Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Програмата е пред вас. Постъпили са предложения за промяна в нея.
Народният представител Георги Николов като заместникпредседател на Комисията по земеделие предлага на основание чл. 37, ал. 3 от правилника, точка първа да бъде решение за даване съгласие за сключване от Министерския съвет на допълнителен протокол към споразумението между Корпорацията за стокови кредити на Съединените щати и правителството на Република България за продажба на селскостопански стоки. Докладите на комисиите по този въпрос са налице. Бюджетната комисия е предложила един подробен доклад и втора, допълнителна точка към решението на основата на това, което залата дискутира, а именно задълженията на правителството спрямо Народното събрание в изпълнение на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията.
Така че формална пречка да се гледа тази точка няма. Моля, режим на гласуване това да бъде точка първа. Гласуваме предложението на господин Николов да стане точка първа.
Гласували 192 народни представители, за - 162, против - 22, въздържали се - 8 народни представители. Предложението се приема и става точка първа от дневния ред.
И още едно предложение на народния представител Златимир Орсов - точка втора след така приетата вече точка първа, да стане ВТ/ЗТ 141.1 първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който сега е точка пета.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Златимир Орсов точка втора да стане първо четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители, за това предложение - 91, против - 110, въздържали се - 3. (Резултатите от гласуването се посрещат с ръкопляскания и възгласи от блока на СДС) Предложението се отклонява.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Искаме думата от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: От името на парламентарна група? Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги, за втори път от вчера насам демократичните сили взимат връх над здравия разум. (Възгласи: "Е-е-е!" от блока на СДС, освирквания и ръкопляскания)
С гласовете на СДС, ДПС, НСД и независимите депутати се отхвърля предложението (реплика на Стефан Савов от място: "На БКП") измененията в Закона за земята относно – 4 да влязат дори в дневния ред. (Шум и реплики в блока на СДС)
Този въпрос засяга милиони български граждани. (Шум и възгласи: "Е-е-е" в блока на СДС) Срокът, в който тези милиони български граждани трябва да придобият собствеността върху земите, които ползват, изтича след една седмица. (Шум и реплики в блока на СДС, възгласи) Те не могат да упражнят правата си, поради това, че държавната администрация нехае за тях. (Викове и реплики в блока на СДС) Общинските съвети и кметовете на общините не са изпълнили задължението си да изготвят кадастрални планове, въз основа на които да бъдат уредени правата както на ползвателите, така и на собствениците.
Трябва да сте наясно, господа, че докато такива кадастрални планове няма, нито ползвателите, нито бившите собственици могат да уредят отношенията си по повод на тези земи. (Шум и реплики в блока на СДС, възгласи) 141.2
Призовавам така наречените демократични сили към здрав разум, за да бъде отговорено на тежнението на тези милиони български граждани и да бъде уреден проблемът със земите по така наречения – 4.
Парламентарната група на БСП ще продължи да настоява този въпрос да бъде включен в дневния ред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов. Господин Стефан Савов има думата като председател на парламентарна група. 141.3
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото съм много доволен от този втори резултат от гласуването на – 4. Но просто бих искал всички тези, които ни слушат, да разберат, че тук не става въпрос за сроковете, г-н Орсов. Ако беше въпрос за сроковете, ние отдавна щяхме да сме гласували. Става въпрос за това, че тук трите парламентарни групи ясно изразяват своето становище, че не искаме да се връщат правата на номенклатурчиците от БКП. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Стефан Савов. Давам думата на г-н Манол Тодоров по процедурен въпрос.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаемо Председателство, уважаеми колеги! Омръзна ми да понасям укорите на избиратели и на познати, че ние в това Народно събрание не можем да поставим на разглеждане Закона за горите. Законът за горите е не по-малко важен от Закона за земята и за – 4. И понеже, г-н председател, Вие и Вашето Председателство не внасяте този закон, аз реших да използувам тази трибуна оттук, за да се обърна към вас и да помоля още един път да намерите два часа време и да вложите Закона за горите, който е внесен от преди година, може би, във Вашата канцелария за първо четене. Това е моето искане. (Единични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Тодоров. Председателството е изключително много заинтересувано Законът за горите да бъде гледан в този парламент. Ясно е защо. Но за да бъде гледан Законът за горите от този парламент, е необходимо съответните комисии да си свършат работата. Щом си свършат работата, няма никаква пречка законопроектът да бъде гледан.
Ще започнем ли работа или има други въпроси?
Г-н Мичковски, заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя едно предложение. Знам, че не е много издържано процедурно, но то е във връзка с вчерашното проведено закрито заседание на Народното събрание, посветено на проблемите за преговорите с външния дълг на страната. Днес, както реши вчера Народното събрание, двете специализирани комисии ББ/МД 142.1 в Народното събрание - Икономическата и Комисията по бюджета и финансите, в присъствието на ръководството на Комисията по дълга и министър-председателя разгледаха този проблем и ние сме готови с проект за решение, свързан с мандата за преговорите на нашата делегация в следващите дни.
Така че аз ви моля тази точка от дневния ред също да не бъде пропускана, тъй като хората, които ще водят преговорите, трябва да отидат с уточнен мандат на тях.
Искам да кажа още един път, че проекторешението е готово и всеки момент ще бъде раздадено на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Мичковски.
Противно на това мнение? Г-жа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители. Ние с най-голямо желание ще разгледаме това предложение, което за съжаление до момента не сме получили и не знаем какво е. Затова аз предлагам на г-н Мичковски, като имам предвид и характера на вчерашното ни заседание, поне да ни даде възможност утре парламентарните групи на наши закрити заседания да се запознаем с това, което са решили членовете на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия и да можем, ако трябва, да си подберем и хора за дискусия, ако трябва да се съгласим изцяло с това, което те са приели, но ние сега без да знаем тяхното становище, а и няма как да го знаем, като имаме предвид характера на заседанието, което се проведе тази сутрин, моля, г-н Мичковски, да ни дадете възможност парламентарните групи да се запознаем утре преди заседанието с това, което нашите представители в комисията са решили и сме съгласни утре първа точка в дневния ред да бъде именно решаването на този въпрос. Мисля, че и министър-председателят тогава на това заседание изрази възможността това да стане като първа точка от утрешния дневен ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-жа Русева.
Г-н Маринов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми г-н председа142.2 телю, уважаеми колеги! Мисля, че в нашата работа има достатъчно точки на противопоставяне, за да го създаваме и там, където няма основание за това.
Думата ми е за проектозакона за изменение на – 4. Ако наистина, г-н Савов, има съгласие по промяна на сроковете, а по останалите точки, по останалите предложения очевидно се формира едно мнозинство, което е против тях, то няма никаква пречка въппросът да влезе в дневния ред. Да се приемат сроковете, а другите неща, които за вас не са приемливи, евентуално за мнозинството народни представители - да бъдат отхвърлени. Но нашата логика е, че все пак остават само 7 дни до 30 септември и не би трябвало да увреждаме интересите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Маринов.
Г-н Стефан Савов - по същия въпрос, предполагам.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Мисля, че вчера г-н Бучков каза една много правилна мисъл, че ние можем да правим грешки, но не и да нарушаваме Правилника, Конституцията и законите. Г-н Орсов нека си формулира своето искане така, както сега г-н Маринов говори, и тогава, след като сме го получили, ще може да говорим. Но г-н Орсов говореше за зачеркването на последното изречение от съответния параграф, имаше и други места. Така че ние на парче не можем да работим. Народното събрание много ясно си каза мнението и аз смятам, че ние трябва да тръгнем сега към гледането на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Стефан Савов. Това е и моето желание.
Г-н Мичковски - по въпроса за закритото заседание.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми г-н председател, уважаема госпожице Русева! Аз мисля, че днес трябва да разгледаме проекторешението, свързано с уточняването на мандата на нашата делегация за външния дълг, тъй като те утре пътуват и просто не могат да тръгнат на преговори, без да имат уточнен мандат за това. Това е очевидно.
А освен това, г-н Савов, проекторешението е толкова елементарно, съдържа в себе си толкова очевидни неща, че само човек, който от чиста злонамереност не би гласувал за него. За 142.3 това става дума. След малко ще ви бъде раздадено. Става дума за елементарно уточняване и конкретизация на мандата на нашата делегация за нещо, което е от особена важност за нацията. И не виждам никакво основание тук да се търсят някакви аргументи за отлагане, за усукване и т.н. Няма никаква нужда от експертно време и от експерти за това, тъй като всичко е очевидно в това проекторешение.
Затова настоявам, г-н председателю, на моето предложение в дневния ред на днешното заседание на Народното събрание този въпрос да бъде включен. Не е нужно дори да бъде закрито заседанието, тъй като в проекторешението не се съдържат цифрови измерители. Така че те не попадат под ударите за изискванията за държавната тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря, г-н Мичковски.
По същия въпрос - г-н Венцеслав Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми г-н председател, колеги! Днес сутринта нашите две комисии тук, в тази зала, доста дълго време разглеждахме това решение. Сведохме го до, мисля 4 точки. Но мисля, че е правилно сега ние да се опитаме да вземем мнението и на нашите парламентарни групи и да ги запознаем с това какво се крие зад тези текстове. Защото знаете, че ако текстът е 15 реда, зад него има нещо, което не е ясно за голяма част от народните представители. Как да накараме хората да гласуват за това решение? Вижте, вие, във вашата група, ако един началник става и казва: "Гласувайте като войници!", ние сме демократи хора и се опитваме да убеждаваме нашите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Проф. Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители! Аз уважавам винаги съображенията, свързани с това народното представителство да има възможност да се запознае възможно по-добре с даден документ. Но вие вчера се доверихте, и с основание, на двете специализирани икономически комисии да поработят днес на закрито заседание в присъствието на голяма част от Министерския съвет, беше поканен и председателят 142.4 на Законодателната комисия, свободно да бъдат изложени всички съображения. Това е първото, което трябва вие да уважите.
И второто, прав е г-н Мичковски, че това е един текст, който допълва и развива взето решение през януари, когато управляваше правителството на Филип Димитров.
Аз ви предлагам днес, уважавайки вашето искане, да хвърлите един последен поглед, събрани като парламентарна група, да се използува почивката от 30 (може да бъде превърната в 40) минути. Ще разполагате с 15-20 минути с този текст и да се договорим първа точка след почивката, г-н Савов, да бъде разглеждането на проекта за решение на парламента във връзка с искания мандат от правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Стоилов.
Г-н Стефан Савов - по същия въпрос. 142.5 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам становището на господин Стоилов. Ясно е, че тези въпроси ние и затова ги пратихме на комисиите, защото ясно е, че в тези две комисии са нашите експерти, така да се каже, от целия парламент. Но има и още нещо. Не може председателят на Законодателната комисия да представлява Законодателната комисия. Този въпрос трябва да бъде разгледан от Законодателната комисия. Председателят на Законодателната комисия не е никаква институция. Това първо.
Второ, уважаеми господин професор Стоилов, в една парламентарна демократична страна, дори за 10 лв. да гласуваме, на всеки един от нас трябва да бъде ясно защо гласуваме 10 лв. Аз не искам да казвам сумите, защото това беше един проблем именно на закритото заседание, че тук става въпрос за много големи суми. И няма да отговарят утре двете комисии заедно с председателя на Законодателната комисия, а всеки един от народните представители отговаря за всяко решение, което се взима в Народното събрание.
Аз искам отново да ви върна към правилата на парламентарната демокрация. Тези правила изискват всеки един народен представител да гласува по съвест и по своето разбиране. Така че аз моля Председателството наистина да има възможност ние утре по парламентарни групи да разгледаме, колкото и да не сме експерти, все пак нашите експерти съответно да ни запознаят с проблема и тогава вече да можем да вземем по съвест нашето решение. Иначе ще рече, че ние се връщаме към тоталитарния режим, толкова обичан от много хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Що се отнася до сроковете, господин Мичковски, факсът е по-бърз от самолета. Ако се замислите ще видите, че е така. И ако е въпрос само за времето утре парламентът ще го разгледа, дано да вземе най-доброто решение. Ще го изпратим по факса на нашите хора, а те ще бъдат още във въздуха. Това е най-доброто. Да не влизаме повече в дебати по този въпрос.
Парламентарните групи трябва да се запознаят, да изработят РД/КТ 143.1 становища, за да се гласува по-лесно, иначе ще спорим цял ден тук.
Започваме по първа точка от дневния ред.
Председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на допълнителен протокол към Споразумението между Корпорацията за стокови кредити на Съединените американски щати и правителството на Република България за продажби на селскостопански стоки.
Има становища на съответните специализирани комисии.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Някой път скачаме по необходимост набързо някъде, без то да бъде действително обсъдено както трябва. Но след като се налага преминаваме към доклад.
Министерският съвет е внесъл в Народното събрание своето решение от 15 септември 1993 г. за предложение до Народното събрание за даване на съгласие за допълнение към Споразумение за кредит с финансови институции на Съединените американски щати.
Министерският съвет със своето решение е одобрил предложението и предлага на Народното събрание по общите правила, т.е. по правилата на Конституцията, те станаха общи правила, защото ние вече свикнахме с тях, да направи съответната ратификация на базата на чл.84, т.9 и чл.86, ал.1 от Конституцията.
Председателят на Народното събрание е разпределил предложението на правителството на Комисията по бюджета и финансите, на Икономическата комисия, на Законодателната комисия и на Комисията по земеделие.
Съответните комисии със своите становища, които са раздадени на 21, респективно 22 септември 1993 г. по принцип дават своето положително становище към така внесеното проекторешение. Но все пак всяка една от комисиите дава и своето собствено становище. Аз ще ги докладвам най-общо, но ще моля председателите на съответните комисии да обосноват и своите виждания, защото все пак те са хората, които предлагат допълнения и изменения. 143.2
Законодателната комисия от чисто юридическа гледна точка, от гледище на Конституцията, счита, че проекторешението следва да мине през Народното събрание, в смисъл, то трябва да бъде оформено в акт на Народното събрание. То е съобразено с Конституцията, но в отделните детайли Законодателната комисия не може да даде своето конкретно становище, поради това че би излязла от своите правомощия.
Икономическата комисия при Народното събрание с дата 22.09.1993 г. раздава становище, в което предлага на Народното събрание да даде съгласие на Министерския съвет да води преговори и сключи допълнителен протокол, но обръща внимание, че в изпълнение на чл.85, ал.1, т.4 от Конституцията, правителството следва да внесе за ратифициране от Народното събрание основния и допълнителния протокол към споразумението.
Комисията по земеделието също така по принцип изразява своето становище в полза на проекторешението, но има няколко бележки, които в две страници аргументира.
Комисията по бюджета и финансите също препоръчвайки на Народното събрание да даде своето съгласие, т.е. да одобри проекторешението, предлага да се включи допълнителна т.2 със съдържание, че обръща внимание на правителството, че то следва да внесе в Народното събрание за ратификация както основното споразумение, така и допълнителния протокол.
При това положение нещата са изяснени пред уважаемите народни представители. Аз ще моля след като комисиите предвиждат и предлагат съответни допълнения или промени, те да обосноват своето виждане.
От гледище, както казах, на Законодателната комисия проекторешението няма пречка да бъде одобрено от уважаемите народни представители. Трябва съвсем формално да подчертая, че става дума за проекторешение, което означава, че то трябва да бъде одобрено само с едно четене.
От правна гледна точка предложението за включване в проекторешението на т.2, дадена от Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия, от правна гледна точка е съвсем перфектно и тук много моля да ми позволите едно малко по-странично виждане, че винаги, тогава когато трябва да се даде предварително 143.3 съгласие, Народното събрание трябва и допълнително да получи съответните решения, за да бъдат те утвърдени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Мненията на комисиите съвпадат. Имате нещо да добавите ли, господин Димитров? Заповядайте. 143.4
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Нашата комисия днес направи формално предложение за включване към проекторешението на т. 2 да задължи правителството да внесе основното споразумение и допълнителния протокол за ратификация. Защо? - Защото имаме поемане на задължения от държавата и съгласно чл. 85 ал. 1 т. 4 това нещо задължително трябва да се внесе за ратификация.
Но господин председателю, тук има един казус. Споразумението е сключено. Споразумението сигурно вече е изпълнено. Мисля, че ние сме в правото да се заинтересува ме как се използва тази царевица, как се продава и т.н., осигуряват се пари утре този заем да бъде издължен. Но мене ме интересува защо в нарушение на Конституцията, интересуваме кой е подписал това споразумение мисля, че е този, който седи насреща (сочи министър Георги Танев) ... Защо е казал, че споразумението влиза в действие веднага след подписването? Когато съгласно Конституцията споразумението трябва да се ратифицира. Защо не е включена клауза в споразумението, че то подлежи на ратификация? Това не е гаранция само за американската страна. Това е гаранция и за българския народ, че правителството няма да взима необосновани решения.
С това въобще не искам да омаловажа факта, че ние сключваме един сравнително изгоден договор. Сключили сме вече за 10 милиона, сега сключваме за 5 милиона, но нека всичко да бъде в рамките на закона. Именно поради това е и нашето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля да гласуваме решение на Народното събрание:
Решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на допълнителен протокол към споразумението между Корпорацията за стокови кредити на Съединените американски щати и правителството на Република България за продажби на селскостопански стоки.
Народното събрание на основание чл. 84 т. 9 и чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ

1. Дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи допълнителен протокол към споразумението между Корпорацията за стокови кредити на Съединените американски щати ЦМ/ЙА 144.1 и правителството на Република България за продажби на селскостопански стоки, подписано на 20 април 1993 г., за откриване на нова кредитна линия в размер на 5 милиона щатски долара за доставка на царевично зърно в Република България.
2. Обръща внимание на правителството, че в изпълнение на чл. 81 ал. 1 т. 4 от Конституцията същото следва да внесе в Народното събрание за ратификация както основното споразумение, така и допълнителнителния протокол.
Моля гласувайте това решение.
Гласували 197 народни представители. За 188, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието и става решение на Народното събрание.
Продължаваме към т. 2 от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (продължение)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, моля ви обаче да изясните имаме ли готовност за чл. 18 от законопроекта за данъка върху добавената стойност. Знаете защо спряхме дебатите вчера и преди две седмици. Не е въпроса в дневния ред само да поставяме точка, за която не сме готови.
Затова моля за становище - струва ми се на Парламентарната група на БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, вчера отложихме за днес гласуването по чл. 18. Въпросът на председателя на Законодателната комисия е съвсем основателен: ще се гледа ли законът сега, има ли готовност по текста на чл. 18.
Заповядайте по процедурен въпрос господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Мисля, че когато отиваме към най-важната част от този законопроект, би трябвало тук да се намира министърът на финансите или негови пратеници, защото наистина и те трябва да се включат в дискусията, да отговарят на въпроси. Затова аз предлагам да изчакаме докато дойде той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мичковски, по същия въпрос ли? - Заповядайте.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз продължавам да мисля, че ние все още не сме готови с приемането на тази най-важна част от законопроекта. 144.2 Бих предложил на уважаемите колеги и днес да отложим разглеждането на този въпрос. Не би било добре точно тази част от законопроекта да мине при гласуването на разделена зала или по начин, който не би бил удовлетворителен.
Затова предлагам да се помисли още по този въпрос и тогава когато действително народните представители имат ясно становище и позиция по него, той да бъде вкаран в залата. С други думи моето предложение е да отложим приемането на тази част от законопроекта до утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение да се отложат разискванията по законопроекта.
Гласува се отлагането на разискванията по законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Гласували са 175 народни представители. За са 140, против 16, 19 се въздържат.
Отлага се разискването по законопроекта за данъка върху добавената стойност - второ четене. 144.3 Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ
Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 19 май тази година.
Съобщиха, че министърът ще дойде всеки момент. Моля председателят на Законодателната комисия да заповяда, за да докладва становището на комисията.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правата на човека, Комисията по национална сигурност и Законодателнаата комисия. И трите комисии са представили становища. Те са раздадени.
Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
Това е правната история на законопроекта.
Моля, господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, госпожо председател. Но трудно се докладва законопроект и се пише проекторешение едновременно.
Законопроект за Националната полиция. Както беше вече докладвано, законопроектът е внесен от Министерския съвет и той е бил разгледан от съответните комисии при Народното събрание.
Струва ми се, че няма защо да обосновавам пред вас необходимостта от срочното приемане на такъв законопроект. Може би доста време говорим по този въпрос и не един път членове на Националната полиция, полицаи са ме спирали по улицата с молба да ускорим приемането на техния закон. Защото те смятат, а това е и така, че приемането на един такъв закон ще им създаде и статут, и права, за да могат те да действуват особено в днешната обективна действителност. Виждате престъпността докъде е стигнала; виждате слабото разкриване на престъпленията. Виждате и това, че, за съжаление, прокуратурата не взима онези мерки, които тя би трябвало да взима. Защото един престъпник, който е извършил престъпление, не може да бъде пуснат на другия ден и да се разхожда по улиците, с други думи - да му бъде дадена отново възможността да продължи да действува в насоката, в която той е започнал.
Аз смятам, че мотивите на Министерския съвет, които СД/ЙА 145.1 са доведени до знанието на всички ви обосновават много съществено необходимостта от срочното приемане на този законопроект.
Отделните комисии, на които е възложен законопроекта, много коректно са свършили своята работа и посочват неговите недостатъци.
Законодателната комисия подкрепя законопроекта и счита, че той в максимално предстоящо бързо време трябва да бъде приет, за да може той действително да даде сила на нашата Национална полиция да се справя и с нарасналата престъпност, и въобще да заеме онова място, което тя трябва да има в една демократична държава.
Считаме, че този законопроект, така както е внесен, редакционно трябва да намери своето подобрение. Но също така акцентираме на един много сериозен въпрос. Както още от началото казах, сме за даване на правата на Националната полиция в рамките, в които тези права са дадени на всички полиции в страните на Европа. Но трябва да помислим по един много сериозен въпрос, на който се обърна внимание и от немалко колеги в Законодателната комисия. Правомощията на полицейските органи, разбира се, че трябва да бъдат дадени така както трябва, но те трябва да бъдат дадени само в определен размер или до определена степен.
Становището на Законодателната комисия е, че тук трябва да се дозира между правомощията на полицейските органи и правата на българския гражданин. Може би авторът на законопроекта малко е попресилил правомощията на полицейските органи за сметка на правата на гражданите. И затова аз обръщам внимание на народните представители и моля в тази област те да изкажат своето становище, за да може при второто обсъждане за подготовка за второ четене Законодателната комисия да направи съответните промени.
При това положение предоставям възможността уважаемите народни представители, имайки предвид становищата на трите комисии, имайки предвид предложените норми в този законопроект от страна на Министерския съвет, да помогнат, за да може да изградим след второто гласуване на този законопроект действително един закон, който заслужава да има нашата Национална полиция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. 145.2
Съобщиха, че министърът на вътрешните работи в момента има неотложна среща. А доколкото знам, народните представители държат да присъствува. Но аз мога да дам десет минути почивка, за да има възможност да дойде, тъй като трябва да има от вносителите представител.
Така че давам 15 минути почивка. (Звъни)
(16.00 ч.)
145.3
(След почивката)

16 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За становище на Комисията по национална сигурност давам думата на нейния председател г-н Николай Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители! Искам да ви запозная накратко със становището на Комисията по национална сигурност относно проекта за закон за Националната полиция с вносител Министерския съвет.
На няколко свои заседания Комисията по национална сигурност обсъди подробно проекта за закон за Националната полиция с вносител Министерския съвет. Създадена бе работна група към комисията със задача да подготви препоръки и предложения на комисията по проекта. В проведените разисквания взеха участие представители на Главна прокуратура, на Върховния съд, на Министерството на правосъдието, на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Министерството на вътрешните работи, на Националната следствена служба, на Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба.
На няколко свои заседания - на 21, 28 и 29 юли - Комисията по национална сигурност разгледа и обсъди проекта за закон за Националната полиция и направи предложения за доста поправки в него. Това са всъщност 43 поправки, повечето редакционни или не съвсем значими. Няма да губя времето на уважаемите народни представители да ги изреждам всички, още повече, че становището е раздадено на всички вас. Искам само да кажа, че комисията одобри така внесения законопроект с направените предложения за промени и този законопроект днес е вече на вашето внимание.
Аз ще си позволя само да ви отнема още една минута, за да ви кажа, че това е всъщност първият законопроект от пакета така наречени "полицейски закони", които са депозирани от кабинета и не само острата необходимост от тези законопроекти, която изпитва нашето общество, но и непрекъснатите текущи въпроси, които възникват сред нас, говорят за острата необходимост тези СБ/ВЙ 146.1 законопроекти да бъдат приети със съответния приоритет и се надявам, че скоро след влизането на законопроекта за Националната полиция в пленарната зала ние ще можем да обсъдим и законопроекта за Националната служба за сигурност, и законопроекта за специалните разузнавателни средства, а така също и другите законопроекти, които в момента се обсъждата подробно от Комисията по национална сигурност.
Завършвайки това кратко свое изказване, искам отново да апелирам към вас законопроектът за Националната полиция да бъде приет колкото се може по-бързо и със съответстващия на неговата важност приоритет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Слатински.
Думата има председателят на Комисията по правата на човека г-н Мехмед Ходжа да ни запознае със становището на тази комисия.
МЕХМЕД ХОДЖА (ДПС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предоставям на вашето внимание становището на Комисията по правата на човека относно законопроекта за Националната полиция. На свое заседание, проведено на 9 юни 1993 г., Комисията по правата на човека обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за Националната полиция. Комисията смята, че настоящото развитие на обществените процеси и тенденциите в социалната практика доказват по безспорен начин необходимостта от нова нормативна уредба.
В проекта се регламентира правният статут на Националната полиция като обществена служба, ангажирана с осигуряването на ред и сигурност при предоставянето на пълна възможност за широко упражняване на конституционните права и свободи на гражданите.
Комисията смята, че законопроектът бележи значителен ръст в правната уредба на тази материя. Отчитайки обаче сложната сфера на действие на полицията, тя преценява, че законопроектът може да бъде перфекциониран в следните основни насоки.
Първо, необходимо е разширяването на материално-правните гаранции за защита правата на гражданите при действията на полицията, а така също и за осигуряване независимостта и защитата 146.2 на полицейските органи при изпълнение на служебните им функции.
Второ, следва да се предвидят и допълнителни гаранции от процесуален характер, в това число по-широк съдебен контрол върху актовете на полицейските органи. Необходимо е проектът да се приведе в още по-пълно съответствие с Конституцията на Република България, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и другите международни документи в тази област, Наказателно-процесуалния кодекс и други, като се отстранят някои съществуващи противоречия.
Трето, полезно ще бъде да се даде легална дефиниция на някои употребявани в закона понятия, като "определени обществени места", "безредици", "групови нарушения".
Четвърто, препоръчително е усъвършенстването на законопроекта в структурно отношение, като се подобри балансираността между отделните му глави и раздели. Така например глава четвърта "Правомощия на полицейските органи" е дадена в разгърнат вид, а глава пета "Особени права и задължения на полицейските органи" и особено раздел първи "Взаимодействия с държавни органи, организации и граждани" са разработени в по-тезисен вид. Поради това не са обхванати някои съществени въпроси, например взаимодействието с военната полиция, с полицията на извънбюджетна издръжка, с органите на местното самоуправление и администрация.
Пето, уместно е да се предвиди предварително изпълнение на заповедите по чл. 25, така както е предвидено в чл. 26, за да не се блокира ефектът им с обжалването.
Шесто, не е уточнен статутът на местата, в които офицерите и сержантите от полицията изтърпяват наказание лишаване от свобода до 5 години, както и статутът на така наречените специални помещения по чл. 34, ал. 2.
Седмо, в чл. 31, 32 и 33 са предоставени широки правомощия на полицейските органи. Те са нужни за осъществяване на дейността им. Заедно с това обаче са необходими достатъчни гаранции срещу евентуална злоупотреба с власт или превишаване на права от страна на тези органи, с което могат да бъдат поставени под угроза правата и свободите на гражданите.
Осмо, уместно е да се препоръча прецизиране на чл.34, 35 и 36 от законопроекта. Следва по-ясно да се посочи органът, 146.3 издаващ заповедта за задържане на лицата, както и кой извършва преценката за наличието на явни психически отклонения и какво точно е съдържанието на това понятие. Не е предвиден и съдебен контрол.
Девето, член 37 и член 40 следва още по-добре да се синхронизират със съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс за личния обиск и претърсването.
Десето, в законопроекта са допуснати някои непълноти. Така например не е уточнено при какви условия кметовете на населени места могат да изпълняват полицейски функции, член 21, какъв образователен ценз и професионален стаж следва да имат началниците на направления в Дирекцията на Националната полиция. Член 47 също не нобхваща цялостно хипотезите, в които намесата на полицейските органи е оправдана.
В хода на обсъждането бе мотивирано и мнение, че законопроектът за Националната полиция следва да се разглежда заедно с останалите законопроекти, които регламентират дейността на отделните служби на МВР.
След проведените разисквания Комисията по правата на човека се обедини около становището, че законопроектът следва да бъде подкрепен и внесен за обсъждане на пленарно заседание. Комисията препоръчва приоритетното му разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Ходжа.
От името на вносителите има думата г-н министърът Виктор Михайлов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Не искам да ви отегчавам с четенето на мотивите на този законопроект. Радвам се, че най-после в тази зала ще влезе за обсъждане един много важен закон, с който ще се решат проблеми на полицейските служби, които в момента стоят в твърде недобро състояние. Старият закон, който е от 1976 г., не може да изпълнява функциите си в новата обстановка и този законопроект, който е принципно нов, дава една възможност за по-голяма гаранция на правата на гражданите и за един по-уреден 146.4 статут на полицейския служител.
Разгледахме някои от бележките на Комисията за национална сигурност и другите комисии, които се произнесоха по законопроекта. Много от тях са намерили място в корекциите на законопроекта.
Призовавам ви да го обсъдите и да приемете някои на пръв поглед по-остри текстове в този законопроект, които предизвикаха най-много спорове, например задържането при неизпълнение на полицейско разпореждане. 146.5
Това е един институт, който се ползва във всички европейски страни и демократични страни и полицейското задържане се реализира не от самия полицай, а се реализира от районен съдия. Така че гаранциите за запазване правата на гражданите, които не изпълняват полицейски разпореждания са запазени чрез решаването на тази мярка от независимата съдебна власт. Вероятно там би могло да бъде малко по-детайлизирано - условията при които може да бъде налагана тази мярка и какво разпореждане когато не бъде изпълнено, но това се надявам в процеса на дискусиите да бъде достигнато.
Благодаря на всички които допринесоха за внасянето на законопроекта в пленарната зала и за неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин министре.
Започват разискванията в законопроекта на първо четене.
Моля ръководствата на парламентарните групи да посочат ораторите си, за да може да се получи редуване между парламентарните групи.
Засега Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ги е представила. Моля и другите групи да направят това.
Давам думата на господин Манол Тодоров.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По въпроса за Закона за Националната полиция имам следните бележки.
Глава първа, където се разглеждат общите положения, следва ясно и недвусмислено и директно да се посочи, че едно от основните задължения на полицията е да защитава и охранява правата и интересите на отделния гражданин.
В чл. 3 ал. 1 т. 3 много общо и неопределено е казано защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за тяхното упражнение.
Предлагам първо, т. 3 ал. 1 да се измени така: "Опазва живота, свободата, честта и имотите на гражданите."
Също в чл. 3 ал. 1 да се добави нова точка 13, която да гласи така: "Съдейства на гражданите при престъпни деяния срещу тях от частен характер, за издирване на извършителите на деянието и събиране на доказателства. Онези които са се заниСД/ЙА 147.1 мавали с наказателни дела в съдилищата много добре знаят с какви спънки се сблъсква българския гражданин и колко индифирентна е била досега народната милиция при оказването му на помощ, въпреки че е имало аналогични закони досега.
В глава втора - устройство и управление на Националната полиция към чл. 6, смятам че следва да се направят някои изменения, а именно следното:
Там е казано "Националната полиция се състои от - дирекция за национална полиция, това е т. 1.
Т. 2. От столична и регионалните и след това говори за районни управления."
В т. 3 е казано районни управления. Аз предлагам думата в т. 2 "регионални", което понятие напоследък влиза в обръщение при нас и невинаги прецизно се разграничава от районни, да се преведе така както е. То е латинско и значи област.
Онова което е изложено в чл. 7, 8, 9 и 10 по-нататък в тази глава, явства, че регион значи област. И по-правилно би следвало да се употреби думата регион.
Що се касае до т. 3, където е употребено понятието район, то съответства на една по-малка, така да се каже област, което би отговаряло на околийските територии, които съществуваха порано. Така като се измени чл. 6, т. 2 регионни да стане областни, ще се въведе една много по-голяма яснота за обикновения гражданин.
Следва в чл. 6 да се създаде нова алинея, в която да се каже: "Върховен ръководител на полицейските сили в страната е министъра на вътрешните работи." Така както беше казано в закона за народната милиция още от 1948 година. Така както е казано сега в чл. 28 от Закона за министерството на вътрешните работи, отговорността на министъра не е така твърдо подчертана и той винаги може да се прикрива под отговорността на своите подчинени. Като ние го прогласим за върховен ръководител на всички полицейски сили, то безспорно е, че той ще носи и върховната отговорност за техните неудачи, произволи и би следвало да се направи едно такова изменение.
В чл. 27, при предупреждение, чл. 39 при личен обиск, чл. 40 при проверка на помещения, когато се съставят протоколи е казано, че Националната полиция следва да използва по един свидетел, като външно поемно лице. 147.2
Една либерална политика към каквато ние сега се стремим и една политика свързана с традициите в тази насока, винаги в нас засвидетелстването на известни действия, както са в случая тук по чл. 27, чл. 39 и чл. 40, предупреждение, обиск или проверка на помещение, винаги се изисква да има по двама души външни свидетели.
Затова аз предлагам навсякъде където е употребено понятието "един свидетел" да бъде заменено с "два свидетели неслужебни лица" или да бъде заменено с "двама свидетели граждански лица".
Практически така както е направен закона сега, като имаме предвид, че патрулните двойки се състоят обикновено от двама служители на милицията, това значи единият да бъде актосъставител, а другият да бъде свидетел.
Що се касае до чл. 6 във връзка с изменението на понятието регион с област, считам че навсякъде в закона, където понадолу в следващи членове се употребява понятието "регион", навсякъде да бъде заменено с понятието, с думата, с термина "област".
Имам една бележка по чл. 61 във връзка с глобите, които се налагат тогава когато дадено лице не е изпълнило разпореждане на орган на полицията.
Господа в Гражданскопроцесуалния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс, където закона давата право на съдиите да налагат глоби на гражданите, поради неявяване или поради лошо държание в съдебната зала е предвидено, че съда налага глоба в размер до 40 лева. Сега е 400 лв., не зная дали е изменено. Но тук в чл. 61 законът казва: "Налага глоба в размер на", което значи че тя трябва да бъде една единствена глоба. Затова аз считам че по-правилно е да приемем така както е в Закона за гражданскопроцесуалния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс да бъде в размер до.
Има и нещо друго, където глобата се налага от един съдийски състав, който често пъти е най-малко от трима души. Тези глоби могат да бъдат изменяни или намалявани, след като глобеното лице установи пред самия съд, че било поставено в положение да направи нарушение, че не е виновен за това нарушение.
Аз считам че тук би следвало да се предвиди възможността да може обикновения гражданин, който е глобен от органа на полицията, че не се явил, да може да обжалва или да се обръща за 147.3 молба за отмяна към по-горния началник и след това вече да използва административно-правните възможности, които закона му дава в тази насока.
Освен това, считам че следва да се направят в закона изменения и допълнения, за да могат да се съгласуват отношенията между областни управители и областни директори на Националната полиция. Същото така по-малките градове между кметовете и районните полицейски началници. Това е необходимо, за да може да върви тяхната работа в по-добър синхрон.
Що се касае до административно-наказателните разпореждания на чл. 57 и следващия, които приключват със задържане до 10 дни, до 15 денонощия, до 10 денонощия в тази насока ще представя за второто разглеждане подробно изложени съображения.
Това са съображенията, които имам на първо време по измененията на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Тодоров.
Реплики към господин Тодоров ще се правят ли? Няма желаещи.
Думата има госпожа Соня Младенова. Следващият оратор е госпожа Веселина Рашеева.
Госпожа Младенова имате дума. 147.4 СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Заставам пред вас с ясното съзнание, че трябва да отстоя законопроекта, внесен от Министерския съвет, за Закон за националната полиция.
Трябва да ви направя едно признание, че в Комисията по национална сигурност, където доста дълго беше разискван този законопроект, ние постигнахме едно съгласие с вносителя - Министерски съвет и Министерството на вътрешните работи, за една стабилна корекция на проекта и то беше осъществено - това коригиране на законопроекта, нещо, което не се намира днес, за съжаление, на вашите банки.
Уговорката ни в Комисията по национална сигурност с вносителите и с Министерство на вътрешните работи беше, че между първо и второ четене ние, народните представители от Комисията по национална сигурност, които почти с единодушие приехме коригираните текстове, ще се възползуваме от правото си на законодателна инициатива, за да внесем подобрения проект между първо и второ четене и вие да приемете онова, което предполагам, че и на вас ви е направило впечатление като несъвършенство в този законопроект, като съвършен проект, който да стане закон за нашата национална полиция.
Независимо от тези встъпителни думи, които отправям към вас, в защита на законопроекта можем да кажем следното.
Първо, събитията в страната недвусмислено потвърдиха голямата роля и значение на държавните органи, призвани да поддържат обществения ред и сигурност в трудните условия на преход, в какъвто ние се намираме. Ясно пролича цялото несъвършенство на съществуващата законодателна уредба, регламентираща техните функции и структура в съответствие с отхвърлените от обществото ни административно-хуманни и бюрократични механизми.
Резултатът показва, че тази уредба не само не гарантира конституционния правов ред, но и подтиква както гражданите, така и в отделни изолирани случаи и органите на обществен ред и сигурност към пасивност, която в някои случаи граничи с едно бездействие. ВТ/КТ 148.1
Същевременно тази законодателна уредба се намира в противоречие с общоприетите норми на международното право и найвече с международния пакт за граждански и политически права. Многобройните и важни промени в социалните отношения, свързани с обществения ред и сигурност, налагат тяхната качествено нова законодателна регламентация и в този смисъл представеният за становище проект за националната полиция за нашето мнение, за първо гласуване е навременен, необходим и заслужава парламентарната ни подкрепа и нашето парламентарно разбиране.
Като отчитаме, че общественият ред и сигурност са една от основните функции на държавната власт, ние предлагаме да прочетете внесения законопроект от гледната точка, че той се опитва да реши и обвърже всички функции на държавната власт с нейното реално осъществяване не само по отношение спазване на Конституцията, но и чрез демократична реализация на човешките права и основни свободи.
Многобройните и важни промени в целия текст на законопроекта са продиктувани, по наше виждане, от качествено новата законодателна регламентация обаче в следните няколко насоки:
Първо, разкриване съдържанието на понятието "обществен ред и сигурност" и определяне на неговите субекти и обекти на защита в новите условия.
Второ, конкретизиране на основните функции и принципи на дейност на органите на обществен ред и сигурност.
Трето, изрично посочване на техните права, задължения и отговорности, специфични сили, средства и правна уредба за тяхното използуване.
Сега в реда на мисли, който следвам пред вас, дължа да отбележа, че преглед на представения проект за закон и мотивите към него за съжаление не във всички случаи дават отговор на тези въпроси, които поставям пред вас.
Какви са общите ми бележки към този законопроект?
Първо, по предмета на дейност и целта, която осъществява полицията.
По мое виждане не е изяснено докрай приложното поле на понятието "обществен ред" в рамките на сигурността на страната и това, ако не се коригира в него, би дало възможност за различни 148.2 отклонения от предмета, целите и задачите, стоящи пред националната полиция като цяло, както и за допускане на редица възможности за евентуален произвол в различните звена в тази сфера.
Второ, по структурата на националната полиция.
Авторите, вносителите са се постарали да посочат нейните звена, при което работата не е осъществена, по мое виждане, докрай, тъй като в законопроекта не намират отражение функционалните връзки вътре в системата на полицията и извън нея. Нещо, което е много важно, за да може тази институция на властта, на принудата да действува реално в живота.
Трето, по кадровото осигуряване. Не е изяснено кой назначава, кой уволнява, при какви условия, както и как е гарантирана защитата срещу произвол и евентуална недобросъвестност в такива случаи. В този смисъл именно законопроектът по същество, по мое виждане противоречи на чл.25 и Закона за устройство на Министерство на вътрешните работи, в който изрично са посочени условията за заемане на длъжност в системата на МВР.
И тук веднага ще отворя една скоба. В чл.12, 13, 14 и 15 от закона, който е пред вас, се казва при какви условия и кой може да заема ръководна длъжност. И се казва: "Лице с висше образование". Това означава, че и ветеринарен лекар може да ръководи районно управление. Обаче това означава нещо повече за мен, означава, че етиопски гражданин може да ръководи националната полиция в България. След като Конституцията казва, че само български гражданин може и т.н.... Ето такива несъвършенства, които могат да бъдат леко отстранени и са отстранени, пак ви казвам, с дълбокото разбиране на Министерството на вътрешните работи в Комисията по национална сигурност.
Четвърто. По наше мнение липсваше синхрон и липсва сега пред вас синхрон между законопроекта и вече промененото в съответствие с новите условия друго законодателство в страната. Вече ви посочих Конституцията, но имам предвид и Наказателния кодекс, и Наказателно-процесуалния кодекс, Законът за административните нарушения и наказания, Законът за пребиваване на чужденците в България и Законът за българското гражданство.
В целия законопроект се разгръщат права и задължения на полицейските звена и длъжностни лица, но липсва и отговорност за планирането, организацията на работа, оперативната и мобилиза148.3 ционна готовност, кадровата политика и координацията на дейността на отделните поделения на националната полиция.
Най-важното, което е, и което липсва на полицията от самото начало, с оглед конкретно променените условия, това е, че следва да се приемат механизми, които да гарантират на полицаите като представители на единствената професионална група в страната, която в мирно време понася значителни загуби, убити и ранени при и по повод изпълнение на служебните си задължения.
Какво имам предвид? Не е гарантирана социалната защитеност и материалното осигуряване както на служителя, така и на неговото семейство в случаи на злополука, от която може да следва временна, трайна нетрудоспособност, инвалидност или смърт.
Това е и нещото, като прерогатив, като правомощие, което би дало възможност на полицая да стане реален съдия на пътя в случай на инцидент, независимо дали става въпрос за пътнотранспортно произшествие или за хулигански действия в определен локален обект.
Освен това, съществува и един такъв пропуск. Не е обърнато достатъчно внимание върху точната регламентация на принудителните мерки и начините за тяхната употреба с цел недопускане и изключване на случаи за злоупотреба със служебното положение.
Нещо повече, в законопроекта е допуснато поставянето на тази уредба в противоречие с правомощията на следствието, прокуратурата и съда, каквито са предписанията на Наказателнопроцесуалния кодекс. Само за колегите-юристи ще посоча идентификацията на лица и изземване на предмети, вие знаете как става това по реда на процедурата на НПК и как се предлага тук в пълно съответствие с НПК. 148.4
Не се предвижда, по мое виждане, наказателно-правна гаранция за защита на представители на полицията в случаите, в които те законосъобразно използват средствата за принуда и от това последват различни вредоносни резултати за онези, които разстройват обществения ред и извършват нарушения и престъпления.
Извън вниманието на вносителите в самото начало на изготвяне на законопроекта беше останал и принципът за приоритета на защита на обществения ред и сигурността на гражданското общество пред тази на държавните органи, както и превантивната насоченост в дейността на Националната полиция пред принудителните мерки.
По структурата на законопроекта и по бележките по отделните текстове. След като се присъединявам към казаното от господин Слатински, за протокола - още веднъж и за вниманието на залата, казвам, че ние ще внесем тези 43 поправки, за да може вие, колеги, на второ четене, да приемем заедно с вас един подобрен вариант на Закона за Националната полиция, който да върши необходимата гаранционна и правозащитна роля в обществото ни сега.
В заключение искам да кажа следното. Считаме, че представеният на вниманието ни проект за Национална полиция следва да бъде приет на първо четене. Но съгласно философията на дейност на институцията "Национална полиция" и преодоляване на ежедневните проблеми, които тази институция има да решава, трябва да помогнем функциите на Националната полиция да бъдат законодателно решени, като имаме предвид следното, с което провокирам колегите, които ще говорят след мен и от СДС, и от НСД, и от БСП.
Първо, по организацията и дейността на Националната полиция: за основаване на принципите на ... те са четири принципа, а именно: законосъобразност, като се изходи от обстоятелството, че дейността на полицията се основава и провежда в строго съответствие с Конституцията и законите в страната, че не може да накърнява човешките права и основни свободи, освен в изрично посочените в законите случаи по смисъла на Международния пакт за гражданските и политически права и в този контекст да се види полицейското задържане от 10 до 15 денонощия доколко съответства на този пакт и доколко не противоречи на разпоредбите на българската ББ/ЗТ 149.1 Конституция. Задържане до 24 часа с разрешение на прокурора.
Втората постановка, от която трябва да бъде направен анализът по мое виждане на този законопроект е независимост на органите на полицията. При изпълнение на служебните си задължения органите на полицията са независими от държавните органи, обществените, политическите и стопански организации и сдружения на гражданите и гражданите поотделно. По мое виждане в законопроекта, който е пред нас, се дава правилен отговор на този въпрос. Има един ясно изразен стремеж, законодателно формиран, за независимост на полицията от политически институции и държавни институции, което заслужава сериозна подкрепа.
Единоначалието. Тук преди мен говорившият спомена нещо от това, като се назначава, кой отговаря и няма ли да бъде безотговорен министърът, като му се дават правата по този законопроект. Не. Националната полиция е единна и централизирана и всеки неин служител е подчинен на съответния по-горе стоящ по длъжност, а всички на директора на полицията, респективно на министъра на вътрешните работи. Тази своего рода смазана структура на базата на пагонния принцип... Мъжете знаят, че когато са в армията, пагонът, чинопочитанието определят отговорността, но и послушанието е съобразено със заповедите на по-долу стоящия от другия по чин и ранг.
И последното, че дейността на Националната полиция се подчинява на изискванията за приоритет на сигурност на гражданско общество пред сигурността на държавните органи и приоритет на превантивната насоченост в работата пред принудителните мерки.
В заключение искам да кажа на вносителите в лицето на господин министъра на вътрешните работи, че при цялата напрегната работа, която беше осъществена в Комисията по национална сигурност и в другите комисии, като че ли остана извън нашето внимание нещо, което трябваше да направим, а именно по отношение правомощията на Националната полиция в областта на превантивната дейност и по отношение на информационната функция на Националната полиция. Защото събирането и анализирането на данни, необходими за нейната дейност, както и за причините и условията за възникването и мащабите на престъпните посегателства срещу обществения ред в рамките на сигурността, извършителите и размера на нанесените щети - просто без тези данни струва ми се, че Национал149.2 ната полиция не би могла да работи.
Като имам предвид целият пакет от законопроекти, които са внесени от Министерския съвет, със съдействието и помощта на Министерство на вътрешните работи, именно Законът за Националната полиция, Законът за специалните разузнавателни следствия, Законът за Националната служба за сигурност и Законът за Централната служба за борба с организираната престъпност, апелирам пред вас в много кратък срок да приемем Закона за Националната полиция, който е изходна база за приемането на останалите закони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Младенова.
Думата има госпожа Веселина Рашеева.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за народната полиция, който беше в продължение на три години вече повод за обвинения и за оправдания - оправдания в много случаи на неефективна работа за много голямата престъпност в нашата страна, разстяща, вече е пред нас. Но аз трябва да ви кажа, че очаквах по-добър вариант на законопроект.
Така или иначе с оглед на голямата важност на този закон ние трябва тук да положим усилия той да излезе от пленарната зала във възможно най-добрия вариант. Защото като законопроект зад него стои един Министерски съвет и едно министерство, но когато той стана закон, зад него стои нашата отговорност.
Затова в моето изказване пред вас аз ще се опитам да изложа моите критични бележки към този законопроект именно с оглед на това да го направим по-добър и като съзнавам голямата необходимост той да бъде бързо, приоритетно гласуван и да влезе в действие.
Веднага искам да кажа обаче, че тъй като той има характер на специален закон, по-добре щеше да бъде, ако преди това ние имахме възможност да приемем един закон за дейността на Министерство на вътрешните работи, който щеше да бъде общият закон, който регламентира тази материя и чак тогава Законът за Националната полиция. Това е един сериозен пропуск и този пропуск личи... 149.3
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ (от място): Той е приет през 1991 г.!
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА: Този закон е приет, но ние имаме още много по него да работим, да променим и да допълним. Мисля, че има внесени законопроекти в тази насока още от миналата година, ако не ме лъже паметта. 149.4
Аз ще се спра конкретно на някои неща по отделните глави.
Още в глава първа считам, че има нужда от много по-точна, ясна и конкретна квалификация, формулировка на задачите на Националната полиция.
Една от основните задачи на Националната полиция, а именно да защищава живота, здравето, честта и имуществото на българските граждани, а също така и имуществото на държавата и на организациите, не е достатъчно добре формулирано.
Веднага виждам тук, че в чл. 22, към който и после ще се спра, се казва, че "Полицейските органи оказват помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето, имуществото и т.н.".
Аз мисля, че още в Общите положения това трябваше да бъде формулирано и то не като едно задължение да оказват помощ, в никакъв случай, защото оказването на помощ според мен е едно добро пожелание само, но в много случаи може да се превърне в добро пожелание, а трябва да се формулира както са длъжни да защищават или да осигуряват защитата на живота, здравето и т.н.
Още в тази първа глава "Общи положения" има съществени, важни и неуредени неща, във връзка с функциите на Националната полиция. Но по този въпрос, разбира се, предложения ще бъдат направени. Аз няма да се спирам много на него, тъй като имам бележки по-нататък и не искам дълго да ангажирам вашето внимание.
Устройство на Националната полиция. В раздела "Устройство на Националната полиция" липсва нещо, което е особено важно и с което ние сега се сблъскваме, когато правим Закона за устройство на съдебната система - съдебната полиция. Тази полиция не е регламентирана никъде. Нито в Закона за устройство на съдебната система е разработена тази материя, като там се казва, че е в Закона за полицията. Но сега, когато чета Закона за полицията, виждам, че и тук този род полиция не е намерил своето място. А това е много важно и аз мисля, че между първото и второто четене трябва да се направят допълнителни текстове, пък ако щете дори една отделна глава, която да касае съдебната полиция. Но така или иначе още в раздела "Устройство" поне трябва да бъде споменато, че има съдебна полиция. РД/ЗТ 150.1
Също така специализираните звена. За специализирани звена се говори в чл. 19, но в чл. 19 е твърде късно. Трябва още тук да се посочи в "Устройството на Националната полиция", че има специализирани звена и тези специализирани звена да намерят своята нормативна разработка.
Пак в раздела "Устройство на Националната полиция" никъде не е казано кой ще определя и как ще се определят всъщност районите на действие на регионалните и районните полицейски управления.
Сега, регионалните си съществуват, но така или иначе, съществуват и районни полицейски управления. Но аз мисля, че все пак трябва да се знае кой, ако се налагат промени, кой ще бъде органът, който ще казва какви региони, в какви райони ще действат полицейските органи.
Управлението на Националната полиция. В раздела "Управление на Националната полиция" аз мисля, че ..., не знам кой преди мен каза, е нужно действително да се подчертае върховната, ръководната, ръководството и отговорността на министъра на вътрешните работи. Това не е достатъчно добре подчертано.
В тази глава е казано кой назначава директора на Националната полиция, кой назначава заместник-директорите на Националната полиция, кой назначава също така и началниците на направления, но кой назначава директорите на регионалните служби на полицията, кой назначава шефовете на районните управления никъде не е казано как трябва да бъде направено това назначение, кой има право да бъде назначен, при какви случаи и как ще бъде назначен. Това никъде не е казано, а това е един сериозен пропуск според мен.
Говори се за "Направления". Щом като ще има направления и трябва да има направления в Дирекция на Националната полиция, аз мисля, че още в първата глава трябваше да бъдат посочени направленията - кои ще бъдат те, а не да се остава допълнително с наредба или с някакъв друг подзаконов нормативен акт това да се каже. Направленията трябва да бъдат посочени тук.
И въобще на много места в този законопроект нещата се оставят да бъдат уредени с допълнителни закони, с подзаконови нормативни актове. Разбира се и подзаконови нормативни актове трябва да бъдат издадени, но не може с подзаконов нормативен акт да се урежда материя, за която в самия закон не са дадени рамки. Някакви законови рамки, в които да бъде уредена материята 150.2 после с наредба или с правилник.
Както например тук се говори за извънщатни служители. Начинът, по който се дават права на извънщатни служители се определя с наредба. Това добре. Обаче аз смятам, че още тук в закона трябва да бъде развита тази тема, даже да бъде регламентиран въпросът за извънщатните служители, за да бъде дадена една законова рамка, в която вече министърът ще издаде своята наредба.
Аз също искам да изкажа моето несъгласие с формулировката в чл. 12, уредбата на въпроса кое лице може да бъде назначено за директор на Националната полиция. Освен че трябва да бъде български гражданин, разбира се, както каза госпожа Младенова, не е достатъчно посочването на висше образование.
Аз смятам, че тук трябва да бъде лице с висше юридическо образование и никакво друго. Просто не може да бъде друго. Защото това е една материя, която непрекъснато борави със закона, с неговото приложение и то е много деликатна, много невралгична материя. Не може друг освен лице с юридическо образование.
Същото се отнася и за чл. 14, където е посочено "Лице с висше образование", ама какво висше образование?
В този смисъл аз предлагам да се впише "Лице с юридическо образование".
"Професионален стаж не по-малко от 10 години". Колеги, професионален стаж не по-малко от 10 години какво означава? Че в органите на Националната полиция не може да работи никой друг, като ръководен кадър става въпрос, освен тези, които са работили досега.
По този въпрос аз мисля, че тук ще имаме много спорове. Аз не мога да се съглася примерно, че един прокурор, който има 15 години прокурорски стаж, или един съдия, който има съответния разбира се, съдийски стаж, или един адвокат, ако щете, който има съответния стаж, не можел да стане директор на Националната полиция или заместник на директора или т.н.? В никакъв случай не мога да се съглася с това нещо. Считам, че тук изискването на професионален стаж поне трябва в допълнителните разпоредби да се изясни какво се разбира под "професионален стаж", защото стажът на един прокурор не е по-малко професионален, отколкото стажът на един редови офицер в полицията. В никакъв случай. 150.3
Полицейските органи. Главата за полицейските органи е най-обширната глава, разбира се това има своето оправдание, но аз смятам, че тя страда, регламентацията на тази глава страда от много сериозни недостатъци.
На първо място казано е "Полицейски органи са офицерите, сержантите и извънщатните служители на полицията". 150.4 Добре, обаче за тези полицейски органи какви ще бъдат изискванията за тяхното назначаване, как ще бъдат назначавани, от кого ще бъдат назначавани на различните нива, как ще бъде контролирано това, как ще растат в службата, как ще бъдат уволнявани, при какви условия, какви защити ще имат те при уволнението - ето тук му е мястото да се каже. Защото това е Законът за националната полиция и работещите в националната полиция като органи на полицията трябва да имат регламентация за тяхното назначаване, взаимодействие с други служби, освобождаване, преместване и т.н. тука, в този закон. Освен това, като се прави опит да се регламентират полицейските мерки, които органите на полицията могат да вземат, аз мисля, че в тази глава трябва да се изработи един текст, който ясно, точно и изчерпателно да посочи полицейските мерки. Не може така разхвърляно да се кажат някои и други полицейски мерки.
Аз смятам, че полицейските мерки са много повече от тези, които са посочени тук. Биха могли да бъдат повече от тези, които са посочени тук - това впрочем е главата "Правомощия" и трябва да бъдат много точно посочени тези полицейски мерки. Не става въпрос само за предупреждения, за задържрания, за обиски, за проверки. В един текст те трябва да бъдат ясно и точно формулирани.
Главата за правомощията - член 25. Аз имам много сериозни бележки и смятам, че този текст, така както регламентира правото на министъра на вътрешните работи да издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения, трябва да бъде много поясен и много по-конкретен, много по-категорични и ясни трябва да бъдат мерките за контрол върху тази дейност на министъра.
Временни ограничения за извършване на дейности. Първо, колко временни - не е казано, какви дейности - също не е казано. В ал. 2 е направен опит да се каже, но толкова мъгляво и неясно е формулирано това, че аз се страхувам, че тук се отваря една врата евентуално и за произвол.
Тези действия на министъра могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок. Добре, но пред кого, как, каква е процедурата - не е казано. В този смисъл законопроектът се нуждае от едно сериозно допълване. ЦМ/ВЙ 151.1
Член 26. Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани... Този текст абсолютно не е ясен. Могат да издават разпореждания - това е добре и всички ще се съгласим, че могат да издават разпореждания до граждани и юридически лица. Обаче по-нататък: за изпълнение на възложените им функции... Простете, но аз не разбирам този текст.
Член 27. Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има данни... Аз мисля, че трябва точно да бъдат казани случаите на устно, случаите на писмено предупреждаване, как ще става писменото предупреждаване. Тук също има нужда от детайлно регламентиране.
Член 28. При установяване на причини и условия, способстващи извършване на престъплението, полицейските органи взимат мерки. И пак опираме до полицейските марки. Ама какви мерки взимат? Не може така просто: взимат мерки... Трябва да се каже конкретно какви мерки в тези случаи те биха могли да вземат.
Специалните разузнавателни... - могат да призовават...
Член 33, 34 и 35. Те касаят правото на полицейските органи да задържат лица. Никой няма намерение да спори, разбира се, че имат право да задържат лица. Даже аз ще се съглася и с това, за което с г-жа Младенова преди малко говорихме и тя не е съгласна: че те имат право да задържат лица дори тогава, когато нямат издадена предварително заповед. Има екстремни ситуации, такива ситуации, в които наистина трябва веднага да бъде задържано едно лице. Съгласна съм с това. Но при всички случаи в тези текстове трябва да има отново точно регламентиране кога могат да задържат без предварителна заповед; ако задържат без предварителна заповед в какъв срок и кой орган трябва да потвърди задържането, като издаде заповед. Трябва точно да се каже кой ще издава заповеди за задържане в различните случаи и за какви срокове. Двадесет и четири часа е казано тук. Трябва ли - според мен обезателно трябва потвърждаване на задържането от прокурор.
И за тези три текста, които казах, аз не мога в никакъв случай да се съглася както те са формулирани. Могат да задържат лица... Това много ме смущава. Обискът също.
151.2
Преди това, член 36 - за отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават заповед.. И пак не се казва кой полицейски орган ще издаде заповед. Кой полицейски орган ще издаде заповед за личен обиск. Кога може да бъде направен личен обиск и може ли да бъде направен личен обиск без заповед. Защото може да има ситуации, когато се налага личен обиск без заповед. Знае се, че едно лице, което е в нетрезво състояние, въоръжено е и може да причини щети, вреди на хора, на здравето и на имуществото им. В такъв случай веднага се прави обиск и ще се направи изземване. Но всичко това трябва да бъде точно регламентирано.
Проверките в помещенията - също. Това са обиски и по домовете, в помещения, в жилища и т.н. Но никъде не е казано кой ще издаде заповедта, в какви случаи ще могат да стават тези проверки и ще има ли случаи, когато проверките ще стават без заповед и в кои периоди на денонощието. През цялото денонощие ли ще могат във всеки момент да дойдат в моя дом и да правят обиск? Това също трябва да бъде регламентирано и не може да остане така.
Що се отнася до използването на физическата сила и помощните средства - разбира се, ще се използват физическа сила и помощни средства, но аз не мога да се съглася с формулировката, че при използване на физическата сила полицейските органи били длъжни по възможност да пазят здравето на гражданите. Не по възможност: те са длъжни да пазят здравето на гражданите.
Полицейските органи трябва да имат право, разбира се, да задържат лица, които са в явно пияно състояние и не могат да контролират поведението си. Но трябва да бъде регламентиран срокът, за който ще бъдат задържани. А във връзка с това задържане ще бъдат направени и разходи. Който е работил в тази сфера аз не съм работила, но съм имала досег и знам, че се правят разходи във връзка с това задържане. Кой ще поеме разходите? Трябва да се даде право на полицейските органи под някаква форма да събират глоби от тези лица за извършените за тяхното задържане разходи.
Член 48. Мене наистина много ме смущава. Дава се възможност за едно задържане и временно настаняване в специални домове на лица, които водят скитнически живот, занимават се с просия 151.3 - за срок от 30 денонощия. Този срок е твърде голям и тук също е необходима подетайлна разработка с разрешение на прокурора.
Моля ви, досега по Указа за борба с дребното хулиганство с решение на съд, при специална процедура, която беше разработена в указа, можеше да бъдат задържани хора до 15 дена. А сега тук изведнъж за 30 дни ще бъдат задържани хора само с разрешение на прокурора! Не възразявам против разрешението на прокурора, но 30 дена, според мен, са прекалено голям срок. Това, разбира се, на второ четене би могло да се види по отношение на срока.
Освен това никъде в законопроекта не е регламентирано правото на полицейските органи да предприемат някакви полицейски мерки по отношение на малолетните и пълнолетните лица, които водят скитнически живот - скитат, нямат постоянно жилище, местопребиваване, на улицата са. Знаем, че този проблем е много тежък, много важен и не един път е дискутиран и от тази трибуна.
Досега оправданието и за органите на полицията беше, че просто няма закон за полицията и няма никаква регламентация. Аз с неудоволствие забелязвам, че и в този закон никъде не виждам регламентирано правото им да предприемат някакви мерки по отношение на тези малолетни и непълнолетни лица, с оглед на охраняването на тяхното здраве, на тяхната сигурност. Тук трябва да се направят предложения и законопроектът да се допълни. 151.4 Аз нямам какво повече да кажа. Имам още бележки, особено по административните и наказателни разпоредби, но тях ще дам допълнително в писмен вид.
Искам само да кажа, че в законопроекта никъде не виждам гаранции против полицейски произвол. Никъде няма текстове, които да съдържат такива гаранции. В тази насока смятам, че цяла нова глава би трябвало да се развие в този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Дискусията е много интересна. Аз, за съжаление, не мога да участвувам, но към колегите, които ще вземат участие в дебатите - все пак някакво разграничение между извънщатните служители на полицията и другите, тъй като много големи права си дават. Досега този въпрос не се засегна, но ми направи впечатление.
Съжалявам, не мога да участвувам в дебатите, но надявам се колегите и този въпрос да изяснят на такива, които питат като мен.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Разгледан е на заседание в Комисията по национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така ли? Защото се получава сериозен проблем.
За Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - имате право да поискате удължаване на времето.
Реплика. Госпожа Караиванова, заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Една малка реплика бих искала да отправя към госпожа Рашеева - че в чл.48 става въпрос за настаняване, а не за задържане. То е в специални домове за временно настаняване на пълнолетни лица. И сега съществуват такива домове, само че не знам полицията доколко смее да настанява такива лица.
Аз и в частен разговор Ви казах, че в нашата страна пребивават и доста чужденци без документи за самоличност, без да може да се установи по какъв път са влезли. И безспорно има лица изпаднали, с явни психически отклонения, които нямат никого да се грижи за тях, а могат както да увредят собственото си здраве, така също да извършат и тежки престъпления лица с такива СД/КТ 152.1 отклонения. А докато се задвижи процедурата за настаняването им под запрещение или пък дори за принудително лечение за психически болести, което е друга процедура пък по Закона за народното здраве, тези лица трябва да са някъде.
Затова ние трябва да правим разлика между различните видове задържания. Значи задържане по НПК за извършено престъпление, и по Конституцията е казано "до 24 часа в полицията" и толкова (в закона го има); задържане като административна мярка, която се налага от съдията, тук е казано, по реда, по който сега по Указа за дребното хулиганство. Дали ще се приеме или не, е въпрос на волята на Народното събрание. Но ние приемаме такива колосални глоби с лека ръка, които могат да разорят някои, а за едно задържане изведнъж се сещаме за правата, което, пак е казано, при гаранцията съдия го налага, не самият полицейски орган.
И третото е настаняване вече на тези пълнолетни лица в домовете за временно настаняване, докато се изясни статутът им и докато други органи поемат грижата за тях.
Що се отнася за малолетните, то в чл.34 изрично е посочено, че "органите на полицията (в т.4) могат да задържат и малолетни нарушители, когато са напуснали своите настойници или местата, където са били задържани" с оглед да ги върнат в съответните трудово-възпитателни училища или други домове, особено за малолетните. Не знам защо не става въпрос и за непълнолетните и защо тук, в този закон, но може би това ще е и в Закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, ще се регламентира и настаняването в същите домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.
Това беше репликата ми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Караиванова.
Друга реплика? Госпожа Рашеева, ако искате да отговорите на репликата към Вас. Имате право.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Аз ще кажа само, че изразът "задържане", който съм употребила, е просто грешка на езика. Права е госпожа Караиванова що се отнася до чл.48. Не става въпрос за "задържане". 152.2
Но за непълнолетните и малолетните аз не съм съгласна с нея (тази точка, която тя посочи в текста). Става въпрос само за тези, които са се отклонили от места, където вече са били настанени.
Аз бих искала тук, в този законопроект, ние да разработим тази материя за онези безпризорни, които никъде никога не са били настанявани. И в това е тяхната трагедия. Те стоят на улицата, податливи са на извършване на престъпления и въобще тяхното здраве и живот са в една непрекъсната опасност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата има господин Любомир Начев.
Господин Караджов, след това Вие ще имате думата.
Заповядайте, господин Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! На нашето внимание днес е представен един изключително актуален и необходим законопроект - дългоочакваният Законопроект за националната полиция. С този закон е свързано очакването на близо 20 000 полицаи в нашата страна. С него те свързват своите надежди, че той ще гарантира техните права, ще допринесе за утвърждаването на техния авторитет и професионалното им самочувствие. С този закон би могло да се каже, че всички граждани на нашата страна свързват своите надежди за това, че той ще допринесе за един решителен прелом в борбата с престъпността. И в този смисъл бих казал, че с този закон е свързано едно засилено обществено очакване.
Струва ми се, че отговорът, който трябва да дадем днес, при обсъждането на проектозакона, е: в състояние ли е този закон да отговори на това засилено обществено очакване; в състояние ли е той действително да допринесе за ограничаване на престъпността в нашата страна.
Ако разглеждаме този закон отделно, откъснато от целия пакет законопроекти, внесени от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на правосъдието, насочени към ограничаването на престъпността в страната, нашият отговор би следвало да бъде: не, той не е в състояние. Но ние не би следвало да 152.3 го разглеждаме откъснато от останалите законопроекти, защото това е само една част от общата мозайка, която ние като народни представители сме длъжни да оформим от законодателната мозайка. Това е само част от пътя, който следва да бъде изминат.
За да доведе до осезаема промяна в състоянието на престъпността в нашата страна, този закон според мен би следвало да бъде съпътствуван или най-малкото последван в кратък срок от време от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и преди всичко новите предложения, свързани с възстановяването на дознанието; с измененията в чл.152, регламентиращи задържането; с изменението на чл.277, регламентиращ възможността за прочитане в съдебната зала на показания, дадени на предварителното следствие. 152.4
Разбира се, окончателния резултат ние ще можем да очакваме след време, едва когато бъде приет целият пакет от закони. И в този смисъл, тъй като всички сме обединени около идеята, че сме длъжни като народни представители да направим всичко, каквото зависи от нас за решаването на този изключително тревожен проблем на нашето общество - престъпността - то ние би следвало да положим максимални усилия, за да направим от законопроекта, който ни е представен днес, един добър, един ефикасен, един полезен не само за дейността на полицията, но преди всичко за нашето общество закон.
По-голямата част от своите предварителни бележки и препоръки аз представих при обсъждането на закона в Комисията по националната сигурност и те намериха отражение в нейното становище. Отделно от това съм приготвил пет машинописни страници конкретни бележки по отделните текстове на закона, които няма да чета сега, за да икономисам време, а ще ги представя, за да бъдат взети предвид при второто четене на закона.
Бих искал съвсем накратко днес да спра вашето внимание сямо на няколко принципни въпроса, от отговора на които, вярвам, ще се заинтересувате и вие, и които навярно ще повлияят при вземането на вашето решение за второто четене на закона.
На първо място, бих искал за отбележа това, че в съзнанието на огромната част от нашите съграждани в течение на няколко години беше създавано впечатлението, че е нужен нов закон за полицията. Днес ние се изправяме пред обсъждането на закон за Националната полиция. И тук, струва ми се, би следвало да потърсим отговора на няколко въпроса: а ще има ли в нашата страна общинска полиция? Госпожа Рашеева постави въпроса ще има ли съдебна полиция. Ще има ли селска полиция или някакви други граждански формирования за самозащита? В края на краищата трябва ли да чакаме или да приемаме нов специален закон за военната полиция, която се занимава също така с разкриване и разследване на престъпленията в поделенията на Българската армия? Струва ми се, че това е един от недостатъците на законопроекта, който обсъждаме днес. От гледна точка на обществения интерес, от гледна точка на икономията на парламентарно време би било по-добре, ако бяха положени допълнителни усилия с цел обхващането и на тези въпроси и даването на техния отговор в един цялостен общ СБ/ЙА 153.1 закон за полицията, в който основен раздел би следвало да бъде разделът за Националната полиция.
Но, така или иначе, законопроектът е вече факт. И сега възниква вторият въпрос: е, добре, ако тръгнем по този път и решим да върнем законопроекта на неговия вносител с цел неговото доработване в тази насока, която аз само маркирах, с цел всеобхватното регламентиране на тази материя, касаеща дейността на различните полицейски подразделения, колко време ще бъде необходимо и няма ли тази загуба на време в края на краищата да се окаже в по-голяма обществена вреда, отколкото ако приемем един, макар и непълен закон, но който все пак отговаря на обществената потребност и на това засилено обществено очакване. Аз мисля, че ние нямаме право да бавим повече този закон.
Ето защо независимо от обстоятелството, че аз смятам за негов недостатък неуреждането на споменатите от мен въпроси, така или иначе представеният ни законопроект е една добра основа за по-нататъшна работа. И аз съм убеден, че със съвместните усилия на колегите от Законодателната комисия, на специалистите от Комисията по националната сигурност, както и на експертите от Министерството на вътрешните работи при второто четене на закона ние ще имаме един значително подобрен вариант.
Необходимо е според мен в работата за второто четене на законопроекта да бъде извършено съгласуване на законопроекта за Националната полиция с останалите законопроекти, внесени от Министерството на вътрешните работи. По силата на Закона за МВР, чл. 11, ал. 6, всички законопроекти би трябвало да се внесят в комплект за разглеждане в Народното събрание. По този начин единствено ще може да се постигне пълно вътрешно съгласуване и синхронност в правната уредба. При обсъждането на проекта в Комисията по национална сигурност аз нееднократно съм пледирал за това, че обсъждането на целия пакет от закони, внесени от Министерството на вътрешните работи, би следвало да се обсъжда, като в едната ръка се държи устройственият закон на Министерството на вътрешните работи, а в другата ръка да се държи законът, който е внесен конкретно за обсъждане.
Позволявам си да отправя тази препоръка и към колегите, които оттук нататък ще работят по тази материя, тъй като Министерството на вътрешните работи вече внесе целия свой планиран 153.2 пакет от законопроекти.
Един твърде съществен пропуск също така е налице във внесения законопроект. За него спомена колежката Рашеева. В доклада на Комисията за национална сигурност, който господин Слатински може би поради икономия на време не прочете, той също е намерил отражение. Аз съм много доволен от това, че всички колеги се обединиха около необходимостта този въпрос да бъде регламентиран в закона. Става дума за структурата на Националната полиция - един изключително болен, бих казал, въпрос както за полицията, така и за Министерството на вътрешните работи като цяло, защото аз лично, уважаеми колеги, съм свидетел на неколкократни рокади и преструктуриране на поделенията на Министерството на вътрешните работи, в частност на полицията, начиная от 1987 г., когато бяха създадени областните управления на МВР. Оттам нататък стана практика на всеки министър на вътрешните работи, а те до момента, ако не се лъжа, са шест, с идването в министерствмото да предлага свои проекти за нова структура на министерството и в частност на Националната полиция. Това създава едно напрежение сред състава, една несигурност, една нестабилност и в края на краищата влияе върху резултатите от неговата работа.
Ето защо аз смятам, че в глава втора на законопроекта би следвало този въпрос да намери място, а съответно пък още в чл. 1 да се посочи, че този закон урежда функциите, структурата, правата и отговорностите на Националната полиция в Република България. Практиката от създаването на полицията до момента е показала, че трайно са се обособили четири основни направления в дейността й - това са криминалната полиция, стопанската или както сега се нарича, икономическата полиция, охранителната или униформената полиция, която се занимава с опазването на обществения ред, и КАТ. 153.3
Мисля, че тези основни направления би следвало да бъдат ясно фиксирани, за да се има предвид и техният ранг и да се елиминира възможността, по-точно опасността оттук-нататък, както казах всеки нов министър по собствено осмотрение да преструктурира Националната полиция. Защото ако сте обърнали внимание при четенето на закона, в чл. 15 е казано, че началниците направления в Дирекцията на Националната полиция организират, ръководят и отговарят за дейността на съответното направление, информират директора и т.н. А всъщност тези направления не са посочени.
Мисля, че тяхното ясно посочване в закона ще доведе не само до това стабилизиране на състава, но и до ясното определяне на техните функции. Особено що се касае до работата на Икономическата полиция.
Безспорен факт е, че нейният предмет на дейност в момента е най-недефиниран. Стопанската престъпност в страната в момента е едно твърде размито понятие. И от тази гледна точка, ако ние всички желаем искрено, служителите от Икономическата полиция да имат ясно определени права с конкретно регламентирани функции, с ясно разграничение на тяхната служба от дейността на Централната служба за борбата с организираната престъпност, например е един изключително щекотлив въпрос за работата на Министерството на вътрешните работи, то трябва да се приложат максимални усилия за прецизирането на функциите на всяко едно от тези 4 направления, които аз изброих.
Един също така важен въпрос е оставен извън обхвата на представения законопроект.
Става дума за пенсионирането на служителите от Националната полиция. Спомням си, че когато през 1992 г. обсъждахме Закона за пенсиите в Преходните и заключителни разпоредби имаше предвидени 2 текста, регламентиращи пенсионирането на служителите от Министерството на вътрешните работи.
Единият от тези текстове беше посветен на пенсионирането на служителите от Националната полиция. По онова време в Народното събрание беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи от правителството на г-н Филип Димитров и при обсъждането на Закона за пенсиите, СМ/МД 154.1 г-н Джеров предложи, този въпрос, т.е. пенсионирането на служителите от полицията да не бъде обсъждан, а да бъде оставен, за да бъде включен в очакваното изменение и допълнение на Закона за МВР. Това така или иначе не стана. И тъй като сега на нас ни предстои да обсъдим и да приемем цялостния Закон за националната полиция и смятам, че е редно този въпрос да бъде уреден в закон, със съответните му препратки разбира се и стиковане със Закона за министерство на вътрешните работи, по-конкретно неговия чл. 66, ал. 3, който цитирам по памет гласи, че служителите от МВР се пенсионират при условията на първа категория труд. Това е твърде неясно, тъй като тук не става дума за класическата първа категория труд, а за една по-особена категория.
В същото време в чл. 7 от Закона за пенсиите ясно е казано, че служителите, офицерите и сержантите от Националната полиция се пенсионират при условията на втора категория труд. Ето защо този въпрос би следвало да бъде уреден в закона.
Завършвайки бих искал да кажа, че идеялният вариант на нормативно уреждане на дейността, касаеща поделенията на Министерството на вътрешните работи е да се отиде към една всеобхватна кодификация на нормативните актове, което ще рече да се огледат още веднъж и много прецизно да се стиковат, както устройственият закон на Министерството на вътрешните работи, така и законите, регламентиращи дейността на отделните служби, а така също и наредбите, уреждащи отделни въпроси от дейността на министерството.
Но до този момент, в който ние ще имаме готовност да пристъпим към една такава кодификация, нас ни дели още твърде много време. Както казах, нашето общество, потребностите на нашите избиратели, на полицията не дават възможност повече да се отлага и да се чака. И затова, независимо от неуредените въпроси, от празнотите в закона, на които спрях вашето внимание, от това, че този закон сам по себе си няма да доведе до онзи решителен прелом в борбата с престъпността, аз ви призовавам, уважаеми колеги, да го подкрепите на първо четене. Тъй като независимо че този закон сам по себе си няма да ни отведе до храма на общественото спокойствие, така или иначе чрез неговото приемане Народното 154.2 събрание ще направи една важна крачка към този храм. Тази крачка е във вярната посока и затова аз още веднъж се обръщам към вас с призив да подкрепите този законопроект.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, г-н Начев.
Междувременно бе направено искане за удължаване на времето от двете парламентарни групи - Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на БСП и коалиция, така че имате още по 10 минути.
Думата има г-н Караджов. След това думата ще има г-н Димитър Куманов.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа! Колегите преди мен засегнаха много и съществени въпроси, но смятам, че не е излишно да се спрем конкретно на всички обсъждания в Комисията по национална сигурност, които траеха на 4-5 заседания и корекциите, които бяха направени там, но не са внесени писмено от народен представител и от много народни представители към предложения от Министерския съвет законопроект.
Бързам да кажа, че аз съм много доволен от факта, че първият закон от около 10-те закона, засягащи двете министерства - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, макар и на 22-ия месец от Тридесет и шестото Народно събрание най-после започна в пленарната зала, което е предпоставка за това, че той ще бъде приет и на второ четене с голяма степен на вероятност преди края на м. октомври. И да се надяваме, че до края на това Народно събрание ще приемем поне половината от останалите 7-8 законопроекта най-малко в силовите министерства.
Сега по същество. Към чл. 1 на предложения от Министерския съвет законопроект предлагаме към текста след думата "правомощия", да се добави и "отговорностите". Значи този закон урежда функциите, организациите, правомощията и отговорностите на органите на Националната полиция в Република България. Понеже винаги правата са свързани с отговорностите.
Към чл. 3, ал. 1 за краткост на редакцията предлагам отпадане на първата част на изречението, за осъществяване дейността си и остава само "Националната полиция:" и се изброяват 154.3 от 1 до 12 точки към ал. 1.
Към чл. 4 се изменя по следния начин.
Националната полиция осъществява дейността си в тясно сътрудничество с гражданите при тяхното обслужване в изпълнение на възложените й функции. Тук се подчертава, че смисълът на цялата дейноста на Националната полиция е за обслужване на нуждите на гражданското общество.
Чл. 6 става така: тоест, тук няма точна редакция, но е необходимо да се направи преди второто четене.
Комисията по националната сигурност препоръчва в окончателния текст на закона да бъдат посочени основните структурни звена в Дирекцията на Националната полиция. В момента е посочено само, че се състои от дирекция, служба "Полиция" на Столичната дирекция и Регионалната дирекция на вътрешните работи, районни полицески управления и полицейски участъци. Ние смятаме това за незадоволително.
Към чл. 7 има една малка редакция - ще се разменят думите "контролни" и "методически".
Към чл. 8 служба "Полиция" на Столичната дирекция и в Регионалната дирекция на вътрешните работи отговарят за състоянието на престъпността, съгласно проектозакона, предложението е да стане "отговарят за престъпленията".
Чл. 12, ал. 1 се изменя така: "Директорът на Националната полиция може да бъде само български гражданин с висше образование и професионален стаж в системата на Министерството на вътрешните работи не по-малко от 10 години". Тоест, добавена е само редакцията, че трябва да бъде български гражданин.
Чл. 14, ал. 1 се изменя в същия смисъл по отношение на зам.-директорите на Националната полиция, че трябва да бъдат български граждани.
Чл. 20, ал. 4 да се измени по следния начин: "Организацията на органите по ал. 1 се определя от министъра на вътрешните работи".
Да се създаде нова ал. 5 към чл. 20 със следното съдържание: нова алинея 5, "органите по ал. 1 могат да извършват дейност само по опазване на имуществото на държавата, организацията и гражданите, както и да организират и осъществяват охрана на обекти и учреждения. 154.4 Чл. 25, ал. 3 да се измени така: "За заповедите по ал. 1 се уведомяват незабавно местните органи на изпълнителната власт, имащи отношение към въвежданите ограничения. Тези заповеди се разгласяват и в средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин".
Чл. 26, ал. 3, ще прочета цялата алинея: "Разпореждането на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършване на очевидно за лицето престъпление или друго правонарушение", се изменя, като след думата "изпълнение" се вмюква изразът: "когато са издадени в изпълнение на възложените му функции".
Това е известно изясняване какво може да направи полицейският орган.
Чл. 27, ал. 2 да се измени по следния начин: "Когато органите на Националната полиция имат достоверни данни, че съществува опасност дадено лице да извърши престъпление или друго нарушение, те го предупреждават с протокол за евентуалната му отговорност".
Към чл. 27 се създава нова алинея трета със следното съдържание: "При наличие на данни за извършено престъпление, полицейските органи уведомяват незабавно органите на предварителното производство". А предложената в проектозакона ал. 3 става ал. 4.
Чл. 31, една малка поправка към ал. 1 - думите "на лица" се заменят с думите "за лица".
Чл. 32, ал. 1 предлагаме по-съществена промяна. Промяната е следната: "Полицейските органи могат да призовават в служебни помещения граждани за осъществяване на действия по разследване на престъпления, както и в други случай, предвидени в закон, когато явяването на гражданите е необходимо за изпълнение на възложените на полицията функции".
Чл. 34, ал. 1, т. 3, която гласи: "Които показват явни психически отклонения и с поведението си нарушават обществения ред" да се добави и изразът: "или излигат живота си на явна опасност".
Ал. 4 към същия чл. 34 и ал. 1 да се измени както следва, става въпрос за малолетни нарушители: "Малолетни и непълнолетни нарушители (тук се добавят и непълнолетните нарушители), които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществениВТ/ЙА 155.1 те домове, където са били настанени". Към чл. 34 да се създаде нова алинея втора със следното съдържание: "Лицата по т. 4 от предходната алинея (тези малолетни и непълнолетни нарушители) се настаняват в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, а когато няма такава възможност да бъдат настанени незабавно, те се оставят отделно в подходящи помещения на съответното поделение на МВР, където могат да престоят не повече от 24 часа".
Съществуващата в проекта ал. 2 към чл. 34 става ал. 3, с някои корекции, като между думите "за" и "сигурност" се вмъкне думата "лична" или става "за лична сигурност", а ал. 3 става ал. 4 към предложения законопроект.
По този въпрос ние не можахме да постигнем пълен консенсус в комисията и затова има група депутати, членове на комисията, които предлагат целия текст на чл. 34 да бъде приведен в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Чл. 36, ал. 1. "За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават заповед ... И тук да се добави: "Издават писмена заповед". Така някой може да злоупотреби и да реши, че може само с устна заповед.
Чл. 37, ал. 1, т. 2, в която пише така: "За които същест- вуват данни, че носят опасни или забранени за притежаване предмети", да се промени така: "За които може да се направи основателно предположение, че носят общоопасни или забранени за притежаване предмети".
Чл. 38, ал. 1, т. 2 да се измени както следва: "Когато може да се направи основателно предположение, че същите укриват веществени доказателства за извършено престъпление".
Чл. 38, ал. 1 е: "Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица ..." и това е т. 2 от случаите.
Чл. 40, ал. 1. "Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само, когато ..." да придобие следната редакция: между думите "отсъствие" и "само" да се вмъкне изразът "при неотложни случаи и без разрешение на прокурор".
Чл. 40, ал. 1, т. 2 - да се заличи изразът "или са укрити веществени доказателства, свързани с извършено престъпление" 155.2 или текстът остава: "... са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило престъпление от общ характер". Останалата част да се заличи.
Чл. 40, ал. 2, последното изречение да се измени така: "Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението".
Към чл. 41, ал. 1 се предлага да се заличи т. 4. Това е: "Оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си". А номерацията на следващите точки става 4, 5, 6 до 8. 155.3
Чл. 44, ал. 1. "Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в нормативните актове", става така:
Думите "нормативни актове" да се заменят с "в съответствие със закона и подзаконовите актове".
Чл. 47. на предложения проектозакон да се измени, както следва:
Ал. 1. (Той е само от една алинея, предлага се и ал. 2.) Ал. 1. "Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол и на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си и нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.
Ал. 2. Полицейските органи уведомяват в срок от 24 часа прокурора за лицата, настанени в тези домове".
Чл. 49, ал. 3. "Физическите и юридическите лица в случаите по ал. 1 и 2 са длъжни да оказват поискано им съдействие, "освен ако то не им причинява съществена вреда". Да се заличи края на изречението "освен ако то не им причинява съществена вреда".
Чл. 50, ал. 1."При изпълнение на служебни функции, полицейските органи могат да сътрудничат с държавни органи и организации и граждани", да се заличат думите "могат да" и остава "да си сътрудничат с държавни органи, организации и граждани".
Чл. 57. "Който не изпълнява разпореждане на полицейски орган, направено в изпълнение на закона, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. или със задържане до 10 денонощия в полицията, ако не подлежи на по-тежко наказание", да се заличи изразът "или със задържане от 10 денонощия". Тоест, ние настояваме да няма такъв текст, защото с него може да се злоупотребява със задържането до 10 денонощия. И има опасност да не се осигуряват граждански права.
Чл. 59. "Който противозаконно пречи на полицейския орган да изпълнява функциите, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или със задържане до 15 денонощия в полицията, ако не подлежи на по-тежко наказание", да се премахне изразът "или със задържане до 15 денонощия". Да няма право полицейският орган да задържа 15 денонощия при този казус. ББ/ЗТ 156.1
Чл. 64. Да се заличи ал. 3 и аз я прочитам:
"Наказанието "задържане в полицията" се налага от районния съдия въз основа на изпратения му акт и други материали от преписката не по-късно от 24 часа след установяването на нарушението".
Към допълнителните разпоредби да се създаде нов – 2 със следното съдържание, който изяснява понятието "неизбежна отбрана":
"Незибежна отбрана е налице, когато за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, се причиняват вреди на нападателя в рамките на необходимите предели".
Параграф 2 от предложението допълнителни разпоредби да стане – 3, като се промени по следния начин:
Текстът започва в проектозакона: "Еднолични търговци и дружества с предмет на дейност охрана на обекти, лица и т.н.", става така:
"Граждани и търговски дружества, извършващи дейност по охрана на обекти и лица, регистрирани до влизане в сила на този закон, са длъжни в тримесечен срок да поискат разрешение за дейността си пред съответните териториални служби на полицията". Тук имаше голямо разногласие дали това не влиза в противоречие с Търговия закон и аз бих желал да чуя мнението и на други колеги.
Параграф 3 и 4 на Преходните и заключителни разпоредби да станат съответно параграфи 4 и 5. Да се заличи – 5 от Преходните и заключителни разпоредби. Той е следният:
"– 5. За прилагане на закона министърът на вътрешните работи издава подзаконови нормативни актове".
Тоест да не се издават подзаконови нормативни актове.
Да се създаде нов – 7 на Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
"Настоящият закон се приема на основание чл. 11, ал. 5 и чл. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи, обнародван в "Държавен вестник" и т.н. 156.2
Параграф 7 от Преходните разпоредби да стане – 8.
Това са конкретните предложения, които ще бъдат представени и в писмен вид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Караджов.
След половин час почивка ще продължат разискванията.
Преди това едно съобщение, за което госпожа Караиванова помоли да кажа:
Комисията за проучване сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт ще заседава за първи път утре от 13 ч. в кабинет 548 на бул. "Дондуков" # 2.
А сега половин час почивка, след което продължаваме с разискванията (звъни).
(18 ч. и 05 м.)
156.3
(След почивката)

18 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието. Думата има господин Димитър Куманов. Следващият оратор е господин Мирослав Дърмов. Господин Куманов, заповядайте.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! В периода на минаване от една тоталитарна система към опити да създадем някакъв вид демокрация в нашата страна, ролята на полицията е безспорно много важна, бих казал, изключителна.
Към предложения ни законопроект в Комисията по национална сигурност беше подходено изключително отговорно и добросъвестно, и с влагане на твърде много време. Бих искал да спомена в тази връзка, че редица конкретни предложения, които се направиха тук от колеги не членове на комисията, са дадени по същество като предложения на самата комисия. В тази връзка съжалявам, че господин Слатински не ги прочете текстуално тук пред вас. Тъй като доста мои колеги говориха на тази тема, за да не повтарям техните мнения, бих искал да се спра само на един основен момент, който според мен представлява и основния недостатък на закона, даден ни в този вид.
Именно липсата на баланс между исканите пълномощия и права и гарантиране правата на гражданите и обществото като цяло. Една институция е силна и авторитетна не само със своите пълномощия и права, а със своите отговорности. В тази връзка имаме, освен предложенията на комисията, аз имам и свои около 15 предложения, някои от които именно третират в подробности отговорностите и задълженията на полицейските органи такива, каквито считам, че трябва да бъдат в едно демократично общество.
Разбира се между тях има и второстепенни положения, но особено важните са например необходимостта към чл. 25 да има допълнителна алинея, която в известен смисъл регулира и ограничава правата на министъра на вътрешните работи по обявяването на ограничения в дейността на граждани. РД/ЗТ 157.1
Текстът в ал. 1 е следният: "Министърът на вътрешните работи по предложение на директора на Националната полиция издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, с които се застрашават националната сигурност или обществения ред".
По принцип сме съгласни, че трябва да има такива пълномощия за министъра на вътрешните работи, но заедно с това смятам, че те трябва да бъдат ограничени в известни рамки по време и по отношение на броя на засегнатите от тях граждани.
Алинеята, която искам да предложа допълнително, цели като се определят такива граници, срокът и обхватът на тази заповед да бъдат утвърдени допълнително със специален документ на Министерския съвет преди изтичане срока на разпореждане в пълномощията на министъра на вътрешните работи. Целта е при масови и дългосрочни ограничения на правата на човека, на гражданина, независимо по какви мотиви да се поеме пълна политическа отговорност на най-високо равнище от изпълнителната власт на държавата.
Към второстепенните допълнения за защита правата на гражданите ще предложа в чл. 26, в който се казва, че извън случаите по чл. 25 полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани и юридически лица, когато това е необходимо, за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно."
Към тази алинея на члена следва да се добави нова допълнителна алинея с приблизително следното съдържание: "Когато разпорежданията по чл. 26, ал. 1 са направени устно, то в срок от 24 часа (казвам това примерно, може при обсъжданията да приемем и по-дълъг срок) тези устни разпореждания трябва да се връчат и в писмена форма на лицето, за което са се отнасяли, ако то желае това."
Възможно е чрез изпълнение на една устна заповед това лице да загуби авторитет или да се злепостави в своя семеен кръг, колегиален кръг или изобщо като гражданин. Поради това то може да пожелае да има писмена форма на заповедта.
Смятам за особено важно това, което изискваше и колегата Манол Тодоров навсякъде, където се споменава думата "свидетел", например в чл. 27, ал. 3, чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 2, думата 157.2 "един" да се замени с "двама свидетели".
В това отношение имаше възражения от висши полицейски служители, че техните органи много трудно намират един свидетел, всеки бяга от тази отговорност, а камо ли намиране на двама. От друга страна, обаче, ако този свидетел под някаква форма е подложен на натиск, не може да се докаже лесно достоверността на неговото свидетелстване. При двама свидетели биха могли да бъдат подложени на разпит и уточняване и разликите в техните показания да ни дадат възможност да установим достоверността на свидетелстването им.
Към чл. 42, който третира въпросите за прилагане на физическа сила и специални средства от органите на полицията, смятам, че трябва да се внесат следните по-важни изменения.
Към ал. 5, която поставя под защита на закона определени категории граждани, като малолетни, бременни жени, да се прибави "и физически немощни лица - сакати или престарели хора".
Смятам, че те също трябва да влязат в тази категория на защитените. 157.3 За да изключим злоупотреба при прилагането на ал. 4 от същия член 42, която гласи, че използването на на физическа сила и помощни средства се преустновява незабавно след постигане целта на приложената мярка, аз смятам, че трябва да включим и допълнителни алинеи, като, ако нашите юристи счетат, че е невъзможно те да бъдат включени в този член и въобще в този закон, да бъде направено допълнение в този смисъл в Наказателния кодекс. А именно: полицейски органи, които умишлено нарушат разпоредбата на ал. 4 от този член, подлежат на незабавно дисциплинарно уволнение и служебно предаване на прокуратурата, независимо от мерките и исковете, които би предприело ощетеното лице.
Заедно с това би следвало да се вмени в отговорност на ръководителите на полицейски учреждения или на полицейски групи извън тези учреждения, отговорност при нарушаване на ал. 4, независимо дали са взели пряко участие или не в нарушението, тъй като в качеството си на ръководни лица те са длъжни да съблюдават спазването на законността. Да се изисква от тях солидарна отговорност за нарушения по ал. 4.
Към чл. 49, ал. 1, в която се дава право на полицейски органи при природни бедствия, аварии, катастрофи, масови безредици и други особени положения да могат да ползват държавни, обществени и лични превозни средства при представяне на служебна карта или полицейски знак. С това смятам, че всички безусловно ще бъдем съгласни, но това право трябва да има някакво ограничение във времето. Не се казва, например, ако ползваш чуждо средство - да речем спряна кола, понеже полицейската се е развалила на пътя, а престъпникът бяга, - в какъв срок полицейският орган е длъжен да върне тази кола. Следва да се споразумеем за конкретен срок за връщане и евентуално погасяване на нанесените щети при извършване на тази държавна дейност - примерно от Дирекция на полицията или централно от Министерство на вътрешните работи.
Заедно с тези предложения има и съществена необходимост от редакционни промени, които не засягат същността на нещата, но внасят един по-добър порядък в закона и неговото разбиране. ЦМ/ВЙ 158.1 Тези неща ще бъдат дадени предварително на Законодателната комисия за ползване при второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Куманов.
Думата има господин Мирослав Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаеми колеги, много думи се казаха относно закона за полицията. Аз ще гледам да се огранича във времето, което е предоставено на нашата парламентарна група.
Като начало искам да изразя моето дълбоко убеждение, че този закон ще бъде приет на първо четене, но на мен не ми е ясно какво ще излезе от пленарната зала, след като ние минем и второто четене. Защото елементарна парламентарна практика е, когато един закон трябва да бъде спрян или изпратен в блатото, да се направят хиляда предложения за изменения и допълнения, независимо от това дали те са на базата на правното познание, дали са на базата на полицейската практика и дали въобще обслужват демократичните промени в нашата страна.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Нали накрая ще се гласува.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Във връзка с това аз искам да подчертая, че изразявам дълбокото си несъгласие с формирани няколко тези от тази трибуна.
Първото, което беше изразено във връзка с понятието "обществен ред" и даването на легално определение за него.
Уважаеми колеги, това е едно тресавище, където ние не можем да предвидим какво ще се получи. Всеки, който се е занимавал с литературата, където е описан общественият ред, знае, че има два подхода. Единият е изключително абстрактен и той едва ли ще може да направи полицая на улицата по-умен. А другият е казуистичен и е абсурден - да се опишат всички места, които обхващат обществото и обществения ред. И във връзка с това ние нищо не можем да направим.
Вторият сериозен момент, който се налага от тази трибуна, това е за съотношението на правата на полицая с правата на гражданите. И тук искам да изразя моето дълбоко неудовлетворение от това, което беше казано. Въобще в предложения законопроект няма 158.2 уклон към засилване на полицейските права. Това, което е написано и е представено от Министерския съвет, се покрива изцяло с европейската практика. Дори бих казал нещо друго: европейските закони, а също така и задокеанските, където се регламентират правата на полицая по опазване на обществения ред и борбата с престъпността, са много по-обхватни. И тук е изключително порочно да се поставя въпросът например за принудителните мерки и за обиска и това да се свързва с едно процесуално действие по Наказателнопроцесуалния кодекс.
Уважаеми колеги, това са две различни неща. Ако ние тръгнем по този подход, това означава с процесуални мерки вътре в самия закон да вържем ръцете на полицията. А всички казахме от тази трибуна, че полицията трябва да функционира. Ако ние тръгнем да регламентираме по начина, който се опитаха някои колеги да налагат, ние ще оставим колегите в полицията да не работят, защото те ще се съобразяват непосредствено с тези процесуални разпоредби. Пример за това е преждеговорившият господин Куманов. Той каза, че устното разпореждане трябва да бъде последвано в 24 часа от писмено. Представяте ли си един катаджия, който каже: върни колата 3 метра назад!... Това означава, че той след това трябва да напише същото и да го изпрати под формата на акт на съответното лице... Нека да не довеждаме ситуацията до абсурд.
Другото, което беше изказано от тази трибуна, уважаеми колеги. Говореше се за съдебна полиция. Искам да подчертая, че това е един много лош превод от френски, защото съдебната полиция си има български еквивалент - криминална полиция, и подобна институция на нас въобще не ни е необходима. Това са именно оперативните служби, следователи и прокурори във Франция, които предоставят оперативните материали. В допълнение се говореше за общинската полиция.
Колеги, когато писахме закона за МВР, имахме предвид, че полицията може да бъде единна и държавна. И именно отговорност на държавата е спазването на обществения ред в цялата територия на страната.
И в тази връзка искам да подчертая, че аз не смятам, че именно този закон е в основата на обстоятелството, че поли158.3 ята не си вършеше работата. Защото тя от 10 ноември досега беше разпъната между некомпетентност и демагогия. Удари се по финансите на полицията, удари се технически по полицията. Удариха се кадрите на самата полиция. Имаме разкриваемост, която е близка до естествената разкриваемост, но въпреки всичко като психологически елемент ние трябва да приемем този закон. Ние трябва да го приемем по възможност най-бързо и с колкото е възможно помалки поправки, отколкото тук са внесени.
Аз не съм съгласен с това, което беше направено от Комисията по национална сигурност. Проектът, който е внесен от Министерския съвет, ослен допълнителните редакционни поправки, е наистина много добър законопроект. Един законопроект, който е на базата на достигнатото в Европа. И ние във връзка с това не можем да си позволим тук за всеки един текст да дописваме и да протакаме закона, може би с месеци. Ние виждаме какво става по улиците. Ние виждаме, че българският гражданин иска да има ефективна и действена полиция. А ние какво говорим? - Неща, които изцяло не са верни. Защото гаранциите за законността това е общественият контрол в рамките на парламента. Това е съдебният контрол.
Искам да се обърна към всички вас. Полицията ли е основният елемент, който нарушава правата на българските граждани? И колко са тези полицаи, които реално са нарушавали правата на българските граждани? 158.4 Ние не трябва да се плъзгаме по една плоскост, която де факто ще остави нашата страна без полиция, налагайки непрекъснато материални, необмислени ограничения в допълнение с процесуални, бих казал, изцяло измишльотини. Не може да се иска за всеки един полицейски акт, който се издава, а един нормален регулировчик издава дузина актове на ден. Представяте ли си докъде ще се стигне с всичко това?! И ако ние искаме да дадем нашия принос в борбата с престъпността, плюс допълнителното гласуване на бюджет на Министерството на вътрешните работи, ние трябва компетентно да се отнесем към самия закон, а не да робуваме на чисто демагогски подходи. Вземете за справка това, което е във Франция, вземете за справка това, което е в Съединените щати, и вие ще видите на каква основа работи тяхната полиция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Дърмов.
Реплики? Д-р Карев - първа реплика. Господин Куманов - втора реплика.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Д-р Георги Карев, трети Варненски избирателен район.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да възразя срещу един от мотивите, които господин Дърмов разви пред нас. Просто не разбирам какво толкова той има против изказванията, които се направиха тук, след като целта е в самия законопроект (аз също виждам тази цел) да се постигне един добър баланс между правата и възможностите на полицая, който именно на българските граждани служи, от една страна, и правата на тези граждани да не бъдат накърнявани и да не се стига до полицейски произвол.
Господин Дърмов някак си рязко се помъчи да наклони баланса в едната страна, везните в едната посока. А аз мисля, че нашата цел е именно да търсим добрия баланс между тези две неща. И тази цел аз я виждам и в самия законопроект. И всички предложения, които бяха направени тук, за мен са изключително добронамерено направени, в търсене на добрия баланс. И не разбирам защо трябва тук да се каже, че начинът да се опропасти един законопроект е да се направят много предложения по него. Ами СД/ЙА 159.1 нали всяко от тези предложения след това на второто четене ще бъде отделно, индивидално обсъждано и в крайна сметка ще бъде гласувано?! А когато се гласува, аз съжалявам, не съм юрист, но всеки от нас тук има един глас и след като има всеки един глас, всички носим някаква частица от отговорността за този закон. Нашата обща цел е да го направим колкото може по-добър. И няма нужда тук да казваме, че този закон трябва да пази възможностите и правата само на полицая, а пък гражданите бог ще ги пази.
Аз смятам, че това е една невярна идея и възразявам категорично срещу нея. Смятам, че всички колеги, които говориха тук, нямат за цел да ограничат правата и възможностите на полицая, а имат за цел да постигнат добрия баланс между неговите възможности и правата на отделния гражданин.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, д-р Карев.
Господин Куманов, имате думата за реплика. Или се отказвате? Заповядайте за вашата реплика.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Исках да отговоря с две думи на господин Дърмов, че тези промени и допълнения, които исках аз, например за потвърждаване на устна заповед с писмена, ще бъдат само, когато лицето пожелае това. Примерно един човек, на когото е взета колата, а тя е фирмена, да се оправдае пред своята фирма, че не е ходил за свое удоволствие някъде, а е услужил на държавата.
Освен това господин Дърмов трябва да има предвид, че той и хората от неговия кръг пряко или косвено са ползвали правата и пълномощията на подобни тоталитарни органи. Аз говоря и от името на хората, срещу които бяха насочени правата и пълномощията на тези органи, и с желанието да приемем един закон, който наистина ще положи основи на демократични отношения между полиция и граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Трета реплика. Господин Видев, заповядайте.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Госпожо председател, колеги! Ще бъда съвсем кратък.
Не съм съгласен с тезата на господин Дърмов, видите ли, в Комисията по национална сигурност този закон е бил едва 159.2 ли не подменен с множество предложения за поправки и т.н.
Аз мисля, че комисията работи много добросъвестно, подкомисията, която специално се занимаваше с този закон - също. И изобщо съм против тезата, че едва ли не Министерският съвет или който и да е, като ни даде един закон тук, ние просто трябва само проформа да го приемем, да го лигитимираме и т.н.
Аз мисля, че комисията работи много сериозно по този законопроект. Последната дума ще я има залата.
Молбата ми към господин Дърмов е да не се получи същото като решението за военнопромишления комплекс. Всички ляха крокодилски сълзи, работи се много сериозно по това решение в комисията, а когато дойде ред да се приема, стана госпожа Ананиева и, ако не се лъжа, господин Пирински и хората, специалисти от Комисията по национална сигурност от БСП, които защитаваха една справедлива позиция и постигнахме консенсус по въпроса, накрая гласуваха, спомняте си как.
Моята молба е да не се правят такива внушения, че едва ли не някой тук, в тази зала, е против приемането на закона. Нека позициите, които се отстояват в специализираните комисии да се защитават в залата, а не в последния момент да се гласуват по някакви политически или пък бог знае по какви съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Дърмов, имате думата за дуплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, ще започна от военнопромишления комплекс.
Аз се извинявам, господин Видев, но тук на няколко души от нашата парламентарна група - Тошо Мухтанов, моя милост и още няколко - ни излязоха пришки на езика, докато вие разберете, че ние трябва да заемем позиция по военнопромишления комплекс. И ние работихме повече от година по този въпрос. И ние продължаваме да отстояваме решаването на този проблем.
Но сега нека да се върнем към проблема за съотношението на правата на гражданите и правомощията на полицията.
Уважаеми колеги, полицията защитава законни изконни права на всички български граждани - на тези, които ги убиват; на тези, които ги изнасилват; на тези, които ги ограбват. И именно там трябва да бъде даден акцентът, за да може полицията 159.3 съобразно правомощията, които ще й бъдат записани в този закон, да изпълнява и да гарантира именно тези права, за да не може да се изнасилва пред "Шератон", да не се убиват непрекъснато хора, за да може полицаят, когато излезе на улицата, да знае, че зад него стои народната воля. А не ние да слагаме един чатал и не знам кога ще излезе от Народното събрание и в какъв вид, при толкова много поправки и при толкова отсъствие от европейски поглед към въпроса.
Вземете за справка това, което има в развитите демократични страни. Ами вие всички гледате по телевизията ако не друго, френски и американски филми. И там се вижда именно как действува тази полиция. Тя действува в демократични страни на базата на демократично законодателство и никой не смята, че това е ущърб и е против съответните конвенции за правата и свободите на гражданите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата има господин Бучков. Има още двама оратори, за които времето е по пет минути. Това са господин Дако Михайлов и господин Стефан Стефанов.
Господин Бучков, заповядайте. 159.4 ЕМИЛ БУЧКОВ (НЕЗАВИСИМ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проектът, който разглеждаме, има особено жизнено и актуално значение за нас. Става дума за осигуряване реда и сигурността в страната. Полицията винаги е била във всички съвременни страни орган, който е призван и осигурява този обществен ред и сигурността на гражданите. Действително тук се направиха някои намеци за политизиране на въпроса. Въпросът първо допира до гражданското съзнание на всички хора, на цялата наша общественост, защото тази охрана ще осигури спокойствието на нашите семейства, спокойствието на народа. Моментът, в който живеем, е много тревожен. И въпреки че има известни оправдания, че, видите ли, нямало закон за полицията, затова се ширела такава престъпност, аз не мога да ги приема. Независимо от това ние като Народно събрание трябва да дадем на полицията такъв закон, с който тя повече да не може да се извинява. Но в замяна на това трябва да се има предвид и следното. България се намира в най-благоприятното положение да има най-хубавия Закон за полицията, защото сега този закон се приема и може да се ползува опитът на всички съвременни държави, където полицията е изиграла роля. И ако в този проект, който ни го представи Министерският съвет, не са отразени най-големите постижения на полицията, пак нищо не правим, пак търпим и робуваме на някакви си тесни или други наши съображения.
Затова аз се обръщам към министъра на вътрешните работи: господин министър, когато този проект излезе от Министерския съвет и когато Вие го видяхте, имахте ли възможността да се опрете на съвременната практика с най-добри резултати в полицейското дело? Това искаме ние. И ние се намираме действително в благоприятно положение - не да кърпим някакъв закон, който съществува от години, а да приемем най-хубавото, най-съвременното.
Ето защо всякакви други възражения, че не бивало да пипаме този проект не са състоятелни. Дайте да направим такъв закон, защото той е за нас, той е за нашето общество, за нашите деца, за нашите семейства. И ние трябва да имаме сигурност. И тази сигурност никой друг не може да осигури в държавата, освен органът, който е призван за това. А това е полицията. СБ/КТ 160.1
Тук искам да направя още няколко общи забележки. В закона, който ни се представя, не е посочен статутът на отделните полицаи. Разберете, говорим за съвременна полиция, за европейска полиция или задокеанска. Ами в Русия, когато бяха на посещение американски полицаи, направиха една констатация: малко патрулни коли, квалификацията на полицаите е на ниско ниво. Докато американските полицаи могат да поправят повреда на лека кола на пътя, дори са извършвали израждане на бременна жена на пътя!
Ето защо нашата грижа и това, което трябва да се има предвид, е полицаите да имат по още една професия и да бъдат на ниво, да бъдат безспорно и добре заплатени.
Или, с други думи, Законът за полицията само с мерките, които ще вземат полицаите, едва ли ще може да изпълни своята задача, ако те нямат и необходимите технически средства и познания за изпълнението на тези задачи. И ми се струва, че в това отношение този закон страда от тези дефекти. Вярно, може да се възрази: ама трябват средства, пари. Вижте какво, от моя баща знам, че пари за здраве, за образование не се жалят. Щом се отнася за нашата сигурност, за здравето на нашите деца и семейства, ние сме тези, които трябва да осигурим тези пари чрез бюджета. Но ние трябва да имаме гаранцията и сигурността, че тези пари ще оправдаят това, за което са дадени.
С тези по-общи бележки искам само да трасирам някои моменти. В проекта се предлага - чл.12, ал.2 - директорът на националната полиция да се назначава от президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Струва ми се, че тук трябва да помислим за следното нещо. Касае се за орган на изпълнителната власт и би било по-правилно според мен, но предлагам цялата зала да го обсъди, да се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на вътрешните работи. Така смятам, че е по-правилно, като в закона обаче се подчертае и съответната независимост на полицията в изпълнението на преките си задачи. А директорът на полицията ще отговаря и пред председателя на Министерския съвет, който го е назначил, а министър-председателят ще отговаря пред нас тук за това назначение и за действията на този директор на полицията. И няма защо да вмесваме президента на републиката, когато този контрол на изпълнителната власт 160.2 трябва да бъде при нас.
По-нататък. Господин Начев, който очерта отделните направления в полицията, които аз споделям, с изключение може би на икономическата полиция... Аз не знам какво се разбира под икономическа полиция. Имаше стопанска полиция, която имаше предназначението тогава, когато изцяло всичко е държавна собственост, да следи за нарушенията в тези държавни предприятия и тези държавни организации. Ако икономическата полиция, както сега се назовава, ще има за цел да следи престъпления в частния сектор с оглед машинации, нарушения на Търговския закон или други от частни фирми, това е съвсем друго. Но мисля, че без изяснената концепция при сега съществуващото положение би могло да се запази такъв отдел, но трябва да имаме предвид, че това нещо подлежи на едно бъдещо изменение.
Още едно нещо искам да спомена. Тук например не е посочено за така наречената транспортна полиция. КАТ - да. Обаче транспортната полиция, която пътува с влаковете, която пътува и осигурява сигурността на гражданите в съответните превозни средства. Как ще го разработят, това смятам, че Министерството на вътрешните работи би могло да помисли. Но разберете едно нещо: организацията трябва да бъде ясна отсега, за да се знае за какво става дума и кои сектори на нашия обществен живот ще бъдат обхванати от тази полиция, за да осигури сигурността.
По отношение на другите текстове няма да повтарям колегите, но интерес представлява чл.17, ал.3. Чл.17, ал.3 е за извънщатните служители в полицията. 160.3
Извинявайте, но тези извънщатни служители да бъдат назначавани по наредба одобрена от министъра на вътрешните работи, аз не бих могъл да възприема. Дали се касае за информаторите, които съществуват в цялата полицейска система в света или се касае за някакви, съжалявам много, че трябва може би да направя една аналогия, за някакви доносници или хора, които ще дойдат и ще дават сведения в много случаи неверни, само и само, за да получат някакви пари. Това не зная. Но ми се струва, че с тези извънщатни сътрудници, аз не бих го възприел, ако трябва да се намери някаква форма, ако трябва действително да се изходи рационално, с оглед сигурността на страната съм съгласен да приема. Но предварително да знаем какво е то. Предварително да го знаем и да го заложим в закона.
Защото разберете, ще има много недобросъвестни хора в стремежа си да вземат някой друг лев повече, ще заблуждават полицейските органи и вместо полза, ние ще получим негативен резултат.
Така че аз съм за отпадането на ал. 3 на чл. 17.
Чл. 20 говори за охрана на органи и организации, обект извън случаите по приетия чл. 19.
По-надолу, това е нещо като така наречената ведомствена полиция, която съществуваше. Защото изведнъж се казва, че разходите ще се поемат от собствениците на обектите, които ще охраняват тази полиция.
Поставям въпроса така. Ние се намираме в един преход, в който имаме държавна собственост и на средства за производство, каквито са заводи, фабрики и други, и ще имаме също така частна собственост. Въпросът с охраната на тези обекти само полицията ли ще се занимава и само за държавните ли предприятия? И как ще бъдат охранени частните предприятия?
Представете си частна банка или частен застрахователен институт иска да бъде охранен от полицията. Той би имал възможността, застрахователният институт или банката да платат разходите за една полицейска охрана. Но дайте да го регламентираме. Да не го хвърляме така на самотек и после да се чудим какво да правим.
Затова ми се струва, че един текст, който да предвиди тези случаи трябва да се заложи в закона и аз моля министърът на вътрешните работи да направи предложение в това отношение, СМ/ЗТ 161.1 като по-компетентен и неговото ведомство. Да видим какви варианти биха могли да бъдат възможни и да го заложим тук.
По чл. 25 за тези извънредни мерки се говори много. Конкретното ми предложение е следното. Министърът на вътрешните работи да има право да въвежда такива мерки за срок от 48 часа, след което ако трябва да се продължи, Министерският съвет да издаде съответната заповед. А Министерският съвет има тези права по силата на чл. 105, ал. 2 от Конституцията.
Или с други думи - по чл. 25 срокът за тези мерки, извънредни, по заповед на министъра, 48 часа и след това Министерският съвет по негово предложение.
Чл. 31. Имам предвид ал. 3. Данни от полицейска регистрация на лица не могат да се представят на други държавни органи, организации и лица, освен на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.
Извинявайте много, наказателно дело ще има тогава, когато е приключено следствието и обвинителния акт е внесен в съда. Ако трябва тези данни още на следствените органи, в предварителното следствие, не на конкретно наказателно дело, имаме следствено дело. И затова предлагам текстът да се измени в смисъл, когато е поискано от съответните следствени или други органи въз основа на определение на съответния съд.
Имам предвид и – 5 от Преходните и заключителни разпоредби. За прилагането на закона министърът на вътрешните работи издава подзаконови нормативни актове. Да, но само по отношение на текстовете, в които е предвидено да издаде такива актове, а не въобще. Ето защо, там където този закон се нуждае от наредби, които трябва да издаде министърът на вътрешните работи, трябва изрично да се посочи, че за приложението на този и този текст министърът издава наредба или подзаконови актове. В никакъв друг случай, защото може да се получи печалната картина от миналото, когато с наредба на даден министър се изменяше закон. Ние трябва да бъдем правова държава. Трябва предварително да знаем какво ще правим и за да го направим както се следва.
Ето защо, ако има някои предложения в тази насока за конкретни подзаконови актове по отделни текстове, ние можем да ги обсъдиме при второто четене на този закон. 161.2
Накрая искам само да споделя следното. Ние в залата приемаме много закони на първо четене. И когато дойдем на второ четене тук са колегите от Законодателната комисия. Знаете ли какви спънки срещаме и по един текст по час-час и половина се спори и се търси най-правилното разрешение.
Ето защо струва ми се, че с оглед на конкретни случаи на този закон, ние трябва да бъдем експедитивни на базата на това, което тук се предложи. Всичко това ще се сумира. Аз ще помоля Министерство на вътрешните работи чрез своите представители да изготвят становище или мнение по предложенията, направени в тази зала.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Бучков. Думата има господин Любомир Начев за реплика.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Една съвсем кратка реплика към казаното от господин Бучков по отношение на стопанската полиция.
Вие господин Бучков, разбира се сте прав за това, че стопанската полиция беше създадена, за да обслужва престъпленията, извършвани в държавния сектор на икономиката. Но нека не забравяме, че този сектор в момента съставлява 96% от всички фондове в страната. Нещо повече. По експертните оценки на наши, както и на западни специалисти, поне в близките 15-20 години държавният сектор в икономиката ще продължава да бъде доминиращ. И от тази гледна точка, мисля, че ще бъде груба грешка, ако ние премахнем това важно звено за борба с престъпността в икономиката. Нещо повече. Предвид на нихилистичното отношение, което се формира в последните две-три години към държавната собственост, в момента държавната собственост, ако би могло да се каже и кооперативната, са подложени на едно безпрецедентно, безстопанствено отношение, разграбване, унищожение и т.н. И ако ние с лека ръка закрием или по-точно, не обособим стопанската полиция като самостоятелно направление в Националната полиция, то това означава да дадем зелена улица на по-нататъшните кражби, разсипия и безстопанственост в икономиката. 161.3
Ето защо аз смятам, че това звено на всяка цена трябва да бъде фиксирано в закона, който ние ще обсъдим на второ четене. Разбира се до каква степен ще бъдат ясно формулирани неговите права, до каква степен ще бъдат разграничени правомощията му от тези, както казах, на Централната служба за борба с организираната престъпност, тъй като тя се занимава с престъпления, свързани в икономиката, твърде често е вече въпрос на работа при подготовката на законопроекта за второ четене.
Що се отнася до казаното от Вас за транспортната полиция, разбира се, е отново въпрос на преценка на ръководството на Министерството на вътрешните работи, дали да обособи това направление като едно основно звено в структурата на Националната полиция или да му предаде друг ранг. Всичко зависи от това каква е концепцията на ръководството в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте господин Бучков. Имате право.
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Господин Начев, мисля, че не сте ме разбрали. Аз не съм казал да се закрие това звено. Икономическата полиция, но казах какво ще стане с него в бъдеще време. Така че аз не съм против това. Докато има държавен сектор, ще има и това. Но за в бъдеще трябва да помислим и с оглед на друго. Разкриване на специфични престъпления във фирми, банки, застрахователни институти и други, защото това е една специфична дейност от която ние нямаме никакъв опит. Това имах предвид.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата има господин Дако Михайлов. Времето Ви е 5 минути. И последният оратор е господин Стефан Стефанов също с 5 минути.
Дано да успеем да го гласуваме закона.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, колеги! Гласуваме един закон на първо четене и аз съм убеден, че цялата зала ще се обедини около мнението, че действително днес трябва да го приемем този закон. 161.4
Аз няма да се спирам на отделни предложения, които бихме могли да направим на второ четене, много приказки се изказаха в тази насока. Всички сме убедени, че на нас, на държавата в този момент е необходима силна и ефективна полиция, полиция, съоръжена с най-новите технически средства, такива, каквито са в света. По това спор няма. Няма спор, че престъпността се засилва. Но мен ме тревожи донякъде духът на самия закон, защото в този закон, колеги, преобладават три тенденции, които действително биха могли да доведат до сериозни размишления. Защото така, както законът е изграден, в него се дава една не само силна полиция, но правата на полицаите са дадени просто до хипертрофия, самите правомощия на полицията.
На второ място, това е липсата на контрол върху дейностна полицията.
И на трето място, това са нарушаване на основни права на гражданите по Конституцията. Именно тази тенденция ние трябва на второ четене да отстраним.
Аз казах и в Комисията по национална сигурност, ние направихме 45 предложения и това е показателно днес тук да си направим извода защо г-н Начев казва, че ще има 5 машинописни страници предложения. Ами, той, самият закон, няма 5 машинописни страници. Значи явно, че духът и смисълът на закона не е изграден както трябва. Защото въпросът не е само да кажем: ето, днес нашето общество се нуждае от Закон за полицията и ето го законът. Защото една силна, но една безконтролна полиция, това е белег на тоталитарната държава. А аз не искам полицията да се превърне в държава в държавата - така, както беше. Защото аз се извинявам, г-н Дърмов, но г-н Бучков е прав, че американският полицай може и да изражда, може и да поправи лека кола, а нашата полиция беше обучавана само във вярност към партията и нищо друго. И е точно така. И на нас такава полиция не ни е необходима.
И вижте, колеги, аз ще започна от правомощията на министъра на вътрешните работи по чл. 25. (Реплика от блока на БСП: "Вършеше си работата човекът")
Вършеше я, вярно е, знаем как я вършеше. ВТ/МД 162.1
Правомощията по чл. 25 - "може да забранява дейности". Кои дейности може да забранява? Свързани с националната сигурност. Нима Министерският съвет не знае, че тези дейности, така както е посочено в закона, че могат да се обжалват по ЗАП, в самия закон е предвидено, че актовете, свързани с националната сигурност не могат да се обжалват. Това незнание на закона ли е или какво?
Плюс това какви дейности ще забрани министърът на вътрешните работи? Престъпленията са забранени, нарушенията са забранени. Значи той ще забрани правомерни дейности, които не трябва да се извършват.
Или функцията по чл. 26. Но това е много опасно. Аз не знам лявата половина защо реагира така. Дадени са общо формулировките. Общите формулировки водят до беззаконие. Това искам да се разбере. Това е в чл. 26, това е в текстовете за задържането на лицата, това е в текстовете за обиска на лицата, това е в текстовете за претърсването на помещенията и т.н.
Аз ви казах, аз съм за закона, на ние трябва да отстраним всякаква възможност да се допусне безконтролие от страна на полицията. Защото, съгласете се, в Конституцията е казано изрично: в неотложни случаи може да се задържа лице, когато се уведомява незабавно съдът и прокуратурата. Къде в закона е посочено това нещо? Именно това нещо трябва да го отстраним на второ четене.
Вземете задържането в поделенията на МВР от страна на съдията по чл. 57 или 59. Какво значи това? Вярно, съдията налага наказанието, но материалите кой ги представя в съда? Представя ги полицая. Как ще ги представи той? Представете си, че той е недобросъвестен. Кой ще прецени?
Плюс това, посочено е, че наказанията, актовете могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Ама, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвидено наказание задържане 15 денонощия от съдията.
Именно затова аз съм, както ви казах, за, да го приемем на първо четене, но да отстраним всякаква възможност за нарушаване на основните права на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Реплика. Заповядайте, г-н Муфтанов. 162.2
ТОШО МУХТАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Добре говори господин Михайлов и дълго говори, аз по принцип споделям ... (Шум и реплики в блока на СДС) Защо, защо шумите? Чакайте да чуете какво ще кажа.
И аз споделям част от тези неща, които тук той каза. Обаче аз мисля, че в Комисията по националната сигурност ние отделихме много време и добронамерено, с привличане на много специалисти се мъчихме да подобрим закона. Като подгрупа в комисията участвуваха Соня Младенова и господин Дако Михайлов.
Защо не си свършихме работата, господин Михайлов там. И знаете колко трудно е да се съгласуват тук 240 мнения, а полесно е да се съгласуват 28. Там, когато работехме, аз мисля, че Вие по-малко говорехте на заседанията, отколкото днес на това заседание. Затова не Ви разбирам. Не съм против това, което казахте, но трябваше там да си свършим работата. А не сега. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов ... Няма да отговорите.
Последният оратор за днес - господин Стефан Стафанов, има пет минути. Моля за още малко търпение, след което пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта. 162.3 СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз бих искал да успокоя малко страстите и да кажа, че нашият закон може да бъде перфектен, ако реши основния проблем как полицията да бъде независима от политиката. За съжаление, световната практика досега показва, че такъв начин не е намерен за решение. Така че този закон, който ние приемаме в момента, отговаря на определени условия, нашите условия тук и аз апелирам този закон да бъде приет на първо четене.
В същото време бих искал да посоча тук, че в момента в Съединените американски щати и в Англия се извършва реформа на полицията и бих искал да кажа на някои господа, които се изказаха тук, че в момента през 1967 година средното образователно равнище на американския полицай беше 12,4 години, тоест, малко повече от средното образование. В момента е 13,6, което представлява горе-долу на равнището на един студент втори курс. Друг е проблемът, че няма полицай, полицейски началник, в по-големите градове особено, който да е без университетска диплома. С това съм напълно съгласен.
В програмата на правителството в т. 14 и 15 се засяга въпросът за създаване на нова организация и философия на полицейската дейност с цел превръщането на МВР от чисто репресивен орган в такъв, обслужващ населението и освен това възстановяване на прекъснатата в последните години връзка между обществеността и полицейските органи и регламентиране на взаимодействието между полицията и полицейските органи и регламентиране на взаимодействието между полицията и детективските фирми. За съжаление обаче, според мен, в този законопроект все още текстовете, които създават нова организация на полицейската дейност, са недостатъчни. Аз считам, че за нова организация на полицейската дейност биха могли да се считат такива организационни и структурни промени, като например акцентиране върху дейността на районните полицейски управления, тъй като там са съсредоточени в най-голяма степен разнообразните полицейски дейности.
Член 10 от настоящия законопроект визира проблема с районните полицейски управления и с възможността, но не и задължителността, за създаване на полицейски участъци. Тази задължителност би трябвало да бъде новата организация и философията на ББ/ВЙ 163.1 полицейската дейност. Това ще осигури най-близка връзка на полицейските органи с обществеността, гражданите и не на последно място - с органите за местно самоуправление и други държавни органи на съответната територия. По този начин също би трябвало да се осъществи и другата точка - 15 от програмата на правителството, третираща въпроса за възстановяването на прекъснатата в последните години връзка между обществеността и полицейските органи.
В предложения законопроект взаимодействието с обществеността и гражданите би трябвало да включва задължително и взаимодействие с формите на сдружаване на гражданите срнещу престъпността. Такива форми могат да бъдат групи за самозащита, за самоохрана на междублокови пространства, населени места, дори отделни региони.
Освен това липсват текстове за детективската дейност не само като организация на работа и подпомагаща борбата с престъпленията, но и като помощна с известни условия за полицията дейност. Става въпрос за ясна регламентация на взаимоотношението между детективските фирми и полицията, за взаимните права и задължения, за правомощията на детективските фирми, за задълженията за предоставяне на полицията на доказателства, за размяна на информация и т.н.
Понастоящем все по-често се говори за различни видове полиция - финансова, данъчна и т.н. В посочения проектозакон за националната полиция няма нито една дума за взаимоотношенията между националната полиция например с военната полиция. Не са посочени ясно и категорично правомощията на националната полиция да разкрива престъпления във военни поделения и други военни обекти.
Успоредно с това, поради липса на време, аз искам да кажа и още нещо. Този закон може да бъде приет на първо четене, но аз считам, че с неговото приемане задължително трябва да се приемат и редица подзаконови актове, като инструкции, наредби и други, за да може да се оформят и други важни проблеми на полицията. Това е статусът, социалната защита, битовото, материалното и друго стимулиране на служителите, диференциацията на заплащането между служителите и службите, застраховката на служителите, заплащането на нощен и извънреден труд, жилищно осигуря163.2 ване, награди на служителите, задължителни профилактични прегледи и т.н. С други думи, да се гарантира социалната защита на държавния чиновник - служител или на невъзможността да превишава правата си или да не приложи правата си.
На следващо място аз считам, че трябва да се вземат мерки за осигуряване на държавна защита от клевета и злепоставяне на служителите от полицията. Тоест, да се вземат мерки за осигуряване неприкосновеността на служителя и на полицая.
Аз имам и конкретни бележки по текстовете, но поради липса на време ще кажа само едно от тях.
В т. 3 е записано едно пожелание. На практика едва ли на полицията ще й остане време да съдейства на гражданите те да упражняват правата си. Имам и други бележки, като тази. В т. 8 се визира, че националната полиция контролира спазването на паспортния режим в страната. От това не става ясно чия функция е организирането на паспортния режим - например адресна регистрация и други.
Имам и още бележки, но аз ще ги предам в Законодателната комисия за приложение към закона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Приключиха дебатите. Пристъпваме към гласуване. Гласува се законопроектът за националната полиция на първо четене.
Моля, гласувайте! Този дългоочакван закон стигна и до гласуването на първо четене.
Резултатът: от общо гласували 177 народни представители, 172 са гласували - за, никой не е против, 5 се въздържат.
Приема се законопроектът за националната полиция на първо четене.
Моля за още малко внимание. По процедурен въпрос думата има г-н Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес, 22 септември, е 85-ата годишнина от обявяването на независимостта на България. За първи път в историята на Третата българска държава се основава Третото българско царство като независима държава. 163.3
Предлагам ви, въпреки че в другите държави много шумно се честват тези събития, парламентът поне с едноминутно мълчание и ставане на крака да почете паметта на тези, които извършиха това дело и които всъщност основаха съвременна България.
Моля, госпожо председател, да поканите народните представители да почетат паметта на строителите на Третата българска държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да почетем тези, които са се жертвали за обявяването на съединението и независимостта на България. (Всички депутати стават на крака за едноминутно мълчание)
Благодаря ви.
Думата за лично обяснение иска г-н Иван Костов. Има я. Заповядайте!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги депутати! Преди много време вестник "Дума" и неговият главен редактор, който е депутат от Парламентарната група на Българската социалистическа партия, разпространиха едно лъжливо твърдение, че Иван Костов строи вила в Банкя и е вложил 4-5 милиона лева там.
Българската социалистическа партия тиражира това нещо дотам, че ето този плакат се е появил на клуб на Българската социалистическа партия в Нова Загора. На него пише следното нещо: "Ексминистърът на финансите Иван Костов бърза за годинадве да направи това, което бивши величия постигнаха за десетилетия. Уважаемият господин вложил 4-5 милиона лева в строежа на нова вила. Браво, Ваньо, браво Костов!
Стопанинът и резиденцията му на главната улица в Банкя (тук е сниман някакъв човек с бомбе и мустаци).
Искам по този повод да направя следното обяснение. Госпожа Ана Караиванова, която оглавява комисията за корупцията, ще направи много добър жест и ще създаде доверие към себе си, ако обяви публично следващата седмица дали господин Иван Костов и членове на неговото семейство и свързани с тях лица по смисъла на дефиницията, която ние дадохме в Закона за данъка върху добавената стойност, имат имот и строят виля в Банкя. Ако тя не направи това нещо, аз ще считам, че това е една наистина полити163.4 ческа акция, която Българската социалистическа партия извършва, независимо от това каква е истината.
И накрая предупреждавам, че ако този плакат не бъде свален веднага до момента на изясняване на истината, ще дам под съд Българската социалистическа партия като цяло за нанесени ми щети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съобщения:
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава утре от 9 часа в кабинет 521 на бул. "Дондуков" 2.
Заседанието утре е от 15 часа по вече гласуваната програма. Закривам днешното заседание. Лека вечер, уважаеми колеги! (Звъни)
(Заседанието е закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)