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да подчертая още един момент. Този Указ за единен следствен апарат от 1979 г., който въвежда военизирано следствие в България, няма в нито една не само европейска, но в нито една от източноевропейските, бивши социалистически, страни. Даже в бившия Съветски съюз и тогава, и сега, следователи има към прокуратурата, следователи има към милицията и към КГБ. Но няма единен следствен апарат и такава йерархическа зависимост. 177.4
Ето защо аз смятам, че този текст не само противоречи пряко на Конституцията. Той противоречи на основните принципи, на които се гради съдебната система по тази Конституция на сегашния етап.
Искам да обърна вашето внимание и върху факта, че във втория вариант има една логическа и последователна изградена система. Аз искам да поясня: вярно е, че Законодателната комисия прие на третия или четвъртия път с 13 гласа мнозинство - има и против, не са посочени тук - прие този вариант, че трябва да се запази Националната следствена служба. Но прие се и моето предложение от малцинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От 7 души.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: И накрая, господин председателят, господин Джеров обобщи, че трябва да се даде и втори вариант. И в мотивите - обърнете внимание на раздадените ви мотиви, втората част - изрично е казано, че Законодателната комисия се обедини около становището да предложи на вниманието на народните представители и двата варианта на глава осма от законопроекта за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако обичате да приключвате, господин професор.
Министърът би искал да вземе думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Приключвам, господин председател. Ще му дадете думата.
Понеже първото възражение на колегите от моята парламентарна група е, че трябва да има едно централно звено, във втория вариант съм предложил и подкрепен от доста хора, че при Върховния касационен съд има следствена служба, която осъществява разследване за особено опасни престъпления, свързани с националната сигурност на републиката, терористични действия, разпространение и търговия с наркотици, организирана престъпност на територията на цялата страна. Освен това тази служба при Върховния касационен съд осъществява разследване и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави. Тоест точно са определени задачите и функциите.
Но същевременно във втория вариант е казано, че не може да има подчиненост между следствените служби при районни, при окръжния съд и при касационния съд. Те са напълно самостоятелни ЦМ/ЛТ 178.1. служби. Те се ръководят в своята дейност само от закона и от разпорежданията на прокурора и на съда в указаните от закона случаи. За никакво административно ръководство от съда не става дума тук. Те ще си присъстват в съда, както е било в миналото - по Закона за наказателното съдопроизводство от 1897 г., където при касационния съд гражданското отделение е възбуждало наказателно преследване срещу съдии и прокурори от Върховния съд. Една демократична институция! И тази именно демократична институция ние искаме да създадем и в сегашния Закон за съдебната власт.
Ето защо аз искам да ви помоля внимателно да се обсъди като теза този въпрос с двата различни варианта. Да се обсъди още веднъж в парламентарните групи и тогава да се пристъпи към гласуване в залата.
Благодаря ви и се извинявам за обстойното изказване. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин професор. Обширно беше изказването.
Има думата министърът на правосъдието. Той ще бъде пократък.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Както виждам, доста малко.
Искам най-напред да кажа, че този въпрос не е политически, както някои вестници го представят. Това е един теоретичен спор. Този вариант, който ви се предлага, е разработен на базата на чл. 107, който вие сте приели на първо четене.
Същевременно искам да напомня нещо, което казах на журналистите, защото те обичат да пишат и неща, които не сме казвали: че вие приехте вече глави, при които хоризонталата е очертана. Че има следствена служба при съдилищата. Тука става дума само за един директорат или както щете го наречете, така както гледам варианта, който е редактиран. Той е умел и той се свежда до две неща - и с това приключвам:
Да се оказва методическо ръководство и същевременно да има една група, която да работи по по-особени престъпления.
Повярвайте ми - говоря не като министър на правосъдието, а като дългогодишен юрист. Има тежки престъпления, по които не всеки следовател може да работи. Това е нещо много важно и трябва всички да го разберат. И затова аз поддържам, въпреки теоретичните 178.2. съждения на колегата Михайлов, с когото сме приятели отдавна - поддържам варианта на Законодателната комисия така както ви е предложен засега. Дай Бог нещата да тръгнат в този Върховен касационен съд, за който се разправят сто вида легенди, нищо не пречи в тази част законът да се промени. Той не е конституция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Думата иска господин Николай Христов - представител на Парламентарната група на СДС. Имате думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Явно наближава моментът за гласуване по този проблем и тъй като нашата парламентарна група смята, че той все пак трябва да се обсъди и в парламентарните групи още, за да стане съвсем ясен, моля за половин час почивка. (Оживление)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросът е възлов. Давам половин час почивка и закривам заседанието.
Утре от 9 часа ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа