Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Госпожи и господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. Моля отново групата на СДС час по-скоро да завърши своето заседание и да се яви тук.
Постъпили са законопроекти за обсъждане от Народното събрание от 18 до 23 март 1992 г.
Проект за решение за мораториум върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имущества, които съставляват национални и културни паметници - вносител Нора Ананиева, председател на Парламентарния съюз на БСП. Изпратен е в Законодателната комисия, Комисията по културата и Икиномическата комисия.
Законопроект за земеделските машини и инвентар - вносител Бончо Рашков, разпределен в Комисия по земеделието, Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия.
Законопроект за държавните служители - вносители група народни представители от парламентарната група на СДС.
Проект за решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - вносители група народни представители от Парламентарния съюз на БСП, разпределен в Законодателната комисия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пенсиите - вносители група народни представители от ПарламентарДЕ/МД 1084.1 ния съюз на БСП, изпратен на Комисията по труда и социалното осигуряване, Законодателната комисия и Икономическата комисия.
Законопроект за изменение на Закона за лицата и семейството - вносител Иван Куртев, народен представител, изпратен в Законодателната комисия и Икономическата комисия.
Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния - вносител е Министерският съвет, изпратен в Комисията по външна политика, Законодателна комисия, Комисия по националната сигурност.
И последно - законопроект за българското гражданство, вносител Министерският съвет. Изпратен на Законодателната комисия, Комисия по правата на човека и Комисията по външна политика.
Имате пред вас програмата за работата на Народното събрание от 24 до 27 март.
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Избор на председател на Българската телевизия.
3. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет.
4. Първо четене на законопроекта за преобразуване и приватизация на държавни общински предприятия.
5. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за кооперациите.
6. Второ четене на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс.
7. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството.
8. Отговори на въпроси и питания.
Имате думата по дневния ред. Има едно предложение първо четене на законопроекта за изменение на Закона за счетоводството да мине някъде напред. Ако може господин Мичковски да се обоснове, но явно е, че сега, след като целият Министерски съвет е тук, това може да стане най-добре евентуално утре да стане някъде четвърта или пета точка. Елате да кажете. Не виждам и господин Неделчев, който също имаше предложения. Днес, когато е може би най-натовареният ден, ние се събираме един по един. 1084.2
Господин Мичковски, Вашето предложение, което направихте на Председателския съвет, беше с оглед на това, че този законопроект за допълнение на Закона за счетоводството трябва да мине. Докога трябва да мине?
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, аз направих това предложение във връзка със сроковете, които са фатални за приключване на годишните баланси на фирмите в нашата страна. Това е 31 март. Според действуващия Закон за счетоводството, поради една негова разпоредба, балансите на всички фирми трябва да бъдат заверени от експерт-счетоводители. Нещо, което е невъзможно да стане тази година, поради пълното несъответствие на броя на фирмите и специалистите, които имат тази правоспособност. Затова аз считам за абсолютно уместно предложението на Министерския съвет с една заключителна разпоредба да бъде изменен Законът за счетоводството и за тази година, с изключение на балансите на банките и акционерните дружсетва, всички останали баланси да не попадат под изискването те да бъдат заверявани от експерт-счетоводители. Просто сроковете напредват, времето минава, а българските фирми трябва да приключат счетоводно годината и затова предложих придвижването на този законопроект по-напред в дневния ред. Това са и мотивите, които ме накараха да направя това предложение.
ПРЕСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие казахте, господин Мичковски, че в Икономическата комисия по този въпрос има единодушие. Така ли?
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Да, искам да кажа, че становището на Икономическата комисия относно законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството е прието с консенсус още на 22 януари т.г., така че, този законопроект, който беше разпореден само на Икономическата комисия е отработен от нея и ние имаме становище от повече от месец и половина. Няма никакъв проблем в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно, бихме могли утре да го сложим в дневния ред. Добре, ще предложа просто да мине напред.
Вие по този въпрос ли, заповядайте!
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, 1084.3 през м. декември беше внесен от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарното дело в Република България. Този законопроект мина през Комисията по земеделие и Комисията по здравеопазване. Остава да мине през Законодателната комисия.
Аз моля, господин председателю, за съдействието законопроектът колкото се може по-бързо да мине и през Законодателната комисия.
Какви са моите мотиви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, аз ще Ви прекъсна веднага, защото предложения за дневен ред, Вие знаете, има един определен начин - до 18 часа ще ми дадете Вашето предложение и тогава ще го включим. Ние имаме днес много важен дневен ред и няма смисъл да излизаме извън правилника. (Народният представител Ройнев обяснява нещо около предложението си на председателя Стефан Савов)
Аз разбирам, че е важно, но си има правилник. Пратете моля ви, Вашето предложение до 18 часа и ще видим тогава как ще можем да го придвижим.
Господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, имам предложение за разместване на точки от дневния ред.
Предлагам като точка втора да мине законопроектът за държавния бюджет. Точка трета - за приватизацията, а след това да се измести изборът на председател на Българската телевизия.
Мотивите са, че доколкото знам около телевизията се създават нови проблеми. Нека да ги обмислим по-добре.
Освен това - допълнителен, който мисля, че е по-важен от този, е, че държавният бюджет ние би трябвало да го гласуваме до края на месец март, иначе министърът на финансите не само, че не може да плаща заплати, да харчи държавни пари, но не може и да прибира. Така че трябва да направим всичко възможно да приемем Закона за държавния бюджет до края на месеца. И, разбира се, да започнем със Закона за приватизацията.
Сумирам - на второ място да мине държавният бюджет, на трето - приватизацията, на четвърто - избор на председател на телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Госпожа Клара Маринова. 1084.4
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател. Искам да изкажа несъгласие н току-що направеното предложение точка втора от дневния ред да отпадне. Какви са мотивите?
На първо място, вие си спомняте вероятно, че преди около пет месеца много бурно и много бързо Народното събрание гласува освобождаването на тогавашния председател на телевизията с отправката, че крайно необходимо е да бъде сменено ръководството на телевизията, особено след изборите от 13 октомври миналата година.
На второ място, вероятно по-голяма част от народните представители, а за обществеността съм почти сигурна, че голяма част от нея е информирана за дългите дебати, в които влезе самата Комисия за радио и телевизия по избора на нов ръководител на телевизията. Преминахме през няколко етапа на дебати и мисля, че след доклада, който внесе комисията, се изясниха горе-долу позициите на парламентарните групи, които участвуват в тази Комисия за телевизия и радио.
На трето място, от няколко дни лично председателят на Комисията по телевизия и радио се ангажира чрез средствата за масово осведомяване с редица постановки, в т.ч. и персонални виждания за новото ръководство на телевизията и радиото, и аз мисля, че не е необходимо повече да оставяме този изключително важен национален институт, какъвто е Българската телевизия, без ръководство. Нещо повече. Аз мисля, че след днешните дебати...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, моля Ви се, ако обичате, оставете вестниците!
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): ... по Българско радио е крайно наложително точно днес и именно днес да се вземе решение по избора на новия ръководител на Българската телевизия.
Като последен аргумент бих изтъкнала изключително тежкото състояние, в което се намира Българската телевизия, и финансово, и като материално-техническа обезпеченост и не бих била съгласна да ставаме съучастници в подобно предложение, което отново отлага въпроса за решаването за избор на ръководителя на Българската телевизия.
С това подновявам предложението на второ място в дневния ред да остане точката за избор на председател на БългарББ/МД 2085.1
ската телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, госпожа Клара Маринова!
Господин Неделчев - като председател на Комисията по телевизия и радио.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател! Напълно съгласен съм с аргументите, които изложи преди малко госпожа Клара Маринова. Но същевременно с болка в сърцето трябва да се съглася и с предложението на господин Венцеслав Димитров, просто защото проекторешението, което ние внасяме и което трябва да бъде разгледано и от Законодателната комисия, не е разгледано днес от нея. Така че аз ще се съглася точка четвърта от дневния ред да стане този избор, като същевременно много ви моля, след първите дебати, тъй като очевидно по бюджета и по Закона за приватизацията - това ще бъдат едни продължителни дебати, да имаме възможност утре или най-късно в други ден, след едно становище в Законодателната комисия, ние да направим този избор, при който ще изложим мотиви към нашия доклад на Комисията по радио и телевизия и разбира се ще защитим проекторешенията, които са предложени на вниманието на уважаемите народни представители. Днес те са размножени в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Неделчев, аз бих искал все пак да Ви запитам: Вие предлагате утре, в други ден, мисля, че предложението, което направи господин Венцеслав Димитров, беше именно след приемането на първо четене на държавния бюджет, защото ако щете без него и телевизията няма да може да си плаща заплатите.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Тоа е вярно, но, уважаеми господин председател, ние като Комисия по радио и телевизия също ще изразим становище от името на комисията и по проектобюджета, а те са обвързани в някакъв смисъл - и избора, и защитата на този бюджет, който ще ви предложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Бъдете спокоен, всеки председател на комисия ще има право да говори по проектобюджета. Става въпрос как ще бъде провеждането.
Заповядайте. 2085.2
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Уважаеми господа! Александър Маринов, ПССД, БСП. От името на Парламентарния съюз за социална демокрация подновявам предложението преди законопроекта за бюджета да бъде внесен законопроектът за актуализиране на пенсиите.
Надяваме се, че авторитетът на председателя на Народното събрание ще допринесе своевременно да бъдат изказани становища на комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Този въпрос, господин Маринов, е поставен вече няколко пъти и има становище на комисиите, че не може да го минем сега, преди бюджета.
Вие имате думата.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Искам думата за процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент само. Аз съм дал вече думата на господин Мичев. След него ще Ви дам и на Вас.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ (ПСБСП): Господин председателю, като член на Комисията за радио и телевизия, бих искал да бъда откровен пред Вас, още повече, че ние имаме един аргумент лично към Вас, относно избора на ръководители на двата национални информационни института.
Доколкото ние не спазихме този ангажимент, ние изтървахме всички срокове, аз не зная какви са основанията и какво ново има, което даизисква от нас да отложим от втора точка избора за четвърта.
Искам да ви засвидетелствувам от името на всички мои колеги нашето непричастие към тази ситуация, тъй като още преди два месеца господин Стойчо Шапатов беше казал: ако СДС е в състояние да даде едно име, дайте го в залата и ще го изберем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля Ви се, това е история...
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ (ПСБСП): Но вие явно все още не сте стигнали до консенсус във вашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих искал да кажа само, че на Председателския съвет ние постигнахме някакво съгласие между трите парламентарни групи все пак да минем първо бюджета. Това трябва да Ви кажа, така че аз не знам вече кой във вашата парламентарна група е говорител. Аз и завчера направих по този въпрос... Аз вече строго ще следя. имате списък, а пък ще трябва да се пререгистрирате между другото и ще давам думата само на 2085.3 говорителите, те да говорят от името на парламентарните групи, а пререгистрирането трябва да стане, госпожа Ананиева.
Имате думата за процедурно предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Искам само да ви напомня, че този дневен ред е гласуван още миналата седмица и нови предложения могат да се правят само по реда, който е указан в правилника. Такива засега няма. Имаше и Председателски съвет и смятам, че ние трябва да прекратим дебати, каквито са недопустими и да гласуваме само разместването, което е възможно в рамките на гласувания вече дневен ред. Затова ви моля да подложите на гласуване предложенията за разместване и да започнем своята работа, без която никой няма да получи заплата. А много добре знаете какво значи за хората да не си получат възнаграждението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз въобще не допуснах никой да прави нови предложения, освен по реда. Тук става въпрос за размествания.
Господин Филип Боков искаше нещо да каже, но ако е въпрос за размествания, а не за нови предложения. Защото просто ние сме гласували този дневен ред.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Имаше процедурно предложение за прекратяване на дебатите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Процедурата е ясна. Аз не давам възможност на никой досега да се изказва за нови предложения. Тук става въпрос само за размествания.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Господин председателю! Филип Боков, Парламентарен съюз за социална демокрация. Имаше едно ново предложение, което аз смятам, че Вие трябва да поставите на гласуване. Това е въпросът за разглеждане на Закона за пенсиите. И аз мисля, че Вие, въпреки протестите на госпожица Русева, няма как да не го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Съвсем просто, господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): По въпроса за Вашия коментар кои са говорители на Парламентарния съюз, аз искам да Ви напомня, че народните представители в това Народно събрание са суверенни 2085.4 и те не са задължени да се съобразяват нито с Вашите коментари, нито с указанията (освен ако не искат това) на своите парламентарни групи. Така че, аз приветствувам Вашия искрен стремеж да следите кой какво говори от Парламентарния съюз за социална демокрация, но в края на краищата Вие няма да можете да не отбележите, че народните представители са в правото си да изказват такива съждения, каквито те намерят за подходящи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Боков, Вашият коментар по правилника беше много интересен, но просто аз не спирам. Всеки народен представител има право, но няма право да говори от името на парламентарна група, ако не е говорител, господин Боков и Вие го знаете много добре, но загубихме още пет минути от парламентарното време.
Има думата госпожа Йовкова.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Аз предложих процедурно прекратуване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Русева, процедурно предложение... аз не позволявам нищо ново. Госпожа Йовкова може да говори само за разместването. 2085.5
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Благодаря Ви, господин председател.
Имам въпрос към Вас. Първа точка от дневния ред е първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Въпросът ми е такъв: има внесени два законопроекта от колеги от Движението за права и свободи и законопроект, внесен от мен. За кой законопроект става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Йовкова, Вие винаги сте била една много внимателна народна представителка (ръкопляскания от БСП) и Вие си спомняте добре, че миналия път гласувахме за тази промяна, която се предложи от Движението за права и свободи и в която става въпрос за един религиозен празник. Това вече е гласувано.
Продължаваме с изказванията и губим парламентарно време. Господин Атанасов, имате думата.
С картата, ако обичате, господин Атанасов...
ИВО АТАНАСОВ (ПСБСП): Даже няма да ми бъде нужна картата.
Уважаеми господин председателю, аз ще намаля малко напрежението по дневния ред. Искам само да Ви връча няколко петиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, господин атанасов. Няма да връчвате никакви петиции. Има си ред за връчването на петициите - тогава, когато дойдат. Моля, заемете си мястото! Господин Атанасов, за петициите имате винаги време да ги дадете на председателя. Моля Ви се! Сега обсждаме дневния ред, но не и петициите.
Сега, да продължим.
ЕМИЛИЯ ТОМОВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, аз уважавам Вашите усилия да сложите в ред заседанието на парламента и затоваа искам да Ви припомня съдържанието на чл. 96, ал. 2, където пише: "Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение и името си за рекламна дейност". И тъй като ни предстои разглеждането на бюджета, а по тази точка основен докладчик ще бъде господин Венцеслав Димитров, моля Ви се, помолете го да не бърка и да не оплита президентската кампания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, отнемам Ви и на Вас думата, госпожа Томова. Как може, когато говорим за дневен ВЙ/МД 1086.1 ред - това сериозно отношение ли е? Аз смятам, че не е сериозно. Моля Ви се - има първо предложение и е направено от господин Мичковски да мине точка седма: "Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството" като точка четвърта, след държавния бюджет.
Моля, тези, които са съгласни точка седма да мине като точка четвърта - това е първото предложение - да гласува. Моля, гласувайте!
Моля господа квесторите да поканят госпожите и господата народни представители да гласуват. Има гласуване!
Ако обичате прекратете гласуването и посочете резултата: от общо 191, за - 139, против - 25, въздържали се - 27. Точка седма става точка четвърта.
Господин Неделчев, като имате предвид, че Законът за счетоводството е много кратък и фактически имаме пълно единство по него, в такъв случай да сложа на гласуване, че избор за председател на Българска телевизия ще стане точка пета. Съгласен сте с това предложение. Мол, гласувайте.
От общо 200, за - 119, против - 63, въздържали се 18.
Всъщност дневният ред е оформен вече:
ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Първо четене на законопроекта за държавния бюджет.
3. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството.
4. Избор на председател на Българска телевизия.
В свободното време ние винаги ще можем и законопроекта за приватизацията да започнем и по него да работим.
Имте думата сега.
ЕЛЕН ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Аз исках думата по един процедурен въпрос, господин председателю, още в началото. Благодаря, че ми давате думата, но междувременно станаха два, само ще напомня направеното предложение за включването на Закона за пенсиите и бих помолила да бъде подложен на гласуване.
Първият процедурен въпрос, по който исках думата е следният: преди около три седмици аз се обърнах с молба към Пред1086.2 седателството на Народното събрание - господин Кадир председателствуваше тогава събранието - да се осигури публикуването в "Държавен вестник" на удлжаването на срока за заплащане на ведомствени жилища по старите цени, така че той да не бъде пропуснат от заинтересованите само поради - било бюрократична немарливост, било (не искам да мисля така), но нечия заинтересованост, тоа удължаване да не види бял свят.
Аз само ще припомня, че през месец януари 1992 г. господин министър-председателят (и се радвам, че той е тук, за да стане в негово присъъствие това напомняне) в отговор на въпрос, зададен в Народното събрание отговори, че се удължава срокът за изплащане на ведомствените жилищ по стари цени до 1 юли на текущата 1992 г. Това се отнася до всички онези, които са получили разрешение за такова закупуване до 5 март 1991 г. До томи момент няма никакъв такъв знак в "Държавен вестник" и аз нямам друг избор, освен да се обърна повторно с молба към Председателството на Народното събрание то да бъде посредник в осигуряването на тази публикация, защото искам да ви кажа, че отсъствието й се използва твърде нашироко от онези, които трябва да извършат продажбата и по този начин се нарушават едни същински, съществени, както сам разбирате, икономически интереси на широк кръг хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Поптодороваа, ако не ви спрях беше само защото сте дама. Това е въпрос на правителството, а ако искате да се внесе в Народното събрание, то не беше много мястото. Как може да не е публикувано? Ако действително то е от тези актове, които трябва да се публикуват - ще се публикува. Бъдете спокойни.
Моля ви, председателят на Законодателната комисия да вземе думата по точка първа: "Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда". Нека да докладва.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Имаше предложение за пенсиите да се гласува! Има много предложения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не ви чувам. Чакайте сега - за пенсиите... Ние имаме дневен ред, госпожа Ананиева.
Заповядайте, имате думата като председател на парламентарна група. 1086.3
НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е време да си направим един минисеминар, в който да изясним, че дневният ред се гласува в Народното събрание, което означава, че се и обсъжда. Но даже не на това основание аз настоявам да се подложи на гласуване включването в дневния ред на законопроекта за осъвременяване на пенсиите.
Първо, той беше вече включен в едва двуседмична програма. Възложен е на комисиите, които за съжаление не са го гледали и второ - неколкократно, ако не на всеки Председателският съвет, аз поставям това искане. Тоест ние сме използвали всички процедурни възможности, даже при такова тясно ограничително тълкуване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От факта, че ние няма да пристъпим към решение на този въпрос, той не става по-малко остър и настоявам още един път да се включи в програмата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Ананиева, аз все пак бих искал да опресня паметта Ви с това, че този дневен ред, както винаги в Народното събрание е гласуван и той беше гласуван миналата седмица, защото Вие знааете, че правим двуседмични програми. Така че, този дневен ред е гласуван и аз започвам по него работа.
Господин Джеров, моля Ви се.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Законът за счетоводството - как влезе?!
ПРЕДСЕДАТЛ СТЕФАН САВОВ: Ще го поставите, както е редът. Просто го поставете до 18 часа. Утре ще го гласуваме.(Реплики и недоволство от БСП)
Вие чухте, че комисиите не са си дали становищата. Нямат готовност. Моля ви се.
По точка първа -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. 1086.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Група народни представители са внесли в Народното събрание за обсждане две алинеи към чл. 173 от Кодекса на труда. Изхожда се от обстоятелството, че с оглед на предстоящи религиозни празници на други вероизповедания, различни от източноправославната група, се налагат и някои промени.
Действително с гласуваните промени на Кодекса на труда в края на миналата година въведохме и създадохме няколко празника, свързани с Коледа и с Великден. При това положение именно другите вероизповедания считат, че са ощетени и че на тях също така трябва да бъдат дадени съответни права в рамките на това да могат да ползват почивни дни, отпуск тогава, когато техни основни празници налагат това.
В тази връзка се предлага на Народното събрание да гласува текст, с който "на работници и служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправословното, рааботодателят е длъжен да разрешава ползване на платен или неплатен отпуск по избор на работника за дните около съответните празници".
Председателството на Народното събрание е издало разпореждане, с което този законопроект е даден за разглеждане на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Комисията по вероизповеданията. И двете комисии са дали своето становище, което е раздадено на 19 март в Комисията по труда и социалното осигуряване и в Комисията по вероизповеданията на 20 март.
И двете комисии единодушно застават на становище, че е правилно, законосъобразно и има пълното основание да се глусава такова изменение.
Въпросът има две измерения: от една страна - дали трябва сега да го включим в дневния ред, това беше основата на дебатите, и второто - дали да бъде с това съдържание.
По първия въпрос. Това беше именно разисквано днес от Председателския съвет и с оглед на това, че има някои празници в началото на април, се налага промяната на Кодекса на труда, ако тя бъде възприета с мнозинството. СД/МД 1087.1
Аз бих помолил да бъдем извинени (става дума за Законодателната комисия), че преди една седмица гледахме едно изменение на Кодекса на труда, сега предлагаме второ изменение, а може би след 10-15-20 дена щ предложим едно доста съществено изменение. Но с оглед именно на това, че предстоят някакви такива религиозни празници, се налага това изменение на Кодекса на труда самостоятелно да бъде внесено в пленарната зала и да бъде приоритетно гласувано или разгледано.
Вторият въпрос. Законодателната комисия, като разгледа така внесения законопроект от група народни представители, застава на становището, че законопроектът може да бъде приет на първо четене. Единствено би трябвало, изхождайки от редакцията на комисията по труда и социалното осигуряване, да се помисли по въпроса, не по съществото, по съществото смятам, че няма да имаме различия, но по това тази плаатена или неплатена отпуска дяли да бъде не повече от дните за религиозните празници за източното православие, како е дадено, или направо да бъде фиксирано 4 дни.
Както виждате, изхождаме от правата, които са дадени на лицата, които изповядват източноправославното вероизповедание. И затова моля този въпрос да бъде разгледан. Ако народните представители считат, че трябва да се направи някаква промяна във финала на ал. 2, това да бъде съответно представено със съответните мотиви, за да можем да минем нататък.
Аз ще моля обаче, ако законът бъде гласуван на първо четене, той да не бъде поставян днес на второ четене, затова защото ще трябва Законодателната комисия да направи няколко промени, няколко уточнявания, които не биха могли да бъдат направени тук.
Много моля за поставяне на разискване и гласуване на първо четене законопроекта за създаване на нови алинеи - 2 и 3, към чл. 173 от Кодекса на труда, което означава, че наличните 2 и 3 алинеи ще станат съответно 4 и 5.
Благодаря за дадената ми дума, господин председател. 1087.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: има ли народни представители, които искаат да се изкажат? Господин Васил Дончев.
ВАСИЛ ДОНЧЕВ (ПСБСП): Уважаеи господин председателю, уважаеми колеги! Аз мисля, че след като има тези становища на Комисията по вероизповеданията и докладана Законодателната комисия, ние можем и сме длъжни да уважим правото на изповядващи друга религия, тоест да бъде извършена тази промяна в Кодекса на труда. И нещо повече, аз предлагам това да не се връща отново в комисиите, а да бъде решен още днес, още повече, че тези въпроси, чисто свързани с технологията - колко часа, колко дена и как ще се компенсират, аз смятам, че всички хора по места това могат да си го решат.
Подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Емил Костадинов. След това госпожа Йовкова, господин Аджаров, господин Шотлеков - цяла серия от оратори.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, колеги! (Емил Костадинов, Парламентарен съюз за социална демокрация, Българска социалистическа партия). По повод на направеното предложение за изменение и допълнение в чл. 173 от Кодекса на труда действително в Комисията по труда и социалното осигуряване нямаше колебание по отношение необходимостта от намиране на решение на този проблем.
В същото време бе обсъден и въпросът дали това да стане в рамките наизменението и допълнението на Кодекса на труда, на цялостния проект или чрез отделен текст, както е предложено днес. И мисля, че категорично надделя мнението, че от гледна точка на законодателен ред по-правилно е това да стане с общия проект. Още повече, че практиката вече няколкократно показва, че поставянето на въпросите на трудовото законодателство на парче увеличава рисковете за отлагане на цялостното обсъждане на Кодекса на труда. В случая центрирането само върху един проблем и абстрахирането от другите проблеми или тяхното омаловажаване ни ограничава и отдалечава от реализирането на целта, специално на нашите комисии.
Не мога да не отбележа, това вече беше споменато и на днешното заседание, че в дневния ред влиза законопроект, внесен 1087.3 на 11 март тази година. На 12 март, тоест един ден по-късно, е внесен и друг законопроект от народната представителка госпожа Савка Йовкова също за изменение и допълнение на Кодекса на труда, членове 330 и 369, ако не се лъжа. Но този проект въобще не е представен на вниманието на комисията, не е допуснато неговото обсъждане в Комисията по труда и социалното осигуряване и не намира път до залата. Да не говорим, и за това днес беше казано, за внесения от Парламентарния съюз за социална демокрация още на 9 януари законопроектът за актуализиране на пенсиите, чието обсъждане несе допуска в комисията, независимо от обстоятелството, че засяга почти два и половина милиона пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Все пак по темата трябва да говорите, господин Костадинов. Така е казано в правилника. 1087.4
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Да, по темата говоря.
Смятам, че подобен подход за определяне на приоритетите най-малкото предизвиква доста въпроси.
Подкрепям по принцип намерението да се намери справедливо решение на проблема, но смятам, че то може да бъде предложено след по-детайлно обсъждане в специализираните парламентарни комисии.
Поради липса на време и подготовка в Комисията по труда и социалното осигуряване не получихме достатъчен ясен и конкретен отговор на въпросите, които зададохме - как е уреден този проблем в другите европейски страни, в тяхното трудово законодателство. Все пак информацията, с която разполагаме показва, че официалните религиозни празници са тези на най-разпространата религия. Не твърдя, че не следва да имаме в случая оригинално българско решение, но смятам, че пленарната зала би могла да се произнесе окончателно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: господин Костадинов, не става въпрос за официален празник. Прочетете проекта.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Разбирам, но смятам, че пленарната зала би могла да се произнесе окончателно едва след като Комисията по труда и социалното осигряване бъде информирана и детайлно обсъди практиката в другите европейски страни.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Вече четири минути говори...
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Господин председател, ако позволите да завърша изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Разбира се, особено ако си сложите картата, както трябва ще бъде добре.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Сложил съм картата, но нещо в пулта не е наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие говорите вече четири минути и 12 секунди след като почти минута и половина не се регистрираше...
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Доколкото ми е известно, проблеми от подобен характер се решават с колективните и индивидуални трудови договори между работодателя и работника (служителя). След като бъде постигнато съгласие между работниците и работодателите по отношение на нормите на поведение и на реда на социалните ЦМ/МД 1088.1 нужди, тогава правилата на действие при трудовите отношения се превръщат в технически действия.
С приемането на предложения в този вид текст ние ще поставим работодателя в една струва ми се крайно неизгодна позиция. Не отчитаме рисковете за производствения процес, които са съвсем реални. Да не говорим, че е налице и една реална предпоставка за нелоялна конкуренция между конкуриращи се фирми, респективно работодатели.
Това са само част от аргументите, които налагат според мен на този въпрос да бъде отделено специално и допълнително време в специализираните комисии и той бъде обсъден при разглеждането на цялостния проект, при отчитане и съобразяване с европейската практика, с конкретните условия, специфика и традиции у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Йовкова има думата.
САВКА ЙОВКОВА (ПСБСП): Добрич, БСП.
Намирам за справедливо и принципно искането на нашите колеги този въпрос да се реши с промяната в чл. 173. намирам обаче, че не се решава изцяло. Аз задавам въпроса как той ще се реши с учениците и студентите. Вярно е, че не Кодексът на труда е този, който може да урежда тази материя, но може би трябва да има някакъв текст, който да препраща към Министерството на образованието и науката, оттам към Закона за народната просвета, за да се реши цялостно този въпрос.
Аз моля вносителите да изразят становище как виждат решението на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Шотлеков има думата.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да изразя становището на Комисията по труда и социалното осигуряване, която на две свои заседания разгледа предложения вариант за текст на чл. 173 - създаването на ал. 3 и ал. 3.
Най-напред искам да кажа, че систематическото място на текста е именно в чл. 173. Имаше предложение да бъдат включени нови алинеи - такова беше и първоначалното предложение на Комисията по вероизповеданията, към чл. 154. То беше отхвърлено, тъй като там са официалните празници на Република България. 1088.2
В същото време имаше и друго направено предложение това да бъде уредено в чл. 157. Отново искам да кажа, че не там е систематичното място, дотолкова доколкото чл. 157 третира въпроса за изпълнението на граждански и обществени задължения, а тук не става въпрос за задължения, а за право.
Ето защо единственото, при което ние в момента трябва да вземем отношение, е за размера на този отпуск. Дебатите, които бяха направени в комисията, доведе до приемането на следния текст:
"Ал. 2. На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползуване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1, за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за религиозните празници на източноправославните по чл. 154 от Кодекса на труда."
Тоест има едно препращане към чл. 154. Така става ясно, че в случая се касае за празник и че задължението, което има работодателят, ще бъде свързано именно с разрешението за даване на отпуск по времето на този празник.
Не мога да се съглася с господин Костадинов, който присъствува на заседанията. Искам да ви прочета, че според протокола от гласуването за този текст са гласували 13 души, против - 1. Не мога даси спомня дали господин Костадинов не глусува за този текст.
Предлага се ал. 3 да стане:
"Ал. 3. Дните за религиозните празници за вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет."
Резултатът от гласуването е същият.
И сега искам да поясня защо за работодателя не се създават толкова големи пречки, както се опита да каже тук господин Костадинов. Защото Министерският съвет в началото на всяка година ще определи кога ще бъдат религиозните празници за всяка една от религиите, различни от източното православие. При това положение работодателят ще знае кога ще може да бъде принуден да даде такъв отпуск. 1088.3
Освен това искам да кажа, че затова дали народните представители са получили в Комисията по труда и социалното осигуряване или не информация как въпросът е уреден в другите страни, също въпросът не стои така, както го постави господин Костадинов. Там присъствуваха експерти, които изразиха становище как е уреден въпросът.
И аз искам да кажа, че доколкото си спомням, ние постигнахме едно такова съгласие в Комисията по труда, че повече този въпрос няма защо да се внас в тази комисия. Затова моето предложение - вече без да ангажирм становището на комисията, е законопроектът да бъде гласуван днес на първо четене и най-къъсно утре да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Аджаров има думата. И все пак, ако няма някои нови предложения по същество, вижте колко време целият Министерски съвет стои тук и ние... (оживление сред опозицията) Ако няма нови предложения, нещо ново. Все пак и Вие искате думата.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Християнрепубликанска партия.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Първо искам да благодаря на господин Шотлеков, че току-що изложи становището на Комисията по труда и социалното осигуряване. Аз смятах да направя същото. Между другото говорих с моя колега Костадинов и той каза, че изразява свое лично становище като народен представител, а на такова становище всеки има право. Така че ние нямаме никакво основвание да връщаме закона отново в комисиите, тъй като разполагаме както със становището на Законодатената комисия така и със становището на Комисията по вероизповеданията.
Искам само да допълня от името на Комисията по вероизповеданията, че ние се обединихме около един допълнителен текст към ал. 3. То е съвсем кратък: "Дните на религиозните празници се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание."
Счетохме, че е необходимо едно такова допълнение, тъй като знаете, че в момента има много религиозни секти. Някои от тях са регистрирани, други не са регистрирани. За да не се получи един безпорядък и всеки да настоява за свои религиозни 1088.4 празници, да претендира пред Министерския съвет, а съответно Министерският съвет да бъде обвиняван, че не е удовлетворил исканията на съответното вероизповедание - именно от тази гледна точка се предложили това допълнение.
що се отнася до броя на дните, предлагам д подкрепим становището на Законодателната комиия, което се базира на становището на Комисията по труда и социалното осигуряване. Само че в Комисията по труда и социалното осигуряване е казано "не повече от празниците по източноправославното вероизповедание". Смятам, че становището на Законодателната комисияе по-точно и по-правилно - не повече от 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Осмен.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм един от вносителите на законопроекта, заедно с колегата Милен Стоянов от СДС и Хюсеин Карамолла от Движението за права и свободи. Това е един кратък законопроект по съдържание. Надявам се, че вие ще го подкрепите.
Тука става въпрос за българските граждаани, изповядващи религия, различна от източноправославното вероизповедание, която е традиционна за Република България. Естествено това ще стане по тяхно желание, след като работникът или служителят подаде молба за неплатен или платен отпуск, който ще бъде част от платената годишна отпуска.
Затова аз поддържам тези 6 дни, които сме предложили в проекта. Може би някои от колегите ще кажат: ето, за източноправославната църква са предложени 4 дни. Тук не става въпрос за един официален празник. Както колегата Шотлеков обясни, тук става въпрос за едно право да се ползува част от годишната платена отпуска или неплатен отпуск. Дали имаме право на това? Конституцията на Република България в чл. 13, ал. 1 гарантира свободата на вероизповеданията.
Дами и господа, смятам че този законопроект ще бъде гласуван на първо четене. Предлагам процедурно, ако евентуално някой от вас предлага някакви изменения, това да стане преди второто четене. Нека да се премине към първо четене на законопроекта. 1088.5 ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате думата, господин Аджаров.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСБСП): Правя една реплика на господин Осман. Господин Осман, Вие сте напълно прав, че примерно в Исляма дните са 6. И сте прав, че всяко вероизповедание трябва да бъде зачитано.
Но пак Ви повтарям, съгласете се, у нас има толкова различни вероизповедания. Ако сложим тук 4, тук 6 и дойде друго, примерно привържениците на Кришна, те също по Хартата за правата на човека могат да поискат 12 дни.
Именно затова ние трябва да фиксираме 4 дни, колкото са при източното православие. И да бъдат просто 4 дни. Защото всяко друго вероизповедание може да иска повече и повече. И тогава какво ще правим?
Това е репликата ми към Вас.
Представете си, че друг като Вас дойде и каже: "Нашето вероизповедание според нашите закони изисква точно 12 календарни дни". Има и такива. Индийските празници са много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата госпожа Христова.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не възразявам срещу принципа на законопроекта. Но имам известни съображения във връзка с неговото систематично място. Мисля, че чл. 173, както е направено предложението, урежда материя, различна от тази, която искаме да допълним с този законопроект. Както виждате в Кодекса на труда, чл. 173 е в главата "Ползуване на платен годишен отпуск", урежда реда на неговото ползуване и урежда материята по различен начин.
Моето предложение към Вас е: това изменение на Кодекса на труда да стане в рамките на чл. 157. Предлагам нова т. 8. Чл. 157 е свързан с отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения. Текстът гласи така: "Предприятието е длъжно да освобождава от работа работника". И се изброяват случаите, в които предприятието има задължение да освободи от работа работника.
Моето предложение съдържа следния текст: "Нова т. 8: "До 4 дни за религиозни празници в календарната година, които СлР/КТ 1089.1 се приспадат от платения или неплатен отпуск на работника".
И към ал. 2 правя едно предложение за допълване: "По време на отпуск по предходната алинея, освен когато се явява като страна или вещо лице (текстът свършва дотук. Аз предлагам допълнение): "и в случаите на т. 8 предприятието изплаща на работника възнаграждение, определено съгласно чл. 177".
Така задължението за предприятието, когато работникът поиска отпуск, съществува.
На второ място, не съм съгласна с това, което каза един от колегите, говорещи преди мен, тъй като става дума за изпълнение на граждански и обществени задължения, мястото на този текст не е тук. Вижте т. 1 - предвижда се, че такъв отпуск се полага при встъпване в брак - до 2 дни. Гражданинът може да поиска тези дни, но не е задължително да ги вземе. Те могат да бъдат от платения му или неплатен отпуск. Това не е задължение, а е едно негово право.
И аз мисля, че именно тук, в този текст, като т. 8 това предложение би намерило своето систематично място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Христова, имате ли Вашето предложение писмено. Защото не виждам господин Джеров. Събраха се толкова предложения по този закон. (Мариана Христова предава писмено предложението)
Има думата господин Боков.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Благодаря Ви за това, господин председател. Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация. Аз също подкрепям принципа на този законопроект. Искам да предложа нещо аналогично на това, което предложи госпожа Мариана Христова.
Струва ми се, че във вида, в който законопроектът е внесен, поражда доста въпроси. Тук се каза, затова че ще се ползува отпуск в рамките на платения годишен отпуск.
Ако това е така, не следва ли да се предвиди такава възможност не само за представителите на различните вероизповедания в България, а за всички български граждани. Тъй като в края на краищата ние имаме Конституция, в която е записано, че хората не могат да бъдат дискриминирани или привилегировани на основата на различни принципи, в това число и на религиозна принадлежност. 1089.2
Струва ми се, че проблемът не е достатъчно добре обсъден в комисиите. Вероятно е целесъобразно да го гласуваме на първо четене. Но би трябвало много внимателно той да се обсъди в комисиите на второ четене, за да се отчетат всички тези въпросителни, които сега се изтъкват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Има думата господин Татарлъ.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Аз съм от ДПС, Бургаски избирателен район.
Уважаеми народни представители, Великото Народно събрание миналата година призна с голямо мнозинство за официални празниците на Източноправославната църква. Движението за права и свободи тогава подкрепи това предложение. Това беше признание за свободата на съвестта в Република България.
Тогава беше поставен въпросът за официалното признаване или признаване на празниците на вероизповеданията извън Източноправославната църква. Но за да не се забави тогава гласуването, бяхме пред празниците, Леа Коен предложи отделно със закон да се уредят празниците на останалите религиозни изповедания. Затова беше отложен този въпрос. Това казвам като обяснение за някои народни представители, които поставиха въпроса защо тогава не е разискван.
Ние сме в навечерието на един от двата основни празника на Исляма, който се изповядва от много български граждани. На 4, 5 и 6 април тази година е празникът Рамазан Байряма. Именно във връзка с това групата народни представители направиха предложение за законопроект за религиозните празници на другите вероизповедания.
Както стана ясно, двете комисии, т.е. Комисията по вероизповеданията и Комисията по труда и социално осигуряване, а към това трябва да прибавим и Законодателната комисия, подкрепят предложението на групата депутати. Въпросът е за размера на платения или неплатения отпуск.
Движението за права и свободи настоява за 6 дни. Аргументацията е следната. Касае се за използуване на платен, неплатен отпуск, за разлика от официалните празници на Източноправославната църква, където са неработни, празнични дни за всички български граждани. А в случая става въпрос за платен или неплатен отпуск. 1089.3
Но естествено и аргументацията на комисията за 4 дни, разбира се, има и известно основание, но смятаме, че това трябва да реши Народното събрание.
Бих си позволил да отбележа, че утвърждаването на празници на различните религиозни вероизповедания е напълно в духа на Конституцията. Имам предвид чл. 13, който урежда свободата на вероизповеданията, имам предвид чл. 5, ал. 4, който утвърждава признаването на международните стандарти, международните договорености, под които стои подписът на Република България. А там също се уреждат и празниците на различните вероизповедания.
Смятам, че приемането на предложението ще бъде едно доказателство за утвърждаването на свободата на съвестта и на вероизповеданията в Република България.
В такава връзка бих отбелязал, че в уредбата на религиозния живот съществуват две равнища. Първо, това е каноническото, догматическо уреждане. Това са нормите, които уреждат вътрешния живот. Те засягат празниците. И ние не може да изменим своеволно тези правила. 1089.4 Второто равнище е държавното, законодателното равнище и естествено именно чрез закона фактически се поставят в координация и в субординация както традициите на различните религии, така също и националното законодателство. Смятам, че с приемането на този законопроект ние ще зарадваме така, както миналата година зарадвахме гражданите от източноправославното вероизповедание, така също сега ще зарадваме близо два милиона български граждани, които изповядват Исляма и другите религии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Друг път си поставяйте картата, господин Татарлъ.
ИЛКО ИЛИЕВ (ПСБСП): Колегите-вносители от Движението за права и свободи поставят пред нас един въпрос - правото на гражданите от религии, различни от традиционната, да имат възможност да ползуват отпуск в религиозните си празници.
Аз подкрепям това тяхно предложение, но имам някои различия относно технологията, по която ние ще осъществим този въпрос. Мисля, че не е в Кодекса на труда ще намерим най-точното разрешение на въпроса, защото не само религиозните празници, подобни на Великден и Коледа, но и в редица други случаи работниците и служителите трябва да имат възможност да ползуват платен или неплатен отпуск. Ако приложим една друга технология - не с Кодекса на труда, а чрез колективните трудови договори да бъдат фиксирани точно датите, даже, ако искате, и поименно работниците и служителите, които ще ползуват тези отпуски, нещата според мен ще намерят своето по-добро решение.
Но веднага възниква въпросът засега наближаващите празници (доколкото разбирам през месец април). Как ще бъде решен този въпрос, тъй като колективните трудови договори явно до този момент няма да бъдат подписани? В случая мисля, че не е фатално това, че нашата икономика 96 на сто е държавна, но в случая може да има и полезна функция, тъй като с решение на Министерския съвет могат да се решат тези проблеми.
Но все пак, ако бъде приет вариантът, предложен от вносителите или от Комисията по Кодекса на труда, аз искам да направя едно допълнение. То е свързано с това, че текстът, който ни е предложен като ал. 2 на чл. 173, просто задължава работодателя независимо от евентуалните негови мотиви за отказ да разреши на всеки работнтик и слжител в тези определени дни отпуск платен или неплатен. ДП/КТ 1090.1
Мисля, че в редица случаи - непрекъснато производство, в сферата на здравеопазването и други специфични работни места, една такава категоричност би поставила в много тежко условие работодателя.
Дадох този пример и в Комисията по труда и социалното осигуряване.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Стига празни приказки!
ИЛКО ИЛИЕВ: Господин председател, ще внеса текста писмено в смисъла на една допълнителна алинея, че работодателят има право при важни производствени причини да има възможност да не прилага предложената ал. 2 на чл. 173.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Илиев, дайте текста писмено, защото продължаваме.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Искам думата по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз знам какво ще кажете процедурно - да прекъснем дебатите, но ние сме на първо четене. Мога да кажа, че на първо четене, както знаете, няма прекъсване, но аз мисля, че в скоро време вече няма да давам думата на Парламентарната група на БСП, защото на тях се изчерпва този половин час, който имат право да говорят. Те може и всичките да се изредят, но има пък това правило.
МИЛЕН ЧАКЪРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижда се, че един прост наглед текст и допълнение на закона породи сериозни правни спорове относно това, как ще бъде прилаган. Съвсем са правилни забележките на някои колеги къде е систематичното място на този текст в Кодекса на труда, за да може това право, което днес ние ще признаем на първо четене на религиите, които са извън източноправославната, да може правилно да бъде реализирано.
Не мога да се съглася с тезите, изказани от някои колеги, че систематичното място на този текст е чл. 157 от Кодекса на труда. Ще ви кажа защо.
Вярно е, че чл. 173 от Кодекса на труда, който урежда реда за ползуване на платения годишен отпуск е по-скоро един процедурен текст, но наред с това самият Кодекс на труда като цяло и отделни негови текстове включват в себе си материалноправни и процесуалноправни норми. Самият чл. 173, уреждайки реда за ползуване на платения годишен отпуск, говори, че това 1090.2 става по план на предприятието, съобразено със синдикалните организации и желанието на работниците и служителите. Затова аз смятам, че трябва да бъде тук този текст, защото ще се съобрази желанието на работника и служителя да излезе в платен или неплатен отпуск за участие в религиозен празник и това ще залегне в плана на предприятието, защото в ал. 2, която сега се предлага на поправката, изрично е казано, че дните се заявяват от официалните ръководства на религиозните общности и те се обявяват от Министерския съвет.
Ето защо аз поддържам тезата, че трябва да бъде доразвит и попълнен чл. 173 с ал. 2 и 3 и не изпитвам страховете за неправилното приложение оттук нататък на това допълнение.
Наред с това аз искам да ви предложа, колеги, едно изменение на предложения от Комисията по труда и социалното осигуряване текст и той да звучи така: "На работници и служители, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, се разрешава по техен избор и желание ползуване на част от платения годишен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за религиозните празници за източното православие по чл. 154".
С това всъщност се изправя терминологията, която е употребена в чл. 173, ал. 1. Там се казва, че платеният годишен отпуск се разрешава, а не че работодателят е длъжен, защото задължението на работодателя да даде платения или неплатения отпуск е уредено в чл. 132 от Кодекса на труда и не е необходимо в друга правна норма да бъде преповтаряно това задължение. Затова аз смятам, че това предложение е по-издържано откъм терминологията и езика на закона, който се употребява.
Въвежда се и думата "желание", която съответствува на края на ал. 1 на чл. 173, където се казва, че отпускът се планира, но и по желание на работника или служителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нямате повече време да говорите. Завършвайте. Има един член, който много ясно казва - 30 минути, щом не е предварително... Вашата група надхвърли много отдавна 30 минути с всички конструктивни предложения, които направихте.
Господин Джеров, ако обичате, да видим колко предложения имаше. Те вече са безброй и сега всичко това трябва да се гласува. 1090.3
Ще гласуваме закона по принцип на първо четене, като моля всички господа оратори да дадат писмено своите предложения на Законодателната комисия, за да може на второ четене всичко това да бъде прегледано от Законодателната комисия.
От общо гласували 197 народни представители, за - 162, против - 12, въздържали се - 23.
Законопроектът се приема на първо четене.
Председателският съвет реши да вървят дебатите по законопроекта за бюджета по следния начин:
Първо, имаме изложение от страна на господин министърпредседателя.
След това господин Иван Костов ще представи бюджета.
След това ще има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите; председателят на Икономическата комисия и председателят на Законодателната комисия.
После ще имат думата председателите на комисиите, които биха искали да вземат отношение, като на тях ще им се дава думата по за 5 минути. След това вече времето е разпределено по 1 час на парламентарна група (двете парламентарни групи), 20 минути на Движението за права и свободи, като за комисиите, в които няма единство, ще се даде допълнително време на Предизборния съюз на Българската социалистическа партия.
Господин министър-председател, имате думата. 1090.4 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам пред вас във връзка с представянето на един текст, вам добре познат, тъй като той беше представен още преди малко повече от месец и който правителството желае да бъде представен пред вас едновременно с бюджета, тъй като така, както Декларацията за констатациите, дейността и намеренията на правителството представлява ориентир за насоките в нашата работа, така бюджетът представлява неговото единствено измеримо изражение, финансовата мярка, чрез която нашите намерения биха могли да бъдат превърнати в реалност. Този текст, както е добре известно на всички вас, беше планиран във връзка с изтичането на стоте дни по повод, на които се предполагаше, че без да има законно основание, съществува моралното основание правителството да изрази своите становища по направените констатации и, разбира се, своите намерения за в бъдеще.
Аз естествено няма да започна да ви чета тук този, надхвърлящ 80 печатни страници текст. Както казах, той е разпространен преди повече от месец, вие го имате и предполагам, че повечето от вас са се запознали с него. Нещо повече - надявам се, че това е така, защото през последните месеци стана доста модерно да се говори, затова че правителството не върши кой знае какво, бездействува или седи в сянка и не си казва какво точно прави. А с тези 85 страници ние сме разказали какво точно правим и нещо повече - какво искаме да правим.
Както вече казах, аз няма да повтарям точно формулираното в тях - нито е възможно, нито бих си позволил да ви отнема това време. А ще се опитам да акцентирам повече върху онези неща, които са вътре в този текст, но които биха могли да бъдат изведени като най-общи ориентири.
Искам преди всичко да ви кажа какво представляваше рамката на дейността на правителството през тези 4 месеца. Нещо, което до голяма степен ще представлява рамката на неговата дейност и в бъдеще. Аз, разбира се, не говоря в този момент за наследството, оставено на правителството. То е подробно описано в този текст. Имам предвид рамката, която очертаваше нашите намерения, рамката от цели и задачи. ДЕ/КТ 1091.1
Едната страна на тази рамка без съмнение представлява програмата на политическата сила, от която произтича това прави- телство и която е най-крупната политическа сила в този парламент. Едновременно с това обаче, в тази рамка на даденостите и на нашите желания и цели се включва и още едно нещо, за което никой не трябва да забравя, а именно това са декларациите за намерения, писмата за намерения и предявените изисквания от страна на международните финансови институции - Международния валутен фонд и Световната банка.
Много пъти се говори за тези институции и като че ли хората вече малко се дразнят, когато те се споменават. Като че ли представлява някаква магическа дума да се споменават Международният валутен фонд и Световната банка. Искам да подчертая, аз се надявам, че това е ясно за всички, че в състоянието, в което се оказа България до края на 1990 г. - една държава без вътрешно богатство, без вътрешна способност да инвестира и да развива своята икономика и едновременно с това една държава, която не само беше доведена до просешка тояга, но беше вкарана и в неимоверни дългове от страна на Комунистическата партия, управлявала дотогава, тя практически нямаше никакъв източник, и продължава да няма никакъв източник за кредит. Обвръзването с международните финансови институции не е въпрос на прищявка и не е въпрос на някакви си специфични предпочитания на едно или друго правителство. Това е желязна необходимост, без която България би трябвало във финансово отношение да се оправя сама. Нещо, което, струва ми се, че представителите на всички парламентарни групи в тази зала и особено тези, които са имали отношение към управлението на България досега, вероятно ясно си дават сметка защо не е възможно.
Втората страна от рамката на нашите цели и намерения, разбира се, е свързана с конкретизацията на Програмата на Съюза на демократичните сили. И тъкмо тя е изразена в най-голямата си част в това, което ние наричаме намерения в тази дебела книжка, като конкретни действия, които правителството смята да извърши оттук нататък. Разбира се, тя е обвързана с вашата дейност като парламент, една голяма част от нещата са свързани и със законодателството, в което правителството участвува, разбира се, стараейки се да внесе законопроекти, които имат отношение към административ1091.2 ната дейност най-вече. И искам тук да подчертая, че внасянето на законопроекти, които може би биха могли да смутят ухото на някои от слушателите или да им се сторят маловажни, като Закона за авторското право или като Закона за патентите или други такива, е от изключителна важност. И се ползувам от възможността да изкажа своята надежда, че парламентът скоро ще се насочи към тях, защото без законовата регламентация на тези материи е немислимо да се очаква включването на България в рамките на Световния пазар и участието на чуждия бизнес в нея. А както ще видите от тази програма, от тази декларация, извинете ме, става въпрос, затова че едно от нещата, на които българското правителство разчита и на които България изобщо би трябвало да разчита твърде сериозно, е именно участието на България в международната икономическа дейност, включително и навлизането на чуждия бизнес в нея.
Третата част на рамката на нашите цели без съмнение е свързана с отстояването на политическото пространство, което гарантира на правителството възможността да действува.
Аз бих казал, че работата на правителството през тези месеци не беше твърде лесна, тъй като от тази гледна точка то беше обект на множество настъпления и, разбира се, опозицията, на нея това й е работата, аз не я осъждам за това, беше особено активна в своя стремеж да стесни това политическо пространство, представяйки актовете на правителството, независимо от това изтекли ли са или не 100-те дни, като актове, които са насочени във вреда или най-малкото не са в полза на развитието на процесите, изгодни за цялата българска нация. 1091.3 Четвъртата страна от тази рамка на нашите цели беше свързана естествено с оптимизирането на дейността на самото правителство. Искам да се възползувам от тази възможност, за да подчертая, че структурата на правителството и неговата дейност имат своята логика. И тази логика може да бъде проследена, включително и беше обект на коментари в няколко случаи, когато депутати в тази зала, поставиха питания относно предпочитанията на кабинета към една или друга структурна форма.
Искам да заявя тук, че съществуващата структура на правителството също така не е резултат от прищявка или приумица. И бих си послужил дори само с един пример. Примерът с Министерство на индустрията и търговията, което беше обект на множество въпроси и по което бяха поставени включително питания в тази зала. Искам да подчертая, че в контекста на ситуацията, в която се подготвя процесът на приватизация, обединяването на подготовката за приложението на един бъдещ приватизационен закон, беше най-уместно да протича в една и съща рамка. Тук може би му е мястото да спомена, че със задоволство констатирах и всъщност всички мои колеги и аз констатирахме, че работата по подготовката на онези подзаконови актове и на конкретните програми във връзка с приватизацията, е достатъчно напреднала вече. Така че непосредствено след вашето гласуване на Закона за приватизацията, а може би и по-рано, ако приемем, че тази работа е вече достатъчно свършена, ние ще можем да погледнем към нов тип цели, следователно да очакваме и създаването на нов тип структури в правителството.
Тази декларация, която ние представяме пред вас, съдържа четири основни раздела: обществен ред и законност, икономика и социална защита, култура, наука и образование и, разбира се, национална сигурност и външна политика.
Както вече споменах, аз няма да изброявам подробно всичко това, което е записано в нея и което вие имате възможност да прочетете. Тук подробно са разказани обстоятелствата, свързани с дейността на органите на сигурността, на органите на съда и прокуратурата и въобще на всички органи, които следва да опазват законността и социалния ред.
Искам да подчертая, че положението в тази насока съвсем не е просто и както е посочено и в този текст, налице е определена ББ/КТ 1092.1 тенденция към засилване на определена категория криминални деяния и което е по-страшно - към пренебрегване авторитета на властта.
Посочено е в този текст и всъщност това аз най-вече искам да подчертая от този раздел, че правителството, в чиято компетентност, разбира се, не е да извършва дейността на съдебните органи и прокуратурата, но което може да й съдействува, има твърдото намерение, особено в настоящата ситуация, когато тези органи проявяват тенденция към активизация, да сътрудничи много активно за търсенето на отговорност от всякакви категории лица, които не зачитат законите. И вие много скоро ще имате възможността да се убедите в това. В момента са в ход действия, които, разбира се, засягат големите престъпления, извършени в тази страна и които са свързани с мрачното наследство на комунистическия режим.
Наред с това обаче, в страната са извършени и множество по-малки деяния и, подчертавам, продължават да се извършват действия, които са свързани с открито незачитане на авторитета на закона и органите, които трябва да го прилагат. И аз искам да уверя почитаемия парламент, че едно от намеренията на правителството е да съдействува за безкомпромисността в това отношение на органите на прокуратурата. Това засяга както дейността в сферата на икономиката, така и дейността в сферата на различни други дейности, включително извличането и задържането на неправомерни облаги от голям брой хора.
Разбира се, основният акцент в тази декларация, и неслучайно от споменатите 85 страници, всъщност някъде около три четвърти вероятно ще дойдат, това са от петата до седемдесетата, са отделени (даже повече) на въпросите на икономиката и социалната защита.
Ситуацията, в която беше поставена страната, когато настоящото правителство пое властта, е, струва ми се, позната, но във всеки случай искам да резюмирам нейния икономически смисъл.
Направен беше опит за една относителна финансова стабилизация и поради невъзможността да бъдат открити пътищата към каквато и да било приватизация и поради невъзможността Законът за собствеността и ползуването на селскостопанските земи да бъде практически приложен, структурни реформи фактически не бяха започнати. 1092.2
Бяха направени известни опити за демонополизация, които бяха дали ограничен резултат и на фона на всичко това под бремето на близо 12-милиардния в долари дълг на страната, се наблюдаваше подчертан спад на производството. Искам да кажа, че почти една трета от предприятията в промишлеността имаха спад на производство над 40 на сто. Става въпрос за второто полугодие на миналата година, като при това под натиска на социалните искания в последното тримесечие, или в по-скоро в последните четири месеца на годината - между септември и декември - средната работна заплата нарасна с около 46 на сто, а промишлената продукция продължи да спада и спадна с 2,8 на сто за този период. Резултатът естествено беше натиск върху пазара и нови инфлационни очаквания. Средномесечният спад на производството в големите предприятия, а това са предприятията, които бяха създадени именно по този абсурден и непечеливш наш начин, характерен в стратегията, поддържана от комунистическото управление през последните години, средномесечният спад в тях достигна изражение от около 120 млн.лв. Значително нарасна броят на предприятията, които работеха изцяло или частично с намалено работно време или които пускаха в принудителен отпуск своите работници. Няма да изброявам спада в черната металургия, електрониката и химията. Неща, които са изложени в този текст. Същественото е, че през целия този период от време ние бяхме принудени да обсъждаме в една двуизмерна скала своите действия. От една страна, като действия, ориентирани към установяването на пазарна икономика и съобразно нея не би трябвало да оставим всички тези предприятия постепенно да се продънят и пропаднат. И от друга страна, като дейност, насочена към социална защита и от тази гледна точка ние бяхме принудени, и тъкмо затова всъщност става дума, когато говорим за увеличаването на инфлационния натиск през последните 3-4 месеца на миналата година, да гарантираме доходите и работата и въобще съществуването на хората, които не са виновни, затова че са ангажирани в една абсурдна икономическа система.
При тези условия правителството определи следните приоритети в своята дейност. Тези приоритети аз ще изброя по-скоро логически, отколкото последователни във времето, защото някои от тях подлежат да влязат в действие в пълния си обем едва в бъдеще. 1092.3
Като първи такъв приоритет ние смятаме приватизацията и развитието на частния сектор. Достатъчно много беше говорено по тези въпроси. Всички ние бяхме свидетели на мъчителното усилие, което представляваше подготвянето на законопроекта за приватизацията, който, надявам се, през тези дни ще влезе в пленарната зала и наред с това, надявам се, че след дългото обсъждане и разглеждане, включително с участието на международните експерти, ще бъде относително лесно да бъде постигнато съгласие при неговото гласуване. 1092.4
Във всеки случай приложението на Закона за приватизацията, естествено разкрива многобройни сложности, свързани с изработването на програми за приватизацията и със създаването на подзаконовите нормативни актове. Това, което мога да кажа тук е, че подзаконовите нормативни актове, изхождайки от проекта са вече "гросо модо" подготвени, естествено те ще бъдат детайлизирани съобразно това, което вие ще приемете тук, в тази зала. А що се отнася до програмите за приватизация вече са реализирани, по-скоро не са реализирани, а са подготвени 10 пилотни проекта за националнозначими обекти на приватизация, както и програми за приватизация на голям брой - посочени са тук цифрите - дружества търговски в сферата особено на леката промишленост и хранително-вкусовата, т.е. такива, които имат отношение към това, което е наричано обикновено "малка приватизация".
Разбира се, подготвителната работа по тези въпроси беше свързана с преобразуването на съществуващите досега стопански структури, в структури, съответни на Търговския закон. Това е процес, който беше и бавен, и мъчителен, и който е свързан с промяната на голям брой кадри в тях. Това е промяна, която се натъкваше непрекъснато на съпротива от различни места и която, естествено, не би могла да върви нито бързо, нито лесно. Така или иначе в тази малка книжка са посочени също така цифрите на предприятията, които бяха преобразувани по този начин. Вие разбирате, че от наличните някъде около 8000, преобразуваните възлизат на около една четвърт едва, но така или иначе този процес продължава, макар и бавно, макар и мъчително, да напредва.
Втори приоритет - аз няма да се спирам подробно на тези цифри - вие ще имате възможност да ги видите, но струва ми се, че това, което следва да бъде посочено във връзка с втората страна на този приоритет - стимулирането на частния бизнес, най-вече се заключава в създаването от една страна на пазарната инфраструктура и в това отношение гласуването на Закона за банките и к редитното дело и подготовката за неговото приложение имат значение, така е и във връзка с възможността за финансово подпомагане на създаващия се частен бизнес. А именно - създаването на два фонда - фонда за реконструкция и развитие и фонд "Малки ВЙ/ЗТ 1093.1 предприятия", които вече са налични и които са вече практически в състояние да окажат подкрепа на частния бизнес както в града, така и по пътя на фонд "Реконструкция и развитие" в някои отношения и в селското стопанство.
Един втори приоритет на правителството беше стимулирането на чуждите инвестиции и на износа. Трябва да отбележа, че до поемането на властта от настоящото правителство чужди инвестиции съгласно стария Закон за чуждите инвестиции бяха допуснати инвестиции един брой. Друг е въпросът, че,, разбира се, съществуваха някои установени от по-рано форми на съвместна дейност между български и чужди фирми, които идват от значително поотдавнашен момент. Още от гласуването на Закона за чуждите инвестиции правителството успя да проправи път на още няколко помалки проекта и в момента при условието на новия закон ние се стараем - и тук са описани мерките, които ще предприемем, включително структурни, включително тези, които са свързани с дейността на Министерския съвет и комисии към него - за стимулиране на тези инвестиции. Вие разбирате, че и " " - а и чуждите инвестиции са въпрос, който е от една страна законодателен, а от друга страна - политически. В крайна сметка той е свързан с няколко съществени проблема. Единият от тях е привеждането в съответствие на законодателната ни система, която урежда въпросите, засягащи и пазарната инфраструктура, и общо взето правилата на пазара към нещо, което съответствува на правилата в другите цивилизовани държави. И тъкмо затова си позволих в началото да изтъкна, че има закони, които може би не изглеждат много драматични по име, но които са от естество да стимулират процесите на външното инвестиране, поради което и кабинетът е внесъл такива законопроекти в парламента. И когато техният ред дойде, т.е. тогава, когато другите още по-приоритетни закони, като, разбира се, Законът за приватизацията бъдат изчерпани, ние ще можем да се надяваме, че вие ще се занимаете с тях и ще ги гласувате.
Обещах да бъдат кратък, но това очевидно не е толкова лесно.
Трети приоритет в дейността на правителството бяха намеренията във връзка с разрешаването на проблема за външния дълг. 1093.2 Знаете, че в момента започват преговори, в които ние търсим определени параметри на решението на този проблем, именно такива, които да са свързани с един реалистичен подход към възможности на страната от една страна и естествено - създаване на възможност тя да гарантира своята надеждност като партньор в международния кредит.
Огромен проблем, естествено, е проблемът с доходите, труда, заетостта, социалното и здравното осигуряване. Нещата тук се поставят на няколко нива. Едното ниво, естествено е свързано със законодателната активност и ние сме посочили в тази програма горе-долу сроковете, в които смятаме да бъдат внесени основните проекти за законодателни актове, които трябва да уредят въпросите на социалното осигуряване, на социалното подпомагане, както и на създаването на фонда за социално осигуряване, с който ще бъде премахната по този начин една доста отдавнашна също така абсурдна ситуация, създадена от предишното управление на страната.
Също така налице са и подзаконови нормативни актове, които са обект на обсъждане в този текст. Друг аспект представляват програмите и в частност тези мъчителни и, разбира се, неприятни за всички форми, в които ние се опитваме да попълним безкрайните празноти, които произтичат от празнотата на държавната хазна, свързани с възможността за социална протекция, именно - втората социална мрежа. Тук, разбира се, е коментиран подробно и начинът, по който се оформят програмите, свързани със заетостта. Ние си даваме сметка, че не можем да предложим в този момент едно решително удовлетворяващо за всички разрешение на проблемите, които съществуват. Правителството в крайна сметка се опитва да намали бремето на страданието върху хората, защото то така или иначе произтича от обективната ситуация, но така или иначе такива програми, свързани с възможността за преквалификация, за регионално трансформиране на работната сила и т.н. са описани подробно. Описани са подробно и законопроектите, които са подготвени от Министерството на здравеопазването и нормативните актове, които следва да бъдат възприети във връзка със здравното осигуряване и здравната грижа за населението. 1093.3
Следващият приоритет в дейността на правителството е свързан с данъчната система. Вече е изпратен в парламента проектът за Закон за данък върху добавената стойност и аз предполагам, че вероятно един от доводите на опозицията срещу този законопроект ще бъде, че той е една съществена промяна на досега установените традиции в България, както вероятно ще има и други възражения. Искам да подчертая едно много просто нещо, което трябва да бъде разбрано. Закон за данък върху добавената стойност трябва да има, ако България желае да влезе в Европа. Няма страна, която да е приела асоцииране към Европа и в която да не е имало приемане на данък върху добавената стойност, независимо от неудоволствието, с което той може да е бил посрещнат тук и там по причини на традиция. Разбира се, ако България не желае да влиза в Европа тя може и да не приема Закон за данък върху добавената стойност. Това, разбира се, зависи от вас. Да. И от тази гледна точка аз подчертавам между какво и какво вие ще имате възможността да избирате.
Що се отнася до останалите нормативни актове, свързани с данъчната система, те също са в ход вече в Министерския съвет. Посочени са нашите планове да ги внесем в парламента като ние ще очакваме тяхното гласуване така, щото един минимум срок от 5 месеца до 1 януари 1993 г., в който да може да бъде осъществена практическата подготовка на кадрите, които ще прилагат тези закони и да бъде дооформена въз основа на тях и данъчната администрация, която от 1 януари 1993 г. би могла да поеме изпълнението на тези закони. Друг е въпросът, че тук съществуват и други по-малки закони и предложения, които вие също ще разисквате и които са обект на този коментар. 1093.4
Във връзка с банковата система и закона, който вече беше гласуван от вас, тук са развити предимно няколко групи съображения. Това са мерките, свързани с действията досега във връзка с намаляване задлъжнялостта на държавните фирми, евентуалните мерки за намаляване задлъжнялостта на фирмите, които ще бъдат предприемани от Министерския съвет, както и намеренията на правителството (и това е, разбира се, най-съществената част, може би, или поне най-болезнената), свързани с ликвидацията на държавни фирми, изпаднали в неплатежоспособност. Подробно са описани намеренията на правителството по отношение на конкретните стъпки и в законодателната уредба, и в практическия подход към една такава ликвидация.
Що се отнася до конкретните програми за съответните дейности и производства, те, естествено, не могат да бъдат обект на тази декларация, но така или иначе са налице в съответните министерства.
Естествено е да очакваме, че подобни стъпки ще бъдат болезнени и няма да бъдат аплодирани. Така или иначе това също е елемент от неизбежността.
Към приоритетните отрасли в декларацията за намеренията са посочени преди всичко селското стопанство, един отрасъл, в който едва ли има грешки, които да не бяха направени досега. Посочени са сериозните трудности, свързани и с приложението на Закона за практически аграрната реформа за собствеността и ползуването на селскостопанските земи и са посочени и дейностите, които отделно от това биха могли да стимулират развитието на селското стопанство.
Подчертано е в декларацията, че в крайна сметка като основен способ за стимулиране на селскостопанското производство ние ще вървим към постепенна пълна либерализация на цените. Това е пазарният принцип, това е принципът, който ние ще трябва да спазваме.
Наред с това са извършени и в селското стопанство преобразувания на фирми, които целят постигане на демонополизационния резултат и които биха могли да стимулират (а става въпрос за 143 държавни фирми и еднолични търговски дружества) развитието на конкуренцията, т.е. на един пазарен подход в селското стопанство. СД/ЗТ 1094.1
Отделено е значително внимание и на енергетиката, въпрос, болезнен и сложен за всички по няколко причини, които произхождат както от начина, по който тя беше структурирана, така и от начина, по който търговски беше обвързана нашата енергетика досега с отделни държави.
Искам тук да отбележа, че в насоките на усилията на правителството следва да бъде зачетен и приносът, който имаха трудовите колективи в сферата на въгледобива. Искам да подчертая, че усилията на правителството вероятно биха били безплодни, ако през тази година, благодарение на усилията на тези хора, не беше реализиран един неочакван, наистина неочаквано голям резултат в сф ерата на въгледобива, който помогна да бъде гарантирана работата на ТЕЦ-ете, включително и в тежките аварийни условия, при които изпаднахме поради това, че грамадните блокове - пети и шести, в Козлодуй, поради дребни повреди излизаха от строя и не успяваха да поемат своите функции.
Развита е и тезата за това какви са намеренията на правителството през близката година. Разбира се, една част от тях продължават да бъдат свързани с възможностите да се намерят във връзка с международните организации и междуекспертната оценка на различни международни структури изходи във връзка с българската атомна енергетика. Основно тук са посочени и такива пунктове като развитието на нови мощности, на които бихме могли да разчитаме при навлизането в следващия есенно-зимен период.
Що се отнася до по-далечния прицел на българската енергетика, тук е посочено, че ще се възлагат надежди в няколко насоки: и на увеличаване на мощностите, и на развиване на технологии, които са енергоспестяващи, и включително на излизането от строя на определени енергохабящи технологии.
По повод на околната среда също са развити съображения във връзка с възможностите да бъдат прилагани принципите на действащото законодателство. Посочено е какви мерки предстоят да бъдат взети, какви конвенции предстоят да бъдат подписани.
И едновременно с това искам да подчертая нещо, което в този текст не е отразено, но следва от всичко казано в него, а именно, че с асоциирането на България към Европейската общност ние естествено ще следва да възприемем европейските екологични стандарти, които в някои отношения, както позитивни, така и, 1094.2 подчертавам, негативни, т.е. техните изисквания са понякога по-малки от тези, които са изискванията на нашия закон... Та мисълта ми е, че това са изискванията, които ще следева да бъдат спазвани.
Другите три приоритетни отрасъла, които са посочени тук, са свързани с транспорта. Посочени са дейностите във връзка с финансовото оздравяване на търговските дружества и фирмите във връзка с дейността по тяхното развитие, възможности за инвестиционна инициатива в транспорта, най-вече мерките, които бяха предприети за ангажиране на чужди инвестиции в това отношение (вие сте запознати с всичките тези материали); на съобщенията и информатиката, които са също така един приоритет на правителството, свързан с очевидни характеристики на страната и от географска гледна точка, и от гледна точка на трудови и интелектуални ресурси във връзка с нейното досегашно място в развитието на електрониката. И, разбира се, са посочени изискванията за изменение в нормативната база, както и за технологична модернизация на съобщенията и информатиката.
Посочени са още като приоритетни дейности туризмът, респективно конкретната работа по подготовка на нормативни актове за стимулиране на туризма, за преминаване към приватизация на определени туристически обекти, както и протоколите за намерения, които правителството подписа, всъщност Комитетът по туризма подписа с опреелени фирми от чужбина, които гарантират възможността за развитие на определени обекти.
И, разбира се, териториалното развитие и жилищната политика и строителство - проблеми, които са изключително остри, на които ние не можем да представим някакви магически разрешения, но к оито са свързани с въпроси като реализиране на програмата за изграждане на водоснабдителните обекти и разработването на система, която гарантира постепенното освобождаване на националния бюджет от финансиране на проучването, проектирането и изграждането на такива обекти. Разбира се, териториално-устройствената система на координация, в тази връзка и отделните нормативни актове, които подлежат да бъдат обсъдени от вас във връзка с изменения на действуващите нормативни актове по местното самоуправление. 1094.3
Третата част на тази декларация е свързана с образованието, науката и културата и в нея конкретно са изброени както приоритетните насоки на действие, така и начините и способите, по които те биха могли да бъдат постигнати. Вероятно ще има съображения за това, че онова, което бюджетът може да си позволи по отношение стимулирането на културата, е твърде оскъдно, но във всеки случай това са възможностите, които бюджетът предлага. Правителството има предложения за отмяна на определени нормативни актове, които установяват държавен монопол в различни области на културата; допълнения към действуващи нормативни актове и, разбира се, практическите дейности, свързани с разработката на подзаконовите актове като Наредбата за внос и износ и промяна на собствеността на културните ценности, статута на художествените галерии и нещата, свързани с музейното дело.
Що се отнася до развитието на образованието, посочени са и насоките, в които се развива тази дейност; подзаконовите актове, част от които са вече издадени, а други са в ход; дейността във връзка с усъвършенствуването, или по-скоро с пълната промяна на образователната система, на учебните планове и програми, една дейност, която е огромна по обем, макар и да не се забелязва и в която Министерството на науката и образованието вече е напреднало, както и конкретните организационни мерки за засилване на различни сфери от обучението и, разбира се, от развитието на науката в училищата и висшите учебни заведения.
И последната част на тази програма е свързана с националната сигурност и външната политика. В нея са развити принципите на външната политика, които правителството смята да следва, формулирани в девет основни принципа, а именно:
- укрепване на конституционния ред и дейността на институциите при отдаване на необходимото внимание за подготовка на боеспособна армия и качествена полиция;
- зачитането на човешките права като основна гаранция за вътрешна стабилност и за външно приемане на държавата;
- отстояването на държавния суверенитет, самостоятелната политика и необвързване с една единствена страна или позиция, както това беше досега;
- неучастието в съглашения, каквито и да било, срещу трета страна; 1094.4
- изграждането на добросъседски отношения с всички балкански държави при зачитане правото на самоопределение, равнопоставеността и установените граници, като при това се подпомага и развитието на отношенията между всички държави в региона и се играе ролята на фактор на стабилността на Балканите;
- развитието на връзките с Европейската общност с тенденция към асоцииране, преговорите за което са вече почти в ход, тъй като те започват след броени дни. И, разбира се, участието в Европейското съвещание за сигурност и сътрудничество и очакването за приемане в Съвета на Европа;
- сближаването с други държави като САЩ, Япония и развитието на отношенията между България и други близки страни от Близкия и Среден изток с оглед на участие на България в комуникацията по различни посоки;
- развитие на взаимноизгодни отношения с бившите комунистически държави и с държавите от Общността на независимите държави, както и участие в дейността на международните, световните и европейските организации при отстояване принципите на новата демократична външна политика на Република България. 1094.5
Всички тези принципи бяха отстоявани и следвани в целия този период и аз няма да се спирам подробно на конкретните дейности, които специално във външната политика бяха обект на дълги коментари и чести обсъждания.
Искам само да подчертая, че в момента е налице и е вече в ход програма за преустройство на армията и на цялата концепция за българската национална сигурност, извършени са определени действия във връзка със структурни и кадрови промени в армията, а по отношение на външната политика са предприети стъпки, които, както вече казах, са известни на всички, насочени именно към отстояването на принципите, за които споменах.
Дами и господа, извинете ме, че не успях да се вместя в обещаното време, но действително един такъв документ като Декларацията за констатациите, дейността и намеренията на правителството покрива твърде голям обсег от дейности. Тя е на ваше разположение и вие, както вече казах, се надявам, че сте запознати с нея. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Костов, сега е Вашият ред. Тъй като е седемнадесет и четвърт, бих искал да Ви попитам в рамките на колко време ще говорите?
ИВАН КОСТОВ (от място): Тридесет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В такъв случай, за да слушаме с по-голямо внимание, сега ще дам почивката до осемнадесет без четвърт.
Уважаеми госпожи и господа, тъй като неколкократно помолих Комисията за в. "Дебати" да даде своето мнение, но тази комисия въобще като че ли не слуша това, което става тук в залата, Председателският съвет днес решихме, след като (между другото, те бяха два вестника "Дебати", единият в. "Дебати" се отказа, напусна нашите помещения) ние решихме да подложим тук в залата на гласуване дали смятаме, че в. "Дебати" може да продължава да има място в Народното събрание, защото той така или иначе няма никакъв договор с Народното събрание, не е орган на Народното събрание и бих искал, тъй като тази комисия се дабави много, Председателският съвет реши Вие да решите този въпрос. ДП/ЗТ 1095.1
Моля да гласувате дали ние ще трябва да си вземем тези стаи. Вие знаете каква огромна нужда има от стаи Народното събрание. Моля, гласувайте по въпроса. Зелено означава, че ние ще продължим да даваме на "Дебати" подслон, че ще даваме на "Дебати" средства, защото плащаме съобщенията и т.н., както и някакъв транспорт.
Господин Стоилов, имате думата. Комисията действително трябваше да вземе отношение. Той е член на комисията.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, аз се чувствам морално задължен да кажа само няколко изречения, тъй като от два-три месеца се споменава и моето име като член на тази комисия.
Господин председател, комисията не се е събрала, вероятно и тримата имаме вина, но председателят (моля да ме извини) вероятно носи по-голям дял от тази вина.
Аз мисля, че не трябва да отиваме към такова решение сега, без комисията да се събере и да обсъди... (Шум и оживление в залата.) Вие знаете колко е чувствителна пресата, журналистите... Станаха някои неща в тази област - едни с някакво основание, други - без основание, които дадоха материал и ние не бива като парламент с едно гласуване сега да изхвърлим или не този вестник. Лично аз не съм влюбен в този вестник. Миналата година той "размазваше с двете пети" Великото Народно събрание. Някои от присъствуващите ще кажат - да, правилно, а другите ще кажат - не, не е правилно. Сега там има всякакви материали - и за правителството, и против правителството, за парламента и против парламента. Аз бих помолил другите двама колеги от комисията да се съберем, да обсъдим и ако вие не възразявате в близките няколко дни да ви докладваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, аз нямам нищо против, обаче тази комисия действително не върши работа.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Призовете председателя. Призовете председателя и в течение на няколко дни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз не знам кой е председател на тази комисия дори. Те бяха по двама души - това са шест души - по двама души от парламентарна група. Председател дали са избирали, аз и това не знам. Какво да направим? 1095.2
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да дадем ли възможност на тази комисия да се събере? (Шум в залата)
Госпожо Маринова, имате думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПСБСП): Аз също не питая особено любовни чувства нито към единия, нито към другия вестник "Дума", не знам кой го издава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не "Дума" - "Дебати", "Дебати" ... (Смях и оживление сред мнозинството)
КЛАРА МАРИНОВА: Не знам кой го издава, не знам кой стои зад него... (Ръкопляскания от мнозинството) Не знам защо толкова ми се зарадвахте, но наистина не знам кой стои зад тези вестници...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, защото Вие казахте "Дума", затова...
КЛАРА МАРИНОВА: Ако ме питате зад в. "Дума" кой стои - ще ви кажа и затова бих станала да защитавам и в. "Дума", но в конкретния случай аз ви моля да се съгласите с предложението на проф. Стефан Стоилов. Тук става дума в крайна сметка за журналистически труд. Нека не предрешаваме така бързо и сега точно преди почивката този въпрос...
РЕПЛИКА ОТ СДС: Много сте се загрижили!
КЛАРА МАРИНОВА: Не ги познавам, бе, господине! Не знам кой ги издава тези вестници. Какво коства на комисията (аз доколкото разбрах господин Йордан Василев е председател) да се събере през почивката, нека да разменят поне пет мисли и нека тогава да ни се предложи решение. Най-лесно и просто е да посегнем на журналисти в момента. Нека да не го правим това.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Никой не им посяга. Никой няма да им реже главите. На Стефан Продев някой отряза ли му брадата? (Смях и оживление)
КЛАРА МАРИНОВА7 Ами, отрязваме им професията в момента. Затова се солидаризирам с предложението на проф. Стоилов комисията в почивката да се събере и след почивката да ни предложат конкретно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това беше предложение на Председателския съвет. Комисията тази вечер или утре сутринта да се събере най-после, защото виждате веднага, че се чуха думите 1095.3 "ние задушаваме журналистите". Всъщност и двете страни бяха наясно по този въпрос.
Моля тази комисия, която се състои отгосподин Александър Йорданов, господин Йордан Василев, господин Стоилов, госпожица Велислава Дърева, господин Свилен Капсъзов и още някого - не помня, най-после да се събере и утре да даде своето заключение. Разберете, че тук става въпрос за пари на Народното събрание. Сега ние ще гласуваме бюджет на Народното събрание. Ние нямаме нито стаи, нито достатъчно средства.
Моля до утре комисията да излезе със своя доклад. (Звъни). 1095.4(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Има думата министърът на финансите господин Костов.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям ви законопроекта за бюджета на страната през 1992 г. заедно с един обширен доклад за финансовата политика през 1992 г., които са одобрени от правителството на република България и са внесени на вниманието на Народното събрание на 14 февруари тази година. Оттогава тези материали са познати за вас и аз ще изхождам от тази презумпция.
Законът за държавния бюджет на Република България за 1992 г. се изгражда на базата на една микроикономическа рамка или прогноза за очакваните перспективи на страната през тази година. Аз искам само да маркирам някои от най-важните параметри на тази макроикономическа прогноза.
Това е предполагаемата и нфлация. Средногодишно очакваме о коло 65 на сто инфлация през 1992 г. Очакваме спадът на производството да продължи през 1992 г., независимо че ще направим всичко възможно да го преустановим. Но изхождаме от хипотезата, че ще има спад, близък до 4 на сто. И едно средногодишно равнище на безработица около, може би над 12 на сто от трудоспособното население.
При тези условия, при тази трудна икономическа конюнктура ние ви предлагаме един бюджет, в който приходите за републиканския бюджет са 44,5 млрд. лева, а разходите - в размер на 53,6 млрд. лева. Това е един скромен бюджет за възможностите на България. Това е един бюджет, който е значително по-малък като относителна маса на д оходи, с които разполага държавата в сравнение с това, с което се е разполагало в минали години. Но това е бюджет, който изхожда от реалностите, който изхожда от реалния спад на производството, от неговото състояние в 1992 година.
Ние изхождахме от принципа през тази година бюджетът да бъде реалистичен, да не се налага през годината да се извършват негови ревизии или актуализации, което, както показа миналата ЦМ/ВЙ 1096.1 година, създава едни значителни допълнителни трудности в дейността на държавната администрация.
Искам да обърна внимание и на това, че този бюджет, макар и толкова скромен по ра змери, позволява да се реализират целите на правителствената политика и той е в съзвучие, в съгласие с намеренията на правителството на страната през 1992 г. Особено що се отнася до бюджетните цели, целите във валутната област, външния дълг, облекчаването на ли хвените тежести.
Ето какво очакваме да постигнем с този бюджет:
Предлагаме на вашето внимание дефицит в размер на 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт или малко над 9 млрд. лева. 4,3 на сто при 3,9 на сто от 1991 г. Този най-синтетичен показател на качеството на бюджета е малко по-лош от този за 1991 година, но той е свързан с по-нататъшно съкращаване дела на бюджетните приходи в брутния вътрешен продукт. От 41,1 на сто през 1991 г. на 34,6 на сто през 1992 г., или ново допълнително намаляване на преразпределителния процес чрез бюджета в размер от 6,5 на сто.
Правителството си поставя за цел през 1992 г. да изработи и подпише споразумение за външния дълг. Споразумението за външния дълг по такъв начин е свързано с бюджета, че ние очакваме през 1992 г. да не се налага да се обслужват кредити или главници на дълга на страната към търговските банки. Тоест, предполагаме, че практиката на отлагане с "с рол-овъри") (ще продължи ще продължи през 1992 г. и това ще създаде възможност да се финансира една значителна част от дефицита.
С този бюджет правителството счита, че няма да създаде особено допълнително напрежение за и ндуциране на инфлация в икономиката на страната, тъй като относителният дял на кредитите за държавата ще остане сравнително постоянен в рамките на общия кредит, с който работи банковата система. Считаме, че е възможно при такава постановка за очакваната инфлация, плаващият валутен курс на лева да доведе до стабилизация на валутата и дори до извесетно, макар и не голямо, покачване на реалния валутен курс на лева през 1992 г.
Едновременно с борбата с инфлацията правителството ще се стреми да създаде условия за облекчаване на лихвените тежести 1096.2 чрез създаване на съответните условия и най-вече чрез прилагането на една програма, която да позволи да се отиде към намаляването на лихвения процент. Ако бъдат изпълнени разпределените във времето цели на правителството в областта на инфлацията - аз мога да ги кажа тук: инфлацията започва с 5 на сто през първото тримесечие, през първите три месеца и след това през всяко тримесечие спада с 1 на сто, тоест през последното тримесечие да бъде 2 на сто месечно, ние смятаме, че това ще създаде възможности за едно сериозно намаляване на лихвения процент. И ако изпълним антиинфлационните си цели, това ще създаде значително по-определени перспективи за предприемачеството, за да започнат да изграждат своите инвестиционни програми в една по-сигурна и по-благоприятна конюнктурна среда.
От предлаганите на вашето внимание 44 млрд. лева републикански бюджет, (това е сумата, к оято ние предлагаме да бъде гласувана като правителствен бюджет, като републикански бюджет), ние ви предлагаме само една част от държавния бюджет на страната, приблизително половината. Другите части на консолидирания държавен бюджет, които предлагаме на вашето внимание, са бюджетът на социалното осигуряване с приходи в размер на 22,7 млрд.лева и разходи от 24,4 млрд. лева, или едно увеличение в размер на 7,9 млрд. лева. Предвиденият в бюджета за социалното осигуряване дефицит в размер на 1,7 млрд. лева се предвижда да бъде покрит със субсидия от републиканския бюджет.
Третата съставна част на консолидирания правителствен бюджет - това са взаимоотношенията между републиканския бюджет и общините. Това не са общинските бюджети, тъй като те се приемат по силата на закона от общинските власти. Ние предлагаме на вашето внимание да се гласува субсидията и за четири общини, вноската в републиканския бюджет, тази субсидия, която републиканският бюджет ще отпусне на общините.
Общият размер на очакваните от нас приходи - ние това не предлагаме да се гласува, както беше в миналото - на общините - е 10,6 млрд. лева, а по разходите 19,6 млрд. лева или разлика дефицит от 9 млрд. лева. 1096.3 Както виждате, републиканският или правителственият бюджет се предвижда да завърши с едно положително салдо в размер на около 1,5 млрд. лева. Но по бюджетната схема, която ние очакваме вие да поддкрепите, с правителствени трансфери или с трансфери между трите бюджета, за които споменах, правителственият бюджет ще субсидира дефицитите на бюджета на социалното осигуряване и на бюджетите на общините, отпускайки субсидиите по всяка община, така както са дадени в съответното приложение.
Подробно ви предлагаме да гласувате републиканския бюджет с чл. 1 на Закона за държавния бюджет и бюджета на общественото осигуряване по приходи и разходи и по определена структура на приходите и разходите, такава каквато е позната за повечето от вас.
Другото нещо, което задължително трябва да се каже за представянето на законопроекта за бюджета, е, че за пръв път тази година правителството представя на парламента бюджет с такава структура и по такава класификация, която отговаря на международните стандарти.
Тази класификация е задължителна за страните - членки на Международния валутен фонд. Тя за пръв път се предлага на вашето внимание, тъй като по закон правителствотот има право да определя тази класификация. Ние считаме, че от това законопроектът за бюджета само е спечелил.
Какво е може би най-същественото за тази класификация, която ние предлагаме на вашето внимание? Най-същественото е начинът, по който се представят бюджетните приходи и разходи и оттам начинът, по който се представя финансирането на бюджетния дефицит.
Искам да се спра накратко на този въпрос. Ние считаме, че използваната структура и класификация осигурява пълна прозрачност и яснота по въпросите на бюджетния дефицит. Ако се приложат например старата класификация и старата структура, не се виждат или се укриват практически размерите на бюджетния дефицит. Тъй като в рамките на бюджетните приходи се отчитат като приход заемите, които правителството тегли за покриването на разходите. По този начин всяка година, говоря, разбира се, грубо, е отчитано, че има равенство между бюджетни приходи и СР/ВЙ 1097.1 бюджетни разходи и не може да се обясни как е станало натрупването на тези 13 млрд. лева държавен дълг или по-скоро дълг на правителството.
При тази концепция за представяне на бюджетните приходи и разходи и дефицита, от приходите за 1992 г. са изключени всички предвидени за получаване от бюджета заеми, а от разходите всички парични средства за изплащане на тези заеми. По този начин паричните операции, които финансират бюджетния дефицит, се разделят на две големи групи - на въ ншно финансиране, което включва операциите с чужбина, и на вътрешно финансиране, което включва операциите с държавни ценни книже и кредитите от Българската народна банка. Пълният размер на дефицита по консолидирания държавен бюджет, както казах, се поема от правителствения и възлиза на 9,2 млрд. лева или 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт.
И отново повтарям, бюджетите на социалното осигуряване и на общините приключват без дълг, тъй като са балансирани със субсидии от правителствения бюджет.
Тази структура, която ви предлагаме, е практика, която е възможна в преходния период, когато започва един процес на отделяне от държавния бюджет на бюджета на общественото осигуряване в самостоятелен фонд и пълно отделяне на бюджетите на общините от държавата.
Ние отчетохме, че на тази фаза, на която се намира процесът на отделяне и възможностите да бъдат управлявани независимо такива крупни фондове, каквито са общинските бюджети и бюджетът на общественото осигуряване, е необходимо да има тази практика на взаимоотношение между държавния бюджет и правителствения бюджет.
Аз казах на моя колега господин Ванов в правителството, че в бъдеще, когато напълно се отдели бюджетът на общественото осигуряване и за него ще бъде гласувана само субсидията, ако има такава субсидия, и той ще бъде напълно самостоятелен фонд с огромната отговорност от управлението на тези 24 млрд. лева приходи, която ще трябва да се понесе от съответната администрация на фонда. 1097.2
Предлагаме в тази програма едно усилие на страната да погаси част от натрупаното отрицателно салдо в минали години, основно до 1990 г. с бившите страни от Съвета за икономическа взаимопомощ и по-точно с Полша, Чехословакия и Унгария, в размер на около 3,2 млрд. лева.
Това погасяване на салдото прави общото салдо на операциите с чужбина на бюджета отрицателно. Ето защо през 1992 г. бюджетът няма да получи външно финансиране, нама да получи подкрепа от чужбина такава, каквато е получавал предишните години. Напротив, бюджетът ще направи усилие да погаси около 3,2 млрд. лева задължения.
При това положение вътрешното кредитиране на бюджетния дефицит изглежда по следния начин. Ние предвиждаме да пуснем емисия на нови държавни ценни книжа повече от 7,2 млрд. лева, при това не по-малко от 3,2 млрд. лева нетна емисия на държавни ценни книжа трябва да има на 31 декември 1992 г., а остатъкът около 4 млрд. лева ще бъде използван за погасяване на емисии, които са пуснати преди.
Предлагаме банково финансиране в размер до 8,9 млрд. лева. Това е нетното банково финансиране на бюджетния дефицит, което предлагаме да се получи с кредит от Българска народна банка, със съответната разбивка. Нямам достатъчно време, за да представям толкова по дробно програмата за бюджета. , Искам да обява пред Народното събрание намеренията, които има правителствената финансова политика за разрешаване проблема с външния дълг, в изпълнение на специалното решение на Народното събрание.
Правителството изхожда от ви ждането, че без решаването на дълговия проблем няма перспектива за българската икономика. На основата на подписаното споразумение с Парижкия клуб за разсрочване на дълга към официалните кредитори, както и въз основа на решението на Народното събрание от 23 януари 1992 г. правителството в момента води и ск лючва двустранни споразумения с всяка една от страните-кредиторки.
В споменатото решение на Народното събрание, както и с решението на Министерския съвет от 24 януари, процесът на 1097.3 преговорите за външния дълг на Българската външнотърговска банка към търговските банки премина стадия на предварителните уточнения, отлагания и обсъждане проблема за държавна гаранция.
На срещата с Банковия консултативен комитет на кредиторите на 28 януари бе постигнато общо решение за представяне от българската делегация на финансово предложение за намаление и обслужване на дълга. Това трябва да стане на 2-3 април т.г., тоест буквално след една-две седмици.
Създадени са необходимите условия до края на март да бъде изработено аргументирано предложение, базирано на реалностите на платежния баланс и разумни прогнози за възможностите на страната да обслужва финансовите задължения в дългосрочна перспектива до 1995-2000 година.
Правителството осъществи необходимите действия, за да съгласува своите оценки за макроикономическата перспектива на страната и прогнозите си за платежния баланс с Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Господин министър-председателят Филип Димитров успя да получи подкрепата на тези две и нституции за воденето на преговорите на 2 и 3 април, когато предстои представянето на това решаващо за нашата страна финансово предложение. ,В името на разкриване на истината, правителството ще съдейства на компетентните органи и само е заинтересовано от разкриване на причините и виновните за натрупването на колосалната за България тежест на дълга.
Всички бюджетни приходи, които се предлагат за републиканския бюджет през 1992 г. изхождат от предпоставката, че няма да има значителна промяна в данъчното облагане през 1992 г., че ние трябва да подготвим данъчната администрация и с решаващото усилие на Народното събрание да приемем пакет от закони за промяна на данъчната система на страната, които нови закони баче да влязат в сила от 1 януари 1993 г. Тук влиза Законът за данъка върху стоките и услугите, известен още като Закон за данък върху добавената стойност, Закон за данъка върху печалбата, нов Закон за данъка върху общия доход, Законът за данъчната администрация и някои други закони. 1097.4 Но през 1992 г. ние изхождаме от приблизително същата структура и система на данъчно облагане с някои значителни облекчения, които са следствие от приети вече закони от Народното събрание. Това са преди всичко облекченията, идващи по линията на Закона за счетоводството и някои други облекчения. По силата на тях именно се намалява относителният дял на бюджетните приходи в брутния вътрешен продукт, за които вече говорих.
Що се отнася до бюджетните разходи, това, което аз съвсем накратко бих искал да подчертая пред вас като важно за илюстрация на правителствената финансова политика, то е, че и през 1992 г. правителството се надява, че ще успее да осъществи прогресивни промени в структурата на държавните разходи. А именно, да намали разходите за общодържавни служби, разходите за отбрана, за някои комунални услуги, които са били характерни за миналото и особено за икономически услуги под формата на субсидии. Решително да ограничи в бъдеще държавните субсидии към цените за горива, енергия и т.н.
Освен това ние се надяваме, че ще успеем да удържим позитивната тенденция на покачване на относителния дял на разходите за образование, здравеопазване и социално осигуряване.
Правим всички усилия и правителството отделя необходимите средства за увеличение относителния дял на разходите за обществен ред и безопасност. За справка през 1990 г. те са били 1,5 процента от всичките разходи, а през 1992 г. ние ви предлагаме 2,9 процента. Основна слабост на тази структура на бюджетните разходи, които правителството предлага с ясното съзнание, че това е сериозна слабост, се състои в обстоятелството, че значителн но са намалели или са ограничени държавните разходи за капитални вложения. Държавните инвестиции са много ограничени вследствие на много трудната ситуация, в която се намира нашата страна. Размерите им като сума са около 3,5 млрд. лева и тази много скромна сума не създава достатъчно възможности и не създава възможности, откровено казано, за преодоляване спада на производството и за създаване на нови работни места, за преминаване към икономически растеж, за преустановяване на катаклизма на ББ/ВЙ 1098.1 българската икономика. Голямата дилема, която съществува в бюджета, дилемата между социалните разходи и прогресивните разходи, тези, които дават възможност за динамизиране на икономиката на страната, поради (аз бих я нарекъл отчайваща) необходимост, е решена в полза на социалните разходи. Тяхното увеличение е със 7,9 милиарда лева, докато увеличението на капиталните вложения в сравнение с 1991 г. е с един милиард лева. Но то покрива само очакваното изменение в цените, без да е в състояние да увеличи обема от реални средства, които ще отидат за инвестиции в страната.
Искам да се вместя във времето, което ми е отпуснато, и накрая да кажа две-три думи за специалните извънбюджетни и фондови сметки, чиято обобщена схема е дадена в доклада за финансовата политика на правителството на стр. 36.
Ние имаме желание, имаме воля да снемем тази секретност, тази конспиративност и тази неизвестност, която царуваше над тези извънбюджетни сметки и считаме, че това е първата крачка, която може да се направи, за да стане известно на Народното събрание тези откривани в миналото по най-различни поводи, натрупвани и използвани по решението на най-различни институции и органи финансови средства на държавата. Ние желаем в бъдеще всички консолидирания на държавен бюджет, всички извънбюджетни сметки и специални сметки да бъдат гласувани от Народното събрание общо и вероятно такова време ще дойде. Сега обаче то не е възможно, тъй като е необходимо да се отчетат следните фактори.
Първо, да се инвентаризират всички извънбюджетни сметки и да се установят приходите и рназходите им, да се направи дълбока и сериозна ревизия на това кой, по какъв начин е привличал средства в тях и извършвал разходи. Не може към държавните приходи и разходи да се приемат неидентифицирани или неизвестни, или със съмнително стопанисване финансови фондове. Ето защо ние считаме, че след една дълбока и сериозна ревизия на всички тези сметки, които се намират и в отделните министерства и ведомства, и в Министерството на финансите имаше такива сметки (с тях е направена една такава ревизия) и на други места, ние ще съумеем да хвърлим наистина пълна прозрачност и яснота по отношение на реалните финансови активи, с които борави правителството и общините. 1098.2
И накрая в оставащата минута ще си позволя да прочета заключението на доклада за финансовата политика на правителството. Не мога да измисля по-добро заключение за своето представяне на бюджета.
Правителството предлага своето решение за бюджета и финансовата политика на държавата на вниманието на Народното събрание. Това е решение на особено трудна задача, защото винаги е свързано с намирането на деликатен компромир между противоречащи си интереси. Двойно по-трудна е тази задача в условията на икономически спад, загуба на пазари, лоша стопанска конюнктура, разрушена стара и неизградена нова трудова и предприемаческа мотивация. Тройно по-трудна е въпросната задача, когато се извършва съкращаване дела на бюджетните приходи и брутния вътрешен продукт и като се съобразяваме с надзора на наши нови и стари кредитори. Въпреки това правителството счита, че е възможно със законопроекта за бюджета да се направи нова крачка в икономическата промяна на страната.
Първо, защото приемането на закона ще създаде нужната държавна организация, ще укрепи административната и стопанската стабилност на страната, ще обедини усилията на властта за изпълнението на една единна финансова политика.
Второ, защото значителната външна финансова подкрепа и средства от приватизацията ще бъдат използвани не за покриване на текущите държавни разходи, а от кредитната система - за нуждите на фирмите. Философията на финансовата политика на правителството е: по-малко държава в икономиката, но твърдо и стабилно отстояване на държавен интерес, повече стопанско участие и отговорност за всеки български гражданин. 1098.3 За пазарен ред, за безкомпромисна борба срещу хаоса и наруршителите на стопанските закони, възстановяване на контрола върху икономическите процеси чрез овладяване на инфлацията и създаване на пазарно равновесие, подкрепа на структурната реформа за всички средства с изключение на тези, чието използване би поставило на карта оцеляването ни като държава и икономиката.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Костов.
Напомням на парламентарните групи - следва да представят народните представители, които ще вземат отношение по обсъждания въпрос. Списък е необходим, защото предварително в Председателския съвет ние удължихме времето за изказвания от половин час на един час и може би, ако няма списък един народен представител може да говори не повече от 10 минути...
Искате думата? Господин Жан Виденов има думата. Председателите на парламентарните групи винаги имат предимство. Като министрите.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Възползвам се от правото си на член на ръководството на Парламентарния съюз за социална демокрация да взема от негово име отношение по всяко време на дебатите, стига това да е по същество и по въпроса от дневния ред, който се разглежда.
А днес на нас ни предстои да обсъдим законопроекта за бюджета, внесен от правителството на Съюза на демократичните сили. Въпрос от голяма важност! Последиците от който ще имат без съмнение голямо значение за по-нататъшното развитие и на политическите, и на икономическите, и на социалните процеси в страната и затова като опозиция в парламента, нашият Парламентарен съюз за социална демокрация възнамерява да му отдели цялото необходимо внимание, в това число и чрез настоящото изказване, което ме упълномощи да направя.
Нашите очаквания като парламентарна опозиция, господа, днес бяха свързани с представената от министър-председателя Декларация за констатациите, дейността и намеренията на правителството. Тези наши очаквания за съжаление не се оправдаха. ВЙ/ВЙ 1099.1
Декларацията не съдържа почти нищо от така необходимите днес основни елементи на правителствената философия. Тези елементи във вид на програма на правителството, примерно, не бяха изложени при избирането. Те не бяха изложени и при изтичането на това, което господин Филип Димитров нарече морален срок от 100 дни на кабинета. Не бяха изяснени по един удовлетворителен начин и в днешното изявление на министър-председателя. Не ни остава нищо друго, уважаеми господа, освен да повторим, че страната се нуждае от обявена и взаимосвързана последователна правителствена политика независимо дали ще бъде оформена като програма или не, но правителствена политика, която да осигурява необходимите предпоставки за спиране на спада, съживяване на производството и на тази основа смекчаване на последствията от шоковата терапия. Нашата констатация от днешните слова на министрите е, че правителството не разполага с подобна политика и е въпрос само на време това да стане ясно на цялата общественост.
В днешното си изложение премиер-министърът заяви, че рамка на правителството и на неговите намерения в предстоящата му дейност е предизборната платформа на Съюза на демократичните сили. Оставайки настрана всички съображения, свързани с недопустимостта според мен от подобно крайно политизиране и опростяване на икономическата проблематика, аз бих призовал всички присъстващи да сравнят платформата и декларацията на правителството и да видят драстичните различия и противоречия между тях. По въпроса за жилищата, ако щете, за безработицата, за намаляването на данъцте. Това е, което личи от пръв поглед, на втори и на трети предполагам, че ще излязат от десетки различия и несъответствия.
Втора страна на рамката, която определя дейността на правителството, според господин министър-председателя са условията на международните финансови институции. Тези условия и този ограничителен фактор са ни ясни. При наше правителство започнаха преговорите с тези институции и добре се знаят трудностите, произтичащи от този сложен процес. Но ние като опозиция не можем да приемем за нормално условията на международните финансови институции да се представят като универсално оправдание за дей1099.2 ствията или бездействията на правителството - още по-малко пък парламентът да бъде превърнат в пост-регистратор на достигнати без каквото и да е негово участие и далеч дори от границите на страната съглашения постфактум.
Що се касае до обществената подкрепа и социалната база на правителството, която премиер-министърът днес обяви едва ли не за грижа и отговорност на опозицията - едно странно изявление според мен - господа, цялата политика на управляващата коалиция, самата формула за съставяне на кабинет, начина на избирането му, бе като че ли нарочно насочена към стесняване на тази база. Спомнете си Закона за реституцията, за промените в Закона за земята, блокирането на приватизацията и ще се убедите, че се осъществява правителствена, управленска политика в интерес на много малка част от населението и това не може обективно да не стеснява социалната база и обществената подкрепа на правителството. А що се касае до така нареченото - взимам термина в кавички - "оптимизиране на дейността на кабинета" - независимо как то ще бъде аргументирано, това е нещо, което българската общественост очакваше отдавна, бидейки неволен свидетел на конфликтите в управляващата коалиция през последните месеци. Тези "оптимизации" само ще докажат още по-ясно според мен, че възприетата от управляващата коалиция формула за изграждане на кабинета, за управление въобще е безперспективна и не може да бъде спасена с кадрови пируети и структурни импровизации. Затова повече няма да влизам по същество в обсъждане на декларацията на Министерския съвет. Тя не дава възможност за сериозни дебати, и затова не заслужава повече внимание.
По бюджета и проекта за закон си струва да се отбележи само, че в него липсва необходимата стабилност на приходната част. Предвидените изменения на брутния вътрешен продукт не се основават на реални тенденции в производството или на осигурени ресурси в страната или постъпления от чужбина.
На второ място, няма виждане за реализация на структурната реформа в производствената сфера. Предложената данъчна система - субсидии, разчетните лихви за стопанските кредити, не мотивират според нас в необходимата степен производителите. Приватизацията фатално закъснява, както като създаване на законова 1099.3 нормативна основа, така и като национална програма. Всичко останало са само думи на тема приватизация, не действие на тема приватизация, господа. Няма гаранции за овладяване на инфлацията в приемливи за обществото граници. Потреблението ще продължи да намалява, не са осигурени материално пенсионерите, няма активна политика в сферата на заетостта. (Реплики и недоволство от мнозинството)
И най-сетне, предложената инвестиционна политика по своя характер е пасивна. Незавършеното строителство е огромно по обем, не се предвиждат кредитни облекчения за него, не са предложени сериозни виждания за програми в сферата на инфраструктурата и жилищното строителство.
От тази гледна точка, констатирайки, че тези недостатъци са свързани с липсата на средносрочна икономическа програма на правителството, за което говорих в началото, че бюджетът е консумативен по своя характер, че цялата подкрепа на производството е останала в извънбюджетни фондове и сметки, реално трудно би могла да подлежи на контрол от Народното събрание, аз смятам, че Парламентарният съюз за социална демокрация не може да подкрепи подобен бюджет. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Виденов. Понеже Вие изразихте становището на вашата парламентарна група - 5 мин. и 25 сек. Преди да сложите картата си изтекоха още 2 мин. - със 7 мин. се намалява вашето време. Вземете си картата, защото сега Александър Йорданов може да използва Вашата карта.
Господин Йорданов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес е хубав ден за българската демокрация! (Шум на одобрение, ръкопляскания в мнозинството)
В определения срок така, както е нормално във всяка една нормална, демократична страна (реплики и шум на неодобрение от БСП), правителството представя своята програма, своята концепция за развитие и същевременно представя и държавния бюджет. Аз имам добра памет и си спомням, че дори и в ненормалната държава, ръководена от господин Андрей Луканов, по същото време 1099.4 беше внесен държавният бюджет, така че времето е точно навреме и наистина е хубав ден за българската демокрация!
Чух с голямо внимание и удоволствие изявлението на председателя на БСП (комунисти) Жан Виденов. (Ръкопляскания от мнозинството) Останах с впечатление, че БСП (комунисти) има желание да отиде да се бори за свободата на други народи, например за свободата на френския народ, където социалистите губят тотално изборите, макар че доколкото ми е известно, те са истински социалисти, а не са от БСП (к)! (Ръкопляскания от мнозинството) 1099.5 Още повече ми стана ясно, че естествено има едно емоционално раздвижване в Парламентарната група на БСП, когато стане дума за пари, приходи - това са приятни неща. И естествено разбирам тези емоционални изблици. Бюджетът обаче не се нуждае от емоционални изблици, не се нуждае от БСП (к), а се нуждае единствено от професионализъм.
НОРА АНАНИЕВА (от място): И литература.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: И аз ви призовавам в тази зала да вземат отношение по бюджета не толкова ръководителите на политически партии и организации, колкото професионалисти.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Точно така.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Финансисти, икономисти, хора, които наистина разбират за какво говорят. Това, което обаче е ясно и което ми бе подсказано от един толкова уважаван в България икономист и финансист, като господин Венцеслав Димитров, (подигравателни възгласи от страна на опозицията) е, че в предлагания бюджет на правителството личи стремежът за ограничаване на преразпределителната роля на държавата в икономическия живот и за ограничаване, това е особено важно и особено вълнува хората, на бюрократичните държавни разходи. И както твърди господин Димитров, и аз нямам основание да се съмнявам в неговата правота, това е един реален бюджет. Бюджет на една държава, докарана до истинска национална катастрофа от БСП (к) (ръкопляскания от мнозинството).
В изказването на господин Жан Виденов ключова дума беше думата "няма". Няма това, няма онова.
Господин Виденов, специално за Вас може да се даде примерно половин час почивка. Да излезете извън парламента, да се разходите по улиците на София или на който искате друг български град, и да видите, че има! Защото когато тези двама министри - Костов и Пушкаров, и Луджев, миналата година влязоха в правителството, тогава наистина нямаше. Имаше само огромни опашки, хората
ставаха в четири, пет часа сутринта за хляб и кисело мляко и умираха през зимата. Затова имаше купони, а сега, ако излезете, ще видите, че наистина всичко има. ДЕ/ВЙ 1100.1
НОРА АНАНИЕВА (от място): Пари няма.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А този бюджет обяснява как след като всичко вече има, как да направим така като граждани, като народ, за да имаме и по-високи доходи, за да можем да се ползваме от тези блага, които се появиха в България благодарение на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания от мнозинството) И това не трябва да се забравя. Това трябва да ви бъде като синя лампичка, която и нощем да ви свети.
Завършвайки, искам да кажа - нека да дадем думата на професионалистите. Аз повече няма да се изказвам по този въпрос и по тези проблеми - за бюджета и за финансите, но искам да помоля и представителите на БСП (к) да не се изказват. Благодаря. (Подигравателни възгласи: "Още, още" от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има думта за изявление господин Бучков от името на коалицията ДПС (подигравателни възгласи от опозицията).
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми клеги! Днес ние разглеждаме един от най-важните въпроси, който може да разгледа един парламент в една демократична държава. Това са декларацията на правителството и бюджетът на страната за тази година. Смятам, а не само аз и всички, които са загрижени за тази държава, че към един такъв доклад и към един такъв бюджет трябва да се подходи с необходимата сериозност. Принципът на отрицанието, демонстриран от господин Виденов, с нищо не допринася за това, което една действително констрнуктивна опозоция може да направи в една демократична държава. Просто ми е неудобно да спомена, че една Албания, която гледахме отвисоко, много скоро ще ни надмине затова, защото в нея демократичните сили, вие знаете, спечелиха с 65 процента (ръкопляскания от мнозинството).
Ние тръгнахме по мирния преход, по преход, действително, където трябва да се съберат становищата на всички политически сили в страната, с една единствена цел - да се извади България от това блато, в което е затънала и икономически, и политически. Успяхме след изборите от 13 октомври миналата година да направим първите крачки. И ако действително има една конструктивна опозиция, тя трябва да помага. 1100.2
Няма да повтарям очертаните рамки и приоритетите, посочени от господин Филип Димитров, но искам да се обърна към вас, към всички нас, от които зависи по-скорошното преодоляване на икономическата криза. Това е законодателната дейност в онези нейни аспекти, които ще способстват България действително да тръгне по пътя на един икономически възход. Това, което се говори, и това, кето се знае, и това, което е състоянието в нашата страна, в социалната сфера и безработицата, това е резултат на 45-годишното и продължило след това управление на Българската комунистическа партия. Ето защо, когато ще разглеждаме всички закони и когато ще трябва да дадем основата на икономическия и политическия възход на нашата страна, трябва в действителност, с една сериозност и с една отговорност да подхождаме.
Още един път повтарям - отрицанието не значи конструктивност. Отрицанието означава да се прехвърли вината от болната глава на здравата и да се постигне това, което се иска все още, а това е - колкото по-зле, толкова по-добре за комунистическата партия. (Ръкопляскания от мнозинството)
Впрочем в България вече няма комунисти. Има партии, но те не са представени тук. Има една Социалистическа партия и и аз моля нейните представители да помогнат конструктивно за възхода на нашата държава и да стигнем до онова състояние, с което можем да влезем с чест в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Бучков. Приключихме с политическите изявления по бюджета. Нека да почнем да работим. Имате ли нещо против?
Бюджетната комисия, Икономическата комисия, Законодателната комисия. Господин Джеров, как да ги подреждаме? Разберете се.
Има думата председателят на Бюджетната комисия господин Венцеслав Димитров. Моля ви за тишина и за внимание, ще чуете нещо ценно сигурно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Комисията по бюджета и финансите на няколко свои заседания разгледа в един, бих казал, извънредно конструктивен дух, който се дължеше също така и на представителите на опозицията, обсъди проекта за бюджета и на всички е раздадено това становище, с което започва пакетът становища на комисиите. 1100.3
Преди малко моят колега, господин Александър Йорданов цитира някои думи от мен. Те не са от мен. Това са синхронизирани в цялата Бюджетна комисия думи, които представляват една оценка за държавния бюджет в сложната икономическа обстановка и т.н.
Аз започвам затова, като изпускам тази уводна част.
Най-напред за приходната част на бюджета. Все пак ние се стремим към един нов бюджет, бюджет с нова структура, съответстваща на пазарното стопанство, обаче все още инерцията продължава да владее, така да се каже, самият процес на създаването на бюджета. За мен отговор тук си намира въпросният факт, че новите структури все още не са изградени, а до известна степен старите структури вече чисто и просто не работят. Все още в приходната част най-голямо е значението на данъка върху печалбата, което не е нормално за развитите страни с пазарно стопанство. Сравнително по-ограничено все още е значението на данъка върху общия доход и данъка върху оборота. Комисията... (господин Филип Боков казва нещо, което не се чува добре)
Господин Боков, тъкмо щях да кажа нещо хубаво за Вашия колега, господин Пирински. Господин Пирински изяви един доста конструктивен подход, когато обсъждаме бюджета и именно господин Пирински насочи внимание към простия факт, че ние трябва да съсредоточим усилията си върху изграждането на една данъчна администрация, която може да си събира приходите. Защото, ако ние не я изградим, между другото такава досега не е имало, приходите са събирани по друг начин, не чрез данъчна администрация, характерна за развитите пазарни икономики, приходната част на бюджета наистина ще се окаже нереална. Ако я изградим, мисля, че даже можем да съберем повече приходи. затова Бюджетната комисия настоява, ако се реализират някакви икономии, които да бъдат гласувани тук, в пленарната зала, една част от тях, това ще потвърдят колегите, които участваха в работата - това решение беше взето единодушно, да бъде насочена към Министерството на финансите с препоръката да бъде изразходвана именно за създаването на една действена данъчна администрация с едни нормални заплати - хората да не са податливи на подкупи и т.н., и не само да разчитат на премиите, които те евентуално биха получили от несъбрани данъци. 1100.4
Една важна препоръка, която днес беше обсъдена и в Законодателната комисия и беше приета, ние изявяваме несъгласие с подхода на правителството по отношение на финансирането на онези 108 държавни институции - по своята същност бюджетни институции. Не искаме да дадем такава голяма свобода на правителството, но същевременно това не е само свобода, но това е и една отговорност. 1100.5 Ние искаме бюджетите на тези институции дабъдат гласувани анблок или поотделно да бъдат коригирани също така в пленарната зала и Народното събрание да носи вече отговорност за разходите. Защото във всяка една нормална демократична страна една от основните, бих казал даже, най-важната функция на Народното събрание това е да одобрява държавните разходи. И ние това нещо трябва да го направим тук.
Между другото засега няма друга инстанция, друга институция, която да контролира разходите на държавната администрация, на всички онези учреждения, които ние им казваме, че са бюджетни институции. Това е единствено Народнотот събрание.
И аз затова подчертавам още веднъж, че ние наистина се движим по инерция, защото сме наследили, това Народно събрание в днешния си състав и структура (става дума за бройки и за служби), така не само от Великото Народно събрание, но и от предишното Народно събрание, и едно Народно събрание, което беше създадено, за да работи два или три дни в годината. Именно поради този факт ние не можем да изпълним особено добре нашата функция на контрольор в последна сметка на държавните разходи. И затова онези държавни институции, които ни се сърдят, че не сме вникнали много добре в техните промени, нека да се сърдят другиму, а не на нас. Ние носим отговорност за всеки лев, който приемаме и който натоварваме правителството утре да го харчи. И с тази отговорност аз призовавам всички вие да се натоварите и да работите между първо и второ четене, за да направим наистина една разходна част на бюджета, каквато съответствува на настоящкия тежък момент в икономическото развитие.
Нашият подход е отразен на стр. 2 от становището ни. Ние искаме да утвърдим разходите на тези 108 институции в размер на 95 на сто, като считаме за целесъобразно останалите 5 на сто да се изразходват само ако бюджетният дефицит в края на годината се очертае да не бъде надвишен.
Същевременно ние искаме да предоставим на Министерския съвет известна свобода да варрира, тоест една институция, ако реализира икономии, да се дадат тези пари на друга от тези СД/ЙА 1101.1 108 институции, но не в по-голям размер от 5 на сто, за нуждаеките се такива.
Между другото нормално е да се предполага, че един бюджет винаги е политически, особено в настоящия политически момент. Въпреки това обаче ние се насочихме, тъй като това съответствува на нашата философия на намаляване ролята на държавата, на ролята на държавната бюрокрация, към преглед на разходите именно на тези 108 институции, които се намират на бюджетна издръжка. И започнахме естествено от тези, които се намират на върха - Президентството, Министерския съвет и Народното събрание.
Мнението на комисията е, че Народното събрание от гледна точка на бюджета и от гледна точка на съотношението по отношение на Президентството и по отношение на Министерския съвет е една силно подценена институция, която далеч не съответствува на неговите важни функции в една демократична страна. Аз ще използвам този пример с разходите на Президентството в Германия и на Бундестага в Германия. разходите на Бундестага са около 23 пъти по-големи от тези на Президентството. При нас те са около 10-11 пъти. Тоест, на Народното събрание му трябва много повече пари, за да може да изпълнява своята функция.
Затова ние водихме разговори с представители на различните институции, тези, които, разбира се, пожелаха да се отзоват на нашата покана. И ние ще предложим (това е и предложено между другото в становището на комисията) известно съкращаване на едни, даването на пари на други.
Специално отправихме апел и към Министерския съвет, и към Президетството. Президентството прояви разбиране, съкрати с 5 или 7 бройки. Те пък бяха забравили там, поради може би неориентираност на главния счетоводител, да си актуализират заплатите и работеха допреди две седмици със заплатите от август месец миналата година. Така че икономията, която можеше да се вземе от бюджета на Президентството, се оказа, че не е чак толкова голяма, около 200 хил.лв. Но аз апелирам министър-председателят, въпреки че сме от една политическа сила, да направи всичко възможно да съкрати колкото се може повече бюджета на самия Министерски съвет като институция. 1101.2
Като казвам, че сме наследили нещо, ние сме наследили един общ бйюджет за капиталните разходи в Президентството, Народното събрание и Министерския съвет, което се дава на Министерския съвет. Бюджетната комисия предлага 10-те млн., които са определени в този бюджет на Министерския съвет за целите на Народното събрание, да бъдат съкратени, тоест ние да изоставим строителството на едно общежитие в Студентския град за народни представители. Разбира се, това нещо може да го подложим на дискусия. Но аз поне досега не съм чул народен представител, който да е изявил желание да живее в общежитие. Мисля, че много по-просто е да назначим двама души и да създадем една служба, която да търси квартири за народните представители, да ги наема и да ги улеснява в тази дейност, а не да живеят по хотели или както е предвидено - в общежитие. Още повече, че по някакъв договор с Министерс8твото на просветата това е вършено миналата година от председателя на Великото Народно събрание, не знам дали точно от него или от някой от неговите заместници. Ние сме се разбрали, че ще ползваме това общежитие в течение на един кратък период от време - 3 или 4 години, и после ще бъде предадено. Нашето предложение е това общежитие да си бъде предадено на Министерството на просветата да го изграждат за нуждите на студентите. Може би ще се съберат 400 или 500 души студенти. Знаем, че студентите се нуждаят от общежитие. И нека тези пари да бъдат предоставени на Народното събрание, а самият блок да бъде върнат на Министерството на просветата.
Освен това Народното събрание, вътре в бюджета за разходите на Народното събрание са предвидени 1 милион и половина рразходи за наука. Това са единствените разходи за наука, които се дават за Народното събрание. И те се дават на един институт, който е създаден преди известно време, този институт, НЦИОМ, който прави разни социологически проучвания...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Дай големите работи!
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вървим по големите работи... Ако искате, мога по-накратко, разбира се. Но аз предлагам този институт да бъде изваден от състава на Народното събрание, финансирането да бъде оставено на Народното събрание 1101.3 и да му бъдат отпуснати, заедно с тези 10 млн., още 15 млн. (Реплика на народен представител: "Той изказва ли се?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, недейте да пречите на председателя на комисията. Много ви моля! Много ви моля! (Реплика от депутат от опозицията: "Доклад направете на комисията, а не изказване.")
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така, това е написано в доклада на комисията. Аз, разбира се, бих могъл да бъда по-кратък. Така или иначе си запазвам правото да се изкажа като един от докладчиците на Съюза на демократичните сили...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Говорете, господин Димитров, вашето време не е ограничено.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Затова аз пропускам по-нататъшните предложения на Комисията по бюджета и финансите, вие всички може да ги прочетете в доклада. Ще видите там за какви институции става дума. Но ние в Комисията по бюджета и финансите сме изхождали от дълбокото убеждение, независимо от това към коя политическа сила принадлежим, че не бива да даваме държавната бюрокрация да се разраства и което е особено интересно и важно, че не искаме да създаваме нова държавна бюрокрация.
В този смисъл ще ви дам само един пример. Той е приведен тук, в доклада. Това е Комисията за защита на конкуренцията. Тази комисия, която беше създадена преди няколко месеца, из един път прерасна в една мощна бюрократична институция със 79 души на щат и 9 млн.бюджет и с претенции за още повече. Аз смятам, че ние спокойно може да съкратим нейния бюджет наполовината. Защото не е нормално Народното събрание и различни други институции да се мъчат да работят без пари, знаете колто е тежка ситуацията, да не говорим за невъзможността да се финансират нормално социалните разходи на държавата, а да допускаме да се разраства нова държавна бюрокрация.
Реализираните по този начин икономии, освен изрично споменатите институции, също така би трябвало да бъдат предоставени (това е становището на комисията) за изграждането н аданъчната администрация, вече отбелязах, на здравеопазването и особено на съда и прокуратурата. Защото в дискусиите, които водихме 1101.4 и днес в Законодателната комисия се оказа, че парите, които им се дават, въобще няма да им стигнат, въпреки че те реализират достатъчно доходи, за да финансират, бих казал, 80 процента от разходите на съдебната система.
Финансирането на бюджетния дефиоцит, господин министърът на финансите вече го каза, но в дискусията в Бюджетната комисия, именно по настояване на хората в Бюджетната комисия се възприе становището монетарното финансиране от страна на БН Банка да бъде дадено с таван, като стремежът ще бъде колкото се може по-голяма част от финансирането на бюджетния дефицит да се извършва с помощта на държавни ценни книжа, като се дава един таван за финансирането от страна на БН Банка. 1101.5 Комисията също така подкрепя подхода на правителството по отношение на даването на гаранции за стари банкови кредити. Тук сме сложили една цифра - 3 милиарда лева в течение на годината. Разбира се, тя подлежи на дискусии и на уточняване преди второ четене, но искам да обърна внимание на всички, че ние наскоро, миналата седмица, приехме един закон (знаете, Закона за земята) и в – 17 приехме и се обединихме около една постановка, че трябва при определени условия държавата да поема също така несъбираемите дългове на ТКЗС-тата и другите организации съгласно – 15. Тук вече мнението е мое, защото нямахме време това да го дискутираме в Бюджетната комисия, но естествено ще го направим между първо и второ четене - в тази сума освен да се пише "приемането на гаранции по стари банкови кредити" да бъдат включени именно и несъбираемите кредити за селското стопанство в размер на 5-5,5 милиарда лева.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ (от място): Не. Всичко е това. Ти каза "за селското стопанство".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да - всичко, заедно... И едното, и другото.
В комисията също така се възприе постановката, че е необходимо преразглеждане на максималната ставка на лихвения процент от 10 на сто по стари жилищни кредити, отпуснати от Държавната спестовна каса. Също така ние искаме тези 2 процента, които ще се отделят към фонд "Безработица" (досега това отчисляване беше 5 на сто), те да станат 7 на сто и да се заплащат двете на сто не от работниците и от служителите, а от работодателите с мотивацията, че наскоро ние приехме един закон за факти(еско понижение с 3,5-4 на сто на данъка върху общия доход, а сега изведнъж ще увеличаваме. Хората не ги интересува какво плащат - дали плащат отчисления във фонд "Безработица" или данък. Сега изведнъж това увеличение на заплатите или намаление на данъка ще го изядем по този начин.
В хода на дискусията тук имаше едно частно становище (виждам, че господин Русев е тук), отразено е, което обаче не намери подкрепата на мнозинството в комисията, за необходимостта от създаване на резерв за сметка на бюджета за гарантиране на изкупните цени на най-важните селскостопански стоки. ДП/ЙА 1102.1
Комисията също така смята за целесъобразно (аз разбира се не мога да ви кажа дали това може да стане в този бюджет или не може) да се дефинира понятието "вътрешен държавен дълг", да се определи таван на вътрежното задлъжняване на държавата или на вътрешния държавен дълг, подобно на страните с развито пазарно стопанство, който да се фиксира от парламента всяка година и неговото надвишаване да не може да стане без съгласието на парламента. По този начин ще бъде фиксиран и максималният размер на бюджетния дефицит. Засега такава гаранция няма от тази гледна точка.
И заключението на комисията е да се препоръча на народното представителство да гласува законопроекта за бюджета на първо четене, като между първо и второ четене предстои да се обсъдят всички онези проблеми, които бяха засегнати и да се уточнят конкретните цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Преди да изложа пред вас становището на Икономическата комисия по отношение на законопроекста за правителствения бюджет на страната, бих искал да отправя една реплика към господин Виденов. Както всички вие, така и аз слушах емоционалните му интерпретации по бюджетните категории - приходи и разходи. За да може обаче той да ги почувства по-реално, аз искам да кажа, че днес отправих предложение към председателя на Народното събрание да бъде наложена глоба на господин Виденов в резултат на това, като член на Икономическата комисия той не зачете нито един път нито едно нейно заседание, докато беше такъв член. (Ръкопляскания от мнозинството) Тази санкция за господин Виденов ще бъде разход, за Народното събрание ще бъде приход. (Оживление, смях и частични ръкопляскания от мнозинството)
А сега да ви прочета становището на Икономическата комисия:
Икономическата комисия на три свои заседания обсъди законопроекта за правителствения бюджет на Република България за 1992 година. На някои от заседанията присъствуваха представители на Министерството на финансите, включително и министърът на финансите господин Костов, както и представители на Бъл1102.2 гарската народна банка, включително и нейнитя управител професор Тодор Вълчев и трябва да ви кажа, че тяхното присъствие допринесе твърде много за равнището на дискусията и за изработването на становището на комисията.
Комисията преценява, че законопроектът за правителствения бюджет сравнително добре отразява очакваното развитие на страната за 1992 година. Делът на бюджетните приходи и разходи от брутния вътрешен продукт на страната е близък до този в много страни от Европейската общност. Приемлив е и бюджетният дефицит, който нараства незначително в сравнение с 1991 година. По законопроекта за правителствения бюджет Икономическата комисия обаче направи някои принципни забележки, които се свеждат до следното:
Първо, законопроектът не е разработен съгласно действуващия Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет един остарял закон. Разходите не са посочени по министерства и ведомства, както е по закона, а по функции, което в известен смисъл на думата затруднява контрола върху осъществяването им.
Второ, основната част от приходите са от данъци върху печалбата, като техният относителен дял е значително по-висок в сравнение със страните с развита пазарна икономика. Малък е делът на другите данъчни приходи, както и на неданъчните приходи. Необходимо е по-ясно да се очертае целта на бюджета и на финансовата политика, което да се отррази върху съответните бюджетн иприходи и разходи.
Трето, бюджетните сметки на отделните министерства и ведомства трябва да се обсъдят още веднъж, като се потърсят възможности за намаляване на някои разходи - всъщност, по-голямата част от нашите бележки бяха изказани вече от господин Венцеслав Димитров.
Четвърто, дългосрочните кредити за финансиране на бюджетния дефицит трябва да бъдат фиксирани до 8 милиарда 880 милиона лева, като се определи и срок за отпускането им - 8-1015 години.
Пето, отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 1990 година не е съобразен с изискванията на действуващия 1102.3 закон. Той трябва да се допълни с информация за изпълнението на бюджетите за социалното осигуряване и на общините.
Шесто, тук съществуващите затруднения в общините не е целесъобразно изземването на част от данъка върху общия доход, което е с местно значение
Седмо, да се помисли дали е правилно търговските банки и Държавната спестовна каса да плащат различен данък върху печалбата, след като Държавната спестовна каса по същество е Тър- говска банка, работеща в конкуренция с останалите търговски банки.
Осмо, по – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроект атрябва да се определи размерът на общата гаранция по банковите кредити, отпуснати на държавните фирми до края на 1990 г., който да не може да се превишава от правителството без разрешение на Народното събрание.
Девето, не се възприема плащането на месечни осигурителни вноски в размер на два процента от брутната работна заплата във фонд "Професионална квалификация и пренасочване" от работещите по трудов договор, тъй като това ще доведе до началяване на реалната работна заплата, без да се очаква съществено увеличение на номиналната работна заплата.
Десето, приложенията към законопроекта трябва да се включат към самия закон, защото само по такъв начин може да се създаде прегледност и възможност за по-голям контрол върху изразходването на бюджетните средства.
Единадесето, конкретните бележки при обсъждането на законопроект атрябва да се съобразят от министерството на финансите и се отразяват в законопроекта при второто му четене.
Дванадесето, тррябва да се осигури разработването и приемането на нови закони за съставянето и изпълнението на бюджета, за данъците и данъчната администрация, за пазара на ценни книжа и т.н. - неща, върху които господин Костов пространно се спря и сподели перспективите на всички тези закони.
В заключение, Икономическата комисия пепоръчва внасянето и приемането на законопроекта на първо четене в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За доклад на Законодателната комисия има думата господин Джеров. 1102.4 АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народн ипредставители! Естествено, в тази поредица трябва да взема и аз отношение като председател от името на Законодателната комисия по отношение на така внесения законопроект. Естествено, както е същността на този съвсем специален закон, Законодателната комисия не би могла и няма правото да навлезе по съществото на този законопроект. И все пак от правна гледна точка бих си позволил да споделя някои от вижданията на Законодателната комисия.
На първо място в чл. 3, който определя разходите за 1992 г., са включени бюджетите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет. Независимо от това, че би могло да се помисли върху названието специално на Президентството, защото ев нашия правен език нахлуват някои термини, които не намират опора и в Конституцията и в законодателството, тук не виждаме мястото на Конституционния съд.
Конституционният съд е една основна институция в нашата държава и тя не може да бъде скрита някъде между другите институции на тази страна. Поради това Законодателната комисия предлага в чл. 3 отделно, като т. 4 евентуално, да намери място Конституционният съд и съобразно нуждите на неговите 12 члена да бъде фиксиран бюджетът или, както тука е казано, разходите за 1992 г. на Конституционния съд.
По отношение разпоредбата на чл. 4, който се отнася както до Висшия съдебен съвет, така и до Министерство на правосъдието, Главна прокуратура, Върховен съд и Върховен държавен арбитраж, днес в Законодателната комисия съответните ръководители на така казаните демоства изясниха своето становище. Струва ми се, че те биха могли с господин Венцеслав Димитров да уточнят конкретните си претенции, за да могат да бъдат взети те под внимание.
Министър Лучников - министърът на правосъдието, изнесе становището, което ние възприемаме и затова го споделям с вас, че всички държавни такси, които се събират във връзка с водените дела, нотариална работа и т.н., трябва да остават в самото Министерство на правосъдието, като оттам нататък вече онова, което е необходимо, да бъде додадено от държавния бюджет. ЦМ/ЙА 1103.1
По отношение сумите, цифрите казах, че Законодателната комисия не може и не трябва да взима отношение. Колегите, които се изказаха преди мене, като специалисти изясниха становищата на съответните комисии, които напълно поддържаме.
Имам няколко бележки от името на Законодателната комисия по отношение на Преходните и заключителните разпоредби. Специално по отношение – 1 делегирането на Министерския съвет правото да разпределя правителствения бюджет по министерства и други ведомства, Законодателната комисия споделя виждането на Комисията по бюджета и финансите. Или правим бюджет и уточняваме разходите и приходите на всяко едно ведомство, или трябва да делегираме общите права на Министерския съвет и той да си определя съответните суми. Нашето виждане е, че в бюджета тези суми трябва да бъдат строго фиксирани.
На второ място, от гледище на правната техника Законът за бюджета е един временен закон. Той обхваща съответната финансова година или това е периодът, през който ще бъде упражняван бюджетът на нашата страна. това е 1992 година. Поради това с един временно действуващ закон не могат да бъдат правени промени в нашето законодателство.
Предлагаме основните положения в Преходните и заключителните разпоредби - – 1 - 8 да бъдат огледани отново и да бъдат внесени съответни законопроекти, с които да бъдат изменени съответните закони. Недопустимо е, въпреки възражението, което господин Костов явно прави в момента, с временен закон - повтарям - да правим промени в основни закони, коит още действуват продължително време.
Мисля, че това становище беше възприето от нас и при Великото Народно събрание не защото беше в него, а защото това е една принципна позиция. Ще помолим съответните органи или по-скоро Министерския съвет, да изготвят съответните законопроекти, с които да бъдат предложени изменения в казаните нормативни актове, визирани в – 2 - 8.
При това положение с това наше становище, което преди малко изразих, предлагам на Народното събрание да обсъди, да разгледа така внесения законопроект и да го гласува на първо четене. Допълнително, след като бъде гласуван и след като имаме 1103.2 предвид направените предложения, Законодателната комисия ще ги обсъди, разбира се, само в правния им аспект. По другите въпроси не вземам отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Становища от други комисии? - Господин Ганев, имате думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз трябва да изложа пред вас становището на Комисията по културата. Разгледахме бюджета дотолкова подробно, доколкото това е възможно за културни дейци, които не са много вещи в стопанската работа. Като се съобразяваме с всичките неща, които специалистите изнесоха тук пред вас, имаме само някои забележки.
Действително бюджетът е тежък за културата. Тежък е затова, защото неговото повишение в никакъв случай не може да компенсира тези загуби, които идват от инфлационните процеси в страната. Затова ние бихме помолили, дотолкова доколкото е възможно, в някои случаи да се направят някои преразпределения, за да може за културата да останат малко повече пари. Дали това ще бъде за сметка на фондове, дали това ще бъде за сметка на някои други съкращения, това вече трябва да решат съответните специалисти.
Това, което е написано в Приложение # 1 на законопроекта за държавния бюджет, където се фиксират разходите на общините ние предлагаме да бъде въведена нова пета колонка, която да фиксира точно задълженията на общините за финаансиране на културата. Настояваме за това нещо, защото знаем, че много често в общините общинските фактори се отнасят с твърде голямо пренебрежение към въпросите на културата. Искаме по този начин от една страна - да бъде обърнато повече внимание върху тази страна на въпроса, а от друга страна, да бъде дадена възможност на контролиращите органи чрез съвети или чрез обяснения да ги заставят да отделят необходимите пари за културни нужди.
Има два въпроса. Първият е за филмопроизводството. Единодушно е мнението на комисията, че отпуснатите в бюджета пари, са абсолютно недостатъчни за филмовото производство. 1103.3 То е изправено пред дилемата: или трябва да му бъдат заделени още 13 милиона лева, или то ще загине. Оставяме на добрата воля, на доброто разбиране на съответните фактори да преценят как и какво трябва да се направи, но нещо трябва да се направи.
И последното, за което обръща внимание нашата комисия, това е въпросът за народните читалища. Няма защо, уважаеми народни представители, да ви обяснявам какво е значението на тази институция, чисто българска институция. Обаче тази институ;ия днеска е - простете за израза - бедна като църковна мишка Трябва ли ние да ги оставим да загинат или не?
Ние предлагаме да се намерят всички възможни средства (не сме икономисти и не можем да ги посочим, ние само посочваме нуждата, а оставяме на специалистите да се справят с това), апелираме към тях, непременно да се обърне повече внимание на читалищата и да се осигури една по-голяма, възможно по-голяма субсидия за тях.
Въпреки всичко това, което ви казах, въпреки тези забележки, комисисята смята, че предвид тежкото положение на нашата страна, за което не ние носим вината, защото не може за 4-5 месеца да се възстанови това, което е било опропастявано в продължение на 40-50 години, и апелира към народните представители да приемат бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Слатински - председател на Комисията по националната сигурност. 1103.4 НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Аз съм от Радикалдемократическата партия. Уважаеми дами и господа, като председател на Комисията по националната сигурност съм упълномощен да ви запозная с нейното становище по законопроекта за бюджета. Веднага ще кажа, мое лично убеждение е, че нашето правителство е използувало целия си професионализъм, за да направи един добър бюджет, базиран на реалната обстановка в страната. От друга страна нашата комисия трябва да осъществява парламентарен контрол на две жизнено важни министерства, каквито са Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а също така час по-скоро трябва да започне да осъществява парламентарен контрол и на специалните служби.
Мое убеждение е, че отбраната, сигурността и общественият ред се нуждаят от много повече средства, защото тяхното състояние в момента е аналогично на цялото състояние на българското общество, тласнато по вина на комунистическото управление в икономическа катастрофа. Затова, преминавайки към становището на комисията, аз съм длъжен да апелирам към парламента да откликне на предложенията на нашата комисия, отдавайки заслуженото на съставителите на бюджета за високопрофесионално свършената работа.
Становището на комисията е следното.
На няколко свои заседания Комисията по национална сигурност разгледа подробно законопроекта за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. Бяха изслушани представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на индустрията и търговията, на Министерството на финансите, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Националната следствена служба.
Отчитайки сериозните трудности при изработването на бюджета в резултат на тежката икономическа ситуация в страната и водени от съзнанието за необходимостта от обезпечаване на институциите, отговорни за отбраната, сигурността, обществения ред със средства, гарантиращи нормалното им функциониране, членовете на комисията изработиха следното становище:
1. Комисията по национална сигурност предлага на народните представители при приемането на първо четене на законопроекта за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. да СР/ВР 1104.1 гласуват по принцип за преоформяне в държавен дълг на кредитите за капитални вложения за обекти с мобилизационно предназначение и кредитите за оборотни средства за създаване и поддържане на мобилизационни запаси, ползувани от търговските дружества и държавните фирми.
2. Комисията по национална сигурност обръща внимание на правителството, че е необходимо пълно изясняване на формирането на структурата на дълга на търговските дружества и държавните фирми, ползували кредити от банките до 31 декември 1990 г. за изграждане на мобилизационни мощности и натрупване на мобилизационни запаси. В противен случай комисията е на мнение, че отговорността от негативните последици за тези дружества и фирми при евентуално неприемане на точка първа ще падне върху правителството.
3. Комисията по национална сигурност подкрепя така предложената сметка за разходите на Министерството на отбраната за 1992 г. в общ обем 5,635 милиона лева.
4. Комисията по национална сигурност приема по принцип предложението на Министерския съвет за разходите за гражданска защита за 1992 г. в размер на 65,2 милиона лева.
5. При обсъждането на проектобюджета за разходите на Министерството на вътрешните работи комисията не можа да стигне до единно мнение.
Част от народните представители подкрепиха изцяло искането на Министерството на вътрешните работи за 398 милиона лева вповече от разчетените със законопроекта за бюджета, докато друга част от народните представители предлагат това увеличение да бъде частично със 189,6 милиона лева, като то е по пера, които по мнението на комисията ще гарантират едно нормално функциониране на министерството.
6. Комисията по националната сигурност одобри предложения проектобюджет за Националната служба за охрана в размер на 60 милиона лева.
7. Комисията по националната сигурност прие за основателно искането на ръководството на Националната разузнавателна служба за завишаване на проектобюджета й, с оглед на преструктурирането на тази служба, продиктувано от промяната на приоритетите в 1104.2 нашата външна политика.
И тук е мястото да вметна личното си убеждение, а то е и мнението на Съюза на демократичните сили, че ние като висш законодателен орган трябва час по-скоро да уредим функциите, приоритетите и положението на специалните служби, за да бъдат средствата, гласувани от парламента, изразходвани по предназначение и в съответствие с националните интереси на страната.
Въз основа на така изложените съображения и предложения Комисията по националната сигурност предлага на народните представители да гласуват за приемане на законопроекта за правителствения бюджет на Република България за 1992 г. на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Има думата господин Александър Йорданов, председател на Комисията по външната политика.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! На свое заседание Комисията по външната политика обсъди законопроекта за правителствения бюджет на Република България.
Искам веднага да отбележа, че заседанието мина в един наистина професионален и конструктивен дух. Изказаха се народни представители от всички парламентарни групи. Нещо повече, сформирана бе работна група, която по един изключително компетентен и професионален начин докладва същността и спецификата на бюджета на Министерството на външните работи.
В резултат на дискусията и на изразените мнения бе оформено следното становище:
Комисията по външната политика подкрепя проекта за бюджет на Министерството на външните работи за 1992 г.
Същевременно ние отбелязваме, че по отношение на откритата извънбюджетна сметка към министерството, освен за дейностите по стопанисване и управление на имотите, собственост на българската държава в чужбина, средствата по тази сметка трябва да се изразходват още и за издръжката на дипломатическите представителства на Република България в чужбина, за обучение и специализация в чужбина на служители в Министерството на външните работи, за закупуване на компютърна, съобщителна и друга техника за 1104.3 нуждите на министерството и за дипломатическите представителства на Република България, а така също и за създаване на резервен фонд за поемане на допълнително възникнали разходи по бюджета на министерството, откриване на нови дипломатически представителства, каквито предстои да бъдат открити и през тази година, членски внос в международни организации и т.н.
Във връзка с извършване на определена стопанска дейност в чужбина (става дума за отдаване на сграден фонд, собственост на българската държава, под наем от Министерството на външните работи) Комисията по външната политика препоръчва на Министерския съвет да определи норматив за ползуване на постъпващите от тази дейност приходи в извънбюджетната сметка. Този норматив да определи съотношението между приходите, постъпващи директно в Републиканския бюджет, и тези, които Министерството на външните работи ще използува за развиване и поддържане на сградния фонд на Република България зад граница.
Казано с други думи, вниманието на нашата комисия бе насочено главно към това как по един по-добър начин да бъдат стопанисвани имотите на нашата държава в чужбина, как да бъдат използувани те по-рационално и как същевременно, като се ограничават разходите на Министерството на външните работи, самото министерство да поеме до голяма степен своето финансиране.
Комисията споделя мнението, че така представеният бюджет след една сериозна аналитична дискусия, която да прояви и неговите положителни страни и онези отрицателни елементи, които са неизбежни за днешния етап от развитието на нашата страна и като народното представителство отчете и плюсовете и минусите на предлагания от Министерския съвет бюджет, да го приеме на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Йорданов. За разлика от другите комисии Вие давате пари, а не искате за Външно министерство. Всички комисии искат пари. Има думата господин Рашков, председател на Комисията по младежта, спорта и туризма. 1104.4 РАШКО РАШКОВ (СДС): Комисията за младежта, спорта и туризма приема посочените в проектобюджета средства, определени за спортна, младежка и туристическа дейност. Същевременно предлагаме част от проектобюджета в размер на 300 хил. лева от средствата за централната спортна станция - Панчарево (това е бившето детско градче "Георги Димитров") да се прехвърлят на учебния център "Мальовица" - с. Говедарци, който учебен център би прекъснал съществуванието си, а то е много полезно и абсолютно необходимо, някъде до средата на годината. Мотивировката е дадена писмено в нашето становище и аз няма да се спирам на нея.
Второ, комисията предлага да се прехвърли част от проектобюджета в размер на един милион и шестстотин хиляди лева от "Студентски лагери и спортни съоръжения" на Българския туристически съюз за довършване строителството на хижа "Мусала". Също мотивите за това предложение, не искам да ви отегчавам, са изложени писмено в нашето становище.
И трето, комисията счита, че отпусканите средства по бюджета на общините, подобно на становището на Комисията за културата, в т. 5 - "Други разходи" следва точно да се определи конкретната минимална сума за спорт и за младежка дейност, а не да бъде в общата графа "Други разходи".
И най-накрая, комисията има едно формално предложение. Навсякъде в текста на проектобюджета думите "физкултура, спорт и туризъм" да се заменят с думите "спорт и туризъм".
Същевременно искам да направя и няколко забележки по отношение на становището на Комисията по бюджет и финанси, които се отнасят до спорта. Там е поставено условието пред БСФС и Българския туристически съюз, че средства ще се дадат тогава, когато нещата се променят, когато престане да се разграбва, да се комерсиализира и да се използва спортната база за несвойствени и неспортни цели. Нашето мнение е същото и ние сме направили писмено едно настоятелно искане към министър-председателя през миналата седмица да постанови да се спре това унищожение на спортното имущество.
От друга страна обаче грешките на БСФС не могат да служат като мотив да наказваме нашите олимпийски състезатели, защото средствата от 69 милиона лева за БСФС всъщост са определени строго за олимпийската подготовка на нашите олимпийци. Не бива да ББ/ВР 1105.1 забравяме, че ние сме един от основателите и учредителите на олимпийското двивжение и преди 96 години бяхме едни от първите, които участвахме в Първата съвременна олимпиада в Атина в 1896 година.
Освен това нашето присъствие на олимпиадите е било винаги ярко и не бива демократична България през 1992 г. в Барцелона, когато ще се празнуват Х олимпийски летни игри, присъствието на България да остане незабелязано.
Освен това твърде много средства са изразходвани досега за олимпийска подготовка, тъй като ние се намираме в последната фаза на олимпийския цикъл. Всяка година по 24 милиона средно са изразходвани за спортната подготовка на нашите олимпийски състезатели. Тази сума от 69 милиона, подчертавам, не е за БСФС, не е за ръководителите на БСФС, не е за Всесъюзния съвет на БСФС. Тя строго е фиксирана за олимпийската подготовка и нашата комисия, съвместно с някои представители от спортните организации, се е ангажирала пряко да наблюдава изразходването на тези средства само за олимпийска подготовка.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А кой ще я ръководи?
РАШКО РАШКОВ (СДС): Необходими са за тази олимпийска подготовка 88 милиона лева. Значи много повече, отколкото са отпуснати от бюджета. Нашата комисия държи да се приеме бюджетът така, както е предложен от Министерския съвет.
И няколко думи за Българския туристически съюз. Безкрайно малко са средствата, отпуснати за туризма в България. Три милиона и сто хиляди лева. Това е нещо нищожно. Както виждате, ние на две места се мъчим да помогнем - най-вече за хижите, защото недовършеното строителство на хижите ще струва около 40 милиона лева. Тези три милиона и сто хиляди лева са абсолютно незначителни и ако и на тях се посегне, ще бъде голяма грешка.
С тези няколко думи и забележки аз приключвам. В резултат на обсъжданията, които протекоха на две наши заседания, Комисията за младежта, спорта и туризма препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, д-р Рашков. Друга комисия?
Свободка Стефанова - Комисията по околната среда. 1105.2
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В две свои заседания Комисията по околната среда разгледа законопроекта за правителствен бюджет на Република България. Съвсем естествено е, че в 1992 г. е трудно да се приеме един нормален бюджет за една обрулена държава, така че в този смисъл и парите, които се отпускат за опазване на околната среда, съвсем не можем да кажем, че са достатъчни. В този смисъл средствата, които се отпускат за Министерството на правосъдието, за прокуратурата, за полицията, са доста големи.
Но за съжаление между тези министерства и Министерството на околната среда има нещо много общо, защото докато Министерство на околната среда ще се занимава с прочистването на водите, въздуха, почвата, много по-важно е това, което ще направят тези министерства - да прочистят тези, които ни доведоха до състоянието на безпомощност, за да нямаме бюджет, който да осигури една нормална екология (единични ръкопляскания от блока на СДС).
Ето защо, като се вижда, че е невъзможно да се осигурят достатъчно пари, защото само една богата държава може да говори за нормална екология, Комисията по околната среда не разисква въпроса за вината на комунистическата партия за състоянието на екологията, а просто реши да подкрепи предложения законопроект за бюджет, като си позволи само да направи едно предложение под формата на приложение 2, в което са включени най-важните обекти, които трябва да бъдат завършени, за да свържем двата края с екологията. Аз се надявам, че когато тези, които ни поставиха на колене и пред екологията, и пред международната общественост, си получат заслуженото, тогава ще има и пари, за да се говори за нормална екология. Още повече, че вече в областта на земеделието проблемът е разрешен с ТКЗС-тата. Значи, че частните стопани сами ще се грижат за екологията на земята си. Още повече, че при приватизацията частните стопани ще знаят как да се грижат за предприятията си и освен това в скоро време ще бъде приет Законът за опазване на околната среда. Така че ще има постъпления в бюджета на държавата, а да се надяваме, че в скоро време ще бъде приет и Законът за съдене на виновниците за екологичната катастрофа, което ще реши нещата. Благодаря ви. 1105.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Стефанова.
Има думата от името на Комисията по труда и социалното осигуряване господин Урумов.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Правят се лични изказвания, а не становище на парламентарни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не са лични изказвания. Изразяват се становищата на комисиите. Ето, списъкът е пред мен. Можеш ли да разбереш кой прави лично изказване, кой изразява становище на комисията!
Имате думата, господин Урумов!
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Упълномощен съм от Комисията по труда и социалното осигуряване в отсъствието на нейния председател да изложа становището на комисията по обсъждания сега от нас законопроект. Законопроект за държавен бюджет, тъй като очевидно в заглавието на закона има недоразумение, както и министър Костов каза пред нас, правителственият бюджет представлява една част от държавния бюджет. 1105.4 Становището е изложено в четири части след въведението. Самият законопроект беше обсъждан на няколко поредни заседания. След това върху него работи една работна група. Това е описано в текста, който стои пред вас като становище на комисията, и е прието от комисията с голямо мнозинство от присъствуващите членове на комисията. Аз няма да ви чета цялото становище. То се намира пред вас. Ще обърна внимание само на някои отделни негови текстове.
В първата част: "Общи положения", т. 3, първото изречение искам да ви прочета и това е във връзка с много често напоследък направените тук, в тази пленарна зала, предложения с така бих го нарекъл - съвсем ясното и очевидното намерение да се прояви една пределно голяма загриженост за една група от нашето население - а именно пенсионерите, за тяхното състояние, за техните доходи.
Точка трета: "Комисията предлага на Министерския съвет да ускори внасянето на законопроекта за осъвременяване и индексация на пенсиите, с оглед най-късно до 30 април т.г. да започне неговото обсъждане в пленарно заседание на Народното събрание." този и последващият го текст бяха предложени от господин Чавдар Кюранов и комисията чрез гласуване възприе това направено предложение. По-скоро - препоръка. Вие сами виждате, че така, както е изработено предложението, то съдържа констатации, препоръки, предложения.
Във втората част - по бюджета на социалното осигуряване в т. 2 е записано: "Трансферът от правителствения бюджет в размер на 1 милиард и 677 милиона лева обхваща милиард и близо 200 милиона лева пенсии за военнослужещи, участници във войната и други." Субсидията при това положение като пряко вложение от приходната част на бюджета - това е разликата между тези две числа и тя е 483 милиона лева. Това е прякото участие на бюджета в социалното осигуряване.
Съжалявам, аз този текст го прочетох специално за министър Костов, той не ме чу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той ги чете после. Ще намери време да ги прочете министър Костов.
РУМЕН УРУМОВ (СДС): Член 4: "В законопроекта за бюджета следва да се запише текст, с който да се задължи Министерският ВЙ/ВР 1106.1 съвет до 30 април да внесе в Народното събрание законопроект за създаване на фонд "Социално осигуряване", отделен от държавата."
По третата част - социалните грижи, по разходите за социални грижи. Втора точка. Предвид засиленото обедняване на населението и съображенията, изложени в предходната точка с отделните подточки, която аз не ви прочитам сега, считаме, че разходите следва да се увеличат с около 1 милиард лева, като конкретната разбивка да се направи съвместно между двете министерства - на финансите и труда и социалните грижи.
И накрая. По трудовата заетост в последната част комисията взема отношение по предложения – 7 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. С така направените констатации и предложения, без да фигурира като отделен запис в това становище, комисията предлага на Народното събрание да приеме този бюджет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Аз искам да обърна внимание на председателите на комисии, че с всички ваши искания, с вашите писмени предложения е запознат министър Костов, така че бъдете спокойни за това. Ще се вземат предвид и от Законодателната комисия. Предварително ви информирам.
Колеги, уважаеми народни представители, часът е...
Искате да вземете думата за процедура? Заповядайте за процедурата, господин Николаев.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПСБСП): Уважаеми колеги народни представители. Аз съм от Парламентарния съюз за социална демокрация.
По процедурата. Аз мисля, че тук всички сме наясно, че искаме да изслушаме становищата на отделните комисии по така предложения ни бюджет. И тези становища, прочетени от техните председатели - но това са становищата, които комисиите са разгледали след като са разгледали бюджета и са взели отношение по него, и са написани тези текстове. Аз смятам, че госпожа Свободка Стефанова няма право...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кажете Вашата процедура, много Ви моля!
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПСБСП): Процедурата е да не се допускат такива волни съчетания на тема: "45 години стигат", защото стано1106.2 вището на Комисията по опазване на околната среда е в три изречения, които госпожата даже не си даде труд да прочете. И аз от нейно име - не знам, но от името на комисията, мисля, че съм длъжен да го направя, затова защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, много Ви моля, ще Ви прекъсна!
(Реплики и шум на недоволство от БСП)
Процедурен въпрос, процедура - кажете коя е процедурата? Много Ви моля.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Процедурата е, че не чухме официалното становище на Комисията по опазването на околната среда по разглежданата тема, а чухме волните съчетания на госпожа Свободка Стефанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, утре ще се изкажете, ще Ви дам думата.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Чухме нейното лично отношение към разглеждания проблем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николаев, въпреки моето уважение към Вас, много Ви моля, утре ще Ви дам думата да се изкажете.
Реплика по доклад на председател на комисията не се допуска.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ: Тогава процедурно предлагам госпожа Стефанова да излезе и да прочете официалното становище на Комисията по опазване на околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
При нарушаване на правилника или задълженията от страна на председателя на комисията съответният брой народни представители могат да искат смяна на председателя. Така че Председателството не е в силата си.
Съобщения:
Комисия по здравеопазването, сряда, 10 часа.
Комисия по труда и социалното осигуряване - 11 часа, 26 март, четвъртък.
Пресконференция: "Отново за законопроекта за приватизацията". Участвуват Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Илиан Шотлеков - 25 март, 13 часа, зала "Запад". 1106.3
Комисия по вероизповеданията - 26 март, четвъртък, 13,30 часа.
Временна комисия за развитието на планинските райони има заседание утре, сряда, 11 часа в зала 507.
Моля Парламентарната група на СДС да представи списъка на ораторите.
Утре - 15 часа.
Закривам заседанието! (Звъни)
(Закрито в 20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Илиян Илиев
(п) Георги Петров