Председателствували: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Има необходимия кворум, отривам заседанието на Народното събрание. Заповядайте, господин Георги Петров, кажете какво има.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се навършват 47 години от убийството на водача на Обединената българска опозиция през периода 1945-1947 г. и председател на Българския замеделски народен съюз Никола Петков.
Действително трагична е съдбата на семейство Петкови. Баща му Димитър Петков, един от съратниците на Стефан Стамболов, министър-председател на България и многократно кмет на гр. София, един от строителите на съвременна България също загива от ръката на наемен убиец. Подобна е и съдбата на брат му Петко Д. Петков, който не се поколебава да размаха кървавите ризи през 1923 г. тук, в това Народно събрание, след преврата на 9-ти юни срещу земеделското управление.
Никола Петков поема ръководството на Земеделския съюз в период, когато в България има над триста хиляди съветски войници. Той не се смущава от нападките на тогавашния комунистически печат и по-точно на в. "Работническо дело", който първи дава атаката срещу него, като го нарича "враг # 1". "Враг # 1", но той никога не е бил "враг # 1" на демокрацията. Напротив, един човек, който е завършил Сорбоната, заедно със своя брат Петко Д. Петков, не може да бъде враг на демокрацията. (Оживление в залата) Той многократно е можел да напусне страната и да отиде СР/ЙА 128.1 в чужбина. Но както е казал той, по неговите думи: "Семейство Петкови не е свикнало да бяга", а загива на своя пост.
Така по скалъпен процес, лично организиран от палача Вишински, Никола Петков през 1947 г. е осъден на смърт чрез обесване.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, да почетем неговата памет с едноминутно мълчание. Благодаря ви. (Всички стават на крака и с едноминутно мълчание почитат паметта на Никола Петков)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, ще ви запозная с новопостъпилите питания след 16 септември 1994 година.
Питане на народния представител Васил Златаров към министъра на териториалното устройство и строителството, господин Христо Тотев относно нарушение на Закона за териториалното и селищно устройство при плановото изграждане на квартал-курорт "Княжево", София. Срок за писмен отговор - 7 октомври 1994 г.
Питане на народния представител Васил Златаров към министъра на транспорта Кирил Ерменков, относно перспективата за построяване на нормална жп линия Червен бряг-Оряхово. Срок за писмен отговор - 7 октомври 1994 година.
Питане на народния представител Константин Тодоров към министъра на земеделието Георги Танев относно съдбата на ЕООД "Оранжерии за зеленчуци", Първомай. Срокът за писмен отговор е 7 октомври 1994 година.
Изпратени са писмени отговори за връчване от министъра на външните работи Станислав Даскалов на актуален въпрос от народния представител Велко Вълканов.
От министъра на външните работи Станислав Даскалов на актуален въпрос от народния представител Елка Константинова.
Когато дойдат, ще си ги получат.
От министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов на питане от народния представител Златимир Орсов.
Писмените отговори са на разположение при председателствуващия.
Господин Георги Петров, аз ви запознах с отлагането на отговора, Вие знаете, за другия път. 128.2
ИВАН БУДИМОВ (от място): Господин председател, аз имам един въпрос, който е зададен преди два месеца, но за него не чувам изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще направим справка, няма проблем. Към кого е зададен този въпрос, извинете?
ИВАН БУДИМОВ (от място): Към министъра на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега ще видим, може би е за днес. Да, имате актуален въпрос към министъра на земеделието, господин Будимов, относно регистрацията на фирма "Оранжерии", гр. Петрич.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Относно агрофирмата в Петрич ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Относно кое? Ще направим справка, няма проблем.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Ако може да се изкажа от трибуната, за да се запише. (Излиза на трибуната) На 20.07. съм отправил два актуални въпроса. Единият е по отношение на регистрацията на акционерна фирма "Оранжерии", гр. Петрич, на който отговор ще получа днес. А вторият въпрос е относно фирма Агро-Юг, Петрич, т.е. бившият храдилник, на който въпрос няма отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вероятно е станала грешка в канцеларията, господин Будимов, понеже двата актуални въпроса са дадени едновременно, те са счели че е първи и са го включили за отговора. Ще направим справка в канцеларията, това не е проблем.
Сега по дневния ред. По приетата програма за днес имаме: Разисквания по питането на народния представител Хасан Али. Отговори на въпроси и питания. Доклади на Временната комисия, така както ви е представен.
Вчера е постъпило предложение за изменения в дневния ред.
Първото предложение е от Парламентарната група на БСП и коалиция, която предлага на 23 септември, петък, точка първа от дневния ред да бъде Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Този въпрос беше поставен и вчера. Председателят на 128.3 Народното събрание апелира да се ускори разглеждането в комисиите. Но за да се отвори процедурата по този въпрос, след изявленията на госпожа Нора Ананиева стигнахме до становището, че ще се поддържа само въпросът за сроковете. Но формално това не е направено. Ето защо Ви каня, господин Бончо Рашков, да уточните пред микрофона съгласен ли сте от Вашия законопроект да бъде разгледан само въпроса за изменение на – 4?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): Не може по повод на дневния ред да се заявява, да си направи писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, и това е вярно. Но той може да направи изявление за една минута, вместо да го прави писмено. Поддържа ли или не поддържа предложението.
СТЕФАН САВОВ (от място): Трябва да го направи предишния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След това ще го задължа да направи предложението и писмено.
БОНЧО РАШКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители, аз поддържам предложението да отпаднат –– 1, 2 и 5 и да останат за обсъждане само –– 2 и 3, които се отнасят до удължаване сроковете за правата на ползватели и собственици на земеделски земи, които попадат под режима на – 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Рашков, извинете, не сте точен, – 2 се отнася за друго нещо, – 3 и 4а срокове и – 4 е за ..., 4б, ето го ...
БОНЧО РАШКОВ: Остават в законопроекта –– 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така кажете.
БОНЧО РАШКОВ: Остават –– 3 и 4 от законопроекта, а отпадат –– 1,2 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРС/КИ: Благодаря Ви. Господин Рашков, ще Ви моля това, което казахте пред народното представителство да го оттеглите, да направите една писмена молба за оттегляне на другото, за оставане само на този въпрос.
БОНЧО РАШКОВ: Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При това положение моля Законодателната комисия, в нейното заседание се дискутираше, че нямаше яснота по въпроса, при становището на господин Рашков 128.4 в Законодателната комисия, моля в първото си заседание да разгледат този законопроект и да бъде докладвано.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Днес ставаше дума за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, днес? От вчера до днес нищо не е направено, госпожа Ананиева. А на първо четене законопроект без доклад на Законодателната комисия просто е невъзможно да бъде поставен.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Тогава няма да го оттегля, защо ще го оттегля. Щом на Председателски съвет има становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За да може да се разгледа само този въпрос в Законодателната комисия. Иначе в Законодателната комисия се поставяше за разглеждане целия законопроект, той е голям.
Да направим дискусия по този въпрос? Аз разбирам много добре, че това са два срока, че се засяга съдбата на един милион и триста хиляди граждани. Отлично разбирам това. Разбирам и волята ви.
(От място се обаждат Георги Николов и Ангел Димов, от БСП): Само за един срок, какво ще се разглежда в Законодателна комисия? (Шум в залата)
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (от място): Искаме почивка, да се разгледа този въпрос през почивката 128.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако председателят на Законодателната комисия е тук и свика Законодателната комисия през почивката, аз съм готов и ще го минем днес. Няма никакъв проблем. Но не можем да го преодолеем. Вземете правилника и ми кажете как да го прескоча. Приемане на първо четене е по доклад на Законодателната комисия.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам прекрасно формалните съображения на господин Школагерски и от тази гледна точка формалното спазване на правилника. Той, разбира се, е прав. Без становището на Законодателната комисия не би следвало един законопроект да се разглежда на първо четене.
Има обаче и нещо друго. В практиката на Народното събрание е имало и случаи, когато и без становище на Законодателната комисия е бил разглеждан някакъв законопроект, а още повече са били разглеждани и проекти за решения.
За да не изпадаме обаче в някакво формално нарушение на правилника, аз моля за 30 минути почивка, през която да се събере Законодателната комисия, за да даде становището си по този елементарен въпрос за удължаването на сроковете по – 4а и 4б от преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие желаете 30 минути почивка. Моля квесторът да покани господин Джеров.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): От името на парламентарна група ли се искат 30 минути почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз така разбрах, че е от името на парламентарна група.
Господин Джеров отсъства. Тогава се обръщам към господин Мулетаров с молба да свика комисията в 30-минутната почивка, която давам сега.
30 минути почивка. (Звъни)
Моля членовете на Законодателната комисия да се съберат в зала "Запад" и вземат решение.
(9 ч. и 40 м.)
НИ/КП 129/1.(След почивката)

10 ч. и 25 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата!
Уважаеми колеги народни представители! Моля ви, влезте в залата, заседанието продължава. Продължаваме заседанието. (Звъни)
Господин Мулетаров, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, увавжаеми народни представители! Извънредното заседание на Законодателната комисия, което да продължи да разглежда започнатия на 21 септември законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, днес не се проведе поради липса на кворум. Предварително членовете на Законодателната комисия от Съюза на демократичните сили декларираха, че те няма да участват в заседанието на Законодателната комисия и при това положение липсваше кворум. Какво е фактическото състояние по този законопроект досега?
На 21 септември 1994 г. Законодателната комисия включи в дневния си ред обсъждането на законопроекта, като беше предложено и прието да се обсъждат само параграф 3 и параграф 4 от внесения законопроект, който се отнася до изменение на сроковете, свързани с параграф 4а и 4б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В Законодателната комисия се проведе дискусия по този въпрос. Бяха изразени две становища.
Едното становище, изразено от господин Гоцев, госпожа Рашеева и господин Драгиев, беше, че не е необходимо да се изменят и продължават сроковете, които съществуват в сега действащия закон и които вече са изменяни, ако не се лъжа, два пъти.
Другото становище, споделено от народните представители Пламен Вълканов и Димитър Георгиев, беше, че е необходимо да се продължи този срок, тъй като изключително голям брой граждани, от порядъка на стотици хиляди, не са могли да уредят своите отношения на ползваните земи по причини, които са извън тях. РД/ВЙ 130.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, разбрахме становището.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В заключение, Законодателната комисия, след провеждането на тази дискусия и след като беше поставен на гласуване въпросът, реши, че следва да го отложи поради обстоятелството, че двете комисии, на които е разпределен законопроектът - Икономическата комисия и Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, нямат свое становище.
С това приключи последното заседание на Законодателната комисия. Към днешна дата двете комисии са изразили становище по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно няма пречка да го гледате, но не сте имали днес кворум. При това положение не мога да поставя на гласуване точка първа.
В същото предложение точка втора, предлага се ... (Шум в залата) Моля ви за внимание, колеги!
Предлага се първо четене на новите законопроекти за избиране на народни представители и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове да влезе в програмата за 23 септември.
За коя точка поддържате, госпожа Ананиева, да бъде?
НОРА АНАНИЕВА (от място): След като не влезе точката за параграф 4, поддържам да бъде точка 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Параграф 4 не може да бъде поставен, защото няма становище.
Процедурно предложение можете да направите, но за обсъждане на дневния ред - недейте.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! Аз мисля, че и други случаи е имало такива, прецеденти, когато комисиите не са се произнасяли или не са могли да вземат отношение по проблема, този проблем да се постави пред залата и залата да реши в крайна сметка какво трябва да се прави. Затова аз мисля, че ние, депутатите, имаме всичкото основание да се произнесем по параграф 4, така както беше предложено за удължаване на сроковете. 130.2
Правя формално предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, от името на парламентарна група. Аз ще си направя справката.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че поначало предложението не е коректно, но въпросът е друг. И при нас, в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, има различни становища, които ние просто нямахме време да ги обсъдим. Затова нека в сряда да остане този въпрос, за да има време да обсъдим. Защото иначе сега ще трябва да искаме почивки, да искаме да обсъждаме и т.н.
Защото, трябва да ви кажа, че според мен, от различни райони различно се гледа на този въпрос. И затова мисля, че в сряда ще имаме време парламентарните групи да излязат с едно становище, може дори в края на краищата да има и свобода на гласуване на отделните депутати, в зависимост от това какво представляват, кого представляват, защото действително нещата засягат, както каза уважаемият господин председател, стотици хиляди хора, но зависи от района.
Моля този въпрос да остане за сряда, за да имаме време и срок, и всичко това да гледаме. Това сега ще бъде прибързано, ние ще трябва да искаме почивка, защото ще трябва да се съберем и кой знае какво ще стане въобще.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тошо Пейков, Вие искате да кажете нещо, кажете го и ще минем след това на гласуване.
ТОШО ПЕЙКОВ (НЕЗ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз възразявам по принцип да бъде променен дневният ред за днес, който е определен за парламентарен контрол. Вече три седмици правителството в оставка не се явява тук, в тази зала, и не отговаря на зададени от нас въпроси.
Вече шест месеца Българската народна банка е депозирала писмено своя отчет и никой в тази зала шест месеца вече - от 1 април, не благоволява да разгледа отчета на Българската народна банка и всичко, което става в тази страна, е свързано и с парламентарния контрол, и с дейността на Българската народна банка. 130.3
Затова аз възразявам да се променя дневният ред за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега..., направено е предложение да се включи в дневния ред, аз така го разбирам, да се включи в дневния ред, но тук, в предложението, не е посочено коя точка да бъде и да бъде включено днес в дневния ред.
Пак разяснявам - от 62 на правилника до 65-и всички въпроси третират категорично, че без доклад на Законодателната комисия не може да се включи за първо четене законопроект. Категорично.
Искам да ме разберете. Безсмислено е да гласуваме такова решение при наличието на правилника. Това решение е уязвимо и то може да бъде отменено веднага. Има разум в това в сряда да бъде включено в заседанието на Народното събрание като точка, след като тя бъде разгледана в Законодателната комисия, независимо какъв ще бъде докладът - дали ще бъде "да", или "не". Въпросът е, че тя трябва да го разгледа. Това е абсолютно условие. (Реплики от залата) Недейте вика, моля ви, аз ви говоря съвсем точно. Не ме карайте и не бих могъл да прескоча правилника.
Господин Орсов го чухте, направи опит със заседание на Заседателната комисия да може да влезе. Имаме задължителни разпоредби на правилника.
Заповядайте, господин Николов. 130.4 ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Благода- ря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Вземам думата като заместник-председател на Комисията по земеделието.
Аз ви моля да подкрепите направеното предложение от господин Стефан Савов наистина да се доизчистят и да се доизяснят някои от исканията за удължаването на сроковете, защото те са продиктувани от редица инженерно-технически невъзможни обстоятелства, които се породиха по приложенията им.
Но, много моля, господин председател, до сряда независимо от това дали Законодателната комисия ще се събере или не ние да имаме предвид в сряда това като точка първа. Защо? Защото не е изключено отново Законодателната комисия да не може да се събере да заседава. А, уважаеми колеги, става въпрос за три срока, които два пъти досега са променяни и достатъчно обективни пречки има за тяхната промяна. Аз моля да оставим разглеждания проблем, но при положение, че в сряда независимо от това дали ще се състои или не заседанието на Законодателната комисия ние да го разгледаме.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Вие изяснявате нещата.
(Шум и реплики в залата)
Заповядайте, господин Андреев.
КОСТА АНДРЕЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господа, имайте предвид и друго, че в петък изтича срокът. И аз си мисля, че все пак ще бъде разумно, тъй като всички сме наясно по този въпрос. Има ли нещо, което не е ясно по този въпрос? Става дума за дати, дявол да го вземе!
И след като сме съгласни, че трябва да бъде променена какво значение днес ли ще бъде или в сряда?
Аз затова не оттеглям своето предложение.
НОРА АНАНИЕВА (от място): В четвъртък изтича срока! ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В петък изтича срока!
Решението на председателя е следното: ВЙ/ЙА 131.1
Първо. Разпореждам да се свика във вторник в 10 ч. заседание на Законодателната комисия, която да разгледа въпроса с изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи отнасящи се до законопроекта внесен от народния представител Бончо Рашков за параграфи 3 и 4.
Второ. На Председателски съвет във вторник или в сряда да се разгледа и да се включи като точка първа в сряда.
Поради изричната забрана на правилника не подлагам на гласуване за включването на тази точка за днес.
Второто предложение, което е: първо четене на нови законопроекти по избиране на народни представители и законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Госпожа Ананиева, аз не чух Вашия отговор като точка първа или точка втора да се включи?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Като точка първа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Като точка първа!
Заповядайте, господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, от 13 юли имам едно питане. Много ви благодаря за това, че вие решихте по този въпрос да има и разискване. Смятам, че ще приключим за половин час.
Много ви моля, уважаеми колеги! Има неотложни неща! Има неща, които се отнасят до държавни служители съгласно Закона за тютюна, които не се изпълняват. Нека като първа точка да приключим разискванията по проблемите на българското тютюново стопанство. А след това да преминем към законодателна дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Хасан Али направи формално предложение. Аз ще го поставя на гласуване, ако се съгласи госпожа Ананиева да бъде точка втора ...
НОРА АНАНИЕВА (от място(: Аз бях се съгласила ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, въпросът аз ще го поставя на гласуване. Вие държите да бъдете точка първа.
Поставям на гласуване предложението направено от госпожа Нора Ананиева като председател на Парламентарната група на БСП и коалиция като точка първа да бъде първо четене на проекти за избиране на народни представители, проекти за изменение и 131.2 допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Първото гласуване за днес ще продължи три минути!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 203 народни представители, за 93, против 98, въздържат се 12.
Отклонява се това предложение.
Уважаеми колеги, и последното предложение направено от госпожа Нора Ананиева като председател на Парламентарната група на БСП и коалиция е на основание чл. 32, ал. 2 от правилника предлага на 27 септември 1994 г., вторник, Народното събрание да проведе извънредно заседание от 15 ч. при следния дневен ред: първо гласуване на проектите за законите за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове и проекти за избирателен закон.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 209 народни представители, за 95, прротив 105, въздържат се 9.
Отклонява се това предложение. 131.3 Пристъпваме към разглеждане на приетата програма за днес.
Уведомени сме, че от Министерството на търговията ще присъства Тодор Недев - началник на Управление "Търговия и търговска дейност". Тръгнал е от министерството и всеки момент ще пристигне.
Пристъпваме към точка първа -
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ХАСАН АЛИ КЪМ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКОТО ТЮТЮНОПРОИЗВОДСТВО.
Искам да ви припомня само, докато дойде представителят на Министерство на търговията, правилата за провеждане на разискванията:
"Всяка парламентарна група има право на трима оратори, като общото им време е 20 минути.
Вносителят на предложението предлага проект за решение. То може да бъде внесено заедно с предложението, както и в заседанието за разискване.
Проекти за решения могат да се предлагат и от народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им.
Проектът за решение на вносителя на предложението за разискване е основно по смисъла на чл.54.
Народното събрание приема решение, което има констативен характер".
Това е. Призовавам парламентарните групи, които ще вземат участие в разискването, да представят своите оратори.
Господин Хасан Али, заповядайте да представите Вашия проект за решение.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Преди да направя своето изказване, аз имам едно процедурно предложение. Тук, в парламента е министърът на земеделието д-р Танев. Моля да бъде поканен в залата. И освен това в парламента се намира и господин Кирил Гегов - началник управление в Министерство на финансите. Министерство на финансите също има отношение към този въпрос и естествено, след като пристигне и гсподин Тодор Недев - началник на управление в Министерство на търговията. Моля, уважаеми господин председателю,... ВТ/КТ 132.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля господин квестор, поканете министъра на земеделието, ако се намира в Народното събрание, да заповяда в залата.
А кой е другият служител?
ХАСАН АЛИ: Аз моля господин председател, уважаемите колеги да допуснат в залата и господин Кирил Гегов - началник на управление в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, докато не сме започнали разискването, моля да гласувате в залата да бъдат допуснати господин Кирил Гегов от Министерство на финансите и господин Тодор Недев - началник Управление "Търговска дейност".
Режим на гласуване, гласувайте за това предложение.
Гласуваме да допуснем в залата Кирил Гегов - началник на управление в Министерство на финансите и Тодор Недев - началник на управление в Министерството на търговията. Моля да ускорите гласуването. Участието на тези хора е необходимо в разискванията.
От общо 121, за 108, против 7, въздържат се 6.
Моля да бъдат поканени лицата Кирил Гегов и Тодор Недев в залата.
Имате думата, господин Хасан Али, както са процедурните правила да прочетете Вашето предложение за решение. А ако искате думата за изказване, ще Ви бъде дадена.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги народни представители! Разрешете ми да ви запозная с проекта за решение във връзка с проблемите на българското тютюностопанство.
"Р Е Ш Е Н И Е

Във връзка с разискванията по питането на група народни представители към министър-председателя на Република България, Народното събрание на основание чл.90, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.82, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:

Препоръчва на Министерския съвет на свое заседание да разгледа състоянието на тютюневия отрасъл в България и приеме мерки за кредитиране на тютюнопроизводството, субсидиране изкупуването на тютюна и реализацията на тютюна и тютюневите изделия". 132.2
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Хасан Али.
Желаещи да вземат участие в разискването? Заповядайте. 132.3
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! На 13 юли т.г. група народни представители от четири парламентарни групи внесохме в Народното събрание питане към министър-председателя професор Беров във връзка с тежките проблеми на българското тютюнево стопанство. 50 колеги народни представители подкрепиха писменото предложение да има и разискване по този много важен икономически и социален въпрос. Изказвам своята гореща благодарност на онези 117 колеги народни представители от различните парламентарни групи, които в предишните седмици подкрепиха предложението ми да има дебати в пленарната зала, въпреки че правителството е в оставка. Тази солидна подкрепа на колегите депутати е доказателство за това, че проблемът за тютюна е общонационален проблем, засягащ съдбата на десетки хиляди български граждани и техните семейства.
Приходите от тютюна и тютюневите изделия представляват златното перо на държавния бюджет, изразяващи се в милиарди левове постъпления. И подценяването на този въпрос може да има много тежки социално-икономически последици. Имайки предвид това, през миналата 1993 г. и настоящата 1994 г. на парламентарно и правителствено равнище бяха приети редица решения с цел подпомагане на българското тютюнево стопанство. През месец ноември 1993 г. е приет Законът за тютюна и тютюневите изделия и въпреки някои недостатъци, законът защитава българския тютюнопроизводител.
За изкупуването на тютюна реколта 1993 г. при приемането на Закона за държавния бюджет народните представители гласуваха да бъдат заделени 500 млн. лв., които вече са преведени сто на сто на фонд "Тютюн". Министерският съвет прие програма за развитието на българското тютюнопроизводство през следващите три години. Отсрочено бе с една година плащането на задълженията на "Булгартабак" към държавния бюджет в размер на около 5 млрд. лв. Макар и твърде късно, правят се опити за създаване на съвместни предприятия за производство и продажба на тютюневи изделия на територията на Русия и другите страни от ОНД.
Въпреки положените усилия, пред българското тютюнево стопанство стоят много тежки проблеми. Сред тях на първо място е загубата на традиционните наши пазари в Русия и другите страни от НЧ/КП 133/1. ОНД, както и страните, бивши членове на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тревожното е в това, че около нас, съседните страни, използвайки не само бизнесконтакти, а и активно участие на правителствата им, рязко увеличиха износа на тютюн в Русия и другите страни от ОНД, а нашата страна е на път да изгуби изцяло традиционното тютюнопроизводство и да лиши от поминък десетки хиляди тютюнопроизводители.
За загубата на традиционните наши пазари определена вина има и ръководството на "Булгартабак", което трудно се адаптира към новите условия на пазарната икономика.
На второ място, рязкото намаление на производството на тютюн през последните години се дължи и на нереалните изкупни цени на тютюна. Ежегодно цените на материалите и услугите бележат сто на сто увеличение, а изкупните цени на тютюна не покриват дори направените материални разходи. И само липсата на възможности за друго земеделско производство, особено в планинските и полупланинските райони, кара отчаяните хора отново да произвеждат тютюн, въпреки че не са сигурни в реализацията му.
От приемането на Закона за тютюна мина почти една година и за съжаление досега не е спазен нито един срок по този закон и правилника за приложението му. Не се изпълнява чл. 19 от закона за фонд "Тютюн". Цяла година държавните чиновници не можаха да намерят време за написването на наредбата за фонд "Тютюн". Не се назначават държавни експерти по тютюна. В нарушение на правилника не са актуализирани и изкупните цени на тютюна, реколта 1994 г., при очаквана стопроцентова инфлация.
Изкупеният тютюн, реколта 1993 г., е изплатен около 50 на сто и не се знае останалите количества кога ще бъдат изплатени. Все още не са изкупени 1800 т тютюн, реколта 1993 г., от регионите Кърджали и Смолян главно поради блокиране на кампанията по изкупуването от страна на акционерните дружества на "Булгартабак холдинг" заради несъгласие с изкупните цени, определени от Министерския съвет.
В страните с развито тютюнево стопанство правителствата субсидират както производителите на тютюн, така и реализацията на тютюна и тютюневите изделия на международния пазар. Не е достатъчен контролът по контрабандния внос на тютюневи изделия, 133/2. без заплащане на мита и акциз. Приходната част на фонд "Тютюн" също не се изпълнява, поради което има вероятност да възникнат още по-тежки проблеми около изкупуването на тютюна от реколта 1994 г.
Не е разрешен и окончателно проблемът за дълговете на "Булгартабак" към държавния бюджет в размер на около 5 млрд. лв. Почти не се прави нищо за прибирането на дадените от предприятията на "Булгартабак" на частни фирми безлихвен стоков кредит в размер 1,5 млрд. лв. и вземанията от страните на ОНД в размер на 62 млн. клирингови долара.
Част от производителите вече нямат дори пари за хляб и в магазините са въведени тетрадки за получаване на хляб срещу подпис. Фактически голяма част от тютюнопроизводителите са безработни, но са лишени и от социални помощи.
Въпреки че е приет нов закон и програма за развитието на тютюневото производство през следващите три години, депутатите, подкрепили питането, сме на мнение, че липсва ясна правителствена политика по отношение перспективите на българското тютюнево стопанство и разрешаването на тежките социално-икономически проблеми на българските тютюнопроизводители.
От казаното дотук възникват няколко основни въпроса. Щом изкупните цени на тютюна не покриват дори производствените разходи, какво е отношението на правителството към дотиране на тютюнопроизводството? И ако това отношение е положително, защо преди десетина дни министър доктор Георги Танев внесе докладна записка в Министерския съвет, с която предлага тютюнът да се изключи за кредитиране при облекчен лихвен режим? Междупрочем тютюнът е изключен за кредитиране и съгласно кредитното споразумение с Международната банка - става въпрос за тези 50 млн. долара. 133/3. Кога и у нас ще се приложи опитът и на другите страни с развито тютюнево стопанство за субсидиране на износа на тютюн и тютюневи изделия от държавата? В какъв срок ще се изкупят останалите 1800 т тютюн, реколта 1993 г.? Кога тютюнопроизводителите ще получат парите за предадения тютюн, реколта 1993 г.? Има ли концепция за разрешаване на въпроса с петте милиарда лева задължения на "Булгартабак" към държавния бюджет?
За изкупуването на тютюна, реколта 1994 г., са необходими към 2 милиарда и половина лева. Как ще стане получаването на кредити от банките при тази кредитна задлъжнялост на "Булгартабак холдинг" - АД? Ще бъдат ли поставени на междуправителствено равнище въпросите за разширяване и стабилизиране на износа на тютюн и тютюневи изделия в Русия и в другите страни от ОНД за сметка на вноса на продукция за Министерство на отбраната и доставка на енергоносители?
Високият процент на безработица и обезлюдяването на районите около южната ни граница е факт. Ще бъдат ли предприети мерки за алтернативна трудова заетост?
За по-голямата част от тютюнопроизводителите тютюнът е единствен източник за доходи. Щом като има неизкупени количества тютюн, както и предаден, но неизплатен тютюн и тези хора втора година не са получили от никъде нито една стотинка, ще бъдат ли осигурени социални помощи?
И накрая - кога държавните чиновници ще напишат наредбата за фонд "Тютюн"?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Али.
Има думата господин Юруков - народен представител от Съюза на демократичните сили.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, моля Ви да присъствувате, защото въпросите към Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, недейте да се обръщате така, може да има човекът... СД/КТ 134.1
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Аз не знам дали има смисъл тогава да задавам на колегите въпросите или да изчакаме неговото връщане?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ето, представител на министерството има. Продължавайте, той ще се върне.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Аз знам какъв е представителят на Министерския съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той ще запише въпросите.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Той е от Министерството на финансите и тези неща едва ли са от неговата компетенция да ми отговори. (В този момент в залата влиза министър-председателят Любен Беров)
Уважаеми колеги, аз няма да развивам много дълго въпроса за тютюневия отрасъл. Господин Али разви до известна степен до каква ситуация са стигнали хората в тези райони. Тя е ясна и хората си я знаят. Така че и вие, които не сте запознати с този отрасъл, може би като ходите по места се срещате и сблъсквате с този проблем.
Господин министър-председател, имам няколко въпроса, на които държа да отговорите тук, в пленарната зала, защото тук депутатите, когато разглеждахме някои въпроси, свързани с тютюневия отрасъл, ние ги направихме така както трябва, но ми се струва, че Министерският съвет много от нещата промени и затова държа тук да ми се отговори.
Защо се наруши Законът за бюджета за 1994 г., като там предвидените средства от 500 млн.лв., които се гласуваха в тази зала, не са в точката, в която бяхме записали 100 млн.лв. за фонд "Тютюн", и тези 500 млн.лв., които одобри пленарната зала в Закона за бюджета, вие ги прехвърлихте във фонд "Тютюн" и те ги предоставиха на предприятията, които изкупуват? Но по данните, които имаме за количествата тютюн в България, те са крайно недостатъчни, защото близо 3 млрд.лв. са нужни, за да се изкупи тази реколта за 1993 г., а тези 500 млн.лв. се разпределиха на някои и все още неизвестно на кои предприятия по колко, като в Закона за бюджета много добре е записано, текста дословно ще ви го кажа, че са "за целево субсидиране на тютюнопроизводителите". И когато тук се водиха дебатите, се съгласиха голямата част от депутатите да подкрепят това предложение. Защото тези пари 134.2 ги взехме, които бяха предвидени по Закона за есенно-пролетната сеитба, бяха милиард и половина и 500 млн.лв. бяха дадени, за да може тютюнопроизводителите да ги получат като целева субсидия, за да заложат за новата реколта за 1994 г.
По решение на Министерския съвет тези пари, доколкото имаме информация, Вие самият се обадихте на Хасан Али в Комисията по земеделието и първият транш от 150 млн.лв. вече е преведен по предприятията. Това до известна степен обаче не е довело до изкупуването от тези райони на тютюните. Даже са дадени на предприятията като цяло, които не купуват и не плащат, или купуват, пък не плащат, а тези предприятия, които наистина теглят кредити, изкупуват тютюн и плащат тютюните, на тях не е преведена дори и стотинка.
Но основното като въпрос това ми е, че тези пари не бяха за там. И каква възвръщаемост има от предприятията, ако вече е невъзможно връщането обратно на тези неща, каква възможност има тези пари отново да се върнат от самите предприятия като реализирани или по-рано да се върнат във фонд "Тютюн", за да може този фонд "Тютюн" да гради някакви средства за в бъдеще да има пари.
Вторият ми въпрос е защо Министерският съвет промени Закона за тютюна по такъв начин, че... В Закона за тютюна много добре е записано: до 31 януари се публикуват минималните изкупни цени за реколтата за същата година. Тази година това нещо не стана, като с правилника Вие по-късно сте променили Закона за тютюна и в правилника се слага една друга дата - от 30 юни. Но въпреки тази промяна, тази година не се актуализираха изкупните цени на тютюна, не се публикува даже, че и не се актуализират и си остават миналогодишните.
Така че в такъв ужас са поставени тютюнопроизводителите, че нямат никакви гаранции дали изобщо тази година отново няма да миришат къщите им на прогнил тютюн. И средства откъде ще намерят тези хора? Би трябвало тогава всички да ги вземете по списъчен състав и да ги сложите в "Социални грижи" ли или къде, за да могат тези хора да оцеляват.
В края на краищата никой от Министерския съвет не се ангажира да излезе публично и пред цялата нация да каже: това производство не ни е нужно. Кажете го! 134.3
Третият ми въпрос е следният. Вие не проявихте никакъв интерес към пазарите в бившите социалистически страни, в които са се настанили вече всички големи тютюневи компании, и е сринат пазарът ни до нула. 1993 г. е нула, а в Чехия вече 56 на сто от цигареното производство принадлежи и на "Филип Морис", и на "Ротманс" и т.н., да не споменавам всички компании. Говореше се само, но няма публичност дали в Украйна наистина тези две цигарени фабрики, които ние строим там, изобщо съществуват, защото в началото беше някак си по на преден план този въпрос за тютюневия отрасъл, някакво успокоение имаше сред тютюнопроизводителите, че той едва ли не ще ни даде възможност все пак някакво производство да има.
Много държа, господин министър-председател, да отговорите и като последно: има ли шанс тази година да се изкупи тютюнът на тютюнопроизводителите, защото тези неща всички вие не ги направихте. А ако са направени, също отговорете ни, да знаем, защото сме просто в невиделица.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Георги Николов има думата.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едва ли е нужно да се разпростирам в задълбочен анализ на проблема, по който ние днес дискутираме и по който искахме да се развие дискусия в Народното събрание под формата на питания от групата народни представители. Проблемът е труден, тежък. Проблемът е свързан със съществуването на редица граждани в редица райони, където тютюнопроизводството е единственият техен основен поминък.
Аз бих казал: всичко това ни кара по-скоро да насочим своите усилия към анализа на обективните дадености, предпоставки и причини и възможностите за тяхното решаване било то от законодателната, било то от изпълнителната власт, за да получим основните си виждания и действия, очертани по-нататък в това направление. 134.4
Тежката икономическа ситуация на тютюнопроизводството, за която всички сега говорим, крайно време е да се разбере, че е продиктувана от загубата на външните пазари. Много пъти тук и господин Юруков го каза. Но ние загубихме тези пазари поради това, че там, където бяхме навлезли най-много с цигарите и с тютюневите изделия, ние обърнахме груб на тези пазари, даже бяхме с намерението да съдим тези страни. Ние загубихме пазарите от тази политическа демагогия, която ни беше обхванала в този преходен период и не обърнахме внимание на нашите експерти и специалисти, които трябва да ги има в тези пазари, за да овладяваме пазарните позиции.
Оказа се, уважаеми госпожи и господа народни представители, че единствено България работи с едно търговско представителство и с един представител в Москва редица време, докато останалите компании вкараха и там работеха за тях 22 представители. Липсата на външните пазари обаче доведе до стагнация на тютюнопроизводството поради липсата и на вътрешния пазар. Поради нерегламентирания ред и порядък на продажбите и особено на митническия внос на тютюневите изделия, ние елиминирахме и скъсихме пазара на нашите местни тютюневи производи и по-точно на нашите местни пазари. От 12 000 тона годишно продажба на вътрешния пазар стигнахме до 2500 - 3000 тона.
Ето ги основните причини. Доведе се дотам, че поне това, което можеше да овлядяваме през този период на вътрешния пазар и да регулираме тези взаимоотношения. Ние не можахме да го направим навреме и поради късното приемане на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Другият момент. В този период от време вместо да вникнем как можем да реализираме продукцията, ние дълго дебатирахме дали изкупната цена е ниска или висока. А проблемът беше въобще дали може да се продаде тютюнът.
За ваша информация в Европейската общност в момента има налични тютюни, които са без пазари, в порядъка на 350 400 000 тона в Турция, от 300 до 350 000 тона в Гърция. Това са страни-производители на тютюни, които са около нас. Тютюнът в крайна сметка не е златното перо за приход в бюджета. Това е БП/НП 135.1 истината, която сега е не само на нашия пазар, а която е около нас и е на световния пазар и ние трябва добре да я разберем, добре да я овладяваме и добре да процедираме в това направление.
Разбира се, производителят остана да носи всичко негативно в това направление и той продължава да изнемогва, защото към днешна дата са налични още 1800 тона тютюн неизкупен. Аз не казвам, че е малък пропуск това, че тютюните, които са изкупени не са платени. Но представете си този производител, който няма къде да съхранява според промишлените изисквания този тютюн, какво го очаква с неизкупените 1800 тона тютюн. Дори при една по-ниска цена.
Трагедията е голяма, трагедията е страшна. Ако ние разсъждаваме по тези процеси, би следвало тази трагедия да ни накара да се вземат много по-драстични мерки от страна на изпълнителната власт в някои от направленията, на които аз искам да се спра. Мисля, че никой с лека ръка не бива да отхвърля положителното което стана след приемането на Закона за тютюна. Фактите говорят, че с приемането на Закона за тютюна и регламентирането на реда и порядъка за производство на тютюн и тютюневи изделия и особено за реализацията на тютюна и тютюневите изделия се въведе порядък, а постепенно той ще бъде изцяло въведен с въвеждането изцяло на бандеролите в нашата страна, на нашия пазар.
Увеличено е с три пъти продаденото количество на цигари на вътрешния пазар. Предвиди се и държавно се регулира цената, независимо от условията на пазарното стопанство, независимо че редица колеги се противопоставиха на това, че със закона се прие текст да се определя цената на цигарите. Всичко това облекчи до известна степен и ни даде глътка въздух поне да си създадем ред и порядък на вътрешния пазар и до известна степен да решим този голям проблем.
Никой не може да отрече и това, че "Булгартабакхолдинг" започна да завоюва известни позиции на изгубените досега пазари с търсенето и изграждането на съвместните предприятия - един процес, бавен, много труден, много по-труден от преди изгубеното време. Никой не би могъл да отрече, че изпълнителната власт даде икономически облекчения и преференции, глътка въздух, така 135.2 да се каже, на задължените предприятия от системата на "Булгартабак", предприятията, които преработват тютюна.
Аз няма да се спирам на редицата постановления, които бяха последвали в това направление, с отсрочване на плащани задължения към бюджета, създаване на възможност за ипотека на държавно имущество и т.н. Никой не може да го отрече. Но, разбира се, всичко онова, което е направено от страна на изпълнителната власт до този момент, не може и не бива да оправдава наличните още 1800 тона неизкупен тютюн. Това е факт.
Факт е и нещо друго - че изпълнителната власт - аз не виждам тук министър Танев, който е председател по закона на Управителния съвет на Фонд "Тютюн" - трябваше да ускори своите действия, за да приложи изпълнението на закона, тъй като законът дава възможност вече за регулиране на количествата продукция и на гарантиране на тяхното изкупуване чрез Фонд "Тютюн", но при пазарните условия. Количествата, които се пуснаха по определени райони и общини, показват, че производството на тютюн трябва да бъде намалено. То не трябва да бъде намалено от гледна точка на изпълнителната власт, че тя е в затруднение да изкупи тютюна, а е продиктувано от външните пазари и тя е задължена да направи това.
Всичко това ни довежда до втория момент. Вторият момент е, че в тези райони, където тютюнопроизводството е основният поминък, трябва да се скъса с илюзията, че на основата на тютюнопроизводството там може да се преживява повече. Там е необходимо ускорено - а ние и тук имахме решение на Народното събрание - да заработят и да започнат да се внедряват икономическите регионални програми, което изисква и повелява Конституцията в тези райони, за да може постепенно да се създава поминък в другите направления, а не само в тютюнопроизводството. Тъй като картината в тютюнопроизводството е тази и едва ли би могло да се очаква тя да се промени осезателно в близките години по отношение конюнктурата на пазара - за някои количества аз споменах, а за други не споменах.
Ето ги двата момента, върху които аз искам да фокусирам вашето внимание. И считам, че решението, което предложи господин Али, трябва да бъде променено в текста си. По-скоро, макар и да не звучи добре, а по-скоро да прозвуча от аспекта на грубата 135.3 администрация в условията на пазарното стопанство, ние трябва да задължим изпълнителната власт - а по кои способи, по кой начин - тя трябва да каже - да осигури изкупуване на останалите 1800 тона тютюн. Да осигури изкупуването. 135.4 Без да казвам субсидии и кредитиране, защото субсидии и кредитиране може да се осигурява само от законодателната власт. Това не е в прерогативите на изпълнителната власт.
В решението, за което ще ви дам официално текста, аз предлагам, първо, да настъпи промяна в това направление и да се запише текст за ускоряване и то с определена дата, едномесечен срок, изкупуването на останалите 1800 т количества тютюн.
Вторият момент е ускорено разработване и внасяне (в Комисията по земеделие се работи в една подкомисия, която е създадена по решение на Народното събрание) за приемане на регионалните програми за развитието на планинските и полупланински райони, защото този основен поминък е там. Това да стане преди приемането на бюджета за 1995 г., за да могат да се заделят нужните субсидии и вече начертани, предвидени целенасочено за кои региони, а те трябва да бъдат предвидени за тези райони, където основният поминък е там и друго не може да става, за да може, макар и с малкото възможни средства на бюджета, с които ще се разполагат, да се създават условия и предпоставки за нови работни места в други направления.
Това исках да споделя пред вас. Благодаря ви за времето, в което ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата за реплика господин Юруков.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук добре разви тезата си господин Николов, но в цялата тази негова лекторика, така да я наречем, той не спомена нещо, което е много важно и което е в прерогативите на изпълнителната власт. Те, господин Николов, дадоха една гаранция с квотите, които им дадохме със закона, за тази година. И нека изпълнителната власт да си носи отговорността пред тези хора, защото квотираха производството на тютюн с производителите, един вид те се договорираха с тях, като за всеки един район се определиха определени квоти. И след като се определиха тези квоти, те сега фактически излизат от играта, като не дават никакви гаранции за 1994 г. дали ще се изкупи това количество тютюн. Така че това е сега на този етап за 1994 г. основният момент, на който трябва да ни отговори изпълнителната власт. СБ/КП 136/1.
А доколкото Вие казахте за пазарите в Русия, по неофициална информация все още там, ако наистина ние си отворим очите като държава, като отрасъл, който искаме да запазим, все още там не са навлезли големите тютюневи компании толкова мощно. Има една-две само, които са с много малък дял, но нашето правителство наистина трябва да вземе по-сериозни мерки, за да влезем на руския пазар.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нали бяхте против руския пазар вие от СДС! Много бързо се обърнахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Георги Николов иска да отговори. Имате думата, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Силистра): Извинявайте, господин Юруков, но съм доста притеснен да Ви отговоря на първия въпрос, тъй като трябва добре да се справим със закона. Законът именно това цели. След като се разпределят количествата тютюн по райони, те трябва да се произведат, но при спазване на тези количества, които са разпределени, и оттам нататък законът императивно задължава фонд "Тютюн", ако производителят не е договорил с някого и не е намерил по-добри пазари да се реализира продукцията, било то с предприятията от холдинга, фонд "Тютюн" да изкупи по определена цена нереализираните количества тютюн.
Следователно имаме двойната гаранция: работим по определени количества и квоти на тютюна, това е принципът на Закона тютюна; произвеждаме само дотам и след като това, което е заложено и сме го приели и договорили, не е реализирано, се обезпечава пазарът и се изкупува и се прави реализацията. Не искам да навлизам в дълбочина как е предвидено в закона да се реши това.
Така че аз мисля, че Вашите опасения са неоснователни, стига, разбира се, да е произведено онова количество, което е разпределено и което е предвидено от председателя на Управителния съвет на фонд "Тютюн".
Само за информация ще Ви кажа, че се изненадвам откъде Вие черпите сведения, че пазарите в Русия и бившите страни не са вече овладени... 136/2.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): Не за страните, само за Русия става дума.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: ... и има много освободени и свободни пазари. Не искам да давам допълнителна информация и да отегчавам уважаемите господа народни представители, тя е по-специална и интересува хора от определен бранш, но това Ваше твърдение не е вярно. Много трудно вече се навлиза и ще се навлиза в тези пазари.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Пазарът не е неодушевен предмет - не само ти дали искаш, а дали и теб те искат. Това е опасното. Изглежда, че те не ни искат.
Заповядайте, господин Будимов.
Искам да ви дам само една информация. От вашето време са изчерпани 6 минути, имате право на 14 минути.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Благодаря. Аз ще започна с това, с което завърши господин Георги Николов. Действително в момента в нашите тютюневи пазари се извършва така нареченото "зарибяване" с цигари "Американ бленд", привикване на пушачите, на потребителите към този вид цигари. И ако ние не оценим този момент и сега да бъде извършено едно много добро маркетингово проучване, то ние сме обречени на окончателно загубване на тези пазари. Само един факт искам да спомена - че големите тютюневи компании като "Филип Морис" например сега работят на нашите пазари със загуба, но по-късно с това "зарибяване", привикване към този тютюн, към тези цигари те съответно ще възвърнат своите загуби.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министърпредседател, уважаеми колеги! Действително ние тук сега дискутираме един може би от най-сериозните проблеми, които стоят в България. Тютюнопроизводството е основен поминък за хиляди български семейства. Искам да спомена, че райони като Огражден, Родопите, области като Ивайловград, Крумовград са основни тютюнопроизводителни райони и там населението действително е изправено пред, грубо казано, гладна смърт.
ТОДОР ТОДОРОВ (от място): От кого?
ИВАН БУДИМОВ: Аз не искам да политизирам, уважаеми дами и господа, вие знаете много добре, че обикновено от тази трибуна 136/3. аз никога не съм политизирал проблемите и хляба на хората.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Беше ли така преди 5 години?
ИВАН БУДИМОВ: Аз познавам много добре тактиката на уважаемите господа от лявата страна с обажданията и прекъсванията да нарушат мисълта на народния представител, за да не може да каже това, което иска. Няма да успеете, искам да Ви уверя!
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Не, просто искаме да си поемете вината!
ИВАН БУДИМОВ: Тази карта ще Ви я дам на Вас, господин Димов (показва картата), на тютюнопроизводителните райони в България, която показва, че климатът и условията на нашата страна са изключително подходящи и за производство на американски тютюни. Нещо, което може би ще наложи преструктуриране на тютюнопроизводството и насочване към тютюни, които се търсят на пазара. Защото няма съмнение, че ние произвеждаме и тютюни, които в основното си количество не се търсят на пазара. А защо е това? Защото преди имахме осигурен пазар. Но сега вече в условията на една международна конкуренция ние ще трябва да вземем най-новите технологии и производство на тютюни, които се търсят.
И тук именно аз виждам основната роля и на Министерския съвет, въпреки че е в оставка, и на следващия, и на последващия Министерски съвет именно да направи едно преструктуриране на тютюневото производство в България.
Колегите преди мен засегнаха проблемите на предприятията от тютюневия холдинг. Но не са само тези предприятия, които търпят, така да се каже, несгодите и ударите на изкупуването на тютюна, на невъзможността да бъдат решени проблемите на хората. В България има и четири тютюневи кооперации: Тютюнева кооперация "Златен лист", гр. Петрич; Тютюнева кооперация "Джебел"; Тютюнева кооперация "Ивайловград" и Тютюнева кооперация "Крумовград", които изкупуват немалко количество тютюн. За съжаление тези кооперации са поставени вън от вниманието на холдинга "Булгартабак". Те трябва сами да се справят, те трябва сами да търсят пазар, те трябва да търсят кредити, за да могат да платят макар и малко изкупения тютюн. Петричката кооперация "Златен лист", аз съм народен представител от Петрич, зная много добре какво е състоянието, е изкупила целия тютюн, но е изплатила само 25 на сто от изкупения тютюн. Това означава, че 75 на 136/4. сто от хората, да приемем, че 25 на сто от хората са получили средствата, то 75 на сто в момента нямат пари. Колеги, тук въпросът опира до това. Нашият народ, а и другите до голяма степен мислят чрез джоба си. Те не се интересуват от обективните трудности. Нашата задача е да обясним тези обективни трудности, които съществуват, но едва ли бихме ги зарадвали с една констатация, че, виждате ли, изгубихме пазарите, нямаме пари и т.н. Това са реалности, но те не могат да задоволят исканията на хората.
Ето защо в проекта за решение аз предлагам като нова точка Министерският съвет да приеме програма за алтернативна заетост на населението от основните тютюнопроизводителни райони. Какво имам предвид?
Уважаеми дами и господа, ако Министерството на земеделието направи едно добро райониране, ако направи един добър анализ на добивите и на количествата и съответно на сортовете тютюн, може да приеме една програма, където определени райони, в които климатичните условия позволяват, да не произвеждат тютюн, да се насочат към производство на други необходими продукти за износ и за вътрешния пазар. Аз тук виждам именно изхода, защото няма съмнение, че тези една-две години в България ще има свиване на производството на тютюн. Хората не могат сами да разберат какво да засеят, за да могат да го реализират. И тук именно ние като народни представители и съответно изпълнителната власт в лицето на уважаемия господин министър-председател и членовете на Министерския съвет имат задачата да се разработи една такава алтернативна програма особено по отношение на районирането и свиването, колкото и парадоксално да звучи, на тютюневото производство. 136/5.
Искам да спомена и един интересен факт, който съществува в Съединените американски щати". Там в Закона за тютюна, и те имат Закон за тютюна, в Закона за тютюна е писано изрично, че "всички производства на цигари на територията на Съединените американски щати и съответно в кооперираните предприятия в другите страни, задължително влагат 20% собствен тютюн, произведен на територията на Съединените американски щати. Това не е протекционизъм. Това е една реалност за защита на собствените тютюнопроизводители.
За съжаление ние пропуснахме в нашия закон една такава клауза, която да защитава нашите тютюнопроизводители и аз, г-н Хасан Али, г-н Емил Юруков, съответно с експерти от Министерството на финансите вече предвиждаме, ако ние не успеем, то следващото Народно събрание, едно изменение в Закона за тютюна, където да влезе една такава клауза. А именно за защита на българските производители, не чрез някакви преференции, субсидии и т.н., а чрез гарантиране на 20%-но участие във всички производства, които се извършват в България на тютюн да бъде тютюн, произведен в България.
Ще се върна съвсем накратко на проблема за тези кооперации.
Тези кооперации са като че ли изоставени и от Бога. И въпреки тази стагнация, която общо съществува за страната, те търсят, тичат, бих казал много повече от съответния холдинг, да търсят пазари и да продават по 20, 30, 5 т тютюн, за да може да платят на колкото е възможно повече хора съответно определена сума.
И тук аз виждам именно бъдещето на българското тютюнопроизводство - чрез коопериране, но на една добра, законна основа и съответно защита на производителите в тези кооперации да можем да излезем от това тревожно състояние.
И искам да направя една декларация, въпреки че моментът може би не е много подходящ.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е обезспокоена... (Реплики от блока на БСП)
Моля ви, колеги! МС/МД 137.1
... че наред с бедственото положение на миньори, учители, лекари, социално слаби и други слоеве от населението в изключително тежко икономическо състояние през настоящата зима ще се окажат именно тези хора, за които сега говорим - тютюнопроизводителите.
От посещенията на народни представители от СДС в районите, произвеждащи тютюн се установи, че през тази година почти не е изплатено произведеното количество тютюн. С тютюнопроизводство и тютюнопреработване е свързана съдбата на близо 20 000 български семейства, много от които месеци наред живеят на вересия, както каза г-н Хасан Али. И в Петричко, въпреки че за Петрич се говори - "град на милионери" и т.н.
Уважаеми дами и господа, огромната част, огромната маса от населението е доведена до бедност. И там, по селата, вървят тези тефтери. И там хората взимат на вересия и чакат паричките от тютюна да могат да си платят заемите, да изпратят децата си на училище.
ИВО АТАНАСОВ (от място): А не беше така, нали?
ИВАН БУДИМОВ: Все още има и тютюн, както се спомена, който е балиран. Стои при производителите при лоши технологични условия. И ако не бъде изкупен в кратък срок, съществува реална опасност от понижаване на неговото качество и похабяване. То наистина вече е похабена, тази голяма част. Това означава огромна загуба както за производителите, които са вложили много груд и средства, така и за държавата.
Тежкото състояние на отрасъла е един реален факт, който ние отчитаме сега тук, въпреки фалшивата загриженост и обещанията на най-различни институции, като тръгнем от парламент и приключим със съответния министър, за увеличение на изкупната цена на тютюна и финансово гарантиране на неговото изкупуване.
Няма да чета цялата декларация.
Аз искам да кажа само едно - че ние, като парламент, приехме Закона за тютюна, но все още сме длъжници на тези тютюнопроизводители. И то големи длъжници, поради тази причина, че не притиснахме изпълнителната власт да извърши едно много добро маркетингово проучване и това, за което преди малко говорих преструктуриране на тютюневия отрасъл по отношение на сортове, 137.2 количество, качество, райониране трябваше да бъде изпълнено.
Аз искрено се надявам, че тютюневият отрасъл в България няма да загине защото съдбата на поколения българи е свързана с тютюнопроизводството.
И накрая, за да приключа.
Преди 8 месеца тук, от тази трибуна, когато обсъждахме акцизите за тютюневите изделия аз казах, че ние, като парламент, ако не приемем такива акцизи за вносните цигари, лицензните цигари, които да накарат потребителите да се върнат, тези, пушачите, към българските цигари, които по качество не отстъпват на чуждите, знаете много добре, разбира се, говоря за по-реномираните български марки тютюни, то тогава, аз тук заявих, че ние ако не направим една ясна равносметка, да има една съществена разлика между цените на цигари българско производство и цените на цигари вносно производство, вносни цигари, то тютюневият отрасъл ще върви все по-надолу и по-надолу.
За съжаление, тази моя прогноза се сбъдна. Ние тогава нямахме волята или желанието да ударим по някои чужди интереси, защото все пак ние сме българи и първа, и основна наша грижа трябва да бъде защитата на българския производител.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С това Вие говорихте точно 14 мин. без 2 секунди.
Благодаря Ви, г-н Будимов.
Г-н Русев и г-н Ангел Димов.
Реплика ли, г-н Русев?
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да.
Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Моята реплика към експозето на колегата Будимов се състои в следното.
Тютюнопроизводството в България е част от земеделието на България. Всякакъв опит то да бъде изолирано от общото развитие и общото състояние на земеделието е погрешно и то не води до никъде. Каквото е състоянието на земеделието на България, такова е състоянието и на тютюнопроизводството. Те не са отделени с китайска стена. 137.3
Защото аз мога да ви дам редица примери, които в планинските райони вълната не е изкупена вече в продължение на 3, 4, на 5 години и там хората не протестират. Няма кой да защити техните интереси.
Прекаленото политизиране на цялостната земеделска дейност в България доведе до това състояние и тютюнопроизводството. Защото законът не може да се прилага избирателно само към задълженията на държавата, а той трябва да се прилага изцяло - по духа и по неговата буква. Защото много от тези, които искат тук, от тази трибуна да защитят интересите на българските тютюнопроизводители те дадоха възможност за нахлуване на чуждите тютюневи изделия в България, в т.ч. и за чуждия тютюн. Те дадоха възможност на редица спекуланти да обхождат тютюнопроизводителите, да спекулират с техния труд, а накрая искат да задължат държавата това, което не са можели да направят със спекулантите, да го направи държавата. Не е възможно това да стане!
И затова аз напълно разбирам, че тютюнопроизводителите в България са в тежко състояние и, че на тях трябва да се окаже помощ, но всичко това трябва да стане в рамките на една обща земеделска политика на държавата, за общо извеждане на земеделието от това състояние, което е резултат главно на политическата криза и на политическия натиск, който се упражнява.
И тук, в парламента, някои политически сили използуваха тютюна и проблемите на тютюнопроизводителите да изявят себе си като техни грижовници. Това не трябва да се допуска, защото това разкъсва земеделското единство на хората, които са направили земеделието своя съдба.
И затова аз се обръщам към вас да разглеждате прилагането на закона не избирателно, не само от гледна точка на задълженията на държавата, а на неговото цялостно прилагане и тогава тютюнопроизводителите биха могли да бъдат спасени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, г-н Русев.
Ангел Димов.
След това Хасан Али. 137.4 АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, уважаеми председателю. Уважаеми колеги, аз много пъти съм говорил на темата тютюн, много пъти съм говорил от тази трибуна и кой е виновен за упадъка на това производство, за намаляването му почти петократно.
ГЛАС ОТ СД: Ангел Димов.
АНГЕЛ ДИМОВ: Но сега не мога да премълча и не мога да се стърпя и да не въстана ...
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: "И!", "Й!", "И!"
АНГЕЛ ДИМОВ: ... срещу такива изказвания, тази фалшива загриженост, която проявяват депутати от остатъчния СДС. (Шум в залата)
Аз се върнах снощи към 2 ч. от Сатовча.
ГЛАС ОТ СДС: Много си закъснял.
АНГЕЛ ДИМОВ: Бях в Кочен.
ГЛАС ОТ СДС: На предизборна агитация.
АНГЕЛ ДИМОВ: Да, на предизборна агитация бях. За първи път посетих този район. Видях какви благоустроени села има, какви хубави бели къщи са направени през 70-те и 80-те години. Видях една интелигенция в с. Кочен, едно от най-големите селища в община Сатовча - 700 души със средно и висше образование безработни.
ВЕНКО РАШКОВ (от място): Това реплика ли е или изазване?
АНГЕЛ ДИМОВ: Точно реплика е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз следя времето.
АНГЕЛ ДИМОВ: Сега като слушам как се говори за руските пазари, за които в 1992 г., когато управляваше правителството на Филип Димитров, оттук ви казвах, че тази злоба, тази вражда, която насаждате към нашите руски братя, ще се отрази на нашето население, като ви казвах, че това е загуба, погледнете стенограмите и ще видите, казвах, че това носи загуба на България ежегодно 5 милиарда долара. Това ви го казвах.
ГЛАС ОТ СДС: Като нямат пари да платят!?
АНГЕЛ ДИМОВ: Вие тогава се смеехте, викахте. И сега същите тези хора стават и говорят, че "ние загубихме руските пазари". Ами за какво ги загубихме? Пак ще ви повторя.. СР/ЙА 138.1
ГЛАС ОТ СДС: А бе един милиард и сто хиляди имат да ни плащат!
АНГЕЛ ДИМОВ: Защото като спечелихте изборите в 1991 г. и вашият президент, създателят на вашата организация, и вашето правителство казаха, че "ние ще се обърнем с лице към Запада".
ГЛАС ОТ СДС: Реплика се прави две минути.
АНГЕЛ ДИМОВ: Какво значи да се обърнете с лице към Запада? Значи да обърнете гръб на Русия! А 90 на сто от износа на цигари се изнасяше в бившия Съветски съюз. Това не го знаехте.
ГЛАС ОТ СДС: Само ти го знаеш!
АНГЕЛ ДИМОВ: Защото идвахте тук неграмотни, некомпетентни по тези въпроси и започвахте да управлявате една страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димов!
АНГЕЛ ДИМОВ: След това. Моля ви се, искам да се изкажа. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, чакайте, нека да се разберем!
АНГЕЛ ДИМОВ: Защото тази фалшива загриженост просто е нетърпима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, чакайте!
АНГЕЛ ДИМОВ: Второ. (Шум в залата) Второ ... Аз ви питам, питам ви аз!
РЕПЛИКА ОТ СДС: Хайде, махай се вече би, да му се отнеме думата! За изказване вземат думата бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз ще ви дам думата за изказване.
АНГЕЛ ДИМОВ: Моля ви се! Аз свършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, свършете.
ГЛАС ОТ СДС: Четири минути говори!
АНГЕЛ ДИМОВ: Кой извърши либерализацията на външната търговия, което тук не се изтъкна и от моята страна, която е главна причина за спада на производството и за провала във външната търговия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще му дам думата, ще ви говори 40 минути.
АНГЕЛ ДИМОВ: Либерализацията я извършихте вие! Но я извършихте, за да угодите на западните империалисти, първо (засилва се шумът в залата) и второ, от алчност да забогатеете. Алчни 138.2 да забогатеят! Започнаха да внасят цигари, да трупат милиони! Изтикаха нашите производители от вътрешния пазар! Не само от външния пазар.
ГЛАС ОТ СДС: Вие го приехте.
АНГЕЛ ДИМОВ: Вие направихте всичко това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Свършвайте.
Поискайте думата, ще ви я дам. (Към депутат в залата) Имаме много време.
АНГЕЛ ДИМОВ: Свършвам, само да им кажа последно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но това е реплика.
АНГЕЛ ДИМОВ: Сега вие трябва да излизате да говорите тук не с тази фалшива загриженост, а да изтъкнете своята вина, че вие сте провалили това производство. И повече нямате място в политическия живот. Това трябва да го разберете! (Шум в залата)
ГЛАС ОТ СДС: Браво! Това е академична реч!
АНГЕЛ ДИМОВ: Това трябва да го разберете!
ГЛАС ОТ СДС: От такива глупаци като тебе! Защото такива управляваха като тебе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, аз ще се опитам да бъда наистина кратък. Моята реплика към колегата Будимов е следната. Колега Будимов, във Вашето изказване Вие пропуснахте да отбележите, както някои други колеги направиха, че бедите в българското тютюново стопанство не са дошли с приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Пропуснахте това нещо.
Кажете, уважаеми колега Будимов, на колегите, че всички основни проблеми са от времето, когато имахме пълен държавен монопол, когато имахме стопанско обединение Булгартабак, нямахме преструктуриране, холдингова система, структура и т.н. Едно цяло и пет милиарда лева дадени на частни фирми, все едно че ръководят частни фирми, ръководителите, дадени от това време. Петте милиарда лева дългове към държавния бюджет от това време! Загубата на пазари ...
ГЛАС ОТ СДС: Кажи го на Ангел, ей оня!
ХАСАН АЛИ: Загубата на пазарите, традиционните пазари 138.3 са от това време. Няма да изброявам повече, колега Будимов, Вие не го посочихте преди малко.
Политизиране на тютюневия въпрос, поне аз като автор на Закона за тютюна и тютюневите изделия, с ваше участие приехме този закон, никога не съм допускал. Друг е въпросът, че имахме обвинение, специално Парламентарната група на ДПС, че не сме разрешили тютюневия проблем. Не можем и да го разрешим, защото този проблем не е партиен проблем, този проблем е общонационален проблем.
И в тази зала сме имали подкрепата на всички колеги, ако не на всички, на част от колегите от всички парламентарни групи, най-много на СДС, разбира се и сто на сто на ДПС. Но ако например не бяха 19-те колеги от БСП, които подкрепиха 500-те милиона лева, нямаше да мине това решение.
Така че, уважаеми колега Будимов, когато вземате отношение по тези проблеми, трябва да засегнете и този въпрос. Аз Ви моля. Да кажете истината на моите колеги, че не Законът за тютюна има вина за тежкото състояние на българското тютюнево стопанство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Будимов, имате право на дуплика.
ИВАН БУДИМОВ (СДС): Аз искам да изразя своето съгласие с господин Русев, че тютюнът е само един от отраслите на земеделието. Но просто темата на днешната дискусия е тютюнът и аз предлагам като следствие от репликата на господин Русев да проведем една дискусия върху общото състояние на земеделието и животновъдството. Тогава да видим как стоят нещата.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: В следващия парламент.
ИВАН БУДИМОВ: Да, може би в следващия парламент. Аз съм за това, да бъде в следващия парламент. Но все пак всеки един от нас да поеме своята вина. И именно тук, господин Русев, Вие се опитахте да прехвърлите вината от болната глава на здравата. (Шум в залата) Нещата са така, ние сме народни представители и трябва в своите действия да се ръководим от качеството си на народни представители, а не от своята принадлежност към някаква политическа сила.
Господин Димов, Вие излъгахте, господин Димов, тук 138.4 пред Народното събрание и пред нашите радиослушатели, защото това се предава. Защо? В 1992 г., когато управляваше правителството на Филип Димитров, беше изкупено цялото количество тютюнева реколта 1991 г. и реализирано, включително и на руския пазар. За съжаление после, обаче, нещата не тръгнаха така.
ГЛАС ОТ БСП: Много лъжеш, мнного!
ИВАН БУДИМОВ: Освен това, да се съобразяваме и с международната конюнктура. Русия, аз нямам нищо против тази велика страна, уважаеми дами и господа, страна която е дала титани на културата и изкуството. Но искам да кажа, че в момента Русия не може да плаща, и другите компании, никой не смее да го каже тук. Аз също се страхувам. Но ще подскажа, че другите, чуждите компании, които отиват там, в момента подбиват нашия пазар съзнателно. Аз го казах в началото на моето изказване. Извършва се зарибяване на традиционните български пазари и привикване към цигари друг вкус, за да не можем повече ние да стъпим на тези пазари. И това се прави с една дългосрочна перспектива. В момента върви завладяване на източните пушачи, на бившите социалистически пушачи с американски тютюн, с американски цигари. Дайте да си кажем истината. Това е нормална практика, това е абсолютно нормална практика. Но ние не трябва да стоим безучастни и да не предприемаме мерки съответно за защита на нашите производства. Защото има хора, които са привикнали с нашия тютюн.
Искам да кажа още, че тук много се спекулира със следното нещо, че виждате ли, преди тютюнопроизводителите бяха много добре, сега достигнаха да са много зле. Господин Димов, това е една световна конюнктура.
И освен това искам да ви кажа и нещо друго. Тези промени, които станаха в България и които все още до момента не вървят така, както би следвало да вървят в една демократична страна, са планирани от вашата партия още в 1985 година. Ние вървим по онази схема. И свалянето на Тодор Живков не беше акт на СДС, защото тогава не съществуваше, а вие си го свалихте. (Шум в залата) 138.5
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За господин Хасан Али.
Господин Хасан Али, аз искам да Ви се извиня най-официално на Вас, като автор на Закона за тютюна, че действително като че ли се създаде впечатлението, че Законът за тютюна е виновен. Не! Законът за тютюна беше първият сериозен опит за регулиране на тютюневия отрасъл в България и даже, бих казал, за неговото спасяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър-председател, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да кажа само няколко неща.
Първо, аз не протестирам против това, че вие питате министър-председателя и за проблемите на тютюна. Вярно е, че министър-председателят в една страна отговаря за всичко. По миналия петък, ако си спомните, аз направих една шега, няма да я повтарям, но все пак си е така.
По някои от проблемите, които се поставят тук, би трябвало да говори министър Цочев, който миналия петък беше тук. В момента не е тук, има задачи навън, вместо него тук са представители на Министерство на търговията и Министерство на финансите, които ще дадат отговор. Тук са заместник-министър Бързашки и господин Гегов от Министерство на финансите. Но аз смятам, че даже и до довечера да седим тук и да се изказваме по въпросите на тютюна, нещата от това няма да се оправят и няма да се подобри обстановката.
Предполагам, че повечето от вас, ако не всички, разбират, че ние живеем в един свят, който се изменя и който се изменя много бързо. Това, което беше вчера приоритет на нашата икономика, днес вече не е. Така е и с някои отрасли на промишлеността, така е, ако щете, даже и с тютюна. Световната консумация на тютюн намалява. И оттук, разибра се, тя не може да не засегне и нашата страна.
Кога ще стане това и в каква степен, това е отделен проблем, но просто трябва това да го разберем, и да вземем, разбира се необходимите мерки за съдбата на ония хора, които досега произвеждаха тютюн и много от които просто нямат друг НИ/НП 139.1 избор, поради земята, която притежават.
Бих отговорил накратко само на някои въпроси, които бяха поставени и смятам, че би било разумно да дадем думата на заместник-министър Бързашки и на господин Гегов, които да внесат повече конкретни пояснения по проблемите на тютюна.
Първо, бях запитан от говорившите защо сме нарушили Закона за тютюна и 500 млн. лв., които били предопределени по бюджета на държавата за целево субсидиране на тютюнопроизводителите сме ги дали за изкупуване на тютюна. Това е все едно. Ако бяхме дали тази сума за едно наистина целево субсидиране, то тогава тютюните нямаше да бъдат изкупени. И така и иначе резултатът пак щеше да бъде същият.
Поставен бе въпросът каква е възвръщаемостта на тези пари, които бяха дадени - 500 млн. лв. Аз ще ви кажа, тази възвръщаемост е функция от общите продажби на нашите тютюни. И тя е съвсем малка. В момента знаете колко хиляди тона тютюн имаме непродадени. Мъчиме се да ги продадем. Вие казвате: защо не притиснахме по-силно изпълнителната власт по въпроса за тютюна. Ами добре, притиснете я по-силно, ще обявим война на Китай, ще пратим един десантен корпус да превземем Пекин, тъй като китайски по-евтини тютюни проникват по пазарите на ОНД. По какъв друг начин да въздействаме. Или да обявим война на Турция, която също внася по-евтини тютюни от нашите.
Питате защо Министерският съвет не е изменил навреме изкупните цени на тютюна. Министерският съвет може да измени авторитетно изкупните цени на тютюна само тогава, когато наистина държавата се върне в предишното положение, като собственик на всички предприятия и като продавач на продукцията на страната навън чрез външнотърговските централи. Тогава вече - да, държавата ще изкупува, но дори и тогава тя не може да изкупува по цени по-високи от ония, по които може да продаде навън. Иначе наистина трябва да субсидираме това производство. А, за да го субсидираме, ние трябва да имаме нов Закон за бюджета, който да е предвидил такива субсидии.
Казвате, че не сме проявили никакъв интерес към пазарите на ОНД. Не, напротив, проявяван бе такъв интерес, борим се с конкуренцията там. Досега, доколкото поне аз зная, има вече предприятия, произвеждащи цигари, които са прехвърлени в Русия. 139.2 Но ние нямаме вина за това, че Русия повиши, и то рязко, вносните мита за много артикули, включително и за нашите тютюни.
ЕМИЛ ЮРУКОВ (от място): За цигарите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: И за цигарите и за тютюна. За цигарите най-много, за тютюна - в по-малка степен.
Признавам, че правителството има грешка по отношение на охраната на вътрешния пазар за вноса на цигари, но това е един проблем, който бе налице и през 1991 г., бе и през 1992 г. Още тогава чужди фирми, не искам да кажа предимно от каква националност, тъй като има и български, са започнали да внасят тютюни по едни смешни декларирани цени, за да избегнат плащането на мита и на акциз. Това разбрахме лятото на миналата година, 1993 г., и веднага взехме необходимите мерки. Но дотогава това бяха криминални деяния, които не стигаха поне до нашите уши.
Вярно е, че в момента имаме едно намаление на потреблението на тютюн за вътрешния пазар, но след като взехме вече тези мерки, аз смятам, че то ще се върне на предишния обем.
Аз смятам, че по-полезно би било да дадем думата на заместник-министър Бързашки и на господин Гегов, които да дадат всякакви разяснения, които вие желаете, по повдигнатите проблеми.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Бързашки, ако желаете, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАНИМИР БЪРЗАШКИ: Уважаеми господин председател, господа народни представители!
Аз бих искал да допълня министър-председателя господин Любен Беров с някои емпирични данни по отношение на състоянието и тенденциите в развитието на тютюневото стопанство в България.
Като че ли във всички съществува една убеденост, че производството и търговията с тютюн в страната запада и обемите на това тютюнево стопанство трябва да се свиват. Анализът на последните данни от развитието на тютюневото стопанство през 1993 г. и периода от първото деветмесечие на 1994 г. показват, че тенденциите са обратни. Наблюдава се едно завишение на продажбите на тютюневи изделия и пряко на тютюн, разбира се, тютюнът в по-малки размери, докато цигарите се продават в значително 139.3 по-големи обеми от миналата година.
Докато през миналата година имаме реализация на тютюн - пряко или чрез цигари - за около 30 000 тона, само до началото на месец септември тази година имаме продадени 35 000 тона тютюн. Очаква се до края на годината обемът на реализацията на тютюн да достигне около 15 000 тона и на цигари около 50, тоест общо 65 000 тона. 139.4 Това са сравнително оптимистични данни, но в най-лошия случай ще бъдат някъде около 60 или най-малко 55 000 т. При това положение достигаме обемите на реализация на тютюн пряко или преработен тютюн като цигари, от 1992 г., т.е. тенденциите в производството и реализацията в този отрасъл са в посока на оздравяване и известно увеличаване на производството. Поради тази причина оттук трябва да се изхожда въобще в цялостната държавна политика по отношение на управлението на "Булгартабак холдинг", по отношение на инвестициите от частни търговски дружества в отрасъла и въобще развитието на цялата тази дейност.
За тази година се очаква реколтата да бъде около 45 000 т. Тоест, ако направим сравнение на тези данни се вижда, че новата реколта може да се окаже, че е по-малка и ще бъде по-малка от годишното потребление на тютюн примерно през следващата година. Оттук вече следва изводът, че оцелее ли "Булгартабак" като търговска структура, запазим ли своите позиции на пазара, тенденциите към стабилизация ще позволят едно положително развитие през следващите години, а с това положително развитие може да се очаква естествено и решаването на социалните проблеми, за които според мен се говори твърде абстрактно. Социалните проблеми би трябвало да се решат точно по този начин, чрез политика на оздравяване на самата производствена и търговска дейност, а не чрез политика на субсидиране и целеви сложни финансови операции, които биха могли само да изкривят обективните тенденции.
Важен въпрос, който беше поставен тук от народни представители, е въпросът за износ на българско цигарено производство в Русия. За това се прави подготовка от доста време, но по-активно през последните месеци, като за целта са подготвени около 30 проекта. От направения анализ на тези предварителни проекти (те са на ниво предварително инвестиционно проучване и са сравнително в незавършен вид), десет от тях биха могли да бъдат реализирани до края на 1995 г., а за останалите 20 с известна условност също би могло да има положителен изход. В момента група от "Булгартабак", Министерство на търговията и други експерти е в страните от ОНД, където се дискутират конкретните проекти. ЦМ/КТ 140.1
Бих искал да кажа, че известна положителна основа за реализацията на тези инвестиционни проекти под формата на съвместни предприятия дадоха проведените през миналата и тази година търговско-политически консултации на правителствено ниво, особено последното посещение на министър Цочев в Русия и в Грузия създаде една добра предпоставка да бъдат приети и подкрепени от техните правителства съвместните предприятия, които имаме тенденция да изградим.
За съжаление има редица въпросителни, например финансовото обезпечение на тези инвестиционни проекти. "Булгартабак холдинг" и дъщерните му дружества не са в състояние пряко да инвестират допълнителни средства. Това ще създаде някои проблеми. Само около 5 или 6 от инвестиционните проекти са обезпечени финансово от руската страна. Всички останали все още са под въпрос.
На фона на всички тези тенденции може да се каже, че ако конкуренцията, наложена от международните цигарени и тютюневи корпорации бъде преодоляна, т.е. успеем да съхраним целостта и съществуването на нашите предприятия още една-две години, може да се твърди, че България ще успее да запази един сравнително подобаващ дял в сферата на световното тютюнево стопанство - наймалко името на "Булгартабак" с неговите търговски марки на цигари, с известността на българските тютюни да продължат да съществуват в района на източноевропейските страни, така също и в страните от ОНД и основно Руската федерация.
Въпросът за световните тенденции в потреблението на тютюни, който беше поставен, е изключително съществен. Намалява относителното потребление на ориенталски тютюни. Увеличава се потреблението на цигари "Американбленд". Тези тенденции не може да бъдат според нас от чисто търговска гледна точка оценени като отрицателни. По принцип потребителите потребяват това, което им е по-приятно да потребяват и с тази тенденция по-скоро вместо да се борим, както колегата предложи, може би по-скоро трябва да се съобразим и да направим така че в България да се произвеждат вместо "Джебел басма" някои други ориенталски тютюни, които се приемат и на нашия, и на всички други пазари, а така също и да се преориентираме към производството на американски тип тютюни. Това е напълно възможно и е изцяло в компетенциите на изпълнителната власт във връзка с квотирането на производството, във връзка с договарянето, 140.2 което фонд "Тютюн" би трябвало да извърши, а ние просто да го осъществим.
Разбира се, за реализацията на този процес би трябвало да намерим известно разбиране от тютюнопроизводителите, но аз смятам, че те вече са разбрали, след като тази година засетите от тях площи са по-малки от договорените чрез квотирането от министъра на земеделието. Те са разбрали, че нещата са сериозни и трябва да се съобразим с обективните пазарни тенденции.
Това бяха основните дискутирани въпроси. Сега бих искал да се спра на състоянието на отрасъла, което вероятно интересува господата народни представители, както и на предприетите от правителството действия през последната година и половина в тази насока.
Само с две думи ще се спра на цифрите, които се наследиха в "Булгартабак". СО "Булгартабак" в началото на 1993 г. имаше над 5 млрд.лв. задължения и около 1,2 млрд.лв. несъбрани вземания. През последните две години преди това тези цифри са нараствали постоянно. За това тежко състояние на отрасъла има някои обективни и субективни причини.
Обективните причини за това състояние са свързани със загубата на традиционните пазари. Няма да навлизам в причините за тази загуба на традиционните пазари. Тук имаше дискусия по този въпрос, но има и някои обективни причини от общия характер на икономическата политика в периода 1989-1992 г. Това е например безконтролният акцизен внос на цигарени изделия на нашия пазар. Според мен лично, а и според други експерти на "Булгартабак" това е основната причина, която доведе до намаляването на обемите на реализация на "Булгартабак" и съответното натрупване на задължения.
Може би загубата на традиционните пазари, която не е била никога 100-процентова, е една втора причина. По-важното е, че ние създадохме за вътрешния пазар предпоставки за свиване на потреблението на български цигари тук.
Една сериозна причина е запазването в продължение на тези години непреобразувана, неадаптирана към пазарните условия структурата на СО "Булгартабак" - една централизирана структура, която не позволява инициатива в търговските дружества и нейните поделения, а също така и твърде лошо управлявана по оценка на министерството. След преобразуването на "Булгартабак" има някои положителни тенденции и аз ще се спра на тях, но въпреки всичко 140.3 има и възпроизводство на някои отрицателни елементи на дейността.
По принцип СО "Булгартабак" беше преобразувано с известна забава. Министерството на търговията беше подготвило проект за преобразуване на СО "Булгартабак" още в началото на 1993 г., но се очакваше с приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия да се въведе статут на особен тип търговско предприятие. Поради това правителството забави внасянето на този проект за преобразуване, докато не се приеме Законът за тютюна и тютюневите изделия. Нашите очаквания бяха, че евентуално със закона може да се създаде търговско предприятие от особен тип, като например Главно управление на пътищата и други предприятия, които са създадени по силата на специален закон.
След като това не беше направено, беше внесен проектът за преобразуване по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация и Търговския закон на СО "Булгартабак" в холдингов тип дружество. Ако има въпроси по отношение на това защо е такава структурата на "Булгартабак", как точно се вземат решения и как работи, бих могъл да се спра в детайли, но тъй като този въпрос не беше поставен, смятам да го пропусна на този етап.
По отношение на общата промоция на наши цигари и цигарени изделия какво прави правителството? Преди малко аз казах, че това са търговско-политическите консултации с Руската федерация и други страни, както и водени преговори с международни тютюневи и цигарени корпорации за пряк износ на тютюн. За съжаление, обемът на изнесения тютюн като преработен тютюн общо взето не се увеличава, а се запазва в рамките на около 15 000 т, което смятаме, че е теоретичният минимум на възможния износ на преработен тютюн в чужбина. Имам предвид пазарите на развитите страни.
По отношение на реализацията на български цигари на българския пазар се наблюдава тенденция на увеличение. Например през 1994 г. количеството на продадените цигари се е увеличило почти двойно в сравнение с цялата 1993 г. Това не се дължи на факта, че българинът пуши повече български цигари. Това се дължи просто на това, че се затегна данъчната примка около търговците, които внасяха, както и премахването на преференциалните условия за фондации, кооперации и политически партии, които се занимаваха с неприсъща търговска дейност. Надяваме се с приемането на данъч140.4 ните закони, със стабилизирането на дейността на данъчната администрация и преодоляването на някои отрицателни по своя характер търговски средища от типа на "Илиянци" и някои други бази в страната, където тези цигари могат да бъдат реализирани, да настъпи допълнителна стабилизация на производството и търговията с цигари само с бандероли и да се увеличи относителният дял на българските цигари.
Пак бих искал да се върна на това, което казах преди малко: това в никакъв случай не може да бъде самоцел. Ако тенденциите за увеличаване потреблението на цигари "Американбленд" са налице - а те са налице, просто би трябвало да се съобразим с тях, ако искаме да не стимулираме чуждите търговци, а също и наши български фирми да заобикалят данъчното законодателство чрез контрабандни и други операции да внасят и продават цигари на нашия пазар, без бандероли и без плащане на акциз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И с повишаване на качеството на самите цигари вероятно. Аз съм пушач и знам. 140.5 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАНИМИР БЪРЗАШКИ: Аз бих искал да погледна в перспектива какво би трябвало да се направи, за да се запази тенденцията към оздравяване на производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия.
На първо място един въпрос, което нашето министерство ще предложи на правителството, това е допълнителна отсрочка на задълженията на "Булгартабак" към бюджета. Това е едно тежко бреме за бюджета, ако бъде прието, но по принцип това е една от основните мерки, които биха могли да бъдат приети, за да се запази този отрасъл на нашата национална икономика.
Също събиране на вземанията на "Булгартабак". За абсолютно всички несъбрани вземания са заведени съдебни дела и са предприети мерки за тяхното събиране, но нашата оценка и на други експерти е, че те са трудно, а голяма част от тях и абсолютно несъбираеми. Въпреки всичко се спря процесът на нарастване на несъбраните вземания и задълженията към бюджета. Затова, че се спря процесът на нарастване на несъбраните вземания заслугата би могла да бъде приписана на ръководството на "Булгартабак", докато правителството, отсрочвайки задълженията към бюджета за дивиденти и данъци, успя да създаде една сериозна глътка въздух за системата на "Булгартабак" холдинг.
Бих искал да обърна вашето внимание на един въпрос, свързан със Закона за тютюна и тютюневите изделия, който е от компетенцията на Народното събрание и вероятно ви интересува повече.
Досегашната работа на "Булгартабак" холдинг в новата ситуация при наличие на Закон за тютюна, а така също и работата на фонд "Тютюн" като междуведомствен държавен орган, показа, че има някои недостатъци на закона, които всъщност би трябвало и би могло много лесно да бъдат отстранени. Един от тези недостатъци е това, че в закона не е указана схемата на договаряне при изкупуването на тютюна. Казано е, че фонд "Тютюн" покрива разликите от произведените и неизкупените тютюни, които са заявени и които не са изкупени до 1 април на всяка година. Но механизмът, който би трябвало да доведе до реализация на този процес, РД/ВЙ 141.1 не е достатъчно добре разработен. Този механизъм би могъл да бъде разработен от изпълнителната власт, но отговорността и политическият аспект на този въпрос е изключително голям и затова смятам, че би трябвало да бъде разработен от Народното събрание и вкаран като елемент на Закона за тютюна. Именно да се затвори схемата на договаряне, която сега въобще не съществува като прерогатив на никого. Всъщност договарянето между фонд "Тютюн" и дружествата, които изкупуват тютюн, и между фонд "Тютюн" и производителите. Ние имаме варианти на предложения по този въпрос и след обсъждане в управителния съвет на фонд "Тютюн" те ще бъдат предложени на Народното събрание. Ако Народното събрание прецени, че тези виждания, които бихме предложили, са в съответствие с общия смисъл на закона и целесъобразни, бихте могли да ги внесете за едно допълнение и изменение на закона.
Аз бих искал да насоча вашето внимание към един друг въпрос, един проблем на Закона за тютюна, това е проблемът за фиксираните цени.
Фиксираните цени са една мярка, която според нас има чисто фискални функции, тоест, да гарантира събираемостта на акцизите чрез бандеролите и чрез едни фиксирани цени, които могат да бъдат контролирани и наблюдавани по-лесно. Оказа се обаче, че има по-гъвкави механизми, които биха могли да бъдат обсъдени. Това е например механизмът на минималните цени. Минималните цени, които практически ще играят ролята на достатъчен данъчен гарант, а в същото време могат да породят и по-добър фискален ефект, тъй като в крайна сметка биха могли да бъдат продавани и цигари на по-високи от тези цени. Засега обаче фиксираните цени за тази година поне изиграха един много положителен ефект, защото спряха в известна степен и изиграха ролята на една бариера пред вноса на вносни цигари и затова дадоха известни предпоставки на "Булгартабак" да може да продава поспокойно своето производство на българския пазар.
Това са като цяло въпросите, на които смятам, че отговорих на някои от поставените въпроси тук. Ако има някакви допълнителни въпроси, бих могъл да взема отношение. 141.2
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бързашки. Дано вече се вслушат народните представители в препоръчания от Вас борсов механизъм, защото аз им го препоръчах, но те не се вслушаха.
Господин Гегов, желаете ли думата? Заповядайте.
КИРИЛ ГЕГОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа народни представители! Съвсем накратко ми позволете да взема отношение по въпросите, които бяха поставени и касаещи Министерство на финансите.
Първо, искам да ви информирам, че правителството, респективно Министерство на финансите, изпълни задълженията, които му бяха предписани в Закона за бюджета за 1994 г. и приведе двете вноски - 500 млн. лева за изкупуване на неизкупените количества тютюн от 1993 г., и 100 млн. лева начална вноска във фонд "Тютюн".
На второ място, министърът на финансите, ползвайки пълномощията, дадени му от Закона за събиране на държавните вземания, отчитайки тежкото финансово състояние на търговските дружества в холдинга "Булгартабак", отсрочи до края на годината всички техни държавни вземания, с което им даде възможност те да получат глътка въздух.
По отношение на приходната част на фонд "Тютюн", така както ми беше поставен въпросът, основната част от приходната част на фонда са тези 600 млн. Освен това, както е известно от закона, фондът набира своите приходи 5 на сто от продадените бандероли. От досега продадените, това са някъде около 55-60 млн.лв., 2 на сто от производителите за количествата изкупени тютюни, такива средства още не са внесени, и други допълнителни приходи, включително глоби, начети и други санкции, наложени за нарушение на закона.
Трябва да кажа обаче, че дори събирането на останалата част от приходите да се извърши успешно в останалите два-три месеца, сумата вече няма да бъде чак толкова много голяма, като се има предвид, че съгласно закона тютюнопроизводителите получават безплатно тютюневите семена. Тоест, трябва да се направят разходи 141.3 за произведени тютюневи семена, да се направят разходи за воденето на регистрите, да се направят разходи за научната дейност в тази област и затова, когато става дума за изкупуване на допълнителни количества тютюни, помоему, би трябвало да се отчитат възможностите, които дава сегашното състояние на сметката на фонда, а ако се налага ангажиране на нови държавни средства, както е известно, това може да стане единствено само с корекция на Закона за държавния бюджет, тъй като бюджетът на държавата не може да се коригира по друг начин, освен само със същия закон.
Отчитайки обстоятелство, че реколтата за 1994 г. фактически ще почне да се изкупува от месец декември нататък, явно е, че една част от финансовите проблеми, свързани с участието на държавата при изкупуването на тютюна, биха могли да се решат и със Закона за държавния бюджет за 1995 г.
Но аз искам да напомня само и с това ще завърша моето кратко изложение, че процесът на изкупуване на тютюните е много строго регламентиран с членове 11, 14 и 15 на закона. И изпълнителната власт не може да направи нищо друго, различно или противоречащо на текстовете на тези три члена на закона.
Благодаря за вниманието. 141.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Генов.
Има ли други желаещи за изказване?
Имаме възможност да постъпим по два начина - да се опитаме да гласуваме решение, но няма кворум и трябва да прекратим заседанието. Ако всички са съгласни с общ консенсус, да прекъснем тази точка и да минем към точка втора "Отговори на въпроси и питания". Но при консенсус на всички и без гласуване бихме могли да постъпим така. Не бих могъл да ви препоръчам, както желаете... (Шум и реплики в залата)
Заповядайте, господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е проекта за решение, който е раздаден, а и постъпиха някои предложения за изменение на това проекторешение, да гласуваме друг ден, когато в залата присъстват почти всички колеги народни представители, щото е много важно като проект за решение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Хасан Али, постъпиха вече две предложения за допълнение в текста на решението. Разумно е да го обсъдите помежду си и да го предложите в едно от следващите заседания.
Ако има консенсус в залата за преминаване към точка втора... Ако има един против, нека да заяви, че е против. Няма.
Преминаваме към точка втора -
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ПИТАНИЯ ПО ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Не виждам народния представител Васил Михайлов. Атанас Матеев? Няма го. И Георги Петров го няма.
Тошо Пейков, ако обичате, заповядайте да развието Вашето питане към министър-председателя.
Дадох думата на господин Пейков, а Вас Ви нямаше в залата, господин Михайлов. Съжалявам. Ще Ви дам по-късно думата.
ТОШО ПЕЙКОВ (независим): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Аз моля господин Ангел Димов да не ми отнема от времето и се обръщам към уважаемия професор Беров с твърдението, което е известно на цялата страна, че той е един честен човек, за което аз също мисля, че мога да гарантирам. ВЙ/КП 142/1.
Но за съжаление по времето на Вашия премиерски мандат и на моя депутатски мандат някои нечестни хора в нашата страна се опитаха да разграбят страната. Те грабеха така, както никъде по света не грабят и смятат още да грабят!
Остават броени месеци до приватизацията на няколкото най-големи и най-успешни хотела в туристическия бизнес.
В началото на втората година от Вашето управление се разгоряха горещи спорове по повод държавната стратегия за хотелската приватизация. Чрез целенасочена пропагандна кампания, организирана от различните заинтересовани страни, която и днес продължава, обикновеният небогат българин разбра за апетитите и за претенциите на отделните конкуренти.
Като народен представител на тези обикновени български граждани аз вярвам, че Вие, господин премиер, се грижите за техните интереси и затова още преди три седмици Ви зададох следните въпроси:
1. Интересите на обикновените български граждани или някакви други по-висши интереси на политически или икономически групировки Ви накараха да обезглавите Комитета по туризма като изпратите назначения от самия Вас според изискванията на Конституцията негов шеф професор Емил Лозанов в принудителен отпуск по болест?
Аз нямам честта добре да познавам професор Лозанов.
2. Интересите на обикновените български граждани или някакви други по-висши интереси Ви заставиха след отстраняването на професор Лозанов на 8 юли със заповед с мотиви: "поради заболяване на председателя", мога да Ви я покажа, вместо първата заместник-председателка да определите временно да изпълнява функциите на председателя на Комитета по туризма третия човек, тясно свързан с бившата комунистическа партия господин Васил Ангелов Велев. Същият само за два месеца след отстраняването на титуляра започна услужливо да изпълнява политически и икономически поръчки. Аз имам доказателства, които ще ви представя.
И тъй, защо професор Лозанов беше отстранен от заеманата от него длъжност? Не е ли това пример, за който аз ще Ви посоча причина? 142/2.
Професор Лозанов спря черната приватизация на държавната фирма "Интербалкан" от хората на Тодор Живков и на професор Първулов. Затова беше отстранен от техния мощен клан. Това е моята хипотеза.
Временно изпълняващият длъжността Васил Велев се опита да заличи следите на престъплението, извършено от предишното ръководство на "Интербалкан" чрез преобразуването на фирмата и уволнението на борда от директори, които прекратиха безобразията на предишния шеф Владимир Владов. Но професор Лозанов спря преди няколко дни преобразуването и уволнението.
Вие, господин министър-председател, сте икономист. Ето, аз пред Вас показвам пет броя авизо платежни нареждания, чрез които бандитът Владов под ръководството на професор Първулов от 27 януари до 23 март 1994 г. е прехвърлил чрез клон на "Туристспортбанк" уж по някакъв договор за доверително управление от ръководената от него държавна фирма "Интербалкан" ЕАД 11 млн. лв. пари в частната си фирма финансова къща "Интеринвест", в която има 51 на сто лично участие. Авизата са за 2 млн., за 2 млн., за 1 млн., за 4 млн. и за 1 млн. лв. от държавната фирма. Ето с какво се е занимавал временно изпълняващият длъжността председател на Комитета по туризма господин Желев, който се е поставил в услуга на определени групировки и политически сили.
Готов е списъкът с имената на предварително спечелили търговете за хотелите заинтересовани групировки и макар да съм за търговска и за пазарна приватизация, аз съм против приватизацията на диво. Може би е недостоверна информацията, която посочи столичен вестник, че уж 30 на сто от комисионните били за Жан. Аз не вярвам в едно такова твърдение. Но само с едноличния си подпис Васил Велев е раздал под тезгяха 17 хотела. Ето листа-чаршаф, на който аз съм ги извадил тези хотели и мога също да ви предоставя този списък. 142/3.
Вие знаете, че проф. Лозанов междувременно бе заболял и е в отпуск по болест. Аз назначих Кирил Велев за временно изпълняващ длъжността. Защо? В момента нямаше никакъв заместникпредседател на комитета. Първият заместник-председател на комитета госпожа Сандалска, не че е първи по старшинство, но просто по ред на излизане, която бе освободена по предложение на господин Лозанов, не помня точно, някъде към края на 1993 г.
Вторият зам.-председател на комитета, който бе освободен по предложение на господин Лозанов, бе Хаджиниколов. Това стана някъде в началото на 1994 г.
Третият зам.-председател, който бе освободен от мен, тъй като явно, че нещата не вървяха добре, това бе Николов и това стана някъде, доколкото си спомням, в началото на месец март 1994 г.
Това бяха тримата зам.-председатели. След като господин Велев вече бе определен за изпълняващ длъжността, едва след това назначих госпожа Хинкова за заместник-председател на комитета, тъй като все пак, не дай Боже, ако господин Велев го бутнеше някакъв трамвай, трябваше да има някакъв резервен човек, който да ръководи комитета. Така че Хинкова, като единствен зам.председател се появи на сцената след назначаването на господин Велев.
Дали са верни фактите, които се изнасят тук за господин Велев, това не мога да кажа, тъй като разбирате, че аз не следя отблизо, всекидневно, работата на Комитета по туризма.
Друго нещо обаче, което трябва да отбележа пред вас, и заради което запитах господин Пейков дали това е мнение на парламентарна група или негово лично мнение, това е, че аз повиках няколко пъти представители на поне три парламентарни групи, които поддържаха доскоро правителството. И пред тях поставих въпроса за обстановката в Комитета по туризма и какви персонални проблеми има там.
Тази именно, да я наречем не комисия, но все пак работна група от представители на трите парламентарни групи, имам предвид господин Премянов от Парламентарната група на БСП, господин Тодоров от НСД, както тогава бе, и господин Осман Октай от ДПС, тази група от трима души дойде при мен преди два дни и отново ВТ/НП 143.1 постави въпроса за освобождаването на господин Лозанов не от името на тези трима души като личности, а от името на трите парламентарни групи. Предполагам, че те са имали някакви пълномощия в това отношение, за да дойдат при мен официално и да ми кажат: "Ние настояваме за това и това".
Така че това е, което бих могъл да поясня пред вас по сложната обстановка в Комитета по туризма. Там се преплитат много лични, корпоративни, местнически и какви ли още не интереси.
ИВАН БУДИМОВ (от място): И политически.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: И политически, аз бях достатъчно деликатен да не го кажа, благодаря Ви, че ме допълнихте.
И някой казва: "Абе, какво се занимаваш с туризма. Там вече всичко е разпределено и преразпределено. Не се бъркай там". Това разбира се не означава, че изпълнителната власт ще остави туризма да се саморазпредели по някакъв начин и да се самоприватизира, но разберете, че обстановката е много противоречива и в тази именно обстановка аз, като човек, който не е имал никакви нито преки, нито косвени интереси в туризма, се мъча някак да бъда обективен и ми е много, подчертавам, много трудно.
Така че в момента за успокоение на господин Пейков, господин Лозанов се е върнал от отпуск по болест, който той е прекратил. Това стана в понеделник и в момента господин Лозанов е председател на комитета. Значи комитетът не е обезглавен. А какво ще е бъдещето, това, казвам отново, трудно ми е да ви кажа, тъй като се мъча да гледам безпристрастно, но съм много затруднен от това противоречие в становищата на много хора. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Господин Пейков, имате думата да вземете отношение към отговора.
ТОШО ПЕЙКОВ (независим): Уважаеми господин министърпредседателю, аз съм избран от избирателите на Съюза на демократичните сили и не съм пчела, която минава в различна ориентация. Продължавам, според мен, да защитавам техните интереси, макар че господин Стефан Савов преди 14 месеца ме изключи от Парламентарната група на СДС. Но той изключи и други хора. Тъй че 143.2 това е за моята ориентация. Аз не изказвам тук мнението на някаква парламентарна група, а моето лично мнение.
Но тъй като Вие все пак се постарахте да отговорите на моите въпроси, но останаха и много неотговорени загатки в тези въпроси, аз Ви показах някои доказателства, които ще Ви предоставя лично. Искам да Ви кажа, може би на изпроводяк, може би ще се виждаме и след това като обикновени хора, че правителствата си отиват, парламентите си отиват, но те трябва да си отидат без угризения и да оставят все пак някакви документи, някаква надежда за следващите, да оставят изправни книжа, архиви. Защото под прикритието на "нежната революция" някои побързаха да изгорят и нашите надежди.
Аз искам да ви кажа хронологията, която проследих от 1990 г. насам, която е една тъжна равносметка. През месец септември 1990 г. беше прекратена дейността на Комитета за държавен контрол. През месец октомври беше ликвидирана дейността на Главната инспекция по търговията и услугите. През месец декември 1991 г. се ликвидира дейността и на новосъздадената Държавна инспекция за борба със спекулата и корупцията само след едногодишна дейност. После Министерският съвет създаде група за борба с корупцията, но само за шест месеца той я прекрати.
И тъй и днес не съществува държавен контролен орган, който да ви помогне във вземането на решения, а вечният Указ 56 обезсмисли държавния финансов контрол и поощри стопанската и финансовата престъпност, за която днес тук аз Ви представих доказателства.
Но какво трябва да правим с тези доказателства, ако времето, Вашето и моето, не стигне, за да ги обсъдим в парламента. Защото правителствата наистина си отиват, и парламентите си отиват, а моето питане и преписката, свързана с него, остават. Остават, но къде ще отидат, след като аз ги връча тук, в канцеларията? Къде са преписките на нереализираните по наказателна отговорност и свързаните с тях дела, надлежно архивирани от служителите на закрития през 1990 г. Комитет за държавен контрол, на когото не беше определен правоприемник, сигурно нарочно. Те бяха изгорени и унищожени, както установи комисията от Великото Народно събрание. 143.3
Къде са преписките на Главната инспекция по търговитяа и услугите, която също нямаше правоприемник? Изгорени и унищожени ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пейков, това е отношение към отговора. Извинете ме.
ТОШО ПЕЙКОВ: Аз искам да завърша с това, че е дошло време, ако Министерският съвет не успее да приеме решение за съхранение и опазване на информацията от държавния и парламентарния контрол, Народното събрание да определи една комисия, която да събере и съхрани в специално охранявано помещение на парламента тази особено ценна информация, за да е чиста нашата съвест пред следващите парламенти и народни събрания.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви за предложението. Това е добре.
Имаме останали 12 работни минути.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Ще свършим бързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не Ви вярвам. А, докажете пред парламента. И ще Ви отнема думата след две минути. Заповядайте. Ще бъдем стриктни. Картата, ако обичате. Съвсем точно ще работим по правилника. По правилник имаме време.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю. Настоятелен съм не заради себе си, а защото това е актуален въпрос, който е внесен на 6 юли 1994 г. и се боя, че той може да се деактуализира. Притеснението ми е в този смисъл и затова бих желал да го задам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, излагайте го.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Васил Михайлов - СДС. 13.4
Уважаеми господин министър председател! Моля на основание чл.72 от нашия правилник да отговорите на следния актуален въпрос:
Първо, министърът на финансите назначил ли е, с каква заповед и в какъв длъжностен и професионален състав ревизия за ликвидацията на Организацията за съдействие на отбраната, съгласно изискванията на чл.1, т.2 от Постановление на Министерския съвет # 104 от 7.06.1994 г.?
Второ, след констатациите, направени в подкомисията към Комисията по национална сигурност за престъпна безстопанственост, безотговорност и груби злоупотреби в Организацията за съдействие на отбраната, както и констатациите от ликвидационната й комисия и след многократно напомняното становище на Комисията по национална сигурност за необходимостта от назначаване на финансова ревизия преди приключване на ликвидацията на ОСО към изпълнителната власт от председателя на Комисията по национална сигурност и други нейни членове, какви действия са предприети за търсене на отговорност най-вече за огромните злоупотреби с имоти, имущества, включително оръжия и боеприпаси и финансови средства? Това е моят въпрос, уважаеми господин министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ (в оставка): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз също ще се постарая да бъда максимално кратък, макар че не знам дали така ще ви помогна да минете и другите въпроси.
Мога да ви кажа само, че министърът на финансите по повод на мое запитване е отговорил, че с негова заповед # 155 от 27 юни т.г. е възложил на двама експерт-ревизори от управлението "Държавен финансов контрол", Софийско управление, да извършат финансова ревизия на бившата Организация за съдействие на отбраната, като ревизията обхваща два периода: от март 1989 г. (това е датата на последната ревизия) до март 1992 г. (закриването на тази организация) на основание на Постановление # 72 на Министерския съвет от 1992 г. и от 23 март 1992 г. нататък до приключНЧ/ЗТ 144.1 ване на ликвидацията на организацията, а именно до 7 юни т.г.
В момента ревизията е в процес на организиране и проучване на ревизирания обект. При това проучване е необходимо да бъдат предоставени констатациите и на подкомисията към Комисията за национална сигурност, за която пише в питането си господин Михайлов.
След приключване на проучването ще бъде съставена програма за ревизията, с която освен въпросите, които ще бъдат проверявани, ще се определи срокът на извършване на ревизията и евентуалното увеличаване на състава на ревизионната група.
Финансовата ревизия не се извърши преди приключване на ликвидацията на организацията по две причини: ангажиране на ревизорите в други отговорни ревизии и необходимостта ревизията да обхване целия ликвидационен период, тоест до приемането на ликвидационния баланс. Оставям отговора на господин Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Михайлов, заповядайте да изразите отношението си.
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (НЕЗАВИСИМ): Аз благодаря на господин министър-председателя за отговора. Тези данни за мен бяха важни. Те не са важни само за мое сведение. Това са очаквани от хората, които работят по ликвидацията на ОСО, а и от българската общественост, която се запозна чрез средствата за масова информация с много от злоупотребите в бившата Организация за съдействие на отбраната.
Мога само да изразя надеждата, че тази ревизионна комисия ще свърши своята работа. Боя се, че когато вече ликвидацията е факт, тя ще има много малко шансове да открие истината и съответно разхитителите и закононарушителите да получат заслуженото си наказание. Това е държавен имот, народен имот, който за съжаление както се казва отиде, и съм сигурен в това, в доста чужди джобове. Проблемът е дали въобще е възможно, започвам да се съмнявам, ... 144.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отношението Ви към отговора, господин Михайлов!
ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Да, това е отговорът. Аз съм удовлетворен от изнесените данни, но искам да изкажа съмнение за това дали в крайна сметка ще има ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това вече не е отношение към отговора. Всеки е длъжен да се съмнява.
Господин Босевски, имаме 5 минути. Има само един въпрос на Ани Миленкова към Вас.
Предлагате да отложим отговора за следващия път, тъй като е обемист и няма достатъчно време? Добре.
Уважаеми колеги, едно съобщение:
Комисията по земеделие ще проведе своето заседание на 29 септември, четвъртък, от 10 часа в зала 356, пл. "Княз Александър Батенберг" при следния дневен ред: приемане становище към законопроекта, обсъждане на законопроект и текущи.
Поради изтичане на работното време на парламента, закривам заседанието.
Следващото заседание е в сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 55 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ