Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илхан Мустафа и Трифон Митев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля всички депутати да се регистрират.
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието. (Звъни)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете, че непрекъснато правим опити да се чува по-добре в залата. Тук намирам една бележка, може би и на банките при вас я има, че трябва да се говори на разстояние от микрофоните около 20 см, значи около една педя. И тук пише: всяко отклонение рязко влошава чуваемостта - пак една хубава българска дума. Но, с други думи, за да се чуваме по-добре, трябва да говорим на около 20 см от микрофона.
Първо ще ви прочета постъпилите законопроекти, вносителите и комисиите, на които са раздадени.
Законопроект за даване статут на висше училище за Варненския свободен университет. Група народни представители от Предизборния съюз на БСП са вносителите. Раздаден е на Комисията по образованието и науката и на Законодателната комисия.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Султаната Оман за въздушни съобщения. Вносител е Министерският съвет. Раздадено е на Комисията по външната политика и на Законодателната комисия.
Много ви моля, в залата да се пази по-голяма тишина, защото тук постоянно идват народни представители и питат защо МР/КП 2068/1. този законопроект или онзи законопроект не са приети и т.н. Моля, фотографите вече да напуснат залата!
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите - внася Министерският съвет. Раздаден е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
Проект за решение за закриване на Комисията по радио и телевизия. Внесен е от група народни представители. Раздаден на Законодателната комисия, Комисията по радио и телевизия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния застрахователен институт. Внесен е от Министерския съвет. Раздаден е на Законодателната комисия и Икономическата комисия.
Законопроект за допълнение на Закона за държавните такси. Внесен е от Министерския съвет. Раздаден е на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите.
Законопроект за държавните имоти. Внесен е от Министерския съвет. Раздаден е на Законодателната комисия и Икономическата комисия.
Общо седем закона.
Аз бих искал да помоля тук председателя (той е болен, няма го), заместник-председателя на Комисията по образованието да ми кажа какво направи комисията във връзка със законопроекта за даване статут на висше училище на Варненския свободен университет.
А, всъщност господин Сепетлиев е тук. Извинявайте, защото миналия път Ви нямаше. Господин Сепетлиев, моля да обясните, защото под това писмо са се подписали представители на трите парламентарни групи. И много народни представители от трите парламентарни групи имат желанието да се уреди въпросът на тези младежи по някакъв задоволителен начин.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, драги колеги! Чувствувам се задължен от името на Комисията по образованието и науката да дам известни обяснения във връзка с т.нар. Свободен варненски университет. Първо, искам да изложа пред вас фактите.
Във Варненския градски съд е регистриран университет (под името университет се разбира в случая една асоциация, коя2068/2. то се занимава с подпомагане на образователния процес и с научноизследователска работа).
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Наука и бизнес.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Да, наука и бизнес. Тази асоциация е наречена: Варненски свободен университет.
РУМЯНА КУРТЕВА И ДРУГИ ДЕПУТАТИ ОТ БСП: Не е така.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Позволете да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Нека да се изкаже. Ние днес няма да имаме и без това дебати по този въпрос, просто една информация да чуем.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Тази организация е започнала образователен процес под формата на обучение на студенти, които да получат след завършване на пълния курс на този университет диплома за завършено висше образование.
Студентите, които са записани в тази организация, са платили определена такса - около 4000-5000 лв., и сега в момента първият техен курс завършва юнската изпитна сесия. Това са фактите.
Какво нередно има в регистрирането на тази асоциация?
Първо, тя не е одобрена в качеството си на университет от Народното събрание. За всеки университет Народното събрание трябва да взема определено решение - че се признава легитимността на този университет.
Второ, тази асоциация е окупирала базата на АОНСУ. Това е един голям комплекс, в който се провежда работата по обучението на студентите. Там те живеят и там се хранят. Сега в момента е взета и втора сграда, която се намира до основната.
Университетът не е легитимен. Неговото одобрение не е гласувано тук, в Народното събрание и поради това се явяват известни недорназумения. Какви са те?
Първо, университетът иска да получи легитимност, т.е. дипломите на завършилите този университет да се признават за такива дипломи със завършилите висше образование и да се дават същите тези права, каквито се дават на висшистите, завършили други учебни заведения в България.
Второ, базата, която принадлежи на Варненското кметство, е окупирана без неговото разрешение. Кметството е собственик. 2068/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сепетлиев, по-скоро кажете какво е решението на комисията. Защото ние днес няма да...
РУМЯНА КУРТЕВА И ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Но вие сте просто дезинформиран.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Решението на комисията е следното:
Молят се Министерството на науката и образованието, заедно с министерството на финансите да проведе контрол на досегашната работа, начинът, по който е регистриран този университет, и по-нататък да даде заключението, което то смята за правилно по отношение на бъдещето на този университет. (Оживление и искания от блока на БСП да се разгледа този въпрос)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това сега не е в дневния ред, аз само исках една информация.
Следващата седмица ние ще искаме да предадете вашето мнение на Законодателната комисия - така, както прочетох във вашия протокол. И ние ще го включим за дебати тук. Като, разбира се, добре ще бъде да имахме и консултации с Министерство на науката и образованието. Чудесно. А ние това, тъй като е законопроект, ще го внесем...
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): А защо така ще го решаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, моля ви се, не подвиквайте от място.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Щом като няма да е така, тогава моля да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма, защо ще ви давам думата? На никого няма да давам думата. Има внесен законопроект. Щом има внесен законопроект, аз съм го разпределил по комисии. Щом като съм го разпределил по комисии, тези комисии са длъжни да дадат своето становище и тогава ние ще дебатираме. Значи другата седмица, предполагам, ще го внеса за разглеждане.
РУМЯНА КУРТЕВА (от място): Процедурно, кратка информация искам да дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма да ви дам думата, защото това беше само една информация. Тя има за цел само да подтикне нещата. Няма да ви дам думата! Ние дебати няма да правим. Информация, за да може младите хора да получат известна насока. 2068/4.
РУМЯНА КУРТЕВА (от място): Искам точно това да предложа - да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Няма защо. Каквото и да дадете, ние не сме сложили това нещо в дневен ред, председателят има право все пак да решава. Няма да дам право, не искам сега да започнат дебати, без да ги има в дневния ред. Не ви давам думата, защото след това и господин Александър Йорданов ще стане и т.н. Не ви давам думата! Да не започваме със скандали.
Аз чета, че има законопроект. Аз не съм доволен, че може само в Комисията по образованието и само в министерството да се решава този въпрос. Щом като има внесен законопроект, той трябва да влезе в пленарната зала. Какво искате повече? И не може сега, защото до 18,00 ч. е трябвало да го внесете. Повече не ви давам думата, седнете си на мястото, моля ви се.
За дневен ред в срок е постъпило само едно изменение, само една поискана промяна: това е от страна на народните представители Михаил Неделчев, Вержиния Велчева, Стоян райчевски, Георги Костов, Стефан Караджов, които са от 2. Бургаски избирателен район, които искат на основание чл.з 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се внесе предложение за включване в дневния рнед на заседанието в сряда, 24 юни, днес, законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Димитър Луджев.
Аз лично имах възможността да говоря с хората от Нефтохимическия комбинат, които именно държат много за този законопроект. В Председателския съвет разгледахме внимателно този въпрос. Задължавам две от комисиите, на които съм възложил отдавна този законопроект, да се разгледа, а именно: Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване, господин Матинчев, още утре да излезете с мнение. Има мнение само на Комисията по финансите и бюджета и на Законодателната комисия, която обаче не го е отпечатала.
Моля ви още утре да бъде внесен, като Председателският съвет единодушно взе решение Законът за кооперациите да мине на първо място за разглеждане. Ние не можем да го разглеждаме днес по няколко причини. (Венцеслав Димитров се обажда за някаква реплика от място) Господин Димитров, какво искате, когато 2068/5. говоря? Изслушайте ме и тогава ще имате още повече възможности да говорите. Нали?
Значи, ние не можем да разгледаме сега Закона за кооперациите по чисто, ако щете, процедурни причини: две от четирите комисии все още не са дали своето мнение. Моля не, а задължавам тези две комисии утре да имаме тяхното мнение отпечатано и раздадено. Кога ще се съберете, не зная - днес ли ще стане, тази вечер ли ще стане, но този законопроект - навън стоят хора, които се интересуват какво става по този въпрос. Разбира се, не е в това въпросът. Ние не бихме се поддавали на всеки, който дойде тук, за да си изказва своите искания. Защото аз започвам да мисля, че Народното събрание става нещо като стената на плача. Но в Председателския съвет имаше, от друга страна, едно общо становище, че дейсятвително този законопроект трябва да мине, че досега този Закон за кооперациите е давал възможност на много хора да се обогатяват незаконно, но че се иска по някакъв начин - не както господин Луджев предлага: да премахнем изцяло тази ал. 5, затова защото в такъв случай може би ще създадем други недоволни, други хора, действително учащи се например, действително инвалиди, тогава пък те да не бъдат облагодетелствани. И затова нека до утре да се помисли отново, като в Председателския съвет не се възприе и мнението на Комисията по бюджета и финансите, че Министерският съвет да определя дейностите, които да бъдат освобождавани. Вижте, това е мнение на Комисията по бюджета. Председателският съвет не го прие затова, защото когато Министерският съвет ще приема тези неща, това означава, че ще има пък други дейности, които ще бъдат по някакъв начин удобни пак за облагодетелствуването на някой.
Това е мнението на Председателския съвет и той има право да вземе становище.
Имате думата, господин Йорданов. 2068/6.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз останах с впечатление по време на обсъждането в Председателския съвет, че този законопроект ще бъде точка първа от днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, вие не може да сте останали с такова впечатление, тъй като напускахте често Председателския съвет. (Весело оживление и ръкопляскания от страна на опозицията)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като се разбра, че има становище на Комисията по бюджета и финансите и има готово становище, което само не е написано писмено на Законодателната комисия. Оттук нататък аз наистина не си спомням нещо друго да е решавано. И се каза, че това може да стане точка първа, като различните позиции се развият именно тук, вътре в парламента. Защото сега вие навлизате по същество в проблема, предавате становищата на комисиите. Ако наистина приемем това да бъде точка първа, нека комисиите да си кажат становището. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, цялата работа е, че вие напускахте Председателския съвет и не изслушахте докрай.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Значи не е взето с консенсус тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз казах изрично, тук казах... Взето е... Не е с консенсус, но просто вие не сте чули какво се взе като решение. А пък Председателският съвет не е нужно да взема решения ся консенсус. Председателят предлага, а Председателският съвет единствено само дава своята консултация.
Аз не мога сега да сложа тази точка първа, след като две от комисиите, на които съм разпределил този законопроект, не са го разгледали и нямат мнение.
Третата комисия - Законодателната, няма писмено мнение, което щеше да се изложи тук.
Щом нямам стантовището на две от комисиите, ние решихме тогава, добре, без консенсус, но Председателският съвет посъветва председателя и аз смятам, че ние не можем да изменяме правилника. Задължавам обаче двете комисии, това имам право, утре до обяд да бъде предадено тяхното мнение по този въпрос, ВТ/КП 2069/1. така че да може да бъде разпространено и напечатано.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Кои са тези комисии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, вие слушате ли? (Утвърдителен отговор от страна на Александър Йорданов) Щом слушате, тогава не би трябвало да питате. Изрично казах: Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване и дори се обърнах към господин Матинчев. (Весело оживление и смях от блока на опозицията)
Извинявайте, но това какво е?
Просто правилникът не дава възможност.
Господин Димитров, седнете си на мястото. Това са министерските места. (Весело оживление от страна на опозицията)
Госпожица Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, благодаря за дадената ми дума.
Наистина ние трябва да се придържаме към правилника. Естествено е, че председателят решава в кои комисии да бъде разпределен един законопроект. Аз мисля, че този законопроект беше раздаден доста отдавна и доста отдавна предполагам, че е бил разпределен и по комисиите. Важното е, че две от основните комисии са разгледали вече законопроекта за кооперациите.
Аз все пак искам да се позова на правилника. Нашето предложение е внесено в указания срок и според ал. 4 на чл. 37 то следва да се постави на гласуване в началото на пленарното заседание и то без да се обсъжда.
Така, както е изготвен проектът за програма за работа на Народното събрание, ние сами разбираме, че точка 10 не означава днешното пленарно заседание. Ето защо аз моля да бъде поставен на гласуване въпросът за включване на тази точка от дневния ред като точка първа на днешното заседание, а едва след това би могло да се обсъжда дали ние по същество бихме могли и какво би било необходимо да направим. Аз ви моля наистина да изпълните правилника и да подложите този въпрос на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Велчева, прочетете чл. 62 и чл. 63 на правилника.
С тези хора и аз говорих, разбирам напълно исканията им, но това не значи, че може да правим каквото си искаме с 2069/2. правилника.
Аз задължавам сега, защото този законопроект действително отдавна съм го разпределил и отдавна Комисията по труда и социалното осигуряване и Икономическата комисия трябваше да си дадат становищата, като имаме решение утре да бъде точка първа.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Пак няма да е възможно.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Няма да има 24 часа.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Аз се извинявам, но ако по този начин ще прилагаме правилника, утре пак ще се намери някой, който да направи възражение, че становището на Комисията по труда и социалното осигуряване не е раздадено в указания от правилника срок.
Народното събрание винаги може да приеме друго процедурно решение. И аз моля да поставите наистина на гласуване предложението за включване на такава точка в дневния ред. (Шум в залата, реплики)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, на днешното заседание на Председателския съвет председателят на Законодателната комисия информира вас, че Законодателната комисия не е стигнала до заключение по този въпрос.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Как да не е?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Не е задължително.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, набелязани са пет точки, които да бъдат изложени пред парламента и по които да се състоят дебати.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Защо се изопачават нещата?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е съобщението, което беше направено в Председателския съвет от председателя на Законодателната комисия господин Джеров. Сега в момента виждам, че господин Джеров възразява и аз приемам, че не съм го разбрал правилно.
Възниква обаче въпросът, след като има неяснота, очевидно пред нас трябва да има писмен текст, по който да дебатираме. И на мен ми се струва, че госпожица Велчева излишно драматизира въпроса, защото, както съобщи господин Савов, ние по същество нямаме различия. И това нещо би трябвало да бъде осъзнато и от народните представители, и от онези, които остро 2069/3. поставят този въпрос около Народното събрание. Тоест злоупотребите с привилегията на чл. 37, ал. 1 трябва час по-скоро да бъдат премахнати. И по това ние нямахме спор. И това е, което трябва най-ясно да формулираме в текста, който ще разглеждаме.
Същевременно, както съобщи господин Савов, от наша страна, от страна на нашия парламентарен съюз и в Комисията по бюджета и финансите под председателството на господин Йорданов, и сега, в Председателския съвет беше поставен въпросът, че не бива да ощетим студентите и инвалидите, които имат право на правомерни облекчения, когато извършват правомерна дейност.
Ето защо предложението на Законодателната комисия спокойно да довърши работата си утре и да се разпространи текст на една страничка, по който ние да не губим половин ден в дебати в пленарната зала, а да можем максимално бързо да се съгласим, е единствено разумното, според мен. И не виждам защо трябва да нагнетяваме излишно атмосферата, след като по същество сме съгласни и искаме да намерим текста, който най-добре да отрази това съгласие.
Затова предлагам: в точка 10 от раздадената програма този въпрос е включен. Той е в нашата проектопрограма, която като я поставите на гласуване, ще стане програма. В момента, в който Законодателната комисия е готова, щом има становищата и на другите, а те не би трябвало дълго време да разсъждават, ние веднага ще можем да приемем решение. Защото ако приемем така, както го е предложил господин Луджев в законопроекта за пълното ликвидиране на ал. 5, на нас ни се струва, и така ни се струваше в Бюджетната комисия, че бихме ощетили интересите на други групи хора, които утре да дойдат тук. (Шум в залата, изразено неодобрение от страна на депутати от мнозинството) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Момент, момент. Нещата са доста ясни. Господин Джеров, елате. Нещата са съвсем ясни и мисля, че в момента ние правим от мухата слон, когато имаме толкова важни неща.
Господин Димитров, ще кажете и вие нещо. Първо, думата има господин Джеров и господин Луджев след това.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че господин Пирински днес 2069/4. не ме е разбрал точно. Законодателната комисия обсъди законопроекта и приключи разглеждането на същия. Говоря за законопроекта, внесен от народния представител господин Луджев. Има абсолютно готово становище и по същество в Председателския съвет изясних, че ние разглеждаме нещата в пет точки. Това действително е така. Но след като заседанието на Законодателната комисия завърши около 13,00 ч., в 14,00 ч. беше Председателският съвет, писменото становище още не е готово.
Няма да има никаква пречка в рамките на час-час и половина това становище на Законодателната комисия да бъде раздадено на народните представители. Тъй че Законодателната комисия е приключила разглеждането на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисля, че много добре се разбра. Работата е там, че все пак тези пет точки трябва да ги имаме като някакво писмено предложение.
Единствената комисия, която си е гледала работата, е Комисията по бюджета и финансите, за което господин Венцеслав Димитров да заповяда и да каже.
Дори Законодателната комисия не би трябвало да разглежда, след като съм разпратил законопроекта и на Комисията по труда и социалното осигуряване, и на Икономическата комисия, които не са си гледали работата. 2069/5.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател, че ми предоставихте възможността да изкажа своето мнение. Аз с интерес чух вашите доводи, но бих желал и вие, и колегите народни представители да чуят противните доводи.
Аз настоявам за това още днес този въпрос да бъде разгледан и то като точка първа.
Най-напред от процедурна гледна точка - в правилника, според мен, има един съществен пропуск, защото там е указано, че всяка комисия в 15-дневен срок трябва да даде своето становище. Мисля, че след като 15-дневният срок е пропуснат, ние можем да игнорираме мнението на тези комисии, които не са дали своето мнение. Така че въпросът можем да го разгледаме.
Другият довод - че Председателският съвет бил взел някакво решение по същество. Мисля, че Председателският съвет не е мястото, където се взимат решения по същество. Дали становището на Бюджетната комисия е адекватно на реалността или не е - нека това нещо го обсъдим в пленарната зала.
И третият довод, за който ви моля много внимателно да го изслушате. Вижте, господин председателю, господа народни представители, става дума за избягване на данъчно облагане, за загуба на фиска на държавата в размер на милиарди, а може би за всеки ден днес се сключват сделки с милиони.
След като един път е оповестено, че в пленарната зала ще се разглежда този въпрос и това нещо се знае от дни, бъдете сигурни, че днес, че вчера, че утре (преди да се разгледа този въпрос) се сключват сделки с цел да се ощети държавата, да се ощети фискът, ако щете да се ощетят всички онези, които разчитат на държавния бюджет. Именно поради това, господин председателю, тъй като аз не знам как тези хора, които са облагодетелствувани, не бих казал незаконно, обаче необосновано от всички тези привилегии, които кой знае как им се дадоха, имайте предвид, че днес, че утре, докато бъде приет законът, докато бъде публикуван, те ще използват и ще се накамарят с пари.
Аз не зная как действува лобито на тези хора вътре в Народното събрание, но ето вече един факт - един закон се отлага и когато смятаме, не под натиска на тези хора отвън, а под натиска на едни чисти съображения, такива, каквито ние трябва да мислим държавнически, да мислим как тази държава да не бъде НЧ/КП 2070/1. излъгана. Аз затова настоявам днес да бъде разгледан този въпрос. Още повече, че въпросът е чисто фискален, чисто данъчен. Касае се за един малък текст и няма защо другите комисии чак толкова нашироко да го разглеждат. Ето, господата са тук, те могат да вземат отношение, като се изкажат.
Аз смятам, че този текст ние не можем да приемем днес и на първо, и на второ четене, и да гласуваме веднага да бъде публикуван в "Държавен вестник", ако се наложи и извънреден брой на "Държавен вестник", за да пресечем това, което днес става в нашата страна. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Луджев.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (СДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз също съм на мнение, че не би трябвало да отлагаме разглеждането на този въпрос.
Първо, текст съвсем ясен и точен има, внесен от мен преди достатъчно време, вече не си спомням колко време. Има становище на Икономическата комисия, освен на Бюджетната комисия, което не знам защо не е депозирано. Но знам, че има такова становище.
А що се касае до това, че Законодателната комисия имала някои предложения, тези предложения могат да се направят по време на дебатите.
Искам да припомня, че в мотивите, които съм дал към законопроекта, изрично се посочва (и ви напомням да го погледнете), че ал. 6 на чл. 37 дава достатъчно права на правителството да намалява или да освобождава от данъци видове кооперации, които то счита за необходимо. И даже не мога да разбера за какво става дума, какъв е проблемът. Ако се счете, че определени кооперации - на инвалиди, учащи, при точно определяне на техния обект, на техния субект, се нуждаят от такова покровителство, правителството може да направи това на базата на сега действуващия закон, на базата на ал. 6. И на мен ми се струва дори странно, че Народното събрание трябва да се занимава с това кои кооперации, по какъв предмет и т.н. да бъдат освобождавани, в какъв размер и пр., и пр. Изрично са посочени тези права на правителството.
Но във всеки случай ние трябва да вземем решение по този въпрос, тъй като действително са направени огромни загу2070/2. би, аз бих казал, че това е един огромен финансов гаф на нашата държава и на финансовото министерство. И освен това такъв законопроект в правителството беше внесен още преди три месеца. От три месеца насам е имало достатъчно време за тези, които и досега правиха незаконни... Всъщност те не са незаконни, но необосновани спекулативни печалби, да си осигурят възможности сигурно за много време занапред.
Даже, ако би имало правна възможност, а доколкото знам няма, да се направи едно изземване със задна дата на сагубите, които е понесла държавата, това би било още по-справедливо.
Затова ви предлагам да се съсредоточим върху текста, който съм внесъл. И ви казвам пак - няма никакви основания правителството да не може да даде облекчения на съответни кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не правителството, а ние.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Става дума, че законът предвижда такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви, господин Луджев! Аз в никакъв случай няма да се съглася да не спазваме правилника такъв, какъвто е. Защото ако ние не го спазим по ваше желание сега, другата страна с пълно основание ще иска десетки закони, които са внесени, да бъдат обсъждани по този начин. Аз в никакъв случай не се съгласявам и вие трябва добре да разберете, че Председателството не може да се съгласи с този въпрос.
Аз задължавам, обаче, господин Джеров, още сега, вие ги имате изработени, дайте ги да се разпространят и народните представители още днес да ги имат.
Аз задължавам комисията на господин Матинчев и комисията на господин Мичковски, когото не виждам, обаче той има заместник, тука е, още утре рано сутринта.
И предлагам на консенсус да гласуваме едно предложение - утре точка първа да бъде първо четене на законопроекта за изменение на Закона за кооперациите, независимо, че няма да има 24 часа, независимо, че ние дейстявително пак ще нарушим правилника. Но смятам, че ако сега гласуваме утре да бъде първа точка от дневния ред законопроектът за изменение на Закона за кооперациите, ние ще можем да ликвидираме този въпрос. Моля ви, за това предложение, което председателят прави. (Вержиния 2070/3. Велчева изразява недоволство)
Госпожице Велчева, тогава другата страна също би трябвало да внесе всичките свои закони. Какво говорите вие? Много е лесно така. Аз ще изпълнявам правилника, колкото и хора от ваша страна да са го подписали. (Ръкопляскания от опозицията)
Моля ви, председателят има право да прави предложения. Правя предложение комисиите още днес, през почивката, да се съберат и утре като точка първа от дневния ред да бъде първото четене на законопроекта за изменение на Закона за кооперациите. Слава Богу, да се надявам, че няма от днес за утре това лоби да направи нови милиарди. Така че, моля ви, гласувайте за моето предложение! То може да се включи в правилника. Моля, гласувайте! Разберете, че не може да правим изключение от правилника. След това ще продължим да правим изключения.
Гласували общо 210 народни представители. От тях 177 за, 13 против и 20 въздържали се.
Господин Матинчев, господин Мичковски, моля ви да се съберете днес в почивката. Един ред е, но този ред може да внесе отново всичко онова, което искаме да избегнем. Ние може на едни хора сега да отнемем тези преференции, които са незаконни и с които са натрупали милиарди, но ние можем да направим и така, че с този ред, като прехвърлим и на Министерския съвет, да накараме някои хора с нови дейности да натрупат милиарди. Затова, моля ви, внимавайте в това, което ще направите.
Утре точка първа от дневния ред - първо четене на законопроекта за изменение на Закона за кооперациите. 2070/4.
Моля сега при това положение да гласуваме дневния ред така, както е предложен... (Господин Венцеслав Димитров изразява недоволство) Господин Димитров, моля ви се, изслушайте! Защото разберете, че не може да нарушаваме правилника. Не може!
Пред вас е програмата за работа на Народното събрание. Моля, след като няма други предложения, които да са внесени в съответния срок, да гласуваме тази програма.
Моля, гласувайте!
От общо 194 гласували, за 183, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
П Р О Г Р А М А

за работата на Народното събрание

от 24 до 26 юни 1992 г.

1. Проект за решение за удължаване на срока, за който са избрани съдебните заседатели.
2. Закон за държавния печат - върнат от президента на републиката.
3. Закон за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ - върнат от президента на републиката.
4. Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията - върнат от президента на републиката.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания.
8. Първо четене на законопроекта за отмяна на Указ # 1707 и Указ # 2061 за увеличаване на лични пенсии за изслужено време и старост.
9. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за данък върху общи ядоход.
10. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за кооперациите.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. ЦМ/КП 2071/1.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за наследството.
13. Предложение за промени в съставите и ръководствата на постоянни и временни комисии.
14. Отговори на актуални въпроси и питания.
Преминаваме към разглеждането на точка първа от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА, ЗА КОЙТО СА ИЗБРАНИ СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ.
Моля господин Джеров да докладва проекта за решение за удължаване на срока, за който са избрани съдебните заседатели.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги! Първо, малко в хронологията.
Великото Народно събрание със своето решение на 6 юни 1991 г. взе решение, с което продължава срока, за който са избрани и съдебните заседатели от районните, окръжните, военните съдилища и Върховния съд до 30 юни 1992 г. От това следва, че от 1 юли съдилищата не биха могли да заседават редовно.
Известно ви е, че като първа инстанция бракоразводните състави, наказателните състави, донякъде трудовите състави трябва да заседават със съдебни изпълнители. Поради това народният представител господин Школагерски е внесъл проекторешение за удължаване срока на съдебните заседатели.
Предлагам на уважаемите колеги да гласуват следното решение:
"Р Е Ш Е Н И Е

за продължаване срока, за който са избрани

съдебните заседатели

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 64 от Закона за устройство на съдилищата и решението за продължаване срока за съдиите и съдебните заседатели, прието от Великото Народно събрание на 6 юни 1991 г.,
Р Е Ш И:

Продължава срока, за който са избрани съдебните заседатели при районните, окръжните и военните съдилища и Върховния съд, до 31 декември 1992 г." 2071/2.
Това е съдържанието на проекторешението, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли желаещи да се изкажат? - Няма.
В такъв случай, моля да гласуваме.
От общо 196 гласували, за 184, против 4, въздържали се 8.
Приема се.
Господин Джеров, ако обичате да докладвате по точка втора от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ - върнат от президента на републиката.
Моля да докладвате указа и мотивите..
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Народното събрание гласува и на второ четене Закон за държавния печат. Това беше в заседанието на 3 юни 1992 г.
Този закон при спазване на Конституцията е бил изпратен на президента на Република България. Той от своя страна с Указ # 142 на основание чл. 101 от Конституцията на републиката ни постанови да се върне за ново обсъждане в Народното събрание Законът за държавния печат. Мотивите на господин президента са:
"Новоприетият Закон за държавния печат определя министъра на правосъдието за пазител на държавния печат, като предоставя само на него правото за използуването му.
Член 2 от закона постановява, че единствено министърът на правосъдието ще полага държавния печат върху всички актове на президента на републиката. Наред с това Министерството на правосъдието ще бъде ведомството, което ще води регистъра и ще съхранява указите на държавния глава.
Член 92, ал. 1 от Конституцията определя президента за държавен глава, който в това си качество олицетворява единството на нацията и представлява републиката в международните отношения.
Като изхожда от това, чл. 102, ал. 3 от основния закон, постановява, че не подлежат на приподписване указите, с които президентът осъществява част от своите правомощия. Тези акто2071/3. ве, изчерпателно изброени в посочения текст, не се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, защото Конституцията запазва само за президента правото да вземе съответно решение, без да е обвързан от предварителни или последващи действия по издаването на съответния акт от правителството или негов член.
Като се има предвид това, буди недоумение фактът, че министърът на правосъдието ще бъде този, който единствен ще има право да полага държавния печат върху тази категория актове на президента.
Наличието на печат е елемент от формата на тези актове. Следователно решенията на държавния глава, които имат формата на укази, издавани на основание чл. 102, ал. 3 от Конституцията, ще бъдат поставени в зависимост от действията на министъра на правосъдието в противоречие на самата Конституция. Така новоприетият закон необосновано и противоконституционно ограничава правомощията на президента.
Решението на държавния глава да обнародва един закон или да го върне в Народното събрание за ново обсъждане е негово изключително право и то не може да бъде ограничавано от действията на министъра на правосъдието. От друга страна, президентът ще бъде лишен по силата на новоприетия закон от възможността да съхранява собствените си актове.
Безспорно указите на президента, които по силата на чл. 102, ал. 2 от Конституцията се приподписват от министърпредседателя или от съответния министър, уреждат въпроси, които имат за своя основа взаимодейсятвието на правителството с президента на републиката при взимането на съответните решения. В тези случаи държавният глава издава своите актове след предложение, направено от правителството. Следвайки така установения конституционен ред за тяхното издаване, логично е само те да се подпечатват от министъра на правосъдието след съответното приподписване. Извън тях издаваните от президента укази не следва да се поставят в зависимост от изпълнителната власт. Обратното би противоречало на самата Конституция.
Това са мотивите, за да върна закона в Народното събрание, оспорвайки го изцяло и по принцип, за ново обсъждане."
Това, което прочетох, бяха мотивите на доктор Желев като президент на републиката. 2071/4.
Законодателната комисия по силата на правилата в нашия правилник, имам предвид чл. 69а и следващите, внася закона за обсъждане от народните представители.
Смятаме на базата на обсъждане на аргументите на президента на републиката, че министърът на правосъдието трбява да бъде пазител на държавния печат. Той е този, който подпечатва указите, изрично упоменати в чл. 2 от Закона за държавния печат.
По смисъла на чл. 1, ал. 2 от закона министърът на правосъдието трябва да полага, в качеството си именно на пазител на държавния печат, последния върху всички актове, които са посочени в закона.
Но тук трябва да имаме предвид и нещо друго, че държавният печат се поставя само върху указите в чл. 2. По всички други актове на президента той трябва да ги подпечатва с неговия печат.
Министърът на правосъдието е длъжностно лице, което носи своята отговорност в качеството му на пазител на държавния печат и по силата на редакцията на чл. 1, ал. 2 от закона той е задължен тогава, когато е поставен подписът на президента на републиката върху актовете по чл. 2, да постави държавния печат.
Исторически в България това е третият закон за държавния печат.
Първият закон е този от 31 декември 1883 г.
Вторият закон, следващият закон е от 23 октомври 1930 г.
Еднакво и в първия, и във втория закон е казано, че държавният печат на Българското княжество, след това царство, се пази от министъра на правосъдието, комуто в това качество се призвоява названието "пазител на държавния печат".
А чл. 2 от първия закон гласи, че министърът на правосъдието прилага, цитирам дословно, затова казвам "прилага": "държавния печат след подписа на Негово Височество княза върху подлинникът на всички закони, които държавният глава е санкционирал".
Следващият закон от 1930 г. също така обявява министъра на правосъдието за пазител на държавния печат и именно в това качество министърът на правосъдието слага държавния печат РД/КП 2072/1. след подписа на Негово Величество царя върху определените от закона актове.
Народно направих тази историческа справка, за да видим, че в България от 1883 г. винаги министърът на правосъдието е бил пазител на държавния печат. И в двата закона, т.е. оттогава досега, са определени точно актовете, които царят или князът преди това са издавали и върху тях министърът на правосъдието полага печата.
Или новият закон, третият в поредността си, спазва същото правило, което е утвърдено в нашата държава.
При това положение предлагам да поставим на гласуване закона и той да бъде отново гласуван с това съдържание, с което той беше гласуван при второто четене от уважаемите народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз бих искал само да напомня, че този закон е минал на две четения, може да са каже, при пълен консенсус, като първия път против са гласували само двама народни представители, а на второ четене са гласували против само трима народни представители.
Ние можем да дебатираме само по мотивите, не по самия закон, защото самия закон ние сме го дебатирали. И само по мотивите на президента, който връща, би могло да се дебатира.
Има ли желаещи, които да дебатират по мотивите? Господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Господин председател, дами и господа! Действително, че обсъжданията при върнат от президента закон са ограничени по своя предмет. Само бих искал да кажа, че тук ограничител са не толкова мотивите, колкото оспорваният въпрос. Защото народните представители би трябвало да анализират както мотивите, така и, разбира се, становището на Законодателната комисия и, разбира се, самия спорен предмет. Така че ние в това отношение се ориентираме към спорния въпрос.
Вие правилно посочихте, че този закон беше приет с рядко срещано в това Народно събрание съгласие. И мисля, че е коректно, след като сега продължаваме тази дискусия, и в нея, аз още в началото ще призная, че в някаква степен мотивите и аргументите могат да се развият и да наложат известни корекции в пър2072/2. воначалното становище.
Казвам това, тъй като ние често сме били свидетели как са се поддържали едни становища в комисиите, в пленарната зала, а след това същите хора, които са ги поддържали, са гласували обратното.
Мисля, че тази именно последователност в развитието на становищета изисква да посочим, че когато ние гласувахме закона, се ръководихме от класическата практика, въвеждаща разделението между правомощията на длъжностното лице, което полага подписа, и в случая издава акта, и длъжностното лице, което удостоверява този подпис с полагания от него печат.
Нашата действителност обаче като че ли показва, че независимо от възприемането на тази класическа схема, без допълнителни гаранции, тя може да доведе до неблагоприятни резултати в практиката на взаимодействието между различни държавни институции. Сега ще посоча какво по-конкретно имам предвид, стремейки се да анализираме въпроса не толкова политически, колкото юридически, въпреки че винаги спорните юридически въпроси между висшите държавни институции не могат да бъдат и политически въпроси. Целият проблем обаче е да може всеки политически спор да бъде разискван и решаван преди всичко като спор за право, а не от гледна точка на едни или други конюнктурни интереси.
Казвам тези неща и за да посоча, че в случая моята позиция не е продиктувана от това да защитя непременно мотивите на президента или да споря с мнозинството в залата, тъй като засега президентът упражняваше своето право да връща закони изключително в случаите, когато ставаше дума за негови собствени правомощия, въпреки че може би е имало случаи, когато той е можел да спори със законодателя и по съществото на разрешаваните въпроси, отнасящи се до интересите на субектите, които те регулират чрез правото.
Този закон, както правилно е отбелязано в мотивите по връщането на закона, определя още едно изискване към формата на определена категория актове на президента на Република България. Това е необходимо, за да се констатира истинността и верността на самия акт. 2072/3.
Тази възприета практика означава няколко неща:
- необходимостта процедурата да гарантира, че действително съществува такова волеизявление;
- на второ място, че това волеизявление принадлежи на определен държавен орган;
- и най-накрая, че изразеното волеизявление от държавния глава и това, което е отразено върху неговите материални носители, е идентично.
Законът в това си съдържание постига тази цел.
Целта на предвидената процедура е удостоверяване, гарантиране на вярност, както отбелязах. Това обаче не е механизъм за оказване на контрол върху изразяваната от президента воля. Друг ев ъпросът, че този закон и предвиденият в него механизъм могат да бъдат използувани именно с тази цел.
Идеята, която се влага в преподписването на някои категории укази, трябва ясно да бъде разграничена от полагането на държавния печат. Защото приподписването изхожда от идеята за разделение на властите и това приподписване е практика в реализацията на теорията за разделение на властите. То цели да се съгласува волята на различни власти при решаването на един проблем и да се ангажират определени институции от системата на властта с осъществяването на съответния юридически акт.
Значението на приподписването в този смисъл е твърде различно от значението на подпечатването с държавния печат.
Тук, в случаите, визирани от Закона за държавния печат, има и друга хипотеза. Министърът на правосъдието удостоверява съществуването на определени факти, на които се придава правно значение. Неговото десйтвие, т.е., полагането на държавния печат, представлява не израз на воля в юридическия смисъл, както е при приподписването на чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България, а има чисто удостоверителен характер. В този смисъл е налице съществена разлика между тези две правни фигури.
В случая, за който става дума, е налице едиствено елемент от формата, т.е., налице е изразена воля, завършено волеизявление още преди момента на полагането на печата. А изискването за полагането на печата и полагането на подпис от лицето, което полага този печат, е единствено изискване към формата на указа. Друг е въпросът, че министърът на правосъдието може по определен СД/МБ 2073.1. начин и при определени обстоятелства да отказже подпис. Но той може да откаже този подпис, само ако счита, че има някакъв порок във волята или актът е подписан от неуправомощено лице, т.е., става дума за чисто формални отклонения в цитирания преди това замисъл.
В такъв случай Законът за държавния печат като че ли не съдържа достатъчно гаранции, че при един необоснован отказ на министъра на правосъдието, т.е., при редакцията, която сега законът съдържа, не съществуват гаранции срещу такъв отказ. А знаем, че правото е средство за регулиране, което винаги трябва да се позовава на гарационен механизъм и на възможни санкции, или пък на други правни действия, които да отстранят липсващото правно действие.
Законът обаче практически приравнява липсата на печат на липсата на волеизявление, или по-точно го превръща в едно недовършено волеизявление. С това положение не бихме могли, струва ми се, да се съгласим. Министърът на правосъдието може да се изкуши по различни мотиви и причини да откаже полагане на печат и практически това трудно може да бъде преодоляно.
Нека да не забравяме ,че повдигнатият въпрос не стои само до указите на президента, а когато се върнем към гласувания текст на закона, ще видим, че министърът на правосъдишето фактически е в състояние да блокира дори и волята на върховния законодателен орган - Великото Народно събрание, защото полагането на печат е необходимо и за актовете, издадени от Великото Народно събрание.
В случая бихме могли да разсъждаваме дали става дума за същински административен акт. Или, ако трябва да бъдем поточни, можем да кажем, че това е удостоверителен административен акт.
Министърът на правосъдието в случая се явява едно длъжностно лице, което удостоверява наличието, или обратното - липсата на определени обстоятелства.
Освен това министърът на правосъдието в случая не издава един властнически акт в тесния смисъл на думата, ако се обърнем и анализираме този въпрос от гледище на административноправната доктрина. 2073.2.
Сега се поставя въпросът какви биха могли да бъдат понататък последствията от неполагането на печата и акк да бъдат отстранени тези последствия.
Вярно е, че президентът може да иска установяване на противоконституционност в действията на министъра на правосъдието и да се обърне към Конституционния съд. Тази процедура обаче в случая едва ли може да се възприеме, независимо от обстоятелството , че там още да попадне в хипотезата "спор за компетентност".
Имайки предвид обаче продължителността на тази процедура и необходимостта да се осигури ежедневно присъствие на различните институции в управлението, мисля, че никой не би се наел да поддържа, че в случая гаранциите на конституционното правосъдие могат да отстранят един съществуващ пропуск. Ще се изтъкне сигурно аргументът, че в случаите, когато министърът на правосъдието не би положил неоснователно държавния печат, ще възникне въпросът за неговата политическа отговорност. Но вие добре разбирате, че политическата отговорност не е достатъчна, за да създаде необходимите гаранции, ако липсва небоходимата воля от страна на правителството, на което той е член, или още повече на политическото парламентарно мнозинство, на което той се крепи и осъществява своите правомощия.
Затова може да се каже, че не е приемливо действията на министъра на правосъдието да се разглеждат като индивидуален администраудостоверителентивен акт и да се атакуват и пред съда, третата гаранционна процедура. Независимо че актовете на министрите могат да бъдат обжалвани пред върховните съдебни инстанции. Това не бива да допуска защото в нашата политическа и конституционна практика ще се установи изключително неприятен и опасен прецедент, тъй като президентът няма да може да упражнява самостоятелно своите правомощия, а това ще трябва да става след съдебна намеса. Тук аргументите за недостатъчна бързина важат по същия начин, почти както за аргументите на обжалване пред Конституционния съд.
Следователно, до това не трябва нито да се стига, нито дори да се обсъжда такъв вариант, защото той също не би ни избавил от ситуацията, в която ще изпаднем. 2073.3.
Ще си позволя да изразя и няколко бележки по становището на Законодателната комисия, в което правилно се казва, че министърът на правосъдието трябва да бъде пазителл на държавния печат. Той е този, който подпечатва указите, изрично упоменати в чл. 2 от закона. И правилно се казва, че министърът на правосъдието, подчертавам, "трябва да полага в качеството си на пазител на държавния печат същия върху актовете по чл. 2". Но след като той трябва да върши нещо, казано на юридически език, това е негово задължение. Всяко едно задължение трябва да бъде скрепено или със санкционна процедура, а най-често и, да се изразим не съвсем точно в случая, но разбираемо, да съдържа и някакви възможности за правовъзстановително действие в случаите, когато липсва дължимото юридическо поведение.
Може би съставителите на това становище са усещали липсата на достатъчно гаранции и са го смекчили с уговорката, че държавният печат се полага само върху актовете, изброени в чл. 2 от закона, а върху всички други актове на президента се полага неговият печат. Но забележете кои са актовете в чл. 2. Това са всъщност всички компетенции на президента, чрез които той влиза във взаимодесйтвие с другите държавни институции. Така че утехата, че за останалите негови актове съществува друг ред, който му дава възможност да ги публикува, без да съществува полагането на държавния печат, не би могло да се използува като солиден аргумент.
Също така министърът на правосъдието е длъжностно лице, което носи своята отговорност в качеството на пазител на държавния печат. Тук всеки юрист трябва да запита: "За каква отговорност става дума?" Не е посочено. Следователно ние трябва, освен политическата отговорност по линия на парламентарния контрол и евентуалното гласуване на недоверие на правителството, да предвидим и юридическата отговорност или по-скоро юридическите гаранции, които да отстранят съществуващите недостатъци.
Достатъчно е само към края на своето изказване да посоча няколко съществени правомощия, които могат да бъдат блокирани чрез, и то, бих казал, непоправимо блокирани чрез неполагане на държвания печат. Това са случаите, посочени в т. 17 и 18 обявяване на обща или частична мобилизация; обявяване на положение на война или друго извънредно положение. Става дума за само2073.4. стоятелни правомощия на президента. Няма да соча примерите, когато, да речем, може да се засягат действия на отделните министри и по този начин отделният министър, който полага печата, да има лични мотиви да се блокира един указ на президента. 2073.5.
И тъй като процедурата изисква първоначално да се предложи на повторно гласуване вече приетият от парламента текст, аз изтъкнах съображенията, които дават основание ние да допълним приетия от нас закон, без да променяме до тук гласуваните текстове.
Затова, ако повторното гласуване на закона не събере изискуемото се мнозинство, мисля, че ние ще бъдем в правото си да гласуваме тези допълнителни текстове, които могат да отстранят недостатъците, които се постарах да изложа пред вас.
На вашето внимание предлагам следния текст, следната нова разпоредба на чл. 4...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не. Това нещо ще го обсъждаме, когато бъде внесено.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но, господин председател, мисля, че е коректно да се ориентират народните представтиели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не. Точно това не трябва сега.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: ... защото те не могат достатъчно добре да формират своята воля и трябва да знаят какъв е дефектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, говорихте вече 15 минути. Това е достатъчно време. Дефектът ясно се изрази в мотивите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, с няколко думи. Става дума за задължението на министъра на правосъдието да положи държавния печат върху акта по чл. 2 от закона. А когато министърът на правосъдието не изпълни задължението си по предходния текст, в срок до 24 часа от получаването на акта, компетентният да издаде акта орган да го обнародва без печат. Става дума именно за това допълнение, което мисля, че би отстранило възможните опасения и евентуално злоупотреби със задълженията, възложени от Конституцията и законите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други желаещи даговорят? Господин Близнашки има думата. След това - госпожа Рашеева.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз за съжаление не МР/МБ 2074.1. можах да взема участие в дебатите на първо четене. На второ четене вече беше твърде късно и затова, ако проверите, ще установите, че съм между онези, които са гласували като въздържали се по този закон. И причината за това е, че имам едно малко по-особено схващане за ролята на държавния печат и случаите, в които той трябва да се полага. Тъй като и Законодателната комисия, когато е търсила възражения по повод на мотивите на президента, с които той връща закона за повторно обсъждане, е стигнала до заключението, че в крайна сметка историческата традиция е тази, която има най-голямо значение в случая и тя се възстановява, възпроизвежда се в рамките на една, както и моят колега спомена, класическа схема.
Там е цялата работа, според мен, че възпроизвеждането на тази традиция е невъзможно, тъй като тя отразява едни други взаимоотношения между висшите органи на държавната власт. Защото тази традиция, която е възпроизведена в Закона за държавния печат, предполага наличието на дуалистична изпълнителна власт, което означава, че изпълнителната власт е поделена между държавния глава и правителството.
И загота аз ще си позволя да прочета няколко текста от Търновската конституция. В член 4 на Търновската конституция изрично се отбелязва, че България е конституционна монархия с народно представителство. А в чл. 12 се подчертава, че държавният глава е шеф на изпълнителната власт. "Изпълнителната власт казва се там - принадлежи царю." Това е член 12 от Търновската конституция. А малко по-късно - в чл. 139 на Търновската конституция, тази изпълнителна власт вече е поделена межгду държавния глава и правителството. Ето как: текстът гласи: "Изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на царя принадлежи на министрите и на техния съвет". Известен е в нашата конституционна доктрина, в нашата теория големият спор - дали българското царство е било конституционна или - парламентарна монархия. Но Конституцията такаа, както е приета през 1879 г., фиксира взаимоотншенията във върховната власт в рамките на една конституционна монархия. А елементите на парламентарното управление се налагат впоследствие с развитието на партийната система в България. 2074.2.
Именно в този смисъл Законът за държавния печат идва да скрепи и да констатира това единство, наличието на единство между държавния глава, който е шеф на изпълнителната власт, и правителството. В новата Конституция на България обаче тези взаимоотношения са уредени по съвсем друг начин. И никой, струва ми се, в тази зала не би се изправил да поддържа, че държавният глава, Президентът на Републиката е шеф на изпълнителната власт. И това е безспорен факт, тъй като носител на изпълнителната власт според нашата Конституция е именно правителството като колективно тяло.
В този смисъл държавният печат идва да изпълнява една по-различна роля и затова не е необходимо всички актове на държавния глава да се скрепяват с този печат, който е предоставен на министъра на правосъдишето. Защото взаимодействието между държавния глава и правителството в сферата на изпълнителната власт е сведено до минимум, до един необходим минимум, който прави правомощията на държавния глава реални, а не номинални, така както те са да речем в съвременна Великобритания.
И в този смисъл трябва да имаме предвид, че държавният глава, Президентът на Републиката е един самостоятелен фактор в нашия политически живот - така, както го е очертала Конституцията. Държавен глава от този тип на времето, преди повече от 180 години вече, според управлението на Бенжамен Констан би трябвало да се характеризира като една неутрална власт.
В по-ново време този тип институция се характеризира като носител на една морална власт. И именно такава е властта на ПРезидента на Републиката. И тя намира най-ярък израз в неговите послания, които не подлежат на абсолютно никакво приподписване. Те са негови собствени актове.
И въобще - необходимо е да се осигури онзи минимум от свобода на действие на държавния глада, за да може да изпълнява той своито специфични конституционни функции, да има една свобода на действие. И затова, когато сега трябва да коригираме, според мен, закона, трябва да потърсим един ясен критерий. И този критерий не може да бъде друг, освен конституционния критерий. 2074.3.
Според мен държавният печат следва да се полага върху онези актове на държавния глава, които подлежат на приподписване. Това е един ясен критерий - той е посочен от самата Конституция. Във всички други случаи президентът би трябвало да действува самостоятелно и съответно да има държавен печат, върху който да пише: Президент на Републиката. И да може той да упражнява самостоятелно своите функции.
Що се отнася до останалите аргументи, аз поддържам и мотивите на президента, и съображенията, които изложени от моя колега, говорил преди това. Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФА САВОВ: Господин Близнашки, доколкото разбирам, Вие приемате, че трябва да има горе-долу два държавни печата.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Въпросът е приподписването да се фиксира с държавния печат или с друг печат, както е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, аз Ви питам, защото Вие сте един компетентен човек по този въпрос.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Напримр във Франция е така. Но всъщност при едни дебати, ако се наложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да де, но дебати, ако се наложат. А във Франция Вие знаете, че министърът на правосъдието е дори пазител на печата. И не забравяйте чл. 103, който казва, че президентът не отговаря за своите десйтвия.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Може би става дума за политическата власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, политически е лесно. Не отговаря за своите действия.
Госпожа Рашеева има думата, а след това - господин Даскалов.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (СДС): Уважаеми гоподин председател, уважаеми колеги! Аз не считам, че проблемът, върху който ние днес тук дебатираме, заслужава една чак толкова задълбочена и пространна теоретична разработка, разглеждане и дебатиране. Всъщност мотивите, които президентът е изложил към указа, с който връща Закона за държавния печат, биха могли според мен да бъдат групирани в три точки, в три пункта на възраженията му. И намирам, че и по трите пункта мотивите са неоснователни, несъстоятелни и не могат убедително да подкрепят указа за връщане на този закон. 2074.4.
Първо, възразява се в първия абзац към мотивите защо само министърът на правосъдието - обърнете внимание! - да "ползва" държавния печат. Това ползва много ме изненадва. То говори преди всичко за един недобър прочит на закона. Затова, защото ние в този закон сме обявили, провъзгласили министъра на правосъдието като пазител на държавния печат, а не като негов ползувател. И въобще фигурата "ползвател на държавния печат" никъде не същетвува.
От мотивите би могло да се направи един извод, пред който аз просто недуомявам - че трябва да имаме не два, както направи забележка уважаемият господин председател, а едва ли не три държавни печата: единия да го пази председателят на Народното събрание, защото ще се обиди, ако не му дадем държавен печат, другия - министър-председателят и треитя - президентът. Но едно такова нещо е много смешно. Държавният печат е един и нявсякъде по света е един. Този закон, който ние сме гласували, касае вида, формата на държавния печат, инициалите, които той ще оформи и ще даде една последна форма на един държавен документ или акт. Той има по-скоро значение за формата, а не за съдържанието и действителността на акта. И той трябва да има един пазител.
Доколкото ние се справихме при гласуването на този закон при разгелждането му в Законодателната комисия, пък и тук в пленарната зала се обсъждаше, навсякъде по света един е пазителят на държавния печат и във всички европейски държави това е министърът на правосъдието. Ако ние обявим предидента за пазител на държавния печат, аз намирам, че ние бихме обидили президента, защото той е президент и не може да бъде сведен до пазител на държавния печат.
Каква е ролята на министъра на правосъдието? В мотивите едва ли не прозира идеята, че на благоволението на министъра на правосъдието е предоставена преценката - на него е предоставена преценката дали да постави държавния печат, дали да не го постаави и къде да го постави. Член 2 на закона е ясен и категоричен. Той посочва актовете, върху които трябва да бъде поставен държавният печат, и съдържа задължението на министъра на правосъдието да постави този държавен печат. 2074.5.
Колегата Стоилов пледира тук за юридическа отговорност и някакви допълнителни юридически гаранции за това, че министърът на правосъдието действително ще постави държавния печат. Каква е юридическата отговорност? На мен като юрист са ми известни три юридически отговорности: административна, наказателна и гражданска. Друга аз не познавам. С коя от трите бихме могли да обвържем министъра на правосъдието? - С никоя от тях. Той носи политическата отговорност. Ами, когато ние гласуваме един закон и възложим неговото изпълнение примерно на министъра на финансите или на министъра на транспорта, каква допълнителна отговорност в закона ние гласуваме или предвиждаме за този министър, ако не изпълни закона? Той носи политическата отговорност, той носи отговорността, която Конституцията е заложила, и която също имаме тук правото да упражняваме и да изискваме от него. 2074.6.
Така че някаква допълнителна отговорност не би могло да се предвижда. Каква отговорност би носил президентът, ако той сложи в чекмеджето си нашия гласуван закон и нито издаде указ за неговото публикуване, нито пък издаде указ за неговото връщане? Каква юридическа отговорност? Това е просто немислимо и никъде според мен, в никое законодателство няма такива отговорности да се предвиждат за това, че иден закон ще бъде действително приведен в действие.
Не на съвсем последно място се прави възражението, че с този закон даваме право на министъра на правосъдието да приподписва актовете, предвидени в чл. 2. Такова нещо няма, защото министърът на правосъдието не приподписва. Той поставя печата след подписа на президента, след подписа на председателя на Народното събрание и подписва не за друго, а за това, че това действително е държавният печат и че действително министърът на правосъдието е поставил държавният печат. С това се изчерпва значението на неговия подпис. И друго значение този подпис не би могъл да има и ние не можем да му придадем.
Така че аз смятам съображенията за връщане на нашия закон за неоснователни и приканвам уважаваните от мен народни представители да гласуват против този указ.
Благодаря за вниманието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП, реплика от място): За реплика може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, реплика. Първо репликата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Бих искал да направя реплика на госпожа Рашеева само в една част от нейното изказване, в която тя изтъкна, че не е възможно да съществува юридическа отговорност за министрите, в частност за министъра на првавосъдието.
Питам аз: не е ли възможно при положение, че едно лице осъществи състава на общото длъжностно престъпление, което не е задължително свързано с настъпването на някакви материални вреди, тогава следователно в тази страна може, както всички граждани, така и министрите да отговарят. И мисля, че това дори ВТ/МБ 2075.1. би било добре за демокрацията, ако всеки един гражданин се съобразява с възможната наказателна или гражданска отговорност. Но аз точно за това не акцентирах на момента за юридическата отговорност, тъй като той не би могъл да заличи понякога дефекта и последствията от неспазването на едно задължение, а в много други случаи действително трудно може да бъде реализирана такава отговорност.
Затова аз подчертах, че ние трябва да намерим юридически гаранции за отстраняване на дено фактическо и правно положение, а не толкова да залагаме на проблема за юридическата отговорност, въпреки че пък Търновската конституция, ако пак трябва да правим някакви ретроспекции, предвижда и специален ред за отговорност на министрите. Друг е въпросът, че това е по-скоро особена процедура за реализиране на тяхната отговорност, а не толкова различни основания за понасяне на отговорността.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Стоилов, все пак всеки ще трябва да гласува. Ние винаги говорим за примера на цивилизованите държави, както ги наричаме. Няма държава, в която министърът на правосъдието дори не се нарича министър на правосъдието, а се нарича пазител на държавния печат. Така е във Франция - президентска република, така е в парламентарните републики, така е в парламентарните монархии - в Англия, в Америка. Учудвам се защо сега изведнъж искъме да се отделим от този, бих казал, път, в който много ясно е, че има заложен някакъв резон. Той не е само исторически, както е в нашата Търновска конституция. Защото вие виждате, че това са и президентски републики, и парламентарни републики, и парламентарни монархии.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря Ви за тази бележка, господин председател, защото тя дава възможност да посоча само още едно нещо в допълнение.
Вярно е, че такава е практиката в почти всички страни. И затова в моето изказване аз с нищо не оспорвах правомощието на министъра на правосъдието да бъде пазител на държавния печат и орган, който полага този печат, удостоверявайки подписа. 2075.2.
Но имайки предвид, че в своя сегашен път, изминаваме и се сблъскваме с проблеми, които може би са непривични, смятам, че ние трябва да намерим специфични юридически гаранции за една специфична политическа и обществена ситуация, в която се намира нашата страна. И това не би било недостатък, а по-скоро, мисля, предимство и изпълнение на една наша отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: С други думи, все още не сме цивилизована страна.
За реплика на госпожа Рашеева, да. За изказване, след господин Даскалов.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Аз ще бъда съвършено кратък.
Прав беше Георги Близнашки, като заяви, че законът възпроизвежда една традиция. И това действително е така.
Що се отнася до отговорността, ако министърът не постави печата, аз смятам, че тази отговорност е имплецитно включена. Ами, той ще носи и наказателна, и гражданска отговорност, ако наруши това свое задължение и от това задължение произтичат съответни последици. Той не може да убегне от тази отговорност.
Що се отнася до това дали печатът да бъде в ръцете на министъра на правосъдието. Аз смятам, че това е най-безспорното. Защото, ако го дадем на президента, така както иска той, а тук става дума именно за допълнителни негови правомощия, това означава да го поставим пред абсурда, когато председателят на Народното събрание подпише документ, да го викаме той да постави подписа. Сами виждате, че една такава ситуация е повече от абсурдна.
Така че аз предлагам отново да гласуваме този закон така, както сме го приели първия път. Касае се за няккво недоразумение и вероятно Правната служба на президента е сгрешила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тази реплика не я разбрах много, но както и да е.
Господин Даскалов.
ВЛАСИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин председтаел, госпожи и господа! Още няколко аргумента, ако позволите да изложа пред вас.
Дава ли основание страхът пред евентуалното недобросъвестно поведение или обективна невъзможност на министъра на правосъдието да положи печата, дава ли ни основание да дадем 2075.3. пък възможност на съставилия акта държавен глава да го обнародва без печат?
Първо, считам, че нескрепеният с държавен печат акт, документ, както е предвидено в закона, не носи онази тежест, която има съгласно закона. Той по някакъв начин е лишен от тежестта, която самият закон му дава. Това е едно.
Второ, в тази поредица от мисли не бихме ли стигнали и до абсурдното становище, че би могъл и държавният глава тогава, когато има възможност при обективните пречки за поставянето на печата, да обнародва пък документи, които не отговарят на необходимостта.
В тази поредица от мисли, считам аз, че ние стигаме до абсурдни положения - да не вярваме вече на никого, нито на собствения си държавен глава, нито на министъра на правосъдието, въпреки че, както и колегата Драгиев каза, тяхната отговорност се състои в качеството, в обстоятелството на това, че те носят характеристиката на държавен глава и на министър, съответен министър, със съответните задължения. И неизпълнението на техните задължения съответно води до всякакъв вид отговорност, до ввсякакъв, включително и до наказателна отговорност, ако не бъде навреме издаден този държавен акт така, както е фиксиран в чл. 2 и с това се нанесат щети на държавата от какъвто и да е характер.
При това положение и правилно колегата Стоилов отбелязва, че действително поставящият печата удостоверява с поставянето му идентичността на подписа, тъкмо това е важното в случая. И от това ние не трябва да се лишаваме. Затова, защото документтът първо получава своя цялостен облик, своята държавническа тежест с подписа на онзи, който трябва да го подпише, но и с държавния печат. И от друга страна обаче, поставянето на държавния печат удостоверява, че подписът е на неговия автор.
Затова считам, че опасенията, които се излагат от колегата Стоилов, са неоснователни. Съображенията, които господин президентът е изложил в мотивите си, не са съвсем обосновани, поради което моля да гласуваме така, както гласувахме и при първоначалното разглеждане на закона. (Шум в залата) 2075.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля за тишина в залата. За реплика ли искате думата? Има думата господин Близнашки за реплика и след това господин Размов.
Моля ви бъдете по-кратки, защото виждате колко много време загубихме по един закон, който не предизвика никаква разисквания и дебати при първо и второ четене.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин Даскалов, позволявам си тази реплика, поради вътрешното противоречие във вашето изявление, когато подчертахте, от една страна, че министърът на правосъдието стриктно ще изпълнява една номинална функция - да полага държавния печат, а от друга страна, изрично споменахте, че нескрепеният с печат акт ще бъде лишен от тежест.
И тук е големият поблем - че твърде много се иска от нас, когато апелирате да реагираме в случая с една вяра в държавните институции. Защото, ако нещата се опираха само до вярата, нямаше да има нито разделение на властите, нито щеше да бъде необходима опозиция. Много по-лесно е да се управлява иначе, както показа историческият опит.
И твърде много от личните изяви като публицист найвече на нашия министър на правосъдието, ме карат да се ориентирам към една ясно очертана конституционна процедура, при ясен критерий - а именно приподписването. И аз призовавам да се обединим около тази теза - приподписването да бъде критерият. Когато Конституцията изисква приподписване, нека се полага печат от страна на министъра на правосъдието. И да не връзваме ръцете излишно на Президента на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Близнашки. Господин Размов. 2076.5.
КОНСТАНТИН РАЗМОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще изходя от Конституцията на страната, която е установила разделение на властите. И оттук ще свържа с държавния печат - какво означава той, кога трябва да се полага и как трябва да се реши проблемът.
Господин президентът не участва в трите разделени власти. Ако прочетете внимателно Конституцията, вие ще видите, че той не е изпълнителна власт, нито е част от изпълнителната власт. Той има чисто представителни и, бих казал, конституционно-длъжностни правомощия. Вярно е, че за една част от тях той действа самостоятелно - за по-маловажните. За по-важните действа по предложения на министър-председателя или по предложение на Министерския съвет. Това е очевидно от Конституцията. Който от вас я е чел, знае, че е така.
Защо трябва държавният печат да се пази от министъра на правосъдието? Не само защото има някаква традиция, а защото именно той е човекът, който трябва да пази този държавен печат. Както казаха колегите преди мен: полагането на държавния печат означава засвидетелствуване на подписа на онова длъжностно лице, което се е подписало на държавния документ. Кой по-добре от министъра на правосъдието би могъл да изпълнява тази т.нар. "нотариална длъжност"? Юристите ще ме разберат какво значи засвидетелствуване на подпис и дали това е част от нотариалната служба.
Така че да дадем държавния печат на президента, значи да го занимаваме с една несвойствена за него служба, която в никакъв случай...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за тишина в залата!
КОНСТАНТИН РАЗМОВ: Поставя се въпросът, че президентът имал някои правомощия по Конституцията, при които действал самостоятелно и, видите ли, дали пък министърът на правосъдието би подпечатал тези книжа или не.
Господа, за тези правомощия, които президентът може да упражнява самостоятелно, те са малко на брой и не са толкова важни, той може да използва свой президентски печат. Но да се поверява държавният печат на него заради тези негови правомощия, е направо абсурдно. Никъде по света няма такова нещо. Това е единствено възможно в Съединените щати, където президентът НЧ/КПР 2076/1. е глава на изпълнителната власт, дори не знам дали и там печатът е поверен на него.
Тук има и един друг проблем. Трябва да се изходи и от отговорността, която се носи от различните длъжностни лица в изпълнителната власт. За това стана въпрос.
Кой носи отговорност за управлението на страната? Конституцията го е казала категорично - министър-председателят. Не дори целият Министерски съвет, а министър-председателят. Той носи общата отговорност за управлението на страната, за всичките шест функции, които тя представлява. Министрите носят само ресорна отговорност, това изрично е казано, за действията, които те извършват в кръга на своята служба.
Ето и тук, министърът на правосъдието, след като е носител на държавния печат, ще носи ресорна отговорност, защото държавният печат е даден нему за подпечатване на всички държавни книжа. И тези, които се опасяват, че министърът на правосъдието можел да не слага държавния печат и да не носи отговорност, фактически са на погрешен път.
И друго нещо. Съгласно същата Конституция, приета от Великото Народно събрание, президентът не носи никаква отговорност, освен за държавна измяна и за нарушение на Конституцията. Така че привържениците на отговорността трябва да разберат, че президентът е най-неподходящият човек да пази държавния печат, защото той не носи никаква отговорност по Конституцията и по законите на страната. (Ръкопляскания от мнозинството)
Затова аз ще ви помоля да гласувате закона така, както беше приет преди. Просто няма основание президентското вето.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата за реплика има господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (ПСБСП): Уважаеми господин Размов, вземам думата, за да ви отправя следната реплика.
На първо място, изпълнителната власт е поверена на правителството като колективно тяло и според нашата Конституция никаква по-особена роля не е отредена на министър-председателя. Може би за съжаление. Но така или иначе, това са разпоредбите и на чл. 105, и на следващите от Конституцията. 2076/2.
Що се отнася до другото, до големия принципен въпрос, който повдигате - за ролята на президента, ще ви кажа, че този текст на Конституцията го освобождава от парламентарна отговорност, но няма никъде по света резидент, пряко избран от народа, да бъде политически неотговорен. Това просто не отговаря на тактическото положение. Той носи своята политическа отговорност, но при особени процедури. И те са уредени в Конституцията. Той може включително да бъде преследван при държавна измяна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не може да бъде, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Това са много важни и големи въпроси. Господин председател, докога ще ме репликирате непрекъснато?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, аз си записвам да ми кажете какво е политическа отговорност.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: И ще ви кажа, че може да се открие във всеки курс по сравнително конституционно право. Защото когато цитирате Франция, аз ще ви кажа, че във Франция президентът на републиката във всеки момент може да смени министъра на правосъдието. А неслучайно, когато в Англия се създава държавният печат и се поверява на министъра на правосъдието, той не се нарича другояче, освен "слуга на короната".
Благодаря ви!
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Това е президентска република и вие много добре го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председател, президентът на републиката е върнал приетия от Народното събрание закон с искането той да бъде разгледан отново. Аз ще се изкажа в полза на това искане на президента, т.е. против текста на закона, така както е той. И бих помолил всички в залата да чуят онова, което ме кара да заема тази позиция.
В досегашната дискусия вниманието се съсредоточи преди всичко върху ролята на министъра на правосъдието като пазител на печата. По тази функция ми се струва, че никой няма особени различия, господин председател. но ал. 2 на чл. 1 казва, че държавният печат се полага и пази. Става дума за "полагането". И президентът е почувствувал, че онези укази, които той има право да подпише без приподписване от правителството, могат 2076/3. да бъдат поставени под условие на един член от правителството, а именно на министъра на правосъдието, ако той не положи печата.
Според мен ние трябва да изключим всякаква възможност да се злоупотреби със задължението на министъра да положи този печат.
Вижте кои са указите, които президентът по Конституция има право да издаде без приподписване: назначаването на служебно правителство, възлагането на проучвателен мандат за образуване на правителство, разпускането на Народното събрание в случаите, предвидени в Конституцията, връщането на закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане, определянето на организацията и реда на дейност на службите към Президентството, насрочването на избори и референдуми и обнародването на закони.
Вие в репликата си, господин Близнашки, а и след това стана дума, отбелязхте, че президентът не носи отговорност за действията си. Но и господин Размов, макар че аргументираше обратното, всъщност призна, че чл. 103, ал. 1 предвижда президентът да носи отговорност за държавна измяна и за нарушение на Конституцията. 2076/4.
Ако президентът си позволи да злоупотреби в един от тия случаи, които аз прочетох, има си конституционни разпоредби, които да го приведат към отговорност.
Но защо въпросът не е технически, а е изключително принципен и политически? - Защото смисълът на президентската институция е уреден в чл. 102, ал. 1 и ние всички много добре го помним.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Институция Президентство няма в Конституцията.
ГЕОРГИ ПИРИНСК: Чуйте, спомнете си чл. 92, ал. 1: "Президентът е държавен глава. той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения". Това не е чисто церемониална функция, господа. Президентът е избран за пет години пряко от народа. Замисълът на Конституцията е президентът да изпълнява една арбитражна, балансираща функция именно по смисъла на нашата Конституция. (Репликите от СДС продължават)
Господин савов, първо, бих помолил да помолите колегите да правят репликите си, след като аз свърша изложението си.
И второ, обръщам се към вас, господин председателю, именно в смисъла на онова, за което вие нееднократно ни приканвате тук - да спазваме Конституцията, независимо от това дали сме съгласни с всички нейни текстове или не.
Всеки добросъвестен прочит на Конституцията, така както тя е написана - и нейната буква, и нейният дух недвусмислено казват, че указите по чл. 102, ал. 3 издава президентът без съгласието на изпълнителната власт. И всяка хипотеза за поставянето под условие на тези укази от волята на един министър трябва да бъде изключена от този закон.
Тук бяха направени и някои предложения на господин Стоилов, на господин Близнашки, които аз няма да обсъждам, защото вие правилно казахте, че ние сега не обсъждаме самия закон и как да го поправим. Ние обсъждаме дали да гласуваме за или против предложението на президента. И аз отново апелирам да гласуваме за, защото явно и от дискусията има нужда тази двусмисленост в закона да бъде изключена.
И последното, с което завършвам, е политическата страна на въпроса. През последните дни в центъра на вниманието на ЦМ/КП 2077/1. обществото е въпросът за националното съгласие и националното помирение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това е нещо друго. Това не е по мотивите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да злоупотребявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това го няма по мотивите. Вие самият бяхте този, който каза, че само по мотивите...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дума по този въпрос повече няма да кажа. Само отбелязвам, че функцията на президента, свързана с този въпрос - не навлизам в него, е свързана с неговите правомощия по чл. 102 от Конституцията. И всяко ограничаване на тези правомощия означава, че ние ограничаваме неговите права да действува в полза на националното съгласие. Затова, който гласува против предложението на президента, фактически гласува против неговите функции като арбитър в сложни ситуации, когато той трябва да помага на националното съгласие.
Нека всеки поеме своята отговорност!
Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи оратори няма.
Тогава моля господа квесторите... За процедура ли?
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, поисках думата по процедурен въпрос, тъй като ни предстои едно много отговорно гласуване. Ние за първи път създаваме прецедент по върнат от президента закон на Народното събрание. Това изисква от нас да бъдем изключително коректни при провеждането на гласуването.
Ето защо от името на нашата парламентарна група аз искам на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проверка на кворума и то не чрез карти, а чрез преброяване от страна на дежурните секретари.
Искам да внеса и още едно уточнение преди самото гласуване - че съгласно чл. 101 от Конституцията отново се подлага на гласуване самият закон. Гласува се за или против закона, а не за или против мотивите на президента. За да бъде приет законът отново, той трябва да събере най-малко 121 гласа.
Благодаря. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Хубенов, вие се основавате на чл. 36, нали? 2077/2.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Член 36, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има кворум. Как ще проверявам кворум?! Моля ви се, сега ако няма кворум...
Не мога да приема въобще вашето предложение поради това, че кворум явно има и кворумът в началото на заседанието е регистриран.
РОСЕН ХУБЕНОВ: Господин председател, аз настоявам за проверка на кворума, тъй като изразявам съмнение, че е налице кворум в залата. Това не е очевидно и трябва да се установи чрез преброяване от страна на дежурните секретари.
В противен случай президентът би могъл да упрекне Народното събрание, че не е гласувало коректно по чл. 101 от Конституцията. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Хубенов, не мога да направя това, защото в чл. 36 тази хипотеза въобще не съществува.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Вземам думата от името на парламентарната група, защото ние всички много добре разбираме от процедури, но начинът, по който беше направено това процедурно предложение, внушава определени инсинуации. Затова искам да направя това свое изказване, уважаеми господин председателю!
Уважаеми народни представители! Първо, призоваването към това много да внимаваме, защото този закон бил върнат от президента, обижда всички нас, народните представители. (Оживление сред опозицията) Ние, ако сме истински народни представивители, трябва да внимаваме винаги, когато гласуваме какъвто и да е закон, независимо дали е върнат от президента или не. (Ръкопляскания от мнозинството)
Фактът, че по този закон има наложено отлагателно президентско вето, не го прави най-важен в законодателството, нито най-важен за българския народ. Всеки закон е важен и аз не бих искала да ги градирам по важност.
Също така не могат да се правят такива инсинуации, че едва ли не ние сме тук някакъв ученически клас и учителят, като дойде, ще види, че ние не сме били в час, а сме били в междучасие и ще ни се скара... Това бяха и думите на господин Хубенов, че видите ли, президентът можел да упрекне... 2077/3.
Президентът си има свои права. Нека той да си ги реализира. Ние си имаме свои права. Както ние не се месим в неговата работа, така и той не би могъл да ни упреква за това или онова. Всеки от нас по закон и по съвест ще гласува.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)
(Росен Хубенов иска думата, шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не ви давам думата, моля ви се. Обръщам се към вас само, че по чл. 36 аз няма да установявам кворум. Този кворум е съвсем явен, този кворум съществува, така че проверка на кворум не може да се прави.
Не ви давам думата. Всичко беше достатъчно ясно. Член 36 го знаем добре - и първа, и втора, и трета алинея. Както виждате, гледам да спазвам правилника и не мога да ви дам думата.
Моля ви се, господа квесторите да поканят отново народните представители. Действително казва, че всяко гласуване е важно. Моля всички народни представители да бъдат по местата си.
Да се разберем. Аз смятам, че тези, които са за връщането на закона, трябва да гласуват със зелено... (Недоволство в залата) Обратно ли ще бъде? - Добре.
Нека да бъдем съвсем точни. Които подкрепят закон, гласуват със зелено. Които подкрепят мотивите и съответно решението на президента - с червено или въздържали се. Със зелено тези, които са за закона.
Моля, гласувайте.
От общо 222 гласували, за 114, 99 против, въздържали се 4. (Ръкопляскания от опозицията, шум в залата) 2077/4.
Моля, припомням ви процедурата. Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство, както е нашият случай, и е оспорен изцяло и по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроектите.
(Елена Поптодорова желае думата за обяснение на вот)
Какво, госпожа Поптодорова? Отрицателен вот! Има ли такива отрицателни вотове тук? (Много голям шум в залата)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Може да й дадете думата за отрицателен вот само в случай, че решението е неблагоприятно за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, не, тя е гласувала отрицателно.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Решението е благоприятно за тях и няма право да говори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа поптодорова, вие сте гласували...
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (от място): Аз съм гласувала отрицателно.
(Стефан Савов и Елена Поптодорова се уточняват по това има ли тя право на отрицателен вот или не)
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Господин председателю, от името на парламентарната група на СДС моля за половин час почивка. (Бурна реакция от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Половин час почивка. (Шум в залата) Момент, моля ви се!
половин час почивка плюс половин час почивката, която давам обикновено по това време. Като моля господин Матинчев и Икономическата комисия най-после да изпълнят дълга си, за да не става вън една провокация против Председателството на Народното събрание. Защото аз никога не нарушавам законите, но и вие трябва да си изпълнявате, господин Матинчев и господин Мичковски, своите задължения.
В 18,00 ч. продължаваме. РД/КП 2078/1.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Джеров... Пък, ако може, и моите заместници да дойдат, добре ще бъде...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Минаваме към точка трета -
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Народното събрание в заседанието си на 22 април т.г. гласува Закона за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. И този закон, изпратен за обнародване, е върнат от президента Република България д-р Желев на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията.
Доктор Желев е издал Указ # 117 от 30 април 1992 г. за връщане за ново обсъждане казания от мен закон. Мотивите на господин президента на Република България се свеждат до следното:
"Агенцията за чуждестранна помощ беше създадена поради необходимостта да бъде осигурена дейността по приемането, съхраняването и разпределението на хуманитарните помощи, постъпващи в Република България. Законът, който сега действува, я определя като държавен орган с правомощия да ръководи, координира и контролира цялостната дейност в усвояването на даренията с хуманитарна цел.
Този характер на Агенцията за чуждестранна помощ предполага голяма оперативност в нейните дейстявия и тясно взаимодействие с Министерския съвет.
Досегашният опит показа недвусмислено необходимостта от цялостна преработка на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ. Един нов закон следва да определи не само нейния статут на особен държавен орган, но и нейните контролни правомощия при разпределението и използуването на хуманитарните помощи.
Този нормативен акт трябва детайлно да очертае и взаимоотношенията на агенцията с другите държавни органи, както и правата и задълженията на самата агенция.
Новоприетият Закон за изменение на Закона за Агенцията СД/КП 2079/1. за чуждестранна помощ се ръководи от идеята, че ръководството на агенцията от страна на парламента е гаранция за ефективност на нейната дейност като особен държавен орган. Управителният съвет по същество ще се определя и ръководи от Народното събрание. С приетите изменения директорът и избраните от парламента членове на Управителния съвет ще бъдат тези, които ще ръководят агенцията по силата на своето мнозинство.
Ако Народното събрание не възприеме необходимостта от цялостна преработка на сега действуващия Закон за Агенцията за чуждестранна помощ, то тази идея би трябвало да бъде последователно реализирана, като се изключи възможността президентът да участвува при формирането на Управителния съвет.
От друга страна, един закон е система от правни норми. Законът за изменение на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ променя по същество само две от разпоредбите на сега действуващия закон. Но тези норми са свързани с други текстове от закона.
Недопустимо е изпълнението на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ да продължи да се възлага на президента на републиката. Това означава на него да тежи отговорността за дейността на един държавен орган, който се формира и управлява от Народното събрание."
Прочетох ви указа на президента на републиката с мотивите за връщане на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ.
Законодателната комисия счита, че мотивите на президента на републиката са неоснователни. това са мотиви по целесъобразност и поради това считаме, че те не трябва да бъдат приети.
В мотивите на президента на републиката д-р Желев се поддържа виждането, че не трябва частично да се изменя или допълва този закон, а трябвало да се внесе за разглеждане съвсем нов закон, който цялостно да обхване материята. Но при положение, че такъв законопроект не е внесен досега в Народното събрание, няма база за обсъждане на такова предложение.
Предлагаме на Народното събрание да приеме отново закона така, както е гласуван и както вие го имате пред вас.
Благодаря ви. 2079/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, желаещи да говорят? Оратори? Господин Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Кирил Желев, 31. Ямболски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Споделяйки мотивите на прецидента, бих искал да конкретизирам някои от нещата, които бяха обсъждани още при приемането на закона и свързаните с него изменения и допълнения.
Безспорно необходимо е изменение и допълнение в закона, но измененията и допълненията, които се поднасят в сегашния им вариант, първо, бих казал, са некоректни.
Второто, което е свързано с тези изменения и допълнения, е това, че те не променят същността на закона и са повърхностни, тъй като в сегашния му вариант законът, който беше внесен преди почти две години, е остарял, бих казал, формално, съдържателно и юридически.
В този смисъл дейстявително законопроектът и мотивите на президента, които са поднесени, не отговарят на изискванията и на динамиката на общественото развитие, която настъпи през този период от време. И като се има предвид, че законопроектът в първоначалния му вариант, когато се обсъждаше и се приемаше въобще Закон за агенцията за чуждестранна помощ, беше обсъждан като решение и след това беше трансформиран като закон, то той още тогава не успя да уреди редица проблеми. Той не уреди проблемите, свързани, от една страна, с взаимоотношенията между Министерския съвет и Агенцията за чуждестранна помощ, взаимоотношенията между Народното събрание и Агенцията за чуждестранна помощ, не уреди контролните функции, не уреди проблемите, свързани с административно-наказателните разпоредби, които би трябвало да влязат в този закон.
Няма да се спирам повече на тази страна. Бих искал да обърна внимание и на другия мотив, който е посочен от страна на президента - че с измененията и допълненията, които се предлагат в сегашния вариант и е използувано отлагателното вето на президента, настъпват промени, които не се вписват в общата логика на закона. Предложението беше Народното събрание да бъде това, което да избира двата органа на агенцията - и директора на Агенцията за чуждестранна помощ, и шестима от народните пред2079/3. ставители - и всъщност на практика Народното събрание изземва права на президента и то е това, което конституира Агенцията за чуждестранна помощ.
По принцип всички знаем, че права се дават, за да се реализират определени задължения. А на практика, с тези изменения и допълнения, излиза, че се отнемат права, а на президента се оставят само задължения, които той трябва да реализира. И в този смисъл действително абсурдно от правна гледна точка звучи заключителната разпоредба на закона: "Изпълнението на този закон се възлага на президента на републиката и на председателя на Министерския съвет".
В ситуацията, в която се приемаше Законът за Агенцията за чуждестранна помощ, президентът се избираше от Народното събрание. В сегашния вариант ние имаме президентс, който е избран пряко от народа, и е нелогично Народното събрание да възлага задължения на президента, след като то поема ангажимента да конституира Агенцията за чуждестранна помощ.
Бих помолил народните представители, ползувайки възможността да помислят по този въпрос и аргументацията и мотивите на президента, да преоценят собственото си поведение и да подкрепят становището на президента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожица Дърева има думата. 2079/4.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП): За разлика от Законодателната комисия, аз приемам мотивите на президента и смятам, че тези мотиви са по същество, а не по целесъобразност. Ако някой действува по целесъобразност, това са тези, които пожелаха да бъде променен Законът за Агенцията за чуждестранна помощ, приет от Великото Народно събрание. Човек трябва да е лишен от елементарна досетливост и елементарна наблюдателност, за да забележи, че президентът връща такива закони, които опират до неговите правомощия и по-точно - закони, които накърняват неговите правомощия.
Съвсем наскоро припомних една перифраза, която СДС обича да прави напоследък. Вие заменихте любимия израз: "Царят царува, а не управлява", с израза: "Президентът президентствува, а не управлява".
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА СДС: В парламентарните републики е така.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Според мен стремежът на Съюза на демократичните сили да ограничава президентските правомощия напоследък вече достига странни висоти. И ми се ще да припомня едно изявление, с което се заплашва българският президенст...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожице Дърева, говори се по мотивите на закона, а не за...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Точно за мотивите говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не, точно за мотивите не говорите и не ме карайте да ви отнема думата!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Така няма да ми я отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще ви я отнема думата, защото ние сме се споразумели и това е ясно: ще говорим за мотивите, а не за това кой какво мислел. Най-малкото вие сте тази, която може сега...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Аз много обичам да казвам какво мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: ... пък да прави някакъв анализ на мислите на президента. И ако не говорите... (Велислава Дърева повдига високо картата си, за да не бъдат отбелязвани минути на компютъра) Сложете си картата, моля ви се.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Чакам ви да свършите. МР/КП 2080/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сложете си картата. Казвам, че ще ви отнема думата, ако не говорите по мотивите. Аз се съмнявам, че можете да говорите по мотивите.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Аз казах, че се присъединявам към мотивите на президента. И искам да напомня времето, когато се приемаше Законът за Агенцията за чуждестранна помощ. Когато се създаде Агенцият аза чуждестранна помощ, беше решено тя да бъде на подчинение на президента поради мнозинство на Българската социалистическа партия в парламента. Сега две малцинства се опитват да правят мнозинство. И понеже президентът със своето поведение напоследък никак не им харесва, са решили да прехвърлят Агенцият аза чуждестранна помощ на парламентарно подчинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За последен път ви предупреждавам, че ще ви отнема думата, ако не говорите по мотивите. За последен път ви предупреждавам.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Не можете да ми отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мога да ви отнема думата, защото трябва да говорите по мотивите, а не за това какво било и какво не било. Предупреждавам ви и ще ви отнема думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Добре. Смятам, че съм предупредена.
Аз искма само да си продължа мисълта, защото я прекъснахте на средата. Много ми е любопитно какво би станало със същата тази Агенция за чуждестранна помощ, ако по някакъв начин се промени конфигурацията в парламента? Но, по мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отнемам ви думата, защото този въпрос не е в мотивите. Вие не говорите по мотивите. Отнемам ви думата.
Моля ви, седнете си на мястото. Имам това право. Който иска да говори за мотивите, моля, да дойде и да говори за мотивите. Но не и да бродира по различни други теми. Аз зная, че вие по мотивите не можете да говорите, не е от вашата специалност. Затова...
Моля ви се! Отнех ви думата. Моля ви се, оплаквайте се след това. (Велислава Дърева продължава да стои на трибуната) Моля ви, седнете си на мястото.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Няма да си седна! 2080/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз изслушах господин Янаки Стоилов 15 минути, защото говореше действително по мотивите. Господин Близнашки - защото говореше по мотивите. Вие си бродирате на ваша една тема, която няма нищо общо с мотивите. А аз пък ви отнемам думата!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Но не можете да ми отнемете думата, защото аз съм говорила две минути и не можете да ме прекъснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз пък ви отнемам думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Не можете да ме прекъсвате! Аз съм говорила две минути и искам да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Отнемам ви думата, защото не говорите по темата, а има точно по този въпрос член в нашия правилник.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Няма такова нещо в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кой ви казва такова нещо, госпожице Дърева? Има, когато не се говори по темата. И ви предупреждавам. Предупреждавам ви - по кой член беше, господин Кадир? - С напомняне. Може би чл. 104.
Вижте, госпожице Дърева, аз достатъчно доказах днес, че спазвам правилника и за едната и за другата страна. Обаче това, което правите вие, не е съгласно правилника.
"Напомняне се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията."
Ние имаме точно и ясно казано в правилника. И вижте, не е до минути. Аз дадох и 15 минути на господин Янаки Стоилов, защото нямам основание да го спра. Защото господин Янаки Стоилов точно говореше по мотивите. И говореше основателно. Говореше действително като един юрист. Докато вие си бродирате по някаква тема кой, как и колко и какъв бил във Великото Народно събрание. Говорете по мотивите. Ние разискваме точно мотивите, които има председателят.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Но ние разискваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не. Разискваме точно мотивите, които им апредседателят. Ще довършите, ако ще говорите за това. Ако не говорите за това, пак ще ви отнема думата. И ви правя напомняне!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Имам ли думата?
Господин Савов! 2080/3.
ПРПЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз съм за вас господин председател.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Господин председател! Аз само едно нещо искам да ви кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не! С мен в диалог няма да влизате, защото ще ви отнема думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Мога ли да продължа да говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз съм ви дал думата и продължете. Това не ви ли прилича на нахалство? (Възгласи от блока на СДС: "У-у-у!")
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Промяната в Закона за Агенцият аза чуждестранна помощ... Тези промени, които бяха направени, господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Говорите на господа народните представители, госпожице Дърева.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: ... имат много по-малко правен и юридически характер, отколкото точно характер на временна целесъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, вие не говорите за закона. Ако законът не бъде отхвърлен, ще има да го гласуваме отново. Тогава ще вземете думата и по него.
Вие, ако сте чели мотивите на председателя, по тях ще говорите. Ако не...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Чела съм мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тогава говорете по тях или ви отнемам думата и ще ви наложа ново наказание.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Аз не приемам мотивите на Законодателната комисия. И това го казах от самото начало. Но, за разлика от вас, приемам мотивите на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Обяснете защо и как.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Защото тези промени, които бяха направени, подчиняват агенцията на мнозинството на Народното събрание. Тези промени лишават президента от контрол върху тази агенция и освен това това е един от поредните персонални закони, които целят да бъде премахната, отстранена една конкретна личност. Според мен тези промени са насочени както към Петко Симеонов - няма да пропусна да спомена това име, така и в не2080/4. гово лице срещу представителите на Българския политически център...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, госпожице Дърева, това не личи никъде от мотивите на президента, нито личи от мотивите на Законодателната комисия. Заради което вече ви отнемам думата. И моля ви, седнете си на мястото. Наказана сте, защото нарушавате реда. Прави се втори път. Седнете си на мястото! (Велислава Дърева тръгва към мястото си. Възгласи: "У-у-у!" и ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Кой друг иска думат?
Желаещи да се изкажат? - Няма желаещи да се изкажат.
Господа квестори, моля ви се, помолете народните представители да влязат, за да гласуват. След малко ще започне режим на гласуване.
Господин Желев, за какво ще бъде вашето изказване, господин Желев, защото съм поставил режим на гласуване? Да, по процедура.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Правя отново процедурното предложение на основание чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се направи проверка на кворум за присъствието на народните представители. Извинявайте, господин председателю, но текстът на ал. 2 е достатъчно категоричен: "Когато преди началото на гласуването парламентарната група или народен представител изрази съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъствуващите в залата".
Много ви моля, ползувайки се от правата си по ал. 2 на чл. 36, да се направи проверка на кворума.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, кворум, както виждате, има. Той е съвсем явен.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме и моля всички народни представители да заемат местата си. Гласува се така, както беше преди - тези, които приемат закона такъв, какъвто е, гласуват със зелено, а тези, които приемат мотивите на президента за ново връщане, гласуват с червено. 2080/5.
Резултатът: от всичко 207 гласували народни представители, 121 - за, 78 - против, и 8 въздържали се. (Възгласи: "Е-е-е!" и бурни ръкопляскания от блока на мнозинството)
Приема се законът такъв, какъвто е и не се приемат мотивите на президента. 2080/6.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, от името на нашия парламентарен съюз оспорвам резултата от това гласуване. Както вие справедливо сте изтъквали нееднократно, за съжаление в тази зала се злоупотребява с електронната система за гласуване. Моля ви да подложите на ново гласуване този закон (възгласи: "А-а-а!" от страна на мнозинството), като предлагам гласуването да бъде поименно. (Шум в залата, реплики от страна на депутати от мнозинството)
Основанието за това, господин председателю, е, че по една преценка и действително преброяване на присъствуващите в дясната страна и в центъра присъствуват по-малко от цифрата на гласувалите, която беше показана на таблото.
Основанието ми, господин председателю, да поискам прегласуване е обстоятелството, че според нас фактически в момента в залата се намират по-малко от гласувалите 121 "за".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз преценявам, че няма да поставя на повторно гласуване (възгласи: "Е-е-е!" от страна на опозицията), тъй като, ако е въпросът за присъствуващите и неприсъствуващите, бихте ли се погледнали и вие. (Възгласи и изразено неодобрение от страна на опозицията) Не, бихте се погледнали и то много пъти. Така или иначе правилникът дава право на мен да решавам този въпрос. Няма повторно да гласуваме!
Господин Джеров, заповядайте. (Бурни ръкопляскания от страна на мнозинството, весело оживление) Моля за тишина в залата.
Моля, това е третият закон, който е върнат от президента.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колвеги, да минем към третия закон, върнат от президента на Република България. Става дума за Закон аза изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Този закон беше приет на 23 януари 1992 г. на второ гласуване. Президентът на Република България д-р Желев с Указ # 35 от 5 февруари 1992 г. е постановил връщане за ново обсъждане в Народното събрание на казания от мен закон. Съображенията на д-р Желев са кратки. Всъщност това са два мотива. ВТ/КП 2081/1.
Първият мотив. "В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията отпада срокът, за който се избират членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Така се нарушава принципът на мандатността и независимостта на институцията. Комисията за защита на конкуренцията трябва да има стабилност в рамките на определен мандат, за да може да изпълнява успешно своите функции."
Вторият мотив на президента на републиката е, чета дословно: "Второ неприемливо изменение се предлага относно ал. 3 на чл. 15 от досегашния закон. В предложеното изменение на тази алинея отпада текстът за (цитирам) конкурентна дейност спрямо работодателя (затварям цитата на д-р Желев). По този начин забраната за работа в определена област се разширява неоправдано в полза на работодателя. Това възпрепятства свободната конкуренция при пазарна икономика и означава нарушение на чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията."
Това са мотивите на президента на републиката.
Законодателната комисия обсъди тези мотиви - първият и вторият - и счита, че и двете възражения са неоснователни.
Първото, досежно срока, мисля, че ние тук дебатирахме немалко по този въпрос. Става дума до един изпълнителен орган, до един обикновен орган, при който избирането не трябва да бъде за определен срок. Той просто трябва да бъде избран да функционира дотогава, докато се следва, както за всички други служители.
Второто възражение също така е неоснователно. В случая не е допуснато нарушение на чл. 48 от Конституцията на републиката, защото изменението всъщност не е принципна промяна в закона, а става дума до едно прецизиране на понятията в областта на конкурентната дейност.
С направеното изменение се премахва възможността за нееднакво третиране на разпоредбите на ал. 2 и 13 от досегашния закон, чл. 15. Или както казах, промяната не е принципна, промяната се отнася до едно уточняване.
При това положение предлагам от името на Законодателната комисия да се постави и гласува повторно законът така, както той е гласуван от народните представители при второто четене на законопроекта. 2081/2.
Благодаря ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕТФАН САВОВ: Господин Филипов има думата.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, Емил Филипов, Михайловградски окръг, Берковица.
Позволявам си да споделя две предварителни съображения, преди да премина към същността на въпроса.
Първо, аз се смущавам от категоричността и по трите закона на Законодателната комисия, върнати от президента. Ако по отношение на Закона за държавния печат в тази пленарна зала нямаше сериозни дебати, смея да припомня на всички, че по Закона за защита на конкуренцията и Закона за Агенцията за чуждестранна помощ имаше сериозни дебати. И аз съм удовлетворен, че част от тези дебати, изразени от част от залата, в това число и от мои колеги от парламентарната група на БСП и от мен лично, се съдържат в мотивите на президента.
По същество. Не приемам формулировката на Законодателната комисия, че Комисията за защита на конкуренцията е част от изпълнителната власт и поради това не трябвало да има мандатност. 2081/3.

Задавам тогава въпроса: защо също като орган на изпълнителната власт Агенцията по приватизация има мандатност и тогава никой от тази Законодателна комисия не постави въпроса, че не трябва да има такава мандатност? Ако трябва да бъде откровен, за мен Агенцията по приватизация има огромна роля в близко, обозримо бъдеще и затихващи функции в далечно бъдеще. Докато Комисията за защита на конкуренцията има начални функции на този момент и ще има огромни функции утре в пазарната икономика. Поради това тя трябва да има мандатност. Примерът за мандатност също се отнася и до съдебните органи. Примерът е и в Западна Европа, където всички високоотговорни, квалифицирани комисии по конкуренцията, имат определена мандатност.
Поради това считам, че аргументите на президента са основателни и изцяло поддържам тези аргументи. Предлагам залата да приеме мотивите на президента, да приема аргументите, излагани и на първо, и на второ четене по този законопроект преди около месец. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря Ви, господин Филипов! Господин Русев, имате думата.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Намираме се в един ускоре преход от една система към друга система, към пазарна система, в която чувст вото за нестабилност е обхванало хората и институциите на българската държава. собено изграждането на пазарната икономика изисква създаване на нови, уважавани институции, стабилни, които бързо да натрупат опит, за да може процесът на развитие на пазарната икономика да се извършва по правилата на т.нар. "пазарна игра", за да може взиамоотношенията между фирмите, между партньорите в стопанския живот да бъдат подчинени на моралните принципи на нашето общество.
Комисията за защита на конкуренцията е една от новите институции, които следва да гарантират нормални взаимоотношения между стопанските партньори в бъдеще, непознати в досегашната система. Това не е институция, която наследява досегашни държавни институции. Тя е новаи напълно съответствува с характера и отговорностите, които носи и държавата, и парламентът, и цялото ни общество за бъдещото развитие на сложните пазарни взаимоотношения. НЧ/МБ 2082.1.
Аз смятам, че тук не трябва да се поддаваме на емоции, не трябва да се поддаваме на конюнктурни, партизански, партийни интереси. Става дума за полагане на основите на бъдещето на българската национална икономика.
Именно затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам: нека специално по този закон да се обстрахираме от другите си мотивации в досегашните си гласувания, да се замислим, че с този закон ние поставяме устоите, твърдостта в линията ни за развитие на пазарната икономика. Именно затова мандатността на тази комисия е абсолютно небоходима. Ако тя бъде дестабилизирана, може да си представите какво морално и материално отражение би имала тя в бъдещото развитие на отношенията между стопанските партньори.
Затова ви моля, в името на интересите на нашата икономика, в името на интересите на развитието на пазарните отношения, да се приеме принципът на мандатност, който дава устойчивост и стабилност на тази институция. Надявам се, че ще бъдете разумни в следващото гласуване. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за изказване има господин Васил Гоцев. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! (В залата се чува някакво специфично подвикване)
Във връзка именно със стабилност в институциите, които упражняват изпълнителната власт, не трябва да има определен мандат на избора за Комисията за защита на конкуренцията. (Специфичните звуци продължавата)
Съображенията са следните: Народното събрание избира свои представители в няколко ниституции - Висшия съдебен съвет, Конституционния съд, председателите на радиото и телевизията. Председателите на радиото и телевизията са изпълнителни органи. Там няма мандатност. Висшият съдебен съвет е отделна власт, която е съдебна власт, а Конституционният съд е определен орган. Там има мандатност, но там има казани обстоятелства, при които тези хора преустановяват изпълнението на своите функции. За Висшия съдебен съвет са: несъвместимостите. Несъвместимости има и в Конституционния съд. (СДтранните звуци продължават) 2082.2.
Ако тук се определи един или друг срок, в който да бъдат избрани тези членове на тази Комисия за защита на конкуренцията и ако има един мандат, това означава, че през всичкото време, каквито и нарушения да правят, те не могат да бъдат сменяни, защото нито в Конституцията е казано при какви условия те могат да бъдат сменяни, не е казано и в самия закон, който ние сега променяме.
Именно за да се защити стабилността на институцията е необходимо да няма срок, за който да бъдат избрани, за да може всеки момент, в който нарушат служемните си задължения, да бъдат освободени и да бъдат заменени с други. Това са съображенията, които не са взети очевидно предвид в мотивите на господин президента, когато е наложил своето отлагателно вето.
Аз вярвам, че мнозинството в Народното събрание, а и някои от членовете на опозицията, ще подкрепят разумното разбиране - там където няма начин да бъде сменен един човек в определено време, да може да бъде прекратен неговият мандат с вота на тези, които са го избрали. (Странните звуци и подвиквания в залата продължават)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата за реплика има господин Пирински. (Звуците продължават)
Кой вика? Извинявайте, но кой вика? (Шум в залата) Извинявайте, но ще трябва да вляза в обязаностите си: който нарушава реда, ще го извадя от залата. Ако тук трябва да се чуват нечленоразделни викове...
Господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСКБСП): Господин Гоцев, бих отправил една реплика към Вашето изказване по следния Ваш аргумент.
Вие казахте, че за да се защити стабилността на институцията, трябва да се премахне мандатността. Това за мен е несъстоятелно като аргумент, защото Вие допускате, че някои от членовете на комисията, да речем, ще изпълнява недобросъвестно своите задължения. Поради което правите извода, че е най-добре да няма мандат, т.е. Вие допускате хипотезата за нарушение на правомерното поведение, като норма на поведение. Според мен, ние трябва да заложим другото разбиране - ние очакваме, че по принцип хората, които са членове на тази комисия, ще работят добросъвестно. И ние трябва да защитим тази добросъвестност. А защитата за тази добросъвестност е мандатът. 2082.3.
За 5 години всеки член на Комисията по конкуренцията трябва да се чувствува гарантиран, че, ако работи добросъвестно, няма да бъде подлаган на натиск да съди не по съвест. Защото сега цялото ни общество е загрижено от корупцията, от корумпирането на държавни чиновници и т.н. Един човек, който е заплашен, че утре ще бъде уволнен, е много по-податлив на таккъв вид натиск, отколкото един държавен висш чиновник, който може да се опре на мандата, който го защиава.
Друг е проблемът, който Вие поставяте - какво става, ако даден член на комисията работи недобросъвестно. В момента не мога да твърдя (законът не е пред мен) дали наистина там няма текстове, които да решават тази хипотеза. Но ако няма, според мен, Вашето възражение говори в полза на предложението на президента - да се преразгледа законът. И ако няма такава гаранция, то тогава да я внесем.
Но да възразявате срещу мандатността, поради това, че хипотезата Ви е, че хората ще действуват недобросъвестно, за мен е несъстоятелно. Точно за да защитим независимостта на органа е нужна тази мандатност.
И аз отново бих ви върнал и вас към дискусията в тази пленарна зала, за която спомена и господин Филипов. Тогава много хора взеха отношение по този въпрос именно в този смисъл - цитираха практиката в много западноевропейски страни с установени традиции в регулирането на конкуренцията. И господин Стоилов и други.
Ето защо ми се струва, че Вашите аргументи са в полза на мотивите на президента. Бих приканил народните представители да подкрепят предложението на президента и да гласуват против Закона за изменине и допълнеине на Закона за конкуренцията с пълна убеденост, че това е нужното за запазване на един независим орган, който да съди обективно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Пирински! Думата за дуплика има господин Гоцев. (Странните звуци в залата продължават) 2082.4.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Вижте какво, те фашист викаха и на мен, и на баща ми дълго време, ама аз не се обиждах от това, защото влагаха същото съдържание, което влага и този, който вика, но то няма нищо общо с нашето поведение тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Действително ви казвам, че не е толкова трудно да се установи кой смята, че тук е джунглата... (Оживление в залата) И това е съвсем ясно... Може би вие сте (не се вижда кого сочи), които се обаждате. Но казвам ви, че ще ви извадя от залата, защото това е нарушаване на реда. (Шум и реплики в залата)
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Господин Пирински е съвсем прав, че мандатността създава известно спокойствие, ако тази мандатност обаче е свързана всъщност не са мандатност а с един избор до пенсионирането, какъвто е случаят, да кажем, с Конституционния съд. ТОгава хората наистина имат спокойствие и при определения режим, при който могат да бъдат сменявани, има гаранция, че те ще изпълняват добросъвестно функциите си.
Тук обаче мандатът е пет години и при наистина съблазните, които има в онова, което тепърва ще се разгръща - конкуренцията, търговията, пазарното стопанство, аз си задавам въпроса: един човек, който знае, че сигурно ще бъде сменен след пот години, няма ли в края на своя мандат да бъде по-склонен на корупция от един човек, който знае, че ако добросъвестно изпълнява задълженията си, може да прекара целия си трудов живот в една комисия, която ще има нужда от него?
По тези причини, пак повтарям, че при изпълнителните органи е по-добре да няма определен срок, а да има разпоредби, които да казват - така, както го има във всеки закон за служителите или Кодекса на труда - в какви случаи може да бъдат освобождавани.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Той може да бъде преизбран за още пет години.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Може, ама не е сигурно. Зависи от състава на Народното събрание. А административният орган би трябвало да не се влияе от състава на Народното събрание. ЦМ/МБ 2083.1.
Аз смятам, че в една нормална държава един ръководител на тази конкуренция ще бъде един и същ дълго време, независимо дали вие, ние или някои други ще бъдат повече в тази зала.
Тези са ми съображенията. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Други желаещи? - Господин Димитров, изказване ще направите, нали?
Моля господин квесторът да наблюдава кой издава там тези звуци, за да ми донесе... (Шум в залата) Работата на квесторите е и тази. Моля ви се. В задния сектор - бъдете там! Господин квесторе, моля ви се, там ви е мястото, щом председателят ви казва. Аз ви казвам нещо, а вие стоите на мястото си. Моля ви, тези нечленоразделни звуци се чуват оттам. Това е нарушаване на реда. (Шум в залата) Оттук са издадени? - Добре. Моля ви се, оттук нататък ще ми докладвате.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни предтсавители! Аз искам да се изкажа в подкрепа на становището, че ние трябва по всяко време да можем да сменим ръководителя на тази комисия за конкуренцията, защото знаете как започна днешното заседание - с дебати дали да влезе промяната на Закона за кооперациите или не.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Това не е по темата. Никак не е по темата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно по темата е, господин Пирински. И аз ще ви кажа защо е по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Говорете по мотивите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно по мотивите говоря. Трябва ли да има мандат пет години или трябва сега да го сменим, господин Пирински?
Трябва сега да го сменим, защото този човек, ако беше на място, щеше да действува ефективно и ние нямаше защо да се занимаваме с този Закон за кооперациите. Разбрахте ли защо е по темата? (Шум в залата) Ето затова е. Отпушете си ушите и слушайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, по-спокойно!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Защото когато виждаме, че една такава важна държавна институция не работи както трябва, ние трябва да намерим начин да сменим нейния ръководител и да 2083.2. повишим нейната ефективност. Защото това, което става днес в страната - аз не знам дали става в нормална страна, където има нормални такива структури, които действуват така, както трябва. Защо? (Шум от опозицията)
Има ли нарушеаване на правилата за конкуренцията? Има. Действува ли тази комисия? - Не действува. Сигнализира ли? - Не сигнализира.
Затова аз призовавам и вас, господин Пирински, и вашите колеги: моля ви се, дайде да променим закона, така че да изберем нов човек и ако и той не работи, и него ще го преизберем...
А вие, ако сложите един некадърник, какъвто е господин Нешев, за пет години напред, това значи, че въобще тази институция не може да действува. И ние се лишаваме от една такава важна структура в пазарното стопансво. Затова трябва да променим закона и това е точно по темата. ("Браво!" и ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Пирински и след това господин Русев за реплики.
Дейсвително не спрях оратора, защото има връзка с мотивите.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, репликата ми не е по повод това дали господин Димитров е по мотивите или не, а по същество.
Със своето изказване, господин Димитров отново потвърди, че причината за закона заизменение е не друга, а да бъде уволнен един конкретен човек...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Един некадърник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, господин Димитров.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Според вес непритежаващ необходимите качества да заема своята длъжност.
Това е друг проблем, господин Димитров. Помъчете се да разберете какво приказвате. Вие смесвате въпросите. Вие искате смяната на един служител, който според вас не си върши работата, но го правите чрез промяната на един цял закон, който по принцип урежда един режим, който е нужен. Не знам дали успявате да проследите онова, което вие сам твъндите - не това, което аз говоря. 2083.3.
Затова аз казвам и на вас, и на господин Гоцев, че вие всъщност пледирате за мотивите на президента. Защото сте напълно прав, че трябва да има ефективен орган, който да регулира конкуренцията. За такава ефективна регулираност е нужен мандат вие добре го знаете, защото познавате практиката в много страни и никъде няма този произвол на смяна на хора от такъв вид орган. Те се избират за определен период.
А ако вие имате възражения срещу конкретната личност и смятате, че законът не урежда възможностите тя да бъде сменена, предложете такова изменение, но не рушете стабилността на институцията. Защото действително трябва да има институция, която да регулира конкуренцията, да се намесва, коагто се злоупотребява и се нарушава, но не чрез отнемане на мандатността на хората, които работят там.
Това ми е репликата към вас. (Единични ръкопляскания от опозицяат)
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател! Аз съм твърде изненадан от позицията, която зае господин Димитров, която е твърде противоречива. Ние искаме да създаваме нормални условия за развитието на пазарната икономика, а създаваме закони, свързани с подмяната на отделни личности.
Очевидно тук има нещо, което не върви. Или отиваме към стабилност и в центъра на тази стабилност в пазарната икономика (аз вече казах) е Комисията за защита на конкуренцията, или отиваме към всеобщо дестабилизиране и на новите институции, при което не можем да очакваме нищо добро.
Освен това, господин Димитров, аз смятам, че вие сте етичен човек. Но общо взето в нашия парламент никой не си е позволявал да прави оценки на хора, които не присъствуват в тази зала. Вие си позволихте да направите една оценка за Стефан Нешев, който беше ваш колега и вие имахте добри, нормални отношения по време на Великото Народно събрание.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И сега имам нормални отношения.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Аз смятам, че СТефан Нешев може да не е най-добрият специалист в борбата за защита на конкуренцията, защото това е нова институция. И вие да бъдете там, и който от нас да бъде начело на тази институция, не би могъл да бъде 2083.4. съвършен, докато не натрупа опита, който е небоходим. Именно този опит налага необходимостта от мандатнос. (Реплики от СДС)
А що се отнася до Стефан Нешев, аз смятам, че това е един честен човек, един демократ, който е известен на нашата общественост. и такива квалификации би следвало да бъдат последвани с извинения от Ваша страна, господин Димитров.
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Друга реплика има ли? - Няма.
Гоподин Димитров има право на дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Възраженията бяха в две посоки.
Ниситина ние поддържаме и сега бих казал с господин Нешев и с неговите заместници нормални отношения. Не казвам приятелски, защото това ще бъде малко преувеличено. Но все пак аз смятам наистина, че това е един честен човек.
Но като ви казах "некадърник", това се отнасяше за неговите специфично професионални качества, които са съвършено неподходящи за поста, на който беше назначен от предишното Велико Народно събрание. И аз това го изтъкнах още тогава, господин Русев. Вие бяхте в това Народно събрание и знаете. Аз съм последователен в тази насока.
Наистина господин Нешев имаше достатъчно време да се поправи, ако накара тази комисия да заработи така, както трябва. За съжаление, аз не знам някакво дело те да са разгледали или някакъв случай, за да помогнат с нещо на пазарната икономика. Това е по вашето възражение.
По възражението на господин Пирински. Господин Пирински, ние приехме много закони. И в предишното Народно събрание, и в това право на Народното събрание - наистина на нас всички, да видим кои закони са добри, кои не са добри, кои членове би трябвало да поправим.
Вие сега казвате: защото има вече един такъв закон, дайте да не го поправяме... Ама знаете ли още колко много закони ще поправяме? Да не ви казвам! Вие знаете много добре. И ние в нашата комисия се занимаваме с поправката на закони.
Добре, представете си - и аз пак щее кажа това: слагат един неподходящ човек (да не кажем некадърник) за шеф на някаква институция, която е подчинена на Народното събрание. За какво ще му давате пет години? Че ние му дадохме тая година пет милиона 2083.5. лева да харчи този човек в тази комисия! Че вие знаете ли колко бързо... Те искаха 12 млн.лв., после намалиха на 9, после на 5 - и нищо не правят...
Ами това са народни пари! Ние така ли ще се примирим да ги разпиляват тия хора тези пари и никаква работа да не вършат? Не, ние ще направим всичко възможно те да работят ефективно.
И затова апелираме и към вас: помогнете наистина тази комисия да си заеме своето място!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Димитров.
Думата има господин Стефан Стоилов. 2083.6.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бяха изложени предостатъчно аргументи, които са, според мен, от естество да накарат политически безпристрастно положително отношение да се вземе към искането на президента. Обаче последната дуплика на моя колега Венцеслав Димитров всъщност разколва въпроса докрай, и всъщност, и в залата, и извън залата, трябва да се върнем към онова, което ние говорихме, още когато бяха в тази зала произнесени исканията за сваляне на сегашното ръководство на Комисията по конкуренция.
Господин Димитров говори за това, че ръководството на тази комисия е некадърно и че тази комисия не си е свършила работата досега.
Господин председател, един уважаващ себе си парламент, едно уважаващо себе си правителство, за да подкрепят искането за обезглавяване на тази комисия от сегашното й ръководство, елементарно е да излязат с един анализ-оценка на това, което е направила комисията за непълната една година от момента на създаването - един период на конституиране, на започване, на стартиране. Но има редица оценки в нашето общество, които показват, че този малък екип от хора успя постепенно да се впише в системата на създаваните структури на пазарната икономика у нас.
Второ, има редица факти, които показват, че те, противно на някои самонадеяни български политици и икономисти, успешно развиха и развиват връзки с аналогични институции в страни, където те отдавна съществуват. И използувайки най-ефикасния път бързо се опитват да възприемат тази практика. Организационно по същество участвуват в редица конференции, семинари и симпозиуми, непрекъснато се учат чрез поканване тук на специалисти и експерти.
С други думи, в рамките на възможното, те използуват максимално всички пътища, за да утвърдят тази институция и да я направят работещ орган.
Така че оценките на Венцеслав Димитров за некадърност, за неработеща, за арчеща само пари, са празни кьор фишеци. Няма документ официален или полуофициален документ, който да съдържа подобни оценки. РД/МБ 2084.1.
И приключвам. Парламентът, за да уважи и в най-малка степен такива оценки, трябва да има документ, трябва да има анализ. Противното означава да се поведе по чисто политически мотиви за обезглавяване сегашното ръководство на Комисията по конкуренция.
Той говори, от една страна, за некадърник, същевременно говори за това, че са приятели, че поддържат връзки. Извинете, това е цинизъм! (Реакция в залата) В междуличностните отношения вие не може да наречете един човек некадърник и същевременно да заявявате, че поддържате с него приятелски отношения!
И така, ако господин Стефан Нешев изповядваше философията на господин Венцеслав Димитров от времето, когато той напусна парламента, той щеше да бъде кадърен и подходящ. Понеже не изповядва тази философия, той е некадърен.
Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика имате думата.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Уважаеми гоподин председател, уважаеми колеги! Репликата ми е отправена към господин Стоилов, поради това, че той не говори по същетво и явно е, че не е разбрал, че господин Стефан Нешев наистина ни е насочил към мисълта, че не трябва да има мандатност и именно поради факта, че когато един човек се окаже неподходящ за изпълняваната длъжност, трябва да бъде сменян, а ако се окаже подходящ, не е небоходимо да има само петгодишен мандат, за да върши работа. Обаче, при мен, като народен представител от Русе, постъпиха достатъчно документи, които показват, че наистина, както тук направиха по грешка изказвания, че се прави борба с конкуренцията, наистина това е борба с конкуренцията, а не борба срещу нелоялната конкуренция.
И затова много ви моля, а същевременно правя и процедурно предложение да се премине към гласуване, защото достатъчно мотиви бяха изтъкнати, че трябва да има едно лице, което да упражнява достатъчен контрол, за да има лоялна конкуренция и да станем една страна, в която има пазарна икономика.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, не мога да подложа това, което искате, за прекратяване на дебатите на гласуване, защото вие поискахте думата за реплика. С репликата не може. 2084.2. Трябваше да кажете, че искате прекратяване на дебатите.
Имате право на дуплика, господин Стоилов, но моля ви по същество.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Вижте какво, не бих ви губил тази минута! Но когато говорите за некадърност, за това, че не работи агенцията и заявявате толкова повече, че разполагате с документи - вижте какво, елементарно е. Световната практика показва, че когато имате претенции към една институция, към една личност и това става в парламента, а не на някакво квартално събрание на СДС, предявете тези документи. Ние тук не сме митинг. Това е парламент, уважаема гопожо! Дайте половин документ, който уличава комисията, отделни личности в тази комисия, аз ще стана обществен обвинител. Но вие хвърляте тук кьор фишеци само и никакви документи не представяте. Така не се работи в парламент, госпожо! Това на няколко пъти ви го казваме.
Благодаря. (Частични ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има ли други желаещи? Да, господин Даскалов. моля вече да се ориентираме към приключване. Доста работи се казаха.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Съвсем кратко. Само едно изречение. Госпожи и господа! Въпросът се свежда до това и ако ще трябва да спазим изискванията, на които държахме днес, какво е в мотивите на господин президента, според мен, това са два момента.
Първият е дали да има или да няма мандатност.
И вторият момент е по отношение на законосъобразността и съобразеността с Конституцията на част от текста от един от членовете на атакувания закон.
Според мен мандатността е до гояма степен свързана с органи, които имат някаква представителна власт. Не е задължително. Но до голяма степен, според мен, това е свързано именно с такива органи. Независимо от това, че тези органи могат да бъдат и в изпълнителната власт.
Но така или иначе представителната им власт оправдава тяхната мандатност. Затова не само народният представител е с мандат, но и кметът, който е част от управивтелната власт, е също с мандат. Но за мен ми се струва, че ръководителят на 2084.3. тази система, на тази структура, има много повече административно значение, че този орган е много повече административен, отколкото с управленски функции.
При това положение считам, че мандатността в случая е неоправдана и затова моля да гласувате така, както сме го приели първоначално закона.
По отношение на втория мотив, изложен в мотивите на господин президента, считам, че и със съществуването на този текст и без съществуването му фактически съдържанието, смисълът и думата на закона не биха се променили, поради което и не е от такова значение и смятам, че не би представлявало закононарушение или нарушение на конституционните правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Даскалов. За реплика имате думата, господин Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПСБСП): Уважаеми колеги, кратко, 30 секунди. Господин Даскалов, слушах ви много внимателно. Слушах всички изказвания от дясната страна. Никой не се постара да ми отговори на въпроса защо Агенцията по приватизация има мандатност и Комисията за защита на конкуренцията няма мандатност? Моля някой от вас да ми отговори!
И второ, Комисията за защита на конкуренцията е не само административен орган. Позволявам си с моята нищожна правна грамотност да заявя, че тази комисия има право да налага санкции. Тя е върховен арбитър в сложни стопански отношения. И, ако ние не уважаваме тази Комисия за защита на конкуренцията, значи не уважаваме и самите себе си и самата система, която създаваме. Именно поради това трябва да има мандатност.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Реплика? И нека все пак, мисля, че доста големи обсъждания направихме вече, да минаваме към гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Аз разбирам, че ходът на тази дискусия е предрешен, независимо от аргументите и единствено само количеството на присъствуващите в залата ще решат въпроса. В случая наистина знам, че аргументите вече нямат стойност. Само обаче в интерес на юридическата достоверност правя тази реплика, защото мисля, че и господин Даскалов не би го оспорил, а именно, че никак не е изключение в чуждите правни системи 2084.4. използуването на мандатността за такива органи. Даже не точно мандатност, а за назначаването на такива длъжностни лица за определен срок. Дори и типично и много по-малко са обратните случаи на разрешаване на тези въпроси, които вие сега предлагате, защото за органи, които зипълняват кадрови функции и за органи, които имат контролни функции, правилото е обратното - това, което съществуваше до момента - избирането на съответните длъжностни лица за определен срок, за да бъдат те, доколкото е възможно, независими в своята дейност. Няма пречка, ако те извършат някакви престъпления или други съществени нарушения, да бъде възбудена специална процедураи те тогава вече ще бъдат отстранени на това основание, но не по някаква целесъборазност, както ще бъде в случая.
И много ясно стана, мотивите се оголиха, че става дума за целесъборазното заемане на този пост от едно или друго лице, независимо от неговите качества.
Така че нека да бъдем коректни в своята аргументация и в случая да не смятаме, че се доближаваме до по-разпространената практика, а добре да се съзнава от всички, които ще подкрепят закона в досегашния му вид, че ние се отдалечаваме от тази практика.
Благодаря. (Ръкопляскания от малцинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Няма други желаещи. Моля тогава подлагам закона на гласуване. Вече знает, че тези, които са за закона такъв, какъвто е, гласуват зелено, а тези, които са за мотивите за връщането на закона, гласуват червено.
Моля господа квесторите да поканят народните предтавители да влязат в залата. Има режим на гласуване, моля ви гласувайте!
Гласува ли тази карта? Не, не гласува. Не може да гласува, но гласува зелено, добре.
Времето изтече, моля дайте резултата. От общо 204, за 123, защото господин Бахри гласува зелено, против 80, въздържали се 2. 2084.5.
Благодаря!
Господин Джеров, ако обичате - точка 5 - Наказателният кодекс. Той е много къс.
Ясно е, че законът остана такъв, какъвто си беше.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, малко е трудно човек да си припомни един законопроект, който е внесен на второ четене в началото на месец февруари и който се поставя на гласуване в края на м. юни. Става дума за Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Във връзка със Закона за одържавяване на имуществото на БКП и другите организации от м. декември, по силата на чл. 4 от този закон следва да бъдат подавани и декларации за имуществото. Тогава, когато беше поставен на гласуване този законопроект, от него беше изключен текстът, който предвиждаше промени в Наказателния кодекс. Съгласно решението на Народното събрание тези промени в Наказателния кодекс трябваше да станат със самостоятелен закон. И точно това е самостоятелният закон, който предлагам да бъде гласуван.
Самостоятелният закон се състои от две части. първата част или – 1 е за отмяна на сега действуващия чл. 313а. Всъщност той само е останал в Наказателния кодекс, без да има база за приложение. Ще ви го прочета, за да бъда правилно разбран. Сега действуващият чл. 313а от Наказателния кодекс има следното съдържание:
"Който даде съгласие негов недвижим имот или право на строеж, или надстрояване да бъде деклариран като собственост на друго лице, за да бъдат избегнати ограниченията по ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите) се наказва с лишаване от свобода до две години".
Вие знаете, че глава първа и глава втора от Закона за собствеността на гражданите, към които е насочен този член 313а, бяха отменени през пролетта на 1990 г. от Народното събрание, което беше преди Великото Народно събрание. Или с оглед именно на това, че този закон - ЗСГ, глава първа и втора са отпаднали, следва и чл. 313а, който все още съществува като текст в Наказателния кодекс, да бъде отменен. На негово място се предлага нов чл. 313а, с четири нови алинеи: МР/МБ 2085.1.
"Ал. 1. Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на БКП, бЗНС, Отечествения фронт, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да се осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.
Ал. 2. Който откаже да даде след поискване декларация по чл. 2, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 6 години.
Ал. 3. В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7.
Ал. 4. Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си."
И заключителна разпоредба, това е – 3: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Това е предложението, което е пред вас. И ще моля същото да бъде обсъдено за второ четене и да бъде поставено на гласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля, господин Мулетаров, госпожа Караиванова и господин Михйлов имат думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Този закон се поставя за обсъждане на второ четене за втори път. При първото му разглеждане аз направих процедурно предложене да се отложи обсъждането на закона за второ четене, тъй като в момента в Законодателната комисия се намират шест или осем предложения за изменение на отделни текстове от Наказателния кодекс. Някои от тях са неразривно свързани: едни са от Министерския съвет, други са от народни представители, а трети са свързани с предложенията по този текст.
Въпреки че това предложение беше прието на заседанието, досега нито в Законодателната комисия, нито по някакъв друг начин е взето отношение как ще процедираме ние в бъдеще: дали ще продължим да разглеждаме поотделно всяко предложение за всяко изменение на отделни текстове от Наказателния кодекс или ще трябва веднъж завинаги да го огледаме, тъй като той действително 2085.2. се нуждае от много сериозно преоглеждане на текстовете, които сега същгествуват. Моето предложение е, тъй като вече имаме решение, прието на пленарно заседание, да го потвърдим и да върнем този закон за разгелжадне, заедно с всички останали предложения по Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мулетаров, ние сме отложили разискванията на пленарно заседание, обаче нямаме решение на Законодателната комисия.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Именно, Законодателната комисия беше длъжна да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Значи, вашето предложение е да бъде гледано отделно.
Момент сега. Реплика. Господин Гоцев има думата за реплика.
Господин Джеров, мисля, че ще бъде добре да бъдете тук, защото се поставят някои проблеми.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, което каза колегата Мулетаров, всъщност е и така, и не е точно така. Така е, че се направи такова предложение. Решение в пленарната зала нямаме, с което да е отхвърлен този законопроект. Напротив, той е гледан на първо четене. А ние даже мислехме в Законодателната комисия и не виждаме как може да не се приеме един закон и да се даде да се гласува на второ четене, след като на първо четене е минал. Следователно ние този законопроект ще трябва да си го приемем и на второ четене. А следващите законопроекти, които са предложени, ще бъдат приети И вероятно, понеже са няколко законопроекта, съборазно правилника ще бъдат прегледани наведнъж.
Но, тук е и господин Джеров: това, което го има в Законодателната комисия, в никакъв случай не противоречи на това, което се предлага. Тук въпросът е принципен: да се завиши ли санкцията при невярна декларация, или да не се завиши. Досега санкцията е, ако се не лъжа, до три години, ако се декларира в невярна декларация нещо. А сега тук се поставя едно задължение: ако поиска министърът на финансите да дадеш декларация, ако излъжеш и не я даде, да отговаряш по-строго. 2085.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Караиванова има думата.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП, от място(: Процедурно предложение имах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но аз разбрах, че искате думата. Дуплика ли? За процедурно предложение ще имате думата.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Аз искам да взема отношение след репликата на господин Гоцев. Тъй като това предложени ебеше гласувано на пленарно заседание и вече има решение. Аз смятам, че сега отново трябва да се гласува дали то да се отмени, тъй като то е в сила. Никой не го е отменили, нито има някое становище на Законодателната комисия по принципния въпрос, който аз също съм поставил. Че той е само принципен: дали да разглеждаме отделни закони или части то тях, или като съвкупност, което според мене е единственият правилен път за промяна в законодателството.
Затова моля Председателството да постави на гласуване дали да се отмени решението.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Караиванова иска процедурно. Или господин Желев? Кой иска? Не мога да разбера сега кой иска думата: вие искахте, господин Михайлов, и т.н. вие искахте процедурно.
АНИ КАРАИВАНОВА (като приближава трибуната): Казах че предлагам процедурон да се гласува предложението на господин Мулетаров. Аз по същество за това процедурно предложение бях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Добре, ще направим това. Но исках да чуя всички.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми колеги народни представители! Бих искал да поясня още нещо, за да се изяси и на Председателството, и на пленарната зала как стоят в десйтвителност нещата.
аконопроектът и текстовете в него, които са свързани със Закона за имущсетвото на тоталитарните организации, е гласуван на първо четене. Но законопроектът, който сме внесли аз и госпожа Мариана Христова, всъщност предстои да бъде разгледан и на първо, и на второ четене, тъй като той се отнася до отпадане на разпоредбата на чл. 313а, която сега съществува в Наказателния кодекс. И по отношението на отпадането на тази разпоредба ще трябва да се гласува както на първо, така и на второ четене. 2085.4. А по отношение на останалите разпоредби, които касаят Закона за имущетвото, по-накратко казано, ще трябва да се подложат на гласуване само на второ четене, ако се възприеме от парламента гледането на тези два законопроекта съвместно в днешното пленарно заседание. А тезата на господин Мулетаров е: освен тези два законопроекта, които са слети в едно за днешно разглеждане, да бъдат взети предвид и всички останали предложения по Наказателния кодекс и да бъдат смесени в едно законодателно предложение за цялостно изменение на Наказателния кодекс.
Затова аз мисля, че би било правилно това процедурно предложение на колегата Мулетаров да бъде подложено на гласуване и според волята на парламента да продължи по-нататък работата по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви.
Сега аз бих искал само да чуя мнението на господин Джеров. И моял господин Джеров да влезе. Аз го помолих да остане тук, за да изясни въпросите. Но искам все пак мнението на председателя на Законодателната комисия и тогава да продължим обсъждането на въпросите. 2085.5.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, тук се поставя един процедурен въпрос. Уточнихме се с колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви за внимание! Господа квесторите да поканят народните представители. Все още имаме време.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всъщност базата на това, което сега разглеждаме, са два законопроекта.
Единият законопроект е внесен от госпожа Мариана Христова, госпожа Ана Караиванова и господин Пламен Вълканов. Той предвижда това, което преди малко докладвах: "Отменя се чл. 313а." Само толкоз.
Второто предложение, което е свързано със Закона за имуществото на БКп, БЗНС и т.н., закон, който гласувахме в края на декември, е за нов чл. 313а.
В Законодателната комисия ние обединихме и двете предложения, понеже те логически са свързани едното с другото. При положение обаче, че се прави противопоставяне, аз предлагам следното: отпадането на чл. 313а, отмяната по-точно на чл. 313а да се постави на първо четене и след гласуването на отпадането на чл. 313а да минем към второ гласуване на отпадането на чл. 313а и заместването му с нов 313а.
И затова, господин председател, ако ми разрешите, да ви предложа на първо четене да гласуваме Закон за отмяна на чл. 313а от Наказателния кодекс с един-единствен параграф: "Отменя се чл. 313а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо, моля господа квесторите да помолят господа народните представители да влязат, защото гласуването е от значение.
Господин Пирински, господин Вълканов и господин Мулетаров се съгласиха по този въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, това действително е така, но все пак бих ви помолил, процедурно поставям въпроса, да обърнем внимание на чл. 66, ал. 1, който гласи: "Всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание на Народното събрание."
Това не беше направено по тази точка от дневния ред. ВТ/ЛТ 2086.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Прочетете сега и ал. 2, господин Пирински!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Да, вярно е, че ал. 2 казва, че когато един законопроект бъде приет на първо гласуване, други законопроекти, които уреждат същата материя и са внесени след започване на пленарното обсъждане на приетия на първо гласуване законопроект, могат да бъдат обсъдени, ако вносителят ги представи като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон. Но вносителят не ги е предложил като законопроект за изменение и допълнение на съответния закон, а като законопроект за отмяна на член от закона, който се изменя. Ние говорим за отмяна на член в Наказателния кодекс. Пред себе си ние нямаме доклад на Законодателната комисия, който да отразява дебатите в Законодателната комисия дали трябва или не да бъде отменен чл. 313а, а именно с това трябва да разполагаме, за да имаме мнението на Законодателната комисия, което да ни ориентира в предстоящите дебати.
И аз ви моля, господин председателю, да приемете следното предложение: двата законопроекта за нашите колеги от парламентарния съюз, заедно с този, който беше представен от господин Джеров, защото той не представи нашия, да бъдат разгледани именно както повелява правилникът в Законодателната комисия и да се излезе с доклад по двата законопроекта така, както изисква правилникът. И ви моля това предложение да го поставите на гласуване. Това е процедурно предложение.
В случай, че то не бъде прието, тогава ви моля да не подлагате направо на гласуване законопроекта, който е предложен от нашите колеги, а да дадете възможност за дебати, които да изяснят пред пленарната зала какви са аргументите "за" и "против" единия и другия законопроект. Моля ви да не бързаме с механично гласуване, защото все пак би трябвало да даваме вид, че спазваме парламентарните процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря ви! Предложението, което аз правя при това положение, защото господин Пирински много хубаво обясни чл. 66, тъй като този законопроект е получен на 19 февруари, разискванията са отложени за второ четене на 17 април, а отмяната на чл. 313а от госпожа Мариана Христова е постъпила далеч след като е бил постъпил първият доклад в 2086.2. Законодателната комисия, при това положение аз предлагам така, както смятахме в началото - гласуваме на второ четене чл. 313а.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Не, чл. 313б. "б" трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, 313б. Обаче ние имаме едно гласуване, нали? Това ще бъде чл. 313б, защото точно така постановява правилникът при това положение.
Заповядайте, кажете си думата!
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Колеги, тъй като в Наказателния кодекс има определена систематика, чл. 313 има основен текст и отделни алинеи, текстът, който сме предложили за отмяна с госпожа Караиванова и господин Вълканов, е текст, който не се прилага поради отмяна на цяла глава в Закона за собствеността на гражданите. По тая причина, за да се спази поредността на отделните норми, ние няма да сме в състояние да приемем чл. 313а като текст от Наказателния кодекс, ако не бъде отменен чл. 313а, за което е предложението по нашия законопроект, т.е. и поредността на закона ще се промени.
По тази причина аз ви предлагам да съобразите предложението на Спас Мулетаров - от една страна, от друга страна - на Пламен Вълканов. Първо, на първо четене да мине законопроектът, който ние внасяме за отмяна на разпоредбата на чл. 313а, и едва тогава да се обсъди въпросът за обсъждане на второ четене и приемане на текста, който е минал през Народното събрание на първо четене и предстои за второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, нали ние на първо четене сме гласували. (Реплика на депутат от опозицията: "Не сме.")
Не вашия, разбира се, защото вашият тогава не е бил постъпил. Буквите бяха променени, но вашият тогава не е постъпил. Господин Пирински просто ме насочи към точното процедурно разрешение на въпроса.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, реплика от място): Няма логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Именно той ме насочи. Искате думата ли?
А че ще бъде чл. 313б, това вече няма никакво значение.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, колегата Мулетаров донякъде заблуждава Народното събрание. В миналото заседание, когато 2086.3. се отложи гласуването на второ четене на законопроекта, мотивите на Спас Мулетаров и на останалите колеги от БСП бяха други че в чл. 313а съществува ал. 1 и 2, а е отменена само ал. 3.
Ако видите "Държавен вестник", бр. 99 от 1989 г., действително Народното събрание е отменило само ал. 3 на чл. 313а. А ал. 1 и 2 съществуват. При това положение се касае за една техническа грешка, от една страна, на Законодателната комисия, а от друга страна - на съставителя на сборника, където е публикувано, че чл. 313а е отменен.
При това положение аз не виждам причина днес да гласуваме чл. 313б на второ четене, защото по тази логика на господата отляво излиза, че при едно изменение или отменянето на един текст ние трябва да отменяме цялата номерация на един кодекс.
Нищо не пречи на второ четене днес да приемем чл. 313б, а тяхното предложение за отмяна на чл. 313а ще се разглежда на първо четене, когато Законодателната комисия го представи пред Народното събрание и то само на ал. 1 и 2, но не и на ал. 3, която е отменена с "Държавен вестник", бр. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Тъй като въпросът е поставен процедурно вече, за мен той е съвсем ясен. След като имаме на първо четене и след като на госпожите Христова и Караиванова е постъпило по-късно, ясно е, че сега ще трябва да гласуваме чл. 313а, който всъщност е чл. 313б. А нататък ще гласуваме Закона за отменяне на чл. 313а, както искат те, но Законодателната комисия би трябвало да го постави.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, от място): Няма логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Логиката е, която вие ми посочихте, господин Пирински. Не, не, повече не ви давам думата. Просто е много ясно. "Когато един законопроект бъде приет на първо гласуване" и т.н. Моля, режим на гласуване. Моля всички народни представители да влязат в залата, гласуваме за създаването на нов чл. 313б. Господин Джеров, така ли е?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): нДа. Член 313б със съдържанието, което предложих преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има процедура, стига тази процедура да бъде в съгласие... Каква процедура? Има една процедура, която имаме на второ четене, господин Михайлов. 2086.4.
Моля, гласувайте! (Шум в залата и изразено неодобрение) Как? Ами, много просто. Кажете, господин Михайлов! (Димитър Михайлов обяснява нещо на председателя) 2086.5.
Момент, моля ви, прекратете режима на гласуване. Господин Михайлов, имате думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателю! Колеги, на първо четене беше приет текстът на чл. 313а, без да съобразим в Законодателната комисия и в пленарната зала, че чл. 313а не е отменен.
Ние на едно от заседанията отложихме разглеждането на този въпрос, за да може да се отмени сега действуващият чл. 313а, ал. 1 и 2. Ние не можем да гласуваме сега на второ четене чл. 313а от предложения, защото не е отменен сега действуващият чл. 313а.
Затова аз предложих, и господин председателят се съгласи, да гласуваме за отмяна на чл. 313а, ал. 1 и 2 от сега действуващия Наказателен кодекс и след това ще пристъпим на второ четене към сега предложения чл. 313а. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Бучков. Моля ви, трябва да бъдете по-кратък или да гласуваме, че ще продължим работното време до гласуването на този закон.
ЕМИЛ БУЧКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Чувствувам се задължен да изляза на тази трибуна, тъй като на предишно заседание аз бях докладчик на законопроекта. Просто се учудвам, че има колеги, които забравят какво са говорили. И това може да се установи по стенограмата на заседанието.
Тогава аз поставих въпроса във връзка с възражението на госпожа Караиванова, че чл. 313а съществува. И тогава поставих въпроса, че се касае за техническа грешка и текстът трябва да се гласува като чл. 313б. Господин професор Михайлов, който в момента излезе, имаше други съображения, в смисъл, че по Наказателния кодекс е направено и друго предложение за промяна и да се гледат заедно.
Това, което той изтъкна тук, не е вярно! И не мога да разбера защо колеги не държат на своето име и на това, което са казали, тъй като то е записано и в стенограмата. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Бучков! (Соня Младенова иска думата) Госпожа Младенова, момент. Господин Джеров, във Вашите мотиви е казано, че с оглед на това, че чл. 313а от Наказателния кодекс е отменен през 1989 г., по-правилно НЧ/ЛТ 2087.1. ще бъде предложеният текст да получи номерация на чл. 313а. Казахте, че е отменен.
Думата по процедурен въпрос има господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Имам процедурно предложение. Тъй като ние сега на първо четене сме гласували само чл. 313б, а чл. 313а - неговата отмяна, е внесена от госпожа Караиванова и колкото и да е правилно това, което каза професор Михайлов, ние не можем сега да минем на първо и второ четене чл. 313а.
Предлагам процедурно да прекратим разискванията и да се подложи на гласуване само чл. 313б. А след това вече, на следващото заседание, ще отменим чл. 313а. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Има процедурно предложение. Вие можете само да се противопоставите.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПСБСП): Господин председател, искам да потвърдя, че това, което заявих преди малко, го заявих и тогава, когато господин Бучков беше докладчик. Не съм казал нищо друго.
Не можем да гласуваме предложението, което току-що направи господин Гоцев за чл. 313б, тъй като сме приели вече на първо четене чл. 313а. Редно е да отменим сега действуващия чл. 313а и понеже сме приели на първо четене новия чл. 313а, спокойно да се настаним на мястото на чл. 313а. Това е редът. Това казах и на предишното заседание. Моля за коректно отношение и цитиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ясно, има предложение за прекратяване. Първо, трябва да гласуваме това предложение за прекратяване на дебатите.
Мен ме учудва обаче това, че тук изрично е казано, че чл. 313а е отменен още през 1989 г.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, позволявам си да взема думата, за да изясним този въпрос. Когато работихме върху предложения нов текст, използувахме Наказателния кодек, така както официално той е издаден - книжката "Наказателно право", Наказателният кодекс - Наказателно-процесуален кодекс и още един закон. В този закон, официално издание, пише, че чл. 313а е отменен. И Законодателната комисия, изхождайки от това официално издание, предложи на Народното събрание именно 2087.2. това, за което ставаше дума преди малко. След това обаче проверихме в компютъра и се установи, че това издание не е точно, а че чл. 313а съществува. Оттам идва това различие в мотивите за второто четене и в това, което преди малко казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Поставям на гласуване чл. 313б, първо така както беше докладван от Законодателната комисия. Моля, гласувайте! (Шум в залата)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Първо, не сме прекратили разискванията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: А, добре, не сме прекратили разискванията. Аз се обърках. 2087.3.
Моля ви се, гласуваме сега за прекратяване на разискванията. Гласувайте за прекратяване на разискванията.
Гласуваме - има режим на гласуване вече. Гласуваме за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики от опозицията)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): По кой законопроект прекратяваме разискванията? (Шум и реплики от опозицията)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Резултатът: за - 109, против 64, въздържали се - 2.
Приема се.
Моля, поставям на гласуване новия чл. 313б така, както беше докладван от Законодателната комисия. Моля, гласувайте! (Шум и реплики от опозицията)
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Той не е докладван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как не е докладван? Вие видяхте, че тук имаме просто една техническа грешка.
Моля, гласувайте! Как да не е докладван, като сега го гласуваме на второ четене?
(Ана Караиванова, Мариана Христова, Димитър Михайлов, Георги Пирински изразяват недоволство, че не е имало дебати)
Имаше дебати. Имаше прекратяване на дебатите, а по 313а, вашият закон, трябва да влезе, като това нещо го направи господин Джеров.
От общо 187 гласували, 116 - за, против - 70, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Джеров, моля ви по следващия параграф. Моля ви изчакайте, има един следващ параграф.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият параграф 2 това са заключителните разпоредби. (Шум и реплики)
"Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
(Соня Младенова иска думата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Първо ще гласуваме това и после ще ви дам думата за отрицателен вот. (Шум в залата)
Моля ви се гласувайте този параграф.
От общо 163 гласували, 109 - за, против - 51, въздържали се 3.
Приема се. ЦМ/ЛТ 2088.1.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Младенова, после госпожа Христова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП): Уважаеми колеги! Не получих думата по процедурно предложение, когато се разглеждаше – 1 и моля колегите от СДС - адвокатите - да ме чуят какво исках да им кажа като процедура и като предложение по – 1.
Гласувах против, защото сега това ми остана - да обясня своя отрицателен вот - защото се направиха серия от нарушения.
Уважаеми колеги, на първо четене ние приехме текст 313а. Абсурдно е на второ четене с приемане на чл. 313б да анулираме своето решение от предишното заседание.
Трябваше да се отмени или решението на Народното събрание, с което то беше приело чл. 313а на първо четене и да се пристъпи към първо четене на чл. 313б и второ четене днес или вижте какво простичко нещо законодателно технически ще ви кажа... (Депутатите от мнозинството напускат залата)
И в коридорите се чува. Не се отменя текст, когато се прави нова редакция, господа. Просто се казва с едно изречение: "Член 313а придобива следното съдържание"... И това означава, като наредите последователността, идеята ви за 313а, вие автоматически отменяте този текст, който сега съществува в кодекса...
Но затова човек трябва да умее да чува и други гласове, освен своя.
Второ, не гласувах по втория параграф по няколко причини.
Първо, защото по него не бяха допуснати дебати, не бяха прекратени дебатите и това гласуване стана след 20 часа, т.е. след изтичане на работното време за парламента.
Продължение на работното време не беше искано, поради което се възползувам от правото си да оспоря този вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Гласуването е станало в 19 ч. и 58 м., госпожа Младенова. Има часовник тук. Гласуването е точно в 19 ч. и 58 м.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПСБСП): Уважаеми колеги! Тъй като времето не е наше, СДС може би ще върне и времето назад, за да признае това гласуване за законно. Това си е техен проблем.
Искам да изразя своя отрицателен вот във връзка с миналото гласуване по няколко причини. 2088.2.
Този, който идва на власт, трябва да знае, че от мига, в който я вземе, тече времето му и идва мигът, в който ще падне от власт. И това е една истина, която е осъзната от всеки политик. И тези, които днес приеха със сила едно изменение в Наказателния кодекс - драстично, грубо нарушаващо правата на човека, трябва да знаят, че наближава този час, в който ще трябва да понесат отговорност за това, което направиха днес.
Законът предвижда с изменението, прието от тях днес, наказание от три до осем години във връзка с деклариране на имущество на партиите. Такова наказание, колеги, в Наказателния кодекс с минимум три години и максимум осем години има предвидено само за наказания, извършени при условията на опасен рецидив. (Справка например чл. 131а, където наказание от три до осем години се дава за средна телесна повреда, причинена при условията на опасен рецидив.)
Ясно ни е защо се прие този закон и какви ще бъдат последиците във връзка с неговото приемане. Цели се груба политическа репресия над младите кадри на партията, подписали тези декларации. Но това е и един факт, който ще има и обратен резонанс.
Днес в Народното събрание станахме свидетели на няколко момента:
На първо място, беше нарушена изцяло процедурата по изменение на един закон. Аз няма да говоря за това, защото Соня Младенова подробно разви този проблем.
На второ място, беше гласуван един закон, по който управляващите се бояха от дебатите по него. Ако днес те ни затвориха устата и не ни разрешиха да говорим в Народното събрание, те не биха могли да ни затворят устата, за да уведомим за това тяхно действие международните институции - че това Народно събрание отдавна няма функциите на такова, че в него парламентаристът, избран с равен брой гласове - избиратели на тази държава, ако не е от управляващата партия, няма право да стигне дори до микрофоните на Народното събрание.
Ние ще запомним този факт. И жалко, че в един такъв парадокс, в който бяхме вкарани днес, бяха хора, които много ми се иска да бъдат уважавани от мене. Но това е нещо, което показва морала на тези, които не зачитат човешкото достойнство. 2088.3.
Междупрочем наближава годишнината на Конституцията. Ако ви впечатлява, в дясната половина на парламента няма нито един от СДС от миналата година, които работиха заедно с нас по приемането на новата Конституция, макар че СДС имаше немалък брой депутати в Народното събрание.
Непризнаването на Конституция, макар че СДС имаше немалък брой депутати в Народното събрание.
Непризнаването на Конституцията, непризнаването на правата на гражданите, в това число и правото му на защита, е един от основните проблеми, който лежеше и в основата на обсъждането и приемането на този законопроект.
Съжалявам, че в това Народно събрание се стигна до този парадокс, но аз го очаквах. Това трябва да бъде един сигнал за всички нас, че ни очакват тежки години - години, в които демокрацията е едно понятие, изгубило своя смисъл. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Караиванова.
АНА КАРАИВАНОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателю! Искам да обясня своя отрицателен вот, защото аз като практикуващ юрист бих се затруднила, ако продължа да съм такава, разбира се, кой от текстовете ще прилагам: 313а, 313б.
Вие самите видяхте, че поради твърди честите промени на Наказателния кодекс, е допусната една грешка в един официален сборник, по който правораздават младите юристи, които сега постъпват в съдебната система. И не е толкова трагично, ако някого не осъдят, защото в Наказателния кодекс пише, че един текст, който съществува, е отменен...
По-трагичното ще бъде, ако спазваме тази процедура без да обсъждаме текстовете - и осъдят някого по текст, който е отменен. А такава опасност съществува.
На второ място, аз се учудвам, господин председателю, след като се говори, че ние сме парламентарна република, че парламентът е върховен орган в тази страна... Тук бяха грубо погазени принципите на парламентаризма. Въобще не беше обсъден текст по същество и то един текст с едно драконовско наказание, което сочи на неговата изключителност, на неговата извънредност, защото текст поначало съществува за такива престъпления. Няма законодателна празнота, а извънредното законодателство, господин председателю, никога не е било белег на една демократична държава. 2088.4.
Второ, аз имах по същество думи. Текстът е изключително непрецизен като наказателно право. На него се дава право министърът да прецени кой ще отиде в затвора и то за един доста продължителен срок.
На трето място, лишаване от права, които са в грубо нарушение на общата част на Наказателния кодекс, които противоречат на международните конвенции, на чл. 5 от Всеобщата декларация за правата на човека, на чл. 7 от Пакта за гражданските и политическите права. Текстът на тази алинея противоречи и на смисъла на тези наказания.
И господин председателю, няма ги управляващите вече в тази зала, излязоха си, но аз си спомням, че при първото четене призовах, ако има демократи сред тях, да не гласуват за този срамен текст. Убедих се, че такива няма вече. Убедих се, че тук се преследва една политическа репресия.
Затова бих им предложила и нека го прочетат, нещо попрактично, както се казваше в стария анекдот: "А защо не опитате и с ДДТ?". (Ръкопляскания от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Мисля, че голямата грешка на това последно обсъждане беше, че от първия момент се почнаха дебати не по същество, а се почнаха процедурните предложения, които валяха едно след друго.
Съобщения:
Икономическата комисия ще проведе извънредно заседание утре, 25 юни, от 13 часа в Пленарната зала по Закона за кооперациите.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 25 юни, четвъртък, от 11 часа в стая 521 на бул. "Дондуков" 2.
Заседанието на Комисията по външната политика ще се проведе на 25 юни т.г., четвъртък, в зала "Изток" от 9,30 часа.
Комисията по културата ще има извънредно заседание на 25 юни, четвъртък, от 12 часа в зала "Изток". Обсъждане на законопроекта за допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Второ, обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване РД/ЛТ 2089.1. на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, Закона за плановото изграждане на населените места. Трето, разни. Материалите по точки първа и втора са раздадени предварително.
Това са съобщенията. Моля да се сложат.
Благодаря.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. и 10 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Савов
СЕКРЕТАРИ:Трифон Митев
Илхан Мустафа