Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТОТНО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 26 юни 1992 г.

(Открито в 9 ч. и 10 м.)
26/06/1992
Председателствували: председателят Стефан Савов и заместник-председателите Снежана Ботушарова и Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ (звъни): Откривам заседанието. Ще прочета новопостъпилите питания. Моля ви, внимавайте повече, когато чета новите закони и новопостъпилите питания, защо те са важни с оглед на това, че комисиите трябава да работят заедно дадени законопроекти и т.н. Дори можем да направим така: да слагаме тези списъци на черната дъска, за да може да се следи дали действително законопроектите вървят заедно. Както вчера, нали знаете, за Гражданскопроцесуалния кодекс станаха някои недоразумения. Така че искам първо едно по-голямо внимание от вас, а не след това да се пита защо и как.
Новопостъпили питания след 19 юни, това означава, че не са днешните, съм ги прочел:
- Питане от народния представител Стефан Чанев към министъра на вътрешните работи относно действия на служител от МВР.
- Питане от народния представител Милко Енчев към министъра на правосъдието относно обстоятелствата около смъртта на български гражданин през 1944 г.
- Питане от народния представител Исмаил Исмаил към министъра на правосъдието относно издирваане на безследно изчезнало лице.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, знаете, че вчера гласувахме, и то с едно голямо мнозинство, че ще се занимаем с въпроса за Варненския свободен университет. ВТ/МБ 2110.1.
Бих искал, за да не се насочат нещата към едни безсмислени прения, да ви помоля за следното нещо. Ние имаме, от една страна, предложението на госпожа Румяна Куртева, подписано от съответния брой народни представтиели и т.н. Имаме, както знаете, една вече много дебела папка с информация, с молби и т.н. и т.н. за и против. Имаме и становището на Комисията по образованието, господин Сепетлиев е тук, което, може да се каже, е отрицателно. От своя страна Комисията по образование пък е на мнение, че трябва да се изчака и становището на Министерството на образованието.
От трета страна, има едно предложение, което аз лично смятам за най-конструктивно, така да се каже. Това е предложението на комисията за младежта, сдпорта и туризма, което токущо ви бе раздадено. То е постъпило в срок, вчера и всъщост сме го гласували.
Комисията предлага да се състави комисия от шест народни представители - по трима от Комисията за младежта, спорта и туризма и от Комисията за образование и наука, която съвместно с трима компетентни представители на Министерството на образованието и науката в срок от 20 дни да проучи всички обстоятелства, свързани с така наречения Варненски свободен университет и даде заключение доколко са налице критериите, небоходими за признаването му за висше учебно заведение.
Позволете ми да направя няколко, бих казал, подобрения в това становище, което бих искал да гласуваме.
Първо, от тези две комисии би трябвало да има по двама души от трите парламентарни групи.
Второ, тази комисия може действително в 10 или 15 дни да изясни всичко. Но на мен ми се струва, че тази комисия трябва да замине, другата седмица, и то още в понеделник, за Варна, за да види на място как са нещата.
Вие знаете, че има мнение в една част от народните представители, че висшето учебно заведение във Варна, за което говорим, е нещо като положението на АОНСУ. Недейте, господин Минчев, моля ви се. Изслушайте малко нещо, което ще кажа конструктивно и около което можем да се обединим. 2110.2.
Именно на място тази комисия може да провери, да види и хората, и след това тук, в София вече, да даде едно мнение.
Ние не можем да оставим тези 2500 млади хора ей-така, да го кажем, на улицата. Това е съвсем ясно.
От друга страна, разбира се, не е възможно да пристъпваме законите. Аз съм сигурен, че при желание от трите страни ще се намери някакъв модус вивенди, защото лично аз съм подписал тази петиция на варненските студенти, подписал я е господин Доган, да речем, подписала е госпожа Шерифе, подписали са я хора от всички парлаентарни групи.
Аз не съм наясно точно какво трябва да се направи, но съм наясно с едно - че не можем, след като е създадено може би нелигитимно едно учебно завденеие, сега изведнъж да оставим тези хора на съдбата. Това е мое, така да се каже, лично становище.
Днес ние не можем да дебатираме, защото имаме само мнението на Комисията по образованието, а нямаме мнение на Законодателната комисия. Все още нямаме мнение. Предполагам, че в понеделник вече ще имаме мнението на Законодателната комисия.
Но аз пак ви предлагам: да изберем една комисия от шест души, която да бъде разпределена трима души от Комисията по образованието и трима от Комисията по младежта, като се спази и мултипартийният принцип - по двама души съответно от трите парламентарни групи. Нека те да не бъдат изявени противници или изявени привърженици на идеята, а по-скоро да бъдат хора, които да вярвяме, че ще направят една анкета. Аз смятам, че те не шест дни, а за три-четири дни ще могат да се запознаят с условията, със зданието, със сградата на АОНСУ, с хората, които са преподаватели там, доколко това действително са само някакви биши преподаватели на АОНСУ, които сега са се променили. Да дойдат и да докладват тук, като, разбира се, намерят и представители на Министерство на образованието, за да свършшат тази проверка.
Действително няма смисъл да политизираме проблема, бих казал, да превръщаме мухата в слон, да го превръщаме в камък, който да ни спъва в работата. 2110.3.
Днес не може да има дебати пак поради това, че едната комисия няма мнение, но можем да се съгласим да изберем тази комисия. Това, мисля, че е дно добро решение.
Господин Минчо Минчев, кажете.
МИНЧО МИНЧЕВ (ПСБСП): Колеги, за протокола Минчо Минчев от Отечествената партия на труда.
Аз искам да изразя пълно съгласие с това, което предложи господин Савов, но имам следното предложение.
Тъй като през тази седмица твърде много се спекулираше с интересите на българсдките студенти, аз апелирам към съвестта на всички депутати в този парламент - да бъде признат статутът на свободен университет в гр.Варна с име "Черноризец Храбър", а след това нека да бъде създадена анкетна комисия, която да установи как стои реално положението. (Шум в залата, реплики на депутати от мнозинството.)
Аз си направих труда да се запзная с реално съществуващата обстановка. Разполагам с документи, с оценките на американски специалисти, на проф. Ведевелт, който е дал рекомендации. Така че всичко това, което се говореше и вчера, не отговаря на истината.
Сигурен съм обаче, че резултатите от работата на една анкетна комисия ще бъдат твърде интересни за всички нас. Твърде интересни за варненската общественост, защото ще разкрият някои действия на наши експолитици и уважавани общественици.
Още веднъж апелирам за вашето съдействие да бъде признат статутът на Свободен варненски университет, тъй като, господа, това е бъдещето на България, това е младежта, това е институт, който за пръв път се занимава с мениджмънт в България. Благодаря за вниманието. Благодаря ви. (Шум в залата, реплики от страна на мнозинството.) 2110.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Вие чувствувате как започва онова, което искам да избегна. Знаете, че ние, разбира се, не можем да признаем статута сега, докато нямаме отношение на Законодателната комисия, докато нямаме отношението на Министерството на образованието.
И не само това, господин Минчев. Аз съм дал на Комисията по образованието един куп документи от всички страни. Затова ви моля: обединете се около това споразумение, което предлагаме.
Действително, когато отидат тези шест души от двете комисии - по двама души представители, ние действително ще можем да имаме по-пълна картина. В това време ще имаме и мнението на Законодателната комисия.
Госпожице Русева, моля.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днешното становище на комисията, което ни е раздадено, предлага наистина едно разумно разрешение и мисля, че повечето от нас го приемат - що се отнася до Съюза на демократичните сили.
Всичко останало, мисля, е печелене на дивиденти от истинските интереси на хората. Не можем ние да решаваме - може би господин Минчев има тази информация, но ние я нямаме, така че ние не можем, без да имаме информация, за която да бъдем сигурни, че е обективна и точна, да решаваме нещо и после да кажем: извинявайте, ние сме сбъркали... ако се окаже, че информацията е била невярна. Може би това е нещо, което той смята, че е правилно, с оглед на това, че може би в живота си и в професията си така е вземал решения, но ние не можем да вземем решение, без да се убедим, че тези факти са налице.
Тази комисия, която ще бъде смесена между парламентаристи и представители на изпълнителната власт - Министерството на образованието, ще може да ни докладва нещата, така както са, и по този начин ще се решат и по-добре проблемите на този институт, създаден като Варненски свободен университет.
Но искам да ви предложа заедно с колегите от Парламентарната група на СДС един по-друг начин на формиране на комисията, за да се спази принципът да има от всички парламентарни групи. Ние предлагаме вместо от комисиите, самите парламентарни групи да посочат по двама народни представители, които ние в групите ЦМ/ЛТ 2111.1. си много добре познаваме - хората, които са най-добре информирани по проблема и най-много ще спомогнат за изясняването му. Те ще бъдат посочени от всяка една група и по този начин по двама души да заминат, както вие посочихте, още от понеделник да започнат работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: може би е по-добре да бъдат по двама души от парламентарна група, които са специалисти по образованието...
Госпожа Куртева, ако обичате.
РУМЯНА КУРТЕВА (ПСБСП): Утважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група подкрепя предложението, което направи господин председателят за формиране на комисия. Разбира се, предложението тръгна от Комисията по проблемите на младежта, спорта и туризма. Ако не възразявате, искам една корекция към становището, което е свързано с формирането на комисията.
Предлагам текста, така както го четем, да стигне до израза "Министерството на образованието и науката в срок от една седмица"... Първо, тази корекция, която предложи господин председателят.
Оттам нататък да отпадне текстът: "тъй наречен Варненски свободен университет...". Текстът, свързан с критериите, защото, господа, навлизаме в една друга материя. Проблемът за критериите не е проблем на комисията, която ние ще сформираме. Без да искаме, започваме да засягаме изпълнителната власт, защото стандартите, критериите, Законът за висшето образование, Атестационната комисия, държавните комисии за провеждане на изпити - всичко това е въпрос на изпълнителната власт.
Затова ви предлагам този текст да бъде заменен със следното изречение: "Констатациите на комисията да се вземат предвид при разглеждането на законопроекта за университета."
Господин председателят има основание, като твърди, че не е необходимо да политизираме този въпрос, защото ако тръгнем по тази линия, наистина в папката с документи намираме много документи, които отричат казаното вчера, което аз приемам за несериозно.
За становището на Комисията по науката и образованието - доколко то е компетентно и доколко то е в съответствие с реално проведеното обсъждане, аз няма да коментирам. Нека отговорността 2111.2. за това да поеме председателят на комисията проф. Сепетлиев.
Но сред тези документи има, уважаеми колеги, списък на всичките 68 преподаватели. Виждам, че в момента влиза нашият млад юрист господин Мицев и предполагам, че той няма да отрече имена като проф. Емил Георгиев, доц. Никола Филчев, доц. Румен Чолов и т.н. (Оживление сред мнозинството) Или четири-пет души, които са преподавали в бившото АОНСУ, а ако ние отричаме тяхното присъствие в учебния процес, навлизаме в един остър конфликт с Конституцията за правата на човека... (Недоволство сред мнозинството)
Подкрепяме предложението на господин председателя и ви моля да уважите това предложение за малка корекция, като се обосновах с това, че стандартите, критериите са проблем на изпълнителната власт, която явно добре трябва да прецени приоритетите в своята работа. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Сепетлиев има думата.
Много ясно е, защото ние ще получим в тази седмица както становището на Законодателната комисия, така и становището на министерството. И освен това ще имаме едно наше становище или един доклад на наша комисия. Но нека да не политизираме въпроса. Нека действително да разберем, че трябва да направим нещо.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ДПС): Искам само с две думи да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Мъдро е решението на господин председателя, с което той предлага да се състави комисия, в която да влязат представители на трите политически сили, представени в парламента.
От името на нашето движение предлагам в тази комисия да влязат Суави Хаджи - народен представител от Варненски избирателен район и господин Хюсеин Карамолла - член на Комисията по науката и образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Останалите две групи нека дадат също своите кандидати. И просто, ако щете дори, да се използуват съботата и неделята. Не е казано, че тази група трябва да стои там цяла седмица. Мисля, че доста бързо може да си свърши работата, за която ние я изпращаме. 2111.3.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПСБСП): Господин председател, бих искал да предложа да се съгласим с предложението, внесено от Комисията за младежта, спорта и туризма, а именно: наистина да има представители на всички парламентарни групи, но те да са излъчени от комисиите. Ако предложим представители на групите, именно това според мен политизира въпроса. А това са двете комисии, които по същество са най-близко до проблема и могат спокойно в едно разбирателство да решат тези проблеми. Аз предлагам именно от тези две комисии да бъдат излъчени по един представител на парламентарна група и да се ангажират като представители на комисиите, а не просто като представители на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Движението за права и свободи даде точно така хората. Единият е от Комисията по образованието, другият от Комисията за младежта, спорта и туризма.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Господин председателю! Ние предлагаме в съответствие с тези два критерия - участие в комисиите и представителство на парламентарни групи - от страна на нашия Парламентарен съюз в комисията да бъдат включени госпожа Румяна Куртева и господин Красимир Премянов.
В текста на становището на Комисията за младежта, спорта и туризма госпожа Куртева направи едно предложение, което аз ще ви дам писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Аз имам всичко.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПСБСП): Бих помолил така да бъде уточнен мандатът на комисията в съответствие с това, което и вие казахте че при решаването на въпроса ще бъдат взети предвид становищата на Законодателната комисия, на изпълнителната власт, доколкото тя ще представи такова становище, и един от елементите за вземане на решение ще бъдат и констатациите на тази комисия, която създаваме в момента.
Затова последните три реда от становището според мен трябва да отпаднат, така както са представени. И вместо тях да се запише мандат на комисията, както е отразено: да проучи всички обстоятелства, свързани с Варненския свободен университет, и констатациите на комисията да се вземат предвид при разглеждането на законопроекта за университета. 2111.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Сега трябва да вземат отношение по един представител на двете комисии. Двама души. Ако щете, д-0р Карев от едната комисия и още някой.
Има думата заместник-председателят на Комисията по образованието господин Захари Райков.
ЗАХАРИ РАЙКОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! До обяд ние ще представим нашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: До обяд. Но непременно до обяд, за да може действително да се гласува. Аз смятам, че няма да има пречки. Единият да бъде представител от Парламентарната комисия за младежта и спорта.
А не може ли сега, господин Райков? Професор Райков, не е толкова трудно и сега. Моля ви се, дайте да решим този въпрос. Вие виждате, че сега намираме едно решение, което е ясно. След една седмица ще имаме становището на Министерството на образованието. Моля ви се, господин Райков, и господин Карев...
ЗАХАРИ РАЙКОВ (СДС): От нашата парламентарна група предлагаме за членове на комисията Радка Василева и д-р Карев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Да, засега така стоят нещата. Ето ги подред, както идваха:
От ДПС: господата Суави Хаджи и Карамолла; от страна на БСП: Румяна Куртева и Красимир Премянов (вие, господин Премянов, сте от Комисията за младежта и спорта, така ли?) и от страна на СДС: д-р Карев и Радка Василева.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА БСП: Господин Карев от коя комисия е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Господин Карев е от образованието, нали?
ОБАЖДАТ СЕ: Не е! Не е!
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Предлагаме го от парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: Добре, нека да направим предложенията от името на парламентарните групи. Така тук има един силен защитник - и противник.
Според мен правилно е да се смята: критериите и т.н. е работа на Министерството на образованието и науката. То ще МР/ЛТ 2112.1. излезе със своето становище. Важното е тази комисия действително да се убеди на място какво заема този университет, да провери преподавателския състав. В това отношение и хора като Маргарит Мицев и всички варненски депутати ще могат също да помогнат. Те ще бъдат там и да дадат своето мнение.
Нека да свършим тази работа, за да можем да успокоим тези младежи и следващата седмица вече да решим въпроса.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БСП: До една седмица срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН САВОВ: В срок от една седмица? Аз дори смятам, че от понеделник до сряда-четвъртък - това са проблеми, които могат да се решат за три-четири дни на място, когато народните представители се срещнат с преподавателите и със студентите.
Моля ви се, гласувайте за предложението за комисията и за състава на комисията. Режим на гласуване!
Резултат: от всичко 160 гласували народни представители, 158 са за, 1 - против, 1 въздържал се.
Приема се предложеният състав на комисията.
Аз ще моля комисията да прояви самоинициатива и днес да реши кога ще замине за Варна. Предполагам, че това ще бъде в понеделник. Но просто да се разберат помежду си, няма защо да избираме председател на комисията. Просто хората помежду си да се разберат още днес, за да може в понеделник да бъдат във Варна и да решат въпросите.
Слава Богу, бързо свършихме този въпрос. Минаваме към питанията. Мисля, че министър-председателят, господин Филип Димитров е пръв.
Господин министър-председател, заповядайте. (Председателят отива за уточняване при министър-председателя Филип Димитров, като предоставя ръководството на заседанието на заместник-председателя Снежана Ботушарова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители. Преди да започнем нашите въпроси към господин министър-председателя, искам да връча писмени отговори:
Постъпил е писмен отговор от министър-председателя на господин Иво Атанасов. Заповядайте, господин Атанасов.
Писмен отговор има също и господин Тошо Пейков от министър Александър Сталийски. Да заповяда да получи отговора на питането. 2112.2.
Към министър-председателя са отправени актуални въпроси от господата Лъчезар Тошев, Пламен Денчев, Лъчезар Тошев, Велко Вълканов, Лъчезар Тошев, питания от господата Тодор Кунчев, Красимир Премянов, Звезделин Кафеджиев. Това е поредността, в която ще бъдат задавани въпросите.
Давам думата на господин Лъчезар Тошев, за да развие своя актуален въпрос относно средствата, отпуснати като безлихвени заеми на политическите партии в изборите през 1991 г.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър-председателю! Моят въпрос е много кратък. В изборите за Народно събрание през 1991 г. бяха отпуснати безлихвени заеми на много организации и партии. Срокът за връщането на тези заеми изтече. И затова аз моля да отговорите в пленарната зала на Народното събрание дали са събрани средствата, отпуснати като безлихвени заеми на тези партии. И също бих искал да зная, ако не са събрани, какви мерки предприема Министерският съвет, за да ги събере по съответния ред. И ако не се предприемат такива мерки, защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председател, за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително на основание чл. 61 и чл. 62 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, Министерският съвет е приел Решение # 317 от 1991 г., по силата на което са отпуснати краткосрочни безлихвени заеми на партии и организации, които са заявили своето желание да участвуват в изборите.
Представени са били такива от 38 партии, но само 20 са представили имуществени или банкови гаранции, за да им бъде отпуснат съответният заем.
Вложенията са погасени, както следва: от СДС, ДПС, БЗНС "Никола Петков, БСП, Национален патриотичен съюз, Християнрадикална партия, Нова християндемократическа партия, Свободна демократична партия, Български орел, Български национален съюз, Търновска коалиция "Свобода", организация "Сърдечноболни и социалнослаби граждани в България", Движение "Безпартийни за демокрация" и Политически форум "Преображение". 2112.3.
Не са погасени заемите от: СДС - либерали в размер на 3 милиона лева, гарант за който е Банка "Земеделски кредити". СДС - център - в размер на 3 600 000 лева, като гарант на заема е Търговска банка "Биохим". БЗНС-единен в размер на 496 634 лв. гаранцията му е в движимо имущество: 15 автомобила. Българска националдемократическа партия - 15 000 лева. Гарантите й са 15 поръчители. Българска демократическа партия - Пловдив, дължи средства в размер на 300 000 лева и гаранция от поръчители.
Образувано е следствено дело понастоящем - и с това започвам да отговарям на втората част от въпроса - по отношение ръководството на последната партия поради нежеланието им да изпълнят решението за възстановяване на получения заем. В този случай, ако тя бъде предадена на съд, Министерският съвет ще се събере като граждански ищец, за да предяви искане за възстановяване на сумата от нея, ако тези лица, по отношение на които тежи такова решение, не го изпълнят.
Либерална партия - Перник, дължи средства в размер на 300 000 лева, като е дала гаранции също с поръчители.
И неиздължените суми по този начин общо за всички тези партии възлизат на 7 711 634 лева.
Вие си давате сметка, че при установилия се публицистичен стил в по-голямата част от пресата и в голяма част от изказванията на народните представители, особено от опозицията, се прави опит да се създаде впечатлението, че - видите ли - българското правителство било интолерантно към партиите, които не му оказват подкрепа в парламента, не са негови поддръжници там. И поради това то се опитва да ги постави на колене.
По тази причина ние изпълнихме всички необходими процедури. Бяха многократно уведомени за доброволно възстановяване на сумите лидерите на всички тези партии и им беше дадена възможност, разбира се, без това да отменя законовата разпоредба, че тези, които не са си платили безлихвения заем в срок, ще трябва оттук нататък да им се начислява лихва.
Вие вероятно ще разберете, че не може да бъде третирано като недемократично желанието на правителството да събере тези 7 700 000 лева от своите неизправни длъжници, пък били те и политически партии. Защото вие ще се съгласите с мен, че една политическа партия, която не може да си плаща сметките, е по2112.4. добре да не се опитва да участвува в политическия живот. Защото щом като тя не може да си плаща сметките, това означава, че никой не е готов да я подпомогне в този труден момент. Ако тя няма поддръжници, които да са готови да я подпомогнат, извинете, какво прави тя на сцената?
Поради тези съображения аз се надявам, че почитаемото събрание ще изрази своето одобрение към факта, че тези пари, взети от българските данъкоплатци, ще бъдат събрани и че вече Министерският съвет беше принуден да започне съдебни процедури за тяхното събиране. (Ръкопляскания от мнозинството) Аз се надявам, че от тази зала няма да бъда обвинен в недемократичност, след като в продължение на 8 месеца правителството толерантно изчакваше тези партии да се организират, да си съберат сподвижниците и чувствата подир изборната загуба. Сега обаче мисля, че е минало вече достатъчно много време и тези от тях, които са били жизнеспособни, са показали, че могат да си плащат масрафа. А тези, които не могат - да не го правят!
Благодаря! (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, доволен ли сте от отговора на вашия актуален въпрос? Заповядайте. 2112.5.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин министър-председателю, за изчерпателния отговор. Аз приветствувам това, че вие вече сте направили постъпки да съберете тези средства. И предполагам, че никой в тази зала няма да ви обвини в недемократичност. Който пие, трябва да си плаща! И естествено, когато в бюджета не се намериха пари примерно за болницата в Червен бряг или за пречиствателната станция в Свищов, които са съизмерими с този дълг, естествено, че всички ние трябва да подкрепим събирането на тези средства и съответното им изразходване по-нататък в бюджета. Благодаря!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПСБСП, от място): Тези партии ще ви заместят в следващия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос е на народния представител Пламен Денчев, относно финансовите проблеми в енергетиката.
Господин Денчев, имате думата.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа! Поради несъответствие на цените на електрическата и топлоенергията и тяхната реална себестойност в момента енергетиката на страната се намира в тежко икономическо състояние - с натрупани близо 2 милиарда дългове само за четири месеца. Имайки предвид това, че цената на енергията и горивата се определя от правителството, очевидно Комитетът по енергетика сам не може да реши тези проблеми.
Целта на моя въпрос е: какво досега правителството е направило по този въпрос и какво възнамерява в скоро време да предприеме, за да се решат тези сериозни проблеми, които според мен, а и не само според мен, не търпят отлагане? Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви, господин Денчев.
Господин министър-председателю, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз благодаря на господин Денчев, че той ми поставя този въпрос. Защото това е един от въпросите, които най-добре показват колко тежък е целият този възел от проблеми, пред който е изправено днес българското правителство. НЧ/ЛТ 2113.1.
Вие сте абсолютно прав, господин Денчев, че цените на енергията в България, ако ги съпоставим с международния пазар, са действително под всякакви норми. Това неизбежно, понеже България трябва да внася енергоизточници от вън, това неизбежно създава проблеми за енергетиката. При това положение има един много прост начин - ние просто привеждаме цените на равнището на световния пазар и в крайна сметка оттам нататък чисто икономическите механизми решават въпроса. Рентабилните предприятия оцеляват, тези които не са - загиват, всеки си купува това, което му е необходимо, прави се обменът, произвежда се енергия, клиентът е доволен, само че плаща по един начин, който, както сами разбирате, в момента просто не е реалистичен.
Етно защо правителството е принудено отново да прави това, което е принудено да прави и в други сфери. От една страна, да се опитва да въведе пазарните механизми, и, от друга страна, да ги спъва. Да ги спъва затова, защото, ако то ги пусне на свобода, трябва да бъде извършен един такъв скок, че ударът би бил наистина много тежък. Ние сме горе-долу като онова положение в бившия Съветски съюз, когато в някакъв период от време са правили релсите по-широки, така че, като стигне влакът от чужбина и спре на границата, същият влак не може да продължи.
Ние в момента трябва да сменим релсите. Само че за да сменим релсите, трябва известно време да няма никакви влакове. А когато става въпрос за прехраната на хората, очевидно това не можем да си позволим.
Какви са мерките, които сме предприели? Повишихме ценовото равнище на енергията на твърдите горива. Знаете Постановление # 64 от 1992 г., съответно от 1 май 1992 г. - пределните цени, които ние поставяме. Тоест нивото, на което ние запушваме производителите на енергия и ги принуждаваме да искат по-малко пари, отколкото струва техният продукт, беше покачено. Те пак не получават сумите, които могат да им покрият разходите, но малко беше повдигнато това ниво, за да могат и те да вземат дъх.
Знаете, че с около 35 на сто се завишиха пределните цени на електроенергията, топлоенергията и въглищата и с около 60 на сто на брикетите. Въпреки това увеличение утвърдените фиксирани цени остават под нивото на разходите за дейността по производството и реализацията на електроенергия, топлоенергия, 2113.2. въглища и брикети. Това е главният проблем, но пак повтарям, разберете, че българското правителство не може да си позволи да отпуши напълно тези цени в момента, защото, ако ние направим това просто, ще има хора, които действително ще попаднат в положение да не могат да оцелеят.
На второ място, разбира се, правителството е предвидило за финансово подпомагане на стопанската дейност на търговските дружества в системата на енергетиката определено количество субсидии. И то е фактически едно от най-големите количества субсидии - 44,8 на сто от всички субсидии, които държавата може да си позволи - в размер на 1 290 000 000.
Едновременно с това по силата на Постановление на Министерския съвет # 69 от 24 април 1992 г. е създаден, може би също малко в отклонение от строго пазарните механизми, но отново с цел да се облекчи донейде бремето, което би трябвало да падне върху гърба на хората, един фонд "Енергийни ресурси" към Комитета по енергетика за финансово подпомагане на електропроизводствените, топлофикационните и въгледобивните търговски дружества в системата на комитета. Този фонд ще набира средства от държавния бюджет, от суми, които подлежат на влизане в държавния бюджет специално данъкът върху печалбата и дължимия дивидент на държавата по реда на 27 постановление на Министерския съвет, както лихви, дарения, депозити и постъпления от наши и чужди източници и прочие.
Този фонд също би трябвало да даде възможност за допълнително финансиране на тази дейност.
Ние съзнаваме, че с всички тези посочени по-горе мерки, не могат да се решат изцяло проблемите, които са натрупвани в продължение на десетилетия в българската енергетика. Затова и в Министерския съвет се обсъждат няколко нормативни акта, включително Закон за електрическата енергия и Правилник за неговото приложение, които би трябвало да допринесат за организационно и структурно изменение в отрасъла, който да увеличи неговите финансови способности.
Това, което бих искал да подчертая отново, е, че вашият въпрос, и аз се радвам, че този въпрос идва тъкмо от опозицията, е въпрос, който показва, пак повтарям, страхотният възел от проблеми, пред който ние сме изправени. Дръпнеш ли го от едната страна, съответно нещо се къса от другата. В момента, в който 2113.3. тръгнеш да привеждаш цените в съответствие с нормалните критерии на целия световен пазар, се оказва, че всичко това се стоварва на гърба на тези хора, които са най-социално злепоставени. В момента, в който се опитаме да ги защитим пък, се принуждаваме в една или друга степен да отстъпваме от тези пазарни механизми. Това е и причината, поради която процесите на промяна, както виждате, са свързани с толкова много трудности за всички ни, с не толкова голяма бързина, колкото бихме желали, и най-вече с толкова много ругатни по правителството. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Господин Денчев, доволен ли сте от отговора на Вашия актуален въпрос? 2113.4.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Не мога да кажа, че съм изцяло удовлетворен от отговора на господин министър-председателя, тъй като аз оспорвам това, че цената на електрическата енергия, която се произвежда сега в България, е по-висока от международната цена. Това не е вярно.
След това. Вярно е, че правителството повиши цената на електрическата енергия и топлоенергията. Но заедно, точно когато бяха повишени тези цени, тогава се знаеше още, че те ще реализират 3,5 млрд. дефицит при новите цени. А в бюджета е заложена субсидия от 1 млрд. и 250 млн. Тогава, когато още приехме бюджета, ние от наша страна предложихме субсидията за енергетиката да бъде 3,5 млрд. Нашето предложение даже не беше подложено и на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете ,господин Денчев, моля ви спазвайте правилника. Вашият актуален въпрос ви дава правото да кажете доволен ли сте или не. На мен ми е неудобно всеки път да го напомням на всички това.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Госпожо председателствуваща, аз мотивирам защо не съм доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Това е възможно при питането, господин Денчев, не при актуалните въпроси. Моля ви отворете правилника и вижте какъв е редът.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПСБСП): Искам да ви обърна внимание на това, че този проблем, който повдигам, не е съвсем маловажен. Той опира до бюджета на всеки гражданин в тази страна, до семейния бюджет на българиан, който за разлика от бюджета на министър Костов, не може да работи с особено голям дефицит и не може да има фалшиви неща в него.
Затова искам да обърна внимание на колегите, че наистина енергетиката се нуждае от законова основа, съответствуваща на днешните изисквания.
И искам да обърна внимание на това, че нашето Народно събрание имеше решение през зимата за формиране на комисия по енергетиката. Това решение вече е забранено.
В този ред на мисли искам да ви припомня само приказката за кученцето, което решило през зимата да си направи къщичка, но през лятото, когато се стоплило времето, забравило. И не искам да се получи и сега така. Сега проблемите на енергетиката РД/МБ 2114.1 да се отлагат, да не се създават условия реални, този отрасъл да посрещне нуждите на страната в следващия есенно-зимен сезон.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Денчев. Все пак въпросът за комисията е наш, на парламента, а не на правителстовто.
Господин Лъчезар Тошев има още един актуален въпрос към министър-председателя, относно нарушаване на наложеното ембарго на Сърбия. Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председателю, както може би добре си спомняте многократно ние, "Екогласност", организация, на която имам чест да съм секретар, сме твърдяли, че в енергетиката има лица, които могат да бъдат опасни в определен момент, не само за правителството, но и да нарушават държавните интереси, като правят провокации. Един от тях например е господин Каракаш, член на ЦК на БКП, който беше заявил, че ние трябва да докажем на правителството, че не те, а ние управляваме енергетиката.
Със съжаление трябва да констатирам, че тези предупреждения бяха прави, но тези хора и досега са там, в Националната електрическа компания.
Този кратък увод беше, за да обясни моя актуален въпрос, тъй като имам документи, от които се веижда, че на 17 юни 1992 г. България е внесла от Сърбия 1 млн. 186 хил. киловатчаса електроенергия, с което е нарушено ембаргото, наложено от ООН срещу Сърбия, което само по себе си, този акт, представлява една опасна политическа авантюра.
Същевеременно правителството излезе в печата с писмо до ООН, то беше публикувано във вестниците, в което искаше тълкуване на понятието "ембарго" и дали то важи за вземания на дължими на България количества електроенергия. Тоест внушава се, че внесената енергия е била дълг на Сърбия към България. Но дори и така да е, очевидно е, че ембаргото е нарушено.
По мои сведения обаче дежурният диспечер Иван Делчев е договорил този внос, който е бил уреден като натурален обмен от Никола Петев при преговори със съответния служител Михайлов от Белград. 2114.2.
Към датата на вноса България е дължала на Сърбия по натурален дневен обмен 47 248 846 киловатчаса дневна енергия, а Сърбия е дължала на България 26 335 041 киловатчаса нощна енергия пак по натрупания обмен. Тоест общо като натурален обмен България дължи на Сърбия 20 913 805 киловатчаса, а не обратното.
По авариен обмен, по който обаче не е извършена сделката, Сърбия дължи на България 5 660 000 киловатчаса дневна електроенергия и 15 580 000 киловатчаса нощна енергия, или бощо 21 800 000.
От тези данни се вижда, че сделката е била извършена, за разлика от твърденията на представители на енергетиката, под формата на внос по натурален обмен, несвързан с възстановяване на сръбски дълг към България, тъй като сделката не е извършена по аварийния обмен.
Оттук следва, че разпореждането на Министерския съвет, който всъщност е изпълнителният орган, който управлява тази страна, за ембарго срещу Сърбия, е нарушено своеволно.
Въпросът ми е: какви мерки е взел Министерският съвт за наказване на виновните служители, дали са взети такива мерки? Какво е бъдещето на председателя на Управителния съвет на Националната електрическа компания Антон Мирчев и неговия заместник господин Жак Каракаш? И как виждате оставането на Никита Шаваршидзе, като председател на Надзорния съвет на Националната електрическа компания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председателю, отговорът на този актуален въпрос да чуем.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа, както беше съобщено от българското правителство, действително е била получена известно количество електроенергия от Сърбия, количество енергия, депонирана от там. Друг е въпросът кой къде повече е депонирал. Във всеки случай българското правителство незабавно спря тези действия в момента, в който те бяха констатирани. Отправи по надлежния ред писмо-запитване до Организацията на обединените нации. И при това действията на българското правителство бяха оценени като ефикасни от гледна точка на спиране на евентуленото нарушение. 2114.3.
Що се отнася до състоянието на Националната електрическа компания и в частност нейния Уприветелен съвет, действително независимо от известни колебания в оценката на това, дали ембаргото включва този или онзи обекти, във всеки случай има установен ред, установен отрезолюция на ООН, по която се извършват такива констатации и се получава съответната информация. Този ред не е бил спазен и по този повод днес в 3 часа е насрочено заседание на Надзорния съвет на Националната електрическа компания, който може би ще даде отговор на въпроса на господин Тошев по отношение на председателя на Управителния съвет господин Антон Мирчев, по отношение на господин Жак Каракаш, който също е член на Управителния съвет, като те и двамата, както става ясно, са били в течение на това действие.
Що се отнася до състава на Надзорния съвет, то той би могъл също да бъде обект на разглеждане от страна на Министерския съвет. Знаете, че Министерският съвет има правото да разглежда състава на Надзорния съвет. Фактически Надзорният съвет на Националната електрическа компания се състои от представители на различни министерства и двама експерти, единият от които е господин Шаваршидзе. Във връзка с този случай вероятно той също ще трябва да даде разяснения за своята позиция и правителството ще прецени дали те могат да го утовлетворят или не.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Тошев, имате думата за мнение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Аз ви благодаря, господин министър-председателю. Все още няма резултат очевидно, но ще бъда търпелив, за да го видя.
Благодаря. 2114.4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: След актуалните въпроси има и три питания към министър-председателя. Първото е на господин Тодор Кумчев относно възможността за уреждане на дължимите плащания по българския износ, реализиран по Спогодба за стокообмен.
Имате думата, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, госпожо председател. Дами и господа народни представители, господин министърпредседател! Преди около 3 седмици имах възможност да кажа няколко думи по повод на един законопроект за сложното социалноикономическо положение на района, който представлявам. Днес ми позволете да ангажирам вниманието ви върху една друга гледна точка, касаеща промишлеността на нашия район.
През 1991 г. на основание на Междуправителствена спогодба между Република България и бившия СССР нашия комбинат "Електромеханични елементи-ООД", град Смолян, бившият "Комуна" е включен в индикативните списъци за износ на продукция на обща стойност 4 540 000 щатски долара. Това задължение е изпълнено в срок и в пълно съответствие с техническите и качествените изисквания на потребителя. За съжаление до настоящия момент предприятието е получило левовата равностойност само на своята продукция, изнесена до 30 юни 1991 г. на обща стойност 1 909 000 клирингови долара. За продукцията си за износа след 1 юни 1991 г. на стойност 2 630 000 клирингови долара не са получени никакви средства. В момента заводът се намира, бих казал, в критично състояние и независимо че има съвременна технико-икономическа спецификация, която ще му даде възможност да извърши необходимата конверсия и, образно казано, да оживее за в бъдеще, поради липса на средства то не може да реализира това.
Подобни са съжденията ми и за останалите юридически лица - фирми в нашия район, каквото е предприятието в Чепеларе например. Заводите поради липса на произвдство съкратиха вече от една до две трети от хората си, и образно казано, предприятията се намират в мъртва точка. Ако започнат да работят, големите лихви ги хващат за ширята, ако стоят, както е в момента, става още по-лошо, защото расте социалното напрежение. СтБ/МБ 2115.1.
Уважаеми господин министър-председател, въпросът ми към вас е принципен. От извършените проучвания стана ясно, че дължимите плащания през 1991 г. български износ в рамките на тази спогодба, за която говорих преди малко, между Република България и бившия сССР по сметка # 5 възлизат, както следва: дължими плащания от бившия СССР по извършен инкасов износ по сметка # 5 от 22 наши фирми е общо 87 297 000, като водещо място в тази листа се пада на "Елпромекспорт-импорт", София с 24 милиона. Второ, дължимите плащания от бившия СССР по изпратени на инкасова база документи в рамките на акредитиви износ от 4 фирми възлиза на близо 61 милиона, като водещо място тук е на "Булгартабак"
Господин министър-председтел, от проучването, което направих във връзка с това питане, стана ясно, че през месец април 1992 г. у нас в София е имало делегация на Внешикономбанк, Москва, и тя е осъщетвила среща с Българска външнотърговска банка. По принцип Внешикономбанк не отказва плащанията на активното ни салдо по клиринговите сметки и съответно на това пълно изплащане на българския износ за миналата година, но поставя една съществуна уговорка: че тя не може да направи това самостоятелно, това било редно да бъде решено от комисия на междуправителствено равнище.
Моето питане към вас е свързано със следните два въпроса. Възможно ли е, господин министър-председател, правителството в най-кратък срок от време да започне работа и да уреди дължимите плащания по българския износ по тази сметка # 5, реализиран в срокове по Спогодбата, за която става дума?
Второ, възможно ли е правителството да се разплати с предприятията до уреждане на гореспоменатия дълг чрез заем от Българска народна банка, за да могат промишлените структури, получавайки тези средства, да започнат своето производство през втората половина на 1992 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин министър-председател!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят отговор на първия ваш въпрос, господин народни представителю Кумчев, е не. Не може! Не може правителството да започне да 2115.2. работи, за да бъдат осъществени плащанията, защото това е възможно, само ако то до този момент не е работило по този въпрос. Тъй като то е правило това, следователно то не може тепърва да започне да работи. И аз се надявам, че тази фрмула, поднесена от вас тук, в тази зала, не представлява опит за инсинуация, а по-скоро е резултат от някаква грешка на езика ви.
Правителството, както вероятно знаете, има доста сериозни проблеми във връзка с разплащанията с Внешикономбанк и въобще със страните от бившия Съветски съюз. Бих искал да подчертая, и аз казвам това не като укор към фирмите, които са договаряли в този случай, а просто като илюстрация на факта колко сложна е била ситуацията през 1991 г., давайки си сметка, че измежду възможните форми за извършване на разплащания по клиринга, акредитив, инкасо и превод, шансовете да се получи плащането на бившия Съветски съюз невинаги са били еднакво големи. Българската външнотърговска банка и Министерството на външноикономическите връзки са давали указания на фирмите да се стараят да преговарят при условията на акредитив. Те са били предупредени, че износът на инкасо или последващ превод е без гаранция за външно плащане и съответно са поели отговорността. Разбира се, аз си давам сметка, че тези фирми, ориентирани по пътя на една традиционна зависимост към бившия съветски пазар, сигурно са имали затруднения да намерят друга посока на своята търговска дейност. Но вие разбирате, че сривът на бившия Съветски съюз и на неговия пазар в частност беше може би най-голямото по своите размери трагично икономическо събитие за България. В крайна сметка дължимите суми към наши фирми по клиринга от 1991 г. са повече, отколото посочвате в питанеот естествено, и те възлизат на около 220 000 000 щатски долара. Обърнете внимание, това е сума, която надхвърля размера наонова, което ние търсим като помощ, като стендбай от Световната банка. Така или иначе, действията на правителството в това отношение бяха многобройни, фактически още от самото си съставяне то търси някакъв начин да бъдат събрани поне отчасти тези суми и посещението, което вие споменахте, не е причина, а резултат от дейността на правителството.
В този смисъл тези са и насоките, в които се развиват усилията за събиране на някаква част от тези суми. Първо, чрез 2115.3. преговори на междудържавно равнище, които се водят още от януари месец. На второ място, има образувана междуведомствена група, която е под ръководството на заместник-министър на финансите, на трето място, чрез интервенираността на Българска външнотърговска банка във връзка с това, че неизплатените суми са еднократно нарушение на банково техническо споразумение от Банката за външноикономическа дейност в Москва и, на четвърто място, по арбитражен път на фирмено равнище. Но вие много добре разбирате, че всеки от тези способи е по своему неефикасен, защото просто от другата страна самото плащане е трудно. Апропо, трябва да отбележа, че тези суми трябваше да бъдат получени по сметка # 5а фактически с изплащане в нефт, но по причини, които едва ли трябва да ви обясднявам тук, всички са наясно с проблемите, които има бившият Съветски съюз и Русия днес, тези погашения не бяха направени. 2115.4.
Друг е въпросът, че ние не сме загубили надежда поне част от тях да бъдат получени по този начин.
Искам да ви кажа, че и в момента се правят опити, и това е още един от парадоксите на нашата ситуация, ние търсим да сключим сделки и продължаваме да сключваме сделки с фирми от Русия и от бившия Съветски съюз. Защото една голяма част от продукцията, която беше ориентирана към този пазар, съществува и в момента е на склад и на мен не ми се иска да навлизам в детайлите на загубите, които могат да бъдат претърпени по тази причина.
Затова ние трябва да реализираме тази продукция пак чрез сделки с Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, което отново ще постави въпроса за това, как тя ще бъде изплащана. И това ще ни изправи в близките дни пред нови вероятно критики от страна на редица представтиели на такива фирми, които ще ни питат защо примерно ние очакваме от тях да си реализират продукцията на по-ниска цена, отколкото те си представят. Но ние просто сме изправени пред алтернативата или всичко това да изгние по складовете, защото се окзва, че продукцията, която се е купувала в бившия Съветски съюз, не е точно това, което другите ни търговски партньори търсят, и малка част от нея би могла да се реализира другаде, първо, и, второ, че в крайна сметка тя е произведена по този начин и алтернативата е да бъде реализирана някак, дори и на по-ниски цени.
Така че проблемите ни няма да свършат толкова бързо. Но действително в момента и през целия този период от седемосем месеца вече едно от нещата, които правителството се опитва да направи, е тъкмо това - да намери някакъв вид разрешение. И сега не искам да бъда преждевременно оптимист, но като че ли се вижда известна надежда, че някои операции поне ще могат да бъдат извършени.
Що се отнася за това, дали тези външни плащания могат да бъдат разплатени в български левове от държавния бюджет в крайна сметка. Вие много добре разбирате, че по отношение на нас и преди малко тук бяха направени някакви изказвания - защо не сме предвидили 3,5 млрд.дотации за енергетиката. Ами затова, защото просто количеството дефицит, който може да си позволи България е ограничено. Мен страшно много би ми се искало да СД/МБ 2116.1. можем да сложим още 2 млрд. в енергетиката; да можем да поемем всичките дългове на военните производства, за които се говори тук; да можехме да се разплатим с тези фирми, за да могат те да вървят, само че, разбирате ли, всичко това изисква пари. Давате ли ни ги?
Разбирате, че просто българският бюджет е един такъв бюджет, който не може да си позволи прекалено много неща. И затова ние търсим начина чрез търговските операции по някакъв начин да можем да сведем тези вреди от разпадането на нашия основен досегашен пазар до минимум и да се опитаме да преодолеем тази трудна ситуация.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин министър-председателю. Господин Кумчев, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (ПСБСП): Господин министър-председател, аз мисля, че едно питане се прави, за да може нещата да тръгнат, да може да се ангажира определено внимание, а не да повишаваме... не съм искал да повиша градуса на настроението ви в обратната стойност. Но така или иначе, проблемът си остава проблем и в този смисъл аз мисля, че дали правителството е започнало работа, дали то отдавна работи, това е ясно, вярно е, че е така. Но аз искам да ви помоля по принцип... За да може все пак да има пари в тази държава, предприятията трябва да работят. Те са готови да работят, те имат условия да работят. Въпросът е в това, как да се разплатят с тези лихви?
Благодаря за отговора засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма да задавате други въпроси, господин Кумчев.
Към господин министър-председателя има питане от народния представител Красимир Премянов относно посещението на министър-председателя в Гърция. Заповядайте, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Господин министър-председател, във връзка с вашето неотдавнашно посещение в Република Гърция българската общественост получи правителствената интерпретация за целите, характера и резултатите от това посещение.
В същото време националните средства за масова информация на Република Гърция са дали другата трактовка. И мога да припомня "Етнос", "Пондики", "Ерт-1". 2116.2.
Моля, господин министър-председателю, за вашата категорична оценка на това посещение по следните пунктове:
- характер и повод на посещението;
- постигнати договорености с гръцката страна;
- протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председателю.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представтиели! Аз ще се помъча да отговоря в духа на начина, по който са ме учили да се държа изобщо, и ще си позволя да ви представя поскоро фактите, пък да оставя вие да прецените кое как е.
Първо, бих ви посъветвал, ако приемете това, да не вадите своите политически изводи само от това, което един или друг вестник в една страна би написал. Ако прочетете примерно вестникът на опозицята "Дума", вие ще видите, че на първата му страница всеки ден е написано нещо апокалиптично. Ако човек се оставя на асоциациите, които му навява вестник "Дума", той би могъл да си помисли, че България загива.
Ако пък отворите един друг вестник - "24 часа", и не дай си Боже там се цитира вашето име за някакво изказване, аз съм готов да се обзаложа, че в поне 80 на стоте случая ще се окаже, че това, което пише там да сте казал, вие никога не сте си го и помислял.
На мен поне ми се случва няколко пъти. Наскоро взех да научавам от него какво мисля по въпросите на външната политика, кой с кого смятам, че воюва на Балканите, кой ми бил приятел, кого съм искал да вкарам в правителството и други такива неща, които всичките ги чувам за пръв път.
Така че нямайте прекалено много вяра на вестници, дори и тогава, когато се обявяват като независими, както например споменатият вестник "24 часа". Те невинаги могат да бъдат найценният източник на информация. Току-виж преследвали някакви цели.
Що се отнася до моето посещение в Гърция, то, както вероятно знаете, беше по покана на господин Константинос Мицотакис и във връзка с една конференция, в която бях поканен 2116.3. да взема участие и взех, но това беше така между другото.
Нашите разговори с господин Мицотакис бяха свързани с различни въпроси, засягащи отношенията между България и Гърция, развитието на сътрудничеството между двете страни, икономическите връзки и обстановката на Балканите.
Вие вероятно сте чули, че в своите изявления господин Мицотакис и всички негови колеги след това посещение заявиха, че България и Гърция, независимо от своите различия в оценката на някои процеси, които се развиват на Балканите, са две приятелски държави, които смятат, че това не би могло да бъде пречка за развитието на отношенията между тях.
Също така господин Мицотакис заяви, че - и това е записано в споменатия протокол, протокола от срещата, че гръцката страна прииема дъбадт разгледани в пакет, в коплекс въпросите, които са свързани с уреждане на една голяма група отношения между България и Гърция и в икономически, и в транспортен, и в енергиен, в културен и прочие план, нещо, което до този момент се правеше по по-различен начин, в смисъл че всеки от тези въпроси се разглеждаше поотделно, нещо, което, по причини на които не бих се спирал подробно, тъй като те не са част от вашия въпрос, нещо, което ние считаме, че не е най-благоприятното за българската страна. Един такъв коплетксен подход, считаме ние, е по-подходящ.
На трето място, бяха направени изявления за готовността на гръцката страна да извърши определени действия и да приеме известни оферти на българската, свързани с разкриването на пропусквателни пунктове, свързани с атонските манастири, в частност манастира "Зограф" и други.
Сигурно ви е направило впечатление, че в деня, в който господин Мицотакис трябваше да разисква с господин Демирел въпросите на гръцко-турските отношения, аз имах възможността ощге един път да пътувам до Гърция. Това беше едно частно, така да се каже, посещение, което аз извърших, за да уважа поканата, която ми беше отправена от европартийния ас 1992 г. икономическият форум на страните от Европейската общност. 2116.4.
На този икономически форум бяха поканени фирми от всички страни на Европейската общност, асоциирани държави като Кипър, страните от ЕФТА и Република България!
Вярно е, че България е съседка на Гърция. Вярно е, че има други държави от Източна Европа, които бяха заявили своето желание за участие в този еврофорум. И е вярно, че единствената страна, която беше поканена, беше България.
А съм далеч от мисълта да си приписвам каквато и да било заслуга за това, но понеже вие поставяте въпроса за това дали нашите отношения с Гърция бележат благоприятно развитие и да не би случайно това, което пише в "Пондики", че отношенията между България и Гърция едва ли не са безнадеждна работа, е вярно, аз ви оставям вие сами да направите своите изводи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодар, господин министър-председателю.
Господин Премянов има думата.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Господин министър-председател! Аз дълбоко уважавам поста, но ме учудва начинът, по който вие отговаряте на конкретни въпроси.
Досега честно да ви призная, при всички мои опити найдобросъвестно и добронамерено да получа информация от вас по неща, които ме интересуват като наредон представител и съм длъжен да ги съобразя с интересите на моите избиратели, вие вигани отклонявате отговора на тези въпроси. (Смее се, оживление в залата.)
И затова искам да ви кажа, че ме учуди, че вие си позволихте - това е тема за друго питане - подобно некоректно отношение към средствата за масова информация. Ви като човек, който вероятно дълбоко изповядва принципе на демокрацията, би трябвало да имате адекватно уважително отношение към нещо, което наричат "четвърта власт".
В момента аз съм учуден. Вие казвате: не вярвайте на средствата за масова информация! Не вярвайте на телевизията, не вярвайте на независимите вестници, не вярвайте на политическите... (Смях.) ЦМ/МБ 2117.1.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Има ли независими?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): В същото време казвате: вярвайте на мен!
Но нищо в дипломатическата практика, в двустранните връзки на България - това, което е индикатор за достоверност, не потвърждава в същото време това, което вие твърдите. И затова ви моля все пак или конкретно да ми отговорите на първите три въпроса, които ви поставих - мога да ги припомня...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Можете да зададете два допълнителни въпроса или това е вашето мнение за чутия отговор, господин Премянов?
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): Аз просто се опитвам да припомня характера на моите въпроси, защото те не са допълнителни. Аз не получих отговор на основните си въпроси...
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И все пак, ако имате допълнителни въпроси.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП): ... и, второ, неспазването на официалния протокол при вашето посещение в Гърция по повод на икономическия форум, за което българската общественост научи, че е въведен нов термин, наречен: работно официално посещение...
За мене е обидно, че министър-председателят на България не беше нито посрещнат, нито изпратен по съответствуващя държавен протокол. Това също е един въпрос, който ви моля да уточните, защото има едно понятие "дипломатическа хрема" - когато партньорът не желае да се види със своя колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Както разбрах, господин Премянов има един уточняващ въпрос, свързан с "дипломатическата хрема".
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има два уточняващи въпроса и аз ще му отговоря. Двата уточняващи въпроса, както аз ги схванах, бяха следните: първо, какво е моето отношение към средствата за масова информация. Господин Премянов, вероятно сте чували, че един от основните принципи на демокрацията се свежда до това аз да съм готов да се боря до смърт затова вие да можете да си кажете мнението. Но това съвсем не означава аз да ви вярвам. Така че дали аз съм поддръжник на свободната преса е едно, а дали бих ви посъветвал да вярвате на всеки един 2117.2. от вестниците на свободната преса, е съвършено друго. В крайна сметка самата идея на демокрацията е такава, господин Премянов да има различни неща от различни гледни точки. Е може би и в различна степен достоверни, за да може интелигентният човек да си направи изводите.
Следователно на вашия първи въпроси: това е моето отношение към средствата за масова информация. Аз съм поддръжник и мисля, че не един път сте имали възможност да го констатирате, на свободната преса. Но опазил ме Бог да вярвам на всичко, което пише във в. "24 часа" или "Дума".
Що се отнася до второто ви питане, то се свеждаше до един въпрос за това, какво вие сте научили. и то е дали съществуват на тоя свят официални работни посещения.
Господин Премянов, аз съм последният човек, който би се опитал да ви поучава. Но вие сигурно знаете, че съществуват няколко - те са четири по протокола форми на посещение в една страна. и втората от тях е наистина това, което на английски се нарича " ", тоест такова посещение, което не е свързано със среща с държавния глава, прием от държавния глава и спазване на някои елементи, които са различни за различните страни в протокола. То обаче има своя характер на официално, защото носи други атрибути на официалното посещение, като например развяването на знамето на определени места и т.н.
Ако вие, не дай Боже, сте се обидил от някакво неспазване на дипломатическия етикет, което сте решил, че има, то вие вероятно имате право да го заявите.
Но аз пък от своя страна бих искал да ви информирам, че на дипломатически език това, което вие в момента отправяте, би могло, не дай Боже, да се изтълкува като някакъв вид инсинуация или предизвикателство към гръцката страна. И тогава вече бихме могли да имаме проблеми.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Премянов, имате думата в рамките на две минути.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПСБСП, смее се): Господин министърпредседател! Аз се учудвам на вашето умение с шега и с чувство за хумор да давете отговор на най-сериозни въпроси. Едва ли има сериозен политик в България, който подлага на съмнение българо-гръцките отношения в контекста на нашата балканска политика, 2117.3. на нашите национални интереси ив този смисъл всичко, което е свързано с тяхното развитие и утвърждаване, е много съществено.
Недопустимо е гафове от политически, протоколен, външнополитически характер да характеризират съвремието на българогръцките отношения, господин министър-председател. И на мене ми е обидно, че вие не осъзнавате важността на този пробем и не реагирате адекватно на тези трудности, които се създават в българо-гръцките отношения, защото сикам да кажа, че за гръцката общественост проблемът за "дипломатическата хрема" беше защитен по следния начин: за да се извади от неудобното положение министър-председателят на България, бяха принудени да показват кадри от миналото по Българската телевизия, в които се доказваше, че наистина има хрема Мицотакис...
И в този нюанс, в този аспект все пак искам да ви кажа, не, защото си позволявам да ви поучавам. Аз дълбоко ценя стремежа за демонстрация на компетентност - правна и по международноправните въпроси. Все пак едно посещение официално или работно... (Реплики от СДС.) Вие се опитахте да си гъчетаете, но аз мисля, че въпреки вашите усилия и старания - това, което декларирахте, че е било намерение и резултат на вашето посещение, не е така. И аз моля да се събразявате и с повече професионализъм и желание да съдесйтвувате за укрепването на авторитета и отстояване интересите на Република България.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Засрами се най-после от твоите глупави приказки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има още едно последно питане към министър-председателя. То е от господин Звезделин Кафеджиев относно разработване на програма за заетост на работната ръка, която ще бъде освободена във връзка с преструктурирането на рудодобива в общините Рудозем, Мадан, Златоград и Лъки. Заповядайте.
ЗВЕЗДЕЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! В последните години уранодобивът и рудодобивът в нашата страна доказаха своята неефективност. Във връзка с това още през месец ноември Министерството на индустрията и търговията започна разработването на програми за тяхното преструктуриране и поетапно закриване на неефективните производстве2117.4. ни мощности. Поради обективни и субективни причини те не бяха завършени и приети своевременно.
Това бе един от факторите, който допринесе за обявяването през месец февруари на миньорската стачка. В подписаното споразумение между стачния комитет и правителството се постигна съгласие в определен срок да се доработи програмата за преструктуриране на рудодобива, а също така да бъде изработена и приета програма за алтернативна заетост на работната ръка, която ще бъде освободена от закриващите се производства.
Доколкото съм информиран, порграмата за преструктуриране на рудодобива е изработена и съгласувана със синдикатите. Също така е подготвен и проект за постановление на Министерския съвет във връзка с това.
Господин министър-председател, моите въпроси във връзка с това са следните:
Изработена ли е програма за алтернативна заетост на работната ръка, която ще бъде освободена при преструктурирането на рудодобива в общините Рудозем, Мадан, Златоград и Лъки?
Ако все още не е изработена, ще бъде ли изготвена, от кого и в какъв срок?
Ще бъдат ли осигурени необходимите финансови средства за нейната реализация?
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ФИЛИП ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както съвършено точно посочи тук господин Кафеджиев, действително е изготвено постантовление на Министерския съвет, съдържащо програмата за рудодобива. и практически то е в процес на изпълнение. Проблемът, поради който то още не е публикувано, е свързан с това, че това беше във връзка с преструктурирането на Министреството на индустрията и търговията. Беше дадена възможност за още съгласувания. Беше представен и готовият текст, в който се оказа, че са били приети няколко формули, свързани с предложението на синдикатите, които обаче за съжаление не са прецизни от правна гледна точка и по тази причина беше върнато, за да се изчити това. 2117.5.
Този въпрос представлява първа точка от дневния ред за понеделник. Така че фактически можете да го смятате вече за прието. То беше обсъждано, дискутирано и по него няма какво повече да се каже в Министерския съвет. 2117.6.
Що се отнася до програмата за алтернативната заетост. Да, изготвен е и такъв проект. Но искам да ви кажа, че той няма да бъде удовлетворителен, докато не можем да включим в него работата по пътя, който трябва да осъществи връзката РудоземКсанти. Това свързва нещата и с въпроса, поставен от господин Премянов преди малко, тъй като това е един от много сериозните пунктове в нашите отношеня с Гърция. Един въпрос, който засяга откриването на нови пропусквателни пунктове по границата, които биха били приети, надявам се, от гръцката страна в тези разговори, които сега господин Стоян Ганев ще трябва да проведе, водейки една група от експерти и която ще преговаря по въпросите на Места, на пропусквателните пункотве, на работната ръка и нейното преминаване, на Зографския манастир и на още няколко други по-малки пункта.
Този вид въпроси ще бъдат в основата на решаването на програмата за алтернативната заетост, защото вие сами разбирате, че проблемът за поминъка, така остро поставен в Рудозем, би могъл до голяма степен да бъде решен, ако ние осъществим това пътно строителство, за което става дума.
Така че може би бих могъл да заявя, че да, такава програма е подготвена, но тъй като тя не е удовлетворителна без този елемент, ние изчакваме, за да бъде той също включен в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Кафеджиев, заповядайте.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Да, благодаря на господин министър.председателя. Аз съм напълно удовлетворен от подадената информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С това въпросите и питанията към министър-председателя свършиха.
На актуален въпрос ще отговаря министърът на вътрешните работи. Господин Соколов ще отговаря на актуален въпрос на народния представител Андрей Луканов. Господин Луканов, заповядайте. С картата, ако обичате, да развиете вашия актуален въпрос относно изявления на главния секретар на Министерството на вътрешните работи за престъпността в България. ВТ/МБ 2118.1.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Благодаря в, госпожо председател.
Господин министре, в брой 114 от 14 май т.г. на вестник "Демокрация" е публикувано интервю с ген. Богомил Бонев - главен секретар на Министерството на вътрешните работи, озаглавено: "Престъпността расте не по вина на полицията".
Предвид на ярко изявената в това интервю политическа предубеденост, както и на очедидното неразбиране на един парлив проблем, който с право тревожи българската общественост, очаквах ръководителят на ведомството да вземе отношение по случая. След като повече от месец не сте сторили онова, което всеки загрижен за авторитета на своето ведомство и уважаващ законите министър би сторил, бих искал да ви отправя следните въпроси:
Първо. В своето интервю ген.Бонев ясно показва политическата си ангажираност и допуска нескопосани и недоказани инсинуации по адрес на опозицията, с което нарушава основни разпоредби на българското законодателство относно статута и поведението на служителите на МВР, в това число Закона за политическите партии.
Поемате ли отговорност за това нарушение на принципа на департизацията от страна на отговорен служител на повереното ви министерство и какви мерки възнамерявате да предприемете в тази връзка?
Второ. Генерал Бонев твърди, че слабите резултати в борбата с престъпността се дължали на внесените след 10 ноември от една мистериозна политическа сила изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс, които давали възможност да се злоупотребява с правото на защита, цитирам. Според него тези промени отговаряли на Вишнската концепция, пак цитирам.
Като дългогодишен адвокат, смятате ли, че въпросните промени, отговарящи изцяло на задължителните за нашата страна стандарти, залегнали в редица европейски и световни договорености и конвенции, действително имат нещо общо със сталинския произвол и беззакония? Споделяте ли мнението на вашия главен секретар, че въведените след 10 ноември в Наказателно-процесуалния кодекс и обичайни за съдебната практика на всяка правова държава демократични гаранции за защита на гражданите от произвола на властите, наистина стимулира престъпността у нас? 2118.2.
Трето. Според генерал Бонев ръстът на престъпността в България е едва ли не нормално явление. Тя растяла в съответствие с общите световни тенденции, а впечатлението за недостатъчната ефетивност на борбата с престъпността се създавало от измислените статистики на опозицията. Той твърди, че полицията сега разкривала три-четири пъти повече престъпници от преди.
Съвместими ли са по ваше мнение подобни лекомислени и политически мотивирани изявления, с твърдото убеждение на обикновения гражданин, който усеща с кожата си, че неговата лична сигурност и неговото имущество никога не са били толкова нагло застрашавани, както рпез последните година-година и половина?
Ако генерал Бонев е прав, с какво ще обясните фактите, които въпреки някои промени в методологията на отчитане, категорично сочат, че през 1991 г. броят на извършените престъпления е нараснал на 170 хиляди, закръглявам, при 51 хиляди през 1989 г. и 64 хиляди през 1990 г.? Защо според вас скокът в нарастването на престъпността се пада именно на 1991 г., като до 1990 г. включително престъпността расте много по-бавно? Не смятате ли, че понижената ефективност в работата на полицейските служби се дължи в немалка степен на противозаконните и пристрастни гонения срещу висококвалифицирани специалисти по борбата с престъпността, които започнаха още през миналата година и бяха продъл-жени особено активно под ваше лично ръководство?
Като се има предвид, че откакто вие поехте ръководството на Министерството на вътрешните работи през миналата година, престъпността продължава да расте стремглаво (възгласи от страна на мнозинството), какви изходи бихте направили за своята дейност и дейността на своите помощници? (Шум в залта, реплики от мнозинството.)
И накрая, господин министре,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Времето изтече, господин Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Аз завършвам, госпожо. Господин Бонев цитира една анонимна партия, която нарича партия на Павликморозовци. Чрез вас бих го посъветвал да бъде по-предпазлив, тъй като един човек, който за особени заслуги е приет в партията БКП на 17 години, без да навърши пълнолетие, който е бил ком2118.3. сомолски секретар на факултет в Академията на МВР в Симеоново, един човек, който чрез пребоядисване е пораснал...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви, господин Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): ... за една година от капитан на генерал, е сам по себе си ярка илюстрация на това, че Павликморозовщината в нашия обществен живот е жива. Благодаря ви. (Ръкопляскания от страна на опозицията.)
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС, реплика от място): Браво, БКП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Луканов, напомням ви да погледнете парвилника за времето. Имате думата, господин министре. Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, чухте отправения от господин Луканов актуален въпрос. Той засяга едно изказване на главния секретар на Министерство на вътрешните работи. По този повод господин луканов, също чухте, отправя конкретни обвинения към сегашната дейност на Министерство на вътрешните работи, счита, че новото ръководство на Министерство на вътрешните работи едва ли не е причината за ръста на престъпността у нас.
Ето защо аз ще си позвмоля да отговаря, ползувайки и статистически данни на Централния сдтатистически институт, защото смятам, че ак9туалният въпрос и господин Луканов заслужават един достоен отговор, от който той да остане доволен, тъй като не е тайна, че господин Луканов, както и партията, към която принадлежи, че майстори да прехвърлят собствената вина на други. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от страна на мнозинството.)
Специално по отношение на господин Луканов, за да заявя, това, имам предвид и една негова публикация във вестник "Дума" отпреди няколко дни, в която, след като той беше признат от Върховния съд с едно окончателно решение, неподлежащо на обжалване и на отмяна, че е виновен за оклеветяване на друг човек, господин Луканов счита, че всъщност вината не е у него, а в съда, който го е осъдил. (Възгласи "Е-е-е!" от страна на мнозинството.)
И все по този повод...
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПСБСП, реплика от място): Става дума за генерал Бонев. 2118.4.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ще стигнем и до генерал Бонев. Много ви вълнува генерал Бонев. (Шум в залата, реплики.)
И в тази връзка днес един мой служител ми заяви, че когато слуша питания, които се отправят към Министерството на вътрешните работи за ръста на престъпноста у нас, това му прилича все едно италианската мафия да пита италианския парламент защо има престъпност в Италия. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от страна на мнозинството, реплика на депутат от опозицията: "Вие сте мафията всъщност".)
Сега по конкретно зададените в актуалния въпрос питания. Господин Луканов заявява, че в статията на господин Бонев "Престъпността расте не по вина на полицията" имало изразена политическа предубеденост, очевидно неразбиране на разглеждания проблем, недоказани инсинуации по адрес на опозицията, с което той нарушавал основни разпоредби на българското законодателство относно статута и поведението на служителите от МВР, в това число Закона за политическите партии.
По отношение на твърдението за очевидно неразбиране на разглеждания проблем, аз напротив, считам, че не само няма такова неразбиране от страна на господин Бонев, но когато един некомпетентен е определена област отправя такъв упрек към един служител от тази област, на мен ми се струва, че това говори по-скоро за известна некомпетентност на запитващия, защото доколкото на мен ми е известно, компетентността на господин Луканов е в друга боласт и той я доказа със състоянието, в което се намира България. (Бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!" от страна на мнозинството.) А ако той има основание за претенции за компетентност и в разглежданата област, на мен такива поне не са ми известни.
Аз не считам, че с интервюто си генерал Бонев е допуснал някакво нарушение на своите служебни задължения, включително и на Закона за МВР и на Закона за политическите партии.
Когато една политическа сила отправя нападки към едно деполитизирано ведомство и когато това ведомство се защити, като отговори на тези нападки, аз не считам, че това е политическа проява. 2118.5.
Още повече, че бих препоръчал на господин Луканов да прочете внимателно текстовете на чл. 12а, чл. 14 от Закона за политическите партии, чл. 4 от Закона за МВР, за да види, че нито един от тези текстове не е нарушен с интервюто на господин Бонев. Затова защото, за да цитирам например Закона за МВР, който е по-малко известен от Закона за политическите партии, в чл. 4 заявява: "Служителите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да бъдат лоялни към институциите на политическата система в Република България. Те не могат да участвуват в организирана политическа дейност и да предприемат действия по служба, с които нарушават политическия си неутралитет."
Едно интервю пред вестник от служител на МВР - аз не го считам, че това е действие по служба. Аз разбирам, че Българската социалистическа партия вече престана да гледа на Министерството на вътрешните работи след промените в него като на своя най-верен отряд. (Ръкопляскания от мнозинството, възгласи: "Браво!") Мога да й съчувствувам за това. и мога да заявя, че наистина Министерството на вътрешните работи е министерство на Репубика България, а не на Българската комунистическа партия, както беше в миналото. (Ръкопляскания.)
Що се касае до твърденията за престъпността в нашата страна, за нейния ръст и за резултатите, които са срещу тази престъпност: Официалната статистика сочи, че най-лоши резултати в борбата с престъпността са през 1990 г. Това е годината на правителството на господин Луканов. Ето ви и статистическите данни (за да ви сдпестя времето, ще правя сравнение между 1989, 1990 и 1991 г.): през 1989 г. разкритите престъпления възлизат на 40 897. През 1990 г. разкритите престъпления при евуличен ръст на престъпността с 33 946. През 1991 г. са 68 000 - повече от двойно, отколкото по времето на господин Луканов. А само за непълни 5 месеца на 1992 г. те са 24 713 - с 19,4 на сто повече от същия период на миналата година.
ОБАЖАДТ СЕ ОТ БЛОКА НА БСП: А общо колко са?
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Заловените извършители за 1992 г. са 24 087, което е с 25,2 на сто повече от същия период на миналата година.
Престъпленията са 170 000 за... МР/МБ 2119.1.
ДЕПУТАТИ ОТ БСП: А общо колко са?
МИНИСЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Но вие като че ли не искате да слушате. Само питате.
170 000 са по заявителски материал за 1990 г., 194 000 за 1991 г.
Истината е, че разликата в статистиката се дължи на порочната отчетност, която беше характерна за целия период на тоталитаризма.
До 1990 г. престъпленията се отчитат не по заявителски материал, а по образувани следствени дела. И когато фигурират, че има 50 и няколко хиляди извършени престъпления, това означава, че е имало образувани 50 и няколко хиляди следствени преписки.
От 1991 г. е въведена система на статистическа отчетност, която е разпространена в целия свят по заявителски материал. Макар че в един голям брой от случаите преди разследването се оказа, че няма извършено престъпление. И оттам се явява тази разлика.
Но ето сега, по същество обвиненията, които отправя господин Бонев към действуващата у нас нормативна уредба.
Първо, на два пъти при развиването на актуалния си въпрос господин Луканов заяви "цитирам". Но аз трябва да ви кажа, че той не цитираше. Именно добросъвестността изисква, когато се атакува едно изявление, особено излязло в пресата, авторът да си служи с точен цитат, е не, казвайки "цитирам", да препредава по свой маниер и виждане това, което е казал другият автор.
Господин Луканов смята, че господин Бонев, като е казал, че има изменения в НПК, които - забележете! - давали възможност да се злоупотребява с правото и били причина за неефективността на борбата с престъпността, едва ли не той е извършил служебно нарушение.
Ето обаче какво казва - този път аз наситина цитирам господин Бонев: "Борбата срещу престъпността се води при наличието на Наказателен кодекс от времето на Вишински. Умишлено или не, бившето Велико Народно събрание внесе изменения в НПК, които буквално ликвидираха възможността да се работи ефикасно по едно престъпление. На практика (а не че това е законът) се злоупотребява с правото на защита и така може да се блокира всяко едно дело." 2119.2.
Истината е, че с измененията в НПК през 1990 г. беше вкарана адвокатската защита от момента на задържане, което е едно абсолютно прогресивно и демократично явление. Понеже въпросът ми се задава и в качеството ми на бивш адвокат, аз мога да кажа, че адвокатурата десетилетия се бореше за това право. И с удовлетворение тя посрещна неговото въвеждане в Наказателнопроцесуалния кодекс. Това обаче, което има предвид господин Бонев и което е за съжаление тъжната истина, е, че със скъсване на връзката между дейността на полицията и дейността на следствието се причини една трудно поправима вреда, която абсолютно доведе до срив ефективността на правозащитните органи. Затова, защото цялата дейност на полицията по констатиране, разкриване и задържане на престъпниците се оказа без никаква процесуална стойност. Полицията започна да чувствува някаква безсмисленост в своята дейност. Подавайки събрания доказателствен материал на следтсвието, то буксуваше. И за бих могъл да ви дам интересни данни също официални и статистически. За да видите, че при този ръст на престъпността, за който вече стана дума, например: образуваните слествени дела и приключили с осъждане, докато през 1989 г. са 15 на сто спрямо извършените престъпления, през 1990 г. по времето на господин Луканов сдпадат на 6,6 на сто, през 1991 г. - с 6,5 на сто. Това се дължи именно в немалка степен на тази част на реформата в НПК, за която господин Бонев казва, че е допусната от Великото Народно събрание - умишлено или не, а моето лично становище е, че съвсем умишлено - грешка.
Подобни са статистическите данни и по отношение брой на заловени извършители. Забележете, през 1989 г. са 31 000, през 1990 г. са 23 000, през 1991 г. са 62 000.
В резултат обаче на измененията на НПК - и неслучайно сега в Народното събрание е внесен проект за донякъде отстраняване на тези неблагополучия - при 62 000 заловени извършители броят на следствените дела и на задъраните лица рязко спада. И аз съм поръчал да ми направят една статистика за броя на извършени повторно престъпления от лица, които са разкрити като извършители престълнеие, задържани от органите на полицията, а след това обаче освободени, извършили второ, трето до 13, 19 нови престъпления. 2119.3.
Всичко това е резултат на тази част от реформата в НПК, на пасивността на следствените и прокурорските органи. една пасивност, за която аз смея да се надявам, че с промените в следствието в лицето на госпожа Крулева и на господин Татарчев всички ние и особено поставилият питанията, ще се убедят, че е приключено. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от мнозинството.)
Накрая в питането на господин Луканов се постави въпросът: "Не смятам ли, че понижената ефективност в работата на полицейските служби се дължи в немалка степен на противозаконните и пристрастни гонения срещу висококвалифицирани специалисти по борбата с престъпността, които започнаха още през миналата година и бяха продължени особено активно "под ваше", т.е. под мое ръководство." 2119.4.
Трябва веднага да отговоря на господин Луканов, че не смятам, първо, защото противозаконни, пристрастни гонения не е имало, второ, защото не е вярно, че уволненията са започнали миналата и тази година. Генерал Семерджиев заяви, че той е уволнил 4000 служители то системата на МВР. Аз трябва да ви кажа, че не знам дали съм достигнал и една десета от тази цифра. А едва ли господин Луканов е забравил, че генерал Семерджиев беше министър на вътрешните работи в неговото правителство.
Разликата, обаче, между едните и другите уволнения, се състои в това, че докато наистина при уволненията по време на генерал Семерджиев бяха уволнени най-компрометирани служители от системата на Държавна сигурност, на тях им беше даден с това възомжност веднага да образуват фирми и тези фирми веднага пак образуваха смесени фирми със съществуващи и създадени фирми на Министерстовто на вътрешните работи. Бяха уволнени един голям брой наистина от най-добрите професионалисти.
Докато уволненията, които станаха в Министерството на вътрешните работи, от времето, когато беше създадено настоящето правителство, засегнаха компрометирани хора, хора свързани с престъпния свят, хора, които на другия ден след уволнението си, не защото са били уволнени, отидоха там, където бяха и преди при престъпниците. И затова Министерството на вътрешните работи само спечели, когато се очисти от т ези хора.
В тази връзка аз мога да ви дам многобройни примери. Ще ви посоча саво два. Един от началниците на основно звено в системата на МВР дълго време се опитваше да убеди новото ръководство на Министерството на вътрешните работи да даде съгласие на територията, забележете, на едно специално подразделеие да се даде възможност да се построи бензиностанция от една чужда фирма. Нещо, което е абсурдно да се мисли. Веднага на другия ден, след уволнението си, този човек отиде на работа в тази фирма, за която ходатайствуваше. Дали връзките му с тази фирма фигурират след уволнението и в резултата на уволнението, или са отпреди това, аз оставям на почитаемите народни представители и на господин Луканов сами да си отговорят.
Един уволнен началник на районно полицейско управление, за когото комунистическата рпеса особено активно се застъпваше, а той беше уволнен, защото беше навъртял толкова разговори да НЧ/МБ 2120.1. си урежда дейността на своята фирма, която неговите защитници твърдяха, че не е негова, а е на негов роднина, сега службите на МВР донасят, че не само фирмата е негова, но тя е съвместна фирма с Пламен Тимев, човекът, когото доста трудно органите на Министерството на вътрешните работи усдпяха да задържат по многобройни обвинения срещу него.
Така че аз не само че не считам, че понижената ефективност се дължи на уволненията, а, напротив, че силно увеличеният брой на разкритите престъпления се дължи на очистването на състава на Министерството на вътрешните работи от огромен брой корумпирани и компрометирани служители. (Шум в залата.)
Тезата, че едва ли не уволненията спомагат за престъпността, е стара теза на опозицията. Но тя е невярната теза. Така както преди два дни във в. "Дума" на първа страница беше отпечатан материал от абсолютно секретен материал на Националната служба за сигурност.
ГЛАСОВЕ ОТ ПСБСП: Как е стигнал до там?
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как стигна до там ще отговорят следствените органи и органите на прокуратурата, защото аз веднага ис сезирах. Но в един доклад до мен сегашният директор на Националната служба за сигурност, след като ми сигнализира за недопустимото изтичане на държавна тайна с тази публикация, отново поддържа това, че може би големият брой уволнения, а вие знаете, че оттам бяха уволнени служителите на Шесто управление, се дължал на изтичането на тази информация.
Моето разбиране е, че ако един служител на служба за Национална сигурност е в състояние да издаде държавна тайна, то той е един престъпник, независимо дали е уволнен, или е бил служител на тази служба.
За да приключа, първо, няма никаква понижена ефективност в работата специално на полицейските сили. Напротив, двойноо е увеличен броят на разкритите престъпления и открити извършители в сравнение с миналото.
Това обвинение очевидно е с политически характер. То цели наистина да прехвърли вината от виновния върху този, който не е виновен. 2120.2.
И за да приключа ще ми позволите да цитирам този път не в. "Дума", а в. "Стършел" (смях в залата) - една хубава публикация по отношение на един опит на господин Луканов да намери грешки в дейността на един друг уважаван политик. В цитата ще заменя само името на този политик с името на господин Бонев, макар че не считам, че той е извършил грешка.
Цитирам: "А бе, бай Луканов, що не си кюташ на място, че Бонев и 150 години да живее и всеки ден грешка да прави, пак няма да те стигне." (Смях и ръкопляскане от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА:Господин Луканов, имате думата. (Смеховете продължават.) Моля за тишина в залата!
Господин Луканов, напомням ви, че имате право единствено да отговорите доволен ли сте или не, че не се обсъжда и не се репликира, съгласно член 74, ал. 4.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Госпожо председател, след изстъпленията на адвоката на господин Оризарски, би трябвало да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, не мога да ви дам думата. Доволен ли сте или не, господин Луканов? Иначе ще приложа правилника.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Госпожо председател, не съм доволен по следните причини...
ПРЕДСЕДТАЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Обяснение не е нужно да правите, господин Луканов. Правилникът не го разрешава. (Протести и шум в залата.)
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Аз трябва да обоснова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, съжелявам, прочетете правилника. Ето ви чл. 74, ал. 4.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Госпожо председател, принуден съм да констатирам, че вие защитавате господин Соколов от това, което имам да му кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Чета чл. 74, ал. 4, защото считам, че правилникът е за всички. извинявайте, уважаеми колеги! Министърът отговаря устно. Отговорът му...
(Андрей Луканов се обръща към Снежана Ботушарова и обяснява.)
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Всеки народен представител досега е обяснявал защо не е доволен. 2120.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Защото е имало питане, господин Луканов.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Аз ви моля да ми дадете възможност да обясня с дде думи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Луканов, аз веднъж наруших правилника като ви позволих да говорите повече от пет минути. (Андрей Луканов настоява да говори.) Не, съжалявам, не мога да ви дам думата. (Шум в залата.)
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ (ПСБСП): Госпожо председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, отнемам ви думата, господин Луанов. Моля, заемете си мястото. Чета: "Отговорът му не се обсъжда и не може да бъде репликиран. Народният представител, задал въпроса, има право единствено да заяви дали е доволен или не."
Отнех ви думата, господин Луканов. Седнете си на мястото. (Шумът в залата продължава.) Моля ви, господин Луканов, седнете си на мястото. Моля ви, иначе ще трябва да ви отстраня от пленарната зала. (Звъни.) Моля ви, господин Луканов, заемете си мястото, за да не ви отстраня от пленарно заседание. (Шумът в залата нараства.) Господин Луканов, моля ви, заемете си мястото. Нарушавате реда в залата. (Протести и шум в залата.) Моля, господин Луканов, ще ви отстраня от пленарната зала! Това не е е заседание на Министерски съвет, или каквото и да е друго. Съжалявам много. Моля, заемете си мястото, господин Луканов.
(Въпреки отнемането на думата Андрей Луканов продължава да говори пред микрофона, който е изключен.)
Съгласно чл. 108, т. 2 господин Луканов е отстранен от пленарната зала. Моля да се отрази върху трудовото му възнагражданеие. Съжалявам, правилникът е за всички. (Протестите в залата продължават.) 2120.4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Продължаваме с питане, отправено към министъра на финансите. Господин Иван Костов ще отговаря на питането на народния представтиел Стоян Райчевски, относно банковите сметки на Отечествения съюз. Господин Райчевски, имате думата.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС, 2. Бургаски избирателен район): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни предтсавители, господа министри! Позволете ми да изложа своето питане към господин министъра Иван Костов относно съдбата на имуществото на Отечествения фронт.
Уважаеми господин министър, Отечественият съюз с председател господин Гиньо Ганев наследи от Отечествения фронт при смяната на ръководството, според добре осведомен източник, налични пари по сметка в Българска народна банка на стойност 33 240 000 лева, отделно от огромното имущество недвижими имоти, описани в три тома с нотариални актове.
След една година и три месеца наличните в банката суми се стопяват на около 2 млн.лв., а след още няколко месеца и те изчезват, въпреки че междувременно се извършват драстични съкращения на щата и на дейности, свързани с разходи и издателството на Националния съвет на Отечествения съюз продължава да внася значителни печалби.
Говори се, че тези пари, около 30 млн.лв. са били вложени в известния банков холдинг "Балканбанк" много преди да се приеме Законът за отнемане имуществото на БКП и сателитните й организации. Твърди се дори, че тези средтва или част от тях са били предварително приватизирани. ТОва може лесно да се установи по движението на банковите сметки на бившия Отечествен фронт и на неговия приемник отечествения съюз.
Направена ли е, господин министър, досега проверка на движението на банковите сметки на Отечествения фронт, съответно Отечествения съюз, във връзка с прилагането на закона и какво показва тази проверка? Става въпрос за една засега очертаваща се на около 30 млн.лв. сума, към която държавния бюджет в този труден за страната ни момент не може да остане безразличен.
Това е моето питане. ще очаквам отговора.
Благодаря. РД/МБ 2121.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! На 20 януари 1992 г. в Министерството на финансите е получена декларация и приложени към нея справки за имущетвото на бившия Отечествен фронт, съгласно изискванията на чл. 4 по Закона за имуществото на партиите. Същата е предтсавена от Националния съвет на Отечествения съюз като правоприемник на Отечествения фронт. В приложение # 8 господата са дали справка за наличните средтва на съюза към 31 декември 1991 г. Общата сума е 586 хил.лв.
На разположение в Министерството на финансите е справка с приходите по бюджета на Отечствения съюз средногодино за периода от 1980 - 1989 г. За 10-годишен период сумата е 15 млн. лева.
Господин Райчевски, отнасям се с уважение към осведомения източник за наличните средства по сметки на Отечествения фронт в БНБ в размер на 33 млн. лв. Но нашата проверка не попадна на такава следа. Затова ще ви бъда много благодарен, ако кажете кой е този източник и неговата информация да стигне до нас.
През 1990 г. от Националния съвет на Отечествения съюз на държавата бяха върнати сгради, клубове, други недвижими имоти и движими вещи на стойност над 42 млн.лв. Сградите бяха предадени с цялото им имущество и веднага влязоха в експлоатация по новото им предназначение. Говори се, че тези пари са били вложени в известния банков холдинг "Балканбанк" много преди да бъде приет законът, казвате вие.
С удостоверение # 2262 от 20 септември 1990 г. е придобито акционерно участие в Търговска банка "Балканбанк" за 5 млн.лв. и ние предлагаме на вашето внимание въпросния документ. Това участие безусловно е държавно вече.
Още няколко думи за взаимоотношението на Националния съвет на Отечсетвения съюз и Търговска банка "Балканбанк". Последните са намематели в сградата на бул. "Витоша" 18. От 19 декември 1991 г. същота е държавна и по силата на това "Балканбанк" е внесъл в извънбюджетната сметка на Министерството на финансите 956 хил.лв. за времето от месец декември 1991 г. до 1 юни 1992 г., т.е. нормално наемодател е държавата и "Балканбанк" вече плаща на нея наемите. 2121.2.
Уважаеми господа, трябва да ви предам и безпокойството на работната група по Закона за имуществото на партиите при Министерството на финансите по темата за наемите. Използувам случая да го направя. Критерии за определяне размера на месечния наем за един квадратен метър площ бяха разработени, но още нямаме отговор от централната комисия при Министерския съвет. Въпросът за наемите е само част от цялото, но не е маловажен. Тъй като има партии, съюзи и организациии, които правят постъпки за поголеми площи, а не са изплатили задълженията си за минал период. Мнението на експерти от работната група при Министерството на финансите е, че трябва да се доближи към тенденцията на наемите по света в условията на пазарна икономика. Наемите не следва да бъдат символични.
От 1 юли т.г. ще се отдават помещения под наем на адрес бул. "Витоша" # 18 за 8 долара на квадратен метър, съгласно договор между БОДК и Американския културен център. Достатъчно бедни сме, за да бъдем икономически щедри наемодатели. Наемателите нашили или представители на друга държава, ползуващи помещения на деин адрес, трябва да бъдат поставени в условия, които да не предизвикват спомени за грешки от недалечното минало.
Това е позицията на експертите икономисти от работната група и на Министерството на финансите.
Уважаеми гопода народни предтавители, за пореден път акцентирам вниманието ви на следното. В заключителните разпоредби на Закона за имуществото на партиите все още няма място за санкции за невярно деклариране на движимо и недвижимо имущество, в т.ч. и на паричните средства на партиите и организациите. Това е много сериозно препятствие за приложението на закона от министъра на финансите. Вярвам, че ще бъда правилно разбран. Нека това повтаряне не огорчава никого, но преследвайки целта ефективното изпълнение на закона, трябва да бъде взето решение в Законодателната комисия при Народното събрание и да бъде решен въпросът за санкциите. Думата ми е за срока, който не търпи отлагане.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Райчевски, ако искате уточняващи въпроси. 2121.3.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Аз благодяра на господин Костов за усилията, които са направени, но държа да заявя, че не съм доволен от отговора, както няма да са доволни и тези, които очакват да се намерят доста от, така да се каже, изчезналите суми на Отечествения съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С това питанията към министър Костов се изчерпаха. ПОвече няма.
Министър Елка Константинова е тук и иска думата. Сдпоред правилника, когато министрите присъствуват и искат думата, трябва да им дадем тази възможност да ги чуем. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни предтсавители! Позволявам си да ви отнема не повече от две минути от вашето ценно парламентарно време, само защото се отнасят за фатални важни проблеми, свързани с нашата национална култура.
Страхувам се, че ще завърши сесията на Народното събрание, преди да се изберат законопроектите за защита на българската култура. Поне три от тях от всичко девет, които трябваше на всяка цена тази година да бъдат гласувани в пленарната зала. Много ви моля, преди да отидете във ваканция, до 30 юли, отделете време за три законопроекат, от които зависи съдбата на цялата наша интелигенция, на всички творци в България, на всички талантливи наши актьори, изпълнители, певци и хора на културата и изкуството.
Първо, става дума за законопроекат, който изисква много по-високи наказания, свързани с кражби на ценности на културата. Тази поправка към сега действуващия наказателен закон е абсолютно наложителна. Ние не можем да си позволим още месец или два да останем без тази промяна. Става дума за нещо изключително важно. Всеки ден се обират манастири, църкви и музеи. Изчезват толкова ценни предмети, чиято загуба досега надвишава двойно сумата на нашия външен дълг.
Ако останем на сега действуващия закон, който определя нищожно ниски наказателни мерки до 500 лв. глоба за човек, да продължим в тази обстановка при този наказателен закон да съхраним нашето национално богатство. Манастирите, църквите, музеите са абсолютно незащитени законово. 2121.4.
Вторият изключително важен за нас законопроект, който оставя беззащитна нашата култура и без никаква законова защита е законопроектът за краткосрочните трудови договори, които трябва да сключват всички хора на свободна профхесия, хората на изкуството и културата. Без тази възможност за краткосрочни трудови договори, нито един български театър, нито една опера, нито един филхармоничен оркестър и т.н. не може да възстанови и да назначи тези, които са най-кадърни и които директорите и художествените ръководители и диригентите искат.
При сега действуващия закон нито един директор на театър не може да съкрати сключилите дългосрочни договори актьори и служители на театъра. Актьори, които въобще не излизат на сцената, получават заплати наравно с тези, които непрекъснато реализират репертоара на нашите театри.
И третата много важна точка, за която молим да намерите време, това е законопроектът за отлагане с три години на всички онези сгради, в които има културни институции. За три години да се изплаща наем на собствениците, нормиран наем, за което време държавата е длъжна да намери начин да пренесе музеите, театрите, галериите на друго място или изобщо да открие някакъв начин да спаси всички тези културни институции.
Ако не гласувате и не внесете сега в Народното събрание това предложение на Министерството на културата, нашата култура остава изгонена навън. А за три години ние поемаме отговорност да разрешим всички въпроси на многобройните музеи, галерии, театри и т.н., които остават без сгради.
Благодаря ви за вниманието. И много ви моля, ако се наложи, да направите и едно извънредно заседание на Народното събрание в полза на законодателната защита на нашата национална култура. 2121.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, госпожо Константинова.
Преминаваме към питанията, отправени към министър Сталийски.
Има думата господин Захари Захариев да развие питането от името на Захари Захариев и Бончо Рашков.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПСБСП): Уважаеми господин председател, бих искал да обърна внимание на колегите, че нашето питане е заведено с входящ номер от 26 февруари 1992 г. Мисля, че с него ние поставяме един своеобразен рекорд на търпението - не само нашето като народни избраници, но така също и на онези ,които са ни изпратили в тази зала. Не виня, разбира се, господин министъра за това.
Питането ни е относон тежкото финансово състояние и перспективите за развитие на Машиноремонтния комбинат "Хан Крум" гр.Търговище.
Уважаеми господин министър, в резултат на конверсията на военното производство най-голямото стопанско предприятие в системата на Министерството на отбраната, МЛК "Хан Крум" Търговище, рязко намали темпа на производството си. Специалната продукзция спадна по съпоставими цени, както следва: през 1989 г. с 27 на сто, 1990 г. - 59 на сто, 1991 г. - 90 на сто. Този огромен спад на производството поставя предприятието в критично финансово състояние, което се изразява в задлъжнялост от няколко десетки милиона към банката. Става дума за над 60 милиона. Неизплатени са около 6 млн.щат.дол. от бившия Съветски съюз за изнесена продукция. Неизплатена е продукция от вътрешни клиенти за няколко милиона лева, наличие на материали и комплектовка, заявени, впоследтвие отказани от Министерството на отбраната, на стойност около 36 милиона лева, невъзможност да се изплати трудовото възнаграждение на работещите за няколко месеца и вещевото доволствие, което възлиза на десетки милиона лева.
Изключително тежките проблеми на комбината, които не са по силите на комбинатското ръководство, многократно са поставяни на редица компетентни стопански държавни органи, но до настоящия момент не са последвали конкретни решения. Ето защо, господин министър, ви питаме: първо, какви мерки ще предприеме Министерството на отбраната за оказване съдействие на комбинатСтБ/МБ 2122.1. ското ръководство за бързото решаване на текущите финансови проблеми на МЛК "Хан Крум" - град Търговище? Второ, какви са вижданията на ръководството на министерството за бъдещото производствено развитие на комбината? Трето, какви са концепциите на министерството за статута на стопанските предприятия в системата на Министерството на отбраната?
Аз моля още веднъж да бъда извинен за частично загубената актуалност и недотам точните цифри на онова, което поднасям на вашето внимание, но вината не е наша, а правилникът не позволява да се внасят корекции в предварително зададеното питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, гоподин Захариев.
Има думата министърът на отбраната господин Сталийски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни предтавители! Наистина в Министерството на отбраната това е рекордно закъснеине. Аз няма да се екскулпирам тук, нито пък искам да прехвърлям вината на друг. Вината е на Министерството на отбраната, независимо кой стои начело на това министерство. Положението сега в този завод от месец февруари е поне два пъти по-тежко. Тези, които са в тази комисия, в която бях заедно и с комунисти, и със СДС, и с ДПС, знаят много добре, че борбата ни в комисията беше да не се плати, т.е. да се опрости, казано юридически, задължението. Вие видяхте обаче какво стана в пленарната зала. комисията за национална сигурност в този случай не може да бъде винена.
И сега на въпроса. През последните 2 - 3 години вследствие на настъпилите промени в блоковата военна структура в световен мащаб, което, разбира се, даде отражение и в нашата страна, доведе до рязко спадане на заявките пред комбината на Министерството на отбраната и външни клиенти за специална продукция. През 1991 г. спадът на това производство е 72 на сто, а през 1992 г. - 80 на сто.
Какви мерки се вземат за натоварване на освободените производствени мощности?
Уважаеми дами и господа, господин председтаел, отговор на този въпрос ще дам, като се спра на втория въпрос - за бъдещото развитие на комбината. Още в Комисията за национална сигур2122.2. ност аз разбрах едно. Това го казах и на срещата в ЗЕС, в разговори с министрите на отбраната както на посткомунистически страни, така и на тези страни, които доскоро наричахме капиталистически. Мога да твърдя пред вас най-отговорно като министър на отбраната, че от целия социалистически лагер българският военнопромишлен комплекс стои най-високо. Това са най-добрите специалисти, най-добрите машини, най-доброто оборудване. От лявата сдтрана има хора, които са капацитети и които ще потвърдят това. Въпросът и бедата се състоят в това, че нашата военна промишленост беше изградена на базата на Варшавския договор и за да може да бъде преструктурирана и насочена към НАТО, трябва да се направи изчисление какво ще ни струва. Докато аз съм министър, не знам колко време ще бъда, предпочитам тук да съм с вас по цял ден в залата, отколкото там, мога да ви обещая, че танкове няма да бъдат превърнати и да се продават на лъжици и на вилици. (Ръкопляскания в опозицията.)
Като втора причина, довела комбината до тежко състояние, е неизплатената специална продукция, изнесена за бившия Съветски съюз, която възлиза на стойност 5 737 000 щат.долара. Вижте какво е парадоксалното: нашите български заводи, аз не защитавам заводите като министър на отбраната, а като българин, са ги произвели! И сега пленарната зала гласува така, аз не я коря, че ние да не можем да си получим парите. И сега като министър на отбаната ще внеса законопроект още един път да бъде преразгледан този въпрос и да се опростят тези задължения, защото хората, които произвеждаха там, нямат никаква вина. (Ръкопляскания в опозицията.)
Неколкократно наши представители при посещения в Русия са правили опити за установяване на контакти с организациите длъжници за уточняване на начина на разплащане. Но поради настъпилите промени през последните месеци в структурата на външноикономическите връзки доскоро тези опити бяха неуспешни. При посещенията в Русия на делегация от МИТ бяха включвани и представи Западноевропейски съюз (военнополитическа групировка на Ве ликобритания, Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург 2122.3. тели на Министерството на отбраната. Сега една забележка. Бъркате, ако смятате, че всичко е при мен. При мен е една четвърт, трите четвърти са при МИТ. И когато критикувате Министерството на отбраната, имайте предвид, че само една четвърт от военното производство се намира под шапката, казано грубо, на Министерството на отбраната.
Трето, поради натрупани комплектовки и резервни части за отпаднали заявки от Министерството на отбраната са блокирани оборотни средства на стойност 34 000 000. Те са изработени от българи, уважаеми дами и господа! Трябва да направим всичко възможно, за да спасим този завод и да спасим хората, които работят там. Няма значение дали са комунисти и дали са от СДС. Те са българи и като български граждани ние сме длъжни да им помогнем, защото те са в правотата си. (Ръкопляскания в опозицията.)
Какви са вижданията на ръководството на министерството за бъдещото производствено развитие на комбината? Моите помощници тук са написали структури, хипотези, съжалявам, че моят приятел Сашо Йорданов го няма, много литературни произведения. Пише "сдтроене на редуктори" и тук някой е написал "редуктростроене". Няма редуктори за пътностроителни машини предимно за ОНД, другаде не можем да ги продаваме. Нямаме възможност, няма какво да си правим илюзии. Но са качествени 2122.4. Същите са усвоени (ето пак една великолепна дума - "усвоени") и са в редовно производсттво, но поради настъпилите промени (в бившия СССР - това на всички ни е известно) се договарят малки количества."
Сега мога да ви кажа нещо. За 1992 г. е сключен договор за 400 броя редуктори, което е крайно недостатъчно за натоварване на свободните производствени мощности.
"Второ. Като второ определящо изделие в това направление е производството на трансмисии за трактор К-20 за Кирковския тракторен завод в гр. Санкт Петербург.
Извършена е, на трето място, техническа подготовка за производство на част от трансмисиите на тежък промишлен трактор Т-330 за нуждите на завода в Чубоксари."
Втората теза, която трябва да защитя. Автотракторостроене. Не може да каже: "Да се строят трактори"... "Автотракторостроене" - добре, както и да е...
"Производство на трактор К-20. Предвижда се през следващите две години на базата на усвоена трансимисия за трактор К-20 да започне производтво на трактор среден клас за нуждите на слеското стопанство."
Казах: от танкове лъжици и вилици няма да правим. Но вместо танкове можем да правим трактори, които са необходими за селското стопанство и ще бъдат изпозувани, когато земята ефективно се върне на собствениците.
"Второ, производство на възли и агрегати за лекотоварния автомобил "Форд-пони". През следващите два-три месеца предстои сключване на договор с фирмата производител на автомобила "Фордпони".
Прегледах най-внимателно, уважаеми господин председател, дами и господа, договора. Защото с моята богата практика мога да ви кажа, че при тия договори се правят шмекерии. Мен ме интересува като страна България. А дали е "Форд-пони", дали е "Фиат" това не ме интересува. Мога да ви заявя от тая трибуна, че договорът е перфектен. Говоря ви от юридическа страна.
"Трето, производство на товарен автомобил "Агрика" и лек автомобил "Ровер". В момента се извършват анализи". СД/МБ 2123.1.
Най-внимателно прегледах и двата договора и казах на моите сътрудници да ми дадат един икономически анализ (аз не съм икономист), за да разбера дали имаме изгода и от двата договора.
И по последния въпрос - какви са концепциите на министерството по статута на стопанските предприятия в системата на министерското управление.
Управление "Военноремонтни бази и заводи" е създадено с решение на Министерския съвет. От началото на 1992 г. управление "военноремонтни заводи" е трансформирано с министерска заповед в отдел "Военна промишленост". Това вероятно на господин Захариев е известно.
Какво прави това? "Извършва основен и среден ремонт и произвежда определени системи, въоръение и техника. Произвежда промишлена и сдпециална продукция за нуждите на заводите от отбранителната промишленост. Произвежда стоки за населението."
Сега, забележете, до влизане в сила на Указ # 56 управлението изпълняваше функциите на Държавно стопанско обединение. В този си вид през всички периоди на същетвуването си той е действувал успешно и ефективно. Същото не е регистрирано като фирма съгласно Указ # 56 и Търговския закон.
Отчитайки настъпилите промени, екипът на Военноикономическия блок при Министерството на отбраната разработи като част от реформата извършвания от българската армия проект за преобразуване на тези заводи в холдинг към Министерството на отбраната.
Уважаеми дами и господа, това ми беше първият дебют. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДТАЕЛ КАДИР КАДИР: Дебютът беше сполучлив. Господин Захариев, заповядайте.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПСБСП): Лично аз съм удовлетворен от този дебют на министър Сталийски, който показа действително един подход, мисля, който би могъл всички да ни удовлетвори, на неизкуствено политизиране на проблеми, които вълнуват цялата нация. Така че аз му благодаря за този подход и се надявам той винаги да се придържа към него. (Ръкопляскания.)
Но ще ми позволите, господин министър, да ви задам два допълнителни въпроса съборазно правилника, които мисля, че вълнуват и хората, които в момента седят пред радиоапаратите, и 2123.2. особено онези две трети от персонала на комбината, които са вече на улицита де факто.
Първият въпрос е свързан със споразумението, което беше сключено между КНСБ - "Подкрепа", от една страна, в "Хан Крум" и Министерството на отбраната.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Което не се изпълнява.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПСБСП): Именно. Вътре в него, знаете, бяха заложени много добри пожелания и от едната, и от двете страни. Нещо повече, профсъюзите, синдикатите показаха една готовност конструктивно да погледнат на реалните проблеми на министерството. Но като правило министерството не изпълнява фактически своите задължения.
Какво възнамерявате вие лично като министър да предприемете в тази посока?
И вторият ми въпрос. Аз съм изцяло съгласен с вас, че проблемът е колкото проблем на Министерството на отбраната, толкова въбоще проблем на българската икономика, но и проблем също на българската външна политика. Бих казал, че ние така, с едни твърде прибързани, конюнктурно мотивирани често пъти действия реално посегнахме върху едни трайни пазари, пазарни възможности на България, на българската военна промишленост главно в района на Близкия Изток, на Средния Изток, а така също и на Северна Африка. Празно пространство, знаете, никъде не остава и те моментално бяха заети от такива страни като Бразилия, едно ново икономическо чудо във военния бум, но и от самите Съединени американски щати, а и Германия също намира своето място там.
На базата на мои допълнителни контакти, които съм имал с посланици от тези страни, а така също и с контакти с представители на политическите сили у тях, същетвуват реални възможности да се възстановят тези традиционни добри вързки и да се получи допълително натоварване на комбината не толкова по линията на конверсията, което е правилно като подход, но да се използуват и именно военноремонтните възможности на този комбинат.
Предвиждате ли нещо конкретно в тази посока и имате ли подобни намерения по отношение на нашите потенциални, бих казал, партньори в НАТО, тъй като това беше една тема, която беше обсъждана също там? 2123.3.
Ето това са двата мои допълнителни въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господин Захариев! Първият въпрос. Във вторник лично аз заминавам за Търговище и там на място, защото не оттук, от София, а от Търговище, със съдействието на КНСБ и на "Подкрепа" ще разгледаме целия проблем и още на място в сряда ще излезем с комюнике. 2123.4.
Моят говорител от Министерство на отбраната ще го оповести. Хората са прави, пак повтарям. Две трети не, но три четвърти може би са на улицата. (Реплики от мнозинството.) Точно три четвърти.
Вторият въпрос, който е най-същественият: ние нямаме намерение да скъсваме нашите връзки с тези партньори, с които сме договаряли преди. Но Министерството на отбраната няма намерение да сключва каквито и да е сделки с пирати. Аз ги наричам пирати за по-просто. Тая политика в министерството, докато съм аз, ще бъде следвана.
И третият въпрос: ние ще продаваме това оръжие и тези военни производи, които осъществяват и "Хан Крум", и другите наши заводи - говоря за Министерство на отбраната - по два пътя. Или там, където са нашите пазари, или някои от другите страни да ги наречем неутрални, макар че вече такива страни няма ще могат да купят от нас това, което притежаваме в момента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Захариев!
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Бих искал да благодаря на господин Сталийски още веднъж. Аз всъщност съм удовлетворен. Удовлетворен не толкова от конкретиката на отговорите, но ние и не можем да очакваме в този момент една по-голяма конкретика, колкото от насоките, в които той възнамерява да търси отговори на тези действително остро дискусионни въпроси.
И бих искал да му препоръчам, както в миналото, все пак да се осланя не толкова на помощта на своите сътрудници от Министерството на отбраната, но и на редицата професионалисти, хора с опит и в сферата на международните отношения, и на военната промишленост тук, в тази зала. Не говоря за политически цвят. Става дума за всички нас, които сме тук. Мисля, че можем също да помогнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Тошо Пейков има думата да изрази питането си относно поделение 42820 - Ловеч.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, радвам се да ви видя отново в тая зала.
На всички е известно, че от състоянието на управляваната от вас българска войска зависи вътрешната стабилност и външната сигурност на нашата държава. Две години след решенията ЦМ/МБ 2124.1. на "кръглата маса" и приетия от Великото Народно събрание Закон за деполитизацията вървят опити за департизация на армията. В някои гарнизони на моя избирателен район опитите за съжаление са неуспешни.
Военното разузнаване и няколко поделения в Ловешко служиха в изборната кампания през 1990 и 1991 г. в полза на ген. Христо Добрев и на госпожа Нора Ананиева. Техни откровени застъпници станаха офицери от разузнаването и от поделенията в окръга. Някои офицери бяха в отпуск, а други изпълняваха тая роля от строя. Майор Петров, майор Куцаров, волнонаемен Маровски, майор Вутев - всичките те предоставиха като разузнаване и като агитация цялата мощ на Българската армия. (Недоволство от опозицията.)
Изпоцапан с лепило, по цели нощи комендантът на Ловешкия гарнизон и днешен комендант майор Вутев лепеше плакати с образа на партизанския главорез Христо Добрев и на усмихнатата професорка Нора Ананиева. Същият майор нанесе жесток побой на деца от езиковата гимназия, които лепяха мирно заедно плакати - едното на СДС, а другото на БСП. Никаква отговорност не беше потърсена от тоя известен майор Вутев.
Многобройни са оплакванията на деполитизирани младши офицери от партийното поведение на бившия командир полковник Раевски, който прекарваше дните си в сградата на БСП и преследваше гласувалите за СДС, като за втория тур на изборите ги изведе на маневри. (Шум в залата.)
След изгонването на партийните организации от местоработата, платените партийни секретари като този на завод "Елпром", на завод "Балкан" и на градската партийна организация Иво Нетов бяха назначени на работа в "деполитизираните" поделения на гр. Ловеч.
Моля ви, господин министър, да освободите такива личности! Поделенията на Българската армия не са филиали на Висшия съвет на БСП.
Върхът на нарушенията обаче достигна в команидрската си дейност командирът на поделение 42820 подполковник Илиевски. За съжаление бившият министър на отбраната господин Димитър Луджев не обърна достатъчно внимание на жалбите на младшите офицери от Ловешкия гарнизон. Надеждата ни е във вас, господин министър. (Реплики от опозицията.) 2124.2.
И конкретно питането: като член на Комисията по национална сигурност и като депутат от Ловеч ви изпратих жалбата на майор Милчо Вълев Георгиев - военнослужещ от поделение 42820. Повече от две години работата на командира на поделението подполковник Илиевски буди интересни подозрения. Публична тайна са неговите партийни пристрастия и играта му с корумпирани стопански ръководители комунисти.
През месец май 1991 г. подполковник Илиевски заедно с бившия директор на "Прима лакта" - бившата "Сердика", укри 62 тона сухо мляко в поверената му казарма, без да си направи труда да получи млякото с приемно-предавателни първични докумнети.
В жалбата на райор Георгиев се съдържат и други данни за нарушения на самозабравилия се командир.
Регионалната дирекция на вътрешните работи в Ловеч се занимава с някои от случаите и в скоро време Военна прпокуратура в гр. Плевен би трябвало да се произнесе по тях. Но жалкото е, че военният прокурор в гр. Плевен полк. Божинов не взема отношение навреме по тях.
През 1991 г. висшестоящи командири от Свързочно управление са прикрили според младши офицери деянията на непочетения им командир.
Като член на Комисията по национална сигурност, господин министър, ви моля да отговорите, след като назначите независима анкетна комисия, която да установи фактите и обстановката в поделение 42820 - Ловеч, и да вземете съответните мерки.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Е, кое е сега питането? Аз не можах да го схвана, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Има питане конкретно. (Реплики от опозицията: "Това не е питане, това е тирада".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом министърът приема това за питане, има думата. (Шум в залата.) Министърът на отбраната ще обясни сега и питането, и отговора на питането.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди 30 дни знаех каква е деполитизацията в съда и прокуратурата. Никаква, разбира се. Сега, от 30 дни разбрах, че и тук.. Но аз казах в едно интервю 2124.3. това беше в Бон. Дори един път бяхме на "кръгла маса" с господин Кюранов пред "свободна Европа".
Има три категории болшевики. Тия, които са хардлайнери и които като един мой роднина аз ги наричам идеалисти.
Втората категория - тези, които знаеха, че не можеха да станат офицери и да растат нагоре - говоря сега за военното ведомство - без да бъдат членове на БКП.
И третата категория - които са омърсени, оцапани и ги е страх. Както Филип Боков много често казва - да няма лов на вещици... (Реплики от опозицията.)
Вижте какво, не съм станал министър, за да се занимавам с лов на вещици. Тези, които желаят да служат, ще сужат. Не искам нищо от моите подчинени освен само една дума. Това го казах десет пъти: лоялност! Нищо повече!
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Чу ли бе, Тошо?
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Сега, през месец септември, съгласно чл. 71 от закона, ще бъдат освободени по пенсиониране над 2000 души. И когато ми зададоха въпроса, дали това е по политически причини, аз отговорих така:
Не е по политически причини. Ако ми покажете двама от БЗНС и един социалдемократ полковници, ще кажа, че е по политически причини... (Оживление в залата.) Вие много добре знаете, че всички те бяха комунисти. И това е съвсем нормално и естествено. Не трябва от това да правим трагедия.
Второ, ако вие кажете, че е по политически причини, аз ще ви отговоря веднага като адвокат: ама нали има деполитизация?...
Сега на въпросите. Аз ще ги съкратя.
Господин Пейков, беше сформирана анкетна комисия, която да установи фактите и обстановката в поделението в Ловеч. Това го знаете вероятно, господин Пейков. Председател на комисията беше генерал-майор Васил Василев - главен инспектор от инспектората на ВС и комисията включваше членове на Административния отдел на Министерство на отбраната от Управление "Финансова и социална политика".
В резултат на извършената проверка е изготвена преписка и е съставен протокол, датиращ от 16 юни 1992 г. Констатациите на тая комисия се свеждат до следните основни пунктове: 2124.4.
Работата на командира и командуването на поделение 42820 в Ловеч е в съответствие с изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Това е констатация на комисията. Не твърдя, че е така, но по закон аз съм задължен да я приема.
От проведените лични срещи и беседи с изпълнявалия длъжността окръжен прокурор господин Христов, началника на Районната дирекция на вътрешните работи господин Богдан Кръстав, заместник-началника на Военна прокуратура - Плевен, капитан Златев и военнослужещи от поделението не се потвърдиха данните за проявявани от подполковник Иван Илиевски партийни пристрастия. 2124.5.
Господин Пейков, не казвам, че е така. Винаги, когато се касае до комунист, имам едно наум. (Весело оживление в блока на СДС) Дали е така, дали съм прав, но от тази трибуна не мога да говоря, както говорех навремето. (Единични ръкопляскания от мнозинството) Казвам, това са сведенията на тази комисия, чета ви и хората, които са го направили. Аз не мога да го оспорвам. Като юрист имам възможност само да приложа закона, нищо повече.
В организираната служба в памет на жертвите в лагера "Слънчев бряг", там, поне не съм бил (весело оживление) от областния съвет поделението е осигурило автомобил и агрегат за озвучаване на мероприятието. Това го пише.
Сега, господин Пейков, вярно ли е, не е ли вярно, аз не мога да кажа. Това е констатация на самата комисия.
Във връзка с организиране на рокконцерт на КТ "Подкрепа" в Ловеч, на командира на поделението са предложени 50 броя безплатни билети за срочнослужещи и поискани акумулаторни батерии. Те са дадени. Това е констатирано, чета ви го, както е дословно.
Второ, разговорите с тези длъжностни лица от РДВР и прокуратурата не се получиха данни за участие на Илиевски и някои стопански ръководители в деяния, имащи характер на правонарушение по смисъла на закона.
Потвърди се обаче изнесеното, че на 22 май 1991 г. в две от помещенията на поделението по съгласие на командира Илиевски е прието на отговорно пазене 62 тона сухо промишлено мляко, собственост на фирма "Прима лакта" - гр. Пловдив. За същото командирът на поделението е уведомил началника на управление генерал-щабен майор Киро Киров. Приемо-предавателни документи при стоварване на продукцията в поделението не са оформени. И ще ви дам един съвет - на прокурора. Нещата са пределно ясни. Ако има извършено престъпление, прокурорът ще състави обвинителен акт и ще го внесе в съда. Ако съдът приеме, че тези факти, които са реневирани в обвинителния акт отговарят на истината, ще го осъди. Ако не са налице - ще го оправдае.
Понижаването в длъжност на майор Милчо Вулов Георгиев през 1991 г. е резултат на системно допускани слабости през учебната година при изпълнение на функционални задължения. ВТ/ЛТ 2125.1.
Един месец преди подписването на заповедта на министъра на отбраната и понижаването в длъжност на майор Георгиев е проведена беседа от командира на поделението.
Господин Пейков, потвърди се изнесеното в жалбата на майор Георгиев, че в поделението е вкаран лекотоварен автомобил "УАЗ 452". Този автомобил е вкаран на боксир с разрешение на Илиевски. Със заповед # 096 от 29 април е уволнена дисциплинарно Цанка Иванова Конова - продавач на лавка. За този въпрос знаете. След това по силата на чл. 342, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 127 от ГПК се връща и те я връщат на работа.
Следователно Министерството на отбраната може да ви даде само това сведение. На 31 март госпожа Конова прекратява трудовия си договор на основание чл. 325, ал. 1 от закона.
Другата продавачка на лавката в поделението - Надежда Пенчева е прекратила трудовия си договор по чл. 328, т. 4. По този въпрос не може да се спори, защото са проверени и делата в съда.
Майор Милчо Георгиев е картотекиран като безквартирен през 1991 г., знаете го случая, съгласно указание на началника на КМТТЛ. Същият обаче е попълнил молба-декларация с невярно съдържание. И тук моят съвет като юрист и като Ваш приятел е: дайте го на прокурора. Това е член 316 парекселанс. Ако престъплението е извършено, една графологическа експертиза и да върви, където му е мястото. Попе, добре отива работата.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС, от място): Само така. Добре отива. Железен си. (Весело оживление, реплики от страна на мнозинството)
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПСБСП, от място): Е, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: И накрая, за да не отнемам времето на моите приятели от ляво и дясно, комисията препоръчва в 11 точки какво трябва да бъде извършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сталийски. Господин Пейков, освен да благодарите.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър, от отговорите, които вие ми дадохте аз съм удовлетворен, обаче предварително знаех какво ще е заключението на Анкетната комисия. Тъй като при мен пристигнаха сигнали, че Анкетната комисия не си е свършила докрай работата. Щом като 2125.2. има установени факти за това, че без приемно-предавателни документи в едно поделение се съхраняват материално-стокови ценности, би трябвало командирът на това поделение да бъде предаден на Военна прокуратура не от мен, а от Анкетната комисия и от вашето министерство. Предавам ви и допълнителни документи, които да удостоверят това.
Освен това на мое запитване като член на Комисията по национална сигурност наистина ли в другото поделение има назначени партийни секретари от висок ранг, командирът на поделението не благоволи да отговори и затова аз ви моля вие да отговорите на тези конкретни въпроси. Благодаря ви.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (ПСБСП, от място): Как може такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кога да отговаря, сега ли? Имате ли възможност, господин Сталийски. Моля, имате думата.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, аз казах какво трябва да се направи. Но от юридическа гледна точка комисията не може да праща на прокурора. Мога да изпратя аз респективно да наредя на военния прокурор да изпрати по чл. 316, защото става въпрос за подправка на документи, респективно по чл. 282 от Наказателния кодекс.
Колкото до това дали комисията си е свършила работата, ще прегледам основно материалите, ще ги дам на моите сътрудници и ще ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви.
Следващото питане е на народния представител Лъчезар Тошев. Господин Тошев, имате думата.
Моля, да бъдете по-кратки, за да можем днес да изчерпаме питанията.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю. Моето питане е доста кратко.
Както знаете, по време на събитията в Румъния през 1989 г. един румънски самолет летеше над АЕЦ "Козлодуй". Моето питане е свързано със сегашната ситуация, тъй като близо до българската граница се водят военни действия и би могло да има опасност за сигурността на атомната централа в Козлодуй. А, както почитаемият господин министър вероятно знае, първите четири реактора на тази атомна централа са лишени от защитна обвивка. Следова2125.3. телно всяко отваряне на активната зона би било фатално за нашата страна и за другите страни. И затова моето питане е следното: какви мерки са взети, за да се запази сигурността на атомната централа в Козлодуй.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Тошев. Имате думата господин Сталийски.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с военните събития в бивша Югославия, с разпореждане на началника на Генералния щаб са заповядани мерки за осигуряването, разкриването и предотвратяването на евентуален инцидент при въздушна агресия.
Мерките включват: увеличаване на количеството дежурни изтребители на летищата в близост до АЕЦ; усилване на радиолокационното разузнаване в северозападно направление, чрез включване за работа на график допълнително назначени от РЛС; обявяване на зона за особен режим на полетите, Козлодуй - забранена зона за полети за всички височини в радиус 20 км; повишаване вниманието на дежурните смени на командния пункт и спомагателни пунктове за управление на полетите в ПВО.
Изпратено е писмо до Министерството на транспорта с искане за повишаване на изискванията към органите за ръководство на въздушното движение, за точно спазване на временните изисквания за обмен на полетната информация.
По отношение на опасенията от поразяване на АЕЦ "Козлодуй" от кораб по река Дунав, Генералният щаб на Българската армия потвърждава, че българските въоръжени сили притежават необходимите средства за противодействие. По принцип ръководството на Генералния щаб смята, че целенасоченото поразяване на АЕЦ е малко вероятно, поради реципрочността както за нашата страна, така и за съседните ни държави. Посоката на вятъра, която би разнесла радиационния облак, е невредима?
Въпреки всичко, както казах и в Бон, с това завършвам, , "ако искаш мир, готви се за война". (Реплики: "Браво!" от страна на депутати от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Сталийски. Заключенията, господин Тошев. 2125.4.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Аз също благодаря на господин министъра за отговора и ако мога да си използувам правото, има още една възможност - за изстрелване на ракета към Козлодуй. За това нещо да кажете. (Весело оживление и възгласи: "Е-е-е" от страна на опозицията) Това е възможно, няма какво да се смеете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Почвате да издавате държавни тайни, господин Тошев. Може би затова допълнително трябва да се срещнете. Разбирате ли?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Не, просто искам да попитам дали са взети мерки. (Министър Александър Сталийски встрани от микрофоните: "Взети са")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Искат да ви подвеждат, господин министър. Той допълнително ще ви обясни това нещо, недейте така от трибуната.
МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (встрани от микрофоните): Не ме подвежда, ние сме приятели. От един избирателен район сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Към вас са изчерпани въпросите. Благодаря ви от името на колегите. Всички останаха доволни, доколкото ми е ясно.
Преминаваме към отговор на въпроси и питания, отправени към министъра Георги Стоянов. Актуален въпрос, отправен от народния представител Георги Петров.
Господин Петров, три минути, за да развиете въпроса и накрая само да благодарите доволен ли сте или не, за да можем да изчерпаме днес всичко.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Да, благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, Георги Петров народен представител от 26. избирателен район, София-окръг, БЗНС "Никола Петков" в СДС.
На много места в страната се констатира, че членовете на ликвидационните съвети нямат възможност да се запознаят с нормативните документи, регулиращи техните функции, в това число права и задължения, тъй като те са дадени много накратко и са определени в самия закон.
Ръководството на БЗНС "Никола Петков" в СДС издаде едни указания за работата на тези съвети, но те нямат задължителен 2125.5. характер, а са само указателни и то за нашите членове - членове на БЗНС "Никола Петков" в СДС, и имат за цел да подпомогнат работата на ликвидационните съвети.
Трябва да се знае, че дейността на тези съвети се спъва и от това, че те са в невъзможност да теглят нови кредити при тези високи лихви, а банките искат стопроцентна гаранция за връщането им.
Освен това на тях им тежат и многомилионните задължения на старите текезесета.
Съществени недостатъци има на много места в работата на общинските поземлени комисии, които също не спазват закона, а той е в едномесечен срок да се произнесе с решение за размера на собствеността на молителя. Те не се връщат от комисията в законния срок на собствениците, за да може да тече срокът за обжалване и публикуване на решението.
Освен това трябва да се знае, че общинските поземлени комисии са недостатъчни и трябва да се извърши промяна в състава им, тъй като има хора, които спъват работата им.
Въпросът ми е: в състояние ли е и кога Министерството на земеделието може да издаде едни задължителни указания за работата на ликвидационните съвети, тъй като това е крайно наложително. Освен това възможно ли е от страна на държавата да се отпускат краткосрочни, нисколихвени кредити за работата както на ликвидационните, така и на поземлените комисии.
Освен това апелирам да се спрат бойкотите на някои ликвидационни съвети, какъвто е случаят например в с. Тенево, Ямболско, където от няколко дни в разстояние на две седмици дворът на ТКЗС е бил заобиколен от трактори и по този начин не е дадена възможност на ликвидационните съвети да започне своята работа. 2125.6.
Също аналогичен случай има в с. Медковец, където ликвидационният съвет след двуседмична работа е бил веднага подменен. А там всъщност са членове на БЗНС "Никола Петков" в СДС.
Използувам случая също да благодаря на Министерския съвет, че след зададения от мен въпрос за безмитен внос на селскостопанска техника - и то миналата седмица - въпросът е намерил своето положително разрешение в Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Макар че вие разширихте въпросите си.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Въпросите, които поставя народният представител господин Георги Петров, са наистина много важни. Съвсем набързо, както ме помолихте, ще отговоря на следното:
Наистина има много случаи, в които се противодействува на ликвидационните съвети на място. И аз имам информацията от областните управители, които ръководят пряко дейността на тези ликвидационни съвети, че се вземат необходимите мерки за тяхното въвеждане в помещенията на организациите по – 12 и започването на нормалната работа. Разбира се, че сме се разбрали с областните управители, членовете на ликвидационните съвети да бъдат назначавани със срочни трудови договори и онези, които не отговарят на изискванията, да бъдат освобождавани и да бъдат заменяни с други по-подходящи хора. Това е в интерес на извършването на поземлената реформа.
По отношение на указанията. Аз съжалявам, но ето тук съм оставил на банката - има един жълт бюлетин, който ние готвим и е вече към своя край. И е посветен само и единствено на методическите указания по отношение на работата на ликвидационните съвети. Той беше започнат и можехме да го направим, след като набрахме необходимия брой принципни въпроси от пряката дейност на ликвидационните съвети, за да можем да ги обобщим, да ги разработим и да ги оформим в една такава книжка с указания. Това са методически указания. Те по своята същност фактически нямат задължителен характер, защото така е определено от правилника за прилагане на Закона за земята. Но аз съм убеден, че членоМР/ЛТ 2126.1. вете на ликвидационните съвети ще ги вземат под внимание, тъй като така или иначе те са разработени от специалисти, които имат пряко отношение към тези проблеми.
По отношение на нисколихвените кредити аз трябва да заявя, че по отношение работата на общинските поземлени комисии кредити не са необходими. От бюджета са отпуснати необходимите средства в рамките на 1992 г. и там допълнително субсидиране не е необходимо.
А що се отнася до работата на ликвидационните съвети, това е въпрос, който е поставен и от друг народен представител като актуален въпрос и сега някак си се припокриват двата въпроса. Наистина е много сложно. Липсват оборотни средства за ликвидационните съвети. Търговските банки се въздържат от даването на каквито и да е кредити, а не само с намален лихвен процент, тъй като знаете, че тези организации са обявени в ликвидация по смисъла на – 12 и 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. А държавата в лицето на правителството не може да принуди търговските банки да дават кредити, без да бъде гарантирано тяхното възстановяване.
Тук веднага възниква въпросът: какво може да се направи, за да се облекчи финансовото положение на ликвидационните съвети? Това, което те са наследили вследствие на една недобра работа на предишните управления на структурите по смисъла на – 12. Аз мисля, че в най-скоро време правителството ще предложи на парламента да разгледа слагането в ход на процедурата, предвидена в – 14, а именно дълговете на ТКЗС, които трябва да бъдат трансформирани в държавен дълг с едно разсредоточаване във времето, за да може дори онези минимални средства, които ликвидационните съвети очакват да наберат по линията на реализация на производството, да не бъдат блокирани за плащането на стари дългове, а да бъдат акумулирани за чисто стопанската дейност, която предстои, като прибиране на реколтата и есенната сеитба.
Ако се наложи, аз вече съм поискал от областните управители да ми подадат информация и за останалото състояние на онези, които дори нямат ангажименти към кредитните институти, за да може да се търси решение за някакъв целеви кредит при определени условия за закупуване на необходимото гориво, резервни части, за осъществяване преди всичко сега на кампанията по прибирането 2126.2. на зърното, което вече чухме, че някъде вече е започнало. Веднага искам да ви информирам, че от прегледа, който беше направен от специалистите на бившото Министерство на земеделието, се установява, че около 82 процента от наличната прибираща техника в страната е годна за използуване в кампанията и сега се извършва едно разсредоточаване на тази техника, понеже в различните райони реколтата ще се прибира в различно време. Просто ще следват и така ще бъде масирана техниката, нещо, което е правено и в други години.
По отношение на поземлените комисии пак стои един въпрос, който е зададен за днес. Аз зная, че на много места се бездействува и причините са най-разнообразни. Като се мъчим да отстраним обективните по отношение на техническото обезпечаване в тези общински поземлени комисии за една нормална работа, има и ред субективни причини, които са подложени на един много строг анализ и аз искам веднага да заявя, че с тези, които нямат вече изградено държавническо отношение към тази държавна поръчка - поземлената реформа, и които нямат необходимата подготовка и не искат да се научат да работят по закона, ние с тези хора ще се разделим един път завинаги, колкото и да си даваме ясна преценка за трудността на подбора на подходящите кадри, особено в малките общини. Но така или иначе с хора, които не искат да работят, ние няма да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин министър.
Господин Петров, правилникът еднакво се прилага и към дясната част. Можете да заявите това без мотиви - дали сте доволен от отговора или не.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Да.
НИКОЛА ДОБРЕВ (БСП, от място): Железен си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много железни станахме днес.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, да, аз съм доволен от отговора на господин министъра. Дано обаче и тук се обръщам и към областните управители - дано не си сменят толкова често председателите на ликвидационните съвети, тъй като идва жътва, жътвена кампания и именно тези хора ще ръководят прибирането на реколтата, за да може да се изхрани нашият народ.
Благодаря. 2126.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Петров.
Невен Пенев има думата да развие актуалния си въпрос. Господин Пенев, моля ви да бъдете кратък, защото има на още четири въпроса да отговаря министърът. Нека да ги изчерпим днес. Много ви моля.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моят актуален въпрос е относно действието на Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора, отнасящо се до предоставянето на земя за временно ползване в землището на с. Новоселец, Новозагорско.
Господин министър, на 22 април 1992 г. - тук искам да отворя една скоба и специално да подчертая датата: 22 април е времето, когато Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи вече е приет, т.е. знае се, че ръководствата на ТКЗС ще бъдат сменени, но ликвидационните комисии все още не са въведени в действие. Това е много важен момент, по-нататък вече аз обосновавам своите аргументи.
Така че на 22 април 1992 г. Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора с протокол предоставя земя за временно ползуване в землището на с. Новоселец, Новозагорско на 374 жители в размер на 7567,8 дка, обединени в някакво сдружение или кооперация с председател Недко Иванов Томов. Отварям още една скоба, за да заявя, че същият човек по това време е бил председател на ТКЗС. Така че някакъв дуализъм се проявява в неговото битие: едновременно е председател на ТКЗС и едновременно е на някаква частна кооперация, която не зная доколко законно е регистрирана.
На 15 юни 1992 г. ликвидационният съвет на ТКЗС в с. Новоселец отправя писмено възражение срещу действието на поземлената комисия с копие до областния управител - Бургас, министъра на земеделието и Анкетната комисия към Народното събрание. В отговор на възражението общинската поземлена комисия с писмо # 443 от 17 юни 1992 г. отговаря, че не е извършила закононарушение и се позовава на чл. 33, ал. 2 от Правилника за приложение на закона. Назначената от кмета на гр. Нова Загора комисия прави същия извод, като също се позовава на чл. 33, ал. 2 от Правилника за приложение на закона. 2126.4.
Предполагам, че и двете инстанции са имали предвид новия правилник на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, обнародван в бр. 34 на "Държавен вестник" от т.г. Според мен чл. 33, ал. 2 от правилника за приложението на закона се отнася до въвеждане в окончателно владение, а не за временно ползуване, след влязло в сила решение на поземлената комисия по чл. 14 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, а не за предоставяне на земеделски земи за временно ползуване. Ето защо смятам, че действията на поземлената комисия в гр. Нова Загора са грубо нарушение на закона и правилника за неговото приложение.
Сега действуващият закон и неговият правилник допускат да бъде предоставено право на ползуване върху земеделска земя само на собственици на земеделски земи, чиито права не са възстановени по чл. 17, ал. 1 от закона. Тази процедура е уредена в чл. 18, буква "и" от правилника за приложение на закона при определени условия и най-вече спазване на изискванията на чл. 234, ал. 2 и чл. 23, буква "а" от правилника, където изрично е записано, че земеразделянето в масиви с трайни насаждения, за каквито става въпрос - етеричномаслени култури, се извършва отделно.
Неубедителна би била евентуалната теза на поземлената комисия, че е действувала на основание на стария правилник, тъй като първо действията й са след влизането в сила на измененията и допълненията на закона, и, второ, старият правилник, с който предоставянето на земя за временно ползуване е уредено не с чл. 33, ал. 2, а в – 2 на преходните и заключителните разпоредби, където има ограничение в размера до 10 дка. И изричната разпоредба да се предоставят незасети земи или земи след рекултивирането им.
Господин министър, имам информация, а впоследствие след актуалния въпрос аз получих копие от вашето писмо, където вие утвърждавате правомерността на действията на Общинската поземлена комисия в Нова Загора. Аз предполагам, че вие сте били подведен поради липса на всички документи от преписката. И в заключение ви питам: кои са правните основания, които ви карат да мислите така? И не смятате ли, че действията на общинската поземлена комисия са в грубо нарушение на Закона за собствеността и ползу2126.5. ването на земеделските земи и неговия правилник? Какво ще предприемете, за да бъде поправена допуснатата грешка, която ескалира опасно социално напрежение в с. Новоселец?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие нарушихте правилника, господин Невен Пенев. А искате той да спазва законите. С две минути превишихте.
Много ви моля, господин министър, имате думата. 2126.6.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С Постановление на Министерския съвет # 184 от 20.09.1991 г., публикувано в "Държавен вестник" бр. 80 беше изменен и допълнен – 2 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, т.е. единственият текст в правилника, който регламентираше правото за отдаване на земи за временно ползуване. С тази промяна се създадоха и възможностите да бъдат предоставени земи за временно ползуване и които са обработени, т.е. рекултивирани земи, като ползувателят следва да заплати извършените разходи по споразумение с този, който е обработил земята.
В конкретния случай Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора с протоколно решение обр. # 2, под # 221 от 22 април 1992 г. е предоставила земя за временно ползуване на 374 бъдещи собственици и наследници на собственици в с. Новоселец, земеделска земя в размер на 7 хил. 567 дка и 8 ара. Предоставянето на земята е отразено в протокола поименно, в съответствие с дадените указания от бившия Национален поземлен съвет за приложението на – 2 и изрично упоменато, че земята се отдава при условията на чл. 33, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за земята. Или, с други думи, това показва, че земята наистина е била обработена и е предоставена за временно ползуване в това й състояние, при което веднага задължение за ползувателите да платят направените разходи по рекултивирането.
При отдаването на земята са спаземи изискванията за поименното отдаване, с посочване на съответните декари земя. Земята по решение # 221 не е предоставена на дружество, а на граждани - така както изисква разпоредбата на – 2.
Искам да подчертая, че действията на Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора по отношение на гражданите в с. Новоселец с протоколното решение от 22 април са извършени при действието на Правилника за прилагане на Закона за земята преди неговото изменение, което настъпи вследствие изменението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи от м. март т.г.
Правилникът за прилагане на Закона за земята е подзаконов нормативен акт, приет от Министерския съвет, със самостоятелно НЧ/ЛТ 2127.1. значение, който има онези принципи и механизми по прилагането на закона, но той трябва да бъде изменен по съответния ред, за да съответствува на закона.
Въпреки това към 22 април такова изменение на Правилника за прилагане на Закона за земята няма. То настъпва на 22 април и е публикувано в "Държавен вестник", бр. 34 с Постановление # 65 на Министерския съвет. А действието на измененията на правилника влизат в сила три дена по-късно, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове. Или измененията в Правилника за прилагането на Закона за земята са в действие от 27 април.
Тоест към датата на постановяване на протоколно решение # 221 общинската поземлена комисия е действувала по силата на разпоредбите в правилника преди изменението от м. април. Така че действията на общинската поземлена комисия трябва да се разглеждат в този контекст на закона.
С изменението от 27 април – 2 беше отменен и общинската поземлена комисия след тази дата не би могла да отдава земя по този ред. Тогава бихме приели, че общинската поземлена комисия е действувала неправомерно. Това не можем да кажем за 22 април, тъй като измененията в правилника, както казах, не са влезли в сила.
Това, което Вие казвате, и се съмнявате в разпоредбата на – 2 от преходните и заключителните разпоредби, и което цитирате във вашия актуален въпрос, не е точно, защото не сте взели под внимание именно измененията в текстовете на този параграф със 184-ото постановление на Министерския съвет. Там няма ограничение от 10 дка. Там няма ограничение на кого да се отдава земя за временно ползуване, което означава, че може да се отдава и на домакинства, които не са бъдещи собственици, или техни наследници. Там няма ограничение по отношение на това земята да не бъде рекултивирана.
А от проверката, която е направена от общината, въз основа на заповед, се установява, че отдаването на земята за временно ползуване е станало в присъствието на представители на действуващото тогава ТКЗС "Новоселец" и представители на частни земеделски стопанства. Това изрично е посочено в доклада на комисията, назначена със заповед. 2127.2.
От тази гледна точка, преценявайки всички тези обстоятелства, аз съм написал едно писмо, с което не утвърждавам, а само преценявам законосъобразността на издаденото решение # 221 на Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора. Нито областният управител, нито министърът, нито анкетната комисия може да отмени или измени това решение на общинската поземлена комисия. То е административен акт и може да бъде атакувано от всички заинтересувани лица пред съответния районен съд по реда на Закона за административното производство. И става дума само за законосъобразност.
Така че аз поддържам моето становище, че протоколно решение # 221 от 22 април на Общинската поземлена комисия в гр. Нова Загора е законосъобразно към момента на издаването му. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз! Отговорът на министъра не се обсъжда, не се репликира. Имате право да заявите дали сте доволен или не.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Не съм доволен, разбира се, защото дори да беше така, те не са заплатили разходите, които би трябвало да заплатят по силата на чл. 33, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Пенев, че спазихте правилника.
Има думата господин Йовчо Русев относно финансирането на противоградовата защита.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Благодаря ви, господин председател! Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вие разполагате с текста на моя актуален въпрос и аз няма да го повтарям.
Бих искал да изложа пред вас някои допълнителни съображения. България е една разкошна страна в един разкошен географски район - и в климатично отношение, но страда от една голяма беда. Това са интензивните градушки, които нанасят огромни щети на земеделието на България.
Противоградовата защита се осъществява от 9 полигона на Дирекция "Борба с градушките", разположени в районите на Видин, Михайловград, Варна, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Нова Загора, Сливен и експерименталния полигон на Института по метеорология и хидрология на БАН в с. Гелеменово, Пазарджишко. Общо 2127.3. системата покрива около 13 млн. и половина декара земя, от които 11 млн. дка земя са в най-интензивните плодородни райони на страната. Или това представлява около 25 на сто от обработваемата земя в България.
В продължение вече на няколко месеца персоналът на специализираните ракетни полигони за борба с градушките не получава своите заплати.
Господин министър, върху тази земя се произвежда продоволствена продукция за около 13 - 14 млрд. лв. по съвременни цени. Ако приемем, че системата защитава 70 на сто от риска от градушките, означава, че тази система покрива една продукция в размер на 8 - 9 млрд. лв. Издръжката на системата за борба с градушките изисква един разход от 49 млн. лв.
Освен това със своите технически възможности системата за борба с градушките обслужва едновременно авиацията, енергетиката, контролира и радиоактивното състояние на атмосферата в страната. Никой друг не е в състояние да покрие издръжката на системата за борба с градушките, освен бюджета.
Аз смятам, че в тази издръжка трябва да участвува и Държавният застрахователен институт авиокомпанията, енергетиката, Министерството за опазване на околната среда, но в никой случай нито тази, нито през следващите години издръжката на тази система може да бъде поддържана от селскостопанските производители.
Затова моят въпрос, господин министър, се състои в това: след като една система служи за продоволствената сигурност на страната, след като тя служи за сигурността на полетите, за сигурността на енергетиката, тя не може да бъде поддържана от други ресурси освен от ресурсите на бюджета.
Затова ви моля, във вашия отговор по един по-категоричен начин да определите как ще се осигури издръжката на тази система, след като ние сме в средата на най-интензивния период на градушките в България, който рискува да нанесе огромни щети и да подкопае продоволствената сигурност за 1992 - 1993 г. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Русев! Нека всички спазим правилника.
Имате думата, господин Стоянов. 2127.4.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Може би най-малко аз трябва да бъда убеждаван в целесъобразното съществуване на тази дирекция и тази система за противоградова защита. От две години се занимавам с този проблем и винаги проблемът се е свеждал до правилното финансиране. Тя е уникална по своята същност. Тя задължително трябва да бъде запазена, дори трябва да бъде модернизирана и разширена.
Нещо повече, ние сме подписали една конвенция през 1976 г. като държава за тези системи за опазване на околната среда във въздушното пространство, което означава, че държавата е поела ангажимент да наблюдава действието на една такава противоградова система. А, от друга страна, щом държавата ще упражнява пряк контрол върху тази система, държавата трябва да обезпечи и нейното финансиране.
Но към 1991 г. финансирането беше поставено за мен на една друга база, която вече не отговаря, това беше по реда на задължителните застраховки по Закона за застраховане на имуществото - 50 на сто и 50 на сто от държавния бюджет.
С изменението на Закона за задължителното застраховане ДЗИ престана да плаща. Бюджетът се оказа в невъзможност да изплати цялата издръжка и от 1991 г. ние всяка година се занимаваме с проблемите на финансирането на тази система. Аз искам да кажа, че подходът трябва да бъде съвсем друг, съвсем държавнически.
В тази връзка ние предложихме комплект от промени в тези три закона да се създаде нормативната база и по друг ред да се финансира тази система. Само със средства от бюджета, като сме показали, разбира се, и източника на тези средства, а именно едни държавни такси от онези, които стопанисват и са собственици на земеделски земи, които са защитени от системите на противоградовата защита. Оказа се, че това са едни минимални средства по 8 лева на декар годишно, което според мене е абсолютно нищо. Но акумулирани тези средства ще дадат пълната издръжка на тази система и с малко средства от бюджета ще развиваме тази система. Но това е, разбира се, въпрос на едно близко бъдеще, надявам се, тъй като тези проекти за изменение на Закона за трите закона вече са одобрени от правителството и са внесени РД/ЛТ 2128.1. в парламента за разглеждане. Но дотогава наистина проблемът за финансирането на противоградовата защита остава висящ и аз поемам ангажимента - и това вече е направено, да се поиска една действителна финансова помощ за първото тримесечие, второто тримесечие и третото тримесечие на тази година от бюджета до момента, в който бъдат одобрени тези закони, от момента, в който започва да действува новата система за осигуряване на средствата от бюджета за издръжката на тази система. Става дума за 22 милиона лева, които са крайно необходими. Пак искам да кажа, че именно сега в този период месец май - юни, вие сте свидетели на поредица от силни гръмотевични бури, придружени с градушки и ефективността на системата за пореден път се доказа и аз разполагам тук с една таблица от края на миналата седмица, която доказва, че средствата, вложени в тази система, се връщат с един значителен процент ефективност.
Аз винаги ще заставам зад системата, винаги ще заставам зад нейното обезпечаване, но просто то трябва да бъде поставено на друга база. Вярвам, че министърът на финансите господин Иван Костов ще прояви разбиране, както и миналата година, и ще осигури тези 22 милиона, една временна финансова помощ за обезпечаване на най-насъщните нужди на тази система.
Това е, което мога да кажа, по този въпрос. Бих искал, ако можете вие да съдействувате за по-бързото придвижване на тези три закона в пакет, които ще създадат онази необходима нормативна база за трайното финансиране на противоградовата защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Русев, имате думата. Доволен ли сте ирли не от отговора?
ЙОВЧО РУСЕВ (ПСБСП): Господин министър, аз оценявам вашата поддръжка на системата, но не съм доволен от липсата на категорично становище за издръжката днес, утре, през следващите дни на тази система, защото днес падат градушките, днес се нанасят щетите. Необходимо е днес решение, а не чрез пакет от три закона, които ще доведат до разрешаването на проблема на тази система.
И много ви моля за вашите категорични постъпки пред правителството, което носи отговорност за тези огромни щети, които се нанасят, решението да бъде взето и обявено незабавно, за да може тази система да функционира ефикасно. Ще чакам допълнително обяснение по този въпрос. 2128.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Следващият актуален въпрос е от госпожа Ана Миленкова и господин Георги Николов, относно назначаване ликвидационни съвети на кооперациите по свиневъдство в Пловдив, Маноле, Харманли и Силистра. Думата има госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): Господин министър, поставям моя въпрос към вас с пълна добронамереност, тъй като шест години съм била юрисконсулт в селското стопанство и проблемите на селото са ми не само по човешки болни, но и професионално близки.
Господин министър, съгласно т. 4 на чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи вашето ведомство осъществява методическо ръководство на ликвидационните съвети на организациите по – 12 от преходните и заключителните разпоредби на закона.
В страната има четири свиневъдни кооперации - в Силистра, Пловдив, Харманли и Маноле. Те са образувани и регистрирани през миналата година, след влизане в сила на Закона за кооперациите и са изградени на база трудово участие с конкретно определени дялове от имуществото с идентични устави и регистрации. Те не влизат в изчерпателно посочените в – 12 от закона, подлежащи на прекратяване земеделски кооперации. В същия смисъл е и Решение # 6 от 5 юни 1992 г. на Конституционния съд. Конкретно мотивите по раздел трети от решението.
В този смисъл е и ваше писмо # 3900253 от 26 май 1992 г. до кооперацията в Харманли. Какво обаче е фактическото положение?
Свиневъдната кооперация в Силистра е прекратена и със заповед на областния управител е назначен ликвидационен съвет. Добре, нека областният управител на Русенска област да не е приложил точно закона или пък да е имал други мотиви да направи така.
В Пловдивска област, където са две от цитираните кооперации, кооперацията "Свиневъдство" - Пловдив, и "Свиневъдство" Маноле, които са изградени абсолютно по един и същ начин и са със еднакви устави, едната има ликвидационен съвет, а другата - не.
Дори в изрично изявление на областния управител на Пловдив (за справка - бр. 132 на в. "Глас" от 8 юни 1992 г.) той декларира, че там няма да има ликвидационен съвет. 2128.3.
Вашето министерство нееднократно е сезирано за това различно отношение към абсолютно идентични правни субекти. Какви мерки сте предприели вие? Ликвидационният съвет в кооперация "Свиневъдство" Пловдив е изпратен, без да е издадена заповед за назначаването му. Между членовете на ликвидационния съвет и областния управител са подписани трудови договори и в тях е посочен размерът на трудовото възнаграждение. Ликвидацията не е вписана в съда и до настоящия момент. Ето удостоверение от пловдивския съд в тази насока, което е от 12 юни 1992 г. Двама от членовете на ликвидационния съвет Денка Гвоздиева и Наташа Андонова към момента на назначаването им са в спорове по граждански дела със същата кооперация. И точно заинтересувани лица се занимават с ликвидацията на тази кооперация. Този ликвидационен съвет в едната от еднаквите две пловдивски кооперации не само работи, ръководи банковите сметки, тегли кредити, връчва заповеди за уволнение. При това положение той е нелегитимен, не е назначен по съответния ред, не е вписана ликвидацията на кооперацията.
Моля за вашето становище по повод легитимността на двата ликвидационни съвета в Силистра и в Пловдив, по повод на легитимността на различието между двете свиневъдни кооперации, които имат назначени ликвидационни съвети, и другите две, които нямат такива назначени ликвидационни съвети.
Моля за отговор какви са мерките, които са в кръга на вашите компетенции по повод на тези закононарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Министър, имате думата за отговор. 2128.4.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! В актуалния въпрос като цяло фактически има три подвъпроса.
Първият: "Влиза ли в задълженията на повереното ви министерство да следи изпълнението на разпоредбите на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи да взема съответни мерки при нарушаването им и какви?"
Отговарям. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не са предоставени на министерството властнически функции по изпълнението на този закон. Или, с други думи казано, министерството не може да действува като надзорна инстанция по приложението на този закон и няма правата да отменя решения на каквито и да е други държавни органи, оторизирани от законодателя, да изпълняват определени функции по този закон. Само с Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е посочено, че министерството има задължение, а не право, да дава методически указания за дейността на ликвидационните съвети. Единственото право за пряко ръководство, разбира се, пак без да бъде надзорна инстанция, това е дейността на министерството по отношение на общинските поземлени комисии, така както е регламентирано в глава пета - "Органи на поземлената собственост", в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
"Какво може да направи министерството, когато получи сигнал?" Да уведоми съответно областния управител, ако проблемите са в неговата компетентност, или ако счита, че са извършени незаконосъобразни действия, да сезира съответната прокуратура. Защото ликвидационните съвети действуват като държавни органи в рамките на компетентност, предоставена им от закона. Това сме правили и досега, когато сме получавали такива сигнали.
Що се отнася до тези четири свиневъдни кооперации, аз искам веднага да кажа, че доколкото съм запознат с тях, те са колкото еднакви, толкова и различни по своя произход и по своята структура и начина, по който те са стигнали до този вид, в който в момента се намират като свиневъдни кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.
Искам да кажа веднага, че дори кооперацията в Харманли беше образувана по реда на 110 постановление от 1990 г. като СД/ЛТ 2129.1. държавна фирма. Тоест беше подадена информация, че цялата собственост е държавна, а след това се оказа, че цялата собственост е междукооперативна, т.е. предприятието е създадено като междукооперативна собственост.
Вие поставяте един много важен въпрос, много принципен въпрос, на който аз, разбира се, мога да имам само своето лично становище и то не може да бъде задължително за никой. Става дума за тълкуването на приложното поле на – 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Имал съм случаи и друг път да казвам, че този текст подлежи на уточнение, защото в него има три изречения, три хипотези и тези три хипотези подлежат на тълкуване в различен аспект както по отношение на кооперациите по – 7, защото има много кооперации, в регистрационните решения на които не пише, че са по – 7, а фактически са по – 7, както и във второто изречение по отношение на онези организации, регистрирани по Указ # 922 или Указ # 56 като фирми и други структури и имат дял от имуществото на ТКЗС, или другите изброени там организации, така и третата хипотеза за земеделските кооперации, предвидили в устава си внасяне на земя.
Това подлежи на тълкуване. Тълкуване министърът не може да направи. Той може да го прави за себе си, но той не може да го направи задължително за никой. Ако би трябвало да се тълкува текстът по смисъла на Закона за нормативните актове, вие знаете, че това трябва да бъде направено от Народното събрание и да има задължителен характер.
Лично за мен въпросът за двете кооперации в Пловдив, които са се разделили и са се създали, за мен не е ясен като фактология. Затова мен ме е страх да се произнеса по този въпрос дали трябва, или не трябва да бъде назначена ликвидационната комисия. Този въпрос, доколкото ми е известно и от срещите с хората от едната кооперация, в която има ликвидация, е отнесен до Върховния съд, атакувано е действието на областния управител. И аз мисля, че наистина само Върховният съд по реда на Закона за административното производство трябва да се произнесе дали правомерно, законосъобразно е назначена ликвидационна комисия.
По третия въпрос, аз го приемам като принципен въпрос, а не като конкретен въпрос - "Назначаването на ликвидационните 2129.2. съвети по трудов договор между областния управител и отделен член на този съвет." Така беше зададен въпросът, нали?
Прекратяването на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи считам, че следва да се извършва с конкретен акт на областния управител. Този акт е заповед, тъй като областните управители имат правото да издават само този вид административни актове по смисъла на чл. 72, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. В противен случай считам, че не може организацията по – 12 да бъде обявена в ликвидация и тази ликвидация да бъде регистрирана в съда, за да може да настъпят онези правни последици, които преследва един, колкото и да е специфичен период на ликвидация до заличаването на организацията.
В този конкретен административен акт аз считам, че трябва да бъдат посочени и лицата, които ще участвуват в ликвидационния съвет.
А по отношение на определяне на трудовоправните отношения между областния управител и членовете на ликвидационния съвет няма пречка да бъде сключен и допълнителен трудов договор, в който да се упомене заплата, срочност и други условия на действието на членовете на ликвидационния съвет.
Аз не приемам тезата, че ликвидацията настъпва екс леге по силата на закона, така както е записано в – 12, първите две изречения, тъй като това, първо, не може да стане. Второ, в – 13, ал. 2 изрично е казано, че "с назначаването на ликвидационните съвети се прекратяват функциите на всичките колективни органи на управление на организациите, обявени в ликвидация", което означава, че от момента на влизане на закона за изменение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в сила и включително – 12, има един период до назначаването на ликвидационните съвети от областните управители и в този период от време старите ръководни тела на ТКЗС и сродните организации, които са предмет на – 12, действуват. Техните функции се прекратяват от момента на назначаване на ликвидационните съвети.
Това е моето становище и аз считам, че областните управители в повечето места на базата и на срещите, които имахме с 2129.3. тях, процедират именно по този начин. Ако са допуснати грешки, би трябвало веднага да бъдат оправени.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленкова, доволна ли сте от отговора на вашия актуален въпрос?
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): Предполагам господин министърът да е удовлетворен от отговора, който той ми е дал. Аз не съм удовлетворена обаче от тази обстановка, която съществува в ликвидацията на четири абсолютно еднакви кооперации, към които се процедира по абсолютно различен начин.
По повод на тълкуванията на нормативните актове. Съгласно Конституцията тълкуване на нормативните актове извършва Конституционният съд. И такова тълкуване той е направил именно по – 12 с решение # 6 от 5 юни 1992 г. Така че по въпроса вече компетентен орган се е произнесъл.
По повод на назначаването със заповед. Аз абсолютно възприемам вашето становище, че следва областният управител да назначи ликвидационните съвети със заповед, за да могат тези заповеди като административни актове да бъдат атакувани по реда на административната процедура, тъй като при назначаването с трудови договори изобщо е невъзможно да се ползува административната процедура, а право да атакуват трудовия договор имат само страните по него...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожо Миленкова, моля ви спазвайте правилника.
АНА МИЛЕНКОВА (ПСБСП): А в случая не възникват никакви трудовоправни отношения между областния управител и ликвидационните съвети. В противен случай той би следвало да им плаща и трудово възнаграждение, което той не е задължен да прави, и след това да отговаря пред държавата за нанесените й вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря ви.
Има още един, два, всъщност, актуални въпроса. Той е поставен от двама народни представители - господата Бончо Рашков и Пламен Денчев. Кой от тях ще го развие? Всъщност то няма време вече... Да, днес няма да има възможност да се чуе отговорът на министъра, тъй като има три минути до един часа. Съжалявам, ще остане за другия петък. 2129.4.
С това приключваме днешното пленарно заседание.
Закривам заседанието. Както обикновено, следващата седмица, сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 13,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Стефан Савов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:(Снежана Ботушарова)
(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Семерджиев)
(Илиян Илиев)
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ