Председателствували: заместник-председателят Йордан Школагерски и
Секретари: Руслан Семерджиев и Ведат Сакаллъ
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има необходимия кворум. Откривам заседанието на Народното събрание. (Звъни)
Новопостъпили питания след 19 ноември 1993 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Златаров към министъра на земеделието Георги Танев, относно обучението на 29 младежи от Бесарабия у нас.
Срокът за отговор е 3 декември.
Постъпило е питане от народния представител Манол Тодоров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов, относно данни за писмо, въз основа на което е изселена българска гражданка.
Срокът за писмен отговор е 8 декември.
Постъпило е питане от народния представител Стоян Райчевски към министъра на земеделието Георги Танев, относно предоставена на Института по ечемика в град Карнобат земя, която следва да бъде върната на нейните собственици.
Срокът за отговор е 10 декември.
Постъпило е питане от народния представител Константин Тодоров към министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов, относно издаване на удостоверение на репресирани.
Срокът за писмения отговор е 8 декември.
И последното питане е на народния представител Георги Карев към министъра на здравеопазването Танчо Гугалов, относно дискриминационно отношение към лекари в района на болница Ардино. МС/ЗТ 238.1
Срокът за отговор е 10 декември 1993 г.
Уважаеми колеги, постъпило е писмо от министър Марко Тодоров, че днес моли да се отложи даденият му срок за отговор на питането на народните представители Руслан Сербезов и Георги Игнатов, като за краен срок се счита 3 декември.
Постъпило е предложение от проф. Нора Ананиева, председател на Предизборния съюз на БСП и коалиция.
"На основание чл. 32, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме на 30 ноември 1993 г., вторник, от 15 ч. да се проведе извънредно заседание на Народното събрание при
ДНЕВЕН РЕД

Единствена точка
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ".
Предложението е заведено в регистратурата.
При това положение, моля ви, режим на гласуване.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): А Законодателната комисия готова ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За тези глави Законодателната комисия е готова, е казал господин Джеров. Три глави имат готови.
Моля ви режим на гласуване, гласуваме предложението, след което ще раздам писмените отговори. (Шум и реплики в залата)
Уважаеми колеги, за да съкратиме времето, много моля, нека народните представители, които чуят имената си, да заповядат да получат писмените отговори.
Народният представител Васил Златаров. Писмен отговор от министъра на вътрешните работи.
Народният представител Иво Атанасов. Писмен отговор от министъра на териториалното развитие и строителството.
Народният представител Йордан Куцаров. Писмен отговор от министъра на транспорта.
Писмен отговор за народния представител Исмаил Исмаил.
Народният представител Васил Иванов. Писмен отговор от министъра на вътрешните работи. 238.2
Втори писмен отговор към него.
Уведомявам Народното събрание и за постъпило писмо до ръководството на Народното събрание от министър Биков, който е възпрепятстван да отговаря днес на актуални въпроси и питания към него.
Уведомявам Народното събрание за писмо от министърпредседателя, с което уведомява, че по актуални въпроси от народните представители Йордан Куцаров и Петя Шопова, до определената дата практическа възможност да бъдат подготвени отговорите няма. Затова ползва правото си на основание чл. 74, ал. 3 от правилника и моли да се отложи отговора на актуалния въпрос за пленарното заседание на 3 декември.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 181 народни представители, за предложението - 107 народни представители, против - 72, въздържат се 2 народни представители.
При това положение предложението се приема и на 30 ноември 1993 г., вторник, ще има извънредно заседание на Народното събрание от 15 ч. при
ДНЕВЕН РЕД:

Единствена точка - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ.
Уважаеми колеги, постъпили са за днес общо 22, общото число е 22, на актуални въпроси и питания.
Имаме възможност, ако работим както в миналия петък, заседанието да приключи преди 13 ч.
Апелирам към всичките, които имат въпроси, народни представители, да бъдат в залата и министрите да бъдат готови да отговарят.
Заповядайте, по процедурен въпрос.
ПЕТЯ ШОПОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви господин председателю!
Аз искам да се обърна към министър-председателя. Разбирам, че правилникът дава възможност за отлагане отговора на актуален въпрос с една седмица, но актуалният ми въпрос е свързан с гладната стачка на учителите в Пазарджик. 238.3
От м. август учителите и лекарите в Пазарджик не получават трудово възнаграждение.
Основната част от причините се крие в местните органи на власт и управление, но без участието на правителството този въпрос няма да бъде решен.
Снощи Българската телевизия обяви, че лекарите и учителите от Пазарджик от 1 декември са вече в ефективна стачка.
Моля Ви, господин Беров, лично да се ангажирате, чрез Вас и вашите министри, затова, защото действително положението в Пазарджик е бедствено и дано до другия петък да има практически действия, за да може отговорът на актуалния въпрос просто да бъде осъществен чрез тези практически действия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви! Госпожа Михайлова, заповядайте! 238.4 ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, тъй като госпожа Шопова взе думата и вече няколко пъти говорим за случаите в Пазарджик. И аз наистина искам да се обърна към господин министър-председателя - използувам тази възможност - да се превеждат навреме субсидиите и в пълен размер и да се обърне внимание за състоянието в Пазарджик на здравеопазването и на учителите, тъй като наистина положението става просто нетърпимо в Пазарджик и неоснователно всичко се стоварва на главата на кметската управа, което не е вярно. Излезе и декларация по този повод на кметската управа.
Напрежението в Пазарджик е голямо сред средите на учителите и здравните работници и аз се обръщам към Вас да се направи всичко възможно, ако има възможност и от допълнителните целеви средства, които ние гласувахме с държавния бюджет специално в областта на здравеопазването да се отпуснат допълнително средства, тъй като положението на Окръжната болница в Пазарджик наистина просто е трагично, а всичко това е свързано с държавния бюджет.
И използувам тази трибуна да се обърна към Вас да се отпуснат допълнителни средства, да се изплащат навреме субсидиите. Иначе просто не може да се удържи напрежението. Кметската управа и Общинският съвет не могат по никакъв начин сами да решат този проблем, тъй като проблемът е свързан с наличието на средства, които те нямат достатъчно от това, което им е отпуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Михайлова. Разбирам Вашата тревога. Затова Ви оставих да изложите Вашите съображения.
Започваме с отговори на актуални въпроси и питания към министър-председателя проф.Любен Беров.
Има думата народният представител Ангел Димов да развие своя актуален въпрос относно необосновано сливане на държавни външнотърговски фирми. Имате думата, господин Димов, в рамките на 2 минути.
АНГЕЛ ДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми председателю на Министерския съвет, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Миналия петък от тази ЦМ/КТ 239.1 трибуна говорих за някои външноикономически безумия и щуротии на управниците от СДС-движение. (Силно недоволство от блока на СДС) Казах, че вследствие на това тази година външната ни търговия ще приключи със сравнително голямо пасивно салдо. (Обаждат се от СДС: "Мълчи бе!") Външният ни дълг ще нарасне. Може да се увеличи курсът на долара и да се повишат цените на потребителските стоки. (Реплики от СДС)
За съжаление Министерството на търговията не взема нужните мерки за преодоляване на тази опасна тенденция. Продължава да приема недостатъчно обмислени и прибързани управленски решения. (Оживление в блока на СДС) Такова струва ми се е решението на министър Карабашев да влее държавната външнотърговска фирма "Технокомерс" в "Продексим". Както е известно, "Технокомерс" търгува главно с трактори, с машини, а "Продексим" със стоки за ширпотреба. Това сливане е станало без предварително да се получи съгласието на колектива и ръководството на "Продексим".
Държавната фирма "Технокомерс" от тази година е печеливша. Ползува се с добро име в международния търговски живот. Получила е престижната награда "Международна златна звезда" за цялостен имидж и качество. Във фирмата работят утвърдени външнотърговски работници с отлична професионална и езикова подготовка. Вливането й във външнотърговска фирма, която търгува с друг вид стоки и има финансови затруднения е анахронизъм от минал административен произвол. Чрез този акт се създава смут у чуждестранните партньори и се нанасят загуби на страната за милиони левове.
Моля, уважаеми министър-председателю, да отговорите знаете ли за този случай и имате ли намерение да спрете изпълнението на решението за необосновано сливане на държавни и външнотърговски фирми.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата министър-председателят господин Любен Беров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз съм много поласкан, че мене питате, вместо министъра на търговията. Струва 239.2 ми се миналия път говорихме за това, че в такива случаи, когато аз трябва да отговарям за дейността на други министри, които могат да бъдат поканени, ще бъда кратък и ще дам писмен отговор.
Данните, които ми дават търговията, тъй като аз не командувам пряко търговията, има си министър, данните сочат, че "Технокомерс" не извършва в момента сериозна търговска дейност. Дълготрайните активи, с които разполага, не се ползуват от дружеството. Постъпили са сигнали за недобросъвестно управление от страна на досегашния управител и се очертава една безперспективност на дружеството. При това положение в Министерство на търговията се е наложило мнението, че прехвърлянето на активите и пасивите на "Технокомерс" в "Продексим" е целесъобразно. Извършеното вливане е част от провежданата структурна политика с цел оздравяване на икономическото състояние на търговските дружества, както и прекратяване на изгубилите своето значение търговски дружества.
Благодаря за вниманието. Оставям по-пространния отговор. (Отговорът е предаден на господин Ангел Димов)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Има думата народният представител Ангел Димов да вземе отношение към отговора. Има писмен отговор, с който можете да се запознаете подробно.
АНГЕЛ ДИМОВ: За първи път ще кажа, че не съм доволен от този отговор. (Смях от СДС) В този отговор се употребява една фраза, която много тревожи, уважаеми министър-председателю. Вие казвате, че са постъпили сигнали и затова се е извършило сливането. Значи по сигнали се извършва сливане! А нямат мотиви защо, икономическа обосновка... (Реплики от СДС)
Аз съветвам министър Карабашев да си преосмисли решението. Ако е допуснал грешка, да я коригира. Така правят умните хора. Защото много изводи ще се направят за това Министерство за приватизацията, чиито автор и изпълнител е министър Карабашев. И ако чрез такива сигнали прави реорганизации - това е една реорганизация, аз мисля, че ще се направят сериозни изводи и затова моят добронамерен съвет е да коригира грешката - всеки може да сгреши.
Благодаря ви. ("Браво!", единични ръкопляскания и смях от блока на СДС) 239.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Елена Поптодорова. Заповядайте! 239.4
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Моят въпрос е към министър-председателя проф. Беров, но по същество е свързан с дейността и функциите, които би трябвало да упражнява Дирекцията на вероизповеданията, която е пряко под негово ръководство.
Уважаеми господин министър-председателю, синдромът на разцепление в православната църква не отмина и един от старите и традиционни манастири на България - Дряновския манастир.
Моят въпрос към Вас и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет няма за цел намеса във вътрешните дела на Българската православна църква, а е свързан с конкретни документи, които се издават и които би трябвало да бъдат под законната благословия на официалните български институции.
В Дряновския манастир се издават кръщелни свидетелства от групата, която е свързана с господин Христофор Събев. И тези кръщелни свидетелства носят печат с надпис "Православна българска архиепископия".
Законна ли е употребата на печат на несъществуваща, поне по мое знание, архиепископия?
Законна ли е титлата архиепископ, както и употребата й, с която господин Събев подписва самоволно и еднолично съставени документи на Народното събрание. Имам предвид становище, което беше разпространено преди десетина дни сред народното представителство.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Има думата министър-председателят да отговори на актуалния въпрос.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Министър-председателят не е поп.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Благодаря за пожеланията да бъда и аз произведен в архиепископ. Има надежда и това да стане, но все още не е така, за голямо мое съжаление. Може би това е по-приятна професия от тази, която в момента върша, но да изчакаме малко.
В отговора ще бъда кратък. СМ/ЛТ 240.1.
Законна ли е употребата на печат на тази архиепископия. Не е законна. Тя не е регистрирана.
Законна ли е титлата архиепископ? Щом няма регистрирана архиепископия, не е законна. Иначе и аз бих станал, както бе пожелано, с удоволствие такъв архиепископ с жезъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата да вземете отношение към отговора. При министър-председателя има по-подробен писмен отговор.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Аз благодаря и за готовността да ми предоставите писмен отговор, господин министър-председателю. За мен беше достатъчен Вашият кратък отговор. Това означава, че аз имам напълно законни основания да искам съответни решения на ръководството на Народното събрание по отношение ръководството на Комисията по вероизповеданията.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Поптодорова.
Има думата да развие своя актуален въпрос един от двамата народни представители - Свободка Стефанова или Руслан Сербезов.
Ще Ви дам думата за лично обяснение накрая.
РУСЛАН СЕРБЕЗОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател! Миналия петък министърът на отбраната отговори изчерпателно на въпроса, който ние бяхме поставили. Ние сме доволни от този отговор. Така че участието на министър-председателя е излишно в отговора на този въпрос. Затова оттеглям този въпрос. Моля да минете към следващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сербезов, за този жест.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Иван Куртев.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател! Във Ваше присъствие преди няколко дни в същата тази зала един от Вашите министри заяви, че съм замесен в търговия с някакъв слънчоглед - черен. 240.2.
Моля за Вашия отговор и да представите документите, на които се основава господин Танев, за да отправи такива обвинения. Извинявам се, че се обръщам към Вас с моя въпрос, но не мога да вярвам, че въпросният господин ще има достатъчно доблест да дойде тук и да признае, че е казал една неистина. Очаквам от Вас отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Куртев.
Има думата министър-председателят да отговори на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Аз смятам, че случаят все пак заслужава внимание. Струва ми се, не зная дали е точно така, но все пак ние сме части от един народ. Ако има от друг народ хора тук, нека каже някой.
Подобни отношения, поне между цивилизовани хора, ние все пак смятаме, че имаме претенцията да бъдем една нова страна, цивилизована страна, такива отношения не допринасят за имиджа на тази страна. Все единият претендент, аз тук изпълнявам ролята на някакъв съдия, нали, единият претендент казва, еди-кой си е свързан с такава и такава търговия за бял или черен слънчоглед. Първо думата "свързан" още не е някаква пряка обида. Вие протестирате против думата "замесен". Има протокол, там е употребена думата "свързан". Аз ще Ви кажа, че аз съм свързан например с решаването на проблема за външния дълг на България.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Това са различни неща.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Първо, имал съм пряко отношение към тези проблеми.
Второ, ползвал съм мои лични връзки в чужбина, за да улесня по някакъв начин решаването на проблема. Значи съм свързан. Така че това още не е пряко твърдение, че аз съм получил изгода от това или че той е получил изгода от черния или белия слънчоглед.
По този повод и обратната страна, аз не смятам, че Вие имате право да употребявате термина - "този глупак".
ИВАН КУРТЕВ (от място): Аз не искам обяснение за моите действия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Добре, тогава приключвам и казвам, че ние не сме правителство, не е следствен орган, 240.3. за да има към него такива документи на едно следствие, което се води евентуално за черен слънчоглед. Данни, такива материали, такива документи в правителството няма, нито за черния, нито за белия слънчоглед.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Иван Куртев да вземе отношение към отговора.
ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Много тъжно за една страна, когато неин министър застава на трибуната на Народното събрание и без да има никакви данни, сипе по когото иска и каквито иска клевети. Тъжно, господин министър-председател.
Още по-тъжно, че същият човек си позволява квалификация и по други народни представители, нещо недопустимо.
Аз съм доволен от Вашия отговор, че не разполагате с данни, защото данни няма и не може да има, защото зная, че не съм се занимавал с такова нещо. Но един министър, отново повтарям, от едно правителство, в една нормална страна, за каквато претендираме, че сме, и да излиза и да сипе клевети от трибуната на Народното събрание, е недопустимо. И не зная как търпите Вие такъв човек във Вашия кабинет. Това е срам за Вашето правителство, господин Беров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Куртев.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Велко Вълканов и Румяна Куртева. Кой от двамата?
Заповядайте, господин Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Вече година и половина, сградата на Светия синод е незаконно окупирана от чужди на Българска православна църква лица. Надлежни държавни органи, начело с господин Матанов, бивш служител в Министерския съвет, оскърбително бездейства при това грубо нарушение на правата на църквата и принципите на правовата държава.
Въпросът, който госпожа Куртева и аз отправяме към Вас, е следният. 240.4.
Докога Вашето правителство ще търпи извършваното насилие над законността и ще упражни най-после властта си в защита на конституционните права на гражданите и организациите? Кога, с други думи, ще разпоредите да бъде освободена сградата на Светия синод от самозванците и я предоставите на легитимните църковни органи.
Моля Ви за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата господин министър-председателят.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! В точка 20 на програмната декларация на правителството е казано, че цитирам: "Правителството ще се опита да повлияе за прекратяване на вътрешната борба в Българската православна църква, която подронва нейния авторитет".
Вярвам, че всички от тази страна и от тази сте убедени в това. Наистина не подронва, унищожава авторитета на Българската православна църква, ако това продължава. Направете един събор на свещениците ли ще бъде, на когото искате, и направете и една църква. А кой ще остане в нея, кой ще бъде нейният предводител, това е отделна работа. Но този цирк, който продължава, той просто руши църквата.
Това е било мнението на правителството. Това е, което е направено и ако искате да направим цирк и да вадим със сила хората, които в момента са в Светия синод, ще го направим. Това не е никакъв проблем. Това е работа за пет минути. И наоколо ще има 20 души журналисти, които ще снемат веднага как вадят попове от Светия синод. Този синод не е признат от нас, той е признат от уволнения предишен шеф на Дирекцията на вероизповеданията господин Спасов. 240.5.
От април т.г. Дирекцията по вероизповеданията полага максимални усилия да бъдат създадени условия за диалог, който да доведе до решение на проблемите вътре в самата православна църква. Дирекцията по вериоизповеданията е на мнение, че възможностите за такова решение не са изчерпани и не бива да се създават повече прецеденти за държавна намеса в делата на църквата. Това ще бъде срамота. Ако желаете да имате църква, добре, ако не желаете, още утре освобождаваме Светия синод. Това е найлесното.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има думата народният представител Вълканов да вземе отношение към отговора.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин премиер, не мисля, че това, което става, е цирк. Това е една огромна, тежка драма, която засяга цялото наше общество и държавата. И Вашето бездействие пред този цирк е оскърбително за Министерския съвет, който оглавявате.
Аз смятам, че Вие допускате една ужасна грешка, която непрекъснато се повтаря във Вашето поведение. Вие искате да бъдете добре и с дявола, и с Бога. Няма да успеете! (Шум и реплики от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю, моят актуален въпрос е относно изнесените от Вас неизвестни данни за държавния бюджет на Република България за 1992 г.
Уважаеми господин министър-председателю, в речта си по повод поискания от парламентарната група на СДС вот на недоверие за социалната политика на Вашето правителство цитирахте неизвестни отчетни данни за държавния бюджет на страната за 1992 г., а именно: 2,28 млрд. лв. непокрита загуба на НЕК, 1 млрд. 165 млн. лв. непокрита загуба на БДЖ, 420 млн. неизплатени суми срещу лихви по външния дълг на Българска външнотърговска банка, 2 млрд. 840 млн. лв. неизплатени лихви на Българска РД/КП 241/1. народна банка и 1 млрд. и 400 млн. лв. неизплатени обезщетения на репресираните.
Изнесените данни трябваше да убедят народните представители, че сте получили непоносимо тежко наследство, което е попречило на Вашата социална политика.
Първо, по повод първите две числа моля да отговорите на какво правно, а не политическо или идеологическо основание правителството е било длъжно да изплати тези загуби?
Второ, по повод неизплатената сума от 420 млн. лв. срещу лихви на Българска външнотърговска банка известно ли Ви е:
а) че тази сума се изплаща след изтичане на четвъртото тримесечие на годината, т.е. след 31 декември 1992 г., а не преди това;
б) че в бюджета не бе използвано финансиране на дефицита точно равно на тази сума. При гласуван дефицит от 10,8 млрд. лв. бе реализиран такъв за 10,4 млрд. лв.
Трето, за неизплатените 2 млрд. и 840 млн. лв. лихви на БНБ очевидно не Ви е известно:
а) че са неизпълнени вноски според Закона за бюджета на страната за 1992 г. от Българска народна банка, които тя използва, за да опрости задължения към нея самата на Стопанска банка;
б) че Народното събрание увеличи държавния дълг на страната със същата сума, без да дочака отчета на държавния бюджет за 1992 г., въпреки настояванията на парламентарната група на СДС и по този начин сне от Управителния съвет на БНБ и от Вашето правителство грижата за тази неуредена сума.
Моля да отговорите по този повод задължи ли се бюджетът на страната за 1993 г. с тази сума? Тоест тези пари платени ли са от Вашето правителство?
Четвърто, да посочите нормативното основание за изплащането на точно 1 млрд. и 400 млн. лв. обезщетения на репресираните през 1992 г.
Пето, накрая, моля Ви да отговорите на какво законово основание посочвате размера на фактическия дефицит на правителството на господин Филип Димитров, без да сте внесли Закон за отчета на държавния бюджет на Република България за 1992 г., както се изисква според Закона за устройството на държавния 241/2. бюджет на страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да уведомя, предполагам мнозина са забелязали това, данните, които изнесох по-миналата седмица, бяха данни, които още през края на февруари, доколкото помня, бяха дадени в конкретизираната програма на правителството. Тъй като, вие си спомняте, това правителство бе избрано на 30 декември с една все пак, колкото и да е, по-съкратена програма, която след това бе конкретизирана и разширена. Така че тези данни не са нещо ново. Те са още от февруари т.г.
И така, поставени в питането са пет въпроса. Ще отговоря на петте поотделно.
По първия въпрос - за осъществяване на дейността на отрасъл "Енергетика" през 1992 г. се предвиждаше изменение на цените на енергийните продукти на два пъти, а именно през април и през септември. Приходите от завишаването на цените трябваше да осигурят допълнителни средства за осъществяване на нормалната дейност на този отрасъл.
Допуснато закъснение на първото увеличение, влязло в сила от 1 май 1992 г. с Постановление # 64 и нереализирането на второто повишаване на цените, доведе до нарушаване на разчетния баланс за 1992 г. Бе решено финансовият дефицит да бъде покрит с кредит в банков консорциум, наречен "Енергетика-92" в размер на 1 млрд. 652 млн. лв., за който гарант е Министерският съвет съгласно чл. 3 ал. 2 от споменатото постановление.
Съгласно тези изисквания в държавния бюджет за 1993 г. са предвидени средства в размер на 2 млрд. и 286 млн. лв., от които 1 млрд. 652 млн. за погасяване на заема и 634 млн. лв. за лихвите по заема.
Финансовото състояние на държавната фирма "БДЖ" през 1992 г. се влоши от рязкото намаляване на товарните и пътническите превози, както и от увеличаване на цените на ползваните материални ресурси, и чувствително повишаване на задълженията 241/3. към чуждестранните жп администрации в резултат на промяната на курса на долара спрямо лева.
В резултат на това и поради невъзможността рязко да бъдат увеличени транспортните тарифи по искане на министъра на транспорта през ноември и декември м.г. се пристъпи към разработване на мерки за преодоляване на част от финансовите проблеми на системата на БДЖ.
През 1992 г. за покриване недостига от средства фирмата е ползвала банкови кредити в размер на 1 млрд. и 156 млн. лв. За покриването на разсрочените разходи в държавния бюджет за 1993 г. са предвидени 900 млн. лв. 241/4.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: По втория въпрос. Посочената сума от 420 млн.лв. срещу лихви на БНБанка представлява левовата равностойност по сравнен курс на просрочените плащания към банките от Парижкия клуб, неизплатена поради забавяне подписването и ратифицирането на двустранните споразумения с банките. В бюджета за 1993 г. е предвидено изплащане левовата равностойност на тези задължения в размер на 459 млн.лв.
По третия въпрос. Неизплатените лихви на БНБ за 1992 г. съгласно – 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1993 г. са оформени като държавен дълг. Въз основа на това е подписано споразумение между Министерство на финансите и БНБ за временните условия по обслужването на този дълг.
По четвърти въпрос. През 1992 г. не са изплащани обезщетения на репресираните, тъй като не бе утвърдено своевременно необходимата нормативна уредба. С проектобюджета за 1993 г., внесен от правителството в Народното събрание, бяха предвидени 1 млрд. и 400 млн. лв. за тази цел. При обсъждането и приемането на бюджета от Народното събрание бяха одобрени 663 млн.лв., от които до 31 октомври са изплатени 452 млн.лв.
И по петия, последен въпрос. С внасянето на проекта за Закона за държавния бюджет за 1994 г. ще бъде внесен за утвърждаване от Народното събрание и отчета за държавен бюджет за 1992 г. Това ще стане предполагам в края на другата седмица или евентуално следващия понеделник.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Има думата народният представител Иван Костов да изрази отношението си към отговора.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю! Вие не посочихте нормативно основание предишното правителство да поеме задълженията на Националната електрическа компания и на Българските държавни железници. Не посочихте такова нормативно основание, защото то липсва. Съвсем друг е въпросът как законът урежда загубите на отделни ББ/ЗТ 242.1 предприятия, в това число монополите на страната и съвсем друг е въпроса, че правителството е потърсило решение за този въпрос - за загубата, по начин, по който е позволявал закона, което Вие не казахте, но аз мисля, че народните представители го разбраха.
Второ, Вие признахте, че сумата е била налична и че не е била използвана поради тези причини, поради които тук във въпроса, който Ви задавам, става ясно, че тя е можела да бъде изразходвана след изтичане на срока 31.12.1992 г. Имам предвид плащанията срещу лихви на Българска външнотърговска банка.
Впрочем, обръщам Ви внимание, че Вие тогава, когато изнесохте тези факти, много неправилно дефинирахте тази сума, която може да създаде и известно напрежение.
Трето, обръщам внимание на народните представители на нещо, което министър-председателят каза, а то е, че сумата е уредена между правителството и Българската народна банка. Уреждането на сумата на тези неплатени лихви, всъщност неразчетени взаимни задължения между БНБ и правителството на Република България, стана преди Народното събрание да одобри отчета на Българска народна банка. Което е нарушение на закона. Би трябвало това нещо да стане, ако се следва закона, точно след приемането на отчета за 1992 г. и специално да се дебатира защо тази сума беше неиздължена от Българска народна банка на правителството и защо се появи това нещо като задължение на правителството.
Накрая много се радвам, че признахте в открит текст, че сумата не е била дължима, защото не е била уредена нормативната уредба. Имам предвид обезщетенията на репресираните. И обръщам внимание на съществения детайл, че Вие говорите за сума от милиард и 400 млн. дължими по създадената нормативна уредба през 1993 г., по които обаче сте изплатили само 420 млн. лв. Което означава, че Вие говорите, че Ви остават 3-4 пъти по-голямо задължение, отколкото реално сте платили през 1993 г.
АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Нали намалихме тази сума!
ИВАН КОСТОВ: Господин Димов е много вещ човек по бюджета на страната за 1993 г.
Накрая аз схващам като косвено признание това, че Вие сте говорили за отчета на Народното събрание преди да публику242.2 вате, както се изисква според закона, или преди да внесете, както се изисква според закона, закона за отчета за държавния бюджет за 1992 г., където Народното събрание ще дебатира поотделно всички тези числа.
Благодаря Ви, господин министър-председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има думата народният представител Тошо Пейков да развие своето питане.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министърпредседател! Моето питане е адресирано към Вас, но то засяга проблемите и неволите на хората от едно старопланинско градче, които напоследък се сблъскват с един проблем, свързан с образуването на ловно-технически участък. Това са хора, които живеят в полите на връх Ботев и сигурно сега ни слушат. Техните желания за обезщетения от дивите животни, които вреди им нанесоха и преди с действията на този участък хората, които работеха в резервата на УБО и сега те скрепиха с подписите на 1054 жители на китното градче Априлци. Ето под какъв текст, отправен към Вас, господин министър-председател, те са се подписали.
"Реставрацията на старите структури и порядки от тоталитарно време са налице и тук в нашата община. Председателят на Комитета по горите е готов да образува ловно-технически участък на територията на общината. Какво означава според нас това?
Първо, бариери и въоръжени охрани, които да не допускат жители и гости на град Априлци към реките и горите.
Второ, спиране на пашата на домашните животни в районите, които този участък ще заграби.
Трето, диви животни ще се разхождат и ще пакостят в ливадите и в градините, като за това никой не поема отговорност и не обезщетява стопаните за нанесените им щети.
Четвърто, разделяне с надеждите за връщане на горите на бившите им собственици или на техните наследници.
Всичко това, макар и скрито под благовидната маска на очаквани приходи за общината и запазване на работните места, е чисто и просто реставрация на бившия ловен резерват на бившото УБО. 242.3
Ние не искаме, а нямаме и право да се месим на Комитета по горите при определянето на ръководителите на държавно лесничейство "Априлци". Не искаме да пречим на развитието на нито една от неговите стопански дейности, в това число и на ловнотуристическата.
Изхождайки от всичко казано дотук, общинските съветници взеха на 5 май 1993 г. решение, с което Общинският съвет - Априлци не дава съгласието си за включване на частни и общински имоти, както и имоти на други юридически лица, които са извън държавния горски фонд, в ловно-техническия участък.
При гласуването на това решение общинските съветници на БСП само се въздържаха.
Следователно, решение # 262 от същата дата задължава държавно лесничейство "Априлци" да намери законен начин, за да обезщети стопаните на земеделските земи за нанесените щети от диви животни на имотите и посевите.
Явно обаче, че това не се видя достатъчно на участвалите в една среща тук парламентаристи, частници и бивши офицери от ДС и УБО. Те продължават да настояват на своето, защото това ще им донесе валутни приходи.
Какво искаме ние? Свободен достъп на жители и гости на общината до всяко кътче на китния балкан.
Второ, община "Априлци" да стане център за международен туризъм и модерно животновъдство и земеделие.
Трето, този, който печели от ловно-стопанска дейност, да обезщетява всеки стопанин, понесъл щети от диви животни, в пълния размер на нанесената загуба.
Четвърто, отстрелване на диви животни, навлезли в частни селскостопански насаждения, да не се счита за бракониерство, независимо в кой период на годината е извършено.
Пето, връщане на горите на бившите им собственици или на техните наследници."
Освен това след срещата, за която споменават 1054-те жители на Априлци, в района на града е възстановен като директор уволнения от държавно лесничейство - гр. Априлци, Валентин Шипковенски, бивш началник на ловния резерват при бившото УБО. Срещу него е заведено, според тях, дело за финансови нарушения. Една 242.4 от задачите му е да организира ловно-технически участък. Като минус за държавно лесничейство - град Априлци, жителите считат изсичането на широколистната гора на местността "Глиганова дупка". Сечището се намирало непосредствено над вододайната зона "Глиганова дупка". Добрият дървен материал от гара Троян заминавал за Република Турция. Мотиви за търговската сделка са, че с постъпилите пари заплащали на работниците и по този начин те мотивирали тяхната работа.
Тези неща, които разкрих пред Вас, господин министърпредседател, Ви моля да отговорите на следните два въпроса.
Първо, ще спрете ли по настояване на населението на град Априлци изграждания в нарушение на статута на народен парк "Стара планина", какъвто те искат да бъде утвърден и против волята на местните жители ловно-технически участък?
И второ, ще прекратите ли голата сеч на широколистна гора във вододайната зона над местността "Глиганова дупка" над Априлци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има думата министър-председателят да отговори на питането. 242.5 МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Господин председателствуващ, дами и господа народни представители! Аз не зная какво е нашето общо желание. Искаме ли ние, първо вие, разбира се, и аз като човек, избран от вас, да работим добре и да рационализираме нашата работа или не евентуално, тъй като такъв един въпрос, който ми е зададен в момента, това е един въпрос за искане на писмен отговор от дадения комитет, тъй като няма Министерство на горите. Не е от такъв мащаб, по който трябва да водим тук дискусии и трябва да слушаме една реч, след като питането на народния представител е 10 реда.
Тук чухме една реч може би поради това, че той друг път не се е изявявал и казва: ами, ето сега ни слушат, дайте да се изявя, че и аз съм тук народен представител.
Това е хубаво. Всеки народен представител по някакъв начин трябва да докаже на своите избиратели, че работи. Но защо по такива именно, бих казал, неголеми въпроси ще вдигаме толкова шум?
А сега конкретният отговор. Първо ще ви кажа, че от 1 април 1990 г. площта на Държавния горски фонд на бившия участък, или образцово Ловно стопанство "Русалка", е възстановена за стопанисване на Държавното лесничейство - Априлци, като на тази площ освен залесяване, стопанисване и дърводобив се развива и ловна дейност.
Общата площ на участъка е 110 хил.дка. Тук се поставя въпрос за това, че е изсечена една гора от 124 дка. Значи 0,1 на сто от общата площ.
В Държавно лесничейство - Априлци, не е създаден ловнотехнически участък. Много съжалявам! И досегашната дейност на лесничейството показва, че не е необходимо да се изгражда самостоятелен ловен участък.
Не е основателно искането тези територии да бъдат запазени за ловуване само на местни ловци, тъй като в случая държавата се лишава от допълнителни приходи от международния ловен туризъм.
Второ, през настоящата година в Държавно лесничейство - Априлци, е проведена окончателна сеч на букова гора върху 124 дка. СД/КТ 243.1
През 1971 г. (значи преди 20 и няколко години) насаждението е определено за семенна база. Дотогава в участъка са извеждани сечи, целящи възобновяването на гората по естествен път. А в резултат на това е настъпило повсеместно възобновяване на буков подраст, който вече прераства и следва да се проведе сеч за запазване на подраста.
В това състояние на повсеместно и обилно възобновяване с буков подраст насаждението не може да се използува за събиране на семенен материал.
За споменатата сеч на 124 дка бе изготвен план за главно ползуване през 1993 г. Маркирането е извършено от Държавното лесничейство и е прието от Горската самоконтролна инстанция в град София с препоръка сечта да се води само във възобновените части.
За опазването на буковия подраст при сечта и извоза лесничейството е заплатило на работниците допълнителни средства.
Насаждението, съгласно установената практика, не се изключва от семепроизводния фонд и в бъдеще то ще се стопанисва като младо насаждение.
Говори се също така и къде е отишла добитата дървесина. Добитата по-ценна дървесина, подчертавам - по-ценната, е предоставена за преработка на "Лесопласт" в град Троян и на "Обнова" - ЕООД и държавна фирма в село Черни Осъм. А останалата помалоценна част е предадена на Горската фирма "Болатин" в град Ловеч за реализация.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате думата, господин Пейков.
Следващото питане е на народния представител Бончо Рашков.
ТОШО ПЕЙКОВ (СДС): Уважаеми господин министър-председател! Аз уважавам Вашето чувство за хумор, но Конституцията дава право на народните представители да контролират министър-председателя, а не той да дава оценка за тяхната работа. Да дадат оценка за работата на народния представител могат само неговите избиратели. 243.2
Аз Ви благодаря за отговора, който сте подготвил, и мисля, че не е маловажен този въпрос. Аз го поставих и на предишното правителство - на господин Филип Димитров, но и предишният председател на Комитета по горите не успя да реши така болезнените проблеми на хората в планинските райони.
За съжаление, на първите въпроси, които Ви поставих с подобен характер - по проблемите на жителите на село Борима, също отговорът не беше задоволителен.
За ловците пък в Ямболско, те още очакват Вашия отговор за оградения участък на техните села в техните ловни участъци.
Затова очаквам все пак чрез председателя на Комитета по горите Вие да бъдете по-причастен към проблемите на хората, които не са според мен маловажни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Бончо Рашков да развие своето питане.
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги народни представители! Питането ми е относно промените на митата за внос на селскостопанска техника, извършени от Министерския съвет през 1993 г.
По повод на казаното преди малко от Вас, господин министър-председателю, намирам за нужно да уточня, че то не е продиктувано от стремеж за сензация, дискридитиране или демонстриране на активен парламентарен контрол за евтина популярност. Поскоро чрез него аз търся отговор на един изключително актуален въпрос - каква държавна политика се провежда за защита на местните производители, в частност на тези, произвеждащи селскостопанска техника, на вътрешния пазар от конкуренцията на чуждите фирми, и то в контекста на спада на производството, който е чувствителен, на увеличаващата се безработица и задълбочаващата се икономическа криза. То ще хвърли, надявам се, допълнителна светлина върху някои страни на подхода, проявен от правителството при ползуването на митата. Защото информационната недостатъчност сега дава повод за интриги и съмнения, дава повод да се мисли, че той е неправилен. 243.3
Очаквам, че с него ще се внесе достатъчно яснота за целите и задачите на протекционализма, за принципите, на които е бил изграден, за получените резултати и най-важното - за перспективните Ви виждания.
Питането се базира на следните факти. През 1992 г. с Постановление # 35 на Министерския съвет бе въведена нова митническа тарифа.
На 6 април 1993 г. беше издадено Постановление # 73 на Министерския съвет, което внесе корекции на някои от митата, в това число и за селскостопанската техника. То бе в сила до 30 юни - само няколко месеца.
От 1 юли се извърши нова корекция с Постановление # 121 имащо краен срок на действие до 31 декември 1993 г.
От 1 януари 1994 г. по всяка вероятност ще бъде публикувано ново постановление, защото практиката просто няма да мине без такова.
Освен това постановените корекции на някои позиции сякаш не се подчиняват на протекционалистичната логика. Така например с Постановление # 73 и # 121 се освобождава от мито вносът на трактори, в това число и видове, произвеждани в България, които задоволяват нуждите на вътрешния пазар.
Същото е положението и с резервните части на редица селскостопански машини, произвеждани (и машините, и частите) в България.
С Постановление # 35 се въведе мито за внос на зърнокомбайни, каквито, забележете, в България не се произвеждат и по всяка вероятност в обозримо бъдеще няма да се произвеждат. С Постановление # 73 на Министерския съвет вносът им стана безмитен, а с Постановление # 121 отново се въведе обмитяването им.
Позовавайки се на тези факти, отправям към Вас, уважаеми господин министър-председателю, следното питане:
На какво се дължи честата промяна на митническата тарифа, отнасяща се за земеделската техника, пък и въобще? Без съмнение подходът по прилагането й следва да бъде гъвкав. Но не смятате ли, че в конкретния случай промените се правят прекалено често и не пораждат ли те в резултат на това пагубни последици? Не е ли възможно стабилизиране на режима в рамките на една оптимална гъвкавост? 243.4
Кои обстоятелства наложиха пълна либерализация за вноса на техника, която се произвежда и у нас, и то в количества, задоволяващи нашите потребности?
Има ли правителството ясно очертано виждане за протекционалистичната си политика, в това число и за земеделската техника? Ако има, в каква степен тя би защитила местните производители на вътрешния пазар от конкуренцията на чужди фирми?
Уважаеми господин министър-председателю, отправям питането си към Вас, защото става въпрос за определен вид държавна политика, упражнявана от правителство, което Вие оглавявате?
Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има думата министър-председателят да отговори. 243.5
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Аз нямам намерение тук да правя теоретична конференция. Помня преди четирипет години имаше една такава конференция по повод на протекционизма в Балканските държави. Така че няма да повтаряме някакви общи теории. Само ще кажа простичко, че поставеният въпрос тук е един от многото въпроси, по които у нас има противоречиви интереси на отделни слоеве от населението и по някакъв начин трябва да бъдат задоволени и едните, и другите.
За какво става дума? Когато имате внос на земеделска техника и местно производство на земеделска техника, имате съответно и производители българи, наши предприятия, имате обаче и производители на земеделска продукция, които са потребители на тази техника. И интересите на тези две групи от населението са коренно противоположни. Тези, които са производители, те казват вдигнете високо митата, тъй като ние не можем да удържим на чуждата конкуренция. Хубаво. Защо? Ясно е защо, нали, макар че ниска е работната заплата в България, но техниката ни е покалпава, не умеем да си организираме работата добре, имаме много заета работна ръка, която гледаме да не я изхвърлим, за да бъде все пак някъде заета и т.н.
Така че те гледат по този начин да могат и утре да произвеждат по този бих казал все пак недостатъчно рационален начин. А обратно, потребителите казват дайте ни евтина земеделска техника. Нас не ни интересува чия е тя, от кого е произведена.
Така че по някакъв начин вие трябва да намерите баланса между тези две напълно противоречиви изявления: дайте ни евтина техника, вносната е по-евтина. Другите казват: не, дайте ние да произвеждаме. Макар и по-скъпо, но да си е наша. Това е проблемът, главният проблем.
Съгласно постановление # 73 от април т.г. земеделската техника - машини за преработка на земеделска продукция и резервните части за тях бяха временно освободени от мито до 30 юни т.г. Това бе направено с оглед провежданата от страна на правителството протекционалистична политика по отношение на селското стопанство да бъде продължена. НЧ/ЗТ 244.1
Главна цел на въведените с постановление # 121 от юни т.г. безмитни импортни квоти за земеделска техника не е само, за да бъде защитен българският производител, а преди всичко да бъде създаден търговски режим, отговарящ на международните договорености, които е поела България.
С оглед на предстоящото влизане в сила на временното споразумение по търговията с Европейската общност (вече имаме обещанието, че най-после ще бъде уреден този проблем) бе отчетен факта, че някои тарифни позиции са включени в първата схема за либерализация на търговията между България и Общността. Това означава, че вносът на тези стоки в страните-членки на Европейската общност би следвало да бъде без мито.
Никой по това време, през пролетта на тази година, не очакваше толкова дълго забавяне на влизането в сила на временното споразумение с Европейската общност, което е резултат на противоречия между тези 12 държави. Постановлението трябваше да държи сметка и за преговорите по присъединяването на Република България към ГАТТ и да не допуска представянето на тарифни отстъпки като цена за това присъединяване. Сами сваляме тарифните бариери и влошаваме нашите позиции в преговорите.
Посочените по-горе промени бяха наложени както виждате от обективни обстоятелства, но винаги е била следвана една политика за обезпечаване на потребностите на нашето земеделие с необходимата му техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Има думата господин Бончо Рашков.
БОНЧО РАШКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз все пак благодаря за скромната информация, която поднесохте, уважаеми господин министър-председателю, на моя въпрос. Аз дълбоко съжалявам, че Вие погрешно сте схванали мотивите за моя въпрос. Аз съм далече от мисълта да губим парламентарно време и да правим конференции. Не това съм желал. Аз съм желал да получа един конкретен отговор по един особено актуален проблем, който има съществено значение за икономическите и социални проблеми на нашата страна, който представлява един много важен момент, структурен елемент на държавната политика. 244.2
Отговорът Ви не ме удовлетворява и той не разсея моите съмнения за следното:
Първо, че митата на някои селскостопански машини и тяхната промяна са предимно фискови, а не протекционалистично обосновани. Аз не съм против фискалната им функция, но съм против това - а срещу това не само аз съм против, такава е и практиката - те да бъдат приоритетни и да се фетишизират.
Второ, митата не са в достатъчна степен диференцирани. Би могло да се направи една по-голяма диференциация и да се облагат стоки, които се внасят в България така, както става в редица други страни със зрели пазарни отношения. Европейската общност, Съединените американски щати и редица други страни ни дават добър пример. Жалкото е, че ние не се поучаваме от него. И колкото повече отлагаме решаването на този проблем, толкова повече ще страдаме.
Трето, протекционалистичната политика на правителството според мен е необосновано непоследователна и колеблива. Аз отчитам факторите, които й влияят, до известна степен съм съгласен с тях, давам си сметка, че те оказват влияние, но не в такава степен, в каквато е непоследователността. За мен това е плод на един субективизъм.
И четвърто, тя в крайна сметка не защитава интересите на местните производители и по един косвен начин влияе отрицателно на обема на местното производство, съдейства за увеличаване на безработицата и в края на краищата задълбочава икономическата криза. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от дясно)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има думата да развие своето питане, което е последно към министър-председателя, народният представител Георги Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги! Питането ми е свързано с дейността на Висшата атестационна комисия.
На основание на становището на Академичния клуб за демокрация към Федерацията на клубовете за демокрация към Съюза на демократичните сили ексминистър-председателят Филип Димитров 244.3 с резолюция върху становището на този клуб за протоколно решение на Министерския съвет от 6 април 1992 г. разпорежда да се спре дейността на всякаква хабилитация до ново решение на Министерския съвет. Това е отразено и в писмото му до Висшата атестационна комисия.
На 15 април е издадена заповед # 11, подписана от изпълняващия тогава длъжността председател на ВАК проф. Робев, с която се отнемат временно правата на научните, факултетните и академичните съвети на висшите училища и се разпорежда да се спре дейността на специализираните научни съвети.
В отговор пред Народното събрание по този повод господин Филип Димитров подчертава, че на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания има право да предложи и утвърди комисия, която да се погрижи за подготовката на предложение за преструктуриране и попълване на научните комисии и президиума на ВАК. И още нещо, господин Димитров подчертава, че в страната става огромна промяна, става промяна в политическото доминиране на някаква социална структура. И винаги когато в една държава се извършва една такава огромна промяна, има и такива подпромени. Цитатът е според стенограмата от заседанието на Народното събрание.
И действително със заповед # Р 42 от 1 юни 1992 г. господин Филип Димитров назначава комисия, която да подготви предложение за преструктуриране и попълване състава на научните комисии и президиума на Висшата атестационна комисия.
Съставът на комисията е: доц. Дейков, акад. Йордан Малиновски, член-кореспондент Иван Ивановски, акад. Иван Тодоров, проф. Елка Константинова, член-кореспондент Венцеслав Андрейчев, проф. Иван Матев, проф. Димитър Ненов, проф. Елка Стателова, проф. Любен Беров, ст.н.с. Стоян Денчев, проф. Емил Лозанов, проф. Йордан Тодоров, проф. Александър Янчулев, проф. Иван Бакаливанов, доц. Василев и доц. Цветан Кардашев. 244.4 На първото заседание на комисията са поканени представители на парламентарната Комисия по образование и наука. Като такъв имах честта да участвам в това заседание.
Господин Стоян Денчев постави задача на членовете на комисията да направят своите предложения за персонални и структурни промени, за отпадане на членове от посочените органи на ВАК и за включване на нови членове.
За мое щастие, това беше единственото ми участие в тази комисия. Не ми е известно как е работила след това тя, но в резултат на 3 юли 1992 г. г-н Филип Димитров подписва заповед # КВ-64, с която назначава Президиума на ВАК, като му възлага в срок до 31 юли 1992 г. да представи в Министерския съвет кандидатите за членове на съответните комисии.
От започване на дейността на новия състав на Висшата атестационна комисия до сега в Комисията по образование и наука на Народното събрание постъпват жалби и протести срещу решенията, особено на Президиума на ВАК. В голяма част от тях се поставят основателни въпроси за начина на персонално определяне на членовете на Президиума, научните комисии и специализираните научни съвети за това доколко е сондирано мнението на научните среди, колко от назначените нови членове се ползват с доверие и уважение от своите колеги. Има дори конкретни имена, за които има данни, че са порицавани с решение на Комисията по академична етика към Съюза на учените за плагиатство и ползване на чужд научен труд.
Тъй като, уважаеми професор Беров, Вие сте били член на тази комисия, а сега като министър-председател отговаряте за дейността на ВАК, Ви моля да отговорите на следните въпроси:
1. Правомерно ли е прекратена дейността на Висшата атестационна комисия и прекъснат мандатът на членовете на нейните органи, тъй като според изискванията на Закона за научните степени и научните звания, той е тригодишен - член 33, ал. 2?
2. Как е извършен подборът на членовете на Президиума на ВАК, научните комисии и специализираните научни съвети и одобрявате ли Вие този подход? ВТ/ВЙ 245.1
3. Намирате ли, че извършената по този начин промяна на хора, а не на принципи, отговаря на стратегията за премахване на политическото проникване, използвам думите на г-н Филип Димитров, в системата за оценяване на научните кадри и това е спомогнало за възтържествуване на принципа на научната обективност?
4. Какво е Вашето мнение за резултатите от прилагането на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК и не предизвиква ли той допълнително напрежение и негативно отражение в работата на Висшата атестационна комисия и на научните съвети?
5. Какви са Вашите виждания по отношение на бъдещата дейност на ВАК?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Попов. Има думата министър-председателят за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, ще бъда кратък, както обикновено се опитвам да бъда.
Първият поставен въпрос е правомерно ли е прекратяването дейността на ВАК и прекъснат мандата на нейните членове, тъй като изискванията на Закона за научните степени и научните звания според него, член 33, срокът бил три години. Да, формално не е правомерно.
Вторият беше как е извършен подборът на членовете на Президиума на ВАК, на научните комисии и на специализираните научни съвети и одобрявам ли такъв подход.
Ако искате да бъда откровен, ще ви кажа, че преди това подходът беше политически. Нека си сложим ръка на сърцето, всеки знае, че допреди четири години, за да бъде произведено дадено лице в доцент или професор, бе необходимо определено съгласие, за да стане някой доктор, пак бе необходимо съгласие. Този политически подход бе заменен от нов подобен, за съжаление, политически подход. Или бе действано на принципа "клин - клин избива", което невинаги решава проблемите, тъй като остава вторият клин, който е избил първият. 245.2
Третият въпрос е дали цялата тази промяна е спомогнала за възтържествуване на принципа на научната обективност. Ами, щом нещата се решават по политически начин, явно е, че не може да има обективност.
Четвъртият въпрос е какво е моето мнение за резултатите от прилагането на акона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания и т.н. Дали това изменение е предизвикало допълнително напрежение и нагативно отражение в работата на Висшата атестационна комисия и на научните съвети. Очевидно негативно отражение е било налице, тъй като се разбърка работата, вече отделен въпрос е дали работата на ВАК е била наистина необходима или не. Но като една институция нещата не тръгнаха по-добре.
Последният въпрос вече, какви са моите виждания по отношение въобще на нуждата, бих казал, от ВАК.
По този повод бих казал, според мен, че ВАК е отживяла времето си институция, възникнала и свързана с един централизиран контрол върху всички сфери на дейността на обществото. Законодателните реформи в Централна и Източна Европа включват премахване на подобна централизирана институция. Със скорошен указ на Президента на Руската федерация е отменена намесата на техния ВАК при избор и назначаване на хабилитирани преподаватели в системата на ВУЗ. В Щатите подобен ВАК също така, разбира се, няма.
Министерството на науката и образованието подготвя законодателни актове за реформа в образователната и научната дейност, в които не е включена подобна институция, тъй като тя не съответства на демократичните принципи и на традициите в европейското законодателство в областта на образованието и научната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председателю. Има думата народният представител Георги Попов.
ГЕОРГИ ПОПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин министър-председателю. Тези съмнения, които имах и аз, се оправдаха и Вашият отговор точно показа как са организирани и как 245.3 структурирани, на какъв принцип са структурирани органите на Висшата атестационна комисия.
По отношение на бъдещата дейност аз съм съгласен с това, което изразихте, и в Народното събрание има депозирани законопроекти за решаването на този въпрос. Но мисля, че и сега има възможност за демократизиране на работата на Висшата атестационна комисия и тъй като Вие сте в правото си да назначавате нейните членове, бихте могли да попитате и да предложите на научните организации, висши училища и други да предложат свои изтъкнати учени, които да участват в тази дейност. Това Вие можете да направите спокойно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Попов. Това беше последното питане към министър-председателя господин Любен Беров.
Преминаваме към отговор на актуален въпрос от министъра на териториалното развитие и строителството господин Христо Тотев. Има думата ародният представител Йордан Ройнев. 245.4
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господа министри, господин министър Тотев! Въпросът, на който желая да получа Вашия отговор, е поставян многократно пред отговорни служители на Вашето министерство от ръководството на община Троян, но до решаването му и досега не се е стигнало.
Известно е, господин министър, че град Троян и седем села от общината са водоснабдени от изградената през 60-те години водоснабдителна група "Черни Осъм". Този обект е предназначен за подаване на питейна вода и на градовете Ловеч и Плевен. Разпределението на водните количества между населените места е регламентирано с писмо # 8128 от 25.10.1967 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството. Съгласно това разпределение град Троян получава 17,61 на сто, град Ловеч - 33,20 на сто и град Плевен - 43,54 на сто, а селата - общо 5,62 на сто.
В края на 70-те години дебитът на река Черни Осъм чувствително намалява и през 1978 г. се построява и пуска в експлоатация ново речно водохващане на основния приток на реката - река Краевица. Това довежда до сериозно намаляване на капацитета на дренажната система "Милиско" и в резултат се стига до споразумение между окръжните ръководства на Ловеч и Плевен за промени в направеното през 1967 г. разпределение. Корекцията се изразява в следното. При дебит на водоснабдителна група 900 л в секунда Троян получава компенсация от 50 л в секунда. Това разпределение е в сила от 9 октомври 1981 г. до 20 декември 1984 г., след което то не се спазва.
При настъпилото сериозно засушаване през настоящата година градът изпадна в бедствено положение по отношение на водоснабдяването. От края на месец юли се подава питейна вода еднократно за две денонощия в рамките на три до пет часа, а високите квартали получават вода с цистерни. Вследствие на този драстичен режим в града бяха регистрирани случаи на дезинтерия и вирусен хепатит.
От посочените факти става ясно, че с направеното разпределение на водните ресурси през 1967 г. на тогавашното Министерство на архитектурата и благоустройството и последвалите действия на окръжните ръководство най-силно се накърняват интеСБ/КП 246/1. ресите на община Троян.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: не смятате ли, че е крайно време да се преразгледат квотите за разпределението на водата от водоснабдителна група "Черни осъм" между градовете Плевен и Троян, като от сегашните 100-110 л в скунда за град Плевен се прехвърлят около 20-22 на сто или около 20 л в секунда към крайно недостатъчните 78 л в секунда, които има в момента община Троян.
Смея да Ви уверя, господин министър, че при 100 л в секунда в града и селата на община Троян ще има достатъчно и един по-поносим режим за водоснабдяването на общината и града.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ройнев.
Има думата министър Христо Тотев за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТОТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ройнев! По отношение на конкретния Ви въпрос Министерството на териториалното развитие и строителството е преразгледало вече разпределението на водата в група "Черни Осъм" още в началото на годината. Повторно преразглеждане имаше и повторното преразглеждане беше дори във Ваше присъствие. В резултат на това са актуализирани новите условия за ползване на водоснабдителната система на "Черни Осъм" и преразпределението на водните количества.
Следва обаче да се отбележи, че водоснабдителната система на Троян е частично изградена. Липсват основни съоръжения за регулиране на водата, поради което независимо от разпределителните квоти между ползвателите до изграждането им Троян винаги ще има сериозни затруднения във водоснабдяването. И за подобряване на сегашното състояние и притъпяване на сезонния режим на водоснабдяването в краткосрочен план още през настоящата година общината следва да завърши, а има и финансиране за това, изграждането на започнатите отделни денонощни изравнители. Това са два по седем хиляди кубически метра. Докато има още едно решение, което също се знае, аз уведомих по питане на народния представител Георги Петров парламента, единствената техническа възможност за оправяне на водоснабдяването в този регион 246/2. това е изграждането на язовир "Черни Осъм". Преразгледан е, за да не се повтарям, основно техническият проект, условията, начинът за изграждане. Не са в този обем, в този капацитет и не застрашават екологията в тази степен, в която беше старият проект за "Черни Осъм". А лошото е другото - че хората, които навремето застанаха зад спирането на изграждането на този язовир, сега прозряха, обаче от момента на спирането до прозряването изминаха четири години. И тези четири години бяха загубени за строителството на язовира.
За следващата година има предвидени средства от бюджета за изграждането на язовир "Черни Осъм".
И има още едно нещо, аз използвам случая на Вашето питане, за да уведомя уважаемите господа народни представители, че през Министерския съвет мина искането за един кредит за системата на водоснабдяване от страна на Световната банка. Може би скоро предстои вкарването му в пленарната зала. При общия недостиг на инвестиции това е единствената възможност ние да пристъпим към една бърза и коренна реконструкция на системата на водоснабдяване. Без да се предприемат тези необходими действия, няма никакъв начин да разчитаме, че някой друг може да ни помогне през следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Казахте нещо много страшно - че след като ожаднеем, преосмисляме нашето поведение. Дано да не преосмисляме по този начин поведението си и по други въпроси.
Заповядайте, господин Ройнев.
ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Благодаря Ви, господин министър. Тази поговорка, която казва нашият народ "Вода газиш, жаден ходиш", е твърде показателна за община Троян, през която минават всички тези системи, които осигуряват водата на общините Плевен, Троян, Велико Търново.
Но аз приемам напълно Вашите думи, че сега наистина трябва всички онези, които бяха за или против строежа на язовир "Черни Осъм" да преосмислят своите виждания. Надявам се много на този кредит, че ще бъде одобрен и че ние, парламентът, също ще се съгласим и от него да получим необходимите сред246/3. ства, за да може такива общини, в това число и община Троян, които имат изключителна нужда за осигуряване на своите водоснабдителни системи, да получат необходимите средства.
Още един път Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря и аз.
С това въпросите към министър Тотев са изчерпани.
Преминаваме към отговори на въпроси от министъра на културата господин Ивайло Знеполски.
Има думата да развие своя актуален въпрос народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря. Уважаеми господин министър, актуалният ми въпрос е от месец юли, но това не го прави по-малко актуален, независимо че минаха няколко месеца оттогава. Разбира се, аз нямам абсолютно нищо срещу Вас. Свидетел съм всеки петък как и в това отношение на културата се отрежда последното място в Народното събрание.
Става дума за това, че ясно е, че няма пари за българската култура или поне не са достатъчно, ясно е, че едва ли скоро ще влезе законопроект, свързан с българската култура. Очевидно така ще бъде поне до края на мандата на сегашния парламент. И в тази почти безизходна ситуация единствените или поне най-важните резерви за изхода от кризата се съдържат в пълноценното използване на създадените през изминалите години кадри. И точно тук стават някои необясними за здравия разум неща, които ме подтикнаха да Ви отправя този актуален въпрос.
Каквито и реформи да стават, не е нормално в състава на Народния театър например да не намерят място такива изявени творци, като Мария Стефанова, Георги Георгиев-Гец, Виолета Гиндева, Асен Шопов, Венелин Пехливанов, Георги Черкелов и други.
Проблеми възникнаха и във връзка с проведения конкурс за директор на Кюстендилския театър. Директор до месец юни беше господин Васил Червенков, който успя за една година в условията на преход към пазарна икономика да изведе колектива по икономически показатели на трето място между театрите от този ранг в страната. 246/4. Въпреки това договорът на господин Червенков не бе продължен с още една година, макар че имаше всички основания за това и бе обявен конкурс.
Искам веднага да кажа, че аз нямам нищо против новия директор господин Иван Стефанов. Напротив, уважавам го, ценя неговия талант, намирам го за приятел, но не може да не ме смущава начинът, по който си отива един доказан творец.
И мисля, че ако тогава, когато зададох въпроса си, през юли, бяха взети някакви мерки, може би състоянието на театъра, Кюстендилския театър, в момента би било по-добро от сегашното, когато той е останал с две хиляди лева в касата си.
Тези и други, и други примери ме карат да ви формулирам въпроса по следния начин. От какви принципи се ръководи Министерството на културата в своята кадрова политика? Кой поема отговорността за намаления престиж и влошеното финансово състояние на Народния театър и някои други театри, вследствие на уволненията или на неподновяването на трудовите договори на редица доказани творци? Какви са критериите, от които се ръководите във Вашето министерство, при назначаването на едни или други служители или администратори?
И за да бъда малко по-конкретен, завършвайки, ще Ви попитам, това не съм го записал във въпроса си, така че моля да внимавате.
Какво образование например трябва да е завършило едно лице, за да бъде на работа в Министерство на културата като главен секретар, за да бъде на работа като завеждащ отдел "Училища по изкуствата", за да бъде главен експерт в същия отдел "Училища по изкуствата", или за да бъде примерно специалист в отдела за регионалната политика?
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов!
Има думата за отговор министър Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз също изпитвам някакво неудобство, че отговарям на един въпрос, който е зададен преди три месеца, но въпросът не е загубил своята актуалност. Съгласен съм с това. МС/ВР 247.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не трябва да изпитвате Вие неудобство, защото нито Вие, нито задаващият въпроса имат вина за това. По-скоро ние, които стоим на това място, трябва да изпитваме неудобство.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Въпросите действително по някой път са конкретни и може би конкретният случай вече е отшумял, но отзад може да видим и някакъв общ принцип и е добре да говорим за общите принципи.
Сега ще започна с конкретните отговори, за конкретните случаи, тъй като очевидно и тези, самите хора, се интересуват от тези въпроси. След това ще кажа нещо по общите въпроси, които ми бяха зададени от господин депутата.
Тези кадрови проблеми бяха заварени от мен. Тоест, бяха наследени от моя предшественик и аз направих всичко необходимо, за да се запозная с процедурите.
Що се отнася до много нашумели скандали, в известен смисъл случаят с Народния театър, мога да кажа следното.
Съгласно Постановление на Министерския съвет # 23 от 18 февруари 1991 г. "Театрите сами определят щата, структурата и функциите си.
Освобождаването или назначаването на актьорите изцяло е в правомощията на директора на театъра и ако се установят нарушения и възникнали трудови спорове, те би трябвало да се решават по съдебен ред."
Освобождаването на актьорите от Народния театър, наистина е едно масирано и малко шоково подействало на средата, е съобразено с проекторепертоара на театъра и свързаните с него разпределения на ролите. Именно това е част от нашия общ стремеж да преминем към договорни отношения в сферата на театъра.
Министърът на културата не би могъл да препоръча на избрания режисьор нито пиесата, нито типа актьор, който той трябва да покани за изпълнение в своята пиеса.
Въпреки това, в Министерство на културата сме обезпокоени от подобни прецеденти и в момента ние обсъждаме и от Нова година вероятно ще въведем някои мерки, които гарантират една по-голяма стабилност на нашите основни театрални институти.
За Народния театър и за няколко по-големи театри в страната ние предвиждаме и искаме да предложим една мярка - да има една 247.2 постоянна трупа за период от 3 до 5 години от 10-15 актьори, които да дават облик на театъра, да имат една по-голяма сигурност, а също така и режисьорите по някакъв начин да бъдат задължени да работят с тях.
По този начин ми се струва, че нашите театри ще успеят да запазят наистина една индивидуалност и да знаем, че като отиваме да гледаме пиеса в Народния театър или Сатиричния театър ние ще срещнем някои определени и утвърдени актьори.
Съжалявам за излизането от състава на Народния театър на актьори като Гец, или като Наум Шопов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И като Черкелов.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: ... или Черкелов.
Мисля, че това са едни от нашите най-добри актьори, но те са пенсионирани по силата на съществуващите в Република България закони. Навършили са своята възраст.
Лично на мен ми се струва ненормално актьори и артисти да бъдат пенсионирани. Ето защо в предстоящите за обсъждане от Народното събрание промени на Кодекса на труда и новия Кодекс на труда Министерството на културата смята да предложи в сферата на свободните професии - артисти, музиканти, художници и т.н. да бъде записано: "Правото на пенсиониране, но пенсионирането да не бъде един автоматичен акт, който да бъде налаган отдолу". Тоест, един творец да може да иска да се пенсионира, но иначе, докато има ангажименти и може да бъде полезен, да остане в трупата на своя театър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това ще бъде подкрепено, убеден съм, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Много се надявам, че ще го подкрепите. По този начин ще избегнем наистина опасността да бъдем нетактични, да нанесем обида на хора, които са ни донесли много радост.
Що се отнася до проведените конкурси и специално конкурса в Кюстендил, това е също един заварен от мен въпрос. Проверих процедурата и мога да кажа, че подмяната е извършена в резултат на конкурс. Конкурсът е резултат на това, че е изтекъл договореният тригодишен срок с директора на театъра и на другите театри. 247.3
От тогавашния министър на културата е назначена комисия с професионални театрали. Проведен е конкурс. Комисията е избрала друг директор и е назначила този друг директор.
Не познавам и не познавах, допреди да бъде поставен въпросът, предишния директор на Кюстендилския театър. Наистина, смятам, че комисията може и да е допуснала грешка в избора на директор, неотчитайки един много важен за нашите условия компонент за качества на директора, а именно ефективност, финансова ефективност на театъра. Но така или иначе по формалната процедура в конкурса не са забелязани нарушения. Официално не е подадена никаква контестация, която да посочи подобно нарушение и да го удостовери. Така че министърът на културата няма никакви права да отменя решението на една законно действаща и назначена от негов предшественик комисия.
Лично аз, тъй като постоянно излизат от 56-те театъра в България и от другите музикални и т.н. институти конкурси, съм изработил един норматив, в който за мен преценката на кандидатите трябва да става и по един от тези компоненти - тяхната способност да се справят с материалните и финансовите трудности на съответния културен институт. Така че, ако комисиите, които са действали до този момент, са имали малко едностранчив подход и са гледали преди всичко артистични качества или са имали някакви други, така да се каже, критерии, които не са били регламентирани, отсега нататък аз мога да ви уверя, че ще бъдат взети всички мерки комисиите да работят на една обективна основа, отчитайки този много важен компонент - ефективността на съответния културен институт.
Имаше и един друг въпрос, тъй като проблемът за кадрите очевидно е много важен. Той касае и учителката на Държавното хореографско училище, която е била уволнена също от моя предшественик. Става въпрос за госпожа Наталия Цонева Цонева.
Аз наредих пълна проверка на случая. Мога да ви цитирам, отговорът е доста пространен. Мога да ви цитирам всички клаузи, но ако държите, тук имам и един запис, мога да го оставя.
Просто, назначената комисия е установила сериозни нарушавания на Кодекса на труда и на служебните задължения на госпожа Наталия Цонева. 247.4
Най-тежкото от тези нарушения е, че пристъпвайки действащата Наредба # 1 на Министерство на културата от 11.03.1991 г. за приемане на ученици в средните училища по изкуствата, госпожа Цонева е приела трима ученици, без да имат необходимия за класиране от приемните изпити успех и без да са включени в протокола от крайното класиране на кандидатите за Държавното хореографско училище.
Също така са посочени още четири други нарушения, с които няма да отекчавам господа представителите. Ще оставя записа на разположение.
А освен това госпожа Цонева е подала искова молба в Трети районен съд. Има насрочено дело и правораздавателните органи ще решат дали са накърнени нейните права или не са накърнени нейните права.
И тук опираме до генералния въпрос, за който аз много държа да разясня, тъй като подобни питания, дори когато не са формулирани под формата и зад авторитета на депутатско питане, постоянно постъпват в Министерство на културата.
Искам да ви кажа, че министърът на културата не може да се вживява като върховния кадровик на цялата културна система, тъй като хората, работещи в областта на културата, в сферата на Министерство на културата, са над 40 хиляди.
Има наистина хиляди културни институти. 247.5
Следователно аз съм кадровик и мога да отговарям само за кадрите в Министерство на културата. Иначе културните институти имат автономия. Имаме механизъм на конкурси, който по някакъв начин регламентира избора на ръководители. В моята компетентност е да определя критериите или да коригирам критериите за оценка и избор на тези ръководители. Аз това го правя и ще продължавам да го правят. Оттам нататъка би трябвало да оставим трудовоправните взаимоотношения и скандали, които постоянно възникват някъде в кинефикация, театър, музикална формация, читалища и т.н. Би трябвало да ги оставим на съответните културни институти, общините, съда и по този начин наистина ние ще спестим много време на Министерството на културата, пък и на господа депутатите - време, което бихме могли да посветим на тези дейности, които са ни по-свойствени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър. Но няма да отслабят ролята на Министерството на културата всичките тези съображения, които изложихте, защото то в края на краищата ще унифицира правната уредба навсякъде в името на справедливостта.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Мисля, че с една част от въпросите кой ще поеме отговорността за намаления престиж, влошените финансови състояния и т.н., дадох отговор. Ние ще правим периодична преценка на дейността на директорите на театрите, особено сега, в този тежък от финансова гледна точка момент за българската култура. Така че Министерството на културата си запазва правото да оценява дейността и да преразглежда своите решения за назначаване и въз основа на този принцип. И не се съмнявам, че в много от тези случаи ние ще нанесем съответните корекции.
По последния въпрос, който не е зададен писмено, беше зададен устно, искам да кажа, че едва ли има строг държавен норматив, който да каже в Министерство на културата и в някои от неговите отдели какъв точно тип образование се явява найподходящо, за да можеш да заемеш един определен пост.
Аз не знам какви са били критериите на моите предшественици, тъй като много от кадрите в министерството са наследени и много от тях работят с години там. Но едно нещо установих ЦМ/ВЙ 248.1 за себе си за тези кратки месеци, в които съм в Министерство на културата: не винаги най-добрият администратор или чиновник, който може да върши някаква работа, е този, който има специализирано образование или дори е изкушен в дейностите на изкуството и самият се явява творец.
Мисля, че една администрация, включително и културната администрация, би трябвало да се ориентира към създаването на професионални администратори в областта на културата, които трябва да бъдат много близко до сферите на правото, икономиката, едно широко общо хуманитарно образование, но така или иначе хора, които са решили да се посветят на администрацията.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министре.
Има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин министре, мисля, че това писах в една статия: там е работата, че всичко наистина е законно. Спазени са всички процедурни правила и същевременно българският театър, тъй като във въпроса става дума най-вече за театър, се лишава на практика от оня финансов и творчески потенциал, който би му помогнал в това тежко време.
Аз разбирам, че Вие като министър на културата, не може да се изявявате като върховен кадровик. Но Вие прекрасно може да се изявявате като кадровик на онези 144 души, мисля, които работят в самото министерство. И аз ще дам отговор на въпроса, който поставих в края на питането си и който Вие подминахте с думите, че невинаги хората, които са завършрили специализирани учебни заведения по културата, могат да бъдат добри администратори.
Това наистина е така, но не е нормално главният секретар на Министерството на културата да бъде физик. Имам предвид гг-н Цонко Цонков.
Не е нормално в отдела за регионална политика да бъде назначен наскоро метеорологът г-н Дюлгеров. 248.2
Не е нормално като главен експерт в отдел "Училища по изкуствата" да бъде назначен - разбира се, това е по времето на г-жа Елка Константинова - г-н Юлиян Коюмджиев, който е с минимален преподавателски стаж в Пловдив.
И едва ли е нормално завеждащият отдел "Училища по изкуствата" да бъде една госпожа с шуменско образование. С това не искам да обидя град Шумен и неговия висш институт. Но това е един пост, който винаги е бил заеман най-малко от професор. А сега той се заема от г-жа Валерия Александрова - съпругата на председателя на Народното събрание господин Александър Йорданов.
Така че може би и това е една от причините Министерство на културата да има своите проблеми в кадровата си политика. И това вероятно е един от начирите поне тази част от въпросите, тази част от проблемите да бъдат спестени - ако Вие назначите в министерството хора, които имат необходимия образователен поне ценз за работа в това министерство.
И тези кадри не работят от години в министерството. Те са назначени от г-жа Елка Константинова. Така че Вие като министър, без да се изявявате като върховен кадровик, имате всички права поне в ръководеното от Вас министерство да назначите специалисти.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Атанасов.
Проблемът има и едно отношение, което е към нас лично - Народното събрание. Това е нормативната уредба, която ние сме създали. А ние, когато създавахме тази нормативна уредба, господин министре, изхождахме от един критерий, че защитаваме правото на всеки зрител и всеки български гражданин да получи еднакво от творците на изкуството. Художникът може да твори цял живот, но един актьор като Георги Черкелов, като навърши 60 години, ние лишаваме хората от тая естетическа наслада, която те трябва да получат от играта на този актьор или други. Може би в тази насока Вие може да занимаете Министерския съвет и да уеднаквим правото на целия български народ да се ползва от таланта на своите творци.
Петнадесет минути почивка. (Звъни)
(11 ч. и 10 м.)
248.3
(След почивката)

11 ч. и 55 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Продължаваме работа с отговори на министър Знеполски.
Моля за извинение на всички колеги за тази забава, но времето употребих, за да приема петицията на бежанците и техните претенции да решаване на въпроса. Един национален въпрос, който повече не търпи отлагане.
Има думата народният представител Петър Балабанов да развие своето питане към министър Знеполски.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, господин министре, колеги! Въпросът, с който приключихме, на господин Иво Атанасов, визираше много важни проблеми в сферата на културата, които трудно могат да бъдат решени, без да има една ясна политика, една ясна концепция за развитието на цялостната сфера.
Ето защо, аз ще използвам да допълня с моето питане това, което не можа да бъде изяснено в питането на господин Атанасов.
Става дума за отношението на Министерството на културата към йерархията на културните институти във всички страни по света.
Има съответствие между ранга на културния институт, неговото място в администрацията на държавата, социалната структура на държавата и интересите, които той задоволява.
У нас през последните четири години, след серия реформи в тези области, се оказа, че културните институти нямат ясно определено място и нямат ясно определена йерархия. Националните ни културни институти са сведени в положение, което с нищо не ги отличава от другите. Регионалните културни институти, които са създадени, за да обслужват и някои от тях действително обслужват обширни региони от страната, продължават да са закачени към отделни общински народни съвети, а общинските народни съвети и сега, и доста време по-нататък няма да имат възможност да ги обезпечават нито ресурсно, нито кадрово. СМ/ЛТ 249.1.
Независимо от нашите желания и далечни виждания, очевидно е, че ролята на държавата, ролята на министерството за стабилизиране на културните институти, за привеждане в съответствие между потенциала и действителните потребности на обществото ще бъде решителен през следващите няколко години.
Ето защо, господин министре, бих желал да чуя Вашето виждане по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
Има думата министър Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно съм съгласен с господин Балабанов, че през изтеклата година се загуби малко йерархията на културните институти. Именно затова и тази мярка, която специално казах, че ще предложим в областта на театъра, за да може някои основни театрални институти, на които се крепи театралната култура и се развива, да могат да имат една по-голяма стабилност.
Мога да кажа, че концепцията на министерството по този въпрос е следната. Има работна група, която до края на годината ще представи един документ и той ще бъде внесен в Министерския съвет за статута на националните културни институти. Това означава, искаме да отделим в един по-специален раздел, Националната библиотека, Национална опера, Национален театър, Национален исторически музей, Национална художествена галерия, Национална филмотека, Студията за игрални филми - Бояна, т.е. тези водещи институти, които ако допуснем прекалено много да бъде разстроена тяхната дейност, ние рискуваме да поставим в много тежко положение един от основните ресори на нашата култура.
В същото време тези национални институти ще бъдат предназначени да изпълняват функции, които сега не са поети от никого. Примерно Народният театър или Народната опера, или филхармонията, те ще трябва да се грижат за съхраняването, развиването и популяризирането на българската културна класика, пиеса, музика и т.н. Също така да представят и национален репертоар. Поддържане на нашето съвременно изкуство и на нашите творци.
Така че в това отношение аз мисля, ако намерим едно разбиране в Министерския съвет и по-нататък в парламента, ние 249.2. ще може да уточним статута на българските национални културни институти.
Също така в стратегията ни за развитието на българската култура влиза и все едно по-голямо активизиране на регионалните центрове и на общините. Наблюденията показват, че културата дори в някои градове от среден ръст, средна категория, нямат много здрави връзки между културните институти и местната общественост. Ние искаме културата да бъде много по-здраво свързана с инициативата и потребностите на хората по места. Ето защо в една проргама от пет години се визира строго регламентиране на задълженията и правата на общините в сферата на поддържането и определянето облика на местните културни институти.
Това ще ни въведе в синхрон, така да се каже, с практиката в останалата част от Европа, където действително културата в много по-голяма степен е дело на местното самоуправление и на общините.
Тук в писмената форма има един друг въпрос. Не зная дали настоявате на него.
Смятате ли, че степента на икономическа и творческа свобода на културните институти в момента е достатъчна?
Мисля, че нашите творчески институти в момента имат по-голяма свобода, отколкото биха могли да се похвалят институтите в Западна Европа. Защото в определени моменти вече тази свобода стана абсолютно безотговорна по отношение на собствената им публика и по отношение на собствените им финанси. Тоест те се чувстват освободени дори от това да се грижат по някакъв начин да защитят финансово-икономически своето присъствие и смятат, че парите, които нашето общество в момент на криза отделя, е само за творчески експеримент.
Докато моят възглед е, че културата все пак трябва да има някакви критерии, по които да бъде оценявано нейното социално реализиране.
Не може ли свободата да прекрачи граница, от която финансираната обществена култура да бъде освободена изцяло от грижата да има контакт със своята публика.
Що се отнася до икономическа свобода, аз мисля, че това е също една свобода, която никой не иска да упражнява, защото тя предполага голяма отговорност при ситуацията на пазарно би249.3. тие на културата. И от тази гледна точка голяма част от нашите творци чакат наготово обществото да им предостави всичките средства и не се възползват от нормативите, които съществуват и за които е воювало Министерство на културата да бъдат икономически свободни институции, юридически лица, които могат да поемат част от отговорностите за своето финансиране.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Балабанов, имате думата. 249.4.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): В отговора на господин министъра има неща, които много ме зарадваха. Специално това, че се разработва статут на националните културни институти и петгодишна програма за другите, но все пак имам няколко доуточ- няващи въпроса.
Степента на творческа свобода действително днес е може би по-голяма от тази, която има в Европа, но за финансовата свобода има една подробност, която доста силно стеснява възможностите на културните институти. Това е, че повечето от тях особено регионалните и общинските не са признати за юридически лица, а се водят като мероприятия на общинския съвет. Това много силно стеснява техните възможности и дава възможност на общинските съвети да саботират по всякакъв начин изпълнението на известното 23-о Постановление на Министерския съвет, което на пръв поглед дава права на културните институти, но фактически те не могат да ги реализират, тъй като са поставени под изключителния надзор на общината и ако един общински театър, оркестър, музей, галерия спечелят някакви пари, много трудно могат да се разпоредят с тях, тоест да ги реинвестират. Ето защо въпросът за даването на статут на юридически лица на културните институти особено на общинско и регионално равнище е един ключов въпрос в реформата на този тип институции.
Второто нещо, което искам да попитам, за да го свържа със следващия ми въпрос - в изброяването на националните културни институти не чух български национален цирк. Считате ли, че България има все пак нужда от национален цирк или може да мине с нашето Народно събрание и съпътстващите го висши органи на властта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това е Вашето следващо питане. Вие използвахте възможността, за да го развиете.
Заповядайте, господин Знеполски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
За уточнение на първия въпрос мога да кажа, че ние сега изготвяме един списък и преценяваме кои културни институти в страната могат да получат статута на юридически лица. Вече сме подготвили този списък за библиотеките. Смятаме да го направим ВЙ/ЗТ 250.1 за много голяма част от музеите, галериите, всички театри, всички консерватории и т.н. Действително това би облекчило много справянето им с някои икономически проблеми.
Ходейки из страната се сблъсках с практиката, че ако имат някакви допълнителни доходи те действително се прибират от общината и след това не им се дават за изпълняване на същата дейност, така че това е един норматив, който ние го подготвяме и в най-скоро време ще бъде предложен за всички културни институти в страната. Смятам, че е нещо много нормално.
Що се отнася до българския цирк тук нещата са малко по-сложни. Страхуваме се, че създаването на институция Български национален цирк би натоварило в този момент извънредно много бюджета, а и нямаме средство откъде да ги вземем. Циркът си има една значителна база, която в момента използва по пътя на отдаването под наем и на контракт. Голяма част от подготвяните у нас циркови артисти по същество имат договори и играят в чужбина и въобще всеки добре подготвен цирков артист понеже това изкуство много скъпо струва, веднага се продава, така да се каже, в чужбина и по същество се оказва, че ние готвим кадри, които обслужват световните циркови арени в полза на техните импресарии и в много по-малка степен, разбира се, в полза и на самите артисти.
В момента има и се разработват две концепции. Нищо чудно да се отиде към една концепция циркът, цирковото изкуство като едно доста атрактивно изкуство да бъде насочено към една приватизация и към, така да се каже, частната инициатива, пазарния принцип. Но още нямаме избор между двата модела, които дискутираме. Ще бъда благодарен на всякаква помощ, становище или концепция по този въпрос, откъдето и да дойдат.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
В моя списък следващият...
Кажете, господин Балабанов. Имате думата.
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Чудесно е, че министерството се е заело и с проблемите на Българския цирк, но аз все пак бих желал да чуя отговорите на два въпроса, свързани с Българския цирк.
Единият от тях, това е, възнамерява ли Вашето министерство да извърши ревизия на действията на Главна дирекция "Цирково 250.2 изкуство" за 1992 - 1993 г., тъй като там има не просто съмнение за корупция. Там има явно некадърно управляване на държавните средства, явно злоупотреба с материалната база на българския цирк. Това е нещо, което ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: По-верният израз е съмнения за злоупотреба...
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Дори не бих казал съмнения, господин председателстващ, тъй като фактите са документирани, съществуват достатъчно доказателства и там две мнения по въпроса не може да има.
И второто нещо. Не бих се съгласил с констатацията Ви, господин Знеполски, че всички български циркови артисти, които са достатъчно добре подготвени са на гастроли в чужбина. Наймалкото в оплакванията до мен се говори за много дресирани животни, които са тук, в България заедно със своите дресьори. Подготовката на нови циркови артисти и реализирането на тези, които са в страната, действително може да мине по линията на цирковата кооперация, която е организирана и на частните циркове, които започват да се създават, но все пак тя не би могла да бъде резултатна, ако няма една ясна концепция за това по какъв начин държавата ще ги подкрепя и по какъв начин ще им помага за тяхната реализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Балабанов.
В списъка фигурира питане на народната представителка Мариела Митева, но на този въпрос министър-председателят отговори в едно от предишните заседания на парламента, поради което към Вас, господин Знеполски, въпросите са изчерпани.
Преминаваме към отговора на питане на народната представителка Елисавета Миленова към заместник министър-председателя и министър на труда и социалните грижи господин Евгений Матинчев.
Имате думата, госпожа Миленова, за да развиете Вашето питане.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, колеги, които сте останали, господа министри.
Моето питане касае изразходването на средствата за капитално строителство от Министерството на труда и социалните грижи, 250.3 което бих искала, господин Матинчев да отговори тук пред всички как е станало през тази година.
Искам да припомня, че Министерството на финансите според моите сведения изисква тези средства за капитално строителство да се изразходват само ако трябва да се довършат започнати обекти, ако тези обекти имат пълна проектосметна документация, а освен това още в кабинета на Димитър Попов е взето едно решение такива средства да се отпускат само, ако тези обекти са с междуобщинско или с национално значение, тъй като има малко пари, поне да се изразходват там, където това ще ползва повече от една община.
Бих искала, господин министърът на труда и социалните грижи господин Матинчев да отговори дали този принцип е спазен, дали не е нарушен. Принципът е да се дават пари по общини за обекти, които са само с местно значение и той, когато пое поста...
(Господата Кадир Кадир и Евгений Матинчев разговарят)
Господин Кадир, много важно нещо питам господин Матинчев в момента. Извинете.
Питам Ви, господин Матинчев, когато Вие поехте този пост и когато се запознахте с това, което Ви остави предишното правителство, направи ли Ви впечатление да са давани средства за обекти, които са извън сферата на решението да бъдат поне междуобщински или с национално значение обектите, за които трябва да се изразходват средствата за капитално строителство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин заместник министър-председател. 250.4
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожа Миленова! Поставените Ваши въпроси са свързани с инвестиционната политика на Министерството на труда и социалните грижи за разпределението на капиталните вложения за 1993 г. по обекти. И веднага ще дам отговор на Вашия въпрос, че както през 1992 г., така и през тази година министерството разпределя предоставените му инвестиции само за заведения за социални грижи с междуобщински функции. Нямаме данни за нарушаването на този основен принцип.
Материалната база на домашния социален патронаж, обществените трапезарии и другите форми за социално обслужване се осигурява от общините, което задължение се регламентира от правилника за социалното обслужване на лицата и семействата, както вие знаете, приет още през 1991 г.
Разпределението на капиталните вложения по обекти Министерството на труда и социалните грижи извършва
, съобразно
изискванията на Министерство на финансите, които в началото на тази година бяха изпратени до всички министерства и ведомства. В това писмо се посочват приоритетите и, определено казано, начина, по който трябва да се разходват средствата за отделните обекти. Защото добре знаете, че средствата за тази година също бяха в ограничен размер.
Тези указания, които ние спазихме, като министерство, по принцип включихме само един нов обект, а това е Домъмт за стари хора с поделение за лежащо болни в град Свищов. Това е една недовършена сграда в местността "Паметниците" и са необходими там средства за пребазиране на дома. Домът е вече почти в завършен вид и се надяваме в скоро време да осигурим и неговото активно използване. Това, което бих искал да кажа за този нов обект е, че той няма обхват само община Свищов. Той е също регионален обект и ще реши проблемите на много стари хора и много болни възрастни хора от редица общини в региона.
Но наред с тези изисквания, които, бих казал, бяха предявени към нас от Министерство на финансите, Министерството на труда и социалните грижи беше принудено да въведе и допълнителни критерии. РД/НП 251.1
Така например особено внимание през тази година обърнахме на профила на заведението и неговите функции. Освен това взехме решения, свързани конкретно с неотложното решаване на проблеми, свързани с реконструкцията на някои блокове в тези заведения и за по-генерално решаване на въпросите с отоплението им.
С изключение на Дома за лица с физически увреждания в град Провадия, който тази година е в процес на проектиране, всички останали обекти имат изготвени проекти и сметни документации.
По бюджета на Министерството на труда и социалните грижи, госпожа Миленова, не 32 милиона имаме, а имаме 28 милиона и тази сума трябва да бъде коригирана за уточняване на сумата в питането. От тях до този момент от Министерството на финансите разполагаме с 21,5 милиона и тези средства привеждаме на 21 обекта.
Бих искал да Ви кажа, госпожа Миленова, че и тези инвестиции, за които пряко отговаря Министерството на труда и социалните грижи, подлежат на допълнително регламентиране във връзка с необходимостта от икономии на бюджетните средства до тази година. То те се отпуска едва 90 на сто и искам да ви кажа, че това пък решение, като имаме предвид ускорения ход на строително монтажните работи, действително поставя пред нас определени проблеми, свързани с финансирането на тези обекти до края на годината. Защото средствата с тези ограничения на Министерството на финансите ще се окажат недостатъчни. Но както и да е, разчитаме че ще бъдем в състояние да осигурим разплащането на строителномонтажните работи в началото на следващата година.
Госпожа Миленова, аз само бих искал да кажа, че конкретния списък на обектите, за които сме разходвали капиталните вложения, ще Ви го предоставя в писмения отговор, който ще Ви дам непосредствено след моето изказване.
Налага се обединяването на усилията на общините, на службите по социалното подпомагане, на регионалните координатори да търсят непрекъснато средства, за да могат по най-добър начин да се мобилизира всичко, което може да се получи като дарение от фондации, от наши и чуждестранни граждани. Всичко, което може да се получи от Агенцията за чуждестранна помощ, с която 251.2 Министерството на труда и социалните грижи работи много добре и която, бих искал да отбележа, съществено ни подпомага за изпълнението на стоящите пред нас задачи в тази област при тези тежки икономически и бюджетни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател. Имате думата да вземете отношение към отговора.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Слава Богу, че имам питане и мога да задам допълнителния си въпрос.
Уважаеми господин Матинчев, аз погледнах списъка, който Вие ми предадохте, в който са посочени обектите, за които са извършвани разходи. Аз обаче не намерих в него едно нещо, за което ще Ви питам сега. Вероятно на Вас не са Ви го посочили в справката.
По мои сведения в Новоселската община, община "Ново село", Видинско, в чиято община се намира село Връв, родното място на бившия Ви колега, за минидом за стари хора, който се намира в къща, подлежаща на реституция ...
Господин Александров, аз знам, че Вие сте много велик днес, но много опасно е за господин министърът какво ще го питам. Ако обичате малко по-малко ...
Така, значи питам Ви нещо много сериозно, а то е следното. Бившият Ви колега е насочил 400 000 лева за минидом за стари хора в община "Ново село", която е във Видинско, и който минидом за стари хора се намира в къща, подлежаща на реституцията. Която по архитектурен план има вътрешна вита стълба и е много трудна за изкачване от възрастни хора.
На мен ми казаха, господин Матинчев, че тази година от Вашето министерство пак са изразходвани пари за този минидом. И аз Ви моля да го проверите лично. Тъй като, ако това е така, първо, един минидом не е в сферата на тези обекти, за които ние с Вас говорихме и с които Вие се съгласихте, че трябва да бъдат с междуобщинско значение поне.
Второ, щом къщата подлежи на реституция, вече става въпрос за нещо много по-сериозно, отколкото един само пропуск.
Трето, ако господин Ванов е сбъркал, аз много съжалявам, че го няма господин Ванов. Не съм виновна, че колегите в петък 251.3 не седят в залата, и не само господин Ванов. Моят въпрос обаче се касае до това: да ми отговорите, макар и писмено, аз знам как да го направя обществено достояние, вярна ли е тази информация? Има ли продължение даването на средства тази година по време на Вашето управление? И ако е така - защо? Може би е престижно да бъдеш почетен гражданин на село Връв. Вече двама бивши министри на социалните грижи са. Ако това искате и Вие да го постигнете, ще бъде много лошо, защото не си заслужава парите, според мен.
Много Ви моля да го проверите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин заместник-министър председател. 251.4
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Госпожа Миленова, нали нямате предвид това, че аз съм станал почетен гражданин...?
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (от място): Аз говорих за двама предишни министри!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ: Аз искам да Ви благодаря, госпожа Миленова, защото с Вашите въпроси за цялостната политика на Министерството за социални грижи, Вие ми давате една отлична възможност, за да отговоря на редица лъжи, тенценциозни твърдения и недобронамерени изказвания по повод на системата на социалните грижи. В тази система работят много честни хора. Работят при много тежки условия. И благодаря Ви, че ми давате тази възможност, за да мога действително правдиво да кажа пред целия български народ и пред народните представители какво е положението по тези въпроси.
За конкретния случай, госпожа Миленова, ще проверя лично, ще Ви отговоря и искам да ми вярвате, че моето кредо е истината и толерантността.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Матинчев.
Госпожо Миленова, аз много Ви моля, съобразявайте се, нека да се движим по-бързо.
ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз говоря кратко, невинаги кротко.
Искам само да кажа на господин Матинчев, че аз за първи път съм удовлетворена от желанието му той да получава удари с тези въпроси, да отговаря, защитавайки своите служители.
Ще бъда много щастлива, ако политиката на министерството защитава не само неговите служители, а и хората, които са контингент на това министерство. Затова ще очаквате и други въпроси от моя страна и отговаряйте, ако обичате, така, както днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
С това въпросите към господин Матинчев са изчерпани.
Преминаваме към отговори на въпроси към министъра на здравеопазването. Също апелирам за бързина. Бих ви помолил за бързина, за да можем да свършим и с господин Карабашев. ББ/ЛТ 252.1.
Има думата народният представител Христо Марков да уточни своя актуален въпрос.
ХРИСТО МАРКОВ (СДС): Ще се постарая да бъда съвсем кратък.
Приложено съм изпратил на господин Гугалов писмо на колектива на завод "Белкам", с. Белозем, община Раковски, придружено с комплект документи относно производството на медицински игли, спринцовки за еднократна употреба, за което заводът има положителни референции и разрешения от държавната приемателна комисия от м. март тази година.
Въпреки това производството в завода и досега не може да започне. Повереното Ви ведомство е принудено да закупува значително по-скъпи игли и спринцовки от чужбина.
Въпросът ми е каква е причината и досега производството на медицински игли и спринцовки за еднократна употреба в завод "Белкам" - Белозем, да не започне. Има ли основания за неосигуряването на реализацията на продукцията на завода?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Марков.
Има думата министърът на здравеопазването господин Гугалов.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос относно производството на завод "Белкам", с . Белозем, Пловдивска област, установихме с помощта на нашите регионални центрове за здравна информация следното.
Трикомпонентните спринцовки за еднократна употреба 5 и 10 милилитра и иглите 0,6 на 30 мм, производство на завод "Белкам" в с. Белозем не са познати на здравната мрежа в страната с няколко изключения. В дом "Майка и дете" в гр. Сливен са ползвани известни количества, но не са доволни от качеството. Иглите са дебели и не се съчленяват добре със спринцовките. Ползвани са известни количества във варненската болница, като констатацията е също незадоволително качество, слаб вакуум на спринцовките. В Работническа болница - гр. Мадан, досега са използвани малки количества, недостатъчни за категорично заключение. В останалите райони на страната информациите най-често съдържат думите "не са познати и не са ползвани". 252.2.
Преди всичко трябва да подчертая, че Министерство на здравеопазването не може да определя и разпорежда на здравните заведения в страната какви спринцовки да купуват, от кой производител и на каква цена. Това те сами определят съобразно конкретните нужди и в рамките на бюджета си осигуряват най-често около 75 на сто от здравната мрежа от съответните общини.
В решението на ръководителите на здравните заведения за определена доставка на съответните, най-общо казано, медицински стоки решаващо условие е качеството на продукта. Едва след определяне на изискванията за ниво на качество, се сравняват различни оферти по отношение на цени и срокове на доставка. В скоби ще отбележа, че Министерство на здравеопазването е подготвило проект за наредба за провеждане на конкурси за доставка на медицински стоки в системата на здравеопазването. Наредбата е в процес на съгласуване и след приемането й ще се регламентира по-добре редът и изборът на определена оферта чрез конкурси или търг, което ще помогне на ръководителите на здравните заведения при вземане на съответни решения за сключване на договори.
Както вече споменах, решаващо условие за избора на определено изделие с приложение в медицината, е качеството, поради спецификата в здравните заведения. Там отговорността за грешките е голяма и последиците най-често нямат еквивалент в пари.
В дадения случай качеството на спринцовките и иглите на завод "Белкам" подлежи на доказване.
Към въпроса Ви, господин Марков, след приложено писмо на ръководството на завода, в което се говори действително за ласкави отзиви на лекарски екипи в кавички, но тези отзиви не са предоставени. Докато нашата информация съдържа официални констатации за пропуски в качеството и аз съм готов да Ви я предоставя.
Приложените протоколи на Националния институт по лечебни средства, единият от тях е със забележки и препоръки, показват само съответствие с българския държавен стандарт, но не са гаранция за доброто и постоянно качество. Известно е, че дори малки отклонения в технологическия процес на производството могат да доведат до компрометиране на крайния продукт.
От друга страна, спринцовките и иглите са вид стоки, които се подчиняват на пазарните закони в страната. Много важно 252.3. е производителят да е направил маркитирането на тази продукция, проучването на търсенето, рекламата, предоставяне на малки количества за изпитания в здравните заведения, контакти с опитни посредници, каквито например са аптечните акционерни дружества.
Това са според нас част от задължителните за един производител условия, за да се реализира неговата продукция.
В заключение, с голяма степен на сигурност можем да заявим, че за проблемите с реализацията на продукцията на "Белкам", с. Белозем, българските лекари имат най-малко вина. И ако действително има и субективни основания за неосигуряването на реализацията на продукцията на завода, те би следвало конкретно да се посочат.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гугалов.
Господин Марков, имате думата.
ХРИСТО МАРКОВ (от място): Доволен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доволен сте от въпроса. Благодаря Ви.
Има думата народният представител Елена Поптодорова да развие своя актуален въпрос.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Преди да мина към отложения за днес въпрос, който имах към министър Гугалов, искам съвсем процедурно да се обърна към Вас във връзка с моя актуален въпрос, отправен до министъра на правосъдието господин Петър Корнажев, във връзка с регистрацията на нетрадиционни религиозни сдружения и организации от съдилищата и мерките за регулиране на този вид регистрации.
Тъй като на сходен въпрос министър Корнажев отговори миналия петък и аз съм задоволена от това, което чух от него тогава, то моля да бъде оттеглен въпросът, който съм депозирала към него.
А сега към министър Гугалов.
Уважаеми господин министър, миналия път ние започнахме един разговор, ще го нарека, с Вас и се договорихме днес да чуя допълнителен и по-точен отговор относно възможностите за подписване на договори между здравните заведения, примерно обеди252.4. нените районни болници и ведомства, на които се оказват постоянни медицински услуги и в частност третирахме като пример съдебната медицинска експертиза и дейността на съдебния лекар.
Но това е продължение, както казах, от актуалния въпрос отпреди една седмица. Днес моят актуален въпрос към Вас е във връзка с вижданията на ръководството на министерството за мястото на бившите окръжни болници или обединени районни болници днес в новата концепция за здравеопазване и по-конкретно как очаквате да се уреди въпросът с тяхната издръжка. Тъй като онова решение, което беше прието от правителството и което може би формално даваше някаква надежда за регулиране на взаимоотношенията между обединените районни болници и общините, които то обслужва, на практика то не можа да постигне такова регулиране на отношенията.
Дотолкова, доколкото намерението медицинските услуги, оказвани на съседни общини, да бъдат изплащани на общината, към която формално принадлежи обединената районна болница, не се извършват.
Така че това са моите питания към Вас днес, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин министър! 252.5. МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Поптодорова! По същество имам да отговоря на два въпроса.
Аз благодаря за този въпрос на госпожа Поптодорова. Той изисква един по-пространен отговор. В рамките на определеното ми за парламентарен контрол време ще изложа само най-основните положения в здравната политика на министерството, без да считам, че е възможно да се развият изчерпателно сега всичките й аспекти.
Здравната политика може и трябва да бъде ясно формулирана в една национална програма или концепция и приета от Народното събрание. Работата по такава програма е започнала в Министерството на здравеопазването съвместно със Световната здравна организация и изисква немалко време. Като пример, госпожа Поптодорова, ще Ви кажа, че във Великобритания такава програма се прие след 6 години и виждате как изглежда.
Ръководено от съзнанието за голямата отговорност, която носи за здравната закрила на обществото, и очакваното тежко икономическо и финансово състояние на здравните заведения, Министерството на здравеопазването разработи и прие съвместно със социалните партньори програма за неотложни мерки за преодоляване на кризата в здравеопазването. Тя стана известна в обществото като антикризисна програма.
Програмата бе подкрепена и от ръководителите на поголемите здрави заведения в страната, които се задължиха да я изпълняват.
Основна цел на програмата е ограничаване на разходите в здравеопазването и ускоряване на структурната реформа, като отговорността се поема от всички управленски нива - министерството, общини, ръководства на здравни заведения.
В програмата е записано, цитирам накратко: "Като цяло здравето на нацията е застрашено, с всички произтичащи от това негативни последствия върху демографските процеси, заболеваемостта и инвалидността на населението.
Второ, здравните заведения са в невъзможност да окажат необходимата медицинска помощ на болните, в това число и на такива, нуждаещи се от животоспасяващи диагностично-лечебни мерки. СД/КТ 253.1 Професионализмът и изкуството на десетки хиляди лекари, стоматолози, полувисши и средни медицински кадри са недопустимо ограничени.
Отлагането на приемането на здравните закони от Народното събрание в значителна степен възпрепятствува реализацията на реформата в здравеопазването.
Това състояние на българското здравеопазване е в непосредствена връзка и зависимост от:
- ниския относителен дял на средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за здравеопазването за 1993 г.;
- неправилно разпределение на бюджетите в редица общини в ущърб на здравеопазването;
- нарастване на цените на лекарствените средства, медицинските пособия, консумативите и хранителните продукти, водещо до хронична задлъжнялост на здравните заведения към доставчиците на медикаменти, хранителни продукти, горива и други стоки".
Програмата се обръща и към висшите органи на държавната власт, органите за местното самоуправление, ръководствата на здравните заведения и медицинската общественост, организациите със стопанска идеална цел и цялото общество да обединят усилията си и да предприемат спешни действия за спасяване на българското здравеопазване. Защото трябва ясно да се разбере, че здравеопазването е грижа и съдба както на държавните институции, така и на цялото общество. То има две главни особености, които го отличават от останалите сфери на обществения ни живот:
Първо, ограничаването му в период на всеобща криза води до нарастваща заболеваемост и смъртност сред населението;
И второ, то не може да спре. Дори в такива страни като бивша Югославия, където се води война, здравеопазването продължава да функционира.
Програмата на министерството е обръщение и към българския парламент, цитирам: "Народното събрание да включи в програмата си и да приеме до края на 1993 г. законите за здравното осигуряване, за лекарствените средства, за здравните заведения, за кръводаряването и професионално-съсловните организации, и второ, решение за определяне на здравеопазването като приоритетно при съставяне и изпълнение на държавния бюджет за 1993 г.". 253.2
За три години парламентът не е приел нито един закон в областта на здравеопазването. За 10 месеца министерството разработи и правителството прие два основни закона за здравното осигуряване и за лекарствените средства, които вече се разглеждат от парламентарните комисии.
И позволете ми още нещо, уважаеми дами и господа народни представители. В програмата ясно са определени подходите и задълженията на сегашния етап за ускоряване на структурната реформа в здравеопазването. Притиснати главно от тежките икономически условия, ръководствата на здравните заведения в страната, ръководствата на общините съвместно с Министерството на здравеопазването поемат реални ангажименти и отговорности за преструктуриране на регионалното и общинското здравеопазване.
На върха на пирамидата в така наречената "регионална" здравна служба в страната стоят именно бившите окръжни болници (сега обединени районни болници) и сродните с тях по големина и по обем на дейност общински болници общо около 35 за страната. Те носят тежестта на медицинското обслужване в своите региони и играят водеща роля в системата за опазване и подобряване на здравния статус на населението сега и в перспектива. Те са първите, които макар и бавно започнаха оптимизиране на структурите си в съответствие с реалните потребности на населението от медицинска помощ и като подготовка за влизането им в бъдещата здравноосигурителна система.
Акцентът на здравното обезпечаване на населението в страната пада освен върху болничната и доболнична първична медицинска помощ и върху специализираната болнична помощ. Тук основно място и роля играят болниците от този тип с регионални, междурегионални и национални функции. Имам предвид преди всичко психиатричните, онкологични, болници за белодробни заболявания и детски болници.
В общия процес на децентрализация в здравеопазването ангажиментите и отговорността на общинските ръководства по отношение на организацията и осъществяването на медицинското обслужване на населението нараснаха неимоверно. До края на 1991 г. общинските бюджети бяха неразделна част от държавния бюджет. С влизането в сила на Закона за местното самоуправление и местната администра253.3 ция, от началото на 1992 г. те бяха изцяло отделени от държавния бюджет.
Този механизъм на финансиране предостави отговорността за осигуряване на ресурси за здравеопазването в компетенциите на общините.
Днес 90 на сто от здравните структури в страната, включително и обединените районни болници, пряко се управляват и финансират от общините, а 10 на сто се финансират от Министерството на здравеопазването и от Министерството на финансите. Така дейността на тези здравни структури е в пряка зависимост от финансовото състояние на общините.
Законодателното отделяне на общинските бюджети от Републиканския със Закона за местното самоуправление и местната администрация изключва засега съгласувателна дейност между Министерството на здравеопазването и органите за местно самоуправление и администрация по ресурсното разпределение в частта му за здравеопазване.
За преодоляване на негативните последици от досегашния начин на финансиране още от началото на своя мандат екипът на министерството е предлагал нееднократно нови принципи и подходи при формиране на бюджета за здравеопазването за 1993 г. като: приоритетно финансиране на здравеопазването, целеви субсидии за специализираните заведения и такива с национално значение, финансиране на болниците на база преминал болен и други, които, струва ми се, са още по-актуални сега, когато сме пред приемането на бюджета за 1994 г., които също съм готов да ви предоставя.
Причините за критичното финансово състояние на здравните заведения в страната са известни и аз ще ги изложа съвсем накратко.
Първо, неопределяне на задължителни минимални разходи на здравеопазването при определяне на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините.
Второ, недостатъчна компетентност и отговорност от страна на част от общинските ръководства при определяне на средствата за здравеопазване и при приемане на общинските бюджети, без да бъдат съблюдавани приоритетите, регламентирани в Закона за държавния бюджет, чл.9, ал.3. 253.4
Трето, прогнозният характер на бюджета в Приходната му част доведе до неизпълнение на предвидените по закона субсидии и невъзможност за изпълнение на – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет.
Четвърто, натрупаните задължения от предходните години и използуваните безлихвени заеми от Републиканския бюджет от общините задълбочиха тежкото финансово състояние на здравните заведения.
Като общ резултат е изключително неблагоприятното влошаване на здравно-демографското състояние на населението. Недостигът на средства за закупуване на медикаменти, консумативи, храна, постелъчен инвентар, за заплащане на отопление и осветление доведе до ограничаване на приема на болни и скъсяване на престоя им, изцяло ограничаване на активния лечебен процес, на процеса на долекуване и рехабилитация на болните. В особено критично състояние са психиатричните и болниците за белодробни заболявания, към които вчера министерството насочи средства за покриване на неотложни нужди.
В критично финансово състояние, независимо от приведените им досега от Министерството на здравеопазването средства, продължават да са и редица обединени районни болници в страната. Цитирам само някои от тях: в Благоевград, Габрово, Силистра, Русе, Ямбол и много общински болници. 253.5 Дами и господа народни представители, общият процес на децентрализация на здравеопазването промени ролята и функциите на националните институции, в това число и Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването осъществява днес глобална политика в областта на здравеопазването и упражнява методични функции и урежда обществените отношения във връзка с опазване на здравето на населението. Здравната политика на министерството е базирана на националните здравни приоритети, някои от които бяха формулирани от предишните екипи на министерството и следвани от сегашния. Други от приоритетите са определени от сегашното ръководство на министерството, а през миналата седмица част от тях бяха приети и от Мисията на Световната банка за здравеопазването.
На основата националните приоритети се подготвят проекти, които се представят пред финансовите органи за одобряване. Такива са: програмата "Фар", Световната банка и други, а някои от тях са и в напреднала фаза на изпълнение. Тези проекти и програми които са ресурсно обезпечени, са втората реална възможност след законите за смяна на системата на здравеопазване от централизирана към здравноосигурителна, осъществяване на реформата в здравеопазването по отделните й направления. Такива са проектите за преструктуриране на спешна помощ в страната, проектът за реформиране на хемотрансфазеологичната мрежа и проектите в областта на профилактиката.
Уважаеми дами и господа народни представители, в заключение, за никого от вас не е тайна тежкото и критично състояние на днешното българско здравеопазване. За много от вас е очевиден фактът, че то струва много както на държавата, така и на гражданите. Към многото и разнообразни проблеми, натрупани с години, и нерешавани в българското здравеопазване, в последните години се прибавят и още едни - финансови. Икономическата примка днес се затяга все по-силно и задушава здравните заведения.
Убеден съм, че само със съвместните усилия на много хора, успели да превъзмогнат политическите си, синдикални и дори лични съображения, могат да променят хала на българското здравеопазване. Здравеопазването няма цвят и то не може и не трябва да бъде арена за политическа полемика. В името на тази НЧ/ВЙ 254.1 цел министерството е готово да сътрудничи с всички добронамерени, конструктивно настроени организации и политически сили.
И във връзка с второто, допълнително устно запитване, госпожа Поптодорова, Ви уведомявам, че извършването на съдебномедицинските и съдебно-психиатричните експертизи е регламентирано с наредба # 5 на Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.
В страната има около 70 лекари по съдебна медицина, разпределени в болниците, назначени с постоянни трудови договори и в съответните здравни заведения. Те извършват съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи, назначавани от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс.
Посочените органи изпращат препис от своето решение за назначаване на експертиза на ръководителя на съответното здравно задеведение, който от своя страна възлага извършването и на конкретния лекар-специалист, в съответствие с това решение. Ръководителят на здравното заведение проверява извършването и оформянето на експертизата. Същият незабавно я изпраща на органа, поискал експертизата, в него посочва съответните данни на експерта, размерът и разходите на експертизата, времето, употребено за нейното извършване, както и разчетната сметка на заведението, по която следва да бъдат приведени възнаграждението и сумата за направените разходи.
От казаното дотук и по действащия сега норматив - наредба # 5, поръчител на такива експертизи са само органите на предварителното следствие, прокуратурата и съдът. Следва да се отбележи, че съдебните лекари досега нямаха право на допълнителни договори срещу заплащане. С влизането в сила обаче на наредба # ... (ще видим кой номер след десет дни) на Министерството на здравеопазването за набиране на извънбюджетни приходи и реда за тяхното разходване здравните заведения могат да получават такива поръчки и от частни лица или фирми, след което по общия ред могат да набират в извънбюджетните си сметки тези приходи и да ги разпределят. Благодаря ви за вниманието. 254.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Съвсем накратко, господин председателю, аз искам да благодаря за обстойния отговор на господин министъра. От него става видно едно, че, така или иначе, докато бъдем в състояние да вкараме в действие една цялостна програма за медицинското обслужване, мерките, които трябва да се предприемат, са икономически. И аз искрено се надявам, че след десетина дни ще имаме повод да си кажем, че все пак има някакъв, макар и минимален, напредък в тази посока.
Господин председателю, аз се обръщам към Вас с молба да ми позволите да задам въпрос към заместник-министър председателя и министър на търговията г-н Карабашев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не бих могъл да Ви разреша, след като не е завършен отговорът на този министър.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Така ли? Извинете тогава, защото се отлага вече от доста време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Гоцев!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателстващ! Господин министре, изслушахме Вашия много обстоен доклад по проблемите изобщо на правораздаването и преразказаната наредба за експертизите.
Сега аз бих искал с няколкото минути, с които разполагам, да Ви задам един конкретен въпрос, по който Ви моля да ми дадете един съвсем конкретен отговор, а не теоретично - какво е положението на болниците в България.
По сведенията, които съм Ви посочил във въпроса, който съм поставил, болницата в град Пирдоп, която обслужва 7 общини, е в трагично състояние. Посочена е цифрата - колко стотин хиляди лекарства не са заплатени, това, че вече в болницата не може да има отопление, защото просто няма кой да го плати, това, че няма линейка, която да отиде да прибере болните от местата, от които трябва да ги прибере - от различните села, това, че в размер на 30 млн. и 220 хил. лева бюджет на общината, са били дадени само 21 млн. и 940 хил. лева. 254.3
Това, което Ви питам съвсем просто, е следното: на мен ми е известно, че бюджетът на това правителство, което ние гласувахме, не дава възможност здравеопазването да бъде гарантирано така, както в една нормална държава може да стане.
Но Ви питам: Вие лично знаете ли състоянието на болницата в Пирдоп? Да отговорите съвсем кратко и просто можете ли нещо да помогнете в тази болница болните да не стоят на студено и в тази болница да има лекарства, с които болните да бъдат лекувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, въпросът е конкретен. Ако бихте могли да отговорите с минимално време?
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гоцев! Ако сте ме слушали внимателно, в предишното си изложение аз подчертах и посочих основните, кардиналните причини за тежкото финансово състояние на болниците.
На Вашия конкретен въпрос имам и конкретен отговор, така че няма да развивам отново въпроса.
Във връзка с Вашето питане работна група от експерти на министерството и регионалния център на "Здравна информация", София, посети болницата, като извърши проверка, при която беше установено следното:
Факти - за осигуряване на медицинското обслужване от 25 хиляди души, в това число от община Пирдоп, и за 35 стационарни легла през 1993 г. община Пирдоп е утвърдила кредит в размер на 29 млн. и 800 хил. лева, което е близо 48,5 на сто от разработения и приет бюджет на общината. През месец ноември 1993 г. са осигурени 22 млн. и 900 хил. лева, или 77 на сто спрямо утвърдения годишен бюджет.
Установено беше недофинансиране спрямо кредита, поради неритмично превеждане на общата субсидия от държавния бюджет за общината и неизпълнение на планираните собствени приходи.
В резултат на това, през последните два месеца са натрупани дългове към доставчиците на лекарства, храна и горива в размер на 2 млн. и 800 хил. лева, част от които - 990 хиляди, са погасени от извънбюджетни източници. Тоест, общината е намерила и алтернативно... 254.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нещо конкретно за тази болница, господин Гугалов?
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: Конкретно: въпреки посоченият недостиг на средства, през 1993 г. се наблюдава тенденция за по-добро медицинско обслужване в сравнение с 1992 г. по отношение на брой преминали болни, среден престой, леглооборот в стационара и други дейности, в пряка зависимост от потърсената и оказана помощ от населението на района. 254.5
Общата оценка на ръководството на общината, на болниците и медицинския съвет е, че разпределителният механизъм на финансовите ресурси не отчита междуобщинските функции на болницата в град Пирдоп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съвсем конкретно, в загуба на време сме.
МИНИСТЪР ТАНЧО ГУГАЛОВ: В изпълнение на решение 402 се извърши разпределение на средства. Пирдоп получи от Министерство на здравеопазването 375 хил.лв. по наредбата за хронично болните. Общинската болница е отправила искане за подпомагане за 1 млн.лв., след като тези средства бяха разпределени вече от Министерство на здравеопазването. В рамките на възможностите, които има министерството, и на базата на събраната информация, ще бъдат подпомогнати допълнително със средства от останалия резерв здравните заведения в най-критично финансово състояние. Надявам се, че ще можем да помогнем и на Пирдоп. Благодаря ви за вниманието.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Ще Ви благодаря, господин министре, ако когато отида в неделя в Пирдоп, видя, че болните са на топло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Сега Вашето лично обяснение е за 2 минути. За 1 минута ще разменим отговори. Госпожа Поптодорова, задайте си въпроса в рамките на по-малко от 1 минута и господин Карабашев ще отговори за 1 минута.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, благодаря. Започвам състезанието. Два елемента във въпроса ми, господин Карабашев.
Първо, каква е съдбата на техниката, която принадлежеше по-рано на клубовете "Компютър" към движението "ТНТМ", тъй като това е електронна техника за стотици милиони левове днес.
Това е общият въпрос.
И частният въпрос: има ли решение по молбата, която Ви връчих преди три мисеца за предоставяне на такава компютърна техника на Природоматематическата гимназия "Иван Гюзелев" в град Габрово? ВТ/ЗТ 255.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може и с "да", и с "не".
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Поптодорова, и аз ще бъда безкрайно кратък. По по-общия Ви въпрос ще Ви помоля да се обърнете към Министерство на индустрията, тъй като то се занимава с евентуално прехвърляните към него пасиви и активи на фондовете по "ТНТМ", а също така някои общини.
По конкретния Ви въпрос мога да кажа, че тъй като фирмата "Алфа М" е към Министерство на търговията, сме влезли вече в контакт с управителя на фирмата, няма никакви пречки тази Ваша молба за бъде удовлетворена и просто подлежи на оформяне това прехвърляне на компютърната техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН КАРАБАШЕВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: С това изчерпахме днешния дневен ред. Заповядайте, 2 минути за лично обяснение.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, за протокола депутатът Христофор Събев, мое недостойнство, по Божия милост архиепископ.
Тази униформа не я нося, както твърдят някои, за да дразня комунистите, а защото от 1980 г. си я нося, четиринадесет години вече и кръстът си го нося и няма да спра да го нося, дори ако ще всички да скочат.
Но за мен беше много интересно и любопитно и разбрах вече, че господин премиерът Беров е и канонист и вече разбира и от църковните въпроси, а може би има решение на Министерския съвет, че аз не съм архиепископ.
Освен това, нали това впрочем показа колко много се страхуват враговете на Бога от всеправославната българска архиепископия, че вече ни отделят голямо внимание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. 255.2
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Впрочем, мина времето... Не, не съм свършил, моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А Вие картата? Аз Ви засичам времето. Още 1 минута.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Добре. Мина времето, когато комунисти решаваха всичко, в това число кой ще е патриарх или владика. Още от 1949 г. Антон Югов, Руси Христозов до секретариата на... (шум и възражение в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Това не е лично обяснение. Това не Ви засяга Вас лично.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Добре. Засяга ме лично следното нещо.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (от място): Процедура! Няма основание за лично обяснение!
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Вижте, недейте, нямате право да ми отнемате думата! Това вече на нищо не прилича! Моля ви!
Искам да обърна внимание, че в момента няма регистриран нито един синод в България. Сега лично с господин Матинчев говорих, той отговаря по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Събев, лично Вас, което обижда, много Ви моля!
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Лично, да! Лично ме обижда това, че казаха, че не сме регистрирани и поради това нещо нямал съм право да ползвам печат. Защо ползва Максим печат, като не е регистриран в Дирекцията по вероизповеданията? Защо ползва печат Пимен като също му отмениха регистрацията? Ето писмото, с което Матанов му отмени регистрацията. (Шум и реплики в залата, единични ръкопляскания от блока на СДС и реплики: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: По този начин, момент само! Само за момент, господин председателю!
Аз съм подал документи през септември, на 9 септември т.г. съм подал документи за регистрация на архиепископията (шум и реплики в блока на СДС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да не си правим номера сега. 255.3
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: ... три месеца, откакто мина по Закона за административното производство, дори не ми е даден отговор. Питам министър-председателя защо той нарушава законите в тази страна. И още много имам да кажа, но ми запушвате устата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, благодаря Ви.
ХРИСТОФОР СЪБЕВ: И аз Ви благодаря, но, извинявайте, това не е редно.(Единични ръкопляскания от блока на СДС) 255.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Съобщения:
Редовно заседание на Анкетната комисия относно българските имоти в чужбина ще се проведе на 1 декември, сряда, от 11,30 ч. в 242-ра зала.
Комисията по земеделието ще проведе своето заседание на 2 декември от 9 ч. в зала 507 на "Дондуков" 2.
Комисията по околната среда ще проведе заседание на 1 декември, сряда, от 9 ч. в зала 411.
Комисията по национална сигурност ще проведе своето заседание на 2 декември, четвъртък, от 10 ч. в зала 510 на "Дондуков" 2.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 1 декември, сряда, от 10 ч. в зала 412 на бул. "Дондуков" 2.
Комисията по радио и телевизия ще проведе своето заседание на 1 декември от 10 ч. в зала 206 на бул. "Дондуков" 2. Закрито заседание на Комисията по радио и телевизия.
Редовното заседание ще бъде на 2 декември от 11,30 в зала 206 на "Дондуков" 2.
Комисията за младежта и спорта ще проведе заседание на 2 декември от 9 ч. в кабинет 521, "Дондуков" 2.
Комисията по жалбите, предложенията и петициите на гражданите ще проведе своето заседание на 2 декември от 11 ч. на бул. "Дондуков" 2, 304-та стая.
Комисията по вероизповеданията ще проведе своето заседание на 2 декември, четвъртък, от 9 ч. на бул. "Дондуков" 2, зала 206.
Поради изтичане на работното време на парламента, закривам заседанието.
Следващото заседание на парламента ще бъде във вторник, 30 ноември, от 15 ч. с дневен ред от единствена точка: второ четене на законопроекта за Националната полиция.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13 ч. и 5 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Руслан Семерджиев
Ведат Сакаллъ