Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Йордан Иколагерски и Кадир Кадир
Секретари: Илиян Илиев и Георги Петров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред ще ви запозная с новопостъпилите питания след 20 май 1994 г.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на външните работи Станислав Даскалов относно обявяването на господин Владимир Паунковски - лидер на ВМРО - организация на македонските българи със седалище в Охрид, за персона нон грата в България. Срокът за писмен отговор е 10 юни 1994 г.
Питане от народния представител Атанас Велчев и Петко Гинев към министъра на промишлеността Румен Биков относно взаимоотношенията между немската фирма "Якоб Мюлер" и ООД "Пролет" Димитровград, след извършената приватизация на последното. Срокът за писмен отговор е 10 юни.
Има думата по процедурен въпрос народният представител Емил Филипов.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, днес в началото на заседанието ни бе раздадено обръщение на Негово Превъзходителство доктор Шарма, президент на Република Индия, към Народното събрание на Република България. Смятам, че председателят на Народното събрание господин Йорданов беше длъжен вчера или СБ/КП 124/1. в началото на заседанието, или в края да информира пленарната зала, че ще има такова високоуважаемо посещение. Това не е за първи път, когато председателят на Народното събрание пропуска да съобщи, че на следващото заседание ще имаме високоуважаеми гости.
Смятам, че председателят на Народното събрание има достатъчно голям щаб - 9 души съветници само, без охраните и шофьорите, които би трябвало да му написват предварително кога и какво трябва да бъде съобщено. И бих помолил след тази моя процедура в бъдещи случаи да не бъдат допускани нарушения на реда в нашето Народно събрание, да не бъдат допускани такива случаи на неинформираност и неуважение към народното представителство.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Филипов.
Пристъпваме към точка първа. Докладвам пред народното представителство. Точка първа е -
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ СДС ГОСПОДАТА СТЕФАН САВОВ, ИВАН КОСТОВ, ЗЛАТКА РУСЕВА, ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА, НИКОЛАЙ ХРИСТОВ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКАТА ОТНОСНО НЕГОВАТА ПОЛИТИКА.
Решението се предлага в две точки. Докладвам го направо, за да можем да го гласуваме. Ще ви обясня защо трябва да се гласува.
"1. Министерският съвет със своите действия и бездействие причини рязко покачване на цените при опасна дестабилизация на паричната система на страната, вследствие на което се обезцениха доходите и се стигна до непоносимо обедняване на българските граждани.
Поради некомпетентно изготвяне на бюджета финансовата политика на правителството се провали. Стига се до липса на средства за компенсация на доходите.
2. В едноседмичен срок Министерският съвет да внесе в Народното събрание актуализиране на бюджетните разходи и да компенсира недопустимото спадане на доходите на гражданите и да предприеме веднага всички позволени от закона средства за предотвратяване на по-нататъшното покачване на цените и обез124/2. ценяване на лева."
В проведените разисквания Съюзът на демократичните сили е изчерпал своето време. Останали са за следващото заседание 4 минути на БСП и коалиция. В следващото заседание господин Ангел Димов е изразходвал тези 4 минути. Други желаещи да се изкажат от други парламентарни групи не е имало.
Обръщам се към вас сега, ако има желаещи да се изкажат, да направят това. Не виждам желаещи, поради което подлагам на гласуване решението, както беше прочетено от мен.
Колеги, в залата има много шум. Не зная дали разбрахте и чухте всичко.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Разбрахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрахте.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме решението, внесено от Съюза на демократичните сили с неговите две точки, както ви го докладвах. Като първо гласуване, ще изчакаме три минути.
Моля квесторите да поканят народните представители, които са в кулоарите, да влязат. Провежда се гласуване.
Моля, прекратете гласуването.
От присъстващите в залата 140 народни представители са гласували 115. За - 5, против - 71, въздържали се - 39.
Предложението се отхвърля.
Преминаваме към втора точка. Парламентарният контрол ще започне с отговорите на министър-председателя господин професор Любен Беров.
Питане на народните представители Захари Захариев и Бончо Рашков относно цената на питейната вода.
Има думата народният представител Захари Захариев да развие своето питане. Не зная дали министър-председателя трябва да питаме за питейната вода. 121/3. ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър-председател, цената на питейната вода в системата на ООД "Водоснабдяване" в гр. Разград за една година от 5 лева на кубически метър достигна до 12 лева за кубически метър. Подобни тенденции се наблюдават и в други региони на страната, като Силистренски, Добрички, Варненски, Смолянски, Врачански и т.н.
При това положение тя става непосилна за семействата, живеещи под социалния минимум.
Осъщетсвявания от Министерството на териториалното развитие и строителство контрол по силата на постановление на Министерския съвет # 41 от 1993 г. не се съобразява със социалните последици от нарастването на цената на тази стока от първа необходимост и с интересите на потребителите. Той отчита интересите само на производителите, предлагащи стока, с която по силата на Конституцията - чл. 18, ал. 1, е изключителна държавна собственост.
По този повод Ви питаме:
1. Мислите ли, че водата за питейни нужди е с по-малко значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната, отколкото кравето масло, лещата, ориза, фидето, юфката, макароните, с които Министерският съвет разшири групата стоки, върху които той осъществява наблюдение и контрол на цените, та не я включихте в тази група, за което апелираха десетки хиляди граждани, кметове и народни представители от засегнатите региони.
2. Не мислите ли, че след като водата е обявена от Конституцията за изключителна държавна собственост и е стока от важно жизнено значение е по-коректно правителството да контролира нейната цена, а не Министерството на териториалното развитие и строителството, което наблюдава дейността на едноличните търговски дружества - монополисти, доставчици. СМ/ВЙ 122.1
Уважаеми господин министър-председател, с това питане ние се сблъскваме с един добре познат феномен в българския парламент. Въпросите, които ние задаваме, поради проблеми най-вече вътре в самия парламент, достигат до отговор след месец, месец и нещо. На мен ми е известно, че през този период правителството до голяма степен се съобрази с онова, което българските граждани очакваха от него и което беше всъщност основна подбуда на нашия въпрос към Вас. Но мисля, че все пак е важно населението на страната да чуе именно от Вас какво конкретно се прави и какво възнамерява правителството допълнително да стори в тази област, още повече, че информацията, която се появи в печата, беше, бих казал, твърде инцидентна и излезна само в някои наши вестници.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Захариев.
Има думата министър-председателят на републиката господин професор Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители! По отношение на първото питане трябва да ви уведомя, че цената на водата е включена от правителството в наблюдаваните и контролирани стоки още през септември 1993 г., тоест, около половин година преди датата на зададения въпрос.
С постановление # 173 на кабинета от 7 септември 1993 г. за изменение и допълнение на постановление # 41 за контрол върху цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и специално приложение към чл. 1 е включена точка 15, която гласи: "Вода, т. "а" питейна вода за населението и отделно вода за стопански нужди."
В т. 3 на същото постановление е дадено допълнение на ал. 1, на чл. 3 от Наредбата за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги от особено важно значение, в което допълнение е определена рентабилност при образуване цените на водата до 12 на сто, което е, струва ми се, горе-долу нормално. Както виждате, от посочените актове на правителството личи, че то осъществява необходимия контрол върху цената на водата далеч преди да се постави питането от уважаемите народни представители. 122.2
По отношение на второто питане, трябва да ви уведомя, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги от особено важно значение за жизненото равнище на населението контролът по образуването и прилагането на цените се извършва от Националната комисия по цените към Министерския съвет, която именно е негов специализиран орган, а по места този контрол се извършва от областните управители и от кметовете на общините, регионалните данъчни служби и други органи.
В изпълнение на постановление # 41 от 1993 г. чл. 5 на ал. 1 държавните предприятия и фирми и търговски дружества с държавно имущество, които имат за предмет на дейност водоснабдяване, въвеждат нови цени едва след съгласуване с Министерство на териториалното развитие и строителството. На посоченото основание със заповед на министъра на териториалното развитие е назначена комисия от експерти за съгласуване на цените както на питейната вода, така и на каналната и пречистената отпадъчна вода. По този начин чрез съгласуване на цената се осъществява още един допълнителен контрол от специализирана в тази област държавна институция, а именно Министерството на териториалното развитие и строителството.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Имате думата да изразите отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Господин министър-председател, на нас, разбира се, ни е известно постановлението от септември миналата година. Но аз искам да Ви кажа, че именно по времето на действието на въпросното постановление цената на водата скочи не с 12 на сто, което Вие бяхте определили като горен праг, а с повече от 100 на сто. От примерите, които Ви дадох, това се доказва много ясно. Това е първото. Второто, от българския печат, по-специално вестник "24 часа", преди около една седмица научихме, че на заседание на Министерския съвет Вие сте стигнали до виждането, че трябва да се определи единна цена на водата, фиксирана по-точно цена на водата за цялата страна. Нещо, което фактически би отговорило индиректно и на изискванията на Конституцията, след като тя е държавна собственост. Така че аз Ви 122.3 моля или да потвърдите, или да отхвърлите този факт и ако това е така и Вие сте отишли действително към определянето на фиксирана цена на водата или възнамерявате това да стане в най-близко бъдеще, то не считате ли също, че е по-нормално действително този контрол върху бъдещите цени на водата да бъде обект на вниманието единствено на самото правителство, нещо, което е и в контекста на Вашата логика.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин министър-председател. Следващият въпрос е на народния представител Маньо Манев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателстващ, ще отнема само една минута. Тук се казва, че цените на водата били увеличени не с 12 на сто, а със 100 на сто. Разбира се, Министерският съвет е опрелелил рентабилност 12 на сто. А когато разходите по добиване на вода се увеличават, с общото покачване на цените на страната, то това означава, че ще има покачване и на цената на водата, която ще бъде калкулирана с 12 на сто печалба спрямо увеличените разходи. Така че това е обяснението, поради което увеличението не е с 12 на сто, а е разбира се, с повече. 12 на сто, подчертавам още веднъж, това е само установеният максимален процент на рентабилност на тези предприятия, които добиват вода. Те са повече държавни и общински.
А иначе, по втория въпрос, дали ще има фиксирана цена на водата, в момента имайте предвид, че имаме пазарна икономика и не е така лесно веднага да бъде установена фиксирана цена на водата, след като тези предприятия, които добиват вода, са общински. Трябва да бъде установено публично, някои от тях са държавни, а има и общински. Повечето са държавни. Така че трябва да бъде установена една сложна система на взаимно дотиране, взаимно компенсиране, за да видим къде именно е възможната фиксирана цена на водата. Като едно намерение на правителството, в рамките обаче на самоиздръжката на тази система на добиване и разпределение на вода в населените места, фиксираната цена е едно наистина разумно решение, което отговаря и на Конституцията.
Благодаря. 122.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Дуплика на дуплика. Той Ви даде отговор и допълнителни обяснения.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин министър-председател, всичко това звучи като намерение твърде добре, обаче много странно е примерно да подхождаме към водата по един начин, примерно към електроенергията, по друг начин. Защото Вие добре знаете, че за хората е без значение това дали живеят в Козлодуй или София, плащат за електроенергия една и съща цена. А тук се получава един странен парадокс, че онова, за което в София плащат, примерно, 3 лева, се заплаща в Североизточна България по 11-12 лева и то при положение, че много често водата фактически, която се използва, се добива на територията на съответната община и съответно строителството по водоизточниците е извършено с доброволния труд на гражданите, които живеят там. Така че аз Ви моля, добрите намерения на кабинета в най-скоро време да намерят една конкретна реализация.
Второто нещо, ако ние отидем към една фиксирана цена, мисля, че най-добре би било правителството да помисли за създаването на една централизирана национална структура, която действително да поеме цялостния контрол по добива на водата, по нейното разпределение и, разбира се, по нейните цени.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, професор Захариев.
Въпросите към министър-председателя на Република България приключиха. Няма други питания и въпроси към Вас.
Министър Биков, актуален въпрос от госпожа Елка Константинова. Няма я в залата.
Актуален въпрос от народния представител Маньо Манев.
Господин Манев, имате думата да развиете въпроса си.
Петър Балабанов след него. 122.5 МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Биков! До мен в лични срещи, както и в писмена форма, се отправиха многобройни жалби от граждани на Нова Загора и съставните села на общината - Питово, Елена, Млекарево и други, в които остро се протестира срещу действията на ръководството на стопанска организация "Родопа" в Нова Загора, намираща се под Ваше управление.
Протестите на гражданите, списък на които съм приложил към настоящия актуален въпрос, са свързани с факта, че от страна на стопанската организация "Родопа" са изкупени от тях през 1993 г. значителен брой животни, стойността на които и досега не е изплатена на стопаните им.
Моят въпрос, господин министър, към Вас е:
Първо, какви ще бъдат Вашите разпореждания за уреждане на финансовите отношения между горепосочените граждани на стопанско обединение "Родопа" - Нова Загора?
И към този въпрос допълнително прибавям: ако Вие уредите разплащанията, което би следвало да стане, ще се отчетат ли инфлационните процеси, които настъпиха след 1993 г.?
И второ, каква ще бъде съдбата на самото предприятие, ако то вече е във финансова и икономическа несъстоятелност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Биков.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, господин Манев! Мисля, че с Вас водихме разговор на тази тема. Мисля, че получихте и писмени материали, но аз все пак съм длъжен да направя този отговор във връзка с Вашето питане.
Една малка характеристика на предприятието "Родопа" - Нова Загора. До 1989 г. фирмата е била поделение на "Родопа" - Сливен, като изолационна кланица и преработка на годното месо след термична обработка. Тоест, в това поделение на "Родопа" Сливен, са се обработвали и преработвали животни или месо от тях със съмнителна годност. В момента има два производствени цеха - кланичен и преработвателен. Кланицата е строена през 1915 г. Има извършени известни подобрения, като хладилна камера, ВТ/КТ 123.1 тръбни пътища и някои съоръжения за следкланична обработка, но цялото оборудване не позволява пълноценно конвейерно клане.
Месопреработвателният цех е построен така, че няма технологична връзка с кланицата. Двата цеха са на около 100 м един от друг. Месопреработвателният цех има две отделения - стерилно, за преработка на условни годни меса, и отделение за преработка на редовни меса.
Съоръженията в преработката са стари и амортизирани, но продължават да се експлоатират. Дълготрайните материални активи са на стойност 3 млн.лв. Виждате каква е амортизацията.
Предприятието няма собствена парова централа и ползува пара от Консервната фабрика. Поради спиране на паровата централа за ремонт на котлите за период от 2 месеца в средата на миналата година "Родопа" приключва първото полугодие със загуба от 1 млн.лв.
За 1993 г. по оперативни данни загубата е нараснала на около 2,5 млн.лв. Задълженията към доставчици на суровина, за които Вие споменахте във Вашето питане, са около 1 570 хил. лева, а към бюджета - около 250 хил.лв., към персонала - 274 хил.лв., социално осигуряване - 178 хил.лв.
Съгласно направения икономически анализ от Министерство на промишлеността, "Родопа" - Нова Загора е в групата на губещите предприятия, които с постъпления от продажба не могат да покриват материалните си разходи.
От 23 февруари 1994 г. предприятието е преустановило работа. Двадесет и шест души от числения състав са регистрирани на борсата. Поради неплатежоспособност са прекъснати водата и електроснабдяването на предприятието. На 28 март 1994 г. управителят е изпратил писмо до Главно управление "Приватизация" в Министерство на промишлеността за искане за откриване на процедура за приватизация, съгласно чл.4.
В програмата на Министерство на промишлеността "Родопа" - Нова Загора е в класификацията на предприятията, подлежащи на ликвидация. Със средствата, получавани от ликвидацията по съответния законов ред ще бъдат удовлетворявани съответните кредитори, включително и към задълженията на фирмата към доставчиците, за които Вие споменахте. Това е възможността, която ни дава законът, за да бъдат решени въпросите, които Вие поставяте. 123.2
Взимането на решение за ликвидация на това предприятие е предстоящо и вероятно в близките две-три седмици ще бъде реализирано. Това мога да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Биков. Господин Маньо Манев, имате думата.
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Биков, аз благодаря за отговора, но едва ли той ще удовлетвори гражданите, тъй като, повтарям, те от 1993 г. са вложили онова, което с огромен труд са спестили, досега не са получили абсолютно никакви възнаграждения, инфлацията унищожава и това, което би следвало да получат. Аз Ви моля, да се потърсят други, допълнителни възможности, а има сведения, че през това време са направени изплащания на хора, които допълнително или по-късно са внесли животни в същото предприятие. Това говори, че се прави някакъв може би личен подбор или пък не се спазват онези елементарни законосъобразни форми.
Моля Ви да проверите и да се намерят допълнителни форми за разрешаване на този проблем на хората, които единствено с това изкарват своята прехрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Към министъра на промишлеността са отправили актуални въпроси и други народни представители. Христо Марков го няма в залата.
Петър Балабанов има питане относно дейността на Надзорния съвет на "Нефтохим" - ЕАД.
Господин Балабанов, имате думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми господин министър! Вероятно, ако Вие бяхте задоволили нашето любопитство, тъй като към Вас имахме отправена молба с колегата Стоян Иванов да ни бъдат предоставени материалите, свързани с Надзорния съвет, а именно протоколите, решенията, писмата, много от проблемите щяха да бъдат изяснени. Но и това, което успяхме да намерим, въпреки неотзивчивостта на министерството, ни навежда на мисълта, че там съществуват много сериозни проблеми. 123.3
Преди всичко Надзорният съвет продължава година и половина да работи без правилник за своята дейност. Това е едно условие, което е абсолютно необходимо по реда на Търговския закон, без което едва ли може да се осъществява добре координарана ръководна дейност.
В Надзорния съвет за изтеклото време от създаването му има сто на сто текучество. Бяха подменени всички негови членове.
Странно впечатление прави, че между тях няма специалисти в областта на нефтохимията, а колкото и да е важно за един висш икономически ръководител да бъде специалист в областта на финансите и правото, когато става дума за ръководството на такова предприятие, редно е да разбира и от спецификата на неговата дейност.
В Търговския закон, където са определени функциите на надзорните съвети, изрично се казва, че те не се бъркат в конкретните управленски решения, че те не влияят върху взимането на конкретни управленски решения. Протоколите от заседанията на Надзорния съвет, с които успяхме да се снабдим, обаче сочат точно обратното - че надзорниците губят основната част от времето на заседанията си за пряка намеса във взимането на управленски решения.
Най-накрая трябва да кажем, че те не се занимават и със своите основни функции. Досега не са приели нито един от отчетите на Управителния съвет за това какво е свършено в Нефтохимическия комбинат и какви проблеми предстоят. Не са взели отношение по предложения бизнесплан за 1994 г., а в края на краищата, ако Управителният съвет няма ясна представа какви резултати трябва да се търсят от дейността на предприятието, което надзирава, той няма и база за оценка на това, как се управлява това предприятие и какви резултати в края на годината могат да бъдат добри или не.
Ще ви цитирам само два пасажа от доклада на Надзорния съвет за работата на "Нефтохим", които показват с колко странни понятия боравят тези хора и колко далеч са от същността на проблемите. 123.4
В оценката на работата, приета през месец март, на първа страница четем: "Утвърдената управленска структура съдържа ред преимущества, най-важното от които е, че създава предпоставки за поемане на отговорности и ефективна работа в ресорите и направленията". И се дава много положителна оценка за работата на Управителния съвет и на "Нефтохим". 123.5
А в същия доклад на страница четвърта четем, че всъщност положителните финансови резултати в дейността на "Нефтохим" ЕАД не са плод на добрата организация на работата, а на монополното увеличаване на цените на горивата от страна на Министерския съвет. Ето как в един документ така наречените "надзорници" дават качествено различна оценка на ръководството на "Нефтохим" само в няколко страници.
Аз се страхувам, че в най-големия и един от най-важните комбинати на страната едва ли може да има ясен ред и стабилност, ако Министерството на промишлеността чрез надзорния съвет не е в състояние да осигури неговото ефективно ръководство. Това ме накара и да задам въпроса си към Вас, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Балабанов. Вие много обобщено обяснихте въпроса си.
Господин Биков, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН БИКОВ: Уважаеми господин Балабанов, аз просто съжалявам, че така са се разминали нещата по получаваната от Вас информация. Мене ме уведомиха, че съответните протоколи са Ви били предадени от председателя на надзорния съвет Тодор Петров или може би на някой от Вашите колеги. Ще проверя въпроса и ще го изясним. Наистина ако се беше осъществило това действие, по-малко щяха да бъдат неясните неща, на които сега ще се опитам да дам отговор.
Аз съм изградил своя отговор на базата на Вашето писмено запитване, което сте направили. В него има разлика от това, което изнесохте устно.
Във Вашето актуално питане Вие поставяте въпроси, свързани с дейността на Надзорния съвет на "Нефтохим" и обосноваността на неговите решения. Подлагате ги под съмнение. Ще се постаря да отговоря изчерпателно на поставените въпроси, следвайки тяхната хронология съгласно Вашето писмено запитване.
Вие поставяте въпроса за законността и правомощията на дейността на Надзорния съвет в "Нефтохим" ЕАД гр. Бургас. Във връзка с това Ви информирам, че с решение на Министерския съвет, съгласно протокол # 19 от 25.02.93 г. се приема промяна в системата на управление на "Нефтохим" ЕАД от еднозвенна в двузвенна. Съгласно същия протокол, министърът на промишлеността издава съответната заповед. С решение на Бургаския окръжен съд БП/ЙА 124.1 от 1 април 1993 г. е извършена промяна в системата на управление на "Нефтохим" ЕАД - Бургас от еднозвенна в двузвенна с надзорен съвет и управителен съвет, съответно от по пет члена всеки. Вписани са поименно и членовете на съответните съвети. Това решение е можело да се обжалва пред Върховния съд на Република България в седемдневен срок, след което е влязло в законна сила.
С решението на същия съд от 1.12.1993 г. е извършена и промяна в състава на членовете на надзорния съвет, при която промяна се заличени трима от членовете на надзорния съвет и на тяхно място са записани трима нови членове. Това решение също е можело да бъде обжалвано в седемдневен срок пред Върховния съд на Република България, което също не е било сторено от никого. В този смисъл постигнатите от Вас съмнения за легитимността на надзорния и управителния съвети и на "Нефтохим" ЕАД е неоснователно.
Второ: не е точно и твърдението, че надзорният съвет няма правилник или какъвто и да било нормативен документ, регламентиращ неговите права и задължения.
С протокол # 4 надзорният съвет дава конкретни указания към управителния съвет за изготвяне на управленска структура, както и правилник за работа на управителния съвет. В тези правила за работа на управителния съвет са регламентирани правата и задълженията на членовете му.
С протокол # 13 управителният съвет приема тези правила за работата си. Колкото до взаимоотношенията на надзорния съвет с управителния съвет и общото събрание на дружеството, нещата са ясно регламентирани в Търговския закон.
За съжаление не така ясно стои въпросът с управленската структура на "Нефтохим" ЕАД. С решение # 14 на управителния съвет се приема и предлага за утвърждаване от надзорния съвет съвсем различна структура от предварително водените разговори и указания, дадени от надзорния съвет. В нарушение на всички норми и разпоредби на Търговския закон тогавашният председател на надзорния съвет еднолично утвърждава управленската структура на "Нефтохим" ЕАД. Останалите членове на надзорния съвет не приемат този метод на работа на председателя, както и предложената структурата за управление, и провеждат разширено заседание с присъствието на четирима членове на управителния съвет на 13.06. 1993 година. На това заседание изрично отново се посочва каква 124.2 трябва да бъде управленската структура и функционалното разпределение на членовете на управителния съвет, като още на това заседание се приема и решението да се предложи на управителния съвет да разгледа освобождаването на господин Съръстов като председател на управителния съвет във връзка с неизпълнение на решенията на надзорния съвет и еднолични действия извън неговите компетенции като член на управителния съвет.
Въпреки направените критики и забележки към работата на председателя на надзорния съвет, действията му продължават в насока за утвърждаване на управленска структура, противоречаща на утвърдената от Министерския съвет двустепенна система на управление на "Нефтохим", което подхранва амбициите на председателя на управителния съвет за еднолично ръководство на най-крупната производствена мощност в страната. Неслучайно, имайки предвид мащабите на комбината и неговото значение за страната, Министерският съвет в своето решение е предвидил двузвенна система за управление и включването на представители на различни ведомства.
Председателят на управителния съвет направи всичко възможно да компрометира идеята на Министерския съвет за управление на тази крупна икономическа мощност, създавайки впечатлението, че двузвенната схема на управление е неприложима в условията на "Нефтохим" ЕАД. С действията си председателят на управителния съвет държеше настрана от проблемите на комбината членовете на надзорния съвет, стигаше се до прояви на вироглавство и упорство от негова страна и системно неизпълнение на решенията и препоръките на надзорния съвет .Въпреки нееднократните забележки и наказания от надзорния съвет, какъвто е случаят с протокол # 9: "обръщане на внимание" на председателя на управителния съвет, действията му продължиха в същата посока. Впоследствие се установи, че бившият председател на надзорния съвет е подписал и четири различни структури за управление на "Нефтохим".
С моя заповед от 22 юли 1993 г. се променя съставът на надзорния съвет, като се освобождават трима и се приемат нови трима членове, с което бе съставен и сегашният му състав. Промените в състава на надзорния съвет се наложиха поради освобождаването на господин Тодор Ненчев като заместник-министър на промишлеността, освобождаването на господин Бисер Славков по негова молба поради изискванията на Закона за данъчната админист124.3 рация и освобождаването по лична молба на господин Кирил Велев.
Възползвайки се от създалата се обстановка, при отпочване на работата на актуализирания надзорен съвет господин Съръстов подправя сключения договор между него и бившия председател за възлагане на управлението, като се самообявява за генерален изпълнителен директор - факт, който най-малкото противоречи на закона. Още повече, председателят на управителния съвет не постави за решение пред надзорния съвет въпроса за съществуващи противоречия в управленската структура, за които споменах погоре. В потвърждение на това е и фактът, че от встъпването си в действие с протокол # 5 до протокол # 11 не е обсъждан проблемът за съществуващите противоречия по управленската структура.
Въпросите, свързани с цитираните по-горе противоречия по управленско-организационната структура на "Нефтохим", се решават и приемат единодушно от всички членове на актуализирания вече надзорен съвет едва с протокол # 13 от 23.11.1993 година. При приемането на структурата се утвърждават пет ресорни изпълнителни директори:
- изпълнителен директор по производствено-техническите въпроси;
- изпълнителен директор по финансите;
- изпълнителен директор по търговия и маркетинг;
- изпълнителен директор по инвестиции, стратегия и развитие;
- изпълнителен директор по кадрови и социални дейности.
От тях се избира председател на управителния съвет, който представлява дружеството и ръководи заседанията на управителния съвет, като всички управленски решения се взимат с обикновено мнозинство при изрична клауза за два подписа при издаването на съответните документи - първият подпис е на председателя на управителния съвет и вторият подпис е на ресорния изпълнителен директор. В същия протокол се препоръчва отново на управителния съвет да освободи господин Съръстов от поста му председател на управителния съвет по споменатите по-горе причини.
Трето: не отговаря на истината твърдението, че надзорният съвет нито веднъж през изтеклата година не се е занимавал с отчета на управителния съвет по изпълнението на производствената програма на комбината. От приложените протоколи и решения от 124.4 заседанията на управителния и надзорния съвет се вижда, че нееднократно са разглеждани резултатите от производствената дейност на "Нефтохим". Още на второто си заседание в смисъл, след новото структуриране и избиране на председател на новия надзорен съвет, се разглеждат постигнатите резултати от дейността на дружеството за 1992 година.
На следващите си заседания надзорният съвет е разглеждал (изброявам ги по реда на протоколите): програма за работата на "Нефтохим" през 1993 г.; разглеждане на въпросите за обезпечаване на "Нефтохим" с кредити за фирмите-доставчици; разглеждане на доклад за резултатите от деветмесечието; разглеждане на договорите за доставки на нефт и процесинг; разглеждане на доклада на управителния съвет за причините, довели до частично спиране на "Нефтохим"; разглеждане на въпроса за несъбираемите вземания от дружеството; обсъждане на проектопрограма на дружеството за 1994 година.
Четвърто. Както се вижда, съвсем необоснователно е и твърдението, че не е разгледан все още бизнеспланът на комбината за 1994 година. Нещо повече, проектопрограмата за дейността на дружеството за тази година е разгледана много обстойно на заседание на надзорния съвет в присъствието на всички членове на управителния съвет още на 20 декември 1993 г., десет дни след като самата програма е била представена на членовете на надзорния съвет.
При разглеждането на бизнеспрограмата са направени много конкретни и конструктивни забележки от всички членове на надзорния съвет. След обобщаване на направените допълнения и забележки, проектопрограмата за дейността на "Нефтохим" бе преработена и актуализирана и отново изпратена на вниманието на надзорния съвет, което по същество показва, че тя е приета и дружеството в момента работи по нейното изпълнение. 124.5
Искам да добавя, че в края на м. март бе направена нова актуализация на програмата за развитие на "Нефтохим" за тази година. Съгласно тези разчети, при осреднен курс на долара около 50 лв. и преработено количество нефт 7 200 хил. тона, в това число фирмен 4 300 хил. тона и процесинг 2 900 хил. тона, или съотношение 60 на сто към 40 на сто - собствен към процесингов нефт, ще бъдат постигнати облагаеми печалби около 1 900 хил. лв., а всички отчисления за бюджета ще бъдат около 13 млрд. лв. Разбира се, че тези предположения са в зависимост от цената на суровия нефт за барел, нивото на курса на долара към лева, редовността и сигурността на доставките, възможностите за кредитиране на тези доставки, безаварийно производство и от много други фактори.
Пълният текст на допълнителния разчет по програмата за развитие на "Нефтохим" през 1994 г. по основните икономически показатели прилагам към този отговор и с удоволствие ще го представя.
В тази връзка искам да отбележа, че за първото тримесечие на 1994 г. "Нефтохим" отчете 300 млн. лв. печалба и 1 500 млн. лв. приходи в държавния бюджет.
Пето. Не мога да се съглася с Вас, че в доклада на председателя на Надзорния съвет за дейността на комбината през 1993 г. няма нито една конкретна цифра или оценка за това, доколко ефикасна е била тя. Ако внимателно сте прочели двата доклада - за работата на Надзорния съвет за 1993 г. и оценката за работата на Управителния съвет, ще се съгласите, че в тях се разглеждат проблемите в самите съвети и проблемите между тях, а не конкретните икономически резултати, които се разглеждат в друг доклад, конкретно насочен към стопанската дейност на "Нефтохим".
Основният въпрос, който се разисква и в двата доклада, е за проблемите, възникнали по прилагането на двузвенната система на управление и констатацията, че по същество е бил направен опит за нейното дискредитиране поради споменатите по-горе причини, на които се спрях подробно. В докладите са направени и съответните СД/НП 125.1 предложения за подобряване на управлението на комбината, както и предложения за наказване на лицата, саботирали тази схема на управление.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че не може да има тризвенна структура на управление - генерален изпълнителен директор, Управителен съвет и Надзорен съвет.
Колкото до конкретните цифри за дейността на комбината за изтеклата година, те са посочени в отделен доклад на Надзорния съвет, след като е приключила проверката на баланса от експертсчетоводителя. Сега мога да ви посоча по-важните от тях.
За 1993 г. "Нефтохим" приключва с печалба от 1 495 млн. лв. Преработен е 6 388 хил. тона суров нефт, от който 2 535 хил. тона е фирмен и 3 853 хил. тона на процесинг. Спрямо 1992 г. е постигнато увеличение на преработения нефт с 37,8 на сто, а ръстът на преработения фирмен нефт е 46,9 на сто. Приходите на комбината спрямо 1992 г. са увеличени с 8 320 млн. лв. Постигната е рентабилност при отчетена загуба за 1992 г.
Искам да отбележа, че постигнатите резултати се дължат до голяма степен и на редица мерки, въведени от Министерския съвет в защита на производствено-търговските интереси на "Нефтохим".
Подробен анализ на постигнатите резултати от производствено-стопанската дейност на "Нефтохим" за 1993 г. прилагам към този отговор.
Напълно съм съгласен с направените от Вас констатации, че на заседания на Надзорния съвет са участвували предимно определени членове, докато други са отсъствували систематично. Приемам, че това се дължи на голямата служебна заетост, особено на заместник-министрите, участвуващи в Надзорния съвет. Съгласен съм с Вас, че е имало и заседания, на които са присъствували само двама члена на Надзорния съвет в присъствието на председателя на Управителния съвет.
Както се вижда от предоставените протоколи, на следващото си заседание Надзорният съвет е коригирал взетите неправомерно решения. Приемам и забележката Ви, че Надзорният съвет е обсъждал неведнъж второстепенни въпроси, но както споменах по-горе, за това има определени субективни причини. 125.2
С налагащите се изменения в състава на Надзорния съвет съгласно Постановление # 7 на Министерския съвет за приемане на правилника за упражняване правата на собственост на предприятията, считам, че ще се подобри съставът и дейността на Надзорния съвет през 1994 г., което беше и сторено.
Господин Балабанов, в заключение искам да Ви уверя, че ръководството на Министерството на промишлеността и лично аз споделяме Вашата тревога за състоянието и бъдещото развитие на "Нефтохим". Трябва да посоча, че ние също не сме доволни от цялостната дейност на Надзорния съвет и съм съгласен, както Вие казвате, че работата му не е перфектна. Но считам, че в крайна сметка той успя да изпълни основните си задължения да защити интересите на държавата и да не допусне дестабилизация в комбината.
Считам, че на фона на добрите резултати, постигнати от "Нефтохим" през 1993 г., както и изхождайки от амбициозната програма, заложена за 1994 г., могат да се очакват добри резултати през тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Балабанов, да заявите дали сте доволен или не, тъй като се касае за актуален въпрос. Имате думата. Ако искате повече да говорите, може би трябваше да отправите питане.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съжалявам, че отговорът на въпроса се забави повече от два месеца и много промени през това време настъпиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не по вина на министъра.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Вероятно ще трябва да поговорим понашироко.
Искам да кажа, че съзирам една странна нелогичност. След като господин министърът признава, че Надзорният съвет е променен за една година на 100 на сто като персонален състав; след като признава, че голяма част от заседанията са били нелегитимни; след като признава, че и Министерството на промишлеността не е доволно от работата на Надзорния съвет, аз не виждам на каква база може да се даде добра оценка на неговата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Балабанов, много моля само да заявите доволен ли сте или не. 125.3
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Ето защо не съм доволен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, не сте доволен.
Имате думата, господин Биков. (Министър Румен Биков се отказва от правото си да вземе думата) Няма смисъл, ще се срещнете.
Колеги, в раздел "Парламентарен контрол" въпросите се развиват в продължение на три минути от народния представител. Народният представител може единствено да заяви дали е доволен или не. Тъй че е необходимо в залата да присъствуват народните представители, които задават въпросите.
Към господин Биков са отправили въпроси народните представители Елка Константинова и Христо Марков. (Христо Марков е отправил три въпроса.) Няма ги в залата, така че не може да се отговори на въпросите.
Преминаваме към въпросите, отправени към министър Тотев - министър на териториалното развитие и строителството. Въпросите са отправени от народните представители: Емил Капудалиев, Христо Марков, Елка Константинова, Васил Златаров и Елка Константинова. Няма ги в залата, не може да се отговори на въпросите, господин Тотев.
Давам 15 минути почивка. (Звъни)
(10 ч. и 05 м.)
125.4(След почивката)

10 ч. и 32 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. (Звъни)
Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Петър Балабанов да развие актуалния си въпрос към министър Знеполски.
Ако го няма народният представител Балабанов, тогава да отидем към питането на Иво Атанасов и Захари Захариев.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Къде е министърът на финансите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще дойде министърът на финансите всеки момент.
Народният представител Петя Шопова има думата, за да развие своя актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Танчо Гугалов.
ПЕТЯ ШОПОВА (НЕЗАВИСИМ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, с решение на Общинския съвет Пазарджик, взето на заседанието му по приемането на бюджета на общината се решава да се извършва преструктуриране в здравеопазването както следва.
Закриване на зъботехническата лаборатория-Пазарджик като самостоятелно здравно заведение.
Преустановяване финансирането с бюджетни средства и закриване на щатни бройки на стоматологичните кабинети към държавните и общински фирми. (Членове от индийската делегация внасят на масичка встрани от трибуната бюст на Джавахарлал Неру)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, има заседание на парламента.
Моля ви, квесторите! Има заседание на парламента, моля ви!
Моля ви, недейте ми въвежда лица, които не са допуснати в парламента. Има заседание на парламента.
Продължете, госпожа Шопова. МС/ЗТ 126.1
Аз съм бил в индийския парламент и знам какъв е редът там.
ПЕТЯ ШОПОВА: Закриване на селски здравни служби към обединената районна болница и стоматологична поликлиника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И д-р Тодоров е бил.
ПЕТЯ ШОПОВА: Финансирането на селските здравни служби да се осигурява в бюджета на кметствата.
Закриване на звена към обединената районна болница, отделение "Работническо здравеопазване" и "Зона на здравето".
Закриване на детска ясла # 6.
Блокиране на незаетите щатни бройки в здравните заведения.
За това си решение общинските съветници се позовават на чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
След сигнали до министерството и лично до Вас, Вие, господин министър, изпратихте проверка в обединената районна болница Пазарджик и впоследствие становището на министерството до председателя на общинския съвет и кмета на Пазарджик.
Въпреки това зъботехническата лаборатория в Пазарджик бе запечатена и обявена за ликвидиране със заповед на кмета. Връчени бяха и предизвестия за прекратяване на трудовоправните отношения с 64-та служители.
Аз смятам, че това е прецедент в страната и, че няма случай на закриване на зъботехническа лаборатория по този начин.
Със заповед # 58 от 18 април областният управител в Пловдив господин Кантарян спря изпълнението на решенията # 2 и 3 от 1 март 1994 г. на Общинския съвет Пазарджик, но това не промени фактическото положение. Зъботехническата лаборатория е закрита и уволненията са извършени съгласно решението на общинския съвет.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е:
1. В компетенциите ли е на кмета на общината да взема това решение, решението за закриване на лабораторията, и ако не е в чии компетенции е то? 126.2
2. Може ли да се вземат решения в областта на здравеопазването само от Общински съвет Пазарджик след като обединената районна болница-Пазарджик обслужва територията на целия бивш окръг?
Нарушени ли са чрез това решение, нормативни актове и кои точно?
Как бихте коментирали отделните пунктове от това решение?
3. Какъв е механизмът за осъществяване реформата в здравеопазването на територията на бившите окръзи?
Има ли указания на Министерството на здравеопазването до ръководствата на обединените регионални болници и предвиждат ли се санкции за неспазване на тези указания?
4. Ще доведат ли решенията на Общинския съвет - Пазарджик до подобряване на здравното обслужване на гражданите или напротив, до неговото влошаване?
5. Какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването и лично Вие за нормализиране на ситуацията в обединената районна болница-Пазарджик и за осъществяване реформата в здравеопазването на територията на бившия Пазарджишки окръг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Шопова.
Има думата министърът на народното здраве д-р Танчо Гугалов.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожа Шопова, проблемите, които поставяте във Вашия актуален въпрос са особено важни, доколкото са свързани с най-съществената част от политиката на реформи в здравната сфера, а именно нейно преструктуриране. И може би точно поради това и с тежестите на този процес са и рисковете, и недоразуменията от него.
По повод взетите решения на Общинския съвет град Пазарджик за преструктуриране на здравната мрежа в града - закриване на зъботехническата лаборатория, съкращаване на легловия фонд в ОРБ-Пазарджик, съкращаване на длъжности в същата болница, в районната стоматологична поликлиника, диспансера за белодробно 126.3 болни, психоболницата, Дом "Майка и дете", както и в детските ясли и селските лечебно-профилактични заведения работна група с моя заповед извърши проверка на място.
Решението за преструктуриране на здравната мрежа в град Пазарджик е в съответствие с това, което Министерство на здравеопазването извършва в момента. Независимо от тежкото финансово положение на общината тези структурни промени трябва да се извършват с участието на министерството.
В случая има несъобразяване с чл.3, ал.2 от Закона за народното здраве, съгласно който здравните заведения на народните съвети се ръководят и от Министерството на здравеопазването.
Постановление на Министерския съвет # 30 от 1994 г., чл.5, ал.2, с която общинските съвети следва предварително да съгласуват намаляването на числеността на персонала в здравните заведения с Министерството на здравеопазването.
По-сериозен е въпросът за закриване на зъботехническата лаборатория като структурно звено, където има несъответствие с постановление # 187 от 1991 г. на Министерския съвет, според което откриването и закриването на такива звена се извършва със заповед на министъра на здравеопазването.
В тази връзка предложих на председателя на Общинския съвет и кмета на община Пазарджик да преразгледат взетото решение и заповед на кмета.
Реформата на здравеопазването в страната изисква уточняване на потребностите от легла, длъжности за лекари, стоматолози, среден медицински персонал, в съответствие със здравно-демографските показатели, заболеваемостта на населението и други.
В тази връзка Министерството на здравеопазването разработи стандарти за цитираните потребности, които през м.декември 1993г. изпрати из здравната мрежа за запознаване и обсъждане.
В настоящия период по график работна група от специалисти на Министерство на здравеопазването и национални консултанти посещават здравните заведения по места, в отделните региони и съвместно с техните ръководства и ръководствата на синдикалните стандартите се привеждат в изпълнение, в резултат на което се подписват споразумителни протоколи с кметовете на общините. 126.4
Такива протоколи са подписани вече в четири-пет региона на страната. Там се поемат конкретно ангажименти и от ръководството на местната администрация, и от ръководството на здравните заведения, и от министерството, като се уточнява конкретно и плана за действие за постепенно ограничаване и преструктуриране на здравните заведения по места в съответствие със стандартите.
С писмо на министерството # 06-001 от 2 март 1994 г. до общинските съвети и ръководствата на здравните заведения ги уведомихме за стриктно спазване на разпоредбите на чл.5, ал.2 на Постановление # 30 от 1994 г.
Надявам се, че внедряването на стандартите в здравните заведения на страната ще допринесе за подобряване на медицинското обслужване на населението.
В случая, ликвидирането на зъботехническата лаборатория в Пазарджик без да се предлага ясен и конкретен план за осигуряване на зъбопротезирането на населението ще доведе до влошаването му и дори до преустановяване на държавната протетична стоматологична дейност.
В рамките на своите правомощия Министерство на здравеопазването е направило необходимото за овладяване на социалното напрежение в Пазарджик, но в компетентност на областния управител е да отмени незаконосъобразните актове на общинските кметове съгласно чл.72, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Петя Шопова да вземе отношение към отговора.
ПЕТЯ ШОПОВА (НЕЗАВИСИМ): Аз съм доволна от отговора на министъра.
Надявам се, че съответните компетентни органи в Пазарджик са чули неговият отговор.
Аз ще направя необходимото те подробно да бъдат запознати с този отговор. 126.5
Надявам се, че в Пазарджик ще бъде подписан споразумителен протокол между общината, министерството и здравните заведения или поне ще се направи необходимото за съгласуване на тези интереси и освен това, призовавам моите колеги народни представители по-бързо да приемем някои изменения в законите, свързани със здравеопазването, за да не могат общински съвети или кметове да извършват самодейност, която е във вреда на здравеопазването и чрез колизията на законите да оправдават своите некомпетентни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, знаете, че в 11 ч. ще говори пред парламента Негово Превъзходителство д-р Шанкар Даял Шарма - президент на Република Индия, но имаме още 15 минути. Затова давам думата на народната представителка Румяна Куртева, която да развие питането от нейна страна и народният представител Донка Дончева относно равнището на детската смъртност в България. 126.6
РУМЯНА КУРТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър! От началото на века до 1988 г. в България детската смъртност непрекъснато спада. Статистически данни доказват, че от 1939 г., когато детската смъртност е била 138,9 на хиляда, до 1988 г. тя стига до 13,6 на хиляда - най-ниската детска смъртност в историята на България. Това означава, че за 40 години тя намалява 10 пъти в резултат на няколко фактора: безплатно и достъпно здравеопазване, изградена система за навременна и качествена акушеро-гинекологична и педиатрична помощ, масово имунизиране на децата, подобрен бит и хранене.
Нашето питане е продиктувано от тревогата, която предизвикват статистическите данни от последните години, които бележат една тенденция на увеличаване и стабилизиране на детската смъртност около и над 15 на хиляда. Това равнище е високо в сравнение със страните в Европа - 11 на хиляда, и със Западна Европа - 7 на хиляда.
През 1991 г. детската смъртност в България е 16,9 на хиляда, през 1992 г. - 15,9 на хиляда, а през 1993 г. - 15,5 на хиляда. Анализът на статистическите данни от страна на специалисти извежда на преден план няколко особено тревожни факта:
1. През 1993 г. от родените 84 хил. 368 деца - 1310 са починали.
През 1988 г. - годината с най-ниска детска смъртност родените са 117 хил. и 400.
Детската смъртност в градовете през 1993 г. е увеличена с 24 на сто в сравнение с 1988 г. въпреки обективно съществуващата по-добра специализирана здравна мрежа. В селата увеличението е само с 4 на сто.
2. Увеличен е броят на живородените деца с ниско тегло - под 2,5 кг. През 1988 г. делът на недоносените деца е бил 6,7 на сто, а през 1993 г. - 8,4 на сто. Смъртността сред тези деца е много по-голяма. Тя е индикатор за отрицателни промени в условията за бременните жени - хранене, профилактика, лечение.
3. По-голям е относителният дял на жените, родили до 17-годишна възраст - 6 на сто през 1988 г., а през 1993 г. 9,2 на сто. Смъртността сред техните деца е 2-3 пъти по-голяма. ББ/КП 127/1. Ниската им обща и здравна култура увеличава рисковете за здравето на майките и на децата, смъртността показва и отсъствие на политика за семейното планиране.
Господин Гугалов, детската смъртност зависи от много социални фактори. Сред тях водеща е ролята на здравеопазването и най-вече на специализираната медицинска помощ като състояние, организация и управление.
Въпросите - мои и на колежката Донка Дончева, са следните:
1. Следи ли Министерството на здравеопазването параметрите на детската смъртност и чрез кои органи на централно и регионално равнище?
2. Защо все още не е приета Националната програма за семейно планиране, пряко свързана с равнището на детската смъртност?
3. Съществува ли информационна система, осигуряваща достатъчно детайлна информация за анализиране на причините за смъртта на всяко дете и какви мерки за контрол се прилагат от страна на министерството?
Благодаря Ви. Очаквам отговора Ви с внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря на госпожа Куртева.
Има думата министърът на здравеопазването доктор Танчо Гугалов.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Куртева! Отбелязаното от Вас повишение на детската смъртност след 1988 г. продължава до 1991 г., когато нейният коефициент достига 16,9 на хиляда. От 1992 г. се наблюдава снижение на този показател, като за 1993 г. той е 15,5 на хиляда. По предварителни данни на Националния статистически институт. Наистина детската смъртност у нас е по-висока с около 2-2,5 пъти в сравнение с някои от развитите страни. Детската смъртност е показател, който се влияе в значителна степен от социално-икономическите условия, включително и от жизнения стандарт на населението.
При сегашната икономическа и социална криза в страната, засегнала остро и здравните заведения, едва ли би могло да се очаква снижение на детската смъртност до нивото на развитите страни. Действително е налице и тенденция за увеличаване на 127/2. относителния дял на живородени деца с тегло под 2,5 кг. Отрицателно влияние върху това в значителна степен оказват, от една страна, влошените условия на живот, бит и труд на бременните, нерационалното им хранене, незадоволителните профилактични грижи. А от друга страна, намаляването на броя на живородените деца.
През 1988 г. броят на живородените деца с тегло под 2,5 кг е бил 7 хил. 293, а през 1992 г. - 7 хил. 214, т.е. незначително по-малък. А общият брой живородени е намалял с 26 хил. Степента на риск от недоносеност в България е свързан и с високия процент на сключените първи бракове при жени, ненавършили 18-годишна възраст и свързаната с това преждевременна плодовитост, с високата честота на абортите по желание, особено сред жените от същата възрастова група.
Във връзка с това Министерството на здравеопазването съвместно с Института по демография при БАН направи проучване върху медико-социалните причини, обуславящи тези явления. Резултатите от проучванията се анализират и ще бъдат предложени и конкретни мерки.
По зададените конкретни въпроси.
По първия въпрос. Министерството на здравеопазването следи ежемесечно състоянието на детската смъртност чрез оперативна информация в различни аспекти - по възрастови групи, по причина на умиранията, по региони, общини, области. Освен това ежегодно се изготвя анализ за състоянието на детската смъртност. При осъществяване на методичните си и контролни функции по места представителите на министерството анализират този показател и дават конкретни препоръки за подобряване профилактичните и здравни грижи при бременните и децата. Една от първите мерки на министерството по Програмата ФАР беше задоволяване на потребностите на здравните заведения в страната със съвременна ултразвукова апаратура. Доставиха се 84 такива апарати, апаратура и консумативи за подобряване на интензивното лечение на увредените и недоносени новородени деца, а така също и за медико-генетичната профилактична помощ. В момента се провеждат курсове за обучение на акушер-гинеколози и педиатри за работа с тази апаратура. 127/3.
Информацията за починалите деца от здравни заведения се получава чрез регионалните центрове по здравна информация РЦЗИ, които са 28 на брой до Националния център по здравна информация, който я представя в министерството.
По втория въпрос. Един от приоритетните проекти на Министерство на здравеопазването, финансиран от Програма ФАР, е проектът по семейното планиране. Първият етап на този проект е завършен. Обучени са в 4 европейски страни 12 специалисти, предимно лекари от различни нива на здравеопазването, по разработване и управление на програми по семейно планиране. В ход е вторият етап от изпълнението на проекта, който включва разработване на Национална програма по семейно планиране. Създадена е междуведомствена работна група, която работи по проекта на тази програма. В средата на тази година проектът ще бъде представен за утвърждаване от Министерския съвет.
По третия въпрос. Както вече беше отбелязано в отговора на първия въпрос, в нашата страна е изградена информационна система. По тази система министерството получава информация за всяко починало дете и предприема съответните мерки. При посещението си в отделните региони във връзка с преструктуриране на ресурсите по здравеопазване специалисти на Министерството извършват задълбочен анализ на здравно-демографското състояние на населението, включително и на детската смъртност. Определено негативно влияние върху детската смъртност оказва освен тежкото социално-икономическо състояние на страната, ниската здравна и битова култура на значителна част от населението, особено малцинственото, и неефективната здравна профилактика, провеждана от женските и детски консултации, особено в случаите с повишен медико-социален риск. В редица общини няма структури, които да се занимават с проблемите на здравеопазването, а така също и със здравно-демографското състояние на населението.
Намаляването на детската смъртност не заема приоритетно място в дейността на общините. Самостоятелността на здравните заведения наред с тежкото им финансово състояние ограничи възможностите за методична помощ и контрол в тази насока. По тази причина създадените комисии за анализ и мерки за намаляване на детската смъртност към болниците работят неефективно. 127/4.
Във връзка с гореизложеното Министерството предприема редица мерки, целящи подобряване на здравните грижи за бременните и децата. Актуализират се нормативни документи, свързани с профилактичните грижи за тях. Разработват се програми освен по семейно планиране и други, в които значително място заемат грижите за бременните и децата. Актуализира се Наредбата за безплатно или частично платено лечение на болни в домашни условия, като се включват редица заболявания при деца и бременни.
Предстоящо е провеждането на национална конференция по проблемите на имунопрофилактиката и други, работни срещи с педиатри и акушер-гинеколози. Осъществяват се контакти с представителни организации и движения на циганското и друго малцинствено население с оглед приемане на диференцирани мерки за подобряване на здравните грижи за бременни и деца, от които фактически се формира детската смъртност у нас.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата народният представител Румяна Куртева да изрази отношението си към отговора. 127.5 РУМЯНА КУРТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми министър Гугалов! Ние се бяхме подготвили с допълнителни уточняващи въпроси, но изчерпателният отговор, който дадохте, е едно доказателство, че на вниманието на министерството е състоянието изобщо със здравеопазването на децата и на майките. И следейки информацията във Вашето министерство от задаването на питането - 29 март до преди няколко дни, ние бяхме наясно, че в министерството се предприемат конкретни мерки. Нашето голямо желание е тези конкретни мерки да не останат написани, а да се приведат в действие, защото действително екипът Ви има един реален поглед за състоянието на детското здравеопазване.
Благодаря Ви и успех в работата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Куртева.
Ще прекъснем заседанието за минута, за да започне официалната част. Всеки момент високият гост от Индия ще влезе в залата. След това ще продължим. ЦМ/ЙА 128.1
Точно в 11 ч. и 10 м. в залата влязоха Негово Превъзходителство доктор Шанкар Даял Шарма - президент на Република Индия и придружаващите го лица, посрещнати с ръкопляскания от президента доктор Желю Желев, от всички депутати, министрите Виктор Михайлов и Танчо Гугалов, представители на дипломатическия корпус и гости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на дипломатическия корпус! Скъп гост на Народното събрание на Република България е президентът на Република Индия Негово Превъзходителство доктор Шанкар Даял Шарма и ръководената от него делегация с представители на Министерския съвет и на парламента на Република Индия. (Ръкопляскания)
Уважаеми господин президент, във Ваше лице ние приветстваме най-висшия представител на великия индийски народ, чиято земя е люлка на една от най-древните човешки цивилизации. Ние се радваме да видим сред нас достойния пратеник на народ, към който ние, българите, изпитваме искрени чувства на приятелство и уважение.
Неотдавнашното посещение на официална българска парламентарна делегация в Индия създаде благоприятни условия за сключване на важни споразумения от интерес и за двете страни. Днес тези споразумения са вече факт.
Уважаеми господин президент, географската отдалеченост на нашите две страни и отликите в мащабите на тяхното население и територия не са пречка за изграждане на мостове, които да ни сближават.
На първо място това е стремежът към свобода и демокрация, към които нашите два народа са еднакво привързани.
Ценностите на демокрацията имат далечни корени в индийската цивилизация, в която те тясно се преплитат с идеите за ненасилие, с идеите за зачитане на човежкото достойнство, с толерантност и разбирателство. Тези идеи оцветяват и дава живот и на съвременна Индия, справедливо назовавана "най-голямата демокрация в света".
Дълбоките демократични промени в България са фактор, който допринася за сближаването на нашите два народа и за развитието на приятелството и сътрудничеството между тях. 128.2 НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДОКТОР ШАНКАР ДАЯЛ ШАРМА (посрещнат с ръкопляскания):
(Преводът е предоставен от Посолството на Република Индия и не позволява никаква намеса)
Ваше Превъзходителство г-н Александър Йорданов, председател на Народното събрание,
Уважаеми членове на Народното събрание на Република България,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
За мен е голяма чест и привилегия да бъда поканен да направя това обръщение към първото Народно събрание на Република България, избрано след приемането на новата Конституция. Бих искал да изкажа на всички уважаеми членове на парламента найсърдечни поздравления и благопожелания от мое име и от името на нашата делегация, както и от името на правителството, парламента и народа на Индия.
С дългогодишния си опит на парламентарист аз се чувствам особено близък с вас. Мисълта ми се връща към онези начални дни на нашата Република, когато ние току-що бяхме избрали нашия първи парламент. Добър шанс за нашата млада нация бе, че тогава начело застана един демократ в лицето на нашия първи министърпредседател Пандит Джавахарлал Неру. Ясно си спомням неговите думи, цитирам:
" Демокрацията не е само политическа, не само
икономическа, а нещо свързано с разума. Тя включва
равенство на възможности за всички хора, във възможно
най-голяма степен, в политическо и икономическо отноше
ние. Тя включва свобода на индивида да израсне и да
изяви най-доброто от себе си. Тя също включва известна
толерантност към другите и дори към тяхното мнение,
когато то се различава от това на отделен индивид." 128.4 ЦМ/ВЙ
Днес е 30-ата годишнина от смъртта на Пандит Джавахарлал Неру. Отдавам дължимата почит на неговата памет, в качеството му на изтъкнат световен лидер с всеобхватен поглед, който даде безценен принос към каузата на парламентарната демокрация. Пандит Неру и днес присъства в живота на институциите и процесите на демокрацията в Индия.
И наистина неговият принос е от актуално значение за динамиката на политиката в целия свят.
Бидейки демократично избран парламент в резултат на първите многопартийни избори във вашата страна, вие сте носители на новия ред. Вие представлявате волята на вашия народ и за мен е голямо удоволствие да ви приветствам от името на найголямата демокрация в света.
Същността на Демокрацията - дух, концепции, механизми, практика и традиция - се развиват в Индия още от древни времена. Духът на зачитане на гледищата и убежденията на другите, на вярата в примирието на различните интереси и придържането към мирното съжителство на различни общества е част от нашето национално наследство. Нашите древни "Веди" проповядват схващането за синтез, съжителство и сътрудничество.
Заветът на Буда за състрадание, както и едиктите на великия император Ашока оказаха мощно влияние за установяване на плурализъм и хармония.
И всъщност, ако нашата история ни е оставила интелектуални и социални завети, те са за разбирателство, хармония и синтез. Това са ключовите концепции, които вдъхват живот на нашата цивилизация, а демокрацията е техният израз в нашия политически живот.
Подобно на това, уважението към Правилата на Закона е постоянна и неизменна черта на нашия дух. Законът в нашето общество исторически се отъждествява с Истината. Той се разглежда не само като механизъм за осигуряване на ред, но и като етична основа на Държавата и нейната конституционна система. Един от нашите велики политически философи резюмира това в наблюденията си, като казва, че: "Законът и Моралът поддържат света." 128.5

Механизмите на функциониране на демокрацията са били също развити в древна Индия. Те включват съставянето и функционирането на представително събрание, комисии и подкомисии, кворум, гласувания и тайни гласувания, партийни квестори, резолюции, та дори и гласуване на пълномощие. Воденето на отчет на процедурите и използването на прецеденти са били също популярни. Всичко това е дало на Индия формата и съдържанието, есенцията и същността на демократичното политическо тяло, вдъхновени от наследството на мисълта и духа, които са били валидни за цяла Индия. Това е създало трайна традиция от демократични механизми, като например селските съвети, които днес са всъщност корените на съвременната Парламентарна Демокрация в цялата страна.
Пренасянето на демократичните ценности и традиции в една изградена Парламентарна Демокрация бе също повлияно от основни черти от нашето освободително движение. Тази борба за независимост, вдъхновена от Махатма Ганди, се основава на дълбокото посвещаване на каузата на човешка свобода, достойнство и ненасилие. И точно поради факта, че тази борба бе изключително мирна, тя вдъхна в нейните участници трайна вяра, че каквито и политически промени да се предприемат в Индия, те трябва да се правят по мирен път. Още повече, че в едно общество със силни индивидуални характери има естствено предпочитание към политическа система, която трябва да защищава човешките права и да поощрява всенародно участие, без ограничаване на индивидуалната свобода. Продължителността на нашата освободителна борба даде възможност за дълбока интроспекция от нейните лидери, както и време за натрупване на опит за бъдещото обсъждане на проблемите.
По време на сесията на Индийския национален конгрес в Карачи през март 1931 г. бе приета историческата резолюция за фундаменталните права - инспирирана от Бащата на нашата Нация Махатма Ганди. Освен основните човешки права и свободи, записани специално в Резолюцията, Махатма Ганди подчерта правото на защита на културата, езика и азбуките на малцинствата, премахването на безправието на жените за участие в обществена дейност, както и много други аспекти от жизнено значение за изграждане на Демокрация и Благоденстваща Държава. 128.6
И така, установяването на Парламентарна Демокрация в Индия представлява културата на синтеза. Парламентарната Демокрация е политическата система, която най-много приляга на културния характер и политическите въжделения на Индия.
В своето обръщение на 25 февруари 1956 г. Неру казва следното за Демокрацията:
" Това е именно средството за постигане на
успех, още повече, че е един мирен метод. И на второ
място, защото то премахва натиска, който други форми
на управление биха могли да окажат върху личността.
То трансформира дисциплината, наложена от властта в
самодисциплина... Демокрацията дава на индивида възмож
ност да се развива."
Изборите са ключов аспект на демократичния процес, тъй като естеството на преходността на политическата власт е действително нейна определяща характеристика. Днес ние можем гордо да претендираме, че сме наистина жизнена демокрация, в която всички нюанси на мнения намират свободен израз. Десет пъти са провеждани общи избори до сега и при последните през 1991 г. почти 280 милиона души гласуваха, за да определят кои ще бъдат техните представители.
И все пак демокрацията е не само въпрос на избори. Всеки политически процес има своите правила, традиции и условия. Истинската демокрация синтезира правата и задълженията на отделната личност, както и на Държавата. Демократичната политика олицетворява принципите на последователност и промяна, които са толкова важни за живота на една нация. И в края на краищата това, което изгражда или разрушава една демократична система, са качествата самодисциплина и въздържание. Защото именно чрез дисциплина и осмислен личен интерес се разрешават проблемите по мирен път. А само при наличието на мир и разбирателство може да има демократичен консенсус и национално развитие. По мое мнение истинско развитие във всички посоки може да се постигне, ако има като предпоставка демократична култура. 128.7
Демокрацията изисква холистичен, всеобхватен подход. Демократичният начин на живот има много измерения. тъй като той предполага равенство на всички човешки същества, неговото икономическо измерение е също от голямо значение. Свободата, в крайна сметка, означава много малко, ако няма равенство, а равенството също не означава много без икономическо подобрение на живота на масите. Затова има органическа връзка между демократичното мислене и социално-икономическата справедливост.
Вашето Народно събрание, към което имам честта да се обърна днес, представлява съществена връзка между въжделенията на българския народ и правителството, което той е избрал по демократичен път. Ние в Индия придаваме голямо значение на консолидацията на Вашите Парламентарни институции, тъй като виждаме в тях една силна обща връзка, обединяваща нашите две страни.
Именно поради това, след влизане в сила на Вашата нова Конституция Спикерът (Председател) на нашата Долна камара посети България начело на Парламентарна делегация, водена от Негово Превъзходителство г-н Йорданов. Ние се надяваме, че контактите между институциите ще продължават да се развиват и задълбочават.
През 1879 година вашият народ прие Търновската конституция, която предвижда избиране на Парламент, съставен от една камара. Но историческите обстоятелства не са позволили този експеримент да се прилага дълго.
След един дълъг период от един век демократичната ера още един път изгря и индийският народ аплодира вашето постижение.
Тук бих искал да цитирам една строфа от санскрит от Риг Веда - най-древната записана литературна творба на човечеството, която се отнася специално до представителните институции и същевременно е наше общо наследство:
(Текст на санскрит - превод на български:
"Обединявайте се; разговаряйте помежду си;
Нека умовете ви да бъдат на една вълна.
Нека имате една обща цел, едно общо
събрание; обединете умовете си и мислите
на тези, които са обединени. Аз поставям
пред Вас една обща цел; обща да бъде
целта ви; Нека имате общ разум, така че
всички да живеят щастливо заедно.") 128.8
С тези думи бих искал да ви предам още веднъж братските поздравления на Правителството, Парламента и народа на Индия и да изразя моите искрени благодарности за високата чест, която ми бе оказана, да говоря пред вашето многоуважавано събрание.
(Ръкопляскания)
(Депутатите, станали прави, аплодират доктор Шанкар Даял Шарма, който поднася на председателя на Народното събрание господин Александър Йорданов бюст на Джавахарлал Неру.) 128.9 Същото се отнася и до нашето общо разбиране, че етническите проблеми трябва да се решават справедливо със средствата на мирния диалог и разбирателството.
На международното поле нашите две страни имат сходни разбирания за заздравяването на мира и сигурността, за зачитането на правата на човека, за осигуряването на икономическия и културен прогрес на всички народи, за изграждането на един справедлив световен ред. Ние високо ценим приноса на Индия за премахването на системата на колониално владичество.
Мост за нашето сближение е и трайното присъствие в българското духовно пространство на индийската философия и митология, трайното присъствие на такива велики идеи, каквито са идеите на Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, и Индира Ганди. Редица техни съчинения са преведени на български език, както и такива най-древни литературни паметници като Ведите, Рамаяна, а също и творби на писатели като Дин Митра, Мулк Радж Ананд, Прен Чанд и други. Посещението през двайсетте години на Рабиндранат Тагор в България и до днес води след себе си ярък спомен в българската културна общественост.
Уважаеми господин президент, добрите отношения на политическо равнище, които съществуват между нашите две страни, са благоприятна предпоставка за активизиране на отношенията ни търговско-икономическата и техническата сфера. Тук има големи възможности, които все още не са използвани. Убеден съм, че Вашето посещение, както и подписаните Договор за избягване на двойното данъчно облагане и Спогодба за борба с организираната престъпност, международния тероризъм и наркотрафика, Спогодбата в сферата на туризма и останалите документи ще бъдат важна крачка напред за развитието на българо-индийските отношения.
Разрешете ми сега, дами и господа, народни представители, да предоставя думата на председателя на Република Индия д-р Шанкар Даял Шарна.
Заповядайте, господин президент. (Ръкопляскания) 128.3 ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ваше превъзходителство д-р Шанкар Даял Шарма - президент на Република Индия, позволете ми още веднъж да Ви благодаря и да изразя общото чувство на дълбоко удовлетворение от ярката защита на демокрацията, на демократичните принципи и ценности, която Вие направихте от трибуната на българското Народно събрание.
Убеден съм, че блестящите примери, които приведохте от историята на индийската култура и демокрация, както и призива за мир и разбирателство, за демократична култура като основа на развитието на една страна във всички посоки, ще намерят добър прием в българското общество и в българския парламент.
Искам да Ви уверя още веднъж, господин президент, че Вашето посещение в Република България наистина открива нова страница в отношенията между нашите страни.
Благодаря Ви и за големия дар, който Вие направихте на българския парламент.
Още веднъж благодаря от името на всички народни представители. (Ръкопляскания)
Давам 10 минути почивка. (Звъни) (Депутатите и гостите от трибуните, станали прави, изпращат с продължителни ръкопляскания президента на Република Индия д-р Шарма.)
(Почивка)

11 ч. и 40 м.
СБ/КТ 129.1(След почивката)

12 ч. и 5 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля квесторите, поканете народните представители да заповядат в залата. Моля, поканете министрите. Моля квесторите, поканете министъра на здравеопазването господин Танчо Гугалов да влезе в залата. Продължаваме заседанието. (Звъни)
Господин Захариев, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Танчо Гугалов.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министре, известно е, че минералната вода в Горна баня е уникална по физио-химическата си характеристика, както за Балканите, така и за Европа. В едноименния квартал на ул. "Кънчо Стоилов" 6 са разположени две от клиничните отделения на Националния център по физикално лечение и рехабилитация.
Сградният фонд, в който са поместени, е силно амортизиран.
Втора и трета вила подлежат на реституция на частни лица, което на практика означава, че през второто полугодие на 1995 г. трябва да се закрие бъбречното отделение.
Основно предназначение на тези две отделения е балнеолечение и физиотерапия, рехабилитация и профилактика на бъбречноурологични, стомашно-чревни и чернодробни заболявания и съпътстващи заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система.
Между другото там постъпват също и болни с нарушения в обменната система, с подагра, захарен диабет, затлъстявания, както и такива с интоксикации от тежки метали.
Общо през двете отделения преминават средно около 1300-1350 болни за една година. Преди години е имало и пансионатно болни, настанявани в квартири и обслужвани от медицинския персонал на центъра. Поради икономически причини сега цялата пансионна система слабо функционира.
С цел комплексното обслужване на болните е разкрита физиотерапия, салон по лечебна физкултура, клинична лаборатория, кабинет по ултразвукова диагностика на коремни органи. За съжалеВТ/ВР 130.1 ние обаче, те също са разположени в крайно износени сгради. С реституирането на сградите се закрива рехабилитационната база над Горна баня, обслужваща населението от цялата страна. Но има и един друг проблем - остават без работа около 60 души персонал - лекари, медицински сестри, лаборанти, рехабилитатори и обслужващ технически персонал.
Ето защо, си позволявам да ви запитам, господин министър, известни ли са на министерството тези факти, какво възнамерява да направи министерството за съхраняване на тези така нужни за здравето на населението клинични отделения, ползващи богатите съставки на минералната вода в Горна баня, и, на последно място, каква е съдбата или каква би била по-точно съдбата на този специализиран медицински кадрови потенциал, който се ползва със заслуженото доверие на нашата общественост? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Захариев! Моят отговор ще бъде конкретен.
Проблемът със сградовия фонд на база "Горна баня" е отдавна известен на Министерството на здравеопазването. Една от вилите е собственост на синдиката КНСБ. Втората вила е собственост на частно лице, което има документ за възстановяване и центърът е в наемни отношения с него до края на 1994 г. Третата вила е собственост на частно лице, но поради все още неизяснени взаимоотношения между наследниците центърът не е в наемни отношения с тях. Водени са многократни разговори със собствениците в тази насока, има уверение на ръководството на КНСБ, че до края на 1995 г. няма да претендира за реституция на сградите. Другият собственик ще предприеме мерки по отношение на сградата си след м. февруари 1995 г. Засега и той не претендира за сградата.
Във връзка със силно амортизирания сградов фонд и обединение на леглата, за улеснение на лечебния рехабилитационен процес ръководството на центъра още през 1978 г. е правило предложение пред Столичната община намиращият се в близост до банята хотел да бъде предоставен за нуждите на балнео- и климатолечението и оформянето му като Национален център за лечебна, рехабилитацион130.2 на, научна и приложна дейност. Министерство на здравеопазването също е работило в тази насока за ново строителство. В момента се отремонтира балнеолечебницата - база "Овча купел" при центъра, с цел до края на 1994 г. да стане готова за използване и евентуално пребазиране. На същия терен е предвидено строителство и на нов стационар, за който е разработен проектът.
Завършването на строителството на балнеолечебницата и започване строителството на новия стационар ще зависи от финансовите средства. Министерство на здравеопазването може да започне процедура на проектиране и узаконяване на новото строителство на терена, прилежащ към балнеолечебницата - Горна баня, който е собственост на Националния център по физиотерапия и рехабилитация. Тоест по отношение на терена няма проблеми засега. Тази процедура ще започне, ако бъдат осигурени необходимите средства.
Министерство на здравеопазването също е на становище, че трябва да се съхранят тези отделения и персоналът, за да се използва пълноценно широкоизвестната с лечебните си свойства минерална вода на Горна баня. Ако не се отпуснат средства за ново строителство, Министерство на здравеопазването ще бъде принудено да пребазира леглата и персонала, което ще затрудни лечебния и рехабилитационен процес, ще намали ефективността на пряко използваната минерална вода, ще увеличи издръжката на центъра за транспорт на болните и минерална вода и ще увеличи риска за болните по отношение на избухване на някои придружаващи, простудни например, заболявания.
Такова пребазиране естествено ще доведе до редуциране на легла и на персонал. Ръководството на националния център ще продължи да води разговори със собствениците за удължаване на срока за използване на съществуващите три сгради при изгодни и за двете страни условия. Виждате, че министерството не стои безразлично към този проблем. Опитваме се със съвместни усилия да решим и запазим това, което е създадено досега. Може би не в този вид, в който е сега, но да се използват даденостите на минералната вода.
От друга страна не е целесъобразно изнасянето на други, по-далечни места на рехабилитационните структури, защото това ще доведе до излишно оскъпяване както на лечението, така и на рехабилитационния процес. Благодаря ви за вниманието. 130.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Има думата народния представител Захари Захариев да изрази отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз Ви благодаря, господин министър, за действително активната позиция на Вашето министерство по този въпрос. За жалост обаче нещата опират не само до министерството, а може би и до позицията на самия парламент. И според мен крайно време е изпълнителната власт да се ангажира с една законодателна инициатива по подобие на онова, което се направи и се прави в момента във връзка с паметниците на културата, т.е. подобни обекти въобще да не подлежат на реална реституция, а бившите собственици да бъдат обезвъзмездени с парични средства или с подходящи парцели, отговарящи на качествата на онези, които те са имали в миналото. Така че ми се струва, че ако онова, което прави министерството до този момент, се доразвие и в тази посока, при съдействието на специализираната комисия на Народното събрание, ние действително бихме могли да намерим едни по-перспективни решения, свързани с бъдещето не само на центъра в Горна баня, но и на много други здравни обекти в рамките на вашата система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
С това въпросите към министъра на здравеопазването са изчерпани.
За информация на народните представители в залата влиза господин Ивайло Знеполски - министър на културата. Актуален въпрос към него има народният представител Петър Балабанов, който има думата да развие същия въпрос.
Следващият актуален въпрос е на господин Иво Атанасов и Захари Захариев. 130.4 ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, господин министър! Въпросът ми се отнася до едно от националните културни мероприятия, а именно конкурса "Златният Орфей". За съжаление процедурните правила и отношението към културните проблеми в Народното събрание доста задържаха отговора му. Но този проблем вълнува не само българската културна общественост като цяло. "Златният Орфей" се е превърнал в един изключително важен епизод от живота на община Несебър и околните селищни системи, с него са свързани определени икономически интереси, определени социални интереси и самоволното му пренасяне в столицата, макар и под променено име, засяга интересите на много хора и на много организации.
Струва ми се, че Министерството на културата не може да няма отношение по една такава доста самоволна реформа, на утвърдило престижа си културно мероприятие с национален характер. И затова исках да чуя Вашето мнение, а се надявам да го чуят и жителите на Несебър, ръководствата на общината от Слънчев бряг и всички други, които са заинтересовани от продължаване на традицията "Златният Орфей" да се провежда в Слънчев бряг.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И то има отношение към затвърдяване на туризма. Имате думата, господин Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Балабанов! Действително фестивалът "Златният Орфей" със своята 30-годишна традиция се е превърнал в едно от най-привлекателните културни прояви за масовата публика в областта на популярната българска музика. Прекъсването на неговото организиране през последните години, създаде определена празнина в развитието на един музикален жанр, в чийто представителен форум той се беше превърнал.
За Министерство на културата съвременната българска популярна и рокмузика е една активна и динамична форма на израз в културния живот на нацията, която за съжаление до този момент остава в периферията на неговата културна политика.
Със своите днешни финансови възможности министерството СМ/КТ 131.1 не е в състояние да се ангажира с по-активно присъствие в тази област, включително и по отношение на фестивала "Златният Орфей".
Ето защо организирането на конкурса млади български рок- и попизпълнители под названието "Златен Орфей +" от Българската национална телевизия и Националния дворец на културата е една идея, която министерството изрази готовност да подкрепи.
Що се отнася до споровете относно легитимността на този конкурс, становището на експертите по авторско право на министерството е, че нарушения в този смисъл не съществуват. До 1993 година провеждания в Слънчев бряг "Златен Орфей" не е бил официално регистриран. Регистрацията на това наименование е извършена едва през месец март 1994 г., когато вече беше обявено, че се провежда този конкурс в НДК.
Конкурсът "Златен Орфей +", организиран от Българска национална телевизия - НДК има ново наименование "Статуетки и емблема", както и различен регламент. Очевидно е, че той си поставя за цел да реанимира и целите на познатия фестивал. Една навременна идея, доколкото финансовите задължения на стария "Златен Орфей", едва ли ще позволят скорошното му организиране.
В същото време Министерството на културата се надява в бъдеще традиционното провеждане на "Златният Орфей" в Слънчев бряг да може да бъде възобновено и така една културна традиция в музикалния живот на България да бъде продължена.
Искам да кажа в добавка, че правилата на играта по отношение на тези конкурси са нови. Те вече могат да се явят една чисто индивидуална, частна или колективна инициатива. Министерството на културата няма никакви права да обсъди кое може да се провежда и кое не може да се провежда. Ние можем да провеждаме културна политика само чрез фондовете си за финансиране. В случая ние нямаме никакви финансови възможности да подкрепим и едното, и другото мероприятие. НДК и телевизията са осигурили 7 млн.лв., за да го проведат. Следователно би било недалновидно да се опитваме, а ние нямаме и никакви административни права да спрем нещо, което вече е организирано и си е намерило финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Знеполски. 131.2
Имате думата, господин Балабанов.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Във Вашия отговор, господин министър, има няколко неща, които ме озадачават. Преди всичко, ръководството на община Несебър обяви, че е в състояние да намери още тази година достатъчно финансови средства и както стана ясно през септември ще се проведе такъв конкурс. Аз нямам нищо против доброто желание на Българската национална телевизия, която дори със скромните средства, отпуснати от бюджета безкрайно недостатъчни, би намерила начин да започне нова културна проява. Но защо трябва да се прави опит да се софиянизира една хубава традиция, отраснала в провинцията. Този конкурс можеше да бъде наречен с друго име и след като и правилата при неговото провеждане са други, след като организацията му няма нищо общо със стария конкурс, да си стане една нова софийска проява. Срещу това едва ли някой щеше да възрази. Но начинът на действие, начинът на пренасяне на самото понятие на конкурса от Слънчев бряг в София, представлява един опит за експроприация от столицата на една добра инициатива, явление, което за съжаление е присъщо в много области на живота.
Аз се надявам, че Министерството на културата ще помогне на Несебърска община за това, за което Вие декларирахте, да бъде възстановена традицията и да си има конкурс и в Слънчев бряг.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има думата да развие питането, направено от народните представители Иво Атанасов и Захари Захариев, народния представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателю, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Несъмнено Ви е добре известно, че на 14 февруари 1989 г., господин Петър Лудвих, един от най-големите колекционери на съвременно изкуство прави две предложения на България за трайно сътрудничество. Първото предложение, което господин Лудвих не предпочита, 131.3 е за постоянното експониране на творби от негови колекции. Две помещения в размери от по 320 мЅ, които трябва да бъдат присъединени към галерията на Международната фондация, както тогава се казваше "Людмила Живкова". Подобна изложба би могла да бъде подменена на две години, за да отразява актуалните тенденции.
В този случай не се създава нов институт, а галерията на Международната фондация предоставя въпросните две помещения на фондация "Лудвих" от Аахен - Германия.
Второто предложение предвижда основаването на нов институт -музей на модерното изкуство. В него трябва да бъде представено световното изкуство от последните 30 години и естествено произведения на българското изкуство.
Предложеното място в съседство със съществуващата галерия на Държавната фондация "Св.св.Кирил и Методий" е с добро разположение и без съмнение подходящо. Помещенията на новия музей не трябва да бъдат странични крила, а да включват онази част от сградата, в която се помещава Техническият университет. Новият музей трябва да представлява самостоятелна организация.
Българската страна е представила проектодоговор относно подобна институция, което господин Лудвих приема. Повече от половината експонати да предлагат българско изкуство, а помалката половина, образци на чуждестранното изкуство от Изток и Запад.
По отношение на количеството господин Лудвих предлага към 250-300 произведения на българското изкуство да се прибавят 100-150 творби от колекцията "Лудвих".
Господин Лудвих изказа готовност освен да предостави творби на изкуството на стойност около 30 млн.герм.марки по тогавашни цени, като това не са опционни цени, за да плаща годишно на новооснования музей по 50 хил.герм.марки за посрещане на текущите разходи.
Единственото му изискване е новосъздаденият музей да носи неговото име. По различни причини това изгодно за България предложение до ден-днешен не е реализирано.
Уважаеми господин министър, интересуваме се с колегата Захари Захариев, какво е становището на Вашето министерство по предложението на господин Петър Лудвих. Поддържат ли се кон131.4 такти с Фондацията от Аахен? Предвижда ли се в близко бъдеще сключване на договор? Въпросът е особено актуален, тъй като доколкото ми е известно предложения от господин Лудвих срок, в който нашата страна трябва да вземе становище, вече изтича. Ако България не отговори положително, господин Лудвих ще се ориентира към друга източноевропейска държава за създаване на музей на съвременното изкуство.
Използувано ли бе посещението преди, мисля два месеца, на господин Лудвих в нашата страна за конкретни стъпки към подписване на договор?
Благодаря. 131.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Има думата министър Знеполски за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господа Атанасов и Захариев! Както сочи питането, отправено до Министерството на културата, депутатите Иво Атанасов и Захари Захариев се позовават на предложението на известния колекционер и меценат проф. д-р Петер Лудвиг от 14 февруари 1989 г., което след обменената кореспонденция между дарителите - Министерство на културата и Международната фондация "Св.Св. Кирил и Методий", и след проведените официални срещи и разговори по време на пребиваването на проф. Лудвиг през 1992 г. и 1993 г. в нашата страна, е претърпяло съществено развитие.
На практика преговорите, свързани с предлаганото дарение, са възобновени въз основа на предложението на проф. д-р Петер Лудвиг от 26 октомври 1992 г. до проф. Петер Фишер-Апелт, президент на Международната фондация "Св.Св. Кирил и Методий", и писмо на проф. Фишер-Апелт от 22 март 1993 г. до министър-председателя на Република България проф. Любен Беров, отправено от и до Министерството на образованието, науката и културата.
Въз основа на съответното разпореждане на министър Марин Димитров, експертите на МОНК са проучили актуализираното предложение и са изготвили съответното становище (Протокол # 9 от 23 април 1993 г. на Експертния съвет по изобразителни изкуства). В становището е изразена принципна поддръжка спрямо предложението на дарителите, като се предлага заинтересованите страни да обсъдят, прецизират и съгласуват немаловажните въпроси за фактическото съдържание на предлаганата колекция, оптималните възможности за осигуряване на експозиционни зали и сграда, цялостна концепция за приемане и експониране на дарението, подготовката на проектодоговор, както и въпроса за структурата, сградния фонд и с перспективите за развитието на Галерията за чуждестранно изкуство "Св.Св. Кирил и Методий", която се визира като пряк приемник на дарението.
От м. април 1993 г. с цел ускоряване хода на преговорите, свързани с дарението, те са възложени на новоучредения на 28 април 1993 г. Управителен съвет на Галерията за чуждестранно БП/НП 132.1 изкуство, който е назначен от министър Марин Димитров, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба # 5 за устройството и дейността на галерията, и включва представители на Министерството на културата, галерията и Международната фондация "Св.Св. Кирил и Методий".
С оглед на посещението на проф. Лудвиг на 17 и 18 май 1993 г. в България, на 28 и 29 април и на 14 май 1993 г. са проведени заседания, на които са разисквани произтичащите от инициативата на дарителите въпроси и са набелязани конкретни решения. На 18 май 1993 г. с участието на проф. Лудвиг и проф. Петер Фишер-Апелт е обсъдена рамкова концепция, предложена от проф. Светлин Русев и директора на галерията Георги Липовански.
По искане на българската страна през октомври 1993 г. проф. Лудвиг предостави папка и списък на подбрани творби за София, съдържащи фотоси и подробна информация за авторите и конкретните произведения. Според този актуализиран подбор, колекцията включва 113 произведения на известни чуждестранни художници от 18 държави, голяма част от които са от бившия Съветски съюз.
При наличието на достатъчна информация за съдържанието на предлаганото дарение, със Заповед 09-274 от 23.ХII.1993 гна министъра на културата Ивайло Знеполски е назначена комисия със задача изработването на цялостна концепция и проект за експозиция на Художествената галерия за чуждестранно изкуство и дарението "Лудвиг". Комисията е изготвила предложенията си под формата на "Основни идеи за изграждане и развитие", целящи да се постигне оптимално интегриране на даренията с една обновена експозиция на Галерията за чуждестранно изкуство.
При посещението на проф. Лудвиг у нас на 12 и 13 февруари 1994 г. изготвеният от комисията документ е разискван и приет със съответните забележки. На същото заседание с оглед на необходимия ремонт на галерията и подготовката на експозиционните зали, проф. Лудвиг е изразил настойчиво желанието си да не се действа прибързано. Според дарителите, официалното откриване на новата експозиция, включваща дарението, е най-реалистично да се планира за втората половина на 1995 г. Поради неблагоприятното икономическо състояние на нашата страна, Фондация "Лудвиг" се ангажира да инвестира за реконструкция на залите и новата експозиция 100 000 марки. За да се запазят набелязаните срокове, проф. Петер Фишер-Апелт е направил предложение немската страна 132.2 да подготви и предложи предварително споразумение, след което да се пристъпи към подготовка и подписване на действителене договор. Това подписване може би ще стане през юни, на 25 юни има фиксирана още една среща с проф. Лудвиг, който ще посети София. Надявам се тогава окончателно да бъдат уточнени рамките.
Междувременно, казвам го не в писмена форма, комисиите са се сблъскали с амбицията или желанието на проф. Лудвиг цялата Галерия "Св.Св. Кирил и Методий" да бъде кръстена на неговото име. Той е изразил голямо недоволство от това, че българските експерти са имали възражения срещу това, искали са само една зала да му посветят. Накрая преговорите показват, че той може би ще склони на една зала.
В същото време не е уточнен и характерът на неговото дарение. То е от 113 картини, не всички от които са особено интересни, някои са добри, но той казва, че половината от тази експозиция ще бъде постоянно дарение, половината ще бъде обменен фонд и има големи подозрения, че интересните картини ще бъдат във временния фонд, които се обменят, и след това ние рискуваме да останем с една експозиция, в която ще има постоянно 50 60 картини от бившия Съветски съюз - Армения, Грузия, художници, които Светлин Русев примерно твърди, че ние в нашите експозиции ги имаме в по-добри варианти.
Така че проблемът е доста сложен. Не става въпрос в никакъв случай за някакво изключително дарение, без да се иска да се получат някакви преимущества при това дарение. Голямото преимущество е, че нашият основен музей за чуждестранно изкуство евентуално би трябвало да носи името на дарителя и на колекционера, което поставя в неравностойна позиция самата галерия, която притежава не 113, а над 10 000 експоната. Сами разбирате колко неравностойни са двете сбирки, за да може да се претендира цялата галерия да носи името на проф. Лудвиг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, министър Знеполски. Има думата народният представител Захари Захариев да изрази отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министър, разбира се, информацията, която Вие изнесохте, все пак успокоява, че проблемът, свързан с дарението "Лудвиг", не 132.3 е вън от полезрението на ръководеното от Вас министерство, още повече, че тук става дума за позиция не само на Министерството на културата, но и за позицията на българската държава, нещо, което според мене е активно изразено по време на разговорите на господин Лудвиг с президента на България д-р Желю Желев и с министъра на външните работи господин Даскалов.
Освен това господин Лудвиг по време на посещението си в София е поставил някои напълно конкретно фиксирани въпроси, от решаването на които ще зависи по-нататъшния ход на разговорите с него. Единият от тях е по отношение именно на селекцията на творбите, които ще бъдат включени в този постояннен фонд. 132.4 Вие сигурно знаете за неговото категорично и изрично желание тази селекция да се извършва от проф. Светлин Русев, на когото той има пълно доверие не само по отношение на неговите високи професионални качества като творец, но и като, бих казал, един водещ експерт в тази област от европейски мащаб. Освен това проф. Русев е в основата на раждането на самата идея още по времето, когато беше жив председателят на Съюза на австрийските художници господин Ханс Майер, който активно работеше по тази идея.
Вторият проблем, който също става открит и който трябва да получи своя отговор по време на посещението на господин Лудвиг през м.юни, нещо, което той изрично е заявил по време на последните разговори, това е да се определи сградата.
Аз мисля, че има една неточност по отношение на информацията, която са Ви поднесли за сградата. Не става дума за желание на господин Лудвиг да узурпира сегашните помещения на галерията за съвременно изкуство "Св.св. Кирил и Методий". Той е готов да експонира своето дарение, както и постоянно действуващия обменен фонд и в други помещения. И през 1989 г. беше обсъждан вариантът това да стане в едно от другите крила на бившата сграда на МЕИ, на гърба на която именно се намира и сегашната галерия за съвременно изкуство.
Второто нещо, което е относно онова, което ние ще получим (говоря като стойност, като качество на изобразителния материал), то е до голяма степен разбира се и свързано с темповете, с които ние се движим по пътя на тази идея. Защото докато България умува, подобна галерия беше открита в Испания, подобна галерия беше подготвена за Будапеща. И фондовете на колекцията "Лудвиг" разбира се, че с всяка година, и, бих казал, с месец постоянно ще намаляват.
Но искам да ви уверя, че през 1989 г., когато аз подписах от името на тогавашния Комитет за култура и на правителството на България съответния протокол с господин Лудвиг, ние бяхме фиксирали и напълно определени автори като Пикасо, Дали, да не изброявам други имена, които гарантираха високото качество на онова, което ще се получи като дар от българската страна. СД/ЗТ 133.1
А що се отнася до обменния фонд, разбира се при неговата подмяна също ние ще имаме думата като селекционери. И от тази гледна точка си позволявам да Ви поставя следните доуточняващи въпроси:
Изяснен ли е напълно въпросът за това кой оглавява Комисията по селекцията на творбите и въобще по съдбата на цялостната колекция за в бъдеще?
И второто, изяснен ли е въпросът за сградата? Не е ли по-реално вместо да се отделя само една единствена зала, което мисля, че от една страна би било обидно за дарителя, а от друга страна ограничава силно нашите възможности да се използват възможностите на фондовете "Лудвиг", да се върнем именно към идеята за реконструкция на едно от прилежащите крила на бившата сграда на МЕИ? И, разбира се, не изключвам и един друг вариант, който той самият допуска - това е да се помисли за трета сграда, която обаче се намира в историческия център на София.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Боя се, че има много недоразумения около това дарение. Мисля, че призракът за чичото от Америка витае в нашето съзнание и малко увеличава културите и размерите на това, което евентуално бихме могли да получим. Няколко пъти сме се обръщали с молба да се конкретизира какво е временно в тази колекция и какво е постоянно. Такова уточнение досега не ни е дадено. 133.2 Който иска, и господин Захариев най-вече, с него сме в контакт по редица други проблеми, може да дойде и да види тази папка с фотосите на картините, които са предложени. Сами разбирате, че 113 картини не са достатъчни да се направи един музей. Това са картини, които могат да заемат една по-голяма зала. Аз лично назначих една комисия начело с професор Светлин Русев, в която влизат директорът на галерията "Св.Св.Кирил и Методий" и Клементиев от министерството, изкуствовед. Концепцията е на господин Русев. Той също не е наясно и не можа да получи уверение какво е постоянно, какво е временно в тази колекция. Той също смята, че претенциите музеят да се нарича "Лудвиг" и да бъде поместен в сградата на галерията "Св.Св.Кирил и Методий" не е реалистична.
Що се отнася до крилата, имало е такива намерения, но тези крила още не са оформени и не са предадени към галерията и към Министерството на културата. И аз се страхувам, че тяхното взимане и деактуване към Министерството на културата ще бъде един много сложен процес, в който не знам дали ние ще получим подкрепата от другите министерства и ведомства в тази страна. А ремонтирането им и тяхното пригаждане за музей би отнело много повече средства, отколкото Лудвиг е готов да даде за ремонт на вече готовите помещения.
Лудвиг и неговите хора са разгледали възможните помещения, където би могла да се помести галерията или музеят "Лудвиг". Той е сметнал, че няма достатъчно подходящи. Харесал е галерията "Св.Св. Кирил и Методий".
Друга сграда ние не можем да дадем. Имайте предвид, че нашата Национална художествена галерия умира, тя се задъхва. Аз затова рискувам да внеса в Министерския съвет, ако, разбира се, министър-председателят го включи в дневния ред, едно предложение от името на Министерството на културата за източното крило на бившия партиен дом, тъй като ние не притежаваме едно помещение, в което да може да изложим националните богатства в областта на изобразителното изкуство и да се представим пред всеки гостенин или турист, дошъл в България с един музей на националното изкуство.
Така че проблемът със сградите е един от най-трудните. Следователно никак не са лесни, нито лесно може да отговорим на изискванията на господин Лудвиг. През юни ще направим всичко 133.3 възможно да актуализираме списъка на неговите произведения, да получим яснота по отговора, да се споразумеем поне за една голяма зала и за пътищата, по които след това евентуално бихме могли да обогатяваме и развиваме неговата колекция. Уверявам ви, че нищо, което е ценно, няма лекомислено да го изтървем. Но в същото време нашата култура, нашите музеи имат някакво достойнство и ние не можем да ги подменяме за една колекция, която ни се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Захариев, да изразите отношение към отговора.
ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз благодаря за това, че Вие действително се ангажирахте с една активна позиция по отношение на това дарение. Искам само обаче да напомня, че онова, което ни изглеждаше до преди четири години като даденост и като нещо едва ли не присъщо, иманентно на българската култура по отношение на бившия Съветски съюз, вече става твърде рядко не само за нас, но и за западните фондове. Тоест има едно и би трябвало да има едно преосмисляне на онова, което може да дойде и което е свързано с изкуството на тогавашните народи на Съветския съюз. Това далеч не намалява стойността на тази колекция.
И другото, което е, също искам да ви уверя, както може би си спомняте, че Комисията по културата вече има ясно изразена позиция, свое конкретно решение относно съдбата на източното крило. Ние бяхме тези, които станаха инициатори да ви бъде дадена съответната сграда. Но Министерството на културата трябва да направи съответните също постъпки в това отношение.
Искам да Ви уверя, че вие ще получите пълна подкрепа от наша страна по линия на Комисията по културата. А мисля, че господин Лудвиг като види възможностите на бившия партиен дом, веднага ще бъде склонен и да преосмисли своята позиция дали няма да бъде по-добре да се възползва от една или две зали там.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Захариев.
С това въпросите към министър Ивайло Знеполски са изчерпани.
Получих уведомление, че поради закъсняване в графика 133.4 министър Стоян Александров е започнал преговори с представители на Лондонския клуб, които протичат в неговия кабинет, и няма да има възможност да отговори днес на поставените към него въпроси.
Постъпили са следните съобщения:
На 1 юни 1994 г. Комисията по правата на човека ще проведе заседание от 10 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2.
Дневният ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Комисията по Национална сигурност ще проведе заседание на 2 юни 1994 г., четвъртък от 10 ч. в зала 510 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по земеделието ще проведе заседание на 2 юни 1994 г., четвъртък от 10 ч. в зала 507 на бул. "Дондуков%" 2 със следния дневен ред: Обсъждане и приемане на становище по законопроекта за арендата на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание на Народното събрание.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда от 15 часа. Пожелавам на всички колеги приятна събота и неделя и благодаря за активната работа през тази седмица. (Звъни)
(Закрито в 12 ч. и 45 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Кадир Кадир
Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:
Илиян Илиев
Георги Петров