Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Господа, имаме кворум, откривам заседанието.
Както знаете, в петък, когато не можахме да се съберем, беше ден за парламентарен контрол. Така че днес пак ще бъде ден за парламентарен контрол, като, ако ни остане време, ще гледаме да минем и предложението, направено от господин Николов, да гласуваме поне плана за статистическите изследвания, което приехме миналия път, с оглед на това, че този именно проект за решение за утвърждаване на плана за тези изследвания е необходим, за да започне подготовката за преброяване на населението.
Освен това, моля ви за малко внимание, защото става въпрос за следното. Моля ви за внимание, защото това са важни неща.
Има питания от народните представители:
- Мариана Христова към Станислав Димитров, на което не е отговорено;
- Веселин Иванов пак към Станислав Димитров.
Има питания от група, начело с Христо Марков, към господин Иван Пушкаров, бившия министър.
- От Николай Слатински - пак към Иван Пушкаров, не ви чета относно какво;
- От Христо Марков пак към Иван Пушкаров;
- От Христо Марков и Илиан Шотлеков към Иван Пушкаров;
- От Милко Янков към Иван Пушкаров;
- От Асен Мичковски, Илиан Шотлеков и Маргарит Мицев към Иван Пушкаров; ВТ/ВР 1116.1
- От Йовчо Русев към Иван Пушкаров;
- От Веселин Иванов към Иван Пушкаров.
Има питания към бившия министър на народната отбрана:
- Невен Пенев към Димитър Луджев;
- Иво Атанасов към Димитър Луджев;
- Христо Марков към Димитър Луджев;
- Захари Захариев и Бончо Рашков към Димитър Луджев;
- Димитър Куманов към Димитър Луджев;
- Милко Янков към Димитър Луджев.
Моля тези народни представители, които имат питания към бивши министри или към някои министри, чиито министерства сега вече са разделени или променени, да ги потвърдят, ако искат, за да могат новите министри да отговорят. Като, разбира се, уточнят питанията към Иван Пушкаров към кого ще бъдат сега дали ще бъдат към новия министър на индустрията или новия министър на търговията. Моля те да потвърдят своите питания, предайте и на тези, които отсъстват, за да тече нов 14-дневен срок от датата на получаването, това ще бъде датата на потвърждението, за да могат новите министри да се подготвят. Надявам се, че разбрахте мисълта ми.
Тези питания, на които досега не е отговорено и които се отнасят до нови министри или до министри, чиито министерства са разделени, да потвърдят своите питания, за да може в съответния срок да се даде отговор.
Моля също председателите на Комисията по бюджета и финансите и Комисията по труда и социалното осигуряване да побързат с техните отношения и становища по въпроса за Закона за пенсиите, за да може да се вземе решение в Законодателната комисия.
ГЕОРГИ МАРКОВ (от място): Имам процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Имате процедурен въпрос, добре, нека само господин Матинчев отговори на този въпрос.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, след като беше взето решението от Народното събрание, се свързахме с господин Джеров и установихме по какъв начин съвместно двете комисии ще гледат новия проект на Закона за актуализиране на пенсиите. 1116.2
Беше обещано, така ми беше казано от комисията на господин Джеров, че проектът ще ни бъде предоставен в понеделник сутринта с оглед да го гледаме най-рано във вторник, за да може да го внесем в Народното събрание. Днес господин Джеров ми каза, че господин Ванов ще бъде в състояние да ни го даде утре сутринта. Така ли е, господин Ванов?
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Даже до 18 ч. тази вечер.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): До 18 ч., благодаря Ви много. Това бих искал да кажа по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, благодаря.
ГЕОРГИ МАРКОВ (СДС): Аз ще Ви моля, господин председател, в днешния дневен ред да включите една точка, в която Вие да дадете по-подробни разяснения във връзка с Вашето съобщение, което току-що лично на мен специално ми беше дадено с оглед изискванията за сигурност в сградата на Народното събрание в рамките на четири години.
В момента отвън има стотина комунисти, които викат: "Фашист!" и ако Вие не ги изгоните, аз ще извикам нашите хора, да ги "издухат" и те никога повече няма да посмеят да дойдат. (Ръкопляскания от страна на депутати от мнозинството, шум и изразено неодобрение от опозицията)
ГЕОРГИ МАРКОВ (вече от залата): Ще извикам нашите хора, да ги "издухат". Там има едни "чугунени" глави...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Марков, един момент. Добре, това не е процедурен въпрос. Моля Ви се! Нека викат, колкото си искат, това е Народно събрание. (Георги Марков говори от мястото си в залата) Добре, господин Марков, аз се надявам, че Вие няма да предизвикате... те ще викат известно време и като се навикат, ще си отидат, както обикновено става. (Весело оживление от блока на мнозинството)
Моля Ви се, имаме доста работа.
Новопостъпили питания след 15 май:
- питане от народния представител Тодор Кумчев към министъра на външните работи относно откриването на нови контролнопропускателни пунктове на границата с Гърция;
- питане на народния представител Тодор Кумчев към министър-председателя относно връщането на горите на собствениците; 1116.3
- питане от народния представител Фидел Косев към министър-председателя относно Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
- питане от народните представители Стойчо Шапатов и Ангел Димов към министър-председателя относно съставите на ликвидационните съвети;
- питане от народния представител Златимир Орсов към министър-председателя относно броя на назначените ликвидационни съвети;
- питане от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на отбраната относно поставяне кули след 1985 г. в районите с преобладаващо турско население;
- питане от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на правосъдието относно безследно изчезнало лице;
- две питания от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на вътрешните работи относно безследно изчезнали лица;
- питане от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на финансите относно обмитяване на стоки, изнасяни от физически лица.
Господин Радко Пандурски тук ли е?
РАДКО ПАНДУРСКИ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пандурски, имате писмен отговор от господин Йордан Соколов.
Господин Стойчо Шапатов, него го виждам, също имате писмен отговор от господин Соколов.
Тъй като с промените, които станаха в Министерския съвет, няколко депутати напуснаха парламента и ще трябва да станат известни промени в комисиите, а освен това, както знаете, господин Йордан Василев също напусна парламента, съгласно чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е необходимо председателят на Народното събрание да проведе консултации и предложи кандидатури за членове и ръководства на постоянните комисии при спазване на принципа за пропорционално представителство на парламентарните групи. 1116.4 Ще прочета къде ще има промени и ще помоля съответно парламентарните групи в срок от три дни да ми представят своите предложения, за да можем след това в Председателския съвет да ги координираме и да ги гласуваме тук.
Чета ви списъка от народните представители, които следва да бъдат заменени в състава и в ръководствата на някои комисии:
1. Александър Праматарски - Комисия по административнотериториално устройство и местно самоуправление. Той е председател на тази комисия. Същевременно е член на Комисията за произвеждане на тайно гласуване.
2. Александър Сталийски - Комисия по националната сигурност, Комисия по административно-териториално устройство и местно самоуправление и Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата около някои инциденти с народни представители, той е председател на тази комисия.
3. Илко Ескенази - Комисия по контрола върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии - председател, и член на Законодателната комисия.
4. Йордан Василев - член на Комисията по културата.
5. Румен Биков - член на Икономическата комисия.
Ще раздам на парламентарните групи този списък, защото така мъчно ще могат да се запомнят имената.
Ще прочета и постъпилите законопроекти за обсъждане от Народното събрание за периода 18-25 май 1992 г.:
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Вносител: народният представител Едвин Сугарев. Раздаден е на Законодателната комисия и на Комисията по науката и образованието;
- законопроект за Ефория "Зограф", внесен от група народни представители от Съюза на демократичните сили. Раздаден е на Законодателната комисия, на Комисията по вероизповеданията и на Комисията по културата;
- законопроект за допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Вносители са Пламен Вълканов и Златимир Орсов. Раздаден е на Законодателната комисия и на Икономическата комисия;
- законопроект за отменяне на указ # 1923 за началното военно обучение на младежта и за подготовка на наборници специаСБ/ВР 1117.1 листи за Въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е раздаден на Законодателната комисия и Комисията по националната сигурност;
- проект за изменение на списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Народна република България. Вносител е Министерският съвет. Раздаден е на Законодателната комисия и на Комисията по националната сигурност;
- законопроект за възмездяване на едрия селскостопански инвентар, отнет със Закона за едрата селскостопанска техника през 1948 г. и за машинния инвентар. Вносител е народният представител Георги Петров. Законопроектът е раздаден на Законодателната комисия, Комисията по земеделието, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия;
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, внесен от група народни представители от СДС и от Предизборния съюз на БСП. Раздаден е на Законодателната комисия и на Комисията по науката и образованието.
Въз основа на всичко, което се говори тук, в Народното събрание, и на консултациите, които направих с юристи, председателят на Народното събрание издаде едно констативно разпореждане на основание чл. 101, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България, на чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, с което разпореждам, че пълномощията на Димитър Петров Луджев и на Иван Николов Пушкаров като народни представители да се считат за възстановени, а пълномощията на Слав Василев Данев и на Иван Илиев Флоресков да се считат за прекратени от 22 май 1992 г.
Централната избирателна комисия с решение # 322 е взела следното решение.
"На 20 май 1992 г. Народното събрание на Република България избра нови членове на Министерския съвет. Между тях има и народни представители, поради което съгласно чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители за времето, през което те ще изпълняват функциите на министри, следва да се заместят от следващите в избирателните листи кандидати. 1117.2
По изложените съображения на основание чл. 96, ал. 2 на закона Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избрани за народни представители Ангел Антонов Антонов от 1. Избирателен район - гр. Благоевград, на мястото на Александър Манолов Праматарски; Станка Димитрова Райчева от 5. Избирателен район - гр. Варна, на мястото на Илко Моис Ескенази; Маргарит Иванов Минков от 25. Избирателен район - София-3, на мястото на Александър Александров Сталийски; Теодор Трайков Пенушлиев от 25. Избирателен район - гр. София, на мястото на Румен Здравков Биков.
Решението да се обнародва в "Държавен вестник"."
Народните представители са предупредени и предполагам, че сега са в залата. Тук ли са тези четирима народни представители, които прочетох? Само двама присъствуват - господата Теодор Трайков Пенушлиев и Маргарит Иванов Минков.
Моля присъстващите господа да дойдат тук, за да положат клетвата, както се следва по Конституцията.
Моля, уважаеми господа, застанете пред трибуната и повтаряйте клетвата след мен. (Господата Пенушлиев и Минков застават пред трибуната. Всички народни представители и Председателството стават прави)
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.
Заклех се!" (Ръкопляскания в мнозинството. Новите народни представители подписват клетвени листове)
Сега можем да преминем към точка втора.
Има думата господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПСБСП): Господин председател, уважаеми дами и господа! От името на нашия съюз искам категорично да възразя срещу системните нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а по-точно - на глава седма "Парламентарен контрол", чл. 74, ал. 1 и 3, чл. 76, ал. 1, 2 и 3 и чл. 78, ал. 2 и 3.
Уважаеми господин председател, ние виждаме, че законодателната дейност на Народното събрание е тежка и многообразна. Знаем, че всички граждани на републиката очакват от нас приемането на закони, които да гарантират демократичните преобразувания 1117.3 в страната. Искаме да припомним обаче, че Народното събрание като висш орган на Законодателната власт има двояка функция - освен да твори закони, то осъществява системен парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт.
Ние протестираме срещу очевидните слабости и пропуски в организацията и провеждането на дните за парламентарен контрол.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Кои сте вие? Вие нямате регистрирана група!
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Многократно бяха пропуснати дни за парламентарен контрол. Системно се нарушават сроковете за отговори на актуални въпроси и питания, при това, най-вече зададените от лявата част на залата. Така например още не са дадени отговори на въпроси и питания, регистрирани през м. януари. Междувременно, както Вие, господин председател, току-що обявихте, някои от министрите вече напуснаха своите постове и не могат да им отговорят. Досега не е поискано обяснение от нито един министър за това забавяне.
На народните представители не се предоставя навременна информация за програмата на деня за парламентарния контрол, не са ясни и критериите, по които се съставя тази програма. Например многократно е забелязано, че някои въпроси и питания пререждат други, които са регистрирани със седмици или дори с месеци преди тях. Формира се впечатление, че благоволението на някои министри мотивира съдържанието на програмата на определените дни за парламентарен контрол. Днес например благодарение на отсъствието на господин министър-председателя срокът за някои актуални въпроси и питания няма да бъде спазен.
Накрая се очертава тенденция денят за парламентарен контрол да се превръща от възможност да се търси отговор на днешните проблеми в ден за исторически контрол върху дейността на управлението на страната по времето на Тодор Живков. На тази тема вече се провеждаха дебати в парламента, но болшинството, с Вашата помощ и съгласие, господин председател, отклоняваше актуалните дебати по съвременни въпроси, както предложението за дебати относно последиците от реституцията или дебати за критериите, въз основа на които се осъществява смяната на ръководни кадри в държавния сектор на икономиката. 1117.4
Това е в противоречие с очакванията на българските избиратели, които искат да разберат как днешните министри водят борба със спада на производството, с увеличаването на безработицата, с корупцията, с неудържимата инфлация. Ние искаме да знаем как се противопоставят те на престъпността и на мафията, за която се съобщава в заслужаващи доверие официални източници, като вестник "Демокрация" и за която ни предупреждават видни български общественици като господин Петко Бочаров.
Парламентарният контрол има смисъл в демократичните общества само тогава, когато дава възможност да се контролира днешното поведение на днешното правителство. Ако някой иска да слуша исторически есета, такава възможност вероятно има на общите заседания на Парламентарната група на СДС с правителството. Денят за парламентарен контрол в целия демократичен свят е ден на опозицята, която само в този случай има възможност да постави директно своите въпроси към правителството. Друг подход към тази процедура води до нейното ерозиране и до превръщането й в пропагандна манипулация, обслужваща интересите на властващите в момента. 1117.5 Господин председателю, предлагаме да обсъдите възможно в най-кратък срок на заседание на Председателския съвет категорични мерки за подобряване работата на Народното събрание в това отношение и очакваме стриктно спазване на Правилника на Народното събрание, по-точно неговата глава II, отнасяща се до парламентарния контрол. 26 май 1992 г.
Парламентарен съюз за социална демокрация"
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако обичате, да ми дадете материала. Подпишете го и ми го дайте.
Мога да кажа, че винаги чета точно какви питания са постъпили. Ако има някакви пререждания, то е станало без аз да знам това нещо. Моля да ми обърнете внимание, защото ние имаме Правен отдел. Имаме една служителка - Виталия Колева, която се занимава именно с регистрирането и с подреждането. Ако има някакви недоволства от ваша страна, моля кажете ми, за да проверя дали става някакво пререждане.
Вие знаете, че за отговорите има една процедура, която е изработена и гласувана на 30 януари 1992 г. и която се спазва стриктно.
Що се отнася до тази точка дали трябва да отговаря един министър само по въпроси, които са съвсем актуални, или трябва да отговаря за неща, които са се случили в неговото министерство, смятам, че по този въпрос има думата Народното събрание. Тъй като мисля, че Народното събрание се интересува от тези въпроси, както току-що чухме, че господин Исмаил Исмаил се интересува за тези кули, които са поставени (аз смятам, че вие също трябва да се интересувате защо са били поставени тези кули), или пък за безследно изчезнали хора през 1945-1946 г., а не да чакаме примерно 2005 г. и тогава...
Струва ми се за съвсем нормално всеки народен представител да има право (така е в цивилизованите страни, каквато се опитваме да станем) да задава такива въпроси. Действително в нецивилизованите страни (каквато бяхме само допреди две години) такива въпроси никой не смееше да задава, защото, както се казваше във вица, "Къде е Пижо? - Ами изчезна." Така че всеки може да си задава, каквито иска въпроси. Прочетете внимателно чл. 74, чл. 76 и чл. 77 и ще видите, че няма никакви пречки да си продължат питанията такива, каквито са. КМ/ВР 1118.1
Ако има някакво пререждане, ще направя нужната проверка и съответната служителка ще бъде наказана.
Благодаря ви.
Започваме с парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първи ще отговори на питания министърът на финансите господин Иван Костов. Има питане от народните представители Димитър Велев и Коста Андреев относно изплащането на тракийския бежански заем от 1927 г.
Господин Велев, заповядайте, за да развиете Вашето питане.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, първо искам да заявя лично на Вас, въпреки желанието ми да го заявя на господин председателя, че моето питане и на Коста Андреев е депозирано на 18 февруари 1992 г. На няколко пъти беше съобщавано, че ще му бъде отговорено, но това не се случи. Искам да заявя, че за това съвсем не виня Виталия Колева, защото това не зависеше от нея.
Искам да Ви припомня чл. 76, ал. 1 от правилника, където се казва, че министрите са длъжни да отговарят на питанията в срок от 14 дни от получаването им и могат да поискат отлагане на питането най-много до 7 дни. Така че това, което беше прочетено от представителя на нашата парламентарна група, важи с пълна сила и за моето питане.
А сега към господин министъра на финансите.
Уважаеми господин министър, в съответствие със спогодбата "Моллов-Кафандарис" от 1927 г. на българските граждани-бежанци от Беломорска Тракия е бил отпуснат чрез облигации тъй нареченият "Тракийски бежански заем" за изплащане на 90 на сто от стойността на недвижимите имоти, останали в пределите на Гърция, с 6 на сто лихва. Предвидено е било заемът да се изплаща чрез тиражиране на облигациите за срок от 30 години. С Постановление # 270-а от 7 февруари 1950 г., което не е обнародвано, изплащането на облигациите е било временно спряно. Останали са още седем години за изплащане на заема, но и досега то не е било възстановено. В настоящия момент една част от българските граждани, притежаващи облигации от този заем, се интересуват за съдбата на тези ценни книжа, които не са обезсилени. На практика тези хора не са обезщетени или са обезщетени частично за загубените завинаги недвижими имоти. Тракийските бежанци и техните наследници настояват за възстановяване изплащането на облигациите, като преди това същите 1118.2 се осъвременят или актуализират. С Постановление # 160 на Министерския съвет от 14 август 1991 г. за актуализиране на държавния бюджет (за 1991 г.), чрез – 3, т. 3 се отменя т. 20 на Постановление # 270-а от 1950 г. Тъй като казахме, че това постановление не е обнародвано, нашите въпроси са следните:
С отмяната на т. 20 от Постановление # 270-а следва ли да се разбира, че се възобновява изплащането на тракийския бежански заем от 1927 г.?
Второ, какво е намерението на Министерството на финансите за разрешаването на този проблем?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Велев.
Мога да ви кажа, че искрено съжалявам за това забавяне, но и вие сте в течение на няколко отлагания на деня за парламентарен контрол, тъй като се разглеждаха закони. Моля да ви уверя, че няма никакъв умисъл в това забавяне.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ: Става дума не за умисъл, а за небрежност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Даже и такова нещо не може да се каже.
Господин министър на финансите, имате думата. Моля, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати! Имам две бележки, преди да отговоря.
Аз не разбрах от питането и от репликата на господин Велев дали той е недоволен лично от мен и дали той мен вини за забавянето на своя отговор? Тъй като се появява двузначност на неговото недоволство, аз искам да кажа, че винаги, когато съм канен от Председателството на Народното събрание, съм бил на мястото си и съм чакал да ми бъде дадена думата, за да отговоря на питането. Ако не ми е идвал ред, за да отговоря, и Народното събрание е преустановявало своите дебати в петъчните дни, аз съм си отивал в министерството. Не е имало случай по този въпрос, когато аз съм призован да отговоря, и да не съм бил в залата. Винаги съм бил на разположение.
Вторият момент, на който искам да обърна внимание, е, че на този въпрос беше отговаряно през 1991 г. Ако се върнете в архивите на Народното събрание, вие ще намерите отговора на 1118.3 един приблизително подобен въпрос на този, който вие ми задавате.
И така аз отново отговарям на въпроса за облигациите от бежанския заем - 1926 г.
Отмяната на т. 20 от Постановление # 270-а на Министерския съвет не означава, че автоматично започва изплащането на всички заеми, включително и на тъй наречения бежански заем от 1926 г. Към уреждане на въпроса със старите ценни книжа по държавни заеми от периода преди 1944 г. ще може да се пристъпи след установяване на фактическото положение по всички външни и вътрешни заеми. Едва след това ще може да се обяви редът за регистрация на ценните книжа и за заплащане на обезщетения по тях. Министерството на финансите ще се съобрази с общия ред, установен за всички заеми, чието изплащане е преустановено през 1950 г.
За бежанския заем могат да се кажат следните установени факти.
По силата на Конвенцията между България и Гърция за доброволно изселване на малцинствата е учредена Смесена българогръцка комисия за ликвидиране главно на недвижими имоти, принадлежащи на изселници, напуснали гръцка Тракия и Македония в периода от 18 декември 1900 г. до 18 декември 1920 г. За изплащането на тези имоти смесената българо-гръцка комисия е изготвила план за плащанията от 8 декември 1922 г. Съгласно този план Гърция плаща 10 на сто от стойността на ликвидираните имоти в брой, а остататъкът от 50 на сто се плаща от България в облигации от 6-процентен държавен заем, пуснат 1923 г. 1118.4
За изселниците от България България плаща 10 на сто в брой, а остатъкът от 90 на сто се плаща в Гърция в облигации на гръцката държава с 6-процентен заем от 1923 г. Срокът на изплащане на облигациите е определен на 12 години. Впоследствие този план на плащанията не е спазван и се стига до подписване на допълнителна спогодба между българския и гръцкия министър на финансите на 9 декември 1927 г. в Женева, наречена Спогодба "Моллов - Кафандарис".
С тази спогодба се установява:
Първо, срокът за погасяване на облигациите се увеличава от 12 на 30 години, считано от 1928 г. и се извършва 6-месечно.
Второ, погашението на облигациите да се извършва чрез откупуване, ако курсът им на пазара е под номиналната стойност. Когато пазарната стойност е над номиналната или до един месец от настъпване на датата на падежа не е откупено нужното количество облигации - една шестдесета от издадените по номинал, остатъкът ще се погасява чрез тиражи и плащането на облигациите по номиналната им стойност.
На 31 ноември 1927 г. и на всяко следващо шестмесечие до окончателното приключване на работата на Смесената българогръцка комисия, последната изготвя баланс за издадените от българското и гръцкото правителство облигации и правителството, което остане длъжник, ще внася на другото правителство лихвата и погашението за 6-месечието, съответни на сумата на облигациите, за които то е останало длъжник.
След окончателното приключване на сметките на Смесената българо-гръцка комисия, правителството, което остане длъжник, ще предаде на една неутрална банка, посочена от Съвета на Обществото на народитте, ефекти за всяка 6-месечна вноска за лихви и погашения на дълга, останал в негова тежест. Три дни преди всеки падеж ефектите ще бъдат изплащани на правителството кредитор в националната му монета.
При съставяне на балансите на Смесената комисия през 1928 и следващите години гръцкото правителство се е явявало длъжник и е внасяло на българското правителство с някакви закъснения приспадащите му се вноски до 31 декември 1930 г. След РД/МД 1119.1 тази дата вноските са преустановени и гръцкото правителство остава длъжник на българското правителство. Това задължение на гръцката страна към България е включено като претенция в преговорите по подписването на спогодбата между България и Гърция през 1964 г.
Изложеното по-горе е свързано с външната страна на заема. Вътрешната страна на заема касае издадените и погасени облигации в страната. Издадените облигации са в размер на 2 млрд. 815 млн. 211 хил. и 500 лева. Към 1932 г. от тях са погасени 590 млн. и 301 хил. лева.
Не е известно какво количество облигации са ликвидирани срещу оземляване и окъщяване на бежанците. Известно е само, че са оземлени 32 хил. бежанци, чиито лични досиета се съхраняват в Държавния архив.
Оземляването и окъщяването по принцип е приключило през 1937 г. Котировката на облигациите в периода от 1928 до 1931 г. е било под 50 на сто от номинала.
През 1931 г. е приет Закон за обезпечаване на плащането на номиналната стойност на облигациите посредством провеждането на тиражи. С това се е целяло и покачването на курса на облигациите. Тези тиражи обаче са преустановени през 1933 г.
От 1939 г. е намален лихвеният процент по заема от 6 на 5 на сто, като ска се изплащал ил само лихвите.
Оземляването срещу облигациите по заема и дадените възможности за погасяване на дългове към банки и държавни вземания с облигациите по техния номинал, но само за лица - бежанци, като при това те са можели да ги закупуват и на борсата с ниска котировка, са основните пътища за обезщетяване на държателите на облигации за периода преди Втората световна война.
От проучването на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България към настоящия момент в Български граждани се намират облигации по номинал за около 80 млн. лева. В същия момент в ДСК се води като задължение към български граждани 6 млн. 82 хил. и 438 лева, което е в резултат на преизчисленията на база на парични реформи от 1952 и 1962 г.
Облигациите са имали движение на вторичния пазар, като са залагани и продавани за покриване на текущи нужди на техните държатели. На практика държатели на облигациите към момента 1119.2 по всяка вероятност са лица, които са ги придобили на вторичния пазар - лихвари, борсови агенти и други или лица, които не са желали да бъдат възмездени чрез оземляване или в посочените им населени места, според възможностите на държавата. Немалка част от тези облигации са били ипотекирани и в банки срещу заеми.
При едно положително отношение към бежанския проблем и вземане на решение за изплащане на облигациите по номинал чрез откупуване или тиражиране, какъвто прецедент е създаден със закона от 1931 г., ще се яви една реална възможност от тази привилегия да се облагодетелствуват лица, които са придобили ценните книжа, спекулирайки със затрудненото положение на бежанците. Свидетели сме и на съвременни проявления на такива спекулации - изкупуване на стари ценни книжа по улици и градинки.
Не е известна котировката на тези ценни книжа на борсата, поради което не може да се даде някаква по-реална оценка на стойността им към момента на преустановяване на плащанията през 1950 г. В случай че вземанията по тези ценни книжа са засегнати със законови разпоредби при паричните реформи, то не е възможно да се приеме, че те единствено не се подчиняват на общия ред на преоценка. По-пълна информация за извършените преоценки би могла да се даде от Държавна спестовна каса, която е поела задълженията на Дирекцията за държавни дългове и евентуално от архивите на депозитната служба към Българска народна банка, архивът, който е ликвидиран през 50-те години. Проучванията по въпроса продължават и към момента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър. Господин Велев, имате думата, заповядайте.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Господин министър, аз бих искал не толкова обширен и просторен отговор, колкото Вие да заявите дали признавате тези облигации за действителни и по-специално тези облигации обезценени ли са, тези облигации няма ли да видят повече бял свят?
С една дума, ще има ли възможност тези облигации да бъдат изплащани отново?
И в този смисъл беше и вторият въпрос - какво е намерението на Министерството на финансите, но Вие заявихте, че в 1119.3
Или уточняващият ми въпрос е, все пак, обезценени ли са тези облигации и има ли възможност те да бъдат подновени.
Вторият подвъпрос съдържаше информация относно това - знаете ли колко граждани и на каква стойност притежават облигации, но Вие до известна степен ми отговорихте.
Така че основното, от което се интересуват гражданите, е именно това, дали ще може отново да се възобнови изплащането на тези облигации?
Само две думи още, ако позволите. Ако не стане изплащане в брой, хората се интересуват ще могат ли да участвуват по някакъв начин в приватизацията, ще могат ли да получат някакво друго обезщетение? Тъй като подобни случаи с тази спогодба от 1946 г. и въпросът, свързан със Северна Добруджа, все пак е уреден, дори в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е записана клауза, че тези въпроси се уреждат по ред и начин, определени със закон. Единствено тези хора останаха, които не са споменати в нито един акт на Народното събрание досега. И какво е отношението на Министерството на финансите по този въпрос? Дали ще има възможност по някакъв начин да бъдат обезщетени тези хора? Защото в крайна сметка те са лишени от едно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Проблемът, който съществува, както сте забелязали в отговора ми, е, че до определена година, а това е някъде средата на 30-те години, по някакъв начин държавата е погасявала своите задължения по тези облигации, след което тази информация, която ние притежаваме, се прекъсва. Ние не знаем точно каква е била съдбата на заема в периода между 1933 1934 г. и 1950 г., и то най-важните параметри на този заем, а именно каква е била котировката на облигациите; извършвани ли са плащания чрез определени тиражи или по някаква друга форма.
Това е първото препятствие, което ми пречи да ви отговоря в момента. 1119.4
Второто препятствие е свързано с оценката на размера на дължимата сума. Както виждате в отговора, от една страна, притежателите на облигациите, които могат да бъдат, чиито интереси могат да се считат, че са изразени от Съюза на тракийските културно.просветни дружества, считат, че стойността, която се притежава от държащите облигации, е около 80 млн. лева. Докато ДСК води като задължение към български граждани, пак по силата на поети задължения на държавата, 6 млн. 82 хил. и 438 лева. Тази значителна разлика от повече от 12 пъти смущава решаването на въпроса по какъв начин точно следва да бъдат изплащани тези облигации, ако бъде възстановено тяхното плащане. 1119.5 Ето защо аз казвам, че продължават проучванията.
Едновременно с това искам да кажа и нещо друго.
Министерството на финансите има позиция да осъществи плащания по всички перфектни държавни ценни книжа и да ги обслужва по определен начин. Ние не делим дълга на дълг, натрупан от определена година насам. За нас всеки дълг на българската държава е дълг, стига да бъде доказан по достатъчно категоричен и перфектен начин. ако това нещо стане, както ние очакваме, че ще стане, ако завършат напълно проучванията по този заем, държавата няма никакви причини и Министерството на финансите няма никакви причини да отлага или да откаже плащането на стари държавни дългове. Това е част от престижа, за който ние се борим пред хората, пред нацията. Ние желаем да създадем авторитет на държавната хазна като на страна, която коректно отпуска и погасява ценни книжа. Това е част от нашата политика и ние на тази позиция ще стоим винаги.
Разбира се, не можем в момента да застанем на позицията непременно при всякакви условия, дори при неясноти по отношение на характера на заема и начина, по който той е изплащан, непременно да изплатим тези суми, и то такива, каквито очакват да ги получат някои притежатели на тези облигации. Това ще бъде една юридически и икономически неиздържана постановка.
Аз отново искам да повторя тезата, до която ние сме стигнали, а тя е, че паричните реформи безусловно са засегнали вземанията по тези ценни книжа. Не е известноп ри извършването на паричните реформи да е правено някакво изключение, което да е защитило стойността на тези ценни книжа. Ето защо би трябвало да се извърши и такава една предварителна преценка как реформите през 1952 и 1961 г. специално са повлияли на номинала на тези ценни книжа. Още повече, че, както вие сами разбрахте от отговора, в периода, в който имаме сведения, че са били погасявани тези ценни книжа, е имало години, в които продажната цена е била около 50 на сто от номинала. Тоест ясно е, че този облигационен заем е претърпял една сериозна обезценка на пазара на ценните книжа. Но дори да допуснем, че той ще бъде реставриран, той ще бъде върнат на пазара, ние се нуждаем от някаква достатъчно сигурна преценка за това каква е била съдбата на заема след средата на 30-те години от 1950 г. и как са повлияли точно паричСД/МД 1120.1 ните реформи на номиналната стойност на тези заеми. Тогава ще бъде взето и решението. А решението ще бъде такова, каквото го формулирах, изхождайки от принципни позиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Велев, доволен ли сте от отговора или не? Какво бихте казали още?
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Не съм доволен от отговора. (Реакция на мнозинството) Не заради това, че беше дадена обширна информация. Ако за това трябва да благодаря - разбира се. Тоест повече информация, отколкото аз знаех и отколкото някои от тези хора знаят. Но тук въпросът се състои в следното: че тези хора чрез своите дружсетва го поставят многократно пред Министерството на финансите и както сам министър Костов заяви, миналата година веднъж е давал отговор по този въпрос. И още от началото на Великото Народно събрание се поставя този въпрос, досега толкова дълго време не може да се намери в крайна сметка отговор на въпроса.
Вие заявихте, господин министър, че ще изплатите всички заеми, които има държавата към гражданите, тъй като трябва да постъпите добросъвестно... (Шум в залата, реплики)
Много ви моля! Много ви моля, защото времето ми тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Много моля да не разговаряте така
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП): Но Вие казахте, че ще ги изплатите тогава, когато са доказани тези задължения на държавата към гражданите. И естествено. Но бих искал и бихме искали въобще да се съдействува на тези хора, защото те сами не могат да докажат тези неща. Защото тази информация се съдържа наистина в Министерството на финансите, в Държавна спестовна каса, в Българска народна банка. И през целия този период наистина е могло да се направи нещо, за да се изясни окончателно какво може и каква не може да се направи. Благодаря. (Реплика от мнозинството: "Защо вие не го платихте 45 години?")
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПСБСП, от място): Аз 45 години не знаех, че има такова нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министъра на финансите има питане и от народния предтавител господин Лъчезар Тошев 1120.2 относно предоставянето на Българската социалистическа партия на имущество, принадлежащо на Българската работническа партия (к). Господин Тошев! Не го виждам в момента в пленарната зала. Моля го да заемете мястото си в залата, ако ме чува.
Има още едно питане към министъра на финансите от народния представител Александър Джеров. Моля също господин Джеров, който преди малко беше тук, да заповяда в пленарната зала.
Аз ще дам думата за отговор на следващия министър това е министърът на правосъдието господин Светослав Лучников, да отговори на питане, докато народните представители влязат в залата. Към него има отправени четири питания:
- от народния представител Владимир Джаферов;
- от народния представител Васил Златаров;
- от народния представител Дончо Папазов;
- от народния представител Иван Палчев.
Давам думата на господин Джаферов да развие своето питане към министъра на правосъдието Светослав Лучников относно регистрацията на смесено българо-гръцко дружество.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук се поставиха на два пъти нещата така: че правителството и господа министрите правели подбор на отговорите на питанията. Нека колегите от БСП да чуят, че и моето питане е може би от три месеца и фактически питането, доколкото е моята информация от гр. Банско, също вече не е актуално.
Повод да направя своето питане към уважаемия господин министър Лучников беше една статия, публикувана във в. "Демокрация" и озаглавена "Мафиотско хоро в подножието на Пирин". В тази статия се излагаха доста истини за това, как стоят нещата с туризма в гр. Банско.
Моите конкретни въпроси, които зададох към господин министъра, бяха следните:
Съгласно тогавашните и сегадействуващите закони, правилно ли е регистрирано смесено българо-гръцко дружество "Ризортс енд Хотелс" със седалище гр. Банско?
Второ, какъв е съставът на съда, който го е регистрирал и кой е неговият председател? 1120.3
Трето, и ако има закононарушения, какво ще направите със служителите Ви, ако са ги нарушили, и как ще подкрепите обществеността в гр. Банско?
Това е моето питане към господин министър Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джаферов, и към Вас мога да кажа: съжалявам за забавянето на отговора.
Имате думата, господин министре, да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Аз няколко пъти се явявам с моя отговор пред уважаемото Народно събрание, обаче за съжаление винаги не ми идва реда да направя своя отговор.
Смесеното българо-гръцко акционерно дружество е регистрирано редовно в състав: председател - Милош Бараков, тогава председател на Благоевградския окръжен съд; членове: иванка Бикова, Мария Тантилова и Красимира Маникатова, при докладчик Мария Тантилова.
Формално са спазени всички изисквания на закона за неговото регистриране като акционерно дружество и му е избран съответен управителен съвет.
Каква е била дейността по-нататък и дали е имало някакви подставени лица при неговото регистриране и функциониране, не мога да Ви кажа. Лично аз бях в гр. Банско и там също ми поставиха някои такива въпроси, но те не са от компетентност на съдебното ведомство, а по-скоро на милицията и на следствието, защото трябваше да се разкриват неща, които са зад ттая регистрация, а не пред регистрацията. Съдът не проверява такива неща, той се ръководи само от това, което му се представи.
Това е, което мога да ви кажа по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре!
Господин Джаферов, уточняващи въпроси, ако искате да поставите. 1120.4
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (СДС): аз нямам въпроси към господин министъра за уточняване. Но все пак предполагам, че всички, които присъствуват в залата, разбраха, че целта на моето питане тогава беше следната. Първо, да се чуят хората, които живеят в гр. Банско, да се чуе тяхното мнение. И второто нещо, което целях с това питане, предполагам, че и в момента ще бъда чут, защото в така регистрираното дружество действително има подставени лица. Ето защо смятах моето питане да бъде сигнал към Прокуратурата. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Ще предам Вашето искане на господин Татарчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министъра на правосъдието има питане народният представител Васил Златаров. Моля, господин Златаров, ако чува, че е негов ред, да влезе в залата. Питане има и народният представител Дончо Папазов. Току-що господин Папазов беше в залата. Има питане и народният представител Иван Палчев. Моля също господин Палчев, който беше в залата, да влезе.
Следващият министър, който ще отговаря на питане, е министърът на труда и социалните грижи господин Векил Ванов. Към него има питане народният представител Велко Вълканов. Господин Вълканов, имате думата да развиете Вашето питане. След това отново ще се върнем към отговори на другите министри.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, моето питане беше адресирано до трима министри - министъра на просветата, министъра на здравеопазването и министъра на социалните грижи - господин Ванов. Двама от тях вече отговориха доста подробно. Остана господин министърът на социалните грижи да даде своя отговор. Знаете за какво става дума. Става дума за децата, които се намират в специалните училища. Това са деца с увредено здраве - психическо и телесно, както и деца, изоставени от своите родители.
От информацията, която събрах по различен начин, се СР/МД 1121.1 разбра, че наистина там положението никак не е добро. Отделени са твърде малко средства, полагат се твърде недостатъчни грижи.
Бих искал министър Ванов да разшири информацията ми по този въпрос, като, разбира се, подчертае какво още може да се направи за тези деца, а не просто да даде само информация. Моля Ви, господин Ванов, за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Господин Вълканов, в отговор на Вашето питане Ви уведомяваме следното.
Първо, в системата на социалните грижи в момента има 34 заведения за деца и юноши с физически увреждания и с умствена изостаналост, плюс едно детско селище в местността "Качулка" край гр. Сливен, за деца и юноши с медико-социален риск и от екологически застрашени или пострадали от обществени и природни бедствия райони.
тези заведения, с изключение на детско селище "Качулка" са на местно общинско подчинение и тяхната финансова издръжка се осъществява чрез бюджетите на общинските съвети. Сградите, в които се намират тези домове по правило са неподходящи - стари или приспособени за целта.
По предписание от органите на ХЕИ временно през м. март т.г. беше закрит един от домовете, а друг поради лоша материална база беше преместен. Само Домът за деца и юноши с физически увреждания в гр. Луковит, Домът за момчета и момичета с умерена умствена изостаналост - гр. Берковица, и новоразкритият Дом за деца с умствена изостаналост в с. Търнава, Михайловрадска област, са специално построени за целта.
В повечето случаи заведенията се намират в отдалечени малки селища и гранични райони, поради което снабдяването, поддържането на сградите и съоръженията, подбор на кадри с необходимата квалификация са много затруднени. Тази отдалеченост в определена степен затруднява контактите между децата и техните родители и близки. 1121.2
Условията на труд на работещ ия персонал в тези заведения, както и условията, при които домуват децата до момента, въпреки някои частични подобрения, не отговарят на изискванията, предявявани към една съвременна държава.
Второ. На Министерството на труда и социалните грижи са известни проблемите в детските заведения, както и пътищата за преодоляването им. Необходими са специално построени за целта нови заведения, които да са разположени във или около по-големи селища в подходящи райони на страната. Нужно е преоборудване на домовете, за да отговорят на специфичните изисквания на тези деца. Нужни са специално подготвени кадри. Всичко това обаче изисква време и особено ресурси, с каквито сега не само министерството, но изобщо и страната ни не разполага.
Ето защо първоначално се насочихме към някои организационни промени и подобрения, които не изискват съществени разходи. През месеците февруари и март министерството утвърди нова номенклатура на заведенията за социални грижи, ново райониране и профилиране според вида на заболяванията на децата, настанявани в тях. Нейното въвеждане ще позволи да се избегне смесването на несъвместими по вид и степен заболявания и осакатяване деца и юноши в заведенията.
Създадена е също система за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите. Обучението се осъществява в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университета за национално и световно стопанство в София, югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и Полувисшия медицински институт в София.
Системата за повишаване на квалификацията обхваща социалните работници в страната, работещи в звената на различни нива. През 1991 г. в различни форми са преминали и продължават обучението си 886 души, заети в дейностите на социални грижи.
При разпределяне на хуманитарната помощ Министерството на труда и социалните грижи приоритетно задоволяват нуждите на домовете за деца и юноши в страната с хранителни продукти, облекло и обувки, постелъчен инвентар, хигиенни препарати, медикаменти, играчки и др. 1121.3
Подобряването на условията в детските заведения за социални грижи е свързано в много голяма степен с финансовите възможности на страната. Значителната материална издръжка на тези заведения, от една страна, и тежкото икономическо състояние на държавата ни в момента не позволяват бързо да се предприемат съществени подобрения на суловията в тях.
Местните общински бюджети не могат да отговарят изцяло на нуждите.
Спонсорирането и материалното подпомагане на детските заведения засега не привлича особено много вниманието иангажираността на фирми, фондации, дружества и организации в страната. А това е една потенциална възможност за подобряване на тяхното състояние.
Разчитаме на съдействие при решаването на проблема и от страна на синдикалните организации.
В настоящия момент заведенията за деца и юноши са подведомствени на три министерства, които самостоятелно упражняват методично ръководство над тях.
Може да се помисли и ние бихме участвували в осъществяването на еднаидея, за създаване например на орган или съвет, който да координира дейността на различните държавни институции в тази област, а в по-широк план да формира и провежда държавната политика поотношение на децата, младежите, семесйтвото. При това може да се експериментира и приложи съвременен чужд опит, за което вече има и съответни предложения.
Готови сме също така в центровете за социални грижи да въведем специална длъжност за социален работник, който да следи и да се занимава на място с проблемите на социално-застрашените деца
Това, разбира се, ще изисква съответни корекции в нормативните и допълнителни средства.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, имате думата за уточняващи въроси.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Господин Ванов, аз Ви благодаря за отговора. Но искам да уточня за съгласие със себе си, пък 1121.4 и за всички останали следните положени.я Дали не е възможно наистина да се привлече част от държавния бюджет в издръжката на тези училища? Защото, ако всичко остане за сметка на местните съвети, не можем да сме сигурни, че наистина издръжката ще бъде съвършено достатъчна.
Споделям изцяло идеята да се образува някакъв надведомствен орган, който да се грижи за цялостното решение на тези въпроси. Защото наистина, когато три ведомства се грижат, можем да смятаме, че всъщност грижите ще бъдат не съвсем достатъчни. Всяко ведомство ще разчита на другото и по този начин ще страдат самите деца.
Ето защо, като поставям този въпрос, бих искал да Ви призова да се опитате да използувате да привлечете бюджета в решението на този въпрос, да говорите с министъра на финансите дали не бихте могли да вземете оттам някакви средства допълнително? Защото аз разбирам, че времето е недостатъчно, че сме в тежко положение, но това са такива деца, които е грехота да оставим само на съветите.
И бих искал просто Вие да проявите инициативата, да бъдете добрият човек в този случай, който ще съдействува за решението на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте господин министре.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Благодаря Ви. Господин Вълканов правилно обърна внимание на някои моменит и има основание дотолкова, доколкото финансово са във възможностите на страната, а организационно - от компетентни органи за тази целм.
Господин Вълканов, по повод на Вашето питане ние се обърнахме и към синдикалните организации. Аз отбелязах в моя отговор, че разчитаме много и на синдикатите, не само на фирмите, за спонсориране на този вид дейност. От КТ "Подкрепа" получихме отговор, който може би ще представлява интерес за Вас и за обществеността, за всички граждани, които в момента ни слушат и които са загрижени действително за съдбата на тази част от нашата младеж. Те ми пишат така" В отговор на питането на народния представител господин Вълканов, приложено Ви изпращаме проект 1121.5 за модел, разработен от специалисти наекспертен съвет при нашето дружество (между другото в КТ "Подкрепа" има такова дружество) за защита правата на детето, основната част от който касае работа с деца, имащи проблеми в семейството и социалната адаптация." 1121.6
Те между другото в отговора отбелязват и това, че получават известия от холандска страна, която потвърждава готовността й за финансова и методична помощ. Но решаването на този проблем все още се бави от холандската страна и цялото това забавяне според КТ "Подкрепа" има крайно негативен ефект и те смятат, че е необходима една нова структура като комитет за взаимодействие с неговите структури към правителството.
Бих искал също да обърна внимание, че само преди около две седмици правителството прие едно решение за създаване на Комитет за младежта и спорта, който според мен ще поеме и голяма част от функциите, от работата с децата и най-вече такива, които са деца сираци и т.н.
Програмата, която имам пред себе си, съдържа три основни раздела, три основни направления:
Първото направление е работа с деца в тежко социално положение, която включва безпризорни и скитащи, сираци и изоставени деца, деца с конфликти в семейството, училището, сред другарите си и т.н.
С оглед на ситуацията, която е създадена, а именно, че това е един голям проблем, сега вече ще се акцентира главно върху разработването на това направление, като ще се използува опитът на някои страни от Западна Европа.
Това е, което бих могъл да дам като уточняващ отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Вълканов, доволен ли сте от отговора на господин министъра?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Госпожо председател, бъдете сигурна, че нито въпросът ми имаше спекулативен характер, нито отговорът, който сега ще дам, бих искал да има такъв характер. Като отговор, да, добре отговорихте, но аз ще бъда доволен само когато положението наистина обективно, реално се промени и децата заживеят при малко по-добри условия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Вълканов. Благодаря ви, господин министре. Искате думата ли? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Не, просто исках да обърна внимание, че каквото зависи от нас, ще го направим, защото това са деца на нашата страна, не чужди деца, така че действително трябва да се направи нещо в това отношение. Благодаря ви. ВТ/НП 1122.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, към вас няма за днес повече питания.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ (встрани от микрофоните): Има едно питане на Стойко Пенчев, което е от месец януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То не е включено, тъй като господин народният представител е болен.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Аз идвах тук на няколко пъти за отговор, но просто не стигаше времето за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Вие винаги стоите до край и все се случва, че не остава време за вас.
МИНИСТЪР ВЕКИЛ ВАНОВ: Да, тогава много се дискутираше по проблемите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на народната отбрана, и така времето не стигна до мен. Аз имам отговор на въпроса, но както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, но народният представителл е болен и отсъствува днес. Няма да може да развие своето питане.
Думата има народният представител Дончо Папазов, който има питане към министъра на правосъдието. Питането на господин Папазов е относно режима по южната и западната граница на България. Господин Папазов, заповядайте, да развиете вашето питане.
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, на 10 април тази година направих питане към министъра на вътрешните работи господин Йордан Соколов за режима по южната и западна граница на България.
Според неговото мнени част от зададените въпроси са от ваша компетенция. По този повод моля да ми отговорите на следното:
Първо, колко германци, поляци, чехи, руснаци и румънци са задържани при опит за бягство през българската граница?
Второ, има ли убити чужденци при опит за бягство през българската граница?
Трето, има ли присъди по този повод срещу чужденци и колко от тях са излежавали присъди в българските затвори?
Четвърто, какъв е общият брой на осъдените за гранични нарушения през годините на комунистическия терор? 1122.2
Пето, кога най-после ще бъдат заведени съдебни дела срещу убийците на бегълци и за тези, които планираха, изградиха и поддържаха граничната истерия?
Шесто, какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на убитите и на осъдените при опит за бягство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Папазов. Господин министре, имате думата да отговорите на това питане.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, питането на господин Папазов ме затруднява, защото не съм в състояние да дам отговор на всичките му въпроси.
В министерството, за което отговарям, няма данни колко германци, поляци, чехи, руснаци и румънци са задържани при опит за бягство през българската граница. Тези задържания обикновено, не обикновено, а по правило, не са минавали през съдебните места.
Има ли убити чужденци при опит за бягство през българската граница? Също, ако има убити, тези убийства не са минали през съдебните места.
Какъв е общият брой на граничните нарушения през годините на комунистическия строй?
А преди това, има ли присъди по този повод срещу чужди граждани? Да, присъди има, данни има, обаче статистиката, с която разполагаме, е след 1975 г.
След 1975 г. са осъдени за опити за преминаване на границата незаконно и за другите гранични престъплления всичко 1388 души, от които 52 чужди граждани. Това са заловените и осъдените, а не тези, които са санкционирани извън съдебното ведомство.
Какъв е броят на общо осъдените вече ви отговорих.
Кога ще бъдат заведени съдебни дела срещу убийците на бегълци и тези, които планираха, изградиха и поддържаха граничната истерия? На този въпрос също не мога да ви отговоря. Той е от компетентност на Прокуратурата, която вероятно ще стигне и до него. Вие знаете, че в Германия например, този въпрос се смяташе като едно от основните престъпления на режима. При нас той не беше в тази острота, но не е в никакъв случай в незначителни размери, за да не спрем вниманието на Прокуратурата. 1122.3
Какви обезщетения ще бъдат изплатени на семействата на убитите и осъдените при опит за бягство? Когато се установят убийците и когато срещу тях се заведе преследване, естествено ще се изплати такова обезщетение, каквото плаща съдът във всички случаи на лишаване от живот.
Това е, което мога да ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Господин Папазов, ако искате да зададете уточняващи въпроси, имате възможност на два такива.
ДОНЧО ПАПАЗОВ (СДС): Благодаря ви за отговора. Може само да съжаляваме, че статистиката, която водите е от 1974 г., защото по данните, които имам, много повече преследвани и заловени чужденци иьма в предишните години.
Разбира се, че това е от компетентността на Прокуратурата - да бъдат заведени процеси, но по някакъв начин тези процеси трябва да тръгнат. И си мисля, че това може да направи и да помогне министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, заповядайте.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уверявам уважавания от мен народен представител господин Папазов, че каквото зависи от мен, ще го направя, макар че моите възможности при самостоятелността на съдебната власт и на Прокуратурата като нейна част са твърде ограничени и ще се сведат само до едно настоятелно напомняне.
Вярно е, че престъпленията преди 1975 г. от този характер са много по-големи, но за съжаление, тогава не са се водили такива статистически наблюдения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папазов, вие нямахте уточняващ въпрос. Може би, ако желаете да кажете дали този отговор ви удовлетворява.
ДОНЧО ПАПАЗОВ: Благодаря за вторите отговори. Искам да използувам случая да напомня на всички народни представители, че продължават да седят граничните ограждения по южната и частично по западната граница на България. Това е една абсолютна отживелица от времето на "желязната завеса", в която ние бяхме изолирани от останалия свят.
Използувам случая да напомня на министър-председателя 1122.4 господин Филип Димитров, че това е от неговата компетенция и че той трябва да разпореди да бъде премахната тази срамна граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Папазов, ако имате и питане, можете да го оформите към министър-председателя по този въпрос.
Давам думата на народния представител Васил Златаров. Господин Златаров има питане относно обстоятелствата около смъртта на Петко Търпанов във Варненския затвор през 1953 г. и издирването на неговия гроб. Въпросът е към министъра на правосъдието господин Лучников.
Господин Златаров, имате думата да развиете вашето питане.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми господа министри, драги колеги, във Варненския затвор прекарах само 16 дни - между 3 и 19 ноември 1953 г. там за последен път видях бай Петко Търпанов, големия български общественик, загинал при неизвестни обстоятелства в затвора.
Ние заминахме за Белене и само след десетина дни се поучи вестта, че бай Петко, когото тогава видях в цветущо здраве, внезапно е починал. На Нова година - 1954 г., в звеното, в което бях, имаше един социалдемократ, станахме и почетохме паметта на бай Петков. Слуховете бяха, че той е жертва на едно нехайство, на ненавременна медицинска помощ. Той страдаше от астма.
Морално длъжен съм към паметта на бай Петко и към това семейство.
Аз съм родом от Ямбол. В продължение на 20 години преди 9 септември в Ямбол се бореха двама общественици. Това бяха бай Петко и моя баща. А децата, по английски маниер, неразделни другари - аз у тях, и той у нас. Аз съм морално длъжен да попитам за съдбата на бай Петко. Но затова ме помолиха и неговите двама сина и няколкото негови внуци. Те и до ден днешен не знаят не само как е починал, но и къде е неговият гроб. А искат този гроб да им бъде посочен, за да му се поклонят.
Затова се обръщам към уважаемия министър на правосъдието да ни каже, каквото може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министре, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, този въпрос отново ни връща към печалните 1122.5 страници на нашето минало, които наистина не е много приятно да разлистваме, но не можем в никой случай да ги оставим непрочетени. Така не може да се върви напред.
За щастие мога да дам малко повече данни за случая. Господин Петко Търпанов е роден през 1885 г. в Казанлък. Юрист, виден представител на опозицията след 9 септември 1944 г. Осъден през 1948 г. на 10 години лишаване от свобода по чл. 99, 98 и чл. 102 от тогавашния Наказателен закон - измяна и съзаклятие с цел извършване на измяна.
Постъпил е в затвора в Сливен на 19 септември 1948 г. и е починал в затвора във Варна на 16 ноември 1953 г.
При проверката бе издирен акт за смърт # 1090, препис мога да дам на неговите близки, от 17.11.1953 г., с диагноза: апоплексия вследствие дифузия артериосклеротика. Вероятно заключение след аутопсия, но в акта не е отбелязано, че е извършена аутопсия.
По гробищните регистри бе издирен и неговият гроб разред трети, квартал 36, ред 12, # 21 на Варненските гробища. Тези данни също ще ги предам на уважавания от мен народен представител, за да ги предаде на близките.
През 1963 г. обаче гробът е преотстъпен за второ ползуване, а през 1974 г. - за трето ползуване и сега в него почиват тленните останки на Николина Костевиц от Варна.
Личното затворническо досие на господин Търпанов е унищожено, понеже след 1980 г. са унищожени всички дела на затворници, родени преди 1900 година. 1122.6
Сега в момента се разполага само с неговия затворнически картон. Други данни не са могли да бъдат намерени и други свидетели не са могли да бъдат разпитани, които помнят нещо. Има препис от акта за смърт, препис от гробния картон и от картона за неговото затворническо пребиваване.
Тези материали ще предам на близките и на гоподин Златаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Златаров, имате думата за уточняващи въпроси.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Аз съм доволен от отговора и благодаря на господин министъра за него. Обаче д-р Рашков сега ми припомни, че господин Петко Търпанов е също жертва на тогавашния лекар във Варненския затвор. Ако иска, да каже повече. Той е бил там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Искам да напомня отново на уважаемите колеги, които имат питания за днес, да се подготвят да ги развият.
Към министъра на правосъдието питане има народният представител Иван Палчев.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (от място): Нека доктор Рашков да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Отговаря само министърът, господин Златаров, така че ако той има нещо да добави към вашето питане, би могъл да го направи.
Към министър Лучников има питане господин Иван Палчев. (Господин Палчев не е в залата)
Към министъра на финансите има питане от господин Лъчезар Тошев. Моля, господин Тошев да се подготви да развие своето питане, както и господин Джеров, който също е в залата и ще трябва да развие питането си към министъра на финансите.
Давам думата на господин Лъчезар Тошев да развие своето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане всъщност повтаря едно мое по-раншно питане по въпроса за имуществото специално на Българската социалистическа партия така наречена, тъй като се оказа, че тя не е регистрирана в периода, в който се е обявявала като такава, и моето питане конкретно засяга има ли право тази организация като юридическо лице да получава имоти, принадлежали на Българската работническа Ст.Б/НП 1123.1 партия (комунисти), тъй като в периода 19949 - 1989 г. тя не е била регистрирана като юридическо лице. Следователно по тази логика следва, че няма никаква правна основа тази партия да си получи обратно имотите, които са принадлежали на едно съвсем друго юридическо лице.
Втората част от моето питане засяга въпроса има ли право изобщо да получава някакви имоти по Закона за политическите партии за ползуване такава организация, която не е законно регистрирана, както се оказа от решението на съда, тъй като имаше дело, както е известно на уважаемия господин министър на финансите, на Съюза на юристите демократи срещу Българската социалистическа партия и това дело беше спечелено от Съюза на юристите демократи за това, че тази партия не е законно регистрирана. Делото, разбира се, е обжалвано, но моят въпрос е принципен и затова аз бих искал да получа отговор от господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Отговорът е кратък, господин Тошев, и е съгласуван с министъра на правосъдието господин Лучников.
През 1948 г. Българската комунистическа партия не е била регистрирана по установения в закона ред, поради което тя не може да е правоприемник на имуществото на БРП (к). По същата причина и БСП не може да претендира за правоприемство на това имущество. При положение че второинстанционният съд не постанови друго и потвърди решението на районния съд, Министерството на финансите като изпълнител на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ и Съюза на активните борци против фашизма и капитализма няма да допусне държането, ползуването и предоставянето на държавно имущество от организации, на които това право не е предоставено по установения законов ред.
Това е отговорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, имате правото на уточняващи въпроси или да кажете дали сте удовлетворен от отговора.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, нямам уточняващи въпроси. Отговорът напълно ме удовлетворява. Благодаря ви, господин министър, в правовата държава отговорите трябва да бъдат такива. 1123.2 Те са законосъобразни. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Към министъра на финансите има питане от народния представител Александър Джеров относно изпълнението на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ и т.н.
Господин Джеров, имате думата да развиете вашето питане.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, на мен ми се струва, че законите, които се гласуват от Народното събрание, трябва да бъдат изпълнявани от изпълнителната власт. Няма смисъл да имаме закон, който да остане само на книга. В "Държавен вестник" от 19 декември 1991 г. (акцентирам умишлено на датата) е обнародван Закон за имуществото на казаните вътре партии и организации. Съгласно чл. 1 от този закон се одържавява имуществото на казаните партии и организации. Има едномесечен срок.
Моят въпрос към господин министъра на финансите е какво е направено досега за тези седем месеца почти в изпълнение на този закон? Какви имущества - по вид ли ще бъде, по стойност ли, както исак да отговори, са одържавени, записани като държавно имущество?
И на второ място, какво е направено с тях или какво ще бъде направено с тях.
Въпросът ми изхожда от това, че твърде много време мина, но на мен ми се струва, че изпълнението по този закон стои все още открито.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров, за краткостта на развиването на вашето питане.
Господин министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Отговор по повод питането на народния представител Александър Джеров относно изпълнението на Закона за имуществото на БКп, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи. Законът за имуществото на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ и САБПФК бе обнародван в "Държавне вестник" на 19 декември 1991 г., от която дата влезе в сила. Съгласно – 1 от Преходните и заключителни разпоредби изпълнението на същия бе възложено на министъра на финансите. С Постановление # 3 на Министерския съвет от 7 януари 1992 г. бяха създадени областни комисии със задача да подпомагат министъра на финансите при установяване на имуществото, подлежащо на иззем1123.3 ване по реда на чл. 6 от закона, чл. 2, ал. 2, точка 1 от Постановление на министерския съвет # 3 от 7 януари 1992 г., включително и централна комисия. За установяване на имуществото на партиите и организациите, както и на създадените от тях фирми по чл. 1 на Закона за имущсетвото на партиите в Министерството на финансите до 21 януари 1992 г. бяха представени и приети509 декларации по чл. 4 от закона, в това число: БСП - 62, БДМ - 106, КНСБ - 27, без да е представена декларация от конфедерацията, Съюза на борците против фашизма и капитализма - 4, Отечествения съюз - 278, БЗНС(е) - 32.
Получени са декларации за фирми на партии и организации, както следва: БСП - 17, БЗНС(е) - 32, БДМ - 80, Съюза на активните борци - 2, Отечествения съюз - 30, КНСБ - 7.
Прилолжената към тях документация, баланси за 1990 и 1991 г., инвентаризационни описи за 1990 и 1991 г., документи, удоставеряващи собствеността върху декларираното недвижимо имущество, съдържащи се в 625 броя папки, бе обработена и анализирана от специалистите икономисти и юристи в работната група по Закона за имущсетвото на партиите в рамките на 86 работни дни - до 18 април тази година. Поради липса на санкции в ЗАП и НК за недеклариране КНСБ и БЗНС(е) са пуснали телекс до поделенията си за бойкот на закона и създаване на пречки в работата на областните комисии.
Във връзка с това от КНСБ и БЗНС(е) са получени незначителен брой декларации от партиите и фирмите. По данни от подадените декларации информацията, получена по сигнали в Министерството на финансите бяха подготвени и издадени по чл. 6 от Закона за имуществото на партиите 1434 броя заповеди. От тях на адресатите към днешна дата са връчени от областните комисии само 429 броя заповеди. До този момент са инвентаризирани следните обекти: сградата на активните борци на "Позитано" 20, сградата на Българската демократична младеж на бул. "Стамболийски" 11, Студентски дом, пл. "Народно Събрание", бившата зала "Георги Кирков", сградата на Партийния дом, пл. "Батенберг" 1, без библиотеката, хранилището за картини, Централния партиен архив и два склада. _____________ Законът за административното производство Наказателният кодекс 1123.4
Работата по инвентаризацията се спира, тъй като голяма част от заповедите по чл. 6 на закона са обжалвани пред Върховния съд. Броят на подадените жалби по партии и организации е 154? (В това число БСП - 96, БЗНС - 9, Отечествения съюз - 3, КНСБ - 16, БДМ - 42) От тях са разгледани само две - на Националния съвет на Отечествения съюз и КНСБ, за които все още няма решение. Подадените до Конституционния съд два броя жалби от г рупа депутати на ПССД за промяна на Закона за имуществото на партиите и липсата на решения по тях също пречат на ефективната работа на групата. При уточняване на имуществото се констатира несъответствие между декларираното от партиите имущество и данните, получени от общините.
Допълнителни трудности по установяване на имуществото, подлежащо на изземване са: невярно и непълно посочване на адресите на фирмите, извършване на незаконни и неравностойни замени през периода 1990 - 1991 г., непредставяне на доказателства за собственост върху недвижимото имущество, отказ за предоставяне на информация с обосновка за "поверителност" и недопускане на комисията за извършване на служебните й задължения. Структурите на някои от партиите и организациите, засегнати от закона, на места са изцяло разградени, поради което реално няма оторизирано лице, от което да се изземе имуществото от съответната организация. Във връзка със Закона за реституцията голяма част от общините и административните служби остават без помещения за осъществяване на дейността си, поради което част от иззетото недвижимо имущество би следвало да им бъде предоставено.
След направения задълбочен анализ на счетоводните баланси на фирмите за 1990 - 1991 г. се установи, че финансовите резултати и печалба осезаемо са влошени, а някъде почти липсва положителен резултат. Трябва да отбележим, че своевременно беше открита приходна бюджетна сметка към Министерството на финансите, в която досега за съжаление са постъпили само: в левовата сметка - приблизително 600 хиляди лева, а във валлутната - около 3 милиона лева, а по данни, получени от управителя на БНБ господин Тодор Вълчев, партиите и организациите към 19 декември са притежавали около 12 милиона лева, вложени в ДСК и търговските банки в страната. КМ/НП 1124.1
В тази връзка е връчена заповед по чл. 6 за изземване на наличните суми по сметките. Предоставянето на иззетото имущество по закона ще бъде изпълнено съгласно реда и условията на Постановление # 3 от 1992 г. на Министерския съвет, тоест за централните сгради в град София - на партиите и организациите с решение на Министерския съвет по предложение на Централната комисия, а за останалите сгради на територията на страната от областния управител по предложение на областната комисия. В този смисъл държа да отбележа, че поддържането на тези сгради е свързано с огромни разходи, поради което би следвало да има сериозен подход при предоставянето им, за да се осигурят приходи от тях, а не да бъдат в тежест на бюджета.
От гореизложеното се налага изводът, че Законът за имуществото на партиите се нуждае от допълнение по отношение санкционирането на недекларираните и невярно декларирали имуществото си партии и организации, което определено би повишило ефективността и бързината на неговото изпълнение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре.
Господин Джеров, имате възможност за уточняващи въпроси.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Аз благодаря на господин министър Костов за дадения отговор. Все пак не само в София има такива имущества. Струва ми се, че такива имущества има във всички градове на тази страна, даже и в селата.
Втората част от моя въпрос беше какво ще се направи с това партийно имущество, защото законът не се прави заради идеята, а за да се получи резултат.
Какви са предвижданията за използването на Партийния дом в София и на другото партийно имущество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Правителството внимателно се е започнало с дискусиите в Народното събрание при приемането на закона и ще отчете волята на законодателя, когато се разпорежда с иззетото имущество. В Министерския съвет се води специална дискусия от известно време. Вчера тя продължи специално по бъдещето на така наречения Партиен дом на пл. "Батенберг". Окончателно 1124.2 решение не е взето. Разискват се два варианта.
Първият вариант е в сградата да бъдат настанени службите на общината на столицата, като освободените сгради се ползуват за други нужди.
Вторият вариант е в сградата на пл. "Батенберг" да се установи Министерският съвет, който да освободи своята сграда за пренасяне евентуално на Историческия музей, което да даде възможност за освобождаване на Съдебната палата за нуждите на съдебната власт.
Тези варианти в момента се конкурират и още не е взето окончателно решение.
Що се отнася до останалото имущество, пак повтарям, че след пълното му изземване една част от него, както е изразена волята на законодателя, ще отиде за създаване на материален фонд в бъдещия фонд за социално осигуряване.
Друга част, която принадлежи или която в момента се стопанисва от бившите партийни фирми, ще бъде предоставена за приватизация и средствата ще бъдат събирани в тези специални приходни сметки, от които ще се използуват за нуждите, които Министерският съвет ще разпореди.
Това, което мога да добавя към казаното в отговора, е, че действително за нас сериозна спънка представлява недекларирането, отказът на декларирането, забавяне на декларирането или непълните декларации, които партиите си позволиха предвид обстоятелството, че няма санкции. Това нещо го направиха много партии, включително и председателят на Българската социалистическа партия, който не декларира навреме и категорично имуществото на Българската социалистическа партия. В много отношения лично на мен при напомняне за декларациите ми е казвано: "Добре де, като не подадем декларации, какви ще бъдат последиците?" Това са си позволявали ръководители на КНСБ да ми заявяват директно. Това е една сериозна пречка по изземването на имуществото.
Третото нещо, което искам да споделя, е слабата работа на областните комисии и на общините, които са демотивирани за приложението на Закона за имуществото на партиите, тъй като според закона имуществото на партиите и организациите е държавно имущество. Общините, които имаха надежди да увеличат собственото си имущество за сметка на иззетото имущество от партиите и органи1124.3 зациите, сега не са достатъчно мотивирани да осъществяват изпълнението на закона, тъй като за тях това е една допълнителна административна ангажираност, която обслужва не техния непосредствен интерес, а държавния интерес. Това създава една недостатъчна мотивация и е основна причина за малкия брой актове за изземване на собственост, които са връчили областните комисии.
Считам, че ще бъде напълно несправедливо изцяло към правителството да бъде отнасяна вината за това забавяне, тъй като практически една неработеща добре областна комисия не изпълнява задълженията, които правителството й е възложило по отношение на Закона за имуществата на партиите, а това рекушира в недоволството, че не са издавани заповеди. Вие сами разбирате, че заповеди за изземване на имуществото могат да бъдат издавани само на базата на изпълнени предварително процедури. Колелото се завъртя. Общините не желаят достатъчно активно да привеждат закона в изпълнение, а, от друга страна, недоволствуват за това, защото законът не се е придвижил. На много места не са наясно, че практическото приложение на закона зависи от самите тях.
Някои дребни въпроси, които съществуват в това отношение (издръжката на ликвидационни, ревизионни комисии и т.н.) леко могат да бъдат решени. Ние сме обяснили как това може да стане за всяка община, за всяка областна комисия. Наемането на допълнителнихора и възлагането на задачи може да става за сметка на допълнително осъществени разходи, които ще бъдат покрити от бюджета.
Независимо от това съществува недостатъчна активност от страна на областните комисии за приложението на Закона за имущсетвото на партиите. Вероятно, ако тази практика продължи и в следващите месеци, правителството ще трябва да обсъди нов документ, с който да активизира работата на общинските комисии, да възложи отговорности и да наложи определена процедура на работата по изземването на имуществото, тъй като очевидно се срещаме с такива практически трудности по места.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министре. Господин Джеров, желаете ли да вземете думата?
Идва ред за отговори на министъра на транспорта - господин Александър Александров. Той ще отговаря на актуален въпрос, 1124.4 поставен от народния представител Стойчо Шапатов, и питане от народния представител Любомир Павлов. Моля, уважаемите господа да се подготвят за развиване на своите питания.
Има думата господин Шапатов да развие своя актуален въпрос. Господин Шапатов, нека да го прочета за стенограмата: "Относно нарушаване на пътно-транспортната връзка между град Първомай и село Градина поради ремонт на моста на река Марица". 1124.5
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПСБСП): Уважаеми народни представители, уважами господин министър, моят актуален въпрос беше депозиран в Народното събрание на 1 април т.г., т.е. преди 57 дни. Сам разбирате, че поради невъзможността да отговорите, съгласно чл. 74, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, актуалността на моя въпрос днес не е актуална. И аз смея да благодаря за евентуалния отговор, който Вие бихте дали, като съм благодарен в по-голяма степен за предприетите мерки, които евентуално са предизвикали моя актуален въпрос от страна на подразделението на Министерство на транспорта. Тъй като вчера бях наобекта, на моста на р. Марица, свързващ град Първомай със село Градина, и с техническия ръководител господин Пламък Ишев разговаряхме подробно и евентуално пусковият срок ще бъде спазен за периода 8 - 9 юни, т.е. след около 10 - 15 дни.
В този смисъл аз съм благодарен на предприетите действия от страна на Министерството на транспорта и неговите подразделения, но изразявам категорично неодобрение и несъгласие по начина, по който се провежда парламентарният контрол. Сам разбирате, че един актуален въпрос, той затова е и актуален, за да бъде отговорено на него в предвидения от правилника срок. А днес, с 50 дни закъснение, когато той вече престава да бъде актуален.
В този смисъл благодаря Ви предварително. Оттеглям моя актуален въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли вече връзка между селата? - Има. Може да вземете отношенине, господин Александров.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да кажа, че по неясни за мен причини Вашият въпрос беше дошъл при мен доста късно, а с проблема се бях запознал по собствена инициатива доста преди това, посещавайки на място обекта.
Това, което Министерството на транспорта предприе, мисля, че задоволява гражданите на Първомай. Другата възможност беше да се похарчат още около 4 - 500 хил. лева, за да се прави временна пътна връзка. С това нямаше да се постигне кой знае колко съкращаване на срока на пускане в действие на тази пътна връзка. Това е.
Благодаря. РД/МД 1125.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Следващото питане е отправено от народния представител Любомир Павлов, относно обстоятелствата около прехвърлянето на жилищен блок на Министерство на транспорта на фирма "Трансстрой".
Господин Павлов, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Уважаеми господин Александров, група мои избиратели, обитаващи блок 29 на жк "Дружба", който се явява ведомствен на Министерството на транспорта, изразиха при срещите си с мен своето сериозно безпокойство от отказваната им възможност за закупуване на жилищата, които обитават. Става въпрос за над 200 семейства на работници и служители, пенсионери, както и съкратени работници на министерството. Тъй като блокът е прехвърлен на фирма "Трансстрой", по мое мнение съществува реална опасност при предстоящата приватизация тези семейства да бъдат лишени от своите жилища, които биха могли да им бъдат предоставени за изкупуване.
По този начин изкуствено се създава един допълнителен социален проблем. Във връзка с това моля да ми бъде отговорено на следните въпроси:
Верни ли са изнесените пред мен факти за злоупотреби при настояване в блока?
Какви са обстоятелствата около прехвърлянето му на фирма "Трансстрой" и дали това наистина е станало безвъзмездно?
Възнамерява ли Министерство на транспорта да изясни обстоятелствата около прехвърлянето и използуването на блока и какви са намеренията Ви за разрешаване на възникналия проблем с изкупуването на жилищата?
Прилагам изложение на инициативния комитет на обитателите на блока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Павлов! Има думата господин Александров.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Блок 29 в жилищен комплекс "Дружба" е строен на два етапа със средства изцяло от временно строителство на бившето стопанско обединение "Трансстрой", сега фирма "Трансстрой", с предназначение за общежитие. 1125.2
Първият етап е завършен 1977 г., а вторият етап - 1985 година.
Вярно е, че с акт # 10226 от 28 март 1978 г. за държавна собственост на Районен народен съвет "В.Левски" е посочено, че построената през първия етап сграда се предоставя на Министерство на транспорта. Но имайки предвид обстоятелствата, че средствата за строителство са били на "Трансстрой" и сградата е строена с цел да задоволява жилищните нужди на работници и служители именно на това предприятие, тогава Министерство на транспорта е предоставило изцяло стопанисването на сградата.
Искам да Ви кажа, господин Павлов, че аз лично познавам тази сграда какво представлява, защото преди доста години, предвид на тежките жилищни нужди, които и аз съм имал, в качеството си на служител на "Транспроект" съм се надявал на еднакво жилище там, ясно ми е, че това, освен за общежитие, едва ли за нещо друго става.
Сградата се е водила като основно средство на "Трансстрой". То е плащало издръжката, амортизационните отчисления и т.н. Поради това Министерство на транспорта не е възразявало и е дало съгласието си с писмо от 20 февруари 1991 г. да се издаде акт за държавна собственост на името на "Трансстрой".
Постоеното през втория етап тяло, представляващо общежитие за семейни работници, е актувано с акт за държавна собственост на 26 ноември 1989 г., община "Искър" на името на "Трансстрой".
В момента жилищният блок се обитава от настоящи и пенсионирани работници и служители на следните предприятия:
"Трансстрой" - общо 166 гарсониери;
Строително-монтажно предприятие "Автоматика и монтажи", което е поделение на фирма "Трансстрой" - 51 бр.;
Централно управление не фирма "Трансстрой" - 2 бр.;
"Транспроект" - 3 бр.;
"Транскомплект" - 2 бр.;
Висше военно-транспортно училище - 8 бр.;
Фирма "БДЖ" - 5 бр.;
Транспортна болница - 2 бр.;
Транспортна полиция - 6 бр.
Настанени са и ученици, и студенти, и деца на работници 1125.3 и служители във фирмата. Дадени са оборотни жилища за строителство на жилищна кооперация на работници във фирмата.
При настаняването със 138 лица са сключени договори по силата на 64-то постановление от 1986 г., в които настанените лица са поели задължение да работят в системата на "Трансстрой" 10 години, но няма поето задължение от страна на предприятието да им продаде тези жилища.
Настаняването на работници и служители извън системата на "Трансстрой" е ставало въз основа на чл. 3, ал. 2 от Закона за наемните отношения. Настанени са работници и служители от предприятия, чиято дейност е свързана с тази на "Трансстрой" и които са в системата на Министерството на транспорта.
Не установихме данни за злоупотреби при настаняването в жилищния блок. Това, разбира се, е нещо, по което сигурно винаги може да се спори.
Съгласно чл. 111, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти продажбата на ведомствени жилища, които са предоставени на трудов колектив в стопанска организация, се извършва с разрешение на колективния орган за управление на самата организация. Тоест Министерството на транспорта не е и не може да бъде управомощено да решава въпроса да се продават ли жилищата или не.
По данни на ръководството на фирма "Трансстрой" този въпрос е обсъждан на съвещание на директорите на поделения, но не и на заседание на управителния съвет на фирмата, където е решено да не се продават жилищата поради необходимостта от общежитие за настаняване на набираните работници, както и поради непригодността им за трайно задоволяване жилищните нужди на живущите. Общежитието представлява коридорен тип гарсониери, които не дават възможност за нормално обитаване от семейства. Друг е въпросът, че там от твърде много години наистина живеят семейства.
Въпросът за продажбата на жилищата ще бъде решен от Управителния съвет на фирма "Трансстрой" по предложение на стопанските съвети на поделенията на фирмата съгласно Наредбата за държавни имоти. За горното Министерството на транспорта е дало съответните препоръки с писмо от 14 април 1992 г. В същото е обърнато внимание на ръководството на фирмата да спази устано1125.4 вения в Наредбата за държавни имоти и Указа за стопанска дейност ред и се съобрази с мнението на събранието на пълномощниците на колектива по този въпрос, като същият въпрос бъде решен до края..., в отговора ми до Вас, господин Павлов, е написано до края на м. април. Така е написано и в писмото, което сме изпратили до "Трансстрой". Няма решение на въпроса до този момент.
Аз поемам ангажимент пред вас да изискам още веднъж такова от фирма "Трансстрой". Но искам да кажа и едно свое мнение по въпроса, принципно мнение по въпроса, ползувайки Вашето питане. 1125.5
Едва ли най-разумното нещо, което би могло да направи едно предприятие, разполагащо с определен контингент жилищен фонд, е този контингент изцяло да бъде продаден. Не бих желал това да се възприема като, как да кажа, свързано с това доколко са удовлетворени жилищните нужди на служителите на съответното предприятие, защото едва ли има такова, в което те са изцяло удовлетворени. Но, от друга страна, една строителна организация, каквато е "Трансстрой", въпреки страшно много намалелия обем работа, въпреки намалялата необходимост от привличане на временна работна ръка от провинцията не смятам, че трябва да се ликвидира напълно ведомственият жилищен фонд, още повече такъв, което определено има характер на общежития.
Това е, което бих могъл да Ви отговоря. Вероятно то няма да удовлетвори Вашите избиратели. Искам да кажа, че на два пъти в последно време на заседания на Министерския съвет подобен вид проблеми се разискваха във връзка с недоволства, изразявани в Столичната община. Подобно мнение защитавах и там. Още повече, че в настоящия момент, поне според мен, много трудно би могло да се говори при каквито и да било условия да се търси закупуване на жилища изцяло по старите цени от преди 4 март 1991 г. Друг е въпросът, че Министерството на териториалното устройство е в състояние да предложи една по-добра скала, по която да се преизчислява овехтяването на отдавна градения жилищен фонд.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Павлов, уточняващи въпроси или да благодарите на господин министъра?
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ (СДС): Искам да благодаряа на господин Александров за подробния, за изчерпателния отговор и да изкажа своите надежди, че той ще упражни своето влияние в бъдеще за някакво, не става дума за максимално и в пълна степен за удовлетворяване на исканията, но за някакво частично решение на въпроса под някаква форма по-нататък.
Просто аз съм съгласен с по-голямата част от аргументите, които господин Александров изтъкна и още веднъж му благодаря. СД/МД 1126.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Александров, Вие сте доволен като Любомир Павлов.
Уважаеми колеги, предлагам да преминем към т. 3 и да свършим за днес. Имате ли нещо против? - Нямате. А след това да почиваме повече. И без това е ден за питания.
По т. 3 давам думата на господин Захари Карамфилов като председател на Националния статистически институт. Имате думата, господин Карамфилов.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Съгласно чл. 5 от Закона за статистиката ежегодно председателят на Националния статистически институт внася план за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание.
Планът за статистическите изследвания през 1992 г. отразява променящата се предметна ориентация на тези изследвания в прехода на страната към гражданско общество и пазарна икономика, както и налагащите се измнения в статистическата методология. Като годишен план той фиксира конкретните статистически изследвания в контекста на общата стратегия на реформата и по-нататъшно развитие на статистическата система. Затова на вниманието на Народното събрание са представени в съкратена форма основните принципи и главните направления на реформата, във връзка с които следва да се преценява тематиката наплана за 1992 г.
Планът обхваща преди всичко обектите и процесите, които подлежат на статистически изучавания през 1992 г., и информацията, която ще се осигури чрез тезииследвания.
Включени са и основните методологически разработки, които имат фундаментално значение за пресутройството на статистическата система.
Планът не съдържа програмите на отделните статистически изследвания, които съгласно чл. 5 на Закона за статистиката се утвърждават от председателя на Националния статистически институт. Той не съдържа и многостранната, широка по обхват работа по решаването на конкретни методологически и други въпроси, свързани със статистическите изследвания, която по принцип се съдържа в оперативните планове, обхващащи дейността на всички структурни звена на Националния статистически институт. 1126.22
От конкретните задачи по плана за статистическите изследвания през 1992 г. по-специално внимание заслужава преброяването на населението и жилищния фонд, което изисква широка по обхват организаторска работа и ресурсно осигуряване.
Известн е, че редица обстоятелства наложиха преброяването да се отлага два пъти с решения на Министерския съвет. Нуждата от информация, каквато може да се осигури само чрез преброяване, е безспорна и става все по-остра.
Становището на Националния статистически институт и на Висшия статистически съвет е, че то трябва да се проведе към 4 декември т.г.
Паралелно с преброяването на населението и жилищния фонд ще се извършват допълнителни статистически наблюдения, като: изследване на незаетите лица в трудоспособна възраст; връщането на земята и формите на нейното използуване; приватизацията; миграционните процеси и др.
Фактологическата част на плана е представена в приложение # 1 и приложение # 2. Приложение # 1 съдържа показателите, по които всички юридически и физически лица следва да предоставят данни на Националния статистически институт. А приложение # 2 е информацията, която Националният статистически институт е длъжен да предоставя на всички юридически и физически лица в страната.
Завършвайки, искам да кажа, че планът е разработен с ясното съзнание и оценка за възможностите на неговото изпълнение. Преценени са и отмерени, бих казал, вероятните трудности, които ще се срещат в изпълнението на ттози план. Но ръководството на Националния статистически институт гарантира пред Народното събрание изпълнението на този, предложен на вашето внимание план.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Карамфилов.
От името на Икономическата комисия има думата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Икономическата комисия обсъди плана за статистическите изследвания 1126.3 през 1992 г. още на 12 февруари и е изготвила свое становище по него, което беше предоставено на народните представители на 8 април.
Преди да ви запозная и с предложението за решение, което е оформила комисията на основата на това становище, искам да кажа и аз няколко думи по този план за статистическите изследвания, който Народното събрание за пръв път приема в нашата статистическа практика.
Планът за статистическите изследвания обхваща всички отрасли и дейности в народното стопанство. В него е предвидено да продължат някои от досегашните изследвания с оглед да се продължат и динамичните редове по отделните показатели. А освен това и страната ни има задължения към международните институции за предоставяне на съответна информация.
Правят впечатление в плана и редица нови изследвания, а именно: за реституцията и приватизацията; за демонополизацията; за текущата стопанска конюнктура, за което вече се публикуват ежемесечно бюлетини; пазарът на труда; частният сектор; условията на живот; дейността на новите органи на правораздавателната система и т.н.
Тук беше посочено, че един от основните моменти в плана е преброяването на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 г. И тук има редица моменти, като се включват такива въпроси, по които ще се набира информация: етническата принадлежност на населението, която не е изследвана повече от 20 години; майчиният език; вероизповеданията; инвалидността на населението и т.н.
Като твърде обхватен материал, безспорно по него могат да бъдат направени и критични бележки. Смятам обаче, че независимо от тези бележки планът може да бъде приет с убеденост, за да се ускори провеждането на много от статистическите изследвания и най-вече на преброяването на населението, тъй като времето за това намалява. На тази основа предлагам Народното събрание да приеме следното решение: 1126.4
"Проект за решение

за утвърждаване плана за статистическите изследвания

на Националния статистически институт през 1992 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 1 и чл. 8 от Закона за статистиката
Р Е Ш И:

1. Утвърждава плана за статистическите изследвания на Националния статистически институт през 1992 г.
2. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, за които ще се събира информация от юридическите и физическите лица и на обектите и процесите, а които ще се предоставя информация от Националния статистически институт.
Списъците да се публикуват в "Държавен вестник", така както изисква и Законът за статистиката.
3. Възлага на Националния статистически институт да организира и проведе преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 г.
4. Министерският съвет да осигури на Националния статистически институт необходимите средства за покриване на разходите по преброяването на населението и жилищния фонд.
5. Министерският съвет да разпореди на областните управители и на кметовете на общините да участвуват в провеждането на преброяването съгласно програма, разработена от Националния статистически институт.
Решението е прието от Тридесет и шестото Народно събрание на 26 май 1992 г. и подпечатано с държавния печат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов)"
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате ли други предложения или изказвания по така предложеното проекторешение?
Заповядайте, господин Гинев.
ПЕТКО ГИНЕВ (СДС): Господин председателствуващ, драги колеги! Има няколко пункта, по които, както и на първото събиране на Икономическата комисия, ние не получихме пълна яснота по 1126.5 по тези проблеми. Така и на настоящия етап те също стоят.
Първо, Икономическата комисия имаше претенции да гледа бюджета за преброяването по пера. И аз отправям няколко конкретни въпроса към господин Карамфилов по принцип. 1126.6
Първо, с каква техника или ще се изграждат ли нови мощности, които ще обслужват преброяването по принцип и ако не се изграждат нови мощности, с ползуването на кои мощности ще се реализира самият процес на преброяването.
И още нещо, в последните две преброявания окончателните резултати от преброяването бяха публикувани две години след тяхното извършване, голяма част от тях даже бяха засекретени и не бяха публикувани.
В какви срокове се очаква да се извърши цялостна публикация на резултатите от преброяването в страната?
Във втората част, по приложение # 1, помоему има редица форми, които би следвало да отпаднат, като по-популярни - преброяване на магазини, заведения за обществено хранене, будки, павилиони; приходи, разходи и преброяване на столовете. По принцип столовете вече отпаднаха като функции почти навсякъде във всички предприятия и фирми, закрити са. Ето защо извършването на анализ на тяхната дейност е безпредметно.
Аз правя тук една атака конкретно, че зад всяка форма се крие един методолог. И ако при правенето се изхожда от чувството, че всеки мисли за своето самосъхранение, някои от формите би следвало да отпаднат.
И още един пункт. В самото приложение са заложени, не говоря за преброяването, редица изследвания, които трябва да се извършват еднократно.
Специално аз възприемам тезата, че Националният статистически институт е създаден като средство, което ще обслужва изпълнителната власт, в най-голямата си част Министерският съвет. И ако тези еднократни форми не следва да бъдат поръчани от някой, а се правят заради самия Национален статистически институт, определено считам, че те са безпредметни. Би следвало зад всяко еднократно изследване да се крие органът, за който е предназначено.
И още нещо. В страната започна изпълнение на Закона за връщане на земята. В самото приложение е казано само с дветри думи, че обследване н ачастните селскостопански производители ще се извършва по нова методология. И наистина на този етап, когато беше внесен планът, напълно резонно беше да не може точно СР/МД 1127.1 да се формулира какво ще представлява тази отчетност. Но от тогава мина близо три месеца време и аз бих помолил поне в найобщи линии, ако е възможно, да чуем в какво ще се обследват частните земеделски производители. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Гинев. Господин Карамфилов, бихте ли взел отношение да отговорите на колегата Гинев?
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Аз искам да благодаря на господин Гинев за бележките, които направи. Ще се помъча да дам отговор.
Бюджетът за преброяването още преди два месеца беше предложен в Министерския съвет, разгледан от Министерството на финансите. И аз съжалявам, че в момента не е в мен самата справка, зада посоча конкретни данни.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, влиза в залата): Извинявайте, не сме гласували той да говори. Защото се говори, когато се гласува, само министри говорят в Народното събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Свършиха се министрите. Минахме към т. 3. (Шум в залата)
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Нарушава се правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съгласно т. 5 от закона щом е вносител, трябва да защитава. Така приемаме. Ако е нарушение, е втори въпрос. Моля, господин Карамфилов, имате думата.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: Да. По отношение на техниката. Обработките ще се извършват с техника, с която разполага Националният статистически институт, тази която ще бъде предоставена от Фонда на населението на ООН, и естествено с услугите на Информационно осигуряване и на други организации, които разполагат с изчислителни мощности.
ГЛАС ОТ ПСБСП: Няма ли да млъкне тая! (Към Златка Русева, която е между редиците на мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
ЗАХАРИ КАРАМФИЛОВ: по отношение на това кога ще бъдат публикувани резултатите. Действително досега резултатите са публикувани 2-3 години след датата на преброяването. Ние имаме намерението и амбицията още в дните преди Нова година да бъдат публикувани предварителните резултати от преброяването, ако вие решите то да се проведе на 4 декември. А по отношение на 1127.2 по-нататъшните обработки, имаме разработена програма и смятаме, че ще могат да приключат в края на 1993 г.
По отношение на бележките по приложение # 1. Аз напълно споделям мнението на господин Гинев. Но тъй като планът е внесен през м. февруари, действително някои неща тогава не можеха да бъдат изчистени. И много от формите, които спомена господин Гинев, вече не се водят и не се извършват статистически наблюдения, тъй като са изгубили своята актуалност.
Най-сериозният проблем на реформата в статистиката е в областта на селскостопанската статистика. От 1 ноември традиционните информационни канали на статистическите изследвания в областта на селското стопанство ще престанат да съществуват. Това означава коренно изменение на методологията и на формите, по които ще се провеждат статистическите изследвания.
В тази област ние проведохме вече два семинара със специалисти от Европейската организация и от САЩ. В момента се извършва активна методологическа подготовка относно статистическите изследвания в областта на селското стопанство. Защото досегашните държавни структури там вече няма да съществуват. И явно е, че основните форми на изследване в областта на селското стопанство ще бъдат стопанските преброявания и репрезентативните изследвания. В тази област, както казах, в момента работят две групи. По покана на Статистическия департамент на САЩ наши специалисти ще отидат там да специализират, за да могат да извършват такива изследвания. И първото изследване, което ще направим след 1 ноември, ще бъде съвместно самерикански специалисти. Ще се изследва развитието на частния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. Има ли друг желаещ за изказване?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Аз имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте. Госпожа Русева, Петко Симеонов, председателят на тази...
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Имаше питане към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Към кого?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Извинявайте, господин председател, нека да не си водим диалози. Аз ще кажа нещо. Няма пречка, когато Народното събрание реши да изслуша някого, който не е министър, 1127.3 да се гласува, както беше случаят с председателя на БНБ господин Тодор Вълчев. Тогава ние гласувахме и го изслушахме.
Ето защо смятам, че винаги, когато лица, които не са министри или които не са били извикани, Петко Симеонов беше извикан по точка от дневния ред да даде отчет, в качеството си на ръководещ Агенцията за чуждестранна помощ...
Аз нямах нищо против и може би с вота си щях да го докажа, предложение, което Вие сте пропуснали да направите, е наистина да се гласува за какво точно ще бъде изслушан господин Карамфилов. Защото това, което чухме, имаше характер на отчет. Дали точно така е поставено в решението, всички народни представители могат да видят. Но и в Конституцията, и в правилника е казано, че лица, които не са министри, могат да бъдат изслушвани само когато с вота си Народното събрание реши това.
Така че мисля, че има нарушение на процедурата тук. Аз просто отправям този процедурен въпрос. Какво внася или не внася, има си мотиви. Това също не е аргумент. Но мисля, че тук сте нарушили процедурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Съгласно чл. 5 председателят на Националния статистически институт ежегодно внася в Народното събрание план за утвърждаване.
ГЛАС ОТ МАЛЦИНСТВОТО: То е задължително.
ВАСИЛ МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Това е конституционен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той е вносител, това е негово задължение. Така сме приели в залата. Има ли други желаещи да се изкажат? Няма. Господин Георги Николов, моля прочетете още един път текста, за да гласуваме.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП): Проект за решение за утвърждаване плана за статистически изследвания на Националния статистически институт през 1992 г. "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 1 и чл. 8 от Закона за статистиката реши:
1. Утвърждава плана за статистически изследвания на Националния статистически институт през 1992 г.
2. Утвърждава списъците на статистическите изследвания, за които ще се събира информация от юридическите и физическите лица и на обектите и процесите, за които ще се предоставя инфор1127.4 мация от Националния статистически институт. Списъците да се публикуват в "Държавен вестник".
3. Възлага на Националния статистически институт да организира и проведе преброяване на населението и жилищния фонд към 4 декември 1992 г.
4. Министерският съвет да осигури на Националния статистически институт необходимите средства за покриване на разходите по преброяването на населението и жилищния фонд.
5. Министерският съвет да разпореди на областните управители и на кметовете на общините да участвуват в провеждането на преброяването, съгласно програма, разработена от Националния статистически институт.
Решението е прието от Тридесет и шестото Народно събрание на 26 май 1992 г. и подпечатано с държавния печат.
Председател на Народното събрание - Стефан Савов."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме текста на решението.
Резултати от гласуването: от общо 152 гласували, за решението са гласували 142, 3 - против, и 7 - въздържали се. Решението се приема. 1127.5
Няколко съобщения:
Комисията за младежта, спорта и туризма ще заседава на 28 май в 11 ч. в зала 521.
Законодателната комисия - утре, 10 ч., зала "Запад".
Комисията по здравеопазването - сряда, 10 ч., "Дондуков" # 2.
Подкомисията по средното образование - 27 май, 10 ч., зала 309.
Комисия по образованието - 11 ч., 27 май.
Комисия по административно-териториалното устройство - 9 ч., четвъртък, "Дондуков" # 2.
Комисия по правата на човека, сряда, 10 ч., "Дондуков" # 2.
На 27 май от 10 ч. Клубът на народния представител ще проведе среща с Комисията по националната сигурност и с господата Мъри пийк и Морис Суверш - експерт по сигурността, бивш служител на ЦРУ.
Икономическа комисия - сряда, 27 май, от 10 ч. в Пленарната зала.
Комисия по културата - 27 май, сряда, 12 ч., Огледална зала.
Комисия по образованието и науката - сряда, 11 ч., зала 309, "Дондуков" # 2.
Комисия по околната среда - четвъртък от 9 ч.
Комисия по радиото и телевизията - 29 май, петък, Огледална зала, 12 ч.
Председателски съвет - утре от 14 ч.
Други съобщения няма. Утре от 15 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 17 ч. и 50 м.)
ВТ/МД 1128.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Стефан Савов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Снежана Ботушарова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п) Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ: (п) Илхан Мустафа (п) Трифон Митев