Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Ведат Сакаллъ и Руслан Сербезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (Звъни): Имаме кворум. Започваме заседанието.
Бих искал, първо, да ви прочета съобщенията за парламентарен контрол.
Утре, 26 юни 1992 г., на актуални въпроси и питания ще отговарят:
- министър-председателят Филип Димитров на три актуални въпроса на Лъчезар Тошев; на актуални въпроси от Пламен Денчев и Велко Вълканов и на питания от Звезделин Кафеджиев, Красимир Премянов и Тодор кумчев;
- министър Иван Костов ще отговори на питане на Стоян Райчевски;
- министър Йордан Соколов ще отговори на актуален въпрос от Андрей Луканов;
- министър Георги Стоянов ще отговори на актуални въпроси от Йовчо Русев, Ани Миленкова и Георги Николов, Бончо Рашков и Пламен Денчев, Георги Николов и Златимир Орсов и Георги Петров;
- министър Александър Сталийски ще отговори на питания от Лъчезар Тошев, Захари Захариев и Тошо Пейков.
Поради отсъствие от страната няма да отговарят Стоян Ганев и Румен Биков.
Министър Николай Василев е на конференция в Габрово, а министър Александър Александров е поискал отлагане на отговора със седем дни.
Аз лично ще поискам от министър-председателя една строга забележка да се направи. Не може за конференции министрите да РД/ЛТ 2090.1. отсъствуват и да не отговарят на въпросите на Народното събрание. Това го решихме миналия път. Не е въпрос до решение, но когато са в чужбина, както и да е, но с конференции в страната...! Мисля, че биха могли по някакъв начин да уреждат така нещата, че да дойдат за парламентарния контрол.
Сега, постъпило е в срок предложение от професор Нора Ананиева, председател на не на Парламентарния съюз за социална демокрация, а на Предизборния съюз. И бих я помолил, но я няма госпожа Ананиева, все пак, както повечето оратори започнаха вече тук да казват, че са от БСП и от Отечествената партия, така и тя да се научи, защото просто няма да регистрирам и няма да чета писмата. Това е смешно вече толкова време да говорим.
"С решение на 36. Народно събрание от 26 май 1992 г. бе създадена анкетна комисия за отстраняване на лицата, които са съставили и разпространили писмени указания за неподчинение и противопоставяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и са организирали действия за противопоставяне и неподчинение на закона.
От името на БСП предлагам за членове на тази комисия народните представители Николай Кирилов Добрев и Златимир Стоянов Орсов.
Моля да поставите това наше предложение на гласуване."
Аз ще ви напомня, че нашето решение действително е комисията да се състои от 7 народни представители. Така е, две места оставихме свободни за представители на Предизборния съюз на БСП. И мисля, че комисията действително ще бъде още по-компетентна и нейните може би решения действително ще бъдат с още поголяма сила, ако се приемат и двама представители от Предизборния съюз.
Сега засега комисията е председателствувана от Христо Марков Марков, заместник-председател е Хасан Али Хасан и членове са: Зия Осман Дишли, Костадин Тодоров Размов и Манол Петров Тодоров.
Моля ви, госпожи и господа народни представители, тъй като това предложение е постъпило в срок и тъй като ние действително сме гласували за 7 народни представители, по това време обаче Предизборният съюз реши да не представи свои представители. Това е било на 28 май 1992 г. Аз мисля, че е възможно да гласуваме 2090.2. за включването на двама народни представители.
Има ли някой, който да изказва противно мнение? - Няма.
Моля ви, гласувайте тогава за включването на Златимир Орсов и Николай Добрев в комисията!
Вие знаете, че нашето първоначално решение беше да бъдат двама-трима от СДС, двама от БСП и двама от ДПС.
От общо 191, за - 90, против - 83, въздържали се - 18. Не се приема.
Аз мисля, при това положение, предложете две други лица и то може да стане сега. (Шум в залата)
Вижте, комисията, мисля, че би трябвало, господин Марков, вие сте председател на комисията, мисля, че вие не бихте имали нищо против да бъде подсилена комисията от още двама души.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Да, така е, господин председател. Аз предполагам, че на моите колеги е направило впечатление присъствието на господин Орсов в предложението на БСП. (Реакция от малцинството)
Аз лично нямам нищо против господин Орсов. Но предполагам, че колегите, които участвуват в тази комисия и от страна на Съюза на демократичните сили, и от страна на Движението за права и свободи знаят, че неговото има присъствува най-често в тези писмени документи, които са пристигнали в комисията. Предполагам, че това е бил мотивът на колегите ми да гласуват по този начин. Аз нищо повече не мога да кажа в този случай.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю, мотивите, които обясни господин Марков, говорят, че той приема презумпцията за отговорност и за вина до доказване на противното. Че е имало обвинение срещу един или друг, съвсем не значи, че тези обвинения са основателни. И аз не мога да разбера мотивите, ако хората действително искат да разберат истината, те би трябвало да включат онези, които най-много подробности могат да дадат по въпроса.
Господин председателю, ние направихме нашите предложения с максимално добра воля, за да може действително тази комисия да свърши обективно работата си. Включихме хората, които смятахме, че най-добре могат да съдействуват за това, при положение че, като че ли намерението е друго. Намерението е да се постигне съгласие или някакво заключение в тази комисия, без да се разглеждат фактите достатъчно обективно. Ние не можем да предложим други кандидатури. 2090.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: При това положение, господин Марков, но няма да има дебати.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Господин Пирински, вие явно не сте ме разбрал. Комисията няма да се занимава с коментар на фактите. Комисията, както е гласувана от Народното събрание, има за цел да събере и обобщи фактите, а не да ги коментира. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И все пак бих помолил БСП да помисли по въпроса.
За обяснение на отрицателен вот - господин Пейков. 2090.4.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз гласувах против предложените от Предизборния съюз на БСП кандидати, тъй като в моя и в близки до моя избирателни райони се разпространява подписаната от господин Орсов брошура, която е добре известна на комисията на господин Христо Марков.
Регионалният алианс на ликвидационните съвети в гр. Плевен, който беше учреден преди една седмица, ме упълномощи да предам в същата връзка на председателя на Народното събрание, че народните представители, избрани в Плевен, предвождани и вдъхновявани от Андрей луканов, инспирират тъй наречените "селски бунтове" и "бунтове срещу областния управител и назначените от него ликвидационни съвети".
Регионалният алианс на ликвидационните съвети в Плевен декларира, че ако в 7-дневен срок Андрей Луканов не напусне доброволно Народното събрание (шумни протести и възгласи от блока на БСП), членовете на ликвидационните съвети ще окупират Народното събрание. Искам да ви кажа какво предупреждават те. Ще окупират българския парламент и няма да допуснат да влезе в него Андрей Луканов (ръкопляскания от блока на мнозинството, неодобрение от блока на БСП).
Те настояват Временната анкетна комисия за установяване на лицата, организирали действия против прилагането на Закона за земята, съвместно с Районната прокуратура в Плевен, да проведе разследване в селищата на Плевенски регион относно дейността на регионалното ръководство на КНСБ, общинските и селищните кметове, които с действие или бездействие саботират провеждането на аграрната реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, на господин Марков дайте това.
Извинявайте! Моля ви, изслушайте ме! Направо допуснах грешка. Направо допуснах грешка с това, че дадох думата на господин Пейков, защото...
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП, от място): Голяма грешка. За първи път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно така. Извинявам се, госпожо Поптодорова. Извинявам се действително за това, че допуснах грешка. Защото не трябваше да давам думата на господин Пейков, МР/ЛТ 2091.1. но виждате в тази обстановка... Ще дам думата на господин Боков и повече няма, защото няма смисъл. Вие виждате, че грешката е моя и друг път няма да допусна такава.
Моля! Защото аз още в началото му казах, че не трябва да му давам думата.
Моля ви се, господин Боков, да не влизаме в полемики.
ФИЛИП БОКОВ (ПСБСП): Да, разбира се, няма.
Господин председателю, аз високо оценявам това, че вие решихте, че сте допуснал грешка, като сте дали думата на господин Пейков. Аз се надявам, че това ще остане ваше мнение и в бъдеще, когато господин Пейков поиска да говори. Но искам да ви напомня, че тогава, когато говорят депутати от Парламентарния съюз за социална демокрация и то не винаги, когато нарушават процедурата, думата им се отнема от ръководещия заседанието.
Струва ми се, че трябва да направите най-строго предупреждение на господин Пейков, че с тези заплахи, които той отправя тук от името на неидентифициран съвет, той нарушава народния суверенитет. Тъй като никой в тази държава - никой! - няма право да ограничава народния представител. Още по-малко - да го препятствува да влезе в Народното събрание, за да изпълнява функциите, за които той е избран от избирателите, от българския народ.
Така че тук претенциите на господин Пейков са абсурдни и аз искам най-енергично да протестирам срещу това, че тази трибуна се използува за евтина демагогия.
Благодаря! (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Напълно съм съгласен. Напълно съм съгласен с това становище. Ние действително от тази трибуна не можем да допускаме да се четат декларации, с които да се ограничава народният представител. За ограничението на народния представител знаете, има специална процедура. Така че бих помолил господин Пейков действително да си вземе бележка от този случай.
Мисля, че нещо, по което би трябвало да има консенсус: вие всички знаете за това, което става в Приднестровието. Но ние го виждаме и по телевизията, четем го и във вестници, и в официални писма и т.н. Но днес до мен бе отправено едно писмо от група граждани. Аз искам да ви го прочета - то е много късо и би трябвало може би Народното събрание да вземе някакво решение, да приеме някаква декларация, някакъв призив. Мисля, че 2091.2. ще предложа писмото на вниманието на Комисията по външната политика и на Комисията по националната сигурност още днес в почивката да помислят малко.
Писмото гласи:
"Драги съотечественици,
Преди 200 години, спасявайки се от турските поробители, нашите прадеди намериха защита от руския народ и се заселиха на левия бряг на Днестър. Двеста години нашите деди и бащи отглеждаха жито, обработваха земята, възпитаваха децата и пазеха българските обичаи, език и култура.
Днес с. Паркани, което има 11 хил. жители, повече от 9 хил. са българи, стана жертва на престъпната дейност на прорумънските националисти, наследили комунистическите, тоталитарни методи на унищожение на собствения народ."
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПСБСП, от място): По-високо, господин Савов, не се чува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре. Уж съм на 20 сантиметра от микрофона, но...
"Въоръжените сили на Молдова с използуването на танкове и артилерия от 16 ч. на 19 юни 1992 г. методически унищожават не само гр. Бендера, в който живеят повече от 3 хил. българи, от които загинаха 200 и са ранени повече от 300 души. Обект на нападенията стана и нашето с. Паркани. Към днешния ден в селото със снарядите, мините и ракетите са разрушени повече от 20 жилищни дома, загинаха 7 невинни мирни жители. Много са ранени.
Агресорите на Молдова струпват сили за по-нататъшно унищожение на мирни хора. Призоваваме ви за помощ! Използувайте всички възможности и окажете влияние на ръководството на Молдова за прекратяване на бойните действия. Не позволявайте да се заличи от лицето на земята нашето село, да се унищожат миролюбивите му жители и много хиляди други невинни хора.
От името на жителите на селото: Петър Жеков, Николай Жеков, Виктор Кискин, Татяна Владова, пребиваващи в Република България."
Писмото е от 22 юни, пристигнало е днес при мен.
Аз, господин Куртев, смятам, че е добре да се съберат двете комисии. Добре е това, че имате вече решение. Но и това писмо да ви предам и нещо би трябвало да се направи. 2091.3.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да ви информирам, че тази сутрин Комисията по външната политика имаше заседание, на което разгледа въпроса за събитията в Молдова и за българите там. Аз съм убеден, че Народното събрание ще вземе отношение по тези въпроси. Но тук искам от името на Съюза на демократичните сили да се обърна към правителството на Република България, към Българския червен кръст и към всички, които могат да окажат съдействие за спешна хуманитарна помощ за българите в Република Молдова. Тъй като там са нарушени комуникациите, нарушено е снабдяването и в момента се изпитва остър недостиг от хранителни продукти, от медикаменти.
Отново повтарям този призив на Съюза на демократичните сили - днес нашата парламентарна група взе решение да отправи този призив, а аз вярвам, че и останалите парламентарни групи, и цялата българска общественост ще вземат присърце този въпрос. Защото това е просто наше задължение - едни хора, към които почти 200 години не сме проявили интерес.
Моля за подкрепа от целия парламент по този въпрос (ръкопляскания).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Поптодорова, заповядайте! 2091.4.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председателю. Аз искам да допълня информацията на господин Куртев и със заседанието, което моят парламентарен съюз проведе, което имаше за точка от дневния си ред и тази гореща тема.
Парламентарният съюз за социална демокрация изцяло подкрепи решението, което беше днес взето в Комисията по външна политика. Но може би е добре да информираме не само цялото народно представителство, но и българската общественост, че и други комисии работят по този въпрос. Вчера в Комисията по човешките права вече е било направено формално предложение за оказване на хуманитарна помощ и доколкото разбирам, то ще бъде включено веднага на следващото заседание на тази комисия.
В Комисията по външна политика взехме решение за изготвяне на декларация, която ще бъде подготвена от тричленен екип и която ще третира именно положението на приднестровските българи, декларация, която предлагаме да бъде адресирана до парламентите на всички заинтересувани страни.
Аз си мисля, че освен апел към правителството, който е наложителен и който трябва да бъде изключително настойчив за оказване на хуманитарна помощ, би трябвало също така да обърнем вниманието на правителството върху възможностите за оказване на помощ по отношение на битовото устройване на част от тези българи, защото може да възникне и такава необходимост - за устройване на тези българи или на част от тях на българска територия.
Аз бих отишла и по-нататък. От името на своя съюз бих искала да предложа народното представителство да се обърне към президента на републиката, който да стане гарант на това население, както това сториха президентите Руцкой и Елцин.
И в крайна сметка, господин председателю, аз бих направила и едно процедурно предложение въз основа на чл. 37, точка 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тъй като тази декларация предстои да бъде работена днес и тя по същество е подкрепена от всички парламентарни сили, представени в Комисията по външна политика, нека народните представители гласуват нейното включване в днешния дневен ред, така че щом тя бъде готова, веднага да бъде огласена и подкрепена от народното представителство. СД/ЛТ 2092.1.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСБСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожо Поптодорова, аз смятам, че това е много хубаво предложение. Мисля в такъв случай, че ние, дори малко нарушавайки правилника, бихме могли, двете комисии - по външната политика и по националната сигурност, в почивката да се съберат и да изготвят именно декларация, призив или каквото решите, или именно тази хуманитарна помощ, или каквото решите, за да можем да го гласуваме още днес. Защото ако вървим по правилника, има три дена, седем дена и т.н. А в това време хората там умират.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПСБСП): Простете, само едно допълнение към вашия верен коментар. Днес в Комисията по външна политика бяха взети предвид и тези процедурни, не бих ги нарекла трудности, но задължителни условия и беше единодушно решението ни, че можем да считаме заседанието ни като елемент от тази процедурна практика. И по същество, ако има консенсус на народното представителство, не виждам причина ние днес да не подкрепим една такава декларация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Мисълта ми е, госпожо Поптодорова, че тази декларация трябва да бъде изготвена. В почивката аз предлагам и това писмо, вие сте член на комисията, тук е и господин Йорданов... Моля ви се, господин Йорданов, вземете писмото, за да може въз основа на него да направите, каквото е необходимо, още днес.
Има думата господин Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи изразявам нашата пълна подкрепа на направеното предложение от колегите от Съюза на демократичните сили и допълнението, което направи госпожа Елена Поптодорова. Нашето единствено пожелание е това да стане колкото се може по-скоро, без отлагане, още днес.
Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Моля ви, за да бъдем точно в рамките на правилника, гласувайте днес още да гласуваме това решение ли ще бъде, декларация ли ще бъде, ще видим точно какво, към кого, което ще изготвят двете комисии. 2092.2.
Моля, гласувайте.
Надявам се, че това действително ще бъде прието с пълен консенсус.
От общо 201 гласували, за - 201, против няма, въздържали се няма. (Ръкопляскания)
Има предложение от госпожа Румяна Куртева, народен представител от 3. Варненски избирателен район, БСП, постъпило в срок:
"Господин председателю, на основание чл. 37, точка 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам в дневния ред на следващото пленарно заседание да бъде включена нова точка - обсъждане на внесения от 25 депутати от трите парламентарни групи законопроект за даване статут на висши училища на Варненския свободен университет."
Вие знаете, че тук получаваме извънредно много и писма, и подписки, и т.н., но няма получени становищата на комисиите.
Господин Сепетлиев, останете на мястото си. Вие вчера обяснявахте. Разберете, ние сега правим нова структура и дори създаваме едно звено, което просто да подсеща тези комисии. И вчера стана така, и пред нефтохимиците Комисията по икономика разправя че имала становище.
Аз мисля, не мисля, така е и по правилника, че становище има тогава, когато то е постъпило писмено при мен и аз съм наредил да се разпредели между народните представители. Това, че вие носите едно становище, което сега ние ще прочетем, не е достатъчно, разберете. Дайте го сега, аз нареждам: дайте го на секретарката да се размножи и да може въз основа на това становище Законодателната комисия също да си каже думата.
Аз смятам, че по някакъв начин трябва да се уреди съдбата на тези млади хора.
Госпожа Куртева.
РУМЯНА КУРТЕВА (ПСБСП): Благодаря ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, аз настоятелно ви моля направеното в срок предложение от мен като народен представител да бъде гласувано от всички депутати.
Уважаеми колеги, много ми се ще да се надявам, че днес в тази зала както започнахме, с разум работата на заседанието, 2092.3. така ще продължим и така ще завършим. Искам да започна с един съвсем нов аргумент и факт.
Господин председателю, от днес стана ясно, че от 8 ч. сутринта 8 студенти от Варненския свободен университет са започнали щафетна гладна стачка пред Министерството на просветата, с готовност да отстояват, уважаеми колеги, не друго, а своето право на избор.
Искам да ми разрешите и да запазите тишина да ви кажа само няколко неща. Ако ние още днес или утре, когато прецени и Председателството на Народното събрание, но не по-късно от утре, да намерим начин да обсъдим този въпрос. И ако ние със своя глас "за" се съгласим да съществува Варненският университет, бъдете сигурни, че по този начин ние ще дадем своя вот за правото на избор на 2100 младежи, от които 1100 души от приетите са с отличен успех, около 500 души са с много добър успех.
После, при формиране структурата на този университет, уважаеми колеги, е приложен един, повярвайте, нетрадиционен подход. Този, който от вас е имал желание да се запознае с документацията, сам е установил това. Има четири факултета с 11 нетрадиционни специалности, които са нужни именно за съвременния етап на развитие на нашето общество.
Освен това налице са в рамките на една учебна година, която сега е пред приключване, контакти с 35 западноевропейски университета, с още 5 университета от Чехо-Словакия и Полша. От 18 до 21 декември във Варна са се състояли дискусии, в които са участвували професори от университета в Синсинати, които са се ангажирали с конкретна помощ при разработката на учебните програми.
Или, давайки своя глас за този университет, ние даваме гласа си за правото на избор на младежта да избира своя път в живота. А тези 2100 младежи са направили своя избор. Нека да ги уважим, нека да дадем право на конкуренцията между различните учебни заведения в град Варна. И имайте предвид, че тези 2100 младежи са от всички области на нашата страна. И българи, и турци, всякакви деца се учат в това учебно заведение. И уважете законопроекта на 25 депутати от три парламентарни групи. Моля ви настоятелно да влезе в дневния ред. 2092.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Рашко Рашков има думата.
Моля ви се, моля ви се! Вижте, този въпрос действително (сега господин Рашко Рашков ще каже) не можем да го оставим така.
Господин Сепетлиев, вие имате ли решение? (Утвърдителен отговор от господин Сепетлиев) Добре, защо не сте го дали да се разпространи? Знаете реда. Не, не идвайте при мен, а го дайте на една от секретарките да го занесе на ксерокса да се размножи. 2092.5.
НТРАШКО РАШКОВ (СДС): Благодаря ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Днес Комисията за младежта, спорта и туризма прие и изслуша една симпатична младежка делегация от Варна - всичките студенти от Свободния варненски университет.
ГЛАСОВЕ ОТ СДС: Няма такъв университет!
РАШКО РАШКОВ (СДС): Комисията за младежта, спорта и туризма реши с пълно единодушие - без нито един въздържал се и нито един против, да предложи на почитаемото Народно събрание да състави една комисия, която да се състои от членове на нашата комисия, както и от Комисията по образованието и науката, в която да бъдат включени и представители на Министерството на образованието и науката.
Тази комисия, съставена и от министерски представители, и от народни представители, в срок от две седмици, а ако Народното събрание реши, че този срок е кратък - в срок от 20 дни, на място да отиде и да провери всички обстоятелства, свързани с т.нар. Свободен варненски университет, да докладва на Народното събрание и тогава Народното събрание да се произнесе следва ли този университет да придобие правата на едно висше учебно заведение.
Това становище ние ще депозираме до 18 часа на Председателството на Народното събрание.
Поради това предлагам утре да разгледаме това наше предложение от 8 до 9 или от 9 до 10 часа, време съвсем достатъчно, за да вземем решение дали ще приемете нашето предложение за съставяне на такава комисия, тъй като въпросът наистина не търпи отлагане.
Така че аз предлагам да гласуваме предложението на Комисията за младежта, спорта и туризма - утре да отделим един час от нашето работно време, за да разгледате нашето предложение. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: думата поиска господин Йорданов.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Вземам думата, за да направя, от една страна, процедурно предложение за прекратяване на дебатите по този въпрос, което предложение ще направя в края на моето изказване. А преди това ще кажа няколко думи като народен представител от Варна. НЧ/ЛТ 2093.1.
Въпросът е ясен. Възникнало е нещо, което е възникнало незаконно. То се нарича Варненски свободен университет. Създадено е от Асоциацията "Наука и бизнес", в която влизат главно бивши преподаватели от Варненския АОНСУ, главно преподаватели по марксизъм-ленинизъм и други подобни дисциплини, които след това изведнъж стават преподаватели наистина по най-увлекателни и интересни дисциплини, като мениджмънт, политология и т.н. В общи линии това са същите хора, които разбират единствено от историята на БКП, и то дори лошо я разбират.
Това е едната страна на въпроса: че те са създали това обединение с цел да запазят базата на АОНСУ за себе си, за кръговете, които са около тях и по този начин да се осигурят в новите демократични условия, като си сменят, бих казал, професията и боята. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Йорданов, ще ви отнема думата, защото вие не говорите като председател на групата на СДС. (Ръкопляскания от опозицията) Вие нямате право сега да говорите като варненски народен представител. Защото тогава ще трябва да дам думата на всички варненски народни представители. Госпожа Куртева говори като вносител на предложение, подписано от 25 души. Така че моля ви, да престанем.
Предложение за прекъсване на дебати не мога да направя, защото дебати въобще няма и няма да допусна дотогава, докато не получа становищата на комисиите. Дебатите по дневния ред са нещо друго. Но иначе не мога да ви дам думата. Още повече, вие този въпрос вече го изнесохте. Аз действително не искам да оставя правилникът да бъде нарушаван.
Моля ви, оставете Председателството да прецени някои въпроси.
Имаме едно предложение... (Александър Йорданов продължава да стои на трибуната) Не мога да ви дам думата, господин Йорданов, защото ще станат и други. Разберете, че има някакъв ред и този ред аз ще го следвам. Моля ви!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Добре, тогава правя моето предложение: тъй като естествено е, че Съюзът на демократичните сили винаги е подкрепял и ще продължи да подкрепя младите хора в България, включително и студентите, правя предложение, щом днес това е невъзможно, да прекратим дискусията по дневния ред 2093.2. и да започнем от първа точка от дневния ни ред, а именно Закона за кооперациите. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние не можем да започнем за съжаление дискусия по този въпрос, защото както вчера, така и днес ние нямаме... (Златка Русева иска да вземе думата) Госпожице Русева, моля ви, изчакайте да се изкажа.
Вие видяхте, че има противоположни мнения. Аз спрях господин Йорданов, защото той говореше като варненски народен представител, който няма право, защото днес господин Рашко Рашков, който е от СДС и е председател на комисия, в която има доста народни представители от СДС, даде едно съвсем друго предложение. Така че ние не можем да правим дебати, просто защото нямаме тези решения, които са необходими.
Днес като постъпи предложението на Комисията за младежта, спорта и туризма, тогава ще може да гласуваме дали да направим комисия, или да продължим нещата по техния естествен ред, така както правилникът изисква.
Моля, както помоли и господин Сепетлиев, вие дадохте за разпространение, това предложение ще отиде, разбира се, в Законодателната комисия и тогава ще можем да продължим да говорим по този въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, от място): Нека се включи като точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не може, защото не е минало през комисиите. Затова не мога да го включа в дневния ред.
Утре във всеки случай с предложението на Комисията за младежта, спорта и туризма ще го включим, за да разсъждаваме по този въпрос.
Имаме предложение от господин рашко Рашков, председател на Комисията за младежта, спорта и туризма - утре да се обсъжда този въпрос. Предложението на господин Рашко Рашков е направено утре от 9 до 10 часа да обсъждаме въпроса за Варненския свободен университет. Мисля, че има направено процедурно предложение и можем да гласуваме.
Който е съгласен утре от 9 до 10 часа да обсъждаме въпроса за Варненския университет, да гласува. Предложението е направено от господин Рашко Рашков, председател на Комисията за младежта, спорта и туризма. 2093.3.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): Утре до 9 часа ще имаме ли становище на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: И да няма становище, ние ще обсъждаме предложението на Комисията за младежта, спорта и туризма, госпожице Русева.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 195 народни представители. От тях 150 са за, 22 - против, 23 въздържали се. (Ръкопляскания от опозицията)
Аз изразявам едно мнение, което мисля, че би помогнало да се реши въпросът и обстановката малко да се успокои. Разберете, една комисия, която ще отиде не в 20-дневен срок, а една комисия, която ще отиде в 7-дневен срок да провери какви са преподавателите, какво става там, това ще бъде от огромно значение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата по процедурен въпрос има госпожица Русева. 2093.4.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тъй като вчера ние вече сме гласували дневния ред, мисля, че се изчерпаха и предложенията, които са дадени, аз излизам, за да направя процедурно предложение за разместване в утвърдения дневен ред. Става въпрос за точка осма - предложение за промени в съставите и ръководствата на постоянни и временни комисии.
Имаме много сигнали, че комисиите не могат да работят, поради липса на кворум. (Реплика на депутат от опозицията: "Не е вярно!")
Аз не зная кое е вярно и кое не е за вас, аз ви казвам това, което се получава в много от комисиите.
Ние сме предави нашите предложения, а хората, които излязоха от комисиите и станаха мининистри, са от квотата на Съюза на демократичните сили. Ние сме направили своите предложения още миналата седмица. Мисля, че имаме готовност да гледаме тази точка и ви моля тя да бъде точка втора, след законопроекта за изменение на Закона за кооперациите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Просто не мога да подложа на гласуване вашето предложение, госпожице Русева, защото отново трябва да обърна внимание на правилника, което и завчера го казах. Казано е изрично, че комисиите се комплектуват, след като парламентарните групи представят своите списъци на председателя. Председателят заедно с председателите на парламентарните групи решават този въпрос.
Аз обаче правя една забележка отново на Предизборния съюз. Моля ви, вашият списък да дойде още днес или утре, за да може в понеделник да се съберем и да гласуваме. И от Движението за права и свободи нямам предложение.
Моля ви се, днес или утре предайте вашите списъци и в понеделник да се съберем, така както изисква правилникът. Защото тази точка стои вече от три седмици и ние не можем да я внесем, защото нямаме готовност от две парламентарни групи.
Да, предайте ми го в петък, утре, за да направим в понеделник една среща от 14 часа при мен. ВТ/МБ 2094.1.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Ние обсъждахме сега въпроса. Целият проблем е дали ще можем да получим съгласието на целия съюз. Ще се постараем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви се, нямаме време. Напълно правилно е, че има комисии, които не работят, просто няма хора.
Молбата ми е отправена и към Движението за права и свободи. Господин Октай, към вас се обръщам. Моля ви се направете вашите предложения, за да може в понеделник да се съберем и да направим предложенията за комисиите, които ще се гласуват тук. (Реплика от място на Златка Русева, която не се разбира.)
Вие имате предложение. Няма нужда да правите.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, реплика от място): Те са само от СДС, от квотата на СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Не е само от СДС. Има много хора, които са напуснали, искат да отидат в други комисии и т.н. Такава е цялата работа.
А след като има правилник, не мога да кажа, добре, само тези, които са представени от СДС. Недейте да искате неща, които са невъзможни.
За сведение, тъй като е дошла една телеграма с желание непременно да бъде изслушана. Тя е пратена и на госпожа Ананиева, и на други.
"Уважаеми господа, с учудване научих от пресата, че съм бил предложен от парламентарната група на БСП за член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията. Заявявам, че не съм упълномощавал никого да бъда предлаган в този съвет, както и че никой не е искал моето съгласие.
Настоявам господа народните представители и обществеността да бъдат информирани за това.
С уважение: Ганчо Ганчев"
Аз съм длъжен да го прочета, защото действително господин Ганчев е бил предложен... (Ръкопляскания от страна на мнозинството.)
Минаваме вече към нашата съществена работа - Закона за кооперациите. Може би господин Джеров ще дойде. Имаме становищата на четирите комисии, които на места се разминават. 2094.2.
Моля за колкото се може по-плодоносни, бих казал, дебати, така че действително да решим този наболял въпрос.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
В Народното събрание са постъпили две предложения за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Едното е от страна на господин Димитър Луждев и то пряко засяга единединствен член. Той предлага отмяна на чл. 37, ал. 5 и съответно на това следващите алинеи да променят своето място.
Също така е постъпило предложение от Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кооперациите - малко по-разширено, малко по-дълго.
Пред Законодателната комисия, първо стоеше въпросът дали е правилно при наличие на две предложения по един и същ закон да бъде разгледано преференциално, авансово само едното предложение.
С оглед обаче на момента, с оглед на това, че този въпрос по отношнеие промяната на чл. 37 или допълнение, или отмяна, не търпи чакане, Законодателната комисия се съгласи да внесе своето становище единствено по законопроекта, внесен от народния представител господин Луджев.
Председателят на Народното събрание е разпределил този законопроект на Комисията по труда и социалното осигуряване, на Комисията по бюджета и финансите и на Законодателната комисия. И на Икономическата комисия, да, правилно.
Комисията по труда и социалното осигуряване поддържа писмено становище ,което сега ми беше дадено, което е нещо различно от това, което е внесено като предложение - да се предложи ново съдържание на чл. 37, ал. 5. И предложеното съдържание, изменено, разбира се, на тази алинея пет, гласи: "Кооперации на граждани с намалена трудоспособност се освобождават от данък върху оборота и експортни такси само за стоките и услугите, които те сами произвеждат или извършват."
Комисията по бюджета и финансите също така не възприема предложението на вносителя - господин Луджев, за отмяна на ал. 5 2094.3. и със становището, доклада, подписан от господин Венцеслав Димитров, се предлага нов текст на ал. 5 на чл. 37.
"Кооперациите на граждани с намалена трудоспособност и кооперациите на учащи се могат да бъдат освобождавани от данък оборот за продажба на стоки и услуги, определени от Министерския съвет."
Сега да минем към предложението, което прави Законодателната комисия.
Първо, ще си позволя да прочета... (Реплика на депутат от опозицията: "Има едно предложение и на Икономическата комисия".)
Дайте го, не ми го казвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има го, как?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: До мен не е стигнало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз ще ви го дам.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Каков гласи чл. 37, ал. 5: "Кооперации на граждани с намалена трудоспособност и кооперация на учащи се се освобождават от всички данъци и такси." Това е текстът.
Току-що ми беше представено становището на Икономическата комисия по разглеждания проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФА САВОВ: То е раздадено на всички народни предтсавтиели, надявам се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предлага се следната нова редакция на ал. 5: "На кооперациите на граждани с намалена трудоспособност се възстановява данъкът върху оборота за стоките и услугите, които те сами произвеждат и реализират."
Виждате, че всяка една от трите комисии, които са дали своето становище, имат свое виждане, различно от внесеното от господин Димитър Луджев.
Законодателната комисия много детайлно обсъди поставения на разглеждане въпрос и трябва да ви кажа, че ние умишлено не предлагаме текст. Твърде много критика се отправя към действуващата ал. 5 на чл. 37, защото се счита, че този текст се използува от двата вида кооперации за спекула.
Същевременно въпросът за освобождаване или неосвобождаване на една дейност - на продажба или на труд, е чисто финансово-данъчен въпрос. Поради това Законодателната комисия изразява следното становище, което е раздадено вчера на всички народни 2094.4. представители и което аз сега ще детайлирам поотделно.
По принцип Законодателната комсиия поддържа виждането, че текстът не може да остане в този вид. Защото, както ви казах преди малко, прекалено много спекулата разцъфтява именно на базата на тези кооперации, като замисълът на законодателя беше да бъдат те освободени от облгане именно с оглед специфичността на състава - или млади хора, учащи се, или хора, които имат намалена трудоспособност. Но точно в тези кооперации, изглеждан, са влезли някои хора, които внасят и петрол, и тютюневи произведения, внасят и алкохол.
Следващата теза, която поддържаме. Следва да се помисли от народните представители дали да се отмени текстът, което според нас не е най-доброто, или да се създаде някакъв по-прецизен текст, който да регулира въпроса. Дали трябва да имаме едновременно уреждане и на двата вида кооперации или поотделно е също въпрос на специалистите в Народното събрание.
Поради това, първо, ние предлагаме да не бъде отменена ал. 5, а тя да претърпи някакво изменение, което ще бъде продиктувано от изказванията на уважаемите народни предтсавители, които ще следват след моя доклад.
На второ място, имаме два вида кооперации, които се обхващат от текста. Нашето виждане е, че и двете категории граждани трябва да бъдат уредени, но, както казах преди малко, по абсолютно нов начин.
Трето, изменението на алинеята трябва да обхваща само произведени от съответната кооперация продукти или извършени от нея услуги, не и повече, да не се разширява полето за облагодетелствуване. 2094.5.
Четвърто, налага се да се помисли дали освободените от облагане стоки и услуги, които ще се произвеждат, респективно извършват от кооперациите, да са по списък, определен от Министерския съвет, или със заключителна разпоредба към Закона за кооперациите трябва да се изключат дейности, свързани с износа и търговията с петрол и петролни продукти, алкохол и алкохолни произведения, тютюн и тютюневи изделия.
Имаше възражения от членове на Законодателната комисия в смисъл, че ако действително сега се детайлизират тези обекти на дейност, дали с това пък няма да създадем условия спекулата да надделее в други области.
Пето, имаше също така виждания, и то много добре мотивирани от членове на Законодателната комисия, дали тези кооперации трябва да бъдат изцяло освободени за целия си приход, или трябва да бъде определен един необлагаем таван и оттам нагоре вече да започне облагането, разбира се, по начин, определен от Икономическата комисия и от Комисията по бюджета и финансите.
Много моляя, народните представители да имат предвид както конкретните текстове на трите комисии, така и съображенията, които Законодателната комисия предлага на вашето внимание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Джеров. Обръщам се към председателите на комисиите. Разбира се, сега ще започнат дебати, но на мен ми се струва, че преди всичко две от комисиите, които са гласували единодушно, Икономическата комисия и Комисията по труда и социалното осигуряване, тези две комисии оставят само с известни преференции гражданите с намалена трудоспособност. Докато в Бюджетната комисия и в Законодателната комисия до известна степен се предлага да се оставят някакви преференциални възможности и на учащите се.
Това е едно.
Второ, четирите комисии явно не приемат основното предложение на господин Луджев изцяло да се премахнат преференциите. С други думи, търси се начин как на гражданите с намалена трудоспособност и евентуално на учащите се да се даде възможност да работят и да изкарват някакви приходи. СтБ/МБ 2095.1.
Струва ми се, че ораторите трябва да се съсредоточат върху тези пунктове, за да можем да стигнем по-скоро до едно решение.
Има думата господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен има едно изключително благоприятно обстоятелство, при което започва нашата работа по коригиране на закона. Това обстоятелство се състои в това, че и в комисиите, и струва ми се, искам дълбоко да вярвам, и в пленарната зала е изразен почти единодушно сдтремеж към това да бъде спусната бариера пред възможностите да бъде използувана тази категория кооперации за спекула, за далавери, за трупане на огромни пари.
Същевременно искам да вярвам, че ще намерим общо разбиране и по въпроса, който е вълнувал законодателят миналата година при разработването на Закона за кооперациите, а именно тази категория кооперации да разполага с определени превилегии. Защо? Мотивите са ясни на всички присъствуващи. Трябва да се има предвид, че тези преференции, които са предоставени на кооперациите на инвалидите и на учащите се, са нещо широко разпространено в практиката на страните с модерно кооперативно законодателство. Тук просто е заимствувана една модерна, съвременна практика. Следователно съображенията, от които се е ръководил законодателят през 1991 г., трябва да бъдат уважени.
Второ, при силно замърсената социална и икономическа обстановка сега, при отсъствието на работещи пазарни структури, при отсъствието на ефикасни механизми, ние наистина сме задължени да направим максимално възможното да не допускаме натрупването на такива огромни пари, които съвсем скоро ще бъдат използувани от тези хора, за да станат господари на българската икономика. Това изключително много провокира българската общественост и тук му е мястото да отбележа, че още през зимата на 1991 и 1992 г. имаше достатъчно силни сигнали, че предоставените преференции на тези кооперации се използуват нечистоплътно именно за формирането на такива спекулативни пари. За съжаление държавният апарат оставаше дълго време глух към тези предупреждения и съобщения в печата. 2095.2.
Аз се съгласявам с онази част от българските журналисти, българските политици и особено с икономистите, които съзират, в цялата тази развила се за десетина месеца практика, основание да смятам, че хора в държавния апарат вероятно са станали в една или друга степен участници при разпределянето на тези незаконно натрупани печалби. Всичко това ни заставя наистина да положим усилия да бъде прекратена тази практика. Вчера, когато Икономическата комисия разискваше въпроса за новия данък за добавената стойност, който през 1993 г. трябва да замени данъка върху оборота, в неофоциален порядък разменихме мисли с шеха на данъчното управление доц. Стоян Александров. Бяхме една група депутати от Икономическата комисия. Този разговор ми дава основание да ви предложа един текст, който развива, обогатява текста, приет днес с мнозинство в Икономическата комисия, и смея да твърдя, обхваща в себе си главното, което са имали предвид и останалите постоянни комисии на парламента, чиито становища днес бяха съобщгени.
Струва ми се, че текстът максимално трябва да се опита да съчетае, първо, както казах в самото начоло, предотвратяване на тази практика и, второ, да запазим преференциите на тази категория кооперации за дейности, които законодателят е имал предвид, коагот е предвидил тези преференции.
Позволете ми, господин председател, да прочета текста, който според мен представлява такова доразвитие и може да получи подкрепата на парламента. "На кооперациите на граждани с намалена трудоспособност и кооперации на учащи се се възстановява данъкът върху оборота или друг заместващ го данък само за стоките и услугите, които те сами произвеждат и реализират. Те заплащат акцизи и мита."
Позволете ми две изречения. Този текст цели, от една страна, да се предотврати възможността кооперациите да бъдат използувани за правенето на тези мръсни пари. Същевременно за дейности, които се имат предвид от законодателя, внесеният данък им се възстановява. Това им позволява те да бъдат конкурентноспособни, предлагайки стоки на по-ниски цени, за стоки и услуги, които са в сферата на техния интерес. По този начин тяхната преференция се запазва. Същевременно се предотвратява възмож2095.3. ността, която е причина днес да се занимаваме с този въпрос. И, второ, плащат акцизи и мита, което означава, че те няма да се захващат с неща, които законодателят не е имал предвид, когато е допуснал преференции за тях в Закона за кооперациите.
Аз мисля, че по този начин отговаряме и на двете задачи - основната, голямата, която постави пред нас проблема за коригирането на чл. 37, ал. 5 от закона, и, второ, в рамките на възможното да запазим преференциите за тези кооперации.
Това решение, господин председател, смятам, че отговаря на изискванията. Както ви съобщих, то отразява и една широко развита практика в страните с модерно кооперативно законодателство, където се прилага този механизъм на възстановяване на платени данъци за дейности, които се имат предвид като основание за предоставяне на преференции.
Надявам се, уважаеми колеги, че това е текст, който може да обедини всички нас при корекцията на закона.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Стоилов. Ще моля ораорите нека, той като нямаме данни кои са тези, които действително натрупват тези невероятно големи печалби, нека не се спираме на тези впъроси, защото може само, правя обръщение и към бъдещите оратори, с това само ще нагнетим атмосферата. Нека говорим действително съвсем точно по въпроса и да намерим точния текст.
(Аз се обръщам към Българска телевизия: вие снимате ли сега? Извинявайте, господин оператор. Да? Добре, защото по едно време вие не снимахте, а тези прожектори светят и ние постепенно ослепяваме. И ще моля, когато не се снима, да се гасят веднага светлините, защото аз действителновиждам хора, които непрекъснато си слагат ръцете пред очите.)
Има думата господин Матинчев. 2095.4
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни предтсавители! В комисията обсъдихме внесеня законопроект и споделяме мотивите, че префернциалният режим за неплащане на данъци, акцизи и мита може и безспорно е нанесло значителни щети на държавния бюджет.
В мотивите на вносителя е залегнала именно тази тревога. Нанесени щети, езспорно има, но също така безспорно е, господин председателю, че щети, нанесени от кооперациите на инвалидите, няма. И това заявявам най-отговорно.
Неплащането на мита от фиктивни студентски кооперации, частни фирми и други е в резултат на неправилно тълкуване на чл. 37, ал. 5 от страна именно на Министерство на финансите. Защото в чл. 74 от Закона за митниците имаме изричен текст "Освобождаването на данъци и такси е предвидено в други закони. Не включва митните сборове, освен в случаите, когато това изрично е упоменато."
А в текста, който ние разглеждаме, чл. 37, ал. 5, такъв текст няма.
Освобождаване със съдействието на Министерство на финансите и с постановление на Министерския съвет от плащане на мита и акцизи именно в нарушение на Закона за митниците. И това е правено само за частни фирми и студентски кооперации, а ударът съгласно проекта на господин Луджев се стоварва именно върху кооперациите на инвалидите, които нито са вършили, нито имат намерението да вършат спекулативни действия.
Кооперациите на инвалидите, уважаеми колеги, в този тежък за икономиката ни момент изпитват сериозни затруднения в дейността си поради намалената трудоспособност на инвалидите и не са в състояние да съществуват без данъчни преференции.
Отмяната за инвалидите на преференциите по чл. 35, ал. 5 ще доведе до тяхното закриване и обрича работещите в тях над 25 хиляди инвалиди без работа. Това безспорно ще утежни състоянието на всички инвалиди, доколкото предвидените в бюджета средства за социални помощи ще трябва да се разпределят при увеличения брой инвалиди без работа. РД/МБ 2096.1.
Предложенията, които се правят от другите комисии, именно Министерският съвет да решава кои стоки и услуги да бъдат преференциално освобождавани от данъци и такси според мен не издържа. То противоречи на текста на Конституцията, в който се казва, че преференциално данъчни облекчения трябва да се уточняват именно със закон. А за да допуснем другата теза, че някой служител в Министерството на финасите ще трябва да дава разрешение кои стоки да ползуват този преференциален режим, според мен това предложение на моит колеги създава условия за нова спекула и за бюрократичен натиск.
Аз бих аргументирал това, защото именно такива бяха и нашите съображения, когато отменихме точка 3, ал. 1 от Постановление # 65 на Министерския съвет.
Ето защо, уважаеми господин председателю, комисията предлага в текста на ал. 5 да отпаднат думите "и кооперации на учащите се".
Също така в досегашния текст ние внасяме съществени изменения в края на алинеята. Смятаме за неправилно тези кооперации да бъдат освобождавани от всички данъци и такси.
Ето защо нашата комисия предлага именно те да се освобождават от данък върху оборота и експортни такси.
Но, уважаеми колеги, тъй като експортните такси ще влязат като елемент на митническите тарифи, които ще се прилагат през месец юли, това е верен текст, сега, но само след месец ще бъде излишен. Затова аз смятам да отпаднат от нашето предложение и думите "експортни такси".
И третото, което правим с нашия текст, е да внесем изричното уточняване, ограничително уточняване, че се касае именно за стоки и услуги, които тези кооперации сами произвеждат или извършват.
Накрая, господин председателю, оценявам, че извънредните обстоятелства и условия, при които работим, покачват градуса на напрежението у всички нас в тази зала, включително и у вас. Но съм длъжен да изразя огорчението на членовете на нашата комисия, което и аз споделям, от вашия назидателен тон и нахокването, което вчера си позволихте по отношение на дейността на комисията, която работи досега изключително напреграто и добросъвестно, при значителен обем на възложените й задачи. 2096.2.
В социалната комисия, господин председателю, се разработват закони, които засягат цялото население на страната или на значителни групи и слоеве от него и тези закони изискват задълбочени оценки и точни прогнози и формулировки. Не сме сергия или гише за услуги.
И искам да ви уверя, господин председателю, че няма да работим под различни форми на натиск и стил на ненужни импровизации и хаотични хрумвания.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Матинчев, смятам, че тук съвсем не беше уместна последзната част, затова защото аз не съм оценявал дейността на вашата комисяи, а при този градус на напрежение, за който ставаше въпрос, аз действитело трябваше да поискам тази комисия, както и другите комисии да дадат найпосе своите заключения. И както видяхме всичките тези комисии изведнъж можаха да дадат своите заключения. Така струва ми се, че всичките тези думи, които се казаха накрая, бяха крайно несъстятелни. Нито съм се месил във вашата работа, нито нищо, но бих искал оттук нататък, създаваме, казвам го, едно звено към новата структура, което имено да следи дали комисиите в сроковете, които са дадени в правилника, си изпълняват своите задачи. Колкото и да са компетентни тези комиси, колкото и да имат свое голямо самочувствие, те ще трябва да изпълняват така нещата, както са предвидени от правилника.
Господин Мицев, имате думата.
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И в кулоарите, и тук в залата, някои задаваха въпроса дали предложението на Икономическата комисия е достатъчно уместно, защото е употребен терминът "се възстановява данъкът върху оборота за стоките и услугите, които сами произвеждат и реализират".
Опасения за неуместно използуване на този термин няма. Това е практика в данъчните законодателства на развитите страни, към които, разбира се, бихме желали всички и ние да се пречислим.
Нещо повече, възстановяването така, както е идеята на нашата комисия или разумът на закона е насочен към двоен контрол. От една страна, се събират дължимите данъци, дължимата данъчна 2096.3. сума, но впоследствие тя се възстановява, стига да може да се докаже и данъчният длъжник да докаже, че той е именно лице, което може да се ползува от преференциите на закона, като кооперация на граждани с намалена трудоспособност.
Разбира се, юристите в залата знаят, че терминът "гражданин" не е гражданскоправен. Той е от по-общ характер, но пък е придобил гражданственост. По-скоро би следвало да се каже по друг начин - кооперациите на физически лица, но дайте да не изпадаме чак в такава перфектност. 2096.4.
Смятам, че е напълно обосновано желанието ни да се дадат преференции на лица с намалена трудоспособност, като, разбира се, становището на нашата Икономическа комисия се насочи към това, че и при този случай ние няма дасме предпазени от своего рода непочтеност, когато мнозина могат и да не са инвалиди, но по една или друга причина да се сдобият с това качество. И то по не съвсем законен начин.
Препоръчвам ви и мисля, че ще се съгласиет, че не е необходимо ние тук в парламента да правим законодателна делегация, която е и противоречаща на съответните разпоредби на Конституцията, и да даваме възможност Министерският съвет като на един изпълнителен орган - да му даваме законодателни правомощия. Крайно време е - и това беше целта ни - да се премахне т.нар. делегирано законодателство, което внасяше неимоверно голямо объркване в близкото минало в правния порядък.
Така че считам определено и съм твърде убеден, че становището на уважаемите колеги от Комисията по бюджета и финансите не е нищо друго освен плод на едно мъчително логициране, което обаче не води до никъде. Защото това становище не е нищо друго, освен - в противоречие с основния закон на страната.
Не би следвало - пак повтарям - на Министерския съвет да се дават тези правомощия. Но би следвало, така както с консенсус взехме решението в Икономическата комисия, и тук в парламента да гласуваме именно текста, който предлага Икономическата комисия, тъй като и от чисто правно, от финансово-правно гледище той е възможно най-добрият. Разбира се, нищо на този свят не е съвършено. И ви съветвам да подкрепите становището на Икономическата комисия.
Благодаря ви, колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караджов и след това господин Вълканов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП, от място): Господин председател, моля за едно процедурно предложение. Много се извинявам, господин Караджов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам или господин Александър Джеров, или друг представител на Законодателната комисия непрекъсМР/МБ 2097.1. нато да следят тези дебати. защото в крайна сметка ще трябва да се редактира текстът. И това не може да стане, без да се следи дискусията пряко в залата. Затова ви моля: или господин Джеров, или някой друг, когото той специално ще упълномощи, но доколкото той беше докладчик на този законопроект, да бъде тук. Тъй като всички вчера твърдяха колко е важен той. А сега някакъв особен интерес не се забелязва от страна на председателя на Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, ще помоля господин Джеров действително да слуша.
Господин Караджов, вие имате думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм съгласен с повечето от преждеговорившите. Затова ще се спра накря на въпроса, кой текст смятам за най-удачен и какво сдпоред мен все още липсва в този законопроект. Но, както би се изразил един лекар, за успешното лечение на проблема ние се нуждаем от информация за предисторията и протичането на това заболяване. защото, уважаеми дами и господа, тук не става дума за 50 хиляди лева, която е една троха, дори не става дума и за 50 милиона лева, а става дума за нещо много по-голямо - за милиарди. И това не са само капитали, а е вече и власт.
Аз не познавам проблема от страна на търговията с алкохол и тютюни, макар че тя е неразделна част от този текст на Закона за кооперациите. Но имах възможност да се запознаят с проблема на леките горива и за това, което наричаме проблема с петрола, което е една от важните съставки на проблема и на изтичането на огромни средства от държавния бюджет или по-точно - отклоняването им, преди да влязат в държавния бюджет.
В тревожното лято на 1991 г., когато съдбата на Великото Народно събрание беше ясна, а също и на правителството на господин Димитър Попов, тогава, когато едни правеха стачки, а други трупаха пачки, в това време се приемат два документа, единия от които сега ние разглеждаме: Законът за кооперациите и прословутият чл. 37, който дава въпросните преференции на въпросните организации. По същото време се приема и едно Постановление # 128, тясно свързано с материята, макар че в момента не го 2097.2. коментираме, защото това е проблем на изпълнителната власт. С тези нормативни документи и с някои други действия, а и с някои бездействия на изпълнителната власт ние се намираме на това положение, в което сме сега.
Един от проблемите е липсата на демонополизация. Вчера дори се спомена нещо за конкуренцията, за тези, които се занимават с този въпрос - че нищо не правят. Нашето "пазарно стопанство" продължава да се движи в една твърде монополна или почти неразградена монополна среда, която е успешна предпоставка за реализирането на такива мащабни удари, на които би могъл да завиди дори Ал Капоне.
Парите са изтичали по три основни канала, така да се каже:
- Едното е акцизите. Сега има ново постановление на Министерския съвет и от 1 юли т.г. акцизите стават нормални, след няколко дни. Но до момента акцизите бяха, извинявам се, митата и митническите акции всъщност бяха 6 - 6,5 процента. Само разликата между 6,5 и 25 процента, колкото ще бъдат след няколко дни от 1 юли, само тази разлика от 18,5 процента взета към количествата петрол, които се внасят - говоря за леки горива - показва едно навлизане в държавния бюджет на около 1850 лева на тон. Като имаме предвид, че за 1991 г. тези количества са от порядъка на 850 - 900 хиляди тона бензин и около 800 хиляди тона моторно дизелово гориво, можете да добиете представа за какви огромни суми става въпрос.
- Вторият проблем е акцизите, този въпрос, който в момента разискваме. И той беше достатъчно осветен. Само в този смисъл, според мои скромни изчисления, държавният бюджет е загубил минимум 2 милиарда лева. Горната граница на сумата, на цифрата, аз не бих могъл да уточня без прецизни изчисления и без вземане на данни от съответните инстанции.
- Третият вариант, по който са изтичали пари, това са договорите на ишлеме, възложени от външни възлагатели на "Нефтофим" АД. Защото има информация и тя е доказуема, че произведеният бензин, примерно от внесения на ишлеме петрол, който е от външен възложител, много лесно, който трябва да напусне страната, както е на ишлеме, без да напуска страната, влиза в дистрибуторската мрежа, възползвайки се от същите преференции за акцизите, из2097.3. ползувайки същите тези кооперации на обществени организации, фондации, на учащи се и на граждани с намалена трудоспособност, което, разбира се, е много далеч от действителността.
Всичко това ме кара да мисля, че това не е случайно, защото не е възможно един човек да бъде в една стая с един африкански слон и да не забележи слона. Най-вероятно той не иска да го забележи. И ние не само трябва да приемем тази поправка по най-добрия начин, на който сега ще се спра, но и трябва да се вземат мерки да се разследва защо се е получило това и къде са отишли парите. Но, както каза господин Стоило, те не са незаконни за съжаление, а по-голямата част са законни, защото са приети от Народното събрание и от Министерския съвет.
Но все едно ние не трябва да оставим въпроса само с този разговор и с приемането на това решение, защото цялата отговорност пада върху нас като парламент. Ние имаме най-голямата власт в една парламентарна република и отговаряме не само за законодателната власт, а и за изпълнителната власт.
А защо Министерският съвет не се е възползувал от своята законодателна инициатива, когато има преференции по Конституция, това за мен остава една загадка. Предполагам, че вие лесно можете да намерите отговор на този въпрос.
Накрая по самия текст - за да не ви отегчавам с други цифри и данни - на мен най-много ми харесва текстът, който е предложен от Икономическата комисия, защото това дава една гаранция за контрол, след като се възстановят данъците върху оборота за стоки и услуги, които те сами произвеждат или реализират. Това осигурява един допълнителен контрол и на мен това ми се струва най-удачно.
Но за мен остава неясен въпросът - понеже не съм юрист дали сключените договори в момента, вчера и преди десет момента повтарям: - дали тези сключени договори и джойнд венчжъри няма да прескочат текста, който сега ще приемем, ако няма някакви други заключителни разпоредби и други клаузи в закона. Затова се обръщам към колегите юристи да вземат отношение по този въпрос.
Благодаря за вниманието. Битката между стачките и пачките продължава. 2097.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Караджов, от всичко това, което казахте, за мен остана впечатлението, че вие поддържате всъщност предложението на Икономическата комисия. Така ли?
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Точно така. Но с някои допълнения, които добавям.
ПРДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: За реплика искате думата добре. След това - господин Вълканов.
Заповядайте, господин Стоилов. 2097.5.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП): Благодаря, господин председател. Няколко думи във връзка с изказването на господин Караджов.
Първо, аз смятам, че нямаме никакво основание да се усъмняваме в подбудите на тези, които работиха Закона за кооперациите през 1991 г. Но искам да се възползувам от казани от него думи и да предложа на уважаемото Народно събрание... Господин председател, повтарям, искам да се възползувам от някои от неговите оценки и постановки и да предложа следното:
Понеже става дума наистина за милиарди, по скромни изчисления това са над 5 - 6 млрд., които чрез средни и големи далавери са прекарани от хазната за тези 8 - 9 месеца. Народното събрание не просто има възможност, но, струва ми се, е задължено, особено при създадената обществена обстановка, да отиде към едно разискване на този въпрос, към едно изслушване на представители на държавния апарат, един анализ, да се потърси сметка, в резултат на което ние имаме абсолютната възможност, така наум ми идват няколко - без да претендирам за голяма прецизност, няколко решения:
Първо, ние можем да решим банките да открият всички сметки на тези, към които ще се ориентираме в резултат на това разследване, и да облекчим данъчното управление на господин Стоян Александров с малкото хора и малкото време, с което разполага, да се добере по възможност до тези, които са злоупотребили.
Второ, ние ще можем да видим онези нарушения, които са направени на съществуващите закони, както обърна внимание и господин Матинчев, в областта на митническата практика и да потърсим отговорност от длъжностни лица, като се започне от по-дребни чиновници и се стигне до министри.
Аз смятам, че ние не просто имаме тази възможност, господин председател, но сме задължени, първо, защото става дума за много милиарди, които двукратно надвишават сумите, които бяха нужни и с които се сблъскваше парламентът непрекъснато, когато разискваше темата за пенсиите. И, второ, затова, защото обществеността няма да ни прости, ако не предприемем нещо.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря.
Моля ви се, господин Караджов, ще ви дам дуплика, само искам да обърна на нещо вниманието и на двамата последни оратори. СД/ЛТ2098.1.
Аз виждам как по стара привичка ние започваме да политизираме нещата и да се отдалечаваме от задачата, която ни е поставена днес. Защото ние днес трябва да гласуваме тази промяна в Закона за кооперациите. Ако започнем сега да разширяваме въпроса и да търсим отговорност и т.н., днес ние нищо няма да направим.
Имаме всичките възможности да се направят предложения за парламентарна анкета, парламентарни комисии, които да разследват случая. Но моля ви се, моля ви се, и затова ви казах в началото, ако ние продължим по този начин, сега както виждам да се раздуват нещата, ние днес нищо няма да направим. И аз помолих за това и господин Караджов, и преди това господин Стоилов, нека да се съсредоточим днес върху текста, а нищо не пречи да се направи предложение от която и да било парламентарна група за анкета и т.н. Но днес нека да се съсредоточим върху този текст.
Господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП): Използувам правото си, уважаеми дами и господа народни представители, на реплика по повод на изказването на господин Караджов. Ще отнема не повече от минута.
Преди всичко искам да кажа, че това, което той заложи в собственото си изказване, е съвършено вярно. Загубите за бюджета не идват само по линия на този член. Има големи загуби за бюджета по линия на други преференции, които са давани на съвършено други организации. В петък ние разбрахме, че фондацията "Сапио", чрез направените й специални облекчения, е отклонила от държавния бюджет гигантски средства.
Ето защо аз внасям конкретно предложение, използувайки това, което господин Караджов каза преди малко: наистина да се състави парламентарна анкетна комисия, която да разследва този случай и в кратък срок да докладва на парламента за подобно нещо. А ако трябва, парламентът да се заеме с този въпрос затова, защото този въпрос засяга суми от такъв размер, които не могат да бъдат вече въпрос страничен, дребен въпрос - само за службите или за някой друг, както вие казвате.
И още нещо. Ако се прецени, че Икономическата комисия е в състояние да отдели от времето си в момента, тъй като календарът й е много напрегнат през следващия месец, както знаем, тя 2098.2. може също да се заеме с този въпрос. Но поддържам това, което и професор Стоилов каза. Няма да ни бъде простено, ако суми от 7, 8, 9 млрд., които липсват в бюджета за насъщни нужди на страната, останат просто така и ние не ги проследим къде са отишли и за какво и за кого са отишли.
Завърших. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това не беше реплика, а поддръжка.
Господин Караджов има думата.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (СДС): Само дуплика, няма да държа речи.
Аз съм съгласен, уважаеми господин председателю, че ние трябва днес, сега, тук, до един час да решим въпроса. Даже аз после ще предложа да го приемем и на второ четене. Това е ясно. А другото... Това не пречи на другото.
Но по отношение на репликата на господин Стоилов. Аз не се съмнявам, че членовете на Великото Народно събрание в своето абсолютно мнозинство не са знаели какво гласуват, не са разбирали проблема, но другите факти показват и действия по същото време и след това, че този, който е внесъл това, е знаел какво ще се получи (вносителят).
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. И отново много ви моля по същество днес да привършим този въпрос, а след това винаги има възможност да гласуваме комисия.
Господин Вълканов има думата.
Ние сме много близко, както виждате, ако щете по текстове. Дайте да го направим този текст, а не цял ден да обсъждаме два реда, когато горе-долу, както виждам, нещата се изясняват.
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПСБСП): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Поддържайки текста, предложен от професор Стоилов от моята парламентарна група, аз искам да се спра само на два момента, за да поясня защо ние сме доразвили според нашето скромно мнение становището на Икономическата комисия и предложихме този текст.
Първо, по въпроса за добавката на кооперациите и учащи се. Целта на тази добавка е в съответствие с чл. 2 от Закона за кооперациите, който изрично предвижда, че държавата подпомага кооперациите със съответните преференции - данъчни и други икономически преференции. 2098.3.
Аз, разбира се, споделям това, което се каза досега, без да се спирам излишно на него, защото мотивите са пределно ясни на всички в тази зала и на онези хора, които слушат дебатите. Вторият момент за мен е по-важен, това, което ние предлагаме: "или друг заместващ го данък".
Тук се спирам на чисто юридическия момент, защото според Конституцията, а и от действията на правителството - има сега внесен нов законопроект за промяна в данъчната система. Вероятно данъкът върху оборота от началото на следващата година няма да съществува и тогава ще се наложи отново законодателят да се занимава с този текст с оглед на цялостната постановка на ал. 5 на чл. 37 и във връзка с чл. 2 от Закона за кооперациите.
Затова добавката на текста "или друг заместващ го данък" ще запази общата формулировка за преференциите към този тип кооперации, но същевременно тази редакция на текста, така както е дадена, ще запази становището на парламента да се изтласкат този вид кооперации на гражданите с намалена трудоспособност и на учащите се в качеството им на буфери между данъчната система и останалите данъчни субекти.
В заключение бих искал да кажа, че аз в никакъв случай не мога да се съглася с колегата, който взе дупликата преди малко и направи изказването, че едва ли не законодателят миналата година умишлено е дал преференции на определен вид кооперации, знаейки добре, че ще се извършат икономически далавери. Мисля, че такова отношение към законодателя е най-малкото неподкрепено с никакви доказателства и е неуместно. Във всички страни, където има съвременни законодателства, са известни подобни форми, с които се преференцират определен тип кооперации, защото това е система на преференции, която е насочена към същността на кооперациите. Те не са чисто стопански субекти. Те са и социални субекти, които развиват определени социални функции. И аз лично съм убуден, че Комисията по труда и социалното осигуряване в своето становище твърде много е стеснила кръга на субектите, които би трябвало да получат тези преференции именно на чисто социална основа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря. Господин Шопов има думата. 2098.4.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, няма спор за всички ни, че оттук нататък ще бъде поправено едно положение, което нанесе щети на нашия бюджет в размер на милиарди левове. Няма спор, че това е една навременна мярка. Считам, че и двете страни сме категорични в това. Но след като сме категорични, че не са нанесени щети в размер на милиарди левове, до този момент ние нямаме право да не помислим и по въпроса за тези загуби, нанесени досега.
Съществуват възможността тези суми да бъдат търсени по съответния съдебен ред от Министерството на финансите или съответно от неговите органи, тъй като безспорно се касае до едно заобикаляне на закона. Считам, че всеки един съд би уважил един такъв иск на финансовото министерство за определени суми за доказване на това, което е станало с тези пари, които са изтекли неправомерно.
Според мен има и едно генерално решение на въпроса за всички тези няколко месеца, за всички тези милиарди левове.
Аз предлагам в законопроекта да вкараме разпоредба, по силата на която да задължим Министерството на финансите да събере тези суми за минало време. Предполагам, че някои от вас ще възразят, тъй като ще кажат, че се касае за закон с обратна сила, с обратно действие. Това просто не е така - Конституцията и правната теория забраняват такова обратно действие на закона и връщане назад, но се касае до наказателноправни разпоредби. Тук се касае до финансовоправен закон, до въпроси от общата теория на гражданското право и считам, че няма никаква пречка да въведем един такъв текст.
Разбира се, аз си давам ясно сметка, че огромна част от тези суми по незнани улеи са изтекли кой знае накъде. Но аз считам, че ние сме длъжни да направим законодателно един такъв опит, за да можем да хванем и да върнем в държавния бюджет поне част от тези суми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Помолих ораторите действително да се съсредоточат върху текста. Господин Шопов, вие знаете, че такъв текст в Закона за кооперациите не можем да внесем. Вие знает, че такъв текст предварително трябва да бъде предложен, да мине през комисиите. Ако ние сега започнем всички тези бродерии, разберете, че доникъде няма да стигнем. НЧ/МБ 2099.1.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Но това е първо четене и аз считам... Систематичното място е в преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как може в Закона за кооперациите да внесем, че трябва да се направи ревизия на Министерството на финансите. Моля ви се!
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): За друго ставаше въпрос. Аз мисля, че останах неразбран.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Моля ви, да бъдем сериозни и да се съсредоточим върху текста. Защото днеска цял ден няма да можем да решим два реда. Всичко друго можем да направим след това: и комисия, и да искаме нов член в някой закон и т.н. Но днес нека да се съсредоточим върху работата, която ни очаква.
Думата има господин Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни предтсавители! Искам да ви обърна внимание, че този момент, който сега разглеждаме - към него имаме, общо взето, две предложения. едното ем ного радикално предложението на господин уджев, а другото има едни социален елемент - това е предложението на Икономическата комисия.
Без съмнение предложението на колегата Луджев решава съвършено радикално въпроса с неправомерното натрупване на големи суми от средства на база на данъчни облекчения.
Другото предложение обаче крие в себе си един много полезен елемент - това е социалният елемент, това е подпомагането на т.нар. социални предприятия, които в България, общо взето, не са много малко. Само че така, както е редактиран текстът на Икономическата комисия, че според мен възможностите за злоупотреби остават.
Тези, които са запознати с технологията, с техниката и плащането на данък оборот, на неговото формиране и неговото изплащане са наясно, че същетвуват техники и технологии, в които с много малка производствена дейност е възможно да се съсредоточат големи суми данък оборот. и тези суми да се възстановяват после по така предложения текст.
Ето защо аз предлагам към иначе добрия текст, който предлага Икономическата комисия, да се добави още едно изречение,
в смисъл че данък оборотът се възстановява до определена степен, 2099.2. т.е. до тогава, докогато това възстановяване носи социален елемент. Например, докато заплатите в това предприятие стигнат средните заплати или нещо друго от този род. Защото в противе случай възможно е малките кооперации да наберат милиони, десетки милиони от данък оборот, който фактически е натрупан по други пътища. Не искам да ви обяснявам каква е технологията, но тя съществува. Тя е много ясна на тия, които са се занимавали с това и са внасяли данък оборот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Харизанов, не ми е много ясно, защото изрично се казва "само за стоките и услугите, които те сами произвеждат и реализират".
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): В такъв случай ще се наложи може би малко да обясня. Стоките могат да се продават от едно на друго предприятие за дообработка с или без платен данък оборот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Но те трябва да ги реализират според проекта.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (СДС): Да, могат и да ги реализират, но вие можете да извършите пробиване само на една дупчица в нещо и да получите данък оборот например 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФА САВОВ: Дайте писмено вашето предложение.
Господин Карабашев има думата.
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважамеи колеги! Понеже становището на Икономическата комисия не беше отделно докладвано, на уважаемото Народно събрание не стана напълно ясно к9акви дискусии са протекли в Икономчиеската комисия. Членовете на Икономическата комисия единодушно подкрепиха единствено предложението сегашният текст на ал. 5 на чл. 37 да отпадне, но мненията на Икономическата комисия, относно това, дали да има заместващ текст, или да няма, беше раздвоено почти на половина. С малък превес надделя това мнение, което е предложено на вашето вниамние.
Аз лично обаче застъпвам другото мнение - ал. 5 да отпадне напълно бе заместващ текст. И аргументите ми са следните. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Данък върху оборота е един косвен данък. Онези, които от вас знаят, които са икономисти, а и другите, които се интересуват от тези проблеми знаят, че косвените данъци се заплащат 2099.3. от потребителя, а не от производителя или търговеца. Фактически той само внася данъка върху оборота и съответно другите дънци с характер на косвени данъци в бюджета. Но данъкът върху оборота не влиза нито при калкулирането на приходите, нито при формирането на печалбата, нито пък се изплаща от печалбата. Затова, когато се правят някакви изключения при плащането на конвени данъци, те са свързани с характера на стокаа и характера на потребителя, а не с характера на производителя и продавача.
Ето защо считам, че не е подходящ инструмент за стимулиране на кооперациите като цяло и на кооперациите на инвалиди и на учащи се използуването на опрощаването на данъка върху оборота.
Вторият ми аргумент горе-долу вече беше изложен от господин Харизанов, че дори да фиксираме такова опрощаване на данъка, или възстановяване, както е в становището на Икономическата комисия, то съществуват механизми вместо да фиксираме, че това опрощаване трябва да бъде само по отношение на стоки и услуги, произведени или реализирани от тези кооперации, то това много лесно може да бъде заобиколено, тъй като една стока може да бъде доставена в почти готов вид на съответната кооперация. И с някаква съвсем малка допълнителна операция тя по-нататък да бъде вече продадена без данъка върху оборота.
Искам да е съвършено ясно, че не съм против това кооперациите на инвалидите и на учащите се, а пък и изобщо кооперациите като начин на организиране на предприемачеството да бъдат стимулирани, но не считам, че това трябва да стане чрез неплащане на данъка върху оборота.
Затова предлагам на уважаемите народни представители да възприемат този вариант, който се предлага от вносителя, господин Луджев.
Ако все пак Народното събрание отиде на варианта, предложен от част от Икономическата комисия или от Комиисията по труда и социалното осигуряване, то по-добър е вариантът на Икономическата комисия - с възстановяването на данъка, тъй като дава по-големи гаранции за контрол. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Карабашев, няма ли опасност, ако ние гласуваме текста, така както е предложен от господин Луджев, още утре да бъдем засипани от едни манифеста2099.4. ции от хора, които ще кажат, че Народното събрание не помага по никакъв начин на социалнослабите?
ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ (СДС): Ако позволи господин председателят, съвсем накратко ще отговоря на въпроса. Действително това би могло да стане, ако някой използува това решение на Народното събрание за чисто демагогски, манипулативни цели. Но ако конкретно се обясни за какво става дума, мисля, че няма да има такова нещо.
Ако се възприеме да не се плаща данъкът върху оборота, това в най-добрия случай може да доведе до това печалбата на съответната кооперация да бде по-висока. Това обаче още не е гаранция за някакво особено облаготелествуване на инвалидите и на учащите се. И вие прекрасно го знаете.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Папаризов
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Използувам възможността за реплика към господин Карабашев, тъй като ние проведохме тази дискусия и в Икономическата комисия. Бих искал да кажа, че освобождаването от косвени данъци е може би единственият позволен начин в международната практика да се стимулират износители. Там например не се допуска освобождаване от преки данъци. Така че аз мисля, че принципът, който получи болшинство в Икономическата комисия, не е необичаен за световната практика.
Второ, бих искал да обръна внимание на това, че ние възприехме предлогът "и" в нашия текст - "произвеждат и реализират", имайки предвид да се възстановява данъкът в конкретни и ограничени случаи.
И може би процедурно да не е редно, но използувам случая да се обърна към господин Матинчев и да го попитам: с този построг ред дали той не би възприел все пак да се включат и учащите се? Благодаря, тъй като "или" дава свобода за повече манипулации или евентуална спекулация.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Думата има господин Георгиев. 2099.5.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, вземам думата, за да изкажа и още съображения, извън казаното досега, като ще предложа от своя страна също един текст.
Когато разглеждаме предложението на господин Луджев, аз моля да имаме предвид и разпоредбата на чл. 37, ал. 2, която си остава. В нея се казва, че кооперацията се освобождава от всякакви данъци и такси във връзка с нейното образуване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
Ако ние възприемем текста така, както се предлага, че текстът на ал. 5 на чл. 37 се отменя изцяло, ето: "Кооперации на граждани с намалена трудоспособност и кооперации на учащи се се освобождават от всички данъци и такси", такъв е текстът сега, то означава, че те би трябвало да се освободят и от тези данъци и такси, а сега ще им се наложат и такива данъци и такси, които по ал. 2 другите кооперации са освободени.
Трябва да се държи сметка, че ал. 2 си съществува и тя е едно облекчение за всички кооперации. А като отменим с такъв текст ал. 5, ние всъщност влагаме нещо допълнително като тежест за кооперациите на инвалидите и на учащите се.
Аз съм напълно съгласен, че трябва да се направи така, за да се сложи край на тази спекулативна дейност, която се извършва, като се използува сегашната ал. 5. Разбира се, съгласен съм с разсъжденията в Законодателната комисия, че това не трябва да стане по начина, по който се предлага от вносителя - с пълното отменяне на този текст. Защо?
Затова, защото ние създадохме на други места, в други закони, по отношение на други кооперации също такива преференции. Ако вземете Закона за земята, казвам го накратко, за да не звучи дълго, там ще видим, че за пет години сме освободили селскостопанските производители, включително и кооперациите, които са образувани там, от плащането на данъци.
Аз ви питам: няма ли опасност при възникването на тези кооперации след месец-два, защото те неминуемо ще дойдат, тези лица, спекуланти, да се насочат към онези кооперации, вместо към студентските и тези на инвалидите, за които сега ние ще отнемем тези преференции. Ще се насочат, защото те търсят слабите места. ВТ/ЛТ 2100.1.
И затова аз считам, че не по пътя на отнемането на преференциите въобще, така, както се докладва, а по пътя на ликвидиране на условията за възникване на такива кооперации, чрез контрол при образуването им. Защо се допуска при образуването им в тях да влизат други лица, освен инвалиди, освен учащи се? Защото, както тук се каза от някои допрели се до някои истини по този въпрос, след проверки установяват, че в такива кооперации са се настанили хора, които нямат нищо общо с учението, нямат нищо общо с инвалидността. Просто там трупат капитали.
Значи още там, макар че това не е предмет на този закон, само го подхвърлям като идея да се мисли, за слагане на прът още в началото, а не тук, в края.
Аз съм за това поначало текстът на ал. 5 да остане, т.е. да има преференции за тези два вида кооперации, но да продължи по-нататък и да бъде така: "кооперации на граждани с намалена трудоспособност и кооперации на учащи се се освобождават от данъци и такси, с изключение на данъци, такси, мита и др. (ако се измени законът), свързани с определени дейности", и сега тук моля да се вникне, "определени", казвам умишлено, "по списък, приет", примерно, "от Министерския съвет", защото това е различно от Икономическата комисия. Принципът горе-долу е един и същ, но нека да вникнем в разликата. Режимът си остава, преференциите си остават, определени по принцип от този закон, а списъкът, който там ще се изготви, е само за ограничението на ония данъци и такси, които са свързани с определени дейности.
И понеже Министерският съвет е подвижен орган, той бързо може да променя, примерно сега в такъв списък ще включи петрола, ще включи, да кажем, алкохола и другите неща. След 3 - 4 месеца може да възникне друг въпрос. Той ще включи и други в това ограничение, но принципът на преференциите си остава.
Ако ние го свързваме с дейности, както тук говориха двамата колеги, съществува голяма възможност да се заобиколи законът по този начин, както те казаха, но и не само по този начин. Там се казва и "услуги". Ами търговията е също един вид услуга. Винаги могат да се промъкнат зад такива врати недобросъвестни лица.
Ето защо аз предлагам такъв текст и сега ще ви го дам писмено, господин председател. Идеята в него е пак така, повтарям: 2100.2. запазването на преференциите, но ограничени преференции, като списъкът се изготвя в Министерския съвет. Не списъкът за разрешаване, за да имаме корупция, а онзи списък, който ограничава определени дейности.
Освен това би могло да се помисли и по въпроса, който обсъждахме в Законодателната комисия за "таван" на необлагаеми суми в кооперациите, в тези два вида кооперации, след което следва облагането.
Разбира се, това е трудно да се прецени, аз само го подхвърлям като идея.
Предлагам да обсъдим и това, което като текст ви предложих сега, ще го дам в писмен вид. Смятам, че то е по-добро от това, което се предлага от Бюджетната комисия - че то не дава възможност да се прави корупция в Министерския съвет, какъвто вчера вие в един кратък коментар изразихте тук и се чу и от други места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ако обичате, да ми дадете текста.
Първо думата има господин Луджев.
Трябва да ви кажа, че действително настава голямо объркване, защото имаме текстове на четири комисии, текст, който беше предложен от господин Стоилов и подкрепен от господин Вълканов, имам текст от господин Шапатов, имам текст на господин Георгиев, имам текст - вече не знам от кого, поне писмено, и текст, който е основен - за отхвърляне въобще.
Господин Луджев, имате думата.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (СДС): Господин председател, колеги, аз съвсем накратко искам да защитя внесения от мен проект и да кажа някои неща във връзка с това.
Първо, ако се вгледате внимателно в текстовете на закона, пак ще видите, че кооперациите получават доста много преференции в този момент - и по ал. 2, по ал. 3, по ал. 4. Кооперациите се освобождават от такси при регистрация, при различни други видове дейности. Отделно по ал. 4 кооператорите се освобождават от различни такси, включително дивидентите не се облагат. Кооперациите не плащат данък върху печалбата и т.н.
Споменах вчера за наличието на ал. 6, която все пак дава възможност на Министерския съвет, ако прецени при определени 2100.3. критерии, да облекчи някои кооперации. Не можем да изхождаме от презумпцията, че Министерският съвет като цяло ще действува нередно.
Когато подготвих този законопроект, обмислихме по един или друг начин варианти, за да кажем, за да се впишат някои преференции. Страхувам се, че при всеки случай ще се отвори "вратичка" за заобикаляне на законите и за трупане на незаконни печалби и средства.
Ето възниква въпросът, какво означава "които самите организации произвеждат"? Какво означава всичко това? Ами вие знаете, сега има един правилник, който определя, че примерно при инвалидите, тук споменаха, 30 на сто могат да бъдат наемни работници. Но какъв е размерът? Как е създадена тази кооперация? Може да има 5 - 6 инвалиди и не знам колко си наемници. Какви са ученическите по състав? Кой ще ги гледа тези неща? Кой ще преценява какво е производство, какво е присъщо производство? Кой ще определя всичко това? Знаете ли как се прави сега регистрацията по Търговския закон и по Закона за кооперациите за предмет на дейност, и пр., и пр., и пр. Има серия от "вратички", които могат да се използуват, за да се заобикаля законодателството.
Аз мисля, че най-чистият начин е да се премахне тази алинея, която съм предложил. Има достатъчно, пак повтарям, вгледайте се в закона, при сега действуващата практика достатъчно преференции за всички кооперации.
Ако Министерският съвет при определени условия прецени, че някои кооперации се нуждаят, но не трябва да забравяме, че имаме инвалиди първа, втора, трета степен, това са също различни степени на годност за работа, с различни възможности. Даже и внесеното предложение на Министерския съвет, което го видях, за освобождаване от данък печалбата до края на 1992 г. също буди някои въпроси. В края на краищата, след като говорим за единно данъчно законодателство, както в целия свят, нека да помислим за онази форма на индивидуални субсидии, която се прилага за различни видове насърчения по света, както е в нормалните стопанства, където има такива единни законодателства.
Така че аз ви умолявам, разбира се, тук ще се гласува, да прекратим дебатите и да се насочим към най-чистия вариант, който ще предотврати действително всичките тези злоупотреби, 2100.4. които се направиха в продължение на повече от половин година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Шапатов за реплика.
Моля, господин Джеров да влезе в залат, а и всички народни представители! Господин Шотлеков, добре.
След това действително мисля, че трябва да подложа на гласуване предложението на господин Луджев, защото мисля, че едва ли ще се ориентираме по-добре, ако продължаваме с тези предложения.
Заповядайте, господин Шапатов. 2100.5.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПСБСП): Господин Луджев, аз съм абсолютно съгласен с вашите мотиви в законопроекта, че чл. 37, ал. 5 трябва да претърпи известни промени. В случая вие предлагате изобщо отпадането на ал. 5 от чл. 37. Съгласен съм също с вас, че кооперациите по силата на ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 ползуват преференции. Но тук става въпрос за особена категория кооперации. Това са кооперации на лица с намалена трудоспособност и кооперации на студенти. Съгласен съм също с вас, че някои недобросъвестни граждани се възползуват именно от досега дадените преференции, за да могат да трупатт пари за сметка на по-малки отчисления за държавния бюджет. В тази връзка аз предоставям на господин председателя на Народното събрание един текст, който мисля, че ще бъде приемлив и с който по същгество ще бъде променен чл. 37, ал. 5, без изцяло да я премахваме. Така например към досегашния текст "кооперации на граждани с намалена трудоспособност и кооперации на учащи се се освобождават от всички данъци и такси" може да се сложи една запетайка и текстът да бъде допълнен и изменен по следния начин, "при положение че осъществяват производствена дейност или извършват услуги на граждани и организации".
С това изменение и допълнение на ал. 5 на чл. 37 фактически тази по-особена група български граждани с намалена трудоспособност и учащите се, в случая студентите, които трябва да плащат по-високи наеми, трябва да дават и повече пари за облекло, за учебни пособия и т.н. биха могли да си докарват приходи. Никой спекулант няма да вложи средтвата си, поне на този етап, в една производтвена дейност или в сферата на услугите. Обикновено тези спекулативни пари се въртят в сферата на търговията. По този начин ще бъде избегнато това, за което вие пледирате, и в същото време няма да бъде ощетена тази категория български гражданин, които действително честно ще работят в кооперации с производствена дейност и с дейност в сферата на услугите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има дума за реплика господин Матинчев.
ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председателю, внимателно слушах мотивите на господин Димитър Луджев и още един път стана ясно, че се поставят два въпроса, недостатъчно изяснени. СтБ/МБ 2101.1.
Първият въпрос в репликата на господин Луджев, който липсва, това е, че се говори за щети в някакъв размер без никаква конкретизация нито като вид, нито като обем. и втторото, което особено ме безпокои в мотивите на господин Луджев, е, че няма още един път яснота каква ще бъде съдбата на кооперациите на инвалидите.
Ако разрешите, господин председтаелю, ще бъде полезно за цялото Народно събрание да кажа, че Съюзът на ТПК на инвалидите обхваща 56 кооперации. Осем от тях са общински и не ползуват привилегии. Привилегиите се ползуват само от 46 кооперации. Второ, има още пет кооперации на инвалидите, които са в Съюза на трудовопроизводителните кооперации. Това е всичко, коелиг.
Искам още един път да ви кажа, че когато пледирам да останат именно кооперациите на инвалидите, господин Папаризов ме обвинява, че предлагам ограничителен текст, но кооперациите изпълняват редица функции, за които са им необходими средства това е лекарска помощ, рехабилитационни пунктове и редица други, без което тези кооперации изобщо не биха могли да работят. И не забравяйте, уважамеи колеги, трудовопроизводителните кооперации на инвалидите са кооперации с традиции, които в целия свят се ползуват със значителни субсидии от държавата.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да взема отношение по чл. 37, ал. 5, който е поставен на обсъждане. Преди всичко искам да кажа, че в Комисията по труда и социалното осигуряване аз застъпих същото становище, каквото е изразила Икономическата комисия, без да съм член на тази комисия и без да познавам нейното решнеие. За мен този начин, който е предложен от икономическата комисия, е най-добрият и възможно най-контролируемият, т.е. с отстъпването на данък оборота - един път данък оборотът начислен в цената на стоката и след това отново възстановен на кооперациите на гражданите с намалена трудоспособност.
Само че ако възприемем текста, както е даден от Икономическата комисия, пред мен се поражадт два въпроса. Първият въпрос е не могат ли четири души инвалиди и трима души здрави хора, които са бизнесмени например, да направят една кооперация и тя по силата на Закона за кооперациите ще бъде кооперация на 2101.2. инвалиди. Четиримата души инвалиди няма да правят нищо в тази кооперация, само ще получават дивиденти или заплата. Другите трима осъщетвяват дейността и ще ползуват преференциите по така приетия чл. 37, ал. 5, който ние предлагаме.
Ето защо някои спекуланти, а и някои от производителите на стоки и услуги ще се насочат към използуване на такива правни форми, които ние ще им дадем сега с тази преференция. Същото нещо казах в едно предаване по телевизията, когато беше приет законът, че целият чл. 37 създава възможност за заобикаляне на изискването за внасяне на данък оборот и плащането на акцизи и той беше използуван именно за тази цел. За да не продължи тази практика, аз смятам, че е възможно текстът, който е предложен от Икономическата комисия, да бъде допълнен със следните думи: "на кооперациите на граждани с намалена трудоспособност, определени от Министерския съвет (това е добавката)... се възстановява данъкът върху оборота".
Министерският съвет е този, който ще определи истинските кооперации на инвалиди, които трябва да ползуват тази данъчна преференция. А това са безспорно кооперациите на слепите, кооперациите на глухите и т.н. Например кооперацията "Успех" в Пловдив има над 1000 души. Естествено, че трябва да им се отстъпи данъкът върху оборота. Но защо примерно ние да създаваме вратичка, и то доста широка на разни лица да се ползуват от данъчните преференции.
Предложението, което правя, има още едно предимство. То безспорно не противоречи на чл. 60, ал. 2, тъй като данъчните облекчения са определени в закона. Това е отсъпката, която се прави от данъка върху оборота. а освен това то има и практическото предимство, че на данъчните управления, в които задължените лица ще внасят данъка върху оборота, ще бъде спуснат списък на кооперациите, които ще бъдат освободени от данък върху оборота. При това положение данъчните управления много лесно ще възстановяват в патримониума на кооперацията сумата, която представлява данъкът върху оборота и няма да се налагат нови платежни искания, дела и т.н. между данъчните управления и самите кооперации.
Естествено някой може да възрази, че предложението, което аз правя, едва ли не създава възможност за някаква спеку2101.3. лация от страна на Министерскяи съвет. Във всяка една норма, която има временно дзействие, а за мен тази норма може да има само временно действие, има такива възможности за спекулации. Но възможността пред Министерския съвет да се осъществи спекулация е много по-малка, ако ние просто в самия закон не заложим тази възможност.
Затова ви моля да помислите върху варианта, който ви предлагам, и евентуално да възприемете предложеното от мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата господин Георги Николов за реплика.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПСБСП, Силистра): Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък. Репликата ми е следната. Мисля, че на нас всички ни стана пределно ясно, че това, което предлага вносителят господин Луджев за отпадане, и това, което се предлага като текст от Бюджетната комисия, почти се сливат и преследват една и съща цел. и това, което казахте, господин Шотлеков, в началото като едно опасение мен ме изненада. Именно по тези преференции в ал. 5, които се дават, че в самия състав на кооперациите има отворена вратичка, в която можем отново да се натъкнем на тази ситуаци, и освен това, че тези преференции, които се дават под думата производство и услуги, извършвани от тях, са доста широки и особено при думата "услуги" остава отново отворена вратичка.
Освен това вие казвате да допълним текста с израза, "определени от Министерския съвет". Но нима съществуващата ал. 6 на чл. 37 не дава това законодателно право и сега? И именно аз подкрепям следното. Мисля, че всички ние се убедихме, че в този вид ал. 5 не трябва да същгествува, тъй като нелоялността на третите лица доведе до нелоялната конкурениця, а онези преференции, които нас ни обединяват и които съзнаваме, че трябва да съществуват, особено за тези, които защитава най-вече господин Матинчев, те да бъдат предоставени по сега съществуващата ал. 6 на чл. 37. Ето това малко ме изненада, господин Шотлеков, във вашите съждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Има думата за реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми господин Шотлеков, аз споделям вашите съображения, но искам да ви припомня, че именно затова беше именен За2101.4. конът за данъците и таксите - за да се изключи възможността Министерският съвет в каквито и да е случаи да дава преференции на конкретни предприятия, а да дава преференции за отделни стоки. Затова, ако вие имате съображения, че в такива кооперации може да има предимно здрави лица, нека добавим нещо друго, например някакъв друг критерий, кооперациите, в които най-малко 80 на сто или друг процент от участниците с намалена трудоспособност да се освобождават, но нека не създаваме отново една вредна практика, която съществуваше допреди две години и Министерският съвет освобождаваше едно или друго предприятие от данък или нещо друго.
Нека Министерският съвет по какъвто и да е повод да няма такова право, а да може да освобождава, какот е сега в закона, само отделни стоки.
Бих предлжил все пак, ако има възможност представители поне на Икономическата комисия и на Комисията по труда и социалното осигтуряване преди второто четене да намерят възможност, разбира се, и Законодателната комисия, и Комисията по бюджета и финансите да намерят един общ текст, тъй като моето впечатление е, че разсъжденията на всички са в една посока и може да се намери съответна формула. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Папаризов, ако се намерят осем инвалиди и двама шмекери, това е 80 на сто.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПСБСП): Господин председател, това не можем да го решим с този закон. Това трябва да го решим с друго изменение, не в раздела на закона, отнасящ се до данъците. А шмекери, ако се намерят, никой не би им попречил да влязат в каквато и да е кооперация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Точно това е целта, как да го избегнем.
Има думата за дублика господин Шотлеков. 2101.5.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дупликата, която искам да направя най-напред, е към господин Николов.
Вижте, господин Николов, вярно е, че и в ал. 6 има такава възможност, но съгласно Конституцията на страната в чл. 60, ал. 2 - данъчните облекчения, аз не знам кой е писал Закона за кооперациите и трябва да се помисли дали този текст изобщо е конституционосъобразен. Член 60, ал. 2 казва, че "данъчните облекчения се установяват със закон" и затова не може да има делегация на Министерския съвет да прави такива данъчни облекчения, защото това противоречи на самата Конституция. Затова не споделям това виждане за ал. 6.
Вторият въпрос обаче, който постави господин Папаризов. Искам да му обясня, че така, както предлагаме в текста, облекчението, което се прави, няма да бъде направено от Министерския съвет. Министерският съвет ще посочи списъка на кооперациите, които могат да ползуват това облекчение. Ние ще го направим със закона и ще дадем какво ще бъде облекчението. Но ако Министерският съвет не познава тези кооперации, кой друг ще ги познава. Дайте да напишем тогава "Съюза на инвалидите" или някой друг орган, но да не се допуска възможност за спекула. Вие сами разбирате каква е моята идея. Ние допуснем ли възможността, заложим ли в самия текст възможността за нова спекула, ние минираме текста.
И накрая искам да кажа, че аз по принцип съм против данъчните преференции за тези кооперации, въобще за всякакви кооперации. Трябва да има възможност за стимулиране на държавата по друг начин на кооперациите - чрез субсидии, отделени от държавния бюджет, както пък е практиката в много други развити страни.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Госпожа Шопова, имате думата. И нека действително да приключим дебатите, защото ние бихме могли сега... аз дори се чудя как ще може да обобщим нещата. Защото имаме вече тук осем-девет предложения. Сега виждам, че госпожа Шопова носи десетото.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Не, не нося предложение. Искам да изкажа само няколко съображения, няколко мисли. РД/ЛТ 2102.1.
Първо, много е странно, че днес тук се говори за щети, злоупотреби и спекулация, но се надявам, че колегите не влагат в тях наказателноправния или друг смисъл, предвиден в закона, тъй като по сега установеното, по досега действуващото законодателство това, което се е вършило, е било законосъобразно. И нека журналистически термини да не се прилагат, като се има предвид една прецизна правна терминология.
И с това възразявам и на мотивите, както беше изтъкнато тук, които е вложил господин Луджев.
Второ, искам да кажа, че когато говорим за кооперации, които трябва да имат преференции, аз искам да пледирам за кооперациите на учащите се. Защото освен кооперациите на инвалидите, които безспорно трябва да бъдат поддържани, много важни са и кооперациите на учащите се, и то от няколко гледни точки.
Тези кооперации, които се занимават с производство, са много полезни. Освен това те са една форма за създаване на работни места. Тук се питаше какви критерии да има? За кооперациите на учащите се може би създаването на работни места.
На трето място, тези, които предлагат радикалното решение, забравят, че става дума за социалнослаби слоеве, които трябва взаимно да се подпомагат, за да могат да издържат в тази икономическа ситуация.
И освен това става дума за неравностойни в икономическо отношение субекти, ако трябва да ги сравняваме с останалите.
Що се касае до делегираното законодателство, аз не разбирам как ние, като Народно събрание, можем да се съгласим и подкрепям колегите, които не се съгласяват с това, да предоставим на Министерския съвет да реши каквото и да било. Както кога това трябва да стане, така и по какви критерии.
И съм учудена, че колагата Шотлеков предлага Министерският съвет да предложи списък на кооперациите! Значи той да реши кога законът да бъде приложен! Такъв случай аз не зная в правната система на България и в други правни системи - изпълнителният орган да разреши да се приложи един закон!
Така че нека, в заключение искам да ви призова, да се обединим около предложенията на Икономическата и Комисията по труда и социалното осигуряване. Да им дадем време в почивката да изчистят текстовете и да подкрепим тези социални слоеве, 2102.2. които се нуждаят от нашата подкрепа. Държавата скоро няма да може да ги стимулира, но нека те, в техните обединения, да направят това, което е необходимо, а ние да покажем загриженост като законодатели, че бихме желали и ние да подпомогнем тяхната дейност с едни по-прецизни законови уредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте сега, ние сме на първо четене. Приемаме сега, че трябва да се измени законът по принцип. Дали да се премахне въобще или да се допълни, това е вече втори въпрос, който на второ четене ще гласуваме.
Така че аз смятам, че тук консенсус по този въпрос имаме и можем да гласуваме, че ние действително сме за промяна на ал. 5 от чл. 37.
Кажете, господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ви моля да конкретизираме какво точно гласуваме, тъй като хипотезите са две.
Едната хипотеза е действително, както казвате, изменение на закона, а другата - отмяна на съществуващ текст. Те са съвсем различни хипотези и ние трябва днес ясно да гласуваме - дали приемаме едната хипотеза да се обсъди. Ако пък гласуваме отмяна на закона, на текста, това означава, че въпросът е изчерпан и за второ четене няма какво да обсъждаме. Ако гласуваме изменение на закона, към което са по-голяма част от изказалите се...
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е същото.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): И ние трябва днес ясно да гласуваме.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Изменяш закона, а дали ще отхвърляш или добавяш...
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): А, не. Вижте какво, не може в един законопроект да пишем "изменение на закона". Всеки законопроект има текстове. Текстът, който ще гласуваме, трябва да гласи "отменя член еди-кой си на първо четене", а приема "да бъде изменен член еди-кой си от закона". А не можем да кажем "променя закона". Ние не променяме изобщо закона, а променяме определен негов текст, и то само един текст от закона.
И тъй като на първо четене трябва да бъде съвсем ясно какво приема Народното събрание, аз ви предлагам да гласуваме определена хипотеза. Моето предложение е да гласуваме по принцип на първо четене, че ние приемаме изменение на чл. 37 от закона. 2102.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Мулетаров, вижте сега. Ние на първо четене правим това, което предлагат всичките комисии, ако сте забелязали - становище по законопроекта за изменение на Закона за кооперациите. На първо четене ние това правим. И оттук нататък вече преминаваме на отделните текстове и ще видим това как ще стане.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Господин председател, изменението на всеки закон е дешифрирано. Никой закон не се изменя изобщо, а се изменят негови текстове. Може да се изменят половината, може да бъдат две трети, може само един, но в едно решение, с което се изменя един действуващ закон, се посочва конкретно на първо четене кои текстове по принцип се приема да бъдат изменени. И ние трябва да бъдем наясно. Не може по принцип да кажем "приемаме изменение на Закона за данък общ доход".
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Разбира се, че е така.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ние фактически направихме, ако щете, второ четене, защото представихме толкова много промени, които са като за второ четене. Надявам се, че повече промени няма да има.
Сега ние гласуваме, че законопроектът се изменя. Нали, изменение. Това нищо не пречи. А оттук нататък вече ние ще почнем да гласуваме отделните предложения, отделните промени или вече основното предложение, което последно ще го гласуваме така, както е според правилника.
Аз мисля, че с нищо не бъркаме в случая.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПСБСП): Господин председател, аз пак ви казвам - законопроектът е за изменение на чл. 37, ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, ние гласуваме за изменение на чл. 37, ал. 5. Гласуваме, мисля, че тук консенсус има, но трябва да минем през този етап. Моля, гласувайте!
(Вержиния Велчева иска думата)
Какво искате, госпожице Велчева? Това е първо четене, госпожице Велчева. Като гласуваме това нещо, нали нататък ще вървим. Какво има сега? Момент! Спрете гласуването, че ето на още мнения има по въпроса. 2102.4.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз мисля, че колегата Мулетаров е прав в този случай, защото има внесен един законопроект, с който се иска отмяната на ал. 5, а ние сега поставяме - и това беше и становището на комисията, тази алинея да бъде не отменена, а изменена. И ми се струва, че на първо четене трябва да бъде изяснен точно този въпрос - дали ще бъде отменена алинеята, или ще бъде изменена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Този въпрос не може да се предреши, госпожице Велчева.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП, от място): Може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Как ще може?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП, от място): Или за отмяна, или за изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това значи ние въобще да напуснем реда на гласуванията.
СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (СДС): Уважаеми колеги, става дума за гласуване на законопроект за изменение на Закона за кооперациите. Изменението може да се състои в отмяна на текст и изменение на текст. Ние това ще решим при второто четене. (Реакция в залата) Моля ви! Ако приемем, че става дума за изменение на чл. 37, ние по този начин отхвърляме законопроекта на вносителя господин Луджев, което по същество означава, че ние отхвърляме внесения от него законопроект.
Така че нека да сме наясно. Гласуваме по принцип да има изменение в този закон, а в какво ще се състои изменението, ще направим на второ четене. Изменението включва отхвърляне на текста, а това води до промяна и на номерацията. Предложени са пет-шест нови текстове и това ще го решим на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вижте, в самото предложение на господин Луджев се казва: "Законопроект за изменение на Закона за кооперациите". Той предлага отмяна. Обаче комисиите предлагат едно, а народни представители предлагат друго. Ние сме съгласни, че трябва да се измени Законът за кооперациите, и то в неговата част на чл. 37, ал. 5.
Моля ви се гласуваме това, а след това на второ четене продължаваме. Моля ви се гласувайте!
От общо 192, за - 176, против - 3, въздържали се 13.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 1,I.) 2102.5.
Аз мисля, че първо, трябва да гласуваме, че днес ще минем този закон и на второ четене. Това трябва да го гласуваме. Моля ви, гласувайте за второ четене.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПСБСП, от място): Не бива, не са готови текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще приготвим текстовете.
Вижте, искате ли днес на второ четене? Моля ви се, тогава гласувайте, че днес ще мине и на второ четене.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП, от място): Ние не искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие не искате! Аз смятам, че това е ваше индивидуално виждане, защото всички други са поели този ангажимент днес да гласуваме този текст. 2102.6.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП): Нашата парламентарна група настоява днес да не се гласува законопроектът на второ четене, защото тук се посочиха твърде много аргументи и се направиха твърде много предложения, които междупрочем бяха обсъждани още и в Законодателната комисия. Това, с което приключи заседанието си Законодателната комисия - консенсус по въпроса, че ние ще имаме възможност преди гласуването на второ четене още веднъж да обсъдим цялата проблематика. Гласуването сега ще бъде механично и няма да позволи да се стигне до най-вярното решение. Необходимо е още информация, за да се реши вяро този проблем.
Не е нужно още днес да приключим със закона. Това може да стане в сряда или утре сутрин. Ние сме съгласни това да стане дори утре сутринта, преди започването на парламентарния контрол. Но нека да имаме едно заседание на Законодателната комисия, в която още веднъж да огледаме нещата. Това е становището на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДТАЕЛ СТЕФАН САВОВ: Това действително ли е становището на вашата парламентарна група? Аз не знам, но вашата парламентарна група, след като вчера взе становище пред нефтохимиците, че днес ще прокараме този закон...
Щом като вие правите това предложени, аз много се съмнявам, че това е действително становище на цялата ваша парламентарна група.
РОСЕН ХУБЕНОВ (ПСБСП, от място): Не се съмнявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз виждам, че някои от вашите хора ми дават знак, че не са съгласни с вашето предложение.
При това положение аз предлагам днес да минем закона на второ четене. Моля, гласувайте! Който е за второ четене днес гласува със зелено, а който е против - с червено (за предложението на господин Хубенов). Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 202 народни представители. От тях 113 за, 59 - против, и 30 въздържали се.
Господин Хубенов, мисля, че имах право.
Нека сега в почивката трите комисии да се съберат, за да предадат, ако могат, разбира се, едно обобщено становище. НЧ/МБ 2103.1. Те не са чак толкова много, не се различават чак толкова много. Това е и предложението на Парламентарната група на БСП. Фактически, като погледнах преложенията - няма толкова големи разлики. Смятам, че много лесно ще стигнем до решение (уточнява с господин Джеров начина на уеднаквяване на становището). Добре, моля ви, трите комисии да предадат на Законодателната комисия своите предложения.
Комисиите по външна политика и национална сигурност да се съберат в зала "Изток".
Другите три комисии ще бъдат тогава в зала "Запад".
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Става дума за Икономическата комисия, Комисията по труда и Комисията по бюджета и финансите - моля, да ни подадат текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Ще дам по-голяма почивка. Моля ви, до 18.30 ч. да се обединят тези текстове.
Почивка до 18.30 часа. 2103.2.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Както разбрах, все пак се е стигнало като че ли до някакъв компромис. Моля господата, които са участвували... Господин Матинчев, госпидн Шотлеков мисля, че е участвувал. Кой ще предтави тук, пред мен, проекта? Господин Луджев, мисля, също е участвувал...
Моля, господин Джеров, ако обичате, заповядайте. Нека сега да вървим по-бързо. Изглежда, че работата ще потръгне.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател и уважаеми колеги! Трите комисии - икономическата, тази по труда и социалните грижи и по бюджета и финансите - правят следното предложение за ново съдържание на ал. 5 на чл. 37 на базата на станалите разисквания тук и на предложенията, които бяха направени преди малко.
Предлагаме следната редакция за ал. 5 на чл. 37:
"Кооперации на граждани с намалена трудоспособност се освобождават от данък върху оборота само за стоките и услугите, които те сами произвеждат и извършват.
Регистрираните след 1 юли 1992 г. кооперации на граждани с намалена трудоспособност ползуват това облекчение по ред, определен от Министерския съвет."
Това е предложената нова редакция на ал. 5 на чл. 37.
И няколко бележки лии насочващи думи. Виждате, че учащите се не участвуват в този привилегирован режим. Останали са само кооперации на граждани с намалена трудоспособност.
Второ, тези кооперации се освобождават само от данък върху оборота.
Третото, което трябва да отбележим е, че това освобождаване от ДО (данък върху оборота) става само за стоките, които те произвеждат и за услугите, които сами извършват.
Това е положението за досега регистрираните кооперации. Второто изречение разграничава и създава малко по-друг режим за кооперациите, които ще бъдат регистрирани от 1 юли 1992 г. Това е една дата, която беше приета с оглед евентуалното обнародване на закона. Тук вече кооперациите на гражданите с намалена трудоспособност ползуват това облекчение само по ред, определен от Министерския съвет. СД/МБ 2104.1.
Или за да приключа: досегашните кооперации се освобождават от данък оборот, а тези, които ще бъдат сега регистрирани, ще ползуват това облекчение по ред, определен от Министерския съвет.
Това е предложението, което се прави от трите комисии, и допълнителните съображения и изяснявания, които направих пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Луджев, бихте ли дошли да иразите вашето становище по въпроса? Приемате ли тази редакция, защото вие сте вносителят?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: А вносителят трябва да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Безспорно.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (СДС): Господин председател, колеги! Аз, както се казва, по принцип поддържам своето предложение, но в разговора, който имахме преди малко, стигнахме до този компромис и го приемам с оглед на временния характер на тази разпоредба и в очакване на новото данъчно законодателство. Като ние се договорихме да следим внимателно развоя на нещата и при необходимост да внесем някои допълнителни поправки. Но при сегашните обстоятелства може би е необходимо да се направи тази отстъпка специално за сега действуващи инвалидни кооперации. Извинявам се, че така се изразявам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Благодаря, господин Луджев.
Госпожа Шопова, вие не участвувахте ли в някоя от комисиите?
ПЕТЯ ШОПОТАВ (ПСБСП): Благодаря ви. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подновявам своето предложение към кооперациите на граждани с намалена трудоспособност да бъдат добавени и кооперации на учащи се, под което разбираме в това число и кооперациите на студентите. "Кооперации на учащи се", като аргументите да не ги разделяме, са няколко. Вече ги посочих в своето изказване. Искам да ви припомня, чу става дума за работни места, за производство и за социалнослаби слоеве или икономически слаби, които трябва да бъдат подпомогнати. Разделянето не би било логично и не би било разбрано правилно от тези, за които се касае, и, бих казала, от населението в България. Така беше и старият текст и държа да се включи текстът за кооперации на учащите се. 2104.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз, госпожо Шопова, само едно бих искал да ви кажа. Аз ще подложа, разбира се, вашето предложение на гласуване. Мисля, че цялата трагедия е, че от тези милиарди нищо не са разбрали учащите се, а са разбрали хора, които...
Първо, подлагам предложението, то е процедурно, на госпожа Шопова. Вносителят е приел текста така, както е съставен от трите комисии.
Моля тези, които са за това, към кооперациите на...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Кооперация на граждани с намалена трудоспособност" - към тези думи се предлага и "кооперации на учащи се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Които са за предложението на госпожа Шопова, гласуват със зелено. Които са против, гласуват с червено. Моля, режим на гласуване.
Значи за предложението на госпожа Шопова, в смисъл и кооперациите на учащите се да получат този преференциален режим, гласуват със зелено, обратното - с червено.
Моля, гласувайте.
От общо 190, за - 78, против - 107, въздържали се 5.
Има ли желаещи на второ четене да се изкажат по този текст? Както виждам, няма желаещи да се изкажат.
При това положение гласуваме обединеното, така да се каже, предложение на трите комисии. Моля, гласувайте.
От общо 191, за - 163, против - 9, въздържали се 19.
На второ четене е гласуван и законопроектът за изменение на Закона за кооперациите. (Текстът на закона - Приложение 2,II).
Обяснение на вот. Заповядайте.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, гласувах "против", не защото мога да бъда против, разбира се, инвалидите, а защото доста лекомислено ние отхвърлихме един текст, който имаше своето дълбоко социално основание.
На мен мие е пределно ясно колко много далавери се въртяха чрез така наречените "студентски кооперации" и кооперации фантоми. Мисля, че няма човек, който да има заблуди в това отношение в тази зала. Но искам да кажа, че ние тръгнахме по найлесната допирателна и отнехме една привилегия, която учениците и студентите имаха, без да вникнем в това дали изпълнителната 2104.3. власт беше направила достатъчно, за да не допусне такова порочно прилагане на Закона за кооперациите.
Юристите в тази зала, разбира се, ще ме подкрепят, че в стария текст имаше непълнота. Но старият текст даваше привилегия именно на кооперацията на учащите се. И това, че редица кооперации на учащи се служеха като подставени лица за извършването на крупни сделки от други, частни фирми, не беше основание ние да отнемем правата на студентските кооперации и кооперацията на учениците. Защото всеки един от вас знае, особено юристите, че правото е дадено на кооперация на учащи се. И когато тя служи само като подставено лице, сделката, чрез която примерно внасяте петрол, е сделка със заобикаляне на закона. И, уважаеми господа, ако министърът на финансите си беше свършил работата, не само че нямаше да има дефицита в бюджета и липсата на тези милиарди, но по силата на чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите всичко, внесено от тези кооперации, и парите, които са плащани, щяха да бъдат конфискувани в полза на държавата.
Така че това, че изпълнителната власт не си е вършила хубаво работата, това, че юристите не са се поосъветвали, това, че не са заведени искове спрямо тези кооперации и спрямо лицата, които стоят зад тях, не означава, че ние трябваше просто ейтака да отнемем едно елементарно социално право, каквото имат кооперациите на учащите се. Още повече, че режимът, който сега се гласува, дава достатъчно основания, че при едно внимателно данъчно оглеждане на процеса такива аномалии повече нямаше да бъдат допускани.
Ние предпочетохме да вървим по най-лекия път и да отнемем, пак казвам, една елементарна социална привилегия на студентите. 2104.4.
Защото, както има кооперации-фантоми, зад които стояха мощни фирми, така аз познавам такива, в които действително студенти и ученици си изкарваха по някой лев, изкарваха го именно поради това облекчение. Тука например трябва да кажа на юристите..
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето ви изтече...
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПСБСП): ... именно студентска кооперация, приключвам, госпошо председателствуваща, на юристите искам да кажа, че може би е някаква странна аномалия, но именно студентска кооперацияи, и то съвсем честна студентска кооперация, издаде общата част на гражданското право на професор Фаденхехт, и мисля, че е срам за юристите, които сега програсуваха този текст. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми колеги, започваме
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Моля, господин Джеров, както винаги сте бърз и точен... да чеум становището на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, промените в Гражданско-процесуалния кодекс... нещо, което е забавено, и с пълно основание съдиите в София се сърдят, и специално на мен, защото досега той не е минал през пленарната зала.
Министерският съвет още през февуари внесе за разглеждане от Народното събрание законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Съображенията са няколко. По принцип ще докладвам. Законодателната комисия преди няколко месеца е внесла за разглеждане законопроекта. Датата е 1 април 1992 година.
Какви са основанията за търсените промени в Гражданския процесуален кодекс? Първо, налага се вече да се погледнат нещата от друг ъгъл. Досега в България имаше само единствено държавни съдилища. Време е вече даима Арбитражен съд, когато страните по имуществен спор уговарят подобен. Това е едната от промените, които се предлагат в закона. Става дума за – 1 към чл. 9.
Втората промяна - глобите досега, които се предвиждат за нарушаване на реда за неявяване и т.н. - това са членове 71 до 77, са в съвсем ниски степени, които днеска не означават нищо. Съвсем естествено е да разберем, че една глома от 40 лв. няма да сплаши никого, и по този начин липсва именно онзи ефект, СД/МБ 2105.1. който се търси от налагането на глобата. При това положение глобите от 40 лв. се увеличават на 400 лв., от 100 лв. - на 1000 лв.
Третата промяна, която е много съществена, много важна, това е подсъдността. Именно тя е може би основанието, поради което и районните съдилища, и окръжните съдилища в София и Софийски градски съд бързат с промяната. При сега действуващия чл. 80 на окръжнит есъдилища като първа инстанция са подсъдни исковете с цена на иска над 10 хил. лв. Това правило беше много полезно, когато цените бяха от порядъка на тези отпреди две години. Но при положение, че сега цифрите силно нараснаха, даже и в областта на издръжките, това не е никакъв проблем едно елементарно дело да отиде в окръжните съдилища, и по този начин райноните съдилища да бъдат изпразнени от задължения, окръжните съдирища да бъдат пренатоварени.
Това са трите линии, по които се търси промяна на Гражданския процесуален кодекс. Аз моля, колегите народни представители да се присъединят и по възможност още днес да гласуваме на първо четене така предложения законопроект. Благодаря, госпожо председателствуваща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма представител на вносителя на този текст, но аз искам да попитам господин Джеров: тук при мен има представено едно допълнение, Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс от народния представител Златимир Орсов, но то е постъпило значително по-късно, отколкото комисията го е гледала и аз ви моля за становище. Не зная дали господин Орсов ще поставя сега въпроса...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Обективно това предложение не е взето под внимание, тъй като предложението на Министерския съвет е от 3 февруари 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай откривам дискусията по внесения законопроект за първо четене. Уважаеми колеги, имате думата... Господин Орсов, заповядайте, господин Орсов...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаеми госпожо председателствуваща, уважаеми колеги народни представители, вземам думата като вносител на законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, и се учудвам защо този законопроект не е поста2105.2. вен на обсъждане заедно със законопроекта на Министерския съвет. Според нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, когато има постъпили два законопроекта, уреждащи един и същ предмет, те се поставят на обсъждане едновременно и в комисиите, ив Народното събрание...
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина в залата, уважаеми колеги...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Законопроектът, който аз съм внесъл, е с дата 7 май 1992 г. Вярно е, че този на Министерския съвет е внесен през февруари. Но Законодателната комисия е гледала законопроектът на Министерския съвет, след като аз бях внесъл моя законопроект. Така че според мен става дума за едно неизпълнение на задълженията от нейна страна. Въпреки това аз сега настоявам да се обсъждат двата законопроекта и бих искал да взема отношение както по този на Министерския съвет, така и по онова, което за съм внесъл. Очевидно е, че законопроектът на Министерския съвет не урежда всичко онова, което трябва да бъде...
ПРЕДСЕДТАЛЕ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, за тишина в залата. След малко ще възникне процедурен спор и след това няма да се чуем за какво става дума.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Очевидно е, че законопроектът на Министерския съвет не урежда всички проблеми, които трябва да бъдат уредени в Гражданския процесуален кодекс. Той урежда само част от тях и като пример ще дам чл. 133, буква "в", дъкето е казано, че не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 500 лв. Сами разбирате, господа народни представители, че тази сума е вече смешна. Тя би следвало да се измени.
Няколко думи като обосновка към законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който съм внесъл. Той се отнася до допълнение на кодекса в областта на съдебната делба. Отнася се специално за делбата на селскостопански или на земеделски земи, както е терминологията по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Поземлената собственост в България винаги е била дребна. Сега, при възстановяването собствеността върху земеделските земи, средният размер земеделска земя, върху която ще възстанови собствеността си всяко лице, 2105.3. е около 10 дка. Това е размер, който не позволява ефективно осъществяване на селскостопанското прозиводство, поради което в законодателствоот е необходимо да бъдат създадени механизми, чрез които да се съдействува за уедряването на поземлената собственост и за концентриране на стопанисването й. Един от тези механизми е възможността упражняващият земеделска дейност наследник да получи, при изрично желание от негова страна, в свой дял при делбата на наследството включените в наследствената маса земеделски земи. Подобен на предлагания механизъм е съществувал винаги в нашето съвременно заканодателство, като се започне още с чл. 240, ал. 2 и 3 от Закона за наследството от 1889 г. Подобни са и разпоредбите на чл. 301 до 307 от стария Закон за задълженията и договорите. В сега десйтвуващото законодателство също се съдържат разпоредби, уреждащи право за изкупуване на продавана част от недвижим имот в чл. 33 и 36 от Закона за собствеността. Съдържат се разпоредби, които уреждат предимство на някои от сънаследниците да получат в свой дял някой от имотите ,включен в наследствената маса - чл. 288 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Специално за земеделските земи действуващото в момента законодателство съдържа определени предимства за занимаващите се със земеделие при делбата на наследст вото, в което има земеделски земи. Това са членове 18, 19 и 20 от Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и чл. 69, ал. 3 от Закона за наследството от 1949 г. Тези разпоредби обаче вече не са адекватни на днешните реалности и би следвало да се осъвременят. Те работят с понятието "среден тип" на частно трудовоземеделско стопанство. Това понятие вече не отговаря на извършващата се аграрна реформа и не може да работи. Ето защо, аз предлагам създаването на нов чл. 288а в Гражданскопроцесуалния кодекс. Предлаганите разпоредби на новия член, моделът на предлаганите разпоредби на новия член са взаимствувани от сега действуващия чл. 288 и биха могли да се инкорпорират в него. Но според мен това би направило текста много дълъг и тромав, той и без това сега има 9 алинеи. А неговата големина би затруднила прилагането му. Ето защо считам за по-удачно отделянето на предлаганите разпоредби в самостоятелен текст, което би ги направило по-ясни и по-лесноприложими. За да не губя времето на народните редставтиели, аз няма да чета предложенията, 2105.4. които съм направил, защото законопроектът, внесен от мен, е раздаден на народните представители и онези, които са имали доброто желание да се запознаят с него, са могли да се запознаят. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз моля господин Джеров да дойде в залата за уточняване на това, дали ще трябва да се приеме по принцип, т.е. на първо четене законопроектът на господин Орсов, след като няма становище на Законодателната комисия. Уважаеми колеги, имате думата по внесения законопроек9т със становището на Законодателната комисия. Господин Мицев...
МАРГАРИТ МИЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, аз изпитвам сериозни, как да ви кажа - опасения от това, че никой от председателството на това Народно събрание не се е сетил да разпореди законопроектът на уважавания от мен депутат от опозицията господин Орсов да влезе и за разглеждане в икономическата комисия, тъй като той несъмнено, несъмнено засяга изключително важни проблеми, свързани с икономическото състояние на хората в нашата страна. Ето защо считам (между другото аз нямам различие с господин Орсов досежно и чл. 288 от ГПК, и начина на делба), защото той може би тук от скромност или може би, за да не се изказва толкова дълго, но не постави въпроса в цялата му острота. Тъй като при липса на съгласие между съсобствениците процедурата е: публичен търг или публична продажба, в която трето лице може да участвува и, нещо повече, да наруши сериозно признатото от Конституцията право на частна собственост. И ви моля, госпожо председателствуваща, да направите така, щото този законопроект на господин Орсов действително да бъде разпореден за обсъждане и в Икономическата комисия, и след това в Законодателната, защото той е много ценен, аз не мога да кажа нещо друго, и да обсъдим задълбочено, защот се пораждат с това редица, редица други проблеми, които трябва да бъдат изчистени, ако желаем да имаме едно перфектно законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Заповядайте... Господин Ненчо Ненчев има думата.
НЕНЧО НЕНЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги, ще взема отношение само досежно внесения от правителството проект. Касае се за гражданскоправна проблематика и, надявам се, всички ще се съгласите с мен, че тук няма какво 2105.5. да политизираме и че трябва да се съгласим със становището, което е залегнало в този законопроект на Министерския съвет.
Най-напред възниква въпросът ще следва ли да се създава Арбитражен съд или не. Тогава, когато в нашата обществена и икономическа действителност имахме само наличие на планово стопанство, небоходимост от такъв съд нямаше. Сега обаче, след като създадохме толкова норми, които слагат вече препятствие на плановото стопанство и раждат нов вид стопанска дейност, извън всякакво съмнение е, че ще трябва да се създаде именно такъв Арбитражен съд. Ето защо аз моля колегите да приемат, че наистина е необходимо създаването на този съд и да гласуват за този текст.
Що се касае до другите две предложения, те са свързани от необходимостта в изменението на стойността на лева. Явно е, че в тези размери посочените глоби не могат да останат. Те ще трябва да се приведат в стойностите, които има нашият лев сега. А оттук вече и третият главен проблем - дали ще трябва да се изменя подсъдността с оглед именно на стойността на парата. Да, ако ние не сторим това, то ще натоварим извънредно много окръжните съдилища с дела, които те не би следвало да поемат. Ето защо по тези съображения аз ви моля да гласуваме на първо четене внесения законопроект от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря господин Ненчев. Други колеги, които желаят да се изкажат? Заповядайте...
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): 20. Силистренски избирателен район, безпартийна. Колеги, обръщкам се към вас с молбата да възприемете предложенията, които направи колегата Орсов, именно като допълнение към проекта, внесен от Министерския съвет, за да може от този момент нататък да гледаме съвместно както предложенията на Министерския съвет, така и предложенията на колегата Орсов. Тъй като, както чухте, тук не става въпрос за един закон, който има политически оттенък, а става въпрос за една необходимост от промяна на Гражданскопроцесуалния кодекс, който се налага от общетвено-икономическата обстановка, и тези промени са продиктувани както от инфлацията, така и от отмяната на Закона за Държавния арбитраж, а така също от приемането на Търговския закон. 2105.6.
Аз искам да взема отношение по повод на цената на иска, която е критерий за разпределение на делата между райнония и окръжния съд. По принцип възприемам, че следва да бъде увеличена цената на иска, но считам, че следва да бъде спазен критерият, който служи за увеличение на глобите. Глобите са увеличени с 10 пъти от сега действуващия кодекс, размерите в сега действуващия кодекс, и предлагам увеличението на цената на иска също да бъде увеличен с десет пъти или цената на иска, която разделя подведомствеността меджу районен и окръжен съд да бъде 100 хил., а не 200 хил., каквото е предложението в проекта на Министерския съвет.
Какви са съображенията ми за това? Първо, за да бъде спазен критерият, който е възприет в другата част на изменението, а освен това считам, че ако натоварим прекалено много райнните съдилища със спорове, от това няма да стане по-лека работата и на окръжните съдилища. Защото в такъв случай вероятно и поголеми спорове ще ходят във втората инстанция. Освен това невинаги цената на иска е определяща за сложността на правния спор. В много случаи спорове, които са с много по-висока цена на иска, представляват много по-малка трудност от гледна точка на правна проблематика, отколкото тези, които са с по-малка цена. И с оглед на спазване на същия критерий и в останалата част на закона предлагам размерът, който е предвиден в чл. 133 на Гражданскопроцесуалния кодекс - за доказване на договори със свидетелски показания, да бъде не 500, а 5000 лева. Благодаря за внимането.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленкова, но този текст не е включен за промяна, чл. 133... Заповядайте... Господин Михайлов има думата... Господин Дако Михайлов.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Колеги, аз ще помоля действително да приемем на първо четене внесения законопроект от Министерския съвет така, както се предлага от Законодатлената комисия. Това, което предлага господин Орсов, е е действително много належащо, важно да се приеме, но то просто не е обсъждано в Законодателната комисия. Затова ние днес не можем да го примеме.
Що се касае за становището на госпожа Миленкова, аз също считам, че сумата 200 хил. лева подсъдност на районните съдилища е завишена. Действително следва да бъде 100 хил. лева, 2105.7. защото, съгласете се, след отмяната на Закона за Държавния арбитраж в окръните съдилища бяха създадени стопанските отделения. Ако ние свалим делата в районния съд до 200 хил. лева, тези стопански отделения в окръжните съдилища просто ще се окажат излишни. Затова аз считам, че действително сумата следва да остане 100 хил. лева като подсъдност. Защото действително едно дело от фактическа и правна сложност не се определя само от размера на този иск. По-правилното е сумите действително да бъдат 100 хил. лева - така, както е досега, подсъдността беше 10 хил. лева, да остане 100 хил. на районните съдилища, над 100 хил. лева - на окръжните. В противен случай ние просто окръжните съдирища ще ги лишим от възможността да правораздават.
ПРЕДСЕДТАЛЕ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Други народни представители, които желаят да вземат думата, има ли? - Няма. Аз моля господин Джеров да уточним един въпрос, който се явява процедурен по отношение на правилника. Законодателната комисия е дала своето становище по законопроекта на Министерския съвет. По законопроекта на господин Орсов няма становище на комисията, така както го изисква чл. 63 и чл. 64 от правилника. Аз моля господин Джеров да уточни гласуването сега. 2105.8.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз се присъединявам към казаното от госпожа председателствуващата. Предложението на Министерския съвет, както ви казах още в началото на доклада, има дата 4 февруари. Законодателната комисия е внесла своето становище на 1 април т.г. Господин Орсов е направил предложение за промяна в Гражданския процесуален кодекс на 13 май 1992 г., т.е. един месец, след като Законодателната комисия е внесла своето становище.
Същевременно, това е вече моя лична реплика към колегата Орсов, когато се пипа чл. 288, не можем да си играем на парче. Лично аз възразявам срещу това негово предложение, говоря по същество, защото чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс е един много основен текст, и ако Народното събрание счете, че той трябва да бъде изменен, той трябва да бъде изменен не само досежно земеделските имоти, но и досежно жилищата, вилите особено, празните места.
Ако Орсов беше работил в областта на практиката малко повече, той не можеше така частично да иска промяна. Лично аз, като човек, който е дълбоко в практиката, не мога да приема това негово предложение. Тук му отговорих по същество.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП, от място): Ще имам ли право на реплики?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, въпросът не е по същество в момента, а е процедурен. Дотолкова, доколкото не е постъпило становище на Законодателната комисия, ние няма да можем да гласуваме на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Законодателната комисия не е разгледала по същество проекта.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП, от място): Да го е гледала. Защо не го е гледала?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябва човек да познава въпросите и тогава да внася предложение по такъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, да влезете в пленарната зала. Ще гласуваме на първо четене законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, който е внесен от Министерския съвет.
Но, господин Джеров, аз ще моля комисията да вземе отношение и по законопроекта на господин Орсов. Той наистина е внесен по-късно, но засяга важен въпрос. ВТ/ЛТ 2106.1.
Моля, колеги, гласуваме на първо четене законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. Дебатите приключиха, моля, гласувайте!
От 167 гласували, за са 153, 1 е против, 13 се въздържат.
Приема се на първо четене този законопроект.
(Мотивите и текстът на законопроекта - Приложение # 2,I)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаема госпожа председателствуваща и уважаеми колеги, предлагам законопроектът да бъде поставен на гласуване и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По законопроекта на правителството бе направено само едно предложение за промяна. Направено е предложение сега да стане второто четене. Поставям на гласуване това предложение. (Възражения от страна на депутати от опозицията)
Господин Орсов, вашият законопроект не може да се гласува.
Господин Орсов има думата по процедурен въпрос.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Вземам думата по процедурен въпрос, за да се противопоставя на така направеното предложение. Аз направих по този законопроект две предложения. От тази трибуна те бяха направени. Според нашия правилник, когато има направени такива предложения, те трябва да се разгледат повторно в Законодателната комисия и ето шанс на Законодателната комисия да разгледа по същество моето предложение и да се произнесе по него.
Ето защо аз се противопоставям на това предложение и настоявам второто гласуване да стане, след като Законодателната комисия разгледа направените от тази трибуна предложения за допълнение в Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, уважавам вашата загриженост, но това е отделен законопроект, по който, както чухте каза господин Джеров, комисията не се е произнесла. Това не е предложение. Разбирам, но ще поискате обяснение от комисията защо не се е произнесла. Нямам право съгласно правилника, да поставя на гласуване вашия законопроект.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП, встрани от микрофоните): Не искам да го гласувате. 2106.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение сега да се проведе и второто четене на законопроекта. Моля, гласувайте!
От 159 гласували, 91 са за, 64 - против, 4 народни представители се въздържат.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, господин Джеров! 2106.3.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По отношение на заглавието наименованието на законопроекта няма защо да се гласува, това е Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
Параграф 1. В чл. 9 се правят следните изменения:
Първо, ал. 1 се изменя така: "Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение."
Създават се две нови, втора и трета алинеи.
"Ал. 2. Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга държава.
Ал. 3. При условията на ал. 1 и 2 страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителна подведомственост на българския съд, ако съгласието за това е изразено писмено и е действително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същите условия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на българския съд."
Досегашната ал. 2 става ал. 4.
Това е предложението, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други становища по този текст? При първото четене не бяха направени предложения, но аз все пак питам. Няма.
Моля, гласувайте за текста на – 1.
От общо гласували 153, за са 132, против - 1, въздържали се 20.
Приема се текстът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 2. В членове 71, 74 и 75н числото 40 се заменя с 400.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст не бяха направени предложения, не виждам и в момента някой да иска думата.
Моля, колеги, гласувайте за текста на – 2.
От общо гласували 148, за са 132, против няма, въздържали се 16.
Текстът на – 2 се приема на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 3. В членове 72, 73 и 77 числото 100 се заменя с числото 1000. СтБ/ЛТ 2107.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По този текст нямаше предложения. (Бурни ръкопляскания в СДС)
Извинете, но не сме в театър, а в Народно събрание. И артисти няма, има народни представители!
Не се правят предложения и в залата, моля, гласувайте за текста на – 3.
От общо гласували 139, за са 123, против няма, въздържали се 16.
Уважаеми колеги, има още два текста, но да не забравяме, че днес ние гласувахме декларацията, която трябва да се прочете.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4. В чл. 79, ал. 2 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения по – 4? Няма.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 142, за са 129, против няма, въздържали се 13.
Госпожице Русева, поискахте думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да предложа процедурно, тъй като преди малко получихме вече обръщението, за което днес в началото на заседанието ние взехме решение да го направим и за което комисиите се погрижиха и сме се запознали с него, след приключване на гласуването, тъй като има само пет минути до 20 часа, да удължим времето на заседанието до гласуване на това обръщение. (Ръкопляскания в мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, колеги, подлагам на гласуване това предложение - да се удължи малко работното време, вероятно ще бъде с броени минути, за да гласуваме обръщението. Днес приехме, че трябва да го направим днес.
Моля, гласувайте.
От общо гласували 150, за са 146, против - 2, въздържали се 2.
Ще продължим малко след 20 часа.
Остава още един текст от внесения законопроект, това е – 5. 2107.2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 5. В чл. 80, ал. 1, буква "б" се изменя така: "б) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 200 хиляди лева". Това е за подсъдността на окръжния съд. Госпожа Ана Миленкова е направила предложение вместо 200 хиляди да бъде 100 хиляди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, господин Джеров, да гласуваме първо стоте хиляди лева.
Моля тези от вас, които са съгласни подсъдността на иска да бъде при цена 100 хиляди лева, да гласуват със зелено.
От 157 гласували, за са 79, против - 66, въздържали се 12.
Направеното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай съобразно приетото с гласуваното моля да се постави на гласуване – 5. В чл. 80, ал. 1, буква "б" се изменя така: "исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 100 хиляди лева".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
От общо гласували 158, за са 147, против - 7, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва преходната разпоредба. Параграф 6: "Заварените при влизането в сила на този закон висящи дела се разглеждат по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, господин Орсов иска думата. (Шум от мнозинството) Моля за тишина и за още малко внимание. Има думата господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председател, аз казах на господин Джеров за предложението, което и госпожа Ани Миленкова направи, за създаване на един нов параграф, мисля, че 6, който да гласи така: "В чл. 133, буква "в" числото 500 се заменя с 5000".
Така че моля да бъде поставено това на гласуване, тъй като е преди тази преходна разпоредба. Става дума за свидетелските показания. Бихте ли въвели ред в залата, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Съжалявам, нямам пръчка толкова дълга, за да мога да въдворя ред. Всеки слуша. Помолих за внимание. 2107.3.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПСБСП): Става дума за това, че по сега действуващото законодателство със свидетелски показания не могат да се установяват договори на стойност над 500 лв. Както споменах, тази сума е вече смешна. Всички суми в Гражданскопроцесуалния кодекс бяха увеличени десет пъти.
Ето защо с госпожа Миленкова предлагаме сумата 500 да бъде заменена с 5000 и по този начин да се облекчи доказването в гражданския процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, това предложение следва ли да бъде поставено на гласуване?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Става дума за едно съвсем ново предложение, което не е било направено при първото четене...
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП, от място): Аз го направих на първо четене!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Нямам пред себе си такава бележка от първото четене.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС, от място): При първоначалния проект фигурира ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, ново е. Това е предложение, което е било сега направено. А това е цял нов самостоятелен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Истина е, че в изказването на госпожа Миленкова имаше споменаване за един текст, но когато аз я попитах към кое се отнася това предложение, тя ми каза, че се отнася като допълнение към направеното предложение от господин Орсов. Но ако трябва точно да се приложи правилникът, то не е постъпило в писмена форма в началото на обсъждането и аз затова се обръщам към господин Джеров, за да постави въпроса дали следва да го гласуваме или не.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП, от място): Обаче е направено при първото четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Ами, госпожо Миленкова, такъв ни е правилникът. Какво да го правя?
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП, от място): Досега не сме го прилагали по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, моля да кажете. 2107.4.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): Колеги, държа да поясня, че аз такова предложение внесох на първо четене. Безспорно, когато двете гласувания се провеждат в едно и също заседание, не може между тях аз да внасям писмено. Но досега никога не сме имали такава практика - който каквито предложения е направил на първо четене, след това задължително писмено да ги внесе втори път. Тогава за какво сме се изказвали в залата?
Освен това искам да ви обърна внимание, че тук няма никаква мисъл, която може да ви обезпокоява по какъвто и да било начин. Помислете си само, че едни ботуши струват 1000 лева, а какъв е този договор за 500 лева, с който вие ще тръгнете да доказвате свидетелски показания? Изобщо е безпредметна и безцелна разпоредбата, ако не се промени размерът на сумата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Дако Михайлов има думата.
Давам думата, за да се ориентираме по-добре дали следва или не... Господин Школагерски, моля, да говорите с господин Джеров - има ли основание това предложение да се постави на гласуване.
Господин Михайлов, моля. 2107.5.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Вижте, колеги, аз също подкрепям предложението на госпожа Миленкова от тази гледна точка, че действително чл. 133 следва да се измени, да се допуснат гласни доказателства над 5 хил. лв., както тя предлага. Но само че предложението, което тя прави сега, е неудачно да изменяме текста, да съставяме нов текст в преходните разпоредби. Ако ние приемем, следва да придобие, тогава да има – 6, че чл. 133 се изменя еди-как си и тогава да гласуваме преходните разпоредби.
Аз смятам, че тъй като тя го е направила между първото и второто четене, ние можем да приемем този текст, а не да чакаме отново изменението на ГПК да го предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Гоцев, и вие ли по този въпрос? Нека да чуем кратко становище, за да се ориентираме и да няма оспорвания.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами ив господа, аз се присъединявам към становището, че можем да го разгледаме, след като първия път е било.
Сега, целият въпрос е и нещо друго. Правилно ли е, или не е правилно такова изменение? Тенденцията в цивилизованите страни е да отпаднат ограниченията на свидетелски показания. Това е навсякъде. В търговското право вече и във Виенската конвенция, и пр. почти ги няма. Пет хиляди лева не е чак толкова много и струва ми се, тук юристите, които помежду си казахме няколко думи, стоим на становището, че извън това, че процесуално е възможно, е и целесъобразно да се гласува.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, ако вие подкрепяте това предложение (обръща се към Янаки Стоилов), важен е въпросът дали сега ще го поставим или не на гласуване. Заповядайте, господин Стоилов!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПСБСП): Госпожо председателствуваща, въпросът изглежда незначителен, но мисля, че той е по-сериозен и тук можем да разговаряме като юристи.
Аз съм по-склонен да не подкрепя това предложение, което мнозина от колегите и от двете страни подкрепят и ще кажа защо. _______
Гражданскопроцесуален кодекс РД/ЛТ 2108.1.
Колкото и да изглежда целесъобразна тази промяна, с оглед на нарастването на ценовите стойности, мисля, че поначало в нашето законодателство фигурирането на подобно ограничение относно свидетелските показания е неуместно. Защото според него ние оставяме една категория субективни права без съдебна защита. Те могат по стойност да са твърде малки, но това е едно отклонение от принципа за възможността всяко едно гражданско право да бъде защитено пред съда.
Затова моето принципно становище е по-скоро в обратната посока, че ако изменяме текста, въобще от него трябва да падне ограничението за свидетелски показания.
И от тази гледна точка, след като няма внесено предложение да отпадне това ограничение на свидетелските показания по чл. 133, буква "в", аз не съм склонен да подкрепям изменението на текста в обратната посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има две неща, които се уточниха.
Първият въпрос беше дали се счита предложението на госпожа Миленкова, направено на първо четене, и, в този смисъл, представляващо писмено предложение за второ четене. От изказаните становища се разбра, че следва да се счита за направено на първо четене и на писмено предложение дотолкова, доколкото го има в стенограмата, а стенограмите се предават веднага на Законодателната комисия.
Господин Джеров, този случай при такова разсъждение да поставим ли на гласуване направеното предложение?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Първо, като юрист, по същество.
Предложението е абсолютно основателно. То е в синхрон с другите предложения, които бяха направени. Господин Орсов се смее, но аз казах по същество, като юрист отговарям. Така че би могло да бъде прието и ще бъде, както казах, в синхрон с досегашните изменения.
Мен само ме вълнува въпросът от гледище на спазване на нашия правилник. Защото вчера също имаше едно много разумно предложение, нещо, което можехме да оправим, поради такива именно формални противопоставяния по правилника, ние отменихме чл. 313а от Наказателния кодекс. 2108.2.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП, от място): Вчера сбъркахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, моля, господин Джеров, формулирайте – 6 на чл. 133.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай – 6 ще има следното съдържание: "В чл. 133, ал. 1, буква "в" цифрата "500 лв." се изменя на "5 хил. лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, не е ли по-добре текстът да бъде така, както е в – 2 и 3 "числото 500" се заменя с "5000".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Въпрос на формулировка, госпожо председателствуваща. Ако Народното събрание одобри промяната в числото, няма да бъде толкова фатално да го направим както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте за този сега формулиран – 6. Моля, гласувайте!
От 146 гласували, 139 са за, 5 са против, 2 се въздържат.
Приема се този текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва преходна разпоредба. Параграф 7. "Заварените при влизането в сила на този закон висящи дела се разглеждат по досегашния ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма. Моля, гласувайте!
От 143 гласували, за са 141, против няма, 2 се въздържат.
С това гласуване приключи второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс.
(Текстът на закона - Приложение # 2,II.)
И има още една точка днешна, много важна. Кой ще докладва по нея? - Господин Куртев? Заповядайте, господин Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, дами и господа! Ще ви предложа да приемете обръщение, което е подписано от 10 народни представители от всички парламентарни групи.
"О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Народното събрание на Република България

към парламентите на Молдова, Румъния, Русия и Украйна

Народните представители от Тридесет и шестото Народно събрание на Република България са силно разтревожени от развоя 2108.3. на събитията в Приднестровието в Република Молдова.
Военните действия се пренесоха и в райони, в които живее компактно българско население. Дават се невинни човешки жертви, рушат се цели селища, прокуждат се хора от домовете им. Българското население там проявява лоялността си към държавната власт и има основание да очаква от нея защита на своя живот, имот и човешки права. 2108.4.

Народното събрание на Република България очаква от парламента на Репбулика Молдова да използува цялата си власт и влияние, за да гарантира сигурността на българското население, като направи всичко възможно за ограничаване и решаване на конфликта с мирни средства.
Народното събрание на Репбулика България се обръща и към парламентите на Румъния, Русия и Украйна, страни, които участвуват в четиристранните преговори с Молдова по този въпрос, да обединят усилията си за намиране на трайно решение на конфликта в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените народи, Заключителния акт от Хелзинки, Парижката парта за нова Европа и другите документи на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа."
Обръщението е подписано от господата Петър Тодоров, Ненчо Ненчев, Руслан Семерджиев, Константин Аджаров, Николай Камов, Филип Боков, Филип Ишпеков, Шерифе Мустафа, Емил Буков и от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това обръщение, за да стане акт на Народното събрание, трябва да се гласува от цялото Народно събрание.
Но преди това ще дам думата за становище на комисията. Господин Юнал Лютфи има думата.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Становище относно проекта за обръщение на Народното събрание на Република България към парламентите на Молдова, Румъния, Русия и Украйна:
На съвместно заседание Комисията по външна политика и Комисията по националната сигурност обсъдиха и приеха с консенсус предложения отгрупа народни представители проект за обръщение. София, 25 юни 1992 г.
За председател на комисията по външна политика - Юнал Лютфи, и председател на Комисията по националната сигурност Николай Слатински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаеми колеги, да гласуваме текста на това обръщение. Чухте, че с пълен консенсус е предложено от комисията. Комисията е предложила това и мисля, че тя няма да подведе Народното събрание, Моля, гласувайте. НЧ/МБ 2109.1.
Гласували 154 народни представители. Всичките 154 са за, против няма, въздържали се няма.
С това закривам днешното пленарно заседание. Утре продължаваме в 9 часа. (Звъни.)
(Закрито в 20 ч. и 20 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Сербезов)
(Ведат Сакаллъ)