Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателите Йордан Школагерски
Секретари: Трифон Митев и Илхан Мустафа
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Ще ви запозная с направените предложения по дневния ред.
Постъпило е предложение от парламентарната група на Нов съюз за демокрация обсъждането на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. на второ четене да бъде включено в програмата.
Както добре е известно, няма все още становища на Бюджетната и Законодателната комисия. И аз искам да помоля господин Венцеслав Димитров, на когото чух гласа и го виждам в залата, евентуално да информира народните представители за хода на работата в Бюджетната комисия по проекта за бюджет.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги! В 13 ч. завърши поредното заседание на Комисията по бюджета и финансите. Възложихме на представители на Министерството на финансите да предложат един вариант на Закона за държавния бюджет, подходящ за второ четене, който естествено комисията пак трябва да се събере и да гледа във вторник в 15 ч.
Така че използвам случая да кажа във вторник в 15 ч. всички членове на комисията да бъдат в комисията, да разгледаме този проект и тогава вече ще видим дали тези разногласия, тези спорни моменти вече са уточнени, за да го пускаме на второ четене. Това е засега.
Освен това някой каза, че ще има доклади на други комисии по проекта за второ четене. Естествено, ако има такива доклади, нека да бъдат до понеделник вечерта на разположение на комисията, за да може да ги разгледаме и да ги вземем предвид.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Това, предполагам, се отнася за Икономическата комисия, която е гласувала свое становище.
Преминаваме към следващото предложение - на народните представители Йордан Куцаров и Дако Михайлов, точка първа от част втора на дневния ред да бъдат законопроектите и проекти за решения, свързани с разсекретяване на досиетата.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 192 народни представители, за това предложение 83, против 63, въздържали се 46 народни представители.
Предложението не се приема.
С това предложенията по дневния ред се изчерпват.
Днес на Председателския съвет се взе решение гласуването за искане вот на недоверие на министър-председателя да се проведе днес от 17,30 ч.
Сега започваме работа по дневния ред. Моля господин Джеров да заповяда да докладва законопроекта за авторското право и сродните му права.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Продължаваме с чл. 99. Гледам в момента, че има и предложения на госпожа Мариела Митева, която не виждам, за да си поддържа нейното предложение.
Първо ще докладвам предложението на Законодателната комисия по чл. 99 от законопроекта все още за авторското право и сродните му права.
Член 99 има заглавие "Други искове".
Съдържанието в една алинея, малко дълго, гласи така: "Когато произведение, изпълнение, звукозапис, видеозапис, радиои телевизионна програма или наименование се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 298/2.
1. преустановяване на неправомерното използване;
2. изземване или унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;
3. изземване от употреба на презаписващите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
4. да му бъдат предадени вещите по точка втора по цена, равна на себестойността, като дължимото му обезщетение бъде съответно намалено с тази сума."
Това е съдържанието на чл. 99 на Законодателната комисия.
Госпожа Мариела Митева предлага ново съдържание на чл. 99. Заглавието в нейното предложение е "Иск за предаване". А чл. 99, проектът на госпожа Митева, гласи: "Когато произведение, изпълнение, звукозапис, видеозапис, радио- или телевизионна програма или наименование се използват в нарушение на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, освен иск за вреди, може да предяви иск да му бъдат предадени неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и негативи, матрици, клишета и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите по цена, равна на тяхната себестойност, като дължимото му обезщетение бъде съответно намалено с тази сума."
Това са двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Най-напред ще поставим на гласуване тези предложения.
Господин Ескенази, заповядайте. 298/3.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Първо, предвид на гласувания чл.98 трябва да се внесат съответни поправки в чл.99. Преглеждайки стенограмата видях, че чл.98 е гласуван в следния смисъл: "Който съзнателно наруши авторско право и отговаря за виновно причинените вреди".
Доколкото чл.99 разглежда други искове, освен иска за обезщетение за вреди, нещо, което изрично се подчертава в текста, предложен от госпожа Митева, то съответно би могло или би следвало да намери отражение приетата редакция на чл.98, въпреки че така, както е приет чл.98, той противоречи на абсолютно всички правила, които са възприети в международната практика за авторско-правни нарушения, а именно само съзнателна, тоест, умишлена отговорност.
Аз обръщам внимание на народните представители, тъй като чл.98 може да ни създаде много затруднения. Предлагам на господин председателя да прецени дали ние трябва след като сме приели чл.98, автоматично да възпроизведем налагащите се от него промени в чл.99, или би следвало да видим как да съвместим двата текста. Иначе в този вид, в който са, в чл.98 казваме едно, в чл.99 казваме друго специално по отношение на субективния състав на вината. Това е по единия въпрос, по който задължително трябва да се вземе отношение. Иначе правим една глупост.
По втория въпрос ние сме изправени пред два текста. Обръщам внимание, че те имат сравнително припокриване, но в текста, който е представен от Законодателната комисия са предвидени няколко вида искове, докато госпожа Митева ни предлага един иск, а именно само предаване на екземплярите по себестойност.
Аз бих предпочел текста, който е предложен от Законодателната комисия, тъй като целта на тези искове е да защити не само имуществените, но също така и неимуществените права на носителя на авторското право. Той не винаги би искал да плати себестойността, която понякога може да бъде много висока. Той казва: тези, да речем, видеокасети, са изготвени в нарушение и аз искам те да бъдат унищожени. Аз не мога да ги платя. Искам да бъдат унищожени. Така че закрилата, която се предлага от Законодателната комисия, е по-широка и мисля, че този текст би следвало да бъде приет.
И на последно място, мисля, че чисто редакционно носителят на правото, или лицето, на което той е отстъпил изключително НЧ/НП 299.1 право, специално текстът "отстъпил изключително право" се нуждае от прецизиране, тъй като се има предвид изключителна лицензия и то в същия обем, който се покрива от нарушението. Така, както се предлага текстът, може да доведе до абсолютната глупост нарушителят да предяви сам срещу себе си иск. Защото има един носител на авторското право. Той ми отстъпва изключителното право да използвам, а аз мога да извърша нарушение на това изключително право и по този текст имам право сам от себе си да искам обезщетение или пък да речем унищожаване и така нататък. Няма пълно припокриване. На мен не ми харесва редакцията "изключително право". Мисля, че е точно да бъде казано: "изключителна лицензия". Това са моите коментари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази.
Господин Гоцев има думата по същия въпрос. Заповядайте!
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз не съм съгласен с колегата Ескенази, че би имало несъответствие между приетия чл.98 и чл.99. Чл.98 говори за обезщетения, за вреди и загуби, а чл.99 има предвид как да се спре по-нататъшното нарушаване. И по-нататъшното нарушаване може да бъде съзнателно, несъзнателно, виновно, невиновно - достатъчно е обективно да бъде нарушено и тогава идва цялата тази поредица от възможности, които съдът ще има.
Докато първият случай (той не беше вчера тук и заради това не беше на дискусията) съзнателно се вмъкна поради това, че колежката Митева предложи да бъде казано "виновно" накрая. И понеже не можеше да бъде на финала "виновно", а в началото "безвиновно", затова се сложи "съзнателно". Но тук не е необходима синхронизация на първото и второто.
Що се касае до нейното предложение за промени в текста, аз споделям казаното от господин Ескенази, че тук хипотезите са различни и те не се покриват изцяло от онова, което предлага колежката Митеа.
Лично аз изпитвам известни смущения от възможността, съобразно действащия у нас процесуален кодекс, а и Закона за задълженията и договорите да се установи преустановяване на неправомерното използване. В миналото е имало така наречената "каузио данни инфекти", която можеше още когато нещо не е станало или когато е станало да му попречиш да продължи. При нас сега 299.2 такива разпоредби нямаме, но Гражданско-процесуалния кодекс ще ги създаде и заради това аз поддържам текста така, както е даден от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Гоцев.
Моля, господин Джеров, продължете от името на Законодателната комисия.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, все пак прецизността в този закон е може би най-важното, към което трябва да се стремим.
Редакцията, дадена от Законодателната комисия по чл.99 е много добре уточнена и с международната практика, и с европейското законодателство. Заради това аз бих помолил уважаемите народни представители когато се постави на гласуване предложението на госпожа Митева и това на Законодателната комисия, да дадат своя вот за предложението на Законодателната комисия. Не защото то е на Законодателната комисия, а просто защото този текст е в пълно съответствие с европейското законодателство. Ние все пак трябва да държим сметка и за това. Изключения не би трябвало да правим.
Но първо трябва да се постави на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Поставям на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева по текста на чл.99.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте това заместващо предложение.
Гласували общо 167 народни представители. От тях 79 за, 71 против, 17 въздържали се.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви много. При това положение, моля да поставите на гласуване, господин председателю, чл.99 в редакцията, която се предлага от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл.99. Моля, гласувайте! 299.3
Гласували общо 166 народни представители. От тях 144 за, няма против, 22 въздържали се.
Текстът на чл.99 се приема.
Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю! Позволявам си да помоля да бъде прегласуван чл.98, който беше гласуван вчера. Защото както сега направихме гласуването, няма да бъде в кореспонденция с вчера гласувания чл.98.
Пак да ви припомня, също така когато беше поставен на разглеждане чл.98, докладвах пред вас предложението на Законодателната комисия, също така и предложението на госпожа Мариела Митева. Народните представители предпочетоха и насочиха своето внимание към текста на госпожа Мариела Митева. При това положение в закона вкарахме съзнателно нарушаване на авторското право. Нещо, което е твърде сходно с Наказателното право, не с авторското право. Също така за "виновно причиняване на вреди", което също е много специализирано и просто не влиза в контекста на цялото съдържание. 299.4
И съобразно тези мотиви моля да допуснете прегласуване на текста на чл. 98, като бъде поставено отново на гласуване предложението на госпожа Мариела Митева и предложението на Законодателната комисия, като аз поддържам, че предложението на Законодателната комисия именно поради тези съображения трябва да бъде възприето. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и аз. Господин Гоцев, заповядайте.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа, това, което обясних преди малко, вероятно господин Джеров не го е чул, защото и сега говори и не го чува. Аз казах, че няма несъответствие между двата текста - между чл. 98 и това, което гласувахме сега, защото в единия случай се касае за обезщетение за вреди, а обезщетенията по общата концепция на нашето право поначало е виновно. А пък във втория текст се касае до това да възпреш по-нататък възпроизвеждането на едно такова произведение, независимо от това дали виновно или невиновно си нарушил авторското право.
Ако ние приемем, нещо, на което аз не бих се противопоставил, изобщо отговорността за вреди да бъде обективна, тогава трябва да падне "съзнателно", обаче задължително трябва да отпадне и "виновно", защото вчера ние приехме този текст, след като първоначално беше вметната думата "виновно отговарящ за вреди", какъвто в случая, ако виновно отговаря за вреди, трябва и съзнателно да бъде нарушаването.
Следователно, ако се прегласува, двете неща трябва да паднат. Но това означава, че съзнателно отстъпваме от принципа на виновната отговорност. В случаите на авторското право такива изключения са познати в закона и могат да станат. Но ако прегласуваме, трябва целият текст да се прегласува. И не заради несъвместимост, а заради принципа, който приемаме - че ще се отговаря обективно, дори да няма небрежност, дори да няма умисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Карадимов, заповядайте по същия въпрос.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих подкрепил и апелирам да подкрепим прегласуването на чл. 98. И за да внеса малко яснота в залата, ВТ/ЛТ 300.1. въпреки че господин Гоцев беше достатъчно изчерпателен, искам да кажа следното: ако ние запишем в текста "виновно нарушаване на авторското право", то текстът става излишен, тъй като тогава режимът на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите удовлетворяват този, чието право е нарушено.
Ако ние обаче оставим термина "съзнателно нарушаване на авторското право", тогава отново отиваме към форма на виновно нарушаване на авторското право, като тази вина ще бъде доказвана по реда и средствата отново на Закона за задълженията и договорите и този текст става безпредметен.
Смисълът на чл. 98 от настоящия закон е друг. Той е специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и дава една по-облекчена защита на автора спрямо нарушаването на неговите права. Именно това, което господин Гоцев каза, то е визирано в текста, както беше предложен в първоначалния проект. Това е обективна отговорност, това не е виновна отговорност, тъй като след малко, когато стигнем до административните наказания, аз ще ви запозная със сравнително-правната уредба на този институт и ще видите, че за виновно нарушаване на авторското право повечето от съвременните законодателства предвиждат лишаване от свобода и то е въздигнато в престъпление.
Така че тук не търсим форма на вина и субективно отношение за нарушаването на правата, а обезщетяване на вредите, които обективно са причинени на авторите. От тази гледна точка аз пледирам да прегласуваме текста и да отпадне терминът "съзнателно".
Вчера от доброто желание за прецизност той попадна в закона, но може да създаде невероятни обърквания в практиката и апелирам и към моите колеги да прегласуваме чл. 98 така, както беше предложен в първоначалния вариант и да възприемем отговорността, обективната отговорност, а не виновната отговорност за нарушаване на авторското право.
Между другото това е един от възловите текстове в закона и от неговото съдържание зависи до каква степен ние ще защитим правата на автора и до каква степен ще отворим вратата на пиратите, на контрабандистите и на хора, които злоупотребяват с авторското право, да продължат да го правят. Благодаря ви. 300.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Карадимов. Господин Ескенази, също имате думата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз мисля, че се очертава едно общо съгласие да се прегласува този текст и също подкрепям предложението и на господин Джеров, и на господин Карадимов, а всъщност и това, което каза господин Гоцев, че в такъв вариант на обективна отговорност и той е съгласен.
Обръщам внимание и на още един важен аргумент. В редица случаи нарушението се изчерпва с действието на извършването. По-нататък нарушителят няма интерес да извършва действия, за да бъде приложен сегашният чл. 99. И тогава, ако запазим чл. 98 в сегашния му вид, ние всъщност лишаваме автора от защита, тъй като нарушителят излиза да речем по телевизията, произнася същата реч, която е произнесъл оригиналният автор и след това и да му забранявате, и да не му забранявате, то е изчерпано. Така че в редица случаи чл. 98 е сърцевината на защитата. И ако ние свържем само със съзнателно нарушение, просто оставяме авторът действително да пие една студена вода.
Така че аз също апелирам да се прегласува чл. 98 във вида, в който е бил предложен от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази. Нека най-напред да гласуваме предложението за прегласуване. Който е за това този текст да бъде прегласуван - чл. 98, моля да гласува.
Гласували 182 народни представители, за това предложение 153, против - 3, въздържали се - 26. Предложението се приема. 300.3. Най-напред ще поставим на гласуване отново предложението за заместване на чл. 98, направено от госпожа Митева.
Моля режим на гласуване, гласуваме заместващото прредложение на госпожа Митева по чл. 98. Моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 172 народни представители, за - 75, против - 78, въздържали се - 19. Предложението не се приема.
Сега поставям на гласуване текстът на чл. 98 според текста на Законодателната комисия.
Моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 176 народни представители, за - 152, против - 1, въздържали се - 23. Текстът се приема.
Преминаваме към чл. 100.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Сега, уважаеми колеги, едно пояснение. При това положение се възприеха гражданскоправните искове, предвидени по проекта на Законодателната комисия.
Госпожа Мариела Митева в своето писмено предложение е предложила още текстове в тази област. Това са чл. 100, 101, 102 и 103. След като вече ние приключихме всъщност видовете искове, аз не мога да поставя на гласуване нейното предложение защото то е предрешено. И при това положение ще продължа с доклада си, предложението на Законодателната комисия.
В името на коректността към госпожа Митева аз ви запознах със същността на въпроса. Преминаваме към чл. 100.
Заглавието е: "Подсъдност на споровете".
Съдържанието: "Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища". Това е съдържанието, господин председател, няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване, гласуваме текста на чл. 100 от законопроекта. Моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 177 народни представители, за - 176, против - няма, въздържал се 1 народен представител. Член 100 се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва глава четиринадесета МС/ЙА 301.1 със заглавие "Административно-наказателни разпоредби".
Първата от тях се съдържа в чл. 101. Може би това е цялостната разпоредба. Заглавието е: "Наказание".
Алинея първа на чл. 101 - "Който в нарушение разпоредбите на този закон:
1. възпроизвежда или разпространява с търговска цел видеоносители със записани на тях филми или други аудиовизиуални произведения;
2. възпроизвежда или разпространява с търговска цел звуконосители със записани на тях произведения;
3. организира публично прожектиране независимо по какъв начин на филми и други аудиовизуални произведения;
4. предоставя с търговска цел звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;
5. организира публични изпълнения и представяне на произведения на живо и чрез запис;
6. излъчва по безжичен път или предава по кабел произведения или радио или телевизионна програма;
7. издава или разпространява с търговска цел издадени произведения;
8. разпространява или притежава компютърна програма като знае, или има основание да предполага, че то е незаконно се наказва с глоба в размер от пет хиляди до петдесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание".
Втора алинея "При повторно и всяко следващо нарушение по преходната алинея в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата е от двадесет хиляди до двеста хиляди лева".
Алинея трета "При системни нарушения мястото, в което те се извършват като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни се запечатват за срок от три до шест месеца".
И четвърта, последна алинея - "На организация за колективно управление на права по този закон, която действа в нарушение на – 6 от Допълнителните разпоредби на този закон се налага имуществена санкция в размер от осем до двадесет минимални месечни заплати." МС/ЙА 301.2
Това е съдържанието на нормата на чл. 101 от проектозакона, която се предлага от Законодателната комисия.
Господин Емил Капудалиев е внесъл предложение, писмено, за допълнение за малко по-различно съдържание на чл. 101 и аз ще моля, господин председател, той да ги докладва - както предложенията, така и мотивите за да могат уважаемите народни представители да се запознаят с неговите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря! Заповядайте, господин Капудалиев!
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Мотивите, които ме водят да направя предложението за изменението на така прочетеният и предложен от Законодателната комисия чл. 101 са във връзка с възникналия вчера теоретичен или логичен спор, в който аз настоявах да се детайлизират отделните нарушения и детайлизирано да се подходи налагането на съответните наказания.
В този смисъл моето предложение е конкретно и аз искам да го прочета на уважаемото народно представителство.
Предлагам чл. 101, ал. 1 "Който в нарушение на разпоредбите на този закон", – 1 гласи: "Възпроизвежда или разпространява с търговска цел видеоносители със записани на тях филми и други аудиовизуални произведения" да се допълни с конкретното: "Се наказва с глоба в размер на продажбата цена на пет хиляди вносителя".
Параграф втори, който гласи: "Възпроизвежда или разпространява с търговска цел звуконосители със записани на тях произведения" предлагам: "се наказва с глоба в размер на продажната стойност на пет хиляди вносителя". МС/ЙА 301.3 – 3. "Организира публичното прожектиране, независимо по какъв начин, на филми и други аудиовизуални средства" - аз предлагам "се наказва с глоба в размер на стойността на билетите за 50 пълни салона".
– 4. "Предоставя с търговска цел звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон, се наказват с конфискация на техническите средства".
– 5. "Организира публично изпълнение и представяне на произведения на живо и чрез запис" - предлагам да се допълни "се наказват с глоба в размер на стойността на билетите за 50 пълни салона".
– 6. "Излъчва по безжичен начин или предава по кабел произведения или радиотелевизионна програма" - предлагам да стане - "при първа констатация се наказват с отнемане на лицензията за излъчване за един месец, при втора - за три месеца, при трето - окончателно отнемане на лицензията."
– 7. "Издава или разпространява с търговска цел издадени произведения". Аз предлагам да се продължи със "се наказват с глоба в размер на пълната цена на петхиляден тираж".
– 8. "Разпространява или притежава компютърна програма, като знае, че има основания или да предполага, че тя е незаконна, се наказва с глоба в размер на 5 до 50 хил. лева, ако не подлежи на по-тежко наказание така, както го е предложил законодателят".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев. Има думата господин Мулетаров по този въпрос. След това господин Карадимов.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Аз си позволявам да възразя срещу направеното от господин Капудалиев предложения, тъй като в конкретния случай се прави опит за създаване на един прецедент, който не е известен в нашето административнонаказателно право. Този раздел е озаглавен "Административнонаказателна отговорност" и процедурата се движи по специален закон за административните нарушения и наказания. Досега съществуващата практика за административно-наказателна отговорност, РД/ВР 302.1 предвиждана в отделни нормативни актове, какъвто е и този закон, се движи по строго установени рамки в парична глоба, която трябва да бъде изрично фиксирана в самия текст на закона.
В няколко законопроекта се правеха опити, вместо да бъде посочена глобата, тя да бъде превърната в минимални или средни заплати, което е допуснато като изключение. Но в това, което се предлага, да се изчисляват местата в даден салон, да се правят сметки колко са отделните и да се сумират и да се налага на тази основа глоба, е не само недопустимо, но то просто създава една обърканост, неяснота, поради което смятам, че следва да се приеме текстът, който е обсъден и предложен от Законодателната комисия.
И на второ място, процедурно, това предложение не е направено до приемането на закона и обсъждането на първо четене. Не е обсъждано и в Законодателната комисия и съгласно правилника за работата на Народното събраниие не би могло да бъде поставено на гласуване сега.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря. Господин Карадимов, заповядайте!
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с текста, който е предложила Законодателната комисия. Споделям изцяло, ние говорихме, мотивите на господин Капудалиев. Действително обаче тези предложения влизат в някои противоречия с разпоредби на друго наше законодателство, а именно, че глобата няма как да бъде изпълнена в натура или да се оценява по натурални стойности.
Като обаче споделям мнението на Законодателната комисия аз искам да ви предложа нещо, което може малко да ви шокира и, ако е необходимо, съм готов да се аргументирам и по-дълго време, пак казвам, ако е необходимо.
Размерът на глобите, които се предлагат в настоящия закон, е несъизмерим с обема на пиратството, което в момента се шири в България. Ако в този закон ние оставим глоби в размер от 5 до 50 хил. лева за първо нарушение и при повторно и всяко следващо нарушение от 20 до 200 хил. лева, аз мога да ви гарантирам, поне от скромния опит, който имам в тази практика, че тези глоби могат да бъдат плащани буквално всеки месец от хората, 302.2 които се занимават с този бизнес, и това няма никак сериозно да се отрази на тяхната дейност. Ако ние приемем този размер на глобите, означава да оставим един мъртъв закон, тъй като глобата е това оперативно средство, с което държавата във всеки един момент може да санкционира пиратството и кражбата на авторски права.
Искам изрично да ви посоча един друг аргумент. По проекта на този закон глобите, които ще бъдат събирани по него, ще отиват изключително за развитие на културата и защита на авторските права.
От тази гледна точка моето конкретно предложение, аз съм го направил в Законодателната комисия, когато се гледаше този текст, е в чл.101, ал.1, съответно в размера на наказанието да бъде при първо нарушение, само цифрите споменавам, от 20 хиляди до 200 хиляди лева.
А по чл.101, ал.2 - при повторно и всяко следващо нарушение по предходната алинея размерът да бъде от 100 хиляди до 500 хиляди лева.
Знам, че за мнозина от вас това може да звучи шокиращо, този изключително голям размер на глобите, но искам да ви дам няколко справки, за да се ориентирате как стоят нещата в сходните законодателства.
Във Франция максималният размер на глобата е от 120 хиляди франка. В Съединените щати глобата е от 250 хиляди щатски долара. Независимо от тези високи размери на глобите обаче редица законодателства въздигат нарушаването на авторските и сродни права в престъпление и предвиждат наказание "лишаване от свобода". Така например е във Франция, САЩ, Германия, Англия и последният пример е Унгария.
За ваше сведение Унгария, която е най-близка дзо нас, до развитие и до процеса, в който са се развили защитата на авторските права, в Унгария нарушаването на авторското право не е било предвидено като престъпление по Наказателния кодекс. След известно време функциониране на Закона за авторските права фунгарците се убедиха, че по този начин не могат да спрат видеопиратството и предвидиха от една до пет години затвор и около 43 хиляди щатски далара глоба за нарушаване на авторското право. 302.3
И за да разберете в какъв обем в момента се извършва пиратството в България и кражбата на интелектуална собственост пред мен е една справка, която е направена само за американски филми само за България и само за 1992 г., и по данните на тази справка само от видеобиизнеса американски филми и от неплащане на авторски права само за България, повтарям, за 1992 г. са загубили около 10 милиона долара. От звукозапис на музикални произведения - 12 милиона долара. От книгоиздаване - 5 милиона долара, и от софтуери - 20 милиона долара. Общо оценката е, че около 47 милиона долара не са били платени авторски права само спрямо американски компании, тук изключвам европейските компании, изключвам кражбата на авторски права спрямо български автори, която се извършва.
На фона на тези огромни суми, които ви споменавам, струва ми се, че моето конкретно предложение, макар да изглежда драстично високо, е направо скромно. Ние трябва да дадем възможност на държавата, ако тя иска действително да защитава авторските права, да налага тези на пръв поглед високи глоби, които, пак повтаряма, изрично по разпоредбата на този закон отиват изцяло за защита на културата и за защита на авторското право.
Апелирам към вас да гласувате това предложение, което, повтарям, е по чл.101, ал.1, глобата да бъде от 20 хиляди до 200 хиляди лева и при повторност на нарушението - чл.101, ал.2, тя да бъде от 100 хиляди до 500 хиляди лева.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Карадимов.
Господин Ескенази, заповядайте по същия въпрос. 302.4
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Всъщност въпросите са два. Едното е предложението на господин Капудалиев да се фиксират глоби не в точно определени суми - от - до, а по други критерии. Аз съм съгласен с изложените становища, че това не е възможно по нашето административно-наказателно право. Така че въпреки, че има някаква справедливост, но просто няма такъв прецедент. Това не може да бъде направено.
Второто нещо, за което искам да обърна внимание, и то във връзка и с предложеното от господин Карадимов, са тези огромни глоби. Не бива да забравяме, че основната грижа за имуществените последици от нарушенията трябва да си бъде на авторите. Държавата не е тази, която чрез своите административно-наказателни органи всъщност ще предотвратява нарушенията. Никак не са малки глобите, които се предлагат тук. И ако ги сравним с глобите по други закони за много тежки административни нарушения, ние ще видим, че това са си съвсем нормални глоби. След като го глобите 50 хил. лв. първия път, след като го глобите втория път 200 хил. лв., авторът в това време ще спи ли? Вярно е, че тези компании са понесли щети, но по този закон те ще си претендират иск и ще си съберат обезщетението. Държавата не може да се нагърби със задачата с огромни глоби да облекчава тези, които ги мързи да си предявят исковете в съда.
Освен това трябва да имаме предвид, че тези примери, които се дават от другите страни, са точно в унисон с това, което се предлага тук. Във Франция една глоба е от 100 хил. франка. Това са в крайна сметка някъде около осем средни заплати. И горе-долу така се движат глобите в другите страни. Ние не можем сега специално по този повод, защото това е една осъдителна дейност, да въвеждаме някакви изключителни глоби.
Повтарям още веднъж: нека носителите на авторски права, нека компаниите да си предявяват исковете и те ще получат пълните обезщетения.
Ето защо аз апелирам да се гласува текстът така, както е предложен от Законодателната комисия само с едно изключение. Не знам по каква причина в ал. 4 се е прокраднало точно това, което досега обяснявахме, че не може да бъде - фиксиране на глобата в дадения случай в минимални месечни заплати. Просто това е невъзможно. Нашата твърда практика във всички закони ББ/ЛТ 303.1. е да не приемаме в минимални месечни заплати, поради което съвсем грубо погледнато, струва ми се, че глобата трябва да бъде до 30 хил. лв.
Освен това вие сами ще видите, когато се приеме – 6 от преходните и допълнителни разпоредби, че на практика тази глоба ще бъде прилагана много, много рядко, тъй като нарушенията, които извършват организациите за колективно ползване, най-важните нарушения, са нарушенията на авторските права, които попадат в предходните алинеи. Тук става дума за някакви вътрешни, така да се каже, нарушения. Например не са се регистрирали и т.н. Това е горе-долу хипотезата.
За да приключа, моето предложение е: текстът да остане така, както е предложен от Законодателната комисия с една-единствена поправка в ал. 4 вместо "20 минимални заплати", да се пише сумата "30 хил. лв.". Всеки ще каже, че това трябва да бъде индексирано. Аз трябва да ви припомня, че поне по десет закона досега сме слагали твърда сума и сме казвали: когато нарасне много инфлацията, ще се поправи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Карадимов, заповядайте!
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Разбира се, господин Ескенази е прав в своята аргументация, но аз не съм съгласен с това, че глобата е някакъв палеатив или някакъв сурогат, който замества или по-скоро позволява на автора да бездейства, когато неговите права бъдат нарушени.
Какво имам предвид, когато предлагам завишения размер на глобите? Естествено е, че основният субект на търсене на отговорност по този закон трябва да бъде авторът или съответно носителят на изключителните права. Но ние ще се сблъскаме в практиката и вече се сблъскваме с парадоксални случаи, когато практически авторът няма да може да стигне по исковия ред до основния виновник за неговото нарушаване на авторски права. Видеопиратството в България примерно минава на около три степени. То започва на централно национално равнище, а касетите се тиражират на регионално равнище и накрая на това обикновено равнище на аутлетите. Когато аз отида в една видеотека и видя една касета, за която знам, че определена фирма или автори имат изключителни 303.2. права за България, ако аз предявя гражданския си иск спрямо собственика на този аутлет или наемателя на това магазинче, естествено е, че той ще бъде отговорен до размера на това, с което разполага. А това в никакъв случай няма да бъде реалната вреда, която е причинена на фирмата заради това, че се нарушава авторското право. Защото, разпространявайки пет или десет касети от даден екземпляр, аз ще мога да го съдя за вредите, които са ми причинени и ще доказвам тези вреди на база на констатираното нарушение. Но няма да имам никакъв мотив, а той също няма да има никакъв мотив, да стигнем до тези следващи звена от веригата, които действително правят голямото нарушение на правата. Ако обаче този собственик на малко магазинче бъде заплашен с една глоба от 20 хил. до 200 хил. лв., аз съм сигурен, че тогава механизмът, по който държавният орган може да стигне по свои собствени пътища до истинския пират, би бил много по-силен, отколкото пътят на автора с общия гражданскоправен иск. И между другото, когато предлагам големите глоби, аз искам да предупредя уважаемите колеги народни представители, че когато следващия път променяме Наказателния кодекс, аз ще настоявам в Наказателния кодекс да влезе състав за нарушаване на авторско право, тъй като защитата на авторското право е нещо толкова деликатно, че аз не съм убеден, че само авторът би могъл да се справи с тази защита, ако не се ангажира с нея и държавата.
Поддържам предложението си за тези размери. Нека гласуването да покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Въпросът е ясен. Господин Джеров, да видим как ще го гласуваме. Първо - проблемът с предложенията на господин Капудалиев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председател, ако ми разрешите, няколко думи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: С най-голямо уважение чета предложението на господин Емил Капудалиев. Той се стреми да сложи едно наказание, което отговаря на неговите виждания за извършеното нарушение. Но все пак ние сме подчинени на действащото законодателство. И затова от правна гледна точка възразявам и считам, че неговото предложение не може да бъде прието. Логично 303.3. и правилно е от негова гледна точка, но имаме закони, на които ние трябва да се подчиним. И тогава, когато правим нещо, то трябва да бъде в пълен синхрон с действащото законодателство. Поради това аз ще моля неговото предложение да не бъде възприето.
Второто. По направените предложения за завишаване на санкцията "глоба". Като изхождам от това, което съществува в нашата страна, струва ми се, че завишените суми биха могли да бъдат възприети.
По отношение на четвъртата алинея, действително е допусната грешка в раздадения материал. Недопустимо е, пак казвам, с оглед на създадените санкции и тяхната формулировка да говорим за глоби в минимални месечни заплати. При това положение ал. 4 направо ще трябва да мине с корекцията в пари, но пред мен са две предложения. Едното предложение - на господин Ескенази е до 30 хил. лв. Другото предложение, което беше направено, е от 20 хил. до 200 хил. лв. И поради това ще трябва да започнем с гласуване на сумите за глобите. След това да минем към основния текст.
И ако ми разрешите, господин председател, моля Ви да поставите на гласуване паралелния текст в ал. 1: "...се наказва с глоба в размер от 20 хил. до 200 хил. лв.".
И в зависимост от него ще минем и нататък.
Това е предложението на господин Карадимов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: А предложението на господин Капудалиев, като заместващо предложение? 303.4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ако го оттегли, ще му бъда благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека да започнем найнапред с него, защото то е цялостно заместващо.
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Изключително много държа на благодарността на уважавания от мен господин председател на Законодателната комисия. Оттеглям си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Капудалиев.
Подлагаме на гласуване предложението по ал. 1 текстът да гласи: "от 20 хил. до 200 хил. лв.". Моля, режим на гласуване. Гласуваме това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 166 народни представители. За 87, против 51, въздържали се 28.
Предложението се приема.
По първа алинея текстът става: "... се наказва с глоба в размер от 20 хил. до 200 хил. лв.".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва във втората алинея дублиращото предложение на господин Карадимов глобата да бъде от 100 хил. до 500 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението за завишаване на глобата по ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Би трябвало, защото ще кореспондира. Иначе ще се получи липса на кореспонденция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте и това предложение.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 168 народни представители, за 113, против 11, въздържали се 44.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: По-нататък имаме две предложения, господин председател. Изхождам от предложението на господин Карадимов, който предлага в ал. 4 глобата да бъде от 20 хил. до 200 хил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Гласуваме предложението по текста на ал. 4. Моля, режим на гласуване. Моля, глаБП/КП 304/1. сувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 162 народни представители, за 141, против 3, въздържали се 18.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: При това положение, господин председател, моля да се постави на гласуване докладваният от мен преди малко чл. 101, разбира се, с корекциите в сумите на глобите, както бяха гласувани от уважаемите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме текста на чл. 101 от законопроекта заедно с направените и вече гласувани промени. Моля, гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и посочете резултата.
Гласували 171 народни представители, за 157, против 1, въздържали се 13.
Член 101 се приема.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Да преминем към чл. 102 с четири алинеи и заглавие: "Съставяне на актове и издаване на наказателни постановления".
"Чл. 102. Ал. 1. Актовете за установяване на нарушенията по чл. 101 се съставят от органи, на които това е възложено от министъра, отговарящ за културата.
Ал. 2. Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от определени от него длъжностни лица.
Ал. 3. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Ал. 4. Средствата от глобите, събрани на основание чл. 101, се изразходват само за развитие на културата и защитата на авторското право. Редът и условията за разпределението им се определят от Министерския съвет."
Това е съдържанието на предложения чл. 102.
Само едно пояснение. Понеже при нас твърде често названията на министерствата се променят, предпочетохме да не кажем 304/2. Министерство на просветата и културата или Министерство на културата, а казваме: "Възлага се на министъра, отговарящ за културата". По този начин текстът ще бъде винаги съвременен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази иска думата. Заповядайте, господин Ескенази. 304/3. ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Едно предложение във връзка с това, че в чл. 102, ал. 1 не са определени органите, които ще установяват нарушенията. Казано е: "тези органи, на които им бъде възложено от съответния министър".
Като имам предвид, че редица от нарушенията пък изобщо не се отнасят до културата (такъв е случаят с програмните продукти, научните произведения, различни модели и т.н.), като имам предвид, че от друга страна в ал. 4 се предвижда, че така или иначе Министерският съвет ще определи реда и условията за разпределението на сумите, които постъпват от тия глоби, аз предлагам в чл. 102, ал. 1, вместо "министърът отговаря за културата", да се посочи "Министерският съвет"; по същия начин и в ал. 2 - "Министерският съвет". И това ще даде възможност в една наредба Министерският съвет да каже: за нарушения в областта на софтуера еди-си кой орган, за нарушения в областта на, да речем, кинематографията еди-си кой орган и т.н. И вече ще може да върже средствата и да каже кои средства къде отиват.
Така че просто при тази така или иначе неяснота на текста, понеже не знаем как ще бъдат тези министерства, най-добре е Министерският съвет да посочи съответните органи.
Заключавам моето предложение: вместо "министърът, отговарящ за културата", да се каже "Министерският съвет".
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председателю, понеже предложението на г-н Ескенази беше направено в момента, а се налага малко различие между ал. 1 и 2, за да не бавим, моля да бъде отложено гласуването на чл. 102, за да можем да минем към другите текстове. И след като бъде готов чл. 102, да го представим на народните представители за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Направено е предложение за отлагане на гласуването по чл. 102. Моля, който подкрепя това предложение, да гласува. Моля режим на гласуване. Моля гласувайте.
Гласували 162 народни представители, за - 158, против - 1, въздържали се - 3. СД/ВЙ 305.1
Предложението се приема. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Господин председателю, следва дял четвърти със заглавие: "Приложим закон". По него няма никакви постъпили предложения, освен едно - за един допълнителен текст. И ми се струва, че бихме могли целия дял да го докладваме наведнъж и да го гласуваме, както направихме вчера с някои такива части.
Следва дял четвърти със заглавие: "Приложим закон".
Чл. 103. Заглавието на текста е: "Приложим закон при произведенията".
"Чл. 103. Този закон се прилага за:
1. произведения, чиито автори са граждани на Република България, или лица, които имат постоянно местожителство в нея, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;
2. произведения, чиито автори са граждани на държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право, или лица, които имат постоянно местожителство в такава държава, независимо от това къде са били публикувани за първи път;
3. произведения, които са или публикувани за първи път, или реализирани като архитектурни проекти на територията на Република България, или на територията на държава, с която Република България е сключила международен договор в областта на авторското право, независимо от гражданството на техните автори;
4. произведения, които са били публикувани за първи път на територията на държава, с която Република България не е обвързана с международен договор в областта на авторското право, но едновременно с това или в срок от 30 дни след това са били публикувани на територията на Република България или на територята на друга държава, с която Република България има такъв договор."
Чл. 104. Заглавие: "Приложим закон при изпълненията".
"Чл. 104 (1). Този закон се прилага за изпълненията на артистите-изпълнители, граждани на Република България или имащи постоянно местожителство в нея, независимо къде са осъществени изпълненията;
(2) Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, осъществени на територията на Република България."
Чл. 105 със заглавие: "Приложим закон при записите и програмите".
"Чл. 105. Този закон се прилага за звукозаписите, видеозаписите и радио- и телевизионните програми, осъществени от физически лица, граждани на Република България или имащи постоянно местожителство в нея, или от юридически лица, чието седалище се намира на територията на страната, независимо къде са били осъществени, както и за записите, осъществени или едновременно публикувани за първи път от чуждестранни лица на територията на Република България."
Следва чл. 106 със заглавие: "Приложим закон при наименованията на периодичните издания, радио- и телевизионните организации и техните програми".
Съдържание на чл. 106: "Този закон се прилага за наименованията на периодични издания, издадени от юридически лица, чието седалище се намира на територията на страната, както и за радио- и телевизионни организации и техните програми, когато седалището на тези организации се намира в страната."
И чл. 107 със заглавие: "Приложения на международни договори".
Съдържание на този текст: "Правата на чуждестранните артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи, видеозаписи и радио- и телевизионни организации извън тези, посочени в чл. 104, ал. 2 и чл. 105, се закрилят в съответствие с международните договори в областта на правата, сродни на авторското, по които Република България е страна."
Това са разпоредбите от чл. 103 до 107 включително в дял четвърти - "Приложим закон". Господин Ескенази е направил предложение за един допълнителен текст. Моля да докладва самият текст като съдържание и мотивите, поради които предлага неговото възприемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Ескенази. 305.3 ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Един текст, който да представлява ал. 2 на предложения чл. 103, т.е. сегашният текст, който беше прочетен, да бъде ал. 1 и към него да бъде прибавена ал. 2.
Текстът гласи следното: "Когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави или за произведения, които са били публикувани за първи път в чужбина, вносителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон".
Този въпрос на няколко пъти възниква в пленарната зала, че особените правила, които приехме в този закон за носителя на авторските права при филми, при записи и т.н. може да влезе в конфликт с вносителя на авторските права в чужбина. Това е преди всичко в случаите на речници, енциклопедии, филмови произведения, звукозаписи и т.н.
Ето защо мисля, че трябва да бъде дадено изключение: когато е чуждестранен автор, когато има чуждестранен притежател. Притежанието на авторските права да се определя по чуждестранния закон. И мястото му е точно тук.
Повтарям, текстът има предвид само приложението на чуждестранния закон по отношение на това кой е вносителят на авторските права, за да не бъде българският закон, който да казва в случаите на филмите дали притежателят на един американски филм е американска компания или пък американски режисьор, оператор и т.н. Ние бихме стигнали наистина до един абсурд в такива случаи и по цял свят притежателят на един филм да бъде една филмова компания, а тук, в България, да се яви тази филмова компания и ние да кажем: не, по нашия закон ще си дойде вашият режисьор, вашият оператор, вашият сценарист и т.н. Това е смисълът на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ескенази. Други предложения няма.
Най-напред да поставим на гласуване ...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Предложеният от господин Ескенази текст на чл. 103, ал. 2. Съвсем разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме предложението за допълнение ал. 2 към чл. 103, предложението на господин Ескенази. Моля, гласувайте! НЧ/ЙА 306.1
Гласували общо 168 народни представители. От тях 154 за, 6 против, 8 въздържали се.
Предложението се приема.
Господин Карадимов, имате думата.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да направя едно чисто редакционно допълнение. Предполагам, господин председателю, че вие ще ме разберете съвсем правилно.
В чл. 106, както го прочете господин Джеров, се казва, че "Този закон се прилага за наименованията на периодични издания, издадени от юридически лица, чието седалище се намира и т.н.". Мисля си обаче, че по нашия Търговски закон не е задължително да бъдеш юридическо лице, за да издаваш периодично издание. Периодично издание може да издава и едноличният търговец, който не е юридическо лице.
С това, в хода на редакционна поправка, а не съдържателна, и може да я гласуваме с общия текст, предлагам текстът да звучи така: "Този закон се прилага за наименованията на периодични издания, издадени от юридически или физически лица, чието седалище или местожителство се намира на територията на страната и т.н.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Да, това е едно допълнение. Господин Джеров, може ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Може. Съвсем разумно е предложението и ми се струва, че то може да бъде гласувано заедно с целия дял четвърти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Нека, за да е ясно по-добре, първо да го гласуваме като допълнение, че към текста на чл. 106 след израза "юридически лица" се добавя "и физически лица" и "седалище или местоживеене".
Моля, режим на гласуване. Гласуваме допълнението на господин Карадимов към чл. 106. Моля, гласувайте!
Гласували общо 154 народни представители. От тях 129 за, 16 против, 9 въздържали се.
Допълнението се приема.
И сега поставяме на гласуване дял четвърти от чл. 103 НЧ/ЙА 306.2 до чл. 107 включително. Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте тези членове на законопроекта.
Гласували общо 154 народни представители. От тях 154 за.
Дял четвърти от чл. 103 до чл. 107 включително се приемат.
Преминаваме към по-нататък. Господин Ескенази, заповядайте да продължите докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Преминаваме към допълнителните разпоредби. Те се състоят от единадесет параграфа. Предлагам да прочетем до параграф пети и да гласуваме, след което за параграф шести Законодателната комисия предлага текстовете да бъдат към чл. 40, вече гласуван, тъй като става дума за организациите за колективно управление на авторски права и се налага малко по-сложна работа.
Така че аз предлагам да прочета до – 5, да се гласуват текстовете и след това – 6 и т.н.
"– 1. Ал. 1. Носителят на авторското право, както и лице, на което е отстъпено изключителното право за използване на произведение, закриляно от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от произведението латинската буква "С", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на разгласяването.
Ал. 2. Продуцентът на звукозапис или видеозапис, както и лице, придобило изключително право за възпроизвеждане на звукозапис, закриляно от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от записа и тяхната опаковка латинската буква "Р", заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на първото публикуване.
– 2. По смисъла на този закон:
1. "Разгласяване на произведение" е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това;
2. "публикуване на произведение" е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включиНЧ/ЙА 306.3 телно като звукозаписи или видеозаписи в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението;
3. "възпроизвеждане на произведение" е фиксирането на произведението или на част от него върху материален носител, независимо под каква форма, в един или повече екземпляри;
4. "разпространение на произведение" е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, вноса и износа, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението. Даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не означава разпространение по този закон;
5. "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия, както и предаването му чрез сигнал до телекомуникационен спътник;
6. "ползуватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, концертни организации, радио и телевизионни организации, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи и видеозаписи и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители". НЧ/ЙА 306.4
7. Звукозаписване е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, презаписване и излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство.
8. Звукозаписът е резултатът от звукозаписването.
9. Видеозаписване е фиксирането върху траен материален носител на поредица от образи или от образи и звуци, представляващи филм или друго аудиовизуално произведение, изпълнение на произведение или други образи и звуци, по начин, позволяващ тяхното възприемане, презаписване и излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство.
10. Видеозаписът е резултат от видеозаписването.
11. Произведения на архитектурата са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформлението на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1.
– 3. Дадените по точка 1, 2, 3, 4 и 5 на предходния параграф определения се отнасят съответно и за изпълнението, звукозаписите, радио- и телевизионните програми.
– 4. Ал. 1. Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер.
Ал. 2. Разпоредбата на предходната алинея не се отнася до произведенията на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти.
– 5. Ал. 1. Размерите на възнаграждението, дължими на носителите на авторско и сродните му права за използване на техните произведения, изпълнение, звукозаписи и видеозаписи, радио- и телевизионни програми се определят по договор между правоимащите и ползвателите.
Ал. 2. Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или ВТ/КП 307/1. техните сдружения."
Това са параграфи от 1 до 5 на допълнителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване. Гласуваме от – 1...
Господин Карадимов, заповядайте, имате предложение.
РОСЕН КАРАДИМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Аз се извинявам, господин председател, само за яснота. Не бих желал да бавя работата, но тъй като вчера господин Капудалиев беше направил едно предложение и се разбрахме, че понятието "видеозаписване" точка 9 и точка 10 - "видеозапис" ще ги определим допълнително. Аз ви моля да прогласуваме другите текстове, тъй като те са ясни, без тези двата, с уговорката, че при добавката на текстовете ще добавим и тези две точки - съответно 9 и 10 - "видеозаписване и видеозапис", за да можем да отграничим първичния продукт от това, което допълнително е възпроизведено върху носител.
Така че ви моля да се има предвид да гласуваме без точки 9 и 10 на – 2, а тях ще ги добавим при следващата корекция, когато Законодателната комисия бъде готова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, вашето мнение.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Да, аз подкрепям това предложение, тъй като по отношение на видеозаписите възникнаха доста спорни моменти и дефиницията, която ще бъде вложена, трябва да зависи от това, което ще бъде поправено, а дори от това, което ще бъде поправено, ще зависи дали изобщо да има дефиниция. Така че аз подкрепям предложението на господин Карадимов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, по – 2 към точка 11 искам да внеса едно уточнение, просто един допълващ текст.
Казано е буквално така: "Произведения на архитектурата са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обек307/2. ти..." и т.н.
Става дума само за реализираните сгради. Би трябвало да добавим: "Произведения на архитектурата са: реализираните сгради, ансамбли (това е добавка също) и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1 (и още една добавка накрая), както и проектите за тяхното създаване".
Мисля, че това отговаря и на духа, и на логиката на всичко записано досега в този закон, тъй като бяха уточнени в предни текстове, че произведения на архитектурата са и проектите. Те трябва да бъдат изрично указани тук.
Тоест добавките са: пред "сградите" се добавя "реализираните сгради", вмъква се "ансамбли и други съоръжения..." и текстът нататък си върви, като най-накрая остава: "както и проектите за тяхното създаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ескенази, вашият коментар.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Да, аз виждам доста неща, които са приемливи в това определение, въпреки че като представител на Законодателната комисия не ми се струва, че е редно аз да коментирам какво е произведение на архитектурата. Този текст е бил обсъждан и беше предложен от Комисията по културата. Така че аз бих искал все пак някои от участвалите в тази комисия да вземе отношение.
Принципно господин Николаев е прав, обаче този текст, който предлага, обръща нещата. Произведението поначало е самият проект, а сградата се счита, че е реализация на проекта. Така че аз бих ви помолил, като съм съгласен по същество с това, което предлагате, да обърнете редакцията. Защото това е произведението, затова е интелектуална собственост, защото то представлява един проект. А впоследствие това се материализира във вид на сграда. Бих ви помолил междувременно да помислите.
И второто нещо - ансамбли е много такова понятие, може би "ансамбли от сгради", все пак не е театрален ансамбъл, нали? Така че с едно уточнение, което бих ви помолил да направите, мисля, че е приемливо предложението. Но все пак Комисията по 307/3. културата да си каже думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ганев, заповядайте, имате думата също по този въпрос. 307/4.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю, действително както и каза господин Ескенази в предложението на господин Найденов има неща, които могат да се приемат. Той казва така: "Произведения на архитектурата са сградите, ансамблите, съоръженията и части от тях".
Що се отнася до ансамблите, на мен ми се струва, че този термин е твърде спорен. Той е термин по-скоро от градоустройството, отколкото от истинската архитектура. И ми се струва, че то поначало е ясно какво може да се каже, когато става дума за градоустройство. Така че някак си аз не мога да приема, че ансамбъл е типично нещо, което принадлежи непременно към това, което се защитава в нашия случай, и което трябва да бъде тълкувано. Защото ако приемем думата "ансамбли" в този текст трябва да разтълкуваме какво значи точно ансамбли.
Що се отнася до "съоръженията и части от тях", аз смятам, че това е ясно и това се защитава от закона. Не виждам защо е необходимо да го упоменаваме по-нататък. Обектът и синтезът на архитектурата с другите изкуства го има в самия текст, така както е дадено. Оформлението на интериори също така го има. Така че това е нещо, което наистина може и трябва да остане.
Единственото, за което така оспорвам малко, това е ансамблите. Тази дума за мен е твърде неясна. Дума, която сама по себе си се нуждае от обяснение и мисля, че и без да бъде в закона, тя се защитава със самия факт, че се защитават градоустройствените планове. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Ганев! Господин Ескенази, Вашият коментар.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз в общи линии споделям това, което каза господин Ганев по отношение на ансамблите и още повече, че наистина тогава трябва да сложим какво е архитектурен ансамбъл. След като отделната сграда, отделните елементи са защитени, дали това означава, че разположението на тези сгради се защитава. Нещо, което аз изпитвам много големи съмнения, че може да бъде защитено. Така че по-скоро предложителят господин Николаев да каже дали поддържа за ансамбли своето предложение. Аз лично съм скептично настроен. И ако той не поддържа "ансамбли", тогава вече остава само да се прередактира текстът. МС/ЛТ 308.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Николаев!
КРАСИМИР НИКОЛАЕВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря, господин председател! Ще внеса едно уточнение, какво съм имал предвид. Аз мисля, че е понятно какво означава "архитектурен ансамбъл" и мисля, че неправилно беше прехвърлен този термин в областта на градоустройството. Той по-скоро има отношение към архитектурната практика. Това е специфично архитектурно-пространствено оформление да кажем на една специфична зона, със специфични функции, какъвто е да кажем етнографският резерват "Етъра" и т.н. Всяка една от сградите, разбира се, че по смисъла на този закон би могла да бъде обект на авторското право и защитена всяка една поотделно. Но сами разбирате, че тези неща имат една друга стойност, когато една към друга са съотнесени и поставени в контекста на една друга архитектурна рамка, визирана като един архитектурен ансамбъл и тяхното волно, на транслация в пространството изменение и всякакви други посегателства върху тях биха разрушили специфичните характеристики на тази архитектурна среда, която аз за краткост наричам ансамбъл. Това съм имал предвид, но примерно, ако не се възприеме този термин, или той поражда някаква неяснота, мисля, че не е проблем да отпадне, ако считате, че има някаква неяснота.
Това аз съм имал предвид, благодаря ви. Но примерно, тези добавки, които бяха казани от господин Ганев, аз не съм предложител на тези текстове, които той спомена. Те съществуват в текста. Аз съм предложител само на това да бъде записано изрично и мисля, че тук никой няма да го оспори, че освен сградите, реализираните сгради, обект и произведения на архитектурата са и проектите за тяхното създаване. Даже най-вече. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Красимир Николаев! Господин Ескенази, уточни ли се текстът?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да. Остава разбира се и господин Ганев да каже дали поддържа своето предложение да отпадне "съоръжения и елементи от тях". Защото това беше...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Вие дайте уточнения текст след дебатите. 308.2.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Аз бих предложил на базата на дадените предложения и придържайки се най-близо до текста, който е в Законодателната комисия, текстът да бъде така: "Произведения на архитектурата са сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформлението на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3 и проектите за тяхното създаване". Или, ако предпочитате, това вече е въпрос на литературно оформление, да бъде: "сгради и проекти за тяхното създаване..." и т.н. от текста. (Неразбираема реплика от Красимир Николаев)
Вижте, когато кажете "сграда", това е или проектът, или реализираната сграда. След като казваме сграда или проекта за нея, трето положение няма. Да не натрупваме текста с реализация, да не говорим до кой момент е тази реализация.
И така, обединяваме ли се около следната дефиниция? "Произведения на архитектурата са сгради и проекти за тях, други съоръжения и елементи, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформлението на интериора и т.н.". Отпадат "съоръжения и елементи", това усложнява конструкцията, а от друга страна, както господин Йордан Ганев каза, поначало в този закон сме казали, чии части от произведенията се защитават. Ако се обединим около това, ще спестим много от гласуването, иначе маса предложения излизат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Така, гласуваме така прочетения и редактиран текст на – 2, точка 11.
Моля режим на гласуване, гласуваме този текст.
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 170 народни представители, за така уточнения текст на – 2, точка 11 - 168 народни представители, против няма, въздържали се 2. Текстът се приема.
Сега гласуваме текстовете на допълнителните разпоредби от – 1 до – 5 включително, без точки 9 и 10 на – 2.
Моля режим на гласуване, моля гласувайте!
Моля прекратете гласуването и посочете резултата!
Гласували 174 народни представители, за 174, против няма, въздържали се няма. 308.3.
Текстовете от – 1 до – 5, без точки 9 и 10 на – 2 се приемат.
Преминаваме по-нататък. 308.4.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Сега идва трудният – 6, тъй като, припомням, в чл.40, който беше гласуван, ние приехме две алинеи за организациите за колективно управление. В – 6 се съдържат също няколко алинеи и тъй като те нямат характера на определения, нито пък на някакви други допълнителни разпоредби, Законодателната комисия препоръчва текстовете от – 6 да преминат в текста, който урежда по същество материята, а именно чл.40. Ще си позволя да припомня какво гласеше чл.40, за да можем да вкараме вътре и текстовете от – 6, ако разбира се те бъдат гласувани.
Чл. 40 се нарича "Организация за колективно управление".
Ал.1 гласи: "Авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията.
И ал.2: "Издател на когото авторът е отстъпил освен правото за издаване и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по предходната алинея.
Към този текст ние трябва да добавим следните текстове по които, разбира се, вие трябва да се произнесете: "Организации за колективно управление на права по този закон могат да бъдат само сдружения на носителя на такива права. Те не могат да реализират печалби и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите между членовете си, след като удържат необходимото за своята издръжка." Чета ви – 6 от Допълнителните разпоредби, ал.1. Този текст трябва да влезе в чл.40.
Чета ал.2, която предизвика доста спорове в Законодателната комисия и моля да се вземе отношение по нея, тъй като тя засяга до голяма степен тези организации.
Алинеята гласи: "Всяка организация по предходната алинея, става дума за тези организации за колективно управление, е длъжна да се регистрира в министерството, отговаряща за културата, най-късно до един месец след регистрацията си в съда, а заварените до един месец след влизане на този закон в сила. Министерството, отговарящо за културата води регистър за регистрираните в съда сдружения."
След това ал.3, те разбира се ще бъдат преномерирани, когато влязат в чл.40: "Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел". РД/НП 309.1
Ал.4: "Организация по ал.1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява".
Ал.5: "Правилата за разпределение на събираните от организациите по ал.1 възнаграждения между правоимащите се предлагат от изборен орган на управление на организацията и се утвърждават от общото събрание на членовете".
И ал.6: "Организациите по ал.1 имат право да представляват своите членове пред съда при защитата на поверените им за управление техни права".
Това са по същество текстовете, които, ако бъдат гласувани, естествено ще намерят своята преномерация в чл.40 и когато се докладват поправките и допълнително текстовете, които са върнати за разглеждане от Законодателната комисия, съответно ще бъде поднесена и тази преномерация.
Господин Спас Мулетаров ми напомня, че Законодателната комисия не е съгласна с ал.2, въпреки, че това трябва да се реши, разбира се, и от другите специалисти. Но за нас, като юристи, регистрацията на тези организации в едно министерство не е подходящата административна процедура и не считаме, че това е една полезна процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Считате, че не е полезна?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, защото в крайна сметка се въвежда една допълнителна регистрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Двойна регистрация.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: След като съда е проверил условията.
СПАС МУЛЕТАРОВ (от място): Това е вторична регистрация.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Има, разбира се, за различни организации има такава вторична регистрация, обаче тя никога не е свързана с тяхната правоспособност. Докато тук, забережете, господин председателствуващ, че се изисква една регистрация, въпреки че по Търговския закон и по-скоро в дадения случай тя действа като сдружение с нестопанска цел по Закона за лицата и семейството, тя може да си действа и без да е регистрирана, тоест, имаме една пожелателна норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тоест, без да е регистрирана по ал.2, така както се предвижда. 309.2
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Разбирам Ви. Желаещи думата? Народният представител Йордан Ганев има думата.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз ще взема отношение само по въпроса за тази регистрация в Министерството на културата.
Идеята на Комисията по културата беше тази, че такива едни организации, които ще се занимават с авторските права по начало трябва да бъдат известни и то точно в Министерството на културата. Защото, каквото и да правим, както и да обръщаме нещата, един известен контрол от страна на министерството за съответните служби ще бъде необходим. Държа обаче да подчертая изрично тук не става дума за конститутивен елемент на дружеството. С акта на приемането му от съда, на съдебното решение и вписването в съдебните регистри, сдружението е конституирано. Тук става въпрос само за един допълнителен момент, за едно допълнително задължение, което няма отношение към конструктивността на организацията. Тя ще се създава по съвсем отделен момент. Това е поскоро осведомителен, отколкото създаващ момент.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (встрани от микрофоните): Ако не се регистрира в министерството, какво ще стане?
ЙОРДАН ГАНЕВ: Господин Ескенази ме пита какво ще стане, ако не се регистрира? В края на краищата те ще продължат да си действат на свой риск, но в даден случай може да се окаже, че те ще попаднат под ударите на закона за това, защото са действали неправилни, защото са действали по начин, по който министерството смята, че е неправилен и така нататък.
Казвам това е вече въпрос за контрола на самото министерство по функционирането на тези сдружения, подчертавам, с идеална цел. Защото в края на краищата винаги ние ще имаме импресарски къщи, които ще изпълняват тази длъжност, но вече те са на друг принцип, те са в търговската сфера на дейност, на Търговския закон се подчиняват и за тях този контрол отпада. Но за тези сдружения, които имат идеална цел, и между другото аз бих помолил да се сложи не "сдружение с нестопанска цел", а дружения с идеална цел", защото така е, доколкото знам, в Законопроекта за сдруженията с идеална цел. 309.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Ганев. Има думата народният представител Спас Мулетаров.
СПАС МУЛЕТАРОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз излизам, за да подкрепя направеното предложение за – 6.
Първият въпрос, който искам да поставя е, че не е мястото на този параграф в допълнителни разпоредби, след като ние имаме специален текст, който урежда мястото на тези органи за колективно управление, тяхната цел и същност.
Следователно ал.1 на – 6 следва да бъде към чл.40, като ние няма да изменяме чл.40, а решението на комисията е да се допълни този текст, като се прехвърли просто ал.1 и евентуално може да претърпи някакво редакционно изменение.
Поради това, че ние имаме около 10 и повече текста, които са върнати отново в Законодателната комисия и след приемането на този законопроект те ще бъдат отново поставени на гласуване, аз предлагам ние да се съгласим – 6 да отпадне от допълнителните разпоредби и да предоставим тази възможност на вносителите да го включат към чл.40, който е приет.
По ал.2. Предложението е ал.2 да отпадне, тъй като никога досега в нашата страна не е предвидено да се върши регистрация на регистрирано по съдебен ред дружество. Защото в самата ал.2 се говори, че след регистрация в съда, след като е регистрирано едно сдружение в съда, безспорно е, че никой друг не може да върши регистрация. Но при обсъждането на този въпрос възникна и такава идея. Вместо да се регистрират отново в Министерство на културата, а идеята на вносителите е министерството да има поглед и да знае какви сдружения има в тази област, да се представя препис от регистрацията в съда на Министерство на културата. Но това е въпрос, който евентуално би следвало да намери отражение също в чл.40 в една допълнителна алинея.
Затова в заключение предложението ми е да гласуваме отпадането на – 6, ал.1 и ал.2 от допълнителните разпоредби, като дадем възможност при внасянето за гласуване на върнатите в Законодателната комисия текстове да се отрази съдържанието на ал.1, а ал.2, така както аз предлагам, представяне регистрацията от съда в Министерството на културата. 309.4
Целият параграф да отпадне оттук. Това е предложението, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКАЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Мулетаров. Заповядайте, господин Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю! Трябва да кажа, че аз поначало не възразявам срещу предложението на господин Мулетаров тези текстове да влязат в материалната част на закона, защото действително те уреждат материални неща.
Не възразявам също така и срещу замяната на думата "регистрация" да бъде заменена с "представяне на документи", защото в края на краищата, както казах, това има информативен характер. Дали ще е така, или иначе, голямо значение няма. Приемам забележката на господин Мулетаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Ганев.
Заповядайте, господин Ескенази. 309.5 ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕЗАНИ: Ако позволите, господин председател, да резюмирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, господин Ескенази.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Първо, трябва да гласуваме целия текст на – 6 да бъде отнесен към чл.40. Второ, предложенията, които са направени, са – 6 да бъде отнесен към чл.40, но с ал.2, в която се предвижда само, че регистрираните в съда организации за колективно управление, представят преписа от акта за регистрация в министерство, отговарящо за културата. И трето, просто да се протоколира, че при поднасянето на тези петнайсетина текста, които останаха, Законодателната комисия ще направи редакционни уточнения, за да няма най-малкото повторение на думи в съседни изречения.
Мисля, че около това бяха предложенията и можем да се обединим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Ескенази.
Уважаеми народни представители, предлагам ви да гласуваме следното решение: съдържанието на – 6 да се отнесе като съдържание към чл.40 от материалната част на закона и отлагаме гласуването по този член за следващото заседание.
Разбрахте?
Тогава, ако обичате, гласувайте да няма – 6. Съдържанието на чл.6 да се влее в чл.40 и да се отложи гласуването на чл.40. (Допълнителното съдържание на чл.40)
Резултатът: от общо гласували 168 народни представители, 167 са гласували за, 1 - против, въздържали се - няма. Приема се решението така, както го продиктувах преди това.
Имате думата, господин Ескенази!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕЗАНИ: Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Предлагам текст по текст, защото е доста сложна материята.
Чета – 7, ал.1.
– 7. ал.1. "Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, видеозаписите, радио и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в ББ/ВР 310.1 сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила".
Ал.2. "Авторските права, придобити до влизането в сила на този закон, се запазват".
Обръщам специално внимание и ги чета поотделно, тъй като Законодателната комисия си позволи няколко редакции, редакционни изменения, които обаче по същество са важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, но те са отразени в текста, който Вие четохте, нали, господин Ескенази!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Да, да. Това е предложението на Законодателната комисия на базата на първото четене, но има отклонения.
Ако няма предложения, можем да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Писмени предложения има ли по този текст?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕЗАНИ: Не, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, които са за приемането на – 7, ал.1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби, моля да гласуват!
Резултатът: от общо гласували 166 народни представители, 164 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат.
Приема се разпоредбата на – 7, ал.1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Имате думата, господин Ескенази!
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: – 8. "Авторите на литературен текст, който е бил използван без тяхно съгласие, на основание чл.7, б. "б" от Закона за авторското право от 1951 г. за свързване с музикално произведение, не могат да се противопоставят на по-нататъшното използване на музикалното произведение заедно с този текст, ако то е било вече разгласено с него".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има ли предложения по този параграф, господин Ескенази?
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи да вземат думата по – 8 от Преходните и заключителни разпоредби?
Няма.
Моля, които са за приемането на – 8 от Преходните и заключителни разпоредби, моля да гласуват! 310.2
Резултатът: от общо гласували 157 народни представители, 155 са гласували за, против - няма, 2 се въздържат.
Приема се – 8 от Преходните и заключителни разпоредби.
Господин Ескенази, имате думата за – 9. 310.3

ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: – 9. Ал. 1. Прекратява се дейността на Агенцията за авторско право.
Ал. 2. Имуществото на Агенцията за авторско право преминава към министерството, отговарящо за културата.
Ал. 3. Министерският съвет определя реда и условията за разпределението на имуществото на агенцията между организациите по чл. 40 от този закон.
Ето, виждате, че ние сме предвидили, че текстът ще бъде отнесен към чл. 40 и сме го записали тук. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване.
Моля ви, обявете режим на гласуване. Гласуваме – 9, алинеи 1, 2 и 3 от Преходните и заключителни раазпоредби. Моля гласувайте.
Моля, прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 170 народни представители за - 170. Няма против и въздържали се. Приема се единодушно разпоредбата.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: – 10. Господин председателствуващ, аз обръщам внимание, че се предвижда този закон да влезе в сила от 1 юни, като предположението е било, че изготвяйки проекта Законодателната комисия на 16 април, в близките 15 дни законът би следвало да бъде приет. Така че позволявам си да импровизирам тук, но да кажа, че трябва да бъде поне 1 юли. Ако бъде три дни след публикуването в Държавен вестник, наистина ще съвпадне вероятно с 1 юни, обаче това е малък срок. Необходимо е да има подготовка. Да не говорим, че има и текстове за прегласуване.
Така че аз ви предлагам от свое име влизането в сила на закона, така както е – 10: "Този закон влиза в сила от 1 юли и отменя:
1. Закона за авторското право (обнародван вестник "Известия", брой 92 от 1951 година, поправка брой 10 от 1952 г., изменение и допълнение брой 55 от 1956 г., изменение в Държавен вестник брой 35 от 1972 г. и брой 30 от 1990 г.,поправка брой 32 от 1990 г.). БП/ВЙ 311.1
Това е точка 1, с която се отменя Законът за авторското право.
И второ. Чл. 270 до 279 от Закона за задълженията и договорите - и в скоби са дадени всичките допълнения и изменения на Закона за задълженията и договорите. Следователно текстът съдържа две норми - кога да влезе в сила и кои закони отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председателю.
Когато работихме този закон в Комисията по културата, ние имахме предвид, че за да влезе той в сила, е необходима една доста дълга и тежка техническа процедура. Трябва да ви кажа, че ние имахме съкровената надежда, че до края на месец март той ще бъде приет. Не се осъществи. Но така или иначе аз смятам, че ние трябва все пак да дадем малко време, за да може този закон технически да бъде подготвен за влизането му в сила. Още повече, че така, както предложи господин Ескенази 1 юли, това е една добра дата, един месец все пак е време, а, от друга страна, по този начин законът влиза от първия ден на второто полугодие на годината, което също така не е без значение.
Така че аз поддържам това, което господин Ескенази, както той каза, импровизира тук и призовавам народните представители да приемат такста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Ганев. Има думата народният представител Златимир Орсов.
ЗЛАТИМИР ОРСОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, за да избегнем неудобството от фиксирането на един установен срок за влизане на закона в сила, аз ви предлагам да запишем, че той влиза в сила един месец след обнародването му в Държавен вестник.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Има две предложения. И двете са законосъобразни, и двете са ориентирани към един и същи срок. Едното е 1 юли, другото е един месец след публикуването. Аз не виждам пречка да бъде един месец след публикуването. По този начин ще бъдем презапасени, ако се забавят дебатите по допълнителните текстове, които имаме да преработваме. Така че можем да 311.2 намерим обединението и да възприемем това предложение - един месец след публикуване в Държавен вестник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Ако оттеглите вашето предложение, гласуваме веднага само второто предложение, защото имаме разпоредба - този закон влиза в сила от 1 юни 1993 г., имаме и заместващ текст, който гласуваме веднага. 311.3 ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Тогава текстът ще бъде: "Този закон влиза в сила един месец след публикуването му в "Държавен вестник" и отменя...". И вече по отмяната нямаше никакви предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да.
Иска думата народният представител Васил Гоцев. Заповядайте, колега Гоцев.
ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа! Абсолютно неудобно е да се приеме "един месец след обнародването". Това значи след 10 години или 12 години някой в Париж, в Лондон да трябва да търси "Държавен вестник", да види кога е обнародван, за да знае откога влиза в сила този закон.
Трябва да се каже законът откога влиза в сила. Ако 1 юли е рано с оглед на допълнителни текстове, да бъде от 1 август, но да се знае една дата, като чете човек закона, да знае кога е влязъл в сила.
Взимам бележка от това, което казва председателствуващият Народното събрание. Много по-разумно е този текст да го отложим заедно с другите. Когато се приемат и другите текстове, ще сложим датата и на този. Това е според мен най-разумното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, колега Гоцев.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре. По един сравнително ясен въпрос се разгърнаха дискусии. Затова аз също съм съгласен да се гласуват последните два параграфа, може би и – 11, заедно с текстовете, които трябва да бъдат доработени от Законодателната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Или по същество вашето предложение е да се отложи приемането на – 10 и 11.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: За – 11 няма никакви проблеми, но...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да вървят заедно, за да приключим закона.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Все пак с това приключва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви, господин Ескенази. И тъй като това предложение е процедурно (процедурно, да, не "процесуално", както аз свикнах да греша), процедурно, подлагам го на гласуване. СД/ВР 312.1
Моля, режим на гласуване. Които са да се отложи приемането на – 10 и 11 за друго заседание, да гласуват.
От гласували общо 180 народни представители, за - 159, против - 2, въздържали се - 19.
Приема се отлагането на двата параграфа и приемането им да стане в следващо заседание на парламента.
До 18 ч. обявявам половин час почивка. (Звъни)
(17 ч. и 35 м.)
312.2(След почивката)

18 ч. и 5 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме заседанието. Както съобщих в началото на днешния ден, сега трябва да пристъпим към гласуването по искането за оставка на министър-председателя.
Пояснявам, гласуванията са явни и се извършват с карта. Миналата година е било процедирано така: явно гласуване, след това се изписват имената на таблото, за да се види кой как е гласувал и за да няма съмнения, че някой е гласувал с някоя друга карта.
Постъпило е обаче предложение на основание чл.52 от правилника гласуването на вот на недоверие на правителството на Любен Беров да бъде тайно. Предложението е на Новия съюз за демокрация. Единственото, което мога да направя, е да поставя тяхното предложение на гласуване.
Моля, режим на гласуване. Гласуваме за това гласуването за искане на оставка да бъде тайно. Гласуваме за това гласуването за искане на оставка да се проведе тайно. Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Председателят гласува за явно, защото винаги съм бил за явно гласуване. Това е мой принцип в живота. Тайно - само нощем.
Гласували общо 217 народни представители. От тях 134 - за, 81 - против, 2 - въздържали се. (Господин Златаров се обади как гласува, защото няма карта)
С това се приема гласуването да се извърши тайно. Моля, комисията да се заеме с тайното гласуване...
От името на парламентарната група на СДС, заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги депутати! Не мога от името на парламентарната група да не обърна внимание на обстоятелството, че независимо от вялата защита вчера и пълното единодушие почти в подкрепата на правителството депутатите от трите парламентарни групи, които се канят да го подкрепят, пожелаха да гласуват тайно. За нас това е опит да се скрие всеки лично от вас в даването на своя вот или даването НЧ/ВР 313.1 на отрицателен вот по време на това гласуване. Вие се боите от този вот като хора! (Шум в залата и ръкопляскане от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Костов.
Господин Найденов, също като председател на парламентарна група, заповядайте!
КРАСИМИР НАЙДЕНОВ (НСД): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Нямахме намерение да вземаме думата по този въпрос, но в момента се чувстваме задължени да изкажем нашите мотиви за предложението, което направихме и което беше прието с мнозинство от парламента.
Първо, в ситуацията, в която са поставени голяма част от народните представители в своите парламентарни групи само тайното гласуване ще отрази адекватно истинските измерения на доверието, с което се ползва правителството.
Второ, резултатът от едно тайно гласуване ще илюстрира действителното отношение на парламентаристите и парламента като цяло към мотива, използван в направеното предложение за гласуване на вот на недоверие към правителството.
Трето, за нас принципите на либералната демокрация, към които мнозинството от парламентарната група Нов съюз за демокрация се придържа, стоят над моментните конюнктурни интереси на една или друга политическа сила или парламентарна група.
Четвърто, ние сме мотивирани да сложим началото на истински парламентаризъм, при който всички народни представители без изключение, в съответствие с чл.67, ал.2 действат въз основа на своята съвест и убеждение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскане от НСД и единични ръкопляскания от ПС на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Найденов.
Господин Маринов, заповядайте! Искам да ви помоля едновременно с това вашата парламентарна група да предложи... А, добре.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Тъй като госпожа Митева в момента отсъства предлагам на нейно място в комисията от нашата парламентарна група да участва господин Любомир Начев. 313.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, режим на гласуване! Парламентарната група на БСП предлага в комисията по гласуването на мястото на Мариела Митева да участва господин Любомир Начев.
Моля, режим на гласуване! Моля, гласувайте!
Гласували общо 209 народни представители. От тях 132 - за, 72 - против, 5 - въздържали се.
Предложението се приема.
Моля комисията да влезе в своите правомощия. Пожелавам ви приятно и ползотворно гласуване! (Звъни)
(18 ч. и 15 м.)
313.3
(След почивката)

18 ч. и 28 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля народните представители да заповядат в залата. Квесторите да обяснят, че няма да започне още гласуването. Там, на комисията, да обяснят. Моля, народните представители да заповядат в залата. (Звъни)
Продължаваме за кратко заседанието. За какво става дума?
Първо, пояснявам какво ще пише на бюлетините, тъй като нормално е ръководството да не беше готово за провеждане на тайно гласуване, тъй като ние не сме знаели, че ще се стигне до провеждане на тайно гласуване.
На едната бюлетина ще пише: "За недоверие на министърпредседателя Любен Беров". (Реплика от блока на БСП: "Синя бюлетина")
Не ми подсказвайте, обяснявам само първо какво ще пише.
На едната бюлетина ще пише: "За недоверие". На втората бюлетина ще пише: "Против недоверие на министър-председателя Любен Беров". Бюлетините са отпечатани, очевидно по бърз начин, едната - синя, другата - жълта. Не могат обаче да бъдат нито синя, нито жълта по ред причини, да не ги обяснявам подробно. Прозират в плика и също така навяват асоциации с познат партиен цвят. (Шум и реплики в залата)
В този смисъл бюлетините ще ги отпечатаме сега отново - бели и върху едната, повтарям, бяла бюлетина, ще пише: "За недоверие", а на другата бяла бюлетина ще пише "Против недоверие". Това е. (Звъни)
(Почивка)

18 ч. и 30 м.
314.1(След гласуването)

21 ч. и 03 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля, народните представители да заповядат, да седнат по местата си и моля представителят на комисията господин Любомир Начев да обяви резултата. (Шум и неразбираеми реплики в залата)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Имам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега, господин Димитров, според чл. 56, ал. 1 резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага. И като обявим резултата ще ви дам веднага думата по процедурен въпрос. (Шум и неразбираеми реплики в залата) Първо трябва да приключи гласуването.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Имам ли думата, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние сме в процес на гласуване, приключва гласуването и веднага ви давам думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Протокол ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Моля ви се! Заповядайте, господин Начев!
ДОКЛАДЧИК ЛЮБОМИР НАЧЕВ: Днес, 27 май 1993 г. се произведе тайно гласуване по искането за гласуване недоверие на министърпредседателя на Република България Любен Беров.
Комисия в състав: Христо Марков, Руслан Семерджиев, Любомир Начев, Кирил Желев, Ремзи Осман обявява следните резултати:
Общ брой на гласувалите народни представители 216.
Брой на бюлетините за недоверие на министър-председателя 76.
Брой на бюлетините против недоверие на министър-председателя 140.
Брой на празните пликове - няма.
Брой на пликовете с две или повече различни бюлетини - няма.
Въз основа на резултатите от произведеното тайно гласуване Народното събрание на основание чл. 89 от Конституцията на Република България и чл. 84 и 85 от Правилника за организацията и МС/ЙА 315.1дейността на Народното събрание
Р Е Ш И :

Отхвърля предложението за гласуване на недоверие на министър-председателят на Република България Любен Беров. (Ръкопляскания от блока на БСП, ДПС и НСД; викове "У, у, у!" и неразбираеми реплики от блока на СДС)
Следват подписите на членовете на комисията.
Дължа да уведомя, уважаемите народни представители, че членът на комисията господин Христо Марков е подписал протокола с особено мнение, което мотивира с това, че в началото на гласуването цветът на бюлетините е бил различен.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря и закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 21 ч. и 06 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Александър Йорданов)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Йордан Школагерски)
СЕКРЕТАРИ:
(Трифон митев)
(Илхан Мустафа)