Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни)
Георги Петров искаше думата. Заявил го е писмено.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се навършват 46 години от зверското убийство от комунистическите палачи на водача на обединената опозиция през периода 1945-1947 г. и главен секретар на БЗНС Никола Петков. Това бе една саможертва пред свещения олтар на свободата на народа и на нашата независимост. Народното проклятие над неговите палачи ще остане завинаги, защото и той, като други политически дейци, можеше да емигрира, но нееднократно е заявявал, че членовете на семейство Петкови не са свикнали да бягат, а те загиват на своя пост. Така беше убит неговият баща Димитър Петков, кмет на София и министърпредседател на България. Така през 1924 г. бе убит и брат му Петко Д. Петков. Така през 1947 г. бе обесен и самият Никола Петков.
Уважаеми дами и господа нардни представители, моля да почетем 46-годишнината от смъртта на този човек с дяконовската съдба с едноминутно мълчание и ставане на крака. (Депутатите стават прави, за да почетат паметта на Никола Петков.) Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Има думата народният представител Александър Маринов. НЧ/ВР 164.1
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на парламентарния съюз за социална демокрация моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка по искане на парламентарната група на БСП и коалиция. (Звъни)
(15 ч. и 15 м.)
164.2
(След почивката)

15 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието. Уважаеми народни представители, на Председателския съвет днес се реши преди гласуването на промените и измененията в дневния ред да се приеме да се разгледа предложението на Комисията по външната политика за проект за декларация относно последиците, които търпи нашата страна от последствия на югоембаргото. Имаше консенсус. Текстът е раздаден на парламентарните групи.
Моля, г-н Юнал Лютфи, да запознаете народните представители с текста на декларацията с оглед предстоящата сесия на ООН.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми г-н председателю, уважаеми колеги! Както знаете, проблемът за санкциите на Съвета за сигурност, произтичащи от Резолюция 820 на Съвета за сигурност, са от изключително значение за нашата икономика.
Известно е на цялата наша общественост и на нас всички, че при всеки удобен случай при срещи, които има държавният глава - президентът д-р Желев, в страната и извън страната, срещи, които провежда министър-председателят с високопоставени представители на европейските страни в страната и извън страната, както и ръководството на нашия парламент, при всички тези срещи се поставя въпросът, че нашата страна безусловно прилага санкциите, произтичащи от Резолюция 820 на Съвета за сигурност.
Паралелно с това ние по време на тези срещи и разговори уведомяваме какви са тежките загуби, като ги илюстрираме с конкретни цифри, които надвишават цифрата над 2 млрд. и 800 млн. долара.
Уважаеми колеги, във връзка с това знаете, че преди 2 дни официално се откри 48-ото заседание на Общото събрание на ООН. Комисията по външна политика подготви и предлага на вашето внимание проектотекст, който да бъде декларация на Народното събрание на Република България, с която декларация още веднъж ние потвърждаваме 3 важни неща: СД/МД 165.1
- България спазва стриктно и ще продължава да спазва стриктно ембаргото, което произтича от Резолюция 820;
- освен това още веднъж ние подчертаваме в нашата проектодекларация какви са досега загубите на нашето народно стопанство от това, че България стриктно се придържа към резолюциите на ООН във връзка с ембаргото и санкциите, наложени от Международната общност против Ирак, Либия, Сърбия и Черна гора, и още веднъж ние този път сериозно обръщаме внимание на Съвета за сигурност и по-точно и по-конкретно на Комитета по санкциите да се разработи един конкретен механизъм за изпълнението на чл. 49 и 50 от Устава на ООН;
- и накрая ние посочваме конкретно какви да бъдат онези действия, които световната организация и отделно държавите членки на ООН, за да се приложат към нашата страна индиректни действия, които тук няма да ги цитирам, с оглед да се преодолеят тези трудности, които изпитва нашата страна в този труден преходен етап.
Призовавам ви, уважаеми колеги, и искам да ви кажа, че този проект за декларация беше приет с пълен консенсус от представители на всички парламентарни групи в Комисията по външната политика и ви призовавам вие също тук да гласувате за този важен документ.
Благодаря Ви, г-н председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодря на г-н Юнал Лютфи.
Желаещи да вземат думата по декларацията? Г-це Златка Русева, имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми г-н председателю, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обсъжда тази декларация. Може би и други колеги ще ме допълнят в моето становище, но мисля, че като цяло тя се приема с одобрение от нашата парламентарна група, но имаме някои забележки по текста. Една част от тях са редакционни, една част са за отпадане на някои от изреченията.
Преди всичко в това изречение, в което се говори за съизмеримостта на загубите от санкциите, в провеждането на които България участвува, е цитирана една цифра, с която нашата парламентарна група не е съгласна, и ние считаме, че трябва да остане изречението, в което се говори за огромни загуби, съизмерими 165.2 с половината от външния ни дълг, да претърпи промяна редакцията и да бъде: "съизмерими с дължимото по външния ни дълг".
Освен това по-нататък, там, където се говори, че ние като участници сме засегнати, да претърпи едно редакционно изменение, което ще ви дадем в писмен вид. Защото от текста, така, както е написано, излиза, че спрямо нас са приложени санкциите, а не че ние участвуваме в осъществяването на тези санкции. Това изречение ще ви го дам в писмен вид. Може би и моите колеги, които имаха възражения по този текст от Парламентарната група, ще ме допълнят.
Сега, г-н Лютфи, веднага, щом седна на мястото си, ще Ви го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Дайте го на г-н Юнал Лютфи.
Г-н Захариев има думата. 165.3
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, аз изцяло подкрепям духа на документа и необходимостта Народното събрание да излезе по такъв достоен начин в навечерието на сесията на Общото събрание на ООН.
Успоредно с това обаче ми се струва, че документа се нуждае от известни корекции, които биха повишили неговата точност и бих казал, биха подпомогнали нашата делегация по време на отстояването на интересите на нашата страна в дебатите в Общото събрание и пред Съвета за сигурност, и по-конкретно пред Комитета по санкциите.
Два момента има. Във втория абзац се говори, че България е понесла огромни загуби, съизмерими с половината от външния й дълг към частните банки-кредитори, т.е. възлизащ на 9,5 милиарда щатски долара.
Искам да кажа, че това твърдение далеч не е точно. Бългагия има само загуби от ембаргото, спрямо Ирак и от пропуснати ползи, и от натрупване на лихвените проценти върху дълга на Ирак в размер около 5 милиарда щатски долара. Само към Ирак. Тук не влиза Либия, тук не влизат други страни. Това нещо се знае добре и от Министерство на финансите и от Министерство на търговията на България.
Второто нещо, едновременно с това, знаете, че до месец май, т.е до приемането на Резолюция 820 на Съвета за сигурност по официални данни загубите на България бяха някъде около 2,8 милиарда долара. Съответно от месец май до края на годината, по преценки на министър-председателя и на правителството тези загуби трябва да възлязат на 2,3 милиарда долара.
Сумирайки тази сума ние отново получаваме цифрата 5,1 милиарда долара. Тоест, ние можем директно да твърдим, че фактически загубите, които търпиме са съизмерими с външния дълг, а не с половината от него.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ (встрани от микрофоните): Те направиха корекция.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Именно, а не с половината от него, както тука се твърди. А, добре. Не, те искат това нещо изобщо да отпадне доколкото разбрах, господин Лютфи. (Неразбираема МС/ЙА 166.1 реплика от господин Юнал Лютфи) Точно така, да, именно. Това е моето предложение.
И второто нещо, което е, това е по отношение на конкретните мерки, или по-точно посоки в които ние виждаме възможности за подобряване на загубите на нашата страна.
Аз мисля, че тук отново трябва да намери своето място проблемът за условно казано транспортният коридор. Защо? Защото сигурно по-малко от колегите знаят, но тези, които работят в сферата на външната политика са наясно, че в момента ние имаме положителни индикации за еволюиране позицията на Комитета по санкциите по този въпрос. И в момента се обсъждат конкретни възможности за гаранции за минаването на български транспортни средства до 15-20 камиона - ТИР-а, през територията на Югославия по такъв начин, че да се отклони възможността за оставане на част или на цялата стока на територията на самата Югославия.
Ето защо, считам, че фактически включването на този момент ще повиши прерогативите, и бих казал, ще даде по-добри изходни позиции на нашата делегация в Ню Йорк. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или Вие подкрепяте предложението на госпожа Русева - да не посочим конкретния размер на загубите.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Не. Да бъде съизмерим, че е съизмерим, точно така, с външния дълг. И само добавям, към тази част в която говорим за конкретните насоки, за транспортния коридор, да се включи и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика ли имате? Имате думата, господин Христов.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги!
В Парламентарната група на СДС обсъждахме този въпрос за транспортния коридор. Той беше обект на дебати и когато за първи път стана, тук в парламента, дума за югоембаргото.
Нашето становище е, че въпросът за транспортния коридор е преди всичко въпрос на изпълнителната власт. Би следвало правителството, след дипломатически консултации със страните, които са в този район, да предприеме определени мерки. И ние сме на мнение, че този въпрос не бива да влиза в декларацията. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Господин Захариев, да отговорите на репликата. 166.2
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ако погледнем внимателно насоките, в които се вижда активността на нашата делегация в Ню Йорк, ние ще видим, че всичките почти са в рамките на прерогативите на изпълнителната власт. Това е първото.
А второто нещо, което е, вижте, друга ще бъде позицията и с други доводи и аргументи нашата делегация ще може да отстоява своята теза, при положение, че и българският парламент категорично застава отново зад тази позиция на българския кабинет. Още повече, както ви казах, че има, определено смекчаване на позицията на Комитета по санкциите и готовност, за първи път, да направят определени компромиси в тази посока. Защо да не се възползваме от това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви! Има думата народният представител Венцеслав Димитров. След него народният представител Филип Боков и след него господин Пирински. (Весело оживление в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги!
От името на групата госпожа Златка Русева вече изложи някои възражения. Аз искам да ги конкретизирам. Защо ние не трябва да се позоваваме само на външя ни дълг към частните банкикредитори? Защото се предполага, че санкциите когато са наложени от Съвета за сигурност на ООН, ангажират тази организация и адресът на нашата декларация ще е именно тази световна организация.
Частните банки са си частни банки. Те имат частни интереси. Дългът на България можем да го подразделим най-напред към частни банки, второ към правителства - Парижкия клуб, първото е Лондонския клуб.
Второ, към правителства и правителствени гаранции Парижкия клуб и трето, към международни и финансови институции, най-известни от които са Международния валутен фонд и Световната банка.
Между другото, именно Международният валутен фонд и Световната банка са организациите, които са пряко свързани с ООН. Те са в рамките на ООН. Така че ако искаме някакво опрощаване на външия дълг ние трябва да насочим най-напред исканията 166.3 именно към тези две организации и след това към страните, които са членки на ООН. Тоест, към Парижкия клуб.
За съжаление обаче най-малко склонни на някакви отстъпки са именно международните финасови институции - Валутния фонд и Световната банка. Нито ще ни намалят лихвите, нито ще ни намалят главницата. Ако може това нещо да стане ще ръкопляскаме на тези, които го направят. Обаче, това не значи, че не трябва да го искаме, ако знаем предварително че не може. Ако може следващо нещо да стане, то би трябвало да се опитаме именно държавите да намалят дълговото ни време към тях - т.е. Парижкият клуб. Текстът следва да е следния. Най-напред, това което каза госпожа Русева, трябва да отпадне външният й дълг към частните банки. Аз не знам кой е цитирал тази сума 9,5 милиарда щатски долара, обаче за сведение на присъстващите ще кажа, че това представлява дълга на Българската външнотърговска банка към частните банки. Само на Външнотърговската банка. А знаеме, че в България има и други банки, които също имат дълг към частните банки.
Отделно е дългът на Външнотърговската банка към международните институции, отделно е дългът на българската държава към международните финансови институции и т.н. Така че тази сума трябва по някакъв начин да изчезне, да не се цитира.
Ние не можем като парламент да се ангажираме с цитирането на примерно половината, да кажем, от външния ни дълг, защото това е работа на изпълнителната власт да каже колко е точно.
Тук господин Захариев направи опит да определи долу-горе колко ни е загубата от санкциите. Аз се съмнявам в тези цифри, дали са повече, дали са по-малко това е и въпрос на оценка, въпрос и на методика на тяхното изчисляване, но мисля, че ние като парламент нямаме необходимата квалификация и не разполагаме с необходимата експертиза да сметнем точно и всички да възприемем една единствена методика на изчисляване на размера на загубите от санкциите. Така че е хубаво тази сума да отпадне.
Но аз съм съгласен, да кажем, че долу-горе загубите, които понасяме от тези санкции са съизмерими с нашия външен дълг. И именно за това ние се обръщаме към всички институции, които могат да ни помогнат да решим, чрез решаване на въпроса за външния дълг, чрез неговото редуциране по някакъв начин и да намерим начин за редуциране на загубите, които търпим от санкциите. 166.4

Така че съм за отпадане най-напред на половината, после на частните банки кредиторки и в скобите това, което възлиза на 9,5 млрд. Между другото аз нямам точната сума на дълга към днешна дата, на общия дълг на страната сигурно вече е станал към 14-15 млрд. Трябва да попитаме съответните органи, за да го разберем колко е. Не е 9 в никакъв случай. Ако отиде такова нещо ще кажат дългът ви е по-малък и проблемите са ви по-малки, а проблемите са по-остри.
Освен това аз искам вместо "облекчен достъп до пазарите на развитите страни" да имаме "преференциален достъп". Засега ние имаме и това всичик трябва да го знаят утежнен достъп. Утежнен достъп не само в сравнение с развитите страни, но утежнен достъп в сравнение с някои от бившите страни на комунистическия блок или от централноевропейските страни, които тръгнаха по пътя на демократичните преобразувания.
Така че ние не само трябва да искаме равен достъп с тях, но понеже търпим по-големи щети, от тях ние трябва да искаме преференциален достъп до пазарите. Това трябва да е нашата цел. Какво ще постигнем аз не знам. Но в нашата декларация ние трябва да се стремим към преференциален достъп и то в сравнение с източноевропейските и централноевропейските страни.
Имам още едно възражение - "стимулиране на чуждестранни и преки инвестиции". Е, много е хубаво да дойдат преки инвестиции, но защо да не стимулираме и портфейлните инвестиции. Не е лошо да имаме и портфейлни инвестиции. Макар че аз знам, че някои хора много протестират против портфейлните инвестиции, но е хубаво и преки, и портфейлни инвестиции. Така че може, за да не се пазарим какви инвестиции да пишем, да сложим само "чуждестранни инвестиции в България", което ще изчерпа въпроса. Защо да ги специфицираме само като преки. Мисля, че и едните са благоприятни, и другите.
Това са моите възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, г-н Димитров. Има думата народният представител Филип Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Благодаря Ви, г-н председателю! Аз мисля, че е много добре това, че в Народното събрание РД/МД 167.1 съществува единодушие по необходимостта от една такава декларация и това е един значителен признак.
Мисля, че проблемите, които се появиха във връзка с текста, могат да бъдат решени в интерес на страната.
Струва ми се, че в декларацията трябва да се съдържат все пак някакви количествени измерители. И би било добре, ако може, специалистите по финанси в различните парламентарни групи да ни подскажат какви точно да бъдат тези количествени измерители. Тъй като действително, ако сравним загубите, които търпим с размера на външния дълг, това е един количествен показател, който доста добре характеризира положението на страната. Не знам дали е удачно да се приеме това, което предлага СДС, като кажем само, че "загубите са съизмерими с външния дълг". Не може ли това да бъде изтълкувано в смисъл, че загубите ни са равни на външния дълг, което няма да бъде правилно.
Поначало изглежда тези спорове, които се водят при нас за цифрите на загубите не ни помагат особено в международен план. Защото се създава впечатление, че ние всъщност не знаем какво точно губим от санкциите. Това ни е казвано няколко пъти на международно равнище и когато беше тук министърът по европейските въпроси на Франция също направи такава забележка, че ние трябва ясно да посочваме цифрата, да имаме реалистична оценка за тези загуби, за да не се получава двусмислие в международните организации тогава, когато ние поставим тези въпроси. И не знам, искам да попитам от трибуната финансистите дали не бихме могли да кажем, че загубите ни от санкциите са съизмерими или възлизат на около, или на повече от 1/3 от външния дълг на страната. Това мисля, че ще бъде доста по-конкретно.
По втория въпрос за транспортния коридор - предложението на моя колега г-н Захариев.
Струва ми се, че България никога не е поставяла въпроса за транспортен коридор през Югославия. Понятието "транспортен коридор" беше въведено в оборот от журналистите, а това, което България иска всъщност и което предлага като механизъм в Комитета по санкциите, представлява изпълнение на Резолюция 820 в онези нейни части, които третират търговията и транспортирането на стоки с хуманитарен характер. И представителите на Министерството 167.2 на външните работи на редица заседания на Комисията по външна политика ни дадоха сведения за това, че Комитетът по санкциите е започнал даването на разрешения за транспортирането на такива стоки.
Така че мисля, че за транспортен коридор в тази резолюция просто не може да става дума, защото такъв транспортен коридор от България не е искан.
Доколкото ми е известно делегацията на България на редовната сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации ще постави отново въпроса за разработване на механизъм, който да осигурява приложението на резолюция 820 именно в тази й част, която третира хуманитарните доставки и превози през Югославия.
Аз не възразявам и по предложението на г-н Венцеслав Димитров за инвестициите, кои инвестиции да се насърчават, дали преките, дали портфейлните, нас ни интересува проблемът, че в България просто няма чуждестранни инвестиции и би трябвало да се обърнем към международната общност именно с един такъв апел.
Искам да ви кажа, че когато се готвеше текстът на декларацията бяха направени всички усилия той да бъде максимално балансиран, да отрази вижданията на различните парламентарни групи, за да се позволи пленарната зала да приеме този текст, като подкрепа на усилията, които българската делегация на сесията ще положи за решаване, макар и частично може би, на този проблем, пред който нашата страна е изправена.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Г-н Савов, реплика ли имате? Имате думата, г-н Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги! Аз искам само да направя едно уточнение към това, което каза г-н Боков. Аз естествено съм също против споменаването на думата "коридор". Но това не беше само една журналистическа, така да се каже, измислица. В първоначалните проекти съществуваше, и г-н Лютфи си спомня добре, думата "коридор" и тогава, когато се събирахме в началото, и г-н Камов беше, тук не го виждам, аз бях точно този, който се противопостави. Но трябва да кажа, че и г-н Камов, и г-н Лютфи бяха абсолютно против думата "коридор". 167.3 Защото коридор е нещо, което не можем да искаме и беше крайно необмислено. След това постепенно в тези проекти, в които горедолу за месец и половина отпадна и се разбра, че няма да може да мине.
Така че аз разбира се подкрепям както колегите от СДС, така и г-н Боков, и г-н Панов, и г-н Лютфи, разбира се, които са избегнали тази дума.
Искам само да ви кажа, че след разглеждането на първите проекти бях на една голяма международна конференция в Будапеща и там разбрах нещо от отговорни лица, че за този коридор, когато ние сме писали, защото това бяха и някои официални документи, не е искано дори съгласието на Унгария. А един коридор почва от нас, но трябваше да отиде в Унгария, но трябваше да се запита предварително дали унгарците ще приемат такъв коридор, да не говорим дали ООН ще приеме да охранява такъв коридор и т.н.
Така че това е въобще една идея, която не би трябвало да се поставя просто от международна гледна точка. Унгарците бяха много категорични, че никой не ги е запитал. А трябва да ви кажа, че и нашият посланик беше във външно министерство на 4-5 пъти, поставил е въпроса именно да отговорим, защото унгарците също можеха да кажат ние въобще не даваме достъп на такъв коридор, защото по този начин ще нарушим ембаргото.
Аз това исках само да уточня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Реплика ли имате, г-н Захариев? Заповядайте. 167.4

ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Както може би колегите си спомнят, аз изрично подчертах, че използвах термина "коридор" условно. Господин Лютфи това нещо го чу. И веднага искам да поясня още веднъж за какво става дума. Става дума за осигуряване възможност на български транспортни средства, с български стоки да преминават през територията на Югославия... (Шум в дясната страна на залата)...
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА СДС: Такава няма!
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Съюзна Република Югославия, съответно осигурявайки по този начин възможност за търговско общуване на България със страните от Централна и Западна Европа.
Точно този въпрос, и съжалявам, че някои членове на Комисията по външните работи това нещо не го знаят, не само, че правителството не се е отказало от него, но той официално е поставен пред Комитета по санкциите. Нещо повече. На базата на българското предложение Комитетът по санкциите, съвместно с експерти от българското Министерство на външните работи разработва методика, която да гарантира, че въпросните тирове няма да се отклоняват от предварително посочения маршрут и няма съответно да разтоварват своите стоки на територията на двете страни.
Така че по това нещо се работи, това отговаря на българските национални интереси и толкова по-зле, ако ние като парламент не подкрепим и не дадем допълнителния политически тил на тази българска инициатива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Уточняване иска да направи г-н Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз просто искам да протестирам против думите на г-н Захариев, който в момента не слуша. Няма Югославия, господин Захариев. Българското правителство е признало републики Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватско и Словения. Така че, колкото и да сте славяноуниверситетски настроен, моля Ви се, не употребявайте думи, които отпаднаха от международната лексика. Няма никъде вече Югославия, не се говори за Югославия. ББ/ВЙ 168.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не сме приключили с репликите. Аз разговарям с г-н Мичковски.
Нека господин Пирински да вземе думата, преди това му я дадох.
Има думата за изказване г-н Георги Пирински от Парламентарната група на БСП и коалиция, избран за народен представител от Пловдив - окръг, 17. многомандатен избирателен район.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов и СДПД "Ера-3): Много Ви благодаря, господин председател, за специалното внимание, признателен съм Ви.
Преди всичко бих искал да подкрепя приемането на такава декларация, да изразя своето мнение, че тя е нужна и навременна и да подкрепя основния смисъл на нейното съдържание.
Няколко конкретни предложения.
Първо, по въпроса за числата или за чифрата. Съжалявам, не виждам господин Димитров в залата. Исках да помоля и за неговото мнение. Предлагам да говорим за ориентировъчен процент спрямо брутния вътрешен продукт на загубата, която търпи България и да възпримем цифрата от 2 милиарда и 400 милиона долара, която е обявена от българското правителство като загуба от прилагането на санкциите спрямо Сърбия и Черна гора. Съзнателно употребявам тези наименования, господин Савов, защото не ми се ще във връзка с тази декларация да водим полемика, въпреки че бих искал да Ви кажа, че в Съвета на Европа, докладът, който се подготвя и който се разработва, а и доклад, който беше разгледан, за прилагането на санкциите, говори за Федеративна република Югославия (Сърбия и Черна гора). Така че това е наименованието, което се употребява. Но да не спорим сега.
Предлагам цифрата да бъде около 25 процента спрямо брутния вътрешен продукт. Струва ми се, че дори и една съвсем бегла сметка, ако 2,4 милиарда долара умножим по 27-28 лева, ще получим една цифра от около 25 милиарда лева. И ако приемем, че ориентировъчно за 1992 г. брутният вътрешен продукт е бил 250... , извинявам се, не 25 милиарда лева, а 67-68 милиарда лева, което е, грубо казано, 1/4 от брутния вътрешен продукт или 25 процента. Но, разбира се, това е само като предложение и идея. Нямам числата 168.2 пред себе си и не съм правил точни сметки, това е съвсем едно умозрително предложение. Но предлагам да не съотнасяме загубите към външния дълг, а към брутния вътрешен продукт. Защото това веднага показва какво е бремето на загубите върху националната икономика. Девет милиарда и половина дълг може да е много, може да е малко. Виждам, че господин Мичковски би искал нещо да вметне в този момент. Ако желаете и от място да го направите? По процедура? (Обръща се към господин Мичковски)
Това ми е предложението и съм готов с колегите от комисията, които редактират текста, да търсим заедно точната формулировка след това.
Още няколко предложения по текстовете, уважаеми колеги.
По първия абзац - бих предложил още в него да напомним за оценката, дадена на България за това, че тя стриктно спазва санкциите. Струва ми се, че това е споменато в последния абзац, господин Лютфи, в препоръките на комитета. Но, струва ми се, че е важно още в самото начало дори да цитираме, ако трябва, основната констатация, тъй като там е изказана похвала за България за това, че тя стриктно...
ЮНАЛ ЛЮТФИ (извън микрофоните): "Стриктно прилага и ще продължи да прилага..."
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз знам, че ние казваме, че прилагаме, но искам да цитираме онова, което е констатирано от ООН за България, тоест, да кажем, че ние сме получили признание, че прилагаме санкциите по такъв начин.
В най-важния, навярно, дял от декларацията, който се съдържа на втора страница, бих предложил следната последователност. Преди всичко тук ми се струва, господин председател, че би трябвало да се позовем на меморандума на българското правителство, изпратен и в Организацията на обединените нации, в който се съдържат и оценки за загубите, и предложения, и искания за помощ в полза на България. И първият момент тук е свързан с тази дискусия за така наречения коридор. В този меморандум са поискани конкретни решения от страна на Организацията на обединените нации в смисъла, в който говори г-н Захариев, но там са точно формулирани исканията на българската страна. И предлагам да започнем с онова, което е работа именно на органите на Общото събрание - не финансирането на дългосрочните проекти, 168.3 а уреждането на всички процедури и формалности, които да не допускат необосновано задържане при разрешаването, да речем, на хуманитарни доставки и които да решават всички технически въпроси, свързани с възможно най-безпрепятственото преминаване на български транспортни средства през територията на Югославия.
На второ място, бихме могли да говорим за проектите, което също е един непосредствен въпрос.
На трето място, да говорим за облекчаването на дълга. Ние ще гледаме текст за проекторешение по този въпрос след малко, в който също правим връзката между ембаргото и дълга.
На следващо място бих посочил необходимостта от преразглеждане, ако щете, на условията на финасовото съдействие и финансовите ресурси, които евентуално биха били договорени по отношение на България. Тук би могло да се спомене (без да повдигаме сега въпроса, но трябва да имаме предвид, че трябва да се върнем и към договорените, но нека да не повдигаме този въпрос сега), че що се отнася до достъпа до пазарите и инвестициите, бихме могли да ги споменем като по-дългосрочни мерки, които също трябва да се имат предвид.
Накрая бих искал да кажа, че съдържащото се в последния абзац на първа страница като необходимост международната общност да разработи нови начини за компенсиране на санкциите, е въпрос, който сега става твърде актуален и който ще бъде обсъждан и на предстоящата сесия на Съвета на Европа. Защото очевидно е, че международната общност засега допуска едно неравноправие. Тя изисква от така наречените фронтови държави безусловно спазване на санкциите, но много по-малко внимание и усърдие отделя по въпроса за компенсиране на щетите, които те понасят. И трябва да ви информирам, че в дискусиите в комисиите на Съвета на Европа понякога звучат и такива съждения: "Ами неизбежно страните, които са съседни на санкционираната страна, понасят загуба. Такъв е животът". Това е неприемливо. Оттук нататък, ако иска международната общност да използва санкциите като средство за осигуряване на мира и за една нова архитектура на сигурността и т.н., не може въпросът за компенсациите да бъде второстепенен. Той трябва да е равнопоставен с изискването за спазването на самите санкции. И предлагам България именно в такъв дух да 168.4 аргументира искането си - и като помощ за себе си, и като гаранция, че санкциите ще свършат работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Пирински.
Реплика ли имате? Имате думата. Репликата е първо, нека да приключим с изказването. 168.5 ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз бих желал да възразя срещу предложението на господин Пирински относно съпоставянето на размера на загубите с брутния продукт. Защо? Не че от икономическа гледна точка не е по-подходящо да измерваме загубите с брутния продукт и може би ще е по-ясно на специалистите, обаче утре е като разберат, че ние сме изчислили загуби примерно в размер на една четвърт от брутния вътрешен продукт - 25 на сто, и когато разберат, че брутният вътрешен продукт за тази година ни е спаднал с 4 на сто, ще кажат: "Значи, ако нямаше санкции, вие щяхте да имате растеж 20 на сто. Това е невъзможно. Ясно е, че вашата оценка за санкциите е нереална".
А ако кажем, че не е една четвърт, а една пета, въпрос на преценка е, но то ще бъде едно и също. Тоест, възраженията ще бъдат доста сериозни.
Затова мисля, че трябва да останем на съпоставка с външния дълг, защото ние искаме опрощаване не на някаква част от брутния вътрешен продукт, напротив, ние се обръщаме към международната общественост да свържем санкциите с тежкия проблем, който имаме с изплащането на външния дълг и евентуално да искаме от тях по-благоприятно отношение при преговорите за редуциране, намаляване или както искате или опрощаване на външния дълг. Така че нека да останем при външния дълг. При брутния продукт много лесно ще ни хванат, че ги лъжем. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Димитров. Има думата за дуплика господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не бих искал да влизам в същината на репликата, тъй като тя ще отнеме време, а ние имаме натоварен дневен ред.
Има основание опасението, че подобно позоваване може да даде повод и за такова абсурдно заключение. Така че нека да остане с господата от редакционната група да намерим найточната формулировка и със съдействието на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Пирински. Господин Мичковски има думата по процедурен въпрос. ВТ/КТ 169.1
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз много добре разбирам голямото значение на текста на тази декларация, но според мен ние трябва да преустановим неговото разглеждане сега и да се занимаем с нещо, което е не по-малко важно, а в много отношения и далеч по-важно.
След около два часа нашата делегация по преговорите за дълга напуска страната, и по-малко даже от два часа. Ние не можем да си позволим те да тръгнат на преговори с международните институции и Банковия конституционен комитет, без решение за разширяване и уточняване на техния мандат.
Така че, според мен, няма нищо по-важно в този момент от това и затова моето процедурно предложение е: да преустановим разглеждането на тази декларация или пък да го отложим за утре и да започнем да се занимаваме с по-важния проблем - уточняването на мандата на нашата делегация за воденето на преговорите, нещо, с което реално ние трябва да се ангажираме. Защото след час и половина все някой ще се намери да каже: "Не можем да разглеждаме този въпрос, защото ги няма хората". Ами, няма да ги има. Те тръгват и затова аз още един път ви призовавам да преустановим този въпрос и да започнем да се занимаваме с мандата на нашата делегация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Направено е процедурно искане. Противно становище ли? Имате думата, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Аз мисля, че някой друг може да направи това възражение, защото мисля, че въпросите са свързани. Ние трябва да знаем какво е общото мнение на парламента по този особено важен въпрос, защото една от точките в решението, което Вие, господин Мичковски, ще предложите и което вчера обсъждахме, е свързано именно с ембаргото. И ние не можем да си позволим да разглеждаме онова решение, като оставим този въпрос висящ. А и вчера казахме: можем да им изпратим факс, той ще ги изпревари. Той върви по-бързо, отколкото самолета. Спокойно и до 2 часа мисля, че въпросът ще бъде разгледан. Така че не се притеснявайте, защо да прекъсваме този въпрос, господин Мичковски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата господин Юнал Лютфи. 169.2
Има желаещи да се изказват още - по половин час на парламентарна група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Нека да се изкажат.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, действително дневният ни ред е много претоварен, но проектодекларацията, която обсъждаме, е изключително важна.
Аз ще се опитам да резюмирам следното, от предложенията, които са направени.
Всъщност предложенията, които бяха направени от колегите Златка Русева, уважаемия господин Савов, могат да бъдат приети във втория абзац евентуално да се цитира примерно само външният дълг, а онези предложения, които направи господин Пирински, всъщност по дух не се различават от духа на декларацията и предлага известни размествания и някои допълнения в първия абзац да бъдат подчертани, а именно въпросът за страните, които всъщност спазват ембаргото и това, което търпят от санкциите, да бъде взето предвид. Мисля, че това го има тук, но той желае да бъде подчертано и засилено.
Що се касае за коридора, господин Захариев, аз мисля, че той се съдържа в текста: "Облекчен и преференциален достъп до пазарите на развитите страни за българските стоки и услуги". Мисля, че той се съдържа в този текст.
И аз предлагам следното, господин председателю: нека народното представителство да гласува по принцип текста на декларацията и да делегира права на Комисията по външната политика да продължи своята работа по текста на проектодекларацията и да се съобрази и да вземе предвид онези конструктивни и полезни предложения, които направиха колегите, с оглед текстът да стане по-точен и по-прецизен. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Лютфи, по правилника, по който работим, няма такава възможност. В него се казва: "Приема окончателен акт с едно гласуване". Може би трябва да се създаде редакционна група, но има още желаещи да се изказват, има направено и процедурно предложение, което трябва да се гласува.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: При това положение аз предлагам ние, групата, да поработим по текста, и ако успеем след почивката, предлагам 169.3 да се предложи на гласуване вече новият текст или утре сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме първо предложението на господин Мичковски. Направено е процедурно предложение от страна на господин Мичковски за отлагане на разискванията по точката.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Добавете след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е казал след почивката. Много Ви моля. Не, след това ще гласуваме. Ако не се приеме отлагане за утре - след почивката.
Гласуваме предложението на господин Мичковски за отлагане на разискванията по точката. Отлагането означава закрито заседание, следващо заседание.
Моля, режим на гласуване. Ще гласуваме след това другите предложения, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (от място): Имаме някои народни представители, които заминават за Страсбург, като например господин Гоцев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да гласуваме процедурното предложение. Гласуваме предложението на господин Мичковски за отлагане на разискванията за следващо заседание. Ако не се приеме, тогава ще гласуваме другите предложения. Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 183, за предложението на господин Мичковски - 103 народни представители, против - 49, 31 се въздържат. Приема се процедурното предложение - отлагат се разискванията по извънредната точка на заседанието. 169.4 Преминаваме към същинската работа на парламента. Естествено на следващото заседание ще продължим обсъждането на текста. Утре е петък. На следващото заседание. Ако до 18 ч. постъпи предложение да бъде утре - ще гласуваме за утре. Има си ред в правилника.
Съобщения за парламентарен контрол на 24 септември 1993 г., петък:
Министър-председателят Любен Беров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Христо Марков, Гинчо Павлов, Емил Филипов, Радко Пандурски, Векил Ванов, Свобода Стефанова, Стефан Стефанов, Едвин Сугарев, Веселин Иванов и Филип Ишпеков и на питане от народните представители Стефан Стефанов, Велко Вълканов, Жан Виденов, Нора Ананиева, Дончо Конакчиев, Манол Тодоров и парламентарната група на СДС.
Министърът на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на питане от народния представител Невен Пенев.
Министърът на вътрешните работи Виктор Михайлов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Петя Шопова, Христо Марков, Павел Шопов, Васил Златаров, Васил Михайлов, Петър Тодоров, Илко Илиев, Стоян Райчевски, Станка Величкова, Векил Ванов, Свобода Стефанова, Стефан Стефанов, Едвин Сугарев и Георги Костов, и на питане от народните представители Стоян Райчевски и Лъчезар Тошев.
Министърът на науката и образованието Марко Тодоров следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Свобода Стефанова, Стефан Стефанов и Едвин Сугарев, и на питане от народния представител Минчо Минчев.
На основание чл. 74, ал. 3 от правилника министър Тодоров е поискал отлагане със седем дни на отговорите на актуалните въпроси от народните представители Захари Захариев и Веселин Иванов.
Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на земеделието Георги Танев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Минчо Минчев, Златимир Орсов, Трифон Митев, Христо Марков, Маньо Манев и на питания от народните представители Йордан Куцаров и Златимир Орсов. НЧ/ВР 170.1
Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Борис Александров.
Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Златимир Орсов и Светослав Минчев.
Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Мирослав Дърмов и на питане от народните представители Тошо Пейков и Емил Юруков.
Министърът на промишлеността Румен Биков следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Стоян Райчевски, Иво Атанасов и Александър Маринов, и на питане от народните представители Васил Михайлов, Ивайло Ловджиев и Бончо Рашков.
В заседанието утре не могат да участват: министър Христо Тотев, поради заболяване; министрите Стоян Александров и Станислав Даскалов, поради отсъствие от страната. След два часа пътуват за Ню Йорк.
Има постъпили две предложения за дневен ред.
Първото предложение е от Асен Христов Мичковски, народен представител - "На основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение като точка първа в дневния ред на заседанието на Народното събрание на 23 септември да влезе следната точка: обсъждане и приемане на решение на Народното събрание във връзка със сключване на споразумение относно външния дълг на страната."
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на народния представител Асен Мичковски.
Гласували общо 186 народни представители. От тях 175 - за, 10 - против, 1 - въздържал се.
Точка първа от дневния ред засега е предложението на господин Мичковски за външния дълг.
Второто предложение за дневен ред е от господин Орсов. Господин Орсов в залата ли е? Може би трябва да направи предложение за... (Шум и реплики в залата) Няма го Орсов. Елате. Понеже предложението е от него, иначе точката е на пето място. Искането е само от него, а не от парламентарната група. 170.2
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на парламентарната група заявявам, че ние поддържаме тази част от предложението за изменение в – 4, които засягат само сроковете за уреждане на проблема между предишните собственици и сегашните ползватели - в духа на тези изказвания, които бяха направени от всички парламентарни групи вчера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, много Ви моля да поддържате Вашето предложение да бъде точка втора, след външния дълг. Приемате ли? Ако се приеме за точка първа, господин Драгиев, досегашната точка първа - за външния дълг - остава на второ място. Разбирате ли ме? В този смисъл.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Но това е въпрос по същество, когато точката влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, сега при гласуването. Знаете как приемаме дневния ред. Гласувахме точка първа, но след това се гласува друга точка първа, която измества първата.
Господин Орсов, моля да заявите това нещо от трибуната - да се гласува като точка втора от дневния ред.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Кадир, след като има нужда да го кажа от микрофоните, казвам го: поддържам моето предложение да бъде точка втора от дневния ред, след като премине точката за външния дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме точка втора от дневния ред да бъде предложението на господин Орсов за изменение на Закона за земята и ползването на земеделските земи.
Гласували общо 193 народни представители, от тях 105 - за, 86 - против, 2 - въздържали се.
Преминаваме към
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ, ОТНОСНО ВЪНШНИЯ ДЪЛГ
Съгласно решението на Народното събрание заседанието трябва да продължи закрито. С оглед осигуряване на условия за започване на работа давам 15 минути почивка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо закрито? 170.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така приехме. Никой не е предложил друго до момента. Засега никой не е направил предложение за отменяне на решението, господин Савов.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми колеги, бих искал да гласуваме в залата да присъстват при обсъждането председателят на Комисията по дълга и членовете на комисията. Нещо напълно естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те са гласувани и продължават да присъстват в залата. Поканете ги да се явят.
Давам 15 минути почивка с оглед осигуряване на условия за закрито заседание. (Звъни)
(Закрито в 16 ч. и 50 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Илхан Мустафа)
(Трифон Митев)