Председателствували: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Кадир Кадир, Йордан Школагерски и Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото народно събрание.
Ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 17 24 ноември.
На 18 ноември народните представители Йордан Куцаров и Дако Михайлов са внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по бюджета и финансите.
На 18 ноември народните представители Атанас Папаризов, заедно със свои колеги е внесъл Законопроект за реда за преоформяне на неиздължените кредити, ползвани до 31 декември 1990 г. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия.
На 19 ноември народните представители Рашко Рашков и Фидел Косев са внесли проект за решение за налагане на мораториум върху по-нататъшното отдаване под наем, аренда и други от общините на обектите за социален туризъм, стопанисвани от Българския туристически съюз до влизането в сила на Закон за спорта. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията ВТ/НП 202.1 по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Комисията за младежта, спорта и туризма.
На 22 ноември Рашко Рашков с група народни представители е внесъл Законопроект за спорта. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията за младежта, спорта и туризма, Комисия по бюджета и финансите, Икономическата комисия, Комисията по административно-териториално устройство и местното самоуправление.
На 24 ноември Министерският съвет е внесъл Законопроект за ратифициране на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Беларус. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по външната политика и Комисията по национална сигурност.
Общо в този едноседмичен период са постъпили пет законопроекта и проекти за решения.
Преди да пристъпим към програмата за дневния ред, искам да ви запозная с молбата на народния представител Фидел Косев, който се позовава на парламентарната практика и се обръща към Народното събрание да бъде освободен от членството си в Постоянната комисия по здравеопазването, тъй като това е третата комисия, в която той работи. Освен в нея участвува в работата на Комисията за младежта, спорта и туризма, като заместник-председател, и в Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Моля да гласуваме това предложение, това искане на народния представител. Моля, гласуваме за освобождаването на господин Фидел Косев от член на Комисията по здравеопазването. Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители, за - 140, против - 13, въздържали се 12 народни представители. Честито на господин Фидел Косев!
Програмата за работа на Народното събрание в периода 24 ноември - 3 декември ви е раздадена. Моля, гласувайте за тази програма.
Гласували 179 народни представители, за - 179, против - няма, въздържали се - няма. Странно, но се приема с консенсус.
Има едно предложение от госпожа Елена Поптодорова (шум и възгласи в залата), точка първа да бъде освобождаване на председателя на Постоянната комисия по вероизповеданията на Народното събрание. В момента тази точка не може да се постави на гласуване, 202.2 тъй като продължава процесът на консултации по въпроса при председателя на Народното събрание. Моля Ви се, госпожа Поптодорова. Да направите уточнение? Добре, заповядайте.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз искам да направя едно уточнение, което надявам се ще промени становището, което току-що изразихте. И то е, че в никакъв случай предложението ми за промяна на председателя или по-скоро не за промяна, а за освобождаване на председателя на Комисията по вероизповеданията няма отношение към общия разговор между парламентарните групи за ръководствата на комисиите. Аз не твърдя кой трябва да заеме това място. Аз само настоявам и то в името на здравия разум час по-скоро да се отпуши две години вече задръстената работа на комисията. И аз се надявам че вие ще разберете добре следния аргумент, който е само един от многото.
Не е възможно един човек за две години да получи около 100 000 лева като председател на комисия, която не е свършила работа за две пари.
Тъй че, господин председателю, не става дума за квоти, не става дума за разделяне на председателски места между отделните парламентарни групи. Става дума просто и кратко за ефективност и достоверност. За съжаление, в лицето на сегашния председател на комисията ние имаме един абсолютно недостоверен човек. Българският парламент и българските политици са заинтересовани да доказват своята достоверност. Аз не мога да искам от вас каквото и да било решение по отношение на господин Иван Куртев, който също така е недостоверен с твърденията си вчера във вестник "Демокрация" относно форума на Социнтерна, тъй като не само Форума прие БСП, господин Куртев. Даже господин Никола Койчев прие, който се завърна вчера от Любляна, от заседание на Форума.
Тъй че аз не третирам недостоверността като цялостно явление в днешния политически живот на България. Но моля, настоятелно моля лично Вас, да направите минималното, което зависи от личната Ви воля, да се внесе малко здрав разум в единствената по рода си комисия, която, пак повтарям, за две години не е свършила за две пари работа, в замяна на което българският данъко202.3 платец е изплатил 100 000 лева на нейния председател за тези две години. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожа Поптодорова, в 16,05 часа Ви каня на консултации в моя кабинет по този въпрос. (Ръкопляскания в залата)
Сега започваме работа по дневния ред.
Първа точка -
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДПАЗНИЯ КОНКОРДАТ.
Заповядайте, господин Джеров, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря за дадената ми дума.
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители, когато човек започне нещо, би трябвало да върви и към завършване на съответното дело. Имам предвид, че Великото народно събрание през лятото на 1991 г. сложи началото на търговското законодателство на нашата страна, след като то съществуваше и през 1950 г. беше изцяло отменено.
Великото Народно събрание гласува, ако мога да кажа така, първата част на Търговския закон. Тази първа част обхвана търговците, търговските дружества и трябва да признаем, че в това време от 1991 г. досега, този закон показа, че действително е добър, независимо от това, че гласуването на следващите части ще наложи някои малки промени, които са включени в дневния ред на Народното събрание.
Още тогава стана дума, че след като започваме нещо, ние трябва да го продължим и трябва да минем и към търговските сделки, трябва да минем и към несъстоятелността и свързания с нея проблем за предпазния конкордат.
За съжаление, поради трудността по изработването на нормите на търговското право, съставките на търговското законодателство, нещата много се забавиха. Но това е един обективен факт, защото твърде малко хора вече в България са в състояние да създадат онова, което е необходимо за завършване на нашето търговско законодателство. 202.4 При това положение проблематиката, свързана с търговските сделки предстои да влезе в пленарната зала. Също така евентуално ще влезе в пленарната зала и частта относно търговската несъстоятелност. Те са минали през първо четене на нашето Народно събрание.
Остана невключен в първо четене Законопроектът за предпазния конкордат. Това е един самостоятелен законопроект, една самостоятелна част, независимо че тя пряко е свързана с търговското законодателство.
Проектозаконът е внесен от Министерския съвет и е разгледан от Законодателната комисия.
Предпазният конкордат е една много интересна правна област, както казах, свързана с търговското право. Внесеният законопроект в рамките на немного текстове, на 70 текста, цели да уреди въпросите, свързани с тази материя. Проектът на закона ще запълни една празнота, оставена от законопроекта за несъстоятелността и на търговците-длъжници и ще създаде възможност да се опитат да се оздравят съответните предприятия, без да минат през съответната процедура за обявяване на несъстоятелността.
Законът според Законодателната комисия, според членовете на Законодателната комисия, съобразно становището на юристите, които са имали поглед, е добре изготвен, отговаря на всички изисквания, той добре лежи в областта на търговското право и ще бъде съставка и добре пасваща съставка към частта за несъстоятелността.
Законодателната комисия е дала своя доклад на 3 ноември 1993 г., в който тя предлага на уважаемите народни представители да гласуват този законопроект на първо четене, като приемаме, че то е в съответствие с Конституцията, съответствува на принципите на търговското законодателство на европейските държави и той ще създаде една база, която ще ни даде възможност за завършване на търговското законодателство.
Предлагам на уважаемите народни представители след дебатите да гласуват на първо четене така предложения законопроект. Благодаря ви. ВТ/КТ 203.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров. Кой желае да вземе думата? Госпожа Миленкова, заповядайте.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, уважаеми колеги! Бих искала да посоча няколко цифри, които говорят за значението на закона, който обсъждаме.
Закон за предпазния конкордат в България е приет през месец март 1932 г. и е действувал до 1952 г., когато е отменен със Закона за задълженията и договорите. В годината на приемането на закона в България в несъстоятелност са обявени 38 длъжника, а през процедура на предпазен конкордат са преминали 89 длъжника или два пъти и половина повече.
През 1939 г. производствата за несъстоятелност са 33, а за предпазен конкордат - 174 или 5-6 пъти повече.
Настоящият закон ще даде възможност да бъдат предотвратени немалък брой случаи на фалити и да бъдат заздравени предприятия, за които има перспектива за възстановяване на нормалната производствена и търговска дейност. Длъжникът има интерес да ползува процедурата на предпазен конкордат, защото тя води до спасяване на неговото предприятие. Ще посоча обстоятелството, че кредиторите също имат интерес от това. Защо? Какъв е техният интерес?
При несъстоятелност кредиторите удовлетворяват само една нищожна част от вземанията си, която зависи от получената от ликвидацията на длъжниковото имущество сума. Статистиката показва, че това е около 5 на сто от размера на дълговете. При предпазния конкордат кредиторите се удовлетворяват поне наполовина от размера на задълженията към тях.
На трето място, но не на последно по значение, интересът е и обществен, защото в спасеното от фалит предприятие се запазват работните места. Резултат, който е твърде положителен, като имаме предвид безработицата понастоящем.
Като общ недостатък на проекта е, че той преповтаря в голяма степен старият Закон за предпазния конкордат, който е бил създаден за една друга икономическа реалност. 203.2
Съвременните законодателства са намерили по-модерни решения на определени въпроси, свързани с предпазния конкордат, и аз ще направя десет предложения, които вероятно няма да изчерпят всички възможности, свързани с осъвременяването.
На първо място, инициатор на предпазния конкордат според проекта може да бъде само търговец, който е спрял или се намира в непосредствена опасност да спре плащанията, когато това би било основание за обявяването му в несъстоятелност. В проекта не са посочени такива длъжници, за които процедурата на предпазния конкордат е неприложима. Струва ми се, че би било разумно от кръга на длъжниците, които могат да се възползуват от процедурата, да бъдат изключени застрахователните компании и банковите институции или за тях да бъдат предвидени специални правила, най-малкото си заслужава да се помисли върху този въпрос.
На второ място, обсъждане изисква и идеята на определен брой кредитори при определени условия да се даде инициатива да сезират съда с искане за сключване на предпазен конкордат. По този начин би могло да се предотврати умишлен фалит, предизвикан от длъжника, още повече, че според чл.21, т.4 от проекта, когато длъжникът недобросъвестно е забавил подаването на молба за откриване на производство за предпазен конкордат, съдът отказва откриването му. Ако кредиторите могат да бъдат инициатори на производството, длъжникът би бил лишен от възможност умишлено да забавя предпазния конкордат. Така например при производството по реорганизация по Глава единадесета на Федералния кодекс на несъстоятелността на Съединените щати освен доброволното започване на процедурата по реорганизация, което означава по молба на длъжника, е предвидено и принудително започване на производството от кредиторите.
Субект на инициативата според Федералния кодекс би могъл да бъде един-единствен кредитор, в случаите, когато общият брой на кредиторите не надвишава 12. В останалите случаи молбата за реорганизация трябва да се подаде поне от трима кредитори, чиито вземания са безспорни, необезпечени и на обща сума не по-малко от 5000 долара. Кредиторите имат това право при условие, че длъжникът принципно не плаща задълженията си на падежа им или когато през последните 120 дни преди подаване на молбата 203.3 е назначен попечител на съществена част от имуществото на длъжника. 203.4
Трето. Ако се предвиди възможност за започване на процедура за предпазен конкордат принудително, по молба на кредиторите, то разумно би било тази възможност да се изключи по отношение на общини, селски стопани, които са с цикличен характер на производството, както и срещу организации с идеална цел.
В проекта е предвиден само един случай, различаващ се от правото за започване на предпазен конкордат от длъжника и то се отнася до неговите наследници, което обаче е в хармония със залегналия в проекта принцип.
Четвърто. В молбата до съда, според проекта, длъжникът трябва да направи предложение за заплащане поне на половината от задълженията, както и да посочи пълно или частично обезпечение на обещаното плащане.
Въпросът с обезпечението е твърде съществен. Той определя ефикасността на института.
Чрез предпазния конкордат от кредиторите се иска отказ от част от техните вземания и онова, което им се дава в замяна, за да ги склони към сключване на предпазен конкордат и обезпечаването поне на обещаните плащания.
Ето защо, може би законът трябва да даде минимална долна граница на частичността на обезпеченията, за да не се стигне до загубване на ефекта от процедурата, защото правният интерес на кредиторите се измерва не с размера на вземането, а с размера на обезпечението.
Като се има предвид чл. 52, ал. 4 от проекта, то минималната граница на обезпечението по чл. 12, ал. 1 би следвало да бъде "две трети от стойността на вземането".
На пето място, струва ми се също, че законът следва да бъде допълнен с изискване за посочване на краен срок за плащане на минималната квота от задълженията на длъжника, като на съда се даде възможност да преценява целесъобразността на този срок или пък самият закон трябва да посочи един разумен срок за изпълнението на задължението за плащане.
Шесто. Особено внимание заслужават разпоредбите на проекта, чл. 16 и 44, които предвиждат задължения за съда "да предприема необходимите мерки за предотвратяване на всяко изменение в имуМС/ЗТ 204.1 щественото състояние на длъжника, което би ощетило кредиторите му".
Така съдът по всяко време на производството може служебно или по искане на довереното лице, или на който и да е от кредиторите да постанови ограничение върху правото на длъжника да се разпорежда с имуществото си, да поема нови задължения, или да сключва сделки на кредит, както може да измени или отмени изцяло сключени вече такива.
Питам се дали в условията на пазарна икономика би следвало съдът да разполага с възможност за изменение или отмяна на сключени вече договори по служебен почин и дали в случая се касае до отмяна или до прекратяването на договорите.
Седмо. Бих предложила в закона да се предвидят стимули за трети лица за предоставяне на кредити на длъжника за възстановяване на дейността му.
Това би било от особено значение, като се има предвид, че в повечето случаи онова, от което се нуждае най-много длъжникът, за благополучния край и излизането от състоянието на неплатежоспособност, това са средства.
Би могло например вземането от необезпечен кредит, предоставен на длъжника в рамките на обичайната търговска дейност, след образуването на производството за предпазен конкордат автоматично да придобие привилегия пред кредиторите от преди подаването на молбата за предпазния конкордат.
В проекта понастоящем нещата са уредени точно по обратния начин - виж чл. 44 и чл. 46. А това, от което се нуждае наймного, както вече казахме, в този момент длъжникът, са именно средства. От това той има най-голяма потребност.
Осмо. Изказвам също опасението, че предложеният ни проект страда от недостатъка, от който страда и частта на Търговския закон за несъстоятелността.
Тъй като проектът е насочен към уредбата, предимно на предпазен конкордат на едноличен търговец, докато в нашата икономика имат превес онези стопански субекти, които не са еднолични търговци.
Не следва ли тогава в закона да има една по-обширна регламентация на по-сложната процедура на предпазен конкордат, касаеща големите стопански субекти? 204.2
Девето. Колеги, в проекта на четвъртата част на Търговския закон, наречена "Несъстоятелност" липсва нормативно определение на понятието "маса на несъстоятелността".
Считам, че там трябва да се направи съответното допълнение, като в настоящия закон се създаде уредба, която да посочва, че имуществото, което е придобито след подаване на искането за откриване на производство за предпазния конкордат не става част от масата на несъстоятелността.
Това е особено важно при тая процедура, чиято цел е да съживи търговската дейност, а не да я ликвидира.
И на десето място, искам да обърна внимание, че при обсъждането на проекта в Законодателната комисия, бях изказала становище, че следва Законът за предпазния конкордат да стане част от Търговския закон и да влезе в сила едновременно с частта за несъстоятелността.
Без да изоставям идеята за кодификация, смятам, че е по-разумно настоящият закон да влезе в сила час по-скоро, още преди да бъдат разгледани другите части на Търговския закон, като в преходните разпоредби трябва да се уредят случаите със заварените производства по несъстоятелност по уредбата, съобразно Указ 56.
Струва ми се, че стопански оправдано би било тези производства да бъдат спряни, примерно за един или два месеца, в който период да се даде възможност на длъжниците да подадат молба за предпазен конкордат и ако тя не бъде подадена в съответния срок, то тогава да продължат производствата за фалитите.
От лично извършена справка в окръжен съд, съм установила случай на производство за обявяване на фалит на предприятие, чието наименование по обясними причини няма да съобщя, което в същото време понастоящем произвежда и намира широк пазар у нас и в чужбина на своята продукция. Но ако ние не регламентираме възможност за правните субекти, които вече са в процедура по обявяване в несъстоятелност да се възползват от Закона за предпазния конкордат, то ние бихме ги лишили от една възможност, която ще дадем на всички след приемането на закона. 204.3
Като имаме предвид колко тежко болна е нашата икономика и как се нуждае от оздравяване, аз се обръщам към вас с молба да помогнем за по-бързото й възстановяване с бързи действия по приемането на обсъждания законопроект.
Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от отделни депутати в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Миленкова.
Други изказвания? Господин Костя Караиванов.
Заповядайте! 204.4
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Днес обсъждаме на първо четене един от фундаменталните закони на икономическата реформа в България - Законът за предпазния конкордат. Този закон е тясно свързан с част четвърта на Търговския закон, уреждаща несъстоятелността, която предстои да приемем.
По своята същност предпазният конкордат представлява едно съдебно производство, което цели избягване на несъстоятелността. Всъщност това е опит да се сключи при определени условия под контрола на съда едно споразумение между длъжника и част от неговите кредитори за уреждане на техните отношения, без обявяване на длъжника в несъстоятелност и със запазване на неговото предприятие.
А защо казах в началото, че това е един от фундаменталните закони на икономическата реформа в България? Просто защото сега за всички е ясно, че сериозна икономическа реформа в България не може да се извърши без структурна реформа. Под каквито и форми да се извърши тази структурна реформа, тя неизбежно ще е свързана с един продължителен процес на трудности за предприятията. Не всички предприятия ще успеят лесно да преодолеят тези трудности. За много от тях ще възникнат затруднения, които ще ги накарат за по-малко или по-голямо време да преустановят плащанията към своите кредитори. Според мен държавата би постъпила безотговорно, ако остави на тези предприятия само един единствен изход - обявяване в несъстоятелност и ликвидация. Всяка държава, която мисли отговорно за своята икономика, би погледнала на нещата по друг начин.
Със Закона за предпазния конкордат именно на такива предприятия се дава една възможност да избегнат обявяването в несъстоятелност и всички отрицателни последици от нея чрез сключването на едно споразумение с кредиторите под контрола на съда. При това, това споразумение е от взаимен интерес и от интерес на длъжника, и от интерес на кредиторите.
Каква е ползата за длъжника е ясно. Чрез производството за предпазния конкордат в типичния случай длъжникът постига едно частично опрощаване на своите задължения. От друга страна, РД/ЗТ 205.1 той избягва обявяването в несъстоятелност и ликвидирането на предприятието и като търговец се спасява от всички изключително неблагоприятни последици, свързани с несъстоятелността за понататъшната си търговска дейност. Каква е обаче ползата за кредиторите? На пръв поглед кредиторите нямат някакъв интерес да опрощават част от задълженията на длъжника и изглежда логично те да искат да се премине веднага към ликвидация и към събиране на техните вземания.
Статистиката обаче сочи, както беше вече посочено от колежката Миленкова, че при обявена несъстоятелност и ликвидация на предприятието, така наречените "хирографарни кредитори" или кредитори, които са непривилигировани успяват да съберат около 5-10 на сто от своите вземания. Това е така, защото след като се стигне до обявяване на длъжника в несъстоятелност, обикновено една голяма част от неговото имущество не е вече в неговия патримониум. Освен това самото производство по несъстоятелността е доста дълго, понякога трае с години и не на последно място, това е едно скъпо производство. Една голяма част от имуществото на предприятието често отива за покриване на разноските по производството.
Какво печелят кредиторите с производството по предпазния конкордат? Те наистина опрощават част от своите вземания. Обикновено тази част е около 50 на сто. Но за останалата част те получават обезпечение от длъжника, че те же получат тези вземания. Освен това при производството за предпазен конкордат и след утвърждаването на споразумението от съда те се ползват от изпълняемост на своите претенции спрямо длъжника. Това значи, че ако длъжникът се отклони от задълженията си по споразумението за предпазния конкордат, на базата на постигнатия конкордат всеки кредитор има възможност да иска принудително изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист. Това са сериозни предимства за кредиторите и данните, които бяха посочени за времето след приемането на Закона за предпазния конкордат в България на 29 март 1932 г. убедително сочат, че кредиторите и длъжниците предпочитат именно този път, а не пътя на несъстоятелността. 205.2
Кои са основните моменти в законопроекта, принципните положения?
Според законопроекта може да иска предпазен конкордат търговец, който е спрял или е в непосредствена опасност да спре своите плащания. Компетентният съд е съдът, който е компетентен да обяви несъстоятелността. Според проекта за част четвърта на Търговския закон, това е съдът по регистрацията или окръжният съд на седалището на съответния търговец. От момента на подаване на молбата до прекратяване на производството не може да се правят искания за обявяване на търговеца в несъстоятелност. Нещо повече. Дори да е направено такова искане то се спира, ако не е открито производството по несъстоятелността и производството по несъстоятелността се спира до приключване на производството за предпазния конкордат. В производството по предпазния конкордат участват само непривилигированите, хирографарните кредитори. То не засяга привилигированите кредитори, които могат да съберат вземанията си по общия ред за привилигированите вземания.
Предпазният конкордат, като принцип, дава еднакви права и възможности на всички засегнати от него кредитори. Длъжникът трябва да предложи най-малко 50 на сто от цялата стойност на своите задължения, предмет на конкордата, както и пълно или частично обезпечение.
Накрая съдът е длъжен служебно да вземе мерки, за да предотврати всякакво изменение в имущественото състояние на длъжника, което би увредило кредиторите. Съдът дори може да наложи ограничения в правото на длъжника да се разпорежда със своето имущество. Все в същата насока съдът може да назначи и доверено лице, което да упражнява надзор над работата на длъжника и да подпомага съда в неговата работа по конкордата. При точно определени условия съдът може и да откаже започването на това производство. Това е така, защото предпазният конкордат е една привилегия само на добросъвестните длъжници, не и за тези, които поради лекомислие и самонадеяност са довели нещата в своята търговска дейност до това незавидно състояние, не и за тези, които вече са изпадали в несъстоятелност и от производството по несъстоятелността са останали неудовлетворени кредитори. 205.3
Накрая трябва да се отбележи, че кредиторите са пълноправни участници в цялото производство и предпазният конкордат може да се одобри от съда само ако мнозинството от кредиторите са гласували за него. От този принцип е допуснато само едно изключение, ако с предложението си иска не опрощаване на вземанията, а само отсрочка на плащанията до две години. Тогава съдът може да утвърди този конкордат и без съгласието на кредиторите.
Може би между първото и второто четене ще възникнат доста спорове именно по този член.
Накрая, след утвърждаване на споразумението от съда, то подлежи на изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Уважаеми колеги, в своите принципни постановки законопроектът може да бъде подкрепен. Той е един необходим законопроект. И аз ви призовавам да го подкрепите на първо четене.
Не е така обаче с редакторската работа по законопроекта. Много от текстовете се нуждаят от сериозна редакторска намеса и в това отношение ще има работа Законодателната комисия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Караиванов. Нека министърът на правосъдието да вземе думата, тъй като има спешна работа.
МИНИСТЪР ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Позволете ми най-напред да кажа едно изречение, което е молба към Законодателната комисия. Нашето министерство има парламентарен секретар, който е всеки ден в парламента. Моля ви, не ме карайте да участвам в рали и когато при мен има чужденци, да бягам в парламента.
Но аз се радвам, че макар и така, е внесен в пленарната зала този законопроект. Искам да кажа няколко неща.
Той е работен под ръководството на колегата Неделчев, който дойде с мен и е горе в ложата, защото е заместник-министър и с участието на, започвам нарочно с имената: на покойния мой предшественик д-р Мишо Вълчев, който беше тогава живият наш най-добър специалист по търговско право, д-р Горанов, проф. Риис и цял екип на Харвардския университет. Така че от мозъчна гледна точка той е обмислен доста сериозно и обстойно. 205.4
Аз го внесох в Министерския съвет и в Министерския съвет бяхме единодушни, че той е много важен. Позволете ми малко пообстоятелствен да бъда върху това - защо е нужен на България за госпожите и господа народните представители, които не са юристи.
Очевидно е вярно това, което напоследък в медиите се излъчва от всички страни, че не може реформата да върви, ако не минат така наречените "фалити". Аз не виждам колегата Джеров дали е тук, говорихме преди време с него, аз имам една молба към народното представителство: вие да гласувате раздела за така наречения "фалит" или несъстоятелност в Търговския закон, като прескочите материята за сделките и след това се върнете към нея. Защото нито нашият Министерски съвет, нито който и да е, може да премине към ефективни действия за ликвидиране на фирми, които са в лошо състояние, не е важно дали са били държавни или сега са ЕОД и т.н., без да установи съответната несъстоятелност или фалит. А без това стопанска България не може да върви напред. 205.5 Това го казвам във връзка със законопроекта за предпазния конкордат, който е нещо, за което говорих на юбилейната сесия на Българския външнотърговски арбитраж, на която ме покани проф. Живко Сталев и чужденците посрещнаха много радостно това, че имаме такъв законопроект.
Най-общо казано, предпазният конкордат е преди фалита. От морална гледна точка, това е нужно, за да се даде последна възможност на този търговец или това предприятие да се освободи от задълженията си по един приличен начин.
Току-що беше при мен израелският посланик, с когото говорихме за търговия и понеже аз съм от старото поколение, искам да кажа - винаги е по-важно и от морална, и от стопанска гледна точка, кредиторът и дебиторът да се разберат помежду си, примерно казано, вместо 2000 лева, които дължи и не може сега да ги издължи, той да му плати 1000 лева ефективно, чрез едно споразумение, вместо да се размотават по съдилища, включително и Международният търговски арбитраж.
Извинете, че така елементарно го обяснявам, но така стоят нещата.
Разбира се, законопроектът, когато го обсъждате, ще видите, че има и съдебен контрол, утвърждава се от съответния съд, както щете го назовете, но споразумението, което приключва евентуалните спорове и тук искам отново да намеся още нещо, с което вие се занимавате и, дай Бога, да се занимавате и в следващите дни. Понякога съдебната система бавно работи не защото съдиите са чак толкова лоши. Казвам "чак", защото има и слаби съдии. Това е истина. Просто защото призовкарите, извинете за вулгаризма, но те не си вършат работата. И едно дело може да се отлага 6 - 7 - 10 пъти, защото призовкарят не е връчил призовка. Ако предпазният конкордат стигне до съда с такова споразумение, ще се освободят от задълженията си дебиторите, кредиторите ще получат сума, ефективна, която като се върти чрез олихвяването... Мисля, че не е нужно по-нататък да продължавам, ще съживи стопанският оборот и съдилищата няма да се затрупват с безконечни и излишни спорове. Тъй като се предлага на първо четене, аз чух последните фрази на колегата, предполагам, че ще има спорове и е нужно да има спорове, но аз ви моля да го приемете на първо ВЙ/ВЙ 206.1 четене и всички забележки, които направите, ние ще ги обсъдим в министерството, а вие - в Законодателната комисия.
Искам да приключа с това, което може би не всички от вас знаят вече - със становище на Министерския съвет Съветът по нормативни актове към Министерския съвет се премахна. Цялата законотворческа дейност засега е съсредоточена в Министерството на правосъдието - Законодателен съвет, и аз, като министър на правосъдието, подписах продължение на договор с Харвардския университет, който работи по този законопроект, така че всичко, което вие прецените, че трябва да обсъждаме отново, ние ще го обсъждаме сериозно и ще го върнем в Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин министър.
За изказване - господин Орсов.
Господин Орсов, вашата Парламентарна група разполага с 12 минути. Да не говорите 15 минути...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин министре!
Аз ще се вместя във времето, което остава за нашата парламентарна група.
Преди да започна по закона обаче, искам да изразя недоволството си от това, че министрите на търговията и на промишлеността не присъстват в залата, когато се обсъжда един такъв закон, пряко отнасящ се до техните ведомства и с голямо значение за техните ведомства.
Присъединявам се към казаното от моите колеги, че това е основен закон, върху който в продължение на десетилетия ще се развива стопанската дейност в страната.
Искам обаче да изразя своето учудване от факта, че мозъчният тръст, за който стана дума - Харвардският университет, който е подготвил този закон, се е задоволил да препише закон от 1932 година - Законът за предпазния конкордат. Ако това са възможностите на въпросния тръст, по-добре да не го ползваме.
Направил съм справка текст по текст на внесения закон със закона от 1932 година и калкулаторът установи, че около 80 на сто от текстовете са дословно преписани от стария закон
206.2 от 1932 г., като при това някои от формулировките от стария закон са далеч по-добри от онова, което е преписано. (Шум и реплики в залата) Преписани са дори и старите терминологии от преди 60-70 години, като например изразът в член 32, ал. 1, където е казано: "Договор за наем на работна ръка", каквото нещо в страната отдавна няма.
Не бих се спирал на този въпрос, ако преписването от старите закони не беше рецидив. Първият случай, който влезе в пленарната зала, беше част четвърта на Търговския закон, който беше преписан от Търговския закон от 1897 г. Сега това е втори случай. Трети случай стои готов за разглеждане от комисиите и това е Законът за имуществото, собствеността и сервитутите.
Преписването на старите закони и прилагането им към днешните условия в страната има редица неблагоприятни последици. Аз ще се спра само на две от тях.
Първото е, че тези закони, от които се преписва, са били правени при други социални, икономически и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Орсов, Вие се отклонявате от темата. Обсъждаме законопроекта за предпазния конкордат. Оставете Закона за тютюна, Закона за търговския... кой откъде е преписан...
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Точно това правим, господин Кадир и бих Ви помолил да не ме прекъсвате. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Аз Ви моля, Вие се отклонявате от темата. (Шум и реплики в залата)
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Та ставаше дума за преписването от старите закони.
Преписването от тях има редица неблагоприятни последици, тъй като във времето, когато са били създадени, днешните социални, икономически и технологически условия в страната не са налице и приложени към днешните условия, те не могат да дадат положителни резултати.
Конкретно за Закона за предпазния конкордат: две са главните неблагоприятни последици, които ще бъдат налице или са налице и се стига до тях само поради това, че законът е преписан дословно от стария закон от 1932 г. 206.3
Първото от тях е, че внесеният закон за предпазния конкордат не е съобразен със съществуващите огромни държавни предприятия, които имат жизнено значение за икономиката на страната. Не са съобразени с член 18 от Конституцията, където в редица случаи е предвиден държавен монопол върху определени стопански дейности.
Второ, центърът на внесения Закон за предпазния конкордат е едноличният търговец така, както е в закона от 1932 г., но при днешните условия не едноличният търговец, а дружествата са онези, които са от значение за икономиката на страната, тъй като те са първо, повече на брой и, второ, с много, много поголямо значение за икономиката на страната, отколкото едноличните търговци. 206.4 Това, което казвам, не означава, че няма да подкрепя на първо гласуване този законопроект. Казвам го, за да обърна внимание и на Министерството на правосъдието при работата му върху законодателствата, че тя, тази работи, не може да се ограничава с преписването на старите закони и, второ, за да обърна внимание върху необходимата много сериозна работа между първото и второто гласуване на този законопроект, което и Законодателната комисия, и други постоянни комисии на Народното събрание трябва да извършат, за да стане този закон съобразен с днешните условия в страната.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви и аз, господин Орсов.
ЙОРДАН ГАНЕВ (от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Реплика ли? Господин Ганев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Орсов, аз бих искал да Ви обърна внимание на едно нещо. За Вас преписването на старите закони е нещо, което подлежи на критика, а за мен е един плюс. Защо? Защото специално в търговското право нашето законодателство, старото ни законодателство беше на голяма висота. И ако този мозъчен тръст, за който спомена министър Корнажев, е приел този Закон за предпазния конкордат, това значи, че действително той е бил налице.
Сега друг е въпросът вече за някакво осъвременяване, защото 50 години не е малък период. Но аз Ви моля, когато правите такова нещо, да правите конкретни предложения. Само тогава ще има значение.
А що се отнася до това - за преписването, мисля, че е плюс, а не минус.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Който не иска да преписва, може да създава законопроектите...
Имате думата, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз се чувствувам задължен да приканя почитаеСД/КТ 207.1 мото събрание да приеме на първо четене този закон, толкова повече, защото това е и още един мой ангажимент, свързан с факта, че той беше изработен от Съвета по нормативните актове по време на моето правителство и аз съм доволен, че той беше изработен така добре.
Във връзка с казаното от господин Орсов аз не мога, освен да изкажа надеждата, че друг път подобни резили в Народното събрание ще бъдат по-редки. Защото действително малко резилящо за това почитаемо събрание звучи излагането на такива невежествени твърдения относно закон, който урежда основни правила на материята на търговското право.
Това, което бих молил почитаемото събрание да вземе предвид обаче е, че, първо, обзалагам се, че повече от 80 на сто от текстовете на стария закон са възпроизведени в настоящия. И това е съвършено редно, защото институтите, за които става дума, са установени от практиката и са разработени в теорията в продължение на един дълъг период от време, който значително предхожда както закона до 1932 г., така и много други закони и би могъл да бъде търсен някъде назад, в началото на 19 век, когато са направени първите сериозни квалификации на гражданското право.
Разбира се, незнанието на този факт е нещо, което може да бъде извинено при една професионална некомпетентност на изказващия се депутат. Това, което обаче има голямо значение, е да се отбележи още и фактът, че подхвърлените идеи не би трябвало да заблуждават почитаемото събрание. Очевидно е, че целта на този закон е да уреди отношения, които са свързани с качеството на търговци на такива правни субекти, които ще се развиват не само в настоящия момент, но и за много години напред по силата на българското материално право.
И това, което е особено съществено в случая, е, че възражението за това, че този закон не бил съобразен с наличието на големите, съществуващи понастоящем правни субекти в нашата икономика, е възражение съвършено неадекватно най-малко по две причини. Първата от тях е, че подобен тип разпоредби и подобно третиране на материята на предпазния конкордат е абсолютно необхо207.2 димо в настоящия момент именно с оглед на наличието на колосалните финансови затруднения на по-голямата част от стопанските субекти в страната.
На второ, но не и по значение място би следвало да се има предвид и фактът, че в материалното право и в търговското право на всички цивилизовани страни в момента излишно е да обяснявам вам, че размерът на стопанските субекти в други държави в момента би могъл да бъде значително по-голям от този на нашите. Достатъчно е да съпоставите примерно един гигант, какъвто е българският "Кремиковци" с един гигант като правен субект, какъвто представлява, да речем, "Роолдът шел", за да разберете пълната несъстоятелност на подобни, изсмукани от пръстите аргументи.
Но във всеки случай, когато вие правите своята преценка относно необходимостта да бъдат въвеждани някакви допълнителни изисквания, корекции, изменения и прочие в настоящия законопроект, моля да имате предвид и едно друго основно обстоятелство. В настоящия момент този парламент е в състояние да свърши много малко полезни неща. Едно такова полезно нещо евентуално би могло да бъде, ако той, разбира се, успее да го направи, гласуването на такива закони като Закона за предпазния конкордат, или може би единствено на Закона за предпазния конкордат, след като вече е влязъл в залата.
Ето защо, дами и господа, моля ви, ако имате отношение към съдбата на българската икономика, помислете за предложения, които, без да затлачват работата по закона, биха могли да бъдат такива, че да дадат възможност поне той да бъде още приет от този парламент, който и без друго вече си отива.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Други? Господин Сталийски, Вие понеже познавате и старото законодателство... Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Когато аз следвах, по мое време имаше слаби асистенти, но нито един неграмотен.
За голямо съжаление се развива тезата, че Законът за предпазния конкордат, който е законопроект, бил една рецепция или много неща са били преписани от стария закон. Аз ви моля, 207.3 понеже тук има големи "специалисти" по вещно право, да отворите Закона за собствеността и да видите колко текстове, като почнете от прокацио кондукцио оперис, като стигнете до института на собствеността с рецепти от римското право.
Ако тръгнем по тази логика да отричаме всичко, което е останало от римското право, ние няма да имаме гражданско право.
А на господин Орсов ще му кажа, не знам дали знае немски, предполагам, че не, защото той е фашистки език, да отвори Ханделсгезецбух, който е 206 години преди това, и да се научи на елементарни неща.
Благодаря. (Единични ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Господин Орсов, имате думата. Може би след неговото изказване ще гласуваме закона.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз няма да се спирам на личните нападки от нетрезви политици. Ще кажа само, че внасянето на Закона за предпазния конкордат стана в голяма степен благодарение на настояването, което Парламентарният съюз за социална демокрация направи по време на приемането на част четвърта от Търговския закон на първо гласуване тук, в Народното събрание. (Шумна реакция в блока на СДС: "Е-е-е!", реплики) Онези, които не си спомнят, могат да проверят стенограмите. 207.4
И, второ, нямам нищо против преписването, но преписването от адекватните закони. И ако някой тук се позовава на това, че преписването от законите от 1932 г. и отпреди 200 години било добро, искам да му напомня, че в момента в тези държави, от които е преписан тогавашият Закон за предпазния конкордат от 1932 г., вече действа друго законодателство съобразно достигнатото от тези държави технологическо равнище и това ново законодателство, включително и във Федерална република Германия няма нищо общо с немския търговски закон, за който говори господин Сталийски...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Те са били два закона, господин Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: И в момента и в Германия върви усъвършенстване на законодателството относно несъстоятелността, без това усъвършенстване да има каквото и да било общо с правилата, установени от Търговския закон от преди 96 години.
Последното, което бих искал да кажа, е още веднъж да подчертая, че Законът за предпазния конкордат, както и Законът за несъстоятелността трябва да бъде съобразен с днешните условия в страната и че ако той не бъде съобразен, такъв закон няма да бъде приет на второ гласуване в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Орсов.
Други желаещи?
Господин Ескенази, имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още в самото начало искам да кажа, че подкрепям по принцип този законопроект. Бяха казани доста думи за необходимостта от приемането на такъв закон и аз няма да повтарям вече изтъкнати аргументи.
Разбира се, искам веднага да подчертая, че е необходима пълна обвръзка между Закона за несъстоятелността и този закон. В противен случай могат да настъпят изключително комични ситуации. И аз апелирам тези два закона, които са наистина напълно приоритетни, да бъдат гледани едновременно. За всеки юрист е ясно, че дори в най-малките технически детайли на процедурите могат да възникнат конфликти и всъщност единият от законите да лиши от възможността да се приложи другият и обратно. СБ/ЗТ 208.1
Така че категорично настоявам едновременното гледане на тези два закона и пълната им обвръзка.
Следващият момент, който заслужава да бъде подчертан, е, че наистина този закон се базира на класическата концепция за предпазния конкордат. От друга страна обаче ние се намираме в една ситуация на заплаха от масови фалити, поради което подкрепям направеното предложение да се разшири кръгът на инициаторите на предпазния конкордат, а да не се разчита само на длъжника, който е спрял плащанията или се намира в непосредствена опасност да спре плащанията, тъй като в редица случаи това може да бъде едно държавно предприятие, което по причина на инерцията и традицията дори няма да се сети да подаде молба за започване на производство за предпазен конкордат.
Съгласен съм също така и с предложението да се предвидят особени правила за застрахователни предприятия, банки, финансови институции, тъй като техният фалит, особено ако бъде провокиран умишлено, може да взриви финансовата система. Не мисля, че те просто трябва да бъдат изключени от предпазния конкордат, защото това означава, че за тях се прилагат автоматически правилата за несъстоятелността. Но трябва да бъдат предвидени специални разпоредби и предвид на финансовата система мисля, че няколко изключения от общия ред за предпазния конкордат спрямо тази категория финансови институции трябва обезателно да бъде предвидена.
От друга страна обаче искам да подчертая, че съществува една еуфория, че, видиш ли, този закон наистина ще спаси от фалит редица предприятия. Когато се обсъжда на първо четене един законопроект, трябва да е ясен неговият обхват на приложение и практическите резултати. И в това отношение не трябва да се хранят много илюзии. Подчертавам, този закон е напълно необходим, абсолютно необходим, обаче нека не си въобразяваме, че по тази процедура ще бъдат масово отложени фалити на предприятия.
Защо?
Първо, защото тази процедура се отнася само до непривилигированите кредитори. Привилигированите кредитори не се засягат от предпазния конкордат и следователно те могат да си предприемат действията, които на практика ще доведат до фалита. 208.2
Второ, защото не се предвижда намеса на държавата в случаите на държавни предприятия, нещо, за което беше споменато. Аз подкрепям тази идея, когато става дума за предприятия, които просто една държава не може да си позволи да вървят по обикновената процедура за несъстоятелност, те просто да фалират. Има такива прецеденти в страни с пазарна икономика. Нещо повече дори, в такива страни за важни предприятия, дори да са частни, се предвижда намеса на държавата. И ако ние искаме да постигнем някакъв практически резултат, трябва да бъдат предвидени такива отклонения, разбира се, в много, много ограничен кръг случаи.
Следващия момент, на който искам да обърна внимание, е, че, от една страна, законът не предвижда достатъчно активна намеса на други лица освен търговеца, който е пред несъстоятелност и в това отношение вече говорих, но, от друга страна пък, той предвижда една доста, как да я нарека, свободна процедура, при която могат да бъдат направени редица фиктивни процедури по предпазен конкордат. Ние сме свидетели в това Народно събрание как редица завоевания на демократичното законодателство на практика обслужват само недобросъвестни лица. И в тази насока не е достатъчен текстът, който предвижда санкционирането на измамни действия на търговеца и на измамни действия на кредитора.
Според мен така, както е представен законът, той дава възможност в редица случаи да се постигне, от една страна, недобросъвестно споразумение между търговеца, който иска предпазният конкордат и част от кредиторите (тук има значение, разбира се, гласуването) и, от друга страна, могат да бъдат предприети редица действия, с които да бъдат увредени привилигированите кредитори. Забележете, съществува една особеност - че, от една страна, привилигированите кредитори, тоест които ползват привилегиите, които са предвидени в нашето гражданско законодателство, не се засягат от предпазния конкордат, но на практика споразумението, особено когато се предвижда изплащане на суми, когато се предвиждат допълнителни обезпечения и т.н., засягат пряко интересите на привилигированите кредитори.
Освен това в текстовете на закона ние виждаме, че има хипотези, както са тези, дадени в чл. 30, алинеи 1 и 2, които се отнасят и до привилигированите кредитори, без те да се засягат, без те да могат да участват в производството. Тоест, цитирам: 208.3 "След откриването на производството засегнатите от него кредитори не могат да предприемат принудителни изпълнителни действия против имуществото на длъжника". Дотук всичко е добре. Засегнатите, засегнатите са в кръга на непривилигированите кредитори.
"Ал. 2. Започнатите, но недовършени до деня на откриване на производство принудително-изпълнителни действия, се спират". Ясно.
"Ал. 4. Алинеи 1 и 2 (тези, които цитирах), се отнасят и за кредиторите, които се ползват с някакво предимство". Вероятно се имат предвид привилигированите кредитори, аз поне така разбирам текста. Което вече засяга пряко интересите на привилигированите кредитори.
От друга страна, на мени ми се струва, че се съдържат разпоредби, които пряко засягат по друга линия интересите на привилигированите кредитори, като например чл. 44 - че съдът може служебно по искане на този и на този (съкращавам цитирането) да постанови ограничения върху правото на длъжника да се разпорежда с имуществото си, да поема нови задължения или да сключва сделки на кредит, както да ги измени или отмени изцяло или частично.
Аз ви моля да обърнете внимание тези разпоредби, а те са няколко, как биха могли да се използват, за да бъдат увредени привилигированите кредитори, тоест, които, да речем, имат обезпечение, има учредена ипотека и т.н., и т.н.
Аз няма да се впускам по-нататък в посочване на текстове, но препоръчвам категорично за второ четене законът да бъде прегледан и в този аспект - как може по причина на недобросъвестност търговецът, който е пред несъстоятелност, да се споразумее с непривилигированите кредитори, с които да ощети интересите на привилигированите кредитори. Същото може да бъде и обратното.
И, от друга страна, обръщам внимание на необходимостта да бъде разширен кръгът на тези, които могат да искат предпазен конкордат единствено по причината за нашите условия, че в редица случаи държавните предприятия ще бъдат в такова състояние и те просто няма да проявят необходимата активност. 208.4
Още един момент от гледна точка на ефективността на приложение на закона. Също не трябва да се хранят големи илюзии. Защото голяма роля в приложението на този закон, в процедурата по конкордата се отдава на привременното доверено лице и довереното лице. Хайде сега, кажете ми, как съдът ще търси дори само за 40 или 50 предприятия, цифри, които бяха посочени като евентуален брой предприятия, които ще прибягнат до предпазен конкордат в началния период, как ще бъдат намерени тези хора, които, между другото, не са само вещи лица, даващи оценка на имуществото и евентуално на платежоспособността на длъжника, но те също така дават и становище за изпълнимостта на поетите ангажименти. Тоест, това трябва да бъдат хора, които изцяло да проучат предприятието, неговата перспектива, как може то, ако бъдат разсрочени задълженията му, да ги погасява, дали е реална една отсрочка от толкова месеца или толкова месеца и т.н. 208.5 Аз искам да подчертая, че не се обявявам против фигурата на това доверено лице, обаче искам да обърна внимание на народното представителство, че редица от процедурите по производствата по предпазния конкордат на практика ще се забавят страшно много, защото няма на разположение толкова хора, които са готови, просто по конкретно дело, да се посветят изцяло на проблемите на едно предприятие.
И най-накрая искам да кажа, това не е във връзка с проектозакона, но доста се говореше кой е подпомагал правенето на закона и т.н. Само едно пояснение, че наименованието "Харвард лоо скул" не е на прочутия Юридически факултет, преведено на нашенски, от Харвард, а това е едно юридическо лице, в което участват хора от Харвард лоо скул, но това представлява една компания за юридически консултации. Това няма отношение толкова към закона, но все пак нека да не се създава впечатление, че законопроектът е разработен от известния Юридически факултет на Харвардския университет.
В заключение, препоръчвам още веднъж, законът да бъде гласуван на първо четене и с молба на второ четене особено активно да се включат представителите на Икономическата комисия, тъй като съществува реалната опасност този закон да бъде използван така, както и редица други разпоредби класически за търговското право, всъщност за влизане в недобросъвестни споразумения, във вреда, било на държавата, било на кредитори, които са малко по-отдалечени от проблемите на предприятието. Има начини това да бъде предвидено, дори с риск да бъдат въведени някои специални правила, които са характерни за нашите условия. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Ескенази!
Може би трябва да гласуваме закона?
Моля, режим на гласуване. Гласуваме законопроектът на първо четене.
Не се увеличават гласовете.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 180, за - 180. Против и въздържали се - няма. (Ръкопляскания от отделни депутати в залата) МС/ВЙ 209.1
Преминаваме към точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точка 2 от днешната ни програма е - първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Господин Джеров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Този законопроект е раздаден на народните представители. Постъпили са съответните становища. Законодателната комисия също така е изразила своето становище и при това положение бихме могли да започнем първото четене.
Предлаганото допълнение към Закона за пенсиите отстранява една несправедливост на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от 1992 г.
Имам предвид тази промяна, която е обнародвана в брой 52 от 1992 г. Посоченият закон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите е влязъл в сила от 30 юни 1992 г., като той постави в неравноправно положение част от пенсионерите, тъй като текстът на – 47 от Преходните разпоредби остава неприложим за онези граждани, които са се пенсионирали през периода 1 май до 29 юни 1992 г.
С изричен текст от този закон от 1992 г. се прилагат само –– 23 и 24 и 33 до 44.
Наложително е в текста на – 56 от Заключителните разпоредби да се допълни – 47 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от 1992 г.
Законопроектът е разпределен на Комисията по труда и социалното осигуряване и на Законодателната комисия.
Комисията по труда и социалното осигуряване е изразила своето положително виждане по така казания законопроект.
В становището на комисията се подчертава, че законопроектът поправя една законодателна грешка и последвало подзаконово решение, вследствие на което около 25 хиляди новопенсионирани в периода 1 май до края на юни 1992 г. са ощетени с по-ниски пенсии. 209.2
Поради това, Комисията по труда и социалното осигуряване препоръчва за най-бързо разглеждане и гласуване на законопроекта.
Законодателната комисия също така разгледа в своето заседание предложения законопроект и предлага на народните представители да гласуват положително този законопроект, за да може той да отстрани една некоректност спрямо определена част от нашите пенсионери.
Предлагам, уважаеми колеги, да гласуваме законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Никола Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ!
Уважаеми колеги, господин Джеров прочете становището на Комисията по труда и социалното осигуряване. Това действително е поправка на една законодателна грешка и ние трябва днес да вземем решение, мисля, и с второ четене по предложения законопроект.
Но искам да обърна вниманието ви, че в текста на проекто закона не се фиксира датата за влизането му в сила. Имаме три възможности.
Ако трябва да бъдем напълно справедливи към ощетените хора, трябва да го върнем със задна дата, което е трудно от гледна точка на материално-правния характер на материята и непредвидените средства.
Междинното решение е законопроектът да влезе в сила от 1 декември т.г., с известен риск, че няма да бъдат предвидени средства за добавките към пенсиите на ощетените граждани.
И третият вариант е той да влезе в сила от 1 януари 1994 г.
Моето лично становище е проектозаконът, ако ние днес го приемем и на второ четене, да влезе в сила, считано от 1 декември 1993 г. Благодаря! 209.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Койчев!
ЕМИЛ ФИЛИПОВ (от място): Вносителят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте!
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председателстващ!
Недялка Трайкова, 12. Михайловградски избирателен район. (Реплика от блока на СДС) Така е по документи, колеги.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Нашият народ обикновено казва, че е човешко да се греши, но същият този народ, ако бъде питан за парламента, категорично ще заяви, че парламентът не бива да греши и да прави пропуски. Защото грешките и пропуските на парламента резонират или върху всички граждани, или върху определена група от тях, което е крайно неблагоприятно.
Такъв е и случаят с пропуска, направен в Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите от 1992 г., обнародван в брой 52 от същата година на "Държавен вестник".
Този закон влезе в сила от 30 юни 1992 г. и остави извън борда на актуализацията на пенсиите една, може би неголяма група граждани от около 25 хиляди души, пенсионирали се в периода от 1 май до 29 юни 1992 г.
Тъй като – 33 от изменения Закон за пенсиите постановява, че "актуализацията на пенсиите става за тези, които са отпуснати до 30 април 1992 г.".
Така че на практика за пенсионираните от 1 май до 29 юни остана неприложим – 47 от Преходните разпоредби на закона, който всъщност регламентираше определянето на пенсията за изслужено време и старост чрез съответна добавка към социалната пенсия.
Аз се надявам, че всички колеги разбират, осъзнават пропуска, който е направен от нас, като парламент, и въпреки че един изричен текст от Заключителните разпоредби дава възможност на други текстове да бъдат въведени със задна дата, то се налага сега към тях да прибавим – 47. Тоест, към – 56 от Заключителните разпоредби на закона да се включи и – 47. 209.4
Поддържам предложението, което направи г-н Койчев законът да влезе в сила от 1 декември.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): А има ли пари в бюджета?
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА: С това, което казах дотук, аз се обръщам към вас, уважаеми колеги, да гласувате на първо и второ, евентуално, четене законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите. Благодаря ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може, разбира се. Заповядайте! 209.5
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз попитах преждеговорившата има ли пари в бюджета, но не получих отговор, защото за да гласуваме такъв текст, трябва да има пари в бюджета. Ако не, трябва да влезе от 1 януари следващата година.
Кажете ми има ли пари в бюджета и то не Вие, а министърът на финансите, за да видим дали този закон е изпълним. Ако не е, ние можем да си го гласуваме, обаче хората да не получат пенсии или да пробиете бюджета. То и без това пари в бюджета няма.
Затова аз предлагам, господин председателю, да поканим, министърът на финансите знам, че го няма, но някой от заместникминистрите, да каже има ли пари в бюджета и няма ли да се затормози изпълнението на бюджета за тази година с този закон. В противен случай аз ще настоявам като председател на Комисията по бюджета и финансите законът да влезе в сила от 1 януари следващата година и съответно да се предвидят пари по каналния ред. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз съм безкрайно учудена от репликата на господин Венцеслав Димитров. Разбира се грижата ни за бюджета на всички е немалка, но тази група, за която аз споменах от около 25 000 души, толкова несправедливо ощетени вече цяла година, те ли ще финансират бюджета, господин Димитров?.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Но кажете, колко пари!
НЕДЯЛКА ТРАЙКОВА: Колко пари ще каже финансовото министерство. Ние сме длъжни като парламент да отстраним тази крещяща несправедливост, а ако правителството няма тези средства да изплати от 1 декември, то ще си направи сметката и ще ги даде на хората тогава, когато трябва. Но в никакъв случай не бива Вие, социално ориентираният депутат, когото аз уважавам за активната му работа, особено по проблемите на бюджета на Републиката, да поставяте така въпроса.
Така че отново призовавам колегите да гласуват за тази поправка. ВТ/НП 210.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря. Заповядайте, изкажете се сега. Има думата за изказване Венцеслав Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги, не искам да взимам отношение по квалификацията на госпожата, която току-що говори. Аз не съм социално ориентиран, в случая аз съм бюджетно ориентиран, и то бюджетно ориентиран, не защото такъв съм по мислене, а защото такава функция изпълнявам в парламента. След като сте ме избрали на това място, предполагам, че тук има членове и от другите парламентарни групи от тази комисия и ще ви кажат какъв е редът, какъв е нормалният ред, каналният ред, или както искате така го наричайте, за нанасяне на поправки в бюджета на държавата.
Ако настоявате това Ваше предложение да стане закон и да влезе в сила от 1 декември, бъдете така добри да предложите и съответна актуализация на бюджета. Иначе чисто и просто не може да стане, защото нарушавате друг бюджет. И колкото и да искате, ако щете днес да гласувате на първо и второ четене, пари за това няма да се отпуснат, защото може в държавата да има много пари, може да има цели чували пари, обаче те не са гласувани от парламента. Те трябва да бъдат гласувани най-напред в парламента, и освен това трябва да ги има. Дори да предположим, че ги има, те не могат да ги похарчат, ако ние не го гласуваме.
Така че аз призовавам всички вас, ако искате, аз не съм в течение на тази поправка, наистина ако е много важна, наистина ако има хора, които много страдат, моля ви се направете всичко по законния ред, така че хората да могат да получат парите.
Това, което Вие го предлагате, ако стане днес на първо и второ четене, те от 1 декември няма да получат парите. Те ще ги получат от следващата година. Затова го направете така, както трябва. Към това апелирам, не към нещо друго - да не ги давате парите. Сигурно е важно, сигурно са ощетени тези хора, но направете го така, че те да ги получат от 1 декември, а не да кажат: "Тези си говорят каквото искат, а нищо не става".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Костя Караиванов, имате думата. 210.2
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам една реплика към господин Димитров. Доколкото разбрах от изказванията досега, касае се за един пропуск при последното изменение на Закона за пенсиите. Това е просто едно недоглеждане. Тези хора са били предвидени да бъдат осъвременени и техните пенсии, но просто поради недоглеждане, поради пропуск при гласуването, те не са били включени и са изпаднали от последното изменение на законопроекта.
Така че бюджетът е реализирал икономии от това, че досега не са изплащани, не са актуализирани тези пенсии. Тези пари са налице, те не са някъде другаде и затова аз мисля, че ще бъде добре, ако ние гласуваме този законопроект и с това поправим тази несправедливост. Тези пари са предвидени в бюджета, а не е необходимо тепърва да се предвиждат такива средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Дуплика! Ако няма друга реплика, да отговоря на господина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да видя, ако има още желаещи да се изказват или да репликират, господин Венцеслав Димитров.
Стойчо Шапатов има думата.
Аз бих желал малко да изправим мисленето. Пропуск в един закон, ако така е внесен от вносителя, си е пропуск на вносителя и Народното събрание може да не изменя мисълта на вносителя. Така че бъдете прецизни, когато търсите грешката къде е.
СТОЙЧО ШАПАТОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин Димитров, моята реплика е съвсем кратка. Вие във Вашите разсъждения казвате, че тези средства не са предвидени в бюджета. Напротив, даже приемайки компромисния втори вариант, с влизането на закона в сила от 1 декември, по същество икономиите в републиканския бюджет относно пенсионното осигуряване действително ще бъдат в размери много по-големи, отколкото те ще получат, считано от 1 декември 1993 г., тъй като те са били предвидени по всички разчети на Министерство на труда и социалните грижи, а също 210.3 така и на Министерство на финансите и тази бройка от потенциални пенсионери са включени в разчетите на двете министерства.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Сигурен ли сте?
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Абсолютно.
В този смисъл с нищо не се ощетява републиканският бюджет, нито е необходимо каквато и да е било поправка да се извършва в Закона за държавния бюджет за 1993 г. В този смисъл би могло законът веднага да бъде гласуван на първо и на второ четене и влизайки в сила от 1 декември, тази категория български граждани пак ще бъдат ощетени, но все пак, приемайки този закон на първо и на второ четене, влизайки в сила от 1 декември, все пак частично те ще бъдат обезщетени за една законодателна небрежност, бих казал, по отношение на законодателната техника и на срока, който ние сме пропуснали да фиксираме при приемането на промените в Закона за пенсионното осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Още една реплика, ако има и да дам думата на господин Венцеслав Димитров. Няма реплика. Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми колеги, тук се каза, че пари имало в бюджета. Ами, аз това искам, да дойде някой от Министерство на финансите и да каже, че пари има в бюджета. Доколкото аз знам, защото ние, в нашата комисия поддържаме непрекъсната връзка с Министерство на финансите, в момента излишни пари няма. Това, което аз ви предложих, беше следното: да изслушаме представител на министерството, да видим дали това, което вие предлагате, наистина е финансово възможно и тогава да го гласуваме. Гласувайте го, ако искате днес на първо четене,да изслушаме представител на Министерство на финансите, да го гласуваме и на второ четене, но аз се опасявам, че вашите добри намерения няма да имат финансово покритие и хората няма да получат пенсии, защото няма пари.
Затова нека да изслушаме тези хора. Между другото, аз от името на нашата комисия искам да направя едно възражение, защо след като този закон е финансово обвързан, може и настина да е някакъв пропуск и да е имало пари, господин Шапатов, слушайте, когато Ви отговарям на Вас, когато обсъждаме най-различните законопроекти, имаме навика да викаме и министъра на финансите. И той казва: "Това е така, това не е!" 210.4
Между другото, господин Шапатов, Вие и Вашата парламентарна група формирате една голяма част от парламентарното мнозинство, което подкрепя това правителство. Вижте, аз, тъй като съм представител на опозицията, би трябвало да кажа: "Гласувайте, гласувайте такива закони, да продупчвате бюджета, да текат пари, да няма пари и хората да недоволстват". Не, аз съм за държавност, господин Шапатов, за нещо нормално, за един нормален ред на приемане на законите и вместо Вие да защитавате финансовото министерство се оказва, че аз, който съм в опозиция, трябва да ви защитавам финансовото министерство. Защо така?
Затова ви призовавам, пропуски може да има много, дори в разпределянето на законите. Ако искате днес гласувайте този закон, не бързайте да го гласувате на второ четене. Нека да вземем мнението на Министерство на финансите. Аз не знам колко често Вие ходите в Министерство на финансите, с кои хора контактувате вътре в него, имате ли представа колко пари има или няма пари в това министерство. Моля Ви се!
Вашите думи не мога да ги възприема като една истина, че наистина в Министерство на финансите има излишни пари за раздаване. Моля ви се! Затова ви предлагам пак, гласувайте го днес на първо четене, утре да изслушаме или когато кажете представител на Министерство на финансите, да каже има ли пари, възможно ли е финансово да се изплатят тези пенсии, и след това да вземем решение на второ четене.
Между другото, господин Шапатов, понеже Вие защитавате този законопроект, знаете ли колко струва? Знаете ли колко пари повече ще трябва да плати Министерство на финансите от 1 декември тази година, в сравнение с това, което би платил, ако законопроектът не би бил приет?
Ето това искам да Ви попитам и аз знам, че Вие не можете да ми отговорите, затова искам да чуем представител на Министерство на финансите, каквато е нормалната парламентарна практика във всички парламентарни държави. 210.5
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Джеров, ако обича, нека да бъде в залата.
Други желаещи? - Няма.
Моля ви обявете режим на гласуване. Гласуваме за приемане на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 190 народни представители, за - 183, против няма, въздържали се - 7.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! С оглед на това, че текстът е чист, изяснен е въпросът, предлагам да минем на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Моля ви режим на гласуване. Които са законът да бъде приет и на второ четене, моля да гласуват.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 169 народни представители, за - 146, против 11, въздържали се - 12.
Приема се предложението.
Имате думата, господин Джеров, да докладвате закона за приемане на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам за гласуване следното съдържание на законопроекта: Закон за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, обнародван в "Държавен вестник", бр. 52 от 1992 г.
Параграф единствен. В – 56 от закона, след числото "44" се добавят думите: "и 47".
Това е цялото съдържание на законопроекта. Не би трябвало да фиксираме от кога влиза той в сила, защото ние допълваме един параграф, а това е – 56, който гласи: "Параграфи 23, 24, 33 до 44 от този закон се прилагат от 1 май 1992 г.".
И ако приемем сега докладваното от мен изменение, ще имаме следното съдържание на – 56: РД/НП 211.1
"Параграфи 23, 24, 33 до 44 и 47 от този закон се прилагат от 1 май 1992 г.".
Или имаме пълне синхрон в текстовете. Поради това предлагам това съдържание на единствения параграф след числото 44 се добавят думите: "и 47".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ясно е, господин Джеров. Това е по-добре. Изплащането ще бъде извършено със средства, когато се планират, така че това няма отношение към изпълнението. Желаещи за изказване не виждам
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 188 народни представители, за - 181, против 5, въздържали се - 2.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка трета от нашата програма -
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕАНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Този закон е приет на първо четене, уважаеми колеги, на 2 юни 1993 г. Сега го поставяме на разглеждане и приемане на второ четене.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато докладвах точка първа от днешния дневен ред, изтъкнах, че гледайки Законопроекта за предпазния конкордат имаме още няколко задачи в областта на търговското законодателство. Една от задачите е да направим съответни изменения в сега действащия Търговски закон, за да може той да бъде база за следващите текстове за допълненията, които ще гласуваме евентуално в бъдеще, свързани с търговските сделки.
Имайки предвид направените предложения, становищата на отделните народни представители, вносителят Министерският съвет, предлагаме на вашето внимание за второ четене следното съдържание на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон:
"– 1. В чл. 6, ал. 2 се отменя".
Какво е съображението? Целесъобразно е да се даде предимство на регистрацията. Обнародването в "Държавен вестник" следва 211.2 да има обявително действие. Освен това по този начин текстът ще се приведе в съответствие с действащия чл. 67 от Търговския закон.
Предлагам на гласуване, господин председател, – 1 в чл. 6, ал. 2 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения към този текст, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Други - не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предложения към този параграф няма. Да се изкажат желаещи също няма.
Моля ви обявете режим на гласуване. Гласуваме – 1 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, отмяната на ал. 2 на чл. 6.
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 180 народни представители, за - 180, няма против и въздържали се.
Текстът се приема единодушно. 211.3 ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Преминаваме към – 2 .
"В член 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение първо думите "и се изписва на български език" се заличават.
2. Създава се нова алинея 3, със следното съдържание: "Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изпише допълнително и на чужд език".
Това е предложението, което е направено и което предлагам на вашето внимание. Други предложения пред мен няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изменението е ясно.
Има ли желаещи? - Няма. И то е обяснимо защо няма. Защото текстът е ясен.
Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме – 2 - изменението в чл. 7.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 176 народни представители, за - 176, против и въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
Господин Джеров, един добре направен закон добре се приема и в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вярно е. То се усеща веднага.
Сега преминаваме към – 3, чл. 40.
Предлага се в чл. 40, ал. 4, думата "не", да се заличи. Стана грешка в закона и трябва да отпадне думата "не".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 3 - отпадането на думата "не" в чл. 40, ал. 4.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 175 гласували народни представители, за - 174, против - няма, 1 се въздържа, вероятно, за да ме опровергае от предишното гласуване.
Имате думата за – 4, господин Джеров. ВЙ/ВЙ 212.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Параграф 4 създава всъщност нов член 47, съвсем нов член, с ново съдържание.
Предлагаме на уважаемите народни представители – 4: "В член 47 се създават нови алинеи 1, 2 и 3, със следното съдържание:
"Член 47, ал. 1. Когато договорът за търговско представителство е сключен без определен срок, през първите три години от сключването му всяка от страните може да го прекрати с предизвестие от един месец, след третата година - с предизвестие от 3 месеца.
(2) Договор, сключен за определен срок, може да бъде прекратен преди неговото изтичане, ако страната, която иска прекратяването, плати на другата страна ползите, от които я лишава, до изтичане на срока.
(3) С прекратяване на договора по реда на предходните алинеи не могат да бъдат накърнени правата на търговския представител по чл. 40.
Досегашните алинеи 1, 2 и 3 стават съответно 4, 5 и 6".
Това е направеното предложение. Към него няма друго, няма становище, тъй че това е предложение без алтернатива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз приемам така представения текст. Искам само да обърна внимание на едно нещо и предлагам едно малко допълнение, редакционно, в ал. 2: "Ако страната, която иска прекратяването, плати на другата страна ползите"... Предлагам преди "ползите" да се вмести "нанесени вреди и пропуснати ползи". Знаем, че вредите и пропуснатите ползи са почти корелативни в този случай и наистина може да се случи при един преждевременно прекратен договор да бъдат нанесени някои вреди, които не са само пропуснати ползи. Смятам, че ще бъде добре, ако това бъде вместено в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Друг желаещ да се изкаже народен представител?
Господин Драгиев, Вие ли желаете думата? Заповядайте.
212.2
ДРАГИЯ ДРАГИЕВ (СДС): Аз се извинявам, че така се включвам, но видно е от текста, колеги, и смятам, че би могло, ако страната, която иска прекратяването, плати причинените на другата страна вреди. Това са причинени вреди и пропуснати ползи, които се имат предвид в този случай, ако бъдат установени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Подкрепяте предложението? Само "вреди" или "пропуснати ползи"? (Шум и реплики в залата)
Ако искате, подробно го разяснете, ако не, господин Джеров...
Става дума за съотношението на трите правни понятия, господин Джеров, вреда и поставено в скоби състояща се от щетата плюс пропуснатите ползи или...
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Вярно е, че съгласно теорията, съгласно принципите на облигационното право, понятието "вреди" е сборно. То се акумулира от двете и затова бихме могли: "плати на другата страна", тоест, в предложената нова ал. 2 би могло да приемем: "причинените вреди" или "договор, сключен за определен срок, може да бъде прекратен, преди неговото изтичане, ако страната, която иска прекратяването му, плати на другата страна причинените вреди". (Реплики)
Вие предлагате срок?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ограничавате текста...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Като кажем: "причинените вреди", те безспорно се определят от съда. А съдът е този, който ще направи съответствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Плюс щетата... Щета и пропусната полза...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Вреди" е сборното понятие и можем да приемем: "и причинените вреди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев счита, че това са реплики и има желание да направи дуплика. 212.3 ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Не е толкова реплика, колкото едно изяснение. В римското право съществува изразът: "Дамнум емергенс, лукрум цесанс" - възникнали вреди и пропуснати печалби. Някак си тези две понятия вървят ръка за ръка в цялото гражданско право и в търговското право, разбира се. И затова мисля, че няма да бъде зле, ако ги употребим и двете.
Но в края на краищата това, което предлага господин Джеров - "щети", действително включва и двете неща. Така че е въпрос на редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Ганев.
Господин Джеров, моля текстовете за гласуване да ги повторите още веднъж.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, аз преди малко, госпожо председател, го уточних как би могло. Юридически то е прецизно. Сега дали трябва да го поставим първо като допълнение или направо. Нека да бъде като заменя със заменящи думи.
Господин Ганев предлага финалът на ал.2 на чл.47, вместо думите "ползите, от които я лишава до изтичане на срока", да бъдат заменени с думите "и причинените вреди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Беше прецизиран текстът. Мисля, че всички спорни моменти с тази формулировка се отбягват.
Господин Джеров, моля Ви още веднъж да прочетете новия текст, който се предлага.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Той е алтернативен текст. И затова, ако го приемем, той би звучал така (това е по предложението на господин Йордан Ганев):
"Ал.2. Договор, сключен за определен срок, може да бъде прекратен преди неговото изтичане, ако страната, която иска прекратяването, плати на другата страна причинените вреди".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: То е ясно, че става дума по повод на прекратяването. В такъв случай, моля, режим на гласуване. Гласува се най-напред заместващият текст, който е в края на ал.2. Господин Джеров го прочете преди това. Първо заместващият текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, първо заместващият текст, защото в зависимост от неговото приемане или неприемане СД/КТ 213.1 ще минем към трите алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, гласувайте.
Гласували са 166 народни представители, за са 151, против - няма, 15 се въздържат.
Приема се този текст.
Моля, господин Джеров, сега какво предстои да бъде гласувано?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Целият – 4, с който в чл.47 се създават три нови алинеи - 1, 2 и 3, съответно 2 с корекцията, която беше сега гласувана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 4.
Гласували са 158 народни представители, всичките са за, против, въздържали се - няма.
Текстът се приема на второ четене.
Моля Ви, господин Джеров, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 5. Предлага се в Глава шеста заглавието на раздел I да се измени така: "Търговска тайна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли и други предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Не, не, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 5, който се отнася до промяна в заглавието на раздел I от закона.
Гласували са 165 народни представители, всичките са за, против и въздържали се - няма.
Приема се този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващото предложение е – 6. Става дума за заглавието на чл.52. Сега гласи: "Задължения за пазене търговска тайна". Предлага се заглавието на чл.52 да се измени така: "Задължения за пазене на търговска тайна".
Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, няма други предложения. 213.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма конкуренция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 6, също свързан с промяна в заглавие на текст.
Гласували са 162 народни представители, всичките са за.
Текстът се приема на второ четене.
Моля, господин Джеров, да докладвате другия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 7. Той се отнася до чл.72, ал.2. Този текст лежи в дял III на закона - "Търговски дружества". Или това е общата част, в която са включени разпоредби по отношение на всички търговски дружества, които са 5.
Сега действуващият чл.72 в неговата ал.2 казва: "Вноската се оценява от три вещи лица". Но дали във всички търговски дружества има вноски? И затова се налага едно уточняване. Предлага се в чл.72, ал.2, след думата "вноските", да се добави "в дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма, защото това е нещо абсолютно необходимо и друго не може да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Все пак да се попита. Може някой да му дойде нещо друго наум по редакция или допълнение.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 7.
Гласували са 162 народни представители, всичките са за.
Приема се текстът на второ четене.
Моля, господин Джеров, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващият текст е – 8. Отнася се към чл.78. Ние сме в главата за събирателно дружество. Член 78 определя съдържанието на учредителния договор.
С – 8 на законопроекта, който гледаме на второ четене, се предлага в чл.78 да се направят две изменения:
Първо, т.2 се изменя така: "Фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството". 213.3
Точка пета от чл.78 се изменя така: "Начинът на управление и представителство на дружеството".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма други предложения. Тук просто се доуточняват някои моменти, необходими, разбира се. 213.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на второ четене.
От общо гласували 169 народни представители, всички са "за".
Текстът се приема на второ четене.
Господин Орсов, искахте думата. Заповядайте!
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо председател, аз моля за извинение, тъй като увлечени в гласуването, пропуснахме да отбележим нещо, с което Законодателната комисия не се е съгласила, но вносителите, тоест аз и госпожа Миленкова настояваме то да бъде подложено на гласуване.
Предложили сме създаването на един нов чл. 60а, който се отнася до наследяването на предприятието на едноличния търговец в случаите, когато наследниците са недееспособни. И втората алинея, която предлагаме, се отнася до разпореждането с частта, която всеки от наследниците може да извърши с припадащата му се част от предприятието на починалия едноличен търговец.
Казусът, който предлагаме да бъде решен с двете разпоредби, е извлечен от практиката и затова смятаме, че ще бъде добре той да бъде уреден със закона.
Какво предлагаме? Предлагаме нов чл. 60а със заглавие: "Особени правила при наследяването".
"Ал. 1. Предприятието на едноличния търговец, наследено от недееспособни, се управлява от техните настойници или със съдействието на попечителите им.
Ал. 2. Когато сънаследник продава на трето лице частта си от предприятието на едноличния търговец, нотариусът уведомява писмено останалите сънаследници. Те могат в едномесечен срок от съобщението да изкупят продаваната част при същите условия.
Идеята на първата алинея е да се уреди изрично управлението на предприятието на едноличния търговец, когато то е наследено от недееспособни, тъй като това в момемнта създава проблеми в практиката. А на втората алинея е да се създаде механизъм за ограничаване на съсобствениците на предприятието на едноличния търговец.
Благодаря за вниманието. Ст.Б/НП 214.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Имате думата по този нов текст.
Аз моля господин Джеров да вземе отношение и да каже как са се развили дебатите в Законодателната комисия по него.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Тук становището е чисто юридическо. Действително госпожа Миленкова направи предложения за няколко алинеи. Сега в момента се поддържа само това, което докладва господин Орсов - за първа и втора алинея. Законодателната комисия, спомням си, обсъди тези предложения. Госпожа Миленкова е член на Законодателната комисия и помни дискусията. Законодателната комисия отхвърли тези предложения по едно основно съображение и то е: ние гласуваме и се занимаваме с Търговския закон. Не се занимаваме със Закон за наследство. Ако такъв текст би бил необходим, слагам го под голямо съмнение, то този текст трябва да влезе в Закона за наследството. Там му е мястото. В Търговския закон такива въпроси не могат да бъдат разглеждани.
И по съществото бих разсъждавал. Много естествено, че когато има недееспособен, това е принцип и в гражданското право, това е уредено и в Закона за лицата и семейството в първите му текстове, когато имаме един недееспособен, той сам не може да действа. Законът точно определя кой или с кого ще действа. Тъй че това е нещо, което принципно е уредено в Закона за лицата и семейството и не се нуждае в нашето право от повтаряне.
Но основното съображение остава - това е материя за Закона за наследството, не и за Търговския закон.
При това положение аз моля да не бъде приет този текст, защото тук ще бъде като вмъкнат не на своето място.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (от място): А за втората алинея?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ние говорим за сънаследник пак. Това са въпроси как се урежда, кой има право да продава съсобственост, или нещо, което е в патримониума вследствие наследяване. Вие сам чувствате, аз затова повторих няколко пъти тези думи. Говорим за наследяване, говорим за наследствена маса, за нещо, което е придобито по силата на наследяване. Естествено мястото му, ако трябва да бъде, е в Закона за наследството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Госпожа Мленкова има думата. 214.2
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, всички сме съгласни, че в случая сме изправени пред един въпрос, който безспорно трябва да бъде уреден. По това спор изобщо няма. Но струва ми се, че би било по-добре в крайна сметка и аз от името на вносителите на този текст предлагам въпросът да бъде уреден с изменение на Закона за наследството в преходните разпоредби и в настоящия момент просто да отидем към гласуване на следващите параграфи, а да уредим въпроса за наследяването в преходните разпоредби с изменение в Закона за наследството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. В смисъл, Вие оттегляте сега да се гласува текстът, а накрая ще го поставите отново? Добре. Благодаря.
Господин Джеров, да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Стигнахме до – 9, чл. 83. Пак в областта на събирателното дружество. Сега действащата ал. 1 на чл. 83 гласи, че съдружникът може да участва в друго дружество или да сключва сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството за своя сметка. Предлага се да бъде "или за чужда". Съвсем нормално е. Ще ви го дам вече в съответната форма на норма:
"– 9. В чл. 83 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 след думата "своя" се добавят думите "или за чужда".
и 2. в ал. 2 се изменя така:
"Ал. 2. При нарушение на предходната алинея дружеството може да иска обезщетение за причинените вреди или да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключените сделки. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок от един месец след узнаването на сделката, но не повече от една година от извършването й и се отправя до съдружника и до третото лице.
"
Това е съдържанието на двете промени, които ви предлагаме в чл. 83 с докладвания – 9.
Други предложения няма, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров. Иска ли някой думата по текста? Не? В такъв случай, моля режим на гласуване.
Гласува се на второ четене текстът на – 9. 214.3
От общо гласували 165 народни представители, всичките са "за".
Текстът е приет на второ четене.
Моля Ви, господин Джеров, да продължите с другите текстове.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 10. Пак няколко думи за обяснения. Сега действащият чл. 88 изисква тогава, когато се предяви иск срещу дружеството, говоря за събирателното дружество, или срещу някой съдружник, съдът призовава като ответници всички съдружници. Просто е невъзможно в този случай да се води дело, защото докато се намерят всички съдружници и като имена, и като адреси, делото може да стои в съдебната зала не само месеци, но и години. 214.4
При това положение, предлагаме, – 10.
Чл. 88. се изменя така - заглавие "Отговорност на събирателното дружество", съдържание - "По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Костя Караиванов.
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз напълно споделям аргументите, току-що заявени от председателя на Законодателната комисия, за това първото изречение на сегашния чл. 88 да придобие видът, който се предлага от Законодателната комисия.
Но, моето предложение е да не се отменя сега съществуващото второ изречение на чл. 88 и то да стане второ изречение в предложението, което сега се прави във варианта от Законодателната комисия. Това изречение гласи: "Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците".
По нашия Търговски закон събирателните дружества са юридически лица. Обикновено едно юридическо лице се създава именно за това да се ограничи отговорността на лицата, които участват в него до отговорността на самото дружество. И едва ако чрез своето имущество дружеството не може да покрие тази отговорност, тогава да се пристъпи, при положение, че лицата, създали дружество са и лично отговорни, към изпълнение върху тяхното лично имущество.
В цялото ни законодателство е прокарана тази теза. Тя се прокарва и в току-що приетият на първо четене Закон за предпазния конкордат.
Затова, аз моля, уважаеми колеги депутати, да гласувате да остане второто изречение в сегашния текст като второ изречение в предложението на Законодателната комисия. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря на господин Караиванов. МС/ЗТ 215.1
Иска ли някой думата по текста? - Не.
Господин Джеров, моля за Вашият коментар. Видях, че утвърдително покимвате с глава.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, това е пак чисто правен въпрос.
По принцип въпросът беше дебатиран в Законодателната комисия. Имаше и това виждане, което току-що чухме, пред нас, тук, изнесено. Имаше и противното виждане, тъй че въпрос на правно разбиране. Както гласува залата.
Ако залата гласува оставането на второто изречение, това значи само промяна - изменение на първото изречение. От правна гледна точка няма да направим нещо, което би било нередно. Въпрос на правно виждане. Това е целият въпрос.
Тъй че, госпожа председател, аз бих помолил първо да гласуваме, защото двете предложения са различни.
Да гласуваме промяната, бих казал, на изречение първо на чл. 88, защото заглавието остава същото и след това да поставите на гласуване предложението, което беше направено токущо от колегите - да остане второто изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се най-напред текстът, предложен от Законодателната комисия, който всъщност е изречение първо на чл. 88.
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И в зависимост от второто решение ще го наречем промяна или на изречение първо, или изменение на целия чл. 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са - 167 народни представители, от тях за са - 159, против е - 1, 7 се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
И сега, моля да гласувате, предложението на господин Костя Караиванов, а то е...
Моля, господин Джеров, да уточните още веднъж!
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да остане второто изречение на чл. 88. 215.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да остане.
Който е да остане гласува със зелено, против - червено, съответно - въздържал се.
Моля, режим на гласуване.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са - 175 народни представители, за са - 112, против - 22, 41 се въздържат.
Приема се предложението на господин Караиванов. Остава второто изречение.
Господин Джеров, ще уточнявате ли нещо, по този текст?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: В такъв случай ще си позволя да уточня как ще го формулираме.
Изречение първо на – 10, в чл. 88 се изменя, така както го гласувахме преди малко. Така ще бъде формулирано.
Преминаваме към – 11, който се отнася към чл. 93.
Чл. 93, първата точка, става дума за "прекратяване на дружеството и членството", основанието за прекратяване в събирателното дружество сега гласи: "с изтичане на уговорения срок".
Предлага се с – 11, в чл. 93, т. 1 се изменя така: "с изтичане на уговорения срок или в други случаи, предвидени в учредителния договор".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли предложения, господин Джеров?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 11.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са - 170 народни представители, за са - 168, против - няма, 2 се въздържат.
Приема се и този текст на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 12.
Предлага се отмяната на чл. 99, или – 12, чл. 99, ал. 2 се отменя, като ал. 3 става ал. 2.
Няма други предложения при мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Той е ясен текстът, но трябва да го гласуваме. 215.3
Моля, режим на гласуване.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са - 152 народни представители, всичките са за.
Текстът е приет на второ четене.
Моля, господин Джеров, да докладвате – 13! 215.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следващата промяна се отнася до чл. 114. В случая има две виждания. Докладвам и двете виждания, пак чисто професионално.
Основното предложение е - чл. 114 се изменя така:
"Ал. 1. Дружественият договор трябва да бъде писмен и с нотариално заверени подписи.
Ал. 2. Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис.
Ал. 3. Когато дружеството с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт, за което се прилагат съответно разпоредбите за дружествен договор. Едно физическо лице може да образува само едно еднолично дружество с ограничена отговорност."
Има предложения към него на господин Златимир Орсов и госпожа Миленкова в чл. 114, ал. 3, последното изречение да отпадне.
А също така има и предложение ал. 2 да добие следното съдържание: "Дружественият договор може да бъде подписан и от пълномощник на учредител с изрично пълномощно с нотариално заверени подписи".
Това е, което мога да ви докладвам. Аз бих помолил госпожа Миленкова или господин Орсов да вземат отношение и да поставим на гласуване двете алтернативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Орсов, имате думата.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, найнапред искам да кажа, че Законодателната комисия не е включила този текст в своя доклад, в резултат на което се остава с впечатлението, че тя не поддържа предложението на Министерския съвет, след като го няма в доклада. Аз не бих могъл да кажа дали това е така или не е така, тъй като текстът не е коментиран в доклада на Законодателната комисия.
Що се отнася до нашето предложение с госпожа Миленкова. Ние сега се уточнихме да поискаме отпадането на целия текст със следните аргументи. РД/ЗТ 216.1
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (встрани от микрофоните): Да няма промяна?
ЗЛАТИМИР ОРСОВ: Да, да няма промяна на чл. 114. Чл. 114 да остане такъв, какъвто е в сега действащия Търговски закон.
Какви са аргументите?
Първият аргумент е, че с предложения чл. 114, ал. 1 се иска дружественият договор да бъде подписан, тоест, подписите под дружествения договор да бъдат нотариално заверени. Смятаме, че това е едно твърде излишно ограничение и утежняване на процедурата за създаването на търговски дружества. Подписите, които се слагат под дружествения договор се отнасят към отношенията между съдружниците и е излишно да се удостоверява, че подписът на едно лице под дружествения договор е точно на това лице. Какво би се случило, ако някой от съдружниците е фалшифицирал подписа на някое друго лице? Ами нали това друго лице не може да бъде насила принудено да си внесе вноската в дружеството. И какво ще стане, ако не я внесе? Ами, ще го изключат най-много. Тоест, ще се завърти на празен ход една процедура, поради което смятаме, че е безмислено и не дава никаква допълнителна защита на съдружниците изискването за нотариална заверка на подписите под дружествения договор.
Второто основание, поради което предлагаме чл. 114 изобщо да не се изменя е в последното изречение на ал. 3. Там се предлага едно физическо лице да може да образува само едно еднолично дружество с ограничена отговорност.
Подозираме и по-скоро знаем, че Министерският съвет се опитва по този начин да ограничи, и ако са изобщо възможни спекулации във връзка със създаването на много дружества, опити за избягване на плащане на данъци и други подобни. Но помислете си - едно лице не живее само в света. То има обикновено съпруга, деца, родители. Така че това изискване може много, много лесно, почти без никакъв труд да бъде заобиколено като се регистрира дружество с ограничена отговорност на съпругата, на родителите, на децата, поради което смятаме също за излишно утежняване и ограничаване на възможностите на граждани да създават дружества и да участват в стопанския оборот.
Поради тези две причини, тези две основания, ние предлагаме чл. 114 да не се изменя и да си остане сегашната редакция в действащия Търговски закон.
Благодаря за вниманието. 216.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други мнения? Госпожа Миленкова казва, че подкрепя господин Орсов.
Господин Джеров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Госпожа председател, уважаеми колеги, аз не мога да се съглася с господин Орсов и ще моля да обърнем внимание на това, което ще кажа.
Ние говорим за чл. 114. Нека да видим заглавието и съдържанието.
Заглавието е: "Форма на дружествения договор". А в 114 говорим, че "съдружник може да бъде представляван". Това е дисхармония между съдържанието и текста. И си спомням още откъде идва. Това е една грешка, която според мен задължително трябва да поправим. Колегите, които бяха в Законодателната комисия към Великото Народно събрание помням, че Министерският съвет внесе точно така текста и ние го гласувахме. След гласуването и след обнародването се констатира, че текстът, който Министерският съвет е имал предвид или работната група е имала предвид, просто ал. 1 и 3 са изпаднали, които са същностните алинеи, и е останала само ал. 2. А и при това положение липсва съдържанието на заглавието "Формата на дружествения договор". Формата трябва да бъде писмена с нотариално заверени подписи. Това е важното. Ако ние и сега потвърдим сегашната редакция на чл. 114, допълваме грешката, която Великото Народно събрание направи, не говоря обвинително, говоря съвсем точно, поради изпадането на двете алинеи от предложението на Министерския съвет.
Благодаря. И при това положение моля да бъде гласувано предложението на Министерския съвет. То би съответствало и на изискванията на оригинала на текста, а това е немският ХГБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря Ви, господин Джеров. Госпожа Миленкова има думата.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, във връзка с поясненията, които направи господин Джеров и с оглед на това, което преди това колегата Орсов беше зел като становище, искам да ви предложа един вариант, който мисля, че най-добре решава въпроса.
Предлагам чл. 114 да има едно изречение първо, което да гласи: "Дружественият договор трябва да бъде писмен", това 216.3 което е в началото на предложението на Министерския съвет.
И след това изречение второ: "Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис", това което е единственото изречение в сега действащия текст.
Мисля, че при това положение е най-добрата уредба на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Други мнения?
Господин Джеров, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря. Извинявайте, че пак вземам думата, но тук се налага да се уточним. Благодаря на госпожа Миленкова за това, че тя приема първата алинея. Но тя трябва да бъде: "Дружественият договор трябва да бъде писмен и с нотариално заверени подписи". Това е съдържанието.
Втората алинея - съвпадаме напълно с госпожа Миленкова.
Но нека да помислим и по хипотезата, която се урежда в трета алинея. Защо да не уредим и нея, когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице. Когато имаме едно лице, то не може да състави дружествен договор. В правната област сам със себе си не мога да преговарям и да сключвам договор. И затова, след като говорим, че дружеството се създава по силата на дружествен договор, трябва да кажем какво става, когато едно лице учредява това дружество и тогава трябва да имаме учредителен акт.
Моля, колегите, чисто юридически да се съгласят с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Госпожа Миленкова, имате отново думата. 216.4
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз приемам предложението на господин Джеров да гласуваме и първото изречение на ал. 3, когато "Дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице", "вместо дружествен договор се съставя учредителен акт", затова защото с това изчистваме изцяло всички проблеми. Мисля, че е безсмислено да изискваме от договора да бъде с нотариална заверка на подписите, затова защото те, съдружниците, които правят този дружествен договор са наясно със своите подписи и мислят, че е безпредметно да има такова изискване от закона към дружествения договор и подписите, положени върху него.
И при това положение става с три изречения: първото: "Дружественият договор е писмен", второто изречение става: "Действащият текст на чл. 114" и третото изречение става това, което току-що господин Джеров предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Джеров, бихте ли представили на народните представители текстовете, по които ще се гласува?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз смятам, че по пътя на разговорите, които бяха проведени стигнахме до едно - до един финал, който е разумен.
Само бих могъл да помисля дали договорът или подписите... само това е въпросът, по който бихме могли да помислим. Ако приемем предложението на госпожа Миленкова - дотук съмм напълно съгласен с нея - трябва да имаме нов чл. 114, който да има ал. 1: "Дружественият договор е писмен", втората алинея запазва досегашната единствена алинея и нова трета алинея, когато дружеството с ограничена отговорност се създава от едно лице и "вместо дружествен договор се съставя учредителен акт".
И така можем да оправим един пропуск, допуснат във Великото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Гласуваме текста на новия чл. 114 с трите алинеи, както току-що бяха обобщени от господин Джеров. Без нотариална заверка на подписите.... Добре.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текста на новия чл. 114 с трите алинеи, които последно бяха формулирани от господин Джеров. Всъщност той потвърди предложението на госпожа Миленкова. ВЙ/НП 217.1
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 165 народни представители, от тях за са 163, против няма, двама се въздържат.
Приема се този текст на второ четене.
Има още няколко текста, а след това ще има почивка.
Моля, господин Джеров, следващият текст да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 13: "В чл. 137 "компетентност на общото събрание", точка втора в края на изречението думите "или на друг съдружник" се заличават", което означава, че точка втора ще бъде: "Приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член".
И второто предложение: "В ал. 3 се заличават думите "и 7" между цифрите 2 и 4 се поставя съюзът "и" като запетаята след цифрата 2 се заличава".
Сложно е дадено, но поправката е елементарна, уточнителна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: И тъй като няма предложение, както и коментари не се правят, моля, гласувайте за този текст.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 172 народни представители, всичките са за.
Текстът е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: – 14: "В чл. 182, ал. 1 след думите "предвидени в този закон" се добавя "или в устава".
Знаете, че в търговските дружества трябва да се спазва както законът, така уставът, защото той затова е създаден това е законът между членовете или в дружеството.
Няма други предложение, госпожо председател, моля да го поставите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 14 от раздадените материали. След това ще има пререждане.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 159 народни представители. Всичките са за.
Текстът е приет на второ четене. 217.2
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Преминаваме към – 15. Тук трябва да изправим един пропуск останал от по-рано, защото чл. 208 просто няма заглавие. Предлага се на чл. 208 да се постави заглавие: "Първо общо събрание на облигационерите".
Няма други предложения, но може и да има, ми се струва ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 15, с който се поставя заглавие на текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 145 народни представители, за са 143, двама се против, въздържали се няма.
Приема се текстът на второ четене.
Следващият текст е – 16, и аз моля господин Джеров, да го докладва.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Трябваше нещо да уточним в момента.
Параграф 16 предвижда две промени в чл. 236, ал. 1:
"1. След думите "на надзорния съвет или" се добавят "по единодушно решение".
2. Думата "единодушно" след думата "директорите" се заличава".
Две промени - едно вмъкване на думите: "по единодушно решение". И втората промяна - след това думата "единодушно" пада, затова защото то вече е казано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Иска ли някой думата. Думата не се иска.
В такъв случай моля, гласувайте за този текст.
Прекратете гласуването. Посочете резултата.
Гласували са 158 народни представители, всичките са "за".
Текстът е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва – 17, предпоследният. Той е функция от гласуваното като в – 12 гласувахме втората алинея на чл. 99 да се отмени. Съответно тук ал. 2 на чл. 255 е същата - след като отменихме ал. 2 на чл. 99, трябва да отменим и ал. 2 на чл. 255 или предлагам на вашето внимание да гласуваме на второ четене – 17: "В чл. 255, ал. 2 се отменя". 217.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложение няма.
Моля, режим на гласуване. Моля, уважаеми колеги, гласувайте текста.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 173 народни представители. Всичките са - за.
Текстът е приет на второ четене.
И последният готов текст по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Последното предложение е отразено в – 18.
Три промени се предлагат в чл. 261.
Първата промяна е в ал. 1, защото практиката показа, че там има непълнота и се налага едно доуточняване. Това предизвиква и създаването на втора алинея и съответно - това изтласква сегашната алинея 2 на мястото на трета. Или, да се изразим точно - "– 18. В чл. 261 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "да се влее в друго" се добавя: "да се раздели на други дружества, да отдели от себе си друго дружество".
2. Създава се нова ал. 2, със следното съдържание:
"Ал. 2. За задълженията, възникнали до разделянето или отделянето, дружествата отговарят солидарно".
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3".
Това са трите предложения. Няма други, госпожа председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров.
Моля, режим на гласуване. Гласува се текстът на – 18.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 173 народни представители, всичките са - за.
Текстът е приет на второ четене.
Има още един текст, с който ще приключи второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Но, ако представлява трудност сега да го формулирате, - нека да се даде почивка и след това ще се гласува този последен текст. ВЙ/ВЙ 217а.1
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, приемам предложението на на г-жа председател. Понеже това е един текст, който трябваше да влезе много надалеч от тези разпоредби, които гласувахме. Има известна необходимост от уточняване, поради което моля този текст да бъде отложен. Ако успеем за след почивката, ще ви го дадем, но в противен случай - утре след обяд. Моля за вашето решение той да бъде отделно гласуван.
И едно уточняване. Министерският съвет внесе законопроект за изменение на Търговския закон и за допълване на Търговския закон с една голяма част, наречена "Търговски сделки".
Законодателната комисия спря разглеждането на търговските сделки, за да можем да отделим необходимото време за несъстоятелността, тъй като, свързано с изискванията на Европейската общност е гласуването на несъстоятелността, а не търговските сделки. При това положение, търговските сделки - цялата част - ще остане допълнително да бъде гласувана от вас.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Джеров, аз ще Ви помоля, след почивката, ако текстът не е уточнен, тогава да направите Вашето предложение да се гласува утре. Може да стигне времето от половин час.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Направо бих помолил утре, защото... (Шум и реплики в залата)
Ако успеем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Нека след почивката да уточните дали има текст.
Уважаеми колеги, искам да ви призная, че днес наистина е удоволствие да се води пленарното заседание.
Давам половин час почивка. (Звъни)
(18 ч. и 35 м.)
217а.2(След почивката)

18 ч. и 50 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието на парламента. Заповядайте, господин Джеров. Уточнен ли е текстът?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, останаха накрая административно-правните разпоредби. По време на почивката колегите успяха да подготвят и правят последните две предложения, последни, затова казвам "последните две":
Първо, – 19. В ал.1 на чл.284 числата "500" и "2000" се заменят съответно с "5000" и "50 000". Това са размерите на глобите. 1951 г. 500 лв. беше нещо, сега такива цифри не може да останат.
Моля, господин председател, да поставите на гласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, чухте – 19. Прави се промяна на цифрите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: На глобите направо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За глобите направо. Моля, режим на гласуване. Гласуваме – 19.
От общо гласували 137 народни представители, за - 137, няма против, няма въздържали се.
Параграф 19 се приема единодушно.
Следващият текст, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: И последният текст - това е – 20. Създава се нов чл.285 със следното съдържание:
"Ал.1. За неизпълнение на задължението по чл.7, ал.3 на търговците се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Наказателните постановления се издават от кметовете на общините, а актовете за констатирани нарушения - от кметовете на населените места или определени от тях лица".
Ал.2. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, нека да завършим с тази алинея. Наказателното постановление е последваСД/КТ 218.1 щият акт на...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз сега, в момента го получавам и в момента го докладвам и разсъждавам същевременно по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Актът предхожда съставянето на наказателното постановление. Затова трябва да се разместят в текста.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "Актовете за констатирани нарушения се издават от кметовете на населените места...".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "...се съставят от кметовете на населените места"...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: "...се съставят", да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Актовете се съставят, а наказателното постановление се издава. Ето, колегата Драгиев е съгласен с мен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Да, това е така. Но понеже текстът е съставен току-що и затова от една страна трябва да го докладвам, а от друга страна трябва да го огледам. И когато работим така невинаги сме перфектни. Но в такъв случай да кажем така: "За неизпълнение на задължението по чл.7, ал.3 на търговците се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Актовете за констатираните нарушения се съставят от кметовете на населените места, а наказателните постановления се издават от кметовете на общините или от определени от тях лица".
Ал.2. Установяването на нарушенията, издаването, обнародването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Текстът според мен е точен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Аз смятам, че сега текстът е добър, отговаря на съответните изисквания и уважаемите народни представители могат да го гласуват съвсем спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Режим на гласуване. Гласуваме – 20. 218.2
От общо гласували 167 народни представители, за - 167, няма против, няма въздържали се.
Параграф 20 се приема единодушно.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, с това завърши гласуването на един самостоятелен закон.
Както преди малко ви докладвах, Министерският съвет имаше намерение този закон да бъде от две части: първата част - изменения на текстове на действуващата част от Търговския закон, който приехме, и втора част - за сделките. Но поради липса на време Законодателната комисия го раздели на две части и по този начин това, което гласувахме в 20 параграфа, ще бъде обнародвано като отделен закон и това е Закон за допълнение и изменение на Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Това е необходимо за приемането и работата по останалата част на Търговския закон. 218.3
Преминаваме към следващата точка от нашата програма.
Уважаеми колеги, днес заседанието на Народното събрание е изключително ползотворно.
Точка четвърта - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Продължаваме с текстовете.
Вие ли ще докладвате, господин Мулетаров?
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ние приехме на миналото заседание глава осма "Следствени служби". Подготвени са за второ четене от Законодателната комисия глава десета, тъй като глава девета е прескочена поради това, че тя беше свързана с глава осма.
Затова сега преминаваме към глава десета, озаглавена "Статут на съдиите, прокурорите и следователите".
"Раздел втори. Несменяемост и несъвместимост.
Чл. 146. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат."
Това е текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Няма постъпили предложения след разглеждането му в комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Не виждам желаещи за изказване.
Гласуваме наименованието на глава десета, наименованието на раздел втори и чл. 146, както беше докладван от заместникпредседателя на Законодателната комисия.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 147 народни представители, за - 142, против - 5, въздържали се - няма.
Приема се наименованието на глава десета, раздел втори и чл. 146.
Имате думата за чл. 147, господин Мулетаров. СБ/ЗТ 219.1
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 147. Командироването на съдии, прокурори и следователи може да става за не повече от три месеца в една година."
Предложения няма, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е ясен. Спомням си колко спорове имаше, докато се изчисти този текст.
Желаещи за изказване няма.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме чл. 147.
От общо гласували 146 народни представители, за - 146, против -няма, въздържали се - няма.
Текстът се приема единодушно.
Имате думата за чл. 148, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 148, ал. 1. Съдиите, прокурорите и следователите загубват статута си на несменяемост в следните случаи:
1. при навършване на пенсионна възраст;
2. при подаване на оставка;
3. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват служебните си задължения за повече от една година, установена по съответния ред.
Ал. 2. Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност на основанията, посочени в ал. 1, по решение на Висшия съдебен съвет."
Няма постъпили писмени предложения, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Мариела Митева. Заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Струва ми се, че става въпрос по-скоро за пропуск при изготвянето на текста, а именно определянето на основанията за несменяемост или по-скоро загубването на статут на несменяемост при пенсионирането. В България основанията за пенсиониране се определят от трудовия стаж и възрастта. И ако ние сега допуснем загуба на статут на несменяемост само при навършване на пенсионна възраст, можем да се окажем в ситуация, когато един магистрат не може да бъде пенсиониран, но е навършил пенсионна възраст, 219.2 да бъде освободен от работа и за една или две години да остане безработен. Нещо, което според мен не би следвало да се допусне.
Ето защо аз ви предлагам точка първа да има следната редакция: "При придобиване на трудов стаж и навършване на пенсионна възраст".
Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други желаещи?
Има думата народният представител Дако Михайлов. Заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин заместник-председателят на Законодателната комисия прочете, че няма направени предложения, но аз съм направил предложение за допълнение на чл. 148, но съм го направил за чл. 118, тъй като това е редакцията, която ни е раздадена при първото четене. И когато направих предложението, не знаех, че ще има друга редакция на тези текстове. Но по същество това е едно и също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вашето предложение е направено формално вярно, господин Михайлов. Развийте го.
ДАКО МИХАЙЛОВ: Колеги, аз предлагам в чл. 118, сегашният 148, освен посочените основания за загубване на несменяемостта на съдиите, прокурорите и следователите да се включат и нарушаване на Конституцията и законите и като точка пета - липса на професионални качества и действия, уронващи престижа на съдебната власт.
Искам да напомня на колегите, че същите основания за освобождаване на членовете на Висшия съдебен съвет, главния прокурор и председателя на Касационния съд ние също приехме и е недопустимо при това положение председателят на Върховния съд и главният прокурор на републиката да бъдат освобождавани поради нарушаване на Конституцията и законите, а един районен съдия и заместник-районен съдия да не бъде освободен.
Плюс това аз имам наблюдения за работата на съдилищата и в този момент и не мога да си представя един съдия, независимо дали е районен или окръжен, в продължение примерно на шест месеца 219.3 не написва мотивите към присъдата и не се произнася по едно гражданско дело, а това също е нарушение на закона и на Конституцията, и този човек да не може да бъде освободен, да бъде несменяем.
На второ място, представете си и другото - един съдия или прокурор, който действително с поведението си уронва престижа на правосъдието, представете си, че този човек ходи непрекъснато пиян на работа или не се явява с месеци на работа, може ли този човек да бъде съдия или прокурор? А така както са посочени основанията тук в закона, не дават действително правото той да бъде освободен от работа.
Затова аз поддържам моето предложение и пак искам да напомня гласуването на първо четене на Закона за Висшия съдебен съвет. Предлагам да бъде допълнен текстът с нарушаване на Конституцията и законите и липса на професионални качества и действия, уронващи престижа на правосъдието.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има думата народният представител Ана Караиванова. Заповядайте.
АНА КАРАИВАНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Имам кратка реплика към колегата Михайлов. Колега Михайлов, неправомерно е сравнението Ви между Закона за Висшия съдебен съвет и Закона за устройството на съдебната система и на съдебната власт в статута за несменяемост на съдиите. Правното положение на двата вида органи е различно. Главният прокурор и председателите на Върховния Касационен и на Върховния административен съд се избират за определен мандат, който може да бъде само един. Те повторно не могат да се избират. И там има предвидени основания за предварително освобождаване от мандата, докато другите магистрати след навършването на три години стават несменяеми. И те могат да се освободят, както е посочено в Конституцията, само в изрично предвидени случаи. И тези вече изрично предвидени случаи по Конституцията ние не можем да ги разширяваме. Добра или лоша, такава е Конституцията и ние не можем да внасяме допълнителни основания. 219.4
Аз съм напълно съгласна, че трябва да има контрол, защото има ненаписани с месеци и с години съдебни актове, но тези нарушения ще се разглеждат в главата за дисциплинарна отговорност и те са основание за носене на дисциплинарна отговорност, а не за снемане статута на несменяемост. Още повече пък, като знаете, че такива нарушения се правят на практика и могат да доведат до тежки последици, ще задължи съдебните органи, инспекторатът, който ще видим къде ще го сложим, и самият Висш съдебен съвет до трите години, в които се полага несменяемостта, много внимателно да следи развитието на един съдебен магистрат и да прецени в тези три години той става ли за несменяем или не става, за да не носи по-нататък последствията от неговата немърливост или несъобразяването му със закона.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата Мариела Митева. 219.5
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз също бих искала да направя реплика на това предложение, не защото не разбирам неговата логика и смисъл.
Според мен, това е един много сериозен и много тревожен проблем. И това е проблем, пред който, може би съдебната система ще се изправи. Но така или иначе в Конституцията сме решили магистратите да бъдат несменяеми. И след като те станат несменяеми, не можем да предвиждаме основания, чрез които тази несменяемост да се заобикаля, още повече че не са минали две години и нещо от приемането на Конституцията.
Напълно съм съгласна, че трябва да има такъв контрол по отношение на главния прокурор и председателят на Върховния съд, тъй като те могат да бъдат освободени в качествата им на ръководни длъжностни лица, но те няма да загубят статута си на несменяемост, ако имат такъв.
Единственият инструмент, който остава, все пак е дисциплинарната отговорност, и аз лично бих предложила, като основание за търсене на дисциплинарна отговорност да бъде добавено и "нарушение на Конституцията и на законите", тъй като в останалите случаи, липса на ... така "нарушения и пропуски при изпълнение на служебните им задължения" са едно от основанията за търсене на дисциплинарна отговорност.
Не мога да подкрепя това предложение, повтарям още веднъж. Според мен то противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева.
Едно обяснение искаше да направи заместник-председателят на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Обяснението е следното. Действително, господин Дако Михайлов е направил предложение, но по текст, който коренно се различава от този, който обсъждаме. А именно, чл. 118, а ние разглеждаме чл. 147.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но номерацията.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Поради технически разминавания в текстовете и грешка е пропуснато да се приложи към тези текстове, които днеска обсъждаме, по номерация, предложението. Иначе то е коректно, свързано е с текста, който сега обсъждаме и би МС/ЗТ 220.1 следвало да бъде подложено на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Правилно. Благодаря Ви! Вие подкрепяте, аз приех това.
Господин Михайлов, заповядайте.
ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Господин председател, аз бих се съгласил с аргументите на госпожа Митева и Караиванова, но ако си спомняте, в миналото заседание, именно от Парламентарната група на БСП се изрази становището, че Конституцията е непълна, и то, доколкото си спомням, беше от господин Янаки Стоилов. И че ние трябва именно да я допълним със Закона за Висшия съдебен съвет.
И на второ място, ако действително трябва да спазваме Конституцията, при това положение текстът на Конституцията за "трайното физическо или психическо разстройство" е всъщност трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година.
При това положение, колеги, трайната фактическа невъзможност, аз ще моля колегите действително да вземат отношение по този въпрос, какво значи. Би ли могло в трайната фактическа невъзможност да се включат именно някои от основанията, които аз посочвам, като примерно - системно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Системно пиянство.
ДАКО МИХАЙЛОВ: ... системно ненаписване на мотиви или присъда, непроизнасяне на срок за нея, нарушаване, именно на тоя закон. Защото, не съм убеден, че в тоя период за момента съдиите действително са несменяеми и трябва да бъдат освобождавани само от посочените в проекта основания. Не сме достигнали тоя период и това време, за да бъдат действително тези съдии несменяеми, така както е.
Защото, аз мога да ви кажа, аз и сега, право или не, но се явявам по някои дела и чувството, което съдии и прокурори имат от своята несменяемост, превръща съдебните заседания просто във фарс.
Това е положението. И ако ние така, продължаваме и така, приемаме законопроекта, няма да имаме действително съдебна система, такава, каквато искаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Михайлов, аз приемам Вашата идея и би могло, колеги, да подискутирате върху 220.2 това. Дали, това което Конституцията предвижда "при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си..." значи само онова, което традиционно ние приемаме - изпадане в умопомрачение или в друго състояние, или пък е и волева доказана негодност за изпълняване на задълженията си като съдия.
Въпросът е интересен. Безспокойството, което изказва колегата Михайлов е действително основателно. Криво се разбира несменяемостта.
Проф. Михайлов, заповядайте.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители!
Аз оценявам положително целесъобразността на изказаните съображения от колегата Дако Михайлов. Не е правилно, не е основателно президентът да може да се освобождава когато нарушава Конституцията, а един съдия, прокурор или следовател да нарушава Конституцията и законите и да не може да се освобождава от тази длъжност.
За съжаление обаче, съображенията не са в съответствие с текста на Конституцията, чл. 129, ал. 3, второто изречение.
Ще го прочета дословно. Става дума за: "Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат.
Те се освобождават от длъжност само...", обърнете внимание, колега Михайлов, "... при пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода за умишлено престъпление", както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година".
За съжаление, изброяването на основанията за освобождаване в Конституцията е изчерпателно лимитативно и не можем ние да си позволим да разширяваме.
Иначе, с удоволствие щях да подкрепя колегата Дако Михайлов, за да можем да предвидим и това основание. 220.3
Текстът на Конституцията не ни позволява, за съжаление, да направим това.
Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин професор Михайлов, аз Ви моля за един друг коментар.
Вижте, точка първа "при навършване на пенсионна възраст", тук се казва и за разширяване на текста. Но в Конституцията се казва: "те се освобождават само при пенсиониране". Пенсиониране е действие на прекратяването на трудовия договор. Това не става с навършването на пенсионна възраст и не знам защо се свързва сега с навършването на пенсионна възраст.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ: Аз мисля, господин председателю, че ние бихме задоволили идеята на колежката Митева, ако възпроизведем текста на Конституцията, а не нейната редакция. Той позволява при пенсиониране, щом не е навършил стажа - няма да бъде пенсиониран, значи не се налага неговото освобождаване.
И аз лично я съветвам да възпроизведе текста на Конституцията, за да може да се уважи нейната идея в тези случаи, когато му остава една година, не е наложително един съдия от Апелативния, от Касационния съд да бъде пенсиониран.
"При пенсиониране", според мен, ще включи и необходимият стаж. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да. Заповядайте, колега Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа!
Аз също смятам, че ние сме обвързани от Конституцията.
Това, което е посочено в Конституцията, това трябва да бъде. И то, пенсиониране наистина, а не при навършване на пенсионна възраст. Защото можеш да бъдеш пенсиониран, както сега говориме с колегата Русева и по инвалидност. И тогава ще те освободят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, разбира се.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Или обратно, може да си навършил пенсионната възраст, но да нямаш трудовия стаж. Тогава ще можеш да останеш.
Колкото се касае за нарушаване на Конституцията, аз съм принципно против това. 220.4
Първо, дали съдията нарушава закона или Конституцията го решава първоинстанционният съд. Не може да го реши Висшият съдебен съвет. Това би било вмесване в неговата работа. 220.5
Второ, какво значи, ако се касае до нарушаване на закона извън преките му задължения по постановяване на съдебните актове, той нарушава закона и ако не си плаща наема, или ако не изпълнява един договор, който е сключил. И лимитативно изброените случаи за прекратяване на трудовата дейност на един съдия, както са изброени в Конституцията, така трябва да останат. И аз нямам никакво съмнение, че не бива да се отклоним от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, ...
ВАСИЛ ГОЦЕВ: А това, извинявайте, уронване на престижа и прочие, това са неща, които могат да открият такава врата за търсене на основания да махнеш един съдия, каквато едва ли е необходимо да давам случаи - зарязал жена си, отишъл с друга жена, уронва престижа, веднага ще го махнеш, или де да знам какво, могат много работи да се случат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Гоцев, тогава и по точка първа няма никакво навършване на пенсионна възраст, а както е казала Конституцията - при пенсиониране.
ВАСИЛ ГОЦЕВ: Да, както е казано в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Друг желаещ? Няма. (Реплика от блока на БСП)
Ами вижте какво, много близко се разбира това, той няма да бъде магистрат и тогава, когато той си подаде оставката и си хвърли шапката. Но става въпрос, че това са условията за прекратяване на трудовия договор.
Господин Мулетаров, бихте ли обобщили по точка първа.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз смятам, че ние трябва да решим принципния въпрос дали в текста трябва да бъдат дословно възпроизведени изискванията на конституционния текст? Ако това е така, тъй като в точка трета има известно различие от формулировката, която е дадена в Конституцията и тази, която е в точка трета.
Ако ние възприемем принципното положение, че трябва в чл. 148, ал. 1 в четрите точки да бъдат възприети и четрите условия, посочени в Конституцията, те трябва да бъдат написани точно в същата редакция и съдържание, както са в конституционния текст на чл. 129, ал. 3. И може би ще бъде добре да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих Ви поставил обратния въпрос. Ако Вие приемете текст в закон, който противоречи РД/НП 221.1 на текста на Конституцията, тогава какво би станало? Конституционният съд ще спре действието на закона. Така че в тези случаи ние не един път сме стигали до обвързване и до преповтаряме на Конституцията. В тази насока беше според мен и изказването на проф. Михайлов за основанията в Конституцията мо та мо, както са дадени.
Заповядайте, госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Вижте сега, тук проблемът е друг. Не става въпрос за освобождаване на съдии, прокурори и следователи, а става въпрос за загубване на статута на несменяемост. И ако се възприеме редакцията, която предложих, и която е всъщност до голяма степен редакция на Законодателната комисия, става ясно, че при придобиване на трудов стаж и възраст за пенсиониране един магистрат загубва статута си на несменяемост, но може да остане на работа, независимо от това, че са налице условията за пенсиониране.
На второ място пенсионирането е акт, който може да започне както по молба на лицето, което предстои да бъде пенсионирано, така и по инициатива на неговия работодател.
И сега, ако ние запишем, че само при пенсиониране, излиза че само ако магистратът поиска да бъде пенсиониран, само тойгава може да бъде освобождаван от длъжност, а Висшият съдебен съвет не може да го пенсионира.
Според мен това не е съвсем логично и поради това аз поддържам предложението, което направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А защо смятате, че магистратът трябва да се пенсионира само, ако той пожелае? Ако навърши всичко, което е необходимо за пенсиониране и за прекратяването на договора? Разбира се.
МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз не смятам, че само по молба на магистрата трябва да става пенсионирането и заради това поддържам предложението си. Ако се възприеме при пенсиониране, тогава вече се ограничава възможността на работодателя да предприема действия за неговото пенсиониране, тъй като той дотогава е несменяем, няма да бъде пенсиониран, не може да започне процедура за пенсиониране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожице Русева, заповядайте. 221.2
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Този текст е много важен и мисля, че в едно подробно обсъждане той може да бъде поднесен начисто. Защо смятам, че е важен? Защото става въпрос за загубване статута на несменяемост. Този статут на несменяемост осигурява до голяма степен независимостта на съдебните магистрати и на всички останали така, както е предвидено в Конституцията.
Ето защо аз смятам, че всяко едно отклонение или пък неизясняване на това какво се има предвид както в Конституцията, така и в тези предложения, може да доведе до приемане на едни текст, с който ние да засегнем именно това, което не трябва да засягаме - възможността несменяемостта да осигури независимостта на съдебната власт. Ето защо аз правя процедурно предложение ние да отложим гласуването на този текст за следващото заседания. А утре в Законодателната комисия този въпрос отново да бъде обсъден от колегите. Виждам че тук има и спор за това какъв е статутът на пенсионирането и какъв е статутът на навършването на възрастта. Мисля, че ние утре ще си го изясним, и ще видим кой какво има предвид. И в утрешното заседание ще се върнем към този текст. Имало е такава практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Русева.
Направено е процедурно предложение. Обратно становище? - Няма. Явно дискусията сочи към това.
Режим на гласуване. Гласуваме процедурното предложение на госпожа Златка Русева да се отложи за утрешното заседание разглеждането на този текст.
И утре, когато Законодателната комисия заседава, помислете върху това - вие създавате гаранция за независимост на правораздаването и дали трябва да поверявате освен на младите съдии и на други съдии да правораздават, без да са несменяеми? Тогава ще имате ли правораздаване, или ще имате правораздаване по поръчка?
Моля прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 162 народни представители, за - 120, против 23, въздържали се - 19. 221.3
Досегашната работа на Народното събрание днес ми дава основание да ви направя следното предложение, или да ви съобщя следното.
Следващата точка от дневния ред е второ четене на законопроекта ...
СПАС МУЛЕТАРОВ (встрани от микрофоните): Имаме още един текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, имате ли още един текст? Чудесно. Ако имате още един текст, докладвайте го.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, в главата, която разглеждаме, раздел "Несменяемост и несъвместимост" имаме още един текст, подготвен за второ четене, който е свързан с несъвместимостта на съдиите и прокурорите, а това е именно следващият чл. 149. Той се състои от две алинеи със следното съдържание:
"Чл. 149, ал. 1. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат едновременно:
1. да бъдат народни представители, министри, заместникминистри, общински съветници и кметове.
2. да упражняват адвокатска професия.
3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи.
4. да упражняват търговска дейност, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи, на търговски дружества и кооперации.
5. да извършват услуги по договор с държавни, обществени организации, търговски дружества и кооперации.
Ал. 2. При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, се възстановяват на заеманата преди от тях длъжност."
Това е съдържанието на втория текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Текстът е много хубав. Буди само един въпрос - в т. 5: "Да извършват услуги по договор с държавни, обществени организации, търговски дружества и кооперации", а с частни лица и частни търговци по договор могат ли да извършват?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Да, може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разрешавате, добре. Ако това разрешавате, тогава можем да минем към гласуването.
Заповядайте, госпожа Митева. 221.4
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Бих искала да обърна внимание, че в ал. 2 най-вероятно е допусната грешка при изписването, защото е записано: "при преустановяване на длъжността, лицата по ал. 1, т. 1 се възстановяват на заеманата преди от тях длъжност". И се поставят много въпроси. Ето защо, според мен, би бил по-ясен текстът, ако вместо "длъжността", се каже "дейността", "при преустановяване на дейността, лицата по ал.1, т. 1 се възстановяват на заеманата преди от тях длъжност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа. Аз искам да споделя с вас едно колебание, което имам по тази алинея 2.
Казва се, че един човек, който е народен представител, един човек, който е бил министър или кмет, или всеки един от тях, е на тази работа с оглед на това, че принадлежи към една политическа партия, след като свърши тази му дейност, ще трябва да се върне отново съдия и прокурор, където е деполитизиран.
И питам и аз как ще стане тази деполитизация, ако аз като народен представител от СДС, ако преди това съм бил прокурор или съдия и след това се върна и стана деполитизиран отново съдия. Ще бъде ли вярно това, че съм деполитизиран и няма ли да бъде това една просто демагогия. И заради това, според мен, за да бъде наистина деполитизиран съдията, прокурорът и следователят, той трябва да си стои на своето място. Реши ли да става народен представител от името на една партия, реши ли да става министър в един кабинет, който при демокрацията е винаги партиен, той просто ще престане за в бъдеще да бъде съдия или наново ще кандидатства да стане съдия, а там ще се преценява неговата деполитичност. Така че предлагам втората алинея да отпадне по отношение на точка 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Гоцев. ВЙ/ВЙ 222.1
Уважаеми колеги, много често се употребява думата "деполитизация". Аз мисля, че с тази дума ние внесохме определено смущение във всички. И на мен ми се струва, че няма никой, който би могъл да контролира дали някой е привърженик на една идея или друга. Защо употребяваме думата "политизация", защо не употребяваме вярната българска дума "департизация"? Това значи нечленуване в партия, а партията е българска дума, извинявайте... (Реплики)
Е, нищо... Толкова... Но тя е по-верна, според мен. Помислете върху това. Нищо, аз откривам дискусия. Спокойно.
Най-напред - господин Георгиев, госпожа... и господин Сталийски.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз чух това становище на г-н Гоцев и на заседанието на Законодателната комисия. И там му направих необходимото възражение. Аз очаквах, че той няма да прави такова предложение тук но се оказа, че го прави и затова съм длъжен отново да ви привлека вниманието върху следните неща: неговото предложение противоречи на Конституцията.
В член 65, ал. 2 от Конституцията се казва, че кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията. Говори се за прекъсване на изпълнението, което означава, че те не прекратяват съответния трудов договор. Говоря общо - трудов договор - който имат.
Ами ние сега гледаме този закон. Утре можем да гледаме Закона за народното здраве и там някой да каже, че избраният народен представител не може да се върне. Може да гледаме закон..., както гледаме Закона за полицията и да се каже, че и тя е деполитизирана; че избраният от там народен представител не може да се върне. Ето, например, господин Сталийски е бил министър на отбраната... (Александър Сталийски реплекира от място) 222.2
Да, той не е деполитизиран. Така, значи имаме конституционен принцип и по никакъв начин не можем да гласуваме такъв текст.
Този текст след това и развит и в Избирателния закон, Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове и аз ще ви прочета текста какво казва.
Текстът казва следното: член 49, ал. 1 - цитирам - кандидати за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват... Ето конституционният принцип... Прекъсват изпълнението и след регистрирането им и излизат в платен отпуск.
И третата алинея - цитирам - избраните кандидати... Ето такива, които сега са тук... Избраните кандидати, работещи в държавни учреждения и т.н., да не цитирам целия текст... имат право след прекратяване на пълномощията си като народни представители да заемат предишната длъжност. А дори, ако тя е прекратена, ако тя не съществува вече - друга, по техен избор.
И, последната алинея - цитирам - когато предишната длъжност на избран кандидат е заета от друго лице, трудовото правоотношение с него се прекратява, без предизвестие, тоест, другият, който заема тази длъжност, трябва да я напусне без предизвестие. Вижте докъде е стигнал Избирателният закон!
Всички, които се намираме в тази зала тук, сме кандидатствали при този Избирателен закон, който съответства на Конституцията. При тази конституция сега тук се предлага нещо друго, което противоречи и на Конституцията, и на действащото ни законодателство въобще.
Що се отнася до поставения от колегата Гоцев въпрос за деполитизирането въобще - ами това, което той заяви тук, важи и за сега действащите съдии, прокурори и следователи. Ами те в един момент заявиха с декларации, работейки там, че се деполитизират. В каква степен са се деполитизирали? Можем ли да влезем в съзнанието на всеки един и да преценим в каква степен са се деполитизирали те? Така че, да се говори с такъв мотив, според мен, освен че е неконституционно, още е и несериозно и аз моля г-н Гоцев, който държи за прилагането на Конституцията, да оттегли това предложение, защото, струва ми се, че то не му подхожда да го поддържа. 222.3
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Мариела Митева, реплика...
Вие изказване ли имате, госпожо Митева?
Реплика, да, заповядайте.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз също бих искала г-н Гоцев да оттегли своето предложение, защото ние не можем като парламент да забраним на магистратите да участват в обществения живот. Първо, това не е възможно и, второ, не е целесъобразно. Не е целесъобразно, защото България не разполага с толкова много добре подготвени юристи, за да може да си позволи лукса да ги държи замразени в съдебната система и да не им позволява, пак казвам, най-общо казано, да участват в обществения живот.
Ако вие тръгнете по идеята за деполитизация, която е различна от сега действащите нормативни актове, които защитават тезата за департизацията, вие тогава трябва да им забраните да гласуват, защото, отивайки на изборите да гласуват, те също показват едно или друго политическо пристрастие. Това го няма никъде в света.
И аз пак бих искала да кажа - не става въпрос за един или друг народен представител. Става въпрос за възможност на магистратите да участват в обществения живот.
Аз смятам, че и сегашният текст силно ограничава тази възможност и съм убедена, че един ден ще се стигне до отпадане на някои от тези текстове, но така се прие, така ще го гласуваме. Нека да не разширяваме още повече кръга от ограничения за магистратите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева.
Има думата народният представител Александър Сталийски.
АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, аз не казвам "председателстващ".
Уважаеми дами и господа народни представители, въпросите са два: юридическият аспект го посочи колегата Георгиев и смятам, че той е прав, но има един друг момент, за който моят приятел Йордан Школагерски, намекна, но без да го довърши.
Какво е това "деполитизация"? Какво е "департизация"? 222.4
Уважаеми дами и господа, аз като министър на отбраната не бях длъжен да се дпеолитизирам. Аз съм "син" и ще остана "син". Преди мен който беше министър, беше "полусин". Сега какъв е - не мога да ви кажа.
Може ли вие да накарате Мутафчиев да се деполитизира, или моя приятел Митко Георгиев? Те са хора, аз както казвам, болшевики, но понеже за колеги става дума, те са си комунисти.
Сега да вземем едно младо момче, което аз много уважавам и имам слабост към него. Той го знае кой е - за Янаки Стоилов говоря. Представете си, че той е магистрат. Но той е комунист! Сега можем ли да го накараме ние като се върне отново на работа около 20 години по-голям, да стане от комунист в СДС? Е, не може да стане!
Следователно едно е законът, друго е практиката. (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) Вие не викайте, защото за вас е пък пределно ясно! Вие сте си комунист, и ще си останете комунист. И това Ви прави чест. Няма от едната страна да отидете в другата. (Шум в блока на БСП и коалиция) Сега да се лъжем до утре ...
Аз съм в червата "син", ще си остана "син" и не се срамувам.
Благодаря.
(Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Сталийски.
Реплика ли?
ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, дуплика. Това е третата реплика, да.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, искам да отговоря, иначе не бих взел репликата на дали предложеното от мен е противоконституционно. Не е противоконституционно! Конституцията не казва, че се връщат на същото място. Казва, че прекъсва. А прекъсването може да бъде временно или завинагиТака е по български език.
Колкото се касае до другото - във връзка с фактическата СД/НП 223.1 деполитизация, и с това отговарям на другите реплики, когато се приемаше законът в частта за деполитизацията, аз там поддържах да го няма. Защото прав е господин Сталийски с репликата, която ми даде, че е просто демагогия и неискреност да се казва, че един човек може да си промени убежденията за едно или друго време, и то само защото е на една или друга длъжност.
Така че аз не си оттеглям предложението и моля да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Даскалов.
След това - Любомир Начев.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз смятам, че бележката, която господин председателят направи по отношение обстоятелството дали магистратите имат право да сключват граждански договори с физически лица и с еднолични търговски фирми, би следвало и такива договори те да нямат право да сключват.
Така че аз ще предложа в текста, който е в точка четвърта, да бъде добавено: "както и да сключват граждански договори с физически лица или еднолични търговци".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Даскалов.
Има думата народният представнител Любомир Начев.
ЛЮБОМИР НАЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, дами и господа, аз вземам думата във връзка с въпроса, който повдигна господин Гоцев. И най-напред бих искал да направя едно пояснение във връзка с така наречената "деполитизация". Ако си спомняте, колеги, това понятие влезе в обръщение с изменението, по-точно с допълнението на чл. 14 от Закона за политическите партии, съгласно което се предвиди, че служителите от пет ведомства - МВР, МНО, Министерство на външните работи, прокуратура и съд - нямат право да членуват в политически партии и да осъществяват политическа дейност. Тази забрана получи гражданственост под понятието "деполитизация".
Същият този Закон за политическите партии обаче в преход223.2 ните и заключителни разпоредби има един – 3, съгласно който забраната за членуване в политически партии не се отнася за народни представители и министри. И това е в логиката на нещата. Защото един народен представител и един министър се ангажират с определена политическа партия, с нейната програма. И за да я реализира, той трябва да получава и правото свободно да участвува в нея и в реализацията на нейната политическа платформа.
Що се отнася обаче до предложението на господин Гоцев, аз смятам, че то би следвало да бъде отклонено, тъй като то влиза впротиворечие с един основен принцип, заложен в Конституцията, а именно, че всички граждани на Република България, пълнолетни граждани, имат право да избират и да бъдат избирани в представителните органи на държавната власт. Всички граждани, без изключение! И ние на какво основание, господин Гоцев, ще лишим съдебните магистрати от правото да бъдат избирани?!
И нека незабравяме, че в действащия правилник, по който ние работим, има един текст, един чл. 93, който аз ще ви цитирам дословно: "Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание." И чл. 94: "Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им."
Тези две разпоредби буквално възпроизвеждат текста на чл. 130 от Правилника за работа на Великото Народно събрание. И аз мисля, че е резонно и в Закона за съдебната власт това положение да се запази.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Начев.
А Вие искате едно допълнение да направите? Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (от място): Редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Редакционно, разбирам.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Извинете, допуснах грешка. Поправката, или по-скоро допълнението, което предлагам въз основа на Вашата бележка, господин председател, не му е мястото в точка четвърта, а в точка пета. И точка пета трябва да гласи така: "Да извършва услуги по договор с държавни, обществени организации, 223.3 търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци". И с това се изчерпва проблемът, който повдигам. 223.4 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Имаме 10 минути. Можем да гласуваме, стига да няма желаещи за изказване. Няма желаещи, доколкото виждам.
Господин Мулетаров, систематизирайте предложенията и нека да започнем да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Господин председател, фактически по ал.1 с петте точки има направено единствено предложение от господин Владислав Даскалов сега и то се отнася за т.5, а именно след "кооперации" да се добавят думите "физически лица и еднолични търговци" или т.5 да добие следното съдържание:
"Точка 5. Да извършва услуги по договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лиза и еднолични търговци".
Това е първото предложение по ал.1, което най-напред трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Владислав Даскалов за добавка на ограниченията в т.5 - физически лица и еднолични търговци.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 152 народни представители, за - 145, против - няма, въздържали се - 7.
Поправката се приема.
Второто предложение, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Второто предложение е на господин Васил Гоцев за отпадане на ал.2 на чл.149.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Понеже виждам, че има малко шум в залата, уважаеми колеги, повтарям: гласуваме предложението на господин Васил Гоцев да отпадне ал.2 на текста, а именно, че при преустановяване на длъжността, лицата по ал.1, т.1 се възстановяват на заеманата преди от тях длъжност.
Гласуваме за отпадането на тази алинея.
Моля, режим на гласуване.
От общо гласували 163 народни представители, за - 62, против - 96, въздържали се - 5. СБ/КТ 224.1
Отклонява се това предложение.
Заповядайте, господин Мулетаров.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Направено е още едно предложение от народния представител Мариела Митева, която предлага в ал.2 думата "длъжността" да бъде заменена с "дейността".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Доколкото знам, в Конституцията се говори навсякъде за длъжност.
Колега Митева, дори и да сте права, много Ви моля, защото дейност и самодейност. А дали длъжност няма предвид и Конституцията, и законите. Защото съдийството може да бъде дейност, а председател на окръжен съд е длъжност.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Не, става въпрос за народни представители, общински съветници и кметове, когато престанат да бъдат такива, магистратите се възстановяват на предишната им длъжност. Но текстът е много лошо редактиран и много трудно се разбира за какво точно става въпрос. Струва ми се, че малко яснота внася думата "дейността".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колежке Митева, хайде от мен една лична молба: оттеглете това предложение!
МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз го оттеглям, но не завиждам на тези, които ще прилагат закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме съдържанието на чл.149 с двете му алинеи.
От общо гласували 158 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 4.
Член 149 е приет.
Уважаеми колеги, две съобщения:
Комисията за младежта и спорта ще проведе заседание на 25 ноември 1993 г. от 9,00 ч. в кабинет 521 на бул. "Дондуков" # 2.
Комисията по бюджета и финансите ще проведе заседание на 25 ноември 1993 г., четвъртък, от 10,00 ч. в кабинет 503 при дневен ред: 224.2
- Ратификации и законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията.
Независимо как ще бъде отразено в средствата за информация днешното заседание на парламента, работата ви днес, уважаеми народни представители, ми дава основание да ви благодаря и да ви пожелая приятна вечер! (Ръкопляскания в цялата зала)
Утре от 15,00 ч. ще продължим работата си.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кадир Кадир
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Ботушарова
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:
Руслан Сербезов
Илиян Илиев