Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Позволете ми най-напред да ви запозная с парламентарния контрол за утре, петък, 23 юли. Естествено той ще се проведе след като приключи гласуваната вече точка за продължаване на закритото заседание за приемане на решение във връзка с доклада на Временната анкетна комисия за отбранителната индустрия и след провеждане на гласуването на вот на недоверие на правителството.
Ако всичко завърши благополучно за министър-председателя, то тогава той ще следва да отговори на следните актуални въпроси и питания.
Актуален въпрос от народния представител Христо Марков и на питания от народните представители Стефан Стефанов и Невен Пенев.
Министърът на финансите Стоян Александров ще трябва да отговори на актуален въпрос от народния представител Тошо Мухтанов и на питане от народния представител Тошо Пейков.
Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Златимир Орсов.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Петя СтБ/МП 51.1 Шопова, Христо Марков, Павел Шопов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров и Стоян Райчевски и на питане от народния представител Стоян Райчевски.
Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на питане от народния представител Йордан Куцаров.
Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Иво Атанасов, Александър Маринов, Стоян Райчевски и на питания от народните представители Васил Михайлов и Ивайло Ловджиев.
Министърът на науката и образованието Марко Тодоров следва да отговори на питане от народния представител Минчо Минчев.
Министърът на отбраната Валентин Александров няма да може да участвува в заседанието на 23 юли поради заболяване.
Получи се решението на Централната избирателна комисия # 343 от 20 юли, с което се обявява за народен представител на мястото на прекъсналия пълномощията си народен представител Христо Георгиев Тодоров господин Атанас Гочев Велчев от Хасково, който е избран с листата на Съюза на демократичните сили. Моля, когато господин Велчев е тук, да заповяда и да положи клетва. Ако го няма днес, това ще стане някой следващ ден.
С писмо до председателя на Народното събрание Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага да се извърши промяна в Законодателната комисия, като на мястото на един народен представител бъде поставен друг народен представител. Тук искам да поясня, че съгласно чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание предлага на гласуване промените в състава на комисиите след провеждане на консултации с парламентарните групи. Такава консултация ще направим с Парламентарната група на Движението за права и свободи и след това ще докладвам исканата промяна.
Постъпили са предложения по дневния ред.
Преди това, господин Орсов, заповядайте по процедурен въпрос. 51.2
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на БСП правя две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение. Вчера се проведоха разисквания по постъпилия от Съюза на демократичните сили вот на недоверие към правителството на проф. Любен Беров. Аз предлагам гласуването по исканото недоверие да стане днес от 20 ч. и 30 м., като затова работното време бъде удължено с два часа. И второ, предлагам утре да не се провежда парламентарен контрол, а да бъде нормален ден за законодателна дейност на Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Според чл. 37, ал. 3 предложения за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него извън утвърдената програма могат да се правят само писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18 ч. на деня, предшествуващ заседанието. (Ръкопляскания в СДС)
Такова предложение писмено не е постъпило. Не мога да го подложа на гласуване. Нищо от това, което предлагате, не можем да поставим на гласуване. Това е, господин Орсов!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Погледнете чл. 85, ал. 3!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението за удължаване на работното време днес можем да гласуваме. Искате днес работният ден да се удължи с два часа.
За противно мнение по същия въпрос има думата господин Савов. 51.3 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е против това удължаване на работното време с два часа. Ние поначало сме се борили винаги против този стахановизъм и против подобни прояви на фалшива работоспособност. Просто смятаме, че всички ще признаете, че сме накрая на силите си (Шум от блока на БСП) сигурно вие не, защото без да искам да обиждам никого, има една приказка "Луд умора не знае". Но аз мога да кажа едно, че където и да отидете, с който и лекар да говорите, ще разберете, че това всеки ден по два часа и може би утре ще дойде предложение събота и неделя и т.н., с нищо не увеличава нашата работоспособност. Тъй че, нашето контрапредложение днес е да си работим в обикновения нормален работен ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов. (Възгласи от блока на БСП "Буш! Буш!") Сега подлагаме на гласуване това предложение. След това по другите въпроси, господин Михайлов. По процедурните въпроси дебати няма. Изслушахме и двете мнения.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за удължаване на работното време днес с два часа. Всичко е точно по процедурата, господин Даскалов.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 221 народни представители. За това предложение - 135, против - 83, въздържали се - 3 народни представители. Предложението за удължаване на работния ден с два часа се приема.
Постъпило е предложение от господин Венцеслав Димитров.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: За утре има предложение да няма парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За утре това предложение ще го направите в писмена форма до 18 часа. Парламентарният контрол е фиксиран да бъде в петък, за да бъде изменен, трябва да бъде внесено едно писмено предложение и, както сме постъпвали и друг път, наистина като практика, след 18 часа ще го подложим на гласуване, след като постъпи.
ВЛАДИМИР ОРСОВ (от място): Не е фиксирано, че има парламентарен контрол в петък. СМ/ВЙ 52.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не водя диалог, защото се записват само моите думи, а Вашите, господин Орсов, които може да са и по-умни, не стигат до микрофона от Вашето място.
Пристъпваме към писмените предложения. Предложението е на Комисията по бюджета и финанси, подписано от господин Венцеслав Димитров. Точка 1 и 2 от част втора на дневния ред да бъдат годишен отчет на Българската народна банка и решения за избиране на Управител и подуправители на Българската народна банка.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 214 народни представители. За това предложение - 97, против - 29, въздържали се - 88 народни представители. Предложението се отклонява.
Постъпило е предложение от група народни представители за включване в програмата на Народното събрание на нова точка 1 в част втора, а именно: "Решение за освобождаване на Иво Любомиров Инджев от длъжността главен директор на Българската телеграфна агенция".
Искам да информирам, че проектът за решението е разпореден така, както е според правилника на Законодателната комисия и Комисията по радио и телевизия, с разпореждане от 22 юли и след представяне на становища на комисиите може да се подложи на гласуване за включване в дневния ред.
Започваме работа по дневния ред.
Моля господин Джеров да докладва закона за данък върху добавената стойност.
Заповядайте, господин Мичковски. Господин Мичковски има думата по процедурен въпрос. 52.2 АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз искам да предложа в залата да присъства и заместникминистърът на финансите господин Славков. И това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски! Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това при обсъждането на този законопроект да присъства господин Славков, заместник-министър на финансите. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 150 народни представители, за - 129, против - 11, въздържали се - 10 народни представители. Приема се. Моля, господин Славков да заповяда в пленарната зала.
Господин Джеров, продължаваме със законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа, законопроектът за данъка върху добавената стойност, продължението, което е раздадено на 15 юли 1993 г. на уважаемите колеги.
Досега сме гласували глава първа и втора. Продължаваме с глава трета със заглавие "Регистрация" от чл. 13 нататък.
Предлагам на вашето внимание чл. 13 с неговите три алинеи.
Чл. 13, ал. 1. "Регистрацията по този закон е неразделна част от общата данъчна регистрация".
Ал. 2. "Всяко лице с облагаем оборот за 12 месеца, надвишил 1,5 млн. лева (един и половина милиона лева), е длъжно в 14-дневен срок да се регистрира по този закон".
И трета алинея. "Облагаемият оборот се определя въз основа на общата стойност на всички облагаеми сделки, извършени от лицето през последните 12 месеца преди текущия".
Това е съдържанието на чл. 13. Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 13 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 135 народни представители, за - 130, против - 1, въздържали се - 4 народни представители.
Член 13 се приема. Преминаваме по-нататък. МС/ВР 53.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 14 със следното съдържание: "Може да се регистрира и:
1. лице, чиито облагаем оборот е до 1,5 млн. лева;
2. лице, което отдава под наем земя или сгради като място за извършване на стопанска дейност на регистрирани лица".
Също няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 14 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 127 народни представители, за - 117, против - 6, въздържали се - 4 народни представители.
Член 14 се приема, преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 15 с три алинеи.
"Ал. 1. Регистрацията се извършва от данъчната служба по седалището или местоживеенето на лицето, въз основа на писмено заявление.
Ал. 2. Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено данъчната служба за всяка промяна на данните по заявлението в 14-дневен срок от нейното настъпване.
Ал. 3. Данъчната служба издава на регистрираното лице удостоверение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 15 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 124 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 6 народни представители.
Член 15 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 16. Съдържанието му е:
"Ал. 1. Регистрирано лице, което преустанови извършването на стопанска дейност, е задължено в 14-дневен срок от прекратяването й да уведоми за това съответната данъчна служба.
Ал. 2. Регистрирано лице, по реда на чл. 13, ал. 2, има право да поиска прекратяване на регистрацията, ако облагаемия оборот за 12 месеца е спаднал под 1,5 млн. лева.
Ал. 3. Регистрирано лице, по реда на чл. 14, т. 1, има право да поиска прекратяване на регистрацията, ако облагаемият оборот е под 1,5 млн. лева и са изминали не по-малко от две години от датата на неговата регистрация." 53.2
И четвърта алинея. "Регистрирано лице, по реда на чл. 14, т. 2, има право да прекрати регистрацията, ако са изминали не по-малко от 2 години от датата на регистрирането".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на чл. 16 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 134 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 6 народни представители.
Член 16 се приема. Преминаваме по-нататък. 53.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 17, ал. 1. Регистрацията се прекратява след извършване на данъчна проверка или ревизия и издаване на данъчен облагателен акт.
Ал. 2. При определяне на данъка се приема, че към деня на прекратяване на регистрацията лицето реализира облагаемия оборот и от наличните стоки по пазарни цени.
Ал. 3. Лицето, чиято регистрация е прекратена, е длъжно в 14-дневен срок от връчване на данъчния облагателен акт да подаде данъчна декларация за последния данъчен период, да внесе дължимия данък и да върне удостоверението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 17 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Гласували общо 122 народни представители. От тях 118 за, няма против, 4 въздържали се.
Чл. 17 се приема.
Господин Мичковски, по какъв въпрос? Процедурен въпрос. Заповядайте!
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Достигаме до чл. 18 на закона, който визира величината на ставката на данъка върху добавената стойност. Вярно е, че бяха направени многоседмични обсъждания на величината на ставката, но имам чувството, че все още няма необходимата степен на единомислие по отношение на данъчната ставка, а това е изключително важен въпрос във връзка със същността и прилагането на данъка върху добавената стойност.
Тази част от закона трябва да бъде приета с консенсус или резултат, близък до него. Затова моето предложение е, тъй като не съществува подобно единство на становищата, ние да пропуснем чл. 18 и да продължим работата по приемането на останалите членове от закона, а чл. 18 да бъде гласуван следващата седмица, след уеднаквяване на позициите и след изглаждането на противоречията относно този текст от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски. Той прави предложение по смисъла на чл. 54, а именно предложение за отлагане на гласуването по чл. 18.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (от място): Той още не е докладван, за да има предложение. НЧ/ЙА 54.1 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Той още не е докладван.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Мичковски за отлагане за следващо заседание на гласуването по чл. 18. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо 139 народни представители. От тях 116 за, 12 против, 11 въздържали се.
Предложението се приема. Преминаваме към чл. 19 от законопроекта.
Госпожа Митева, процедурно предложение ли? Заповядайте?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, но аз бих искала да направя предложение след като отпада първият текст от глава четвърта "Данъчно облагане", редно е при това положение да прескочим цялата глава четвърта, тъй като безспорно законът е една система от норми, свързани логически помежду си. И след като ние не знаем какво точно ще се приеме в чл. 18 как бихме могли да гласуваме другите текстове, без да сме сигурни, че то няма да противоречи на това, което впоследствие ще гласуваме.
Ето защо според мен ние не бива въобще да се занимаваме с тази глава четвърта "Данъчно облагане". И макар че съзнавам, че такъв риск съществува и при глава пета, за да не спирам работата на парламента по този закон, по-добре е да преминем направо към нея. В този смисъл е и процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата за противно становище има господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз отново, разбира се не за първи път, гледам текстовете. Господин Джеров ще потвърди. Следващите текстове с чл. 18 се намират общо взето в неутрални взаимоотношение. Това, което се подава днес на обсъждане и приемане спокойно може да бъде обсъдено и прието, без да влиза в някаква конфликтна ситуация поради неприемането на чл. 18.
И моля да уважите това мое съображение да продължим работата. В края на краищата има прецеденти в практиката на този парламент, ако се налага нещо след това да бъде променено 54.2 с оглед последващото приемане на чл. 18 или на някакъв друг член. Това също е възможно. Такава технология е използвана от парламента досега. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Дебати няма разгръщаме по този въпрос. Това е едно процедурно предложение, аз ще го подложа на гласуване.
Моля, режим на гласуване за отлагане на гледането и гласуването на глава четвърта от законопроекта. Моля, гласувайте това предложение. Гласува се за отлагане на глава четвърта, или против. Който е "против", гласува "против".
Гласували общо 142 народни представители. От тях 55 за, 68 против, 19 въздържали се.
Предложението се отклонява.
Продължаваме с чл. 19 от законопроекта. Моля, господин Джеров, докладвайте чл. 19 на глава четвърта. 54.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 19 с три алинеи.
"Чл. 19, ал.1. Размерът на данъка се определя, като върху стойността на сделката се начислява данъчният процент.
Ал. 2. При внос данъкът се начислява върху сбора от митническата облагаема стойност, митата, акцизите и таксите по вноса.
Ал. 3. Когато се внася стока, която е била изнесена, за да бъде подложена на поправка, обработка или друга промяна, данъкът се начислява върху сбора от стойността на извършеното и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната, увеличен с дължимите мита и такси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма други предложения. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте текста на чл. 19 от законопроекта. Моля гласувайте.
Гласували 126 народни представители, за - 122, против 1, въздържали се - 3 народни представители.
Чл. 19 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Чл. 20, ал. 1. Всяко регистрирано лице начислява данък за извършената от него облагаема сделка. Сумата на данъка се получава заедно с плащането по сделката. При безвъзмездни сделки данъкът е за сметка на прехвърлителя.
Ал. 2. Не се начислява данък при извършване на освободена сделка, сделка за износ и сделка с благородни метали, по която получател е Българската народна банка.
Ал. 3. Когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък върху добавената стойност, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Ако размерът на дължимите други данъци и такси е по-голям от размера на данъка върху добавената стойност, последният не се дължи.
Ал. 4. Когато при договаряне на облагаемата сделка данъкът не е бил изрично посочен, същият се приема за включен в договорената цена.
Ал. 5. Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа. СД/МП 55.1



Ал. 6. Ако сделката е безвъзмездна, данъчна фактура не се издава.
Ал. 7. Начисленият данък се дължи от регистрираното лице на държавния бюджет след изтичане на данъчния период, включващ датата на изпълнение на облагаемата сделка."
Това е съдържанието на чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Филипов, заповядайте по този член за изказване.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги народни представители! Емил Филипов, Михайловградски район, БСП.
Аз също имам известно притеснение, че трябва да внимаваме много във всички текстове по тази глава, тъй като оставяме открит чл. 18, една или няколко ставки.
Поради тази причина предлагам на вниманието на залата и на председателя на Законодателната комисия следната малка коретция. В чл. 20, ал. 1 предлагам да се добавят думите, след "начислява", "съответният размер на данък за извършваната от него облагаема сделка". Т.е. първото изречение на чл. 20, ал. 1 става: "Всяко регистрирано лице начислява съответния размер на данък за извършваната от него облагаема сделка."
Под "съответния" ще се разбира евентуално, дали ще се отнася за 18 % - една ставка, или няколко ставки. Така текстът ще бъде приспособим и за единия и за другия вариант.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филипов. Господин Джеров, Вашият коментар? Или да гласуваме направеното предложение за допълнение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Моят коментар. Действително, че всичко е функция от това, което ще гласуваме в чл. 18. Ако има една ставка, положението е едно, ако имаме три ставки положението е друго.
Тук господин Филипов е съвсем прав като каза "начислява съответния размер на данък за извършената от него облагаема 55.2 сделка". Така запазваме текста от възможността чл. 18 да бъде на три части.
И затова може би това е най-доброто, което бихме могли да направим в момента при липсата на чл. 18 или при липсата на изяснената концепция за размера на данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Господин Койчев иска думата по същия въпрос. Заповядайте.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми колеги, мисля, че текстът може да остане във формулирания от Законодателната комисия вариант, тъй като, ако чл. 18 има и една, и три ставки, той би звучал по предложение на група колеги в следния вид: "Данъкът по този закон е диференциран в три ставки - нула, десет и двадесет."
Така че, ако 20 член работи в съответствие с осемнадесети, данъкът с нула е нула, с 10 % е ..., се изчисляват ...
Така че това не пречи да остане във вида, в който е формулирано предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев. Изложиха се аргументите. Това е предложение всъщност за допълнение към чл. 20, ал. 1. Гласуваме това предложение на господин Филипов - след "всяко регистрирано лице начислява" да се направи допълнението "съответният размер на". И следва "данък за извършената от него облагаема сделка".
Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Филипов. Моля гласувайте.
Гласували 122 народни представители, за това предложение - 71, против - 8, въздържали се - 43 народни представители.
Допълнението се приема.
Сега пристъпваме към гласуване на чл. 20, заедно с направеното допълнение. Моля режим на гласуване. Гласувайте текста на чл. 20 от законопроекта. Моля гласувайте.
Гласували 125 народни представители, за - 114, против - няма, въздържали се - 11 народни представители.
Текстът на чл. 20 се приема. Преминаваме по-нататък. 55.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 21 - три алинеи.
Ал. 1. Подлежи на облагане с данък и внасяната в страната стока.
Ал. 2. Внос на стока и преминаването на стоката пред митническа граница при влизането й от безмитни зони или антрепозитните складове в останалата част от територията на страната.
Ал. 3. Внос на стока е и преминаването през митническата граница на поправена, ремонтирана или изменена по друг начин стока, която е била изнесена с тази цел от страната.
Това е съдържанието на чл. 21. Към него няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 21 от законопроекта.
Гласували 133 народни представители, 125 - за, против няма, въздържали се 8 народни представители. Чл. 21 се приема. Преминаваме към чл. 22. Има думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 21 има две алинеи.
Ал. 1. Данъкът за внасяната стока се начислява и събира от митническите органи по реда за събиране на митата. Стоката се освобождава от митнически контрол след изплащане на начисления от митническите органи данък.
Ал. 2. Митническите органи са длъжни да внесат данъка в държавния бюджет в тридневен срок от събирането му.
Предложение няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 22 от законопроекта.
Гласували 134 народни представители, за 124, против няма, въздържали се 10 народни представители. Чл. 22 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председателю, уважаеми народни представители, в някои от следващите текстове като чл. 23, 24, 25, 26, 31, 35, а е възможно и в някои от останалите, би се наложила корекция и промяна, ако се въведат повече от данъчни ставки, поради което, господин председателю, предлагам тази глава да спрем сега до този текст, за да не допуснем след това създаване на прецедент на прегласуване на вече приети БП/АН 56.1 текстове и да преминем към следващата глава от законопроекта, именно глава пета "Документация и отчетност".
Моля, господин председателю, да предложите за гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане за следващо заседание на гласуването по членове от 23 до 36 включително.
Гласували 127 народни представители, за това предложение 123, против 1, въздържали се 3. Предложението се приема.
Преминаваме към разглеждане на глава пета - "Документация и отчетност4.
Има думата господин Мулетаров. ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава пета, озаглавена "Документация и отчетност".
Първият текст от нея е чл. 37, който се състои от четири алинеи.
Чл. 37, ал. 1. При поискване от страна на получателя по облагаема сделка със стока или услуга, регистрираното лице е длъжно да издаде данъчна фактура.
Ал. 2. Данъчна фактура се издава най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните.
Ал. 3. Данъчна фактура се издава в тридневен срок от датата на прехвърлянето на собствеността върху стоката или извършването на услугата. Ако плащането или частичното плащане предхожда по време прехвърлянето на собствеността или извършването на услугата, срокът започва да тече от датата на плащането или частичното плащане или от датата, на която плащането е станало дължимо.
Ал. 4. Освен реквизитите по чл. 8 от Закона за счетоводството, данъчната фактура трябва да съдържа:
1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител по сделката;
2. данъчния номер и адреса на получателя;
3. стойността на сделката, в това число начисления акциз на отделен ред;
4. начисления данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласуваме текста на чл. 37 от законопроекта. Моля, гласувайте!
Гласували са 127 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 5 народни представители.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 38 има две алинеи.
Чл. 38, ал. 1. Когато за сделката не е поискана данъчна фактура, регистрираното лице е длължно да издаде опростена фактура, в която да посочи стойността, включваща и начисления данък.
Ал. 2. Фактурата по предходната алинея се издава по реда на чл. 37, ал. 3, най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните. ЦМ/ВЙ 57.1
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте текста на чл. 38 от законопроекта.
Гласували са 121 народни представители. За - 118, против - няма, въздържали се - 3 народни представители. Текстът се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 39. Състои се от една алинея и седем точки, които са със следното съдържание:
Чл. 39. Данъчно кредитно и данъчно дебитно известие се издават в срок до 3 дни от промяната в стойността на сделката. Те се издават най-малко в два екземпляра и съдържат освен реквизитите по чл. 8 от Закона за счетоводството:
1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител по сделката;
2. наименованието, данъчния номер и адреса на получателя;
3. номера и датата на данъчната фактура, за която се отнася данъчното дебитно или кредитно известие;
4. номера и датата на издаване на известието;
5. сумата, с която се променя стойността на стоката или услугата;
6. сумата, с която се променя данъкът;
7. причината, поради която се променя стойността.
Няма предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте текста на чл. 39 от законопроекта.
Гласували са 123 народни представители. За - 118, против - няма, въздържали се - 5.
Приема се.
Преминаваме по-нататък. 57.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 40, ал. 1. За всеки отделен данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация пред данъчната служба. Декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася.
Ал. 2. Справката-декларация се подава по място на регистрацията в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период.
Ал. 3. При наличието на извънредни обстоятелства и искане от регистрираното лице данъчният орган може да удължи срока за подаване на справката-декларация или друг документ по този закон до изтичане на следващия данъчен период."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, гласуваме текст на чл. 40 от законопроекта.
От общо гласували 121 народни представители, за 115, против няма, въздържали се 6.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 41, ал. 1. Данъчният орган може да поиска от всяко лице да представи справка-декларация за дейносотта си през определен данъчен период.
Ал. 2. Справката-декларация по предходната алинея се представя в 14-дневен срок от датата на поискването."
Също няма предложения по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, гласуваме текста на чл. 41.
От общо гласували 124 народни представители, за 120, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 42. Министърът на финансите може да определи специален ред за документиране и отчитане на някои видове сделки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения. Той определя и реда за документиране и отчитане на безвъзмездните сделки."
Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, гласуваме текста на чл. 42.
От общо гласували 123 народни представители, за 120, против няма, въздържали се 3. СБ/АН 58.1
Чл. 42 се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 43. Министърът на финансите утвърждава съответно образеца, формата и реквизитите на документите по този закон."
Господин председател, тъй като беше направена забележка предварително, че има една излишна дума "съответно", аз бих предложил текста да се гласува без нея и да стане: "Министърът на финансите утвърждава образеца, формата и реквизитите на документите по този закон". Да отпадне думата "съответно", която е паразитна за текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Правилно. Точно така. Благодаря.
Гласуваме чл. 43 на законопроекта, както бе докладван от господин Мулетаров.
От общо гласували 133 народни представители, за 129, против няма, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 43, ал. 1. Документите, издавани по реда на този закон, се съхраняват в срок от пет години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.
Ал. 2. В случаите на обжалване, свързано с този данъчен период, което не е приключило при изтичане на посочения срок, документите се съхраняват до приключване на процедурата."
Господин председател, постъпило е предложение за редакционна промяна в ал. 2, като се предлага в нея да отпаднат думите "свързано с този данъчен период". Моля ви да подложите най-напред на гласуване предложението за отпадане на думите "свързано с този данъчен период" в ал. 2 и ако то се приеме, да гласуваме целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме за отпадането на израза: "свързано с този данъчен период".
От общо гласували 124 народни предсавители, за 110, против няма, въздържали се 14.
Приема се. 58.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Сега моля да подложите на гласуване целия текст с двете алинеи на чл. 44 без отпадналите думи "свързано с този данъчен период" в ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, гласуваме текста на чл. 44.
От общо гласували 123 народни представители, за 119, против няма, въздържали се 4.
С това чл. 44 е приет.
Повече текстове от този законопроект няма готови, но аз се надявам, че в следващата седмица законът, който е почти пред приемане, ще бъде приет изцяло, тъй като е много важен законопроект, който доказва, че не само на думи, а и по закони можем да станем европейци. 58.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Моля господин Джеров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, Законът за съдебната власт е гласуван чл. 1 и 2. Член 3 беше докладван и по него станаха разисквания, при което положение трябва да започнем всъщност неговото гласуване. Естествено при спазване на правилника би трябвало да започнем от направените предложения за изменение и допълнение. Последователно ще ги докладвам, за да може господин председателят да ги постави на гласуване. Имам предвид чл. 3. Предложение на господин Велко Вълканов ал. 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване! Гласуваме предложението на господин Вълканов за отпадане на първа алинея на чл. 3, а именно: "Правораздаването в Република България се осъществява от съдилищата".
Моля, гласувайте това предложение!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата! Гласували 126 народни представители, за това предложение - 122, против - 3, въздържали се - 1 народен представител. Предложението се приема. Алинея 1 отпада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второто предложение е на госпожица Велчева, но по чл. 3, ал. 2 да се запише текстът от комисията. Не мога да го разбера. За съжаление няма госпожица Велчева, за да изясни какво иска.
В такъв случай предложението на госпожа Ботушарова. Член 3, ал.3 да се смени с текста на Конституцията, т.е. вместо него да се даде чл. 126, ал. 1 от Конституцията.
Алинея 3 е: "При всеки съд има прокуратура".
Госпожа Ботушарова обоснова, че ал. 3 в проектозакона, който е раздаден, е с по-неточна редакция и предлага вместо тази ал. 3 да се запише самият текст на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Който обаче е с две алинеи.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложеният от Законодателната комисия текст е - при всеки съд има прокуратура. Госпожа Ботушарова предлага друга редакция - структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. СМ/ВР 59.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Гласуваме предложението на госпожа Ботушарова. Моля, гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 135 народни представители, за предложението на госпожа Ботушарова - 97, против - 27, въздържали се - 11 народни представители. Предложението се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последното предложение в тази връзка, във връзка с чл. 3, това е на господин Гоцев, който предлага вместо "със закон могат да се създават и специализирани съдилища" да имаме текст "Висшият съдебен съвет може да създаде специализирани отделения към съдилищата".
Моля да поставите на гласуване паралелния текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, гласувайте направеното предложение!
Моля, режим на гласуване! Гласуваме това предложение. Моля, гласувайте! Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 129 народни представители. За това предложение - 9, против - 107, въздържали се - 13. Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение изчерпахме предложенията. Моля да поставите на гласуване основния текст на чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отрицателен вот по гласуването на това предложение.
Заповядайте, госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Гласувах против, защото текстът според мен не биваше въобще да се подлага на гласуване, тъй като противоречи на Конституцията, в която изрично е записано, че със закон могат да се създават специализирани съдилища. Висшият съдебен съвет, който си присвои доста функции, слаба Богу, не е и законодателен орган, тъй че не би могъл да изземе компетенции на Законодателната власт. Поради това гласуването, текстът, предложението противоречи на Конституцията и според мен въобще не биваше да се подложи на гласуване. Благодаря! 59.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Караиванова! Председателят на парламента не тълкува Конституцията. Заповядайте, господин Георгиев!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз също взех думата, за да обясня отрицателния си вот, в смисъла, в който и госпожа Караиванова се изказа. Това е конституционен принцип и ние не можем да го нарушаваме.
Но заедно с това, господин председателю, аз поставям два въпроса, които считам, че са от изключителна важност.
Единият от тях е - процедурен. А именно, така да стане, не като миналото парламентарно заседание по този въпрос. Така да стане, че да не разделяме по време и то дни наред гласуването по даден текст от изказванията, които са минали преди три дни.
Сега какво се получава на практика? Сега се докладват предложенията на този или онзи от нашите колеги и всички, които седят в тази зала, особено ония, които не са специалисти, минали са три или четири дни от миналото заседание, ако не и пет. Съображенията против тия предложения, които се изказаха са забравени и никой не си спомня какви са били съображенията.
Ние отделяме по време на гласуване текстовете от дебатирането по тези текстове.
Ако това не може да стане, защото сме в края на пленарното заседание, по-добре да не започваме даден текст. Но след като сме говорили по него, да приключим с неговото гласуване. И вижте сега как на практика се получава тук, в днешното пленарно заседание. Това не е полезно за изработването на един прецизен закон, а всъщност, аз смятам, че най-много трябва да държи този, който председателства дадения парламентарен ден или даденото парламентарно заседание. Това като предложение.
И второ, аз считам, че в тия пленарни заседания трябва да се кани да присъства и министъра на правосъдието, или натоварен от него заместник-министър, ако ние пък прогласуваме присъствието на втория такъв.
Затова ви моля, да се вземат мерки евентуално той да присъства, защото това е фундаментален закон и ние не можем да държим изолиран председателят на Висшия съдебен съвет, респективно МС/ЗТ 60.1 министърът на правосъдието от това, поне да бъде поканен. А ако той прецени да присъства или не. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георгиев. Това са разумни предложения, които той направи. И отговорът вече веднага дойде. Господин Корнажев ще дойде след малко в залата.
Продължаваме по-нататък. Да гласуваме текста на чл. 3.
Моля режим на гласуване, моля гласувайте текста на чл. 3!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 185 народни представители, за - 176, против - 3, въздържали се - 6 народни представители.
Чл. 3 се приема, преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 4, ал. 1. "На съдилищата са подведомствени всички граждански, наказателни и административни дела".
И ал. 2. "Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган".
Това е съдържанието на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване, гласуваме... (Шум и реплики в залата) Да, така, господин Георгиев, господин Вълканов, господин Гоцев, кой още? Господин Емил Бучков по този текст. Заповядайте!
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин председател!
Уважаеми колеги народни представители, аз предлагам, ако се наложи, да направим и дебат по този въпрос. Предлагам първата алинея да видоизмени малко съдържанието си.
Не можем да впишем, че "на съдилищата са подведомствени всички граждански, наказателни и административни дела", тъй като на практика ще се окаже, че не всички дела са подведомствени на съдилищата. Ще има и такива, които биха могли да бъдат подведомствени на арбитража, включително и с изменението на ГПК ние даваме възможност и за друга подведомственост.
Затова думата "всички", според мен, трябва да отпадне. 60.2
На второ място, аз предлагам, да обсъдим дали не е уместно да изпишем, че са "подведомствени граждански, наказателни, административни и търговски дела".
Ние вече влагаме в оборот търговските дела. Знаете, че от две години, или от година и нещо съдилищата не само се занимават с регистрация, но и започнаха вече процеси, свързани с фирми, с търговци и т.н. И по същество това са търговски дела.
Ако се върнем в историята на гражданското правораздаване, ние ще видим, че такива наименования "търговски дела" е имало отпреди. Затова аз ви предлагам да обсъдим и този въпрос.
И така предложението ми по първа алинея е: "На съдилищата са подведомствени граждански, търговски, наказателни и административни дела". Така по този начин изчерпваме целия кръг от възможни дела, които са подведомствени на съдилищата, а изхвърляйки думата "всички" по този начин пък подсказваме, че не всички дела, каквото на практика може да се случи, са подведомствени на съдилищата. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георгиев! Господин Велко Вълканов има думата. Заповядайте! 60.3
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз смятам, че това, което каза колегата Георгиев, е съвършено справедливо. Той е точен и аз подкрепям неговата идея.
Но бих предложил текстът да гласи следното: "съдилищата разглеждат граждански, наказателни и административни дела, определени със закон". Не е необходимо да отделяме в специална категория търговските дела, защото това означава да се опитаме да специфицираме и други дела, например финансови дела и т.н. Търговското дело на общо основание е гражданско дело и досега не сме правили никакво различие в това отношение.
А би било целесъобразно да се каже, че все пак закон е този акт, който ще определя кое дело къде да бъде гледано, за да се избегне опасността това да става с друг подзаконов административен акт. Общо взето, аз поддържам идеята на колегата Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Велко Вълканов.
Господин Васил Гоцев има думата. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първата алинея предлагам да бъде точно така, както я каза колегата Димитър Георгиев. "Подведомствени" е терминът, "разглеждане" не е точен, защото съдилищата, както каза преди малко колежката Рашеева след мен, не само ги разглеждат, а ги и решават. Някога ги прекратяват. Те извършват и други действия, освен да ги разглеждат.
Що се касае до търговски дела, разбира се, трябва да ги има. В България имаме Търговски закон, следователно там има търговски дела, които са различни от гражданските. Що се касае до финансовите дела, те са всъщност административно право и те се обхващата от административните дела, както се казва.
Като имам предвид казаното от колегата Георгиев за ал.1, мисля, че по същите съображения се налага ал. 2 да се допълни така: "дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган, освен когато е предвидено то да се разглежда от арбитраж", защото ние имаме и възможността арбитраж да гледа съответни дела и това са именно търговските дела. Ако НЧ/ВЙ 61.1 ние заковем алинеята така, както е, ние изключваме арбитража, а ние в Гражданско-процесуалния кодекс имаме арбитраж и все повече ще разширяваме неговото приложение.
Така че алинея 1 - дословно, както я предложи колегата Георгиев.
Алинея 2 предлагам да стане с това добавяне и както е правилото, предавам го написано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Господин Корнажев иска думата. Заповядайте!
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Към този член аз имам две бележки: или трябва да се премахне "всички", или трябва да се добави "съдебни". И аз мисля, че колегите юристи ще ме разберат. Аз просто сега влизам в залата, но съм подготвен за тази си бележка от миналата седмица. Защото понятието "дела" е по-широко и можете да допуснете една грешка, която ще ни създава проблеми. Това е единствената ми бележка.
Или да се махне това "всички", или да се добави "съдебни".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! По отношение на чл. 4 действително трябва да се включат и търговските дела, тъй като в чл. 59, ал. 1 за окръжните съдилища, изрично е посочено, че има търговски отделения. Същото е положението с чл. 75, ал. 1, където е посочено, че апелативните съдилища имат търговски отделения.
Обаче по отношение на "всички дела" аз съм за запазване на този текст. Не може да има друг правораздавателен орган в страната, освен съдът. Ето защо, всички дела трябва да бъдат подсъдни, подведомствени на съдилищата.
Що се касае до отнасяне до други органи, какъвто е доброволният арбитраж и други, това са въпроси, които са уредени в процесуалните закони, касаещи подведомствеността на тези съдилища. И те не се изключват от тяхната подведомственост, а се дава възможност при определени условия да се отнесат със съгла61.2 сието на двете страни към други правораздавателни органи, така да се каже, каквито могат да бъдат арбитража. Щом ние въвеждаме една единна съдебна система, не може да има друг орган, освен съдът, на който да са подведомствени абсолютно всички дела.
Смятам, че трябва да избягаме от старото понятие, че може да има правораздавателни органи и към изпълнителната власт, както беше арбитражът, или някакви други формирования, които в никакъв случай не могат да обезпечат обективното точно прилагане на законите. И, най-важното, ние не бива да се отдалечаваме никога от принципа за правовата държава, където единственият орган, който може да разрешава споровете по тези дела, е съдът.
Ето защо аз ви приканвам текстът да се гласува във вида, в който е представен пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Господин Даскалов има думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз бих искал да се противопоставя на предложението на колегите, които искат да включат в текста и търговски дела поради обстоятелството, че всички се съгласяваме, че търговските дела са вид граждански дела. Щом като са вид граждански дела, те са включени във вече изброените в предложения от Законодателната комисия текст, а обстоятелството, че ще има отделения към съдилищата, които да се занимават с търговски дела, не ги прави някакъв специален вид дела, извън гражданските.
Целта на този текст е да изброи какви видове дела въобще съществуват. И щом като съществуват такива видове дела, тези видове дела се разглеждат от съдилищата. Аз много се страхувам това да не даде възможност на теоретиците да защитават тезата, както това беше със Стопанско право, нещо, на което юристите в България за разлика от тези в бившата ГДР, се противопоставиха. Покойният проф.Кожухаров беше един от онези, които защитаваха тезата, че Стопанско право няма.
При това положение аз ви моля да приемете текста като окончателен, с изключение на онова, което колегата Георгиев каза и господин министърът - да отпадне думата "всички". Благодаря. 61.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Даскалов. Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин Джеров, заповядайте, кажете какви са Ви предложенията и какво да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. По силата на правилника, ще започнем с предложенията, които постъпиха и устно, и писмено.
Първото предложение, което е съвсем основателно, се отнася към ал. 1 на член 4. На мястото на предложения от комисията текст, редакция, съдържание, се предлага от господин Георгиев и господин Гоцев нова редакция: "на съдилищата са подведомствени граждански, наказателни, административни и търговски дела". Това е едното предложение. В зависимост от изхода от него ще поставя на гласуване предложението на господин Вълканов: "съдилищата разглеждат граждански, наказателни и административни дела, определени със закон".
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): По-добре е "търговски" да отиде след "граждански", а не обратното.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, това е редакционно, господин Гоцев. "Граждански, търговски, наказателни и административни дела."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър! 61.4 МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Аз отново поддържам това, което каза и колегата Даскалов. То ще бъде по-прецизно и ще бъдем по-точни. Защото иначе ще казват на съдилищата: "Това не е при нас."
Ако трябва да се върнем много назад, търговското право е част от облигационното право (и това колегата Гоцев ще го потвърди), утвърдена част. Но пак казвам моето лично становище, може да не го приемете: или да се махне "всички", или да се пише "съдебни", в който случай всичко влиза в съдебния спор, извън особените юрисдикции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, това, което казвате Вие, е хубаво, но лошо е, че по нашата процедура право на предложение за изменение на текста имат народните представители. Това е Ваше мнение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега много моля, господин председателю, да поставим на гласуване предложението, което току-що прочетох (автори са господата Георгиев и Гоцев): "На съдилищата са подведомствени граждански, търговски, наказателни и административни дела."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така, без "всички".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Без "всички". "... са подведомствени". Това е една добра редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля ви, обявете режим на гласуване! Гласуваме за предложението, направено от народните представители Димитър Георгиев и Васил Гоцев, в чл. 4, ал.1 да отпадне "всички" и да се добавят "търговски дела" след "граждански".
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, смятам, че некоректно поставяте въпроса. Би трябвало да се гласува поотделно за тези отделни предложения. Защото аз ще гласувам да отпадне думата "всички", но няма да гласувам да влезе думата "търговски". Ето защо аз ви моля поотделно да поставите на гласуване тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, много Ви моля, правят забележка на мен и на Вас за предложената алинея за гласуване, понеже имало две предложения - едното е да отпадне СД/ВР 62.1 "всички", а другото - да се включат и "търговски дела". Вие прочетохте цялата редакция...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз прочетох, господин председателю, двете постъпили предложения, както са подред. Едното е: "На съдилищата са подведомствени граждански, търговски, наказателни и административни дела." Казах също така, че има и едно второ предложение със съдържание: "Съдилищата разглеждат граждански, наказателни и административни дела, определени със закон." И на тази база Вие предложихте първото предложение на гласуване. Съвсем при спазване на правилника е така проведената процедура дотук. И в зависимост от изхода от първото гласуване ще минем и евентуално към второто предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно забележката на господин Вълканов беше неуместна по време на гласуването.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Първо трябва да се гласува отпадането на думата "всички", а след това допълнението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, отменете гласуването!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук се прави едно възражение от страна на колегите, че те биха имали различно отношение към отделните думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, подлагаме тогава на гласуване първото предложение от редакцията на ал. 1 - "на съдилищата са подведомствени" да отпадне "всички" и да остане "граждански, наказателни и административни дела". Моля ви, режим на гласуване! Които са за отпадане на думата "всички", да гласуват.
От общо гласували 175 народни представители, за - 166, против - 2, въздържат се 7.
Приема се предложението и думичката "всички" отпада. Редакцията става: "На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела".
Второто предложение...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Сега трябва да се гласува "търговски" да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Е, ако искате да ми помагате, аз да спра! 62.2
Подлагам на гласуване второто предложение - към този текст, който вие приехте, да се прибави "търговски" след "граждански". Или текстът да добие следното съдържание: "На съдилищата са подведомствени граждански, търговски, наказателни и административни дела."
Които са за включване на "търговски" след "граждански дела", моля да гласуват. Обявете режим на гласуване и гласувайте!
От общо гласували 178 народни представители, за - 58, против - 88, въздържат се 32.
Отклонява се това предложение.
Сега трябва да гласуваме, господин Джеров, предложенията към другите алинеи или да гласуваме по алинеи. Както предложите. 62.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Бих си позволил да ви предложа да гласуваме допълнението към втора алинея, постъпило от господин Гоцев. Втората алинея, както е предложена, гласи: "Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган". Господин Гоцев предлага да се допълни с думите: "освен когато е предвидено то да се разглежда от арбитраж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом има законово изключение, тогава защо трябва да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не е мое предложението, аз чета предложението на господин Гоцев, тъй че възраженията към мене са неоснователни.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Бих могъл да обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Гоцев, въпреки че сме приключили разискванията. Щом е предвидено в закон, че ще може и арбитраж...
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Вижте какво, ако е предвидено в закон, че може в арбитраж, а в закона пише, че само в съд се разглежда, следователно законът съдържа две разпоредби, от които едната изключва другата. Заради това разпоредбите трябва да бъдат синхронни. Затова щом като имаме закони, които предвиждат арбитража, не трябва да кажем, че делата, които се разглеждат в съд, не могат да се разглеждат на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, подлагаме на гласуване. Съобщете текста. Приключихме, проф. Михайлов, разискванията. Ще гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на господин Гоцев е след предложеното съдържание на втората алинея да се добавят думите: "освен когато е предвидено то да се разглежда от арбитраж".
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Има един аргумент, който е много съществен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Гоцев, много Ви моля. Извинявайте, направено е предложението, председателят на Законодателната комисия съвсем коректно докладва Вашето предложение. Моля ви, обявете режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Гоцев, така както го прочете председателят на Законодателната комисия. БП/ЗТ 63.1
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Бих могла да кажа още нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прекъснахме разискванията, в режим на гласуване сме. Двадесет и шест човека са гласували вече.
От общо гласували 163 народни представители, за - 39, против - 105, въздържали се - 19. Отклонява се това предложение.
Господин Джеров, има ли друго предложение към ал. 2?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава, уважаеми колеги, да гласуваме целия чл. 4 с двете алинеи и с приетото предложение за отпадане на "всички" в първата алинея. Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме чл. 4 с ал. 1 и ал. 2.
От общо гласували 172 народни представители, за приемането на чл. 4 с двете му алинеи 167, против - 2, въздържат се - 3. Приема се чл. 4 с алинеи първа и втора.
Господин Джеров, имате думата.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Искам да обясня отрицателния си вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми колеги, аз гласувах против този текст не защото той не трябва въобще да бъде приет, а затова защото с предното гласуване ние направихме една съществена грешка. Съществува арбитражна практика и то сериозна, и то не само в България, по силата на която когато вече едно дело е започнато пред гражданските съдилища, пред съда, то не може да бъде прекратено и пратено на арбитража, независимо от това, че трябва да бъде подсъдно на арбитража по силата на закона или по силата на договора между страните. Тази възможност ние я елиминирахме с предното гласуване и считам, че това е неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друг желаещ да обясни отрицателен вот? - Няма.
Господин Джеров, имате думата за чл. 5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 5 гласи: "Съдилищата прилагат законите еднакно и точно спрямо всички".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по текста? 63.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председателствуващ, дами и господа, така както е текстът, той съдържа една малка безмислица: "прилагат законите точно спрямо всички". Законът или се прилага точно, или не се прилага точно. Трябва думите да се обърнат: "Съдът прилага закона точно и еднакво спрямо всички". Еднаквостта е свързана спрямо всички, а точността си е точност и тя няма нужда да се свърже с това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, Вие предлагате "точно и еднакво" - редакция на думите. Господин Джеров, Вашето становище по това предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз го споделям. Мисля, че е по-точно, ако допуснем тази промяна на местата - "прилагат законите точно и еднакво спрямо всички". По-добре е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Желания за гласуване? Господин Джеров, да гласуваме отделно или, понеже е редакция, да гласуваме целия текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Мисля, че има консенсус. Бихме могли направо да го поставим на гласуване: "Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Които са за приемането на чл. 5, така както беше уточнен от председателя на Законодателната комисия, моля да гласуват.
От общо гласували 179 народни представители, за - 174, против - няма, въздържали се - 5. Приема се чл. 5 така, както беше докладван от господин Джеров. 63.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към проекта за чл. 6 със следното съдържание:
Чл. 6. Съдилищата осигуряват равни условия за състезателност между страните в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения? заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин председател, господа народни представители! Предлагам текстът да отпадне условията, които съдилищата осигуряват за равенство на страните са дадени в чл.5. Те прилагат закона точно и еднакво към всички. А условията за състезателността са дадени в Гражданския процесуален кодекс. Не е съдилището административният орган, който осигурява това. Това е осигурено от Гражданско-процесуалния кодекс. Ако Гражданският процесуален кодекс има разпоредби, които не осигуряват, съдът нищо друго не може да направи. Съдът просто трябва да приложи закона. Точно и еднакво спрямо всички, а Гражданският процесуален кодекс е този, който ще осигури равните условия за състезателност в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Думата има господин Димитър Велев, след това господин Бучков.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз мисля, че този текст трябва да остане. Вярно е, че процесуалните закони гарантират осигуряването на равни условия и състезателност. Но това е един основен принцип, който е залегнал дори в Конституцията. Един основен принцип, който трябва да залегне и в този устройствен закон, защото процесуалните закони ще бъдет изграждани на базата на този устройствен закон за съдебната система.
Колега Гоцев, затова аз смятам, че този текст като текст в главата "Основни положения", като един основен принцип трябва да остане в този устройствен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Велев.
Има думата господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложеният текст на чл. 6 според мене не е формулиран ЦМ/МП 64.1 правилно, тъй като текстът в Конституцията е много по-издържан. Текстът на чл. 121, ал. 1 гласи: "Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес".
А вижте какво ни предлага текстът: Съдилищата осигуряват равни условия за състезателност. Това са две различни понятия. Равенство е едно, условия за състезателност е нещо съвсем различно. Поради това мисля, че текстът, който е предложен в чл. 6, трябва да добие редакцията на чл. 121 от Конституцията. Фактически това е само една корекция в редакцията, с което обаче се стига до истинския смисъл, който трябва да се заложи в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Има думата госпожа Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз искам да подкрепя оставането на този текст така както е предложен. Естествено може да се помисли за варианта на господин Бучков - да се възпроизведе по-точно Конституцията. Но ми се струва, че на сегашния етап това е един необходим текст. Нека да не забравяме, че въпреки че тези принципи ще се установят в един друг закон и от чл. 5, който ние току-що гласувахме, наистина следва и това равенство на страните. Нека да не забравяме дори само факта как в момента са устроени нашите съдебни зали и че все още прокурорите стоят и гледат някъде от високо другата страна в процеса.
Затова на мене ми се струва, че на този етап този текст е необходимо да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Велчева. Подкрепям Ви.
Има думата проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов", и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също подкрепям текста на чл. 6, който беше приет единодушно в Законодателната комисия. Но аз съм съгласен с бележките, които направи уважаемият колега Бучков.
Аз мисля, че този текст трябва да възпроизведе наистина чл. 121, ал. 1 от Конституцията, а така както е перефразиран 64.2 в чл. 6 всъщност остава само принципът за състезателност и се изпуска принципът за равенство.
В Конституцията е казано: съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност, в предложението е равни условия за състезателност, т.е. само принципът за състезателност без принципа равни условия на страните.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, аз ви моля да приемете прередактирането на текста на чл. 6: Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност между страните в процеса.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Друг от народните представители? - Димитър Георгиев. Вашето ще бъде експертно мнение, господин министър. Затова искам да бъде последно.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина първоначалният текст при първото четене на законопроекта беше малко поразличен. Той претърпя известна еволюция. Аз предлагам да се съобразим с текста на Конституцията. В текста на Конституцията, в чл. 121, ал. 1 са провъзгласени два принципа - принципът на равенство в процеса и принципът на условия за състезателност. Наистина не е добре редакционно направен текстът сега и изключва един от тези два основни принципа.
На второ място ми се струва, че трябва да си припомниме още веднъж това, че ние работим сега фундаменталния Закон за устройство на съдебната власт, в който по необходимост ще възпроизвеждаме, ако ще и дословно, някои конституционни принципи, които се отнасят до съдебната система. И в това няма нищо страшно, защото този закон, който правим, ще послужи за основата на промяната на цялото законодателство, което ще регулира съдебната система и съдебната власт като цяло. Затова ние тук ще заложим някои принципи, макар и те текстуално да се повтарят така, както са казани в Конституцията. 64.3
И тъй като сравнявайки това, което е казано в Конституцията по този въпрос с това, което ние сега сме написали, се очертава по-голяма прецизност на текста в Конституцията, защото в един текст той прогласява два основни принципа, аз смятам, че така трябва и да залегне в закона. Затова предлагам текстът да бъде така: съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Няма други желаещи народни представители за изказване.
Заповядайте, господин министър. 64.4
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Има две възможности, според моето виждане - или да приемете това, което е предложено, или наистина да възпроизведете текста на Конституцията. Ще кажа защо. Вие приехте вече название "Закон за съдебната власт". Повтарям, Закон за съдебната власт. С това название вие направихте нещо, което аз мисля, след години у нас ще се разбере, че въведохме съдебна власт, която е и Темида, и прочие още.
Така че няма тук да обсъждаме проблемите на Процесуалния кодекс. Или трябва да бъде този текст така, или, понеже аз нямам това право да го предложа, както колегата Бучков и другите след него предложиха, просто да се презапише текстът от Конституцията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Като резюме имаме следните възможности: предложения от Законодателната комисия текст, раздаден на народните представители - съдържанието на чл.6. Не е толкова лош и би могъл да остане в бъдещия закон.
Втората алтернатива е да се реципира текстът от Конституцията, тоест, чл.121, ал.1. Да гласуваме и той да се включи на мястото на чл.6. Но аз си позволявам веднага една забележка. Конституцията е Конституция, законът е закон. Трябва ли всички конституционни текстове да ги преписваме и да ги слагаме в закона? Там, където Конституцията е решила въпроса, ми се струва, че тя със своята по-виша сила си действа. Защо да я преписваме навсякъде?
Или моето виждане е: или да гласуваме чл.6 така, както той е предвиден и предложен от Законодателната комисия, или да не слагаме нищо, като предполагаме и презюмираме, че Конституцията запълва тази нужда от текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да уточним предложенията, за да можем да гласуваме. Първото предложение, което направи колегата Бучков, беше въз основа на текста на Конституцията. Господин Бучков, да смятаме ли, че Вашето предложение е предложение за възпроизвеждане на текста на Конституцията точно?
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Не съвсем. Защото аз предложих така: "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за Ст.Б/НП 65.1 състезателност на страните в съдебния процес". Защото текстът, който сега е предложен, свежда тежестта до равни условия на състезателност. Обаче освен равни условия трябва да има равенство между страните в самия процес. А еднаквите условия на състезателност дават възможност на всяка една от страните успешно и ефективно да защити своите права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господин председател, колеги! Това е един кодификационен акт. И след като е кодификационен акт, той е длъжен да подчертае принципа на равенството.
Що се отнася до текста на Конституцията, той урежда втория принцип, който е процесуален - това е в чл. 121, където се казва "и условия за състезателност на страните в съдебния процес". Този принцип е изрично посочен пък в процесуалния закон.
Така че аз предлагам да оставим текста така, както е записан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
Има думата господин Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз мисля, че текстът може да остане така, както е предложен от Законодателната комисия. Защо се притеснявате от това, че не е включено "и равенство". Ами нали този принцип за равенството е разработен в чл. 5, където е казано, че съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички. Това не е ли осигуряване на принципа на равенството? Щом сме го осигурили в чл.5, ние в чл.6 осигуряваме равните условия за състезателност. И по този начин въпросът е решен. Така обсъждахме въпроса и в Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Велев.
Има думата господин Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поддържам становището на колегата Джеров. Съображението е много просто. След като 65.2 основният закон, лош - добър, е приел нещо като текст, не е необходимо да го преписваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да започнем с предложението на господин Бучков, което трябва да поставим на гласуване, а то е: "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в съдебния процес".
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): То не е само на Емил Бучков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Е, не говорим за авторство, проф. Михайлов.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Това е нон сенз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колеги, след толкова разисквания не бихме ли могли да се обединим всички към последните думи, които казаха народните представители Димитър Велев, Александър Сталийски и Драгия Драгиев?
Давам думата за реплика на господин Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът е много ясен и, смятам, елементарен. Ако този закон съществуваше преди Конституцията, тя ще разпростре върху него всички действия, които предвиждат нейните действия. Но ние гласуваме този закон, след като е налице една Конституция и не бива в никакъв случай да допускаме различия между двата закона - между основния закон и този.
Друг би бил въпросът, ако не включим текст и приемем че текстът на Конституцията ще се разпростре и върху този закон. Но да има различия между двата текста, това е изключено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има думата за реплика проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз искам да направя една реплика най-напред на уважаемия колега Велев, който смеси два различни принципа - единия принцип, който приехме по чл.5 "Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани" с принципа за равенство на участниците в процеса. Уважаеми колега Велев, това са различни принципи - еднаквото прилагане на законите и равенството са висши принципи 65.3 в правото и това е известно на всеки студент от Юридическия факултет. Аз много се извинявам, но взех реплика, тъй като се наложи това именно становище като компромисно за уважаване.
Второ, не можем да се съгласим с това да отпадне един много съществен конституционен принцип - да остане само равни условия за състезателност, а да отпадне принципът на равенството.
И третата ми бележка, господин председателю, е, че за разлика от Конституцията, аз ви предложих текст, и становищата ни тук са почти еднакви с господин Георгиев и с господин министъра на правосъдието, съдилищата осигуряват равенство (както е текстът на Конституцията) и условия за състезателност на страните в процеса. Без "съдебния", в "процеса".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Гоцев. 65.4 ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Аз бих желал да улесня и оттеглям моето предложение за отпадане на текста, като колкото слушам дискусията се убеждавам, че равни условия, в конкретния случай се има предвид технически условия, т.е. да не ми каже на мен, ти няма да задаваш въпроси, а на противната страна да му даде да задава въпроси. Или прокурорът да говори половин час, а на мен да ми каже - ти дай писмена защита. В този смисъл равни условия, като така един ден се тълкува текстът е добре да остане. А колкото се касае до равенство, за което говори професор Михайлов, то го има в чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! Едното от предложенията се оттегли. Това беше най-далечното. Сега да започнем, господин Джеров, да гласуваме отделните предложения. Воля на народните представители кои ще приемат.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Пак да повторим, защото минаваме към гласуване и се връщаме след това към дебати.
Едното предложение е "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в съдебния процес".
Друго предложение, от това изречение да отпадне думата "съдебен", което ще значи "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса".
Третото предложение е да препишем текста на Конституцията, т.е. чл. 121, ал. 1. Взехме отношение по него.
И четвъртото предложение е, предложената редакция на чл. 6 от Законодателната комисия да бъде възприето.
Това са четирите предложения в поредността, в която ги предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, сега по още един въпрос. Имаме ли предложение, постъпило писмено?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нито едно. Нито едно, всички предложения бяха казани тук, на микрофона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При това положение, бихме могли да гласуваме и приемаме само подобряващ редакцията. В първоначалния проект било, което ние сме приели по друг начин, който служи като основание на писмен проект.
Господин Георгиев, заповядайте за писмено внесено предложение! СМ/ВР 66.1
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Според мен в случая, господин председател, няма нужда от такова, защото в проекта от 3 юли 1992 г., чета го, пише: "Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност между страните в процеса". Така че това е основен вариант, върху който ние сме работили. Няма нужда да има писмено. Ние отново го обсъждаме заедно с този вариант, който сега се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Георгиев, това е чудесно, което казвате, и това дава основание вече да започваме да гласуваме.
Заповядайте, господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Поставихме нещата първо, второ, трето и четвърто.
Бих предложил да се постави на гласуване, разбира се като имаме предвид четирите възможности, всеки народен представител с гласа си ще насочи гласуването за себе си.
Първото предложение: "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в съдебния процес".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване! Които са за току-що прочетеното предложение от господин Джеров, моля да гласуват!
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 187 народни представители, за - 54, против - 40, въздържат се 93. Отклонява се това предложение, господин Джеров.
Следващото предложение!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е почти същото, без думата "съдебния процес". Или то би звучало така: "Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване! Които са за това предложение, да гласуват!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо 188 гласували народни представители, за - 105, против - 27, въздържат се 56.
Господин Джеров, тази предложена редакция се приема като текст на чл. 6. 66.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е всъщност новият чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво искате. По процедурен въпрос. Господин Джеров, нека да чуем процедурния въпрос.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, бих искала да подложите на гласуване редовно постъпилото предложение, Народното събрание да проведе извънредно заседание, днес от 20,30 ч., с единствена точка в дневния ред - гласуване на проекта за решение за недоверие на Министерския съвет, внесен от Съюза на демократичните сили.
Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожо Велчева!
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Господин председателстващ, възразявам на това процедурно предложение, защото то е неоснователно по няколко причини.
Преди всичко ако се иска извънредно заседание, трябва да има внесено писмено предложение за това.
Освен това нека да се върнем към началото на днешното заседание. Ние гласувахме удължаване на работното време и приехме съответен дневен ред. В този дневен ред такава точка не беше включена. Съгласно това, което ние приехме, трябва да продължим да работим по дневния ред така, както е приет, със съответното удължаване на работното време, следователно до 22 ч., като съответно се увеличи времето за част първа и за част втора от програмата на Народното събрание, така както е приета.
Ние вече сме гласували това и не бихме могли сега да гласуваме нещо различно. Ако е трябвало в дневния ред, днес наистина е възможно, след като сме удължили времето, да беше включена точка - гласуване по вота на недоверие. Но такова предложение по дневния ред не беше направено и не беше гласувано.
Следователно аз ви моля да се придържаме към това, което вече сме приели, и да не подложите на гласуване изобщо това предложение, тъй като то би противоречало вече на приетото от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Велчева, ако бяхте изчакали и изслушали, нещата щяха да добият друг вид вероятно. 66.3
Постъпило е писмено предложение, подписано от 49 народни представители. Регистрирано със следното съдържание, чета буквално дума по дума.
"Уважаеми господин председателю, на основание чл. 32, ал. 2 от правилника, предлагаме на 22 юли 1993 г. от 20 ч. и 30 м. Народното събрание да проведе извънредно заседание с единствена точка в дневния ред: гласуване на проекта за решение за недоверие на Министерския съвет, внесено от Съюза на демократичните сили.
Извънредното заседание да продължи до приключване на гласуването и обявяването на резултата от него.
Предлагаме да се отмени удължаването на работното време на редовното заседание на Народното събрание на 22 юли."
Струва ми се, че само последното предложение трябваше да бъде сложено първо.
При това положение и при наличие на този правилник, аз не мога да не подложа на гласуване, но за да спазим реда, според мен трябва да се подложи на гласуване последното предложение най-напред и след това да се предложи на гласуване предложението за извънредно заседание.
Противно становище има ли? Заповядайте, господин Бучков! 66.4 ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание изрично е предвидено, че продължителността на работното време може да се удължи само с два часа.
След като е сложена тази граница, което очертава работния ден, не може в същия работен ден да има извънредно заседание. Това е абсурдно!
Моля ви се, тези, които не са запознати с Кодекса на труда много добре да се запознаят, за да разберат, че продължителността на работното време е точно фиксирана и тя може да бъде удължена само с два часа. (Шум и реплики в залата)
Това, ако го приемете вие, означава следното - когато на шофьорите е разрешено да карат само 12 часа да им дадете да карат 48 часа без прекъсване. (Шум и реплики в залата) Моля ви се, справете се със законодателството още повече, че вие сте народни представители, които гласувате закони. Не пристъпвайте границата поради незнание. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте господин Савов!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Тук, ако се тълкува чл. 32 и ал. 1 и 2 просто не можем да правим извънредни заседания от 20.00 часа. Ние можем да продължим с два часа. Извънредни заседания не могат да се правят същия ден, моля ви се! Извънредни заседания, това означава, че може и в понеделник да направим, може и друг път, обаче вечерно време изрично е казано, че може да бъдат удължени, но не с повече от два часа.
Вие във всеки случай ще отидете против правилника. Член 32, ал. 1 и 2 са абсолютно ясни, категорични.
Какво значи извънредно заседание? До 22.00 ч. може. Ами че тогава извънредни заседания утре ще правим от 12.00 ч. вечерта и т.н. Извънредно заседание е много ясно какво е. То е дадено в ал. 2, именно защото не е свързано с удължаването.
Ние сме против това и моля, прочетете правилника и ще МС/ЙА 67.1 видите че не може това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, аз уважавам Вашите съображения, но чета буквално правилника. Това е едно тълкуване, което Вие направихте, но буквално правилника не поставя тези условия. Ние имахме едно таково заседание, вие си спомняте.
Господин Лютфи иска думата. Заповядайте, господин Лютфи!
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Що се касае до чл. 32 всички, които говориха досега говориха само за ал. 1. Алинея втора гласи следното. Също чета буквално. "Народното събрание може да промени времето за заседание, както и да проведе извънредни заседания."
Не пише как процедурно и кога. (Шум и реплики от блока на СДС)
Следователно, един момент, при това положение, уважаеми колеги, (шум и реплики от блока на СДС) не, аз не тълкувам, а то пише.
При това положение, господин председателю, предлагам за уместно следното - колегата, който направи предложението да бъде удължено с два часа, да бъде изтеглено това предложение (шум и неразбираеми реплики от блока на СДС) да гласуваме изтегляне на предложението за удължаване и след това да насрочим извънредно заседание - чл. 32, ал. 2.
Моля, да се подложи на гласуване. Моля, да се подложи на гласуване. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи! Това предложение, Вашето господин Лютфи, не мога да подложа на гласуване, защото след като е взел вот Народното събрание не може да се изтегля.
Моля ви, режим на гласуване, гласуваме последното предложение за отменяване на удължаването на работното време на днешното заседание на парламента. (Шум, викове, реплики от блока на СДС).
Моля ви, режим на гласуване, гласуваме предложението да бъде отменено решението за редовното заседание да продължи след 20.00 часа. За удължаването на работното време. (Шум, реплики от депутати от блока на СДС) 67.2
Гласовете не се увеличават 1 м. и 45 секунди.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
!
От гласували общо 213 народни представители за предложението - 136, против 74, въздържат се трима.
Следователно, отменява се решението за удължаване на работното време.
Заповядайте, господин Гоцев! 67.3
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз съм по-възрастен, но гледам, че от всички страни има хора и по-възрастни от мен. Спомням си в 1945 г., когато Никола Петков беше още министър (ропот от БСП), дойде Вишински тук и покани Никола Петков на разговор през една нощ. Никола Петков му каза, че в България хората нощем спят, а работят денем. Явно вие, които предлагате това, дами и господа, имате пиетет към навика на господин Вишински. Работата е там, че тук я няма Червената армия вече, че и каквото да гласувате, няма да стане това, което стана с Никола Петков. (Викове от БСП и бурни ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, оставете това нещо.
Моля ви, обявете режим на гласуване. Гласуваме първото предложение за извънредно заседание на 22 юли от 20 ч. и 30 м. (Ропот и викове на недоволство от СДС)
(Множество народни представители от СДС се приближават към трибуната, някои от които искат думата)
Гласуваме в момента.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Може ли да погледнете колко е часът! В колка часа правите промени? Това не може да се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има предложение, има правилник. Моля ви!
(Депутати от СДС се струпват около трибуната и се разправят с председателстващия заседанието господин Школагерски)
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Господин председател, не разбивайте Народното събрание!
(Силен шум в залата, викове и свиркане от СДС в знак на неодобрение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 177 народни представители, от тях 129 за, 48 против, няма въздържали се.
Предложението се приема. От 20 ч. и 30 м. ще започне извънредно заседание при единствена точка от дневния ред гласуване на недоверие. Продължителност на заседанието до изчерпване на темата.
30 минути почивка (звъни). НЧ/АН 68.1(След почивката)

18 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Продължаваме заседанието. По въпроса за така нареченото искане за извънредно заседание. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) По силата на чл. 37 ясно е казано, че включване в програмата на такъв въпрос може да стане, само ако реши Председателският съвет. (Бурна реакция в блока на ПС на БСП) Председателският съвет това не е решил! Той дори не се е събирал. Това е правилникът и аз го цитирам точно по смисъла на чл. 37. Мога да ви го прочета.
В ал. 3 е казано: "Предложения за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него извън утвърдената програма могат да се правят писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18 ч. на деня, предшествуващ заседанието." (Шум и реплики)
"Предложения по ал. 3 (това е четвърта алинея) се поставят на гласуване в началото на пленарното заседание, без да се обсъждат." И е казано: "В изключителни случаи Председателският съвет може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание." (Реакция в блока на ПС на БСП)
Защо въпросът за извънредно заседание е изключително важен? Просто защото вие искате извънредно заседание не за да пресмятате ябълки и круши, а за вот на недоверие на правителството.
Народните представители, всички са задължени при един такъв важен акт на парламента, това не е нещо обикновено, това е важен парламентарен акт, който влиза просто в графата "Изключителни парламентарни актове". (Шум и реплики) При това положение много от народните представители - и от вашата парламентарна група, и от другите парламентарни групи - не са имали възможност да научат, че днес от 20 ч. и 30 м. някой има намерение да прави гласуване за правителството. Нещо повече, те са научили от вчера, че гласуването ще бъде именно утре. А народният представител затова е народен представител, защото е свободен човек и той може да реши да присъствува ли цял ден на заседание или да не присъствува. (Шум в залата)
Създава се опасен прецедент, при който може във всеки един момент от заседанието на парламента една малка част от парламента, макар и да представлява може би мнозинство в дадения момент, да вземе решение за провеждане на даден акт на парламента, който засяга важен национален, изключителен интерес, именно въпросът СД/ЗТ 69.1 за правителството, както е в случая.
В този смисъл едно такова искане, първо, не е направено до 18 ч. на предния ден. (Шумна реакция в блока на ПС на БСП) Ясно е казано: "На предния ден" в правилника!
Второ, не е имало Председателски съвет, който да обсъди този въпрос. И никой не предложи дори да има Председателски съвет за това. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Не е вярно!") Моля ви се! И всъщност се отива към действия на парламента, които да бъдат неочаквани, неподходящи, изненадващи дори за една част от народните представители. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) Това е недопустимо от гледна точка и на парламентаризма.
Ето защо сега, след малко, след 5 мин., като се успокоят всички, при мен ще започне Председателски съвет. Прекъсвам заседанието. Заповядайте при мен. (Звъни)
(18 ч. и 50 м.)
69.2
(След почивката)

19 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, след кратко обсъждане, протекло в творческа атмосфера (частични ръкопляскания, оживление в залата), Председателският съвет ви предлага едно разумно предложение да се подготвим за гласуване и да гласуваме следното предложение: включва се в дневния ред точката за вот на недоверие към правителството, удължава се работното време с предвидените от правилника два часа до приключването на процедурата на гласуването и гласуването се провежда тази вечер в рамките на удълженото редовно заседание на парламента.
Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
От гласували 215 народни представители, за - 199, против - 11, въздържали се - 5. Приема се.
Според Конституцията и според правилника гласуванията са явни, освен ако няма друго предложение, което се подлага на гласуване. Господин Палчев вдига ръка. Само по този въпрос евентуално давам думата.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага гласуването да бъде тайно. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стефан Савов - различно мнение. Заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз смятам, че вчера при разискванията достатъчно явно четирите групи се изказаха как ще гласуват и как смятат да гласуват. При това положение нашата парламентарна група смята, че няма абсолютно никакви съображения да гласуваме тайно. Ние предлагаме да се гласува явно и това е в края на краищата в интерес на четирите групи - не с тайното гласуване да стоим до 1 ч. и утре всъщност да нямаме нормален работен ден. Затова ние предлагаме гласуването да бъде явно. Ако погледнете, това не е в интерес на нас, но ние предлагаме да бъде явно. БП/ЗТ 70.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Моля режим на гласуване. Гласуваме направеното предложение гласуването да бъде тайно.
Гласували 222 народни представители, за това предложение - 140, против - 80, въздържали се - 2 народни представители. Предложението се приема.
Първо, гласуването ще започне в 20 ч. и 20 м.
Второ, бюлетината ще бъде бяла и на нея ще пише: "За вот на недоверие на правителството" и друга бюлетина, на която ще пише: "Против вот на недоверие на правителството". Ето ги бюлетините - на едната пише "За недоверие на Министерския съвет", на другата пише "Против недоверие на Министерския съвет".
Моля, комисията да заеме своите места и да започва работа. Благодаря (звъни).
(20 ч.)
70.2
(След гласуването)

22 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме редовното заседание.
Моля представителят на комисията господин Руслан Семерджиев да обяви резултатите от гласувания вот на недоверие на правителството.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Днес, 22 юли 1993 г. се произведе тайно гласуване по искането за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България.
Гласуването започна в 20 ч. и 35 м. и приключи в 21 ч. и 55 м.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев и Ремзи Осман обявява следните резултати:
Общ брой на гласувалите народни представители - 228.
Брой бюлетини за недоверие на Министерския съвет - 81.
Брой бюлетини против недоверие на Министерския съвет - 147. (Бурни ръкопляскания от блока на БСП и ДПС)
Брой на празните пликове - няма.
Брой на пликове с две или повече различни бюлетини няма.
Въз основа на резултата от произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл. 81 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и – 4 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Не приема предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет.
Комисия - подписала в пълен състав. (Ръкопляскания от блока на БСП и ДПС) ЦМ/ЗТ 71.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Семерджиев.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 22 ч. и 57 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа