Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с реда за парламентарен контрол за утре, 1 юли 1994 г.
Утре, 1 юли, петък, следва да се отговори на следните актуални въпроси и питания:
1. Заместник-министър председателят и министър на търговията Кирил Цочев следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Маньо Манев и Тодор Тодоров.
2. Заместник-министър председателят и министър на труда и социалните грижи Евгений Матинчев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Звездалин Кафеджиев, Гинчо Павлов и Георги Николов.
3. Министърът на териториалното развитие и строителството Христо Тотев следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Елка Константинова, Емил Капудалиев и Велко Вълканов и на питане от народната представителка Елка Константинова.
4. Министърът на финансите Стоян Александров следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Станка Величкова, Иво Атанасов, Стойчо Шапатов, Маньо Манев и Гинчо Павлов и на питания от народните представители Стоян Райчевски, Мариела Митева, Емил Филипов и Веселин Иванов. ВЙ/КП 220/1.
5. Министърът на отбраната Валентин Александров следва да отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Марков.
6. Министърът на културата Ивайло Знеполски следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Елка Константинова, Емил Капудалиев, Петя Шопова, Иво Атанасов и Петър Балабанов и на питания от народните представители Иван Тосев и Невен Пенев.
7. Министърът на здравеопазването Танчо Гугалов следва да отговори на актуални въпроси от народните представители Нина Михайлова, Велко Вълканов и Донка Дончева.
8. Министърът на правосъдието Петър Корнажев следва да отговори на актуален въпрос от народните представители Ана Караиванова и на питане от народния представител Борис Александров.
В заседанието утре няма да могат да вземат участие министър-председателят Любен Беров и министърът на промишлеността Румен Биков поради отлагане на отговорите със 7 дни, министър Георги Танев поради командировка в страната и министър Виктор Михайлов по здравословни причини.
Има постъпило предложение за промени в дневния ред, а именно точка първа да бъде проект за решение за продължаване срока, за който са избрани съдебните заседатели, тъй като срокът изтича днес. Предложението това да бъде първа точка е на народната представителка госпожа Шерифе Мустафа.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 173 народни представители, за 164, против 3, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Постъпило е също така предложение от госпожа Шерифе Мустафа. То бе обсъждано и предложено вчера и на Председателския съвет точка втора от дневния ред да бъде проект за решение за даване на разрешение за участие на български военни кораби в оперативно-тактическото учение "Пойраз 94" и в спасителното учение "Курт Дама 94" на Военноморските сили на Република Турция. Този проект за решение е внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте този проект да стане точка втора. 220/2.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 176 народни представители, за 120, против 30, въздържали се 26.
Предложението се приема.
Започваме работа по дневния ред.
Точка първа -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ СРОКА, ЗА КОЙТО СА ИЗБРАНИ СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ.
Моля, председателят на Законодателната комисия да докладва становището на комисията и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. Когато стигнем докрая и мандатът на съдебните заседатели свърши, тогава внасяме в пленарната зала проекторешение, за да им дадем права. Преди една година имахме същия прецедент. Тогава поради забавяне на нашето решение за няколко дни съдилищата не можеха да работят. Днес е 30-и и на 30 юни изтича мандатът на съдебните заседатели.
На 1 юли миналата година това Народно събрание продължи мандата, срока, за който са избрани съдебните заседатели от районните окръжните и военни съдилища и Върховния съд. Срокът, за който са избрани съдебните заседатели, изтича днес.
Мисля, че няма защо да ви убеждавам, че липсата на съдебни заседатели в съответните съдебни състави ще спре работата на съдилищата за определен вид дела. Това са бракоразводни дела, това са наказателни дела, това са трудовите дела.
Същевременно Законът за устройство на съдебната власт още не е обнародван и при това положение по неговите правила не може да бъде удължен срокът за пълномощията на съдебните заседатели. 220/3.
При това положение Законодателната комисия предлага уважаемите народни представители да гласуват следното проекторешение:
"РЕШЕНИЕ

за продължаване срока, за който са избрани

съдебните заседатели.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 64 от Закона за устройството на съдилищата, решението за продължаване на срока, за който са избрани съдиите и съдебните заседатели, прието от Великото Народно събрание на 6 юни 1991 г., и решенията за продължаване срока, за който са избрани съдебните заседатели, приети от Тридесет и шестото обикновено Народно събрание на 24 юни и 30 декември 1992 г. и на 1 юли 1993 г.,
Р Е Ш И:

Продължава срока, за който са избрани съдебните заседатели от районните, окръжните, военните съдилища и Върховния съд, до избирането на съдебни заседатели по предвидения ред."
Това е предложението, което ще моля, господин председателю, да бъде поставено на обсъждане и на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Джеров. Имате думата за изказвания, становища.
Всичко е ясно. Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на проекторешението така, както бе докладвано от председателя на Законодателната комисия. Моля гласувайте!
Гласували 179 народни представители, за 172, против 6, въздържал се 1 народен представител.
Решението се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред -
ПРОЕКТ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННИ КОРАБИ В ОПЕРАТИВНО-ТАКТИЧЕСКО УЧЕНИЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, Министерският съвет на Република България със своето решение от 15 юли 1994 г. (така пише, тъй че не е моя грешка) е приел решение да предложи на Народното събрание да разреши участието на кораби СД/ЛТ 221.1. от военноморските сили на Република България в съвместни морски учения с кораби на турските военноморски сили в териториалните води на Република Турция, както следва: базов миночистач "Бриз" и базов миночистач "Шквал", подводница "Слава" и спомагателен размагнитващ кораб.
Председателят на Народното събрание, в изпълнение на разпоредбите на правилника, разпределя това проекторешение на Законодателната комисия, Комисията по външната политика и Комисията по националната сигурност. И трите комисии са дали своите становища.
Комисията по външната политика счита, че решението за даване на разрешение за участие на нашите кораби е в съответствие със следваната от България политика за укрепване на доверието и сигурността на Балканите и развитието на добросъседските отношения с Република Турция.
Комисията по националната сигурност, обсъждайки проекторешението, одобри същото и предлага то да бъде разгледано спешно в пленарната зала поради краткото време, оставащо до началото на ученията. Ученията са от понеделник, 4 юли.
Законодателната комисия е разгледала проекта за решение. Разбира се, по съществото на проекта тя не може да се произнася, като счита, че съобразно разпоредбите на чл. 84, точка 11 това проекторешение не противоречи на Конституцията на Република България и е в съответствие с интегрирането на страната в европейските и военно-политическите структури.
Това, което предлага Министерският съвет (аз ще го докладвам още сега, защото е проекторешение), е:
"РЕШЕНИЕ

за даване на разрешение за участие на български военни

кораби в оперативно-тактическо учение "Пойраз 94" и в

спасително учение "Куртарма 94" на военноморските сили

на Република Турция

Народното събрание на основание чл. 84, точка 11 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:

Разрешава участието на кораби от военноморските сили на Република България в съвместни морски учения с кораби на турските военноморски сили в териториалните води на Република Турция, както следва: 221.2.
1. Базов миночистач "Бриз", бордови # 61, и базов миночистач "Шквал", бордови # 62 - в оперативно-тактическото учение "Пойраз 94" от 4 до 7 юли 1994 г.
2. Подводница "Слава", бордови # 81, и спомагателен размагнитващ кораб, бордови # 206 - в спасително учение "Куртарма 94" от 7 до 14 юли 1994 г."
Това е съдържанието, господин председател. Докладвах същевременно и становището на трите комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на председателя на Законодателната комисия.
Има ли други становища и мнения както от страна на комисиите, така и от народни представители? - Няма.
Моля режим на гласуване. Гласуваме проекта за решение на Народното събрание така, както бе докладван от председателя на Законодателната комисия. Моля гласувайте!
Гласували 151 народни представители, за 123, против 4, въздържали се 24.
Решението се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
Моля председателят на Законодателната комисия да докладва законопроекта на второ четене. Стигнали сме до чл. 698.
Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Христов. 221.3.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да отложим гледането на обявената от Вас точка и преминем към следващата, а именно Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Христов. Друго предложение, обратно, няма.
Гласуваме предложението за отлагане на тази точка от дневния ред и преминаване към следващата точка, а именно законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте предложението на народния представител Николай Христов.
Гласували общо 180 народни представители. От тях 140 за, 23 против, 17 въздържали се.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Намираме се в ситуацията на чл. 1. Моля господин Димитър Йончев, като заместник-председател на Комисията по национална сигурност, да докладва законопроекта. Ние се намираме преди ал. 7.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Приключихме с приемането на ал. 6 от чл. 1.
"Чл. 1. (7) Министърът на отбраната или Министерството на отбраната в мирно време имат определени в този закон функции и по отношение на формированията на въоръжените сили, които са извън състава на Българската армия."
Чета "формирования", защото въведохме този термин в предишните алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 7 на чл. 1. Моля, гласувайте.
Гласували общо 165 народни представители. От тях 165 за, против и въздържали се няма.
Алинея 7 се приема.
Преминаваме по-нататък. 222.1. НЧ/ЛТ
По процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Без да се нарушава ходът на дебатите, много Ви моля да удовлетворим желанието на началника на Генералния щаб, който в момента е зает и с любезното съгласие на господин министъра да поканим в залата генерал Любен Пандев от Генералния щаб, който може да бъде полезен на залата по много от дискутираните проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено бе предложение да поканим в залата генерал Пандев, представител на Генералния щаб.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували общо 160 народни представители. От тях 127 за, 23 против, 10 въздържали се.
Предложението се приема. Моля генерал Пандев да заповяда в пленарната зала.
Господин Йончев, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал. 8. Във въоръжените сили българският език е задължителен."
Има предложение тази алинея да отпадне, а има и предложение тук да се включи конституционният текст по отношение на текста, който е тук. Съществуват и предложения за разширяване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Йончев, дайте всички предложения, които са направени, за информация на залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Направено е предложение за второ изречение на ал. 8 от господата Красимир Премянов и Николай Добрев: "В случаите, свързани с изпълнение на уставите и правилниците на въоръжените сили ползването на официалния език е задължително."
Има и предложение, което е направено от моя милост преди известно време, езикът да бъде задължителен при изпълнение на воинските задължения, защото те са регламентирани с правилници, устави и разпореждания и могат да бъдат констатирани, за да може да се освободи зоната на битовото общуване извън тези на воинските отношения.
Има предложение и от Велко Вълканов: "Във воинските отношения ползването на официалния език е задължително." Мисля, че това е вариант на това, за което говорим. 222.2.
Но аз ви предлагам да се съсредоточим върху предложения от вносителя текст, да видим дали той ще остане или не, защото съществува предложение той да отпадне, а също така съществува и предложение да се въведе просто конституционният текст, към който да се добави изречението. Така че аз мисля, че това трябва да се обсъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. Благодаря Ви.
Има думата господин Стефан Савов, председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По силата на чл. 68 от правилника ние винаги можем да направим някои допълнения. Фактически те са много дребни, просто ако щете едно по-добро редактиране.
Нашето предложение е следното: първото изречение да бъде възпроизвеждане на текста, който е в Конституцията, а то е, че официалният език е българският. Това е чл. 3 - "Официалният език в Република България е българският".
Второто изречение да бъде така (мисля, че то е почти така, както каза и господин Йончев, но в малко по-добра редакция): "При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително." Това е второ изречение, това не е втора алинея.
Това е предложението, което ние правим, защото "воински отношения" мисля, господин Вълканов, че това просто не е в правилника, не е въобще в езика на войската. Ако искате, мога да повторя нашето предложение, за да се запише:
"При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Други предложения, изказвания?
Заповядайте, господин Сакаллъ. 222.3.
ВЕДАТ САКАЛЛЪ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Ние имаме писмено предложение, внесено по ал. 8, а то е: първото е да отпадне този текст. Мотивите ни са следните, че въпросът се третира в Конституцията. Той там е решен и не е необходимо отново да се преповтаря в Закона за Въоръжените сили.
Второто ни предложение е да се повтори конституционният текст. Не е необходимо според нас да се дава с второ изречение тълкуване на конституционния текст. Той е пределно ясен - че щом официалният език в Българската армия е българският, това предполага всичко останало. И самото тълкувание понякога може да води до едно или друго практическо приложение на място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин ведат Сакаллъ.
Други мнения, предложения и становища няма.
Най-напред трябва да се подложи на гласуване предложението за отпадане.
Господин Йончев, имате ли друг коментар?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Аз съм съгласен, господин председател. Просто искам да действаме последователно и след като завърши това гласуване, ако текстът не отпадне, бих искал да взема думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 8 от текста на чл. 1 на законопроекта.
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 193 народни представители, за отпадане на този текст 22, против отпадането 198, въздържали се 13.
Текстът не отпада.
Сега гласуваме предложението за заместващ текст. Това е текстът, фиксиран в чл. 3 на Конституцията, а именно: "Във Въоръжените сили официалният език е българският".
Така ли е, господин Йончев?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Точно така! Това е заместващият текст.
СТЕФАН САВОВ (от място): Има и второ изречение. (Шум и реплики в залата) СБ/КП 223/1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Един момент, колеги! Аз моля господин председателя да обясни разликата между заместващ текст и поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тъй като писмено са внесени няколко предложения за заместващ текст, към този заместващ текст господин Стефан Савов прави допълнение. Ако се приеме заместващият текст, ще се гласува и допълнението след това. Сега гласуваме заместващия текст на ал. 8, а именно: "Във Въоръжените сили официалният език е български". Това е текстът на Конституцията.
Моля, гласувайте това предложение за заместващ текст на ал. 8.
От общо гласували 184 народни представители, за 180, против 2, въздържали се 2.
Заместващият текст се приема.
Господин Сакаллъ, заповядайте.
ВЕДАТ САКАЛЛЪ (ДПС): Господин председател, от името на парламентарната група искам половин час почивка. (Шум и протестни реплики в залата)
СТЕФАН САВОВ (от място): Не може по средата на гласуване да се иска почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
(16 ч. и 05 м.)
223/2.(След почивката)

17,00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието.
Предстои да гласуваме допълнението към гласувания заместващ текст на ал. 8. Допълнението гласи: "При изпълнение на воинските задължения ползването на български език е задължително".
Заповядайте, господин Христов, по процедура.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на СДС правя процедурно предложение, а именно това допълнение към предложението да бъде гласувано поименно. (Частични ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля режим на гласуване. Гласуваме за това гласуването по това допълнително предложение да бъде поименно. Моля гласувайте.
От общо гласували 177 народни представители, за 95, против 33, въздържали се 49. Предложението за поименно гласуване се приема.
Господин Йончев, преди да пристъпим към поименното гласуване на предложението за допълнение на господин Савов... (Възражения от блока на БСП) Ние гласуваме поименно само предложението на господин Стефан Савов.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз моля господин Йончев да прочете и другите направени предложения... (Шум в залата)
СТЕФАН САВОВ (от място): Не може така. Прочети правилника най-после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля господин Йончев да прочете и другите направени предложения...
СТЕФАН САВОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ...за да знаят народните представители как да гласуват, да знаят всички предложения, за да могат от всички предложения да изберат това, което найподхожда на тяхното мислене. Това е логичното. БП/ВЙ 224.1
Господин Йончев, кажете какви са другите предложения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, в момента ви информирам за допълнение към текста на гласуваната вече със заместващ текст ал. 8 на чл. 1.
Освен прозвучалото от устата на уважаеми господин председател предложение на господин Савов има още две регистрирани при мен, които аз ще ви прочета.
"В случаите, свързани с изпълнение на уставите и правилниците на Въоръжените сили ползването на официалния език е задължително". Това е едното предложение.
Другото, което е на моя милост: "При изпълнение на воинските задължения се употребява официалния език", за да се свърже с предния текст.
И третото предложение, което чухте, е на господин Савов.
Други постъпили предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Трябваше да направим тази информация, тъй като предложенията са постъпили писмено и не е логично да не се прочетат.
Има думата господин Премянов по процедурен въпрос.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, предложенията са надлежно направени. Имахме предвид желанието на парламентарната група и на вносителите да бъдат подложени на гласуване. Тъй като има известен приоритет в хронологична последователност в изискванията за внасяне на тези предложения, предлагам последното съобщено да бъде подложено първо на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е много сложен проблем.
Започваме поименно да гласуваме предложението на господин Савов - първото допълнение. Моля да ми се даде поименно списъка. Моля парламентарните секретари да заповядат, за да четат списъка.
За още едно процедурно предложение заповядайте, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ: Когато ние гласувахме за поименно гласуване, имахме предвид отношението към всички направени предложения. Така че аз предлагам да подложим на гласуване 224.2 пояснението, с което се дава съгласие за поименно гласуване по всички направени предложения. И предлагам последното направено от нас, което беше съобщено от господин Йончев, да бъде подложено първо на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да влизаме в процедурни спорове. Вие сте в правото си да предложите, след като свърши първото поименно гласуване, отново поименно гласуване, ако не се приеме. Ако не се приеме, за всяко следващо може да се предлага поименно гласуване.
Моля господин Семерджиев, заповядайте. Заповядайте имената. Четем допълнението. Текстът на допълнението гласи: "При изпълнение на воинските задължения ползването на български език е задължително".
Господин Семерджиев, започваме гласуването.
ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Уважаеми колеги, започваме.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ СТАЛИЙСКИ - да
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Процедура. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Намираме се в процес на гласуване.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: АЛЕКСАНДЪР АСЕНОВ ДЖЕРОВ - да
АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВ ЛИЛОВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ГАВРАИЛОВ КАРАДИМОВ - за
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ МАРИНОВ - за
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ АЛЕКСАНДРОВ - за
АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - за
АЛЕКСАНДЪР ТРИФОНОВ ТОМОВ - отсъства
АНА ГЕОРГИЕВА МИЛЕНКОВА - за
АНА ИВАНОВА КАРАИВАНОВА - за
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДИМОВ - отсъства
АНДРЕЙ КАРЛОВ ЛУКАНОВ - отсъства
АРИФ АЛИ МУСТАКЛИ - против
АСЕН ХРИСТОВ МИЧКОВСКИ - за
АСПАРУХ АСПАРУХОВ ПАНОВ - отсъства
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - отсъства
АТАНАС ГОЧЕВ ВЕЛЧЕВ - отсъства
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - отсъства 224.3
АТАНАС МАТЕЕВ МАТЕЕВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
БАХРИ РЕДЖЕБ ЮМЕР - против
БОНЧО ДРАГАНОВ РАШКОВ - отсъства
БОРИС ДРАГОМИРОВ АЛЕКСАНДРОВ - отсъства. 224.4 БОРИС ЦВЕТКОВ БАНКОВ - за
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - отсъствува
ВАЛЕНТИН СТЕФАНОВ КАРАБАШЕВ - за
ВАСИЛ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ - за
ВАСИЛ ДОНЧЕВ КОЛЕВ - против
ВАСИЛ ИВАНОВ ЗЛАТАРОВ - за
ВАСИЛ НИКОЛАЕВ МИХАЙЛОВ - за
ВАСИЛ СТОЯНОВ КОЦЕВ - отсъствува
ВЕДАТ АХМЕД САКАЛЛЪ - против
ВЕКИЛ ВАСИЛЕВ ВАНОВ - за
ВЕЛИСЛАВА ИВАНОВА ДЪРЕВА - за
ВЕЛИСЛАВА МИЛКОВА ГЮРОВА - отсъствува
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ИВАНОВ - за
ВЕНЦЕСЛАВ АСЕНОВ ДИМИТРОВ - за
ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ИВАНОВ - за
ВЕСЕЛИНА ХРИСТОВА РАШЕЕВА - за
ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА ВЕЛЧЕВА - отсъствува
ВИДЬО ТРОЕВ ВИДЕВ - за
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - за
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ АБАДЖИЕВ - отсъствува
ВЛАДИСЛАВ ЖЕЛЯЗКОВ ДАСКАЛОВ - за
ВЪЛКАН ИВАНОВ ВЕРГИЕВ - отсъствува
ГЕОРГИ БЕНЧЕВ КАРЕВ - отсъствува
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - за
ГЕОРГИ ЕВДОКИЕВ МАРКОВ - отсъствува
ГЕОРГИ ИЛКОВ ИГНАТОВ - за
ГЕОРГИ КОСТОВ КОСТОВ - за
ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ - за
ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ - за
ГЕОРГИ ПЕТКОВ БЛИЗНАШКИ - отсъствува
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПЕТРОВ - отсъствува
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - за
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПОПОВ - за
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ТАМБУЕВ - отсъствува
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - за МС/КТ 225.1
ГЕОРГИ ТОДОРОВ ЦОНЕВ - за
ГИНЧО МАРИНОВ ПАВЛОВ - за
ГОСПОДИН АТАНАСОВ АТАНАСОВ - за
ДАКО НЕЙКОВ МИХАЙЛОВ - за
ДИМИТЪР АНГЕЛОВ СЕПЕТЛИЕВ - за
ДИМИТЪР АСЕНОВ КУМАНОВ - за
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - за
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ ДИМИТРОВ - за
ДИМИТЪР НИКОЛОВ МИХАЙЛОВ - за
ДИМИТЪР ПЕТРОВ ЛУДЖЕВ - за
ДИМИТЪР ТРЕНДАФИЛОВ ЙОНЧЕВ - въздържа се
ДОБРИН СПАСОВ ИЛИЕВ - за
ДОНКА СТЕФАНОВА ДОНЧЕВА - за
ДОНЧО БОТЕВ ПАПАЗОВ - за
ДОНЧО ДОНЧЕВ КОНАКЧИЕВ - за
ДРАГИЯ ЖЕЛЯЗКОВ ДРАГИЕВ - за
ЕВГЕНИ ГАНЧЕВ ДРУМЕВ - за
ЕДВИН СТЕФАНОВ СУГАРЕВ - отсъствува
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - за
ЕЛЕНА БОРИСОВА ПОПТОДОРОВА - за
ЕЛИСАВЕТА ПЕТРОВА МИЛЕНОВА - за
ЕЛКА ГЕОРГИЕВА КОНСТАНТИНОВА - отсъствува
ЕМИЛ БИСЕРОВ ЮРУКОВ - отсъствува
ЕМИЛ ВЕСЕЛОВ ФИЛИПОВ - за
ЕМИЛ ВЛАДИМИРОВ НЕДКОВ - отсъствува
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ БУЧКОВ - за
ЕМИЛ СТРАХИЛОВ КОСТАДИНОВ - за
ЕМИЛ ЦВЕТКОВ ЦОЧЕВ - за
ЕМИЛ ЯНАКИЕВ КАПУДАЛИЕВ - за
ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА ТОМОВА - за
ЖАН ВАСИЛЕВ ВИДЕНОВ - за
ЗАХАРИ ДИМИТРОВ РАЙКОВ - отсъствува
ЗАХАРИ МИХАЙЛОВ ЗАХАРИЕВ - за
ЗВЕЗДАЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - отсъствува
ЗДРАВКО ТОДОРОВ КАЦАРОВ - отсъствува
ЗИЯ ОСМАН ДИШЛИ - против 225.2
ЗЛАТИМИР СТОЯНОВ ОРСОВ - за
ЗЛАТКА РУСЕВА РУСЕВА - за
ИБРАХИМ ТОСУН ТАТАРЛЪ - против
ИВАН АЛЕКСИЕВ ГАЙТАНДЖИЕВ - отсъствува
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕНОВ - отсъствува
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - за
ИВАН КИРИЛОВ ПАЛЧЕВ - за
ИВАН МИЛКОВ КУРТЕВ - отсъствува
ИВАН НИКОЛОВ ПУШКАРОВ - за
ИВАН ПЕНЧЕВ ТОСЕВ - за
ИВАН ПЕТРОВ БУДИМОВ - за
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ ЛОВДЖИЕВ - отсъствува
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - за
ИЛИАН ГЕОРГИЕВ ШОТЛЕКОВ - отсъствува
ИЛИЯН ЖИВКОВ ИЛИЕВ - за
ИЛКО ИВАНОВ ИЛИЕВ - за
ИЛКО МОИС ЕСКЕНАЗИ - отсъствува
ИЛХАН ВЕЛИ МУСТАФА - против
ИСМАИЛ МЕХМЕД ИСМАИЛ - въздържа се
ЙОВЧО МАРИНОВ РУСЕВ - за
ЙОРДАН АТАНАСОВ РОЙНЕВ - отсъствува
ЙОРДАН ВЕНЕЛИНОВ ГАНЕВ - за
ЙОРДАН КИРИЛОВ ШКОЛАГЕРСКИ - отсъствува
ЙОРДАН СТЕФАНОВ ТОДОРОВ - отсъствува
ЙОРДАН СТОЯНОВ КУЦАРОВ - за
КАДИР ДЖЕЛИЛ КАДИР - против
КИРИЛ СТОЯНОВ ЖЕЛЕВ - за
КЛАРА ВЪЛОВА МАРИНОВА - за
КОЛЬО ПЕТКОВ ПАРАМОВ - за
КОНСТАНТИН ВАНКОВ ТОДОРОВ - отсъствува
КОНСТАНТИН СЕРГЕЙ АДЖАРОВ - за
КОСТА ТОДОРОВ АНДРЕЕВ - за
КОСТЯ ВИКТОРОВ КАРАИВАНОВ - за
КРАСИМИР АНДРЕЕВ ПРЕМЯНОВ - въздържа се
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ ЖЕЛЯЗКОВ - за
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ СТОЯНОВ - за 225.3
КРАСИМИР СТАНЧЕВ НИКОЛАЕВ - за
КРЪСТЮ ПАРАСКЕВОВ ТРЕНДАФИЛОВ - за
ЛОРЕТА МЕТОДИЕВА НИКОЛОВА - за
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - отсъствува
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ ПАВЛОВ - отсъствува
ЛЮБОМИР ТОДОРОВ НАЧЕВ - отсъствува
МАНОЛ ПЕТРОВ ТОДОРОВ - отсъствува
МАНЬО ВЕЛИЧКОВ МАНЕВ - отсъствува
МАРГАРИТ ВЛАДИМИРОВ МИЦЕВ - за
МАРИАНА СИМЕОНОВА ХРИСТОВА - отсъствува
МАРИЕЛА НИКОЛАЕВА МИТЕВА - за
МАРИН ПЕНЕВ МАРИНОВ - отсъствува
МЕТОДИ ГЕОРГИЕВ ТАШЕВ - за
МЕХМЕД ОСМАН ХОДЖА - отсъствува
МЕХМЕД ХАСАН ТИБЕР - против
МИЛЕН ИВАНОВ ЧАКЪРОВ - отсъствува
МИЛЕН ПЕТКОВ СТОЯНОВ - за
МИЛКО ЯНКОВ ЕНЧЕВ - за
МИМИ МИТКОВА ВИТКОВА - ПЕТКОВА - за
МИНЧО ГЕНОВ МИНЧЕВ - за
МИРОСЛАВ ДИМИТРОВ ДЪРМОВ - въздържа се
МИХАИЛ ДИМИТРОВ НЕДЕЛЧЕВ - за
НАТАША КИРИЛОВА ТАЧЕВА - за
НЕВЕН ЛЮБОМИРОВ ПЕНЕВ - за
НЕДЯЛКА МАРКОВА ТРАЙКОВА - за
НЕЙЧО ХРИСТОВ НЕЕВ - за
НИКОЛА ПЕТРОВ КОЙЧЕВ - за
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - за
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ СЛАТИНСКИ - за
НИКОЛАЙ ИВАНОВ ХРИСТОВ - за
НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ - отсъствува
НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ДОБРЕВ - въздържа се
НИНА ЛАЗАРОВА МИХАЙЛОВА - за
НИНО ДИМИТРОВ СТАВРОВ - за
НОРА КРАЧУНОВА АНАНИЕВА - за
НЮСЕТ САЛИ ХАДЖИМЕТ - против 225.4
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - против
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ ШОПОВ - отсъствува
ПЕТКО ГИНЕВ ПЕТКОВ - за
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАШИКАРОВ - за
ПЕТЪР ЙОРДАНОВ МАРКОВ - отсъствува
ПЕТЪР МАНОВ ПЕТРОВ - за
ПЕТЪР МИХАЙЛОВ БАЛАБАНОВ - за
ПЕТЪР СТОИЧКОВ ХАРИЗАНОВ - отсъствува
ПЕТЪР ТОДОРОВ ТОДОРОВ - отсъствува
ПЕТЪР ХРИСТОВ ПЕТРОВ - за
ПЕТЯ БОРИСОВА ШОПОВА - за
ПЛАМЕН АТАНАСОВ ЙОВЧЕВ - отсъствува
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ ВЪЛКАНОВ - отсъствува
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ ДЕНЧЕВ - за
РАДКА ЕМИЛОВА ВАСИЛЕВА - за
РАДКО ФЕРДИНАНДОВ ПАНДУРСКИ - за
РАШКО АНГЕЛОВ РАШКОВ - за
РЕДЖЕБ МЕХМЕДАЛИ ЧИНАР - въздържа се
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - отсъствува
РОМИЛ ВЕНЦИСЛАВОВ ПОПОВ - за
РОСЕН АНДРЕЕВ КАРАДИМОВ - за
РОСЕН ХУБЕНОВ СТОИЛОВ - за
РУМЯНА ИВАНОВА КУРТЕВА - за
РУСЛАН КОСТАДИНОВ СЕМЕРДЖИЕВ - за
РУСЛАН МАРИНОВ СЕРБЕЗОВ - отсъствува
САВКА НИКОЛОВА ЙОВКОВА - за
САШО НАЧЕВ СТОЯНОВ - отсъствува
СВЕТОСЛАВ КОЛЕВ МИЧЕВ - за
СВИЛЯНА БОЯНОВА ЗАХАРИЕВА - отсъствува
СВОБОДКА СТЕФАНОВА ЕНЧЕВА - за
СНЕЖАНА ДАМЯНОВА БОТУШАРОВА - за
СОНЯ КРУМОВА МЛАДЕНОВА - за
СПАС АТАНАСОВ МУЛЕТАРОВ - отсъствува
СТАНКА ЯНАКИЕВА ВЕЛИЧКОВА - за
СТАНКО ПЕТРОВ СТАНЕВ - за
СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ КАРАДЖОВ - за 225.5
СТЕФАН ВЕНКОВ БОЖИЛОВ - за
СТЕФАН ВЪЛЧЕВ СТЕФАНОВ - за
СТЕФАН ДИМИТРОВ САВОВ - за
СТЕФАН ИВАНОВ ПРОДЕВ - отсъствува
СТЕФАН ИЛИЕВ СТОИЛОВ - за
СТЕФАН МАРИНОВ СТЕФАНОВ - за
СТОЙКО ЖЕКОВ ПЕНЧЕВ - въздържа се
СТОЙЧО ВЪЛЧЕВ СТОЙЧЕВ - за
СТОЙЧО МИХАЙЛОВ ШАПАТОВ - за
СТОЯН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ - за
СТОЯН ЧИЛОВ РАЙЧЕВСКИ - за
СУАВИ БАСРИ ХАДЖИ - против
ТОДОР ЙОРДАНОВ ПАНДОВ - въздържа се
ТОДОР ЙОРДАНОВ ТОДОРОВ - за
ТОШО ИВАНОВ МУХТАНОВ - за
ТОШО КОСТАДИНОВ ПЕЙКОВ - отсъствува
ТРИФОН ДИМИТРОВ МИТЕВ - отсъствува
ФИДЕЛ НИКОЛОВ КОСЕВ - въздържа се
ФИЛИП БОРИСЛАВОВ ИШПЕКОВ - отсъствува
ФИЛИП ГЕОРГИЕВ БОКОВ - отсъствува
ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ - отсъствува
ХАЛИТ ОСМАН ГААЗИ - против
ХАСАН АЛИ ХАСАН - против
ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ - отсъствува
ХРИСТО ИВАНОВ АТАНАСОВ - отсъствува
ХРИСТО ИВАНОВ ИВАНОВ - за
ХРИСТО МАРКОВ МАРКОВ - отсъствува
ХРИСТОФОР ПЕТРОВ СЪБЕВ - за
ХЮСЕИН АХМЕД КАРАМОЛЛА - против
ЧАВДАР ЙОРДАНОВ КЮРАНОВ - въздържа се
ЧАРОДЕЙ ПЕТРОВ ЧЕРНЕВ - за
ЧЕРВЕНКО КРУМОВ ЛАЗОВ - за
ШЕРИФЕ ИСМАИЛ МУСТАФА - против
ЮНАЛ САИД ЛЮТФИ - отсъствува
ЮРИЙ МИТКОВ БОРИСОВ - за
ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ - отсъствува 225.6
ЯНКО КИРИЛОВ КОЖУХАРОВ - отсъствува
Преди да обявя края на гласуването, народните представители:
ЗВЕЗДАЛИН ВЕКИЛОВ КАФЕДЖИЕВ - гласува за
АТАНАС ГОЧЕВ ВЕЛЧЕВ - гласува за.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуването приключва. Изчакваме резултата.
ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Ще помоля от всички парламентарни групи по един секретар да дойде, за да удостоверим верността на преброяването. Считаме, че гласуването е приключило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуването приключи.
Предстои да обявим резултата.
ПАРЛАМЕНТАРЕН СЕКРЕТАР РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Готов съм с резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Обявявам резултата от поименното гласуване.
Гласували 165 народни представители, за - 140, против - 15, въздържали се - 10 народни представители.
Допълнението се приема.
Сега предстои да гласуваме целият текст заедно с направеното допълнение.
ОСМАН ОКТАЙ (от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Но по гласуването на това допълнение.
Заповядайте, господин Осман Октай. 225.7 ОСМАН ОКТАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да обясня отрицателния си вот.
Първо, аз искам да благодаря на СДС, че наложиха, нарушавайки процедурата, първо техният текст да се гласува, а не да се следва поредността на внесените предложения.
Второ, много бих искал да знам... аз не зная, защото господин Стефан Савов е възрастен човек, дали е служил във войски...
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): И на фронта е бил.
ОСМАН ОКТАЙ: Много бих искал той лично да уточни какво значи войнски задължения. Следва ли от това той да лиши моето дете, още влизайки от портала, да му заключим устата. Това искам да го попитам.
Освен това да говори, да пише... Защо не писахте, господин Стефан Савов "и да мисли задължително на този език".
Господин Савов, Вие също нарушихте правилника на Народното събрание тук, когато назовахте думата ехмек.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Ехмек е хляб.
ОСМАН ОКТАЙ: Аз също добре знам.
Аз благодаря на СДС и много бих искал СДС след това да не напусне пленарната зала, за да може заедно с БСП да продължава да гласува и да прояви воля да гласуват този закон, важен за Българската армия.
Но аз искам да кажа още нещо. За да не се манипулира оттук нататък, че едва ли не ДПС е против един такъв текст, защото иска да се използва друг език в правилници, устави и т.н. Аз искам категорично да заявя следното. Дори всички документи в нашата организация, в нашата партия са на официалния български език. Искам да кажа, че заседанията на Централния съвет, заседанията на Парламентарната група, протоколите се водят на български език, господин Савов. Вие в момента лишавате всички момчета, които ще служат в армията. Те да влязат в конфронтация. Дано всички сержанти и офицери не мислят като Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Има още две обяснения на отрицателен вот
Има думата господин Ибрахим Татарлъ. 226.1 ББ/ВЙ
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Искам да изложа позицията на парламентарната група на Движението за права и свободи по проблемите, които бяха разисквани на днешното пленарно заседание.
Искам да подчертая, че Парламентарната група на Движението за права и свободи по принцип подкрепя законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ние направихме всичко да може този законопроект действително да отговаря на демократичните принципи. Също искам да подчертая, че Движението за права и свободи смята Българската армия за гарант на демокрацията в нашата страна, гарант на сигурността на нашата обща родина Република България.
Това е така, защото тези принципи са залегнали в програмата и документите на Движението за права и свободи.Движението категорично е заявявало, че е за териториалната цялост, за суверенитета на държавата. Така че нашето отношение към законопроекта за отбраната и въоръжените сили се намира в тясна връзка с тези наши програмни и стратегически виждания.
Същевременно Движението за права и свободи е универсална правозащитна партия, която защитава интересите на всички български граждани от всички етнически общности и религиозни групи.
Така че, изхождайки от тези позиции, ние подходихме към проблемите, които се поставят в законопроекта за отбраната и въоръжените сили. Ние подкрепихме и подкрепяме всички демократични институции, които бяха предложени във връзка с армията и трябва да кажа, че в това отношение парламентарната група е вземала активно участие в обсъждането на законопроекта в парламентарните групи.
Що се касае до официалния език, трябва да внесем яснота, че Движението за права и свободи никога не е било против о официалния български език. А аз като филолог, доктор на филологическите науки, добре познавам историята на българския език, който има многовековна история. Никой не е оспорвал официалния български език и затова ние държахме в законопроекта да залегне чл. 3 от Конституцията, който провъзгласява българския език за официален език. В това отношение може да няма никакво съмнение.
226.2
Трябва да кажа, че този член трябва да се разглежда във връзка с член 36, в който са залегнали две основни идеи, потърсени са два критерия, потърсен е балансът между официалния български език и езиците на малцинствата в България.
Така че, ако в първата алинея на член 36 се доразвива идеята за официалния език, във втората алинея се провъзгласява, че гражданите, на които майчиният им език не е българския, имат правото да изучават и да използват своя език. Тези положения трябва да се разгледат във връзка с чл. 5 от българската Конституция, в която се приема приоритетът на международните договорености, подписани от България за стандарти за правата на човека. В такава връзка искам да обърна вашето внимание в съществуването на Международния пакт за граждански и политически права, в чл. 27 на който изрично се признава правото на гражданите из средата на малцинствата, етнически, езикови и религиозни, да използват своя език, да изповядват своята вяра и да развиват своята култура.
Така че това, което се предлага в момента тук, всъщност е нарушение на Конституцията. Това представлява антиконституционен текст.
Ние търсехме баланса в този закон - от една страна признаването на официалния език, от друга страна - също правото на гражданите из средата на малцинствата да използват своя език.
Никой не е против това командният език и така нататък да бъде официалният български език. Но привнасянето на елемента на задължителност нарушава този принцип.
Трябва да кажа в този смисъл приемането на задължителност на езика ще ограничи кореспонденцията на гражданите из средата на малцинствата с военнослужещите, да разговарят с тях на своя майчин език. Особено в Строителните войски, ако останат, да могат в другия процес да използват и своя език.
Така че, от Освобождението на България от османското владичество досега се е спазвал този принцип, в съчетаване търсенето на баланс между официалния език и езиците на малцинствата.
Ето с това предложение, според мен, се нарушава Конституцията. 226.3
Освен това това предложение влиза в противоречие с международните пактове. Аз вече споменах Международния пакт за граждански и политически права, където изрично се признават правата на гражданите из средата на малцинствата. България е подписала тази конвенция. Ние сме подписали Европейската конвенция за правата на човека. Следователно, това е в нарушение на международните актове. 226.4
Аз говоря от името на парламентарна група, моля!
Освен това искам да отбележа, че на това заседание левицата и десницата се обединиха. Те застанаха на етноцентристки позиции! (Шум и реплики в залата)
Сега се вижда истинската позиция и демократизмът на Движението за права и свободи! Отсега нататък хората ще знаят кой на какви позиции е стоял!
Аз искам да подчертая, че тази позиция трябва да се разглежда като начало, опит за нов възродителен процес срещу малцинствата в България! (Шум и реплики в залата) Ето това показва поведението и на десницата, и на левицата! (Шумно неодобрение)
Така че, в заключение, искам да подчертая, че Движението за права и свободи в знак на протест ще напусне днешното заседание на парламента, ще се обърне към всички международни организации, които имат отношение по тези въпроси.
Днес е черен ден за демокрацията в България!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ибрахим Татарлъ.
За отрицателен вот? Заповядайте, господин Дончев.
ВАСИЛ ДОНЧЕВ (независим): Васил Дончев, народен представител от Шуменски избирателен район, независим.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против, защото за мен този спор - за официален и задължителен език в армията - има схоластичен характер, който цели да забави приемането на закона. Така или иначе той да се препъне още в началото.
Гласувах против, защото за мен този спор и това гласуване е израз на демагогията за великобългарщината на двете големи политически сили в този парламент! (Шум и реплики в залата)
МАРГАРИТ МИЦЕВ (от място): Позор! Позор!
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Как не те е срам! (Реплики)
ВАСИЛ ДОНЧЕВ: ... Зад която се прикриват тяснопартийни интереси! (Реплики, шум на недоволство)
Аз гласувах против, защото за мен това беше най-елементарна политическа предизборна демагогия на основата на етническо противопоставяне на българските граждани, от която се ВЙ/КП 227/1. цели да се получат някакви евтини електорални дивиденти!
Благодаря за вниманието.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Позор! За каква демагогия говориш?! Позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Дончев.
От името на парламентарна група думата има господин Стефан Савов. (Шум в залата)
Моля за спокойствие в залата!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз нямам намерение, нямам право по правилник да отговарям на нападките, но бих искал просто да отбележа с няколко думи защо гласувахме така, защото това, което се правеше тук от господата, които гласуваха преди малко, беше една много зловредна пропаганда пред българския народ. Защото не трябва да забравяме, че българският народ слуша и внимава все пак в това, което става в парламента.
Много интересно беше, че и последните двама говоривши бяха "възродители"! Двамата - възродители - професорът и господинът, който все не му запомням името - единият в Шумен, а другият беше в Генералния щаб - господин Татарлъ! (Ръкопляскания от залата, викове: "Браво!")
Но това си е тяхна работа. Има хора, които се въртят през година своите убеждения, така че няма защо да се чудим.
Аз искам тук обаче да чуят нашите слушатели, особено тези, които са от турски произход: това беше една долнопробна провокация. Да се говори, че с този член или с тази точка на чл. 2, която гласувахме, се забранява на младите момчета от турски произход, които служат в армията, да говорят със своите близки да говорят помежду си и т.н. на турски език - това никой не го забранява и затова ние сложихме в първата част на изречението "официалния български език". Естествено пояснено е понататък в Конституцията, че те имат пълни права да говорят, да общуват с близките си и т.н.
Тук господин Октай говори, че дори ние едва ли не им забраняваме да мислят. Това няма нищо общо с истината и мисля, че нито един член на парламента - депутат от СДС - не е гласувал за нещо подобно. Напротив! 227/2.
Ние гласувахме обаче воинските задължения... Просто не може в една армия да се говорят различни езици. Например да се каже "дур"! Пък българите да не разберат какво е "дур" и да вървят напред. Воински задължения са, да речем: "Напред! На нож!". Някои са разбирали: "По пет на нощ", но е "Напред! На нож!". (Весело оживление) Може би все още има такава команда, господин министър на отбраната, но аз смятам, че не е възможно в една армия, да речем, да има устав как се разглобява "Калашников", примерно, това е най-простото и на български, и на турски. Тогава ще трябва да има това на еврейски, на влашки и т.н. Няма такива армии. По целия свят няма такива армии! Тъй че провокациите, които направиха господата... Не е от центъра, защото центърът гласува в голямото си мнозинство именно... А те забравиха това да кажат, че не само десница, не само левица, но и центърът гласува в голямото си мнозинство именно за този член.
Няма начин да не бъдат на български всичките команди! Няма начин да не бъдат на български уставите и на български да бъдат изпълнявани, защото няма пък армия, която и да искате, колкото и да е разнообразен етническият състав, в която да се говори на няколко езика. Примерно казано, в американската армия, където, бих казал, че има около 40-50 млн. испаноговорящи, аз не съм чувал въобще да се командва на испански или да има до него преводач, който да командва на английски. Същото нещо е и във Франция. Същото нещо е и в Англия. Не съм чул на бретонски да се говори и т.н. (Шум и реплики в залата)
Аз смятам, че колкото за господин Татарлъ, само бих казал, че той е професор, но употреби едни много интересни думи, като "универсална партия". Това е много интересно. Това е професор, който вика "универсална партия". Партията не може да бъде универсална! Тя е партия. Но това оставям на неговото образование, в което липсва..., в което явно има някъде пролуки, но той ще си ги попълни с, бих казал, упражнения в четене на книги и т.н.
Но важното, което е тук, е да прозвучи, да се чуе, че никой - мисля, че никой дори в тази зала, бих казал, не е гласувал с оглед да се затворят устата на нашите граждани от турски произход! 227/3.
Но естествено е, разбира се, в една страна мнозинството от населението, щом официалният език е българският, естествено е тогава, разбира се, и в армията езикът на воинските задължения да бъде задължителен българският. Ние гласувахме това. Ние не сме гласували нито за момент някакъв репресивен закон. Беше, бих казал, провокация над провокациите и аз, ако бях председател, щях да спра господин Татарлъ, който си позволи, след като е бил в главния щаб на възродителите, отново да говори, че почнал някакъв възродителен процес.
Мога да кажа, що се отнася до СДС, че ние никога няма да позволим никакъв възродителен процес да почне. Ние винаги бихме се противопоставили. Но ние никога пък не бихме приели България, българският език, българщината да нямат своето предимство.
Благодаря ви. (Ръкопляскания, викове в блока на СДС: "Браво!", "България над всичко!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Има думата госпожа Нора Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Големият факт на днешния ден е, че Законът за отбраната и въоръжените сили събра целия парламент. Защото наистина ние разполагаме с възможността да докажем чрез отношението си към целия закон, към всички негови части чрез приемането на едни добри текстове, изработени с толкова усилия от поредица от комисии, внесени от Министерския съвет, отношението си към сигурността на страната, отношението си към Българската армия. И толкова по-важно е да не допуснем по повод на закона да възникват противоречия, които ни разделят, защото ние седим в едно българско Народно събрание. (Ръкопляскания, викове: "Браво!")
Що се отнася до току-що гласувания текст, той съответства изцяло на Конституцията, защото преповтаря текста за официалния език и едновременно отива по-нататък, стъпвайки върху конституционния текст на ал. 3, в който е записано конкретизирането на условията и случаите, в които е задължителен българският език, въвежда тези необходими конкретни случаи или тази конкретизация в армията. СД/ЛТ 228.1.
Струва ми се, че за гражданите, за младите хора от небългарските общности е много важно да разберат значението точно на тези два текста в тяхната взаимна зависимост. Защото ако беше останал само първият, общият текст, простото повторение на конституционния текст, това създаваше много повече възможности за произвол. Второто изречение, което ние гласувахме, дава възможности за гаранции, създава гаранции, че в междуличностното общуване извън изпълнението на воинските задължения гражданите на страната, младите хора в Българската армия ще имат свободата да използват своя майчин език.
И още един трети момент. Оттук нататък, неслучайно се обърна внимание на това, много съществена е организацията, редът в армията, уставите, борбата с всякакви извращения и нарушения на човешките права в Българската армия, нещо, което е задължение не само на законодателната, но и на изпълнителната власт и на всички, на които е поверена съдбата на националната сигурност, а и съдбата на младите хора, върху които се опира тази национална сигурност.
Затова аз смятам, че с тези три момента ние приехме едно добро решение и тръгвайки оттук се надявам, че с общи усилия ще стигнем до последната точка и буква на закона.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Ананиева.
Има думата господин Иван Пушкаров от името на Парламентарната група "Независимост".
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз мисля, че българският парламент е дал през този кратък период на своето съществуване, който по всяка вероятност ще продължи (весело оживление), много примери на своята пълна толерантност към правата и свободите на етническите малцинства в България.
Сега това, за което става дума, призовавам всички колеги от всички групи, включително и тези, които в момента отсъстват, да не създават изкуствени прецеденти за раздухване, даже и за намек, може би не за раздухване, даже и за намек на етнически конфликт в България.
Става дума за нещо много сериозно и много важно - за целостта на българската държавност, която се реализира чрез целостта на Българската армия. Водени от това съображение, мисля, 228.2. че преобладаващото мнозинство в парламента гласува в подкрепа на конституционния текст и неговото развитие в клаузата, предложена от господин Савов. Не бива под вола да се търси теле с изнасилване на текстове, с изнасилване на намерения. Такива намерения няма нито в Парламентарната група на СДС, нито в Парламентарния съюз за социална демокрация, нито в центъра. Позволявам си да говоря сега от името на трите парламентарни групи, ако ми позволите, разбира се.
Искам да кажа, че българският народ е доказал своята изключителна толерантност към правата на етническите малцинства в много тежки времена, включително и по времето на възродителния процес. Масата от българския народ съчувстваше и търсеше начини да подкрепи правата на турското население.
Има един факт, който не се знае от нашата история. В Първото Велико Народно събрание, когато чувствата на българите са били толкова яростни срещу поробителите, е имало повече от сто души народни представители в това Велико Народно събрание. Това говори изключително много за традициите на българския народ в зачитането правата на етническите малцинства.
Благодаря ви и искам отново да призова за същата толерантност от страна на всички парламентарни групи. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Пушкаров. Да, дискусията беше интересна. В армията вече няма да се казва нито "Вперьод!", нито "Форца!". (Смях в залата)
Продължаваме нататък. Защото се отнася за всички останали езици, нали? (Весело оживление) Така е, не е само за това, за което стана дума тук.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председател, приключихме с ал. 8. Има още около хиляда и сто.
"Ал. 9. Участието в отбраната на страната е върховен дълг..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не, господин Йончев, не сме приключили! Сега трябва да гласуваме целия текст...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Какво трябва да гласуваме решава председателят. Аз чета текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Целия текст на ал. 8 на чл. 1 с направеното допълнение. Моля режим на гласуване. 228.3. Моля, гласувайте ал. 8 на чл. 1!
Гласували 155 народни представители, за 153, против няма, въздържали се 2 народни представители.
Алинея 8 на чл. 1 се приема.
Продължаваме с алинеи 9 и 10, след което ще има почивка. 228.4.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал. 9. Участието в отбраната на страната е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин."
Този текст е на двете комисии, съвпада с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ставров, заповядайте.
НИНО СТАВРОВ (СДС): Депозирал съм предложение точките 9 и 10 да минат като такива в чл. 2, тъй като в чл. 2, ал. 1 е направен опит да се даде някаква дефиниция на "отбрана". А тъй като тези точки засягат именно понятието "отбрана", систематично тяхното място е в чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ставров.
Господин Куманов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР КУМАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Алинеи 9 и 10 в чл. 1 до голяма степен представляват повторение една на друга по смисъл. Моля, обърнете внимание на текста - "Ал. 9. Участието в отбраната на страната е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин", а ал. 10 гласи: "Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната".
Щом в ал. 9 е постановено, че това е върховен дълг, мисля, че е излишен текстът на ал. 10 - отново да ги задължаваме, след като ал. 9 сама по себе си ги задължава.
В този смисъл аз съм предал писмено предложение, което обединява двата текста и се позовава по-пряко на конституционен текст. След като Конституцията в чл. 59, ал. 1 дава изричен текст в този смисъл, мисля, че няма защо да съчиняваме нови текстове на закони, които са от по-нисш ранг в сравнение с Конституцията.
В този смисъл ал. 9 обединена с 10-а и основаваща се на текста на Конституцията би следвало да гласи: "Защитата на отечеството (както е по Конституция) е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин". Това напълно изчерпва смисъла и на двете предложени алинеи и е много по-близко до текста на Конституцията.
Моля този текст да бъде предложен като алтернативен за гласуване. НЧ/КП 229/1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Куманов.
Господин Димитров има думата. Дълг и задължение са различни работи в езика на армията.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Колеги, аз се извинявам, но сега се зачетох в закона. Въпреки че не съм специалист в тази област, бил съм войник, както сигурно много други, но ме смущава нещо, което е написано - "въпрос на чест". Вярно е, че е въпрос на чест, обаче това да го пишете в закон?
Хората имат различни понятия за чест. В закона можем да пишем кое е задължително и кое не е, но кое е въпрос на чест, не знам. Вижте, аз ще ви кажа нещо, а да видя вие дали ще се съгласите - нещо, на което ми обърна внимание моят колега Христов. Има болни хора, които не могат да отидат. За тях не е ли въпрос на чест? Те ще започнат да се срамуват, че не могат да бъдат войници. Или ще накарате тези хора да се чувстват малоценни, защото нямат възможност да бъдат войници, както някои други?
Забележете, вие лишавате от чест болните хора в тази държава, които не могат да отидат и да служат войници. Аз не знам. Моля ви се, помислете малко, това е второ четене. Вярно е, че е хубаво някои неща да се поизхвърлят, обаче по този начин вие лишавате една част от българските граждани от честта. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Йончев, нека да изчакаме всички изказвания.
Госпожа Шопова иска думата. Заповядайте!
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал да подкрепя текста на вносителите, който се подкрепя и от работната група, тъй като на пръв поглед изглежда, че възпроизвеждането на конституционния текст е достатъчно. Конституцията гласи: "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", в този смисъл понятието за честта е неразривно свързано с дълга и смятам, че аргументите на господин Венцеслав Димитров не са състоятелни.
Когато обаче ние приемаме Закон за отбраната и Въоръжените сили и дефинираме отбраната и задълженията на страната и на всеки български гражданин, текстът е добре да бъде разде229/2. лен в двете си части. Най-напред морално пожелателната, която възпроизвежда Конституцията и след това ал. 10, която е свързана с конкретното задължение и която в бъдеще, и както знаем, ще влече отговорност при неспазването на това задължение.
Щом се отнася до аргумента за систематичното място, аз мисля, че това е основен принцип и е по-добре да бъде в ал. 1. В ал. 2 вече са специфичните принципи на отбраната, които не са свързани с индивидуалните задължения и права на българските граждани. По-полезно е във връзка с Вашия аргумент, господин Ставров, да бъде в чл. 1. Според мен по-силно е, по-аргументирано е, личи, че това е основно положение. Аз поне така приемам текста като по-добър.
НИНО СТАВРОВ (от място): Член 1 говори за Въоръжените сили, а не за отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Йончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, аргументите на комисията и на вносителите по отношение на това подреждане и на това съдържание се свеждат главно до следното, че законът е за отбраната. И затова тук третираме участието в отбраната. Защитата е по-широко конституционно понятие, а този закон е по активирането на това конституционно задължение, наречено отбрана. Затова участието в отбраната нека да го разглеждаме като реализация на конституционния текст, но да не го сменяме тук, тъй като това е основно работно понятие за целия закон.
Що се отнася за систематичното място, аз съм склонен да прогласуваме предложението на господин Ставров, но не съм съгласен с господин Куманов и смятам, че в комисията това го обсъдихме добре. Тук има един морален състав, който е свързан с честта и с върховния дълг. Това е единственото нещо, което е сложено на такова високо ниво. Без този морален състав не може да обясните саможертвата, която е неизбежна при отбраната на една страна. Това не е меркантилна практика. И това не съвпада с икономическо задължение.
Затова едно е да кажеш, че нещо е дълг, а друго е после да кажеш, че гражданите са задължени да го отбиват. Защото всеки гражданин може да каже: да, това е дълг, но да не е ангажиран да отиде да го отбива. Това са различни неща. 229/3.
Алинея 10 задължава гражданите при определена процедура да се отнесат към тази практика и да я извършат. Не бива да освобождаваме ал. 10. Това е съвпадащо само по думи, иначе има различен смисъл.
Предлагам да гласуваме предложенията, както бяха направени: господин Ставров предлага... Но ние сега не работим по двете алинеи, ние работим по ал. 9. Затова може би е редно да се гласува по принцип систематичното им място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред аз питам господин Ставров поддържа ли той своето предложение тези две алинеи да отпаднат от чл. 1 и да преминат към чл. 2?
НИНО СТАВРОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Поддържате. Най-напред гласуваме предложението ал. 9 да отпадне и да бъде обсъдена в началото на чл. 2.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте ал. 9 да отпадне от чл. 1, тъй като ние сега сме само на ал. 9.
Гласували общо 145 народни представители, от тях 24 за, 102 против, 19 въздържали се.
Предложението не се приема.
Друго предложение няма. Сега гласуваме...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има. Аз предложих "въпрос на чест" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, не е направено писмено това предложение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Когато става въпрос за отпадане, не е необходимо да се направи писмено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Поддържате ли Вашето предложение? 229/4.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Защото въпрос на чест е и плащането на данъците. Защо в данъчните закони никой не направи предложение да се запише, че плащането на данъци е въпрос на чест? Защо? Защото държавата не може да съществува и без да си плащате данъците!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Дърмов, заповядайте и Вие по този въпрос.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение. Нека всички народни представители бъдат еднакво равни, а не някои по-равни, като госпподин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това е въпрос на чест.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ: Не съм напълно убеден.
Много народни представители бяха така добри да внесат своите предложения с текстове и мотиви, а тук някои искат да правят импровизации на момента.
В тази връзка нека се придържаме към правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да гласуваме само тези предложения, които са писмени и придружени с мотиви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме редакционната бележка на господин Димитров изразът "въпрос на чест" да отпадне от текста на ал. 9.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
От общо гласували 141 народни представители за 13, против 118, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста на ал. 9.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте цялата ал. 9 "Участието в отбраната на страната е върховен дълг и въпрос на чест за всеки български гражданин".
Моля, гласувайте.
От общо гласували 140 народни представители, за 137, против 2, въздържал се 1.
Алинея 9 се приема.
Господин Ставров вероятно вече не поддържа предложението си ал. 10 да мине в чл. 2. Затова сега подлагаме на гласуване Ст.Б/НП 230.1 на гласуване ал. 10, тъй като наистина понятието "дълг" се отнася към морала, а понятието "задължение" има вече конкретно законодателно измерение и в езика на армията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председател, аз ще прочета ал. 10, но Вие много правилно посочихте, че ал. 9 има морален състав, а ал. 10 има правно задължителен характер. И затова може би е редно правно задължителната да предхожда моралната, ако Вие прецените, че това е състоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега гласуваме текста на ал. 10, който гласи: "Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната".
Моля, гласувайте!
От общо гласували 143 народни представители, за 143, против няма, въздържали се няма.
Алинея 10 се приема.
С това чл. 1 е окончателно приет.
Давам половин час почивка. (Звъни)
(18 ч. и 20 м.)
230.2
(След почивката)

19 ч. и 05 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Йончев, имате думата да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Член 2 съдържа три алинеи.
"Чл. 2, ал. 1. Отбраната е система от дейности за поддържане на въоръжените сили, националното стопанство и нематериалната сфера на обществено-политическия живот в готовност за дейстиве във време на война.
Ал. 2. Отбраната има за цел защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната.
Ал. 3. Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения към текста?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложението, което е регистрирано към текста, е направено от Комисията по национална сигурност и то прозвуча пред вас като оптимизация на ал. 1 на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тоест, няма направени предложения?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Иска ли някой думата по текста?
Господин Даскалов, заповядайте!
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В ал. 1 на чл. 2 ми се струва, че не би следвало макар и част от дейности, съдържащи понятието "отбрана", да представляват дейности, свързани с поддържането на въоръжените сили. Защото много по-обобщено и много по-точно в чл. 3 се говори за дейностите, които са включени в понятието "отбрана".
Тук ми се струва, че единствено не може отбраната да 230.3 бъде съсредоточена в дейности, които са свързани с поддържането на въоръжените сили. Защото въоръжените сили съществуват за осъществяването на отбраната, а не обратното. Поради което аз смятам, че ал. 1 на чл. 2 би следвало да бъде точка от чл. 3, ал. 1. Тя е единствена. Но една от точките на чл. 3 би следвало да бъде чл. 2, ал. 1, тъй като една от дейностите на отбраната действително представлява поддържането на въоръжените сили. Но това не трябва да бъде извлечено пред всички останали дейности, които се намират в чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: С други думи, господин Даскалов, Вие нямате нищо против текста, но смятате, че систематичното му място е в чл. 3. Това не е предложение по същество, а само разместване на мястото.
Аз бих предложила следното: да се гласува чл. 2 така, както е предложен, и след това, като се приеме текстът, да има допълнително гласуване дали ал. 1 да отиде като точка в чл. 3.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на чл. 2 с трите му алинеи, така както бяха прочетени от господин Йончев.
Моля, гласувайте!
От общо гласували 123 народни представители, за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет на второ четене.
Господин Йончев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, ще си позволя да прочета 15-те точки на чл. 3, тъй като не са постъпили по тях предложения "Чл. 3. Основните дейности в областта на отбраната включват:
1. Определяне на доктрината за национална сигурност на страната.
2. Определяне на военната доктрина на страната.
3. Разработване на стратегически мобилизационни и военовременни планове.
4. Разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове.
5. Изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война. 230.4
6. Изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.
7. Водене на разузнаване и контраразузнаване.
8. Осигуряване охраната на държавните граници и прилежащата зона, териториалното море и въздушното пространство на страната.
9. Подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война.
10. Изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението.
11. Оперативна подготовка на територията на страната.
12. Подготовката на населението за действия при извънредни обстоятелства и във време на война.
13. Защита на населението и на националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война.
14. Сключване на международни договори, свързани с отбраната на страната.
15. Други дейности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложения към текста?
Господин Стефанов, имате думата. 230.5
СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСп, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз бих искал да помислим по точка 1 на чл. 3: "Основни дейности в областта на отбраната включват определяне на доктрината за национална сигурност на страната". Аз смятам, че това не е много нормално и моля тук господата от Генералния щаб и от министерството да вземат отношение.
СТЕФАН САВОВ (от място): Първо, тук е господин министърът на отбраната, а след това - представителят на Генералния щаб. Малко уважение!
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Извинявам се, съгласих се. Предлагам или да отпадне този член, защото не може нещо, което произтича от доктрината за национална сигурност, да определя доктрината за национална сигурност, или да се замени думата "определяне" може би с "подготовка на доктрината за национална сигурност", което според мене ще бъде по-нормално. В противен случай не може едното да произхожда от другото.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Може би "разработване".
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Съгласен съм. По-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ако сравним двата текста - текста на Министерския съвет и текста, който ни предлага работната група, ще видим, че има една точка 15 "Други". Това е твърде странно, затова защото дейностите в областта на отбраната са изчерпателно изброени в този текст. Не може да има "други" и това "други" дава възможност за едно разширяване на приложното поле на този текст, при това - разширяване, без да има никакви критерии, поради което предлагам точка 15 да отпадне и да остане текстът, предложен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Още някой има ли? Имаше някакви пръхтенета тук на народни представители от страна на БСП. Продължавайте! Аз знам, че можете като прасета, дайте да видим още БП/ЛТ 231.1. какво можете. Ако това ви е отношението към закона, госпожо Ананиева, можете да продължите. Като завършите, аз ще се изкажа.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Домъчня ни за Вас.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Какво ви домъчня? Дайте като прасета, дайте като пиленца, дайте като усойници и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не всички издават звуци обаче.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, колеги. Направи ми впечатление точка 7: "Водене на разузнаване и контраразузнаване". Господин Йончев, трябва да запишете по необходимост "военно разузнаване и контраразузнаване", защото иначе ще почнат да водят всички други видове разузнавания и ще харчат народни пари за несвойствена дейност. Тоест ние трябва да ограничим на въоръжените сили на страната да водят само това, което им е присъщо.
Разузнаване има всякакво, господин министре. Вие знаете, има и футболно разузнаване - и това ли ще правите? Има научнотехническо и т.н. - и това ли ще правите? Напротив, тук трябва да се каже точно какво. Ако знаете някакви други думи, с които може да се ограничи това, което трябва те да направят, но така ми се струва, че давате много големи права и в ръцете на една, бих казал, неподходяща конфигурация или в Генералния щаб, или в Министерството на народната отбрана. Те могат да интерпретират правата, които им се дават в този закон, твърде широко и да се отклонят от това, което точно трябва за въоръжените сили на страната.
Това е моята забележка. Предложението е: "Водене на военно разузнаване и контраразузнаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Думата за реплика има господин Мирослав Дърмов.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз отново ще си повторя репликата за равните и по-равни депутати като господин Димитров. И ако той си беше направил труда да прочете закона малко по-напред, щеше да види в текстовете около чл. 54 и нататък, където се определят елементите на отбраната. В дадения случай ставаше дума за отбраната като едно по-широко понятие, а не за въоръжените сили. И в тази връзка разузнаване и контраразузна231.2. ване обхващаше неговите политически и военни аспекти.
И в тази връзка просто моля колегите от СДС, вземайки думата, да бъдат малко по-подготвени по текстовете на закона. Все пак те имаха достатъчно време да поработят върху себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има думата за изказване господин Владислав Даскалов. Господин Даскалов, заповядайте. Вашето предложение, което направихте, в сила ли е?
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Направеното от мене предложение е в сила, още повече, че ал. 1 на чл. 2 до голяма степен се повтаря от точка 9 на чл. 3, в която се казва, че една от дейностите, съставляващи отбраната, представлява подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война. Поради което аз предлагам, тъй като в чл. 2 само в ал. 1 става въпрос за дейности, свързани с отбраната, а ал. 2 и ал. 3 на чл. 2 говорят за целта на отбраната, затова нека в чл. 2, ал. 2 и 3 да станат ал. 1 и 2, а ал. 1 на чл. 2 да замести точка 9 от чл. 3 със следното съдържание: "Поддържане на въоръжените сили, националното стопанство и нематериалната сфера на общественополитическия живот в готовност за действие във време на война". Тъй като точка 9 влиза в тази дейност, тя в това й съдържание и на това място става излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Преди всичко искам да изясня на господин Дърмов, който днес два пъти взима думата, че чл. 68 от правилника дава всичката възможност да се правят допълнения при второ четене ...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Писмено.
СТЕФАН САВОВ: Дават възможност да се правят допълнения, които са в духа на това, което е дадено писмено, и няма нужда да се дават писмено. Господин Дърмов, хубаво е и Вие да четете правилника от време на време.
Но независимо от това аз искам да направя няколко забележки.
Преди всичко искам да подкрепя господин Венцеслав Димитров. Какво значи действително водене на разузнаване и контра231.3. разузнаване? Вече е много ясно за всички, дори за децата, че разузнаването и контраразузнаването не са само военни, а дори по-скоро са от домена или от областта само на отбраната. И ние затова тук трябва действително непременно да сложим думата "военно", "военно разузнаване", защото иначе ние ще се сблъскаме, просто ще има между институциите някакво сблъскване. Затова аз поддържам напълно това, което каза господин Венцеслав Димитров.
Поддържам и това, което каза госпожа Петя Шопова - точка 15 "Други". Това е почти като заседание на Отечествен фронт или на каквото искате, и на наши организации сега и накрая слагаме "Разни", "Други". Какво значи и други? "Други" е всичко друго. Моля ви се, точка 15 никога няма да я гласувам, защото "Други" може да бъде и водене на война и кой знае какви работи. 231.4. А между другото, направи ми впечатление 8-а точка: "Осигуряване охраната на държавните граници и прилежащата зона". Господин министър на отбраната, какво значи "прилежаща зона"? И кой Ви е дал право на Вас да се грижите за прилежаща зона? Прилежаща зона може да бъде от тук... да не кажа - до австрийската граница, или да речем от тук до не знам къде си. Така е.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Не е така!
СТЕФАН САВОВ: Колкото и да викате, господин Дърмов, аз знам, че Вие сте кадрови... Хайде да не кажа какво... Разузнавач, но въпреки това Ви казвам: внимавайте в текстовете!
Какво значие "Прилежаща зона"? Как може да дадем ние сега на войската тази привилегия - "и прилежаща зона". Каква е тази прилежаща зона? Ами ако да речем утре някой от нашите съседи каже: и прилежаща зона? Прилежаща зона в България е две педи земя или една длан, както беше казал един ваш поет. Добър поет, безспорно. То какво излиза? Какво значи "прилежаща зона"?
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Ще Ви го обясня.
СТЕФАН САВОВ: Господин Дърмов, на мен не ми обяснявайте. Вие си обяснете на Вас тези неща. Знам, че искате да обясните някои неща, защото сте учили там, в школата, но Вие сте човек, който не може да ми обясни нищо, освен един човек, който се прехвърли от Великото Народно събрание от групата на турците към групата на БСП.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Хайде, сега!
СТЕФАН САВОВ: Вие ме обидихте. Аз не Ви обиждам. Аз казвам една истина, господин Дърмов. Вие бяхте едно ченге между тях и сега пък сте тук. Нима не беше истина? Слава Богу, тук имаме поне 50 народни представители, които са били в двете народни събрания. Вие по това време бяхте защитник на незнам какво си.
Аз по закона говоря, но това беше една лека разстрелка. Затова издават чуждите страни "фулис фу", което на български означава "кой-кой е", в който за господин Дърмов да речем много работи може да се напише. ББ/ВЙ 232.1
Аз минавам пак към закона. Поддържам предложението на господин Димитров. Поддържам предложението на госпожа Шопова за това "други". Защото тогава бих предложил "други и разни" да сложим.
И, трето, нека тук ми се обясни, но не от господин Дърмов, който само до капитан е стигнал май че, освен ако няма...
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Подполковник съм.
СТЕФАН САВОВ: А, подполковник. О, о! Само че не като военен! Като военен от военното разузнаване, да.
Аз бих предложил господин министърът на отбраната, който е тук, да обясни за "прилежаща зона" и дали ние трябва да гласуваме действително за прилежаща зона.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика ли?
Госпожа Шопова, имате думата за реплика.
Господин министър, нека госпожа Шопова да направи своята реплика. Такава ни е процедурата, след това ще Ви дам думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря на госпожа Ботушарова. Аз бих искала във формата на реплика, господин Савов, като Ви благодаря, че подкрепяте моето предложение, да не се съглася с това, което казвате за държавната граница и прилежащата зона като юрист. В състава на въоръжените сили са Гранични войски. А Гранични войски се занимават с охраната на държавните граници и прилежащата зона към тях, съответно териториалното море и въздушното пространство на страната. В този смисъл, тъй като елементът на въоръжените сили охранява тази територия, е нормално тя да бъде свързана и с много по-общите текстове по отбраната.
И не бих могла да се съглася и с господин Венцеслав Димитров, който Вие поддържате, за разузнаване и контраразузнаване, тъй като, господин Димитров, ако видите състава на въоръжените сили, ще видите, че там са "и други формирования", които са вън от военното разузнаване и контраразузнаване. Следователно общият текст трябва да бъде приет в този текст, който е свързан с отбраната на страната. В този смисъл поддържам текста на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин министър на отбраната, имате думата. Заповядайте! 232.2
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господа народни представители! Страхувам се, че пак влизаме в един спор, който само ще загуби времето. Става дума за Закон за отбраната и въоръжените сили.
По точка 7 не мога да приема критиката, защото другите две организации, които се занимават със специални операции, са част от въоръжените сили. Тяхната дейност е регулирана от други закони, които парламентът вече прие. Това е едно по-общо, бланкетно оформяне на дейността на отбраната, което е най-широко понятие. Понеже и Националната разузнавателна служба има функции по отбраната на страната в определена област, както нашето, Военното разузнаване, има функции в друга област. Така че тук не мога да приема критиката.
За точка 15 съм съгласен да отпадне веднага. Действително "и други" дава повод за разни тълкувания, които е по-хубаво да ги избегнем.
Що се отнася до "прилежаща зона", мнението ми съвпада с това са госпожа Шопова. Първо, това е международноправен термин, той не е измислен от нас. Въведен е в нашия закон дотолкова, доколкото се засяга работата на граничарите. Става дума за 12-милната зона, която фактически се нарича "прилежаща зона". Ако трябва да се допише и да се прередактира, това е вече въпрос на техническа работа. Но по принцип не мога...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, понеже не Ви дадох навреме думата за дуплика на госпожа Петя Шопова, имате думата.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Сега вече, с обясненията на господин министъра на отбраната, да речем, ние може би ще намерим едно по-точно звучене на думите "прилежаща зона". В закона трябва да бъде много ясно.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Това е международноправен термин.
СТЕФАН САВОВ: Международноправен, ама не е международноправен. Много хора все говорят... И тук господата от Движението говорят все за международноправни работи, пък аз знам, че не са така.
Просто би трябвало да се каже "граничната зона"... 232.3
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Не е така!
СТЕФАН САВОВ: Добре, не е така. Да го напишем точно, защото утре някой може да каже, че прилежаща зона е, примерно казано, Македония.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Е, как така!
СТЕФАН САВОВ: Чакайте, господин Вълканов. Ето това не бива да допуснем. Ние сме против това нещо. Ние сме против и аз мисля, че може би тук министърът на отбраната и представителят на Генералния щаб ще намерят една точна дума за термина, а не да бъде "прилежаща зона". Една точна дума! Защото в края на краищата ние сме Министерство на отбраната и затова го сменихме от войната към отбраната. Защото цялата наша външна политика, цялата наша политика на отбрана се гради именно на отбраната. И ние сме го заявили това многократно. Моля ви се, обяснете го това нещо.
Не съм съгласен, разбира се, както с госпожа Шопова, така и с уважаемия министър на отбраната за разузнаване и контраразузнаване. Защото основните разузнавания и контраразузнавания, макар че се водят, да речем, от генерал Бриго Аспарухов - всичките генерали със златни нашивки и т.н. - все пак те не са подчинени на войската.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Подчинени са.
СТЕФАН САВОВ: А, значи са подчинени! Това да го чуе народът! Това е много хубаво, ако са подчинени. Но това е чудесно! Армията! Чудесно! Значи да разберем, примерно казано, когато моят телефон се подслушва, а той се подслушва, кой подслушва. Да знаем тези работи, просто да знаем това нещо. Това е чудесно! Да го уточним това. Просто да го уточним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Савов.
Господин Йончев има думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Колеги, благодаря ви за въпросите.
Аз бих искал това да бъде началният момент в разглеждането на закона, тъй като по-нататък предстоят стотици такива моменти и ще ни струва много време взаимното информиране. 232.4
Предлагам ви да бъдем по-внимателни по предложението на господин Стефан Стефанов - да заменим "определянето на доктрината на другата с термина "разработване". В определянето, въпреки цялата кутцус на термина, аз го съзнавам, се съдържа целият завършен процес. А "разработването" все още не значи прието. Или пък предлагане, или каквото и да е друго.Ние искаме доктрината да е в завършен вид и всички свързани с нея - то си има друг ред, на друго място - да участват и да стигнат до края, докато тя стане факт от отбраната.
Така че, не е въпрос тук на граматическа красота, а по-точно - на яснота и на точност. Затова тук не бих искал да коментираме този термин.
Що се отнася до другите дейности, аз ви благодаря за въпроса. Ние го съзнавахме, много го обсъждахме. Ако сте съгласни: "... и други, свързани с отбраната дейности". Защото не можем да ги изчерпим в това изреждане. Отбраната в един момент става дейността на цялата страна във военно време. И ако се затворим в закона, след като свърши войната, трябва да съдим хората за работи, които са били задължителни. Не можем да прегърнем лошата безкрайност, както казва Кант. "... и други, свързани с отбраната дейности", ако сте съгласни!
А що се отнася до разузнаването, колеги, ние вече приехме ал. 6 на член 1. При обявяване на военно положение или на война, всички елементи на въоръжените сили (отварям скоба член 53 включва вътре и разузнаването, които тревожат господата) преминават под единно командване. Целият интерес на разузнаването, дори и в мирно време, колкото и то да е гражданско, обслужва и интересите на отбраната парексаланс. А ние в България имаме официални четири разузнавателни и контраразузнавателни институции. За тях правим закони и с тях работим. Пета нямаме. А футболното разузнаване е дейност, която се прави не на институционална основа. Това е съвсем друг въпрос.
Що се отнася до охраната на държавните граници, нека специалистите по външно-правни отношения все пак да кажат, но аз съм разтревожен, че ако заменим термина "прилежащи зони" който си уговаряме за съседните държави официално с протокол, както беше случаят с Резово и други случаи, ако ние го заменим 232.5 с "гранични територии", гранична територия стои от другата страна на границата. А ние там нямаме компетенции. Ние трябва да стоим в рамките на уговореното между две държави, а не в нашето желание да сме близо до нашата граница. То е доста неопределено.
Затва предлагам тези текстове, които бяха прочетени, да се обогатят с други, свързани с отбраната дейности и в този вид да ги гласуваме. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Йордан Ганев искаше думата.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Искам думата за реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, то беше като обобщаване от името на комисията.
Изясниха се позициите, нека и господин Ганев да уточни каквото има да каже.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам тук да взема отношение по някои неща, които се казаха. Възможно е във военно време - да има една концентрация, това не се оспорва. Но тези неща се приемат по други закони - законите за военновременното положение. А ние тук имаме един закон, който регулира в мирно време дейността на армията. И затова аз смятам, че е абсолютно необходимо военно разузнаване и военно контраразузнаване. Защо? Ние тук гласувахме закон - Закона за полицията. В полицията също така има гласувани закони за разузнаване и контраразузнаване. Те попадат ли тук? Не попадат. Ясно е, че ние имаме различни дейности. Тези дейности трябва да бъдат ясно и добре определени и да бъдат точно дефинирани.
И аз бих помолил господин Дърмов, който явно е голям специалист по тези работи, все пак да има предвид, че тук става дума за юридически формулировки, а не по същество. По същество може да сте прав, но формулировката е друго нещо.
Освен това, съгласен съм с това, което се каза за прилежащата зона. Но нека поне в заключителните или накрая да бъде дадено едно тълкуване, какво точно е това "прилежаща зона", да знаем, за да няма никакви съмнения по този въпрос.
И, разбира се, за "други" - нека да не се изхожда от военновременното положение. Това "други", както и самият господин министър се съгласи, че това никак не му е тук мястото.
Благодаря ви. 232.6
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложенията се направиха.
От името на парламентарна група? Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Предложението, което направи господин Йончев, за "други", вече е съвсем от друг характер и аз мисля, че бихме могли да го гласуваме. Не "други" въобще, а "други дейности". Така, разбира се, хубаво е направено. Вече вие добре го обяснихте.
Но аз отново искам от името на Парламентарната група, след като ние говорим не за военно време, но дори да бъде за военно време, ние толкова в България сме страдали от военните разузнавания и контраразузнавания, че просто като човек, който е запознат не с проблемите на армията и проблемите на въоръжените сили, както някои господа тук, а с проблемите на историята, мога да ви кажа, че аз лично никога няма да гласувам отново армията да бъде тази, която ще определя съдбата на България.Защото в няколко войни ние точно попадахме в тази клопка. И най-малкото вие би трябвало да гласувате за това нещо. Защото няма да приема, че изведнъж армейското разузнаване или контраразузнаване да бъде отгоре над всички. Защото така ставаше, господин Йончев. Вие, ако знаете историята, ще знаете как са станали в България работите, как са ставали, че именно в дадени моменти войската възсяда цивилната власт и след това дори в трагични моменти, когато трябва да се отърси, тя не може да се отърси. Аз ще ви дам примера как почва 16 юни... (Реплики от залата, които не се чуват)
Моля ви се, аз говоря от името на парламентарна група, господин Филипов, и Вие просто не можете да ми правите забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за търпение. Изказването е от името на парламентарна група. 232.7
Аз ще ви дам точно примера какво генералите Жеков и другите там пишат и казват, че ще направят... Това е цялото разузнаване на войската през това време.
Да не ви говоря за 1944 г. И колко трудно беше на две правителства - на Багрянов и Муравиев, да се справят именно с разузнаванията, военните разузнавания, които бяха над всичко друго.
Аз лично няма да гласувам такъв текст!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви.
Господин Йончев, заповядайте, за да подредите направените предложения за гласуване.
Първото, на господин Стефанов, беше по точка 1 вместо "определяне" да се замени с "разработване".
Поддържате ли, господин Стефанов, предложението си? (Стефан Стефанов отговаря от място)
Поддържате го. Така.
Моля за внимание! Гласува се вместо думата "определяне" да бъде думата "разработване" в точка 1.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте в точка 1 вместо "определяне" да бъде думата "разработване". (Шум и реплики в залата)
Регистрацията за деня е била 183 народни представители. На тази база се определя гласуването.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Кворумът за деня е бил 183 народни представители. В момента е гласуване, така че не е проверка на кворум.
От гласувалите 111 народни представители, за 39, против 23, 49 се въздържат.
Предложението се отклонява.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, постъпи предложение за... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Савов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: В момента обсъждаме... Или искате да проверявате кворум?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Преди гласуване сме. Заповядайте, господин Савов. ВЙ/КП 233/1.
СТЕФАН САВОВ (СДС): При това положение - при 111 души ние да решаваме кардинални въпроси, моля ви се, искам проверка на кворум. Проверка на кворум! (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на регистрация. Ще изчакам трите минути. Има режим на регистрация!
Преди да закрия заседанието, тъй като наближава и 20 ч., искам да прочета едно съобщение:
Комисията по земеделие ще проведе заседание на 7 юли, четвъртък, от 10 ч., в зала 507 на "Дондуков" 2 при следния дневен ред:
1. Обсъждане на информация от министъра на търговията господин Кирил Цочев за състоянието и перспективите на българското тютюнево стопанство.
2. Приемане на становище по законопроекта за икономическо гарантиране и закрила на земеделските производители, внесен от група народни представители.
3. Обсъждане на законопроект за обезщетяване на собственици на отнети земи, които не могат да се обезщетят по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от народния представител Велко Вълканов.
4. Текущи.
Закривам заседанието.
Утре в 9 ч. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 50 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Снежана Ботушарова)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Семерджиев)
(Ведат Сакаллъ)