Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски и
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Уважаеми колеги! Има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред да ви уведомя за постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание.
На 21 юли е постъпил проект за решение за даване съгласие Министерският съвет да сключи Кредитно споразумение с Европейската общност за заем за платежен баланс. Вносител е Министерският съвет. Разпределено е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 21 юли народните представители Георги Николов и Георги Попов са внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Комисията по образование и наука.
На 21 юли е постъпил проект за решение за преобразуване на Висшия медицински институт в София в Медицински университет в гр. София. Проектът за решение е внесен от народните представители Георги Попов и Мими Виткова. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката.
На 22 юли е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход. Вносители са народните представители Росен Карадимов и група. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия. РД/ЛТ 207.1.
На 25 юли Министерският съвет е внесъл законопроект за ратифициране на Споразумение за дарение от Япония по проекта за заетостта на социалната защита между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от свое име и като администратор на дадените средства. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Комисията по труда и социалното осигуряване и Комисията по външната политика.
Министерският съвет на 26 юли е внесъл проект за решение за даване съгласие за сключване на Кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане операцията по редукцията на външния дълг на Република България към чуждестранните банки-кредиторки и неговото обслужване. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Комисията по външна политика.
Това е информацията за новопостъпилите законопроекти и проекти за решения.
Уважаеми колеги, пред вас се намира програмата за работа на Народното събрание в периода 27 - 29 юли. Имате раздадения проект за решение.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за програмата. Така както ви е предложена програмата, е предложение на Председателския съвет, прието с консенсус. Три минути за първо гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 178 народни представители, за 167, против няма, 11 се въздържат.
Програмата за работа на Народното събрание от 27 до 29 юли е приета.
Уважаеми колеги, на Председателския съвет удовлетворихме всички предложения, които са направени, с изключение на две. Затова позволете ми да ви информирам най-напред.
По отношение на предложението на народния представител Бахри Юмер да бъде включена като точка втора Закон за амнистия и за възстановяване на отнето имущество на български граждани от турски произход при напускане на страната през периода май септември 1989 г. няма постъпило становище на Законодателната комисия. Затова приканвам Законодателната комисия нека да разгледа 207.2. този законопроект в най-скоро време.
Единственото нещо, което остана за гласуване, това е предложението на народни представители от Съюза на демократичните сили точка първа в днешната програма, тя е включена като точка 7, за пререждане като точка първа да бъде предложението за законопроекти и проекти за решения, във връзка с разсекретяване на информацията от архивите на бившата Държавна сигурност. Нямам основание да не го поставя на гласуване.
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме за предложението, направено от група народни представители от Съюза на демократичните сили, точка първа в днешната програма да бъде законопроектът и проект за решение във връзка с разсекретяване на информацията от архивите на бившата Държавна сигурност.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 192 народни представители, за 76 (народният представител Будинов е без карта и гласува "за"), против 63, въздържат се 53.
Отклонява се това предложение. 207.3. Пристъпваме към точка 1
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТЪРГОВСКИ БАНКИ-КРЕДИТОРИ, прието на първо четене на 22 юли 1994 г.
Господин Джеров, Вие ли ще докладвате? Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Второ четене на Ратификацията на споразуменията за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки-кредитори - няма защо да повтарям, че преди няколко дни Народното събрание даде своето съгласие, даде своя вот за първо четене.
При това разглеждане на законопроекта бяха направени няколко предложения, които успяхме с г-н Школагерски и със зам.министъра на фининсите г-н Димитър Костов да обединим в един материал, който беше раздаден на вас вчера. При това положение аз ще ви го докладвам, за да може след това да пристъпим към второто четене.
Има предложения на Министерския съвет, има предложения и на народния представител г-н Венцеслав Димитров, има предложение и на Комисията по бюджета.
Първо, относно заглавието - имаме едно основно заглавие, има и предложение на Комисията по бюджета и финансите за нова редакция на заглавието. Подред:
Предложеното заглавие е: "Закон за ратифициране на споразуменията за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки-кредитори".
Комисията по бюджета и финансите предлага: "Закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълга на Българската външнотърговска банка, акционерно дружество "София" към чуждестранните търговски банки-кредитори с емисии на държавни облигации и обратно изкупуване".
Първо ще ви докладвам отделните текстове, а след това ще помоля г-н Венцеслав Димитров да защити заглавието, което той предлага. НЧ/МБ 208.1
Член 1 се предлага в следната редакция (от вносителя): "Ратифицира подписаните от правителството на Република България на 29 юни 1994 г.:
а) Споразумения за замяна, заедно с приложенията към него."
Към тази буква "а" г-н Венцеслав Димитров прави предложение за едно допълнение:
"Споразумение за замяна, заедно с приложенията към него, като не се приема точка 10 от част I на Финансовите предложения на България от 1994 г., отнасящи се до възстановяване на стойността на облигациите с отстъпка". Това е допълнението, което г-н Венцеслав Димитров предлага.
Продължавам с основния текст:
"б) Споразумение за фискално агенство за облигации с начално намалени лихви;
в) Споразумение за фискално агентство за облигации с отстъпка;
г) Споразумение за фискално агентство за облигации за просрочени лихви;
д) Споразумение за залог на обезпечение."
Следва чл.2, който също така е предложен тук, при дебатите на първо четене. Предлагат се два варианта.
Едната редакция на чл.2 гласи:
"Чл.2. За замяна на дълга на Българската външнотърговска банка в размер на 8 124 933 263 щатски долара одобрява:
а) Емисия на държавни облигации, както следва:
1. Облигации за просрочени лихви 1 614 676 770 щатски долара;
2. Облигации с първоначално намалени лихвени проценти 1 657 457 664 щатски долара.
б) Разходи за обратно изкупуване - 257 327 565 щатски долара."
Алтернатива на този текст за нов член 2 с две алинеи:
"Чл.2.(1) Одобрява замяна на дълга на Българската външнотърговска банка в размер на 8 124 933 263 щатски долара срещу държавни облигации в размер на 5 137 314 557 щатски долара и обратно изкупуване в размер на 257 327 565 щатски долара. 208.2
(2) Одобрява емисия на следните видове държавни облигации:
1. Облигации за просрочени лихви - 1 614 676 770 щатски долара;
2. облигации с начално намалени лихвени проценти - 1 657 457 664 щатски долара;
3. облигации с отстъпка - 1 865 180 123 щатски долара."
Това е съдържанието на закона. Бих си позволил да прибавя към него и един допълнителен текст, че "Законът влиза в сила от деня на обнародването" и че изпълнението се възлага на Министерския съвет. Това са вече допълнителни клаузи.
Или, както виждате, да повторя: Имаме един член 1 така, както е внесен от Министерския съвет с едно предложено допълнение от народния представител Венцеслав Димитров към буква "а". Има предложен нов член 2 в две редакции. Позволих си да предложа на вашето внимание и отделен текст за влизане на закона в сила от деня на обнародването му и отделен текст за възлагане на закона за изпълнение от Министерския съвет.
Това е докладът ми. Струва ми се, че финансистите и специалистите в тази област би трябвало да защитят позициите за отделните алтернативни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Най-напред за заглавието, г-н Джеров.
Заповядайте, г-н Димитров, казаха, че имате още едно предложение за заглавие. Ако нямате, тогава да гласуваме заглавието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Не, чакайте.
Уважаеми господин председателстващ, колеги! Може би трябва да кажа няколко думи за това какво беше направено между първо и второ четене. Господин Джеров ви поднесе една информация, обаче мисля, че беше от една страна непълна, а от друга страна, неточна и трето, едно от предложенията чисто и просто е грешно. Освен това има и други проблеми, които са свързани с характера на самата ратификация и дали днес можем да пристъпим към ратификация. Аз съжелявам, че г-н Димитър Костов... Ето го, той влиза. Нека да остане тук, защото проблемът, според мен, съществува. 208.3 Ние предложихме, нашата комисия, някакви неща да се допълнят в закона, от което произтичаше и промяна в заглавието. Така че това заглавие, което е предложено като алтернативно на онова, което беше предложено от правителството на първо четене и г-н Костов се съгласи с него, мисля, че Министерският съвет в лицето на представители на Министерството на финансите няма нищо против, защото ние нямаме преструктуриране на външния дълг на България, защото този дълг не е бил на България досега поне формално, той е бил на Външнотърговската банка. С тази сделка се прави една замяна на дълга на Външнотърговската банка с дълг на България и затова предлагаме такова решение, както го виждате "За ратифициране на споразумение за замяна на дълга на Българска външнотърговска банка към чуждестранните търговски банки-кредитори с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване". Това са четирите основни инструмента.
Затова призовавам колегите да гласуват за тази редакция на заглавието, която е по-правилна от предложената от Министерския съвет.
Освен това постигнахме съгласие да добавим допълнителен втори член към чл. 1, който касае ратификацията, защото във втори член задължително ние трябва да фиксираме размера на самия дълг, каква част от дълга на Външнотърговската банка се заменя и срещу какъв дълг на България. Фиксиран е дългът според..., това е предложението на Министерстовто на финансите (показва), не сме го изсчислявали ние отделно, и след това е направена разбивка по отделните инструменти.
В раздадения материал на народните представители фигурират две редакции на чл.2. Аз ще моля народните представители да имат предвид само втората редакция, защото в първата редакция един инструмент е пропуснат. Виждате всички, че във втората редакция има три вида облигации, в първата има два вида. Не знам как са пропуснати облигациите с отстъпка, които са най-много. Те са забравени. Значи не може да гласуваме това нещо, или ако гласуваме първата редакция, трябва непременно да добавим точка 3 - "Облигации с отстъпка", с текста, който е даден във втората редакция. СД/МБ 209.1
Аз не знам, може би господин Джеров ще каже каква е разликата между първата и втората редакция. За мен разлика няма между редакцията на чл. 2, който е по-бледо написан, и редакцията на чл. 2, който е написан почернено.
За моето предложение ще се изкажа после, когато трябва да го гласуваме, но сега искам да обърна вниманието на два сериозни проблема, които съществуват тук, в предложения текст, и дали ние можем да пристъпим към ратификацията в момента с това, с което разполагаме.
Уважаеми колеги, обърнете внимание на чл.1, точка "а". Господин Джеров, моля и Вас! Точка "а" гласи: "Споразумение за замяна, заедно с приложенията към него". За съжаление обаче аз не виждам приложенията. Сега размених няколко думи с г-н Костов. Вчера, когато ние уточнявахме текста, това беше поскоро онзи ден, в понеделник, доколкото разбрах господин Костов пое ангажимента, че ще направи приложенията във вид, удобен за раздаване, ако не на всички народни представители, то на тези, които се интересуват от тях, поне да видят редакцията.
Господин Костов, такова нещо не е направено. Вярно, че Вие в Комисята по бюджета и финансите дадохте един списък, той е по-скоро списък от банки, аз мога да го представя тук на господин Школагерски. Но първо, той е на английски език и второ, той е без всякакъв подпис, който едва ли ангажира някой, освен това, че г-н Димитър Костов ни изпраща една информация. В този смисъл аз не знам дали ние можем да ратифицираме споразумение за замяна заедно с приложенията към него, защото приложения към него няма. Някой, ако е виждал тези приложения!... Естествено, в българския парламент би трябвало приложенията да бъдат представени на български език. Ние спорихме тук за официален език, задължителен език и така нататък, но на българските народни представители тук, в тази зала, приложението трябва да бъде предложено на български език и оформено по надлежния начин. Аз мисля, че в момента това нещо го няма и мисля, че опущението се дължи единствено на Министерския съвет. Не си изпълниха задължението да дадат приложение с 340 банки, от което да се вижда точно как в тези банки каква част от дълга се заменя срещу обратно изкупуване и каква по трите вида емисии на държавни облигации. 209.2 Това нещо трябваше да бъде направено. За съжаление не е направено.
След това. Обърнете внимание, колеги, на точка "д" "Споразумение за залог на обезпечение". Тук ние миналия път получихме уверението на господин министъра на финансите Стоян Александров, че в най-скоро време ще бъде пратено съгласието на Федералната резервна банка в Ню Йорк, която е наш партньор по този договор, който ние трябва да ратифицираме. За съжаление това споразумение е подписано от министъра на финансите, подписано е от нашия агент по приключването "Дойче банк", подписано е от фискалния агент "Сити банк", но от самия агент, който ще приеме ценните книжа, мисля, че вече са му предадени, че са ги приели и така нататък, но ние нямаме подпис.
В този смисъл дали може ние в момента да пристъпим към това ратифициране аз също не мога да се произнеса. Но предполагам, че един договор трябва да е подписан от двете страни и тогава да е ратифициран.
Същото се отнася и за Споразумението за замяна, заедно с приложенията към тях.
Тук господин Костов се опита да ме убеди, той може да се опита и вас да убеди, че при подписаните формуляри могат да играят ролята на споразумение. Аз имам няколко от тях, мога да ги предоставя на заинтересованите, но там наистина с приподписването на тези формуляри личи, че търговските банки се присъединяват към Споразумението за размяна и стават страна по договора в качеството си на кредитори, съответно на държатели на облигациите.
Тук юристите трябва да кажат дали копията от тези формуляри могат да служат като приложение или като заместващи приложения и ще трябва да бъдат преведени на български и да бъдат предоставени на народните представители. Това също предлагам на вашето внимание.
Това са проблемите, върху които исках да ви кажа няколко думи и да чуя вашето мнение. Защото, ако наистина счетем за необходимо, че приложенията трябва да ги има на български език и че приложенията трябва да бъдат оформени в един документ, 209.3 може би подписан от Министерския съвет или от упълномощено лице от Министерството на финансите, било министър Александров или заместник-министър Димитър Костов, тогава бихме могли да гласуваме.
Също така за агента по обезпечението го няма.
Моето предложение, ще го обосноваваме на първо четене, ще кажа няколко думи, когато пристъпим към неговото гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председател, колеги! Аз засега ще се изкажа само върху проблема за заглавието на закона, а след това си запазвам правото по съдържанието на закона да се изказвам, тъй като има доста въпроси, свързани и със самото съдържание.
Първо, аз се присъединявам към предложението на Венцеслав Димитров, предложеното на първо четене заглавие да бъде заместено със заглавието, което беше определено от Бюджетната комисия. Гледайки го обаче, аз мисля, че то също трябва да бъде коригирано в последната част от текста.
Значи заглавието става така: "Закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълга на Българската външнотърговска банка - АД, София към чуждестранните търговски банки-кредитори", предлагам да се отбележи запетая тук, "с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване".
Обаче не е определено обратното изкупуване от кого ще бъде направено. Обратното изкупуване така, по текста, може да бъде тълкувано, че трябва да бъде направено от Българска външнотърговска банка. А в случая обратното изкупуване се прави от българската държава.
Следователно, трябва под някаква форма да бъде определено задължението на българската държава за обратно изкупуване. Това е корекцията, която аз предлагам, и мисля, че ще се съгласите с мен, за да бъдем докрай точни и коректни с един текст, който има изключително голямо значение сега и в перспектива за 30 години.
Благодаря ви. Отново казвам, че си запазвам правото да се изкажа по съдържанието. 209.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Реплика? - Може.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Господин Пушкаров настоява изрично да пишем обратно изкупуване от кого да се направи.
Господин Пушкаров, аз смятам, че ние като сме Народно събрание, когато поемаме някакъв ангажимент, може би имплицитно се разбира, че това се прави от страна на българската държава. Защото ние сме Народно събрание не на Българска външнотърговска банка, не сме някакъв орган на Българска външнотърговска банка, а когато на един документ пише "закон" и се каже "обратно изкупуване", "утвърждава" или "одобрява" в чл.2, то се разбира. Разбира се, нищо не пречи да кажем "от страна на българската държава". Но и така е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Други реплики? - Няма.
Господин Пушкаров, ще ползвате ли правото на дуплика? Няма да ползвате.
Вторият оратор, който е дал заявка, е господин Иван Костов. Да се ограничим със заглавието, за да можем да гласуваме едно по едно. 209.5
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председателстващ, колеги!
Аз се присъединявам към аргументите, които от името на Бюджетната комисия изложи господин Венцеслав Димитров, тъй като не е точно да се запише, че се преструктурира външен дълг на Република България по мотивите, които той изложи.
Едновременно с това аз считам, че ще бъде по-ясно направеното предложение и по-вярно, ако не се членува "дългът" на Българска външнотърговска банка към чуждестранните търговски банкикредитори с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване, а остане само "дълг", тъй като не целият дълг на Българска външнотърговска банка подлежи на замяна от страна на държавата. Мисля, че аргументът е естествен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Седемте процента, които остават.
ИВАН КОСТОВ: Да. 7-8 процента от дълга има.
Освен това, ако надникнем дълбоко във сметките на Българска външнотърговска банка, вие ще видите, че там има облигационни заеми и депозити, които тя обслужва към Германия, към Япония и пр. Те не се били обект на разглеждане и може да се създаде впечатление, че всичко се заменя от българската държава, което не е волята на законодателя.
А по въпроса за обратното изкупуване, аз искам още сега да обърна внимание на една сериозна опасност в текста. И тя се крие във фиксирането на този, който ще извършва обратното изкпуване и определянето на точна сума като разход от страна на държавата за обратно изкупуване.
Вие чухте всички тук надеждите на министъра на финансите, че е възможно в бъдеще, при една благоприятна цена на ценните книжа, те да подлежат, самите ценни книжа, на обратно изкупуване и по този начин да бъде намален разходът на държавата и обслужването на дълга в бъдеще.
Ето защо аз си мисля и предлагам да не се приема, а предложение да се фиксира само определен агент за обратно изкупуване, а законодателят предварително да не ограничава това, като даде възможност и на Българска външнотърговска банка, ако има достатъчно средства, да извърши някакво обратно изкупуване на дълга. МС/ВЙ 210.1
И нещо повече. Аз считам, че много сериозно трябва да се обмисли редакцията на текста: "разходи за обратно изкупуване в размер на..." толкова и толкова, тъй като това нещо, ако бъде фиксирано, не дава възможност на правителството да извърши други обратни откупки на дълг, което аз мисля, че не е волята на Народното събрание и не е това идеята в Народното събрание.
Ето защо е редно да се потърси такава формулировка, специално на тази част от текста, която да даде възможност на правителството в бъдеще да извършва на практика пак замяна на дълг срещу дълг, като извършва обратно изкупуване на своите собствени облигации, или като търгува с българския дълг на пазара.
Ако тази възможност не бъде дадена още в това споразумение, правителството би следвало да идва всеки път в Народното събрание и да иска разрешение за извършване на обратни откупки, което не е според мен разумно действие. Това на практика блокира възможностите на държавата да извърши обратни изкупувания на дълг.
Аз също си запазвам, господин председателстващ, правото да се изкажа по членовете на предложения проектозакон.
Това беше изказване, свързано със заглавието.
Благодаря.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги!
Искам да направя само една реплика по предложението да се формулира по друг начин обратното изкупуване.
Забележете, в този закон това, което правим ние, определяме един, може да се каже, таван, или фиксирана сума за обратно изкупуване на дълга на Външнотърговската банка от страна на държавата.
След като държавата имитира държавните ценни книжа в самото споразумение е предвидена възможност тези ценни книжа да са подложени на обратно изкупуване от страна на българската държава на един по-късен етап. 210.2
Естествено, ако държавата има едно задължение от 100 долара и го замени за 50, никой няма да й пречи за това. Тук е въпросът за възможностите на самата държава, но това е вече друг въпрос.
В момента ние дискутираме обратното изкупуване на дълга на Българската външнотърговска банка от страна на българската държава. А обратното изкупуване на облигациите, които се емитират чрез тези три важни инструмента, мисля, че то е уредено със самото споразумение за размяна и с другите споразумения за фискално агентство и там са предвидени конкретните случаи кога и това може да стане, така че не е необходимо друго предефиниране на изкупуването. Предполага се, че то винаги ще е по-изгодно за България и затова, аз не знам как трябва да го оформим, но в тези дебели книги това е дефинирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли за дуплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дуплика?
Заповядайте, господин Костов, ако няма други желаещи за реплика? - Няма.
ИВАН КОСТОВ: Колеги, аз не приемам това обяснение на господин Венцеслав Димитров.
Вярно е, че е предвидено облигациите да бъдат изкупувани, но не са предвидени разходи, които правителството до може да извърши.
По моята представа, на правителството трябва да му бъде разрешена възможността да извърши разходи, за да унищожи един дълг, като го редуцира при самото обратно изкупуване. Без то да има възможност да изхарчи тези пари, то има потенциалната възможност да откупи обратно облигациите си, но няма да има с какво да го направи.
Затова аз продължавам да си държа на тезата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, 210.3 господин председателстващ!
Уважаеми колеги, мисля, че ние се върнахме сега на етапа на първото четене. И понеже се поставиха много нови идеи, би било добре да чуем вносителя, който тук се представлява от господин Костов, - какъв закон в крайна сметка той би искал да види.
Има едно предложение на правителството, с член единствен, със заглавие, което, разбира се, може да бъде коригирано. Но по новия член 2, колкото повече е мислена дискусията, която току-що се проведе и от господин Костов, и от господин Димитров на мен ми се струва, че е добре или да няма член втори въобще, или в член 2, който сега се предлага, да има само една обща сума. И преди да продължи тази дискусия, така и така тя е започнала, нека да чуем представител на правителството и след това ви моля да започнем текст по текст. Защото се боя, че ако започнем такава дискусия по всички текстове и по съдържанието на закона, ние няма далеч да отидем.
Общо взето, като имам предвид и аргумента на господин Костов, ми се струва, че максимално към член 1, предложен от правителството в нова редакция, която ще уточним, ако е необходимо, трябва да се добави член 2 - максимум с общата сума, без тази конкретизация, за да не вържем ръцете на правителството. И, разбира се, един член или преходна разпоредба, както предложи господин Джеров, - законът да влезе в сила от момента на публикуването му и другият текст, че изпълнението му, разбира се, сигурно трябва да се възложи на правителството.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли една реплика на това предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това беше предложение - да се изкаже господин Костов.
Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателстващ, колеги!
Наистина предложението на господин Папаризов беше, от една страна, да се изкаже господин Костов, но от друга страна беше да се съкрати съществено член 2. 210.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, това ще дойде, когато стигнем до текста на чл. 2.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че не може да съкратим текста на член 2, защото ние одобряваме тук емисията на държавни ценни книжа.
Справете се с член 84, коя точка от Конституцията беше, където: "парламентът, Народното събрание, е органът, който одобрява сключването на държавни заеми". На практика ние точно сега това правим - сключваме държавни заеми, имаме и споразуменията. Защо да не го направим?
Ако дадем много свобода на правителството, то може да замени осемте милиарда с нови осем милиарда и ние да не направим нищо. И без това сега осемте милиарда ги заменя с близо шест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По отношение на заглавието.
Канализираме дискусията.
Имате ли по отношение на заглавието си, господин Костов, някакви съображения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нямате съображения.
Моля ви, господин Джеров, докладвайте заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, има два основни текста и е направено едно предложение за допълване на редакцията на Комисията по бюджета и финансите.
Или основната редакция на заглавието е:
"Закон за ратифициране на споразуменията за преструктуриране на външния дълг на Република България към чуждестранните търговски банки-кредитори".
Това е основното заглавие.
Второ, заглавие на комисията:
"Закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълга на Българската външнотърговска банка - акционерно дружество, София, към чуждестранните търговски банки-кредитори с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване". 210.5
И третото предложение, което постъпи сега, - това второ предложение да се допълни - след "обратно изкупуване", да се поставят двете думи: "от държавата".
И да стане не "дългът", а да бъде "дълг". Да не се членува. 210.6
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз мисля, че това предложение "от държавата" имаме възможност да го обсъдим при обсъждането на буква "б. Разходи за обратно изкупуване" на чл.2. И там можем да кажем изкупуване от кого. Да не го слагаме в заглавието. Това е в унисон с Вашето изказване, г-н Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Костов, може ли да отиде в чл.2 Разходи за изкупуване на триста и толкова от държавата. И там да го посочим.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И без "държавата" се разбира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДЕН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
Ако обичате, господин Джеров, за последен път докладвайте без "държавата" с предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Второто предложение е "Закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълга" или "на дълг". По-точно, според мен "е на дълг", защото той си е дълг а не дълга.
В такъв случай бихме могли да приемем "Закон за ратифициране на споразуменията за замяна на дълг на Българската външнотърговска банка - АД-София към чуждестранните търговски банкикредитори с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тъй като последните две думи не променят съдържанието, а го поясняват. Гласуваме найнапред второто предложение така, както е с допълнението, което беше проченето от г-н Джеров. То е заместващ текст. Гласуваме най-напред него.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): И "споразуменията" да не се членуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Споразумения", а не "споразуменията". Добре.
Режим на гласуване. Гласуваме.
Ако искате, г-н Джеров, още един път прочетете заглавието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Закон за ратифициране на споразумения за замяна на дълг на Българската външнотърговска банка - АД-София към чуждестранните търговски банки-кредитори с емисия на държавни облигации и обратно изкупуване". НИ/МБ 211.1
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Не е коректно. Трябва да бъде "споразуменията", защото по-надолу се изреждат точно кои са тези споразумения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, Вие сте прав. Това е въпрос на редакция.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, добре "на споразуменията за замяна на дълг".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, това е въпрос на редакция и на стил на българския език. Бъдете спокойни, не изменяме съдържанието.
От общо гласували 168 народни представители, за 85, против 11, въздържат се 72. Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай преминаваме към чл.1. Член 1, колеги, гласи:
"Чл.1. Ратифицира подписаните от правителството на Република България на 29 юни 1994 г.:
а) споразумение за замяна, заедно с приложенията към него;
б) споразумение за фискално агентство за облигации с начално намалени лихви;
в) споразумение за фискално агентство за облигации с отстъпка;
г) споразумение за фискално агентство за облигации за просрочени лихви;
д) споразумение за залог на обезпечение."
Има едно предложение, мисля, че не е оттеглено от г-н Венцеслав Димитров. Той предлага буква "а" да бъде допълнена с думите:
"а) Споразумение за замяна, заедно с приложенията към него, като не приема т.10 от част I на финансовите предложения на България от 1994 г., отнасящи се до възстановяване на стойността на облигациите с отстъпка."
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Само една молба към г-н Димитров, господин председател. Всяко споразумение в практиката се приема, заедно с приложенията към него, като интегрална част към тях. Нека не създаваме нова законодателна прак 211.2 тика. Известно е, че след като се каже, че приема споразумение, естествено, че приемаш и всички негови приложения. Това ще бъде прецедент. Има ли случай някога да приемем, да ратифицираме споразумение и приложенията.
Имам молба да отпадне това негово предложение. Но нека и г-н Джеров ни даде един юридически съвет по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие правите предложение за целия текст?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз просто моля господин Димитров да оттегли думата "и приложенията към него", защото те са част от споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да чуем и господин Венцеслав Димитров и Вие ще обобщите, господин Джеров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, колеги, господин Папаризов! Ако си спомняте, миналата седмица, когато разглеждахме тези споразумения в Комисията по бюджета и финансите, споразуменията отсъстваха. След това дойде г-н Гаврийски от Лондон с една голяма чанта, в която ни каза, че ги има всичките форми, подписани, обаче не чак дотам, т.е. някои липсват.
След това ние, в комисията, тук има и други членове, помолихме или казахме на Министерството на финансите да ги подготвят в един списък и да кажат коя банка какви инструменти е избрала. И аджеба този списък, когато после съберем всички 340 банки по четирите инструмента, тези числа, които сега сме фиксирали в т.2, да се получат. Ето това беше. И ако не бяхме писали приложенията, те нямаше да ги дадат. И Споразумението за размяна мисля, че щеше да бъде само между Българската външнотърговска банка и агента по приключването, без кредиторите и държателите на облигациите, които, се оказа наистина, че са приподписали това споразумение. 211.3
Ето затова аз държах и затова ви попитах можехме ли ние да ратифицираме това споразумение, без да са събрани на едно място и сборът да излезе. Затова бих помолил господин Костов да каже сега.
Това - по този въпрос.
По другия въпрос. Аз не чух мнението на господин Костов и мнението на народните представители можем ли да подпишем последното споразумение за залог на обезпечение, тъй като страната, която върши нашият агент по обезпечението, Федералната резервна банка в Ню Йорк, все още по никакъв начин не ни е казала, че е съгласна да направи това нещо, макар че някои казват, че вече книжата са депозирани там и ще служат за обезпечение. Тоест тя не се е присъединила към договора. Разбрахме се да прати факс или нещо друго, от което да е видно, че тя наистина е съгласна да бъде наш агент по обезпечението. Някои от народните представители ако го знае, нека да убеди останалите народни представители. Но нека да покаже един документ.
Аз използвам случая да защитя моето предложение, ако ми разрешите, господин председател, по буква "а". Мисля, че го казах още на първо четене, но сега пак ще го повторя. С това положение, което е записано като т. 3 от част четвърта, касаеща облигациите с отстъпка, мисля, че правителството прави една съществена концесия на притежателите на тези облигации. Не бих казал на банките, които в момента би трябвало да се чувстват ощетени, защото вместо 100 на сто дълг им се признава 50 на сто. Утре се предполага, че ще има други държатели и тези държатели ще получат необосновано висока печалба. Това е въпросът. Аз бих желал да обърна вниманието на народните представители, че нито веднъж, нито в Икономическата комисия, нито в нашата комисия, нито в пленарната зала се е дискутирала такава голяма концесия към тези, които първоначално или в последствие ще държат облигациите с отстъпка. Това нещо е направено в последния момент и може би изкуствено беше държано в тайна от народното представителство. Мисля, че правителството извива ръцете на народното представителство и го кара да се съгласява с нещо, и го поставя пред свършен факт. Ст.Б/НП 212.1
Затова аз моля всички да си помислите и се обръщам предимно към хората, които поддържат това правителство, народните представители, които представят така нареченото парламентарно мнозинство. Защото те носят отговорност за неговите действия, не ние, които сме в парламентарна опозиция. Аз ви призовавам да осмислите вашия вот още веднъж, защото е изключително важно.
Нека да припомня някои факти. Есента на миналата година, когато се вдигна шум около българския външен дълг и изведнъж неговата цена на вторичния пазар скочи двойно. Благодарение на това ние се оказахме в една значително по-неизгодна позиция. Някои средства за масова информация изнесоха сведения, че някои български групировки са въвлечени в обратното изкупуване на българския дълг. И на практика, макар че формално банките-кредиторки са кредиторки в момента, една част от дълга се държи от други хора, може да се приеме и от такива, които наистина са заинтересовани от това утре да могат да спечелят повече пари.
Забележете, преди известно време председателката на Комисията по външния дълг си даде оставката. След това вътре в тази комисия последваха още две оставки. Защо? Някой може ли да каже защо? Сигурно никой не може. Аз не изключвам възможността частни интереси да са наложили на тези с тяхно знание или мимо тяхното знание да са наложили една такава клауза, от която впоследствие един от тях ще се възползва. Защо? Защото тези, които ще припечелят от тази клауза, не са самите банкикредиторки, а тези, на които банките-кредиторки впоследствие ще продадат облигациите. Тоест, които вече имат някакви споразумения за изкупуване на дълга на вторичния пазар. И нищо чудно
това да се окажат точно тези групировки. Хубаво, щом имат пари, нека да купуват. Но не им давайте, моля ви се, допълнителни пари!
Аз съм убеден, че банките ще приемат споразумението такова, каквото е и без тази клауза, която се съдържа в чл. 10 на част четвърта от нашите финансови предложения. Казах ви, че сигурно тук има намесени частни интереси, без да обвинявам никого в групата, която е водила преговорите по дълга. Но моля парламентарното мнозинство още един път да осмисли своя вот и своето доверие към вкарването на една такава клауза в последните 212.2 дни и изкарването й на бял свят едва тук преди ратификацията. Много ви моля да помислите по този въпрос, защото ние поемаме едно грамадно задължение към българската държава. Аз ви казах и миналия път: тази клауза сама струва може би милиард, милиард и половина долара на българския народ, който ще трябва да се плаща от нашите деца, не от нас, и не от вас.
Това е, което мога да ви кажа. Затова апелирам към всички народни представители да подкрепят тази клауза. Аз съм убеден, че банките ще проявят разбиране към действията на парламента и съответно на това ще изградят своята политика по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин заместник-министърът Димитър Костов, който представлява в момента министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам да се опитам да ви дам допълнителна информация по повод на това, което се съдържа в предложения текст на чл. 1, с надеждата, че ще облекча дискусията. Това, което фигурира в приложенията, в самия текст на споразуменията е казано, че приложенията са част от споразуменията, така че до голяма степен те са едно и също. И посочването на приложенията изрично според мен донякъде дублира нещата.
Но въпросът е каква е точната юридическа трактовка и точният юридически подход. Самите приложения, за които става дума са посочени в текстовете, които вие имате, като номера от 1 до 7. Това е българският превод на текстовете, така че не мога да се съглася, че не са виждани тези приложения или ги няма. В същото време бих си позволил да напомня, че тези споразумения са подписани на английски език и юридическата сила има английският език, а не преводите, за които стана дума преди малко. На самите споразумения, на първото от тях - Споразумението за замяна - е записано изрично отгоре, че това е превод, който е направен с цел да улесни дискусиите и обсъжданията. Но вътре в споразуменията е казано, че юридическият текст е английският текст. По същия начин например когато са подписвани споразуменията с японскатата Екзим банка, там също е английски текст. Когато са подписвани обаче споразуменията с финландската кредитна институция, там са подписани, ако не ме лъже паметта, на фински и 212.3 на български. Просто това е нещо, което се решава в зависимост от характера на споразуменията и от приложимото право по отношение на тези споразумения.
В тези споразумения, те всички са абсолютно идентични, цифрите са показани в Бюджетната комисия. Това е именно този топ, който господин Гаврийски е показал. Справката, която беше представена допълнително при поискване, включва всички банки със заявките как те са си разпредилили вземанията по различните видове инструменти. Това че справката е на английски, мисля, че не е точно, защото просто имената на банките са написани на латиница, защото те са такива. А вътре имената на немските банки са си немски имена; имената на английските банки са си английски и така нататък.
Така че не виждам каква беше забележката за превода на таблицата. В нея точно се показва цялата информация. Изчислявана е на различни компютри и мисля, че няма основания да се съмняваме в точния сбор на цифрите, от които произтича и общата сума на емитираните задължения.
По отношение на присъединяването на Нюйоркския фенерален резерв. Той се присъединява. В момента вече са довършени всички останали технически процедури. Но бих си позволил да напомня нещо, което мисля, че трябва да се изясни. С това споразумение се декларира от страна на емитента на облигациите, тоест българската страна, на тези, които ще държат облигациите, че по тези облигации ще има обезпечение. Това е финансовият ангажимент, който мотивира необходимостта от ратифициране или одобряване изрично на споразумението. А участието на Нюйоркския федерален резерв е просто една услуга, че той държи тези обезпечения. Той нито поема някакви финансови ангажименти, нито пък ние поемаме към него някакви финансови ангажименти. Българската страна поема финансов ангажимент единствено към държателите на облигации, така както примерно този ангажимент е в случая с българските облигации, нашите национални облигации. Той е тотален ангажимент, държавата гарантира с всичко изплащането на тези облигации. В този случай ангажиментът е ограничен и се касае само до някаква определена парична гаранция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но след споразумението, 212.4 господин Костов, има място за подпис. А подпис липсва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР КОСТОВ: Това е спецификата на частно-правния характер на сделката. Ако имаше закон как държавата влиза в частно-правни сделки, тогава щеше сигурно да е много по-просто.
По отношение на клаузата за възстановяване на стойността - точката, по която господин Димитров предлага да се изразят резерви. Бих искал да възразя, че това нещо е крито от когото и да било. Тази точка съвсем ясно и недвусмислено фигурираше в споразуменията, които са обсъждани тук през месец декември 1993 г. В тези рамкови споразумения, които бяха одобрени тогава, именно присъствието на тази точка означаваше, че държавата търсейки редукция 50 на сто по облигациите с отстъпка и търсейки всички други благоприятни третирания на дълга, ще е съгласна да направи тази концесия. Тогава в процеса на обсъжданията, доколкото аз съм запознат с протоколите, никой не е поставил допълнителни изисквания как точно да се дефинира тази клауза за възстановяване на стойността. Напротив, дадена е възможността на правителството да преговаря. В момента в резултат на тези преговори е достигнато до едно балансиране на интересите и в този си вид фигурира клаузата с конкретни цифри.
Бих искал също така да ви кажа, че е малко пресилено да се твърди, че тук става дума за милиарди или за някакви огромни отклонения в щета на държавата. Разликата в редукцията, която се изчислява по приетите международни стандарти в резултат на тази клауза, е от порядъка между 1 и 1,5 на сто. Това показват изчисленията, направени по общоприетите правила. 212.5
Разбира се, съгласен съм, че винаги може да се приложат някакви различни правила за изчисление и собствени гледни точки, затова ви казвам само резултатите от изчисленията, правени по методиките, приети от Световната банка и използвани за международни сравнения.
Също така искам да ви кажа, че твърдението, че банките биха приели с лекота отсъствието на тази клауза, мисля, че трудно може да се приеме.
Аз лично, като участник, макар и накрая, в преговорите мога да ви кажа, че това не виждам как биха могли да го приемат те. И приемането на резерви по отношение на тази точка би означавало на практика да се отвори вратата и да се започнат нови преговори, без да е съвсем сигурно какъв ще е точно резултатът от такива нови преговори и кога ще бъде постигнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
За изказване досега са се записали... И Вие ли желаете, господин Костов? Кольо Парамов има думата. Само че да се връщаме към обсъждания, смятам, че е излишно.
КОЛЬО ПАРАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз, уважаеми господин председател, имам процедурно предложение, но преди това само две думи.
Става въпрос за пето споразумение. Господин Димитров, за пето споразумение, което касае Държавния федерален резерв. Тук категорично трябва да съобщя на залата, на колегите, че при направената справка констатирахме следното: ние документ от Държавния федерален резерв в Ню Йорк не можем да представим тук, но знаем вече, че няма да се приеме споразумение без то да е влязло в сила. Съгласно нашето законодателство значи трябва да е вече приет закон. Тоест, държавният федерален резерв ще влезе в правата си тогава, когато ние приемем окончателно закона, т.е. когато днес гласуваме и тогава ще положи своя подпис. Защото представяте ли си десет държави да приемат най-различни споразумения и да принуждават Държавния федерален резерв да влиза в такава схема по изпълнение на тяхната програма. Това е абсолютно изключено. РД/ЛТ 213.1.
И второто, процедурното ми предложение по същество, е да спрем разискванията дотук и да започнем гласуване, тъй като сега преповтаряме онова, което миналия ден в продължение на осем часа говорихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Парамов. Ако ще правим дискусия, ще трябва да гласуваме процедурното предложение.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Изказване и процедурно предложение не може да се правят едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той не прави изказване, а даде информация, че не можело да има незнам си кво.
Господин Костов, ще се откажете ли или да гласуваме прекратяване? (Реплики от залата) Защото има направено процедурно предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): На второ четене сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ами това предложение е направено.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя едно изказване съвсем кратко, което трябва да остане в протокола на Народното събрание, във връзка с въпроса за резервите, който Народното събрание трябва да има по отношение на текста. (Шум и реплики в залата) Съвсем кратко изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
ИВАН КОСТОВ: Резервите на Народното събрание, освен тази, която господин Венцеслав Димитров предлага, би трябвало да бъдат свързани и в още една посока. Аз казвам това само за протокола, защото не вярвам, че мнозинството ще приеме такава резерва. Но напълно ясно е за мен, че Народното събрание с клауза 34-4 не може да поема задължения от името на съдебната система на България. А в тази клауза 34-4 и нека това нещо да го знаят самите тези, които очакват ратификацията от българския парламент, че няма такава сила българският парламент да застави съдебната власт да дава облекчение и издава всякакви съдебни предписания и пр. Те просто трябва да знаят това, че ние нямаме такова право да наложим на съдебната ни власт, такива предписания.
И още една резерва е задължителна и те трябва да я чуят и тя трябва да бъде записана в протоколите на Народното събрание. 213.2. Тя е свързана с пълното снемане на имунитета на страната ни в клауза 34-5. Значи ето какво гласи тази клауза: "Доколкото България може по отношение някой съдебен иск или процедура, възбудени по реда и във връзка с това споразумение да има право да претендира за своя и на своите активи имунитет срещу съдебно преследване, пропускам всичко надолу, защото се изброява,... С настоящото България неотменимо се съгласява в полза на останалите страни по настоящото да не претендира за и с настоящото не отменимо се отказва от такъв имунитет в най-пълната степен, която сега или впоследствие е разрешена от законите на България към датата на настоящото, от юрисдикцията и т.н., и т.н."
Аз съм дълбоко убеден, че Народното събрание дори да ратифицира тази спогодба, то няма свойството да свали в найпълна степен имунитета на страната и това нещо трябва да се каже. Това не е въпрос на едностранен акт. Аз напълно снемам имунитета си срещу някакъв японец, притежател на български акции и той може да поиска удовлетворение с актив във вид на Българското посолство в Токио. Не може това нещо да се направи. Аз не знам защо това нещо е записано в това споразумение. Не знам кой ще го изпълнява това нещо, но такова пълно снемане на имунитета на българската държава пред частен държател на български акции, аз не вярвам, че по принцип е възможно и трябва да знаят тези, които очакват тази ратификация, че това тук се посреща с резерви в българския парламент. Пак казвам, да не правя изрично предложение във връзка с тези две резерви, тъй като съм убеден, че мнозинството ще ги отхвърли.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. При това положение изчерпахме изказванията. (Реплики и шум в залата) За имунитета ли ще кажете? Нали миналия път се изказахте? (Шум и реплики)
Аз мисля, че господин Джеров си води бележки и всичко това ще бъде отбелязано в мотивите. Всичките резерви на Народното събрание ще бъдат посочени в мотивите. Още една резерва имаше за 25-те процента и нея я помним с господин Джеров и ще бъде отбелязана в мотивите. Като това ще бъде задължение на следващото правителство, когато стигне до 25-те процента, прието е въз основа на тези мотиви, то тогава ще се обърне към парламента. (Шум и реплики) 213.3.
Моля ви!
Режим на гласуване. Поставям на гласуване, внимателно слушайте, предложението най-напред на господин Венцеслав Димитров за точка "а" от споразумението заедно с приложенията към него, това е казано, започва от "като не приема точка 10 от Част четвърта на финансовите предложения на България от 1994 г., отнасящи се до възстановяване на стойността на облигациите с отстъпка."
Това е предложението на господин Венцеслав Димитров. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за него.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От 183 народни представители, за предложението 54, против 101, въздържат се 28.
Отклонява се това предложение.
Поставям на гласуване чл. 1 от Закона за ратификация така, както беше докладван от господин Джеров, с неговите точки до буква "д".
Ако е редакция, заповядайте господин Филипов. 213.4. ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Господин Папаризов предложи точка "а" да бъде така, както е предложението на Министерския съвет - "споразумение за замяна" и дотук. Да отпадне "заедно с приложенията към него". Така ли беше, господин Папаризов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е направено перфектно. Прави се днес на заседание, устно. Недейте ме вкарва и вие в беля.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Искам думата по повод предложението на господин Папаризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, това предложение не е направено по съответния ред. То не е предложение най-напред, господин Пушкаров, това е в основния текст.
Сега гласуваме заместващия текст, както е минал, от комисията. Това е съдържанието на член 1, който прочете господин Джеров.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за член 1, буква "а", до буква "д". Гласувайте за това предложение.
Редакцията на член 1 е: "Ратифицира подписаните от правителството на Република България на 29 юни 1994 година:
а) споразумение за замяна, заедно с приложенията към него;
б) споразумение за фискално агентство за облигации с начално намалени лихви;
в) споразумение за фискално агентство за облигации с отстъпка;
г) споразумение за фискално агентство за облигации за просрочени лихви;
д) споразумение за залог за обезпечение."
Това е заместващият текст, за който гласуваме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Нали имаше предложение да отпаднат думите "с приложенията към него"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, думите "с приложенията към него" са отпаднали в основния текст. Ние гласуваме предложение, което е с думите "с приложенията към него". Вие НЧ/ВЙ 214.1 направихте предложение тези думи да отпаднат, но те са в основния текст. Ако не се приеме този заместващ текст, аз ще подложа на гласуване основния текст. (Шум и реплики в залата) Не разбирам какъв проблем има в залата. Чакайте, да го чуя, да го изясним, за да няма после искане за прегласуване.
Господин Филипов, повтарям още веднъж: в предложението, което е на Комисията по бюджета и финансите и което беше прочетено, е с "с приложенията към него", а в основния текст, ако не приемете този текст, ще гласуваме основния текст, там е без "с приложенията към него".
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам да поясня нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, по време на гласуване не давам думата за пояснение. Извинявайте! Вие сте председател на комисия, господин Димитров.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували общо 185 народни представители. От тях 38 за, 94 против, 53 въздържали се.
Това предложение се отклонява.
Обяснение на вот ли?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Секунда, нека най-напред да докладваме текста.
Отиваме към основния текст: "Ратифицира споразумението..." - тук е вече за преструктуриране, би трябвало да се замени със заглавието, както е. Значи съдържанието "преструктуриране..." ще се замени със заглавието на закона. Обяснявам: "подписано на 29 юни т.г. в София между Република България и Дойче банк, като агент по приключване и Сити банк, като фискален агент, както следва: споразумение за размяна, споразумение за фискално агентство за облигации с начално намалени лихви; споразумение за фискално агентство за облигации с отстъпка; споразумение за фискално агентство за облигации за просрочени лихви; споразумение за залог на обезпечение."
Това е текстът, който е в закона, с корекцията.
Заповядайте, господин Димитров. 214.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, нека да ви кажа какво гласувахте в момента. Предполагам, че имате пред вас споразумението за размяна. Споразумението за размяна е подписано само от министъра на финансите и от Дойче банк, като агент по приключването.
Щом отхвърлихте предложението, аз попитах господин Костов в момента с какво можем да заменим приложенията. Можем да ги заменим, но с кой протокол обаче? Трябва да направим справка и да видим точно за кой протокол става дума. Защото кредиторите, които влизат във функциите си на държатели на облигации, стават такива с подписването на тези протоколи или приложения, както искате, така ги наричайте. Иначе ще се окаже, че ратифицираме не цялото споразумение, а ратифицираме само споразумението между България и агента по приключването. Всички тези 340 банки остават извън споразумението. Тогава наистина няма смисъл от чл. 2, няма смисъл въобще да правим някаква замяна на дълга, защото това е едно просто споразумение за определяне на наш агент по приключването. И утре ще трябва да се предложи нов закон за ратифициране на всички тези споразумения. Защото те влизат в качеството си на страна по договора именно с тези приложения, протоколи - както искате, така ги наричайте.
Попитах господин Костов: кажете кой номер и какво да гласуваме. Но наистина с вашия отказ вие на практика гласувахте само да определим Дойче банк за агент по приключването и да спрем дотук, да определим фискален агент и дотук да спрем, да определим агент по обезпечението и тук да спрем, а самото поемане на дълга и емитирането на държавни облигации вие гласувахте да останат извън рамките на закона.
Между другото, държа да отбележа, че по този член аз се въздържах и оттук нататък ще се въздържам по всеки един член, защото наистина това споразумение не отговаря на интересите на страната. Но вие, ако искате да направите нещо друго, моля ви, направете перфектно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Папаризов, имате думата. 214.3
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм изненадан от това, което говори господин Димитров, затова искам да му припомня първата страница на споразумението за размяна или замяна, както уточнихме.
Това "споразумение за размяна (е българският превод) се сключи на 29 юни 1994 г. между:
1. Република България ("България"), действаща посредством министъра на финнасите на Република България;
2. Дойче банк - АД, (в качеството й на агент по приключването, "Агент по приключването");
3. кредиторите (както са определени по-нататък);
4. държателите на облигации, както са определени понататък."
Много моля, господин Димитров, да не говори неща, които не са верни. Ясно е, че като се сключва едно споразумение, то се сключва заедно с всичките му приложения, които са интегрална част, заедно с тези, които господин Гаврийски му е донесъл на третия, а не на първия ден. Но това, че господин Гаврийски е закъснял с папките, не изменя характера на споразумението.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пушкаров, заповядайте!
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Аз съжалявам, че се отваря отново този спор, но става дума за един изключителен по своите мащаби финансов докумен, който задължава България за 30 години.
Аз мисля, че Атанас Папаризов щеше да бъде изряден, ако беше посочил поне списъка на банките-кредитори, които се подписват на челната, титулната страница. И това го нямаше. Нали го нямаше? И се наложи да бъдат донесени съобщенията, и то не всичките, подписани между Министерството на финансите и съответните банки-кредитори.
Какъв е обаче проблемът, който искам изрично да подчертая пред вас? Агентът по приключването и по-точно банките-кредитори нямат задълженията, които произтичат от договора между българската държава и агента по приключването. Това е член 22, при 214.4 който всяка банка-кредиторка може да промени условията, които е приел агентът по приключването. Как ще разберем ние дали това е направено или не е направено, ако ги няма приложенията, и какво толкова се дърпаме за една дума, която трябва да сложим, след като си слагаме подписа за 8 милиарда и половина?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Те са част от споразумението.
ИВАН ПУШКАРОВ: Не са част, защото ги нямаше. И чиновниците, както не си вършат работа, така и утре няма да я свършат. И ще ни сервират нов ход, който ние не разбираме.
Аз ви приканвам наистина да подкрепите текста със съответстващите приложения към споразумението.
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли, господин Школагерски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може, господин Костов, щом правим предложения. 214.5 ИВАН КОСТОВ (СДС): Един аргумент позволете, господин председателствуващ! Това, което прочете господин Папаризов, се отнася за кредиторите както са определени по-нататък. Но както са определени по-нататък, може да се тълкува в два смисъла, ако ги няма тези списъци на банките или така наречените приложения. Може да се разбира като дефиниция на кредитор, лице, притежаващо или по някакъв начин имащо един или повече квалифицирани дългове, както е дефинирано в текста. Това общо дефиниране на понятието "кредитор" също означава кредитор, определен по-нататък, но по никакъв начин оттук не следва, че точно всички тия банки, които сключват допълнителните споразумения, техните приложения ще бъдат част от настоящото споразумение.
Така че аз се боя, че тълкуването му не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Папаризов, имате право на дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Ако ги няма тези споразумения, няма въобще споразумения. Те са там, те са част, или целият списък е налице и ако трябва, да се зачете за протокола. Но мисля, че започва една странна дискусия. Няма ли ги тези конкретни банки, няма и споразумение. Ние не сме ратифицирали нищо тогава.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Папаризов, нямате какво да ни кажете. Поставям на гласуване текста на чл. 1, така както ви го прочетох в предложението на Министерския съвет. Режим на гласуване. Гласувайте за чл. 1 от буква "а" до буква "д".
Докато гласувате, за протокола: първата част на текста трябва да се съобрази със заглавието.
От общо 173 народни представители, за 113, против 39, въздържат се 21.
Приема се чл. 1.
Има направено предложение за чл. 2 в два варианта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Първият вариант ви казах, че е непълен. Така че няма какво да го гласуваме. Направо вторият вариант. СД/ЙА 215.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, да, първият вариант изпуска т. 3, където са облигации с отстъпка. И вторият вариант е предложението, което ви беше прочетено. За да има яснота, го прочитам още веднъж:
Предложение за чл. 2:
"Ал. 1. Одобрява замяна на дълг на Българска външнотърговска банка в размер на 8 млрд. 124 млн. 933 хил. 263 щатски долара срещу държавни облигации в размер на 5 млрд. 137 млн. 314 хил. 557 щатски долара и обратно изкупуване в размер на 257 млн. 327 хил. 565 щатски долара.
Ал. 2. Одобрява емисия на следните видове държавни облигации:
1. облигации за просрочени лихви - 1 млрд. 614 млн. 676 хил. 770 щатски долара;
2. облигации с начално намалени лихвени проценти 1 млрд. 657 млн. 457 хил. 664 щатски долара;
3. облигации с отстъпка - 1 млрд. 865 млн. 180 хил. 123 щатски долара".
Това е предложението за заместващ текст към първото предложение. Струвами се, че разбрахте.
Заповядайте, господин папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, искам да Ви напомня, че имаше и трето предложение, то първо беше направено от господин Иван Костов - да не се формулира размерът на обратното изкупуване, защото би било възможно това да се тълкува, че в бъдеще правителството не може да изкупува повече. Аз не знам как технически да го направим, но може би ал. 2 да остане, а в първа алинея да остане "одобрява замяна на дълга в размер на еди колко си". Без да конкретизираме, а в първа алинея да сложим точка след общата сума на дълга. Това означава, че на тоя етап тези облигации се издават. Ясно е, че другото е обратно изкупуване, но то в бъдеще може да се разшири и да бъде увеличено като сума. Или трябва тогава да се каже, че одобрява ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако кажете "одобрява изкупуването в първоначален размер" ...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Или трябва да се каже, че става дума 215.2 за първоначален размер, който ще се извърши по този начин на 28 юли.
Аз тук бих помолил да помогнат юристите да става дума, че "става дума за замяна на дълга и обратно изкупуване в първоначален размер на еди коя си дата, както следва", защото след това вече може да има и други операции. 215.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Папаризов, фиксирането на сумата 257 327 и 565 е елемент от споразумението. То е посочено там.
Дай Боже да има възможност за изкупуване! Никакви пречки няма.
Ето, господин Драгиев, погледнете - той е мой колега - юрист.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може да се добави думата, както каза господин Димитров: "и първоначално обратни...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да не подсказваме на кредиторите намерения.
Заповядайте. (Шум и реплики)
Никаква пречка няма да се изкупува.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги!
Господин Папаризов, вижте за какво става дума.
Става дума за обратно изкупуване дълг на външнотърговската банка. За това става дума. А не обратно изкупуване на облигациите, които ние емитираме. Аз това го обясних преди малко и на Иван Костов, но изглежда не са ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това беше най-доброто.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Казах ви, изкупуваме обратно дълга на външнотърговската банка в такъв размер, а тя ще си има и друг дълг. Държавата по-нататък, ако иска да изкупува още една голяма част от дълга, нека Министерският съвет бъде така добър да предложи друг закон.
А това, което Иван Костов иска и което вие искате в момента - да фиксираме, че тя може в бъдеще да изкупува обратно тези облигации, които ги емитираме, тя го има това право. Това е казано в закона. Когато има възможности, тя може да отиде.
Въпросът обаче има и друга страна. Ние в момента това не можем да го направим, защото това предвижда осигуряване на пари от бюджета или от други институции.
Оставете сега! Когато уреждаме дълга на външнотърговската банка, да не се занимаваме с друго.
Ако искате другото, го има. Отворете и прочетете тези емисии. Те не са само три. Те са три по два, мисля шест транша са или са повече. Различни са. Но недейте да обърквате едното МС/ЛТ 216.1. с другото. Затова си оттеглете предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Предполагам, че той ще оттегли своето предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да.
Благодаря на господин Димитров. С новата редакция, която приехме на заглавието, действително това може така да се тълкува и аз лично оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Оттегли предложението.
Заповядайте, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Господин председател, искам да предупредя за още едно последствие, ако тръгнем по тая пътека, доста трънлива.
Това ще означава, че тези скачени съдове, което представлява всяка опция от сделката, трябва да бъдат преразгледани. Колкото по-малко изкупуваме сега еднократно, толкова повече остава нататъка да се урежда с останалите техники и опции.
Следователно, не можем сега да решаваме този въпрос.
И останалото, което Венци каза, абсолютно се присъединявам към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, предложението е оттеглено.
Започваме да гласуваме внимателно, уважаеми колеги.
Гласуваме най-напред това предложение, което ви е раздадено, което е с три точки. Тоест, пълното предложение за чл. 2, с две алинеи, като втората алинея има три точки.
Моля, режим на гласуване.
Гласувайте за това предложение.
То е пълно и отговаря...
Гласуваме чл. 2 така, както беше.
От общо гласували 179 народни представители, за 130, против 13, въздържат се 36.
Приема се чл. 2 така, както беше прочетен от мен и господин Джеров.
Имате думата за преходните и заключителни разпоредби, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, позволявам си, както преди малко казах, да ви предложа две преходни и заклю216.2. чителни разпоредби, едната, която ще бъде естествено – 1.
"Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
А другата, която ще бъде – 2:
"Законът влиза в сила от деня на обнародването му".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли възражения в залата да се гласуват едновременно, защото това е раздел "Преходни и заключителни разпоредби". Ние можем да гласуваме по раздели, по глави и текст по текст.
Има ли един да каже не? - Няма.
Гласуваме двата преходни параграфа така, както ги прочете господин Джеров.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 179 народни представители, за 133, против 13, въздържат се 33.
Приети са и преходните и заключителните разпоредби.
С това е приет и целият закон.
На кого да повярвам от двамата, че е за групата?
Предупреди ме господин Димитров - от името на групата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (встрани от микрофоните): Аз искам да обясня за отрицателния си вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
Отрицателен вот на доверие към преходните разпоредби.
АТАНАС ЩЕРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Гласувах за всички предложения на второ четене с отрицателен вот. Моите мотиви са следните.
Не беше дадена възможност да се изясни още при първо четене философията на този закон. (Шум и реплики от блока на БСП)
При направените разисквания днес беше установено, че във водещи финансисти от едната и от другата страна на залата съществуват основни противоречия и те не могат да се разберат помежду си. (Неодобрение, шум и реплики от блока на БСП)
Аз виждам много добре, че в лявата страна на залата се гласува не по разбиране на законопроекта, който се предлага, а абсолютно по партийна дисциплина. Липсва разум в гласуването.
Именно заради забележките, които бяха направени, си позволих, аз съм абсолютно сигурен, че са много малко хората 216.3. в тази зала, които си дават сметка какво гласуваха днес.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Ти не си даваш сметка.
АТАНАС ЩЕРЕВ: И при такива финансисти, и икономическа мисъл в България не се учудвам, че сме натрупали толкова милиарда дълг.
Благодаря ви. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От името на парламентарна група иска думата господин Венцеслав Димитров. 216.4. ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Ръководството на парламентарната група ме натовари да кажа няколко думи по повод приемането на този изключително важен за нашата държава закон.
Между другото, още в самото начало искам да кажа, че вчерашните действия на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили не бяха продиктувани от желание да се саботира сделката и да не се ратифицира закона. Мисля, че стана ясно те бяха реакция на лошото водене на заседанието и на използването на трибуната на Народното събрание, против правилника, за воденето не на социалистическа, а на комунистическа пропаганда, мерена с едновремещния аршин.
Виждаме, че сделката по външния дълг е вече един факт. Миналият път от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили имаше народни представители, които подкрепиха сделката на първо четене, един от тях бях аз, с надеждата, че моите предложения ще се приемат на второ четене. Днес моите колеги гласуваха "въздържали се" и по-голямата част "против" сделката. Това не значи обаче, че ние сме против сключването на сделката сама по себе си. Истината е по-сложна.
От една страна, аз и момите колеги подкрепяме сключването на такава сделка. От друга страна, обаче, не я подкрепяме поради някои условия и тук основните се казаха. Най-напред, едното беше чл. 10 за облигациите с отстъпка, другото беше отказа на имунитет, а тук се прокраднаха и едни мнения, че правителството, благодарение на това, е излезнало извън рамките от дадения му от Народното събрание мандат.
Важното беше, обаче, че преобладаващата част от народните представители от Съюза на демократичните сили изразиха правото си на вот в това Народно събрание, защото имаше и такива, които ни съветваха въобще да не взимаме отношение.
Моето мнение и мнението на моите колеги е, че отношение трябва да се вземе, особено по такъв важен въпрос, какъвто е сделката по дълга, независимо от това дали е "за", "против", или ще се въздържим, защото това е част от политиката. Затова нас са ни пратили тези, които са гласували за нас, да защитаваме интересите на страната. НИ/ЙА 217.1
С това, колеги, се приключва така наречения мораториум. Така наречен, защото не беше обявен по нормалния начин, който беше обявен от комунистическото правителство в края на м. март 1990 година.
Аз много добре си спомням онази сутрин, когато доктор Тренчев в края на март 1990 г. ме спря на вратата на шеста зала в НДК, където заседаваше кръглата маса, размаха ми едно листче и ме попита "Кажи ми какво е това мораториум и елате да видим какво става". Наистина, тогава международната финансова обществе- ност беше сащисана от хода на българското правителство, който се оказа, че е бил взет от ръководния орган тогава - Българската комунистическа партия.
Ето сега, може би наистина тогава би трябвало да направим такава стъпка, обаче в никакъв случай да не включваме краткосрочния дълг, защото днес, в тази сделка, макар че това не беше експлицитно гласувано, има една клауза, която предвижда за един дълг - краткосрочния дълг, който е един милиард и нещо, да се плаща 0,5 на сто повишена лихва. Ето тук е господин Папаризов, той ще ви каже. Завишена лихва, наказателна лихва. Тоест нас ни наказват, че сме включили и него.
Моето мнение е, че ако не беше включен този дълг, България можеше да постигне доста по-изгодни условия от тази сделка и междувременно, в течение на четирите години, да не бъде толкова подложена на изолация в международната сфера, външната търговия да не западне толкова, колкото сега, и да имаме малко по-добри резултати, които може би щяха да се окажат благоприятно и върху сделката.
В края на краищата, ясно ли е на парламентарното мнозинство каква отговорност пое с тази сделка? Наистина много сериозна отговорност. Защото аз имах възможността вече да се изкажа, че правителството ни поставя пред свършени факти, служи си със заблуди и едва ли не изви ръцете на парламента, не толкова на опозицията, вие знаете, че опозицията ще намери начин да изкаже своето мнение, да извие ръцете на онова мнозинство, което я подкрепя и да им каже: гласувайте това, защото ние сме решили заради вас. Вие имате доверие, господа, на тези хора, не ние, обаче вие затова и поемате тяхната отговорност. Нека това съвсем 217.2 ясно да стане.
Извинете, аз поддържам връзка с една част от нашите кредитори.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Каква връзка?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Неформална, защото ме питате каква. Все пак изпълнявам някаква функция и съм длъжен да се информирам.
Аз знам от потенциалните инвеститори, тези, които ще изкупуват нашия външен дълг на вторичния пазар, че те още преди няколко месеца бяха съгласни с облигациите с отстъпка така, както им се предложиха, без тази допълнителна клауза. Още тогава те казваха, че това ще е най-атрактивния инструмент за тях, още повече, че чрез него те ще могат да участват в замяна на дълга срещу собственост у нас. С тази клауза, обаче, вие ограничавате до известна степен тяхната възможност да участват в тази замяна. Дано да се лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, длъжен съм да Ви прекъсна, защото господин Иван Костов ще говори от името на парламентарната група. (
СТЕФАН САВОВ (от място): И двамата ще говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, продължавайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Тези, които пледират от тази трибуна, че са намалили кой знае колко много дълга, нека да направят една проста сметка от числата, които в момента се гласуваха. Виждате, че заменяме дълг за 8 млрд. и 124 млн. срещу един дълг от пет милиарда и половина. Като прибавите обезпечението стават почти 6 милиарда. Кажете ми каква е грамадната редукция от 40, 50 или не знам колко процента. Между другото, тази допълнителна клауза след 6-7 години, когато влезе в сила, ще направи на нула и тези два милиарда, които наистина получаваме, като намаление. Даже и от това няма да може да се ползваме.
Затова, господа, аз ви казах и преди малко, може би вас ви подведоха, преобладаващата част зная, че нищо не знаете, но една малка част може би знаят, вие да защитавате частни интереси с тази сделка. Помислете все пак. Казах ви за слуховете миналата година, казах ви кой ще спечели и казах ви кой ще загуби. Аз това не искам да го повтарям. Моя вот аз вече го обясних. Аз се въздържах, след като отхвърлихте моето предложение, защото наистина не мога да подкрепя тези параметри на сделката, въпреки 217.3 че винаги съм се изказвал за това и в продължение на тези четири години съм работил за това в България да има сделка с частните банки-кредиторки.
Така или иначе сделката е одобрена. Какво да правим оттук нататък? Вие помислете, и ние ще мислим. Кой обаче утре ще решава, че кажат избирателите.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Те казаха.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще кажат пак, защото пак ще ходим на избори.
Какви са нашите надежди, че ще може да се оправим с тази сделка? Че ще имаме, естествено, първо, отваряне на западните пазари, оживление на търговията, стопански растеж и т.н. Но аз ви казах, че тази клауза ни заинтересува да нямаме това нещо, или ако го имаме, ще плащаме повече. 217.4 Второ - външни инвестиции. Наистина външните инвестиции биха помогнали на нашата страна, при положение, че те приблизително се равняват на плащанията към външните кредитори и горедолу ги компенсират. Една дума за това обаче не би трябвало в България всички ние, може би и вие, не знам, да допускате национализъм, ксенофобия и особено комунизъм защитавате тук от тази трибуна светлия образ на комуниста или да викате "Да живее БКП!" Викайте, обаче чужди инвеститори при "Да живее БКП!" едва ли ще дойдат. (Ръкопляскания в СДС)
Имаме и друг шанс, разбира се - световната инфлация, както ви каза господин министърът, да се засили и да обезцени дълга. Имайте предвид обаче, че тогава ще плащате високи лихви. Защото световна инфлация с ниски лихви върху долари е малко вероятна.
Какво мога да ви кажа накрая? Парламентарното мнозинство е това, което поема отговорностите за тази сделка. Аз не казвам обаче, че нашата отговорност е по-малка, защото всички живеем в една страна и децата, които живеят в тази страна, са наши. Затова вие си помислете какво сте направили.
Благодаря. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господисн Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): От името на парламентарната група се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Създаваме вече нов прецедент - по двама от парламентарна група.
ИВАН КОСТОВ: Днес завърши една четиригодишна епопея, даже повече от четири години, откакто беше наложен мораториумът върху външния дълг на страната. И в това време се смениха четири правителства, всяко едно от които трябва да поеме своите отговорности. Тъй като тук се говори и за отговорностите на управлението на Съюза на демократичните сили, а в частност се визираха и моите отговорности, аз искам да кажа, че безусловно поемам заедно със Съюза на демократичните сили отговорността за това, което стана на тези преговори за изработването на стратегията за решаване на проблема за външния дълг и за преговорите през 1992 г. Ст.Б/МБ 218.1
Едновременно с това искам категорично да отхвърля поемането на каквато и да било отговорност за периода 1991 г., който беше характерен с управлението на правителството на г-н Димитър Попов. Поради две причини. Първо, че до юли месец на 191 г. нямаше законова основа, върху която да бъде получен мандат и да се водят преговори за уреждане на външния дълг на една организация, каквато беше Българската външнотърговска банка. Нямаше такава законова процедура, нямаше ги текстовете в Конституцията. А вие можете да направите справки със старата Конституция и да видите, че и при онези текстове няма човек или няма правителство, което би поело отговорността да придвижи напред решението на въпроса за външния дълг. Защо беше така? Защото липсата на този мандат и на неговото даване се противопоставяше на глобалното искане на банките България да поеме пълна гаранция и фактически да одържави дълга на Българската външнотърговска банка. Ако през 1991 г., когато фактически започнаха преговорите, беше дадена тази гаранция по външния дълг, това споразумение сега нямаше да го има. България с безусловната гаранция, с поемането и със снемането на имунитета щеше да бъде обект за изпълнение на банките-кредиторки. Аз съм дълбоко убеден в това.
Има обаче нещо друго. Има една отговорност, която виси във въздуха, и това е отговорността за изработването на такава законова основа, която да позволи на българските правителства да развържат възела на българския дълг. И във връзка с това искам да кажа, че през май месец на 1991 г. предложих текстове на тогавашния председател на Комисията по Конституцията г-н Гиньо Ганев, в които се даваше една значително по-добра основа, която можеше да залегне в Конституцията и да реши значителна част от проблемите, които непрекъснато възникваха във връзка с българския дълг. Аз много съжалявам, че тогава нито едно от тези предложения за така наречената финансова част на Конституцията не беше прието и останаха два-три текста в тази Конституция, която беше приета през юли 1991 г., на базата на която стана възможно да бъде изработена тази толкова деликатна материя, каквото беше решението за мандата. И във връзка с това искам да напомня, че през цялата 1990 и през 1991 г. единствената грижа на българските правителства, аз даже тук поемам в известен 218.2 смисъл и някаква част от вината на г-н Андрей Луканов, всъщност я оправдавам, беше желанието да не се даде тази безусловна гаранция по дълга. Това беше единствената правилна позиция на България. Разбира се, ще дойде време, историците-икономисти ще сложат всичко на кантара и ще преценят дали натрупването на тази найлоша част от дълга, така наречените просрочени лихви, не е една изключително висока цена за твърдата позиция през 1990 (1991 г.) и за твърдата позиция на преговорите през 1992 г. Това аз си мисля, че никой сега не може да каже, защото ще бъде предварително предубеден в своите преценки. Дълбоко съм убеден, че ще дойде време, когато тези неща ще бъдат анализирани и такава оценка ще бъде направена.
Ето защо аз съм убеден, че след като това споразумение лошо или не толкова лошо, каквито са оценките за него, непоносимо или не толкова непоносимо - за България вече е факт, аз се надявам, че, първо, ще бъде поставена основа за решаването на един от най-важните въпроси в българската стопанска история. И не мога във връзка с това да не отчета, че първите признаци на постигане на национално съгласие в този парламент бяха във връзка и по повод изработването на законите, решенията и инструментариума, с който стана възможно постигането на тази сделка. Може би в бъдеще тези примери, когато българският парламент добре разчита и добре се ориентира, за да защити националните интереси на българската икономика, ще бъдат повече. Аз като икономист ще привествам всички тези случаи.
Едновременно с това искам да кажа, че Българската социалистическа партия успява с това споразумение да остави зад гърба си исторически един от най-големите икономически и финансови проблеми, които е създала на България. Оставя го зад гърба си днес! Аз много се надявам нещата да се развият така, че да не се сблъскаме отново с този проблем в следващите месеци и години. Защото моето лично предчувствие е, че този проблем, който по този начин оставихте зад гърба си днес, ще ви се появи като призрак в следващите години.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС) 218.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Папаризов от името на парламентарна група.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след много усилия, след много процедурни задръжки и немалко демагогия споразумението за нормализиране на отношенията на България с частните банки-кредиторки вече е факт. Мисля, че това е успех на целия български парламент. Разбира се, успех на това мнозинство в парламента, което подкрепи това решение. Но не намалява ролята на факта, че българският парламент, въпреки че в него имаше не единодушие, подкрепи тази стъпка за нормализиране на отношенията на България със света, за нормални търговски отношения, за нормално разделяне на отговорностите между правителство, фирми и банки при поемане на нови финансови задължения. И вече след това споразумение няма оправдание България да взема просто нови кредити само за консумация, само за платежния баланс. 218.4
Също така няма оправдание да се търси от правителството подкрепа и гаранция за всеки внос, за всеки спешен случай и с това не само нормализираме отношенията си, но пристъпваме към по-големи отговорности всеки от нас, всеки участник в икономиката към пазарните отношения, към пазарните отговорности и пазарните права.
Да не говорим за другото значение, общополитическо, на споразумението, че то ни дава възможност да продължим на равноправна основа нашите контакти с всички международни организации, с всички многостранни форуми на групата на 24-те и с всички международни институции.
По повод на споразумението, аз смятам, че изразявам оценката на всички мои колеги от Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Съюза за социална демокрация, че с пълна отговорност и съзнание както за задълженията, така и с правата, ние подкрепихме това споразумение и сме готови да поемем тази отговорност, произтичаща от него. Тя е отговорност за една по-действена политика, за ускоряване на реформата, за структурни мерки, за силно правителство и с ясна програма. Тя минава през нашето решение за максимално по-бързо провеждане на нови избори.
Във връзка със сделката обаче бяха изказани, макар и от името на Парламентарната група на СДС и някои лични оценки. Тук аз ще си позволя, без да ангажирам нашата парламентарна група, с някои разсъждения по тези оценки.
Мисля, че е пресилено да се твърди, че правителството на Димитър Попов е забавило преговорите, защото не е искало да даде гаранция. На всички е известно, надявам се, че и на господин Костов, че въпросът за гаранцията беше най-сложният въпрос, но не за гаранция въобще, а за гаранция кога. Всички наши експерти, някои от тях останаха и до последния ден, препоръчваха и на парламент, и на правителство да не се дават гаранции, преди да е ясно какво ще се редуцира. Защото беше ли поет дългът на България, преди да е ясно споразумението? Аз съм съгласен, че нямаше да има това споразумение. Щеше да има много по-лошо споразумение. Това не е мое мнение. Това е мнение на всички тези, които в различни етапи участваха в преговорите. И мисля, РД/ЛТ 219.1. че този въпрос и този подход, по който парламентът намери решение през февруари 1992 г. беше най-разумният за страната и мисля, че историците ще потвърдят това.
Не е вярно, че забавянето и търсенето на този подход през 1991 г. е предопределило твърда позиция за 1992 г. Беше ясно, че през 1992 г. партньорите първо трябваше да ни повярват, че сме сериозни партньори и да достигнат до тези споразумения, до които стигаме в момента.
Мисля, че доста време трябваше да се повярва, че има сериозни партньори и това стана пак благодарение на усилията на тези постоянни експерти, които в момента не присъстват в залата, а не в резултат на усилията на правителства и финансови министри.
Мисля, че тук бившите финансови министри трябваше да кажат една добра дума за тези хора, които помогнаха да има такова доверие към нашата страна.
Постави се въпросът за това, че споразумението щяло да бъде по-добро, ако не е включвало краткосрочния дълг. Че в продължение на половин година усилията на българската страна бяха именно да се включи именно този дълг. Че България именно без да реши този свой проблем, и сега щеше да плаща по 400500 млн. годишно, защото такава беше структурата на дълга, че той именно най-много тежеше и той най-много наложи приемането на мораториума.
Бяха изказани и други съображения по сделката. Аз на тях не бих искал да се спирам. Беше казано, че един или друг фактор, даже цели парламентарни групи, ако не реагирали по един начин, сделката щяла да стане по-рано и по-добре. Мисля, че такова съждение е вярно само за последните няколко месеца. Защото на всички предишни етапи в парламента по тази сделка имаше максимално възможен консенсус.
И Българската социалистическа партия, когато беше в опозиция, не си позволи да експлоатира този случай, не си позволи да задържа процедурно въпроса, не си позволи да не допуска кворум, не си позволи дори критики по тогавашния бюджет (ръкопляскания от блока на БСП и коалиция), за да може да подкрепи усилията на правителството. И в този смисъл отговорността е на всички, 219.2. разбира се, отговорността е наша.
Нашата част от отговорността ние ясно я изразихме през всичките тези години, с всичките тези гласувания. Убеден съм, че ще я изразяваме и в перспектива, защото нашето решение е отговорно с разбиране за последствията и с политиката, която е необходима да бъдат преодолени тези последствия.
Бих искал да ви уверя, че такава отговорна ще бъде нашата политика и занапред.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
С това точка първа е приключена.
Имате думата, господин Мулетаров, за точка втора. В 18 часа е почивката. Колеги, ако малко проявим внимание, ще видите, че ратификацията на тази конвенция не представлява трудност, а е фактически една привилегия за страната.
Имате думата господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители! Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на Съвместния протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция от 29 юли 1960 г.
Поради това че на първо четене постъпиха предложения за усъвършенстване на законопроекта в неговите два текста, не беше прието обсъждането и гласуването на второ четене да стане в същия ден и след оглеждане в съответните комисии днес се предлага за второ четене законопроектът, който съдържа два основни текста и един параграф от допълнителните разпоредби.
Съдържанието на заглавието е: "Закон за ратифициране на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на Съвместния протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция".
Това е заглавието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Член 1 го прочетохте?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 1 не съм го прочел. Те са два члена.
"Чл. 1. Ратифицира Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 21 май 1963 г. и на Съвместния 219.3. протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция."
"Чл. 2. Ограничава отговорността на експлоатиращия ядрена инсталация за щетите от една ядрена авария до неговата равностойност на 15 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд."
Това е съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е същественото вече. Ние поемаме отговорност, но до размера на 15 млн. специални права на тираж от Международния валутен фонд.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Това са двата текста на законопроекта и има допълнителна разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Гласуваме заглавието на закона:
"Закон за ратифициране Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на Съвместния протокол за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция".
Режим на гласуване. Гласувайте заглавието на закона, уважаеми колеги.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 136 народни представители, за 129, против 1, въздържат се 6.
Заглавието на закона е прието. 219.4.
"Чл. 1. Ратифицира Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 21 май 1963 г. и съвместния протокол от 21 септември 1988 г. за прилагане на Виенската конвенция и на Парижката конвенция от 29 юли 1960 г." Това е член първи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 1.
Гласували общо 140 народни представители. От тях 112 за, 5 против, 23 въздържали се.
Приема се чл. 1.
Имате думата за чл. 2. Това е ограничаването на нашата отговорност, независимо че ратифицираме Виенската спогодба.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 2 е със следното съдържание:
"Чл. 2. Ограничава отговорността на експлоатиращия ядрена инсталация за щетите от една ядрена авария до неговата равностойност на 15 милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд."
Това е условието и съдържанието на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен. Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 2 от закона.
Гласували общо 137 народни представители. От тях 118 за, 5 против, 14 въздържали се.
Приема се и чл. 2.
Имате думата за Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Допълнителна разпоредба единствена. Параграф 1 със следното съдържание.
"– 1. Република България ще прилага разпоредбите на Виенската конвенция от деня на нейното ратифициране, преди влизането й в сила."
Пояснението по този въпрос, господин председател е, че Виенската конвенция влиза в сила три месеца след ратифицирането й. Тъй като нейното прилагане с оглед интересите на страната своевременно е необходимо, затова се предвижда с тази допълнителна разпоредба ние да поемем собствена декларация и отговорност, че ще я прилагаме преди влизането й в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ограниченията по чл. 2 са причината да приемем това действие на ратификацията.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме за тази преходна НЧ/НП 220.1 разпоредба.
Гласували общо 133 народни представители. От тях 115 за, 1 против, 17 въздържали се.
Приета е и Преходната и заключителна разпоредба.
С това Законът за ратификация на Виенската конвенция и Парижкия протокол са приети. Колеги, благодаря ви за работата досега. 30 минути почивка. (Звъни)
(17 ч. и 40 м.)
220.2
(След почивката)

18 ч. и 35 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Следващата точка е "Проект за решение за даване на гаранции за снемане отговорността при възникване на ядрени вреди от АЕЦ-Козлодуй". Тази точка от дневния ред е актуална, ако не беше приета предишната точка - Ратификацията на Виенската конвенция, поради което служебно отлагам тази точка и давам възможност на Министерския съвет да изтегли това предложение.
Минаваме към следващата точка -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА РАДИОЦЕНТРАЛА.
Вносител е Министерският съвет.
Моля ви, квесторите, още веднъж минете в коридорите и поканете народните представители да влязат в залата!
Господин Мулетаров, да чуем Вашия доклад за ратификацията на тази конвенция.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Министерският съвет е внесъл в Народното събрание законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала. Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по външната политика и на Комисията по радио и телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И вероятно на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И на Законодателната комисия, разбира се.
Комисията по външната политика е обсъдила законопроекта и е излязла със становището, че присъединяването на Република България към Конвенцията съответствува на интересите на страната и предлага същата да бъде ратифицирана от Народното събрание.
Комисията по радио и телевизия е изразила свое становище, с което аз не разполагам, поради което моля нейн представител да го сподели с народните представители, след което ще докладвам предложението и становището на Законодателната комисия. Но това СД/МБ 221.1 мога да направя и сега, а именно:
Законодателната комисия обсъди законопроекта, запозна се със становището на Комисията по външната политика и узна за становището на Комисията по радио и телевизия.
Становището на Законодателната комисия е, че законопроектът за ратифициране на конвенцията не противоречи на Конституцията, не противоречи и на вътрешното законодателство на Република България, той представлява интерес за страната ни във връзка с разширяване на взаимоотношенията с редица европейски държави във връзка с тази конвенция, поради което предлага законопроектът да бъде приет от Народното събрание.
Поради това, че не са постъпили предварително предложения или нови идеи извън становищата, които аз споделих, предложението на Законодателната комисия е: Ако законопроектът за ратифициране бъде приет на първо четене, да бъде подложен за гласуване на второ четене в днешното заседание на парламента.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
От Комисията по радио и телевизия, или аз да ви прочета доклада? Добре, за да върви по-бързичко, чуйте становището на Комисията по радио и телевизия.
"1. Комисията счита, че в този си вид Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала, подписана на 20 октомври 1993 г. в Монтрьо, отговаря на интересите на Република България.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т.2, 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон конвенцията, точка 1."
Това е становището на Комисията по радио и телевизия.
Откривам дискусия. Желае ли някой да се изкаже? Аз предполагам, че всички народни представители са убедени в полезността на това дело. И това вие го изразявате, уважаеми колеги.
Господин Мулетаров, нямаме пречка да подложим на гласуване член единствен. Най-напред заглавието на закона - "Закон за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала". Моля ви, режим на гласуване! Гласувайте за заглавието на закона и след това няма да го гласуваме на второ четене. 221.2
От общо гласували 127 народни представители, за 127.
Приема се заглавието единодушно.
Сега гласуваме на първо четене член единствен - "Ратифицира Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала, подписана на 20 октомври 1993 г. в Монтрьо". Режим на гласуване. Гласуваме на първо четене член единствен от Закона за ратификацията.
От общо гласували 124 народни представители, за 124.
Законът за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала е приет на първо четене. 221.3 Внимание, колеги!
Направено беше предложението от заместник-председателя на Законодателната комисия да гласуваме и на второ четене този законопроект.
Подлагам на гласуване това предложение.
От общо гласували 124 народни представители, за 119, против 2, 3 се въздържат.
Приема се това предложение.
Имате думата, господин Мулетаров, да предложите текста на закона за приемане на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, следва да бъде гласуван на второ четене "ПРОЕКТОЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА РАДИОЦЕНТРАЛА".
Законът има единствен член, със следното съдържание:
"Ратифицира Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала, подписана на 20 октомври 1993 г. в Монтрьо".
Това е съдържанието на заглавието и текста на закона, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? - Не виждам.
При единодушното гласуване това е ясно, че няма да има.
Режим на гласуване. Гласуваме на второ четене закона за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала.
Тъй като при първото приемане на първо четене гласувахме и за заглавието, затова гласуваме за приемането на целия закон.
От общо гласували 143 народни представители, за 142, няма против, 1 народен представител се въздържа.
Законът за ратифициране на Конвенцията за създаване на европейска радиоцентрала е приет на второ четене. Следователно, окончателно приет.
Сега трябва да преминем към следващата точка, която е присъщата първа точка - това е ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. МС/ВЙ 222.1
Господин Сепетлиев, заповядайте.
Какво е Вашето предложение, господин Сепетлиев?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (встрани от микрофоните): Процедурно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедурно.
Имате думата, заповядайте.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ (ПСН): Господин председател, драги колеги!
Отчитайки, че в залата няма кворум... (Неодобрение, шум и реплики в залата) ... моля за гласуване за кворум, като гласуването бъде персонално, за да се избегнат неудачите във връзка с машината за гласуване. (Възгласи на неодобрение, шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво значи "персонално"?
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Имената да се извикват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нямам списък с имената. Ако трябва да ги броим, да ги броим.
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Иначе гласуват хора с няколко карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Кажете го това - чрез секретарите, парламентарните секретари!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Да, може и така.
Нека гласуването бъде чрез парламентарните секретари, с преброяване на гласовете, иначе е много дълга процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Затворете вратите, ако обичате. (Възгласи на неодобрение, шум и реплики в залата)
Има съмнение в кворума. Има специален текст.
Три минути проверка на кворума. (Шум и реплики)
Моля, парламентарните секретари да преброят присъстващите.
Моля ви, пребройте присъстващите. 5 - от дясната страна.
В центъра колко са?
24 - в центъра.
Вие? - 98.
127 - по данните на секретарите. (Ръкопляскания)
Има необходимия кворум.
Кой ще докладва сега?
Господин Йончев, докъде сме стигнали? 222.2
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: До чл. 42 включително. Стигнахме до глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Минаваме към чл. 43.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 43. Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително-мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по текста?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Няма постъпили предложения към този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом няма постъпили предложения, моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 43.
Уведомявам залата, че министър Александров е тръгнал и ще бъде тук всеки момент. В залата е и представителят на Генералния щаб.
От общо гласували 121 народни представители, за 120, няма против, въздържа се 1. Приема се чл. 43.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Глава пета. Положение на война, военно, или друго извънредно положение, мобилизация, отбрана и охрана на държавните граници".
Предлагам да гласуваме заглавието, тъй като към него господин Куманов е предложил в заглавието накрая да се добавят думите "и териториална отбрана".
Комисията, а и аз лично не приемам такова прибавяне, защото териториална отбрана е вид концепция ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вид водене на военни действия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: ... за отбраната. Някои страни я прилагат, но това означава съвсем друг принцип на изграждане на въоръжените сили и на съпротивата на населението. И не е тук мястото да го описваме. Практикуваха го частично Югославия, Виетнам, Куба, но за нашите условия то не е популярно и не е развито.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Куманов го няма.
Гласуваме заглавието така, както го предлагат в раздадения НИ/НП 223.1 ви текст: "Глава пета. Положение на война, военно и друго извънредно положение, мобилизация, отбрана и охрана на държавните граници".
Режим на гласуване. Гласуваме заглавието на глава пета.
От общо гласували 138 народни представители, за 138, няма против, няма въздържали се. Заглавието на глава пета се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Чл. 44, ал. 1. При въоръжено нападение срещу страната, или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, се обявява положение на война.
Ал. 2. За началото на режима "положение на война" се считат часът и денят на обявяването на войната, или времето на фактическото започване на бойните действия.
Ал. 3. За край на режима "положение на война" се счита обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след определения срок, времето на тяхното фактическо прекратяване.
Ал. 4. След обявяване на режим "положение на война" в страната и въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите, съгласно военновременните планове.
Ал. 5. В случай на внезапно въоръжено нападение, или навлизане на чужди войски на територията на страната, въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отразяване на нападението.
Ал. 6. Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война" не подлежат на обезщетяване."
Има само едно предложение, направено към този член. Това е предложението на господин Димитър Куманов, който преписва текста на целия член, като фактическата промяна е само в това, че той предлага вместо "положение на война" да се нарича "режим "военно време".
Терминологията, която е употребена от законодателя, не включва такъв термин "военно време", нито пък метафорични определения, които да ни насочват към положение на война. И тъй като цялата система за бойна готовност, за обявяване на 223.2 тревоги е построена върху единна терминология, ако включим тук предложението "военно време" ние трябва да помислим за промяна на цялата терминологична основа на управлението на войските.
Ето защо аз ви предлагам да не приемаме, както направи Комисията по национална сигурност, предложението "военно време" да бъде, като термин от управлението на войските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не споделям аргументите на господин Йончев в подкрепа на това да не бъде прието предложението на господин Куманов поради обстоятелството, че "положение на война" е терминология на международното право. Обявява се положение на война. Това е положение, състояние, в което се намира държавата в отношенията си с други държави. Това е положението на война. Докато другият термин "военно време", може да ви дразни ухото, но така или иначе би трябвало да се намери друга терминология, която да отрази онова, което вносителят иска да каже. Но "положение на война" явно не е онова положение, за което говори текстът, с което искате да регламентирате състоянието на военно време, военновременното състояние. Вие това искате да регламентирате. А вие фактически говорите за положение на война. А това вече е от терминологията на международното право.
Благодаря. 223.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други изказвания има ли? Няма.
Най-напред гласуваме предложението, направено от господин Куманов и поддържано от господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председател, ако ми разрешите, само искам да добавя, че международноправната терминология само би трябвало да укрепи нашата увереност, че работим с непротиворечиви термини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Куманов, поддържано от господин Даскалов - вместо "положение на война" да се казва "военно време".
Гласувайте за това предложение и изразете становището си по съвест и разбиране.
От общо гласували 140 народни представители за 37, против 84, въздържали се 19.
Отклонява се това предложение.
Други предложения за чл. 44 няма.
Има един въпрос от господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Господин министър и господин генерал! Към вас е нашият въпрос. Към вас изрично е нашият въпрос. Смущава ни регламентирането в чл. 44, че положение на война се обявява и при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения. Това е твърде общо казано. И според нас това би трябвало да бъде конкретизирано. Какви са тези международни задължения? Аз се опасявам, че могат да бъдат постигнати международни задължения... Говорите за международни задължения. Даже не и въз основа на международни договори, а международни задължения. На базата на какво ще се сключват тези международни задължения? Международни задължения могат да бъдат сключени не само на базата на един договор. Те могат да бъдат сключени и не на базата на договор. В такъв случай тези задължения, които на базата не на договор са сключени и нямат такава тежест, и при тях ли ще трябва да бъде обявявано положение на война? Нас това ни смущава. Този текст изисква една по-голяма прецизност.
И, господин председателю, ще Ви моля действително да ни давате малко повече време. Ние ще бързаме, но нека да бързаме бавно. СБ/ЛТ 224.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, господин Даскалов. Аз мисля, че елемент на един договор са права и задължения за двете страни. Но нека да чеме министъра.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Действително текстът може да бъде прецизиран. Имайте предвид, че всички споразумения, които Министерството на отбраната сключва, са двустранни и те не са договори по смисъла на закона.
Така че аз мисля, че ако вместо "задължения" запишем думата "договори", от всяка гледна точка сме гарантирани, тъй като те минават през парламента. Обаче да се изпишат до безкрайност всички възможни ситуации - това ми се струва невъзможно.
Така че много ви моля, ако вместо "задължения" напишем "договори", смятам, че от международноправна гледна точка проблеми няма да има. Знаете, че всички договори, които имат военен елемент, минават през парламента така или иначе. И които задължават държавата. Друг е въпросът, че този текст е реципиран от Конституцията сега.
В името на консенсуса аз съм склонен действително ако смятате, че думата "задължения" трябва да се замени с думата "договори" и ще облекчи нещата и ще гарантира България по-добре, нека да го направим така. Но, от друга страна, следва ли да ревизираме конституционния текст? Не мога да ви кажа това. Аз не смятам, че това е повод за спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих ви насочил, уважаеми господа, и към чл. 84, точка 10 от Конституцията, където изрично е записано: "Решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир". Това е главата, в която се казват правата на Народното събрание.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Знаете, че министърът не може да обяви война, нито пък военно положение.
Мислейки по текста, ние сме реципирали конституционния текст всъщност. Но ако действително това не задоволява Народното събрание и смятате, че вместо "задължения" следва да се каже "договори", лично аз нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Конституцията е изходила от това, че там, където имаме задължения по международните договори, само там. 224.2.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Нямам какво повече да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И тъй като тази дейност се контролира и от Народното събрание, гласуваме чл. 44.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Преди това ще ви помоля за нещо. Искам да помоля уважаемите колеги дали е възможно чисто редакционно навсякъде, където е написано "счита", да се запише "смята", тъй като това е откровен русизъм. В българския език математиците смятат, а считат - в руския. Предлагам да не го гласуваме, но да се съгласите на тази редакционна поправка.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): По-добре е да запишем "се приема".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Значи приемаме "се приема".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, уважаеми колеги, това, което е направено като предложение, е просто един превод. Затова гласуваме с предложението за редакционна поправка.
Който е за приемането на чл. 44 с неговите шест алинеи така, както бяха прочетени и с редакционните поправки в съответните алинеи, където вместо "се счита" се записва "се приема", моля да гласува.
От общо гласували 148 народни представители за 144, против няма, въздържали се 4.
Приема се чл. 44 с неговите шест алинеи и с редакционната поправка.
Заповядайте, госпожо Йовкова, по процедурен въпрос. 224.3. САВКА ЙОВКОВА(ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно да приключим работата по законопроекта за отбраната и въоръжените сили за днес, естествено, и да преминем към следващата точка от дневния ред - обсъждане на решение за даване статут на висши учебни заведения.
Правя и второ процедурно предложение - да удължим работното време до изчерпване на точката от дневния ред, но не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожа Шопова, имате думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Изказвам противоположно становище. Дори смятам, че имаме известна вина за това, че вчера не разглеждахме военния закон, неудобно е пред цялото офицерство и пред представителите на легия "Раковски", както и пред министъра на отбраната съвсем необосновано, изведнъж да прекратяваме дискусията по този жизнен за страната закон. Още повече министър Марко Тодоров в момента изготвя критерии за статута на висшите учебни заведения и не виждам какво повече може да каже парламентът.
Категорично възразявам и смятам да не правим евтини неща в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друга парламентарна група не желае ли думата?
Господа, поставям на гласуване предложението да се прекрати работата по точка първа фактически от приетата програма и да се мине към точка втора - проект за решение за даване статут на висши учебни заведения. Предложението е направено от госпожа Савка Йовкова.
Моля ви, режим на гласуване. Гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 153, за 86, против 54, въздържат се 13.
Приема се това предложение.
Минаваме по точка втора. РД/ВЙ 225.1
Господин Джеров да заповяда в залата, за да докладва. Слушаме Ви, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Само един момент, да разграничим отделните...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Марков, желаете думата ли? Заповядайте.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! От страна на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" искам 30 минути почивка.
РЕПЛИКИ: Дайте им 15 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не може 15. До 30 може да се поиска и колкото се поиска, дотолкова се дава, до 30.
30 минути почивка. (Звъни)
19 ч. и 20 м.
225.2
(След почивката)

19 ч. и 45 мин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Господин Джеров, моля Ви, заповядайте в залата. Продължаваме заседанието.
САВКА ЙОВКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Бих искала да напомня, че аз направих и второ процедурно предложение - да удължим работното време с не повече от 2 часа до изчерпване на точката от дневния ред. Моля Ви да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, госпожо Йовкова.
Заповядайте, господин Татарлъ!
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Аз предлагам да се направи проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: При гласуването ще си видим кворума.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Преди гласуването да се направи проверка на кворума.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, тъй като вече правихме проверка на кворума, нямаме никакви видими основания да провеждаме тази проверка. Остава само броени минути. Аз Ви моля да преминем към следващата про НЧ/МБ 226.1 цедура - гласуване на предложението, тъй като дебатът е приключен.
Много Ви моля да подложите на гласуване предложението, което е направено. Това е също предложение от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме предложението за удължаване на работното време. Това е и проверка на кворума.
В залата са се регистрирали с карти 96 човека плюс 1 97, аз натиснах погрешно картата на господин Кадир, значи 96 човека заедно с господин Джеров.
По партии гласуването е: БСП - 89, ДПС - 2, СД - 1.
При това положение в залата няма кворум. Закривам заседанието.
Утре заседанието е от 15 часа. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 мин.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Георги Петровтров Илиян Илиев