Председателствувал: заместник-председателят Кадир Кадир.
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание на Народното събрание.
Има новопостъпили питания.
Питане от народния представител Васил Златаров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно проверка на сигнали за заплаха над председателя на Християнрадикалната партия. Срокът за писмен отговор е 7 октомври тази година.
Питане от народния представител Васил Златаров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно отвлечени 395 български студенти от Чехословакия през 1968 г. Срокът за писмен отговор е 7 октомври.
Питане от народния представител Васил Златаров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно собственост върху земя на МВР в село Белимел, област Монтана. Срокът за писмен отговор е 7 октомври тази година.
Питане от народния представител Васил Златаров към министъра на земеделието Георги Танев относно възникнал спор по земеразделяне в село Ракитица, община Стара Загора. Срокът за писмен отговор е 7 октомври. Сл.Р/НП 167.1
Питане от народния представител Васил Златаров към министъра на земеделието Георги Танев относно възстановяване на собственост върху земя. Срокът за писмен отговор е също 7 октомври.
Питане от народната представителка Велислава Гюрова към министъра на науката и образованието Марко Тодоров относно становището на министерството във връзка с безплатните учебници за учениците от първи и осми клас. Срокът за писмен отговор е 14 октомври.
Питане от народния представител Васил Златаров към министър-председателя Любен Беров относно заповед за уволнение на заместник-областен началник в село Ново село, област Монтана. Срокът за писмен отговор е 7 октомври.
Питане от народния представител Емил Костадинов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно задгранични пътувания на длъжностни лица. Срокът за писмен отговор е 14 октомври тази година.
Питане от народния представител Стойчо Шапатов към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно съдбата на безследно изчезналата малолетна Антоанета Земярска от град Раковски. Срокът за отговор е 14 октомври тази година.
Писмени отговори на питания.
Писмен отговор от министъра на финансите Стоян Александров на питане от народния представител Веселин Иванов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Петър Корнажев на питане на народната представителка Мими Виткова.
Писмен отговор на министър-председателя Любен Беров на питане от народния представител Емил Костадинов.
Писмен отговор на министър-председателя Любен Беров на питане от народния представител Васил Златаров.
Предложение по дневния ред от народния представител Васил Михайлов. Той предлага точка първа от дневния ред за следващото заседание.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: За следващото народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Васил Михайлов в залата ли е?
ГЛАСОВЕ: Няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В такъв случай остава за следва167.2 щото заседание. За следващото заседание няма дата.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Министър-председателят Любен Беров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емил Капудалиев. Той отсъства от залата.
Вторият актуален въпрос е от народния представител Атанас Матеев. Също го няма в залата.
Има актуален въпрос от народния представител Георги Петров относно изплащането на компенсации върху пенсиите и помощите за безработни. Господин Петров, имате думата да развиете актуалния си въпрос.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър- председателю, известно е на всички, че цените на хранителните стоки, облеклата, тока, горивата и много, много други услуги, растат всекидневно. Отделен е въпросът, че това не са истински пазарни цени, а спекулативни. Има и приет Закон против спекулата от Тридесет и шестото Народно събрание, който беше съвсем наскоро и актуализиран. Но отделен е въпросът, че този закон изобщо не се изпълнява, тоест, няма никакви санкции, които да се прилагат от Комитета по цените върху нарушителите. А такива дал Господ.
Иначе казано, тази институция си стои и хората си получават заплатите, но работа не вършат. Това, разбира се, е от компетенция на изпълнителната власт, която би следвало да потърси сметка защо досега няма съставен нито един акт на хора, нарушили закона. А такива у нас, както казах преди малко, има доста много.
Не е излишно обаче да ви напомня, че на много места по градове и села, където аз обикалям, пенсионерите се хранят със седмици на обяд и вечер само с хляб и ако има грозде - и с грозде. Но които нямат, са само на сух хляб и сирене. Мизерията е повсеместна. И хората масово заболяват от туберкулоза.
Същото се отнася и за безработните и за многодетните майки.
Това положение повече не може да се търпи. Ето защо аз ви задавам и следния актуален въпрос, който е съвсем кратък.
Кога ще се изплатят компенсациите върху пенсиите и помощите на безработните? Защото този въпрос не търпи отлагане. И защо, най-важното, не се създаде един регламентиран механизъм 167.3 за изплащане на компенсациите, както казах, на безработните, на социално слабите хора, на многодетните майки, на всеки два месеца? Тъй като знайно е, че инфлацията в България е голяма, цените се повишават всеки ден. За месеца тя е около 10 - 12%, а се очаква за годината да бъде 120%.
Нека поне накрая господин министър-председателю, хората да Ви запомнят с нещо добро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Петров.
Господин Беров, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Георги Петров. (Приканва за тишина в залата)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, пенсиите и обезщетенията за безработица са два от видовете защитени доходи на населението, които са обект на цялостната политика на държавата в областта на доходите на населението. В съответствие с тази политика се прилагат определени механизми за защита на доходите при инфлацията.
Механизмите, които действат през тази година са утвърдени с остановления на Министерския съвет # 27, # 28, # 30, # 146 и # 47. В тяхната основа са поставени прогнозните тримесечни индекси на инфлацията, с които се индексират защитените доходи на населението.
По отношение на пенсиите. През тази година се премина от тримесечно към полугодишно предварително индексиране с прогноза и полугодишен индекс.
Заедно с това от 1 януари тази година се увеличи и размерът на социалната пенсия от 450 на 780 лв., а от 1 юли - на 866 лв., в съответствие с което се преизчисли и размерът на всички видове други пенсии.
Освен това към всяка пенсия или сбор от пенсии се изплаща компенсация от 200 до 80 лв. месечно.
Извършените увеличения на пенсиите са съобразени с предвидените в Закона за държавния бюджет за 1994 г. разходи за пенсии на обща сума 50 млрд. лв.
Във връзка с непредвидения ръст на инфлацията в началото на второто тримесечие на тази година правителството обсъди възможността за допълнително компенсиране на пенсиите през четвъртото 167.4 тримесечие.
Подобна стъпка във всички случаи би довела до необходимостта от актуализация на държавния бюджет, тъй като други допълнителни резерви в утвърдения бюджет няма. 167.5 По отношение увеличаване размера на помощите за безработица, които също са в обхвата на механизмите на политиката на доходите, този принцип е възприет още с Постановление # 57 на Министерския съвет от 1989 г., където фигурира принципът паричното обезщетение при безработица да се формира в размер на 60 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните 6 месеца, но не по-малко от 90 на сто и не повече от 140 на сто от минималната работна заплата.
Както се вижда, размерът на това обезщетение е поставен в пряка зависимост от минималната работна заплата, която през второто тримесечие на тази година не бе индексирана, а това стана от 1 юли с прогнозен индекс, акумулиран от този за второто тримесечие и за третото.
Възможности за увеличаване на размера на обезщетения при безработица ще се търсят през четвъртото тримесечие заедно с възможностите за индексиране на по-голям размер на всички останали защитени плащания на населението, независимо от това, че средствата за тези обезщетения не са от държавния бюджет, а от специализирания фонд "Професионална преквалификация и безработица".
В заключение, за да бъдат компенсирани защитените плащания на населението във връзка с по-високата инфлация, е необходимо да се преценят най-напред възможностите на утвърдения държавен бюджет, но това може да стане не по-рано от средата на октомври и чак след това да се пристъпи към актуализация на бюджетния дефицит.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Беров.
Господин Георги Петров, имате думата да изразите накратко отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател, ние всички знаем, че известни суми и в едно време, което не може да се определи точно, се изплащат на хората. Но мисълта ми беше, че няма една стройна система, регламентирана, да се знае - на два месеца, тъй като цените се вдигат постоянно, поне на два месеца да се актуализират или да се компенсират именно тези безработни, които получават известни суми, а също и пенсионерите, които имат ниски пенсии. Знайно е, че много хора се самоубиМС/КТ 168.1 ват по селата именно поради тази мизерия, която ги е обхванала.
Именно това ми беше мисълта, че хората не получават своевременно компенсации за тези спекулативни цени, които се повишават ежедневно и ежечасно от хора, които искат да стават милионери не за две-три години, а за няколко месеца.
Именно от това не са защитени обикновените трудови хора, които не могат да получат компенсация върху своите пенсии, многодетните майки върху детските надбавки, а също и безработните.
Това ми беше мисълта, че правителството беше длъжно и нямаше политическа воля да внесе новия Закон за пенсиите, за да може хората да не получават по 1500-1600 лв., което това са едни мизерни пенсии, с които може да се умре, но не и да се живее. Това ми е мисълта.
Дано вече новото правителство, след новите избори, първото нещо, което трябва да направи, това е да внесе новия Закон за пенсиите, който да повиши доходите на хората, които в третата възраст имат правото да живеят човешки, а не да се мъчат и да умират, без да имат средства.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На законодателна инициатива имат право също и депутатите. И те могат да внесат новия Закон за пенсиите.
Атанас Матеев отсъствува.
Капудалиев го няма.
Господин Беров, към Вас нямаме въпроси.
Заместник-министър председателят Матинчев го няма.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как го няма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма го в залата.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Дали ще дойде?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не знам.
Давам 15 минути почивка, докато чакаме министрите. (Звъни)
(9 ч. и 30 м.)
168.2(След почивката)

9 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
На актуален въпрос от госпожа Ана Миленкова ще отговаря министърът на околната среда Валентин Босевски.
Имате думата, госпожа Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър- уважаеми колеги! Екологичните проблеми на Силистра са изяснени. Те вече не са регионален, а национален и международен проблем. Тревога будят данните от наблюденията на заболеваемостта на населението в района. Значително увеличение на острите дихателни заболявания - пневмония с 121 на сто, острите бронхити са 64 на сто, алергичните заболявания, представени от астмата с 42 на сто.
Вредите върху здравето не могат да бъдат обезщетявани и отлагането на решаването на екологичните въпроси е с непоправими последици.
Моля Ви да поясните на българската общественост какви са мерките, които са взели държавните институтии по този екопроблем и до какви резултати са довели те?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожо Миленкова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Миленкова! Благодаря Ви, че ми давате възможност, макар че изпитвам известно притеснение, каквото изпитва човек, който често го карат да разказва една и съща история, но Вие всъщност ми давате възможност да се опитам тук съвсем накратко, казах една и съща история, защото и в парламента и пред обществеността, включително и в гр. Силистра, аз съм поднасял информация относно политиката на правителството и на бившите правителства, тъй като това е един стар проблем по уреждане на големия въпрос с трансграничните замърсявания. Благодарен съм Ви, че ми давате РД/ЙА 169.1 възможността сега да се опитам почти в един алгоритъм да ползвам хронология, много накратко, за да се опитам да внуша, може би за последен път, може би няма да имам повече възможност да говоря по този проблем в тази зала, да се опитам да определя нещата. Моля да бъде извинен, тъй като ще ползвам често понятието "аз" не за да афиширам собственото си присъствие в тази проблематика, която вярвам, че никой не може да оспори, но по-скоро да определя своята отговорност за онази политика, защото това е политика, която аз съм генерирал със съгласието на правителствата и правителството, в което съм бил министър последните почти две години.
Госпожо Миленкова, на 1 януари 1993 г. аз заварих регламента на българо-румънските отношения в следния порядък. Една подписана конвенция, която ни беше крайно необходима, тъй като тя съдържаше казуси за международен арбитраж, съдържаше казуси за определени действия на двете страни при решаване на проблемите с трансграничния пренос, съдържаше възможност да използваме конвенционалните казуси, за да се обръщаме към международни институции. Но тази конвенция не работеше, тъй като и румънската и българската страна, не бяха успели да създадат нения орган за управление междуправителствената комисия по изпълнение на конвенцията.
Предложих на румънския министър ускорено да уредим тази процедура с актове на двете правителства.
На 13 декември 1993 г. българското правителство обяви българския състав на междуправителствената комисия. Румънската страна също представи с правителствено постановление своя състав.
На 15 декември с министър Илие подписахме в София статут за работа на междуправителствената комисия. В продължение на една година в лични и официални разговори успях да убедя министър Илие и румънското правителство в необходимостта да направиме необходимата крачка към решаването на проблемите с трансграничния пренос в Силистра-Калараш, Русе-Гюргево, НикополТурну Мъгуреле, като се откажем окончателно от експертните спорове и планирането на мониторингови програми, което не ни доведе в продължение на много години до нищо. То ни доведе до едни втвърдени позиции на две страни, които се сочат от двата бряга на Дунава един друг и търсят вината в единия или в другия.
Тук искам да изтъкна особената и персонална нагласа 169.2 на румънския министър, който прие солидарно идеята, която му предложих да излезем от междудържавните схеми на решаване, и или опит за решаване на този проблем и да внесем проблема в Европейския съюз. Извърших определени демарши и разговори с представители на Комисията на Европейския съюз и с представителя на Европейския съюз в България посланик Съливан.
Европейският съюз ни постави политическото условие двете страни да депозират в Брюксел политически момерандум за готовност на двете страни да поемат ангажимента и отговорностите на една програма за технологична реконструкция на промишлените мощности, които са основни източници на трансграничен пренос на двата бряга, която ще се спонсорира и на която ще се окаже интелектуална и технологична, и експертна помощ от Европейския съюз.
На 27 декември 1993 г. аз и министър Илие подписахме този момерандум след като бяхме упълномощени от своите правителства и депозирахме меморандума в Брюксел.
На 10 март 1994 г. с офицално послание на Европейската общност господин Алан Меихю уведоми мен и министър Илие, като представители на своите правителства, че Европейският съюз че е приел меморандума, приветства позициите на двете страни и поема политическия ангажимент да протежира една програма за технологична оценка на технологичните дефекти на предприятията, виновници за трансграничен пренос, след което на базата на тази технологична оценка да се планират програми за конкретна технологична реконструкция. И понеже много пъти говоря за този термин, сега ще се опитам просто да дешифрирам това понятие. Това означава, че ако в химическия завод в Турну Мъгуреле в сектора за сепарация на азотни окиси е разхерметизиран при това струва 200 хиляди екю, да се извършат технологични реконструкции за оптимизиране и привеждане в ред на този сектор, за да не бъде обгазявано населението на Никопол с амоняк. Същото важи и за Калараш по отношение на коксовите батерии, оптимизиране на технологиите за гасене на кокса и т.н., и т.н. Това е вече технология на нещата, в която ние, като професионали, сме влезли и в която европейските експерти ще имат необходимата позиция, за да дадат технологична оценка на базата на която да се реализират програми за технологична реконструкция. 169.3
На 20 юли 1994 г., госпожо Миленкова, получихме проектопредложението на Комисията на Европейския съюз " относно условията за провеждане на европейски търг, за което Европейският съюз обяви и финансовото си решение с няколкостотин хиляди екю. Не ги номинирам точно, защото те са над триста хиляди. 169.4 С финансовата помощ на Европейския съюз през втората половина на месец октомври тази година - след 15 дни - започва търговата процедура, в която ще участвуват номинираните представители на министрите на околната среда на Румъния и на България, заместник-министри на околната среда с Комисия по търга, назначена от Европейския съюз в Брюксел. Европейската компания, която ще спечели търга, ще проведе ускорено, за няколко месеца, конкретна технологична експертиза на виновните емитери, както се изразяваме ние.
На 5 септември 1994 г. румънското правителство ме информира, че е съгласно на условията, които поставя Брюксел за провеждане на търга и за по-нататъшните стъпки за провеждане на технологичната реконструкция. След изготвянето на технологичните оценки Европейският съюз ще обяви второто си финансово решение за финансиране, спонсориране на конкретните действия за технологична реконструкция на промишлените обекти.
Последната новина от Брюксел, която мога да съобщя тук на този висок форум (не съм я съобщавал в пресата, защото за нашите масмедии, както казва моят премиер, добрата новина не е новина и аз нося известна вина, че не информирах достатъчно може би и обществеността за някои неща, свързани с българо-румънската проблематика) на 16 септември 1994 г. външният ни министър господин Даскалов ми връчи с нота проектостратегията на Европейския съюз относно определяне политиката на Европейския съюз към асоциираните страни в предпериода на подготовка за тяхното реално членство. В раздел "Д" на стратегията на Европейския съюз в екологичната политическа програма на Европейския съюз има три екологически, екополитически приоритета.
Първият от тях гласи: "Оказване от страна на Европейския съюз на ускорена подкрепа за решаване на трансграничните проблеми, забележете, в регионите на Черния триъгълник, Долен Дунав, Балтика, Средиземноморието".
Госпожо Миленкова, аз напускам своя мандат като министър с една особена удовлетвореност не само на професионал, но и на човек. В Осло, в Хелзинки, в Брюксел, там, където съм имал възможност да излизам като министър на околната среда на своята страна, ББ/КТ 170.1 аз често си позволявах твърде твърд и понякога недостатъчно деликатен тон. Обвинявах Европейския съюз за това, че той инвестира значителни средства в Черния триъгълник, защото той е в Централна Европа и защото мирише на Централна Европа. Казвах, че България и Румъния не могат да се справят със своите проблеми, защото са страни в криза, но и че никой не се обръща с донорска позиция към тях, защото ние сме далече и не миришем.
Днес в стратегията на Европейския съюз първият екополитически приоритет е номиниран точно така: "Оказване на ускорено съдействие за решаване на трансграничните проблеми в Долен Дунав, Черния триъгълник...", т.е. мисля, че успяхме да сложим големият проблем за страданията на хората в нашите крайдунавски градове наравно с проблемите на Черния триъгълник.
Аз съм дълбоко убеден, че следващите екипи ще имат отговорността и морала и на държавници, и на политици да продължат тази линия на поведение или, без особени претенции, да продължат тази политика, защото това е политика. Управлението на околната среда не е само рисуване на зелени детелини, то е технологии, дипломация, инвестиции, финансови програми и т.н.
Аз нося своята отговорност и го заявявам тук и може би това е последната възможност, която имам, за това, че прекъснах периода на глуповати експертизни спорове. Аз просто ги прекъснах и приех, че единственият начин за решаване на проблемите на българското население в един солидарен политически модел със съседната ни и суверенна страна Румъния, на която не можем да взривим заводите и не можем да я принудим дори да ползува преференциални кредити. Защото би ни отговорила: ние ще носим тегобата на кредитирането, а на вашия бряг ще бъде ползата. Аз приех, че единственият начин за решаване на този проблем е вкарване на проблема в съвременните европейски финансови политически механизми. Иначе никога няма да решим тези проблеми. И всеки следващ екип, и всяко следващо правителство го съветвам, позволявам си, имам вече четиригодишен опит от писането на конвенцията между България и Румъния, до решението на Европейския съюз, за който и аз имам своя човешки принос. След 50 години човек може да ползува по-често думичката "аз". 170.2
Съветвам всякакъв нов екип да не се отклонява от тази позиция. Иначе нищо няма да се свърши.
Това е, госпожо Миленкова. Аз Ви моля, в тази папка съм събрал в хронология цялата дипломатическа документация по решаването на проблемите в региона на Долен Дунав. Пожелавам Ви да бъдете депутат в следващия парламент и да не оставяте министрите да си измислят други модели. Аз твърде тоталитарно предлагам този модел. Но аз съм с дълбоката убеденост на човек, че друг няма.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До следващия парламент има още една година, господин Босевски! (Смях в залата)
Благодаря Ви.
Госпожа Миленкова, имате думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря, господин министър, за отговора и за чувството на отговорност, с което се отнасяте към екозаплахата в Силистра.
В същото време искам да изкажа своята увереност, че цялата българска общественост ще бъде непримирима до окончателното решаване на екопроблема на Силистра. Защото ние не бихме се примирили и не можем да допуснем Силистра да остане без силистренци и не можем да се съгласим да не мислим за здравето на нашите деца и за тяхното бъдеще.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите и питанията, отправени към заместник-министър председателя Кирил Цочев.
Актуален въпрос от народния представител Стоян Иванов относно тарифата и заплащането на топлинна енергия.
Господин Иванов, имате думата да развиете актуалния си въпрос. 170.3
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Г-н председателю, уважаеми колеги, уважаеми г-н Цочев! Въпросът беше актуален и предполагам, че продължава да бъде.
Преди време при мен бяха представени жалби и протести от граждани на Бургас, ползуващи услугите на топлофикацията, специално на дружеството в Бургас "Топлофикация"-ООД. Изразено беше общо недоволство от обявената с Постановление 52 на Министерския съвет от 23 март т.г. т.нар. базова абонатна такса, която се плаща цяла година освен заплащането на енергийната такса, която се плаща само през отоплителния сезон. Хората оспорваха основателността на тази такса и се изразяваха съмнения по изразходването на набраните средства за декларираните цели, които бяха декларирани като средства за ремонт, поддръжка и т.н. Гражданите протестират остро срещу заплащането на абонатна такса за помещения, в които реално не се ползува отопление, т.е. радиаторите или липсват, или са затворени и пломбирани. Стига се според тях дотам да се събират такси дори за стълбища, на които липсват тръби за отоплителна инсталация.
Гражданите изразиха общо мнение, че тази такса трябва да бъде премахната и да се плащат ползуваните услуги без отложени или авансови плащания за неясно какво всъщност се плаща всеки месец за тази услуга.
"Конкретните действия на топлофикациятта обаче, които предизвикват нашия протест, са свързани със заплащането на услугата по отоплението и горещото водоснабдяване на базата на предложения от топлофикацията договор абонатът, който е другата страна на договора, е едно единствено лице за всяка абонатна станция. Този абонат, пак според договора, трябва да бъде упълномощен от отделните потребители на топлоенергия и да ги представлява."
Аз не съм сигурен дали в "Топлофикация" - Бургас е представен поне един протокол и споразумение между упълномощилите го този абонат потребители, което също е изискване на договора по Постановление 52 на Министерския съвет.
"Топлофикация" не се замисля много и по собствена преценка приема, че абонатът, това е домоуправителят на съответния вход СБ/МД 171.1 (това е най-лесното) или блок и го натоварва да извършва безвъзмездно събирането на таксите и отчитането на събраните суми в касата на доставчика - "Топлофикация".
Напоследък събирачите на такси получават възнаграждение, което се събира от абонатите, а не съгласно постановлението от общата сума, която дължи потребителят на доставчика, т.е. сумата, която се събира, не е сума, която е включена в общата цена на услугата, а е отделно от нея. Тази дейност на абоната по събирането на таксите не е регламентирана в никакъв нормативен документ, в който да е ясно какви са възможностите на този абонат да въздействува на нередовните потребители, които е възможно даже да не са подписали горния протокол. И когато настъпи конфликтът между абоната и нередовните платци, "Топлофикация" постъпва много просто: тя просто завърта крана и спира топлоподаването на целия вход или блок, макар че по-голяма част от потребителите са редовни платци. В случая "Топлофикация" въвежда един позабравен от цивилизацията принцип наказание за назидание, т.е. наказват се невинни, ако не могат да се накажат виновните.
Конкретните ми въпроси по повод на казаното дотук са:
1. От какво е продиктувано въвеждането на базова абонатна такса и могат ли потребителите да заплащат пълния размер на услугата само когато я ползуват, т.е. по време на отоплителния сезон и само за наистина отопляваните помещения?
2. Защо въпреки записаното в Инструкцията за прилагането на тарифите за фиксирани цени на топлинната енергия "Топлофикация" - Бургас, отказва да отчита използуваната гореща вода по монтираните в отделните потребители водомери, макар че хората хвърлиха доста пари, за да ги закупят и монтират?
3. Смятате ли, че договорът, който "Топлофикация" Бургас, а вероятно и в други градове на страната предлага на своите клиенти е законен в частта му за въвеждане на фигурата на абоната и какви действия лично Вие бихте препоръчали на абоната спрямо нередовните потребители? Става въпрос за законни механизми. Има ли такива законни механизми той да принуди неперфектните потребители да се издължат към доставчика?
4. Смятате ли, че подобни проблеми ще се решат и ще се решават много по-бързо, ако "Топлофикация" като съставна 171.2 част от комунално-битовата инфраструктура на населеното място премине на пряко подчинение на органите на местно самоуправление със запазване на субсидирането й от държавния бюджет?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата зам.-министър-председателят г-н Кирил Цочев.
ЗАМ.-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отговорът на уважаемия г-н Стоян Иванов е от 15 юли т.г., но е актуален и към днешна дата.
Първо. "От какво е продиктувано въвеждането на базова абонатна такса и могат ли потребителите да заплащат пълния размер на услугата, само когато я ползуват по време на отоплителния сезон?"
Отговор: съгласно тарифата за фиксирани цени на топлинна енергия, въведена с Постановление на Министерския съвет # 52 от 23 март 1994 г., цената на топлинната енергия за жилищни нужди включва 2 елемента - енергийна такса за консумация и месечна базова такса на абоната, която се заплаща целогодишно. Този начин на плащане се прилага, когато топлификационното дружество осигурява отопление през отоплителния сезон и гореща вода минимум 11 месеца в продължение на 1 година, какъвто е случаят в Бургас. Дори гражданите да се откажат от ползване на топлинна енергия за неограничен период от време, те заплащат определената базова такса. Въвеждането на базовата абонатна такса е продиктувано от наличието на постоянни разходи за експлоатацията и поддържането на работещите целогодишно съоръжения за производство и доставка на топлинна енергия, топлоизточници, топлопреносна мрежа и абонатни станции в жилищни сгради. Практиката постоянните разходи да се събират чрез абонаментни такси е разпространена в целия свят и се прилага също за електроснабдяване, телефини и др.
Второ. "Защо въпреки записаното в Инструкцията за прилагането на тарифите за фиксирани цени на топлинната енергия "Топлофикация" - Бургас, отказва да отчита използуваната гореща вода по монтираните в отделните потребители водомери?"
Отговор: в цитираната инструкция е предвидено таксите за топлинна енергия да се изчисляват въз основа на количеството 171.3 доставена енергия за отчетен период, които се определят чрез показанията на измерителните прибори или по пътя на изчисления. Уточнено е как се установява консумираната като гореща вода топлинна енергия в сграда с топломер и монтирани водомери, в сграда без топломер, но с монтирани водомери и при липса на измерителни прибори в жилищната сграда. В Бургас в абонатните станции на редица жилищни сгради има монтирани водомери за гореща вода. Според Комитета по енергетика, чиито представители направиха проверка във връзка с постъпили в Министерския съвет жалби и Вашия въпрос, топлофикационното дружество правилно събира таксите за консумирана като гореща вода топлоенергия по показанията на общия водомер. Разпределението на таксите между потребителите към една абонатна станция с водомер се извършва по 2 начина в зависимост от това дали има индивидуални водомери във всички жилища или само в част от тях. Това разпределение става по два начина и от гледна точка на обстоятелството дали има подписан договор между доставчика на топлинна енергия на абоната. При липса на договор определянето на таксата на консумирана гореща вода се извършва от топлофикационното дружество в Бургас, а при наличие на договор с абоната, съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба # 2 за отчитане на топлинната енергия, публикувана в "Държавен вестник" бр. 36 от 1993 г., цитирам: "При повече потребители на топлинна енергия в една сграда с измерителен прибор енергията се разпределя помежду им по възприет от тях начин."
Трето. "Смятате ли, че договорът, който "Топлофикация" - Бургас, а вероятно и в други градове предлага на своите клиенти, е законен в частта му за въвеждане на фигурата на абоната и какви действия лично Вие бихте препоръчали спрямо нередовните потребители?"
Отговор: тарифата по 52 министерско разпореждане, точки 4 и 6, въвежда писмен договор за доставката на топлинна енергия при цени франко абонатна станция на потребителя, в която са монтирани измерителните прибори. Както и в Закона за електростопанството, към една абонатна станция и един измерителен прибор има един абонат или множество потребители, жилищна сграда или част от сграда, включена към една абонатна станция, до която 171.4 топлификационните дружества доставят топлинната енергия. Задължение на потребителите, включени към една абонатна станция и представляващи един абонат в сключения с доставчика договор, е да осигурят навременно събиране и изплащане на таксите за консумирана топлоенергия чрез упълномощен представител съгласно чл. 47 от Закона за собствеността.
Четвърто. "Смятате ли, че подобни проблеми ще се решават много по-бързо, ако "Топлофикация" като съставна част от комунално-битовата инфраструктура на населението премине на пряко подчинение на органите на местно самоуправление със запазване на субсидирането й от държавния бюджет?"
Отговор: въпросът за преминаване на градските топлофикационни дружества към общините е поставен в Министерския съвет от Комитета по енергетика, но решаването му е отлагано поради възражения от страна на общините, свързани с осигуряването на субсидии за дружествата. Комитетът по енергетика е на мнение, че топлофикационни дружества с Принципал в съответните общини могат да бъдат печеливши. Топлофикационните дружества ще се договарят със своите потребители на топлинна енергия за стопански нужди. Цените на топлинната енергия за стопански нужди и от системата на енергетиката съгласно Постановление на Министерския съвет 120 от 29 юни т.г. се образуват на база пълните разходи за производство и рентабилност до 7 на сто. На тези цени общините ще сключват договори с доставчика на топлинна енергия за топлоснабдяване на населението и ведомствата на бюджетна издръжка, а именно болници, училища, детски градини и други. Тогава субсидиите за покриване на разликата между цената на топлинната енергия, определена по 120 постановление, и фиксираните цени за населението и за ведомствата на бюджетна издръжка по Постановление на Министерския съвет # 52 от 23 март 1994 г., следва да се отпускат на съответните общини за диференцирано разпределение на населението.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на г-н Цочев.
Г-н Иванов, имате думата да вземете отношение по отговора. СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин Цочев, всичко това, което казахте пред микрофоните, лично на мен ми е известно. Аз исках да го чуят хората, които се вълнуват от тези проблеми, защото считам, че основната причина, за да възникват тези въпроси, е липсата на заинтересованост на предприятията от топлофикацията да извършват една нормална маркетингова дейност, да обяснят на гражданите защо се налага тези действия да бъдат предприемани, да се убедят, че топлофикацията е едно търговско дружество, което в края на краищата трябва да работи в една нетърговска в общи линии среда и поради това се налагат такива административни мерки и т.н.
Аз считам, че местните дружества не си дадоха труда да съберат тези хора, представители на така наречените абонати, и да обяснят това, което казахте пред микрофоните на Националното радио така че всички тези проблеми, тези писания по вестниците, неграмотни в повечето случаи или тенденциозни, нямаше да бъдат толкова актуални и да възбудят толкова много духовете на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата народният представител Йовчо Русев относно мотивите на правителството за високото облагане на вноса на соев шрот.
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги, уважаеми господин Цочев! Моят актуален въпрос е от 17 юли. И тогава ставше дума все още за прогнози по зърнения баланс на страната и начина, по който трябва да се търсят решения за неговото осигуряване през периода 1994-1995 г. до новата реколта.
Независимо че въпросът ми е от 17 юли, той си остава актуален, тъй като чрез средствата за масова информация непрекъснато се внушава на обществеността, че все още баланс няма и че все още решение на зърнения проблем не се предлага.
Като имам предвид, че в последните четири години баланс на зърното в страната изобщо не е правен, който ясно да отчита потребностите от хляб, хлебни изделия, месо, мляко, яйца, за да се види една продоволствена политика на правителството, много е важно да знаем дали правителството е успяло да изготви такъв баланс, какви разчети и какви решения се налагат, за да може 172.1 БП/ВЙ своевременно да се осигури хлебното зърно, фуражното зърно и да се намерят своевременно пазари, на които, ако има излишно зърно, то да се реализира в едни най-добри пазарни условия.
Освен това неслучайно стои въпросът и за шрота. България по традиция не е обезпечена с растителен протеин, а сега научаваме от пресата, че масово се изнася слънчоглед, който е в основата на растителния протеин за осигуряване на животновъдството в България.
По всички тези въпроси бих искал да чуя Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министърпредседател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Русев, увавжаеми господа Маню Манев, Коста Андреев и Тодор Тодоров. Въпросите се дублират и затова аз ще отговоря едновременно. Моят отговор е подготвен в писмен вид, но ще направя и един устен коментар, тъй като има движение още от снощи даже в тази връзка със зърното.
Нека да започна с по-важния въпрос - за ценовата политика на правителството на зърнено-хлебните култури от реколта 1994 г., с оглед да се стимулира сега и за следващата година селскостопанското производство.
По баланс на Министерството на земеделието, на хлебното и фуражно зърно за стопанската 1994-1995 г. - за щастие такъв тази година такъв има - се очаква общ добив от 6 380 000 тона, като в това число пшеница - 3 948 000 тона, ечемик 1 084 000 тона, царевица 1 240 000 тона и други 108 хиляди тона. Към вчерашна дата, когато гледахме на заседание на Министерския съвет мерките, са събрани по официални данни 750 хил. тона хлебна пшеница.
Ценовата политика на правителството по отношение на изкупуването на хлебната пшеница се изразява в конкретни действия като:
1. Приемане на постановление # 136 от 19 юли 1994 г. за определяне на икономически стимули при изкупуване на хлебна пшеница от реколта 1994 г., съгласно което правителството одобрява квота за изкупуване на хлебна пшеница в размер на 1 100 000 тона и одобрява средства в размер на 127 млн.лв., 172.2 които да се предоставят като временна финансова помощ до 30 април 1995 г. за изкупуване на хлебната пшеница.
От направения преди малко разчет, до този момент има недостиг на 350 хил. тона хлебна пшеница, за което правителството взе съответни мерки и след малко ще ги кажа:
Своевременен анализ и оценка на предложенията за изменение на външнотърговския режим по отношение на вноса и износа на зърнени култури и техните производни.
През месец юли и август на настоящата година - летните месеци - Министерството на търговията е разгледало над 8 предложения за изменение на външнотърговския режим на зърнените култури и техните производи, голяма част от които са оставени без движение поради взаимно изключване или противоречие. Обща тенденция в регулиране на външнотърговския режим е правителството да изчака окончателно оформяне на балансите на зърното и оценка за наличните количества и степента на задоволяване на вътрешния пазар за зърнени култури и техните производи, след което да се вземат решения за отменяне или
продължаване на забраните за износ или съответно облекчаване на вноса на някои отделни зърнени култури или продукти от тях.
На този етап становището на правителството е да се продължи действието на забраните за износ на хлебно зърно след 30 септември, тоест, след днешна дата - и това вече е направено с постановление от вчера до 15 ноември специално за зърното - хлебно и фуражно и аз ще обясня защо, - до изясняване на проблемите за състоянието на задоволяване на вътрешния пазар, след което могат да бъдат предприемани действия за промяна на външнотърговския режим.
Правителството възнамерява да промени условията, при които производителите на брашно и хляб образуват и прилагат своите продажни цени, като увеличи допустимите нормативи на рентабилност, регламентирани в наредбата за наблюдение и контрол върху цените на стоки с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната. Икономическите условия, при които работят мелничните комбинати и хлебопроизводителите, налагат незабавна промяна на нормативната уредба в тази насока. 172.3
Вторият въпрос е свързан също с първия, но ще направя малко коментар.
Вчера на заседание на Министерския съвет се взе решение и това решение е разпратено на всички гранични пунктове, за продължаване на забраната на зърно - както фуражно, така и хлебно, поради липса на възможност да се идентифицира кое е хлебно, кое е фуражно при износа и под опасността да се изнесе недостигът от 350 хил. тона подо формата на фуражно зърно, тоест до всички гранични пунктове е съобщено, че е валидна забраната до 15 ноември. Това е в групата стоки, които бяха забранени до 30 септември по постановлението.
Решението, което предполагам следващото правителство ще вземе, но сега е внесено в Министерството на търговията и в Министерския съвет и по принцип е прието, е да се изчака разумно месец октомври, за да се види какво ще бъде окончателното прибиране на реколтата - имаме информация, че ще се забави част от прибраната реколта и не се продава поради обикаляне на външни търговци за даване на по-висока изкупна цена от тази, която е определена с постановлението, което цитирах преди малко и да не се ангажира бюджетът на държавата поради липса на възможност оттам, да се определи експортна такса при евентуален износ на фуражно зърно, след като сме гарантирали минималното възможно количество, до 1 млн. и 100 хиляди разликата да я попълним с експортна такса, отделена в специален бюджет от експортната разлика, тоест продажната цена, и покриване на разходите с минимална търговска надценка на производителите, тоест на ЕООД "Зърно", респективно Министерството на земеделието. 172.4
Тази експортна такса се набира в отделен фонд, с която се купува хлебна пшеница за осигуряване на баланса до 1 млн. и 100 хил. тона. Едва тогава, това, което казах в баланса по-нататък, може да се освободи и да се даде разрешителен режим при определени условия, на външнотърговски режим, за остатъка от фуражна пшеница и другите.
Имаше силен коментар вчера да дадем още отсега, от днешна дата, възможност за износ само при регистрационен режим на царевица и на ечемик. Лично аз възразих, като казах, че в момента точно се прибира царевицата, тоест започва кампанията за прибиране на царевица и не е редно да правим предварително прибързана стъпка, докато не сме сигурни, че в рамките на няколко дена няма да получим сигурен, както тук казвам, баланс за точно количество царевица, колко тона ще има царевица, за да дадем възможност тя да се изнася или да не се изнася, за да не се получи недостигза.
Ще продължа нататък - как смята правителството да регулира външнотърговския режим в областта на зърненото производство с цел да се създадат сега и в перспектива... (реплика от блока на БСП и коалиция: "За шрота.") За шрота ще кажа сега.
Сега за слънчогледа, понеже стана дума за слънчогледа. Лятото беше увеличена експортната такса от 90 на 120 долара на тон. Очевидно е обаче и при тази такса, която се считаше, че почти е забранителна, е ниска експортна такса и вчера се взе решение за 200 долара експортна такса на слънчоглед, с което анализите сочат, че тя е почти забранителен режим. Но ние нямаме право да правим забрана във външнотърговския режим по известни причини - европейски структури, ГАТ и т.н., да не коментирам въпроса, но по принцип 200 долара е експортната такса от снощи специално за слънчогледа с цел да не се изнесе количеството слънчоглед и да може да се осигури от всички видове слънчоглед, не става въпрос само за един, който е маслодаен.
По отношение на шрота. Тук е много интересен въпросът. Действащият от 1 януари т.г. режим по износа и вноса, утвърден от Министерския съвет с постановление # 241, определя безмитен внос на соев шрот в рамките на контингент от 55 хил. тона и 173.1 СД/ВЙ временна забрана за износ на соев шрот до 30 септември 1994 година.
По инициатива на Министерството на земеделието министърът на търговията предложи и Министерският съвет с постановление # 63 от 30 март 1994 г. е отменил забраната за износ на соев шрот и износът е преминал на регистрационен режим. Мотивите са икономическо оцеляване на единственото предприятие за преработка на соя у нас "Мургаш" - гара Яна, и решаване на проблеми, свързани с финансиране на пролетната сеитба на соята.
С постановление # 112 от 22 юни, по предложение на Министерството на търговията (тогава вече аз бях министър) е отменен контингентът за безмитен внос на соев шрот, тъй като от предвидените 55 хиляди тона контингент са усвоени по-малко от 5 хил. тона, или под 9 процента за близо половин година и освен това поради абсурдната ситуация при наличие на местно производство на една стока едновременно да съществува свободен износ и безмитният й внос в страната.
Когато във въпроса на господин Русев се споменава за възстановяването на импортна такса за внос на соев шрот в размер на 25 процента, вероятно се има предвид митото на соевия шрот, което по митническа тарифа за облагане на стоките е съответно 20 и 25 процента.
След като Министерството на земеделието определи общата потребност от соев шрот за страната на 70 хиляди тона годишно, в това число 15 до 20 хил. тона местно производство и 50 - 55 хил.тона от внос, с оглед да не бъдат оскъпявани комбинираните фуражи и респективно да растат цените на продукти като месо, мляко, яйца и други, с по становление # 151 от 3 август тази година правителството отново определи контингент за безмитен внос на соев шрот от 50 хил. тона и възстанови забраната за износ като необходима мярка с цел максимално количество от произведения в България шрот да остане в страната.
По мое мнение, въпреки че решението задоволява реална и оправдана от икономическа гледна точка потребност, за предпочитане са преките мерки от типа на субсидиране на производството, а не такива, чиито обект е външната търговия. 173.2
Благодаря за вниманието. Ако нещо съм пропуснал, съм готов в устна форма да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Цочев.
Господин Маню Манев, нали и Вие получавате междувременно отговор? Имате отправен актуален въпрос заедно с народните представители Коста Андреев и Тодор Тодоров. Има съвпадане...
МАНЮ МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, господин заместник-министър председател! Аз искам да благодаря от името на моите колеги господин Коста Андреев и Тодор Тодоров за изчерпателния отговор, който дадохте. Струва ми се, че мерките, които предприемате, съвпадат с нашето виждане. Нося тревога обаче, че при този недостиг, който Вие споменахте, а той е вече около 300 хил. тона, за да се върже балансът на страната, крие големи опасности. Вероятно това, което сте предприели с вчерашното заседание, може би ще даде възможности, но нося и една друга тревога, която искам да споделя пред Вас.
Така или иначе в настоящия момент около 2 млн. тона приблизително се намират в индивидуални производители, кооперации и сдружения. Това е продукция, която по естествени, разбираеми причини не може и не се съхранява в подходящи условия. Има всичките опасности, ако действително не се създадат и навременни благоприятни условия част от тази продукция, която ще се окаже повече, отколкото е потребна, да се създадат условия тя да бъде съответно реализирана на външния пазар или пък да се намери нейната реализация тук, вътре, тя да бъде похабена по естествени също причини.
Ако Вие имате възможност в перспектива да наблюдавате тези процеси, аз Ви моля много внимателно да се следи това, за да се създаде възможност и на самите производители да получават съответните подходящи цени, за да могат те пък да заложат една бъдеща селскостопанска дейност, която отговаря на новите условия.
Благодаря Ви още веднъж за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Русев, имате думата и Вие. 173.3
ЙОВЧО РУСЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз действително не можах да чуя баланса на зърното и бих искал по някакъв начин правителството да информира парламента или обществеността за истинския баланс, така както се прави един баланс на зърното. Защото ние говорим за 1 млн. и 100 хил. тона хлебно зърно само за непроизводителните райони и градовете. В общия баланс на страната продоволствените потребности са в размер на 1 млн. и 700 - 1 млн. 750 хил. тона. Така че той трябва да се гледа изцяло.
Второ, по отношение на соевия шрот. Действително аз съм благодарен, че господин Цочев отбеляза необходимостта от субсидиране на комбинираните фуражи, които се явяват в основата на ръста на цените на месото, на млякото и на яйцата. И този въпрос трябва да се реши колкото може по-бързо, за да се спре този неудържим ръст на цените на крайните продукти, които изпреварват ръста на себестойността на производството. Защото предприятията, фирмите, които предлагат месо, мляко и млечни произведения, яйца, искат да изпреварят този ръст, който очакват и който се оформя вече като една тенденция във фуражните заводи. И тъй като България няма растителен протеин, ще бъде голяма беда, ако по някакъв начин, под някаква форма, продължи износът на слънчогледово семе, така както той се е ускорил през последните седмици.
И затова аз се обръщам към Вас, господин Цочев: нека правителството да разгледа, да направи анализ на реалния, на истинския баланс на зърното, и да го публикува, за да бъде известен и на търговците, и на производителите, защото тази година в резултат именно на тази политика те ще залагат в есенната сеитба културите, които осигуряват зърнения баланс през 1995 година.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Русев.
Имате думата, господин Цочев, да допълните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз благодаря за допълнителните въпроси на господин Манев. 173.4
Още на 20 юли т.г. направихме едно събиране при мен, на което присъстваха представители на Министерството на земеделието, на всички мелнични комбинати и представители на Народното събрание, на Министерството на търговията, и разгледахме комплексно мерки, които преди малк прочетох, които взе правителството. Една от мерките, които не цитирах, но тя стана тогава достояние, тъй като се публикува и от пресата, и официално беше съобщено на всички зърнопроизводители, незвисимо че някои по естествени причини не пожелаха да разберат за какво става дума, се разгледа и се определи разумна цена на 20 юни до 45 лева такса за наем на всички държавни складове, които събират 7 млн. тона, да бъдат отворени и който има желание, да съхранява зърното вътре. (Неразбираема реплика от господин Йовчо Русев)
Пишем "до 45", не казваме "45". Вие знаете, Вие сте професионалист, има силози, които имат по-висок разход за вентилация, за изсушаване, на енергия и т.н. Тогава бяха напълно удовлетворени и тези разчети бяха, тъй като тогава, към тази дата имаше някои, които си бяха позволили 70 лева да дадават под наем на тон пшеница, което очевидно беше много високо. И затова се прие компромисен вариант до 45, не 45. Четиридесет и пет при най-скъпите силози. 173.5
Въпреки всичко, според мен, изкуствено, някои производители си държат на площадката зърното и не използуват тази възможност, която беше обявена официално, да приберат зърното си в складовете на държавата. Държавата няма откъде да вземе допълнителни субсидии за онези силузи, за които тази такса за наем не може да бъде покрита.
Така че и сега този факт е налице. И който има желание, може да си прибере зърното там.
По отношение на фуражната пшеница аз казах. Първо, за баланса съм напълно съгласен. Трябва да бъде публикуван. Аз цитирах в отделните култури какво е в момента състоянието. Но трябва да бъде публикуван, за да се знае от обществеността. Това е съвсем правилно. 2 100 000 е определено на база минимално количество за изхранване на населението, прието в постановлението, по предложение на Министерството на земеделието, а 1 700 000 е цифра, която е евентуално очаквано, това, което би станало.
Според мен това нещо в един близък план, докато още съществува правителството, би трябвало и аз ще го поема като ангажимент, да излезе общият баланс, официално даден в пресата. Разбира се, това не може да стане окончателно за царевицата и за онези култури, които в момента подлежат. Но както казах, ние имаме предварителни разчети колко се очаква в общия баланс от 6 398 000 тона.
По отношение на комбинираните фуражи. За слънчогледовото семе. Затова се взе вчера това решение. Първоначалните разчети сочеха, че 120 долара експортна такса е абсолютно достатъчна, за да не се изнесе семето.
От 15 дни не бяха сезиран, че и при тази експортна такса се намира начин за износ на слънчогледовото семе. Затова се вдигна. Предложението беше за 165 и го вдигнахме драстично на 200 долара на тона, което по понятни причини става вече забрана изцяло за износ на слънчоглед.
Разбира се, един от въпросите ми беше за олиото. Аз винаги съм казвал моето становище по отношение на олиото. Той е бил против пределните цени на олиото. И за щастие снощи правителството взе това решение, да падне определената цена на олиото. Сл.Р/МД 174.1 Но това е продукт, от който се произвежда олио.
Следователно, не би трябвало да има в момента притеснения, тъй като снощи има официална декларация на министъра на промишлеността, че в момента има 16 000 тона олио, които са обработени в масово преработващите предприятия на страната.
Така че свързвам слънчогледа с олиото, тъй като слънчогледът не се яде като слънчоглед, а се използува за производство на олио, респективно за слънчогледов шрот, който влиза в комбинираните фуражи.
Един от въпросите, който обсъждахме при износа на фуражно зърно: дали да се даде възможност за износ на фуражно зърно или на комбинирани фуражи, както казах преди малко.
Това е въпрос на политика, дали да се позволи за фураж или да се изнася като комбинирано. Но има опасност тогава да се задръстят комбинираните фуражи и да липсват складови площи. И затова вероятно ще се позволи и разреши при регистрационен режим фуражното зърно да се изнесе, когато минималното хлебно жито е прибрано в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата г-жа Клара Маринова относно системата и графика за изплащане на пенсиите за м. юли 1994 г. Същият актуален въпрос е отправен и към другия зам.министър-председател.
Г-н Цочев, нали Вие ще отговорите на този въпрос?
МИНИСТЪР ЦОЧЕВ: Трябва да отговори г-н Матинчев, нямам компетенции да отговоря на този въпрос. Въпросът е зададен през м. юли и аз имам готовност, но по принцип не е в моя ресор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, няма да отправяме въпроса към Вас. Приключваме.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, аз моля да ме изслушате и да стигнем заедно до решаване на проблема кой ще отговори на въпроса. Защото освен моят въпрос, който се отнася до един изключително тежък и актуален проблем, свързан с унизителното финансово състояние на пенсионерите на българия.
Тук ще си позволя да отворя една скоба, за да обясня. Актуалният ми въпрос е зададен преди почти 3 месеца и се отнасяше 174.2 към въпрос, свързан с м. юли. Ставаше дума за неизплатени компенсации и за забавяне с няколко дни на срока.
От тогава мина много време. Аз страшно съжалявам, че социалният министър така и не можа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Цял месец бяхме в отпуска, г-жа Маринова. Въпросът е от 22 юли.
КЛАРА МАРИНОВА: Да, но социалният министър не можа да намери няколко дни време да остане на родна земя, не само за да отговори на въпроса, но да вникне в сложната плетеница от проблеми, свързани с изплащането на пенсиите. Да не говорим, че досега някои проблеми можеха да бъдат решени.
Сега какво имам предвид по същество? Освен въпросът за тенденциите от пролетните месеци с по няколко дни всеки месец да се забави изплащането на пенсиите, особено силен обществен резонанс има следният факт. С размери, по сигнали, които получих от десетки пенсионери, в размер от 200 до 300 лв. се намаляват пенсиите им, не се изплащат компенсациите, без да им се дава обяснение защо и каква е причината.
И най-сериозният проблем, който възникна, както знаете, уважаеми колеги, от вчера. Буквално шок предизвика вчерашната информация, че Министерството на финансите няма да бъде в състояние да предостави на Главно управление "Социално осигуряване" никакви допълнителни извънпланови суми под формата на безлихвени заеми за изплащането на пенсиите както за м. октомври, така и за оставащите месеци до края на годината.
И така, затова обобщавам всички натрупани въпроси през последните месеци, свързани с пенсиите, за да се договорим кой ще отговори, ако не днес в залата, то в спешен порядък наймалкото чрез средствата за информация, на силно притеснените хора от третата възраст, които с нищо не са заслужили подобно отношение.
Сега аз съзнавам, че г-н Цочев не е в състояние вероятно да обобщи отговор за всички тези въпроси. Но те се отнасят първо до проблема ще продължава ли неизплащането на пенсиите в уречения срок, какво е състоянието с изплащането на компенсациите; второ, ще бъде ли уточнен механизмът, по който ще бъдат информирани пенсионерите за тези отклонения от датите на изплащане и 174.3 трето, какви мерки взима Министерският съвет, по това вече струва ми се че и Вие имате отношение, какви мерки взима Министерският съвет, за да получат своите възнаграждения пенсионерите до края на тази година.
Съзнавам, че кабинетът е в оставка, но за съжаление пенсионерите не могат да бъдат в оставка дори и до края на 1994 година.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Проблемът не е от ресора на г-н Кирил Цочев. Той е министър на търговията. Имаме социален министър. Нека да прецени той.
КЛАРА МАРИНОВА: Но той е вицепремиер и би трябвало да знае като вицепремиер Министерският съвет как ще реагира.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа, уважаема г-жо Маринова, първо аз бих Ви се извинил, няма да отговоря на въпросите, тъй като Вие ги задавате от трибуната комплексно, а ние не сме на пресконференция. Аз ще Ви отговоря в момента само на Вашия въпрос, който беше от 29 юли, тъй като тогава аз не съм излизал в отпуска, бях единствен в правителството. И въпросът беше зададен към мен, бях длъжен да отговоря. Това, че Вие не можете да влезете в диалог с моя колега министърът на труда и социалните грижи зам.-председателя на Министерския съвет - не мога да отговарям за това.
Мога да кажа по принцип какво е станало на 29 юли, забавяне от 2 дни за раздаване на пенсиите. Данните са пред мен. Ще отговоря на този въпрос, защото това Ви беше и въпросът.
По отношение на това, което вчера беше писано в пресата, не е гледано в Министерския съвет. Вие самата сте журналистка и знаете, че пресата някой път излиза с информация, която далеч не отговаря в момента на състоянието на нещата. Понеже Вие взимате вестника, ще Ви кажа, в Министерския съвет вчера не е гледана точка, в която се лишават пенсионерите от фондове. И такъв въпрос въобще не е стоял в дневния ред на Министерския съвет вчера.
Въпросът Ви беше... Моят колега Босевски преди малко каза, аз бях поразен, когато давах пресконференция преди месец и половина. Онова, което журналистите искаха, отразиха. Но онова, което трябваше да отразят, не отразиха. Четох им решение на 174.4 Министерския съвет във връзка с "Булгаргаз" тогава и не излезе нито един ред в пресата. Но онова, което се четеше в контекст на моите думи, излезе в пресата в курсив. В случая затова ще чета, за да не бъда погрешно разбран.
"Изплащането на юлските пенсии създаде твърде сериозен негативен обществен резонанс - това е Вашият въпрос - в контекста на техния размер, намален с около 200 лв. и срок удължен с 2 дни до 22 юли.
Във връзка с този проблем настойчиво Ви моля да заявите какви мерки взема правителството, за да изплати пенсиите в пълен размер, вкл. и с компенсациите в заявения вече срок."
Уважаема г-жо Маринова, на основание чл. 128 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Постановление # 127 на Министерския съвет от 1994 г. всички пенсии, отпуснати до 30 юни 1994 г. са индексирани, считано от 1 юли с коефициент 1,110 и се изплащат за юли по установения с Български пощи-ЕООД график в увеличените индексирани размери, без каквото и да е изключение.
Към тези размери на пенсиите за юли е платена компенсация от 280 лв. месечно. Следователно не само че никоя пенсия не е намалена, цитат, с около 200 лв., както заявявате, но абсолютно всички пенсии са изплатени и продължават да се изплащат до днес вкл., в увеличените размери. Отговорът, понеже писмено съм Ви го подготвил, това е до датата 29 юли, когато трябваше да Ви го връча тук, на трибуната. Но оттогава все не успявате да ме приканите да дойда тук, да Ви отговоря.
Съжалявам че го казвам, но един единствен път, само един петък ме е нямало тук. През цялото време не съм отсъствувал от страната.
Това увеличение на общата сума за изплащане на пенсиите за юли 1994 г. възлиза на около 400 млн.лв., а общо необходимата сума за същия месец е 4,4 млрд. лв.
Тъй като постъпленията от осигурителните вноски не могат да покрият изцяло посочената сума, се наложи да се потърсят допълнителни източници, за което е потребно допълнително време. С оглед на това по договореност с Български пощи е удължен срокът за изплащане на пенсиите тогава с 2 дни. По принцип това 174.5 удължаване на срока може да бъде разрешено от Главно управление "Социално осигуряване" на основание чл. 16, ал. 8 от Наредба 3 за изплащане на пенсиите. 174.6 В края на миналата година беше извършено подобно удължаване на срока.
Още един път искам да ви уверя, че е абсолютно неоснователен слухът за намаляване размера на получаваните пенсии. Във връчените на пенсионерите разпореждания за индексиране на пенсиите от 1 януари е вписана само сумата на пенсията, без да е посочена компенсацията от 280 лв., но всеки пенсионер, без никакво изключение, освен означената в разпореждането сума, е получил от пощенската станция и месечната компенсация от 280 лв., която не е променена и през юли, а само размерът на пенсиите отново е увеличен с още 11 на сто, считано от 1 юли 1994 г.
Цялата обработка на всичките 2, 4 милиона пенсии е извършена акуратно от Управление "Информационно осигуряване" със съдействие на районните управления "Социално осигуряване".
Следователно, уважаема госпожо Маринова, не се налага правителството да взема каквито и да е мерки, за които споменавате във Вашето питане, след като цялото преизчисляване на пенсиите за юли е извършено по необходимия начин.
Аз мога да отговоря само по този единствен начин, тъй като не ми е в ресора и ще ви помогна да влезете в диалог с мой ресорен колега и да направите по-нататък...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Цочев.
Госпожа Маринова, имате думата.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря на господин Цочев, но се надявам, че той се досеща.
Знам на какъв форум се намираме и не бъркам пленарната зала на Народното събрание с пресконференция. Това уточнение е необходимо толкова повече, че господин Цочев аз не допускам, като вицепремиер, вчера кабинетът във Ваше присъствие също така, да не се е развълнувал от подобни съобщения, които не допускам да са журналистическа измислица, защото финансовият министър с писмо # 04-13-0129 от 23.09.1994 г. до премиера и до вицепремиера Матинчев много ясно и категорично е заявил, че Министерство на финансите няма да бъде в състояние да предостави сумите на Главно управление "Социално осигуряване". Така че тук не става дума МС/КТ 175.1 за журналистическа клюка.
И още нещо. Аз не допускам, че Вие като колеги-министри и вицепремиери, разминавайки се по коридорите на Министерския съвет, не споделяте помежду си тревогата, която е тревога на цялото общество. Това е безпрецедентен случай да се твърди, че не могат да се изплатят пенсиите до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Маринова, много Ви моля, вземете отношение по отговора.
КЛАРА МАРИНОВА: Аз Ви моля, след като толкова дълго беше забавен отговорът на въпроса ми от 23 юли 1994 г. - по него нямам никакви възражения. Благодаря Ви за този отговор.
Но силно настоявам Министерският съвет в тези няколко дни, в които се решават проблемите и жизненоважният въпрос на пенсионерите за изплащането на пенсиите, просто Ви моля, да вземете отношение и чрез националните средства за информация отговорно да съобщите какво ще бъде положението с пенсиите до края на годината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Отговорът не е забавен, тъй като през август бяхме в отпуск, а след това не сме имали просторен парламентарен контрол.
Преминаваме към питане, отправено от народните представители проф.Георги Попов и Пламен Денчев относно съхраняване и развитие на Източномаришкия енергиен комплекс.
Господин Денчев, Вие ли ще развиете въпроса?
Това е последният въпрос към заместник-министър председателя.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет, развитието на Източномаришкото находище започва от 1952 г. Ролята на комплекса за осигуряване енергийния баланс на страната е съществена.
През 1993 г. в него са произведени 75 на сто от въглищата, 33 на сто от електроенергията и 100 на сто от брикетите.
В края на 70-те години при използуване на богатия опит от експлоатацията на рудниците в "Марица-Изток" специалистите от "Минпроект" предлагат по-прогресивни технологии за развитие 175.2 на минните работи. Практиката обаче показва, че тези предложения имат и съществени недостатъци, които при новите икономически условия на пазарно стопанство поставят рудниците в неблагоприятни позиции.
Нещо повече. Хората, които работят в комплекса "МарицаИзток", а и не само там, но и в целия отрасъл "Въгледобив" нямат ясна представа за политиката на държавата в тази област. Тази неяснота поражда социално напрежение и чувство за несигурност за утрешния ден.
В Базата за технологично развитие - Раднево е разработена нова алтернативна стратегия за развитието на рудниците, която според авторите е адаптирана към променените условия. Съюзът на учените в България и Фондация "Наука", изхождайки от състоянието на въгледобива в страната организира дискусия по проблемите на Източномаришкия енергиен комплекс. Обект на дискусията е предложеният проект от Базата за техническо развитие - Раднево. На самата дискусия единствено представителите на "Минпроект" оспорват предложението. Междупрочем на този въпрос са посветени и публикации във вестник "Дума" и вестник "Марица-Изток".
С писмо до председателя на Комитета по енергетика господин Шервашидзе Съюзът на учените в България предлага да се назначи експертен научно-технически съвет, който да разгледа състоянието на "Марица-Изток" и възможността за изпълнението на концепцията.
Внимателното разглеждане на преписката между Базата за техническо развитие и "Минпроект" по повод предлаганата нова концепция говори за противоречия от металургичен характер, за нежелание за постигане на консенсус и за недостатъчна заинтересованост по обсъжданите въпроси на висшестоящото ръководство на "Въгледобив".
Нашите въпроси към Вас са:
1. Каква е и каква ще бъде стратегията за развитие на въгледобива у нас и обречен ли е той на бавна смърт?
2. Ще има ли и кога официално становище Комитетът по енергетика по предлаганите нови технологически идеи и по пътищата за съхраняване и конкретно развитие на комплекса "Марица-Изток"?
Уважаеми господин Цочев, тъй като питането, което ние подготвихме с проф.Попов е от близо 3 месеца, аз ще си позволя да разширя малко този въпрос и да го свържа не само с перспективите 175.3 за развитие на въгледобива, но и с изключително тежките проблеми, пред които е изправена енергетиката и основно въгледобива в настоящия момент.
Вие сте министърът, който отговаря за енергийния отрасъл и съм сигурен, че добре знаете, че въгледобивът в момента се намира в изключително трудна финансова ситуация поради сериозната взаимна и кредитна задлъжнялост и липсата на оперативен капитал. Това е непрекъснат процес, който не може да работи инцидентно.
Аз бих желал да зная какви мерки възнамерявате да вземете, тъй като тук не става дума за политически проблеми, а за стопански въпроси, които независимо от това, кое правителство ще управлява тази държава - дали правителството е в оставка или не - то е длъжно да ги решава. Просто не може да избяга от тези проблеми.
И бих желал да зная дали Вие предприемате конкретни мерки по този въпрос?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Денчев.
Господин Цочев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Попов и уважаеми господин Денчев, въпросът ми е от него.
Като елемент от общата енергийна стратегия за страната в Комитета по енергетика е подготвена концепция за развитие на въгледобива до 2000-та година.
Концепцията е представена в Комисията по енергетика на Народното събрание.
При разработването й е застъпена тезата, че поради липса на други собствени енергоизточници, проблемите по развитието на атомната енергетика, несигурността на международния пазар, непрекъснато растящите цени на вносни горива, както и необходимостта от увеличение дела на местните енергоизточници за повишаване степента на енергийната независимост, се налага запазване в бъдеще и нарастване на добива на местни въглища.
Независимо от стремежа за максимално задоволяване на енергийните потребности чрез повишаване добива на местни въглища, предимно от откритите рудници и най-вече от тези на "МарицаИзток" - АД, недостига на средства, налага да се пристъпи към 175.4 поетапното закриване на някои неефективни подземни производствени мощности, които работят в сложни минногеоложки условия, произвеждат лошокачествени въглища и осъществяват добив с ниска производителност на труда и големи производствени разходи. 175.5 Предвидено е за периода 1994-2000 г. да се закрият 680 хил.тона подземни мощности и да се съкратят 5 хил. 515 работници и служители, в т.ч. около 3 хиляди пенсионери, а субсидиите да се намалят с 55 на сто.
Комитетът по енергетика е подготвил и съгласувано с със синдикатите и с двете ведомства вече внесе в Министерския съвет проект за постановление относно поетапното закриване и консервиране на неефективни производствени мощности във въгледобива и преодоляване на социалните последици от това.
Концепцията за развитие на въгледобива предвижда добив на въглища за 1994 г. 29 млн. 832 хил. т., а през 2000 г. 36 млн. 550 хил.тона. 77 на сто от предвидените количества са от рудниците на "Марица-Изток", като очакваното развитие на комплекса през тези години се изразява в постигане на 123 на сто ръст.
По въпроса за официалното становище на Комитета по енергетиката във връзка с новите технологични идеи и пътищата за съхраняване и конкурентно развитие на комплекса "МарицаИзток". Трите рудника "Марица-Изток" са изградени по проекти на "Минпроект". В последствие проектантската организация предлага преразглеждане погасяването на запасите в находището на двата големи рудника "Трояново-Юг" и "Трояново-Север" с оглед постигане на пълното и ефективно изземване на въглищните запаси. За рудник "Трояново-Юг" има изготвен и приет технически проект, а за рудник "Трояново-Север" е подготвен и обсъждан технически проект, разработен е допълнителен вариант и предстои разглеждането.
Успоредно с това по задание на рудник "Трояново-Север", паралелен на този, който ще се разглежда вариант, в база за технологично развитие Раднево е разработен концепцуален вариант за развитие на рудника в посока на ново цялостно разкрояване и изземване на запасите в басейна.
По линия на програма "ФАР" немската фирма "Рейнбраун" работи върху проект за използване на българските лигнитни въглища като основното внимание е съсредоточено върху рудниците "МарицаИзток".
С финансова помощ на немското правителство фирма "Лаубак Кансълтинг" подготвя проект за рахибилитация на рудник "ТрояновоСевер". Двете фирми работят по проектите си като приемат по РД/ЙА 176.1 принцип предвиденото от "Минпроект" изземване на запасите с два големи рудника. Проектите ще бъдат представени и разгледани на разширен колегиум до м. ноември т.г. по потвърдени данни от Комитета по енергетиката. След това експертен съвет ще разгледа всички разработки, третиращи развитието на комплекса "МарицаИзток".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Нека да благодарят и народните представители и да приключваме за днес.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Благодаря за Вашия отговор. Вие разбирате, че въпросът, който задавам, не е свързан с това, че в Комисията по енергетика няма информация по тези въпроси. Напротив, ние добре познаваме концепцията, която е предложена от Комитета по енергетика и нямаме сериозни противоречия с това, което е предложено, това е наистина една сериозна разработка.
Проблемът се състои в това, че правителството все пак не внесе официално за разглеждане в Народното събрание концепцията за енергийния отрасъл като цяло и за въгледобива като елемент от енергийния отрасъл. Разбира се и парламентът, не мога да не кажа това, не осъзна, че проблемите на енергетиката са проблеми на държавата. Те засягат интересите на всеки гражданин и, бих казал, прояви незаинтересованост, необоснована, необяснима за мен. Така или иначе нито изпълнителната власт, нито законодателната, по мое лично мнение, не си свърши работата. Последствията са ясни. Хората в този отрасъл не знаят какво ги чака утре. Това е проблемът.
Нашият енергиен отрасъл разполага с добри специалисти, разполага с достатъчно мощности, с техника, с огромни държавни средства, но неяснотата в държавната политика поставя тези хора в трудна ситуация. Те не знаят как би трябвало да работят, за да решават проблемите. Затова аз се надявам, че това безразличие от страна и на изпълнителната и на законодателната власт ще бъде преодоляно и в най-скоро време концепцията както за развитие на въгледобива, така и за ядрената енергетика или за останалите елементи - топлофикация
и т.н. ще бъдат поставени като сериозни държавни въпроси и те ще намерят своето компетентно решаване 176.2 в интерес на държавата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Денчев.
Имате думата господин Цочев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз се ограничих с отговора само на въпроса, който Вие зададохте. Понеже съм енергетик по професия напълно съзнавам Вашата тревога и като енергетик ще се опитам да отговоря в чисто професионален план.
Правилно е, че няма концепция за развитие на енергетиката. Такава се изработва като цяло. Въпросът Ви беше за "МарицаИзток" само.
Аз наистина настоявам и просто съжалявам, че няма да има време да бъде внесена за разглеждане в мандата на това правителство, надявам се следващото да обърне сериозно внимание.
Понеже Вие засегнахте и отрасли, които са важни за нашата енергетика, ще кажа например за атомната централа. В момента на двустранната сесия в Москва се парафира споразумение за регулярна доставка на ядрено гориво с един много важен аргумент за последващо връщане на обработеното гориво. Разбира се това споразумение подлежи на ратификация и от двете правителства, и от двата парламента, след подписването му окончателно като се даде мандат.
Важен въпрос за снабдяването на атомната централа с ядрено гориво и връщане на обработеното гориво без повратно връщане на отпадъците в България. От екологична гледна точка това е изключително важно за страната. И се дава алтернативен вариант в случай че не се стигне до споразумение, поради преминаването през територията на Украйна и на Молдова да се мине, вие разбирате за какво става дума, за сух способ за съхраняване на адрената енергия, за което България има готовност и възможност да бъде реализиран такъв проект, който е алтернативен на проекта за връщане на горивото. Параленно с това тече реконструкция на първи и на втори блок. Имаме помощи отпуснати, да не се спирам в цифри, т.е. на ядрената енергетика й е обърнато внимание, с изключение на някои проблеми в чисто вътрешен характер. Ние се събирахме специално в енергетиката. В плановия ремонт бяха отпуснати 18 на сто от ненобходимите 40 на сто за плановия цикъл 176.3 на атомната централа, като се знае, че тя дава 40 на сто от енергията на страната. 176.3 По отношение на "Марица-Изток" - там въпросът е много сериозен. Знаете, че предстои рехабилитация на "Марица-Изток-1", на "Марица-Изток-2". Проектът на "Марица-Изток-1" е даден на японското правителство за включване в следваща фискална година, от 1 април, за техническа помощ по създаване на нова технологична екологична методика за заместващата мощност в "Марица-Изток-1"
В Москва се парафира и споразумение, свързано с газовата енергетика, не само за транзитиране на газ, но и евентуално се разговаря за строителство на една върхова газова централа на база на газта, която България ще получава от газопроводите, които ще идват през България за съседни страни.
Няма да се спирам в детайли, но това са елементи от една стратегия, която трябва да бъде развита и, както вие правилно отбелязахте, внесена първо в Министерски съвет, после в Народното събрание. Тоест, отделни елементи от тази програма се рабо- теха в тези месеци, в които аз отговорях за отрасъла. Това не е отчет, в никакъв случай не искам да се приема като такъв, но ме боли също като човек енергетик, че има какво да се направи в отрасъла енергетика - в ядрена, топло и хидро част, както и във въгледобива, така че според мен вашата основателна тревога е правилна и аз ще се опитам да въздействам, доколкото остава време, такава концепция да бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет. Пък вече каквото бъдещето покаже, парламентът дали ще я гледа или не ... Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
Има още два въпроса, отправени към Кирил Цочев, заместник-министър председател, само че отсъстват народните представитеББ/ЙА 177.1 ли и той не може да отговаря.
А народните представители, които очакват отговор от министъра на вътрешните работи и от другия заместник-министър председател - Евгений Матинчев, днес няма да получат отговора, тъй като и двамата са болни.
Няма питащи, няма отговарящи. Поради изчерпване на дневния ред за днес закривам заседанието.
Следващото заседание е в сряда от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 11 ч. и 5 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Георги Петров
Илиян Илиев