Председателствували: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание.
Моля, квесторите, поканете все пак парламентарните групи да влязат в залата. От ДПС са регистрирани 11 души, има още колеги за регистрация, поканете ги от стаята на ДПС.
Постъпили законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание от 22 до 29 юни 1994 г.
На 22 юни е постъпил Законопроект за икономическо гарантиране и закрила на земеделските производители.
Вносители: народните представители Ангел Димов, Тодор Пандов, Зия Дишли и Петър Марков.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по земеделието и Комисията по бюджета и финансите.
На 23 юни е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Вносител е народният представител Асен Мичковски.
Законопроектът е разпределен в Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 23 юни е постъпил проект за решение за освобождаване на генералния директор на Българска национална телевизия господин Ст.Б/НП 200.1 Хачо Бояджиев.
Вносител е народният представител Тошо Пейков.
Проектът е разпределен в Комисията по радио и телевизия.
На 23 юни е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Вносител е Асен Мичковски.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия.
На 23 юни е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в Република България.
Вносители: Ахмед Доган и група народни представители от ДПС.
Проектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност.
На 24 юни е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
Вносител е народният представител Георги Марков.
Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия.
Програмата за работа на Народното събрание за двете седмици е приет миналата седмица. Председателският съвет ви предлага допълнение и изменение към приетия от нас дневен ред за седмицата.
Госпожо Ананиева, имахме ли консенсус по избиране на съдебните заседатели? Нямахме.
Предлага се като точка първа, втора и трета, съгласно нашата практика да бъдат ратифицирани конвенциите, а именно:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване.
2. Законопроект за ратифициране на Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания.
3. Законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за важни линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти. Вносител е Министерският съвет.
Моля, режим на гласуване, за да гласуваме да бъдат разгледани тези три законопроекта за ратифициране на конвенции преди да започнем работа по програмата. Това е предложение на 200.2 Председателския съвет, постигнато с консенсус.
След това започваме с Търговския закон и Закона за въоръжените сили. Това е по дневния ред, който сме приели.
От общо гласували 126 народни представителите, за 118, против няма, въздържали се 8.
Постъпили предложения от народните представители за изменение и допълнение на дневния ред.
Предложение от Стефан Стефанов от Парламентарната група на СДС.
РЕПЛИКИ ОТ БСП И КОАЛИЦИЯ: Него го няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той предлага на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точка първа от дневния ред на заседанието на 29 юни тази година да бъде разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Проектът е в Законодателната комисия. Няма становище на Законодателната комисия. Няма да се подлага на гласуване.
Предложение за включване в дневния ред в днешното заседание на Народното събрание от група народни представители, начело с госпожа Клара Маринова:
"Уважаеми господин председател,
На основание чл. 37, ал 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да бъде включена като точка първа от дневния ред на заседанието на Народното събрание от 29 юни, сряда, приемане на статут за дейността на Българската телеграфна агенция".
Представен е проект за решение. Имате и статута.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме точка първа от дневния ред да бъде предложението за приемане на Статут на Българска телеграфна агенция.
От общо гласува и 124 народни представители, за 106, против 7, въздържали се 11.
С това приключихме приемането на дневния ред.
Моля, госпожо Маринова, да докладвате по точка първа. 200.3
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, Българска телеграфна агенция, както е известно на всички присъстващи в тази зала е държавна институция около чието правно положение съществува пълна неопределеност.
Нормативните документи, с които разполагаме досега - правилникът за задачите и устройството на БТА от 15 януари 1965 г. и Указ на Държавния съвет # 1635 от 28 юли 1973 г., които официално досега не са отменени са безкрайно остарели. С приемането на новата Конституция те се и обезсмислят.
Всичко това и особено включването на Българска телеграфна агенция в – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията на Република България налага да се приеме нормативен документ за националната осведомителна агенция, който да определя нейното място в държавната структура, както и основните принципи, върху които да се гради нейната дейност.
Уважаеми колеги, поради липсата на закон, както и на утвърден статут досега Българската телеграфна агенция не разполага с никакъв нормативен документ, определящ мястото й в държавната структура и основните принципи на нейната дейност, не може да извърши наложителните структурни промени, които да отговарят на изискванията на демократичните промени и пазарната икономика, не може да реши многобройните проблеми свързани с финансовото си състояние и стабилизирането на нейната материално-техническа база, не може да разработи върху нормативна основа концепция за развитието си в близка и средносрочна перспектива.
Това са само част от основните мотиви, които налагат бързото приемане на статут за дейността на Българската телеграфна агенция.
В предложения статут са формулирани както специфичните задължения, така и основните функции на агенцията в условията на демокрация, политически плурализъм и преход към пазарна икономика. Статутът, с който разполагат всички народни представители е съобразен с нормативните документи, които има досега в България и също така е съобразен с нормативните документи на други чуждестранни осведомителни агенции, които по структура и характер ВЙ/ЗТ 201.1 на дейност са близки до Българската телеграфна агенция. В този смисъл особено внимание е обърнато на гаранциите за точна, обективна и безпристрастна информация с източник БТА, както за страната, така и за чужбина.
Документът предвижда и ангажименти на държавата за модернизирането на Българската телеграфна агенция като решаващо условие за информационното обслужване на българския печат, на Българското национално радио, Българската национална телевизия и за разширяване на българското присъствие в международните информационни мрежи.
Текстовете на проекта за статут за дейността на БТА бяха подробно и задълбочено дискутирани в Комисията за телевизия и радио заедно с представители на самата агенция, така също и на експерти по тези проблеми.
Постоянната комисия за телевизия и радио прие на свое заседание новия статут за дейността на БТА, който предлагам да стане решение на Тридесет и шестото Народно събрание.
Уважаеми господин председателстващ, на основание чл.87, ал.1 от Конституцията на Република България съм внесла проект за решение на Народното събрание за приемането на статут на Българската телеграфна агенция.
Самият проект, който предлагам, господин председателстващ, да подложите на гласуване е следният....
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ние ще подложим на гласуваме целия статут. Трябва да прочетем целия статут после.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Ясно, но става дума да оглася решението още веднъж.
Във връзка с – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България Тридесет и шестото Народно събрание реши:
Точка единствена. Приема статут за дейността на Българската телеграфна агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Съгласно разпореждане на председателя на Народното събрание от 9.06.т.г. предложението за проект на статут е разпределено в две комисии - Комисията по радио и телевизия и Законодателната комисия. От Законодателната комисия нямат становище, а Комисията по радио и телевизия има становище, обаче съгласно 201.2 чл.71 е изтекъл 15-дневния срок и се поставя на разглеждане в залата.
Има ли желаещи за изказване? Имате по половин час на парламентарна група.
Всички имате статута. Проектът ви е раздаден.
Господин Шапатов има думата.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители. В Постоянната комисия по радио и телевизия към Тридесет и шестото Народно събрание беше представен проект за статут на Българската телеграфна агенция от името на ръководството на агенцията.
Работна група в състав Шерифе Мустафа, Александър Карадимов и моя милост проведохме няколко срещи в Българска телеграфна агенция за уточняване на някои от спорните въпроси във връзка с представения статут за дейността на Българска телеграфна агенция. Както е известно, след приемането на новата Конституция на Република България и в съответствие с – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията беше необходимо Народното събрание да приеме закон или нормативен документ, с който да се уредят взаимоотношенията на Народното събрание, под чието пряко подчинение преминава Българска телеграфна агенция, заедно с Българско национално радио и Българска национална телевизия, за да може действително да се координират въпросите по ръководството на Българска телеграфна агенция и дейността, която тя осъществява вътре и извън страната.
Съгласно статута на Българска телеграфна агенция същата е общонационален автономен информационен институт на Република България и Българската телеграфна агенция се наблюдава пряко от Народното събрание.
Правомощията на Народното събрание по отношение на БТА са по отношение на одобряването на статута, както и на промените, които вероятно биха възникнали в него до приемането на Закон за дейността на Българската телеграфна агенция.
Народното събрание също така има правомощия да избира и да освобождава генералния директор на Българската телеграфна агенция, да изслушва периодично отчет за дейността на информа201.3 ционната агенция, а Комисията по радио и телевизия наблюдава дейността на Българската телеграфна агенция като помощен орган на Народното събрание.
Постоянната комисия по радио и телевизия, която впоследствие очевидно би трябвало да прерасне в Комисия по радио, телевизия и информационна дейност има и други ангажименти, които са посочени в предоставения проект.
Искам да уведомя народните представители, че в Постоянната комисия по радио и телевизия проектостатутът заедно с промените, които бяха направени в него, предоставени от ръководството на Българска телеграфна агенция и който сега стои на вниманието на Народното събрание - този проект за статут беше приет с консенсус. Затова аз предлагам, господин председател, ако няма други изказвания да подложите на гласуване предоставения проект за статут на Българската телеграфна агенция, за да може той да влезе в сила.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сигурно ще има други желаещи за изказване.
Госпожа Шерифе Мустафа, заместник-председател на Комисията по радио и телевизия има думата.
ШЕРИФЕ МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. Наистина искам в подкрепа на преждеговорившите да кажа, че на две заседания на Комисията по радио и телевизия ние обсъждахме най-обстойно проблема със статута на Българската телеграфна агенция и с общо разбиране без противоречие в нашите позиции приехме, че наистина според чл.6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, БТА трябва да премине под контрола на Народното събрание. Такова е и тълкуванието на Правния отдел на Народното събрание, както и на Върховния съд, когато ставаше дума за смяната на генералния директор на Българската телеграфна агенция.
Позицията на Движението за права и свободи е да подкрепим този статут и Българска телеграфна агенция да премине на подчинение на Народното събрание и под контрола на Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. 201.4
Проектът е представен от Комисията по радио и телевизия като предложението е подписано още на 8 юни от председателя на комисията господин Михаил Неделчев.
Кой ще докладва и ще прочете решението и статутът, който ще се гласуват?
Госпожа Маринова, имате думата.
Други желаещи за изказване няма.
Госпожа Маринова, ще приемем това с едно гласуване - прочетете решението, а след това приложението към решението - статутът. 201.5
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Решението гласи:
Р Е Ш Е Н И Е

на Тридесет и шестото Народно събрание

Във връзка с – 6 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България Тридесет и шестото Народно събрание
Р Е Ш И:

Приема статута за дейността на Българската телеграфна агенция."
Да ви запозная и със статута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочетете самия статут.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Статутът на Българската телеграфна агенция съдържа 17 текста.
"С Т А Т У Т

на Българската телеграфна агенция (БТА)

1. Българската телеграфна агенция (БТА) е общонационален автономен и информационен институт на Република България. БТА се наблюдава от Народното събрание.
2. Народното събрание осъществява правомощията си по отношение на БТА пряко, като:
а) одобрява Статута за дейността на Българската телеграфна агенция;
б) избира и освобождава генералния директор на БТА;
в) изслушва периодично отчет на генералния директор на БТА."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може ли само за малко внимание. Има ли някой от Законодателната комисия?
Господин Орсов, съгласно Закона за нормативните документи в статута точка ли ще бъде, член ли ще бъде, параграф ли ще бъде? Може ли някой да каже? Имаше там изрично уточняване.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Нека бъдат точки.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: Ние сме го съгласували. Могат да бъдат и точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре, продължаваме. НИ/КП 202/1.
ДОКЛАДЧИК КЛАРА МАРИНОВА: "3. Постоянната комисия за радио, телевизия и информационно-съобщителна дейност:
а) наблюдава дейността на БТА;
б) подготвя и внася за разглеждане в Народното събрание законопроекти и решения, свързани с работата на БТА;
в) предлага на Народното събрание кандидатури за генерален директор на БТА;
г) одобрява структурата и правилника за дейността на БТА;
д) разглежда и утвърждава по доклад на генералния директор искания за целево финансиране на дейността на БТА от републиканския държавен бюджет.
4. Българската телеграфна агенция служи на интересите на народа и се ръководи от върховните цели на обществото и на държавата.
5. В информационната си дейност Българската телеграфна агенция е задължена:
а) да не става източник на клевети и неверни твърдения по отношение на Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет и другите държавни институции;
б) да не става източник за разпалване на политическа, етническа и религиозна вражда и ненавист сред обществото;
в) да не става източник за пропаганда на война или представяне на прояви на насилие и жестокост по начин, чрез който те се оневиняват или възхваляват;
г) да отразява равнопоставено и обективно многообразието от политически, научни и художествени възгледи в обществото без каквито и да е внушения;
д) да защитава българския език, традиции и култура и да гарантира общонационалния български облик на своите емисии, бюлетини и издания;
е) да гарантира в своите информационни емисии правото на отговор на личности, организации и институции, които основателно се чувстват засегнати в материали на Българската телеграфна агенция.
6. В рамките на БТА никой няма право да развива политическа дейност и да агитира в полза или против която и да е политическа сила. 202/2.
7. БТА не може при никакви случаи да се съобразява с влияния или въздействия, които могат да накърнят точността или обективността на информацията. БТА при никакви случаи не може да попада под юридическия или фактическия контрол на политическа, икономическа или идеологическа групировка.
8. Ръководителите на държавни ведомства, на партии, коалиции, организации и съюзи не могат да се месят пряко в работата на Българската телеграфна агенция.
9. Председателят на Народното събрание, президентът на републиката, министър-председателят и специално упълномощени от тях лица, както и политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание, имат право да поискат от Българската телеграфна агенция незабавното разпространяване на официални материали чрез нейните информационни канали за страната и чужбина.
10. По време на предизборни кампании Българската телеграфна агенция съобразява информационната си дейност с принципи и условия, ако такива са установени от Закона за изборите или са постановени със специално решение на Народното събрание.
11. Българската телеграфна агенция се ръководи от генерален директор, който отговаря пред Народното събрание за цялостната дейност на агенцията.
12. Генералният директор на БТА утвърждава щата и информационната схема на БТА съобразно действащото законодателство и в зависимост от финансовите резултати и възможности на агенцията.
13. Генералният директор на БТА няма право да заема ръководни постове в политически партии и движения и да членува в синдикални организации.
14. Българската телеграфна агенция осъществява следните основни функции:
а) търси пълна и обективна информация за политически, обществени, икономически, културни и спортни събития както на територията на Република България, така и в чужбина;
б) събира, обработва и снабдява по възможно най-бърз начин печата, радиото и телевизията с вътрешна и международна информация, със статийни материали и фотоилюстрации;
в) разпространява за страната и за чужбина официални държавни и правителствени документи; 202/3.
г) разменя информация (чрез електронни емисии и печатни бюлетини) с чуждестранни осведомителни агенции;
д) подготвя и разпространява специализирани бюлетини и информационно-илюстровани издания, предназначени за средствата за масово осведомяване, държавни учреждения, изследователски институти, както и за широки слоеве от населението;
е) развива и модернизира комуникационни средства както за оптимизиране на информационното обслужване на български абонати, така и за разширяване на българското присъствие в международните информационни мрежи.
15. За изпълнение на своите функции като официален информационен институт на държавата, разполагащ с денонощно действащ канал за връзка със световните и регионалните осведомителни агенции, Българската телеграфна агенция получава първа информация от Народното събрание, Канцеларията на президента на републиката, Министерския съвет, министерствата и другите централни ведомства, Върховния и Конституционния съд на Република България.
16. Българската телеграфна агенция предоставя за използване крайните си продукти - електронни информационни емисии, бюлетини и издания - срещу заплащане.
17. Дейността на Българската телеграфна агенция се финансира със собствени средства и с целево отпуснати средства от държавния бюджет."
Това е проектът за статут, който, отново бих искала да подчертая, е разгледан много подробно в Комисията за телевизия и радио и е приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приключихме обсъждането. Моля, режим на гласуване. Гласуваме за решение за приемане на статута на Българската телеграфна агенция.
От общо гласували 131, за проекта за решение за приемане на Статута на Българска телеграфна агенция са гласували 113, против 6, 12 се въздържат.
Приема се решението за Статут на Българската телеграфна агенция. 202/4.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред!
Господин Мулетаров, може би Вие ще докладвате?
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНА НА РАЗРАБОТВАНЕТО, ПРОИЗВОДСТВОТО, НАТРУПВАНЕТО И УПОТРЕБАТА НА ХИМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ И ЗА НЕГОВОТО УНИЩОЖАВАНЕ
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Министерският съвет е внесъл до Народното събрание предложение за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване.
Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на Комисията по външна политика, Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия. Двете комисии са се произнесли, като подкрепят предложението да бъде ратифицирана конвенцията със становище, че тази конвенция ще спомогне за премахването употребата на химическото оръжие и в същото време ще съдейства за присъединяването на страната ни към останалите държави, които са подкрепили и ратифицирали същата конвенция.
Законодателната комисия, след като обсъди проектозакона и се запозна със становището на Комисията по външна политика и Комисията по национална сигурност, прие, че законопроектът е в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България, не противоречи на вътрешното законодателство, то действително отговаря на интересите на страната ни и предлага да бъде внесен, обсъден и приет от Народното събрание.
Същевременно, господин председател, Ви моля на основание чл.65, ал.2 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание, ако законопроектът бъде приет на първо четене, да предложите да се гласува приемането му и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Комисията по външна политика - господин Слатински, вие ще вземете ли отношение по законопроекта? Заповядайте.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, фактически господин Мулетаров в своето изказване Ви запозна със становището на нашата комисия.
Нашата комисия на няколко свои заседания разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработББ/ЗТ 203.1 ването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване и след доста продължителни дебати с участието на представители на Министерство на външните работи и Генералния щаб стигна до изводи, подкрепени от мнозинството от депутатите на нашата комисия, че този законопроект трябва да бъде одобрен и имаше предложение към Народното събрание да бъде приет със съответстващ за неговата важност приоритет.
Ако аз взимам думата, то е, за да се присъединя към становището на нашата комисия и да апелирам към вас ратификацията на този изключително важен законопроект, на тази изключително важна конвенция да стане още на това заседание, за да може ние да се впишем и в едни чисто технологични международни срокове, които доста добре биха повлияли на авторитета на нашата страна и биха били още едно сериозно доказателство за намеренията на България да следва една принципно нова външна политика, съобразена с международните ценности и в унисон с международните договорености.
Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Слатински.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля режим на гласуване! Гласуваме на първо четене законопроекта за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване.
Гласуваме законопроекта на първо четене.
Резултатът: от общо гласували 121 народни представители, 118 са гласували за, 3 против, въздържали се няма.
Господин Мулетаров, имате думата.
Направено е предложение второто четене и гласуването на законопроекта да бъде в днешното заседание.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме да се проведе второто четене и приемането на законопроекта.
Резултатът: от общо гласували 124 народни представители, 122 са гласували за, против няма, 2 се въздържат.
Господин Мулетаров, моля заповядайте! 203.2 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Съдържанието на закона, който трябва да приемем на второ четене, е следното: "Закон за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване.
Член единствен: Ратифицира Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, подписана на 13 януари 1993 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на второ четене.
От общо гласували 122 народни представители, за законопроекта 122, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване е приет.

Преминаваме към точка 3 от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО ИСПАНИЯ.
Господин Мулетаров...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Министерският съвет е внесъл на 26 април в Народното събрание законопроект за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания. Законопроектът е разпределен на Комисията по външната политика и Комисията по национална сигурност. Двете комисии са изразили своето становище към законопроекта в положителен смисъл, като считат, че неговата ратификация ще допринесе за сближаване на сътрудничеството и подобряване на взаимоотношенията с Кралство Испания.
Законодателната комисия, след като се запозна с предложения законопроект и със становищата на двете комисии, прие, че той не противоречи на Конституцията и на вътрешното законодателство, може да бъде обсъден и предлага да бъде приет от Народното събрание. СД/ВЙ 204.1
Същевременно, господин председателю, предлагам на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за работа на Народното събрание, ако народните представители приемат на първо четене законопроекта, да подложите на гласуване приемането му и на второ четене да стане на днешното заседание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма противоречия в становищата на Комисията по национална сигурност, Законодателната комисия и Комисията по външна политика.
Желаещи за изказване по законопроекта? (Гласове от залата: "Няма") Всичко е ясно.
Моля режим на гласуване. Приемаме законопроекта на първо четене.
От общо гласували 126 народни представители, за 126, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Направено е предложение обсъждането и приемането на второ четене да бъде на днешното заседание. Моля режим на гласуване.
От общо гласували 127 народни представители, за 127, против и въздържали се няма.
Приема се второто четене да се проведе днес.
Господин Мулетаров, докладвайте на второ четене законопроекта!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители! Следва да се приеме на второ четене Закон за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания с член единствен:
"Ратифицира Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания, подписан на 23 май 1993 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме закона на второ четене. Законът е с единствен член.
От общо гласували 122 народни представители, за 122.
Внесеният от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Договора за приятелство и сътрудничество между Република България и Кралство Испания е приет. 204.2

Преминаваме към точка 4 от дневния ред -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА НАЙ-ВАЖНИТЕ ЛИНИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ КОМБИНИРАНИ ПРЕВОЗИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ОБЕКТИ.
Господин Мулетаров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Министерският съвет е внесъл на 26 април 1994 г. законопроект за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти. Законопроектът е разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по външната политика, Икономическата комисия и Комисията по транспорта. Трите комисии са разгледали законопроекта и европейското споразумение и са излезли с положително становище, като предлагат Народното събрание да ратифицира европейското споразумение и обстоятелството, че от него биха настъпили икономически изгоди за страната.
Един от основните резултати, който прави впечатление във връзка с това споразумение, е, че рязко се намалява замърсяването на околната среда, разходът на течни горива, броят на произшествията и разходите за поддържане на пътищата.
Законодателната комисия, след като се запозна със споразумението, със становищата на трите комисии, прие, че законопроектът не противоречи на Конституцията на Република България, той е в съответствие с вътрешното законодателство и действително от него освен икономически изгоди ще настъпи и подобряване на взаимоотношенията във връзка със спазването на транспортното законодателство в нашата страна.
Ето защо нейното предложение е законопроектът да бъде предоставен за обсъждане от народните представители и да бъде гласуван от тях.
Същевременно, господин председателю, правя предложение на основание чл. 65, ал. 2 от Правилника за работа на Народното събрание, ако народните представители приемат законопроекта на първо четене, второто му четене да бъде извършено на днешното заседание, което ще зависи от тяхното гласуване.
Благодаря. 204.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има ли желаещи за изказване? Запознали сте се със становищата на комисиите. Становищата са положителни. (Гласове от залата: "Няма желаещи.")
Няма. Моля режим на гласуване. Гласуваме законопроекта на първо четене.
От общо гласували 126 народни представители, за 126, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене. 204.4
Направено е предложение от господин Мулетаров днес да се проведе обсъждането и гласуването на законопроекта на второ четене.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроектът да се приеме и на второ четене на днешното заседание.
Гласували общо 127 народни представители. От тях 126 за, 1 против, няма въздържали се.
Приема се предложението на господин Мулетаров.
Господин Мулетаров, преминаваме към следващото четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следва да приемем на второ четене Закон за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти.
"Член единствен. Ратифицира Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти, подписано на 31 октомври 1991 г. в Прага."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме окончателният текст на законопроекта.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 123 за, няма против, 1 въздържал се.
Законопроектът за ратифициране на Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти е приет.
Преминаваме към точка пета от дневния ред
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН - четвърта част, продължение.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера ние приключихме до глава 39 - "Предявяване на вземанията". Първият текст от тази глава, който предстои да бъде обсъден и приет, е чл. 686, озаглавен "Срок за предявяване" с две алинеи.
"Чл. 686, ал. 1. В срок от два месеца от обнародване на съобщението за обявяване на длъжника в несъстоятелност кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността.
Ал. 2. В искането се посочва претендираната сума, съответно привилегиите и обезпеченията, представят се доказателства НЧ/НП 205.1 и се посочва съдебен адрес по седалището на съда."
Работната група и народните представители, участващи в нея, предлагат този текст да бъде заменен с друг, който има следното съдържание и същото заглавие: "Чл. 686, ал. 1. В срок от един месец от обнародване на съобщението за откриване на производството по несъстоятелността, кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността.
Ал. 2. (която е изцяло променена) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес по седалището на съда и представя писмени доказателства."
В действителност, господин председател, в ал. 1 се предлага промяна само в срока, който от два месеца да стане един месец, а ал. 2 се предлага заместваща с ново съдържание, поради което аз предлагам да гласуваме най-напред ал. 1 с предложения месечен срок, след което да гласуваме заместващата ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за ал. 1 с изменение на месечния срок.
Гласували общо 124 народни представители. От тях 119 за, няма против, 5 въздържали се.
Приема се ал. 1.
След това, господин Мулетаров, гласуваме ...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следва да гласуваме заместващата ал. 2, която е предложена от колегите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заместващия текст на ал. 2.
Гласували общо 123 народни представители, от тях 118 за, няма против, 5 въздържали се.
Член 686 с двете алинеи е приет.
Преминаваме към следващия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 687 със заглавие "Списък на предявените вземания", единствена алинея.
"Чл. 687. До два месеца след изтичане на срока по чл. 686, ал. 1 синдикът съставя списък на кредиторите с предявените вземания, съответно привилегиите и обезпеченията. Списъкът се предоставя на разположение на кредиторите и длъжника." 205.2
Работната група и народните представители, участващи в нея, предлагат заместващ текст на този член също с единствена алинея и същото заглавие "Списък на предявените вземания" и следното съдържание:
"Чл. 687. В 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 686, ал. 1 синдикът съставя списък с посочване на основанията, размера, списък на кредиторите ..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, може би е по-добре да докладва ...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: ... привилегиите и обезпеченията." Аз моля, тъй като текстът е допълнително променен след предложението на работната група, те да прочетат окончателната му редакция, за да не се получи някакво недоразумение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заместващият текст е от група народни представители - Костя Караиванов, Златимир Орсов и госпожа Ана Миленкова. Нека те да докладват заместващия текст. 205.3
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тази редакция се предлага, за да има съответствие с приетата вече редакция на ал. 2 на чл. 686, където казваме, че в списъка се посочват основанието и размерът на вземанията, привилегиите и обезпеченията. Следователно редакцията тук трябва да стане: "В 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 686, ал. 1 синдикът съставя списък на кредиторите с предявените вземания с посочване на основанието, размера привилегиите и обезпеченията. Списъкът се предоставя на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за заместващ текст от група народни представители.
От общо гласували 123 народни представители, за заместващия текст гласуват 110, против 11, въздържали се 2.
Предложеният текст се приема.
Преминаваме към следващия член.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член е 688.
"СЛУЖЕБНО ВПИСВАНЕ

Член 688. Вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудово-правно отношение с длъжника за срок не подълъг от една година от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността, се вписва служебно от синдика в списъка на предявените вземания."
Няма предложения по този текст, господин председател, за информация, той е приведен в съответствие с приетите вече текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 123 народни представители, за 110, против 12, въздържал се 1.
Приема се текст 688.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 689. СБ/ВЙ 206.1
"ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 689 (1) Вземане, което е предявено след изтичане на срока по чл. 686, ал. 1, се вписва в списъка на предявените вземания и се разглежда по предвидения ред.
(2) Кредитор по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение.
(3) Кредитор по ал. 1 се удовлетворява от остатъка, ако вече е извършено частично разпределение на осребреното имущество, а допълнително направените разноски по приемането на вземането му са за негова сметка."
Господин председател, по този текст има две чисто редакционни предложения.
В ал. 1 вместо "разглежда по предвидения ред" да стане "приема по предвидения ред".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да прочетем текста с редакционните промени и да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Текстът става: "Вземане, което е предявено след изтичане на срока по чл. 686, ал. 1, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по съответния ред".
В ал. 3 се предлага да отпаднат думите "на осребреното имущество" и текстът да остане без промяна. Само да отпаднат думите "на осребреното имущество".
Други предложения няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, може ли да прочетем целия текст и да го гласуваме наведнъж?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 689 (1) Вземане, което е предявено след изтичане на срока по чл. 686, ал. 1, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по съответния ред".
Алинея 2 е без промени.
"(3) Кредитор по ал. 1 се удовлетворява от остатъка, ако вече е извършено частично разпределение, а допълнително направените разноски по приемането на вземането му са за негова сметка."
Това е окончателният текст на чл. 689. 206.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. След направените редакционни промени гласуваме окончателния текст на чл. 689, състоящ се от три алинеи.
От общо гласували 123 народни представители, за 115, против 4, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Преминаваме към чл. 690. 206.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл.690 се състои от две алинеи със заглавие: "Списък на приетите от синдика вземания":
"Чл.690. (1) В едномесечен срок от изтичане на срока по чл.687. синдикът изготвя списък на приетите от него предявени вземания и вземанията по чл.688. В списъка се посочва кредитора, размера на вземането му, вида и размера на обезпечението или привилегията.
(2) За изготвянето на списъка синдикът прави обявление в "Държавен вестник". Той е длъжен да предостави възможност на длъжника и кредиторите при поискване да се запознаят със съдържанието на списъка".
По този текст се предлага в ал.1 редакция: вместо думата "изготвя" да се замени с думата "съставя", а след думата "кредитора" да се добави думата "основанието й".
И по този начин алинеята ще придобие следното съдържание: "В едномесечен срок от изтичане на срока по чл.687 синдикът съставя списък на приетите от него предявени вземания и вземанията по чл.688. В списъка се посочва кредитора, основанието и размера на вземанията му, вида и размера на обезпечението или привилегията".
За ал.2, господин председател и уважаеми народни представители, се предлага нова, заместващ втора алинея със следното съдържание: "За съставянето на списъка синдикът прави обявление в "Държавен вестник". Списъкът се оставя на разположение на кредиторите и длъжника в канцеларията на съда".
Предлагам, господин председател, най-напред да се гласува ал.1 с редакционното изменение на думата "изготвя" със "съставя" и добавянето на думите "основанието и", след което да се гласува заместващата ал.2 на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал.1 със съответните редакционни промени в текста.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за ал.1 - 117, против 5, 1 се въздържа.
Приема се ал.1.
Гласуваме заместващият текст, предложен от групата народни представители по ал.2. Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. ВЙ/ЗТ 207.1
От общо гласували 122 народни представители, за 106, против 6, 10 се въздържат.
С това целият чл.690 е приет.
Преминаваме към следващия член от закона.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият член е 691. Той е озаглавен: "Оспорване на списъка на приетите от синдика вземания".
Той се състои от три алинеи:
"Чл.691. (1) В 20-дневен срок от обнародване на обявлението по чл.690, ал.2 всеки кредитор и длъжникът може да направи писмено възражение пред синдика срещу прието от него вземане.
(2) Възражението се разглежда в 20-дневен срок след изтичане на срока по ал.1 съвместно от синдика, длъжника, кредитора, чието включване в списъка се оспорва и направилият възражението.
(3) След разглеждането по ал.2 синдикът взема окончателно решение относно изключването на вземането от списъка на приетите от него вземания, за който уведомява кредитора, чието вземане е оспорено".
Народните представители от работната група правят следните предложения по този текст:
Първо, в заглавието се предлага да остане "оспорване на списъка" и от него да отпадне "на приетите от синдика вземания". Заглавието да остане само: "Оспорване на списъка".
По ал.1 се предлага числото 20 да стане 14 и срокът да се чете вместо "20-дневен" - "14-дневен срок".
Второто предложение за ал.1 е след думата "прието" да се добавят думите "или неприето".
По този начин ал.1 става: "В 14-дневен срок от обнародване на обявлението по чл.690, ал.2 всеки кредитор и длъжникът може да направи писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето от него вземане".
Аз предлагам, господин председател, да гласуваме по алинеи, тъй като за трите алинеи има предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Срокът от 20-дневен да стане 14-дневен, за това ли ще гласуваме? 207.2
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, срокът да стане 14-дневен и след "прието" да се добави "или неприето", а от заглавието да отпаднат думите "на приетите от синдика вземания" и да остане само: "оспорване на списъка".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Гласуваме, какво?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Гласуваме заглавие: "Оспорване на списъка" и текстът, който прочетох: "В 14-дневен срок от обнародване на обявлението по чл.690, ал.2. всеки кредитор и длъжникът може да направи писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето от него вземане".
Това е окончателната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това предложение, прочетено от господин Мулетаров.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 124 народни представители, за предложените изменения 117, против 6, 1 се въздържа.
Приемат се предложените изменения.
По следващата алинея, господин Мулетаров?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По ал.2 се прави същото предложение - срокът от 20-дневен да стане 14-дневен; думата "след" да бъде заменена с "от" и след думата "включване" да се добави "или невключване", а накрая след "възражението" да се добави думата "кредитор".
Или ал.2 да придобие следното съдържание: "Възражението се разглежда в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал.1 съвместно от синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване в списъка се оспорва и направилият възражението кредитор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за направените предложения за допълнения и изменения в текста на ал.2.
Моля, побързайте с гласуването!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 132 народни представители, за предложените изменения и допълнения на ал.2 - 124, против - 6, 2 се въздържат.
Кои са измененията и допълненията по ал.3, господин Мулетаров? 207.3
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По ал.3 предложенията за промени са следните - за да се приведе в съответствие с другите две алинеи се предлага след думата "изключването" да се добавят думите "или включването"; думата "от" след "вземането" да се замени с "в" накрая вместо думите "кредитора, чието вземане е оспорено" да се заменят с думите "лицата по ал.2".
Алинеята следва да придобие следното съдържание: "След разглеждането по ал.2 синдикът взема окончателно решение от носно изключването или включването на вземането в списъка на приетите от него вземания, за което уведомява лицата по ал.2".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за промените в ал.3, които са свързани с вече приетите допълнения и изменения на първите две алинеи.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за 119, против 1, 3 се въздържат.
Приема се текстът на ал.3.
Сега гласуваме целия текст на чл.691, с трите алинеи и приетите вече изменения и допълнения.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за 117, против 5, въздържали се няма.
Приема се текстът на чл.691.
Преминаваме към следващия текст. 207.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 692 със заглавие "Неоспоримо вземане" и единствена алинея:
"Чл. 692. Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността, по което е взел участие и синдикът."
По този текст няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на Парламентарна група "Независимост" господин Иван Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Благодаря Ви, господин председател, че си спомнихте за длъжността, която изпълнявам в Народното събрание.
Нещо тук не ми е ясно и ще моля вносителите да ми изяснят. Не ми е ясно от икономическа гледна точка, разбира се. Може би от правна гледна точка да е коректно. Какво означава това, че не се оспорват само вземанията, по които има постановено решение след датата на решението за обявяване в несъстоятелност? Какво ще правим например с всички лоши кредити, по които има влезли в сила решения ...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Но не съдебни.
ИВАН ПУШКАРОВ: И съдебни решения, защо? Има съдебни решения по тях. Те изключват ли се, ако не се изключват, какво ще правим с тях.
Ако можете да ми обясните тази материя от тази гледна точка, тогава мисля, че бих се съгласил.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Кой ще даде обясненията? От коя работна група ще бъде народният представител? Текстът е на работната група по законопроекта. Не е променен от народните представители.
Господин Караиванов, имате думата.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ! Наистина влезлите в сила съдебни решения, по които установеното се ползва със сила на присъдено нещо преди постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелността, са си съвсем изправни и на тях могат да се позовават всички и те ще имат действия в произодството по НИ/НП 208.1 несъстоятелността. Тук става дума за съдебни решения, които са постановени след откриване на производството. Ние им даваме възможност по една определена група съдебни такива процеси, участието на несъстоятелния, на неплатежоспособния в този процес да се замени и в него да участва синдикът. Именно по тези решения вече, при които е взел участие синдикът, те няма да могат да бъдат оспорвани в самото производство за оспорване на вземанията. Изобщо няма спор за съдебни решения, които са постановени преди откриване на решението за откриване на производството по несъстоятелността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Аз се извинявам, но текстът не звучи изобщо така. Става дума за неоспорими вземания. Ако в тази материя се уреждат всички вземания и онези от тях, които са неоспорими въобще, а така излиза от този текст, той е инвариантен към самия процес на несъстоятелността. Така, както е записан. Аз не казвам, че вие не сте имали предвид само тези вземания, които са влезли в сила със съдебно решение след несъстоятелността, но по които синдикът е участвал. Тук е нужна абсолютна редакция. Иначе за мен, от икономическа гледна точка, перфектното тълкувание е, че само тези вземания са неоспорими, при които е участвал синдикът. Това просто е невъзможно и абсурдно от икономическа гледна точка. И не бива така да се тълкува. А щом аз го тълкувам така, който не съм правист, твърде възможно е много пекани прависти да го тълкуват по този начин после, по време на използването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, Вие как тълкувате?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разпоредбата на чл. 692 не е променяна от работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никой не оспорва това нещо.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз просто съобщавам факта. Тя е внесена с това съдържание в Законодателната комисия, с това съдържание е излязла от Законодателната комисия. Тази разпоредба се намира във връзка с чл. 637, ал. 2 и аз ще помоля господин Пушкаров да погледне разпоредбата на чл. 637, ал. 2. 208.2
В производството по несъстоятелността има две групи съдебни решения.
Първо, има едни съдебни решения, които са влезли в сила и по които има сила на присъдено нещо, но които са влезли в сила до откриване на производството за несъстоятелност.
И втора група съдебни решения, или производства, които са отразени в чл. 637, които са заварени неприключили от откриването на производството по несъстоятелността. И те се спират. Тези, които са заварени без влязло в сила съдебно решение - тези производства се спират.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): А другите?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Един момент. Когато спряното производство и предявеното в него вземане се приема от синдика, то тогава спряното производство в съда се прекратява. Когато обаче вземането по спряното производство пред съда не се приеме от синдика, тогава в чл. 637 е казано "То продължава с участието на синдика" и свързания с това текст на чл. 692: когато едно такова производство по чл. 637, ал. 2, което е продължило, понеже синдикът не е приел предявеното по него вземане приключи след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността, то не може да бъде оспорено, тъй като има сила на присъдено нещо и според замисъла тази сила на присъдено нещо важи за всички кредитори, които са предявили вземанията си. А за онези производства, които са приключили до откриването на производството за несъстоятелност, по които има също сила на присъдено нещо, но това е само между страните по делото, а не между всички кредитори, които са включени в списъка на предявените вземания, те могат да бъдат оспорвани от останалите
редитори, за които силата на присъдено нещо не важи.
Това е, което бих могъл да кажа по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може ли да се направи някакво подобрение по текста? Няма ли някаква опасност?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Дали има опасност това да бъде направено от практикуващи юристи?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз смятам, че всякакви тълкувания могат да бъдат правени, но съдът е затова, да изясни точния смисъл на закона. 208.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Зависи кой ще бъде съдията.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Аз направих това изказване, за да представя пред Народното събрание, за да влязат в протоколите обсъжданията, които са водили и Законодателната комисия и групата, която е подготвила текста, за да остане този текст такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: И при евентуално тълкуване на текста, ще бъдат взети предвид тези Ваши аргументи.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Колеги, аз се извинявам, не като желание сега да се показвам, обаче тук, след тази главоблъсканица, направо ме хвърлихте в музиката. Аз оставам с впечатлението, че фактически всички вземания, влезли законно в сила след съдебно решение до момента на несъстоятелността, по същество могат да бъдат оспорени от синдика. Така ли е?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Няма проблем.
ИВАН ПУШКАРОВ: Как да няма проблем? Това са просто законни вземания, подредени според приоритета на кредитора. Всичко това вече е подредено, като материя. Ако трябва да се пререшават после от синдика всички вземания, в България има около 200 млрд. вземания. Разбирате ли за какво става дума? Това е много опасна материя. Сега всеки ще започне да оспорва онези, които са влезли със съдебно решение в сила. Това е един хаос, от който не можем да се измъкнем десетилетия.
Така че въпросът ми съдържателно е продиктуван от сериозно основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Пушкаров, всяко едно съдебно решение по едно гражданско дело е задължително за страните по делото и само за тях, за държавните органи и за всички съдилища в републиката.
Всеки един кредитор на длъжника, който е бил осъден с едно осъдително решение, който не е участвал в делото, не е обвързан от осъдителното съдебно решение, той може винаги да го оспорва, когато поиска.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Разбрах.
208.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Орсов. Съдебното решение е задължително за страните по делото. Който не е страна, може да оспорва винаги и да завежда дела.
При това положение, гласуваме текста на чл. 692.
От общо гласували 127 народни представители, за текста са 109, 14 са против, 4 се въздържат. Текстът се приема.
Преминаваме към следващия текст. 208.5
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл. 693 - в проекта е с четири алинеи, и заглавие "Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания".
"Чл. 693 (1) Списъкът на приетите от синдика вземания се одобрява от съда.
(2) Когато пред съда постъпи възражение по включено от синдика вземане в списъка на приетите от него вземания, съдът разглежда възраженията в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора с оспорено вземане и направилия възражението.
(3) Когато намери възраженията по ал. 2 за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответните промени, за което уведомява засегнатия кредитор.
(4) Когато не са направени възражения, съдът разглежда списъка в закрито заседание и го одобрява, ако го намери за законосъобразен."
Уважаеми народни представители, работната група от народните представители предлага заместващ текст, като ал. 1 остава същата:
(1) Списъкът на приетите от синдика вземания се одобрява от съда".
А ал. 2, 3 и 4 са нови. И се предлага нова, пета алинея със следното съдържание:
(2) Ако в 7-дневен срок от уведомлението по чл. 691 (3) пред съда постъпи възражение по прието или неприето от синдика вземане, съдът разглежда възражението в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора с оспорено вземане и направилия възражението кредитор.
(3) Възражение може да направи само лице, оспорило списъка на приетите от синдика вземания по реда на чл. 691 единствено за вземането, по чието приемане или включване в списъка е възразило.
(4) Когато намери възраженията по ал. 2 за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна, за което уведомява лицата по ал. 2. ББ/ВЙ 209.1
И новата ал. 5:
(5) Когато не са направени възражения, съдът разглежда и одобрява списъка в закрито заседание.
Предлагам, господин председател, да подложите на гласуване изцяло заместващия нов текст на чл. 693.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР:В чл. 693 се предлага заместващ текст с пет алинеи.
Моля, режим на гласуване! Гласуваме заместващият текст - окончателния текст, който ви прочете господин Мулетаров. Текстът се предлага от група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Ако не се приеме заместващия текст, ще гласуваме за основния текст.
Резултатът: от общо гласували 121 народни представители, 97 са гласували за, 6 против, 18 се въздържат.
Приема се предложеният заместващ текст и става окончателен.
Чл. 693 се състои от 5 алинеи.
Следващият текст, господин Мулетаров!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 694 е с единствена алинея и със заглавие "Прието вземане".
Съдържание:
"Чл. 694. За прието в производството по несъстоятелността се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 693".
По този текст няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 694 с една единствена алинея.
Резултатът: от общо гласували 123 народни представители, 116 са гласували за, 6 против, 1 се въздържа.
Приема се безспорният текст на чл. 694.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 695 със заглавие "Защита на кредитор с неприето вземане" се състои от три алинеи.
"Чл. 695 (1) Кредитор на неприето от синдика по чл. 690, ал. 1 вземане или на изключено по чл. 691, ал. 2 или 209.2 чл. 693 вземане може да установи неговата основателност по исков ред в 14-дневен срок след обявлението по чл. 690, ал. 2, съответно след уведомлението по чл. 691, ал. 3 или чл. 693, ал. 3. Искът се води срещу този, който е оспорил вземането.
(2) При неоснователно оспорване разноските по делото са за сметка на оспорилия вземането, а ако това е длъжникът или синдикът - разноските по делото са за сметка на масата на несъстоятелността.
(3) Влязлото в сила съдебно решение по ал. 1 има установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността".
По този текст се предлага заместващ с ново заглавие и нови две алинеи. Всъщност три алинеи, но с изцяло заместваща първа и втора алинея.
Или нов заместващ текст, който има следното съдържание:
Заглавие: "Установителни искове".
Чл. 695 (1) В 14-дневен срок от определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания лицата по чл. 693, ал. 3 могат да предявят иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане.
(2) Ако искът бъде отхвърлен, разноските по делото са за сметка на ищеца, а ако това е длъжникът или синдикът - разноските по делото са за сметка на масата на несъстоятелността.
(3) Влязлото в сила съдебно решение по ал. 1 има установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността".
Текстът е значително опростен и по-ясен и аз затова предлагам най-напред, господин председател, да подложите на гласуване заместващия текст със също три алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме предложения от групата народни представители заместващ текст на чл. 695. Текстът също се състои от три алинеи с подобрено съдържание.
Резултатът: от общо гласували 125 народни представители, 111 са гласували за, 6 против, 8 се въздържат. 209.3
Приема се заместващият текст.
Желателно е да гласуват всички, които са в залата.
Продължаваме, господин Мулетаров! 209.4
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият текст е чл.696 със заглавие "Допълване на списъка", с единствена алинея:
"Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по съответния ред вземания."
Текстът е кратък, ясен и по него няма никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, текстът е кратък и ясен, да направим едно ясно гласуване! Режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.696. Няма предложения.
От общо гласували 121 народни представители, за 112, против 6, 3 се въздържат.
Приема се текстът.
Следващият текст.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние пристъпваме, господин председателю, уважаеми народни представители, към една от найинтересните глави на този закон, това е глава четиридесета с новата форма, озаглавена "Оздравяване на предприятието". Първият текст от тази глава е чл.697, озаглавен "План за оздравяване". Неговото съдържание е:
"До започване осребряването на имуществото по глава четиридесет и първа, но не по-късно от три месеца след обнародването на решението за обявяване в несъстоятелност, може да се предложи план, който предвижда отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието и други или специален ред за осребряване на имуществото."
Народните представители от работната група предлагат този текст да бъде заменен със същото заглавие, но със следното съдържание, което е по-прецизирано:
Чл.697, заместващ текст: "С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или специален ред за осребряване на имуществото и други".
Това е заместващият текст, който би следвало да се постави на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Първо трябва да гласуваме заглавието на глава четиридесета.... СД/ЗТ 210.1
Господин Пушкаров, имате думата.
ИВАН ПУШКАРОВ (ПСН): Уважаеми господин председателствуващ, колеги! Това наистина е един изключително важен раздел, важна глава от закона. Това е нещо съвършено ново в нашата практика, нещо, което може да окаже огромно влияние върху оздравяването на цели клонове от икономиката. И аз си давам сметка, че това безспорно ще окаже сериозно влияние върху цялостния процес на преструктуриране.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Положително!
ИВАН ПУШКАРОВ: Положително, да.
Заедно с това, прочитайки целия текст на главата, аз съм обезспокоен много сериозно, защото не видях наличието на текстове, които да са обвързани с текста в чл.697 и които задължително, според мен, трябва да присъствуват. Не казвам, че тук трябва да присъствуват, в чл.697, но искам отсега да спра вашето внимание върху опасностите, които могат да възникнат, защото текстът е много краен. Той засяга изключително важни страни на икономическата дейност на 80% от фирмите в България.
Няма текст, който да обвързва кредиторите и всички, към които е обвързан длъжникът и които могат да предложат план за оздравяване. Няма текст, който да ги обвързва с последващо натоварване на държавата с опростените вземания. Тук имаме цялостно опрощаване, разсрочване. Това са процедури, които в повечето случаи, така да се каже, ще бъдат предприемани от други държавни структури и ще създадат на свой ред фактически за сметка на държавата, не за сметка на....
Точно така е! При 95% държавна собственост това е точно така! Текстът е много добър, ако частната собственост беше 80%. Разбирате ли ме? Защото тогава, щом като един кредитор поеме ангажимента да опрости вземането на длъжника, той го опрощава за своя сметка. Обаче има една маса, която се оценява различно, от 150 до 200 милиарда взаимни плащания и вземания между фирмите на България, държавните фирми. Това е скритата форма на кредитиране, която фирмите използват в този изключително тежък от кредитна, от лихвена гледна точка за тях период, тия четири години. Това е обичайната практика, нелегална, но действуваща безупречно. Така успяват да се държат над водата повечето от фирмите. 210.2
Представете си какво ще стане, ако фирмата, която е кредитор по същество на длъжник, по веригата така се получава едната е преди другата и се явява кредитор, и тя му опрости вземането! Тогава обратно това вземане натоварва първата фирма. И така се получава една верига, която изблъсква нещата към държавния бюджет. Разбирате ли? Това е една огромна опасност, допълнително, постоянно да се връща като снежна топка в държавния бюджет, защото няма къде да отиде. То ще отиде по веригата безспорно да се решава като опрощаване на задължения чрез държавния бюджет и увеличаване на държавния дълг.
Следователно, и аз не знам точно как трябва да бъде записано, но този текст обезателно трябва да бъде привързан с текстове, които да задължават кредиторите (да ги задължават!) за своя сметка да поемат опрощаване на дълг на длъжник.
Вижте, недейте! ... Изказвам сериозно съображение. Разбирам учудването Ви, но ежедневно се сблъскваме с тази практика. И някъде януари, февруари ние с Вас, ако не сме ние, аз се надявам, че ще бъдем ние, но ние с Вас отново ще трябва тая лавина, тая жаба да я гълтаме, която представлява новия дълг от, примерно, 50 милиарда по тоя начин направен. Защото те ще предприемат на тая основа масови опрощавания на дългове, разбирате ли, и ще ни поставят в шах и накрая няма какво да правим.
Ето това е съображение, което мисля, че е много сериозно. Аз ви призовавам да вземете отношение по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля колегата Васил Николов да вземе отношение. 210.3
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Споделям загрижеността на колегата Пушкаров да се намери точен запис. Не споделям елементарното му обяснение за причините на вътрешноведомствените плащания, плащанията между предприятията. Не можем да обясним това само с престъпността и склонността към престъпност в ръководителите на фирмите. Той беше министър и ако това е така, нека ни каже колко души е уволнил заради тези вътрешни плащания.
Аз мисля, че причините са много по-сложни и не бива да ги обясняваме така елементарно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отговори на репликата думата има господин Пушкаров.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Колеги, аз съм абсолютно изненадан от това силно политизирано изказване.
Първо, колегата не разбра изобщо какво исках да кажа. Не става дума за престъпно отношение на един ръководител към начина, по който неговата фирма трябва да оцелява. Това е единствената възможност на директора на дадено предприятие, и то на масата от предприятията, да ползва що-годе възможности и ресурси, за да държи предприятието над водата. Какво престъпление има в това? Той е отрязан от кредитния пазар поради, ако не знаете, поради лихва от 80 и повече на сто. И той се принуждава, животът го принуждава да отлага плащания. Той не го прави директно, разбира се, да си раздават пари помежду си, той просто отлага плащанията на тези след него и тези, които са го кредитирали с оборотни средства.
Така че това взаимно разплащане, тези натрупани неразплатени взаимни плащания, са обективно следствие от цялата тази катастрофа, която преживява страната, тоя колапс.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): Доволен съм от дупликата.
ИВАН ПУШКАРОВ: Така че, много Ви моля, недейте да тръгваме да политизираме един огромен проблем, с който трябва да се справим. И не съм имал такова намерение.
Разбира се, в цялата тази история има и престъпления, но не за това ми беше думата. Напротив, стопанските ръководители трябва да бъдат уважаване, тези, които намериха възможността да оцелеят. НЧ/КП 211/1.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Изглежда, че има някакво неуточняване. (Васил Николов говори нещо от място) Елате го кажете пред микрофоните. Давам Ви думата, само да не се карате.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, не искам да се караме. Аз благодаря, че ми дадохте извън правилника право да се дообясним.
Аз считам, че съм доволен от дупликата и считам, че ако прочете внимателно стенограмата, първата част на своето изказване, господин Пушкаров ще оттегли обвинението към мен за такова учудващо политизиране.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Николов.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, колеги! Господин Пушкаров има основание да се смущава на фона на тази взаимна задълженост, която е натрупана между фирмите. Но понеже обсъждаме и търсим чрез текстовете да свалим опасенията си, или обратно - да се засилят, ако няма обезопасяващи текстове, аз мисля, че в чл. 702, в чл. 704 има такива текстове, които не създават някакъв автоматизъм, който би сработил, когато се поиска такова разсрочване, опрощаване и прочие.
Има една процедура на разработване на план, обсъждане от съда, обявяване на възможност за събрания на кредиторите, приемане или неприемане на някои от тези инструменти и т.н. Тоест аз виждам в закона текстове, които създават един режим, при който не може да се разчита на такова опрощаване, такова необосновано разсрочване и т.н.
Ако е нужно някои от тези текстове да бъдат засилени, разбира се, може да се обсъжда.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пушкаров, имате думата за реплика.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Колеги, мисля, че този чл. 702 наистина допуска принципната възможност, но заедно с това няма 211/2. я защитата срещу опасността, която аз споделих.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Има я. Аз ще ви кажа къде е.
ИВАН ПУШКАРОВ: Добре, ще ми обясните, господин Орсов. Разбирам нетърпението Ви. Не съм правист, но нека да се изкажа.
Съдът фактически разглежда делото в присъствието на длъжника, на кредитора и на синдика. Длъжникът е държавна фирма, кредиторът е държавна фирма и синдикът е пак някаква държавна фирма, може да е частна, а може да и частно лице примерно. Тук я няма защитата на общодържавния интерес в този смисъл, да не се допуска неоправдано... Държавата даже може и да поеме, да се съгласи, тоест, кредиторът, чийто собственик е държавата в лицето на някакво министерство или на тези чиновници, които са в борда на директорите, държавата може да е склонна, може да приеме, че е необходимо да се направи тази крачка, но трябва да има формула, по която тя да се изрази.
Защото разбирате ли, че предприятието-кредитор, когато е държавно предприятие, то не може да изразява волята на собственика. Защото не знае собственикът какво, директно, искам да кажа, ако не се е посъветвала и ако не е взело някаква санкция от него. То трябва да вземе такава санкция, когато натоварва собственика с допълнителни задължения. Ето това мисля, че е много резонно да се направи. Защо?
Искам да изясня допълнително откъде идва опасността. В много случаи длъжници държавни фирми имат достатъчен приход, който може да покрие поне определена част от задълженията-. И те не го правят. Или избират селективно тези задължения, които да покрият. И в много случаи тук вече наистина се правят сериозни забежки, меко казано, примерно към частни, смесени и така нататък фирми, те приоритетно да бъдат задоволявани, удовлетворявани.
Значи държавата може да прецени, че длъжникът трябва в дадения случай просто не да му се опрости вземането, а само да се отсрочи при дадени условия. Но това трябва да го каже собственикът. Това е изключително важно. Затова чл. 702 ако се допълни по някакъв начин, мисля, че ще изиграе определена роля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Никой не е против заместващия текст. Може би ако някой предлага други текстове, ще ги гласуваме в залата.
Господин Орсов, моля да бъдете кратък, да гласуваме текста. 211.3
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз ще се опитам да разсея опасенията на господин Пушкаров. Той е напълно прав, че е необходимо съгласието на държавата в случаите, когато длъжникът е еднолично дружество с държавно имущество и процедурата за вземане на това съгласие е дадена в Постановление # 7 от 1994 г., с което се уреди редът по който държавата упражнява правата си в едноличните дружества с държавно имущество.
ИВАН ПУШКАРОВ (от място): Но това не е закон!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да, не е закон, обаче когато ръководителят на държавното предприятие, в смисъл еднолично дружество с държавно имущество, реши да се съгласи на опрощаване или разсрочване на вземанията, които има към друго предприятие, то във всички случаи той ще трябва да получи съгласието на съответния министър за това, тъй като постановлението го задължава да направи това. Без съгласнието на министъра разсрочване и отсрочване или опрощаване не е възможно. И тогава министърът ще може да даде своето становище - да не е примерно опрощаване, а да бъде разсрочване. И в процедурата на преговорите за обсъждане и одобряване на плана за оздравяване на предприятието това ще може да бъде взето предвид.
После. Във всички случаи онова, с което предприятието -кредитор се съгласи, е за сметка на неговото имущество. Държавата отговорност за задълженията, което е едно юридическо лице е поело, макар и с нейно имущество, не носи. Вярно е, че това ще се отрази на капитала и, ще намалее капиталът, но тя да плаща пари заради това - не! Да се натовари бюджетът - не! Аз не виждам опасения от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вие говорите за последиците от текста.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложения заместващ текст на чл. 697 от групата народни представители.
От общо гласували 132 народни представители за заместващия текст са гласували 123, против 5, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 40 м.)
Ст.Б/НП 212.1
(След почивката)

18 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Стойко Пенчев, имате думата.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По поръчение на ръководството на Парламентарната група на БСП и коалиция моля за 20 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам двадесет минути почивка, след което продължаваме работа. (Звъни)
(18 ч. и 20 м.)
212.2
(След почивката)

19 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Мулетаров, докъте стигнахме с Търговския закон?
По процедурен въпрос ли, господин Орсов? Имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги. Аз предлагам да поставим на гласуване едно предложение - да преустановим засега обсъждането и приемането на текстовете от проекта за Закон за изменение и допълнение на Търговския закон и да преминем към следващата точка от дневния ред, която е второ гласуване на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да разнообразим малко работата в парламента...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Може и така да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за предложението на народния представител Златимир Орсов да се премине към следващата точка от дневния ред.
В залата е и министърът на отбраната във връзка с обсъждането на закона.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо участвали в гласуването 127 народни представители, за предложението на господин Орсов 111, против 1, 15 се въздържат.
Приема се предложението.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет на първо четене на 1 февруари 1994 г.
По процедурен въпрос думата има госпожа Петя Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател. Като изразявам удовлетворението си, че започваме второто четене на Закона за отбраната и Въоръжените сили, имам две процедурни предложения: ВЙ/КП 213/1.
Първо, въз основа на чл. 35, ал. 2 от правилника, като имаме предвид общонационалното значение на този закон, той да бъде обсъждан днес и във всички пленарни дни чрез пряко предаване по телевизията, господин председател. Нека да може цялата нация да види как ще бъде обсъден и приет този закон.
И второто ми процедурно предложение - аз се радвам, че тук е министърът на отбраната, но този закон урежда статутът на Българската армия, обаче и на Въоръжените сили. И затова предлагам да поканим в залата началника на Генералния щаб на Българската армия, а също така на Националната разузнавателна служба и началника на Националната служба за охрана, както и министъра на вътрешните работи, тъй като законът е свързан и със статута на техните ведомства. Предлагам го за пълнота на обсъждането на въпроса. Предлагам това да стане в хода на обсъждането, а не да бъде причина за временно спиране. Мисля, че в хода на обсъждането те биха могли да дойдат тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на отбраната господин Валентин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин председателю, уважаема госпожа Шопова. Нищо против нямам, разбира се, да поканим началника на щаба и другите висши ръководители на Въоръжените сили, но в момента ние провеждаме мероприятие извън територията на град София, на което началник-щабът присъства. Аз бях до снощи вечерта там. Той не може да бъде извикан веднага.
Второ, министърът на вътрешните работи е в болницата от три дни. Не можем да го изкараме от болница, понеже положението му не е леко.
Другите висши командири не знам дали могат да бъдат призовани от днес за днес... Ставаше дума за директорите на НРС и НСО, но без да искам да ставам адвокат на началник-щаба или на Виктор Михайлов, искам да помоля в този пункт предложението да не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: До приемането на закона има доста време. Когато се явят, ще ги допуснем в залата. Нищо не пречи.
По предложението за пряко предаване трябва да гласува Народното събрание. (Шум и реплики в залата) 213/2.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте за предложението на госпожа Шопова да има пряко предаване по телевизията.
ПЕТЯ ШОПОВА (встрани от микрофоните): Може да има и пълен видеозапис вместо пряко предаване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Е, това не мога да разпореждам - за видеозаписа. В чл. 35 липсва текст за видеозапис. Това е по преценка на телевизията.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за предложението на госпожа Шопова за пряко предаване по телевизията 11, 43 са против, 70 се въздържат.
Не се приема предложението.
Да преценят в телевизията и ако искат да направят запис, това си е техен проблем. Там не можем да управляваме.
Господин Йончев, кой ще докладва?
Моля за тишина в залата! 213/3. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Заглавието на закона според вносителите и мнението на комисията е: "Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България". Не са постъпили официални предложения за промяна на заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме заглавието на закона: "Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България".
От общо гласували 124 народни представители, 124 приемат заглавието. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващият текст е озаглавен "Част първа".
Част първа на закона е "Основи на отбраната на Република България". Не са постъпили предложения за промяна на наименованието "част първа" и за заглавието на част първа "Основи на отбраната на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме заглавието на част първа.
От общо гласували 123 народни представители, за текста на част първа са гласували 123, против и въздържали се няма. Действаме като военните.
Приема се заглавието.
Преминаваме към член 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващият текст е: "Глава първа. Основни положения." Също не са постъпили предложения за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Всичко това можехме да гласуваме едновременно, когато няма предложения.
Моля режим на гласуване. Гласуваме прочетения текст.
Понеже чл. 1 има много алинеи, господин Димитър Йончев предлага да приемаме алинея по алинея, без да губим много време.
От общо гласували 125, за текста са 125, против и въздържали се няма.
Приема се и това заглавие.
Преминаваме към чл. 1.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Член 1 на този закон урежда основни положения на закона и са постъпили предложения, освен НИ/ВЙ 214.1 тези на Комисията по национална сигурност, също така на господин Димитър Куманов и народни представители и господин Манол Тодоров. В първа алинея на този член тези предложения не се разминават със становището на комисията.
Чл. 1 е следният:
"Чл. 1 (1) Този закон урежда отбраната и въоръжените сили на Република България."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Шопова, имате думата по ал. 1 на чл. 1.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател. Както правилно чувам гласът на проф. Велко Вълканов, тук става дума за изясняване на един процедурен въпрос - кой е основният текст, който ние ще разглеждаме. Тъй като има внесен само един проект и това е проектът на Министерския съвет, неговата алинея 1 не е текстът, който току-що беше прочетен. Беше прочетена ал. 1 на един сборен текст, който по мое мнение представлява становище на Законодателната комисия и Комисията по национална сигурност, на тяхна работна група.
Затова Ви моля, господин председателю, моля и господин Димитър Йончев да докладва като основен текстът на Министерския съвет и като алтернативно предложението на работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Народното събрание има опит. Основният текст е текстът, предложен от Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия.
Четете, господин Йончев. Това е основният текст. Няма предложения по него.
Моля режим на гласуване. Гласуваме ал. 1 на чл. 1.
ПЕТЯ ШОПОВА (от място): Не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така е. Четете правилника, госпожа Шопова. Там пише кое е основният текст.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Аз имам предложение по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля отменете гласуването. Имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, не става дума за процедура, а за това, че всъщност този текст, който ни се предложи току-що, не е достатъчно добър. Аз смятам, 214.2 че по-съвършен текст е онзи, който е предложен от Министерския съвет. Там е казано: "Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България."
Законът винаги урежда обществени отношения, които са свързани с някаква система. Това е точният текст и аз бих предложил това да бъде и текстът, който ще гласуваме: "Обществени отношения, свързани с отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом има предложение от депутат, който поддържа текста на Министерския съвет, това е предложение и ще се гласува предложението на господин Велко Вълканов и на госпожа Шопова.
Имате думата по процедурата. Ако вие направите предложение, че поддържате текста на Министерския съвет, то ще бъде подложено на гласуване. Ако не се направи това предложение, няма да се гласува.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Господин председател, аз развивам точно обратната теза, тъй като по нашия правилник, и моля господин Мулетаров и представители на Законодателната комисия да вземат отношение, нещата стоят точно обратното. Докладва се основният текст на Министерския съвет и след това алтернативният текст на двете комисии. Не виждам в какво се състои проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В кой член е?
ПЕТЯ ШОПОВА: Моля господин Йончев да ги докладва по реда на тяхното приемане.
Аз, разбира се, поддържам текста на Министерския съвет, но не е редно аз или господин Вълканов да ги поддържаме. Има един такъв основен текст, той се докладва, докладва се алтернативният и след това се гласува. Няма никакъв проблем.
Моля да се спазва процедурата, която е свързана с чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да видим какво пише в чл. 67. Изобщо няма нищо общо с чл. 67 Вашето изказване. (Весело оживление)
Гласуваме предложението на господин Вълканов, който поддържа текста, предложен от Министерския съвет. 214.3
Моля режим на гласуване. Гласуваме текста, предложен от Министерския съвет, който се поддържа от господин Вълканов.
От общо гласували 128 народни представители, за предложения и поддържан от господин Вълканов текст са гласували 95, 17 са против и 16 се въздържат.
Приема се това предложение.
Господин Татарлъ, имате думата. 214.4
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз мисля, че се получи неразбиране. Предлагам да се прегласува, защото законопроектът е на второ четене и е практика на Народното събрание да се предлагат текстовете на Законодателната комисия, а в случая Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия. Естествено, тука са взети предвид предложенията. Ако някой поддържа своето предложение, има право да стане и да предложи. Но за основа служи текстът на Комисията по национална сигурност и Законодателната комисия. Винаги така сме подхождали.
Предлагам да се прегласува и подкрепям именно предложението на двете комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, за основа пак приемаме текстът, предложен от Законодателната комисия и от другата комисия. Но щом се поддържа предложението на Министерския съвет от депутат, това трябва да се гласува. Ако не се приеме, тогава гласуваме основния текст. Господин Вълканов е напълно прав.
Допускам прегласуване.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (от място): Искам думата по процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма пояснение. Прегласуваме Прегласуваме предложението на господин Вълканов. Ако не се приеме това предложение, ще гласуваме основният текст.
МИНЧО МИНЧЕВ (от място): Текстът е същият, само че е допусната техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Резултатът: от общо гласували 125 народни представители, 98 са гласували за, 16 против, 11 се въздържат.
При това положение, господин Йончев, текстът е текста за ал.1, предложен от Министерския съвет.
Преминаваме към ал.2.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал.2. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост".
Предложенията, които са постъпили, не са по-различни от този текст. ББ/ЗТ 215.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, имате думата.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Предлагам вместо думата "гарантират" да се постави "осигуряват".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Ще стане: "... осигуряват сигурността...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Осигуряването е българска дума. Гаранцията е чужда дума. Нека да бъде "осигурява" или "гарантира".
Моля, режим на гласуване! Гласуваме текста на ал.2.
Резултатът: от общо гласували 123 народни представители, 122 са гласували за, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се.
Следващата алинея!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващата алинея е трета.
"Ал.3. При изпълнение на своите функции въоръжените сили използват военната мощ и бойния потенциал на страната в интерес на отбраната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложения има ли по този текст?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предложенията съвпадат с този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване! Гласуваме ал.3.
Резултатът: от общо гласували 125 народни представители, 124 са гласували за, против - няма, 1 се въздържа.
Приема се текстът.
Преминаваме към следваща алинея.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Следващата алинея е четвърта. Текстът на алинеята е:
"Ал.4. Елементите на въоръжените сили са военизирани или полувоенизирани структури. Елемент на въоръжените сили е всяка структура, необходима за водене на бойни действия, в рамките на отбраната. Елементите на въоръжените сили са във вид на формирования и изпълняват бойни или спомагателни функции".
Искам да предложа следното. В Законодателната комисия ни предложиха да се освободим от понятието "елементи". Поработихме 215.2 по това предложение. Господин Вълканов също предложи текст и ви го предлагам да звучи по следния начин, тъй като "елементи" се оказа, че е неподходяща дума.
Текстът, по нашето предложение - с господин Вълканов, в момента по съвет на комисията е следният:
"Въоръжените сили са съставени от военизирани или полувоенизирани структури, необходими за водене на бойни действия в рамките на отбраната. Структурите на въоръжените сили са във вид на формирования и изпълняват бойни или спомагателни функции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е хубав текст.
Господин Вълканов, ще вземете ли думата? - Няма.
Госпожа Петя Шопова има думата.
ПЕТЯ ШОПОВА (НЕЗЕВАСИМА): Уважаеми колеги, тъй като много уважавам материята на този закон и знам, че той трябва да бъде приет, разбира се, с добро темпо, но и качествено, искам да ви обърна внимание върху факта, че в момента ние в Общите положения вписваме характеристиката на въоръжените сили - нещо, което по проекта на Министерския съвет беше от чл.51 нататък.
В името на съгласието аз приемам, че може да бъде и така, но искам да ви напомня, че трябва да има законово определение на понятието "въоръжени сили", тъй като то ни е нужно и по други поводи.
Предполагам, че в двете комисии е пристигнало предложението на Министерство на отбраната, което е било направено още след първото четене на законопроекта и което звучи така. Преди започването на второто четене аз го връчих на господин Мулетаров и на господин Димитър Йончев.
Предлагам следното определение на въоръжените сили, като се доверявам на експертите на Министерство на отбраната:
"Въоръжените сили са формирования от български граждани, въоръжени с оръжие, бойна и спомагателна техника, средства за осигуряване, комуникации, със своя изградена инфраструктура, които изпълняват възложената им с Конституцията и този закон функция по гарантиране на националната сигурност".
Освен това предложение бих искала да направя бележката, че по мнение на специалисти и на експерти, с които аз съм осъществявала коментар на този закон, не може да има военизирани и полувоенизирани структури. Такава терминология е полезно да 215.3 бъде избегната. Виждам, че и министърът потвърждава това становище на неговите експерти.
Затова ви моля добре да обмислим определението на понятието "въоръжени сили".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Ще подложим на гласуване.
Господин Йончев, вземете отношение за военизирани и полувоенизирани въоръжени сили. 215.4
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, аз бих предложил да се съсредоточим по-внимателно върху предложения текст, тъй като засега според мен не е много сериозно да се обсъжда представа за Въоръжените сили, които са съставени от въоръжени граждани, при това с оръжие. Нека да бъдем по-сериозни! Въоръжените сили не са "формирования", а са система от формирования. И те имат определени функции. Тук са определени по два подхода: един път от това, че са съставни и по-нататък ще видите какво целят.
Така че тук доста коректно е направено това нещо. А всички структури във Въоръжените сили не са чисто военни.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Какво предлагаш?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предлагам ви текста, който ви прочетох, който звучи така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прочети ми текста на професор Велко Вълканов! Този текст ли ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Точно така, същия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По реда на постъпването гласуваме предложенията. Ако не се приеме предложението на господин Велко Вълканов, тогава гласуваме предложението на госпожа Шопова. Ако не се приеме и нейното предложение, гласуваме основния текст, който имате.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал. 4. Въоръжените сили са съставени от военизирани или полувоенизирани структури, необходими за водене на бойни действия в рамките на отбраната. Те са във вид на формирования и изпълняват бойни или спомагателни функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме заместващия текст, предложен от професор Велко Вълканов. Ако не се приеме този текст, ще гласуваме предложението на госпожа Петя Шопова.
Искате думата ли? (Обръща се към министър Валентин Александров)
Моля, отменете гласуването! Има думата министър Валентин Александров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председателю, господин Йончев, с риска да мина веднага за пълен некаСД/КП 216/1. дърник и да си подам веднага оставката, какво значи "полувоенизирани структури"? Все пак това е войска! Може ли "полувоенизирани" структури? (Неразбираема реплика от блока на БСП и коалиция) Ами да, разбира се, текстът се внася току-що! Понеже не съм го прочел, затова. Какво е сега това, извинявам се много?! Какво е това нещо "полувоенизирани структури"? Това може за четниците на Шешел. Това ли са тия структури? Кои са те? Или има армия, разузнаване, контраразузнаване, които са военни организации, и толкова. Милицията не е част от Въоръжените сили. Кои са тия "полувоенизирани структури"? Доброволните отряди ли? Кои са те?
Извинявам се много, това е много сериозен въпрос! Аз се извинявам и за тона, който си позволявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. Не, тонът е много добър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Какво означава "полувоенизирана структура"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин докладчик.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Въпросът е ясен. Отговарям.
Понеже законът е за Въоръжените сили, цялата съвкупност от формированията на Въоръжените сили се състои от два вида формирования: едните се активират в много по-висока степен по време на война, а в мирно време са в латентно състояние, а други в мирно време не са в еднаква степен военно ангажирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Дефиниция има ли някъде?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Тук, когато възразява господин министърът, той възразява в смисъл, че възприемам "военно" като "дисциплинирано". Това не са полудисциплинирани структури, т.е. полухайдушки, а са си изцяло дисциплинирани структури, но не са изпълнени с военен състав и задачи в мирно време. Тоест тук "военно" е в смисъл на "използване", а не в смисъл на дисциплина и ред. Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Аз пък останах с впечатление, че тия, които имат цяла пушка, са пълно военизирани, с половин пушка са полувоенизирани.
Има думата господин Руслан Семерджиев. 216/2.
Не е ли по-добре да имаме някъде дефиниция?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Ще има в преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В преходните разпоредби ще има дефиниция, определение кои са военизирани, кои са полувоенизирани.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да подкрепя изказаното мнение на господин министъра, защото наистина не може нещо "полу" да се явява, ако то не е точно и ясно казано. И той е напълно прав. (Реплики в блока на БСП и коалиция) Той може да бъде извън закона полувоенно облечен и всякакви такива неща. Но в закона не може да стане това нещо "полу". "Полуармия" не може да има или "полу" някаква част от тази армия. А ако има такива структури, каквито господин Йончев обясни, че те работят в латентно състояние, де факто, когато се възбуди тяхното състояние и те да почнат да действат реално, те си стават военни структури и не са "полу".
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Но преди да се възбудят, са.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Е, какво означава "полу" тогава?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Точно това.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: Не е точно това! Латентно състояние... Мечките са в латентно състояние, но тя си е мечка, тя не е полумечка.
Аз не съм против това, което Вие казвате, но просто трябва да бъде ясно и точно.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Приемам това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Семерджиев.
Професор Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, наистина в тази дума "полу" има основание за съмнения. Но има такива части, например Военната болница, където има и военизирани, и невоенизирани, и аз искам да ви предложа вместо "полувоенизирани" да кажем "частично военизирани".
Благодаря Ви, господин председателю. 216/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Стойко Пенчев има думата.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, искам да обясня един проблем, който започва да придобива методичен характер. В състава на Въоръжените сили на страната всички структури са военни структури. В тези военни структури могат да бъдат военни, на които е дадено звание, на срочна служба, могат да бъдат и волнонаемни. Но структурата е военна и тя изчерпва всичко. Разбирам възмущението на някои колеги, вероятно имат някои съображения, но единственото съображение за нас трябва да бъде перфектността на закона. Тази перфектност е "военни структури".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министърът има думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господа народни представители, аз приемам становището на вашия колега. Нека тази дума да отпадне, да не спорим за неща, които не са сериозни. Пет члена по-надолу, когато говорим за Въоръжените сили, ще се постави въпросът за разузнавателни служби и си представям какво ще стане тогава. Нека думата "полувоенизирани структури" да отпадне, да остане само "военизирани" и толкова. Не става дума кой ще ги командва и кой ще бъде министър на отбраната, но се страхувам, че тук оставяме един клувт, който вече дава възможност за различни тълкувания.
Аз съм сигурен, че между отделните парламентарни групи ще се получи спор върху това кои са елементите на Въоръжените сили и дали специалните служби да бъдат част от тях. Този спор се води, откакто бях съветник в парламентарната комисия. Четири години и по него още няма яснота. Едни хора са за това, че разузнавачите са военизирани, други са против това. И след малко работата ще започне. Нека да вземем въпроса и да го решим окончателно и веднъж завинаги, за да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да отпаднат думите "полувоенизирани", така ли?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Според мен така е поцелесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, Вие приемате ли да отпадне "полувоенизирани"? Дайте да изчистим текста, 216/4. господин Вълканов!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Рискуваме да направим грешка и след това да се опитваме да я оправяме. "Военизирани структури" задоволява напълно Министерството на отбраната, така че нека да не спорим повече по това. Ако приемете, разбира се, да не си налагам становището!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитър Йончев...
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз приемам становището на професор Михайлов, защото смятам, че ако приемем другата теза, трябва много да обясняваме как Въоръжените ни сили в цялата съвкупност са военизирани. Такова нещо практически означава милитаризация на обществото, те са в огромен обхват. Няма да разберат доброто ни намерение, че ние наричаме "военизирана" цялата цивилна катедра по история, примерно, на военното изкуство, в която няма даже един ефрейтор.
Ние би трябвало да приемем фактическото положение, че не всички структури са в еднаква степен военизирани. И затова "частично военизирани", военизирани, както са в армията основните бойни единици, и "частично военизирани" изчерпа проблема според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Халит Гаази има думата. 216/5.
ХАЛИТ ГААЗИ (ДПС): Уважаеми господин председател, за да прекратим споровете, аз подкрепям предложението на министъра на отбраната да отпадне думата "полувоенизирани", за да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Пенчев.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, извинявам се, само едно изречение: "полувоенни структури" значи нови устави, нови правилници за полувоенна структура и става нещо невъобразимо. Няма логика. Има един устав, правилник и той е на военните структури.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз предполагах, че именно в този текст ще възникнат маса дебати. И за да вървим по-прецизно, наистина едно понятие като "полувоенизирани структури", което допълнително ще усложни прилагането на закона, да отпадне и фактически текстът да бъде същият понататък.
Евентуално ако в по-нататъшната ни работа се окаже, че е необходимо подобно уточняване, ние ще го поясним в преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега ще отпадне ли "полувоенизирани структури"? Предлагат ли?
Първо, има предложение да отпадне думата "полувоенизирани". След това имаме заместващо предложение - "частично военизирани".
Госпожа Шопова, имате думата по процедура.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Уважаеми колеги, ние в комисията работим една година, така че мисля, че трябва да уважаваме взаимно труда си.
За да бъдем прецизни и за да не допуснем грешка сега в сблъскването на становищата, аз ви предлагам да отложим приемането на тази алинея и да вървим нататък. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли противното становище? НЧ/КП 217/1.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за отлагане разискването по ал. 4.
Гласували общо 124 народни представители, от тях 17 за, 92 против, 15 въздържали се.
Резултатът е ясен.
Господин Друмев, от Разградски избирателен район, имате думата.
ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Понеже и аз съм служил, осмелявам се, госпожа Шопова, да взема думата.
Предлагам във второто изречение, което гласи: "Елемент на Въоръжените сили е всяка структура, необходима за водене на бойни действия в рамките на отбраната", в това изречение да отпадне "в рамките на отбраната".
Общото понятие е "бойни действия" и не е нужно, независимо, че законът е за отбраната, да вмъкваме и да конкретизираме един от елементите на едно бойно действие. Има и настъпателни бойни действия, и отбранителни бойни действия. В този смисъл мисля, че с отпадането на "в рамките на отбраната" съвсем общо формулираме елемента на Въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Йончев, моля да вземете отношение, преди да гласуваме по всички предложения.
Никой не е направил предложение за прекратяване на дебатите, така че аз съм длъжен да дам думата, на който иска.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, в случая терминът "отбрана" не е посочен като вид бойна дейност, а като комплекс от действия на страната, които трябва да осигурят териториалната й цялост. Вътре има колкото си искате настъпления, стига да можем да ги осигурим. Не можем предварително да затворим това. Ние сме се ангажирали политически с отбранителна концепция. Тук се използва "отбрана" в два смисъла. Моля да бъдем разбрани, никой не е против настъплението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за отпадането на думата "полувоенизирани" от текста на ал. 4. След това ще подложа на гласуване, ако не се приеме, "частично военизирани". Той Минчо Минчев по-добре ги знае от Димитър Йончев. 217/2.
Гласували общо 127 народни представители, от тях 126 за, 1 против, няма въздържали се.
Приема се това предложение.
При това положение, господин Йончев, трябва да прередактираме предложението на господин Велко Вълканов без думата "полувоенизирани".
Нека да прочетете текста. (Реплики от залата) Няма "частично". Отпада, добре.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Предлага се на мястото на "полувоенизирани" - "частично военизирани" и текстът придобива следния вид: "Въоръжените сили са съставени от военизирани или частично военизирани структури, необходими за водене на бойни действия в рамките на отбраната. Те са във вид но формирования, изпълняват военни или спомагателни функции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Този ли е текстът на Велко Вълканов? Гласуваме вместо отпадналата дума "полувоенизирани" да се включат думите "частично военизирани структури".
Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 122 народни представители, от тях 44 за, 47 против, 37 въздържали се.
Отхвърля се.
При това положение гласуваме текста, предложен от господин Велко Вълканов, без думите "полувоенизирани".
Прочетете какво се получава тогава.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Искам да използвам правото си да поискам прегласуване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: ... Защото смятам, че колегите не разбраха какво гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Разбраха всичко, господин Йончев, няма да допусна прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Нали имам право да попитам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Няма да прегласуваме, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Добре, не прегласувайте, но аз съм длъжен да ви кажа съображенията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. 217/3.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: От момента, в който този текст влезе в сила, 60 на сто от хората, които в момента са във Въоръжените сили без пагони, ще дойдат пред бюджета, ще поискат пагоните и заплатите и въпросът приключва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще им дадем пагони, господин Йончев, четете сега текста на господин Вълканов. (Шум и реплики в залата) Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Текстът е следният: "Въоръжените сили са съставени от военизирани структури, необходими за водене на бойни действия в рамките на отбраната. Те са формирования и изпълняват бойни или спомагателни функции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Вълканов, така ли е текстът? Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 127 народни представители, от тях 117 за, 1 против, 9 въздържали се.
Преминаваме към следващия член.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал. 5. Основната част от Въоръжените сили е съсредоточена в Българската армия във ведомството на Министерството на отбраната. Останалите формирования на Въоръжените сили в мирно време са подчинени на други държавни ведомства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Някой от министрите, бивши, настоящи и бъдещи да вземат отношение? - Няма.
Думата има госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председател. Имам само едно предложение за отпадане: "Основната част от Въоръжените сили е съсредоточена в Българската армия" мисля, че тук може да се постави точка. Не ми звучи добре от юридическа и конституционна гледна точка "във ведомството на министерството". Министерството си е министерство и не зная дали това уточнение е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Останалите не са в частни фирми, а са в държавни ведомства - това иска да каже ал. 5. Така ли е, господин Йончев?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин председателстващият е абсолютно прав. Всички формирования на Въоръжените сили са разположени под различни ведомства и това трябва да се уточни. Изключения армията не прави. Ние работим с бюджета с ведомст217/4. вата, а не с формированията на Въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Семерджиев, имате думата. 217/5.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми колеги, аз искам да направя съвсем кратко предложение. В края на второто изречение: "останалите елементи на въоръжените сили в мирно време са подчинени на други държавни ведомства в случаите, определени със закон". Тъй като, казано е в основната част коя, какви, защо и "в случаите, определени със закон"... и там вече в съответния закон се казва...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, казва че не е разумно.
Господин Дърмов, имате думата.
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Господин Семереджиев е прав, но в същия закон по-нататък - в членовете 56 и нататък се определят именно ведомствата, към които те са прикрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Решихме и проблема на господин Семерджиев.
Нерешени проблеми кои останаха? На Димитър Йончев само.
Първо гласуваме за отпадане на изречение второ, което беше предложение на госпожа Шопова. Има направено предложение и то е перфектно - за отпадане на изречение второ на ал.5. (Шум и реплики в залата)
Имам грешка ли, госпожа Шопова? Кажете, за да се поправя.
Предложението е от първото изречение да отпаднат думите: "основната част на въоръжените сили е съсредоточена в Българската армия". Тя иска тук да има точка и да отпаднат: "във ведомствата на отбраната". И да отпадне, и да не отпадне, по-прецизен става текстът.
Моля, режим на гласуване за отпадане на тези думи. Това е предложението на госпожа Шопова, за да не се объркате при гласуването.
Имаме още 10 минути да работим, ако няма предложения за удължаване на работното време.
Моля, побързайте с гласуването.
Моля, прекратете гласуването.
От общо гласували 123 народни представители, за предложението на госпожа Шопова - 26, 76 са против, 21 се въздържат.
Отхвърля се това предложение. ВЙ/ЗТ 218.1
Гласуваме за ал.2 от текста, който ви е раздаден. Гласуваме за ал.5 на чл.1. Текстът ви е раздаден.
Прощавайте, отменете гласуването!
Господин Семерджиев, какво има? Казах Ви, че не може да се подложи на гласуване, тъй като е уредено в закона.
Знаем, че ефект няма да има. Защо да губим време?!
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Ще има ефект! Аз съм убеден! Защото тук разумът надделява.
Колеги, и колегата Дърмов, който възрази - останалите елементи на въоръжените сили в мирно време са подчинени на други ведомства в случаите, определени от закона. Ако искате, за да бъде ясно и точно... В този текст такова изречение не бива да остава само без да е ясно за какво става дума. Нищо, че понататък е определено в кои ведомства, кои части от въоръжените сили са включени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля да бъда извинен, че не подложих на гласуване текста, предложен от господин Семерджиев.
Гласуваме добавката в края на ал.5: "в случаите, определени от закона".
Моля, режим на гласуване. За яснота, предложението на господин Семерджиев е в края на ал.5 да се добавят думите: "в случаите, определени от закона". Това е една добавка от няколко думички.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 121 народни представители, за предложението 64, против 35, 22 се въздържат.
Това означава, че се приема тази добавка. Нищо лошо няма в това!
Господин Йончев, има ли друго предложение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Тъй вярно.
Господин Вълканов предлага да облекчим първото изречение и то да звучи така: "Основна част на въоръжените сили е Българската армия под ведомството на Министерството на отбраната". (Шум на неодобрение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме първото изречение да бъде това. Но, как "под ведомството"? (Шум и реплики в залата) Е, как ще бъде "под ведомството"? 218.2
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Господин Вълканов, да махнем "под", за да бъде "във ведомството", както си е в оригиналния текст, защото "под" не е много ясно... Може би "във ведомството"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ами то си е така, текстът е такъв.
Такъв си е действителният текст, господин Йончев!
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текст, който ви е раздаден с приетите вече допълнения за ал.5.
Моля, побързайте с гласуването!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 126, за 118, против 1, 7 се въздържат.
Минаваме към ал.6. 218.3
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: "Ал. 6. При обявяване на военно положение или на война всички формирования на въоръжените сили преминават под единно командване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Гласуваме текста на ал. 6.
От общо гласували 125 народни представители, за текста са 125.
С това приключваме.
Имате думата, господин Сакаллъ.
ВЕДАТ САКАЛЛЪ (ДПС): Господин председател, предлагам удължение до приключването на чл. 1. Да работим до приключване на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля режим на гласуване. Направено е предложение за удължаване на заседанието до приключването на чл. 1, но не повече от два часа.
От общо гласували 121 народни представители, за удължаване на времето 27, против 20 и 74 се въздържат.
Явна е умората.
Утре продължаваме от 15,00 часа. Може би министърът ще бъде в залата.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч. 03 мин.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Трифон Митев
Илхан Мустаф