Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание.
Господин Хасан Али по процедурен въпрос.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам почивка до 15 ч. и 30 м., когато трябва да бъдете всички в залата, ще говори президентът на Република Македония. (Звъни)
(15 ч. и 07 м.)
РД/ВР 156.1
(След почивката)

15 ч. и 35 м.

(Депутатите, станали прави, посрещат с ръкопляскания президента на Република Македония)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа! Продължаваме заседанието.
Уважаеми господин президент на Република България!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми дами и господа!
От името на Народното събрание на Република България имам честа да поздравя с "Добре дошли!" в българския парламент президента на Република Македония господин Киро Глигоров и придружаващите го официални лица. (Ръкопляскания)
Във Ваше лице, уважаеми господин президент, ние приветстваме най-високия представител на една съседна страна, приятелските отношения, с която са обусловени и от историята, и от съвременността. Израз на тези искрени чувства, основани на нашите общи исторически корени, е актът от 15 януари 1992 г., с който България първа призна независимостта на Република Македония, (ръкопляскания), поставяйки по този начин началото и на нейното международно утвърждаване.
В новосъздадената независима и суверенна държава ние виждаме не само законна изява на правото на самоопределение на нейния народ, но и единствено реалистично при съществуващите условия решение на един въпрос, който от края на миналия век насам неизменно е бил в центъра на балканските вражди и разпри.
Изграждането на приятелски, все по-близки отношения на всестранно сътрудничество с Република Македония, основани на зачитането на принципите на равноправието, суверенитета, териториалната цялост и ненамесата във вътрешните работи, е утвърден ориентир на българската политика на Балканите. Стабилното развитие на тези отношения, които не са насочени срещу никоя трета страна, изисква взаимно довение и заличаване на някои предубеждения от близкото минало. Необходима основа на това доверие е демократичното развитие на нашите страни, осигуряващо зачитането на правата на човека и свободната изява на националното самосъзнание. 156.2
От общ интерес за възхода на нашите отношения е свободното движение на стоки, информация и хора през границата, която трябва да сближава, а не да разделя. Това е още по-необходимо, защото от двете страни на тази граница живеят повече родственици, отколкото в които и да са други две съседни европейски държави. Нас ни сближава и общият стремеж за интегриране в обединяваща се Европа.
България оказва активно съдействие за включването на Република Македония в европейските структури, като например Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и Съвета на Европа. Тази наша политика ще продължи и в бъдеще.
Източник на обща загриженост са военните конфликти в бивша Югославия и опасността от тяхното разширяване. България се придържа към ненамеса в тези конфликти и призовава и другите страни от региона да споделят същия подход.
Неотдавношното допускане на еднократно транзитиране през българската територия на имущества и техника на Обединените нации, предназначени за превантивните операции на ЮНПРОФОР в Република Македония отново утвърди тази принципна позиция, още повече, че тези сили на Световната организация съдействат за недопускане на разширяването на конфликта по посока на Република Македония. (Ръкопляскания)
Уважаеми господин президент!
В отношенията между нашите две страни вече са направени съществени крачки, особено в стопанската област. Но още много усилия предстоят, ако искаме нашето сътрудничество да отговаря на общите ни желания и на интересите на нашите народи и страни.
Убеден съм, уважаеми господин президент, че това Ваше първо официално посещение в България ще даде нов подтик за засилване и разширяване на сътрудничеството между двете страни.
А сега давам думата на президента на Република Македония господин Киро Глигоров.
Заповядайте, господин президент! (Ръкопляскания)
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ КИРО ГЛИГОРОВ: Уважаеми господин председател!
Уважаеми представители!
Дами и господа! 156.3
Представлява ми чест и голямо удоволствие възможността днес да се обърна към вас, народните представители, към ценените избраници на гражданите на Република България, да се обърна към най-високия представителен дом, Народното събрание на Република България, а чрез вас и до българския народ и до всички граждани на вашата страна и да ви предам поздравите от всички граждани на Република Македония, от всички македонци, албанци, турци и от числящите се към всички националности, живеещи в нашата страна.
Предавам ви поздрави с най-хубави пожелания за процъфтяване на вашата страна, за благосъстоянието и щастието на всички ваши граждани, за успех във вашата отговорна работа. Тези поздрави означават и пълна поддръжка на вашите усилия за демократическа трансформация на България в това историческо време на преход. Това мое обръщение значи и поръка за мир, разбирателство и взаимно доверие между македонския и българския народ и между всички хора и народи на Балканите.
Особено в тези поздравления се съдържа готовността на Македония за най-широко развитие на добросъседските отношения и взаимно полезното сътрудничество с вашата страна във всички области. Искам при тази възможност да подчертая, че решението на Република България първа да признае независимостта на Република Македония е акт от изключително историческо значение. (Ръкопляскания)
Това не само че открива нова ера във взаимните отношения и сътрудничеството, като голям влог в перспективите на отношенията между македонския и българския народ, но беше и важен акт в полза на мира и стабилността на южната част на Балканите.
Бих искал да подчертая, че точно този нов политически реализъм във взаимните отношения се оказа като най-добър начин за преодоляване на различните исторически недоверия, фрустрации и жалки опити между македонския и българския народ.
Дами и господа, големите промени, които се случиха в Европа през последните няколко години, и особено разпадането на бившата СФРЮ дадоха възможност Република Македония окончателно след 70-годишна борба в двете бивши Югославии окончателно да закръгли своята пълна самостоятелност и независимост като международно признат правен субект. С това се осъществи вековният стре156.4 меж на най-добрите синове на македонския народ за собствена държава, създадена по мирен път и с демократически средства, с максимално участие на най-широката народна инициатива върху политическата, плуралистическа основа. По път на референдум и свободни многопартийни избори нашата страна вече четвърта година неспирно крачи напред. По този път се изгражда политическата система и парламентарната демокрация от модерен европейски тип, създават се условия за конституиране и функциониране на пазарната икономика, мотивират се свободните творчески инициативи на хората в икономическата и извънстопанските сфери.
Ежедневно се променя политическият, стопанският и общественият амбиент в страната. Това е предпоставка за изграждане на Република Македония като стабилна и демократическа европейска държава, като страна на свободни хора и граждани, без оглед на тяхната социална, национална, религиозна или каквато и да е било друга принадлежност.
В тези рамки се създадоха и нови пространства за развитие и афирмация на македонското творчество, наука и култура. Македонският народ, поддържайки своите вековни автохтонни културни и политически традиции, олицетворени днес в свободната македонска държава и в сътрудничество с другите балкански, европейски и извъневропейски народи, се намира пред значителни перспективи за своето всестранно национално и социално развитие. 156.5
Нашата страна, както и много други страни, в този момент минава през един труден преходен период, с много наследени, но и новосъздадени трудности от вътрешен и външен характер. Ангажирани сме за тяхното разрешаване и преодоляване само с миролюбиви и демократични средства, чрез сътрудничество и по път на диалог върху двустранен и по-широк международен план.
Как виждаме бъдещето на Македония върху това пространство? Като независима и стабилна балканска държава, европейски ориентирана, и като фактор на мира и стабилността на Балканите като цяло, като страна с отворени граници и с потвърдена политика на добросъседство.
За съжаление обаче днес живеем в район, в който се води трагична война. В прякото съседство гледаме страхотни реперкусии от опцията на войната, на етническото чистене, на междунационалната и междурелигиозна омраза, на промяна на границите със сила. Помним също така много свежо епохата на тоталитаристките и квазидемократичните системи на Балканите, на идеологическите конфронтации, студената война и блоковата подялба на този район. Балканската история е препълнена за жалост с войни, с подялби, с междунационални омрази и националистки заблуди.
Затова днес ние всички сме отговорни да приемем историята като поука, да използваме максимално собствения и чуждия опит за доброто на свободния човек, на собствения народ, със съзнание и отговорност, че светът днес повече от когато и да било е дълбоко свързан. Необходима ни е поуката да умеем да живеем, всеки свой, но всички един покрай друг, всеки потребен на другия.
Дълбоко съм убеден, че съзнателното определяне към съживот и взаимно доверие би могло да представлява ключа за мира и стабилността на Балканите. При това особено е важно да се издържи на принципите за почитане на съществуващите граници между държавите, за почитане на правата на малцинствата и за решаване на всички проблеми с политически и мирни средства. Ние в нашата страна влагаме усилия точно върху тази основа да усъвършенстваме отношенията както вътре в страната, така също и на международен план. По този начин успяхме да останем извън войната и същевременно да дадем принос към мира и стабилността и в района, и в нашето съседство. БП/КП 157/1.
В това сме ръководени от трайните интереси на македонския народ и на всички наши граждани, които виждат своето бъдеще в условия на мир и добросъседство на Балканите и в Европа. Убедени сме, че това е истинският интерес и на другите, че това е траен интерес и на българския народ, и на всички граждани на Република България. Наше задължение е да материализираме този интерес посредством изграждане и поддържане на взаимно доверие, приятелство и сътрудничество между нас и нашите народи. Така всички заедно ще можем да превърнем Балканите в район на мир, в пространство за взаимна творческа надпревара и сътрудничество.
Бих искал във връзка с това да споделя с вас моето дълбоко убеждение, че само по този начин ще можем най-ефикасно да се свържем с процесите на европейската интеграция, най-широкият "европейски дом" да разширим и върху пространствата на Балканите.
Република Македония е здраво определена за този път. В това сме готови да сътрудничим с всички балкански и европейски страни. Свободен съм да вярвам, че по този път Македония и България имат тъждествени определения и тъждествени интереси и готовност за сътрудничество.
Нашата страна поради тази политика за относително късо време спечели необходимото международно признание и афирмация. Станахме член на Организацията на обединените нации и на поголемия брой международни организации. Установихме приятелски и дипломатически отношения с десетки европейски и извъневропейски страни. Сътрудничим по въпросите на мира и сигурността с всички фактори на колективната сигурност и сме готови за наше включване в тази система.
В настоящия момент във вътрешен план ние сме заети с прилагане на мерките на икономическата стабилизация и закръгляване на институциите на властта. Обаче трябва да кажа, че това се извършва в много трудни условия на преход, с допълнителни усилия за заякване и изграждане на правовата държава и парламентарната демокрация. Едновременно, както това е за съжаление и тук, в България, целият живот в страната се намира под силното отрицателно влияние на последиците на международните санкции спрямо Сърбия и Черна гора. Поради тях македонското стопанство 157/2. бележи досега огромни загуби, около три милиарда долара. Но не е само това. Вече втори месец и за втори път Македония е изложена и на едностранчивите и неоправдани мерки на гръцкото правителство, с които е поставено строго ембарго на нашия внос и износ през Гърция. И поради тази мярка всеки месец нашето стопанство търпи преки загуби повече от 60 млрд. долара. Това има и тежки реперкусии върху работната сила и изобщо върху социалната сфера в страната.
Но ние, въпреки всичко това, с големи жертви икономически издържаме. Спряхме инфлацията и относително успешно се провежда правителствената програма. Станахме членки на всички международни финасови заведения. Заехме се със систематическото разрешаване на фундаменталните въпроси на развитието. Открит е процесът на приватизацията и трансформацията на по-големите стопански системи. За това вече ползваме и чуждестранна помощ от различен вид.
Особено значение придаваме на нашето инфраструктурно свързване с нашите съседи, с трансферсалата изток-запад. Този ход, за който вече се ангажират усилията и средствата и на Македония, България, Албания, Турция, както и на Италия и на други заинтересовани международни заведения, ние оценяваме като капиталовложение за бъдещето и скелета на развитието на целия район на Югоизточна Европа. Строежът на железопътната линия, която за първи път ще свърже нашите две страни, който трябва да започне наскоро, ще означава в този смисъл и значителен фактор за поуспешното македоно-българско сътрудничество в стопански план, а и по-широко.
Уважаеми дами и господа,
Живеем във време на големи предизвикателства. С това и отговорността на всеки нас преди всичко пред собствения народ е много голяма. С ясни стратегически цели трябва в много сложни условия да разрешаваме въпросите от жизнено значение на съвременността, както и на бъдещите поколения.
Говорейки за Македония, мога с най-голяма отговорност да заявя, че ние сме твърдо решени всички наши усилия и заложби както в дълготраен, така и в текущ план да бъдат насочени към укрепване на самостоятелното и независимо положение на Република Македония. Към това ни задължава нашият народ с изясняването 158/3. на референдума за независимост, към това ни задължава и нашата конституция. Македонският народ върху основата на принципа на самоопределение окончателно се изясни като независима Република Македония. Това го носим като историческа задача и отговорност пред нашия народ. Едновременно се чувстваме отговорни пред историческия подвиг на нашите предци, които са знаели с векове да се борят за своето македонско национално име и достойнство. Отговорни сме и за по-щастливото бъдеще на младото поколение, което трябва да живее по-хубаво, по-богато от нас, в пълен демократичен амбиент. И от негово име, и с критериите на модерното време трябва да изграждаме настоящето и бъдещето.
В този контекст, дами и господа, скъпи български приятели, в Македония се пристъпва и към развитието на добросъседството. Намирайки се в самия център на Балканите, на кръстопътя на пътищата, Македония има привилегията да има четири разнообразни съседи, четири държави и народи, с които исторически е била и е насочена да дели и доброто, и злото.
Дълга и сложна е историята на отношенията на балканските страни и народи. Тя е пълна и с много конфликти и недоразумения, често за и около Македония. Някои от тях за съжаление обаче, макар и като анахронизъм, са запазени в отделни среди и до днешен ден. Обаче някои закоравели илюзии вече се разрушават. 158/4. Ние бихме искали, а бихме били щастливи това да стане и мнение на болшинството на Балканите, този район окончателно да се освободи от историческото бреме и митове, да започнем да строим едни нови Балкани, област, която по демократичен път, с развитието на доверието и сътрудничеството между балканските страни и народи, ще може колкото се може по-бързо да влезе в крак с интеграционните процеси на модерна Европа. Този път, знаем, не е лек и ние нямаме илюзии, че тази историческа трансформация ще се осъществи за една нощ.
Напротив, свидетели сме на още съществуващи проблеми в отношенията между отделните балкански страни. За съжаление обаче и на нас ни са наложени сериозни спорове, какъвто е случаят в отношенията с нашия южен съсед. Но точно с тези примери се показва, че е необходимо да се влагат безкористни усилия от всяка страна за преодоляване на проблемите, и то единствено по пътя на равноправния диалог, а всичко друго е опасност за Балканите. Всеки, и най-сложният въпрос може да бъде решен с мирни средства, но трябва продължително, упорито и отговорно да се изгражда взаимното доверие като необходима предпоставка за всеки договор и като ключ, който в дълготраен план ще трябва да елиминира всички източници на конфликти и нестабилност във взаимните отношия и в района като цяло.
Международната общност с общоприетите документи на Организацията на обединените нации и на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество е изградила мощни инструменти за изграждането на отношенията между държавите, които се базират върху принципите на взаимното доверение и почитане. Също така солидна е и демократичната основа за зачитане на човешките свободи, включително и правата на числящите се към националните малцинства. В конституирането на нашата държава внесохме тези достижения на модерната цивилизация. С тяхното прилагане в живо дело в международен и вътрешен план ние всъщност работим за стабилността вътре в страната и по-широко в района. Това е залогът, който влага Македония за мира, сигурността и сътрудничеството на Балканите.
Дами и господа, народни представители! Позволете ми накрая да кажа още няколко думи.
Бих искал пред вас да изразя днес своето голямо задоволстСД/ЙА 158.1 во, че по покана на президента Желев съм на официално посещение във вашата ценена страна. Имах възможност да извърша обширна размяна на мнения по най-важните въпроси от интерес за македонобългарските отношения и сътрудничество.
Убеден съм, че след тези разговори, които имах с президента Желев и с другите български събеседници, нашите взаимни отношения ще получат нови положителни импулси от взаимна полза. Имаме основание да очакваме плодотворно сътрудничество на всички полета и по-отворена граница между нашите две страни, базирано върху двустранни договорености като между две равноправни и суверенни държави.
Вярвам, че дадохме принос към изграждането на добросъседството между двете страни, на взаимното доверение между македонския и българския народ като два много близки народа, дело, което има перспективи и възможности за по-нататъшно обогатяване.
Призовавам и вас, както и македонските парламентаристи, към съвместни усилия за изграждане и обогатяване на ползотворните македоно-български отношения.
Тези два дни имахме също така възможност и за продължаване на изключително ползотворния диалог по най-важните въпроси от международен характер, особено за онези от регионален характер. Аз съм доволен, че констатирах голямо съвпадение на нашите оценки за състоянията във връзка с войната в Босна, чийто край може и трябва веднага да се осигури по пътя на мирен договор и с почитане на правата на всички народи, живеещи в тази държава. Никой не сме да поддържа тази страхотна война и трябва ясно да се осуети нейното каквото и да било разширяване. Това е, констатирахме, жизнен интерес и на Македония, и на България, условие, без което трудно може да се осигури и развитието на двете страни.
Ние също така постигнахме съгласие да сътрудничим и във връзка с принципното преодоляване и на другите открити въпроси в района, с усилие за изграждане на един нов балкански дом от европейска проминенция, еднакво привлекателен за всички балкански народи.
Накрая, уважаеми господин председателю, позволете ми още веднъж да изразя благодарност за възможността да се обърна днес от трибуната на този най-висш представителен дом и на вас, 158.2 на всички народни представители и на всички грарждани на Република България, да ви пожелая много успехи в бъдещето. Благодаря. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Убеден съм, че споделеното в дълбокосъдържателното слово на президента на Република Македония господин Киро Глигоров е израз на една нова, модерна, европейски ориентирана политика, към която се стремят нашите две приятелски страни.
Искам да Ви уверя, господин президент, че и в бъдеще Република България ще полага усилия за реализирането на политиката на сигурност и стабилност на Балканите, политика на диалог и разбирателство между всички държави, политика на интегриране в европейските икономически, политически и отбранителни структури. В тези свои стремежи Република България и Република Македания ще бъдат заедно, защото към това ни задължава историята, към това ни призовава нашето настояще и бъдеще.
Още веднъж Ви благодаря. (Ръкопляскания)
Давам двадесет минути почивка, след което ще продължим заседанието. (Звъни)
(16 ч. и 5 м.)
158.3
(След почивката)

16 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Йордан Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): От Парламентарната група Нов съюз за демокрация моля за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Давам половин час почивка. 159.1 СМ/ВЙ
(След почивката)

17 ч. и 05 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Продължаваме заседанието.
Съгласно гласувания дневен ред имаме да разглеждаме седем точки.
Точка първа - ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
Господин Джеров, имате думата да вземете отношение по точка първа.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз моля да бъде отложена тази точка, защото има много въпроси, които трябва да бъдат разглеждани. Всъщност остава само една глава от този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Джеров.
Преминаваме към точка втора. Моля режим на гласуване. Гласуваме за отлагане на разискванията по точка първа.
Членовете на Законодателната комисия знаят защо се иска отлагане.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА БСП: Ние обаче не знаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Залата не знае. Има готов само един текст.
Гласуваме за отлагане на разискването по точка първа. Моля поканете народните представители да влезнат в залата.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 156 народни представители, (господин Савов няма карта) за отлагане на разискванията по точка първа 118, против 14, 24 се въздържат.
Господин Джеров, имате думата. Едно допълнение към приет закон.
Моля за внимание в залата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Господин председател, уважаеми колеги! Спомняте си, че в последното заседание завършихме гледането и гласуването на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху общия доход. Вчера трябваше той да бъде обработен съответно със стенографския протокол и това е един закон, който е гласуван през 1950 г. Към него 159.2 няма членове означени, нито има алинеи. При това положение ние в някои членове създадохме до 16 алинеи. Помислете си какво е положението, ако трябва да броите алинеите и членовете, и точките и се създава един невъобразим хаос в правоприложението. Защо го казвам това?
Това е един стар закон, който няма алинеи, както сме свикнали да работим.
Съгласно Закона за нормативните актове, законите трябва да имат първи чл., втори чл., тоест първи член, втори член и всяка алинея трябва да бъде цифрово означена. При това положение си позволявам да предложа на уважаемите колеги да се гласува един последен параграф към този законопроект, който да гласи, както следва:
"Текстът на закона да се приведе съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 27 от указ # 883 за прилагане на Закона за нормативните актове."
Ако приемем така предложения от мен текст, в закона ще се поставят членовете и ще се поставят алинеите и по този начин ще създадем възможност за една нормална работа с този закон.
Много моля, уважаеми колеги, да гласуваме положително за това предложение, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли някой да вземе отношение?
Господин Драгиев, имате думата по това предложение на господин Джеров.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, това е пример, който показва какво става, когато един законопроект не мине през Законодателната комисия. Това е пример, който показва какво става, когато парламентът гласува, излиза, говори се, и след това резултатът е налице.
Аз искам да попитам само нещо, лично за себе си нямам отговор. Как при влезнал в сила закон вие ще вкарате разпоредба в преходните и заключителни разпоредби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други становища има ли? - Няма.
Моля режим на гласуване. Гласуваме това предложение на господин Джеров. 159.3
Законът с измененията още не е публикуван. Ще бъде публикуван след приемането на този текст. Не е пуснат от Народното събрание.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 163 народни представители, за 149, против 2, 12 се въздържат.
Приема се предложението на господин Джеров. 159.4
Преминаваме към следващата точка -
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА РЕДА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
В последното заседание по искане на парламентарната група на СДС времето за изказвания беше удължено с 10 минути, като от останалите групи никой не взе до момента думата.
От СДС някой ще се възползва ли от правото си на изказване?
Господин Бучков, имате думата.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесен е един проект за решение, който буди голям размисъл.
Първо, едно дребнотемие, основано изключително на базата на пренебрегване на основните постановки в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Какво фактически се иска с решението? С решението се иска промените по Закона за приватизацията да се докладват от Икономическата комисия, като изрично е подчертано, че е съставена била работна група, която работна група е била изработила целия проект след първото четене на закона.
Преди да пристъпя към анализ на постановките по този проект за решение, искам да обърна внимание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Основен текст относно постоянните комисии това е чл. 17. Постоянните комисии са една парламентарна институция със свои права и задължения.
В чл. 21 изрично е казано, че към постоянните комисии могат да се образуват подкомисии и работни групи, което означава, че тези подкомисии и работни групи са помощни органи на постоянните комисии. Или, с други думи, подкомисиите и работните групи не могат да подменят институцията, която е парламентарна на постоянните комисии. Те са нейни помощни органи.
В чл. 21, ал. 3 изрично е казано, че Законодателната комисия разглежда всички законопроекти и предложения за актове с нормативен характер. Тоест Законодателната комисия е тази, която трябва да се произнесе по законосъобразността, по конституционосъбразността на всеки един акт, внесен в Народното събСБ/КП 160/1. рание, имащ нормативен характер.
По-нататък. Основната процедура за приемането на законите е дадена в чл. 65. Член 65 е основният текст, защото той се отнася за първо и второ приемане на законите, за първо и второ четене. И там изрично е казано, че законопроектът се разглежда, след като Народното събрание (ал. 3) изслуша доклада на Законодателната комисия и становището на вносителя и на съответните постоянни комисии, когато те се различават от предложението на Законодателната комисия.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Това е за първо четене!
ЕМИЛ БУЧКОВ: Или, с други думи казано, винаги, когато се приема един закон на второ четене, при положение че има някакви несъгласия, се изслушва и съгласието на постоянната комисия, отговаряща за този закон.
Какво е предложението на вносителите?
Предложението на вносителите, меко казано, е нескопосано. Те са хванали само един текст - ал. 1 на чл. 67, който говори след приключване на първото гласуване, когато сметне за необходимо, Народното събрание може да реши допълнително обсъждане на законопроекта, като го предостави отново на Законодателната комисия. Или, с други думи, този текст има предвид тогава, когато един закон се приема на две четения в едно и също заседание, защото ал. 2, която има императивен текст, е изрична в това отношение. Тя казва, че Законодателната комисия внася мотивиран доклад по направените писмени предложения. Може ли някой от вас да отрече, че след първото четене не са направени писмени предложения? Направени са. Щом са направени, обезателно тези предложения трябва да минат през Законодателната комисия, за да може тя да се произнесе относно тяхната законосъобразност и конституционосъобразност. Всяко друго тълкувание е продиктувано от политически и други съображения, но не и от правни. В правото има един основен принцип - всяка една правна норма, преди да се приложи, подлежи на тълкуване. Най-елементарното тълкуване това е граматичното. След това идва логичното, след това идва тематичното.
Така че органът, който трябва да прилага правната норма, не може да не използва тези методи на тълкуване. Ето защо след като чл. 67, ал. 2 предвижда, че винаги, когато има писмени 160/2. предложения, не е казано "може", текстът е императивен, тези текстове трябва да минат през Законодателната комисия. Ако се пренебрегне, това означава да се допусне закон, който да не е законосъобразен или да противоречи на Конституцията. 160/3.
Убедих се в едно, че в това Народно събрание могат да се правят всякакви - и най-абсурдни предложения, но съжалявам за хора, които са завършили висше юридическо образование и могат да внасят такова решение.
Лично аз, ако бях на мястото на професор Ананиева, не бих поне си сложил титлата професор под едно такова проекторешение. (Ръкопляскания от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Емил Бучков.
Господин Венцеслав Димитров по процедурен въпрос. Заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз мисля, че като обсъждаме такъв въпрос, който е малко странен за нашите нормални обсъждания и който касае един от най-важните закони, които това Народно събрание трябва да приеме - Закона за приватизаицята, и още повече като се има предвид, че всяка една от политическите сили се присъединява с подкрепата си за процеса на приватизация, и като се има предвид, че този закон, който обсъждахме на първо четене и който беше приет на първо четене от пленарната зала, беше предложен от Министерския съвет - аз предлагам, господин председателю, да не продължаваме обсъждането без представител на Министерския съвет. Мисля, че във всеки един момент на нашето обсъждане тук, в пленарната зала, трябва да има представител на Министерския съвет, който на практика да защитава позицията, не толкова интересите, защото всички наши интереси са за приватизация, но който да защитава интересите на вносителя. Това е моето предложение - да поканим представител на Министерския съвет. Дали ще е министър, дали ще е заместник-министър председател или министър-председател, но да присъства тук и да каже становището на Министерския съвет, с което становище една част от пленарната зала може да се съобрази, друга - може да не се съобрази, обаче ние не можем да вземем някакво решение, без да знаем становището на Министерския съвет.
Това е моето процедурно предложение.
Аз лично предлагам на господин Орсов и на госпожа Ананиева, която за съжаление не я виждам, да оттеглят своето предложение предвид на факта, че групата, която работи по Закона ВЙ/КП 161/1. за приватизация, все още не е готова с окончателния текст.
Аз преди два-три дни говорих с професор Стоилов. Той каза: "Ние ще го приготвим този закон в срок от два-три дни". Аз казах: "Господин професоре, дайте го този закон! Аз ще бъда много любопитен да го видя, да направя моите предложения и да се включа активно в самото обсъждане".
Но недейте, господин Орсов, повече да ни губите времето с такива неща! Иначе и днешният ден ще отиде, и утрешният ден ще отиде. Няма да вземем съществено решение.
И недейте да избягвате юридическия акъл в този важен закон! Без юридически акъл нищо не можем да направим! Това е! Ако смятате, че вашият акъл е достатъчен - хубаво! Аз лично, като ви гледам, се съмнявам в това!... (Шум и реплики в залата, смехове)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Продължаваме ли с дискусиите по този въпрос?!...
Професор Стоилов, заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дайте да не се обиждаме на тема "акъл". Няма кантар, на който да започнем да се теглим... Ако започнат да ни теглят, не се знае какви ще бъдат резултатите...
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (от място): Плачевни!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Да, могат да бъдат общо казано плачевни за всички!
Но да се върнем по същество към въпроса. Тази работна група беше излъчена от двете комисии и редица колеги от трите части на парламента това го помнят - от Законодателната и Икономическата.
Това, че някои от посочените да участват не участваха въпреки многократните покани... Например, с господин Илко Ескенази, с когото съм в близки колегиални отношения - аз пет-шест пъти съм го молил, насрочвали сме часове, в които той ще се появи в работната група и ще участва. И това съм го правил, изхождайки от едно-единствено съображение - тази работна група да постигне максимална степен на подготовка на текстовете и с участие на юристи. От лявата страна има двама юристи - Ани Миленкова и Костя Караиванов, които са членове на вашата Зако161/2. нодателна комисия, които от първия ден съвестно, в рамките на възможното изпълняват това задължение, възложено им от двете комисии.
РЕПЛИКА ОТ СДС: А имат ли дипломи?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Имат дипломи и сигурно в дипломите им има оценки по-високи от вашите!
Но престанете на тази тема, тъй като ставате смешни, господа! Аз ви помолих да се отнесем към съдържателната страна на въпроса.
Има наистина две възможности - този проект, който е подготвен от работната група, ръководена от господин Харизанов, да влезе в Законодателната...
ИВАН КОСТОВ (от място): А къде е този проект? Никой не го е виждал!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): В тайна ли го държите? Къде е?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Той ще бъде предоставен, когато се заяви, че ще влиза в залата! (Шум и реплики в залата)
Разбира се, нито един проектозакон не може да бъде държан в тайна, нито е държан в тайна!
На тези, които изгарят от желание в момента да го имат, аз ще го размножа в 10 екземпляра. Дайте да не превръщаме в махленска разправия този разговор, господин Димитров!
Работната група, щом е излъчена от двете комисии, ще го предложи на пленарната зала чрез Икономическата комисия, която е специализираната комисия.
Другият вариант е - не тръгва чрез Икономическата комисия, значи отива в Законодателната комисия. Обсъжданията там показаха, че това ще отнеме изключително много време. Защо? По мое убеждение и по убеждението на голяма част от депутатите в тази зала поради нежеланието този закон да бъде придвижен. Не казвам всички, но поради нежеланието на една значителна част.
В пленарната зала колегите от Законодателната комисия имат прекрасната възможност да приложат своите усилия тук, за да направим текстовете по-адекватни на онова, което искаме да заложим в този закон.
Всички разбирате и няма спор в този парламент, че трябва да осигурим законова основа, за да тръгне тази приватизация! 161/3. И то в един по-различен модел от този, който беше заложен през 1992 г. и който модел не работи! И практиката на другите страни показа, че оня модел няма да заработи в български условия...
ИВАН КОСТОВ (от място): Но руският модел работи идеално?!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, няма да работи нито руският, нито иванкостовският. И двете години показаха, че не работи! И може да се провиквате, и може иронично да се отнасяте, но това е факт!
Така че, господа, аз ви моля да се опитаме да съкратим максимално времето за влизане на закона в залата, а тук, в залата с колективния ум на всички депутати ще се опитаме да изкараме закона такъв, какъвто е замисълът на вносителите - отделни депутати, Министерския съвет, работната група, Икономическата комисия и т.н.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на професор Стоилов.
Ще дам на всеки думата.
Искам да поясня каква е ситуацията от гледна точка на правилника.
Първо, ние веднъж вече сме приели, макар да не сме гласували изрично по този законопроект наистина да работи работна група. Тя е работила. Ще представи законопроект.
Второ, приемаме, както е това решение тук, че законопроектът ще бъде докладван от председателя на Икономическата комисия. Това също е естествено и логично, така както финансови закони се докладват от Финансовата комисия, тъй като са специфични.
И трето, в момента, когато е готов законът и когато вече Икономическата комисия е готова да докладва, аз ще го изпратя на Законодателната комисия, за да го разгледа тя в съответния срок, определен по чл. 67, ал. 2, тъй като това, което прави работната група, по принцип се вписва в това, което правилникът казва: "писмени предложения по отделни текстове".
Работната група всъщност не прави нов закон. Тя прави нови писмени предложения по закона, обработва ги и аз ги изпращам на Законодателната комисия. Минава този 7-дневен срок, Законодателната комисия се произнася. Тя също не е в правото 161/4.
си да прави закона. Тя се произнася за законосъобразността, вижда дали правилно са подредени предложенията и заедно с господин Мичковски сяда тук господин Джеров. Господин Мичковски застава и докладва след тези 7 дни законопроекта. (Шум и реплики в залата)
Мисля, че това е нормалното, логичното и няма защо да го обсъждаме повече, тъй като само хабим времето в момента, без да стигнем до някакво общоприемливо решение.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): Ако гласуваме, можем да стигнем до такова решение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние сме майстори на гласуванията.
Няма да влизам в спор и в диалог, но ви призовавам към точно това разбиране, което между другото сме споделяли и в Председателския съвет. То не е нещо, което не се знае.
Господин Драгиев, заповядайте. 161/5. ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз внимателно слушах изказването на професор Стоилов ...
ВАСИЛ НИКОЛОВ (от място): Това беше реплика.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ: Добре, репликата на професор Стоилов. Внимателно слушах и това, което Вие, господин председател, заявихте преди малко. И подкрепям изцяло изразеното от Вас становище.
Какви са ми аргументите за това? Какво имаме като фактическа обстановка до този момент, колеги?
Имаме приет един проект на първо четене. По този проект са направени отделни предложения, след което по предложение на председателя на Законодателната комисия беше сформирана една група, чиято задача не може да надхвърли това да оформи отделни предложения към текстовете, след което тези предложения бяха внесени отново в Законодателна комисия и аз се радвам, че тук е господин Мичковски, който присъстваше като председател на Икономическата комисия. Присъстваше и вносителят и то компетентният вносител господин Карабашев, присъстваше и професор Стоилов. Трябва да ви кажа, че от две години, откакто аз съм в Законодателната комисия, това беше един от случайте, в който действително се показа градивно отношение към отделните текстове. Нещо повече. Искам да ви кажа, че с първите текстове, които ние гледахме, господин Карабашев като вносител се съгласи изцяло и той настоя пред председателя на комисията работата по този законопроект да протича именно така, както протече в първото заседание. На второто заседание, не е известно защо, макар че лично за нас тя беше добре дошла, дойде професор Ананиева и след разменени реплики изведнъж се реши, че законопроектът ще бъде изваден от Законодателна комисия.
Ето това е фактическата обстановка.
Следват няколко въпроса към това, което казах.
Първият въпрос е: и професор Стоилов, когото аз като специалист уважавам и с когото съм говорил много пъти, и всички останали колеги, които присъстваха тогава, включително и господин Мичковски, се съгласиха с тези текстове, които бяха дооформени въз основа на направените от групата предложения. Защото, колеги, питам ви аз: кой ще прецени дали тези предложения, които са направени към приетия вече на първо четене законопроект, не се отличават съществено от него? Ами вие преди малко присъствахте ББ/ЙА 162.1 на нещо, което е безпрецедентно. Извинявайте, вие преди малко с вота си въведохте трето четене на закона. И вие не можахте да се оправите в залата с един закон, който е известен на двете трети от народните представители. Питам ви аз: какво ще стане с проектозакона за приватизацията? Питам ви аз как ще сработят тези механизми, за които говори професор Стоилов, макар че за мен отговорът е ясен. И за него, като икономист, отговорът е пределно ясен. Приватизацията не може да върви така, както желаем, защото няма изчистена собственост в страната. Докато не се реши кардиналният въпрос със собствеността, каквото и да правите, както и да правите - резултатът ще бъде все такъв.
Затова, като подкрепям тълкуването, което председателят на Народното събрание направи и предложението, което той формира въз основа на правилника, аз ви моля съвсем разумно, не се надценявайте! Защото, ако ми позволите, да изразя едно свое становище в скоба. Ако вие го вкарате в този му вид тук, аз ви обещавам, че за вашия празник - за 9-ти септември - ще го изкарате.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Драгиев.
Има думата господин Златимир Орсов.
Това се изказвания, не са реплики!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, от досега направените изказвания тъй наречената фактическа обстановка се представя превратно.
Всички изказали се преди мен говорят за приет на първо четене законопроект, като забравят, че на първо четене са приети осем законопроекта. И това, пред което сме изправени, не е описано в правилника.
Досега сме имали практика, когато по един и същи въпрос има внесени няколко законопроекта и Народното събрание приеме всички внесени законопроекти или част от тях, постоянните комисии да изготвят от тези законопроекти един. След като сме приели на първо четене осем законопроекта, въпросната работна група към Икономическата комисия имаше за задача от осемте да изготви един. За това става дума. И ако има направени предложения към някой от осемте, приети на първо четене законопроекти, то те 162.2 са направени към тези, приети на първо четене законопроекти, а не към единния законопроект, изготвен от работната група. Този единен законопроект, както е досега практиката на Народното събрание, следва да бъде поставен тук, в залата на Народното събрание и да се обсъжда. И онези, които имат предложения към този законопроект, би следвало да ги направят след раздаването му.
Аз смятам, че Народното събрание следва да приеме това решение, което е предложено от професор Нора Ананиева и да определи начина, по който ще се работи при второто гласуване на единния вече Закон за изменение и допълнение на Закона за прива- тизацията, изработен въз основа на осемте, приети на първо четене законопроекти.
Това, което председателят на Народното събрание предлага, е неприемливо, тъй като то третира случая, когато става дума за един приет на първо четене законопроект.
Освен това аз заподозрях в неговите думи идеята, че след изтичането на седем дни произнесла се, непроизнесла се Законодателната комисия, текстът, който е депозиран при нея, би следвало да бъде внесен в пленарната зала и да започне неговото обсъждане на второ четене, което по същество отново елиминира необходимостта Законодателната комисия да го гледа.
Освен това бих искал да кажа, че мнението на Законодателната комисия по един законопроект още не означава, че този законопроект е съобразен с Конституцията и с останалите закони в страната. Ние сме имали няколко случая, когато Конституционният съд е констатирал противоречие с Конституцията на приети от Народното събрание закони, които са минали през Законодателната комисия. Минаването на закона през Законодателната комисия също не е гаранция, че текстовете ще бъдат прецизно формулирани и няма да създават противоречия в практиката. Практиката на Върховния съд по прилагането на редица закони, приети от това Народно събрание, е красноречиво доказателство, че за текстовете, които съществуват в тези закони, не се дава единно тълкуване от юристите. Така че не може да се твърди, че излезлият от Законодателната комисия текст, е върхът на юридическото творчество и по- добро от това не може да бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз Ви моля да не разгръ162.3 щаме тази дискусия, тъй като правилникът е пределно ясен.
Освен този член, който ви цитирах, цитирам и чл. 20, който казва:
"Законодателната комисия разглежда всички законопроекти ...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Това е за първо четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма такова нещо. Това е в общата част, моля Ви се.
"... и предложения за актове с нормативен характер и дава мнение за съответствието им с Конституцията и действащите закони, като предлага тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение".
Какво повече да обясняваме по този въпрос?
Господин Харизанов, заповядайте!
И това, което се предлага като проекторешение, не противоречи на правилника. Законът може да се докладва от Икономическата комисия, но преди това той ще си мине през Законодателната комисия.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин председател, има реплика към изказването на господин Златимир Орсов!
ПЕТЪР ХАРИЗАРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Харизанов, прощавайте, има реплика към господин Орсов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз също исках да направя реплика. Доколкото знам, господин Орсов направи реплика.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не, това беше изказване.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Не е ли? Аз исках тогава да направя реплика на изказването на господин Драгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Добре, кажете.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: Аз искам да направя реплика и да кажа следното.
Първо, искам да ви уведомя, че законът е готов. Днес Икономическата комисия проведе разисквания, проектът за закон е готов. Утре ще завършат тези разисквания и той ще бъде размножен и всеки, който желае, ще го получи, ще го коментира и ще направи това, което иска с него. 162.4 Работата обаче е в нещо друго. Защо стана тази разправия в Законодателната комисия? Защото Законодателната комисия не прави това, което прочетохте Вие сега, уважаеми господин председателю, а тя започна да разглежда въпроса по същество и да отхвърля отделни точки, алинеи и членове, и разни други неща, това не е документирано, а точно това ми е твърдението, документирано с онова, което Законодателната комисия излезе като законопроект по отношение на второто четене. Тя прави алтернативен законопроект. Тя почна да прави алтернативен законопроект, нещо, което е извън нейните пълномощия.
Друг е въпросът, че всеки отделен народен представител може да излезе и да говори каквото желае по този законопроект. Това е негово право. Специализираните комисии имат други права. И нейните права са ясно ограничени от това, което току-що Вие прочетохте.
Така че Законодателната комисия не може да изработва алтернативен законопроект на второ четене. (Реплика от блока на СДС) Вие можете, разбира се. Трябва да ви кажа, че между първо и второ четене бяха внесени седем или осем допълнителни предложения от народни представители. Те са също така отчетени и ще се докладват в пленарната зала. Внесени са по съответния ред, какъвто се предвижда от правилника. Може да има и още. Колкото има, толкова. Колкото са подадени между първо и второ четене, независимо какво пише в тях, всичките, съгласно този правилник, ще бъдат гласувани.
Става въпрос за следното, че има изработен законопроект, който ще бъде приет от Икономическата комисия и предложен на пленарната зала. Това е положението. Това ще стане утре.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Харизанов.
Господин Иван Костов има думата за реплика.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Тук в двете изказвания от господин Орсов и от господин Харизанов бяха въведени понятия, които не съществуват в правилника на Народното събрание и създават неяснота по процедурата. Няма понятие някой да създава единен законопроект, след като са гласувани няколко законопроекта на първо четене. Такова понятие "единен законопроект", който да се внесе за второ РД/ВР 163.1 четене няма. Поне аз не знам такова понятие да има в правилника.
Няма и понятие "алтернативен законопроект", какъвто, боя се, господин Харизанов, се появява Вашият законопроект, който Вие ще изготвите, след като обобщите всички останали, по отношение на всеки един от тях. Тъй като този Ваш законопроект, за който казвате, че имате готовност, се явява заместващ на всички останали, т.е. той става тяхна алтернатива. Обаче правилникът не допуска такова нещо. И вие сте абсолютно прав, като казвате, че единствена, която има право да прави такава процедура в Народното събрание, според нашия правилник, това е Законодателната комисия. Тя обобщава, ако подлежи на обобщаване, някакви текстове и тя предлага текстовете на второ четене. В противен случай се получава нарушаване на елементарните правила на народните представители.
Аз питам, след като се появи този "единен, обобщен или алтернативен законопроект" останалите законопроекти, които са минали на първо четене ще бъдат ли изтеглени от техните народни представители? Тоест, те признават ли алтернативния, единния, обобщен и т.н. законопроект като свое обобщение, като своя алтернатива и като свое единство? Признават ли го или не?
И след това как народните представители да са наясно каква е точно процедурата - ако те са подкрепяли нещо в един от законопроектите, което след това вносителят го изтегля, защото се появява такъв алтернативен вариант, как ще стане процедурата на самото гласуване в Народното събрание? Примерно аз одобрявам една идея. Тази идея обаче пада заедно с изтеглянето на един законопроект от гласуваните законопроекти, защото има трети вариант. Как аз ще се ориентирам в това гласуване, за да си направя своите предложения?
Оказва се, че единният или алтернативният законопроект на господин Харизанов трябва да се появи в Народното събрание и да бъде гласуван на първо четене. Аз така го разбирам, което обезсмисля цялата процедяра.
Или, господин Орсов, Вие искате да ми затворите устата да си направя своите предложения? Тогава, ако искате да го направите, занесете си този единен, алтернативен и т.н. вариант на "Позитано" 20, одобрете го там и ние всичките да си ходим. 163.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов. Думата има господин Васил Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Не е вярно, че в Законодателната комисия се работят отделни паралелни законопроекти. Присъстващите в Законодателната комисия, когато се гледа този законопроект, включително и тези от останалите групи, не от нас, от Съюза на демократичните сили, го знаят добре, работата беше там, че Законодателната комисия искаше да работи върху законопроекта, който е гласуван на първо четене, а се предложиха други законопроекти, подготвени от други групи, и аз вече не си спомням от кои, при които имаше пълно несъгласие между заместник-председателя на Министерския съвет Карабашев и председателя на Икономическата комисия Мичковски. Това нещо доведе до невъзможност да се работи. А че трябва онова, което се изготви, да мине през Законодателната комисия, може би господин Дърмов днес най-добре видя, че тя е наложителна. Затова защото по един законопроект за Националната служба за сигурност, или как точно се казва, бяха вече гласувани на първо четене такива безсмислици и такива абсурди, че един разумен човек, като господин Дърмов, който участва в правенето на законопроекта, каза: "Разбира се, това не може да остане така и трябва да се поправи".
И Законодателната комисия почна да бродира всеки един от текстовете, от което можаха да се изработят три или четири текста, които утре тук ще се представят.
Ако Вие желаете да мине един закон без юристите да си кажат думата, да го направят като закон, то е това, господин Харизанов, че желаете да участвате в хаос, който самият Вие започнахте да правите в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев. Трета реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз пак се обръщам към господин Орсов и към хората, които са предложили такова решение.
Вие можете да предложите всякакво решение, обаче какво решение можем ние да приемем тук, в пленарна зала?
Можем ли ние, господин Орсов, да предложим например на господин Драгия Драгиев да не му се дава думата тук, да го 163.3 лишим от право на глас? Можем ли? Можем да гласуваме с мнозинство, обаче това решение ще бъде ли пример за парламентаризъм или не?
Можем ли да предложим една парламентарна група да не се изказва тук, да няма право на глас? Може ли? Не може.
Можем ли да предложим една цяла комисия да не работи, защото въпросът не е политически, а въпросът е професионален. Щом от политическа гледна точка не можем да лишим никой от право да се изказва, можем ли да лишим една група от професионалисти тук, в този парламент, да се изказват? Вие това искате да направите.
Кой ще оправя после този закон? Господин Харизанов е инженер, доколкото знам, не е юрист. Аз знам господин Харизанов през живота си не е писал закони. Не поставям тук под съмнение неговата професионална способност да създава идеи, но тези идеи трябва да бъдат облечени в някаква форма, юридическа, законова форма. Идеите на всеки народен представител, които бъдат предложени тук, трябва да бъдат облечени в такава форма. Кой ще направи това нещо? Естествено Законодателната комисия. Не господин Харизатов и не господин Мичковски. Напротив.
Аз по някой път съм участвал в работата на Законодателната комисия, но работата я виждам така: взима идеите и ги облича в законова форма - параграфи, алинеи, така че да могат да работят, а не да си противоречат един друг и да се изключват взаимно, и този закон утре да не може да работи.
Има достатъчно такива закони и примери мога да ви дам. Мисля, че ви ги дадох, когато закони, които са приети, вярно е, че и с участието на Законодателната комисия по една или друга причина не работят. Ние сме затова тук да ги оправим. Но не правете такова нещо. Вярно, поправяме един стар закон, но дайте да го поправим свестно, така че да работи. Дали ще бъде с пет или десет дена по-рано или по-късно, не е важно. Важно е законът да работи.
И аз затова ви предложих, дайте да поканим пак представители на Министерския съвет. Този Министерски съвет иска ли в България да има закони, които са от юридическа гледна точка правилни, или иска да има някакъв буламач, който се предлага. Това искам да ви кажа. 163.4
Това са минутите, господин Филипов, но мисля, че Вие като мислещ човек и Вие се застъпете за това. Не такива безумни предложения и решения да се гласуват в пленарната зала. Защото утре може да има друго мнозинство и това мнозинство да наложи на пленарната зала да гласува Орсов да не предлага никакви решения, защото са идиотски. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Господин Орсов, моля отговорете на направените Ви реплики. 163.5 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, Вие за пореден път не обърнахте внимание на нарушаващите процедурата и обиждащи колегите си депутати от СДС.
Действително в правилника ситуацията, когато Народното събрание приема няколко закона на първо четене и впоследствие ги преработва в един, не е описана. Но практиката досега винаги е била такава, че когато се приемат на първо четене няколко законопроекта, те са били превръщани или преработвани в един законопроект и този именно преработен единен законопроект е бил гласуван в пленарната зала.
Второ, на господин Венцеслав Димитров ще кажа, че наистина не може да се гласува такова решение да се отнеме правото на един народен представител или на една парламентарна група да се изказва, но практиката в това Народно събрание е доказвала, че и без решение СДС го е правило - и когато председател на събранието беше Стефан Савов, и когато председател е господин Александър Йорданов.
Трето, на господин Иван Костов искам да кажа, че ние не искаме да запушваме неговата уста. Нека говори каквото си иска, това, което казва, е за негова сметка. Но от дискусията до тук стана ясно, че СДС не желае да бъде приет Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизацията с очевидно политически цели, тъй като една успешна приватизация би затвърдила позициите и на сегашното правителство, и на сегашното мнозинство, което го подкрепя, и би лишило от всякакви надежди СДС от желаните от него предсрочни избори.
Така че целият въпрос, който тук обсъждаме, е политически, всички увъртания около правилника за работа на Народното събрание целят да прикрият само този съществен политически въпрос, а той е, че чрез процедурни увъртания СДС се опитва да спре приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията, тъй като не му е политически изгодно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Орсов. Той даде добър пример за това как може точно две минути да се отговори на репликата. Господин Мичковски, заповядайте. 164.1 БП/ВЙ
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Разбираем е интересът, който възниква по повод на този изключително важен закон за страната, особено преди неговото второ четене. Бих искал да припомня на уважаемите народни представители, че преди първото четене и по време на първото четене в съгласие с правилника на Народното събрание към всички закони на една тематика, а те бяха в този случай точно осем, включително законопроектът за изменение и допълненеи на Закона за преобразуване и приватизация на Министерския съвет, и в съгласие с правилника, те бяха разглеждани паралелно. Но искам да припомня на уважаемите народни представители, че на първо четене ние приехме по принцип законопроекта на Министерския съвет и само част от идеите, вложени в останалите седем законопроекта. Господин Харизанов вече ви информира за това, че работната група по законопроекта привърши своята работа, а надявам се утре на редовното си заседание Икономическата комисия също ще привърши работата си за второ четене на законопроекта.
Аз мисля, че по отношение на такива важни закони, а този е безспорно такъв, както и при приемането на основния закон преди време, така и сега ще бъде проявен разум, ще бъде проявена висока степен на разбирателство, независимо от това коя политическа сила какви конкретни свои политически интереси преследва. В този смисъл на думата мен ми се струва за неоснователно това изкуствено влагане на напрежение, откъдето и да идва то, по законопроекта. След като е завършена работата за второ четене от работната група и Икономическата комисия, не виждам нищо лошо в това Законодателната комисия да се произнесе по този законопроект. Но при едно условие - нека ръководството на Законодателната комисия и уважаемите депутати - нейни членове, да се разберем да има две извънредни заседания на Законодателната комисия, на които да се отхвърли огромната част от работата. Не виждам никаква пречка това да се случи в рамките на една работна седмица на Законодателната комисия. И тогава вече, след като бъдат изчистени и последните несъвършенства в текстовете, съвсем спокойно законът може да бъде приет в пленарната зала. Просто това е моето предложение - увеличено работно време за Законодателната комисия и специални заседания, посветени на 164.2 тази тематика, в присъствието на вносителите и на членовете на работната група, която досега работи по законопроекта.
Мисля, че това е едно разумно предложение и при наличие на достатъчно конструктивна воля то може да бъде реализирано, на мястото на излишната конфронтация, която се създава по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Мичковски. Господин Димитров, по процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, колеги. Виждаме, че току що се направи предложение, което е алтернативно на предложеното от Парламентарната група на Българската социалистическа партия и коалиция предложение. Така че аз бих предложил на господин Мичковски да го внесе в писмена форма или, ако обича, да го формулира така, че недвусмислено от всички да се разбере точно за какво става дума. Защото виждаме, че то е доста посмислено от това, което се предложи. И след като бъде направено по съответния начин, ние да преценим как ще гласуваме. Това е моето процедурно предложение, защото наистина имаше предложение за алтернативно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Аджаров, заповядайте и Вие за Вашето предложение.
КОСТАДИН АДЖАРОВ (Парламентарен съюз "Независимост"): Благодаря, господин председател. От името на Парламентарния съюз "Независимост" искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Давам половин час почивка. (Звъни)
(18 ч. и 02 м.)
164.3(След почивката)

18 ч. и 37 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (Звъни): Продължаваме заседанието. Имате думата, господин Николай Христов. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Ще се броим след това. А това е от името на парламентарната група - половин час почивка. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Щом взеха всички, ще вземете и вие. Давам половин час почивка. (Шум и реплики в блока на БСП и коалиция)
Аз съм безсилен. "Половин час" - пише в правилника, не пише "до". Госпожа Ананиева, не мога да направя нищо, знаете какво е положението.
Давам половин час почивка. (Звъни)
(18 ч. и 40 м.)
СД/КТ 165.1
(След почивката)

19 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедура? За почивка повече няма. Заповядайте, господин Николай Христов, от името на парламентарната група на СДС. (Шум и реплики в залата)
Моля за тишина в залата!
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): По процедура... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е ли рано за тая процедура, господин Христов?
РЕПЛИКА: Проверка на кворума.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Точно за това става дума. Но то си има ред и процедура за тази работа. (Шум в залата) Така е.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, на основание чл. 39, ал. 2, точка 1 правя процедурно предложение, точно така е формулирано, за прекратяване на заседанието с очевидния мотив, че в залата няма необходимия брой народни представители. И за да може този мотив да бъде подплатен и формално, ще се обърна към чл. 36, ал. 2, където когато народен представител или парламентарна група изразят съмнение, то преди гласуване се проверява кворумът. Една добре позната процедура, няма защо да влизаме в подробности.
Искам само да добавя и да ви помоля: тъй като е прекалено очевидна липсата на кворум, в залата има не повече от 60 човека в момента, то нека не ставаме отново смешни с показания на таблото от 125-130 карти. Затова ви моля от името на парламентарната група отново, за по-голяма сигурност, да се преброят физически присъстващите в залата депутати. Това вече беше направено миналата седмица, това се прави и това е във волята на председателя.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За противно становище госпожа Мариана Христова. Имате думата.
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Мариана Христова, СД/КП 165а/1. БСП.
Господин председател, аз също имам процедурно предложение. Моето предложение към Вас е Председателството на Народното събрание просто да спазва правилника. Аз Ви предлагам, сега като направите проверка на кворума, да приложите разпоредбата на чл. 12 от правилника от главата "Бюджет на Народното събрание", където е казано: "При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на две трети от дневното възнаграждение, а от заседание на комисия една трета".
Отсъствието от пленарно заседание не е отсъствие при регистрация в началото. То е отсъствие при регистрация по време на заседанието.
Извинявайте, уважаеми дами и господа народни представители, но това, че ние сме в този парламент избрани, а не назначени, не ни освобождава от правото да идваме на работа. Всички вие накрая се подписвате и получавате своите заплати.
Народното събрание в продължение на дълго време не работи. Аз ви предлагам да приемем едно друго решение: парламентарна група, която предложи почивка, автоматически да удължи времето за работа на Народното събрание с времето на тази почивка. Чакат над 80 законопроекта. И всички вие твърдите, че мислите за този народ и имате огромно отношение към проблемите му. Цял ден днес не сме в състояние да влезем и да приемем решение по нито една от точките на дневния ред.
Уважаеми господин председател, аз Ви моля, наред с моето процедурно предложение, след регистрация на присъстващите народни представители в тази зала, да приложите чл. 12 от главата "Бюджет", да прогласувате и направеното от мен предложение работното време на парламента за днес да се увеличи с времето, в което парламентарните групи искаха почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: С два часа и половина някъде.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Най-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Мичковски, от името на Вашата парламентарна група.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Благодаря Ви, господин председателстващ. Аз от мое име исках да направя изявление. 165а/2.
Поради очевидната неконструктивност на колегите от дясната страна на залата, аз си оттеглям изказването, което направих във връзка с предложението на госпожа Нора Ананиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Госпожа Христова, стенографският протокол от днешното заседание с Вашето изказване ще бъде представен на Председателския съвет за прилагане на чл. 12 от раздел "Бюджет на Народното събрание".
Направено е искане за прекратяване на заседанието. Но преди да гласуваме това нещо, трябва да се направи проверка на кворума. (Реплики от блока на БСП и коалиция)
По същия повод, по същия случай оня ден имаше проверка на кворума (много ви моля!) от страна на другия заместник-председател. Затова моля до три минути народните представители да влязат в залата. Ще има преброяване на присъстващите в залата. (Реплики в залата) Много ви моля, имахме оня ден гласуване по същата точка! Тогава не възразявахте, сега възразявате на мен! Много ви моля!
НОРА АНАНИЕВА (от място): Къде го измислихте преброяването?! Няма такъв вариант! (Шум и други реплики в блока на БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Така го измислиха оня ден някои други.
Заповядайте, господин Николов. Сега е 19,17 ч. До 19,20 ч. ще изчакаме да влязат в залата.
ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, Вие чухте предложението на народната представителка Мариана Христова и Вие потвърдихте, че протоколът ще бъде приложен, за да бъдат наказани съгласно правилника. Как ще бъде приложен, като няма да има списък?! Ще трябва да има регистрация с картите, иначе... Съгласен съм, че в дясната страна Николай Христов се вижда, че е единствен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ако има кворум, ще направим регистрация.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Освен това мен ми се струва, че поне трябва да направите забележка някога на господин Христов да не прави така, с толкова явно удоволствие, предложенията за пре165а/3. кратяване. Като че ли единствено радост му доставя Народното събрание да не работи.
Господин Христов, считам, че за това ще Ви потърсят отговорност Вашите избиратели.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Моля, затворете вратите да не влиза никой в залата! Да бъдат готови парламентарните секретари.
Имате думата, господин Премянов.
КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, Вие се позовахте на практиката от преброяването на гласовете в предно пленарно заседание. Само че условията, в които се проведе то, бяха по-различни.
Днес има предложение, направено от народен представител, да бъдат приложени възможностите на правилника за удостоверяване на присъствието в личен план. Това може да стане само с регистрация с картите.
Аз Ви моля да уважите предложението на госпожа Мариана Христова и спазвайки правата, които има господин Христов - от името на СДС да предложи преброяване (той е единственият представител заедно с колежката си от СДС тук, в тази зала), да отчетете допълнението, което направи Мариана Христова - народен представител, от името на парламентарната група на БСП и коалиция.
Следователно Вие имате една-единствена възможност: ако желаете с една процедура да удовлетворите правата на депутатите с две предложения, сега следва регистрация с карти. 165а/4.
Благодаря. Ще го направим с две процедури.
Първо, ако има кворум, а ако няма кворум, вече ще направим регистрация кои не са в залата.
Моля парламентарните секретари да преброяват присъстващите в залата. Кой ще ги брои?
Има ли желаещи парламентарни секретари да преброяват?
Давам половин час почивка и закривам заседанието.
Къде са парламентарните секретари? (Шум от блока на БСП)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, просто е обидно от три парламентарни групи хора да стоят, чакат да им предоставите възможност да работят. Един човек от името на СДС саботира и Вие солидарно с него саботирате работата на този парламент. Това е позор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Случаят е идентичен с искането от онзи ден, много Ви моля. Има ли парламентарни секретари? Къде са? Моля, заемете местата си. Мариана Христова, седнете, много Ви моля, след това ще Ви дам думата. Моля, заемете местата си в залата. Много Ви моля, господин Николов. Преброяваме присъстващите в залата. Затворете вратите!
Митко Трифонов, много Ви моля да ги броите. Колкото ги докладвате Вие, това ще записвам. Кажете колко са, за да ги сборуваме. Заявете на залата.
От лявата страна са 85. От другата страна колко са, господин Сакаллъ? Вие броихте само вашите. Пребройте колко са.
Господин Митев, пребройте и тази половинка колко са. И от дясната страна има народни представители. 31 човека в средата и отдясно. 116, няма ли още двама? Мен няма ли да ме броите? 117. (Шум от блока на БСП) Казаха отляво и отдясно, аз какво мога да направя?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): 122. Велислава Дърева влиза в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Велислава Дърева. Нямаме кворум, прекратявам заседанието.
Много Ви моля, ще Ви дам думата. Сега ще направим регистрацията, извън заседанието.
Имате думата, госпожа Христова. СМ/КП 166/1.
Какво мога да направя? Такава е практиката. (Шум от блока на БСП)
МАРИАНА ХРИСТОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, в залата кворум има. Както виждате, дойдоха няколко депутата, които бяха в Народното събрание и никой не е забранил на депутатите да бъдат в коридора, бюфета, така че бройката на присъстващите отговаря на бройката, необходима за работа на това Народно събрание.
Аз Ви моля след малко да включите режим на регистрация, ето и господин Сталийски влиза в момента и Ви предлагам следното.
Както ви е известно, след няколко дни е 1 май - ден на труда. По този повод, тъй като Правилникът на Народното събрание е доста отдавна приет, Ви предлагам Народното събрание да направи справка във връзка с регистрация на кворум от началото на годината и да се установи в кои случаи народни представители, регистрирани първоначално като участващи в заседанието, са липсвали от заседанието и са били причина за провал на заседанието. Всички тези случаи да бъдат отбелязани и по повод 1 май на тези наши колеги да се направят удръжките за цялото време от 1 януари до 30 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, имам следното процедурно предложение.
Моля да бъде направена проверка на кворума по традиционния начин - с карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Поради липса на кворум прекратявам заседанието.
Утре от 15 ч. започваме. (Звъни)
19 ч. и 30 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР (звъни): Откривам заседанието само за регистрация. Но това не означава кворум.
Присъстват 106 души с карти, което ще се прилага по отношение санкцията по чл. 12 от раздел "Бюджет" на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Дайте по партии. 166/2.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (от място): Регистрация по карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Пред мен нямам нищо. Имам пред мен само ДПС, СДС и БСП.
Дават ми общо 107, ДПС - 12, БСП - 80, СДС - 0. 166/3.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Данните, които имам пред мен, са: 107 присъстващи общо; ДПС - 12, БСП - 80; СДС - 0.
НОРА АНАНИЕВА: СДС - 0! Нулата е и в прекия, и в косвения смисъл. И като регистрация, и като политика, и като саботаж на парламента. СДС е нула, уважаеми граждани! Имайте го предвид. И клони към нула.
Но за да не клони парламентът към нулата, за да не бъде поставен в ръцете на безотговорни хора, за да не бъдат оставени онези, които искат да решават жизнени за нацията въпроси, за да не бъдат поставени в зависимост от безотговорни хора, ние ще предложим утре и вдругиден да се обсъди възможността и да се реши парламентът да не излиза във ваканция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми колеги, получих допълнителна информация.
ДПС - 12; БСП - 80; СДС - 0; НСД - 10; ПСН - 2; независими - 3.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз се радвам безкрайно, че госпожа Ананиева се върна към старите комунистически привички Великден да не се празнува. Няма да стане, госпожа Ананиева! Великден ще се празнува! Въпреки вашите комунистически навици Великден ще се празнува!
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Нали те нямаше!
СТЕФАН САВОВ: Няма ме. Но дойдох, както и вие дойдохте. А господин Луканов, господин Лилов да са тук? Няма ги! Преговаряте за правителство, което няма да стане! Нещо да кажете? Може би на "Развигор" ще минете.
Аз мога да ви кажа, че този път няма да мине вашият номер. Защото целият български народ... Ах, госпожа Дърева, като врабче сте кацнали там! Чудесна сте!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Великден е 1 май!
СТЕФАН САВОВ: Няма 1 май! Има Великден! Няма 1 май вашия интернационален празник. Има отново България, която празнува Великден. А не 1 май! Не интернационалния празник. И мога да ви кажа, че това ще се празнува.
И аз се радвам, че госпожа Ананиева излезе тук... Абе Буш, хайде отивай си с тая гола глава! И моята е гола, но твоята СБ/КП 167/1. е по-гола и от моята.
Толкова се радвам, че отвреме навреме си изпускате нервите, че не мога да се въздържа!
Госпожа Ананиева, благодаря Ви от името на целия български народ, че Вие успяхте отново да говорите за това, че Великден не трябва да се празнува.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Утре от 15 ч.! (Звъни)
Закрих втората част на заседанието.
(Закрито в 19 ч. и 40 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Александър Йорданов)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Кадир Кадир)
СЕКРЕТАРИ:(Руслан Семерджиев)
(Ведат Сакаллъ)