Председателствували: председателят Стефан Савов, заместник-председателят Кадир Кадир и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Имаме кворум. Моля, останалите народни представители да побързат да заемат местата си.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчера говорихме за законопроект за ратификация на Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа. Смятам, че по този въпрос няма никакви различия и, както ви казах, трябва да го приемем във връзка със Съвета на Европа.
За съжаление Законодателната комисия днес не е имала време да разгледа този законопроект. Има становище на Комисията по младежта, спорта и туризма и Комисията по външната политика.
Аз моля господин Джеров, но не го виждам в залата, не виждам и господин Школагерски, затова се обръщам към господин Бучков: моля Ви, по спешност, по време на почивката вземете отношение, за да може да се гласува на две четения този законопроект. Това е от спешните законопроекти.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Днес не можахме да вземем отношение по законопроекта за ратификация на Конвенцията срещу употребата на допинг, защото нямаше постъпило становище на Комисията по външната политика. Сега вече такова становище е налице и смятам, че няма пречки по спешност да предвиждам този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи в почивката ще мине?
ЕМИЛ БУЧКОВ: Ще мине.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
В такъв случай имаме основание да минем към
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ СтБ/ЛТ 3022.1.
Така ще можем да привършим този законопроект.
Моля, господин Карабашев да заеме своето място и да продължим.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Само че няма да можем да го привършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Защо, господин Карабашев, бихте ли могли да обясните?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Останаха текстове, които Законодателната комисия още не е подготвила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но утре ще можем, нали?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Ще можем, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ние имаме дневен ред, като го привършим, ще можем, дай Боже, с добра воля, да продължим.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера приключихме с чл. 31, който беше приет, и следва текстът на чл. 32.
"Чл. 32. Разпоредбите на тази глава се прилагат и за имуществото на ликвидирани държавни и общински предприятия поради несъстоятелност или по други причини, останало след погасяването на всички задължения съгласно правилата за ликвидация при несъстоятелност."
Няма постъпили писмени предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При липса на постъпили писмени предложения, моля, гласувайте. Гласуваме текста на чл. 32 от законопроекта.
От общо гласували 177, за - 131, против - 6, въздържали се - 40.
Дайте по партии, за да видите участието на парламентарните групи: от ДПС участват 17 народни представители, от СДС 81, от ПСБСП - 79 народни представители.
Продължаваме, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Чл. 33. По реда на тази глава могат да се продават и цели преобразувани в търговски дружества предприятия или обособени техни части, изцяло собственост на държавата или общините, ако балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието не надхвърля 10 милиона лева."
Няма постъпили писмени предложения по този текст. 3022.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на чл. 33.
От общо гласували 155, за - 105, против - 10, въздържали се - 40.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващите предложени вече от Законодателната комисия текстове са свързани с допълнителните разпоредби, но трябва да уведомя народните представители, че в Законодателната комисия се разглежда текст, който да регламентира извън тези вече приети приватизационни техники и други, като такива, свързани с управленски договор с клаузи за изкупуване, лизингов договор и т.н., и затова предложенията, които са направени от господин Стефан Стоилов и Емил Филипов, свързани с тази проблематика, утре ще бъдат разгледани, когато разглеждаме този текст, който ще предложи Законодателната комисия окончателно.
Това е просто едно кратко разяснение, за да не помисли някой, че преминавайки към допълнителните разпоредби, сме пропуснали този проблем.
"Допълнителни разпоредби
– 1. Държавно или общинско предприятие по смисъла на този закон е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност, чийто капитал е държавна или общинска собственост."
Няма постъпили писмени предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на – 1 от допълнителните разпоредби.
От общо гласували 177, за - 139, против - 10, въздържали се - 28.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "– 2. Обособена част по смисъла на този закон е организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни)."
Няма постъпили писмени предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на – 2.
От общо гласували 163, за - 133, против - 7, въздържали се 23.
Параграф 3, господин Карабашев. 3022.3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Параграф 3: "Сумата от брутните работни заплати за последните 12 месеца за лицата по т. 2 и 3 на ал. 2 на чл. 5 е сумата от средното трудово възнаграждение в съответното предприятие за последните 12 месеца."
Има постъпило писмено предложение от господин Иво Атанасов този параграф да отпадне. Това предложение заедно с другите предложения, които беше направил господин Иво Атанасов, са свързани изобщо с отпадането на тази граница за определен брой брутни работни заплати. Тъй като тези негови предложения не бяха приети, сега отпадането на този параграф би означавало, че не може да се дефинира това предложение. В случаите, когато става дума за пенсионери или за съкратени работещи, по-рано в дадено предприятие, ако няма този текст, няма как да се дефинира кои са техните 12 брутни работни заплати. Господин Атанасов го няма тук. Не зная дали оттегля своето предложение. Няма никакъв смисъл да отпадне този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев иска думата.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, моето предложение е от привидно терминологичен характер, ното има дълбока същност.
В чл. 22 и 23, където се третираше въпросът за брутната работна заплата, нещата касаеха личната брутна трудова заплата, а тук, както и дефиницията на параграф 3 на допълнителните разпоредби, става дума за средното брутно трудово възнаграждение в предприятията. Има значителни разминавания и трябва да прецизираме текстовете: или в гласуваните от нас членове, или тук да има звученето: неговото лично средно месечно брутно трудово възнаграждение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Но той е пенсиониран преди 10 години.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПСБСП): Извинявам се. Отнася се за друг член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Койчев, изяснихте ли си въпроса?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Въпросът се изясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Други предложения няма.
Гласуваме текста на параграф 3, както е даден в проекта на Икономическата комисия. ЦК/ЛТ 3023.1.
Гласували общо 182: за - 129, против - 13, въздържали се - 40.
Параграф 4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "Семейството по смисъла на този закон включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца."
Няма постъпили писмени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Свекървите ги няма вътре.
Има думата господин Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Георги Петров - БЗНС "Никола Петков" в СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма "Никола Петков". Има само СДС.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! В параграф 4 "семейството по смисъла на този закон включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца". (Оживление. Смях) За да бъдем по-прецизни, да се запише: "С изключение на сключилите брак". Става дума за непълнолетните деца. Знаем, че в определени случаи с разрешение на председатели на окръжните съдилища, непълнолетни навършили 16 години, могат да сключат брак. За да бъдем по-прецизни, правим това предложение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дадохте текста, нали?
Той е специалист по семейно право.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Законодателната комисия обсъди и тази възможност, но предлага този текст, който преди малко ви прочетох, без: "с изключение на сключилите брак". Става дума за много тесен кръг от граждани, които са между 16 и 18 години.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ: Но има такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще трябва да гласуваме. Заместващ текст ли се предлага?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Не, допълващ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще трябва да гласуваме допълнението към съществуващия текст. Това е допълнението?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "С изключение на сключилите брак" - т.е. текстът, който се предлага с тази добавка. 3023.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Георги Петров от БЗНС "Никола Петков" предлага: "с изключение на...".
Господин Карабашев, уточнете.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "С изключение на сключилите брак."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добавяме към съществуващия текст: "С изключение на сключилите брак".
Моля, гласувайте.
Господин Карабашев, какво беше становището на Законодателната комисия? Да се приеме или да не се приеме?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да не се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да не се приеме. Господин Куртев пита, защото не могъл да разбере.
Моля да побързате с гласуването.
Моля СДС да гласува. Досега са гласували само 77 народни представители. В залата са много повече.
Гласували общо 189 души. За - 35, против - 106, въздържали се 48.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Трябва да гласуваме основния текст на параграф 4.
"Семейството по смисъла на този закон включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца."
Това е текстът, който се предлага от Законодателната и Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Гласуваме текста на Икономическата комисия.
Гласували общо 175, за - 141, против - 4, въздържали се - 30.
Преминаваме към част пета по проекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Законодателната комисия ви предлага една част от заключителните и преходните разпоредби, които вече са подготвени от нея. Затова параграфите не са номерирани, тъй като след приемането на всички текстове от преходните и заключителните разпоредби ще бъдат поставени на тяхното систематично място.
Първият параграф, който предлагаме на вашето внимание, е следният: 3023.3.
"Редът по чл. 2, ал. 3 не се прилага по отношение на процедурата за приемане на програмата за 1992 г."
Напомням, че става дума за приемане на годишната приватизационна програма заедно със Закона за бюджета за съответната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител господин Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, искам да направя предложение не по съдържание на текста, а по формата.
Не е прието и не е редно да приемаме окончателно закон, без да знаем какъв текст приемаме. Моля, ако е необходимо, след кратка почивка да подредим параграфите. Всичко окончателно да се стенографира. Изобщо не е допустимо да се прави каквато и да е промяна, включително и на номерациите на приет закон. Много моля.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Така беше и със Закона за земята.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Разбирам, но не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Иначе става роман, господин Карабашев, няма да е закон.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Не е редно да постъпим по този начин. Става въпрос за 2-3-5 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров тук ли е?
Господин Карабашев, все пак някаква номерация трябва да се направи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Това беше предложението на Законодателната комисия, която се позова на процедента при приемането на Закона за земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трябва да сложим някаква номерация. Не е възможно друго.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми колеги, поради това че имаше много предложения за допълнителни текстове по преходните и заключителните разпоредби, взехме следното становище. Номерацията на отделните параграфи да се слага първи, втори, трети и т.н. Ако някой текст по предложение на някой народен представител от пленарната зала отпадне, да не го пишем, а направо преминаваме към следващата номерация. 3023.4.
Затова в предложения ви проект няма номерация. С оглед на гласуването на текст по текст, ще слагаме съответната номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, приемате ли подобно решение на въпроса?
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Като се предлага текстът, да се каже, че това е пореден параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Преминаваме към параграф 5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Параграфите ще имат номерация, а след това, ако е необходима преномерация, тя ще бъде гласувана също в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако отпадне параграф 5, следващият пак ли ще бъде параграф 5? Така разбрах, ако не се приеме параграф 5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Параграф 5. "Редът по чл. 2, ал. 3 не се прилага по отношение на процедурата за приемане на програмата за 1992 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По текста имате ли предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Писмени предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Гласуваме параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби.
Гласували общо 176, за - 139, против - 12, въздържали се - 25.
Следващият параграф е параграф 6.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Параграф 6. "До създаването на Агенцията по приватизация Министерството на финансите може да лицензира оценители."
Няма постъпили писмени предложения.
ИВАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПСБСП): Господин председателстващ, госпожи и господа народни представители! Изразът: "Министерството на финансите може да лицензира", е крайно неуместен нито по отношение на български език, нито по смисъла на съдържанието. Затова предлагам да се запише: "може да издава лиценз на оценители".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът става: "може да издава лицензи на оценители". 3023.5.
Господин Александър Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателстващ. Тъй като в момента, уважаеми колеги, има създадена вече Агенция по приватизация, която очевидно няма да продължи да съществува, по смисъла на новия Закон за приватизацията ще има нова агенция, предлагам да се внесе едно уточнение.
"До създаването на Агенция по приватизация според този закон, Министерството на финансите може да издава лицензи,...", както беше предложено от господин Гайтанджиев по-нататък. Или да лицензира, както е по закона. Господин Ескенази споменава, че сме приели вече текст.
Моята добавка е: "Според този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Това, което искам да кажа, се покрива с казаното от господин Томов. Само в един от текстовете чл. 12, се уточнява някакъв срок, в който се извършва назначаването на надзорния съвет. Този срок предлагам да бъде включен като срок, в който Министерството на финансите ще може да издава лицензи за оценителите. Предлагам да бъде не по-късно от един месец от влизането на закона в сила.
"До създаването на Агенция по приватизация Министерството на финансите може да издава лицензи и да лицензира оценители, но не по-късно от един месец от влизане на закона в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нещо не става.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Може и така. "До създаването на Агенция по приватизация, но не по-късно от един месец от влизането на закона в сила, Министерството на финансите може да лицензира."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да ги систематизираме, господин Карабашев. 3023.6.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Първо, има заместващ текст на господин Гайтанджиев, който предлага вместо "може да лицензира", "може да издава лицензи".
Аз обаче напомням, че вече сме приели текст по чл. 16, където говорим, че оценителите се лицензират от Агенцията за приватизация. Сега кой текст е по-благозвучен, е отделен въпрос, но текстовете трябва да съвпадат в отделните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гайтанджиев, поддържате ли предложението си? Поддържате. Тогава ще гласуваме. Нека тогава да прочетем целия текст на господин Гайтанджиев. Казахте заместващия го текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът е в края на изречението, като вместо "може да лицензира оценители", "може да издава лицензи на оценителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме поправката, предложена от господин Гайтанджиев. Моля, гласувайте.
От общо гласували 181, за предложението - 69, против 95, 17 се въздържат.
Следващото предложение, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Следващото предложение е на господин Томов за добавка след Агенцията за приватизация "според този закон". Има логика в предложението. Действително в момента съществува Агенция за приватизацията. Тя е създадена с Постановление # 16 от миналата година, с други органи за управление, съвършено друга агенция, но за яснота може да се сложи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е "според този закон".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Да, "до създаването на Агенцията за приватизация според този закон..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Според господин Карабашев трябва да се гласува "за". Така казахте, моля, изразете се по-ясно.
Гласували общо 178, за - 152, против - 13, 13 се въздържат. Приема се предложението на господин Томов.
Добавката на господин Стоян Иванов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добавката на господин Иванов: "до създаването на Агенцията за приватизация според този закон (както вече приехме), но не по-късно от един месец ВТ/ЛТ 3024.1. от влизане на закона в сила..." и т.н. продължава текстът "Министерството на финансите може да лицензира оценителите".
Господин Иванов изхожда от срока, който е предвиден за създаването на надзорния съвет. Аз обаче бих го призовал, нека да променим и да бъде два месеца, защото избирането на надзорния съвет още не означава, че всички структури на агенцията ще бъдат създадени. Съгласен ли сте на два месеца?
Така, господин Иванов е съгласен да бъде "но не покъсно от два месеца..." и тогава мисля, че предложението е напълно разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако тази агенция не се създаде до два месеца, тогава какво ще стане? Трябва да изменим закона ли?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Законът изисква...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, не се изпълнява законът, допускаме...
Моля, гласуваме предложението на господин Стоян Иванов, който настоява да се включи срок "не по-късно от два месеца".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "...но не по-късно от два месеца от влизането на закона в сила".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добавка към – 6.
От общо гласували 176, за - 109, против - 52, 15 се въздържат.
Бихте ли прочели целия текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Целият текст звучи така: "До създаването на Агенцията за приватизация, според този закон, но не по-късно от два месеца от влизането на закона в сила, Министерството на финансите може да лицензира оценителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте целия текст.
Гласували общо 166, за - 123, против - 9, 34 се въздържат.
Следващият параграф. 3024.2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: "– 7 Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията."
По този параграф има и писмено предложение на господин Дончо Конакчиев: "При всички продажби на държавно и общинско имущество по реда на този закон кандидатите за купувачи - български физически или юридически лица доказват законността на средствата, с които участват в покупката."
Вариант: "Ако те са в размер по-голям от 100 хиляди (с документ за платен данък или по друг ред, установен със закон)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да се мотивира накратко господин Конакчиев.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Няма да правя мотивировка на потребността, защото мисля, че постигнахме съгласие, че текст, който да реши този проблем, е необходим. Искам да привлека вашето внимание върху три разлики между текста, който аз предлагам, и текста, който току-що ни беше предложен от Законодателната комисия, тъй като ми се струва, че текстът, който предлагам, е по-точен и по-добре би вършил работа в процеса на приватизацията.
Първо. В този текст се прави разлика между български и чуждестранни физическии юридически лица, нещо, което ми се струва, че има значение.
Второ. Този текст, който предлагам, е по-широкообхватен. Той предполага доказателството да става с документи за платен данък и тук наблягам - "или по друг ред, установен със закон", т.е. вече и начинът на декларациите тук може да бъде обхванат.
И третата разлика е, че макар и вариантно, но аз поддържам варианта с ограничение на сумата - за размер по-голям от 100 хиляди лева. Създава се една по-голяма оперативност на материята, т.е. едни дребни суми, дребни е условно, разбира се, казано 5 или 10 хиляди лева, които всеки един наш гражданин или дори и по-малки, и 50 хиляди лева - би могъл да има, да не бъдат обект на тази процедура, а действително големите суми, които биха били евентуално резултат на някакви закононарушения като ВЙ/ЛТ 3025.1. придобиване, спекула или там някакви други такива действия, срещу които ние искаме да се противопоставим, да заслужават вниманието.
Ще завърша със следното: всяко предложение за такава граница, както аз правя пред вас - от 100 хиляди лева - е условно. Биха могли да се направят преценки и за други, по-добри може би ограничения. Тоест, аз не мога категорично да обоснова защо именно 100 хиляди лева е границата, на която стъпвам тук, но тази граница ми се струва, че от гледна точка на доходните различия, т.е. разслоението, което имаме в населението по притежаваните доходи, по притежаваните парични средства, с които те разполагат в момента - 100 хиляди лева е една гранична точка, една точка, която откроява една малка част от българското население поначало. Това е една малка част, по-малка от два процента от българското население. И това е бил моят основен мотив да ви предложа това разграничение да бъде обект на законово уреждане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Конакчиев.
Реплика има господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Този текст беше внимателно обсъждан днес в Законодателната комисия и се обединихме около текста, който се предлага, тъй като въпросът за разследване на законността на доходите е въпрос на данъчната администрация, евентуално на следствени органи и т.н. Самият процес на приватизация не може да се превърне в процес на доказване, защото тогава този процес за всеки обект може да се проточи с години. И мисля, че юристите от двете страни на залата подкрепиха това виждане, че се декларира първо - всеки има право да участва само с лични средства. Той няма право да участва чрез подставени лица. На това обърнете внимание. Това е текст, който е предложен.
Второто нещо е - декларира се произходът на средствата, т.е. от спестявания, от печалба и т.н. И тогава вече процесът на приватизацията може да върви, а органите, които се занимават с тези неща, ще извикат този човек и ще кажат: "Ти си участвал с два милиона. Докажи сега произхода на тези два милиона!".
Така че аз подкрепям изцяло предложението на Законодателната комисия. В противен случай ние ще направим приватизиращия 3025.2. орган един следствен орган и нещо повече - за всеки обект едно недобросъвестно лице, което иска да бави, може да представи капка по капка документи за най-различни сделки и т.н., така че аз призовавам да се гласува за текста на Законодателната комисия, което съвсем не означава, че се парира възможността да се разследват незаконните доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Има думата госпожа Соня Младенова.
Реплика ли е вашето? Може би първо дупликата... Тя ще вземе някакво средно положение - между реплика и изказване.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Не, няма да ви зарадвам с изказване.
Уважаеми колеги, за да може да се търси отговорност, трябва да има бланкетно препращане в Наказателния кодекс. Затова защото така, както е формулирана, да ме прощават колегите от Законодателната комисия, нормата, която сега е обект на нашето внимание, а именно: "Физическите лица или представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията." И какво от това? Ако не подадат или подадат някаква с грешна информация?
Аз разбирам съображенията, които имаме като законодателен орган - да се контролира процесът и със средствата на наказателното право, аз така единствено мога да възприема нещата, но за да може правоприлагащият юрист да употреби правната норма, както я замисляме в този специален закон, трябва да се препрати към Наказателния кодекс. Да, чл. 313 - знаете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, можете ли да предложите текст? Може би трябва да предложиш, за да може да се гласува?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Не, аз просто нямам тази готовност в момента, защото колегите предложиха на нашето внимание материала, преди да влезем в залата. Но с една справка с член 313...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Значи не е предложение...
Господин Георги Николов от Свищов, а след това господин Орсов. 3025.3.
Прощавайте, реплика ли имате? Моля, заповядайте. Кого ще реплекирате?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Госпожа Младенова.
Уважаеми господин председател, дами и господа! Ние всички сме единодушни, че такъв текст трябва да има и се касае само за техниката как да бъде. Аз от това, което казва госпожа Младенова, бих бил съгласен да се добави: "са длъжни да подадат декларация", а ние не казахме чл. 313, затова защото идеята, която се лансира и от професор Михайлов, беше, когато приемаме чл. 313а, това може би ще стане още днес, да се приеме, че санкцията по 313а е санкции по неподаването или лъжливото подаване на тази декларация, т.е. да бъде една висока и завшена санкция.
А в Наказателния кодекс, аз моля да бъда извинен, защото госпожа Младенова е специалист, но мисля, че е казано дословно: "Този, който не подаде декларнация, предвидена в закон". Следователно, щом като декларацията е предвидена в закон и без да има препращане, тя ще важи. И в доста случаи, аз доколкото съм наблюдавал и като цивилист, се прилага наказателната норма дори да не е казано в закона, който предвижда декларация, че се носи наказателно преследване. Иначе ние трябва да кажем сега: "член 313", а след много малко, вероятно или господин Мулетаров, или господин Михайлов ще го предложат, а ако не го предложат те ще го предложа аз - да се въведе санкция, която да бъде толкова висока и силна, колкото е санкция във връзка с декларациите за партийното имущество. (Соня Младенова иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля. Чакайте! Аз давам думата! Много ви моля! Идете си на мястото.
Нямаме заседание на Законодателната комисия. Предложение не е направено по писмен ред.
Има думата господин Конакчиев за дуплика.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Много благодаря за отправените реплики. По втората и по третата нямам коментари, вероятно ще трябва да се поработи върху такова уточнение, но бих искал да изразя едно впечатление по първата реплика от господин Ескенази, когото аз много уважавам и след тази реплика още повече започнах да уважавам, тъй като неговото богатство да привежда различни аргументи срещу една теза направо ме удивлява. 3025.4.
Аз си спомням дискусията на първо четене, където той ни обясняваше как чуждестранните инвеститори няма да дойдат или какво разнообразие ще има в техниките - нещо, което е обхванато в този текст. И току-що той се опита да ни убеди, че едва ли не с единия текст, който аз предлагам, ще превърнем процеса на приватизация в следствие. А с другия - няма да го превърнем. В това отношение двата текста са равнопоставени. Не там е разликата между двата текста, а разликите са именно тези три, които аз в кратката си мотивировка в началото изложих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Господин Георги Николов има думата. 3025.5.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Свищов): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Действително такъв текст, свързан с доказване законността на средствата, трябва да има. На първо четене аз застанах на такава позиция и сега - нека да помислим, господин Ескенази, дали е достатъчна декларацията. Ако в закона е вписано, че документ за платен данък, всеки един, който желае да участва в приватизацията, той предварително ще си набави такъв и няма с нищо да се бави процесът на приватизаяцията. Страхувам се, че след това данъчните агенти ще трябва да тръгнат, да стават едва ли не пъдари, да проверяват кой си е платил данъка или не. И това би било позаконен начин да се доказва законността на средствата, отколкото декларацията. Спомнете си парламента в Чехия, когато декларираха, че не са били сътрудници, а след това се оказа, че половината са били такива. Случаят не е аналогичен, но и тук е възможно впоследствие да се създава напрежение в приватизацията.
Във връзка с това аз предлагам поради различия, появили се, по този параграф нека да се опитаме да поработим още малко и утре евентуално да намерим едно по-мъдро решение, което да обедини и двете страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията по – 7. Господин Николов предложи да се поработи по текста на – 7, да се гласува в по-късен момент, което означава отлагане на разискванията по текста на – 7. Моля, гласувайте за отлагане на разискванията.
От общо гласували 165, за са 102, против - 51, въздържали се - 12.
Текстът остава за утре.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Тогава следващият параграф сега ще го номерираме като седми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо като седми?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Защото този отпадна засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Параграф 7 не е отпаднал, отива в Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Добре, тогава – 8. "Срочните договори за наем или аренда, с изключение на вписаните до 1 януари 1992 г., имащи за предмет недвижими имоти, собствеДЕ/ЛТ 3026.1. ност на държавата или общините, се считат за безсрочно сключени от момента на приемане на решение за приватизирането им по предвидения в този закон ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Постъпили предложения?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Писмени предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Редакционни поправки само, ако имате? Нови предложения - не.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Аз искам да предложа да добавим едно ново изречение към края на този текст, а то е следното: "На арендаторите и наемателите се дава срок за приключване на започнатите вече дейности, достатъчно голям, за да не понесат щети от преждевременното прекратяване на договора".
какво имам предвид? Има договори и дейности, които са започнати и не могат да бъдат прекратени в едно кратко време. Представете си например, че някой си е взел под аренда един рибарник. И е сложил в него да кажем за 100 хил. лева малки рибки. Ивие му казвате в едномесечен срок - вземи си рибите и го продаваме.
РЕПЛИКА: Да ги сложи в аквариум.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не може да ги сложи в аквариум, как ще ги сложи в аквариум, ако са например 100 хиляди, колега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Достатъчно голям срок казвате, колега. Може би Законодателната комисия трябва да вземе отношение?
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (от място): Кой ще се произнесе по срока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мицев, вземете думата, оправете текста - да придобие малко... Моля от Законодателната комисия - двамата заместници отсъстват и господин Джеров също отсъства. Ескенази?
Други предложения няма. Господин Йордан Ганев да направи подобрения на предложения текст.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, господин председател! Бих искал да ми се обясни защо се прави това разграничение между вписани и невписани договори за аренда. Този закон, който ние гласуваме иприемаме сега, е един много специален закон и аз не виждам абсолютно никакво основание да се прави разлика между вписана и невписана аренда. Моля да ми бъде обяснено. 3026.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може би от ръководството на Законодателната комисия трябва да се обясни? Господин Пламен Вълканов ще ви обясни.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председателю! Уважаеми колеги, днес този въпрос беше обсъждан надълго и нашироко в Законодателната комисия. Наложи се да се правят и законодателни справки и, както е известно на колегите юристи, съгласно чл. 327 от Закона за задълженията и договорите, договорите за наем, съответно и договорите за аренда, които са сключени за срок повече от една година, подлежат на вписване. При такова вписване се възпроизвеждат двете функции на вписването на договорите за наем и аренда със срок повече от една година. Едната функция това е публичната функция, с която вписването дава публичност на сключения договор за наем. Тоест, обществото научава за наличието на такъв договор и всеки би могъл да направи справка в книгите за вписване и да има достъп до факта на сключения договор.
Втората функция, която е по-важната, гаранционната, тя е за сключилия договор за наем повече от една година, че той ще бъде гарантиран пред третите лица, че този договор поради вписването няма да произведе права за тях след датата на вписването. Очевидно е, че приватизационният процес или решението за приватизация ще бъде взето след вписването. И ако това е така, сключилият договор за наем или за аренда остава излъган и вписването няма никаква стойност. Получава се колизия между нормите за вписването и нормата, която сега се възпроизвежда в текста на Закона за приватизацията да се обявят тези договори за безсрочни. Следователно за срока на действието на този договор този, който го е сключил, не е гарантиран с нищо дори и тогава, когато го е писал. И ако се възприеме обратното становище, трябва да се каже, че вписването се заличава служебно от съда, тъй като обявяването на безсрочността на договора при прекратяването му вече не носи тази гаранционна обезпеченост, която вписването дава. Това вписване по чл. 327 от Закона за задълженията и договорите е възпроизведено в Правилника за вписването в чл. 4, буква "е", където изрично е казано, че се вписват договорите за наем, сключени за срок повече от една година. 3026.3.
Това е обяснението на колизията на нормите и затова се изключиха именно тези договори, които са вписани като вписването трябва да е извършено до 1 януари 1992 година, докоято дата се прие в Законодателната комисия във връзка с постановлението на Министерския съвет, публикувано в бр. 75 от миналата година за прекратяване на сключените договори за аренда, което гарантира, че сега няма да се извърши едно бързо вписване до влизането на закона в сила и някои хора злоумишлено да встъпят в правата на добросъвестно вписалите своите договори за наем или за аренда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Вълканов. (Господин Васил Гоцев иска думата за реплика) Към господин Вълканов ли, той не се противопоставя на текста на – 8, само даде обяснение защо е вписване, а не писмено.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Вижте, във връзка с тези вписвания това е така, както казва господин Вълканов. Само с една малка добавка, която и да чуе, ми се струва, че той няма да възрази. Значението на вписването не е, че е задължен всеки, който сключва договор над една година, да го впише, а при прехвърлянето на имота, който е отдаден под наем на друг, ако договорът е вписан, тогава вече важи времето, за което той е бил вписан. Тук проблемът не е задължението за вписване, а проблемът е дали договори, които са били вписани, да не могат да се приватизират за всичкото време, за което са били дадени под аренда.
Личното мое мнение е, че предложението на господин Ганев е разумно и аз моля Икономическата комисия да чуе това. Моето мнение е, че предложението на господин Ганев е разумно, че трябва да могат да се прекратят наемните договори, независимо дали са вписани или не, което значи да отпадне изречението "вписани до еди-коя си дата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, да отпадне кое изречение казвате? Моля.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Да отпаднат думите - аз поддържам господин Ганев, да отпаднат думите след запетаята "с изключение на вписаните до 1 януари 1992 г.". Вписването се заличава по силата на самия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Гоцев, бихте ли взели отношение по предложението на другия колега за създаване на 3026.4. второ изречение? Запознайте се с това предложение.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (от място): Това е друго, не е свързано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Как да не е свързано, той предлага второ изречение.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз не бих могъл да го приема, макар че може би чисто човешки е справедливо, защото може да има активност, която изисква по-дълго време да бъде тя ликвидирана. Но ако ние употребим димути "достатъчно дълъг срок", това е много относително и разтегливо. Ще спрем приватизацията. И в края на краищата, според мен, договорът ще трябва да се прекрати, а арендаторът ще търси вреди, ако има такива, от този, който му е дал под наем и там вече ще се намесят принципите на фе дьо пренс и т.н. Ще се създаде съдебна практика, която ще реши нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Но, ако се приеме този текст? Тогава какво ще стане?
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ако се приеме, ще се спре приватизацията практически за всички обекти, особено за малките, защото който е взел под аренда, той няма да може да приключи бързо. А как ще приключи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колега, поддържате ли текста при това положение? (Обръща се към депутата Харизанов) Господин вълканов, заповядайте. Тези текстове са нови, затова давам думата по няколко пъти на народен представител. 3026.5.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Не бих могъл в случая да се съглася с господин Гоцев, че е добре издържано юридически по силата на закона да заличи едно законно направено вписване, когато волята на страните по договора е била такава и когато законът разпорежда, че се прави такова вписване. Когато човек си е изпълнил добросъвестно задълженията по закон, сега ние ще им кажем, че това вписване се заличава по силата на тази норма, която се приема. Разбира се, това следва логически, ако се възприеме тази теза.
Безпокои ме обаче повече практическия смисъл на едно такова разбиране. Днес, когато обсъждахме в Законодателната комисия този въпрос, колегите, които поддържаха становището на господин Гоцев, се позоваваха на това, че в отделни случаи са се вземали обекти под аренда или под наем, използвайки някакви лични връзки или друг порочен начин, който опорочава самото приемане на обектите.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че такъв извод едва ли е достатъчен, за да убеди парламента да приеме тезата само на тези основания. Със същата сила или може би с много по-голяма сила ще мога да ви представя отделни примери в различни части на страната, където поемащите един такъв договор за наем или аренда (това всъщност бяха първите лястовички на частния бизнес), теглеха огромен кредит от порядъка на стотици хиляди левове, които влагаха в определена дейност и още не са изплатили голямата част от тези кредити. Бих поискал от онези колеги, които поемат отговорността да заличат тези вписвания и да изключат тази част от редовно сключените договори, да поемат отговорността срещу общественото недоволство, което може да предизвика една такава формула. Защото тези хора ще останат без стопанска дейност и с огромни задължения, с огромни кредити и лихви, затова, че те са били първите смелчаци и рискуват; без грам капитал, теглят големи кредити, за да започнат някаква частна дейност. След няколко годити те могат да очакват, че законодателят може да реши по силата на приватизацията някой да придобие имот, но другото Народно събрание може да каже: "Сега тези договори за продажба не важат, ние тях отменяме."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Думата искаше господин Мицев. КМ/ЛТ 3027.1.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Господин председател, искам да подкрепя онова разумно съждение на господин Пламен Вълканов и да ви предложа да се ориентираме към неразваляне на вече вписаните договори. Защо? Защото дали е бил някакъв връзкар, номенклатура и т.н., има вписан договор, има вече направен акт според изискванията на закона. Считам, че е справедливо да се даде срок за прекратяване на договора, както се ориентира господин Харизанов, който да бъде шест месеца. Най-малко шест месеца. Господин Мулетаров, шест месеца е разумен срок. Ако започнем "най-малко", може да се проточи много. Съветвам ви срокът, който е посочил господин Харизанов, да влезе в съответната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Христо Атанасов.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПСБСП): Аз съм съгласен с предложението на господин Мицев и ако то не се приеме, бих предложил да се приеме второ изречение, като допълнение: "Разходите по подобренията, направени от арендаторите, им се възстановяват при прекратяване на договорите." Тук не се уточнява от кого - дали от новия собственик или от общината. Това е просто едно обезщетение за предсрочното прекратяване на договора, тъй като тези хора са инвестирали, разчитайки на договорите, че ще могат по-дълго време да експлоатират тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карабашев, разбрахте ли предложението? Добре.
Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Разискваме по един текст на закон, който има за цел приватизаяция. Представете си кой би купил апартамент, в който има квартиранти, които не можете да изгоните?! Става дума за следното: става въпрос за държавна и общинска собственост, която трябва да стане частна, т.е. да се прехвърли собствеността. При наличието на ангажименти въз основа на договор за наем или аренда, приватизацията ще бъде забавена или няма да се осъществи.
Искам да направя две забележки:
Вписването на договора действително е създало някакви права, но ние създаваме закон, който преследва друга цел - да преобразува държавното и общинското имущество в частно. Затова 3027.2. това ще бъде специална правна разпоредба, която винаги ще отмени генералната.
Второ. Тези договори са сключени под аренда или наем за стойност, много по-ниска отколкото е сега, ако сега биха били дадени.
На последно място, аз не мога да разбера какво е това опасение от хора с юридическо образование, които твърдят, че подобренията, които били направени от тези хора, няма да им бъдат възстановени. Законът го предвижда. Освен това този, който ще купи тази собственост, ще я купи на търг по оценка в сегашното й състояние. А то включва всички подобрения, които са направени. Ето защо бившият собственик - държавата или общината, ще трябва да възстанови на арендатора или наемателя стойността на направените разходи, а останалата част ще задържи за себе си, защото другояче не може да бъде. Законът не допуска такива произволни разсъждения, които правят някои колеги.
Затова държа от текста да отпадне "с изключение на вписаните" и да остане така, както е редактиран и предложен от Законодателната и Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа! Няма нужда да правя реплика, тъй като аз поддържам едната теза, която се застъпваше. Тя беше подкрепяна от различни хора от различни места в залата. Чухме и няколко изказвания, които защитаваха тезата, че трябва да бъдат прекратени по силата на закона наемните и арендните договори.
Какви са ми възраженията срещу това второ становище? Често се чуват заклинания, че ние трябва да правим приватизацията колкото се може по-бързо. Струва ми се, че в тази зала се възпроизвежда едно отминало мислене от предишни епохи, когато България трябваше да бъде първа в национализацията. Какво имам предвид? Много по-важно е какъв икономически ефект ще се създаде в страната и как ще се използват различните обекти, а не да залагаме самоцелно на тези срокове.
На второ място възниква алтернативата: какво да защитим придобитите права или да сеоблегнем на един нов закон, който може да заличи ефекта от придобити права? В тази страна през 3027.3. последните години масово се залагаше на заличаване ефекта от придобити права само за това, че законодателят може да ги преуреди. Предлагам ви, променяйки този подход, да заложим на защитата на едни права, които по принцип и в повечето случаи са възникнали добросъвестно. Плюс това да не забравяме, че вече с реституцията бяха засегнати, макар и в името на някакви други интереси, точно лица, които имаха подобни обекти. Сега с тази стъпка, която се предлага - за заличаване на вписаните договори, има възможност да ощетим още една твърде широка категория граждани.
На трето място, вярно е, че разноските по прекратяването на договора ще бъдат заплатени, но те няма да имат правата на добросъвестния подобрител, за да получат действителната стойност, с която се е увеличил имотът и следователно това не компенсира действителната стойност, която има обектът към днешна дата.
Най-накрая трябва да посочим, че вписването има срок на действие три години. Забележете, това ще са наемни договори, сключени преди една-две години. Това означава ние да съхраним правата на тези лица за един непродължителен период. Затова излишно е предложението за шест месеца, тъй като в едни случаи вписването ще преустанови своето действие може би по-рано, а в други случаи ще бъде по-дълго. Следователно, след като тези обекти и в момента се използват с търговско, социално предназначение, нека правата на сегашните лица да бъдат запазени. Това няма твърде много да забави приватизацията, тъй като още след половин или една година повечето от тези обекти ще се включват. Следователно не възниква колизия, аконие не я създадем със закона.
Смятам, че тези мотиви са достатъчни, за да запазим текста така, както гласуваха за него повечето от членовете на Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоилов, ако се приеме да отпадне "с изключение на вписаните от първи...", какво ще остане?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Това е спорният въпрос. Тези, които са положили допълнителниусилия, за да създадат правна сигурност, не трябва да ги ощетяваме, а напротив, да им създадем гаранциите, съответстващи на една по-значителна форма на защита 3027.4. на техните интереси, отразена в техните субективни права. Именно за това става дума - да запазим текста с всичките му уточнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, господин председателю! Нека да изходим от практически съображения - какво би станало, ако отпадне този текст, и какво би станало, ако не отпадне. Така бихме стигнали до по-технократското разрешаване на въпроса - дали да отпадне или не.
Агенцията, съгласно закона, трябва да бъде създадена в определен от закона срок. С други думи, до създаването на агенцията, никой не може да пристъпи към приватизацията. При това положение, когато ще се започне с приватизацията, самата приватизация има процедура, която трае някакъв период от време. Когато прибавим този период към периода от време, когато ще трябва заинтересованият да предупреди наемателя или арендатора, което съгласно закона би го направил в разстояние на един месец, то всички онези срокове, които са необходими за задействане на приватизацията, действат заедно с този едномесечен срок. Струва ми се, че това няма да бъде по-малко от шест месеца (така, както беше предложено от колегата). Ако тези шест месеца бъдат приети от Народното събрание, то фактически един месец в повече ще ползват арендаторите или наемателите. Необходимо ли е да се приемат тези шест месеца? Според мен, след като вече приехме, че приватизацията ще бъде процес, няма да бъде един акт, а процес, не можем разумно да приемем, че всички обекти ще бъдат приватизирани в един и същи момент. С други думи, онова, от което се опасяваме, че ще поставим в неизгодно положение абсолютно всички арендатори и наематели, няма да бъде в действителност така. Евентуално в някакво затруднение ще бъдат поставени ограничен кръг от такива хора, но те пак няма да бъдат поставени поради простата причина, че към този практически срок, който е необходим за започване и извършване на приватизацията (защото не държавата ще прекрати наемния или договора за арендата, а ще го прекрати новият собственик), едва тогава ще започне да тече едномесечният срок. Струва ми се, че това ще бъде много повече от шест месеца. 3027.5. Ако Народното събрание реши и шест месеца - да. Ако остане обаче това така, както е, ние действително ще поставим с абсолютна сигурност трите години плюс единия месец най-малко (в най-добрия случай).
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Караиванов. 3027.6.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя предложението на Законодателната комисия за – 8. Подкрепям това предложение напълно убедено, защото аргументите, които бяха изложени тук за отпадане на фразата "с изключение на вписаните до 1.I.1992 г." не можаха да ме убедят в своето основание. Аз не мога да подкрепя господин Бучков в неговата теза, че дадената възможност за сключването на такива арендни договори противоречи в целите си с целите, които преследваме със Закона за приватизацията. И в двата случая според мен се търси една по-голяма активност на правните субекти. Тези правни субекти, тези граждани и юридически лица, които в несигурните условия, когато се даде възможност за сключване на арендни договори, сключиха заеми, търсиха средства, за да могат да сключат такива арендни договори, за да могат да участват в стопанския оборот със своята активност и със своя труд, надали сега, при положение, че те са изпълнили всички законни изисквания и са гарантирали правата си за срока, в който могат да реализират тези арендни договори с вписването в нотариата, надали сега ние трябва по този начин да се отнесем с тях. Смисълът на вписването е точно този, че при една промяна на собственика този, който е сключил съответния договор, ще запази своите права. Така ние преуреждаме едни отношения със задна дата, едни гаранции, които е дал законът на тези, които са сключили арендните договори. Сега ние според мен неоснователно им ги отнемаме.
И тук аз бих поставил един много по-сериозен и много по-принципен въпрос - за стабилността на законодателството, за вярата в стабилността на законите, които ние с вас приемаме в тази зала. Защото ако сега ние разочароваме тези хора, които тогава сключиха арендните договори, които бяха първите лястовици на прохождащия частен бизнес, ако сега ние ги разочароваме, ако им кажем, че тогава те са повярвали в нещо, което сега ние ще им отнемем, каква е гаранцията, че сега тези, които искат да участват в приватизацията, ще бъдат достатъчно убедени в стабилността на законите, които в момента ние приемаме.
Затова аз не мога да приема аргументите, че трябва да отнемем тези права точно за тези договори за аренда, които са вписани. Защото хората са влагали средства в тази дейност именно СтБ/ЛТ 3028.1. с мисълта, че те са сигурни на базата на перфектните договори, на базата на действащите тогава закони за срока, за който са сключили договорите си, че ще използват тези обекти, че ще реализират тези договори. Според мен би било неправилно, ако ние им отнемем тази сигурност и създадем една въпросителна пред това доколко стабилни са законите, които приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Има думата господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът действително е много сериозен и аз не споделям тук нещата, които се казаха от колегата Даскалов, тъй като в огромната си част с тази норма ще бъдат засегнати дребните обекти, тези, които бяха заети от общините за магазини, закусвални и т.н. Тези хора в голямата си част си ипотекираха имотите, за да могат да използват заеми и да вложат средствата в стока, в продукция. И при едно прекратяване по този начин на арендните или наемните отношения ще изпаднат в изключително неизгодно положение, тъй като в едномесечен срок не може да се реализира тази стока или пък да се реализират тези продукти, които те са вложили.
Така че смятам за съвсем нормално да дадем един шестмесечен срок, в който да могат, както се казва, да приключат делата си и да могат да се оправят със заемите си. Защото ще бъдат в два пъти по-неизгодно положение - един път с кредита, който са теглили, и втори път те ще бъдат затруднени поради тази причина да участват и в търга за приватизация за изкупуване.
Смятам, че един шестмесечен срок е нормален, за да могат да се решат тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата за реплика господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Изглежда, че тук се концентрираме само към един момент, а не към основните постановки на самия законопроект. Известно е, че приватизацията ще стане въз основа на програма, която ще се приеме едновременно с бюджета. И аз ви питам за кой месец става дума - за юни, юли, август, септември ли? Или, с други думи казано, този момент на превръщането на срочните договори в безсрочни ще настъпи едва тогава, когато даден обект се обяви, че ще се приватизира. Досегашният собстве3028.2. ник - държавата или общината - ще отправи предизвестие, че иска прекратяването на договора в едномесечен срок, така както изисква законът за наемите, когато се касае за наемно правоотношение.
Така че тази опасност, която се изказа тук, смятам за съвсем неоснователна.
Друго нещо. Вие знаете, че арендните договори се сключваха за две-три хиляди лева месечен наем на един обект, който сега най-малко десет или петнадесет пъти е повишен.
Освен това арендната форма се въведе, за да се запазят шапките на стопанските предприятия и организации, които съществуват, да останат чиновниците, като се гарантира приходът, за да може те да се издържат. Който не е бил в стопанския живот, трудно би разбрал това нещо. Арендната форма се въведе именно за да се гарантира доход за издръжка на административно-управленския апарат на шапките.
Смятам, че тези доводи, които се привеждат сега от колегите, са съвсем несъстоятелни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за изказване господин Тодоров.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, вземам думата, за да подкрепя предложението, направено от господин Гоцев да отпаднат думите "с изключение на вписаните до 1 януари 1992 г.". В това отношение беше развита аргументация "за" и "против". Аз искам да споделя с вас само някои практически съображения. Смятам, че ако "с изключение на вписаните до 1 януари 1992 г." остане в текста, с това сериозно ще блокираме така наречената малка приватизация. Защо? Доколкото знам, срочните договори за аренда са от три до петдесет години. Представете си, че върху един обект ще тежи аренда за 30 години напред и този обект е обявен за приватизиране. Кой ще отиде да го купи? Никой! А ако все пак бъде обявен търг, евентуално в този търг ще участва само самият арендатор. И тогава този арендатор ще има възможност да закупи обекта на стойност доста по-ниска от тази, която би се получила, ако в търга участват много повече хора.
Това са съображенията ми да ви приканя да подкрепите предложението на господин Гоцев за отпадане на тази част от текста на – 8. 3028.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложението е на Йордан Ганев.
Има думата за реплика господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Вземам думата за реплика и мисля, че това предложение да отпаднат посочените думи от параграфа е неприемливо. Оказва се от говорилия преди мен колега, който констатира, че едва ли не няма смисъл изобщо да се занимаваме с този въпрос, тъй като при такива обекти, отдадени под аренда, едва ли ще се яви кандидат при приватизирането.
Искам обаче да ви обърна внимание върху факта, че ако тези обекти се приватизират, то ще се приватизира помещението, в което се извършва дейността, а не предприятието. Защото очевидно арендаторът ще прекрати своято дейност там, ще си събере машините и съоръженията, с които е осъществявал производството и ще остане само помещението, в което той е извършвал дейността.
И още нещо. С договорите зааренда арендаторите са поели ангажимент да не променят предназначението на тези предприятия, да го наречем по-общо, за целия срок на траене на арендния договор. Ако се допусне сега при приватизацията да се прекратят тези договори, включително и вписаните, това би означавало, че ще се прекрати и дейността, осъществявана там, и няма абсолютно никаква гаранция, че ще продължи от купилия при приватизацията този обект същата дейност. А тази дейност е била създадена при сключването на договора за аренда с оглед задоволяването на някакви социални и други подобни интереси в съответния район на населеното място.
И още нещо бих искал да кажа. Много приказки се казаха, че е възможно при сключването на договорите за аренда арендната вноска да е била много малка. Искам да обърна внимание, че в правилника за прилагане на Указ 56, който регламентираше тези договори за аренда, беше изрично предвидена една клауза за изменилите се обстоятелства, според която клауза при изменение на обстоятелствата, съществували при сключването на договора, клаузите на договора се изменяха така, че взаимният интерес на страните от изпълнението и продължаването на този договор да се запази. С други думи, това означава, че ако в резултат на инфлацията тази арендна вноска е станала малка, то тя е била увеличавана и коригирана с този индекс на инфлацията, за да може интересът на арендодателя да бъде запазен. 3028.4.
Така че аз настоявам въпросните думи от параграфа да не отпаднат и той да бъде гласуван така, както е предложен.
За протокола: Златимир Орсов, Парламентарен съюз за социална... (Председателят изключва микрофоните)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма демокрация този път. Хайде, моля ви се! Заемете си мястото! (Шум в залата) Напуснете трибуната! Дребни хитрости...
Господин Сталийски има думата. (Шум и протестни реплики в ПСБСП) Има две копчета пред мен. Аз ги използвам копчетата. На баща ми, да! Да не е на партията! (Ръкопляскания в СДС) На председателството е копчето! Имате думата.
Най-неприятно е, когато работата върви нормално, отделни колеги да създават напрежение в залата. Наказвам ви със забележка! 3028.5.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Тезите са две.
Едната тези поддържа, че договорите, които са вписани, а всички договори за аренда са вписани (говоря от практиката), трябва да продължат за известен срок, този, който е даден в закона.
Втората теза - трябва да бъдат прекратени.
Ще ви цитирам един текст от Закона за задълженията и договорите. Аялинея 1 на чл. 237: "При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо преобретателя, ако е бил вписан."
Следователно всички договори за наем, които са били вписани, остават в сила.
Да продължим втората алинея. "Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за преобретателя. Ако няма достоверна дата, и наемателят е във владение на имота и т.н." Обаче има един срок, който е три години. Ние смятаме, че е три, но е десет. Ако оставим всички договори за наем или аренда, както искате го наречете, правните последици са едни и същи, ще излезе, че приватизацията ще закъснее.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Браво!
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Тези 10 години ни пречат, защото това е , идва от закона. Не можем да ги елиминираме тези 10 години. Следователно, предлагам да остане 6-месечният срок - и приватизацията от една страна ще върви, и тези хора, които добросъвестно са сключили с арендодателя договори, ще останат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложете другото - да прекратим разискванията.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС, към Росен Хубенов): Елате, елате.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Как ще му даваш думата?
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Един път да бъдем елегантни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за изказване господин Росен Хубенов.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Ще направя изказване, макар че то ще бъде по-кратко и от реплика. ЦК/ЛТ 3029.1.
Току-що чухте солидните аргументи на един уважаван от мен юрист. Моля ви да се вслушате в тях, преди да гласувате, защото явно отиваме към гласуване на този текст.
Това, което всички вие трябва да знаете, е, че тази прибавка, която сега се атакува тук, беше направена в Законодателната комисия от хората, на които вие сте възложили преценката за законосъобразността на актовете, които гласувате тук. Беше подкрепена от мнозинството членове на Законодателната комисия.
Взех думата, за да ви посоча това обстоятелство. Има опасност и този текст да бъде гласуван на базата на емоциите, както много пъти е правено досега в тази зала.
Призовавам ви да подкрепите текста, който е предложен от Законодателната комисия или пък алтернативно в най-лошия вариант да гласувате за 6-месечния срок, за който тук се говори.
Специално внимание искам да обърна на депутатите от СДС, че по мое мнение, ако те гласуват за отпадането на този текст, те ще гласуват против интересите на хората, които са гласували за тях в голямата си част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До изборите има още три години.
ГЛАСОВЕ ОТ СТРАНА НА СДС: Не се грижи за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стоян Иванов има думата за реплика.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Искам да направя следното пояснение, преди да се задълбочи или да прекратим разискванията по този текст.
Каква е целта, която си поставяме всички ние, като извършим тази приватизация?
Целта е да засилим ефективността или да увеличим ефективността на действията на икономическите обекти. Ние сме дали икономически обекти - някакви предприятия на хора, които работят в момента ефективно. Никой арендодател в момента не работи на загуба. Ако има такива, които работят на загуба, предполагам, че те скоро ще фалират. Така че целта на приватизацията съвпада с целта, която е представена със сключването на договори за аренда или наем.
Не бива да противопоставяме тези две форми, бих ги нарекъл, псевдоприватизация пред реалната приватизация. 3029.2.
Държа да се запазят интересите на тези хора. Ако има някаква възможност да се дадат преференции на хората, които съумяха наистина в много сложна обстановка да оцелеят и да работят ефективно, а не да ги поставяме в положение на неравноправие спрямо останалите членове на обществото, които участват в тази приватизация.
Може би тук един колега каза, че, който е работил професионално в тези неща вътре и ги разбира, аз също съм сключвал договори за такава аренда, и мога да кажа, че един човек, закупил стока за дълготрайна употреба, например 100 компютри, а вие му казвате да си отива оттук. С тези компютри той ще си отиде вкъщи.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Той има 6 месеца срок.
СТОЯН ИВАНОВ (ПСБСП): Шест месеца не е кой знае какъв голям срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Иванов.
Има думата госпожица Вержиния Велчева.
Нови предложения не се правят. Очертаха се становищата. Би трябвало да преминем към гласуване.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Ще бъда съвсем кратка, за да разсея едно недоразумение.
Също бях от тези членове на Законодателната комисия, които гласуваха за това изключване на договорите, които са вписани. Извинявайте, но ние вече работим при невъзможни условия в Законодателната комисия, без да имаме възможност да направим една елементарна справка с другите закони. След като имахме тази възможност в почивката, всички (аз съм убедена, които гласуваха за този текст днес в Законодателната комисия, поне от Съюза на демократичните сили) променят своето становище. И аз се обръщам към всички да подкрепим предложението за варианта с 6-месечния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А за изключението?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Естествено е да отпадне този текст, като се запази 6-месечният срок.
Същевременно правя и процедурно предложение да прекратим разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако няма други за изказвания, предлагам да гласуваме. 3029.3.
Смятам, че не е необходимо да гласуваме процедурното предложение. Няма други желаещи.
Имате думата, господин Карабашев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Аз докладвам не само становището на Законодателната комисия, но и на Икономическата комисия.
Искам да обърна вниманието на уважаемите народни представители, че в становището на Икономическата комисия не се прави разлика между договорите, които са вписани, и които не са вписани. От икономическа гледна точка положението, в което се намира един наемател или арендатор, не се различава от това в зависимост дали договорът е вписан или не е вписан.
По-голямата част от изказванията бяха в една плоскост, която се базира на предположението, че при приватизацията на тези обекти ще възникне колизия между интересите на арендатора, съответно на наемателя и трети лица. Всъщност социологическите изследвания показват, че всички тези наематели и арендатори проявяват интерес към трайно решаване на проблема за собствеността на тези обекти, т.е. те ще бъдат първите и най-основни кандидати за закупуване на тези обекти. И в този случай вече няма никакъв смисъл да защитаваме съществуващите арендни или наемни договори.
Не мога напълно да се съглася с твърдението на господин Иванов, че арендната форма на експлоатация на даден обект е много ефективна. Тя е форма, подходяща за една перестроечна икономика, когато все още частната собственост не е разрешена, но се търсят някакви по-ефективни форми. Но всъщност това не е трайно решение на проблема за собствеността. Ако отложим сега с няколко години решаването на този проблем, всъщност тези арендатори или наематели няма да действат в интерес на съответното предприятие, защото няма да извършват никакви инвестиции, понеже знаят, че след определен период от време, все едно колко дълъг е той, по-нататък не е сигурно дали ще бъдат собственици на този обект.
Това бяха и съображенията, които се изказаха от известна част от членовете на Икономическата комисия, когато се обсъждаше този проблем.
Господин председателстващ, да подложим на гласуване предложението, направено първоначално от господин Ганев, а след това подкрепено от господата Бучков и Гоцев, за отпадане на 3029.4. текста "с изключение на вписаните от 1.I.1992 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще се гласува за отпадане на текста на параграфа на израза: "с изключение на вписаните до 1.I.1992 г.". Моля народните представители да влязат в залата за гласуване. Отпадането на този текст е предложено от господата Емил Бучков, Васил Гоцев, Йордан Ганев, Константин Тодоров.
Общо гласували 206 души. За отпадане на израза 113 (единични ръкопляскания), против - 89, 4 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: При това положение отпада текстът.
Предлагаме на вашето внимание текста, предложен от господин Харизанов, който гласи по следния начин. (Той да бъде добавка): "На арендаторите и наемателите се дава достатъчно дълъг срок за приключване на започнатите дейности, за да не понесат щети от преждевременно прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма ли тавтология в случая? Не зная дали в правото може да се използва "дълъг" и "къс" срок.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: От текста става ясно, че това е от момента на прекратяване на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво става? Гласуваме ли текста?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстът е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстът е ясен и гласуваме текста, предложен от господин Харизанов. Това е второто изречение към – 8.
Гласували общо 187 души. За предложението 145 души, против - 18, 24 се въздържат.
Приема се.
Гласуваме текста на целия – 8 с вече гласуваните и приети допълнения и изменения.
Моля, гласувайте за целия – 8.
Общо гласували 180 души, за - 107, против - 51, 22 се въздържат.
Параграф 9. 3029.5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Параграф 9: "Отменя чл. 1, ал. 1 и 2 и чл. 2 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, обнародван в "Държавен вестник", бр. 55 от 1991 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения няма направени. Моля, гласувайте за прочетения текст на – 9.
От общо гласували 169, за - 117, против - 14, 38 се въздържат. Приема се.
Следващият параграф.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Нека да погледнем последния, който ви е даден в текста, тъй като предпоследният всъщност винаги трябва да бъде последен. Макар че номерацията все още е временна, нека все пак да спазим някакъв ред.
Така че – 10 има следния текст: "Унищожаеми са сделките на разпореждане с държавно и общинско имущество, сключени при явно неизгодни условия след 1 януари 1990 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кой ще докаже, че са явно неизгодни? Предложения? - Няма.
Моля, гласувайте текста на – 10 така, както ви е прочетен.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС, от място): Трябва да има срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма срок, господин Гоцев. Така е записан текстът.
От общо гласували 169, за - 98, против - 44, 27 се въздържат.
Последният параграф за днес.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Последният параграф за днес - – 11 с текст: "Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Гласували общо 167, за - 137, против - 7, 23 се въздържат.
Почивка до 17,45 часа. (Звъни) ВТ/ЛТ 3030.1.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието - ратификация на Спогодбата. Господин Рашков, кой ще докладва Конвенцията срещу употребата на допинг от Съвета на Европа.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Законодателната комисия предоставя на вашето внимание проект на Закон за ратифициране на Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа. Тази конвенция е с основна цел намаляване и възможно отстраняване употребата на допинг в спорта. Съображенията, освен морални - че в спорта трябва да се побеждава само със собствени сили, имат и дсруга цел, а именно опазване здравето на спортистите и тези, които се занимават със спорт. Конвенцията не регламентира политиката, която трябва да следва всяка от страните в областта на борбата срещу употребата на допинг. В нея се съдържат основополагащи принципи, чието изпълнение е оставено на прерогативите на компетентните национални органи. Задължението на държавите - страни по Конвенцията се свежда до приемането на необходимите законодателни и административни мерки, с които се забранява употребата на допинг от спортистите. Страните поемат задължението да помагат на националните спортни организации, да финансират допинговия контрол, да спират финансовата помощ за тренировка на спортисти, лишени от състезателни права поради нарушение на допинговата забрана.
Проектът е с член единствен - Ратифицира Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа от 16 ноември 1989 г., подписана на 29 март 1992 г. в Страсбург. Законът е приет от Тридесет и шестото Народно събрание на датата, която ще се посочи, и е подпечатан с държавния печат.
Становище са дали Комисията по външната политика и Комисията за младежта, спорта и туризма, и аз ще помоля техните представители да вземат отношение по предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Рашков, вашето становище различава ли се от становището на Законодателната комисия? Ако не се различава, съгласно чл. 65, ал. 3 не е необходимо.
Следващото становище е на Комисията по външната политика. Не се различава, господин Юнал Лютфи, и вашето становище? МЦ/ЛТ 3031.1.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (от място): На комисията да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, не се различава.
Има ли желаещи за изказване?
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене. Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране Конвенция срещу употребата на допинг на Съвета на Европа. Така е записано при мен. Тук се говореше за спорта нещо.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Точно така - държавите - членки на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От гласували общо 178, 177 за, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се законопроектът на първо четене.
Заповядайте, господин Рашков. Моля, предложете.
БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам една поправка в единствения член на проекта за Закон за ратифициране на конвенцията, а именно: "подписана на 29 март", да се смени с "подписана на 24 март". Това е точната дата, на която е подписана конвенцията от българска страна от господин Валентин Добрев и от страна на Съвета на Европа от госпожа Катрин Ла Люмиер. На 24 март е подписана, а не на 29 март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре е да направите предложение на второ четене да гласуваме сега, господин Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Предлагам на почитаемото Народно събрание да гласува на второ четене Закона за ратифициране на Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за предложението да се гласува законопроектът на второ четене. Гласуваме за процедурното предложение сега.
От общо гласували 163, за - 161, против - няма, 2 се въздържат.
Господин Бучков, второ четене на Закона за ратифициране на конвенцията.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На второ гласуване ще ви прочета текста на проекта на "Закон за ратифициране на Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа". Това е заглавието на законопроекта. 3031.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някакви поправки искате ли да предложите, или като дойде съответното място? Добре, моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Общо гласували 156, за - 152, против - няма, 4 се въздържат.
По-нататък, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Член единствен: "Ратифицира Конвенцията срещу употреба на допинг на Съвета на Европа от 16 ноември 1989 г., подписана на 24 март 1992 г. в Страсбург".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Бучков, член единствен ратифицира Конвенцията. Кой ратифицира, дали не трябва да се посочи в документа.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Народното събрание ратифицира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, щом може. Законът е приет от Народното събрание еди-кога си.
Моля, гласувайте. Общо 153, за - 151, против - няма, 2 се въздържат.
По-нататък, господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): "Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте. Гласували общо 158, за - 158, против - няма, въздържали се няма.
Законът е приет.
Господин Джеров, следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дамии господа народни представители! Минаваме към второ четене на един законопроект, който отдавна, в началото на месец февруари, беше гласуван на първо четене, но поради това че в пленарната зала влязоха немалко големи и сериозни законопроекти, този законопроект отдавна стои в дневния ред, но все не можем да стигнем до него, за да го обсъдим и гласуваме на второ четене.
Законопроектът беше внесен от народния представител господин Георги Марков. При първото му гледане и четене тук бяха направени няколко предложения. По всички предложения, които 3031.3. бяха направени, Законодателната комисия в становището си, раздадено на народните представители на 31 март 1992 г., взема подробно отношение, дава съображенията, поради които не следва да се възприемат някои становища. Дава също така и своето положително виждане към няколко от промените. И в резултат на всичко това ние предлагаме на вниманието на народните представители законопроекта за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ със съдържание от 3 параграфа. Ще си позволя само да ги припомня, защото може би някои от колегите в момента не носят материала си.
Параграф 1 се отнася към чл. 4, ал. 2. Предлага изменение: "Управителният съвет се състои от директор и членове, шестима от които се избират от Народното събрание, трима се назначават от президента на Република България и трима от Министерския съвет". 3031.4.
Вторият параграф предлага на местата, където по силата на старата Конституция беше вписано "председателят (президентът) на Републиката" да се замени с думата "президентът". Безспорно законът трябва да бъде осъвременен, използваме възможността, че той е поставен на гласуване тук.
В параграф 3 предлагаме там, където става дума за "Великото Народно събрание", това понятие да бъде заменено с "Народно събрание".
Уважаеми колеги, това е предложеният ви на вниманието законопроект за второ четене за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ, приет през лятото на 1990 г.
Господин председателстващ, ако разрешите, можем да минем и към конкретния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По параграф 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тъй като заглавието е Закон за изменение на Закона..., по стара практика това не следва да се гласува. То е служебно заглавие.
Ще си позволя да докладвам – 1, чл. 2, ал. 2. Изменя се така: "Управителният съвет се състои от директор и членове, шестима от които се избират от Народното събрание, трима се назначават от президента на Република България и трима от Министерския съвет." Това е направеното предложение за изменение на чл. 2, ал. 2 от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, има ли направени писмени предложения след първото четене?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма нови предложения.
Пропуснах да ви докладвам, че вносителят е присъствал на заседанието на Законодателната комисия, на което е приет този проект. Той е напълно съгласен. Различия с него нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте текста на – 1 от Закона за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.
Гласували общо 188, за - 112, против - 68, въздържали се - 8.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2. "В чл. 2, ал. 2, чл. 4, ал. 4 и – 2 от заключителната разпоредба към закона думите "председателят (президентът)" се заменят с "президентът"." КМ/ЛТ 3032.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения? Няма. Моля, гласувайте. (Председателят става президент. Преди беше в скоби, сега е без скоби.)
Общо гласували - 164, за - 137, против - 14, 13 се въздържат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. "В чл. 4, ал. 3 думите "Великото Народно събрание" се заменят с "Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте.
Гласували 158, за - 123, против - 21, въздържали се 14. Текстът се приема.
Имате думата, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Стана ясно, че е допусната една досадна техническа грешка, защото този закон и на първо четене беше гласуван така, както е внесен от вносителя. Имаше за цел една промяна в начина на избиране на директора на агенцията. В – 1, който вече гласувахме, е пропуснато второто изречение в текста, който докладва господин Джеров. Става дума за техническа грешка. Изречението, което е пропуснато, гласи: "Директорът се назначава и освобождава от длъжност от Народното събрание". Това е смисълът на законопроекта и това е гласувано на първо четене. (Оживление)
Моля, господа социалистите да запазят спокойствие. Това е законопроектът, който сега разглеждаме. Другите изменения са допълнителни. Моля да се отстрани тази техническа грешка към – 1, като се гласува и това пропуснато изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да бъдете по-убедителна, обърнете листа. В мотивите е отбелязано изрично. В предпоследния абзац е посочено, че има техническа грешка. Господин Джеров сега ще уточни в кой текст е техническата грешка. Господин Джеров, моля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това, което казва госпожица Велчева, е така. Ето го законопроектът. Ние изхождаме от него, но той е изпаднал при слагането на текстовете на място. Член 2, ал. 3, изречение второ се изменя така: "Директорът се назначава и освобождава от длъжност от Народното събрание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По този текст? Да, господин Конакчиев. 3032.2.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз взех отношение при обсъждането на този законопроект на първо четене по същия въпрос. Сега отново излизам пред вас. Пледирам да не се приема направеното токущо предложение. Безспорно то липсва в текста, който ни е раздаден. Явно тук не се касае за техническа грешка, а за съдържателен текст, тъй като се изменя начинът, по който ще бъде определян ръководителят на Агенцията за чуждестранна помощ. Миналия път, когато обсъждахме законопроекта на първо четене, аз подробно обосновах, че се касае за един специфичен орган, който не е характерен за структурата на изпълнителната власт за повечето държави в света, че при нас той е създаден предвид конкретната ситуация на прехода, който правим, че това не е орган, който ще има дълготрайно присъствие в нашия политически живот. Изхождайки от тази гледна точка и имайки предвид характера и обема на работата, която се изпълнява в Агенцията за чуждестранна помощ, аз намирам, че сегашният статут и начин за определяне на нейния ръководител, а именно от президента, е достатъчно добър. Поради това не мога да се съглася, не приемам и апелирам и вие да не приемете това предложение за промяна на действащия Закон за Агенцията за чуждестранна помощ в пункта и текстовете, които регламентират начина на определянето на нейния ръководител.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Има думата за реплика госпожица Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Съжалявам, че се налага да взема думата, но явно трябва да обясня на всички, особено за лявата част на залата, че става дума за второ четене на един законопроект, който вече е приет на първо четене. Именно това е законопроектът. Точно той се изразява в този един-единствен текст. Всички други изменения, които сега бяха докладвани, са допълнително направени предложения при първото четене. Така че, след като вече сме приели този текст на първо четене, сега не бихме могли да го обсъждаме по същество. Бихме могли само да го приемем или отхвърлим. Ако го отхвърлим, тогава просто няма да има Закон за изменение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожице Велчева. Господин Конакчиев, имате думата за дуплика. 3032.3.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Тогава вероятно е необходимо да се приведе в нужното съответствие текстът, който ни се предлага. В него не фигурира това твърдение, за което става дума. Съжалявам много, но това, което е раздадено на всички нас (отляво, отдясно и в центъра), не съдържа подобен текст. Ако е направен такъв пропуск, господин Джеров е до мен, нека това се коригира и да се отпечата нужният текст, за да знаем какво приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Конакчиев, предложението е направено на първо четене и аз съм длъжен да подлагам на гласуване, макар че е пропуснато.
Има думата господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вярно е, че ние всички закони ги гласуваме на първо и второ четене. Но на първо четене ние ги гласуваме по принцип. Както знаем, в нашата практика, когато минава на второ четене през Законодателната комисия или се премахват текстове, или се допълват в зависимост от предложенията, направени на първо четене. Така че ние по принцип сме приели закона, но това не значи, че след като е имало текстове в този закон и те са изключени от Законодателната комисия, уважавайки предложенията на някой, който е направил такова предложение, че сега трябва непременно да гласуваме този текст. Няма такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Димитър Велев. Има думата господин Кирил Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да припомня, че ние приключихме с второто четене на законопроекта и уточнихме вече кога ще бъде публикуван...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А, не сме.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): В този смисъл разбирам желанието на колегите да прокарат персонални промени в Агенцията за чуждестранна помощ. Това беше предложението, направено от госпожа Вержиния Велчева, но явто то ще трябва да стане с друг законопроект за изменение и допълнение, който впоследствие ще влезе в действие, защото това не е техническа грешка. Ето, обърнете внимание на текста на Законодателната комисия: "Същата народна 3032.4. представителка предлага членовете на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ да се избират от Народното събрание. Това би наложило промяна в чл. 2, ал. 3. Законодателната комисия не възприема предложението, защото Народното събрание е законодателен орган и само в изключителни случаи и само за висши държавни институции ще избира съответни ръководства и членове на такива." Законодателната комисия е отхвърлила предложението, което е направила госпожица Велчева в ал. 2. Това е становището, а приключихме вече и с четенето на този законопроект.
Предлагам господин Марков да стане и да сподели, че става дума за смяна на господин Петко Симеонов. В следващия законопроект можете да го направите, господин Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никой не е приключил приемането на законопроекта. Господин Джеров, моля да докладвате предложението за гласуване. 3032.5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението, както е дадено, бих си позволил и мисля, че господин Марков няма да реагира. Става дума за следното. Член 2, ал. 3, изречение второ се изменя така: "Директорът се избира и освобождава от длъжност от Народното събрание". Така текстът би могъл да бъде поставен на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така ли, госпожице Велчева?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласувайте за текста така, както беше прочетен.
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Утре ще гласуваме Нешев и Карамфилов да си ходят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 191 народни представители. Гласували за 114, против - 75, 2 се въздържат. (Частични ръкопляскания)
Господин Джеров, имате ли друга техническа грешка?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приет е законът.
Заповядайте, господин Мухтанов.
ТОШО МУХТАНОВ (ПСБСП): Искам да оспоря законността на проведеното гласуване.
Силно впечатление ми прави, когато председателството се придържа към правилника. В чл. 66 на приетия от нас правилник, ал. 2 е записано, че когато един законопроект бъде приет на първо гласуване, други законопроекти, които уреждат същата материя и са внесени след започване на пленарното обсъждане на приетия на първо гласуване законопроект, могат да бъдат обсъдени, ако вносителят ги представи като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон. Такова нещо в случая няма. Ние приехме изменението, а сега се прави допълнение. Ако трябваше да бъдем прецизни, трябваше да бъде внесено писмено предложение и да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мухтанов, предложението е внесено писмено още на първо четене. Тук не се касае за втори законопроект, а работим по същия законопроект. Предложението не е направено сега. То съществува и при първото четене. ЦК/ЛТ 3033.1.
Има пропуск в Закона за приватизацията на господин Христо Атанасов и ще го гласуваме утре. Така се уточнихме с господин Атанасов. Това не е за първи път.
Обяснение на вот няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Има думата господин Александър Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пред нас е решението на Министерския съвет от 12 февруари 1992 г., с което се ратифицира Спогодба с правителството на Република Индонезия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Както виждате, Министерският съвет съответно е одобрил и е изпратил на Народното събрание за гласуване на закон, с който то да бъде одобрено.
Председателският съвет на Народното събрание е изпратил този законопроект на комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Комисията по външната политика е разгледала този законопроект на 20 февруари 1992 г. Раздаденото становище гласи, че горепосочената спогодба представлява съществен елемент от правната основа за развитие и осъществяване на търговско-икономическите и научно-техническите отношения и партньорство между двете републики.
Разпоредбите на спогодбата комплексно уреждат всички проблеми, които би създало двойното облагане и ще допринесат за развитие на отношенията между двете договарящи се държави на основата на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
На базата на тези констатации Комисията по външната политика при Народното събрание предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от нашата Конституция да бъде ратифицирана горепосочената спогодба.
Законодателната комисия се присъединява в своето становище към така изразеното становище от страна на Комисията по външната политика. Предлага на вашето внимание внесения законопроект и предлага същият да бъде гласуван.
Струва ми се, че с оглед спецификата и че двете комисии 3033.2. са дали своето становище, бихме могли да гласуваме законопроекта на първо и второ четене.
Благодаря, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Уважаеми колеги, имате думата по внесения законопроект.
Тъй като не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, моля гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на Спогодбата с правителството на Република Индонезия за предотвратяване на двойното данъчно облагане.
От 139 гласували народни представители, 136 са за, 2 против, 1 се въздържа.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Джеров, не разбрах във Вашите думи съдържаше ли се предложение на същото заседание сега да стане и второто четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, госпожо председателстващ. Предложих този законопроект да бъде обсъден и гласуван на второ четене. Виждате, още повече, че нямаше предложения във връзка с него. Поради това ще помоля да поставите този въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме предложението второто четене да стане сега, на същото заседание, както позволява Конституцията.
Моля, гласувайте.
Господин Джеров, тъй като вашето предложение се прие, ще трябва на второ четене да прочетете текста.
За предложението са гласували 142 народни представители, 3 са против, 3 се въздържат от общо гласували 148.
В такъв случай ще трябва да направим и второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам да се гласува следният текст: "Законопроект за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода." 3033.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
За са гласували 128 народни представители, против 1, 3 се въздържат.
Приема се наименованието на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва член единствен със следното съдържание:
"Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода, подписан в София на 11 януари 1991 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за текста.
От 142 гласували, за са 139, против - няма, 3 се въздържат.
Бе приет на второ четене Законът за ратифициране на Спогодба с правителството на Република Индонезия.
Следващият законопроект е за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Този законопроект е разпределен на Комисията по външната политика, Комисията по правата на човека и Законодателната комисия. Депозиран е от Министерския съвет на 29 януари. Раздаден е на 30 януари. Получени са становища и на трите комисии.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Добре, че минахме на тези ратификационни закони, защото те седят в дневния ред от доста време - от февруари.
Става дума за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г.
Както каза госпожа председателстващата, с Решение # 40 от 28 януари 1992 г. Министерският съвет е одобрил конвенцията и протокола и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията да ратифицира със закон конвенцията и протокола.
Законопроектът, конвенцията и протоколът са изпратени на Комисията по външната политика, която е дала своето становище с дата 20 февруари 1992 г. В становището се изразява, че горепо3033.4. сочените конвенция и протокол съдържат универсалните критерии и стандарти за определяне на статута на бежанците, предоставяне на закрила от страна на държавата и нейните институции в приемащата страна.
Присъединяването ни към конвенцията и протокола създават международноправна основа за евентуалните ни искания за адекватно изпълнение на задълженията на другите държави, както и за ползване на предимства в случай на необходимост от получаване на финансова помощ и подкрепа от обществото на Обединените нации и службата на Върховния комисар за бежанците.
Втората комисия, на която е разпределен законопроектът, е Комисията по правата на човека. Тя на своето заседание на 12 февруари т.г. го е разгледала. Изхожда от становището, че присъединяването ни към тези два международни договора предполага вътрешнонормативна основа за тяхното прилагане. Комисията по правата на човека и националния въпрос, изхождайки от тази необходимост (говоря за комисията при Великото Народно събрание), разработи и внесе в парламента законопроект за бежанците. Той определя реда за предоставяне на статут на бежанец и обема от права и задължения, включвани в този статут. Приемането от парламента на този или друг нормативен акт, уреждащ статута на бежанците, преди или в кратък срок след ратифицирането на конвенцията и протокола, е необходимо условие за тяхното приложение. 3033.5.
И на базата на тези си разсъждения Комисията по правата на човека подкрепя предложението и предлага парламентът да ратифицира със закон Конвенцията за статута на бежанците и Нюйоркския допълнителен протокол към нея.
Законодателната комисия споделя виждането от гледището на Конституцията следва да бъде гласуван закон за ратификация на двата документа.
Моля, конвенцията и протоколът да бъдат поставени на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Уважаеми колеги - първо четене на този законопроект. Има ли желаещи от вас да се изкажат по проекта за закон? - Няма. В такъв случай гласуваме на първо четене внесения законопроект. Моля ви, гласувайте!
Резултати: за законопроекта са 137 народни представители, против - няма, 5 се въздържат.
Законът е приет на първо четене.
Господин Джеров, виждам, че искате да кажете нещо.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това нещо, госпожа председателстваща, струва ми се, че бихме могли да поставим на разглеждане за второ четене същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров прави процедурно предложение да решим второто четене да стане сега, на същото заседание. Моля, гласувайте това предложение.
Гласуването приключва. Прекратете го и посочете резултата.
За това предложение са 139 народни представители, против няма, 8 се въздържат.
Народното събрание реши второто четене да се проведе на същото заседание.
Моля, господин Джеров, да направим и второто четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на уважаемите народни представители да гласуват следния законопроект: "Закон за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г. с един-единствен член: ВЙ/ЛТ 3034.1.
Ратифицира конвенцията и протокола."
При това положение ще моля да бъде поставено на гласуване заглавието: "Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на Протокола за статута на бежанците от 1967 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте заглавието на закона.
От 142 гласували народни представители, всичките 142 са за. Против и въздържали се няма.
Господин Джеров, текстът, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Член единствен: Ратифицира Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г."
Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви. Моля, гласувайте текста.
За са 136 народни представители, против и въздържали се няма. Законът е приет на второ четене.
Следващият проект е за решение за вземане на акт от международни конвенции и препоръки на Международната конференция по труда. Има информация, че не всички комисии са дали становища, затова ще остане за утре, ако комисиите са готови.
Законопроектът за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност се нуждае от още няколко текста, които Законодателната комисия ще обсъди на утрешното си сутрешно заседание.
Започваме първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело. Моля ви, уважаеми колеги, да извадите този закон от папките си: законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е в Комисията по земеделието, Комисията по здравеопазването и Законодателната комисия. И трите комисии са дали становище. Те са ви предоставени.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря ви, госпожа председателстваща.
Това е един законопроект, който извадихме от архивите и той е от тези, които доста дълго време чакаха, за да влязат 3034.2. в пленарната зала. И все пак в края на април можем да го минем на първо четене. Става дума за законопроекта, внесен на 28 декември 1991 г. от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело. Този законопроект е раздаден в края на миналата година и предполагам, че е получен от народните представители веднага след връщането им от коледната ваканция. Сега преди да минем към Великденската ваканция ще можем да го обсъдим на първо четене.
По докладите, както каза госпожа председателстващата, имаме становищата на двете комисии. Комисията по здравеопазването дава своето утвърдително виждане и прави няколко предложения за промени в текстовете.
Също така Комисията по земеделието по принцип приема. Счита, че с предложените уточнения и допълнения същият (става дума за законопроекта) може да бъде внесен на първо четене в пленарната зала.
Законодателната комисия също така обсъди този законопроект и даде своето становище на 26 март 1992 г.
Какъв доклад бих могъл да изнеса пред вас? Разбира се, нашето виждане е положително. Става дума за едно демократизиране на този Закон за ветеринарното дело, става дума за създаване възможността частната практика да влезе и в тази област. Според нас законопроектът е навременен, защото съвсем наскоро влезе в сила Законът за изменение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Налице е и Правилникът за прилагане на този закон и бих казал - в синхрон с цялата тази наша работа по разширяване на частната собственост се създава възможността да бъде разрешена и частна ветеринарна медицинска практика.
Параграф 1 от законопроекта предлага именно разрешаването на такава частна практика за правоспособните ветеринарно-медицински специалисти. Изключени са от кръга на горните лица онези специалисти, които осъществяват държавния ветеринарно-санитарен контрол. Създадена е процедура за регистриране на частно практикуващите ветеринарно-медицински специалисти. Възлага се на министъра на земеделието да издаде наредба за реда и условията на частната ветеринарно-медицинска практика.
С – 2 се предлага създаването на нов чл. 8а с три алинеи. В първата алинея е предвидено, че диагностичните изследвания 3034.3. за бяс, туберкулоза при говедата, шап и други епидемични заболявания да стават за сметка на държавния бюджет. Алинея 2 предвижда, че министърът на земеделието при възникване на нови епизоотични заболявания да прави предложения пред Министерския съвет за включване в бюджета на страната ни разходите за диагностичните изследвания. Алинея 3 от чл. 8а предвижда, че разходите за профилактична и лечебна дейност на селскостопанските животни са предвидени да се поемат от техните собственици.
Към чл. 24, ал. 2 е добавено ново изречение, с което общинските съвети са задължени да поемат разходите по трупосъбирането и загробването на починалите животни.
Предлагаме на народните представители да разгледат, да обсъдят този законопроект и да го гласуват на първо четене. Както вече изтъкнах и това е изразено в писменото наше становище въвеждането на частната практика и в тази област е в общия дух на демократизиране на стопанския живот в страната.
Благодаря ви, госпожа председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Доколкото не са приети други норми на разпределение на времето - всяка парламентарна група има възможност в рамките на 30 минути - да посочи оратори. Става дума за трите парламентарни групи. Засега само господин Георги Николов ми подаде съобщение и господин Красимир Стефанов.
Преди да дам думата на уважаемите колеги, искам да попитам вносителите на законопроекта... Няма вносители. Това е Министерският съвет. Той не присъства тук. В такъв случай дали от другите комисии има становища, различни от това, което бе докладвано от господин Джеров? Няма.
Давам думата на господин Георги Николов. Вече се получи известно нареждане на тримата оратори.
Господин Георги Николов има думата. 3034.4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател. Георги Николов, 20. Силистренски избирателен район.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложения за разглеждане на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело се цели ускорено привеждане на ветеринарно-медицинската дейност в условията на пазарната икономика. Всичко това изисква по законов път да се създадат предпоставки за развитието на нови форми на обслужване на животновъдството и неговото цялостно ветеринарно-медицинско осигуряване, върху движението на животните, продуктите и суровините от животински произход в условията на свободните пазарни отношения.
Като подкрепям по принцип внесения законопроект, ще си позволя да спра вашето внимание само по един от текстовете на чл. 8а, който определено считам, че трябва да претърпи промяна така, както тя е направена и предложена от Комисията по земеделие.
Мотивите ми са следните. Във всички страни с развити пазарни отношения борбата с най-тежкия бич в животновъдството заразните болести, които са еднакво опасни за животните и човека и които имат решаващо значение за икономиката както на вътрешния, така и на външния пазар, са грижа на държавата и се финансират от бюджета. Разходите за тези мероприятия се поемат от държавата, защото заразните заболявания нямат граници и не се повлияват от едноличния опит за борба. Тази борба се води както чрез задължителни предпазни диагностични изследвания, така и чрез специфични мерки, включващи ваксинация, дезинфекция, гранична карантина и др. Тези мерки се основават на правилото, че много по-лесно е да се предпазваме, отколкото да се лекува. Защото стопанинът Хикс невинаги е в състояние и е заинтересован да проведе задължителните профилактични ваксинации спрямо даденото заразно заболяване и по този начин той ще нанесе невъзвратими икономически загуби на национален интерес чрез създаване на заразни локални огнища, предаване на заразата на крупни ферми, особено сега при нашите условия, блокиране на движението на хранителните продукти от животински произход, забраната на експорта. Типичен беше примерът с движението и забраната за Република Турция, МЦ/ЛТ 3035.1. където в края на миналата година имаше чума по говедата, което изискваше именно по границата да се проведат профилактични охранителни мерки. Това не може да бъде проведено от частните стопани. Именно тези профилактични, диагностични и лечебни действия трябва да се поемат от държавния бюджет.
Ето защо аз не подкрепям внесения текст на чл. 8 от предложения законопроект на Министерския съвет, в който се упоменават в ал. 1 само 8 фиксирани заразни заболявания, а по данни на Световната здравна организация заразните болести са над 150.
Предлагам да подкрепим, госпожи и господа народни представители, предложения текст от Комисията по земеделие, където той е съобразен с това изискване, което аз развих пред вас като основни мотиви, а именно да се даде възможност от държавния бюджет по принцип да се финансират от държавата за общодържавните нужди имунно-профилактичните мероприятия, задължителните диагностични и лабораторни изследвания на заразните заболявания, като същевременно, разбира се, подкрепям и направеното предложение в ал. 3 на внесения законопроект от Министерския съвет незаразните заболявания да се поемат от собственика и той сам да определя начина на тяхната лечебна дейност и както и преките разходи за нея. Приемането на предложените промени по чл. 8, които аз направих по същество, като подкрепям предложението на Комисията по земеделие, ще стимулират бързото изграждане и развитие на частните фермери и кооперации. Защото първоначалният вариант не осигурява достатъчна защита и намаляване на рисковите фактори както за отделния производител, така и за цялата макроикономика на нашето земеделие и оттам на нашата страна.
Благодаря ви и се надявам, че ще подкрепите моето предложение, което изложих пред вас и ще направя в писмен текст, а то съвпада и с предложението на Комисията по земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Николов. Има думата господин Красимир Стефанов. Реплики няма. Да се готви господин Ройнев.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Благодаря ви, господин председателстващ. Уважаемо председателство, почитаеми колеги! Искам да изразя благодарност за подкрепата на господин Николов, който сподели своите виждания и подкрепата на решенията, които са 3035.2. взети от Комисията по земеделието по Закона за изменението и допълнението на Закона за ветеринарното дело. Призовавам всички колеги да се солидаризираме и да гласуваме текстовете, които са предложени, тъй като е специализирана дейността, която тук е упомената. Подкомисията, която бе създадена към Комисията по земеделие, мисля, че си свърши перфектно работата.
Искам да допълня с две нови предложения, ако ми позволите, тъй като сме на първо четене. Ще си позволя да ги прочета, за да може почитаемите колеги да се запознаят с тях.
Към чл. 13 да се създадат нови ал. 2, 3 и 4 със следния текст: "Ветеринарните такси за извършените прегледи и изследвания се събират от органите на граничните ветеринарни инспекции за всички случаи при преминаване на граничните пунктове, аерогари и пристанища. Тези такси се събират независимо от произхода и собствеността на животните, рибата, продукти от животински и рибен произход, суровини и фуражи, допуснати като храна за животни. Стойността на изследванията от пробите на тези продукти не се заплаща от собствениците в случаите, когато органите на ветеринарния санитарен контрол и граничните ветеринарни инспекции са събрали съответната ветеринарна такса за освидетелстване съгласно действащите тарифи. Когато на законно основание собствениците са освободени от тези такси, то те заплащат стойността на изследванията на органите, които са ги извършили."
Съществуващите ал. 3 и 4 придобиват съответната номерация 5 и 6.
Към чл. 22 - да добие следната редакция: изразът "от една община в друга" да се замени с израза "във вътрешността на страната и на територията на населеното място".
Мотиви за предложените допълнения. Стойността на всички лабораторни и други изследвания, прегледи и манипулации непрекъснато се увеличават. За тях се влага труд, консумативни разходи, лабораторни пособия, реактиви, диагностикуми и медикаменти, чиито цени растат. Собствениците на животни и животински продукти, риба и рибни продукти, фуражи и други бяха предимно монополни предприятия. Тези предприятия се преобразуваха в множество частни фирми. Фирмите се стремят да избегнат заплащането на ветеринарните такси и изследвания, опитват се да доказват, че са собственици 3035.3. на продуктите и се стремят да избегнат плащането на ветеринарните такси. Независимо от произхода и собствеността на продуктите, освобождаването или не от митнически такси, ветеринарните органи са длъжни да преглеждат, изследват и освидетелстват тези продукти, за да не се допусне внасяне на заразни, паразитни и други заболявания, които да застрашават здравето на хората. Експертизите и разходите за труд и консумативни и лабораторни материали са едни и същи както за тези продукти, които се придвижват от едно населено място в друго, така и за тези, които се придвижват на територията на населеното място, или по-точно от производственото предприятие до търговските обекти в същото населено място. Досега разходите за издръжка на контролните ветеринарни органи и лаборатории, извършващи изследванията, бяха за сметка на бюджета. Недопустимо е неправомерното облагодетелстване на частни фирми за сметка на бюджета.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Стефанов. Господин Ройнев има думата.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, госпожи и господа народни представители! Във връзка с настоящото обсъждане на внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закон за ветеринарното дело, искам да изложа своите виждания по три принципни въпроса, които следва да се имат предвид както при актуализирането на Закона за ветеринарното дело сега, така и при решаване на проблемите за преустройството на ветеринарно-медицинската дейност изобщо, което неминуемо ще трябва да се направи в най-близко бъдеще. Дълбоко съм убеден като човек, работил повече от 20 години в тази област, че това е необходимо, за да се избегнат палиативни и конюнктурни решения, които биха попречили на адекватното функциониране на системата на ветеринарното дело у нас при реалните условия и тенденции в нашето земеделие.
На същото основание искам да подкрепя становището на комисиите по земеделие и здравеопазване, които съществено се различават от законопроекта на Министерския съвет.
Уважаеми дами и господа! Преди всичко трябва да намерим 3035.4. адекватно решение - един пренебрегван в редица случаи досега принцип, че именно ветеринарната медицина е преди всичко медицина. Безспорно нейният основен обект на действие е в селското стопанство. Заедно с това обаче по своята компетенция по проблемите на болестите, които се предават от животните на човека, ветеринарно-санитарният контрол на хранителните продукти и суровините от животински произход и произтичащите от това специфични методи на работа и отговорни функции, които са неразривно свързани с човешкото здраве, ветеринарната медицина далеч надхвърля тясноведомствените рамки на селското стопанство.
Тази безспорна истина налага при изграждането на структурата на държавната ветеринарно-медицинска служба, както в Министерството на земеделието, така и в нейните поделения, в другите държавни ведомства и области, околии и общини, да бъде гарантирана в определена степен на реална автономност и разпоредителни права, които да съответстват на нейните специфични функции, междуведомствени и международни отношения и обвързаности. Така ще се избегне допусканата в редица случаи досега некомпетентна субординация и влияние на стоящи извън нея други професионални и конюнктурни интереси, които в повечето случаи досега са негативни и както показва практиката, бързо мултиплицират не само върху биологията и патологията и икономическата ефективност на животните, но и върху здравето на хората.
Другият принципен въпрос, който искам да изложа пред вас и който е застъпен в законопроекта на Министерския съвет, е разрешаването на частната ветеринарно-медицинска практика. Основният смисъл на предложеното изменение и допълнение е включването на нов чл. 4а - за разнообразяване и осъвременяване на формите на ветеринарно-медицинското обслужване в животновъдството чрез разрешаване на частна ветеринарно-медицинска практика. С този нов член се създават условия за конкуренция между различните форми на ветеринарно-медицинска дейност - държавна и частна, в условията на пазарно стопанство. Дава се възможност стопаните на животни сами да избират тази форма на ветеринарно-медицинско обслужване, която е най-изгодна за тях.
Освен това, основният смисъл на предложените изменения е премахването на монополизма, разнообразяване и осъвременяване на формите за ветеринарно-медицинското осигуряване, както това 3035.5. е в почти всички страни на света и при някои професии в България.
В същото време предлагам включените към чл. 4а от законопроекта на Министерския съвет ал. 1 и 2 да бъдат обединени в една нова ал. 1 със следния текст: "Разрешава се упражняването на частна ветеринарно-медицинска практика от правоспособни ветеринарни лекари, които не осъществяват държавен ветеринарно-санитарен контрол".
По същество, уважаеми колеги, държавният ветеринарносанитарен контрол е държавна функция, функция на държавен орган, който дава държавни гаранции за качеството и безопасността за здравето на човека на продукцията от животински произход, предназначена за вътрешния пазар, за износ, или при внос. При изпълнението на тези си функции органите на ветеринарно-санитарния контрол трябва да бъдат независими и в административно, и във финансово отношение от субектите, които контролират. И освен това да не се дава възможност за корупция в тези органи.
В същия дух и по същите причини с Наредба # 5 на Министерството на здравеопазването не се разрешава частна медицинска практика на работещите в системата на държавния санитарен контрол.
Предлагам създаването на нова ал. 2 със следния текст: "Ветеринарно-медицинските специалисти със средно ветеринарномедицинско образование, ветеринарни техници, ветеринарни фелдшери, лаборанти и други, могат да работят като помощници на частно практикуващия ветеринарен лекар.
Мотиви. В квалификационната характеристика на специалността ветеринарна медицина за професията ветеринарен техник е записано: "ветеринарните техници са първи помощници и незаменими сътрудници на ветеринарните лекари". Следователно те могат да извършват определени ветеринарно-медицински интервенции под ръководството и назначението на ветеринарния лекар. Така е решен въпросът за тази категория специалисти във всички страни, където е разрешена частна ветеринарно-медицинска практика. 3035.6.
От ал. 3 в проекта на Министерския съвет предлагам да отпадне думата "кабинет". В точка 1 след "документ за" да се добави думата "лекарска", която е във връзка с предложената ал. 1.
Точка 2 даполучи следната нова редакция:
"удостоверение от регионалната държавна ветеринарномедицинска служба, че се осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол".
Това изменение е във връзка с предложената ал. 1.
Предлагам точка 3 да има следната нова редакция:
"становище от регионалната държавна ветеринарно-медицинска служба относно наличието на санитарно-хигиенни условия в клиниките, амбулаториите и лабораториите за упражняване на частна ветеринарно-медицинска практика".
Да се включи нова точка 4 със следния текст:
"становище от регионалната професионално-съсловна организация".
Това становище е необходимо, уважаеми колеги, за да се преценят професионално-етичните и моралните качества на кандидата, които засягат не само него като личност и специалист, но и достойнството, и професионалната чест на цялото съсловие.
Подкрепям ал. 4 от законопроекта на Министерския съвет, с която се възлага на министъра на земеделието да издаде наредба за реда и условията за упражняване на частна ветиринарно-медицинска практика, в която да се регламентират правата и задълженията наветеринарните лекари и на средните ветеринарно-медицински специалисти и изискванията към базата за упражняване на частна ветеринарно-медицинска практика.
Третият принципен въпрос е необходимостта от безкомпромисто провеждана единна и задължителна държавна профилактична политика, изградена на основата на научни принципи на епизоотологията и епидемиологията. Няма страна в света с добре развито животновъдство, която да не решава проблемите на профилактиката именно на тази основа. Това в още по-голяма степен важи за България поради специфичното й географско положение, определящо нейната роля на интензивно кръстовище и входна врата на редица особено опасни инфекции, идващи от Африка и Азия към Европа. ДЕ/КП 3036/1.
Елементарната логика и цялата световна практика показват, че не е възможна научнообоснована профилактика като единствена сигурна гаранция за здравето на животните и на хората, ако тя се предостави само на доброто желание на отделния стопанин, воден единствено от своите най-често некомпетентно мотивирани финансови съображения - да плати или не за ваксинацията, диагностичните изследвания или другите мероприятия, включени в комплекса за борба с даденото заразно заболяване. А това е така, защото последствията от поетия от стопанина риск в случай, че сеоткаже от прилагането на комплекса от мерки, никога не се изчерпва с щетите, които сам би понесъл. Тези последици, по силата на обективните закони на епизоотологията, при редица заболявания - шап, чума по говедата, чума по свинете, чума по птиците, шарка по овцете, сап, турин по конете и редица други, се разпространяват твърде бързо по животните от целия регион или цялата страна, като се превръщат в социално бедствие.
Като правило мащабът на нанесените щети в тези случаи значително надхвърля икономията от бюджета на държавата, които тя би направили и би привидно реализирала, като се откаже от финансирането на въпросните профилактични мероприятия. А към това се прибавят и последиците от разпространението на такива особено опасни за хората антропозоонози, като бяс, антракс, тубиркулоза, бруцелоза, сап, ехинококоза, трихинелоза, салмонелоза и други, които по данни на Световната здравна организация са общо над 150, е повече от очевидно, че щетите ще имат не само стопански характер. Това е причината, поради която е повече от наложително прилагамнето на целия комплекс от мерки за диагностика, профилактика и борбата по отношение на тази група заболявания да се извършат във всички страни задължително от ветеринарно-медицинските специалисти и да се финансират от държавата.
Ето защо недопустимо е нашата страна да прави изключение в това отношение. Както е записано в законопроекта на Министерския съвет, където се предлага от бюджета да се финансират само диагностичните изследвания и то само на 8 заразни болести. Искам да подчертая отново, че това е само едно от мероприятията, които са включени в комплекса от мерки за профилактика и борба със заразните и паразитни болести. Освен това, 3036/2. известно е, че ефект от дейността в тази област има само тогава, когато се прилагат всички мероприятия, включени в комплекса за профилактика и борба с дадената заразна или паразитна болест. Имайки предвид казаното по-горе, предлагам да отпаднат ал. 1 и 2 към чл. 8а и се създаде нова ал. 1 към същия член със следния текст:
"Ежегодно в зависимост от епизоотичната обстановка в страната и света и международните договорености Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието утвърждава списък на заразните и паразитните болести, срещу които се провеждат задължителните профилактични и принудителни мерки, диагностични изследвания, имунопрофилактика, карантина, изолация, възбрана, усилена възбрана, децинфекция, дезинсекция и дератизация. Към този списък се прибавят и възникналите екзотични болести на територията на страната. Разходите за провеждането на тези мероприятия се финансират от държавния бюджет и се организират от държавните ветеринарно-медицински органи".
Предлагам ал. 3 от чл. 8а да стане ал. 2 със следния текст:
"Разходите за профилактичната и лечебна дейност по отношение на незаразните болести по животните се поемат от техните собственици, а не от държавния бюджет".
Съгласен съм с предложените – 3 и 4 изменения към чл. 24, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и 2, направени от Министерския съвет.
Подкрепям също така и предложените промени в – 5 в заключителните разпоредби, предложени н законопроекта на Министерския съвет.
Уважаеми дами и господа, разчитам на вашето разбиране по поставените проблеми, още повече, че те засягат в момента 4000 практикуващи ветеринарно-медицински лекари и около 6000 средни ветеринарно-медицински специалисти. Те в този преходен период очакват от вас разрешаването на тези въпроси, които касаят не само тях, но и всички стопани на животни, които със своята дейност осигуряват продоволствието на хората и гарантират износа на животни и животинска продукция. Социалните бедствия, каквито са заразните и паразитните болести по хората и животните, винаги са обединявали усилията на много държави и континенти, на различни политически сили в тях. Не се съмнявам, че проблемът за 3036/3. въвеждане на промените във формите на ветеринарно-медицинската дейност за профилактика и борба със заразните и паразитните болести при животните и финансирането на общодържавните мерки срещу тях ще ни обединят за приемането на предложените от мен изменения и допълнения на Закона за ветеринарното дело, които съвпадат с направените от двете комисии - по земеделието и по здравеопазването, предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ройнев.
Има думата господин Георги Карев, да се готви господин Хасан Али. Реплика ли имате? Заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, искам да взема реплика само по един въпрос - тук се дискутира и се изложи, че е правилно становището да не работят частна практика ветеринарните лекари, които са в системата на контрола. Съображенията са очевидни - да няма корупция.
Аз мисля, че както лекарят, който е на държавна служба в поликлиника или болница, има право да има частна практика, същото трябва да бъде положението и с ветеринарния лекар. На лекарите, които са в ХЕИ, не им се пречи да имат частна практика, макар че и те са контролни органи. Корупцията не е свързана с това дали си на държавна работа и ще имаш възможност да работиш частно или не, ако то е разрешено, а е свързано с морала на хората и условията, при които работят. Един лекар на държавна практика - ветеринарен, ако не му се разреши да упражнява частна практика, той по-лесно ще се корумпира, защото ще го прави това тайно, отколкото един, който ще го прави явно и ще бъде под съответния държавен контрол. А сега, когато животните и продуктите ще бъдат частни, ветеринарните лекари ще бъдат помалко на брой вероятно в съответните места, няма никаква пречка в свободното си време той да работи и като частно практикуващ ветеринарен лекар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Ройнев, за дуплика. Вие реплика ли имате, господин Димитър Георгиев? Заповядайте. 3036/4.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, аз също имам реплика, която е в духа на казаното от преждеговорившия - господин Гоцев. Наистина не трябва да ограничаваме ветеринарните лекари, включително и тези, които работят в системата на ветеринарния и санитарен държавен контрол, да могат да упражняват в извънработното си време частна практика. Всички съображения, които изложи господин Гоцев, са така. В крайна сметка зависи от морала на човека, а не зависи от законовата или административна мярка, която ние искаме сега да вмъкнем тук насила. Хайде да си припомним, че в нормативните актове, които касаят народните представители, ние също сме дали на тези хора възможност да получават хонорари или по граждански договор за допълнителна работа, която могат да извършват извън рамките на Народното събрание, защото разчитаме на морала, а не на забраната. Същото би важало и тук. Тези лекари, които работят в ХЕИ и на които не е запретено, а те са именно контролен орган, досега има ли проявен такъв неморален акт от някой, за да можем да кажем, че ние неправилно сме го решили миналата година, когато гласувахме Закона за Народното събрание. Та ние го гласувахме този закон, Великото Народно събрание и той е, така да се каже, от новото ни законодателство в демократична България.
Освен това смятам, че моралът на един такъв ветеринарен лекар би се засилил в положителна линия повече от това и неговата отговорност би нараснала повече, ако той знае, че към него винаги ще има по-голямо съмнение заради това, че упражнява и частна практика заедно с това, че упражнява и държавна.
И накрая, щом там се предлага една точка да се дава преценка от регионалния център в кои селища и за кои да се даде възможност да упражняват частна ветеринарна практика, нека да преценят дали и този ветеринарен лекар от Държавен ветеринарен санитарен контрол може да упражнява. Те сами ще си го преценят в рамките на региона, за който се отнася. Нека влизат и те в кюпа, в който ще се преценява. Всички тези съображения според мен повече тежат, отколкото другите.
Аз знам какво би могло да се каже още от колегите че например ще се намали притокът от такси, но това няма да е така, защото щом си изпълнява добросъвестно работата в ДържавСтБ/ЛТ 3037.1. ния ветеринарно-санитарен контрол, таксите ще постъпват. Освен това ние говорим тук, че за профилактиката ще участва държавата с държавния бюджет, защото касае и здравето на хората, идващо от здравето на животните.
Моята реплика е в този смисъл, и аз моля ние да я обсъдим в Законодателната комисия, където беше започнато нейното обсъждане преди първо четене, но решихме да изчакаме да видим как ще се развият дебатите тук, за да можем за второ четене да я обсъдим там. И аз смятам, че ще се намерят привърженици повече на брой на тази идея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за трета реплика Емил Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Господин председател, колеги! Моята реплика е към изнесеното от колегата господин Ройнев в смисъл такъв, след като не разрешава на ветеринарните техници частна практика, те фактически остават на държавна работа, в държавните служби. И тук много добре е записано "с изключение на тези, които са на държавни служби". Значи те след като са в държавни учреждения, нямат право на частна практика дори и да са прикрепени към лекари. Това противоречи на това, което се предлага.
Между другото, това е една голяма маса от хора, около 6000 души, и ако ние не ги прикрепим не към лекари, а самостоятелно да ги освободим и те да упражняват свободна практика, това значи нашето животновъдство особено в селата да пострада най-много.
Моето предложение е да бъде: "Разрешава се упражняването на частна ветеринарна практика на правоспособни ветеринарни специалисти", ако се приеме така.
Аз разбирам, че ще има опониране на това нещо, но разберете, че тези хора вече ги изолираме напълно и от това много ще пострадаме. Има техници, които са достойни да защитят името си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. Господин Ройнев, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, на репликата на господин Гоцев първо ще отговоря. Става дума за хората, работещи в Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Какви са мотивите, за да се забранява частната практика на тези хора, работещи 3037.2. в този отрасъл? Аз искам да ви кажа, колеги, че в историята на тази служба, от 114 години съществува, в цялата нейна история и никога този орган не е упражнявал такава практика - и когато е съществувала такава възможност във ветеринарно-медицинската служба.
Изключително отговорна е дейността, която изпълняват органите, които работят в тази служба на ветеринарната медицина. И понеже господин Гоцев каза, че органите от ХЕИ имат право да упражняват частна практика, доколкото съм запознат с наредбата на министъра на здравеопазването, там се забранява упражняването на частна практика от хората, работещи в ХЕИ и с такава специализация. Има колеги, които вероятно ще потвърдят това нещо.
Създава се възможност, уважаеми колеги, за тези, които трябва да контролират пазара, особено при сегашните условия, а вие знаете какво представлява днес пазарът на меса и месни продукти и на всички животински продукти и той все повече и повече ще се усложнява, а ако ние дадем възможност на тези органи да упражняват частна практика, излагаме нашето общество на твърде сериозен риск.
Освен това искам да кажа, че ако ние приемем закона така, както ни е предложен от Министерския съвет и с направените предложения за подобрения по него, струва ми се, че ние ще създадем изключително много работа именно на този сектор от ветеринарната медицина. Имайте предвид, че в момента в структурите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол работят твърде много специалисти със средно специално образование, а там по принцип не трябва да работят такива хора. Те нямат право на много от нещата, които се вършат в тази служба. Така че има си строго определени норми за квалификация и лекарите, които ще се освободят от държавните служби, ще отидат да попълнят именно този бранш, този сектор от ветеринарно-медицинската дейност.
Но аз смятам, че и в Законодателната комисия, когато ще се гледа законът на второ четене, ние с господин Гоцев ще разговаряме повече. Готов съм да поясня на всекиго по-подробно защо Държавният ветеринарно-санитарен контрол не трябва да участва и да има право в частната практика.
Господин Георгиев, аз смятам, че по този начин отговарям и на вашата реплика. 3037.3.
А що се касае до разрешаването на частна ветеринарномедицинска практика на средните специалисти, уважаеми колеги, аз казах и в моето изложение. Статутът, квалификацията на средните специалисти, не позволяват да вземат те самостоятелни решения. Те са хора, които помагат на ветеринарния лекар и който им разпорежда съответните манипулации така, както и в хуманната медицина. И те не носят отговорност за своите действия. Сега в момента се прави нарушение именно по този въпрос, д-р Попов. Това е нарушение, което се прави. И когато ние създадем тези частни ветеринарно-медицински клиники, амбулатории или лаборатории, тогава именно ветеринарните лекари ще поемат в тези клиники именно тези нужни за тях специалисти, които ще трябва да работят при тях. Защото, уважаеми колеги, селото не може да се избере частно практикуващия лекар или регионалната служба да определи къде ще има частна практика. Тук се получава някакъв парадокс. Ще избере този, който иска да упражнява частна ветеринарномедицинска практика, защото той ще бъде икономически заинтересован там, където може да приложи своите професионални качества, за да спечели от тази дейност. Когато се разглеждаше законопроектът в Законодателната комисия и в другите комисии, се постави въпросът и че селата, които са твърде малки, които са по границата и т.н., няма да имат такова обслужване. Не е вярно, колеги. Този, който иска да развие тази дейност, ще отиде и в тези села. И именно по този начин ние ще помогнем на хората да получат висококвалифицирана ветеринарно-медицинска помощ.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС, от място): Това е само пожелание.
ЙОРДАН РОЙНЕВ: Не, господин Юруков, ние с вас имаме стар спор, не е пожелание, това трябва да го направим, за да стане наистина нещо хубаво. С добро желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля, да не водите диалог с оратора.
Има думата господин Георги Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна с това, с което завърши господин Ройнев. Той отговори много обстойно в своята дуплика и много компетентно. Просто искам да започна с това, че най-категорично се противопоставям на трите реплики, които бяха направени по неговото изказване. 3037.4.
По отношение на Държавния ветеринарно-санитарен контрол си има световни традиции, установени норми и стандарти, които, слава Богу, са приети и в нашата страна. Абсолютно не може да се обсъжда въпросът така, както го постави господин Гоцев. Има някакви принципи да бъдат тези хора наравно с всички други, някакви идеи, но всичко това е абсолютно непрофесионално и противоречи на световните стандарти в тази област. И дума не може да става за формулировката за правоспособни ветеринарни специалисти, която да замъгли квалификацията и пълномощията на ветеринарните лекари. Това просто не може да се обсъжда в тази зала. Има си определено ниво на компетентност, има си определени прерогативи, които важат за всяко равнище на определено образование. Надявам се, че ще може и тези специалисти, които колегата има предвид, със средно ветеринарно-медицинско образование да намерят приложение на своя труд, но това ще стане, когато наред с българското земеделие, основа на което стана приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, ако този Закон за ветеринарното дело стане една основа за възкресяване и на животновъдството, и на ветеринарното дело в България. Тогава всеки ще намери своето място според законите на пазара, но и според равнището на своята квалификация.
Така че не искам да повтарям дупликата на господин Ройнев, но изцяло се присъединявам към нея.
Благодаря на всички преждеговоривши, които подкрепиха становищата на Комисията по земеделие и на Комисията по здравеопазване, макар че господин Георги Николов не спомена нашата комисия. Надявам се, че това е било случайно. Господин Георгиев я цитира.
Имаме, разбира се, някои предложения за някои добавки, корекции по определени членове. Така например към чл. 4а, ал. 3, т. 2 имаме конкретно предложение, което е отразено в становището на нашата комисия. Става въпрос точно да се дефинира този орган, който регламентира правото на упражняване на частната ветеринарно-медицинска практика, че става въпрос само за наличието на санитарно-хигиенни изисквания за упражняване на такава практика. 3037.5.
Освен това в същия член, ал. 3, точка 3 предлагам да отпаднат думите: "регионалните клонове на ветеринарно-медицинските служби".
Идеята, мотивите затова предложение са в това, че между държавно практикуващите ветеринарни лекари и частно практикуващите неизбежно могат да възникнат определени конкурентни взаимоотношения. По правото за упражняване на частната ветеринарномедицинска практика го поставяме в зависимост от регламентацията на държавните структури. Просто това нещо би било некоректно и неиздържано по законите на истинската конкуренция.
Освен това, тук беше казано по отношение на чл. 8а, ал. 1. Господин Георги Николов изложи мотивите. Те скъвпадат с тези на Комисията по здравеопазването, че профилактичната дейност, касаеща определени зоонози и антропозоонози, трябва да бъде поета от държавния бюджет. Идеята е тази.
Внесъл съм чрез становището на нашата комисия една конкретна формулировка на тази член, в която се посочва, че ежегодно в зависимост от епизоотичната обстановка в страната и в света и международните договорености по този въпрос Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието утвърждава един актуален за дадения момент списък на тези заболявания, които подлежат на съответните мероприятия и които мероприятия се поемат от държавния бюджет.
И накрая, по отношение на чл. 8а, ал. 3 се посочва, че разходите за профилактична и лечебна дейност на селскостопанските животни и т.н., тук, това, което се внася като допълнително предложение, в текста е подчертано с по-плътен шрифт (имам предвид текста на становището на Комисията по здравеопазването), че става по отношение на незаразни и непаразитни заболявания, за да стане ясно, че заразните и паразитните заболявания в съответните мероприятия се интерпретират в предходен член. Там решението е по друг начин - за сметка на държавния бюджет, а не за сметка на самите собственици на тези животни.
Комисията по здравеопазването и лично аз смятам, че това е един много актуален и много навременен законопроект. Комисията подкрепи неговото внасяне напърво четене. Апелирам към господа депутатите даго подкрепят. ЦК/КП 3038/1.
Съответните корекции текст по текст ще бъдат направени на второто четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карев, апелирам втори път да не се представяте като Радикалдемократическа партия, защото няма такава парламентарна група и не е участвала самостоятелно в изборите. В парламента има СДС.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Господин председателю, госпожи и господа народни представители! На двамата - единият е хуманен лекар - господин Карев, и на другия - ветеринарен лекар, бих задал въпроса: "Къде е този статут, за който говорите, за тези ветеринарни техници?". Такъв няма, господа. Няма такъв изработен за тях. В учебната програма тези техници съществуват, само че на тях е забранено да вършат терапевтична и диагностична работа. Това беше през тези 45 години. Ако без закон ги оставим на това дередже, от тях утре много ще влязат в затворите за една грешна диагноза дори и на една кокошка.
Благодаря за вниманието.
РОМИЛ ПОПОВ (СДС): Живея и работя дълго време в планински район. В моите многократни обиколки въпросът за възкръсващото скотовъдство лежи именно в планинските райони.
Питам ви: след като има 18 населени места, махали, в нашия район, които се обслужват по скотовъдство и предимно от такива техници, има само двама ветеринарни лекари, те в състояние ли са да обезпечат през зимните нощи отдалечеността на 2530-40 километра и да оказват необходимата помощ на това скотовъдство. В никакъв случай. Хората идваха няколко пъти при нас да ни молят, да се борят да запазим техните медицински техници, които живеят в тези махали и селища. Те по всяко време на денонощието са там и могат да оказват ефективна помощ.
Задавам контравъпроса: след като фелдшеризирахме хуманната медидицинска помощ, господин Карев, в нашия високопланински район от 18 населени места има лекари само в три, а останалите са хуманни фелдшери. Те оказват първата медицинска долекарска помощ, камо ли за това животновъдство.
Категорично не съм съгласен на този етап. Вие сте прав по принцип, но това, когато стане. Трябва да се съобразяваме със сещашната действителност. В момента не можем да покрием 3038/2. всяко българско село, всяка махала с квалифициран ветеринарен лекар, който има право на частна практика. Категорично заставам против това.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Попов.
Има думата господин Капсъзов за реплика.
СВИЛЕН КАПСЪЗОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика всъщност върви като едно успоредно становище. Съжалявам, че професионалистите влязоха в противоречие по един много съществен въпрос за нашата страна.
Достатъчно любителство във всички области в България! Затова категорично поддържам двамата професионалисти, че единствено могат да упражняват частна практика висококвалифицирани кадри. Достачно пътища има, където висообразованите медицински ветеринарни лекари могат да достигнат за кратко време. Достатъчно в Родопите непрофесионални учители учат децата. Достатъчно техници трябва да упражняват тази практика частно.
Много моля, независимо от броя на тези техници, които нямат необходимата квалификация, те могат да бъдат помощни работници, както досега. Могат да получават и по-високи заплати, но не могат да имат решаващо значение за нашето животновъдство, а оттам косвено и за здравеопазването на страната, и за развитието на нашето стопанство.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Трета реплика - дуплика, на господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа! Възползвам се от правото сина дуплика, за да отговора на отправените ми реплики от тримата колеги.
Първо. Трябва да кажа, че много жестоко се смесиха някои неща. Например това, че средни ветеринарно-медицински и медицински кадри у нас нямат статут и т.н. Съгласен съм. Няма статут и нещо трябва да се изработи. Обаче в тази зала и по повод на този закон не можем на никого да даваме по-големи пълномощия да прави нещо, за което не е компетентен по своя образователен ценз. Моля да ме извини колегата Юруков. Това ми напомня едно пимсо от помощник-фармацевти, което получих. В писмото ме питат: ако някой влезе в аптека, може ли да различи кой е 3038/3. магистър-фармацевт и кой е помощник-фармацевт? Така е. На челото на никого не пише. Ако сестрата няма касинка, кой може да различи коя е лекарка и коя е сестра? Но всеки нормален човек знае, че лекарката може да прави неща, които не може да ги прави сестрата или фелдшерът.
По отношение на това, че през тези 45 години и т.н. Много ви моля, въпросът за пълномощията на дадена професия и нейната прфесионална квалификация никак не зависи от комунистическата диктатура през тези 45 години. Просто няма никаква връзка. Можем да проявим по-голяма загриженост към тези хора, но не можем да им връчваме пълномощия, които те нямат по силата на своето образование.
И накрая, стана въпрос, че има ветеринарни техници в някои села. Добре. В едни има, а в други - няма. В едни има ветеринарни лекари, а в други - няма. Някъде казано ли е, че във всяко село и махала трябва да има частно практикуващ ветеринарен работник? Никъде такова нещо не е казано. Където има правоспособен лекар, който си регламентира правото да упражнява частна практика, ще работи. Където няма, ще се работи, тъй както се е работило досега.
Да се казва, че ние ще натикаме тези хора в затвора, не разбирам защо. Който спазва законите, няма да бъде в затвора. Който ги нарушава, там му е мястото.
Моля да бъда извинен за този тон. Но тук се говорят неща, които са, меко казано, непрофесионални.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Карев.
Уважаеми колеги, часът е 20 без пет минути. Има записали се няколко оратори. Съгласно правилника те ще говорят половин час. Предлагам утре да продължим с изказванията.
А сега няколко съобщения.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление ще има заседание в 9,00 ч., зала 412.
На 23 април в зала "Изток" ще има заседание Комисията по външната политика.
Комисията по радио и телевизия ще има заседание в 11,00 ч. в Огледалната зала.
Комисията по труда и социалното осигуряване - утре от 11,00 ч. ще заседава на "Дондуков" 2. 3038/4.
Комисията по национална сигурност ще заседава от 9,00 ч.
Закривам заседанието.
Утре в 15,00 ч. продължаваме.
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Илиян Илиев)
(Георги Петров)