Председателствали: заместник-председателят Йордан Школагерски
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Има необходимия кворум. Откривам заседанието на парламента на 30 юни 1993 г.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Една тъжна новина долетя завчера от Рим. Във вечния град, където той живее отдавна, почина световноизвестният български певец Борис Христов.
Започнал своята певческа кариера в родния хор "Гусла" Борис Христов стана по общо признание един от най-великите баси на столетието.
Той шестваше триумфално по всички елитни оперни сцени, като прославяше името на България. Той никога не се отрече от своята родина, въпреки преживяваните огорчения. За това свидетелства и последното му желание да почива на родна земя.
Предлагам, уважаеми колеги, да преклоним глава пред светлата памет на нашия бележит сънародник и с едноминутно мълчание и ставане прави да почетем неговата памет. (Всички в залата стават прави и с едноминутно мълчание почитат паметта на Борис Христов)
Благодаря ви!
На 23 юни е постъпил проект за решение за продължаване срока на меморандума, наложен с решение на Народното събрание от 10 юли 1992 г. Вносител е народният представител Александър Джеров. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджет и финанси.
На 23 юни е постъпил проект за решение за продължаване срока на мораториума, наложен с решение от Народното събрание МС/ЛТ 55.1. на 9 юли 1992 г. Вносител е народният представител Стефан Стефанов и група народни представители. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финансите.
На 23 юни е постъпил законопроект за местните финанси. Вносители са народният представител Йордан Тодоров и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Икономическата комисия, Комисията по бюджета и финанси и по административното и териториално устройство на местното самоуправление.
На 23 юни е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е народният представител Стефан Стефанов. Същият е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по образованието и науката, Комисията за младежта, спорта и туризма.
На 23 юни е постъпил законопроект за Рилския манастир. Вносители са народният представител Стефан Стефанов и група народни представители. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по културата и Комисията по вероизповеданията.
На 25 юни е постъпил проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем с Европейската банка за инвестиционно финансиране на малки и средни предприятия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Законодателната комисия, Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
Обръщам внимание, че този проект за решение е особено актуален и до 15 юли той трябва да бъде приет, ако искаме действително да бъде сключен този заем.
На 29 юни е постъпил проект за решение за допълнение на решение за приемане на основни положения за временен статут на Българската телевизия и радио. Вносител е народният представител Стойчо Шапатов. Проектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по радио и телевизия и Комисията по вероизповеданията.
Раздадена ви е програмата за работата на Народното събрание от 30 юни до 9 юли. Имате я пред себе си. Посочени са отделните точки в двете части и в третата част - парламентарният контрол. 55.2.
Затова, моля ви, обявете режим на гласуване. Гласуваме за приемане на програмата за работа на Народното събрание от 30 юни до 9 юли.
Квесторите, моля, поканете народните представители, които са по коридорите, да влязат. Гласуваме програмата за работата на Народното събрание от 30 юни до 9 юли.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 126 народни представители, за приемане на програмата 125, против няма, 1 се въздържа. Програмата е приета.
Постъпило е предложение от Предизборния съюз на БСП и коалиция, подписано от проф. Нора Ананиева, с което на основание чл. 34, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага да бъде включена като точка първа от част втора на програмата за работата на Народното събрание от 30 юни до 9 юли декларация, внесена от народния представител Христо Иванов и група народни представители.
Госпожа Ананиева, поддържате ли това Ваше предложение?
НОРА АНАНИЕВА (от място): Аз мисля, че НСД иска да го изтегли. Не го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, има думата народният представител Радка Василева по процедурен въпрос. 55.3. РАДКА ВАСИЛЕВА (НСД): Внесеният проект за декларация в Народното събрание предлагам на народните представители да го изтеглим, тъй като тази декларация събра подписите на около 150 народни представители. За мен е безсмислено например тази декларация в точно определените нейни текстове да бъде разглеждана от комисии и да бъде приета от Народното събрание, тъй като по принцип подкрепата на народното представителство вече я имаме.
Затова бих предложила тя да не бъде разглеждана в комисиите, което означава, че изтегляме проекта. Предлагам ви да изтеглим проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Поради оттегляне на проекта за декларация не поставям на гласуване за включване в дневния ред на тази точка.
Постъпило е предложение от Предизборния съюз на БСП и коалиция, подписано от проф. Нора Ананиева, на основание чл.37, ал.1 от правилника точка втора от част втора на програмата за работа на Народното събрание през юни, от 30 юни до 8 юли, да бъде проект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и демонстрациите, внесен от Министерския съвет.
Тъй като по този законопроект няма становище на Законодателната комисия, остава само нейното становище, приканвам я утре на заседанието си да вземе становище. Поради липса на това становище не поставям на гласуване предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Йордан Куцаров и Дако Михайлов.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Къде са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма ли ги в залата? (Реплики: "Не!")
Поради отсъствие от залата не поставям този въпрос на гласуване.
Постъпило е предложение-молба от народния представител Стефан Караджов, с която моли да бъде удължен срокът за работа на създадената комисия, на която той е председател, като срокът се продължи до 31 юли т.г. Предложен е проект за решение. Моли се това да бъде точка първа от част втора на програмата. Нека да се включи в програмата.
Които са за включване като точка първа на част втора проекта за решение... РД/ВР 56.1
РЕПЛИКИ: Господин Караджов го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Отсъства ли колегата Караджов? - Да. Поради отсъствие на вносителя господин Караджов не мога да го поставя на гласуване.
С предложенията за изменения приключихме.
Пристъпваме към изпълнение на така приетата програма. Моля, кой от законодателната комисия ще докладва по точка първа? Господин Мулетаров или господин Джеров?
По процедурен въпрос има думата народният представител Асен Мичковски.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих ви призовал да поканим в залата заместникминистърът на финансите господин Бисер Славков, тъй като Законът за данъчното производство предполага неговото присъствие в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мичковски. Съвсем уместно и навременно е Вашето предложение.
Тъй като сме приели практика да присъства представител на Министерство на финансите, когато се разглеждат данъчни закони, а в случая ние ще започнем да разглеждаме на второ четене Закона за данъчното производство, моля да гласувате решение, с което да разрешите в залата да присъства като представител на Министерството на финансите господин Бисер Славков. Обявете режим на гласуване и гласувайте за това предложение!
Прекратете гласуването! В залата е министърът на финансите, поради което няма нужда от решението.
РЕПЛИКИ: Нека и заместник-министърът да присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава ще гласуваме друго решение. Наред с министъра на финансите господин Александров да допуснете да присъства и господин Бисер Славков. Така може. Режим на гласуване! Гласувайте!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата! От общо 122, за - 122. Господин Бисер Славков да заповяда в залата.
Господин Бучков, Вие ли ще докладвате? Имате думата.
Започваме разглеждане и приемане на второ четене на Закона за данъчното производство.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пристъпваме към второ четене на Закона за данъчното производство. 56.2
Първо трябва да гласуваме заглавието на самия закон - "Закон за данъчното производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Моля, обявете режим на гласуване! Гласуваме заглавието на закона, а именно: "Закон за данъчното производство".
Ако разрешите един апел по време на гласуването. Много ви моля, разглеждаме един изключително важен закон, затова моля за тишина в залата. Повече съсредоточеност.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 122 народни представители, за - 122.
Приема се единодушно заглавието.
Имате думата, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава първа - "Общи положения".
"Чл.1. Този закон урежда данъчната регистрация, производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Има думата народният представител Емил Филипов. ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да направим малка редакционна поправка, която ми се струва, че има определено съществено смислово значение. Този закон урежда данъчното регистриране, производството по издаване, обжалване и изпълнение. Тоест, данъчното регистриране, а не данъчната регистрация, за да се подчертае характерът на самото действие. Така би било по-логично. Благодаря ви. Данъчното регистриране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Филипов.
Други желаещи за изказване? Господин Бучков, касае се за редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Считам, че тази редакционна поправка не следва да се приеме, поради това че не е в съответствие със следващите текстове на самия закон. Така например, Глава втора е озаглавена - "Данъчна регистрация". И е показано не само кой подлежи на данъчната регистрация, но как се извършва тя. Така че това е един институт, който обхваща не само регистрираното, т.е. действието, което ще се извършва, но и начинът, по който ще се извърши и къде трябва да стане. Поради това, ние бихме нарушили систематиката на закона и неговата терминология. От тази гледна точка, считам, че не е правилно да се променя текста на чл.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз имам въпрос към господин Славков. Господин Славков, имате ли отношение към тази редакционна поправка и това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателствуващ, уважаеми господа народни представители! Вероятно един изход е да остане данъчна регистрация, тъй като в чл.1 се разглеждат по същество два въпроса. Единият за регистрацията, вторият е за данъчното производство. С оглед на тези два въпроса по-нататък в самия закон е наистина, както каза господин Бучков, уреден въпрос за данъчна регистрация. Поради което, като че ли наистина е целесъобразно да остане този текст. Благодаря. СМ/КТ 57.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Филипов, оттегляте ли Вашето предложение?
Заповядайте, господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз смятам, че колегата Емил Филипов е съвършено прав, защото в случая става дума именно за производство. Вижте самото заглавие на закона - Закон за данъчното производство. Значи тези два дяла са все производства. И затова думата, терминът "регистриране" е по-удачен, доколкото подчертава производствения характер, а не организационния характер на онова, което е предмет на закона. Не е пречка след това да се промени и съответната глава, колега Бучков. Да се нарече данъчно регистриране и т.н. Това е в съответствие с идеята на законодателя и самото заглавие на закона производство, това е, което ние правим. Всичко е производство.
И следващият основен дял е пак производство по издаване и т.н. Ето защо аз бих препоръчал ние да се ориентираме към тази дума, която ще бъде по-точна и по-вярно отразява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Позволете да внеса едно пояснение. Данъчната регистрация, така както е отбелязана в закона е една правна институция. А регистрирането е едно правно действие. И тази институция е много добре развита в Глава втора. И там неслучайно, в един от текстовете е посочено регистрираното лице или с други думи, прави се тази разлика между правния институт, данъчна регистрация и отделните действия, които се извършват и субектите на тази регистрация. Така че данъчното лице, лицето, което трябва да се регистрира изрично е споменато - данъчно регистрираното лице. Аз ще посоча текста, вие може би го имате.
Ето чл.9 - при промяна на седалището или местоживеенето си регистрираното лице. Така че направена е тази разлика и считам, че когато правим един закон, е по-правилно точно да отбелязваме кога се касае за един специален институт и за субектите и действията, които ще извършват тези субекти във връзка с осъществяването на този правен институт. 57.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Има думата проф.Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам като член на Законодателната комисия да подкрепя внесения текст и да споделя изцяло съображенията на заместникпредседателя господин Бучков. Ние дълго обсъждахме този текст, може би цял предиобед и стигнахме до това разбиране, че тук уреждаме процесуалната институция, а не процесуалното действие.
Ако приемем този термин, който господин Филипов и господин Вълканов ни предлагат, ние ще трябва по-нататък да внесем изменения, които не съответствуват на логиката на закона. Например, в чл.3 е казано: "данъчната администрация", трябва да кажем "данъчното администриране" и редица други подобни изменения. Затова аз ви приканвам да оттеглят своето предложение и да гласуваме текста такъв, какъвто е внесен от вносителите и Законодателната комисия. А иначе, ако не го оттеглят, моля ви да не приемете направеното предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, проф . Михайлов.
Аз пак питам на призива на проф.Михайлов, господин Филипов, ще оттеглите ли Вашето предложение или да го гласуваме? Тъй като се касае за уточнения на термини и не бихме могли да предложим принципа на отмяна, тогава ще ги поставя на гласуване според времето.
Гласувам най-напред редакцията на чл.1 заедно с Глава първа - "Общи положения" и чл.1 редакцията, внесена от Законодателната комисия.
Моля, обявете режим на гласуване и да гласуваме.
Предложенията на Законодателната комисия, т.е. така, както тя предлага текста - Закон за уреждане на данъчната регистрация.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата. От общо 129 гласували, за - 105, против - 4, въздържат се - 20. Приема се чл.1 и Глава първа - "Общи положения".
Имате думата, господин Бучков да докладвате чл.2. 57.3
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чл.2 текстът е в три алинеи.
Ал.1. "Данъчните органи издават данъчни облагателни актове, актове за налагане на административни наказания и други актове, посочени в този или друг закон".
Ал.2. "За резултатите от данъчни проверки и ревизии, данъчните органи изготвят актове за констатации, към които се прилагат събраните доказателства".
Ал.3. "Данъчните органи съставят актове за установяване на извършени нарушения". 57.4
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, на първо четене чл. 2 е приет от нас така:
"Ал. 1. Данъчните органи издават данъчни облагателни актове, актове за налагане на административни наказания и други актове."
Аз проявявам може би детско любопитство, но искам да знам аргументите на тези, които са сложили в края на ал. 1 следните думи, а именно, цитирам: "посочени в този или друг закон". И искам да попитам тези хора, които са направили това предложение, какво имате предвид? Значи данъчната администрация, на която ние гласувахме правомощията в миналата седмица, няма да може да събира всички онези данъци и суми по административни актове, когато това е обявено от Наказателния кодекс? Това ли искате да ми кажете? Или това е обявено от Закона за хазарта? Въобще много въпроси възникват тук. Но основният въпрос или основният извод, който се набива в очите, е, че с този закон се иска да се стеснят правомощията на данъчната администрация.
Затова аз предлагам, господин председателю, тези думи, които прочетох тук накрая, а именно "посочени в този или друг закон", да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви.
Господин Мичковски, имате думата.
АСЕН МИЧКОВСКИ (НСД): Аз искам да подкрепя направеното предложение за текста на ал. 1 на чл. 2. Ако се възприеме текстът, който е сега, това означава, че данъчните органи няма да могат да съставят облагателни или други актове по наредби. Например по Наредбата за хазарта, да кажем. Следователно една голяма сфера от данъчния контрол остава извън възможността на данъчните органи да правят актове. Не трябва да има това уточнение в този или друг закон и текстът на ал. 1 в чл. 2 трябва да бъде точно такъв, какъвто беше предложен - до "и други актове".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря, господин Мичковски.
Има думата проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! СБ/КП 58/1. Искам да ви информирам, че в Законодателната комисия дълго обсъждахме този текст. Изобщо общите положения бяха предмет на двуседмично обсъждане и точно по този текст "посочени в този или друг закон" беше допълнен, защото не може неограничено други актове да се издават, всеки да си издава каквито иска актове, тъй като се засягат правата и законните интереси на гражданите.
Що се касае за Наредбата за хазартните игри, там има изрично оправомощаване от закона със специален текст на закона. Казали сме, докато се приеме законът за хазартите. Иначе тази наредба няма да действа, след като се приеме този закон. Тя ще се промени с оглед Закона за хазартите. А сега има специално оправомощаване. Но ние не можем да кажем, че всякакви други актове ще се издават - облагателни актове, актове за налагане на административни наказания, защото се засягат правата и законните интереси на гражданите. И този текст е в съответствие с конституционния текст, където изрично е казано, че данъци могат да се събират само въз основа на закона. И поради това именно ние изрично сме разширили, от една страна, други актове, така както е предложено, но, от друга страна, ние казваме, че е само на основата на закон.
И тази наредба е издадена въз основа на изрично разпореждане на самия закон, господин Мичковски.
Ето защо аз ви предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, да приемете този текст, така както той е предложен от Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Има думата господин Велко Вълканов.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Колеги, аз смятам, че професор Михайлов е съвършено прав. Искам да подчертая още един много съществен момент. Тези актове посягат върху правата на гражданите. А един акт, който не почива на закона, не може да посяга на правата на гражданите. И съвършено правилно се посочва, че дори тази наредба за хазартните игри може да има действие, само доколкото тя самата почива на закона. Значи тук във всички случаи трябва да се прояви действието на принципа на законност в буквалния смисъл на думата. Трябва да има закон 58/2. и тогава вече на основата на този закон може да има и наредба, която да предвижда нещо в развитие на този закон.
Поддържам текста в този смисъл, че трябва да има позоваване на закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря.
Има думата господин Койчев.
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз правя стилна поправка, която има своето съдържателно значение и привежда текста на члз. 2 с текстовете на гласувания през миналата седмица Закон за данъчната администрация. Мисля, че там нямаме понятие "данъчни органи". Затова предлагам вместо "данъчни органи" в трите алинеи да записваме "органите на данъчната администрация" и текстовете да останат както са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря.
Има думата народният представител Георги Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз също смятам, че е недопустимо в закона да се предвижда възможност за издаване на актове извън тези, които са предвидени със закон. Но смятам, че трябва да поправим редакцията, като след запетайката - "и други актове", вместо посочени в "или друг закон", а просто да пишем "предвидени в закона". Така по-общо обхваща нещата, предвидени в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата министърът на финансите господин Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа депутати, аз споделям мнението на юристите, че данъците в България трябва да бъдат уреждани със закон. Такава е и конституционната повеля. И в този смисъл може би са прави тези от вас, които защитават текста на ал. 1 такъв, какъвто е.
Но понеже има определен прецедент, самият Наказателен кодекс е предвидил за определен период от време с наредба да се решава една много деликатна материя, аз просто се страхувам, тъй като там текстът е даден в много по-различна редакция, стра58/3. хувам се дали едни добри юристи утре, ако вие приемете алинеята в този й вид, няма да оборят всички наши актове за констатация във връзка с приложението на Наредбата по хазарта, макар и за месец, два, пет. Аз не зная кога вие бихте приели закона за хазарта. А това сега е единичен случай, утре може да се наложи и друг случай.
И още един аргумент, по който също юристите трябва да си кажат мнението. След като Конституцията повелява всеки един данък да се въвежда със закон, не може ли тогава, когато изпълнителната власт си позволява да нарушава Конституцията и въвежда данъчни плащания с наредби или някакви други подзаконови нормативни актове, те да бъдат атакувани по съответния ред и да бъдат отменяни от съда? И тогава този спор отпада. Ако изпълнителната власт си превишава правата и т.н., просто ще бъде атакуван самият нормативен документ, който регламентира въвеждането на едно или друго данъчно или някакво друго задължение. Аз си задавам контравъпроса. Защото ние гледаме, от една страна, че данъкът се въвежда със закон. А пък аз казвам: щом като някой си позволява да въвежда данъчно задължение не по законов път, то ще бъде атакувано самото решение. Но понеже сега е един преходен период, когато има въведени задължителни плащания на граждани и дружества с поднормативни актове и този закон ще влезе в сила, живот и здраве, от следващата седмица или от следващия месец, какво ще правим по тези нормативни актове, които не са отменени, които не са атакували по конституционен път, а данъчната администрация трябва добросъвестно да си изпълнява задълженията.
Или още един аргумент. Ние правим проверка за период от две-три години назад. Ако вие оставите този текст и аз направя една проверка и акт за констатация и оттук облагателен акт за извършени деяния през 1991 г., дали няма да се намери юрист, който на базата на текста, който вие тук предлагате, да обори акта. Да ми се каже, че нямам право, тъй като реализацията оттук нататък на този акт става по този закон. Макар че той отразява положения, извършени една, две или три години назад, регламентирани с подзаконови нормативни актове.
Аз си задавам такива казуси, не мога да бъда категоричен, те са повече юридически казуси. Имайте предвид тези неща. 58/4.
Затова за мен няма опасност да се стигне до данъчен произвол, ако текстът с "и други актове", а просто оттук нататък всички в България да знаят, че никой няма право да въвежда данъчни задължения извън законния път и да бъдат атакувани съответните решения на изпълнителната власт.
Това е моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата професор Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Преди всичко моля да ме извините, че за втори път вземам думата по този проект. Но аз искам освен своето становище да защитя до известна степен и позицията на Законодателната комисия, тъй като ние приехме този текст почти единодушно от участниците и от трите парламентарни групи.
Най-напред благодаря на проф. Вълканов за подкрепата на текста, но предложението на господин Костов "посочени в закон" или "посочени в закона" ние го обсъждахме в Законодателната комисия и стигнахме до извода, че такъв текст не е ясен. В този, ли, в кой закон? В този ли закон да е посочено? Тогава няма смисъл да се сочи. Или в друг закон?
Затова тази редакция е много точна.
Що се касае за втория въпрос, който господин министърът на финансите Александров постави, наистина този въпрос е важен. Ние допуснахме едно изключение, което, трябва да кажа, тежи в известен смисъл на Народното събрание, като допуснахме, оторизирахме Министерския съвет с наредба да определи. Тогава ние имахме ясното съзнание, че е по-добре държавата да събере данъците, тъй като не можем да приемем Закона за данъчната администрация. Но това, което казаха господин Мичковски и господин министърт на финансите, е основателно и за да няма някакви недоразумения, може би в преходните разборедби ние изрично трябва да приравним тази наредба, издадена по силата на закона, да се тълкува в смисъла на друг закон по чл. 2 от Закона за административното производство. За да няма двойно тълкуване. И, второ, да подканя господин министъра час по-скоро законопроек58/5. тът за хазартните игри да бъде внесен в Народното събрание, за да можем да избегнем по-нататък всякакви затруднения с това единствено изключение, което беше направено.
Ето защо аз ви моля сега, господин председателю, да подложите на гласуване текста такъв, какъвто е внесен, тъй като първоначалните предложения не се поддържат от други депутати освен от колежката Соня Младенова, и евентуално в преходните разпоредби да решим въпроса още веднъж с Наредбата за хазартните игри, като приравним оторизиращата Министерския съвет преходна разпоредба по изменения и допълненията на Наказателния кодекс с това на закон, на временен закон по смисъла на чл. 2, ал. 1, ако се приеме в тази му редакция.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин Михайлов.
Има думата госпожа Младенова. 58/6. СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз провокирах съвършено съзнателно вашето мислене, затова защото зная, че се намираме на второ четене на един законопроект. Отлично зная, че когато се препраща, трябва да бъде препратено към закон. Но този закон така, както го виждаме пред нас, не дава отговор на конституционното предписание за закон, за изброителност, за точност. Именно защото сме на второ четене, ние трябваше да направим нова, по-различна редакция.
И в този смисъл аз приемам предложенията на колегата Георги Костов, краят на ал.1 да завършва: "и други актове, посочени в закон".
Що се отнася до съображенията на господин министър Александров за нерешените, висящите проблеми, искам само да припомня следното. Колеги, ние се намираме в едни особени, фискални взаимоотношения - държавата може да иска да търси от гражданина пет години назад. Така че в Заключителните разпоредби на закона трябва изрично да се каже какво става с нерешените, висящите правоотношения, които касаят данъчната администрация, за събирането на нейните данъци.
Аз сега не мога да дам предложение по този въпрос по простата причина, че ние имаме тук само до глава трета, до чл.14 раздаден ни законопроектът за второ четене. Не мога да зная какво пише нататък, а също и нито един от нас.
Понеже, господин председател, Вие за малко бяхте навън, бих искала да припомня, че господин Никола Койчев направи едно съвършено коректно предложение. Тъй като този закон е създаден да обслужва Закона за данъчната администрация, би следвало понятията, с които той оперира, да са адекватни на тези на Закона за данъчната администрация.
Предложението на господин Койчев беше в смисъл навсякъде в Закона за данъчното производство, където се употребява понятието "данъчни органи" да се възприеме понятието "данъчна администрация".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Я го прочетете, колежке! Мисля, че се разминавате със закона, който е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Има думата господин Мулетаров. СР/ВР 59.1
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз искам да направя реплика, но с оглед на поставените въпроси от господин Койчев и допълнението, което направи сега госпожа Младенова, мисля, че трябва да бъдем точни в предложенията.
В Закона за данъчната администрация изрично е възприето понятието "данъчни органи". Дори глава трета е озаглавена "Правомощия на данъчните органи". Следователно, не е точно предложението, че там не се употребява понятието "органи", а само "администрация".
Така че не е необходимо да се прави тази корекция.
На второ място. В почти всички досегашни закони, които препращат или които оправомощават даден орган да извършва действия, които ще бъдат определени в друг закон, понятието е "определени със закон". И затова съвсем точно е предложението, което направи господин Костов. Дали ще говорим в този закон или в друг закон, обобщаващото понятие на този или друг закон е "закон".
Просто не виждам защо трябва да се оспорва нещо, което съществува в нашата нормотворческа практика от години наред.
Моето процедурно предложение е да прекратим по-нататък дискусиите и да подложим на гласуване двете предложения и с оглед отказа на госпожа Младенова от първоначалното си предложение, да подложите, господин председател, на гласуване предложенията на господин Костов и на господин Койчев. С това ще изчерпим текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви. Господин Георгиев, желаете ли думата?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ставам, за да подкрепя текста, който предлагаме от Законодателната комисия, с този вариант, който е възможен - да се казва "посочени в закон", вместо "в този или в друг закон". Според мен така ще бъде по-прецизно.
Същевременно искам да направя възражение срещу първоначалното искане за изменение на текста и коментара на министъра по този въпрос. 59.2
Искам да припомня на уважаемите народни представители точния текст на чл.60, ал.2 от Конституцията: "Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон". Никакви съображения - нито държавнически, нито фискални при това положение при този текст на Конституцията не могат да бъдат мотив да прибавим към текста и нещо друго, да кажем "постановление" или "наредба" и цитираната от Вас Наредба за хазарта.
Аз смятам, че не е нужно дори това, което предложи професор Михайлов - в Преходни правила да запишем...
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Как да не е нужно?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: В самия закон, който сме гласували, даваме право да се издаде такава наредба. Със самия закон сме приели това нещо, така че не е нужно.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Това са стари вземания.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Не е нужно. Но като стигнем до него, ще го приемем.
Според мен обаче ние трябва да вървим към създаване на закон по материята, за която Вие говорите, по-нататък, даже час по-скоро. Защото онова положение беше временно - да се издаде такава наредба. И тогава няма да има никаква опасност, че със закон ще сме предвидили какъв да бъде данъкът и пр., или какви други фискални вземания ще има от тези, които упражняват такава дейност, за каквато става дума в наредбата.
Така че аз подкрепям текста на Законодателната комисия с изменението, което предложи господин Костов. Така нашият текст няма да противоречи на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата Димитър Велев.
ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз нямаше да вземам думата, но чувствам, че тук се смесват някои понятия, които мисля, че трябва да си изясним. Не трябва да се бърка задължението на Конституцията, че данъци се установяват само със закон. Естествено, това е материален въпрос.
Тук се нанесе Наредбата за хазарта. Това е наредба, която регламентира материално право. А ние говорим за Закон за данъчно производство и по-специално за актове, които имат процесуален характер.
Така че в Наредбата за хазарта какво ще бъде предвидено, е едно, а актовете, които ще издават данъчните органи, имат проце59.3 суален характер. И те ще бъдат или облагателни актове, или за налагане на административни наказания, или актове за констатации. Това, което всъщност предвижда самият този закон.
И не трябва да има никакво притеснение, че с някаква си наредба, каквато и да е тя, ние ще уредим материално-правни въпроси. Тук говорим само за процесуално-правни въпроси и за процесуални актове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Велев. Заповядайте, господин Бучков. Аз бих попитал при така разгорялата се дискусия дали народният представител Никола Койчев поддържа своето предложение?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Бучков. 59.4
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Аз съвсем накратко ще взема отношение, за да няма разногласия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Систематизирайте предложенията, за да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин министърът посочи, че можело и други плащания. Ние тук имаме предвид данъци, а не други плащания и други вземания на държавата. Първо.
Второ, задължително е Конституцията да бъде спазвана от всички и обезателно от изпълнителните органи. Така че дали те ще я нарушат или не е втори въпрос. Но тук става въпрос за дума, за спазване на самата Конституция и законност от найвисшия изпълнителен орган.
Трето, по отношение на хазартните игри в наредбата. В наредбата са предвидени такси. По Закона за местните данъци и такси е изменена тарифата. Разберете, не е въведен данък, а това са такси, държавни такси. Така че не бива да смесваме едното с другото.
Що се касае за текста, предложен от господин Койчев. Този текст е в несъответствие с приетия преди два-три дена закон, в който изрично в глава втора е посочено "правомощия на данъчните органи". И навсякъде се говори за данъчни органи. И, моля ви се, ако искате, проверете и в Законодателната комисия. Ето го законът.
Така че ние сме спазили терминологията. Ако е допуснато някакво разминаване, трябва да го уточним. И затова го уточнявам така. Господин Койчев, на Ваше разположение е. Моля Ви, вижте... Ето, заповядайте, вижте.
Ето защо предлагам текстът, както е редактиран от Законодателната комисия, да бъде гласуван и приет. И моля тези, които направиха предложения, които не съответствуват, да ги оттеглят. Още повече че тук ние не определяме данъци, а както основателно посочи и колегата Георгиев, и колегата Велев, касае се за процесуален закон, а не за материален. И най-важното, касае се за онези актове, с които ще се облагат данъчните субекти или пък ще се налагат наказания за допуснати от тях нарушения.
Ето защо, господин председателстващ, моля да подложите текста. Или ако си поддържат направените предложения и не ги оттеглят, да ги гласуваме съобразно поредността, посочена в СД/ЛТ 60.1. правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Господин Койчев, оттегляте ли Вашето предложение?
НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателстващ, ние сме направили грешка в предния закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Койчев, това е закон, който е приет от Народното събрание.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: ...защото в глава втора на Закона за данъчната администрация говорим за данъчна администрация, а в глава трета изведнъж минаваме към данъчни органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ами администрацията се състои от органи...
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Моето предложение прави синтез от двете глави на предния закон - органи на данъчната администрация. Просто и аз тогава не съм обърнал внимание за глава трета. Данъчни органи - има го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моят въпрос беше към Вас.
НИКОЛА КОЙЧЕВ: Добре, оттеглям го, понеже текстът "данъчни органи" е работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви.
Следователно, господин Бучков, имаме едно предложение, което е на господин Костов. Това предложение, както вие в Законодателната комисия давате текста - "посочени в този или друг закон", той предлага редакционно за краткост "посочени в закон".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Дори първоначално казах "предвидени в закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Предвидени... Посочени в закон.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Първоначалната му редакция беше "предвидени в закон". Господин председателстващ, моля Ви се, подложете на гласуване за този текст. Ако не, тогава ще гласуваме изцяло. Понеже по другите алинеи няма предложения, ще гласуваме изцяло текста на чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така. Поставям на гласуване на заместващ текст, който е редакционен. Които са вместо, както предлага Законодателната комисия, текст "посочени в този 60.2. или друг закон", да бъде текстът редактиран "посочени в закон"...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Предвидени в закон" казах! "Предвидени"! И това е първоначалното предложение на господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Но господин Костов уточни редакцията...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: "Предвидени"! (Георги Костов, от място: "Посочени в закон"!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: "Посочени в закон"!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: А-а-а, добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля Ви, господин Бучков, нека поне ние да не пререкаваме помежду си.
Които са за предложението на господин Костов (да повторя ли? - не е необходимо) заместващият текст да бъде "посочени в закон", вместо "посочени в този или друг закон", да гласуват. Обявете режим на гласуване.
Моля ви, гласувайте. Загубихме един час!
От общо гласували 127 народни представители, за поправката на господин Костов - 116, против - 3, въздържат се 8.
Приема се поправката.
Господин Бучков, приемаме закона, чл. 2 в трите му алинеи, с поправката на господин Костов.
Които са за приемането на чл. 2, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване и моля гласувайте!
От общо гласували 127 народни представители, за приемането на чл. 2 с неговите три алинеи гласуват 123, против - няма, въздържат се 4.
Приема се чл. 2.
Член 3, ако обичате, господин Бучков. 60.3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 3 се състои от две алинеи и е в два варианта, които ще трябва да гласуваме поотделно.
Член 3, ал. 1, първи вариант: "Актовете по този закон се издават от овластения орган на данъчната администрация".
Алинея 2: "Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба". Това е първият вариант.
Вторият вариант: алинея 1: "Актовете по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност".
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Е, и, каква е разликата?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Алинея 2: "В случаите, когато не е определен органът, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба".
Разликата между ал. 1 на двата варианта се състои в това, че в ал. 1 само е посочен овластеният орган, а в ал. 2 е добавено съобразно неговата компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вариант 2...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Вариант 2... Считам, че вариант втори излишно усложнява нещата, защото щом е овластен един орган, той трябва да притежава и съответната компетентност, за да издаде този акт, иначе какво е това овластяване за издаване на акт, ако той няма компетентност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбира се, Вие сте съвсем точен, господин Бучков.
Заповядайте, Мариела Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю, но аз излизам, за да подкрепя ал. 1 на вариант 2 и ще се аргументирам със следното:
Този закон до голяма степен се основава или по-скоро съдържа много общи положения със Закона за административното производство. Нещо повече. Тези, които го познават добре, знаят, че в – 5 се препраща към Закона за административното производство за случаите, които не са уредени от този закон. След като ние имаме такава съществена близост между Закона за данъчното производство и Закона за административното производство, очевидно ние следва да приемем и единство в терминологията и изразите. ВЙ/ЛТ 61.1.
Законът за административното производство прави разлика между овластяване и компетентност и разликата е следната: например началникът на данъчната служба е овластен да издава данъчен облагателен акт. Всеки един началник на данъчна служба има това право, но за софийски район за лицата, които живеят на територията на София, не може данъчен облагателен акт да се издаде от началника на данъчната служба в Перник, защото той няма тази компетентност. Компетентност за данъчно задължени лица в София има право да издаде началникът на данъчната служба в София. Това е разликата между овластяване и компетентност, ето защо според мен ние следва да възприемем логиката на Закона за административното производство в неговия чл. 6, ал. 1, където се казва буквално така: "Административният акт се издава от овластения за това орган съобразно предоставената му компетентност" и да възприемем вариант 2, където се казва: "Актовете по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Митева.
Друг народен представител да иска думата? Няма.
Господин Бучков, да гласуваме...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателстващ, уважаеми колеги.
Не мога да споделя становището на колежката Митева. Когато аз съм овластен в нещо, това овластяване не е безгранично, а е свързано с едни определени рамки. Примерът, който даде е много фрапиращ: как може началник на данъчната служба в Перник, който е овластен само в Перник да издава данъчни облагателни актове в София? Ами това е един абсурд! Така че, когато говорим за овластяване, говорим за овластяване в определени рамки и специално в данъчното производство и на определена територия, така че текстът, който е във вариант 1, за мен е достатъчно издържан и правно прецизен. Ако трябва да утежняваме текстовете, бихме могли да приемем и вариант 2, но той нищо повече няма да даде и ми се струва, че като юристи трябва да предпочетем текста на вариант 1. 61.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Други желания за изказване няма.
Подлагам на гласуване текста. Подлагам на гласуване..., понеже са в два варианта, подлагаме ги под ред на гласуване, както са изложени в акта.
Подлагам на гласуване чл. 3, ал. 1...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): И ал. 2...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, господин Бучков. Алинея 1 ще гласуваме отделно, защото тя е различната от втория вариант и който вариант приемем за ал. 1, ще гласуваме заедно текста с ал. 2.
Подлагам на гласуване така, както ви е раздаден проектът - първият вариант на чл. 3, ал. 1: "Актове по този закон се издават от овластения орган на данъчната администрация". Това е първият вариант.
Моля ви, обявете режим на гласуване и гласувайте!
Моля квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Обявен е режим на гласуване и гласуваме един спорен текст.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 127 народни представители, за 62, против 29, въздържат се 36.
Отклонява се предложението... Първото...
Гласуваме вариант 2 на ал. 1.
Прочитам го и моля ви - внимателно!
"Актове по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност".
Обявете режим на гласуване и гласувайте. Гласуваме вариант 2 на чл. 3, ал. 1.
Моля ви, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125 народни представители за 93, против 25, въздържали се 7.
Приема се редакцията на чл. 1, ал. 1 по втория вариант.
Гласуваме целия чл. 3, който се състои от ал. 1 на вариант 2 и ал. 2, която е еднаква в двата варианта. 61.3.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не е еднаква. Различава се редакционно. В първия вариант е казано следното: "Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба".
Във втория вариант се казва: "В случаите, когато не е определен органът, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба".
Разликата се състои в редакцията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, в редакцията - "Когато законът не е определил", а другата редакция е: "В случаите, когато не е определен".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: В първия вариант се набляга на един важен факт - че законът определя органа, а не е казано абстрактно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Тогава ще гласуваме и ал. 2 с двете предложения.
Подлагам на гласуване ал. 2 на първото предложение, на първия вариант, която гласи: "Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба".
Моля, режим на гласуване, гласуваме.
От общо гласували 126 народни представители, за приемането на ал. 2 по първия вариант са гласували 97 народни представители, против - 16, въздържат се - 13. Приема се ал. 2 на първия вариант.
Сега ще гласуваме целия текст, господин Бучков, който се състои...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ние го гласувахме поотделно. Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, ние ще гласуваме, понеже имаме двата варианта, обединени в един общ текст. Гласуваме чл. 3, уважаеми колеги, на Закона за данъчното облагане. Прочитам чл. 3 така, както го приехте с двете решения:
"Ал. 1. Актове по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация, съобразно предоставената му компетентност.
Ал. 2. Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба". ВТ/ЛТ 62.1.
Моля, гласуваме чл. 3 в двете му алинеи, приети поотделно. Обявете режим на гласуване и гласуваме.
От общо гласували 127 народни представители, за - 126, 1 се въздържа. Приет е чл. 3 от Закона за данъчното производство.
Господин Бучков, имате думата за чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 4. Състои се от четири алинеи:
"Ал. 1. Данъчният орган осъществява производството самостоятелно.
Ал. 2. Данъчен орган от по-висока степен не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване.
Ал. 3. Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.
Ал. 4. Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от началника на Главното управление на данъчната администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Предложения по този текст има ли?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма предложения. Обявете режим на гласуване. Гласуваме чл. 4 с неговите четири алинеи.
От общо гласували 126 народни представители, за - 126, против и въздържали се - няма.
С приемането на чл. 4, господа, завършихме глава първа. Господин Бучков, имате думата за глава втора.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Глава втора - "Данъчна регистрация".
Член 5. Състои се от една алинея с три точки:
"На данъчна регистрация подлежат:
1. местни физически лица;
2. еднолични търговци и местни юридически лица, включително тези с идеална цел;
3. чуждестранни лица, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има ли предложения по този текст? 62.2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма. Има думата народният представител Соня Младенова. 62.3.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, възниква един закономерен въпрос по чл. 5. Предполагам, че е станало несъзнателно или е плод на някакви други дискусии, но е допуснато така, че търговските дружества, които се регламентират в глава петнадесета на Закона за задълженията и договорите и чуждестранните представителства в страната, ако текстът остане такъв, какъвто е, няма да могат да бъдат облагани с данъци.
Аз разбирам притесненията на колегите за това, че тези дружества не са посочени, тъй като тези дружества поначало по 357 от Закона за задълженията и договорите официално не се регистрират. Но ако това опущение в закона бъде допуснато, това означава, че масово по този начин физическите лица в България ще избягват данъчното облагане.
В този ред на разсъждение на мен ми се иска да се спрем на това, което са предложили в своя първоначален вариант. Вносителите в чл. 5, при първо четене, на техният законопроект те са казали, аз ще изчета текста такъв, какъвто е направен от вносителите.
Чл. 5. "На данъчна регистрация подлежат:
I. Местни физически лица;
II. Еднолични търговци, местни юридически лица, включително и тези с идеална цел и неперсонифицирани дружества".
Това са именно тези дружества, за които аз говорих досега. Това са по същество едни юридически лица, господин председателю, Вие знаете, които не са регистрирани. И "чуждестранни лица", те казват тука или "неперсонифицирани дружества" в т. 3, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната. За да може да се облагат с данъци тази редакция, според мене, трябва да се възприеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете госпожа Младенова, аз следях текста. В т. 2 има неперсонифицирани дружества.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: И в т. 3, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И в т. 3.
СОНЯ МЛАДЕНОВА: Да, те казват "чуждестранни лица и неперсонифицирани дружества". Те имат предвид същото, защото и в Търговския закон са изпуснати, и в чуждестранните лица и т.н. МС/ЗТ 63.1
Ако искате да ви предоставя тоя проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, благодаря Ви госпожа Младенова!
Има думата народният представител Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз не споделям това, което каза колежката Младенова. И ще се аргументирам защо. Смятам, че така предложената редакция обхваща всички възможни регистрации, тъй като:
- първо, тези граждански дружества, които се регистрират по Търговския закон, те не са юридически лица. Няма как да бъдат регистрирани данъчно, освен чрез един единствен начин, - регистрацията на участниците в тях, те са предвидени в т. 1.
Значи не може да регистрираме данъчно нещо, което не е юридическо лице, не се регистрира. За него участват само физически лица, които сключват договор за осъществяване на определена дейност и тези физически лица по силата на т. 1 ще бъдат регистрирани данъчно. Така че не се налага да посочваме тези граждански дружества, които са предвидени в Закона за задълженията и договорите.
На второ място, чуждестранните представителства. Аз смятам, че т. 3 обхваща всички възможни чуждестранни лица, които подлежат на данъчна регистрация и няма смисъл защо да акцентуваме на търговските представителства, тъй като т. 3 предвижда чуждестранни лица в два варианта. Тук е посочено алтернативно - когато осъществяват стопанска дейност. Казва: да, но търговските представителства не осъществяват стопанска дейност. В такъв случай отиват веднага по втората - или получават доходи в страната.
Щом чуждестранно лице получава доход в страната, независимо по какъв ред - търговско представителство, то подлежи на данъчна регистрация. Така че не е необходимо да акцентуваме допълнително, тъй като това е алтернативно, а не кумулативно дадено в т. 3.
Аз смятам, че текстът, така както е предложен от Законодателната комисия е изчерпателен и обхваща всички възможни субекти, които трябва да подлежат на данъчна регистрация. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов! Поиска думата народният представител Костя Караиванов. Държите ли? 63.2
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, заповядайте!
КОСТЯ КАРАИВАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да подкрепя включването на представителствата към чуждестранните лица. А що се отнася до неперсонифицираните дружества, може би, за да се избегне избягването на облагането на доходите на лицата, участващи в неперсонифицирани дружества, тъй като това е честна практика, на данъчна регистрация можем да запишем, че ще подлежат договорите за създаване на такива дружества, които ще се занимават със стопанска дейност в страната.
ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): А как ще ги облагаш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Там трябва да има едно друго понятие, освен правоспособност и дееспособност. Заповядайте, госпожа Митева.
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ами, все за същите граждански дружества става въпрос. Аз лично, бих искала да предложа, текстът, който беше предложен в Законодателната комисия, но поради доста емоционалната обстановка в крайна сметка не се взе решение как точно да се уреди този въпрос. Просто се гласува отпадането на една точка, но на нейно място не беше създадена нова.
И заради това, аз предлагам, да се възприеме следното предложение като т. 4. На данъчна регистрация да подлежат договорите, с които се създават неперсонифицирани дружества. А т. 1 "местни и физически лица" не обхваща гражданските дружества или поне не дава достатъчно информация за възникването на такова гражданско дружество. А целта на данъчната регистрация е да получи информация за да може да осъществява контрол върху дейността именно на такива дружества. И за да се направи известно разграничение между регистрацията на физическото лице, което примерно не осъществява стопанска дейност и регистрацията на участник в гражданското дружество, ви предлагам на данъчната регистрация да подлежат договорите с които се създават неперсонифицирани дружества. Благодаря ви!
ГЕОРГИ КОСТОВ (от място, реплика)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте Ани Миленкова! 63.3
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Ана Миленкова, ПССД. Колеги, аз по принцип нямам нищо против тия лица, които получават доходи от такава дейност на гражданско дружество, да си плащат данъците. Но мисля, че - първо, не можем да ги сложим тях като субекти, понеже тук са изредени субектите, които подлежат на данъчна регистрация. Те фактически нямат правоспособност, няма го правният субект. Те не са юридически лица. Дружествата, които се образуват по Закона за задълженията и договорите и оттам те не могат да бъдат субекти, които подлежат на данъчна регистрация и които изобщо следва да плащат данъци. Те следва да си плащат данъците като местни физически лица и по този начин те са обхванати в т. 1 на чл. 5. При това, следва да се помисли каква да бъде декларацията, която подават местните физически лица - примерно там да има ред, в който се казва дали те участват в такива граждански дружества в Закона за задълженията и договорите, за да бъдат обхванати.
Не съм съгласна, че би следвало като т. 4 да се включат договорите, тъй като критерият, от който се изхожда тук когато се изрежда кои подлежат на данъчна регистрация това е правен субект. А договорът фактически, едва ли някой от нас, може да си помисли да го квалифицира като правен субект. Затова си мисля, че в данъчната декларация на местните физически лица, ако се включи такъв ред, те да декларират дали участват или не в граждански дружества по ЗЗД...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И какви доходи са получили
АНА МИЛЕНКОВА: С това, бихме могли, да ги обхванем и да бъдат облагани, ако участват в такива дружества. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви госпожа Миленкова! Златимир Орсов.
Господа, дали да водиме самоцелни спорове? Спор в името на спора. 63.4 ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател! Не съм изобщо привърженик на спора в името на спора. Вземам думата за една реплика към изказването на госпожа Миленкова.
Тя спомена, че критерият, по който са включени в три точки определени лица в чл.5, е това дали те са юридически лица или субекти на правото. Аз искам да обърна внимание, че тук критерият не е дали са юридически лица или юридически субекти, а критерият е дали са стопански субекти.
Вярно е, че едно гражданско дружество не е юридическо лице, но е стопански субект и този закон се интересува именно от това коя е организационната форма за извършване на стопанската дейност, за да я обхване и да бъдат обложени с данъци било самата тази форма, ако е юридическо лице, било участниците в нея, ако формата не е юридическо лице и в нея участвуват някакви други правни субекти.
Ето защо аз подкрепям предложението да бъде включена като т.4 регистрация на договорите, с които се създават неперсонализирани дружества. Тъй като тук чл.5 не създава данъчно задължение, не изрежда субекти, които ще трябва да плащат данъци, нито им възлага задължение да плащат данъци, а той урежда една информационна система, която да уреди събирането на данъци от юридическите и от физическите лица.
Приключвам с тези думи и призовавам да се подкрепи предложението, което госпожа Митева направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Орсов, мисля, че Вашето изказване има две съществени противоречия, които се изключват, но нека да чуем по-нататък.
Професор Михайлов има думата.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам още веднъж да обърна внимание на Народното събрание върху факта, че Законодателната комисия в течение на две-три седмици текст по текст с часове обсъжда тези въпроси. Трябва да ви кажа, че предложените текстове са РД/КТ 64.1 възможно едни от най-прецизните, които Законодателната комисия е поднасяла в пленарната зала и то не с участието само на трите парламентарни групи, а в Законодателната комисия с участието на четирите с всички възможни възражения.
Аз уважавам отделните мнения, особено на моите колеги, но те бяха дума по дума, аргумент по аргумент отхвърлени в самата Законодателната комисия и тези текстове са приети почти единодушно.
Ето, преди малко по въпроса за овластен данъчен орган, съобразно неговата компетентност, е един текст, взет от ЗАП, където е една тавтология и това беше единственият аргумент и беше подведено Народното събрание да приеме по-малко прецизния текст пред по-прецизния текст на вариант първи. Добре, че ал.2 приехте на вариант първи, който е също по-прецизен от ал.2 на вариант втори.
И в случая въпросът за тези договори и за субектите на данъчните задължения ние съвсем внимателно обсъждахме в Законодателната комисия. Не могат договори да се регистрират данъчно. Регистрират се лица физически и юридически. И трите пункта обхващат всички случаи. Всеки, който е участник в някакъв граждански договор е длъжен като физическо лице да подаде декларация и ако не подаде такава декларация, ще носи отговорност. И затова този спор, който сега се пренася тук, в пленарната зала, е според мен излишен. Решен е перфектно. Всички лица са обхванати, включително и тези по ЗЗД, включително и стопански субекти, но под формата на физически лица, а не под формата на договори. Договорите не могат да подлежат на регистрация. Имайте предвид, че това е процесуален данъчен закон, а не е нито материален, нито някакъв друг закон.
И затова аз ви призовавам да оттеглите направените предложения. Или пък, господин председател, най-напред да подложите на гласуване чл.5 така, както е предложила Законодателната комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря, господин професор. Има думата министърът на финансите господин Стоян Александров. 64.2
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз слушах много внимателно аргументите на юристите и те са перфектни при една нормална държава и при наличие на данъчна култура в народа на тази държава. За съжаление, нещата в момента не стоят така. Когато ние приемаме определени закони сме длъжни да се съобразяваме с действителността, в която живеем и работим.
Аз искам тук на вашето внимание само три момента да отбележа, а вие ще решите.
Тук става въпрос веднъж само за данъчна регистрация. Миналата седмица бях в Германия и там ми казаха, че щом се роди детето веднага го данъчно регистрират. Бебето! Това е положението. Кога ще започне да реализира доходи и в какви сдружения ще влиза, това е отделен въпрос. То е така. Попитайте, проверете и вижте. Преди една седмица бях и изрично попитах. Защото тук имаше спорове, когато ние бяхме предложили от малко по-голяма възраст децата да ги регистрираме и невероятен вой имаше в комисиите по този повод. Но има световна практика.
Другото нещо, което аз искам да посоча, тук също трябва да прецените юридически, дали търговско представителство се покрива с понятието "чуждестранно лице"? За мен - не. Но вие ще кажете.
По-нататък защо поставям този въпрос? Защото по линията на така наречените "свързани лица", по линията на така наречените "трансферни цени" и други, именно търговските представителства могат да водят до такова изтичане на доход и дори, който е трудно по някой път да може да бъде уловен, ако ние не наблюдаваме дейността на тези представителства. Просто, дайте да бъдем малко реалисти. Какво ще загуби закона от това, че ще направи една регистрация, едно неперсонифицирано дружество или един чуждестранен търговски представител? Какво чак толкова много? Ще ни увеличи работата на данъчната администрация, че ще направим едно записване някъде, но все пак ние го знаем и ще го наблюдаваме.
Разбирам за юридическата перфектност и т.н., но просто дайте и другата страна да погледнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Друг да желае думата? Господин Бисер Славков желае думата. 64.3 ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа народни представители! Моля да вземете предвид и още някои моменти, когато се решава въпросът и когато гласувате за неперсонифицираните дружества. Както вече се подчерта, става дума за данъчна регистрация, с която се цели да се осигури един процес на наблюдение върху съдружниците, съучастниците в тези дружества. Ако това не се осигури, ние сме изправени вече пред една практика, която показва, че реално се избягва данъчното облагане в два много важни момента.
Първият момент, че реално не се заплащат косвените данъци - данък оборот и акцизи. Тъй като вече има случаи, при които сделките извършват от името на тези неперсонифицирани дружества и както правилно се подчерта, те не са лица, те не могат да бъдат данъчно регистрирани при това положение. Те реално могат да избегнат облагане и заплащане на косвени данъци.
Вторият момент, който е вече при самите доходи, печалби и имущества. Ако те останат неразпределени, те остават обща собственост на тези неперсонифицирани дружества и реално отново ще се избегне едно облагане. Поради това процесът, който тук се предлага, е не да се облага самото дружество. За това не става дума. Става дума само за данъчна регистрация, за да може наистина после да се влезне в процедура към самите съдружници да се търси облагане на самите съдружници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Пушкаров, имате думата.
ИВАН ПУШКАРОВ (независим): Господин председател, колеги! Аз приемам съображенията, изказани от министъра Александров и неговия заместник, като много важни и сериозни в сегашния момент, когато е нужно обществото и държавната администрация като изразител и защитник на неговите интереси, да има максимална информация за всякаква стопанска дейност, извършвана в страната, и за лицата, които извършват тази дейност. Заедно с това, искам да изкажа едно съображение, което трябва да бъде взето предвид, за да не се допуснат по-нататък в последващите действия на данъчната администрация някои нарушения. Моето съображение се отнася до т.3 на чл.5 за чуждестранните лица. Тяхната регистрация задължително трябва да включва информация за това дали чуждестранното лице, което действа в условията на България като икономически СМ/ВР 65.1 субект, произлиза или е гражданин на страна, с която ние имаме сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или не. Защото нататък може да стане един батак, който при самата дейност по облагането, по данъчното облагане, в който отделните структури на данъчната администрация едва ли сами могат да оправят, ако предварително ние не сме поставили такова условие. Това може да доведе до отблъскване на чуждестранните лица, които действат в нашата страна икономически, и да намали техния интерес.
Така че предлагам да се съчетаят нещата. Максимално да да се обхване информацията за действащите субекти, но заедно с това да е ясно тези лица дали подлежат на облагане или не, в зависимост от това дали имат сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или не.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Пушкаров. Аз мисля, че тези опасения са избегнати по-нататък, когато започне данъчното производство.
Господин Бучков, няма други желаещи. Дискусиите са найподробни. Имате думата, господин Бучков, да систематизирате предложенията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председателстващ, колеги! Този текст, за който става дума, беше много прецизно обсъден, както спомена и професор Михайлов в Законодателната комисия. Ние там действително постигнахме консенсус. Тези съображения, които се изложиха пред вас, там дори имаше по-сериозни. Разберете, гражданското дружество по Закона за задълженията и договорите не е нищо друго, освен едно споразумение, един договор между две страни. И тези две или три страни, които участват там, всеки отделно действа за себе си, макар да има общо придобито. Те го делят на база на самия договор. И всеки един от тях като физическо лице е длъжен да регистрира и да подаде декларация за този доход.
Съвсем абсурдно ми звучи и то теза, поддържана от колеги - данъчно да се регистрират договори. Такъв абсурд за първи път чувам и трябва да ви кажа, че ако трябва данъчно да се регистрират договори, трябва да се регистрират всички договори, с които се извършва стопанският обмен на отделните физически или юридически лица. Това е нещо изключено. Намерена е формулата 65.2 в тези три точки най-пестеливо и най-точно да се обхванат всички данъчни субекти, които подлежат на данъчно облагане. И в даден момент, те може да не са данъчни длъжници, защото не са осъществили доход. Но тогава, когато те осъществят такъв доход, който подлежи на данъчно облагане, те ще бъдат обложени. Но така или иначе те са обхванати.
Апелирам към цялата аудитория, да гласувате текста така, както е предложен от Законодателната комисия. И се учудвам защо становища на колеги, които са отхвърлени от цялата Законодателна комисия и присъстващите други, наново се лансират тук. Ако се касае за някакво авторство или за някакво самочувствие, че аз съм го казал, нямам нищо против. Но в края на краищата трябва делово да действаме.
Затова, господин председателстващ, предлагам да подложите текста или първо за регистрацията на договорите, но това е правно абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Бучков, аз Ви благодаря за изказването и разбирам, че Вие не сте си довършили споровете в Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Не, довършили сме си ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Щом ги повдигате в залата отново.
Аз имам две възможности. Да започна приемането на чл.5 точка по точка и в съответните точки да гласуваме предложението.
РЕПЛИКА: Най-напред да гласуваме от Законодателната комисия трите точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз приемам онези предложения, които представляват само редакция или допълнение на текста. А изцяло предложението, когато стигнем до т.4, аз ще ви кажа, че не бих го подложил на гласуване, защото трябва писмено предложение в този срок. Но касае се за другите две предложения и затова ви предлагам, за да е чисто, да гласуваме по отделните точки. 65.3
Най-напред гласуваме глава 2 "Данъчна администрация".
Член 5, дефиницията. "На данъчна регистрация подлежат:
1. местни физически лица".
До тук няма предложения. Моля, режим на гласуване.
След това ще гласуваме точка 2. По нея има предложения.
От общо гласували 124 народни представители, за 124, против няма, въздържали се няма.
Приема се заглавието на глава втора, заглавието на чл. 5 и точка 1.
Точка 2. Направено е предложение от народния представител Соня Младенова. "Еднолични търговци, местни юридически лица, включително тези с идеална цел, и неперсофиницирани дружества".
Госпожо Младенова, вярно ли съм схванал Вашето предложение?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Да, точно така е. Аз дадох проекта на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да приема ли, че вашето предложение е "включително тези с идеална цел и неперсофиницирани дружества" или само "неперсонифицирани дружества"?
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място): Само неперсофиницирани дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така.
Подлагам най-напред на гласуване предложението на госпожа Младенова в точка 2 след "идеална цел" да се добави "и неперсонифицирани дружества".
Моля, гласувайте това предложение.
От общо гласували 127 народни представители, за 93, против 21, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Има думата господин Бучков за обяснение на отрицателен вот.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Колеги, получи се един абсолютен парадокс и трябва някак си да знаем за какво става дума. Ние сме Народно събрание, гласуваме закон и гласуваме, че ще се регистрира едно неперсонифицирано дружество. Това неперсонифицирано дружество не може да бъде субект на данъчно облагане и данъчните власти не могат да го обложат. Те ще обложат отделните СБ/ЛТ 66.1. физически лица. И какво стана? Ние регистрираме не правен субект, а регистрираме някакъв си договор фактически, за да имали данъчните власти информация. Могат да я получат по съвсем друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Има думата господин Костов за обяснение на отрицателен вот.
ГЕОРГИ КОСТОВ (НСД): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че това, което се прие сега, е един правен абсурд. Просто невероятно е как може да се гласуват такива текстове и да се включват подобни неща. Естествено е, че по този начин ако тръгнем, ние трябва да регистрираме данъчно всички договори, в това число и един договор за поправка на обувки също трябва да бъде регистриран. Защото той също е договор точно толкова, колкото е договорът за гражданско дружество.
Освен това, по-нататък в закона ще видите, че за нерегистрация, нерегистриране в определения от закона срок се носи административно-наказателна отговорност, налага се административно наказание "глоба". Питам: в такъв случай на кого ще наложим глоба? На неперсонифицираното дружество ли? Или на физическите лица, които участват в него?
Аз се учудвам, че приемаме по този начин закона. Утре ще ни пишат по вестниците, ще станем смешни. Просто невероятно!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Народното представителство се вслуша в искането на министъра и на неговия заместник.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Това, от което се опасявах, стана. Аз също гласувах против този текст. Няма да обяснявам мотивите, тъй като аз ги обясних преди това, но, господин председателю, аз смятам, че процедурно беше правилно Вие да приемете най-напред точка 2 така, както е предложена от Законодателната комисия, и след това, тъй като госпожа Младенова направи една добавка след края на редакцията на точка 2, след това да подложите отделно нейното предложение. Или обратно, ако искате, най-напред нейното предложение, включително, а не 66.2. заместващият текст. Тъй като много хора гласуваха за текста, който е предложен от Законодателната комисия.
И аз затова Ви моля, в интерес на преодоляването на подобни правни абсурди и основания за атака на самия закон пред Конституционния съд, аз Ви моля да отмените това гласуване и да подложите най-напред на гласуване текста така, както е предложен от Законодателната комисия, а след това да подложите на гласуване допълнението на госпожа Младенова.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата госпожа Младенова.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Възразявам срещу процедурното предложение за ново гласуване на текста, който преди малко беше приет от залата. Извинете, колеги, текстът не е мой. Текстът е на Министерския съвет с изготвител Министерството на финансите. Аз нямах процедурна възможност да направя ново предложение, тъй като съзнавам, че нямам правомощия, защото между първо и второ четене не съм направила ново писмено предложение. В писменото предложение на Министерския съвет ние приехме текста на Министерския съвет. Какъв е проблемът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожо Младенова, благодаря Ви, но ми се струва, че Председателството не се нуждае от защита. Аз ви съобщавам какво гласи чл. 54 за поредицата на гласуването:
"6. предложение за допълнение;
7. основното предложение."
Това е правилникът. 66.3. Сега гласуваме т.2 с направеното допълнение: "Еднолични търговци и местни юридически лица, включително тези с идеална цел и неперсонифицирани дружества".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението на Законодателната комисия с допълнението, което приехме.
От гласували общо 121 народни представители, за предложението са гласували 91, против - 15, въздържали се - 15. Приема се текстът на т.2.
По т.3 има предложение - "включително и представителствата на чуждестранните лица". За тях ставаше дума. Текстът е: "Чуждестранни лица, когато съществува стопанска дейност или получават доходи от тях в страната и техните представителства" или "чуждестранни лица и техните представителства, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната".
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Господин председател, с "чуждестранни лица" са обхванати всички чуждестранни лица, които осъществяват доходи в страната. С "осъществяват стопанска дейност" са обхванати и двата случая. И тук не е споменато дали са представителства или не са представителства. Единственият белег, който трябва да съществува, за да подлежат на регистрация, е да бъдат чуждестранни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има думата господин Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председател! Аз изразявам опасение да не изпаднем в положение вместо да изпишем вежди - да извадим очи и да направим един закон, от който да не може да се разбере какво целим.
Изцяло споделям съображенията, които бяха изразени тук от господин Бучков, че "чуждестранни лица" включва всичко, което е представено в страната - дали с представителство или лично, или по друг начин, обхваща се и "представителства" и физическото присъствие, изобщо дейност и получаване на доходи, които подлежат на облагане за чуждестранни лица, във всичките възможности. И едно такова допълнение не виждам с какво ще допринесе за подобряване целта на закона. Тъй като в стремежа си СР/КТ 67.1 да обхванем повече, понякога постигаме недомислия. Страхувам се да не изпаднем точно в такова положение.
Предлагам да гласуваме текста така, както е предложен. Той с нищо не се променя с новото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Мулетаров. Направено е формално предложение и аз не мога да го отмина. Аз също апелирам към автора на предложението да го оттегли.
Авторът на това предложение поддържа ли го или го оттегля?
ИВАН ПУШКАРОВ (НЕЗ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Пушкаров заяви, че оттегля това предложение. При това положение гласуваме текста на т.3 така, както е предложен в законопроекта, който ви е раздаден. Моля, режим на гласуване.
От гласували общо 123 народни представители, за пред
ложението са 122, 1 - против. Приема се текстът на т.3.
Господин Бучков, ние гласувахме по точки целия текст. Няма да го прегласуваме изцяло, приели сме го по точки. Моля Ви да прочетете текста на чл.6.
Уважаеми колеги, след приемането на текста на чл.6 ще има почивка. 67.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 6. Състои се от две алинеи.
"Ал. 1. Местните физически лица се регистрират служебно от данъчната служба по постоянното им местоживеене след подаване на първата данъчна декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон.
Ал. 2. Лицата по чл. 5, точка 2 са длъжни в 14-дневен срок..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, колеги, седнете по местата си! Господин квесторе, моля Ви, въведете ред в залата!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Повтарям: "Лицата по чл. 5, точка 2 са длъжни в 14-дневен срок от датата на възникването им да подадат декларация в данъчната служба по седалището на управлението им, а тези по точка 3 - пред данъчната служба на територията, на която е получен доходът или е извършена инвестицията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има ли предложения по този текст?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Няма предложения, постъпили в Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля режим на гласуване. Гласуваме чл. 6 с двете му алинеи.
От общо 121, за - 121, против и въздържали се няма.
Колеги, обещах ви, но ние трябва да работим в първата част до 18 часа. Имаме 7 минути. Седем минути ми се струва, че са достатъчни за чл. 7, господин Бучков. Все на нас лежи тази работа.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Член 7. Състои се от три алинеи.
"Ал. 1. Данъчната регистрация се извършва чрез вписване в специален регистър по образец, одобрен от министъра на финансите.
Ал. 2. Определеният данъчен номер на местните физически лица се вписва в личния паспорт на стр. 18, или ако няма такъв, в акта за раждане.
Ал. 3. На останалите лица за определения данъчен номер се издава удостоверение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има ли предложения по този текст?
Заповядайте. Народният представител Велко Вълканов. СД/ЛТ 68.1.
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Предлагам в ал. 2 да отпаднат думите "на страница 18", защото би могло да има промяна в личните паспорти...
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Или лични карти...
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Да, дори и да няма лични паспорти. Така че това изобщо не е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Значи се вписва в личния парспорт или, ако няма такъв, в акта за раждане.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ (встрани от микрофоните): Не е ли по-правилно да се каже: "в документа за самоличност"?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (встрани от микрофоните): Да, още подобре. (Шум и други реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, чухте предложението на народния представител проф. Велко Вълканов. Струва ми се, че то е толкова очевидно, че с отпадането на "страница 18" нито се влошава текстът, нито се подобрява, а се прави само една редакция. Това ми позволява да поставя на гласуване чл. 7, ал. 1, 2 и 3 заедно, като изрично ви обръщам вниманието, че ал. 2 е с редакцията: "Определеният данъчен номер на местните физически лица се вписва в личния паспорт, или ако няма такъв, в акта за раждане."
Моля ви режим на гласуване. Гласуваме чл. 7 с неговите три алинеи и редакцията, която ви прочетох.
От общо гласували 121 народни представители, за - 113, въздържат се 8, против - няма.
Приема се редакцията на чл. 7, точка 2. 68.2.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чл. 8. Състои се от... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ:... От две алинеи.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Чакам да спрат да приказват, за да мога да чета... (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колеги, моля ви за тишина. Приемаме последният текст.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Ал. 1: "Лицето е длъжно да посочва данъчния си номер във всички документи и книжа, свързани с неговото данъчно облагане".
Ал. 2: "Данъчният номер на лицето се посочва от органите на данъчната администрация и други органи в индивидуалните актове въз основа на които възникват държавни и общински вземания".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Предложения няма.
Режим на гласуване. Гласуваме чл. 8 с неговите две алинеи.
Моля, ускорете гласуването!
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 125 народни представители, за 121, против няма, въздържат се 4.
Приема се чл. 8.
С това първата част на днешната ни програма е изпълнена.
Тридесет минути почивка. (Звъни)
(17 ч. и 55 м.)
ВЙ/АН 69.1 а
Проект
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА

ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ

(Обн. ДВ, бр. 63/1991 г.)

(След почивката)

18 ч. и 20 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (Звъни): Продължаваме заседанието. Част втора, точка първа -
ИЗБИРАНЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ ВЪВ ВЪРХОВНИЯ СЪД - продължение от миналия път.
Господин Бучков, заповядайте. Имате думата, прочетете поредния предложен кандидат за съдебен заседател.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Остатъка от списъка продължаваме с предложението за съдебни заседатели:
генерал-майор Ангел Иванов Марин;
генерал-майор Ганчо Христев Денев...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, ние ги гласуваме един по един, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Добре, аз мислех да прочета списъка и да тръгнем поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За всеки.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Методи Испиридонов Гелев;
генерал-майор Кръстьо Йорданов Кръстев;
генерал-майор Илия Димов Илиев;
генерал-майор Иван Дочев Иванов;
генерал-майор Димитър Стойчев Кръстев;
контраадмирал Илия Иванов Попов;
контраадмирал инж. Христо Павлов Контров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Така, това са. И има още един.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Повече няма. Има двама предложени от министъра на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Но трябва да се уточним, че съдебните заседатели могат да се представят само от председателя на Върховния съд, а по сегашната конституция съдебните заседатели се назначават от съответния съд.
Така че това предложение, което е направено, би трябвало да бъде направено пред Върховния съд и оттам то да бъде предложено на Народното събрание. Това е смятам, позицията на всеки ВТ/ЛТ 70.1. един юрист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да стигнем до там. Ако обичате, дайте сега, кой е следващият.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Ангел Иванов Марин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Които са за избирането за съдебен заседател във Върховния съд на господин генерал-майор Ангел Иванов Марин, моля да гласуват. Обявете режим на гласуване и гласувайте господа.
От общо гласували 121 народни представители, за - 117, против - няма, 4 се въздържат. Генерал-майор Ангел Иванов Марин е избран за съдебен заседател при Върховния съд.
Тринадесетият по ред, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Ганчо Христев Денев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? - Няма. Моля, обявете режим на гласуване. Гласуваме за избирането на генерал-майор Ганчо Христев Денев за съдебен заседател във Върховния съд.
От общо гласували 125 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 2.
Генерал-майор Ганчо Христев Денев се избира за съдебен заседател във Върховния съд.
Следващият, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Методи Испиридонов Гелев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? Няма. Обявете режим на гласуване и гласувайте. Които са за избиране на генерал-майор Методи Испиридонов Гелев за съдебен заседател във Върховния съд, моля да гласуват.
От общо гласували 127 народни представители, за избирането - 123, против - няма, въздържат се - 4. Господин генералмайор Методи Испиридонов Гелев е избран за заседател при Върховния съд.
Петнадесетият. 70.2. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Кръстю Йорданов Кръстев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата? Няма. Обявете режим на гласуване. Които са за избирането на генерал-майор Кръстю Йорданов Кръстев за съдебен заседател, моля да гласуват.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо гласували 123 народни представители, за - 33, против - 3, въздържат се - 87.
Господин генерал-майор Кръстю Йорданов Кръстев не се избира за съдебен заседател във Върховния съд. Шестнадесетият, ако обичате, господин Бучков, по списъка.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Илия Димов Илиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желае ли някой думата? Моля ви, режим на гласуване. Гласувайте за избирането на генералмайор Илия Димов Илиев за съдебен заседател във Върховния съд.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
От общо 125 гласували народни представители, за - 117, против - 1, въздържат се - 7.
Господин генерал-майор Илия Димов Илиев се избира за съдебен заседател във Върховния съд.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Иван Дочев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? Няма. Обявете режим на гласуване. Гласувайте за избирането на генерал-майор Иван Дочев Иванов за съдебен заседател във Върховния съд.
Моля ви, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо 124 гласували народни представители, за - 38, против - 3, въздържат се - 83 народни представители.
Господин генерал-майор Иван Дочев Иванов не се избира за съдебен заседател във Върховния съд. Следващият, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Генерал-майор Димитър Стойчев Кръстев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата? Няма. Обявете режим на гласуване. Гласуваме за избирането на генерал-майор Димитър Стойчев Кръстев за съдебен заседател във Върховния съд. МС/КТ 71.1
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 29, против - 3, въздържат се - 90. Господин генерал-майор Димитър Стойчев Кръстев не се избира за съдебен заседател във Върховния съд.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Контраадмирал, инженер Илия Иванов Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? Не виждам.
Моля ви, обявете режим на гласуване за избирането на контраадмирал инженер Илия Иванов Попов за съдебен заседател във Върховния съд.
Моля ви, прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 122 народни представители, за - 111, против - 3, въздържат се - 8.
Господин контраадмирал инженер Илия Иванов Попов се избира за съдебен заседател във Върховния съд.
И последният, господин Бучков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Контраадмирал инженер Христо Павлов Контров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? Няма. Обявете режим на гласуване и моля, гласувайте.
Прекратете гласуването и посочете резултата.
От общо гласували 124 народни представители, за - 120, против - няма, въздържат се - 4.
Господин контраадмирал инженер Христо Павлов Контров се избира за съдебен заседател във Върховния съд.
От общо 9 предложени, господа, от 9 предложени кандидати за съдебни заседатели във Върховния съд, 3 не са избрани и 6 се избират.
Поради изчерпване приключихме с точка първа от дневния ред на втора част от програмата.
Минаваме на точка втора - първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за народното здраве. Вносител народният представител Мими Виткова.
Имате думата, господин Бучков, след това ще дам думата на вносителя. 71.2
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На заседанието си на 2 юни 1993 г. Законодателна комисия разгледа на първо четене законопроекта за допълнение на Закона за народното здраве, внесен от народната представителка Мими Виткова.
Като има предвид становището на Комисията по здравеопазването Законодателната комисия смята, че текстът не противоречи на Конституцията и на законите на страната и предлага на народните представители да гласуват на първо четене направеното предложение за добавка в чл. 2, ал. 3, а именно след думите: "Министерство на здравеопазването" да се добавят думите: "медицинските висши учебни заведения".
Законодателната комисия ще има предвид направените допълнително предложения в становището на специализираната комисия по здравеопазване и ще ги предложи на народните представители за гласуване при второто четене на законопроекта.
Тук искам обаче да добавя нещо друго и специално да се обърна за помощ към госпожа Мими Виткова.
Казано е "медицински висши учебни заведения". Тъй като в нашата Конституция се допуска висшите учебни заведения да бъдат и частни, засега може би нямаме частно висше медицинско заведение, но дали би трябвало с текста да бъде "държавните медицински висши учебни заведения".
Аз ви моля за изяснение на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков. Има думата вносителят народният представител Мими Виткова.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Преди да направя своето изложение искам само да се обърна към господин Бучков с това, с което той завърши своето изложение. Текстът на чл. 2, ал. 3, господин Бучков, третира материята за държавни здравни заведения, което значи, че ние просто не третираме материята за частни висши медицински училища, които евентуално бихме могли да разкрием към едни частни здравни заведения.
Така че към този текст не бихме могли да даваме други права, освен на разкриване на държавни здравни заведения. РД/ЗТ 72.1
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание допълнение към Закона за народното здраве, с което се дава възможност и право на висшите медицински училища да създават държавни здравни заведения. Тази законова потребност възникна след приемане на Закона за закриване на Медицинска академия. Последвалите този закон постановления на Министерския съвет иззеха цялата болнична база от висшите медицински училища и я предоставиха за управление на Министерство на здравеопазването. Позовавайки се на текста на чл. 2, ал. 3 от Закона за народно здраве, който не визира висшите медицински училища сред правоимащите да създават болнични заведения.
Този подход на Министерския съвет е в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения, който дава право на тези заведения да създават катедри, лаборатории, сектори и други, както и на чл. 4, алинеи 1 и 2 от Закона за висшето образование, чиито текстове гласят: "Министерствата, ведомствата и предприятията са длъжни да оказват помощ на висшите учебни заведения, да ги улесняват в учебно-преподавателската и научноизследователската им работа и в производствената практика на студентите".
Обучението на медиците от трети до шести курс, включително в 90 на сто се състои в клинична подготовка, която се извършва до леглото на болния. Така че тези здравни заведения са необходими за обучението на студентите. Клиниките по вътрешни болести, хирургия и други клинични дисциплини образуват катедри. Тогава има ли разлика между Катедрата по анатомия и хистология и катедрите по вътрешни болести и хирургия? Първите се ръководят днес от висшите медицински институти, а вторите за столичния ВУЗ от Министерство на здравеопазването.
Това двувластие не само че не помага на учебно-преподавателската работа, а определено пречи и този негативен опит е вече натрупан в извънстоличните медицински институти, които ползват болничната база на съответните районни болници.
Протестите на преподавателите и студентите от висшите медицински институти създадоха сериозни затруднения в хода на обучението на студентите и специализантите и ние сме задължени 72.2 като законодатели да запълним един законов дефицит, който създава излишно напрежение във висшите медицински училища.
Да се твърди, че медицинските факултети нямат нужда от болнична база, която сами да ръководят, е несъстоятелно. Но тъй като наслоенията в съзнанието ни от миналото създават страха, че с този акт на Народното събрание се възстановява Медицинска академия, то Комисията по здравеопазване допълни моята идея с текстове в заключителните разпоредби, които възлагат на Министерския съвет в определен срок да определи и предостави на Висшия медицински институт в София необходимата му за учебния процес болнична база.
За извънстоличните медицински институти комисията предлага този въпрос да бъде решаван от общинските съвети, на чиято територия са институтите. Каква да бъде тяхното решение ние не бихме могли да наложим, но то ще трябва да обедини потребностите на медицинския факултет от болнична база и на общината от здравно заведение, което да обслужва съответния регион. Такова решение на въпроса може да се намери в рамките на договор между Висшия медицински институт и общината, с който общината предоставя съответната болнична база, при условие, че тя осъществява дейност и на регионална болница. Но това е въпрос от местното самоуправление на общините и в рамките на тази идея аз вярвам, че те ще намерят и най-правилното решение.
Със закона ние трябва да ги задължим в определен срок да се произнесат по този въпрос, който години наред тлее и създава излишни конфликти.
Колеги, след като изтъкнах мотивите на това мое предложение и след като имате предвид и становището на Комисията по здравеопазване, аз ви моля да подкрепите тези предложения. Те са в интерес на медицинското образование и наука и ще доведат до нормализиране на обстановката във висшите медицински институти в страната.
Господин председател, позволявам си да направя и едно процедурно предложение. Ако към предложения от мен текст и текстовете от становището на Комисията по здравеопазване не бъдат направени в залата съществени корекции, да подложите промяната в Закона за народно здраве на гласуване и на второ четене. 72.3
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Виткова. Други желаещи да вземат участие в дискусията? Заповядайте, госпожа Хаджимет.
НЮСЕТ ХАДЖИМЕТ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Становище относно законопроекта внесен от д-р Мими Виткова за допълнение на Закона за народното здраве.
Като разгледа предложения законопроект, комисията смята, че мотивите за неговото внасяне са основателни, а текстът му не противоречи на Конституцията и на законите в страната.
Поради това комисията подкрепя предложената от вносителката добавка към ал. 3 на чл. 2 от Закона за народното здраве.
Комисията не споделя оптимизма, изразен в последното изречение от мотивите към предложения законопроект, че предложеното допълнение ще премахне всякакви затруднения във връзка със статута на институтските болници. Добавянето на медицинските висши учебни заведения към институтите, към които се създават държавни здравни органи и заведения може да се тълкува в смисъл, че се отнася до създаването на нови здравни заведения, а не до статута на съществуващата болнична база.
Поради това комисията предлага следните допълнения към Закона за народното здраве.
Към чл. 2 се добавя нова ал. 3а със следното съдържание: "На висшите медицински институти се предоставя за ползване и управление необходимата за учебния процес и научната им работа болнична база".
Параграф 2. Добавя се заключителна разпоредба със следното съдържание: "в едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет да определи болничната база, необходима за учебния процес и научната работа на Висшия медицински институт в София."
Второ, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон общинските съвети да определят болничната база необходима за учебния процес и научната работа на висшите медицински институти във Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора.
В заключение комисията подкрепя внасянето на предложения законопроект заедно с новите предложения за първо четене в пленарната зала.
Благодаря за вниманието. 72.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви и аз. Друг? Заповядайте, господин Банков.
БОРИС БАНКОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Без да се спирам на онези противоречия, които възникнаха между Софийското висше медицинско учебно заведение и Министерството на здравеопазването и провинциалните медицински вузове и техните клинични бази, това са бившите окръжни болници, аз искам да ви кажа, че в един момент се оказа, че след като е създадено едно висше медицинско учебно заведение в закона не е разрешен най-важният въпрос, а именно този за неговата клинична база, която се смята вече и се тълкува като здравно заведение по смисъла на Закона за народното здраве.
В медицинските висши учебни заведения се извършва учебна, изследователска, научна и лечебна дейност и тези дейности са тясно и взаимообразно свързани, неделими просто една от друга. Осъществяващите тези дейности трябва да са едни и същи лица. Ръководителят на клиниката или друго клинично звено не е само човек, който изнася лекции пред студентите, но той ръководи изследователската и лечебната дейност.
При сегашното състояние на нещата ВУЗ се чувства като на гости или като на хотел в клиничната си база. Няма единство на интересите при осъществяване на посочените дейности. Както в една Катедра по химия съответните лаборатории са неделима, необходима част от нея, така и клиничната база е неделима част от съответната катедра на медицинския ВУЗ.
За мен е съвсем ясно, че медицинските висши учебни заведения същевременно са и здравни заведения. Ако приемем с вас този очевиден факт, то по-лесно ще намерим и доброто решение.
По мое убеждение поправката в Закона за народното здраве би трябвало да удовлетвори следните изисквания:
1. Да защити идеята медицинските висши учебни заведения да са единно и неделимо цяло по отношение на различните дейности, които се извършват в него.
2. Действието на закона да не се ограничава само върху Софийския висш медицински институт, а и върху всички такива вузове в страната. 72.5
3. След като ВУЗ се създава с решение на Народното събрание, не би трябвало да се дава възможност на други институции да лишават тези вузове от възможността за пълноценно осъществяване на тяхната дейност. 72.6 4. Да се разреши не само проблемът, свързан със сегашното състояние, но да се създаде правен регламент, който да осигурява промени и развитие в базата на ВУЗ и се осигури законов механизъм за това.
5. Да се разрешат възникналите проблеми, произтичащи от общинската собственост на предоставената на ВУЗ база. Да не се изключва възможността, освен общинска собственост, базата на ВУЗ, както е в провинцията - например Стара Загора, държавата също да участва със своя собственост като база.
Медицинските ВУЗ-ове при общинска собственост, това засяга най-вече провинциалните ВУЗ-ове, на базата, в качеството си на здравни заведения би трябвало да са с особен статут, който да е посочен или гарантиран в закона.
На шесто място. Без да се засяга автономията на ВУЗ, като се отчита, че медицинските висши учебни заведения са и най-крупните здравни заведения, с изключително значение за здравеопазването, трябва да се предостави чрез закона възможността Министерство на здравеопазването да осъществява във ВУЗ държавната здравна политика.
7. Необходимата за ВУЗ база би трябвало да се определя от Министерския съвет, но като се даде възможност да дават свои предложения самият ВУЗ и Министерството на здравеопазването.
В никакъв случай не може да се дава това право само на ВУЗ-а, тъй като следва образуване на нова Медицинска академия в стария й вид. Предложеното допълнение към Закона за народното здраве дава възможност за разкриване на държавни здравни заведения към медицинските ВУЗ-ове и с това се разрешава чисто правен проблем. Запълва се вакуум. Но аз не съм убеден, че само с този текст се решават по най-сполучлив начин всички въпроси, за които говорих досега. Към едно заведение ВУЗ създаваме друго заведение, наречено здравно заведение, което само по себе си разделя, а не обединява в едно цяло.
Аз мисля, че може би по-удачно ще бъде да се въведе това допълнение, не към ал.3 на чл.2, а като отделна алинея и в това отношение бих предложил една нова алинея със съдържание: "Медицинските висши учебни заведения са и здравни заведения." СМ/ВР 73.1
Аз не съм юрист и не мога да преценя дали това е найсполучливият текст и бих приел всички други предложения, ако те правно са по-издържани и отговарят на тези изисквания, за които говорих.
Аз подкрепям закона на първо четене и ще гласувам за него, независимо от това, че имам известни колебания за пълнотата и най-сполучливия начин, по който той урежда въпросите. Предложенията, които имам, ще представя писмено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, доктор Банков.
Други желаещи? - Няма.
Господин Бучков, докладвайте текста на закона за приемане на първо четене.
ЕМИЛ БУЧКОВ: Проектът е за допълнение на Закона за народното здраве. Параграф единствен, в чл.2, ал.3 след думите "Министерство на здравеопазването", се добавя: "медицинските висши учебни заведения".
При така развилите се разисквания и направените предложения, аз предлагам на Народното събрание да приеме на първо четене този проект за допълнение на Закона за народното здраве, като се имат предвид направените в писмена форма предложения и направените предложения сега пред вас от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Аз искам да чуя вносителя по отношение актуализирането на предложението на комисията, за да не попаднем в едно неудачно процедурно положение.
МИМИ ВИТКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Да, господин председателю, може би не съм била достатъчно ясна в изложението си, в което аз визирах и предложенията на Комисията по здравеопазване, които приемам изцяло и аз съм участвала в тяхното оформяне и редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И като вносител ги приемате като Ваше предложение.
МИМИ ВИТКОВА: И като вносител ги приемам като свой, разбира се. Аз съм гласувала и за тях.
Мисля, че от изказването на доктор Банков, направените предложения на Комисията по здравеопазване отразяват и неговите 73.2 резерви, които той изрази по отношение на внесения от мен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
Поставям на гласуване за приемане на първо четене на проектозакона за допълнение на Закона за народното здраве.
Обявете режим на гласуване и гласувайте!
Моля ви, прекратете гласуването и посочете резултата!
От общо гласували 121 народни представители, за приемане на законопроекта на първо четене - 113, против - няма, въздържат се - 8. Тъй като при първото четене беше съобщено в залата, че се правят предложения на комисията, вносителят авторизира тези предложения и от свое име, а така също беше направено изявление от изказалия се доктор Банков. Той предлага като самостоятелна алинея да бъде това изменение и ще внесе и други предложения. Това са предложения в законното си право и ще бъдат разгледани в периода на подготовката на закона за второ четене, поради което не поставям на гласуване направеното предложение от госпожа Виткова за приемане на закона за второ четене. 73.3 Минаваме към следващия законопроект - Първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
Вносител е Министерският съвет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ БУЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Постъпилият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж бе разгледан и обсъден на заседание на Законодателната комисия. В проведената дискусия взе участие и професор Живко Сталев, който аргументира и обоснова нуждата от приемането на този закон.
Изказани бяха следните съображения.
Законът за международния търговски арбитраж е приет през 1988 г. Промяната на обществените отношения в страната налага освен съдебно решаване на имуществените спорове те да минават и да се решават и по арбитражен ред. С изменението на този закон съобразно изискванията и общата постановка на новото законодателство, което предвижда защитата на инвестициите в страната, се цели режимът на търговския арбитраж да стане привлекателен за страните. Понастоящем арбитражното производство се урежда от разпоредбите на чл. 9 на Гражданския процесуален кодекс, Закона за международния търговски арбитраж, чл. 98 от Указа за стопанската дейност и чл. 144 и 151 от Правилника за приложение на Указа за стопанската дейност.
Тази правна уредба е крайно неприемлива и нуждата от промяна в арбитражното производство е огромна. Предстои приемането на нов Гражданско-процесуален кодекс, но до влизането му в сила предлаганото изменение би могло да запълни правната празнота в тази материя.
Предлаганите изменения в закона целят неговото усъвършенстване съобразно най-новите концепции за развитие на арбитражното производство, ограничаване намесата на държавните съдилища и придаване в сила на изпълнително основание на влязло в сила арбитражно решение.
Членовете на Законодателната комисия с консенсус отчетоха необходимостта от приемането на този законопроект и предлагат на народните представители да го приемат на първо четене. СБ/АН 74.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Бучков.
Вероятно народните представители са се запознали със съдържанието на този законопроект. Той е прецизен, точен.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Миленкова.
АНА МИЛЕНКОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Държавното правораздаване е функция на съдебната власт. По изключение съществува и недържавно арбитражно правораздаване като дейност на несъдебни юрисдиксионни органи. Второто фактически е частната инициатива в сферата на правораздаването. Нормативната база за това е тектът на чл. 9 от Гражданския процесуален кодекс. Изменението на Закона за международния търговски арбитраж, което разглеждаме днес, има своите мотиви за насърчаване, разширяване и доуреждане на въпросите на арбитражното правораздаване по търговскостопански спорове.
Изказвам съображения по – 1 от проекта.
На първо място, изключва от обсега на международния търговски арбитраж решаването на спорове между български предприятия и предприятия, респективно сдружения, с чуждестсранно участие. Последните, със седалище в Република България, от гледище на българското международно частно право са български юридически лица. Според чл. 3 от Закона за чуждестранните инвестиции те са подчинени на същия режим, както българските дружества без чуждо участие. Затова за спорове между дружества с чуждестранно участие и другите български предприятия трябва да се прилагат правилата на вътрешния, а не на международния търговски арбитраж.
На второ място, открива се възможност за възлагане на арбитраж у нас на спорове между две чужди предприятия със седалище в една и съща чужда държава или две различни държави. По този начин се улесняват предприятията с българско участие, но със седалище в чужбина, да уговарят по споровете си с предприятия от държавата, където е тяхното седалище, арбитраж в Република България. А това ще бъде полезно за предприятията с българско участие в чужбина. 74.2
На трето място, открива се възможност за т.нар. икономически арбитраж по неправни спорове за попълване на празнини в дългосрочни договори или за приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства. Касае се за една нова категория спорове, специфични за дългосрочни договори, за изключително големи стопански интереси, договори за строителство на големи обекти - летища, магистрали, за геоложки проучвания и т.н.
Тези три цели се постигат с изменението на чл. 1, ал.2 от Закона за международния търговски арбитраж, – 1 от проекта.
По – 3 . Новото изречение трето в чл. 41, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж е много важно. При сега действащия режим арбитражното решение не влиза в сила и е неизпълняемо, макар че е необжалваемо. За да влезе в сила и за да може въз основа на него да се издаде изпълнителен лист, е необходимо спечелилата делото страна да предяви пред Софийския градски съд нов иск за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение. За справка: чл. 49 и 50 от сега действащия Закон за международния търговски арбитраж. Този режим отлага силата на арбитражното решение, води до плащане на нови такси за новия иск. В резултат на това сегашният режим е непривлекателен за чуждите предприятия и те рядко ще се съгласят на арбитраж у нас. Затова с изменението арбитражното решение се обявява за ползващо се със силата на присъдено нещо изпълнителна сила от деня на неговото връчване на една от страните. Същевременно това налага и отмяната на чл. 49 и 50 от Закона за международния търговски арбитраж и изменение на чл. 51, което е – 5 и – 6 на проекта.
Съображенията ми по – 4.
Предлагам вместо нова трета алинея на чл. 48, което е – 4 от проекта, ново изречение трето към ал. 1 на чл. 48, което цели да поясни, че когато арбитражното решение е нищожно поради някои от пороците, посочени в чл. 47, ал. 2 на действащия закон, тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 от Закона за международния търговския арбитраж, не важи. Искът може да се предяви и след неговото изтичане, защото решението е нищожно. Имам и конкретна редакция, която ще предоставя накрая. 74.3
По – 6. Изменението на чл. 51 от Закона за международния търговски арбитраж се налага поради допълнението към чл. 41, ал. 3, което вече обосновах, и отмяната на чл. 49 и 50 на действащия закон. Но редакцията на ал. 1 и 2 на чл. 51, както е дадена в проекта, търпи възражения. Първото от тях. Така както е формулирана ал. 1, се получава впечатление, като че ли съдът ще издаде изпълнителен лист служебно. 74.4
Затова в ал. 1 след думата "съд" трябва да се прибавят думите: "по молба на заинтересованата страна".
Второ. Що се касае до ал. 2 на проекта, неоправдано е да се обуславя издаването на изпълнителен лист от представянето на арбитражното споразумение. Липсата на арбитражно споразумение е основание за отмяна на арбитражно решение, според чл. 47, ал. 1, точка 2 от действащия закон.
Осъдената страна е, която трябва да предяви в тримесечен срок по чл. 48 иск за отмяна на арбитражно решение на това основание. Ако тя не предяви такъв иск, арбитражното решение се санира и няма защо да обременяваме страната, спечелила делото, с изискване тя да предоставя арбитражното споразумение.
Отпадне ли това изискване, другите приложения към молбата за издаване на изпълнителен лист могат да се формулират не като нова ал. 2, а като ново изречение към ал. 1, така както е посочено в новата редакция на ал. 1 на чл. 51 от закона.
Член 51 от Закона за Международния търговски арбитраж се нуждае от нова ал. 2 с друго съдържание. Тази нова алинея трябва да съчетае правото на кредитора да получи изпълнителен лист с правото на длъжника да атакува решението с иска по чл. 48. Както и с хипотезите, когато арбитражното решение е нищожно, споре ал. 2 на чл. 47 от Закона за Международния търговски арбитраж.
Това обяснява предлаганата нова редакция на ал. 2 на чл. 51.
Що се касае до ал. 3 на чл. 51, както е в проекта, то тя дава отговор каква е силата на чуждестранните арбитражни решения у нас, като препраща по този въпрос към сключените от България международни договори, между които най-важният е Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранно решение.
Предлаганата в проекта нова глава осма на закона е неуместна. Не може към закон, който е озаглавен Закон за Международен търговски арбитраж да има глава, която да урежда вътрешния местен арбитраж между български юридически и физически лица, т.е. със седалище или местожителство у нас. СР/ЛТ 75.1.
Затова предлаганата допълнителна разпоредба трябва да се прехвърли в допълнителните преходни и заключителни разпоредби на закона, които трябва да заместят сегашните заключителни разпоредби, които понастоящем, с изключение на точка 2 на – 1 са изгубили значение.
Затова – 7 по проекта трябва да получи нова редакция: "Заключителните разпоредби се отменят и заместват със следните допълнителни преходни и заключителни разпоредби". Тези разпоредби трябва да бъдат номерирани самостоятелно, като се започне с – 1, защото според Закона за нормативните актове и указа за прилагането му тези разпоредби се обозначават с параграфи, а не с отделни текстове като членове.
При това положение новият – 1, с който ще започнат допълнителните преходни и заключителни разпоредби урежда изключително важния въпрос за режима, важащ за вътрешния арбитраж между страни със седалище или местожителство в България.
Понастоящем тази материя е уредена частично само за спорове между фирми от чл. 98 от Указ 56 за стопанската дейност и чл. 144 и следващите от Правилника за прилагането на указа. И то не съвсем пълно и не съвсем ясно.
Тъй като моментът е неуместен да се изготвя нова уредба, която да се включва в Гражданско-процесуалния кодекс, заедно с материята, сега уредена в Закона за Международния търговски арбитраж, а ГПК съдържа генералната уредба в чл. 9, то съществува законодателна празнина, която е много удобно да бъде запълнена с препращане към Закона за Международния търговски арбитраж.
Това е оправдано, защото спестява законодателно време, което за нас е много ценно и защото без оглед на това дали споровете са международни или вътрешни, същността на арбитража като договорна алтернатива на държавното правораздаване е идентична. От препращането ще трябва да се изключат само тези разпоредби на Закона за Международния търговски арбитраж, които отразяват особеностите на международния такъв.
Редакционно се налага да се замени предлаганият с проекта – 1 с нов параграф на новите допълнителни преходни и заключителни разпоредби, като от пояснения се нуждаят само новите – 2, 4 и 5, предложени от мен, на които ще дам текстовете. 75.2.
По – 2, който предлагам. Понеже сега действащите заключителни разпоредби на разглеждания закон се отменят, трябва да се създаде нова допълнителна разпоредба, която да уреди въпроса, уреден сега от точка 2 на – 1 от сега действащите заключителни разпоредби, като се овласти Софийският градски съд, а защо не и съответните окръжни съдилища, да издават изпълнителни листи по арбитражни решения и спогодби, по задължителния арбитраж, уреден от Московската конвенция, който ще действа, докато тя бъде отменена или денонсирана от нашата страна.
По – 4, който предлагам. Отмяната на чл. 98 от Указа за стопанската дейност се налага, защото с – 1 на новите допълнителни разпоредби, чрез препращане към материята на Закона за Международния търговски арбитраж, уредена от чл. 98 на указа, се урежда по-пълно. С това не се закрива доброволният стопански арбитраж, а се открива възможността за уговаряне и на друг арбитраж, като тази възможност вече е не само за юридически, но и за физически лица - граждани.
Параграф 5, който дава новата редакция на – 11 на проекта, урежда действието на новата уредба спрямо заварените арбитражни дела. Това действие трябва да бъде съобразено с общия принцип, че новият процесуален закон важи и за заварените висящи дела за тези процесуални действия, които се предприемат след влизане в сила на новия закон. Обратното разбиране, от което изхожда – 11 на проекта, е неприемливо. Важната материя за силата на арбитражните решения, за тяхното атакуване и принудително изпълнение трябва да важи за всички арбитражни решения, които ще бъдат постановени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за Международния търговски арбитраж. Нещо повече, новата уредба трябва да важи и за всички решения, издадени преди новата уредба, но още неизпълнени. Защото новата уредба облекчава съществено тяхното изпълнение.
Представям в писмен вид всички предложения, които мотивирах пред вас, като се обръщам с молба да подкрепите проекта на първо четене, а към Законодателната комисия - с молба да възприеме направените предложения при подготовката на проекта за второ четене. Благодаря ви за вниманието. 75.3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, госпожа Миленкова. Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля ви обявете режим на гласуване. Гласуваме за приемане на първо четене на Закон за изменение и допълнение на Закона за Международния търговски арбитраж.
От гласували общо 121 народни представители, за приемането на закона на първо четене са гласували 118, против няма, въздържали се 3.
Приема се на първо четене Законът за изменение и допълнение на Закона за Международния търговски арбитраж. 75.4. Моля ви, изслушайте съобщенията.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 1 юли, четвъртък, от 10,00 часа в кабинет 503 при дневен ред:
- Указ # 56 и други закони;
- Среща с госпожа Мариана Тодорова и господин Любен Беров относно решението на Министерския съвет по външния дълг.
Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 1 юли, четвъртък, от 9,00 часа в кабинет # 521 на бул. "Дондуков" # 2.
Утре заседанието на парламента е от 15,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 19 ч. и 45 м.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:
(Руслан Сербезов)
(Илиян Илиев)