ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 29 юли 1993 г.
(Открито в 15 ч и 10 м.)
29/07/1993
Председателствували: заместник-предателят Снежана Ботушарова и
Секретари: Ведат Сакаллъ и Илиян Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА (звъни): Откривам днешното заседание. Има необходимия кворум. Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители. Програмата е приета вчера. Има няколко предложения по дневния ред. Ще ги представя на вашето внимание.
Направено е предложение на основание чл.37, ал.3 от правилника, точка първа от част първа да бъде първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите с вносител Министерския съвет, а като точка втора на същата част първа от днешното заседание да бъде включен на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност. Вносител също е Министерският съвет.
По процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председалстваща, уважаеми колеги! Аз предлагам сега веднага да продължим с тази точка, с която вчера завършихме заседанието, тоест, приемане отчета на Българска народна банка и избор на ръководство на същата, което е от част втора. Наистина този въпрос доста дълго време се протака и мисля, че е уместно сега веднага да започнем с него и после да преминем към тези законопроекти, които наистина е важно да приемем на първо четене. Това е моето предложение. НЧ/НП 101.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, господата фотографи вече да напуснат пленарната зала. Изминаха 10 минути от началото на заседанието.
Господин Савов, заповядайте по процедурен въпрос!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Аз не чух точно кой закон се предлага да бъде точка първа от част първа, но така или иначе е гласувано, че точка първа е Законопроектът за данъка върху добавената стойност. Вчера мисля, че се изясни достатъчно ясно, че чл.39 дава възможност само да се прекратят разискванията на самото заседание. Така че ние не сме гласували въобще да се прекрати. Поне сега засега, освен ако някой не излезе отново с някакво предложение, точка първа си остава второто четене на Законопроекта за данъка върху добавената стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Савов. Действително това е точка първа, но има предложения, постъпили вчера до 18 часа, точка втора да стане Законопроектът, който в момента е на трето място - Законът за данъка върху оборота и акцизите, а точка втора да стане законопроектът, който е на четвърто място в проекта, което ще поставя на гласуване. Засега, ако не се приеме предложението, точка първа е Законопроектът за данъка върху добавената стойност.
Формулирам още веднъж предложението, след което следва режим на гласуване. Предложението е за промяна в част първа на програмата - точка първа да стане Законопроектът за данъка върху оборота и акцизите, точка втора да стане Законопроектът за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте!
Гласували общо 196 народни представители. От тях 138 за, 39 против, 19 въздържали се.
Приема се предложението - точка първа в част първа става Проектът за закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите, първо четене. Точка втора става Законопроектът за изменение и допълнение на Указ 56. Съответно точка трета е Законопроектът за данъка върху добавената стойност. Точка четвърта - Законопроектът за устройство на съдебната система, или за съдебната власт, както сме го гласували.
Има още две предложения по програмата, но преди това 101.2 по часа на постъпването има предложение утрешния ден да не бъде ден за парламентарен контрол, а да се работи по приетата законодателна програма. Предложението вчера е постъпило до 18 часа, подписано е от народни предтавители от три парламентарни групи и от цели парламентарни групи.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за това предложение! С вота си, уважаеми колеги, ще изкажете предпочитанията си.
Гласували общо 189 народни представители. От тях 110 за, 73 против, 6 въздържали се.
Приема се предложението. Утре ще се работи по законодателната програма.
Постъпило е предложение, подписано от девет народни представители. На основание чл.37, ал.3 от правилника, те предлагат в част втора на програмата, като точка първа да бъде проект за решение на Народното събрание за освобождаване и избиране на главен директор на Българската телеграфна агенция. Господин Венцеслав Димитров направи възражение, в смисъл поиска да се продължи с обсъждането на отчета на банката. Но това е в част втора, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Моето предложение е да започнем с част втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не. Всякакви промени в процедурата могат да се правят до 18 часа на предния ден.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателстваща! Как аз можех да направя предложението си до 18 часа, като вчера групата на ДПС направи предложение за почивка и не можахме да приключим с отчета на банката и избора на ново ръководство.
Аз моля да се подложи моето предложение на гласуване днес да се започне с част втора. Защото отчетът на банката се отлага от края на месец април, толкова месеци вече, вижте колко време. Между другото, наблягам за тези, които представляват така нареченото парламентарно мнозинство, много е важно отчетът на банката да бъде приет, защото има взаимоотношения с Министерството на финансите и редица плащания не могат да бъдат извършени без да се регулират въпросите, които трябва да бъдат приети с отчета на банката. 101.3
Затова моля ние да започнем с част втора, да изчерпим онези точки, които вчера започнахме, и да продължим после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Савов, заповядайте. 101.4 СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, аз смятам, че тук не става въпрос за ново предложение. Просто искам, от гледна точка на правилника да обясня нещата. Ние вчера сме започнали именно с отчета на Банката и съответно би трябвало и с избора. Тъй че това си е в дневния ред. (Възгласи от блока на БСП: "Буш!", "Буш!") Други вече може с някои искания да бъде изменен дневния ред. Но напълно е прав господин Венцеслав Димитров, че това е поначало т.1 в дневния ред. То е така от вчера. Ние сме гласували за седмицата и така беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Аз уважавам сериозните аргументи на господин Димитров и казаното от господин Савов. Но това е във втора част на програмата. Досега имахме противоречива практика, но общо взето доминираше, че когато се прави промяна на двете части трябва да е направено предния ден.
,
Втора част - това е т.1. Но сега се прави предложение в част втора т.1 да бъде проект за решение на Народното събрание за освобождаване и избиране на главен директор на Българската телеграфна агенция.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Това е новото искане. Нека да изчерпим това, което вчера имахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Но то е в част втора, господин Димитров. Когато стигнем в част втора.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): 20 минути за втора част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Тя винаги е по-кратка. Моля ви, нека да се чуят повече неща, за да е след това ясно.
Има думата госпожица Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаема госпожо председателствуващ, наистина ние започнахме вчера дискусиите по една точка, които бяха прекратени по един такъв начин, който изключи възможността да се прави каквото и да е предложение за включване в днешния дневен ред. Практиката на Народното събрание е противоречива. Защото предложение за разместване на част първа и втора са правени както писмени, така и в пленарната зала. Те са били подлагани на гласуване и ние имаме такава практика, затова аз Ви моля да поставите на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров. Още повече, че това е един СМ/КТ 102.1 въпрос, който наистина от април месец непрекъснато се отлага и вече очевадни стават съмненията, че зад това отлагане прозират нечии икономически интереси. И мисля, че това е един значително по-важен въпрос, отколкото кадровите промени в едно или друго ведомство. След като решим въпросите с Банката, спокойно вече могат да бъдат поставени на обсъждане и всички останали въпроси. Но ако ние оставим Банката още един месец през ваканцията в такова състояние, аз не зная какви ще са последиците преди всичко за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Карадимов.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарния съюз за социална демокрация, подкрепям идеята да се обърнат двете части на дневния ред и да започнем с част втора от програмата днес. (Ръкопляскания от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай, с известен компромис и поради противоречивата практика, ще поставя на гласуване това предложение. Но моля, имайте предвид, че има предложение т.1 да бъде решението за освобождаване и избиране на главен директор на БТА. Двете неща ще поставя на гласуване. Предложението е да се разменят двете части. Но има предложение за нова т.1. Поставям на гласуване предложението. За т.1. Има думата господин Филип Димитров. Въпросът е спорен.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не правя искане, а обръщам внимание върху нещо, което следва да бъде съобразено.
Първо, налице е точка, чието разглеждане е започнато и не е завършило. Следователно, каквото и да бъде гласувано по отношение на реда на първата и втората част, Вие не можете, уважаема госпожо председател, да поставите на гласуване друга точка преди изчерпването на тази, която в момента тече.
Следователно, би могло да бъде обсъждано дали след приключването на тази точка, следва да бъде поставена веднага, като т.2 от дневния ред друга точка, каквато и да е тя. 102.2
Що се отнася до втория въпрос, дали можете да поставите на гласуване това да бъдат разменени местата на първата и втората част, Вие, разбира се, можете да вземете решение по него, с оглед на противоречията в практиката на Народното събрание досега. Във всеки случай обаче, съображенията, които Вие самата развихте, следва да ги имате предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За съжаление, уважаеми колеги, друг път сме обсъждали въпроса, когато една точка е спряла по средата нейното обсъждане и е имало предложение за други точки. Правилникът не го е разрешил въпроса, но е разрешил, че тогава, когато има направено предложение, то трябва да се постави на гласуване. Аз просто тук не мога по друг начин да реагирам, освен по правилника. Не е този случай разрешен.
Моля, режим на гласуване. Първо се гласува предложението т.1 в част втора да бъде проект за решение на Народното събрание за освобождаване и избиране на главен директор на Българската телеграфна агенция. (Шум в залата) Няма никакво значение. Това е предложение, което е внесено писмено и трябва да се постави на гласуване. След това ще се постави на гласуване другото предложение. Две гласувания ще има.
Първо, оправяме точките в дневния ред коя къде ще бъде.
Моля, режим на гласуване за нова т.1 в част втора.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 215 народни представители, за - 128, против - 81, 6 се въздържат. Приема се това предложение. Изписвайте, моля резултата по партии.
Точка първа, част втора е проект за решение за главния директор на БТА.
Второто гласуване е това, част втора да бъде първа, да се разглежда в началото на пленарното заседание. Двете части да разменят местата си. Част втора да бъде първа при дебатите.
Моля, режим на гласуване. Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 208 народни представители, за - 164, против - 38, 6 се въздържат. Приема се това предложение. 102.3
Има още едно предложение за част втора.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Госпожо председателстваща, имаше и едно трето процедурно предложение към всички тези предложения, а то беше да се довършат точките, свързани с банката, след което да се продължи по така приетата вече точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Предложението не е процедурно, но вчера в Председателския съвет имаше консенсус по този въпрос. Аз бих ви попитала чрез вот дали бихте искали да довършим започналата вчера точка. Моля ви, за да няма спор, нека да се реши с гласуване - като започнем точка първа, да се довърши в началото дебатът по годишния отчет на управителя на Българска народна банка.
Моля режим на гласуване. Това е моето допитване до вас.
Гласували са 216 народни представители, за предложението 86, против 76, въздържали се 54. Така че дебатът и изслушването на отчета ще стане след точка първа.
Има още едно предложение за част втора от Пламен Денчев, народен представител. Той предлага в част втора да се включи проект на закон за ратифициране на Гаранционно съглашение проект "Енергия" между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Аз нямам информация дали всички комисии са дали становище. Ще помоля господин Денчев като член на Комисията по енергетика съвсем накратко да аргументирате Вашето предложение. Законопроектът е разпределен в пет комисии.
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги. Аз направих това предложение затова защото крайният срок за ратифициране на този договор е 17 август, което означава, че ако до края на утрешния пленарен ден ние не ратифицираме този договор, практически той не може да влезе в сила.
Становища по този законопроект са представени от Законодателната комисия, от Комисията по бюджет и финанси, Икономическата комисия и Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Тъй като има нужда от малко технологично време за представяне на становището на Комисията по външна политика, аз правя малка корекция в моето предложение - тази точка да бъде точка втора от част втора на днешния дневен ред. Но много ви моля, още веднъж повтарям, да се БП/ЛТ 103.1. съобразим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Може би точка трета имате предвид?
ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Добре, като точка трета. Но в крайна сметка този договор да бъде разгледан и обсъден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Лютфи, процедурен въпрос или по този законопроект? Заповядайте. Вашата комисия има ли становище?
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, днес поради факта, че времето за заседание на Комисията по външна политика беше оползотворено само от една точка, а в дневния ред фигурираше и изготвяне и гласуване на становище именно по този проект за енергията, ние в края на заседанието не разполагахме с необходимия кворум и нашата комисия няма становище по този въпрос. Затова аз моля колегите от СДС - членове на Комисията по външна политика, след като чуха, че крайният срок е 17 август, а тогава всички ние ще бъдем във ваканция, а това е един проблем, който засяга цялата нация и цялата страна, аз ви моля да бъдем свикани по време на почивката на едно заседание, за да вземем становище по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В такъв случай днес този законопроект не може да бъде поставен за гласуване за включване в дневния ред. Господин Лютфи, Вие можете да свикате комисията днес, имате това правомощие. Ако сте готови за утре, ще има основание да се включи в програмата.
Това бяха предложенията по дневния ред. Искам да уточним нещо. Гласуването за вота на недоверие ще стане в 17,30 часа - така беше оповестено вчера.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): В 17,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: В 17 ч. и 17 м. ще започне гласуването по вота на недоверие. Това ще е времето, в което ще работим без почивка по законодателната програма, освен ако някой не поиска почивка. Така че първата точка, с която започваме, това е точка първа от част втора - проект за решение за освобождаване и избиране на главен директор на Българската телеграфна агенция. Проектът за решение е разпределен в две комисии Комисията по радио и телевизия и Законодателната комисия. Кой 103.2. ще докладва становището на Законодателната комисия? Виждам, че то е подписано от господин Спас Мулетаров. Господин Мулетаров, Вие ще докладвате. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми народни представители. В заседанието на 28 юли 1993 г. беше предложено от заместник-председателя на Законодателната комисия да се обсъди проектът за решение, представен от група народни представители, за освобождаване и избиране на главен директор на Българска телеграфна агенция. Предложението за решение е разпределено от председателя на Народното събрание на Законодателната комисия и на Комисията по радио и телевизия. Поради това че част от членовете на Законодателната комисия, представители на Парламентарната група на СДС, направиха процедурно възражение за това, че не са уведомени предварително за разглеждане на този въпрос и извънредното му включване в дневния ред за това заседание и изразиха несъгласие с прекъсване на обсъждането, те напуснаха заседанието. Предложението беше поставено за включване в дневен ред за гласуване и за него гласуваха 13 души за и 1 против.
Присъстващите бяха запознати със становището на Правния отдел на Народното събрание относно предложеното проекторешение. След разискване беше прието предложение от народния представител Росен Хубенов: по силата на – 6 от Конституцията на Република България въпросът за избиране и освобождаване на главен директор на Българска телеграфна агенция е от компетентността на Народното събрание.
Това предложение беше гласувано и прието с 13 гласа за, 1 против и 1 въздържал се, поради което Законодателната комисия предлага на народните представители да обсъдят проекторешението в пленарно заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам думата на председателя на Комисията по радио и телевизия господин Михаил Неделчев за становището на комисията. 103.3. ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, позволете ми преди да запозная народните представители със становището на Комисията по радио и телевизия, да ги запозная съвсем накратко и с правния статут на Българска телеграфна агенция, както и на самия ръководител на Българска телеграфна агенция.
Както е известно, конфликтната ситуация около ръководството на Българска телеграфна агенция възникна с решение 214 на Министерския съвет от 3 юни 1993 г. за освобождаване от длъжност на главния директор на Българска телеграфна агенция господин Иво Инджев. Това ни накара и ние като Комисия по радио и телевизия, която все пак има близка тематична насока на заниманията си с дейността на Българска телеграфна агенция, да поискаме една справка за нормативната уредба на Българска телеграфна агенция.
Нормативната уредба, която определя статута на Българска телеграфна агенция като институция, нейното устройство и задачи, са: Указ # 1635 на Държавния съвет, публикуван в "Държавен вестник", брой 61 от 1973 г. (виждате откога е този текст), и правилник за задачите и устройството на Българска телеграфна агенция, публикуван още по-рано - "Държавен вестник", брой 4 от 1965 година.
Съгласно правилника Българска телеграфна агенция е орган на правителството за събиране и разпространение на информация в страната и чужбина. А според указа (и това е първото противоречие) Държавният съвет дава статут на Българска телеграфна агенция с ранг на комитет при Министерския съвет.
Иво Инджев е назначен на длъжността главен директор на Българска телеграфна агенция с указ # 171 на председателя (президента) на Република България Желю Желев, издаден на 29 декември 1990 година при действието на старата Конституция от 1971 г., след изменението й от месец април 1990 г. Съгласно това изменение, – 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, с който се изменя член 92, т.5, председателят (президентът), по предложение на председателя на Министерския съвет, назначава и освобождава ръководители на ведомства без ранг на министерства. СД/ВЙ 104.1
Следователно по старата Конституция назначаването на главен директор на Българска телеграфнан агенция е било (но е било!) правомощие на председателя (президента) на републиката.
Сега действащата Конституция не предвижда комитети без ранг на министерства. Правната им уредба се съдържа в правилника за Министерския съвет "Държавен вестник", брой 21 от 1993 г.
Според член 4, ал.2 от този правилник "ръководителите на комитети се назначават и освобождават..." (Шум и реплики в блока на ПС на БСП) Моля ви! Не виждам как Народното събрание би могло да вземе едно решение, без да е наясно по правния статут! (Шум и реплики в блока на ПС на БСП. Клара Маринова, от място: "Четете становището на комисията! Това е лично изказване!") Моля ви! Становищата и на Законодателната комисия, и на Комисията по радио и телевизия, което ще оглася след малко, са, че не е в компетентността на Комисията по радио и телевизия да се занимава с този проблем, а това е в компетентността на Народното събрание като цяло. Именно заради това аз в момента запознавам пленарната зала на Народното събрание с тази правна уредба.
"... и се назначават и освобождават от Министерския съвет, доколкото със закон не се възлага това на друг орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Господин Неделчев, придържайте се към становището на комисията!
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Съгласно – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България, до създаване на нова законодателна уредба на Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, Народното събрание осъществява правомощията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАТА БОТУШАРОВА: Господин Неделчев, можете да вземете думата, ако това е различно от становището на комисията. Ако това е на комисията - да, но ако е по-различно, след това ще Ви дам думата.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Добре, госпожо председателстваща, аз ще взема по-нататък думата да се изкажа. И ще запозная народните представители, тъй като ми се струва, че те не биха били в състояние да вземат каквото и да е становище по случая, 104.2 без да познават нормативната уредба, тъй като тя е доста противоречива.
И така, какво е решението на Комисията по радио и телевизия?
Преди това трябва да кажа, че за съжаление, както и в Законодателната комисия, това предложение за освобождаването на главния директор предизвика също така конфликтна ситуация в Комисията по радио и телевизия и народните представители от Съюза на демократичните сили не участваха в нея, с изключение на народния представител господин Карадимов и аз като председател на комисията. Ние се чувствахме задължени да изразим становището на народните представители от Съюза на демократичните сили. А нашето становище беше, че противоречивата правна уредба е такава, че не позволява:
1. Комисията по радио и телевизия да взема каквото и да е становище;
2. До изясняване на тази правна уредба на нас ни се струва, че не е възможно и самото Народно събрание да вземе каквото и да е становище. (Клара Маринова от място: "Господин Неделчев, прочетете становището на комисията!", шум и други реплики в блока на ПС на БСП) Така че аз ще прочета становището, което бе гласувано само от народните представители от Българската социалистичмеска партия и от Движението за права и свободи. Аз гласувах против, а господин Карадимов - другият член на нашата комисия от Съюза на демократичните сили, напусна заседанието.
Ето и самото становище:
"На извънредно заседание от 28 юли 1993 г. Парламентарната комисия по радио и телевизия, след като разгледа искането на група народни представители и внесения от тях проект за решение относно освобождаването на Иво Любомиров Инджев от длъжността главен директор на Българска телеграфна агенция и избирането на този пост на Стефан Господинов, както и становището на Правния отдел на Народното събрание, и след като се съобрази с – 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, гласува с 9 гласа за, против - 1 и въздържали се - няма, следното становище: 104.3
Проблемът за избиране и освобождаване на главния директор на Българската телеграфна агенция е от изключителната компетентност на Народното събрание. 28 юли 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ (подпис)"
Госпожо председател, запазвам си правото като член на комисията и народен представител да се изкажа по-обстойно около това искане. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Ти се изказа вече!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря. Преди да дам по процедурен въпрос, ако може едно процедурно изяснение от името на председателството.
Тъй като в 17 ч. и 17 м. ще започне гласуването... (Реплики от ПС на БСП: "Не е задължително!") Е, нали така вчера председателят уточни?! (Шум и реплики в залата)
Така. Друго предложение няма. Вчера председателят така е казал и не е възразено. (Реплика от ПС на БСП: "Най-рано!") Да, най-рано. Но дотук възражения няма.
Времето до 17 ч. и 17 м. за част първа изтича в 16 ч. и 12 м. (част първа, това, което е в момента) и другата част - 17 ч. и 17 м.
Предлагаме ви следното: след като стане гласуването, времето, което остава, пак ще бъде разделено между двете части, за да можем да го оползотворим рационално. Направихме консултация. Считаме, че процедурно така е най-точно.
И искам да напомня, че всяка група по правилника има право на 30 минути...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Но това е решение, не е законопроект!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Е, нищо, то пак се обсъжда по общия ред, ако не предложите нещо друго.
Господин Савов, имате думата. Първо господин Савов по процедурен въпрос, след това господин Камов по процедурен въпрос. 104.4
СТЕФАН САВОВ (СДС): Ясно е, че за едно решение също трябва да има време за дебати. И ние предлагаме на нашата група, ако другите групи искат, но ние предлагаме на двете парламентарни групи, големите парламентарни групи, да се даде по един час, а на двете малки - по половин час.
Това е процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
По времето ли, господин Камов?
Сега за времето. Позовавам се на т.42. "За всяка точка времето е в зависимост от числеността на групите, като това време не може да бъде по-малко от 30 минути, ако не бъде поискано от групите."
Има предложение за по един час. Моля, режим на гласуване... (Реплики от блока на ПС на БСП) Не, няма за противно становище! И вчера имаше искане... (Шум и реплики в залата) Група иска време! Вие казвате съгласни ли сте или не. Ако не, става по 30 минути. (Шум в залата) Моля ви, точно спазвам правилника! Точно го спазвам! Вижте член 42!
Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението времето за дебати на двете големи парламентарни групи да бъде по един час.
207 са гласувалите народни представители, 80 са за, 115 са против, 12 се въздържат.
Отклонява се.
По процедура? Заповядайте, господин Савов. (Шум в залата)
СТЕФАН САВОВ (СДС): На основание член 49, ал.2 искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Давам половин час почивка. (Звъни)
15 ч. и 53 м.
104.5
След почивката
(16 ч. и 25 м)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, уважаемите народни представители да заповядат в пленарната зала! Заседанието продължава.
Господа квестори, поканете народните представители да заповядат в пленарната зала.
Моля, побързайте, за да продължим заседанието. (Звъни)
Заседанието продължава. Давам думата на някои от вносителите да прочете мотивите към решението. Кой иска?
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Може ли преди това процедурно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурно? Заповядайте, госпожо Маринова!
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Моето процедурно предложение се отнася до така гласуваната вече т. 1 от дневния ред, относно освобождаването на генералния директор на Българската телеграфна агенция и избирането на нов генерален директор.
Правя първо процедурно предложение. Времето за дебати да бъде разпределено по следния начин: по 15 минути за двете големи парламентарни групи (шум и реплики от блока на СДС) - Парламентарния съюз за социална демокрация и Съюза на демократичните сили и по 10 минути за двете по-малки парламентарни групи - на Движението за права и свободи и Новия съюз за демокрация.
Какви са мотивите? Проблемът с генералния директор на Българската телеграфна агенция беше проблем, който се дискутира на различни форуми и от различни инстанции. Вие знаете решението на Върховния съд, спрямо което проблемът е отнесен в Народното събрание.
Този проблем, за освобождаването и избирането на нов генерален директор на Българската телеграфна агенция, подробно беше дискутиран от различни гледни точки и с много юридически доказателства в две постоянни комисии на Народното събрание - Законодателната и Комисията за телевизия и радио. МС/АН 105.1
Днес, тук пред нас беше огласено становището на двете комисии. Всички аргументи, факти и обстоятелства около освобождаването на досегашния генерален директор и избора на нов генерален директор на Българската телеграфна агенция вече са консумирани и е даден необходимият коментар, в това число, и от юридическия отдел на Народното събрание.
Така че, настоявам, процедурното ми предложение за дебати от две по 15 и две по 10 минути да бъде гласувано.
И второ, упълномощена съм от Парламентарния съюз за социална демокрация и от народните представители, членове на Комисията за телевизия и радио, които участваха в заседанието, вчера, сряда, на което беше обсъждан проблема с генералния директор на Българската телеграфна агенция, освен това гласувахме и становище на комисията, да изразя сериозен протест по повод днешното изявление на господин председателя на Комисията за телевизия и радио, който за съжаление си позволи вместо да огласи становището, гласувано с очевидно мнозинство в Комисията за телевизия и радио да занимава народното представителство със своите лични разсъждения по повод обсъждания проблем в Комисията за телевизия и радио. Нещо, което е недопустимо и в съответствие с Правилника за работата на Народното събрание, недопустимо и с вътрешния правилник, който ние сме приели в Комисията за телевизия и радио.
Ние много добре знаем, че председателят на Комисията за телевизия и радио, в това число, както и на всички останали комисии, представя пред народните представители становището на комисията, а не своето лично мнение. Така че, надявам се, всички онези, които имат отношение към този проблем, и всички онези, които знаят Правилника за дейността на Народното събрание ще се съгласят с нашия остър протест.
Председателят на Комисията за телевизия и радио би могъл да изкаже своите лични съображения в отделно изказване, а не като становище на Комисията за телевизия и радио.
Аз се надявам, че в дебатите ще се отчете, че становището на Комисията за телевизия и радио е еднозначно прието на вчерашното заседание. 105.2
В заключение настоявам процедурното ми предложение за дебатите да бъде гласувано.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурно? Заповядайте госпожо Русева!
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз просто искам да напомня на госпожа Клара Маринова нашия правилник. Член 42, ал. 1 гласи: "При определяне на дневния ред се определя и времето, необходимо за всяка точка. То се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях това време не може да бъде по-малко от 30 минути, ако бъде поискано от съответната парламентарна група".
Ние дори поискахме и повече.
Аз ще препоръчам на госпожа Клара Маринова да направи един проектозакон за изменение на правилника и тогава ще може нейното предложение да се гласува. Макар че по този начин може да се стигне и до 5 минути на група. Госпожа Маринова, която е така журналистка, а аз съм юристка, тя е журналистка, прави тук едни неясни за мен предложения, може би съвсем политически а не професионални. Да не говорим за една национална институция каквато е Българската телеграфна агенция. Защото ние искаме да чуем и мотивите за освобождаването на нейния директор, тъй като не можем да не говорим по проблемите на Българската телеграфна агенция. И изглежда, че сега, когато е в мнозинството иска да има по-малко дебати, отколкото когато беше в опозиция. Явно, че това предложение изобщо не може да бъде поставено на гласуване, тъй като е в нарушение на правилника. Благодаря! (Ръкопляскания от отделни депутати от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Този правилник паметник да му издигнем. Все него го дискутираме. По процедурата ли, госпожо Велчева? (Шум и реплики в залата) Момент, сега, момент.
Първо, предложението на госпожа Маринова за съжаление, нейно съжаление, не мога да го поставя на гласуване. Аз ще се позова на ал. 3. "Ако Председателският съвет не е разпределил предварително времето, което не е станало, по съответната точка 105.3 от дневния ред от всяка парламентарна група могат да се изкажат трима оратори от 10 минути и в рамките на 30-те минути може и друг брой оратори". Така че тези 30 минути са просто посочени.
Сега, преди да давам думата за изказвания искам да ви предупредя, уважаеми колеги. Направи се преразпределение на времето с оглед почивката и остава още малко време по тази точка до 17 ч. и 17 м.
Бих искала да дам думата на някой от вносителите, преди да дам думата на който и да било друг.
АСЕН МИЧКОВСКИ (от място): По процедурен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: По процедурен въпрос? Заповядайте, господин Мичковски!
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група Нов съюз за демокрация правя две процедурни предложения.
Първото е да се удължи времето за работа днес с два часа (шум и реплики в залата) и второ - гласуването на вота на недоверие на правителсвото на господин Беров да стане след 20 часа. Благодаря! (Ръкопляскания от депутати от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Първото предложение за удължаване на работното време мога да го поставя на гласуване. Второто предложение, обаче затова е необходимо Председателски съвет, тъй като миналия път стана прецедент. (Шум и реплики в залата) Моля ви! И тогава председателят на парламента каза, че за такава промяна трябва да има Председателски съвет.
Така че Вие ако държите на това аз ще поставя първото предложение на гласуване, но за второто ще свикам Председателски съвет. Тъй като вчера председателят е заявил, че гласуването ще бъде след 17 ч. и 17 м., но оттогава ще започне.
Заповядайте, госпожа Стефанова. Процедура. Противоположно мнение искате да изразите? Заповядайте! (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от отделни депутати)
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Позволявам си да изразя противоположно мнение на мнението на господин Мичковски, защото в 105.4 продължение на почти две години, а особено от Боянските ливади, за усмивка, предизвикване усмивка на някои, парламентът не върши никаква работа. Не виждам защо е необходимо точно днес да бъде увеличено работното време на парламента още повече, че ние тук вече в продължение на два часа разискваме един чисто политически въпрос.
Едва ли някой в България и в чужбина си дава друга сметка, освен тая, че чистката в БТА е чистка по политически причини. Щом като госпожа Клара Маринова така разпенено обясняваше от парламентарната трибуна не виждам друг мотив, освен политическа чистка и за да не пригласяме на комунистите и на техните глашатаи от така наречения Нов съюз за демокрация не виждам смисъл да се удължава работното време.
Единственият смисъл би имало да изчакаме да се види, че отново комунистите от трите парламентарни групи ще подкрепят сламения човек Беров и тогава да видим какво ще стане от България. Но не виждам смисъл да се продължава работното време. Благодаря! (Ръкопляскания от отделни депутати от блока на БСП, "Браво!", "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря! Моля, режим на гласуване. Гласува се предложението за удължаване на работното време.
Господин Мичковски, това означава с 2 часа? С 2 часа удължаване на работното време.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 195 народни представители, за са 117, против 74, 4 се въздържат. По повод предложението на господин Мичковски току-що дойде съобщение. Господин Йорданов ще проведе кратък председателски съвет.
Моля, ръководителите на парламентарните групи при председателя на Народното събрание! (Звъни)
(16 ч. и 42 м.)
(След почивката)
17 ч. и 35 м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме заседанието. Председателският съвет проведе едно творческо обсъждане, в резултат на което няма резултат. Тоест няма общо становище, няма нещо, по което да сме се разбрали, за да ви го предложим.
Председателят обаче ви предлага нещо много разумно, макар че е почти сигурен, че няма да го приемете.
Първото е още сега да започнем и да проведем гласуването за правителството. Това е разумно. А след това, като имаме толкова много желание да работим, в една по-спокойна атмосфера, защото тя ще е спокойна и ако е паднало правителството, и ако е останало, във всички случаи е спокойна атмосфера, да продължим да работим по дневния ред, за да можем по-правилно да го разпределим, тъй като сега изникнаха противоречия, колко минути има за едната част, колко минути има за другата част. Ако това се приеме, господин Беров се обади преди малко по телефона, той също чака, слуша радиото в момента, готов е веднага да дойде тук и да започнем акта на гласуването. Всичко е подготвено за гласуване.
Ако това не се възприеме, тогава ви моля вие да направите вашите предложения кога точно да се извърши гласуването, за да информираме съответно и министър-председателя. Това не е някакъв обикновен, случаен акт, и той да стои в неведение, да не може да си прави срещите в момента и така нататък.
Ето, по тази причина, свързана с работата и на министърпредседателя, аз ви моля да пристъпим още сега веднага към гласуването вота на доверие на правителството. И ако няма други мнения, моля да го направим.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожо Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, разумно е предложението Ви, но за друга ситуация. В този момент има неотложни въпроси - освен БТА и проблемите Ст.Б/НП 106.1 на Българската народна банка, за което колегите от СДС настояват много активно, поради което внасям контрапредложение до 20 часа да гледаме точка първа и втора от дневния ред и от 20 часа да започнем гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Госпожо Ананиева, знаете колко много ви уважавам. Но това предложение по принцип не може да се приеме, тъй като то нарушава вече гласувано решение на Народното събрание, с което времето много точно се разпределя за работа - една трета за втората част и две трети за първата.
Това, което можем да направим по Вашето предложение, е веднага сега да започнем работата така, както е гласувано, по точката за освобождаване на господин Инджев, и времето, което можем да употребим за втората част - за тази точка за банката и така нататък, ние го изчислихме до минутата и то е 40 минути. След което времето, което остава, е за работа по законодателството по първата част. И тогава естествено гласуването за правителството минава след 20 часа в едно удължено работно време. Но друго не може да се направи и нека да не създаваме прецедент, от който след това ще си патим многократно.
И затова най-разумното в момента е да отидем да гласуваме по най-динамичния и бърз начин, връщаме се и отново разпределяме времето на две трети и една трета и продължаваме да работим.
Това е, което мога да ви кажа. По този начин ще се започне работа и по въпроса за господин Инджев, а вероятно ще се завърши работата и за банката.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Продължавайте заседанието и стига загуба на време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не мога да разбера какво приемате и какво не приемате от това, което предлагам.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми госпопдин председател, уважаеми дами и господа! Аз вземам думата, за да подкрепя вашето предложение, господин председател, и да изкажа обратно становище на това, което направи като предложение госпожа Ананиева. Нейното предложение за това да работим само по едната част от програмата на Народното събрание наистина е невъзможно да бъде и гласувано, тъй като това разпределение е станало с решение на Народното събрание, което е обнародвано в Държавен вестник и ние не можем 106.2 под формата на процедура да променяме решение, което е влязло в законна сила и важи по всички правила и за нас. Просто не можем да го вменим. И друг път, други групи са искали подобни неща. Това не може да стане. Освен това, аз ви моля и се обръщам към всички народни представители наистина веднага да преминем към гласуването на вота на недоверие към правителството, защото това наистина ще е най-разумното нещо, което можем да направим, и по този начин ще спестим много време на парламента. И в останалата част вече можем да работим както по първата, така и по втората част в зависимост от времето, което е останало след гласуването и обявяването на резултата.
Аз смятам, че това е разумно и добро предложение, защото то касае както нас, разбира се, като парламент, касае и правителството, но касае и цялата общественост. С гласуване в късните часове на деня, това означава информационно затъмнение за цялата нация. Просто всички журналисти няма да могат да отразят репортажите си, които те всички, знаете, стоят до късно и чакат информация, знаете, кога се набират вестници и колко може да се отрази в тях. По този начин с гласуване в късните часове, това означава, че нашият парламент иска да скрие част от истината. Тя, разбира се, винаги стига до хората, но нека проявим разум и нека направим нещата така, както е най-правилно. Още повече, че досега практиката на нашия парламент е точно такава. Спазвайки правилника, където е казано, че не по-късно от 24 часа след приключване на дебатите винаги сме започвали гласуването. Никога не сме го правили по-късно. И си спомнете, това стана и миналата седмица. Събрахме се на Председателски съвет, след това беше поставен въпросът и в пленарна зала и започнахме гласуването точно след изтичането на тези 24 часа. Логиката на правилника е точно такава, а не бавенето във времето. Защото по тази логика може да се предложи от вас да се гласува този вот (шум и ръкопляскания за прекъсване в БСП и коалиция) може да се гласува този вот и септември, и октомври. Вижте какво, колеги, и да искате да заглушите нашите думи, думите, които казваме тук, от трибуната, просто стигат до всички и разбират кой кого защитава и кой зад какво седи. (Ръкопляскания в СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. 106.3
Има думата господин Красимир Найденов.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Хайде да гласуваме вече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: В Народното събрание се гласува наистина, господин Стоилов, но след като народните представители се изкажат.
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата от името на Парламентарната група Нов съюз за демокрация да направя процедурно предложение, което на практика съвпада с формулираното второ предложение от Вас, а именно до 20 часа на днешния ден да се работи по приетия дневен ред, съгласно приетото разпределение преди това в Народното събрание - част първа и част втора - и след 20 часа да започне гласуването по внесения вот за недоверие на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Това също е разумно предложение.
Господин Лютфи има думата да направи предложение. 106.4
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю! Аз изцяло се присъединявам към мотива, който изкажа колежката Михайлова, че губим много време и то с процедурни хитрости, както каза и госпожица Велчева, че вчера се поиска половин час и работата беше прекъсната, за голямо съжаление. (Шум и реплики от СДС) Един момент, много ви моля! Днес се повтори същото от господин Савов - поиска се половин час.
Аз имам един въпрос, който не е уреден в правилника. Искам да знам и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи: господин председателю, времето, което се ползва за почивка, влиза ли в тези една трета и в тези две трети? Ако времето за почивка не влиза в това, аз предлагам да продължим от там, откъдето сме вземали почивка с половин час, с толкова времето, колкото е продължила почивката. Това е едно.
И второ, предлагаме действително, за да спестим парламентарно време, гласуването да започне от 20 часа, за вота на недоверие. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Практиката е много добра и позната. Почивката се приспада, тоест тя не се включва в това време. Само чистото време се разпределя и не се губи време от тактически съображения.
Практически до тук има три предложения. Първото е на госпожа Ананиева, което не мога да поставя на гласуване, именно защото променя вече взето решение на Народното събрание. Второто предложение беше направено от госпожа Михайлова и него гласуваме сега - сега да се пристъпи към гласуване вот на недоверие на правителството, веднага, а след това да се работи. Третото предложение е на господин Найденов, което ще подложим след това на гласуване, в зависимост от резултата, който сега ще се получи.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това веднага да пристъпим към гласуване вот на недоверие на правителството. Моля, гласувайте!
Гласували общо 212 народни представители. От тях 81 за, 113 против, 18 въздържали се.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на Парламентарната група "Нов съюз за демокрация" - да продължим работата по така разпределеНЧ/ЛТ 107.1. ното време и в 20 часа да пристъпим към гласуване на вот на недоверие на правителството.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували общо 213 народни представители. От тях 129 за, 81 против, 3 въздържали се.
Предложението се приема.
Започваме дебатите по точката, която вече бе започната, като искам да поясня: сега часът е 17,50. По тази именно част ще се работи до 18 часа и 25 минути. След това без почивка продължаваме по част първа от дневния ред - законодателната програма. Нека да не губим излишно време.
Давам думата на вносителите да изложат своите мотиви по проекторешението за освобождаването на господин Инджев от длъжността главен директор на Българската телеграфна агенция. Ако желаят вносителите. Ако не желаят...
Заповядайте, госпожа Мустафа!
ШЕРИФЕ МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата като един от вносителите на предложението за решение за освобождаването на генералния директор на Българската телеграфна агенция господин Иво Инджев. Онова, което ме накара да се подпиша под това проекторешение, бяха дебатите в Комисията по радио и телевизия, обстойното ми запознаване с решението на Върховния съд, решение, което препраща решаването на проблема с главния директор на БТА в Народното събрание и някои други мотиви, които ще изложа тук пред вас.
Господин Иво Инджев като главен директор на Българската телеграфна агенция, тоест в качеството му на длъжностно лице системно и открито изразява в различните средства за масово осведомяване отрицателното си отношение към държавните институции и най-вече към президента и правителството. А това е напълно несъвместимо с неговия статут на държавен служител. Заслужават специално внимание сериозните и тендензциозни опити за дезинформация от ръководената от него Българска телеграфна агенция чрез разпространяването и даването на гласност на невярна и умишлено преиначена информация.
В началото на 1993 г. БТА е разпространила, и то предимно в чужбина, тенденциозно селектирана и манипулирана информация, 107.2. която умишлено и на практика сериозно злепостави, компрометира характера, програмата и действията на сегашното правителство на Република България.
Недоумяващо е поведението на БТА и по-специално на нейния главен ръководител, когато разпространи съобщение за заведени от експремиерския съветник Константин Мишев съдебни дела срещу някои вестници. Това съобщение изпреварва с няколко дни действителното завеждане на исковете в съда. Трудно е да се отговори на въпроса на кого всъщност служи господин Иво Инджев - на държавата, чийто служител е или на определена политическа сила, когато Българската телеграфна агенция осведоми българските и чуждестранните си абонати за нанесен побой над депутата Стефан Савов и нахлули барети в сградата на парламента.
РЕПЛИКИ ОТ СДС: Резил! Това е възмутително!
ШЕРИФЕ МУСТАФА: Не на последно място, недопустимо е БТА да подбира информация (силен шум и реплики от СДС), всевъзможни, антибългарски и хулещи нашата страна публикации от различни вестници и списания, което поставя на сериозно изпитание отношението на Република България с други страни. Като пример може да се посочи случаят с испанския вестник "АВС". (Шумът и репликите от СДС продължават)
Уважаеми колеги, това са основните мотиви, които са подкрепили редица други народни представители. Ние всички тук знаем, че господин Иво Инджев и този, който ще дойде на негово място, е просто един държавен служител, който трябва да служи на една национална институция, която трябва да бъде надпартийна, а не да изразява чрез своето служебно положение своите партийни пристрастия. Освен това искам да кажа също, че нито един държавен служител в системата на една демократична държава не е несменяем. (Ръкопляскания от мнозинството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Мустафа. По процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Димитров! 107.3. ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, аз съм убеден, че Вие стоите над изказвания от подобен род, но във всеки случай в името на авторитета на този парламент, Вие трябва да защитавате и Вашия.
Заявеното тук, от госпожа Мустафа, представено като обвинение в антибългарска дейност на господин Иво Инджев, всъщност е обида към Вас. Защото, обвинявайки господин Иво Инджев в антибългарска дейност, госпожа Мустафа всъщност инсинуира, че Вие във Вашите собствени изявления, като председател на този парламент сте въвели някого в заблуждение. Защото, както добре си спомняте, сам Вие, в своите изявления пред медиите посочихте това обстоятелство, загрижен за съдбата на българската демокрация.
Следователно, тогава, когато влизането на баретите в този парламент, в зоната около този парламент, поправям се, но е еднакво недопустимо пред закона, когато това безсъмнено действие и неговото съобщаване се изтъква като повод да се иска оставката на господин Инджев, несъмнено се хвърля петно върху Вашата чест, върху честта на парламента и върху конституционните принципи.
Считам и това е моето процедурно предложение, че за обида на председателя на парламента следва да бъде наложена съответната дисциплинарна санкция. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Филип Димитров.
Госпожица Велчева, заповядайте. От името на Парламентарната група на СДС, заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Упълномощена съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да изкажа нашето становище по този въпрос. (Шум от блока на БСП) Има настоявания за картата, аз не възразявам, въпреки че това е становище на парламентарната група.
Трябва ли, господин председател, да сложа картата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: След като говорите от името на парламентарната група, не. СМ/КТ 108.1
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Благодаря. (Шум в залата) Упълномощена съм от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да изразя нашето становище по тази точка от дневния ред.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили счита, че е недопустимо този въпрос, този проект за решение да бъде обсъждан от Народното събрание. Нашите основания за това мнение са следните:
Всички ние добре знаем вече колко противоречива е нормативната уредба, свързана със статута на Българската телеграфна агенция.
Нормативната уредба може би започва с един Правилник за задачите и устройството на БТА, обнародван в "Държавен вестник" в брой 4 от 1965 г. и допълнен по-късно от Указ # 1635 на бившия Държавен съвет. Тези нормативни актове са приети при действието на Конституцията от 1971 г., която разглежда БТА именно като едно ведомство без ранг на министерство, подчинено на Министерския съвет.
Тази постановка на Конституцията от 1971 г. е продължена и с измененията, внесени в тази Конституция, с които е учреден институтът на председател на републиката. Именно въз основа на тази нормативна уредба, господин Иво Инджев беше назначен с Указ # 171 на председателя на републиката.
Разбира се, че тази нормативна уредба възбужда много въпроси. Преди всичко, Конституцията в своя – 6 от Преходните и заключителни разпоредби, изрично постановява, че до създаването на новата законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, Народното събрание следва да осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.
Както вече е добре известно, именно въз основа на този – 6, Върховният съд отмени заповедта, издадена от министърпредседателя Любен Беров за освобождаването на господин Иво Инджев. Върховният съд в своето решение е изхождал буквално от съдържанието на този – 6. – 6 обаче не създава достатъчно основания, Народното събрание автоматично да пристъпи към упражняване на едни правомощия по отношение на Българска телеграфна 108.2 агенция. Тъй като то препраща към правомощията на Великото Народно събрание, а Великото Народно събрание няма акт, който да регламентира неговите правомощия по отношение на Българска телеграфна агенция.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили счита, че е недопустимо да се пристъпи към обсъждане на решение за освобождаване на господин Иво Инджев като председател на Българска телеграфна агенция от Народното събрание, без преди това да са създадени съответните нормативни предпоставки за това.
Добре е известно, че по отношение на Българска национална телевизия и Българско национално радио, Народното събрание е приело свой акт под формата на Временни правила за статута на тези две национални институции. Въпреки че Конституцията в – 6 издига Българска телеграфна агенция по статут като национална институция и практически я приравнява към Българско национално радио и Българска национална телевизия, този параграф не създава съответната нормативна база, за да може Народното събрание пряко да осъществява някакви функции по уволняване и назначаване на ръководителя на Българска телеграфна агенция.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили поддържа категорично становището, че Народното събрание може да осъществява съответни права и спрямо Българска телеграфна агенция по подобие на правата, които то има спрямо Българската национална телевизия и Българското национално радио, само след като Народното събрание приеме съответен акт, който да уреди процедурата, правата и задълженията евентуално на някоя парламентарна комисия, критериите и начина, по който ще става назначаването и уволняването на ръководителя на тази институция.
Въпреки че – 6 изрично предвижда нова законодателна уредба, естествено възможно е по отношение на Българска телеграфна агенция да бъде приет и един временен акт с подзаконов характер, един акт да речем под формата на решение, както това е направено по отношение на телевизията и радиото. Но Народното събрание не би могло да пристъпи към назначаването и освобождаването на ръководител на тази институция, без такъв акт да е предложен и приет. 108.3
Ето защо нашето категорично становище е, че ние не можем да пристъпим към обсъждане на предложеното решение за уволняване на господин Иво Инджев, като ръководител на Българска телеграфна агенция и назначаването на друг такъв ръководител, без преди това Народното събрание да приеме съответен акт, който да уреди тази процедура. Защото веднага биха възникнали много допълнителни въпроси.
Примерно, ако при едно евентуално назначение се издигнат няколко кандидатури, примерно докъде се разпростират правомощията на Народното събрание. Защото ако се навлезе по същество в дебат върху мотивите, ние естествено ще трябва да дадем отговор на въпроса, дали точното предаване на информацията е политическа поръчка. Защото явно някои разбират под предаване на информация, цензура, която е изгодна на моментно управляващите. Но това е вече друг дебат по същество.
Явно някои не желаят в България информацията да бъде предавана във вида, в който тя съществува. Именно затова в момента се търсят форми на цензура.
Уважаеми господин председател, аз Ви моля, преди да пристъпите към дебати по съществото на тази точка от дневния ред, да прецените като председател на Народното събрание и може би да поставите на обсъждане тази процедурна допустимост на разглеждането на внесеното проекторешение.
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили категорично протестира против започването на дебати по това проекторешение. Тъй като то е процедурно недопустимо, без преди това Народното събрание да приеме един устройствен акт, акт, който да определи неговите правомощия по отношение на БТА и процедурата, по която може да става назначаването и уволняването на ръководителя на тази независима, така е по волята на Конституцията, колкото и на някои да не се харесва, независима национална институция. 108.4
Парламентарната група на Съюза на демократичните сили се обръща към Вас в качеството Ви на председател на Народното събрание да осигурите спазването на Конституцията и да не допуснете разглеждането на това проекторешение поради неговата недопустимост, без да е приет един друг акт на Народното събрание. За жалост обаче такъв акт не е предложен. Вероятно този въпрос трябва отново да бъде върнат в парламентарните комисии и след изготвянето на съответния устройствен акт във вид на правилник или решение едва тогава да бъде поставен на объсждане. Затова ние Ви призоваваме да обсъдите допустимостта на това решение. И нека да не се допусне в тази зала да бъде нарушена Конституцията, да бъде потъпкано съществуването на независима информация в България. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Велчева. По време на Председателския съвет аз предложих нещо много разумно, а то е да проявим волята си на парламентаристи от всички парламентарни групи, като представители на всички парламентарни групи се ангажират да подпишат едно запитване до Конституционния съд, съзирането на съда с този проблем, с който компетентният орган, който тълкува Конституцията, да се произнесе дали Народното събрание може да решава този въпрос или не. И по този начин ще се прояви и волята ни за разбирателство и консенсус в парламента именно по въпроса за спазването на Конституцията. Другото за мене е опит да се извиват ръце от една парламентарна група спрямо друга парламентарна група. Това до добро няма да доведе в този парламент. (Ръкопляскания от блока на СДС) И ако някой от вас направи това предложение, аз съм готов да го подложа на гласуване, именно предложението да се съзира Конституционният съд с изясняване на правната страна на въпроса. (Шум в залата, реплики) Господин Савов, заповядайте.
СТЕФАН САВОВ (СДС): От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ние правим предложение точно в този смисъл, който Вие казахте. Действително при убедителните доводи, които изнесе госпожица Велчева, мисля че е ясно, че преди всичко трябва да имаме решение на Конституционния съд. БП/АН 109.1 Защото иначе ще се изправим пред доста парадоксалното положение - след като Върховният съд веднъж върна господин Инджев, сега Конституционният съд да го върне. Тъй че мисля, че действително ще бъде в рамките на една коректност ние да подпишем още едно искане Конституционният съд да покаже какво смята той, че е правилно, коректно или съобразно на Конституцията. Тъй че предлагам да се постави този въпрос на гласуване, да се снеме въпросът за оставката и да се изчака решението на Конституционния съд. (Ръкопляскания от блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Обратно мнение на това има ли? Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател аз искам, възразявайки на това предложение, да Ви припомня няколко текста, които дават не пълно, но все пак някакво решение на въпроса. (Шум и възражения в блока на СДС)
В – 6 на Конституцията е записано, че до създаването на нова законодателна уредба за Националната телевизия, радио и БТА Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции. (Шум в залата)
СТЕФАН САВОВ (от място): Не е имало, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега ще Ви обясня, че Великото народно събрание е имало такова правомощие и то се дължи на обстоятелството, че предидействащата Конституция, която вие по-радушно подкрепяхте от тази, която сега действа, защото срещу нея не сте протестирали, а срещу тази, която в момента е в сила (голям шум в залата, частични ръкопляскания и възгласи "Браво" от блока на СДС) е записано, че правомощията, които изрично са принадлежали на Държавния съвет (шум и реплики в залата) и не са изрично възложени на президента, преминават към събранието. Но след като това правомощие е престанало да се упражнява по този начин, ръководителите на посочените национални институции трябва да бъдат определяни от страна на парламента.
Вие казвате, че единствено правителството може да назначава и освобождава директора на Българската телеграфна агенция 109.2 (шум и възражения от блока на СДС), защото решението на Върховния съд отмени решението на правителството, именно защото се сметна, че правителството е действало извън своите правомощия. Следователно решение по този въпрос засега съществува и се оказва, че няма друга институция освен парламента, който може да осъществява тези компетенции. Единственото друго решение би било да твърдите, че Българската телеграфна агенция няма статуса на държавен орган, а е някаква обществена организация и следователно работещите в тази организация трябва да избират нейното ръководство. Такава теза мисля, че вие не сте поддържали,а тя трудно може да бъде доказана. Следователно Народното събрание сега може да приеме едно или друго решение, включително и да реши по същество въпроса - това е вече проблем на целесъобразност, а ако съществуват възражения, те могат да бъдат отнесени като оспорване на това решение пред Конституционния съд. Но аз не виждам той как може да ревизира това решение, след като Върховният съд е казал, че нито президентът, нито правителството - това е дълбокият смисъл, който се извежда - може да назначава и освобождава ръководството.
Затова аз мисля, че председателят на Народното събрание трябва да подложи този въпрос за решаване сега от народните представители и мисля, че те могат да изразят своите предпочитания за едната или за другата теза. И тъй като до момента се водеха спорове по процедурата, а никой не навлезе в обсъждане на целесъобразността на една или друга кандидатура - досегашна и предишна, аз мисля, че можем да пристъпим към решаването на проблема, защото по другия въпрос досега не бяха направени предложения. Благодаря ви. (Шум в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпдин Стоилов. Направено бе предложение практически за отлагане на разискванията от госпдин Стефан Савов, за да се съзира Конституционният съд от група народни представители.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Как ще се сезира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: От група народни представители, както е ставало многократно. (Шум в залата) Ние не вземаме 109.3 такова решение, а отлагаме разискванията, а решението може да го вземем, като съберем парламентарните групи и ще го решим.
Моля режим на гласуване. Гласувайте предложението на господин Савов.
От общо гласували 215 народни представители, за това предложение 81, против 127, въздържали се 7.
Давам думата за изказване на народния представител Михаил Неделчев.
Преди това по процедурен въпрос думата има господин Васил Гоцев. 109.4
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Предложението взаимно да направим искане до Конституционния съд не се прие. Обаче съществува процедурното предложение да се отложат разискванията до създаване на статут от самото Народно събрание. (Реакция в блока на ПС на БСП) Това, което казва господин Янаки Стоилов, не е така затова, защото Конституцията това правомощие го дава на президента, а не на Великото Народно събрание. А съобразно – 6 от действащата Конституция това, което е било правомощие на Великото Народно събрание, минава в правомощие на нашето обикновено Народно събрание.
Така че тезата, която той изнесе, просто не отговаря на текстовете и съпостяване на конституциите. Единствената възможност е това, което се направи като предложение от нашата парламентарна група, да се направи един статут и съобразно него вече да стават назначаванията и уволняванията.
Предлагам да се гласува предложението на нашата парламентарна група за отлагане на разискванията. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така. Гласуваме за отлагане на разискванията до приемане на статут за работата на Българската телеграфна агенция. Моля режим на гласуване. Гласувайте това предложение.
Аз моля да не се създава напрежение между парламентарните групи, тъй като никоя парламентарна група не е назначавала господин Инджев. Значи не го е назначавала никоя парламентарна група и не тя носи отговорност, за да има конфликти между парламентарните групи. Нали така? Щом е така, спокойствие и ще работим нормално.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 209 народни представители, за - 81, против 126, въздържали се - 2.
Отклонява се това предложение.
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Савов. (Силен шум в блока на ПС на БСП, реплики: "Буш! Буш!") Председателят на парламентарната група може да взема по всяко време думата. Това е истината. (Нора Ананиева, от място: "А Вержиния Велчева от чие име говори?") Господин Савов сега говори като председател на парламентарна група. Аз дори не знам по какъв въпрос ще говори. СД/ЛТ 110.1.
СТЕФАН САВОВ (СДС)
: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз от името на Парламентарната група на СДС ще направя едно съвсем кратко изявление. И то е във връзка с изявлението на господин Янаки Стоилов, който инсинуира, внушава на българския народ, че тази част, именно дясната част или Съюзът на демократичните сили бил по-верен на живковската конституция. (Реплика от блока на ПС на БСП: "Не е вярно!")
Господин Стоилов, няма нито един човек от вас тук, който да не е декларирал своята вярност към господин Тодор Живков. (Реакция в блока на ПС на БСП, шум и реплики) Да, господин Янаки Стоилов клати глава, но аз мога да му покажа сигурно документите, където точно е декларирал своята вярност.
А има и нещо друго - че тук има и много господа, много господа, които са декларирали своята вярност в идеите и в действията на убийци като Георги Димитров, Георги Дамянов и тъй нататък. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов. Давам думата на господин Михаил Неделчев за изказване. С картата, защото ще се засича времето.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, ситуацията, в която попадна българският парламент, е ситуация, за която ние ви предупреждавахме всички вас, народните представители. Още в началото на нашето Народно събрание, когато то се конституираше, когато ние търсихме названията на съответните комисии, от името на група колеги аз предложих Комисията по радио и телевизия да се казва "Комисия за радио-телевизионна и информационна дейност". Ние всички тогава бяхме запознати всъщност с тази противоречива правна уредба и по същество липса на правна уредба на Българска телеграфна агенция.
Освен това ние тогава искахме да ви обърнем внимание, че с названието на тази комисия - Комисия по радио и телевизия в българското гражданство, а бих казал - и сред народните представители, се създава една илюзия, че тя е комисия, която просто наблюдава две институции, а не регламентира в правно отношение, не се опитва да създаде правни статути въобще за осъществяването на този тип дейност.
Нашето предложение ние тогава направихме, имайки предвид и близостта на информационната дейност до тази дейност, която 110.2. до този момент наблюдаваше и предишната Комисия по радио и телевизия.
Аз сега отново със съжаление трябва да констатирам, че това предложение не беше направено. Това предложение не беше възприето. Ако то беше възприето, ние бихме могли точно в духа и на това, което каза госпожица Велчева, изнасяйки позицията на Съюза на демократичните сили, примерно да разширим тези основни правила за временния статут и така нататък и по отношение на Българската национална телевизия. Бихме могли да определим процедурите, по които именно Народното събрание, по силата на – 6, който неколкократно бе цитиран тук днес, примерно да се направи процедура за избор, за освобождаване и така нататък на съответния ръководител на Българска телеграфна агенция.
Това, за съжаление, Народното събрание не направи. Народното събрание не създаде и някаква друга норма, която да определя именно дейността на Българска телеграфна агенция като национален, независим информационен институт.
И сега, в момента, ние се оказваме в една ситуация, когато този институт виси някъде в пространството, в държавното пространство. И ето, вие виждате, един ръководител на този национален институт, назначен от президента, тогава и председател, след това направен опит този ръководител на Националната телеграфна агенция да бъде освободен от министър-председателя. Опитът осуетен и същият този ръководител върнат от Върховния съд на своето място.
Както каза и един от преждеговорившите, ние сме изправени пред опасността по-късно Конституционният съд отново да върне същия този ръководител на неговото място, обявявайки нашето решение, което предстои може би да вземем, за неконституционен акт.
Аз съм абсолютно убеден, че именно това ще стане, ако този проект за решение бъде гласуван.
Нека обаче кажа и няколко думи според мен за абсурдността на този проект за решение. 110.3. От една страна, както вече стана въпрос парламентарната Комисия по радио и телевизия констатира неспособността си именно поради липса на правомощия да вземе каквото и да е отношение към този проект за решение. Ние просто нямаме такива правомощия.
От друга страна, бяха изтъкнати всички тези противоречия в правната регламентация на Българска телеграфна агенция.
На трето място, и това е третият кръг от проблеми, към които аз след малко ще премина, това са вече самите мотиви, които се съдържат в проекта за решение, които придружават проекта за решение.
Но преди това, аз искам да кажа няколко думи, именно и за втория кръг проблеми. Просто, уважаеми дами и господа, ако ние в този момент извършим този акт, ние действително ще задълбочим противоречията, които съществуват около правната регламентация на Българска телеграфна агенция. Ние ще засегнем самия статут на тази институция, точно с отнемането на нейната независимост, нейната самостоятелност, без да сме придали каквато и да е защита на тази институция точно като национална институция.
Мотивите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Неделчев, съжалявам, трябва да Ви прекъсна. Времето за тази точка изтече.
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Да, благодаря Ви! Господин председател, аз се надявам, че ще мога да продължа своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вероятно утре, когато продължим дебатите по нея.
Засичам Ви времето. Преминаваме към част първа от дневния ред. Моля, господин Джеров, да заповяда и да докладва на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите с вносител Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Преминаваме към една част, която идва малко забавено в пленарната зала.
Тогава, когато Министерството на финансите внесе за разглеждане от Народното събрание на Законопроекта за бюджета в Заключителните и преходни разпоредби бяха включени няколко изменения и допълнения на действуващи у нас закони. МС/КТ 111.1
Тогава Законодателната комисия застана на становището, че със Закона за бюджета, който закон действува една година не може да се допусне изменение или допълнение на действуващи закони.
Именно, съобразно това виждане на Законодателната комисия Министерският съвет оттегли тази част в Заключителните разпоредби и тогава бяха внесени наново законопроекти, с които да бъдат изменени или допълнени няколко от действуващите закони.
,
Един от тези закони, това е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите.
Това е един специфичен закон, един закон, който е изцяло в приложното поле в професионалната дейност на Комисията по бюджета и финансите.
Законодателната комисия, изпълнявайки своето задължение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разгледа законопроекта и внесе своето предложение в пленарната зала.
Законодателната комисия в своя доклад изясни целите на този законопроект и предлага на уважаемите народни представители да гласуват предложения от Министерския съвет законопроект.
Самият законопроект, така както е внесен, така както е редактиран, така както е предложен, не противоречи на Конституцията и на принципите на българското законодателство.
Предложените промени в този законопроект са в синхрон с принципите и със системата на този законопроект и те могат да бъдат приети и от тази гледна точка.
Все пак Законодателната комисия, която в случая не е специализирана комисия, моли уважаемите народни представители да се съобразят с раздаденото становище на Икономическата комисия с дата 21 юли 1993 г. и със становището на Комисията по бюджета и финансите с дата 20 юли 1993 г., в които становища се правят и конкретни предложения за допълване на предложения законопроект.
При това положение, аз ще моля, председателят на Комисията по бюджета и финансите да изясни конкретното становище на неговата комисия, за да може съобразно тези виждания, разбира се, също така и председателят на Икономическата комисия, за да може уважаемите народни представители, гласувайки този законопроект, да 111.2 вземат предвид и специалните професионални предложения на двете комисии. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Джеров! Думата има господин Венцеслав Димитров, председател на Комисията по бюджета и финансите.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, колеги! Нашата комисия разгледа внесения законопроект за изменение и допълнение на данъка върху оборота и акцизите, предложен от Министерския съвет, подчертавам.
Комисията е на мнение, че в този законопроект се пресичат наложилите се в практиката начини за неплащане на данък върху оборота и акцизите в последните години.
Този закон е необходим и за да се гарантират предвидените в Закона за държавния бюджет приходи. Той е един от съпровождащите закони за държавния бюджет и е хубаво да бъде приет колкото се може по-скоро, за да могат да се гарантират посочените в Закона за държавния бюджет приходи.
Естествено, че постановките трябва да влязат в сила до края на годината и колкото по-дълго време действуват, толкова по-добре.
От друга страна обаче, ние се сблъскваме с един друг проблем. На първо четене беше вече приет друг Закон за акцизите, който е съпровождащ Закона за данъка върху добавената стойност. И трябва да влезе в сила заедно с него. И неслучайно този втори закон, или може би първи, защото хронологически той предхожда този, който е предложен от Министерския съвет, не може да бъде обсъждан самостоятелно или заедно с предложения от Министерския съвет законопроект.
Поради това, всички членове на комисията бяха на мнение, че тези предложения и допълнения, в този законопроект на Министерския съвет, трябва да бъдат разгледани преди следващия Закон за акцизите, който следва да бъде разгледан, след като се приеме Законопроектът за данък върху добавената стойност и да базира своите постановки именно на тази основа.
Комисията реши, в присъствието на министъра на финансите и с негово съгласие, от законопроекта да отпаднат – 7, 8, 9 и т.1, 2, 3 и 4 на – 12, т.5 на – 12 да бъде подложена на гласува111.3 не в пленарната зала. А в – 10 да отпаднат думите "от 1 юли 1993 г.", защото очевидно този срок отдавна е преминал.
Комисията препоръчва така променения законопроект да бъде приет на първо четене.
И колеги, в допълнение на това, което казах, искам да отправя един апел към всички вас. Аз знам, че доста народни представители представиха собствени законопроекти за изменението на Закона за данък върху оборота и акцизите.
Но, от друга страна, ако искате този законопроект да влезе в сила и да бъде обсъден по-скоро, моля ви се, сега се въздържайте от нови предложения. Особено се въздържайте от нови ставки. Защото наистина дискусията рискува да се превърне в голяма дискусия, да отнеме оставащото малко парламентарно време и този закон да не влезе в сила.
С две думи ще ви кажа, основните постановки на този закон са насочени към това, да се пресече неплащането на данък оборота и на акцизите, свързано с пресичането на държавната граница и с някои уточнения, които са необходими, за да не се даде право на данъчните служители да тълкуват примерно за строителните материали, те са изписани. Мисля, че това е добре. 111.4
Но друго - ако отидем вече да обсъждаме отделните конкретни ставки, мисля, че този законопроект няма да бъде приет в скоро време. Затова предоставям на вас правото да избирате. Ако искате законопроектът да влезе в сила може би през септември или октомври месец, тоест ако искате да отложите дебатите, моля ви се, предлагайте най-различни предложения. Ако искате държавата да хване тези хора, които не плащат данък оборот и акцизи при пресичането на държавната граница, моля ви се, гласувайте поскоро да бъде приет този закон. Така че вие сте тези, които ще решавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Думата има господин Мичковски - председател на Икономическата комисия, за да изрази нейното становище. (В залата се разменят реплики между господин Венцеслав Димитров и представители на Парламентарната група на БСП)
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Икономическата комисия разгледа на три свои заседания законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. На всички обсъждания, на заседанията присъстваха представители на Министерството на финансите.
Комисията счита за наложителни предложените промени поради факта, че те ще действат до приемането и влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за акцизите. Наред с това и одобрявайки по принцип и предлагайки на Народното събрание за първо четене този законопроект, предлага в законопроекта да се направят следните допълнения:
Първо, да се създаде нов – 2а със следното съдържание:
"– 2а. Член 4 се отменя."
Второ, да се създаде нов – 6а със следното съдържание:
"– 6а. В края на чл. 16а да се добави изразът "съгласно раздел първи на Тарифата за данъка върху оборота."
Трето, Икономическата комисия предлага да се създаде нов – 7а със следното съдържание:
"– 7а. В чл. 20 се създават три нови алинеи.
Ал. 1. Облагаем оборот от хазартни игри с механични и електронни игрални автомати и на игрални маси е разликата между сумата на направените залози и изплатените печалби на участниците в тях за определен отчетен период. ЦМ/ЛТ 112.1.
Ал. 2. Оборотът по предходната алинея се определя ежедневно, а при заведения с непрекъснат цикъл на дейност - за всяка работна смяна.
Ал. 3. Облагаем оборот от лотарийни игри е разликата между приходите от продадени билети, съответно продадени и попълнени фишове и изплатените печалби на участниците.
Четвърто предложение на комисията - да се създаде нов – 9а със следното съдържание:
"– 9а. В чл. 26 числото 80 лева се заменя с 1000 лв., а в чл. 27 числото 200 лева се заменя с 2000 лева."
С тези бележки Икономическата комисия предлага на уважаемото Народно събрание да приеме на първо четене законопроекта, отчитайки неговата важност - нещо, което беше посочено и в становището на Комисията по бюджета и финансите.
Наред с това Икономическата комисия разгледа и внесените други осем законопроекта от различни народни представители във връзка с изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. И на две свои заседания Икономическата комисия изработи следното становище относно тези законопроекти.
Комисията подкрепя следните предложения:
Първо, за намаляване данъка върху оборота от 22 на сто на 10 на сто за вестници и списания без еротичните. Вносители Асен Мичковски и Георги Костов.
Второ, за учебници и учебни помагала за висшите и полувисши учебни заведения и за българската художествена и научна литература. Вносители Елка Константинова и Юрий Борисов.
Второ, за освобождаване от облагане с данък върху оборота на здравните услуги, извършвани от държавни здравни заведения и помощни звена към тях, от кооперативни и частни здравни заведения и от лица, които упражняват частна медицинска практика по реда на Закона за народното здраве. Това е законопроект на група народни представители.
Останалите предложения за промени в Закона за данъка върху оборота и акцизите не се приемат от комисията поради трудности при прилагането им или недостатъчна социална значимост.
В заключение комисията настоява подкрепените предложения да се приемат заедно със законопроекта на правителството за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите. 112.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Заповядайте, господин Димитров, по процедурен въпрос.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Аз виждам, че Икономическата комисия е избрала друг подход при разглеждането на този законопроект и някои от нейните предложения засягат естествено възможностите на държавата, засягат един приет вече Закон за държавния бюджет.
Затова правя процедурно предложение да поканим министъра на финансите и да чуем неговото мнение. Защото наистина, доколкото знам, тъй като присъствах на заседанието на Председателския съвет онзиден, Председателството имаше намерение днес да бъде обсъден законопроектът на първо четене и утре евентуално на второ. Аз не виждам начин при това положение, без сериозна дискусия, без разглеждане влиянието на този законопроект върху държавния бюджет тези предложения да бъдат вкарани. Затова наистина моля тук да дойде господин министърът на финансите и да изрази своето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, вече е поканен.
Думата, ако иска, може да вземе господин Йордан Ганев председател на Комисията по културата. (Не присъства в залата)
Госпожа Константинова има думата за становището на тази комисия.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ БЛОКА НА БСП: Има заместник-председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Кой е заместник-председател на комисията?
Думата има госпожа Константинова като член на тази комисия.
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА (СДС): Мнението на Комисията по културата, уважаема госпожо председател и уважаеми народни представители е, че за българското изкуство, за българската художествена литература - класическа и съвременна, както и за учебниците за висшите учебни заведения данъкът върху оборота да не бъде 22 на сто, а 10 на сто. Същото се отнася за вестниците и списанията.
В комисията дълго обсъждахме дали не бива да се отнесе това намаление на данъка върху оборота и върху преводната литература и решихме, че трябва да защитим само нешето, българското изкуство. 112.3.
Много ви моля да приемете това предложение на Комисията по културата като имате предвид колко трудно днес се продава нашето изкуство, колко трудно излизат българските книги - дори на най-големите наши писатели. Да помислите върху това, че на книжния пазар няма нито Яворов, нито Пенчо Славейков, нито Вазов и много трудно ще бъде издаването им с този огромен данък от 22 на сто.
Би трябвало да освободим от данък оборот изобщо българската книга, както става в голяма част от цивилизованите страни. В Белгия, Франция, Испания и още пет страни в Европа никакъв данък оборот няма върху националната им литература, както и върху учебниците им.
Ние не можем да си позволим това, но поне 10 на сто да остане този данък. Иначе няма да се появи и най-доброто българско произведение в близко време. И вместо това ще ни залива и залива жълтата американска книжнина, както ни заливат американските филми, а българските филми изчезват от екраните.
Благодаря ви и много се надявам, че ще подкрепите решението на Комисията по културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за дебати.
Господин Костов, заповядайте.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В така направеното предложение на първо четене аз не мога да проумея може би – 6, с който се предлага ал. 1 на чл. 12 да се измени по следния начин: "Оборотът се смята за реализиран от деня, през който постъпват суми от продажбата на стоки и материали по разплащателната сметка на продавача или в неговата каса, а при внос - от момента на преминаването на стоките през митническата граница."
Според мене втората част е неправилна, защото не може да създаваме с тоя закон двоен режим. След като в първата част на посочената разпоредба се възприема един ред, по който се определя кога се смята за реализиран оборотът, би било редно за всички сделки да бъде този ред - без да се дели при внос или оборот в страната.
Оттам пък възниква и промяната, която се налага в досегашната ал. 4, където се предвижда митническите органи да определят и събират дължимия данък върху оборота. Според мене митническите 112.4. органи не би трябвало да имат това правомощие, тъй като те имат други функции и би трябвало тези, които събират изобщо оборота в страната, както е предвидено в чл. 12, ал. 1, така да бъде и за стоките от внос. 112.5.
На следващо място, искам да направя и конкретно предложение към преходните разпоредби на закона да се прибави нова разпоредба, която да гласи: "При създаването и поддържането на военновременните запаси и държавните резерви не се заплащат данъци". Съображенията са ясни, а именно, че в този случай държавата в лицето на Министерството на отбрраната е органът, който купува и поддържа тези запаси и при това положение не би трябвало там да изтичат средства и да отиват в бюджета.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За кои данъци става въпрос?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Става въпрос при военновременните запаси и държавните резерви да не се заплащат тези дължими данъци, данък оборот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Имате думата господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Понеже имам вече малко нещастния опит предложенията на комисията да се игнорират при второто четене, аз се изправям пред вас с изричното желание и напомняне предложенията, които е направила Комисията по културата в своето становище, да бъдат имани предвид и да бъдат разисквани при второ четене, все едно че са депозирани в срок.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Господин Мичковски, имате думата за изказване.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаемо госпожо председател, уважаеми колеги! Аз напълно споделям опасенията на господин Венцеслав Димитров и неговата загриженост за бюджетните приходи на страната. Но тези предложения, които прави комисията относно намаляването на ставката за данъка върху оборота само за три групи стоки, няма да имат почти никакъв ефект към влошаване на положението с данъчните приходи. От гледна точка на размерите на бюджета и на постъпленията на бюджета това, което се предлага, не нанася сериозна вреда на тези постъпления. А в същото време тези облекчения наистина ще имат широко социален отзвук. Става дума за здравните услуги, става дума за учебниците и помагалата за висшите и полувисшите учебни заведения и за българската литература, както за вестниците и списанията, без еротичните. СБ/АН 113.1
Ето за това става дума и аз апелирам към вас, уважаеми народни представители, да преминем, разбира се, всеки има право на изказване, към приемането на този законопроект, който иначе в другите си разпоредби наистина помага на държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Кой още иска думата?
Има думата господин Георги Николов от Свищов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", Свищов): Уважаемо госпожо председател, уважаеми колеги! Просто трябва да изразя своето съжаление, че внасяме този законопроект в последите часове, така да се каже, от нашата работа. Той трябваше да влезе в пленарната зала и съответно да бъде приет далеч по-рано, защото твърде много пробойни има в данъчните закони, които умело се използват от определени български граждани да не плащат данъци на тази държава. Ние бяхме затруднени при изготвянето и приемането на Закона за държавния бюджет поради невъзможност да осигурим приходи.
Ето защо аз ви моля да се концентрираме днес, да приемем този законопроект на първо четене, а утре да осигурим време и на Законодателната комисия да вземе предвид бележките и наймалко в края на работния ден ние да приемем този законопроект. Защото по този законопроект се извършват редица сделки, които сега не се облагат с данък върху оборота.
Същевременно изразявам известно опасение, че прекомерното увеличаване на исканията за промени в данъчните ставки ще създаде затруднения. Нека да се опитаме въпреки всичко да намерим онзи балансиращ момент, без да засягаме изцяло интересите на бюджете, а доколкото могат да последват намаления на приходи с корекции в ставки, това да го компенсираме с бързото приемане на други закони.
И в този смисъл нека да преценим колективно от всички тези предложения, които се направиха, какво да приемем. По възможност социално значими промени, засягащи по-голяма група от българското население. 113.2
Не мога да приеме предложението на господин Георги Костов за предлагания ред за събиране на данъка върху оборота, а именно това да става на митниците. Защо? Влезе ли на територията на страната ни стока, след това е много трудно тя бъде уловена и съответно за нея да бъде платен данък върху оборота. Спомнете си, в последните дни, мисля, че на 31 декември 1992 г. ние гласувахме такава промяна - облагането да става на митниците. Ние гласувахме вече и законопроекта в приетата част и на Закона за данъка върху добавената стойност, където регламентирахме кое е моментът на облагане на стоките и услугите при внос, а именно преминаването на митницата. Сигурно тази добра идея ще срещне трудности при реализацията, ще създаде напрежение на митническите органи, вероятно и на вносителите на стоки, които няма да имат достатъчно средства предварително по същество да авансират бюджета. Но нека да мислим перспективно. Ние вече с данъчния кредит, който сме гласували, ще имаме възможност да коригираме тези финансови евентуално неблагоприятни ефекти за отделните граждани.
Предлагам да се обединим около предложението на Комисията по бюджета, като обаче някои ставки, предложени за увеличаване от страна на Министерството на финансите, и то с основание, възприемем от този проект на Министерския съвет. Тоест, да отидем по посока на едно балансирано решение - малки промени, засягаки здравните услуги, засягащи евентуално част от изданията, с увеличаване и на ставките за акциза за някои други стоки. Защо не и на еротичните, порнографските, които тука госпожа Константинова каза, че те наводняват пазара. Аз съм за това да извършим компенсация с по-високи данъчни ставки за еротични и порнографски за сметка на българските издания.
Като се надявам, че ще гласуваме за приемането на първо четене сега и с надеждата да приемем закона, благодаря ви за проявеното търпение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплика? Заповядайте, господин Димитров.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Извинявам се, че пак вземам думата да репликирам господин Николов. То е по-скоро по процедурата на приемането. 113.3
Господин Николов, бихме могли да приемем закона днес на първо четене. Но при толкова много и разнообразни предложения ми се струва, че утре няма как да го гледаме на второ четене. Най-малкото, че и нашата комисия трябва да вземе отношение по тези неща. Най-малкото, че трябва да изслушаме и министъра на финансите.
Моята идея, която изразих като мнение на комисията и мисля, че беше така, е да се съсредоточим върху някои най-важни предложения на Министерския съвет. Другите ние предложихме да отпаднат, защото много добре знаехме, че в пленарната зала ще възникнат дискусии, и то сериозни дискусии. Тези дискусии, и това е нормалната парламентарна практика, естествено ще отложат приемането на второ четене, защото от един ден за друг на второ четене може да се приеме закон, който ще се приеме днес без възражения, формално, така да се каже, и утре понеже всички сме съгласни, ще гласуваме на второ четене. Иначе, ако следваме нормалната парламентарна процедура, утре законът не може да мине. Не съм аз този, който ще защитава това правителство. Ве трябва да го правите. Но след като вие имате доста предложения, естествено е, че аз трябва да възразя на това, ако вие искате да приемете закона на второ четене утре. Чисто и просто не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Има ли други реплики към господин Николов?
Господин Николов има думата за дуплика. 113.4.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (Свищов, ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, ще бъда кратък. Здравните услуги и сега са освободени от облагане с данък върху оборота. Тук става дума само за отчитане на реалностите, вече имаме и частна практика, да дадем възможност на всички форми на собственост, осъществяващи здравни услуги, да ги приравним към еднакъв режим. В случая ние не внасяме съществено изменение в закона. Единственото, което можем да направим, е компенсиране на намаляване на ставката за изданията, примерно, с еротичните.
ВЕСЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): С колко? Тогава те трябва да бъдат 1000 на сто.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Господин Димитров, това е въпрос и на пленарната зала. Нека тя да реши.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Въпросът е на сметка, господин Николов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина!
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Извинявайте, господин Димитров, не ме вкарвайте в диалог. Вие бяхте ли направили ... Господин Димитров, господин Димитров, бяхте ли направили Вие сметка, когато предложихте да намалим, да освободим вноса на автомобили от данък оборот и редица други, за сметка на което оставихме бебешки детски и други с данък? Представихте ли справка на 31 декември? Аз затова предлагам, нека пленарната зала да реши тези два въпроса, а не вие да казвате, че не са направени сметки.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Къде са сметките? Ти си заместник-председател на комисия.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: В крайна сметка парламентът решава. Вие не ни показахте, когато решихте ... Господин Димитров, не дейте злоупотребява с това, че аз съм заместник-председател.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кажете колко пари струва тази операция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, не репликирайте така! Господин Димитров, моля Ви, престанете с репликите от място.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Колко струваше на бюджета това, че вие освободихте вноса на автомобили до 1800 кубически сантиметра и от данък оборот, и от акциз? Кажете, господин Димитров! НЧ/НП 114.1
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ще кажа. Дайте ми думата и ще кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, репликата по съществото на въпроса. Господин Николов, Вие можете да направите предложение второто четене дори днес да започне. И за утре трябва да се направи.
Господин Кръстьо Трендафилов има думата.
КРЪСТЬО ТРЕНДАФИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм един от вносителите на една поправка на Закона за данъка върху оборота. Тук не става дума за плъзгане по една плоскост, която да торпилира приемането на закона. Но вижте, има някои неща, които наистина са целесъобразни и тяхната поправка, въпреки че господин Мичковски казва, че те не са социално значими ... Това е вярно. Те няма да имат решаващо значение за бюджета. Но например оригиналните картини на художниците, на около 2000 художници в България, които се облагат с 22 на сто данък оборот, а в същото време са освободени от данък оборот физически лица, които продават собствени произведения, но само на селскостопанска продукция. Има хора от тази част, видни наши художници, които просто са под екзистенц минимума. Те не могат да продават своите картини. Оборотът, който ще се събере, няма да подкрепи бюджета. Но той за тази категория хора е от решаващо значение. И тази поправка е твърде назначителна в закона, но би трябвало да се приеме. И аз заради това смятам, че фактът, че ние сега бързаме с приемането на закона, не значи, че трябва да не отразяваме и онези поправки, които би трябвало да се направят. В този смисъл аз поддържам своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Реплики на изказването Няма реплики към изказването на господин Трендафилов.
Професор Стоилов има думата.
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, госпожа председател! Колеги, аз уважавам всички направени предложения за корекции в ставки на Закона за данъка върху оборота и същевременно сме изправени пред един проблем - да тръгнем ли към отчитане на тези рационални в основната си част предложения и да провалим приемането на основните предложения в проекта на Министерския 114.2 съвет преди ваканцията и да дадем възможност в течение на минимум месец и половина, а ако погледнем сериозно, около два месеца, да бъдат реализирани не малко постъпления. Или да тръгнем сега към обсъждане на направените предложения от депутати плюс редица текстове в проекта на Министерския съвет и по този начин да провалим приемането на основното в този проект на Министерския съвет до ваканцията.
Като член на Икономическата комисия, аз съм застанал зад становището, което прочете колегата Мичковски. Като член на Бюджетната комисия уважих съображенията, които също обединиха депутатите да направим възможното, макар голямото закъснение и дефицита на технологично време, да приемем основните текстове на министерския проект. Водими от съображенията през този месец и половина - два, да изчакат вносителите на отделните частни предложения, да се върнем през септември към тях, а месец и половина - два, бюджетът да реализира определени постъпления.
Аз ви моля да уважите това водещо съображение. Толкова повече, че ако ние отидем към обсъждане на целия пакет от съображения, в това число и на всички предложения на Министерския съвет, ние няма да приемем на тази сесия тези поправки. Следователно в течение на месец и половина - два, отделните предложения, касаещи литература, вестници и така нататък, няма да влязат в сила. Това е повече от ясно.
Между двете възможности, аз ви призовавам да изберем онази, която поне ще работи за увеличаване на постъпленията в бюджета в течение на два месеца.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам други желаещи да се изкажат. Заповядайте, господин Венцеслав Димитров, за лично изказване.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Тук една колежка от БСП каза: аман от мен! Коя сте Вие, госпожо, я станете да Ви видя? (Шум и реплики от БСП) Този човек го знам. Вижте, Вие не сте ме избирала. Вас други са ви избирали. Мен са ме избрали хора, които са ме пратили тук, за да защитавам техните интереси, а не аз да защитавам вашите интереси или интересите на вашите избиратели. Това трябва да го знаете. Аман или не - ще ме гледате, защото народът ме е пратил тук, а не вашата 114.3 приумица. Разбрахте ли? (Шум и реплики от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за спокойствие!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ти отивай да си гледаш прасетата! (Смях в залата) Няма просто да ме репликираш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля ви за уважително отношение.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз искам уважително отношение и от този господин на последния ред. И настоявам наистина на него да му направите поне забележка. За кой пореден път ме репликира, когато излизам тук. (Репликите продължават)
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля за тишина и слушайте, ако обичате, господин Димитров. Господин Димитров, изкажете се по законопроекта.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Искам колегите да се успокоят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Залата е спокойна.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да приемат моето изказване, да си отворят ушите и да го чуят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Слушаме Ви, заповядайте!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, най-напред искам да кажа, защото моят колега Георги Николов направи едни недопустими за един народен представител внушения, че някой .... (шум и реплики от БСП) аз ще ви изчакам да свършите. Кажете си думите и аз ще свърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, господин Димитров, не отговаряйте така на реплики от залата!
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вижте, госпожо председател, или въведете ред в тази зала, за да мога да се изкажа, или прекратете заседанието. Защо тези хора не ме оставят да говоря, не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Наистина се обръщам: моля ви, нека да има тишина. Наближаваме към гласуване на първо четене. (Репликите от БСП продължават) Моля, въздържайте се от реплики в залата! Господин Димитров също го моля да се въздържа от отговор на думи, казани към него, за да чуем за какво става дума.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Значи те да говорят към мен, а аз да ти трая? 114.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не, аз помолих и двете страни.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз съм толерантен. (Шумът и репликите продължават) Чакам да се успокоите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Залата е спокойна. Моля, заповядайте, господин Димитров! 114.5
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Господин Николов, в тази пленарна зала има 240 души народни представители, понякога са помалко, понякога са повече, но обикновено гласуването става с обикновено мнозинство. Аз не зная в края на миналата година, когато разглеждаме едно предложение за промяна в данъка на оборота и акцизите, в нашата комисия знаете, че това беше не мое становище, господин Николов, макар че законопроектът беше внесен от мен. Това беше становище на комисията.
Тук комисионната остава за вас.
Госпожо председателстваща, тук един господин, аз го виждам, каза ми, че съм взимал комисионна, за да внасям законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви господин Димитров, Вашият слух е по-добър от моя, но въпреки това не се подвеждайте от такива реплики.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: След като направих предложението от името на Комисията по бюджета и финансите, господин Николов, то беше гласувано от мнозинството народни представители.
Има един господин министър на земеделието, забравих му името как се казваше, той казва, че аз съм съсипал българската икономика и българското земеделие и българското свиневъдство със законопроектите, които ги внасям или които ги спирам или не зная. Че аз толкова ли съм могъщ, като започна да ви говоря, вие казвате: "Какъв умен човек, щом той го казва, аз ще гласувам за него". Така ли правите вие?
РЕПЛИКА ОТ МЯСТО: Никой не казва това нещо.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Доколкото виждам от Вашата реакция, Вие не правите така. Напротив, предполагам че народните представители, които са в тази зала, предполагам, не съм сигурен, но всички имат нещо в главата. Всички имат мисъл, всички смятат какво става в тази страна и в зависимост от това, което те мислят, или в зависимост от това какво мисли ръководството на техните парламентарни групи взимат своите решения. Аз ви казвам, няма да тръгна да защитавам в това правителство, защото както аз, така и нашата парламентарна група сме против това правителство. Ние ако искаме да пробиеме в бюджета, ами чухте ли предложения от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Ще кажем, никакви данъци върху книгите, върху вестниците, върху маса СМ/ЛТ 115.1. други стоки. Чухте ли такова нещо да се каже? Не. Защото ние се грижим за бюджета, защото ние се грижим за държавата. Ние искаме това правителство да падне, но не искаме да се провали напълно, че утре да не може да се оправи. Ние искаме да се приемат нормални закони.
Моят апел към всички, които направиха допълнителни предложения към тези на Министерския съвет или към тези корекции, които направи Комисията по бюджета и финансите, ние неслучайно, господин Николов, Вие бяхте там и Вие се съгласихте, и господин Стоилов, и господин Пирински. Виждам ги тук и още доста хора, които казаха: "Дайте ставките да не ги подлагаме на гласуване." Защо? Защото един ще каже ставка 20, един ще каже 10. Един ще каже защо 10, дайте 8, дайте 5 и т.н. И пак трябва да се събираме.
Обикновено господин Николов и на другите обръщам внимание, когато се обсъждат закони, които се приемат след приемането на Закона за държавния бюджет трябва да се направи преценка. Колко струва всяко предложение. Аз неслучайно поканих господин министъра на финансите. Нека да каже той. Аз не зная дали той има впечатление за всички предложения, които се направиха. Това предложение струва толкова. Тази компенсация струва толкова.
Господин Николов, само един наивник може да предполага, че ще се намалят ставките върху всички вестници, върху печатните издания от български автори и т.н. И това ще се компенсира с еротичните издания. Еротичните издания трябва да ги направите с не зная с 5 или с 6, с 10 хиляди процента данък и тогава никой няма да ги купува и компенсация няма да има никаква.
Господин Николов, Вие сте икономист, помислете малко и ще забележите колко безсмислено е едно такова предложение за компенсация. Аз зная, че няма време господин Стоилов. Но моля Ви се от Вашата парламентарна група излизате с предложение или от парламентарни групи, с които вие поддържате това правителство.
Затова аз апелирам, моля ви се, оттеглете допълнителните си предложения и се обединете около няколкото затягащи финансовата дисциплина предложения, за да може да мине този закон евентуално и утре на второ четене. Иначе наистина, аз настоявам, че този закон трябва обратно да се върне в Бюджетната комисия. Използвам случая да съобщя на всички членове на комисията, че 115.2. ако минат такива предложения, на 2 септември ние трябва да се съберем, да ги разискваме и да видим каква компенсация може да се направи така, че да се гарантират приходите в държавния бюджет. И то неподчертавам, защото аз поддържам това правителство, но защото поддържам законността в тази страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, явно господин Димитров, няколко пъти споменава тук моето име, изчакване, с мое вътрешно разбиране, да се протака работата по този законопроект.
Във връзка с това аз предлагам да преустановим разискването по законопроекта. Да се върнем към законопроекта, който правителството е внесло. Да подкрепим това, което иска то, защото за мен е непонятно, защо Бюджетната комисия, която смята, че не трябва да засягаме фиска, лично нейният председател предложи промени, свързани с увеличаване на ставки, включително и еротични произведения, да не се приемат в загриженост ли сме тогава за бюджета. Тоест на основния текст, който ни е дал правителството, да го гласуваме и да започнем след това по него второ четене.
Веднага след приемането при първо четене, при положение, че не се възприемат предложения, а да се обединим евентуално в началото на септември всички останали предложения с отделен законопроект да потърсим възможности, когато ще имаме и повече време. Това е просто един изход на този етап.
Моля ви, да, това е мое лично предложение, което вярвам ще се подкрепи, да започнем и второто четене по този законопроект. Да оставим другите комплексно да ги разгледаме в началото на месец септември. (Шум в залата)
Подкрепям целия законопроект на Министерство на финансите, без да отпадат параграфи, алинеи, които комисията реши, защото ние имахме и друго разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля Ви, не по съществото, господин Николов. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Залата ще прецени да приемем този законопроект, който е внесъл правителството. Предложението ми, не съм стоял в комисията, предложението ми е да прекъснем дебатите 115.3. по законопроекта. Да преминем на първо четене и да подложите, госпожа председателстваща, да преминем към второ четене на законопроекта още днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
Съзнавайки важността на законопроекта, ако искате да се свърши нещо още днес, да пристъпим към гласуванията.
Господин Юрий Борисов искаше реплика да прави.
Само много Ви моля внимавайте с тези реплики, защото така се навързват толкова много, че се изпуска съдържанието на законопроекта.
ЮРИЙ БОРИСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! За съжаление аз не мога да направя репликата по чисто процедурни причини, затова защото вече имаше едно изказване след това. Така че аз не правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: За изказване.
ЮРИЙ БОРИСОВ: Не, във връзка пак с процедурното предложение. Искам много добре да бъде формулирано това процедурно предложение, когато ние тръгнем да го гласуваме. Затова защото, законопроектът, който аз съм внесъл във връзка с българската книга и във връзка с порнографията, ги разглеждам като допълнение към законопроекта, който е внесъл Министерският съвет. Така че аз лично съм съгласен ние да преминем към гласуване на законопроекта, но не съм съгласен моят законопроект, който е от две изречения, може да бъде разглеждан като допълнение, да се отлага за септември.
И от тази гледна точка не мога да приема за нормално, ние на второ четене да пристъпваме при положение, че има някои предложения, които могат да бъдат направени на второ четене и да бъдат отстоявани. Това не е нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Извинете, че трябва да Ви напомня. При второто четене всеки текст се гледа и всички предложения към него залата ги чува, гласува и продължават.
ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Могат да се оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не виждам други желаещи да се изкажат по законопроекта. Моля режим на гласуване. Гласува се на първо четене проектът за закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите. Гласуване по принцип. 115.4.
Гласуването приключва.
Прекратете го и посочете резултата.
Гласували са 196 народни представители, за са 153, 1 е против, 42 се въздържат.
Приема се на първо четене проектът за закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху оборота и акцизите.
Поставям на гласуване предложението на господин Николов днес на същото заседание да започне и второто четене, което не означава, че всички текстове ще бъдат гласувани днес. Може да се започне, аз така разбрах господин Николов. Спорът ще продължи утре, в случай че приемете.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Не. Това е процедурно предложение. Няма на това обратното. Защото правилникът не го допуска. Моля Ви.
С гласуване се приема дали ще има или няма да има. Правилникът е само при прекратяване на разисквания, отлагане на разисквания. Има противно мнение.
Моля режим на гласуване. Гласува се предложението днес да започне второто четене на законопроекта.
Допуска го Конституцията по изключение, ако Народното събрание реши това.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували са 190 народни представители, за са 121, против са 49, 20 се въздържат. Приема се.
Започваме второто четене на законопроекта.
Господин Джеров, Вие ли ще докладвате? Господин Венцеслав Димитров.
Моля комисиите да кажат кой ще докладва. Бюджетната комисия?
Господин Димитров, заповядайте да докладвате за второ четене законопроекта. Моля господин Джеров също да заповяда тук. 115.5. ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председателстваща, аз съм до известна степен затруднен да докладвам този закон, защото нямам писмено направените предложения тук. Може би ще трябва да стигнем до там, където има предложения, да спрем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Да, като достигнем дотам, ще спрем, ако има много спорове.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Мисля, че по заглавието нямаше направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Заглавието е "Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху оборота и акцизите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Няма предложения по заглавието. Моля, режим на гласуване. Гласува се наименованието на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: От общо гласували 183 народни представители за - 181, против - 2, няма въздържали се. Приема се заглавието. – 1, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: – 1 има четири алинеи.
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят, както следва:
1. С данък върху оборота и с акциз по този закон се облагат оборотите от продажби на потребителски стоки, произведени в страната, оборотите от извършване на услуги и оборотите от внесени в страната стоки. Когато оборотът подлежи на облагане с акциз, за него не се заплаща данък върху оборота. Не се дължи данък върху оборота и акциз, когато стоките се изнасят от прекия производител.
2. Създава се нова алинея 4: "Не се облага с данък върху оборота комисионното възнаграждение, което получават фирми, осъществяващи износ на стоки от свое име и за сметка на доверителя."
3.Създава се нова алинея 5: "Фирмите, които не са производители на дадена стока и я закупуват по цени с включен данък върху оборота или акциз и при извършване на износ им се възстановява платеният от тях данък или акциз. Редът за възстановяване на платения данък или акциз се определя от министъра на финансите." БП/ВЙ 116.1
4. Досегашната алинея 4 става алинея 6, като след думите "митнически органи" се постави запетая и се добави: "които определят и събират дължимия данък върху оборота или акциза". Това изчерпва съдържанието на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли направени предложения по този параграф? В залата никой не съобщава, че е правил предложение. Няма предложения. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме – 1 - изменението в член 1, така както беше докладвано от председателя на Комисията по бюджета и финансите.
От общо гласували 188 народни представители за това предложение - 178, против - няма, въздържали се - 10 народни представители.
Приема се – 1 от закона.
Господин Джеров иска думата.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Благодаря, господин председател. Позволявам си да направя едно процедурно предложение. Предлагам на уважаемите колеги народни представители да спрем дотук, да отложим разглеждането на второ четене на следващите параграфи за утре от 9.00 часа, а сега да преминем към първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Указ # 56 за стопанската дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Това е едно разумно предложение. По този начин ние сме вкарали в дневния ред за утре сегашния законопроект. Моля ви, режим на гласуване. Гласуваме предложението...
РЕПЛИКА ОТ БСП: Нека кажат причините за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Законопроектът не е в дневния ред за второ четене за утре. Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на г-н Джеров.
От общо гласували 193 народни представители за предложението - 128, против предложението - 29, въздържали се - 36. Предложението се приема. Утре продължаваме с разглеждането на този закон.
Господин Джеров, имате думата по т. 2 от днешната програма. 116.2
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа. Не бих искал да повтарям това, което казах при доклада си за първото четене на законопроекта към предходния данъчен закон. Тогава когато правителството внесе своето предложение за разглеждане на законопроекта за бюджета за тази година, то предложи и съответните промени в Указ # 56 за стопанската дейност. В тази връзка Законодателната комисия направи своите възражения, че не е мястото в Закона за бюджета да се правят и изменения и на други закони. В изпълнение на това наше предложение, което е виждане и на Великото Народно събрание, и на това Народно събрание вече няколко години, Министерският съвет направи предложение за промени, изменения и допълнения в Указ # 56 за стопанската дейност. Този законопроект е разпределен на няколко комисии естествено, защото материята е специфична - Икономическа комисия, Комисия по бюджета и финансите и Законодателната комисия. 116.3
Двете комисии - Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия, са изразили своето становище за промени в така внесения законопроект. Икономическата комисия - в становището с дата 30 юни, Комисията по бюджета и финансите - с доклада си от 7 юли тази година. И тези специфични предложения аз ще моля да бъдат взети под внимание от уважаемите народни представители.
Законодателната комисия на своето заседание тази сутрин също така аналитично разгледа внесения законопроект и счита, че той би могъл да бъде поставен на гласуване на първо четене. Законодателната комисия обаче направи и едно възражение. То е твърде съществено и ще моля уважаемите народни представители които ще вземат думата, да го имат предвид.
Ние поставяме въпроса дали изменението на чл. 87, ал. 2 от указа не влиза в противоречие със Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Техните права (имам предвид на чуждестранните лица) не могат да бъдат влошени от изменения в нашето законодателство.
Второто възражение, което Законодателната комисия поставя на разглеждане, е, че редакцията на чл. 82, ал. 4 не може да остане в предложения вид. Един закон, Указ 56 е закон, действува, докато бъде отменен. Той не може да съдържа в себе си норми, които са валидни за 1983 или 1984 г. Ако правителството счита, че даден текст не трябва или трябва да бъде приложен само за дадена календарна година, това не може да бъде отразено в самия текст в тялото на закона, а то може да бъде отразено в заключителните разпоредби с някаква специална норма.
Поставяйки тези два въпроса на вашето внимание, Законодателната комисия счита, че законопроектът може да бъде гласуван на първо четене. Но много молим да бъдат взети предвид както тези две наши възражения, така и сериозните възражения, които са направени в доклада на Комисията по бюджета и финансите и на Икономическата комисия.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. СД/АН 117.1
Господин Мичковски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми колеги! Икономическата комисия разгледа предложенията за изменение и допълнение на Указ 56 и изработи следното становище по този законопроект. Искам предварително да кажа, че на обсъжданията присъстваха представители на Министерството на финансите.
Комисията подкрепя законопроекта и настоява пред Народното събрание той да бъде приет бързо, тъй като неговото приемане е свързано с изпълнението на Закона за бюджета.
Комисията прави следните предложения за изменение и допълнение на законопроекта:
1. Алинея 4 на – 1 да придобие следната редакция:
"Алинея 4. За оценените на по-голяма стойност материални и нематериални дълготрайни активи на държавни и общински предприятия при образуване и преобразуване на търговски дружества с държавно участие, съгласно нормативни актове на Министерския съвет разходите за амортизации за 1993 г. се определят върху амортизационната квота, установена по реда на ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3, коригирана с коефициент, изчислен като съотношение между новата стойност и балансовата стойност, представляваща неамортизираната част от съответните дълготрайни активи към датата на оценката и увеличена с коефициент 2,5."
2. В ал. 4 на – 3 изразът "дълготрайни материални и нематериални активи" да се замени с израза "материални и нематериални дълготрайни активи в страната".
3. Алинея 5 на чл. 87 да придобие следната редакция:
"Алинея 5. Отрицателният финансов резултат /загубата за дадена данъчна година/ може да се приспада от печалбата през следващите пет данъчни години по ред, определен с Правилника за прилагане на Указ 56 за стопанска дейност."
Това са конкретните предложения на комисията. Пак да повторя: комисията одобрява законопроекта и предлага на Народното събрание той да бъде гласуван на първо и по възможност и на второ четене. 117.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря.
За становището на Комисията по бюджет и финанси има думата господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги! Комисията разгледа законопроекта на правителството. Той също така, както законът, който разгледахме преди малко, е свързан със Закона за държавния бюджет.
В хода на дискусията в комисията присъстваше министърът на финансите и негови експерти.
Комисията счита за целесъобразно изменението и допълнението на Указ 56, въпреки че след приемането на новите данъчни закони Указ 56 на практика ще бъде отменен. Тоест колегите трябва да имат предвид, че по всяка вероятност този указ ще действа до края на годината. Въпреки това обаче, тъй като предвидените изменения са заложени в приетия вече от вас Закон за държавния бюджет, те би следвало да бъдат гласувани от вас без изменения, които засягат приходите в бюджета.
Същевременно комисията има и сериозни бележки и възражения по редица от текстовете.
Параграф 1. Това, за което се произнесе Икономическата комисия, само че те са направили подробни, конкретни предложения. Нашата комисия счита, че в текста би трябвало да има недвусмислени постановки, които да дават гаранция на субектите, че техните активи ще се амортизират при съобразяване на повишаването на цените и инфлацията на отделните категории активи. Тъй като стопанските субекти засега нямат нито задължението, нито практиката да ревалоризират в края на всяка година своите активи в съответствие с повишаването на тяхната цена, предизвикано от инфлацията, то това ревалоризиране може да стане, ако се задължи Министерството на финансите да публикува в края на годината определени коефициенти за различните категории активи. Така капиталът ще се спаси от обезценка и ще се защитят симетрично интересите и на стопанските субекти, и на държавния фиск. Подобна постановка трябва да фигурира, естествено, и в бъдещия Закон за данък върху печалбата. 117.3
Ние, естествено, дискутирахме и възможността дали не може с някакъв коефициент да се увеличат. Но предвид на това, че съществуват различни категории активи и инфлацията за различните категории активи е различна, мисля, че един общ коефициент няма да свърши добра работа.
По – 3. Комисията счита, че т. 1 следва да отпадне, тъй като засега в никакъв закон не е дифиниран така нареченият поземлен данък. Има рентен данък, но поземлен данък няма. А знаете практиката с други закони. Ето, днес разисквахме Закона за Българската народна банка. Ние никога не би трябвало да включваме нещо, което още не е създадено, а някои си мисли, че ще бъде създадено. Тази практика ние трябва да я изоставим.
По т. 2. В ал. 4 следва да се предвиди, че разпоредбата се прилага за сгради със стопанско предназначение (там е казано "с производствено"), а не с "производствено", както е отбелязано в проекта.
Амортизационните отчисления следва да не се признават като разходи само в размер на ползваните данъчни облекчения, а не изобщо да не се признават, ако са ползвани някакви данъчни облекчения. Това беше прието и от господин министъра на финансите и от неговите експерти.
По – 4. Комисията счита, че юристите в Законодателната комисия следва да се произнесат по целесъобразността на създаването на нови категории като: "икономически свързани лица", "заобикаляне на данъчния закон", "привидни и прикрити сделки"
Между другото, това е необходимо не само за този закон, но и за бъдещите данъчни закони, които предстои да ги обсъждаме или ги обсъждаме в нашата комисия и после ще влязат в пленарната зала. По този въпрос трябва да има единство в тълкуванието, защото засега поне тези категории не са въведени в нашето данъчно право.
По-нататък. Параграф 5 следва да отпадне.
Параграф 11 следва да се прецизира.
По – 13. Комисията смята, че следва да се реши какво да се прави с фирмите, които са освободени от облагане за пет години и им е обещано, че след това ще се облагат с 20 % съгласно 117.4. чл. 111 и чл. 112 на Указ 56. Ако им се отнемат днес тези облаги, то естествено се нарушава техния бизнесплан, а ако им се оставят и за другите субекти се препятства ползването на тези облаги, то тогава се нарушават сериозно правилата за конкуренцията. Така че справедливост не се получава нито така, нито така.
По – 15, т. 1а - да се приведе в съответствие със Закона за данъчното производство. Мисля, че там има прецизация.
Точка 4. За така наречената "пазарна цена" и "икономически свързани лица" следва да се вземе мнението на юристите в Законодателната комисия. Пак препращаме към тях.
С тези съществени бележки комисията препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта на първо четене, като обаче след това се продължи работата и се отразят направените препоръки.
Между другото (това не е включено в доклада, но мисля, че има разбиране) аз препоръчвам на уважаемите колеги народни представители след приемане на първо четене на Указ 56 да съсредоточат своите усилия върху другите законопроекти или решения, които следва да бъдат взети днес или утре. А Указ 56, макар че е бюджетен, няма да се накърни бюджетът, ако бъде приет на второ четене в началото на месец септември. Още повече, че тук има някои неща, по които все още има спорни моменти. По-важни нса са другите неща - примерно в Закона за акцизите и за данък оборота да се пресечат възможностите за заобикаляне на закона. А Указ 56, предполага се, че еднократно се плащат печалби и т.н. в края на годината, има време да го приемем.
Благодаря ви. 117.5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Димитров! Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Явно, становищата на трите комисии и разумните обяснения на председателите са се видяли убедителни за всички.
В такъв случай поставям на първо четене за приемане по принцип на Проекта за закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.
Моля, режим на гласуване! Гласува се на първо четене законопроектът. Моля, прекратете гласуването и обявете резултата!
Гласували са 168 народни представители, за са 164, против няма, 4 се въздържат. Приема се Законопроекта за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност на първо четене.
Остава достатъчно малко време, за да започнем следващия законопроект. Позволете ми преди да закрия заседанието дотук, не да закрия, да прекъсна, за да започне гласуването.
Бюлетините за гласуването са готови - бели. На едната пише: "Против недоверие на Министерския съвет", на другата пише: "За недоверие на Министерския съвет".
Моля, комисията, която организира провеждането на тайния избор да заеме местата си. Подготвена е залата за гласуване.
Моля, уважаемите колеги да се отправят там и да гласуват за да можем и по-бързо да завършим. (Звъни)
Почивка до извършване на гласуването.
(19 ч. и 47 м.)
МС/НП 118.1
(След гласуването)
21 ч. и 40 м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме заседанието.
Има думата госпожа Мариела Митева, за да съобщи резултата от гласуването за вот на недоверие на правителството. (Оживление)
МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще прочета протокола на комисията.
Днес, 29 юли, на основание чл.85 във връзка с чл.51, ал.3 и чл.52 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се произведе тайно гласуване по искането за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Мариела Митева, Кирил Желев, Ремзи Осман обявява следните резултати:
Общ брой на гласувалите народни представители - 221.
Брой бюлетини за недоверие на Министерския съвет - 80. (Смях от блока на БСП)
Брой бюлетини против недоверие на Министерския съвет - 141. (Единични ръкопляскания от блока на БСП)
Въз основа на произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл.81 и чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България и – 4 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Не приема предложението да се гласува недоверие на Министерския съвет на Република България.
Следват подписите.
Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на БСП и ДПС, реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожа Митева.
Имаме още 15 минути за работа. (Реплики в залата) Цв.М/НП 119.1
Господин Стефан Савов има думата. (Недоволство) Моля ви се, заседанието е до 22 часа.
Моля за тишина в залата!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председателю! Днеска най-после беше направено така, че действително гласувахме на две урни, което помогна много по-бързо да върви. Но групата на Съюза на демократичните сили не е съгласна да се гласува в една от парламентарните стаи на която и да било парламентарна група. (Възгласи: "Е-е-е!" от блока на БСП)
Вижте, това може да е много смешно, разбира се, но който помисли малко, ще разбере, че не може така. Има достатъчно стаи - може в стаите на господин Кадир Кадир, на господин Школагерски, на госпожа Ботушарова, на председателя, имаме стая # 7. Но не бива нито стаята на СДС, нито стаята на БСП и коалиция, нито стаята на ДПС или стаята на Новия съюз за демокрация. Това просто не е правилно! Не че смятам, че с това е станала някаква фалшификация или че е станало някакво подменяне на вот. Но не е приемливо това нещо да се направи.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 21 ч. и 45 м.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ: Илиян Илиев
Ведат Сакаллъ