Председателствали: заместник-председателите Йордан Школагерски и Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Има необходимият кворум. Откривам днешното извънредно заседание на парламента.
Процедура? Заповядайте.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам едно процедурно предложение, което, ако има общо съгласие и взаимна воля, би могло пленарната зала да го приеме. Става въпрос за следното.
Вече три дни пряко по програма "Хоризонт" се излъчват дебатите за приемане на държавния бюджет на Република България за 1994 г. А считам, че е напълно безсмислено от 0,30-1,00 ч. през нощта до сутринта да се излъчва запис, още повече, че рамката на бюджета е приета. Това струва на държавния бюджет и на Националната телевизия около 200-300 хил. лв. за един час излъчване, като се заплаща на "Пощи и далекосъобщения", а също така амортизиране на техника, рулони и други разходи, които Националната телевизия извършва.
Днес също държавният бюджет ще се предава пряко по програма "Хоризонт". Ако народните представители от Съюза на демократичните сили и другите парламентарни групи са съгласни, аз предлагам: нека и по-добре е нашите избиратели да видят кратМС/КП 331/1. ки или по-обширни репортажи от дебатите на бюджета на второ четене, отколкото безсмислено цяла нощ да се излъчва по Националната телевизия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, заповядайте.
Аз мислех, че днешния ден ще започнем делово - с гласуване, без обсъждане на такива...
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата група не може да се съгласи с това предложение. Вярно е, точно така, че аз лично дори гледах до 4 часа завчера, но така или иначе остава един документ, който си е документ за историята. Днес Олимпиадата завършва, а аз се съмнявам, че ние ще завършим бюджета днес. Така че нека си върви и телевизията.
Аз ви моля, дайте сега да не правим от това политически въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Където искат, да го пускат. Работа е на телевизията. Разпореждане на председателя.
Господин Николов, ако обичате, докладвайте и започваме да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, аз Ви моля да подложите на гласуване в пленарната зала да бъде допуснат господин Николов Бабамов - началник управление "Държавни разходи" при Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Само господин Бабамов ли е тук?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: И министърът на финансите също е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Той ще дойде.
Моля ви, гласувайте да допуснем господин Бабамов в залата!
Режим на гласуване. Гласуваме.
Като първо гласуване изчакваме три минути.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 172 народни представители, за 167, против са 3, въздържат се 2.
Господин Бабамов да заповяда в залата. Приема се предложението. 331/2.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложение на господин Емил Бучков. Той предлага чл. 1, ал. 2, точка 3.2. - това са вноските в републиканския бюджет - "От бюджета на съдебната система 348 млн. и 900 хил. лв." - да отпадне тази точка, която е свързана с приходната част. (Шум в залата)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Предложението е направено, прочетено е, нека да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте малко.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Е какво да чакаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има мотиви към това, които Николов не може да съобщи. Така се прие.
Моля ви се! (Шум и реплики в залата)
Искам да чуя следното нещо. По този въпрос искам да чуя господин министъра и вносителя. (Шум и реплики в залата)
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложение на господин, повтарям още веднъж, колеги, на господин Емил Бучков.
От чл. 1, ал. 2, точка 3.2. - "Вноските от съдебната система в републиканския бюджет в размер на 348 млн. и 900 хил. лв. да отпаднат".
ИВАН КОСТОВ (от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво искате?
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли процедурно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедурно, заповядайте.
Нека да не започваме като другите дни.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми колеги, процедурно е редно да се избере между предложените варианти по чл. 3 и тогава този проблем се решава автоматически. Защото по варианта, предложен от правителството, в чл. 3 се предвижда този трансфер от бюджета на висшите съдебни органи към републиканския бюджет, а по варианта, предложен от Висшия съдебен съвет, не се предвижда такъв трансфер. И вие сега гласувате по същество по чл. 3, а гласувате на практика формално трансфера в ал. 2 на чл. 1.
Аз затова предлагам, и предложих още предишния път, и не само заради това, и поради други причини - да се отложи гласуването на цялата ал. 2 и предложенията, свързани с трансферите, защото по същество се дебатира за тях, когато се гласува за самия трансфер. 331/3.
В случая за съдебната власт се гласува, когато се гласува чл. 3. Избира тогава Народното събрание и тогава тука се разбира дали има трансфер или няма трансфер.
Аз не мисля, че процедурно... (Неразбираема реплика от господин Александър Маринов)
Предрешава се въпросът, господин Маринов. Това е проблемът. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
Господин министър, бих желал да чуем и Вашето мнение по този въпрос.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател!
Нашето становище беше изложено и в Комисията по бюджета и финанси, и мисля, че там има единодушно становище, че трябва да бъде приет вариантът на Министерския съвет, а не този на Висшия съдебен съвет.
Сега, ако трябва подробна аргументация да дадем, това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, въпросът е тук ли ще се гласува или в чл. 3?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не пречи и тук да се гласува. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Не пречи и тук да се гласува" - това са думите на министъра. (Шум и реплики в залата)
Вижте, не ми се откриват дебати. Чухте мнението на министъра.
Преди да обявя режим на гласуване...
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направя процедурно предложение да гласуваме направеното предложение, тъй като е ясно, че по проекта, който сме приели на първо четене, тези суми, събирани по реда на съдебната власт, трябва да отидат в републиканския бюджет, тъй като съдебната власт се финансира от републиканския бюджет.
И затова, господин председателю, аз Ви моля, да предложите искането на господин Бучков да се гласува, като призовавам народните представители да го отхвърлят. Тоест да отхвърлят 331/4. предложението - искането, за да останат тези суми в републиканския бюджет така, както са предвидени.
Благодаря ви. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Реплика? Заповядайте, ще Ви я дам на Вас, Вие сте вносител. 331/5. ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което каза професор Михайлов, не е вярно. В проекта на бюджета, нека да бъде така добър да го погледне, има и двата варианта. Единият вариант е на съдебната власт, който е без тази сума, и другият вариант е на Министерския съвет. Така че какво сте приели от двата варианта, господин Михайлов? Не говорете неща, които ги няма тук.
Освен това, забележете, втора алинея - разходна част - и сумата, която е записана, е със знак минус. Тоест, в разходната част идват приходи. Извинявайте много, ама меко казано, това ако не е някаква заблуда и някаква машинация, аз не знам какво е.
Освен това тези, които са юристи, знаят, че има две решения на Конституционния съд по този въпрос - за самостоятелността на бюджета на съдебната власт.
И аз ви уверявам, че, ако вие го приемате в този вид, ще отнесем въпроса пред Конституционния съд. (Реакция от блока на БСП и коалиция) Бюджетът в тази му част ще се отмени и тогава ще питам аз министъра на финансите какво ще прави и кого ще упреква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Два пъти по един въпрос не вече. Всичко е ясно. (Шум и реплики в залата)
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Професор Михайлов, Вие казахте явна неистина. Бюджетът на съдебната власт не се издържа от републиканския бюджет. Ако си направите усилие да отворите проекта, Вие ще видите, че основните приходи на бюджета за съдебната власт идват от такси, от дейността на органите на съдебната власт. И разликата, за която тук се пледира, е в следното: че Министерският съвет предвижда по-голям приход от тези такси в размер на 1 млрд. и 300 милиона, а самата съдебна власт казва, че ще събере по тези такси 1 млрд. и 88 милиона.
Така че Вие просто подвеждате Народното събрание. Ако Висшият съдебен съвет казва, че не може да събере тези такси в размер на милиард и триста, то това е основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Имате думата за процедура. (Реплики и шум в залата) Гласуваме. Всичко е изяснено. Аз поставям на гласуване въпроса. РД/ВР 332.1
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, аз се надявам, че няма да повторим прецедента... (Шум и реплики в залата) Дали мога да разчитам на тишина в залата, за да си направя процедурното предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
КЛАРА МАРИНОВА: Надяваме се, господин председател, че днес няма да се повтори прецедентът от вчера. Настоявам от името на парламентарния съюз за социална демокрация да не дублираме дебатите. Онова, което беше разисквано по време на обсъждането вчера, да не бъде обсъждано отново по време на гласуването днес.
С други думи, след като заместник-председателят на Бюджетната комисия докладва текстовете, настояваме Вие да ги подлагате на гласуване, след като те вчера са били обстойно обсъждани по време на всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Заповядайте за процедура. Става девет и половина и не сме провели едно гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председателю, аз все пак призовавам, от процедурна гледна точка, да се вслушате в думите на господин Бучков. За какво става дума?
Приходи са включени в разходната част. Ако наистина искате това да го гласуваме тук, нека най-напред да гласуваме дали Народното събрание е съгласно приходи да бъдат включени в разходната част на бюджета. Или по-правилно ще е, ако искате, приходите да се включат в приходната част, които са в ал. 1. Кажете го това нещо. Според мен би трябвало да има съгласието на народните представители за такова нещо, иначе не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По тази причина аз помолих да се изкаже министърът. Въпросът е изчистен. (Реплики и шум в залата)
Може да се гласува, така го каза той. Ако си оттегля думите, готов съм.
Моля ви, режим на гласуване. Дайте да пестим времето днес. Гласуваме предложението на господин Бучков. То е за отпадане на вноската от републиканския бюджет от вноската от съдебната власт в размер на 348 млн. и 900 хиляди, ако съм я прочел вярно. Режим на гласуване. Гласуваме това предложение. 332.2
Господин Ескенази ми обръща внимание точното предложение: отпадане на вноската в републиканския бюджет от бюджета на съдебната власт в размера на сумата, която вече ви казах.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Няма такова нещо, господин Школагерски. Четете закона така, както е написан. "Вноска" никъде не пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чета предложение, не чета закона.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е предложението, но вие трябва да го направите съобразно закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Толкова можемм, толкова казваме.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 206 народни представители, за - 80, против 114, въздържали се - 12.
Отклонява се това предложение.
Господин Николов, следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Следващото предложение е на господин Кръстю Трендафилов. Той предлага в чл. 1, ал. 2, т. 3.3, последният ред - неразпределени трансфери за общините в размер на 1 млрд. 886 млн. и 100 хиляди - този ред да отпадне. Като, ако се приеме, същата сума ще се прехвърли на втория ред - разпределени трансфери за общините.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Тогава трябва да се измени и чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, при положение, че ще последват и промени в чл. 6.
Аналогично предложение има и господин Шотлеков, но когато стигна до него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: След това има на господин Юруков и след това е на Шотлеков предложението.
Моля, режим на гласуване. Гласувамме предложението на господин Трендафилов.
Господин министър, не ви попитах имате ли нещо против? - Нямате.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (встрани от микрофоните): Ще отиде във втория ред - субсидии за общините. 332.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 199 народни представители, за - 191, против - 1, въздържали се - 7.
Приема се това предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: При това положение, колеги, числото 20 млрд. 62 млн. и 800 хиляди автоматически с отпадането на третия ред става 21 млрд. 948 млн. и 900 хил. лева. По-нататък, съобразно вече взетото решение, ще последват и промени в чл. 10, даващ право за 90 на сто засега разпределение и с известния резерв да направим корекции в тези членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И чл. 7.
Заповядайте за процедура.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Това, което току-що гласувахме, потвърждава правотата на нашето предложение най-напред да се гласуват другите членове и тогава да се мине към чл. 1. Но тъй като вие приехте да се гласува най-напред чл. 1... (Реплики от залата) От това, което гласувахме, следва, че трябва да се променят всички числа за субсидиите на общините в чл. 7. Значи трябва да се променят и трябва да се направи ново предложение, за да знаят хората за какви суми ще гласуват, когато стигнем до чл. 7. Аз не знам днес дали ще стигнем до чл. 7, но някой трябва да поеме тази промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Който докладва.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Десетте процента на общините да им се дадат отгоре и да се променят всички числа в чл. 7.
И затова аз се обръщам към господин министъра да нареди на неговите хора да заложат в компютъра гласуваната промяна, защото иначе чл. 7 няма да е готов за гласуване тук. Господин министре, това може ли да стане в скоро време? Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, Вие се обърнахте навреме. Господин министърът Ви чу. Трябва да имат готовност.
Докладвайте следващото предложение, господин Николов, на господин Емил Юруков. 332.4
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, следващите предложения са свързани с гласуваното - на господин Емил Юруков, на господин Шотлеков.
Впрочем предложението на господин Юруков е свързано с това на Кръстю Трендафилов и при положение, че ние сме гласували неговото, то се обезсмисля.
Господин Шотлеков предлага да бъдат увеличени субсидиите на общините по чл. 1, ал. 2, т. 3 с 3 млрд. лв. за социални плащания.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Откъде да се вземат каза ли?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Колеги, разбрахме се, че не трябва да се коментира. Чета предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Готов ли сте, господин Николов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, да. Аз докладвах предложение на господин Илиан Шотлеков за увеличение субсидиите на общините допълнително с 3 млрд. лв. за социални плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Резултатът: от общо гласували 200 народни представители, 75 са гласували за, 79 против, 46 се въздържат.
Отклонява се това предложение.
Господин Шотлеков, аз виждам, че второто Ваше предложение се покрива с онова, което гласувахме на господин Трендафилов.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): Но то е целево - за социални плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, разбрах.
Докладвайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Второто предложение на господин Шотлеков е за отпадане на неразпределените трансфери за общините, нещо, което вече го направихме, като сумата се предлага (която вече сме гласували) да бъде предоставена само за социални плащания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тоест, това е същото, което гласувахме при предложението на господин Трендафилов, но тук е със социална насоченост.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: 1 млрд. 886 млн. 100 хил. лв. ББ/НП 333.1
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбрах.
Разбрахте ли, колеги? Тук е само социалната насоченост.
Моля, гласувайте това предложение.
Предложения пристигат и в момента. Аз не зная дали вие сте ги обработвали.
Резултатът: от общо гласували 205 народни представители, 82 са гласували за, 43 против, 80 се въздържат.
Отклонява се това предложение за целево насочване на средствата.
Моля ви за тишина. Защо трябва да влизате в пререкания, не ми е ясно.
Имате думата за следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Трето предложение на господин Шотлеков.
В чл. 1, ал. 2, т. 1 "Текущи разходи" сумата 103 млрд. 61 млн. 300 хил. лв. да стане 103 млрд. 61 млн. 700 хил. лв. или увеличение с 400 хил. лв. При положение, че се приеме тази сума, впоследствие да се прехвърли към Съюза на инвалидите.
Разликата е незначителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Повторете, господин Николов, предложението.
Внимание, колеги, има шум в залата, не се чува. Колегите не са чули.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложение на господин Илиан Шотлеков: в чл. 1, ал. 2, т. 1 "Текущи разходи" сумата 103 млрд. 61 млн. 300 хил. лв. да стане 103 млрд. 61 млн. 700 хил. лв. 400 хил. лв., с която сума впоследствие да се увеличи чл. 4, ал. 1, т.62 "Субсидията за Съюза на инвалидите в България".
Това е малка сума, която си заслужава да се гласува. Най-малкото от закръгляванията на сумите може да се получи тази сума и трябва да се подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Резултатът: от общо гласували 203 народни представители, 179 са гласували за, 4 против, 20 се въздържат.
Приема се това предложение.
Уважаеми колеги, моля ви, гласувайте бързо да се допусне в залата заместник-министъра на финансите господин Димитър Костов. 333.2
Резултатът: от общо гласували 174 народни представители, 159 са гласували за, 4 против, 11 се въздържат.
Да заповяда господин Димитър Костов в залата.
Имате думата за следващото предложение на господин Шотлеков.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Пето предложение на господин Илиан Шотлеков. В чл. 1, ал. 2, т. 3.1. (това са трансферите) 3.1 за социалното осигуряване - да се замени с "за плащания по Указа за насърчаване на раждаемостта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Смяна само на заглавието или самото предназначение?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, има и по същество. За социалното плащане и се уточнява " - за плащания по Указа за насърчаване на раждаемостта", тъй като тирето фактически обезсмисля първото. Това е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не разбирам пререканията, няма никаква пречка аз да поставя на гласуване въпроса. Ще го решаваме с гласуване, а не с пререкания.
Режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 177 народни представители, 74 са гласували за, 48 против, 55 се въздържат.
Отклонява се това предложене.
Следващото предложение е на ... докладвайте!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Следващо предложение е на господата Христофор Събев, Дако Михайлов и Йордан Куцаров. То е в две части. В чл. 1, ал. 2 да се създаде нова точка 4.1. със следното съдържание:
"Точка 4.1. Създаване на фонд "Нисколихвени кредити на малки частни предприятия" в размер на 10 млрд. лв.".
Към същата ал. 2 на чл. 1 да се създаде нова т. 2 със следното съдържание:
"Точка 4.2. Фонд "Гаранции на нисколихвени кредити на малки частни производствени предприятия" в размер на 10 млрд. лв.".
Като докладващ бюджета, съм длъжен да заявя, че със Закона за бюджета не могат да се създават фондове. Тук моля министърът на финансите или министър-председателят ... Има принципен въпрос, а не само отхвърляне. 333.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Николов, докладвахте ли?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, за две нови точки към т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом като сте докладвали, Вие сте изпълнили Вашата задача. Сега идва ред на моята задача.
Режим на гласуване. Гласуваме за приемане или неприемане на това предложение.
Резултатът: от общо гласували 189 народни представители, 66 са гласували за, 95 против, 28 се въздържат.
Отклонява се и това предложение.
Моля Ви, имате думата за докладване предложението на народния представител Сашо Стоянов. 333.4 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложението на господин Сашо Стоянов е по ал.4 на същия чл.1. Той предлага, това са операции за финансиране на бюджетния дефицит, т.1.5 "Погасяване на пасивни салда в преводни рубли към страни-членки на бившия СИВ в размер на 1 млрд. 96 млн. 500 хил. със знак минус", плащания - да отпадне.
Тъй като това е операция за финансиране на дефицита, просто господин Стоянов да прецени коректността на предложението. (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, пак започват препоръките. Режим на гласуване. Гласуваме, казвате си мнението, не обсъждаме. Господин Пушкаров ме подкрепя с това нещо. Давайте, режим на гласуване, гласувайте, изразявайте отношението си и минаваме нататък.
От общо гласували 196 народни представители, за 69, против 89, въздържат се 38. Отклонява се и това предложение.
Имате думата, господин Николов, за следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложението на Звездалин Кафеджиев е свързано с намаляване на неразпределените трансфери. Такива вече няма, не го подлагам на гласуване.
Господин Векил Ванов предлага в чл.1, ал.2, т.1.3 "Стипендии" сумата от 1 млрд. 4 млн. 200 хил.лв. да се увеличи на 1 млрд. 164 млн. 200 хил.лв. - със 160 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министърът иска думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю. Аз просто искам да се обърна още веднъж към аудиторията, че това е едно от предложенията, за които не е посочен ресурсът. И ако то се приеме, алтернативата при други равни условия е бюджетният дефицит.
Само с две думи искам да спра вашето внимание върху това, че съществуващата система на стипендии трябва да бъде коренно променена. И затова Министерството на науката и образованието има определена готовност да се внесе пакет от документи, който да е свързан с кредитиране на студентите, а също така и промяна на наредбите за стипендии. И на тази основа аз бих ВТ/КТ 334.1 ви приканил да не подкрепите това предложение, а поне с новата учебна година, ако не с тази, да бъде коренно променен редът за получаване на стипендии от ученици и студенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
От общо гласували 202 народни представители, за 79, против 54, въздържат се 69. Отклонява се това предложение.
Имате думата за следващото, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предложение на госпожа Елка Константинова. Предлага да се дадат 20 млн.лв. за паметници на културата, църквата "Свети 40 мъченици" и за Преображенския манастир във Велико Търново.
Явно след това ще трябва да се обвържат по министерства, ведомства. (Реплики от БСП: "Гласуваме! Гласуваме!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, заповядайте. Не мога да откажа на министъра.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателю. Има няколко възможности за ваше решение. Едното беше гласувано с 22 млн.лв. увеличение на средствата за Дирекцията по вероизповеданията плюс разчетените средства, които бяха за издръжка за самата дирекция. Тъй като тук става въпрос за паметници на културата, на църква и манастир, възможно е една част от тези средства от 22 млн.лв., които вие гласувахте, да бъдат насочени и за тези обекти. Тоест, въпросът е решен, но вътре да бъдат включени тези обекти.
Вторият вариант е, аз съм длъжен коректно да говоря с вас, има неразпределени 23 млн.лв. още от извънбюджетните сметки, но там има и предложения за други цели. Така че ресурс все още някакъв има.
На трето място, третото решение е да се отхвърли и четвъртото решение - увеличение на бюджетния дефицит. Така че имате възможност за избор.
Мисля, че първото е най-приемливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Мисля, че първото е много по-коректно, но ние трябва да го запишем евентуално, когато отидем на текста там. 334.2
Моля ви, режим на гласуване, гласуваме. Има възможност да се запише, че могат да се ползуват тези 22 млн.лв.
От общо гласували 196, за 78, против 52, въздържали се 66.
Следващото предложение, ако обичате, господин Николов. Докладвайте!
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, аз бих ви предложил да не гласуваме действително ал.2. Мисля, че все пак това ще облекчи по-нататък работата ни. Да преминем сега към ал.3 и 4, предложенията, които са направени...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Тогава не трябва да гласуваме и ал.3, и ал.4.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не да гласуваме. Предложенията, които са направени по тях, а не окончателно, господин Димитров. Аз не съм ги докладвал.
По ал.3, това е бюджетният дефицит. Предложение на господин Георги Панев. Той предлага в чл.1, ал.3 сумата 33 млрд. 669 млн. 600 хил.лв. да се увеличи с 1 млрд.лв.
Допълнително предложение след това има и на господин Райчевски с аналогичен смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Предложение за увеличаване на дефицита. Това го разбирам така. Добре!
Гласуваме най-напред предложението на господин Георги Панев. Моля ви, режим на гласуване, гласувайте за предлаганото увеличение на дефицита с 1 млрд.лв.
От общо 190 гласували народни представители, за 71, против 98, въздържали се 21. Отклонява се това предложение.
Моля Ви, докладвайте и предложението на господин Райчевски. 334.3
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Райчевски предлага в същия чл. 1, ал. 3 сумата 33 млрд. 669 млн. и 600 хил. лв. да се увеличи с 300 млн. лв.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Споменете целта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Сами казвате да не коментираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз ще кажа, господин Райчевски.
Моля, режим на гласуване. Гласувайте. Тя е, за да се прехвърли в чл. 4, ал. 1 и разпредели между висшите училища в пропорцията, залегнала в проектозакона.
От общо гласували 206 народни представители, за 76, против 87, въздържали се 43.
Отклонява се.
Заповядайте за процедура, господин Райчевски.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение да подложите на прегласуване това ми предложение, защото останах с впечатление, че не всички народни представители разбраха за какво става въпрос. Ние се намираме в такава обстановка, когато вече виждате, че цялата наша академична общност стачкува, проблемите на висшето образование вече вълнуват сериозно обществото и ако народните представители осъзнаеха за какво гласуват, може би щяха да подкрепят това предложение. Затова моля да го подложите повторно на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще го прегласуваме, господа.
Обявете режим на гласуване. Гласуваме повторно предложението на господин Райчевски. Този път аз ще го докладвам. 300 млн. лв. увеличаване на дефицита, които да бъдат прехвърлени от чл. 4, ал. 1 и разпределени между висшите училища в пропорцията, залегнала в проектозакона. Коректен ли съм, господин Райчевски?
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме повторно.
От общо гласували 209 народни представители, за 80, против 90, въздържат се 39.
Отклонява се това предложение. БП/КП 335/1.
Господин Николов, следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин председателю, по чл. 1, ал. 1 вече е гласувана. По алинеи 2, 3 и 4 няма допълнителни предложения. Аз Ви моля, тъй като е въпрос за доуточняване на някои от сумите, по които бяха направени промени, да отложите гласуванията, за да видим тези предложения, които бяха направени. Впрочем има готовност, но все пак е нужно и малко технологично време. Затова предлагам да преминем към чл. 2 бюджета на държавно обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз разбирам следното. Вие правите предложение да се отложи гласуването по ал. 2, 3 и 4 и да се гласува по-късно. Разискванията при тях са приключили.
Господин Орсов иска думата. Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, разбирам мотивите за отлагане на гласуването по ал. 2, но ал. 3 е автономна, тя определя дефицита в републиканския бюджет и не виждам смисъл сега да отлагаме гласуването по ал. 3. Така че предложенията по ал. 3 бяха вече отхвърлени, остана предложението на Бюджетната комисия. Предлагам ви да гласуваме трета алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте за противно мнение, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги, аз вчера ви казах да взимат думата хора, които разбират за какво става дума. Защото ал. 3, господин Орсов, е първа и втора събрани. Едното е приходи, другото е разходи, като извадите едното от другото, остава третото. Какво искате, да не гласуваме второто, да гласуваме третото? Ами тогава и второто да го гласуваме. Моля ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Трябва да гласуваме предложението на господин Николов за отлагане на гласуването по трите алинеи и да преминем към докладването на предложенията по следващите текстове. Само че нека за коректност, господин Николов, ще станете ли днес готови? 335/2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ако се приеме, разбира се, аз предлагам гласуването да стане след чл. 2 и 3. И сега имам вече готовност да докладвам конкретните числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи гласуваме предложението за отлагане гласуването на трите алинеи след гласуването на чл. 2 и 3. Това е смисълът на предложението.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме.
От общо гласували 197 народни представители, за 176, против 10, въздържат се 11.
Приема се предложението.
Господин Николов, имате думата, за да докладвате предложенията по чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Шотлеков предлага в чл. 2, ал. 1 - приходната част на бюджета на социалното осигуряване, точка 1.7. - той вероятно има предвид точка 2, а не точка 1.7., тъй като такава точка няма - "трансфер от републиканския бюджет", след "републиканския бюджет" да се добави "за плащания по Указа за насърчаване на раждаемостта".
Това беше предложение, възпроизвеждано от предната, втора алинея на чл. 1. Двата члена са свързани в тази му част.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Аз благодаря на господин Шотлеков. Тъй като двата члена са свързани, той проявява разбиране и след като отпадна, фактически да не подлагате на гласуване това предложение. 335/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: То няма смисъл. Приемаме, че го оттегля.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Векил Ванов предлага в чл. 2, ал. 2, т. 1.5. заглавието "Социално осигуряване и грижи" да се замени със "Социално осигуряване". Сегашният текст, за второ четене, е "Социално осигуряване и помощи" и съответствува на двете основни подточки към тази т.1.5. Тъй като "Социалното" трябва да се съобрази, господин Ванов, със законопроекта, който е за второ четене. Вече такава дума - "грижи", няма в този вариант. (Смях в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво е прието на първо четене, ако обичате?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: На първо четене пишеше "Социално осигуряване и грижи". Предвид на бележките, които бяха направени тук, в пленарната зала, за второто четене, ви се предлага по-изчистен текст на т. 1.5. - "Социално осигуряване и помощи", това, което влиза в обсега фактически на социалното осигуряване - пенсиите, плюс помощите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следователно смисълът на предложението на господин Ванов е да отпадне "и помощи" и да остане само "Социално осигуряване". Така го разбирам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Той е предложил "грижи", а вече няма "грижи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не е предложил. Той казва, че в позицията се казва "Социално осигуряване и грижи"...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Дали да не го подлагаме на гласуване, тъй като отиваме... Аз след това ще прочета и по второто му предложение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, по-простичко - ще попитаме господин Ванов.
Господин Ванов, съгласни ли сте да остане "Социално осигуряване и помощи"?
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съгласен. Минаваме нататък. Моля! СД/ЗТ 336.1
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Второто предложение на господин Векил Ванов е твърде подробно. Той предлага в разходната част на бюджета (в същата тази т. 1.5. все още е употребено "грижи" в социалното осигуряване и ако сега сложим "помощи") да се обособи нов раздел "заетост и безработица", като точката придобие конкретен вид - "Социално осигуряване, грижи (или в случая "помощи" вече), заетост и безработица.
Аз мисля, че господин Векил Ванов трябва да прецени дали проблемите на безработицата трябва да ги поставим тук, в бюджета. Важни са, но миналия път беше направено...
А тук и господин министърът, изглежда, иска да вземе отношение. Право на вносителя е. Аз ще го чета, а той...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има кратко съвещание в Министерския съвет. Сега заместник министър-председателят и министър на социалните грижи иска думата. Всичко ще си върви спокойно. (Шум в залата, реплики) Те си поемат ангажимента, моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера имахме разговор с господин Ванов. След като в приходната част на бюджета липсва перо, което да захранва евентуални разходи в разходната част на бюджета и по безработицата включително, това беше неговата идея - тези плащания да станат част от единния държавен бюджет.
Мен ми се струва, че не бива да се приема това предложение. А в разговора, който имахме, стана дума, че тези разходи, които посочва господин Ванов, ние и сега ги правим, но по друг ред - по план-сметката и бюджета на фонд "Професионална квалификация и безработица".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Ванов. Вие сте вносител.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, с моето предложение аз исках да подпомогна дейността на Министерството на труда и социалните грижи. Щом като господин министърът предлага, аз се съгласявам с него. 336.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ванов. Оттегля се и това предложение.
Заповядайте, господин Николов, за следващите предложения.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Нямаме други предложения. Няма и промени в това, което беше прочетено от мен поч л. 2 ал. 1 и ал. 2. И аз Ви моля, господин председателю, да подложите на гласуване тези две алинеи на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Стигнахме до приемане на текстове, господа! Режим на гласуване. Гласуваме приемането на чл. 2 с неговите две алинеи. Режим на гласуване. Гласуваме.
От общо гласували 206 народни представители, за 129, против 76, въздържа се 1.
Чл. 2 с неговите две алинеи от бюджета е приет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Преминаваме към чл. 3 - бюджетът на съдебната система. Най-напред ще прочета предложението на Висшия съдебен съвет.
Чл. 3. с четири алинеи, предложени от Висшия съдебен съвет:
"Чл. 3. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 1994 г. както следва (показатели, сума):
Приходи - 1 млрд. 88 млн. и 800 хил.лв.
Такси от дейността на органи на съдебната власт - 1 млрд. 88 млн. и 800 хил.лв.
Разходи - общо 1 млрд. 88 млн. и 800 хил.лв.
1. Текущи разходи - 1 млрд. 3 млн. и 300 хил.лв.
1.1. Заплати - 554 млн. и 500 хил.лв.
1.2. Осигурителни вноски - 194 млн.
1.3. Издръжка - 254 млн. и 800 хил.лв.
1.3.1. Командировки - 3 млн. и 400 хил.лв.
1.3.2. Канцеларски и стопански разходи - 122 млн. и 700 хил.лв.
1.3.3. Постелен инвентар и облекло - 18 млн. и 900 хил.лв.
1.3.4. Учебни и научноизследователски разходи - 700 хил. лв.
1.3.5. Ремонти - 41 млн. и 900 хил.лв.
1.3.6. Други разходи - 67 млн. и 200 хил.лв. 336.3
Точка 2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) - 85 млн. 500 хил. лв.
Точка 3. Трансфер за републиканския бюджет - няма.
Ал. 2. Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва:
1. Висш съдебен съвет 2 млн. 700 хил. лв.;
2. Съдилища на Република България 712 млн. 500 хил. лв.;
3. Главна прокуратура 318 млн. 300 хил. лв.;
4. Върховен съд 55 млн. 300 хил. лв.
Ал. 3. Неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет.
Ал. 4. Висшият съдебен съвет образува в процеса на изпълнение на бюджета на съдебната власт резервен фонд в размер на 50 млн. лв. за посрещане на непредвидени неотложни нужди за сметка на преизпълнение на собствените приходи."
Това беше предложението на Висшия съдебен съвет.
"Предложение на Министерския съвет:
Чл. 3, ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за 1994 г. както следва:
Приходи 1 млрд. 300 млн. лв.
Такси от дейността на съдилищата 1 млрд. 300 млн. лв.
Разходи (общо) 1 млрд. 300 млн. лв.
1. Текущи разходи 927 млн. 100 хил. лв.
1.1. Заплати 519 млн. 800 хил. лв.
1.2. Осигурителни вноски 181 млн. 900 хил. лв.
1.3. Издръжка 225 млн. 400 хил. лв.
1.3.1. Командировки 2 млн. 800 хил. лв.
1.3.2. Канцеларски и стопански разходи 112 млн. 900 хил. лв.
1.3.3. Постелен инвентар и облекло 13 млн. 200 хил. лв.
1.3.4. Учебни и научноизследователски разходи 500 хил. лв.
1.3.5. Ремонти 38 млн. лв.
1.3.6. Други разходи 58 млн. лв.
2. Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) 24 млн. лв.
3. Трансфер за републиканския бюджет 348 млн. 900 хил. лв. ВЙ/НП 337.1
Ал. 2. Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва:
1. Висш съдебен съвет 2 млн. 400 хил. лв.;
2. Съдилища на Република България 620 млн. 800 хил. лв.
3. Главна прокуратура 280 млн. лв.;
4. Върховен съд 47 млн. 900 хил. лв.
Ал. 3. Преизпълнението или неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебата власт са за сметка на републиканския бюджет".
Едно от двете предложения ние трябва да приемем принципно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министърът на финансите. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председателстващ! Уважаеми дами и господа, позволете ми да взема малко по-обстойно отношение по този въпрос, за да избегна може би някои от излишните емоции и дебати, които би предизвикало гласуването на бюджета на съдебната система.
Със Закона за държавния бюджет за 1993 г. за бюджета на съдебната власт бяха предвидени 1 млрд. 123 млн. 200 хил. лв.
При приемането на закона представителите на съдебната власт категорично възразиха, поради което се наложи в него да се запише чл. 3, ал. 3: "Отчетът за 1993 г., представен от съдебната власт е 1 млрд. 196 млн. лв." или в повече от предвиденото със закона е 73 млн. 500 хил. лв. Независимо от реакцията.
За 1994 г. Висшият съдебен съвет предлага приходите в размер на 1 млрд. 88 млн. 800 хил. лв. или по-малко със 107 млн. 900 хил. лв. в сравнение с отчета за 1993 г.
Считаме, че това занижение се прави нарочно във връзка с предложения член за образуване на фонд "Резервен" за органите на съдебната система, за съдебната власт, записан в ал. 4 на чл. 3 на проектобюджета на Висшия съдебен съвет. Намираме това за неправилно и като нарушение на съществуващата практика за прогнозиране на приходите по консолидирания държавен бюджет.
Министерството на финансите е предложило завишение на приходите спрямо Закона за държавния бюджет за 1993 г. с 15,7 на сто, а спрямо отчета за същата година само с 8,6 на сто. В същото време приходите по републиканския бюджет са предвидени 337.2 да нараснат средно с 40 на сто.
По отношение на разходите. По Закона за бюджета за 1993 г. общите разходи на бюджета на съдебната власт възлизаха на 587 млн. 100 хил. лв., а фактически бяха раздходвани 572 млн. 800 хил. лв. или 97,6 на сто, при което трансферът за републиканския бюджет се увеличи от 536 млн. 100 хил. лв. на 603 млн. 300 хил. лв. или с 12,5 на сто.
Със своя проект за 1994 г. Висшият съдебен съвет предлага общи разходи в размер на 1 млрд. 88 млн. 800 хил. лв., което представлява ръст спрямо Закона за държавния бюджет за 1993 г. 85,5 на сто и спрямо отчета за същата година - 90,1 на сто. Считаме, че това е нереалистично предложение.
Министерството на финансите е предложило увеличение на разходите с 62 на сто спрямо Закона за държавния бюджет за 1993 г., а спрямо отчета - с 66 на сто.
При вземането на решение трябва да се има предвид, че увеличението на разходите общо по консолидирания бюджет е 32,4 на сто.
Аз мисля, че тук място за коментари изобщо няма. А ако питате за моето лично мнение - аз бих увеличил трансфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От името на парламентарна група - господин Гоцев, имате думата.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители!
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили подкрепя тези цифри, които са предложени от Висшия съдебен съвет.
Какви са съображенията за това?
Основното различие се състои от разходите, които се предвиждат от Висшия съдебен съвет по-малко, отколкото ги предлага Министерския съвет, тоест приходите да бъдат по-малко от тези, които ги предлага Министерския съвет.
Всеки, който е имал досег със съдебната власт знае, че приходите на съдебната власт се състоят от държавните такси, които се заплащат и от нищо повече! Ако миналата година приходите от тези държавни такси са били по-големи за практикуващите юристи е пределно ясно, че то е свързано с прилагането на измененията на Търговския закон и изобщо увеличаването на предприятията, които бяха регистрирани в България и където наистина се даде 337.3 един по-голям приход. Заедно с това във връзка с някои от реституционните закони гражданите се стремяха да получат нотариални актове за имоти, за които по-рано не са имали нотариални актове и това също така е водело до по-големи приходи.
Сега тези неща се уталожват. Тези приходи не могат да се очакват, че ще се реализират. Нещо повече. Наблюдава се едно намаление на броя на гражданските дела, от което идва една значителна част от постъпленията и ако господин министърът на правосъдието беше тук предполагам, че щеше да го потвърди.
Откъде може да дойде завишението на приходите на съдебната власт? Единствено от увеличаване на държавните такси, които и сега не са малки. Трябва да се знае, че тези, които ще гласуват за бюджета на съдебната власт, предложен от Министерския съвет, всъщност създават предпоставка за скорошно увеличаване на държавните такси, това означава и за увеличаване на цените.
Днес за заверката на едно пълномощно са необходими 100 лева. За заверката на един препис са необходими 100 лв. За заверката на един договор са необходими проценти от неговата цена, а за нотариален акт се заплаща около 9 на сто държавна такса. За даренията тя е различна и тенденецията е да бъде увеличена.
Приемането на този бюджет непременно поставя възможност и задължение пред Министерския съвет да измени тарифите за тези такси, което вече е в правомощията на Министерския съвет, а не на Народното събрание. Ако тази цифра се гласува трябва да очакваме, че държавните такси за дела ще бъдат много по-големи, таксите за прехвърляния ще бъдат много по-големи, таксите във връзка със делби ще бъдат много по-големи, това означава всъщност да се намалят реалните покупателни възможности на българските граждани! (Шум и реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Той говори от името на парламентарна група, много ви моля! 337.4 Може да не ви е приятно да го чуете, но аз ви го казвам, за да знаете когато гласувате, че гласувате за увеличаването на държавните такси, оттам за увеличаване на цените и за влошаване на социалното положение на българския народ.
Редом с това, намаления се виждат във всички пунктове на разходите за съдебната власт по предложението на Министерския съвет. Това означава, че се предвижда или намаляване броя на съдиите, или намаляване на техните заплати. Защото никой не може да очаква, че при нас инфлацията ще бъде така, че съдиите и по-малко да получават, ще бъдат задоволени. Една независима съдебна власт изисква добре платени съдии, прокурори и следователи. По тези причини Парламентарната група на СДС, в желанието си да отговори на социалните нужди на българския народ, ще гласува за предложението, направено от Висшия съдебен съвет и приканва всички онези, които са за социална политика, да гласуват по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Това е становище на парламентарна група. Нямате право на реплика. Направо преминаваме към гласуване, господин Николов.
Кой желае от друга парламентарна група?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Това, което ще кажа по проектобюджета на съдебната власт, го казвам от името на Парламентарния съюз за социална демокрация и това е неговата официална позиция.
Представени са два алтернативни проекта за проектобюджет на съдебната власт - този на Висшия съдебен съвет и този на правителството.
В какво се състоят различията между тях? По приходната част.
Висшият съдебен съвет предлага 1 млрд. 88 млн. и 800 хил. лева и, както стана ясно от изказването на г-н министъра на финансите, това представлява с 87 млн. по-малко, отколкото действително са събрани миналата година приходи.
Господин Гоцев твърди, че тази година тези приходи не могат да бъдат събрани в онзи размер, в който миналата година са събрани поради това, че се очаква да се образуват по-малко 338.1 СМ/ВЙ предприятия и да се получат по-малко нотариални актове.
Това, което предлага Министерският съвет - 1 млрд. и 300 млн. лв., и ние сме убедени, че това число ще бъде далеч преизпълнено поради това, че от 1 януари са увеличени с около 10 пъти данъчната оценка на недвижимите имоти, върху която база се събират таксите в онзи пропорционален размер, в който съществуват и в момента.
Освен това увеличението на приходите на съдебната власт ще дойде и от това, че с развитието на инфлацията ще се увеличат и пазарните цени на недвижимите имоти.
На следващо място, увеличението на таксите ще дойде и от това, че много граждани, водени от известни свои желания, ще потърсят снабдяване с нотариални актове за възстановяването на собствеността върху разни имоти, които им се възстановяват в момента.
Ние смятаме, че предвиденият от Министерския съвет размер на приходите на съдебната власт - 1 млрд. и 300 млн. лв., е едно реалистично число и следва да се приеме.
Държавните такси, които се събират в системата за съдилищата, следва да се събират точно и да не се занижават, търсейки се по този начин някакво преизпълнение, което да отиде за цели, непредвидени в държавния бюджет.
В какво се състоят различията в разходната част?
Висшият съдебен съвет предлага разходната част на бюджета на съдебната власт да бъде 1 млрд. 88 млн. и 800 хил. лева. Тоест толкова, колкото е посочената от него сума по приходната част.
В предложението си Министерския съвет предлага разходната част да бъде 927 млн. и 100 хил. лв., от които 24 млн. за придобиване на дълготрайни активи.
Предлагат се 348 млн. и 900 хил. лв. да бъде трансфер за републиканския бюджет и това вече беше прието.
Ние смятаме, че трябва да бъде прието предложението на Министерския съвет.
От данните по отчета за 1993 г. се вижда, че изпълнението на бюджета на съдебната власт е в размер на 572 млн. 797 хил.лв. при одобрен бюджет по разходите 587 млн. 112 хил. лв. Тоест, не са усвоени повече от 15 млн. лв. 338.2
Най-голямо е неусвояването в бюджета по разхода на прокуратурата. Тя не е похарчила 20 млн. лв. в сравнение с онова, което е гласувано.
Върховният съд не е усвоил 2 млн. лв., Висшият съдебен съвет - над 240 хил. лв. За съдилищата в България обаче има недостиг от 10 млн. лв.
Тези пари не са усвоени от бюджета, независимо от това, че на съдиите, прокурорите и следователите са изплатени и 13 и 14 заплата за миналата година.
Всички тези данни относно изпълнението на бюджета в разходната част на съдебната власт трябва да бъдат изходни при определяне на разходната част на бюджета на тази власт за 1994 г.
Министерският съвет се е съобразил с това изискване, след като извън трансфера предлага сумата 951 млн. и 100 хил. лева.
При това положение ръстът в разходната част на бюджета за съдебната власт, сравнен с отчета му за изпълнението през 1993 г., е 62 на сто. Това е най-високият предвиден ръст в целия бюджет, който ние сега разглеждаме.
За сведение, средният ръст по останалата част от бюджета е около 33 на сто.
При този ръст, който предлага Министерският съвет в разходната част на бюджета на съдебната власт, където и разходът за заплати е най-висок, за органите на съдебната власт са осигурени средства значително и за повече от 12-месечни брутни заплати.
Ако се приеме предложението на Висшия съдебен съвет, ръстът в разходите на бюджета на съдебната власт е бил около 90 на сто. Това е недопустимо, защото би означавало почти двойно увеличение на разходната част в сравнение с 1993 г., а в нито една от останалите сфери на обществения живот не се предвижда такова увеличение.
Искам да подчертая, че дори и да се увеличат щатните бройки в съдебната система с около 120-140 човека, както това желае Висшият съдебен съвет, то предвижданият ръст на разхода на бюджета на съдебната власт според предложението на Министерския съвет обезпечава и тези разходи, необходими за допълнителни щатни бройки, включително и тяхното премиране за извършената работа. 338.3
Смятаме, че Министерският съвет е бил толерантен във възраженията си по бюджета за съдебната власт в разходната част, тъй като се вижда, че допуска разходи на Висшия съдебен съвет 2,4 пъти повече, отколкото изпълнението за миналата година, както и значително увеличени разходи за останалите органи на съдебната система.
Ние смятаме, че предложението на Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната власт в разходната част е необосновано завишен, а това на Министерския съвет, че отговаря на нуждите, че е по-реалистично и следва да бъде подкрепено.
Ясно, че щом като неизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт ще бъде за сметка на републиканския бюджет, то и преизпълнението на този бюджет трябва да бъде също за сметка на републиканския бюджет.
Ето защо предложението на Министерския съвет в ал. 3 на чл. 3 е коректно и следва да се приеме.
В заключение Парламентарният съюз за социална демокрация ще подкрепи предложението на Министерския съвет за проект за бюджет на съдебната власт.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Съюзът на демократичните сили поддържа да се подкрепи варианта, предложен от Висшия съдебен съвет за съдебната власт, а БСП и коалиция поддържат варианта, предложен от Министерския съвет. Аз така разбрах. Може би трябва да решим първо по кой вариант да се работи.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, Законодателната комисия, в нейното становище беше посочено да се чуе мнението на правителството и Народното събрание да реши кой от двата варианта да се приеме.
Ето защо, предвид и на факта, че ние отложихме гласуването по ал. 2 на чл. 1, аз предлагам най-напред да подложите принципно предложението на Висшия съдебен съвет да се гласува. Ако не се приеме, тогава на правителството - и ще започнем конкретно гласуване.
Първо, чие предложение се приема. 338.4
ИВАН КОСТОВ (от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За да може да се работи по това предложение, иначе ще бъде много трудно. Има два варианта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това предложи г-н Иван Костов. Предложението на Висшия съдебен съвет, моля ви слушайте и ако не се приеме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава докладвайте! Започваме. 338.5 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Няма промяна в текстовете, които прочетох. И, чл. 3 остава в този вид, който ви прочетох.
Затова Ви предлагам, господин председателю, чл. 3 с четирите алинеи - предложение на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Приема се така.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме чл. 3, варианта предложен от Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната система с четирите алинеи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В момента, за съдебната система който е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Да, прочетено е всичко. (Шум и реплики в залата)
Ако се отхвърли това предложение тогава ще преминем към следващото предложение. Ако не се отхвърли - работим по него.
Не се увеличават гласовете - досега са 207.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 207, за предложението на Висшия съдебен съвет 79, против 102, 26 се въздържат.
Отхвърля се предложението.
Господин Николов, продължаваме, варианта на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Второто, това е чл. 3 - бюджетът на съдебната власт, предложен от Министерския съвет във вида, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, режим на гласуване. Гласуваме бюджета на съдебната власт, предложен от Министерския съвет другият вариант на чл. 3.
Режим на гласуване.
От общо гласували 207 народни представители, за 128, против 77, 2 се въздържат.
Приема се предложението на Министерския съвет.
Тука пише "предложение", а не "възражение".
Господин Павел Шопов има думата за обяснение на отрицателен вот.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Павел Шопов, Съюз на демократичните сили. МС/ЙА 339.1
Да, за обяснение на отрицателен вот.
Бяхме свидетели на поредната демагогия от страна на мнозинството в този парламент.
Една от главните тези тук е за растящата престъпност и за неспособността на съдебната система да се справи с тази тежка ситуация.
Е как, господа комунисти, може да се справи съдебната система с тази тежка ситуация като не се дават пари за нея, като съдебната система се намира в едно окаяно положение, като съдебната система работи в едни допотопни сгради, като съдиите са, и служителите от това министерство, от съдебната система, са едни от най-ниско платените служители от държавната сфера?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Е, е, е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, винаги тази система е била доведеното дете на комунистическата държава. Наистина тази система винаги е била в немилост срещу вас и затова реагирате по този начин. И в крайна сметка това, което правите ще се отрази и на гражданите, които ще трябва да плащат повече. Това беше обяснено много точно и много добре - за услугите, които трябва да бъдат осъществявани, за онова, което е необходимо държавата да им даде - да им даде правосъдие.
В крайна сметка, и по този начин вие удряте по джобовете на хората, които ще плащат много повече за едно пълномощно, за една дребна услуга, за най-малкото нещо, за което ще трябва да прибягват до съдебната система и то необходимостта държавата да защити интересите им.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други за обяснение на отрицателен вот? Няма.
Господин Николов, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, ние приключихме фактически с обсъждането на трите бюджета републиканския, на съдебната система, и на ДОО, които са обвързани.
Ето защо, аз ви предлагам, да ни дадете половин час почивка, за да доуточним промените, които са настъпили, след което да гласуваме, както предложих и вие подкрепихте, ал. 2 на 339.2 чл. 1 и да преминем вече към ведомствата - чл. 4.
ИВАН КОСТОВ (от място): Втора, трета и четвърта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Да, втора, трета и четвърта, прощавайте, алинея, за да изчистим дотук, докъдето сме стигнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не бързайте!
От името на Нов съюз за демокрация господин Христо Иванов иска думата.
Искате думата, от името на Вашата парламентарна група?
ХРИСТО ИВАНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Сигурен съм, че в залата всички споделят разбирането, че за приемането и преди това, обсъждането на бюджета е необходимо да се осигури един нормален ритъм и обстановка с цел да огледаме обстойно всички постъпили предложения и да поемем своята отговорност при тяхното гласуване. Ето защо, Парламентарната група на Новия съю за демокрация прави процедурно предложение, което се състои от две части.
Първата част на това процедурно предложение е днешното заседание да бъде разширено до 3 ч. след обяд.
И, втората част на нашето процедурно предложение е за редовно заседание утре от 9 часа.
Благодаря.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Извънредно заседание.
ХРИСТО ИВАНОВ: Извънредно заседание, разбира се, извинявайте! Като единствена точка е обсъждане и гласуване на проекта за Закон за бюджет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Доколкото знам, галсувано е някакво решение, господин Савов, за извънредното - до приемането на бюджета да се работи, но пак ще го гласуваме.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Правя от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили обратно предложение на втората част на предложението на НСД.
Няма нужда да се бърза толкова и утре да има извънредно заседание. Още повече, че силите на парламента се изчерпват, а за тези нужди, за които беше необходимо приемането на бюджета е достатъчно фиксирането на чл. 1 с неговия дефицит. (Възгласи 339.3. на неодобрение от блока на БСП) Не е задължително останалите подробности - разпределение, преходни и заключителни. Никой не се интересува от тях и те не вършат работа. Така че, вие ако имате прекалено голям ентусиазъм можете да гласувате това предложение, но то остава за сметка и на качеството на обсъжданията.
Не е задължително, казвам отново, не е задължително! Може да се обяви, че е приет бюджета в неговите основни параметри. Това става с гласуването по ал. 2 и 3 и не е задължително извънредно заседание. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Татарлъ, от името на Парламентарната група на ДПС, тъй като се касае за извънредно заседание. Разбирам, заради извънредното заседание.
ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ (ДПС): Уважаеми председателстващ, уважаеми народни представители!
Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепя направеното предложение днес да продължим да работим до 15 ч., а утре от 9 часа.
Аргументацията, освен че трябва да се приключи разглеждането и приемането на бюджета, имаше Председателски съвет. На този Председателски съвет присъстваха представители на всички парламентарни групи и беше решено с консенсус да продължи работата на парламента до приемането на бюджета.
Мисля, че някакви изменения не са настъпили, така че това, което се предлага е в духа на решението, което беше взето с консенсус на Председателския съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Савов, понеже присъстваше на Председателския съвет, да уточни. (Шум и реплики в залата)
Много ви моля, нека да работим спокойно! 339.4
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това, което каза господин Татарлъ, е точно така. Вярно е. Но ние днес, ако работим до 15 ч. и ние успеем да приемем именно тази част, аз съжалявам, че го няма министъра на финансите, защото аз преди малко говорих с него - за него е важно в понеделник да може да представи в чужбина, че бюджетът е приет. (Реплики от блока на БСП) Моля ви се, изслушайте ме. За момент сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много ви моля за тишина.
СТЕФАН САВОВ: Но вие, от друга страна, виждате, че ако..., аз не смея да кажа, защото не съм специалист, ако господин Александров се съгласи, че е възможно, значи ние да сме приели тази главната, първата част, нали, и това е достатъчно, а след това вече, защото виждате, че умората настъпва, бихме могли другата седмица да продължим. Господин Карабашев може би ще може да ни каже. Няма да има смисъл в понеделник да се работи, ако е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Финансовият ресор е на вицепремиера Карабашев. Господин Карабашев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прав е господин Костов, че основните параметри действително са заложени главно в чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4. Обаче законът се смята за приет, когато се приеме и последният негов текст. А това, което трябва да изпратим като съобщение, е, че е приет на второ четене окончателно Законът за държавния бюджет за 1994 г.
Освен това има и някои текстове съществени в преходните и заключителни разпоредби. Обърнете внимание какъв е текстът на чл. 10. Член 7 е много важно в какъв вид ще бъде приет.
Така че аз ви призовавам по начина, по който беше предложен от парламентарната група на НСД, да продължи да процедира обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване за удължаване на днешното работно време с два часа - до 15 ч.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. РД/КП 340/1.
От общо гласували 205, за 135, против 65, въздържали се 5.
И по второто предложение - извънредно заседание с еднаединствена точка утре, понеделник, от 9 ч., беше предложено.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за второто предложение на Нов съюз за демокрация утре от 9 ч. да има извънредно заседание с дневен ред: разглеждане на Закона за държавния бюджет. Ако приключим до 15 ч., отпада за утре.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 208, за 128, против 77, 3 се въздържат.
Давам половин час почивка. (Звъни)
11 ч. и 05 м.
340/2.
(След почивката)

11 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието. Моля народните представители да влязат в залата. Предупреждавам, предстои гласуване.
Господин Николов, готов ли сте? Заставайте на микрофоните и докладвайте. Изпълняваме решението - след гласуването на тези два текста, се връщаме към алинеите на чл. 1 - втора, трета, и четвърта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги! Ал. 1 на чл. 1 вече е гласувана. Предстои да гласуваме по останалите три алинеи - втора, трета и четвърта на чл. 1.
Аз ви моля на варианта на законопроекта, който имате, да си направите следните промени, които тук ще отбележа, в резултат на извършени вече гласувания.
В общата сума на разходите по републиканския бюджет за 1994 г. вместо 133 млрд. 856 млн. 600 хил. лв. е 133 млрд. 836 млн. 600 хил. лв. Намалението с 20 млн. лв. е в резултат на отпадането на т. 2.7.4. на ал. 1 на чл. 1. А това бяха средствата, които се предвижда да постъпят от извънбюджетната сметка на Министерство на околната среда.
По т. 1.4. Вместо 15 млрд. 207 млн. 300 хил. лв., новата сума е 15 млрд. 147 млн. 300 хил. лв.
В т. 1.4.6. "Учебни и научноизследователски разходи" вместо 362 млн. 600 хил. лв сумата е 428 млн. 600 хил. лв. Увеличението с 66 млн. лв. е в резултат на гласуваните вече 6 млн. лв. за учебни разходи.
Мисля, че не е нужно да обяснявам по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие ни обяснявате какво сме гласували. Ние го знаем.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Обяснявам увеличението откъде идва.
По т. 1.4.8. вместо 8 млрд. 295 млн. 600 хил. лв. новата сума е 8 млрд. 169 млн. 600 хил. лв., като искам да уведомя колегите депутати, че в тази сума 8 млрд. 169 млн. 600 хил. лв. има неразпределен резерв от 23 млн. 400 хил. лв. ББ/НП 341.1
По т. 1.4.8. се оформиха няколко реда. Моля ви, искам тук да ги прочета, защото това ще бъде официално в законопроекта.
По т. 1.4.8. сумата от 8 млрд. 169 млн. 600 хил. лв. в това число:
По Закона за финансово осигуряване на есенните и пролетните селскостопански работи за стопанската 1993-1994 г. - 1 млрд. лв.
По Закона за тютюна и тютюневите изделия - 100 млн. лв.;
За целево субсидиране производителите на реализирано количество тютюн - реколка 1993 г. - 500 млн. лв.;
За изплащане на бежански облигации по Спогодбата "Моллов Кафандарис" - 30 млн. лв.;
За здравеопазване под разпореждане на министъра на здравеопазването - 50 млн. лв.
В член 1, ал. 2, т. 1.6.3. "Други субсидии и плащания" сумата остава 610 млн. лв., в това число (три нови реда):
- за религиозните организации - 22 млн. лв.;
- за ликвидиране на зонозата (туберколозата по говедата) - 10 млн. лв.;
- за съхраняване и отглеждане на ценна маточна база от лозов и овощен посадъчен материал - 20 млн. лв.
В чл. 1, ал. 2, т. 1.9. "за попълване на извънбюджетните фондове" сумата се увеличава от 2 млрд. 889 млн. 700 хил. лв. на 2 млрд. 929 млн. 700 хил. лв. Към тази точка се създава нов ред "Фонд "Научни изследвания" - 150 млн. 100 хил. лв.
В чл. 1, ал. 2, т. 2. "Придобиване на дълготрайни активи - капитални вложения" - 3 млрд. 985 млн. 600 хил. лв.
Два нови реда:
В това число:
- за изграждане инфраструктурата на квартал "Хисаря", община Хасково - 40 млн. лв.
- за български държавни железници - 50 млн. лв.
В останалите точки на ал. 2 няма промяна от това, което прочетох първоначално.
И аз Ви моля, господин председателю, да предложите гласуването на алинеята, заедно с това, което направих като уточняващи текстове в резултат на вече извършени гласувания. 341.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Колеги! В последното предложение - за БДЖ - 50 млн. лв. дълготрайни активи, на практика ще означава, че само 50 млн. лв. отива от тази сума за БДЖ за дълготрайни активи. Всъщност сумата там е над 500 млн. лв. за БДЖ. Така че аз не знам дали следва да се прави запис, с който изрично да определяме 50 млн. лв., или да се запише общата сума за БДЖ, увеличена с тези 50 млн. лв.
Според мен правилно е да се запише сумата, която е била планирана с увеличение от 50 млн. лв., за да не се тълкува обратното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правилно. Добре.
Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, аз съжалявам, че това, което Ви казах, когато гласувахме 60-те милиона за академията, не е взето предвид, а е записано в неправилен ред. Вие сте го записали (не се обръщам специално към вас, господин Николов) "Учебни и научноизследователски разходи". Аз ви казвам, че тези пари ... не го виждам къде е господин Борисов... за какво смяташе той да ги дава на академията. Всички тези пера ги има и в бюджета на академията. Те трябва да бъдат разпределени допълнително.
Господин Борисов, сега в бюджета на академията са предвидени "научноизследователски разходи и книги за библиотеката" в размер на 67 млн. лв. Вие им давате още 60 млн. лв. Дори самата академия в най-оптимистичните си искания е искала общо 100 млн. лв., тоест, искала е още около 30 и няколко милиона. Аз ще ви кажа какво ще стане. Тъй като им се дават по това перо, те няма да могат да ги усвоят, и парите ще се върнат обратно в Министерство на финансите.
Така че, ако вие искате наистина и понеже това го гласува тук мнозинството, да дадат тези 60 млн. лв., би трябвало или да ги разпределите, в което аз се съмнявам, че днес можете да го направите, защото трябва да се направи една сложна операция по всичките тези заплати, осигурителни вноски, издръжка и така нататък. Или да ги дадете като един резерв, неразпределен 341.3 резерв на Българската академия на науките. Това можете да направите. Но това, което е направено, мисля, че е некоректно и неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, това вече е в техниката на подреждането на статиите.
Господин министър, Вие имате ли какво да кажете по този въпрос? Заповядайте, защото след това ще гласуваме.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Все пак и за мен остана неясно тези 60 млн. лв. за какво се дават. Ако е за заплати, кажете го директно, че е за заплати. Ако е за литература - кажете го, че е за литература. Просто тук популизмът надделя и се поиска една сума без да е ясно дефинирано точно за какво, когато имаше десетки други потребности - ясно дефинирани. Тук просто, така, просто, само за да се покаже сила, да се покаже по някакъв начин, че сме загрижени (ръкопляскания от блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И сега, господин министър, Вашето становище в края на краищата?
Заповядайте. Но вижте, дебати няма да правим. Ние сме в процес на гласуване. 341.4 ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): За трети път вече се налага да бъде обяснено - за книги и за научноизследователска дейност. Не за заплати. И не става въпрос за популизъм, защото миналата година имаха на практика по 1000 лв. на човек за научноизследователска дейност в Българска академия на науките. Това не е популизъм, това е грижа за тази институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министър Марко Тодоров. (Шум и реплики в залата)
Ваша воля е, на Народното събрание, каквото решите, това ще бъде.
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители! На мен ми се струва, че при това положение тези средства, които се дават за наука и научни изследвания, е най-добре да бъдат вкарани във фонда "Научни изследвания", където цялата научна общност на конкурентна основа, представяйки проекти, може да получи тези пари и ще ги използува точно само за научноизследователски разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, тогава от техническа гледна точка как ще стане? Аз гледам пак към министъра, към господин Бабамов и господин Николов - как да го запишат. (Шум и реплики в залата)
Нека не се разправяме, ако има нужда нещо да се прегласува, ще го прегласуваме. Не е проблем. Само да знаем какво да направим.
Господин министър, вижте добре записа. Точка 1.4.6 са учебни и научноизследователски разходи. Така е записана статията. Дали не спорим напразно?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ (от място): Трябва да отиде в т.1.9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Ние проведохме консултации и аз правя формално предложение, което се поддържа от нашата парламентарна група, към т.1.9 да се създаде нов ред и да се запише "Национален фонд за научни изследвания". И който иска да прави научни изследвания, да кандиСБ/КТ 342.1 датствува там. Вижте, когато се финансира един проект, това няма да са само книги и абонаменти, това ще са и заплати, и т.н. Знаете как се финансира проект.
Така че, който иска да прави научни изследвания, да кандидатствува в този фонд. Това е - в ред 1.9. И моля тези 60 млн.лв. там да отидат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: В ред 1.9 ли трябва да бъде или да бъде малко по-рано?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: И двамата министри - и на финансите, и на образованието - се съгласиха да бъде там.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вижте, този фонд "Национални изследвания" е изведено на самостоятелен ред. Него си го има. Това е националната институция на практика, която финансира изследванията.
Аз разбирам защо министър Марко Тодоров прави това предложение. Защото в момента фонд "Научни изследвания" се намира в сметката на министерството. Той може би си има своето корпоративно основание да настоява за това.
Имайте предвид, че БАН на практика дава 50 на сто от научната продукция в България. И сега да ги вземете... Фактически вие предлагате прегласуване. Защо? Ако тръгнем по този начин, ние можем да се върнем по целия бюджет, да правим нови предложения и да прегласуваме. Аз смятам, че в момента всичко, което говорим, е излишно. Губим време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министър Марко Тодоров.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Това е гласувано. Защо го въртите толкова?
МИНИСТЪР МАРКО ТОДОРОВ: Искам да дам само едно пояснение. Фондът "Научни изследвания" предоставя средства наистина само за научни изследвания. Там няма средства за заплати. Средствата отиват за материална база, за книги и т.н.
Искам да ви кажа, че миналата година по фонда "Научни изследвания" Българската академия на науките е взела 25 млн.лв. от общо 80 млн.лв. Софийският университет е взел 5 млн.лв. И аз смятам, че след като едни средства трябва да бъдат разпределени 342.2 за научни изследвания, най-добре е те да бъдат разпределяни именно чрез принципите на фонда. Представят се проекти, получават се парите за тези представени проекти. И затова моето предложение е тези 60 млн.лв. само да увеличат размера на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, но ние сме гласували друго решение вчера.
Господин министър, моля още веднъж да дойдете на микрофона, много Ви моля, защото става дума за записване в един закон, който Вие ще изпълнявате.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, в чл.4, ал.1, където се определят разходите по Републиканския бюджет, в бюджета на Министерството на науката и образованието има такъв фонд, в който е заложена сумата 99 млн. 090 хил.лв. Тази сума ние искаме да я извадим от министерството, да дойде тук, в т.1.9 и да бъде увеличена веднъж с 40 млн.лв. и още веднъж с 60 млн.лв. Парите са гласувани, но ще бъдат тук. Редът за използуване беше казан.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Това е най-чисто! Защитава се проектът и тогава се финансира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин професор, това е най-чисто, но възражението от залата е, че ние сме ги гласували.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, ако правилникът позволява, би трябвало именно в т.1.9 новият запис, който е за фонд "Научни изследвания", гласуваната сума да бъде коригирана на 210 млн. 100 хил.лв., която представлява 110 млн. 100 хил.лв., заложени в бюджета на Министерството на науката и образованието - 40 млн.лв. плюс 60 млн.лв. Става коректно 210 млн. 100 хил.лв. А след това ще отразим в чл.4 намалението на бюджета на Министерството на науката и образованието с тази сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Сега ще чуете възражението на залата.
Заповядайте, господин Желев.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В залата на Народното събрание се гласуват само писмено направени предложения. Такива 342.3 писмени направени предложения нямаше, които сега се дискутират в тази зала, и не могат да бъдат подлагани въобще на обсъждане и на гласуване. Съвсем коректно от заместник-председателя на Бюджетната комисия бяха отразени вчера приетите с гласуване от Народното събрание решения и тяхното влияние към отделните риквизити на бюджета.
Ето защо Ви моля да подложите на гласуване предложението, направено от заместник-председателя на Бюджетната комисия.
Аз моля да бъда извинен от господин министъра на финансите, но той също няма право на предложения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Николов, моля пред микрофона. И ще гласуваме. 342.4 ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уточнение, ставаше дума, че в чл. 1, ал. 2, т. 1.2.9. не се създава нов фонд, тъй като такъв има, а се създава нов ред със следното съдържание:
"Фонд "Научни изследвания" - 150 млн. и 100 хил.лева".
И искам да припомня, че в трансферите за общините ние вече гласувахме отпадането на третия ред - "Неразпределени трансфери" - 1 млрд. 886 млн. и 100 хил.лева", с която сума се увеличиха субсидиите за общините и размерът им е 21 млрд. 948 млн. и 900 хиляди лева. Ще чакаме вече разпределението на Министерство на финансите с оглед направената корекция.
И още едно уточнение. За Български държавни железници, за да изчерпим допълнително дадените 50 милиона плюс тези, които предварително са били заделени, новият ред, който се предлага към т. 2 на ал. 2, чл. 1, именно "Придобиване на дълготрайни активи" за Български държавни железници трябва да бъде 571 млн. и 100 хил.лева. След предвижданите за община "Хисаря" 40 милиона лева. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е, което сме гласували досега. Да, добре.
При това положение да поемем въздух и да кажем: режим на гласуване, гласуваме алинея втора. Обявете режим на гласуване. Така както беше докладвана по цифри и запис от заместник-председателя на Бюджетната комисия.
От общо гласували 208 народни представители, за приемането на ал. 2 са гласували 127, против 79, въздържали се 2. Алинея втора се прие такава, каквато беше по доклада на заместникпредседателя на Бюджетната комисия.
Има думата господин Васил Гоцев за обяснение на отрицателен вот.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, искам да обясня защо гласувах против съответния текст, който току-що беше гласуван.
С този съответен текст се увеличиха практически държавните такси, които гражданите ще трябва да заплащат при търсене на съдебни услуги. (Шум и изразено неодобрение в блока на БСП) С това, че се увеличиха приходите, които Висшият съдебен съвет е предлагал. С този текст се намаляват заплатите на съдиите и ВТ/ЙА 343.1 не се дава достатъчно възможност да се попълнят незаети съдийски места. (Шум и изразено неодобрение в блока на БСП, възгласи, реплики)
С този текст се попречва да се продължат законовите разпоредби във връзка с възстановяване на собствеността на недвижими имоти, тъй като не се дава възможност на общините да построят жилища, в които да настанят лица, които трябва да освободят заеманите сгради, чиято собственост е възстановена. (Възгласи и реплики в блока на БСП)
С този текст се показва, че парламентарното мнозинство е против реституцията и желае нейното отменяне. С този текст се ощетиха репресираните, и за да не се повтаря това, което вече казах, ще си позволя да ви прочета няколко реда от едно току-що получено писмо (шумно изразено неодобрение от блока на БСП):
"Парите, които са предвидени за нас, господин депутат, не могат да послужат за друго, освен за лекарства. Чакам от 1992 година. Ако тогава тази сума беше все пак малка помощ, в никакъв случай обезщетение, сега тя представлява няколко месечни заплати, а след малко време ще се редуцира до една заплата.
Никакви пари не могат да ми върнат младостта, за да я изживея нормално. Никакви пари не могат да ми върнат ограбения живот, но поне могат малко да облекчат причинените ми от тези незаслужени страдания, които и досега изпитвам.
Забележете, не се подписвам, страх ме е, още ме е страх от тях. Все още те не са си отишли, все още те са същите." (Шумно изразено неодобрение, възгласи, реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, времето Ви изтече.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: "Много сме изтощени, за да можем да протегнем ръце за помирение. Много сме болни, за да можем да издържим още на една тяхна братска прегръдка. Не ни помагат с нищо да направим крачка към помирение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев ...
ВАСИЛ ГОЦЕВ: "Моля прочетете това писмо."
Гласувах против и поради това, че тези, които сега се грижат уж за единството на Българската православна църква, бившите 343.2 комунисти, сега гласуваха против това да се дадат съвършено малки суми за манастирите - светини за българския народ и за българското национално освобождение. (Шум и реплики в блока на БСП, викове)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, аз трябва да се извиня, чакайте. Аз ви дадох думата в нарушение, защото Вие изразихте отрицателно становище, а който е изразил отрицателно становище, няма право на реплика. Извинявайте, извинявам се на всички.
Господин Райчевски, Вие също взехте отношение към закона. Взехте и участвахте. Недейте, който не е взимал думата, да вземе, но недейте повтаря. Недейте да повтаряме нарушението. Вие изразихте становище по отношение на обсъждането на тази алинея с всичките й части.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (встрани от микрофоните): Не съм взимал отрицателно становище. Аз имам предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Недейте, усложняваме си живота излишно. Нали участвахте в обсъждането? Недейте така. Недейте, моля Ви се, разберете ме мен. И Векил Ванов също. Ето Ви текста. Недейте, виждате, излишно е. Който не е участвал в разискването, тогава.
Ако няма други, ставайте и докладвате нататък, защото ще спим в Народното събрание вечерта.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: По ал. 3, свързана с дефицита, няма промени от това, което прочетох. Моля да я подложите на гласуване, господин председателю. Алинея трета на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Алинея 3 на чл. 1. Няма промени в нея. Моля, режим на гласуване. Гласуваме ал. 3.
От общо гласували 207 народни представители, за 129, против 75, въздържат се 3 народни представители. Алинея трета е приета.
Имате думата за ал. 4, господин Николов. 343.3
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: По ал. 4 - това са операциите по финансирането на дефицита - също няма промени от това, което прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля режим на гласуване.
Гласуваме ал. 4.
От общо гласували 204 народни представители, за 125, против 77, въздържали се 2. Приема се.
Сега гласуваме целия чл. 1 от проектозакона за бюджета. Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 1 с неговите четири алинеи, така както бяха приети поотделно.
От общо гласували 203 народни представители, за 128, против 73, въздържали се 2. Чл. 1 е приет. Ние приехме преди това чл. 2 и 3. Имате думата за доклад на предложенията по чл. 4.
ВЕКИЛ ВАНОВ (от място): Искам отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако можем сега при гласуването на текста да даваме отрицателен вот, когато всички го обсъждахме три-четири дни и се изказвахме! Сега трябва да извадя списъка на 43-та, които са се изказали, за да не се дава думата. Недейте така. Дайте да вървим напред. Отрицателният вот е ясен, ние три дни казвахме отрицателният вот какъв е.
От името на парламентарна група има думата Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Господин председателствуващ, нямате основание да откажете 2-минутен отрицателен вот, както предвижда правилникът, и аз Ви моля да дадете този вот, тъй като гласуването е не само формално приемане или отхвърляне на членове, а израз на политическа позиция на една или друга политическа сила. Не е редно да затваряте устата на опозицията по този начин. (Шум в залата, реплики)
Той се е изказал по конкретните текстове, ние гласувахме целия член и има право на отрицателен вот. Иначе тълкуванието е наистина крайно затварящо за каквато и да било опозиция. Ние разбираме, че вие направихте прекалено големи компромиси със собствената си програма, със собствената си социална политика и пр., но дайте ни възможност да си заявим защо гласуваме отрицателно. Моля да не нарушаваме процедурата на Народното събрание, тя е демократична. Моля да дадете думата за отрицателен вот БП/ЗТ 344.1 на господин Векил Ванов (шум в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз нищо друго няма да направя.
Право на обяснение на отрицателен вот - това е чл. 44, ал. 3 - има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал. По-ясно от този текст здраве му кажете.
От името на парламентарната група аз съм готов да Ви дам думата. Заповядайте, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги. Аз ще бъда съвсем кратък, защото действително не искам да отнемам от това време, което вече всичките ни уморява. Но аз искам добре да се разбере, че Парламентарната група на СДС беше тази, която поиска 99 млн. за БАН, а не както вчера в едно предаване господин Янаки Стоилов се опитваше да обясни, че ние не даваме или не искаме да даваме пари на БАН. Моля ви се, съвсем е ясно, че ние както за науката и образованието, така и за БАН включително сме искали и ще искаме парите. А това, което става сега тук, беше една манипулация. И тъй като имам право, аз искам хората да чуят това нещо ясно, защото специално за наука и образование и за БАН ние сме тези, които искахме 99 млн. Не вие, а ние го поискахме. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От името на парламентарна група иска думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, дами и господа. Нека да бъдем точни, когато се правят изказвания от тази трибуна, а тези, които имат нужда, да гледат по-внимателно или втори път предаванията.
Аз казах, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили в своето мнозинство е отказала да гласува предложението, направено от наша страна, за увеличаване на средствата за научни изследвания. Въобще не съм споменавал средствата за БАН, които, макар и малко, бяха гласувани от цялата зала. И това е действителността. Затова гледайте отново, слушайте, преценявайте и недейте да заблуждавате хората. Благодаря ви. 344.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да не се връщаме в едно русло, от което излезохме днес.
Имате думата за докладването на чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, от направените вече гласувания по чл. 1, ал. 2 последваха и промени в чл. 4, ал. 1. Те са отразени и моля на екземплярите си също да ги отразите и когато се правят предложения, да се има предвид от каква база се изхожда.
"Чл. 4. (1). Определя разходите от Републиканския бюджет на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Конституционния съд, министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения за 1994 г. на сумата 42 млрд. 411 млн. и 900 хил.лв.
1. Народно събрание - 292 млн. 559 хил.лв.
2. Президентство - 26 млн. 379 хил.лв.
3. Министерски съвет - 252 млн. 562 хил.лв.
4. Конституционен съд - 9 млн. 625 хил.лв.
5. Военномедицинска академия - 568 млн. 71 хил.лв.
6. Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" към Министерския съвет - 210 млн. 313 хил.лв.
7. Министерство на отбраната - 11 млрд. 627 млн. 820 хил.лв.
8. Министерство на вътрешните работи - 5 млрд. 91 млн. 840 хил.
В това число: Национална следствена служба - 199 млн. 125 хил.лв.
9. Гражданска отбрана на Република България - 182 млн. 610 хил.лв.
10. Национална служба за охрана - 137 млн. 250 хил.лв. 344.3
11. Национална разузнавателна служба - 118 млн. 440 хил. лв.
12. Висше военнотехническо училище "Тодор Каблешков" - 157 млн. 693 хил.лв.
13. Висше военноинженерно строително училище "Любен Каравелов" - 46 млн. 768 хил. лв.
14. Средно сержантско железопътно професионално училище - Горна Оряховица - 47 млн. 553 хил. лв.
15. Национално бюро за териториално убежище на бежанците - 20 млн. 735 хил. лв.
16. Министерство на правосъдието (Централно управление и Главно управление на местата за лишаване от свобода) - 471 млн. 978 хил. лв.
17. Министерство на науката и образованието - 3 млрд. 668 млн. и 304 хил. лв.
18. Министерство на външните работи - 852 млн. 745 хил. лв.
19. Министерство на културата - 912 млн. 198 хил. лв.
20. Министерство на земеделието - 1 млрд. 163 млн. 280 хил. лв.
21. Министерство на транспорта - 709 млн. 286 хил. лв.
22. Министерство на околната среда - 84 млн. 694 хил. лв.
23. Министерство на труда и социалните грижи - 210 млн. 104 хил. лв.
24. Министерство на финансите - 223 млн. 286 хил. лв.
25. Данъчна администрация - 831 млн. 954 хил. лв.
26. Министерство на промишлеността - 284 млн. 205 хил. лв.
27. Министерство на здравеопазването - 2 млрд. 611 млн. 557 хил. лв.
28. Министерство за териториалното развитие и строителството - 635 млн. и 75 хил. лв.
29. Министерство на търговията - 40 млн. 539 хил. лв.
30. Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет - 27 млн. 284 хил. лв.
31. Комитет по енергетиката - 24 млн. 553 хил. лв. СД/ВЙ 345.1
32. Комитет за младежта и спорта - 70 млн. 763 хил. лв.
33. Комитет по стандартизация и метрология - 121 млн. 324 хил. лв.
34. Комитет по геология и минерални ресурси - 329 млн. и 46 хил. лв.
35. Комитет по пощи и далекосъобщения - 56 млн. 956 хил. лв.
36. Комитет по туризма - 37 млн. 269 хил. лв.
37. Комитет по горите - 86 млн. 706 хил. лв.
38. Национална комисия по цените - 9 млн. 390 хил. лв.
39. Българско национално радио - 510 млн. 103 хил. лв.
40. Българска национална телевизия - 689 млн. 896 хил. лв.
41. Българска академия на науките - 990 млн. и 9 хил. лв.
42. Селскостопанска академия - 385 млн. 545 хил. лв.
43. Главно управление на архивите - 71 млн. 481 хил. лв.
44. Патентно ведомство на Република България - 21 млн. 805 хил. лв.
45. Център по администрация към Министерския съвет 1 млн. 738 хил. лв.
46. Център за европейски изследвания - 653 хил. лв.
47. Национална банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури - 3 млн. 203 хил. лв.
48. Агенция за чуждестранна помощ - 7 млн. 447 хил. лв.
49. Български червен кръст - Национален комитет - 35 млн. 483 хил. лв.
50. Държавна фирма "Български държавни железници" 24 млн. 262 хил. лв.
51. Национален статистически институт - 186 млн. 938 хил. лв.
52. Висша атестационна комисия - 1 млн. 954 хил. лв.
53. Агенция по приватизацията - 37 млн. 213 хил. лв.
54. Агенция за икономическо програмиране и развитие - 9 млн. 395 хил. лв. 345.2
55. Главно управление на пътищата - 1 млрд. 893 млн. 160 хил. лв.
56. Национален съвет по водите - 6 млн. 797 хил. лв.
57. Комисия за защита на конкуренцията - 11 млн. 324 хил. лв.
58. Рилска света обител - Рилски манастир - 9 млн. 679 хил. лв.
59. "Главболгарстрой" - 4 млн. и 500 хил. лв.
60. Български туристически съюз - 2 млн. и 700 хил. лв.
61. Съюз на българските автомобилисти - 2 млн. и 700 хил. лв.
62. Съюз на инвалидите в България - 3 млн. 877 хил. лв.
63. Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните в България - 1 млн. 828 хил. лв.
64. Съюз на слепите в България - 4 млн. и 500 хил. лв.
65. Институтска болница "Света Екатерина" - 141 млн. 366 хил. лв.
66. Институтска болница "Александровска" - 390 млн. 152 хил. лв.
67. Институтска болница по ортопедия - Горна баня 69 млн. 860 хил. лв.
68. Институтска болница по педиатрия - 80 млн. 990 хил. лв.
69. Институтска болница "Света Ана" - 34 млн. 632 хил. лв.
70. Институтска болница "Царица Йонна" - 238 млн. 536 хил. лв.
71. Институтска болница "Майчин дом" - 95 млн. 603 хил. лв.
72. Институтска болница по неврология и психиатрия 4 километър - 43 млн. 376 хил. лв.
73. Институтска болница "Свети Иван Рилски" - 59 млн. и 16 хил. лв.
74. Институтска болница по ендокринология и геронтология - 40 млн. 947 хил. лв. 345.3
75. Факултетска болница за наркомани и детска психиатрия - 18 млн. 204 хил. лв.
76. Институтска болница по белодробни болести "Света София" - 48 млн. 259 хил. лв.
77. Дирекция за спомагателни дейности към Министерство на здравеопазването - 47 млн. 928 хил. лв.
78. Агенция за българите в чужбина - 6 млн. 364 хил. лв.
79. Висш машинно-електротехнически институт - София - 263 млн. 674 хил. лв.
80. Висш машинно-електротехнически институт - Пловдив - 61 млн. 764 хил. лв.
81. Висш машинно-електротехнически институт - Варна - 112 млн. 986 хил. лв.
82. Висш машинно-електротехнически институт - Габрово - 57 млн. и 83 хил. лв.
83. Висше техническо училище "Ангел Кънчев" - Русе 91 млн. 458 хил. лв.
84. Висш институт по хранително-вкусова промишленост - Пловдив - 53 млн. и 24 хил. лв.
85. Висш химикотехнологичен институт - София - 84 млн. 507 хил. лв.
86. Висш химикотехнологичен институт - Бургас - 44 млн. 861 хил. лв.
87. Висш лесотехнически институт - София - 61 млн. и 74 хил. лв.
88. Висш институт по архитектура и строителство - София - 101 млн. 573 хил. лв.
89. Висш минно-геоложки институт - София - 61 млн. 915 хил. лв. 345.4
Точка 90. Университет по национално и световно стопанство София - 126 млн. 457 хил. лв.
91. Висш финансово-стопански институт - Свищов - 63 млн. 802 хил. лв.
92. Висш институт за народно стопанство - Варна - 95 млн. 353 хил. лв.
93. Софийски университет "Св. Климент Охридски" - 429 млн. 877 хил. лв.
94. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - 107 млн. 274 хил. лв.
95. Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий" - 99 млн. 421 хил. лв.
96. Висш педагогически институт - Благоевград - 69 млн. 26 хил. лв.
97. Висш педагогически институт "Константин Преславски" - Шумен, 57 млн. 548 хил. лв.
98. Висш институт по физкултура - София, 90 млн. 817 хил. лв.
99. Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина - Стара Загора, 124 млн. 331 хил. лв.
100. Висш селскостопански институт - Пловдив, 68 млн. 461 хил. лв.
101. Висш медицински институт - София, Стоматологичен факултет - 86 млн. 859 хил. лв.
103. Висш медицински институт - Пловдив, 475 млн. 831 хил. лв.
103. Висш медицински институт - Варна, 288 млн. 291 хил. лв.
104. Висш медицински институт - Плевен, 407 млн. 684 хил. лв.
105. Висш медицински институт - Стара Загора, 60 млн. 821 хил. лв.
106. Висш медицински институт - София, 141 млн. 898 хил. лв.
107. Висш музикално-педагогически институт - Пловдив, 20 млн. 702 хил. лв.
108. НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" - 25 млн. 377 хил. лв. ББ/НП 346.1
109. Българска държавна консерватория - 36 млн. 992 хил. лв.
110. Национална художествена академия - 34 млн. 238 хил. лв.
111. Федерация на потребителите в България 800 хил. лв.
Това беше алинея първа.
Ал. 2. Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетните сметки на държавните органи, министерствата, ведомствата и висшите учебни заведения в рамките на разходите по предходната алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Това е целият чл. 4 с две алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедура ли желаете, господин Костов? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Процедурното ми предложение е следното. В сравнение с първоначалния вариант, в този са настъпили известни промени. Някои от промените са следствие от вече гласувани от нас членове и алинеи. Обаче има промени, които не са следствие от тези гласувани алинеи, а са извършени преразпределения вътре в структурата на разходите за тези държавни органи, министерства и ведомства.
И аз искам да ви посоча само няколко примера, за да не бъда голословен.
Първият пример е: Центърът по администрация към Министерския съвет, който по първоначалния проект, гласуван на първо четене има 693 хил. лв., сега се предлага 1 млн. 738 хил. лв. Центърът за европейски изследвания, който е имал 210 хил. лв., сега има 653 хил. лв. Появила се е и допълнителна статия, която задължително пък трябва да бъде гласувана. Даже фактически шест нови реда са се появили в сравнение с първоначалния вариант. Аз ще посоча само последния. Това е Федерация на потребителите в България, за която са предвидени 800 хил. лв. Аз не мога да идентифицирам веднага кои са другите пет реда, които са в повече от първоначалния проект, но считам, че всички тези предложения, които са настъпили между първо и второ четене по предложение и по съгласие между Министерство на финансите и Комисията по бюджета и финансите, и които представляват увеличение на редовете 346.2 за тези разходи по чл. 4, трябва да бъдат подложени поотделно на гласуване. Такъв е редът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така е, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, пред мен са двата варианта - приетият на първо четене и на второ. Разликата е само в един ред и моля да бъдем точни. 111 са в законопроекта за второ четене.
ИВАН КОСТОВ (от място): Сто и четири са.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В дадения ни проект за първо четене са 110.
Моля председателят на Бюджетната комисия да направи предложенията ... Да, сбъркали сте, господин Костов. Затова и станах. Нека да изясним нещата. Става дума за един ред - за Федерацията на потребителите в България. Господин Венцеслав Димитров принципно възприе, а и цялата комисия, да се включи за сметка на намаляване на разходите на други институции.
За промените, които има тук, моля господин Бабамов, ако ... Явно е станала грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не предлагайте Вие. Да се разберем, господин Николов, кой каква работа има в този парламент.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Няма такива големи разлики, каквито господин Костов каза. Аз се изненадах.
ИВАН КОСТОВ (от място): Имам частична грешка.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Ще стигнем до федерацията, нека сега да започнем предложенията и ще решим въпроса и с нея. Недоразумението се отстрани. 346.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Понеже навлизаме в една точка, в която има много пера - имаме над 111 пера, бъдете много точни и това е моят апел към всички вас, колеги, за да можем да бъдем верни в предложенията си, които започваме да разглеждаме сега. Тука ще се играе със суми по всяко перо. Тук можем да влезем в един сокак, който може да ни докара така, че и утре да не можем да изгазим от него. Затова нека да бъдем прецизни.
Първото предложение. Докладвайте, господин Николов.
Започваме предложенията.
Процедурно? Заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, вземам думата по процедурен въпрос - по този текст не са правени дебати. Постъпили са наистина доста предложения, обаче все пак вносителите на тези предложения е логично да могат да ги мотивират и да изложат пред пленарната зала своите мотиви за тези предложения. И едва след това ние можем да пристъпим към гласуване на така посочените текстове и предложенията на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз Ви разбирам, но аз казвам следното: докладва се предложението, вносителят го защитава и тогава... Така че нямаме разлика.
Заповядайте, имате думата, господин Николов.
Който желае, да заповяда. На никой няма да бъде отказана думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Велко Вълканов предлага чл. 4, точка 1 - Народно събрание - числото, което е 292 млн. 559 хил. лв. да се замени с 257 млн. 559 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тоест намаление на бюджета на Народното събрание с?...
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: С 35 млн. лв.
В чл. 4, точка 2 - Президентство - числото 26 млн. 379 хил. лв. да стане 21 млн. 379 хил. лв. или намаление с 5 млн. лв.
В същия чл. 4, ал. 1, точка 3 - Министерски съвет числото 252 млн. 562 хил. лв. да стане 237 млн. 562 хил. лв. или намаление с 15 млн. лв.
В точка 27 на ал. 1 на чл. 4 Министерство на здравеопазването, ако се приемат намаленията на тези три институции, да ВЙ/КП 347/1. се увеличи със същата сума от намалението бюджета на това министерство. Тъй като той вече е коригиран с 50 млн. лв., аз не считам конкретния текст, защото...
Това са предложенията на господин Велко Вълканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По точка 1 вероятно има и други предложения, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Вижте, аз не знам как да я караме. Може би най-добре беше всеки от вносителите да си отстоява предложенията, защото някои от авторите на предложенията могат и да си ги оттеглят. Има вече някои резултати от гласувания и Ви моля, господин председателю, действително така да подходим, тъй като това са... Разбира се, в рамките обаче на двете минути да се правят предложенията, тъй като има някакви правила.
Най-отдалеченото предложение е на Велко Вълканов, който предлага с най-голяма сума намаление...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме два начина да процедираме. Единият начин е този - след като е направено предложението, да даваме думата на народния представител, той да се мотивира или да го оттегли, ако желае. Но има по няколко предложения за точка и се поставя втори въпрос - дали да изслушаме всичките предложения, за да могат да се ориентират народните представители и след това, като завършим дискутирането на точка 1, да започнем да гласуваме тези предложения.
Заповядайте, господин Костов.
Въпросът е кое ще опрости нашата работа.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Имаме по-добро от Вашето предложение, господин председателстващ.
Ние предлагаме след дебатите по отделните точки те да се гласуват. След всеки дебат по отделно предложение то да се гласува и да се отхвърля, да не става така, както предложи господин Желев тук и ни вкара три дни в дебатиране по четири алинеи, след това отхвърляне, отлагане и т.н. Всяко предложение се предлага и се гласува или народният представител си го оттегля, за да стане по-бързо.
Всичките сме много изморени. Ето, аз се извинявам, допуснах една грешка тук преди малко, обаче то е от преумора. 347/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Да приемем това, че е най-експедитивното.
За процедура? Заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председателстващ, моля да се прецени кой начин наистина в случая ще ни спести максимално време, защото има и такива предложения по чл. 4, които обхващат няколко точки и които са все пак логично свързани, защото ако те се приемат, тогава се освобождават суми, които могат да отидат по някое друго перо. И може би по-добре ще бъде да се направят първо едни дебати, след това вече да започне гласуване точка по точка. Защото иначе ще трябва един и същи народен представител непрекъснато да взема думата, да гласуваме даже разбъркано, а не в последователността, в която са дадени текстовете, и предполагам, че така ще се стигне до едно объркване, от което трудно ще излезем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Иван Костов. Смятам, че най-просто е, когато се гласуват предложенията на народните представители така, както са направени. Те са направили предложения - някои по няколко точки по чл. 4, но точките са обвързани според виждането на народния представител и няма да бъде съответно на неговата воля, ако се приеме, както в конкретния случай е намаление на числото в точка 1 и това намаление да отиде някъде другаде, а не там, където е предложил - на съответното място народният представител.
Така че предлагам така, както са направени предложенията в конкретния случай господин Велко Вълканов, понеже неговото е първо, то се състои от четири точки, да бъде подложено на гласуване. Ако депутатите го приемат, прави се в четирите точки изменението, а ако не го приемат - и в четирите точки няма изменение и преминаваме към предложението на втория народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, аз ви моля да влезете в положението на тези, които трябва да обобщят всички 347/3. тези предложения.
Вижте, в едно предложение тук се засягат четири-пет позиции. Ами има примерно апетити към дадена институция - всички гласуваме, но няма ли да стигнем до парадокса на някоя институция да има отрицателен знак?!
Много ви моля! Нека да се изложат съображенията, да ги обобщим и след като чуете вече всеки един, при конкретното гласуване ще вземе отношение и ще прецени. Най-разумното е просто да чуем предложенията по чл. 1, да ги обобщим, систематизираме по точки и тогава да отидем на гласуване. Но иначе има опасност с някое предложение, което е твърде емоционално, да засегнем твърде сериозно финансовото състояние на институциите.
Приемете това предложение и така да работим, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре, нека така да работим.
По правилник е: "Дебат по текста и гласуване на предложението". Това е всичко. Но, опасявам се и го казвам публично пред всички - имаме толкова много предложения, че ние днес няма да можем да свършим с тази точка, а след това идва чл. 7 и да видите какво става тогава... (Шум и реплики в залата)
Е, добре! Тогава апелирам за максимална краткост на хората, които ще участват. Добре, нека да има съзнание всеки, без ние да определяме минутите...
Кой желае думата пръв? Моля, запишете се. Момент! Правим списъка... 347/4. ЕВГЕНИ ДРУМЕВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото моето предложение е в тясна връзка с предложението на професор Вълканов. Аз съм направил предложение средствата, тези 5 милиона, които ще се вземат от средствата, предвидени за Президентството, да се пренасочат целево към т. 78 - Агенция за българите в чужбина.
Защо правя това предложение?
Известно е, че през 1991 г. Държавният съвет на Република Крим взема решение за организирано завръщане на депортираните през 1944 г. българи в средноазиатските републики. Впоследствие към Министерския съвет на Република Крим е изградено управление, което да се занимава с тези въпроси. Това управление разработва програма за приемане на завръщащите се българи за срок до 2000-та година, т.е. средногодишно са готови да приемат по 3 хил. души.
Заделени са и съответните средства. Като за миналата година са предвидени 443 млн. карбованца, сума обаче, която се оказва с много малка реална стойност. За тази сума може да се изградят около 10-12 жилища. Поставени при тези условия, част от българите се насочват към своята прародина.
Към настоящия момент тяхното приемане, оказването на помощта по тяхното настаняване, като тези помощи се събират изключително от доброволни вноски от населението, на някои частни или държавни фирми, включително даже и на народни представители.
От направената справка към сумите, предвидени за Агенцията за българите в чужбина, не са предвидени изобщо средства за оказване помощи на завръщащите се.
Затова предлагам петте милиона от президентската институция да бъдат пренасочени към Агенцията за българите в чужбина за оказване на помощ на завръщащите се българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Следващият оратор е народният представител Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Многократно от тази трибуна прозвуча тревога за състоянието на висшето образование и средствата, предвидени в бюджета за висшите училища. Това, което сега ще припомня само, е, че предвидените в бюджета средства ще стигнат при един почти неприемлив ограничителен режим на разходване, ще стигнат някъде докъм СМ/ВР 348.1 средата на юни месец, най-много до края на учебната година. Нека това моля да се разбере.
В четири заседания на съвета на ректорите на всички висши училища в България, след многобройни и много отговорни анализи се стигна до едно и също становище, което становище беше депозирано във всички парламенарни групи и те бяха запознати с него и лично от господа ректорите. А то е, че за да могат висшите училища в България някак си да изкарат почти нормална дейност докъм средата на есента, са нужни 928 милиона - 980 милиона отгоре.
Ето това са фактите, това е, както се казва, положението, дами и господа.
Моето предложение, предвидените по чл. 4, ал. 1 суми за министерства и ведомства, с изключение на организациите по т. 5, 6, 7, 8, 12, 13, 14, 15, 17, 19, 23, 27, 41, 42, 47, 49, 52, 58 и от т. 62 включително докрая да се намалят с 9 на сто.
Така получената сума около 945 млн. лева, казвам около, тъй като в хилядите може да има някаква грешка, да се разпредели между висшите училища в предложената в проектозакона пропорция.
Искам да поясня, че организациите от изброените точки, от които не се изисква намаляване на средствата, това са всички организации, министерства, съответно и ведомства, свързани със здравеопазването, болниците, армията, полицията и разбира се фондовете Съюза на глухите, Съюза на слепите, Съюза на инвалидите, Министерство на труда и социалните грижи. Това е предложението. Апелирам към уважаемите господа народни представители да го приемат.
Тъй като, нека не забравяме, цялата държавна машина, всички отговорни държавни институции работят с различни данни, дами и господа. И колкото обучен е един човек с висше образование, толкова по-добре ще работи държавната машина.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Панев. Не виждам желание за удължаване.
Имам един списък, в който е Друмев, Вержиния Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Благодаря, господин председател.
Първото ми предложение е свързано с т. 8 и се отнася до Националната следствена служба. Струва ми се, че беше по-редно, 348.2 предвид статута на тази служба, нейният бюджет да бъде включен към съдебната система. Но дори да приемем, че нейният бюджет ще бъде определен тук, в чл. 4, моето предложение, предвид статута на тази служба, е да се определи самостоятелен бюджет.
Аз не съм в състояние да посоча каква да бъде точната цифра, но нека това да бъде едно самостоятелно перо, а не да бъде в това число включено към Министерство на вътрешните работи. Защото самият статут на тази служба предполага тя да има отделен бюджет.
Другите ми предложения са свързани с възможностите за известно преразпределение в бюджета на останалите ведомства по чл. 4 и евентуално пренасочване на тези средства към някои други пера, които биха имали по-голямо социално значение.
Така например, конкретното ми предложение от т. 42 Селскостопанска академия, така посочената сума от 385 млн. 545 хиляди да се замени с 19 млн. и 500 хиляди.
Предполагам, че тук ще има възражения, обаче ми се струва, че е крайно време в тази Селскостопанска академия да се извършат съответните промени, а не държавата да дава безконтролно пари за едни напълно безсмислени дейности.
Предлагам т. 45 - Център по администрация към Министерския съвет, да бъде заличена.
Такъв център спокойно може да бъде издържан от бюджета на Министерския съвет, така, както той е посочен в настоя- щия чл. 4 в т. 3.
Следващото ми предложение е свързано с т. 48, бюджета на Агенцията за чуждестранна помощ.
Предвид затихващите функции на тази агенция, предлагам сумата от 7 млн. 447 хиляди да се замени с 1 млн. и 700 хиляди.
Следващото ми предложение е свързано с т. 57 - Комисия за защита на конкуренцията. Смятам, че предвид работата, която се извършва в тази комисия, така определеният бюджет е неоправдано голям и затова предлагам сумата от 11 млн. 324 хиляди да се замени с 6 млн. 550 хиляди.
Следващото ми предложение е свързано с т. 61 - Съюз на българските автомобилисти.
Смятам, че трябва да се спре с тази практика на подобен вид съюзи да се дават суми от държавния бюджет. И затова предлагам 348.3 сумата от 2 млн. и 700 хиляди да се замени с една минимална сума от 700 хил. лева.
И последното ми предложение е свързано с т. 78 - Агенция за българите в чужбина. Естествено, че една такава агенция има своето място в нашия живот, но ми се струва, че нейната дейност, поне такава, каквато е досега, не предполага толкова голям бюджет и затова предлагам сумата от 6 млн. 364 хиляди да се замени с 1 млн. и 500 хиляди.
Ако тези предложения се приемат, ще се освободи една сума в размер на 385 млн. 168 хиляди.
Аз правя следните предложения за разпределение на тази сума.
Предлагам към т. 19 да се приеме едно допълнение, а именно: "Специален фонд за поддръжка на паметниците на културата с национално значение", като за тази цел към бюджета на Министерство на културата целево се добавят 22 млн. 575 хиляди.
Предлагам в т. 62 - Съюз на инвалидите в България, посочената сума от 3 млн. 477 хиляди да се замени с една увеличена сума от 7 млн. 525 хиляди.
В т. 64 - Съюз на слепите в България, предлагам също сумата да бъде увеличена, като от 4 млн. и 500 хиляди тя се замени с 9 млн. и 200 хиляди.
Предложението ми е, ако така предложените от мен текстове за намаление на бюджета на някои ведомства се приемат, остатъкът от сумата от 353 млн. 845 хиляди да се добави в специален фонд към Министерство на здравеопазването и използването на този фонд да бъде за подпомагане на здравни заведения.
Не бих подкрепила, това е едно вече мое лично мнение, което се различава донякъде от мнението на парламентарната група на СДС, аз лично не бих подкрепила едни увеличения в бюджета на образованието, защото сега, както е положението без структурна реформа, може определено да кажем, че в България няма нищо повече от политически партии, висши учебни заведения и банки.
Струва ми се, че едно увеличение на тези суми може да се мисли тогава, когато се извърши структурната реформа в образованието, пак повтарям, това е едно мое лично мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожице Велчева. Министърът на образованието няма нищо против.
Реплики? Всичко беше ясно. Има думата за реплика господин Тодор Пандов. 348.4
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Не става дума само за реплика, а става дума за възражение. И, аз имам молба и към госпожица Вержиния Велчева, и вчера към Венцеслав Димитров, нека за неща, за които не са наясно да не вземат отношение, защото понякога ставаме не само смешни, а бих казал, пред нашата общественост и изключително леки.
Госпожица Велчева, Селскостопанска академия, разберете, е създадена не след 9 септември, а преди 80 години. И това не е един институт, а 36 национални институти в България, която обхваща само 1800 научни работници и научните продукти на Селскостопанската академия в момента заемат една трета от европейските сортове във Франция, Испания и на други места. И недейте да говорите за проблеми във връзка с развитието на нашето земеделие и на нашата наука, защото, ако трябва да говорим за излизане от сегашното положение, именно нашата наука и на първо място селскостопанската наука е тази, която трябва да помогне.
Достатъчно, аз съм съгласен, че там има много неща, които трябва да се оправят, но те се оправиха. Вие знаете, че със Закона за собствеността на земята в Селскостопанската академия от 700 хил.дка останаха само 200 хил.дка. Вие знаете, че миналата година, пак по тия съображения, 40% от персонала се съкрати и около 500 научни работници се съкратиха. Така че нека да не предлагаме неща, за които не сме наясно.
Имам апел, моля ви се, не става дума за никакви отделни политически страсти, става дума за разумни и национални становища и предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Райчевски, след това господин Рашков.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри!
Взимам думата за реплика на част от изказването на госпожица Велчева.
Докато подкрепям нейното становище по отношение на Селскостопанската академия и някои други ведомства, препоръчвам две от нейните предложения да бъдат оттеглени от самата вносителка. МС/ЗТ 349.1
По-конкретно, предложението да се намалят средствата за Агенцията за чуждестранна помощ. Мисля, че тази агенция не е със затихващи функции. В момента има толкова много социални и други заведения в нашата страна, които до голяма степен разчитат на подкрепа от тази агенция.
И второто нещо, за което я моля да бъде оттеглено като нейно предложение, това е искането да се намалят средствата и за Агенцията за българите в чужбина.
Знаете колко тежки проблеми в момента изживяват нашите сънародници в страните по-близо и по-далеч от нас, колко призиви за помощ отправят към нашата, в момента също изпитваща трудности държава и мисля, че това, което е дадено за тая агенция около 6 млн.лв. беше, или нещо повече, е минималното, което тя може да получи и не бива да се слизаме по-ниско от това.
Благодаря. Това са моите съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Рашко Рашков.
РАШКО РАШКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Не съм съгласен с госпожица Велчева да се намалят субсидиите за Съюза на българските автомобилисти. Ето за какво става въпрос.
Всъщност тази помощ, която се дава, тази субсидия, която се дава от държавния бюджет е за покриване на част от разходите по пътната помощ, което е едно чисто социално явление, чисто социална дейност. Навсякъде държавата подпомага тази дейност и това не е по силите на Съюза на българските автомобилисти - да осигури пътната помощ със собствени средства.
Всъщност, отпуснатите в проектозакона за държавния бюджет средства от 2 млн. и 700 хил. лв. за СБА ще покрият едва около 10% от нуждите за разходите на пътната помощ, а поне 50% е необходимо. Така че, ако тука трябва някаква промяна да се прави, то в никакъв случай не трябва да се намаляват тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Чухте трета реплика.
Госпожице Велчева. (Господин Стефан Савов иска думата) 349.2
Нека да приключим с дупликата, господин Савов. Тя сега може да оттегли някои от предложенията.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Категорично не мога да се съглася с репликата, отнасяща се до Селскостопанската академия. Една академия, чийто бюджет съставлява повече от 10% от целия бюджет за подобен вид ведомства за образование. Един бюджет, от който 60% отиват за заплати и една академия, която разполага с повече от 300 коли, 200 от които леки.
Самият господин Пандов каза, че там съществува твърде голям брой институти. Аз не оспорвам, че някои от тях са полезни и необходими, но в този си вид и с такъв огромен бюджет Селскостопанската академия, при днешните условия просто не би могла да остане.
Не мога да се съглася и с репликата на господин Райчевски, която се отнася до Агенцията за чуждестранна помощ, тъй като тези средства от бюджета се изразходват предимно за заплати на тази агенция. А, ако идват съответни помощи, естествено те са добре дошли за много отрасли от нашата страна, но ми се струва, че е крайно време България да престане да разчита на тези помощи и да помислим как да си помогнем сами.
Има известен резон в неговата реплика, по отношение на Агенцията за българите в чужбина, но аз направих моето предложение, изхождайки от досегашната дейност на тази агенция, а не че няма какво да се желае и че тази дейност не може да бъде разширена.
Поддържам направените от мен предложения и вярвам, че в процеса на тяхното обсъждане и гласуване някои от тях могат да претърпят и изменения, но се надявам по-голямата част от тях да бъдат подкрепени, за да може да помислим и за паметниците на културата, и за подпомагане на едни такива категории като инвалидите и слепите в България, които наистина се нуждаят от закрилата на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, госпожице Велчева.
Господин Савов, председател на Парламентарната група на СДС.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Стефан Савов, СДС.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! 349.3
За да сложим малко ред, все пак защото почваме от първа, втора, трета точка, аз искам да кажа, че нашата парламентарна група подкрепя предложението на господин Вълканов, Велко Вълканов - 35 млн. да бъде намален бюджета на Народното събрание.
Ние от друга страна подкрепяме предложението на господин Векил Ванов. И, то се основава на базата на това, че както на Министерския съвет, така и на Президентството е увеличено с много по-голям процент отколкото е било увеличението на Народното събрание.
Ние, сваляйки на Народното събрание 35 млн. се изравняваме и намаляваме по този начин и на трите, тези централни ведомства.
Аз смятам, че Народното събрание има начин как да се направят някои доста големи икономии. Вярно, че 35 млн. не са малко. Малко ще се постегнем. И мисля, че ще бъде добре Народното събрание ако тези пари ги прехвърли към Съюза на инвалидите в България, Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните и Съюза на слепите, които са т. 62, 63 и 64.
Мисля, че по този въпрос можем да постигнем един пълен консенсус и действително да направим нещо добро, което има основание да се направи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Савов.
Има думата народният представител Иван Палчев по чл. 4.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с група народни представители сме внесли предложение, което засяга бюджета на Народното събрание и Националната служба за охрана.
След първото четене на Закона за бюджета на република България е определен бюджет на Народното събрание 267 млн. 559 хил. и съответно бюджет на Националната служба за охрана - 152 млн. и 250 хил.
В Бюджетната комисия е направена корекция като от Националната служба за охрана са взети 15 млн. и са прехвърлени към бюджета на Народното събрание. 349.4
Ако ще редуцираме бюджета на събранието редно е сумите откъдето са взети тези пари да бъдат върнати. И аз пледирам, заедно с колегите, които са подписали предложението, от бюджета на Народното събрание да бъдат взети 15 млн.лв. и да бъдат върнати на Националната служба за охрана.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Палчев.
Народният представител Павел Шопов. 349.5 ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги! За мен беше много интересно да видя под т. 111 наименованието "Федерация на потребителите в България". Тази точка, този текст, влиза малко криминално. Това са моите възражения по процедурата. В Комисията по бюджет и финанси дори не е ставало въпрос за това. На първо четене такъв момент не е имало. Нещата влизат направо тук на второ четене и опитът е горе-долу по терлички да мине този текст, без да си кажем за какво става дума в действителност. И на мен ми е ясно в общи линии как стана това. Разни уважаеми господа другари обикаляха по кулоарите в продължение на дълго време и кандардисваха депутати от всички парламентарни групи и цветове да влезе тази точка.
И в крайна сметка какъв е смисълът на това? Добре, Федерация на потребителите е нещо хубаво. Такива има във всички демократични държави. Но това не са държавни институции, а това са институции и организации на граждани, които имат едни или други задачи. Просто в България и миналата година бяха правени подобни опити. Опитът е да се институционализира и да се официализира тази организация, като целите са чисто политически. В организацията, особено в ръководството участват генерали от рода на "ботуш-каишевците", които са много във вашата партия.
И в крайна сметка това е един прозрачен, лесен опит да се монополизира именно тази сфера, тази област, която е важна, т.е., интересите, въпросите и общественото мнение на потребителите, като го обхванете вие.
Вярно е, че осемстотин хиляди лева не са нищо. И това е всъщност и стръвта. Това е начинът да влезе в бюджета тази организация и да мине. Явно, че тези осемстотин хиляди лева са капка в бюджета на тази организация. Опитът е да се установи и да й се придаде някаква официалност все във ваша полза. А догодина може би тези осемстотин хиляди лева ще станат още повече и т.н. Тази организация, т.е. това фалшиво образование, ще се нареди трайно в организациите и учрежденията, които ще бъдат субсидирани от бюджета.
Така че вместо да ликвидираме такива номенклатурни, бюрократични и фалшиви институции ние отново ги въвеждаме в държавния бюджет и затова не е никак чудно защо няма пари за много по-важни области, като здравеопазване, като образование. РД/ЙА 350.1
Затова моето предложение е изобщо да отпадне тази сума и тази точка 111 от бюджета, при положение, че и няма формални условия тя да съществува в бюджета така, както е предложена на второ четене и парите да отидат за нещо по-полезно.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има подобно писмено предложение. За реплика господин Стефан Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не искам да ви губя времето, обаче криминален не е случаят. Изказването е силно идеологизирано. В Бюджетната комисия въпросът за тези осемстотин хиляди лева неколкократно е обсъждан. Накрая с гласуване се прие на отделен ред да фигурира тази федерация и основанията са две.
Трябва да бъдат записани да получат известно бюджетно субсидиране, макар и минимално, за да имат право да ползват европейски фондове в тази област. Представиха хората документи, някъде между осем и дванадесет милиона лева те ще получат за финансиране на своята дейност. Влизайке на този ред с осемстотин хиляди лева те попадат в сферата на контрол на Министерство на финансите.
Това бяха основанията за записването на тази скромна сума. Всичко останало е измислица.
Моля, уважаеми колеги, да покрепите Федерацията на потребителите на отделен ред със записаната сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Друга реплика няма.
Господин Орсов, вземат думата всички народни представители, които са направили писмени предложения.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Нали все пак мога да си направя процедурното предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Може винаги.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Щом е така, аз го правя.
Ясно е, че нови предложения не могат да бъдат направени, тъй като те трябваше да постъпят писмено и едва тогава да бъдат гласувани. Виждам, че в момента всеки един от депутатите защитава онова, което е предложил, а то и без това го има направено писмено. 350.2
Освен това в досегашната практика на няколко пъти се установи, че въпреки че минаха дискусии депутатите отново след това мотивираха своите предложения.
Затова ви предлагам следното: да прекратим дискусията по чл. 4. Да отложим гласуването по чл. 4. Да преминем към гласуването на чл. 5 и чл. 6, а след това да се върнем на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Защо? Тогава какво ще бъде? Кого ще улесняваме?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Дотогава заместник-председателят на Бюджетната комисия твърди, че ще бъде готов с това обобщение, което се искаше по предложенията на народните представители по чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР: Но ние трябва да изслушаме мотивите на народните представители защо предлагат. Това е второ четене.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Можем да ги изслушаме, може и да не ги изслушаме. (Бурна реакция от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: А правилникът?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Ако Народното събрание реши предложенията могат да се гласуват и без да бъдат обяснявани мотивите на отделните народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: При второ гласуване се обсъждат само предложения, постъпили в писмена форма до началото на обсъждането. Има постъпили писмени предложения. Това е ограничение. А за какво се сърдите, господин Орсов?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Предлагам да прекратим обсъждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За обратно становище господин Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): От името на Парламентарната група на СДС против това предложение, тъй като, първо, аз не виждам каква по-голяма ефективност господин Орсов обосновава с това, че започнатата дискусия се прекъсва, преминава все по следващите членове и след това отново се връщаме на тази дискусия! Питам се каква е тази дискусия?
А следващият момент, който е, който е най-тревожният, господин Орсов има предвид да няма дискусия! Тоест, да се върнем някъде шест години назад, всички да да вдигнем ръка в този парламент и, забележете какво каза господин Орсов: "Може да има дискуРД/ЙА 350.3 сия, може да няма".
Така. Парламентът не може да реши да няма дискусия, тъй като правилникът предвижда, че предложенията се четат, те се обосновават и никой не може да бъде лишен от правото да подкрепи или да не подкрепи. Да лишите един депутат от правото да защити своето предложение, при това за бюджета, не е нищо друго, освен липса на какъвто и да е парламентаризъм.
Така че и двата аргумента на господин Орсов са несъстоятелни, поради което аз предлагам да гласуваме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, нищо излишно в момента ние не вършим. Улесняваме работата на господин заместник-председателя на Бюджетната комисия. Наше задължение е да запознаем народното представителство с всяко постъпило писмено предложение. Именно това нещо вършат самите народни представители в момента. Запознават народното представителство с писмените си предложения.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Искам да гласувате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Мога да гласувам само за отлагане.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Моля Ви да се гласува предложението така, както го направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не мога да гласувам това нещо, господин Орсов. Аз съм длъжен да запозная народното представителство с всички писмени предложения, които са постъпили в Народното събрание.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Като бъдат гласувани, ще бъдат четени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Именно ги четат сега. Именно сега ги четат.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): Аз настоявам да се гласува предложението така, както го направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, не може. Ако има няколко предложения по една точка, ако се гласува едното предложение, а след това ако има друго предложение пак по същата точка? Как да поставя на гласуване? (Шум и реплики в взалата)
Давам думата на Радка Василева от Парламентарната група на Нов съюз за демокрация. 350.4
Колеги, разбрахме се да се запознае народното представителство с вашите предложения, за да може да ги гласуваме после. Така прие и господин Школагерски. Предложението беше на госпожица Велчева. Така е и по правилника.
РАДКА ВАСИЛЕВА (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя едно предложение. Ще се постарая да бъда максимално кратка, за да не отнемам парламентарно време.
Това предложение го правя с оглед на това, че по чл. 1, ал. 1, т.2.7., това са парите по извънбюджетните сметки, останаха неразпределени 23,6 млн. лева. Предлагам ви те да бъдат разпределени за Министерството на науката и образованието, т.е. в чл. 4, ал. 1, т. 17. 350.4
Съвсем накратко ще мотивирам предложението си, като се обърна към чувствителността на всички депутати от всички парламентарни групи, тъй като по-нататък предлагам тези пари, 23,6 млн. лв., да се запишат в чл. 1, ал. 2, точка 1.4.1., 1.4.2. (направила съм тази разбивка, разбира се, с помощта на господин Бабамов) и те се отнасят за специалните училища. За тези от депутатите, които нямат достатъчно информация за това кои са специалните училища, само ще кажа, че това са училищата за деца, които имат различни проблеми, свързани със зрението, слуха и психически разстройства. Тези училища са на подчинение на Министерството на образованието и науката. Преди приемането на Закона за народната просвета те бяха на двойно подчинение на общините и на Министерството на образованието. Трагичното положение с финансирането на общините доведе до това, че в момента общините имат около 90 млн. задължения към Министерството на образованието и науката. Разбира се, с едно постановление общините са задължени да изплатят тези средства, но, съгласете се, това в този момент може би ще се окаже само едно пожелание за един продължителен период от време.
Така че, ако тези 23,6 млн. лв. ние ги дадем за специалните училища, където специалният разпис е свързан със закупуване на храна, медикаменти и облекло на учениците, ние ще направим един жест към тези деца в неравностойно положение, какъвто скоро за тях не е правен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви много.
Има думата народният представител Илко Ескенази.
Колеги, моля да бъдете кратки, когато докладвате предложенията си. Всички предложения, които са постъпили в писмена форма, ще бъдат докладвани при гласуването повторно. Не сте длъжни всички да вземете думата, за да запознаете с предложенията народното представителство.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Моето предложение е направено в писмен вид и е заведено по съответния ред в канцеларията на Народното събрание. То е по два члена - 4 и 7.
Сега правя предложението по чл. 4, ал. 1, точка 41 Българска академия на науките. Аз говорих по този въпрос. Предлагам сумата да бъде увеличена с 30 млн. лв. И тук искам да припомня на народното представителство, че аз посочих откъде СБ/КП 351/1. могат да се вземат тези средства. И за мое голямо разочарование мнозинството отхвърли този източник. Става дума за санкциите за нарушения на режима на чуждестранните инвестиции. Бях наистина потресен от факта, че Народното събрание, специално в частта си на мнозинството, отказа да предвиди приходи от санкциониране на чуждестранни инвестиции, които всъщност в общи линии са инвестиции, извършвани от незаконни структури или пък по незаконен начин.
Затова се обръщам към вас да подкрепите това предложение, тъй като съм убеден, че при крайното приемане на закона вие ще приемете да се прегласува приходната част на бюджета и да бъдат гласувани тези приходи от санкциониране на закононарушителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател, дами и господа народни представители! Господа министри! На 24 февруари т.г. преди началото на второто четене на законопроекта за държавния бюджет от името на парламентарната група на Българската социалистическа партия и нейните коалиционни партньори съм внесъл предложение за изменение на текста на чл. 4, ал. 1 в три от неговите позиции.
Точка 1. Министерството на отбраната. Предлагам числото 11 млрд. 627 млн. и 820 хил. лв. да се замени с 12 млрд. 919 млн. и 800 хил. лв.
Точка 8. Министерство на вътрешните работи. Числото 5 млрд. 91 млн. и 840 хил. лв. да се замени с 5 млрд. 657 млн. и 600 хил. лв., в това число - за Националната следствена служба числото 199 млн. 125 хил. лв. да се замени с 221 млн. 250 хил. лв.
Точка 11. Национална разузнавателна служба. Числото 118 млн. и 440 хил. лв. да се замени с числото 131 млн. и 600 хил. лв.
Обобщено, това означава на тези три ведомства средствата, предвидени в бюджета, да бъдат завишени с 10 на сто. Естествено всеки ще постави въпроса откъде ще се вземат тези средства. 351/2.
Тук бих искал да напомня на уважаемите народни представители, че разходите от републиканския бюджет на бюджетните учреждения, които са нанесени в проекта, са в размер 90 на сто от общата сума на приходите, които ние вече гласувахме по ал. 1. С това предложение ние предлагаме на тези три основни институции от системата на нашата национална сигурност бюджетните средства да бъдат предвидени и изплатени на 100 процента.
Какво означава това? Тъй като очаквам реакцията на министъра на финансите, ще кажа, че това означава една по-активна данъчна политика, насочена към събиране на приходите в републиканския бюджет. Това означава една загриженост за нашата национална сигурност.
Така че независимо от тежкото положение, в което се намира страната и икономиката в момента, ние да направим, макар и това малко, което бихме могли да направим в тази трудна ситуация.
Вярвам, че това предложение ще срещне подкрепата и на колегите от останалите парламентарни групи, тъй като съвсем наскоро ние проведохме закрито заседание, на което изслушахме информация от страна на началника на Генералния щаб и на секретаря на Министерството на вътрешните работи за изключително тежкото положение, в което се намират тези две министерства.
Ето защо приканвам уважаемите народни представители да подкрепят предложението, което е направено от името на парламентарната група на БСП и коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата министър Стоян Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, искам думата конкретно, понеже подходът е по-различен в сравнение с другите трансфери.
Има няколко неща.
Първо, каквото и да приеме парламентът, финансите не могат нищо друго да правят, освен да разпределят това, което реално е постъпвало в бюджета. Така че и да заложите тук 100 на сто, ако приходите са 70 на сто, ние ще разпределяме това, което идва. Нещо, което го няма, не можем да го дадем. И това е един популизъм. Когато се разпределят десетте процента предварително, просто се обещава нещо, което може да дойде, може 351/3. да не дойде. Ако дойде, в самия закон е казано: щом има изпълнение на приходите, тогава се харчат 100 на сто, а не 90 на сто.
Това, което беше казано, че по този начин ще направят данъчната администрация да събира приходи, тя ако си ги събира, тогава няма никаква опасност да не се упражни бюджетът в пълния му размер. Но тук има една друга опасност, на която искам вие да обърнете внимание. Разпределихте десетте процента, сега говорите за армията и специалните ведомства. Аз си задавам следния въпрос: ако няма ограничение, независимо от това, че са разпределени, че разходите ще бъдат харчени според приходите, вие обричате на тотален паричен глад всички други централни министерства и ведомства, които разчитат на републиканския бюджет. Защото ако Министерството на финансите се опита да упражнява разходите в размер на 100 процента за общините и за армията, тогава какво ще правят висшите учебни заведения, какво ще правят централните медицински институти и т.н.? Просто на това не се обръща достатъчно внимание. И за мен този проблем не е сериозен, макар че тук мотивите са ясни. Просто искам да кажа, че много голям ефект от това дали ще ги разпределите или не, няма да има. Защото няма кой да преведе парите, ако ги няма в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата председателят на парламентарната група на СДС господин Стефан Савов.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаемият колега господин Начев забрави да каже нещо - че когато ние на това закрито заседание обсъждахме (аз няма, разбира се, да издам тайните), имаше две версии. Едната беше на началника на Генералния щаб, а другата беше на министъра на отбраната, който мислеше, че може да се побере с известни мерки в рамките на бюджета, който беше предоставен. Така ли беше, господин Начев? Така беше.
Така че сега ние да искаме неща, които въобще, както чухте и от министъра на финансите, няма откъде да дойдат или това ще означава пълна катастрофа на държавата, такава, че въобще няма да има нужда и от войска, която да пази тази държава, аз смятам, че е напълно безсмислено. 351/4.
А що се отнася до управлението на господин Бриго Аспарухов, аз съм му изнамерил откъде да намери пари. През господин Бриго Аспарухов са минавали много от парите, които сега са в чужбина. И той ги знае. Господин Бриго Аспарухов, генерал Бриго Аспарухов знае много добре, защото те са минавали именно през Първо управление и е достатъчно да направи една малка услуга на българската държава и да събере някой и друг милиард от онези пари, които той знае как са минавали именно чрез Първо управление.
Това ще бъде чудесно за България! (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата за реплика към изказването на господин Начев народният представител Владислав Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Докато исканията за корекции в бюджета, но нека да спра вашето внимание само досежно Министерството на вътрешните работи, в една или друга степен бяха тук твърде добре обосновани, независимо от обективните възражения, които господин министърът на финансите прави, то тук искането на господин Начев за корекция на бюджета досежно разузнавателната служба не само от съображение за пазене на тайната бяха въобще необосновани. 351/5.
Не бяха изразени онези мотиви, които карат господин Начев да иска такава корекция. Свидетели сме на фона обаче на това необосновано искане, на обоснованото пък искане за корекция в бюджета на службата за охрана. Нещо, което обаче тук пред нас не се представи. На фона на това искане, извън онова, което господин Савов каза, са и действията на самата служба. Службата, научихме от средствата за информация, е върнала в страната специална техника за нуждите на тази служба. Върнала я е от съседна нам държава. С други думи службата оценява, че тя трябва да ограничи и да се стесни своите функции. Дали това е правилно или не, ние не можем да кажем, но това води до заключението, до службата не се нуждае от допълнителни средства, най-малкото това, а да не говорим, че самата служба, както вече беше изтъкнато, е в състояние да намери източници, които да увеличат бюджета и оттам вече службата да представи своите обосновани искания във връзка със своите функции. Без обосновани искания във връзка с функциите на тази служба, не вярвам някой от народните представители да подкрепите Вашето искане, колега Начев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Даскалов. Видьо Видев - втора реплика.
ВИДЬО ВИДЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, след разяснението на министъра мисля, че всичко стана ясно. Но аз искам да го кажа още по-просто и разбираемо.
СТАНКА ВЕЛИЧКОВА (от място): Ама, защо?
ВИДЬО ВИДЕВ: Предложението на господин Начев просто няма никаква практическа стойност. Единствената негова цел е да се хвърли някаква мъгла, популизъм или както искате го наречете, уж че БСП и коалиция били загрижени за състоянието на армията.
В своето предложение той отникъде не показва допълнителни източници, които да се насочат към тези сфери. Значи то няма никаква практическа стойност.
Споменават се тези - 10-те процента, и то не с друга цел, а единствено да се завоалира някаква уж загриженост.
Господин Начев, Вашето предложение има някаква връзка с набиранията на бюджета. Бъдете сигурен, че ако това нещо е възможно и се изпълни, господин министърът на финансите не 10 ВТ/ЗТ 352.1 и 20 на сто ще отпусне съответно на тези ведомства и на всички останали министерства. Но след като Вие не посочвате конкретни допълнителни източници, повтарям се, но за да бъде още по-ясно, то няма никаква практическа стойност и има единствено някаква пропагандна цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Видев. Господин Начев, други реплики няма, можете да вземете отношение по възраженията на народните представители.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Най-напред бих искал още веднъж да спомена, уважаеми колеги, не е необходимо да се сочат допълнителни източници откъде да се вземат и съвсем не мога да се съглася с господин министъра на финансите, че 10процентно завишение на предвидените разходи за ведомствата, които споменах, ще бъдат за сметка на окастряне на бюджетите на другите ведомства. Защото става дума за 10-процентния резерв, който Вие сте си оставили, господин министре. А този 10-процентен резерв може да бъде реализиран при положение, че през 1994 г. Министерство на финансите, данъчната администрация активизират своята работа и реализират една ефективна данъчна политика. Защото Министерство на финансите и данъчната администрация днес са длъжници на Народното събрание. Миналата година ние гласувахме Закона за данъчното производство, гласувахме Закона за данъчната администрация, имате вече предвиден щат от 8000 души с фиксиран в проекта бюджет, която сега трябва да събере данъците. Тази администрация трябва да осигури не само този 10-процентен резерв, но и евентуално преизпълнение.
Вчера ние отклонихме предложението на господин Будимов за глобите. Ами, господин Будимов, ето от тези глоби, чийто размер само от Закона за движение по пътищата, ние десетократно завишихме, ще има нови постъпления.
ИВАН БУДИМОВ (от място): Защо не гласувахте?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Защото искаме тези пари да бъдат насочени към нашите приоритети, а това вярвам не са само наши приоритети - националната сигурност, здравеопазването, образованието, социалните грижи. (Шум и реплики в блока на СДС) 352.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля за тишина.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: По тротоарите на София, господин министър, се продават книги със заглавие: "99 начина законно да не плащаме данъци". Ние искаме тези 99 Вие да ги парирате.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Кой е авторът на тази книга? Защо не кажеш?
ЛЮБОМИР НАЧЕВ: И съответно да бъдат реализирани необходимите приходи.
А що се отнася до репликата на господин Видев, че моето предложение няма никаква стойност, бих помолил господин Видев да си направи простата сметка, че ако бюджетът на Министерство на вътрешните работи например в момента е 5 млрд. и 91 млн.лв., всеки месец ще му привеждат по 1/12 върху 5 млрд. и 91 млн. Ако обаче той бъде завишен с тези 10 на сто, които предлага, тоест с още 509 млн., 1/12 от сумата ще се разпредели върху този нов вече завишен размер.
Така че в случая съвсем не става дума за популизъм, а за реална загриженост за националната сигурност на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Начев. Има думата народният представител Аджаров от Парламентарния съюз "Независимост". Господин Аджаров, ще вземете ли думата?
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ (ПСН): Благодаря Ви, господин председателю. Вие много точно ме попитахте дали ще взема думата. У мен наистина настъпи за момент колебание дали изобщо трябва да се изказвам, след като съм направил предложението писмено, след като в продължение на девет месеца вече за четвърти път трябва да излизам на тази трибуна и да обяснявам едно и също нещо...
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Вярно, че вече много стана.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ:... да, чета скучни лекции за госпожа Маринова, която се обажда от втория ред, какво е Араповския манастир, какво е той за българския народ, да прося 5 млн.лв., колкото в момента струва един приличен апартамент. А те са за възстановяването на тази българска светиня.
Но от тази апатия ме извади първо разговор с колега от БСП, който каза: "Добре, де, нали ви дадохме 22 млн. там за религиозните организации". 352.3
Извинявайте, дами и господа народни представители, но Българската православна църква не е религиозна организация и какво значи това: "Нали ви дадохме?" Давахте маслини, давахте апартаменти, давахте автомобили, сега дадохте там и на организациите нещо.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): И на тебе партията ти даде мандат, а Петър Младенов ти даде кола. Всичко ти дадохме!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: Това е един елемент от рекомунизацията, за която се говори навсякъде.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Само че в тази рекомунизация участват такива като тебе!
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: И върхът беше предложението на господин Орсов изобщо да няма дискусии. Е, тогава вече реших, че трябва да говоря. Защото поне докато има гласове в този парламент, все още ... (Шум и реплики в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Много Ви моля, госпожа Маринова.
КОНСТАНТИН АДЖАРОВ: ... все още има шанс рекомунизацията да бъде спряна.
Предложението ми го знаете от миналия бюджет и от този. То е 5 млн.лв. от Националното бюро за териториално убежище на бежанците да бъдат пренасочени за възстановяване на Араповския манастир. То е дадено точно, писмено, така че няма да ви чета точно как да стане. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Следващият оратор е отец Стефан Стефанов. 352.4
ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателствуващ, дами и господа народни представители, министри! Преди да изложа предложението, което писмено съм внесъл преди второто четене, ще припомня за предложението, направено в становището от Комисията по жалби, предложения и петиции, на първото четене, а именно темпа, с който нарастват разходите за трите институции на държавната власт - Народното събрание, Президентството и Министерския съвет, да бъдат изравнени и то изравнени не с най-високите или някакви средни, а с най-ниския темп - този, който има Народното събрание.
Затова именно предлагам, разбира се бяха направени и други предложения и може би чрез тях ще се стигне до такова изравняване, сумата 252 млн. 562 хил. лв. за Министерския съвет да бъде променена на 242 млн. 562 хил. лв.
По-нататък, когато стигнем до чл. 7, ще обоснова поподробно за какво предлагам да отидат тези 10 млн. лв., които да се пренасочат от сумата на Министерския съвет, а именно за изграждане на един съборен преди близо 20 години храм и то не какъв да е, а най-големият храм, който е събарян до основи в България през тези години на войнстващ атеизъм. И тъй като са правени много опити, подкрепяни от цялото русенско гражданство, за възстановяване на този храм и по други начини не могат да се наберат такива средства, и тъй като основното е, че вината за събаряне на този храм е вина на тогавашната държавна политика, логично оттук следва, че от държавня бюджет трябва да бъде предвидена сега сума за възстановяването или по-точно изграждането на този храм.
Бих искал да направя и едно допълнение към предложението на господин Евгени Друмев и на госпожица Вержиния Велчева. Става дума за Агенцията за българите в чужбина. Мисля, че и двамата са прави в своите предложения, въпреки че те бяха противоположни: едното за увеличаване, а другото за намаляване.
Моето мнение по този въпрос е следното. Тази сума от 6 млн. 364 хил. лв. е само за заплати. Ако служителите и чиновниците в агенцията получават само заплати, ефектът от нейното съществуване е наистина много малък. Но ако за агенцията се предвидят суми, които да не се разходват като заплати, а за конкретна дейност, целева дейност, тогава агенцията ще осмисли своето съществуБП/НП 353.1 вание и предназначение.
Затова предлагам увеличение на тази сума от 10 млн. лв., които веднъж да се вземат от Селскостопанската академия, за която сумата от 385 млн. 545 хил. лв. да стане 375 млн. 545 хил. лв. Още повече от изказването на господин Пандов стана ясно, че половината от земята след реституирането вече не е в академията, а също така за персонала и тъй нататък. Щом като са намалени земята, персоналът и много, много други от нещата на Селскостопанската академия, логично следва оттук, че трябва да бъдат намалени и сумите от бюджета, защото те вече се разпределят за по-малко хора.
Нека народните представители да преценят от къде се взема и къде се предлага да се даде. Ако преценяват, че е поважна Селскостопанската академия, отколкото политиката на българската държава с българите в чужбина, а едва ли има друга държава, която да има толкова неконцентрирана и несъсредоточена политика на тази тема, нека народните представители по време на гласуването да помислят, и тогава да натиснат бутона.
Тези 800 хил. лв. от т. 111, предвидени за Федерацията на потребителите в България, която аз също споделям мнението, че е безсмислена, да бъдат пренасочени към Агенцията за българите в чужбина, тоест, сумата, предвидена по т. 78, да бъде 10 млн. 800 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Отец Стефан, аз не можах да намеря направено писмено предложение от Ваша страна. Ако Вие досега не сте направили писмено предложение, това няма да се подложи на гласуване. Вие сега предлагате тези неща, много Ви моля.
ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ (встрани от микрофоните): Правя допълнение към предложението на Евгени Друмев и Вержиния Велчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председателствуващ, хубаво е, когато се искат пари за възстановяване на храмове на религиозните общности, ако Народното събрание ще поеме ангажимент държавата да поеме ангажимент, нека да поеме ангажимент за всички разрушени храмове на всички религии, които по една или друга причина са установени в страната. Ако има 20 разрушени религиозни храма в източноправославието, има около 40 разрушени храма и 353.2 ислямската религия, има разрушени храмове и на католическата общност. И моята молба е преди да гласувате това предложение, нека да помислим и оттук нататък. Не може със средства от републиканския бюджет ние да субсидираме строеж и възстановяване на религиозни храмове. Какво пречи на една религиозна общност в една община да си възстанови религиозния храм?
Аз ще ви дам конкретен пример. В моята община разрушения храм си го възстановяваме с наши пари, въпреки че в пресата ни атакуват, че виждате ли, се строят джамии.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Откъде имате пари?
РЕМЗИ ОСМАН: Събираме от обществеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Отец Стефан, ще вземете ли отношение. Мисля, че Вие имате предвид всички религиозни общности, всички паметници.
ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Който има конкретно предложение, трябвало е да го направи. Аз правя това предложение, защото казах, че това е най-големият храм, който е събарян в България, той е емблематичен за град Русе, поддържа се от цялото русенско гражданство, господин министърът, който е русенец, отсъствува в момента, но той би потвърдил. В Русе има също така съборена една джамия по време на възродителния процес. Има тук депутат от Русе от ДПС, би могъл той да направи това предложение.
Аз правя едно конкретно предложение и не се наемам да обобщавам пораженията, които бяха направени в цялата страна през този период. Настоявам по изложените съображения това да бъде гласувано и да бъде гласувано с положително гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Има думата народният представител Векил Ванов.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа депутати! Моето предложение всъщност бе направено от господин Стефан Савов. Аз искам само да го конкретизирам.
Ако на Президентството и на Министерския съвет разходите бъдат увеличени с 9 на сто, така както се предложи вече от господин Стефан Савов, то за Президентството вместо 26 млн. 379 хил. лв. да бъде записано числото 25 млн. 57 хил. лв. и за Министерския съвет вместо 252 млн. 562 хил. лв. да бъде записана сумата 223 млн. 908 хил. лв. Получава се една икономия от 32 млн. 976 хил. лв., която аз предлагам да бъде преразпределена така, както 353.2 предложи и господин Савов: към Съюза на слепите в България, където с проектобюджета се предвижда разходите да бъдат намалени с 10 на сто; към Съюза на инвалидите в България, където се предвижда прираст на разходите само с 4 на сто; към Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните в България и към БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Имам още едно предложение. То е свързано с разходите на Университета по национално и световно стопанство. Предлага се те да бъдат увеличени - обърнете внимание - с 44,2 на сто. Аз предлагам увеличение с 28 на сто, така както е предвидено да бъдат увеличени разходите на другите два сродни института - Свищовския и Варненския.
Разговарях преди малко с господин министъра на финансите и с господин Бабамов. Техният мотив е, че в последно време има голям наплив към Университета за национално и световно стопанство. 353.3 Аз съм съгласен, че е така, но в същото време тези разходи, които са предвидени, една голяма част от тях ще се окаже неефективно използвана. Какво имам предвид? Господин Александров ме увери, че в Свищов и във Варна имали по-широка база, отколкото са потребностите от приема на студенти. Ако е така, защо да не направим друго - да пренасочим кандидатстудентите от Университета за национално и световно стопанство, да открием такива специалности в двата сродни института в Свищов и Варна, а не да откриваме филиали, както е например в гр. Монтана, което според мен не е много удачна форма за образованието.
И така, аз предлагам в разходната част на Университета за национално и световно стопанство, където е записано "126 млн. 457 хил. лева", да бъде записана сумата "112 млн. 224 хил. лева", или икономия от 14 млн. 233 хил. лева.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Има думата народният представител Стефан Савов. Може би като председател на парламентарната група ще вземе отношение.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък. Съюзът на демократичните сили е бил винаги против това, което е станало с джамиите, и, разбира се, би подкрепило едно предложение някой ден и да се дадат помощи. Но на мен ми се струва все пак, че не беше коректно от представителя на Движението за права и свободи в момента да говори, защото все пак да не забравя, че чл. 13 от Конституцията казва, че традиционната религия в България е източното православие.
Благодаря ви. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Тогава да съборим всички джамии, господин Савов.
СТЕФАН САВОВ: Господин Кадир, ако бях на Ваше място, бих Ви направил забележка, защото е некоректно това нещо. Защото не Стефан Савов, нито тази страна (сочи дясната страна на залата) е събаряла джамиите. Напротив, тя се е борила за джамиите. Обаче аз говоря, че когато тук става въпрос за възстановяването на един храм, когато тук става въпрос, че трябва да бъде подпомогната, да речем, Рилската света обител, която е в едно плачевно СД/ВР 354.1 състояние, а няма, да речем, дори за Зографския манастир, аз просто казвам: да, добре е за джамиите да се даде, но не е коректно просто, когато Отец Стефан иска за един храм, преди да се съсипе. Точно така. Още повече, че все пак в България около 85-90 на сто са източноправославни. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Савов.
Има думата народният представител Георги Игнатов.
Да ви прочета само кои остават: Лъчезар Тошев е следващият, Петър Тодоров, Илиан Шотлеков, Васил Златаров, Георги Петров, Елка Константинова, Йордан Ганев.
ГЕОРГИ ИГНАТОВ (СДС): Георги Игнатов, СДС, Пловдивски окръг.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да спра вниманието ви върху въпроса за състоянието на висшите учебни заведения в България. Този въпрос неколкократно вече досега е повдиган и непрекъснато се говори, че те са в бедствено положение.
Аз мисля, че те не са в бедствено положение. Бедствието е нещо, което може да бъде преодоляно. Те просто с настоящия бюджет, по начина, по който е предложен, и при сумите, които са регистрирани в него, те не могат да съществуват.
Снощи правихме една сметка, че с парите, които се дават в момента по този бюджет, учебните заведения могат да изкарат най-много до края на м. май. През юни вече няма да има висше образование в България. Това се знае от всички и въпреки това тоя бюджет аз виждам, че ние няма начин, трябва да го гласуваме. Но тоя бюджет осъжда висшето образование на ликвидиране в България, ако нещо не се случи до м. юни.
Например само парите, които са дадени, 53 милиона, за Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, ако не се увеличат заплатите, ще стигнат до края на м. май.
Аз имам едно конкретно предложение. Ние не можем да спасим висшето образование с този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Колеги, нека да уважим колегата, много ви моля! Моля за тишина! (Реплика от залата: "Стига лекции!") Не са лекции!
ГЕОРГИ ИГНАТОВ: Каква лекция е това? Никаква лекция. Аз ви давам конкретно предложение. Ние просто трябва по някакъв начин да дадем една глътка въздух на висшите учебни заведения да ги задържим над водата. 354.2
Съветът на ректорите иска около 900 млн. лева. Аз ви давам едно предложение, което е само за около 500 млн. лева, което ще помогне на висшите учебни заведения да изкарат горедолу тази учебна година.
Предложението е следното. Предвидените по чл. 4, ал. 1 суми за министерствата и ведомствата, с изключение на редица ведомства като Министерството на здравеопазването, като болници, като Съюза на пенсионерите, на слепите и т.н., да не бъдат засегнати, да бъдат засегнати всички министерства, като се започне от Министерския съвет, Народно събрание, почти всички министерства, да намалят сумите си с по 5 на сто. Само с по 5 на сто! Мисля, че те могат да го понесат това, въпреки че и тяхното положение е много тежко. Тези 5 на сто ще дадат, правихме сметки, около 500 млн. лева. Тези 500 млн. лева трябва да се разпределят пропорционално между висшите училища в България. И това не е правилно. Не бива да се разпределят пропорционално. Би трябвало да се направят нови финансови ревизии на всички учебни заведения и да се види кой колко нужда има. Защото има някои, които са по-нуждаещи се. Но не можем това да го направим. Също не можем да предложим и по-конкретно от кои административни организации могат да се вземат повече. Затова казваме: по 5 на сто от управленските структури, които да отидат за висшите учебни заведения.
Няма да ви чета цялото предложение. Давам го в писмен вид. Предполагам, че ще ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Лъчезар Тошев. Да се готви народният представител Петър Тодоров.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение е в чл. 4, ал. 1 да се създаде нова статия, като това да бъде примерно т. 112 или 113, както това се падне, последна точка, която да гласи: "Българска академия по изкуствата "Борис Христов" в Рим" и срещу нея да се отбележи цифрата "1000", което означава 1 млн. лева.
Предлагам тази сума да се вземе от т. 2 на същата таблица - "Президентство", тъй като след оставката на вицепрезидентът разходите на Президентството са намалени, а бюджетът му е увеличен 354.3 много повече, отколкото е бюджетът на парламента или бюджетът на Министерския съвет.
Освен това смятам, че академията в Рим трябва да влезе в бюджета, макар и с такава символична сума, тъй като това е паметникът, който ние дължим на Борис Христов, а не някакъв бюст или някаква скулптура, която да се сложи в някаква градина. Това беше неговата мечта. Ние всички тук се клехме, че го уважаваме и че го ценим като български национален талант. Той беше погребан с ритуала на държавните глави в църквата "Свети Александър Невски" и сега от нас се иска просто да го уважим и това, което той направи, да не позволяваме да загине.
В момента в тази академия има само 5 студенти, четирима от които са за сметка на вдовицата на Борис Христов госпожа Франка Да Рензис, като за шеф на академията е назначен Никола Гюзелев - един човек, който също уважаваме всички ние, без разлика на партийна принадлежност.
Надявам се, че всички вие, също и тези, които ходиха на погребението на Борис Христов в траур от комунистическата партия, ще подкрепят моето предложение и ще гласуват.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Петър Тодоров. Заповядайте, господин Тодоров.
Да се готви народният представител Илиан Шотлеков. 354.4
ПЕТЪР ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
Аз имам направени предложения също за увеличаване бюджета на висшите учебни заведения.
Вижте, когато се говори за българката и за българина, едно от най-типичните неща, което се казва за тях е, че те са готови да дадат хапката от устата си за доброто на своите деца. Дайте да помислим какво става с децата на българите в този момент, които са във висшите учебни заведения.
Накратко картината е такава ... Много се говори, но аз ще ви го кажа по начин, по който не е било казвано тук. В момента ... (шум и реплики в залата) Ще завърша с предложението, моля ви...
С две думи. Повтарям, че ще бъда кратък, понеже много се говори и понеже много сме изморени и времето напредна, но вижте: дайте си сметка, че в момента в редица вузове не се провеждат семинарни занятия. Те просто са изключени от програмата, защото за тяхното провеждане е необходима техника, за която няма средства. Не се провеждат лабораторни упражнения, защото няма средства за апаратура и материали. Не се провежда практика на студентите, защото няма средства. Ами дайте да се запитаме кого лъжем, когато от една страна даваме статистика, че в България има толкова хиляди студенти, а от друга страна не осигуряваме един миминум за нормално обучение на тези студенти, и за получаване на една нормална квалификация.
Тези млади хора ли лъжем, които дават пет години от най-хубавите години от живота си по студентските скамейки, или държавата и народа лъжем като им казваме, че изкарваме десетки хиляди специалисти? Себе си не можем да излъжем, господа и дами и нека това нещо да го имаме предвид!
Предложенията, които правя изхождат не от това какво е необходимо за висшето образование. За висшето образование всички ние знаем, че е необходимо много и че ние не можем сега да го дадем!
Още повече като отчитам гласуванията, които досега се проведоха и видях как се отклонява всяка по-крупна сума - аз съм слязъл на един минимум, който считам, че е просто съвсем минимум и е долу-горе троха от това, което трябва, но все пак ВЙ/НП 355.1 с нещо би допринесъл. Целта на този минимум е да даде възможност на висшите учебни заведения поне да приключат учебната година и да доживеят до една актуализация на бюджета. Да не се получи така, че те да издъхнат първи! Това не бива да допускаме!
И затова имам предложение по две линии да бъдат намерени минимални средства за висшето образование.
Едното е от неразпределените разходи по чл. 4, ал. 1 - за министерства и ведомства. Аз съм предложил писмено цифрата триста .... имаше възражения от депутати, намалих го на 250 млн. лв.
Няма какво да ви говоря повече, но вижте, ако ние не намалим поне на Министерския съвет малко разходите, има опасност да го поставим в много неудобно положение и да влезе в книгата на Гинес като си даде догодина петнадесета заплата! Да си дадем сметка за какво става дума!
Другото предложение е да се вземат средства от предвидените по чл. 4, ал. 1 суми за министерства и ведомства... извинете, за това вече говорих ...
Второто предложение е от неразпределени разходи по чл.4, ал. 1. Тези неразпределени разходи, за които вече се обсъжда и се говори, и се каза, че това е лесно, а това е трудно, но когато става дума за образование и за една такава мизерна сума, мисля, че може да се намери решение.
Защото, да си спомним ... Аз ще отговоря с едно изречение на възраженията на министъра на финансите. Аз уважавам неговите съображения. Аз си давам сметка, че той трябва да защитава своя бюджет, но когато ставаше въпрос за рамките на този бюджет, същият този министър на финансите декларира нееднократно, че бюджетът не е нещо до такава степен закостеняло, че да не може да мръдне. Той ясно и категорично каза, че бюджетът притежава свойството еластичност, че той има известни резерви и може да понесе известни отклонения, както в предвидения курс на лева спрямо долара, така и за предвидената инфлация, така и по отношение на дефицита. И ако става въпрос за една мизерна сума за образованието нека поне това да бъде понесено от бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз. 355.2
Има думата народният представител Илиан Шотлеков.
Да се готви Васил Златаров.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ,( уважаеми колеги!
Аз съм направил предложение за увеличаване на целевата субсидия на Пловдив с 14 млн. лв. за изграждане на театрална зала. Бях посочил два приходоизточника - единият беше във връзка с дивидента от държавните предприятия, но той не беше записан в чл. 1, така че моето предложение е в бюджета на Министерския съвет сумата от 252 млн. лв. да бъде намалена на 238 млн. лв. Тези 14 млн. лв. да бъдат дадени като целева субсидия на Пловдив за изграждане на театрална зала.
Аз мотивирах предложението тук, пред вас.
Дебатът миналата година по това предложение продължи точно около един час и беше подкрепено от всички представители на парламентарни групи.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Шотлеков.
Господин Карадимов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР КАРАДИМОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Александър Карадимов, 16. многомандатен избирателен район, Пловдив-град.
Използвам правото си, дадено от чл. 68 от Правилника за работата и дейността на Народното събрание, което постановява, че към писмено внесените предложения могат да се внасят поправки и допълнения.
Моля господин Шотлеков да ме чуе! Сумата, необходима за пловдивския театър за изграждане на камерната зала е в размер на 15 млн. лв. и нека тази сума да я потърсим от Комитета по стандартизация и метрология, тоест, чл. 4, т. 33, с което да се увеличи целевата субсидия за град Пловдив от 71 млн. лв. на 86 млн. лв. Това е моето предложение!
И още две изречения само, за да ви поясня каква е ситуацията в Пловдив.
Сцената и сградата са почти довършени. Закупена е цялата сценична техника. Закупени са столовете, закупени са прожектори, които стоят от три години в склад и просто не само, че линеят, 355.3 а те се амортизират излишно.
Мисълта ми е веднъж да бъде завършено, за да се монтира това в тази зала. Да не говоря, че в Пловдив положението е повече от трагично по отношение на културните институции.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз.
Госпожица Дърева има думата.
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вземам думата не за да опонирам на колегата Шотлеков, а за да подкрепя неговото предложение.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че вече от много време всички пловдивски депутати, независимо от цвят, от 16ти и 17-ти район се борим за този нещастен пловдивски театър.
Знаете, че люлката на професионалния театър в България, това е Пловдив, обаче не може пловдивския театър да бъде непрекъснато в люлката. Той трябва да излезе от тази люлка, защото иначе в люлка не става театър.
Господин Карадимов каза какво е положението и че нещата са почти към привършване. Затова аз подкрепям негово предложение - стига сме гледали към бюджета на Министерския съвет и сме щипали оттам. Има откъде от другаде да се сдобием със средства и подкрепям господин Карадимов за въпросната т. 33 от чл. 4. Това е Комитетът по стандартизация и метрология. И там да бъде записано не 121 млн. 324 хил. лв., а 107 млн. 324 хил. лв., като тази сума от 14 млн. лв. отиде целево към субсидиите на община Пловдив.
Аз знам какво ще ми каже господин министъра на финансите, който в момента не ме слуша. Знам какво ще ми каже. Ще ми каже, че ще се увеличат субсидиите за Пловдив и така нататък, обаче това няма абсолютно никаква гаранция, че тези пари ще отидат за довършване на сградата на камерния театър в Пловдив. Никаква гаранция няма.
Благодаря ви.
Подкрепям предложението на всички депутати от 16-ти и 17-ти Пловдивски избирателен район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има ли други реплики?
Имате думата за реплика на изказването на господин Шотлеков. Имате думата, господин Николов. 355.4 ВАСИЛ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Васил Николов, 27.и Старозагорски избирателен район.
Много е хубаво, че имаме депутати местни патриоти. Хубаво е, че Пловдив, досега знаех за Шумен, е люлка на нашия театър, музика и професионали. Много тъжно мога да говоря, как люлката на провинциалната опера, Операта в Стара загора изгоря и нищо не се прави или почти нищо за нейния ремонт. Така може много лесно да натрупаме дивиденти, но до края на бюджета няма да стигне. Призовавам да гледаме националните приоритети преди всичко.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз. Господин Шотлеков няма да вземе отношение.
Господин Васил Златаров има думата.
ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! По чл. 4, ал. 1, т. 10 на първо четене са гласувани 152 млн. и 250 хил. лв. за Националната служба за охрана. Само за фонд "Работна заплата" те са 101 млн. и 500 хил. лв.
Сега се предлага те да бъдат намалени на 137 млн. и 250 хил. лв. За дейност в Националната служба за охрана се отпускат само 35 млн. 750 хил. лв. При действителни разходи за 1993 г. - 65 млн. лв. Това би означавало блокиране на дейността на службата.
Тук се направи предложение онези 15 млн. лв., които са прехвърлени от бюджета на тази служба към Народното събрание, да бъдат върнати обратно.
Освен това използвам случая да се противопоставя на исканията на г-ца Велчева за намаление на бюджетите на двете агенции - за чуждестранна помощ и за българите в чужбина. И най-после, подкрепям горещо всякакви увеличения за народната просвета. Защото не може в една страна полицаят да получава повече от учителя. А за охраната бих казал само това, че действително най-добрият начин на охрана за отделния политически деец и за дадена политическа партия е правилното й политическо поведение. Но все пак и без охрана не може. 356.1 СМ/ВЙ
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Златарев. Не виждам желаещи за реплики.
Има думата народният представител Георги Петров.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Вие сте чували, че аз няколко пъти правя питания и въпрос, отправен към министър-председателя и към министъра на строежите относно водоснабдяването на гр. Ловеч, Троян и Плевен.
Знайно е, че там положението е плачевно, че вода не стига и няма по няколко дни. Хората чакат в три дни, да кажем, само по два часа, за да могат да си налеят вода, поради което те са заплашени от различни болести, които могат всеки момент да се появят.
Още вчера аз направих едно писмено предложение във връзка с това по чл. 4, ал. 1, т. 28 от проектобюджета, отнасящи се за Министерство на териториалното развитие и строителството, от общо отпуснатите 635 млн. и 75 хил. лв. да се отпуснат 50 млн. целево за строеж и проектиране на язовир "Черни Осъм" през тази година.
Тези средства би следвало да се отделя от общата сума от 635 млн., така както вчера беше направено, както бяха отделени 40 млн. от общо отпуснатите 400 млн. за репресираните, за квартал "Хисаря" в гр. Хасково. Отделен е въпросът, разбира се, че тези 360 млн., които останаха за репресираните, са твърде малко и тези страдалци не заслужават това унижение. Още повече, че не им се дават бележки от МВР и т.н.
Освен това аз бих желал някои от средствата, които ще се намалят от Министерския съвет, от Народното събрание да отидат към образованието и по-точно към нашето първо висше учебно заведение, това е Софийският университет "Климент Охридски".
Отидете, колеги, да видите на какво прилича това наше първо учебно заведение, нашата алма матер в какво състояние се намира, поради липса на средства. Ето защо ние не трябва да оставяме това реномирано, известно в цял свят висше учебно заведение в този си вид.
Аз бих имал и въпроси към министъра на земеделието, но разбрах, че той се намира в САЩ в момента. Може би той там 356.2 обменя опит как да върне по-бързо земята на собствениците. Да се надяваме, че той, като се върне, все пак ще има някакъв резултат и ще върне поне 80-90 на сто от земята. Но тъй като няма. аз не бих му задал в негово отсъствие въпроси. Аз смятам, че други биха отговорили за него. Може би колегите от ДПС и те са ядосани. Аз не зная защо те се ядосват, поне от БСП могат да се ядосват, но защо вие, колеги от ДПС, се ядосвате?
Аз мисля, че средствата от 868 млн., които са отпуснати за пазарната реформа, не се използват. Освен това банките не отпускат необходимите кредити да финансират както есенната, така и пролетната сеитба. А пролетната сеитба вече наближава.
Освен това, знайно е, че до края на февруари трябваше да бъдат и наторени всички жита, тъй като това има и технологически срок. (Шум от блока на БСП)
Господин Стоилов, Вие може би, тъй като сте икономист, не ги разбирате тези неща, аз съм сигурен, че няма да ги разберете никога, тъй като за Вас земеделието е може би някакво чуждо понятие. Но все пак трябва да знаете, че без земеделие Вие няма да сте жив, господин Стоилов. Нали така е?
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Няма го министъра.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ (СДС): Няма го министъра. Той е в САЩ. Той би следвало да бъде тук при разглеждането на такъв важен проектозакон, какъвто е бюджетът. Няма по-важен закон от проектобюджета, уважаеми дами и господа. Той би следвало да бъде тук. А него го няма. Как може така? Какво е това правителство? Как може така министърът на земеделието в момента да бъде на екскурзия? Министерство на земеделието да не е някакво екскурзионно бюро? Аз това бих запитал. (Ръкопляскания от блока на СДС) То се превърна на "Балкантурист". (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за реплики не виждам. Има думата народният представител Елка Константинова. И последният оратор е народният представител Йордан Ганев.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Комисията по радио и телевизия настояваше да се увеличи бюджетът за Българската национална телевизия с 200 млн., за Българското национално радио - с 50 млн. Нашето предложение беше отхвърлено, за голямо наше съжаление. 356.3
Но искам да ви припомня, че на първо четене Комисията по радио и телевизия настояваше за 20 млн. лв. за Българската телеграфна агенция. Тези пари са абсолютно необходими, за да се подмени и обнови техниката на БТА, без което тя просто не може да работи вече.
Предлагам конкретно. Тъй като на първо четене вече е казано това, предложението е направено писмено, предлагам конкретно тези 20 млн. да се вземат от 385-те млн. за Селскостопанската академия, защото сумата за тази академия е огромна. Огромна е в сравнение с това, което се дава на всички други академии. На Театралната академия "Кръстьо Сарафов" се дават 25 млн. На Българската държавна консерватория - 36 млн. Знаете какво значи да се поддържа една музикална академия. Непрекъснато се подменят вече остарели и съсипани рояли и музикални инструменти. На Българската художествена академия - 34 млн. Най-малко са, разбира се, на ВИТИЗ "Кр.Сарафов" - 25 млн., въпреки че там трябват пари и за и за декори, и за много допълнителни разходи.
Отново академиите по изкуствата са абсолютно пренебрегнати, а Селскостопанската академия - 385 млн. и половина. Моля тези милиони да гласуваме да станат 365 млн. и половина и 20 млн. да се дадат на Българска телеграфна агенция.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Желаещи за реплики няма.
Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю. Като последен, ще се постаря да бъда максимално кратък.
Аз взимам думата главно само по един единствен пункт. Това е да подкрепя предложението на г-ца Велчева за отпускане на 20 или 22 млн. лева за паметниците на културата.
Трябва да ви кажа, че аз бях потресен първия ден, когато моите предложения за намиране на доста солидни суми в данъците бяха отхвърлени. И моите, и предложенията на г-н Ескенази. За мен това е необяснимо, още повече, че те бяха отхвърлени без никакви разисквания. 356.4
Смятам, че поне трябваше да има някакви аргументи срещу нашите предложения. Такива аргументи не видяхме. И остава само едно, за мен поне едно безсмислено упорство да не се приема.
Но това, за което сега трябва да говорим, за да се постараем да намерим малко пари за културата и науката, говори се достатъчно много за науката, то е да погледнем малко бюджетите на нашите ръководни институти.
Каза се вече, че трябва да се вземат от бюджетите на Народното събрание, на Министерския съвет и на Президентството. Искам да подкрепя тези схващания с едни цифри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина, нека да има възможност народният представител да развие съображенията си. Разбирам, че сте изморени. 356.5 ЙОРДАН ГАНЕВ: Трябва да ви кажа, че в сравнение с 1993 г. за 1994 г. бюджетът на Народното събрание е увеличен с 19 на сто, бюджетът на Президентството с 31 на сто, а бюджетът на Министерския съвет с 23 на сто.
Аз смятам, че бюджетът на Министерския съвет спокойно може да бъде съкратен защото там не четиринайста, а тринайста заплата не трябва да се дава. А това вече е достатъчно.
Така че, ако от Народното събрание вземем 9 на сто, от Президентството - 12, от Министерския съвет - 10 ние ще получим приблизителната сума от около 50 милиона лева. Говоря приблизително. Ето откъде можем да получим една солидна сума.
Присъединявам се към всички тези, които говориха за намаляване бюджета на Селскостопанска академия и искам тук да обърна внимание на едно нещо, което не се говори, но което трябва да се знае. Не Селскостопанската академия, така като единица, води науката, земеделската наука у нас. Тя се води от отделните институти както Института "Пушкаров", както е Добричкия институт, Пловдивския институт и други такива. А Селскостопанската академия е чиста проба шапка, която иска да разпределя всичките пари, които се дават на селскостопанската наука. Тя да ги разпределя и тя да казва кой, и какво, и как ще получи. Ето кое ние искаме да се избегне. Нека тези пари да отидат директно в институтите, но шапката няма нужда да бъде поддържана.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. (Господин Тодор Пандов иска реплика)
Реплика? Заповядайте.
ТОДОР ПАНДОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз се радвам, че най-после един човек подсказа за какво става дума. И, че тези, и аз се учудвам и на професор Константинова как може да говори, че тези 368 милиона са за всички тези институти. И че тези леки коли, за които стана ... са за тези институти, които ходят по полето - централно управление на Селскостопанска академия, има два милиона само с две леки коли. (Възгласи на неодобрение, шум и реплики в блока на СДС) Това са Институт "Пушкаров", Институт "Генерал Тошево", Институт МС/ЙА 357.1 "Кнежа", всички.
А въпросът защо? Защото както Българска академия на науките така и Селскостопанска академия е централно ведомство, което не е подчинено на отделен ред в бюджета като система, а не като институт и не като учебно заведение, а като национална система на организация на науката.
Друг е въпрос, аз съм съгласен когато приемем закона, че трябва да децентрализираме и разширим правата на научните звена и преструктурираме тия научни звена. Но, това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друг желаещ?
Заповядайте, господин Тодоров.
ТОДОР ТОДОРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
Мисля, че Българска телеграфна агенция може да бъде подкрепена с 10 милиона лева ..
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Двадесет.
ТОДОР ТОДОРОВ: С двадесет милиона лева, извинявам се и, макар и да си навлека омразата до известна степен на телевизията и на радиото, но анализирайки увеличението на бюджетите, на тези две институции, се разбира, че над 50 на сто е това увеличение. Така че Българска телеграфна агенция с двадесет милиона може да бъде спасена за сметка на Българско национално радио от десет милиона и Българска национална телевизия, които имат много други начини да ги компенсират.
А за Селскостопанска академия, не ги пипайте тези пари и да отиват в Българска телеграфна агенция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Това беше втора, за трета реплика няма желаещ.
Господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, струва ми се, че втората реплика на господин Тодоров беше отправена не към мен, а към госпожа Константинова. Затова аз на нея няма да отговарям. Аз ще отговоря само на репликата на господин Пандов.
Вижте какво, има една огромна разлика по начина, по 357.2 по който се схваща някаква академия на науките в социалистическите страни и както тя се схваща в нормалните страни. Та в този случай академиите не ръководят институти. Те са един висш кръг на хора, които са заслужили и, които могат да дават някакви науки, и които могат да бъдат подкрепяни, самите те. Това трябва да бъде целта на Българската академия на науките така както в цял свят има академии на науките.
Къде, посочете ми, в нормални страни има селскостопанска академия с такава ясно изразена социалистическа шапка както е у нас?
Аз не мога да се съглася с господин Пандов, че тази академия трябва да ръководи институтите. Не! Институтите са достатъчно зрели да се ръководят сами, а шапката е излишна и трябва да отпадне. Сега засега ние виждаме че не може да отпадне, но поне тя може да бъде ограничена защото тук се изнесоха, а и самият господин Пандов не отрича, много и много неща, които са направо разхищение. Ето това искаме ние!
Благодаря. (Реплики от блока на СДС: "Браво!", "Браво!", единични ръкопляскания от депутати в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, с това се изчерпиха ораторите по чл. 4.
Приключваме с дебатите.
Имате думата, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Предлагам в оставащото време да започнем гласуване по предложенията, така както бяха направени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Докладвайте тогава първото предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Най-напред, предложението на професор Велко Вълканов.
В чл. 1, т. 1 "Народно събрание" сумата от 292 млн. 559 хиляди лева да стане 257 млн. 559 хил.лева.
По отделни точки ли ще гласуваме или ... Тъй като една може да се приеме, друга - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Първата точка засяга бюджета на Народното събрание.
Мисля, че трябва по отделни точки да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да. Намаление с колко беше? 357.3
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: С 35 милиона лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Почваме да гласуваме.
Режим на гласуване. Гласуваме първото предложение, направено от народния представител Велко Вълканов - да се намали бюджетът на Народното събрание с 35 милиона лева.
От общо гласували 196 народни представители, за 145, против 28, въздържали се 23.
Това предложение се приема.
Докладвайте второто предложение. 357.4 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В т.2 "Президентство" числото 26 млн. 379 хил.лв. да стане 21 млн. 379 хил.лв. или намалението е с 5 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Режим на гласуване. Моля ви, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 203 народни представители, за 182, против 15, въздържали се 6.
Следващото предложение. Нека да има тишина, за да се чуваме.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В чл.4, ал.1, т.3 - "Министерски съвет" - числото 252 млн. 562 хил.лв. да стане 237 млн. 562 хил.лв. или намалението е с 15 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме и това предложение.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 204 народни представители, за 178, против 13, въздържали се 13.
Приема се и това предложение.
Четвъртото предложение, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В чл.4, ал.1, т.27 Министерство на здравеопазването, прочитам вече коригираното число: числото 2 млрд. 611 млн. 557 хил.лв. да се увеличи с 55 млн.лв., тъй като вече има корекция. Просто това увеличение да бъде прехвърлено към бюджета на Министерство на здравеопазването - 55 млн.лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, нещо вносителят иска да каже.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, имаше едно предложение от Евгени Друмев 5 млн.лв. от тази сума да се отдели за Агенцията за българите в чужбина. Аз не възразявам. 50 млн.лв. да се отнесат към здравеопазването и 5 млн.лв. към Агенцията за българите от чужбина. Да се подпомогнат тези българи, които ще дойдат от чужбина и трябва да бъдат устроени в страната. Не възразявам. РД/КТ 358.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи корекцията е?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, принципно трябва да помислим за това, че в предложението на господин Друмев не се посочва ресурс. Той казва от ал.2 на чл.1, а те там са разпределени. Една добра възможност да подкрепим фактически това предложение на господин Друмев чрез определяне 50 млн.лв. за здравеопазването и 5 млн.лв. за Агенцията за българите в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А откъде ще дойдат?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: 55 млн.лв. са освободените вече от трите институции. Господин Велко Вълканов предлага 50 млн.лв. да бъдат за здравеопазването и 5 млн.лв. за Агенцията за българите в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А за Службата за охрана?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Става дума, че... (Реплики от залата)
Добре, 55 млн.лв. за здравеопазването. Така както е предложението на господин Велко Вълканов освободената сума от 55 млн.лв. да се предостави на Министерство на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Секунда. Чакайте сега, спокойно. Гласуваме това предложение. (Шум и реплики)
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, възпроизвеждам предложението на господин Велко Вълканов. В момента гласуваме по него. Освободихме средства по него и насочването им по неговото предложение. (Шум и реплика от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Савов, не мога да Ви откажа. 358.2 СТЕФАН САВОВ (СДС): Аз мисля, че ние показахме добър жест тук с намаляването. Но нека не забравяме, че имаше и едно предложение, което също е в писмена форма и което беше тези пари, които сега спестихме от трите институции, да отидат към Съюза на инвалидите, Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните и Съюза на слепите в България. Това нещо просто се забравя, а го има писмено. Поне коректно е да се напомни какво предложение има. Защото вие разбирате, че както инвалидите, така и военноинвалидите, така и слепите... (Шум и реплики в БСП и коалиция) Вижте, няма защо да спорим сега. Тук имаме в края на краищата консенсус. Но само да се обясни кое как е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Николов, какво предлагате?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, именно от тези съображения аз предложих да видим. Ето както тук се освобождават средства, защото към тези три институции имаше много предложения и бих желал в един по-спокоен, така да се каже, разговор да видим, разбира се, без да подменяме основното предложение, с освободени средства да задоволим и някои други, макар и малки потребности.
Тоест, предлагам да спрем дотук, тъй като вече е 15,00 часа, да ни дадете технологично време и утре да ви предложим едно по-добро решение.
Благодаря ви за разбирането!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Поради изчерпване на времето това предложение е логично. Нека се уточним утре на извънредното заседание на парламента, което ще започне утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 14 ч. и 55 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Школагерски
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Георги Петров
Христо Атанасов