Председателствали: заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Народното събрание (звъни).
По дневния ред има предложение от Парламентарната група на БСП и коалиция.
"Господин председател, на основание член 37, ал. 3 от правилника предлагам в петък Народното събрание да проведе парламентарния контрол след като приключи работата с последната законодателна програма.
Това са закони, по които имаме много малко работа по тях.
Точка първа - второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Точка втора - първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Първо четене на законопроект за изпълнение и допълнение на Наказателния кодекс."
Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение - преди парламентарния контрол да обсъждаме трите законопроекта.
Законът за горите касае само глобите, а Наказателнопроцесуалният и Наказателният кодекс са на първо четене. Да бъдат приети само по принцип. МС/ВЙ 168.1
Министрите ще чакат след това.
Много моля да гласуват всички народни представители.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за предложението на госпожа Ананиева 110, против 7, 6 се въздържат.
При това положение точка първа от днешния дневен ред е ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Точка втора - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Точка трета - ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин финансовият министър и министърът на отбраната могат да си починат до 10,30 - 11 часа. Започваме с друг дневен ред. Ако остане време, тогава ще има парламентарен контрол.
Госпожа Ананиева, второто предложение трябва ли да се гласува или да го оставим най-накрая? Да се работи във вторник извънредно, поддържате ли го?
Поддържате.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Ако ще искаме ваканция, това е алтернативно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: "На основание член 32, ал. 2 от правилника предлагам Народното събрание да проведе извънредно заседание на 28 юни, вторник, със следния дневен ред:
Точка първа - второ гласуване на проекта за закон за изменение и допълнение на Търговския закон, част четвърта, продължение.
Точка втора - второ гласуване на проект за Закон за отбраната и въоръжените сили".
Това е предложение за извънредно заседание за вторник.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването.
Никой не е оспорил досега кворума. Първоначалният кворум е 135.
Участвали в гласуването 106, при първоначален кворум 135, за ... 168.2
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съобщавам резултата, господин Бучков.
За 93, против 8, 5 се въздържат.
Приема се предложението за извънредно заседание за вторник.
Имате думата, господин Бучков. 168.3
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Всяко едно гласуване е само за себе си - така постановява Конституцията. Не може, ако са се регистрирали в началото 230 човека, а в залата са само 60, да приемем, че имаме кворум. Кворум се иска за всяко отделно гласуване, поради което моля да се повтори гласуването, господин председателю. (Шум и реплики в залата, възражения в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме с точка първа от дневния ред -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГОРИТЕ.
Въпросът за проверка на кворума е уреден в правилника. Веднъж направих служебна проверка и бях атакуван във всички вестници, че нямам право на това нещо.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа! Изменение и допълнение на Закона за горите - второ четене.
Този закон е минал през пленарната зала на първо четене. Направени бяха възражения, направени бяха предложения.
Комисията по земеделието направи предложение за повисоки стойности, но в края на краищата ми се струва, че трудно може да се дозират някои работи. Защо го казвам? Защото всъщност изменението и допълнението на закона, с който започваме днес, касае цифрови данни, т.е. глобите, които са предвидени в сега действуващия закон. Мисля, че при първия си доклад, при първото четене изясних на уважаемите колеги, че глоба от 10 лв., глоба от 50 лв., глоба пак от 10 лв. ми се струва, че не представлява не само санкция, но просто означава едно принизяване на санкциите в този закон.
И затова беше направено предложение санкциите да бъдат изменени и осъвременени. И както казах, от Комисията по земеделието и други колеги са направили предложения, но в края на краищата трудно можем да кажем дали 1000 или 1500 са по-точното.
Смятам, че Законодателната комисия е очистила крайните предложения и ги е свела до такива предложения, които да представляват действително санкция, без да прекаляваме в стойностите. ВТ/КТ 169.1
При това положение, предлагам да започнем гласуването. Единствено – 1 представлява нещо извън доклада ми, но той е по същество.
Предлага се чл.12 да се измени така:
"Чл.12. Непосредственото управление на държавния горски фонд се извършва от горски стопанства, които са местни органи на ведомството на горите. Горските стопанства са юридически лица, които организират и осъществяват възпроизводството, стопанисването, ползуването, опазването и охраната на земите от държавния горски фонд".
По всички текстове, които докладвам, няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров. Гласуваме ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Желателно е да гласувате всички, които сте в залата.
Моля, други желаещи да се регистрират и едновременно да гласуват.
От общо гласували 123 народни представители, за 122, 1 се въздържа, против няма. Приема се, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Оттук минаваме към цифрови промени.
– 2. "В чл.42 числото 100 се заменя с 2000, а числото 200 с 4000".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, за улесняване на приемането, тъй като се касае само за глобите, да има общи дебати.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители! Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за горите се отнася само за частта "Административно-наказателни разпоредби".
В проекта е предвидено увеличаване на размера на съществуващите досега глоби в по-голям, с оглед на известни обстоятелства. Други промени не се предлагат. Поради това предложението ми е да бъдат прочетени едновременно направените проектопредложения, 169.2 това е един раздел от закона, и ако някой има предложения, да се обсъждат едновременно и да подложим на цялостно гласуване проекта, тъй като това е една и съща материя, отнасяща се за един и същи раздел - цифри и глоби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Димитър Георгиев също ще вземе отношение.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз подкрепям идеята на господин Спас Мулетаров. Искам да добавя към нея още две съображения.
Глобите сме съобразили и с Наказателния кодекс относно наказателната отговорност за такива деяния, ако те представляват престъпления, дотолкова доколкото са визирани в Наказателния кодекс. И второ, с оглед пък на констатирано по време на разглеждането на този закон вътрешно противоречие с действуващото законодателство, със Закона за административните нарушения и наказания относно максималния размер глоба, който той предвижда, ние сме внесли с колегата господин Трифон Митев и Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, като предлагаме там също да се вдигне таванът на възможния размер на административно наказание - глоба, когато се предвижда по отделните закони, както тук, по Закона за горите. Това ще стане може би малко по-нататък, след като го разгледаме и в Законодателната комисия.
Така че идеята на господин Спас Мулетаров е коректна и аз предлагам в този смисъл, както той каза, да минем конкретно предложените текстове, които касаят глобите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Добре. Има предложение, имам информация, че в Народното събрание се намира господин Борис Бузов - заместник-председател на Комитета по горите. Да го допуснем в залата, евентуално може да каже и той нещо. Моля, режим на гласуване да бъде допуснат в залата господин Борис Бузов.
От участвувалите в гласуването 120 народни представители, за допускането на господин Борис Бузов в залата - 119, против няма, 1 се въздържа. Поканете господин Бузов.
Господин Джеров, да докладваме. Господин Мицев, Вие няма ли да се регистрирате?
Имате думата, господин Джеров, така както беше предложено. 169.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Съгласно решението продължаваме с всички текстове.
– 2. В чл. 42 числото "100" се заменя с "2000", а числото "200" с "4000".
– 3. В чл. 43 думите "от 10 до 100" се заменят с "от 500 до 5000".
– 4. В чл. 44 думите "не придружен с" се заменят с "не представи", а думите "до 50 лв." се заменят с "от 300 до 3000 лв.".
– 5. В чл. 45 числото "100" се заменя с "1000", а думите "до 200 лв., но не по-малко от размера на вредата" се заменят с "от 2000 до 10 000 лв.".
– 6. В чл. 46, ал. 1 думите "от 10 до 100 лв." се заменят с "от 1000 до 10 000 лв.".
– 7. В чл. 47 думите "до 200 лв." се заменят с "от 5000 до 12 000".
– 8. В чл. 48, ал. 1 думите "до 100" се заменят с "от 1000 до 5000".
– 9. В чл. 49, ал. 1 думите "до 200" се заменят с "от 1000 до 5000". – 10. В чл. 50 думите "от 50 до 400" се заменят с "от 5000 до 12 000".
– 11. В чл. 51 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 50 до 400" се заменят с "от 500 до 5000".
2. В ал. 2 числото "200" се заменя с "10 000".
– 12. В чл. 52 се правят следните изменения:
В ал. 1 числото "200" се заменя с "3000".
В ал. 2 числото "200" се заменя с "2000", а числото "500" се заменя с "5000".
– 13. В чл. 53 думите "до 100" се заменят с "от 1000 до 10 000".
– 14. В чл. 54 числото "100" се заменя с "2000".
– 15. В чл. 58 се правят следните изменения:
В ал. 1 думите "с които е извършено деянието" се заменят с "моторните резачки, превозните средства, с помощта на които е извършено деянието". НЧ/ЙА 170.1
В ал. 3 след думите "чл. 46" се добавя "чл. 47".
– 16. Чл. 59 се отменя.
– 17. Чл. 60 се изменя така:
"Ал. 1. Нарушенията по този закон се установяват от органите на горското стопанство.
Ал. 2. Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
– 18. В чл. 61, ал. 3 числото "200" се заменя с "3000".
– 19. В чл. 63, ал. 2 числото "10" се заменя с "1000".
– 20. В чл. 64, ал. 1 числото "50" се заменя с "3000".
– 21. В чл. 65 числото "2" се заменя с "200".
Това е съдържанието на закона. Както казах преди малко той касае само глобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли постъпило предложение до началото на второ четене, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Всичко е обсъдено в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От народните представители някой ще вземе ли отношение? Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме целия текст на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите на второ четене от – 2 до – 24 включително. Моля, режим на гласуване.
Гласували общо 122 народни представители. От тях 119 за, няма против, 3 въздържали се.
Господин Джеров има да уточнява още нещо. Дотук текстовете са приети - от – 2 до – 21.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Колеги, позволявам си да направя едно друго предложение. Това е един стар закон от 1958 г., в който няма членове, няма алинеи, няма точки. И тогава, когато правоприлагащият трябва да работи с него, трябва да брои алинеите и т.н.
Затова предлагам както направихме към Закона за данък общ доход една разпоредба накрая, предлагам да гласуваме "Законът да се постави в съответствие с разпоредбите на Закона за нормативните актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: кой ще го постави в съответствие, господин Джеров? 170.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще го формулираме абсолютно еднакво, както гласувахме последния текст на Закона за данъка върху общия доход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували общо 123 народни представители. От тях 121 за, няма против, 2 въздържали се.
По този начин Законът за изменение и допълнение на Закона за горите е приет.
Преминаваме към точка втора.
Господин Мулетаров, докладваме на първо четене
ЗАКОННОПРЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. 170.3 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Най-напред, господин председател и уважаеми народни представители, следва да се обсъдят проектозакони за изменения на Наказателния кодекс.
След последното изменение на Наказателния кодекс, което беше обнародвано в "Държавен вестник" бр. 10 от 1993 г., са постъпили нови девет законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които са предложени, първо, от Министерския съвет и от народните представители Лъчезар Тошев, Сашо Стоянов, Филип Димитров, Александър Йорданов, Александър Джеров, Димитър Луджев и някои други народни представители.
Постъпили са и законопроекти на Министерския съвет и на народната представителка Петя Шопова за приемане на нови наказателни кодекси, тъй като са отделни проекти.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се правят предложения за промени както в общата, така и в особената му част. Със законопроектите на Министерския съвет и на Лъчезар Тошев се предлага въвеждането на нов вид наказание "доживотен затвор".
Министерският съвет предлага наказанието "доживотен затвор" да се налага за изключително тежко престъпление и когато посочените в закона цели - поправяне и възпитание на лицето, предупредително въздействие, отнемане на възможността за извършване на друго престъпление, възпитателно въздействие върху другите членове на обществото - не могат да бъдат постигнати.
По реда на помилването "доживотният затвор" може да бъде заменен с "лишаване от свобода", след като осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години. Това наказание не може да бъде налагано на лице, което по време на извършване на престъпление не е навършило 20 години, както и на жена, която се намира в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или при постановяване на присъдата. Конкретно наказанието "доживотен затвор" ще се прилага и за престъпление за измяна, предателство, шпионство, квалифицирани случаи на убийство и грабеж, някои престъпления по транспорта, народното здраве и при увреждането на ядрени съоръжения - практически случаите, за които е предвидено смъртно наказание.
Проектът не предвижда замяна на смъртното наказание с "доживотен затвор", каквито разрешения се срещат в някои законоББ/ВР 171.1 дателства. А то ще се налага като една от алтернативите - лишаване от свобода, доживотен затвор, смърт.
В мотивите е посочено, че такова разрешение е подходящо, от една страна за постигане на плавен преход при осъществяване на идеята за премахване на смъртното наказание, а от друга страна се подчертава, че доживотното лишаване от свобода е съществувало у нас като вид наказание до 1951 г. и в този смисъл не е чуждо на правната ни система.
Законопроектът на народния представител Лъчезар Тошев предлага в Преходните и заключителни разпоредби на закона да се въведе нов параграф със следния текст:
"Смъртното наказание по смисъла на този закон освен в случаи на война, се разбира като доживотен затвор без право на амнистия с изключение на случаите по чл. 98, ал. 11 от Конституцията - упражняване правото на помилване от страна на президента."
Мотивите за това предложение са свързани с постепенното поставяне на българското законодателство в съответствие с европейските конвенции за защита правата на човека, които предвиждат отмяна на смъртното наказание, освен в случаите на война.
Със законопроекта на Александър Йорданов и Александър Джеров се предлага отмяната на института на продължаваното престъпление, който е въведен с Наказателния кодекс от 1968 г. Този институт предвижда за две или повече деяния, които осъщствяват различни състави на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, действието се наказва с едно наказание за всички деяния, взети в цялост, и за причинени от тях общ престъпен резултат. Процесуалният ефект от това е, че силата на присъдено нещо се разпростира върху всички деяния, които са извършени при условията на продължавано престъпление, включително и върху неразкритите и тези, които не са били известни на съда, който е постановил присъдата. Практиката възриема, че за новооткритите деяния постановената присъда се отменя и производството започва отново. По този начин съществено се понижава ефективността на правораздавателната система.
Освен това със съществуването на този институт често се стига до забавяне на предварителното разследване, и второ, до избягването на наказателната отговорност. 171.2
С отмяната на строгите правила на кодекса относно продължаваното престъпление действащият се наказва за всяко разкрито деяние от съвкупността при отчитане на високата обществена опасност на дееца.
Законопроектът, внесен от народния представител Филип Димитров, предлага да бъде внесено изменение в чл. 357а, който е приет от Народното събрание с последното изменение на Наказателния кодекс и квалифицира като престъпление разгласяването на сведения и разпространяването на документи, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни сътрудници.
Вносителят предлага посоченият текст да не се прилага, когато е налице решение на Народното събрание за горното. В мотивите се посочва, че това изменение ще даде възможност на Народното събрание да уреди въпроса за разкриването на така наречените досиета на политически лица.
Народният представител Сашо Стоянов предлага споменатият по-горе чл. 357а да бъде изменен, като се предвиди наказание за лицата, които вербуват съдии, прокурори, следователи, съдебни заседатели и журналисти за сътрудници на специалните служби, както и за лицата, които са укрили данни за такова сътрудничество.
Народният представител Лъчезар Тошев предлага чл. 357а да бъде отменен.
С разглежданите законопроекти се предлага още създаването на отделни състави в Закона за престъпления, като отвличане на лице, рекет, неподаване на декларация за доходи пред данъчна администрация, ощетяване на държавния бюджет, неплащане на данъчно задължение, неизпълнение на запор на съобщено от банков служител престъпление против кредиторите, неводене счетоводната отчетност, управление на моторно превозно средство, след като лицето е лишено от такова право. Тези предложения са във връзка с развитието на обществените отношения на настоящия момент и целят да уредят по адекватен начин наказването на актуални напоследък престъпни деяния.
Уважаеми колеги, многократно представителите на съдебната власт, които са внесли законопроект, който е внесен в Народното събрание от Александър Йорданов и Александър Джеров... 171.3
ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Къде са те сега?
СПАС МУЛЕТАРОВ: ... отправят упреци, че народните представители пречели в борбата с престъпността, като не приемали предложени текстове, за които магистратурата счита, че те следва да бъдат приети и че те ще дадат тласък за по-нататъшното разкриване и преследване на престъпниците. 171.4
Въпреки че лично аз не съм убеден в тази теза, все пак Народното събрание не трябва да дава поводи да бъде критикувано в тази насока. И тъй като това е сбор от отделни законопроекти...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Господин Мулетаров, това е цинизъм! Тях ги няма в залата!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: И тъй като това е сбор от отделни законопроекти, които сега не са обработвани изобщо, а са внесени общо всички и за тях се изготвя общ доклад, Законодателната комисия на своето заседание реши да предложи на народните представители да приемат на първо четене всички тези внесени законопроекти без основните законопроекти за нов Наказателен кодекс на Министерския съвет и народната представителка Петя Шопова, а частичните изменения. И ако народните представители приемат на първо четене тези законопроекти за частично изменение на Наказателния кодекс, то при второто четене да бъде създаден един общ законопроект за изменение на Наказателния кодекс по текстове, които се приеме, че са най-неотложни, найнеобходими за сегашния период. И вече да се прецени дали ще бъдат те приети за второ четене от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Без да политизираме нещата, госпожо Младенова, заповядайте.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми колеги, не споделям предложението на Законодателната комисия за разглеждане на всички тези седем законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс днес. А и въобще този принцип на работа не споделям и моля колегите народни представители да се присъединят към изказаното становище.
Съобръженията ми за това са няколко.
На първо място, безкрайно бруталният формализъм, с който се подхожда към разглеждане на едни такива съществено важни неща - променянето и изменянето на наказателно-правни норми в един кодекс, в който се лишават хората от определени граждански права и от свободи, когато се поставят в определени ситуации съобразно извършване на престъпление или набеждаване, СБ/КП 172/1. което не е по-малко опасно, в извършването на тежки престъпления с лишаване от свобода под формата на задържане под стража на първо време и след това дори, не да си Боже, при съдебна грешка и изтърпяване на наказание лишаване от свобода ефективно.
На второ място, смятам, че е недопустимо седем законопроекта да бъдат разглеждани едновременно и Законодателната комисия и парламентът да излизат с общо становище по тях. Тъй като съм си направила труда да се запозная и със седемте внесени законопроекта, смея да апелирам пред вас за следното: повярвайте, голяма част от тях взаимно се изключват в различните законодателни предложения за решения. Нещо повече, част от тях страдат от определен наказателно-правен инфантилизъм. Това бих искала да стане достояние на българската общественост, за да се разбере, че всъщност цялата тази игра с факта, че няма наказателно-правни норми, видите ли, и затова не се обуздава престъпността е една демагогия. Бих желала, господин председателю, да помолите да влезе Българска телевизия, за да снима банките в Народното събрание, за да може да се отрази де факто обстоятелството, че в залата присъстват представители на БСП, НСД и ДПС, за да може по някакъв начин да се тушират истеричните крясъци затова, за да може да се разбере, че всъщност не Българската социалистическа партия, не така нареченото от вестниците мнозинство пречи на създаване на правни норми и че не единствената възможност за обуздаване на престъпността или нейното намаляване е създаването на правната норма. За да се разбере в едни почтени дебати, че всъщност правни норми има, но войната в институциите на съдебната власт пречи до голяма степен да се овладеят формулите на престъпността и да се направи определена крачка към спокойствие мир в гражданското общество.
И тъй като все пак формално погледнато в дневния ред е посочено, че законопроектите са на първо четене, аз ще си позволя да направя бележки, за да не изпуснем случайно другите възможности, по четири от тях, като, разбира се, ще започна от внесения от Министерския съвет законопроект. Тук е и моят упрек - след като има внесен правителствен законопроект, не мога да си дам обяснение защо отсъстват вносителите, за да защитят своята теза. 172/2.
И така, по внесения от правителството законопроект, който цели изменение на текстове от чл. 37 от Наказателния кодекс до чл. 356, буква "в" на ал. 2, съображенията ми за този законопроект са следните.
По – 1, а именно изменението на чл. 37 от Наказателния кодекс. Това е въвеждането на доживотния затвор като наказание по нашия Наказателен кодекс и прилагането му като алтернативно на смъртното наказание. Това решение е необходимо и оправдано и с оглед на замисъла за осигуряване на възможността за плавен преход между наказанието лишаване от свобода до 20 години и алтернатива на смъртното наказание. Такова законодателно решение не би противоречало нито на принципите на Конституцията, нито на разширяване на действието на принципите на демократизма и хуманността. Независимо че не бихме могли да се съгласим изцяло с изложеното от вносителя в мотивите му, че смъртното наказание на практика не влияе върху динамиката на престъпността (става въпрос не само за налагането му досега, а и за изпълнението му), то явно постепенното заменяне на смъртното наказание с доживотен затвор и приемане и утвърждаване на една по-висша и хуманна цел в обществото ни.
Като споделяме основните доводи на вносителя на законопроекта по същество за мярката "доживотен затвор" или "доживотно лишаване от свобода", приемаме нейните цели и практическото им осъществяване, но не можем да не поставим въпроса за предлаганото й място в редакцията на чл. 37 от Наказателния кодекс. Това е редовен вид наказание или е изчерпателно предвидените в чл. 37, ал. 1, точка 1-11 от Наказателния кодекс, или е временна и изключителна мярка за отделни най-тежки престъпления наред с алтернативното на смъртното наказание?
Така както е предвидено и се предлага за приложение при отделните престъпни състави в посочените параграфи от 4 до 13, явно доживотният затвор не се предвижда на практика като самостоятелно основно наказание, а като една временна и изключителна мярка, както разбираме смисъла и съдържанието на чл. 37, ал. 2 от Наказателния кодекс. При тези обстоятелства систематичното място на доживотния затвор като наказание по наше мнение не би следвало да бъде предлаганата точка 1 на чл. 37, ал. 1 от Наказателния кодекс, а в ал. 2 на същия текст заедно и ал172/3. тернативно със смъртното наказание.
Затова вместо предложените изменения и допълнения на чл. 37, между прочем пропуснато е да се отбележи, че се отнася до ал. 1 на текста, този параграф би следвало да придобие следната редакция:
"В – 1 в чл. 37 се правят следните допълнения:
В ал. 2 след думите "се предвижда" се добавя "доживотен затвор или".
По – 2 - създаване на нов чл. 38а. Въвеждането на такъв нов текст, определящ условията, при които следва да се прилага доживотният затвор, е необходимо, целесъобразно и систематичното му място е там - след чл. 38 от Наказателния кодекс.
Правилно обаче е отразено в становището на Комисията по правата на човека на Народното събрание, че в ал. 1 на предложения нов текст на практика са възпроизведени критериите за налагане на смъртно наказание, без какъвто и да е друг законов критерий за случаите, при които се налага нов вид наказание.
Затова предлагаме посочената редакция на ал. 1 на чл. 38а в проекта на Министерския съвет след думите "чрез по-леко наказание" да се добави "а смъртното наказание е неоправдано тежко".
Не би могло да се възприеме като логично и практически оправдано предложението на Комисията по правата на човека за редакция на ал. 2 на чл. 38а, а именно осъденият на доживотен затвор да не може да бъде помилван по реда на чл. 74 от Наказателния кодекс. Така осъдените на доживотен затвор биха се поставили при по-неблагоприятно и направо при по-тежко положение от осъдените на смърт. 172/4. Ако се обсъди подобно становище, по-скоро би следвало да се обсъди дали не би трябвало да се измени и допълни и чл.74 от Наказателния кодекс - президентът да има право да заменя смъртното наказание само с доживотен затвор, което би било и оправдано, защото какво би означавало на практика правомощието на президента по сега действуващия чл.74 от Наказателния кодекс, в който се казва: "да опрости смъртното наказание", т.е. като има по-малкото правомощие и като се създава алтернатива на лишаването от живот, трябва да има възможност президентът да вземе отношение и по другата възможност.
По предложения текст за ал.3 нямам бележки и предложения.
Що се отнася до чл.38а, считаме, че следва да се предвиди и една ал.4 в този текст, подобна на чл.38, ал.3. Колега Корнажев, хубаво е да се слушаме, защото не ви е брилянтен законопроектът. С нея да се предвиди доживотен затвор, за да не може да бъде наложен на лице, предадено от чужда държава - защото имаме такива погрешни ратифицирани договори в това Народно събрание. Повтарям, необходимо е в чл.38а да се предвиди ал.4, подобна на ал.3 на чл.38 от сега действуващия текст. В тази ал.4 да се предвиди доживотен затвор да не може да бъде наложен на лице, предадено на чужда държава при такова условие, както и в тези случаи то да се замени с 20 години лишаване от свобода. Това е наложително не само заради задълженията ни по договорите за правна помощ, а и заради това, че на практика за такова лице наказанието доживотен затвор би станало по-тежко от смъртното наказание, щом не се предлага изменение на чл.38, ал.3 от Наказателния кодекс.
По – 14. Предложената редакция за създаване на нов чл.214а от Наказателния кодекс е неудачна и не би следвало да се подкрепи в този вид по следните съображения:
1. Предлаганият текст е твърде описателен. Той следва да бъде кратък и ясен и да обхваща едновременно с това всички възможни хипотези. В случая с предлаганото допълнение на Наказателния кодекс се обхващат само хипотезите, при които изпълнителното деяние, т.е. заплашването, е насочено срещу пострадалия и неговите близки. На практика обаче съществуват случаи, когато БП/КТ 173.1 заплашването е насочено и спрямо лица извън този кръг - работници, служители или сътрудници на фирми и други такива нови образувания, адекватни на новата икономическа обстановка в страната. Ето защо изложените в мотивите съждения за аналогия или разграничаване от легалното определение на заплашването по чл.198, ал.22 от НК, имам предвид грабежа - са неточни. Заплашването при престъплението изнудване за разлика от престъплението грабеж обхваща по-голямо разнообразие от възможни хипотези. Ето защо не бива неправилно, както е в предложението на Министерския съвет, да се ограничава кръгът на заплашените лица, но същевременно и опитът за изчерпателното изброяване на отделните хипотези на заплашването трябва да се направи, за да бъде обхватът на текста по-голям.
По този начин вносителят, въпреки изразените в мотивите към законопроекта намерения за разширяване приложното поле на такъв вид престъпни състави, за да се обхване новосъздадена престъпност, на практика стига до ненаказуеми случаи. И аз решително ще се възпротивявам против едно такова законодателно решение. Текстът не ограничава престъпността, а дава възможност за нова, ненаказуема.
Не споделям легализирането на чуждата дума "рекет", независимо от обстоятелството, че в последните години е получила голямо обществено разпространение.
Идеята да се обяви по същество опитът към изнудване в самостоятелно довършено престъпление е оправдана с оглед на голямата разпространеност на деянието в последните години. Но това би могло да се постигне по следния начин: едно изменение на съществуващия текст на чл.214 от Наказателния кодекс и то в следния смисъл (цитирам): "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага поиска от някого чрез заплашване да се разпореди с вещ, имуществено право или поемане на задължение, се наказва за изнудване с...", край на цитат. Тук вече следват хипотезите на наказателната репресия.
По този начин ще отпадне в основния текст като форма на изпълнителното деяние "употребата на сила". По същество сега съществуващият опит по чл.214 от Наказателния кодекс ще бъде въздигнат в довършено престъпление, тъй като ще отпадне изискване173.2 то за причинена имотна вреда и предлаганият текст би обхванал на практика всички възможни хипотези.
Внесеният законопроект не предвижда заличаване или изменението на чл.214, ал.2 от Наказателния кодекс, независимо че в квалифицираните състави се предлага подобен текст. Ето защо, ако се приеме изцяло предлаганият законопроект на Министерския съвет, фактически ще се стигне до конкуренция, дублиране и неточности в приложението на сега действуващия чл.214, ал.2 и предлагания чл.214а, ал.2, т.2 и ал.3, т.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожа Младенова, аз много се извинявам, но ще изчерпите цялото време и няма да остане.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Ще изчерпя. Няма да ми се разсърдят колегите от групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мисълта ми е, че няма да могат да се изказват другите от БСП.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Ами вижте какво ще Ви кажа, тя тази работа не е на кило зарзават. Това е Наказателен кодекс и не се постъпва по този несериозен начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е на първо четене. Конкретни предложения - на второ четене.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да, на първо четене.
Ще ви кажа нещо и за чл.26 и ще спра.
По чл.214 исках да кажа, че може да бъде по-правилно решено искането на Министерския съвет, ако бяха създали ал.2 например така: "за изнудване наказанието е...".
1. "Ако деецът се е заканил с убийство или тежка телесна повреда...".
2. "Ако деецът е употребил сила..." - еди-какво си наказание.
В заключение може да се обобщи, че предлаганите допълнения към Наказателния кодекс са наложителни, но е необходимо допълненията да се обсъдят и прецизират в духа на всички посочени съображения.
И тъй като има много лаически предложения за промяна, включително четем и министри на вътрешните работи какво говорят по въпроса за чл.26, което се застъпва и в двата нови законопроекта за наказателни кодекси изцяло, ще кажа няколко думи и по този въпрос. 173.3
Много от предвидените в сега действуващия Наказателен кодекс състави на престъпления не се извършват еднократно, а са продължени или продължавани по смисъла на утвърдената теория и практика. Такива са почти всички присвоителни престъпления, умишлената безстопанственост, кражбите с извършители длъжностни лица и др. Освен това на практика при сега съществуващата редакция на посочените престъпления е възможно отделните деяния, включени в общата престъпна дейност, сами по себе си да се явят маловажни и малозначителни, поради което би се стигнало в отделни случаи до ненаказуемост на дееца. Мисля, че това ние с вас тук не желаем. С евентуалното отменяне на чл.26 от Наказателния кодекс само в изключително редки случаи ще се прилагат квалифицираните състави, предвиждащи присвоявания, кражби, измами в големи или в особено големи размери.
От друга страна, изложените съображения в мотивите към законопроектите, касаещи тези разпоредби и по-специално за практическите затруднения, са основателни, но решаването с неизложения проблем на настоящия етап би следвало да се търси първо, било чрез предвиждане на съответни мерки за подобряване работата на органите на предварителното разследване или с частично изменение разпоредбите на чл.26, както и на съответните текстове от особената част на Наказателния кодекс. Така например би могло да се въведе допълнение към ал.6 на чл.26 от Наказателния кодекс, като се предвиди, че чл.26 от Наказателния кодекс не се прилага по отношение на престъпления против собствеността на различни физически или юридически лица, както и да се предвидят квалифицирани състави в особената част на престъпленията, при които приложението на чл.26 от Наказателния кодекс е с най-голямо разпространение, например присвояването е извършено с две или повече деяния.
В тази връзка не следва да се пропуска обстоятелството, че дори да се отмени чл.26 от Наказателния кодекс, действието му няма да се преустанови, тъй като в повечето случаи ще е в сила разпоредбата на чл.2 от Наказателния кодекс. 173.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Останаха 11 минути за останалите колеги от БСП.
Господин Мулетаров...
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! За да се разсее известното съмнение в някои народни представители за това, което в момента вършим и каква процедура провеждаме, аз искам да Ви информирам, че съгласно чл.66, ал.1 от Правилника за работа на Народното събрание всички законопроекти, постъпили в Народното събрание, които уреждат една и съща материя, се обсъждат в постоянните комисии и в Законодателната комисия едновременно и се внасят за обсъждане на едно и също заседание в Народното събрание. Това се върши днес. Законопроектите са девет, не седем, както посочи госпожа Младенова, от които три на Министерския съвет и шест от отделни народни представители, но всички се отнасят за промяна в отделни текстове от действуващия Наказателен кодекс.
Така че по отношение на процедурата ние сме в съответствие с правилника. Само ако се пристъпи към гласуване, би следвало всеки законопроект на първо четене да бъде гласуван поотделно.
Това е за пояснение, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо поотделно?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Защото всеки законопроект ще влезе самостоятелно и той трябва да се гласува самостоятелно. А при второто четене вече се обединяват отделните предложени и възприети текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ефектът е същият.
Има думата госпожа Мариела Митева. И общо да ги гласуваме, никой няма да ги отмени.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Господин председателю, първо бих искала да Ви помоля на всяка цена да поставите законопроектите за гласуване поотделно, тъй като аз лично не бих гласувала за приемането на някои законопроекти на първо четене. СД/ЗТ 174.1
На второ място бих искала да направя реплика на госпожа Соня Младенова, чиито забележки в по-голямата си част споделям, но моите възражения са свързани специално с чл.26 от Наказателния кодекс.
Лично аз не смятам, че са необходими каквито и да било изменения в текста за продължаваното престъпление, тъй като текстът е напълно коректен. Това е институт, останал още от римското право и юристите още в първи курс учат класическия пример за продължавано престъпление, за слугинята, която всяка вечер открадвала по една пура от кутията на господаря си.
Друг е въпросът, че в последните години много се измени смисълът на продължаваното престъпление. Докато в практиката допреди 40 години при продължаваното престъпление се е искало еднородност на деянията, с тълкувателно решение на общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд от 1970 г. се изоставя идеята за еднородност на деянията. Там се възприема едно доста широко тълкуване на понятието за продължавано престъпление, като например за мястото на извършване на престъплението се възприема идеята, че е възможно местата, където се извършват отделните деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление или пък на различни състави на едно и също престъпление, да бъдат отдалечени по място, включително и в различни окръзи. Разтегля се критерият и за времето, през което се извършват отделните деяния. А безспорно е, че то не трябва да бъде продължително.
Ето защо според мен практическите трудности, които се посочват от представители на различните институции - Върховен съд, Главна прокуратура, следствие - биха могли да се отстранят, ако Върховният съд или евентуално след създаването на Върховния касационен съд Върховният касационен съд излезе с едно тълкувателно решение, с което да приведе приложението на текста на чл.26 в неговите класически норми и да се изостави това широко разбиране, което на практика довежда до ненаказуемост на отделни деяния.
Поради тази причина аз ще се противопоставя както на промяната на чл.26, така и на неговата отмяна, още веднъж казвам, защото това е класически институт и той има място в наказателното право. 174.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други за изказване от Парламентарната група на БСП? Процедурен въпрос? Имате думата, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Господин председателствуващ, дами и господа! Смятам, че правилно ние включихме в днешния дневен ред някои допълнителни законодателни въпроси, какъвто беше този за промяна в Закона за горите. Но изпитвам дълбоки съмнения, че това, което вършим в момента, може да ни доведе до някакви значителни резултати. Защо?
Нека да си спомним, че самото правителство в някаква степен ограничи своя мандат, като предложи конкретни мерки за дейността си в твърде ограничен период от време. За това време е необходимо то да съсредоточи своите усилия в реалната борба срещу престъпността и, разбира се, такива мерки да бъдат предприети от самата съдебна власт.
Аз не виждам кое от досега извършените в България престъпления не може да бъде санкционирано по действуващия Наказателен кодекс. Вярно е, че имаме нови и усложнени форми на престъпност и липсват някои специализирани състави. Но дори и по сега съществуващите наказателно-правни норми тези деяния могат да бъдат преследвани и наказвани. Ако с нещо е целесъобразно да се занимаваме, това са по-скоро изменения и допълнения в процесуалното законодателство, за да могат да бъдат рационализирани някои от процедурите, които в момента съществуват, и да се повиши практическата ефективност в дейността на правораздавателните органи. Ние тук няма защо да се отчитаме пред съдебната власт и да показваме усилия, които мисля, че трябва да бъдат прилагани на друго място, в същото време да намаляваме ограниченото време за парламентарен контрол, с което могат да бъдат предотвратени някои неподходящи действия, за да не казваме по-силна дума, в действия на отделни министерства и ръководители на изпълнителната власт.
Затова аз правя предложение ние да се занимаваме по принцип само с тези въпроси, които наистина са неотложни и които могат да ни помогнат да намерим една генерална развръзка от днешните проблеми. Моето процедурно предложение е този въпрос, 174.3 който сега започна да се обсъжда, да бъде отложен и да се пристъпи в ограниченото време към задаване на въпросите и питанията на народните представители.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това означава да прекратим дебатите и да преминаваме към следващата точка. А следващата точка е НПК. Ще го гласуваме.
Обратно становище?
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Аз бих искала да се противопоставя на това становище, първо, защото действително са необходими някои изменения в Наказателния кодекс, а такива текстове има предложени особено във връзка със сега приемания Закон за несъстоятелността. За първи път от известно време насам се предлага наказание за укриване на доходи, за неподаване на данъчни декларации и т.н., явления, които безспорно вече са част от нашето съвремие и които във всички страни с традиции в демокрацията се наказват. Ето защо според мен тези изменения, или поне някои от тези изменения, са необходими.
На второ място бих искала да кажа, че с отлагането на гласуването днес на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ние просто ще преместим тази точка в друг дневен ред. А след като веднъж сме почнали, може би все пак е по-добре да ги довършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: По правилника има още 11 минути да се изказват от БСП и коалиция. От другите парламентарни групи едва ли някой ще вземе думата. Но независимо от това трябва да подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред и да преминем към следващата.
Моля режим на гласуване. Направено е предложение за отлагане на разискванията по точка втора от дневния ред - "Законопроекти за изменение на Наказателния кодекс".
Остават 11 минути само да се изказвате още.
От общо гласували 121 народни представители, за предложението на господин Янаки Стоилов 52, против 23, 46 се въздържат. 174.4
Отхвърля се предложението.
БСП имат 11 минути. Продължаваме. Няма желаещи.
Госпожа Петя Шопова има думата. 174.5 ПЕТЯ ШОПОВА (независим): Господин председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искала да кажа, че влизането на този въпрос в днешния дневен ред, разбира се, беше изненада за народните представители. Но тези, които са се готвили по материята, би трябвало и в условията на изненада да споделят своите възгледи.
Искам да ви напомня, че от месец юли миналата година има един голям проект, готов проект, цялостен проект за Наказателен кодекс, който беше създаден от професор Каракашев и доцент Айдаров от Правния институт на Българската академия на науките и предоставен на народните представители, за да бъде внесен в парламента. Проектът за Наказателен кодекс на професор Каракашев и доцент Айдаров, който ние сме внесли, има подкрепата на народни представители от няколко парламентарни групи. Този проект е с една философия, която възпроизвежда основните принципи на наказателното право на България от Освобождението досега и отчита всички особености на изменение на обществените отношения.
В този смисъл аз не мога да се съглася с господин Янаки Стоилов, че видите ли, прекрасен е сега действащият Наказателен кодекс и трябва само практиците да го прилагат. Не е необходима никаква промяна в наказателното законодателство. Това категорично не е така и много колеги заявиха това в своите изказвания.
Освен проекта ,внесен на 2 юли м.г., беше внесен и проект на Министерския съвет, който в основни линии съвпада с първия проект по принципите, които се предлагат във връзка с цялостната промяна на наказателното законодателство.
И ако аз днес говоря тука, от тази трибуна, то не е за да защищавам философията на двата проекта, а за да подчертая, че в условията, в които работим явно тези проекти трябва да бъдат приети при съгласие на парламента и особено на двете големи парламентарни групи. И аз апелирам към моите колеги от двете големи парламентарни групи, ако има време в което да работи този парламент, ние да променим философията на своята работа и да не законодателстваме на парче.
Второто, което бих искала да кажа е, че въпреки това че законодателстваме на парче, ние имаме за обсъждане девет проекта. Аз бих ви предложила да рационализираме своята работа. Да не обсъждаме деветте проекта, защото повечето от тях действиЦМ/ЙА 175.1 телно не заслужават това и да съсредочим вниманието си само около два проекта: проекта на Министерския съвет и проекта на Александър Джеров и Александър Йорданов. Смятам, че това са сериозните проекти и предлагам на Законодателната комисия при подготовката им за второ четене да подготви текста въз основа на тези два проекта, като считам проекта на Министерския съвет за основен.
По същество бих искала да кажа, че се съгласявам с предложенията за въвеждане на доживотно лишаване от свобода. Това явно е необходимо, особено в ситуацията, в която се намираме с този бум на престъпността и необходимостта да се въздейства с наказателно-правни мерки, както и да се намери наказателноправна защита срещу новите форми на престъпност - така нареченият рекет, евентуално във варианта на изнудването; това което се предлага от колегите Джеров и Йорданов - наказателно-правна защита от гледна точка на спазване на данъчното законодателство, както и във връзка с отвличането на лица. Това са актуалните въпроси, които би трябвало да бъдат обсъдени.
По отношение на чл. 26 бих искала да споделя пред колегите, че при многобройните ми срещи по нашия цялостен проект и по проекта на Министерския съвет няма представители на съда, прокуратурата и следствието, които да не са пледирали за изменение на ситуацията. Разбира се, аз съм склонна да възприема тезата на колежката Соня Младенова да се търси възможност не за цялостната отмяна, а за такава корекция на наказателното законодателство, която да даде възможност на онези, които го прилагат, да го прилагат по начина, по който искаме всички ние - законодателите и самите магистрати или служители на съдебната система.
По същество повече не смятам да говоря, но още веднъж, господин председателю и господин Мулетаров, ви моля да приемете като основен проекта за изменение на Наказателния кодекс на Министерския съвет с направените добавки от колегите Джеров и Йорданов и да работим върху тази основа, ако искаме да бъдем сериозни.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Други за изказване няма. Да пристъпим към гласуване. 175.2
Да ви ориентирам предварително: има три проекта на Министерския съвет. Имате доклада със становището на Законодателната комисия. Там са описани всички въпроси. Всеки проект ще гласуваме по отделно.
Господин мулетаров, може би трябва да цитирате описа? Моля докладвайте! Законопроектите са девет.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще докладвам законопроектите по реда на тяхното постъпване и ще посоча кой законопроект за каква материя от Наказателния кодекс най-общо се отнася.
Първият законопроект е от 2 декември 1992 г. под # 10300-66, внесен от Министерския съвет, се отнася за изменение на чл. 343б и създаване на три нови текста - а, б и в. Това е във връзка с отговорността на лицата, които управляват моторни превозни средства. Това е първият законопроект, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля гласуваме първия законопроект, внесен от Министерския съвет.
От общо гласували 121 народни представители, за 118, против няма, 3 се въздържат.
Приема се този законопроект.
Моля докладвайте следващия законопроект на Министерския съвет. 175.3 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият законопроект на Министерския съвет е под # 103-00-39 от 16.03.1994 г., който касае предложение за създаване на нов раздел пети към Наказателния кодекс, озаглавен: "Ощетяване на държавния бюджет" с пет текста, свързани с отговорността по неизпълнението на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Текстовете са свързани с отговорността по неизпълнението на бюджета. Моля, режим на гласуване. Гласуваме този законопроект на Министерския съвет.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От общо гласували 121, за проекта на Министерския съвет - 119, против - няма, двама се въздържат.
Приема се този проект.
Моля, следващият проект на Министерския съвет.
Моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият проект на Министерския съвет е под # 103-00-15 от 24.01.1994 г., с който се предлага да се изменят чл. 37, 63, 97, 99, 100, 102, 199 във връзка със създаването на института "доживотен затвор" и увеличаване на размера на предвидените наказания по някои видове престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме третия законопроект на Министерския съвет за изменение на Наказателния кодекс. Гласуваме на първо четене.
Моля, прекратете гласуването. Обявете резултата.
От участвалите в гласуването 124 народни представители, за проекта - 113, 3 са против, 8 се въздържат.
Приема се и този проект на Министерския съвет.
Моля, сега проекта на господин Александър Йорданов и господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не, по реда на внасянето следващият законопроект е # 102-33-39 от 11.02.1993 г., внесен от народния представител Лъчезар Тошев, който предлага да бъде отменен – 39 от закона. Доколкото разбирам неговото предложение е да се отмени чл. 357а, свързан с отговорността за държавна тайна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме за законопроекта, предложен от господин Лъчезар Тошев. Проектите са раздадени. Вносителят го няма в залата. Приемаме сега на първо четене. ВЙ/ВР 176.1
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От гласували общо 122 народни представители, за законопроекта - 8, против - 99, въздържали се - 15.
Не се приема на първо четене законопроектът. Отхвърля се законопроектът.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият законопроект е # 102-33-159, внесен на 29.03.1993 г. от народния представител Сашо Стоянов. Той засяга същия текст - чл. 357а, в който се предвижда да се търси отговорност за вербуване на съдии, прокурори, следователи, съдебни заседатели и журналисти за сътрудници на специалните служби. Това е неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, гласуваме законопроекта, внесен от народния представител Сашо Стоянов. Моля, режим на гласуване.
Вносителят го няма в залата.
Моля, прекратете гласуването, обявете резултата.
От участвали в гласуването 122 народни представители, за законопроекта - само 1, против - 99, 22 се въздържат.
Отхвърля се на първо четене законопроектът на господин Сашо Стоянов.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият законопроект е # 102-33-599 от 1.12.1993 г., внесен от народния представител Филип Димитров, който предлага към чл. 357а да се добави: "освен когато е налице решение на Народното събрание за горното", т.е. да се носи отговорност по този текст само когато има решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме внесения от народния представител Филип Димитров законопроект за изменение на Наказателния кодекс.
Вносителят го няма в залата.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за законопроекта на господин Филип Димитров - 6, против - 104, 12 се въздържат.
Отхвърля се и този законопроект на първо четене.
Господин Мулетаров, моля следващия текст. 176.2 ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият законопроект е внесен от господата Александър Йорданов и Александър Джеров под # 1023339 от 3 февруари 1994 г., във връзка със създаване на текстове за отвличане на лица, за изнудване и рекет и за именение на отговорност, във връзка с неподаване на данъчна декларация, т.е. актуалните въпроси, които сега разглеждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Актуалните въпроси, които трябва да бъдат включени.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за законопроекта, внесен от народните представители Александър Джеров и Александър Йорданов.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 124 народни представители, за 109, против 7, 8 се въздържат.
Приема се и този законопроект.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Следващият законопроект # 8 подред е # 1023354 от 10 февруари 1994 г., внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Прочитам ви изречението на текста: в преходните и заключителни разпоредби на закона да се въведе следния текст: "Смъртно наказание по смисъла на този закон, освен в случай на война, се разбира като доживотен затвор без право на амнистия, с изключение на случаите по чл. 98 ... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Имате текста всичките, четете, колкото желаете. Гласувайте за законопроекта, внесен от господин Лъчезар Тошев на първо четене, вторият законопроект от него.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 125, за - нито един, против 89, 36 се въздържат.
Отхвърля се и този законопроект на първо четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последният, девети законопроект за изменение на Наказателния кодекс, вносител е Димитър Луджев, с който се предлага да се създаде нова глава седем в Наказателния кодекс със заглавие "Престъпления против кредиторите".
Предложението е свързано с новото законодателство и подобни текстове има и в другите проекти, така че би било желателно да бъдат свързани при окончателното изработване. РД/ЙА 177.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Или Вие казвате да остане за новия Нказателен кодекс, когато се приеме?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не, може да се гласува и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега може ли да се гласува?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Вашето становище е?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Тъй като материята е актуална и е свързана със Закона за несъстоятелността и другото законодателство би могло да се включи в законопроектите за второ обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Разбрахте съдържанието на законопроекта на господин Луджев. Гласуваме дали да се приеме на първо четене или не. Това ще решавате вие. Моля режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 121 народни представители, за 85, против 5, 31 се въздържат.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, за коректност само искам да информирам народните представители, че народният представител Христо Бисеров е внесъл закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове и във връзка с него предлага да се изменят два ттекста в Наказателния кодекс. Този законопроект не е включен, тъй като той е зависим от изменението на другия закон и затова не е предложен от Законодателната комисия за обсъждане.
Това за информация и коректност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На първо четене от внесените законопроекти са приети - да съобщите, господин Мулетаров, кои са приети на първо четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: На първо четене от внесените законопроекти са приети:
Трите законопроекта на Министерския съвет - от 2.12.1992 година; от 24.01.1994 г. и от 16.03.1994 година.
Приет е и законопроекта, внесен от народните представители Александър Йорданов и Александър Джеров от 3 февруари 1994 г.
Приет е и законопроекта от 18.03.1994 г., внесен от народния представител Димитър Луджев. 177.2
Не са приети законопроектите, внесени от народните представители Лъчезар Тошев, Сашо Стоянов, Филип Димитров и вторият от Лъчезар Тошев, и трите са за един и същи текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Очакваме да бъдат внесени за второ четене приетите на първо четене.
Колеги, почивка или да продължаваме с НПК?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нека да каже господин Мулетаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Мулетаров, предоставяме тази възможност на Вас, Вие да кажете да продължаваме ли с НПК или да дадем малко почивка?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз само искам да информирам, че по НПК има три законопроекта, от които двата са на Министерския съвет и единият на народните представители Александър Йорданов и Джеров. Справката е готова. Отнася се за изключително наложителни и актуални изменения. Министърът може да каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля министърът на правосъдието да вземе отношение.
Желателно е да минем този законопроект и след това да дадем възможност министрите да се придвижат до Народното събрание. 177.3
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател и госпожи и господа народни представители, точно това е молбата ми.
С почивка или без почивка днес минете измененията на НПК, защото просто не може да се работи в правосъдната система без това да тръгне. Трябва да се разбере веднъж завинаги.
Чакаме сега резултатите за Закона за съдебната власт, но ако искаме и ако искате да върви правосъдието, това трябва да стане.
Пак казвам, с почивка или без почивка, нека мине днес на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нека да бъде без почивка.
Господин Мулетаров, докладвайте следващата точка на първо четене - законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
След последното изменение през 1993 г. на Наказателнопроцесуалния кодекс постъпиха в Народното събрание три нови законопроекта - двата на Министерския съвет и един от народните представители Александър Йорданов и Александър Джеров.
Законопроектът на Министерския съвет от 27 февруари 1994 година предвижда да се внесат промени в подсъдността на окръжния съд.
Предлага се като първа инстанция на окръжния съд да бъдат подсъдни делата за престъпление "рекет" и приготовление към него.
Това предложение е във връзка с предстоящите изменения на Наказателния кодекс, който днес приехме, в който ще се дадат отделни текстове за тези престъпления.
Със споменатия законопроект се предлага принципна промяна в разпоредбите, уреждащи разделянето на дело, образувано за престъпление, извършено в съучастие.
В действащия текст такова разделяне се предвижда като изключение и в много случаи то забавя хода на процеса, докато бъдат издирени и установени всички участници в престъплението. МС/ЗТ 178.1
С предложението се създава възможност когато има неустановени или неиздирени участници в престъплението, тоест, съучастници, материалите за тях да бъдат отделени, а делото да продължи срещу тези, които са открити. С това се ускорява наказателното производство.
Подобно предложение се съдържа и в законопроекта, внесен от народните представители Александър Йорданов и Александър Джеров.
Те предлагат текстовете, уреждащи вземането на мярка за неотклонение срещу обвиняемия да бъдат допълнени с нов текст, според който след вземането на мярка за неотклонение незабавно следва да се уведомят граничните пропускателни служби обвиняемият да не напуска пределите на страната. По такъв начин ще се повиши ефективността от тази мярка.
Със законопроекта на Министерския съвет, вторият, се предлага разширяване на законовите основания за вземане мярка за неотклонение "задържане под стража".
Досега тази мярка се прилага, ако за извършено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода десет и повече години или смъртно наказание.
С предлагания в проекта текст задържането под стража ще се прилага при всички случаи на тежки престъпления, тоест, за тези престъпления, за които е предвидено наказателна отговорност пет и повече години.
Същият законопроект предлага да се удължат сроковете за предварителното следствие като вместо два месеца, колкото са сега, да се увеличат на три.
Предвижда се удължаването на тоя срок до шест месеца да става с разрешение на прокурора, а в изключителни случаи да се допуска удължаването до девет месеца с разрешение на главния прокурор.
Понастоящем максималният срок, който главният прокурор може да разреши за продължаване на едно следствие е шестмесечен.
С втория законопроект на Министерския съвет от 24 януари 1994 г. се предлага чл.277, който определя случаите, при които могат да бъдат прочитани в съдебно заседание обясненията на 178.2 подсъдимия, дадени на предварителното разследване или пред друг състав на съда, да бъде допълнен.
Понастоящем прочитане се допуска, ако подсъдимият е починал и делото продължава по отношение на другите подсъдими или ако делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
С предлагания допълнителен текст се създава възможност прочитане на обясненията да се допусне и когато са констатирани съществени противоречия между обясненията на подсъдимия или той отказва да даде обяснение. Необходимо условие е подсъдимият да е бил предупреден по съответния ред, че обяснението му ще се използва като доказателства по делото.
По този въпрос искам с едно изречение да ви кажа, че това съществуваше в стария Наказателно-процесуален кодекс и беше една от ефикасните форми за разобличаване на престъпниците, когато те променят показанията си в съдебно заседание.
Министерският съвет мотивира това предложение в смисъл, че обясненията на обвиняемия са доказателствено средство и могат да бъдат проверявани чрез всички възможни способи по Наказателно-процесуалния кодекс, включително и чрез прочитането им в съдебно заседание.
Въпросът за използване като доказателство по делото на обясненията на обвиняемия, дадени пред органите на предварителното производство се поставя и в законопроекта на Йорданов и Джеров. С него се предлага нов текст относно възможността за прочитане на обясненията, аналогичен на този, предложен от Министерския съвет, но се поставя като условие обясненията да са били дадени в присъствието на защитник на предварителното производство.
Последното по важност изменение, което се предлага от Министерския съвет е дознание да не се образува докато не е разкрит евентуалният извършител.
Досега се образуваха хиляди и стотици хиляди дознания в страната, когато не е разкрит извършителят на престъплението. Те се трупаха в службите, в следствените отдели без по тях да се върши нищо. 178.3
С предложението на Министерския съвет, което е мотивирано, се цели ясно да се разграничат функциите на органите на полицията и на помощник-следователите.
Това предложение, второто, беше обсъждано при последното изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, но беше отхвърлено.
Това са проектите в трите законопроекта, които са внесени и предоставени на вниманието на уважаемите господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има становище на Комисията по правата на човека. От тях не виждам представител в залата.
Други комисии нямаме.
Госпожа Младенова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, становище на Комисията по правата на човека има писмено. То е приложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приложено е писмено становище и е раздадено на народните представители.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Уважаеми колеги, аз заставам пред вас, за да ви помоля да приемете законопроекта, внесен от Министерския съвет за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с една добавка.
Онова, за което стана реч преди малко като особена реплика на господин Мулетаров, т.е. за допускане отново прочитането на показанията на обвиняемото лице, дадени на следствието, ако има противоречие между тях и тези в съдебно заседание, докато дойде времето за второ четене да обърнете внимание на следния факт.
Да, съществуваше тази законодателна регламентация в българския Наказателно-процесуален кодекс от 1985 г., но съгласно Виенските договорености от 1986 г. и гарантиране правата на човека, съгласно Хартата за правата на човека, която е неразделна част вече от нашето българско законодателство, възниква една такава хипотеза. 178.4
Тогава ние ги отменихме, Деветото Народно събрание ги отмени, по изисквания на Виенските договорености, пак подчертавам, защото основната теза в наказателния процес е, че този, който повдига обвинението има ангажимента да го докаже.
Когато допуснеш да се четат противоречия между дадени обяснения на предварителното следствие и онова, което подсъдимият казва в хода на наказателния процес пред съда, това означава, че даваш основен приоритет на самопризнанията като основно доказателство. Самопризнанието като основно доказателство е приоритет на Вишински и отдавна тази школа е отречена.
Нещо повече. В подкрепа на тази си теза и молба към вас, между първо и второ четене да обърнете внимание на този факт, за да има едно оптимално и адекватно решение на процеса, в смисъл изменение на наказателния процес, адекватно на икономическото и социално променено нашето общество трябва да направим следното.
Съгласно чл.83 и следващият от Наказателно-процесуалния кодекс - "обвиняемият може да не говори". Това е негово право. Когато той прави признание се отчита като смекващо вината му обстоятелство, че съдейства на процеса, а когато, виждате ли, мълчи или казва едно - ами, той може може да говори, че има парцел на Луната. Въпросът е, че обвинителят трябва да докаже, че го има или няма. Някои припадат, но просто трябва да знаете, че когато минете от другата страна на барикадата и станете подсъдими, е нещо страшно, ако не може да ви защити дори законът.
И затова, аз ви моля към тази правна норма да бъдем особено предпазливи.
Аз лично имам огромни резерви въпреки, че така се дава възможност на съда и прокуратурата да си измие ръцете. Нищо не пречи и сега да си вършат работата както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожа Младенова.
Господин Велко Вълканов може би ще вземе отношение от името на Комисията по права на човека. 178.5
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера3"): Колеги, искам само да ви кажа, че нашата комисия обсъди този законопроект и дава становището, че всъщност той съответства на Конституцията и не нарушава правата на човека.
Това е една позиция, приета единодушно от комисията, но аз самият си позволям тук да посоча, че има проблеми, които изискват вашето много сериозно внимание.
Най-напред, в законопроектите има три хипотези.
Едната хипотеза е, когато обвиняемият изобщо отрича своите показания.
Втората хипотеза е, когато той отказва да дава обяснения. Думата е "обяснение" в случая.
И третата хипотеза, когато той заявява, че нещо не си спомня.
Аз смятам, че нашето отношение трябва да бъде различно в тези три различни хипотези.
Когато той заявява, че не си спомня нещо, аз съм готов да приема да се четат показанията без особени уговорки. Обаче, когато той отрича своите показания, дадени на следствието, аз смятам, че тук трябва много сериозно да заострим своето внимание.
Аз мисля, че ще бъде правилно, ако при тази хипотеза ние обезателно изискваме обясненията, дадени на следствието да са били дадени в присъствието на защитника. Само при този случай, отричани в съдебното производство обяснения могат да имат някаква стойност. Вън от това, аз смятам, че ще направим много сериозна грешка и си спомням, че преди 10 ноември ние, които работихме в тази област по правата на човека, много сериозно атакувахме този текст, това решение, старото решение, като посочихме, че то се използва за едно превратно приложение на текстовете на закона. И наистина решенията се насочваха срещу правата на личността.
Ето защо, като подкрепям по принцип тези идеи, които трябва да ускорят съдебното производство, аз намирам, че ние заедно с това трябва да положим специални грижи за осигуряване на правата на личността в наказателния процес. 178.6
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, накратко, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми колеги, направеното възражение от госпожа Младенова е имано предвид и при внасянето на двата законопроекта.
Аз искам да ви кажа, че и в двата има следните нюанси.
В първия на Министерския съвет се предвижда, че "прочитането на показание е допустимо, ако органът на предварителното производство е предупредил обвиняемия, че обясненията му ще се използват като доказателства срещу него". Това е в единия проект. 178.7
А във втория - на господин Александър Йорданов и Джеров, е предвидено това, за което говори господин Велко Вълканов че това може да се извърши само ако обясненията на обвиняемия, на предварителното производство, са дадени в присъствието на защитник. Така че тези елементи в проекта съществуват и те ще бъдат най-детайлно обсъдени и слети при второто обсъждане на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да. Има думата министърът на правосъдието господин Корнажев. След това госпожа Петя Шопова.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председателю, госпожи и господа народни представители, аз подкрепям и тримата колеги, които говориха преди мен. Молбата ми е като приемете на първо четене, до второто четене не да се изгладят, а да се съберат двете условия, да има отбелязване в протокола, че е предупреден и да се четат само ако са давани в присъствието на защитник.
Сега, разбира се, аз трябва да кажа като дългогодишен адвокат, зная, че това ще подразни някои мои колеги, ако слушат, че може и някой защитник да се подпише формално, но това вече си е негова работа. И затова има съответни органи. Но необходимо е да бъде охранена личността и същевременно да се прекрати разтакаването, защото вие виждате, с това приключвам, особено с този рекет, дали ще го приемете за рекет или нещо подобно, днес едно лице признава едно, утре отрича друго и трябва да ви кажа, че този въпрос беше обсъждан и дискутиран много обширно и в Ла Валета - за правата и сигурността на подсъдимия, но и на свидетеля, защото ще стигнем и дотам.
Така че аз подкрепям и двамата колеги, и тезата на колегата Мулетаров. Приемете на първо четене, до второто четене нещата ще се съберат и изгладят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много моля квесторите да си изпълняват задълженията. Не надничайте от балкона и напуснете балкона, моля ви се! Квестор назначих там! Елементарна култура нямат!
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. След изказването на госпожа Петя Шопова ще извършим гласуването.
Имате думата. ВТ/КП 179/1.
ПЕТЯ ШОПОВА (независима): Благодаря Ви, господин председателю. Аз не бих взела думата, ако господин Велко Вълканов, като един от най-сериозните членове на Комисията по правата на човека, не беше засегнал един въпрос.
Уважаеми колеги, мен не ме тревожи толкова четенето на обясненията на обвиняемия в съдебната зала, колкото ограничаването на правото на защита по време на предварителното производство.
Като адвокат бих искала да ви кажа, че и в момента, макар че следователят по закон има задължение да кани адвоката на всички следствени действия, които са свързани с лицето, което той защитава. Това не става. Тоест законът не се спазва. Това не влече никаква отговорност - нито дисциплинарна, нито друга, по отношение на лицата, които са го допуснали. И сега ние искаме да узаконим една ситуация.
Но мен ме удовлетворява позицията на Комисията по правата на човека, която казва, че правото на защита на предварителното производство може да бъде осъществено, ако защитникът на обвиняемия има право да участва в онези следствени действия, които са свързани със защитата на неговия подсъдим.
И аз в този смисъл за второ четене ще направя уточнения, но смятам, че тази позиция на Комисията по правата на човека трябва да вземем предвид. Иначе напразно е било изменението на процесуалното законодателство през 1990 г.
Второто съображение, което бих искала да ви изложа от гледна точка на практика, така както е казала Комисията по правата на човека, че записването на текста обвиняемият да не напуска пределите на страната е излишно, тъй като то се съдържа в Закона за задграничните паспорти. Както с господин Мулетаров сме коментирали нееднократно.
И третото, което бих искала да ви кажа, от гледна точка на практика, е, че въвеждането на мярката за неотклонение "задържане под стража" за всички тежки престъпления, извинете няма да промени особено практиката. Тя само ще създаде в обществото усещането, че ще бъдат задържани повече лица. Но и сега има възможност за задържане на лицата при определени обстоятелства, а въпрос на приложение на закона е дали те ще бъдат задържани и след това освободени. 179/2.
Аз бих предложила другото - когато става дума за престъпления, които сериозно засягат обществените отношения, като така наречения рекет, наказанието да бъде над 10 години лишаване от свобода, както се предвижда в самите проекти, а не да се сваля границата на случаите, когато ще бъде прилагана мярката за неотклонение "задържане под стража".
С тези бележки, за които аз ще внеса корекции за второ четене, но смятам, че те се съдържат в становището на Комисията по правата на човека, при известни условия бих подкрепила проекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много, госпожа Шопова.
Други желаещи няма.
Господин Мулетаров, докладвайте на първо четене.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Моля, господин председателю, уважаеми народни представители, на основание чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат гласувани на първо четене законопроект # 103-00-16 от 24 януари 1994 г. на Министерския съвет, законопроект # 103-00-31 от 27 февруари 1994 г. на Министерския съвет и законопроект # 102-33-40 от 3 февруари 1994 г. от народните представители господин Александър Йорданов и господин Александър Джеров, отнасящи се за изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Един по един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Един по един, нали?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Един по един, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме този законопроект.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първият е от 24 януари 1994 г. на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Ще имаме още едно гласуване.
Междувременно връчвам отговора на господин министъра на вътрешните работи по питане на народния представител Златимир Орсов.
Моля, побързайте с гласуването. Още едно гласуване и давам почивка половин час, за да могат да се придвижат някои от министрите, които ще поканим. 179/3.
За министрите не е необходимо да се оспорва кворумът. Ще бъдат само министрите. Моля, мобилизирайте се по-бързо. И кои министри ще бъдат поканени? Те само по един въпрос имат. Объркахме и тяхната работа днес, но свършихме нашата. Стоян Александров в момента е зает с делегация.
От общо гласували 122, за законопроекта 122, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Мулетаров, следващия законопроект.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Вторият законопроект е също на Министерския съвет - # 103-00-31 от 27 февруари 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет.
От общо гласували 122 народни представители, за законопроекта 120, против няма, 2 се въздържат.
Приключихме.
Трети има ли?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Третият законопроект, господин председателю, който следва да се гласува, е # 102-33-40 от 3 февруари 1994 г. от народните представители господин Александър Йорданов и господин Александър Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме третия законопроект на първо четене.
От общо гласували 122 народни представители, за законопроекта 117, 3 против, 2 се въздържат.
Господин Мулетаров, и този законопроект е приет на първо четене.
Давам 20 минути почивка. (Ръкопляскания в залата) След това продължаваме с парламентарния контрол.
(11 ч. и 35 м.)
179/4.
(След почивката)

12,00 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министрите са налице. Продължаваме заседанието.
Има думата господин Маньо Манев да развие въпроса си към министъра на отбраната.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър на отбраната! Съгласно чл. 24, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предвидено Министерският съвет, като изходи от реалните потребности на армията да определи необходимите площи за нейните цели, а заангажираната в повече земеделска земя да бъде върната на нейните собственици.
На територията на община Нова Загора се ползват от военни поделения земеделска земя в седем селища в размер на 3000 дка.
В предварителен разговор, който се състоя на 14 юни 1993 г. в град Нова Загора с представители на армията се стигна до заключението, че сегашните ползватели на земеделска земя, военните поделения, разположени в землищата на село Крива круша, Брястово, Асеновец и село Събрано, могат да отстъпят определени площи и се възстанови собствеността върху земята на частни стопани, а друга да се ползва като общински фонд за паша. До този момент, почти една година от срещата няма конкретно придвижване на споменатото по-горе споразумение.
Моето питане към Вас, господин министър, е следното:
Първо, има ли вече взето решение на Министерския съвет по изпълнение на чл. 24, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с което ясно да се регламентира правото на собственост от Министерството на отбраната върху ползваните от него земеделски земи?
Второ, какви са конкретните намерения на Министерството на отбраната за частично възстановяване на заетите земеделски земи от армията в село Крива круша, Брястово, Асеновец и село Събрано - земи, които са жизнено необходими за прехраната на населението от този край?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви. НЧ/НП 180.1
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Манев, дами и господа народни представители!
По първия въпрос на Вашето питане - има ли вече взето решение на Министерския съвет в изпълнение на чл. 24, т. 3 от закона, който споменахте, с който ясно се регламентира правото на собственост на Министерството на отбраната върху ползвани от него земеделски земи - в изпълнение на чл. 24, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Министерството на отбраната извърши необходимия анализ на войсковите райони разположени върху земеделски земи. На основание на плановете за бойна готовност на армията и отчитайки предстоящата структурна реформа, Министерството на отбраната предложи на Министерския съвет и същият със свое Постановление # 232 от 29.ХI.1993 г. задължи Министерството на отбраната да възстанови на държавния поземлен фонд 8888 декара земеделски земи и да освободи 19 войскови района, които се владеят без правно основание в общ размер на 6850 декара.
Всички тези земи са предоставени на общинските поземлени комисии за включване в плановете за земеразделянето. Повечето от това ние не можем да направим.
На втория въпрос - какви са конкретните намерение на министерството за частично възстановяване на заетите земеделски земи от армията в село Крива круша, Брястово, Асеновец и село Събрано, земи, които са жизнено необходими за прехраната на населението от този край. Тук въпросът е малко по-деликатен.
Вие знаете, че на 14.I.1994 г. в кметството на град Нова загора се е състояло съвещание, на което сте бил Вие и кмета на Нова Загора господин Георги Петров, председателят на Общинската поземлена комисия госпожа Елена Недева, от една страна и, от друга страна, командирът на поделение 28990 и представителят на квартирно-експлоатационната част на Стара Загора. Въпросът е обсъждан за земи от район, ползван от Министерството на отбраната. На съвещанието е постигната договореност поземлената комисия да предостави документи за кои точно имоти има заявени претенции в землището, посочени от Вас населени места.
Министерството на отбраната ползва терени, възлизащи 180.2 на около 2900 декара, от държавния горски фонд обаче и те не се третират от чл. 23, ал. 3 от Закона за ползването на земеделските земи. А освен това след съвещанието в поделението на КЕЧ а абослютно никакъв документ, какъвто ние сме пожелали не е пристигнал.
Ако ние бяхме информирани по-точно какво се иска, може би досега въпросът би могъл да бъде решен.
Но трябва да ви кажа, че в същия район Министерството на отбраната владее около 450 - 600 декара бивши земеделски земи. Голяма част от тях са застроени със сгради - подземни и надземни комуникации, необходими за отбраната на страната, което прави невъзможно възстановяването им за селскостопански нужди.
Но пак ви казвам, тук става дума за 500 декара, а в първата сметка те са излезли 2900. Значи ако хората са били така съвестни да представят необходимимте документи и да конкретизират имотите, щяхме да ги върнем досега. В случая трябва да ви кажа, че вината не е у нас.
Специално полигонът в района на село Асеновец, когато не се провеждат стрелби и сега се използва като общинско пасище. Значи войската прави една отстъпка, пускаме там говедата тогава, когато няма стрелба. Но няма да можем да го върнем, защото там са вложени много средства. Това е отговорът на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Манев, освен да благодарите на министъра на отбраната за изчерпателния отговор - дали сте доволен или не от втория въпрос. 180.3 МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател и господин министър! Аз благодаря за отговора. Но действително има някакво недоразумение. Ние се договорихме за 500 дка, които и Вашите специалисти прецениха, че могат да бъдат върнати в землището на село Крива круша. Но не ставаше въпрос за изпращания на документи от наша страна. Ако това е проблемът, ние ще ги представим пред Министерство на отбраната. И аз ви моля тогава в допълнителни срещи с Ваши, натоварени - оторизирани представители, да се уточни, тъй като действително съществуват земеделски земи в този район от тези 2000 дка в размер на 500, които могат, а и Вашите специалисти считат, че могат да бъдат върнати и ползувани за паша или за земеделски земи.
Аз Ви благодаря за Вашата готовност да съдействувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Манев.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Стоян Иванов относно реда за разпореждане със средства от бюджета, предназначени за фонд "Рехабилитация". Въпросът е отправен към министър-председателя на Република България проф.Беров.
Господин Иванов, имате думата да си развиете въпроса.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, господин министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас, господин Беров, е следният. С Постановление # 77 на Министерския съвет от 1994 г. в изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България в чл.39, т.3 е допуснат като единствен разпоредител в частта от средствата от фонд "Рехабилитация" в размер на 33,8 млн.лв., предназначени за инвалидите, да бъде Централният съвет на трудовопроизводителните кооперации за инвалиди. Това го лигитимира като единствен представител на стопанските организации за инвалиди и трудоустроени.
А това всъщност не е така, защото:
1. В Централния съвет на ТПК (другият съюз на трудовопроизводителните кооперации) членуват 18 трудовопроизводителни кооперации за инвалиди с общ брой на член-кооператорите над 9400 души. Този брой е повече от половината работещи в кооперации ББ/КТ 181.1 за инвалиди и трудоустроени.
2. Друга, и то значителна част от кооперациите за инвалиди не членуват в съюзи.
3. Освен това, извън предприятията на съюзите за слепи и глухи има десет общински фирми, специализирани за инвалиди и трудоустроени, които също не са членове на съюзи.
Средствата от този фонд "Рехабилитация" са частична компенсация за отнетата с въвеждането на данъка за добавената стойност преференции - преотстъпване на част от данъка върху оборота и акцизите, които се използуват като източници за финансиране на трудовата и социалната рехабилитация на инвалидите, трудоустроените и хората със сензорни увреждания и тази дейност се извършваше директно в съответните кооперации или фирми на инвалиди.
Разпределението на средствата на базата на споразумителен протокол само между Централния съюз на ТПК на инвалидите, Съюза на глухите в България и Съюза на слепите в България, като са изключени самостоятелните трудовопроизводителни кооперации и фирми за инвалиди, изключен е и Централният съюз на ТПК, който обединява 315 трудовопроизводителни кооперации и разполагат с възможности да обслужва своите членове - трудовопроизводителни кооперации за инвалиди по техните специфични проблеми.
Господин Беров, смятате ли, след всичко това, което казах, че е необходимо да бъде изменен чл.39, т.3, като разпоредител със сумата 33,8 млн.лв. да бъдат включени освен Централният съюз на ТПК на инвалидите Министерство на труда и социалните грижи със самостоятелните фирми и ТПК за инвалиди и Централният съвет на ТПК за включените в него трудовопроизводителни кооперации за инвалиди. А средствата да бъдат разпределени между тях съобразно броя на представените от тях фирми и организации на инвалиди и числения им състав.
Накрая, макар че предложението ми може да не звучи много сериозно, считам, че сегашното положение създава напрежение между различните организации и съюзи на инвалидите. Това може да бъде избегнато с реализация на горното предложение и ще е в съзвучие със законопроекта за фонд "Рехабилитация".
Благодаря ви. 181.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата министър-председателят на Република България професор Беров.
Заповядайте, господин Беров!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С ал.3 на чл.37 от Закона за кооперациите се освободиха кооперациите на граждани с намалена трудоспособност от внасянето на данък върху оборота само за стоки и услуги, които те сами произвеждат или извършват. Тези средства се отнасят в даден фонд, наречен "Рехабилитация". Неговите средства се използуват за социални мероприятия, които възстановяват здравето на инвалиди.
През 1993 г. при разработването на новите данъчни закони и по-специално на данъка за добавената стойност, тази преференция не бе възпроизведена.
Съюзът на слепите и Централният съюз на кооперациите на инвалидите многократно пред различни държавни институции поставяха въпроса да им се запази тази привилегия и в новия Закон за данък върху добавената стойност, но това знаете, че не бе прието. Непосредствено преди внасянето на държавния бюджет за 1994 г. в Народното събрание по настояване на горните съюзи при президента бе проведено съвещание, на което присъствуваха и народни представители. След проведено обсъждане се оформиха две предложения.
Първият вариант бе от бюджета да бъде предоставена сума като компенсация за отнемане на горните привилегии, която трябваше да бъде около 130-140 млн.лв.
Вторият вариант бе в Закона за данък върху добавената стойност да бъде записана същата привилегия, предвидена в Закона за кооперациите.
Както е известно с бюджета за тази година се прие да им бъде предоставена компенсация в размер на 60 млн.лв. 181.3 Понеже в закона сумата бе записана общо, в Министерството на финансите бе проведено съвещание, в което участваха и представители на Министерството на труда, за разпределяне на горната сума по отделни организации. След дълги разисквания се стигна до решение за разпределение на сумите, като за целта бе съставен протокол.
Впоследствие обаче постигнатото споразумение бе включено в проекта за постановление за изпълнение на Закона за държавния бюджет за 1994 г. и впоследствие се появиха възражения от страна на Централния съюз на трудовопроизводителните кооперации, които поставиха въпроса, че той е бил елиминиран при разпределение на споменатите 60 млн. лева. Явно е, че този съюз не е поставил искането си своевременно. Поставянето на въпроса постфактум на практика блокира изпълнението на чл. 39 от Постановление # 77 на Министерския съвет от т.г.
След поставянето на въпроса Министерството на труда и социалните грижи бе поканено да даде мнение за легитимността на тяхното искане, както и да даде окончателния списък на съюзите, организациите и фирмите, за които произтича право да ползват съответна част от сумата 60 млн. лева, при условие, че те и миналата година са ползвали привилегията, предвидена в чл. 37 на Закона за кооперациите. До този момент не е получена официална информация, но от водените разговори се разбира, че те в момента чрез областните управители и по други начини събират необходимата информация. Предполагам, че Министерството на труда и социалните грижи ще даде по-точна информация по този въпрос.
След като бъдат получени необходимите данни, в Министерството на финансите ще бъде проведена отново среща за преразпределение на одобрените от Народното събрание 60 млн. лева. Обаче междувременно възникнаха някои нови трудности, а именно събраните данни относно членството на даден съюз и относно броя на работещите инвалиди в даден съюз показват определени различия спрямо предварително заявените. Очевидно всеки един от съюзите се стреми да покаже повече членове и по-голям брой заети в своите предприятия. Вярно е, че в момента се извършва промяна в членството на някои кооперации и фирми, но този въпрос трябва да бъде уточнен между отделните съюзи. Изпълнителната власт не може да се намесва по отношение на избора на съюз, в който да членува отделният инвалид. СБ/ВР 182.1
Предложението на народния представител Стоян Иванов Министерството на труда да стане разпоредител на бюджетната сума от 60 млн. лева е неприемливо, тъй като вие знаете, че разпоредител по бюджета е Министерството на финансите. Така че при това положение Министерството на социалните грижи може да провежда необходимия контрол върху числеността на инвалидите в съответните фирми и кооперации, което е по-близко до неговите функции, и така ще помогне за едно по-справедливо разпределение на споменатите 60 млн. лева по бюджета за тази година.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министърпредседател.
Господин Иванов, моля да изразите Вашето отношение към отговора на министър-председателя.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Беров, аз разбирам, че намесата на Централния съвет на ТПК постфактум в разпределението на тази сума създава проблеми на Министерския съвет и на Министерството на труда и социалните грижи, но все пак факт е че до момента този фонд не може да се харчи, не може да се ползва за целите, за които е създаден. А ето, че вече е средата на годината и тези 60 млн. лева или поне частта от 33,8, която имат да ползват инвалидите, не се ползва. Годината мина, а знаете как инфлацията яде тези пари на тези хора. И аз ще помоля все пак...
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): На никого не са дадени още.
СТОЯН ИВАНОВ: Не, аз говоря за инвалидите. За глухите и за слепите не говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Иванов, ако трябва някаква друга справка, направете я допълнително. Вие имате актуален въпрос.
СТОЯН ИВАНОВ: Добре. Аз все пак благодаря на господин Беров, но ще го помоля да бъде по-настойчив при поставянето на тези проблеми пред Министерството на труда и социалните грижи, за да бъдат решени проблемите, които стоят пред всички инвалиди в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Иванов. 182.2
Има думата народният представител Георги Пирински, за да развие актуалния си въпрос, отправен към заместник-министър председателя и министър на търговията господин Кирил Цочев.
Да се готви Маньо Манев.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цочев, актуалният ми въпрос е свързан с договор, сключен на 28 май т.г., между държавната фирма "Булгаргаз" и Кредитна банка и Дисконтова къща "София" като друга страна по договора, с който договор "Булгаргаз" прехвърля своето право да получи над 2 милиарда и половина лева от Кремиковци и от "Химко" - Враца, прехвърля това право на Кредитна банка и Дисконтова къща "София". Произходът на този дълг на Кремиковци и "Химко" към "Булгаргаз" са доставки на природен газ по спогодбата за газопровода "Янбург", спогодба, която беше изпълнена от България с доставки на този газопровод със строително-монтажни работи и срещу заработения кредит от Русия се получава този природен газ.
Очевидно е, че ефектът от тази инвестиция на българската държава в крайна сметка трябва да се отрази върху държавните финанси на България, в смисъл, да ги облекчи, да постъпят тези приходи от този кредит в държавния бюджет.
В тази връзка въпросите ми са два.
Първият е дали бизнеспрограмата на държавна фирма "Булгаргаз", каквато програма дружеството е длъжно да има съгласно правилника, който Министерският съвет прие в края на миналата и началото на тази година за упражняване правата на собственост на държавата върху държавните предприятия, та тази бизнеспрограма съдържа ли задължения на "Булгаргаз" да осигури и преведе в държавния бюджет от вътрешните длъжници, в случая Кремиковци и "Химко" дължимите суми за погасяване на този кредит в крайна сметка?
И, второ, дали смятате, че със свои действия или бездействия управителят на фирмата е причинил влошаване на финансовото състояние на "Булгаргаз", някакви други щети на предприятието, а в случая и не само на предприятието. И в тази връзка смятате ли, че има място да бъде приложена т. 3 от ал. 2 на чл. 32 от споменатия правилник. 182.3
Завършвайки въпроса си, бих Ви обърнал внимание на текстовете на чл. 10 до 13 на правилника, които уреждат формите, по които държавата като едноличен собственик на капитала упражняват правата на собственост в държавните предприятия. Общо има три такива форми. Едната е чрез разореждания на самия Министерски съвет; втората е чрез заповеди на съответния министър или председател на комитет, в чиято система не, не бих искал да употребявам думата "влиза", но към която принадлежи съответното предприятие; и, трето, разбира се, чрез своите делегирани представители в управителните органи на фирмите, т.е. и управителят, и членовете на управителния съвет. 182.4
В случая става дума за изключително крупен въпрос, по който според мене поне Министерският съвет би следвало да приеме разпореждане, което да отчита гледните точки на няколко основни ресора на правителството - и финансовия, и търговския, и промишления, и енергийния ресор и по никой начин ми се струва не могат да се прилагат формално юридически аргументи, че видите ли, с един цесионен договор може да се реши един милиарден въпрос.
И второ, струва ми се, че въпросът има не само своето значение в случая като частен случай, а по принцип за формите и начините, по които се уреждат отношения между държавни и частни фирми и предприятия. В чл.19 от споменатия правилник са изброени случаите, в които управители на държавни фирми трябва да получат писменото съгласие на съответния министър или председател на комитет, преди да предприемат определени действия. В тези седем точки, изброени там, отсъства необходимостта да се получи съг ласие за цесионен договор. Там става дума за решение за увеличаване или намаляване на капитала, за закриване или откриване и т.н. Но може би има място да се погледне самия правилник, когато се решава конкретния въпрос, който повдигам, и той евентуално да бъде допълнен с необходимостта от подобно съгласие, включително и от Министерския съвет като цяло, ако сумата е достатъчно значителна.
Искрено се надявам, че Вашият първи отговор в парламента ще разсее всякакви съмнения, че нямате дар слово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Въпросът беше с повишена трудност, господин Пирински.
Има думата заместник-министър председателят и министър на търговията господин Кирил Цочев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители. Разрешете ми да дам накратко, а и същевременно съдържателно отговора на актуален въпрос на народния представител господин Георги Пирински относно прехвърляне на вземания от "Булгаргаз" на кредитна банка и дисконтова къща ЕАД.
На 28 май 1994 г. е сключен договор за прехвърляния на вземания - цесия, между "Булгаргаз" ЕАД в качеството му на БП/ЗТ 183.1 цедент, от една страна, и Кредитна банка АД или сконтова къща ЕООД в качеството им на цесионер, от друга страна. Цедентът, тоест "Булгаргаз", прехвърля на цесионера посочените Кредитна банка и дисконтова къща ЕООД вземанията си към държавата в размер на "Кремиковци" ЕАД - 1 млрд. 213 млн. 248 хил. лв. главница и "Химко" ЕАД - Враца в размер на 1 млрд.316 млн.лв. главница, като при доказване със споразумителен протокол между цедента и длъжниците и при съдебно решение за лихвите върху вземанията условията на договора се прилагат и за тях.
Общата цена на прехвърлените задължения в цитирания договор е договорена в размер на 1 млрд.886 млн.702 хил.лв. Срещу така прехвърлените вземания цесионерът, а именно Кредитна банка или сконтова къща ЕООД, се е задължил да финансира строително-монтажните работи на обектите: магистрален газопровод Дупница - Димитровград, Република Сърбия, газопровод Чивен Враца и участък от магистрален газопровод Стара Загора - Ихтиман.
С постановление # 7 на Министерския съвет от 25 януари 1994 г. Министерският съвет е приел правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията. В чл.15 и 16 от него изчерпателно са регламентирани и правомощията на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия. Сред тези правомощия не фигурира вземане на решение или даване на съгласие за сключване на договори за прехвърляне на вземания. От това следва, че съветът на директорите на "Булгаргаз" - ЕАД е органът, който има право да вземе такова решение, без да има нормативно задължение да иска съгласие от органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в дружеството.
Въпросът за извършеното прехвърляне на вземанията, тоест цесията, бе обсъден в Министерския съвет двукратно - на 21 юни 1994 г. от икономическия екип на правителството и предприятията-длъжници по сделката, с оглед структурноопределящото им положение в икономиката на страната и с оглед на огромния размер на вземанията; втори път на редовно заседание на Министерския съвет на 23 юни 1994 г., когато се взеха решения председателят на Комитета по енергетика, който е над "Булгаргаз", тоест в системата на "Булгаргаз", като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала - "Булгаргаз" ЕАД, да спре 183.2 изпълнението на договора, подчертавам - да спре изпълнението на договора, и комисия с представители на Министерство на финансите, Министерство на промишлеността, Министерство на териториалното развитие и строителството, Министерство на търговията и Комитета по енергетика в 15-дневен срок да представи икономическия анализ за целесъобразността на сключване на договора. 183.3
На поставените два въпроса от господин Пирински, това е фактологията, може да се отговори следното:
Първо, определената в договорите за възлагане на управление на дружеството бизнесзадача има характер на програма за дейността му за целия срок на договора и за всяка година поотделно, без конкретни цифрови изражения, като е заложено задължението да не се допусне увеличаване на несъбраните вземания. Следователно договорът за цесията не следва да окаже влияние върху изпълнение на бизнесзадачите по договорите за възлагане на управлението.
И второ, колкото до въпроса има ли основание да бъде приложена точка 3 от ал. 2 на чл. 29 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, ние с господин Пирински преди това направихме коментар, това е чисто правописна грешка от неговото питане, предполагам, че се има предвид хипотезата на точка 3 от ал. 2 на чл. 32 от правилника, тъй като чл. 29 не съдържа точки към никоя от тези три алинеи. И действително точката, която господин Пирински ми каза устно, че пита, е точка 3 на ал. 2 на чл. 32, който визира възможността за предсрочно прекратяване на договорите с членовете от съвета на директорите при действия или бездействия, довели до влошаване на финансовите резултати или когато са произтекли щети за предприятието.
Имайки предвид, че съгласно решението от заседанието на Министерския съвет от 23 юни 1994 г. назначената комисия ще се произнесе по целесъобразността на сключената сделка и Министерският съвет ще вземе решение по одобряването или не, едва тогава, в зависимост от изводите за икономическата й целесъобразност, може да се преценява дали следва да бъдат прекратени или не договорите за възлагане управлението на дружеството с членовете на съвета на директорите на "Булгаргаз" ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЦОЧЕВ: Разбира се, бих допълнил това, което господин Пирински каза във връзка с чл. 19 - за допълване в правилника. Мисля, че е актуално и аз ще си взема бележка. Това е съвсем актуално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър. СД/КП 184/1.
Има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Господин Цочев, благодаря Ви за отговора. Приветствам решението на Министерския съвет да се създаде такава група или комисия, за каквато Вие говорихте и за каквато съобщава печатът днес, която да оцени именно целесъобразността на договора, тъй като въпросът не е юридически, въпросът е от първостепенна икономическа и принципна важност.
Бих помолил, господин Цочев, и комисията да има пред себе си съзнанието, че и в този случай, и в редица други обществото иска да получи ясен отговор на два въпроса. Първият е дали с подобни невинно звучащи договори се извършва скрита приватизация, тъй като частни фирми стават кредитори на, както Вие казахте, "основни предприятия" на националната икономика за милиарди лева, без този кредит да е бил заработен първоначално от тази частна фирма, а е бил заработен от държавата.
Вторият въпрос е: в такива проекти, за каквито Вие говорите - газопроводи и други първостепенни инфраструктурни проекти елементарното изискване е да има търг, да има конкурс, да има състезание. И ако частната фирма докаже в един достатъчно обективен търг, че може да предложи по-добри условия, разбира се, за предпочитане е във всички случаи най-ефективната оферта да спечели договора.
Що се отнася до конкретните Ви отговори по двата въпроса, трябва да споделя с Вас, че по първия съм неудовлетворен от отговора - за бизнеспрограмата, защото аз не мога да си представя бизнеспрограма без цифри. Това най-малко на Вас би трябвало да го обосновавам като бизнесмен - че ако няма цифри, няма право да се казва "бизнеспрограма". И аз разбирам, че "Булгаргаз" няма такава. И бих предложил в контекста на упражнението по този въпрос да преразгледате изцяло дейността на "Булгаргаз" и да ни дадете бизнеспрограма с цифри не само за годината, а и по тримесечия най-малко.
Що се отнася до приложението на точка 3, както уместно уточнявате, на ал. 2 от чл. 32, а не 29, в края на краищата в това не е най-възловият въпрос. Въпросът е в какви условия са поставени управителите на фирми, дали те имат достатъчната 184/2. защита на правителството, когато защитават държавния интерес, или са подложени на един или друг натиск - икономически или друг, за да приемат решения, които са в частен, а не в държавен интерес. И затова предложих да се доуточни самият правилник за упражняването на правата на собственик - държавата, и разбира се, да се вземат други мерки, за да имат управителите на държавни фирми поне същите условия, предпоставки, сила и авторитет, когато преговарят със своите частни партньори, каквито имат контрагентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Пирински...
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз Ви благодаря за търпението, което чувствам, господин Кадир, че изчерпах докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не, понеже има още двама министри, които чакат да отговарят.
Ще вземете ли отношение, господин министър? 184/3. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих отговорил. Получи се диалог с господин Пирински, което е най-добрият начин за решаване на нещата.
Не напразно аз казах, че Министерският съвет е приел (в минало време, в което аз не съм участвал) Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата - постановление # 7.
Разполагам с два примерни договора, с които се възлага управление на съвета на директорите на еднолично акционерно дружество с едностепенна степен на управление, където не личи намесата на горестоящия орган за бизнесзадача. И самата бизнесзадача, която е под формата на справка за приходи и разходи, която се утвърждава само и единствено от управителя на едноличното акционерно дружество и на главния счетоводител. И в края на годината се следят само тези резултати. Поне практически в момента това е така.
В този смисъл ненапразно в отговора, независимо че той не ви удовлетворява, такава е нормативната база и за съжаление ще повторя, че на този етап, така както е залегнало в постановлението, не е възможно да бъде контролирано. Тоест, то е възможно, но ще трябва да се вземат практически мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще изменените постановлението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Точно това исках да кажа.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Ще очакваме практическите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос.
Господин Маньо Манев, имате въпрос, отправен към министър Босевски. Моля да говорите по-кратко, тъй като и министърът на транспорта чака да отговори на въпроси.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Моят въпрос е свързан със следното:
На 7 км северно от гр. Нова Загора се намира с. Кортен, едно от големите села в страната ни. В него няма изградена битова ЦМ/ЙА 185.1. и дъждовна канализация, а територията на с. Кортен е силно наклонена към р. Черковна (дере 29) и всички води, в т.ч. и отпадъчните води от промишлената и селскостопанската дейност, която е много активна в това село - подготовка на разтвори за пръскане на селскостопанските култури и други, се вливат в нея.
Реката минава през вододайната зона на гр. Нова Загора и е реален замърсител, особено във върхови моменти, и на близките кладенци, от които се черпи вода за тридесетхилядното население на града.
За предпазване от замърсяване на р. Черковна (дере 29) по мнението на специалистите и за създаване на екологични условия има два възможни подхода:
Първият е свързан с облицовка на р. Черковна в частта й на вододайната зона.
Вторият предполага проектиране и изграждане на канализация на с. Кортен - смесен тип с дъждопромивниници, с разреждане 50 пъти на дъждовните води, която да бъде отведена в главния отвеждащ колектор III на гр. Нова Загора. За целта има изработен идеен проект на канализация на с. Кортен, колектор III в гр. Нова Загора е изграден и оразмерен да приеме отпадните води на с. Кортен.
Допълнителен мотив в полза на втория начин за решаване на възникналия проблем, е, че след въвеждане в действие на язовир "Жребчево" подпочвените води на с. Кортен се повишиха рязко и приземните етажи на много къщи вече много години, зиме и лете, са се превърнали в непресъхващи извори на течаща вода.
Господин министър, моят въпрос към Вас е следният:
Какви са реалните възможности Вашето министерство да отпусне финансови средства за започване през есенните дни на тази година реализацията на втория вариант, с които ще бъдат решени сложилите се проблеми на хората в с. Кортен, както и ще се спазят ли екологичните условия или по-точно ще се осигурят ли условия за съхраняване от замърсяване на вододайната зона на гр. Нова Загора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: На въпроса ще отговори министърът на околната среда господин Валентин Босевски. Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН БОСЕВСКИ: Господин председател, уважаеми 185.2 дами и господа народни представители, уважаеми господин Манев! Известно Ви е, че на основание чл. 3 и чл. 24 от Закона за опазване на околната среда през миналата година - 1993 - към Министерството на околната среда беше създаден национален фонд за опазване на околната среда. Предназначението на фонда, ръководен от управителен съвет с представителство на голям брой министерства, е да осигурява финансова подкрепа на важни инвестиционни и други д4ейности, насочени към възстановяване и опазване на околната среда.
Основни източници за средства на фонда са санкциите при замърлсяването на околната среда над установените норми и въведените през настоящата година административни такси. За съжаление, многократните опити на Министерството на околната среда да въведе такси за изпускане на отпадъчни води и други замърсители в границите на нормите, като надежден и много помощен инструмент за акумулиране на средства за осъществяване на държавната екологична политика, не бяха подкрепени. Даже фактът, че такива такси се прилагат във всички европейски страни, включително в Полша, Чехия и Унгария, не можа да респектира опонентите ни.
В резултат са налице изключително скромните възможности на фонда. През 1993 г. постъпленията възлизат на 105 млн. 786 хил. лева. Към 15 юни 1992 г. те са 111 млн. 317 хил.лв., от които 42 млн. са остатък от предишната година.
Съпоставени с огромните потребности на страната, тези средства са направо символични! Само за завършването на намиращите се в процес на строителство градски пречиствателни станции за отпадни води, които далеч не са най-ресурсоемкия и остър проблем, са необходими повече от 2,5 млрд. лева!
При тези обстоятелства управителния съвет на фонда утвърди критерии и приоритети за разпределяне на средствата с цел най-ефективно използване на ограничените ресурси. Те визират: 185.3
Те визират обекти и мероприятия в 14 региона с утежнена екологична обстановка, решаване на екологични проблеми, за които са поети международни ангажименти и трето - ускорено изграждане на започнати вече екологични обекти.
До края на месец май от фонда са усвоени 44 млн. и 214 хил. лв., а на основата на решение на неговия Управителен съвет са подготвени договори и е открито финансирането на нови 8 обекта на обща стойност 28 млн. лв. В момента се обработват 56 заявки за повече от 200 млн. лв. Само искането на Столична голяма община за изключително остри екологични проблеми надхвърля 20 млн. лв. Всичко това е на фона на непрекъснато намаляване на средномесечните постъпления, поради състоянието, в което се намират предприятията и изключително неритмичното издължаване на предоставените кредити.
Като оценявам обаче загрижеността на господин Манев за този не толкова екологичен, колкото комунален проблем от компетенциите на Министерството на териториалното развитие и строителството и Министерството на финансите и независимо, че той не попада сред приоритетите на екологичната политика, приемам Министерството на околната среда в рамките на своите възможности да окаже помощ на общинското ръководство на село Кортен за намиране на най-реалистично решение. Поемам това и като свой персонален ангажимент.
Отговорът ми беше по-пространен, уважаеми господин Манев. Искам да дам възможност и на своите колеги да отговорят на въпросите.
Ще си позволя само, уважаеми господин Кадир, по-скоро - позволете ми, завършвайки с този ангажимент, който поемам като министър да направя нещо, което рядко се случва в дневния ред на питанията. Макар и в не особено голям състав, днешното заседание на парламента го моля да приеме моята благодарност като министър на околната среда за един акт, който е принос на нашия български парламент, а това е именно изменението на чл. 6 в Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Съгласно измененията на чл. 6 предложението на Министерството на околната среда намира своето място в този закон със следния казус: "Паричните постъпления от приватизация на държавните предприятия след ВЙ/НП 186.1 внасяне на средствата във взаимния фонд по чл. 8 се разпределят и за попълване на националния фонд за опазване на околната среда - 5 %".
Искам да благодаря и да поздравя българския парламент за този особено прогресивен акт и да ви уверя, да ви информирам, че такъв казус не съществува в законодателството на страните от Европейския регион в този му вариант. С тези 5 на сто, с които българските парламентаристи решиха да се попълва националния фонд от приватизационните постъпления, националният фонд, господа парламентаристи и господин Манев, ще може по-храбро и ефективно да посреща нуждите на общините относно финансиране на екологосъобразни обекти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Босевски.
На господин Маньо Манев не му остава нищо друго, освен да благодари.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря най-сърдечно, господин Кадир и господин Босевски за отговора.
Искам само едно допълнение - действително за село Кортен това не е екологичен проблем. Проблемът като екология е за Нова Загора. И в този смисъл аз смямтам, че Вашето желание да съдействате само е положително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, благодаря Ви. Но за Нова Загора - отделно.
Има думата Стоян Иванов или Васил Николов. Кой ще развие въпроса към министъра на транспорта? Един от двамата трябва да развие въпроса. Ако можете накратко да го развиете въпроса, за да може да отговори и господин Кирил Ерменков. А за министъра на образованието няма да остане време ... Е, две минути - добре.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър Ерменков!
Аз трябва да ви кажа, че и преди това говорихме с господин Ерменков. Той ни представи своя отговор и въпреки всичко, за да се чуе все пак за какво точно става дума, аз ще се възползвам от двете минути, които се дават. 186.2
Уважаеми господин Ерменков, обръщаме се към Вас с моя колега Васил Николов, за да получим обнадеждаващата информация за изграждането на обходен път на Килифарево.
Изразяваме едновременно с това тревогата на населението на града. Засиленият трафик напоследък на международни автомобили и коли - до 800 на денонощие в двете посоки, докато през 1992 г. са 400, навява у хората мрачни предчувствия за предстоящи нещастия. Това предчувствие и тези настроения се подсилват и от факта, че досега въпреки осигуреното финансиране и наличието на строителна организация - изпълнител, по обходния път са изкопани само основите на седемте основни стъпки на колоните на първото мостово съоръжение и са усвоени през миналата година само 600 хил. лв.
Според ръководството на общината проблемът е в това, че Главно управление "Пътища" София, преработва работната документация, за чиято готовност се сочи срок 1 юли тази година. При това този срок се отнася само за документацията на първото мостово съоръжение, а за останалата част от трасето и мостовите съоръжения документация липсва, а трасето не може да се изпълнява на части поради технологични причини.
Господин министър, искам да чуя съвсем накратко какво ще направи Вашето ведомство и подведомствените му организации и ако е възможно - какъв краен срок Вие лично ще посочите за изпълнението на обходен път Килифарево.
Очаквам Вашия отговор заедно с гражданите на града Килифарево. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Министърът ще Ви отговори.
Господин Ерменков, имате думата, за да отговорите на актуалния въпрос на народните представители Стоян Иванов и Васил Николов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Иванов и Николов.
Аз съм съгласен с констатациите, които вие предоставихте на Министерството на транспорта. Бих искал съвсем накратко да ви информирам за състоянието и възможностите за реализация на проекта. 186.3
Всички необходими проучвания за проектирането на обхода на град Килифарево, самото проектиране са извършени в периода до 1989 г. По изготвения проект е извършена отчуждителната процедура за засегнатия горски и поземлен фонд, изготвени са оценителни протоколи и е направено искане пред Общинския съвет в град Велико Търново за оценка на имотите и регулация на град Килифарево, засягащи се от трасето на обекта, но по редица причини, в това число и недостига на средства, реализацията на проекта е отлагана с години.
С разчета на капиталните вложения за миналата 1993 г. са осигурени средства в размер на 3 млн. и 600 хил. лв. за направа на вноските по чл. 15 от Закона за опазване на обработваемите земи и пасищата и чл. 8 от Закона за горите, за обезщетяване на засегнатите собственици, както и за започване на строителномонтажните работи.
През същата година съобразно новите по-строги изисквания за екологосъобразно строителство на транспортните обекти за обходния път се извършва експертна оценка за въздействието върху околната среда. Възражения на част от живеещите по бъдещото трасе на пътя, решението на експертния технико-икономически съвет при община Велико Търново от 22 април 1993 г. и решението на Районната инспекция на околната среда в град Велико Търново взето на заседанието на Експертния екологичен съвет, проведено на 9 юни 1993 г. във връзка с оценката за въздействие върху околната среда са наложили за участъка от километър 6 плюс 440 до километър 8 плюс 237 да се проучат нови варианти, по моя информация допълнителни са четири варианта, минаващи по-далече от регулацията на града. Допълнителните проучвания са направени за преходния участък, тъй като в процеса на обсъждането на разработените варианти чувствителното увеличение на движението е доказало необходимостта от изграждане на пътен възел в началото на обекта, както и на трета лента за бавнодвижещи се моторни превозни средства.
Гореизложените обстоятелства са възпрепятствали довършването на отчуждителните процедури и започване на строителството по целия обект. Реконструирани са само съществуващите линии и кабели ниско напрежение и е изместен водопроводът, попадащ 186.4 в една от стъпките на естакадата, с оглед на не пречат на останалите строително-монтажни работи и е започнато сондирането на екстакадата при километър 6 плюс 100.
Поради тези причини разчетените за 1993 г. капитални вложения в размер на 3 млн. и 600 хил. лв. не са усвоени в пълен размер.
За настоящата 1994 г. са предвидени средства в размер на 6 млн. лв. и ако бъдат усвоени ще бъдат осигурени допълнително средства за ускоряване на строителството.
За съжаление преписката за новото трасе, проектирано по искането на обществеността и местните изпълнителни органи по процедурни причини, не по вина на Министерството на транспорта и на общинските органи, но все още не е внесено за утвърждение от Комисията за земята, което затруднява изготвянето на техническите проекти. Липсата им възпрепятства и комплектоването на преписка за промяна в предназначението на земеделските земи и отчуждаването на засегнатите имоти, което поставя под въпрос изпълнението на годишната задача и създава предпоставки за забавяне строителството на целия обект. 186.5 Независимо от проблемите, които изложих дотук, времето, за чието решаване е към своя край, смятам, че вече се създават условия за започване строителството по цялата дължина. Обектът, както вече казах, е приоритетен за Главно управление на пътищата и Министерството на транспорта и ще бъде завършен в рамките на две години с възможности за ускоряването му.
Аз получих и последна информация от моите колеги от Главно управление на пътищата и бих искал да Ви информирам, че преди няколко дни са проведени допълнителни разговори с ръководството на община Килифарево и е уточнено окончателното трасе на обхода.
Строителството на мостното съоръжение е започнало, изпълнява се от Строителни войски и до края на м. юни, така очакват всички, предложението за окончателното трасе да бъде внесено в Комисията за земята. Моля Ви просто да имате предвид и това, което преди малко споделих, че имаме възможност, ако се реализират всички тези процедури, да се реализират и предвидените 6 млн. лева за строителство на целия обект и евентуално да се търсят възможности за допълнителни средства и ускоряване на проекта.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, до края на мандата на парламента и на правителството ще стане пътят.
Има думата госпожа Станка Величкова.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Далеч съм от мисълта да идеализирам националния фонд "Научни изследвания", но в името на обективността искам да подчертая, че той се утвърди като необходима и полезна структура, която се стреми да създава условия за развитието на българската наука. Независимо от редица претенции както на научни звена и висши училища, така и на Комисията по образование и наука към работата и състава на експертните комисии, фонд "Научни изследвания" работи в интерес на българската наука. За да може той да стане много по-ефективен и да даде своя дял за реформата в българското образование и наука в новите условия, фондът трябва да бъде подпомогнат и преди всичко да РД/ВР 187.1 излезе от зависимостта на Министерството на науката и образованието чрез съответен подзаконов акт на Министерския съвет. Неговата автономност е задължителна и колкото по-скоро той я получи, толкова по-успешна ще бъде и по-нататъшната му дейност.
Този въпрос го разглеждам и в светлината на проектите на Министерството на науката и образованието, получили одобрение и от Световната банка на този етап, за създаването на два други фонда - за висше образование и за наука.
Искам да вярвам, че те няма да накърнят съществуването на вече утвърдилия се и завоювал престиж фонд "Научни изследвания".
Ето защо, господин министър, във връзка с поетия ангажимент пред Комисията по образование и наука при Народното събрание за изготвяне на нов статут на националния фонд "Научни изследвания" Ви моля да отговорите готов ли е проектът и какво е неговото съдържание?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Съгласно препоръка на Комисията за образование и наука МНО трябва да подготви до края на м. юни проект за нова нормативна уредба, която да отстрани някои от забелязаните до момента недостатъци. Не искам да се връщам към причините за това решение, защото те бяха съобщени и в пленарната зала, в резултат от запитване на народния представител Петър Марков, а този въпрос беше разискван подробно и в Комисията по образование и наука.
За изпълнение на поетото задължение беше създадена с моя заповед комисия, в която са включени представители на министерството, на фонда, на съвета на ректорите и на Българска академия на науките. Комисията започна своята работа и до края на месеца ще бъде подготвен работен материал за обсъждане.
Смятам, че не е редно сега да обсъждам конкретно съдържанието на подготвения материал, докато назначената комисия не е приключила своята работа. Но бих искал да кажа, че основните цели, които се преследват, са:
Първо, да се осигури независимост на фонда от политически пристрастия при формирането и осъществяването на научната политика. Осъществяването на този въпрос изисква въвеждането на механиз187.2 ми, които осигуряват в максимална степен обективен подбор на членовете на уравителния съвет и на НЕК (научни експертни комисии), като се елиминира възможността за политическа мотивация при назначаването им.
Второ, да се осигури максимална обективност при оценяването на научните проекти. Сегашните процедури не отговарят на тези изисквания. Тук ще се използва опитът и на Австрия, и на Чехия, и на други страни.
Трето, да се осигури пълна независимост на научните решения от изпълнителната власт. Този въпрос се решава с юридическата самостоятелност на фонда и се изисква привеждането на финансовите средства директно към фонда.
Четвърто, да се осигури пълна прозрачност за всички процедури на фонда и взетите решения.
Пето, да се гарантира ефективен контрол от страна на правителството и парламента.
И шесто, да се постигне ефективност в управлението на фонда - минимални разходи за управлението на този фонд и целесъобразна структура на управление.
Смея да твърдя, че през изминалия период националния фонд "Научни изследвания" е бил абсолютно независим от Министерството на науката и образованието и никаква намеса от страна на министерството не е упражнявана в неговата дейност.
Националният фонд е призван да играе важна функция за българската наука и новата нормативна уредба трябва да даде сигурност на научната общност, че оценката на научните проекти ще бъде освободена от личностни, политически и ведомствени пристрастия.
Надявам се, че в най-кратко време, в началото на м. юли, ние ще можем да представим вече и пред Комисията за наука и образование нашето виждане по тези въпроси.
Искам да успокоя научната общност, че функционирането на фонда "Научни изследвания" не е обвързано или пък заплашено от стремежа на МНО, на министерството, да създаде и втори фонд, ориентиран изключително към приложните изследвания, където ще се очаква и определена възвръщаемост на отпусканите средства.
Благодаря ви за вниманието. 187.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин министъра на образованието от името на госожа Станка Величкова.
Колеги, поради изчерпване на времето останалите министри няма да могат да отговорят на въпросите. Знаят, че имахмем промяна в дневния ред.
Искам да съобщя новопостъпилите питания, за да чуете.
Новопостъпили питания след 17 юни.
Питане от народния представител Веселин Иванов към министъра на финансите Стоян Александров и министъра на промишлеността Румен Биков относно компетентна проверка и спиране разрухата във "Винпром" ЕООД и "Теример" ЕООД - гр. Дупница. Срокът за отговор е 1 юли 1994 г.
Питане от народния представител Емил Филипов към министъра на финансите Стоян Александров относно данъчните декларации, реализираните доходи и определените данъци за 1994 г. по чл. 13 от Закона за данъка върху общия доход. Срокът за отговор е 1 юли 1994 г.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов относно нередности в поделение на вътрешни войски. Срокът за писмен отговор е 7 юли.
Питане от народния представител Златимир Орсов, има две питания, към министъра на земеделието във връзка с отстраняване на последиците от дейността на ликвидационния съвет на "Агра", гр. Сливен. Срокът за писмен отговор е 7 юли.
И другото питане е също с желание за писмен отговор за ликвидационния съвет в с. Злати войвода. Срокът за писмен отговор е 7 юли.
На Златимир Орсов днес му беше връчен писмения отговор от министъра на вътрешните работи пак по питане.
Следващото заседание, извънредно заседание, вторник от 15 ч. с предварително приет дневен ред:
Второ гласуване на Закона за изменение и доълнение на Търговския закон - продължение.
И точка втора - второ гласуване на проекта за Закон за отбраната и въоръжените сили. 187.4
Следващото заседание е във вторник от 15 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13,00 ч.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Георги Петров
Илиян Илиев