Председателствували: заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието на Народното събрание. Добър ден, уважаеми колеги.
Тъй като утре, петък, е ден за парламентарен контрол, искам да ви съобщя на кои питания, отправени от народни представители, ще отговарят министри утре.
Това ще е министър Йордан Соколов - на група народни представители: господата Тошо Пейков, Георги Панев и госпожа Клара Маринова.
Министър Векил Ванов - на господин Тодор Кумчев.
Министър Николай Василев ще отговаря на питане от страна на господата Георги Попов, Иво Атанасов и госпожа Савка Йовкова.
Министър Иван Костов ще отговаря на питане на господин Георги Пирински.
Вчера по време на пленарните заседания бе направено предложение от страна на госпожа Клара Маринова. Тя го е депозирала съгласно правилника вчера до 18 ч. Предложение за включване на нова точка в дневния ред. Тя е поискала това да бъде днес, четвъртък. Точката е формулирана така: "Създаване на анкетна комисия на Народното събрание за изясняване на публикуваните факти и обстановката в района на селата Чернодъб и Щит, Свиленградско, както и вземане на съответно решение от Народното събрание." ББ/МД 1142.1
Съгласно правилника това предложение ще бъде поставено на гласуване, но искам да уведомя госпожа Маринова, че когато подобно предложение бе направено от страна на господин Йовчо Русев, така и правилникът го изисква, да се формулира целта: какви задачи тази анкетна комисия ще има, срок, състав. Това се внася и като проекторешение, за да може да се обсъди от Народното събрание.
Вие изрично настоявате днес да бъде включено или настоявате в тази програма, която е за седмицата? За днес? Настоявате да бъде включено като точка в дневния ред.
Други коментари по дневния ред не могат да се правят, вече е гласуван.
Моля, уважаемите народни представители да считат, че са предупредени, че след три минути ще има гласуване и да заемат местата си в залата. Ще се гласува предложението на госпожа Маринова днес в дневния ред да бъде включена точка със следното съдържанине:
"Създаване на анкетна комисия на Народното събрание за изясняване на публикуваните факти и обстановката в района на селата Чернодъб и Щит, Свиленградско, както и за вземане на съответно решение от Народното събрание."
Госпожа Маринова, Вие трябва да допълните с решение онези точки, които са посочени в правилника.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП, от място): искам да направя пояснение понеже се смесва случаят с Йовчо Русев, а няма нищо общо с това. Надали народните представители ще знаят за какво ще гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Текат трите минути, моля, заемете местата си!
Не, не ги смесвам. Няма нищо общо. Става дума по формулирането на това искане, с какво се съпътствува.
Надявам се, че стана ясно за какво ще гласуваме. Да се включи точка в дневния ред днес, съгласно която да се създаде анкетна комисия по въпросите, по които госпожа Маринова вчера говори и аз вече прочетох основно съдържанието.
Моля, гласувайте за това предложение - да се включи нова точка в дневния ред за създаване на анкетна комисия.
Моля, гласувайте! 1142.2
93 народни представители са гласували - за, 67 - против, 8 се въздържат.
Предложението се приема.
Госпожо Маринова, имате задължението да предложите текста за решение с това, което правилникът изисква.
Продължаваме с дневния ред по точка първа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Моля господин Джеров да заеме мястото си на трибуната.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имаме за второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Той беше поставен на разглеждане в пленарната зала и бяха направени много малко предложения за промени, които Законодателната комисия обсъди, и в доклада, или в мотивите, към раздадения за второ четене законопроект сме взели отношение.
Както казваме, по принцип бяха направени възражения, но след като законопроектът е гласуван на първо четене, тези принципни възражения ние не можем да ги поставим на разглеждане. Конкретни предложения почти нямаше. Законодателната комисия от своя гледна точка намери за необходимо да направи някои корекции с оглед уточняване на някои разпоредби, с оглед прецизирането им, за да могат те да бъдат поднесени на вниманието на уважаемите народни представители сега за разглеждане на второ четене.
Основните мотиви, съображенията за внасяне на законопроекта бяха изнесени пред вас на първо четене. Затова няма да ги повтарям. Бих помолил, госпожо председател, при това положение да поставим подред предложените изменения в закона, които се съдържат в двата параграфа.
Материалът е раздаден на всички народни представители с дата 9 януари т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов поиска думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП, от място): Нали ще се обсъжда параграф по параграф? 1142.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз мисля, че искате думата по първия параграф. Първия параграф имате пред себе си. Това е за изменение в чл. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ... с двете алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров каза становището Заповядайте.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде облекчено, тъй като няма да предлагам съвършено нови текстове, но ще предложа по мое мнение важни редакции в параграф първи и в двете алинеи - втора и трета. Тези редакции аз защитих и през време на първото четене на този законопроект.
Предлагам в ал. 2 да се добави в края на самата алинея "за срок от 5 години". Тоест Комисията за защита на конкуренцията се състои от председател, двама заместник-председатели и осем членове, които се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 5 години. Мотиви! Когато беше внесен за първо четене законопроектът, ръководството и комисията бяха наречени обикновени служители. Считам, че тази комисия е от национално значение и неслучайно тя е на подчинение на ръководството на Народното събрание. Мандатност се предвижда в законите за кметове, членове на Висшия съдебен съвет, съдии, прокурори и други длъжности. Не виждам абсолютно никакво основание да поставим в друга категория Комисията по защита на конкуренцията. Това е една комисия, чиито функции ще растат непрекъснато с развитието на пазарната икономика и с развитието на частния сектор, за който толкова много тук ратуваме всички, особено колегите отдясно.
Освен това опитът на развитите страни с пазарна икономика като Франция, Швейцария, Япония имат мандатност от 5 до 6 години за подобни комисии. Убеден съм, че трябва да бъде приет срокът за мандатността да бъде 5 години.
Второто ми предложение е по ал. 3. Също допълнение към настоящия текст.
На първо място предлагам да отпадне изискването за висше юридическо и икономическо образование и да остане първото изречение само: "Председателят на комисията трябва да има висше образование с 10-годишен трудов стаж." 1142.4
Колеги, струва ми се, че ако мислим заедно, ще се убедим, че точно такъв трябва да бъде текстът. Ще ви дам само два примера от световната практика. Известният американски милиардер и автомобилостроител Форд не е бил икономист или юрист. Известният господин Морита, бащата на Трансконтиненталната корпорация не е бил икономист. Става дума за стопанска дейност, за стопански опит, който се формира на база на житейска практика, а не само на образование от първите 5 години. Аз считам, че всеки инженер, всеки дори специалист по хуманитарни науки, ако той стане добър бизнесмен, би имал правото да оглави тази комисия в утрешна България.
Поради това предлагам да отпаднат тези изисквания за само две основни специалности.
С второто изречение се предлага да се намали стажът на юристите до 5 години.
Уважаеми колеги, става дума за около 11 души национална комисия от най-опитни хора в областта на стопанската дейност, на бизнеса, на управлението на икономиката и, разбира се - на правото. Поради това считам, че изискванията трябва да бъдат еднакви и за ръководството, и за членовете на комисията, и да бъдат 10 години за всички, а не само за юристите да бъдат 5 години.
Поради това предлагам текстът да бъде: "Половината от членовете на комисията трябва да бъдат правоспособни юристи и всички членове на комисията да имат не по-малко от 10-годишен трудов стаж по специалността."
Благодаря ви! Надявам се, че изложих аргументи не политически, а аргументи стопански и се надявам, че ще бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За реплика поиска думата господин Венцеслав Димитров. Имате я, заповядайте! 1142.5
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да възразя срещу начина, по който се водят дебатите на второ четене за този законопроект. Вече е приет на първо четене, господин Филипов, Вие искате да се върнат старите постановки. Това искате. Кажете, гласувайте против този законопроект, отколкото да се аргументирате. Достатъчно дебати чухме и на първо четене. Ясно беше, че Вие не сте съгласен с него и Вашите приятели и сега из един път казвате - дайте това да го изменим. Кажете най-добре - дайте да си оставим стария закон в сила и да не приемаме нов закон. Какво ни будалкате тук всички нас само, за да губим законодателно време. Моля Ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов има думата.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на 8 януари, когато направихме обсъждането на първо четене, предложих в съответствие със станалите обсъждания и най-вече с поясненията, които господин Марков, госпожа Свобода Стефанова и господин Венцеслав Димитров ни дадоха, да добавим в скобки към заглавието "Закон за уволнение на социалдемократа Стефан Нешев". Връчих писмено предложение, заведено с вх. # 102...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това го казахте и на първо четене.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: ... 102-33-60, (не съм казал това, което сега чувате), внесено още на 8 януари в пълно съответствие с правилника. Ако нещо съм сгрешил, така ме посъветва и председателствуващият тогава уважаемият господин Савов. Изпълних това, ако нещо съм сгрешил, да ми се обясни, иначе настоявам да се гласува заглавието. Иначе считам, че е манипулация, че заглавието не беше подложено на гласуване.
Също така вчера по Закона за Висшия съдебен съвет ми се обясни, че се прави декомунизация. Тук явно и десоциалдемокрация се прави. Това ли е? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, Вашето предложение няма нищо общо с текста, а с една индивидуално внесена петиция. Моля Ви, на второ четене сме. ДЕ/МД 1143.1
Господин Пирински поиска думата, имате я, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Благодаря, госпожо председател, във връзка с доклада на господин Джеров и възражението на господин Димитров. Господин Джеров ни привлече вниманието към мотивите в законопроекта така, както ни е раздаден за второ четене, където се споменава, че не е имало предложение по същество, по принцип.
Господин Джеров, аз, откровено казано, малко трудно правя разликата между двете. Предполагам, че в Законодателната комисия има разбиране какво е предложение по принцип и какво по същество, но за мен поне предложението, което народният представител Емил Филипов направи, за добавката към изречението на ал. 2 на чл. 2, е предложение по същество. Става дума за срок от 5 години - текстът "за срок от 5 години" след текста "Народното събрание". И аз подкрепям първо предложението, направено от господин Филипов, намирам го, че то е особено важно и е по същество и бих искал съвсем накратко да го мотивирам, госпожо председател.
Абстрахирайки се от това кой е председател в момента или член на Комисията по конкуренцията и се обръщам и към колегите от Законодателната комисия с въпрос - дали действително се счита, че държавните служители, дори и да са обикновени, както са наречени или необикновени, трябва да бъдат подложени на един произвол на назначаване и уволнение в зависимост от това дали в момента управляващите ги намират за приемливи или не. Тъй като от мотивите, приложени към законопроекта на първо четене, за съжаление може да се направи такъв извод. Казва се, че Комисията за защита на конкуренцията е орган на управление, в който работят обикновени служители, и затова те трябва да се подчинят на общия ред за такива и да не бъдат избирани за определен срок. Аз смятам, че поначало общият ред за държавните служители трябва да бъде с определена мандатност и с определена трайност на тяхната кариера, независимо от политическата власт в момента и, второ - особено за Комисията по конкуренцията, без да повтарям аргументите на господин Филипов смятам, че те са абсолютно задължителни - да има мандатност тази комисия.
Ето защо Ви моля, госпожо председател, да дадете възмож1143.2 ност този въпрос - за добавката, предложена от господин Филипов, по ал. 2 на чл. 2 след думите "Народно събрание" да бъде дописано "за срок от 5 години" да бъде обсъден по същество независимо от сега заеманата длъжност от един или друг член на комисията и Народното събрание да бъде наясно, като гласува едно или друго предложение, че гласува или за стабилността на една институция, или за поставянето й под една пълна неопределеност и несигурност по отношение на работещите в тази изключително отговорна комисия.
Имам, госпожо председател, предложение и по ал. 2 на чл. 15, включено в – 2 от законопроекта, предложен от господин Джеров, след това молбата ми е да имам възможност да го направя, когато му дойде времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст други предложения ще се обсъждат ли? Не се правят.
Господин Джеров, имате думата. Моля, пригответе се за гласуване, влезте в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега да започнем отзад напред. Господин Пирински постави към мен един принципен въпрос и с удоволствие ще отговоря и ще изразя моето виждане.
Един законопроект се внася за разглеждане в пленарната зала. Той минава през две четения. Първото четене обхваща принципното виждане на народните представители, без да обхваща искания по конкретни текстове, по редакции или по някои допълнения. След като Народното събрание гласува един законопроект на първо четене, това означава, че по принцип този законопроект е възприет. Или оттук нататък ние не можем, говоря за Законодателната комисия, която представлявам тук, ние не можем отново да се връщаме и да босъждаме въпроса дали е правилно да бъде внесено такова изменение или не. В този смисъл аз се изказах, че това е въпрос по принцип. Законодателната комисия и след това пленарната зала при второто четене не може да се връща отново и да казва - "ама чакай, правилно ли, или не е правилно изменен законът хикс? И чл. 5 като принцип да бъде променян."
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Той не е ли по същество - въпросът за петте години? 1143.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По същество вече тук може да дойде едно предложение - да се допълни, да се измени, да има нещо в повече, да има нещо в по-малко. Това вече е предмет на нашето разглеждане на второ четене. Или точно това разглеждане на първо и второ четене, защото в противен случай дебатите, които се правят на първо четене, трябва да се повторят и при разглеждане на първо четене. Вярно е, че в залата много пъти се смесват тези две четения, като при първото четене се правят редакционни предложения, аз в това не виждам нищо лошо, защото авансово ще видим една мисъл на един колега и естествено, като е правилна, ще я възприемем, но при второ четене не виждам никакво право на никой народен представител да се изказва принципно срещу конкретната промяна. Това е моето виждане в отговор на въпроса на господин Пирински.
Господин Васил Николов предлага заглавие на закона. Независимо че не по този начин трябва да водим законодателната работа, защото ние тук гледаме сериозно на нещата и когато изменяме или променяме, или допълваме един закон, нека да погледнем с нужната сериозност. И затова аз не бих отговорил на несериозни предложения. Но и по принцип - изменя се закон. Кога е било и кое Народно събрание разглежда законопроект за изменение и допълнение на един закон и да му сложи някакво специално име? Може би ние да направим това нововъведение.
На господин Филипов предложението за срок от 5 години или да не бъде със срок от 5 години. Ами това е съществото, това беше принципът, поради който този проект мина на първо четене. Разбира се, госпожо председател, Вие ще го поставите на гласуване, аз не бих взел отношение наново, защото точно по този въпрос и в писмените мотиви, които представих на Народното събрание, и в устно изразеното становище, изясних моето и, разбира се на Законодателната комисия становище, че не може за всяка една служба да се поставя изискване за срок. Кодексът на труда урежда срочните договори от безсрочните, би трябвало да го произведем и по-нататък и, разбира се, в противовес на това - един президент не може да бъде назначен или избран безсрочно, един министър - също така, един народен представител - също. Но след 1143.4 като започнат да се назначават ръководствата на тези учреждения, струва ми се, че не би трябвало да ги приравняваме по значимост до тези, за които преди малко казах и за които и самата Конституция предвижда съответна мандатност. Прекалената мандатност никой път не би трябвало да бъде предпочитана.
За висшето икономическо и юридическо образование на ръководителя. Още когато беше в Народното събрание, колегите, които са от тогава, си спомнят, че и тогава аз възразих срещу кандидатурата на господин Нешев. Не срещу него, защото аз не мога да преценя неговите качества, но възразих срещу това, че нито е юрист, нито е икономист и въпреки това се избира. Нека всяка една специалност да си тежи на мястото. Струва ми се, че не бих искал да връщаме нещата, когато на юридически учреждения, ГДИС в София например се назначаваха инженери. Инженерът има свое приложно поле и нека да си работи там, където знае. Пък това е една институция, която има да прилага законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да присъпим към гласуване. Отново ви предупреждавам, че започваме гласуването на второто обсъждане на законопроекта. Повече няма да предупреждавам, считайте, че трите минути текат отсега за всичките гласувания, които ще правим. Така че съгласно правилника обявям гласуване. Моля, ако има все още народни представители, които са около залата, нека да влязат в нея и да заемат местата си.
Имате текста пред себе си. Направени бяха няколко предложения. Те са за допълване или за промяна на текста, който го имате, така че най-напред ще се подложат на гласуване тези допълнително направени предложения.
Господин Филипов направи предложение към текста на ал. 2 да се добавят думите "за срок от 5 години". Гласуваме това допълнение. Моля, гласувайте. Моля и за тишина в залата.
За - 82, против - 103, въздържали се няма. Предложението се отклонява. 1143.5
Към текста на ал. 3, който представлява т. 1 в законопроекта пред вас, бе направено предложение да отпаднат думите "юридическо" или "икономическо", т.е. да остане само "висше образование". Гласуваме това предложение.
Моля, гласувайте.
За - 75, против - 101, 4 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Направено бе също предложение стажът в изречение второ на ал. 3 да не бъде 5-годишен, както е предложено, а да бъде 10-годишен. Така че гласуваме предложението в текста на изречение второ на ал. 3, която имате пред себе си, вместо "5-годишен стаж" да бъде "10-годишен стаж".
Моля, гласувайте.
За - 78, против - 97, 5 се въздържат.
Предложението се отклонява.
Гласуваме текста, така както е предложен от Законодателната комисия. Моля, господин Джеров, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се на вашето внимание – 1. В чл. 2 от Закона за защита на конкуренцията се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така: "(2) Комисията за защита на конкуренцията се състои от председател, двама заместник-председатели и 8 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание."
Създава се ал. 3 със следното съдържание: "(3) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование с 10-годишен трудов стаж по специалността. Половината от членовете на комисията трябва да бъдат правоспособни юристи с не по-малко от 5-годишен трудов стаж по специалността."
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме този текст. Моля, гласувайте.
За - 101, против - 74, 5 се въздържат.
Текстът е приет.
Обяснение на отрицателен вот. Заповядайте. СД/МД 1144.1
БОНЧО РАШКОВ (ПСБСП): Искам да обясня отрицателния си вот.
Аз гласувах против, първо, защото мотивите председателят да има висше юридическо и икономическо образование за мен са несъстоятелни. По тази логика следва министърът на земеделието да има най-малко висше агрономическо, зоотехническо или агроикономическо образование. По тази логика следва министърът на отбраната да има висше военно образование. За голямо съжаление обаче те нямат, а са министри.
Така че е налице една нелогичност. Истинските мотиви са политически. Това за никого не е тайна: целта на промяната на този законопроект е да се смени един неудобен председател, просто защото той е иначе мислещ. На прост език казано, това е чиста проба "лов на вещици", за която аз не бих желал да гласувам. (Шум в залата)
Второ, гласувах против, защото с тази норма се поставя началото на една недемократична тенденция - законово преследване на политическия противник. Тази тенденция е болшевишки рецидив и по същество не е нищо друго освен диктатура с парламентарен образ.
Трето, гласувах против, защото се слага началото на една законова практика, която катализира законова нестабилност. Великото Народно събрание прие закона. Ние, Тридесет и шестото Народно събрание, го променяме. Аз съм убеден, че в Тридесет и седмото Народно събрание, господа, вие няма да имате мнозинство. Тогава значи ли, че тези, които имат мнозинство, трябва да променят този закон?
Ето защо аз гласувах против. (Шум в залата, единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Стоилов, заповядайте. Моля ви, идвайте с картите.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): В ръцете ми е статутът за Френския съвет по конкуренцията. Председателят на Законодателната комисия си позволи положителна тирада в полза на това да няма мандатност. Получава се така, че европейските страни, с практика далеч по-раншна, отколкото нашата, страни, чиито демократични институции, в това число и в икономиката, уважаваме и непрекъснато 1144.2 говорим, че когато правим нашите закони, опитваме се да ги слагаме по законодателство на развития европейски свят, в този статут предвиждат не 5, а 6-годишен мандат.
Получава се така, господа от СДС, че вие, общо взето, се учите от "задния двор" на Европа, а не от това, което трябва да се взаимствува, от това, което гарантира една стабилност на институциите и в политическата област, и в икономиката.
Заключавам с това, че нашите колеги от действителната социалдемократическа партия на България трябва да разберат къде са техните опоненти и техните противници. (Шум в залата, единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински има думата. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Госпожо председател, по същество мотивите да гласувам против са онези, които изтъкна и господин Стоилов. Не мога да приема аргументацията, която господин Джеров разви, а именно, че Комисията по конкуренцията е един сравнително маловажен държавен орган.
Господин Джеров, предполагам ще се съгласите, че едни от най-острите проблеми в момента, при прехода към пазарна икономика, е да се прецени кое е спекулативна дейност и кое е обоснована търговска дейност. Едва ли може да има друг орган, който обективно да е призван да отсъжда по този въпрос освен именно Комисията по конкуренцията. Едва ли има съмнение, че за да бъде тя обективна, безпристрастна в тази си оценка, тя трябва да има стабилитет. И не на последно място този стабилитет се постига с мандатността.
Освен това бих искал да спомена, че Вашето разяснение по разликата между въпроси по принцип и въпроси по същество извикаха у мен един въпрос. Вие самият споменахте, че въпросът за 5-те години мандатност е въпрос по същество. Той беше аргументиран и в изказванията на първо четене, когато се възразяваше, че именно е необходима мандатност.
Тъй че Вашето тълкувание в мотивите за второ четене на законопроекта, че на първо четене не са били повдигани въпроси по същество, очевидно е незащитим аргумент. Ето защо ви моля 1144.3 и в хода на работата на Законодателната комисия някак да отразявате онези въпроси от първо четене, които да не бъдат трактувани просто по принцип, а които са по същество, по тях да се взима отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, имате думата за следващите текстове. Заповядайте. 1144.4 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 2, който предлага две изменениия в чл. 15 от действуващия Закон за защита конкуренцията: "В – 2. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се изменя така: "Лице, което е в трудово-правни отношения, не може без съгласието на своя работодател да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на осъществявания предмет на дейност на работодателя. Счита се, че съгласието е дадено, ако при сключване на трудовия договор на работодателя е било известно, че лицето извършва дейността и не е уговорено изрично прекратяването й. При нарушение на тази забрана работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие."
2. Ал. 3 се изменя така: "Лицата по предходната алинея не могат да извършват три години след прекратяване на трудовия договор конкурентна стопанска дейност, освен ако в него е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст постъпили ли са писмени предложения до началото на дискусията, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По този текст, госпожо председател, нямам нищо получено, което да сочи за направено предложение за изменение в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински поиска думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Става въпрос само за една дума. На ред трети от раздаденото ни предложение се говори за осъществявания предмет на дейност на работодателя.
В аргументацията, в мотивите за изменение на този текст, госпожо председател, предложението за изменение се аргументира с това, че лицето, което е в трудово правоотношение с работодателя може би на практика не извършва дадения вид дейност, която е регистрирана като предмет на дейност на работодателя.
А от редакцията, която ни се предлага, се разбира обратното, че търговското дружество може да има регистриран един широк предмет на дейност, от него на практика да осъществява една част и само в този случай ще възникне основание за прекратяване 1145.1 СлР/ВЙ на правоотношението, ако лицето осъществява оная част от предмета на дейност, която на практика осъществява и търговското дружество.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така, правилно сте разбрал.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров, че потвърждавате моето разбиране, но мотивът, с който е внесен този текст, е точно обратният на Вашето и моето разбиране, тъй като мотивът е обратният, мотивът е дали лицето извършва или не стопанската дейност. А текстът е в смисъл дали дружеството извършва или не стопанската дейност.
И на практика какво може да се получи, господа народни представители? Едно дружество регистрира даден предмет на дейност, от което осъществява половината от регистрирания предмет. Другата половина не осъществява. Лицето, което е в правоотношение с дружеството, осъществява онази част от дейността, която дружеството не осъществява, но е регистрирало. И тогава лицето за своя сметка ще осъществява дейност, която е регистрирана като предмет на дейност на дружеството, дружеството ще бъде афиширано като такова, което осъществява този предмет на дейност, а лицето за своя сметка ще я извършва.
Смятам, че тук има едно пряко и недопустимо противоречие и конфликт на интереси и пар екселанс нелоялна стопанска дейност. Моля някой да ме обори!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие какво предлагате?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам да отпадне думата "осъществяван предмет", да остане само "предмета".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да уточним, в пределите на дейност на работодателя или в пределите на предмета на дейност?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ето как би звучало: "Да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на предмета на дейност на работодателя".
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С други думи, да отпадне "осъществявания"?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, да отпадне "осъществявания". ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Има думата господин Янаки Стоилов. 1145.2
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин Пирински постави един въпрос. Мотивите, за да се стигне до изменението на този текст, бяха да се внесе по-голяма яснота. Въпреки че аз смятам, че и с тълкуване на досегашния текст можеше да се стигне до уточняване на неговия разумен обхват, именно когато става дума да се органичи лицето, да не засяга конкуретно интересите на своя работодател.
Така че за мен това изменение в ал. 2 не беше наложително, още повече, че в комисията по защита на конкуренцията половината от членовете са юристи и те вероятно точно така биха уточнили съдържанието, действителния смисъл на споменатата разпоредба.
Моето предложение е преди всичко за ал. 3 и аз го формулирам алтернативно. Първото ми предложение е да отпадне...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие правили ли сте досега писмено предложение? Ако е направено, господин Джеров да го докладва.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То се споменава при първото четене. Аз само потвърждавам този проблем и го мотивирам допълнително. Единият вариант е да отпадне цялата ал. 3. Ако не се приеме това предложение, което естествено първоначално ще бъде подложено на гласуване, предлагам едно допълнение в ал. 3, което да премахне всякакво двусмислие в нейното съдържание, а именно: "Лицата, извършили нарушение по предходната алинея, не могат да извършват...", текстът нататък остава същият. Още повече, че в мотивите на вносителя е посочено, че тази санкционна мярка се отнася именно за лицата, извършили нарушение, а не по принцип за потенциалната възможност едно лице да бъде в конкурентни отношения със своята организация.
Какви са ми мотивите най-накрая да предложа отпадането на текста преди всичко?
Ал. 3. на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията не съдействува в пълнота да се прилага конституционното право на труд, което предвижда, че всеки гражданин има право на труд и на свободен избор на професия и на начин на упражняване на правото на труд.
Но според ал. 3 от споменатия текст при прекратяване на трудовото правоотношение независимо от основанието, работещият 1145.3 няма право да извършва конкурентна дейност в продължение на три години без съгласие на предишния работодател. А всъщност конкурентната дейност е работата по неговата основна специалност.
Тук се поставя въпросът каква е по-дълбоката цел на разпоредбата - да се намали движението на работната сила или да се съхрани монополното положение на част от работодателите.
Интересно е също да се отговори на въпроса какво може да върши при сегашните съкращения един инженер, архитект, икономист, външнотърговски работник, програмист и пр., щом за три години той трябва да е вън от специалността си?
Най-напрая, доколкото ми е известна чуждата практика, не съществува законодателство, което да осъществява ограничения, важащи и след времето на прекратяване на трудовото правоотношение. Това е една неспецифична санкция, която не се съдържа в Кодекса на труда. И мисля, че ние трябва да спрем дотам, докъдето се разпростират правоотношенията между работодателя и наемния работник.
Тъй като виждам, че и други народни представители вероятно ще вземат отношение по този текст, с интерес бих изслушал техните мотиви. Но тъй като в началото на обсъждането на законопроекта се казва, че ние губим време за дискусии, аз до голяма степен съм съгласен, тъй като цялостното обсъждане на тези изменения на практика не беше наложително за икономическата реформа, ние загубихме наистина едно ценно време, което ми дава основание да мисля, че наред със структурната и монетарната част на икономическата реформа можем да говорим и за имитационна нейна част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това не беше по същество, господин Стоилов. Има думата господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам съвсем накратко да възразя по тезите, които бяха развити от господата Пирински и Стоилов.
Най-напред по отношение на казаното от господин Пирински. Точно така, господин Пирински, много хубаво сте го разбрал. 1145.4 Наистина, когато един работодател регистрира един грамаден спектър от дейности, не означава, че той си ги запазва. Фактически неговият служител няма да извършва конкурентна дейност, ако върши такова нещо, каквото той не върши. Конкурентна е само тази дейност, която ефективно се извършва. И затова ние с този закон ще преследваме само тази конкуренция, която ефективно конкурира дейността на работодателя.
Знаете, че особено преди година, когато се регистрираха фирмите, регистрираха грамаден спектър от стопански дейности. На практика не можеше да се върши нищо. Точно такъв е смисълът на закона - да преследва само ако има реална конкуренция. Това е по отношение тезата на господин Пирински.
По това, което каза господин Стоилов. Ние не забраняваме на тези хора да работят на друго място, но да са работодатели на друго място - да. Защото се предполага, че той може да изнесе тайните или това, което се нарича "гуд уил", да кажем, връзките на фирмата и да излезе и да стане самостоятелен. Тоест, след три години нека да стане самостоятелен в тази област, самият той да стане работодател. Но вчера е бил наемен работник и изведнъж взима всичко? Такова нещо се прави, това е почерпено именно от западното законодателство, да отиде изедин път и да започне да извършва конкурентна дейност.
Да не назовавам имена, но ще дам един пример. Да кажем един човек работи в една агенция. Агенцията си подбира, да кажем, партньор в лицето на една уж частна фирма. Подбира си партньор и дава всичко на нея, т.е. върши търговия. Ония печелят страшно от нея. От агенцията го изгонват поради различни проблеми, да не казвам какви. Той отива и става директор на тази фирма. Какво ще кажете? Ето това нещо ние искаме да забраним.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, Вие, а и текстът, който имаме пред себе си, оперирате с понятието "осъществяван предмет на дейност". Кой ще определи кой е осъществяваният и кой е неосъществяваният? Вие вкарвате едно ново понятие в законодателството, което не е определено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Питайте юристите, те ще Ви кажат. 1145.5
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От Ваше и от мое име питам юристите, по Ваш съвет. Тъй като дали едно юридическо лице осъществява или не една или друга от дейностите, регистрирани в неговия предмет на дейност, е изключително сложна работа за уточняване. Не е ли по-редно да остане предметът на дейност като онова, което Вие споменахте за едно безразборно регистриране на предмет на дейност да бъде ограничено? Вие сте прав, че бяха регистрирани предмети на дейност, които очевидно юридическо лице при регистрирането му не можеше да осъществява. 1145.6
Добре, такъв реален проблем съществува, аз съм съгласен. Но оценете и обратната опасност - когато едно юридическо лице регистрира дейности, които няма намерение да извършва, а хора, които сключват с него трудов договор, на практика се възползуват от тази регистрация, за да реализират дейност за своя сметка. В това е проблемът.
Това ми е проблемът, това исках да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Шотлеков има думата. Заповядайте.
ИЛИЯН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, по това,което говори господин Пирински, искам да му кажа: естествено, че съдът ще прецени. Ако лицето счита, че работодателят неправомерно го е уволнил, позовавайки се на текста, ще обжалва и съдът ще прецени има ли конкуретна дейност, или няма, господин Пирински.
И второ, Вие казахте: предметът на дейност. Съгласно Търговския закон, по какъвто и начин да е регистрирана една фирма, предметът на дейност не е основание за развиване на друга дейност от тази фирма. Така че това е един абсурд - предметът на дейност, той просто съществува. Вие сте го приемали този Търговски закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов има думата за изказване. (Реплики в залата, възгласи от страна на мнозинството)
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Ще въведете ли ред в залата, госпожо председател? (Шум в залата, реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина, уважаеми колеги.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Взимам думата по – 2, точка 1 от предложения проект за закон, за да подкрепя онова, което каза господин Пирински за отпадане на думите "осъществявания предмет на дейност". Искам да се аргументирам с един казус.
Представете си какво би се случило, ако работодателят или търговското дружество осъществява част от предмета си на дейност, неговият работник осъществява другата част, която в момента дружеството не осъществява, а след известно време дружеството започне да осъществява целия предмет на дейност. В този случай как би следвало да се постъпи? Работникът ще трябва ВТ/ВЙ 1146.1 ли да прекрати онази своя дейност, която е започнал преди работодателят да е предприел осъществяването на онази част от предмета си на дейност, която досега не е осъществявал?
И второ. Господин Шотлеков поставя въпроса: а какво ще стане, ако дружеството започне да осъществява дейност, която не е регистрирало? Ами, господин Шотлеков, дружеството не е предприело необходимите правни мерки, за да защити своите интереси и нека се сърди само на себе си. Така че нека да оставим пределите на предмета на дейност на работодателя и да не слагаме такива критерии, които ще породят излишни и прекалено много спорове в практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други предложения не се правят. Пристъпваме към гласуване. Моля, заемете местата си в залата, уважаеми колеги.
Направени бяха следните предложения по текста, който имате пред себе си.
Първото предложение е това, което направи господин Пирински, и което бе подкрепено, да отпадне думата "осъществявания..." в текста на ал. 2.
Моля, гласувайте да отпадне думата "осъществявания".
За това предложение са 84, против - 94, 2 се въздържат. Предложението се отклонява.
По ал. 3 господин Стоилов направи две предложения. Първото е текстът да отпадне. Да отпадне ал. 3 така, както я имате пред себе си. Моля, гласувайте за това предложение.
За предложението са 74 народни представители, против са 101, въздържали се няма. Предложението се отклонява. 1146.2 Господин Стоилов направи още едно предложение към текста на ал. 3: след думата "лицата" да се добавят думите "извършили нарушения". Гласуваме предложението за допълнение с думите "извършили нарушение".
Моля, гласувайте!
За това допълнение са 169 народни представители, против - 98, 2 се въздържат.
Това допълнение се отклонява.
Сега гласуваме текста, който имате пред себе си и бе прочетен от председателя на Законодателната комисия.
Моля, гласувайте!
За текста са 195 народни представители, против - 65, 11 се въздържат.
Текстът е приет.
С това приключи второто четене на закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
(Текстът на закона - Приложение # 1, II)
Обяснения на отрицателен вот - има думата господин Пирински.
Ще ми позволите, господин Пирински, да напомня за всички, че обяснението на отрицателен вот е чл. 44, ал. 3: "Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал". В рамките на това имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Не изразих същото отрицателно становище, защото възразявам на обяснението, дадено от господин Шотлеков, по което не бях изразил възражението си. Той спомена, че съдилищата ще определят кое е осъществяване или неосъществяване на стопанска дейност.Това обяснение е неудовлетворително, тъй като едва ли е оправдано да създадем една правна норма, която очевидно създава възможности за злоупотреба и след това да търсим поправка чрез съда. Ясно е, че преди всичко една норма трябва да избягва възможността за злоупотреба с нея.
Госпожо председател, аз сравних текста, който токущо гласувахме, със сега действуващия текст в сега действуващия Закон за конкуренцията. Единствената дума, която е добавена там, е именно тази "осъществявания предмет на дейност". Ето 1147.1 ЦМ/ВЙ защо смятам, че господин Янаки Стоилов имаше определено основание, когато сподели пред народното представителство впечатлението си за имитационна фаза на реформата.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Николаев.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПСБСП): Гласувах против просто защото в мотивите, които е изложила Законодателната комисия по повод уточнението, което направи господин Янаки Стоилов за лицата, извършили нарушения по предходната алинея (става дума за ал.2), то безусловно беше необходимом, тъй като тази ал. 2 визира два случая: лица, които са в трудовоправни отношения с работодателя си, които са лоялни, добросъвестни по отношение на фирмата, в която работят, т.е. на работодателя си, и друга категория лица, които извършват споменатата конкурентна дейност и за които се предвижда съответната санкция.
Мотивите, които излага Законодателната комисия (ще прочета дословно), са: лицата, които са осъществили конкурентна стопанска дейност и това е дало основание на работодателя да прекрати трудовия договор без предизвестие, понасят предвидената по ал. 3 санкция - 3 години и т.н. Повтаряме (пише в становището), че тази санкция следва само ако уволненият е осъществил конкурентна дейност в нарушение на ал. 2, т.е. отнася се за втората категория лица.
Иначе, както е текстът, който току-що приехме, той не прави това изрично разграничение и поставя нещата в една двусмислица, която дава възможност да бъде тълкувана правната норма по начин, който да бъде и конкретно за всеки един случай, и да се внесат съответните, ако щете, и политически мотиви. Не изключвам това като възможност.
Това е основанието да гласувам против и държа, че този текст беше безусловно необходим.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли трето обяснение на отрицателен вот? - Няма.
С това приключи тази точка от дневния ред.
Продължаваме със следващата точка - 1147.2 РЕШЕНИЕ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ.
Решението бе раздадено миналата седмица, а също така бе предадено за разглеждане и в Законодателната комисия. Тук е и вносителят господин Михаил Неделчев. Господин Неделчев, от името на вашата комисия като вносител имате думата.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Искам да поясня на уважаемите народни представители, че тук не става въпрос за неспособност на комисията да си свърши работата. Ние наистина работим много интензивно, но кандидатите междувременно нараснаха, станаха 16, комисията заседава два пъти в седмицата, изслушва демократично всички кандидати, те излагат своите платформи и искам да уверя уважаемите народни представители, че ние ще се постараем (независимо от този срок, който се фиксира в проекторешението) предсрочно да представим кандидатурата за пост председател на Комитета за телевизия. Надявам се, че ще представим и едно поусложнено решение, но нека го мотивираме допълнително как точно да се управлява Българската телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За становището на Законодателната комисия има думата господин Александър Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, този въпрос беше разглеждан на Председателския съвет и там поех задължението да изясня становището, което бих поддържал тук пред вас. Нека да изхождаме от фактите, за да стигнем до едно разумно решение. Налице е едно решение от 6 ноември 1991 г. на Народното събрание: "Освобождава господин Сапарев от длъжността председател на Комитета за телевизия и възлага на постоянната комисия към Народното събрание да предложи в едномесечен срок кандидатура за нов председател на Комитета за телевизия." Решението е с дата 6 ноември 1991 г.
На 14 ноември 1991 г. Народното събрание е взело решение до избиране на председател на телевизията ръководството й да се осъществява от Програмния съвет. Финансовите документи през този период се подписват от госпожа Милица Трайкова.
Това е положението, от което ние трябва да тръгнем. 1148.1 ДП/ВЙ Поради това смятам, че предложението, което е внесено от председателя на Комисията за телевизия и радио господин Михаил Неделчев, трябва да бъде коригирано в смисъл: първата алинея от това решение безспорно трябва да остане. След като е просрочено вече изпълнението на това решение, редно е да вземем решение да продължим срока или безсрочно, или с някакъв срок. Затова пред мен е едно предложение за вземане днес на проекторешение с едно единствено изречение: "Продължава до 15 февруари 1992 г. срока за разглеждане на кандидатурите и избиране на председател на Българската телевизия". Това е предложението, което аз внасям.
Струва ми се, че все пак комисията трябва да има някакъв срок. Не би могло да протече във времето едно задължение. Редно е то да бъде изпълнено и да бъде предложено пред нас името на новото лице.
Що се отнася до второто изречение на комисията: "Потвърждава правомощията на директорите и главните редактори" е излишно да го кажем. Ние сме възложили с решението от 6 ноември 1991 г. на постоянната комисия да предложи, също така сме възложили и изпълнението на това задължение. Според мен трябва едно единствено изречение да гласуваме, а именно да продължим срока, да задължим комисията до 15 февруари да внесе своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата госпожа Миленкова.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата по процедурата. Моето изказване ще бъде свързано с изразяването на един остър протест срещу желанието на управляващото мнозинство да използува парламента на Република България като място, където да избива своите комплекси за малоценност... (Оживление в залата)
Искам да припомня на онези, които като нашите първородители според Дарвин, помнят само три секунди, че гласуваният от нас правилник по време е приет след временните процедурни правила. По силата на временните процедурни правила е регистриран Парламентарен съюз за социална демокрация, от който аз съм депутат. 1148.2
В приетия след временните правила правилник, който тук с различна сила и красота на тембъра ни припомнят колеги, избрани със синята бюлетина, не се предвижда пререгистрация на вече регистрирани парламентарни групи. Въпреки огромното желание на избраните със синята бюлетина депутати, тези, които сме избрани с червената бюлетина, не принадлежим всички към Българската социалистическа партия, а повечето от нас, за разлика от част от вас, не са били и в Българската комунистическа партия.
Няма идентичност между предизборния съюз и парламентарния съюз. За ваше огромно огорчение този предизборен съюз, който включваше Българската социалистическа партия, Българската либерална партия, Отечествената партия на труда, партията "Християнско женско движение", Християнрепубликанската партия, Народнолибералната партия "Стефан Стамболов", Социалистическия младежки съюз, ФБСМ и "Ера-3" е вече парламентарен и, както казват нашите приятели от централната част, "ишек гиби" трябва да го приемете като такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленкова, моля по решението...
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА: Извинете, госпожо председателствуващ, но аз няма да участвувам в дебати и в гласуване на някакъв предизборен съюз на БСП, тъй като не принадлежа към него. Както и да го наричате вие, такъв съюз съществува и това е известно на цялата общественост. Да, това е Парламентарният съюз за социална демокрация. Ще присъствувам в залата, без да участвувам в работата на Народното събрание, което не признава правото ми да бъда дапутат в парламентарен съюз, в който искам да бъда!
За Ваше сведение и за протокола - Елисавета Миленова, председател на Християнското женско движение, депутат от Парламентарния съюз за социална демокрация, който е в опизиция. (Частични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленова, Вашият въпрос изобщо няма отношение към това, което обсъждаме, но по повод на изказването Ви, искам да прочета разпореждането на председателя на Народното събрание господин Савов от 21 януари 1992 г.: 1148.3
"Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

В съответствие с чл. 12, ал. 2 (чл. 12, ал. 2 е относно наименованието на парламентарните групи и коалиции и регистрирането им в Народното събрание) от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам имената на регистрираните парламентарни групи и коалиции да се изписват на електронната система за гласуване, както следва:
1. СДС - за парламентарната група на народните представители, издигнати от предизборната коалиция Съюз на демократичните сили;
2. ПСБСП - за парламентарната група на народните представители, издигнати от предизборния съюз на Българска социалистическа партия, Отечествената партия на труда, партията "Християнско женско движение", Християнрепубликанската партия, Народнолибералната партия "Стефан Стамболов", Социалистическия младежки съюз, Федерацията на Българската социалистическа младеж и Съюза на демократичните партии и движения "Ера-3";
3. ДПС - за парламентарната група на народните представители, издигната от Движение за права и свободи.
Председател на Народното събрание, подпис."
И за допълнение: Председателският съвет в две свои заседания се занима с този въпрос. По този въпрос бе представено мнение от експертния състав на Народното събрание, също и от Информационния отдел за възможността за изписване на таблото на тези основни букви на наименованията на предизборните партии и коалиции. Това беше само за сведение по въпроса.
Продължаваме с обсъждането на това решение. По него ще давам думата. По друг въпрос, който е извън този, по същество няма да обсъждаме.
Има думата госпожица Велислава Дърева. 1148.4 ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Ще бъда съвсем кратка, Парламентарен съюз за социална демокрация. (Викове в СДС: "Няма такъв съюз!") Венци, за теб може да няма.
Аз имам само един мъничък въпрос - на какво основание Председателският съвет сменя нашето име? Аз искам да запитам ние в нов възродителен процес ли се намираме? (Викове в СДС) Това е първото.
Второ, уважаеми колеги, искам да ви попитам: според вас Парламентарният съюз за социална демокрация да не би да е улица в София или площад, че кметът Александър Янчулев да си ги прекръщава, както иска. Ние не сме улица "Георги Димитров", която да се нарича...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (изключва микрофоните): Отнех думата на госпожица Дърева, просто защото наистина злоупотребявате и с правилника, и с търпението при водене на заседанието. Много ви моля, процедурните въпроси са изрично изписани в правилника. Ако искате, можем да го променяме, но нека не импровизираме в така необходимото ни време за законодателна работа.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Председателят импровизира!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Боков има думата по процедурен въпрос.
ФИЛИП БОКОВ: Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП. Въпросът ми е... (Венцеслав Димитров, от място: "Няма такъв съюз! По правилник няма!")
Благодаря Ви, господин Димитров, успокоихте ли се?
Въпросът ми е чисто процедурен и се надявам, че на мен няма да натиснете копчето, както натиснахте на госпожица Дърева. Искам да ви попитам по каква процедура, госпожо председател, председателят на Народното събрание издава разпореждания, които касаят депутатите в Народното събрание? Вие казахте, че сте консултирали юридически съветници, очевидно цялата прогресивна юридическа мисъл на Народното събрание е била ангажирана в решаването на този казус, но от това разпореждане и от процедурата по издаване на разпореждания, които касаят народни представители, следва ли да очакваме следващата или по-следващата седмица разпореждане, че председателят ни уволнява от Народното събрание или пък ни назначава в Народното събрание? СБ/ВР 1149.1
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩА СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Боков, излизате извън процедурата.
ФИЛИП БОКОВ: Такава процедура според мен не съществува и разпореждането на господин председателя е неправомерно, поради което аз отказвам да се придържам към него.
Отново подчертавам, че съм народен представител от Парламентарния съюз за социална демокрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този въпрос разисквания няма да стават. Искам само да напомня на господин Боков, че за това има правилник, а привеждането в изпълнение на тези норми става от председателя на събранието. Попитайте госпожа Ананиева и господин Пирински, които две седмици разполагат с материала, по който се взе решение, и имаха възможността да вземат думата.
ФИЛИП БОКОВ (от място): Той не може да издава разпореждания, които ни касаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Сугарев.
ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина съм много учуден от факта, че ние просто забравихме за какво става дума в тази пленарна зала. Ставаше дума да бъде гласувано едно решение на Народното събрание за продължаване срока за избор на председател на Българска телевизия, ако не се лъжа. И с факта, че лявата половина на залата започна да говори за съвсем други неща, за разни имена, аз между другото не мога да разбера какво чак толкова срамно има в името "Парламентарен съюз на БСП", за който гласуваха всички ваши избиратели, господа?
Тъй като лявата страна на залата доказа, че не се интересува от въпроса, който обсъжда, аз правя процедурно предложение да прекратим разискванията и да гласуваме за решението на Народното събрание. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Дневният ред е решение за продължаване на срока за избиране на председател на Българска телевизия. Думата може да се дава по тази точка от дневния ред, всичко останало има начин за включване в дневния ред. 1149.2
Направено е процедурно предложение да се прекратят разискванията по тази точка. Има ли някой против прекратяване на разискванията по точката за решението?
Има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Аз ще говоря по процедурата. Постоянно ме карате да търся някакви процедурни форми, за да се изкажа по въпросите по същество, а именно по решението.
Затова, първо, казвам, че съм против прекратяването на дискусията, за да има възможност да подкрепя това, което вече беше казано не от вносителя на решението, който е навлязъл в една материя обяснимо не съвсем понятна за него, а за да доразвия идеите, които обсъждахме в Законодателната комисия. Тоест, че решението трябва да остане само в първата му част, тъй като Народното събрание не се занимава с всички вътрешноустройствени правила в телевизията и в радиото, както и да променим неговата уводна част, която да гласи следното: "Народното събрание на основание на – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България и във връзка с Временния статут за работата на Българското радио и Българската телевизия реши..."
Господин Неделчев, Вие се позовавате на чл. 84, т. 8, но трябва да Ви известя, че не е приет още закон, който да определя правното положение на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Единствените правила, които съществуват, независимо от споровете, които протекоха тук преди известно време, са тези, залегнали във временния статут. Никъде другаде не е казано, че Народното събрание има правомощия по отношение на тези институции. Не от излишна претенциозност, а просто за да бъдем юридически точни, аз внасям тези предложения, както и да избегнем известни недомислия, в които попаднаха някои от членовете на Конституционния съд, които признаха, че има – 6, препращащ към нормативен акт, но казаха, че такъв нормативен акт не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред. Моля, гласуваме процедурното предложение. 1149.3
С 97 - за, 64 - против, 3 въздържали се предложението се приема.
Пристъпваме към гласуване съобразно направените предложения. 1149.4 Пред вас е решението на Комисията за телевизия и радио. Направени бяха две предложения към това решение. Едното, което аргументира господин Джеров и бе подкрепено от господин Стоилов, да отпадне втората част в това решение. Тоест да остане само първото изречение и допълнението, което господин Янаки Стоилов направи в уводната част. Преди "реши" да се добави "съгласно и на основание временния статут за радио и телевизия".
Затова помолих да се уточни точно наименованието на този статут.
Докато уточняват как е точното наименование, подлагам на гласуване най-напред предложението да отпадне втората част от решението, т.е. двете изречения със съдържание: "Потвърждава правомощията на директорите и главните редактори..." до края да отпадне.
Моля, гласувайте предложението да отпадне вторият параграф на решението. Моля, гласувайте!
Резултатът: 134 народни представители са гласували за, 20 - против, 7 се въздържат.
Приема се предложението да отпадне вторият параграф на решението.
Гласуваме допълнението в уводната част на решението "Освен Народното събрание на основание – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България..." да бъде допълнено "...и във връзка с Временния статут за работата на Българското радио и Българската телевизия".
Гласуваме това допълнение. Моля, гласувайте!
Резултатът: 128 народни представители са гласували за, 6 са против, 6 се въздържат.
Приема се това допълнение. Решението има следния текст:
"РЕШЕНИЕ

за продължаване срока за избиране председател на

Българска телевизия

Народното събрание на основание – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България и във връзка с Временния статут за работата на Българското радио и Българската телевизия ББ/ВР 1150.1
Р Е Ш И :

Продължава до 15 февруари 1992 г. срока за разглеждане на кандидатурите и избиране на председател на Българската телевизия."
Моля, гласувайте!
Резултатът: 117 народни представители са гласували за, 12 - против, 10 се въздържат.
Решението е прието.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Томова. Заповядайте!
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Уважаеми народни представители, искам да поясня своя отрицателен вот. Гласувах против, защото, когато трябваше да бъде снет от длъжност Огнян Сапарев, вие много бързо решихте, че той не е ваше момче и го сменихте. Чудя се защо толкова сега се лутате толкова дълго време! Нима сред журналистите има вече толкова свободомислещи хора и нямате верни поданици и ваши момчета?
А що се отнася до името "Парламентарен съюз за социална демокрация" имам процедурно предложение. За да стане...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Томова, не може да го направите във Вашето обяснение на отрицателен вот...
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Понеже колегите ме репликират, аз искам само да им кажа, че има много лесна процедура.
Нека отец Събев донесе тук един купел. Господин Савов да приеме ролята на кръстник, да ни подари на всичките 106 по едно подаръче и ни прекръстете. По-лесно от това няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други обяснения на отрицателен вот не се правят.
Продължаваме нататък. Следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ДОГОВОРИ ЗА ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ.
Проектът е разпределен в три комисии: Комисия по бюджета и финансите, Икономическа комисия и Законодателна комисия. Моля за становищата на тези три комисии. От името на Комисията по бюджета и финансите има думата нейният председател господин Венцеслав Димитров. 1150.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Становището беше оформено на заседание във вторник след обяд. Единодушно всички членове на Комисията по бюджета и финансите решиха да подкрепят това решение, което се предлага по точка трета. Предполагам, че всички го имат и не трябва да го четем. Става дума за сключването на договори за държавни заеми от правителството на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Всички ли имат решението пред себе си? То е раздадено. Ако се наложи, господин Димитров, ще го прочетете.
Има думата председателят на Икономическата комисия. Господин Мичковски, заповядайте!
АСЕН МИЧКОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги! Становището на Икономическата комисия относно проекторешението е следното: Икономическата комисия дава своето съгласие и единодушно одобрява предложенията на Министерския съвет за даване на съгласие правителството на Република България да проведе преговори за сключване на договори за държавни заеми. Дава съгласие за провеждане на преговори и сключване на споразумения по неуредени задължения на Българската външнотърговска банка след мораториума от 29 март 1990 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата и председателят на Законодателната комисия господин Джеров.
(Господин Джеров в момента не е в залата)
По текста на решението ще се правят ли някакви предложения или допълнения? Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз приемам решението, но държа да се премахне един израз от първото изречение, а именно: "...натрупания от комунистическия режим огромен за мащабите и възможностите на страната външен дълг".
На всички свои събрания в предизборната си кампания президентът Желев каза, че 11 млрд. не са никакъв дълг за една страна като България.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Атанасов, това е по следващата точка: проект за решение. Те са две.
ИВО АТАНАСОВ: Извинете. 1150.3
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Становището на Законодателната комисия ще чуете от господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Законодателната комисия така, както е разпоредено от Председателството, разгледа и обсъди днес на заседанието си внесеното проекторешение от страна на Министерския съвет. Ние го подкрепяме. Същността е въпрос на двете специализирани комисии. Ние го подкрепяме като правна форма, като основание, като конституционносъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински има думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Госпожо председател, струва ми се, че при обсъждането на такава точка от дневния ред е правилно тук да бъде вносителят на проекта за решение, а именно министър-председателят господин Димитров.
Тъй като най-малкото аз имам към него следния въпрос: в своите мотиви, с които се внася този проект, той съобщава, че всички средства по посочените кредити ще бъдат съсредоточени в Държавния фонд за реконструкция и развитие и ще бъдат използувани в съответствие с програмата на правителството за преструктуриране на икономиката, за регулиране на платежния баланс на страната и за осигуряване на енергийни ресурси и др. "Други" - какви, не се знае!
Възникват няколко въпроса. Има ли наистина правителството програма за преструктуриране на икономиката? Второ, има ли компетенции Държавният фонд за реконструкция и развитие по отношение регулирането на платежния баланс на страната? По какъв начин и какви енергийни ресурси и на какви условия ще се придобиват и кои са тези "други" цели, за които ще се използуват средствата?
Тъй като на нас ни се предлага решение, с което Народното събрание поема отговорността да бъдат сключени заеми за стотици милиони долари, а следователно и те да бъдат платени, редно е поне на такива елементарни въпроси да има кой да отговори. В отсъствието на отговори на тези въпроси аз просто не съм в състояние въобще да гласувам по това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Пирински, може ли процедурно да Ви попитам. Вие сте член на Икономическата комисия. 1150.4
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може, да. В доклада си господин Димитров съобщи, че единодушно е било взето решение за предлагане на това решение. Аз му се обадих по телефона и казах, че по принцип подкрепям това решение, тъй като нямах възможност да присъствувам на заседанието, и господин Димитров навярно ще потвърди това, но именно с оглед то по-бързо да бъде внесено в пленарната зала за разглеждане. И се надявах в хода на това заседание да се изяснят тези въпроси.
Що се отнася до Икономическата комисия, тук също господин Мичковски навярно ще потвърди, че в хода на заседанието аз поставих тези въпроси или такива въпроси, каквито сега поставих.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Значи комисиите са могли да изслушат министър-председателя и там да зададат въпросите си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Могли са, да, но независимо от това е редно той да бъде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вижте, нека да сме наясно. Предложението за решение се внася от народни представители или от комисии, а решението на Министерския съвет е решение те да решат да ни предложат ние да дадем съгласие, а не това е тяхно решение. Така че тук са народните представители.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Недейте така несериозно...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господин Пирински, нещата са точни от гледна точка на процедурата. Тук е господин Иван Костов, поиска думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Да, благодаря, но той не е министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов поиска думата. Заповядайте, господин Костов. 1150.5 МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Аз съм в състояние да отговоря на въпросите, те не са много трудни, така че, ако господин Пирински не възрази да му отговоря вместо министър-председателя, аз ще се опитам да го направя.
Заемите, за които се иска съгласие на Народното събрание, се делят на три групи. Първата група, това е заемът от Япония в размерите на 100 млн. долара и е съфинансиране на заема за преструктуриране на Световната банка. Втората част са група заеми, които са съфинансиране на страни от Групата на двадесет и четирите към отпуснатия вече заем на страната от Икономическата комисия на Европейската общност. И третата група са два заема на Европейска инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Ако разрешите, ще обясня за всяка една от групите поотделно.
Първата група заеми за преструктуриране, което е съфинансиране към заема за структурно преустройство на Световната банка в размер на 100 млн. щатски долара ще се използуват за същите цели, за които е изградена програмата за структурно преустройство на Световната банка. Тези средства формално, и не само формално, преминават през Държавния фонд за реконструкция и развитие и се дават като кредити. Така например беше извършено с част от средствата от първия транш на Световната банка, където бяха предоставени около 90 млн. щатски долара досега - а цялата сума е 149 млн. щатски долара, на кредит на "Химимпорт" за внос на петрол, който ще се продаде, и средствата, левовата му равностойност, ще бъдат възстановени в Държавния фонд за реконструкция и развитие. Оттук и отговорът на въпроса, кой ще връща заемите. Заемите ще ги връща Държавният фонд за реконструкция и развитие. Това се отнася за всички заеми, които ще преминат през Държавния фонд за реконструкция и развитие.
Втората група заеми - съфинансирането към заеми на Европейската общност или заемите от Австрия, Швеция, Финландия, Норвегия, Швейцария и Канада се отпускат с тематиката, с която Групата на двадесет и четирите отпуска заеми на България. Тя се нарича "Заеми за помощ и стабилизация на платежния баланс на страната". Това са финансови заеми, необвързани по никакъв начин с това най-общо условие и могат да служат за всички цели, ДЕ/ВР 1151.1 за които желае да ги използува правителството, но те отново задължително влизат в Държавния фонд за реконструкция и развитие с цел да се гарантира тяхната възвръщаемост и възможността да бъдат възпроизведени средствата, които се намират в тях. Със заеми от тази група ние увеличихме валутния резерв на страната. Досега средства от заема на Европейската общност не са влизали в страната, не са били използувани от Държавния фонд за реконструкция и развитие. Ето защо в мотивите е записано "за регулиране на платежния баланс на страната". Има се предвид преди всичко валутният резерв на България.
И накрая, заемите на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са едно общо финансиране на проект в областта на енергетиката. Става въпрос за изграждане на допълнителни инсталации и нови инсталации и защитни инсталации за опазване на околната среда в "Марицаизток", и по-специално в ТЕЦ "Димо Дичев", доколкото знам какво е направлението. Тези средства отново се предоставят на Електрическата компания на кредит. Кредит, който се взема с държавна гаранция, преминава отново през Държавния фонд за реконструкция и развитие и подлежи на връщане от Националната електрическа компания, и тъй като е благоприятен кредит с един период на гратис, той е едно отлично условие да започне преструктурирането на енергетиката. Ето защо тук е записано в мотивите на министърпредседателя "за осигуряване на енергийни ресурси".
Какво се има предвид под "и други"? Под "и други" се има предвид различни дребни неща, които са свързани с държавните разходи, но аз искам да акцентирам преди всичко на това, че в държавния план за реконструкция и развитие е предвидено да се използуват средства от Държавния фонд за стимулиране на износа по една програма. Средствата за стимулиране на износа също ще бъдат предоставени на кредит на фирми с цел да ускорят плащанията по извършен износ и някои други съпътствуващи разходи, да се подпомогнат фирмите да извършат, за да се осигури една по-добра позиция на фирмите, които в момента срещат сериозни затруднения при получаване на плащанията от чужбина, тъй като този проблем е нерешен поради липсата на външно кредитиране. 1151.2
Накрая, защо в текста е записано "ще бъдат използувани в съответствие с програмата на правителството". Защото според устава, според програмата, постановлението, с което е създаден Държавният фонд за реконструкция и развитие - това са няколко документи, навсякъде е фиксирано, че средствата от фонда не могат да бъдат използувани, без да има определена правителствена програма. Вие сега ще кажете - има ли програма - и аз ще ви кажа, че все още тази програма окончателно не е изградена и заради това средствата във фонда се използуват преди всичко за валутен резерв. Преди всичко за валутен резерв. Това обаче не значи, че в следващия месец правителството няма да има програма, няма да има изградени критерии в Държавния фонд за реконструкция и развитие, няма да бъде окончателно изградена системата за стимулиране на износа и това нещо да започне да функционира. Ние се надяваме, че това ще стане още през следващия месец. Така че, заради това тук е записано "в съответствие с програмата на правителството", т.е. средства от Държавния фонд за реконструкция и развитие не могат да бъдат харчени по желание на този или онзи. Управителният съвет на фонда дава съгласие или дава направление за отпускане на кредити само при положение, че тези направления са съобразени с намеренията на правителството в областта на икономическата политика. Затова тук е написано така.
И искам да кажа няколко думи за самите заеми на уважаемите дами и господа народни представители. Тези заеми, които правителството в момента получава възможност да договаря, представляват единствената възможност на страната в условията на непреодоляна външноикономическа изолация да получи кредитни ресурси, и то при сравнително благоприятни условия. Държавата ни много трудно може да получи други кредити от официални източници, освен тези, които са посочени в това решение. Тези официални източници по програмите на Световната банка, на Групата на двадесет и четирите или по програми на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са едни от малкото източници за финансиране на българската икономика.
Какви са условията по предоставянето на тези заеми? Аз тук имам една справка, която изготвих по настояване на господин Венцеслав Димитров, и ще му я дам. Условията, обобщено с две 1151.3 думи, защото не мога по всеки заем да казвам какви са условията, а пък и заемите, а някъде и предложенията, които са направени от страните, които ги отпускат, не са изписани докрай, така че не мога и да бъда изчерпателен напълно. Условията са малко по-благоприятни от тези, които са средно на пазара и които могат да бъдат изтеглени, и това е в съответствие с политиката, която имат всички институции, които стоят в основата на отпускането на тези заеми за българската икономика със своите икономически програми, със своята политика. Това мога да отговоря, надявам се, че господин Пирински ще попита и друго.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Една реплика може ли? Един уточняващ въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министъра реплика не е предвидено по процедура. Ние можем помежду си да репликираме. Нека да дадем думата на господин Томов, той е поискал за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Само един уточняващ въпрос, нещата ще се разкъсат.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нямаме питане, за да има уточняващи въпроси, моля Ви. Господин Томов има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда относително кратък. Първо, смятам, че това решение трябва да се приеме. Такова решение е необходимо по ред причини. Първо, затова защото проблемът за решаване на въпросите с дълга не е свързан само с дейността на една отделна партия или институция. Тези въпроси засягат цялата страна, засягат и парламента. Ако искаме тези преговори да бъдат успешни, ние трябва да намерим начин и чрез това решение да го намерим и да постигнем една по-голяма и стабилна подкрепа за тези, които ще водят преговорите. Опитът показа при всички страни, които са водили такива преговори, че само ако има широка основа, само на тази база могат да се постигнат по-благоприятни резултати. Това са опитите и с Мексико, това е опитът и на цяла поредица латиноамерикански страни. И такова решение отдавна трябваше да влезе. Така че принципно ние подкрепяме решението и тука няма разминаване. Въпреки това обаче аз искам да кажа, че в 1151.4 Бюджетната комисия ние се договорихме, когато днес обсъждахме въпроса, аз се изказвам общо, няма втори път да взимам думата, днес народните представители да получат кратка справка за условията, при които тези кредити се предоставят. Господин министърът току-що ни информира съвсем общо. Вероятно той има много конкретни справки, но ние не ги познаваме.
Следващият момент, който искам да подчертая, е, че правителството трябва много скоро, и тук беше прав господин Пирински като каза, че министър-председателят трябва да се яви с такава информация - да информира не само за това, което Министерството на финансите прави, а въобще как е организирана дейността, как се водят тези преговори. Въпросът не е само финансов, въпросът е и политически. С какви правителства се кореспондира, как се работи с търговските банки, каква правителствена помощ се иска от отделните страни, какви инициативи се предприемат. И всичко това е необходимо, за да могат народните представители и парламентът да се ангажират с подобно решение. Ако народните представители разполагаха с тази справка, щеше да бъде много по-лесно да приемем и цялото решение.
Независимо от това аз смятам, че обсъждането в Бюджетната комисия доведе до единство по всички основни въпроси и смятам, че текстът, който се предлага тук, с може би някои редакционни, дребни поправки, може да бъде приет. Това е поне моето мнение. Ние участвувахме в подготовката на този текст и смятаме, че по този начин преодоляваме всякакви възможни спекулации за отношението на ПССД към проблема. Още един път обаче искам да подчертая - преговорите, както се водеха досега, се водеха мудно, простете, че ще кажа една дума, тъй като имаме и обратна информация от редица банки - в много случаи високомерно. И аз се надявам, че промяната в лицата, които сега ще водят преговорите, и отговорностите ще доведат до една по-голяма интензивност и до премахване на всякакви възможни недоразумения както с водещата банка Дойче банк, така и с всички останали банки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Томов, навярно комисията тук не си е свършила работата, но това, което Вие казвате, е основателно и може да стане тогава, когато такъв договор ще се ратифицира със закон, защото това е последващата стъпка на събранието - ратифицирането със закон, съгласно чл. 85. 1151.5
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Ако не ме лъже паметта, госпожо председател, два текста в Конституцията има, които засягат подобен въпрос, и ние ги обсъждахме. Единият текст одобрява или дава възможност и мандат за воденето на преговори, а вторият текст ратифицира. Това, което днес обсъждаме, е първата част и ние сме длъжни да го направим точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Така. А следващото решение със закон ще бъде на народното представителство.
Господин Пирински, втори път думата по един и същи въпрос не мога да Ви я дам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Само във връзка с проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По проекта за решение казахте. Аз просто предлагам: ако няма по същество вече по този проект, да се прочете.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Във връзка с казаното от министъра едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Втори път съгласно правилника по един и същи въпрос думата не можем да вземаме. Така че моля Ви!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Все пак ми се струва, че въпросът си заслужава.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако някой друг от народните представители желае да вземе отношение, ако не, ще помоля господин Димитров да го прочете, преди да го гласуваме.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Тогава дайте думата на господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не я е поискал. Дадох думата вече на господин Димитров да прочете решението, за да знаем за какво ще гласуваме.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Преди да прочета проекта за решение, аз искам да обърна внимание, Сашо Томов го разбираше много добре, защото той говори и по трета и четвърта точка, това решение обаче, което ще прочета, се отнася само до заемите по трета точка, а не за самия процес по водене на преговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета точка е "Проект за решение за даване на съгласие". Моля Ви, прочетете текста. СД/НП 1152.1
ВЕЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз апелирам и към господин Пирински да чуе това, което ще чета, защото не знам дали това, което се намира в неговите ръце, съвпада с този проект, който аз имам.
Р Е Ш Е Н И Е

за даване съгласие за сключване от Министерския

съвет на Република България на договори за държавни заеми

Народното събрание, на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 (това е, ако не се лъжа, ал. 1 - че Народното събрание приема решения, а чл. 84, т. 9 е, че Народното събрание дава съгласие за сключване на държавни заеми от страна на правителството) от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Дава съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да подпише договори за заеми с упълномощените от правителствата на съответните страни институции, както следва:
1. Като съфинансиране на заема за преструктуриране на Световната банка с Япония за 100 млн. щатски долара.
2. Участие в заема на Групата на двадесет и четирите:
- с Република Австрия - за 210 млн. австрийски шилинга;
- с Кралство Швеция - за 20 млн. щатски долара;
- с Финландия - за 5 млн. щатски долара;
- с Кралство Норвегия - за 13 млн. щатски долара;
- с Конфедерация Швейцария - за 32 млн. щатски долара;
- с Канада - за 10 млн. канадски долара.
3. С Европейската инвестиционна банка - в размер на 40 млн. екю.
4. С Европейската банка за възстановяване и развитие - в размер на 45 млн. екю.
Това е текстът на решението, който се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, имате думата по текста на решението.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Госпожо председател, аз бих искал да предложа, но преди това искахме да уточним това с господин Костов, и друга точка на решение, която да отразява последния параграф фактически от мотивите на министър-председателя. Навярно ще бъде редно в текста да се запише целта на използуването на тези заеми. И може би да се каже, и това навярно щеше да бъде уточняващият въпрос на господин Пирински, че първите заеми, 1152.2 свързани с кофинансиране на Световната банка, да се използуват чрез Фонда за реконструкции и развитие. Но всички други заеми според мен, и това трябва да се уточни, трябва да се използуват, както и господин Костов каза, за платежния баланс на страната, т.е. чрез Националната банка, а не от правителството. И навярно именно това щеше да бъде въпросът и нашата молба за допълнителни разяснения по последния параграф, за да може този параграф също така да стане основа за една допълнителна точка на решение.
Мисля, че Министерският съвет е заинтересуван в това решение да бъде записано и нашето съгласие именно за формата на използуване на тези заеми. И аз предлагам, ако така счита Министерският съвет, да допълним това решение с трета точка, но предварително да я редактираме на основа на допълнителна информация от господин Костов, каква част ще влезе във Фонда за реконструкция и развитие и каква част за Националната банка за стабилизиране на платежния баланс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папаризов, текст ще предложите ли?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ами ще предложа, ако господин Костов помогне да съм точен. За мен е сигурно, че всичко, което е свързано по линия на , то е именно за Фонда за реконструкция и развитие. Но аз разбирам, че цялата точка римска втора е заем, който ще се предостави за валутните резерви на страната, т.е. за използуване от Българската национална банка. Тъй като наскоро Държавният резерв премина от Министерството на финансите към банката с едно решение за продажбата на златото на държавата на банката, аз ризбирам, че тя вече в страната, а не правителството се грижи за държавния резерв. Но може би да не съм прав! Затова искам господин Костов да помогне, ако включим такава трета точка, тя да е коректна и точна.
Що се отнася за Европейската инвестиционна банка, там средствата също така ще минат към Фонда за реконструкция и развитие. Но на мен не ми е ясно тези средства, които ще бъдат свързани с Европейската банка за възстановяване и развитие, могат ли изцяло да се използуват от този фонд, тъй като според статута на тази банка всяко едно частно предприятие в България има право директно да поиска от банката да ползува тези средства и в никакъв случай фондът там не трябва да бъде посредник. Там той ще бъде 1152.3 посредник само за държавните предприятия и за проекти, които са свързани с инфраструктурата.
И след тези уточнения бих предложил точка трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костов поиска думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Отговарям на въпросите.
Българската народна банка получава на свое разпореждане средства, които се получават като изкупуване (или откупки) на валута по линията на Международния валутен фонд. Всички разрешени откупки от Международния валутен фонд за България се стопанисват и са на разположение на Българска народна банка, въпреки че се плащат успоредно от банката и от Министерството на финансите със съответни полици.
Другите средства, които се отпускат по линията на Групата на двадесет и четирите, са на българското правителство, това е условието, и те са подкрепа на неговата стабилизационна програма. Така беше в миналото. Това е всъщност един остатък от предишната структура, по линията на която Групата на двадесет и четирите подпомага българското правителство с тази най-обща формулировка - стабилизация на платежния баланс на страната.
Това, разбира се, не означава, че ако средствата, които бъдат на разположение на българското правителство и не се движат активно, в Държавния фонд за реконструкция няма да бъдат част от валутния резерв на страната. Но това ще бъде част от валутния резерв, с който оперира Българска народна банка, стопанисва го, държейки го в чужди банки и съответно извлича лихва от него. Но той е в крайна сметка на разпореждане на правителството. Заемите се отпускат на правителството с договори с правителството и се гарантират от българското правителство. така че това не е възможно да стане в случая и с втората група заеми.
Ето защо ние считаме, че следва да влязат и те в Държавния фонд за реконструкция и развитие, за да могат след това да бъдат върнати с лекота, а не да бъдат изхарчени от правителството. Правителството ще посегне да харчи този род пари само при положение че тук Народното събрание реши, че ще ползува като източник за финансиране на бюджетните разходи части от Държавния фонд за реконструкция и развитие и ще му нареди да направи това. А иначе то няма желание да го направи. 1152.4
И нещо може би като добра новина се оформя - в началото на 1992 г., правейки анализ на вноса и износа за 1991 г., ние забелязваме един сериозен положителен баланс в търговските операции. Така че платежният баланс на страната, при положение че сме получили роловърите с търговските банки и при положение че е разсрочен краткосрочният дълг с Парижкия клуб, е много стабилен и пряко, директно не се нуждае от подкрепата на тези 100 млн. долара.
Що се отнася до последното нещо, което поставихте за обсъждане - за банката на Атали, това е точно така, забележката е абсолютно точна. В банката на Атали има тези две линии на кредитиране, основно на държавни проекти, в които са ангажирани и държавни фирми и в които средствата се предоставят с държавна гаранция, както е в този случай и е конкретна програма в областта на енергетиката и кредитни линии, които те желаят да предоставят на частни фирми. Но тук те изобщо няма да се обръщат към българското правителство, няма да търсят неговото съгласие и гаранции. Кредитите ще бъдат предоставени чрез търговската мрежа от банки, които просто ще търгуват кредитните линии, предоставяйки ги на частни компании, така както намерят за добре, по някакви, разбира се, процедури, които банките ще уточнят с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
И двете банки са с готовност да отпуснат такива кредитни линии. Размерите на двете кредитни линии се движат между 20 и 30 млн. щатски долара.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека да чуем господин Папаризов. 1152.5
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз съм против това, което предлага господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Димитров, понеже сте председател на комисията, накрая ще имате думата. Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Госпожо председателствуващ, след този отговор на министър Костов аз напълно мога да отредактирам предложението си по т. 3.
Първо, искам да кажа, че съм много удовлетворен от отговора, защото е ясно, че през 1992 г. правителството ще води една нова политика тези средства да не се използуват за платежния баланс, а именно за структурните промени в икономиката. И в този смисъл е редно да се запише трета точка на основа на последния параграф и на мотивите - средствата по тези заеми да се използуват чрез Държавния фонд за реконструкция и развитие в съответствие с програмата на правителството за преструктуриране на икономиката, за осигуряване на енергийни ресурси и други, като отпаднат думите "за регулиране платежния баланс на страната". Фактически тези думи породиха всички тези въпроси. И аз мисля, че ако дори запишем това, ще подкрепим правителството в неговото желание да използува именно тези средства, така както предложи министър Костов, за развитие на икономиката. А иначе от неговия отговор съ
м напълно удовлетворен, затова предлагам тази трета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може ли да дадете текста писмено. Аз само искам да Ви напомня, че с чл. 84, т. 9 Народното събрание дава съгласине за сключване на договори за държавни заеми. Това е нашето отношение. Исках само да припомня.
Господин Папаризов, моля, напишете текста и го предайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз исках да обърна внимание точно на този пункт. Сега ние даваме съгласие правителството да води преговори. Така е и записано. Да подпише договор. След това тези договори ние ще ги ратифицираме. А сега ние искаме да пържим рибата, а още не сме я хванали. Тези заеми може да не ни ги дадат, а ние взимаме решение за какво ще ги използуваме.
Предстои ни ратификация. Аз не се съмнявам, че когато подпишат договори, в извънредно кратък срок правителството ще ги представи тук даже и с условията. Сега Иван Костов каза при Сл.Р/НП 1153.1 какви условия ние бихме могли да сключим заеми. Или при какви - казват сега, но всичко това. Щом има преговори, това не става автоматически.
Ето защо аз съм против да записваме такава трета точка, която да казва на правителството какво да прави с едни пари, които ние още не сме одобрили като заем. Нека да го одобрим, нека да ратифицираме договора и тогава вече ще гледаме правителството какво ще прави тези заеми. Защо сега трябва да обвързваме правителството какво ще прави.
Ние имаме още една стъпка, при която можем да проконтролираме както условията, така и да му дадем препоръки или да го питаме, разпитваме и т.н. какво ще прави заемите. затова аз съм против в момента, без да пишем като точка трета какво ще правим тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ще се правят ли други предложения? Не.
Обявявам, че ще има гласуване. Моля, колеги, заемете местата си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тук би било полезно и министър Костов да каже има ли нещо против тази точка или не, преди да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак народното представителство е, което гласува. Господин министърът си каза думата, а ние ще решим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако гласуваме, тогава трябва да променим и първото изречение - основанието. Сега ние на едно основание взимаме решение. А това решение вече съвсем разширява обхвата на това, което правим тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, колеги, заемете местата си в залата. Започва гласуване. Чухте решението, господин Димитров го прочете, имате го пред себе си. Към това решение към точка трета беше направено предложение за допълнение от страна на господин Папаризов. Моля, господин Папаризов, прочетете текста.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: "Средствата по тези заеми да бъдат използувани чрез Държавния фонд за реконструкция и развитие, в съответствие с Програмата на правителството за преструктуриране на икономиката, за осигуряване на енергийни ресурси и други." 1153.2
Ако господин Костов иска, тук можем да запишем и "за изкупуване на дълг". Но няма нужда, защото "и други" покрива и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, текстът е фиксиран, вече сме в процедура на гласуване.
Това, което прочете господин Папаризов, е допълнение към т. 3. Ето защо трябва да гласуваме най-напред това допълнение. Моля, гласувайте за текста на допълнението към т. 3.
Гласували са 79 души за, 94 против, въздържали се няма. Предложението се отклонява.
Гласуваме текста за решение, който имате пред себе си. Чухте го. Моля, гласувайте.
За текста на решението са гласували 131, 12 са против и 23 се въздържат. Решението е прието. 1153.3 Следващата точка от дневния ред, която е свързана с токущо гласуваната, е -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ПОЕМАНЕ НА ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Проектът за това решение е разпределен също в трите комисии: Комисия по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
Моля председателите на тези комисии да изразят становище. Становището на Комисията по бюджета и финансите ще изрази господин Димитров. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): На същото заседание, за което вече стана дума, беше разгледан и другият проект за решение. Комисията след обстойно обсъждане с министър Иван Костов също взе решение да подкрепи предложението на правителството.
Мисля, че по този проект са раздадени няколко варианта. Искам да направя едно уточнение, което се прави и от името на председателя на Икономическата комисия Асен Мичковски.
Най-напред има един проект за решение на правителството. След това има един проект за решение, което беше внесено от мое име и, общо взето, бих казал, че 96-97 на сто съответствува на това, което беше обсъждано в Комисията по бюджета и финансите, но тъй като не беше гласувано дума по дума, аз го внесох от свое име.
Мисля, че Асен Мичковски също внесе един проект за решение от свое име. Днес на обяд ние се събрахме и решихме да изгладим различията, за да не симулираме тук излишна активност. Предлагаме ви един проект за решение, който беше раздаден преди малко. За съжаление, тъй като работите, които се правят набързо, обикновено са съпроводени с, не бих казал грешки, но с пропуски, тук има пропуснати няколко думи, които, ако ми позволите, когато четем проекта за решение, аз ще ги прочета. Това е мнението на нашата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Икономическата комисия разгледа и двете проекторешения на Министерския съвет. Аз всъщност вече го прочетох в общото ВТ/КТ 1154.1 становище на комисията, което касае и двете проекторешения. Да го повторя отново: "Икономическата комисия е за даване на съгласие за провеждане на преговори и сключване на споразумения по неуредени задължения на Българската външнотърговска банка след мораториума от 29 март 1990 г.".
Нещо повече, на заседанието на Икономическата комисия беше обсъждан и правителственият текст на проекта за решение и ние направихме една добавка. След края на ал. 2 по проекторешението на правителството, добавката е следната: "Договорните условия не следва да бъдат по-неблагоприятни от възприетите в международната практика за страни в подобна икономическа ситуация".
Днес обаче, когато с господин Папаризов, с господин Венцелав Димитров и господин Карабашев се срещнахме отново по този повод и след като се консултирахме с министър Костов, решихме, че тази добавка след ал. 2 е неуместна и би навредила на хода на преговорите, тъй като не е нужно отсега да показваме посоката, към която бихме могли да очакваме, че ще се развият преговорите след натиска на банките.
Струва ми се, че ако този текст отпадне и не бъде включен в решението, ще бъде по-добре.
Иначе поддържам абсолютно това, което господин Венцеслав Димитров каза. Днес ние съвместно от наше име, негово и мое, внесохме този проект за решение. Това е, което Икономическата комисия направи по отношение на второто проекторешение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има и господин Джеров за становището на Законодателната комисия.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, и тук трябва да споделя положителното отношение на Законодателната комисия към така внесеното проекторешение.
Съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията Народното събрание е това, което дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Понеже разглежданото проекторешение е точно от този вид, следва Народното събрание да го гласува.
По същество специализираните комисии са си казали своето становище и безспорно именно то е валидното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Най-напред поиска думата господин Йовчо Русев. Заповядайте. 1154.2
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Госпожо председател, дами и господа народни представители! При обсъждането в Комисията по бюджета и финансите се стигна до общо съгласие, че това решение на парламента представлява пълномощия на правителството да води преговорите и целите на тези преговори, така както те са изложени в т. 2: "Постигане на съществено намаление на дълга, дълготрайно разсрочване на плащанията и гратисен период, достатъчни за стабилизиране на платежния баланс на страната и обслужването на дълга".
Аз смятам, че тогава и господин Венцеслав Димитров, и господин Иван Костов бяха съгласни, че или с отделна декларация, или в мотивите на това решение трябва да се изложи една по-ясна позиция на парламента по един такъв важен проблем, какъвто е външният дълг, а също да се направи мотивировка и на пълномощията, които се дават на правителството.
Затова аз изцяло подкрепям по принцип увода към решението. За да бъдем съвсем откровени и ясни пред нашите кредитори, бих искал да прибавя още един абзац към мотивите на решението. И той да бъде като трети абзац: "Като декларира уважението си към интересите на кредиторите, преценява като невъзможни плащанията по дълга, преди да се стабилизира националната икономика и да настъпи нарастване на националния доход".
Каква е целта на този текст, който предлагам?
В своите пълномощия, които ще защитава в преговорите, да бъде ясно, че Народното събрание, парламентът на България, преценява като невъзможни плащанията в сегашното състояние на икономиката, тъй като това е съвсем очевидно и за тях. Ние трябва да бъдем съвсем откровени и точни. И че нашите кредитори би следвало да продължат да оказват помощ и съдействие на нашата икономика сега, за да се активизира тя и да стигне до възможност на изплащането на дълга.
Смятам, че това ще бъде едно откровено и честно отношение към нашите кредитори, отколкото да заобикаляме реалностите, при които искаме да преговаряме сега.
Не искам да бъда криво разбран, но дългът ни е същевременно една силна позиция пред нашите кредитори. Силата на тази позиция се състои в това, че имаме един дълг, който не е малък и не сме в състояние да плащаме. Същевременно кредиторите биха желали да получат колкото е възможно по-бързо своите средства. Ако те 1154.3 не окажат помощ, не съдействуват за развитието на българската икономика, плащането на дълга става невъзможно.
Смятам, че това е една честна позиция пред кредиторите и тя трябва да бъде изложена в един такъв текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, можете ли да ни предоставите текста? Напишете го четливо, за да го има господин Димитров. Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, госпожо председател.
Току-що направеното изказване от господин Русев и преди това от господин Атанасов ме убеди, че тръгвайки по пътя на преамбюл към това решение, ние може би ще постигнем обратния резултат на това, което ни предлага правителството. Мисля, че е добре така, както правителството ни предлагаше, да вземем решение, което започва оттук "... на заседание на...".
Ако сега започнем дискусия по преамбюла, започнем да уточняваме едни или други думи, рискуваме това решение, по което има пълно единодушие и което е изключително важно за правителството, да не бъде прието с този консенсус, който е най-важен за правителството.
Затова аз предлагам, както и правителството предлагаше, преамбюлът да отпадне, да започнем от "... на заседание на..." и съм напълно убеден, че ще спестим, първо, излишна дискусия и ще имаме едно решение с пълен консенсус. Струва ми се, че не е необходимо заради някакви думи в преамбюла, по които сега ще започнем да спорим, да намалим положителното отношение, консенсуса на парламента към това така важно за правителството решение.
И ви предлагам този подход, а това е подходът и на правителството, за да имаме действително единодушно решение, в което съм убеден и което е много важно за преговорите на правителството. Самият текст е много подходящ и е основа за такъв подход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Атанасов има думата.
ИВО АТАНАСОВ (от място): Аз се присъединявам към думите на господин Папаризов - да няма преамбюл. 1154.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да отпадне преамбюлът, да. Благодаря Ви. Други становища?
Заповядайте, господин Семерджиев.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също съм за отпадане на преамбюла в това решение. Но ако уважаемите народни представители вземат решение то да остане, имам следното предложение: да отпаднат думите "от комунистическия режим". Защо? Защото всички ние, които сме живели по времето на този комунистически режим, нямаме нищо общо с този дълг. Нито работниците, нито селяните имат нещо общо с него. Знаем кой го натрупа. И ако остане този преамбюл, аз имам следното предложение: тези думи да бъдат заменени с "от апарата и номенклатурните функционери на Българската комунистическа партия". Защото тя беше тази, която натрупа огромния външен дълг на България не само с безразборното харчене на средства, а и с некомпетентността на своите апаратчици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Последният текст - на господин Димитров.
Господин Мицев, заповядайте. 1154.5 МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща! Имаше прекалено много изказвания. Имайте предвид, че и в Икономическата комисия, и в Комисията по бюджета и финансите съществуваше онзи здрав дух на обсъждане и на консенсус, за който говори господин министърът в сянка Папаризов.
Що се отнася до преамбюла, той е и
, за да могат нашите чуждестранни кредитори, даже и онези банки, които са създадени със съветски капитал и които също са ни кредитори, да бъдат наясно какво се има предвид.
Що се отнася до политическия режим, т.е. до комунистическия режим, господин Семерджиев ще трябва да бъде подкрепен, но само дотолкова, доколкото политическият режим винаги е съвкупността от средствата и методите, които използува една партия, обсебила изцяло властта в страната.
Моето предложение е да спрем дебатите и да гласуваме проекта за решение така, както е представен от вносителите господата Венцеслав Димитров и Асен Мичковски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В изказването си господин Мицев призова да се приключат разискванията, но има още един желаещ да се изкаже, след това господин Димитров като вносител ще трябва да уточни нещата.
Господин Томов, имате думата. Други желаещи за изказване след Вас няма.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Господа, аз ще бъда съвсем кратък.
Първо, вносител е правителството и когато обсъждахме в Комисията по бюджета и финансите този проект за решение, изхождахме от необходимостта да въведем преамбюл само дотолкова, доколкото се смяташе, че е необходима някаква аргументация. Впоследствие обаче (нека да уведомим народните представители за това) беше внесено предложение в Комисията по бюджета и финансите - впоследствие, и ако това се наложи ние в самия парламент да обсъдим, вероятно на по-късен етап, и някаква декларация. Защо?
Затова защото, както казах в началото, много важно е днес да се получи консенсус. И правителството има нужда от това. Този път (и аз го казвам отговорно) няма опозиция или управляващи. Ето защо в момента е нецелесъобразно пет или шест предложения, ЦМ/КТ 1155.1 които имаме по преамбюла, да разбият гласовете и да ни наведат в друга насока. Същността на това решение е мандатът, а мандатът се състои в решение.
Аз поддържам това, което предложи Папаризов. Смятам, че текстовете в преамбюла могат да бъдат включени в една евентуална бъдеща декларация на парламента, с която допълнително да подкрепим преговарящите. Смятам, че днес трябва да се постигне консенсус, което е най-важната ни задача.
Завършвайки, подкрепям да се прекратят изказванията и да се гласува по реда на направените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има предложение за прекратяване на разискванията. Има думата господин Ганев за реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, чувам тук да се говори за консенсус. И чувам заплахи, че той няма да бъде постигнат. А всъщност това, което ние имаме да гласуваме тук, са две отделни неща. Едното е съгласието, а второто е преамбюлът, констатацията.
Аз не мога да разбера, след като не един път съм чувал от Българската социалистическа партия готовност да поеме отговорност за това, което е извършила, а дългът е съвсем ясен факт. Знаем кой го е натрупал - по този въпрос спор няма. Защо социалистическата партия днес отказва да поеме тази работа и ни заплашва даже с липса на консенсус? - Не мога да разбера тази работа, честна дума. И мисля, че ако господата от лявата страна са искрени, те трябва да приемат и да поемат отговорността, за която винаги говорят конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За втора реплика думата има господин Александър Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Взимам думата по същия въпрос - по преамбюла. В него думите фиксират факти. Само малоумен човек в България може да твърди, че у нас не е имало комунистически режим и не ни е управлявала Българската комунистическа партия. (Смях в залата) Ако се намери човек в България, който да каже, че не е управлявала от 9 септември 1944 г. насам Българската комунистическа партия, аз мисля, че този човек е малоумен.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Кой твърди такова нещо?
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Във всички случаи тя е управлявала и е отговорна за този дълг. И този факт трябва да бъде фиксиран, 1155.2 за да знаят хората, които ще четат това решение, че в това Народно събрание сме стигнали до разбирането защо сме на този хал и защо молим някакви условия, защо искаме нещо някой да направи за нас. Тоест, проумели сме вече истината за нашия свят, за нашето общество, за нашите управляващи, за нашите народни представители изобщо сме наясно кои сме ние, къде сме живели, как сме работили, кой ни е управлявал, какво сме правили и го казваме и на тези банкери, които изобщо може би не се интересуват от това. Но им го казваме не просто за да ги образоваме, а да бъдем честни и искрени пред себе си. Тоест, преамбюлът фиксира един факт. Не може народен представител да бъде против фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Трета реплика ще се прави ли? (Шум в залата)
Господин Томов има думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Александър Томов, ПССД. Господин Йорданов, искам да Ви кажа следното нещо: че от всички хора, които работят по тези въпроси, и от цялата фракция, присъствуваща тук, едва ли има някой, който да обърне внимание върху тези думи, на които Вие обърнахте внимание. Така че всякакви намеци за умни, по-умни или малоумни са, меко казано, некоректни.
Аз призовавам всички от фракцията да гласуват текста със за, включително и преамбюла (единични ръкопляскания от СДС), затова защото въпросът не опира до една или друга дума, текст или осъзнаването им, а до предложенията, които направи господин Русев и други господа за допълнителни текстове, господин Йорданов... По това да възникне дискусия, която да намали степента на консенсус в този парламент по един ключов въпрос за нацията. Това беше проблемът.
Аз призовавам всички от нашата фракция да гласуват със за, включително преамбюла. (Единични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Димитров, моля Ви да вземете отношение по направените предложения. Господин Мичковски също. 1155.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): С господин Мичковски се уточнихме, така че аз на моменти ще говоря и от негово име. Разбира се, той няма нищо против.
Обърнете внимание всички върху една поправка - четири реда отдолу нагоре, където пише "обслужване на дълга" са пропуснати в процеса на писане на машина няколко думи. "И обслужването на дълга е според възможностите на българската икономика." Това е съвсем кратко и съответствува на дискусията в Бюджетната комисия.
Няма да се разпростирам много и да правя характеристика, че това е мандат на правителството, но мисля, че за хората, които водят преговори, е много хубаво да има един преабюл, който замества декларация на правителството и който е в един съвсем умерен дух, небудещ никакви възражения в момента.
Тук ние не искаме да поставяме въпроса за отговорността кой е натрупал... и т.н. Разбира се, това не снема от нас отговорността да търсим виновни и т.н., за какво е бил използуван, къде е бил отишъл, но чуждите кредитори ние с това не бива да ги занимаваме. Това е наш вътрешен проблем и от нас зависи дали ще достигнем прогрес по него.
Апелирам за това, за което апелираше и колегата Александър Томов - да гласуваме текста така, както е предложен, с думите, които ви казах преди малко. Колегите, които направиха предложенията за поправки в преабюла, моля да ги оттеглят, още повече, че примерно господин Русев знае, че ние направихме това нещо най-вече по негово настояване в Комисията по бюджета и финансите.
Апелирам всички да подкрепите това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Повече дискусии няма да правим, изчерпаха се. Не подложих и процедурния въпрос за гласуване.
Господин Иван Костов, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаеми депутати, уважаема госпожо председател! Само за протокола искам да кажа, че проектът, който правителството внесе, беше съгласуван с група народни представители, така че инициативата за изработването на решението принадлежи фактически на двамата председатели на комисиите (Икономическата и ДП/МД 1156.1 Бюджетната). В работата са участвували господин Илко Ескенази и господин Александър Джеров, а и моя милост. Това, което правителството си позволи да внесе, беше същият този съгласуван документ, така че първоначалната инициатива е дошла в тази сграда. Тук е работено и съгласувано нещо, което всъщност е предложено на парламента. Ето защо това така леко премина през комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Направено бе предложение да отпадне преабюла. Господин Папаризов, поддържате ли предложението си, или го оттегляте?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): След направения призив аз оттеглям това предложение, но моля господин Димитров да приеме друго мое предложение, което мисля, че е разумно - предлогът "от" да се замени с "през" комунистическия режим. Какви са мотивите ми? "От" веднага насочва този частен дълг (сигурно министър Костов ще потвърди) намеква, че ние вече го признаваме за държавен. Нека това да оставим именно на правителството да избере момента кога да се признае за държавен и да се смени предлогът "от" с предлога "през" - "през комунистическия режим". Формално, както ви е известно, това е дълг на Българската външнотърговска банка и нека чрез това решение да не ограничаваме възможностите на правителството да си води нормално преговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не мога да си спомня кой още от колегите поддържаше да отпадне преабюлът.
Господин Русев имаше допълнение. Отказвате ли се или поддържате текста?
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП, от място): Нека господин Венцеслав Димитров прочете текста и да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предлагате да го гласуваме? Да, поддържате текста.
Господин Семерджиев предложи... Оттегляте го? Благодаря.
Още някой, който настояваше да отпадне преабюлът? Настоявате ли, господин Атанасов?
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Да, настоявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, добре. В такъв случай ще се гласува на две части това решенине, очевидно е. 1156.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз искам да кажа по отношение на предложението на господин Йовчо Русев, че то твърде много намалява шансовете на което и да е правителство и на която и да е група от експерти да сключи някакъв договор. Той ме помоли да го прочета, аз ще ви го прочета все пак, за да прецените.
"Като декларира уважението си към интереса на кредиторите, преценява като невъзможни плащанията по дълга, преди да се стабилизира националната икономика и да настъпи нарастване на националния доход."
Ето тази "невъзможност на плащанията по дълга, преди да се стабилизира...". Вижте, стабилизирането на националната икономика е едно твърде разтегливо понятие. Аз зная, че кредиторите настояват да получават не всичко, да получават една малка част, обаче нещо да получават, да разберат, че България все пак може да плаща нещо. Ако приемем това нещо, аз се съмнявам, че ще имаме успех в тези разговори, а това ще е пагубно за бъдещото развитие на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преминаваме към режим на гласуване. Моля, влезте в залата.
Съгласно направените предложения се очертават две възможности за гласуване. Първо ще гласуваме по преабюла, а след това по същността на решението.
По преамбюла бяха направени предложения: първо, да отпадне, да няма такава уводна част и второто предложение, в случай че остане, има допълнение от страна на господин Йовчо Русев. След това - текстът, който е предложен, поправката на господин Папаризов, да.
По отношение същността на текста, по решението, господин Венцеслав Димитров направи едно допълнение, за което каза, че е пропуснато технически при изписване на решението и затова не следва да го гласуваме допълнително. Виждам одобрително кимване от страна на членове на тези комисии.
Пристъпваме към гласуване. Най-напред гласуваме предложението, поддържано от господин Атанасов - да отпадне уводната част, да отпадне преамбюлът на решението.
Моля, гласувайте!
За - 50, против - 106, въздържали се 9. Предложението се отклонява. 1156.3
Обяснение на отрицателен вот - има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Госпожо председател, гласувах против предложението за отпадане на преамбюла, тъй като (както тук споменаха редица от колегите) в него се съдържат определени мотивировки за това какво смята Народното събрание като причина да се приеме това решение.
Първоначално щях да подкрепя предложението за отпадане на преамбюла, но повод да гласувам против ми даде уточнението на господин министъра на финансите във връзка с подготовката на това решение.
В съпроводителното писмо, което ние всички получихме от господин министър-председателя Филип Димитров на 21 т.м. ясно и недвусмислено е казано: "Предлагам Народното събрание да упълномощи Министерския съвет да проведе преговори и сключи споразумения за уреждане на задълженията на Българска външнотърговска банка." Няма никакви двусмислия по отношение на това по чия инициатива и по чие предложение се взима това решение. Смятам, че за протокола, както беше изразът, трябва да е съвършено ясно, че това е предложение на правителството и че ние, както беше споменато и от господин Томов, и от господин Папаризов, сме готови да го подкрепим. Но не бива да има двусмислие и неяснота по това чия е инициативата и кой внася този проект за решение. Ето защо гласувам против отпадането на преамбюла.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уводната част остава. Към нея е направено предложение за допълнение от господин Йовчо Русев, така че него трябва да гласуваме най-напред. Чухте текста от господин Венцеслав Димитров и затова моля да гласувате направеното предложение.
За това предложение са 28 народни представители, против - 104, 18 се въздържат. Предложението се отклонява.
Господин Папаризов направи предложение предлогът "от" да бъде заменен с "през". Не мога да преценя дали това е само редакционна или смислова поправка, така че ще я подложа на гласуване. Подлагам на гласуване предложението на втория ред вместо "от комунистическия режим" да бъде заменено с "през комунистическия режим". 1156.4
За това предложение са 62 народни представители, против 94, 5 се въздържат. Отклонява се.
Гласуваме основния текст така, както го имате пред себе си и вече говорихме по него, без никакви допълнения. Става дума за уводната част до "на заседание към решението". 1156.5 Резултатът: от общо гласували 163 народни представители, за 111, против 21, въздържали се 31.
Текстът е приет.
Следва втората част на решението. Искам да направя само една редакционна корекция. Нашите решения се оформят не на заседание еди-кое си, а Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 реши. В такъв случай на основание на член едикой си реши, т.е. това "на заседание на" при оформянето на решенията не се вписва.
Така че моля ви, гласувайте за текста на решението така, както го имате пред себе си и с устното допълнение на господин Венцеслав Димитров, което технически оправя това, което не е вписано.
Резултатът: от общо гласували 162 народни представители, за 155, против 2, въздържали се 5.
Приета е и втората част на решението, а с това и цялото решение.
Тридесет минути почивка. (Звъни) СтБ/КТ 1157.1(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Преди да започне заседанието няколко съобщения.
Пресконференция на тема: "Нова година - нов парламентарен късмет". В срещата по въпросите на законодателството ще участвуват председателят на Народното събрание господин Стефан Савов и заместник-председателите госпожа Снежана Ботушарова и господин Кадир Кадир. Пресконференцията ще се състои на 27, понеделник, от 11 ч. в зала "Запад". От Пресцентъра на Народното събрание, от Клуба на парламентарния журналист.
Комисията по бюджета и финансите - заседание на 28 януари 1992 г., вторник, в сградата на бул. "Дондуков" # 2, стая 503 от 14 часа.
Дневен ред: Закон за приватизацията и Закон за изменение и допълнение на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество.
Искам да напомня на комисиите в Народното събрание, които са на брой 18, че заседанията на комисиите трябва да бъдат насрочвани във вторник и понеделник включително. В момента те се насрочват в сряда и четвъртък, което затруднява намирането на зали за работа на комисиите.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА НА ОДЪРЖАВЕНИ ГРАДСКИ ИМОТИ.
Законопроектът е разпределен в Икономическата и Законодателната комисия. Моля, господин Джеров и господин Мичковски.
Господин Орсов има думата по процедурен въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги! Аз разбирам, че може би ви е неприятно да ме виждате на трибуната, но това е положението. Ще ме изтърпите.
По процедурата. Аз вземам думата по процедурата, за да направя едно предложение, което намирам, че е напълно в съответствие с правилника. Според нашия правилник, ако са внесени два законопроекта или повече, които третират един и същ въпрос, те се обсъждат едновременно в комисиите и се поставят едновременно на обсъждане в пленарната зала, и се гласуват едновременно. ББ/ЙА 1158.1 Поради това, че от името на Парламентарния съюз за социална демокрация е внесен законопроект, който има за предмет обезщетяване на гражданите за нанесени им от държавата имуществени вреди след 1944 г., този законопроект съвпада по своя обхват на обезщетяване с чл. 2 от предлагания за разглеждане в момента законопроект и тъй като не са спазени процедурните изисквания на правилника, тези два законопроекта да се разгледат едновременно в комисиите и да се поставят едновременно за обсъждане и гласуване в пленарната зала, аз правя процедурно предложение да се отложи разглеждането на тази точка от дневния ред за едно от следващите заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: По процедурното предложение давам думата на господин Джеров да вземе отношение по въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми колеги, като отговор на направеното предложение от господин Орсов. Един законопроект, който е внесен и разгледан от комисиите, върви напред. Не може той да бъде стопиран от това, че след един месец някой ще внесе втори законопроект на същата тема, след това трети ще внесе. Има законопроект, разгледан е, внесен е от Законодателната комисия. Или към момента на внасяне от страна на Законодателната комисия на законопроекта не е имало нищо друго, което да е във връзка с него. Само за това Законодателната комисия го е разгледала и считам, че този законопроект може и трябва да бъде разгледан в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Поставен е процедурният въпрос за отлагане или разместване на точките и може би и разискванията в случая по точка 5 да не бъдат днес.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПСБСП): Съюз за социална демокрация. Бих искала само да припомня на народните представители чл. 66, ал. 1 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание, който гласи така: "Всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание.
Алинея 2. Когато един законопроект бъде приет на първо гласуване, други законопроекти, които уреждат същата 1158.2 материя с внесения, след започване на пленарното обсъждане на приети на първо гласуване законопроекти, могат да бъдат обсъдени, ако вносителят ги представи като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон. Тези законопроекти се разглеждат по общия ред, предвиден в тази глава."
Предложеният ни днес за разглеждане и обсъждане закон ...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: По същество ли говорим вече или?
МАРИЕЛА МИТЕВА: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Всички имат правилника, могат да четат какво пише в правилникща. (Ръкопляскания от блока на СДС)
МАРИЕЛА МИТЕВА: Процедурното предложение: предложеният ни днес закон не е обсъждан на първо четене и следователно Законодателната комисия трябва да обсъди заедно предложения днес законопроект и внесения закон за обезщетяване на гражданите, на които са причинени имуществени вреди след 1944 г. А реакцията в тази зала по повод на Вашата забележка, ми подсказва, че изглежда, не всички са прочели правилника. Бла- годаря ви и ви призовавам да гласувате процедурното предложение на господин Златимир Орсов.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Митева! Аз мисля, че нямаме противоречие с предложението на госпожа Митева. Въпросът ще бъде подложен на гласуване. В зависимост от резултата ще бъде отложен или ще бъде оставен на дневен ред, както и включен в дневния ред.
Моля, три минути за гласуване на предложението на господин Орсов за отлагане на точка 5 за друго заседание.
Против 93, за 76, въздържали се няма.
Отхвърля се предложението.
Моля, господин Джеров ...
(Венцеслав Димитров отправя реплики към Велислава Дърева)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Седнете на място си, ще Ви дам думата.
Седнете, моля Ви.
Госпожа Дърева има думата по процедурен въпрос. Извинете ме - госпожица. Заповядайте! 1158.3
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Уважаеми господа! Аз оспорвам това гласуване, тъй като самото гласуване е в противоречие с правилника и много Ви моля, господин председателствуващ, когато давате думата, да гледате и към лявата страна - тя не е празна. Настоявам това гласуване да се анулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Председателствуващият не уважава искането, тъй като не са посочени основанията за отхвърляне.
Моля, господин Джеров, кой ще докладва? Господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! От името на Законодателната комисия с 13 гласа за, 3 против и 6 въздържали се внасяме за първо четене или първо гласуване, както е по Конституция, проект на закон за възстановяване собствеността на одържавени градски имоти.
Проектът засяга два вида имоти с отделно предназначение. В чл. 1 това са предимно жилищни имоти, одържавени със Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, а по чл. 7 - предимно промишлени, стопански имоти, отчуждени по седем закона.
Възстановява се собствеността само на тези имоти по двата текста, които са държавно и общинско имущество и физически съществуват.
По чл. 2 трябва да се има предвид, че се възстановяват само имотите, които са в същия вид и размер, както са били одържавени.
Дадена е възможност на бившите собственици, ако имотите са придобити от трети, недобросъвестни лица, а това са тези, които са се възползували от служебно положение, партийно или друго, да водят искове спрямо тези недобросъвестни собственици. Основните проблеми, които разгледа Законодателната комисия във връзка с този проект, бяха относно два принципа. Дали с този проект и с отделни закони да се възстановява собствеността върху недвижими имоти, отнети след периода на 1994 г., а втория, дали така наречената реституция трябва да предхожда приватизацията. Законодателната практика на Народното събрание 1158.4 възприе първия принцип за това, а това бе възприето и от Великото Народно събрание, със Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и сега това Народно събрание със Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета.
Поради това този проект продължава една възприета законодателна практика на Народното събрание и по този начин Законодателната комисия счита, че трябва да се продължи тази практика.
Законопроектът има за цел да възстанови една въпиюща несправедливост и когато, без никаква особена трудност, може със закон да се възстанови собствеността върху имоти, които физически съществуват, не е пречка това да стане именно с този закон. Всички останали обекти, които са отчуждени по силата на цитираните закони, но не са и държавна или общинска собственост и не са налице, не могат да бъдат възстановени. Бившите им собственици ще бъдат обезщетени впоследствие с отделен закон и това вероятно ще бъде Законът за приватизацията.
Трябва да се има предвид, че по отношение на Закона за едрата градска покрита недвижима собственост през 1990 г. Великото Народно събрание прие мораториум. Този мораториум не бива да остане в правния мир до безкрайност. Трябва да се сложи най-после един край на него и това разрешение е именно чрез внесения в тази зала законопроект.
Моля народните представители да вземат отношение по така представения проект на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има думата господин Джеров. 1158.5 АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря за дадената ми дума. Позволявам си да взема същата като вносител на законопроекта.
Когато се прави нещо, то трябва да се действа в неговата последователност. Когато се оставят нещата насред пътя, никога не може да има резултат. Великото Народно събрание започна реституцията. Това беше Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. С чл. 10 от този закон, който действа повече от една година вече, макар че фактически още не можем да го усетим, ще се възстанови правото на собственост върху отнетите земеделски земи. Последва вторият закон - това беше законът, с който отменихме всички продажби, които бяха извършени по силата на чл. 11 от Закона за собствеността на гражданите или по-специално, както го казахме Постановление # 60 от 1975 година. Следващата крачка беше законопроекта, който ние вчера приехме на първо четене. Това беше законопроекта, с който всеки собственик, чийто имот е отнет е за благоустройствени цели, а не е послужил по предназначението си може да претендира възстановяване правото на собственост. И в тази поредица идва последният законопроект, който е предмет на вашето внимание. Това е последният законопроект, който окончателно приключва според мен въпросите на реституцията. След 9 септември е известно, че следваха един след друг много закони, които отнеха правото на собственост на български граждани. Не само земеделските имоти чрез включването им насила в ТКЗС, но също така и много други още закони, които просто един през друг отнемаха правото на собственост. И по този начин се посегна върху нещо, върху което никой режим или правителство нямаха право. Затова именно социалната справедливост налага тези имоти, отнети по силата на казаните закони в чл. 1 и 2, да бъде възстановена. Какво имах предвид, когато внесох законопроекта.
От една страна възстановяване на социалната справедливост, възстановяване правото на собственост на хората, на които тези имоти бяха отнети. Разбира се, както докладва и заместникпредседателят на Законодателната комисия господин Бучков, може да се възстанови собствеността само върху онези имоти, които ДЕ/ЙА 1159.1 в момента са общинска или държавна собственост и които съществуват в действителност, в реалност. Другото не може и да бъде поддържано. Всички онези имоти, които не съществуват като собственост на държавата и общините или като налични, ще бъдат уреждани евентуално със Закона за приватизацията. Разделени са на две части. В чл. 1 са обектите, които са отнети по Закона за отчуждаване едрата градска покрита недвижима собственост, в чл. 2 е уредено положението на обектите, отнети с упоменатите в чл. 2 закони. Имаме предвид и нещо друго, когато регламентираме връщането на собствеността на жилищата. В тях има настанени наематели. Социалната справедливост налага да охраним техните права. Не бихме допуснали в никакъв случай тези наематели, които са настанени по административен ред, които имат пълните права на наематели и то съвсем добросъвестни, да бъдат извадени. Поради това, във внесения законопроект, в редакцията, която е представена от Законодателната комисия, тези наематели запазват правата си такива, каквито са в рамките на три години.
Останалите текстове в закона вие сте ги прочели, видели сте ги, прочели сте и мотивите, установяват още правила, които са необходими в тази връзка. Промените, които бяха направени в Законодателната комисия, бяха в съгласие с мен, тъй че поддържам законопроекта в тази редакция, с тези норми, както е предложен от Законодателната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Джеров, кой ще изрази становището на Икономическата комисия?
АРИФ МУСТАКЛЪ (ДПС): Заместник-председател на Икономическата комисия. На вчерашното си заседание Икономическата комисия взема следното становище по Закона за връщане на одържавените градски имоти.
По чл. 2 - бяха гласувани два варианта. Първият вариант, за който бяха 10 човека гласи следното: "Този закон се отнася до възстановяване правото на собственосот върху недвижимите имоти, представляващи жилища, отчуждени по законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 от закона. Недвижимите имоти, представляващи стопански сгради по законите, посочени в чл. 2 подлежат на възстановяване със специален Закон за реституцията." 1159.2
Вторият вариант, за който гласуваха 8 - за, и 2 против, 2 въздържали се. Член 2 - остава непроменен.
По чл. 3 в ал. 1 се добавя "равностоен на отчуждения".
В ал. 2 се добавя "собствеността върху имотите по чл. 2 се възстановява във вида и размера, в който са отчуждени. Ако това е невъзможно, лицето, получаващо възстановеното право на собственост дължи направените обикновени подобрения".
Създава се и една нова ал. 3: "Срокът за заплащането им е 5 години от възстановяването на правото на собственост по цени, по които са направени подобренията."
По чл. 6 - добавя се второ изречение от първата алинея "наемната цена се определя с тарифа, утвърдена от Министерския съвет".
Добавя се и една нова ал. 2 - "Общинските съвети съвместно с Министерския съвет да осигурят равностойни жилища на посочените в ал. 1 лица, които са в невъзможност да намерят самостоятелно решение на жилищния си проблем в посочения срок."
Създават се и преходни и заключителни разпоредби със следния текст:
"С този закон се възстановява правото на собственост върху земята, върху която са построени съответните имоти, подлежащи на реституция."
Това е становището на Икономическата комисия и моля, колегите да вземат отношение по повдигнатите проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин Мустаклъ. Желаещи да вземат думата по първо четене? Искам да ви припомня нещо - чл. 42, ал. 3 - трима оратори по 10 минути от парламентарна група или общо половин час съобразно разпределението на желаещи от парламентарната група. Този принцип ще бъде спазен.
Господин Димитър Велев има думата. 1159.3 ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Димитър Велев, Парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаеми колеги, аз бях единият от тези, които гласуваха против приемането на този закон по принцип в Законодателната комисия, тъй като имах сериозни възражения по принцип върху този закон, защото мисля, че трябва нещата да се уредят по един много по-справедлив начин. Ние сме внесли законопроект за обезщетяване на гражданите, на които са отчуждени имоти в полза на държавата след 1947 г., и затова искахме да се разгледат заедно.
Аз например съм против тази регламентация, тъй като Законът за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост отчуждава имоти, които са в повече от един или два имота, на гражданите. Но забележете какво несъответствие има: законът възстановява собствеността върху имотите на онези граждани, които не са получили обезщетение тогава. И законът не дава възможност да се върнат тези имоти на онези, които тогава са получили обезщетение в брой.
Аз затова ще си позволя да направя една справка с този Закон за отчуждаване на едрата градска покрита собственост, за да видите какво пише. Там е казано: "На собствениците на отчуждени имоти се плаща обезщетение в държавни лихвени облигации". Тоест това е общото правило. Значи на всички са изплатени държавни лихвени облигации. На никого не е плащано в брой или в имот. И къде е логиката, когато ще му отнемат имоти, да го обезщетяват с друг имот.
Но в същото време е казано: "Не се дава обезщетение за отчуждените имоти на собственици, които активно са служили или помагали на германската армия или на нейните поделения през последната световна война, както и на фашистката италианска държава, на армията и нейните поделения, на българската фашистка полиция, жандармерия или армия в действията им срещу бойците против фашизма, на чуждите агенти, шпиони ..." и т.н. И същите тези хора, на които тогава не са били изплатени обезщетения по разбираеми съображения, точно те сега ще могат да получат тези имоти, т.е. да си възстановят собствеността. А онези хора, които са получили някакви държавни лихвени облигации и не се знае какво е станало с тях, на практика нищо няма да могат да получат. Така е казано в законопроекта. СД/ЙА 1160.1
Освен това в този законопроект са включени и редица други закони, свързани с отчуждаване на промишлени предприятия. Аз мисля, че ще се получи така, че тези промишлени предприятия които в момента са предоставени на държавни и общински стопански организации, държавни и общински фирми, ще се върнат обратно на бившите им собственици и тези фирми ще прекратят своята дейност, тъй като няма да могат да осъществяват стопанската си дейност в тези обекти. Вие знаете колко много тютюневи складове и други промишлени обекти има, които в момента се използуват от "Булгартабак" и от други такива организации. Получаването на тези имоти означава прекратяване дейността на тези печеливши стопански организации.
Считам, че не е уместно да се върви към възстановяване собствеността на тези обекти, а към едно справедливо обезщетяване.
И накрая, тъй като искам да бъда кратък, ще кажа и няколко думи за справедливостта, за която много се говори тук, в Народното събрание. Когато ставаше въпрос за отнемане на имущество от някои политически партии, се казваше със закона, че това имущество е придобито незаконно. То по презумпция се обявяваше за незаконно и се отнемаше в полза на държавата. А сега, когато става въпрос за връщане на бивша собственост, която някога е била национализирана, ние по презумпция приемаме, че тази собственост е била справедливо получена, без да се интересуваме от това как е получена, по какви начини и с какви средства.
Ето защо аз по принцип съм против този законопроект и мисля, че този законопроект, заедно със законопроекта, който ние сме внесли за обезщетяване на собствениците, чиито имоти са отчуждени след 1947 г., да бъдат разгледани заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: За реплика са записани досега господата Гоцев, Сталийски, Шопов и Златаров.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Аз съм за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има думата господин Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, касае се до 1160.2 следното: до фашистки организации, националсоциалистически организации ... Подсетиха ме. Кой установи какви организации и кой е притежавал тия имоти? Кога беше създаден законът? Кой го създаде? Няма да изказвам популистки приказки, но ви казвам: държавата беше партията, партията беше държавата. И когато ви кажат "националсоциалистически организации", какво значи това? Кои? - Хитлер югенд в България? Фашистката италианска държава. Колко фашистки италиански партии имаше в България по това време?
С оглед на това справедливо ще ви моля да подкрепите законопроекта. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Господин Шопов - за реплика също. Моля народните представители да се явяват тук с картата за гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, аз не излизам да репликирам в лошия смисъл колегата, който говори преди мен и се изказа по същество. Аз ще го подкрепя за това, че трябва да се върнат имотите и на онези собственици, които са получили някакво обезщетение.
Обезщетенията, които са били получени, трябва да се разглеждат в две направления. Едните са обезщетени с пари в брой, а другите с облигации по така наречените държавни заеми. И едните, и другите в крайна сметка реално действително не са били удовлетворени. Защо? Ясно ви е какво е станало с облигациите. Много от тези облигации и на вас в семейните архиви продължават да събират прах все още, без да са удовлетворили вашите родители или вас самите. А онези, които са получили пари в брой, някакви суми, тези суми, тези пари много бързо са изгорели в станалите след това обмени, знаете как, и са загубили своята стойност. Затова подкрепям това становище на колегата.
А колкото до другия въпрос - имотите на така наречените фашисти и предатели, нека тези понятия, като оправим този закон, като създаваме нещо, като създаваме един закон - норми, които ще бъдат от полза, мисля, че в тази връзка няма съмнение нито от лявата, нито от дясната страна, тези неща да не ги бъркаме, да не ги повдигаме, да не ги ровим, защото започнем 1160.3 ли да спорим, много трудно ще стигнем до единомислие по въпроса кой в това време, в тази епоха е бил предател и кой е бил истински българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Господин Златаров трета реплика. 1160.4 ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): На мен ми се полагаше едно сериозно обезщетение за моите 19 години затвор. Отказах се от него. Този закон няма да го защитавам, защото може би ще получа нещо от него, но вероятно и от него ще се откажа.
Но искам за сведение авторитетно да ви кажа: никой нито една стотинка и никаква облигация не е получил, нещо много интересно. Тези предприятия бяха разделени на два вида предприятия - създадени чрез експлоатация и създадени чрез труд.
Предприятието на баща ми, едно скромно предприятие, беше обявено за създадено чрез труд. Но те национализираха само активите, а пасивите ги оставиха на нас. И след това искаха да ни продадат къщата, за да покрием пасивите на предприятието. И най-после признаха, че имаме да взимаме нещо и компенсираха двете суми.
Тук се поставя въпрос: кой трябва да получи тези обезщетения от морална гледна точка.
Вижте какво ме вълнува мен. Много доносници и мошеници на комунистическата милиция ще получат сега известни имоти. Аз пък с това не съм съгласен. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има думата господин Трендафилов.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПСБСП): Имам въпрос към вносителите. Преди да взема отношение по законопроекта по принцип, дали да го подкрепя или не, искам да кажа, че не съм удовлетворен от онова, което се каза като мотиви за законопроекта.
Първо, една бележка към уважавания от мен господин Джеров. Реституция на земята няма все още в този смисъл, в който той каза, тъй като Законът за трудово-поземлената собственост от 1946 г. още не е отменен, а възстановяване правото на собственост без закон отнета земя, която е била в трудово- кооперативните земеделски стопанства.
На второ място, аз не можах да разбера и мисля, че е редно да разберем в тази зала за какъв обем имущество става дума, в какви размери и колко ще струва това на българския данъкоплатец сега. (В блока на СДС гласове: "Е-е-е!") Няма значение ... Не, не ме реплекирайте, тук не става дума нито за сини, нито за червени, тук става дума за българи. И в момента всички сме потърпевши. И тези потърпевши би трябвало, когато Сл.Р/ЙА 1161.1 решаваме въпроса за този закон в тази зала, да знаем за какво става дума.
В този смисъл имам въпрос към вносителя господин Джеров: ако може да даде една по-добра обосновка, по-добра аргументация на това: какви слоеве ще засегне този закон и какво ще струва на българския данъкоплатец сега и в следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има думата господин Мицев.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Тук от тази трибуна, когато заседава Икономическата комисия, аз казах, че подкрепям този законопроекта не за друго, а защото това е първата стъпка към едно национално помирение. От тази страна на залата (посочва блока на ПСБСП) стои един крупен наследник на една от най-големите български текстилни фабрики - "Братя Стайнови", примерно. От другата страна на залата (посочва блока на СДС) стоят хора, които са наследници на по-малко имущество. Защото пет са били най-големите индустриалци на България, между които и братя Стайнови.
Въпросът ми е следният: трябва да се възстанови действително правото на собственост.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Мицев, пояснете от коя страна на залата, за коя страна става дума.
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Да, аз ще обясня на всички, които са в Народното събрание, и на тези, които са извън него. Наследникът на един от най-големите фабриканти на България е депутат на Българската социалистическа партия.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Кой е той?
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Стефан Стайнов.
ГЛАСОВЕ ОТ БЛОКА НА ПСБСП: Не е депутат!
МАРГАРИТ МИЦЕВ: Ами да е! Миналата година е бил. Толкова!
Та нека да не умуваме много и да възстановим справедливостта, която ще ни отвори пътя действително за един дух на конструктивизъм, с който трябва да влезем в пазарната икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Няма друга реплика. Има думата за изказване господин Конакчиев. 1161.2
ДОНЧО КОНАКЧИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, (Дончо Конакчиев, БСП, ПССД), уважаеми дами и господа, аз съм един от тези 10 депутати, които в Икономическата комисия гласуваха за първи вариант на чл. 2. Тук стана дума при докладването. И това го казвам неслучайно, за да стане ясно, че аз уважавам частната собственост и съм привърженик на това: в рамките на възможното, там където е извършена някъде несправедливост, тя да бъде възстановена или поне да бъде уважена.
Взимам обаче думата пред вас по две конкретни соъбраже- ния, които са свързани с приложението на този закон, с неговата същност и неговото съдържание, които много ме смущават. И ако не се получи необходимата яснота по тях, евентуално бих се въздържал или дори бих възразил при второ четене на този закон. Те се свеждат до следното.
За каква справедливост става дума. Ако е извършена несправедливост в 1938 г., 1948 г. или 1988 г. и е доказано, че е извършена несправедливост, решението трябва да влезе в сила и тя да бъде възстановена. Но ако са отнети имоти на хора, които са ги придобили чрез спекула, чрез нарушение на закон, подчертавам, независимо дали това е станало в 1988 г. или в 1938 г., връщането на тези имоти не е израз на справедливост. Ето това е съществен въпрос - за какви имоти става дума.
Мен не ме смущава това дали са били два апартаментите или три, не този количествен критерий е, който ще определи справедливостта, а начинът на придобиване.
И второто, за което имах честта пред вас да говоря от тази трибуна, когато обсъждахме Закона за възстановяването на собствеността върху магазините, ателиетата и т.н., преди време. Какъв е мащабът, за какво става дума тук?
Аз се постарах предвид предстоящите обсъждания да проуча този въпрос в условията на София. За София става дума за жилища, говоря за жилищата от порядъка на 7500-8000. Данните, с които разполагам, говорят за около 7800. И те засягат интереса на 25 хиляди човека.
Този срок, който тук се предлага - в срок от 3 години наемателите да запазят своите права, реално не осигурява възможност за решаване на техния въпрос при сегашното състояние на жилищния въпрос в страната и конкретно в София и при състоянието 1161.3 на икономиката.
Разбира се, аз съм оптимист, надявам се че и вие сте оптимисти, че ние ще имаме едно подобрение. Но кога ще стане то и как, това на никого засега не е ясно.
Ето тук отново опираме до проблема за справедливостта. Ако ние по този начин възстановим тази справедливост, както тук се предлага, спрямо тези бивши собственици, ние ще накърним справедливостта към тези, в София вече казах 25 хиляди, в мащаба на страната - стотици хиляди хора.
Това е съдържателен въпрос, който ме смущава. Той би трябвало да бъде изяснен и да се потърси справедливо решение. Може би чрез обезщетение или по друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Конакчиев. За реплика има думата госпожа Стефанова.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа. Искам да отправя реплика към преждеговорившия във връзка с това кой имот е бил честно спечелен и кой не. Уважаеми господа от БСП, преди 9 септември не е имало нечестно спечелени имоти. (Гласове в блока на ПСБСП: "Е-е-е!") Всичко е било спечелено с честен труд на целите семейства. Този хайдуклук, който сега се шири, го дължим благодарение на вас. Само между вас има такива, които на 9 сепетмври декларираха, че са дошли с торбичката. Дай Боже с торбичката да си отидат! Но заради социалната справедливост нека първо да се обърнем да раздадем техните апартаменти, в техните вили да настаним тези, които няма къде да живеят, а да върнем на тези, на които им взехте не само имотите, но и душите! Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, подкрепям законопроекта така, както е предложен от Законодателната комисия. Затова защото той отговаря на вижданията на Съюза на демократичните сили за неприкосновеността и съзидателната роля в икономиката на правото на собственост. Ние сме избрани с бюлетината на граждани, които желаят да има частна собственост в България и нашите 1161.4 избиратели, с които сме разговаряли, са готови да понесат, ако трябва, данъчната тежест във връзка с реституцията, която пък вашите избиратели са длъжни да я понесат, затова защото с актовете от 9 септември до управлението на комунистическата партия се стигна до това тежко икономическо положение, в което ние се намираме. 1161.5
Кои са принципите, от които изхожда законопроектът?
Най-напред няма никаква опасност да бъде обвинен той, че противоречи на Конституцията, тъй като Конституцията признава частната собственост като свещена и неприкосновена. С други думи, тя се защитава от закона.
Имотите, които са предмет на законопроекта, са преди всичко жилища, обявени за едра градска собственост, макар по това време да нямаше помещения на три етажа с по 200 кв.м, а да бяха предимно помещения на хора, които чрез заеми, спестовност и труд бяха придобили собственост. Те бяха обявени за едри градски собственици, а техните семейства трябваше да пишат в биографиите си, че са имали родители, засегнати от този закон. Връщането на собствеността е без оглед на нейния размер, защото в една благоденствуваща страна на социална и пазарна икономика няма ограничение в това, което човек може да придобие със своя честен труд. Казва се, че трябва да се направи селекция какво е придобито със спекула и какво без спекула. Вероятно по-младите не зная, а по-възрастните са забравили, че излязоха два конфискационни закона преди 1947 г., преди закона, който сега е предмет на отмяна. Това беше Законът за снабдяването и цените, Законът за конфискацията на имоти, придобити със спекула и по незаконен начин. Тези закони, които бяха създадени в съответствие с Комунистическия манифест за отнемане на социалните основи на буржоазния строй, тези закони конфискуваха огромната част от българската индустрия, заедно с това и жилищата на нашите индустриалци и то не защото бяха придобити чрез спекула, а затова, защото трябваше да се унищожи стопанският елит на страната. И той беше унищожен.
Така че независимо от това, дали в бъдеще трябва да се помисли за ревизия на тези дела, които се водят, приемането на настоящия закон не поставя въпроса дали са били придобити по законен начин или не имотите, тъй като тази пресявка е била направена от тогавашното отечественофронтовско комунистическо правителство.
Според Закона за едрата градска собственост са настанени наематели. В тези, които не са продадени, законопроектът предВТ/МД 1162.1 вижда наемателите да запазят всичките права на заварени наематели в течение на три години. Този 3-годишен срок не е случайно поставен. Това е срок, в който Съюзът на демократичните сили без всякакво съмнение ще управлява (смях в залата от страна на депутати от малцинството), смейте се, то може би не на всички ще бъде за смях (ръкопляскания от страна на мнозинството), но това е време, през което именно законите, които тук ще гласуваме, ще създадат благосъстояние, при което всеки български гражданин да може да отговори на чувството си за собственост и да създаде свое жилище. А ако не може, Съюзът на демократичните сили ще помисли и ще продължи този срок толкова, колкото е необходимо. Не бива да се забравя, че със Закона за национализацията на всички тези предприятия, които се сочат тук (времето не е изтекло, то е 10 минути), бяха отчуждени и жилищата на тези хора, като дори не им беше позволено да вземат и дрехите си, които се намираха там. (Шум в залата, възгласи от страна на депутати от малцинството)
Това трябва да се върне. Едновременно с това връщането на предприятието във вида, както е посочено тук, води до един много малък размер на предприятия, които могат да се върнат, защото една част от тях бяха унищожени, а други безсмислено разширени, за да доведат до икономическа разруха. Ще се върне само това, което е в наличност. Но това е пътят към ликвидиране на безработицата. Защото, ако днес в магазините по ул. "Пиротска", където живея, се продават преоценени стоки, магазини, които са широки и в които може да се развива търговия, утре в тях ще се развият занаятите и ще се даде път на безработицата. Ако в момента стоят празни складове и фабрики, в които не се произвежда, защото няма откъде да се вземе, за да се произвежда, поради не друга политика, а поради политиката на комунистическата партия (шум в залата, възгласи), в тези предприятия, върнати на бившите собственици, ще се започне оттам, откъдето се започна след Освобождението.
Вярвайте в трудолюбието на българския народ, че той ще изплува отново и ще създаде наистина една благоденствуваща държава. (Ръкопляскания от страна на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гоцев. 1162.2
Има думата за реплика госпожица Дърева.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Велислава Дърева, ПССД. Много благодаря на господин Гоцев за това, че той току-що пред нас възроди класовия подход. Господин Гоцев, това, което Вие токущо казахте, ние вече сме го чели в решението на Декемврийския пленум на ЦК на БКП от 1972 г. Само че тогава обещаваха по една стая, а Вие сега обещавате цял апартамент.
Господин Гоцев, Вие казахте, че не е до смях затова, че ще управлява СДС. Напълно сте прав. То си е за плач. (Единични ръкопляскания и смях от страна на малцинството)
Това, което искам да Ви кажа. Аз съм против този законопроект, господин Гоцев, и затова Ви репликирам. Против съм този законопроект заради "вашия електорат", както Вие се изразявате. Защото вашият електорат, господин Гоцев, живее в едрата градска собственост на големите градове. И той ще бъде засегнат от вашия законопроект. Аз се грижа за вашия електорат, който няма да гласува за вас на следващите избори. Благодаря. (Ръкопляскания от страна на малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Благодаря, госпожице Дърева. Господин Стефан Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря.
Уважаеми колеги, моето отношение към обсъждания законопроект е изразено на заседанието на Икономическата комисия дотолкова, доколкото аз съм единият от десетте, които ви предлагат първия вариант от становището, което беше прочетено от заместникпредседателя на същата комисия.
Искам да споделя с вас няколко съображения, тъй като днес ние обсъждаме голям, бих казал, въпрос, доколкото той пряко е свързан с реформата и с една от особено важните съставки на тази реформа - приватизационният процес.
България отново дава пример на повече или по-малко обратни на логиката решения. В повечето от страните на Централна и Източна Европа след немалко работа и обсъждания стигнаха до извода, че решаването на въпросите за обезщетяване на нанесените щети на бившите собственици трябва да стане по начин, който в ни най-малка степен да не препятствува реформите, да не създава 1162.3 затруднения и бариери пред процесите на приватизация. Аз няма да ви занимавам с подробности. Предполагам, че по-голяма част от депутатите се интересуват от тези въпроси и съответните решения в другите страни. Не е мястото тук, за да се ограмотяваме. 1162.4
В този смисъл аз съм привърженик на подхода, при който би трябвало въпросът за реституцията или, по-широко казано, за обезщетяване на нанесени щети на бивши собственици да бъде решаван в тясна връзка с процеса на приватизация. Към такова решение отиде Полша след едногодишни обсъждания. Към такива решения в течение на година и половина - вече две, ни съветват да отидем известни политици, авторитетни икономисти не от български произход.
В България и в този смисъл се отива към решение обратно на логиката, че ние тръгваме оттам, откъдето не трябва да тръгваме. Това е една от причините през 1991 г. да бъде блокирано придвижването на Закона за приватизация към пленарната зала. Големият натиск на онези среди в обществото и техните представители във Великото Народно събрание, които на всяка цена искаха да се отиде към реституция и чак тогава да се отиде към законодателна уредба на процесите на приватизация - точно обратно на логиката на реформата, на изискванията на реформата.
Неслучайно в България няма закон за приватизацията и чисти спекули са приказките на политици, че Великото Народно събрание не желаело да приеме такъв закон и че мнозинството тогава било против приемането на този закон... Законът беше готов през март. В началото на април законът можеше да стартира. Съпротивата обаче беше голяма. Една от причините е тъкмо тази. А втората причина е, че икономическият екип на правителството нямаше програма, нямаше ясна представа как приватизацията се вписва в общата схема на реформата. Другите страни имат програми и им е ясно от самото начало къде и как се вписва приватизацията. Затова и там законовите уредби се появиха от началото, средата или най-късно в края на 1990 г.
Но така или иначе, по волята на мнозинството в сегашния парламент ние тръгваме с реституцията. Ако отново пак се вгледаме в опита на другите страни, които вървят пред нас с година, година и половина в правенето на реформата и решаването на свързаните с това въпроси в областта на собствеността, ние ще видим, че в редица от тях се отиде към формула, която максимално обслужва интензивното разгръщане на стопанската реформа, с която всички ние свързваме смяната на стопанската система - отиването към нещо ЦМ/МД 1163.1 рационално. А инак формулата да се даде обезщетение в някаква степен на тези бивши собственици, на които са нанесени щети - формула ясна и проста, дотолкова доколкото прилага един критерий - на всички обезщетения, независимо от това дали обектът на собственост реално съществува или не и в някаква степен дотолкова, доколкото сегашните общества, бивши социалистически, имат определено равнище на възможности и това обезщетение трябва да бъде икономически поносимо и социално да бъде приемливо. Затова защото един от големите въпроси на стопанската реформа и изобщо на този преход към ново общество с демократични политически и стопански структури е да бъде привлечено населението за максимална подкрепа на този преход. За такава подкрепа би трябвало даже да се плати, за да бъде тя пълна, да няма проблеми, да няма напрежение.
България демонстрира чрез тези закони, които се прокарват чрез парламента, привързаност към точно обратна философия. Философия, която, като бъде превърната в правова норма, неизбежно ще породи социално напрежение. А социално напрежение в тези условия е пречка за разгръщане на реформата. Намаляване на подкрепата за реформата, намаляване на поддържката за този сложен и труден преход - който не го съзнава, значи нищо не съзнава във времето, в което живеем.
От тази философия изхождаше и Икономическата комисия, когато ви предлага първия вариант на решение - при тази обстановка, която мнозинството налага. Понеже темата за жилищата, за къщите е от повече от година остро дискутирана, аз искам да призная пред вас: наред с жилищата на тези, за които моят колега Велев говори, има и жилища, при които е допусната несправедливост при отнемането им. Аз имам стотици писма във връзка с моята позиция в течение на година и половина по отношение на тези пробелми.
С оглед на всичко това и в контекста на тази обща философия за реформата, приватизацията и реституцията, ние ви предлагаме едно решение по отношение на жилищата и всички останали обекти на собственост по визираните в чл. 2 на законопроекта закони да останат за решаване с един общ фундаментален закон за обезщетяване на бившите собственици за нанесени им щети. 1163.2 Да приложим по отношение на цялата останала собственост един критерий, едно решение, което ще работи леко и няма да поставя в различни условия различни категории собственост и собственици. По този начин ние твърде много подпомагаме работата по законовото уреждане на процеса на приватизация. По този начин ние изключително много подпомагаме общия процес на реформата. По този начин ние ще постигнем една далеч по-голяма отколкото сега се очертава подкрепа на процеса на стопанската реформа.
В законопроекта има една норма, която звучи драстично, и само несериозни хора могат да говорят, както тук преди пет минути, че за три години ще бъдат решени жилищните въпроси на тези хора. Може ли да се предлага законопроект - и това е пак прецедент в България, да бъдат изкарани хората от тези жилища да си решават сами въпросите? В Икономическата комисия си дадохме сметка, че това не може да бъде направено и не трябва да бъде направено през 1992 и следващите 2-3 години.
Вън от всякакви други съображения действува изключително силно съображението, за което говорих - максимално да бъдат привлечени хората за подкрепа на реформата. Затова ви предлагаме и една корекция обществото в лицето на визираните там органи да има грижата: стая държи - поне стая да му предложим, две стаи е ангажирало - две стаи да му предложим... За тези, които няма да имат финансова възможност, в течение на този кратък срок при сегашната обстановка да намерят решение на своите жилищни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Времето Ви изтича. 1163.3
СТЕФАН СТОИЛОВ: В този парламент от 3 месеца най-важното нещо е времето и някои от ръководещите заседанията са в пълна хипотеза на времето. Свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Имаме правилник, затова, господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ: В останалото време вършите кой знае каква народополезна работа... Така че аз призовавам всички госпожи и господа депутати при тази обстановка, ако ще се отива към приемане на този закон на първо четене, той да бъде приет на основание на становището, което ви предлага във вариант първи Икономическата комисия (частични ръкопляскания).
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има думата господин Александър Йорданов за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, госпожи и господа народни представители!
Тъй като времето изтича и очевидно дебатите по този закон ще продължат и през следващата седмица, тъй като няма съмнение и от думите на господин Стоилов и на други изказали се, това наистина е един от най-важните закони от поредицата закони, свързани с връщане на собствеността в страната, или, казано по друг начин, със създаването на възможност по-широки слоеве от населението да станат собственици преди комунистическата партия да е натрупала още по-големи пари... (Смях и оживление сред народните представители от СДС)
Вземам думата за реплика към изказването на господин Стоилов, тъй като и в неговото изказване, и в изказването на госпожица Дърева преди това се намеси въпросът за политическия интерес. Кой има интерес от този закон - едни или други слоеве от гражданите. Нещо повече, каза се кой щял да гласува в следващите избори за една или друга политическа сила.
Тези сметки, господа, са бакалски. Те ми приличат на сметките, които е представило пред обществото някогашното партизанско движение, когато се е въздигнало в принцип разбирането, че "по-добре да откраднеш мандрата, отколкото да направиш мандра". Ние сме за това да правим мандри в България, да има предприятия, да има жилища, а не да крадем мандрите и да изпадаме ДП/МД 1164.1 в политически обирджилък... (Частични ръкопляскания от СДС)
Затова основното за този закон е принципът, че една държава е толкова по-добре, колкото повече са частните собственици в нея. Трябва да намерим механизмът, по който всички ние като народни представители да осъществим този принцип, за да свикнат хората да приемат този принцип като свой.
Първата стъпка е именно това и Съюзът на демократичните сили винаги е изхождал от принципи, а не от политически интереси. Тъй като в момента нито аз, нито господин Сугарев, нито някой от колегите, които познавате и които с удоволствие виждам, че не обичате, нямаме никакъв политически интерес от този закон. Аз лично живея в една държавна гарсониера до миналата година, а сега - стая, хол и кухня, държавни, дадени под наем в един блок, строен преди 20 години. Нямам собствено жилище, нямам наследство, нямам земя, нямам фабрика наследство. Защитавам обаче принципа в тази държава докато всички хора - сини, червени, пембени, оранжеви, полуоранжеви, полузелени, полуглупави, полузагубени не свикнат с мисълта, че държава се строи с принципи, а не с политически интереси - дотогава в България никога няма да се разберем.
Моята реплика е в този смисъл. Приемам основателни забележки от всички изказвания. Направиха се добри предложения и от едната, и от другата страна. Нека да се ориентират предложенията не спрямо политическия интерес, а спрямо принципите. Основният принцип, който ще спаси България и хората в тази страна, е следният: колкото се може повече хора да станат частни собственици, и то колкото се може по-бързо.
И нещо, което ще напомня, защото аз наистина съм слаб по марксизма, бях наистина лош ученик...
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Тук не си прав!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Във всички случаи си спомням, че там се говореше за средства за производство и комунистеческата партия винаги се е бояла от това в чии ръце са средствата за производство. Това е бил големият страх от Марксово време до Тодор-Живково време. В този смисъл аз съм за това средствата 1164.2 за производство да напускат ръцете на комунистическата партия и да отидат в честните ръце на всеки български гражданин, включително на бившите собственици. Щом този човек преди 9 септември в онези тежки капиталистически времена е успял да направи фабрика, да произвежда... (Частични ръкопляскания от СДС) и, както казва Христо Смирненски само година след Първата световна война магазините са били отрупани с "безброй жадувани неща"... (оживление и смях в залата, частични ръкопляскания) това го е казал Христо Смирненски... На тези хора трябва да се върнат именно средствата за производство и жилищата, за да отрупат нашите магазини с безброй жадувани неща, за да не купувате турски, гръцки и прочее стоки. Ще купувате хубави български стоки от хубави български капиталисти! (Частични ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Има ли друга реплика?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Към кого имате реплика?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПСБСП): Съвсем кратка ще бъде...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Реплика ли имате, господин Дърмов? Към чие изказване?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПСБСП): По принцип съм съгласен с това, което каза господин Йорданов...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Към кое изказване е репликата?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПСБСП): Не, аз просто искам да конкретизирам мисълта...
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Не е реплика на репликата, моля Ви се. Така пише в правилника, четете го.
РЕПЛИКА ОТ ПСБСП: Защо, когато говореше Александър Йорданов не гледахте часовника?
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ КАДИР КАДИР: Часът е 20,05 - закривам заседанието. Утре заседанието ще започне в 9 часа - отговор на питания. Продължаваме обсъждането на законопроекта в сряда. 1164.3
(Закрито в 20 ч. и 05 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ: (Снежана Ботушарова)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ: (Кадир Кадир)
ПАРЛАМЕНТАРНИ СЕКРЕТАРИ: (Трифон Митов) (Руслан Семерджиев)