Председателствували: председателят Александър Йорданов, заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 16-23 март 1994 г.
На 16 март 1994 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на актове на Международния съюз по далекосъобщения. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по външна политика.
На 16 март 1994 г. народният представител Стефан Стефанов е внесъл Законопроект за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Икономическата комисия.
На 17 март 1994 г. Димитър Луджев и група народни представители са внесли Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 18 март 1994 г. Александър Джеров и Илко Ескенази са внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия. СД/КТ 100.1
На 23 март 1994 г. Асен Мичковски е внесъл Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и на Комисията по транспорта.
На 23 март 1994 г. народният представител Димитър Велев е внесъл Законопроект за изменение на Закона за движението по пътищата. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по транспорта.
Има думата господин Татарлъ от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Заповядайте.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): За протокола: Ибрахим Татарлъ, Движение за права и свободи, 2.Бургаски избирателен район.
Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Вземам думата, за да оглася от високата трибуна на Тридесет и шестото Народно събрание позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи по някои актуални проблеми.
Уважаеми народни представители, въпреки сериозните трудности вече повече от 4 години нашата страна продължава прехода към демокрация и смяната на системата. Същевременно в България беше реализиран модел на мирно разрешаване на междуетническите проблеми.
Признаването и защитата на правата на човека и човешките общности е общопризнат критерий за демокрация, гаранция за вътрешна стабилност и за международно признание. Въпреки известна непоследователност, те са залегнали в новата Конституция на Република България от 12 юли 1991 г. Особено това се отнася към признаването на приоритета на международните стандарти за правата на човека и международните договорености, подписани от нашата страна, включително Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които са инкорпорирани в нашето национално законодателство.
Със съжаление трябва да констатираме, че все още не са решени много въпроси, свързани с правата на гражданите от малцинствата - национални, етнически, езикови и религиозни. Нещо повече, периодически при определени политически напрежения са налице опити за ограничаване и посегателство върху правата и свободите на гражданите изобщо и в частност на гражданите из средата на малцинствата от отделни общественици и политически 100.2 партии, повечето от които нямат сериозна социална подкрепа. На първо място това се отнася за така наречената "Отечествена партия на труда", БСП и др. Те не се спират пред груби фалшификации и спекулации даже в дните на чествуванията на нашите големи национални, религиозни и други празници. Такива груби изопачения бяха направени във връзка с Трети март - един от нашите найголеми национални празници. Без да се позовават на установени факти, те развихрят ксенофобия, правят се опити за подклаждане на междуетнически и конвенциални конфликти, които са отхвърлени от нашия народ и световната общественост. Но те се подемат от средствата за масова информация и се мултиплицират даже от Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Един от последните груби опити за провокация и манипулация с общественото мнение представлява скандалното твърдение на отговорен представител на парламентарна формация като БСП, че (обърнете внимание!) в районите със смесено население като Разградско, Шуменско, Кърджалийско и Пловдивско били струпани цели складове с оръжие (представете си!), даже с постоянна охрана.
Тези инсинуации тенденциозно и безкритично се разпространяват от масмедиите. За заглавия с едри букви се издигат обвинения, че турците трупали оръжие, а в подзаглавието с дребен шрифт се прави застраховка, че органите на Министерството на вътрешните работи опровергава соцдепутата Красимир Премянов и други вестници.
В тази непочтена кампания се включиха депутати от така наречената Отечествена партия на труда.
Това не са нищо друго, освен груби опити за дестабилизация на държавните институции, на нарушаване на конституционния ред, подклаждане на етнически и религиозни конфликти и напрежение, на хвърляне на страната в хаос и международна изолация.
Ние коментираме това като заплаха за демокрацията, за гражданския мир и разбирателство между българските граждани от различните етноси и религиозни общности, като израз на тоталитарната парадигма, на теорията и практиката на авторитаризма, на крайния национализъм, на шовинизма и неофашизма.
Ние ще предложим да се отнеме депутатският имунитет на господин Премянов (ръкопляскания в блока на ДПС и на СДС) и да бъде потърсена от него отговорност. Движението за права и свободи категорично осъжда тези манипулации, инсинуации и скандал100.3 ни обвинения. Ако някъде от някого е извършено престъпно деяние, за това има съдебна и изпълнителна власт. Виновниците трябва да понесат съответното наказание по закона.
Движението за права и свободи е било, е и ще бъде за диалог, за мирно разрешаване както на общополитическите проблеми, така и на междуетническите и религиозни проблеми. Движението е за единна, демократична и правова България.
Благодаря. (Ръкопляскания в блока на ДПС и СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Татарлъ.
Господин Ходжа от името на Парламентарния съюз "Независимост". Заповядайте.
МЕХМЕД ХОДЖА (ПСН):
"ДЕКЛАРАЦИЯ

от РЕДЖЕБ ЧИНАР, ИСМАИЛ ИСМАИЛ и МЕХМЕД ХОДЖА - независими

депутати

Силно сме обезпокоени от абсурдните твърдения на народния представител от БСП Красимир Премянов, направени на 21 март 1994 г. на пресконференция в град Варна.
Господин Премянов съобщава, че турците в България се въоръжават, че БСП разполага със сигнали за съсредоточаване на оръжие в райони с турско население у нас, че имало цели складове с оръжие в Разградско, Шуменско, Кърджалийско, Силистренско, Пловдивско, като някои от складовете са били дори с постоянна охрана. 100.4 Господин Минчо Минчев, народен представител от ОПТ в БСП, внушава, че в България се вкарват цели турски тирове с оръжие за турското население у нас.
Твърди, че 25 хиляди турци са кандидатствали за ловци. Че 10 хиляди турци в системата на административното обслужване са снабдени с различни видове огнестрелно оръжие.
Ние категорично отхвърляме тези безпочвени твърдения на народните представители Премянов и Минчев. Определяме ги като поредна провокация с непредвидими последици. Нагла лъжа и опит, разбира се, непоследен за ескалиране на етническа омраза и етническо напрежение в страната.
Квалифицираме изявленията им като антиконституционни в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Определяме безотговорните изявления на господата Премянов и Минчев като изпитано средство на тяхната партия БСП - БКП и сателитите й... (Възгласи на одобрение от блока на СДС, реплики: "Браво! Браво")... за поредна акция срещу малцинствата в България и като подготвителен етап за разправа с това население.
С безпочвените си изявления членът на Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет Премянов и псевдопатриотът Минчо Минчев очевидно и безусловно потвърждават дискриминационната, антималцинствената, шовинистичната политика и идеология на модерната лява партия, наричаща себе си Българска социалистическа партия.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Ти откъде беше, бе? От коя партия?
МЕХМЕД ХОДЖА: Във връзка с направените изявления ние заявяваме от тази висока трибуна, че всеки, който се опита да провокира на българска територия варианти на събития, протичащи в съседни нам страни, рискува преди всичко собствената си глава. (Възгласи на одобрение, реплики: "Браво! Браво!", ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ходжа.
Пристъпваме към дневния ред.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Жан Виденов иска думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Жан Виденов, председател на Българската социалистическа партия, от името на парламентарната група. МС/ВР 101.1
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители, по повод направените току-що декларации искам да заявя от името на нашия парламентарен съюз и ръководството на Българската социалистическа партия като част от тази коалиция следното.
Ръководството на Българската социалистическа партия не разполага с никакви достоверни данни, че от съседни нам страни чрез групи от българското население се предприемат опити за дестабилизация на обстановката в България по насилствен начин. И в същото време, за всички ни е ясно, и има много подобни сведения, че конфликтите в непосредствена близост от нашата граница, трафикът на оръжие към и от тези региони създават непосредствена заплаха за България - че се концентрира оръжие, че се създават охранителни фирми със снабдителна дейност, че злоупотребата със сила в българското общество придобива заплашителни размери.
Ние се... (Неразбираеми реплики от блока на СДС)
Ние се солидаризираме с исканията съдебната власт и органите на реда да вземат присърце тези проблеми, да се опитат да проверят, колкото се може по-бързо, цялата налична информация и да вземат мерки, които да помогнат опазването на реда в страната. Тези, които биха искали да помогнат на силите на реда в това отношение, не трябва да заплашват тук с разправа, пък било и чрез съд, а би трябвало да се отнесат сериозно към всеки сигнал, откъдето и да идва той.
Ние подкрепяме разбирането, че етническите проблеми в България трябва да се решат по мирен път, цивилизован път, чрез механизмите на правовата демократична държава. Имало е и в миналото, има и сега, може би и в бъдеще ще има опити от най-различни посоки, от най-различни посоки на базата на национализма или на етническия сепаратизъм да се възбуждат търкания на религиозна или друга основа. Против тия опити всички ние трябва да се изправим днес. Да се опитваме от тях да направим политически дивиденти е непочтено и нечестно спрямо България. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Жан Виденов. 101.2
Има постъпили предложения по дневния ред.
Програмата, както добре е известно, е приета през миналата седмица.
Има предложение за премествания в дневния ред.
Предложение от народните представители Рашко Рашков и Иван Куртев точка първа да бъде проект за решение за спиране на по-нататъшната дейност на хазартни игри, извършвани от частни и юридически лица до приемане на закон за реда за организиране и участие в хазартни игри.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 199 народни представители, за - 177, против - 9, въздържали се 13 народни представители.
Предложението се приема. 101.3 Постъпило е предложение от Парламентарната група на БСП за разместване в дневния ред, а именно, точка 7 от нашата програма - второ четене на законопроекта за кръводаряване и употреба на кръв и кръвни съставки - да мине по-напред, пред точката за решението във връзка с отмяна на решение на Великото Народно събрание за отлагане изпълнението на влезли в сила смъртни присъди. Според програмата, това е точка 7, да стане точка 6.
Моля гласувайте за това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 184 народни представители, за 132, против 44, въздържали се 8.
Приема се и това предложение.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на БСП в програмата да бъде включено първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. В момента няма становища по този законопроект от Законодателната комисия и от Бюджетната комисия, поради което не мога да го подложа на гласуване за включване в дневния ред.
Постъпило е също така предложение...
Господин Борисов, ако е по този въпрос, просто няма смисъл в момента. Заповядайте.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):
Уважаеми господин председател! Тъй като става въпрос за седмичната програма, ние бихме могли да го включим, тоест да го подложим на гласуване за включване, затова защото при добра воля този законопроект може да бъде разгледан за минути и от Бюджетната комисия, и от Законодателната комисия.
Така че ще Ви моля да го подложите на гласуване. Освен това има прецеденти в Народното събрание, когато не се изчаква 24 часа да минат от взимането на становище в Законодателната комисия до влизането в пленарна зала, ако всички народни представители са съгласни законопроектът да бъде гледан. РД/ВЙ 102.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Борисов. Много е важно да се позоваваме на правилата, а не на прецедентите.
Има предложение от Председателския съвет първите три точки от днешния дневен ред да бъдат:
Законопроектът за ратифициране на спогодба между правителството на Република България и Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
И второ, законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
И трето, проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Става дума за проекта преструктуриране и модернизация на ВиК-дружества.
Това е предложение на Председателския съвет за тези три точки, които да влязат в началото на програмата.
Моля гласувайте това предложение.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували са 189 народни представители, за 187, против няма, въздържали се 2 народни представители.
Приема се това предложение.
Моля господин Джеров да докладва точка първа от дневния ред.
Господин Емил Филипов по процедура, заповядайте.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"):
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз се радвам, че ние с консенсус приехме тези три точки.
Предлагам за точка трета още сега да поканим министъра на строителството и териториалното устройство г-н Тотев, за да изложи някои съображения, свързани с този заем, за който ние трябва да дадем съгласие да бъде подписан. Тъй като проблемът с водоснабдяването е много остър и би било добре и парламентъти обществеността да знаят защо ще предлагаме да се сключи този заем. Ако господин Тотев отсъства, може да поканим заместникминистъра господин Краевски. 102.2
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филипов. Ще ги поканим.
По точка първа от дневния ред моля господин Джеров да докладва законопроекта за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и Кралство Холандия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точка първа от днешния дневен ред е ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненията от облагане с данъци върху дохода. Става дума за един законопроект, внесен от Министерския съвет.
Министерският съвет със свое решение от 15 декември 1993 г. е одобрил казаната спогодба. Внесена е в Народното събрание в началото на месец декември. Председателят на същото е разпределил законопроекта на Икономическата комисия, на Комисията по външната политика, на Комисията по бюджета и финансите и, разбира се, на Законодателната комисия. Съответно комисиите са дали своя положителен отговор.
Комисията по външната политика на 17 февруари 1994 г. е изразила писмено становище, че смята, че спогодбата ще допринесе за развитието и разширяването на сътрудничеството между двете държави.
Икономическата комисия със своето становище от 26 януари 1994 г. предлага на Народното събрание да ратифицира със закон спогодбата.
Комисията по бюджета и финансите със своето становище от 17 март 1994 г. предлага на уважаемите колеги да се ускори даже ратификацията на спогодбата.
Законодателната комисия в своето заседание тази сутрин излезе с решение, че предложеният законопроект съответства на конституцията, съответства на нашите принципи в международното общуване, поради което предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон казаната спогодба. 102.3
При това положение, господин председател, аз ще моля да поставите на обсъждане, ако има такова, и на гласуване на първо четене предложения законопроект. Като си позволявам да направя искането при положение, че няма някакви възражения от принципен храктер, да поставите законопроекта, след приемането му на първо четене, и на разглеждане, обсъждане и гласуване на второ четене.
Благодаря ви. 102.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Позволете на председателя да обърне вниманието на следното. Спогодбата е между правителството на Народна република България, тъй като е от 6 юли 1990 г. А трябва да се ратифицира от парламента на Република България. Мисля, че юристите могат да вземат отношение дали тук има правен проблем или не. Ако не съществува правен проблем...
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Позволявам си да взема веднага думата. Съгласно Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. нашата република има името Република България. Следователно при обсъждане на законопроекта ние много естествено ще коригираме. Аз няма да го докладвам като: "...сключен между Народна република България...", а като "...сключен между Република България...". И в този смисъл ще предложа и съответния текст на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Все пак Министерският съвет го предлага именно като Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България.
Има ли други мнения? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 157 народни представители, 157 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се на първо четене законопроектът. Направено бе предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Резултатът: от общо гласували 162 народни представители, 162 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Приема се направеното предложение. ББ/КТ 103.1
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Предлагам на уважаемите колеги да гласуваме следния проект: Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Член единствен: Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода, подписана на 6 юли 1990 г. в град София.
Това е съдържанието, господин председател, на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Други становища, мнения? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Кралство Холандия.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 164 народни представители, 164 са гласували за, против - няма, въздържали се - няма.
Законът се приема и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО.
Заповядайте, господин Джеров, като председател на Законодателната комисия да докладвате законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. И това е един законопроект, който е внесен от Министерския съвет на Република България. Министерският съвет на нашата република със своето Решение под # 332 от 10 август 1993 г. 103.2 е одобрил спогодбата между нашите две страни - между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото.
Законопроектът е постъпил в Народното събрание и е разпределен от председателя на Народното събрание на четирите комисии, които и преди това бяха заангажирани с предходния законопроект. А това е Комисията по бюджета и финансите, Комисията по външната политика, Икономическата комисия и Законодателната комисия.
И четирите комисии са дали своето становище.
Комисията по бюджета и финансите с дата 17 март 1994 г. одобрява законопроекта и го препоръчва за обсъждане и гласуване от пленарната зала.
Комисията по външна политика в раздаденото становище на 23 септември 1993 г. изразява становище, че разпоредбите на спогодбата уреждат цялостно и комплексно проблемите, които би създало двойното данъчно облагане и ще допринесат за развитието, разширяването и обогатяването на сътрудничеството между двете договорящи се държави, като предлага на Народното събрание да ратифицира със закон спогодбата.
Икономическата комисия в раздаденото на 24 ноември 1993 г. становище аналогично на останалите две комисии дава своето позитивно становище. Счита, че законопроектът или по-точно спогодбата отговаря на политиката, провеждана от нашата република за създаване на благоприятни условия за развитието на стопанската и инвестиционната дейност с основните търговско-икономически партньори на страната и че той съответствува на договорната практика в тази област.
Законодателната комисия постави на разглеждане законопроекта в днешното заседание и изразява също така своето положително отношение към законопроекта. Законодателната комисия предлага Народното събрание да ратифицира със закон спогодбата между двете страни.
При това положение, господин председател, моля да поставите на разглеждане и гласуване проектозакона на първо четене и при положение, че няма пречки, той да бъде поставен на разглеждане, обсъждане и гласуване на второ четене. 103.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров.
Изказвания, становища? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 168 народни представители, 163 са гласували за, 3 против, 2 се въздържат.
Законопроектът се приема на първо четене.
Направено бе предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това предложение!
Резултатът: от общо гласували 161 народни представители, 157 са гласували за, 3 против, 1 се въздържа.
Предложението се приема.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене. 103.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлагам на колегите следното съдържание на законопроекта:
"Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото".
Съдържанието на закона е в член единствен: "Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъно облагане на доходите и имуществото, подписана в град София на 8 юни 1993 г.".
Моля, господин председателю, да поставите на гласуване на второ четене така прочетения законопроект с това съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Други становища, мнения? - Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, въздържал се един народен представител. Законът се приема на второ четене.
Преминаваме към следващата точка трета от дневния ред.
Преди това ще ви помоля да гласуваме заместник-министъра на териториалното развитие и строителството господин Кольо Краевски и заместник-министърът на финансите Димитър Костов да заповядат в пленарната зала и да присъстват при обсъждането на точка трета от дневния ред. Моля, режим на гласуване, гласувайте това предложение.
Гласували са 128 народни представители, за - 127, против - 1, въздържали се - няма.
Моля господата Краевски и Костов да заповядат в пленарната зала.
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва проекта за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Международната банка за възстаВТ/НП 104.1 новяване и развитие.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа, налице е проекторешение. С това подчертавам, че за него е достатъчно едно гласуване.
Става дума за: "Проект за решение за даване съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие". Това решение е прието от Министерския съвет на 3 декември 1993 г., като то съдържа:
Първата точка на решението на Министерския съвет гласи, че "предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключи Договор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие, проект - преструктуриране и модернизация на водоснабдителни и канализационни дружества в размер на 98 млн. щатски долара".
Втората точка от това решение на Министерския съвет гласи: "При получаване на съгласие от Народното събрание министърът на финансите и министърът на териториалното развитие и строителството да проведат преговори с Международната банка за възстановяване и развитие по съгласуването на проекта за договор и на конкретните условия на заема".
Длъжен съм да запозная Народното събрание с това решение, защото на базата на него ние трябва да дадем своя вот.
В Народното събрание председателят на същото го е разпределил пак на четирите комисии, за които стана дума преди малко, като същевременно и Комисията по административно-териториалното устройство и местното самоуправление е дала своето становище, може би на базата на това, че е счела, че тя има отношение по проекторешението. Съвсем основателно, защото въпросите на В и К тангират естествено и до местната власт и те са по-скоро свързани с органите на местната власт.
Докладвам подред становищата:
На Комисията по външната политика. Тя смята, че решението съответства на социално-икономическите интереси на страната. Становището е с дата 27 януари 1994 г.
Комисията по бюджета и финансите има същото виждане. Нейното становище има дата 17 март 1994 г. и дава съгласие Министерският съвет да води преговори и да сключва Договор за 104.2 заем.
Комисията по административно териториално устройство и местно самоуправление в своето становище, раздадено на 17 февруари 1994 г., аргументирайки своето виждане предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да води преговори за сключване на договор за заем.
Икономическата комисия смята, че проектът представлява значим интерес за осигуряване на нормални условия на живот на населението, поради което предлага на Народното събрание да гласува в полза на проекторешението.
Законодателната комисия в своето заседание днес, 23 март 1994 г., обсъди така внесеното проекторешение и смята, че на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България проекторешението трябва да бъде гласувано от Народното събрание.
Смятаме, че на базата на становищата на четирите специализирани комисии Народното събрание има пълното основание да даде своето положително отношение към поставеното за разглеждане проекторешение и съгласието трябва да бъде дадено от Народното събрание.
Предлагам на уважаемите колеги на базата на становището на петте комисии да гласуват в полза на внесеното проекторешение. 104.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Иска ли някой думата по проекта за решение? Комисиите са дали становища.
Господин Трендафилов иска думата. Заповядайте.
КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Вземам думата не само заради това, че съм от район, който е в бедствено положение с водоснабдяването, а защото цялата страна е поставена в изключително тежко положение със снабдяването с вода.
В мотивите на предложението на Министерския съвет е казано, че над 11 милиарда е незавършеното строителство, което касае обектите за водоснабдяване и канализация. Няма друго средство, няма друг начин да продължи, да бъде завършено и да даде ефект това строителство, ако не се вкарат свежи кредити в страната.
Вярно е, че това ще натовари допълнително данъкоплатците. Вярно е, че кредитът е кредит и той подлежи на връщане, но независимо от това аз смятам, че ние трябва да погледнем на проблема сериозно, да гласуваме мандат на правителството да проведе разговори с Международната банка да бъдат привлечени тези средства в България, за да може наистина бързо да се завършат обектите, да се реконструират и да се модернизира част от износената преносна мрежа, да се преструктурират предприятията В и К, да се ангажират общините с участие в тези предприятия и по този начин да можем в близките години да решим проблема с водоснабдяването на селищата в страната.
Приканвам всички колеги да подкрепят предложението за решение и да дадем мандат на правителството да води разговорите и да подпише този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Трендафилов.
Иска ли някой от уважаемите народни представители думата? Явно е, че всичко е ясно.
Моля, режим на гласуване. Гласува се проектът за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на догоВЙ/ВР 105.1 вор за заем с Международната банка за възстановяване и развитие. Решението се приема на едно гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 180 народни представители, за 170, против - 1, 9 се въздържат.
Решението се приема.
Следващата точка от днешната програма е
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА ПО-НАТАТЪШНАТА ДЕЙНОСТ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ.
Решението е внесено от няколко народни представители.
То е разпределено на комисии, но в посочения в правилника срок - в чл. 71, ал. 3 - не е постъпило тяхното становище.
Вие, уважаеми колеги, сте гласували за включването му в дневния ред за разглеждане.
Проектът за решение е раздаден.
Моля някой от вносителите му да вземе думата.
Доктор Рашков, заповядайте.
РАШКО РАШКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Аргументите в подкрепа на предложения проект за решение за спиране на по-нататъшна дейност на хазартни игри и др. до приемането на Закона за хазарта са много и с различен аспект.
Аз съм убеден, че моите колеги съвносители и други народни представители ще ги изложат пред вас обстойно.
Бих искал да се спра на един, според мен, основен, който ме накара да бъда вносител на този проект за решение. Това е проблемът за финансирането на българския спорт.
Както е известно, и всички ние сме убедени, държавните субсидии, определени за развитието и подпомагането на спорта са твърде оскъдни и далеч недостатъчни. Те не са достатъчни дори да покрият необходимите средства за издръжката и подготовката на нашите спортисти за олимпийските, световни и европейски първенства.
Оставен само на държавна субсидия българският спорт погива. Нещо повече. Той ще престане да се развива по-нататък.
Освен крайно недостатъчните средства от държавния бюджет държавата досега не е създала и онези необходими условия, онези гаранции, които биха благоприятствали и биха направили възможни 105.2 да се създадат такива условия, че юридически и физически лица да могат да спонсорират българския спорт. Спонсори има, но субсидиите, които идват по тази линия, са също недостатъчни и епизодични.
Въпреки тези лоши условия българският спорт живее, развива се и не само това. Той бележи и твърде големи успехи.
В края на миналата година знаете, че нашите боксьори завоюваха четири златни медала на Световното първенство по бокс. Знаете за медалите, които дойдоха от художествената гимнастика и леката атлетика. Ние никога няма да забравим, както ме подсеща моят колега и приятел господин Сталийски, знаменитият гол на Емил Костадинов, който ни направи участници във финалите на Световното първенство по футбол, но не е само голът на Костадинов!
След него дойдоха великолепните постижения на българските волейболисти, които се класираха в Световната лига - най-престижното волейболно състезание на планетата. И в най-последно време - двата златни медала на Стефка Костадинова и Йорданка Донкова от закритото първенство в зала "Берси" в Париж.
За да е така и за да имаме тези успехи, които повдигат нашето национално самочувствие и ни дават някакъв макар и малък повод да се чувстваме горди за това, че сме българи - това е в резултат до голяма степен и на възможностите, които идват от приходите за развитието на спорта от спортния тотализатор. Колкото са по-големи приходите от спортния тотализатор, постъпленията от спортния тотализатор, толкова по-големи са и приходите, които отиват към спортните клубове и спортните федерации. 105.3 Създаване възможност да се създадат игри на щастието и други подобни, които използват спортни резултати и които използват схеми, сходни на тото 2, всъщност е един конкурент на спортния тотализатор в лошия смисъл на думата, защото част от приходите, които биха отишли към спортния тотализатор, отиват към тези новосъздадени и вече регламентирани най-общо казано игри на щастието. Това намалява приходите на спортния тотализатор, намаляват и отчисленията, които отиват за спортните сдружения.
Спортната общественост - не искам да плаша никого е настръхнала, много възмутена и крайно обезпокоена от създадената ситуация. Има едно решение, че ако тези игри продължават, спортни федерации - подписали са 51 български спортни федерации, че ако тези пари отново започнат да се пренасочват не към спортния тотализатор, а към други подобни игри, те няма да имат възможност и без да искат самите те, ще бъдат принудени да спрат спортната и състезателната дейност.
Това са моите основни мотиви, които излагам пред вас. Нека да направим така, че всеки изгубен лев от участниците в тези игри, да бъде изгубен за участника, но да отиде за развитието на спорта, а не в нечий джоб. И затова ви моля да подкрепите предложения проект за решение за спиране на по-нататъшната дейност на хазартните и други игри до приемането на Закона за хазарта. Това е временно решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, д-р Рашков.
Господин Филипов иска думата по процедурен въпрос. Заповядайте!
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, позволявам си да взема думата за втори път по процедура днес, тъй като въпросът, който обсъждаме, лично мене ме вълнува и не го смятам за съвършено лесен и аз нямам отговор по него. Аз смятам, че пленарната зала, преди да вземе решение по този важен въпрос, трябва да изслуша и съобръженията на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. И моето предложение е да бъдат поканени да чуем техните съображения. (Реплики от блока на СДС)
Аргументи: първо, ние би трябвало все пак да знаем каква ЦМ/ЙА 106.1 е финансовата страна на въпроса; и второ - опасявам се, че един рязък мораториум над това, което в момента съществува, без да знаем становището на Министерството на вътрешните работи, би могло да доведе до някакъв вид, поне за мен, трудно предсказуеми последици.
Поради тази причина моля Ви, госпожо председател, да поканите двамата министри - на финансите и на вътрешните работи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Филипов, предложението Ви като процедура може би да бъде в смисъл ...
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Моето предложение е да продължим дискусията, тъй като разбирам, че има желаещи от залата да вземат отношение. И преди да вземем решение, да чуем становището на двамата министри.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Собственикът на казино "Севаспопол" също да дойде ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Манол Тодоров иска думата.
МАНОЛ ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми колеги, при приемането на поставеното решение пред вас, освен казаното от колегата Рашко Рашков, моля да имате предвид и следните съображения:
Те са на първо място от морално-етичен характер. Така както са сега устроени хазартните игри в нашата страна, без всякакъв държавен контрол и ограничение на достъпа до тях, редица юноши, млади хора имат достъп до тези игрални заведения. А там те получават една нездрава морална подготовка, ако може да се каже така.
От друга страна, така както е сега, печалбите които се получават от тези игри в цялата страна, които са много на брой, не стоят под един ефикасен държавен контрол, нито има един редовен отчет за държавата с оглед на печалбите от тях, данъците и фиска.
С оглед на тези съобръжения смятам, че следва да сложим ограничения върху тези игри - да бъдат спрени до тогава докато се гласува закон, с който да бъде решен този въпрос.
Имам един друг процедурен въпрос. Решението, което ще 106.2 гласуваме, трябва да бъде изпълнено. Обаче в точките, които са дадени в проекта за решение - т. 1 и т. 2, е пропусната точка трета, която беше дадена при машинописките да я напишат. И аз моля тази точка трета да бъде добавена сега. Тя има следното съдържание:
"3. Изпълнението на това решение се възлага на Министер- ския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНАЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
На предложението на господин Филипов мога да дам частичен отговор: от Министерството на финансите няма кой да дойде. Преди малко ние гласувахме заместник-министър Костов да дойде, но го няма. А от Министерството на вътрешните работи всеки момент ще получим информация дали министърът може да дойде. Но от Министерството на финансите няма кой да дойде.
Господин Валентин Василев има думата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като подкрепям предложението за решение, аз ще си позволя да направя едно предложение за отпадане на един текст. Нека да помислим. Аз предлагам от точка първа да отпадне изразът "ротативни машини" и ще ви кажа защо.
Първо, големият проблем и големите пари, които се очакват, за да постъпят в тотализатора и в лотарията, ще дойдат именно чрез забрана на тотализатори, рулетки и т.н. Нека да помислим по този въпрос, тъй като, както гледам, в почти всички ресторанти, кафенета, във всички градове на страната са монтирани такива малки машинки. Хората са вложили някакви пари и не знам как ще се приеме това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението на господин Василев е от точка първа да отпадне изразът "ротативни машини".
Отговорът за присъствие на представител от Министерството на вътрешните работи е, че ще дойде някой от ръководството, вероятно от заместник-министрите. Това е ситуацията в момента за осигуряване на представители от изпълнителната власт.
Кой още иска думата? Господин Филипов направи искане, то бе удовлетворено, но не съдържа процедура по хода на дебатите. При това положение това, което може да се направи, е да поставим на гласуване направеното предложение за решение. Има ли други 106.3 предложения?
По процедурен въпрос има думата доктор Михайлов.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е да изчакаме присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, тъй като разглежданият въпрос не може да стане - поне това е моето мнение - без тяхната компетентна оценка и техните виждания, тъй като всички знаем, че тези игрални домове и хазартни средища са място на повишена престъпност или на повишено плато на престъпност. В този смисъл начинът на регламентиране в един закон, който е внесен от Съюза на демократичните сили доста отдавна, е нещо много належащо или едно такова решение ще отложи, както се казва, възможността да се извършва подобна дейност, а съответно ще ограничи и възможността за извършване на престъпна дейност в републиката.
Затова ми се струва, че е много важно да се изчака не зная как това може да стане - представител на Министерството на вътрешните работи. Редно беше и представители на Министерство на финансите също да бъдат тук.
Благодаря ви за вниманието. Може би е редно да се даде почивка и да се изчака представител на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Михайлов, въпросът е, че досега не е подтвърдено тяхното идване, а се уточнява и то евентуално заместник-министър.
Господин Филипов, по процедурен въпрос заповядайте. 106.4 ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да заявя, че аз съм категоричен противник на хазарта, както, предполагам, повечето от колегите в парламента. И все пак аз продължавам да изпитвам притеснение, че ще бъде прибързано, ако ние вземем сега решение по този въпрос.
Предлагам следното. Утре Бюджетната комисия има заседание. Утре в Бюджетната комисия може да бъдат изслушани аргументите на Министерството на финансите. Утре да бъде поканен министърът на вътрешните работи, който да докладва своите съображения, и да вземем решение след разглеждането в Бюджетната комисия и след информацията, която ще получим от Министерството на вътрешните работи.
Тоест процедурно предлагам да прекратим изказванията сега и да отложим въпроса за утрешното заседание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест Вие предлагате да отложим гласуването за следващото заседание?
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): И Вие да възложите Бюджетната комисия утре да се занимае с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, специално за възлагането е трудно да го направя, господин Филипов.
Господин Куртев има думата.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не виждам смисъл в това да викаме вътрешния министър. Какво ще ни обяснява вътрешният министър - че растяла престъпността ли с помощта на хазарта? Ами ние го знаем. Идете в страната да видите какво става! В така наречените "бинго-клубове" се записват една седмица предварително, за да чакат ред другата седмица да им вземат парите.
Някой може да възрази тук, че по този начин бихме пресекнали притока на някакви инвестиции. Ами, да инвестират в саламджийници, в консервни комбинати или в текстилни, а не в хазарта! И всякакво едно отлагане няма никаква гаранция, че следващия път ще намери точката място в дневния ред или пък няма да се намери някаква друга причина. СД/ВЙ 107.1
Аз просто не виждам смисъл в това да се отлага. Няма нищо прибързано. Дори до момента цялата тази дейност е в противоречие. Тя е наказаума съгласно сега действащия Наказателнопроцесуален кодекс или как е - господин Стоилов може да ви каже, аз не съм юрист.
Така че моето процедурно предложение е противно на това, което беше изказано - сега да се постави на гласуване проектът за решение и с това да приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Куртев. Предложението е направено. Залата трябва да реши дали да го приеме.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВЕ (от място): Кое предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение да се отложи гласуването за утре. Може би, господин Филипов, в смисъл то да бъде преди останалите точки от дневния ред... Отговорът, който се получи, е, че не може да се осигури представител на двете министерства. Но за да бъде коректно, то е в такъв смисъл (само да го формулирам, след това, госпожо Велчева, ще Ви дам думата): да се отложи гласуването за утре като точка преди останалите точки от дневния ред, за да се даде възможност на министрите или техни представители от Министерството на финансите и вътрешните работи да бъдат тук.
Така, господин Филипов, добре ли е Вашето предложение? - Добре.
Госпожа Велчева поиска думата по процедурен въпрос.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаема госпожо председателстваща, от името на групата на СДС Ви призоваваме да не подлагате на гласуване това предложение, тъй като то се обвързва с едни бъдещи и доста несигурни събития - да се изслушат министрите или техни представители. Мисля, че всяко едно министерство е длъжно да следи работата на парламента и когато има какво да каже, да дойде навреме и да го каже.
Ние, естествено, нямаме механизмите да принудим тези министри или техни представители да си кажат мнението. След като този въпрос не ги интересува и те не реагират, както се убеждаваме, е абсолютно безпредметно да отлагаме гласуването на това проекторешение, което отдавна се очаква. 107.2
А колкото до неговото бавене в разни комисии, можем да разберем, че такива предложения може да подкрепи само лобито на престъпниците мафиоти в парламента. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: От изказването на госпожа Велчева разбрах, че може би част от уточнението, което трябва да се гласува, е излишно. Но във всички случаи предложението на господин Филипов за отлагане на гласуването за утре, преди останалите точки в дневния ред, ще се постави на гласуване. В смисъл, че не става тук дума за точка първа, а преди останалите точки. Тоест това ще бъде първото, с което утре ще се започне. В такъв смисъл аз разбирам предложението на господин Филипов.
Моля режим на гласуване. Гласува се отлагане на гласуването на проекта за решение за утре в самото начало, преди другите точки от дневния ред.
Ако не се приеме това предложение, сега ще се гласува решението.
Гласували са 194 народни представители, за предложението са 98, против 90, 6 се въздържат.
Предложението се приема. Така че утре заседанието ще започне с гласуване по проекта за решение извън останалите точки.
Моля в стенограмата да се запише да бъдат поканени и министърът на вътрешните работи и министърът на финансите. Ако те не могат - техни представители.
Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Моля господин Джеров или господин Мулетаров да заемат място, за да продължат с докладването на готовите текстове. Продължаваме с второ четене на законопроекта за съдебната власт.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, още една част от законопроекта за съдебната власт (или едно продължение). Сме в глава десета, наречена "Статут на съдиите, прокурорите и следователите". Преминаваме към раздел пети - "Повишаване на място". 107.3
Член 131: "Съдиите, прокурорите и следователите по изключение могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, след като са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години".
Това е съдържанието на член 131. Това е обработката на текста, предложена на вашето внимание от Законодателната комисия. Предложения пред мен няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народният представител Дако Михайлов. Имате думата, господин Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз предлагам в чл. 131 думата "по изключение" да отпадне.
Миналия път гласувахме и дадохме възможност на Висшия съдебен съвет да решава въпроса със заплатите на съдиите и прокурорите. А така както е редактиран текстът, от една страна по изключение съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат повишавани на място, след това искаме висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Аз не виждам как един съдия, ако няма висока квалификация, ще изпълнява образцово служебните си задължения. Но поначало, щом считаме, че съдебната система, съдебната власт е независима, нека да намалим нашата намеса в работата на съдебната система. Какво е това "по изключение"? Нека да оставим Висшият съдебен съвет сам да решава тоя съдия, прокурор или следовател, който действително има висока квалификация и образцово си изпълнява служебните задължения, те да преценят дали следва да бъде повишен на място или не, а не ние да решаваме този въпрос и да слагаме пречки при тяхното повишаване. Това "по изключение" просто не е необходимо. Даже в стария закон за устройството на съдилищата член 63 предвиждаше по изключение, но нямаше тези ограничения - висока квалификация, образцово изпълнение и т.н.
Затова аз предлагам думите "по изключение" да отпаднат. 107.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Друго?
Да гласуваме ли, господин Джеров, за отпадане на думите "по изключение" от текста? - Да.
Моля, режим на гласуване!
Гласуваме да отпаднат от текста на чл. 131 в първия ред думите "по изключение".
От общо гласували 157, за отпадане на думите "по изключение" са 149, против - 5, трима се въздържат.
Думите "по изключение" от текста отпадат.
При това положение, господин Джеров, гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При положение, че е гласувано да отпадне "по изключение", следва да бъде поставен на гласуване чл. 131, естествено без тези две думи. Няма никаква пречка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване!
Гласуваме текста на чл. 131 след корекцията.
От общо гласували 141, за - 141. Против и въздържали се няма.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е чл. 132.
Предлагаме да бъде поставен на гласуване следния текст.
Чл. 132. "Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите.
1. Съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в районна следствена служба;
2. Съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
3. Съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в централен специализиран отдел на Националната следствена служба;
4. Съдия при Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурор в главна прокуратура и ръководител на централен специализиран отдел в Националната следствена служба;
5. Председател на отделение във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, завеждащ отдел в Главна прокуратура". МС/НП 108.1
Това е съдържанието на предложената разпоредба. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване!
Гласуваме текста на чл. 132.
От общо гласували 156, за 155, един се въздържа, против няма.
Приема се текстът на чл. 132.
Следващият текст, господин Джеров - чл. 133.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 133.
"Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по предходния член до втората, по-горна степен включително".
Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма желаещи за изказване.
Моля, режим на гласуване!
Гласуваме текста на чл. 133.
От общо гласували 144 народни представители, за - 144. Против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
Следващият текст - 134.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 134. "Освободените от длъжност, с изключение на тези поради наложено наказание "лишаване от свобода за умишлено престъпление" съдии, прокурори и следователи при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване!
Гласуваме текста.
От общо гласували 144 народни представители, за 144. Против няма, въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 135.
Господин Джеров!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл. 135. "Старшинството на съдиите, прокурорите и следователите се определя:
1. От длъжността, която заемат в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
2. При равна длъжност от ранга, в който са повишени на място; 108.2
3. При еднакъв ранг от продължителността на прослуженото време ...", по член, който ще си намери мястото "... а за военните - от военното звание";
4. При равна длъжност и ранг от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;
5. При равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослужено време на същата длъжност".
Това е съдържанието, уважаеми колеги. Предложения не са постъпили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване!
Гласуваме целия текст на чл. 135.
От общо гласували 139, за - 139. Против и въздържали се няма.
Сега, господин Джеров, ще направим ли големия скок или продължаваме? 108.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, както каза господин Кадир, правим големия скок, защото материята, която е между току-що гласуваното и онова, което ще започна да докладвам, е гласувано от нас. Тя съществува, миналата глава, беше останала, която вече в резултат на гласуването е част от закона.
Продължаваме с глава четиринадесета със заглавие "Съдебни кандидати".
Тук имаме четири текста.
Чл.156, ал.1. Съдебни кандидати могат да бъдат български граждани, завършили висше юридическо образование и положили държавен изпит.
Ал.2. По изключение съдебен кандидат може да бъде и чужд гражданин.
Това е съдържанието на чл.156. Няма предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.156.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 154, за 154, против и въздържали се няма.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл.157.
"/1/ Министърът на правосъдието назначава съдебните кандидати в окръжните съдилища за срок от една година. Срокът може да бъде удължен по уважителни причини с не повече от 6 месеца".
"/2/ Съдебните кандидати получават заплата по щат".
Това е съдържанието на чл.157. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 149, за 149, против и въздържали се няма.
Следващият текст чл.158.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.158 е предложен в две алинеи. РД/КТ 109.1
"Чл.158 /1/ Министърът на правосъдието утвърждава специална програма за подготовката и реда за атестиране на съдебните кандидати и за стажант-адвокатите.
/2/ След изтичане на срока по чл.157, ал.1 и атестиране съдебните кандидати полагат държавен практико-теоретичен изпит пред комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието и членове: съдия от Върховния касационен съд, прокурор от Главна прокуратура и представител на Висшия адвокатски съвет, назначена със заповед на министъра на правосъдието".
Няма постъпили предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Искам да питам нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Питай направо.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, на мен ми се струва, че в чл.158, който сега ще гласуваме, на стажантадвокатите не им е мястото тук, защото в Закона за адвокатурата има специален раздел, специална глава от чл.40 до чл.48, където са уредени поначало статутът, назначаването, стажът и т.н. на стажант-адвокатите. Те не са в съдебната система всъщност, не се назначават, при това положение там е уреден целият статут на стажант-адвокатите. Тук ние приемаме само за съдебните кандидати. При това положение на стажант-адвокатите не им е мястото тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, отменете гласуването.
ДАКО МИХАЙЛОВ: От чл.40 назад е уредено как се назначават и как си изкарват стажа.
При това положение и в чл.160 не трябва да го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров за реплика.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам, уважаеми господин председателю и уважаеми народни представители, да репликирам господин Дако Михайлов и да му обясня защо се възприе тази теза в проекта.
Господин Михайлов сам знае, че стажант-адвокатите могат да заемат всички видове длъжности на магистрати. И това налага програмата за обучението им като стажанти да бъде уеднаквена, 109.2 така както е за съдиите, прокурорите и следователите. Тъй като не е възможно един стажант-адвокат да бъде само адвокат в кантората и утре да стане следовател, да стане съдия или прокурор.
Ето защо, след обсъждане в Законодателната комисия, беше прието това много по-рационално решение, да бъде единна програма за стажа, независимо дали се кара в магистратурата или в адвокатурата. Това е логично, това е нормално и никой от комисията не е възразил, господин Михайлов, и затова аз предлагам да не настоявате за промяна, тъй като това е най-разумното решение в конкретния случай.
Затова моля уважаемите народни представители да подкрепят текста на Законодателната комисия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Джеров, Вие ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, моля ви да не възприемате предложението на нашия колега Дако Михайлов, защото според мен не трябва да правим разделяне между отделните стажанти, които са минали своя стаж на едно или на друго място. В края на краищата къде съм бил стажант е без значение. Аз трябва да мина по специална единна програма и трябва да отговарям на единната програма. Ако ние изпуснем тук стажант-адвокатите, това означава те да се движат по една различна програма. В живота не ме питат къде съм стажувал. Аз трябва да мога. А за да мога, трябва да отговарям на единна програма. Както в университета аз съм подчинен на задължителната програма, независимо от моето бъдещо насочване, така тази подготовка трябва да бъде реализирана от всички колеги, бъдещи юристи, по един и същи начин, една и съща програма, на един и същи режим.
Поради това моля да бъде гласуван текстът на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.158 така, както е предложен от Законодателната комисия.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 133, за 131, против няма, 2 се въздържат.
Заповядайте, господин Джеров. 109.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.159, една-единствена алинея, едно-единствено изречение.
Чл.159 гласи (в проекта, разбира се): "Съдебен кандидат, който е прослужил 6 месеца може да бъде назначен да изпълнява за срок до 1 месец длъжността "съдия-изпълнител" или "нотариус".
Няма предложения. Това е и една практика, много полезна, за бъдещите пълноправни колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.159.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 142, за 140, против няма, 2 се въздържат.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Чл.160, последният от раздадения материал: "Съдебните кандидати и стажант-адвокатите, които са положили практико-теоретичен изпит по чл.158, ал.2 получават удостоверение за правоспособност".
Това е един текст, който обединява и уеднаквява стажантите да влязат в живота при еднакъв режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма предложения, нали господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме последният за днес текст, може би от този закон. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 146, за 144, против няма, 2 се въздържат.
Дотук приключихме със Закона за съдебната власт.
С какво да продължаваме, господин Джеров? До почивката има още време.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Дайте сега почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Половин час ли? Добре, половин час почивка. (Звъни)
17 ч. и 5 м.
109.4(След почивката)

17 ч. и 40 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието. Моля поканете господин Джеров да докладва. Тук е министърът на вътрешните работи. След малко ще се появи в залата.
Заповядайте, господин Михайлов.
Моля, квесторите, поканете господин Джеров да докладва.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Гласувани са първите три текста. При това положение трябва да продължим с чл. 4.
"Чл. 4. ал. 1. Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:
1. лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили престъпление;
2. лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лицата по т. 1.
Ал. 2. Извън случаите по предходната алинея специални разузнавателни средства могат да се използват по отношение на обекти, дейности и лица, свързани със защитата на сигурността на страната. Обектите и дейностите се определят от министерския съвет.
Ал. 3. Средствата могат да се използват за опазване на живота и имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това."
По този закон, като че ли нямаме текст, по който да не са постъпили предложения.
Предложения по този текст има от д-р Васил Михайлов, от д-р Георги Карев и от господин Любомир Начев. Съответно на това и комисиите по националната сигурност и по правата на човека.
Аз ще моля всички тези колеги, които са направили съответни предложения, да ги изложат тук, да ги обосноват, за да могат уважаемите народни представители да определят своето отношение към отделните предложения и естествено към предложението на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата д-р Васил Михайлов да докладва предложението си. ББ/ВР 110.1
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Моето предложение по чл. 4 е следното: ал. 1 да отпадне.
Моите аргументи за това са, че в чл. 3 са изброени специалните средства, които се използват в конкретните случаи, и се уточни в какви случаи се използват те.
Алинея 1 за съжаление съдържа големи неясноти и дава възможности за злоупотреба със специални разузнавателни средства, а именно - записано е: "Лица, за които са получени данни и има основание да се предполага..." Това е много разтеглива и много опасна формулировка, която може да бъде използвана за нечисти, вкл. и за користни цели. Освен това се говори за подготовка, извършване или извършени вече престъпления. В някаква степен ал. 1 на чл. 4 повтаря или по-скоро уточнява чл. 3, но го прави неясен и доста разводнен. Да не говорим пък за чл. 4, ал. 1, т. 2: "Лица, за чиито действия са получени данни и има основания да се предполага, че се използват от лицата по т. 1". Всичко това според мен е излишно. И ако се приеме, тъй като в чл. 3 нещата са добре изяснени, предлагам по-нататък да има ново преномероване. А то е следното. Следващите алинеи да сеп реномероват, като чл. 2 стане ал. 1, където изразът "преходната алинея", става "преходния член". Алинея 3 да стане ал. 2. Това е моето предложение, уважаеми дами и господа. Текстът на чл. 2, ал. 2 в този вид, в който е предложен на второ четене, има своя смисъл и има и разум да бъде прието, както и в чл. 4, ал. 3.
Благодаря ви за вниманието. Това е моето предложение - за отпадане на ал. 1 на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Дърмов, имате думата за реплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като предположих, че господин Михайлов ще вземе отношение в тази насока, си направих труда да извадя аналогичен текст в един закон на Съединените щати, където става дума, че трябва да съществуват достатъчно причини да се предположи, че е извършено престъпление и че ще бъдат намерени доказателства за извършено престъпление. 110.2
Уважаеми д-р Михайлов, това горе-долу се покрива.
А що се отнася до аргументацията Ви, че след като в ал. 3 се визират случаите, при които могат да бъдат използвани, прецизно е в законодателна техника да бъдат определени и субектите в своите две различни категории - едните преки извършители, а другите лица, които евентуално биха могли да бъдат използвани от лицата, които са нарушили закона.
Така че, много Ви моля да си оттеглите предложението и да работим по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друга реплика? Няма.
Господин Михайлов, няма да взимате отношение? Да, елате на трибуната!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Моята дуплика, уважаеми господин Дърмов, се състои в следното. Вярно е, че при едно такова изреждане има някаква стойност при положение, че в чл. 3 не са уточнени нещата. Но там са ясно казани.
По-нататък има един такъв проблем. Например не е изяснено за какви лица точно става дума. А лица с имунитет на народни представители, на съдии например? Това какво е? Така или иначе ние трябва да уточняваме тези въпроси. Те автоматически се изключват. Но не е много сигурно изключват ли се. Този специален закон има шансът да влезе в противоречие с Конституцията.
Така че, ако ние не изясним този въпрос, наистина този текст ще ни сблъска с конституционни текстове, свързани с имунитета.
Мисля, че има голяма степен на неопределеност в чл. 4, ал. 1 и това е моето предложение - за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Любомир Начев. Да се готви д-р Карев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Моето предложение не е свързано с текста на обсъждания чл. 4, тъй като аз предлагам да се създаде нов чл. 4, който в случай, че бъде приет, ще доведе до промяна в номерацията на следващите членове от закона.
Предлагам текстът да има следното съдържание. 110.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нов текст - 4а, така ли?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Нов чл. 4 със следното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нов чл. 4а?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Нов чл. 4, тъй като номерацията тепърва ще се уточнява. А той систематически би следвало да бъде след текста на чл. 3, който приехме и в който се установяват случаите, когато се допуска използването на специални разузнавателни средства. Там решихме, че това може да става, когато се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
В предлагания от мен чл. 4 се предвижда специални разузнавателни средства да могат да се използват и в изключителни случаи, когато това се налага за защита на сигурността на страната. По този начин съм формулирал и текста.
"В изключителни случаи специални разузнавателни средства могат да се използват и когато това се налага за защита сигурността на страната".
Основанията за включването на този член в текста на закона са най-малко две. Първото е свързано с логическата връзка на предлагания от мен текст с по-нататъшните текстове от закона и по-точно с чл. 4, ал. 2, в който се казва, че извън случаите по предходната алинея, специални разузнавателни средства могат да се използват по отношение на обекти, дейности и лица, свързани със защитата на сигурността на страната. Обектите и дейностите се определят от Министерския съвет.
Текстът, който аз предлагам, въвежда и този принцип на изключението.
Второто основание е свързано с обстоятелството, че невинаги могат изчерпателно да се изброят в закона всички случаи, когато се налага използване на тези средства, тъй като в някои случаи е трудно още от самото начало да се определи дали действията, по отношение на които ще се прилагат тези специални разузнавателни средства, съставляват престъпление или не.
И ще си позволя само един конкретен пример. На територията на страната влиза като турист известен международен терорист. Ние не знаем за какво идва той в Република България - дали за да почива или за да се свърже с лица, за които може да се предполага, че ще осъществяват някакви терористични действия. 110.4
Именно за да се осъществи този превантивен контрол над подобни лица, се налага да се въведе и едно изключение от общия принцип. А гаранцията, че няма да се допуснат нарушения на закона и злоупотреби с използването на специални разузнавателни средства, е прокурорското разрешение, което ние задължително предвиждаме в закона и по отношение на което е се допускат абсолютно никакви изключения. Тоест, прокурорът е този, който ще прецени дали е налице в случая изключителност и съответно ще разреши или няма да разреши използването на специални разузнавателни средства.
Благодаря Ви за вниманието. 110.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, текстът, който ни е раздаден, има член четвърти. Този текст остава, така ли?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (встрани от микрофоните): Този текст остава, а има и допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Този остава, предлагате допълнение, да. Преди него?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (встрани от микрофоните): Преди него да се сложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, отделно ще гласуваме това.
Господин Карев, имате думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Господин председателю, дами и господа народни представители, моето предложение е направено на първо четене и надлежно внесено в писмен вид, касае точка втора на ал. 1 на чл. 4.
Първо, тук се говори за лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага. Според мен, когато са получени данни, основанията за предполагане някак си съвсем олекват. Или не трябва да има никакви предположения, или пък съюзът "и" да се замени с "или" - или да бъде данни, или предположения. Но щом са получени данни и плюс това да има и основания да се предполага, някак си това нещо ми се струва, че от чисто логическа гледна точка не е добре.
Освен това, не знам как този текст за използването е минал през такива отговорни комисии. Аз казах на първо четене, че използването за мен включва всички социални връзки, поради което тази точка втора може да се разпростре върху цялото българско общество. Тези, които шият костюмите на лицата по т. 1, тези, които ги лекуват, тези, които учат децата им, всичките те за мен се използват от тези лица и не бива точка втора да има такъв широк текст.
И затова, като заместващ текст на точка втора предлагам следното: "Лица, за които са получени данни, че са съучастници или потенциални жертви на лицата по т. 1".
По този начин всички, които могат да бъдат замесени от тяхната страна или от отсрещната страна на конфликта, могат да бъдат наблюдавани със специални разузнавателни средства, ВТ/НП 111.1 но това "всички лица, които се използват от тях", за мен е някакъв абсурд. Това разширява прекалено много сферата на точка втора и, пак повтарям, включва за мен цялото българско общество. Според мен трябва да бъде: "евентуалните техни съучастници или евентуалните техни жертви". Тогава това е оправдано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Мулетаров, за реплика, нали? След това ще Ви дам думата, господин министър.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, аз искам да отправя реплика към д-р Карев, че в конкретния случай, в неговото изказване има известно противоречие. Така, както е предложен текстът, той дава по-голяма гаранция за сигурността на гражданите, отколкото хипотезата, която Вие развихте. Тук комулативно се искат не само данни, но от тези данни да предполага, че това лице може да извърши ... Защото само данните за някого означават, че всеки може да дава данни и органите веднага да тръгват и да използват специални разузнавателни средства. Така че с текста се създава по-сигурна гаранция и по-голяма и аз предлагам да остане във вида, в който е предложен от комисията, тъй като той дава двойна гаранция за личността на отделните граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карев, да вземете отношение по репликата на господин Мулетаров.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Мотивите на господин Мулетаров аз смятам за основателни, поради което оттеглям предложението си за замяна на "или" с "и". Тази комулативност наистина е по-добра гаранция.
Обаче аз държа да бъде поставено на гласуване другото ми предложение, относно лицата, които се използват. Това използване на лицата за мен не може да бъде и затова предложих да бъде "техните евентуални или подозирани съучастници или евентуални жертви". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Господин председателю, дами и господа народни представители, предлагам ви да гласувате текстовете така, както са дадени от Законодателната комисия и ще ви изложа следните съображения.
Господин Начев ме улесни, като направи предложението 111.2 с онзи текст "и други случаи, когато може да наруши" и каза, че може и да не са престъпление, с което подпомага д-р Михайлов в даването на неговото предложение да бъдат премахнати текстовете на точка първа и втора на ал. 1 от чл. 4.
Да речем, тук основанията са, че "получи данни и има основания да се предполага, че се подготвят и се извършват престъпления".
Значи примерът, който даде господин Начев, ако влезе терористът и ние сме се нацелили към него, това дава основание да предполагаме, че той ще установи някаква терористична дейност и ние ще можем да използваме спрямо него специалните разузнавателни средства.
Смятам, че трябва да остане текстът така, защото трябва да отчетем точно лицата, срещу които ще могат да бъдат използвани, а и точка втора, за която д-р Карев предлага да се премахне, да се видоизмени.
Редакцията на Законодателната комисия е по-точна, дд-р Карев, защото ще Ви дам един пример как ще бъде използвано едно лице. Да речем Вие сте лекар и някой с престъпни намерения Ви помоли да направите, да речем, една инжекция, когато аз знам, че онзи има някакво заболяване. Казвам го съвсем хипотетично.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Нали цялото общество по този начин влиза ...
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Не цялото общество, а само тези, които се докоснат до извършването на престъпление. Ако аз искам да Ви използвам Вас, да речем като лекар, помоля Ви да поставите на някого една инжекция ...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Ставам съучастник.
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ: Но Вас ще ви използват, Вие нямате умисъл. Сега, за да не развивам лекция по наказателно право, Вие ставате съучастник без умисъл, значи не сте извършили престъпление. Така че Вие ще бъдете използван за извършване ... Това е един хипотетичен и най-груб пример. Давам го в областта на Вашата професия. Може да бъде във всяка друга.
Затова ви предлагам, гласувайте текста, както го предлага Законодателната комисия. Той е добре обмислен и ще свърши работа. Няма да сложим цялото общество на този контрол, първо, защото държавата ни е бедна, и второ, защото хората, които работят 111.3 в тази система, нямат възможност, не са луди, надявам се, че ще бъдат все по-нормални и по-демократично настроени и ще ги ползват само когато се касае до престъпления, а и цялата тази дейност се контролира от независимата съдебна власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. Господин Начев, първо Вашето предложение ли ще гласуваме? Понеже предлагате нов чл. 4, да, да бъде преди това. Господин Начев, моля прочетете текста. Ние имаме ли текста?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз ще помоля господин Начев да се разберем. Заместващ текст ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма заместващ. Остава съществуващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С други думи ние трябва да върнем малко нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "3а" да има, да.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той предлага преди чл. 3 да има нов чл. 3а. Той не се конкурира в чл. 4. Благодаря.
Или господин Любомир Начев предлага нов чл. 3а със следното съдържание: "В изключителни случаи специални разузнавателни средства могат да се използват, и когато това се налага за защита на сигурността на страната". Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И след това по чл. 4 пак продължаваме същото.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: След това ще видим. Това е чл. 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Начев.
От общо гласували 171, за - 96, против - 62, 13 се въздържат. Приема се, господин Джеров. 111.4 Преминаваме към чл. 4, който го имате.
Господин Васил Михайлов предлага ал. 1 да отпадне.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отпадането на ал. 1.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 159, за 45, против 98, 16 се въздържат.
Не се приема предложението.
Господин Михайлов, имате ли друго предложение?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По този член нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По този член - нямате.
След това преминаваме към предложението на господин Карев. Вие нещо се разбрахте, господин Карев ... Едно оттеглихте ... Друго предложихте ...
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): ... Тоест, да си остане "и" ... Обаче остава предложението за редакционна промяна на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имахте някакъв заместващ текст ...
Господин Джеров, може би най-напред да докладвате заместващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще го прочета от предложението на д-р Карев.
Доктор Карев предлага заместващ текст на чл. 4, ал. 1, т. 2. Той предлага т. 2 да има следната редакция: "Лица, за които са получени данни или има основание да се предполага, че са съучастници или потенциални жертви на лицата по точка първа".
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Жертвата не може да предмет по този закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста предложен от д-р Карев. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложението на д-р Карев това гласи. Аз само мога да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласовете не се увеличават. Моля, прекратете гласуването. Посочете резултата.
От общо гласували 169, за 55, против 73, 41 се въздържат.
Отклонява се предложението.
Той май че има още едно предложение ... ВЙ/ЙА 112.1
Няма друго предложение. То се отхвърли.
При това положение гласуваме текста предложен от Законодателната комисия.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 159, за 120, против 23, 16 се въздържат.
Дайте гласуването по партии.
Приема се текста на чл. 4.
Господин Джеров, следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към чл. 5.
И по него има предложения, но след доклада на предложението на Законодателната комисия.
"Чл. 5, ал. 1. Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват специалните разузнавателни средства и събраните чрез тях данни съобразно тяхната компетентност имат:
1. Националната разузнавателна служба.
2. Националната служба за сигурност.
3. Националната полиция.
4. Гранични войски.
5. Националната следствена служба.
6. Централната служба за борба с организираната престъпност.
7. Разузнавателни и контраразузнавателни служби на Министерството на отбраната.
Ал. 2. Специални разузнавателни средства не могат да се използват от физически и юридически лица".
Постъпили са предложения от господин Начев, от господин Куманов за нова алинея трета и от господин Васил Михайлов - заместващ текст.
Това е пред мен и както обикновено ще помоля колегите вносители да защитят своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа.
Аз имам две предложения по текста на чл. 5. 112.2
Предлагам в ал. 1 да се добави нова точка 8: "Военната полиция", т.е. да включим в списъка на службите, които имат право да искат използването на специални разузнавателни средства и военната полиция. Едва ли е необходимо да обосновавам надълго и нашироко тази необходимост. Известно е, че Военната полиция е специализирана служба за борба с престъпността във въоръжените сили, където не могат да проникват другите специализирани служби с изключение на военното контраразузнаване, което сме посочили изрично в точка седем. Така че, ако искаме да подобрим работата на полицията и разкриваемостта на престъпността в поделенията на въоръжените сили нека да дадем тази възможност и на Военната полиция.
Второто предложение е редакционно. То е по ал. 2. Аз предлагам текстът да придобие следния вид: "Специални разузнавателни средства не могат да се използват от физически и юридически лица освен тези по алинея първа". Изброените в момента седем служби, на които разрешаваме да искат използването на специални разузнавателни средства са юридически лица, ето защо е редно да направим тази уговорка в текста на ал. 2: "Освен тези по алинея първа".
Това са моите предложения. Моля да бъдат подкрепени.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Моля, искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Джеров.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Понеже твориме закони на място аз си позволявам, използвайки правото на реплика, да поставя въпроса - за да сложим едно понятие в един закон то трябва да съществува. Имаме ли със закон създадена военна полиция? Ако имаме създадена със закон военна полиция можем да го включим. Това вече е въпрос на преценка на залата, но на памет не мога да работя. И ми се струва, че военна полиция в закон нямаме. След като нямаме такава?! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Руслан Семерджиев има думата за реплика.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Колега Начев, аз искам да Ви помоля за едно уточнение, тъй като това, което досега вече приехме като част от закона - искам да попитам дали не е по-хубаво, ако включим военната полиция то да се ограничи само в системата на въоръжените сили - тяхното действие и използване. (Щум и 112.3 реплики в залата)
Да, казвам: ако включим военна полиция ..., тъй като все пак тук става дума общо за лицата - гражданите в страната, докато военната полиция и да се появи тя няма да има всеобщо действие, а ще действа само в рамките на въоръжените сили. (Шум и реплики в залата)
Добре, затова предлагам ви и дали вие можете да помогнете да се формулира, за да е по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Доктор Васил Михайлов има думата за трета реплика.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Считам, че предложеното от господин Начев има сериозни основания, тъй като военна полиция така или иначе съществува; проектозакон за военната полиция се готви; възможно е той да влезе още сега при второто разглеждане на Закона за отбраната и въоръжените сили; възможно е, разбира се да се уточни и с отделен закон.
Ние бихме могли да избегнем едно такова неудобство наистина на липса на закон към този момент като предложението ми е, където става дума за разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната да добавим по следния начин текст така: "Разузнавателните и контраразузнавателните служби и военната полиция на Министерство на отбраната".
Аз не знам колко това би било прецизно от юридическа гледна точка, но е разумно ние да регламентираме възможността военната полиция да ползва тези специални разузнавателни средства.
Разбира се, аз по-нататък ще взема думата вече не под формата на реплика по други текстове по член пети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Караджов, това на д-р Михайлов не беше реплика ... Това е възражение по същността ... Това не е реплика ... Искате ли думата за реплика? Не. Добре.
Господин Михайлов, Вие подкрепяте това предложение. Нямате възражения по него.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): По същество може да бъде и реплика, и да не бъде реплика ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата за реплика, господин Начев. 112.4 ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, Военната полиция в момента е специализирана структура на Министерството на отбраната. Тя е създадена с постановление на Министерския съвет от лятото на 1990 г. и това постановление около шест месеца по-късно, ако не ме лъже паметта през декември същата година, е конкретизирано с една наредба на Министерството на отбраната.
В момента Военната полиция функционира като специализирана структура. Ето, господин Сталийски потвърждава това. Като специализирана структура на министерството, която се бори с престъпността във въоръжените сили. Тя, за разлика от Националната полиция, няма други правомощия освен тези, които са определени в постановлението. А те са именно в рамките на въоръжените сили. По този начин отговарям на господин Семерджиев.
Закон за Военната полиция все още няма. Ние имаме Закон за Националната полиция, но както правилно отбеляза доктор М Михайлов, в законопроекта за отбраната и въоръжените сили, който ние приехме на първо четене, в специален текст е записано, че структурата и функциите на Военната полиция се уреждат със закон. Този закон все още не е подготвен, но така или иначе тази структура, неречена Военна полиция, съществува и функционира легитимно на основание постановлението на Министерския съвет, което цитирах.
Що се отнася до предложението на доктор Михайлов къде точно да се включи, мисля, че е по-правилно тя да бъде изведена като самостоятелна точка, защото, ако следваме тази логика, бихме могли да кажем и в точка трета: Националната и Военната полиция... Но, предлагайки като самостоятелна точка осма, аз съм имал предвид изричното изброяване на всяка една от тези служби, при това в тяхната логична последователност: в точка 7 и в предложената точка 8 са фиксирани службите на Министерството на отбраната - разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната, тоест специалните служби, и в отделна точка Военната полиция, която изпълнява чисто полицейски функции. ЦМ/ВЙ 113.1
Ето защо предлагам да подкрепите предложението във вида, в който съм го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, което каза господин Начев, който е колега, е правилно. Има само една грешка. Касае се за подзаконов нормативен акт, по което спор няма. Тая наредба съм я подписал аз, но тя е подзаконов нормативен акт. Сега, като правите нещо тук толкова юристи - ето и Спас Мулетаров ще ви каже, че не е сега мястото. Има време с един допълнителен текст, примерно, да се сложи един параграф след това в Преходните разпоредби и да се уреди всичко. Не може с подзаконов акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Сталийски.
Димитър Куманов има думата за следващото предложение.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народно представители! Бих искал тук да коригирам изказването на господин Джеров, че съм дал писмено предложение. Аз съм дал три писмени предложения на различни дати по същия законопроект. В едното от тях, буквално дума по дума, предлагам това, което господин Начев предложи, за прередактиране на ал. 2. Така че това е мое предложение и давам пълна поддръжка на направеното от господин Начев.
Заедно с това обаче законопроектът във връзка с оживените дебати по досега разгледаните членове според мен се нуждае от две допълнителни алинеи. В ал. 2, в сегашния текст, който има забранителен характер и казва, че специални разузнавателни средства не могат да се използват - с поправката - от други физически и юридически лица, освен посочените в ал. 1, ще стигнем до положение да се постави под забрана или съмнение използването на подобни такива технически средства, например за сигналноохранителни мероприятия, защото една камера за проследяване може да бъде монтирана и в един трезор, примерно.
Поради това предлагам, за да избегнем някакви възможни субективни тълкувания в бъдеще, допълнителна алинея 3, която да гласи приблизително следното: "Забраната по ал. 2 не се отнася до прилагането на такива технически средства за сигнално-охранителни мероприятия". 113.2
Освен това в ал. 1 на чл. 5 не се казва нищо за една от най-авторитетните и важни служби в полицейско-разузнавателната система, а именно Националната служба за охрана. Тя не е посочена в списъка на имащите право да прилагат подобна техника и да използват информацията, добита от такива средства. Всъщност нейната работа на практика й налага това.
Поради тази причина предлагам като допълнителна алинея 4 един компромисен текст, който е до известна степен съгласуван с ръководството на тази служба. Текстът трябва да има приблизително следния вид: "Посочените в ал. 1 служби предоставят на Националната служба за охрана информацията, добита чрез специалните разузнавателни средства, която се отнася до нейната компетентност".
Това не би могло да се уреди на добри колегиални начала или по някаква традиция, тъй като службите, които имат право да ползват тази техника и добитата информация, се намират фактически в три отделни ведомства: Президентството, Националната разузнавателна служба, Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната. Поради това предлагам да има законов текст, който да задължава останалите служби да предават съответна информация на тази служба. Това не може да се уреди с вътрешноведомствен акт.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Куманов.
Има думата господин Дърмов за реплика.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз не мога да се съглася с последните две предложения на господин Куманов, тъй като това, което той визира като сигнално-охранителна техника е нещо по-различно от специални разузнавателни средства. Ние вече в чл. 2 определихме какво представлява това.
Що се касае за възможността Националната служба за охрана да получава информация, това е процес на взаимодействие между отделните звена на Министерството на вътрешните работи и службата за охрана. Президентът, който фактически отговаря и за службата за охрана, е един от адресатите на информацията и на разузнавателното управление, и на Министерството на вътрешните работи. 113.3 И във връзка с това мисля, че това предложение просто не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров има думата за реплика към господин Куманов.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам, уважаеми господин председател и уважаеми народни представители, да обърна внимание на господин Куманов, че в следващите текстове съществува чл. 10, в ал. 1 на който се казва: "получените данни по направеното искане се предоставят само на органа, направил искане за използване на специални разузнавателни средства".
Извън аргументите, които посочи господин Дърмов, ако ние приемем да се предоставят сведения от специалните органи, които изчерпателно са изброени в закона, на други органи в системата на Министерството на вътрешните работи, отваряме една широка врата. Това противоречи на следващата уредба в закона и на принципа на закона.
Затова моля, ако не го оттегли господин Куманов, народните представители да не възприемат това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Друга реплика няма. Господин Куманов, ще вземете ли отношение? - Имате думата. 113.4
ДИМИТЪР КУМАНОВ (ПСН): Мисля, че възражението на господин Дърмов е принципно неправилно, тъй като президентът действително получава информация и от другите ведомства, но тази информация е на високо равнище и в никакъв случай, предполагам, не касае чисто оперативното ниво, за което става въпрос, за да има Службата за охрана готовност и да може да вземе превантивни мерки.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Куманов.
Има думата д-р Васил Михайлов, последното предложение по текста на чл. 5.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателствуващ.
Уважаеми колеги, моето предложение по чл. 5 е сравнително дълго и обхваща и едно ново подреждане и ново групиране на службите и съответните юридически лица, които имат право да ползват специалните разузнавателни средства и информацията, придобита от тях.
Искам предварително да кажа, че тъй като не можах в Законодателната комисия да изкажа своите съображения, възможно е някои от текстовете да не са докрай юридически огледани. Ще си позволя обаче да рискувам и да ви прочета моите предложения, защото мисля, че в някои от тях има рационални моменти.
Моето предложение е, чл. 5 да стане така: "Право да използват специалните разузнавателни средства и информацията, придобита чрез тях, имат:
На първо място националните и централни служби на МВР по смисъла на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Закона за МВР."
По този начин ние не се ограничаваме да определяме кои са точно националните и централни служби. Възможно е да възникнат и други от сега съществуващите или да бъдат закрити такива. Така или иначе тези служби по смисъла на Закона за МВР трябва да могат и да имат правото да използват тези разузнавателни средства.
На второ място предлагам следното: разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната.
На трето място предлагам да се запише така: "Националната разузнавателна служба само по отношение на чужди граждани за територията на страната". СД/НП 114.1
Следват две нови предложения. Те са и по смисъл доста различни и влизат в противоречие с чл. 5, ал. 2.
Факт е, уважаеми колеги, че специалните разузнавателни средства могат да бъдат най-различни и ние много трудно можем да ги определим какви са те. А можем да определим, както сме го направили в чл. 2, какви функции могат да изпълняват. В този смисъл има юридически лица, така или иначе те са и факт, които използват такива средства. Ние не можем да избягаме от това и демократичните страни са решили този въпрос. В този смисъл, но безспорно трябва да има контрол върху използването им от страна на държавата и затова предлагам четвърта точка да звучи така:
"Юридически лица, получили разрешение за охранителна и (или) детективска дейност, но в строго определени честотни обхвати и без кодиране."
В този случай използването на специални методи и средства като кодиране и всякаква друга активна защита за придобиване на информация чрез специални разузнавателни средства е забранено. Смисълът на това е, че са възникнали и възникват охранителни и детективски бюра и фирми. Те не могат да не използват такива средства просто защото това изисква спецификата на дейността им. Например фотографирането, заснемането на видеофилм или заснемането на аудиокасета, или използването на други подобни средства така или иначе ще са факт. Важно е да бъдат регламентирани тези дейности и да е ясно, че те могат да бъдат под контрол. Смисълът на т. 4 е именно този.
Точка пета е: "Всички юридически и физически лица в границите на собствеността си".
Нормално е да могат, да речем, във фабрика, банка или на други места да се използват подобни средства за придобиване на информация. Те не са сигнално-охранителни само. Те не са само охранителни.
Ако нататък ме слушате, предвидено е, но в строго определени честотни обхвати и без кодиране. В този случай използването на специални методи и средства като кодиране и всякаква друга активна защита за придобиване на информация чрез специалните разузнавателни средства е забранено.
Мисълта ми е, че в страни, каквато е например Германия, 114.2 подобни средства се използват. Например в определена фабрика собственикът има право да използва, да речем, филмова лента или аудиокасета, или друг начин за контрол, да речем, на дейността на работниците в своята фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В коя държава, господин Михайлов?
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: В Германия, господин председателствуващ. Тя е относително демократична страна, но във всеки случай малко повече от България. И тези дейности там са регламентирани.
Ще ми се в нашия закон да има подобен регламент. Ние ще се сблъскаме рано или късно с този въпрос. Вярно е, че закон за детективската дейност за охранителните фирми или фирмите, които се занимават с детективска дейност, още няма. Но вие знаете, че в Комисията по националната сигурност има проект за такъв закон.
В този смисъл е разумно да огледаме такава една възможност за четвърта и пета точка, каквато аз предлагам. Аргументът ми за Националната разузнавателна служба е следният. Националната разузнавателна служба работи извън страната ни. За там, както се казва, не е необходима регламентация от закони. Нашите закони важат на територията на Република България. В този смисъл да се регламентира вариант, в който тук Националната разузнавателна служба ще има възможността да използва тези средства, е добре да стане, както е, да речем, в Съединените американски щати в закона, регламентиращ дейността на ЦРУ, само за чуждестранни граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Михайлов, много Ви моля, дайте текста да гласуваме и да приключваме!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз вече съм предложил текста, но бих желал с две думи да кажа аргументацията си. В противен случай странно е да се счита, че остатъците от Първо главно управление на Държавна сигурност, сега Национална разузнавателна служба, има и териториални например структури. Това е много странно, уважаеми дами и господа! Но не е странен фактът, а е обясним - че законите за Националната разузнавателна служба, които са внесени преди повече от година, стоят и не намират път в пленарна зала. Тоест, регламентирането на дейността на Националната разузнавателна служба не е, изглежда, от приоритетите на законите, регламентиращи националната ни сигурност и осигуряващи нацио114.3 налната ни сигурност.
В този смисъл предлагам на вашето внимание текстовете такива, каквито съм изложил сега пред вас.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Руслан Семерджиев има думата.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги, господин министър! Не се сърдете, но тук стават предмет на разискване сериозни неща и нищо, че ще загубим малко повече време.
Аз искам да се изкажа в подкрепа на това предложение, което направи господин Куманов, което касаеше забраната по ал. 2 - "Не се отнася до прилагането на такива технически средства за сигнално-охранителни мероприятия". Защо? Аз съм се занимавал с проектиране доста години и смея да твърдя, че в последно време охранителните системи до голяма степен ползват именно такива средства, които ние приехме вече в чл. 2, ал. 1 - "За фотографиране, филмиране без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица".
Това е точно така и най-новите системи обхващат именно такива невидими камери без звук, без възможност този, който върши кражба или някакво друго нарушение в една охраняема зона, за да може той да бъде даден като лице за издирване от съответните органи на Министерството на вътрешните работи.
И за мен е задължително това, което предложи господин Куманов. Аз не приемам аргументите на господин Михайлов, че някакви детективски бюра трябва на този етап, на който се намира нашата държава в момента, да имат право да използват такива системи. И затова формулировката на господин Куманов е по-точна и по-ясна и ви умолявам да я приемете. Защото иначе рискуваме огромни площи, бих ви дал пример с една пристанищна територия, един голям склад, хангар, летище или която и да било друга сграда задължително трябва да бъдат охранявани, независимо чия собственост са те, и то с използване на такива съвременни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Семерджиев
Господин Дърмов, имате думата за реплика. 114.4 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ще започна от охранителната техника.
Вижте какво, ние си имаме един конституционен текст, където са регламентирани правата на гражданите. Навсякъде на Запад, където се използува подобна техника има ей толкова големи плакати, където пише: "Обектът се охранява с видеотехника". Той може да не я вижда, може да е и комуфлирана, но винаги е предупредено и всеки, влизащ в този обект знае, че в дадения случай той се намира под това. В края на краищата ние не можем чрез подобен закон да отваряме вратите до безкрайност.
Второ. Нека да не прозвучи като довеждане до абсурд, но от държавните институции като контраразузнаване, полиция трябва да искат разрешение за използуване на специални разузнавателни средства от прокуратурата.
Извинете, д-р Михайлов, частните фирми ще ходят да искат разрешение от прокурора? И кой ще осъществява реално? Може би ще ги викаме на парламентарен контрол тук, в пленарната зала? В края на краищата ние трябва еднозначно да дадем това право, което ограничава правата и свободите на гражданина единствено и само на държавни органи, които ще отговарят за сигурността на страната.
Що се касае по проблемите на Националната разузнавателна служба, аз мисля, че Вашият съветник след като изнася лекции по тяхната дейност на определени места, все пак да Ви изнесе една лекция и на Вас, за да разберете за какво дават тези лица тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин министър, ще вземете ли отношение?
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (встрани от микрофоните): Искам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие за какво?
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (встрани от микрофоните): За дуплика на репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Е той на кого прави реплика?
Мисля, че Вие направихте реплика на Васил Михайлов. МС/КТ 115.1 Изказване ли беше Вашето?
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, извинете. Един по един, моля ви се!
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Колега Дърмов, ще Ви цитирам какво казах. "Конституцията забранява да се използуват средствата", а на охраняваната зона пише, че ние филмираме, снимаме и т.н.
Вие сам си противоречите, защото тук се слага, в този закон, забрана за използуването на тези средства, независимо дали има обявено в зоната, че там се снима или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Господин Васил Михайлов.
Господин Куманов, ще Ви дам думата и на Вас.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Моята дуплика, уважаеми колеги, е в следния смисъл.
Първо, искам да кажа на господин Дърмов, че моята информация не се черпи само от Радослав Райков, а и четейки законите...
МИНИСТЪР ВИКТОР МИХАЙЛОВ (от място): Никой не е казал такова нещо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Говоря за господин Дърмов. Той си знае. Но и на базата на закони на западноевропейските страни, включително и на Закона за Централното разузнавателно управление.
Що се отнася до моята дуплика по отношение на юридическите лица и особено фирмите, които ще се занимават и се занимават с такава дейност и имат в крайна сметка възможност да го правят и го правят - и филмирането, и запис, и т.н., те ще подлежат на същия ред на получаване на това разрешение, както и държавните, естествено, институции.
И от друга страна, много съм благодарен на господин Дърмов, че повдига този въпрос за контрола и отговорността, защото в Преходните и заключителни разпоредби ще предложа този закон да влезе в сила едва тогава, когато в Наказателния кодекс се предвидят сериозни и тежки санкции за тези, които злоупотребяват с използуването на специалните разузнавателни средства. 115.2 Това е нещо, което, според мен, е достатъчно важно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Куманов, Вие по коя реплика ще направите дуплика? (Шум и реплики в залата)
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Както предложи господин Мулетаров да се откажа от допълнителната алинея към чл.5, която дава възможност на Националната служба за охрана да получава съответно данни по своята дейност от другите служби, бих направил това, ако тази служба влезе в ал.1 на чл.5 като правоимаща служба да употребява същите технически средства и да ползува необходимата информация. Защото нашата цел е невинаги, буквално да спазим някой член или алинея, а чрез подходящи текстове да създадем една ефикасно действуваща държавна машина. Ако лишим Националната служба за охрана от право на ползуване на такива средства и от право да ползува съответната информация, ние просто я осакатяваме. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Петя Шопова има думата по направените предложения и текста на Законодателната комисия. (Неразбираема реплика от господин Васил Михайлов)
Господин д-р Михайлов, много Ви моля! Не зависи от нея нищо.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Зависи! (Весело оживление в залата)
Зависи и ще се носи отговорност! (Смях и весело оживление в залата)
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да взема отношение по някои от поставените въпроси и искам също да помоля колегите за търпение, защото текстът, който разглеждаме, както призова и господин Семерджиев, е особено важен и трябва да сме убедени в това, което гласуваме.
Първо, искам да подкрепя господин Куманов за това, в чл.5 да бъде включена под някаква форма Националната служба за охрана. Когато в Комисията по национална сигурност обсъждахме този въпрос... (министър Виктор Михайлов разговаря с господин Васил Михайлов) искам и министър Михайлов да ме чуе. 115.3
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Давай! Давай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тук се събраха много Михайловци.
ПЕТЯ ШОПОВА: Когато в Комисията по национална сигурност обсъждахме този въпрос, текстът на вносителите беше свързан с това, че право да използуват специалните разузнавателни средства имат съответните служби.
Законодателната комисия под влияние на различните предложения раздели текста на две - право да искат използуване на специалните разузнавателни средства и да използуват тези средства и събраните от тях данни в съответните служби. Тоест, чл.5 се раздели на две - това са институции, които имат право да поискат и институции, които ползуват тази информация. Тоест, искащи и потребители.
Аз лично бих включила Националната служба за охрана към потребителите, но тъй като текстът би бил двусмислен, ако му се прави нова редакция, искам да подкрепя предложението на господин Куманов като т.8 към ал.1 на чл.5 да бъде включена Националната служба за охрана.
Аргументът е свързан с това, че Националната служба за охрана охранява определена категория лица, към които могат да бъдат извършвани престъпления и затова, според нас, това предложение има разум.
Второто, което бих искала да кажа е, че категорично не мога да се съглася с колегите, които предлагат извън текста на ал.2 други юридически лица, независимо с каква дейност се занимават - охранителна или детективска, да използуват специални разузнавателни средства.
Уважаеми колеги, първо, тук е регламентирано какво представляват специалните разузнавателни средства.
Второ, кои органи ги използуват и трето, използуването на прокурорското разрешение и в никакъв случай, ние не можем да ограничим до такава степен правата на гражданите, че освен тези служби и някакви други служби, които още нямат статут да използуват специални средства. Ами тогава правата на гражданина, на всеки от нас, ще бъдат ограничени до абсурд.
И аз бих казала нещо повече и съм съгласна с колегите, които го предлагат. Онези, които нарушават текста на този закон 115.4 трябва да носят наказателна отговорност, а не всеки в България да си внася всякаква техника и да я използува за наблюдение, подслушване и т.н. Тоест, правата на гражданите трябва да бъдат охранявани, да се знае кои служби имат право да го направят. Това е демократичният смисъл. Прокурорът да контролира тази дейност, а всички останали, под страх от наказателна отговорност да не могат да правят това.
Иначе, уважаеми колеги от всички цветове, ние не бихме били демократичен парламент, а парламент, който иска да разреши на различни физически и юридически лица да следят другите. Бихме се превърнали в една абсурдна държава. 115.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Шопова. Нека да гласуваме.
Първо, гласуваме предложението на господин Васил Михайлов, тъй като той предлага заместващ текст. Моля, режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165, за заместващия текст на доктор Михайлов 26, против 127, въздържали се 12.
Отхвърля се с голямо мнозинство текста.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложенията са няколко. Господин Начев прави две предложения.
Едното е да се създаде нова точка 8 "Военна полиция".
И второто предложение в ал. 2, следе "физически и юридически лица", да се добави "освен тези по ал. 1".
Аз си позволявам да се противопоставя на гласуването на предложената точка 8 "Военна полиция", защото такова понятие в нашето законодателство няма. Ако в някакъв бъдещ закон бихме създали това понятие, няма пречка тогава с новия закон, създавайки понятието, да искаме промяна и на този закон. Но нямаме право да включваме понятие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава дайте следващото предложение, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение на господин Любомир Начев е в ал. 2 на чл. 5, след думите "физически и юридически лица", да се добави изразът "освен тези по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме това предложение на господин Куманов и на господин Любомир Начев.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 165, за това предложение са 160, против 4, 1 се въздържа.
Приема се предложението за прередактиране на ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Продължаваме с предложението на господин Димитър Куманов с нова точка, която ще бъде 8, към ал. 1 да се добави "и Националната служба по охраната". РД/ВЙ 116.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Димитър Куманов, социалдемократ от Парламентарната група на СДС.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 156, за 62, против 40, 54 се въздържат.
Отхвърля се предложението.
Господин Джеров, следващото.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва пак предложение на господин Димитър Куманов. Той предлага една нова алинея 3 със следното съдържание: "Посочените в ал. 1 служби предоставят на Националната служба за охрана информацията, добита чрез специалните разузнавателни средства, която се отнася до нейната компетентност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, при това положение?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (от място): Няма смисъл да се гласува, тъй като отпадна Националната служба за охрана.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, те предоставят на НСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да дават на НСО всичко, каквото получат.
РЕПЛИКИ: Нали отпадна НСО?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да гласуваме ли, господин Куманов?
ДИМИТЪР КУМАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме предложението на Димитър Куманов. По-лесно ще стане, господин Начев.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 171, за 74, против 47, въздържали се 50.
Отхвърля се предложението.
При това положение гласуваме текста, предложен от Законодателната комисия, целият текст, с две алинеи на член 5.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 158, за 141, против 6, 11 се въздържат.
Приема се текстът, предложен от Законодателната комисия.
Доктор Михайлов, сега най-важният текст - член 6.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Член 6. Предложената редакция от Законодателната комисия: "Член 6, ал. 1. Разрешение за 116.2 използването на специални разузнавателни средства се дава от окръжния прокурор, а за военнослужещите - от съответния прокурор на Въоръжените сили. Те се произнасят с писмена резолюция незабавно след получаване на писмено мотивирано искане от ръководителя на служба по чл. 5. Препис от разрешението се връчва на съответното длъжностно лице.
Ал. 2. Отказът да се даде разрешение не подлежи на обжалване. Той не е пречка за друго искане, ако са установени или са възникнали нови обстоятелства".
Постъпили са предложения по чл. 6 от господин доктор Карев и от доктор Васил Михайлов.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (от място): И от мен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И от господин Семерджиев ли? - Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Доктор Карев, моля Ви.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Понеже Комисията по правата на човека беше писала в своето становище, че в закона изобщо не се разглежда и не е нито регламентиран, нито прецизиран, така да се каже, режимът на ползване по отношение на лицата, които се ползват с имунитет по чл. 70 и чл. 132, ал. 1 от Конституцията. Това са депутатите и съдиите.
Но аз направих предложение след "Въоръжените сили" да се запише "а за лицата, ползващи се с имунитет по чл. 70 и чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България - от Главния прокурор на републиката".
Идеята ми беше лицата, които се ползват с този имунитет, да бъдат защитени от авторитета да се иска санкцията на Главния прокурор на републиката. Обаче споделихме някои мисли с господин Начев и той защитава една теза, че лицата с имунитет са много по-добре защитени с едно решение на Конституционния съд. Аз го моля да мотивира това негово становище. И тъй като моята цел е добрата и ефикасна защита на лицата, които се ползват с имунитет, след като той направи това, вероятно ще оттегля моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А ако Конституционният съд измени своето решение? 116.3
ГЕОРГИ КАРЕВ: Той ще вземе реплика за становището на Конституционния съд по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господи Начев, имате думата.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа! Въпросното решение на Конституционния съд, което спомена доктор Карев, ако не ме лъже паметта, носи номер 19 от 1992 г. и то беше взето по повод искането на група народни представители за тълкувание на текста на чл. 70 от Конституцията.
Както е известно на всички, член 70 от Конституцията забранява предприемането на наказателно преследване по отношение на народните представители и приравнените на тях, които се ползват с имунитет срещу наказателно преследване. В своето решение Конституционният съд постанови, че под "наказателно преследване" се разбират всички действия, които са насочени към ограничаване правата на народните представители, в това число правото на придвижване, правото на съобщения, на общуване със своите избраници, с правата, свързани с непосредственото осъществяване на техните функции. И в този смисъл решението беше, цитирам по памет, че "в смисъла на наказателно преследване се включват и тези действия, по отношение на които ние с този закон разрешаваме да се използват специалните разузнавателни средства и методи".
И в този смисъл решението на Конституционния съд за тълкуванието на чл. 70 от Конституцията обезмисля едно такова допълнение към текста на чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като то наистина закриля достатъчно правата на народните представители, техния имунитет, както и правата на съдиите, прокурорите и следователите, които, съгласно Конституцията, имат същия имунитет, както и народните представители.
Ето защо аз предлагам господин Карев, ако не възразява, да оттегли своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Мулетаров, за още една репликаа.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз 116.4 искам по този въпрос, поставен от доктор Карев, да споделя следното във вид на репликаа.
Имунитетът се отнася за престъпления, които не са тежки, тоест, наказауми до 5 години. С изменения текст в ал. 2, мисля, на чл. 2 от закона, който приехме, ние предвидихме, че специалните разузнавателни средства се използват само за тежки престъпления, а за тежките престъпления имунитетът на народния представител се снема.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Може.
СПАС МУЛЕТАРОВ: Може. Но, за да се направи предложение за снемане имунитета от Главния прокурор, той трябва да има достатъчно данни, за да предложи на Народното събрание подобно решение.
И ето тук възниква въпросът дали този имунитет, при положение, че ние вече с текст предвидихме само за тежки престъпления да се използват средствата, би следвало да се отстоява от доктор Карев.
Това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А може и на председателя на Народното събрание?
Заповядайте, господин Карев.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): При тази ситуация аз съм по-близко до становището на господин Начев, но от друга страна, като си мисля и споделих мислите с колеги, и с господин министъра, в крайна сметка това решение на Конституционния съд не може да бъде, така или иначе, достатъчна гаранция за спазване на този имунитет. Защото в крайна сметка Конституционният съд може да вземе някакво друго решение по-лесно, отколкото може да бъде изменен един закон, поради което видоизменям моето предложение.
Предлагам в същия член да се включи една алинея 3, която да регламентира, че "разрешение за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лицата, ползвайки се с имунитет по чл. 70 и чл. 132, ал. 1 о т Конституцията на Република България, може да се даде само след снемане на техния имунитет".
Това е съвсем различно от това, което пледира господин Мулетаров. Но просто моята идея е тази и аз предлагам да бъде гласувана тази ал. 3. 116.5
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие за какво, господин Дърмов? 116.6 МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Извинявайте, но в ............. има една приказка, че всички са равни, но някои са по-равни.
Ние определяме, че ще се борим срещу престъпността, а от друга страна даваме възможности, ако нещо се извърши от народен представител, и аз се учудвам как може една политическа сила да се ангажира с подобно нещо... Аз смятам, че ние като народни представители, трябва да се ползваме със същите възможности за ограничение на нашата свобода, както това става и с другите български граждани, когато става дума за борба с престъпността. Е, какво ще излезе? Че ние ще влезем в някаква връзка с човек, който извършва... взимам най-невинната хипотеза, и изведнъж всичко ще бъде спряно, защото трябва да се свали имунитетът на народния представител, за да продължи разработката. Моля ви се, колеги, това е политически нецелесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Карев, заповядайте.
Госпожа Шопова, сега ще Ви дам думата.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): На всички ни е ясно за какво става дума: че това разработване, за което говори господин Дърмов, може да бъде с определена степен зложелателност и с определени политически цели и никой след това не може да определи дали има достатъчно основания да се смята, че депутатът подготвя някакъв терористичен акт и затова са му прилагани специални разузнавателни средства или пък са му прилагани специални средства, за да бъде той политически злепоставен.
Поради което, господин председателю, аз моля да бъдат поставени поотделно двете предложения. Едното е моето предложение за ал. 3, където се казва, че това може да стане след снемане на съответния имунитет. Ако това бъде отхвърлено, тогава да бъде гласувано моето предложение в първоначалния му вид, т.е. да става с разрешение само на главния прокурор на републиката.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова, Вие по същия проблем ли? По това предложение - на господин Карев?
Имате думата.
Господин Михайлов, нека първо да приключим с господин Карев. ББ/ВР 117.1
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз съм изненадата, че по един много странен начин се възпроизвежда дискусията от Комисията по национална сигурност. Членовете на комисията помнят, че имаше предложен специален текст за използване на специалните разузнавателни средства по отношение на народни представители. И тогава комисията на базата на много сериозна дискусия реши, че това е нещо, което е свързано с имунитета на народния представител. Имунитетът, който е регламентиран в чл. 70, показва, че народният представител, иска това или не, във времето, когато се е кандидатирал и след като е избран има един особен статут. Този особен статут се определя по силата на Конституцията, за да има той свобода за осъществяване на своите действия. И с този особен статут е свързан и имунитетът.
За да бъде снет имунитетът, трябва да бъде извършено тежко престъпление, а данните за това тежко престъпление могат да бъдат събрани със средствата на наказателния процес. Не е задължително да се използват специални разузнавателни средства.
Така че, уважаеми колеги, дайте да не възпроизвеждаме тази дискусия, да бъдем сериозни, да не издигаме популистки лозунги, че сме еднакво равни и по-равни затова, защото се знае какви са възможностите, които са свързани и със задължения. Да погледнем сериозно на статута на народния представител и на неговия имунитет и да разберем, че не можем да правим нещо, което е в една много по-ранна фаза от това, което е свързано с фазата на наказателния процес. При достатъчно доказателства, твърдя аз от една стара дискусия, че е извършено тежко престъпление, за да бъде снет имунитетът на народния представител.
И призовавам юристите в тази зала, ако желаят, да вземат участие в дискусията или да призоват колегите си внимателно да проследят този въпрос, за да не навлизаме в една материя, която е твърде тежка. Не можем да дадем възможността на главния прокурор да направи всички това, което се предлага с прилагането на специалните разузнавателни средства, защото няма текст, в който да се казва, че те могат да бъдат прилагани за народния представител та дори и след снемане на имунитета. Ще ви попитам: ами презумпцията за невиновност? Ако се окаже, че народният 117.2 представител не е виновен и няма да има осъдителна присъда? Тогава какво става с качествата, за които говорих досега, с неговия статут и имунитет, и т.н.?
Изобщо една твърде тежка материя. Дайте да не правим импровизации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика народният представител Сталийски. А след него професор Димитър Михайлов и Любомир Начев.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Поддържам становището на госпожа Шопова. Има един принцип в правото и той е много стар. И Джеров е тук, знае го: лекс специалист, дерогит леги генерали - но тук е съвсем друго. Тук е Конституция. Конституцията е определила пределно ясно какво значи имунитет, какво значи депутат и кога се снема. А Наказателният кодекс (ето, господин Михайлов е тук, пък и други криминалисти има) казва в чл. 70, ал. 1, б. "в" какво е тежко престъпление.
Следователно, тук да изкривяваме нещата и да говорим равни, примус интерпас или не - няма смисъл. Конституцията пределно ясно е посочила разграниченията.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Професор Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също смятам, че излишно се дискутира този проблем. Не може, след като Конституцията предоставя имунитет на депутата и че той може да се снема само по определен ред, някой да предполага, че спрямо този депутат могат да бъдат прилагани специални разузнавателни средства. То се обезсмисля конституционният текст! И тези доводи, които се изтъкнаха тук (нямам предвид, разбира се, доводите на господин Начев), са съвършено неоснователни Никой не бива да си въобразява, че този Закон за специалните разузнавателни средства може да бъде използван за депутати.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Господин Дърмов така смята!
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Това, което изтъкнаха колегите, противоречи на Конституцията. Излишно е ние да пишем в един закон, 117.3 след като трябва да възпроизведем текста на Конституцията. Не може за депутата да се събират... Казват: ами откъде ще се съберат доказателства? Откъдето искат да ги събере, но не по този Закон за специалните разузнавателни средства. Аз мисля, че този въпрос е безспорен.
И аз Ви призовавам да си оттеглите предложението и да се знае при приемането на този закон, че депутатите и всички други - съдии, прокурори, имат имунитет и не може по отношение на тях да се прилагат специални разузнавателни средства.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И господин Начев е съгласен с Вас. Всички юристи са съгласни.
Господин Карев, ще го оттеглите ли?
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, записано е в стенографските протоколи.
Господин Васил Михайлов, имате думата за следващото предложение.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Васил Михайлов, СДС. Ако случайно на таблото е изписано нещо друго, правя процедурно предложение, за да не излизам втори път, да се коригира тази техническа грешка, тъй като тя не съответства на правилника за работата на Народното събрание и е в противоречие със закона. Така щото техническата секретарка или техническият работник да промени абревиатурата на таблото. Няма разпореждане от председателя на Народното събрание. Внесеният документ няма юридическа стойност. Направил съм съответното възражение и до този момент моля да бъда правилно изписван като народен представител от Съюза на демократичните сили.
Моето предложение е - а сега изказването, за да спестявам време, е следното. В чл. 6, ал. 1, след "дава", да стане "от прокурор в Главна прокуратура, който се произнася с писмена резолюция незабавно след получаване на писмено мотивирано искане от ръководителя на ведомството по чл. 5 или от писмено упълномощен от него подведомствен отговорен ръководител".
Смисълът на това мое предложение е, че по същество този закон дава възможност за ограничаване на човешки права, предвидени в Конституцията. И след като така или иначе писменото искане 117.4 от страна на шеф на такава национална или централна служба става, както се казва, централизирано, не може да стане от негов, пониско стоящ в йерархията, ръководител. Редно е според мен не окръжният прокурор или военният прокурор съответно, а само Главна прокуратура да има възможността да дава такова разрешение. Това не би затруднило работата на изброените служби, а още повече би гарантирало защитата на човежките права според Конституцията. 117.5 Аз не зная как би трябвало да се каже точно от юридическа гледна точка, но така или иначе главният прокурор или прокурор от Главна прокуратура би трябвало да дава това разрешение.
Ако беше се приело и други да могат освен централните и национални служби да се ползват от информацията, придобита със специални средства за разузнаване, имах предвид юридически лица, охранителни фирми и т.н., детективски бюра и прочие, тогава наистина имаше резон, както се казва разрешителният режим да бъде сведен на по-ниско ниво - окръжен прокурор или прокурор във въоръжените сили от съответно ниво. Но щом като разрешението ще се иска от централни и от национални служби, и то от техните ръководители, то е редно разрешението да става от Главна прокуратура и това е моето предложение, уважаеми дами и господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Васил Михайлов.
Както винаги, първо гласуваме предложението на господин Васил Михайлов за допълнение на текста.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (от място): Имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Какво имате? Възражение ли имате? А, предложение, прощавайте. Понеже не беше докладвано преди това. Заповядайте, господин Семерджиев. Тогава, ако е за заместващ текст, ще подложа на гласуване първо Вашето предложение може би.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми колеги, ще се постарая да не ви ставам досаден тази вечер, но имам съвсем кратко предложение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата. Много малко време остана.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: ... в смисъла на онзи голям спор, който се разгърна в началото при гласуването на член първи и член втори. Ставаше дума за контрола над използването на разузнавателните средства и мисля, че господин Дърмов тук беше много точен, когато обоснова необходимостта от един ясен и възможен контрол върху цялата тази дейност. И като имаме предвид, че все пак единственият начин за парламентарен контрол е тогава, когато има някакви документи, когато остава някаква следа от ВТ/ЙА 118.1това мероприятие, което е извършено, аз предлагам в чл. 6, последното изречение на ал. 1, което гласи: "Препис от разрешението се връчва на съответното длъжностно лице", да придобие вида: "на длъжностното лице, използващо специални разузнавателни средства" Защо? Това предполага, че самият изпълнител ще има гаранция, че са спазени всички законни процедури и има наличие на това разрешение за използването на разузнавателните средства, или казано на езика, който господин Дърмов използва, един вътрешен контрол. Лицето винаги ще бъде убедено, че не е подложено на желанието на висшестоящ служител или да допуснем дори министър, който иска да наруши закона с цел използването на тези средства за, да кажем, политически цели, тъй като ние сме приели, че министърът е политическа фигура в управлението на страната.
И ви моля, с това предложение аз внасям просто едно уточнение на вече приетото от Законодателната комисия положение, но думите "съответно длъжностно лице" са достатъчно разтегливи като понятие. Може днес да бъде съответно, а в един хубав момент при смяна на някакви вътрешни подзаконови уредби, това съответно лице да придобие съвсем друг характер и друг вид. Затова поточно е: "Длъжностното лице, използващо специалните средства".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Господин Дърмов. Нека първо господин Дърмов да се изкаже. Той е по-голям специалист от Вас, господин Сталийски.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз съм съгласен с господин Семерджиев, макар че четейки закона виждам, че в първото изречение става дума за използване на това специално разузнавателно средство, но не възразявам специално в последното изречение това да бъде дописано, макар че текстът ще стане доста тежък. Аз не възразявам, просто трябва да го видим.
И второ, искам да направя едно предложение във връзка с алинея втора, а именно с възможността да не се обжалва отказът за използване на подобно нещо, на разузнавателно средство.
Уважаеми колеги, по Закона за прокуратурата има възможност актовете на отделния прокурор да бъдат атакувани пред висшестоящата инстанция. Аз не виждам основание в един такъв специализиран 118.2 закон да не предвидим разпоредбите на общия закон от прокуратурата, където ще се осигури допълнителен контрол от страна на висшестоящия прокурор, от една страна, при даване на разрешение, и второ, при отказ на използване на подобно нещо. Мисля, че в тази насока бихме могли да осигурим правата на гражданите.
Затова предлагам да се запише, че отказът, да отпадне "не" и тогава да остане, че отказът подлежи на обжалване и т.н., следващото изречение.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): А ако се даде разрешение, кой ще го обжалва?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Ами, лицето, което го е поискало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Сталийски, имате думата. Господин Дърмов, процедурно.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на СДС, половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка и закривам заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 20 мин.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Снежана Ботушарова
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Георги Петров
Илиан Илиев