Председателствали: заместник-председателката Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (Звъни): Добър ден, уважаеми колеги! Откривам днешното заседание. В залата има необходимия кворум.
По гласуваната програма за седмицата днес е ден за парламентарен контрол с две точки: попълване състава на постоянната комисия на Народното събрание по отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката и отговори на въпроси и питания.
Вчера Народното събрание гласува също да бъде изслушан председателят на Комитета по горите. Искането е на народния представител Йовчо Русев. Господин Русев не е представител въпросите си, по които председателят на Комитета по горите да отговори, но предполагам, че в изложението ще стане дума.
Също е предложена една процедура, по която да стане това. Традиционно ние за всяко подобно изслушване приемаме тази процедура за случая.
Тъй като не е уточнена точката, предполагам, че след като мине част от парламентарния контрол, ще стане изслушването.
ЙОВЧО РУСЕВ (от място): Точка първа трябваше да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не е гласувано да бъде точка първа, господин Русев. Освен това някои от министрите имат неотложна работа и биха искали да бъдат чути, за да може да свърЦМ/ЛТ 179.1. шат и те тяхната работа, а ние да получим отговорите.
Има предложение също от господата Маньо Манев и Тодор Тодоров точка първа да бъде законопроект за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба за стопанската 1993-1994 г. Поисках справка от Правния отдел. Направените вчера предложения не са разглеждани от комисията и тя няма становище за днес. Според правилника второто четене започва след като има становище на комисията.
Заповядайте, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Мисля, че приемането на Закона за финансовото осигуряване на есенната и пролетната сеитба вчера на първо четене и незначителните предложения, които бяха направени за корекция в самия проект, дават основание днес по време на парламентарния контрол Законодателната комисия да се събере. Предполагам, че някъде около 11 часа законопроектът ще бъде готов за второ четене.
Искам още веднъж от тази трибуна да заявя, че ако днес не се приеме този закон, във всички случаи неговото приемане ще се удължи до края на следващата седмица, също и самото му публикуване, а самото задействане практически и получаване на някакви кредити от земеделските стопани ще се проточи вече в първите дни на месец ноември.
Мисля, че няма никаква логика, ако Законодателната комисия днес, след малко не се събере и да уточни тези предложения, а някъде около обяд, ако трябва с един час или два да работим повече, но да приемем този закон и следващата седмица да бъде публикуван, за да може поне отчасти да помогнем на земеделските стопани в България.
Мисля, че ще бъде срамно за нашия парламент, ако в бюрократични и други процедури, които са заложени в правилника и които следва да се спазват - естествено е, че не бива да се нарушават... Но в такъв случай мисля, че нарушението ще бъде помалкото зло, по-малката грешка на този парламент, отколкото ако ние нарушим тези процедури и приемем един такъв неотложен закон.
Настоявам още веднъж Законодателната комисия да се събере сега, докато имаме изслушване на министрите, с изключение на 179.2. тези, които имат актуални въпроси, и някъде около обяд да приемем този закон на второ четене. Още веднъж апелирам към всички уважаеми колеги за това.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тодоров, уважавам аргументите Ви, но няма готовност за разглеждане на законопроекта. Просто ви предлагам повече време да не се губи.
По процедурен въпрос има думата господин Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на Законодателната комисия аз присъствах вчера на заседанието съвместно с Комисията по земеделието. Всеобщо беше желанието на Законодателната комисия ние да подготвим текста и за второ четене. И ние обсъждахме текст по текст. Господин Джеров изброи вчера точно какви бележки са направени в Законодателната комисия.
Вие разбирате, че този закон е изключително важен и много срочен, защото ако той се приеме и влезе в сила след една-две седмици, обезсмисля се неговото приложение. Затова аз ви моля да подложите на гласуване. Законодателната комисия е почти готова. Тя ще ви ги поднесе според мене за половин час.
Много Ви моля, госпожо председател, да подложите това предложение на гласуване, тъй като, доколкото знам и моля Парламентарната група на СДС да изрази своето становище, господин Гоцев изрази желание за едно сътрудничество по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Стефан Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Нашата парламентарна група още вчера имаше желание дори на второ четене да мине, но все пак имаше някои поправки, тъй че аз смятам, че ако Законодателната комисия сега може да се събере и да види тези поправки, които действително са не многобройни, и тъй като законът е от голямо значение това мисля, че вчера с консенсус го решихме...
Но за да бъдем съвсем в тон с парламентарните правила, нека сега се събере Законодателната комисия, да изготви становище и след това да гласуваме едно общо решение, че искаме да изслушаме и да минем на второ четене закона. Мисля, че така ще 179.3. бъде правилно, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам. Във всичките предложения има само едно желание да се гледа законопроектът. И ако в залата има консенсус... Макар че готовността на законопроекта не е за второ четене още.
СТЕФАН САВОВ: По процедурата след като Законодателната комисия обяви, че е приготвила своето решение, ние тук ще решим. Защото тук трябва да стане изменение на дневния ред, което изисква консенсус, както направихме вчера всъщност. И по този начин да процедираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров дали е тук. Бихте ли проверили?
Нека да се уточни в каква степен на готовност е Законодателната комисия и може ли днес да даде становище. Ясно е, че в момента няма такова и никой не отрече това.
А ние да започнем с дневния ред.
Има постъпил писмен отговор от министъра на промишлеността за народния представител Емил Костадинов. Моля господин Костадинов да дойде да го вземе.
Новопостъпилите питания след 15 октомври 1993 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към министъра на земеделието Георги Танев относно дейността на Ликвидационния съвет в с. Симеоново, Бургаска област. Срокът за отговор е 29 октомври 1993 г.
Господин Златаров е отправил питане и към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно опит за убийство в гр. Сухиндол. Срокът за отговор е 29 октомври 1993 г.
Има питане и към министъра на земеделието Георги Танев от народния представител Васил Златаров относно връщането на земята на собствениците от с. Бяга, община Брацигово. Срокът за отговор е 29 октомври 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Генов към министъра на отбраната Валентин Александров относно мерки на министерството във връзка с извършвани насилия между войници в Българската армия. Срокът за писмен отговор е 2 ноември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на финансите Стоян Александров относно нарушения 179.4. в дейността на ДФК - Благоевград. Срокът за писмен отговор е 3 ноември 1993 г.
Постъпило е питане от народните представители Стойчо Шапатов и Донка Дончева към министър-председателя Любен Беров относно задълженията на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" към Католическата църква. Срокът за писмен отговор е 4 ноември 1993 г.
Има питане от народния представител Константин Тодоров към министъра на труда и социалните грижи Евгений Матинчев относно пенсионирането на животновъдите. Срокът за писмен отговор е 4 ноември 1993 г.
И още едно питане е постъпило - то е от народния представител Стоян Райчевски към министър-председателя Любен Беров относно неефективност и пропуски в работата на правителството с българите в чужбина. Срокът за отговор е 29 октомври 1993 г.
Това са новопостъпилите питания. 179.5. Объращам се към ръководствата на парламентарните групи, тъй като нямам при себе си никаква справка. Предложен ли е съставът на Постоянната комисия по отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката? Ако обичате да ми дадете на мен тези имена, тъй като никаква справка не ми е предоставена. Моля ръководителите на парламентарните групи. Господин Райчевски иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, имам един въпрос, който вълнува много мои избиратели в Бургаския район. Преди 5-6 месеца съм поставил актуален въпрос към министър Биков. Днес отново не го виждам тук. На последното парламентарно питане беше обявено, че ще отговаря, пак не идва. Въпросът вълнува доста хора. Особено засяга работещите в "Нефтохим" - Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски, вчера бе прочетено от председателя на Народното събрание кои министри и защо няма да отговарят. В момента не мога да си спомня мотивите, но министър Биков е сред тези, които не могат да отговарят, както и министърът на транспорта.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ: В Бургас се говори, че той се крие вече от тези актуални въпроси. Предайте му това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие го казахте по микрофона, той го е чул. Но може би е добре да установите и личен контакт.
От микрофона се обръщам към Правния отдел, тъй като не ми носят материалите за комисията и също моля справка за онези министри, които не могат да отговарят, за да я прочета отново.
От парламентарната група на ДПС коя ще бъде кандидатурата за член на тази комисия?
Уважаеми колеги, искам да ви предложа да отложим тази точка, докато съответните длъжностни лица подготвят документацията, тъй като аз вече 10 минути чакам материалите по нея. Те не идват.
Да започнем с отговорите на въпроси и питания и когато се подаде информацията, да продължим с нея.
Има ли възражения към това предложение на водещия заседанието? Благодаря ви за разбирането. ББ/ВР 180.1
Първият министър, който ще отговаря, е министърът на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев. Към него има отправени три актуални въпроса. Отговорите на два от тях се отлагат. Това са актуалните въпроси на господата Йордан Ройнев и Георги Петров.
Думата има господин Захари Захариев. Той е отправил актуален въпрос относно истината за груби нарушения при разпределянето на жилищата, подведомствени на Главно управление на строителни войски.
Имате думата, господин Захариев.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В последно време в средствата за масово осведомяване се появяват съобщения за груби нарушения при разпределяне на жилищата, подведомствени на Главно управление на строителни войски. Според изнесени в печата данни има много случаи на раздадени жилища на пенсионери и на деца от ръководството на Главно управление на строителни войски. Има информация за облагодетелстване и на личности, нямащи нищо общо с тези структури. Обезпокояващо е съобщението за бл. 39 в кв. "Лагера" - София, собственост на Главно управление на строителни войски, раздаден през 1992 г., където по достоверни данни на "крайно нуждаещи се", и до днес половината от апартаментите са все още необитаеми. Оставен открит, този въпрос води до компрометиране на министерството и на Главно управление на строителни войски. Изнесените данни могат да бъдат и плод на очерняне на личности от двете ведомства.
Ето защо си позволявам да Ви запитам, господин министър, запознато ли е Министерство на териториалното развитие и строителството с тези случаи и предприело ли е до този момент мерки за предотвратяване на безотговорното отношение към този така нужен и ограничен жилищен фонд.
И второ, не считате ли, господин министър, че е крайно наложително да се създаде с Ваша и на министъра на отбраната заповед специална комисия, която да провери всички случаи на раздадени жилища от Главно управление на строителни войски за периода 1981-1993 г. Благодаря Ви. 180.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Захариев.
Господин министър, имате думата!
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати! Строителни войски към 1.Х.1993 г. разполагат с 482 ведомствени жилища в цялата страна. Така че този фонд не е чак толкова голям, както изнасят средствата за масова информация, от които 292 са в София. В тези ведомствени жилища са настанени наематели, служители и работници от войските. От 1 януари 1993 г. до 31.IХ.1993 г. не са построявани и не са разпределяни ведомствени апартаменти във войските. Във връзка с движението на наематели на жилищата на временния военножилищен фонд, размествания, освобождавания и т.н. до 30 септември са издадени 16 заповеди за настаняване в стари ведомствени жилища в София, от които 11 заповеди са след 12 март. Заповедите за настаняване са издадени в съответствие с действащия правилник в Строителни войски на основание на протоколите на жилищните комисии от поделенията. От централната жилищна комисия на Главно управление на строителни войски не са разпределяни жилища, а в поделенията не е констатирано нарушение по установения ред. Има стари проверки от 1991 г., 1992 г., които вървят, които са дадени на прокуратурата. Военна прокуратура все още не се е произнесла.
В строителните войски са приети за изпълнение два нормативни документа, които регламентират жилищното устройване на нуждаещите се служители и работници. Това е Правилникът за военножилищния фонд и Наредбата за организиране и изграждане на жилищата на ГУСВ. Това са двата основни документа. Процедурата е следната: по установения ред, както и в останалите ведомства, се подават молби от съответните нуждаещи се. Тези молби се разглеждат в жилищните комисии към поделенията. В състава на жилищните комисии задължително влиза юрисконсултът на комисията. Така че в това отношение има известна гаранция, че се процедира правилно.
В момента в София се изгражда един нов ведомствен жилищен блок с 24 апартамента, който предстои да бъде след завършването му разпределен. Двеста шестдесет и шест са кандидатите. Така че за София има действително едно несъответствие, докато от общо в страната има незаети 36 апартамента поради липса на канди180.3 дати във връзка с дислокацията. Една от причините за незаемането е и невъзможността Главно управление "Строителни войски" да продава този жилищен фонд. Или горе-долу се получава нещо, че обущарят не може да си продава обувките.
Във връзка с това министерството е внесло предложение в Министерския съвет (в понеделник окончателно се разглежда тази възможност) за този ведомствен жилищен фонд да бъде съответно дадена възможност на Главно управление на строителни войски да го продава. По този начин те ще могат да разширят малко и възможностите за строителство. Тоест, заинтересовани граждани, които желаят да инвестират в жилищно строителство, има такива възможности, да бъдат включвани вече по съответния ред, както всички останали граждани на страната, и да получат жилище, построено от Главно управление "Строителни войски". Това е едно от нещата, с които ние ще дадем възможността за едно по-свободно интерпретиране на този жилищен фонд при спазване на съответните нормативни уредби, за да не може действително това, което се изнася, има такива нарушения, които са направени в миналите години, да доведе до известни злоупотреби от начина на разпределяне и преразпределяне на този жилищен фонд. Тоест, искаме да вкараме пазарния принцип при изграждането и при продажбата на жилище и те да станат един нормален производител на жилища.
Надяваме се, че бързото решаване на този проблем (то предстои в понеделник на заседание на Министерския съвет) ще спомогне за действително премахване на каквито и да е възможности по-нататък от злоупотреби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Захариев, имате думата. 180.4 ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, напълно съм удовлетворен от Вашия отговор. Мисля, че мерките, които са взети от страна на министерството и които предстои да бъдат взети от Министерския съвет, действително ще предизвикат възможностите от една страна бих казал, спекулативно отношение към и без това ограничения жилищен фонд в страната, а от друга страна и за едно очерняне на едно съвсем ново ръководство на Строителни войски. Да се надяваме, че генерал Пешелевски, новият началник също критично ще погледне и към миналото и поспециално може би ще подтикне Военна прокуратура да вземе найпосле отношение към тези случаи на нарушения, за които вече Вие казахте.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Министър Тотев към Вас няма повече актуални въпроси.
Има актуален въпрос към министъра на околната страна - Валентин Босевски. Той е отправен от народния представител Едвин Сугарев и е относно отношението на министерството към обгазавянията на град Русе от Химическия комбинат - Гюргево.
,
След това ще отговаря на актуален въпрос министърът на вътрешните работи господин Виктор Михайлов. След това са актуалните въпроси и питания към министър-председателя Любен Беров, министъра на правосъдието Петър Корнажев, заместник министър-председателя и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев, министъра на културата Ивайло Знеполски, министъра на науката и образованието Марко Тодоров, министъра на финансите Стоян Александров. Някъде по средата на днешното парламентарно време ще трябва да чуем и председателя на Комитета по горите.
Господин Сугарев, заповядайте. Имате думата да развиете Вашият актуален въпрос към министъра на околната среда.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми министри, уважаеми господин Босевски! През последните няколко дни гражданите на Русе бяха подложени отново на серия обгазявания, чиито несъмнен източник е Химическият комбинат в Гюргево. Обгазяванията са свързани с традиционното наличие на хлорни съединения в атмосферата на града. СМ/КТ 181.1
Известно е, че в комбината се извършва ремонт на инсталацията зебихлорхидрин, чийто пусков срок е определен между 20 и 25 октомври 1993 г.
Предварителното обгазяване разтревожи изключително много хиляди русенци, тъй като е направено преди изпробването на ремонтираната инсталация. Русенци нямат вече моралните сили да търпят този екологичен геноцид, който продължава вече над цяло десетилетие.
Трябва да предупредя, че никак не е изключено при следващи обгазявания да се стигне и до форми на гражданско неподчинение.
Затова Ви моля за Вашия отговор на следните въпроси:
Засечени ли са обгазяванията от Вашите регионални инспекции? Как ще интерпретирате това категорично нарушение на двустранната българо-румънска Конвенция за опазване на околната среда от 1991-1992 г. и какви мерки ще предприемете във връзка с това? Защо в Русе Вашите служби не разполагат с необходимата прецизна апаратура, способна да отчита специфичните за региона трансгранични замърсявания с хлорни съединения и волкоцити? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Сугарев.
Господин министре, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми господин Сугарев, дами и господа народни представители! Господин Сугарев, Вашият въпрос всъщност е с три подвъпроса. Аз ще се опитам да отговоря накратко на всеки един от тях.
Министерството на околната среда бе информирано своевременно от своя регионален инспекторат в Русе, че в периода от 11 до 15 октомври 1993 г. в различни райони на град Русе и найвече в квартал "Здравец", органолептично са констатирани от гражданите неприятни дразнещи миризми в сутрешните часове. А в периода от 15 до 20 октомври 1993 г. са измерени максимално еднократни концентрации на хлороводород в стойности 0,34 милиграма на мз при норма 0,30 милиграма на мз. Както и че през целия период съдържанието на сероводород е 1 до 3 пъти над нормата. Съдържанието на серен двуокис е било два пъти над средноденонощната норма на 18 и 19 октомври 1993 г. 181.2
Искам да Ви информирам, че на 1 октомври 1993 г. е въведена в действие една автоматична стационарна станция, както една мобилна лаборатория, доставена от френската фирма "Енвироман" и от 1 октомври 1993 г. стационарната лаборатория регистрира автоматично 24 пъти в денонощието концентрациите на въглероден окис, серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис, озон, прах, сероводород, общо въглеводороди и някои метеорологични данни.
На Вашия трети въпрос отговарям директно. В него, естествено стои старият проблем за снабдяване на инспектората на Министерството на околната среда с апаратура, която би могла да ни дава данни за органични съединения, хлор и серосъдържащи.
До този момент Министерството на околната среда не разполага със собствена база, материално-техническа и такава апаратура. Установяването на органични съединения, хлор и серосъдържащи се извършва съвместно с Министерство на околната среда, Министерството на здравеопазването и Военномедицинска академия. Взетите проби ние анализираме в София посредством газ хроматографски анализи в Националния институт по хигиена и медицинска екология и Военномедицинска академия. 181.3
Тук бих искал да Ви информирам във връзка с този Ваш подвъпрос, че за осигуряване на такава материално-техническа база за бърз и ефективен контрол за присъствие на хлор и сяроорганични съединения във въздуха на 23 септември т.г. Министерството на околната среда чрез програмата "ФАР" осигури закупуването на апаратура йонен и газхроматографски анализ. Търгът за тази апаратура приключи и в края на тази година или началото на следващата районният инспекторат в Русе ще разполага най-после с тази своя апаратура.
По отношение на Вашия въпрос за отношението на Министерството на околната среда и на правителството към подобни обгазявания аз ще заявя официално следното. Проблемът за Русе не е основният проблем, свързан с трансграничния пренос на замърсявания от румънските промишлени емители. Той е част от големия проблем, свързан с трансгранични замърсявания във верига от населени места на българския бряг, където населението е потърпевшо от подобна инвазия на промишлени замърсявания.
Във връзка с това през юни и юли направих специална информация до правителството и поисках пълномощия за водене на преговори с румънския министър на околната среда. На срещата с румънския министър на околната среда в присътвието на съветник на президента на Република България поставих на румънския министър следните условия: да се откажем от методологичните и експертизни спорове за определяне на вината и от опитите да унифицираме способите за контрол, тъй като в този повече от десетгодишен порочен кръг ние не постигнахме нищо - нито националното екологично законодателство на едната страна може да се адаптира към това на другата, а в известни обстоятелства при опити за отказ от вина ние бяхме просто въртяни в една порочна процедура, която нищо не ни даваше.
Предложих на румънската страна да свалим забраната за достъп на български експерти в румънските промишлени обекти и румънски експерти в българските промишлени обекти. Предложението беше прието и постигнахме договореност във всички обекти - източници на трансгранични замърсявания на румънския бряг, едно широко представителство от технократи - академични и промишлени технократи - да имат достъп и да правят такива посещения за оценка на технологичното състояние на обектите в рамките СБ/КП 182/1. на контактите на регионалните комисии.
Румънската страна прие предложението на България за внасяне на общ българо-румънски меморандум в Европейската общност с молба към Европейската общност да протежира една регионална програма по Долния Дунав за решаване проблемите на трансграничния пренос чрез инвестиции за технологична реконструкция на промишлените мощности. Аз веднъж пред парламента изказах своята позиция по този въпрос. Друго разрешение, дами и господа народни представители, няма. Необходимо е да използваме съвременните и политически, и финансови механизми на Европейската общност. Позволете ми да ви напомня, че в Централна Европа, в така наречения "серен триъгълник" и в някои други региони, Европейската общност щедро финансира технологични програми за реконструкция на промишлени мощности в Бохемия, Силезия, в бивша Източна Германия, в Чехо-Словакия, в Полша. Естествен е интересът на Европейската общност да инвестира подобни технологични програми и проекти, защото състоянието на тези силно замърсени райони, емитиращи предимно серен двуокис, рефлектира директно върху екологичния статус на силните и богати централноевропейски страни. По тази логика, ако голямата теза на Рио, че живеем в единен екологичен свят е вярна, Европейската общност би могла да обърне внимание върху значението на един регионален проект на българо-румънската граница, който ще има не само при реализацията си директен екологичен ефект, но и голям политически ефект, тъй като тези екологични проблеми често пъти моделират и аспекти от политическите отношения на двете държави.
Във връзка с това бях упълномощен от българското правителство и лично от премиера да проведа консултации след договореност с румънската страна със следните финансови и политически институции на Европейската общност.
Проведох консултации със Световната банка, с господата Алън Сет и Усуми. На тази среща обсъдихме възможността в една такава регионална програма да бъдат използвани преференциални кредити при извънредно удобни условия, а и инвестиране по линия на други финансови организации и ползване на (не се разбира терминът). Проведох среща с депутати на Европейския парламент и депозирах молбата пред 11-а дирекция на комисията на Европейската общност, като очаквам отговор за среща с гене182/2. ралния директор на дирекцията "Околна среда и ядрена безопасност и гражданска защита" към Комисията за Европейската общност господин Лауренс Принхорст.
Проведох разговори с мисията на програма "ФАР" в България и очаквам лична среща с високопоставени представители в Брюксел на комисията, конкретно визирана от господин Алън Мейгър. Идеята за протекция на българо-румънска програма е депозирана и в Световната здравна организация пред директора за Централна и Източна Европа господин Осуалд.
На 6 октомври поканих румънския посланик и го информирах за хода на консултациите, които съм провел. Господин посланик Петреску пое ангажимента да информира румънското правителство за нашето предложение за изготвяне на общ българо-румънски меморандум и внасянето му в Европейската общност. Искам да ви информирам, че предварителните консултации, които провеждам, се характеризират с едно силно положително отношение и нагласа за поемане на идеята на България за протекция по тази програма.
Искам да ви дам също и още една информация, че на последното заседание на работната българо-румънска смесена координационна комисия, което беше проведено на 30 септември 1993 г., румънската страна докладва програма за преустройство и екологизация на заводите, главно отнасящи се за незабавно спиране производството на пигменти и багрила и преустройване в преработка на мазнини.
Второ, спряната за реконструкция инсталация за производство на епихлорхидрин да бъде пусната пробно за кратко време в периода от 20 октомври до 1 ноември т.г. и по настояване на българската страна румънската страна се съгласи да приеме български технологични екипи, за да извършат контролни измервания. Румънската страна декларира, че при доказване, че инсталациите имат пропуски по отношение на хлор, хлороводород и хлорорганични съединения над нормите, румънската страна декларира, че заводът ще бъде спрян и преустроен за производство на глицерин. 182/3. Румънската страна може да декларира всичко, това е нейно суверенно право. Аз искам още веднъж да подчертая, че единственият механизъм, който е реален и отговаря на съвременните политически и финансови механизми, които се ползват в Европейската общност в областта на околната среда, е да внуши на Европейската общност протекцията върху една регионална програма за ликвидиране на това състояние в Силистра срещу Калараш, в Русе срещу Гюргево, в Никопол срещу Турну Мъгуреле. Проблемът Русе е само част от един проблем, който сме длъжни да решим с всички възможни средства, за да създадем нормални условия за живот на българското население в тези градове.
Моето лично отношение, понеже се постави въпросът за отношение, е, че проблемът за трансграничния пренос на българорумънската граница е особен проблем, който рефлектира върху националната екологична политика на България. Колкото и перфектна, колкото и перспективна и колкото и адекватна да е тя, тя винаги ще бъде компрометирана от съществуващото положение на българорумънската граница. България няма екологичен суверенитет и правителството, надявам се, и парламентът ще помогнат за някои внушения, които са необходими в Европейската общност, за реализация на една технологична програма за реконструкция на мощностите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре. Господин Сугарев, имате думата.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Босевски. Аз разбира се, знам, че проблемът с Русе е само част от целия проблем за трансграничните замърсявания и че в Никопол и в Силистра положението е не по-малко сериозно. Русенският проблем обаче е утежнен от една твърде тежка история на този проблем, която въздейства психологически на русенските граждани. Доволен съм от Вашия отговор по отношение на инициативите, които смятате да проведете с искания към различни финансови институти. Но все пак ми се струва, че като министър на околната среда добре познавате до каква степен нетолерантни могат да бъдат от румънска страна по тези проблеми. Фактът, че ние имаме двустранна БП/ВЙ 183.1 конвенция за опазване на околната среда ми се струва, че дава достатъчно основания за официален протест от българска страна.
Що се отнася до самия Химически комбинат в Гюргево, аз се съмнявам, че каквито и да е реконструкции могат ефикасно да се проведат. Просто той е твърде остарял и изхабен.
Можете да разчитате на всякакво съдействие от страна на русенските депутати, надявам се, без значение от какъв цвят са те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Сугарев. Има един актутален въпрос към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов. Той е отправен от народния представител Николай Слатински и е относно заповед за прехвърляне на картотеката на действащата агентура в Националната служба за сигурност, мотивите за това и връзката с уволнението на Арлин Антонов. Заповядайте, господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри. В публикацията на "Отечествен вестник" от четвъртък, 30 септември, "Арлин Антонов е уволнен заради агентурни досиета" се изнасят факти за заповед на министъра на вътрешните работи за прехвърляне на картотеката на действащата агентура от архива на Министерството на вътрешните работи в Националната служба за сигурност. Аз разбирам, че всяка отделна публикация едва ли е конкретен повод за питане от народен представител към министъра на вътрешните работи. Информацията, която получих допълнително обаче, ми дава основание да считам, че такава заповед действително е имало. Без да оспорвам законното право на министъра на вътрешните работи за вземане на подобни решения, аз съм убеден, че за тях трябва да бъде информирана предварително Комисията по национална сигурност. Това би било не само акт на уважение към парламента и специализираната му комисия, но и доказателство за искрените намерения за сътрудничество и подпомагане на дейността ни за постигане на ефективен парламентарен контрол. Още повече, че в случая става дума за досиета, които отдавна са един болезнен проблем в нашето общество и всички решения от подобен характер така или иначе могат да породят различни тълкувания и дори инсинуации. 183.2
Във връзка с това аз моля господин министърът на вътрешните работи да даде отговор на следния мой актуален въпрос: имало ли е такава заповед, какви са мотивите за нейното издаване и съществува ли връзка между нея и последвалото я уволнение на директора на Националната служба за сигурност г-н Арлин Антонов?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Слатински. Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми дами и господа народни представители. На поставения актуален въпрос от народния представител г-н Слатински мога да отговоря следното.
Има издадена заповед от 23 юли 1993 г., съгласно която функциите по регистрацията и отчета на действащите секретни сътрудници и оперативни разработки на Националната служба за сигурност са прехвърлени от служба "Архив" в Националната служба за сигурност. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 14 и чл. 45 от Закона за Министерството на вътрешните работи, регламентиращи функциите на Националната служба за сигурност и службата "Архив" към МВР, както и наредба # 6 за организиране на сътрудничество с граждани за осъществяване на функциите на Министерството на вътрешните работи, публикувана в "Държавен вестник" брой 68 от тази година. Регистрацията и отчетът на действащите секретни сътрудници и оперативни разработки няма нищо общо с проблема за така наречените досиета. По начина, по който ми зададохте въпроса, имам чувство, че не сте разбрали точно за какво става въпрос. И въпреки, че не е мястото по Българското радио, което предава моя отговор, да го обяснявам, аз съм принуден да обясня за какво всъщност става въпрос.
По същество всичките лични и работни досиета и агентурни разработки, които са действащи, и досега си стоят в Националната служба за сигурност, но тяхната регистрация се извършваше в служба "Архив". Това е попълването на един регистрационен картон. Тези регистрационни картони стояха в служба "Архив" и там се водеха на отчет. Сега тези картони отиват в Националната служба за сигурност, където си седят и самите досиета. 183.3
Целта на тази операция е да отговорим на изискванията на устройствения закон за децентрализация и деконцентрация на властта в Министерството на вътрешните работи и напълно отговарят на демократичното развитие на институцията за в бъдеще. Практически един политизиран министър на вътрешните работи не би могъл безконтролно да проверява действащите сътрудници и оперативни разработки, без да се допита до Националната служба за сигурност, която според закона е относително независима и е подчинена на законите в страната. Това и смисълът на цялата тази операция.
Не мога да разбера защо свързвате прехвърлянето на действащата картотека, на картотекирането на тези материали, с уволнението на г-н Антонов. Това е направено и по негово искане, с негово съгласие. Обсъждано е в комисия в Министерството на вътрешните работи, не е предприета мярката инцидентно, а съвсем планомерно и функциите по разделянето и изваждането на тази картотека в служба "Архив" продължава. В архива стоят само снетите от отчет агентурни дела и разработки. Така че цялата тази заповед няма нищо общо с проблемите, които вълнуват обществото във връзка с досиетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре. Господин Слатински, имате думата. Заповядайте.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Благодаряр Ви, господин министър. От този отговор мога да кажа, съм удовлетворен. А това, че не ми е било ясно за какво става дума, е именно и поводът да отправя този въпрос. Аз оставам с твърдото си убеждение, че тези проблеми трябва по някакъв начин да бъдат свеждани до знанието и на Комисията по национална сигурност, защото без взаимно желание за ефективен парламентарен контрол този контрол е невъзможен. Ние нямаме апарат, нямаме своя полиция, за да следим какво прави Министерството на вътрешните работи и по някой път разчитаме и на неговата отзивчивост да консултира някои свои актове с Комисията по национална сигурност, а не тя да научава за тях от пресата.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Михайлов иска думата. Заповядайте. 183.4
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин Слатински, нямате основание да бъдете недоволен от сътрудничеството с Министерство на вътрешните работи. Ние винаги сме оказвали пълно съдействие за изясняване на въпросите, които интересуват комисията, и изпращаме информация по всички въпроси, касаещи националната сигурност, и законопроектите, които внасяме. А това е един дребен архиварски проблем и мисля, че щяхте да ми се обидите, ако Ви го пратех да Ви попитам дали картоните от едната архива да отидат в съседната. Няма отношение към националната сигурност на държавата. Просто проблемът е съвършено дребен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Сега следват актуалните въпроси и питания към министър-председателя професор Любен Беров. На отправените два актуални въпроса от народния представител Невен Пенев е отговорено, затова той сега няма да ги развива в залата.
Актуален въпрос е поставил народният представител Светослав Мичев относно подновените замърсявания на въздуха на град Русе и предстоящият пуск на инсталациите за епилохлорхидрин в комбината "Верахим" - Гюргево. Господин Мичев, имате думата. Заповядайте да развиета Вашия актуален въпрос. 183.5
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви.
За втори път днес става дума за екологичната ситуация в Русе и замърсителите от Гюргево.
Господин министър-председател, ако настоявам все пак да чуем и Вас, то не е защото не съм доволен от отговора на министър Босевски, за който не знаех, че ще има такъв, колкото за това да ангажираме и Вас с отношение по този повод.
Сложностите, изключителната трудност, която през всичкото това време, с която се сблъскахме ние, русенци, невъзможността да се ликвидира този трансграничен замърсител, за сетен път ни показва, че без сериозната, компетентна намеса по отношение на висшите държавни инстанции няма да минем.
Така че много Ви моля по същия повод да чуем и Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Мичев. Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз смятам, че ако бях на мястото на задаващия въпроса просто не бих задал въпрос, тъй като е излишно да губим време на Народното събрание. Той пита за моето лично отношение. Аз ще ви кажа с една дума само. Подписвам се зад това, което каза министърът на околната среда. Поддържам тези мероприятия и тези намерения, които той има за контакти с румънската страна и вярвам, че никой няма да поиска ние да обявим война на Румъния за някои осъдителни според нас поведения и срещу Русе, и срещу Силистра.
Това е, което мога да ви кажа.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви. Господин Мичев, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Аз ще си позволя да забележа, че никога не е загубено времето да чуем отношението на министър-председателя по един такъв повод.
За да върна жеста само бих искал да се присъединя към казаното от господин Сугарев, че Вие можете да разчитате напълно на нашата помощ и подкрепа, без оглед на цвят и партийна принадлежност. РД/ЙА 184.1
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Към министър-председателя има питане от народния представител Петко Гинев относно изпълнение на Постановление # 7 на Министерския съвет от 22 януари 1993 година.
Господин Гинев, имате думата. След това е питането на госпожа Мариела Митева.
ПЕТКО ГИНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважеми господин премиер! Моят въпрос е точно по конкретен повод. Аз с няколко думи ще се опитам да развия моето питане.
Общността на свободните синдикални организации в България е представила необходимите документи до председателя на Националния съвет за сътрудничество на 08.07.93 година. В съответствие с чл. 2 от Постановление # 7 на Министерския съвет господин Матинчев е изготвил записка до Вас с положително заключение, но по неизвестни за мен причини, вместо въпросът да се внесе за разглеждане в Министерския съвет, е внесен за разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество и под натиска на КНСБ и КТ "Подкрепа" не е дадено положително заключение.
На основание на горното, уважаеми господин Беров, приемам, че постановленията на Министерския съвет са нормативни документи, които са задължителни за всички членове на кабинета, както и за самия кабинет като цяло. В този дух отправят към Вас следните въпроси:
Първо, кой е виновен за допуснатите нарушения по чл. 2 от Постановление # 7 на Министерския съвет от 22 януари 1993 година и санкционирано ли е съответното длъжностно лице и с какво?
Второ, докога КНСБ и КТ "Подкрепа" ще диктуват решения на Вашия кабинет и ще изземват ваши функции? И ако те се превръщат в политическа партия, нека да дефинират тези неща.
Трето, какви действия ще предприемете Вие, за да се избегне една явна несправедливост по отношение признаването на съответния синдикат.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Гинев.
Имате думата, господин министър-председател. 184.2
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! По повод на зададения въпрос дължа да ви уведомя, че в Министерския съвет постъпи писмено искане на Общността на свободните синдикални организации в България за нейното признаване, като представителна организация на работници и служители на национално равнище в тристранното сътрудничество.
Искането бе разгледано незабавно от отдел "Правен" на Министерския съвет. Наложи се за неговото привеждане в съответствие с приетия от Министерския съвет правилник да изискаме допълнителни данни. За целта бяха изпратени писма, проведени срещи и уточнения с представители на организацията.
Въз основа на извършената допълнителна проверка се установи следното. Общността на свободните синдикални организации в България е регистрирана в Софийския градски съд с решение от 22 юли 1993 година. Тя е представлявана от председателя на Съвета на представителите Асен Чаушев, а в негово отсъствие от заместник-председателя господин Ермак Димов.
Общността на свободните синдикални организации в България е с общ брой членове 73 хиляди 366 работници и служители. Нейните териториални органи са изградени в двадесет и пет от бившите окръжни градове в страната, като от тях двадесет и четири са с повече от петдесет синдикални организации. Всяка една от тези синдикални организации има по повече от пет члена, както е в Правилника за дейността в тристранното сътрудничество.
А в отраслово отношение организацията има изградени организации в тринадесет отрасъла в съответствие с класификатора "Отрасли на народното стопанство в България от 1986 година", като в девет от отраслите са изградени повече от петдесет синдикални организации по месторабота, включващи не по-малко от пет члена, както го изисква правилника.
Тъй като от посочените данни е видно, че Общността на свободните синдикални организации в България отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 3 от Кодекса на труда и на чл. 3 от Правилника за определяне на принципите, реда и условията за признаване на организацията на работниците и служителите, и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество, поради това именно заместник-министър-председателят 184.3 и министърът на труда и социалните грижи господин Матинчев предложи на основание чл. 2 от същия правилник тя да бъде призната за представителна организация на работниците и служителите.
За целта е подготвен проект на решение на Министерския съвет след обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
А иначе, що се отнася до въпроса дали правителството се подава на натиск на една или друга синдикална организация, бих казал, че това не отговаря на истината. Може да попитате по този въпрос например господин Тренчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Гинев, имате възможност и за уточняващи въпроси. 184.4 ПЕТКО ГИНЕВ (СДС): Дотук аз съм доволен от господин премиера, но не чух само, след като всички тези заключения са положителни, защо към днешна дата все още на синдиката не са му дадени правата, които следва, и той отговаря на всички условия. И ако на този отговор получа положителен отговор, всъщност ако това не е станало към днешна дата, то ако стане през новата седмица, аз ще бъда наистина доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър-председателю, ще отговорите ли на този въпрос или Вие вече се разбрахте с господин Гинев? Ще стане - казвате. Благодаря.
Тук ли е госпожа Митева? Госпожа Митева е отправила питане към министър-председателя относно приложението на Закона за авторското право и сродните му права.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател! Моят въпрос е не само към министър-председателя, но и към министъра на културата, тъй като самият закон се изпълнява от Министерския съвет, но от него произтичат задължения и за министъра на културата.
Знаете, че Законът за авторското право и сродните му права беше публикуван на 1 юли 1993 г. и влезе в сила на 1 август същата година. Безспорно е, че той дава основата на реформата в областта на интелектуалната собственост, тъй като възприема нова философия на уредбата на отношенията в областта на интелектуалната собственост, класически принципи на съвременното авторско право, опита в демократичните страни от континентална Европа с пазарна икономика и международните норми в областта на интелектуалната собственост.
В самия закон бяха предвидени достатъчно механизми, по които да се събират средства за издръжка на културата, механизми, които обаче до този момент все още не са задействували. В този доста тежък за културата момент, при липсата на достатъчно бюджетни средства за нейната издръжка, според мен крайно наложително е час по-скоро да започне приложението именно на тези механизми.
Един от тези механизми е така нареченият "механизъм за компенсационно възнаграждение", уреден в чл.26 от Закона НЧ/КТ 185.1 за авторското право и сродните му права, където се предвижда да се отделят 5 на сто от митническата облагаема стойност при внос на празни звукозаписни и видеозаписни носители и от производството на звукозаписни и видеоносители в България.
Моят въпрос е: как точно е разгърнат този механизъм за събиране и разпределение на сумите, получени от компесанционното възнаграждение, какъв е общият размер на средствата, събрани досега и за какво са разходвани?
На второ място, в закона беше предвидено министърът на културата да определи органите, които ще се грижат за прилагането на този закон и ще съблюдават за спазване на авторските права. За първи път може би в този закон ние предвидихме доста големи глоби, като сумите от тези глоби отиват директно в Министерството на културата и могат да се използуват само за нужди на културата, нещо, което ние не сме правили в нито една друга област. Пак казвам, мотивът беше да се подпомогнат финансово културните дейности.
Моят въпрос е: кои са органите, които осъществяват контрол по спазването на Закона за авторското право и какъв е размерът на сумите, събрани от глоби, тъй като някои от сумите стигат до 350 000 лв.?
Според мен липсата на такива контролни органи все още в никакъв случай не допринася за приложението на Закона за авторското право, защото това е все едно да искаме някой да спазва Закона за движението по пътищата, без да има КАТ. От тази гледна точка е крайно наложително да бъдат определени тези органи и аз лично се очудвам защо когато министърът на културата Ивайло Знеполски е внесъл предложение за структура на министерството в Министерския съвет в средата на юли, т.е. след публикуването на закона, той не е предвидил хора, които да се занимават с такава контролна дейност.
И накрая, последният ми въпрос е: какви са условията и редът за разпределение на сумите, събрани от глоби, за нарушения на Закона за авторското право и сродните му права, тъй като съгласно същият този закон Министерският съвет е този, който трябва да определи начина, по който се разпределят тези суми? Благодаря ви. 185.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Митева.
Господин министър-председателю, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председателствуваща, дами и господа народни представители! В отговор на зададения въпрос бих Ви уведомил, че става дума за правото на компенсационно възнаграждение на авторите на произведения, записани на звукои видеоносители, както и за техните изпълнители и продуценти, според чл.26 от Закона за авторското право.
До този момент това компенсационно възнаграждение се уреждаше по силата на приетата с Постановление # 19 от 1991 г. на Министерския съвет Тарифа за авторските възнаграждения за случаите, при които съгласно стария Закон за авторските права не се изисква съгласие на автора за изпълнение на неговото произведение.
Съгласно чл.7 от Тарифите, при производство в Република България или при внос от чужбина на звуко- и видеоносители на авторите се заплаща възнаграждение в размер на 5 на сто от цената на всеки произведен или внесен носител. По този начин от 1 март 1991 г. до 1 октомври 1993 г., т.е. горе-долу за 2 години, е събрана сумата 285 000 лв. Не е вярно твърдението, че отделни глоби даже са възлизали на по-големи суми.
Поради липсата на механизъм за нейното разпределение до този момент бившата Агенция за авторско право не е изплащала компенсационни възнаграждения на автори, изпълнители и продуценти. Сумата е отишла в съответните държавни бюджети за 1991, 1992 и настоящата 1993 г.
Текстът на чл.26 от новия закон е аналогичен на цитирания чл.7 от Тарифите, но отново не предвижда конкретен механизъм за разпределяне на набраните средства.
Министерството на културата е готово да предложи такъв механизъм. Неговото прилагане обаче според ал.3 и 4 на чл.26 предполага съществуването и на организации за колективно управление на авторски права. До момента не се е появила нито една такава организация, регистрирана в съда и Министерството на културата по реда, предвиден в чл.40 на закона. 185.3
При създаването на подобни организации министерството ще обсъди заедно с тях конкретната процедура по събирането и разпределението на сумите за компенсационни възнаграждения и след постигането на една обща договореност с тях, ще приведе събраните вече средства на една от тях, според изискванията на ал.3 на чл.26 от закона.
В отговор на въпроса относно контрола по спазването на закона бих искал да ви информирам, че Министерството на културата в момента търси начините, по които може да упражнява своите задължения в тази област. Новата структура на министерството предвижда отдел "Авторско право". Трудността за неговото практическо създаване обаче идва от факта, че в бюджета на министерството не са заложени средства за неговото финансиране, тъй като този бюджет е приет по-рано.
В същото време процедурата по закриването на бившата Агенция за авторско право не е приключила и възможността за издръжка на отдела със средства на споменатата агенция също остава въпрос на бъдещето. Сигурен съм обаче, че изход от тази ситуация ще бъде намерен. 185.4
Министерството обсъжда също възможността да делегира част от правата си по контрола върху спазването на закона на общинските администрации в стремеж да осигури такъв контрол върху цялата територия на страната.
Подобна формула за условията и реда за контрол по събирането и разпределянето на средствата от глоби за нарушения на закона засега обаче не е намерена.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Госпожа Митева, имате думата.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз няма да задавам допълтелни въпроси, но се чувствам много неудобно. Защото очевидно хората, които са изготвили отговора на министър-председателя, не са били съвсем наясно с фактическото състояние на нещата.
Не е вярно, че няма регистрирани авторски дружества. Регистрирани са в почти всички съсловия авторски дружества, музикаутур и т.н.. Не знам само какво е състоянието при художниците. Но всички останали са регистрирани.
Вярно е обаче, че Министерството на културата все още не е направило регистъра, в който те след като се регистрират в съда, трябва да се запишат там.
И аз заради това, честно казано, бих искала на тези въпроси да отговаря преди всичко министърът на културата, тъй като той е водещият министър по този закон.
Сега аз искам да ви кажа, че действително глобите, които са записани в закона, са много високи. Друг е въпросът, че те все още не се събират. Тези глоби варират от 20 хиляди до 350 хиляди. Но те са нещо различно от компенсационните възнаграждения, залегнали в чл. 26. В чл. 26 се казва, че министърът на културата определя една организация, която да разпределя сумите между определена част от авторите. Не виждам какъв е проблемът министърът на културата да се срещне с авторските организации и сами по пътя на партньорството да определят как точно ще става разпределението на сумите.
Но аз, честно казано, проявявам разбиране специално по отношение на компенсационното възнаграждение, тъй като във СД/КП 186/1. Франция е била необходима около година и половина, докато се въведе това компенсационно възнаграждение.
Мен лично ме притеснява липсата на контролни органи, които да съблюдават спазването на Закона за авторското право. А култура без автори няма. И ако ние не защитим техните права, не виждам по какъв начин бихме могли да пледираме за стойности в нашето общество.
Благодаря Ви, господин министър-председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Имате думата, професор Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Ще ми позволите само две думи по повод на поставения въпрос.
Аз още веднъж апелирам да въведем някакъв елементарен ред. Има два варианта на поведение. Или вие ще задавате за всичко - и по отношение на вътрешни работи, и култура, и отбрана, и каквото и да е - за всичко ще задавате въпроси само към министър-председателя. Тогава други министри и председатели на комитети тук няма да идват. Или ако вие имате въпрос към конкретен министър, то тогава няма защо да го задавате и към мен, и към министъра. Министърът няма да дойде тогава, когато въпросът е зададен и към мен. По този начин аз съм като негов поръчител и отговарям това, което той е отговорил, тъй като той отговаря за този именно ресор - Министерството на културата.
Така че дайте да въведем ред! Ако е въпрос за конкретно министерство, за конкретна дейност в даден ресор, питайте този министър, който отговаря за него. А ако е за някакъв общ проблем на държавна политика, то тогава разбираме, че ще бъда отговорник аз.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Беров направи процедурно възражение към начина, по който ние задаваме въпросите си. Ние следваме това, което сме приели като процедура, но е добре и това, което каза министър-председателят, да се чуе. В крайна сметка воля е на всеки народен представител да реши кого да пита и как да го пита.
Има още две питания към министър-председателя. Първото е на госпожа Елисавета Миленова и последното е на господин Димитър Куманов. 186/2.
Думата има госпожа Миленова. Нейното питане е относно дейността на Комитета по стандартизация и метрология.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председателю, госпожо председателстваща, колеги! Аз нямам изход, освен да питам Вас, уважаеми господин министърпредседателю, тъй като в процедурата шефовете на комитети нямат достъп до пленарна зала. Така че моето питане е към Вас.
В програмата на правителството, в точка 5 на раздел "Цели и действия в икономическата сфера" се декларира освен всичко останало, че правителството ще положи усилия за пренасочване на нашата търговия към западните пазари, а също така, че ще се работи за продължаване и задълбочаване на процеса на интеграция на България в европейските икономически структури.
Като страна, подписала Хелзинкския и Виенския документ за сътрудничество в Европа, хармонизирането на нашите стандарти с тези на Европейската общност за избягване на техническите бариери в търговията е наше задължение.
Правителствената политика в това отношение е задължение на Комитета по стандартизация и метрология. През последните две години този безусловно важен орган за нашата икономика беше реорганизиран два пъти чрез така наречената пълна ликвидация и от правителството на Димитър Попов, и от това на Филип Димитров.
Моето питане към Вас, господин министър-председателю, общо може да бъде формулирано така:
Има ли реална представа правителството за работата на комитета за конкретния му принос при преструктурирането на икономиката и отварянето на страната към външните пазари?
Какво се промени за България след асоциирането й в Европейската организация по стандартизация СЕН и след подписването на споразумение с най-голямата и авторитетна национална организация, тази на Германия - ДИН?
Как се определят цените на чуждестранните международни стандарти на българските фирми, които се нуждаят от тях, за да излязат на пазара в страната и в чужбина?
Нашата страна плаща ежегодно 80 хил. швейцарски франка за членуване в две международни организации по стандартизация 186/3. ИСО и МЕК, срещу който членски внос получаваме стандартите на тези организации. Този членски внос е част от 93-те милиона лева от държавния бюджет, предоставени на Комитета по стандартизация и метрология за 1993 г. За следващата година комитетът е предвидил да поиска повече от 140 млн. лв.
Какво получаваме насреща срещу парите от държавния бюджет, уважаеми господин министър-председателю?
Тези въпроси са Ви били задавани от специалисти от Комитета по стандартизация и метрология, заради което Вие сте поръчали да се извърши проверка от нарочна комисия. Известни ли са Ви резултатите от проверката и известно ли Ви е, че съставът на комисията е редуциран на практика до един служител от Министерския съвет, а самата проверка до няколкоминутен разговор със заместник-председателя по икономическите въпроси на комитета, според който всичко било наред? Колко ефективно е това (всичко е наред", като се има предвид, че ако не започнат не само да произвеждат, но и да продават нашите фирми, няма да се напълни бюджетът, колкото и данъчни закони да приемаме ние тук, в парламента, в чието приемане участвам и аз като народен представител.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, госпожо Миленова.
Господин министър-председателю, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Тревогата, с която е поставен въпросът, е основателна и свидетелства за разбирането на значимостта и ролята на стандартизацията в процеса на икономическата реформа и приобщаването на България към международните икономически структури. От това разбиране в своите действия са се ръководили и всички правителства, осъществяващи прехода към пазарна икономика.
Въпросът за хармонизирането на нашите стандарти към стантдартите на Европейската общност, както и взаимното признаване на резултатите от изпитванията и измерванията на продукцията, са от съществено значение за преодоляване на техническите бариери в международната търговия и за реформата в об186/4. ластта на стандартизацията и сертификацията.
Във всички страни с развита пазарна икономика тези проблеми са предмет на внимание от страна на правителството. В това отношение изключение не правят и източноевропейските страни, осъществяващи преход към пазарна икономика. При това всяка една от тях отчита специфичните особености на прехода и ясно определя целите в различните етапи на реформата, както и приоритетите и последователността на решаването на задачите, съобразявайки се със своите конкретни национални интереси.
Трябва откровено да призная пред вас, че реформата в областта на стандартизацията, сертификацията и метрологията все още не върви с темповете, които ние бихме желали. Причините за това са много, но аз ще се спра на най-главните от тях.
През 1991 г. бяха извършени промени в стандартизацията и контрола върху качеството, с които се премахнаха административно-силовите методи и се ограничи прякото вмешателство в дейността на фирмите. Впоследствие се разви остра дискусия относно същността и темповете за осъществяване на реформата в тази област. 186/5.
Надделя идеята за радикална реформа, поради което правителството на господин Филип Димитров изтегли внесения в Народното събрание проект за промени в Закона за стандартизацията. А в същото време всички предложения за радикална реформа и всички промени в съответните нормативни актове на Закона за стандартизация бяха отхвърлени от Народното събрание и също от Министерския съвет. И това е разбираемо, тъй като в нито едно от тях не се даваше ясен отговор какво следва да се направи с огромния масив от над 30 хил. стандартизационни документи със задължително действие в нашата страна.
Търсейки законодателно решение на въпроса ръководството на Комитета по стандартизация и метрология се ограничи само в подготовката на своето становище. Вместо да изпълни решението на висшия, Министерски съвет, за формиране на широкопредставителна работна група за разработване на нов законопроект, то се ограничи само в подготовката на свое становище.
Необосновано и в противоречие със Закона за стандартизацията е приетото през 1992 г. 121 постановление на Министерския съвет, което изключи от функциите на комитета контрола за спазване на стандартите. При това тези задължителни за всяка държава функции не бяха делегирани на други органи и организации. Това създаде определен вакуум в сферата на защитата на потребителите и държавата и основателно предизвика недоволството на гражданите и на отделни фирми.
Приетите впоследствие мерки за граничен контрол представляват палеативно решение и определено дублират дейности на други държавни институции, бюрократизират и забавят вносно-износния режим.
Връщайки се отново към ролята на стандартизацията за преодоляване на техническите бариери в търговията, искам да подчертая, че ние не считаме за възможно и необходимо уеднаквяването на всички стандартизационни документи, с тези на развитите страни.
Известно е, че със стандартизирането всяка държава цели да наложи най-изгодното за нея техническо решение. В тази връзка искам да отбележа, че Чехия, Полша и Унгария чрез своите договори за асоцииране си запазиха правото за самостоятелна преценка на необходимостта и готовността за хармонизиране на своите стандарти. МС/ЛТ 187.1.
За тази цел те съставиха и свои правителствени комисии за изучаване на директивите на Европейската общност и на възможностите за тяхното прилагане.
Що се отнася до сътрудничество с европейските организации по стандартизации и със страните от Източния блок, които имат подобни организации, трябва да призная, че то все още не е достатъчно ефективно, главно поради факта, че нормативното устройство и практиката у нас значително се различават от практиката на другите страни.
Концепцията на правителството за преодоляване на тези различия може да бъде формулирана най-кратко със следното.
Първо. Защита от страна на държавата на особено значимите интереси по опазване на живота и здравето на населението и на околната среда, чрез въвеждане на задължителни технически изисквания и сертификации, съобразени с европейските изисквания и осигуряване на контрола върху тяхното спазване.
Второ. Свеждане на стандартизирането в останалите области до една компетентна техническа препоръка, именно подчертавам препоръка, съобразена с ресурсите и възможностите на страната и представляваща оптимално техническо решение.
Трето. Ангажиране на държавата и подпомагане на дейността по създаване на доброволни незадължителни стандарти.
Създаването на стандарти е високоинтелектуална дейност, участие в която вземат широк кръг организации и експерти. Естествено е и продуктът, т.е. стандартът, да притежава една по-висока цена.
В Германия, например, един стандарт струва около 100 марки. Чрез бюджета правителството поема част от цената, но по понятни причини не е в състояние да покрие изцяло разходите по създаване, издаване и превод на стандарта.
Разбира се, ние ще направим проверка по ценообразуването на стандартите и услугите и при нарушение ще бъдат взети мерки.
Дами и господа народни представители, негативните последици от липсата на цялостна добре основана и адаптирана към условията на преходна към пазарна икономика програма и недостатъчното равнище на професионализъм, проявявано понякога в действията на Комитета по стандартизация и метрология се чувстват от всички. Затова в Министерския съвет предстои обсъждане на неговата, на 187.2. комитета, дейност, с оглед нейното подобряване. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, проф. Беров! Госпожо Миленова, имате думата.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър-председателю, аз съм доволна от начина, по който Вие ми отговорихте, но аз ще си позволя все пак да Ви кажа какво още ме тревожи, за да имате предвид, когато Министерският съвет взима съответните решения. И това не е моята тревога на народен представител само, а на гражданин, който се храни с това, което се внася в страната, т.е. като потребител.
Аз щях да Ви попитам как е осъществена моята защита и защитата на всички, които потребяват хранителни продукти. Вие казахте, че в момента тя почти не съществува. Защото аз имам наблюдения от това, което става на границата. Имам чувството, че в момента държавата ни се управлява от митническите служби, защото просто на тях са им дадени всички онези неприятни неща, които другите служби не изпълняват.
Затова, уважаеми господин министър-председателю, аз ще си позволя от микрофона на Народното събрание, от тази трибуна да Ви помоля да имате предвид, че аз искам оставката на Комитета по стандартизация и метрология от Вас, тъй като при положение, че хората, с които аз направих проучване, за да мога да Ви задам компетентно въпроса, които работят там от десетки години, знаят за какво става дума. Вие отговаряте така, че и на Вас Ви е ясно за какво става дума.
Аз като потребител разбирам, че нищо не е в ред, а ръководството на комитета не зная за какво е там. Единственият начин е Вие да му поискате сметка за това. Но, това според мен не е достатъчно, защото ако действително няма една цялостна програма, в която да се уточни какви планове за реорганизация ще се извършат, да се дискутират способите за самофинансиране на комитета, да се определят начините, по които ще се контактува между Комитета по стандартизация и потребителите на негова продукция.
Няма никакво значение, че са отпаднали онези силови методи, за които Вие казахте - 1991, или пък, че ще се въведат нови такива. 187.3.
Просто, аз Ви моля, да чуете, че в нашата страна живеят и работят много хора, които са икономически грамотни и знаят, че слава Богу това правителство се ръководи от икономист, а не от адвокат и разчитат, че Вашата реакция ще бъде професионална. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Беров, имате ли да отговорите нещо?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не. И последното питане към министър-председателя е на народния представител Димитър Куманов. То е относно образуването на цените на електрическата енергия у нас.
Имате думата, господин Куманов.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министърпредседател!
Преди да отправя моите конкретни питания, бих искал да поясня постановката, върху която са изградени те.
По покана на група експерти по енергетика към Българската социалдемократическа партия бях запознат с техни статии, мнения и други материали, касаещи проблемите на българската енергетика.
Тези специалисти, между които са доц. Димчев, научната сътрудничка госпожа Грозева, инж. Дълбоков, физикът Манол Христов и други, общо около 40 души, категорично оспорват финансовите разчети на Комитета по енергетика (КЕ) и Националната електрическа компания като изкуствено раздути и несъстоятелни.
На тази база те отхвърлят системните искания на комитета и компанията за увеличаване цените на електрическия ток в исканите мащаби, твърдейки, че с това се цели ограбване на българските граждани и държавния бюджет.
Като резултат на това драматично противопоставяне между комитета и групата експерти се създава атмосфера на недоверие към мотивите и финансовите разчети на комитета.
Дължа да заявя, че не съм специалист в областта на енергетиката и не мога да взема отношение към подробните и специфични проблеми. Обаче има редица съпътстващи и широко известни факти, които дълбоко ме смущават. 187.4.
Първо. Дистанцирането на бившия заместник-министър председател господин Нейчо Неев като временен ръководител на Комитета по енергетика от обосновките и финансовите разчети на това ведомство. 187.5. Второ, отказът на подпредседателя на Министерския съвет господин Евгений Матинчев да приеме предложеното от НЕК в началото на септември тази година повишение на цените на електроенергията.
Трето, неприемане на мотивите и разчетите на комитета от Тристранната комися на заседанието й от 7 септември т.г., както и от страна на Комисията за енергийна държавна регулация.
Четвърто, на пресконференция на комитета последният чрез своя представител обвини гореспоменатата група експерти, които междупрочем не са били допуснати на пресконференцията, че оперират с неверни цифрови данни. На 23 същия месец обаче комитетът е изпратил на заинтересованите инстанции нов разчет на своите приходи и разходи с корекции, сходни именно в разходната част с мнението на въпросната експертна група. Касае се до разлика от около 1 млрд. 300 млн.лв., една твърде тлъста баница за непочтени лица.
Питам се дали случайно редица бивши висши ръководители на нашата енергетика създадоха отдавна свои частни фирми в тази сфера. Особено тревожен аспект на този проблем представлява съпътствуващата го поредица от факти от явно криминално естество. Така например през нощта срещу 17 септември 1993 г. на бившата съпруга на доцент Димчев е било отправено предупреждение по телефона, че ако той продължава да се рови в енергетиката, ще му се случи нещо лошо. Същевременно Димчев получава от наш милионер предложение за работа със заплата от 20 000 лв. при условие, че престане да се занимава с политика и енергетика.
Журналистката от вестник "Земя", която бе писала по спорните енергийни проблеми в същия период, е получила заплахи по телефона от Красимир Чернев. Името на убития при твърде съмнителната автомобилна катастрофа наш колега, депутат. Подобни заплахи са отправени и анонимно и към редица други лица, които в една или друга степен са взели участие на страната на гореспоменатата експертна група в противопоставянето й на вижданията и разчетите на комитета. Все в тази област не е безинтересен и фактът, че заместник-председателят на Комисията по цените господин Грибеков е бил внезапно освободен от работа от 20 септември т.г. А той, казват, бил навлязъл доста дълбоко в проблемите ББ/КТ 188.1 на ценообразуването на електрическата енергия.
В светлината на гореизложените факти моля, уважаеми господин министър-председател, да ми отговорите на следните два въпроса.
Считате ли Вие като министър-председател, че сте добре осведомен по проблема за образуване на цената на електрическата енергия у нас и ако сте - приемате ли, че мотивите и разчетите на комитета за предлаганото от него повишаване на цената на електрическия ток са реални и безспорни?
И второ, ако не сте убеден в правотата на финансовите разчети на комитета и Националната електрическа компания, възнамерявате ли да разпоредите едно пълно и компетентно разследване по този явно твърде спорен проблем? Защото това касае милиарди от едва скърпвания държавен бюджет и същевременно милиарди левчета от обеднелия български данъкоплатец.
Повтарям още веднъж, че не съм специалист в областта на тази проблематика, но във Вашите ръце се намират всички държавни институции, ведомства и организации, чрез които Вие бихте могли да изясните истината по въпроса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Куманов.
Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Въпросът, който бе поставен, наистина е от значение, тъй като Вие разбирате ролята на разходите за електроенергия за всяко едно домакинство в България.
Зададени бяха два въпроса. Дали аз съм в течение на проблема за цените на електроенергията в България. И аз, както и депутатът, който задава въпроса, знаете много добре - не съм технически специалист в тази област. Това, което можех да го направя и съм направил, това е да се опитам, макар и да не съм технически специалист, да вникна, доколкото е възможно, в това дали цените на електроенергията в България са реални или не. Дали комитетът или по-точно казано НЕК - Националната компания е губеща в момента или не, тъй като по официалните отчетни данни тя е губеща в момента и представените сведения свидетел 188.2 ствуват за една загуба грубо около 3 млрд.лв. за тази - 1993 г.
Аз поисках от споменатите специалисти на Българската работническа социалдемократическа партия становище, тъй като те не приемат, че НЕК е губеща компания и смятат, че загубата е фиктивна и че има нещо нередно в разчетите.
Първо, държа да кажа, че споменатите във въпроса на депутата 40 души от групата специалисти на БРСДП аз не познавам. От тези 40 души са споменати само имената на 4 - дадени са имената на инж.Димчев, Грозева, Дълбоков и Христов. Попитах в Комитета по енергетика познават ли тези хора. Отговорът беше, че нито доц.Димчев, нито Грозева са работили дори и половин час в енергетиката. А господин Дълбоков и господин Христов, които работят в Националната електрическа компания, трябва да знаят, че именно НЕК прави разчетите, а Комитетът по енергетика само ги проверява. Така че те биха могли да се обърнат към собственото си ръководство, след като считат, че има какво да кажат на него.
Аз поисках от инж.Дичев, който работи в НЕК и който ми препоръчаха като един от, да ги наречем, алтернативните специалисти, предполагам пак от тази група, поисках от него становище за цените на електроенергията. В устен разговор той изложи пред мен някои становища, които не ми бяха достатъчно ясни, достатъчно убедителни. Поисках от него конкретен документ, кратък, поне 1-2-3 страници, да каже защо според него цените на електроенергията не са тези, които трябва да бъдат или да докаже, че НЕК наистина не е губещо производство. Това, което той след известно забавяне ми даде като писмено становище, поне за мен не бе достатъчно ясно и убедително. Дадох го на министъра на финансите, който е тук, той би могъл да каже какво е неговото становище.
Друго нещо, което беше направено в тази насока, това е, че бе създадена една комисия, начело със зам.-премиера Карабашев, която трябваше да даде становище по проблема. Тя изготви своя доклад и той ще бъде включен за обсъждане в Министерския съвет на следващото заседание или в понеделник, или в четвъртък. Предполагам в понеделник.
И, разбира се, мнението на Министерския съвет е това, което е меродавното в момента. В доклада се предлага едно компромисно решение на въпроса за загубите на НЕК. Но не се отрича, 188.3 че НЕК е губеща компания в момента.
Това е, което мога да отговоря по първия въпрос.
Иначе по бележките, направени в запитването, че господин Неев се бил дистанцирал от разчетите, бих казал, че това не е вярно, тъй като докладът за нови цени на електроенергията, който беше обсъждан през септември, носи именно неговия подпис, не моя подпис. Вярно е, че имаше спорове между зам.-премиера Матинчев и НЕК при разискванията в тристранното сътрудничество. Именно поради този спор през септември т.г. бе създадена тази комисия, начело със зам.-премиера Карабашев, която представи преди няколко дни своя доклад.
Така че, бих казал, това е един проблем, по който ще имаме едно меродавно становище след няколко дни. Иначе по другите факти, които ни бяха изнесени тук - какво е казано по телефона на бившата съпруга на един от, бих казал, заинтересованите по този проблем, на кого какво е предложено, че един наш милионер предлага 20 000 лв. заплата на едно от заинтересованите лица, за да мълчи по проблема, бих казал, че това са проблеми, които могат да бъдат установени само от следствието. Аз ще помоля нашите следствени органи да направят необходимото. Съжалявам само, че на мен никой не е предложил 20 000 лв., тъй като помалко получавам. Търся го този милионер, нека се обади, ако е известно, разбира се, неговото име.
Това е, което бих могъл да отговоря на зададените ми въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Куманов, имате възможност за уточняващи въпроси или да кажете доволен ли сте от отговора.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Не бих задал допълнителни и уточняващи въпроси, а само бих отправил пожеланието, че там, където се разходват огромни суми, трябва и огромно внимание и контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Професор Беров, Вие нещо имате ли?
По процедурен въпрос давам думата на господин Драгиев. 188.4 ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Госпожо председателстваща, господин министър-председател, уважаеми колеги. Всички ние сме запознати с тежкото положение, в което се намират хората, които живеят в района на комплекса "Марица-изток". До този момент рудниците са ликвидирали около 180 хиляди декара обработваема селскосто- панска земя.
Аз съм внесъл подробно питане, на което, надявам се, Вие, господин министър-председател, ще отговорите.
Сега ми разрешете от името на хората, живеещи в селата Търговище, Староселец, Овчарци, Голяма детелина, Малка детелина, Ковачево, Гледачево, Трояново, Обручище, Медникарово, Радецки, Полски градец, Пет могили, Главант и град Гълъбово, да Ви поканя най-официално да посетите този край и след като се срещнете с хората, да разговаряте по проблемите им и да се опитате в максимална степен да влезнете в положението, в което те се намират.
Използвам процедурата, за да отправя тази покана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йовчо Русев има думата по процедурен въпрос.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Имам процедурно предложение. След отговорите на министър-председатля, да преминем към изпълнение на вчерашното решение на Народното събрание за изслушване на информация от председателя на Комитета по горите за бедственото състояние, причинено от пожарищата в горите на България.
Предлагам, госпожо председател, да се утвърди и предложената процедура, към която само бих добавил към т. 3, парламентарните групи да предложат до трима свои депутати за даване на уточняващи въпроси, в рамките на 15 минути. Ако не възразявате, да приемем това решение за процедурата с консенсус, ако няма други мнения, за да преминем незабавно към разглеждане на поставения проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Русев. Аз искам да се възползвам от Вашето предложение, което е точно, защото не бе посочено мястото на изслушване в днешното СМ/ВЙ 189.1 пленарно заседание, за да Ви напомня, че ние отложихме и днешната точка първа - попълване състава и избиране ръководство на Постоянната комисия по хранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката.
Парламентарните групи представиха своите представители и също в стенограмата е записано точно съставът, разпределението на квотите.
В такъв смисъл Ви моля да гласувате да отложим разискванията или да отложим изслушването на отговорите и питанията, за да минат тези две точки, след което да продължим пак с изслушване на господа министрите.
С гласуване ще решите дали да продължим да слушаме министрите или да прекъснем за известно време изслушването, за да могат тези два въпроса да бъдат решени. Вие с гласуване ще го решите. Това е воля на Народното събрание за едната точка от вчера, а другата е гласувана преди месец.
Обявявам, че ще има гласуване. Текат три минути. Предложението е процедурно - да се отложи изслушването на господа министрите до разглеждането на двете точки. Едната е за състава на комисията, а другата е изслушване на председателя на Комитета по горите.
Моля режим на гласуване.
Има режим на гласуване, моля заповядайте, госпожи и господа.
Гласува се процедурно предложение да се прекъсне изслушването на господа министрите, за да се премине към други две точки.
Първата е попълване състава и избиране ръководство на Постоянната комисия по отбранителната промишленост.
Втора, изслушване на председателя на Комитета по горите.
И двете точки са в днешния дневен ред.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 164 народни представители, за са 98, против - 59, 7 се въздържат.
Приема се предложението. Изписвайте резултата по парламентарни групи.
Относно точката за попълване състава и избиране ръководство на Постоянната комисия по отбранителната промишленост 189.2 и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката, искам да ви припомня, че Народното събрание реши да бъде създадена такава комисия. Реши също тя да се състои от 10 народни представители. Като ръководството включва председател и двама заместникпредседатели. Също така е гласувано, че квотите ще бъдат разпределени по следния начин на численост в комисията.
Парламентарната група на БСП и коалиция - 4 представители.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили - 3.
Нов съюз за демокрация - 1.
Движението за правав и свободи - 1.
Независимите народни представители - да имат 1 представител. 189.3
Предложени са следните народни представители да бъдат в състава на тази комисия.
От парламентарната група на БСП и коалиция се предлагат господата Тошо Мухтанов, Георги Попов, Петър Башикаров и Мирослав Дърмов.
От парламентарната група на Съюза на демократичните сили се предлагат господата Видьо Видев, Александър Сталийски и Дончо Папазов.
От парламентарната група на Движението за права и свободи се предлага господин Иван Палчев.
От Нов съюз за демокрация се предлага господин Стефан Караджов.
Като независим народен представител се предлага господин Иван Пушкаров.
Досега практиката е била: гласува се съставът на цялата комисия, както е предложен от парламентарните групи.
Моля, режим на гласуване. Гласуват се тези изброени десет народни представители да бъдат членове на Комисията по отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на отделните отрасли на икономиката.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 155 народни представители, за 153, против 2, въздържали се няма.
Приема се съставът на тази комисия.
Направени са следните предложения за ръководство на комисията.
За председател на комисията парламентарната група на БСП и коалиция предлага господин Тошо Мухтанов.
За заместник-председатели парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага господин Видьо Видев и парламентарната група на Нов съюз за демокрация предлага за заместникпредседател господин Стефан Караджов.
Това са предложенията.
Господин Петко Гинев иска думата.
ПЕТКО ГИНЕВ (независим): Госпожо председател, уважаеми колеги! В писмения текст, който бяха внесли независимите депутати, предлагаха за председател на комисията да бъде определен господин Иван Пушкаров. Мотивите ни за това предложение бяха, СБ/КП 190/1. че той беше председател на Временната анкетна комисия по военнопромишления комплекс и докладът на комисията получи добри отзвуци от всички вас. Смятаме, че е нормално това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз обаче нещо друго ще ви помоля и мисля, че ще ме разберете. Консултациите за състав и ръководство се правят от председателя на събранието. Това ми е представено. Аз в момента не мога да заема позиция, тъй като в тези консултации не съм участвала.
Моля ви за разбиране - избирането на състава да стане след като председателят е тук и води заседанието, за да потвърди консултациите или да ги направи. В противен случай означава тук да започнат дебати, а най-недоброто е, че аз не съм оправомощена да го направя. Просто мисля, че ме разбирате.
За да няма излишни спорове, нека да преминем по-нататък. Съставът е оформен, ръководството след консултации или потвърдени вече консултации ще се предложи.
Да продължим със следващата...
СТЕФАН САВОВ (от място): Нямат право! Колко независими депутати са подписали това искане за Пушкаров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не! Нищо не поставям на гласуване. Просто в решението на Народното събрание... Господин Савов, понеже Вие ме репликирате, аз цитирах решението на Народното събрание, което е прието, че в този състав от десет души ще има един независим. Това приключи. А за ръководството явно ще е нужна консултация.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред -
ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ПО ГОРИТЕ ГОСПОДИН ХРИСТО ТОДОРОВ.
Той вече е в пленарната зала.
Предложението за такова изслушване е направено от господин Йовчо Русев и е гласувано за днес от Народното събрание.
Господин Русев предлага изслушването да стане по следната процедура: проектът за решение е раздаден. Винаги, когато е имало изслушване, са се приемали подобни решения за съответните случаи. Проектът за решение е следният. Предлага се следната процедура:
1. Изслушването започва с развиване на поставените въпроси. 190/2.
2. След развиване на въпросите, председателят на Комитета по горите отговаря.
3. Всяка парламентарна група може да посочи по трима свои представители, които в рамките на 15 минути да зададат допълнителни или уточняващи въпроси. Председателят на Комитета по горите отговаря непосредствено след всеки допълнителен или уточняващ въпрос.
Има ли възражения по тази процедура? Няма възражения.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласува се процедурата, по която да стане изслушването.
От общо гласували 138 народни представители, за 132, против няма, въздържали се 6.
Започваме с поставянето на въпроси към председателя на Комитета по горите господин Христо Тодоров.
Господин Русев, Вие имате ли въпроси? Заповядайте.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тази година е особено бедствена за горите на България. Продължителната суша беше предпоставка за многобройни пожари, възникващи по небрежност, а в някои случаи и на самозапалване. Обществеността е особено разтревожена от обстоятелството, че през есенните дни пожарите не намаляват. Нещо повече, пожарите стават все по-мащабни и с все по-опасни последици за безценното горско богатство на страната. Вече са унищожени над 100 хиляди декара гори. Расте броят на пожарите в труднодостъпни райони на планината.
Както през летните месеци, а сега все по-настойчиво се посочва съмнението, че по-голямата част от пожарите са предизвикани умишлено. Естествено възниква въпросът кои са заинтересовани от унищожаване на българските гори.
От друга страна, потушаването на пожарите става все по-трудно и продължително, което води до неимоверно нарастване на загубите. По различни причини планинското население не се включва масово и активно в борбата срещу опустошителната огнена стихия.
Очевидно сегашната организация на противопожарна защита на горите не отговаря на реалната тежка обстановка. Известно е, че в страните по северното крайбрежие на Средиземноморието 190/3. също с такава опасна обстановка, като Гърция, Южна Франция, Италия и Испания, във всяка от тези страни има създадена специализирана организация за превантивна защита от пожари и поефективно потушаване на пожарите.
Моят въпрос се състои в следното:
Първо, една информация, ако може да даде председателят на Комитета по горите, за анализа на причините за досега възникващите пожари.
И, второ, какви мерки предприема комитетът по горите за превантивна защита от пожари и за по-ефективно потушаване на възникващите пожари.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Имате думата, господин Тодоров. 190/4.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Опазването на горите от пожари е световен проблем. Възникването на значителен брой пожари с големи размери в страни като Испания, Франция, Германия, Бразилия, Гърция, Русия, САЩ доведоха до сериозни екологични проблеми. Нашата страна със своите 666 горски пожара през 1992 г. и 756 пожара върху 83 640 декара площ до 20 октомври тази година също има принос в този процес. Затова в началото на 1993 г. се проведоха две срещи между ръководствата на Националната служба за противопожарна охрана и Комитета по горите. Назначена съвместна комисия между двете ведомства извърши проверка на всички държавни лесничейства, като ръководствата на всички поотделно бяха изслушани в комитета за извършеното от тях, свързано с противопожарната охрана и устройството на горите, създаване и поддържане на минерализовани ивици, защитни ивици, санитарни мероприятия покрай пътищата, железопътните линии, определяне на места за паркиране на колите в горските масиви, места, разрешени за палене на огън, поставяне на предупредителни табелки и плакати, устройство на противопожарни депа. Проведени бяха графици за дежурство, планове за действия при пожар, карти за противопожарно устройство на горите и други документи.
Въпреки свършената работа пожарната обстановка в горите не се подобри. Напротив горските пожари и нанесените от тях щети значително нараснаха. Причините, обуславящи избухването на пожари, са от обективен и от субективен характер.
На първо място е тежката пожароопасна обстановка, която се създаде като резултат от специфичните климатични условия през настоящата година. Продължителните и обилни валежи през пролетта на настоящата година спомогнаха за израстване на буйна тревна покривка. Настъпилото продължително крайно необичайно затопляне стана основна обективна предпоставка за възникването и бързото разрастване на много пожари. Изоставените земеделски имоти и опитът на стопаните да почистят същите с огън от тревната и храстовата растителност са една от основните причини за пожарите през тази година. Порочната практика да се опожаряват стърнищата, непредпазливото боравене с огън в гората е друга основна причина. Към тях ще трябва да се прибави и изгарянето на отпадъБП/ЛТ 191.1. ците от почистени вилни места, ливади и пасища.
При две трети от пожарите са посочени неизвестни причини за възникването им. Твърде тревожен е фактът за умишлено предизвикване на пожари. Основание за това дава анализът на структурата на насажденията в опожарените площи. В много случаи това са горски култури, насаждения до 30-40 години, създадени в миналото върху частни земи. Твърде голям е делът на изгорелите гори на бившите текезесета. Силно нараснаха пожарите през настоящата година във високопланинските пасища, причинени от пастири и туристи. Значителен брой от пожарите са поради неспазване на елементарни противопожарни правила и най-често - от небрежност при пушене.
Опитът през настоящата година по ограничаване щетите от пожари показа, че използваните традиционни методи и средства у нас досега не са достатъчни както за предотвратяване на горските пожари, така и за намаляване вредите от тях. В страната все още няма специализирана техника за гасене на горски пожари - самолети, вертолети, противопожарни специализирани автомобили за условията на пожар в планинските райони. Ранното откриване и ограничаването на горските пожари е съществен елемент в противопожарната защита, но то е възможно само при изпълнение на две условия:
Първо, модерна, добре изградена мрежа за пряка радиовръзка между държавните лесничейства, районните дирекции на горите и териториалното поделение на противопожарната охрана;
Второ, малки, но добре подготвени екипи за противопожарна охрана и защита, снабдени със специализирани вертолети за бързо придвижване до мястото на горските пожари.
Само единични лесничейства разполагат с радиовръзка между техническите участъци и центъра на лесничействата. При ограничаване на един от последните пожари в района на Държавно лесничейство - Своге, бяха използвани с голям успех от органите на противопожарната защита изградените радиовръзки за оперативно ръководство.
Въпреки силно пресечен и трудно проходим планински терен, чрез радиовръзката беше осъществено бързо направляване и прегрупиране на противопожарните ядра в най-опасните направления на пожара. 191.2.
Една обективна трудност за бързото локализиране на пожарите е недостатъчната пътна мрежа в много горски басейни, където са създадени обширни комплекси от иглолистни култури, най-уязвимите на пожари горски насаждения. Запазването на иглолистните култури от пожари и неизбежната бъдеща стопанска дейност в тях налагат заделянето на значителни инвестиции за създаването на горска пътна мрежа.
Много от горските пожари през настоящата година избухнаха в трудно достъпни участъци в района на горната граница на горите в Рила, Стара планина и другаде, където беше или невъзможно, или опасно за гасаческите групи. Бързото придвижване на войсковите поделения и местното население в тези райони е невъзможно. В тези случаи опитът ни при потушаването на пожара, избухнал в клековите формации на река Илийна в Рила, показа, че вертолетите могат много успешно да бъдат използвани за прехвърляне на противопожарни отряди до мястото на горските пожари.
Значителни средства са необходими на Комитета по горите и неговите поделения за почистване на горите от суха и пламнала дървесна маса, изсъхнали храсти и друг силно запалителен материал. Южните държави на Европа - Испания, Италия, Гърция, Южна Франция, силно застрашени от пожари, осъзнават необходимостта от по-тясна връзка с метеорологичните служби за получаване на жизненоважни сведения за прогнозиране избухването на горски пожари. В рамките на Европейската общност по инициатива на гражданската защита на Европейската общност всички страни от Средиземноморския регион получават от 1992 г. ежедневни сведения от метеорологичните служби за опасността от горски пожари. 191.3. Подготовката на кадри в службите на противопожарната охрана и особено на противопожарните ята към държавните лесничейства трябва да се подобрява, за да не се допускат злополуки и смъртни случаи при гасене на горски пожари.
Горските пожари основателно тревожат обществеността както в Европа, така и у нас. Израз на тази тревога е и сегашното разглеждане в парламента на противопожарната охрана в горите.
По осъзната нужда от гори, от тяхното значение за държавата, обществото ни в голямата си част отговаря на най-високите изисквания и стандарти в света. Планинското население, военните поделения, противопожарните служби и местните кметства през настоящата тежка година в конкретните случаи направиха изключително много за ограничаване и потушаване на пожарите. Същевременно поведението на една малка част от населението определено ни безпокои. Неспазването на най-елементарни противопожарни правила. Когато са в близост горските масиви е основна причина за предизвиканите през 93 година пожари.
Още по-тревожен е фактът за умишлено предизвикани горски пожари.
Така например едни от най-обширните пожари през настоящата година избухнаха във високопланинските пасбища на Рила, Пирин, Стара Планина и други планински масиви на страната, предизвикани очевидно от пастири.
По този начин у нас основно се възражда една крайно вредна и опасна тенденция за подобряване и разширяване площите на високопланинските пасбища чрез пожари. Трудното откриване на причинителите на горски пожари, забавянето на приемането на Закона за горите, в който са предвидени строги санкции за нарушителите, това са друг кръг от причини и проблеми, свързани с горските пожари. Законът за горите и Законът за възстановяване правото на собственост върху горите бяха приети от Министерския съвет и предоставени в комисиите на парламента. Бързото приемане на тези закони ще спомогне да бъдат премахнати съмненията и тревогите по връщането на горите, създадени върху частни имоти и частни гори. По този начин не само ще бъде премахната една от причините за избухването на пожара, но ще приобщим и частните собственици на гори към тяхната защита.
Накрая трябва да изкажа благодарност на органите на РД/ЙА 192.1 противопожарната защита за изключителното оперативно ръководство и участие при ограничаване и потушаване на избухналите горски пожари, на войсковите поделения, на участващите от местното население, на горските работници и служители и кметствата при погасяване на горските пожари при тежки и често пъти опасни условия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Сега всяка група има възможност до трима свои представители да упълномощи или те да решат да задават въпроси. Само моля с оглед на времето да бъдат кратки и точни.
Господин Йордан Ройнев има думата. Заповядайте.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Тодоров, дами и господа народни представители! От това, което се изнесе от председателя на Комитета по горите, се вижда, че загубите са огромни. Става дума за стотици милиони, бих казал, и милиарди левове загуби от изключително ценната дървесина, която липсва в същото време за нашите държвообработващи предприятия.
Аз искам да попитам господин Тодоров, като председател на Комитета по горите, как той вижда решаването на въпроса с екипировката на държавните лесничейства с надземна техника, с радио-техника, с вертолети и самолети, както е в другите страни? По какъв начин той смята, че комитетът трябва да реши този въпрос?
Вторият ми въпрос е - смята ли господин Тодоров, че сегашният числен състав в държавните лесничейства по отношение на охраната е достатъчен, за да може да изпълнява тази изключително важна задача в тези лесничейства?
Третият въпрос. Смята ли господин Тодоров, че ръководствата и хората, които работят в тези структури, в лесничействата, се справят достатъчно съвестно и добре със санитарната си дейност по отношение почистването на горите от суха дървесна маса от тези храсти, за които говори той, и всички онези, довеждащи фактори, които водят до лесно предизвикване на пожари.
Питам също господин Тодоров каква е връзката на Комитета по горите с органите на властта, местните органи на властта 192.2 в кметствата, общините, областта и т.н.? Защото моето впечатление е, че връзката там е прекъсната. Хората са твърде неадекватни към това, което става.
В Черни осъм, моя ройон, 2500 хиляди декара гора иглолистна и широколистна преди няколко дена изгоря. В същото време местните органи като че ли не бяха твърде адекватни към възникналото природно бедствие. И не само там така стоят нещата.
Смята ли господин Тодоров, че ако наистина в парламента мине по-бързо или минат по-бързо и се приеме закон за горите, който ще третира тази материя, съобразно новите условия, които вече има в нашата страна, ще намалее или ще доведе до решаването по някакъв начин на възникналия проблем. И ако счита защо Министерският съвет в края на краищата не поиска от ръководството на Народното събрание, от парламента този закон или тези закони, които са внесени, да се разгледат приоритетно в Народното събрание.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Ройнев.
Господин Тодоров, имате думата. Ясно е, че е трудно да се отговаря на току-що зададени въпроси, но все пак с информацията, с която разполагате, би могла да Ви улесни.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря на господин Ройнев за заданите въпроси. Ще се постарая съвсем накратко да отговоря на поставените въпроси.
На първия въпрос как смята Комитета по горите да се4 справи с възникналата ситуация като бъде съответно екипиран с необходимата техника, пожарни коли, самолети, вертолети, радиотехника?
За съжаление трябва да кажа, че Комитетът по горите не разполага с необходимите суми за закупуване на такава техника. Ние имаме намерение да се обърнем към Министерство на финансите за следващата година да бъдат предвидени необходимите суми за закупуване на част от така необходимата ни техника. А също така да се обърнем към Министерството на отбраната и към Министерството на вътрешните работи за съдействие в тази насока.
По втория въпрос дали е достатъчен численият състав на хората, които се занимават с охрана в горите? Определено 192.3 трябва да заявя, че численият състав на хората по охраната в горите е недостатъчен, а също така той не е и достатъчно оборудван с техника, в смисъл необходими превозни средства - мотоциклети, автомобили за пресечени планински терени. А също така, както вече споменах, необходими са ни и радио-станции за надеждна и бърза връзка за потушаване на пожарите в началния стадий.
По третия въпрос - ръководството на горските стопанства, на районните дирекции по горите справят ли се добре с почистването на сечищата и с падналата суха маса.
Трябва да заявя, че Комитетът по горите се старае тези дейности да бъдат вършени добре и според технологичните изисквания. И от страна на Комитета по горите ежедневно се извършват такива проверки. На нарушителите съответно се налагат санкции, според Закона за горите в България.
По четвъртия въпрос - връзката на Комитета по горите и неговите регионални структури с общините и затова откликват ли хората при гасенето на пожари?
По този въпрос бих отговорил, че в едни от случаите общините се организират добре и откликват на нашите нужди.
Такъв е вчерашният случай при възникналия пожар в района на самоковското стопанство. Там беше създадена една добра организация. Вчера направихме проверка с вертолет и с участието на Българска телевизия на мястото на пожара и трябва да кажа, че съм удовлетворен от това, което видях на място, в смисъл, че хората от общината добре си бяха свършили работата, беше евакуирано населението, а също така беше мобилизирано войсковото поделение, военните и полицията също взеха участие при гасенето на пожара, докато в други случаи не получаваме такава адекватна помощ от общините. 192.4
И на последния въпрос, зададен от господин Ройнев - ако мине Законът за горите и за реституцията на горите, ще се подобри ли противопожарната охрана на горите - бих отговорил, че това е точно така. Бих отговорил положително. Аз искрено се надявам, че чрез бързото приемане на тези два закона, чрез приоритетното им приемане в Народното събрание това ще се отрази благоприятно върху стопанисването на българските гори и ще бъде намалена противопожарната опасност в горите. Тъй като действително може би съществуват съмнения, че хората няма да си получат горите, възможно е една от причините за умишлено възникналите пожари в българските гори да е точно такава.
И аз се обръщам към съвестта на българските народни представители, приоритетно да бъде приет законът за реституцията на горите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин председател.
Има думата народният представител Невен Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Господин председателстващ, дами и господа народни представители, господин председател на Комитета по горите! Аз споделям изцяло загрижеността на всички колеги в това Народно събрание относно този жесток бич върху българските гори, горските пожари, а още повече като лесовъд и бивш служител в това ведомство аз съм прекрасно запознат с трудностите, които срещат служителите от ведомството при прекратяване на горските пожари, при възстановяване щетите, нанесени от тях и още повече при издирване на причинителите на тези пожари.
Тук се чуха много от мерките, които горското ведомство взема. Естествено е, че продължаването и усъвършенстването на тези мерки в това направление трябва да продължи, за да се води една перманентна борба с горските пожари.
Аз обаче искам да задам от една друга гледна точка два въпроса на председателя на Комитета по горите, които са с малко по-стратегическа гледна точка.
Моят първи въпрос е следният: съществува ли зависимост, господин председателю, между понесените от горското стопанство щети и преобладаващият видов състав на горските насаждения?
И вторият въпрос: ако съществува такава зависимост, преразглежда ли Комитетът по горите своята стратегия в областта НЧ/ЛТ 193.1. на залесяването, по-точно в областта на видовия състав на насажденията от гледна точка на тяхната уязвимост от пожари?
Аз прекрасно съзнавам, че може би в момента председателят на Комитета по горите не е в състояние да отговори на този въпрос, но го моля, ако той не може в момента да отговори, да поръча на своя екип да изработи едно такова проучване, най-просто и ясно казано да видим до каква степен горските пожари, които са проблем не само през настоящата година, която се характеризира с особена климатична характеристика, но и за в бъдеще те ще бъдат един от най-големите проблеми на горите и загубите на горското ни стопанство от горски пожари ще бъдат номер едно.
Та в каква степен щетите ще зависят от видовия състав на горските насаждения? И в тази връзка, ако е необходимо да се разработи нова залесителна стратегия на горското ведомство, особено в районите, които са силно застрашени от избухване на горски пожари. До голяма степен факторите за предизвикване на горските пожари ние всички знаем, че са антропогенни, особено с развитието на частното животновъдство, когато пастирите просто за освобождаване на площи за пасища изкуствено подпалват гората. Мисля, че това ще бъде от полза за горското стопанство на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Пенев.
Господин председател, имате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ПО ГОРИТЕ ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря на уважаемия господин Невен Пенев за зададения въпрос.
Действително съществува такава зависимост между видовия състав на насажденията и опасността от възникване на пожари в тях. Какво всъщност имам предвид? Нашите колеги, създавайки иглолистни насаждения в равнината преди 30-40 години са създали една предпоставка за възникването на пожари в тях. И действително в широколистните насаждения в равнината опасността от пожарите е много по-малка, отколкото в иглолистните култури. Може би точно това беше въпросът на господин Невен Пенев. Както виждам той ми кима с глава, което означава, че е точно така и правилно съм схванал въпроса.
В тази връзка стремежът на Комитета по горите е да създава устойчиви насаждения в бъдеще, а именно създаване на такива 193.2. насаждения, които ще бъдат пожароустойчиви и създадени върху естествения ареал на дадения дървесен вид. Това означава, че Бог знае къде да разполага дървесните видове. Примерно дъбът - в равнината, в равнинните части, а боровите насаждения - на по-високото, в планинските райони.
Целта на Комитета по горите е именно такава, да създава устойчиви насаждения в бъдеще. Трябва да кажа, че това не е лека работа. Тя трябва да се разположи във времето така, че ние да можем да организираме и разсадниково производство от фиданки, за да можем да се справим с така поставения проблем от господин Пенев. Ние сме с намерение да работим в тази насока, а именно към създаване на устойчиви горски насаждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще задам въпрос, господин Тодоров, относно борбата с пожарите. Дотук се говореше за разни мерки.
Господин Тодоров, пожар не се гаси с напръстници и с кофи. Както е известно по света, пожарите се гасят предимно с авиация, хеликоптери или специални химически вещества. По друг начин пожар трудно се овладява, голям горски пожар.
Моят въпрос е следният: тъй като такава техника съществува преди всичко в армията и малко в структурите на полицията, Вие правили ли сте опити, водили ли сте преговори, имате ли някакви споразумения и търсили ли сте помощ от армията за гасене на такива пожари от въздуха със специални химически вещества, както би следвало да се направи?
Опитът от миналата година показва, че сътрудничество то с армията, каквото Министерството на околната среда имаше по времето на някои аварии, нещата се овладяваха по-бързо.
Това е моят въпрос: имате ли някакви намерения да сътрудничите с армията в тази насока, тъй като аз не виждам друг начин за овладяване на горски пожари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тодоров, изглежда че това беше последният въпрос към Вас. Други желаещи не виждам. Имате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ПО ГОРИТЕ ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря на уважаемия господин Валентин Василев. Той е абсолютно 193.3. прав, че горски пожари не се гасят с кофи. Действително за гасенето на горските пожари е необходима съвременна високоефективна техника.
В моя доклад аз споменах някои от намеренията на Комитета по горите за формиране на такова противопожарно ядро, съоръжено с най-модерна техника. И трябва да кажа, че ние направихме вече първи сондажи, разговори в тази посока, разговори с Министерството на отбраната и разговори с Министерството на вътрешните работи.
Трябва да кажа на господин Василев, че техниката, с която разполага Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи не е специализирана за горски пожари, но би могла да се приспособи. И аз се надявам с общите усилия и със загрижеността както на Комитета по горите, така и на другите министерства и ведомства, така и на всички народни представители, че ние действително ще съумеем да създадем едно такова звено за ефективна борба с горските пожари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Йовчо Русев и той напира да задава въпрос. 193.4. ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, дами и господа народни представители! Господин Тодоров, Вашата информация аз я приемам като обективна, но тя съдържа в себе си много проблеми и много опасни постановки. На мен не ми е ясно защо могат редица фирми да стават милионери от търговията с дървесина, а да няма средства за радиовръзка между лесничействата. Да не говорим за самолетите и за хеликоптерите.
Вчера беше много показателно предаването по канал 1 на информацията на екипа, който е бил на пожара в Самоковския район. Екипът отива, за да види пожара, и с приземяването си намира контрабандисти, които с моторни резачки режат без всякакво разрешение в гората.
Как може лесничействата да не могат да овладеят опазването на горите, първо, от тази незаконна сеч, за да подобрят и собствените си приходи, за да създадат условия за едно подобряване на материалната база за борба срещу пожарите?!
Аз смятам, че не е нормална Вашата констатация. Тя ми задава много въпроси, че пожарите стават в планински райони, недостъпни и за военните поделения. Оказва се, че ние имаме територия в България, която е извън контрола на властите, която е недостъпна! Това не е нормално, господин Тодоров. Явно, че тук и военното министерство и Вие имате да изпълните някаква програма, която да осигури достъп до всички райони на планината. Не може в България да има райони, недостъпни и извън контрола на властите. Това означава, че те са неовладени територии.
Аз смятам, че тази информация, която Вие направихте тук, е своевременна, за да може в процеса на подготовка на бюджета за 1994 г. вашите потребности да бъдат взети под внимание. Защото една проста сметка показва, че само тия 100 хил. дка земи, или 83, както Вие ги казвате, загубите възлизат на около 100 млн. долара. В рамките на тия загуби би следвало държавата да отдели средства, за да ги предотврати в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Русев, извинете, че Ви прекъсвам. В т. 3 от решението пише: "Всяка парламентарна група може да посочи до трима свои представители да задават допълнителни или уточняващи въпроси", а не съвети. Какви са Вашите въпроси към председателя на комитета? СД/ВР 194.1
ЙОВЧО РУСЕВ: Моите въпроси са достатъчно ясни: направени ли са предложенията на Комитета по горите за бюджета за 1994 г. да бъдат взети под внимание реалните, най-основните потребности, които могат да осигурят едно засилване на опазването на горите от тия опустошителни пожари.
И второ, аз искам да развия тоя въпрос за сътрудничество с военните. Няма друга организация в страната освен военните, които могат да осигурят при нужда допълнителна техника, каквато е необходима. И затова е необходимо да се разполага със средства в резерва на държавата, за да заплаща такива акции на военните, защото те безплатно не могат да се провеждат.
Така че в бюджета, освен за материални средства, трябва да се предвиди и резервен фонд, който да обезпечава при особено опасни пожари привличането на допълнителна техника и средства за тяхното потушаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, един-единствен въпрос беше отправен към Вас. Да отговорите...
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря на господин Йовчо Русев. Действително той нахвърли някои проблеми, които са проблеми за горското ведомство - и по отношение на търговията с дървесина, и по отношение охраната на горите, и по отношение на средствата, предвидени в бюджета за 1994 г.
На вчерашното заседание на Министерския съвет бе разгледан проектобюджетът за следващата година и за наше неудоволствие, бих казал, констатирахме факта, че от предвидените средства, които ние желаехме да бъдат предоставени на Комитета по горите за следващата година, финансовото министерство даде друг проект, в който средствата за Комитета по горите бяха намалени с около 90 млн. лева.
Аз лично считам, а и моите колеги и експертите в Комитета по горите считат, че това не би следвало да става. И аз се надявам и на помощта на уважаемите господа народни представители, че нашите искания за следващата година при формирането на държавния бюджет ще бъдат удовлетворени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Тодоров. Други въпроси няма. Благодарим Ви за отговорите. 194.2
Към актуалните въпроси и отговори. Актуален въпрос от народната представителка Недялка Трайкова. В залата ли е? Няма я.
Петър Балабанов в залата ли е? - Няма го. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Тук някъде е.") Къде е? Няма го! Няма го в залата. Щом го няма в залата...
Няма министри, няма народни представители... (Шум в залата) Ама няма ги народните представители!
Тогава да закриваме. Няма ги народните представители! (Реплика от блока на ПС на БСП: "Как да ги няма?!") Къде са? Няма ги! Златимир Орсов го няма в залата. Стефан Стефанов също го няма в залата. Корнажев е тук. Моля ви се!
При това положение ще закрия заседанието поради отсъствие на народни представители. А, да, тук е министърът на финансите. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Дайте 10 минути почивка!")
Е, как да дам сега почивка?! Тошо Мухтанов? (Реплики от блока на ПС на БСП: "Тук е.") Къде е? Тук може да е, но не е в залата.
Маньо Манев? - Няма го. Стефан Стефанов? - Няма го. Стефан Божилов? - Няма го. Тошо Пейков? Той започна да се явява вече, само че го няма в залата. Хасан Али също го няма в залата. (Шум в залата)
Има ли някой народен представител? - Няма.
Закривам заседанието, тъй като отсъстват народните представители, които са задали въпросите. (Звъни)
Сряда от 15 ч.
Две съобщения:
Заседание на Законодателната комисия ще има в сряда, 27 октомври от 10 ч. Ще се разглежда законопроектът за финансиране на есенната и пролетната сеитба и Законът за съдебната власт.
Пресконференция на Комисията по жалбите във вторник, 26 октомври от 11 ч. в зала "Запад".
(Закрито в 12 ч. и 5 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа