Председателствували: председателят Александър Йорданов и
Секретари: Ведат Сакаллъ и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Постъпило е предложение от народния представител Златимир Орсов днес да не се провежда парламентарен контрол, а да се работи по приетата програма за работата на Народното събрание. Това естествено може да стане след като привършим работата по закритото заседание и приемането на решението за подобряване на състоянието на отбранителната промишленост. Приемането или неприемането на това решение, както решат народните представители.
След което, както добре ви е известно, гост на България и на Народното събрание ще бъде президентът на Република Италия Оскар Луиджи Скалфаро. Така че не знам народните представители как ще направят преценка, дали ще стигне работното време, или не.
Но тъй като предложението е постъпило според правилника, моля, режим на гласуване. Гласувайте това предложение!
Предложението е след като свърши закритото заседание, след като посрещнем и президента на Италия, заседанието да продължи с работа върху програмата, а не с парламентарен контрол. МС/НП 72.1
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 152 народни представители, за това предложение 80 народни представители, против 56, въздържали се 16. Предложението се приема. (Заседанието продължава закрито)
(9 ч. и 15 м.)
72.2(След закритото заседание)

(В президентската ложа зае мястото си президентът на Република България д-р Жельо Желев, а в пленарната освен депутатите присъстват и: министър-председателят Любен Беров, вицепремиерът Евгений Матинчев и министрите Георги Танев и Станислав Даскалов. Точно в 11 ч. и 7 м. в пленарната зала влезе президентът на Република Италия Негово превъзходителство господин Оскар Луиджи Скалфаро, посрещнат от депутатите, станали прави, с продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми господин президент на републиката, уважаеми госпожи и господа народни представители, ваши превъзходителства членове на дипломатическото тяло!
Висока чест е за мене да приветствам с "Добре дошъл" в българския парламент президента на Италианската република Негово превързходителство господин Оскар Луиджи Скалфаро. (Бурни ръкопляскания).
Уважаеми господин президент! Във Ваше лице ние приветстваме представителя на един велик народ, с който открай време ни свързват традиционни приятелски отношения. Това се дължи не само на географската близост и на родството по дух между нашите народи.
Народът, който е дал на света Галилей и Джордано Бруно, Данте Алигиери и Петрарка, Леонардо Да Винчи и Микеланджело, Росини и Джузепе Верди, Федерико Фелини винаги е бил близо до сърцето на българина!
Никога няма да забравим, че подвигът на Джузепе Гарибалди и неговите другари вдъхновяваше Васил Левски, Христо Ботев и много други дейци на българското националноосвободително движение.
В Рим са гробовете на св.Кирил и на Петър Парчевич. В Италия разцъфтяха едни от най-големите таланти на българското певческо изкуство. Нищо не може да заличи тези дълбоки духовни връзки между нашите два народа.
Господин президент! България търси и следва своя път към утвърждаване ценностите на демокрацията и механизмите на ЦМ/ЙА 73.1 пазарното стопанство - път, който да ни доведе до постепенно и цялостно интегриране в общите европейски структури. Естествено е да срещаме по пътя си и множество проблеми, множество трудности и противоречия.
Бих искал да Ви уверя, че стремежът на българския парламент е да направи всичко, зависещо от него, за преодоляването на тези трудности чрез цивилизован диалог, толерантност и здрав разум, на основата на широка обществена подкрепа в името на общонационалните ни цели.
По трудния си път България разчита на опита и помощта на всички развити демократични държави. Ето защо във Ваше лице бих искал сърдечно да благодаря на Италианската република за неоценимото съдействие, оказано на нашата страна досега, като смея да се надявам, че то ще продължи да се развива и за в бъдеще. Разчитаме, че в съответствие с Договора за приятелство и сътрудничество между нашите две страни, който положи здрава основа за нашите отношения, Италия ще съдейства за влизането в сила на временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси с Европейската общност - една много важна първа стъпка към асоциирането на нашата страна с Общността.
Господин президент, надявам се, че Вашето посещение в България Ви е предоставило, макар и в един по-общ план, възможността да се запознаете с облика, динамиката и посоката на развитие на една древна и млада европейска държава. Вярвам също така, че това посещение ще придаде още по-стабилна основа на нашите двустранни връзки.
А сега ми позволете да Ви предоставя думата.
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН ОСКАР ЛУИДЖИ СКАЛФАРО (посрещнат с продължителни ръкопляскания):
Господин председател!
Господин президент на републиката!
Господа представители на народа!
Трябва да ме разберете и да разберете моето дълбоко вълнение. Вие ми дадохте изключително голяма чест - да вляза в аулата на този парламент и да мога да взема думата.
Това е един изключителен факт, който за мене представлява много голяма чест. Това е и чест към моята лична любов, която 73.2 храня към парламентарната институция, тъй като съм живял и работил в италианския парламент в продължение на четиридесет и шест години. (Оживление) И сега аз се представям пред вас като един колега, ако ми позволите това, и може би като един археологически предмет (смее се, оживление). И в това мое качество аз ви поздравявам, а моето качество засяга всички вас и е поздрав, свързан с моята голяма любов към вас, тъй като тук е храмът на демокрацията.
Тук се пази, охранява се свободата на народа. Тук се пази свободата на всеки отделен гражданин. Без съмнение това е една огромна отговорност, но е и много голямо историческо достойнство.
Вие знаете, тъй като се изживели това, какво значи да кажеш "Не!" на свободата. Това е най-отвратителното "Не!", което може да бъде произнесено, тъй като отхвърлянето на правата и отхвърлянето на основните права - това е отхвърляне на жизнените права на народа, това е отхвърляне на правата на човека. А какво по-свещено на света има, питам аз?
Добре, парламентът е и трябва да бъде крепостта на свободата на отделния човек, каквото и да е нашето мислене.
Смята се, че човекът е породен в божието съзнание, но ние трябва да вярваме в истинските стойности на човека. Следователно, когато тези стойности отсъстват, няма го вече и самият човек. Кога става това? - Когато човек е роб под неконтролираното господство на други хора. Тоест, той вече не е човек.
Но когато човекът сам реши да бъде слуга, роб на друг човек, той вече не е човек. Поради това парламентът е крепост на свободата на отделния човек.
Политическа свобода - т.е. да можеш да мислиш политически така, както ти се иска. Ти спокойно да можеш да изразяваш своито политически мисли. Правото в рамките на конституцията от политическа гледна точка да се движиш така както ти искаш.
Казах: в рамките на конституцията. Това е документ, който представлява голям договор за съвместно съществуване и солидарност между отделните граждани.
Религиозна свобода. Това пък е най-деликатната свобода на човека. Когато държавата се помъчи да се намеси в човешкото съзнание, тя унищожава човека. Тя вече даже не е държава. 73.3
Икономическа свобода. Днес много се говори за преминаването от държавна икономика към частна икономика. Ще ви кажа една мисъл, която се дължи на моя опит. Една икономика, която отнема възможностите на човека да действа, погазва, унищожава инициативата и творческото у човека. Но от друга страна, една държава, която би изоставила всичко в ръцете на частната инициатива, не осъществява своите основни задължения на справедливост. (Ръкопляскания) Тоест, необходимо е голямо равновесие между тези два вида икономики. 73.4
Следователно свободата има две големи граници. Няма свобода извън истината! (Бурни ръкопляскания от СДС) Парламентите са като тръбите на един огромен орган. Един път свири едната тръба, друг път може да свири другата тръба. (Ръкопляскане в залата) Но точно в това може би се състои именно хармонията на Парламента. Няма свобода без граници. Тази граница на истината включва естествения морален натурален закон. Аз не говоря за религиозен морал, говоря за естествен морал, който е от голямо значение за всички. Тази граница на свободата аз бих я нарекъл вертикална граница на свободата. Извън това ограничение се появява безмислие, а никога не можеш да свържеш демокрацията с издаването на някакъв вид разрешителни.
Има една втора граница, която е хоризонтална граница. Това е граница, която ни кара да спазваме свободата на другите хора. Това е една граница, която засяга отношенията между хората, между общностите, между правителствата и между народите. Извън тази граница ние навлизаме в рамките на насилието. А тази наша Европа в момента чрез кръв вижда какво значи да нарушиш тези граници на съвместно съществуване и да тръгнеш към насилие.
Големите мъже на всички народи са ни учили, са ни предали един много светъл завет, светъл закон - да се бориш за свободата, да свидетелстваш за свободата. Да изживяваш свободата и да защитаваш тази свобода, това значи преди всичко да се бориш, да свидетелстваш, да живееш за свободата на другите. Не за своята, а за свободата на другите. Тези, които загинаха за свободата, всъщност не са загинали за собствената си свобода, а за свободата на другите. Егоизмът не трябва да се помества в концепцията за свободата.
На базата на тези очарователни принципи, които трябва истински да бъдат изживени, Италия е близо до вашата ангажираност, близо до вас, които искате да приложите демокрацията. Италия знае вашите трудности така, както и вие познавате нашите трудности, познавате нашите грешки и нашите ограничения. Но вие познавате и смелостта да поправяте грешките си и да поправяте НЧ/МП 74.1 поставените вече граници. Италия е не само близко до вас, но предвид на старите ни, дълбоко вкоренени връзки, предвид богатството на двете култури, които са основен елемент за възстановяване на свободата, Италия в този смисъл е с вас.
Демократичният процес е дълъг и труден. Не се обезкуражавайте, тъй като демократичният процес в края на краищата никога не свършва. Това е едно постоянно усъвършенстване, едно постоянно превъзмогване на трудностите и постоянна поправка на човешките грешки. Труден процес, защото демокрацията изисква участието на всички. При диктатурата един мисли и разсъждава за всички, а има хора, на които е забранено да мислят, има и такива нещастници, които се отказват въобще да мислят. Т.е. необходимо е всеки гражданин да чувства и да изживява свободата. (Бурно ръкопляскане в залата) Ние трябва да се възпитаваме в култура към демокрацията (ръкопляскане в залата), тъй като всеки гражданин си дава сметка за демократичния живот, който се изживява в неговата страна и който живее собственият му народ. Никой няма право да си стои само на прозореца и да критикува всичко и всички, включително и печатът, който има една огромна отговорност, трябва да подпомага гражданите те да могат да съзряват, да узряват в тази демокрация.
В стаята на вашия председател на Народното събрание аз с вълнение видях знамето на Европейската общност. С вълнение, защото това е една ваша надежда, едно ваше желание и нещо, към което вие вървите с пълна воля. Това знаме ми показа пътя, по който вие желаете да вървите. А в този път ние сме близко един до друг и сме с вас.
Европа все още е окървавена от такива варварства, които се извършват срещу човека. Необходимо е човек със своите стойности отново да възкръсне.
В моята родина един човек, един мъж, Де Гаспери. Беше един от най-големите предтечи на Европа. Ако стара Европа иска да се чува нейният глас в свободния свят, у всеки у нас трябва да се възкреси това доверие към единна Европа. Тъй като европейският дух е дух на свободата, на солидарността за отказване от 74.2 излишни предимства в нещо. В Европа трябва да има равностойност между народите. Необходимо е да се откажем от този националистичен егоизъм, като почитаме различните култури, историята на отделните народи, традициите. Цялото това човешко богатство е на целия народ на Европа.
Господа народни представители, аз приключвам преди да започнете да ръкопляскате, което ще бъде знак: "свършвай побързо!" Приключвам и се извинявам, че може би говорих малко подълго. В духа на приятелството между Италия и България аз ви изказвам моите най-добри благопожелания. Аз ви нося благопожеланията на целия италиански народ! (Продължителни ръкопляскания в залата)
Пожелавам на нашите народи да вървят все заедно под знака на братството, което вече беше обявено в прокламацията за човешките права от 1948 г., т.е. всеки един от нас да бъде живот и да служи на съответната си родина за общата европейска родина. Благодаря ви за вниманието! (Всички стават и бурно аплодират президента на Италия)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин президент! Мисля, че ще изразя чувствата на всички народни представители, чувствата на едно дълбоко вълнение и възхищение от Вашето слово, което бе една истинска апология на свободата и парламентаризма.
В основите на българската свобода стоят думите на гения на българската национална революция Васил Левски. Тези думи прозвучаха и във Вашето слово, господин президент. Това са думите, че:"ако спечеля - печели цял народ, загубя ли - губя само мене си!" Оттук тръгва философията на българската свобода и оттук тръгва и една друга философия: да си кажем взаимно кривиците, за да продължим заедно нататък! Философията на свободата и на парламентаризма винаги сближава народите. Благодаря Ви за Вашето слово!
(Отново всички стават и бурно аплодират президента на Италия, който се ръкува с председателя и заместник-председателите на парламента и излиза от залата в 11 ч. и 36 м.) 74.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Петнадесет минути почивка. (Звъни) 74.4
(След почивката)

12 ч. и 10 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме заседанието.
Първа точка от дневния ред е второто четене на законопроекта за данъка върху добавената стойност.
Моля, господин Джеров да изясни готова ли е Законодателната комисия да продължи по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, вчера се постави не правният въпрос, а въпросът от гледище на специалистите икономисти. Дали да бъде една ставка, дали да бъде 18%, дали да бъдат три ставки и вота на Народното събрание беше да спрем в момента разглеждането и гласуването на законопроекта, за да могат дали парламентарните групи, дали спецалистите, да се уточнят. Защото решението по този въпрос предопределя оттук нататък текстовете в законопроекта. И затова моето предложение е да не продължаваме разглеждането и гласуването на текстовете на този законопроект, докато специалистите не се уточнят по основния член 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Тогава сега ще гласуваме отново за отлагане гледането на т. 1 от дневния ред.
Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ще кажа, не е във връзка с въпроса, който ще разглеждаме. По мое сведение, комисии се събират по време на пленарни заседания. Това е абсолютно недопустимо. В момента е работила Комисията за Ани Крулева. Така ли е?
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Да, така е.
СТЕФАН САВОВ: Комисията по телевизията, мисля, че и тя има заседание. Не зная, така чувам. Моля ви се, това по правилник е въобще невъзможно, комисии по време на пленарно заседание да работят. В края на краищата има цели дни, които са определени за комисиите, или сутрините. Моля да вземете мерки. СМ/ВЙ 75.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Савов. Наистина трябва да се обърне внимание на председателите на комисии да не свикват заседания по време на пленарните заседания.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Да се прекъснат заседанията на комисиите и да влезнат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Пристъпваме към гласуване за отлагане гледането на т.1 от дневния ред.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте. Моля, прак
е ратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 141 народни представители. За това предложение - 78, против - 56, въздържали се - 7 народни представители. Предложението се приема.
Господин Стефан Савов има думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз направих преди малко едно предложение, към което не мога да разбера защо се отнесохте така в бъдещо и пожелателно време. Аз ще ви прочета член 23: "Постоянните комисии заседават във времето, определено за работа на Народното събрание, когато няма пленарни заседания". Моля ви се, това е невъзможно. В момента е събрана Комисията по телевизията, Комисията за Ани Крулева. Това е нарушение на правилника. Вие трябва да дадете разпореждане. Според мен, веднага членовете на тези комисии да дойдат. Не може правилникът да се нарушава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Моля, квесторите да поканят членовете на тези комисии да заповядат в пленарната зала.
Преминаваме към т.2 от дневния ред. Второ четене на законопроекта за устройство на съдебната система.
Моля, господин Джеров да заповяда да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Вчера спряхме след гласуване, включително на чл.6 от законопроекта за съдебната власт.
Сега трябва да преминем към чл. 7. Предлагам на уважаемите народни представители следното съдържание на член 7, ал.1. 75.2
"Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита при нарушаване на техните права и свободи, която не може да им бъде отказана.
Ал. 2. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички фази на процеса.
"
Това е съдържанието на бъдещия член 7, който предлагаме за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Моля, режим на гласуване. Заповядайте, госпожа Велчева, имате думата.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Първо, господин председател, тази практика така изненадващо да се гледат такива важни закони сварва голяма част от народните представители неподготвени.
Аз сега първо трябва да помоля господин Джеров да ми предостави текста, защото просто не си нося раздадения материал. А точно по този текст имам конкретни предложения.
По този член 7 аз имам няколко конкретни предложения. Преди всичко, първото ми предложение е ал. 1 и ал. 2 да бъдат разделени в самостоятелни текстове, тъй като макар думата "защита" да е употребена и в двете алинеи, става дума за съвсем различни неща и обединяването на тези два текста в един член за мен е неуместно.
Освен това, аз имам серирозни възражения върху текста на ал. 1 в този вид, в който е даден. В него се говори за съдебна защита при нарушаване на техни права и свободи. Става дума за права и свободи на граждани и юридически лица.
Преди всичко, ние като юристи не може да не си даваме сметка за това, че съществуват редица, включително регламентирани, права и свободи, включително конституционно регламентирани, без на практика да съществува механизъм за тяхното осъществяване и ред, по който гражданинът или юридическото лице, на които тези права са нарушени, да могат по съдебен ред наистина да гарантират осъществяването на това свое право.
Аз зная, че тук може би ще има възражение, че все пак може да се представи пред съда, но това би било евентуално един иск за морални щети в повечето случаи, което на практика не гарантира осъществяването на самото право, а е един вид компенсация срещу неосъществено право. Нека да помислим само за такива 75.3 права, дадени в Конституцията. Като примерно,че никой не може да бъде фотографиран без негово съгласие. Възниква въпросът какъв иск ще се представи в съда и как този съд ще го уважи.
Затова аз предлагам ал. 1 да бъде изменена в смисъл, че съдилищата не могат да откажат разглеждането на дела за нарушени права и свободи по ред, регламентиран в закона. Може би в близките една-две минути ще представя и по-точно прецизиран текст. Просто, наистина вкарването на тази точка в дневния ред ме свари неподготвена, въпреки че имах подготвено и писмено предложение. Но аз мисля, че смисъла на моето предложение е ясен. Ще формулирам текста, докато трае дискусията и ще го дам на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Велчева.
Господин Велко Вълканов има думата по същия член. 75.4 ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, намирам, че текстът на ал. 1 наистина не е добре изработен.
Най-напред искам да кажа, че е съвършено неправилно да се говори за съдебна защита само при нарушаване на правата на гражданите. Знаете много добре, че има безспорни производства, охранителни производства и там не става дума за нарушаване на правата на гражданите. Затова думите "при нарушаване" трябва да отпаднат".
На второ място, намирам, че заключителната част на изречението на ал. 1 е съвършено излишна. Аз не мога да си представя такова право, което може да бъде отказано, реализацията, на което може да бъде отказана. Всички права затова са права, защото някой е длъжен да осигури тяхната реализация.
И на трето място, намирам за съвършено справедливо това, което се каза, че двата текста на ал. 1 и ал. 2 уреждат две различни права и не могат да бъдат събрани на едно място.
Алинея 1 урежда съдебната защита, а ал. 2 урежда това, което условно наричаме адвокатска защита. Това са два съвършено различни института и би следвало да бъдат уредени в две различни самостоятелни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Вълканов. Други становища? Господин Емил Бучков, заповядайте!
ЕМИЛ БУЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Присъединявам се към изказалите се преди мен по отношение текста на чл. 7, ал. 1.
Говори се за "съдебна защита", т.е. съдът, сезиран от тези, които считат, че им са нарушени правата и свободите, да се произнесе по искането, което е отправено пред него.
Обаче имайте предвид следното нещо - има случаи, в които без да са нарушени правата и свободите искат да установят едно свое право - право на собственост, или други, дори без да са били някой път оспорени. Тоест, те трябва да намерят от съда онова признание, което те притежават, но трябва да минат през него.
Ето защо, текстът на чл. 7 трябва да бъде не само "когато са нарушени техни права и свободи", но когато те искат да установят едно право дали то съществува или не съществува. МС/ВР 76.1
И в този смисъл текстът действително трябва да се прецизира. Явно е, че това не може да стане така сега, поради което, аз предлагам, разглеждането на чл. 7 да се отложи, като се има предвид, че ал. 2 действително трябва да се въведе като отделен текст. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков! Васил Гоцев иска думата. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Вижда се, че всички сме единодушни за две неща. Първото е, че двете алинеи на текста имат предвид две различни теми. Едното е, че съдилищата не могат да се десезират от спор, който им е представен за разглеждане, а второто е, че гражданите имат право на защита във всички фази на процеса.
Сега, във връзка с това, първото ми предложение е наистина тези текстове да бъдат, двете алинеи, в два самостоятелни текста. Като първия текст, като изхождам от това какво се е имало предвид, предлагам да има следното съдържание: "Съдилищата не могат да откажат разглеждането на спор, който им е подведомствен".
Следователно, тук се имат предвид и граждански и наказателни дела, защото и наказателни дела то е спор, щом като прокурорът е внесъл обвинителния акт. Гражданското дело също е спор и не може да го разгледа. Това значи, че трябва да почне да го разглежда и разглеждането свършва със съответния съдебен акт - решението. А условието, което задължава съдът да се заеме със случая, е спорът да бъде подведомствен на дадения съд. И това решава първата тема. Тази, която задължава съда при всички случаи да се произнесе.
Втората алинея вече ще бъде един отделен текст, който да каже: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички фази на процеса". И по този начин сме решили нещата по начина, по който бихме желали да бъдат. Аз бих помолил колегата Георгиев да вземе становище, защото има голям професионален опит и смятам, че ще допринесе за доброто решаване на нещата. А текстът, написан, го давам на господин Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев! Господин Георгиев, по същия въпрос? Заповядайте! Господин Михайлов след това. 76.2
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги народни представители, първо бих искал да кажа, че е уместно това предложение, което се направи. Да направим от този член с две алинеи два отделни самостоятелни текста. Затова, защото тук се прогласяват два самостоятелни и независими един от друг принципа в съдебната власт.
Така че, ако искаме да подчертаем тяхното значение още по-добре, а предполагам, че това желаем всички, добре е да ги изведем в два самостоятелни текста и по този начин да подчертаем тези два принципа.
Второто нещо, което бих желал да кажа, е, че поначало принципът, който се застъпва в сегашната първа алинея, се извежда от Конституцията, от нейния чл. 56, който казва така, цитирам: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси".
Това е общ принцип, ние тука го пречупваме през съдебната система, през съдебната власт и затова вероятно е употребен и изразът "съдебна защита". Защото го пречупваме тук, а той, българският гражданин, и юридическото лице, въобще има право на всякаква защита и пред всички държавни органи, включително и пред органите на съдебната власт.
Аз отзад напред ще третирам нещата. Ако приемем, че втората алинея ще бъде сега условен чл. 7а, казвам го условно номерацията, защото не зная каква ще бъде реално, то нека тя се запази в този вид, в който е сега посочена алинеята. Коректно е "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички фази на процеса". С това подсказваме, че говорим за квалифицирана защита на всеки, който желае да поиска или да получи такава.
Употребявайки "всички фази на процеса" имаме предвид не само чисто съдебния процес, но имаме предвид и предварително следствие и т.н. Така че ние даваме възможност на една защита на интересите на хората във всички фази на процеса. 76.3
Що се отнася до чл.7, ако приемем условно първата алинея на чл.7 да бъде самостоятелен член, аз възприемам това, което каза господин Васил Гоцев, защото ми се струва, че то по-прецизно ще изрази онова, което искаме да кажем, тоест да подчертаем, че когато нещо е подведомствено на съдилищата, те не могат да откажат съдебна защита и да върнат искането на хората да не се разглежда. Това е смисълът на текста, както той го формулира и аз по принцип го възприемам. Ако някой от колегите желае да даде още някакъв коректив в този смисъл на текста, аз също ще го подкрепя при нужда, но аз подкрепям поначало тази формулировка, която той дава. Смятам, че тя в общи линии е прецизна.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Георгиев.
Има думата госпожица Русева по процедурен въпрос.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председателю, този въпрос наистина е много спорен и затова в тази връзка ние искаме да ползваме правото си на почивка - половин час почивка иска Парламентарната група на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 30 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ал. Йорданов
СЕКРЕТАРИ: Илиян Илиев
Ведат Сакаллъ