Председателствували: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Сербезов и Илиан Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Има необходимият кворум. (Звъни)
Откривам днешното заседание на Народното събрание.
Най-напред ще ви информирам за постъпилите законопроекти и проекти за обсъждане от Народното събрание от 19 до 26 януари.
На 9 януари е постъпил Законопроект за икономическо насърчаване и гарантиране развитието на селското стопанство. Вносители: народните представители Тодор Пандов и група. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите и Комисията по земеделието.
На 19 януари е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите. Вносител е народният представител Трифон Митев. Законопректът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по околната среда, Комисията по земеделието.
Също на 19 януари е постъпил проект за решение за промяна на наименованието на постоянна комисия. Вносители са народната представителка Шерифе Мустафа и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по радио и телевизия.
На 20 януари е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките и кредитното дело. Вносител е ВЙ/НП 127.1 народният представител Димитър Луджев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
На 24 януари е постъпил Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание. Вносител Министерски съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по правата на човека и Комисията по външната политика.
На 24 януари е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител - Министерския съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
На 24 януари е постъпил Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
На същата дата е постъпил и Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е в Законодателната комисия и Комисията по правата на човека.
На 25 януари е постъпил проект за решение във връзка с нарастващата организирана престъпност и действията на Министерството на вътрешните работи. Вносител е парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Разпределен е на Законодателната комисия.
На 25 януари е постъпил Законопроект за герба на Република България. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия.
Уважаеми колеги, раздадена ви е програма за работата на Народното събрание от 26 януари до 4 февруари. Програмата е пред вас. Следва да гласуваме тази програма.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме програмата за работа на Народното събрание от 26 януари до 4 февруари.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Законопроектът за данък оборот и акцизите сте го пропуснали! Аз имам възражение! ... Вчера сме го внесли ние ... 127.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 165 народни представители, за 158, против 2, въздържат се 5.
Приема се програмата за работа на Народното събрание от 26 януари до 4 февруари.
Заповядайте. Има думата народният представител Георги Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Георги Попов от името на Парламентарната група на БСП и коалиция.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Вие знаете, че с приемането на Закона за данък върху добавената стойност бяха премахнати редица данъчни и митнически преференции в областта на висшето образование и научната дейност.
Миналият четвъртък на среща при председателя на Народното събрание с представители на научната общественост, на което присъстваха и председателите на всичките парламентарни групи и ръководството на Комисията по образование и наука бе постигнат пълен консенсус за това, да се даде приоритет на внесения законопроект от господата Юрий Борисов и Иво Атанасов, с който се коригира Законът за данък върху добавената стойност в частта му - възстановяване на преференциите за висшето образование и научната общност.
Много Ви моля, господин председателю, да съдействате Законодателната комисия ускорено да разгледа законопроекта и до края на двуседмичната програма да бъде внесен в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Попов.
Вашата молба към председателството ще бъде докладвана на Председателския съвет, а мисля, че Законодателната комисия сама, без подканяне ще прояви разбиране към актуалността.
Заповядайте, господин Венцеслав Димитров. 127.3
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, аз взимам думата по друг въпрос, но мисля, че това не е най-належащият проблем, с който трябва да се занимава парламентарната зала, тъй като се предвижда този закон да влезе в сила от 1 април, макар че има и мнения, които сочат, че той нямало да влезе в сила от 1 април. Но аз мисля, че ние спокойно може да оставим този проблем, след като разгледаме държавния бюджет. Но преди да се разгледа, господин председателю и колеги, държавният бюджет, трябва да се разгледа един друг важен закон. Без него вие не може да обсъждате бюджета.
Аз съм просто изненадан, че Председателският съвет е приел тази програма, в която фигурира законопроектът за държавния бюджет, макар и по-назад, а не е приел да се разгледа законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък оборота и акцизите.
Колеги, не може да разгледате държавния бюджет, без да приемете този законопроект, който мина по-миналата седмица на първо четене. Всички неща са уточнени. Нашата комисия е направила предложенията си и законопроектът е готов за второ четене. Аз бях останал с убеждението, че след като вчера го вкарахме по надлежния ред в деловодството, днес ние ще започнем с него. И, моля ви се, дайте да направим всичко възможно да разгледаме този законопроект, да си направят разчетите от Министерството на финансите, за да може да се разгледа бюджетът. Иначе всички блокирате и по едно определение на един човек, който не е в политиката, но е по случайност министър-председател, всички ще ви обяви утре за национални престъпници. Аз не искам от парламента всички парламентаристи да ги обвиняват, че са национални престъпници, защото не си гледат работата и защото не са подредили по надлежност законопроектите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Венцеслав Димитров. Вашият въпрос, който поставяте, е действително актуален. Има процедура в правилника. Внесете го днес до 18,00 ч. и утре Народното събрание може да измени и да го разгледа пръв.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ама вчера сме го внесли, господин председател! (Други реплики от залата, които не се разбират) СД/КП 128/1.
ПРПЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте. Но, вижте, ние още разглеждаме дневния ред.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Има ли начин да го включим днес този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За утре - да, за сега не.
Заповядайте, госпожа Поптодорова. Но, много Ви моля, днешният ден е ден за работа!
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също искам да направя едно предложение, което, надявам се, ще срещне поддръжката на моите колеги.
Комисията по вероизповеданията в края на миналата сесия внесе проект за изменения в Закона за вероизповеданията. Този текст е много кратък, има пълната поддръжка на всички парламентарни групи и няма да отнеме особено парламентарно време. Но това е онзи текст, който ще сложи началото на някакъв контрол върху този бич, срещу който постоянно получаваме оплаквания и в Народното събрание.
Затова, господин председателю, аз Ви моля на Председателски съвет да обсъдите включването в утрешния дневен ред или в програмата в близките дни приемането на този текст. Още веднъж ви уверявам, той няма да изяде парламентарно време, напротив, ще бъде една стъпка напред в подобряване на законодателството в духовната сфера.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Знаете реда в правилника. Следващият Председателски съвет, който ще определя програма, е за след 4 февруари. Преди това правилникът има и специални разпоредби как може да влезе.
Уважаеми колеги, да ви уведомя. Постъпило е предложение от народния представител Петя Шопова за включване като точка първа от дневния ред за днешното заседание на въпроса за изменение на правилника. 14-дневният срок не е изтекъл днес, поради което това предложение не се поставя на гласуване.
Постъпило е предложение от госпожа Ана Караиванова за продължаване удължаването на срока за дейността на Временната анкетна комисия по проверка истинността и сигналите за коруп128/2. цията. Само уведомявам госпожа Караиванова, че това е точка за петък, включваща се в раздела "Временни и анкетни комисии".
Постъпило е предложение за създаване на временна комисия по проблемите на семейството съгласно и в изпълнение на Резолюцията на Организацията на обединените нации. Това е точка, която също се включва в точката за петък.
Единственото предложение, което следва да бъде поставено на гласуване, е предложението на парламентарната група на Съюза на демократичните сили, която е направила писмено предложение по всички правила на нашия правилник за включване като точка първа от дневния ред на 26-и, днес, на решението за разсекретяване на досиетата. Затова това е предложение, което следва да се гласува в залата.
Обявявам режим на гласуване. Гласуваме за това точка първа от приетата програма да бъде решението за разсекретяване на досиетата. Обявете режим на гласуване. Гласуваме за това.
От общо гласували 189 народни представители, за 84, против 75, въздържат се 30.
Отклонява се това предложение.
Преминаваме към точка първа от приетата програма -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 30 ЯНУАРИ.
Бих започнал изпълнението на тази точка с молба към господин Джеров да се яви в залата и без да излага подробно становище на Законодателната комисия...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той го изложи миналия път!
ПРПЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, аз знам какво говоря!... Да информира и припомни на залата движението досега по работата в този законопроект, за да можем да тръгнем веднага със старт по работата в него.
Заповядайте, господин Джеров, за едно кратко изложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Това е една действително много важна точка от нашия дневен ред. Това е един законопроект от много съществено значение за икономическия прогрес на нашата страна и може би това беше законът, който Минис128/3. терският съвет искаше да постави в основата на своята дейност и на базата на него да извършва приватизацията в тази страна.
Както го докладвах миналата седмица, в края на едно заседание, законопроекти имаше не един. Министерският съвет внесе четири законопроекта за промяна на един и същи закон. Освен това пет народни представители или пет групи народни представители внесоха предложения за промяна в този закон. И въз основа на всичко това Законодателната комисия на базата на становищата на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите изгради своето становище.
Бих си позволи да повторя някои работи, за да може те да влязат в дискусията. 128/4.
Министерският съвет, тъй като имаше четири-пет предложения за промяна на закона, създаде твърде големи затруднения в Законодателната комисия, защото едновременно не може да се обсъждат и разглеждат няколко промени на единн и същи закон, внесени от един и същи вносител. Имахме разговор с проф. Беров, въз основа на което той постави въпроса пред Министерския съвет и Министерският съвет със своето решение оттегли част от законопроектите и поддържа два от тях. Всъщност двата законопроекта не са различни, а тези два законопроекта взаимно си схождат и биха могли да бъдат приети като един законопроект.
Освен това, уважаеми колеги, пред нас са предложенията за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, внесени от народните представители: единият законопроект е от народните представители господата Пламен Вълканов и Златимир Орсов, другият законопроект е от господата Стефан Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов и Красимир Премянов. Разбира се, човек трябва да постави нещата по една последователност, без да ги подрежда по значимост, защото всички са значими, разбира се. По хронология следва законопроектът за изменение и допълнение на закона, внесен от господин Петър Харизанов, следва законопроектът за изменение и допълнение от господин Чародей Чернев и законопроектът за изменение от господин Невен Пенев.
Естествено е, че народните представители сме задължени да обсъдим всеки един законопроект, който е внесен и да вземем отношение по тях. В случая двете комисии, които преди малко споменах, а това са Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия, предлагат доста съществени становища за изменение и допълнение на направените предложения. А естествено, те вземат и отношение към въпросите, които се съдържат в законопроектите, внесени от нашите колеги от парламента.
Законодателната комисия акцентира на няколко въпроса в раздаденото от нея становище.
На първо място, недопустимо е чл. 2 да предлага годишната приватизационна програма да бъде приета и обсъдена от Народното събрание до 31 декември всяка година. Досега в правния мир в нашето законодателство няма закон, който да поставя срокове НЧ/ЛТ 129.1. и задължения със срокове пред Народното събрание. Считаме, че такъв прецедент не трябва да бъде допуснат.
На второ място, трябва да имаме предвид, че в момента действа Търговският закон. Той е в сила и всичко онова, което ще създаваме на базата на него, ще трябва да бъде в синхрон с Търговския закон. Или не би могло да бъде допуснато противостоене между норми на новоприет закон с действащия Търговски закон.
При това положение всички текстове, ние сме ги споменали, които са в противоречие или в различие с Търговския закон, трябва да бъдат поправени.
Много сериозни възражения прави Законодателната комисия по новата глава "Приватизация на инвестиционни фондове и предприятия". Тя е подробно развита в три възражения, защото синхронът между понятие, между заглавие и съдържание трябва винаги да бъде налице.
Аз смятам, че по този начин изразих основните виждания на Законодателната комисия. Аз ще моля уважаемите колеги да имат предвид и онова, което е раздадено преди една седмица и на базата на тези предложения - имам предвид предложенията на вносителите и становищата на комисиите - да изразят своето становище.
И все пак, позволявам си да отправя един много сериозен апел или молба към уважаемите народни представители: нека да се вземе отношение по всеки един от осемте или деветте законопроекта, за да можем да знаем. Защото след като те минат през пленарната зала, ще има една много съществена обработка. Все пак с десет законопроекта не може да се работи. А когато се прави от десет законопроекта един, ние трябва да знаем, пленарната зала, обсъждайки всеки един от тези законопроекти дали одобрява всичките или тя ще има положително отношение към някои от тях, или евентуално отрицателно отношение към други.
Затова моля гласуването да стане по всеки един законопроект, за да може след това работната група, която предлагам да бъде образувана и която да бъде към Икономическата комисия с представители на Комисията по бюджета и финансите и Законодателната комисия, да поднесе на уважаемите народни представители един синхронизиран законопроект за второ четене. В противен 129.2. случай ние ще блокираме работата на парламента по този законопроект и няма да можем да създадем условия за изработването на базата на деветте или десетте законопроекта, които са пред вас, на един единен законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Обявявам, че ще процедираме по следния начин: най-напред ще дам думата на вносителите, на всички вносители поотделно, след което ще изслушаме становището на Икономическата комисия, на Комисията по бюджета и финансите и ще открием дискусията по тези законопроекти.
Затова има думата заместник-председателят на Министерския съвет господин Карабашев да направи своето изложение по внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! В началото бих искал още веднъж да уточня законопроектите, които Министерският съвет предлага на вашето внимание. Това е законопроектът, приет с Решение 279 на Министерския съвет от 15 юли и законопроектът, приет с Решение 359 от 8 септември 1993 г. Останалите законопроекти, които по различно време са били внесени от Министерския съвет, бяха оттеглени с официално писмо, както преди малко спомена господин Джеров. Тези два законопроекта са взаимно допълващи се и могат да се разглеждат спокойно като един законопроект, който аз накратко бих искал да представя.
Едва ли някой в тази зала би оспорил твърдението, че приватизацията е един от основните елементи на икономическата реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Карабашев, моите извинения към Вас, но за да бъде нашата работа точна, искам да обявя реда: след господин Карабашев ще дам думата на един от двамата вносители - Пламен Вълканов или Златимир Орсов, след тях ще дам думата на един от вносителите - Стефан Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов или Красимир Премянов, след това на народния представител Петър Харизанов, следва народният представител Чародей Чернев и накрая народният представител Невен Пенев. Съобщавам го с оглед присъствието в залата. 129.3.
Извинете още веднъж. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Започнах с това, че се надявам, че в тази зала едва ли някой ще оспори, че приватизацията е един от основните елементи на икономическата реформа. Скоростта и обхватът на тази приватизация зависят от много фактори, обаче един от тях и то твърде важен е законовата рамка, в която се осъществява приватизацията. Приетият през пролетта на 1992 г. Закон за приватизацията доказа, че въз основа на него може да се осъществи реална приватизация, въпреки че някои твърдят и обратното. Той доказа, че е един работещ закон, който подсигурява и достатъчна гъвкавост при неговото прилагане.
В същото време той показа и редица недостатъци при практическото му приложение и част от промените, които предлагаме на вашето внимание, целят именно отстраняването на тези недостатъци. Това е и първата група промени, които се съдържат в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията. Това са промени, целящи подобряването на пазарната приватизация.
Искам да обърна вниманието ви на по-важните моменти от предлаганите промени в тази група:
Преди всичко това е предложението да се разшири обхватът на закона с известно изменение на чл. 1 на Закона за приватизацията, който да разпростре обхвата на закона както върху продажбата на акции и дялове, собственост на държавата, така и на акции и дялове, собственост на държавни и общински предприятия, а така също и върху недовършени обекти на капиталното строителство. Считаме, че това разширяване би преодоляло определени проблеми, които възникнаха при практическото прилагане на приватизацията и биха ускорили нейния процес.
Една група промени са свързани с облекчаване и улесняване участието на персонала при условията на преференциално участие в процеса на приватизация. Разширява се тази възможност, като досегашните ограничения от 8-10 и 12 работни заплати по отношение на максималната отстъпка се увеличава единно на 18 работни заплати, а също така се правят и някои други промени както при продажбата на акции и дялове, така и по глава шеста на закона, които облекчават участието на колективите в приватизационния процес. 129.4.
Предлагаме определени изменения в чл. 6 на закона, който регламентира разпределението на постъпленията от приватизацията.
Съществен нов момент, който предлагаме на вашето внимание, е създаването на една нова глава, която да възприеме досегашните текстове на чл. 34 на закона, които регламентираха по-специфичните форми на приватизация, имам предвид договорите за управление с клауза за изкупуване, лизинговите договори, мениджърските договори с клаузи за изкупуване при отлагателни условия и т.н.
Досега този член се намираше в глава шеста на закона, която се отнасяше за приватизацията на цели предприятия, непреобразувани или преобразувани в търговски дружества, но под 10 млн. стойност на дълготрайните активи, сега предлагаме да бъдат обособени тези техники в отделна глава и да могат да се прилагат по отношение на всички приватизационни методи.
Втората основна група промени, които се съдържат в правителствения законопроект, са свързани с предложението да се създаде законова възможност за осъществяване на масова приватизация. Бавното темпо на пазарната приватизация, общият ход на икономическата реформа, а така също опитът на Източна Европа като цяло са причините, поради които Министерският съвет ви предлага да дадете законова възможност за осъществяване на схема за масова приватизация паралелно, подчертавам, паралелно с продължаване и ускоряване процеса на пазарна приватизация.
С това се цели:
1. ускоряване процеса на промяна на структурата на собствеността;
2. включването на по-широки слоеве от обществото в този процес; е
3. създаването на финансови предпоставки за бъдещото функциониране на фондовете за социално и здравно осигуряване.
Министерският съвет предлага на вашето внимание една комбинирана схема за масова приватизация, която до известна степен включва в себе си елементи от осъществяваната в момента в Чехия ваучерна приватизация и полския модел за масова приватизация.
Предлагаме гражданите да могат да придобиват акции или в инвестиционни фондове, създадени като холдингови акционерни ВТ/ЗТ 130.1 дружества, или директно в отделни акционерни дружества.
Предимствата на първия вариант са, че той предлага помалък риск за инвеститорите, тоест за тези граждани, които ще употребяват своите приватизационни удостоверения. Този метод дава възможност и за съчетаване на приватизацията с все още незавършилата реституция, особено в областта на индустриалната собственост. А също така дава възможност, въпреки че е схема на масова приватизация, за осъществяване на допълнителни инвестиции, било то от български или чуждестранни инвеститори.
Вторият вариант дава възможност за по-пряка връзка между акционерите и дружествата, където те ще пожелаят да внесат своите удостоверения, но в същото време съдържа и по-голям риск дали те ще направят най-добрия избор.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Това е чиста загуба.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Текстовете, регламентиращи масова приватизация, са обособени в отделна глава, а се предлагат и някои промени в отделни други членове на закона, за да се избегнат противоречия в текстовете на закона като цяло.
Искам да се спра с няколко думи на становищата на отделните специализирани комисии по отношение на законопроектите на Министерския съвет.
Във всичките становища - и на Икономическата, на Бюджетнофинансовата комисия и на Законодателната комисия, не се отрича необходимостта от промени в закона като цяло. Също така във всичките комисии, по-голямата част от членовете на тези комисии, подкрепиха схемата за масова приватизация, като един от възможните начини за смяна на собствеността в България. В становищата на тези комисии се правят и доста предложения, част от тях се вписват в логиката на предложения от Министерския съвет законопроект и могат да бъдат използвани при окончателното оформяне на текста на законопроекта.
На тази логика обаче, а и на реалната приватизационна практика противоречи предложението в становището на Икономическата комисия, неразделна част от годишната приватизационна програма да бъде един конкретен списък, съдържащ предприятията, подлежащи през дадената година на приватизация и съдържащ опреде130.2 лени данни, част от които към момента на включването в списъка изобщо не могат да бъдат и дадени, не могат да се знаят.
Защо според мен не е правилно този списък да бъде неразделна част от приватизационната програма?
Първо, приемането на такъв атрибут на приватизационната програма би противоречало на сега действащия чл. 4 от Закона за приватизацията, който междупрочем в никое от становищата не се предлага да бъде отменен, и който дава възможност на ръководствата или колективите, или пък взаимно на предприятията, да правят предложения за приватизация, но които трябва в едномесечен срок органът по чл. 3 от закона, тоест който взима решение за приватизацията, да отговори и много се разчита именно на тази възможност по чл. 4 за ускоряване на процеса на приватизация.
Подобно приемане на списък би създало липса на гъвкавост при подбора на предприятията, а досегашната практика показа, че в много от случаите, когато предварително се счита, че дадено предприятие може да бъде приватизирано, се оказа по-късно, че няма интерес към него, докато към други предприятия, за които първоначално се е считало, че могат да бъдат приватизирани на един по-късен етап, се е появил интерес по-рано.
Нереалистично е и направеното предложение тримесечно да бъде актуализиран този списък на приватизацията. Сами виждате, че все още Народното събрание не е приело например приватизационната програма за 1993 г., не знам кога ще стане и приемането, надявам се да стане по-рано, и на приватизационната програма за 1994 г., а какво би станало, ако трябва всеки три месеца Народното събрание и уважаваните депутати да преразглеждат списъка, по който най-вероятно ще има и много спорове. 130.3
Последният аргумент против това предложение е свързан с предложението в този списък да се съдържа и конкретният метод за приватизация. Досегашната практика показва, че към момента на откриване на процедурата е почти невъзможно да се определи и конкретният метод за приватизация, преди да е направена приватизационната оценка, преди да е направен правният анализ на предприятието и преди да бъдат идентифицирани потенциалните купувачи. Едва тогава може да се избере най-подходящият метод дали това да бъде търг, конкурс или преговори с потенциален купувач.
В случая с масовата приватизация приемането на списъка от предприятия, предложени за тази масова приватизация от парламента, също по наше мнение, на Министерския съвет, би забавило нейното осъщсетвяване. Но още по-ннереалистично е предложеното становище на Икономическата комисия - допитване до отделните предприятия за тяхното мнение при включването им в този списък. Мисля, че включването на подобе текст или ако се включи, той ще бъде формале, или пък ако се прилага, действително просто ще блокира осъществяването на масовата приватизация.
Във връзка със становището на Законодателната комисия бих искал да се спра само на един от повдигнатите въпроси за наименованието на инвестиционните фондове. Това наименование не е заблуждаващо, както се твърди в становището. Предметът на дейност на тези акционерни дружества трябва да бъде придобиване, управление и продажба на участие в търговски дружества, придобиване, управление и продажба на облигации на недвижими имоти и всички останали операции, типични за един инвестиционен фонд. Целта на фондовете е не да се разпуснат след приватизацията, а да диверсифицират и рационализират своя портфейл от активи, като гарантират на своите акционери подходящ дивидент. Така че наименованието точно отговаря на намеренията, а това намерение на вносителя за целите на инвестиционните фондове е ясно отразено в схемата за масова приватизация, одобрена от Министерския съвет заедно със законопроекта, който предлагаме на вашето внимание.
Накрая бих искал да се спра и на останалите законопроекти, които са внесени паралелно със законопроекта на Министерския съвет - на господин Чародей Чернев, на господин Харизанов, на СБ/ЛТ 131.1. господин Стоилов и неговите колеги, на Пламен Вълканов и Златимир Орсов и Невен Пенев.
Повечето от тези законопроекти са внесени преди основния законопроект на Министерския съвет от месец септември и в законопроекта на Министерския съвет се съдържат до голяма степен или даже кокретни текстове, които ги има в законопроектите на отделните депутати, или пък някои от идеите, макар и формулирани по друг начин, които се съдържат в тези законопроекти. Така че няма никаква пречка и това е отразено и в становището на Икономическата комисия законопроектът на Министерския съвет да бъде разгледан като основе и въз основа на него между първото и второто четене да се оформи и онзи краен законопроект, който да бъде приет от вас, надявам се, на второ четене.
Накрая искам да изразя своята и на Министерския съвет увереност, че народите представители ще подкрепят на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект и че след използването и на рационалните, конструктивни предложения на народните представители, които безспорно ще подобрят законопроекта на Министерския съвет, той ще бъде одобрен и на второ четене.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Карабашев.
Въпреки предупреждението ми не виждам в залата нито един от вносителите - Пламен Вълканов или Златимир Орсов.
Затова давам думата на народния представител Стефан Стоилов като вносител по следващия законопроект. Не виждам и от тези вносители - Стефан Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов, Красимир Премянов.
Давам думата на народния представител Петър Харизанов.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм много доволен, че започваме работа по този изключително важен законопроект - законопроектите за изменение на Закона за приватизацията - тъй като с това ще сложим основата и началото на структурната реформа, особено в областта на индустрията. А вие знаете, че на тази структурна реформа ние разчитаме да излезем от тази тежка икономическа криза, в която се намираме. 131.2.
Като председател на Подкомисията по приватизация съм присъствал на всички заседания на специализираните комисии, на които бяха разглеждани тези законопроекти, и това ми дава една може би не много голяма надежда, че този законопроект няма да стане арена за политически противоборства, а ще бъде признат като един законопроект с национално значение преди всичко, независимо от големия политически заряд, който се съдържа в него.
Законопроектът, който съм внесъл, си поставя за цел реализирането на бързи резултати на приватизацията. Вие знаете, че ние доста закъсняхме с този процес. Почти от две години е приет Законът за приватизацията. Миналото правителство не направи даже опит да експериментира приложението на този закон. Имаше такава възможност поне с ограничен брой от две-три предприятия, за да се види ефектът от приложението на закона и да си измине пътеката от началото до края, да се видят недостатъците, които ги има. А и резултатите от дейността на сегашното правителство, въпреки че то измина този процес, има вече сключени няколко сделки, не могат да се нарекат решителни в това отношение. Тоест обемът на приватизацията през 1993 г. не е решаващ за този процес в страната. Ние имаме, както знаете, дами и господа, около 7 хил. държавни предприятия. Приватизирали сме една много малка част от тях. Бързината обаче ще бъде много важно нещо, независимо че не трябва да се сравняваме с разни там вишеградски тройки или четворки, това няма своето значение, но от бързината ще зависи до голяма степен доколко ние ще излезем по-бързо от икономическата криза, в която се намираме. А бързината може да се постигне според мен по един основен начин - да се обърнем като главен инвеститор към българския гражданин. Само тогава ще можем да направим голям брой приватизационни сделки.
Резултатна приватизация според мен е тази приватизация, която ще оживи и ще оздрави предприятията, в които е проведена, ще ги направи значително по-ефективни, а тази ефективност ще се отрази общо благоприятно върху ефективността на цялата икономика на страната. Как може да стане това? Според мен има един основен критерий за това. Всеки би трябвало да получи това, от което има нужда при развиването на тази стопанска дейност.
На тези два основни принципа съм построил и моя законопроект. Част от него съвпада със законопроекта на правителството, 131.3. затова аз се отказвам от някои от параграфите, по които има просто съвпадение, за да не разглеждаме едни и същи въпроси по няколко пъти. Това съм отразил и в становището на подкомисията. Част от тези параграфи имат някои варианти на това, което се предлага от правителството. Също са отразени в становището. Но има някои части, които остават изцяло незасегнати и на тях ще обърна особено внимание.
Най-напред това е т.нар. малка приватизация. Малката приватизация е решителен момент, защото именно тя е по джоба на българина днес. Това са различните обособени части - магазини, ресторанти, ателиета за услуги, малки предприятия, отделни цехове, много от които сега, особено в селските общини, са просто затворени. Те просто не функционират и трябва да бъдат обезателно оживени.
Какво предлагам аз? Аз предлагам тези предприятия да бъдат дадени на работещите в тях, на арендаторите и на наемателите, които функционират сега в момента. Това са хората, които са вложили в тях доста много средства, които познават цялата технология на самото предприятие, имат опит и които най-лесно биха могли да повишат ефективността на предприятието. 131.4.
Оценката на тези предприятия трябва да се направи според мен не така както се прави оценката на големите предприятия, защото ако се тръгне по този начин, оценката ще струва половината отколкото струва самият обект или някаква доста голяма част. Освен това тя ще забави процеса с няколко месеца. Повечето от тези обекти се намират в жилищни сгради и не пречи нищо да се изработи една наредба специална за тези цели, която наредба да бъде продукт от Наредбата за оценката на жилищата, които се продават на държавен принцип. Тази наредба е така добре разработена, че в нея не може да се появи елемента корупция, не може да се появи елемента на различна гледна точка при оценката. Тя е единна за цялата държава и функционира чудесно и сега.
Освен това ние имаме в общините достътъчно много специалисти в службите "Държавни имоти", които биха могли много бързо и много лесно да направят тези оценки. Изобщо оценката трябва да се прави само на наличните материални активи.
Обектите да бъдат продадени на изплащане. Не да се ползват банкови кредити, не да се карат хората да задлъжняват към търговските банки с големи лихвени проценти и с една несигурност, а да бъдат продадени просто на изплащане в срок от пет или шест години. Началната вноска може да бъде между 10 и 30 на сто в зависимост дали предприятието е за производствени цели, там вноската трябва да бъде по-малка, тъй като тези предприятия са поскъпи и в момента по-нерентабилни, докато за обектите, които се ползват за търговски цели, би могла да бъде по-голяма. Тяхната стойност поначало е по-малка - до 30 на сто.
Предвидил съм и данъчни облекчения за тези, които изплащат такива обекти. Тоест, онези вноски, които те правят, сумите, които те правят като вноски за изплащане на тези обекти да не се облагат с данъци. Даже би могло да не се облагат и с такси, онези държавни такси, които се взимат при прехвърлянето на предприятията - различни видове нотариални такси, такси за продажби и така нататък.
Целта, уважаеми колеги, е не да се събират много пари в кратко време, а целта е да оживим икономиката, а за тази цел ние трябва да дадем възможност на хората да изкарат по един честен и почтен начин парите, да си отработят парите, с които купуват РД/НП 132.1 предприятията.
Бързото реализиране на идеята за продажбата на тези предприятия може да стане, според мен, ако приватизацията им се повери на съответните кметове на общините, на чиито територии се намират тези предприятия. Те със своя общински персонал могат да извършат тези сделки, независимо дали предприятието е общинско или предприятието е държавно, или е със смесено общинско-държавна собственост.
По-големите предприятия, различните видове дружества, в които работят и повече хора, биха могли да използват една подруга техника, която също е предложена, тази техника е да се сключи договор с работещите в предприятието, така че акциите или дяловете на предприятието да бъдат изкупени на части за един срок например от 10 години. Ползвайки същите данъчни преференции много голяма част от малките и средни предприятия, та и поголеми от тях, които разполагат с по-малки основни фондове и имат по-голям персонал, могат да бъдат изкупени спокойно от работещите в тях, а това са едно доста голямо количество предприятия. Могат да ползват същите тези данъчни облекчения за сумите, с които те изплащат своите дялове.
Друго важно предложение, което съм направил и което беше оспорено от господин Карабашев преди малко, това е във връзка с годишната приватизационна програма.
Дами и господа, сега каквато е годишната приватизационна програма не върши работа на никого. По-специално за Народното събрание е един безполезен документ. Дава сведения много помалко, отколкото дават вестниците. Определя някакви минимални приватизационни цели, тоест брой на предприятия, примерно 50 предприятия. Ние не знаем кои са тези предприятия, а не знам дали вие сте съгласни ние да не знаем кои са тези предприятия. Не знам дали вие например сте съгласни да се приватизират Български държавни железници и вие да не знаете това, макар и частично?
По отношение на това, че ще се налага много работа по тримесечното коригиране на този списък.
Първо, в предложението ми пише, че този списък може да се коригира на три месеца, но не е задължително да се коригира всеки три месеца. Ще се коригира тогава, когато се насъберат 132.2 достатъчно мотиви за неговото коригиране. Освен това този списък не е задължителен. Това е списък на предприятията, които ще се предложат за приватизация, а много от тях могат да не стигнат до сделки за приватизиране. Тоест, той не е задължителен всичко, което е включено в него, да бъде изпълнено. Точно така пише в предложението на комисията.
Но също така не е коректно и обвинението, че не може да се определят много от показателите. Тези показатели са финансови показатели, които ги има в баланса на предприятието и те не са тайни, те се предлагат на всички хора, които са кандидати за закупуване. Не виждам защо да не се предложат и пред Народното събрание тези данни.
По отношение на метода на приватизацията никой не е казал, че този списък ще закопчее един метод. Там могат да се посочат един под друг няколко метода и всеки от тях да бъде изпробван. Но извинете, да научаваме ние за приватизирани предприятия след като тази работа е свършена, и след като никой не ни е информирал преди това, ние не можем да определим, нито да осъществим някакъв парламентарен контрол, нито да изразим някаква политика за приватизацията, нито можем да осъществим някаква обща генерална политическа идея в тази работа.
Ето защо, освен това трябва да ви кажа, че има страни, които имат такъв списък. Такъв списък съществува.
По отношение на допитването за предприятията, по отношение на масовата приватизация, има страни, които са направили масова приватизация и са искали не допитване, а съгласие от предприятията за тяхното участие и вече са реализирали тази идея. В идеята за допитване няма нищо лошо и лесно могат да се съберат данни за това.
С това аз приключвам с представянето на моя законопроект. Няма да обсъждам някои други идеи, които касаят не точно този законопроект, а които касаят общо другите законопроекти, затова ще използвам правото си в рамките на общия дебат.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов.
Има думата народният представител Пламен Вълканов. 132.3
ПЛАМЕН ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители.
Упълномощен съм от другия вносител - господин Орсов да взема отношение като втори вносител по законопроекта, който с него внесохме за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия досежно – 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон.
Материята, чието изменение се иска от авторите на законопроекта се отнася до сключените договори за наем и аренда, когато съответното държавно предприятие, фирма или търговско дружество, което е вече преобразувано от предприятие или фирма в търговско дружество са предмет на процедура за приватизация.
Очевидно е, че предложената формула по сега действащия – 7 е неработеща и това се показа на практика.
В какво се състоят недостатъците на тази разпоредба и защо се иска нейното изменение?
На първо място досегашният практически опит в приватизационния процес показа, че процедурата по приватизация от нейното откриване, т.е. от вземането на решение за приватизация до крайния момент практически изминават много повече от шест месеца, отколкото е срокът по – 7. Това показват поне няколкото сключени досега сделки от Агенцията за приватизация и сделките, които органа по чл. 3 - съответните министерства - са сключили досега.
От друга страна се получават изключително големи усложнение в много практически случаи, когато наемателите или арендаторите, подчинявайки се на разпоредбата на – 7 когато са направили значителни подобрения в съответния обект претендират съответните вложения в тези подобрения и при тези претенции се получават разногласия между органа по чл. 3 или съответните управителни тела на държавните предприятия, фирми или търговски дружества, които са в процедура на приватизация и това в повечето случаи води до съдебни спорове, всъщност от чието завършване зависи и окончателния изход на приватизационния процес.
Поради това аз няма да се впускам в допълнителни съображения относно същността на проекта, тъй като основните мотиви са изложени към него. ВЙ/ЙА 133.1
Ние, двамата автори, поддържаме законопроекта и считаме, че той е подходящ да бъде приет на първо четене и решава неработещите въпроси на сега действащия текст на – 7.
В заключение бих отправил молба към председателя и към всички колеги народни представители да подкрепят нашия законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Вълканов.
По следващия законопроект - господин Стоилов, Вие ли ще вземете думата? Заповядайте.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги.
Ние доста отдавна оттеглихме този проект, тъй като основните му положения са инкорпорирани в предложенията на Министерския съвет.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Е значи следващият законопроект - петият по ред, както е в становището на Законодателната комисия е оттеглен.
Има думата за своето изложение вносителят - народният представител Чародей Чернев.
ЧАРОДЕЙ ЧЕРНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Карабашев.
Идеята и същността на моя проектозакон за изменение на Закона за приватизацията, най-общо казано е свързан с децентрализиране на приходите от общинската приватизация чрез формиране на общински взаимни фондове.
Това е намерило израз в промените на чл. 6, ал. 2, т. 2 от съществуващия закон. Предложената схема за разпределение на приходите от общинската приватизация има за цел да създаде по-високи икономически стимули и мотивация за нейното ускорено провеждане. Децентрализирането на постъпленията от общинската приватизация в специални общински фондове ще постави тези приходи в особено положение спрямо останалите източници като по този начин ще се създаде реален стимул за преодоляване на тенденцията общинската собственост да се дава под наем вместо реално да се приватизира. 133.2
Поради липса на икономически интереси общините се опитват да заобикалят Закона за приватизация и да извършват продажба на общинската собственост използвайки разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Досегашната редакция на чл. 33 е неясна и създава затруднения относно тълкуването и правната норма от правоприлагащите органи.
С предлаганото изменение от моя страна се изяснява правната възможност за приватизиране на обособените части от търговските дружества, балансовата стойност и дълготрайните активи, на които не надхвърлят 10 милиона лева в случаите, когато балансовата стойност на дълготрайните активи на самите търговски случаи надхвърля десет милиона лева.
Предлаганото изменение в – 8 от моя страна създава възможност за преодоляването на така наречената скрита приватизация в една от формите й, а именно - договорите за гражданско дружество. Предложението е предизвикано както от наличието на огромен брой договори за съвместна дейност, сключени от ръководители на държавни и общински предприятия, така и от ограничените законови способи за тяхното прекратяване.
Това са в най-общ вид и в най-съкратен вид моите предложения по изменение на съществуващия проектозакон.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Чернев.
Има думата за своето експозе вносителят народният представител Невен Пенев.
НЕВЕН ПЕНЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители.
За протокола - Невен Пенев, СДС, 21.Сливенски избирателен район.
Предложеният от мен проектозакон за изменение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е съвършенно кратък и се отнася до удължаване на един чисто технологичен срок, а именно срокът за подаване на документи по чл. 18 от закона.
За какво се отнася чл. 18? Член 18 третира собствениците на недвижими имоти одържавени по закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 до 1962 г., които съществу133.3 ват. Става въпрос за недвижимите имоти, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия и се дава възможност на тези собственици да получат съответната част от тези предприятия преди или след преобразуването им на базата на експертна оценка.
Тъй като моята практика на народен представител и посещаващите моята приемна хора ми показаха, че има хора, които по една или друга причина са пропуснали едногодишния срок предвиден в чл. 18 в проектозакона, който е внесен през месец септември 1993 г. аз предлагам този срок да бъде променен от едногодишен на двугодишен. Сега обаче при първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия аз ще си позволя да предложа още една корекция на този проект: той да бъде изменен в тригодишен, тъй като почти са изтекли две години. Те ще изтекат някъде през април месец от приемането на Закона за преобразуване и приватизация.
Като последен аргумент аз искам тук да изразя мнението, че според мен едно таково удължаване на тези срокове с нищо няма да попречи или да блокира процесите на приватизация в страната, тъй като те и без друго се движат достатъчно бавно, достатъчно мудно. Мисля, че това удължение на срока има съвсем реална вероятност да бъде подкрепено от всички страни на парламентарната зала и апелирам към колегите да сторят това.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пенев.
Давам думата на председателя на Икономическата комисия господин Мичковски. 133.4
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Икономическата комисия на няколко свои заседания (ако не ме лъже паметта, четири на брой), в присъствието на представители на Агенцията по приватизация, на министър-председателя на страната и вицепремиера, както и на колеги от други комисии, осъществихме задълбочено и съвсем пространно обсъждане на всички законопроекти, които бяха внесени към датата на обсъждането и свързани с изменението и допълнението на Закона за приватизация на държавни и общински предприятия.
Позволете ми сега да ви прочета становището на комисията. Сигурно някои от вас ще бъдат отегчени, то е твърде пространно, но това е мое задължение.
"СТАНОВИЩЕ

по законопроектите за изменение и допълнение на Закона

за преобразуване и приватизация на държавни и

общински предприятия

В Народното събрание и в Икономическата комисия на Народното събрание са внесени за разглеждане седем законопроекта, от които два на Министерския съвет, впоследствие един от тях беше оттеглен от Министерския съвет, и пет на народни представители, от които един също беше оттеглен.
Един от последните внесени законопроекти в Народното събрание е този на Министерския съвет и в него са намерили място повечето от предложенията, залегнали в останалите законопроекти. Почти изцяло в законопроектите на Министерския съвет са включени законопроектите и на народните представители Стефан Стоилов и Чародей Чернев.
Икономическата комисия прие основният законопроект да бъде законопроектът на Министерския съвет, включващ законовата уредба на масовата приватизация и многобройните изменения и допълнения на закона, коригиращи недостатъци и непълноти, констатирани при приложението му, като към него се прибави и част от законопроекта на господин Петър Харизанов, отнасящ се до годишната приватизационна програма и малката приватизация, както и законопроектът на народните представители Пламен Вълканов и Златимир Орсов за удължаване на срока по – 7 от закона. СД/ЗТ 134.1
В предложените от комисията изменения и допълнения са включени и част от предложенията на Агенцията по приватизация, както и на други заинтересовани институции.
Комисията предлага следните изменения и допълнения в законопроекта на Министерския съвет:
1. В – 2 към ал. 2 на чл. 2 да се добави нова точка със следното съдържание: "Т. 6. Списък на държавните и общински предприятия с балансова стойност на дълготрайните им активи над 1 млн.лв., които ще се предложат за приватизация през годината. Списъкът трябва да съдържа данни за състоянието на всяко предприятие и за приватизацията му, по-точно данни за финансовото състояние, балансовата стойност на дълготрайните активи, предлаганият метод за приватизация, размерът на държавното или общинско участие в предприятието след приватизирането му и други съществени данни. На приватизация подлежат само предприятия, включени в списъка. Той може да се актуализира всяко тримесечие по реда на приемането му."
В – 3. В т. 3. от ал. 1 на чл. 3 да се заличат думите "определени от Министерския съвет".
В ал. 1. на чл. 3 да се добави нова точка със следното съдържание: "Т.7. Агенцията за приватизация за предприятията със смесена собственост между държавата и община, с изключение на предприятията по чл. 31."
3. В – 5 да отпаднат т. 1 и 2.
В ал. 4. на чл. 5, след думата "държавни" да се добави "и общински", а второто изречение да се заличи.
4. В – 6. В ал. 1 на чл. 6 цифрата "15" да се замени със "7", а цифрата "30" да се замени с "38".
В ал. 2. на чл. 6 цифрата "15" да се замени със "7", а цифрата "35" да се замени с "43".
Да се добави нова алинея към чл. 6 със следното съдържание. Новата ал. 3.: "Приходите от приватизация на предприятия със смесена собственост между държавата и община, в които дяловото участие подлежи на уточняване, се съхраняват в специална извънбюджетна сметка към Министерството на финансите до определяне размера на дяловете."
5. В – 8 към чл. 9 се добавя нова алинея със следното съдържание. Новата ал. 3.: "Общинските съвети изпращат в Агенцията за приватизация предложения за включване на общински пред134.2 приятия в списъка по чл. 2, ал. 1, т. 6 в срок до 30 септември."
6. В – 9 е необходимо да се посочи размерът на участието на всеки гражданин и заплащането на приватизационните удостоверения. Комисията счита, че заплащане на 2 на сто от стойността на удостоверението е напълно достатъчно за покриване на разходите по приватизацията. Програмата за масова приватизация и списъкът на включените в нея предприятия трябва да се приемат от Народното събрание. Предприятията, включени в списъка за масова приватизация, трябва да имат възможност да дадат своето становище.
За да се получи органическа връзка между масовата и пазарна приватизация с приватизационните удостоверения, трябва да може да се участвува и в приватизирането на предприятия, които не са включени в списъка на предприятията за масова приватизация в следните случаи:
1. за закупуване на допълнително количество акции и дялове от лицата по чл. 5, ал. 2 и 3, след като са закупили акциите и дяловете, за които имат преференции по чл. 22 или чл. 23;
2. при закупуване на предприятия или обособени части по реда на чл. 31 или чл. 25, ал. 1, т. 5.;
3. за закупуване на акции и дялове от предприятия, включени в годишната приватизационна програма, от лица, чиято стопанска дейност е свързана с тях. Акциите, дяловете, предприятията и обособените части, в придобиването на които са използвани приватизационни удостоверения, не трябва да могат да се продават, залагат или подаряват в продължение на три години от придобиването им.
За да се защитят интересите на милионите дребни акционери и да се осигури ефективен контрол върху управлението на инвестиционните фондове, комисията счита, че управлението им трябва да се уреди с отделен закон. До приемането на закона инвестиционните фондове могат да се управляват от надзорните съвети, назначени от Министерския съвет.
7. В – 12. Ал. 1. на чл. 20 се изменя както следва:
"Ал. 1. Начинът за извършване на продажбата на дялове и акции се определя в годишната приватизационна програма." 134.3
В ал. 2. на чл. 20, след думата "решението" се добавя "за приватизация".
8. В – 14 думите "след приемането на решение за приватизация" се заменят с думите "на предприятията, включени в годишната програма за приватизация".
9. – 15. Цифрата "18" се заменя с "24".
В ал. 5. на чл. 22 думите "в срок" се заменят с думите "в периода от приемането на годишната програма за приватизация".
10. – 16. В ал. 2 на чл. 23 второто изречение се заменя със "Закупуването на дяловете се извършва по реда на ал. 5 на чл. 22".
11. В – 17 числото "18" се заменя с числото "24".
12. В – 18, в ал. 1 на чл. 25 се добавя нова точка 5 със следното съдържание:
"Т.5. Изкупуване на дружеството или част от него от работниците и служителите, включително лицата по чл. 5, ал. 2, на етапи чрез продажба на пакети от акции по договорно установен график за срок от десет години."
В ал. 2 на чл. 25 думите "т. 3 и 4" се заменят с думите "т. 3, 4 и 5".
13. – 21 и 23 отпадат.
14. В – 25 думата "обособени" се заменя с думата "други".
15. В – 27 чл. 35 става чл. 36.
В чл. 36 се добавя нова ал. 4 със следното съдържание: "Ал.4. Кметове на общини, които със своите действия или бездействие не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 31, се наказват с глоба от 2000 до 5000 лв. за всеки отделен случай с акт на областния управител."
16. – 28. В – 3а думите "ал. 1 на чл. 31" се заменят с думите "този закон" и след думите "тази част" се добавят думите "и лицата по чл. 5, ал. 2, които са работили в нея". 134.4
Параграф 3Б придобива следния вид:
"– 3Б. Лицата по – 3А, които участват в приватизирането, определят кои от желаещите служители и работници от управлението на предприятието ще участват в приватизирането на обособената част. Броят на тези лица не може да бъде по-малък от 5 на сто от броя на лицата, участващи в приватизацията по – 3А, освен ако желаещите са по-малко."
17. В – 29, в ал. 1 на – 6 след думите, поставени в скоби, се добавят и думите "и по чл. 28 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи". Добавя се и изречението: "обезщетението се дължи от органа по чл. 3, освен ако със закона е установено друго".
18. В – 32 се добавят думите: "Чл. 25, ал. 1, т. 5; чл. 29, ал. 2; чл. 31, ал. 2; чл. 31, ал. 5, т. 3; чл. 31, ал. 10, и чл. 34, ал. 1".
Комисията предлага следните изменения и допълнения в законопроекта на господин Петър Харизанов:
1. Да отпаднат параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 13, 18, 19, 20 и 21.
Причините господин Харизанов обясни, тъй като тази част от неговия законопроект почти изцяло съвпада с внесения от Министерския съвет, приет от Икономическата комисия за основен законопроект закон.
2. В – 7 текстът между цифрата "31" и думите "и са" да се заличи.
3. Нов текст на – 14:
"В чл. 29 се правят следните изменения:
Ал. 2 на чл. 29 се заличава.
Ал. 3 става ал. 2 и към нея се добавят думите "по ред и условия, определени от Министерския съвет".
4. В – 16:
В т. 1 на ал. 1 на чл. 31 след думата "част" се добавят думите "към 15 октомври 1993 г. и срокът на наемането или арендата записан в договора, не е изтекъл преди подаване предложението за приватизация". Останалото се заличава.
В т. 2, на ал. 1 на чл. 31 след думата "лицата" се добавят думите "които работят в предприятието и лицата", заличават се НЧ/НП 135.1 думите "точка 1 и 2" и пред думата "участващи" се добавят думите "по чл. 5, ал. 2".
В ал. 2 на чл. 31 думите "Агенцията за приватизация" се заменят с думите "Министерския съвет".
В ал. 3 на чл. 31 след думата "приватизация" се добавят думите "за държавните предприятия и от фонда по чл. 6, ал. 2, т. 3 за общинските предприятия".
В т. 3 на ал. 5 след думата "се" се добавят думите "променя по начин, определен от Министерския съвет". Останалото се заличава.
В ал. 6 на чл. 31 думите "лицата по чл. 5, ал. 2, точки 1 и 2" се заменят с думите "тези лица".
В ал. 7 на чл. 31, второто изречение се заличава.
В ал. 9 на чл. 31 второто изречение се заличава.
В ал. 10 на чл. 31 текстът след думата "прави" се заменя със следния текст: "за предприятия или обособени части, които са включени в списъка по чл. 2, ал. 4, в списък, приет от Министерския съвет или когато се нарушава законът. В списъка, приет от Министерския съвет, предприятията и обособените части се посочват с име и адрес или обобщено (по бранш) тип производство, услуга, или търговия, за определени територии и други подобни). Този списък се публикува в Държавен вестник и се променя при необходимост. Не може да се сключи договор за продажба на предприятие или обособена част, включени в списъка към датата на сключване на договора. Подробно мотивираният отказ се изпраща на предложителя в срока по чл. 4, ал. 2. Отказът може да се обжалва в едномесечен срок от получаването му по съдебен ред".
Ал. 12 на чл. 31 се заличава.
Ал. 13 на чл. 31 да добие следния вид:
"Ал. 13. Договорите за съвместна дейност между държавни предприятия, общински предприятия или общини и частни фирми, в които участието на първите се състои главно в предоставяне на имущество, се считат за договори за наем, а частните фирмим - за наематели".
5. В – 23 към текста на чл. 35 се добавят думите "в продължение на пет години от придобиването му".
6. В – 24 се заличават думите "поради нарушаване целостта 135.2 на технологичния му процес".
Комисията предлага да бъдат приети законопроекта на Министерския съвет # 1030091 от 1993 г., законопроекта на народните представители Пламен Вълканов и Златимир Орсов със следните изменения и допълнения:
1. Да се включи нов чл. 17а със следното съдържание:
"Чл. 17а. При преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно и общинско имущество, както и при преобразуването на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества с държавно и общинско имущество, имуществото - държавна или общинска собственост, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия или дружества, включително земята и останалите недвижими имоти, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта за тяхното образуване или преобразуване е уговорено друго".
2. Текстът на – 14 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя както следва:
"– 14. Срокът за внасяне на годишната приватизационна програма, съгласно чл. 2, ал. 3 за 1994 г. е 30 декември 1993 г.".
3. Текстът на – 12 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя както следва:
"– 12. Приходите на фирмите, с които се правят вноските за изплащане на дружества, предприятия или обособени части, приватизирани по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 и чл. 3, не се облагат с данъци".
Законопроектът на народния представител Невен Пенев Икономическата комисия отклонява, тъй като мотивите към този законопроект противоречат на самия законопроект.
Комисията счита, че тези изменения и допълнения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия са необходими за извършване на структурната реформа на страната и препоръчва на Народното събрание да бъдат приети на първо четене по принцип.
Това е становището на Икономическата комисия по всички внесени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. 135.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, колеги! На няколко заседания на Комисията по бюджета и финансите бяха разгледани предложените законопроекти и бе постигнато в комисията съгласие за основа за дискусия тук, в пленарната зала, на първо четене да се предложи законопроекта на Министерския съвет, като към него се предложат за гласуване постановките от други законопроекти.
В комисията е постъпил нов вариант от министър-председателя с дата 4 ноември, но тъй като този вариант не е постъпил по възприетия в Народното събрание ред, той беше оставен без последствие, тоест не беше обсъден.
И доколкото успях да разбера в последствие този законопроект е бил изтеглен, и още някои. 135.4
Комисията стигна до съгласие по необходимостта от внасянето на редица изменения и допълнения в съществуващия Закон за приватизацията. Още повече, че изпълнителната власт досега не е изпълнила предписанието на чл. 8 за създаването на т.нар. взаимен фонд.
Комисията е на мнение, че следва да се измени и чл. 6, в който да се предвиди ново разпределение на приходите от държавната и общинската приватизация. Конкретното разпределение следва да бъде подложено на обсъждане в пленарната зала и между първо и второ четене да се уточни.
По чл. 8 комисията също така постигна съгласие, че е необходимо друго структуриране на предвидените фондове. Едва ли е целесъобразно в един взаимен фонд да се комбинират различни разходи. Най-добре е може би още в чл. 6 да се предвиди каква част от приходите да се пренасочва към социалното осигуряване и каква част за обезщетяване на бивши собственици.
Беше лансирана и обсъждана също така идеята, че при липсата на закон за компенсациите и, което е по-лошо, при липсата на изгледи такъв закон да бъде внесен в Народното събрание и обсъден в пленарната зала, може би е целесъобразно да се обсъди възможността за включване на подобни постановки, т.е. на компенсиране на различни категории лица именно в този законопроект за приватизацията.
Идеята за разпределяне на част от приходите за приватизация директно за държавния бюджет срещна сериозни възражения в комисията. От друга страна обаче се направиха предложения част от приходите от приватизацията да постъпват в отделен фонд от Министерство на финансите, евентуално заедно с приходите от т.нар. "лоши кредити", ако такива се осигурят. И този фонд впоследствие да бъде използван само за заплащане на част от дължимите в Министерство на финансите лихви по вътрешния и външния дълг.
Не бива тези приходи, от приватизацията, да се използват за покриване на други текущи и бюджетни разходи.
При проведеното гласуване за или против принципа на т.нар. масова приватизация, за гласуваха 6 души, против - 4 и 1 въздържал се.
Една част от членовете на комисията се обявиха против идеята за обвързване на т.нар. инвестиционни фондове с държавните ВТ/ЛТ 136.1. холдинги. Масовата приватизация може да се проведе и без образуване на държавни холдинги, разбира се Министерският съвет следва да идентифицира предприятията, открити за подобна приватизация.
Възражения предизвика желанието на Министерския съвет да се намесва при формирането на ръководни органи на инвестиционните фондове, които се предполага, че след като са частни образувания, би трябвало самите участници да определят кой да ги ръководи.
Друго възражение предизвика намерението на Министерския съвет да определя номиналната стойност на т.нар. приватизационни удостоверения, както и тяхната евентуална цена, тъй като се касае за почти безвъзмездно раздаване на държавна собственост. Правомощията за това следва да са единствено на Народното събрание, следователно следва да бъдат определени със закон, който да се гласува тук, в пленарната зала.
Сериозни съмнения в комисията срещна и краткият срок за упражняване правото за придобиване на приватизационни удостоверения от гражданите.
Комисията препоръчва гласуваните от нея изменения и допълнения на законопроекта да бъдат приети на първо четене, като работата продължи след това за уточняване на дискусионните постановки, в зависимост от предложенията, които се направят съответно на първо четене. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
И последна от комисиите, има още едно становище на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление, която макар и само да е изразила становище по отношение законопроекта на господин Харизанов, аз и давам думата.
Ще моля при това изложение, нека да се съобрази становището и на господин Харизанов, и становището на Икономическата комисия за съвпадение на текстове и оттегляне на текстове.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, за протокола д-р Йордан Тодоров - Съюз "Демократична България".
Ще прочета становище на Комисията по административнотериториално устройство и местно самоуправление. 136.2.
Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление подкрепя по принцип внесения законопроект от господин Харизанов. Заедно с това считаме за целесъобразно в него да се направят следните подобрения.
Първо. Да се разширят функциите на Агенцията по приватизация в организиране и контролиране процеса на приватизацията и по отношение на общинските предприятия, по-конкретно контролът върху приватизацията на общинските предприятия да се отрази в чл. 2, ал. 2, точка 1 и 2, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 10, ал. 1.
Второ. Да се предвиди възможност за работещите в бюджетните организации да участват в приватизацията на предприятията в съответните населени места. Това се отнася и за преференциално участие на наемателите и арендаторите в приватизацията.
Трето. Да се прецени целесъобразността от изменение на срока за приемане и отчитане на приватизационните програми в чл. 2, ал. 3 и чл. 2, ал. 4.
Четвърто. Да се създадат условия за ограничаване на спекулативните продажби на предприятията в чл. 5, ал. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 22, ал. 4, чл. 22, ал. 5, чл. 29, чл. 30, ал. 1, чл. 31, чл. 34, ал. 1, точка 2.
И последно, пето, да се уточнят условията за продажбата на имуществото на ликвидираните поради несъстоятелност държавни и общински предприятия в чл. 32 и чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, д-р Тодоров. Имам точно Вашето предложение.
С това изпълнихме чл. 65, ал. 3. Откривам обсъждането на законопроекта за приемането му на първо четене на основание чл. 42, ал. 3 от правилника. Определям по 30 минути на всяка парламентарна група.
Досега са постъпили заявки за изказвания и списък на изказващите се от Парламентарната група на БСП и коалиция, Съюза на демократичните сили и Новия съюз за демокрация. Движението за права и свободи не е представило кандидат за изказване.
По реда на постъпването. Давам думата на проф. Стефан Стоилов. Да се готви народният представител Илко Ескенази. След него народният представител Асен Мичковски. 136.3.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, господин Стоилов, само една дума още.
Знаете, че в рамките на 30 минути трябва да се вместят дадените оратори или да поискате удължаване с една трета - с още 10 минути.
Заповядайте, имате думата, проф. Стоилов. 136.4. СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважеми господин председател, уважаеми колеги! Разглежданият Закон за допълнение и изменение на Закона за приватизацията има отношение към един от фундаменталните процеси на прехода, на осъществяваната в страната икономическа реформа. Социалистическата партия винаги е била за добре подготвен процес на раздържавяване на част от държавната собственост, за осъществяване на този фундаментален процес по начин, по който да работи за ефективността на икономиката, да съдейства за един плавен преход към смесена пазарна икономика. Това по логика предполага, че ние винаги сме били и ще бъдем против всякакви опити за осъществяване на скрита приватизация. Затова и ние подкрепяме в частност всички онези поправки и допълнения в закона, които целят да ограничат и сведат до минимум възможността, а, разбира се, най-добре е изобщо да предотвратят възможността за осъществяване на скрита приватизация. Всички сме свидетели, че тези, които се подвизават в областта на скритата приватизация в последните години, се изхитрят да осъществяват предимно приватизиране на печалбата, което е по-сладко, по-привлекателно, по-съблазнително, а собствеността си остава формално държавна.
Приватизационният процец, публична тайна е, че не получи достатъчна енергия в страната. Ние попадаме в групата на тези, които до настоящия момент имат сравнително най-ограничени успехи в това отношение. Това ние разглеждаме като един от факторите, които доведоха до влошаване на общата финансова и икономическа обстановка.
Още когато се приемаше основният закон през 1992 г., Българската социалистическа партия си позволи да внушава, че така приетият закон в нашите конкретни български условия, а това в много голяма степен важи и за останалите страни от Източна и Централна Европа, няма да осигури достатъчно енергичен, мащабен и получаващ широка обществена подкрепа процес на приватизиране.
Фактите подтвърдиха правотата на нашата позиция. Ние и тогава, и сега продължаваме да смятаме и затова по достойнство оценяваме инициативата на кабинета на професор Беров, че без включване в системата от методи, подходи и форми на схемите за масова приватизация този процес не може да получи енергично Ст.Б/ЙА 137.1 развитие. Не е нужно да се теоретизира, достатъчно е да се има предвид опитът и резултатите в другите страни от Централна и Източна Европа. Там именно съчетаването на пазарните касови методи и подходи на приватизация с използване в някаква модификация на схемите за масова приватизация осигури мащабност, достатъчна енергия на процеса и, което е не по-маловажно, осигури широка обществена подкрепа на този сам по себе си труден, но изключително важен процес в рамките на общата реформа.
Ето защо ние по принцип подкрепяме целия пакет от промени и допълнения, в центъра на които, както всички сме убедени, стоят онези поправки и допълнения на основния закон, които целят да създадат законова основа за стартиране и на масовата приватизация.
Обща грижа според нас - и на Министерския съвет, и на парламента - е в темпо да бъдат приети тези допълнения. И ние смятаме, че за целта трябва да бъде използвана формата, която беше приложена много успешно в работата на парламента по Закона за лошите кредити. Между първо и второ четене от Законодателната комисия, Икономическата комисия и Бюджетната комисия да бъде създадена работна група, която да се опита да интегрира всички предложения на базата, разбира се, на предложените от Министерския съвет закони, за да излезем с добре отработени текстове за второто четене на закона.
Според нас голям плюс за общото ускорение на процеса за спечелване на допълнителна подкрепа ще бъде да успеем да обвържем схемата на масова приватизация с други методи и подходи на така наречената пазарна приватизация. И в частност една голяма част от обществеността вече е подготвена и очаква инструментите с които ще борави масовата приватизация, нека ги наричаме приватизационни удостоверения с номинал и без номинал, както предлагат някои колеги, това да бъдат просто точки, с които ще се участва в различните турове на тази приватизация, за да могат да бъдат използвани като инструменти, увеличаващи покупателната способност на хората от колективите и персонала на предприятия, които се приватизират извън схемата за масова приватизация, т.е. по програмите на Агенцията за приватизация.
Уважаеми колеги, това позволява в голяма част от случаите, когато се приватизират малки и средни предприятия, персоналът, 137.2 колективите на тези предприятия да станат собственици на значителна част от тези активи. Нещо, което се подкрепя от всички основни синдикати в България и, предполагам, от голяма част от депутатите в тази зала. Практиката на други страни, далеч преди нас осъществяващи раздържавяване, показва, че когато колективите се превръщат в такива собственици, предприятията работят в пазарен режим на функциониране, избират се ръководства, на които се гласува доверие. Тогава тези предприятия дръпват значително и енергично напред. Да не говорим за това, че активната част населението ще окаже много по-голяма подкрепа на приватизационния процес в предстоящия период отколкото досега, ако сработят и такива механизми, за които става дума.
Има много въпроси и тук ще разчитаме на колегите юристи в рамките на тази работна група около организацията на прилагането на схемите за масова приватизация. В законопроректа на Министерския съвет става дума за инвестиционни фондове, има най-различни гласове за правомерността или неправомерността на такова едно наименование, но аз предлагам на първото четене ние да нне губим много време и да намерим решения, които още на старта да обезопасят прилагането на тази схема от замърсяване, от далавери. Идеята ми е да се опитаме да избегнем онова, което съпровождаше масовата приватизация в Чехословакия, а да използваме силните положителни страни от прилагането на тази схема.
Нашата парламентарна група подкрепя идеята тези фондове или тези акционерни дружества да стартират като държавни и след това да бъдат приватизирани чрез прилагане на механизмите на Търговския закон.
Нелеки са въпросите, но аз съм оптимист и смятам, че в рамките на тази работна група ще намерим решения около критериите за подбора на предприятията, които ще влазят в схемата за масова приватизация. Съвършенно ясно е, че това не могат да бъдат само печеливши, в добро финансово-икономическо състояние предприятия, ще има и такива, които са със средна кондиция, може да попаднат и такива, които в момента по силата на обстановката приключват годината на нула или даже със загуба, но имат перспективен потенциал, могат да превъртят, скоро да излязат в едни позиции на сравнителни предимства.
Споделяме разбиранията, че парламентът е този, както 137.3 се изрази и господин венцеслав Димитров, който ще реши какъв да бъде номиналът и каква ще бъде цената, срещу която пълнолетните граждани на тази страна ще придобиват инструментите, чрез които ще се реализира схемата за масова приватизация. Във всички случаи трябва да внимаваме тази цена да не бъде фактор, който да отблъсне гражданите от участие в този процес. От тази гледна точка, както се има предвид инфлационното увеличение на номиналната величина на работната заплата, аз смятам, че е за предпочитане да се отиде към един твърд процент спрямо номинала, който да е достатъчен за техническото и финансово обслужване на прилагането на тази схема, а не да се говори за една или двуседмични средни работни заплати.
Ние трябва чрез организацията и цената, която ще плащат гражданите, да ги привлечем към участие, а не да създаваме допълнително отблъскващи моменти.
От тази трибуна искам да кажа само две изречения, имащи място в широки дискусии сред обществеността, особено сред пенсионерите, затова, че трябва да бъде прилжен един критерий или критерии, които да диференцират участието на гражданите в придобиването на тези инструменти за участие в масовата приватизация. 137.4
Опитът на другите страни показва, правените и у нас разработки потвърждават, че ако искаме тази схема да бъде работеща, тя трябва да бъде опростена. В икономиката работят опростените формули. Така и тук, не че се отива към това еднакво предоставяне на инструменти за участие в масовата приватизация от желанието да се реши въпроса на калпак, а схемата ще може да работи много по-добре.
И второ, изследванията показват, че в рамките на семействата, особено на по-големите семейства, се получава макар и относително изравняване като се има предвид наличието на помлади членове, на по-възрастни и такива със среден трудов стаж. Това изравняване, както показват някои изследвания в Чехия, до голяма степен се постига.
Накрая искам да приключа с това, че разработената програма-график за прилагане на схемата за масова приватизация крие в себе си опасност тази част от приватизационния процес да стартира много късно. Така или иначе, от онази рамка, която е разработена от представителя на Министерския съвет на международни финансови организации се вижда, че някъде в късната есен на 1995 г. се има предвид да стартира схемата за масова приватизация. Ние сме съгласни, че подготовката трябва да бъде солидна, за да не се получи компрометиране. Стабилна организация, която да сведе до минимум дефектите при прилагането на тази схема. Но съществуват възможности, ако ние този закон приемем на второ четене през февруари месец, и като се има предвид започналата подготовка по прилагането на тази схема, процесът да бъде издърпан с оглед в крайните месеци на 1994 г., някъде началото на 1995 г. да се получи разгърнато прилагане и на схемата за масова приватизация. Това е важно и от друга гледна точка, за която аз споменах, инструментите на този тип приватизация да могат да бъдат използвани от колективите, от персонала на предприятията и при приватизирането на такива предприятия по програмите на Агенцията за приватизация.
Затова ние отправяме апел към Министерския съвет този график да бъде по-стегнат, подготовката да започне без губене на време, с оглед 1994 г. да бъде година, в която въвеждането на тази схема ще бъде един мощен ускорител на общия приватизационен процес. РД/ЗТ 138.1
Ние не се съмняваме, че събранието ще подкрепи тези промени и допълнения на закона, след като стана ясно, че в България този фундаментален процес може да получи разгръщане само, ако той бъде в определена степен и социално ориентиран. Без това той не може да получи необходимата подкрепа, а подкрепата за приватизация е подкрепа за реформата.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, проф. Стоилов.
Има думата народният представител Илко Ескенази.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение към представените законопроекти по един консолидиран текст, който ми беше даден от Икономическата комисия. Тъй като наистина по начина, по който се гледа този закон тук, много трудно е да се разбере в крайна сметка по кои закони какво отношение имат отделните комисии. Така че предварително поднасям своите извинения, обаче така е организирано обсъждането, че повечето от народните представители трудно могат да се ориентират кои текстове в крайна сметка се приемат от Икономическата комисия, кои от Законодателната комисия, кои от Бюджетната и пр., защото законите са твърде много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колега Ескенази, само за да Ви улесня. Под # 5 по доклада на Законодателната комисия законопроекта на проф. Стоилов, Пламен Вълканов, Росен Хубенов и Красимир Премянов е оттеглен.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Следващият момент, на който искам да се спра, а то е нормално той да бъде акцент в гледане на първо четене, това е съответствието на предложенията за изменение и допълнения с Конституцията и законите.
В общи линии може да се каже, че няколко от предложенията срещат общо разбиране и едва ли по тях ще има някакви противоречия. Ние не бива да надценяваме тяхното значение като последствие за приватизацията, тъй като те се отнасят до доуточняване на отделни текстове, които просто защото са били доста общи в администрацията е имало колебание дали да ги прилагат. В частност да речем става дума за някакви приватизационни техники. 138.2 Вие си спомняте, когато приемахме този закон, че беше съвършено ясно, че всички приватизационни техники са допустими.
Но има два момента, които ми правят впечатление и предизвикват у мен основателни съмнения за законосъобразност. 138.3
Единият от тях е текстът, който урежда случаите, в които се приватизира т.нар. смесена собственост между общините и държавата. Това, което ни се предлага, е, че при такава смесена собственост държавата приватизира и до уточняване на спора съхранява постъпилите средства. На практика този текст означава експроприация на общинска собственост.
Не може по силата на нашето законодателство държавата, която се явява собственик, да използва своята законодателна власт, за да каже, че щом като спорим за един имот, аз го продавам, а след това, ако този имот се окаже твой - съжалявам много, добре, ето ти парите.
И бих искал да подчертая, че ако този текст бъде приет, той ще представлява един удар по общинското самоуправление. Не може държавата в гражданските си правоотношения да решава съдбата на общинската собственост. Да не говорим, че така както е формулиран този текст, държавата може без каквито и да е доказателства, а просто казва: "Аз претендирам, че тук има 30 процента държавна собственост, продавам го". И след това казва: "Е, да бе, след четири-пет години в резултат на един съдебен процес оказа се, че имотът е общинска собственост". Това не е възможно и аз мисля, че този текст на второ четене трябва да бъде категорично отхвърлен.
Вторият момент, който също така засяга принципните въпроси на собствеността, е предложението, което се дава в няколко текста относно правото на държавата да продава акции и дялове на държавни предприятия в други предприятия.
Справедливостта изисква да се отбележи, че този текст се предлага от вече две правителства последователно, но това не пречи тук, в тази зала, да преценим доколко това съответства на Търговския закон и на Закона за собствеността, тъй като забележете какъв е текстът. Допълва се и се казва, че може да се приватизира... Говоря за чл. 3. Може да се приватизира освен държавни предприятия акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества.
Първо, в нашата правна действителност не съществува директна собственост на държавата във вид на акции или дялове освен някои хипотетични случаи, да речем на наследяване, при което не са останали наследници и държавата получава правото ВЙ/ЛТ 139.1. си на собственост. Няма и определен режим за управлението на тази собственост. Режимът по Закона за собствеността преди всичко е съобразен с вещните права, с правото на собственост върху вещи. Това е единият момент.
Знаем, че съображенията, за да бъде предложен този текст, са, че по този начин не може да бъде приватизирано участието на държавни предприятия в други дружества, но трябва да имаме предвид два момента.
Единият е, че когато се приватизира държавното предприятие, което е собственик на тези акции, автоматически се извършва приватизация и на тези акции в съответното дружество. Това не е толкова страшно. Но тук се извършва едно според мен съвсем произволно тълкуване на правата на държавата да упражнява собствеността в държавните предприятия. Това не е проблем на правомощията на Министерския съвет спрямо държавните предприятия. Това е проблем на гаранциите за собствеността на третите лица, на частните лица, защото не е възможно Търговският закон да казва, че продажба на дялове или акции при едно съществуващо дружество се извършва по решение на даден орган, което се взема с определено мнозинство и в следващия момент да се казва: обаче тогава, когато държавата има такава собственост, то тези правила не важат. Това направо представлява нарушение на гаранциите за частната собственост.
Аз не говоря дори за случаите, в които има едно смесено дружество с чужденец, който казва: добре, аз съм се сдружил с предприятието Х, разчитам, че вие имате Търговски закон, разчитам, че ние имаме устав на това дружество, който ми гарантира, че при определено мнозинство се вземат решения за нов участник и изведнъж държавата едностранно казва - е, да де, обаче в тия случаи аз ще ти натреса един участник, а пък то си е твоя работа...
Значи, още веднъж повтарям: ако държавата приватизира предприятието, третото лице, което се явява съдружник, то не може да има никакви възражения, защото има трансформиране на акционера-собственик. Обаче тогава, когато нямаме такава хипотеза, просто не може държавата да каже: тези акции, понеже аз съм държавата, могат да се продават в нарушение на Търговския закон и на Закона за собствеността на гражданите, който казва какви 139.2. са правата на съсобствениците при една съсобственост.
И най-накрая специално се спирам на това - така, както е казано - акции или дялове, собственост на държавата, ние нарушаваме една..., как да ви кажа..., една традиция да се борим по цял свят да доказваме, че собствеността на едно държавно предприятие е различна от собствеността на държавата. Тази битка се води от 20 години, за да се каже на всеки инвеститор - разберете - вярно е, че това предприятие е държавна собственост, обаче това предприятие е самостоятелно и то не може да се третира... Не е държавата, която е собственик. Така че в това отношение просто ние ще направим един голям гаф, ако допуснем такъв текст.
Особено сега, в този момент, ако основанията бяха много по-сериозни преди четири-пет години, сега вече да кажем, че всъщност договаряйки се с едно държавно предприятие, едно частно лице всъщност има за партньор държавата... Ами, щом като държавата е собственик, значи тогава този съдружник може да насочи принудително изпълнение към държавна собственост. Така ли е? Очевидно, че това е логическият извод.
Така че от тази гледна точка аз категорично препоръчвам въпреки, че - подчертавам - това предложение се прави от две правителства подред - този текст да отпадне или да бъде намерен механизъм, който да бъде съобразен изцяло с Търговския закон. Той гарантира равното третиране на държавната и частната собственост.
Не може в едно дружество да се каже - когато е държавно предприятие, то не се съобразява, а когато е частен съдружник той трябва да се съобразява...
Следващият юридически момент. Той не е свързан с противозаконност или с антиконституционност, но е свързан с последователността на приемане на законите. Категорично препоръчвам успоредно или дори преди това особено с оглед на евентуална масова приватизация да бъде приет законът за несъстоятелността и да се види кои предприятия ще фалират, а не тези предприятия да бъдат стоварени и то в инвестиционни фондове или пък да бъдат обявени за масова приватизация и след това да бъдат обявени в несъстоятелност. Това вече е от гледна точка на последователност на законите. 139.3.
И следващият основен момент, тъй като има редица конкретни предложения. Не си струва на първо четене да се обсъждат те. Това е т.нар. масова приватизация.
Има три основни моменти, които заслужава да бъдат поподробно обсъдени в тази зала.
Бяха дадени виждания за това колко добре вървят предприятията, когато има масово участие на акционери физически лица или колективи. Това е така при предприятия, които не се нуждаят от свежи пари. А тогава, когато 80 процента от предприятията са в критично положение с много дългове, тогава, когато тези предприятия се нуждаят и за тях е жизнен въпрос да получат свежи пари, аз се съмнявам, че това ще бъде постигнато по този начин и нещо, което е по-важно - аз се съмнявам да не стане тази система израз на една стара идея - собствеността да се върне на трудовите колективи. (Реплики от БСП)
Добре. Аз пък след това ще ви направя реплика...
Защото аз ще дам един най-прост пример. Да речем, че се приеме, че тези ваучери струват 1000 лв. Плащат се 1000 лв., за да могат да се получат ваучери 25 хил.лв. Питам дали някой в тази зала било от правителството или от депутатите, ще излезе и ще каже, че след една година на този гражданин, който е дал 1000 лв., ще може да получи дивидент 600-700 лв. Питам се някой може ли да излезе тук и да каже това нещо? Не може! Което вече мен ме навежда до извода, че когато гражданинът даде 1000 лв., а получи дивидент 200 лв. или не получи никакъв дивидент, той казва: "Кой ме излъга? Ако тези 1000 лв. ги бях оставил в банката, аз щях да имам 600 лв.". 139.4.
На това аз обръщам внимание - да се помисли и да се изрази становище дали може предвид на състоянието на нашите предприятия поне това да се гарантира - че срещу тия 1000 лв. гражданинът ще може да получи няколко пункта над лихвения процент. Ако това не може да се постигне, пълна е измамата.
Следващият момент вече е по конкретните техники на масова приватизация. Става дума за една много мащабна операция. Какъвто и да е Министерският съвет (и тук се обръщам към всички депутати), аз не бих искал той да решава еднолично, без никакъв контрол колко и кои предприятия влизат в схемата за масова приватизация; колко и какви инвестиционни фондове да се създават; условията и реда, по които ще се извърши приватизацията на инвестиционните фондове. Винаги съм бил против това Народното събрание да се меси и да одобрява дори списъка на предприятията за приватизиране. И тук искам да бъда ясен. Защото не може една изпълнителна власт предварително да даде един списък, който на три месеца да се актуализира. Това не е реално. И в този смисъл аз се противопоставям на едно от предложенията.
Обаче когато става дума за 500 предприятия, които влизат в схема за масова приватизация, в които се предполага, че ще бъдат акционери примерно 1 млн. души, аз мисля, че това нещо трябва да бъде одобрено от Народното събрание. Тогава вече и отговорността, която се носи, е и отговорност на Народното събрание.
И вече следващият момент, който идва, той впрочем беше споменат и от проф. Стоилов, това е, че когато се създават инвестиционни фондове, неизбежно има законови разпоредби, които налагат определен начин на поведение на пазара на тези инвестиционни фондове. Без това нещо е все едно да кажете: създаваме банки без абсолютно никакъв контрол.
От тази гледна точка дали ще е в този закон или ще е в някакъв друг закон, но ние сме длъжни да имаме текстове, така както е в редица други страни, какво могат да правят тези фондове, доколко рискови операции могат да поемат и т.н. СД/ЗТ 140.1
Следващата ми бележка е по отношение на така наречените "инвестиционни фондове". Аз съмго заявил това и в Законодателната комисия. Противопоставям се на понятието "инвестиционен фонд", защото то за мен като юрист е заблуждаващо.
Инвестиционният фонд се създава от вложения на много участници и започва да инвестира. Тук правим обратното, ако го приемем - натрупва се имущество, което представлява един холдинг, който няма за задача да инвестира.
И аз тук отварям една скоба. Аз съм против това инвестиционният фонд да извършва инвестиционни операции и особено да извършва приватизация. Защото тогава всъщност инвестиционният фонд замества Агенцията за приватизация, замества правителството, замества всички органи по чл. 3. Нещо повече, съществува опасността инвестиционният фонд във времето на управлението да продаде няколко по-добри предприятия, парите да бъдат пръснати, да останат по-лошите предприятия. Каква отговорност ще носят тези, които управляват? Може ли да им искате гаранция в размер, да речем, на 200 млн.лв.? Много трудно е да се иска.
Така че от тази гледна точка искам да подчертая: не става дума за инвестиционни фондове, става дума за едни холдинги, които се дават фактически за масова приватизация. В тях участвуват хората с тези ваучери.
И още една резерва, по която мисля, че всеки, който е загрижен за икономиката, трябва да вземе отношение. Това е как тези холдинги ще се управляват, след като те се правят на базата на справедливостта, а не на базата на технологическата обвързаност. Значи да има предприятия малко от текстилната промишленост, малко от дървообработвателната, някое металургично предприятие, някой свинекомплекс, за да може да има дисперсия. Е, питам се: как ще се управлява този холдинг и кой е този, който е компетентен, дори да бъде това и някаква фирма, която може да управлява едновременно толкова различни предприятия, между които няма технологична връзка? Сериозни са ми съмненията, че той може да ги управлява в този период, в който всъщност ще действуват като холдинги.
Така че ако става дума за инвестиционни фондове, според мен далеч по-добре е те да се формират на пазарен принцип, според интереса, който имат конкретните инвеститори, отколкото да се 140.2 формират точно на обратното. Това е да се сложи каруцата пред коня.
И може би последната ми бележка, те са твърде много по този закон, но последната бележка е свързана с два конкретни текста. Аз искам да имаме становището тук на правителството, може би специално и на министъра на финансите, във връзка със съществуващите спогодби, които имаме с редица други страни, в които се предвижда предоставяне на национално третиране на чужденците. Може ли в тези случаи да се въвееждат тези правила за участие само на български граждани, само които имат постоянно местожителство в страната? Не съм убеден, но нека да имаме такова становище.
И второто нещо е, аз си задавам въпроса дали е редно да бъдат изключвани граждани, които, дето се вика, от своето рождение са в България, работили са в български предприятия. Ако идеята е това да бъде едно възнаграждение на тези хора, защо те трябва да бъдат дискриминирани?
Аз даже по-скоро очаквах от лявата страна на залата да бъде повдигнат въпросът за съветските граждани. Ами че има такива, които са родени в България и които са работили цял живот в български предприятия!
Но така или иначе за мен преди всичко въпросът е правен - дали се нарушават такива двустранни спогодби. Международни многостранни договори не се нарушават.
И освен това искам да обърна внимание върху предложението да се въведе покупка на изплащане, нещо, което е напълно нормално и възможно и по сегашния закон. Първо, защо това се прави изрично, аз не знам. Но това, което за мен е по-важното: липсват критериите, по които ще се определя на кого се дава на изплащане и на кого не.
Следователно ако има текст за продажба на изплащане, а според мен той горе-долу е излишен, защото в крайна сметка това може и по сегашния закон, да допуснем, че по-добре е да се каже изрично, според мен трябва да има критерий кога и на кого се дава на изплащане. Защото иначе ще стане: на моя човек на изплащане, на другия - плащане в брой веднага. 140.3
И аз ще приключа моето изказване с едно общо, така да се каже, предупреждение. Общата идея, която витае за благоденствието, което ще бъде постигнато чрез масовата приватизация, трябва да бъде много внимателно огледано, защото очакванията, обективните очаквания са, че в масовата приватизация няма да могат да бъдат преобладаващи печелившите предприятия. И да не се получи така, че гражданите да си дадат макар и една дребна сума и след две години да се нахвърлят върху това бившо Народно събрание и да кажат: ето какво ни натресоха. А всеки, който е готов, така да се каже, вдъхновено да говори за "светлото бъдеще" чрез масова приватизация, аз съм готов конкретно с реплики да му се противопоставя. Защото ние сме длъжни тук, гласувайки една такава отговорна схема, да кажем, че и ние лично сме отговорни за резултатите. А не да кажем: "Колко хубаво нещо направихме!" и след два месеца да кажем: "Ами, то не стана... сега ти си даде парите..."
От тази гледна точка аз съм за минимална сума, която трябва да даде гражданинът, и искам да чуя някой в тази зала да каже може ли да се гарантира 5 пункта над лихвения процент дивидент върху тази минимална сума.
Благодаря. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря на господин Ескенази. Двадесет минути.
Има думата за реплика господин Стефан Стоилов. Заповядайте. 140.4
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам възможността чрез реплика да разменя някои мисли с господин Ескенази, с който се предполага, че ще работим в тази работна група и ще се опитваме да направим текстовете работещи.
Първо, аз съм съгласен, че не трябва на никого да го натрисаме, както Вие се изразихте малко на жаргонен език, и нито лявата страна, нито която да е част от тази зала има намерение да си играе на евтина популистка игра с хората, на които предлагаме тези инструменти за участие в приватизацията. Никой не им обещава, господин Ескенази, че ще забогатеят тази година, даже и следващите
две години от това, че ще бъдат скромни участници в този процес.
Неслучайно две години, когато говорим за тези схеми, ние имаме предвид две неща, в които няма никаква идеология от наша страна, втъкана.
Първо, практиката, опитът, независимо от съпротивата в тази България, в която на много разумни неща е имало и продължава да има съпротива. Там въвеждането на тези практики подпомогна процеса, спечели подкрепа. Този труден процес на преминаване към пазарна икономика хората го усещат с кожата си. Нужна е подкрепа, освен това, че политиката трябва да бъде разумна.
И второ, тази икономика, колкото и да я оплакват някои оплаквачи, тя няма да бъде непрекъснато в това състояние. Това важи и за предприятията. Днес в икономическата комисия например се дадоха числа за предприятия, които започват да превъртат и макар и минимална печалба - са отчели. Изменя се структурата на предприятията, които са към групата на губещите и тези, които започват помалко да проработват.
И трето, аз съм съгласен с вас, тази цена, която ще платят гражданите, трябва да има срещу себе си някакъв доход. Аз говоря в началото за цената, тъй като, разбира се, наивно е да смятаме, че примерно едно участие от 25 - 35 000 лв. по номинал или по купонни точки ще носи по 55 - 60 на сто от първата и втората година. Това е едно участие. Това е едно заложено участие в акционерния капитал на тези предприятия, които една част ще загинат, а други ще превъртят. НЧ/НП 141.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Времето изтече, господин Стоилов, за реплика.
СТЕФАН СТОИЛОВ: Позволете ми 10 секунди. Вие сте прав относно проблеми, с които е свързано фондовото организиране на схемата. Но приемете, за да се разбираме за какво става дума, че тези фондове, които ще създадем (ако приемем, че така щке ще ги наречем) могат да бъдат разглеждани като едни доверителни фондове, които използват инструментите на гражданите, един вид ги влагат в закупуването на тези акции и дялове.
Що се отнася до управлението, Вие също сте много прав. Един такъв фонд или един холдинг не може да управлява примерно 30 - 40 предприятия, сред които ще има мажоритарни дялове, ще има и малки участия. Но на самите тези фондове, организации и холдинги вие можете прекрасно да сложите за управляващ я задгранична фирма, имаща опит в тази област. А тя от своя страна, докато още работи като държавна структура, ще има грижата по ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин професоре!
СТЕФАН СТОИЛОВ: ... назначаване на управителните тела на предприятията. Така че има решение и да не смятаме, че просто не може да се излезе от тази схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин професоре, благодаря Ви, но недейте надвишава времето. Мене ми се струва, че когато интересът диктува, ще се управлява всякакъв холдинг.
Заповядайте, господин Харизанов.
Колега Филипов, искате ли и Вие реплика? Не. Добре.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): И аз имам една реплика към господин Ескенази.
Първо, за предложението за смесените предприятия между държавата и общините - не е предложение на Министерския съвет. Това е мое предложение, така че не е инициатива на държавните чиновници. По него искам да кажа следното: след като ние вземаме курс към приватизация, това е към приватизация на държавните и общински предприятия. А има един член, в който ясно е посочен даже срокът, в който те трябва да се продадат. Трябва да ви кажа, че това не е вече една общинска политика. Това е политика на Народното събрание, на този закон.
А едно от главните затруднения, които има сега приватизацията, която се провежда в чертите на градовете, е именно това, 141.2 че земята, върху която е построена, тоест, правото на строеж е общинско. Даже и предприятията да са държавни, те са построени върху общинска земя и това се явява една колосална спънка в процеса на приватизацията на тези предприятия. Особено когато се касае до магазини и други дребни обекти, това е съвсем налице. Така че тук не се нарушава общинското самоуправление, тъй като поначало предприятието ще бъде продадено. Въпросът е кой ще упражни продажбата. Ето например аз предлагам за малките обекти те да се извършват от кметовете на общините, да се възложи на общините, независимо от собствеността върху предприятията. Разбира се, че е така.
Въпросът с финансовото уреждане на споровете мжеду тях е друг въпрос. И ако ние приемем тази идея, трябва да ви кажа, че няма да има приватизация в България.
Другото, което искам да оспоря от това, което каза господин Ескенази, е идеята за продажба на изплащане. Моето предложение засегна този въпрос. Ясно е кой има правото на изплащане: цялата малка приватизация има правото да получи на изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Напомням Ви, че времето изтече.
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ: И още нещо: идеята за правата на българските граждани не е така проста. Съгласно сега съществуващите правила има реална опасност чуждестранни работници, каквито е имало с десетки хиляди в България да получат правото за получаване на акции и дялове на половин цена. Аз просто не знам кои законни споразумения се нарушават, но например в Закона за земямта на чуждестранни граждани изобщо не е разрешено да придобиват земеделска земя, изобщо. А тук само се премахва правото да ползват привилегии, които са в особено голям размер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов.
Трета реплика който желае? Няма.
Имате право на дуплика, господин Ескенази. Имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз се радвам, че господин Стоилов споделя моите резерви по същество относно инвестиционните фондове и се надявам, че тази схема ще бъде доста променена за второто четене. Но за мен категорично не може да бъде намерен и суперпрофесионалист, който да може да управлява предприятия от десет отрасъла. 141.3
Що се касае до идеята да бъде спечелена подкрепата на населението за приватизацията, аз съм съгласен. Но това, което аз говоря, е именно, че тази подкрепа не трябва да се печели с измама. Това е проблемът. За да подкрепи населението приватизацията, дайте да го излъжем! За такова нещо аз не мога да гласувам.
Репликата на господин Харизанов:
Първо, аз се изненадвам, че един народен представител, който е от избирателен район, може да поддържа експроприация на общинската собственост.
Второ, аз категорично не мога да възприема, че собствеността се свежда само до владението на вещта. Той казва: ама ние не спорим, просто държавата само ще му го продаде. Ами че първото нещо за собствеността е правото да се разпореди. Какъв собственик съм аз, когато ще дойде някой друг и ще ми продаде имота? Ако такива са схващанията за правото на собственост в България, дайде да ги знаем и по този начин да градим нашето законодателство, също така да считаме, че такъв е смисълът на Конституцията.
А що се касае до проблемите, които възникват с общинската собственост и нейната приватизация, аз съм съгласен. Но това, което не беше казано, горе-долу се свежда до това: има общинска собственост - има проблем, няма общинска собственост - няма пробл лем. Дайте да ударим общинската собственост, за да нямаме проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Има думата за изказване народният представител Асен Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Аз искам да спра вниманието ви върху четри проблема, свързани с обсъждането на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Първият проблем е свързан с необходимостта от промяна в начина на разпределение на приходите от общинската приватизация. По сега съществуващата схема общинските съвети изобщо не са заинтересовани да осъществяват каквато и да било приватизационна сделка. 141.4 Ето защо аз предлагам в чл. 6, ал. 2 от сега действащия закон да бъдат промени нещата по следния начин: 15 на сто от приходите от общинската приватизация да попълват общинския фонд за покриването на разходите по осъщесвяването на приватизацията на общинските предприятия, а останалата част от приходите в размер на 85 на сто да се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата от този фонд се използват приоритетно за няколко неща. Първо, за погасяване на несъбираемите задължения на общинските предприятия, за погасяване на кредити за незавършени обекти, строени от общинските предприятия, както и за инвестиционни цели.
С една такава промяна би се стимулирала общинската приватизация и общините биха имали интерес от нейното осъществяване, тъй като ще разполагат и със средствата от нея.
Вторият момент, на който бих искал да спра вашето внимание, е свързан, според мен, с необходимостта от промяна в чл. 12 от действащия закон, който третира статута, реда и начина на избиране и отзоваване на членове на надзорния съвет в рамките на квотата на Народното събрание и Министерския съвет. 141.5
Сега действащото положение, както и практиката, която вече има, на създаване на изкуствено напрежение между части на надзорния съвет и Министерския съвет, спъва развитието на процеса на приватизиране. Аз не съм против мандатността на избираните членове на надзорния съвет от органа, който ги е избрал или назначил, включително и мандатността на първоначалния състав на надзорния съвет. В същото време обаче не е съвсем нормално органите, които са избрали или назначили надзорниците, да нямат възможността и правото да ги преизбират или преназначават, освен в тези случаи, които сега са уредени със закон.
Ето защо аз предлагам към чл. 12 да се създаде една нова ал. 3, която долу-горе да бъде със следния текст. Извън случаите по предходната алинея, след влязла в сила присъда и някои други случаи, които са уредени в действащите текстове, да бъде създадена и тази алинея със следния текст:
"Извън случаите по предходната алинея членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават по решение на органа, който ги е назначил или избрал".
Това ще създаде една възможност за много по-сериозен контрол на тези органи, които са назначили или избрали членовете на надзорния съвет. По такъв начин ще се избегнат възможностите за обструкция и за блокиране на дейността на тези важни приватизационни органи, както и на Агенцията по приватизация като цяло.
Досегашната ал. 3 на чл. 12 да стане ал. 4 и да се измени така:
"В случаите по ал. 2 и 3, както и при оставка или смърт на член на надзорния съвет, органът, който го е назначил или избрал, назначава или избира нов член".
А досегашните ал. 4 и 5 съответно да се преномерират и да станат 5 и 6.
Третият момент, на който бих искал да спра вашето внимание и който според мен заслужава особено отношение, всъщност беше засегнат в по-голямата си част в изказването на господин Ескенази. Действително на тези приватизационни удостоверения, засега те така се наричат, не трябва да се посочи никаква номинална сума, защото никой не може да каже по какъв начин те ще се трансформират. Тази номинална сума, ако е записана на приватиВТ/ЛТ 142.1. зационното удостоверение, ще се трансформира в реално придобити акции от инвестиционните фондове за всеки гражданин на страната. Тогава действително може да се достигне до една заблуда и това може да подкопае доверието във втория, третия, ако има и следващи кръгове на масовата приватизация.
Затова моето предложение е: върху тези приватизационни удостоверения да пише, да бъдат обозначени някакъв брой точки. И след това вече, като се получат заявките за фондовете от отделните граждани чрез приватизационните си удостоверения, ще могат да се разпределят общото количество дялове или акции. И тогава вече ще се получи някаква номинална сума от акции или дялове, които влизат в собственост на отделния български гражданин.
Що се отнася до разходите, т.е. това, което българските граждани трябва да заплащат за придобиването на приватизационните удостоверения, според мен, те са изчислени така, че да покриват само техническите разходи на правителството по извършването на масовата приватизация. Тук трябва ясно и точно да се отбележи обстоятелството, че правителството изобщо няма никакво намерение да лъже гражданите или пък да им взима повече, отколкото е необходимо. Става дума за една минимална сума.
Що се отнася до възможността да се гарантира някаква бъдеща доходност, това също е невъзможно и тук според мен господин Ескенази не много убедително спекулира по този въпрос. Никой не може да обещае някаква бъдеща доходност, а пък още повече с такава точност, няколко пункта над основния лихвен процент. Това просто е невъзможно и още от самото начало трябва да се знае, че ще бъде така.
Четвъртият проблем, върху който бих искал да спра вашето внимание, е свързан с това кой да управлява предприятията от момента на взимането на решение за приватизиране до момента на извършването на приватизационна сделка.
Според мен това право трябва да се предостави на Агенцията по приватизация. Поради вече формиралата се практика след взимането на решение за приватизация, действащото ръководство на даденото предприятие, поради пълната неяснота за неговото собствено бъдеще започва или да пречи на процеса на приватизиране на предприятието, или пък по всякакъв начин да влошава неговите стопански резултати. А това е един процес. То не става мигновенно. 142.2. От взимането на решение до сключването на сделката може да мине една година. В този период от време трябва да има отговорно управление даденото приватизиращо се предприятие и според мен такова отговорно управление може да осигури само органът, който приватизира, а не тези, които нямат обективен интерес да се извърши приватизацията и да осъществява текущото управление. Това е един сериозен проблем, който според мен трябва да намери решение по начина, по който казах.
Аз съжалявам, че когато се изработваше Законът за приватизацията, не беше одобрена идеята да се създаде един специализиран орган за управление на държавното участие, както впрочем се предвиждаше в един от първоначалните варианти на проекта и на закона. След като този орган не е създаден, на мен ми се струва, че това обективно противоречие може да бъде преодоляно само чрез предоставянето на правото на управление на Агенцията по приватизация в момента на взимането на приватизационно решение за сключването на приватизационната сделка.
Това са проблемите, върху които бих искал да спра вашето внимание. Естествено ще подготвя нужните текстове за второто четене и ще бъдат представени по надлежен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мичковски.
Какво е положението с времето? БСП и коалиция разполагат с 16 минути. СДС разполага с 8 минути и с 22 минути разполага Новия съюз за демокрация.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на СДС Ви моля за удължаване съгласно правилника на полагащото ни се време с една трета, т.е. с 10 минути, мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, господин Христов, удължавам времето на всички парламентарни групи с 10 минути.
Има думата за изказване госпожа Ани Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, колеги, измененията в Закона за приватизацията се налагат 142.3. по две причини: подобряване на уредбата на пазарния модел на приватизацията и създаване регламентация за масовата приватизация, с оглед на идеята за реституция на труда, вложен от няколко поколения български граждани в съответствие с идеята за социална справедливост.
Сегашният модел на приватизация по действащата уредба е безразличен към социалната категория на купувачите. Той не решава социални проблеми на населението.
Като подкрепям проекта, искам да поставя няколко групи въпроси, които при редактирането му за второ четене считам, че трябва да намерят отговор.
Първата група от тях са свързани с характера на приватизационните удостоверения и реда за тяхното издаване и предоставяне на гражданите. Следва да се изясни какъв вид ценна книга ще бъдат приватизационните удостоверения, ще могат ли те да се използват като платежно и като обезпечително средство, ако да, то при каква стойност - по номинал или пазарна цена, ще се подчиняват ли на общия режим за имуществена общност по Семейния кодекс, валиден ли е за тях общият режим за наследяване, освен по схемата за масова приватизация, тези удостоверения ще могат ли да се ползват за участие в приватизация по общия ред, например при преференциалния режим или като допълнение към него, какъв ще бъде редът за прехвърлянето на удостоверенията и какъв ще бъде кръгът на лицата, между които може да се осъществява то, чрез какви сделки и в каква форма ще става това прехвърляне, ще подлежат ли те на данъчно облагане? 142.4.
Втората група въпроси е свързана с инвестиционните фондове, които ще се създават за участие в масовата приватизация. Следва да се изясни как ще става кандидатстването във фондовете, ще се отказва ли приемане в тях, ще има ли регионални фондове, следва ли уредбата на тези фондове да се приведе в пълно съответствие с текстовете на чл. 277 и следващите от Търговския закон, отнасящи се до холдинговите дружества, или тук ще се създава уредба на правни субекти, различни от тези по Търговския закон. Лично аз отдавам предпочитание на варианта съответствие между двата закона.
Третата група въпроси е във връзка с отклоненията от предвидения по Търговския закон ред за продажба по дялове и акции на държавата в дружества, които не са еднолични, и предложението на проекта по – 18 тази продажба да се извършва независимо от съгласието на съдружниците или акционерите. Мотивите на вносителя за такова отклонение са, че липсата на подобен текст води на практика до възможност за блокиране на продажбата на дялове или акции на държавата в такива дружества. Смятам, че не може с такъв административен порив, както е направено в предлаганата нова ал. 3 на – 18, да се зачертава това, което е предвидено в устава от акционерите. Тук става въпрос за гражданскоправни отношения, в които държавата е равнопоставен субект. Някой от съдружниците може да е влязъл в това дружество именно с оглед на това, че държавата е съдружник в него, а държавата като съдружник също следва да се съобразява с устава на дружеството.
Регламентирайки в новата ал. 4 на същия този – 18 оценката на дяловете и акциите, следва да се има предвид, че не може да се оценяват само държавните дялове или акции, а трябва да се оценяват всички на даденото дружество. Още повече, ако няма да се има предвид номиналът, а се прави преоценка на имуществото, то трябва да се отрази по отношение на участието и на другите съдружници, което пък може да промени съотношението, предвидено в устава.
На четвърто място, следва да се изчистят противоречията между предлагания – 30 на проекта, от една страна, който предвижда при обявена несъстоятелност имуществото да се продава от органа по чл. 3 от Закона за приватизацията по реда на глава СБ/КП 143/1. шеста от Закона за приватизацията, и, от друга страна - действащата уредба по Указ 56, според която при несъстоятелност продажбата на имуществото се извършва от ликвидатор, а съобразно приетата на първо четене част от Търговския закон за несъстоятелността и в двата случая, специално определени от съда в самото производство за обявяване на фалита.
Проблеми има и в следващата част на – 30, където се предвижда, че след приемане на решения за приватизация производството по обявяване на предприятието в несъстоятелност се спира. Първият проблем е, че органите по чл. 3, които вземат решенията за приватизация, не са страни по делото за обявяване в несъстоятелност. Вторият е, че по този начин би могло да се блокира процедурата в съда, при което съответно би могло да се злоупотребява.
И накрая, искам да поставя на вниманието ви необходимостта от промяна на действащия – 7 на преходните разпоредби и даване на привилегии на наематели или арендатори при приватизацията на наетите от тях обекти. Особено наложително е от гледна точка на справедливост, когато тези договори са сключени въз основа на публичен конкурс или търг по нормативен ред.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз.
Има думата народният представител Драгия Драгиев.
Извинявайте, не видях желаещи за реплики, затова дадох думата на господин Драгиев.
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Уважаеми колеги, в своето изказване ще се опитам да се спра на някои от по-значимите проблеми, които са свързани със законопроекта, който ни се предлага за разглеждане днес. Това - на първо място.
И, на второ място, съвсем практически да разгледам някои проблеми, които са в интерес на решаването на този общ проблем.
Вие знаете, че тогава, когато се захванахме с въпросите на приватизацията, господин заместник-министър председателят беше един от инициаторите и вносител на законопроекта, в народното представителство и в страната като цяло не съществуваше какъвто и да било опит по тази материя. Ето защо тогава ние приехме някои от текстовете и сега, след като вече се създаде определена практика, ние можем да изразим едно или друго становище 143/2. по един или друг проблем.
В основата на предлагания ни законопроект лежи един доклад на господин министър-председателя, в който изрично се казва, че поради това, че приватизацията е забавена в страната, трябва да се премине към ново концептуално решение на проблема. И вие знаете и от пресата, и от информацията, която постъпва тук, че такава нова концепция беше застъпена от министър-председателя, от заместник-министър председателя и от някои депутати. Според мен обаче да се говори сега за законопроект за изменение и допълнение на съществуващия, на действащия закон, е в голяма степен неудачно. Тези проблеми, които се поставят, по моя преценка, следва да се решат в отделен законопроект. И тогава да се получи едно действително цялостно изчистване на проблема. От месеци вече наред Народното събрание е обект на една и съща критика, че, видите ли, тези хора нищо не вършат, видите ли, тези хора постоянно се препират помежду си и това като че ли е единственото което те правят. С тази теза аз определено не съм съгласен и многократно съм изразявал определена обратна позиция, включително и днес в Законодателната комисия. Но, колеги, всички вие сте убедени, че тогава, когато дойде един законопроект в отделните комисии към парламента, той трябва действително да бъде много щателно изучаван, проучван и прередактиран, за да може той да се внесе в пленарната зала. И след малко аз ще илюстрирам тази своя мисъл с допуснатите и тук неточности, небалансираност, което означава в общи линии, че този законопроект помоему не е готов изцяло да влезе в пленарна зала. Това становище аз изразих и в Законодателната комисия, но там ми беше възразено, че водеща е Икономическата комисия и би следвало да се съобразим с това.
Как стоят на практика нещата в момента? Вие знаете, господин заместник-министър председателят е запознат добре, не се изслушват подписите на договорите от нотариусите. Защо? Защото се счита, че предвиденото в чл. 2 от сега действащия закон се извежда като кондицио сине кваном, т.е. условие, без спазването на което се стига до нищожност на сделката.
Питам аз: какъв е характерът на този списък? Питам аз: при изслушването на подписите какви изисквания следва да спази нотариусът и може ли сега, след като редица външни партньори 143/3. вече са тук и след като са сключили сделки, ние да върнем тези хора, така както стана по моя информация с "Пробивни машини" в Русе, да върнем тези хора, защото няма кой да изслуша подписите. И вижте обаче в тази връзка, Министерският съвет, въпреки че е известен за тази трудност, какво ни предлага? Народното събрание да приеме една програма в определени срокове, а в отчета в други срокове. Друг е въпросът каквъ ще бъде пък характерът на тези срокове, защото аз определено смятам, че не може Министерският съвет императивно да налага на Народното събрание то в работата си да се съобразява с определени срокове.
На второ място, говори се, че тази приватизация ще бъде масова, че тази приватизация ще бъде социално защитена. И това беше един от упреците, които се хвърлиха върху СДС, защото той принципно застана на друга позиция, включително и бившите вносители - господин Мичковски и господин Карабашев - в сега действащия закон. Питам аз: сега, след като фондът за социално осигуряване отпадна, а същевременно се предвиди тази сума в размер на 30 на сто, която беше предвидена да постъпи в държавния бюджет, от какви принципи се изхожда? От друга страна, премахна се възможността, която съществуваше в закона сега, за безвъзмездно участие в приватизационни сделки.
На трето място, допусната е една съществена неточност при сега предлагания ни законопроект. Предлага се общинският фонд да бъде предаден за управление на председателя на общинския съвет. Извинявайте, господа, той няма такива правомощия. И ако сега като лекс специалис ние създаваме едно ново правомощие, питам ви аз въобще към общинския съвет има ли сметки? Финансовите сметки и управлението на тези сметки е на кметството. И в тази връзка следва този законопроект да бъде съобразен със сега действащия Закон за административно-териториално управление и деление на страната. 143/4. На четвърто място с оглед все на тези несъобразявания с действащото законодателство.
Колеги, ние изрично приехме в т. 3 от решението за даване съгласие за поемане на финансовите задължения от Министернския съвет. Ние с това решение задължихме Министерския съвет да определи реда по чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизацията, както и да предприеме необходимите действия за определяне обхвата на обектите, които могат да бъдат използвани за замяна дълг срещу собственост.
Питам аз - съобразен ли е този законопроект, който ни се предлага, с това решение на Народното събрание, което е вече влязло в сила? Отговорът е отрицателен. Нещо повече. Изрично в рамковите предложения, които бяха предложени на нашето внимание за разглеждане в закрито заседание се даваше една препоръка към Народното събрание и към Министерския съвет предприятията да не се крият в холдингови структури, което би забавило възможността да се осъществи едно такова погасяване на външното ни задължение по формулата - дълг срещу собственост.
Господстваща в предлагания ни законопроект е холдинговата схема. Под тази холдингова схема ще се крият както предприятията, които са включени в списъците за приватизация, така и фондовете. Нещо повече, предвиден е един нов начин за управление на тази фондова структура, а именно от юридически лица, които сега участват в управлението на други юридически лица и ако се не лъжа вече едно такова юридическо лице беше създадено от Министерския съвет.
Още един въпрос, който е твърде съществен. Смята се, че стойността на тези приватизационни удостоверения по петстотин лева ще бъдат вложени в специални извънбюджетна сметка, които пък ще отидат за заплащане на предварителни разходи.
Ами, господа, отворете и ще видите в Полша една акция за тази масова приватизация е около 40 долара, нали така? Общо е изчислено, че разходите за предварителната подготовка на масовата приватизация ще възлязат на не по-малко от 400 милиона долара. Кажете как реално ще бъде осигурено това? Или ние отново създаваме една фикция, създаваме едни измислени постановки, които никога няма реално да се приложат. И когато ние днес с господин Николов започнахме да говорим по въпроса за лошите кредити той ми каза: Драгия, май че този закон няма да се приеме. Аз му казах: виж РД/ЙА 144.1 какво, тогава ние бяхме категорични, СДС не беше против, СДС беше да се помисли още веднъж и да не ни се налага нещо, което не е проверено и което не е достатъчно обсъдено да ни се налага като императив.
Що се отнася до това, което каза госпожа Миленкова. Това е вярно, но има известен коректив - създаден е параграф в разпоредбата, – 9 новия, но трябва да се знае ...
Вижте сега, колеги, тази редакция, която ни се предлага е близка до разрешението, което чл. 33 от Закона за собствеността дава. Следователно, като предложение го внасям, трябва да се помисли, защото двете алинеи като че ли създават впечатление за взаимно противоречие и взаимно изключване. Казва се: "Могат да продават без да предлагат на останалите" и в следващата алинея се казва: "Трябва да предложат на останалите съдружници".
Аз искам да спра вашето внимание на още един въпрос, който е много важен. Това е едно продължение, което сега е залегнало в законопроекта в чл. 30 и това е продължение на една идея на Министерския съвет, обективирана в постановление 201 от 25 октомври 1993 година.
Вижте, господа, оня ден вие се обърнахте с една молба към Конституционния съд и казахте: какво да направим, че Върховният съд да не ни отменя постановленията? Това постановление е противозаконно. С това постановление се одържавява още веднъж земя, чийто произход не е уточнен. Тази идея е доразработена в чл. 30, ал. 3, в която се казва, че се прехвърля включително и собствеността върху земята. Как да стане това, когато вече имате текста на чл. 18, който дава право на хората, чиято собственост е възстановена по установен ред и този текст вие въобще не го разглеждате и не го предлагате за промяна.
На последно място съществуват редица неточности в законопроекта. В смисъл - какво да правим с ал. 4 на чл. 22. Ами тя е една разпоредба, която се позовава на ал. 3, т. 1, 2 и 3. Алинея 3, т. 1, 2 и 3 на чл. 22 отпадат. Какво ще правим с ал. 4?
Същото е положението и с чл. 23, ал. 4, след като тя препраща към ал. 4 на чл. 22.
Всичко това, в заключение, показва, че предложеният ни законопроект независимо от обвиненията, които се отправят към всички нас, че видите ли ние не си гледаме работата, всичко това показва, че този законопроект не е паснат със сега действа144.2 щия закон.
Отделно искам да подкрепя твърдото становище на Агенцията по приватизация. Глава първа, новосъздадената, няма работа в този закон. Тя първо е в противоречие с основните принципи, залегнали в този закон.
Второ, чисто правно, чисто формално, вижте го, това е една глава, която се състои от един текст.
И такова едно несъответствие не трябва да се допуща в един законопроект, който се привежда в чужбина и по качествата на който закон хората съдят за нас. Защото това е един от законите, който слага наистина основата на реални структурни промени в страната. И той трябва максимално да бъде перфектен.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Драгиев.
Реплики? - Една. Други? - Няма. Само една реплика има и тя ще бъде след тридесет минути почивка (звъни).
(18.00 ч.)
144.3(След почивката)

18 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата!
Една дребна сметка. За изказвания БСП има 20 минути, СДС разполага с 6 минути, а вече Новият съюз за демокрация разполага с много минути... Оттам имаме за изказване още една заявка.
Продължаваме заседанието. (Звъни)
Има думата народният представител Петър Харизанов.
Няма ли го народният представител Петър Харизанов?
Тогава има думата независимият депутат Петко Гинев.
ПЕТКО ГИНЕВ (Независим): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги!
Първо, искам да изразя пълната си подкрепа на становището, изразено в мнение на Икономическата комисия по отношение на предложените проекти за изменение на Закона за приватизацията и искам да спра вашето внимание върху два пункта.
Първият пункт, на който искам да се спра, това е – 9 от Преходните и заключителни разпоредби. В сегашния си вид – 9 гласи, че физически лица и представители на юридически лица подават декларации за произхода на средствата, с които участвуват в приватизацията. За даване на декларация с невярно съдържание се носи наказателна отговорност по Наказателния закон. С тази формулировка ние не даваме възможност за прозрачност на приватизационните сделки и аз искам да направя пред вас една предварителна редакция като изложа мотивите за това.
Първо, физическите лица и представителите на юридическите лица попълват декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, от която да е видно:
1. произхода на средствата за участие в приватизацията;
2. финансовите задължения на участвуващите физически и юридически лица към българските фирми;
3. предявените искови молби към юридически лица и отделни физически лица, участвуващи в тях.
За даване на декларация с невярно съдържание да няма давност, срок. ВЙ/КТ 145.1
И трето, при констатиране на невярно съдържание в декларациите приватизационната сделка и придобитото от нея имущество се отнема в полза на държавата.
И искам да развия мотивите си, които ме карат да предложа настоящото.
Първо, Търговският закон не ограничава броя на фирмите, в които може да участвува едно физическо лице. Като член на Комисията за проверка на сигналите за корупция при мен има депозирани документи, че едно лице има регистрирани една еднолична фирма и участие в три ООД-та, като към него има искова молба от държавно предприятие за получена и неизплатена продукция за 25,5 млн.лв. и същото лице чрез едно от ЕООД-тата, което участвува в приватизационната сделка участвува в приватизация на "Булгарикум", Хасково и печели търга. И заповедта за тази приватизация е подписана преди няколко дни от министър Румен Биков. Аз приемем, че тази сделка, макар да не нарушава досегашното законодателство на Република България е много съмнителна и затова правя настоящото си предложение.
Заедно с това искам и втори пункт почти в същия аспект да изтъкна - искам да се спра на смесените дружества, които са създадени в страната. От една страна в тях участвуват държавни предприятия и то предимно с дълготрайни материални активи и частни лица с капитал. Преразпределение на дълготрайните материални активи по мое мнение може да се извършва само по силата на процедурата на този Закон за приватизацията, а не на база на увеличаване на капитала да става преразпределение на дълготрайните материални активи.
Като изнасям тези факти си запазвам правото между двете гласувания на закона да внеса окончателния текст на предложението от мен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гинев.
Има думата народният представител Петър Харизанов.
Да се готви следващият народен представител независимият депутат Иван Пушкаров. 145.2
ПЕТЪР ХАРИЗАНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо ще подкрепя изказването и идеите на нашия колега Петко Гинев като ви кажа следното: той не е прав, че законът не го изисква това. Законът изисква доказване на средствата. Въпросът е как, какъв документ е съставен, за да се реализира това законово изискване, този документ, уважаеми дами и господа, е голям четири пръста! Той е в началото на едно листче, в което се искат трите имена, единният граждански номер, данните на паспорта и адреса и след това се казва, че произходът на средствата е - точка, точка, точка... Един-единствен ред! И после следва подписът.
В този ред се пишат такива неща: собствени средства, банков заем, акционерно дружество... Това са вече факти! Това какъв произход на средства е?
Направете едно съпоставяне между данъчните декларации, които всички физически лица трябва да подадат сега. Те са 6 страници. Вътре те се състоят от 3 части. Втората част има 4 дяла. Човек бая ще се изпоти, докато попълни една данъчна декларация, която е за някакви си нищожни, обикновено няколко хиляди лева от някакъв наем, взети там от някаква стая в апартамент или нещо друго от този сорт.
Когато обаче става дума за една сделка, която е от милиони, а може би десетки и стотици милиони, е достатъчно само един ред да се направи! Ето за това, защото изпълнителната власт не е направила достатъчно съвършен документ, господин Гинев предлага, аз поне така го схванах, да се задължи, да се включи в закона такова изискване, да се подработи специална декларация, в която действително да се изпише какво е финансовото състояние на този купувач, той кадърен ли е да бъде купувач и откъде е взел тези пари.
Тук не става въпрос за черни, сини, зелени или червени пари. Тук става въпрос... Вие знаете, че у нас има наркотрафик, има откровено криминални престъпления. Давайки възможност на тези хора... Това именно се казва пране на пари - превръщането на незаконно придобити средства в недвижима собственост! Това е то именно и прането на пари, а ние сме се задължили, нашето 145.3 законодателство е задължено да поеме инициативата за преследване на мръсните пари. Ето защо тази декларация аз смятам, че трябва да бъде приета.
А искам да кажа и на господин Гинев, че в моя законопроект, който аз съм внесъл точно такъв текст съществува, че всички имоти или придобитото от тях, които са в противоречие на подписаната декларация, се конфискуват в полза на държавата, както и придобитото от тези имоти. Това вече е дадено.
По другия въпрос, който засегна господин Гинев, искам да ви кажа, дами и господа, тук много често се говори за скрита приватизация.
Скритата приватизация в България се изпълнява по два механизма.
Единият е много простичък и добре известен. Това е така нареченият лизинг. Чрез него се заобикалят търговете - дава се под наем, цената се определя от този, който е държател на държавното средство и след изплащането на този наем, на лизинговите вноски, то става собственост на частна фирма. Това е единият начин.
Вторият начин са така наречените смесени дружества. Държавното предприятие участвува в едно смесено дружество с недвижима собственост. Точно така е - с недвижима собственост обикновено. В София имаме много такива случаи, в които са участвували с магазини, със сгради или пък с машини вътре в тях. И постепенно... Частното дружество пък участвува с капитал, а понеже нямаше капитал от началото участвуваха с ноу-хау - някаква папка, която се оценява на някакъв си обем. После тази папка не вършеше абсолютно никаква работа никому, но така или иначе се участвува. Прави се дружество. Частниците участвуват в него и постепенно изкупуват държавните дялове. Държавните дялове обикновено бяха по остатъчна стойност, т.е. струваха нищо или почти нищо и така се приватизираха и продължават да се приватизират редица предприятия в страната и отделни обекти.
Така че аз поддържам идеята на господин Гинев в това отношение. 145.4
Но аз съм взел думата по едно друго предложение, което смятам да направя, уважаеми дами и господа. Искам да ви кажа нещо по отношение на масовата приватизация. Масовата приватизация би могла да даде една възможност на хората, които закупуват обекти по малката приватизация или които участвуват в закупуването на изплащане на предприятия чрез закупуване на пакети от акции или дялове, да им помогне, като те внесат своите приватизационни удостоверения, както и тези на семейството си, ако желаят, като изплащане на тези задължения, които имат към държавата. Това ще подпомогне самия процес на приватизацията изобщо.
Освен това много полезно ще бъде, ако се разреши частична приватизация на държавните предприятия така, че хората, които работят в тях, да могат да получат онези преферентни акции или дялове, които са предвидени по чл. 5, ал. 3 (това са до 20 % и до двегодишни заплати, сега което им се предлага), да могат да ги закупят и след това закупуване, независимо че останалата част от предприятието остава държавна, и след тяхното закупуване да могат да употребят тези удостоверения за закупуване на допълнително количество акции. По този начин ще се получат едни полезни ефекти главно по отношение на по-доброто функциониране и регулиране на процесите на управление на тези предприятия. Тъй като когато в тези предприятия има реални собственици, нещата вече няма да бъдат толкова прости с ограбването на тези предприятия и откъм входа, и откъм изхода.
Главното обаче, върху което искам да спра вашето внимание, е предложението на правителството за създаване на фонд за социално осигуряване. Този проблем е много важен, дами и господа, тъй като това е единственият начин според мен ние да може да създадем един добър и добре действуващ осигурителен фонд в момента.
Основата на осигурителните фондове - това са дълготрайните инвестиции. В дълготрайни инвестиции са вложени може би около 70-80% от средствата, които е внесъл всеки осигуряващ се в процеса на изплащането на своята осигуровка, тоест до пенсия.
Искам да ви кажа, че много лесно може да се направи една сметка, и то не много сложна сметка, че ако сега запазим тази средна заплата, която имаме в момента, ако тази средна заплата се внася в продължение на 40 години, след 40 години СД/ЗТ 146.1 всеки пенсионер ще разполага с капитал, който е от около 1 млн.лв. С една минимална лихва от 5%, ако се олихвява този капитал, ще има около 1 млн.лв. Представяте ли си какво количество акции и дялове от предприятие би следвало да имат нашите 2 млн.пенсионери днес, това, което значително надхвърля всичко това, което има държавата като оценка?!
Единственият начин обаче сега да създадем един стабилен фонд, това е да заделим известно количество акции и дялове от добре функциониращи предприятия и да ги сложим в този фонд. Тази сума не трябва да бъде много малка. Разбира се, ние не можем да отделим много голяма сума, но аз предлагам да отделим в този фонд акции и дялове от добре работещи предприятия, с добро финансово и стопанско положение на стойност около 60 милиарда лева.
От тези акции и дялове пенсионерите биха могли веднага да започнат да получават някакъв дивидент. Ако те внесат своите приватизационни удостоверения в този фонд, те веднага биха могли да почнат да получават един дивидент, който е не по-малко от 400 лв. на месец. Разбира се, трябва и някои допълнителни законови мерки. Трябва да се въведе задължителен дивидент. Тези акции трябва да бъдат привилегировани акции, които носят задължителен дивидент. Този дивидент трябва да бъде изплащан на тримесечие, за да могат те на тримесечие да получават и своите дивиденти от това. Но ако това го направим, съвременната пенсия вече няма да играе ролята на социална помощ, защото пенсионерите ще имат откъде да я получат тази помощ - чрез участие в приватизационния процес. И това ще даде възможност бъдещият пенсионен закон вече да се изгради на една нормално действуваща основа, такава, каквато сега ние нямаме. Защото сега този закон, който ние имаме, е превърнал пенсионното осигуряване просто в социална помощ. Всички пенсии са набити в една много тясна граница, която не отговаря на изискванията даже този закон, който ние имаме в момента.
Това искам да ви предложа, дами и господа народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Харизанов.
Желаещи за реплики? - Няма. Има думата народният представител Иван Пушкаров. 146.2
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! В определен смисъл на този закон не му върви и аз предполагам, че още доста време няма да му върви. Той още в началото по стечение на обстоятелствата прие характера на един гръцки храм, достатъчно отворен, който има такава степен на отвореност, че много трудно може да се използва на практика, както показаха последните три години, когато само говорим за приватизация.
От изказванията тук, които прозвучават, съзирам една много голяма опасност, че се говори повече за онази баница, която ще се яде вследствие на приватизацията, без да се говори за онова откъде ще дойде тази баница вследствие на приватизацията и може ли да дойде. Мисля, че този въпрос е много сериозен и бих приканил колегите да спрем нашето внимание върху опасностите, върху трудностите и проблемите на закона, а по-малко да прозвучават от тази трибуна реплики и изказвания като това с колко ще нахраним пенсионерите и всички останали.
Дълбоко съм убеден, че приватизацията, особено в първия период, когато започне, много трудно може да се окаже печеливша като дейност, която да мотивира наново предприятията и фирмите да излязат от тежкото, катастрофално състояние. Или най-малкото трябва доста сериозен период на финансово оздравяване и т.н. Това е само като въведение.
Основната идея на сегашната корекция на закона е въвеждането на масовата приватизация. Аз си позволявам да изразя несъгласие с нея по принцип. Разбира се, не отричам правото да бъде защитавана от всички колеги, които намират, че в нея има сериозен икономически заряд. Аз смятам, че масовата приватизация може да бъде третирана, първо, само като една от техниките, която в закона не е поставена точно така. В закона е акцентирана като основна техника, с което аз не съм съгласен.
И второ, масовата приватизация, и това искам да се чуе, според мен представлява един принудителен социален отдушник. Всяка държава мина през нея и много малко получи от масовата приватизация.
Следователно това е моята позиция, която си позволявам да изложа пред вас като опорна точка на оценката, която правя на предложенията за промяна в закона и за въвеждането на целия комплекс от мерки, които трябва да осигурят масовата приватизация. 146.3 Прекалено много са опитите в много страни, които показаха, че опитите и експериментите с масовата приватизация много често водят за година или за две до натрупването по нелегален начин, по спекулативен начин на всички тези бонове или свидетелства, или ваучери в няколко ръце.
Аз не бих искал да се окажем след година или две в едно положение, когато по спекулативен начин формирани или натрупани тези бонове, както се продаваха в Москва на сергиите срещу една бутилка водка, натрупани в пъргавите ръце на новоизлюпени каубои и по този начин грамадна част от имуществото на държавата легално да се управлява именно от тези каубои. Такава опасност съществува и ние сме длъжни да я съзрем. 146.4
Заедно с това аз изпитвам много сериозна тревога от факта, че заедно с предложението за масова приватизация се прави един опит да се възстанови в много голяма степен централизираното начало в управлението на икономиката. Под формата на инвестиционни фондове да се създадат холдинги, да се създадат едни централизирани структури, които след определен период от време, след една година, 10 или 15 души в държавата да показват кое парче на кого трябва да бъде продадено, аз просто не мога да се съглася с това. Или правителството и тези, които защитават тезата за холдингите като основа на инвестиционните фондове, трябва да обяснят какво означава това, защото ако това е инвестиционен фонд в неговия класически икономически смисъл, той трябва да се подчинява на съвършено други изисквания. Или трябва да кажат, че ние създаваме системата на ДСО-та в България с генералните директори и пълномощниците, които по-нататък ще разпределят баницата на тези, които са удобни, вероятно и на тези, които гласуват за когото трябва.
Съзирам такава опасност. Давам си сметка, че се изказвам по-остро. Аз няколко пъти поставям този въпрос в Комисията по бюджета и финансите и както виждам няма никакъв резултат. Няма резултат от гледна точка на това, че сега ще тласнем страната в една безсмислена реорганизация, което ще отнеме вероятно повече от година, за да създадем тези холдингови структури и по-нататък начинът, по който те ще функционират в условията на приватизация, сега поне е напълно неясен. Поне за мен е напълно неясен. Има страшно много въпроси, които аз съзирам като опасности: колко ще бъде холдинговото участие във всяко предприятие от тези 500 или 600 - колкото са определени, по каква схема ще се определя това холдингово участие. Като поставим допълнително въпроса че става дума за предприятия, които основно не са технологично обвързани помежду си, тоест събрани накуп по някакъв друг признак, не по технологичен и икономически, опасността става още по-голяма.
И аз приканвам преди второто четене да се направи още едно обсъждане, може би смесено между Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия, за да изясним какво точно си има предвид и как ще функционират тези нови за мен държавни стопански обединения. НЧ/НП 147.1
За какво правихме тогава демонополизацията, за да извършим сега обратна монополизация, след като за да се приватизира един стопански субект, той трябва да бъде оставен на вятъра, трябва да бъде освободен в икономическото пространство по условията на Търговския закон. Нищо друго, освен Търговският закон не трябва да определя структурите, които действат в страната. Веднага ще ми кажат, че там е записан и холдинг. Вярно е, но този холдинг се създава сега от държавата от горе на долу, без да се питат фирмите и предприятията какво отношение имат към него, дали имат икономически смисъл те да участват в тези холдинги. Това е основно съображение, което мисля, че трябва да бъде взето предвид в условията на един преход, който задължително трябва да извършим.
Това ще засегне и цялата банкова система, ще обезсмисли и конструкцията даже ако щете и на консолидационната компания, която беше създадена и така нататък. Влизаме в реални противоречия с много неща, които реално вече направихме. Аз мисля, че това в определен смисъл представлява едно излизане извън досега възприетата стратегия на реформата в структурната област. И аз само така мога за себе си да го окачествя.
Искам да спра вашето внимание върху някои конкретни предложения, които считам, че са важни и преди второ четене имам молбата да бъдат взети предвид, за да влязат в корекцията на закона.
На първо място, има един текст, който неявно прави презумпцията, че управлението на предприятията, които вече влизат в процес на приватизация, трябва да се предостави на Агенцията по приватизация. Понякога процедурите продължават много дълго, може би повече от година и през този период да се управлява или да се осъществява държавното регулиране или въздействие върху предприятието от страната на Агенцията по приватизация, която не е специализиран орган в тази дейност, просто е много опасно. Могат да настъпят много сериозни изменения в икономиката на тези предприятия, докато стане приватизацията и това да компрометира и самата приватизация.
Така че тук трябва да се намери изход. Мисля, че по този начин до голяма степен се обезсмисля и ролята на отраслевите министества. Аз не мога да си представя защо отраслевите министерства, които досега извършиха така или иначе, друг е въпросът 147.2 какво е качеството на тази работа, но една огромна работа - и проучвателна, и работа по уточняване на начините за регулиране и въздействие върху фирмите, сега изведнъж трябва да бъдат извадени от тази отговорност. И ще попадне в една Агенция по приватизацията, където сигурно от тези 10 души, отделът, който се занимава, няма нито един, който да разбира примерно от текстилна промишленост. Говоря, разбира се, фигуративно.
Освен това, има огромна опасност през този период, докато те са извадени от своето естествено местоположение, да бъдат извършени и сериозни рокади в управлението на тези фирми: да бъдат поставени екипи, да бъдат сменяни екипите, които екипи в много случаи са участвали в създаването на самото предприятие. Това не само е несправедливо, а допълнително ще усложни икономиката на тези предприятия и ще доведе до много сериозни поражения допълнително към вече съществуващите катастрофални почти процеси на рецесия. Ще я засили. Значи през този период ние сега реално създаваме предпоставките за задълбочаване на рецесията.
Така че с този текст аз си позволявам да не се съглася и мисля, че трябва да се вземат мерки да не се допуска спадане или хаос в управлението на предприятията в периода, докато се приватизира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие правите предложение той да отпадне?
ИВАН ПУШКАРОВ: Той да отпадне, да. (
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така го формулирайте.
ИВАН ПУШКАРОВ: Правя предложение той да отпадне. Благодаря Ви, господин председател.
На второ място, правя предложение, което произтича от вече приетия Закон за лошите кредити. Ако си спомняте там тълкувахме и доста пространно беше обсъждан въпросът за това, че като една от възможностите за уреждане на въпроса за лошите кредити на фирмите е и представянето на проекти за приватизация на тези предприятия, които имат такива лоши кредити, от страна било на мениджърските екипи, било на целия колектив. Тогава беше записана такава възможност, че те могат да представят такива проекти. Обаче ако не защитим правото на преференциално третиране на тези 147.3 проекти тук в Закона за приватизацията, това просто нищо не значи.
Следователно, към чл. 34 предлагам да се запише текст, че такива проекти, представени на министерствата и ведомствата или на агенцията по приватизация да се третират като единствени проекти за приватизация, като единствени участници в приватизацията. Защото както оклективите, така и ръководствата на фирмите, които представят такива проекти, свързани с обратно изкупуване на дълга, вече са разработили и са осмислили много сериозни мотиви, много сериозни стратегии за действието на фирмата в тежките условия за нейното оздравяване и ще бъде не само несправедливо, а и погрешно да ги лишим от възможността те да реализират, точно те да реализират тези проекти. Това е едното предложение към чл. 34.
Друго предложение, което аз не мога да съзра в досегашните предложения, които бяха направени в текстовете на закона - доколкото разбирам има идея това да бъде предмет на самостоятелен закон, което едва ли е необходимо - това е да се включи изрично като една от важните техники за приватизация техниката "ЕСОП". Мисля, че тук е мястото, в Закона за приватизацията, да бъде включена тази техника, която да позволи на колективите да излизат със своите предложения за приватизация на предприятията по тази техника.
Така че към чл. 34 да се добави и съответно възможността за представяне на проекти за приватизация по техниката "ЕСОП". Това може да бъде развито, разбира се, по наредба на Министерския съвет.
Има един специфичен проблем, по който също искам да направя предложение. Предстои едно значително преоценяване и преструктуриране на собствеността, което се намира извън фирмите и предприятията, действащи по Търговския закон. Това е собствеността на армията, собствеността на полицията и собствеността на доста други ведомства. Трябва да включим възможността тази собственост да бъде също предоставена за приватизация. Тук има няколко възможности: едната е такава собственост да бъде предоставена директно на Агенцията по приватизация, а другата възможност е те да бъдат преобразувани евентуално, ако е възможно, в самостоятелни стопански субекти по Търговския закон и тогава да бъдат приватизирани. Разбира се, ще бъде добре ако има и други мнения, 147.4 които да изчистят този въпрос, като искам да кажа, че става дума за огромна собственост. Министерството на отбраната е огромен собственик, с огромна икономика и мисля, че този резерв ще помогне за оправяне и на техните проблеми. Така че се обръщам към вас и с това предложение.
Благодаря ви. Това бяха нещата, които исках сега да споделя с вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. Все пак, длъжен съм да предупредя парламентарните групи: тази вечер ще има гласуване. Желаещи за реплика?
ИВАН КОСТОВ (от място): Може ли да съобщите оставащото време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За кого? Общо времената? Да, разбира се, сега ще ви съобщя: БСП и коалиция има 20 минути, СДС има 6 минути, НСД има 12 минути и независимите депутати са изразходвали досега общо 18 минути. ДПС няма нито една изразходвана минута.
Има думата народният представител Емил Филипов. 147.5 ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители, струва ми се, че всички, даже и тези, които опонират на част от проектозакона, разбираме какво изключително значение има неговото приемане за реалното придвижване на структурната реформа в България. Може да се подчертае отново, че ние закъсняхме с тези промени в Закона за приватизацията. Очевидно беше необходимо време за зреене, около девет месеца необходимо на Министерския съвет и около четири месеца време за минаване през комисиите.
Аз съм доволен, че сега, в днешната дискусия, уважаеми колеги, бившият депупат, а сега вицепремиер Карабашев и колегата Мичковски са на позиции, различни от тези, които защитаваха преди двадесет месеца, когато през месец април 1992 г. беше приет Законът за приватизацията.
Считам, че комисиите подходиха отговорно към своите задължения и към своите становища. Само бюджетната, малко странно за мен, като Тома неверни, го прие в основната му част, за масовата приватизация с шест за, четири против и един въздържал се, но се надявам, че в духа на общите дискусии тук и при гласуването, ние ще стигнем до един максимално възможен консенсус.
Нашата страна няма друг изход на този етап, освен да включи и масовата приватизация в другите техники.
Искам да подчертая първо няколко конкретни бележки към текстовете.
В – 8, чл. 9 се предлага нова алинея, с която се задължават общините да представят ежемесечни отчети за хода на приватизацията. Предлагам този срок да бъде три месеца, тъй като много често тези съвети нямат и сесия всеки месец, и да имат задължение да предоставят периодично текуща информация при наличност на такава.
Подкрепям предложението на Икономическата комисия да има някакъв регламент за стойността на тези, засега наречени приватизационни удостоверения, от порядъка на около 2 на сто.
Искам да подчертая обаче, че трябва да включим някакъв срок за ограничение от около три години, в който те няма да могат да бъдат продавани, залагани и подарявани, като разбира се се включи текст, тук се надявам, че ще предложат формулировките ВТ/ЙА 148.1 колегите от Законодателната комисия, който да даде право на прехвърлянето на тези удостоверения и бъдещи акции по права линия, да кажем до четвърто-пето коляно по сребрена линия.
Искам да подчертая, че не само колегата Карабашев и колегата Мичковски зреят, аз също зрея по някои въпроси и докато във Великото Народно събрание бях абсолютен привърженик на необходимостта от списъци, които да гледа парламентът за приватизацията, сега съм убеден, че парламентът трябва да получи само индикативни списъци, които евентуално трябва да се имат предвид и обсъждат за програма за приватизация.
ИВАН КОСТОВ (от място): Защото сте на власт.
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Останалото трябва да бъде в рамките на парламентарния контрол чрез разглеждането на хода на приватизацията в отделните комисии на Народното събрание. Иначе ние ще спънем сериозно целия приватизационен процес.
Искам също така да кажа, че това, което се има предвид от Министерския съвет и изпълнителната власт са двата списъка за пазарната приватизация по сегашния закон и за масовата приватизация по новата глава 1А, би трябвало да бъдат отделни и да се движат съвършенно независимо.
Искам сега да се спра на няколко момента, които очаквах да очертае господин Карабашев като изразител на вносителите, но очевидно поради липса на време, предполагам, не ги подчерта.
Няколко депутати от Икономическата комисия имахме възможността в средата на месец декември да бъдем на една делова, конструктивна среща с представители на Световната банка и найдобрите експерти по приватизация в Чехословакия.
ИВАН КОСТОВ (от място): Те се провалиха!
ЕМИЛ ФИЛИПОВ: На нашето внимание е представена една обща рамка, която всеки депутат би могъл да получи или от кабинета, или от нашата Икономическа комисия за някои принципи в масовата приватизация.
И тъй като тук се говори, че не трябва да има масова приватизация, че това ще бъде пагубно за икономиката, искам да подчертая, че в крайна сметка това е една форма на реституция и никой няма право да отрича възможността на хората, които са се трудили за България, да получат в една или друга форма част от своя труд във вид на акции. 148.2
Ще кажа точно какво се цитира в основната част на тази обща рамка. Това са текстове, които не са писани от БСП и коалиция, нито пък от тези, които поддържат масовата приватизация. (Шум и реплики в блока на СДС)
Главните цели на масовата приватизация в България са: да се създадат условия за по-ефективно управление на голям брой едри предприятия чрез прехвърляне собствеността на държавата на дребни акционери или приватизационни фондове, организирани от правителството или частни организации, (шум и реплики в блока на СДС); да се създадат възможности гражданите на страната да участват в придобитото на част от националното богатство по равноправен и справедлив начин, уважеми господа отдясно. (Шум и реплики в блока на СДС)
Програмата е предназначена да реши най-малко следните два проблема: липсата на пари у гражданите, с които да придобият държавно имущество, и бавното действие на пазарните механизми за приватизация.
Продажбата на държавната собственост срещу приватизационни купони, наричани още сертификати, трябва да бъде организирана по такъв начин, че да бъде достатъчно проста и разбираема, така че всеки български гражданин да може да участва при равни условия.
Програмата ще бъде разделена на две части. Това също е много важен момент. По отношение на предлагането ще цели осигуряване на акции на предприятията, които ще бъдат включени в програмата. И по отношение на търсенето, която ще се занимае с издаването на купоните и организацията на търговете, в които гражданите ще могат да придобият акции посредством купони.
Няма да се спирам по-нататък на целия този 7-страничен текст, искам само да подчертая, че има една много интересна идея в частта "предлагане от пазарните механизми". Тя се отнася до предложението да бъдат създадени частни инвестиционни фондове, които могат да се превърнат в бъдеще в тези фондове, които много подробно бяха дискутирани в нашата парламентарна група и в отделните комисии във вид на доверителни фондове на бъдещите масови български акционери.
И накрая искам да кажа, че действително сроковете, макар и от хора, които имат опит в такава приватизация, предлагани в тази проектопрограма, са твърде дълги. (Шум и реплики в блока 148.3 в СДС) Ако бихме могли да ги съкратим поне до първото тримесечие на следващата година, това би било определен успех за нашия парламент.
Накрая искам да подчертая, че съм убеден, че въпреки противоречивите изказвания от тази трибуна и постоянните подвиквания от дясната страна, когато се говори за масова приватизация, убеден съм, че след двадесет и два месеца ходене по мъките и дебрите на приватизацията, за нашата страна масовата приватизация и другите корекции към закона са абсолютна необходимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Осем минути Емил Филипов. Остават дванадесет минути на БСП и коалиция.
Има думата народният представител Илиан Шотлеков. Предупреждавам ви, че имате шест минути, господин Шотлеков. 148.4
ИЛИАН ШОТЛЕКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Близо една година и половина мина от приемането на Закона за приватизация, който беше внесен от Парламентарната група на СДС тогава и за съжаление след една година и половина виждаме, че резултати в приватизацията почти няма.
Аз сега бих искал да засегна някои от причините за този лош резултат. Една от тези причини, за кото говори одеве и колегата Драгиев, това е тълкуването на нотариалните служби в страната, че програмата за приватизация е условие за действителността на сделката. Именно за да не се тълкува така законът, аз бих предложил на народните представители в чл. 2, ал. 3 да се запише, че неприемането на програмата от Народното събрание не е условие за несключването на приватизационни сделки през годината.
Вторият проблем, който остро стои за осъществяването на приватизацията в страната, това е колизията, която се поражда между държавните органи и органите на правителството, а именно между агенцията и ресорните министерства. Тук аз не мога да се съглася с това, което изказа господин Пушкаров одеве, а именно, че ресорните министерства трябва да продължават да упражняват правата на собственика на капитала. Не мога да се съглася дотолкова, доколкото има един такъв парадокс, който аз ще цитирам, един директор, на който е била обявена процедура за приватизация, взел, че сключил договор за дистрибуция с една частна фирма да продава продукцията на предприятието в продължение на 30 години. Тоест, той е приватизирал най-важната част на предприятието, а именно продажбата на продукцията й.
Ето затова, за да не възникват такива колизии, аз предлагам обратното - Агенцията по приватизация от момента на откриване на процедурата да осъществява правата на собственик. И не е необходимо да има специалисти в Агенцията по приватизация, защото правата на собственика съгласно Търговския закон означават правото да се разпорежда с тази собственост. Нищо повече. И за да се ограничи правото на директора да раздава собствеността от момента на обявяване на процедурата, именно затова е наложително Агенцията по приватизацията да осъществява тези права. Защото органът, който ще приватизира, е агенцията, а не е ресорното министерство.
Един от най-важните въпроси, поради които т.нар. малка приватизация, а именно приватизацията в общините не тръгна, СБ/ЛТ 149.1. това е разпределението на приходите от общинската приватизация, а именно чл. 6, ал. 2 от сега съществуващия закон. Аз тук направо бих предложил в закона всички приходи да отиват в общинския бюджет и да не се фиксират някакви твърди цифри за тяхното разпределение. Общинският съвет сам да взема решения как да бъдат разпределени приходите от общинската приватизация. В противен случай лесно би се стигнало до идеята, която и сега се осъществява, а именно общинските съвети свалят от уставните фондове на общинските фирми имоти и ги продават по Закона за териториалното селищно устройство или по други закони. За да не се стига до този парадокс, както казах, за мен е абсолютно задължително парламентът да утвърди схема, при която всички приходи от общинската приватизация ще влизат на разпореждане на общинския съвет.
Следващият въпрос, който за мен стои и който аз тук бих си позволил да отправя към Министерския съвет, това е защо до този момент не е създаден заемен фонд, тъй като законът задължава Министерския съвет в тримесечен срок от приемането на закона да създаде такъв заемен фонд. Такъв заемен фонд не е създаден. След като не е създаден такъв заемен фонд, средствата, които сега, колкото и скромни да са те, но се надяваме, че ще бъдат повече, натрупани за социално осигуряване, забележете, не влизат в приход на социалното осигуряване. Натрупани за земеделие, не влизат в приход на земеделието, те се натрупват в извънбюджетни сметки на Министерството на финансите и респективно Министерският съвет би могъл да оперира с тях. Затова за мен тук правителството би трябвало да отговори на парламента кога възнамерява да създаде този заемен фонд и ако не възнамерява да го създаде, то аз ще предложа в самия закон да се създаде такъв заемен фонд с разпределението на парите, както е предвидено в чл. 8, ал. 3.
И накрая бих си позволил да се спра с две думи и на най-същественото изменение на закона, а именно създаването на главата за масовата приватизация. Когато беше създаван Законът за приватизацията, се счете, че масовата приватизация противоречи на целите на закона. Защо противоречи на целите на закона? Защото целта на закона е да се създаде ефективно управление на държавната собственост. Именно затова се приватизират предприятията не да се смени толкова собственикът, колкото те ефективно да 149.2. бъдат управлявани. И тук е много спорен въпросът как така много на брой собственици, хиляди, милиони ще управляват ефективно едно държавно предприятие или едно приватизирано предприятие.
Бих искал да посоча като такива примери на лошо управление примера на Русия, когато масово бяха раздадени ваучери и тези ваучери общо взето на вторичния пазар бяха изтъргувани на някакви символични цени. Ето защо, когато говоря за масовата приватизация, аз си поставям следния въпрос: каква е целта? Целта е да се концентрира собствеността в определени ръце или целта е да се направи българският народ по-богат и да се реституира онова, което е дал. Ако целта е да се концентрира собствеността в определени ръце, масовата приватизация чрез ваучери е най-прекият път за това. И това беше показано както в Русия, така и в Чехия, така и в Полша. Не е вярно, че в Чехия масовата приватизация е показала забележителни успехи. Нищо такова няма, част от ваучерите останаха незакупени, забележете, в Чехия, което е найдобрата форма на приватизация, осъществена в бившите социалистически страни.
Когато говоря за масова приватизация обаче, аз говоря за други форми на масова приватизация. И това е приватизацията ЕСОП, при приватизацията на мениджърските контракти и т.н. Ако ние искаме да направим масова приватизация, най-важният въпрос е да помислим как да бъдат кредитирани колективите, които ще изкупят собствеността, или как да бъдат кредитирани мениджърите или евентуално арендаторите на държавни предприятия. Защото тези хора са показали, че имат интерес от собствеността и могат да я стопанисват. Обратно, масовият български гражданин едва ли ще се интересува толкова от това как ще се стопанисва неговият ваучер и как той ще упражнява правата на собственик. Напротив, аз съм дълбоко убеден, че 90 на сто от хората ще отидат и ще продадат ваучерите утре на вторичния пазар, вследствие на което собствеността ще бъде концентрирана много бързо.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Шотлеков.
Има думата народният представител Йордан Тодоров. Отказва се. 149.3.
Има думата народният представител Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изказването ми е по повод предложеното в законопроекта на Министерския съвет изменение на чл. 19 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. За съжаление с предложението не се променя смисълът на разпоредбата, а дълбокото ми убеждение е, че чл. 19 от сега действащия закон се нуждае от принципна промяна. В сегашната си редакция той изисква всички дялове и акции, собственост на държавата и общините в преобразувани по Търговския закон дружества, задължително да се предложат за продажба в петгодишен срок от регистрацията на дружеството. Изключение се прави само за търговски дружества, чието приватизиране не се разрешава от годишната приватизационна програма.
Позволявам си да твърдя, че това е една абсурдна норма. Тя противоречи на логиката на закона, който третира приватизацията не като самоцел, а като средство за повишаване на икономическата ефективност. С приватизационната процедура се търсят гаранции за сериозна икономическа обоснованост и отчитане на пазарните условия при избиране на момента за приватизация на един или друг обект. Тази преценка се прави от органа по чл. 3 от закона и след отчитане на всички фактори се взема решение за откриване на приватизационна процедура. И изведнъж чл. 19 ни казва, че изтекат ли пет години, всякакви преценки за целесъобразност са неуместни и собственикът, в случая държавата или общината, иска - не иска, трябва да предложи за разпродажба дяловите си участия в търговски дружества. И ако държавата-собственик е решила колкото и абсурдно да е това, да се разпродаде изцяло в петгодишен срок и независимо от пазарните условия и икономическата изгода, с какво право такова задължение се приписва на общината-собственик. Та нали в много случаи тези търговски дружества, общинска собственост, ще са печеливши и с важно значение за общинските бюджети в приходната им част. Защо да задължаваме самоуправляващата се община да продава, ако това не е изгодно? Не се ли получава приватизация заради самата приватизация? Приватизация на всяка цена, приватизация независимо от икономическата изгода и дългосрочните цели на икономическата реформа. 149.4.
Според Закона за собствеността всички форми на собственост държавна, общинска и частна се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила.
Аз и моите колеги от Парламентарната група на Българската социалистическа партия сме за равноправна конкуренция между трите форми на собственост. Ние смятаме, че както в други промишлено-развити страни, и у нас, наред с частния, трябва да има силен държавен сектор в икономиката, особено в някои отрасли със стратегическо значение, както и там, където поради бавна възвръщаемост на инвестициите частният сектор няма да се насочи. Затова ние не можем да приемем разпоредби, които не отчитат националния интерес при осъществяване на икономическата реформа, в частност в процеса за приватизация.
Уважаеми госпожи и господа, смятам, че чл. 19 би отговарял на общите принципи на Закона за приватизация, ако дадем възможност на органа по чл. 3, а това са Министерският съвет, министерствата, Агенцията за приватизация и съответно общинските съвети за общинската собственост да вземат решение за откриване на приватизационна процедура не само когато се касае за непреобразувани в търговски дружества предприятия, а и когато става дума за приватизация на акции и дялове, собственост на държавата и общините в търговски дружества.
В тази връзка правя формално предложение за нов – 11а в Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизацията със следното съдържание:
"Дялове и акции, собственост на държавата или общините, в търговски дружества с изключение на тези, които остават собственост на държавата, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4, могат да се предлагат за продажба с решение на органа по чл. 3."
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Три минути беше изказването на Костя Караиванов. Остават 9 минути.
Заповядайте за реплика. Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Моята реплика е свързана с част от изказването на преждеговорившия и въпросът ми е следния: когато държавата отива към масова приватизация не е ли това начин да снеме от себе си задълженията и отговорностите на собственик и стопанин на собствеността, тъй като тя при тази масова приваРД/ЗТ 150.1 тизация на практика не получава срещу тази собственост каквото и да било. И как може да се защити, от каква позиция може да се защити такъв принцип? Според мен единствената теория, която обяснява това нещо, е, сравнителната теория на господин Филипов за нещото като реституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Друг желаещ? Заповядайте, професоре. (Реплики от блока на СДС) Процедурно предложение, заповядайте.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): И ние имаме процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тръгнал е човекът сега, как да го върна? Чакайте секунда. Има ли желаещи за реплика? - Няма. След дупликата ще Ви дам думата. Заповядайте.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Искам да кажа на уважаемия от мен господин Костов, че личното ми мнение е, че масовата приватизация не е форма на бягство на държавата от управление на собствеността. За мен това е една възможност да се привлече широка обществена подкрепа при осъществяване на процеса на приватизацията. Но аз смятам, че един от сериозните проблеми, който стои пред нас, като Народно събрание, е да приемем закон за управление на държавната собственост, защото моето лично убеждение е, че тези въпроси не могат да се решават с актове на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, професоре.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! От страна на Парламентарната група на Нов съюз за демокрация правя процедурно предложение работното време на парламента да се продължи до завършване на дебатите по разглеждания законопроект. Практически това означава не повече от половин час удължаване на времето.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Противно становище? Има думата народният представител Венцеслав Димитров. 150.2
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Огледайте се и вижте колко сте. Един от най-важните законопроекти, които трябва да приеме това Народно събрание тази година, ако щете и този месец, е този закон. Моля ви се, не приемайте закона с чужди карти.
Затова аз се обявявам против и даже искам този закон утре на пресни глави, когато дойдем в 3 часа, да го гласуваме, за да се види кой как гласува, а не кой с колко чужди карти гласува.
Моля Ви се, господин Филипов, с тази Ваша забележка Вие искате да подцените този законопроект. Вече имаше един такъв законопроект приет. Питайте господин Карабашев дали работи. Законът за лошите кредити дали работи.
Моля ви се, огледайте се, и помислете. Отхвърлете предложението на господин Марков и нека утре, когато всички дойдат в 15 ч. да гласуват този закон. Недейте сега при липса на кворум. Моля ви се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Искам да изясня следното пред народното представителство и ще поставя на гласуване.
Предупреждавам всички колеги, които се намират вън от залата, че предстои гласуване.
Състоянието с времето е следното: БСП и коалиция имат 9 минути; Съюзът на демократичните сили изчерпа времето си; Нов съюз за демокрация има 12 минути.
Това е времето, което е заявено и хората, които са заявили да се изказват.
Има направено процедурно предложение от проф. Марков да се удължи работното време до приемане на закона.
Противното становище на господин Венцеслав Димитров чухте и него.
При това положение режим на гласуване. Гласуваме предложението на проф. Петър Марков.
Не се увеличават гласовете. Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 174, за 99, против 68, въздържали се 7. Приема се това предложение. 150.3
При това положение остава да се ползва времето от Нов съюз за демокрация и Парламентарната група на БСП и коалиция.
ИВАН КОСТОВ (от място): И СДС 10 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Добре. От името на групата ли?
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Като свършат другите с времето си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙРОДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, вижте, ако Вие на базата на удълженото време искате, аз ще дам думата на Венцеслав Димитров. (Шум и реплики от блока на СДС)
При това положение Маньо Манев и Ангел Димов разполагат с 9 минути общо.
Има думата Маньо Манев. 150.4
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз моля за тишина в залата!
МАНЬО МАНЕВ: Със своето изказване искам да насоча вашето внимание към едно конкретно предложение, което правя от свое име и от името на народните представители Коста Андреев, Бончо Рашков, Ангел Димов, Зия Дишли, Тодор Тодоров, Емил Филипов и Стойко Пенчев.
Става дума за чл. 6, точка 4. Нашето предложение е да стане промяна във фонда за подпомагане и развитие на селското стопанство. В момента този фонд е записан за него да се заделя 10 процента. Нашето предложение е да се замени цифрата от 10 на 15 на сто.
Предлаганата промяна ние считаме и желаем да стане за сметка на точка 5, а именно "държавен бюджет", който от 30 да стане на 25 на сто.
Аз ще бъда съвсем кратък в мотивите. Могат да се изложат много и най-различни причини в подкрепа на това предложение. Ще се огранича само в два мотива: първо, основното е, че преобладаващата част от изградените в момента производствени фондове в промишлеността по данни на редица специалисти и научни институти, от тях около 60 на сто са изградени именно в резултат на усилията на хората, заети в селското стопанство. Ето защо справедливо е според нас да се получи и възможност за една по-голяма адекватност на усилията на тези хора за изграждането на тази материална база.
И второ, което е много съществено. По този начин ние ще насочим, ще дадем една по-голяма и правилна насока на тези средства да отидат в областта на реинвестициите, а не в потребителските фондове. Ето защо аз считам, че ще намеря подкрепа от страна на народните представители за това предложение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте за реплика. Има думата Венцеслав Димитров. ВЙ/ЛТ 151.1.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Искам да репликирам преждеговорившия, както него, така и самия закон, защото има направено предложение 30 на сто от приходите да отидат директно в държавния бюджет.
Господин Манев, нито 30, нито 25, нито 15, нито 5 процента не трябва да отиват в държавния бюджет! Най-лесното нещо е да продаваш и да го изяждаш!
Напротив, аз мисля, че се изказах и от името на Комисията по бюджета и финансите. И там имаше разбиране, че парите трябва да отидат в специален фонд - дали ще бъде Държавният фонд за реконструкция и развитие, дали другояче ще се казва, дали евентуално ще отидат там, където биха отивали парите от изплащане на лошите кредити или плащане на лихвите по лошите кредити, но не директно в държавния бюджет. Това ще е трагично за държавата - да продавате и да ядете!
И моля Ви се! Обръщам се към вас, представители на Българската социалистическа партия! В предложения законопроект има доста подводни камъни, които голяма част от хората, които сигурно ще гласуват за този законопроект и които днес се изказват за него, не ги разбират! Моля ви се, вникнете в тях! Вие носите отговорност за това правителство! Помислете какво гласувахте!
Преди малко ви казах, макар и по процедурен въпрос: вече направихте една голяма грешка! Съгласихте се с едни хора, които не знаят какво правят, да приемете един лош закон за лошите кредити!
Кажете... Съжалявам, че го няма Наско Папаризов тук! Работи ли този закон днес? Не работи! Няма и да работи! Същото ще стане и с приватизацията. Обаче недейте досъсипва онова, което все пак е останало!
Затова, господин Манев, не 25, нито един процент не трябва да влиза директно в държавния бюджет! Нека да отидат на друго място, където наистина да отиват за реконструкция, за развитие, за инвестиции, за ликвидиране на лошите кредити и т.н.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, господин Манев. Има още желаещи за реплики. Три реплики можем да имаме.
Иван Костов, заповядайте. 151.2.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Аз съм удовлетворен, че се постави един от фундаменталните въпроси на приватизацията, а именно нейната финансова схема. Досега се изповядваше идеята, че приватизацията трябва да е бюджетно неутрална в смисъл да не взема пари от бюджета и да не служи като източник за регулярни разходи на държавата, да решава по-скоро други цели. И аз искам да напомня тези цели, когато говорим за това дали е редно държавата да заделя част от средствата от приватизацията, доколкото въобще ги има, за да финансира регулярни бюджетни разходи.
Едно от направленията е за обслужване на натрупващия се все по-бързо държавен дълг. И, например, обслужване на облигациите, пускани по поетите на фирмите кредити, т.нар. лоши кредити. Това направление е изключително важно.
Второто направление - обслужване на външния дълг. Държавата трябва да финансира бюджетния си дефицит така, че да заделя средства за изплащане на значителни суми по външния дълг. Пита се откъде ще ги намери тези пари.
Третото направление, което досега се изповядваше, господин Манев, беше да се намерят пари, за да влязат във фондовете на социалното осигуряване. Известно е, че социалното осигуряване остана от тези 45 години без каквито и да било материални активи и парични средства. Известно е, че навремето дори това, което е имало в тези социални фондове, са били вкарани в държавния бюджет и са похарчени. Известно е, че се имаше предвид схема, по която част от парите от приватизацията, доколкото тези пари въобще ще се появят, да отиват в социалното осигуряване.
И четвъртото направление беше - за здравното осигуряване и създаване на някаква негова материална основа.
Пита се на какво основание сега може да бъде формулирана тезата, че бюджетът, бюджетните приходи могат да имат източник в процеса на приватизацията.
И накрая, най-големият парадокс в този въпрос, който вие поставяте, е, че то не се връзва по никакъв начин със схемата за масова приватизация. Как при масова приватизация държавата ще получи каквито и да било средства, че да тикне от тях 25 процента където и да било?! Примерно, за финансиране на бюджетни разходи. Тези 1500 лв., които предлага правителството, ще отидат преди всичко за покриване на насрещни разходи, за да започне този процес на масова приватизация и да увехне, защото по принцип 151.3. не може да бъде проведен. И опитът навсякъде показва, че не може да бъде проведен!
На практика масовата приватизация не дава каквито и да било източници на средства. Единственият начин масовата приватизация по определен начин да бъде обвързана с фондовете това е да се направят фондове именно от социалното осигуряване и от здравното осигуряване, ако тези фондове вече ги има и на тях да бъде дадено съответното имущество в натура, ако то не може да бъде дадено във вид на някакви реални парични средства.
Така че вашата теза е изключително спорна - как може въобще да се пледира тук, от тази трибуна, за такова нещо?!
И накрая, част от опита, който досега има държавата. Опитът показва, че досега приватизацията само е струвала пари. И единственият опит на успешната приватизация в Германия, в Източна Германия показва, че там направиха бърза приватизация с много пари!
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Това беше втората реплика.
За трета реплика - заповядайте, проф. Стоилов.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Той е комунист! Комунист!
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Но много по-често тези, които наричате комунисти, са от по-високо качество от другите! (Шум и реплики в залата, смях от блока на СДС)
Уважаеми господин председател,... (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви без реплики помежду си!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, голям поток от приказки се изля, но аз вземам думата, за да разсея и едно погрешно впечатление, на което бяха изградени тези две агресивни реплики.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Това не е реплика! Какво е това?!
СТЕФАН СТОИЛОВ: В лявата част не се изповядва... (Шум и реплики в залата) В лявата част на залата не се изповядва философията, че постъпленията от приватизацията трябва да отидадат за текущо потребление. (Реплики от блока на СДС) 151.4.
С други думи, аз не споделям философията, изразена от оратора. Изчакайте секунда! Не споделям тази философия!
И за да не повтарям казани вече от трибуната думи, аз също и по-голяма част от моите колеги отдавна изповядваме разбирането, че тези пари, казано грубичко, трябва да отиват за структурната реформа, в това число и за неща, които бяха изброени тук от Иван Костов. 151.5. Така че излишни бяха всичките тези приказки, че от тази страна едва ли не са в състояние на готовност да пропилеят всички пари, които ще постъпят от приватизацията. Няма такова нещо!
ИВАН КОСТОВ (от място): То няма и пари!
СТЕФАН СТОИЛОВ: Не, има, няма пари - това е отделен въпрос, господин Костов. Въпросът е, че това не е философия на лявата част. Това е едно предложение. Само толкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не се надвиквайте! (Шум в залата, реплика от блока на СДС: "Той отговаря на реплики!") Не, по същество противоречи на становището на Маньо Манев. Моля! Това е реплика!
МАНЬО МАНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мога да открия една тайна, че ние с господин Стоилов имаме сериозни противоречия по този въпрос. Но това е нормално и естествено. За мен обаче позицията, която защитавам и която е предложена от колегите, е в рамките на една дадена схема, която съществува. Тази схема е в закона. И дали ние ще го направим с пет процента по-малко или повече, тя е дадена.
В настоящия момент аз споделям, колкото и да е парадоксално, становището на господин Димитров, че действително трябва да използуваме приватизацията... (Реплика от блока на СДС, която не се разбира)
Да, понякога е нормално...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, без реплики помежду си! Моля ви, моля ви, говорите от трибуната!
МАНЬО МАНЕВ: Но в случая мога да кажа, че за първи път имам покритие с Вашето мнение и то се състои в следното: че действително ние трябва да използуваме средствата, моето дълбоко убеждение е, за да може действително да не се получи едно потребителско отношение, което ще бъде свързано с най-важната част в рамките на държавната засега собственост.
За мен това е една, бих казал, малка възможност ние да дадем на изстрадалото селско стопанство един допълнителен стимул. И моля ви се, нека този стимул да бъде разбран като СД/КТ 152.1 такъв и същевременно подкрепен.
Ние няма да имаме повече закони, с които да даваме преференциални ренти. Това е почти категорично привършило. И единственото, което ще бъде, е именно с такива фондове ние да подпомагаме селското стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Седем минути остават. Има думата народният представител Ангел Димов. (Викове в блока на СДС, ръкопляскания) Предупреждавам, имате на разположение 7 минути!
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ангел Димов, 17.Пловдивски избирателен район, Българска социалистическа партия.
Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Сегашните шефове на Централния координационен съвет на СДС - движение (бурна реакция в блока на СДС: "Е-е-е!") и узурпаторката на БЗНС госпожа Мозер...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димов, обсъждаме закон!
АНГЕЛ ДИМОВ: ...използуват осъществяваната икономическа реформа у нас за користни цели. (Бурна реакция в блока на СДС) Бързат, докато държат ключовите постове в изпълнителната и съдебната власт (викове в блока на СДС), да прехвърлят народното богатство в ръцете на шепа свои съпартизани и чуждестранни покровители. (Шумна реакция в блока на СДС, викове) Чрез ликвидация, приватизация и реституция на държавни предприятия и земеделски стопанства подтискат икономическата свобода на повечето български граждани, реанимират старите и създават нови господствуващи класи. (Шумна реакция в блока на СДС)
В интерес на нацията е да се следва еволюционният, естественият ход на развитие на обществените отношения (шум и реплики в блока на СДС), държавната собственост да се преобразува в акционерна и кооперативна собственост. (Шум в блока на СДС)
Тези видове и форми на собственост преобладават в съвременните индустриално развити държави. При тяхната реализация се постига сравнително по-голямо социално равенство и по-висока степен на мотивация за труд. 152.2
У нас обаче такива прогресивни идеи трудно си пробиват път. Определени кръгове упорито ни натрапват търговата приватизация. Разпродават държавните предприятия на отделни спекуланти. Напъват се да върнат нашето развитие в епохата на ранния капитализъм. Едва сега правителството ни предложи Закон за масова безплатна приватизация. Но тъй като вече е изпуснат момента, от нея не би се получил възможният икономически ефект.
Въпреки това съм за разглеждания правителствен законопроект. Само че при неговото по-нататъшно доработване следва:
- да се включат клаузи, чрез които да се дава предимство на разнообразните форми на колективно изкупуване на предприятията от техния персонал;
- чрез управленски и други договори да се поставят върху пазарни принципи на функциониране определени отрасли и производства, като: оръжейната и тютюневата индустрия, мелиорациите, интерхотелите и т.н., които и занапред трябва да останат държавни;
- ограничаване участието на чужденци при приватизация на банки и заводи, произвеждащи продукция с типично български марки като вина, розово масло, детски храни и т.н.;
- запазване на държавния монопол в износа на оръжие, метали, цигари и други стоки.
В скоби ще отбележа, че частните паралелни търговски фирми, които сега изсмукват печалбите на държавните предприятия, би следвало да си изградят собствени производствени мощности.
- да се изключи реституцията на части от държавни предприятия, както е предвидено в глава осма, – 6, ал.1 на страница 29;
- бившите собственици да бъдат частично обезщетени с приватизационни удостоверения и акции.
Обезщетения трябва да има и на земевладелци, чиито земи са екологично похабени или върху които са построени язовири, жилищни блокове, пътища и други обекти.
Обезщетението да обхване също тракийски, македонски и други бежанци, с чиито имоти са изплащали контрибуции и репарации. Те, както знаете, още страдат от престъпните безумия на цар Фердинанд и неговия син цар Борис III. (Шумна реакция в блока на СДС) 152.3
В чл.9б, ал.1 и ал.3 трябва точно да се определят сроковете за прехвърляне на акциите на надзорните съвети и поднадзорните съвети на обикновените хора. Иначе може да се повтори историята с ликвидационните съвети на ТКЗС, които смятат пожизнено да разпределят дяловете на правоимащите.
В действуващия Закон за приватизация, чл.16, ал.1, е целесъобразно да отпадне думата "чуждестранни експерти". Имаме си достатъчно безработни и честни специалисти за оценка на приватизиращи се предприятия.
Целесъобразно е в законопроекта да се посочат и регламентират повече варианти за изкупуване на държавните предприятия от трудовите колективи. То може да става, като кредитите се погасяват с приспадане от печалбата на предприятието преди нейното облагане. Възможно е също да се използува и продажба под формата на лизинг.
И тук понеже някои възразяваха от СДС-движение, искам да им посоча една цифра, че в Полша така са изкупени 450 от продадените 800 предприятия.
Колективното изкупуване на държавни предприятия от работниците е сравнително най-демократичната и най-справедлива форма на приватизация. Наш дълг е да спомогнем за нейното по-широко разгръщане в страната.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в блока на ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Реплика ли искате, господин Сталийски? Заповядайте, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ангел Димов ми е симпатичен! Но има един дефект. Той не е виновен, той е нормален човек, той е добър човек, но бърка с... Знаете ли с какво, господин Димов? - Какво е километър, какво е метър и сантиметър.
Ей го тук, отсреща го гледам Вальо Карабашев, едно добро момче, той не бърка. Той знае какво е метър, какво е сантиметър.
Господин Димов, Вие говорихте един вагон дивотии. Тия дивотии българският парламент не е длъжен да Ви слуша. Валентин Карабашев, който ми е приятел и сега, в момента, ще Ви каже, 152.4 че това е така. Защото, когато се касае за приватизация, не става въпрос за лозунги. 152.5
Аз ще ви кажа една проста приказка: има един странен асистент, не знам по какво право е, гражданско право, казва се Орсов. Орсов от право разбира толкова, колкото аз от царевица. Той не е виновен. (Шум и реплики отляво) Виновен е този, който му е дал диплома. Защото Орсов не знае каква е разликата между подставено лице и скрито пълномощно. (Силен шум и реплики на възмущение отляво) Вие знаете, че аз имам един... (Шумът се засилва) Ще говоря, ще говоря. Ще ви кажа и други работи. И на тебе ще ти кажа нещо, което няма да ти бъде особено приятно.
Това дело, за което ставаше дума, няма да мине. Ето, Нора Ананиева я гледам, нейният баща ми е бил пример. Бай Крачун никога не се занимаваше с далавери. А Вие за голямо съжаление се опитвате да правите неща, които няма да станат. Това си остава между нас.
И сега, завършвам, българският народ няма интерес от ментарджилък, а 90 на сто от тия, които сте в тази зала, сте ментарджии. Ще ви кажа защо. Ангел Димов ми е приятел. Ангел Димов искаше да го защитавам по едно дело и аз му казах да даде капаро на моя приятел Христо Марков. Той не даде. Няма да го защитавам.
Ето, тук е Вальо Карабашев. Ние с него, когато Вальо Карабашев беше от СДС (силен шум и реплики отляво), не движение, както се подиграва Ангел Димов, а СДС, Вальо се избра от СДС и Вальо е от СДС. Бяхме в Копенхаген и аз казах на една, той я помни коя е, че аз не съм от - Вальо, вярно ли е? - Жан Мари льо Пен. Да живее България! Да живее българският народ! Долу БКП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинявайте, аз не виждам някой друг да желае думата за реплика. Министър Карабашев иска. Няма реплики, господин Карабашев, Вие желаете ли думата? (Силен шум в залата) Моля ви, недейте. Заповядайте, хайде.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, уважаеми председателю. Аз не разрах в какво се състои репликата на господин Сталийски, но взех думата понеже той загатна, че съм се обърнал към него да ме защитава по едно дело, а това дело беше ако ми снемете имунитета по селските въпроси миналата година, аз му казах, че ще се обърна към него да ме защитава. Но тъй като НЧ/ЗТ 153.1 не ми снехте имунитета... (Силен шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димов, благодаря Ви, не ни губете времето.
Желаещи за изказване няма.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Има, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво искате да кажете, господин Димитров? От името на парламентарна група, заповядайте. Все пак предупреждавам народните представители, че ще завършим с гласуване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, колеги! Преждеговорившият говори за престъпни безумия. Най-голямото престъпно безумие в момента го оправяме и ние с това се занимавахме във Великото Народно събрание и в това Народно събрание - да оправяме престъпните безумия, господин Димов, на Българската комунистическа партия, на която и Вие сте били член, на която преобладаващата част от седящите вляво също са били членове. Ето това правим. И моля ви, засрамете се, не използвайте такива работи. Защото приватизация е това да видим как ще излезем от държавната собственост. Виждате, че четири години не можем нищо да направим и се чудим с какво да помогнем на тази държава. Престъпното безумие е Вашето и на Вашата партия, бивша, естествено, не настояща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Бихте ли минали по закона?
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Разбира се. Щях веднага да започна със закона, ако нямаше такива изстъпления преди малко, въпреки че бяха по-скоро весели. Но все пак да сме наясно.
През май 1992 г. същият този парламент по предложение на една част от народните представители, които днес разглеждат тази поправка в закона, прие Закона за приватизацията. Приватизацията някои казват, че е блокирана, аз не бих казал, че е напълно блокирана. Тя върви, обаче върви много бавно, много мъчително. Среща особено силна съпротива и от държавата и общините, от различни други институции, даже ако искате от масмедиите, също от общественото мнение.
Естествено е, че трудно може да се очаква, че един закон може да е перфектен. Както Законът за земята, така и този има нужда от поправки. Аз мисля, че се изказах вече от името на комисията какви поправки са необходими. Сега пак мога да кажа 153.2 още какви са необходими, но повече бих желал да говоря защо не бива да се приемат основните положения на този закон.
Държавните предприятия в последните години мисля, че това всички ще го признаете, се превърнаха в генератор на доходи за частния сектор, генератор на частни доходи, въпреки че нямаше приватизация. Тоест приватизация на активи нямаше, но имаше приватизация на дейности.
ИВАН КОСТОВ (от място): На доходи!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Естествено и на доходи. Всяко едно държавно предприятие е затиснато на входа от доставчиците и на изхода - по линия на продажби и на пласмент от частни фирми, но не по линия на нормалната конкуренция, а по линия аз на тебе - ти на мен. Директорът се познава, директорът е роднина или не знам кой си - хайде с частна фирма, вземи насам една комисионна, вземи нататък една комисионна. И сега имаме много държавни предприятия, обаче преобладаващата част от тях или са губещи, или са на ръба. Малко са печелившите предприятия.
А имайте предвид, че в момента, господине, Вашата парламентарна група подкрепя вече година и нещо това правителство и се предполага, че текущата отговорност носи тя. Така че не ми поставяйте този въпрос, за да не се връщам пак върху него. (Шум и реплики от БСП)
Проблемът е какво да правим с държавните предприятия. Можем ли ние днес да накараме държавните предприятия да работят за народа на тази държава или ще направим така, че да работят за някаква малка част от частните предприятия, даже те не са и нормални предприятия, а за някакви родственици или познати на шефовете на държавните предприятия.
Основният проблем е държавните предприятия днес да генерират доходи. Понеже никое правителство не може да се наеме сега, в момента, да накара държавните предприятия да генерират доходи, естествено, че другата възможност, която остава по логиката на изключването: дайте да ги направим частни. Хубаво, да ги направим частни. И нашата политиката сила е за това предприятията да станат частни, но нека да станат частни по един нормален път, а не както се предлага в закона - да бъдат хвърлени в един нов експеримент, в един експеримент, който е пронизан от една социалистическа идея - на всеки по равно, ако може. 153.3
Неслучайно тази идея не мина, когато в този парламент, госпожо Ананиева, имаше друго парламентарно мнозинство. Въпреки, че се съмнявам, че хората и господин Карабашев, и Мичковски кой знае колко много са си сменили идеите за причините. Защо се предлага това нещо, ще се спра след малко. Сега искам да говоря по същността.
Нашата политическа сила в програмата на Съюза на демократичните сили - и в първата, и във втората - се е обявила категорично против такъв вариант, това, което се казва масова приватизация - на всекиго по равно, на калпак да се раздава държавната собственост. Защо? Защото това не е нормален икономически подход.
Искате да направите собственик човек, който не е готов за собственост. Аз съм съгласен с господин Димов, че в тези страни, към които ние се стремим, акционерната собственост е придобила голямо развитие, но там, господин Димов, еволюцията е друга. Кажете, в коя от двете страни е имало комунизъм? Там еволюцията е от типично частна, даже семейна собственост към акционерна. И това е правилният път. Ние искаме нещо да прескочим. Знаете, вие сте специалисти по социализъм и комунизъм, какво се случва на този, който се опитва да скача, който се опитва да излъже историята. Това вие може да се опитате, обаче ние се считаме за длъжни поне да ви отворим очите, защото може би вие ще гласувате за този закон, и да ви предупредим, че правите една голяма грешка. Може и престъпление да се каже, разбира се. Защо? 153.4 Имаме един хибрид, имаме две идеи. Двете идеи сами по себе си не са кой знае колко лоши, обаче когато се съберат една с друга, те стават много лоши. Идеята за създаване на инвестиционни фондове по пътя на раздаване на ваучери то на всеки еднакво и идеята за обединяване на държавните предприятия в държавни холдинги.
Сама по себе си всяка една от тези идеи може да се критикува. Но ако решите да подкрепите едната, поне не подкрепяйте другата.
Държавни холдинги. Вярно, едно време имаше асоциации, но поне от един отрасъл. Сега държавните холдинги се смята, че ще намерите примерно десетина или двадесет души, които са по-способни от днешните мениджъри и като им сложите по десетина предприятия или двадесет от различни отрасли, те понеже са много умни, ще започнат да ги управляват по-добре, отколкото тези, които днес ги управляват. И мислите, че утре тези холдинги няма да бъдат източници за изцеждане от страна на частния сектор, или мислите, че утре те ще станат печеливши. Нищо подобно!
Напротив, господин Пушкаров много правилно говори тук. Предстои едно разбъркване на цялата индустрия в България, на всички предприятия. Вярно е, че някои от тях не работят добре, обаче ако се разбъркат, те няма да заработят още по-добре. Напротив! Напротив! (Шум и реплики от блока на БСП)
И аз очаквам голяма съпротива от хората, които работят в тези предприятия. В тези холдинги ще се сложат, примерно вие знаете, че печелившите са много по-малко от губещите предприятия, да кажем едно печелившо, три-четири губещи и може би пет-шест, които някак си позакърпват краищата. И какво ще стане? Ще ги обедините в едно, ще раздадете на хората изкуствени пари, ваучери и ще им кажете: "Инвестирайте там".
Между другото, тук е професор Стоилов, сигурно има и други членове на комисията. Съжалявам, че отсъстват колеги от вашата парламентарна група - на БСП, които разбират от тези работи, защото те изказаха сериозни резерви, каквито са например Георги Пирински и Александър Томов.
На какво ви прилича това? На нещо, на което бяхме свидетели вече при комунизма. Кога? По 8-ми март, по Нова година или когато продаваха някоя дефицитна книга и отдолу, подпъхнати няколко събрани съчинения, хайде да не кажа на госпожа Ананиева, ВТ/ЙА 154.1 тя тогава не издаваше събрани съчинения, но на Тодор Живков или на някой си друг. (Шум и изразено неодобрение в блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Димитров, все пак десет минути са.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така е. (Реплика от блока на БСП: " И това е становище на парламентарната група!")
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това е точно на парламентарната група.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Той говори от името на парламентарната група.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Или една бутилка водка, която трудно се намираше, ни я дават с разни други боклуци. Това се опитват днес да ви набутат на всички вас с този закон.
Самият професор Беров, когато беше в комисията и аз го попитах: смятате ли, че тези държавни холдинги като общо, защото има едни предприятия, които ще носят печалба, други, ще носят загуба, като общ холдинг те едва ли ще изкарат нещо да дадете девиденти на хората, на които ще раздадете ваучери. А тези хора ще я платят все пак някаква сума. Дали ще е петстотин или хиляда лева, не е толкова важно. Те ще платят и ще чакат доходи. Първите десет години обаче едва ли ще получат някакви доходи. Няма да получат, защото губещите предприятия са помалко от печелившите, и защото тяхната загуба ще е по-малка от тяхната печалба.
И вие казвате: "Добре, дайте да дадем някаква инерция на тази приватизация". Да й дадем, обаче не така. Защо? Защото по този начин ще дискредитирате самата идея за приватизация, както стана с идеята за поемане на лошите кредити от страна на държавата. Едното не работи и другото няма да работи.
Така че аз апелирам към господин Карабашев, аз мисля, че другият вносител - премиерът Беров, е убеден, защото той е икономист с дълъг стаж: откажете се от идеята за холдингите, много ви моля! Идеята за холдингите ще постави всички тези предприятия, които влязат вътре, особено лошите, в положение на обречени. Те ще бъдат закрити за външни инвестиции и аз неслучайно това го предложих, когато обсъждахме проблема тук с външния дълг. Те ще бъдат закрити за сделки, суапови, размяна на дълг срещу собственост. А имайте предвид, че това е единствената 154.2 наша надежда, която ни е останала. Дай Боже да уредим въпроса за дълга, да намалим малко дълговото бреме, да намалим малко плащанията от бюджета по външния дълг, когато трансформираме нашите дългови задължения в собственост. Но тогава чуждите инвеститори няма да искат да инвестират в такива холдинги, защото вътре ще е една пълна неразбория.
Така че, ако искате масова приватизация, и вас призовавам, съжалявам, че го няма господин Пирински, той споделяше същата идея, оставете инвестиционните фондове. Аз съм и против тях, но оставете ги и забравете холдингите, защото наистина ще стане нещо страшно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правите предложения.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз правя предложения. Защо се предлага точно в този момент?
Аз ви казах и всички го осъзнаваме, включително и в нашата парламентарна група. Трудностите пред приватизацията са големи и те са на всички равнища, но недейте, апелирам към правителството, апелирам и към парламентарните групи, които го подкрепят, недейте се опитвайте да изкопчите нещо от тази трудност и да си помислите, че с един хитроумен ход можете да обърнете цялата шахматна партия. Това не става. В икономиката чудеса не стават. Дайте леко и целенасочено да се действа. Тъкмо тръгна нормалната приватизация, тъкмо нормативните документи долу-горе, вярно е, че има необходимост от поправка на закона, от ликвидирането на чл. 8, от създаването на нови правила за разпределение на приходите от приватизация по чл. 6, от изменяне на лимитите, примерно до двадесет-тридесет или ако щете до петдесет милиона права на самите министерства, до триста или до петстотин милиона на Министерския съвет, над петстотин милиона. Нека Народното събрание да вземе такива решения кое да се приватизира и кое не, обаче недейте съединява тези две идеи в една такава симбиоза, защото те чисто и просто няма да работят. 154.3
Вярно е, че правителството може да събере малко пари по този начин, обаче тези пари ще ги даде именно за тази дейност. А аз като ви казвам, а има и други такива хора и нашата парламентарната група е на това мнение, че тази дейност ще бъде безперспективна. Това ще бъдат излишни пари, които се събират от хората, хвърлени в една безполезна дейност. С това ли искате да натоварите българския народ?
Другият проблем. Българският народ по принцип и то поради безумните действия на комунистическата партия се отнася с големи резерви към ценните книжа. Дайте тези резерви ние да видим как да ги ликвидираме, а не да ги увеличаваме. След като му раздадете такива ценни книги, те макар че ще бъдат принудени да платят и не очакват никакви доходи, естествено е какво ще правят - няма да вярват въобще на ценните книги.
Отнасям се критично към изказването на господин Ангел Димов, но тук аз се обявявам в подкрепа на това, което той каза. Законът за компенсациите така и не можа да види пътя може би до Законодателната комисия, може би до пленарната зала. Има доста лица, които се нуждаят в България от компенсации, включително и тези, за които казва господин Димов. Това са тези, които не могат да си върнат селскостопанските земи, някои, които не могат да си получат обектите по реституцията, някои, в апартаментите на които живеят трети добросъвестни владелци, те наистина трябва да бъдат компенсирани. Нека да възприемем тук принципа, че това нещо трябва да се оправи със Закона за приватизация. Това наистина би следвало да се постави тук.
Има и още много работи, които могат да се оправят, но по тези принципни въпроси аз не мога да се съглася на никакъв компромис.
Един апел към правителството. Нека не се опитва да вкара гол във вратата на несъществуващ противник. Защото да не стане автогол както стана с лошите кредити. Много ви моля, и не използвайте повече такава терминология! Недейте да правите нова кампания на гърба на икономиката. Тя няма да я понесе. И без това толкова неща вътре са съсипани в нея.
Можех да приключа вече, обаче искам да ви кажа нещо друго. Скритата приватизация не можете да я спрете днес. Не че Ст.Б/НП 155.1 аз съм за нея, не можете да я спрете, след като в икономиката са пуснати частните банки, след като в икономиката са пуснати частните предприятия, след като предстои да бъде приет Закон за фалитите. Как ще стане? Естествено тук трябва да се увеличава страшно отговорността на онези ръководители, които се слагат начело на държавните предприятия, на управителните и надзорните съвети. Трябва да се повишават изискванията към тези, които ги назначават, и наистина да им се търси отговорност. И тук ние трябва да насочим нашите усилия. И по пътя на нормалната приватизация, разбира се, след корекциите, за които вече се изказах, да се опитваме да вървим напред. Масовата приватизация би могла да заработи, но само при едно развитие, при едно добиване на инерция от страна на нормалната пазарна приватизация. И чак тогава отгоре, върху нея, като нещо малко, като нещо допълнително може нещо да се направи. Но не преди другата притавизация. Това ще бъде една голяма грешка. И моля парламентарните групи да осъзнаят, че поемат една голяма отговорност.
Аз може би ще изразя с няколко думи становището на нашата парламентарна група. Ние сме за поправка на този закон, защото наистина се нуждае в редица постановки от поправки. Но ние сме против идеята за масова приватизация, против идеята за раздаване на ваучени, против идеята за образуване на холдинги и особено против симбиозата инвестиционни фондове - холдинги.
Затова ние няма да подкрепим този законопроект на първо четене.
Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата за процедурно предложение господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Разбира се, реплики по становището на парламентарната група не могат да се правят, но ние се обръщаме към вас с предложение предстоящите пет гласувания да бъдат проведени утре в 15 часа, когато тук присъстват болшинството народни представители, за да не се стига до гласуване с карти, защото не е редно такива изключително важни, съдбоносни за страната решения да се вземат от толкова малко хора.
Така че моля ви да не се гласува сега. Дебатите завършиха. 155.2 Ние гласувахме да продължим заседанието до края на дебатите, но не включително и гласуването.
Така че, моля Ви, да подложите това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вие правите предложение за отлагане на приемането на закона в друго заседание. Това мога да го разбера. Но другото, което казахте, че сме гласували до края на разискванията, не е вярно. Ние гласувахме до изчерпване на точката. Мисля, че предложителят, проф. Марков, е тук и може да го каже.
Но аз подлагам на гласуване Вашето предложение за отлагане приемането на закона за утре. Каня всички народни представители, които се намират в кулоарите, да заповядат. Започват гласувания.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на господин Костов.
От общо гласували 172 народни представители, за 68, против 88, въздържали се 16.
Има думата господин заместник-министър председателят Валентин Карабашев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Уважаеми господин председател! Ще бъда кратък, тъй като времето напредна, но все пак не мога да не взема отношение към няколкото основни въпроса, които бяха поставени в хода на дискусията. Те бяха поставени директно и към вносителя на основния законопроект.
Понеже господин Димитров няколко пъти спомена за своите съмнение относно моите лични виждания по тези въпроси, искам да подчертая, че тук съм в качеството си на заместник-министър председател и представлявам законопроекта на Министерския съвет, а не своето лично мнение.
Основната тема, основният проблем, който беше повдигнат по време на дискусията, беше свързан с целесъобразността от въвеждането на една схема за масова приватизация, паралелно със схемата за пазарна приватизация. Най-вероятно, до утре сутринта да продължи дискусията, биха могли да бъдат привеждани аргументи "за" и "против" провеждането на масова приватизация. Безспорно е, че пазарният начин на приватизацията от гледна точка на отделно предприятие дава по-бързи резултати по отношение на превръщането 155.3 на неговата дейност в по-ефективна, в привличането на допълнителни инвестиции и оживяването на това предприятие. От гледна точка на цялата икономика обаче опитът главно на източноевропейските страни, а ние нямаме на какъв друг опит да се позовем, показва, че и провеждането на някакъв тип масова приватизация, било то с помощта на инвестиционни фондове или по някакъв директен начин, също дава добри резултати при промяната на структурата на собствеността и като цяло по отношение на икономическата реформа. И колкото и да се позоваваме на някои слабости в чешката приватизация, в полската приватизация, в унгарската приватизация, тъй като напоследък, макар че там се започна с пазарен тип приватизация се въведоха и някои елементи на масова приватизация, навсякъде на тези места тези типове приватизация все пак дават някакви резултати.
Тъй като господин Пушкаров изрази своето мнение, че му се струва, че Министерският съвет предлага именно масовата приватизация да бъде в центъра на приватизационния процес, искам да подчертая, че това нещо не се съдържа и не може да бъде извлечено от текстовете на законопроекта, тъй като какво ще бъде съотношението между пазарната и масовата приватизация ще зависи от вас, господа депутати, които ще трябва да утвърдите годишните приватизационни програми по пазарната приватизация, все едно в кой вид - дали като минимални цели или като задължителни списъци, а така също ще трябва да утвърдите и някаква програма за масовата приватизация като съотношение. Така че от вас ще зависи съотношението на двата типа приватизация. 155.4
Няма никакво противоречие и между въвеждането на една схема за масова приватизация и възможността за конверсия на вътрешен и външен дълг по линия на приватизацията. И още, след няколко дни Министерският съвет ще разглежда във връзка със Закона за лошите кредити наредбата, която предвижда използването на облигациите по конверсията на вътрешния дълг в процеса на приватизацията. Същото нещо ще бъде направено и след окончателното сключване на сделката с Лондонския клуб по отношение на конверсията на външния дълг на страната. Това ще бъде във връзка с пазарната приватизация, а не във връзка със схемата за масова приватизация.
В доста от изказванията се засегна проблемът за цената на приватизационните удостоверения и до известна степен се направи една спекулация с това, че хората ще вложат нещо, от което нищо няма да получат.
По принцип масовата приватизация е безплатна приватизация. Може да се използва това понятие. Така че това, което ще бъде заплатено от гражданите за получаването на приватизационното удостоверение, аз даже не бих го нарекъл "цена", а някаква минимална такса, чийто сбор от всички онези, които ще внесат, да покрие разходите по провеждането на масовата приватизация. И всички тези спорове, които тук се водиха относно това как да се разпределят постъпленията от приватизацията, са всъщност във връзка с постъпленията от пазарната приватизация, а не от масовата, тъй като там просто такива постъпления няма да има, освен онези, които ще се използват за финансиране на самия процес на масова приватизация.
Голяма част от въпросите бяха поставени относно същността на инвестиционните фондове. В началото на днешната дискусия аз изразих какво е становището на Министерския съвет и няма да го повтарям, но ще се спра на две-три неща, които спомена господин Пушкаров.
Общо взето както той, така и преди малко господин Димитров представи холдинга едва ли не като (този холдинг, който предвиждаме да бъде създаден) едва ли не като възраждане на някакво държавно стопанско обединение. Целта изобщо не е такава и това даже проличава от замисъла в тези холдинги, които след това да прераснат по своята дейност в инвестиционни фондове да влязат предРД/ЛТ 156.1. приятия от различни отрасли. И това не е случайно, защото предложението ни е да става дума за финансови холдинги и ръководството на тези холдинги няма да се намесва в оперативното управление на дъщерните дружества на тези холдинги и затова не е необходимо това ръководство да разбира от текстилна промишленост или от металургия, или от свиневъдство, а е достатъчно там да бъдат концентрирани хора финансисти, юристи, които да се занимават единствено с финансовото управление на предприятията, включени в холдинга.
Освен това, това, което предлагаме, естествено не сме го измислили ние, има го в много страни, като част от практиката по масовата приватизация например го има в Полша.
Прав е господин Ескенази, разбира се, че в България от законодателна гледна точка в момента има вакуум по отношение регламентацията на инвестиционните фондове, на дейността на инвестиционните фондове и това се отнася не само за тези инвестиционни фондове, които, ако вие решите, ще бъдат създадени, но и за онези частни инвестиционни фондове, които в момента вече функционират и фактически освен текстовете в Търговския закон за акционерните дружества, тъй като те функционират в статута и на акционерни дружества, няма онези законови разпоредби, които ги има в доста страни, регламентиращи сигурността на инвеститорите в един инвестиционен фонд, тъй като неговата дейност е по-специфична.
Ще завърша с това, че изобщо няма опасност разходите по организирането на масовата приватизация да бъдат 400 млн. долара, както спомена господин Драгиев, и че противоречията, които евентуално в тези текстове, които са залегнали в проекта, с някои от действащите закони, могат да бъдат спокойно изгладени и те не са съвсем чак толкова много, за да не може да бъде приет законът на първо четене.
Аз благодаря на всички депутати, които имаха конструктивно, дори в някои случаи то да беше отрицателно отношение към законопроекта, внесен от Министерския съвет, и все пак се надявам, че той ще бъде подкрепен на първо четене от Народното събрание. А след това с начина, по който предложи господин Джеров, с общите усилия на депутатите от Икономическата, Бюджетно-финансовата, Законодателната комисия, а така също и на вносителите, ще бъде предложен един приемлив текст за второ четене. 156.2.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Каква процедура?
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, тъй като предстоят пет гласувания, по които трябва да си уточним гласуването, нашата парламентарна група иска половин час почивка. (Реплики от блока на БСП)
НОРА АНАНИЕВА (от място): При удължено работно време няма почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Член 49, ал. 2. Всяка парламентарна група има право да поиска почивка, но не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят дава почивка веднага, след като тя бъде поискана. Членовете на Министерския съвет... (Шум и реплики в залата)
Кажете противно мнение, но аз ще дам почивка, нямам избор.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя противно мнение. (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Чакайте, не ми пречете.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Първо, господин председателю, такава парламентарна група в залата в момента няма. Парламентарната група на СДС се изниза от пленарната зала по времето, когато заместник-председателят на Министерския съвет отговаряше на въпросите на парламентаристите от СДС.
А на господин Венцеслав Димитров искам да му кажа, че злоупотреби тази вечер, тъй като взе думата от името на парламентарната група, а направи лично изказване.
Затова, господин председателю, аз Ви предлагам да подложите на гласуване законопроекта, след което, тъй като сме гласувани удължаване до приключване на тази точка от дневния ред, и тъй като такава парламентарна група в залата няма, която иска почивка, моля Ви да подложите на гласуване на първо четене законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За съжаление нямам такова право. Прочетох ви текста. Обесете ме, 30 минути почивка. (Звъни)
20 ч. и 32 м.
156.3.
(След почивката)

20 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата!
Моля, председателят на Законодателната комисия да влезе в залата.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
От името на Законодателната комисия аз бях помолил да бъдат поотделно гласувани законопроектите, за да може след това при обработване на проекта за второ четене да се знае кое е прието и кое е отхвърлено.
При това положение в синхрон в господин председателя трябва да поставим на гласуване отделните проекти.
Аз считам съобразно правилата на правилника, че на първо място трябва да бъдат поставени на гласуване предложенията внесени от Министерския съвет, тъй като те всъщност независимо, че са внесени на две фази, всъщност са едно предложение смятам, че бихме могли да гласуваме предложението на Министерския с съвет като едно единно предложение. Става дума за предложението, което е внесено от Министерския съвет с дата 16.07.1993 г. и 8.09.1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Гласуваме най-напред законопроектите внесени от Министерския съвет обединени в едно така, както председателят на Законодателната комисия ги продиктува.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме!
Изчаквам трите минути.
Трите минути изтекоха.
Гласували са общо 100 народни представители...
От Движението за права и свободи - 3 човека, от БСП и коалиция - 87 човека, от Съюза на демократичните сили - 1. Това е господин Джеров. ВЙ/ЗТ 157.1
Общо гласували - 101 и 1.
От БСП и коалиция е гласувала и народната представителка Станка Величкова, която гласува устно - "за".
При 101 гласа, господа, в залата няма кворум. (Шум и реплики в залата)
Кое не е вярно! Сто и един депутата присъстват в залата! (Шум и реплики)
Кое не е вярно? 101 човека присъстват в залата. 101 човека гласуват. Това, че не искат да гласуват ли е като няма нито един от Парламентарната група на СДС?!
При това положение в залата липсва необходимия кворум.
Закривам заседанието! (Звъни)
Съобщения:
Утре ще има заседание Комисията по бюджет и финанси - от 9 часа.
Комисията по външна политика ще има утре заседание от 9,30 ч.
Комисията по жалбите ще заседава утре от 11 ч.
Комисията за младежта и спорта ще има заседание утре от 9 часа.
(Закрито в 21 ч. 05 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев