Председателствували: председателят Александър Йорданов
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. В началото искам да ви информирам за постъпилите законопроекти за обсъждане от Народното събрание в периода 16-21 декември.
На 16 декември е постъпила за обсъждане декларация за осъждане проявите на вандалщина и накърняване конституционните права и достойнството на държавния глава на Република България. Декларацията (вносител е Соня Младенова) е разпределена на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
На 17 декември Министерският съвет е изпратил законопроект за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Италианската република. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по външна политика.
Министерският съвет е изпратил и законопроект за ратифициране на Договора между Република Австрия и Република България за средносрочен заем. Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия.
Народните представители Юрий Борисов и проф. Захари Райков на 17 декември са внесли проект за решение за създаване на Старозагорски държавен университет със седалище гр. Стара Загора. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по науката и образованието. СД/ЗТ 150.1
Председателят на Предизборния съюз на БСП Нора Ананиева е внесла проект за решение за отмяна на решението на Народното събрание от 7 юли 1992 г. за задържане на народния представител Андрей Луканов. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия.
Народният представител Александър Джеров е внесъл проект за решение за продължаване срока на мораториума върху разпореждането с обекти, в чиито дълготрайни активи влиза имущество, което е одържавено по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и т.н. имущества.
Нора Ананиева е вносител на проект за решение по изслушване на министър-председателя относно заповедта му за досиетата. Този проект за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по национална сигурност, Комисията по правата на човека.
Народната представителка Росица Стойчева е внесла на 21 проект за решение за продължаване срока, за който са избрани съдебните заседатели. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия.
И последният постъпил законопроект е на Министерския съвет от 21. Това е законопроект за ратифициране на споразумение с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и с Кралство Швеция за разсрочване на външния дълг на Република България. Този законопроект е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външна политика, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Програмата за днешния дневен ред е пред вас, и не само за днешния, а всъщност за периода от 22 до 30 декември.
Има постъпили предложения по дневния ред. След малко ще ги поставим на разглеждане. Преди това моля народният представител Маргарит Мицев, който е отправил едно писмо към председателя на Народното събрание. Председателят е отговорил чрез Правния отдел. Заповядайте, господин Мицев. Ето Вашият отговор. (Председателят връчва на господин Мицев писмен отговор.) 150.2
Господин Димитров, имате думата. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! В тези тъжни дни за българската демокрация има един светъл лъч. (Весело оживление) Онзи ден на годишното събрание на националната Ку-ку академия чрез мен като може би най-големият активист вътре в Народното събрание на тази академия (весело оживление), на Народното събрание беше връчена една от големите ку-ку награди за добро стоене пред телевизията, мисля. (Единични ръкопляскания)
Аз поех ангажимента да връча на председателя на Народното събрание лично тази награда и смятам, че тя ще внесе едно малко, не бих казал развеселяване, но едно по-високо самочувствие от всички народни представители, че са оценени по този начин от народа. И смятам за в бъдеще целият парламент да продължи да привлича погледите на България. И нека тази награда да му напомня за това.
Господин председателю, връчвам Ви наградата. (Господин Венцеслав Димитров връчва наградата на председателя на Народното събрание господин Александър Йорданов. Весело оживление. Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз от името на всички народни представители си позволявам да благодаря за тази награда, защото никога не е късно едно Народно събрание да получи точно такава престижна награда. Нашето Народно събрание я получава в много подходящ момент. Така че радостта ни е двойна. (Весело оживление, ръкопляскания)
Аз разбирам желанието на всички ви да се чувствате академици след тази награда.
Започваме работа по предложенията по дневния ред. И сега ще си проличи кой е заслужил наградата и кой не.
Народният представител Златимир Орсов е внесъл предложение точка първа от дневния ред да стане "Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи", внесен от народния представител Петър Марков. 150.3
Становища по този законопроект има. Те са раздадени и следователно може да се гласува това да стане точка първа. Няма други мнения. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте този проект да стане точка първа от дневния ред.
Гласували 197 народни представители, за - 148, против - 46, въздържали се - 3.
Приема се това предложение. 150.4 По този начин засега точка трета минава на първо място. Всъщност това беше едно разместване.
Предложение на народната представителка Росица Стойчева. Тя предлага проект за решение за разглеждане от Народното събрание продължаването на срока, за който са избрани съдебните заседатели. Тази точка е включена в програмата за работа на Народното събрание под # 8. Моля вносителката да уточни коя точка желае да стане нейното предложение, тъй като няма пречка това да се гласува.
РОСИЦА СТОЙЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В проекта за решение, който съм представила на председателя, съм посочила, че тази точка трябва да влезе в двуседмичната програма за работа на Народното събрание. До края на тази година ние трябва да гласуваме това решение, за да не бъде блокирана работата на съдилищата в България.
Този срок е продължаван на два пъти - един път от Великото Народно събрание и един път от Тридесет и шестото Народно събрание, мисля, че е от 4 юни. Посочила съм точната дата в проекта за решение. Но в края на 1992 г. изтича срокът, за който са избрани съдебните заседатели.
На всички е ясно, че голяма част от делата в България - наказателни и граждански - се провеждат със съдебни заседатели. Ако ние не продължим този срок, ще бъде блокирана работата на съдилищата в Република България.
Тъй като решението е много кратко, а мястото, което му е отредено, създава опасност, че няма да бъде гледано до края на тази година, аз предлагам то да мине като точка втора - преди второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (продължение).
НОРА АНАНИЕВА (от място): Нали се върви по реда на постъпването? Защо не гласувахте нашето предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега отиваме към вашето предложение.
Предложението, което прави госпожа Стойчева, всъщност е точка осем. И тя предлага от мястото, на което се намира сега, да стане точка втора по тази програма. Това предлага тя, но то означава практически да стане точка трета, след като сме ЦМ/ПП 151.1. гласували точка първа преди малко. Гласували сме точка първа - за земята; втора точка - първото четене на законопроекта за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет и Росица Стойчева предлага проект за решение всъщност да бъде точка трета.
Гласуваме предложението на госпожа Стойчева. Моля гласувайте.
Гласували 200 народни представители. За това предложение 105, против - 52, въздържали се - 43.
Приема се.
Постъпило е предложение от професор Нора Ананиева като председател на Предизборния съюз на БСП точка втора в днешния дневен ред да стане проект за решение по точка първа от дневния ред на пленарното заседание на 18 декември т.г. Пояснявам, че всъщност става дума за направеното изслушване на министър-председателя и министъра на вътрешните работи във връзка с решение на Министерския съвет - т.нар. бележки. Това предложение, заедно с проектите за решения, направени от други вносители, а именно господин Едвин Сугарев, бяха разпределени на Комисията по националната сигурност, Комисията по правата на човека и на Законодателната комисия. Досега становище по този въпрос не е получено и затова не мога да го подложа на гласуване.
Постъпило е предложение точка първа от днешния дневен ред да стане проект за решение за отмяна на решението на Народното събрание от 7 юли 1992 г. в частта му за съгласие за задържане на народния представител Андрей Луканов. Вносители на предложението са Предизборният съюз на БСП. Това предложение заедно с проекта за решение бяха изпратени на Законодателната комисия. Тя има становище по въпроса.
Същевременно само преди 10-15 минути се получи писмо до председателя на Народното събрание. Това е писмо от главния прокурор.
НОРА АНАНИЕВА (
от място): Много бързо реагира главният прокурор!
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Не беше така със "Сапио".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз ви моля преди да вземете отношение, както вносителите на искането за такава точка в дневния ред, така и тези, които биха възразили на такава точка - 151.2 да изслушате това писмо.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): На какво основание? (Шум и реплики от БСП)
СТОЙЧО ШАПАТОВ (от място): Член ли е на правителството?
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Член ли е на парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние обсъждаме дневния ред, но вероятно вносителите ще променят своето мнение, ако чуят писмото. (Реплики от БСП)
Аз знам, че един човек, за да вземе добро решение, е по-добре да има повече информация, отколкото по-малко информация. (Шум и реплики от опозицията)
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И затова аз ще започна да го чета (недоволство от опозицията), защото то наистина ще ви помогне да се ориентирате в ситуацията. (Шум и репликите от опозицията продължават)
Заповядайте, господин Михайлов! Давам Ви думата. 151.3
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата по повод на процедурен въпрос. Мисля, че ние обсъждаме дневния ред на Народното събрание, кои точки да бъдат включени и кои не, а не какви писма са постъпили от други институции извън парламента. Затова, господин председателю, аз Ви моля да подложите на гласуване направеното предложение, а писмото може да бъде прочетено, когато се приеме тази точка от дневния ред. Другото ще бъде грубо нарушение на парламентарната практика, тъй като извън парламента институции се намесват за определяне на дневния ред - това е грубо закононарушение, господин председателю, Вие не можете с мотиви на друга институция извън парламента да решавате въпроса за дневния ред. Вие нарушавате суверенитета на този парламент. Благодаря ви. (Възражения от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Михайлов, аз Ви казах, че човек, който е повече информиран, взима подобро решение. А най-добре информирани трябва да бъдат народните представители в тази страна. Това е нормалната логика. Но ако Вие предлагате друго, аз съм готов да се съглася с него.
Заповядайте, госпожице Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз излизам тук, за да се изкажа и против двете процедурни предложения на Парламентарната група на БСП. Ще започна от това, което каза господин Михайлов. В нашия правилник председателят на Народното събрание представлява в много отношения нас, в съответствие с това той поддържа връзките с другите институции. Мисля, че Главната прокуратура не е каква да е институция, не е коя да е в нашата държава, така че това не е какво да е писмо, отправено до господин председателя на парламента. Аз не зная какво съдържа то, но като народен представител искам да знам, тъй като вероятно чрез него Главният прокурор чрез нашия председател иска да се обърне към всички нас и да ни информира. Мисля, че това е най-нормалният път, а не както някои правят - по различни вестници или по радио и по телевизия. Мисля, че това са официални контакти между официални БП/ЗТ 152.1 институции, каквото е Народното събрание и каквато е Главна прокуратура. Това е първо.
Второ, аз съм против това да се премества точка девета, доколкото си спомням, на първо място, дори съм против тя да е в дневния ред, но трябва да направим писмено предложение, мисля, че трябва да се направи такова предложение, защото по съществото си ние ще разглеждаме един антиконституционен акт и ще се вмесим грубо в работата на третата независима съдебна и прокурорска власт. Ако ние сме дали решение за снемане на имунитета и за задържане под стража, мярката за неотклонение се налага от Главния прокурор. Ние сме разрешили максимално най-тежката мярка - задържане под стража. В приоритетите на прокуратурата и на Главния прокурор е той или да я наложи, или да наложи по-малка мярка, или да премине към по-лека мярка. Ако, уважаеми народни представители, искате да направим това, то по-добре да закрием Главна прокуратура. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Виждам, че госпожа Младенова също вдига ръка, но поне да чуем председателя на Законодателната комисия. (Възражения от БСП) Заповядайте, госпожа Младенова. Но ние навлизаме по същество.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Всъщност аз искам да направя процедурно предложение Вие да подложите предложението, което беше направено, тази точка от дневния ред да бъде точка номер две. Всички останали дебати са за мен като човек, свързан с наказателното и конституционното право, дебати по същество. И само един аргумент срещу казаното от госпожица Златка Русева. Извинявайте, господин председателю, ако Вие дадете приоритет на нейните разсъждения, то би означавало част от законодателната власт да се впише и да изземе правомощията на законодателния орган. Народното събрание освен че е законодателен орган, е висшият орган на държавна власт и се избира пряко от суверена народ, а Висшият съдебен съвет избира Главния прокурор. Нали схващаме къде е разликата? Моля Ви да подложите на гласуване предложението за точка втора. 152.2
НОРА АНАНИЕВА (от място): Поддържам това да бъде втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие имате програмата, която ви е раздадена, и виждате, че това проекторешение е включено като точка 15. Вие предлагате то да стане точка втора. Това го разбирам много добре. Аз ви помолих вие да ме разберете, че във връзка точно с това искане - да промените мястото на точката, е добре да чуете тази информация, защото може би това ще ви накара да не искате тази промяна. (Възражения от БСП, шум в залата)
Моля тогава режим на гласуване. Гласуваме предложението, което е перфектно от гледна точка на правилника - точка 15 да стане т. 2.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): А писмото кога ще го чуем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Писмото - когато дойде точката. Няма как иначе. Така е по правилника.
От гласували 219 народни представители, гласували за 114, против - 101, въздържали се - 4. Предложението се приема. Това става точка втора от дневния ред.
Преминаваме по-нататък. Има думата господин Мицев за процедурно предложение.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, щом като т. 15 стана т. 2 от дневния ред, предлагам да подложите на гласуване дали народните представители желаят да чуят писмото на Главния прокурор на държавата, което да се прочете лично от Вас и да стане достояние, защото в процеса на демократизация на тази страна е много хубаво българският народ да знае какво мисли и Главна прокуратура. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, искам да внеса само една яснота. Тъй като точки първа и втора от днешния дневен ред бяха вече гласувани, би трябвало да се приеме, че сега гласуваната петнадесета точка не може да бъде точка втора, а точка трета. 152.3
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): И моето предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено може да бъде точка втора. Тя просто измества другата точка втора, а т. 2, която беше досега, става точка трета. Така е било винаги при подребата на дневния ред. Когато има три предложения за една точка, само гласуването решава коя как да се подреди. Много ви се моля, по този въпрос съм направил специална справка в Правния отдел и това, което твърдя, е точно така. И много моля по този въпрос специално да не ми се възразява. (Ръкопляскания от СДС, шум в залата)
Направено е предложение от господин Мицев, и то много перфектно, дали Народното събрание желае да изслуша писмото на Главния прокурор или не. Не като точка, а в точката, в която ще се разглежда. Но все пак, понеже е направено, естествено аз го подлагам на гласуване. Моля режим на гласуване. Гласуваме за това в т. 2 да се изслуша и писмото на Главния прокурор, тъй като то засяга именно т. 2 от дневния ред. Пояснявам, че гласуваме за това, когато се разглежда т. 2, тогава да се изслуша това писмо. Моля гласувайте.
Гласували 215 народни представители, за изслушване писмото на Главния прокурор - 151, против - 23, въздържали се - 41. Приема се това предложение. 152.4 Постъпило е предложение от народния представаител Гинчо Павлов да бъде включена точка: Разглеждане на проект за решение за недопускане предоставянето на територията, акваторията и въздушното пространство на Република България за преминаване на чужди военни сили, заявили намерения за участия във въоръжения конфликт между воюващите в бивша Югославия страни. Той прилага и проект за решение.
Този проект и предложението са разпределени на Комисията по външна политика, на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия. Няма все още становище от всички комисии. Не мога да го поставя на гласуване.
И последното предложение е на група народни представители - 24. Това е искане за създаване на проект за решение за образуване на Временна парламентарна комисия за разследване на корупция. Става дума за проверка на сигнали за корупция сред държавни служители. Проверка на сигнали за оказан натиск върху съдебната власт за прекратяване на разследването на случаи на корупция и изготвяне на доклад за резултатите от проверката.
Направено е проекторешение, посочен е срок, състав. Внесено е по надлежния начин. Въпросът е дали да влезе такава точка в дневния ред?
Господин Мицев, заповядайте.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господине, председател на парламента! Аз се чудя защо поставяте такива предложения да се гласуват в Народното събрание? Та значи Народното събрание е какво! - Съд? Следствие? Прокуратура?
Хайде Народното събрание да си гледа добре работата, защото и без това инспирирано от тъмни сили напрежението лиши парламента от възможността му да прави закони. А и сега да се занимаваме с това най-малко е несериозно, най-малко е непочтено. Има си прокуратура, има си следствие и след това съд.
Затова аз съм категорично против и предлагам на уважаемите госпожи и господа депутати да гласуват против включването на подобно решение. (Шум в залата)
(Мирослав Дърмов иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По кой въпрос? Вносителите, аз прочетох предложението, няма какво повече да се обсъжда РД/ПП 153.1 по него. Изказа се някой против. Пределно ясно е. Въпросът е, първо, гласуваме дали да има такава точка в дневния ред. Вносителите единствено могат да предложат каква точка да бъде това.
Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС)
: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие решихте, че точка 15 можела да стане точка втора, защото била гласувана от по-голямата част от народните представители. Но по какъв път, господин председателю, стигате до такива заключения, защото аз досега в правилника такова нещо не познавам.
Тогава бих искал точка втора, която гласувахме за предложението на госпожа Стойчева, да видим колко народни представители са гласували и тъй като за това предложение повечето са гласували, да си стане точка втора, а точка трета да отиде за господин Луканов. Това е нормалното, господин председател. Абсолютно. Вижте си правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега, господин Савов, искам веднага да направя своите разяснения. Аз Ви моля да си седнете и да Ви обясня.
Предложенията за промени в дневния ред... (Шум в залата) Моля за тишина! Предложенията за промени в дневния ред постъпват от парламентарни групи или от народни представители в предния ден до 18 часа. Това е според правилника.
Съвсем логично е, когато една парламентарна група иска една точка да стане първа, втора или която и да е тя, да не ходи да пита предварително другата парламентарна група. Тоест, може да се получи в един ден да има искания по даден въпрос и от трите парламентарни групи, примерно, точка първа да бъдат три различни проблема. Единият проблем се иска от едната група, а другият проблем се иска от другата група, а третият - от третата група. Нещо подобно се получава и днес. Едната парламентарна група, на СДС, предложи чрез госпожа Стойчева точка втора от дневния ред да бъде еди-коя си точка. Понеже това е постъпило по-рано и беше казано от мен по-рано, ние гласувахме това нещо и всеки народен представител запомни, че точка втора вече е искането на госпожа Росица Стойчева. Веднага след това обаче аз съм длъжен да прочета това, което вчера до 18 часа е постъпило 153.2 като искане, защото то е направено перфектно.
Всеки народен представител до момента на поставянето на това предложение за точка втора много добре знае коя е точка втора. И следователно той много добре разбира, че искането на тази парламентарна група е тази точка втора да отпадне. И тя не отпада със средно аритметично между гласовете, а с това, че народните представители, знаейки коя е точка втора, въпреки това гласуват тя вече да не е точка втора, а друга точка втора да я замести. И това е нормалната логика. А освен нормалната логика, това е и правната логика.
А другото, което Вие предлагате, е всеки път ние да се преброяваме кой за кое повече е гласувал. Това просто не е възможно. Такова нещо няма описано като правна техника в правилника на Народното събрание.
Заповядайте, господин Даскалов. И много пъти това е практика, която много пъти е ставала. Тя не е ние да откриваме Америка сега. 153.3 ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Да, разбира се, че подобна практика е ставала, господин председателю, но в този случай би трябвало да подложите на гласуване да се отмени взетото вече решение точка втора да бъде онова, което колежката предложи (ропот от БСП), защото онова, което ние сме гласували, не е само за да си го запомним, колежке Маринова, а ние сме гласували едно решение на Народното събрание, което има юридическа стойност. И това решение на Народното събрание макар да се касае само за една точка, то трябва да бъде отменено. Колкото и формално да ви изглежда, колкото и излишно да ви изглежда това нещо, това е решение, което трябва да бъде отменено и след като се отмени, тогава да се гласува за следващата точка - коя да бъде точно тя като втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Във всички случаи ние подреждаме дневния ред и винаги така сме процедирали. Ако сега се въвежда друга процедура, то моля някой да обясни защо желае да има друга процедура. Междувременно подобен прецедент имаше и преди близо един месец, процедирахме по абсолютно същия начин.
Моля ви да запазим спокойствие и да продължаваме понататък.
Предложението за временната анкетна комисия - всички разбраха за какво става дума. Предложението е направено перфектно. Една десета от народните представители са го подписали.
Моля, режим на гласуване. Само искам да се уточни каква точка искат вносителите да бъде това предложение, гледайки програмата, тази временна анкетна комисия. Господин Юрий Борисов пръв се е подписал, Мариана Христова...
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Пак втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Момент, те предлагат просто да влезе в програмата. За мен това означава последна точка в програмата.
Моля, гласуваме това предложение да влезе в работната програма. Моля, гласувайте!
Гласували общо 215 народни представители. От тях 114 за, 95 против, 6 въздържали се.
Искането за такава анкетна комисия влиза в работната програма. НЧ/ЛТ 154.1.
Госпожа Ботушарова, заповядайте!
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да предложа това, което беше решено на Председателския съвет и беше единодушно прието - точка първа да бъде първото четене на законопроекта за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. Считам, че е коректно пленарната зала да потвърди тази точка, а не други точки да я изместват. Защото когато гласувахме за тази програма и след като Председателският съвет единодушно прие това да бъде точка първа, ви предлагам да поставите на гласуване точка първа да бъде именно това, което парламентарните групи подкрепиха.
Правя това предложение и считам, че няма основание да се отхвърли това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Това е също перфектно предложение. Има ли някой против него?
Заповядайте, госпожа Ананиева!
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина в Председателския съвет се постигна консенсус по това предложение. Във връзка с това аз внасям процедурното предложение да гласуваме за разместване местата на първа и трета точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението на госпожа Ботушарова точка първа от дневния ред да стане първото четене на законопроекта за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. В момента първа точка е именно първото четене на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и неговото изменение.
Сега се прави предложение. Предложението е това да стане първа точка, при което, ако то стане първа точка, втора точка става Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Пада по-назад. Това е просто и логично.
Моля, режим на гласуване, моля, гласувайте.
Когато се прави програмата, в нея няма запазено място за никоя точка, а освен ако залата изрично не гласува това. Всички точки само са в проект на своето място и единствено крайното гласуване на залата ги подрежда окончателно. 154.2.
Гласували общо 212 народни представители. От тях 111 за, 58 против, 43 въздържали се.
Приема се.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Моля да се гласува и другото предложение - Законът за земята да бъде точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Станете и го направете. Направете го отново.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, мисля, че предложението ми беше ясно. Сега в новата обстановка предлагам точка втора, която се очерта досега, да мине на трето място. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това предложение не мога да го поставя на гласуване, тъй като вече ние сме гласували за една такава точка и нямаме повод да прегласуваме своето решение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Защо реагирате по този начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Програмата е вече приета. Предполагам, че сте се справили коя точка на кое място е.
Първа точка това е точката за законопроекта за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г.
Втора точка това е първото четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Трета точка това е гласуваното предложение за отмяна на част от решение на Народното събрание във връзка с имунитет на народен представител.
Другите точки са така, както са гласувани преди това. 154.3. Започваме работа по дневния ред.
Моля господин Джеров и вносителите на законопроекта да изяснят своите мотиви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е законопроект за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. до приемането на държавния бюджет от Народното събрание и отчета за изпълнението му през 1992 г.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на Република България. С подписа на председателя на Народното събрание той е разпределен на Комисията по административно-териториалното устройство, на Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
Тъй като въпросът е съвсем специфичен, смятам, че ще бъде най-правилно председателите на другите три комисии да докладват тяхното становище, което те са изразили в раздадения доклад, респективно становище по законопроекта. Независимо от задълженията на Законодателната комисия в случая сме малко по-странични. Законопроектът третира една специфична материя и бих помолил, с това изразявам и становището на Законодателната комисия, съответно председателите на комисиите - Икономическата, по бюджета и финансите - конкретно да докладват своите виждания. Защото, както казах още в началото, въпросът е предимно в техните ръце.
Законодателната комисия по молба на министъра на финансите господин Костов на днешното заседание постави на разглеждане този законопроект и съответно на това раздаде и своето становище.
Законът урежда хипотезата, при която държавният бюджет не е гласуван от Народното събрание до началото на съответната година. В такъв случай приходите по бюджета се събират и разходите се извършват по ред и в размери, определени от Министерския съвет за срок не по-дълъг от три месеца. Ако и в този срок държавният бюджет не бъде гласуван, съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, Народното събрание определя допълнителен срок за събиране на приходи и извършване на разходи по бюджета. Това правомощие на Министерския съвет и било вече използвано в началото на 1992 г. по отношение на приходите и разходите за бюджета за 1992 г., но в условия на добра конюнктура за бюджета и без остра нужда от кредитиране. СБ/ЛТ 155.1.
В проекта на законова основа се определя редът за събиране на приходите и извършване на разходите до приемането на Закона за държавния бюджет за 1993 г., гарантира се изплащането на заплатите, осигурителните вноски, пенсиите, стипендиите и помощите в съответствие с нормативните актове, действащи към датата на приемането на предлагания закон. Регулират се отношенията с Българската народна банка и се определят границите за поемане на държавен дълг в периода, следхождащ гласуването на редовния държавен бюджет. Осигурява се обслужването на държавния дълг съобразно постигнатите договорености. Предвижда се само за целите на конструирането на общинските бюджети да се използват размерите на субсидиите за 1992 г., които ще бъдат актуализирани със Закона за държавния бюджет за следващата година. В процеса на текущото финансиране обаче общините ще получават увеличени месечни трансфери, покриващи 70 на сто от фактическата месечна инфлация.
Общинските съвети, които не приемат своите бюджети, ще трябва да ги изпълняват при строго ограничителните условия на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Законодателната комисия с мнозинство подкрепи законопроекта и предлага на уважаемите народни представители да го гласуват на второ четене. Но, както казах още в началото, моля ви при обсъждането на внесения законопроект да имате предвид становището на трите специализирани комисии.
И, последното, смятаме, че този закон е напълно годен за първо четене. Той обаче след първото четене, ако бъде гласуван, трябва да бъде съответно прередактиран, преуточнен, така че за второ гласуване няма да бъде годен днес.
Благодаря, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Моля, вносителят, министърът на финансите господин Костов, заповядайте да изложите мотивите към законопроекта.
Председателите на комисиите, ако желаят да вземат отношение предварително, също ще имат думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Министерският съвет предлага закон за продължение изпълнението на Закона за държавния бюджет до приемането на закон за бюджета за 1993 г. Част от мотивите 155.2. бяха казани от председателя на Законодателната комисия господин Джеров.
Наистина, ако не се приеме този закон, предвид инфлацията, предвид наличието на бюджетен дефицит, следващото правителство, което и да бъде то, а очевидно ще има следващо правителство след 1 януари, трябва да изпълнява Закона за държавния бюджет в условия на неуредено финансиране на дефицита, които ще го поставят в изключително тежко положение. Даже бих казал нещо повече, в невъзможност да изпълнява приходите и разходите така, че да гарантира жизнено важните функции на държавата.
Вторият момент, който ни кара непременно да предложим такъв закон, е обстоятелството, че законодателят не е предвидил едновременно слабост и в изпълнителната, и в законодателната власт, а такава слабост очевидно се очертава. И тя се изразява в това, че до 31 март 1993 г. очевидно не е възможно да се очаква приемане на закон за бюджета, каквото и правителство да има сега или ако такова правителство не се избере от Народното събрание, а се конструира нов парламент, толкова повече това няма да бъде възможно.
Ето защо остават неуредени много важни въпроси на изпълнението на бюджета на страната, поради които правителството, грижейки се най-вече за националния интерес, предлага един закон за продължение изпълнението на Закона за бюджета. Това е временен Закон за бюджета, аз искам да акцентирам върху това обстоятелство. Това не е закон, който да позволи да се пренебрегне задължението и правото на едно правителство да изготви законопроект и да изпълни бюджета така, както намира за добре. Този закон ще действа до момента, в който се конструира такова правителство и то предложи законопроект за бюджета, който ще се приеме от Народното събрание. В този смисъл законопроектът наистина трябва да се третира само като временен.
Този законопроект може да бъде интегриран в Закона за бюджета на страната за 1993 г., тъй като позволява това нещо да бъде извършено. В този смисъл няма да се получи колизия с приемането на законопроекта за бюджета за 1993 г.
Накрая, искам да ви помоля да подкрепите законопроекта, който има три положителни становища от комисиите и едно становище, което според мен по-скоро е продукт на неизяснени принципи, 155.3. отколкото на категоричното противопоставяне против закона.
На основата на тези положителни становища и най-вече на становището на Законодателната комисия и на Комисията по бюджета и финансите моля да подкрепите законопроекта, без който държавата ще бъде изправена наистина пред неспособност да осъществява жизнено важните си функции.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов.
Има думата господин Венцеслав Димитров, председател на Комисията по бюджета и финансите. 155.4. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Ние в комисията разгледахме предложения от правителството законопроект. И тук веднага искам да обърна внимание, че въпреки че е предложен от правителството на Съюза на демократичните сили, в законопроекта няма политически елементи. Даже нещо повече, чест прави, че това правителство предлага такъв закон. Защото ако искаше правителството или политическата сила да остави, как да го кажа - нерешени проблеми или бомба със закъснител за следващото правителство, който и да го образува, чисто и просто правителството нямаше да предложи такъв законопроект. Защото в тази инфлационна обстановка, в неуредените въпроси около финансирането на бюджетния дефицит и ролята на Българската народна банка в това финансиране и сега действащата законова уредба биха предположили една силно ограничителна политика на следващото правителство до приемането на следващия бюджет.
Мисля, че на всички е ясно защо това правителство не предлага нормален бюджет. Защото от известно време, знаете, то е в оставка и няма моралното право да предлага бюджет, след като се очаква ново правителство. А тъй като следващият бюджет има изгледи да се забави с няколко месеца, а има шанс следващият бюджет да бъде факт едва в края на май, ясно е, че неприемането на такъв закон обрича социалните разходи на държавата да бъдат силно редуцирани, да бъдат поради инфлацията доста по-малки от направените фактически през миналата година в реални измерители. Затова такъв закон би трябвало да бъде приет.
Комисията застава твърдо зад този закон и прави няколко препоръки, които вече са обсъдени с представители на вносителите, министъра на финансите и специалистите и които работят по отстраняване на констатираните вече пропуски и спорни моменти по отношение взаимовръзките с Българската народна банка по финансирането на бюджетния дефицит. Ние правим няколко конкретни забележки, които ще настояваме да влязат в предложения проект за второ четене.
А сега апелираме към присъстващите в залата да гласуват законопроекта на първо четене, като предложението е, второ четене сигурно утре няма да бъде готово да мине, а може би в първото СД/ПП 156.1 заседание през следващата седмица.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Мичковски, желаете ли да вземете думата? (Утвърдителен отговор)
Има думата господин Асен Мичковски - председател на Икономическата комисия.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Икономическата комисия разгледа на свое заседание на 16 декември предложения законопроект. На заседанието на комисията бяха поканени представители на Министерството на финансите и на Българската народна банка. За съжаление, присъстваше само представител на Българската народна банка и това беше подуправителят й господин Милети Младенов.
Комисията счита за правилно предварителното уреждане на тези въпроси при очакваната ситуация в страната и по принцип приема законопроекта. В същото време тя направи някои конкретни бележки по текстовете на законопроекта, които, разбира се, ще бъдат представени при вас при неговото второ четене.
Ние се присъединяваме към становището на Комисията по бюджет и финанси за това максимално бързо второто четене на законопроекта да се осъществи за уреждането на тези твърде важни за страната ни въпроси. На второто четене ние ще представим и нашите конкретни бележки по текстовете на закона.
Това, което има принципно значение, е че Икономическата комисия предлага на уважаемите народни представители при обсъждането на този законопроект да бъдат взети предвид и бележките, направени от Българската народна банка по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски. Има думата господин Йордан Тодоров - председател на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (СДС): Господин председател, колеги! Законопроектът беше подробно разгледан в Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. Становищата бяха разделени по въпроса дали е необходим абсолютно този законо 156.2 проект в първите му три точки. Но накрая, при разискванията се реши, че може да бъде представен. И в днешното заседание на Законодателната комисия ние представихме нашето съгласие този законопроект да бъде представен за първо четене. А нашите корекции по общинския бюджет ще бъдат изложени на второто четене. Те съответстват на това, което Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия в своите втори точки на становищата са изложили.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Започваме изказванията. Ако има желаещи за изказвания, моля да вдигат ръка веднага.
Заповядайте, господин Николов. Започваме дебатите по законопроекта на първо четене.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Георги Николов, Свищов.
Като член на комисията искам да споделя тук, че нашето първоначално становище беше да предложим Народното събрание да уреди тази материе с решение, като имахме предвид, че все още у нас съществува законът за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, приет макар и през 1960 г., който регламентира условия, в които може да попаднем и в близко време.
Предвид на това, че в законопроекта се предвиждат вече и други решения, които засягат банковата система, те са извън обсега на действащия закон, Икономическата комисия реши, че е целесъобразно това да се оформи във вид на закон.
Аз изразявам известна тревога и бих попитал министър Костов не беше ли възможно правителството, независимо, че е в оставка, да предложи закон за държавния бюджет за 1993 г., където по-ясно да разпишем редица други спорни въпроси, които ще възникнат, а едно правителство след това да предложи на Народното събрание за актуализация.
Господин Костов се усмихва. Вероятно има предвид, че всеки финансов министър и всяко правителство ще изходи от дадена 156.3 рамка на закона и оттук да се получат твърде големи различия между приетия и актуализирания. Но това е въпрос до евентуално виждане.
Притесненията, които изпитва финансовият министър и правителството, вероятно идват не толкова от липсата на законова уредба до 31 март, тъй като законът дава такава възможност, ако до 31 декември не се приеме, а е от липсата на достатъчно средства по отношение на разходната част на бюджета. Аз няма тук да ви привеждам данни. Това всеки може да види в бюлетина "Бюджет на Министерството на финансите". Това е вероятно основната причина Министерството на финансите и правителството по същество чрез Министерството на финансите да постави въпроса за индексиране на разходите със 70 на сто от инфлацията. И това, което Икономическата комисия предлага, нека да не ползваме "индекса на инфлацията", а израза "общия индекс на потребителските цени", който се отчита именно от статистиката.
Улисани в може би други, несвойствени на правителството въпроси, фактически много от компетенциите на изпълнителната власт бяха прехвърлени на Народното събрание. То трябваше да решава въпросите с енергетиката, с военно-промишления комплекс, въпроси, които затрудниха и без това трудния, бих казал, бюджет на страната. 156.4 Но така или иначе, поставени в ситуация, ние трябва да се опитаме да намерим една законова рамка, която да даде възможност за функциониране на нашата икономика и изобщо на социалната сфера.
Във връзка с това аз още тук, на първото четене искам да обърна внимание на няколко момента. Първият е по отношение на заглавието на законопроекта. Напълно подкрепям предложението на Икономическата комисия законопроектът да се нарича "Закон за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г." В това дълго заглавие накрая се визира изпълнението през 1992 г. Това е неточно, тъй като ние през 1993 г. ще отчетем изпълнението на бюджета за 1991 г., защото това става с две години назад.
Също така бих желал колегите единодушно да подкрепят предложенията на Икономическата комисия за разбиване на сегашния чл.1, ал.1 на две нови алинеи, в които да фиксираме: в първата - само приходите - как се осъществява събирането на приходите. И моля ви, колеги, да вникнем внимателно в края на изречението, което предлагаме в Икономическата комисия и съответно правителството: приходите по бюджета се събират по ред, в срокове и в размери, определени в нормативните актове. Предлагам да спрем дотук, тъй като така, както е записано - действащи до датата на приемането на този закон, т.е. до другия вторник, не е изключено същото това Народно събрание или правителство, било то политическо или служебно, да приема законови актове - Народното събрание, правителството - подзаконови - постановления, решения, с които да реагира на променените условия през следващата година. Иначе ние рискуваме по отношение на приходната част да затрудним бюджета, защото е възможно това, което се предлага - да се увеличат примерно ставките по дадени данъци, те да осигурят допълнителни приходи, а чрез едно такова фиксиране това ще бъде невъзможно.
Също бих желал да ви обърна внимание и на предлаганата ал.2 от Икономическата комисия. В сегашния текст на правителството е казано, че разходите за заплати, осигурителни вноски, пенсии, помощи, стипендии да се осъществяват в размери съгласно действащите нормативни документи до приемането на този закон. Може би условията ще наложат следващото правителство или парламентът, ако той продължи да действа, да внесе промяна в разходите, за ЦМ/ВР 157.1 до могат те да се адаптират към променените условия.
И затова Икономическата комисия предлага да дадем възможност за индексиране на разходите до 50 на сто от общия годишен индекс за 1992 г. Тази възможност не е императивна, а е съобразно ситуацията, в която може да изпадне нашата страна.
Аз ще подкрепя този законопроект като необходим, но бих желал на второто четене ние единодушно да се опитаме да го разпишем така, че да не връзваме ръцете на едно следващо правителство, да не създаваме възможности за напрежение в обществото. Или, както казват: и вълкът сит, и агнето цяло... Да има работещ закон. И бих желал изрично в Заключителните разпоредби да упоменем при една или друга ситуация как ще се действа, тъй като сегашният закон мисля, че е работен твърде прибързано. Факт е, че той се предлага и в един друг закон - за ограничаване на правомощията - в Заключителните разпоредби. Тук е малко поконкретизиран, но няма Заключителна разпоредба.
Редно беше поне Министерският съвет да запише, че изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет - нещо което ние от Народното събрание ще го направим, но е редно вносителят, който ще го изпълнява, да предвиди това.
Предлагам да подкрепим този законопроект на първо четене, като се опитаме в консултации с отделните политически сили и хора, които вече имат изразено становище и бележки, да направим възможното той през следващата седмица, в началото й да бъде приет на второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Реплика от господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Бих желал да направя само една много кратка реплика на изказването на уважавания от мен господин Георги Николов от Свищов.
Той отправи един упрек към правителството - че въпреки че е в оставка, не е предложило бюджет. Аз бих възразил така на тази постановка, господин Николов:
Онази политическа сила, която реши да събори едно правителство в края на годината при неприет бюджет, би трябвало да поеме всички рискове от това. Ето това е един от рисковете. 157.2 Поемете го - тези, които събориха правителството и да се помъчат да направят нов бюджет. Не е етично правителство, което е получило вот на недоверие в парламента, да предлага бюджет, защото на практика бюджетът е една от най-важните политически дейности на всяко едно правителство. Така че, който го е свалил - да си носи кръста. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: За дуплика има думата господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Димитров, нека да оставим времето да покаже дали е свалено правителството или то само направи възможното да падне. Историята ще оцени.
Ако станах за дуплика, аз станах по други съображения. Щяхме ли да достигнем до това положение ние, ако бяхме приели вече Закона за съставянето и изпълнението на бюджета, т.е. Устройственият закон? Спомнете си, че имаше решение и мисля, че министър Костов няма да отрече това - решение на Великото Народно събрание докога трябваше да бъде приет такъв устройствен закон. За мен беше изненадващо, че в програмата на това правителство - съжалявам просто, че то в това време трябва да си отиде - беше предвидено разработването на устройствения закон до 31 декември 1993 г.! Даваше ли си сметка това правителство, че ще съществува до 31 декември 1993 г.? - Очевидно хвърляне на топката пак в едно неопределено време.
И критиката тук е основателна, защото ако имахме устройствения закон, там щеше да бъде разписано това и сега нямаше да се налага... Мисля, че тук не се различаваме, господин Димитров. Именно този закон трябва час по-скоро да се приеме. Дали новото правителство, следващото - той е необходимо дори да изпревари в общи линии съставянето на бюджета за следващата година.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николов.
Господин Трендафилов, заповядайте!
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз подкрепям и се присъединявам към становището на председателя на нашата 157.3 комисия, че трябва да подкрепим този законопроект, тъй като той просто е необходим и без него няма да може да се започне нормално 1993 г.
В Закона за местното самоуправление и местната администрация принципно този въпрос е решен. Но ако имаше актуализация на бюджета за 1992 г. - тук малко се присъединявам към критиката на Георги Николов, упоритото нежелание на министър Костов да актуализира бюджета за 1992 г. всъщност поставя безспорно необходимостта от приемането на този законопроект. Иначе може би щяхме да разсъждаваме по друг начин.
Що се отнася до частта, която засяга общинските бюджети, в чл.5, ал.1 е казано: "Общинските съвети могат да приемат бюджета си за 1993 г. преди приемането на държавния бюджет".
Аз предлагам тук да не се казва "могат", а направо да се каже: "общинските съвети да приемат бюджети...", тъй като онези общински съвети, които поради незнание, неопитност или просто поради небрежност не приемат такива бюджети, няма да са в състояние да работят след 1 януари 1993 г.
През 1992 г. станаха редица изменения. Увеличиха се с 26 на сто заплатите на бюджетните учреждения, на просветни кадри, здравеопазване и т.н. Всичко това мина през общинските бюджети. Някъде с допълнителна субсидия от държавния бюджет, някъде без такава субсидия. И всичко това сега трябва да се отчете. Ако не се приеме такъв бюджет за 1993 г. на базата на собствените приходоизточници с една субсидия, макар и 70 на сто отчитаща инфлацията, просто те няма да са в състояние да упражняват своята дейност през 1993 г.
Заради това аз бих предложил да не се пише "могат", а да се пише "приемат бюджети за 1993 г. на базата на собствените приходоизточници". След това ал.2 урежда въпроса за актуализацията на държавната субсидия за 1993 г. в годишен размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Трендафилов.
Господин Карабашев, заповядайте!
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли някой, който мисли за интересите на държавата, би могъл да се обяви против предлагания законопроект. Съвършено ясно е, че сегашният 157.4 устройствен закон, свързан със съставянето и изпълнението на държавния бюджет, не дава възможност за нормално финансиране на жизнено важните функции на държавата в условията на повишена инфлация. Така че призовавам колегите народни представители да подкрепят внесения законопроект.
При всички положения, както и да се развива политическата обстановка, не е възможно в близките месеци да бъде внесен закон за държавния бюджет за 1993 г. И тук аз също не мога да се съглася с господин Николов, че сегашното правителство в оставка имаше възможност да внесе законопроект за държавния бюджет за 1993 г. - просто защото това правителство е в оставка и не може да предпоставя каква ще бъде икономическата политика на следващото правителство. Както знаем, бюджетната политика е всъщност една от сърцевините на водената икономическа политика. 157.5
В същото време има доста проблеми, свързани с този проектозакон. Няма да повтарям тези неща, които моите колеги споменаха. Ще обърна само внимание на проблема, който беше повдигнат от представителите на централната банка на заседанието на Икономическата комисия, а именно проблема, свързан с финансирането на очаквания бюджетен дефицит през тези месеци, през които ще функционира този закон за събиране на приходите и извършване на разходите по бюджета. Централната банка чрез своите представители изказа своята загриженост, че така формулирания в проектозакона начин на финансиране създава сериозна проинфлационна опасност и затова от централната банка предлагат в писмо до двете специализирани комисии да бъде фиксиран делът на финансиране с пряк заем от централната банка и чрез ценни книжа на бюджетния дефицит. Предлага се това да стане в размер 50:50%, като обаче емисията на ценни книжа в никакъв случай за даден месец не бъде по-малка, отколкото стойността на ценните книжа, които имат падеж през дадения месец, тоест да не се получи отрицателно финансиране чрез ценни книжа и по този начин да се увеличи финансирането чрез пряк кредит от централната банка, а това, от своя страна, да повиши и проинфлационния натиск.
Затова призовавам народните представители на второто четене да вземат под внимание забележките на централната банка. Иначе по принцип подкрепям внесения законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Карабашев. Господин Конакчиев, заповядайте.
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като член на Икономическата комисия и на Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление, аз участвах в обсъжданията и поддържам тези становища, които вече бяха представени на вашето внимание. Тъй като ние обсъждаме законопроекта на първо четене, тоест от неговата принципна страна, аз искам да спра вашето внимание само върху един пункт, а той е свързан със съдържанието на чл. 1, ал. 2 на представения ни законопроект в частта за индексацията на разходите, включително трансферите за общинските БП/ЗТ 158.1 съвети. Тук е предложен един индекс 70 на сто от месечната инфлация. Разбира се, имаше дискусия дали с потребителските цени трябва да се свърже и т.н. В Комисията по административно-териториалното устройство доста труд положихме, за да се убедим, че този индекс 70 на сто е достатъчен, за да осигури предпоставки за едно нормално функциониране на общините и, откровено казано, за нас този въпрос остана открит, независимо че на две заседания се занимавахме с него. Затова аз считам, че при придвижването на законопроекта до второ четене в този му пункт трябва да бъде обсъден още веднъж, като аз съм склонен да изпуснем числовото определение на индекса и нека бъде индексиран с месечната инфлация. Благодаря. Ще представя тази бележка за работата по-нататък по закона
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Конакчиев. Господин Тодоров, заповядайте и Вие.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Колеги, аз вземам думата също като член на Комисията по местното самоуправление, който е участвал в разискванията, за да направя едно съвсем конкретно предложение сега на първо четене, което, господин председателю, ще внеса допълнително писмено, за да бъде обсъдено в Законодателната комисия между двете четения. Става дума отново за ал. 2 на чл. 1, който касае трансферите за общините.
Колеги, законопроектът безспорно е много необходим. Аз се радвам, че позицията на нашите колеги от комисията е еволюирала в известна степен и сега всъщност сме вече на едно мнение. Искам обаче да направя следното конкретно предложение. Законопроектът отчита и всъщност признава, че едно 30% от месечния индекс на инфлацията ще остане като тежест за общините. Но искам да обърна внимание на нещо, което май е пропуснато, а именно, че бюджетът за 1992 г. е разчетен върху 64-процентна инфлация, поне такива са данните, които знам от Министерството на финансите, господин Костов е тук и може да каже дали са точни, а действителният процент на инфлацията за 1992 г. ще надхвърли този процент може би с около 15-20%. Не мога да предвидя точно, това може да каже Националният статистически институт и то след време. Затова аз си мисля, че е нормално този 70-процентов индекс върху индекса на инфлацията за предходния месец да бъде не просто 158.2 върху индекса за инфлацията от предходния месец, а върху този индекс, увеличен с още 1,5%, тъй като едно 15-20-процентно несъответствие на инфлацията, върху която е разчетен бюджетът, именно 64-процентовата и тази, която е действителната за 1992 г., води до една разлика от 1,5% за месец. Чисто математически пресметнато, това означава, че ако индексът бъде 80% върху инфлацията за предходния месец, то ще включи този 1,5% разлика. Затова аз просто правя предложението числото да бъде не 70, а 80% индекс върху инфлацията за предходния месец.
Тук е и господин Костов, той може да каже дали това няма да увеличи инфлационния натиск и дали трябва да се приеме или не. Аз не съм специалист в тази област, разсъждавам чисто от гледна точка на интересите на общинските съвети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Тодоров. Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, изказаха се и двете страни. Принципни различия и отхвърляния от страна на комисиите няма. Аз предлагам да прекратим разискванията по законопроекта и да пристъпим към гласуване на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз и без това не виждам желаещи повече да се изказват. Затова направо... Господин Желев вдига ръка. Против процедурното предложение или за него? Прощавайте, направено е процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Ако е по процедурното предложение, мога да Ви дам думата.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ,
НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви. Аз бих се противопоставил на това процедурно предложение, тъй като лично мене ме изненадва един друг подход. Спомням си много добре времето, когато господин Костов пледираше от същата тази трибуна на Народното събрание, че на Република България е необходим нов устройствен закон. И това беше преди две години и половина. 158.3 И аз бих искал да знам господин Костов реално разчита ли и вярва ли, че такъв устройствен закон е възможен, след като в продължение на две години и половина нито във Великото Народно събрание, нито сега в качеството си на министър на финансите господин Костов не предложи на нашето внимание този закон. Нещо повече, аз бих казал, че законопроектът, който ни се предлага сега, е свързан с начина на мислене, който е ден за ден. Извинявайте, господа от Съюза на демократичните сили, но вие ни обещахте, че утре започва от днес, а излиза на практика, че с това, което ни предлагате сега, ние отново сме в условията днес за днес. Лично аз се противопоставям не за нещо друго, господин председателю, а заради това: едно са думите, друго са реалните действия. Господин Костов, нормално и логично беше пред това Народно събрание Вие да поставите елементарните основи на един анализ на изпълнението, на досегашното състояние на бюджета и да създадете предпоставките и условията за следващото правителство. Това за мене е коректността и почтеността. С оставката на вашето правителство не завършва историята, условията и работата в Република България. Благодаря ви. 158.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това не беше много по процедурата.
Сега, според правилника, всяка парламентарна група има своето време за изказване. Виждам, че всички изказвания практически привършиха.
Затова моля режим на гласуване. Гласуваме законопроекта за събиране на приходите и извършване на разходите по държавния бюджет за 1993 г. до приемането на държавния бюджет и отчета за изпълнението му на първо четене. Моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 205 народни представители, за закона - 183, против - 2, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към втора точка от дневния ред
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Моля, господин Джеров, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи съвсем основателно поставя пред нас един проблем.
Параграф 4а от преходните и заключителните разпоредби към този закон, които ние гласувахме в началото на тази година, постави задължение между гражданите, които са получили за ползване земеделски земи и гражданите, на които се възстановява, по силата на този закон, собствеността върху така дадените за ползване земеделски земи. Каква е всъщност правната фигура?
На едно лице е отнета земеделската земя, във връзка с кооперирането на земята. На друго лице е отстъпено право на ползване. Това друго лице е построило върху тази земя някаква сграда. И сега вече ние поставихме нещата в съответна постановка, ако мога така да се изразя. Лицето, което е извършило строеж върху земя, която му е дадена за ползване, трябваше до 31 декември, т.е. до след няколко дни, да заплати земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет, съобразно пазарните цени на съответния район. Ако това лице не стори това до 31 декември тази година, тогава се получава обратното задължение. Лицето, на което се възстановява собствеРД/ЛТ 159.1. ността върху тази земя, трябва да заплати на ползвателя, който е извършил строеж, който има сграда, стойността на неговата сграда в срок до 30 юни 1993 г., пак по цени, определени от Министерския съвет, съобразно пазарните цени за съответния район.
Това са задълженията, които законът, законодателят вмени в задължение на тези две категории граждани.
В изпълнение на разпоредбите на закона Министерският съвет с постановление от 12 август 1992 г. прие Наредба за цените на земите, съобразно пазарните цени. Това означава, че едва от тогава общинските поземлени комисии и общините можеха вече да определят цените на земите, съответно на това цените на сградите, построени върху имотите, предоставени за ползване. Времето мина, но фактически не можа да бъде осъществено това задължение. И поради това този срок, за който говоря - 31 декември, просто остана неосъществим.
При това положение се предлага срокът, който е 31 декември 1992 г., в който собственикът на сградата трябва да плати земята, да бъде удължен с шест месеца, което значи неговият срок да тече до 30 юни 1993 г. А ако той не изплати стойността на земята, тогава пък за собственик на земята се поражда задължението да плати стойността на сградата, но вече не до 30 юни, както сме писали в закона, защото това е невъзможно, а до края на идущата година. За това става дума в този законопроект, който е предмет на нашето разглеждане. Или законопроектът има няколко точки, съвсем елементарни.
Първо, първият срок в – 4а, ал. 1 вместо "31 декември 1992 г." да стане "30 юни 1993 г.".
Съобразно това нещо, изтласквайки другия срок в ал. 3 срокът "30 юни 1993 г." или точно казано думите трябва да бъдат заменени с "до 31 декември 1993 г.".
И в тази връзка в ал. 5 срокът от шест месеца, който също така изтича сега и става един сблъсък на срокове, трябва да бъде продължен с още една година.
И още два срока се предлагат за промени или законопроектът има четири точки, с които се променят срокове.
Много моля уважаемите народни представители да гласуват така внесения законопроект от господин Петър Марков, който съот159.2. ветно и на другите раздвижвания на сроковете беше променен от Законодателната комисия. Защото тогава, когато един срок минава напред, трябва да се съобразят и останалите срокове. Или приемайки едното раздвижване, трябва да направим веднага и другите.
Затова именно Законодателната комисия, на базата на проекта, внесен от проф. Марков, прави още четири предложения. Моля те да бъдат одобрени от вас на първо четене и, ако няма възражения при първото четене, струва ми се, че мога да помоля уважаемите колеги да гласуваме законопроекта и на второ четене.
Включването на този законопроект днес се дължи на обстоятелството, че работим със срок до 31 декември. И точно днес и утре ние трябва да решим въпроса. Решим ли го през месец януари вече става нещо, което може да не е необходимо, а ще имаме един абсолютен сблъсък, нещо което не бих желал.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Сега моля да вземат думата вносителите най-напред, ако има нещо да кажат, да допълнят.
Професор Марков.
ПЕТЪР МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Нямам никакви забележки във връзка с така докладвания от господин Джеров проект за закон и го приемам в тази му форма, в която той го представи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Марков.
Господин Николов, заповядайте!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам тук едновременно да споделя становището на Икономическата комисия и като един от вносителите на втория законопроект, касаещ изменение на сроковете, тъй като господин Джеров сподели, че вторите срокове са променени по инициатива на Законодателната комисия. Но в самия доклад пише, че "група народни представители" и коректно беше да се спомене, че имаше и други. (Реплика 159.3. от залата) Не, вижте колега, защо споделям това? Не става дума за самоизтъкване и т.н., още повече, че господин Йорданов постави въпроса към един от вносителите.
Икономическата комисия подкрепи и двата по същество законопроекта, като предлага и, тук моля и колегата проф. Марков да се съгласи с това, първият срок, който е до 30 юни по – 4а, ал. 1, вместо "31 декември 1992 г." да се замени "до 30 юни 1993 г.", става дума за възможност за размяна на държавни и обществени земи, без да се заплаща, ползваните по силата на различни нормативни актове, а в – 4б също става дума за размяна, но земя, която е вече собственост на отделни граждани. 159.4. Коректно ще бъде да уточним режима във времето, т.е. и срока по ал.1 на чл.4а да го предвидим до 31 декември 1993 г., в което време да се уреди въпроса и за съответното заплащане на построената сграда, тъй като там, където се ускори възстановяването на собствеността върху земята, съответните общински поземлени комисии ще ускорят и тези процедури.
Освен това, господин Джеров, предлагам да включим и една заключителна разпоредба - "Законът влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", тъй като в тези празнични дни е възможно да се забави и по силата на неуреден в закона срок, може да се счита три дни след публикуването, т.е. това да стане след Нова година.
С това предложение за нова заключителна разпоредба в единствен параграф и промяна от името на Икономическата комисия и колегите, които са внесли закона, в ал.1 на – 4а - вместо "30 юни" - "30 декември", аз предлагам да гласуваме закона на две четения още днес, за да остане технологично време за неговото публикуване в "Държавен вестник".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля да вземат думата, ако желаят, председателите на комисиите.
Господин Стефанов, председател на Комисията по земеделието, има думата.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, почитаеми колеги! Не бих искал да повтарям това, което беше изнесено от уважаеми господин Джеров, от вносителите - професор Марков, но съм длъжен да ви прочета становището на Комисията по земеделието, която на свое заседание на 12 ноември 1992 г. разгледа внесения законопроект, проект за закон или за изменение в – 4а, ал.1.
С единодушие сме одобрили този проект за изменение и сме предложили на Законодателната комисия да даде своето становище.
Искам само да подчертая, че подкрепям предложението за промяна на допълнителните текстове, които са дадени от Законодателната комисия. Благодаря на цялата зала за вниманието, отзив НЧ/ПП 160.1 чивостта, че беше приет като точка първа и ще дадем възможност този въпрос да бъде отрегулиран в по-кратък срок.
Благодаря ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефанов. Сега започваме дискусията. Господин Димитров, по кой въпрос?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, първо господин Пандурски вдигна ръка и има думата. Заповядайте!
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да ви обърна вниманието на следния факт: земята в настоящия момент има цена, но пазар няма. Защото земята още не е върната на земеделските стопани и тази земя може би няма да бъде върната на места предполагам и до септември месец.
Какво се получава на практика? Владеещите земя по 21-во постановление са повечето пенсионери и ако, да кажем, по някакъв начин са събрали по две-три хиляди лева, те в настоящия момент не са в състояние да платят 35 000 лв. Бившите собственици, върху която земя са построени вили, също няма да са в състояние да закупят и заплатят тези вили. Представете си даден собственик, който има 20 дка земя, на тези 20 дка земя са построени 20 вили. Той не е в състояние в никакъв случай да заплати тези вили. Получава се патова ситуация.
Апелирам да се даде свободна продажба, собственикът и владеещият по 21-во постановление, т.нар. ползващ земята, тези хора да се разберат помежду си и да извършат покупко-продажбата така, както те двамата се разберат, а не да се определят цени от Министерския съвет.
Затова апелирам този срок да се удължи не с шест месеца, а най-малко с девет месеца.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пандурски!
Думата има господин Орсов. 160.2
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата естествено, за да подкрепя приемането на този законопроект. И това е естествено, защото още от м.февруари и март т.г. Парламентарният съюз за социална демокрация предлагаше срокът, в който ползователите трябва да платят на бившите собственици земите, които ползват, за да станат собственици, да бъде по-дълъг. Така между първото и второто четене нашето предложение беше този срок да бъде 31 декември 1992 г. През м.юни двама народни представители от нашия парламентарен съюз - господата Николаев и Рашков, внесоха законопроект, с който се предлагаше този срок да бъде две години.
Така че аз мисля, че тази наша позиция не е изненада за никого.
Искам също да припомня, че когато беше приет Законът за собствеността и ползването на земеделските земи през м.март т.г., ние оценихме разпоредбите на – 4 като несправедливи и противопоставящи едни групи граждани на други групи граждани. Тази наша оценка е валидна и сега.
Искам също така да припомня, че ние сме направили други предложения за изменение на разпоредбите на – 4, а именно: да се даде възможност на всички ползватели, които правомерно, подчертавам, правомерно са получили земи за ползване, да могат сега да станат техни собственици. Второ, да се даде възможност на всички ползватели да придобият собствеността не само чрез заплащане, но и чрез замяна на земя, върху която сега възстановяват собствеността си. Трето, цените, по които трябва да се платят земите, да се съобразят с качеството на земята към момента на предоставянето й за ползване, или с други думи, в днешната пазарна цена да не се отчита увеличението на стойността, направено в резултат на подобренията, извършени от ползувателя.
Всички тези предложения обаче сега ние не ги поставяме пред Народното събрание, за да може да бъде решен главният в момента въпрос, въпросът за сроковете. Въпрос, който притесни до голяма степен милионите ползуватели и които в редица писма и петиции до Народното събрание искат удължаване поне на сроковете за плащане. 160.3
Аз съм длъжен, господин председателю, да Ви предам една подписка от 1241 ползуватели на земи около Сливен, които са ме помолили да Ви предам техните искания, за да се вслуша евентуално Народното събрание в тях (подава петицията на председателя).
Накрая, уважаеми госпожи и господа народни представители, още веднъж заявявам от името на нашия парламентарен съюз, че ще гласуваме за приемането на този законопроект и призовавам всички вас да гласувате.
Правя едно процедурно предложение: днес да бъдат извършени и двете гласувания на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов.
Господин Венцеслав Димитров има думата. Заповядайте! 160.4 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз искам да обърна внимание на един проблем, който не е решен в предложения законопроект. И по тази причина, ако намери решение, аз правя формално възражение против гласуването на този законопроект на две четения, освен ако не се приеме онова, което аз ще ви предложа и ще ви обърна внимание. Мисля, че имам такова право, защото на две четения може да се възприеме един законопроект само ако не срещне възражения в пленарната зала.
Проблемът, господа, е следният. Проблемът долу-горе се свежда до същия, поради който беше внесен законопроектът на правителството, който току-що гласувахме. Това е, че ние живее в една инфлационна обстановка. И когато променяме сроковете, ние сме длъжни да променим и цените. Защото 100 лв. на 31 декември 1992 г. няма да бъдат равни на 100 лв. на 30 юни 1993 г. Ако предположим една инфлация 50-60 на сто годишно, това значи, че ние ще ощетим онези, които се предполага, че ще получат парите на 30 юни с около 30 на сто.
Затова аз бих се съгласил с този законопроект, който е резонен естествено, щом като сроковете не са спазени и имотите не са върнати, плащанията не са извършени, само ако се направи известна поправка. За какво става дума? В – 4а се третират земите, които са притежание на държавата и на общините. Ние бихме могли да вземем някакво решение да не пипаме цените или тези цени, които са определени с Наредбата на Министерския съвет да се запазят. Обаче при – 4б имаме едно отношение между две частни лица. И ако ние приемем, че цените няма да се пипат, т.е., че наредбата, приета от Министерския съвет през август, ще продължи да действа още шест месеца, значи, че ще накърним финансовите интереси на онези хора, които ще получават пари от другите. И ние ще ги накърним естествено с индекса на инфлацията. Ако ние можем всички да се съгласим, че по политически и по други причини - стимулиране на частното земевладение и т.н. - можем да накърним интересите на държавата и на общините, ние затова сме Народно събрание - да гласуваме колко пари ще влязат в държавата, евентуално в общините, то ние не можем да си позволим същото това нещо да го направим едностранно само за една група лица, т.е. тези, които са построили във вреда на онези, които СБ/ВР 161.1 би трябвало да си получат земята, обаче които така или иначе не могат да я получат, понеже някои са построили върху тях жилищен имот.
Затова аз бих се съгласил да гласуваме днес законопроекта и на второ четене, ако задължим Министерския съвет да коригира цените съобразно очакваната инфлация в средата на следващата година и го задължим да изработи и да публикува нова наредба за цените, която е съобразена и с развитието на пазара на земята. Защото ако си спомняте, когато гласувахме закона, ние казахме, че Министерският съвет определя цените, съобразявайки се с движението на пазара на земята.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма пазар на земята!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тук казвате, че няма. Няма, обаче има. Около София има пазар на земята, може да се позаинтересувате колко струва един декар или един декар, или един квадратен метър и ще ви кажат. Но най-малкото нещо, което трябва да се направи, дори ако вие изхождате от предпоставката, че няма пазар на земята, най-малкото, трябва да се съобразите с инфлацията, защото вие накърнявате интересите на една група частни лица.
Затова аз правя най-напред формално възражение срещу направеното предложение за гласуване и на второ четене, и същевременно правя едно предложение да се вкара постановка в закона, която да задължи Министерския съвет да изработи нова наредба за цените, в която да е отразена инфлацията и движението на пазара на земята.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата за реплика господин Денчев.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз не споря, че в твърденията на господин Димитров има известно основание, но мисля, че в момента този проблем не бива да се решава по следните съображения.
Първо, ако започнем да разглеждаме всички проблеми, които произтичат от тези взаимоотношения, те не са свързани само с инфлацията. Този проблем би могъл да бъде решаван и след Нова година. 161.2
Второ, аз съм убеден, че този – 4 в този вид, в който е в закона, също ще претърпи определени промени поради причините, за които вече говорихме - сериозните противоречия, които са заложени в закона.
Затова предлагам това предложение да бъде отложено, законът да бъде приет в този вид, в който е представен, с корекцията на т.4 за 31 декември, за да изпълни функцията и предназначението, за което е вкаран в пленарната зала, а всички останали проблеми да бъдат решавани впоследствие.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Денчев.
Има думата също за реплика господин Пандурски.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да оспоря виждането на господин Венцеслав Димитров. Пазар на земята няма! Ако аз имам 20 дка земя, аз ще продам част от тази земя и ще си купя този един декар, който ми е даден по 21-о постановление. Но тази земя на мен не ми е върната и аз няма откъде да взема тези пари.
Така че земята пазар няма. И аз съм против това Министерският съвет да определя цените.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ама той ги е определил!
РАДКО ПАНДУРСКИ: Той ги е определил, но на мен трябва да ми се даде възможност да си продам земята аз. А не да се плаща на общината, на общинския съвет и аз да си търся парите от общинския съвет. Защото ако общинският съвет ми е определил 30 хил.лв. за декар земя, аз ще се разбера с ползвателя да ми я плати примерно две хиляди лева или пет хиляди лева. Защото по този начин ще си получа петте хиляди лева, а трийсетте хиляди лева няма да мога да ги получа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пандурски.
Господин Орсов, имате думата за реплика. 161.3
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Взимам думата за реплика към господин Димитров, за да му кажа, че това, което той предлага, е в правомощията на Министерския съвет. След като законът е задължил Министерския съвет да определи цени на земята съобразно пазарните цени и това нещо е записано в закона, няма законова пречка Министерският съвет да преразгледа цените, ако реши, че инфлацията е вече толкова напреднала (да се изразя по този начин), че ощетява бившите собственици. Нещо повече, господин Димитров, в момента тази наредба за цените на земите по – 4а и б се преработва именно в този смисъл, за който предлагате.
Аз Ви моля да оттеглите това Ваше предложение, за да не се затормозва излишно приемането днес на две четения на този законопроект поради тези причини. Министерският съвет е вече овластен от – 4а, ал. 1 да направи това, което искате. И ако той го реши, може би ще го направи. Няма нужда сега в този законопроект да го задължаваме повторно, да наслагваме към едно валидно задължение второ задължение и да забавим по този начин законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов. Господин Димитров, имате възможност да отговорите на репликите. След това давам думата за процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Точно това искам аз, господин Орсов, да задължим Министерския съвет да направи нова наредба. И това най-лесно може да стане със закон. Сложете едно изречение "Министерският съвет изработва нова наредба и актуализира цените" и аз ще гласувам с двете ръце за закона. (Златимир Орсов, от място: Ама то има текст!)
Аз Ви казвам: аз се опасявам, че новият Министерски съвет няма да изработи нова наредба за цените, която е съобразена с инфлацията и с развитието на пазара за земята. Обаче извинявайте, господин Орсов, около София един декар земя знаете ли колко струва? - От половин до един милион лева. Министерският съвет е определил някаква цена, като не се е съобразил с пазара на земята. Не се е съобразил, а определил цена примерно 100 000 -150 000 максимум. Как ще вървим така...? Ами, ние ощетяваме интересите на една група хора! Ние сме тук да балансираме интересите, моля ви се! СД/ЗТ 162.1
Аз настоявам да се вкара една такава постановка и тогава нека Министерският съвет да решава. Обаче ние трябва да го задължим да актуализира тази наредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Господин Атанасов по процедурен въпрос.
ХРИСТО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние показахме как можем да работим неефективно и от един пределно ясен законопроект, който изисква две чисто технически промени, направихме половин час и повече дискусия.
Предлагам процедурно да прекратим разискванията и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Освен ако има противно предложение. Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Аз съм против това да се прекратят разискванията, защото в този законопроект аз виждам първа стъпка към отменяне на нещо основно, което се прие. То е във връзка с – 4. Продължаването за шест месеца при инфлацията, която има, означава наистина нещо, което е много сериозно. И аз лично моля да не се прекратяват дебатите.
Аз правя предложение или да се съкрати този срок до два месеца, което е достатъчно, за да могат хората да го платят, или пък в по-лошия случай да се приеме онова, което предлага господин Венцеслав Димитров.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Сега моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Гласуваме предложението на господин Атанасов за прекратяване на дебатите по тази точка от дневния ред. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители, за прекратяване на дебатите - 134, против - 72, въздържали се - 6. Прекратява се дискусията по този въпрос. 162.2
Сега моля народните представители да се подготвят за гласуване. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Моля режим на гласуване. Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители, за - 184, против - 5, въздържали се - 15. По този начин законопроектът е приет на първо четене.
А сега давам половин час почивка. (Звъни) 162.3(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Заседанието продължава.
Заповядайте, госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам почивка, а имам процедурно предложение, свързано с утрешния пленарен ден. Гласували сме утре да имаме пленарно заседание, но сме го гласували в нормалното работно време от 3 до 8 часа.
Аз правя предложение това пленарно заседание да започне утре от 9 часа и да продължи до 13 часа, за да може всички хора да се приберат навреме в къщите си, да посрещнат Бъдни вечер както трябва и както са традициите на нашия народ.
Затова ви предлагам да гласуваме това процедурно предложение утре да работим от 9 до 1 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова.
Има ли някой против това предложение? - Няма.
Моля да гласуваме за това утрешното заседание да започне в 9 часа и да продължи до 13,00 часа.
Моля гласувайте.
Гласували 177 народни представители. За това предложение 154, против 4, въздържали се 19.
Предложението за утрешния работен ден се приема.
Продължаваме по-нататък.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, преди малко минахме на първо четене законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Видяхте, че по него имахме консенсус. Имаше две или три предложения, които не са съществени и не променят същността.
Предлагам да поставите на гласуване, господин председател, моето предложение да преминем към второ четене на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е процедурно предложение да се премине към второто четене на законопроекта за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделсЦМ/ЛТ 163.1. ките земи. Няма вдигнати ръце. Моля да гласуваме.
Гласуваме за това този законопроект да бъде поставен за разглеждане на второ четене. Моля гласувайте.
Гласували 185 народни представители. За 157, против 10, въздържали се 18.
Това предложение се приема.
Господин Джеров, заповядайте, за да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Действително господин Георги Николов беше прав. При първоначалния доклад аз споменах като автор само проф. Петър Марков, а всъщност има два законопроекта, като единият действително е на проф. Петър Марков, а другият е на 14 народни представители, между които са Красимир Стефанов, Хасан Али, Георги Николов, Емил Юруков, Атанас Матеев, Борис Рашков, Тодор Пандов, Звезделин Кафеджиев, Христо Тодоров, Ангел Димов и др. Така че това, което се разглежда, е резултат от съвместния труд, поотделно разбира се, на групата народни представители.
По заглавието - то не следва да бъде гласувано, защото е от тези, които ние винаги поставяме като заглавия и които трябва да бъдат поставени съгласно Закона за нормативните актове. Това е Закон за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В този момент разсъждавам и върху това нещо: при положение, че ще бъдат приети няколко допълнения накрая, тогава законът ще трябва да бъде наименован: Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В зависимост от гласовете, които ще се получат по предложените нови заключителни разпоредби, заглавието на закона ще бъде или Закон за изменение на Закона, или Закон за изменение и допълнение на Закона...
При това положение моля да бъде поставено на гласуване първо предложението на господин Васил Гоцев, защото то е различно от това, което докладвам от името на Законодателната комисия.
Предложенията ни в – 4а и – 4б съдържат виждането, че сроковете трябва да бъдат удължени по принцип с шест месеца. Господин Васил Гоцев в предложение, направено и в писмен вид, предлага законопроектът да обхваща удължаване на сроковете по 163.2. – 4а и – 4б с два месеца.
При това положение, господин председател, аз ще моля господин Гоцев да вземе думата, за да обоснове своето виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разбира се, заповядайте господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз не съм против удължаването на срока, защото би било абсурдно човек да бъде против. Искам да кажа обаче нещо друго. Традицията, която имаме от миналото показва, че някак си нашият народ като че ли не вярва в сроковете, които законодателството поставя. И това нещо ние в последните 20 години сме го наблюдавали с поредица закони.
Спомнете си например Закона за териториалното и селищно устройство. Там където се предвиждаше конфискация на незаконни сгради. Колко пъти законодателят променяше това нещо! Законодателят валидираше незаконни сгради, даваше глоби, отменяше глоби... Само и само, защото хората наистина не вярваха в закона и въпреки закона действаха така, както смятаха, че е добре.
Втори случай, който е пак от не много далечното минало, със Закона за собствеността на гражданите. Този закон определи някакви срокове за декларации, които много скоро бяха отново продължени с нови срокове по същата причина. 163.3. Аз мисля, че е редно сега просто гражданите да разберат, че сроковете, които се създават в законите, трябва да се изпълняват. Срокът, който беше даден, е шест месеца. Ако администрацията беше спазила този срок със съзнанието, че наистина той ще изтече в края на тази година, ако своевременно беше направила тези тарифи, ако своевременно поземлените комисии бяха въвели във владение тези хора, които имат право, и гражданите знаехе, че този срок няма да се продължи, те трябваше досега вече да са платили или да са се отказали да плащат в едните случаи, когато няма да платят, за да се сметне, че повече няма да се продължава срокът. Това обаче не стана. Ако ние сега продължим срока с нови шест месеца, това означава да подхраним отново надеждата у хората, че като изтекат шестте месеца, кой знае какво ще стане и сигурно ще се дадат още шест месеца.
Заради това аз предлагам, ако ние стоим на становището, че този параграф четвърти от стария закон е правилно отменен и не искаме с това гласуване да направим първата крачка изобщо към неговото отменяване, да продължим срока за едно разумно време, което е два месеца, а това е предостатъчно, за да могат поземлените комисии да направят своята процедура, Министерският съвет има тарифата, да се приложи и да стане плащането. Ако това не стане, ние трябва да се обърнем към предложението, което господин Венцеслав Димитров има, за преоценка, защото знаете, че инфлацията - и да искаме, и да не искаме - върви и тарифите, които ги има, вече ще бъдат съвършено негодни да обезщетят хората, които са собственици на земя. По тези предложения аз ви моля срокът да се продължи само с два месеца.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има три реплики - господин Михайлов, господин Манев и господин Мухтанов. Първата реплика е на господин Димитър Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на колегата Гоцев. Истината е, че той направи БП/ПП 164.1 същите възражения и в Законодателната комисия. Първата ми реплика е по това, че той смята, че нашият народен е недисциплиниран, не спазва законите и ако удължаваме сроковете, той така до безкрайност няма да изпълнява законите. Аз мисля, че тези опасения спрямо дисциплината на българския народ не са основателни. Просто този закон, така както е приет, с вътрешните противоречия при съществуващата ситуация не можеше да се изпълни в тези срокове. Грешката е, че ние предвидихме толкова кратки срокове при приемането на закона. И основателно днес един колега, мисля, че беше от СДС, ако се не лъжа, господин Пандурски, предложи този срок да бъде девет месеца. Аз не настоявам на това предложение, макар че го намирам за разумно, но смятам, че Законодателната комисия, понеже обстойно обсъди този въпрос и ако се наложи да се удължава след шест месеца, това е въпрос, който ще обсъди Народното събрание, аз смятам, че предложеният срок е реален и че ако се създадат другите обстоятелства, свързани със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно възможността да се заменя собствен имот за този, който се ползва, и ако се приеме предложение по законопроекта за оценката на тези земи, аз мисля, че ще може да се изпълни този срок. Разбира се, няма пречки и за по-дълъг срок, но аз смятам, че този срок, който сме предложили, е нормален. Но в никакъв случай не можем да играем на срокове за месец-два. Това е просто нереално.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Мухтанов ще направи реплика. Отказвате ли се?
ТОШО МУХТАНОВ (от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Маньо Манев - втора реплика.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Не приемам това, което господин Гоцев тук сподели за двата месеца, че представляват разумните граници, в които може да се реализират изискванията на – 4. Тук аз не представих, но вероятно утре ще представя тези десетки, стотици искания на хора от моя район, така както бяха представени от господин Орсов, на хора, които 164.2 не са в състояние нито за два, нито за три месеца да съберат изискваните средства, които са предвидени за плащане на тези земи. Затова лично аз подкрепям предложението, което беше направено, за шест месеца. Даже ми се струва, че това е малко, за да се реализират възможностите да се заплатят тези места от хора, които са с малки доходи, а това са болшинството от хората, които трябва да извършат този процес.
Освен това ние, ако трябва да се сърдим за неизпълнението на този закон, това не може да бъде отнесено към Социалистическата партия, защото изискванията, които бяха предявени да се дадат възможности за възстановяване на земята в реалните й граници, така както беше предявено, всичко това беше предоставено на поземлените комисии. Причините са вън от нас, а същевременно те не са и в състояние, повтарям отново - във възможностите на хората, които трябва да извършат тази процедура по заплащането. Затова отново настоявам ние да се обединим около предложението срокът за възстановяване да бъде удължен на шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пандурски, реплика ли?
РАДКО ПАНДУРСКИ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте. Извинявайте, господни Премянов, но ако искате думата за изказване, ще Ви я дам.
РАДКО ПАНДУРСКИ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поддържам предложението за девет месеца и ще се аргументирам. Хората нямат пари да си платят земята. Един декар земя струва 35 000 лв. - пета категория. До девет месеца едва ще успеят хората да си получат земите, които сега са държавна собственост. Земята не е върната. Ние до девет месеца трябва да върнем земята, за да могат тези хора или да направят замяна с бившия собственик, или да продадат част от земята и да купят този декар, който сега притежават. Иначе ще се получи пак същата патова ситуация, която се получава сега. Хората не си плащат земята не защото не искат да я платят, не я плащат за това, защото един пенсионер не може да извади 35 000 лв. при пета категория земя. Това искам да се разбере от колегите. Поддържам срока от девет месеца. Благодаря за вниманието. 164.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев, имате правото за отговор. Отказвате се? Господин Премянов поиска думата. Отказвате се. Други желаещи да се изкажат?
Господин Джеров, да Ви помоля да заемете мястото си. Има две допълнителни предложения, освен становището на комисията. 164.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, когато работим с цифри, мога да ви предложа два месеца, мога да ви предложа пет месеца, мога да ви предложа петнадесет месеца, но на мен ми се струва нещо друго - че тук трябва да работим с по-голяма обосновка, ако говорим за срок.
Ние предлагаме шест месеца и всичко да мине напред с шест месеца, защото това е нещо, от наша гледна точка и от сегашния момент, за реално. Ако помислим, ние можем да сложим и две години, но не е въпросът до това.
И все пак има ли постъпили предложения, ние затова сме длъжни да минем за гласуване. Аз пак ви казвам, поддържам шестте месеца, защото те са много по-реални, защото в тях можем да задължим и Министерския съвет да направи някои промени в наредбата, тарифата, а същевременно ще има и време да стане и преизчис-В лението.
Има вън от предложението на Законодателната комисия две предложения.
Едното е на господин Васил Гоцев сроковете съответно да бъдат удължени с два месеца.
Има и предложение на господин Пандурски сроковете да бъдат удължени съответно с девет месеца.
Госпожа председателстваща, моля, първо, да поставите на гласуване удължаване на сроковете в – 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби с два месеца. Ако то не бъде възприето, да поставите на гласуване предложението за удължаване на девет месеца. Ако и това не се приеме, ще минем към гласуване по отделните разпоредби, предложени от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля уважаемите народни представители да се приготвят за гласуване. Гласуваме най-напред предложението на господин Гоцев - сроковете да бъдат удължени с два месеца, съответно с по два. Ако се приеме това предложение, текстовете ще бъдат коригирани. Моля, гласувайте удължаване на сроковете съответно с два месеца. Това е предложението на господин Гоцев.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 204 народни представители, за 22, против 169, 13 се въздържат. РД/КП 165/1.
Отклонява се това предложение.
Следващото предложение е сроковете да бъдат удължени с по девет месеца. Моля, гласувайте за това предложение на господин Пандурски.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 208 народни представители, за предложението 122, против 75, 11 се въздържат.
Приема се това предложение - девет месеца.
Моля, господин Джеров, да приведете в съответствие с този срок предложенията на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай много моля за няколко минути, за да мога да преработя текстовете, госпожа председателстваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, имате ги, господин Джеров.
Аз ще моля залата за малко търпение и спокойствие, за да може текстовете да бъдат поправени съобразно този деветмесечен срок.
Текстовете са уточнени. Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение първа промяна. Параграф 1. В – 4а от преходните и заключителните разпоредби в ал. 1 думите "до 31 декември 1992 г." се заменят с думите "до 30 септември 1993 г.".
Моля, госпожа председателстваща, да го поставите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте този текст.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 203 народни представители, от тях за предложението са 189, за текста, против 12, 2 се въздържат.
Приема се текстът на – 1, свързан с – 4а, точка 1 от преходните и заключителните разпоредби.
Господин Джеров, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, съобразно направеното гласуване, предлагам следващият – 2 евентуално в – 4а, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби думите "до 30 юни 1993 г. се заменят с думите "до 31 март 1994 г.". 165/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Точно сте ги сметнали, нали?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук направих съответното удължаване съобразно преди малко гласувания нов срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този текст.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 201 народни представители, за 184, против 14, 3 се въздържат.
Приема се точка 2 на – 4а от преходните и заключителните разпоредби.
Господин Джеров, следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф, той е малко по-различен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е точка трета.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Това е точка трета. В него не се предлага промяна от това, което Законодателната комисия предлага, защото всъщност в него е инкорпориран този срок, даже срокът е по-голям.
Или как гласи предложението. Това е следващият параграф. В – 4а, ал. 5 думите "в срок от шест месеца след определяне на цените" се заменят с думите "в срок до 31 декември 1993 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тези девет месеца тук не оказват влияние.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Малко да се прередактира текстът. Не оказват ли влияние?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз в началото казах следното. Този текст в закона, който променяме, е шест месеца. С оглед рокадото, което стана в сроковете, тук се предлага вместо да бъде "шест месеца след определяне на цените", т.е. на наредбата, на решението на Министерския съвет да не бъде подвижен, да поставим фиксиран срок. И вместо шест месеца от нещо, което не е много сигурно или зависи от друг факт, да бъде "до 31 декември 1993 г.". По този начин имаме абсолютна определеност. Срокът е по-голям от гласувания деветмесечен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, моля, гласувайте този текст. 165/3.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 197 народни представители, от тях за текста са 189, против 5, 3 се въздържат.
Приема се този текст.
Господин Джеров, следващият текст. 165/4. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф също е съобразен с направеното в началото на гласуването на второто четене на този закон предложение, или моля да бъде гласуван текстът в – 4б, ал. 2 думите "до 31 декември 1992 г." се заменят с думите "до 30 септември 1993 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Върху този текст деветмесечният срок не влияе? Точен е.
Моля, гласувайте за текста, както го чухте от господин Джеров.
Гласували общо 194 народни представители. От тях 179 за, 8 против, 7 въздържали се.
Приема се този текст.
Господин Джеров, има ли друг текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има. При първото четене бяха направени две предложения, които аз лично възприемам и моля уважаемите колеги също така положително да възприемат.
Става дума за следното, само че го поставихме вече в съответните рамки - – 3 в преходните и заключителните разпоредби се създава нов – 18 със следното съдържание:
"– 18. Задължава Министерския съвет да актуализира в срок до 1 март 1993 г. наредбата, утвърдена с Постановление # 153 от 12 август 1992 г. съобразно промените в индекса на потребителските цени и на пазарните цени на земята в съответните райони."
Предложението беше направено от народния представител господин Венцеслав Димитров. С някои корекции, уточнени и с него, ви предлагам този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев, по текста ли? Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, аз подкрепям този текст по следните чисто математически съображения. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много ви моля за тишина, колеги! Това е важна разпоредба.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Представете си, че се дължат 100 хиляди лева и тези 100 хиляди лева сега при продължените девет месеца гражданинът вместо да ги плати при сегашната тарифа, ги сложи в банката. При 40 на сто лихва (колкото е сега лихвата), а тя НЧ/ЛТ 166.1. с инфлацията вероятно и ще се увеличава, той след това ще има 150 хиляди лева. Тоест той ще купи този имот 50 на сто по-евтино, отколкото би го купил, ако трябваше да го плати сега. Това именно налага да се преизчисли, Министерският съвет да даде с оглед на инфлацията едни действителни цени, толкова повече, че плащането ще стане чак след девет месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, по текста не се направиха допълнения. Ясен ли е текстът? Добре.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Текстът е ясен. Чухте и съображенията, които Венцеслав Димитров преди малко изложи: съобразяване на момента с действително действащите пазарни цени тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, гласувайте за текста, предложен от господин Венцеслав Димитров.
Гласували общо 204 народни представители. От тях 86 за, 103 против, 15 въздържали се.
Не се приема предложението.
Друг текст има ли, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Има и още един текст. Той е последният. Не помня кой го предложи.
Следващ параграф (няма да го назовавам, защото се получи раздвижване) "Този закон влиза в сила от деня на обнародването му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте този последен текст от закона.
Гласували общо 194 народни представители. От тях 192 за, 2 против, въздържали се няма.
С това законът бе приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЧАСТИЧНА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 7 ЮЛИ 1992 г. ЗА СНЕМАНЕ НА ИМУНИТЕТ НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
Както гласувахме, в рамките на тази точка аз трябва да ви запозная с писмото на главния прокурор. Мога да го направя и в началото, мога и по средата, мога и в края, но по-добре е в началото.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: В началото. 166.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Естествено е, че подобре е в началото. Започвам да чета текста.
"ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Законодателната комисия на Народното събрание в днешното си заседание взе становище да бъде внесено за обсъждане в пленарната зала предложение на група депутати от БСП и други относно частична отмяна на решение, касаещо отнемането на депутатския имунитет и задържането под стража на господин Андрей Луканов.
Изразявам категорично несъгласие с включването на този въпрос в дневния ред на Народното събрание по следните съображения:
1. Решението на Народното събрание от 7 юли 1992 г. е взето по искане на главния прокурор на Република България, поради което по всякакви предложения за промяната на това решение следва да се даде възможност на Главната прокуратура да изрази становище. Въпросното предложение ни бе връчено днес в заседанието на Законодателната комисия и изхождащо от името на госпожа Нора Ананиева, председател на парламентарна група. Предложенията и мотивите към тях на народните представители Велко Вълканов и Ана Караиванова не са ни известни въобще.
2. Главна прокуратура отново заявява, че промяната на мярката за неотклонение на господин Луканов ще попречи за нормалното приключване на планираните следствени действия. Независимо от трудностите следствието ще завърши в законния срок по чл. 222 от Наказателно-процесуалния кодекс.
С оглед на краткия оставащ срок до приключване на следствените действия - 9 януари 1993 г. - не следва и не е налице основание Народното събрание да създава допълнителни пречки за завършването му. Не е без значение и обстоятелството, че въпросът за мярката за неотклонение ще се обсъжда от прокуратурата отново след получаване на предварителното следствие - чл. 234, точка 7 от НПК.
И на второ място, че този въпрос задължително се обсъжда и от съда при внасяне на обвинителния акт, съгласно чл. 241, ал. 1, точка 4 от НПК. 166.3. Трето, по предложението на госпожа Ананиева възникват съществени правни въпроси, които не са обсъдени от Законодателната комисия.акт на съда.
Четвърто, изложеното в мотивите на предложенията на госпожа Ананиева, меко казано, е неточно.
Първо, процесуално-следствени действия спрямо Андрей Луканов се извършват непрекъснато. Последните разпити с него са извършени на 1 и на 3 декември 1992 г., за което има изготвени протоколи, след като е преведен в болницата.
Второ, на Комисията по здравеопазването при Народното събрание е представен последният протокол на консилиум, състоящ се от 9 члена, предложени от председателя на Висшия медицински съвет, с дата 15 декември 1992 г. Констатациите в същия протокол са доста по-различни от изложеното в предложението на госпожа Ананиева. Констатациите са, че е налице исхимична болест на сърцето и артериална хипертония, втори стадий, без обективни ЕКГ промени в последно време и хронична лимфолевкоза в начален стадий, която не се нуждае от антилевкозно лечение.
С оглед на изложеното изразявам категорично несъгласие предложението за отмяна и изменение на решението на Народното събрание от 7 юли 1992 г. да се включи в дневния ред.
Отново изразявам становище, че това решение не може да бъде отменено или изменено с оглед разпоредбите на чл.70 от Конституцията и чл.100 от Правилника на Народното събрание. Противното би означавало грубо нарушаване на цитираните текстове. Приемането на такова решение ще бъде недопустима намеса в работата СтБ/ПП 167.1 на съдебната власт.
С уважение,
Главен прокурор: Иван Татарчев"
Това исках да прочета в началото на заседанието, защото по същество тук се иска изобщо да не се гледа тази точка в дневния ред. Същевременно обаче, тъй като Законодателната комисиия се е произнесла, имаше становище, точката беше предложена в Председателския съвет и беше дадена предварително от Законодателната комисия, която изготвя програмата, като точка 15 в дневния ред.
Председателският съвет не взе отношение по този въпрос искането на госпожа Ананиева за преместването на точката. Чрез гласуване в залата точката беше преместена. Ние се намираме вече в тази точка и аз не мога да не дам думата на вносителите на това проекторешение.
Госпожа Поптодорова, заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз смятам, че наистина трябва да преминем към внасяне на проект за решение независимо от току-що прочетеното от Вас становище на главния прокурор. Намирам за доста странен неговия опит да влияе върху определянето на дневния ред на Народното събрание, както и стремежа му да попречи на Народното събрание да отмени не акт на съда, а свое собствено решение.
Оттук нататък считам за несъстоятелни и мотивите, които той излага, по ред причини, като ще спомена само най-достъпните за широката общественост. А те и юридически са също така несъстоятелни.
Аз не смятам, че мярката за неотклонение определя успеха или неуспеха на едно следствие. В такъв случай всички подследствени, които господин Татарчев е взел под свое наблюдение, би трябвало да бъдат в затвора. А те не са, както знаем.
Така че аз предлагам даже да не се спираме върху това, което прочете господин председателят като становище на господин Татарчев. И това е молбата ми към моите колеги. Смятам, че трябва 167.2 да минем по същество към проекта за решение и аз сега ще прочета текста, който предлагаме на вниманието на народните представители.
Проектът за решение гласи така:
"Р Е Ш Е Н И Е

на Тридесет и шесто Народно събрание

Отменя решението си от 7 юли 1992 г. по повод на искането на главния прокурор да се разреши възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Андрей Карлов Луканов и неговото задържане в частта му, цитирам, "и се задържи същият като мярка за неотклонение".
Насочвам вниманието на народните представители, че проектът за решение касае само втората част от решението, което бе взето на 7 юли.
С няколко думи ще ви запозная с мотивите, въпреки че това е проблем, обсъджан много подробно, много нашироко, и аргументите би трябвало да са ясни.
Но в името на точния протокол от днешното заседание и за хронологичното информиране на обществеността бих искала да ги повторя отново.
Ако помните добре, на 7 юли 1992 г. Народното събрание гласува едновременно решение за възбуждане на наказателно преследване и задържане на народен представител. Три групи основания ме карат да пледирам пред вас за отмяна на тази мярка за неотклонение.
Първата група са юридически основания. Спрямо Андрей Луканов не се извършват процесуално-следствени действия вече шести месец, а това, което чухме, очевидно е прибързан опит да се промени едно положение, което съществува в продължение на цели месеци. Не съществува опасност той, цитирам, "да се укрие или да извърши ново престъпление", съгласно хипотезите, заложени в НПК. Дипломатическият паспорт на господин Луканов, както знаете, бе депозиран за съхрание в Министерството на външните работи и по този начин по същество бяха отнети всякакви аргументи за укриване. Не съществува реална фактическа възможност и за извършване на повторно деяние. 167.3
Доста отдавна трябваше Народното събрание да се занимае с този въпрос, преди повече от два месеца, но слава богу, че днес поне достигнахме до него.
Втората група основания са медицински, също тема, добре позната на всички. Току-що чухме и от устата на господин председателя диагнозите, по които няма различия между отделните консилиуми, които вече многократно са изследвали този народен представител. Ще допълня становището и на Комисията по здравеопазването. По същество тя се солидаризира със заключението на съдебно-медицинските експерти, че условията, и тук искам да подчертая, не става дума за състояние на заболяването в последните седмици или месеци, става дума за условията, при които живее в момента този народен представители. Така че Комисията по здравеопазването се солидаризира със заключението на съдебно-медицинските експерти, че условията в следствието, при които е поставен този народен представител, не съответстват на предписаните с оглед неговите заболявания.
Последната група съображения са свързани със съблюдаването на вече подписани международни документи, по които България е страна и тя просто няма друг избор освен да спазва тези международни стандарти. Това е Конвенцията по правата на човека, която по същество маркира, ако добре помните, влизането на България за редовен член в Съвета на Европа; това е принадлежността на България към други международни организации, каквато е Интерпарламентарният съюз. Известно е специалното посещение на докладчик на Съвета на Европа, за това ще стане по-нататък дума. Аз искам обаче да насоча вниманието ви към тази резолюция но Интерпарламентарния съюз, която се явява официален документ, насочен към българските власти - както към изпълнителната власт, така и към българския парламент - за предприемане на действия. 167.4 По време на заседанието на Българската интерпарламентарна група, на която за съжаление не присъстваха всички народни представители, бяха подробно изложени основните пунктове от тази резолюция. Но аз ще ви запозная с този текст, който по същество е релевантен към дискусията, която водим сега, или по-скоро към темата, която въвеждам аз сега.
В точка осма на тази резолюция се казва буквално следното: "Изразява загриженост (става дума за Изпълнителния съвет на Интерпарламентарния съюз) във връзка с условията на задържането на господин Луканов, които влошават здравословното му състояние, и изказва молба към българските власти да вземат мерки този парламентарист да получава съответно медицинско обслужване на подходящо място."
Уважаеми колеги, искам само да съобщя, че тази резолюция (на Интерпарламентарния съюз) бе приета от Комисията по човешките права на парламентаристите, след като бяха изслушани и двете тези - тази на оплакването, ако мога така да се изразя, от страна на Българската социалистическа партия и нейните депутати и лично на господин Луканов, и отсрещната теза, която се застъпваше от представители на Съюза на демократичните сили.
Също така искам да ви уверя, че Интерпарламентарният съюз и в частност Комисията по човешките права на парламентаристите разполага с пълната документация по случая, от първия миг на въвеждане на този случай - отнемане на депутатски имунитет в Народното събрание, вкл. стенограми в преведен текст, вкл. документите, свързани с процесуалните действия, вкл. официални становища, изразявани от прокуратурата и от наблюдаващия прокурор.
Следователно преди да се вземе решение по случая от страна на Интерпарламентарния съюз, бяха щателно прегледани всички документи, част от които бяха предоставени от депутати от Съюза на демократичните сили, разбира се.
Казвайки всичко това, уважаеми колеги, аз искам да посоча няколко неща. Първото е, че ние в момента гледаме хуманитарен случай. Ние не обсъждаме въпроса за виновност или невиновност на един народен представител.
С няколко думи само искам да поясня, че с действието си днес ние по същество ще докажем значението, което българският парламент отдава на защитата на човешките права в тази страна. СД/ВР 168.1 Не е тайна, че международната изолация на България в последните години се дължеше основно на незачитане от страна на комунистическото управление на човешките права, индивидуалните човешки права в България, както политическите права, така и в последните години гражданските и политически права на българските граждани от турски произход. И тази международна изолация бе факт, често пъти споменаван в тази зала от колегите - депутати от Съюза на демократичните сили.
За първи път сега, след демократичните промени в страната, първият демократично избран български парламент трябва да докаже своята фактическа, своята практическа привързаност към спазването на човешките права у нас, в България, днес, така както, ако помните, ние направихме по повод събитията в Литва.
Аз си мисля, че това, което е вярно за състоянието на човешките права в други страни и е предизвикало нашата реакция, трябва да бъде три пъти по-вярно, когато става дума за собствения ни дом, за собственото ни политическо и гражданско поведение.
Така че когато вие взимате своето решение, трябва да бъде ясно, че по същество ще се произнесете не толкова, или по-скоро не само за или против отмяната на мярка за неотклонение, според мен несправедливо и незаконно приложена към народен представител. Вие по същество ще дадете своя глас за или против привързаността на българския парламент, а оттам и на България към европейското пространство, към европейските критерии и, ако щете, към европейския начин на мислене.
Така че аз призовавам колегите да бъдат в плен единствено на собствената си съвест, а не на предпоставени мнения по въпроса.
Казвайки всичко това, аз бих предложила, господин председателю, и една процедура, ако тя разбира се е приемлива за останалите колеги. И тя е да има по един оратор от всяка парламентарна група по случая. Не виждам смисъл за излишни дискусии. С гласа си ние най-добре ще покажем своето отношение. А когато пристъпим към самото гласуване, предлагам то да бъде тайно, именно за да може всеки да разполага само и единствено със собствената си съвест.
Благодаря ви. 168.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Иван Куртев по процедурен въпрос. Господин Куртев, добре е да чуем и становището на Законодателната комисия, защото така е просто по правилника, и веднага след това процедурата. Но по процедура Ви давам веднага думата. Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбрахме, че има становище на Законодателната комисия. Разбрахме, че този въпрос е бил обект на вниманието и на Комисията по здравеопазването. Но последната част от изказването на госпожа Поптодорова, по-специално третата група от мотиви ми дава основанието да поставя един въпрос. Очевидно тук съвсем сериозно би трябвало да има отношение към този проблем становището на Комисията за човешките права. И аз не знам дали тази наша парламентарна комисия има такова становище, занимава ли се с този въпрос и ако не, настоявам да чуем и тяхното становище. Или ако те нямат такова, просто проблемът да бъде отнесен до тях.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Това трябваше да го предложите по-рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Куртев, това е въпрос на самите комисии. Ако се направи от член на комисията, може да се постави.
Други? Господин Мицев. Обаче само по процедурни въпроси ако някой иска думата. Иначе давам думата само на господин Джеров за становището на Законодателната комисия.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че въобще не трябва да слушаме и господин Джеров и да не се занимаваме с разглеждането на това решение.
Мотивът ми е следният. Казва се, че на лицето Андрей Карлов Луканов са му нарушени човешките права. А той пише непрекъснато статии във вестниците. И книга излезе. Разрешава му се свиждане, вкл., както достигна до мен информация, в събота с народната представителка госпожа Петя Шопова и с лидера на една от трите формации в парламента. Така че така достигна тази информация до мен.
Така че ви предлагам въобще (и да подложите моето предложение на гласуване) да отпадне по-нататъшното разглеждане на този въпрос от днешната ни работа. (Шум в залата, реплики.) 168.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Шопова. А след това господин Даскалов.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не бих отговаряла на господин Мицев, но понеже той е юрист, а явно не юристите ще ни учат как да спазваме демократичните принципи на правовата държава, искам да обърна внимание на колегите върху факта, че става дума за решение на Народното събрание от 7 юли в две части: съгласие за снемане на имунитет и съгласие за задържане съгласно хипотезите на чл.70 от Конституцията и на чл.100 от правилника. Направено е предложение да бъде отменено това решение във втората част, само във връзка със задържането. Имунитетът, естествено, ще остане снет, процесът ще продължи и това няма да попречи в никакъв случай на съдебната власт да извърши действията, които са необходими.
И затова, господин председателю, повтарям предложенията на госпожа Поптодорова, процедурните предложения, които аз още веднъж огласявам: първо, да има по едно изказване от парламентарна група, тъй като добре познаваме казуса, и, второ, гласуването да се извърши тайно. И моля да подложите на гласуване тези две предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложението, което направи господин Мицев, се отнася за процедурата на гласуването. И ако ние стигнем до тази процедура на гласуването... (шум в залата и реплики). Моля ви се, вижте правилника, чл.54. Най-напред аз ще поставя въпроса именно на господин Мицев, запомнил съм го - за отхвърляне на решението. Това е първото, което ще направя. Просто така е по правилника.
Давам думата и на господин Даскалов, да видим по какъв процедурен въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само искам да взема становище по отношение направеното от господин Мицев предложение. На мен ми се струва, че неговото предложение е не за отхвърляне на решението, а за прекратяване на каквито и да са дебати по този въпрос. Така че преди разглеждането на всички останали процедурни въпроси, би трябвало неговият процедурен въпрос да бъде поставен на гласуване. 168.4
Но моето процедурно предложение:
Уважаеми колеги, аз изслушах с внимание юридическите аргументи, които госпожа Поптодорова изложи пред нас, във връзка с поставения проблем с оглед взимането на предложеното решение. Аз изслушах обаче с внимание и съдържанието на писмото, което ни беше предоставено от господин председателя, с автор главния прокурор на републиката.
Стигам до заключението, че както в това писмо, така и в правната аргументация на изказването на госпожа Поптодорова, се засегят твърде сериозни юридически проблеми, които Законодателната комисия не е имала предвид в момента, тогава когато тя изложи своето становище.
ЖАН ВИДЕНОВ (от място): Да ги е имала.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛАВО: Господин Виденов, да ги е имала, но писмото на главния прокурор идва днес. (Реплики от опозицията) И не разбира се, уважаеми колеги, но правната аргументация, която се изнася в това писмо, навежда на необходимостта, както и правната аргументация, която излага госпожа Поптодорова, навежда на необходимостта тези аргументации да бъдат предоставени на вниманието на Законодателната комисия, тъй като към мотивите на решението - на проекторешението, тези юридически аргументации не бяха дадени.
Поради това аз моля да поставите на гласуване решението заедно с мотивите - юридическите, само в юридическата им част на госпожа Поптодорова, както и писмото на главния прокурор на вниманието на Законодателната комисия, която да задължите да изложи своето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожица Русева, заповядайте. По процедурата ли пак?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Не.
От името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили с оглед на всичко това, което изказаха, моите колеги, се нуждаем от половин час почивка, защото не можем да вземем отношение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Варвари, варвари!... ЦМ/КП 169/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и закривам заседанието. Утре продължаваме от 9 ч. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Трифон Митев)
(Илхан Мустафа)