Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Дами и господа народни представители, на основание на вашето решение откривам извънредното заседание на парламента.
Имате думата, господин Абаджиев.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС)
: Ние се отказваме от суверенитета си по отношение изпълнителните действия на издадените решения от чуждите съдилища. Именно имам предвид текста на чл. 34. Изпълнителните действия са от особено значение, защото ние не се ползваме от никакъв имунитет по отношение на нашето имущество. Забележете каква радикална клауза, която ни лишава от всякакъв имунитет по отношение на изпълнителните действия на нашите кредитори: България дава общо съгласие без ограничение за изпълнението срещу всяко имущество изобщо, независимо от неговата употреба или възнамерявана употреба.
В практиката на международното частно право обикновено съществуват ограничения, а именно, че изпълнителните действия могат да се насочват само към директното имущество на дадена държава, но не и до нейното участие в други юридически лица. А при нас една генерална клауза: поемаме всякаква отговорност за цялото имущество на държавата без всякакво ограничение. Това нещо е недопустимо, господа! Осъзнаваме ли това?
И ако ние го осъзнаваме, няма никакво съмнение, че ние трябва поне да се ограничим до възприетата практика в това отношение: страната ни да носи отговорност само с директното, прякото ЦМ/ЛТ 191.1. имущество на държавата. А може би и една резерва по отношение на това да не носи отговорности и централната банка, защото и такава практика съществува. Но тази клауза не поставя никакви ограничения.
И още един безпрецедентен случай в международното частно право: клауза 34 дава възможност за налагане на обезпечение, предварително обезпечение на още непредявен иск! Това нещо в областта на международното частно право има крайно ограничително приложение. Но ние го приемаме! Вижте клауза 34, ал. 5, в която именно се казва, че може да се наложи обезпечение и за решения, които още не се предявени.
С оглед на тези крайно тежки условия, които са включени в споразумението, за които Народното събрание не е дало никакъв мандат при преговорите от страна на правителството аз считам, с оглед националните интереси на България, че би трябвало при ратификацията да се направят известни резерви. Резерви по отношение ограничаване на мандата или на имунитета по отношение на имуществото, по отношение на което могат да бъдат предявени изпълнителни действия. Ограничение по отношение възможността за налагане на възбрана върху иск с оглед на неговото обезпечение. И особено по отношение на клаузата, с която съдилищата, които могат да разрешат тези въпроси, са така широко определени: всеки кредитор може да предяви своите претенции не само в двете съдилища, които са определени, но и във всеки друг съд, който би приел да решава този спор.
Може ли да се направят такива резерви? Могат според мен, защото това е споразумение, което подлежи на ратификация, а в прерогативите на Народното събрание е, когато извършва ратификация, да поставя рамките на споразумението, което тя одобрява.
Благодаря ви за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Абаджиев, тези Ваши предложения Ви моля да дадете писмено.
Друг желае ли да се изкаже? - Най-напред реплика. 191.2.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. По-скоро това е един въпрос към господин Абаджиев, който е един изключително ерудиран юрист и който в Икономическата комисия винаги е засягал юридическите въпроси.
Аз бих искал да го попитам защо всички тези въпроси, които той сега постави, не постави при всички досега ратифицирани споразумения за заеми с Европейския съюз, със Световната банка, където има точно същия отказ от суверенитет. Тези клаузи, които има тук, с нищо не са нови, спрямо който и да е договор, подписан с Европейския съюз, или със Световната банка, ратифициран от този парламент. И бих го попитал защо чак сега поставя тези въпроси, тъй като те действително са юридически.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ (СДС): Аз мисля, че досега от всички актове, които Народното събрание е ратифицирало, никога не е имало такива текстове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Има навсякъде.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: То може да ги има, но те не са направени достояние на Народното събрание. Ние ратифицираме закони без да бъдат приложени към тях самите актове. Но тук, дори аз първоначално не допусках, че такива текстове, толкова голям отказ, такъв широк обсег на отказ от имунитет, от суверенитет е недопустимо.
Аз дори първоначално не обръщах внимание на това. Покъсно, когато по-подробно се занимах с този въпрос, видях това нещо. Аз дори първоначално считах, че това е една частно-правна сделка, която не подлежи на ратификация. Но когато забелязах тази юрисдикция, този отказ от имунитет, просто за мен, като юрист, това е недопустимо, господа. Може да има отказ от суверенитет, но той трябва да бъде ограничен както и по отношение на юрисдикциите, така и по отношение изпълнителните действия.
И ако с известна загриженост проф.Вълчев преди малко пледираше, че отказът ни да подпишем това споразумение, да го одобрим, ще доведе до последици, които чуждите кредитори могат НИ/ЗТ 192.1 да предявят изпълнителни действия срещу нас, те не са толкова страшни, защото ние по отношение на тях не сме поемали досега отказ от имунитет. Но с това споразумение отказът от имунитет ще ни представи в извънредно притеснено положение, защото ние не сме сигурни дали изпълнението на това споразумение ще бъдем така коректни през целия период от време, защото очакванията ни, че ние ще можем да изпълним това споразумение, са въпроси на една хипотеза, че нашата икономика ще може да се възроди и ще може да ги понесе. Но в това не сме особено убедени.
И затова именно тези клаузи на отказ от имунитет, така генерален, се поставя още по-сериозно, понеже сделката е много трудна, много тежка по отношение на изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (от място): Аз исках думата за реплика на господин Абаджиев, но Вие не ми дадохте тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Обадете се. Изморен съм и аз. От 9 часа съм на това място. Слушам Ви, аз нямам обичая да отнемам думата.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Репликата към господин Абаджиев е следната.
РЕПЛИКИ ОТ БСП И КОАЛИЦИЯ: Каква реплика? Репликите приключиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да го направим, като изказване, за да не нарушаваме реда. Направете изказване.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Добре. Възползвам се от предложението на господин председателя и това, което исках да кажа, ще го направя като изказване, вместо като реплика към господин Абаджиев. Благодаря Ви, господин председателстващ.
Все пак изказването си ще започна като въпрос към господин Абаджиев. Той изложи много ясно аргументите и аргументите са толкова тежки, аз ги споделям напълно, че макар и на мнозина в тази зала да се стори прекалено тежка квалификацията, която ще изрека, макар и на мнозина изразът да се стори, може би, претенциозен, но за мен той е само и просто точен. Подписването, тоест ратифицирането от българския парламент на така предложеното споразумение за мен, като народен представител, не означава 192.2 нищо друго, освен национално предателство. Повтарям изразът "национално предателство" за всички български радиослушатели, защото те наистина в собствената си страна вече са само слушатели и само зрители. В собствената си страна българският народ не може да се разпорежда. С неговите съдбини се разпореждат други.
И аз искам да обърна внимание на това. Казвам го найвече за привържениците на БСП. Не е ли парадоксално, че представителите на тази партия, които даваха душа за съюз със съветска болшевишка Русия, сега с лека ръка ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А не ме ли злепоставяте мен, че Ви дадох думата?
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: С лека ръка ни предават на западните банки. Оказва се, че на България сега й се налагат едни условия такива, сякаш тя е загубила нова война, сякаш ще се подписва нов Ньойски договор. Защо? С кого сме воювали? С никого. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция) А тук някои вече казаха: "Ами, да, наистина сме загубили войната и трябва да се държим, като загубилия войната, като този, който е пред капитулация". Защо? С кого сме воювали?
Оказва се, че хората, които са подписали този договор навремето, седят тук, в тази зала, в половината на БСП. Оказа се, че именно тази партия е за ратифицирането на договора от българския парламент. И така, ако войната ни е била със западноевропейските банки, то, оказва се, че техните съюзници са хората от БСП. За съжаление такива има в Парламентарната група на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Е, сега, злоупотребихте ли с мен?
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Просто искам да кажа и на моите колеги, ако се окаже, че моята парламентарна група, в която членувам, а това е Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, с преобладаващото си мнозинство даде своя вот на първото четене още за тази ратификация, аз ще преосмисля продължаването на членството си в тази парламентарна група. (Силен шум и възгласи в залата) Затова, защото, както ви казах, това е нито повече, нито по-малко, освен национално предателство.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания. Силен шум и реплики в залата) 192.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Злоупотребихте с моето доверие, но здраве да е.
Господин Стефан Савов, заповядайте. (Продължителен шум в залата)
Господин Савов се изказва от името на парламентарната група. (Продължителни пререкания между господин Венцеслав Димитров и господин Константин Тодоров)
СТЕФАН САВОВ (СДС): Моля Ви, господин Димитров, моля Ви, господин Тодоров!
Аз съжалявам, че малко закъснях, но така закъсня и госпожа Ананиева, така закъсняха и някои други народни представители, защото аз не можех да изпусна поканата на посолството на Полската република, която даваше прием, за да можем да честваме господин Валенса, който вие обсипвахте с потоци от хули само преди 5-6 години. (Реплики от БСП и коалиция) Точно така е! Ще ви извадя вестниците. И мога да извадя дори думите на господин Лилов, който сега се усмихва. 192.4 А господин Луканов го няма, но той си знае какво е п писал в тайните доклади, които ги има и, слава Богу, излязоха. Защото господин Валенса за нас е безспорно един символ на свободата и демокрацията, който днеска каза думи, които бяха много мъдри и мисля, че бяха от полза за едно единство и за нашата нация.
Искам с това да извиня моето отсъствие, че не можах да дойда, но има неща, които са и международни задължения за депутатите. И аз мога да си спомня тогава, когато вие ликувахте, когато беше смачкано въстанието на "Солидарност" в Гдиня, а ние, които бяхме против, по това време страдахме. (Силен шум и реплики от БСП) Лесно е сега да се маха с ръце. Вие по това време не махахте с ръце, а махахте със саби и с оръжия... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, без диалог! Тишина!
СТЕФАН САВОВ: Вие не може да говорите, вие, които гледахте да потушите всякаква опозиция. И вие вземате правото в момента да говорите?! Тогава, когато от отец Пепелушко беше убит...
НИКОЛАЙ ДОБРЕВ (от място): Стефане, какво ти става?
СТЕФАН САВОВ: Господин Добрев, Вие пък сте поне от ченгетата на партията. Какво ми е станало, Вие знаете. И Вие ми казахте вчера нещо много важно, че няма къде да ме хванете за нищо. Нищо не съм направил. Няма, да, не се смейте! Знаете, че няма за какво. Аз никога не съм бил нито против партизани, нито против нищо. Може сега да махате с ръка, обаче имаше свидетели.
... Когато отец Пепелушко... Жалко е, че хора като Янаки Стоилов, млади хора, или като други млади хора... (Непрекъснати реплики от БСП) Аз за онези госпожи там не говоря, остарели, бетонови глави. Защото сега може ли тук, от тази трибуна, вие да се правите, че някога сте били за Валенса или за "Солидарност"! И се смеят господата! Смеят се господата!
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Защото става дума за външния дълг. 193.1 НЧ/ВЙ
СТЕФАН САВОВ: Да, за външния дълг ще говоря, но аз съм председател на парламентарна група и мога да говоря, господин Папаризов, и Вие дори, когато се смеете. Защото Вие бяхте лице, което беше натоварено с доста големи функции в държавата и си бяхте един комунист, прононсиран! Защо да не се каже това нещо. Защо да не го чуят! Защото аз не мога да разбера как може, когато се говори за Валенса днес, да забравяме какво беше вашето отношение към "Солидарност", какво беше вашето отношение към десидентството, какво беше вашето отношение към всичко това, което ставаше преди тези 10 години, когато ние още не можехме да се освободим от желязната прегръдка на вашата БКП затова, защото все пак Полша имаше една радостна, една щастлива съдба да има една католическа черква, да има един папа поляк, да има едно земеделие, което никога не можаха да го направят държавно, както вие го направихте.
Но сега идвам на темата, на която се обръщам към Вас, господин председателю. Все пак чух за Вашето становище и за Вашето тълкувание на чл. 32, ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има решение на парламента. Моето становище е без значение, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Господин председателю, не ме прекъсвайте, въобще нямате това право, защото аз съм председател на група и нямате право да ме прекъсвате. (Силен шум и реплики от БСП)
Чл. 32, ал. 2 казва: "Народното събрание може да промени времето за заседания, както и да проведе извънредни заседания". Може! Обаче това "може" не е императивна форма. Това "може" е точно определено в правилника и ние бяхме до 3 часа във времето на продължаване на заседанието, което е определено от правилника. Обаче за извънредно заседание, уважаеми господин председателю, с което ние сме имали с Вас най-добри отношения, дори когато сме били противници два пъти, когато с голямо удоволствие Ви натиках в кьошето и Вие взехте само 20 процента, а аз взех 65 процента, което беше едно голямо удоволствие за мен и надявам се и този път да мога да го направя, е казано, че Народното събрание се свиква на заседание от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на 1/5 от народните 193.2 представители, по искане на президента, по искане на Министерския съвет.
Не може един господин Стефан Караджов, добре известен с всичките свои действия, да не кажа далавери, тук да налага неща и Вие да ги приемате. Това е невъзможно. Казано е, че извънредно заседание, а това е извънредно заседание, може да бъде свикано само в тези случаи, за които говоря.
Вие пристъпихте правилника, господин Школагерски, което не Ви прави чест, защото Вие сте един достоен човек, защото Вие сте един добър юрист, отличен юрист и Вие си затворихте очите пред това, което се казва извънредно заседание. За извънредно заседание трябваше да има искане от това, което казва чл. 32 от Конституцията. Ние не можем да продължаваме заседанията безкрайно. Защото след господин... Караджов (добре, че си спомних името му)
, защото той е една незначителна личност) след господин Караджов може след това да дойде...
РЕПЛИКИ ОТ БСП: "Буш! Буш!"
СТЕФАН САВОВ: Буш, да, защо не. (Бурен смях от БСП) Чудесно! След това ще дойде господин Клинтън. След това ще дойде господин Х и У и ще иска да продължават заседанията до безкрай. И Вие ще приемате ли, господин Школагерски, това? Защото е казано точно в Конституцията кога трябва да има извънредни заседания. Ние така можем да продължаваме заседанията до безкрай. И ние можем да го направим до утре сутринта, до вдруги ден... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Госпожа Хаджимет, не махайте с ръце, а мислетеза вашите избиратели. Мислете за вашите избиратели, които ви гледат сега по телевизията. Мислете за вашите избиратели, които не са за комунистите. А Вие махате сега с ръце и гласувате с комунистите. Затова мислете! Затова мислете, госпожа Хаджимет!
Къде останахте, къде останахте с вашите искания затова, че трябва да се борим с комунистите? Ето ви комунистите! Ето ги! И ние, аз ви казвам, продължаваме след това до безкрайност. Защото ще излезем след това и ние, след това заседание още заседания, още заседания и вие тогава не може да откажете. Защото това е една логика, господин Школагерски, и Вие пристъпихте тази логика, за съжаление. 193.3
И аз отново Ви моля от името на Парламентарната група на СДС да преустановите това заседание, защото то е точно указано как по конституционен ред може да се проведе извънредно заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Васил Михайлов, Вие сте независим депутат. 193.4
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (НЕЗАВИСИМ): Благодаря Ви, господин председателстващ. Искам да кажа, че това, което бе гласувано тук, бе голяма изненада за мен. Наистина това бе грубо нарушение на Конституцията. (Шум в блока на БСП)
Странно е желанието да се влезе в следващо заседание. Ами ако ние не успеем за следващите часове да решим въпроса, още едно заседание ли ще има? (Възгласи в блока на БСП: "Да") или още едно, пет пъти, двайсет пъти? Някъде да е казано: но не повече от две заседания? Никъде не е казано. Има ясен текст в Конституцията.
Това, което се прави сега, е грубо нарушение на правилника - това продължение на заседанието. И аз се учудвам как е възможно да продължаваме по такъв изключително важен въпрос да влизаме в едно нарушение, което не можем да продължим да правим със затворени очи.
Аз Ви умолявам, господин председателстващ, да влезете във функциите си на председател на Народното събрание и да прекратите едно очевидно незаконно, едно неконституционно действие. Аз Ви моля, господин председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това ли е Вашето изказване?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Това е моето процедурно предложение и аз Ви моля под някаква форма Вие като председател да прецените как да стане така, щото народното представителство да прекрати това заседание, което е противоконституционно. Това е моето предложение.
Аз не бих желал да взимам отделно думата за друго процедурно предложение, но мисля, че то е съвсем резонно. Тук стана дума за ратифициране на един законопроект. Този законопроект има изключително важно отношение към националната ни сигурност. Става дума не за някакви милиони, става дума за милиарди долари, става дума за възможност от отказване по същество от суверенитета в някаква степен. И такъв въпрос не може да не мине през Комсията по национална сигурност. (Шум в блока на БСП)
Така че ако той не бъде разпределен там и няма становище на тази комисия, аз не мисля, че пълноценно тук може да се обсъжда такъв сериозен въпрос. БП/ЗТ 194.1
Запазвам си правото да кажа, че аз по такъв законопроект, където не е ясно какво се ратифицира, с кого се ратифицира, България страна ли е в този договор и т.н., не разбирам как можем да си позволим да гласуваме такова нещо. Аз няма да говоря за генезиса на дълга, за това, което моите колеги говореха, аз няма да говоря за това на какво обричаме българската държава. Аз не съм разбрал каква е структурата на дълга към банките, това, което тук не са го рабрали хората - кои са точно банките, към които ние имаме задължения. Не са ли 7% от тези банки руски банки, нашите дългове не са ли диспергирани, не сме ли под опасността, ако ние сме ненормален платец, да попаднем под чужда зависимост?
Всичко това са много сериозни въпроси, въпроси на националната ни сигурност и ние не можем и не бива да обричаме България на 30-годишно състояние, за което не мога да преценя дали можем да си позволим сега такова гласуване.
И аз отново Ви моля, господин председателстващ, заявявайки, че аз по този законопроект няма да участвам в гласуването, да прекратите това заседание. (Шум в блока на БСП)
Тук се казаха сериозни, но верни определения за нашето действие в този петъчен следобед.
Благодаря ви за вниманието и още веднъж Ви моля, господин председателстващ, да прочетем внимателно конституционния текст и да прекратим това, което се разиграва тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, вземам думата от името на парламентарна група. И тъй като сме в извънредно заседание, тоест ново заседание, искам половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тъй като това е действително ново заседание, нямам основание да откажа половин час почивка. (Звъни)
15,30 ч.
194.2
(След почивката)

16 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Желаещи за изказване? (Реплики от блока на БСП и коалиция: "Няма!")
Заповядайте по процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, имам процедурно предложение да се прекрати това заседание, като преди това искам проверка на кворума, тъй като виждам в парламентарните групи, примерно в СДС има 2, в ДПС има 2, в групата на независимите - 2, има 2 от НСД. Така че в най-добрия случай - и да са тук всички от БСП, а те ги няма, няма необходимият кворум.
Ето защо, преди да гласувате предложението ми за прекратяване на заседанието, моля да направите ръчна проверка на кворума, защото се съмнявам, че ще има карти повече, отколкото трябва, а визуално е видно, да не се излагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Русева, Вашето искане е на основание чл. 39, ал. 2, т. 1. Искате прекратяване на заседанието. Това е. А преди това искате проверка на кворума. Това искане е на основание чл. 36, ал. 2 - преди началото парламентарна група или народен представител искат проверка на кворума.
Моля, квесторите, предупредете народните представители, че ще има проверка на кворума!
Проверката на кворума... Вие поискахте какво? Искам да чуя предложенията Ви. Извинявайте!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Начинът, начинът?
ЗЛАТКА РУСЕВА: Начинът е един - чрез гласуване. Друг начин няма. Както отлагане на заседанието, така и прекратяване става чрез гласуване. Преди гласуването имам право да поискам проверка на кворума. И това правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Приемам Вашето предложение. Обявявам режим на регистрация три минути. СД/ВЙ 195.1
Има необходимият кворум - 125 човека. Продължаваме заседанието. (Звъни)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Аз искам да видя по партии регистрацията... (Силен шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дайте по партии! (Шум в залата)
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председател, от името на моята парламентарна група, тъй като съм нейн представител от ръководството, макар че я няма, протестирам срещу това беззаконие. Днес тук господин Валенса каза, че законът желязно трябва да се спазва и вие му ръкопляскахте. (Шум в залата) 7 души има регистрирани от ДПС. Срещу мен стоят двама. Къде са другите?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те се движат.
ЗЛАТКА РУСЕВА: Не може да са излезли! Това е грубо нарушение и аз искам ръчно да се преброят хората от секретарите. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направихте това, което искахте. Сега ще гласуваме Вашето предложение за прекратяване на заседанието.
На основание чл. 39, ал. 2, т. 1 подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Русева, за прекратяване на заседанието. Моля режим на гласуване! Гласувайте това предложение!
От общо гласували 126 народни представители, за 6, против 108, 12 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Заповядайте, господин Савов. (Шум и реплики, викове: "Буш!")
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Вие просто най-нагло нарушавате правилника, след като днес действително, както каза госпожа Русева, тук господин Валенса каза, че трябва желязно да се спазват законите. Ето ги двамата народни представители от ДПС, ето го третият, обаче не 7, господин Лютфи, не 7! (Шум в залата) А-а-а, ще дойдат, но не са дошли! 195.2
Вие, господин..., и това ще чуе цяла България, Вие нарушавате нагло... Вие сте един юрист и въпреки това нагло нарушавате правилника. Кажете ми къде са 7-те души! Кажете! Отговорете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз не броя в момента, господин Савов...
СТЕФАН САВОВ: Вие не броите. Добре, аз Ви предлагам отново да броите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз имам в момента гласуване, на което всички присъстваха и всички виждат.
СТЕФАН САВОВ: Така. А Вие не виждате ли или се правите на не знам какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А Вие бяхте вън от залата и идвате да ми кажете, че това е наглост.
СТЕФАН САВОВ: Виждате, че двама тук има и тук един трима. И Вас не Ви е срам дори пред цялото българско общество това да го говорите! (Шум и реплики) Може ли това нещо? Аз искам да ме накажете. Искам да ме накажете за това, че аз казвам, че заместник-председателят на Народното събрание нагло лъже, защото вижда, че двама души има от ДПС, с един тук - трима, а не са седем. (Шум в залата) И въпреки това той ги приема за седем.
Вие, господин Школагерски, си слагате един голям кръст на Вашата политическа кариера. Това мога да Ви кажа. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, Вашето време...
СТЕФАН САВОВ: Накажете ме, защото аз Ви обвиних в нагла лъжа. Искам да ме накажете с едно, с три, може с десет, обаче виждате... И цяла България ги вижда. И моля Ви, посочете ги! Господин Лютфи, посочете и господин Кадир и посочете 7 души! Това е наглост! Това е мръсна наглост, която се прави в този парламент! 98, аз съм й казал. Тук са 90 души. (Силен шум в залата) Къде са, господин председателю, седемте души? Къде са седемте души? Докога ще продължава тази наглост в българския парламент, докога? Докога ние ще продължаваме да гласуваме с духове? (Шум и реплики) 195.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Какъв е проблемът в момента? (Шум в залата)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Проблемът е, че някои са ходили на коктейл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Силно ме изкушава желанието да пожелая 10-15 минути почивка, за да може и ние да ударим по няколко чаши ракия, а след това изглежда работата ще тръгне добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам 15 минути почивка. (Звъни)
16 ч. и 22 м.

(След почивката)

16 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Продължаваме заседанието. Гласуваме на първо четене Закона за ратифицирането на споразумението за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки-кредиторки.
Господин Христов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не по този начин си представяхме наистина, че ще стане разискването и по-точно финала на разискването и процедурата по гласуването на този важен закон. Наистина няма какво повече да се добави към това, което вече стана. Но според нас в такава обстановка, такова важно решение просто не бива да се взема. Именно затова ние правим Парламентарната група на СДС, процедурно предложение на основание чл.39 за отлагане на гласуването, тъй като само гласуването вече остана на този законопроект за следващо заседание. СМ/ЗТ 196.1
НОРА АНАНИЕВА (от място): Какви са мотивите за отлагане?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Аз вече споменах за тях, нека не влизаме в подробности. И тъй като наистина ситуацията не е от най-нормалните, тоест намираме се в едно спорно от конституционна гледна точка заседание. Беше направена вече една проверка на кворума с регистрация, която очевидно не отговаряше на присъстващите в залата. Бяха посочени и бройки от Парламентарната група на ДПС специално. Именно затова преди да поставите на гласуване моето процедурно предложение по чл.39, от свое и от името на Парламентарната група на СДС, Ви призовавам да пристъпим към проверка на кворума и този път, за да се избегнат подобни спорни ситуации, то нека тази проверка на кворума бъде реална, тоест чрез преброяване на присъстващите в залата депутати, включително и моя милост.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Христов. Сега ще преброим кворума в залата.
Моля секретарят да започне да брои кворума в залата. Моля за тишина и спокойствие. (Шум от блока на БСП) Това е един изключително важен закон за България. (Шум от блока на БСП) Затова дойдох, за да участвам поне малко в неговата работа, накрая.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): С какво си участвал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Спокойно, господин Стоилов. Законът е важен. Моля по-бързо да приключва гласуването. Кой дойде сега? Господин Стефан Божилов. В залата има 121 народни представители. Има необходимия кворум.
Гласуваме предложението, ако няма други след това, направено от господин Христов за отлагане на заседанието. (Шум в залата) Гласуваме за отлагане на разискванията. Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 126 народни представители, за 7, против 115, въздържали се 4. Предложението не се приема.
Предстои гласуването на законопроекта на първо четене.
Господин Костов, заповядайте. 196.2
ИВАН КОСТОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, както става обикновено преди гласуването на важни закони, ние изразяваме нашата обща позиция и аз изразявам тази обща позиция не толкова за Народното събрание, колкото за протокола на Народното събрание за това, което ще се чете след време, където ще надничат нашите деца и внуци. Те трябва да видят тази позиция, която ние фиксираме към днешния ден като отношение към едно от най-големите събития в икономиката, във финансите и в политиката на страната. Така че аз пристъпвам към изясняване и изложение на тази позиция.
В обобщение на нашите дискусии... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Костов, продължете, ако обичате.
Моля за тишина в залата!
ИВАН КОСТОВ: В обобщение на тези дискусии и на изказванията на представителите на Съюза на демократичните сили аз искам да потвърдя още веднъж, че Съюзът на демократичните сили е за това България да има споразумение по външния дълг, което да доведе до неговото намаляване, неговото разсрочване във времето и да го направи поносим за нашето и следващото поколение, върху плещите на които ще падне този дълг.
Аз потвърждавам тази наша принципна позиция.
Искам да напомня в Народното събрание това, че едни от инициаторите на тази външноикономическа стратегия, или може би основният инициатор беше именно Съюзът на демократичните сили и неговото правителство.
По време на него на 19 януари 1992 г. беше даден първият и решаващ мандат за преговори по външния дълг на страната.
Ние от това принципно съгласие, от това принципно решение - българският дълг да бъде уреден така, както беше казано тогава, че да означава поносими и възможни за страната плащания по него ние от това, от тази своя позиция не се отказваме. Ние тази позиция я потвърждаваме отново.
Знаем и перценяваме всички тежести и всички обременености, които преживя страната през тези четири години на наложен от правителството на господин Андрей Луканов мораториум върху плащанията по външния дълг. МС/ЛТ 197.1.
Вярно е, че тази агония на страната трябва да бъде прекратена.
От друга страна, искаме да обърнем внимание на обстоятелството, че в този момент Народното събрание е доведено до една крайна точка на отношение към споразумението по външния дълг в този му вид.
Това стана, след като беше гласуван втори път мандат за разговори по външния дълг на Българската външнотърговска банка, като при това не бяха явно записани никъде параметрите на този мандат. И сега, разбира се, с лекота може да се каже, че не е имало никакви ключови параметри, никакви рамки за постигане на това споразумение.
Но аз ще напомня това, което включваше този мандат "зад кадър", тъй като то не беше фиксирано във второто решение на Народното събрание.
Този мандат беше даден на базата на едно заявление на министър-председателя, на едно тайно заседание на нашия парламент и включваше следните груби рамки в три параметри:
1. До 800 млн. щатски долара еднократни първоначални разходи.
2. До 400 млн. щатски долара за обратно изкупуване.
3. До 240 млн. щатски долара годишни разходи за обслужване.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): 260 и 280.
ИВАН КОСТОВ: Тези, които ще четат този протокол, ще сверят с другия протокол и няма да има проблеми. Така че аз не искам да влизам в спор.
В рамките на този, втори мандат и практически успоредно с него на Народното събрание беше отнета възможността да окаже влияние върху правителството при договарянето на сделката в една от нейните крайни фази.
Искам да потвърдя тук нашето мнение, че е възможно и сега е възможно още, на тази фаза да се внесат определени изменения в това споразумение в полза на България. Но тогава, в края на миналата и началото на настоящата година правителството на практика предреши въпроса като поиска одобрението на сделката в този вид, в който сега я предлага на Народното събрание. Макар че тогава, когато тази сделка се одобряваше тук и когато се 197.2. вземаше отношение по нея, много от частите на споразумението вече имаха многоточие. Така може да се каже.
Имаше многоточие обемът на обратното изкупуване, имаше в края на краищата многоточие и там, където е механизмът за възстановяване на стойността.
Тогава в един разговор с господин Пирински аз го предупредих и искам да напомня това нещо, защото това не е случайно предупреждение - българската страна по този път ще бъде принудена да приеме по-лошо споразумение от Полша по своя външен дълг, независимо, че се намира в по-лошо икономическо положение от Полша, въпреки че в България не е започнало оживление, въпреки че нашият дълг като абсолютен и относителна тежест върху българите е по-тежък, отколкото този за Полша.
Тогава аз си спомням даже, че той веднъж се опита тука да спекулира с това нещо, но го напомням сега, защото следващото нещо, което ще направя, е една оценка на това какво е споразумението, това споразумение, което ние биваме принудени да гласуваме в този момент, в този му вид, какво е това споразумение като финансов феномен? 197.3. В това нещо, аз съм съгласен с господин Папаризов, че ще стане съвършенно празна преценка след момента на вашето гласуване. Разбира се, тогава няма да има никакво значение, тъй като преценката се прави преди гласуването. И тази преценка трябва да остане в протоколите на Народното събрание. Нека да погледнем всъщност каква е сделката.
Различните показатели за намаление, така наречената обещана редукция се движат между 35 и 48 на сто, като не достигат рекламираната и обещавана на няколко пъти 50 на сто редукция на българския дълг. 33 на сто е намалението, ако се гледа намалението само на главницата, 48 на сто е намалението и малко отгоре, ако се гледа намалението на главницата и намалението на обслужването на дълга, обаче с едно обстоятелство, важно.
Защо правя тези сравнения? Защото ние знаем, че полската редукция е 45 на сто от дълга при тази забележка, която господин Илко Ескенази направи тук, че полската сделка съдържа и поблагоприятно третиране на най-тежката част от дълга, така наречените просрочени лихви. Така че ако например към така предлаганото на вашето внимание 48 на сто намаление се пресметне, че редукцията при обратното изкупуване не е 100 на сто като сумарно намаление, а 100 на сто по лихвите, но е 75 на сто и нещо по главницата, тъй като за да се откупи обратно тази сума от дълга, България трябва да направи при задължение, да вземе тези пари отнякъде, т.е. на практика за нея този дълг наистина не е редуциран, а е заменяне на дълг срещу дълг, т.е. ако това нещо се включи в разходите, въпреки че по принцип то не се включви в разходите, въпреки че по принцип то не се включва, за да се направи сделката по-благоприятно изглеждаща за банките, тогава общата редукция ще бъде до 44 на сто. Тя вече пада до 44 на сто.
Освен това ако от дълга, за който ние дадохме мандат за преговори, бъдат извадени оспорваните 538 милиона щатски долара, които изтеглиха руските банки, в това число и 50 милиона щатски долара депозит на Полската народна банка или общо 8 на сто от преди дефинирания квалифициран дълг и кажем, че по тези 8 на сто ще има размяна на дълг срещу дълг, т.е. долар за долар, това е най-добр5ият случаят, на който България може да се надява долар срещу долар, но ако това нещо се приспадне от тази сделка, защото вие не гласувате в момента редукция за тези 8 на сто, СтБ/ЙА 198.1 тогава максималното намаляване на българския дълг става 41 на сто.
Към това аз не пресмятам и вие сами го казахте тук в тази зала какво произтече като увеличение на плащанията следствие увеличението на лиго, което, както знаем че по време на сделката лондонският вихвен процент на междубанковия пазар беше на едно от най-ниските си исторически нива, тогава още беше ясно и в Бюджетната комисия беше казано, че това ниво не може да остане такова и че може да се очаква покачване на лихвения процент. И само в последните шест месеца, както видяхте, този процес се разви.
Така че ето я и фактическата обща редукция, сумарно, от гледна точка на страната-длъжник, която е направена по българския дълг - 41 на сто е по-малко от 45 на сто редукция, която ще има Полша, включително по-доброто третиране на нейните просрочени лихви. Вие виждате от нашето споразумение, че просрочените лихви се заменят за облигации с пълна стойност и тяхното обслужване е непоклатимо.
Впрочем това беше една от причините през 1992 г. да се произнесем крайно негативно по предложение, аналогично на това, което в момента трябва да бъде одобрено от българския парламент. И е редно да бъде казано това нещо отново за протоколите на Народното събрание. Както призна самият господин Петер Тилс, т.е. партньорът по разговори от "Дойчебанк", в есента на 1992 г. на България, разбира се, не на масата на преговорите, а зад масата на преговорите, където се водят на практика обикновено такива преговори, т.е. на една друга маса беше направено предложение за 50 на сто редукция или за 50 на сто намаление по облигациите с отстъпка. (Шум в БСП и коалиция) Това са негови думи и вие можете да сравните. Аз ще кажа за протокола, може да бъде направена справка в информациите на агенция Ройтер, която предаде тези данни за неговото изказване по повод пребиваването му в страната за подписването н асделката. Значи тогава, при онези условия 50 на сто отстъпка по облигациите с отстъпка ние не приехме и искахме 65 на сто намаление, така както всъщност пак той казва, по негови думи, и една от основните причини за това всъщност вде основни причини имаше за това, едната беше обстоятелството, че при тази редукция на нас ни се виждаха изклю198.2 чително високи тежестите по обслужването на дълга в периода до 2000 и особено около самата 2000 година.
И втората причина, поради която ние не искахме тогава в никакъв случай да преговаряме, беше нашата тайна надежда, че България ще получи по-благоприятно третиране на просрочените лихви от типа на това, което получи Полша.
Това бяха основните причини тогава сделката да бъде отклонена и да се настоява на 65 на сто редукция. Това бяха исканията при съвършено други, аз бих повторил това нещо, при съвършено други икономически и финансови условия, в които се намираше тогава страната.
Защо икономическите и финансовите условия на сделката сега са много по-лоши?
Първо, нашият статистически институт оцени спадане над 4 на сто на брутния вътрешен продукт за 1993 година. Аз ще сравнявам периода тогава, когато тази сделка е била отказана, към сегашния период, защото това са базите на сравнение. Значи веднъж над 4 на сто намаляване на брутния вътрешен продукт през 1993 година. Втори път, брутният вътрешен продукут н астраната претърпя силно обезценяване, изчислявано в щатски долари в края на 1993 г. и в началото на 1994 година. Обезценяването само от 1993 до 1994 г. е над 75 на сто. Тези 75 на сто на практика намаляват още веднъж значително обема на брутния вътрешен продукт на страната и затова условията сега за изплащане на това споразумение са още по-лоши и то значително по-лоши отколкото в края на 1992 година.
Следващото обстоятелство, което влошава финансовите условия на страната, е, че в края на 1992 г. бюджетът на Република България трябваше да се справя с около 35 милиарда лева вътрешен дълг. 35 милиарда поет вътрешен дълг от страната! Сега този вътрешен дълг следствие Закона за лошите кредити и вследствие кредитирането на бюджетния дефицит през 1993 и през 1994 г. стана над 200 милиарда лева. Значи бюджет, който тогава трябваше да обслужва 30 милиарда вътрешен дълг, тогава се струваше твърде голяма цена лихвените плащания по този дълг, сега същият този бюджет на страната ще трябва да обслужва 200 милиарден вътрешен дълг плюс това, което се поема от предлагания законопроект. 198.3
И още едно обстоятелство, което прави много неблагоприятни финансовите условия, при които се сключва сделката, това е самият валутен курс. Валутният курс от 53-54 лева за щатски долар е над два пъти по-неблагоприятен за България, когато трябва да пресмятаме разходите, които тя ще извърши, за да закупува валута, ако закупува такава и осъществява плащания към банките-кредиторки.
Ето защо ние смятаме, че това споразумение, в тези рамки, вече говоря специално за това споразумение, което стои пред вас за ратификация, не е добро. Това е лошо споразумение за България. Това споразумение е по-лошо от полската сделка, това споразумение се сключва при значително по-лоши условия за България от тези, при които можеше да бъде сключено.
Ето защо по тази първа линия на общата редукция на дълга, това трябва да бъде преценката за качествата на сделката с банките-кредиторки.
По втората линия - така наречените годишни плащания. Годишните плащания надвишават по моите преценки дадения мандат за преговори. Но тези годишни плащания трябва да бъдат съпоставени със способностите на страната да осъществява тези плащания от най-сигурният източник за покасяване, който ще гарантира, че общият размер на външния дълг на България ще намалява в бъдеще. Това може да стане само, ако те се обслужват от българския държавен бюджет.
Тези плащания обаче, включително плащанията по новия дълг, който е сключила страната - помощи, откупки на валута и т.н. от международни финансови институции, при положение, че приходите на републиканския бюджет се задържат на ниво 3640 на сто от брутния вътрешен продукт, по отношение на републиканските приходи, на правителствените приходи, тъй като този дълг не може да се обслужва с приходи от бюджета за социално осигуряване и от бюджетите на общините, тези плащания само по обслужването на външния дълг са средно около 50 на сто от републиканските приходи за периода до 2000-а година. Това е непосилна тежест за държавата и се вижда отвсякъде. 199.1 ВТ/ВЙ
Ето защо няма надежди, че този дълг може да бъде обслужван с правителствените приходи.
Надеждата се състои в следното:
Първо, че България ще получи рефинансиране на своя външен дълг от други източници. Всяка страна - член на международните финансови институции, получава, така да се каже, задължително помощ, когато изпадне в неликвидност и когато по някакъв начин трябва да обслужва своите задължения. България вероятно ще получи тези нови заеми и вие трябва да си давате сметка, че когато гласувате за това споразумение, предварително обричате страната да бъде постоянен клиент за такива заеми, тъй като не е възможно нейният републикански бюджет да извършва обслужване на българския дълг.
Какво означава страната непрекъснато да бъде в реанимацията на Международния валутен фонд? Това означава, че България винаги ще има стенд-бай споразумения в периода поне до 2000-а, а и след 2000-а година, и всяко българско правителство ще трябва да се съобразява с рестриктивните претенции на Международния валутен фонд, на Световната банка и на другите международни финансови институции към България. Тоест България се превръща във вечен молител.
Вторият източник, на който може да се разчита евентуално за обслужване на външния дълг, е задълженията към официалните кредитори да бъдат разсрочвани. Тогава, когато България изпадне в ликвидна криза по отношение на официалните си кредитори, каквито ще бъдат Международният валутен фонд, Световната банка, Г-24 и пр., тя ще прибягва до услугите на Парижкия клуб и там нейният дълг ще се разсрочва, което означава, ще отива във времето нататък и ще ляга върху всяко следващо поколение. И тъй като степента да се обслужва този дълъг е изключително ниска с вътрешни източници, това гарантира трайно нарастване на външния дълг на България от този момент нататък.
Това е вариант, който аз начирам "пощенска кутия - България", когато на адреса на България ще идват средства, ще бъдат записвани на нейната сметка и веднага ще отиват, за да обслужват нейните стари външни дългове. Този вариант няма да даде 199.2 възможност в нашата страна да бъде осъществявана независима или самостоятелна икономическа политика.
Изобщо не искам да засягам нататък дългосрочната перспектива извън 2000-ата година, в която много малко от икономистите и финансистите смеят да погледнат. Защото отвъдъ тази перспектива, в периода между 2000-а и 2010-ата година обслужването на дълга само към банките-кредитори става средно 686 милиона щатски долара годишно. Или то е два пъти и половина по-високо, отколкото плащанията, които предстои да извършим до края на века.
Значи по линията на преценката на споразумението като относителна тежест за обслужване, това също не е добро споразумение. Можеше това споразумение да бъде направено по-добро, ако правителството се беше постарало да влезе в своята собствена рамка от втория мандат, където разходите за обратно изкупуване и първоначалните разходи бяха по-високи, отколкото тези, които са по тази сделка. Сделката по външния дълг е скачен съд - колкото са по-малко единичните първоначални разходи, толкова поголямо е обслужването в бъдеще. И тъй като в случая тук първоначалният разход е по-нисък от този, който беше споменат пред Народното събрание, и тъй като размерите на обратното изкупуване далеч не достигат 400 милиона щатски долара, заради това сделката можеше на една от фазите да бъде направена по-добре от тази, която е пред нас.
Аз все още имам надежда, че е възможно Народното събрание, със своите резерви, да направи така, че да предотврати най-тежките последици от обслужването на този външен дълг, който държавата поема в момента. Защото, аз ще го кажа съвършено просто: това, което е скрито в тези многобройни споразумения, които стоят пред вас, и това всеки юрист ще го признае - няма никакво опасение в това, че България ще издаде облигации от различен вид и ще замени дълга на Българска външнотърговска банка към банките-кредитори със задължения да обслужват тези облигации. В това няма нищо сложно, нищо кой знае какво обременително за страната. 199.3
Тези споразумения обаче не целят това. И от вас не се иска да одобрите именно отпускането на заеми, изтеглянето на заеми от държавата, тоест издаването на облигации с цел да бъдат уредени тези задължения на Българската външнотърговска банка. Обърнете внимание на това обстоятелство! Много е просто иначе законопроектът, който трябва да бъде издаден. Той съдържа следните параграфи: одобрява отпускането на заеми във вид на такива и такива облигации със срок еди какъв си, със срок за погасяване, условия и т.н. Описва се, тегли се една сума на облигациите и така би изглеждала една такава сделка.
Но това, което вие трябва да одобрите тук, е нещо съвсем друго.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Ние? (Шум и реплики от блока на БСП)
ИВАН КОСТОВ: Вие, да. Вие, разбира се. (Недоволство от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Костов, моля Ви да продължите, ако обичате.
ИВАН КОСТОВ: Това са преди всичко гаранции. Просто ще го изразя, но ще предам вярно юридическата същност на споразумението. Това са гаранции, които държателите на българския дълг, тоест държателите на облигациите, които са споменати в тези облигации, ще имат като права да претендират срещу българската държава в качеството й на търговско лице, на лице от гражданското право, а не в качеството й на държава, на правителство и т.н., тоест като субект на публичното право.
Тоест, в тия споразумения на банките не им е достатъчно само това, че ще получат своите облигации. Те търсят своите гаранции и поради това снемат до голяма степен защитата на България пред чужди претенции, ако трябва в определен момент, в определен срок, при определени обстоятелства се окаже, че не може да обслужва примерно или че се налага да отлага плащанията по тези облигации. Това съдържат на практика тези споразумения. Това е същността на тези споразумения.
Искам да ви обърна внимание, че България е снела всички защити пред себе си само по отношение на един, доколкото аз знам, субект. Може да са два. Единственият субект - това е Международният валутен фонд, на който България е признала, че няма ЦМ/ЗТ 200.1 да се ползва от имунитет и на който признава, че може да си прибере парите, които е откупила от него по начин, по който той намери за добре.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): И на Европейския съюз.
ИВАН КОСТОВ: Добре, и на Европейския съюз. Но аз искам да кажа, че приблизително същата степен на разоръжаване се съдържа в тези споразумения, които трябва да бъдат одобрени тук.
Следователно от тази юридическа гледна точка на това споразумение трябва да се даде също една недобра оценка.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (от място): Хайде достатъчно. Достатъчно е вече. (Реплики от блока на БСП и коалиция)
ИВАН КОСТОВ: Парламентарната група на Съюза на демократичните сили дава тази оценка на споразумението. (Недоволство от блока на БСП и коалиция) Много хора от парламентарната група обаче считат или някои хора от парламентарната група считат, че не може без това споразумение за България. Затова те разбира се ще носят отговорност и пред себе си и те си поемат тази политическа отговорност. Аз съм много удовлетворен, че вие давате възможност на всеки в тази зала да осъзнае ясно всички размери на тази отговорност, за която той ще гласува и ще гласува за това споразумение.
Моето лично становище - вече завършвам с това, тъй като нямах възможност да се изкажа - е, че е възможно да се договори по-добра сделка за България. Заради това аз ще гласувам против.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на СДС, реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Иван Костов. Реплики не може да има. Той говори от името на парламентарна група.
Господин министър, заповядайте! Имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа! Аз доста внимателно слушах това, което говори господин Костов и ми позволете да вземе отношение по няколко въпроса.
Първо, падна едно заблуждение, което е протоколирано, че ние сме били договорили по-добра сделка и в последния момент сме отстъпили.... Тук беше казано, че в неофициален разговор 200.2 - аз зная в кое заведение, даже с господин Вонц е бил този разговор, че максималното, за което може да се пледира, е именно 50 на сто отстъпка по облигациите с отстъпка. И нищо повече! 50 на сто!
Това че ние сме искали 65-70 или 80 на сто - това си е наш проблем. Но никога кредиторите въобще не са искали да чуят да се говори за нещо повече. А официално това, което беше заявено от тях и документирано, е именно 38 на сто отстъпка. Но те именно в такъв неофициален разговор са казали, че специално "Дойче банк" биха могли да приемат до 50 на сто, но това е становище на "Дойче банк", не на Лондонския клуб и т.н. ... Зная го тоя разговор. Зная го и къде е проведен. Досега не бях говорил по тези неща, защото правилно е, че разговорите се решават не на официалната маса, а по друг начин някой път като стратегия. Но щом трябва да говорим откровено, да кажем истината докрай.
По втория въпрос, който е много сериозен: влошени са условията. По-преди са били по-добри условията и е отказана сделката. Сега са влошени условията...
И аз си задавам въпроса: нима по-нататък условията ще се подобрят? Аз бих ли могъл сега с чиста съвест да обвиня господин Костов, че именно забавяйки преговите в продължение на две години, ние сме платили грешни 1 млрд. и 200 млн. наказателни лихви, които никой не иска да редуцира? (Ръкопляскания от блока на БСП)
Аз не искам да кажа това, защото има и друга позиция: той е защитавал именно интересите на България, надявайки се, че ще постигнем по-добро споразумение и затуй не се е съгласил бързо да се стигне до това споразумение. Но резултатът е налице: ежегодно над 600 млн.лихви, по които, понеже има мораториум, те не искат и дума да става за някаква редукция и т.н. (Шум и реплики)
И ако ние сега тръгнем да предоговаряме сделката, кой ще да я предоговаря, не зная как това ще стане за по-малко от година, през което време ние ще сложим още минимум 600-700 млн. долара наказателна лихва, за която .... Можем да мечтаем за полския вариант, но България не е Полша и това са ни го заявили в целия свят: недейте да бъркате България с Полша, защото полската сделка се решава на политическа основа. (Шум и реплики) 200.3
По-нататък другият въпрос: вътрешният дълг е бил 50 или 30 млн., а сега е станал 200 млн. Кой е виновен вътрешният дълг да бъде 200 милиарда? (Ръкопляскания от блока на БСП и ДПС) Ако проблемите с лошите кредити на предприятията бяха решени през 1991 г. или през 1992 г., нямаше да го има този вътрешен дълг. Нямаше да го има това утежняване.
Аз не искам да кажа, че е бил виновен лично само Иван Костов или някой друг. Но е проблемът. И ако не беше решен тази година, догодина не 200 милиарда, а щеше да стане 300 милиарда или цялата промишленост щеше да колабира окончателно. И тогава спадът на производството нямаше да бъде този, а щеше да бъде многократно по-голям. (Ръкопляскания от блока на БСП и коалиция и ДПС) 200.4 Ето това са неща, оттук нататък всеки ден отлагане, какво означава във вътрешен и в международен план и доколко сделката става по-обслужваема в бъдеще. Защото аз сега започна да изчислявам редукцията и не признавам 48,3, а я сведа до 41, но ако аз изчистя тези 600 милиона ежегодно, или пък ги прибавя оттук нататък по новата по 600 милиона, тогава редукцията би била съвсем друга сигурно.
Вижте, това са неща, за които трябва да си даваме ясна сметка. После, и мен ме боли, когато се коментира, че полската сделка е по-добра. Но никой още не е доказал, че полската сделка е по-добра и никой още не е доказал, че тя ще стане, независимо от големия политически натист. Защото при Полша инструментите са съвсем други. И там вече банките кредиторки, а не клубът има много по-голяма сила. И тази сделка може и да не стане. Полша в момента какво прави? Прави си обратно изкупуване, обаче под 40-50 цента. И аз мога да си направя, даже по 30 цента обратно изкупуване в момента, стига да имам ресурса и т.н.
Още един друг елемент има, който също едностраначиво може да бъде изложен тук. Казва се: в предварителните условия беше предвидено до 400 милиона байбек. Господа, ако ние бяхме заявили 40 на сто цена на байбека, точно този един милиард, който ни е снет, като байбек, дава 400 милиона първоначални разходи за байбек. Кой казва например, че цената от 25 ще я приемат? Вие знаете какъв риск беше когато ние определихме цена 25 цента. Ето, Полша плаща в момента 40 цента, а ние определихме 25. Точно това е. Не ни заявиха 2 милиарда байбек, заявиха ни 1 милиард, но ние не платихме 40 на сто цена, а платихме 25 на сто цена.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Преди година и половина беше 20, беше 18.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Беше. Аз задавам ли въпроса защо не беше направена покупката тогава?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И аз се чудя. (Весело оживление)
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ето някои неща, които искам да бъдат оценени, когато се дава предложение евентуално да предоговаряме оттук нататък. НИ/ЙА 201.1
Аз съм дълбоко убеден, дали крайният резултат от това предоговаряне, именно от гледна точка на влошаване на отношенията във външен и във вътрешен аспект, биха довели до една по-приемлива цена в перспектива.
Благодаря. Бихме могли много време да говорим, но ще навлезем в професионална дискусия. (Ръкопляскания от БСП и коалиция, НСД, ДПС и независимите депутати)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александров.
Господин Савов, заповядайте. (Неодобрение от блока на БСП и коалиция)
Господин Савов, като председател на парламентарна група.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз искам само три думи да кажа. Напълно съм съгласен с господин Александров, че ние не можехме да направим и не можем да направим полската сделка и никога няма да можем да я направим. Но за това, че не можахме да я направим и няма да я направим са виновни господата отляво и това искам да се чуе. (Възгласи в блока на БСП и коалиция) Защото, уважаеми господа, вие видяхте днес тук господин Валенса жив и здрав. Ако имаше България един Валенса вие точно, защото тук има и хора от Политбюро, щяхте да ги убиете, щяхте да ги унищожите, както унижощихте Никола Петков, както унищожихте толкова хора. Това трябва да се чуе. Защото, за съжаление, в Полша имаше епископи, имаше кардинали, имаше един папа, имаше една религия, която, слава Богу, не можа да бъде проникната от вашите агенти. А в България имаме едни патриарси и владици, които са агенти на ДС. И това е истината, колкото и да се усмихвате. Това е страшната истина!
Знам, че вие може и да спечелите сега, обаче това ще тежи на България винаги. Винаги с това закъснение от 10-15 години, което имаме от една Полша, поради това че поляците се вдигнаха тогава, но имаше и там умни комунисти. Умни комунисти, които по-късно си направиха и своята мегагрупа, признаха си вината, докато вие и досега, дори и вашето ОСД (весело оживление, смях в блока на БСП и коалиция) и чудесно усмихващата се госпожа Поптодорова не ще да признае. Дори и това не ще да признае. Аз се чудя как господин Лилов и Луканов могат да се смеят. Но 201.2 това ще остане и затова искам да се запише, защото това са хора, които са били в администрацията по времето, когато България имаше и Ловеч, и всичките най-големи гнусотии.
Благодаря ви. (Възгласи и реплики от блока нса БСП и коалиция, и ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Моля режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Закона за ратифицирането на споразуменията за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки кредитори.
От гласували 177 народни представители, за 133, против 23, въздържали се 21. Законът се приема на първо четене. 201.3
Постъпило е едно предложение от госпожа Шопова, можем да го гласуваме още сега, във вторник, 26 юли точка първа от дневния ред да бъде второто четене на Закона за ратифициране на Споразумението за преструктуриране на външния дълг. (Протести от СДС) Става дума за точка първа за вторник.
Заповядайте, госпожо Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, моля, справете се със стенограмата, за да видите какво сме гласували. Това, което сме гласували - за извънредно заседание, знаете, че се гласува с определен дневен ред. То е вече гласувано от Народното събрание. И затова е извънредно, защото в извънредните заседания трябва заедно с вземане на решението да се каже точно какъв ще бъде дневният ред. Поради това Вие сега не можете да променяте отново точка и на какво основание? На основание на кой текст за извънредно заседание се прави промяна в приет за извънредно заседание дневен ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Значи е гласувано за вторник определен дневен ред. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Новия съюз за демокрация аз предлагам да преминем към второ четене на закона на днешното заседание, чиято тематика е точно тази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Тосев, Вие по какъв въпрос? Добре.
Думата за обратно предложение има господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз възразявам срещу предложението на господин Мичковски най-малкото поради това, че се направиха доста предложения за промяна на закона на второ четене. Аз специално подканих министър Александров... (Реплика от Елена Поптодорова) Искаш ли да ти кажа, Ленче, какво ще променим? Ако ми дадете думата, аз мога да говоря по същество. Но тези хора, които не са чули какво аз съм говорил, могат да се справят със стенограмата. Много работи могат да се проверят.
Най-малкото е, че трябва да се сложат числата за различните видове облигации: първо, просрочени облигации; второ, облигации с начално намалени лихвени проценти; трето, облигации НЧ/ЛТ 202.1. с отстъпка; четвърто, обратно изкупуване. Това са важни цифри.
Освен това другото, което трябва да видим, е каква сума от дълга на Българската външнотърговска банка ние заменяме срещу тези държавни облигации. Ние това на практика правим в момента.
Освен това бяха направени и други предложения. Аз все пак съм председател на Комисията по бюджета и финансите и ви казвам, че в момента законопроектът на второ четене не може да бъде подготвен за десет минути да се внесе. За това трябва време, за това трябва намесата на Министерството на финансите да подготви тези числа, за които ние говорихме, за това трябва подготовка, за това трябва да се раздаде на всеки един народен представител законопроектът, да се очертаят алтернативите и да се гласува. Ето това.
Затова, между другото, госпожо Поптодорова, аз гласувах "за" този законопроект, за да мога с чиста съвест да предложа моите промени в него - в Закона за ратификация на споразуменията. Защото те са много споразумения, не е едно споразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега има най-различни мнения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това не е мнение. Ние нямаме текст, по който да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. По въпроса за второто четене на законопроекта трябва да приемем, че има направени предложения. Това е нормалната процедура. Тези предложения трябва да се разгледат в съответната комисия и законопроектът да се докладва, когато вече бъде окончателно готов за второ четене. И нека да не изпадаме в други ситуации.
По принцип обаче с това мъдро решение, което взимам в момента, дневният ред е изчерпан. (Протести от БСП)
Дневния ред е изчерпен и затова закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 17 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ