Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Кадир Кадир и Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми дами и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Най-напред ще ви запозная с предложението на народния представител Стефан Караджов, а именно, при гласуването на второ четене на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1994 г. да се отложи разглеждането и приемането на отчета на държавния бюджет на Република България за 1992 г. и то да се извърши в тримесечен срок, след приемането и обнародването на проектозакона за Сметната палата.
Направено е предложение. Вносителят е приложил и мотиви към предложението си. Ако е тук господин Караджов може да изложи мотивите. След това ще дам думата на представителите на правителството, може би на министърът на финансите да вземе отношение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Разбира се, че и на Вас ще дам думата.
Господин Караджов, заповядайте. Има предложение на народен представител и то се поставя. Вие искате процедурно предложение, но това е процедурата в момента. Това е процедурата господин Димитров. СМ/ЗТ 288.1
ВЕЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Господин Караджов предлага по чл. 11, а ние сме на чл. 1. Това е обсъждане по същество.
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Аз съм готов това мое предложение да бъде разгледано като дойде съответния член на второто четене. Нямам нищо против. Внесено е навреме. Има отбелязан и часа преди да започне второто четене. Внесено е в 17,10 ч. на 23 февруари преди началото на първото заседание вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Внесено е по съответния ред и трябва да се постави в началото на заседанието.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Всички предложения не се огласяват. Какви са тези манипулации с парламента. Аз протестирам. Защо от хиляда предложения само едно предложение се избира и се огласява с мотивите?
СТЕФАН КАРАДЖОВ (НСД): Уважаеми дами и господа, аз имам думата и я ползвам.
Мотивите ми са следните.
Представеният отчет за одобрение от Народното събрание е изготвен от Министерство на финансите, но същия не е прегледан и проверен от специализирана контролна институция, дали посочените отчетни данни вярно отразяват изпълнението на бюджета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това са по същество мотиви.
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Несъответствието по отделни пера на отчета за държавния бюджет за 1992 г. с приетия от Тридесет и шестото Народно събрание на 9 април 1992 г., които се посочиха при разглеждането на същия в специализираните комисии на Народното събрание и средствата за масова информация като преливане на суми от извънбюджетни средства, бюджета и обратно и т.н.
Бюджетът продължава да се прави по устройствен закон за създаване и изпълнение на бюджета, който е от 1960 г.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам думата за процедурно предложение. (Шум в залата. Смях от блока на БСП)
СТЕФАН КАРАДЖОВ: Уважаеми дами и господа и тазгодишния бюджет продължава да се прави след прекъсване от 1947 г. по бюджета, който е изготвен през 1960 г. Тоест тридесет и четири години ние го правим по една форма, която е напълно остаряла и непригодна за днешната икономическа ситуация.
Искам само да ви напомня, че шест години след създаването на Третата българска държава през 1884 г., ние вече сме имали Сметна палата. А пета година след началото на демократизацията, 288.2 ние все още нямаме намерение да имаме Сметна палата. Това са основните мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви господин Караджов.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Защо не се обявяват другите предложения?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има сто предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Това не е свързано с гледането на Закона за бюджета. Това е преди бюджета. Това е предложение внесено както на всяко заседание, всеки народен представител може да внесе своето предложение, една точка да се гледа ли от дневния ред, или да не се гледа.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е предложение по чл. 11. Член 11 да не се гласува. Това е предложението. Няма защо да нарушавате процедурата Вие като председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Димитров, много Ви моля за спокойствие.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защо нарушавате процедурата? Или ще спазваме процедурата в този парламент, или ще си ходим всички. Срамота е тази спекулация, която се прави тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз виждам, че от един съвсем елементарен въпрос се прави нещо много сложно. Ще дам думата на госпожа Русева.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля че този път Вие господин председателю, нарушихте правилника и с това дадохте един лош тон на днешното заседание. А ние мислехме, че утрото, както Вие снощи казахте, ще е по-мъдро от вечерта. Оказа се, че не е.
Когато четете предложенията, Вие го правите това във всяко едно заседание пленарно, не излизат всички вносители на законопроекти да се изказват тук. Вие дадохте думата на господин Караджов. Дали неговото предложение или законопроект, или предложение по чл. 11, това ще стане по същество дебат, когато стигнем до чл. 11. 288.3
Господин председателю, Вие нарушихте правилника, защото Вие имате единствено задължението да съобщавате постъпилите законопроекти и проекти за решение и да преминавате към дневния ред.
Дневният ред е единствено бюджета. Никой няма право да говори, след като се съобщи, че неговият законопроект е постъпил за разглеждане.
Аз Ви моля да се придържате към правилника, а това е именно една единствена точка за бюджета. Ако някой по някои от текстовете, когато стигнем до тези изказвания има предложения, нека да ги направим. Иначе в противен случай днешният ден за съжаление ще бъде неплодотворен като вчерашния.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Думата по този въпрос на никого не давам повече.
Господин Божилов не Ви давам думата сега.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз искам думата господин председател, още отпреди, защо не ми давате думата. Искам думата по процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Божилов, на Вас не Ви давам думата в момента. Седнете си на мястото. Аз не съм Ви дал думата. Поискайте думата и тогава ще Ви я дам.
Тъй като това е предложение свързано, аз просто информирах за него и за да не чета аз мотивите, с една дума човекът да каже за какво става дума. Депутатът изложи за какво става дума. Оттук нататък, тъй като се отнася по проблем именно за бюджета, ние си караме по съответния ред. Няма никакъв проблем в това. По всяка процедура може да има и обратно предложение.
Заповядайте, господин Димитров. Това е процедура за отлагане.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Продължавате да нарушавате правилника. Четене правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Има думата господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, колеги, на практика това, което се направи преди малко, аз мисля че достатъчно ясно протестирах, беше предложение за отпадане от 288.4 законопроекта за държавния бюджет, предложен от правителството на членове с номера от 11 до 18.
Доколкото зная господин председател, ние сме на дебати по чл. 1 в момента. Когато дойде чл. 11, 12, 13 и 18 ние можем да дебатираме дали да отпаднат или не. Ето това е. И аз не зная защо излишно дадохте възможност на хората, които имат предложения по чл. 11 да го правят тук, когато дебатираме чл. 1. Това не мога да разбера. И понеже искате да знаете, понеже давате хора аутсайдери да говорят за отпадане на чл. 11 до чл. 18, аз ще Ви кажа становището на Комисията по бюджета и финансите. Това е отчета на правителството за изпълнение на държавния бюджет за 1992 г. да бъде приет. Така че това е становище на комисията, прието с болшинство и другото, естествено също може да бъде подложено на гласуване, обаче когато му дойде времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Точно така. Няма никакво противоречие и нямаше нужда да се горещим в залата. Въпросът е ясен. 288.5 Сега преминаваме нататък с предложението, което ще ви направя. Тъй като и вчера, и днес ще се направят много предложения, аз се надявам, че господин Николов систематизира тези предложения и ще ги докладва, но практически се правят предложения едновременно по четирите алинеи на чл. 1. За по-доброто просто и систематично работене днес ви предлагам да се правят предложенията само по първата алинея, след което да се премине към нейното гласуване, към втората алинея - да се премине към нейното гласуване, към третата алинея, тъй като ще се получи нещо, което ще прозвучи като лош тон, ще има депутати, чиито предложения просто няма да могат да бъдат систематизирани и ще се налага в процеса на гласуването те отново да ги подновяват.
Това е, така сме работили. Проверих по стенограмите и миналата година, и призовавам най-напред да вземат думата тези от записалите се, които имат предложения само по първа алинея, след това само по втора алинея за една систематичност.
Господин Божилов, заповядайте сега. От името на парламентарна група.
СТЕФАН БОЖИЛОВ (НСД): Да, уважаеми господин председателю, аз протестирам за това, че Вие не ми дадохте думата като съпредседател от името на парламентарна група. И извинявайте, господин председателю, но искам да Ви обърна внимание, че Вие наистина допуснахте грешка още в самото начало, давайки възможност на колегата Стефан Караджов да прочете мотивите на своето предложение.
Парламентарната група на Новия съюз за демокрация е против това дебатите на второ четене да се превръщат в предизборни митинги. И още по-зле, когато и председателят на Народното събрание волю или неволю участва и създава условия за това. Това стана така вчера, надявам се да не стане днес. Това стана вчера така, защото двете политически сили - отляво и отдясно, представящи се и претендиращи, че защитават националните интереси, наистина поставиха дебатите в ситуация, че всичко това се прояви и имаше вид наистина на един предизборен митинг.
Уважаеми колеги, парламентарната група на Новия съюз за демокрация ви призовава за повече конструктивизъм и парламентарна етика. В тази връзка дори по спорната точка ние имаме ВТ/ВР 289.1 конкретно предложение. Не зная дали трябва в момента да правя това предложение, но въпреки всичко аз съм длъжен да изразя становището на парламентарната група.
Уважаеми дами и господа, ние сме убедени, че с пари не могат да се лекуват душевни рани и морални осакатявания.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (от място): Стига предизборни лозунги!
СТЕФАН БОЖИЛОВ: Но, уважаеми дами и господа, Великото Народно събрание е приело законодателно решение по този въпрос. А в това Велико Народно събрание е ясно кой имаше мнозинство. Това законодателно решение, според нас, трябва да се изпълнява и отделените средства, колкото и недостатъчни, ние смятаме, че не трябва повече да се намаляват. Но тъй като оскъдният бюджет, а и самата предвидимост и непредвидимост, бих казал, на изразходването на тези средства предполага едно по-внимателно оглеждане, затова ние си позволяваме да направим предложението в Преходните и заключителните разпоредби да се запише текст: "Неусвоените средства (ако има такива разбира се) по чл. 1, ал. 2, т. 1.9. фонд "Компенсация на репресираните" след 1.12.1994 г. да се предоставят на Министерство на здравеопазването".
Мисля, че с това ние внасяме доза конструктивизъм и призоваваме всички към същото. (Шум и реплики в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Божилов. Госпожа Русева, заповядайте от името на парламентарната група.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, вземам думата по предложената от председателя процедура. Отново не се придържаме към правилника. Знаем, че бюджетът се приема текст по текст и се гласува в залата заедно с всички предложения, които са направени.
Така че, господин председателю, един текст, който вчера господин Николов прочете, като заместник-председател на Комисията по бюджета и финансите, ние започнахме да го обсъждаме - целия текст, в неговата цялост, във всичките негови алинеи. Изказаха се по различни алинеи различни народни представители и правят своите предложения. Ще продължат и така да се изказват.
Вие не можете да спрете един дебат, който вчера е бил, и също така не можете да ограничите дебата на второ четене само 289.2 до алинеи. В правилника се казва, че законът се приема именно член по член. Текстовете на всеки член един след друг се гласуват. Така че не е казано, че трябва да имаме дебат на една алинея само, да имаме дебат на следващата и т.н.
Аз много Ви моля да не усложнявате. Ето, загубихме повече от половин час с някакви нововъведения, след като си имаме правилник. И да не се спираме пак, не знам от коя политическа сила, защото тази политическа сила, която говори преди малко, не се е явявала на избори и като се яви на избори, ще я видим каква е, но да не се връщаме пак на вчерашната тема, която ни загуби цял ден. Ако върви така, и утре няма да можем да приключим с бюджета.
Затова много Ви моля и Ви призовавам да продължите да давате думата на записалите се народни представители, които имат предложения по този текст, за да може да стигнем до неговото гласуване. Но в никакъв случай такова механично разделяне не е съществувало, няма го и по правилник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, благодаря.
Според мен това предложение, което направих, можеше да улесни работата.
Давам думата на господин Звездалин Кафеджиев за изказване по чл. 1.
ЗВЕЗДАЛИН КАФЕДЖИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, предложението ми за увеличаване на бюджетните субсидии на шест общини в размер на 190 млн. лева е свързано с промяна в чл. 1, ал. 3, т. 3.
Предлагам сумата за субсидии за общините да бъде увеличена от 20 млрд. 62 млн. и 800 хил. лева на 20 млрд. 252 млн. и 800 хил. лева. В същото време да бъдат намалени средствата от неразпределени трансфери за общините от 1 млрд. 886 млн. и 100 хиляди на 1 млрд. 696 млн. и 100 хиляди. 289.3
Предложението за увеличаването на бюджетните субсидии на общините Рудозем, Мадан, Златоград, Смолян е свързано с разработени и приети програми за алтернативна заетост. Тяхното приемане е наложено от високия процент на безработицата в тези райони, което минава над 50 на сто, и приетите постановления на Министерския съвет 140 и 163 за закриване и преструктуриране на рудодобива и уранодобива. Тези производства са основни за тези общини и над 80 на сто от работещото население е заето в тях. Ликвидирането на този поминък ще утежни драстично социалното положение на населението в тези общини. Необходимо е държавата да регулира заетостта в тези райони, където алтернативите за производство са изключително ниски.
В приетите програми за заетост от правителството са посочени два източника за финансиране на програмите - държавния фонд за развитие и бюджета. Тъй като при разговорите с министъра на финансите стана ясно, че е много трудно да се вземат средства от този фонд поради факта, че той ще се използва изключително за изкупуване на външния дълг, остава единствената възможност да се осигурят средства от бюджета. Исканите по 40 млн. лв. за общините са една десета част от предвидените средства по приетите програми.
Второ, предлагам да бъде завишена проекнобюджетната субсидия на община Девин с 30 млн. лв., което е част от исканите 190 млн. лв. За 1993 г. задълженията на общината са 28 млн. лв. и при проектобюджета 62 млн. за 1994 г. това означава, че 50 на сто от финансовите средства са изразходвани още през 1993 г., което поставя общината в крайно утежнена ситуация.
От месец август в тази община не са изплащани социални помощи, не са изплащани заплати в бюджетната сфера. Районната болница в гр. Девин е пред затваряне. Безработицата в общината е над 80 на сто, над 70 на сто от икономическия производствен потенциал в общината не работи.
Предлагам също така да бъде завишена субсидията за община Неделино с 10 млн. лв. Същите аргументи, които изложих за община Девин, са аналогични и за община Неделино.
Четвърто. Предлагам в чл. 1, ал. 2, точка 1.4.8. след думите "по Закона за тютюна и тютюневите изделия" да се запише "за малки водоснабдителни обекти - 200 млн. лв.". Състоянието БП/КП 290/1. на водоснабдяването в страната е изключително тревожно. Много населени места са без вода. Необходими са малки финансови средства за завършване на започнатите водоснабдителни мрежи. През 1993 г. не беше заделен нито лев за тази цел.
Уважаеми колеги, всеки един от вас, познавайки трагичното състояние на водоснабдяването във вашите райони, надявам се ще подкрепи това предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Кафеджиев.
Има думата за изказване народният представител Реджеб Чинар.
РЕДЖЕБ ЧИНАР (ПСН): За протокола Реджеб Чинар, депутат от Хасково.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господа министри! Имам две писмени предложения.
Първото от тях. Предлагам в чл. 1, ал. 2 след точка 2 да се запише отделен ред: "в т.ч.: квартал "Хисаря", община Хасково - 40 млн. лв."
Уважаеми дами и господа! Когато поисках тези пари в тази точка, моят мотив беше съвсем друг. Аз смятам, че тези хора са също репресирани, даже едни от последните масово репресирани от бившия режим. За броени дни тогава общинските власти оставиха стотици семейства без покрив, без подслон. Така че мотивът ми беше такъв. Господин Димов с неговото предложение просто иска да лиши репресираните от тоталната сума. От тази трибуна заявявам, че ще подкрепя предложенията на господин Савов да се увеличи сумата за репресираните до 1 млрд. и 200 млн. лв. (Ръкопляскания от блока на СДС)
Уважаеми колеги от ДПС! Аз много добре знам миналата година по проектобюджета за репресираните сумата колко беше 1 млрд. 326 млн. 400 хил. лв. По наше предложение половината от тази сума беше отнета. Тогава от наше име господин Бучков заяви, че остатъка, половината ще дадем догодина плюс индексациите. Ако сметнем тази сума 663 млн. 200 хил. лв. плюс индексациите, това прави около 960 млн. лв. От тях приспадам 40 млн. за квартал "Хисаря" - Хасково, остават 920 млн. Ако не мине предложението на господин Савов, аз предлагам да гласуваме моето 290/2. предложение - 920 млн.
И второ предложение имам. Предлагам от фонд "Стихийни бедствия" чл. 1, ал. 2, точка 1.9. "да се предоставят 3 млн. лв. за възстановяване на изгорялата на 13 март 1990 г. Чарши джамия в центъра на Хасково, която е в списъците на паметниците на културата. Тази сума от 3 млн. лв. да се впише в чл. 4, ал. 1 като точка 112. За този паметник има министерско Разпореждане # 13 от 14 март, подписано от тогавашния министър-председател. До ден днешен не е отпуснат нито един лев. Аз знам датата кога изгоря джамията в центъра на града, обаче не знам защо изгоря точно този ден. Обаче знам, че този ден влезе в сила един закон от 1990 г. Така че предлагам тази руина с 3 млн. лв. да бъде ликвидирана.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Реджеб Чинар.
Преди да дам думата на господин Стоян Райчевски, моля да гласуваме господин Димитър Костов - заместник-министър на финансите, и господин Никола Бабамов - от Министерство на финансите, да заповядат да присъстват на заседанието при обсъждането на бюджета.
От общо гласували 148 народни представители, за 131, против 4, въздържали се 13.
Моля господата Димитър Костов и Никола Бабамов да заповядат в пленарната зала. Предложението се приема от Народното събрание.
Има думата за изказване народният представител Стоян Райчевски. След него е господин Стефан Стефанов. 290/3.
СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! За протокола: Стоян Райчевски, Съюз на демократичните сили, 2.Бургаски избирателен район.
Уважаеми господин председателю, направил съм писмено предложение от 11 януари 1994 г. за допълнение и изменение на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1994 г. в чл. 1, ал. 2 показателите 1, 4 и 8 към общата рубрика "Други разходи", след обозначението "по Закона за тютюна и тютюневите изделия" да се добави и изпише следният текст: "За изплащане на бежанските облигации по спогодбата "Моллов-Кафандалис". Значи това веднъж като текст. И второ допълнение: след този текст да се посочи сумата "100 млн.лв.".
Настоявам това предложение да се гласува на две части - веднъж като текст, който прочетох, и втори път сумата от 100 млн.лв., тъй като сумата може да бъде атакувана като размер и променена по волята на народните представители. Докато по текста надявам се да има консенсус.
Настоявам за това, тъй като в отговор от Министерството на финансите на запитване от колегата Друмев е установено, че в споменатата алинея "към други разходи" са били предвидени 68 млн. за изплащане на стари държавни заеми, от които средства би следвало да се изплащат и облигациите на бежанците. Сега последната справка установи, че за тази цел са определени 30 млн.лв.
Аз настоявам за моето първоначално предложение от 100 млн.лв., но това ще реши народното представителство. И за да не се получи, както е казал народът, "Трай коньо за зелена трева", настоявам да бъде записан точният текст за изплащане на бежанските облигации по спогодбата "Моллов-Кафандалис", точно тъй, както в съответния показател е отбелязано, че под "други разходи" са включени съответни средства за Закона за осигуряване на пролетните и есенните селскостопански работи и по Закона за тютюна и тютюневите изделия. И тъй като народните представители след вота си още днес, или може би утре, ще трябва да се произнесат по този толкова важен за хиляди потомци на бежанците от Тракия и Македония въпрос, аз съвсем накратко ще припомня за какво точно става дума. СД/ЗТ 291.1
Уважаеми дами и господа, става дума за облигации, издадени въз основа на конвенция между България и Гърция, подписана в Ньой на 27 септември 1919 г. С тези облигации се възмездяват движими и недвижими имоти на българи бежанци от Тракия и Македония. Общата стойност на тези имоти е около 20 млн.долара.
С поверително постановление под # 290 от 1950 г. отечественофронтовското правителство спира изплащането на тези облигации. Номиналната стойност на неизплатените облигации по този заем възлиза на около 100 млн.лв. по курс от 1928 г.
С постановление # 160 от 1991 г. поверителното постановление от 1950 г. било отменено и вече няма законодателни пречки за възобновяване на изплащането им.
За бюджета на Република България през 1993 г. бяха предвидени и гласувани тук, в това Народно събрание, 20 млн.лв. от поисканите тогава също 100 млн. за изплащането на бежанските облигации. Но правителството не изплати досега нито един лев от тези облигации. То не изпълни в този смисъл Закона за бюджета на републиката, както не изпълни и много други свои задължения, да не говорим за обещания при съставянето на кабинета.
Затова моля да поставите, когато дойде време, на гласуване, господин председателю, това ми предложение. А вас, уважаеми дами и господа народни представители, подканвам да подкрепите направените предложения, защото едва ли е нужно да припомня, че бежанците от Тракия и Македония, които визира това предложение, са най-онеправданата в социално положение част от българския народ, ощетени и наранени най-дълбоко от злополучните поврати в българската история, за които поврати нито те, нито българският народ има някаква вина. Тяхната съдба, нерадостната съдба на бежанците от Тракия и Македония е живият укор към геополитическия егоизъм на великите сили от близкото минало. Нека поне ние не бъдем егоисти в своите решения сега, когато упражняваме своя вот.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, при първото четене на законопроекта направих и още едно предложение за изменение и допълнение, което предвижда за висшето образование и науката да се предвидят допълнително 1 млрд. 320 млн.лв., като средствата се вземат от чл. 4, ал. 291.2 1. - "Разходи за Народно събрание, президент, Министерски съвет, ведомства и други", без онези точки, които са посочени в предложението на колегите, което ще направят (господин Панев имам предвид конкретно) след малко вероятно устно.
Когато правех това предложение, министърът на финансите постави пред мен едно условие и поиска да му дам справка, за да бъде мотивирано моето предложение, какъв е размерът на получените приходи от разните ведомства и по-конкретно за БАН. Справката, която направих, установява, че допълнителни приходи това ведомство има само около 20%. Тоест, това мотивира отново моето предложение, първоначално направено тогава по реда, да искам увеличение на бюджета и на БАН.
Искам да обърна внимание на народните представители, че когато е изготвян проектобюджетът, специално за науката е използвана една математическа формула, която ми се струва доста странна. В справката за бюджета за 1994 г., изготвена от Министерството на науката и образованието, е посочено, че Софийският университет например има увеличение 133% 1994 г. спрямо 1993 година. А всъщност, ако ние използваме истинската формула, която използуват математиците, това увеличение е само 33%.
По същия начин манипулативно е посочено, че всичко за ВУЗ имаме 102% увеличение, а фактическото увеличение е само 2%.
По същия начин спекулативно за БАН е посочено, че увеличението е 126%, а фактическото увеличение е 26%.
Затова аз настоявам, господин председателю, моето предложение да бъде гласувано, когато стигнем дотам.
И искам да направя още едно предложение, да подкрепя направените вече такива специално от председателя на Парламентарната група господин Стефан Савов, в бюджета средствата за репресирани да бъде увеличен до 1 млрд. и 200 хил.лв. Струва ми се кощунство тук да искаме от тези средства да бъдат пренасочени по други отрасли. Тук се спомена здравеопазване, детски заведения и други. И аз тук, за да не ви отнемам повече време, че прочета само два-три реда от една жалба на репресиран, подадена до мен като народен представител от Бургаски избирателен район, 291.3 която жалба той изготвя затова, че дори не е удостоен с този статут на репресиран. А ето какво пише в нея:
"Аз съм единствено останал още жив, но в окаяно състояние. Прекарал съм инфаркт, язва. Сега имам артрит и тумори из цялото тяло и очаквам най-лошото. Лекарите се учудват на моя изключителен случай, че съм още жив."
И този човек е работил репресивно в уранови мини. Той не е получил нито стотинка като обезщетение. Той дори не е и признат като репресиран.
Затова, дами и господа, моля при гласуването да подкрепите и това ми предложение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Райчевски.
Има думата за изказване народният представител Стефан Стефанов. След него е записан господин Александър Сталийски. 291.4 СТЕФАН СТЕФАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз по същество няма да направя изказване, понеже моето изказване беше в посоката, в която тук се изказа господин Райчевски.
Преди повече от една седмица група депутати от Парламентарната група на Съюза за социална демокрация направихме писмено предложение до Комисията по бюджет и финанси с молба да се включат средства в размер на 60 милиона лева за изплащане на облигациите по бежанския заем по Спогодбата Моллов-Кафандарис. Затова аз няма нужда да говоря ... (Шум и реплики в залата)
А, не се чува ли?!
Казвам, че ние направихме писмено предложение също до Комисията по бюджет и финанси за отпускане на средства в размер на 60 милиона. Това предложение е направено писмено до комисията от група депутати за изплащане на облигациите по Спогодбата Моллов-Кафандарис.
Аз не виждам смисъл да се изказвам по този въпрос. Искам само да кажа още нещо.
Бюджетната комисия вече е уточнила една сума. Аз моля всички народни представители да подкрепят това предложение, но на мен ми се иска да се обърна най-вече към финансовото министерство с молба в най-къс срок да измисли и да предложи механизъм за начина, по който ще се актуализират тези облигации и начина, по който ще се изплащат. Това според мен е много важно, защото и миналата година имаше предвидени 20 милиона лева, но от тях не беше изплатен нито лев!
И накрая бих искал само да ви покажа - на тези, които имат желание да видят нещо подобно - ето това представлява една тракийска облигация от 1928 г. на стойност 1000 лв., но тогава златни левове! Тоест, стойността на тази облигация сега трябва да бъде най-малко 10 хиляди лева.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефанов.
Има думата за изказване народният представител Васил Гоцев. ВЙ/ЙА 292.1
След господин Гоцев е господин Бучков.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Заедно с господин Бучков сме дали писмено предложение вчера, с което искаме в чл. 1, ал. 2, т. 1 да се създаде една нова точка 1.4.9. със следното съдържание: "Целева субсидия в размер на 4 млрд. и 700 млн. лв. за изграждане на жилища за настаняване на лица по чл. 6, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността на отчуждени недвижими имоти".
Заедно с това като се приеме и ако се приеме следва да се прибави един нов член 5а със следното съдържание:
"Ал. 1. Приема се целева субсидия от Републиканския бюджет за 1994 г. в размер на 4 млрд. и 700 млн. лв. за строителство на жилища, в които да бъдат настанени семействата и домакинствата, заемащи площ по реда на чл. 6, ал. 2 от цитирания закон.
Ал. 2. Средствата за субсидията да се разпределят по общини след приемането на общинските бюджети и уточняване на необходимия брой жилища в отделните общини, както и средствата за тяхното изграждане".
Съображенията ни са следните: от справката, която направихме до настоящия момент са реституирани в страната около 12 хиляди жилища. Предполага се също така с оглед на заявления, които са подадени, че подлежат на реституция още около 3 хиляди жилища. Това означава, че около 15 хиляди семейства ще трябва да бъдат настанени по предвидения в закона, който споменах, случаи в жилища, които да им се предоставят от съветите. Като се има предвид, че съветите не разполагат с жилища и в момента не строят жилища редно е да се отпусне тази субсидия, за да могат съветите да построят жилища и в разумни срокове да могат да бъдат настанени хората, чийто срок за опразване на жилищата изтича през февруари месец на следващата година.
Второто предложение, което правя, то също е направено писмено и ние сме го дали и то е в смисъла, който господин Савов предложи вчера устно.
В пункт 1.9. от ал. 2 - там, където се казва за компенсация на репресираните - сумата да се увеличи на 1 милиард и 200 милиона.
Какви са съображенията за това? 292.2.
Миналата година това Народно събрание при това мнозинство гласува да бъдат дадени първоначално за репресираните около 1 милиард и 600 милиона, при които 715 милиона остана след предложението на ДПС да бъдат прехвърлени за тази година, за да може да се изплати онова, което законът е предвидил.
От справката, която направих от господин министъра на финансите, който го няма тук, но той ще подтвърди, ако някой попита, средствата отпуснати за миналата година са изразходвани, а не са останали неизразходвани, както ни се казва оттук, от тази трибуна. При това положение няма никакво основание сумата от около 800 милиона лева, които останаха от миналата година да не се дадат сега. Като се има предвид обаче, че инфлацията, която се предвижда в бюджета е около 60 на сто това именно увели- чение предполага сумата, която вчера господин Савов предложи.
Дами и господа народни представители, тук не става въпрос за някаква емоция и аз мисля, че не би трябвало да стане въпрос за противопоставяне. Аз съм абсолютно убеден, че представителите от Движенинето за права и свободи ще гласуват това, защото тези, които са гласували за тях - също една част от тях имат право да получат това обезщетение.
Аз не мога да повярвам, че народните представители, които бяха избрани със синята бюлетина и сега са в други парламентарни групи също така няма да гласуват.
Аз вярвам обаче, че и една част от вас, които сте в ляво на тази зала и които нито сте участвали вие или вашите родители в репресии нито пък одобрявате извършените репресии ще трябва да го гласувате.
И заради това правя и процедурно предложение, когато дойде времето да се гласува този текст да го гласуваме поименно, за да може да се види кои са тези, които ще гласуват против, за да се знае, че това са хората, които физически или интелектуално са извършвали репресии или продължават да бъдат за репресии. (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Васил Гоцев.
Има думата за изказване господин Емил Бучков.
ЕМИЛ БУЧКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! 292.3
Аз искам да взема отношение конкретно по няколко пункта от така представения проект за бюджет на страната за 1994 година.
Единият пункт, за който става въпрос това е по точка 3.2. за прехвърляне на суми от бюджета на съдебната власт към Републиканския бюджет. 292.4
Съгласно чл. 117 от Конституцията, ал. 3 "Съдебната власт има самостоятелен бюджет". В тазгодишният бюджет, представен от съдебната власт, е предвидено приходи в размер на 1 млрд и 88 млн.лева и разходи също в размер на 1 млрд. и 88 млн. лв.
Предложението, което прави Министерският съвет, е приходите да се завишат на 1 млрд. и 300 хил. лв., а разходите фактически да се намалят на 952 млн. лв., като 348 ... лева се прехвърлят към републиканския бюджет. Това нещо е противоконституционно поради това, че този бюджет е самостоятелен и той не може да се интегрира в републиканския бюджет.
Ако Министерският съвет действително искаше да изземе суми, които ще постъпят като приход на съдебната власт над тези, които са й необходими, това можеше да го направи в отделна позиция като "приходи от съдебни и други такси, извън надвишаващи приходите на съдебната власт", но в никакъв случай не може да се изземват под формулировката "трансфер", защото по този начин този бюджет престава да бъде самостоятелен и се интегрира в общия републикански бюджет.
Налице е едно противоконституционно действие и то от най-висшия ешелон на изпълнителната власт - Министерският съвет, въпреки две решения на Конституционния съд по този въпрос.
Ако трябва да се спори, ако трябва да се разисква, това са само по два пункта - какви да бъдат разходите на съдебната власт - 1 млрд. и 88 млн. лева, или 952 млн., както предлага Министерският съвет.
Това е единственото, по което може да се говори и за никакъв друг трансфер. Още повече, че в своя проект Министерският съвет е предложил точка, в която казва: "Преизпълнението на бюджета на съдебната власт или неизпълнението се уреждат от републиканския бюджет".
Щом се касае за преизпълнение и те са го включили, няма никаква възможност и е неконституционно да се предвижда такъв трансфер.
Какво е положението със съдебната власт и защо са необходими тези суми?
Увеличават се бройките на Върховния съд с 10 души, Главната прокуратура - 29 бройки, и съдът със 100 бройки. Делата МС/ВЙ 293.1 в съда са се увеличили вследствие воденето на дела по връщането на земята, престъпността и административни дела, разберете, за данъците, които са наложили данъчните органи.
Този съдебен обем не може да се поеме от съдебната власт в този си състав, защото данъчните производства неимоверно се увеличават. Неимоверно.
От друга страна, трябва да имате предвид, че разходите на съдилищата са се увеличили поради назначаването на нови съдии, разкриването на нови места, а тези нови места изискват технически обслужващ персонал.
От друга страна се плащат наеми на сгради, където са поместени съдебните служби. Това е в Нова Загора, Левски, Червен бряг, Пловдив, Добрич и на други места. Тези наеми се изплащат именно от този приход на съдебната власт.
И нещо, което искам да ви кажа, за да разберете за какво става дума. Съдебната власт миналата година е получила 1 млрд. 176 млн. лева постъпления. Това е единствената власт, която не разчита на републиканския бюджет, която сама се издържа и вие искате да вземете. Добре, вземете, но само това, което надвишава реалните й разходи и реалните й нужди, защото ще загине и тази съдебна власт, както загиват редица предприятия.
И, разберете, докато вие давате, опрощавате лошите кредити на предприятията, които работят, това е единствената власт, която се самоиздържа и може да даде излишък.
И затова аз ви моля и апелирам към вашето съзнание проектът, който е предложен от съдебната власт, да се приеме в този си вид, без никакви изменения.
По друг един пункт, конкретно. Това е въпросът с досега репресираните.
Първоначалният проект беше 400 милиона, а сега стана 360 милиона. Аз съм напълно съгласен и трябва да ви кажа на всички, че човешкият живот и страдания не са оценими в пари. Не са оценими в пари! Но, имаме законодателно уреждане на този въпрос, че тези хора, техните близки, наследници трябва да бъдат обезщетени за тези претърпени мъки. Това обезщетение няма да им възвърне нито здравето, нито живота, нито изтърпяното. Но все ще е нещо, което ще ги подпомогне. 293.2
Тук искам да отбележа още един момент. Миналата година от тази трибуна аз поисках 50 на сто намаление и станаха на 715 милиона от 1 млрд.430..., но уговорката беше, че, тъй като няма да могат да се усвоят тези пари до края на годината, да се прехвърлят за тази година.
Ето защо тази година и, трябва да ви кажа, от многобройните писма, които получавам, и от справките, които съм правил, на много места се действаше бюрократично и не се издаваха необходимите документи, за да могат хората да си получат парите. Към края на годината настъпи едно задръстване на тези документи и, да се надяваме, че в началото на годината вече това е направено и вие ще видите, че с тези 360 млн., които се предвиждат, няма да може да се изплати поне една четвърт част от правоимащите да получат обезщетение.
В тази връзка, като имам предвид и ироничната усмивка на г-жа Йовкова, искам да й кажа, че сумите, които предните години бяха изплатени за репресираните, се получиха от репресирани комунисти през време на комунистическия режим. Реабилитирани хора, които са загинали в Сибир, в Колима, техните наследници и техните близки получиха обезщетение.
Ако това е морално, кажете на тези ваши членове да върнат тези пари. Кажете да ги върнат! (Единични ръкопляскания от блока на СДС, реплики: "Браво! Браво!")
Госпожа Миленова също лее крокодилски сълзи тук. Съжалявам, че я няма! Тя за мен е една ортодоксална комунистка, която се е маскирала като християнка. (Ръкопляскания от блока на СДС, реплики: "Браво! Браво!)
Християнската добродетел изисква смирение, а не войнственост, не нападение, не залепване на шамари. И това, което се прави тук, е кощунство с тези хора. Кощунство, действително!
И, накрая, искам да подкрепя нашето предложение с г-н Гоцев за отпускане на целева субсидия за жилища на тези, които през март месец, края на февруари 1995 година, ще трябва да напуснат жилищата, които обитават.
Ето защо необходимо е за тези, около 12 хиляди български семейства, да бъдат осигурени жилища. 293.3
Моля, да се имат предвид направените от мен предложения! (Единични ръкопляскания от блока на СДС, реплики: "Браво! Браво!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Бучков.
Има думата за изказване г-жа Недялка Трайкова. 293.4 НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Взимам думата за не повече от две минути да изложа предложението, което правим с моята колежка Нина Михайлова. То е конкретно и се отнася за сумата от 6 милиона лева като целеви разход за училищата за слепи и глухи деца. Такива имаше шест на брой в България. Две училища за слепи деца ... Да, депозирано е господин Костов. Депозирана е по съответния ред. Две училища за слепи деца има в България и четири за глухи. Няма да развивам аргументи в подкрепа на това предложение. Ще кажа само обстоятелството, което налага неминуемото използване на скъпи дидактически и технически средства при обучението на тази категория деца. И ще посоча само това, че един учебник за сляпо дете е от порядъка на 5-6 хиляди лева.
И така предлагаме, разходите по чл. 1, ал. 2 - показател 1.4.6. да бъдат увеличени от 362 млн. 600 хил.лв. на 368 млн. и 600 хил.лв. за учебни разходи на училищата за слепи и глухи деца.
Във връзка с това на ред 17, чл. 4, ал. 1, числото 3 милиарда 682 млн. 304 хил.лв. да стане 3 млрд. 688 млн. 304 хил.лв., като с тази разлика от шест милиона се увеличи общата сума в ал. 1 на чл. 4. Средствата да се осигурят по чл. 1, ал. 1 т.2.7 вноски от специални извънбюджетни сметки.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Трайкова.
Има думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разрешете ми да ви запозная с едно предложение на народните представители от четирите парламентарни групи. Предложението се отнася за тютюнева реколта 1993 година. Такова предложение направи колегата Емил Юруков. Предлагаме следното.
Към чл. 1, ал. 2, т.1.4.8. да се запише следния текст.
За целево субсидиране производителите на реализирано количество тютюн, реколта 1993 г. - 500 милиона лева. Средствата да бъдат заделени от сумата по Закона за финансовото осигуряване СМ/ЙА 294.1 на земеделието, където са записани 1 млрд. 500 млн.лева. Предложението е да останат 1 милиард там, а 500 милиона по изключение. Знаят уважаемите колеги народни представители в тези дни пресата достатъчно пише и масмедиите обясняват мотивите, поради които по изключение да разрешим тежкия проблем с тютюна.
Ако ние имахме формиран фонд "Тютюн", съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия нямаше да възникне такъв проблем в разходната част на бюджета за 1994 г. да предвидим такива средства, но това се налага, ако уважаемите колеги народни представители настояват за повече мотиви и аргументи, аз съм готов да сторя това. На това са готови също и колегите Георги Николов - Силистра, Иван Будинов - СДС, професор Петър Марков от НСД, Кольо Парамов, а и други колеги.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Хасан Али.
Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, колега Али, това предложение и аз съм за него, но все пак искам да го реплекирам или по-скоро да го допълня. Това предполага, че изразходваните вече, не зная колко, казват някои, че са 700 милиона, още малко само има възможност да се добавят за пролетната сеитба.
Така че, аз съм съгласен да го подкрепим, но това предполага, че на второто четене да отхвърлим законопроекта за финансиране на Орсовите кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Реплика господин Костов. Други има ли за реплики? Няма.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Моята реплика към господин Али е следната.
Колеги, има такъв проблем с опита да се подпомогне тютюнопроизводството. Веднъж се приеха фиксираните цени и се задължи "Булгартабак" да изкупи тютюна. "Булгартабак" на практика не притежавайки достатъчно суми, не е в състояние да заплати тютюна, въпреки че на места го изкупува и не плаща налични пари.
Тоест там не достигат средства и това е проблем, който пречи да се реши проблема с подготвителните работи за сеитбата на тютюна.
Това което се предлага в момента няма зад себе си механи294.2 зъм, който да гарантира, че тези пари ще стигнат до хората, които ще работят по тютюна. Аз се притеснявам от това да не се създават впечатления, че се правят усилия за подпомагане тютюновото производство, а на практика да няма ефективен достъп на тези пари до хората. И хората всеки път ще чуват, че нещо им се обещава и всеки път накрая до тях няма да достигат пари.
Аз се боя, че едно такова скорозряло предложение, което не предвижда механизъм да отведе парите до тютюнопроизводителите ще има същата съдба както другите опити да се подпомогне тютюнопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов. За отговор на репликите господин Хасан Али.
ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Нашият председател на Комисията по бюджета и финанси по-добре от мен знае, че разходваните суми, цитирани от него се отнасят по заемите, а тук в разходната част на бюджета става въпрос за лихвите по тях. Това е по репликата на колегата Димитров.
По репликата на господин Костов, че няма, не съществува механизъм и има опасност тези пари да не стигнат до тютюнопроизводителите, аз мисля че Министерският съвет нищо не пречи с едно постановление или решение да определи точния механизъм за разходване на тези средства. Може да се разходват средствата и за покриване на разликата между цените на международния пазар и минималните изкупни цени по 197 постановление на Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Али.
Има думата за изказване народният представител Илиан Шотлеков.
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважеми колеги! Аз съм направил няколко предложения писмено и някои сега ще направя устно, тъй като бюджета беше внесен в последния момент.
Първото ми по значимост предложение, което направих и на първо четене, това е да бъдат увеличени субсидиите на общините, с около 3 милиарда лева. Като естествено ще го конкретизирам 294.3 за какво става въпрос. Става въпрос за социалните плащания. Това са плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта и плащания по Правилника за социално подпомагане. Тоест това са суми, които са необходими за социално слабите, за тези хора, които нямат никакви доходи. За да не бъда голословен, тук съм представил в предложението си разчети на Министерство на труда и социалните грижи, по специално представени от заместник-министъра в комисията, където исканията на министерството са за 6 милиарда 625 милиона. Трансферът който ще направи Републиканският бюджет за тези плащания е не повече от два милиарда и половина. Тоест необвръзката е някъде с около 4 милиарда.
Това означава, че при такава необвръзка много от хората, които имат право да получават помощи, забележете помощи, това са хора, които разчитат единствено на този доход. Те други доходи нямат. Няма да получат тези плащания. И общо взето ще бъде поставено под съмнение тяхното съществуване.
Ето защо, аз се обръщам към всички народни представители в залата, много добре да си помислят дали да подкрепят или да не подкрепят едно такова предложение.
Ако не бъде прието предложението за увеличението на дефицита с 3 милиарда лева, аз тогава ще настоявам, така както и господин Трендафилов предложи, сумите които са неразпределени трансфери за общините да бъдат разпределени, като бъдат използвани изключително за социални помощи и в чл. 7 да бъде записана нова графа, в която да се определи минималния лимит към общата субсидия за общината, която да бъде използвана за социални нужди. 294.4
По този начин ще бъдат гарантирани социалните плащания. В противен случай още през месец май, а може би и през април в някои общини ще спрат плащанията за социални нужди. Предложението, което правя, е подкрепено от Комисията по труда и социалното осигуряване единодушно от народните представители.
Аз съм го внесъл, господин Николов, ще ви го дам сега след това.
Второто ми предложение е във връзка със субсидията, която е отпусната на Съюза на инвалидите в България. Тя е в размер на 3 млн. 477 хил. Предложението на съюза е тя да бъде в размер на 3 млн. 863 хил. Разбирате, става въпрос за инвалиди и увеличението е не повече от 400 хил. Така че това е едно минимално увеличение, което ще бъде на общите разходи по чл. 1, ал. 2.
Така че това е конкретното ми предложение за инвалидите.
След това едно друго предложение, което бях направил и на първо четене, направил съм го и писмено, това е трансферът за социално осигуряване в размер на 5 млрд. 347 млн. да си бъде използван за плащания на осигурените лица по Указа за насърчаване на раждаемостта. Тоест в чл. 3.1. след думите "за социално осигуряване" да се запишат думите: "- за плащания по Указа за насърчаване на раждаемостта", като също настъпи промяна съответно и в чл. 2, ал. 1, точка 1.1.7.
Тук няма промяна на бюджетна рамка. Целта на това предложение е да бъдат гарантирани от републиканския бюджет чрез трансфера изплащането на детските надбавки и плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта, независимо от това дали ще има приходи в бюджета на социалното осигуряване. И с оглед на това, че това е политика на държавата, а не политика на работодателя - осигуряването на раждаемостта.
И последното предложение, което правя, дотук всичките бяха направени като заместник-председател на Комисията по труда и всичките са подкрепени от Комисията по труда и социалното осигуряване. И последното предложение, което ще направя вече като народен представител от Пловдивския регион, това е за увеличаване на целевата субсидия на град Пловдив с 14 млн., т.е. цифрата 71 550, каквато е целевата субсидия, да стане 85 550. Тези 14 млн. са необходими за изграждането на театрална зала ВТ/КП 295/1. в града. Тоест те ще се използват само за това и вие си спомняте миналата година, тук колегите, които подкрепиха, бяха повече от 40 души, подписка имаше, имаше дебат около половин час, но така или иначе не бяха отпуснати средства за изграждането на тази театрална зала. Оказа се, че вторият град в България Пловдив, няма театрална зала и ако не бъдат осигурени тези 14 млн. лв., още не знам колко години такава зала няма да има.
Благодаря ви за вниманието.
Тези средства - 14 млн., могат да бъдат взети от дивидента на държавните предприятия или ако не бъдат взети оттам, да бъдат взети от бюджета на Министерския съвет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Шотлеков.
Има думата за изказване народният представител Петър Харизанов. След него е господин Иван Костов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Господин председателю, дами и господа народни представители, искам да спра вниманието ви върху точка 2.7.4. от ал. 1 на чл. 1.
Съгласно тази точка средствата от Националния фонд за опазване на околната среда постъпват в приходната част на бюджета. Искам да ви припомня, че това не е обикновена извънбюджетна сметка, създадена с решение на Министерския съвет или на някое министерство. Това е национален фонд, създаден със закон - Закона за опазване на околната среда. И в този закон е описано как се попълва тази сметка, какви са нейните приходоизточници на фонда и за какви цели се разходва той. В никой случай той не може да постъпи току така в приходната част на бюджета. Това би представлявало просто нарушение на Закона за опазване на околната среда.
Но аз искам да ви кажа и нещо друго, което в случая ще представлява интерес за вас. Както знаете, програмата "ФАР" се е ангажирала с доставка на редица съоръжения, свързани с контрола върху състоянието на околната среда у нас. Те са на доста голяма стойност - повече от половин милиард лева.
Миналата година например са постъпили 17 мобилни станции за такъв контрол, а тази година се очаква в течение на годината да постъпят още 13 такива. Така че ще станат общо взето 30. 295/2.
Освен това ще постъпят и неколкостотин стационарни монитора, такива станции за контрол на различни параметри на води и въздух. От нас се иска само да монтираме тези съоръжения и да ги експлоатираме, да ги пуснем в действие.
Ако отнемем средствата на фонда, уверявам ви, че тези доставени досега станции просто ще си стоят така, както са получени. А това създава една опасност да се компрометира изобщо програмата "ФАР" за нашата страна, да се преоценят възможностите за инвестиране в такива средства от страна на програмата "ФАР", тъй като те явно не се използват от нас. А ние разчитаме и на много други и сложни проекти, свързани с трансгранични замърсявания, в които програмата "ФАР" е обещала своята помощ и съдействие.
Ето защо аз ви предлагам точка 2.7.4. да отпадне изцяло и ви моля да ме подкрепите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Харизанов.
Има думата за изказване народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, по време на дебатите по първото четене на законопроекта и след това при разискванията в Бюджетната комисия аз направих от името на парламентарната група на Съюза на демократичните сили някои предложения, които частично са намерили отражение в промените в последния вариант, който се внася за бюджета, подписан от господин Венцеслав Димитров на 24 февруари.
Става въпрос специално за това, че са отразени наемите от държавното имущество, приходите от вноса на газ срещу българското делово участие в Ямбург, както и прихода от сметката по Закона за изземване на имуществото на партиите и организациите.
Специално последният приход е част от разкритите резерви за увеличаване на приходите в размер на 300 млн. лв., които сумарно увеличават приходите в размер на 300 млн.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (от място): Те са включени.
ИВАН КОСТОВ: Включени са, господин Трендафилов, обаче вие се наредихте много хора, които ги похарчихте, без да се 295/3. съобразяват с моите предложения за разходите. Така че аз съм длъжен тук да си кажа предложението и да се подложи на гласуване.
Освен това обаче, в този проект не е съобразено цялото предложение, което аз съм направил, и аз искам да го възпроизведа така, както сега би звучало и то да бъде подложено на гласуване.
Значи моето предложение е за следния текст за нова точка 2.7.7.: "от специална извънбюджетна сметка по Закона за преобразуване и приватизацията на държавни и общински предприятия сумата от 7 млрд. 754 млн. лв.".
Какви са мотивите ми за това?
В Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия е казано, че Законът за бюджета се приема заедно с програмата за приватизация на държавните предприятия през 1994 г. Когато разтворим програмата за приватизация, която още не е обект на обсъждане, но която може да бъде верифицирана или да бъде идентифицирана по този начин, ако това нещо стане, както аз предлагам, ние ще видим на страница 6, че агенцията очаква приходи от приватизацията в размер на 7 млрд. 765 млн. 810 хил. лв. Към тези приходи трябва да бъдат добавени 270 млн. лв., а не 500 млн., както каза господин Мичковски на заседанието на Бюджетната комисия, които са реализирани приходи досега към средата на февруари т.г. И да си извадят тези разходи, които са в размер на 281 млн. и които самата агенция посочва на страница 7. Останалата сума е точно 7 млрд. 754 млн. 810 хил. лв. Това беше част от първото ми предложение.
Второто ми предложение е следното: "Точка 2.7.8. от извънбюджетна сметка по 27-о постановление на Министерския съвет от 1992 г. сумата от 1 млрд. и половина да бъде записана като допълнителен приход". 295/4. Какви са мотивите ми за това предложение.
Първо, по данните, които статистиката дава за резултатите от приключването на 1993 г., се очаква фирмите да реализират около 6 милиарда лева сигурна печалба, които, обложени с данък, гарантират един дивидент в размер на около 1 млрд. и 800 млн.лева. Аз предлагам част от този дивидент в размер на 1 млрд. и 500 хиляди лв. да бъде прехвърлен от извънбюджетната сметка, като не се интересувам и не знам какъв е остатъкът по тази сметка от 1993 година.
Какви са мотивите ми за това предложение. В случай, че държавата въобще не включва извънбюджетната сметка от този тип, както и извънбюджетната сметка по Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, се получава възможност Министерският съвет да изразходва тези средства в тези насоки, където натискът върху Министерския съвет е найсилен, а именно да се дават безконтролно дотации или субсидии, или лихвени облекчения, или безлихвени заеми на фирми, които се намират в трудно положение. На практика такъв е опитът, че в последните години тези средства се използват преди всичко за това и по този начин на практика се получава и една изкривена картина за структурата на разходите, тъй като субсидиите, лихвените субсидии и другите разходи за подпомагане на производствата, по сметката от 27-о се използват много средства за закриване на уранодобива и на добива на цветната руда, на практика тези пари не се отчитат и не се появяват в бюджета.
Вторият ми мотив за това са критиките, които се упражняваха през 1992 г. от Българската социалистическа партия, която тогава настояваше да се съъкратят в максимална степен извънбюджетните сметки на Министерския съвет, за да не му се позволява да извършва безконтролно разходи, което е естествено за една опозиция. Сега е възможно по тогавашните предложения на Българската социалистическа партия, още повече, че се очертават такива сериозни приходи от приватизацията на държавните предприятия, да бъдат записани тези средства в бюджета и да се реши един важен проблем.
Другото ми предложение е свързано с ал. 2 и първото предложение, което аз правя по ал. 2, е гласуването на ал. 2 БП/ЙА 296.1 специално да бъде отложено, докато не бъдат уточнени размерите на трансферите, които бюджетът на републиката ще прехвърли към социалното осигуряване и към общините и съдебната власт. Това е съвсем естествено и аз ще се мотивирам защо това трябва да бъде направено.
Първата предпоставка е обстоятелството, че ако се гласува в този вид бюджетът, в ал. 2 няма да бъде отразено едно много сериозно изменение, което ще настъпи за всички бюджетни организации след приложението на Закона за данъка върху добавената стойност от 1 април 1994 година. Господин Трендафилов използва тук трибуната и в своето изказване повдигна въпроса. Аз обаче искам да акцентирам сериозно на този проблем.
Няколко бюджетни трансфера ще се повлияят сериозно от въвеждането на Закона за данъка върху добавената стойност. Първият пострадал, така да се каже, от приложението на закона ще бъдат общините, където след въвеждането на Закона за данъка върху добавената стойност всички общински и частни фирми, които сега внасят данъка върху оборота в общините, няма да внасят този данък. Има едно писмо на Пловдивската община, в което се съобщава, че отнемането на тази вноска от общинския бюджет на общината ще коства намаляване на приходите в размер на 350 милиона лева. За столичната община министърът каза, че размерът е някъде около 1 милиард лева. Аз искам да акцентирам върху обстоятелството, че става въпрос за проблем, който засяга най вече окръжните градове, където има най-много общински и частни фирми и наймного вносители на данък оборот, т.е. най-голяма част от общинските собствени приходи отива по тази линия и ще бъде прекратена. Има връзка с това. Аз искам да се дистанцирам и то много категорично, а само да предложа наистина прекратяване на тези разисквания с едно предложение, което тук се появи на масите пред народните представители, където е използвана и моята фамилия като аргумент, че това предложение отразява направените предложения. В какво се състои проблемът.
Моето предложение е да се гарантират компенсации на всички общини, които ще пострадат от отнемането на този приход, което е съвсем естествено. Това може да стане с увеличение на субсидията от Републиканския бюджет, може да стане и с една програма, за която се говори в колуарите от министрите, че ще 296.2 се преотстъпят собствени приходи по линията на местни данъци и такси. Това е естествено да се направи, но това трябва да бъде инициатива, която да гарантира, че на общините, особено на тези, на които ще бъде отнет приходът, това нещо ще бъде гарантирано.
Вместо това предложението, което е поставено на нашите маси, е направило нещо много некоректно и аз искам да се извиня даже на всички народни представители за това, което се е получило. Става въпрос за това, че е приложен формално един критерий на преразпределение на средствата, който е увеличил наистина общинския бюджет на столичната община, на Пловдивската община, на Варненската община, на много общински градове и на други по-малки е намален с по пет, десет и прочие милиона лева. Аз не мога да застана зад такова предложение, защото същността на моето предложение е друга - да бъдат компенсирани с допълнителни приходи или с програма за приходи, която да гарантира, че тези общини няма да закъсат. Това нещо не решава този проблем, защото и в градове като Габрово, като Севлиево и прочие има общински фирми и там ще има лишаване от този регулярен приход, а на практика там субсидията се намалява. Аз мисля, че не бива да се намира народен представител, който да внася това нещо, и процедурно да бъде спряно, но да бъде отложено гласуването по ал. 2 на закона, защото тук вече ще бъде фиксирана субсидията в размер на 20 милиарда лева и ние няма да можем да помогнем по какъквто и да било начин на общините.
Аз много настоявам това да се вземе предвид, защото наистина ще станат огромни проблеми. Пак искам да ги илюстрирам на фона на Пловдивската община. Увеличението на субсидията по старата схема е с около 30 на сто, отнети са само някои дребни разходи, свързани с професионалните училища и пожарната, а същевременно са отнети приходи в размер на 350 милиона лева по линията, за която говорих. Това е много тежък удар върху общината, който е на практика и върху други общини, в големите градове, който в никакъв случай не бива да бъде допуснат.
Говорейки за последиците от данъка върху добавената стойност, аз съм длъжен тук да обърна внимание на още две-три много тежки последици. Първата е свързана с обстоятелството, че Законът за данъка върху добавената стойност отнема дадени 296.3 преференции с чл. 12 на Българската академия на науките. Вие знаете, че в момента там има стачка и знаете, че отнемането на тези преференции, някои от които датират от началото на века и даже от момента на създаването на Българското дружество за наука, означава увеличаване разходите на Българската академия на науките. Тези разходи не е намерено начин да бъдат компенсирани в бюджета. Значи, от една страна, се отнемат преференции, които карат Българска академия на науките да извършва допълнителни разходи, от друга страна, не са предвидени средства това нещо да бъде направено по един почтен, коректен начин.
По време на дебатите в Бюджетната комисия също стана ясно и за Висшия медицински институт, наследник на Висшата медицинска академия. Там също се отнемат такива преференции и се поставя в същото положение.
Същото се отнася и за т. 1.9. - Национален компенсационен жилищен фонд, където въвеждането на данъка върху добавената стойност ще покачи цената на жилищата и на строителните материали, тъй като вие знаете, че компенсацията става с пари, а не при покупката или строителството на жилища. Тази сума, която тук е предвидена, на практика се обезценява с 16 на сто след въвеждането на Закона за данъка върху добавената стойност, тъй като в момента жилищата са с 2 на сто данък оборот и строителните материали са с 2 на сто, а тази ситуация ще се промени драстично от 1 април нататък. 296.4 Така че тези пари тук по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани. И това е един проблем, който трябва да бъде обсъден.
Аз правя следните конкретни предложения във връзка с приходите, които предлагам да бъдат включени:
В точка 1.9. аз предлагам да се направят допълнителни записи, където се формират приходите или трансферите на бюджета към фондове, които съществуват към бюджета и са създадени по силата на закон.
Предлагам списъкът на фондовете, който тук се е появил, да бъде допълнен с тези фондове, които се намират в приложение # 1 на справката, която дава Агенцията за приватизация, тъй като агенцията е разработила съобразно закона схемата на разпределение на приходите, които ще се получат от приватизацията.
Обърнете внимание на това какви са тези приходи! За фонд "Подпомагане и развитие на селското стопанство" агенцията казва, че ще има 776 млн. вноска във фонда; за фондовете за социално осигуряване - 962 млн. лева; за взаимния фонд - 1 млрд. и половина; за държавния фонд за реконструкция - 3 млрд. и 300 и т.н.
Тази схема на разпределение, ако бъде включена в разпределението, което съществува в точка 1.9. в разходната част на бюджета, на практика фактически ще означава съгласуване на бюджета на страната за 1994 г. с програмата за приватизацията и ние ще изпълним задължение, което имаме според закона.
Аз не казвам, че тези пари ще бъдат изхарчени. И държа тук да обясня това нещо, тъй като това ми е сериозен мотив. Аз не казвам, че тези пари непременно трябва да бъдат изхарчени в бюджета. Защото, когато бюджетът ги записва във фонда, той не се произнася, че те трябва да бъдат изхарчени. Нали така, господин Георги Николов? Но става ясно например, че във фондовете за социално осигуряване, под доверителното управление на Българска народна банка, ще се окажат почти 1 млрд. лева! Един милиард лева, които социалната комисия в Народното събрание може да направи препоръки и заедно с правителството да намерят някаква схема за тяхното ползотворно използване тази година в края или когато това нещо се наложи. 297.1 СД/ВЙ
Същото може да стане и с фонд "Подпомагане и развитие на селското стопанство".
Аз не казвам да се изразходи този фонд непременно. Но Комисията по земеделие може да разгледа и заедно с правителството да предложи схема за употреба на този фонд. В противен случай този проблем остава нерешен и ще създаде много допълнителни проблеми на Народното събрание преди всичко с нарушение на Закона за приватизацията. Няма да се създаде и основание и мотив у правителството непременно да изпълни приватизационната програма.
Предлагам също така, последното ми предложение, с приходите, които аз посочих, включително с тези, които са приети, те са достатъчни в случая, да бъде удовлетворено искането на Българската академия на науките за увеличаване на нейния бюджет с 96 милиона лева. Ето тук поне, в този бюджет, както е отразено, са разкрити допълнително 150 приходи, които съм посочил. Аз настоявам поне част от тази сума да отиде в Българската академия на науките. И правя това предложение конкретно. Правя предложение да се използва част от тези приходи, аз не казвам всичките от 27-о постановление в размер на 1 млрд. и половина, и да се удовлетворят разумните искания, в разумни граници, според това, което ще бъде договорено, исканията на заведенията от висшето образование и другите научни поделения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов.
Реплики г-н Праматарски, г-н Койчев.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Уважаеми господин председателю, господа министри, уважаеми колеги! Всъщност аз взех думата, за да направя тая реплика, защото от обяснителната записка, която беше направена, и аз лично бях подведен. И се радвам, че г-н Костов доизясни това, което е имала предвид и Бюджетната комисия.
Но тъй като все пак съм взел думата, искам да апелирам и към водещите бюджета, и към министъра на финансите все пак тоя компенсаторен механизъм да бъде намерен. Защото вярно, че с влизането на Закона за данъка върху добавената стойност нещата 297.2 се променят, но механичното налагане води до неща, които просто, като гледам моя избирателен окръг, се получават аномалии. И веднага ще ви кажа, че се вземат от общини, примерно като Гоце Делчев, които и по така предвидения първоначален вариант са в дефицит 60 милиона. Не искам тук така популистки да се изказвам и да ви казвам какво значи това за болницата, защото тя практически е спряла. Районна болница! И в същото време се увеличават на други общини, които и по първоначалния разчет горе-долу ще успеят да се справят с тези средства, които им са дадени.
Същото важи и за Благоевград. Два милиона се вземат. На Банско се вземат 3 милиона. На община Гърмен - също. За Гоце Делчев казах - над 3 милиона.
Така че моята молба е наистина да не се обсъжда тази методика, или ако се обсъди, с това, което господин Костов в впоследствие изясни като своя идея, аз го подкрепям, да се намери начин, за да бъде оправено. И аз се обръщам към всички колеги, защото така или иначе се засягат голям кръг от общини. И тук нека да ви обърна внимание, не се засягат само общини, които са бивши окръжни центрове. Напротив, засягат се и по-малки общини. (Шум и реплики)
Точно така! Аз се радвам, господин Трендафилов, че ме подкрепяте за това, което казвам. И моля колегите просто тоя въпрос да не бъде обсъждан, без да намерим едно разумно решение на въпроса. Иначе това ако бъде прието в тоя вид, в който се предлага, аз ви казвам, че ще бъдат докарани до катаклизъм някои общини, които и сега изнемогват.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Праматарски.
Давам думата на господин Койчев за реплика също.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Виждам, че и господин министърът на финансите вдига ръка. Предполагам, че ще даде пояснение.
Но аз лично съм неприятно изненадан от новите субсидии, които са определени за общините, които ни бяха раздадени преди два часа. И на Икономическа комисия, и в "Оперативни разходи" 297.3 аз съм обръщал внимание на експертите на Министерството на финансите, че животът не може да се вкара в тая формула. Лично аз съм привърженик на формулата, нямам възражения по 17-те показателя, имам наум само един показател, но по отношение на коефициентите на тежест тази формула деформира реалната икономическа потребност и реалните финансови нужди на общините.
Господин Костов, този път за пръв път ще говоря в унисон с Вас. Напълно споделям това, което изложихте. И бях се приготвил да критикувам позицията Ви от гледна точка на използваното Ви име в обяснителната записка. Но аз успях да направя разчети за тези два часа за около стотина общини. Получава се ненормална и неадекватна на икономическото състояние в страната картина на субсидиите.
Ще започна от общини, за които претендирам, че добре познавам обстановката по отношение на заетостта и нуждите от средства за социални грижи. Най-голяма е безработицата в община Вятово в България. В същото време субсидията й се реже с 5 милиона и 800 лева. На второ място е Омуртаг. Субсидията намалява с 3 милиона. Кирково е на трето място - 12 милиона и половина. Крумовград е в нещастните общини с висока безработица - 11 милиона. В моя избирателен район, община Димово, с висока безработица - 2 милиона.
Ненормално високи са пропорциите на падналите субсидии на общините. Ще дам пример само от община Чупрене, община от пети функционален тип. При една субсидия от около 17 милиона, намалението по новите разчети е 3 милиона и 700 хиляди лева. Не мога да си обясня това нещо.
И пак с уважение, господин Костов, Вие като депутат от Пловдив сте най-облагодетелстван и Ви поздравявам, че обръщате внимание на некоректността на преизчисленията. 297.4 Сто и дванайсет милиона е увеличението на субсидията за Пловдивска община. При положение, че Пловдив е мощен индустриален център - вярно е, че данъкът на оборота при новия режим с данъка върху добавена стойност ще внесе чувствителни промени в приходите на общината, но от гледна точка на икономическа жизненост на пловдивската индустрия... аз скоро в Пловдив не съм ходил, но преди две седмици бях във Варна... Един град с десетина работещи предприятия се оправя добре, откровено да ви кажа.
И, господин Александров, приключвам с предложение: преразгледайте формулата, преразпределете коефициентите на тежест. Ненормално е според мен броят на населените места да има тежест 0,22 в стоте процента на формулата. Броят на населените места определя само заплатите на кметовете, заплатите в кметствата. Нищо повече.
Имате време. Да се надяваме, че ще се внесат потребните изменения, иначе рискуваме ние да приемем бюджет, а общините да не приемат бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Койчев.
Заповядайте, господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз дължа едно обяснение по някои от въпросите, в това число и за разпределението на субсидията за общините.
В същото време дължа и едно извинение от страна на Министерството на финансите.
В какво е проблемът? Проблемът е в това, че при определяне на общия размер на субсидията от републиканския към бюджетите на общините - на общия размер, говоря - и тук се разминаваме с господин Костов, беше отчетено, че от 1 април ДДС-то ще идва в приход на републиканския бюджет. И затова като цяло не е ощетена на база на общата философия, която е следвана при изготвянето на бюджета, не са ощетени отделните общини - като цяло говоря. Когато е разпределяна обаче тази сумарна сума на субсидията на макрониво по отделни общини беше използвана формулата, която ВЙ/ВР 298.1 имате в основния доклад по бюджета и във варианта за второ четене, но в тази формула липсваше точно този момент: какво отражение ще даде върху конкретната субсидия на отделната община централизирането на данъка върху добавената стойност.
И се получава така, че и досега относителният дял на данъка върху оборота в местните приходи беше толкова по-голям, колкото беше по-голяма общината по същество. И затова ние сега с целия размер на отражението на ДДС-то, който е около 3 милиарда - ние го вкарваме във формулата в обективния критерий, в "Ц-2", където са контингентите. И на тази основа се получи преразпределение на същата сума на субсидията. Тя не е променена нито с един лев - нито в повече, нито по-малко, но се извърши едно преразпределение. Естествено е, че попаднаха като ощетени малките общини, а бяха увеличени на по-големите общини.
Но тук се употребяват изрази: "Взема се дадена субсидия"... Тя не е дадена още. Тя не е гласувана от парламента. Ние бяхме направили предложения. Пред вас има направено едно предложение за една сума, разпределена по един критерий. След това същата тази сума е разпределена по друг критерий. Аз затуй казвам, че се извинявам, че това се получи сега. Ваше право е да прецените кое от разпределенията е по-удачното, по-справедливото. Това е единият вариант.
Друго в подтекста, което беше споменато от Костадин Костов, това е вече да се търси допълнителен ресурс за увеличение на субсидията към общините, на трансфера. Това е вече нещо съвсем друго.
Имаме един подробен разчет, не сме го дали, но всеки един може да се запознае с него за това какъв е размерът на данъка върху оборота през 1993 г. по общини и на тази основа как то дава отражение сега и как сме го разпределили този данък върху оборота, който няма да го има, как го компенсираме със съответната субсидия. Това го имаме тук по общини. Можете да го видите.
И затова тези три милиарда, които бяха... биха били постъпили в бюджета, ако не беше се променил механизмът на разпределение отново са дадени на общините и ние сме се постарали да ги разпределим именно тези три милиарда на база на влиянието, което има данъкът върху оборота, респективно ще има и ДДС-то 298.2 в собствените приходи на отделните общини. Това е.
И може би при една почивка с експерти от отделните групи за малко - за 10-15 минути да се видим, да ви дам и тези разчети, да видите двете формули и ваше право е да гласувате, както прецените.
Ако вие обаче прецените по принцип, че трансферът от републиканския бюджет към бюджетите на общините е недостатъчен и смятате, че това може да стане като се извърши някакво преразпределение, това е вече друг въпрос.
Освен това аз съм действително пред вас задължен да посоча, че ние търсим определени форми за увеличаване на собствените приходи на общините. Тези форми ние ги виждаме в няколко насоки - едното е в самия Закон за бюджета, където се предлага част от наемите, 50 на сто от наемите, от отдаване под наем на държавна и общинска собственост да отива в бюджета. Значи, отдаваната под наем общинска собственост си е приход. Друг е въпросът, че ние тук предлагаме да се въведат някакви минимални цени на база, на които да се определят тези наеми и евентуално да се анулират някои договори, които са сключени при неизходни цени и да се стъпи на тези минимални цени.
Освен това е предвидено в промените на Закона за приватизацията една значителна част от приходите от приватизацията на общинската собственост да отива в приход на бюджета на общината.
Но това са по-малките неща. Аз смятам, че компенсацията може да бъде търсена по 2-3 други линии. Достатъчно е вие да се съгласите и респективно да предприемете определени законодателни мерки в това отношение.
Със закона за измененията в Закона за данъка върху общия доход се предвижда да се въведе патентен данък вместо данък върху общия доход за някои дейности. Това се отнася за всички, които упрежняват дейност по ПМС # 35, а също така таксиметрова дейност, занаятчийска дейност по групи занаяти и т.н., като нашето виждане е да дадем право на общините да конкретизират размера на този патент и този патент да бъде 100 на сто приход на всяка една община.
Тук можем да помислим дори и дребните търговци да бъдат патентовани и по този начин постъпленията да остават в общините. 298.3
Освен това редица общини, които са в полските райони - те са най-ощетени. Ние бяхме предлижили ненапразно да се въведе поземлен данък. Сега разбрах, че Комисията по земеделие е отхвърлила това. Това е друг въпрос. За Закона за местните данъци и такси говоря... Тук също стои въпросът - ако искате да помогнете на отделните общини ето ви нещо, което се предлага за този тип общини. Естествено, това ще бъде един добър приходоизточник.
И още по два въпроса искам предварително да взема отношение с оглед да избегна може би някои предложения, които отделни депутати имат намерение да правят.
Много беше дискутирано и в комисиите по отношение на този резерв. Вие виждате, че философията на разработването на бюджета е такава - разпределили сме 90 на сто от планираните приходи и сме дали условие: при еди-какви си условия, ако се очертава изпълнение на приходите, се разпределят автоматично и останалите 10 на сто. Тоест, те са си пак разходи за здравеопазване, пак разходи за общините, за отбраната и т.н. Но просто ние се гарантираме от това, че да не харчим нещо, което няма реално да постъпи.
И всички тези опити тук една част от резерва да бъде сега разпределен, а другата - евентуално по-късно, просто нарушава цялата философия на закона. Не може да отделим от резерва за трансфер за общините, а утре, ако решим да използваме останалия резерв - как да стане? На общините няма да даваме повече? Какво печелят тогава от общините? Че сега сме го обещали, а след това няма да им дадем. (Шум и реплики в залата) Или ще отидем тогава да извършим, както за 1993 г. по-големи разходи и ще бъдем принудени да отчетем по-голям бюджетен дефицит. Това е единият проблем, така че аз лично ви моля, за да не се изпадне в такова състояние, да си остане тази схема, която е предложена, за упражняване на разходите, но в зависимост от приходите, които ще постъпят. 298.4
Другият въпрос, който исках да засегна пред вас, тъй като тук също беше от много депутати обект на дискутиране, това е за постъпленията от приватизация.
Действително, предвиждат се 7 млрд., но се предвиждат. Много се предвиждаха и през 1993 г. Ненапразно и правителството беше правителство на приватизация, но вие видяхте какво приватизира през 1993 г. Ако вървят нещата и така, отношения - правителство - агенция, агенция - надзорен съвет, управителен съвет и някои други неща, аз не знам каква е гаранцията и какви са вашите надежди, че това, което е заложено в тази програма ще бъде реализирано и че тия постъпления ще постъпят. А, в същото време, ако те са заложени като разходи, разходите ще бъдат осъществени, но постъпленията няма да дойдат. Това е единият момент.
Вторият момент, вие пропускате факта, че ние ще бъдем принудени има или няма Закон за фалита, през 1994 г. да приватизираме не едно и две предприятия, а може би десетки и стотици предприятия чрез ликвидация. Откъде ще се покрият загубите на тези предприятия, които ще бъдат ликвидирани след като в бюджета не е заложен нито един лев за покриване на загуби на предприятия, които ще бъдат ликвидирани? Единствено постъпления от приватизация.
Така че и в комисията съм го споделял, и тук го споделям пред вас. Идеята беше от постъпленията от приватизацията да отидат в отделен фонд, който фонд може да има многофункционално предназначение - и покриване на загуби от приватизация, и немалко депутати казват, дори да се покриват част от лихвите по облигациите за изчистените лоши кредити. Евентуално някъде ако се наложи да се покриват загубите при ликвидация, ако се наложи някъде саниране на някои предприятия да имаме малко възможност да подпомогнем някои от тези предприятия.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Дали ще хване декиш?
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Ето, е, ако искате, аз ви казвам. Сега, дали ще хване декиш или не, това е въпрос. Но, ето този е проблемът, по който искам още веднъж да помислите доколко МС/ЗТ 299.1 реално биха постъпили пари от приватизацията и как би трябвало да бъдат използвани.
И има още един друг факт, който също ми се ще да отчетете. Оценката на голяма част от експертите беше, че приходите са завишени и че те са нереалистично високи. Ако е така, то тогава дори тези източници, които ... (неразбираеми реплики)... Тука се подсказват, които не са видяни. Защото правилно беше подсказано, че сумата от 20 млн. от такси за телевизори и радиоапарати също е смешно ниска.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Смешна е.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Смешно е, нали? Което не означава, че изпълнителната власт не трябва да направи нещо в тази област. Но дори и да дойдат някакви постъпления по тези канали, те ще направят много по-обективна и по-реалистична приходната страна на бюджета и няма да се стигне дотам, че през 1994 г. да се упражнят повече разходи, отколкото са приходите и тогава да се излезе извън рамката на бюджетния дефицит с всички произтичащи от това последствия.
И най-накрая - с 27-о постановление. Най-малкото очаквах това предложение от господин Костов, честно казано. Защото много добре знае каква е ролята на 27-о постановление. Много добре. Защото това има поне две неща, по които аз ще бъда съвсем откровен пред вас.
Първо, от 27-о постановление, аз не съм много сигурен дали тези 1 млрд. и 800 хил. ще постъпят по две причини. Ако печалбата е 6 млрд., значи, първо, ние трябва да видим дали тези предприятия, които отчитат печалба, не са реализирали загуба през предходната година и ще трябва през 1994 г. да покриват от тази си печалба вече реализирани загуби. Това е първото нещо.
Второто, трябва да видим тези предприятия дали са 100% държавни, или това са акционерни дружества с други акционери, които съгласно чл. 5 на 27-о постановление не дължат дивиденти в приход на бюджета.
На трето място, ако всичко това е реално и тези 6 млрд. е печалба, при 50% средни данъци 3 млрд.отиват като данъци и останалата печалба вече, като остатъчна печалба, след образуване на резерви и други се определя 50% от нея като дивидент. Така 299.2 че в най-добрия случай, в най-добрия случай не може да бъде повече от 1 млрд. и 500. Но, аз се съмнявам, че и това може да постъпи по 27-о постановление.
В същото време още когато е създавано 27-о постановление се знае, че това е правилно, което беше посочено тука до... Покриването на разходите по ликвидацията на уранодобива, покриване на много от разходите по ликвидирането на предприятията в рудодобива се финансират от 27-о постановление. Ако ще ги вкараме в бюджета, за да се засили контрола, то тогава същите тия пари, които ще ги вкараме в приход, трябва да ги заложим и като разход.
Тук не искам тънкости да обяснявам. Аз затуй и се учудих, че именно господин Костов го казва. Защото, вие знаете как ни притискат международните финансови институции от гледна точка на субсидиите и относителният дял на субсидиите в бюджета. Тука действително има едно избягване, едно заобикаляне, субсидиране или покриване на загуби чрез 27-о постановление, но не влизат в бюджета и ние ... Разбира се, те го хващат, експертите на фонда, но по някой път и те си затварят очите.
И най-накрая, също което може би не трябва да ви го казвам, но е така. Това е единственият фонд, който дава възможност за малка маневреност на Министерство на финансите да гаси пожари, каквито бяха "Арсенал", каквито ще бъдат утре някои други трети, четвърти и т.н. Казвам ви го съвсем откровено. Така стоят нещата. Ваша воля е, разбира се с вота си при гласуването, да решите по един или друг начин тези проблеми.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви господин министър.
Господин Костов, имате думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Реплика на министъра ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е реплика, той знае какво да направи.
ИВАН КОСТОВ (СДС): От името на парламентарната група вземам думата, тъй като предложението беше направено от името на парламентарната група и ние можем да влезем в дискусия като цяла парламентарна група и да кажем своите съображения. 299.3
Първо, ние не казваме че всички пари, които ще влезат от бюджета по 27-о постановление, трябва да бъдат използвани за "популистки цели". Нека да бъде посочено направлението на използването, но една малка част от тях могат да бъдат използвани и за социални цели, защото никъде не е казано, че приходите от дивидента на държавата отчасти и изцяло трябва да се връщат отново в производството. Какво означава това всички дивиденти, които държавата получава, непременно да се връщат отново в производството и стопанските министри в Министерския съвет да решават сови проблеми, а социалните министри да се надяват само на бюджетната част?
Аз мисля, че това поставя в неравнопоставеност интересите на нацията. Тези, които са на икономиката и тези, които са на социалните министерства.
Що се отнася до това реалистично ли е числото от 1 млрд. и половина, които предложих. В справката, която Министерският съвет дава за 1994 г. планът на приходите е приблизително този - 1 млрд. 490 млн. Нека се запише точно това число, а не да се измисля някакво друго.
Аз съм съгласен вместо 1 млрд. и половина да се запише 1 млрд. 490 млн. и пак казвам, че парламентарната група счита, че ще бъде само от полза наистина за балансиране и удовлетворяване на интересите една поне неголяма част от тези пари да не отива непременно за гасене на пожари в стопанството, а да отиде и за социални цели.
Що се отнася до разходите за покриване на приватизацията и до смисъла на записа. Тези, дадени в приложение 1 от Агенцията за приватизация числа да бъдат записани в т. 1.9. на ал. 2. Това, пак подчертавам, това не означава да се каже, че тези пари ще бъдат изразходвани. В никакъв случай! Това не следва автоматично. Тъй като програмата на приватизацията свързва приходите с разпределенията на средствата по тези фондове, тъй като това разпределение е дадено в Закона за преобразуване и приватизация на държавните предприятия. Ако не се изпълни програмата за приватизация и тя не даде примерно 7 млрд. и половина, или 7 млрд. и 700, а да даде половината сума, тогава в тези 299.4 фондове, според схемата на закона, ще бъдат преведени половината средства. Тоест, не съществува задължение непременно да бъдат изразходвани тези пари.
И аз пак казвам обаче, че ако тези пари бъдат записани в т. 1.9., където става трансфера на бюджета по фондовете, парламентът ще знае, ще чака тези пари и ще настоява тези пари да бъдат получени, защото ще иска да ги разходва заедно с правителството.
Аз не виждам защо това нещо да не се направи. Защо правителството да не си поеме ангажимента, който произтича от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Защото законът е казал, че "програмата се приема заедно със Закона за държавния бюджет". И че щом от една страна се обещават, че ще се получат пари, то от другата страна трябва тия пари да се чакат да бъдат получени. В противен случай няма никаква финансова схема и няма никакво финансово задължение да се осъществи тази приватизация. И отново интересите могат да се окажат различни и например да надделее идеята за приватизация със схемата за масова приватизация. Масовата приватизация, по принцип не увеличава по никакъв начин и въобще не гарантира пари по схемата на Агенцията за приватизация. Правилно ли е? Правилно е.
Аз питам, ако се приеме схемата, която Министерският съвет прие в наредбата за участие на облигациите срещу лошите кредити по номинал в процеса на приватизацията. Тогава срещу тия 7 млрд. и 700 една част ще се появят във вид на облигации. И аз предполагам, че може би огромната част ще се появи във вид на облигации. И ето го проблемът тука. Това пари ли са и как ще бъдат използвани? Пари ли са тези пари, които ще се получат във вид на облигации, евентуално? Ако тези пари се дадат на фонда вижте какъв огромен проблем се появява. Парите се оказват във фонда за подпомагане и развитие на селското стопанство във вид на облигации. Какво ще направи фонда? Ако ги пусне на пазара, котировката не им е по номинал. Банката обещава, че котировката ще бъде 40 ст., или 45, или 49 ст. за 1 лв. номинална стойност на облигацията. Как ще се процедира с това нещо? Нима Народното 299.5 събрание е безразлично към това дали ще има пари като постъпления по Закона за приватизацията, в какъв вид ще бъдат тези пари и дали тези пари въобще ще се подават на някакъв разход?
Аз си мисля, че като си затваря очите парламентарното мнозинство, по този начин не предполага решаване на един от най-тежките проблеми на приватизационната програма. А това е финансовата схема на приватизацията.
Аз моля за това, нашите предложения да бъдат поставени на гласуване.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Ще бъдат поставени всички предложения на гласуване.
Следващият оратор е народният представител Петко Гинев.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Имаше направени процедурни предложения, които трябва да ги гласуваме.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, встрани от микрофоните): Кои са те? (Неразбираема реплика от господин Александър Праматарски)
Ама то отпадна въобще. То не е внесено от никого официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Имате думата, господин Гинев.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, встрани от микрофоните): Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Николов, много Ви моля, нека да говори ораторът.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов: Прощавайте, колеги, това което ви е раздадено допълнително за преразпределението на общините, приемете го като един документ, който неофициално просто е раздаден и по него в момента ние не дискутираме. Няма го! (Шум и реплики)
Разбира се, внася се официален документ, уважаеми колеги, от някого, и той трябва да се подложи... Така че е безпредметно, никаква процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Праматарски, имате думата. 299.6
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (СДС): Господин Николов, аз съм съгласен с Вас, че Министерството на финансите само по себе си, макар и част от Министерския съвет не може без правителството да е решило да го внася това нещо. Така или иначе обаче, то е по надлежен начин внесено и е на банките на всеки един народен представител и касае един важен въпрос, за който няма народен представител, тъй като всеки е избиран от някой регион и повечето са от по-малките общини да не е заинтересуван.
И вие сега казвате, оставете го настрани този въпрос той не е внесен. Внесен е и е на банките на всеки един народен представител.
Моля госпожа Ананиева, аз мисля, че и Вие ще се съгласите с това нещо. Въпросът е обаче, че процедурата е направена. Това което е предложено сега да не се приема, защото министъра на финансите предложи друго. Да направим 15 минути почивка, в която те да седнат и да видят наново да ги наложат по общини.
Аз много се съмнявам, че за 15 минути ще успеят. Затова възстановявам предложението, което и господин Костов направи. Нека този въпрос да се отложи и да бъде гласуван, че го отлагаме.
В противен случай просто няма да е ясно какво правим в момента. Аз правя моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: В писмото на министъра пише. "Изложеното по-горе налага подмяна на страница 12, 13, за този документ ли става въпрос. Нормално е всичко. Какво лошо има в това предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, един документ по който не се е произнесла комисията, правителството внася документи в Народното събрание, бюджетът се докладва от Бюджетната комисия. Бюджетната комисия не се е произнесла поради това. Това е въпрос, който ние на по-късен етап може да обсъждаме. Въпреки всичко, аз предлагам, ако искате процедурно да приемем, че по този документ внесен допълнително да не се разисква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Праматарски каза да се разисква.
ВЕСЕЛИНА РАШЕЕВА (от място): Правителството на второ четене не може да внася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Савов. СМ/КП 300/1.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждате, че тук губим около два часа за нещо, което било нищо. Вижте сега, поначало правителството е така да се каже институцията, която внася бюджета. Ако е внесло то тези страници, вие сте били задължени да ги прегледате и да излезнете със становище. Защото иначе става някакъв магически кръг, в който се въртим. И затова съвсем правилно според мен е предложението на господин Праматарски да гласуваме. Защото иначе остава хем го има, хем го няма. Ние ставаме за смях пред цялата нация, която слуша сега. Говорим два часа. Говорят найдобрите наши експерти. И след това изведнъж се казва: това нещо не съществува.
Моля ви се, да гласуваме, за да се разбере има ли го няма ли го.
Госпожа Ананиева, съгласен съм второ четене добре. Защо не се каза в началото още оттук, от господин Николов. Вие видяхте какви дебати имахме, в които участваше министъра на финансите. Нека се каже, нека се изясни. Ако искате да гласуваме, щом и вие сте на това мнение, смятаме го за несъществуващо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: От парламентарната група на БСП и коалиция господин Стоилов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Откровено ако говорим това е една грешка. Тази грешка е породена от подаването на натиска, който е проявен от някои депутати, представляващи големите градове. Не бързайте, в Бюджетната комисия неколкократно, министъра на финансите и неговите сътрудници пространно обясняваха това, което днес министъра на финансите накратко ви поднесе във връзка с намаляването на постъпленията в общините по линията на данъка върху оборота. Многократно беше казано това което и днес той съобщи, че намаляването на тези постъпления е взето под внимание, когато са структурирани субсидиите.
Уважаеми колеги, Бюджетната комисия именно поради това, на всички свои заседания разисквайки тези въпроси не излезна с предложения за някакви корекции в субсидиите за общините. И изведнъж във времето от вчера до днес се появи този свитък, който предизвиква вашите основателни и мои неодобрения. 300/2.
Така че свитъка е една грешка. В Бюджетната комисия, която работи 5-6 пъти върху бюджета, ние уважихме казаното от Министерство на финансите за структуриране на субсидиите по общини и днешните изяснения, според мен са достатъчни, за да снемат този въпрос.
Аз се присъединявам към повика, ако има възможност, Министерство на финансите да увеличи за сметка на някакъв допълнителен ресурс субсидиите за общините да не предложи такова решение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Праматарски, ще бъдете ли така добър да уточним това което трябва да се гласува. Господин Николов уточнете. Не разисква Народното събрание допълОт нително внесения материал от Министерство на финансите за субсидиите на общините.
Моля режим на гласуване. Това е само тяхно становище. Така че и без да гласуваме пак не трябва да се разисква. А те ако искат могат да вземат становище.
Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Разискваме първоначално внесените материали, а не допълнително внесения материал.
Моля режим на гласуване.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
Приема се предложението господин Праматарски.
От общо гласували 187, за 174, против 4, 9 се въздържат.
Давам думата на господин Петко Гинев, след което ще има половин час почивка.
ПЕТКО ГИНЕВ (ПСН): Уважаеми колеги, аз искам да внеса някоя яснота по това което е решено и предложено от Икономическата комисия.
Искам да се спра на следния пункт.
Аз подкрепям мнението изразено от господин Стоян Райчевски в чл. 1, ал. 2, точка 1.4.8. да има допълнителен ред за изплащане на бежанския заем по Спогодбата на Моллов-Кафандарис.
Тук искам да се спра на още две неща, че най-добре е и ви предлагам на всички да се обединим около съгласуваната сума от 30 млн. лв., като предварително знаем, че с тази сума 300/3. ние не можем да решим цялостно въпроса на бежанците от Тракия, от Македония, но все пак ще поставим началото на едно негово успешно решаване в следващите няколко години.
Затова отхвърлям предложението на господин Райчевски за сумата 100 млн. лв., защото няма откъде да я намерим в така оскъдния ни бюджет.
Още две думи искам да кажа. Бих желал да подкрепите горещо предложението, както отляво, така и отдясно на господин Реджеб Чинар за квартал "Хисаря" в Хасково, защото това което се случи и това което още продължава да бъде е наистина едно национално бедствие, което трябва да намери своето решение в страната.
Призовавам ви просто да подкрепите и двете предложения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Давам половин час почивка. Като междувременно ще бъдат систематизирани направените предложения. Остават за изказване Стойко Пенчев, Христо Атанасов, Павел Шопов, Ескенази, Лорета Николова, Емил Юруков, Стоян Иванов, Йордан Тодоров, Георги Панев.
17 ч. и 35 м.
300/4.
(След почивката)

18 ч. и 15 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Моля народните представители да заповядат в залата. (Звъни) Продължаваме заседанието.
Има думата народният представител Стойко Пенчев. Следващият оратор е народният представител Христо Атанасов.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, ще се старая да бъда кратък по проблематиката, свързана с транспорта и неговото обезпечаване. Причината за това да поискам отклонение от определени средства е свързано с това, че железопътният транспорт в Република България на етапа 1994-1995 г. ще обезпечи товарни превози в направленията Изток - Запад, които могат да донесат изключителни печалби за страната само от транзитно преминаване, от порядъка на 800 милиона до 1 милиард.
В същото време в продължение на три години железният път е в изключително тежко състояние, което довежда до положението скоростите да бъдат понижавани, а липсата на търговска скорост на съвещанието, което в момента се провежда в Синая - Румъния, може да доведе до отклоняване на основния товаропоток от Република България и на практика една изключителна загуба от транзитните превози.
Вторият важен момент, това е, че създавайки и укрепвайки магистралните пътища, на практика вдигайки търговската скорост, ние ще обезпечим две неща:
първо, това, че ще има привличане на товари, тоест, приходи за държавния бюджет и
второ, както казва народът, "Да чукнем на дърво", ще обезпечим проблема със скоростите за експресните и пътническите влакове.
Вие знаете, че лошият железен път е една от причините за неприятностите, които стават, за катастрофите, които стават, по нашите железопътни магистрали и съответните направления. ВТ/ВЙ 301.1
Затова моята молба е, съобразявайки се с това, което Министерство на финансите е отделило, тоест 50 на сто от исканата сума, да бъдат прехвърлени средства по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7 50 милиона от ремонта на бюджетните организации и също чл. 1, ал. 2, т. 1.4.7. - от ремонта за поддържане на пътищата - 50 милиона, или общо за покриване на загубата от производството 1.4.7. да бъдат прехвърлени 100 милиона.
По чл. 1, ал. 2, 1.6.1. - 50 милиона от субсидиите на софийския градски транспорт. Тук ще направя един ремарк, за да обясня проблема със софийския градски транспорт. Неадекватен е начинът, по който се действа, по определянето на субсидиите. За трета поредна година за територията на цялата страна се определя субсидия от порядъка на 200 до 400 млн. през тази година, за София-град се отделят от 300-400, тази година 600 млн., или се получава така, че пътникопоток, 883 милиона пътникочаса за 1993 г. се покриват с една трета по-голяма сума, отколкото за 1 млрд.и 972 млн. пътникочаса за цялата територия на страната.
Ние имаме пълното основание да искаме той да бъде намален за сметка на обезпечаване на железния път и аргументите, които изложих.
И вторите 50 милиона по чл. 1, ал. 2, 1.6.1., това са субсидиите за пътнически превози, падат от транспорта за цялата територия на страната. Тези четири суми по 50 милиона дават възможност с 200 милиона да бъде увеличена субсидията по капиталните вложения и да бъдат прехвърлени средствата по чл. 1, ал.2, т.2, с което на практика ние ще обезпечим около 65 на сто от железния път, или ще дадем възможност, първо, да не падат скоростите, второ, да бъде обезпечена безопасността на движението.
Плюс това искам да добавя, уважаеми колеги и господа министри, че става дума и за социален елемент, затова защото железницата на практика е една социална структура в транспорта. Знаете, че това е най-масовият вид транспорт и неговото обезпечаване ще даде възможност да не бъдат повишени цените на билетите, ще даде възможност, аз го заявявам това по простата причина, че само инфлационните процеси ще бъдат прибавени, но ако ние не обезпечим железниците, ще се наложи с 25, 30 и 40 на сто да бъдат увеличени билетите, а става дума за масовия вид транспорт. 301.2
Затова моля да бъда правилно разбран и да бъде покрепено предложението, което направих във връзка с транспортната система, респективно български държавни железници - капитални вложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев. Реплика от народния представител Стойчо Шапатов.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, не е обичайно от една и съща партия да се правят реплики към колегите, но моята реплика към господин Стойко Пенчев е следната. Не счита ли г-н Стойко Пенчев, като заместник-председател на Транспортната комисия, излъчен от редовете на БСП да представлява нашата коалиция в тази комисия, че ръководството на Български държавни железници, в лицето на генералния директор Атанас Тонев, който е членувал повече от 20 години в БКП, но това не означава, че ние трябва да го подкрепяме. По негово време станаха две от най-големите железопътни катастрофи в страната.
В същото време културата на обслужването в БДЖ се понижи до равнище, каквото Българските държавни железници изобщо не помнят.
В този смисъл моята реплика към г-н Пенчев е следната: нека ръководството на БДЖ да не плаче само за дотации, а действително на базата на професионализма и на базата на структурни и други промени в БДЖ, а там нищо не е покътнато, да разкрият резервите и да не плачат винаги само за дотации, защото данъкоплатците са ни изпратили тук да защитаваме техните интереси, а не само да се дават дотации от републиканския бюджет, които потъват неизвестно къде. (Ръкопляскания и възгласи: "Така е!" от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Шапатов. Друг желаещ? - Няма. Господин Пенчев, ако желаете дуплика, заповядайте. Следващият оратор е народният представител Павел Шопов. Христо Атанасов се отказа.
СТОЙКО ПЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, колеги, по повод на направената реплика не искам да 301.3 оспорвам мнението на г-н Шапатов. Това си е лично негово мнение, но колкото по отношение на ремонта на пътя и това, което изложих, се придържам към казаното и смятам, че двете неща нямат общо по проблемите на бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата народният представител Павел Шопов. Следващият говорител е народният представител Лорета Николова.
ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаеми колеги, пак да се върнем на този болен въпрос - за субсидирането на общините. И аз смятам, че тук трябва да го повдигнем и да направим съответни предложения, да спрем гласуването му в този вид, както е предложено по така раздадения ни бюджет, защото заковем ли го в чл. 1, трета позиция, аз мисля, че нататък няма да можем да направим корекция по всичките тези въпроси, които повдигаме.
Историята на този проблем е такава, че започва във връзка с разпореждането на Министерство на финансите от 1993 г., с което данъкът от оборота на предприятията в общините преминава в централизирания бюджет, докато до този момент този данък е минавал като собствени приходи в бюджетите на общините.
Моето предложение, на група народни представители, е направено във връзка с проблемите на град Пловдив, но този въпрос касае всички общини в страната, особено големите общини. И въпросът за град Пловдив повдига проблема за всичките останали общини и трябва да бъде направена тази корекция, за да не се получава недомислица. Случаят за град Пловдив представлява една чудесна илюстрация за тази наша теза и мисля, че всичко това трябва да се разбере въз основа и във връзка с цифрите, които ще ви цитирам по този повод. 301.4
В град Пловдив от собствени приходи са събирани някъде около 855 млн. лв., казвам кръгло цифрата, без да стигам до левове, от които 350 млн. лв. - от данък оборота, т.е. по този ред, по този начин, за който ви говоря. С въпросното разпореждане всичките тези 350 млн. лв., които са очаквани да бъдат като приход за 1994 г., ще отидат в държавния бюджет, с което тези 855 млн. лв. ще се намалят и ще останат някъде около 525 млн. лв., което не се взема предвид, по-точно не беше взето предвид изобщо при така раздадения ни бюджет.
В свитъка, за който стана днес въпрос и по който в крайна сметка до този момент не е направено нищо и мисля, че няма несъгласие, нямаме противоречия по този въпрос, се отпускат едни още 110 млн. лв. за град Пловдив, с което общо субсидиите се увеличават на 655 млн. лв. и на пръв поглед има едно много голямо увеличение със 110-115 млн., по което тук даже от страна на колегите от лявата страна беше направена реакция, която беше негативна, но явно, че просто е въпрос на неразбиране. Аз не мисля, че има и някаква спекулация. Мисля, че господин Койчев я направи.
Както ми беше подсказано и ми бяха направени обещания в кулоарите от страна на служители на министерството, можело по един определен начин да отпадне необходимостта тази сума да влиза в бюджета от данък оборот от миналата година някъде до 1 април. Но дори и да направим една такава сметка, при найдобрия вариант до 1 април, когато вече ще действа данък върху добавената стойност, пак остават 200 млн. от всичките тези непокрити. Така че и тази сума от 110 млн. лв., която се представи и която е във въпросния свитък, който ни беше раздаден, ще бъде абсолютно недостатъчна.
Повдигам този въпрос, мисля, че той трябва да бъде обсъден и трябва да бъде взето предвид поне да бъде предоставено на всичките тези общини по някакъв начин възможност да бъдат компенсирани тези суми, които ще влизат в бюджета от данък оборота, после вече от данъка върху добавената стойност поне до такъв размер, в който те са постъпвали до този момент в общините от данък оборот. Иначе ще последва един огромен дефицит. И без това например за община Пловдив - аз предполагам, че и за другите общини е така - тези дефицити са много големи. ПловБП/КП 302/1. дивската община например за 1992 г. е взела 96 млн. безлихвен кредит, миналата година има още по-голям кредит и считам, че трябва да бъде направена една корекция с оглед да се избегне това недомислие.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Шопов.
Желаещи за реплики? Не виждам.
Има думата народният представител Лорета Николова. Следващият оратор е господин Илко Ескенази.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, колеги, уважаеми господа министри! Излизам, за да направя следното предложение за промяна в чл. 1, ал. 1, точка 1.9. за попълване на извънбюджетни фондове, в това число към фонд "Стихийни бедствия", сумата от 300 млн. да бъде намалена с 10 млн., като тези средства да бъдат прибавени към целевата субсидия на община Дупница за нуждите на водоснабдяването, като в чл. 7 на страница 16 срещу община Дупница целевата субсидия от 8 млн. 280 хил. лв. да стане 18 млн. 280 хил. лв.
Мотивите ми за това предложение ще изложа съвсем накратко. Проблемът за водоснабдяването на община Дупница стои от близо 15 години, като този проблем нееднократно е повдиган пред много министерства, пред много институции. Проблемът се задълбочи особено след опита да се осъществи реализацията проекта на ВК "Рила". От около десетина години общината е на почти целогодишен воден режим и през зимата, и през лятото, като през топлите летни месеци има райони в общината, които със седмици нямат вода дори и по един час през деня за пиене. Молбата ми е да се гласува това направено от мене предложение, тъй като е едно недомислие, един парадокс - град, който се намира в подножието на планина като Рила, да има проблем с водата.
Обръщам се също и към господин Стефан Стоилов, който вчера подкрепи основателно направеното предложение за водоснабдяването на трите общини Свищов, Монтана и Перник, като смятам, че община Дупница е с не по-малки проблеми за водоснабдяването.
Апелирам да гласувате направеното от мене предложение.
Благодаря. 302/2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Николова.
Желаещи за реплика? Руслан Семерджиев желае реплика.
РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ (ПСН): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаема колежке Николова! Аз не искам да правя реплика и да се засягате от това, което ще кажа. Но искам да използвам случая да се обърна към всички наши колеги и да ви дам и някоя допълнителна информация. В България има над 140 общини, които са със затруднения във водоснабдяването и то затруднения, подобни на тези, които вие току-що обяснихте с община Дупница. Моля всички колеги да избегнем тази възможност да демонстрираме нашата привързаност към общините си, защото аз съм убеден, че нито един от нас няма намерение да засяга този общински интерес. Точно обратното - всеки един от нас с всички възможни средства защитава тези интереси, независимо от политическата си принадлежност. Но ако изпаднем в такъв спор и надпревара кой колко пари да осигури за водоснабдяване, означава, че ние въобще няма да приемем Закона за бюджета. А в същото време искам да ви кажа, че с 10 млн. убеден съм сто процента, че вие няма да решите дори 10 на сто от проблемите на общината. (Реплики от СДС)
Колега, една от големите грешки и причини да се стигне до това състояние е тази година - 10, догодина - още 10 и така 30 години, без да се реши проблемът. А проблемът ще се реши, ако дадем на община Дупница 100 млн., за да си реши този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Друг желаещ за реплика? Няма.
Госпожо Николова, ще ползвате ли право на дуплика? Имате думата.
ЛОРЕТА НИКОЛОВА (СДС): Аз бих се съгласила с направеното изказване на господин Семерджиев, че общините в страната са около 140, които имат същия проблем с водоснабдяването, но не всички се намират в район като нашия, т.е. в подножието на една доста водна планина, бих казал. Така че мисля в случая това да не касае нашата община. И още повече, ако вие наистина смятате с предложението си да ни решите проблема, дайте ни тези 100 млн. и ние просто ще си имаме вода. 302/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Николова.
Има думата народният представител Илко Ескенази. 302/4. ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Вземам думата, за да направя едно съвсем конкретно предложение, което обаче според мен засяга и парламентарната подкрепа на една важна дейност. Става дума за следното. Аз предлагам увеличение в разходната част на държавния бюджет по чл. 1, ал. 2, т. 1.4.6. и т. 3.3. Това няма толкова значение. Те са детайлизирани в чл. 4 и чл. 7 съответно в разходи за Българска академия на науките и община Варна. По-същественото обаче е откъде трябва да се вземат тези средства. И аз тук се обръщам към правителството, към министъра на финансите и към заместник-министър председателя Карабашев. Става дума за следното - че има възможности в приходите от глоби и санкции да се предвиди едно увеличение, което според мен се равнява някъде на около 50 млн. лева. Защото у нас не са санкционирани никои нерегистрирани чуждестранни инвестиции.
Известно е, че поголовно се правят дори доста фиктивни инвестиции, в резултат на което се реализират печалби и не се прави дори това, което се предвижда в нашия закон - тяхната регистрания. Или пък ако е регистрирана самата инвестиция, която е твърде малка, не се регистрира увеличението на инвестициите.
Като вносител на Закона за чуждестранните инвестиции аз съм поддържал винаги, че законът трябва да бъде либерален. Обаче най-добре е чрез контрола, осъществяван при регистрацията, държавата да има поглед какво става с тези инвестиции, коя чужда фирма какви акции има, какви дялове, какви недвижими имоти е придобила и т.н.
Няма никакво съмнение, че голяма част от фирмите изобщо не регистрират инвестициите си. Припомням, че в чл. 16 от Закона за чуждестранните инвестиции, и по-точно ал. 2, се предвижда една санкция от 10 на сто от направената инвестиция.
Ето защо моето предложение е в приходната част на бюджета по чл. 1, ал. 1, т. 2.3. - "Приходи от глоби и санкции", да има едно завишение от, предлагам, 50 млн. лева, което може да бъде реализирано на базата на нерегистрираните чуждестранни инвестиции.
Тук обръщам внимание, че има компании, които претендират дори, че са национални компании, а всъщност те са чужди и те трябва да регистрират своите инвестиции в страната. СД/ВР 303.1
И съответно предлагам тези 50 милиона да бъдат разпределени в разходната част на бюджета, съответно: за Българска академия на науките - 30 млн. лева, и за една старшно належаща нужда на община Варна, това е ремонтът на така наречения "Аспарухов мост", който ако се срути, наистина ще нанесе неимоверни щети. Може да бъдат жертвани и много човешки живота.
Това е моето предложение и аз мисля, че правителството в лицето на господин Карабашев и господин Александров ще подкрепят такова увеличение. А като предложител държа то да бъде обвързано със съответни разходи. Това е нашето право - да предлагаме увеличение на разходите, като намерим и откъде да идват тези приходи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Господин Карабашев, Вие желаете думата. Заповядайте.
Има думата заместник-председателят на Министерския съвет Валентин Карабашев.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ескенази, Вие повдигнахте един действително интересен въпрос. Действително след създаването на Комисията по чуждестранните инвестиции към Министерския съвет през лятото на миналата година ние констатирахме, че голяма част от осъществените инвестиции в България, регистрирани в съда, не са изпълнили задължението от Закона за чуждестранните инвестиции да направят и съответната регистрация в Министерството на финансите, както изисква законът. По тази причина изпратихме предупредителни писма до всички известни ни чуждестранни инвеститори, в резултат на което през месеците след създаването на комисията голяма част от тези фирми осъществиха регистрацията в Министерството на финансите.
Разбира се, най-вероятно и в момента има инвестиции, които не са регистрирани по съответния ред и би трябвало да бъде заплатена съответната санкция. Не съм убеден обаче, че сега, в момента, сме в състояние да преценим точно какъв е размерът на тези нерегистрирани инвестиции и съответно 10 на сто от този размер като санкция, за да включим като сигурен приход в приходната част на републиканския бюджет 50 млн. лева.
Благодаря ви. 303.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карабашев.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (от място): Искам да направя дуплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Дуплика на него? - Недейте! На министър недейте! Нали знаете, че реплика на министър не се прави? Това е правилникът. Но..., ще си допълните ли предложението?
Има думата господин Илко Ескенази да си допълни предложението. Надявам се в рамките на минута.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз не разбирам защо има възгласи против това, след като аз се опитвам да предложа едно увеличение на приходите, при това за сметка на тарикатите, които не се регистрират инвестициите или не си регистрират увеличението на инвестицията.
Така че моята мисъл е такава: първо, има голяма част от инвестициите, която не е регистрирана; второ, не е изпълнено задължението за увеличение на регистрираната инвестиция. Аз не говоря за тези, които са регистрирали с 50 хил. лева едно дружество. Но става дума, че това дружество купува недвижими имоти, това дружество купува акции, дори спекулира. Е, ами на базата на това могат да се реализират тези приходи!
Нещо повече, аз съм готов в частен разговор да посоча точно откъде могат да се вземат такива глоби. И бих настоявал да се съгласим за едно такова увеличение, можем да поспорим в какъв размер да бъде, но това ще представлява (забележете, колеги!) един важен натиск, за да могат да бъдат гонени тези мошеници, които, използвайки законодателството, не спазват докрай изискванията и в крайна сметка действат във вреда на икономиката. Аз мисля, че не бива да се противопоставяме точно на това. Правителството на основание на това задължение ще получи подтика наистина да ги гони и да ги санкционира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Има думата народният представител Емил Юруков. (Реплики от блока на ПС на БСП: "Той вече се изказа. Той вчера се изказа.")
Следващият оратор е народният представител Стоян Иванов. 303.3
ЕМИЛ ЮРУКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Нищо страшно няма от това, че съм се изказал вчера. Наистина изказах се. (Шум в блока на ПС на БСП) Ако мислите, че и това ви пречи, за да заседаваме като парламент, това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Юруков, да Ви кажа. Понеже в правилника пише, че два пъти по един и същи въпрос... Това е. Затова Ви се прави възражение.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Уважаеми колеги, това, което ще кажа, е много важно, защото никой от вас няма да го каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Казали ли сте го вчера? - Не сте.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Тъй като госпожа Мими Виткова вчера направи същото нещо... (Шум и реплики в блока на ПС на БСП)
Господин Костадинов, това ще засегне и Вашия избирателен район! Недейте да скачате така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Недейте да влизате в пререкания! Дал съм Ви думата, говорете! (Шум и реплики в блока на ПС на БСП)
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Ела, бе, ти и Венци би, ела!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Юруков, продължавайте с изказването.
ЕМИЛ ЮРУКОВ: Аз искам да взема отношение по въпроса, който беше подметнат точно днес и от министъра на финансите. Господин министърът тук каза, от тази трибуна, това ми даде повод и да направя изказването и своето предложение, че в законопроекта, който е пред нас за второ четене, са предложени тук едни неразпределени трансфери за общините, които са за пожарогасене в моменти, когато възникнат. 303.4 Господин министър, много по-лесно е да предпазите нещо преди да е станало, така че моето виждане е, че в общините, които имат в районите си в самата община болницата е без статут на районна болница, а обслужва по повече от три-четири общини, каквато е общината в Гоце Делчев, в Разлог, в Дупница, които обслужват по четири-пет общини. Там критериите, които ни определят общинските бюджети абсолютно не съвпадат с определянето на бюджета на тези общини. И точно за това тази година - 1993 г. - взривовете бяха най-големи и тази година наистина се страхувам от това, което е предложено като бюджет, че ще взриви тези общини.
Аз това не мога да го приема. Това са остарели критерии за едно легло, за използвани леглодни да се определят бюджетите на тези общини. Едно легло е относително нещо. Има общини, които имат такива болници и наистина имат по-голяма използваемост независимо, че тук не се казва, че се определя каква е стойността и сумата за поддръжката на едно легло и колко средства са изразходвани. Тези критерии пък са извадени.
След това - броят на населените места. Една община може да има петнадесет населени места, друга община да е с десет населени места. Веднага се хваща и веднага отивате по другия критерий за общия брой на жителите, на населението в съответната община.
Тук двата критерия, които са първите - за обединена районна болница и общинска болница аз не знам кой от тези критерии е спазен при определянето на бюджета на тези общини, които обслужват повече от три общини на самата територия.
Затова имам конкретно предложение - по ал. 2, т.3.3 сумата от 1 млрд. 886 млн. и 100 хил. да остане 886 млн. и 100 хиляди, а единия милиард, който е искам да се прехвърли в чл. 4 един милиард към 42 млрд. 265 млн. и 500 хил.лв. и стават 5 милиарда ... И да бъде записано: 76 точка да бъде след това записано или под буквата "а" или като точка 77 и да се увеличат с един номер тези номерации и да бъде записан текстът: "Болници обслужващи повече от три общини". И срещу този ред да бъде записано един милиард. Съответно Министерството на здравеопазването ще ги разпредели на тези общини, които обслужват повече от три общини в съответния район. (Шум и реплики в залата)
Колега, Вие от място ми вдигате ръка, обаче вчерашното ВЙ/ЙА 304.1 Ваше предложение - на калпак на всяка община да ги разпределите и взривът си е готов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Юруков, недейте влизайте в пререкания. Благодаря Ви.
Да реплекираме или да продължаваме нататък? (Шум и реплики в залата)
Няма желаещи.
Има думата народният представител Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (ПС на бСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателя, уважаеми господа министри, колеги!
В сравнение с досегашните макроикономически проблеми и суми, за които ставаше дума досега моето предложение може би ще ви се стори малко незначително, частно, но въпреки това искам да ви помоля да го подкрепите.
За какво става дума?
Техникумът по дървопреработка в гр. Бургас се изправя пред следния проблем: в резултат на действащия Закон за реституцията сградите на техникума, в които се провеждат практически занятия в началото на 1995 година трябва да бъдат освободени. Техникумът е поставил своите проблеми в Комисията по околната среда, тъй като той се пада подчинен на Комитета по горите, т.е. е в сферата на Комитета по горите и по този повод становището на Комисията по опазването на околната среда е положително. Същото становище изказа и Министерството на финансите. Тоест, то се отзовава на нуждите на техникума и в енговото становище е записано, че то приема предложението на комисията да бъдат осигурени исканите три милиона лева за започване строителство на нова база за практически занятия на техникума.
В резултат на това в сега раздадения ни проект за второ четене на бюджета в ал. 1 на чл. 1 в т.2.7.4. се записва: "Двадесет милиона приходи от фонд "Опазване на околната среда", които в разходната си част са предназначени отчасти и за решаване проблемите на този техникум.
Но съмненията, изказани от някои колеги по повод законността на записването на тези суми, т.е. използването на сумите от фонд "Опазване на околната среда" за нуждите на бюджета са малко съмнителни и аз не знам дали това ще бъде гласувано, поради 304.2 което искам да направя следното предложение:
Тази инвестиция от три милиона лева да бъде финансирана от извънбюджетната сметка по фонд "Лесокултурни мероприятия", който се управлява от Комитета по горите.
По този начин нека да добие следния вид моето предложение, което е конкретно: "Да се даде нова точка 2.7.7. в чл. 1, ал. 1 със съдържание: "От фонд "Лесокултурни мероприятия" - три милиона лева", което разбира се да се отрази в приходната част на ал. 1 на чл. 1.
И в ал. 2 на същия чл. 1, т.1.4.8. записаната сума да се завиши с три милиона лева, но това все пак да се знае, че тези средства целево са предназначени за базата на техникума.
Ако се запази т.2.7.4. за ползването на 20 милиона средства от фонд "Опазване на околната среда" аз ще изтегля своето предложение, но ако тя отпадне аз подкрепям моето предложение и моля всички колеги да го подкрепят. Касае се за минимална сума, която обаче има да решава, бих казал, хайде да не кажа огромни за нас, но за хората, които ръководят този техникум, сериозни проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Желаещи за реплики не виждам. Да не ме обвините ...
Има думата народният представител Йордан Тодоров.
Следващият оратор ще бъде народният представител Георги Панев. 304.3
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Йордан Тодоров от Нов съюз за демокрация.
Колеги, искам да направя едно предложение по раздел първи, чл. 1, т. 2.7.3. Въпросът е твърде важен - за здравеопазването. Затова, моля на първо място да бъда подкрепен от всички колеги-лекари от всички страни на тази зала.
Става въпрос за следното. В т. 2.7.3. в приходната част на бюджета е включена извънбюджетната сметка на Министерството на здравеопазването, по чл. 1 от 146-о Постановление на Министерския съвет от 1991 г. Касае се въпросът за 50 млн.лв., к които се отнемат от разпореждане на Министерство на здравеопазването и се дават ...
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (встрани от микрофоните): Пак на него.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Не на него, господин Николов. На него за същите цели, които аз ще изтъкна тук се дават 7 млн. и 800 хил.лв. от 50 млн.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (встрани от микрофоните): Не е вярно това.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Вярно е. А, примерно за увеличаване на ремонти на пътищата, тоест за ремонти на хора се дават 7,8 млн., а за ремонти на пътищата се добавят, може да си видите предния проект, 150 млн.
Приходната част е увеличена с 300 млн. и разходната част е увеличена с 300 млн.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ, Свищов (встрани от микрофоните): Те са от столичната община.
ЙОРДАН ТОДОРОВ: Изземането на тези средства, от извънбюджетната сметка на министерството, ще застраши сериозно доставката на медикаменти, консумативи, ваксини и други животоспасяващи лекарствени средства, които се закупуват на едро по централизирани доставки и се предоставят безплатно на здравната мрежа, на цялата здравна мрежа.
По силата на 146-о постановление на Министерския съвет от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването министерството осигурява доставката на ваксини, тестове МС/ЗТ 305.1 за СПИН, за вирусен хепатит, кардиостимулатори, половината се нуждаем от тях, радиоизотопи за диагностика, консумативи за хемодиализа, без които хората умират.
С решение на правителството възстановените до края на миналата година средства от продадените на здравните заведения медицински стоки се използват за разплащане с фирмите-доставчици. Предявените досега претенции от чуждестранните фирми-доставчици, по наша проверка, възлизат на 25 млн.лв. Наличният остатък по чл. 1 на 146-о постановление на Министерския съвет, тоест, извънбюджетната сметка на Министерството на здравеопазването е, 79 млн.лв., от които средства след разплащане по договорите с доставчиците министерството ще продължи да закупува необходимите медицински стоки за хемодиализа, ваксини, тестове и т.н.
През 1993 г. поради недостига на бюджетни средства и неритмичното превеждане на субсидията не са били осигурени необходимите средства за доставка, както следва: на радиоизотопи 11 млн.лв., за кардиостимулатори - 10 млн.лв., за диагностикоми за СПИН и други - 22 млн.лв. Тези средства са били осигурявани от извънбюджетните източници на министерството, с което се подпомага бюджетният недостиг всяка година.
Освен това при проверка се оказа, че Министерството на здравеопазването има все още неизплатени задължения към чуждестранни доставчици за извършен внос през 1989 и 1990 г. на животоспасяващи медицински стоки за около 270 млн.лв., независимо от преведените по решение 153 от 1992 г. на Министерския съвет средства.
Този недостиг на средствата, е свързан с бързата промяна на курса на чуждестранната валута през 1992 и 1993 г. Министерството има намерение част от тези задължения да покрие от извънбюджетната сметка, за която става дума.
С проектобюджета за 1994 г. по – 12 "Други разходи" на министерството" във функция "Здравеопазване" са предвидени 405 млн.лв., които ще бъдат крайно недостатъчни за осигуряване на тези жизнено необходими за здравната мрежа консумативи.
Освен това, текущо през годината Министерството на здравеопазването е компенсирало неритмичното превеждане на субсидията от бюджета като е осигурявало от извънбюджетните си средства текуща издръжка на Института за бърза медицинска помощ "Пирогов". 305.2
От 1993 г. са останали неразплатени разходи както следва:
- за издръжка на здравните заведения, които финансира министерството и неизплатени задължения от националните центрове, които се финансираха от Министерството на финансите в размер на 40 млн. 692 хил.лв. ;
- за извършени строително-монтажни работи по обекти на министерството - 31 млн. 176 хил.лв. или общо 71 млн. 868 хил.лв., които разходи биха могли донякъде да се покрият от бюджета, донякъде от тази сметка.
Освен това, били са проведени конкурси за доставка на диагностикоми за СПИН за 55 млн.лв., консумативи за хемодиализа - 366 млн., ваксини за 83 млн., за радиоизотопна диагностика - 26 млн.лв., кардиостимулатори за 33 млн.лв. при курс на долара 35 лв.
Поради недостиг на финансови средства те не ще могат да бъдат закупени поради това, че няма да могат да бъдат сключени договорите.
Уважаеми колеги, още веднъж искам да подчертая, че отнемането на 50 млн.лв. от извънбюджетната сметка на Министерството на здравеопазването ще доведе до невъзможност да се осигури доставката на изключително важните за здравеопазването ваксини, консумативи за хемодиализа, кардиостимулатори, радиоизотопи, тестове за СПИН и други, и всички произтичащи от това рискове на отрицателни последствия с дълготраен ефект върху здравето на населението.
В условията на критично здравно състояние на нацията, нарастваща заболеваемост от туберколоза, нарастване на смъртността от сърдечносъдови и онкологични заболявания, продължаващата икономическа криза и хроничният недостиг на бюджетни средства с извънбюджетните средства на Министерството на здравеопазването, които са крайно необходими сега за доставката на горепосочените жизненоважни и с национално значение медицински стоки, се преодолява временния общ недостиг на финансови средства. Отнемането на тези 50 млн. ще доведе до непредвидими последици в национален мащаб.
Затова предлагам т. 2.7.3. от извънбюджетната сметка на Министерство на здравеопазването да се заличи. 305.3
Но, не виждам господин Николов. Надявам се, че той си го е вече е записал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Секретарката на тяхната комисия, господин Тодоров, записва също. Това е секретарката на комисията. После, и стенограмата.
Благодаря Ви, господин Тодоров.
Желаещи за реплики не виждам. Отиваме нататък.
Има думата народният представител Георги Панев. Следващият оратор е народният представител Юрий Борисов.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри!
От приведените от мен данни, при първото четене на бюджета, данни, резултат от обстойни и задълбочени и сравнителни анализи стана ясно, че висшето образование и науката са пепеляшката на този бюджет. Като казвам "пепеляшката" имам пълното съзнание за това, тъй като общо нарастването на субсидиите за висше образование и наука, в този проектобюджет, спрямо бюджета за 1993 г. е 9,7%. И тази цифра се потвърди и от втората справка, която ми беше изпратена от Министерството на образованието и науката. Тогава направих предложения, които сега конкретизирам и са депозирани по надлежащия ред до председателството на Народното събрание. Ще ви ги прочета буквално така, както са внесени.
Първото предложение. Сумата в чл. 1, ал. 1, т. 1.6. "Субсидии" в този проектобюджет да бъде намалена с 1,5 млрд.лв., които да бъдат прехвърлени в чл. 4, ал. 1 за нуждите на висшето образование и науката и разпределени в съотношение 1,5:0,8.
Второ предложение. Сумата в чл. 1, ал. 2, т. 1.7. "Лихви" да бъде намалена с 3,5 млрд.лв., които да бъдат прехвърлени в чл. 4, ал. 1 за нуждите на висшето образование и науката и разпределени в съотношение 1,5:0,8.
Трето. Като поддържам предложението на господин Валентин Василев за увеличаване на разходната част на бюджета с 6 млрд.лв. предлагам 1 млрд.лв. да бъде прехвърлен в чл. 4, ал. 1 за нуждите на висшето образование и науката и да бъде разпределен в съотношение 1,5:0,8. 305.4
Уважаеми господин председателстващ, централното ми предложение не е по чл. 1. То е по чл. 4, но аз Ви моля тъй като то е кратко да го съобщя сега на уважаемата аудитория, тъй като и много хора все пак ни слушат и имат отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е ли по-добре да вземете думата при чл. 4 и да го направите? Да го направите тогава. Сега и да го направите няма да се обсъжда.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Тогава, уважаеми господин председателстващ, аз Ви моля да бъда записан тогава за чл. 4 по дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, разбира се. Моля Ви, никакъв проблем няма.
ГЕОРГИ ПАНЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Следващият, има думата народният представител Юрий Борисов.
Следващият оратор е народният представител Карамолла. 305.5 ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз се радвам, че ще се окаже, че 240 депутати поддържат предложението за увеличаване на субсидиите за науката, затова аз ще бъда съвсем кратък.
Тук бяха направени вече няколко предложения за увеличаване на субсидията на БАН. Нашето предложение е 60 милиона да бъдат отделени по чл. 1, ал. 1, т. 2.7. - "Вноски от специални извънбюджетни сметки".
Това, което искам да кажа от тази трибуна, е, че ние не правим алтернативно предложение. Нашето предложение може да допълни всички останали предложения, които бяха направени във връзка с БАН и във връзка с науката. Затова защото, БАН, за да може да догони инфлацията трябва да получи още 90 милиона. Фактически това, което ние предлагаме, не е решаване на някакви реални проблеми на Българската академия на науките, просто един знак, че проблемите на науката са и наши. Ние просто разбираме в какво състояние се намира тази институция.
И още едно изречение. От тази трибуна прозвуча мнението, че ние не бива да възстановяваме преференциите на висшите учебни заведения и науката. Аз искам категорично да протестирам, затова защото тези преференции са от 1912-та година и ние не можем да си позволим да отнемаме нещо, което просто е извоювано и е практикувано в продължение на толкова много години.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Няма желаещи за реплики. Моля има думата народният представител Карамолла.
Следващият оратор е народният представител Димитър Йончев.
ХЮСЕИН КАРАМОЛЛА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, вземам думата относно направеното предложение от колегите народни представители от Хасковския избирателен район, господин Реджеб Чинар и Петко Гинев. Най-вече се отнася за много малка сума, а именно от 3 милиона, която да се предоставя от фонд "Стихийни бедствия" за възстановяване на изгорялата хасковска джамия. СМ/ВР 306.1
Аз като член на Комисията по вероизповеданията съм получил много сигнали и районът като областен център и с доста население от мюсюлмани и има острата нужда от възстановяване на тази сграда.
Мисля, че сумата е много малка. Призовавам всички народни представители да подкрепим, именно да се възстанови и хората да си имат своята необходимост за изпълняване на своите религиозни ритуали.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карамолла.
Следващият оратор е народният представител Стефан Стоилов. Аз останах с впечатление, че той се отказва.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Икономическата комисия беше одобрено едно предложение което отговаря на настроенията на преобладаващата част от депутатите в тази зала. То касае проблемите на общините. И в търсене на източници на средства за туширане поне на част от тези проблеми си позволяваме да ви предложим следния текст. За сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" да бъдат предоставени на общините 1 милиард лева за финансиране на програмите по създаване на нови работни места.
Министерство на финансите да разработи механизми, критерии, въз основа на които да използва тези средства.
Ако се обърнете към предоставената информация от Министерство на финансите за извънбюджетните сметки, за движението на средства по тях, ще констатирате, че по тази извънбюджетна сметка има най-голямото движение на средства в течение на 1994 г., някъде около 9 милиарда и половина.
От консултации и разговори с колеги в Министерство на финансите и Министерство на социалните грижи става ясно, че част от тези средства текущо се използват за кредитиране на социалното осигуряване. Но във всеки даден момент по тази сметка има солидни или както се изразиха даже някои финансови специалисти, просто остатъци. И дотолкова, доколкото става дума за използването на тези средства не за други цели, а за целите на финансиране на програми за създаване на нови работни места, това е може би най-оправданият начин за използване на част от този остатък. 306.2
Всички знаете, че има райони като Рудозем, Мадан, Златоград, районите на Странджа-Сакар, в които размерът на безработицата е далеч над приетите да бъдат характеризирани като критични граници.
Аз давам тези райони за пример.
Така че предложението на Икономическата комисия е вие да прогласувате използването на 1 милиард от тези средства за посочената цел.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата следващият оратор, народният представител Димитър Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господа, независимо че това, което предлагам, не е свързано с число, то предполага промяна на числа и затова искам да обърна вниманието ви към сегашния чл. 10. Затова направих предупреждението, че ако то се приеме, при реалното изпълнение на бюджета ще възникнат промени в сега съществуващите числа.
Става дума за следното. Да се прибави една втора алинея 10.
При условия, че предвидените по чл. 1, ал .1 приходи се изпълняват, Министерският съвет увеличава с до 10 на сто приоритетно разходите за нуждите на отбраната, тъй като това би предизвикало реални промени, затова си позволявам да го предложа сега, като втора алинея на чл. 10, за да не вземам тогава пак думата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Йончев.
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Алинея 1 остава сегашният текст на чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте как бързо върви.
Има думата народният представител д-р Георги Карев.
Да се готви следващият оратор, народният представител Петър Тодоров.
ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В обстойно изказване на първото четене аз мотивирах своята теза, защо здравеопазва306.3 нето се явява антиприоритет в този проектозакон и като размер на предвижданите средства, и като структури на тяхното разпределяне. Независимо от това, аз по следващите членове ще пледирам за предложенията, които прави Комисията по здравеопазване, без да смятам, че те радикално могат да подобрят нещата, но могат да направят този проектозакон малко по-малко несправедлив по отношение на здравеопазването.
В момента имам предложение по ал. 1, т. 2.3.7, което в известен смисъл е алтернативно на предложението на д-р Тодоров.
Тъй като това предложение е различно от неговото и е депозирано в писмен вид, аз не взех реплика към неговото изказване, а правя сега моето.
Действително става въпрос за 50 млн. лева, които се изваждат от извънбюджетната сметка на Министерство на здравеопазването. И в първата част на своето становище съм съгласен с д-р Тодоров и даже бих казал нещо повече, че е просто грехота тези пари да потънат като вода в пясъка на пустинята и да се размият за каквото и да било друго, освен за здравеопазване.
От друга страна обаче, много от нещата, за които д-р Тодоров говори, така или иначе в по-малка или в по-голяма степен са децентрализирани и вече не са функция на самото министерство и негово задължение, а в една или друга степен са поети от общините.
Друг е въпросът доколко общините имат реални възможности да изпълняват тези функции.
В този смисъл предлагам това число от 50 млн. лева, по т. 2.7.3. от ал. 1, които се изваждат от извънбюджетната сметка на Министерство на здравеопазването и се вкарват в общия размер на приходите, да бъде разпределена само в сферата на здравеопазването по следния начин.
Трийсет милиона от нея по чл. 4 на ал. 1, т.27, което е Министерство на здравеопазването. За покриване на тези именно нужди, които все още са централизирани в това министерство.
Останалите 20 милиона предлагам да се разпределят по следния начин. 306.4
Десет милиона от тях по т. 66 за Александровска и Университетска болница, защото това така или иначе е най-голямото и най-авторитетно здравно заведение в страната. И по 2 милоина от т. 102 до т. 106, а това са петте висши медицински института в страната, в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. 306.5 В този смисъл аз смятам, че удовлетворяваме и искането на господин Панев, който каза, че висшето образование, е завареница на този проектобюджет, защото тези макар и донякъде символични суми от по два милиона за петте висши медицински института, фактически се дават както за здравеопазване, така и за висше образование. И те до такава степен съчетават нуждите на висшето образование от една страна, и на здравеопазването - от друга, че аз смятам, че би било срамно Народното събрание да не направи поне този жест към петте висши медицински учебни заведения в страната.
Благодаря ви за вниманието и се надявам, че това предложение ще бъде подкрепено от представители на всички групи в този парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, д-р Карев. Не виждам желаещи за реплики и има думата последния оратор ...
ИВАН БУДИНОВ (от място): След това искам думата за едно конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. Има думата народният представител Константин Тодоров и четиридесет и трети - Иван Будинов.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, вземам думата, за да подкрепя, т.е. да изкажа моята подкрепа на становището на Комисията по вероизповеданията, прочетено на първо четене тук, за да поддържам предложението и да го дам писмено на господин Николов. Това е към чл. 1, ал. 2, 1.6.3 "Други субсидии и плащания", 610 милиона е числото, да се запише: "В т.ч. субсидии за религиозни организации - 22 милиона".
Разбивката я има в становището на комисията, то е четено на първо четене подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И Вие го поддържате.
КОНСТАНТИН ТОДОРОВ: Аз го поддържам, мисля, че не е нужно сега да чета разбивката, тя и без туй няма да влиза в бюджета, да се гласува. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чудесно! Благодаря Ви и аз, господин Тодоров. Има думата народният представител Иван Будинов за конкретно предложение. ВТ/ЙА 307.1
ИВАН БУДИНОВ (СДС): Колеги, ще бъда съвсем кратък. В чл. 1, т. 1.2.3. пише: "Глоби и санкции - 931 млн.лв.".
Миналата година приходът от глоби и санкции е 1 млрд. и 20 млн. лв., т.е. ние очакваме, че тази година ще има помалко глоби и по-малко санкции, а всъщност обстановката в страната подсказва, че глобите и санкциите ще бъдат много по-големи. Нарушава се митническия режим, конфискуват се тирове с уиски, с цигари и т.н. по Закона за митниците. Ето защо аз предлагам цифрата 931 да стане 1 млрд. 131, като сумата от 200 млн.лв. отиде в чл. 4, позиция 17 "Министерство на науката и образованието". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Будинов. С това желаещите да участват в обсъждането на чл. 1 оратори се изчерпиха. Имате думата, извинете, заповядайте.
Има думата господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, мисля, че от последните три години като днескашното обсъждане по чл. 1, такъв куп, бих казал, от предложения не са били правени.
Съгласете се, че тези, които имат задължението да ги обобщят, да ви ги систематизират, просто не могат да направят това. Още повече, че някои от предложенията изискват някои уточнения. Да ме извини господин Юруков, но в чл. 76 или 77 примерно нов ред не може, защото това са централните ведомства, които са от Републиканския бюджет. А Вие говорихте ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ще си го уточните след това.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Не, ето какви трудности срещаме. Споменавам това, за да се разбере. Аз предлагам да отложим гласуването по чл. 1 за утре, а да преминем към чл. 2 и 3 във времето, което остава до края на работното време, по чл. 2 и чл. 3, където също ще има предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, ние приемаме да бъде отложено гласуването по чл. 1, обаче предвид това, че гласуването ще стане утре, а утре е събота, аз предлагам преди народните представители да гласуват по чл. 1, да се покани отново в залата професор Тодор Вълчев, за да отговори на тези 307.2 два въпроса, на които вчера той не намери време да отговори, а именно тези, които традиционно му се задават в Народното събрание, свързани с това дали е реалистична програмата за вноските на Българска народна банка от превишение на приходите и на разходите, и дали са достатъчно предвидените средства за обслужване на прекия и косвения дълг на правителството, превид прогнозата за основния лихвен процент.
Мисля, че това е разумно да се предложи още сега, да се предупреди професора и да се предложи още нещо: тъй като утре ще се стигне до точка трета, тя съдържа два варианта и аз мисля, че е редно тук, в Народното събрание да бъде поканен докладчик от страна на Висшия съдебен съвет, който да не бъде обаче министърът на правосъдието, тъй като той е член и на правителството и не може да изрази едновременно и двата интереса.
И пак казвам, предвид това, че утре е почивен ден, нека това нещо да бъде направено от председателството още сега, хората да знаят, че ще бъдат утре на заседанието, за да бъдат полезни преди гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, по първия въпрос, господин Костов, който поставихте, преди да гласуваме, аз и сега отправям поредната покана към професор Вълчев, но не мога да го задължа.
Що се касае до втория въпрос, колега Костов, има ги и двата варианта изчерпателно. Народни представители са се изказали, четиридесет и трима човека досега. Нямаме принцип за специален докладчик, това ще го каже и господин Савов. Гласуването ще покаже какво е.
Затова подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Николов да отложим гласуването по чл. 1 за утре, а няма нужда да гласуваме да продължаваме с чл. 2, защото то си върви в програмата ни.
Моля ви, режим на гласуване, гласуваме.
От общо гласували 185 народни представители, за предложението - 175, против - 8, въздържат се 2. Приема се предложението.
Господин Николов, имате думата, за да докладвате чл. 2. 307.3 ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Член 2 е с две алинеи.
"Алинея 1. Приема бюджета на социалното осигуряване за 1994 г. по приходите, както следва:
Антетката: показатели, всичко, от тях: държавнообществено осигуряване, Съвет за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации. Споменавам това, за да избегна многократното прочитане.
I. Приходи всичко 58 млрд., 151 млн., 700 хиляди лева. Тази сума се разбива на две: ДОО 57 млрд. 453 млн. и Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 698 млн. и 700 хил. лв.
Точка 1. Данъчни приходи 52 млрд.804 млн. и 300 хил. лв. От тях 52 млрд.440 млн. и 700 хил лв. за ДОО и 363 млн. и 600 хил. лв. за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
Точка 1.1. приходи на общественото осигуряване 52 млрд. 804 млн. и 300 хил. лв. ДОО 52 млрд. 440 млн. и 700 хил.лв. и съответно за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 363 млн. и 600 хил.лв.
Точка 1.1.1. осигурителни вноски върху изплатени заплати, включително възнаграждения по несписъчния състав, без плащанията от бюджетни организации. Всичко 38 млрд. 906 млн. лв. От тях 38 млрд. 547 млн. и 400 хил. за ДОО и 358 млн. и 600 хил. лв. за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
Точка 1.1.2. Осигурителни вноски върху изплатени заплати включително възнаграждения по несписъчен състав от бюджетни организации. Всичко 9 млрд. 345 млн. и 800 хил. лв. За ДОО 9 млрд. 345 млн. 800 хил. лв.
Точка 1.1.3. Осигурителни вноски от частни лица - общо 3 млрд.527 млн. и 700 хил лв. За ДОО 3 млрд. 527 млн. и 500 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 200 хиляди лева.
Точка 1.1.4. Начети и лихви по ревизионни актове на осигурители. Общо 703 млн. лева. От тях 700 млн. лева за ДОО и 3 млн. лева за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации. БП/ВЙ 308.1
Точка 1.1.5. Възстановени суми по трудови злополуки. Общо 120 млн. и 600 хил. лв. От тях 120 млн. за ДОО и 600 хил. лева за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудовопроизводителните кооперации.
Точка 1.1.6. Възстановени суми за работещи пенсионери. Общо 201 млн. и 200 хил. лв. От тях 200 млн. лева за ДОО и 1 млн. и 200 хил. лева за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
Точка 2. Трансфер от републиканския бюджет. Общо 5 млрд. 347 млн. и 400 хил. лв. От тях за ДОО 5 млрд. 12 млн. и 300 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 335 млн. и 100 хил. лева.
Алинея 2. Приема бюджета на социалното осигуряване за 1994 г. по разходите, както следва:
Антетката: показатели, съответно всичко, от тях, отдолу колонките са същите - за ДОО и Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
II. Разходи. Всичко 58 млрд. 151 млн. и 700 хил.лв. От тях за ДОО 57 млрд. 453 млн. лева и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 698 млн. и 700 хил. лв.
Точка 1. Текущи разходи. Общо 58 млрд. 141 млн. 700 хил. лв. От тях за ДОО 57 млрд. 445 млн. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 696 млн. 700 хил. лв.
Точка 1.1. Заплати. Общо 186 млн. лв. От тях за ДОО 152 млн. и 500 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 33 млн. и 500 хил. лева.
Точка 1.2. Осигурителни вноски. Общо 65 млн. и 100 хил. лева. От тях за ДОО 53 млн. и 400 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 11 млн. и 700 хил. лв.
Точка 1.3. Стипендии. Всичко 200 хил. лв., за ДОО 200 хил. лв. 308.2
Точка 1.4. Издръжка. Общо 151 млн. и 400 хил. лв. от тях за ДОО 107 млн. и 900 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 43 млн. и 500 хил. лв.
Точка 1.4.1. Храна. Общо 700 хил. лв., за ДОО няма, същата сума 700 хил.лв. е в бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации.
Точка 1.4.2. Медикаменти. Общо 1 млн. и 300 хил. лв., която сума е към бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации - също 1 млн. и 300 хил. лв.
Точка 1.4.3. Командировки. Общо 7 млн. и 300 хил. лв., от тях за ДОО 6 млн. и 500 хил. лв. и към бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 800 хил. лв.
Точка 1.4.4. Канцеларски и стопански разходи. Общо 59 млн. и 100 хил. лв. От тях по бюджета на ДОО 46 млн. и 400 хил. лв. и за бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации 12 млн. и 700 хил. лв. 308.3
1.4.5. Постелен инвентар и облекло - общо 2 млн. и 100 хил., от тях: за ДОО - 1 млн. и 700 хил. и за бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 400 хил. лв.
1.4.6. Учебни и научноизследователски разходи - общо 500 хил. лв., от тях: 400 хил. лв. за бюджета на ДОО, а за бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК 100 хил. лв.
1.4.7. Ремонти - общо 33 млн. лв., от тях: за бюджета на ДОО - 10 млн. лв. и за бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 23 млн. лв.
1.4.8. Други разходи - общо 47 млн. и 400 хил. лв., от тях: за ДОО - 42 млн. и 900 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 4 млн. и 500 хил. лв.
1.5. Социално осигуряване и помощи - общо 57 млрд. 739 млн., от тях: за ДОО - 57 млрд. 131 млн. и по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 608 млн. лв.
1.5.1. Пенсии - общо 46 млрд. 466 млн. и 900 хил. лв., от тях: по бюджета на ДОО - 46 млрд. 76 млн. и 900 хил. лв., за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 390 млн. лв.
1.5.2. Помощи - общо 11 млрд. 272 млн. и 100 хил. лв., от тях: за ДОО - 11 млрд. 54 млн. и 100 хил. лв., за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 218 млн. лв.
Конкретизирано:
Помощи по дял трети от Кодекса на труда - общо 5 млрд. 895 млн. и 500 хил. лв., от тях: по бюджета на ДОО - 5 млрд. 789 млн. и 900 хил. лв., по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 105 млн. и 600 хил. лв.
Обезщетения по болест (в горния ред) - общо 2 млрд. 748 млн. и 700 хил. лв., от тях: за ДОО - 2 млрд. 711 млн. и 200 хил. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 37 млн. и 500 хил. лв.
Обезщетения за гледане на болен и карантина - общо 330 млн. и 500 хил. лв., от тях: за ДОО - 326 млн. и 200 хил. лв. и за Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 4 млн. и 300 хил. лв.
Обезщетения за трудови и приравнени към тях злополуки и професионални заболявания - общо 115 млн. и 300 хил. лв., СД/КП 309/1. от тях: по бюджета на ДОО - 114 млн. и 200 хил. лв. и по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 1 млн. и 100 хил. лв.
Доплащане разлика за трудоустроени болни от ТПК и други разлики за трудоустроени лица - общо 2 млн. и 500 хил., от тях: по бюджета на ДОО - 2 млн. и 400 хил. и 100 хил. лв. по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Обезщетения за бременност и раждане - общо 675 млн. и 800 хил. лв., от тях: по бюджета на ДОО - 664 млн. и 500 хил. лв. и по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 11 млн. и 300 хил. лв.
Изплащане на разлики при трудоустрояване на бременни общо 1 млн. и 400 хил. лв., от тази сума: 1 млн. и 300 хил. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване и 100 хил. лв. по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
Обезщетения за отглеждане на малко дете - общо 1 млрд. 788 млн. и 100 хил. лв., от тях: по бюджета на ДОО - 1 млрд. 737 млн. и 800 хил. и по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 50 млн. и 300 хил. лв.
Помощи при смърт - общо 900 хил. лв. Същата сума, 900 хил. лв., е и в бюджета на ДОО.
За снабдяване с ортопедични средства и съоръжения общо 159 млн. и 900 хил. лв., от които: 159 млн. и 300 хил. лв. по бюджета на ДОО и 600 хил. лв. по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.
За лечебно хранене - общо 72 млн. и 400 хил. и се разпределя между другите два бюджета: за първия, за ДОО - 72 млн. и 100 хил. и за втория - 300 хил. лв.
По Указа за насърчаване на раждаемостта - общо 5 млрд. 376 млн. и 600 хил. лв., по бюджета на ДОО - 5 млрд. 264 млн. и 200 хил. и по бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК - 112 млн. и 400 хил. лв.
Еднократна помощ при раждане - общо 127 млн. и 500 хил., като тя се разпределя за другите два бюджета: за първия - 127 млн. и 100 хил. и за втория - 400 хил. лв.
Месечни добавки за деца - общо 5 млрд. 249 млн. и 100 хил., които се разпределят между двата бюджета: за първия 309/2. 5 млрд. 137 млн. и 100 хил. лв. и за втория - 112 млн. лв.
Придобиване на дълготрайни активи (капитални вложения) общо 10 млн. лв., от тях: за първия бюджет, на ДОО - 8 млн. лв. и втория бюджет - 2 млн. лв.
Това са двете алинеи по чл. 2 - бюджетът на социалното осигуряване. 309/3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Откривам дискусия по чл. 2. Имаме още 15 минути. Кой желае да изкаже?
Заповядайте, господин Векил Ванов. Но нали няма да прескочим работното време? Заповядайте.
ВЕКИЛ ВАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще направя следните предложения във връзка с раздела за социалните грижи.
Предлагам възстановяване на практиката с бюджета диференцирано да се посочат средствата за здравеопазване, поотделно, за образование отделно и за социални грижи отделно, общо и по общини.
В Закона за бюджета за 1994 г. да се предвиди резервен социален фонд, който да се използва само при нужди, възникнали от непредвидими ситуации като земетресия, пожари и пр. Вие знаете, че тук само за последните два-три месеца станаха два пожара - единият в град Провадия, другият - в "Майчин дом", София и ние нямаме средства просто, за да заделим и да възстановим тези сгради.
Предлагам Народното събрание да гласува към раздела за социални грижи и помощи да се прибавят неизплатените 480 млн.лв. от бюджета за миналата година.
Мотивите ми са, че по същество това са задължения останали неуредени през 1993 г. и следва да бъдат включени в Закона за държавния бюджет за 1994 г. С включването на 480 млн.лв. допълнително към бюджета се цели финансово да бъдат подпомогнати продължително безработните с изтекъл срок на обезщетение и на социално слаби лица и семейства по правилника за социалното подпомагане, както и за подпомагането на неработещи майки, отглеждащи деца до 2-годишна възраст, на самотни майки, както и месечни добавки за деца на безработни родители. Главният мотив в случая е, че това са средства целево насочени към нуждаещите се от общините с относително голям дял етническо население, който в съчетание с голямата безработица в тези общини е основен конВЙ/ЗТ 310.1 тингент на системата за социални грижи.
Предлагам коригиране на средствата за разходи за социално осигуряване и социални грижи съобразно промените в минималната работна заплата и в базовия минимален доход. Корекцията да се извърши с 15,7 на сто завишение на плащанията свързани с минималната работна заплата и с 15 на сто на средствата предвидени за социални грижи.
Мотивите: предвидените с проектобюджета средства са нереални, тъй като същият е разработен:
Първо, при минимална работна заплата 1353 лв., а от 1 януари 1994 г. тя е вече определена в размер на 1565 лв. и
Второ, защото проектобюджета е разработен при база от минимален доход от 850 лв. и който също от 1 януари 1994 г. е увеличен на 980 лв.
Предложения по безработицата и социалните помощи за безработни. В разходната част на бюджета в чл. 2, ал. 2, т. 1.5. "Социално осигуряване и грижи" да бъде обособен нов раздел: "Заетост и безработица". Така т. 1.5. придобива следния вид: "Социално осигуряване, грижи, заетост и безработица".
В новия раздел следва да бъдат включени следните точки:
Първо, за попълване на извънбюджетния фонд "Професионална квалификация и безработица" - 340 млн.лв., в това число за изплащане на парични обезщетения за освободените от бюджетната сфера - 60 млн.лв.
Мотиви: това е задължение на бюджета, а не на фонд "ПКБ".
Като справка: през 1993 г. за тази цел от фонд "ПКБ" са изплатени неправомерно 58 млн.лв.
Изплащане на социални помощи на млади специалисти и квалифицирани работници - 260 млн.лв.
Мотиви: това също е задължение на бюджета, а не на фонд "ПКБ".
Като справка: през 1993 г. за тази цел от фонд "ПКБ" са изплатени неправомерно 227 млн.лв.
Предлагам използваните неправомерно през 1993 г. 285 млн.лв. да бъдат възстановени във фонд "ПКБ".
Изплащане на месечни или еднократни обезщетения на лица в предпенсионна възраст освобождавани от дружествата по урано310.2 добива, рудодобива, въгледобива и добива на скално-облицовъчни материали - 20 млн.лв.
Мотивите: с постановление на Министерския съвет # 163 от 1993 г. този въпрос е решен частично само за освобождаваните работници от уранодобива.
Предложение за финансиране на програми за заетост, квалификация и преквалификация:
1. Програми за алтернативна заетост в общините Мадан и Рудозем приети с решение на Министерския съвет # 444 и # 445 от 1 ноември 1993 г. Сумата е 374 млн.лв.
2. Програми за младежка заетост - 7 млн. и 915 хил.лв. В това число, 1 млн. 275 хил.лв. помощи за включване на продължително безработни младежи без трудов стаж и 6 млн. и 640 хил.лв. за изграждане на специализирани предприятия разкриващи 90 работни места за безработни младежи завършили социални учебно-професиални заведения, сираци и други.
И трето - програми за заетост на безработни селскостопански специалисти и главно ветеринарни лекари, зоотехници, агрономи и други в консултантски центрове - 1 млн. и 140 хил.лв. за издръжка на 19 консултантски центрове.
И последното ми предложение, господин председател, е свързано с отпускане на целеви средства в размер на 350 млн.лв. за социално подпомагане на около 600 хил.души крайно бедни и нуждаещи се от помощи като пенсионери - с ниски пенсии, семейства на безработни с две и повече деца в учаща възраст, на самотни родители с две и повече деца в учаща възраст и други подобни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ванов.
Желаещи за реплики? Няма.
Уважаеми колеги, извънредното заседание утре така, както е гласувано ще бъде сутрешно. Ще започне в 9 ч.
Закривам заседанието на Народното събрание. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 55 м)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ