Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Откривам заседанието (звъни), имаме кворум.
Уважаеми дами и господа народни представители, пред вас е дневният ред. Има обаче два въпроса, които трябва да решим предварително. По единия ще има думата господин Джеров, но не го виждам в момента. Господин Джеров, ако обичате да докладвате за правилата по процедурата по чл. 82, защото, ако искаме утре да разискаме, трябва да приемем тези правила. Това беше един пропуск към правилника и може би трябва да намерим точно мястото им в правилника и да се включат в бъдеще.
Моля, за внимание.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, в дневния ред са включени за разглеждане Правила за процедурат по чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Чл. 82 от правилника допуска възможността за започване на разисквания във връзка с внесено питане. Но оттук нататък, както казваме ние юристите, много важно е да се създаде процедурата по силата на която ще се оформи процедурата за започване на разискванията. На базата на един проект, който вчера ни беше представен, Законодателната комисия редактира правилата и сега ги поднася на вашето внимание. Сл.Р/МД 1206.1
Мисля, че след като прочетете тези кратки правила, ще видите, че тук развиваме нещо, което по принцип е нормално, налага се и е обичайно. Има внесено питане. Дотук правилникът разрешава, разбира се, във всяка една нормална, демократична държава питания и отговори има и ще има и по-скоро трябва да има.
Точка първа изяснява, че предложение за започване на разисквания по едно вече внесено питане може да бъде направено най-малко от една пета от всички народни представители. Значи за да има предложение за започване на разискванията, трябва да има една пета от народните представители. Нормално е това предложение да бъде внесено при председателя на Народното събрание, и то в писмена форма. Оттук нататък вече започва процедурата. Разискванията се насрочват с решение.
В Законодателната комисия беше поставен въпросът...
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Това не е по дневния ред. Нали щяхме да обсъждаме дневния ред?
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, момент. Какъв е Вашият въпрос, госпожа Ананиева. (Росен Хубенов е станал прав) Ако обичате елате тук, защото не мога да чуя. Да, господин Хубенов, кажете.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Вземам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФААН САВОВ: Обяснете първо на мен, ако обичате.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Вземам думата, за да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обяснете ми, моля Ви се, на мен, казах.
РОСЕН ХУБЕЕНОВ (ПСБСП): За да обясня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обяснете първо на мен какво е Вашето... защо прекъсваме оратора?
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Ще обясня на аудиторията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Искате думата по процедурен въпрос ли?
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Извинявайте, не Ви давам думата. Дал съм думата на господин Джеров, защото този въпрос е много важен, за да проведем утре разисквания. По процедурен 1206.2 въпрос след това ще Ви дам думата. Моля Ви, седнете си на мястото.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Вземам думата в качеството си на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще взимате думата, без да има разрешение от председателя. От кога може така да се взима думата?
ЗЛАТИИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Искаме думата по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, седнете си веднага на мястото.
Моля Ви се, седнете си на мястото, където Ви е мястото, и то веднага! (Росен Хубенов е застанал от страната на блока на СДС) Моля ви се, тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много е интересно, когато се докладва един правилник или едни правила...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, извинявайте, как се казваше, Карадимов?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Хубенов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Хубенов, Вашето мясо е точно там и Ви казвам, че трябва да го заемете. Точно където ви е мястото. (Ръкопляскания в блока на СДС)
Ако всеки започне да се разхожда, за да дава указания, е друг въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще искате думата, когато съм дал думата. Вие, господин Орсов? Не Ви давам думата! Моля ви се, давам думата на господин Джеров, моля ви! Уточняваме дневен ред, моля ви се, уточняваме дневен ред, след това ще Ви дам думата.
(Георги Пирински (ПСБСП) също иска думата)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И сега на базата на така направеното предложение считаме, че трябва да има съответно и дебати. Тези разисквания се насрочват също с решение на Народното събрание. По-нататък разискванията се провеждат така, както въобще се провеждат разисквания. Ограничаването е в рамките на един час, като всяка парламентарна група има право на трима оратори, като изказванията на парламентарната група (шум в зала1206.3 та), може да бъде в рамките на 20 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински! Господин Хубенов! Господин Премянов! Заемете местата си! Не ме карайте да взимам мерки! (Шум в залата)
(Златимир Орсов (ПСБСП) говори нещо от място)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Местата са не в кулоарите някъде, местата са определени. Аз ще Ви дам думата, когато поискате. Моля Ви се, господин Пирински!
Имаме 3 предложения: на госпожа Клара Маринова, на госпожа Ананиева, и това предложениие, което е много важно, за да може утре да имаме дебати по разисквания, които вие искате. Нима не разбирате? (Говоят от място) Тогава какво? Това е минало през Законодателната комисия и докладчикът трябва да го докладва, да го гласуваме, за да може да мине утре в пленарната зала. Ще има разисквания по този въпрос. (Шумът в залата продължава) И Вие, господин Марков, си седнете на мястото (към Георги Марков).
Продължете, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Много учудващ е този начин на реакция, не ми е ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Започвам да не се учудвам на никакви реакции, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: ..., когато докладвам правни норми. Ако беше политически въпрос, може да скачате, но тук мисля, че няма защо да се реагира по този начин. И така, както ви казах, разискванията ще бъдат провеждани по един нормален начин, като всяка парламентарна група ще предложи трима оратори.
Вносителят на предложението трябва да внесе свой проект за решение. Защото в края на краищата разискванията не трябва да вървят безцелно. Те трябва да завършат с решение и тогава, когато някой предизвиква разисквания, те трябва да завършат с едно решение. И именно представеният проект за решение ще бъде и базата на разискванията. В никакъв случай не може да се попречи и на други народни представители да предложат свой проект за решение. В края на краищата Народното събрание трябва да приключи въпросът с едно решение, което трябва да има и което единствено може да има констативен характер. 1206.4
В този смисъл Законодателната комисия е редактирала своето предложение за Правила по процесурата по чл. 82 на нашия правилник. Считам, че ние сме обхванали всички възможности, постарали сме се да създадем пълна демократичност или условия за демократично обсъждане и накрая да има едно решение, което да констатира това, което е станало. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Джеров, този въпрос мина през Законодателната комисия и беше единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да. ние нямахме различия, защото това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За да обясня на господа народните представители, които така бурно напираха към трибуната, искам да кажа следното. Председателят на народното събрание предлага дневния ред, отворете Конституцията и ще се уверите, че е така. Председателският съвет е само съвещателен орган. Ако искате ние утре - а това е ваше искане, да имаме нормални дебати, трябва да гласуваме това предложение, защото в правилника ги няма тези правила за разисквания. Тъй като нямаме тези правила за разисквания, изработи се едно становище от председателя, което беше предложено на комисията. Там е било прието.
Сега вече давам думата както по правилата, така и по въпроса дали да приемем тези правила днес, за да може утре да се движим по тях.
Пръв искаше думата господин Орсов. 1206.5
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Аз съм от парламентарния съюз за социална демокрация и много моля стенографите да записват точно какво казвам. Казвам Парламентарен съюз за социална демокрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, не ме карайте да Ви отнемам думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Вземам думата по процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отнемам Ви думата в момента. Господин Орсов, Вие нямате право да се поставяте нито над правилника, нито над Конституцията.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Не се слагам, но искам думата по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не сте Вие този, който ще заповядва как стенографите...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, изслушайте. Няма да бъдете Вие този, който ще казва на стенографите как да записват. Стенографите имат разпореждане от председателя да се записва предизборен съюз на БСП. Моля, продължавайте. (Шум в залата, възгласи на недоволство от страана на малцинството) Това е! Толкоз по този въпрос! Ако искате, ще имаме отново дебати.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз не възразявам да има дебати по този въпрос. Изразих само моята молба. Взех думата по процедурата. И процедурата е следната: тази т. 2 в раздадения дневен ред не е гласувана в дневния ред, поради което се налага народните представители да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ами, именно това искам.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Дали тя да бъде включена в дневния ред, или да не бъде включена. И Вашето внушение, господин председателю, че без тази точка утре не могат да бъдат проведени разискванията, е фалшиво. Защото именно в чл. 82, ал. 2 е казано, че разискването се провежда по реда, установен в Глава шеста на този правилник.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТШАРОВА (от място): Глава пета. Има техническа грешка. ВТ/МД 1207.1
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Глава шест пише тук. Добре, нека да бъде Глава пета. Има отделна цяла глава за реда, по който да станат разискванията, и няма нужда от това решение.
Но нека първо да гласуваме дали това да бъде точка от дневния ред или не, а ако бъде, тогава ще изложим възраженията си по същество.
Благодаря ви за вниманието и на Вас, господин председателю, че благоволихте да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, Вашата ирония не ме засяга и трябва да кажа, че моята цел беше именно тази - да гласуваме дали това действително да бъде точка втора. Ако е отбелязана в този проект, това не значи още, че сме гласували този въпрос.
Има думата господин Боков, а след това господин Премянов.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм от парламентарния съюз за социална демокрация. Мисля, че стана недоразумение и се страхувам, че Вие излишно енергично реагирахте на това, което искаше да каже парламентарният съюз за социална демокрация.
Нашето предложение беше именно това, което Вие имахте намерение да направите, но Вие би следвало да помолите господин Джеров, когато прави предложение за включване на точка в дневния ред, ако така трябва да се тълкува неговото изказване, да не навлиза в дискутирането на въпроса по същество. Така че единствено от това бяха продиктувани възраженията на парламентарния съюз.
Искам да се спра на един друг проблем. Преди малко Вие заявихте, че сте разпоредили на стенографите на Народното събрание да отразяват дебатите по определен начин. Аз се надявам, че това не означава, че някой седи и редактира това, което се казва.
Да, аз казвам, че съм от парламентарния съюз за социална демокрация и очаквам утре да го прочета в стенограмите на Народното събрание. Благодаря ви. (Ръкопляскания от страна на малцинството) 1207.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Боков. Вие можете да се наричате, както искате, обаче нямате право да давате разпореждания на стенографките. Това е съвсем друг въпрос. Има думата господин Премянов. (Шум в залата, възгласи от страна на малцинството, шумно изразено неодобрение) Просто нямате право? Не виждам никъде това право!
ФИЛИП БОКОВ (от място): Вие също нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Боков, кой тогава има право? (Шум в залата, реплики от страна на депутати от малцинството)
ФИЛИП БОКОВ (от място): Всичко, което се казва в залата, трябва да се записва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Решението, което е заложено в т. 5 от правилника, това е, което мога да Ви кажа. Това е решението!
Господин Премянов, имате думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Аз като противник на "възродителния процес" ще си позволя да повторя, че съм Красимир Премянов от парламентарния съюз за социална демокрация и искам да попитам господин председателя, това е въпрос, свързан с процедурата, и затова си позволявам да го поставя именно сега, дали това предложение за включване на точка в дневния ред е направено в съответствие с изискванията на самия правилник, по надлежния ред.
Второ, господин Боков засегна една тема, но тя е изключително сериозна. Това, което днес става, се документира. Това е историята на нашия парламент.
Вие, господин председател, си позволихте да коментирате искането и молбата на господин Орсов по един начин, който създава впечатление, че всичко, което става в този парламент, и крайният резултат от неговата дейност, се отразява според Вашата воля върху документите, които са резултат на водените стенограми. Това така ли е или не е така? Редактират ли се стенограмите, модифицират ли се според Вашата лична преценка, или те отразяват това, което се говори тук, от тази трибуна? Благодаря ви. (Шум в залата, реплики) 1207.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Орсов, господин Боков, господин Премянов, знаете, Конституцията е най-висшият закон за нас и има пряко действие. Ако отворите чл. 77, т. 2, ще видите, че председатателят на Народното събрание предлага проект за дневен ред на заседанията. Това е проект за дневен ред, който аз предлагам и който вие ще гласувате. И когато гласувате този дневен ред, той ще стане действителност. Това е цялата истина.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Той беше гласуван преди две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Колкото се отнася до въпроса за наименованието, няма защо за енти път да обяснявам моето лично становище но аз съм задължен от правилника да се води такъв, какъвто е. Никой не може да излиза тук и да се представя за такъв, какъвто не е . (Възгласи "Е-е-е!" от страна на депутати от малцинството)
Господин Боков, това е толкова ясно, че аз просто се чудя на Вашата невъздържана реакция. Такъв, какъвто не е, защото утре Вие, не знам, днес сте в едно състояние, утре - сте в друго. Утре Вие можете да излезете и да се запишете, че сте от СДС, за което ще Ви бъда много благодарен. (Шум в залата) Обаче преди това, господин Боков, ще трябва да направите сътоветно заявление в канцеларията на необичания от Вас председател, той да Ви заведе в регистъра и тогава ще Ви приеме от СДС.
Госпожица Дърева има думата (възгласи от страна на мнозинството).
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Аз съм от парламентарния съюз за социална демокрация. Ще говоря по процедурата.
Господин председател, имам една голяма молба. Просто наистина съжалявам, че трябва да Ви обърна внимание да спазвате чл. 8, ал. 3 на правилника, който сме приели, където е записано, че при участие на председателя в разискванията по даден въпрос, заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател.
Позволявам си да направя тази процедурна забележка, тъй като Вие непрекъснато участвувате, без да слизате тук, на тази трибуна. 1207.4
Освен това имам едно предложение, също процедурно, да се добави към чл. 8 от нашия правилник, ал. 4, която да гласи: "Председателят на Народното събрание коментира всички изказвания на опозицията задължително." Благодаря. (Ръкопляскания от страна на опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Дърева, аз бих предпочел да направите... (шум в залата, викове, реплики от страна на депутати от малцинството, възгласи "Браво!"). Да, госпожице Дърева, колкото и да ръкопляскате, това не са разисквания. Това са обяснения на правилника. И Вие, ако смятате, че можете да сложите тук един председател - кукла, каквито си слагахте дълги години (възгласи от страна на депутати от мнозинството "Браво!", бурни ръкопляскания), Вие имате пълна възможност, без да мога сега да Ви цитирам члена, да гласувате недоверие на председателя, с което ще улесните много и моето здраве. Но дотогава да очаквате, че ще сложите лепенка на устата на председателя и той да не казва как смята, че трябва да се проведе заседанието, това го няма никъде по света.
Госпожице Дърева, Вие сте добър журналист, но Ви казах веднъж по конституционно право трябва малко още да четете. (Ръкопляскания и възгласи от страна на малцинството)
Първо има думата господин Петров. Все пак трябва да има изказвания и от двете страни, нали?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Аз съм от Националното движение "Никола Петков", СДС. (Възгласи от страна на малцинството "Няма такова!", реплики, шум)
Уважаеми колеги от лявата страна, недейте се смя, не е смешно! Ще дойде време и да плачете! Ще дойде време и да плачете за вашите престъпници, господа престъпници! Защото всички сте такива. (Смях в залата от страна на малцинството, възгласи) Вие провокирате работата на цялото събрание! Не виждате каква програма имаме. Днес първата ни точка е първо четене на законопроекта за банките и кредитното дело. Аз предлагам веднага да прекратим тези нелепи, бих казал, обструкции на председателя и да започнем веднага да си гледаме работата. (Шум в залата, изразено неодобрение от страна на депутати от малцинството) Засрамете се господа комунисти-социалисти! 1207.5
Вие явно нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Вашата престъпна партия никога няма да се поправи! Затова тя трябва да бъде поставена извън закона! (Реплики и шум в залата)
Да, господин Лилов, Вие се смете, защото Вие сте найголемият престъпник. Именно Вие, господин Лилов! Запомнете го! (Шум в залата, шумно изразявано неодобрение) Защото вие имате да връщате пари на тази държава, Вие имате да връщате апартаменти, имате и вили. Не се смейте така самодоволно! Вие сте човекът, който има апартамент от 264 кв.м, господин Лилов! Вие сте човекът, който има и вила от 581 кв.м. (Възгласи от страна на малцинството "Е-е-е!") Вие сте човекът, който получаваше в продължение на 15 години по 1200 лв. на месец за храна и не сте ги върнали още, а трябва да ги върнете. Разберете го това! (Шум в залата, викове, ръкопляскания от страна на мнозинството)
Вие, господин Луканов, и Вие сте същият. Засрамете се! Вие сте тези, които докарахте този народ до просешка тояга и трябва да плащате, а не постоянно да хвърляте упреци срещу СДС. Засрамете се още един път! Нека да работим! (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството, възгласи "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Петров, Вие направихте процедурно предложение. (Смях от страна на малцинството, възгласи) Така ли направихте? Направихте процедурно предложение да прекратим разискванията и да преминем към гласуване на дневния ред.
Направено е процедурно предложение. Има право да се изкаже един и тъй като виждам, че господин Вергиев е особено активен, нека да дойде и да изрази обратното мнение. (Шум в залата) Моля ви се, от вашата група е. Това не е някой си, а от вашата група. Нали? 1207.6
ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ (ПСБСП): Уважаеми колежки и колеги, възразявам против подобен начин на отношение към Парламентарния съюз за социална демокрация. От тази трибуна чувам изказвания за бивши комунисти, сега социалисти. Искам да ви уверя, че в тези редици на Парламентарния съюз за социална демокрация стоят немалко хора, които никога не са били членове...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Вергиев, имате думата да изразите мнение по едно процедурно предложение. Нямате думата да държите речи по други въпроси. Имате думата да изразите обратно мнение по процедурно предложение.
ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ: Това не е реч по други въпроси. И Вие сте длъжен да ме изслушате, господин председателю. В края на краищата смятам, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Длъжен съм да изслушам всякакви речи, които са в момента по темата...
ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ: Аз няма да държа реч...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, какво имате против процедурното предложение?
(Александър Томов настоятелно иска думата от мястото си, от името на ръководството на парламентарната група)
ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ: Господин председател, настоявам отново да бъда изслушан. На два месеца веднъж искам думата и смятам, че Вие трябваше да ми я дадете още преди минута и половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата да изразите мнение по процедурното предложение, направено от господин Георги Петров. Това е думата, иначе ще Ви я отнема.
ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ: Не, аз настоявам да си завърша изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава няма да завършите, аз прекъсвам оратора, щом искате друга дума. Прекъсвам оратора. Моля, заемете си мястото.
(Депутатите Александър Томов, Велислава Дърева, Нора Ананиева и други от БСП настоятелно искат думата от името на групата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От името на групата? Той не е ли от името на групата? Аз дадох на един човек да изрази мнение. На втори човек няма да дам. ДЕ/НП 1208.1
Моля, народните представители да гласуват процедурното предложение. Дава се по правилник на един човек. (Много силен шум в залата, депутатите от БСП тропят с ръце и крака) Господин Томов, моля Ви, седнете си.
Моля, гласувайте за това дали да прекъснем дебатите по дневния ред. Моля.
От общо 187, за - 107, против - 79, въздържал се - 1. Прекратяват се дебатите по процедурни въпроси.
Вашето място, господин Томов, е там. Ще имате възможност много пъти да вземате думата.
Господин Томов, ще Ви прочета точно текста и ще видим дали ще се съгласите. Точно 37-и ще Ви прочета.
За господин Томов и за господата, които го поддържат - чета чл. 37, ал. 3: "Предложение за отпадане или за включване на нови точки в дневния ред или за други промени в него, извън утвъредната програма, могат да се правят само писмено пред председателя на Народното събрание най-късно до 18 часа на деня, предшествуващ заседанието."
Моля Ви се, изслушайте ме, госпожице Дърева, казах Ви, че още малко трябва да четете правилника.
Предложение четвърто, да, ал. 4 - моля, гласувайте ми недоверие, ще бъде най-доброто за мен.
Предложенията по ал. 3 се поставят на гласуване в началото на пленарното заседание, без да се обсъждат. Без да се обсъждат. Не се допуска правенето на нови устни предложения.
Така сега поставям въпроса дали ще влезе в нашия дневен ред точката, за която говорихме - а именно тези правила за разискване. Няма просто нищо, по което можем да обсъждаме. Моля, да се гласува.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Искаме по процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: По правилник нямате право, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Нямате право да не давате думата на заместник-председател на групата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие какъв сте, господин Томов, точно? Защото Вие във Вашата група сте сложили седим или осем подпредседатели.
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Е-е-е, това си е наша работа. 1208.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И след като е тук госпожа Нора Ананиева, която е добър оратор, а аз вече не знам на кого да давам думата.
Вие искате като какво?
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (от място): Като заместник-председател на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще Ви дам думата, след като гласуваме включването на тази точка в дневния ред. Моля, гласувайте дали тази точка да се включи в дневния ред.
От общо 194, за - 107, против - 82, въздържали се 5. Приема се в дневния ред, по него ще има обсъждане.
Господин Томов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Съюза на СДС.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Парламентарна група сме.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Парламентарната група на СДС. Използувам правото си съгласно чл. 38, ал. 5 от новоприетия от нас Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, да кажа няколко думи от името на Парламентарния съюз за социална демокрация.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: На комунистите, кажи го попросто. (Смях от мнозинството)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Преди една година, господине, един от тази трибуна, който след това се оказа в много нелепо положение по отношение на съпричастността си към някои органи от миналото, ме нарече агент на Държавна сигурност. Тогава му се усмихвах ... на Шесто. Тогава му се усмихвах с шестото чувство. Сега ще ви кажа отново, че шесто чувство имам, че вие ще се окажете горчиво разочаровани от някои неща. Но съм длъжен да кажа някои неща принципно и се обръщам към вашата фракция и ви моля да ме изслушате.
Вие всички непрекъснато протендирате, че защитавате демокрацията в тази страна, че уважавате нейните принципи и че стоите здраво върху позициите, утвърдени в съвременния европейски и световен демократичен живот. Вие правите обаче серия от неща, аз се обръщам тук и към председателя, които не отговарят на подобни претенции. 1208.3
Първо, вие се опитвате да ни натрапите име, което ние не сме си избирали никога. И правите това систематично и ежедневно. Вие гласувахте нещо, което е недопустимо от гледна точка на международната парламентарна практика.
Второ, в серия изказвания и всеки ден някой от вас прави това, вие ни заплашвате, като го правите по един недостоен начин. Госпожа Свободка, извинявайте, че в момента не мога да се сетя името, от Русе - Стефанова, която прави всеки ден едни и същи изказвания или през ден, съдържайки едни и същи квалификации и обвинения, които познаваме от митингите в град Русе и на други места, вчера ни рече, че когато натрупаме членове и "винътъ", ни се увеличи, непременно ще бъдем пратени където трябва.
Днес, господин Георги Петров ни каза, че ще плачем, че може би Гошо, ще бъдем съдени, и че не знам какво си още.
Да заплашвате вашите колеги, избрани по естествен демократичен ред, представлявайки не само себе си тук, е най-малкото некоректно. Н ото е още повече и глупаво на фона на претенциите, които вие имате, на ценностите, които вие защитавате.
На трето място, аз мисля, че квалификацията да се закрие БСП и непрекъстатите заплахи в това отношение са неуважение към нормалния механизъм на демокрацията в нашата страна. Това е партия, която има своя електорат и която защитава неговите интереси. И ако вие сте демократи, трябва да се отнасяте с уважение към това.
Накрая, господин председател, се обръщам към Вас, и икам да Ви кажа съвсем сериозно, че ние нямаме никакво намерение да нарушаваме процедурите, но Вие използувате всички, всички възможни ходове, за да ограничавате нашето право на изказване. В тази парламентарна зала депутатите са за това, за да могат да изразяват мнението си по всички основни въпроси, на това, което работим ние. Иначе демокрацията е афиф работа. Когато нарушаваме процедурите, сме готови да се поправим, но когато Вие гледате под кой член да подведете всяко наше изказване, предварително ни питате за какво ще говорим - това не е нормално. И това ограничава нашите естествени граждански права и правата ни на депутати.
И накрая искам да ви пожелая на всички едно нещо - аз мисля, че всички можем да си пожелаем, но специално на Вас, 1208.4 господин председател, а и на всички колеги от СДС, искам да пожелая повече чувство за хумор. Защото само с това може да стане нещо нормално в този парламент и само на тази основа вие можете да бъдете достойно управляваща коалиция. (Ръкопляскания от опозицията) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми господин Томов, вчера четох една справка, изготвена от нашия Правен отдел. Вие вероятно не сте били тука, аз ще Ви я пратя още днес, от която справка Вие ще видите, че по всички законопроекти, които са гласувани, представителите на лявата част са взимали значително повече думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Повече могат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви, тъй че недейте пред публиката излиза непрекъснато с това, че тук няма дебати. Това е едно и ако днес може да ме уверите, че аз съм нарушил с нещо правилника, то бих много Ви молил - напишете ми писмено кои правила съм нарушил и ако съм нарушил действително правила, в такъв случай съм готов да се извиня. 1208.5 В необходимия срок е постъпило едно искане от госпожа Нора Ананиева от името на Парламентарния съюз за социална демокрация, както е написано:
"Уважаеми господин председател, Парламентарният съюз за социална демокрация предлага включване на нова точка в дневния ред за утрешното (значи за днешното) пленарно заседание, а именно: Информация за посещението на делегацията на ПССД в Република Гърция.
Мотиви: актуалност и значимост на посещението за Република България.
Председател: проф. Нора Ананиева"
Моля да гласуваме това предложение дали да бъде включено днес в дневния ред. То е дошло преди 18 часа снощи, съвсем редовно е, по него няма коментари, по чл. 38... трябва да гласуваме. (Шум в залата) Няма коментари. Има предложение и вие трябва да гласувате дали ще го включим днес в дневния ред. Постъпило е точно в срок, така че моето задължение е да ви предложа и да се види дали ще го включим днес в дневния ред.
Моля, гласувайте!
От общо 195 гласували, за - 95, против - 97, въздържали се 3.
Предложението се отклонява.
Има още едно предложение, което е направено от госпожа Клара Маринова. Няма я в момента, но няма значение.
В дневния ред, както знаете, точка 10 е "Създаване на парламентарна анкетна комисия за изясняване на фактите, публикувани във в. "Земя" за обстановката в селата Чернодъб и Щит Свиленградска община".
Ние я приехме, но не беше перфектно в този смисъл, че нямаше предложено решение. Сега вече има предложено решение и то е следното:
Решение за създаване на анкетна комисия... (Шум в залата)
Моля народните представители да внимават, защото по това ще трябва да гласуваме.
Решение за създаване на анкетна комисия: Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 3 от Конституцията на Република България реши: създава Анкетна комисия в състав от петима народни представители от всички парламентарни групи ЦМ/ВР 1209.1 в Народното събрание. Анкетната комисия да изясни в 10-дневен срок публикуваните факти във в. "Земя" от 17 януари 1992 г., че от турска страна е била своеволно заграбена българска територия в района на селата Чернодъб и Щит, Свиленградско, между граничните пирамиди # 307 и # 308. Анкетната комисия да посети района на инцидента и да уточни обстановката там, след което да информира на пленарно заседание Народното събрание."
Това искане за решение е постъпило своевременно. Ако мога да направя коментар, за което съм длъжен, на мене ми се струва, че след като имаме в нашия дневен ред такова предложение, действително е правилно да имаме и решение, защото само едно решение за създаването на парламентарна анкетна комисия не е достатъчно. Ние ще трябва да създадем тази парламентарна анкетна комисия.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Клара Маринова, с което тази точка от дневния ред става перфектна. Разбира се, тя няма да може да остане точка 10, защото ще имаме една анкетна комисия със срок на действие от 10 дни, но тази точка ще стои в програмата на Народното събрание.
Моля тези, които са съгласни да се създаде тази анкетна комисия, която да посети района на инцидента и да уточни обстановката, за да информира на пленарно заседание Народното събрание, да гласуват.
Ние сме приели това решение, но то все едно, че нищо не означава. Просто трябва да се гласува какво точно ще се направи. Моля, гласувайте.
От общо 184 гласували, за - 97, против - 81, въздържали се 6.
При това положение предложението на госпожа Маринова се приема. ("Браво!", бурни ръкопляскания от малцинството)
Когато дойдем до тази точка, ще изберем комисия. Добре е отсега парламентарните групи да предложат своите хора, за да може тя веднага да започне работа. 1209.2 Искам да ви кажа нещо за утре. Имаме разисквания по питания от 37 народни представители към министъра на вътрешните работи относно уволненията в МВР. На 24 януари 1992 г. е взето решение от Народното събрание разискванията да се проведат на 31 януари 1992 г. Ето защо въпреки нашите бурни протести аз държах да минем именно тази точка, за която ставаше въпрос, защото иначе ние нямаше да можем днес и утре да разискваме по този въпрос.
Съобщения за отговори на питания в петък.
Утре, 31 януари 1992 г. на питания и актуални въпроси ще отговарят:
1. Министър Йордан Соколов - на Радко Пандурски и Едвин Сугарев.
2. Министър Светослав Лучников - на Едвин Сугарев.
3. Министър Векил Ванов - на Стойко Пенчев и Иво Атанасов.
4. Министър Александър Александров - на Стойко Пенчев и Лъчезар Тошев.
5. Министър Иван Костов на Едвин Сугарев и Иво Атанасов.
6. Министър Валентин Василев - на Стойчо Шапатов.
7. Министър Иван Пушкаров - на Снежана Ботушарова и Георги Пирински.
Още едно предложение ще направя аз сега, тъй като имам право като председател. Струва ми се, че по въпроса за разискванията - поне в Законодателната комисия, е имало не само кворум, но и консенсус, тъй като ни предстои един много сложен въпрос за банките и кредитното дело, ако искате този проблем, който е много кратък, именно за процедурата за разискванията, да го гласуваме като точка 1, за да ликвидираме този въпрос. Така за утре ще имаме готова процедура и след това ще започнем по банките и кредитното дело, което ще ни отнеме предполагам целия работен ден.
Моля, които са съгласни с това мое предложение - точка втора да стане точка първа, за да може за утре да се подготвим, да гласуват. Утре няма да имаме възможност за разисквания. Разберете каква е логиката на събитието.
Моля, гласувайте! ББ/ВР 1210.1
Резултатът: от общо гласували 183 народни представители, 123 народни представители са гласували за, 38 - против, въздържали се 22.
По този въпрос господин Джеров направи своя доклад. Има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте!
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Петя Шопова, Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия.
Приемам разискванията по сега гласуваната точка първа от дневния ред като продължение на една дискусия, която започна в пленарната зала още преди две седмици. Миналия път приветствувах идеята на Председателството на Народното събрание да се усъвършенствува правилникът, тъй като явно правилникът противоречи на Конституцията на Република България. Сега обаче, когато получихме материалите - всъщност вчера, с изненада открих, че допълненията, които се правят към текста на правилника, не решават това противоречие, а го задълбочават, поради което искам да споделя моите съобръжения по този въпрос.
Отново, за да можем спокойно да обсъдим въпроса, искам да ви припомня текста на Конституцията, чл. 90. Той гласи: "Ал. 1. Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят." Една императивна норма. И ал. 2: "По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приемат решения."
Както преди малко господин председателят по друг повод съобщи, Конституцията има пряко действие и в този смисъл правилникът не може да измени това пряко действие. Той не може да поставя въпроса, дали да се провеждат разисквания, а трябва само да се реши въпросът, как да се проведат тези разисквания. В предложението, което ни е раздадено и което аз с учудване открих, че е минало и през Законодателната комисия, в която има много добри юристи, откривам точка първа, която гласи, че предложението се прави от една пета от народните представители. Един текст, който е в съответствие с Конституцията. Продължението: предложението се внася при председателя. Вероятно при председателствуващият съответното заседание на Народното събрание. Разбира се, в писмена форма, както въведохме практиката. И изречение тре1210.2 то: "По предложението Народното събрание се произнася с решение."
Това е един текст, който, заявявам за трети път, противоречи на Конституцията и който беше вложен в предишния текст на чл. 82 от правилника. Смятам, че никое Народно събрание, особено Народно събрание с претенция за демократизъм, не може да допусне това. Да въвежда текстове в правилника за своята работа, които да противоречат на Конституцията.
Изразявам също така недоумение по т. 2, тъй като ние видяхме на практика каква е логиката на едно питане, което понататък трябва да се развие чрез разисквания. Точка втора препоръчва разискванията да се насрочват с решение на Народното събрание най-рано за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол.
Питам ви, уважаеми колеги, няма ли това да наруши логиката на обсъжданията по питането и след като спонтанно е възникнало желанието у народните представители за разисквания защо въпросът трябва да се отлага за следващата седмица. Кое налага това? Може би неготовността на част от народните представители? Но, общо взето, няма никаква логика за отлагане на разискванията, след като желанието е възникнало.
Точка трета, която противоречи на общия дух на правилника, бих казала само това, че тези ограничения, особено когато се касае за една тема, която е актуална, не са особено резонни, но тя може да остане в този си вид.
И в заключение бих искала да развия своята теза още веднъж с риск да ви омръзна. Конституцията в чл. 90 според мен, а вероятно и според своите създатели, много от които присъствуват тук, има следния разум. Питанията са форма за парламентарен контрол. След като е било осъществено питането, т.е. след като министърът вече е отговорил и съответният народен представител е заявил, че приема или не приема отговора, по предложение на една пета от народните представители се внася предложение за разисквания, т.е. необходимостта от дискусия се е появила, след като е бил чут министърът. Дотук логиката е нормална. След това обаче аз не мога да разбера защо Народното събрание трябва да приема решение дали да се провеждат разискванията, или да не се провеждат, ако единственото съобръжение на представителите 1210.3 на Парламентарната група от СДС е било да не се показват публично подробности от дейността на съответното министерство. Така че логиката е предложение за питане, вследствие на предложението - автоматично започване на разискване, което може да бъде отложено максимум до следващото заседание, след което се внася проект за решение.
Аз смятам, че идеите за проект за решение могат да бъдат развити най-напред устно, а след това, ако е необходимо, да бъдат раздадени и писмено на народните представители. Такава е логиката на Конституцията.
Така че връщам се на основната си мисъл. Възразявам срещу онези пунктове на точка 1, изречение последно и на точка 2, които отнемат възможността на народните представители при тяхно желание да бъдат проведени разисквания и да бъде прието решение, което да има не само констативен, но може би и задължителен характер.
И се питам отново какъв е мотивът за поднасянето на този въпрос. Доколкото знам, има и някои други идеи да се съкращава времето за питания и питам Парламентарната група на СДС, страхуват ли се министрите на Съюза на демократичните сили от питания. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: докога ще променяме текстовете на Конституцията.
И трето, не им ли е неудобно на юристите, които четат добре тези текстове, отново проформа само да се внася едно предложение, което уж усъвършенствува текста, а на практика това предложение не го усъвършенствува, а задълбочава нашите различия като представители парламентаристи на различни парламентарни групи.
Не смятам, че това е пътят на намиране на общото съгласие. Искам да напомня на уважаемите колеги, че колкото и да се стремят да намалят формите на парламентарния контрол, едва ли ще могат да дерогират текстовете на чл. 90, ал. 1 от Конституцията. Надявам се, че няма да стигнат до такива парадокси и им предлагам да не посягат и на чл. 90, ал. 2 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, госпожа Шопова. Тъй като една от задачите ми е действително да бдя за Конституцията, аз трябва да Ви кажа, че се съгласявам с Вашето предложение 1210.4 за точка 1, че по предложението Народното събрание се произнася с решение. Действително в чл. 90 по този въпрос няма такава хипотеза. Народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет... по предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Така че лично аз, тъй като смятам, че би трябвало да спазваме Конституцията, аз не знам досега точно кои точки не сме спазили, аз лично трябва да кажа, че мисля, че това последно изречение би трябвало да отпадне.
По другия въпрос имам възражение, затова защото Конституцията, както на много места за съжаление не е точна, не е ясна, не е конкретна и не е казано дали тези разисквания трябва да стават незабавно или с решение и кога. Така че аз бих предложил на Народното събрание действително да помислим по този въпрос за това изречение, защото то действително противоречи на Конституцията. По втория въпрос мисля, че би могло да се говори за това, защото просто няма точен, ясен текст и би могло да се тълкува в една или друга посока.
Господин Бучков има думата. 1210.5 ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа, този път ще говоря като юрист и много моля колегите внимателно да преценяват нещата. Конституцията борави с два термина - искане и предложение. В чл. 78 изрично е казано, че Народното събрание се свиква по искане на една пета, тоест искането непосредствено поражда желаното действие. Това е една оферта, тази оферта трябва да бъде приета, дали изрично или мълчаливо, това е отделен въпрос. Текстът на чл. 90, ал. 2 говори за предложение.
Да направим един сравнителен преглед на отделни текстове на Конституцията. Вижте чл. 129, ал. 2, в която се казва, че предложението за назначаване на главен прокурор, на председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд се правят пред президента. И веднага второто изречение казва така: "Ако втори път се направи същото предложение, той не може да откаже назначаването." Това означава, че щом е налице предложение, това предложение трябва да бъде прието. Изключението именно е дадено във второто изречение.
Отворете и други текстове и ще видите, че Конституцията борави с точни правни термини. И аз се учудвам, че колежката Шопова се опита да убеди, че предложението незабавно пораждало ефект. Това може да стане, ако изрично се отбележи или се промени терминът от "предложение" на "искане". Но при сегашната редакция, при сегашното систематично тълкуване на Конституцията никой юрист не би могъл да стигне до този правен извод. Друг е въпросът дали трябва да се направи компромис с Конституцията. Друг е въпросът какво са мислили и какво са заложили авторите на тази Конституция. Аз няма да правя анализ на тези неща. Но когато боравим с правни термини, трябва да бъдем точни и прецизни и да не си позволяваме никога своеволни и своеобразни тълкувания.
При вас е Конституцията, всеки един може да се справи с отделните текстове и да види какъв ефект поражда предложението и какъв ефект поражда искането. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата за реплика.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): Велислава Дърева, парламентарен съюз за социална демокрация. Имам реплика към господин Бучков. Господин Бучков, аз говоря като журналист. СР/ВР 1211.1
Уважаеми колеги, това ваше предложение, което е една от поредиците, когато просто вие под път и над път нарушавате Конституцията. Но няма да се спирам на тази тема, колежката Шопова го направи. Това предложение не цели нищо друго, освен просто да се ограничат дебатите и парламентарният контрол.
Уважаеми господа, много го крепите това правителство. Казах ви, че ще говоря като журналист и ще ви цитирам, знаете, че имам навика да цитирам, отново Йосиф Хербст. Ще цитирам дословно. Той казва: "Правителството не е писано яйце, то е затова, за да бъде държано отговорно." И затова и този парламентарен контрол, който вие по всякакъв начин се опитвате да ограничите в тази зала. Просто не ви прави чест. Или просто вие се страхувате. Или просто това правителство наистина е писано яйце.
ГЛАС ОТ БЛОКА НА СДС: Ами ще си го крепим!
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: А Вие защо не отидете в комисията, гос-пой-це Дъ-ре-ва! Ако искате да упражнявате контрол!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата за реплика.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБПС): Емилия Томова, парламентарен съюз за социална демокрация. Уважаеми господин Бучков, искам да кажа, че аз не съм юрист, не очаквам колегите народни представители от СДС да ми кажат каква съм, те вече ми казаха, но и детето, което е извикало, че "Царят е гол", също не е било царедворец. И затова искам да ви прочета пак текста на този член от Конституцията, за който ние с вас говорим. Там се казва по предложение на еди-колко си народни представители стават разисквания. "Стават" не "могат да станат", а "стават разисквания". Ако бихте били така любезни да ни обясните как ще тълкувате тази повелителна форма, с някакви компромисни такива обиколки, ще ви бъда благодарна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата. 1211.2 ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги!
Днес явно е ден на страха. Господин Томов в изказването си заяви, че едва ли не ние сме хората, които ги плашим ежеминутно, ежечасно. Аз няма да напомням първото изказване на господин Лилов от тази трибуна, когато приветствува новото Народно събрание. Искам само с едно изречение да обърна внимание върху изказването на госпожа Ананиева, която именно тук, от тази трибуна, заяви, че видовден ще дойде и то не за нашите деца, а за нас - тези, които стоим от другата страна на залата.
По същество за това, за което става дума. Аз вече веднъж ви заявих: време е да разберете, че тази Конституция, която написахте с толкова голяма любов и приехте с толкова целувки, не работи. И не може да работи, защото е некачествена.
На второ място. Какво пише в текстовете, а каква е била идеята на законодателя са две съвсем различни неща. Може ли Народното събрание да тълкува текстовете на тази Конституция? Разбира се, че не. И това е записано изрично в същата Конституция. Обратното би означавало привнасяне на право. А това ние не можем да извършваме. Какво е казано в чл. 90? "По предложение на една пета от народните представители." Извинявайте, но това не означава нищо друго освен откриването на една нова процедура. За откриването на тази нова процедура е необходимо време. Тази една пета трябва да се събере, да се организира, да изрази волята си, че желае да има разисквания по питането.
Питам ви на съвсем формално основание - може ли това да стане веднага? Безспорно отговорът е "Не". И когато ние разисквахме - колегите са тук, колегата Стоилов е тук - ние не сме искали да нарушаваме Конституцията. Ние просто приехме, че е правилно и законосъобразно тези народни представители да имат време да мотивират волята си, да обективират волята си в предложението, което те правят. Ето това лежи в основата на тази идея, която е заложена в решението, което се предлага днес. Така че много ви моля, престанете да търсите винаги негативни мотиви и негативни съобръжения. Затова най-малко ние сме причината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата за реплика, господин Велев. ВЙ/ВР 1212.1
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Имам една кратка реплика към господин Драгиев. Няма да се спирам на въпроса кой кого плаши, а по-специално за това, че Народното събрание не може да тълкува тази Конституция така, както той се изрази. Абсолютно съгласен съм, че Народното събрание не може своеволно да тълкува Конституцията и каквито и да е други закони.
Но какво правите в момента вие, господа? Вие точно това правите - чрез едно решение, което вие предлагате, вие на практика давате тълкувание на тази Конституция. Вие създавате правила, които за нас са в противоречие с тази Конституция, и простият факт, който го изтъкна една наша колежка, която макар и да не е юристка, беше толкова ясен, че има голяма разлика между това, където казват "стават разисквания" и "могат да станат разисквания". Толкова е ясно и логично, че имаме една императивна норма. А кога ще се организираме ние, господин Драгиев, това си е наша работа. Цялата работа знаете ли в какво е, колеги? Тя е в това, че когато на вас не ви изнася да се направят разисквания по един въпрос, вие няма да допуснете тези разисквания. Това нас ни плаши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Реплика към колегата Драгиев. Бих повярвала, че това е така, ако не съществуваше последното изречение на точка първа и бихме спорили тогава по съществото на точка 2. Ако вие, колега, защитите тезата, която аз защитавам, че последното изречение на точка 1 противоречи на Конституцията и трябва да отпадне, аз ще вляза с вас в дискусия и тогава може би ще намерим разумното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караиванов - за трета реплика.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, честно казано в началото на заседанието, когато Вие така упорито защитавахте влизането на тази точка в дневния ред, аз малко се уплаших за това, че Вие подкрепяте точно този текст, но след Вашето разяснение разбрах, че Вие сте на друго мнение. Аз мисля, че чл. 90, ал. 2 на Конституцията е достатъчно ясна и категорична - ако законодателят е искал да каже, че могат да станат разисквания и затова е необходимо решение на Народното събрание, той щеше да го каже изрично в Конституцията. А в Конституцията е 1212.2 казано, че по предложение на една пета от народните представители по питанията стават разисквания. Тази норма е императивна и тя не може да бъде тълкувана с решение на Народното събрание и с правила. Аз смятам дори, че в самия правилник ние сме допуснали грешка в чл. 82, където също е казано, че Народното събрание може да реши да започнат разисквания, защото смисълът на ал. 2 на чл. 90 от Конституцията е, че волята на една пета от народните представители е достатъчно сериозно основание, за да се смята, че този въпрос заслужава разискване в пленарната зала. И аз се учудвам, че юристи тук защитават подобен юридически пасквил, който ни се предлага от Законодателната комисия. И аз бих ги запитал дали може да искаме от българските граждани да спазват законите, когато самата Законодателна комисия ни представя подобни решения, с които се погазва Конституцията? Дали по този начин ще издигнем авторитета на Народното събрание и авторитета на неговия председател, който е длъжен да бди за спазване на Конституцията.
И на трето място, бих ви запитал, колеги, морално ли е юридическият професионализъм, юридическата квалификация да се използува като прислужница за нечии политически пристрастия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие за реплика ли искате думата? Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, лошо е, господин Караиванов, човек да живее с предубеждения, но да се надяваме, че постепенно ще ги преодоляваме. Аз лично изказах своето становище и искам още веднъж да го изкажа. Вие знаете добре, че аз смятам, че тази Конституция има много недъзи, но знаете също, че държа да се спазва.
Действително смятам, че последното изречение от точка 1 трябва да отпадне, защото е казано в предложението "Народното събрание се произнася с решение". Обаче аз ще ви обърна внимание на няколко точки от Конституцията, например на точка 89, в която се казва: "Една пета от народните представители може да предложи...", предложението е прието, когато са гласували те; или чл. 112, в който се казва: "Министерският съвет може да поиска", "решението се приема с мнозинство повече от половината" или чл. 78, в който се казва: "Народното събрание се свиква на заседание от председателя на Народното събрание: 1. по негова инициати1212.3 ва; 2. по искане на една пета от народните представители..." Значи решението и там е категорично, така че аз смятам, без да политизираме въпросите, че действително, ако искаме да не нарушим Конституцията, ние би трябвало да направим така, че последното изречение от точка 1 да отпадне, защото действително нямаме право да вземаме едно решение, което е против Конституцията. Всичко друго според мен е перфектно дотолкова, доколкото нямаме ясен текст в Конституцията и бихме могли да го тълкуваме, тъй че аз предлагам последното изречение на точка 1 да отпадне.
Използувам случая, че имам думата, да кажа, че утре министър-председателят Филип Димитров ще отговаря на Стойчо Шапатов. Освен това получих едно питане с неизвестен подпис. Този подпис е прекалено артистичен. "Господин председател, а Вие защо се представяте за демократ, след като не сте такъв." Тогава аз само мога да попитам този господин: "А Вие, господине, защо се представяте за социалист, като не сте такъв!" Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Близнашки има думата за изказване. След него са господин Джеров и господин Даскалов.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа! Георги Близнашки, Парламентарен съюз за социална демокрация, БСП.
Вземам думата, макар че вече имах повод веднъж да се произнеса по тази материя, която може съвсем спокойно и с чиста съвест да бъде определена като светая светих на парламентаризма, на конституционното право, тъй като става дума за една класическа процедура. Тя в нашата история многократно е била осакатявана, но аз не мога да не отбележа, че най-развитите форми на парламентарен контрол са въведени в началото на века именно от предшествениците на господин Савов, представителите на някогашната Демократическа партия. На два пъти, господа, през 1902, през 1909 г. в Българския парламент се привнася онова, което всъщност е постижение на най-напредничавите за своето време страни. По-специално нашият правилник тогава възприема френската процедура на интерогации и интерпелации, включително интерпелации, които завършват с бламиране на правителства. В нашата история за съжаление има една единствена интерпелация, която е завършила успешно, и тя 1212.4 е послужила за военния преврат веднага след това през 1934 г. В този смисъл не бих пледирал интерпелацията да води до бламиране на правителства. (Стефан Савов от място в залата репликира изказващия се)
Министерски кризи са едно, а бламиране на правителство... Бламиране на правителство имаме през 1934 г., две седмици преди военния преврат. Аз съм готов да обсъдя този въпрос с Вас, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (от място в залата): Ще поговорим и ще видите...
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Междупрочем направих комплимент неслучайно на вашата партия и тогавашните й представители, защото изцяло поддържам онова, което беше залегнало във вашата теза, още повече, че и Вие с Вашите примери дадохте доказателство, че в Конституцията не се прави такова тясно разграничение между двата термина - "искане" и "предложение". А текстът е изричен, че по предложението стават разисквания и всъщност, господа, една елементарна истина е, тя може да се провери в който и да е учебник по конституционно право, че различието, основната разлика между въпрос и питане е именно в това, че по питането задължително стават разисквания, стига да се прояви интерес от една група народни представители. В нашата Конституция това е предоставено на една пета от народните представители, т.е. това е едно право на малцинството да се даде възможност по важни въпроси да се премине към разисквания.
Аз още веднъж ще го кажа и се надявам, че и министрите ни ще го чуят: искам да им кажа, че когато те получат питане, а не въпрос, те трябва да знаят, че идват тук готови за дискусия, без да се надяват на отлагане, на загубване на актуалността на темата, на проблема. Друг е въпросът, че ние сме възприели, що се отнася до въпросите, една крайно ограничителна, осакатена процедура.
Господин Савов, аз пледирам към Вас, защото Вие показвате едно желание да се придържаме към стандарти от европейски характер, да се види, че въпросите, актуалните въпроси, включително и в нашата практика на някогашното Народно събрание, са се допускали практически всеки ден. Практически всеки ден, преди да 1212.5 се премине към дневен ред, половин час се е отделял за актуални въпроси и затова аз ви предлагам да не осакатяваме процедурата на питанията. Това е едно от малките средства, чрез които не само можем да упражняваме контрол, но и нещо повече - да доведем нашето правителство или поне отделни министри в залата на Народното събрание. Така че призовавам ви да отидем към едно действително демократично разрешение на проблема, което съответствува на международните стандарти, без да даваме възможност на мнозинството да закрива дискусията по всеки по-важен въпрос и преди тя да е започнала, и то тази дискусия да става веднага, след като се разменят първоначалните реплики между питащия и отговарящия, т.е. без да се отива към отлагане на дискусията. Това е практиката, господа, и аз ви предлагам да се придържате..., всъщност всички ние да я възприемем и да се придържаме към нея. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за изказване има господин Джеров. Заповядайте. 1212.6
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Позволявам си да взема думата като реплика.
Възмутен съм и дълбоко съм обиден не само лично, а и от името на Законодателната комисия от това изказване, че тя внасяла пасквили в Народното събрание.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (от място): Аз не съм казал такова нещо.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Струва ми се, че Законодателната комисия засега е показала, че в нея има юристи, които нещо разбират от законодателство. И затова, който говори по този начин, първо ще трябва да си свери часовника и с възпитанието, и с етиката, и тогава да застава тук.
Но трябва да кажа, че Законодателната комисия на това Народно събрание е съставена от юристи с висока квалификация, с голяма практика и никой не може да каже такова нещо за нея. Не забравяйте, че когато бием по Законодателната комисия, ние бием и по качеството на Народното събрание. И тогава, когато във вестника излезе такова нещо, мисля, че не говори положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, Вашата реплика вероятно е за предишно изказване. Аз Ви дадох думата за реплика на сега направеното изказване.
Господин Даскалов иска думата за реплика, обаче не разбрах, може би се получи прекъсване на репликите. Може би това е за по-предишно изказване.
Вярно е, че и господин Джеров, и господин Даскалов поискаха думата, но имаше изказване, а то е било за реплики. Моля, нека чуем репликата. Но все пак, господин Даскалов, кажете на кого правите реплика.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): На колежката Шопова и на господин Савов, който преди малко говори. Ами сега вдигам ръка, извинете, колеги. Кратко ще бъде, две минути, дори и по-малко.
Уважаеми колги, действително в чл. 90, ал. 2 се казва: "По предложение на една пета от народните представители..." и според мен това ограничава възможността само един единствен народен представител да може да направи такова предложение. Това по отношение сериозността на самото предложение, от една страна. ВТ/НП 1213.1
От друга страна, ако изречението беше продължило, че по това предложение трябва да станат разисквания, тогава императивния характер на изречението, че по предложението стават разисквания, няма съмнение. Но щом като е по предложение и, колеги, ударението трябва да бъде именно "по предложение стават разисквания". Ударението трябва да падне върху предложението, че е по предложение. Щом като има предложение, вече логично е, че по него трябва да се гласува.
Съгласен съм за необходимостта обаче, всички онези доводи, които колежката Шопова и много други колеги изказаха по същество на разисквания проблем. Но нека да направим и аз ще бъда един от тези, едно предложение за изменение на Конституцията. Да бъде вместо "по предложение", да бъде отразено "по искане". Тогава вече няма да има никакво съмнение. Необходимо е, колега, смятам, че е необходимо.
Затова смятам, че онова изречение просто пояснява. Последното изречение на точка първа даже не е необходимо. Въобще не е необходимо то да бъде в текста на решението. То се разбира, че по предложението обезателно трябва да се вземе решение. Правя предложение пред всички вас и чакам вашето решение. Това е смисъла на ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други народни представители ще желаят ли да вземат думата по проекта за правилата? Няма желаещи.
Обявявам, че ще има гласуване. Моля, народните представители да влязат в залата. Текат три минути, след които ще започнем да гласуваме.
Уточняваме направените предложения, по които ще стане гласуването. Направено е предложение от страна на госпожа Шопова, подкрепено от господин Велев и господин Близнашки - моля ви, слушайте, след това, ако нещо не е точно, ще го поправя, да отпадне изобщо проекта за процедура, да не се приемат такива правила. Да се действува съгласно това, което казва Конституцията и препращането в правилника към глава пета. Има техническа грешка, казах миналия път. тя е поправена по съответния ред. Става дума за глава пета. Това е първото предложение - да отпадне решението, да не се приемат тези правила.
Второто предложение, направено от господин Савов, е в точка първа да отпадне третото изречение. 1213.2
Другото гласуване ще зависи от хода на протеклите дотук, тоест текста за решение за правила така, както ги имате пред себе си.
Колеги, пристъпваме към гласуване. Най-напред първото предложение - предложението за отхвърляне на проекта за решение, който бе направен.
Моля, гласувайте за това предложение. С други думи да не се приемат такива правила, да се гласува "против" или за отхвърляне на предложените правила.
Гласуваме за отхвърляне на това предложение, да няма правила. Това предложение е направено от госпожа Шопова и е подкрепено от господин Велев и господин Близнашки.
Момент, да обясня. Който е да се отхвърли това, гласува "за". Който е "против", тоест да има, гласува негативно. Това е смисълът. Гласуваме предложението за отхвърляне на тези правила.
Който иска да отхвърли правилата, тоест да не се приемат правила, гласува "за".
Текат трите минути, моля гласувайте.
За са 85 народни представители, против - 107, няма въздържали се. Отклонява се предложението текстът да отпадне, тоест да няма правила. Така че следва процедурата по приемане на тези правила. 1213.3 Гласуваме предложението на господин Савов в т. 1 третото изречение да отпадне. Моля, гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: От общо 189 гласували, за - 166, против - 21, въздържал се 1. Приема се.
Разрешил съм в залата да снимат от немската телевизия.
Моля също общо да гласуваме правилата.
ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Имам предложение по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Заповядайте, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, господа и госпожи народни представители! Госпожа Ботушарова уточни, че след като гласуваме т. 1, ще видим каква е логиката в следващите точки. Аз ви предлагам т. 2 да бъде редактирана така: "Разискванията започват веднага или се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има предложение. Гласуваме предложението на госпожа Шопова за промяна, а след това ще гласуваме предложението така, както е дадено в правилата от Законодателната комисия.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Шопова по т. 2.
От общо 181 гласували, за - 76, против - 102, въздържали се 3.
Предложението се отклонява.
Моля, гласуваме целия текст. Моля, гласувайте!
От общо 173, за - 106, против - 57, въздържали се 10. Приема се.
Госпожи и господа народни представители, след почивка от половин час започваме разглеждането на много важен законопроект за банките и кредитното дело. Вие знаете, че в Народното събрание могат да говорят само народните представители, министрите и президентът вече при особени обстоятелства. Но има една възможност, която ни позволява да изслушаме по тази много важна материя председателя на Българската народна банка господин Тодор Вълчев, за когото смятам, всички знаете, че е един от най-големите ни специалисти. Мисля, че ще бъде добре да му дадем такава възможност. ЦМ/ВР 1214.1
Имаме възможност по глава III "Парламентарни проучвания, анкети и изслушване", където в чл. 87 се казва: "Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси."
Смятам, че няма да бъде грешно да гласуваме това, защото господин Вълчев чака вече няколко часа, знаете колко е ценно неговото време. Нека да го помолим да остане, за да може, като започнем разглеждането на въпроса за банките и кредитното дело - това е и желанието на Комисията по бюджета и финансите - господин Вълчев да даде компетентно разяснение. Това не мога да реша по друг начин освен ние да го решим чрез гласуване.
Моля, гласувайте дали сме готови да изслушаме господин Тодор Вълчев - председател на Българската народна банка. Моля, гласувайте!
От общо 188, за - 187, против - няма, въздържал се 1.
Обявявам половин час почивка. (Звъни) 1214.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Следва първо четене на законопроекта за банките и кредитното дело. Моля, председателите на комисиите, които имат становища, да се приготвят с тях.
Законопроектът е разпределен в Комисия по бюджета и финансите, Законодателната комисия и Икономическата комисия. С коя комисия ще започнем? Съгласно правилника се изслушва мнението на Законодателната комисия и на другите комисии, на вносителите, ако имат становища, различни от нейното.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, внася се за разглеждане в Народното събрание законопроект за банките и кредитното дело. Мисля, че няма защо аз да подчертавам основното, голямото значение на този законопроект в икономическата реформа.
На първо място трябва да отбележим положителното отношение към този законопроект, неговите качества да бъде внесен за разглеждане тук и това, че той отговаря на всички изисквания, на които трябва да отговаря. Ние би трябвало първо да се замислим върху същността на реформата, която започва в областта на банковото дело. Струва ми се, че няма защо да се убеждаваме, че в момента всъщност, говоря от законодателна гледна точка, банково дело няма. Банките досега служиха на социалистическите предприятия и организации и парите минаваха от единия джоб в другия джоб, без да има действителна банкова дейност. Поради това се налага в най-скоро време да имаме регламентация на тази дейност.
Министерският съвет е разработил законопроекта, той беше разгледан от Икономическата комисия, която е включила в него няколко допълнения и изменения. Законодателната комисия, имайки предвид голямото значение на този законопроект и това, че трябва действително да се направи нещо, което отговаря, първо, на името на България, второ, на нуждите на България, трето да бъде съобразено с европейското законодателство, пак повтарям Законодателната комисия проведе едно разширено заседание, на ДЕ/ВЙ 1215.1 което беше поканен и проф. Вълчев. Също така бяха поканени и по радиото, и по телевизията всички ръководства на частните банки у нас. И действително на това заседание на Законодателната комисия присъствието на банките беше очевидно.
Всички специалисти в областта на банковото дело, на кредитното дело направиха своите изказвания. Ние ги отбелязахме и ще ги имаме предвид за второто четене. Всички тези изказвания, които бяха направени и не бяха срещу същността или коренно изменящи основните положения, които са внесени тук, но те бяха с оглед подобрения, изменения, редакционни промени и поради това ние не направихме в момента никакви други изменения.
В Законодателната комисия също така постъпи доклада на Комисията по бюджета и финансите, която цитирам: "Се съгласи да бъде препоръчано на народните представители да приемат закона на първо четене". Тази комисия констатира, че пред нас е един извънредно важен закон, без който е невъзможно въвеждането на пазарното стопанство в нашата страна. Комисията потвърждава, че почти единодушно са отхвърлени твърденията, че е изготвен законопроект, който силно централизира банковата дейност, дава извънредно големи права на Българската народна банка и поради това е несъвместим с принципите на пазарното стопанство.
Законодателната комисия, имайки предвид специфичността на материята и с оглед на това, че у нас действуват немалко недържавни банки, както казах преди малко, ще вземе предвид всички предложения, които бяха направени, и тогава, когато изслушаме вашите становища днес или ако трябва допълнително и в сряда, тогава вече ще направим подготовката, за да внесем всички корекции, които се налагат. Но, както ви казах, в случая пред нас е един много специфичен закон, който изисква дълбоки познания в тази област и поради това всички направени изказвания ще бъдат взети под внимание.
Относно внесения законопроект. Той е раздаден на народните представители своевременно. Струва ми се, че още миналия месец, тъй че всеки е имал възможност не само да се запознае с него, но също така и да направи съответните консултации със специалистите в тази област. Цялата материя сравнително точно и прецизно и в кратък вид е регламентирана - в 16 глави. 1215.2 Шестнадесет глави - общо 56 текста. Аз само ще си запазя правото от името на Законодателната комисия да прередактираме впоследствие чл. 55, говоря за административно-наказателната разпоредба и евентуално да съставим нов чл. 56 за обжалване на актовете за констатирани нарушения. Има някои въпроси, които ни смущават, но те са чисто правни, те не са свързани с регламентацията на банковата и кредитната дейност, поради това само маркирам нашето отношение към тях. А по другите въпроси с оглед специфичността ще изслушаме внимателно разсъжденията на народните представители, но ми се струва, че с оглед качеството на този законопроект малки ще бъдат промените, които ще се наложат. С това, разбира се, не искам да поставя никакви ограничения. Ще изслушаме найвнимателно направените предложения и заедно със специалистите, заедно с двете комисии и заедно с проф. Вълчев ще внесем след това за второ четене основния законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. От другите две комисии - становища? Господин Венцеслав Димитров има думата за становището на Комисията по бюджета и финансите. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателствуваща, колеги, по принцип мнението на Комисията по бюджета и финансите не се различава от това на Законодателната комисия. Ние препоръчваме законопроектът да бъде приет на първо четене, като същевременно изразяваме мнение, че все още редица работи в този законопроект биха могли да бъдат прецизирани и уточнени. Аз си запазвам правото да се изкажа като народен представител, но тъй като нашият доклад не се различава, мисля, че това е достатъчно като председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За Икономическата комисия? Господин Мицев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТ МИЦЕВ: Уважаема госпожо председател, становището на Икономическата комисия е раздадено на госпожите и господата депутати на 15 януари 1992 г. То е плод на колективния труд на Икономическата комисия, прието е с голямо болшинство и Икономическата комисия счита, че този законопроект е годен да влезе на обсъждане на първо четене и след съобразяване с някои от забележките, които тя е направила, да бъде подготвен и за второ четене. 1215.3
Най-сериозният проблем, който ние смятаме, че трябва да се изведе като пред скоби, това е въпросът за надзорния съвет, но считаме, че и тук може вече вносителите да помислят за една преходна разпоредба в този дух на решението, което имате пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, тук е проф. Вълчев, управител на Българска народна банка. Ние одеве решихме единодушно да чуем неговото становище. Заповядайте, господин Вълчев. 1215.4 ТОДОР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Пред вас е един важен закон, един модерен закон, но и един закон с много дълга история. Той трябваше да бъде приет през м. юни от Великото Народно събрание. И не беше приет, защото срещна много силна съпротива. Такава съпротива ние усещаме и сега. И тази съпротива, тя ще отвори доста работа, идва от различни места и по различни съображения.
От една страна, съпротивата идва от ръководствата на множеството търговски банки, повечето от които държавни. Това са бившите клонове на Българска народна банка, които са държавни банки, но в които ръководителите на тези банки се чувствуват едва ли не като частни банкери. Много от тях, не искам да кажа всички, искат да запазят своята самостоятелност и свободата си на действие и затова възразяват срещу редица положения в закона. Те организираха, не казвам това като обвинение, всеки може да защитава своите интереси, едно доста мощно лоби, което беше в действие, което може би и сега ще бъде в действие.
От друга страна, съпротивата идва от едно разбиране, неправилно за спецификата на банките и за пазара. Мнозина си представят пазара, включително и пазара в банковата сфера, като една област, в която няма никакъв контрол. И дори представители, включително юристи, аз няма да назовавам имена - мога и да ги кажа, не е важно - дори юристи, свързани с банковите кръгове, казват... например днес ми казват - да, надзор може да има за държавните банки. Не бива да има надзор за частните банки. Такива хора бих попитал - а надзорът над банките в Съединените щати, който е многократно по-строг от този, който ви предлагаме, и той да не би да е надзор на държавните банки? А надзорът на банките в Германия, във Франция и в другите страни - Великобритания, да не би да е надзор на държавните банки? Световна практика е банковата сфера да се наблюдава.
Ние избрахме европейския модел на надзор. Аз няма да го защитавам докрай. След малко ще кажа какво имам предвид. Надзорът е необходим, защото банките са един важен елемент на народното стопанство. Без здрава банкова система вие не можете да имате развита пазарна икономика. Няма развита пазарна икономика без здрава банкова система. И една здрава банкова система ви ББ/ВЙ 1216.1 е абсолютно необходима за успеха на реформата. Но надзорът е необходим и затова, защото банките са специфични организации. Банките, каквито и да са те - държавни или частни, няма никакво значение, работят не със свой, а с чужд капитал. Съотношението обикновено е четири, сега изискванията са до осем, но според нашия закон ще бъдат четири процента. Четири процента свой капитал и 96 на сто чужд капитал. Ваш, на хората от улицата, от предприятията, т.е. чужд капитал. Затова не акционерите са господари в банката. Акционерите имат решаваща дума в общото събрание, но техните действия, насочени към защита на техните интереси, могат да бъдат опасни за интересите на спестителите, на вложителите, на цялата икономика. Именно затова е необходим надзорът.
Какво надзираваме всъщност. Мнозина мислят, че ние искаме да нареждаме кому да се дават кредити, при какви условия. Нищо подобно! Никъде няма да намерите в закона кога да се дава кредит, кому да се дава кредит, колко да се дава кредит, при какви условия, с какви лихви, с какъв срок, с каква гаранция, с какъв отказ, как се подбират проектите, как се подбират ръководителите. В това отношение банките са съвършено свободни. Има известни ограничения тук-там, за които вероятно на второто четене ще става дума. Онова, което надзираваме, е дали се спазват определени рамки, дали се спазват определени правила. Дали се спазва правилото: собствен - чужд капитал. Съотношението не може да бъде по-малко от 4 към 96. Не може да бъде 1 към 99. Не може с половин процент свой капитал да управляваш 99 на сто чужд и нищо да не рискуваш. Трябва да рискуваш нещо. Модерните изисквания на комисията на Кук са 8 на сто свой капитал. И в унгарския закон е 8 на сто свой капитал минимум. Съотношението е краткосрочно - дългосрочно. Не можеш да взимаш краткосрочни пари и да ги инвестираш дългосрочно и по този начин да рискуваш ликвидността на банките. Не можеш да поемаш неоправдани рискове. Аз бих могъл да ви дам примери и ще ви дам един-два примера, истински, български примери от сегашната наша действителност и на вас, на онези, които не са плешиви, ще им се изправят косите. Аз нямам право да назовавам имената на банките, на всичко, което ви казвам, е факт и числата, които ще назова, са факт. 1216.2
Как си представяте? Една банка, която има 100 млн. лева свой капитал, дава 100 млн. лева заем на една-единствена друга банка. На една-единствена - целия си капитал в заем на една-единствена друга банка, която изпада в несъстоятелност (това е Ямболскатабанка, нея мога да я обявя) и сега тази банка не може да получи обратно своя капитал. Тя няма право да дава заем, който е по-голям от 25 на сто от нейния капитал. Никому.
Или как си представяте? Една банкова институция, много голяма, дава на една-единствена друга банка в кредит 1 млрд. лева! Един милиард лева са страшно много пари. Аз ги питам: не ви ли е страх? Те казват: да, страх ни е. Ами, тогава, защо ги давате? А на онези първите казвам: вие акъл имате ли? Вие не знаете ли нормите, които съществуват? Те казват - по нашето законодателство няма никакво ограничение. И действително, защото няма закон, няма никакво ограничение и не можем да ги хванем. Аз ги питам: а вие международните правила не знаете ли? И за първи път от 1 година и 10 месеца, откакто съм в Българска народна банка, аз на никого не съм повишил тон. На нито един служител. Аз повиших тон на моите гости, за което им се извинявам и казвам: Ако вие не знаете международната практика, да ви командировам на Запад да видите каква е международната практика. Не четете ли? Не виждате ли?
Или какво ще кажете за това? Една малка банка привлича средства и дава на едно-единствено частно предприятие. Не го атакувам, че е частно. Банката има собствен капитал плюс резерви 60 млн. Има право следователно да даде максимален заем по този законопроект на едно предприятие 15 млн., а им дава кредит 580 млн. На едно-единствено предприятие без никаква гаранция. Когато ги питам каква е гаранцията, те казват - ами гаранцията е бъдещата продукция.
Тук има юристи. Всеки може да се смее над тази работа.
Или така наречените органни кредити, или кредити за органите. Мнозина сега искат да създават банки, да застанат начело на тези банки, за да ползуват те чуждите пари за своите предприятия. Това е забранено. До строго определен процент онези, които стоят начело на предприятията, могат да взимат заеми 1216.3 за себе си при пълно единодушие на управителния съвет. Иначе не могат. Това важи и за кредит на свои синове, на близки, свързани с тях предприятия. Целта е онези, които ръководят банките, да използуват парите не користно, а в нуждата и за целите на народното стопанство като цяло.
Вие знаете ли, че има банка, която функционира от няколко месеца и досега не ни е представила нито един баланс. И казва - съгласно нашия устав ние представяме баланс един път в годината. Сега ще представим баланс, понеже е краят на годината. Поради което тази банка досега не може да влезе в нашите сметки и в обработката на данните за състоянието на банковата система като цяло.
Добре, всичките тези неща ние не можем при сегашния куц надзор (нашият надзор е куц с двете ръце и с двата крака) ние не можем да упражняваме достатъчно надзор. Затова въпросът за надзора е ключов. И аз отново казвам - това не означава ограничаване на свободата на пазарната икономика, това означава сигурност на банковата система.
Другият голям проблем е къде да бъде надзорът, за което аз благодаря много на всички председатели на комисиите, които разглеждаха нашия проблем - и бюджетно-финансовата, и законодателната, и икономическата, които положиха много големи усилия, и този проблем беше спорен. Ние ви предлагаме, не казвам, че това е идеалното решение, надзорът да бъде при Българска народна банка. Можете да кажете - аха, прекалено голяма концентрация на власт. Има суперминистерства, сега пък искате да правите супербанка. Вярно е, че в много страни надзорът не е при централната банка. В Австрия надзорът е поделен между централната банка и Министерството на финансите. Ние не предвиждаме при нас съществен надзор от Министерство на финансите. Там има елементи на надзор над банковата система.
В Германия надзорът е в специалната федерална служба за надзор над банковата система, извън Министерството на финансите - значи отделна институция. Паралелно с този надзор централната банка също си упражнява надзор. Значи те в координация упражняват този надзор.
В Съединените щати надзорът е при
която е правителствена институция и при федералната резервна система. 1216.4
В Унгария, една страна като нас, току-що получихме техния закон, главният надзор е извън централната банка.
Защо ви предлагаме надзорът да бъде при нас в централната банка? Ние ви предлагаме това, за да няма в момента втора институция. Ако почнете да изграждате втора институция, ще ви трябва време. Аз бих се съгласил на един компромис накрая и дори сега в разговор с депутати в коридорите казах - ако не ви харесва да бъде при централната банка надзорът, па турнете една преходна разпоредба, че за тази година или две надзоръте при централната банка и после излиза. За да можем да го подготвим този надзор извън централната банка, при което трябва да имате предвид, че ние, централната банка, не сме конкурентни на търговските банки - частни или държавни. Нашите операции и техните операции нямат нищо общо. Не, имат общо, но ние извършваме едни операции, те извършват други операции. Ние не сме им конкуренти. Ние не се стремим към печалба. Нашата цел не е печалбата, макар че ние даваме на бюджета, ние сме най-големият данъкоплатец, ако можем да бъдем наречени данъкоплатец.
Българска народна банка е платила тази година на бюджета 5 млрд. и 600 млн. лева разлика между разходите и приходите. Недейте да мислите, че се хвалим и че това е наша заслуга. Това е просто резултат на труда, създаден в цялото народно стопанство. На използуването на ресурсите в цялото народно стопанство, което просто при нас се реализира и ние го даваме на бюджета. Ако имаме загуба, бюджетът ще трябва да я покрие. Това няма да се случва. Но ние даваме всичко на бюджета. Нашата цел е народното стопанство да функционира.
Когато говорим с представители на частни банки, те се страхуват малко от нашия произвол. Те мислят, че ние ще упражняваме над тях произвол, ще им пречим на работата. Не, ние искаме всички банки без изключение да функционират добре. При което в началото банките ще бъдат предимно държавни. Но веднага щом проведем банковата реформа, надявам се, че утре "Държавен вестник" ще публикува решението на съда за създаването на банковия холдинг, на банковата консолидационна компания и ние ще започнем процеса на сливането на държавните банки, на тяхното оздравяване 1216.5 и след това на тяхната приватизация. Това ще стане в година и половина две. Така че в банките ще има един обширен частен сектор, макар че дълго време значителна част от банките ще останат и държавни. 1216.6 Но нашият надзор над тях ще бъде надзор и за едното, и за другото.
Има в закона неща, които могат да се оспорват - и за поименните акции можем да спорим и да даваме обяснение, и ние сме готови по някои пунктове да приемем всяко решение, което вие вземете. Вие сигурно ще подобрите закона в някои точки. Вие вероятно, не изключвам това, ще влошите закона в някои точки. Защото в желанието си да постигнете една или друга цел, която ви се струва по-правилна, може да влошите закона. Това не е чак толкова голяма катастрофа. Няма съвършен закон. И малко да е несъвършен законът, все пак е закон който горе-долу отговаря на онова, което ние сме ползували. Ние широко сме ползували, да не казвам преписвали, главно австрийския, немския, швейцарския и френския закон, т.е. европейското законодателство. Стреми ли сме се да бъдем близко до него, защото се надяваме, че някой ден, надявам се скоро, ще бъдем асоцииран член на Общия пазар, а след това пълноправен член на Общия пазар. И не трябва нашето законодателство да прилича повече на американското, което е по-различно от европейското, но в което надзорът също така е много строг.
Много ви благодаря за вниманието и ви моля да не се уморявате от работата над нашия закон. Това е един важен закон. Моля ви, работете упорито. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
За изказване са се записали господата Георги Николов и Йовчо Русев. Желаят да вземат думата господин Пирински и господин Венцеслав Димитров. Нека всяка парламентарна група да реши за времето, знаете, че е до 30 минути. Ако желаете, може да се удължи времето, има такава възможност.
Има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Георги Николов от Парламентарния съюз за социална демокрация, Свищов. В средата на миналата година от Великото народно събрание беше приет Законът за Българската народна банка, с който се уреди нормативно дейността на т.нар. втори или горен Сл.Р/ВЙ 1217.1 етаж на двустепенната банкова система у нас, а именно централната банка. С настоящия закон, който започваме да обсъждаме, се цели да се уреди нормативно дейността на първия или на долния етаж на банковата система, а именно дейността на търговската банка и други банки, които непосредствено оказват услуги на клиентите.
Както отбеляза уважаемият проф. Тодор Вълчев, в началото на обсъждането на този закон беше поставено миналата година в Комисията по икономическата политика. Бяха организирани срещи с представителите на отделните търговски банки, продължи обсъждането и в това народно събрание в подкомисията за държавно регулиране на икономиката и Икономическата комисия.
В хода на обсъжданията бяха направени редица предложения за допълнения, изменения, уточнения по проекта, които своевременно бяха отразени от вносителите, по-точно съставителите на законопроекта - Българската народна банка, тъй като той официално се внася от Министерския съвет.
Може би много от възраженията, които бяха отправени от страна на търговските банки, щяха да отпаднат, ако в групата, която разработваше този проект, бяха привлечени и представителите и на търговските банки, а не само да се иска тяхното становище по отделните проекти. Понятно е, Българската народна банка като етаж от тази система от своя гледна точка разработва този закон. Но положителното, това, което искам да подчертая, е, че в хода на тези дълги дискусии се стигна до известно съгласуване на становища и на търговските банки, и на Българската народна банка.
Моето лично мнение е, че обсъжданият законопроект за банките и кредитното дело съдържа основните принципи и положения за децентрализиране на банковата дейност и нейното приватизиране, както и за създаване на необходимите банкови условия за успешното функциониране на пазарната икономика.
Законопроектът е разработен компетентно и с нужната логическа последователност.
Независимо от продължителното обсъждане както по всеки законопроект, така и по този, а това беше споделено и от проф. Вълчев, могат да се направят редица бележки. Аз ще си позволя да дам моите бележки в писмен вид, за да не ангажирам тук вниманието на всички колеги. 1217.2
Основната бележка, която продължава да се поддържа като известна слабост на законопроекта, е централизиране на банковата дейност от страна на Българската народна банка в определени насоки.
Мисля, че по отделни членове например, където трябва да се спазва определено съотношение между несъбираемите вземания и общия размер на вземанията, тези съотношения се регулират от Българската народна банкаа. В този случай това би могло да се предостави като право на отделните търговски банки.
Възможно е и по други пунктове на закона да се потърсят възможности за известно либерализиране на клаузите.
В чл. 8, ал. 2, т. 3, в процеса на обсъждане се обърна внимание на едно от изискванията - да се представя план за деловата дейност на банките и очакваната рентабилност.
В последния вариант отпадна изразът "очакваната рентабилност", но остана "планът за деловата дейност на банката". Може би вместо "план за деловата дейност на банката", по-разумно е да запишем "насоки за развитие на банката".
Като че ли си струва да се помисли по чл. 15, ал. 1, т. 1, свързана с възможността, която се урежда за временно отнемане за срок от 6 месеца и окончателно на издадена лицензия, ако лицето, което е получило лицензията, не започне фактически своята дейност в срок от 6 месеца.
Тъй като ние все още нямаме създадени условия за действието на този закон, вероятно лицето, което иска лицензия да няма достатъчна готовност, и някои други обективни обстоятелства да възпрепятствуват отпочването на дейността в 6-месечен срок, поради което мисля, че това може да отпадне.
В началото смятам, че трябва да се възстанови един текст, и това да бъде чл. 3а, от предишните варианти, със следното съдържание: "Банките са независими от органите на държавната и политическата власт при вземане на решения, свързани с оперативната банкова дейност". Такъв текст би предпазил ръководствата на банките от вмешателство от страна на административни органи извън банковата система, а така също и политическата власт за вмешателство в дейността на банките или някой да нарежда нещо, което в миналото беше обичайна практика. 1217.3
По отношение на структурирането смятам, че вносителите биха могли да помислят още малко, главите са 16, за това спомена и господин Джеров, но някои по моему имат изкуствен характер. Например глава пета, седма, девета, шестнадесета и седемнадесета са от по един член. Не това е най-важното, но материята в отделни глави, например за особен надзор и банков надзор все става дума за надзор, биха могли да се обединят в отделна глава. Също така глава пета за ограничение на инвестициите би могла да се обедини с глава четвърта, озаглавена "Собствен капитал, ликвидност и други изисквания". Очевидно такива са изискванията за ограничения.
В този смисъл с едно преструктуриране на отделни членове, които могат да намерят място в предни или следващи глави, смятам, че законът ще придобие по-стегнат вид.
Конкретните бележки по законопроекта имат повече редакционен характер. Мисля, че това може да се реши в делови порядък с вносителите. Ще им предам тези бележки.
Изразявам убеденост, че законът може да бъде приет още днес на първо четене. Той отдавна чака тази зала. Това ще бъде известно удовлетворение за многото работа, която свършиха представителите на Българската народна банка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Николов, ако може да предадете Вашите писмени бележки. Думата има господин Йовчо Русев. 1217.4
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, аз изцяло споделям философията на този закон, която беше изложена от проф. Вълчев и безрезервно ще подкрепя, ще гласувам този закон на първо четене.
Независимо, че се е създало впечатление, че се предоставя много власт на централната банка, аз съм склонен да приема на този етап от развитието на пазарната икономика и пазарните отношения в нашата страна частните фирми, тези, които прохождат сега, да разчитат на една стабилна, добре организирана банкова система, която няма да ги подведе с рискове във финансовото обезпечаване на тяхната стопанска дейност.
Но все пак бих предложил на господин Вълчев и при следващото разглеждане на закона да се обърне особено внимание на някои членов, като чл. 52, който гласи следното: "Когато финансовото състояние на дадена банка застрашава сигурността на поверените й ценности, окръжният съд, където тя е регистрирана, може по предложение на централната банка да назначи за определен срок лица, оправомощени да ръководят и представляват банката да установи особен надзор."
Очевидно този закон не би трябвало да предоставя възможността за една субективна оценка за състоянието на дадена банка, за да бъде приложен към нея особен надзор. Може би в този текст е необходимо да се определят по-ясно критериите в кои състояния, в какво състояние централната банка може да направи предложение пред съответния окръжен съд, за да се установи специален надзор върху дадена банка.
В противен случай има опасност да се приложи прекалено субективна оценка в такива случаи и да се застраши независимостта и самостоятелността на търговските банки.
Смятам, че този член има своето място, но той трябва да съдържа в себе си по-ясни критерии, съгласно които от самия закон да става ясно в какви случаи централната банка прилага системата на специалния надзор.
Не бих искал да се въздържа да не подчертая, че по отношение на чуждестранните инвестиции този закон много ясно и категорично разграничава банковата система по отношение на чуждите инвеститори. И това е една от най-големите му заслуги и може ВТ/НП 1218.1 би пък това е една от големите слаботи на Закона за чуждестранните инвестиции, който гласувахме преди време.
В заключение, още веднъж призовавам всички народни представители да подкрепят този закон и да го гласуваме на първо четене, за да ускорим неговата по-нататъшна работа, за да влезе той в сила във възможно най-кратък срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги народни представители, сега ние се занимаваме с един закон, който третира една, бих казал, не само специфична, но и доста специфична материя и аз благодаря за вниманието на толкова много хора в залата.
Между другото използвам случай да поканя всички, които се интересуват от тези и други сходни проблеми. Международният валутен фонд организира една лектория в понеделник след обяд и във вторник сутринта и следобед. Всички ще бъдат добре дошли. Ще има лектори, които са дошли специално за целта.
Виждам, че дискусията тръгна добре, не виждам голяма съпротива срещу закона и затова няма да се спирам на досегашната система на банките, и друг път съм го правил, на нашето трагично наследство, наследство не само като система, която в последно време беше напълно раздробена, наследство и като мислене, наследство и като квалификация и липса на елементарна финансова култура сред населението, особено сред прохождащия частен бизнес. Мен често например ме атакуват хора, които казват: "Абе, уредете някаква гаранция. Искам да взема един милион лева от банката, а ми искат гаранция." Те не знаят, че банката не може да даде пари без гаранция. Но ако даде, трябва да има кой да я спре и кой да контролира дава ли пари с гаранция или не. Защото тя може да фалира.
Законът наистина, както казва проф. Вълчев, е либерален. Даже аз бих казал и по-нататък ще се конкретизцирам, че е полиберален, отколкото би трябвало да бъде в настоящия момент. Вярно е, че е дадено голямо право, че не това е лошо, но примерно има редица нормативи, които ако погледнем някои други сходни закони, например австрийския закон, те са изрично записани в закона, а няма да се определят субективно от ръководни служители 1218.2 на банката. Например, да кажем, норматив срещу открити валутни позиции. Там е дадено 30 на сто от собствения капитал. Но бих казал, при прохождащото пазарно банково дело много е трудно днес да кажем каква е нормалната позиция и откъде започва рискът. Тоест докъде централната банка трябва да даде възможност на търговските банки да поемат рискове и къде трябва да ги спре. Затова нека по пътя на самия опит и на налучкването централната банка може би след една-две или три години, това нещо може да влезе в закон, но аз съм засега на банката да се даде възможност текущо, периодично или както да намери за добре да определя тези нормативи.
Този закон третира дейността на банките. Банките работят с пари. Те извършват плащания. Знаем, че без парите няма пазар. Оборотът на парите образува сърцевината на пазара. И ако парите не се контролират, има опасност самият пазар да експлоадира. Защото настоящите пари, повече от половин век насам, са едни напълно изкуствени пари. И ако никой не регламентира процеса на тяхното обръщение, това представлява голяма опасност да блокира процеса на плащанията, особено ако започнат банкови фалити и т.н., което ще рефлектира не само върху пазарното стопанство, но и върху общото икономическо развитие. Защото такива банки, каквито имахме досега, е невъзможно да съществуват в едно пазарно стопанство.
Още едно съображение. Именно поради това две организации, на които ние разчитаме дне, макар и някои да ги критикуват, международни финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка много държат на приемането на този закон. В такъв или в сходен вид, обаче те държат този закон да бъде приет. Без него те няма да ни приемат в Световната финансова общност.
Бих искал да се спра на няколко конкретни проблема. Някои сигурно ще протестират, че акциите са поименни. В този момент, когато виждаме какво стана с някои банки, аз не искам тук да се спирам обстойно на нещата, трябва да се знае кой е собственик на банките. Защото за куриоз чрез банките днес може би се реализира половината от печалбата в икономиката. И въпреки това тези банки могат да бъдат страшно богати, вие можете да погледнете колко получават председателите на тези 1218.3 70 банки, но една голяма част, бих казал и по-голямата част от тях са изложени на риска да фалират, и то да фалират веднага, защото не могат да си покрият невъзвръщаемите кредити. 1218.4
Именно новият закон ще създаде една гаранция, че този проблем по законов път някак си ще започне да бъде решаван, защото, без да бъде решен въпросът, какво ще правим с невъзвръщаемите кредити, вече не можем най-просто да ги отпишем или поемем като част от бюджетния дефицит, той и без това е много голям. Естествено по някакъв начин това ще стане за сметка на печалбата и лека полека проблемът може да бъде решен.
Аз искам да направя две, бих казал, препоръки и бих желал те да прозвучат по-силно от препоръки, като изисквания към закона, защото ние сега се нуждаем от такива добавки, поправки, допълнения към закон. И двете се касаят за защитата на клиента. От една страна, защитата на потребителя, на кредита, на този, който получава кредити в чл. 27 не е много добре изразено. Аз погледнах австрийския закон, който безспорно е ползуван при написването на този закон. Там има доста текстове като страници - може би 4 или 5 члена със съответните алинеи и т.н. Това би могло да бъде ползувано, но ние трябва да направим така, че вече в нашите банки колкото и със слаба квалификация клиент да влиза в тях, т.е. потребител, който иска кредити, банката да не може да го лъже. Съвсем доскоро, а сега сигурно тази практика продължава, обикновените хора, след като нямат кой знае каква финансова култура (а то и на Запад е така, обаче там има закони и там това се казва Закон за истината при взаменията - това ние го нямаме). Мисля, че ние не трябва да пишем сега един такъв закон, но с няколко текста в закона това нещо може да го има. Преди банката ни даваше потребителски заем за 3-5 години при лихва 7 на сто, казваше, лъжеше направо, че е при 3,5 на сто и на всичкото отгоре и председателят на Националната банка, заедно с цялата негова кохорта от ДСК и други банки започваше да ни убеждава, че това наистина е така. Това всеки знаеше, че не е така! Това нещо ние трябва да го избегнем, защото човек, като влезе в две банки, трябва на видно място да види, а ако вземе еднакъв заем колко лихви ща му вземат в едната, колко лихви ще му вземат в другата банка и естествено при равни други условия ще отиде там, където ще плаща по-малко лихви. Това е едно елементарно изискване и ние трябва да го наложим на всички наши търговски банки. ВЙ/НП 1219.1
Другият проблем, който не е решен достатъчно задоволително - той се третира в чл. 40 и се касае за застраховане на депозитите, т.е. пак за интереса на клиентите, за потребителите на банкови услуги, които отиват и си внасят парите, обаче не знаят, поне засега е така, във всички търговски банки и нека това да не звучи зловещо. Аз знам, че Националната банка няма да позволи в момента на нито една търговска банка да фалира, но хората нямат някакви законови гаранции, защото няма схема за застраховане на депозитите, че една банка, ако фалира, те ще отидат и ще си вземат парите, които са внесли или поне поголяма част от тях - 80 на сто, и ще могат да си ги вземат. Ние трябва наистина да отправим не само едно пожелание към търговските банки, но те трябва някак си да изградят тази система, но ние трябва да ги задължим да създадат такава система. Много е важно хората да бъдат сигурни.
Сега каква е ситуацията у нас? Депозитите на хората, т.е. влоговете им са застраховани само в ДСК. В търговските банки те не са застраховани. Следващият проблем, който искам да повдигна, е това, че в този закон нищо не се казва за ДСК. Знаем, че ДСК е създадена със закон. Какво ще правим за в бъдеще - ще я поставим ли при равни други условия с търговските банки, ще променяме ли закона или чисто и просто ще оставим този закон да продължи да действува, както беше досега? Мисля, че тук също би могло да бъде направено.
И още една препоръка, която не е лесно да бъде изпълнена, но аз бих желал да видя една по-разгърната роля на централната банка в стимулиране на частните банки за създаване на една система, която знаете, че много ни мъчи - всички нас и тези, които искат да си строят и да купуват жилища. Необходима е система за финансиране на жилищното строителство в периода на една повишена инфлация. Такава система засега няма. Засега един човек, колкото и да му е голяма заплатата, ако получава заплата, даже и 5000 да му е заплатата, той не може да си позволи да отделя пари, за да изплаща едно жилище, което би си го купил като ново на пазарни цени. Това нещо го няма, би могло да се помисли как да бъде създадено. Знаете, че този проблем го разискваме още от Великото Народно събрание и не се е стигнало до някакво задоволително решение. Вярно е, че тук се изисква и квалификация, 1219.2 и желание от страна на търговските банки, и, разбира се, един стремеж към създаване на един общественополезен продукт, едни такива схеми на финансиране на жилищното строителство.
Аз се изненадах от едно становище на Икономическата комисия. Проф. Вълчев отговори на него. Става въпрос, че надзор трябва да има само върху държавните банки, но не и върху частните банки. Аз бих казал тук, че централната банка е орган на държавата като емисионна банка, като емисионен център, не като орган, който да служи за връзка с държавните предприятия в банковата сфера и с държавните банки. Такъв орган си е Министерският съвет, както той се явява субектът на държавната собственост и не бива на централната банка да й се преписва държавна функция. Вярно е, че тя има специфичната функция да контролира цялата финансова система, но не това е нейна работа. Вече е подготвен този банков холдинг, а сигурно и с помощта на централната банка, но пак държа да изтъкна, че това - как ще се управляват самите търговски банки като държавна собственост - това е работа на Министерския съвет, не на централната банка.
Проф. Вълчев каза, че надзор има и над частните банки и именно затова не трябва да го имат. Те трябва да упражняват надзор. Един аргумент повече - защо надзорът трябва да остане в централната банка и аз не бих се съгласил с постановката на проф. Вълчев, че той е готов да прави доста отстъпки. Вие сте най-квалифицираните хора в страната в тази област и вие трябва да кажете докъде са отстъпките и докъде не, а на нас да оставите проблема с гласуването. Защото вижте, надзорът, ако се направи от една друга институция, това значи да се създаде едно звено, което има неоходимата квалификация. Знаете ли колко трудно беше да намерим хора за управител и за подуправители на банката. Вие знаете миналата година какво стана, че вие искате още едно цяло звено в Министерството на финансите?! Те и без това страдат от липса на подходящи кадри. Така е и не само там. Така е и на други места. Но това е техният най-сериозен проблем и те наистина имат обещания оттук и оттам, че ще има курсове, че ще има пътувания.
Виждам, че времето ми е изтекло вече и затова ще се постарая да приключа. 1219.3
Имам една препоръка по чл. 13, ал. 2 - да се даде възможност на банките да придобиват не само десет на сто участие във финансови предприятия, които не са банки, например застрахователни дружества. Даже 50 на сто, даже 100 на сто - нека банките да си ги изграждат. И именно ограничението в небанково предприятие да се замени с нефинансови. Мисля, че по този въпрос ние вече говорихме и в комисията.
Имам и някои терминологични бележки, които могат да бъдат поправени на второто четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ако може, дайте ги писмено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се, ние сме изказали едно пожелание да гледаме съвсем подробно преди второто четене и мисля, че колегите и от двете, трите страни на залата ще се съгласят, че преди законопроектът да влезе на второ четене, трябва много внимателно да се огледа в комисиите, да не бързаме да претупваме минаването на второ четене, защото в закона наистина тук там има неща, които трябва да се доизчистят, да се доразработят някои текстове и ние наистина да имаме един добър закон.
Същевременно искам да кажа, че, разбира се, този закон няма да реши всички законови проблеми в тази сфера. Предстои сигурно в близките два-три месеца най-сетне да бъде внесен един законопроект за сделките с валутни ценности. Ние имаме нужда и от законопроект за сделките с ценни книжа и за борсите, за да изградим наистина една съвместима с пазарното стопанство финансова система. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Фактически господин Джеров и господин Вълчев заместиха онова, което беше длъжен да направи вносителят на този законопроект, а това е министър-председателят. Аз благодаря на господин Вълчев за неговото изложение. То беше полезно за всички нас, но не беше редно той да бъде поставен в положението да мотивира законопроекта вместо онзи, който го е внесъл още на 4 декември миналата година.
Затова ще си позволя да повторя основните мотиви, основниЦв.М/НП 1220.1 те цели, които преследва вносителят на този законопроект, тъй като, за да можем да дискутираме после дали този законопроект е добър или лош, трябва да сме наясно какво се цели с него.
В мотивите на господин Димитров са посочени две основни цели. Първата е изграждането на стабилна и надеждна банкова система, нужна за развитието на пазарната икономика и специално се посочва - за приватизацията. Второ, създаването на надеждна бариера срещу възможността за финансови сътресения, застрашаващи икономиката на страната. Тези две цели са формулирани в мотивите не точно така, както аз ви ги цитирам, но това е смисълът на изложените мотиви.
За постигането на тези две цели в мотивите са изтъкнати три главни задачи, които трябва да бъдат осъществени. Така както постави въпроса и господин Джеров, ние с този законопроект фактически разглеждаме проблема, а и господин Вълчев го обоснова много точно, за изграждането на банковия отрасъл на пазарната икономика на България. За целта трябват три неща. Първо, трябва законодателство, трябват закони. Единия го имаме - за централната банка, този е основният закон, който определя правилата на играта в банковия отрасъл. На второ място в мотивите на министърпредседателя се сочи, че е много важно да се осигури на практика контрол върху дейността на търговските банки - онова, за което предимно говори проф. Вълчев. И на трето място - трето, но не по-малко важно от първите две - е горните две условия - законите и контролът - да се съчетаят с подходящи икономически мерки. Затова аз в изложението си накратко ще се спра върху тези три въпроса: закона, контрола и икономическите мерки.
Първият въпрос е отговаря ли законопроектът на изискванията за стабилност и надеждност на банковия отрасъл. Бих казал, общо взето, да. Няма нужда тук, в общите дебати да се спираме по-подробно на тези условия, които са включени в законопроекта относно учредяването и управлението на банките, издаването на лицензии, капиталите, ликвидността на банките. Тези въпроси наистина, както каза проф. Вълчев, са съобразени с международната практика и са решени добре. Във връзка с този първи въпрос обаче си позволявам две препоръки. Едната в общи линии съвпада с онова, което господин Венцеслав Димитров спомена. Ние обсъждахме този въпрос в Бюджетната комисия и е нужно той да бъде доработен 1220.2 в законопроекта. Става въпрос за защита на потребителя, за защита на клиента на банката.
В законопроекта, така както той сега е редактиран, ми се струва, че е надделял интересът на централната банка, а и на банковия сектор банките да се гарантират срещу рискове. Има доста текстове за това какви видове гаранции имат право да изискват банките, как имат право да се разпореждат с един или друг залог, ако настъпи просрочие на плащанията по предоставени заеми и т.н. Струва ми се, че е основателно онова, което господин Димитров изтъкна за необходимостта от широко информиране на потенциалните вложители - какви са реалните условия за техните влогове, какви са гаранциите и рисковете, които имат в спестовната и в другите видове кредитна дейност, които банките развиват. И доколкото наистина ни предстои да усвояваме банковата практика, тук има нужда и от едни допълнителни гаранции за спестителя, за вложителя в банката.
Бих насочил вниманието и на господин Вълчев към някои текстове, например чл. 37, ал. 1 и ал. 2, в случай че се загуби спестовна книжка, да речем. Банката не носи отговорност (има се предвид търговската банка), ако добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явило овластено да получи плащането... Кои са недвусмиселните обстоятелства, остава неясно. Кой все пак ще бъде защитен, ако е имало известна неяснота? Преди всичко банката очевидно. Редно е да се мисли също и в другата насока - онази, която господин Димитров изтъкна.
И вторият аспект по отношение на качеството на закона е свързан с въпроса за условията на взаимодействие между банките и на тяхното поведение на пазара за пари. Струва ми се, господин Вълчев и уважаеми колеги, че недостатъчно е погледнато върху проблемите на условията на конкуренция или пък на опасността от монополни практики в банковия сектор. Проф. Вълчев спомена, че предстои окрупняване на сега съществуващите банки. Това е проблем, който ще засегна в точка трета. Но докато във всички други отрасли ние се убеждаваме, че е нужна демонополизация, че е нужна деконцентрация, че е нужно да заработят пазарните механизми, за да се получи пазарна цена, която да уравновесява търсенето и предлагането, очевидният риск тук, при концентрацията 1220.3 е - а тя е наложителна в банковия сектор, аз не я оспорвам, че се създава възможност за различни монополни практики, които да ограничават свободното търсене и предлагане, особено предлагането на финансови ресурси.
В законопроекта са крайно пестеливи текстовете, касаещи лихвите и лихвената политика на самите търговски банки. Това са един или два текста - чл. 26, ал. 1 и 2. Струва ми се, че несправеливо е пренебрегната тази тема. В края на краищата лихвата е цената на стоката пари, по която банките купуват и продават тази стока.
Тук възникват всички въпроси, които се третират примерно в Закона за конкуренцията по принцип. Стои въпросът в какво съотношение е Законът за банките и кредитното дело със Закона за конкуренцията по отношение на условията на функционирането на банките като особен вид предприятия, за което стана дума и в изказването на господин Димитров.
Вторият въпрос е за надзора. Господин Вълчев посвети почти цялото си изказване на този проблем. И в дискусиите в комисиите като че ли главно на него се отделяше внимание. На мене ми се струва, че господин Вълчев има основание, когато смята, че този закон е относително либерален. Аз подкрепям необходимостта в банковата сфера сега да има един засилен контрол. Тук обаче ми се струва, че и банката, а и ние като парламент сме длъжни да компенсираме един недостатък. Естествената реакция сега и на публиката, и на стопанския сектор е, когато се говори за засилен контрол или централизация, да има една обратна реакция, тъй като излизаме от една среда, която беше свръхцентрализирана. Трябва да се обяснява отново и отново защо е необходимо да има засилен контрол, защо е необходима една централизирана функция в банковата сфера. 1220.4 Явно е, че банките като институции, опериращи с пари, които засягат всички клетки на икономиката и обществото, докато не оздравее банковият сектор, не може да става дума за някаква свобода и либерализация без баланса на контрола от една ефективно действуваща институция. Но в тази връзка стоят в тази област два въпроса. Единият е самата способност на Централната банка да упражнява ефективен надзор. Давайки този мандат и искайки този мандат, Централната банка поема една много сериозна отговорност и пред Народното събрание, и пред обществото. В специализираните издания на банката е цитиран един доклад на една мисия на Международния валутен фонд от началото на октомври миналата година, според който доклад в периода май-октомври 1991 г. в способността на Централната банка да упражнява ефективен надзор върху търговските банки е настъпило силно влошаване. В отдела, който работи по тази задача, от 30 са останали 8 души, те не притежават необходимите елементарни възможности, не толкова като специалисти, а като предпоставки да упражняват такъв контрол. Ето защо ми се струва, че специално внимание заслужава засилването на способността на Централната банка да упражнява необходимия банков контрол. Но се спирам на въпроса за контрола преди всичко по един друг проблем. Става дума за проблема, който възникна с приемането на Закона за чуждестранните инвестиции и по-специално с уникалния казус, който ние като парламент създадохме в световната практика - да приравним банковите влогове и депозити към чуждестранни инвестиции.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Много са доволни чуждестранните инвеститори.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че тук възниква много сериозна необходимост да бъде разширена главата в законопроекта, озаглавена "Особени правила за някои влогове и особен банков надзор". Както всички си спомняте навярно и както господин Вълчев знае в чл. 43 от Закона за Българска народна банка се говори, че тя съставя платежния баланс на страната във връзка, с което следи международните плащания, извършването и състоянието на преките инвестиции на чуждестранните лица в страната и на местни лица в чужбина. Аз съм сигурен, че чуждестранните инвеститори, както подсказва господин Димитров, са изключително доволни от ДЕ/КТ 1221.1 това, че българският закон приравни банковия влог на инвестиция. Защото те никъде другаде по света няма да получат уникалната възможност да вложат пари в банков влог и не друг, а държавата да им гарантира трансфера на печалбата си при норма 60 върху 100 по тяхно желание, когато те намерят за добре. Естествено е, че те ще са много доволни. Не зная дали народните представители, които гласуваха за този текст, точно си даваха сметка за какво гласуват, не пожелаха навярно да вникнат в този текст, но аз лично съм убеден, че ние сме длъжни да създадем всичките възможни бариери, и то именно в този законопроект, който сега разглеждаме, срещу този текст на чл. 9 от Закона за чуждите инвестиции да стане един канал за изтичане на конвертируема валута от страната в такива размери, че да подрони платежния баланс на България.
Ето защо, без повече да се разпростирам, ще предложа конкретни текстове в глава осма. Моля и господин Вълчев да подкрепи това предложение. И моля народните представители да обърнат найсериозно внимание на този проблем и в комисиите, и при второто четене, тъй като поначало аз съм убеден, че подобна норма би трябвало да бъде отменена в гласувания Закон за чуждестранните инвестиции.
И накратко по третия аспект, който е визиран в мотивите на господин министър-председателя. Икономическите мерки. Трябва да ни е ясно, че каквито и закони да приемаме, уважаеми дами и господа народни представители, те ще останат мъртви текстове, ако няма икономическа среда, която да им позволи да задействуват така, както ние сме ги замислили и както ги приемаме. Господин Вълчев спомена, че от банковия сектор бюджетът е почерпил през миналата година 5 млрд. 800 млн.лв. Това говори, че банките са много печеливши и че данъците, които плащат чрез Българска народна банка на бюджета са едно негово основно перо, с което той балансира своя дефицит. Освен това ние на няколко пъти или научаваме от печата, или пък гласуваме заеми, които банковата система предоставя на бюджета.
Свършвам, госпожо председател, виждам предупреждението за изтичане на времето, но все пак трябва да ни е ясно, че банките няма да се стабилизират, докато не се решат два въпроса.
Единият е какво ще стане с несъбираемите и недействуващи кредити, които те са предоставили и това касае държавата и финан1221.2 совата политика, и бюджетната политика. И другият въпрос е бюджетът - кога ще почне да връща на банковата система онова, което й дължи, а не да черпи от банковата система, за да балансира приходите си и разходите си. Ако иска нещо Международният валутен фонд от една страна, то това е бюджетът да започне да връща на банковата система. Банковата система да започне да дава по-изгодни кредити на производителите преди всичко, оттам да се получи оживление в икономиката, оттам да се стане безработицата, оттам да нарасне износът на една страна и да започне да печели повече валута и оттам да започне да обслужва външния си дълг. Засега през 1991 г. ние като че ли продължаваме да вършим обратното.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Много демагогия.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обвинява ме моят колега господин Венцеслав Димитров в демагогия, но аз бих задал следния въпрос: как е възможно да разглеждаме сериозно този законопроект, когато в тази зала няма нито един представител на българското правителство, когато тук отсъствува министърът на финансите, когато тук отсъствува министърът на индустрията, когато с демонстративното си отсъствие те дават да се разбере, че не смятат, че парламентът е място, в което трябва да се дискутира държавният бюджет на страната, не смятат, че парламентът е място, където трябва да се прецени по какъв начин трябва да се събират фирмите, за да може да оздравее и банковият сектор...
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Какво безочие!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз се учудвам на онези, които говорят за безочие, дали четат примерно вестник "Подкрепа", в който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вижте освен времето, господин Пирински, отклонявате се от темата и вече правите две нарушения.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... днес двама колеги от СДС господин Мичковски и господин Карабашев казват, че който не желае да каже истината, прави лоша услуга преди всичко на синята идея, както те се изразяват.
Ако не желаете ние да казваме какво е истината, поне Вие го кажете, защото го дължите на своите избиратели. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Обръщам се към Вашата парламентарна група, изчерпихте лимита от време, решете какво 1221.3 по-нататък ще правите. Има още три заявки. Господин Георги Марков има думата.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Има смисъл да присъствува министърът на финансите, имаше смисъл в миналия парламент, когато мнозинството беше комунистическо и той трябваше да им обяснява какво да правят. Сега в този парламент нашето мнозинство е достатъчно компетентно, за да приеме този закон на първо четене и без министъра.
Понеже на първо четене се приема все пак закон, а не се говорят общи приказки, аз имам съвсем конкретни бележки по законопроекта, и то по една много деликатна материя, която е глава четиринадесета - "Особен надзор". Аз разбирам, че материята е чисто юридическа в този чл. 52 и господин Вълчев ще е затруднен може би сега да вземе бележки, но мен ми се струва въобще неуместно да намесваме съдебната власт в този надзор, в този вид, в който ни е предложен в чл. 52. И аз веднага ще ви кажа. Казано е, "когато финансовото състояние на дадена банка застрашава сигурността на поверените й ценности, окръжният съд, където тя е регистрирана, може по предложение на Централната банка да назначи за определен срок лица, които ще ръководят и представляват банката".
Аз оставям настрана чисто теоретичния, но той не е само теоретичен, а и практически въпрос - какъв е характерът на това съдебно производство. То охранително ли е, или е исково, състезателно производство, при което след представителя на Централната банка ще дойде и съответната друга банка и ще почне спор по тези лица. И най-накрая, на базата какви критерии съдът ще ги определи. Ако ние в закона имаме, че това лице трябва да бъде с висше финансово образование или еди-какво си и еди-какво си, съдът ще има основание да преценява дали тези лица са подходящи за тази работа. Но когато ние му даваме такава функция, която, общо взето, му е и неприсъща, кажете ми на базата на какви критерии той ще определи тези лица дали са годни да извършват тази работа, именно да ръководят и да представляват банките.
Казано е решението на съда влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник". Но това решение подлежи на преглед по реда на надзора. И срокът за прегледа по реда на надзора е двумесечен. Хайде, той ще тече от срока в "Държавен вестник", но какво ще стане, ако се върне производството, отмени се влязлото в сила решение и започне да се гледа отново. 1221.4
И ал. 8 - "възнагражденията на упълномощените лица за извършената от тях работа се определя от окръжния съд". Това трябва да бъде пак някакво или конституитивен иск или осъдително производство и отново не е ясно - състезателно ли ще е, какво ще е и може ли да занимаваме съда в България с това да определя какво ще е възнаграждението на дадени лица, които той ад хок, да речем, е назначил като представител на тази банка. Явно този чл. 54 трябва много внимателно да се преосмисли и ако въобще набъркаме съдебната власт в тази работа, трябва много ясно да кажем какви са правомощията, какъв е характерът на производството, кои страни участвуват и т.н.
В Преходните разпоредби е казано нещо, което много ме смущава. Това е – 8 - изпълнението на този закон се възлага на Управителния съвет на Българска народна банка - добре, който издава правилник за неговото прилагане. На кое? На закона? Оставям настрана Законът за нормативните актове, за който някой може да каже, че е анахронизъм, но въобще по един закон, издаден от парламента, правилник може да издаде по приложението само Министерският съвет като висш изпълнително-разпоредителен орган, който и по Конституция, и по Закона за нормативните актове има право да издава актове по прилагане на закона, но Българската народна банка не е орган на управление, както се знае, и да издава правилник по приложение на закона, ми се вижда абсурдно.
Сега, ако като специалисти вие смятате, че има нещо неуредено в този закон, дайте да го уредим на второ четене. Но да създаваме ние с правилник някаква вторична уредба или да доразвиваме нещо? А ако трябва да доразвиваме, да го кажем тук, но аз изключвам възможността Българска народна банка да издава такъв правилник по приложението.
Що се касае по принципния въпрос за надзора въобще Вие сте абсолютно прав за унгарския пример и Унгария е една страна, която е с много развита банкова система. Може и да не си специалист по финанси и банково дело и само като минеш по ул. "Ваци" и се завъртиш и видиш Сицилия банк, Ситибанк, Пощабанк, и то много хубави банки, и много добре уредени. Там парламентът обаче може да си позволи лукса да контролира тези банки, защото там магазините са пълни, системата отдавна е сменена и ние в този парламент, в който сме се задъхали от законодателна дейност и само за три 1221.5 месеца приехме няколко изключително важни и съвсем нелеки като материя закони, сега да създаваме специализирана комисия, която да прави контрол и върху банките, а по тази логика може да се наложи и на други държавни институции, ми се вижда неуместно на този етап за общественото развитие на България.
Мисля, че парламентарният контрол трябва да се сведе единствено до контрол върху изпълнителната власт, върху правителството. Иначе законът е написан много грамотно и смятам, че може да се приеме на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Александър Томов поиска удължаване на времето. Господин Томов, освен Вас поискаха да се изкажат господата Петър Башикаров и Янаки Стоилов. Вижте в това удължаване... Господин Томов, имате думата. След това е господин Ескенази. 1221.6 АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Благодаря Ви за това, госпожо председател, за възможността да взема думата. Александър Томов - ПССД.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес ни е представен един закон, който е елемент от една много съществена крачка затова, което е прието в нашата страна вече да се нарича смяна на системата. Смятам, че това е един от най-добре подготвените закони и искам да се обърна не само към проф.Вълчев, но към всички и да кажа, че може би този, който трябваше тук да представи закона и това, че го няма, не е оправдано, не е толкова допринесъл, колкото това, че вече две правителства, комисиите на парламента работиха в продължение на доста време върху този закон.
Казвам това не за друго, а за да призова народните представители да гласуват за този закон и той да бъде приет на първо четене.
Същевременно с това смятам, че в него има няколко съществени неща, които трябва да бъдат доработени.
Първо, централният въпрос на закона е за съотношението между централизъм и автономност или децентрализация на банковата система. Това е може би и решаващото, което този закон, устройствен по отношение на банковата сфера, ни предлага. Според мен в бъдеще, и от тази гледна точка аз съм длъжен да кажа своето мнение, една такава висока степен на централизация може би няма да бъде уместна. Но в сегашното конкретно, преходно състояние на икономиката, тя е абсолютно нормална, естествена и като цяло трябва да се приветствува. Аз подкрепям системата на надзора и мисля, че неслучайно председателят на Българска народна банка се спря толкова подробно на този въпрос. Но веднага искам да кажа, че в отделни текстове този централизъм е взел прекалено големи размери. Не мога например да допусна, че в чл. 12, мисля, че беше ал. 2, извинете, ако се заблуждавам, е ограничена възможността на банките да придобиват дялове в небанкови организации само на 10 на сто. Това нещо е прекалено ниско и то не отговаря на необходимостта от срастване на банковия и индустриалния капитал. Нещо повече, опасенията, че тук може да се получи спекулативно изкупуване на дялове и акции от страна на някои банки, аз мисля, че не е оправдано и е достатъчен текстът, предвиден в главата за ограничения на инвестициите, където нормата е 50 на сто. Тоест, да няма 51 на сто от всичко това. ББ/КТ 1222.1
Мисля, че отделни текстове, даващи възможност на Централната банка да регулира и влияе върху търговските и други банки, също изискват определено прецизиране. По този повод ще предам писмени бележки в комисията, работеща по подготовката на документа за второ четене.
Вторият въпрос е въпросът за лицензиите. Аз констатирам със съжаление, че независимо от това становище, което беше застъпено в Комисията по бюджета и финансите, вносителите на материала не са отчели необходимостта от съкращаване на срока за проучване и предоставяне на лицензии, които Българска народна банка дава на банки. Срокът, който е заложен в проекта, е 12 месеца. Вярно е, че е необходимо всички предложения за лицензии да бъдат внимателно проучвани, тъй като нашият много кратък опит в една демократична вече банкова система или тръгнал по пътя на демокрацията показва, че такъв срок е необходим.
Но позволете ми, дами и господа, проф.Вълчев да кажа, че 12 месеца срок това е прекалено дълъг срок, който отблъсква, особено тези чужди банки, за които така страшно говори Георги Марков. Затова, защото 12 месеца е прекалено много, и ако ние искаме да оживим банковата система, да допуснем или да привлечем чужд капитал у нас, чужди банки, които да поискат лицензии, аз мисля, че трябва да се съкрати този срок.
Също така бих предложил и искам да се спра и на този въпрос, че задължително, така е направен законът, че той не може да функционира правилно без правилник, който да приеме самата банка. Друг е въпросът обаче дали това да бъде записано или не. Аз мога да приема това предложение да не се записва. Но ние не можем, тук има цели проблеми, които са изпуснати и които в един стар вариант, аз си спомням и в правителството, бяха внесени. Следователно, ако трябва да направим това, да го регламентираме, да запушим тези дупки, ние трябва да оставим текста, както е предложен в момента.
И последният въпрос, на който искам да се спра, с което завършвам, тъй като и времето ми е много ограничено, това е въпросът за надзора и кой да осъществява надзора у нас. Мисля, че това, което каза проф.Вълчев, може да се приеме. Може да се приеме по една-единствена причина. В момента ние нямаме достатъчно добри специалисти, в момента ние имаме практически една цяла бяла терито1222.2 рия в подготовката на банкови специалисти. Фактът, че само в банката, и тук аз искам да засвидетелствувам и на цялата ни група, и лично моето уважение към проф.Вълчев, който е безспорен крупен специалист, за което мога да съдя от отзивите за него в чужбина, ясно е, че там са концентрирани хората, които могат да осъществяват надзорната дейност. Ако ние искаме да направим истинска банкова система, отговаряща на това, което залагаме в другите сфери на икономиката, аз подкрепям неговото предложение и предлагам конкретен текст, и ще го приложа в Преходните разпоредби да влезе текст, който изрично да казва, че това е временно.
Трябва специализирана институция, която да се подготви, вън от Централната банка. Тя да наблюдава и да осъществява надзора върху цялата банкова система. Никой не знае утре кой ще стане председател на банката след 5 или 7 години. И това не е само унгарска или друга практика, или американска практика, това е една практика на паралелен надзор или надзор от страни, който съответствува действително на една демократична банкова система. Всеки вид централизъм иначе може да се обърне в нещо друго, от което бягаме и от което толкова много се боим.
Ето защо аз предлагам конкретен текст в Преходните разпоредби по този въпрос.
Завършвам още веднъж, като казвам, че като парламентарист, като депутат, такива закони се четат с удоволствие и те наистина са израз не само на разграждане на една стара система, но и на строеж на една нова система, за която мисля, че може да не се съжалява, от която човек може да бъде горд. (Единични ръкопляскания от двете страни на залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми народни представители! Очевидно е, че няма нужда да се правят дълги изказвания, за да се обоснове очертаващото се почти единодушно мнение, че това е един законопроект, който по принцип се подкрепя от преобладаващото мнозинство в тази зала.
Аз ще се опитам да резюмирам няколко основни момента, които са преди всичко от значение за юридическата страна на банковата дейност, тъй като тук имаше доста неща, които бяха казани от икономическа страна, но аз така и не можах да разбера в крайна 1222.3 сметка какви са конкретните препоръки, които се правят.
Затова смятам, че тук трябва да бъдат изтъкнати следните моменти.
Първо, това, което се каза: усилен контрол или либерализиран режим. Безспорно усилен контрол. Първо, защото банките представляват стълбовете на финансовата система, която трябва да се ползува от особена закрила и представлява особен интерес за държавата. И освен това, тъй като банките управляват чужди пари. Така че ние нямаме друг избор, особено като виждаме и скандалите, които стават по света с банки, освен да имаме един усилен банков контрол.
По въпроса, който най-много като че ли се обсъжда - дали трябва да има един специализиран орган за банков надзор.
По правилно и като разсъждаваме, и като гледаме банковите системи в другите страни, би следвало да се предположи, че един такъв орган е редно да бъде направен. Но хайде да си помислим дали с този закон и в този момент. И аз категорично възразявам, защото това означава един нов орган, който тепърва ще се създава в момент, в който в съществуващите банки ще трябва, така да се каже, да подновят лицензиите си в момента, в който се получават нови молби за издаване на лицензии и представете си каква бъркотия ще настане. Освен това забележете какво имаме. Създава се един особен орган. Как той ще влезе в структурата на органите в тази държава? Какъв ще е този орган? Как ще се обжалват неговите решения и т.н. Следователно, с оглед на належащата необходимост от такъв закон, струва ми се, че единственият практически път, ако искаме наистина да пристъпим към банкова реформа, е в момента Централната банка да изпълнява ролята на този орган за банков надзор. Друг избор нямаме. В бъдеще, впрочем така и са се формирали по света тези органи, първо се обособяват надзорни функции на Централната банка и след това се създават тези органи за особен банков надзор. Така че аз смятам категорично, че ние нямаме друг избор, освен в момента да предоставим тези права на Централната банка.
Друг е въпросът, че в закона трябва да бъдат внесени няколко съществени промени в текстове, които да гарантират банките срещу евентуално едно необосновано отрицателно отношение към тях от страна на Националната банка - на Българската народна банка. И струва ми се, че в тази насока може да бъде разработена 1222.4 подробно материя за споровете. Аз няма да отнемам времето на аудиторията по този въпрос, но все пак искам да обърна внимание, че Централната банка може да предприема редица мерки, които навеждат на мисълта, че са от характера на едни принудителни административни мерки. Аз си задавам въпроса, как те ще бъдат изпълнявани. Ако не бъдат изпълнявани или, обратно - бъдат изпълнявани, но Търговската банка не е доволна, как тя ще може да обжалва. Обръщам внимание на чл. 51 като например, че "Централната банка може да задължи банката да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията". Всеки юрист в тази зала знае каква яма представлява такъв един текст. Тоест, правната същност на тези мерки и правните последици трябва да бъдат дадени ясно. В противен случай съдебната практика ще трябва сама да се определи и да тълкува дали става дума за административни мерки, административен орган ли е банката и т.н., и т.н.
Тук става дума и за възможностите по инициатива на Централната банка да бъде осъществен особен надзор над банките. Бяха дадени критични бележки. Но аз искам да ви обърна внимание просто ние нямаме все още една глава от Търговския закон за несъстоятелност, където да се урежда предпазният конкордат и където да има евентуално специални разпоредби за конкордата в случай на банките.
Ето защо, струва ми се, че с някои незначителни доработки тази глава може да бъде приета. Ние просто нямаме такъв механизъм на предпазен конкордат и затова толкова фрагментарно е уредена тази материя. Прав е господин Георги Марков, като казва, че това повдига въпросите, които са неизбежно свързани за влизането в сила на решението за прегледа, но просто ние тепърва тези неща ще трябва да ги решаваме. Просто липсата на такава уредба в нашето общо законодателство се отразява и на фрагментарността в този закон.
Да, общо за несъстоятелността, но тук става дума този особен надзор представлява един особен предпазен конкордат.
Следващият момент, на който искам да обърна внимание, и той специално е адресиран към колегите юристи, това е контролът върху решенията, които взема банката относно тяхната законосъобразност. 1222.5 Все пак не бива да се забравя, че Централната банка може да отнеме издадения лиценз. Това е един много важен въпрос, една важна институция. И аз не съм убеден, че тук можем да минем само с едно просто препращане към контрола за законосъобразност.
И накрая нещо, което ми се струва, че е най-съществено. Със закона се създава впечатлението, че банковите сделки са тези, които могат да бъдат извършвани само от банки. Забележете обаче, изброените в чл. 1, ал. 2 банкови сделки, които и сега се извършват от небанкови институти, като например покупка и продажба на ценни книжа, сделки с чуждестранни средства за плащане и т.н.
Аз бих предпочел подхода, в който се казва кои сделки могат да бъдат извършвани само от банки, а оттам нататък вече да се посочи, че банките могат да извършват и други сделки, които са присъщи на други финансови институции.
Нещо повече, това недоразумение се задълбочава от чл. 2, където се казва, че "разпоредбите на този закон не се прилагат за", примерно застрахователните институции, пощенската система - относно специфичните парични операции и т.н. Какво означава "не се прилагат"? Това означава, че те могат да извършват банкова дейност. Очевидно не е така. Идеята е, че тези изброени институции могат да извършват отделни операции, които спадат към банковите сделки.
При това положение, струва ми се, че то трябва да бъде изрично разрешено със закон.
И в този смисъл чл. 1, който всъщност отделя важната материя - кои други институции освен банките могат да извършват някои банкови операции, трябва да има изрично позоваване на специален закон. Застрахователните институции - да, те могат да извършват някои операции, присъщи на банките, но само ако им е разрешено със закон. Така че това е идеята за обхвата на закона.
С това свършвам своето изказване по чл. 1 и 2, защото всъщност с него искам да покажа, че това е един закон, който безспорно е добър, който има един правилен и икономически обоснован, и юридически очертан обхват, и от друга страна, разбира се, че той се нуждае от известни поправки, с оглед на второто четене. Но това в никакъв случай не може да представлява основание да се отхвърля този законопроект на първо четене, а още по-малко СлР/КТ 1223.1 неговото приемане или критиките към него да бъдат свързани с нещо, което, да речем, се отнася до Закона за бюджета или до това какви пари черпи бюджетът от банковата система и т.н. Тук приемаме един закон, в който казваме какво правят търговските банки и какъв контрол упражнява Националната банка. Нека да се изказваме конкретно по закона. И изказването да не бъде повод да плачем за стари неща. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за реплика господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Аз искам думата за реплика не за да водя спор по това, което каза господин Ескенази, а поради това, че неговата теза, че няма защо да разсъждаваме в каква среда ще се прилагат законите, а дайте да видим какво пише в текста, за мен е дълбоко неприемлива. Няма никакво оправдание такава гледна точка, защото ние можем да приемем тук много закони, но те няма да работят. И Вие, ако сте сериозен юрист, ще заявите от тази трибуна, че законите имат смисъл тогава, когато могат да бъдат прилагани така, както ги е замислил законодателят.
И трябва да разберете, може би не беше понятно за Вас това, което казах, но няма да се приложи този закон дотогава, докато държавният бюджет изсмуква ресурси от банковия сектор. Разберете го! Докато финансовата политика на правителството не позволи на банките да заработят нормално, този закон, за който Вие пледирате и твърдите, че е хубав, ще остане мъртва буква. Разберете го! Може би не искате сега да се съгласите с мен, но вникнете, може би след заседанието в това, което казвам. И се помъчете да го защитите във вашата парламентарна група.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Искам думата за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз съвсем накратко искам да кажа, че е прекалено ясно какво се цели с този закон. Аз не можах да разбера това, което каза господин Пирински как може да го облече в законова форма. Да включим преамбюл, в който да се каже, че сегашното правителство не трябва да се занимава с банково дело, защото финансовата система не върви или тъй нататък. Изобщо, господин Пирински, не разбирам. Аз съм напълно съгласен, че за да работи добре един закон, той трябва да бъде обвързан не само с икономи1223.2 ческото състояние, той трябва да бъде обвързан и с други закони и т.н. Но аз не можах да разбера от Вашето изказване, какво в крайна сметка да влезе в този закон. Кажете, да включим някакви разпоредби за бюджета или пък в Закона за търговските банки трябва да запишем Националната банка да не дава пари на бюджета. Това не е материя на този закон. Дайте да видим за какво става дума. Вие апелирате към мен да вникна в това, което казахте. Аз вниквам, но не мога да видя каква е мисълта. Това е. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожо председател, дами и господа! Благодаря ви, че отделихте достатъчно време за обсъждането на този сериозен законопроект, който аз смятам, че притежава необходимото качество, което оценявам като по-добро в сравнение с много други законопроекти, които обсъждахме в близките седмици. Още повече, че при обсъждането на този законопроект почти липсваше самоцелната и предубедена политизация и ние можахме да видим най-съществените проблеми.
Аз бих искал да засегна пред вас само тези неща, за които тук не се спомена, както и някои от спорните теми, по които да изкажа своето становище.
Освен това мисля, че изказването ми ще даде възможност да се съчетаят някои от икономическите с правните проблеми. Важен аспект в проблематиката на закона е въвеждането в норма на принципите на целесъобразността. Нужно е да се припомни, че всяко решение, взето на основата на целесъобразността, не подлежи нито на съдебен контрол, което е нормалната практика, а в случая поради особеното естество на банковата дейност то не подлежи на административен контрол.
Съгласен съм с това, което каза проф.Вълчев, че ситуацията в момента не ни дава възможност да изработим достатъчно ясни критерии, които да бъдат включени и според които именно да може да се упражнява регулирането и контролът на банковата дейност.
За илюстрация аз съм отбелязал тук доста текстове, в които ние поне бихме могли да се помъчим още на този етап да потърсим някои от тези критерии, за да можем да стесним границите на тази оперативна целесъобразност. 1223.3
Друг е въпросът за нуждата от установяване на известни различия между категориите търговски банки. Нямам предвид разграничаването толкова между държавни и частни банки, тъй като в сферата на частното право всички субекти трябва да бъдат поставени при еднакви условия, както тези, които са държавни, така и тези, които са частни.
В още по-голяма степен съм съгласен, че това трябва да важи в банковата сфера, тъй като именно банките, както неколкократно се спомена, оперират с капитал независимо от своята природа, своя юридически статус, който има разнороден характер. 1223.4 Имам предвид различията между банки и финансови институции с банков характер, които преди всичко се занимават с вложенията на спестителите, такива дейности, които вероятно ще възникват в резултат от широкомащабна рекламна дейност на масмедиите, други дейности, тоест ние ще се окажем в ситуация, в която ще трябва да отчитаме спецификата на различните търговски банки.
В законопроекта не е предвидено съществуването да го наречем на регионални банки, които могат да бъдат изградени въз основа на общинска собственост и които при нашите условия биха могли да стимулират реформите.
Като се диференцира статуса на гореспоменатите банки и институции с банков характер, каквата е и отчасти международната практика за банковата дейност, всяка категория от тези банки би могла в известна степен да бъде третирана и по специфичен начин, както например се отнася до задълженията за периодичност за изготвяне на баланси и информации, размера на някои от фондовете, какъвто е този да речем от резервния фонд, гаранциите за заложени средства при Българската народна банка.
И другите два проблема, на които в заключение искам да се спра се отнасят до извеждането на банковия надзор от Българската народна банка в специализирана комисия.
Колегите Томов и Ескенази засегнаха този проблем. Бих искал към него да добавя, че в законопроекта е заложен един естествен конфликт на интереси, тъй като Българската народна банка се явява поне в момента донякъде в двойно качество. Като активен участник, представител на собственика на капитал-държавата, и едновременно с това - орган за надзор над банковото дело като цяло.
Истина е, че органът, който представлява държавата е имуществените отношения с Министерството на финансите, но фактически националната банка също е специализиран орган, който в някаква степен олицетворява държавата като собственик.
Исторически банковият надзор е бил изведен след поставяне на емисионната дейност в националната банка от нея. Исторически това отделяне е било осъществено. Причините понякога сочат, че са по-скоро географски, че разделността на банковия наздор и на националната банка е обусловена от обема на икономиВТ/ЙА 1224.1 ческата дейност в отделната страна. Това донякъде е вярно. Главно обаче в по-големите държави тези институции са различни. Но този критерий не е единственият, а по-скоро необходимостта от задълбочаващото се разделение на икономическата власт в различните й проявления и на политическите власти е наложило един такъв подход.
Един такъв орган би могла да бъде комисия, която да е в по-голяма степен независима от правителството, от управителите и контролните съвети на банките. По този начин ще се гарантира равенство при третирането на всяка банка като самостоятелен субект на граждански оборот и ще се осъществи перфектен и безпристрастен контрол на банковите институции, включително и на Българската народна банка.
Липсата на специалисти тук е най-малкият аргумент. Аз съм склонен на този етап да приемем предложението, което направи пред нас проф. Вълчев, чрез една преходна разпоредба да дадем възможност в един тригодишен период от една подобна трансформация, до който момент надзорът да остане в рамките на Българската народна банка, той като едва сега ние създаваме цялостна разгърната система.
Що се отнася до контрола на банките и банковото дело, би могло да се помисли, каквато практика също съществува, да се създаде една институция от специализирани експерти и счетоводители и ревизорски фирми, които да разрешават възникналите проблеми, както и да осъществяват контрола.
Господин Пирински засегна въпроса за влоговете на чужди лица, които получават превилегирования статус на чуждестранни инвестиции, а господин Венцеслав Димитров каза, че това е нещо много добро.
Аз ще ви изтъкна само един от отрицателните аспекти на това доста добро нещо, тъй като въпреки високите лихвени проценти у нас в момента, едва ли ще са чак толкова много вложителите, които ще търсят нашите банки, освен тези, които евентуално биха пожелали "да изперат на първа вода" част от мръсните пари. Защото това е един добър начин да се получи трансформация на един капитал, който би могъл да има съмнителна стойност Така че този ефект не трябва да бъде подценяван. 1224.2 В заключение - контролът би могъл да се разграничава според неговата интензивност и форми. Там, където се осъществява по-интензивен контрол от страна на централната банка бихме могли да искаме установяването на повече гаранции за депозитите до определен размер. Следователно там, където националната банка е имала възможност по-интензивно да контролира дейността на банките ние бихме могли да пожелаем, да предвидим до определен размер да бъдат гарантирани вложителите при евентуален фалит, за който говориха част от колегите.
Последният въпрос - само с едно изречение го маркирам - е за Държавна спестовка каса. Това е особена търговска банка и заради това Законът за Държавната спестовка каса е специален по отношение на законопроекта, който сега обсъждаме. За мен един такъв отделен законодателен акт е целесъобразно да се запази и за в бъдеще, но той се нуждае от определени изменения.
Благодаря ви за вниманието. Аз подчертах своето цялостно отношение към законопроекта в началото, което ни дава основание да ви предложа да го гласуваме на първо четене и по този начин наистина да стимулираме процесите на промени, включително и в банковата сфера. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Драгия Драгиев се отказва от изказване, за да може в оставащите минути днес да пристъпим и към гласуването на законопроекта на първо четене.
Моля, колеги, заемете местата си до пултовете с каритте си. Пристъпваме към гласуване на законопроекта по принцип, т.е. на първо четене - законопроекта за банките и кредитното дело. Гласуваме. Моля, гласувайте!
Времето изтича! Моля, побързайте с гласуването.
И след гласуването ми е необходимо малко време - около половин минута - за уточняване на дневния ред за утре, т.е. той е уточнен, но не е необходимо да ви го съобщя.
От 167 гласували, за - 167, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания)
Законопроектът е приет на първо четене.
Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1 I) ВЙ/ЙА 1225.1
Утре продължаваме заседанието от 9 ч. Първата точка ще бъде разискването по питането към министъра на вътрешните работи, след това другите питания и актуални въпроси.
Закривам заседанието! (Звъни) Лека вечер на всички! До утре!
(Закрито в 19 ч. и 55 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:
Илиян Илиев
Руслан Семерджиев