Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Кадир Кадир
Секретари: Георги Петров и Христо Атанасов
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание на Тридесет и шестото Народно събрание. Както гласува Народното събрание, днес започва обсъждането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Как ще протече това обсъждане?
Ще приложим практиката, която вече има Тридесет и шестото Народно събрание, а именно най-напред ще изслушаме изложението на министър-председателя, след това доклад на министъра на финансите. След това ще чуем председателите на парламентарните комисии, като същевременно в тези комисии, в които има различия, и то съществени различия, ще се даде възможност и на малцинството в комисията, което има различие по бюджета, да изрази своето становище.
След това започват дебатите.
Миналата година обсъждането на бюджета за 1992 г. времето е било разпределено по следния начин между парламентарните групи: всяка парламентарна група е имала по един час - на двете големи парламентарни групи, и 20 минути на Движението за права и свободи. Според правилника времето се разпределя пропорционално на числеността на парламентарните групи и се предлага от Председателския съвет.
Председателският съвет заседава в съкратен състав днес, липсваха две от парламентарните групи. В този си състав той предлага следното разпределение на времето за обсъждането на СБ/КП 57/1. държавния бюджет: по един час и половина на БСП и на СДС и по 30 минути на парламентарните групи на Движението за права и свободи и Новия съюз за демокрация. 15 минути - за независимите депутати.
Моля министър-председателят на Република България да заповяда за своето изложение върху Закона за държавния бюджет за 1993 г.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Фискалната програма на правителството е изградена на основата на постигането на целите на стабилизацията и структурните реформи.
РЕПЛИКИ ОТ БСП: Телевизията предава ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: На телевизията е разпоредено да предава. Въпросът е, че ние работим по-бързо от възможностите на телевизията. Много бързо работи нашият парламент, техниката изостава.
Сега ще проверим дали е включена телевизията. Да, в ефир сме, телевизията работи. Продължаваме.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН БЕРОВ: Първостепенно значение има постигането на макроикономическо равновесие, ограничаване спада на производството, овладяване развитието на инфлационните процеси и поддържане на бюджетната стабилност при допустими за условията на страната суми на бюджетния дефицит.
Подкрепата от страна на парламента са основните параметри на проекта на държавния бюджет за 1993 г. и на фискалната политика като цяло би дала добра основа за продължаване диалога на правителството с международните финансови институции.
Съставянето на проекта на държавния бюджет за 1993 г. се осъществяваше в условията на съществуващата неблагоприятна икономическа конюнктура в страната. 1992 г. бе отбелязана като трета последователна година на спада на икономическата активност и на производството. Утежняващи фактори бяха забавянето на структурната реформа и политическата криза в края на годината.
Към съществуващите вече неблагоприятни външни условия бяха прибавени чувствителни загуби на нашата страна от развитието на кризата в бивша Югославия. Изграждането на проекта 57/2. на държавен бюджет за 1993 г. е извършено на основата на огромна по обем аналитична работа. Независимо от вероятностния характер на оценките за основните макроикономически променливи в условията на продължаваща стопанска криза е постигната максимално възможната тяхна надеждност. В бюджетния модел са отчетени рисковете от възможния по-широк диапазон на допусканията за макроикономическата перспектива на страната. Предвидени са съответни бюджетни гаранции, които да покрият условността и несигурността, свързани с преговорите по разсрочването и уреждането на външния дълг.
Възможностите за увеличаване на паричните ресурси в бюджета за настоящата година ще бъдат ограничени, от една страна, от продължаващия спад на производството, а от друга - поради оставането в действие на старата неефективна данъчна система. Правителството е предложило на Народното събрание ново данъчно законодателство, което както от юридическа, така и от професионална и организационна гледна точка е максимално съобразено с изискванията на пазарното стопанство. Независимо от факта, че фискалният ефект ще се прояви през следващите бюджетни периоди, 1993 г. ще бъде решаваща за данъчната реформа. Тя може обаче да бъде подкопана, ако продължи натискът на заинтересовани страни срещу основното съдържание на законопроекта за данъчната администрация при неговото приемане тук, в парламента.
Бих искал да ви запозная, макар и съвсем накратко, и със силната зависимост на нашите намерения от тежкото финансово бреме, оставено ни в наследство от предишното правителство, в смисъл на отложени бюджетни разходи. Дължа да отбележа следните изкуствено отложени плащания от 1992 г., които трябва да бъдат реализирани от новия бюджет. 1 млрд. 165 млн. лв. непокрита загуба на БДЖ за 1992 г., плюс 2 млрд. 286 млн. лв. непокрита загуба на Националната електрическа компания, топлофикационните централи и въгледобивните предприятия за миналата година, без чието покриване те не могат да изплатят своите задължения и не могат да посрещат редовно своите текущи разходи. Освен това още 120 млн. лв. неизплатени заплати и допълнителни неизбежни разходи на ликвидираната през миналата година Дирекция за борба срещу градушките. Освен това 420 млн. лв. неизплатени своевременно договорени с Лондонския клуб лихви по външния дълг 57/3. на страната. 2 млрд. 847 млн. лв. неизплатени лихви по заеми на бюджета от БНБ. И накрая, 1 млрд. 462 млн. лв. на фонда "Компенсация на репресираните".
Общата сума на така оставеното ни наследство възлиза на 8 млрд. и 300 млн. лв., които в така представения ви бюджет трябва да бъдат поети от увеличаването на дефицита. 57/4.
Във връзка с наследствеността, бих добавил и сумата от 3 милиарда 869 милиона лева, предвидена за изплащането на лихви към нашите кредитори към Лондонския клуб. Обвиненията, че правителството превишава своите правомощия в този пункт са неоснователни, защото предвидената сума е логично продължение от решението на предишния кабинет да започне изплащанията по лихви на дълга.
От друга страна, искам да подчертая, че бламирането на посочената сума е демонстрация на нашето желание и готовност да постигнем през тази година споразумение с Международния валутен фонд по уреждане на нашия външен вълг. Засега не обвързвам преговорите по уреждане на нашия външен дълг с нарасналите щети от нерешаването на кризата в бивша Югославия.
От предоставения проект на бюджета за 1993 г. нашите намерения за ускоряване връщането на земята са подкрепени чрез разходи по Закона за финансовото осигуряване на земеделието. Те възлизат на 1 милиард лева, както и разходите за финансиране на поземлената реформа в размер на 964 милиона лева. Разходи за преоформяне като държавен дълг, задължения на банките, задължения на ликвидационните съвети към банките 2 милиарда лева, както и разходи за изграждане и реконструкция на хидромелиоративния фонд в размер на 750 милиона лева. Или общо 4 милиарда и половина.
Приватизационният процес ще се подпомага главно чрез поетите гаранции по банковите кредити, ползувани до края на 1990 г. за предприятията, които ще бъдат приватизирани.
Процедурите по приватизацията ще се улеснят, като се освободят предприятията от т.нар. лоши кредити. Понятно е, че влиянието на тези 15 милиарда лева върху разходите на бюджета за тази година е само до размера на лихвите, които държавният бюджет поема по облигационните заеми, с които се покриват тези дългове към банките. Трябва да напомня, че чрез тази операция се изчистват портфейлите на търговските банки, което е едно от условията на реформа в банковия сектор, изисквано винаги от световните финансови институции. СМ/МД 58.1
Също така бюджетна подкрепа е и отпускането на безлихвен кредит от 400 милиона лева за нуждите на приватизацията плюс още 271 милиона лева за допълнително финансиране на актуализираната програма по приватизацията през настоящата година.
Законен ли е въпросът какво се предвижда в бюджета, за да се активизира частното предприемачество в производствения сектор и в земеделието?
В общата бюджетна програма, включваща не само разглеждания сега закон, но и данъчната политика, се предвижда следното.
Бюджетът ще поеме разликата между основния и намаления лихвен процент при кредитиране на частните земеделски стопани. Този нов социален слой, който ние сега създаваме.
Освен това, освобождават се от данък върху общия доход и печалбата частните земеделски производители за първите 5 години от влизането в сила на Закона за земята.
Освен това трябва да се отбележи, че в ход е усъвършенствуване организацията на държавния фонд за реконструкция и развитие, с оглед разширяване участието на проекти от дългосрочни частни инвеститори.
Въпреки ограничените възможности за нарастване на приходите по бюджета, налице е увеличен натиск за допълнителни бюджетни ресурси, за инвестиции и кредити, за осъществяване на структурната реформа, както и за финансиране на социалните разходи, отбраната и поддържането на вътрешния ред.
Правителството си дава сметка, че представеният бюджет в частта за разходи за наука, образование, култура и здравеопазване не отговаря напълно на съвременните изисквания и на нуждите на обществото от такива дейности. По-пълното удовлетворяване на нуждите от средства в тази насока би означавало да се надхвърли почти двойно дефицита, който е предложен, нещо, което ние не може да си позволим по известни на всички вас причини.
Същото може да се каже и за сферата на отбраната и сигурността.
При съставянето на държавния бюджет за настоящата година основен и последователно спазван принцип бе оптималното разпределение на ограничените бюджетни средства за осигуряване на 58.2 основните социални приоритети и структуро определящите държавни функции и ограничаването също на бюджетния дефицит в размер, който да не предизвиква неоправдано инфлационно напрежение.
В процеса на проектирането на бюджета се разработи програма от мерки за увеличаване на приходите при съществуващата данъчна система и намаляване на разходите по бюджета за 1993 г. Потърсени бяха и оптимални съотношения между данъчните и неданъчни приходи, както и съотношения в структурата на разходите.
При тези условия при съставянето на държавния бюджет за 1993 г. правителството насочи своите усилия към постепенно създаване на необходимите предпоставки за съживяване на производството, но при приемлива социална цена.
С проекта на Закон за държавния бюджет през тази година правителството се стреми и към създаване на необходимите условия за увеличаване на инвестиционната активност като крупни обекти, финансирани от бюджета, като например столичното метро. За тях се предоставят средства на принципа на соловенциите. Предложеният бюджет създава необходимата финансова рамка и ще съдействува за реализирането на основните направления на структурната политика. А именно:
- реформа на собствеността с приоритет върху реституцията на земята и приватизацията;
- преструктуриране на държавните предприятия чрез завършване на процеса на демонополизация и трансформиране на големите конгломерати в търговски акционери с ограничена отговорност дружества и решаване на проблемите за взаимната задлъжнялост между предприятията;
- развитие на частния сектор чрез точно възстановяване и предприемане на мерки за отстраняване на бариерите пред неговата дейност;
- адекватни ценови решения в енергийната политика;
- реформа на финансовия сектор, включваща усъвършенствуване на мерките за увеличаване времето на несъбираемите заеми в банковите портфейли;
- ускоряване изпълнението на програмата за консолидиране на търговските банки и тяхната постепенна приватизация. 58.3
Ускоряването на процеса на завършване на законодателната основа на икономическата реформа и реалните действия за структурни промени ще осигурят на страната подкрепата на международните финансови институции, вкл. и реален напредък в преговорите по уреждане на проблемите, свързани с външния дълг.
Линията на укрепване на държавния бюджет и превръщането му в стабилизиращ фактор не само в макроикономическия аспект, но и за осъществяване на държавното управление е основен елемент на политиката за осъществяване на тези цели на правителството. 58.4 Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният проект на Закона за държавния бюджет за 1993 г. определя основните насоки, съотношения и зависимости на фискалната политика на правителството през 1993 г. в контекста на средносрочните финансови цели в икономическата сфера.
Най-важните параметри на предложения проект за държавен бюджет за 1993 г. се посреща с разбиране от международните ни партньори и представляват добра основа за тяхната подкрепа, за усилията на страната в трудния преход към пазарна икономика.
Република България тръгна вече по пътя на икономическите промени. Този път няма алтернатива. За съживяването на икономиката важен финансов инструмент ще бъде и държавният бюджет. Предложеният на вашето внимание Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. дава възможност да направим нова, решителна крачка в тази посока.
Моля, уважаеми дами и господа народни представители, да обсъдите и приемете предложения от правителството проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министърпредседателя господин Любен Беров.
Има думата за доклад министърът на финансите г-н Стоян Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие имате на разположение обстоен доклад във връзка с проектобюджета за 1993 г., поради което ми позволете накратко да акцентирам вашето внимание само върху някои аспекти от този проектобюджет.
Аз искам предварително да изкажа благодарност от мое име и от името на правителството на всички депутати, които взеха активно участие в комисиите при обсъждането на проектобюджета за 1993 г.
Никой от нас не храни предварителни илюзии, че вариантът, който сме предложили, е най-добрият може би. С благодарност ние ще приемем всички предложения за усъвършенстване на бюджета, а по частта за приходите, така и в частта за разпределението на оскъдните средства, които имаме, при спазване, разбира се, РД/ВЙ 59.1 на основните цели и задачи, които са заложени при разработването на бюджета, а именно да се подпомогне структурната реформа, да не се излиза извън рамките на на един предварително фиксиран дефицит, който за съжаление не е малък - 8 на сто. Но нашата преценка беше, че за да можем да решим някои неотложни социални задачи, да форсираме структурната политика плюс евентуално да имаме възможност да финансираме или да реализираме сключването на спогодби за управление на външния дълг, доведоха до едни такива предварителни параметри на бюджета.
Обликът на икономическата конюнктура в Република България през последните две години се промени чувствително. Бяха направени решителни стъпки за прехода към пазарна икономика. Процесите обаче през този период на реформа показаха, че цялостното преструктуриране на икономиката на страната и изграждането на основите на пазарната икономика е един процес бавен, труден, който изисква определени усилия, време и, най-важното е, толерантност, разбиране и желание за такъв преход.
От особено важно значение е стартирането на приватизацията, съчетаването на приватизацията и реституцията, а също така и полагането на усилия за привличането на външни инвеститори, както за приватизационния процес, така и в процеса на насърчаването на структурната реформа и на стимулирането на икономиката.
От съществено значение и съществено място има извършването на радикални промени в земеделието, възстановяването на поземлената собственост и създаването на реален пазар на земята. Независимо, че тези процеси ще протичат с неизбежните трудности в бъдеще, единствено те биха довели до съживяване на експортните възможности на аграрния сектор, за създаване на необходимите предпоставки за разбиване на монопола на изкупвателните структури и преработващи предприятия, така и за увеличаване на инвестициите в селскостопанското производство и преработващата промишленост.
Наред със земеделието, ще се полагат усилия за приоритетно развитие и на други отрасли, като туризъм, лека промишленост и някои клонове на машиностроителната и икономическата промишленост.
59.2
Аз тук обаче искам да споделя съвсем откровено, че възможностите на правителството да провежда някаква приоритетна структурна политика бяха крайно ограничени, тъй като с ресурсите, с които ние разполагахме, едвам успяваме да задоволим крайно належащите, неотложни потребности в различните сфери на стопанския и духовен живот и по същество много малко ресурси остават, за да се провежда приоритетна политика. Въпреки трудностите, разбира се, ние ще отдаваме съществено значение и ще полагаме усилия за разрешаването на проблема за уреждане на външния ни дълг. Намаляването на дълга и неговото обслужване при благоприятни за нашата страна условия е наложително за нормализиране на взаимоотношенията ни с международната финансова общност.
Тук обаче искам изрично да подчертая, че ние се стремим към сключването на такива споразумения, които са съобразени с реалните финансови възможности на страната. Далеч сме от мисълта да сключваме споразумения, които още след някоя и друга година ще бъдат неизпълними и България ще трябва да изпадне отново в много деликатно състояние.
Реализирането на процесите във финансовата област се обуславяше от стопанската нестабилност на страната и лошата икономическа конюнктура. Достигането на набелязаните фискални цели се осъществяваше в условията на много силно напрежение на финансовите баланси. За съжаление, независимо от големите успехи в монетарната реформа, финансовите баланси все повече се развръзваха. Аз и друг път съм заявявал, че от гледна точка на финансовите баланси 1993 г. е по-лоша дори от 1990 и 1991 г.
Това налага при осъществяване на икономическата политика да продължи рестрективната бюджетна политика, а независимо от факта, че една по-силна рестрективна бюджетна политика поражда определени нови проблеми, а именно забавяне на оживлението в реалната икономика, изостряне на социалното напрежение и т.н. Ние се опитахме малко да смекчим тази рестрективна политика, но за съжаление ограниченията са толкова големи, че не можахме да заложим по-съществено заделяне на разходи в областта на социалната и духовна сфера.
Основните параметри, залегнали в макроикономическата рамка и разработения на нейна база проект на държавния бюджет 59.3 за 1993 г. в контекста на средносрочните финансови цели могат да получат подкрепата от международните финансови институции и да се реализират на практика само при условията на реален напредък в структурната реформа и форсиране законодателната дейност на парламента. Тя е в основата на осъществяването на програмата за дейността на правителството през 1993 г. 59.4
Аз тука бих, така в дух на малко отклонение, посочил, че от срещите ми, които имам с международните финансови институции, навсякъде вече се формира едно становище, че от близо една година реформите в България са замразени.
Трудно бих могъл да опровергая тези техни констатации, защото за тях основният критерий за това доколко се осъществяват реформите в България е процесът на приватизация и на осъществяване на поземлената реформа. Всичко друго за тях са по-скоро козметични мерки, отколкото реални действия.
И именно от тази гледна точка би трябвало, с този бюджет, ние да се опитаме да стимулираме този процес на структурни промени, процес на приватизация и на осъществяване на поземлената реформа.
Действията в сферата на икономиката през 1993 г. следва да се разглеждат като стъпка в посока към една цел - а именно, създаването на една отворена пазарна икономика на базата на частната собственост към постепенно създаване на един устойчив неинфлационен растеж.
В контекста на тази дългосрочна перспектива усилията през 1993 г. ще бъдат насочени основно към:
- ограничаване спада на производството;
- овладяване нарастването на инфлацията;
- създаването на необходимите условия за постепенно оживяване на икономиката.
Реализирането на тези цели трябва да се осъществява при общо неблагоприятни условия, сериозни външни ограничения и политическа стопанска нестабилност вътре в страната.
Важната роля на търговията и капиталовите потоци за българската икономика предполага провеждането на политика, ориентирана към външния свят. И затова отново казваме, че решаващо значение ще имат два въпроса - външните пазари и външният дълг.
По отношение на първия въпрос, съществува остра необходимост от разширяване на нашите позиции на Западните пазари, което да смекчи силната независимост от сделките със страните от бившия Съветски съюз, както като пазар за износа, така и като източник на доставка на ключови вносни суровини, особено суров нефт. МС/ЗТ 60.1
Интегрирането и подписването на договорености в рамките на съответните европейски структури съдействува именно в тази посока.
Външният дълг е втория решаващ фактор, който продължава да оказва отрицателно влияние върху икономиката и ограничава притока на чуждестранни инвестиции. Решаването на този проблем е приоритетна задача на правителството.
Извършените частични плащания на лихви към търговските банки от Лондонския клуб в края на 1992 г. и началото на 1993 г. са жест на добра воля на нашата страна за постигане на реален напредък в преговорите за редукция и обслужване на дълга.
След проведената среща банките-кредитори оцениха необходимостта от подготовка на ново предложение за преструктуриране на външния дълг, който по-пълно да съответства на платежните възможности на страната в средносрочна перспектива.
Приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. ще създаде необходимите условия за уточняване на параметрите, на съдействието, което страната може да получи от международните финансови институции, а на тази основа и предпоставките за подготовка на реалистично и устойчиво предложение за уреждане на въпроса с дълга.
Аз тук искам пак да посоча, че при последните преговори с Международния валутен фонд бяха предявени няколко основни изисквания, за да се сключи споразумение, с което да се осигури и финансирането на обслужването на външния дълг. Това бяха:
- приемането на бюджета за 1993 г.;
- приемането на Закона за данъка върху добавената стойност;
- приемането Закона за фалитите;
- разработването на технология за решаване на проблема с лошите кредити;
- приемането на наредбите за банковия надзор.
Вие виждате, уважаеми господа депутати, че голяма част от тези условия са свързани с работата на парламента, а не с работата на правителството. Така че дали ще имаме ново споразумение, или не, и кога ще го имаме в една значителна степен, решаването на този въпрос зависи от бъдещата работа на парламента. 60.2
Във вътрешен план финансовата програма се изгражда на основата на достигането на целите за стабилизация и структурни реформи. Досегашният опит потвърди, че е невъзможна трайна стабилизация без напредък в осъществяването на структурните реформи.
В същото време е налице и една обратна зависимост успехът на структурните реформи е невъзможен без наличието на една стабилна икономическа среда.
Затова основните акценти в структурната политика са:
- реформата на собствеността с приоритет върху реституцията на земята и приватизацията;
- преструктурирането на държавните предприятия чрез завършване процеса на демонополизация и трансформиране на големите конгломерати в търговски акционерни и дружества с ограничена отговорност и решаване на проблемите с взаимната задлъжнялост между предприятията;
- законодателно уреждане процедурите за ликвидация;
- развитие на частния сектор чрез точно възстановяване и предприемане на мерки за установяване на бариерите пред неговата дейност;
- адекватни ценови решения в енергийната политика;
- реформа на финансовия сектор, включващи и основаващи се на нови разпоредби за банковия надзор;
- усъвършенстване на мерките за облекчаване бремето на несъбираемите заеми в банковите портфейли;
- ускоряване изпълнението на програмата за преструктуриране на банковата система.
Въз основа на реализацията на тези цели, през 1993 г. и в средносрочен план е изградена и макроикономическата рамка на бюджета. Конкретните й параметри се основават на умерени и сравнително предпазливи оптимистични очаквания за развитие на стопанската конюнктура през 1993 и до 1995 г.
Правителството ще насочи усилията си към намаляване интензивността на спада на реалния брутен вътрешен продукт. Предвиждат се мерки за овладяване и управление на инфлационните процеси чрез последователно осъществяване на стабилизационните цели, чийто важен компонент е политиката на доходите, както и намеренията в областта на цените. 60.3
Оживяването на икономиката ще бъде бавен и сложен процес, който ще иска значителни инвестиции в средносрочен план.
След значително спадане на инвестиционните разходи през 1991 г., когато те достигнаха 15 на сто от брутния вътрешен продукт, се предвижда в средносрочен аспект те да нараснат постепенно до 1995 г., когато ще достигнат около 20 на сто от брутния вътрешен продукт като ръстът ще бъде насочен главно към промишления сектор и селското стопанство.
Инвестициите в непроизводствената сфера ще се насочат към завишаване завършване на обектите в областта на здравеопазването, образованието, инфраструктурата и благоустройствено населените места.
Разработена е инвестиционна програма за периода 19931995 г. Нейните основни цели са създаването на условия за привличане на чуждестранни инвестиции, реорганизиране на собствеността, смекчаване на социалните проблеми. Главният принцип е, държавата чрез финансовото си участие да привлече на реципрочна основа вътрешни извънбюджетни средства и външни инвестиции.
На вас ви е известно, че на 12-13 май в Брюксел от ръководството на Световната банка и Европейската общност ще се проведе поредната среща на Консултативния комитет за България, на който ще бъде обсъдена тази инвестиционна програма и ние ще разчитаме на едно разбиране от донорите, които да подпомогнат осъщесвяването на някои от тези инвестиционни проекти.
Заетостта в държавния сектор ще продължи да намалява като средногодишно за 1993 г. се предвижда броят на безработните да достигне 15,8 на сто спрямо икономически активното население. Очаква се увеличаване на работните места в частния сектор.
В съответствие с очакванията на основните макроикономически показатели са изградени и бюджетните параметри за 1993 г. Практиката показва, че отклонение в рамките на 15-20 на сто от очакванията не налагат промени в бюджетните цели. Независимо от това, правителството ще наблюдава отблизо развитието на посочените показатели и ще има готовност, когато е необходимо да внася изменения в комплекса от мерки на макроикономическата си политика. 60.4
Поради неприемането на новите данъчни закони и през 1993 г. ще остане да действа старата неефективна данъчна система. Това ограничава възможността за увеличаване на паричните ресурси в бюджета и подлага на съмнение реализирането на програмата в областта на разходите.
Въпреки ограничените възможности за нарастване на приходите по бюджета е налице увеличен натиск за допълнителни бюджетни ресурси, свързани с инвестиции и кредити за осъществяване структурните реформи, както за финансиране на социалните разходи, отбраната и вътрешния ред.
Посочихме, че значително време за бюджета евентуално ще бъдат и разходите по обслужване на вътрешния държавен дълг и външния дълг.
Не трябва да се изключват рисковете от възможния поширок диапазон на допусканията за макроикономическата перспектива.
Допълнителна сфера на несигурност са предположенията, свързани с уреждането на външния ни дълг, както и с фискалните разходи за осъществяване на реформата на финансовия сектор.
При съставянето на държавния бюджет за 1993 г. главен и последователно спазван принцип бе оптималното разпределение на ограничените бюджетни средства за осигуряване на основните социални приоритети и структуроопределящи държавни функции и ограничаване на бюджетния дефицит до размер, който да не предизвика неоправдано инфлационно напрежение.
При формулирането на изходната позиция по отношение на бюджета за 1993 г., не могат да не се имат предвид изискванията на Международния валутен фонд и другите международни финансови институции, както и допустимите граници на отклонения от тях. Прехвърлянето на тези граници крие сериозни рискове за успешното осъществяване на целите на икономическото ни развитие.
При отчитане на изложените по-общи обстоятелства, основният интегриращ показател - касовият бюджетен дефицит за 1993 г. се предвижда да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Като се има предвид, че в този дефицит са отразени повисоките еднократни разходи, свързани с осъществяването на структурните реформи, може да се приеме, че неговият размер 60.5 е съвместим с постигането на нашите макроикономически цели.
Необходимо е да се подчертае обаче, че бюджетният баланс е на критичната граница, след която номиналното увеличение на разходите на практика ще води до тяхното реално намаление поради инфлацията, която ще е резултат на по-големия бюджетен дефицит.
Очаква се ефектът на бюджета върху вътрешното търсене да бъде по-малък, при което първоначалното салдо в процент към брутния вътрешен продукт ще бъде дори с по-голямо превишение, околкото през 1992 г.
Предвижда се приходите в консолидираната фискална програма да достигнат 39,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
Увеличението на относителния им дял се дължи на включването в програмата на участвалите приходи по извънбюджетните фондове, управлявани от правителството.
Очаква се в основните извънбюджетни фондове да постъпят около 7,9 милиарда лева. С тях ще се решават специфични въпроси на социалната и структурната политика.
Приходите от данък върху оборота и акцизите, ще се повлияят от изменението на индекса на горивата, на тютюневите изделия и на някои спиртни напитки.
За правилното отчитане на оборотите от продажбата на стоки и услуги, както и за контрол на дължимите данък върху оборот и акциз се предвижда въвеждането на задължително ползване на касови апарати в заведенията за обществено хранене, търговските обекти, хотелите и пр.
Предвижда се облагането и събирането на данък върху оборота и акцизите на внесените стоки, както и на митните сборове да се извършва на границата от митническите органи.
Предстои приемането на Наредба за ползването на бандеролната система, чрез което да се установи пълен контрол върху производството и търговията с тютюневи изделия и спиртни напитки и да се сложи край на тази контрабандна и спекулативна производство и търговия в нашата страна.
В проектоотчета на възможността за въвеждането през второто полугодие и по-точно след септември месец, на данък върху добавената стойност и хармонизираните с него акцизи. 60.6
Това няма да даде съществено отражение върху размера на постъпленията, които се предвиждат за данък върху оборота да бъдат в размер на 3,6 на сто, а за акцизите - 3,3 на сто от брутния вътрешен продукт, при положение, разбира се, че парламентът приеме незабавно предложените от правителството изменения и допълнения в Закона за данък върху оборота и акцизите, тъй като увеличаването на данъчната база ще бъде неутрализирано от по-ниската ефективност на събиране на данъка върху добавената стойност в началния период. Неговото въвеждане обаче има решаващо значение за цялостната фискална стратегия в бъдеще.
Оценката за постъпленията от мита е подготвена на основата на прогнозата за вноса и валутния курс при средна митническа ставка от 10 на сто и при условия на максимално ограничени митнически преференции, усъвършенствуване на митническата администрация и целогодишен ефект от приемането на новата митническа тарифа през 1992 г.
В резултат на това се предвиждат приходите от мита и митни сборове да нарастнат като относителният дял от брутния вътрешен продукт се увеличава от 1,8 през 1992 г. на 3,6 през 1993 г.
Поради неблагоприятната икономическа конюнктура е заложена тенденцията за по-нататъшно намаляване на постъпленията от данъка върху печалбата и вноските от печалбата на нефинансовите предприятия. Очаква се през 1993 г. те да достигнат най-ниското си равнище за последните години - от 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Тази неблагопритна тенденция не може да бъде компенсирана от запазването и през 1993 г. на вноските от печалбата в размер на 10 на сто за общините и на 2 на сто за фонд "Земеустрояване и мелиорации", както и от решенията във връзка с разходите за амортизация и размера на лихвите по кредитите при определянето на облагаемата печалба.
За ваша информация, уважаеми депутати, бих ни посочил, че повече от 50 на сто от предприятията в България приключват 1992 г. със загуба, което означава, че дори да има определено оживление през 1993 г., част от ефекта от това оживление ще отива за покриване на загубите от 1992 г. Така че не може да се разчита на постъпления от бюджета от данък върху печалбата. ВТ/МД 61.1 Това един анахронизъм, в сравнение с една нормална икономика, но това е действителността.
Предвижда се през 1993 г. лихвените плащания на дружествата с държавно или общинско участие да се признават преди облагането на печалбата с данък в размер на 75 на сто. Това е един преход към пълно признаване 100 на 100 на лихвените плащания преди облагане на печалбата. Досега пропорцията беше 50 на 50.
За ново придобите дълготрайни активи годишният размер на разходите за амортизация се определя по линейния метод и амортизационните норми. Заедно с това се предвижда за преоценените дълготрайни материални и нематериални активи за периода 19931994 г. определянето на амортизацията да продължи да се извършва на база на амортизационни квоти и коефициент за установяване на размера на разходите за амортизация преди облагането на печалбата с данък.
Проектните постъпления от превишението на приходите и на разходите на Българската народна банка и от данъка върху печалбата на финансовите институти са леко завишени спрямо фактическите приходи за 1992 г. и достигат 4,1 на сто от брутния вътрешен продукт.
Увеличението се основава на очакванията за по-голям обем на ресурсите, на кредитните ресурси и по-високо равнище на основния лихвен процент.
Предвижда се запазване на процента на данъчното облагане на търговските банки от 50 на сто и 10 на сто вноски за общините, а също така на режима на авансови вноски от страна на централната банка.
Относителният дял на приходите от данъка върху общия доход спрямо брутния вътрешен продукт се намалява от 4,9 на сто през 1992 г. на 4,4 на сто през 1993 г. Съществено влияние за това оказва изменението в таблицата за облагане на доходите на физическите лица, с което ще се увеличи необлагаемият минимум от 750 на 1250 лв. Намалението на приходите от данъка върху общия доход е резултат и от множеството преференции, заложени в Закона за данък върху общия доход и другите нормативни актове. 61.2 Тук също ще ви дам една печална картина от предварителните резултати за декларирането на доходите за 1992 г.
Близо 80 на сто от дохода, който регистрират едноличните търговци, е ползуван като преференция и не е внесен в бюджета. Това говори за качеството на нашите данъчни закони. Тоест, в отделни общини вноските от данък върху общия доход от гражданите от свободна професия са повече, отколкото са от фирмите на гражданите. Нещо, което е абсурд. Така че, аз моля още веднъж да направим ревизия на нашата нормативна уредба в тази област.
Аз бих приветствувал, ако вие подкрепите, преференциите да се отнасят само за тези лица, които осъществяват производствена дейност и придобитите от тях дълготрайни активи са свързани с извършването на тази дейност. Крайно време е да спрем да насърчаваме за сметка на бюджета паразитното потребление, излишния лукс и т.н. (Ръкопляскания и реплика: "Правилно!" от блока на БСП)
Приходите на общественото осигуряване заемат много висок относителен дял в консолидираната програма, като се предвиждат да се увеличат от 10,2 на сто през 1992 г. на 10,9 на сто през 1993 г. в брутния вътрешен продукт. На тази основа се създават материалните предпоставки за ускоряване на работата по законодателното обособяване на социално осигурителния фонд отделно от държавния бюджет. По този начин ще се премине и към реално осигуряване на едноличните търговци, физическите лица, арендатори, свободни професии, които сега в повечето случаи се осигуряват в минимални размери.
Аз и друг път съм поставял въпроса: не може един търговец, който реализира със стотици хиляди лева личен доход, да се осигурява на база на 4 минимални заплати, а да ползува при необходимост пълно социално осигуряване - той и неговото семейство. Това е също един абсурд. (Реплика на Никола Койчев от място, която не се разбира)
Останалите данъчни приходи имат незначителен относителен дял, който се предвижда да се запази в реално изражение на равнището на 1992 г. В неданъчните приходи е отразено влиянието от повишаването на таксите, както от включването в бюджета на сред61.3 ства, постъпващи досега в някои извънбюджетни сметки.
Проектирано е разходите по консолидираната фискална програма да достигнат 47,4 на сто от брутния вътрешен продукт, включително и разходите по правителствените извънбюджетни фондове. В съответствие с политиката на доходите се предвижда фондът на работната заплата в бюджетните учреждения да се запази като относителен дял в брутния вътрешен продукт на 5,3 на сто, което е малко повече от фактическото равнище на 1992 г.
Разходите за социално осигуряване и грижи, пенсии, помощи от фонд "Социално осигураване" и разходите за социално подпомагане на общините, както и помощите за безработни от фонд "ТКП", се предвиждат да се увеличат общо с 18,9 млрд. и да достигнат 13,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Това дава възможност да се реализира ключовият аспект за социалната програма на правителството. Разходите за издръжка се запазват в рамките на 7,2 на сто от брутния вътрешен продукт от позициите на общото разбиране за границите за регулиране на държавното потребление.
Разходите за отбрана и сигурност се предвиждат в размер на 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Нетните трансфери за общините за 1993 г. възлизат на 16 милиарда 684 милиона лева, или с 80,9 на сто повече от техния размер през 1992 г. Те са определени по качествено нов механизъм, който ни приобщава към принципите на финансовите взаимоотношения между централната и местните власти, включени в Европейската харта за местното самоуправление. В основата на механизма е заложено обективизирането на този процес при отчитане на реалните възможности на нашата страна, което е важна стъпка към утвърждаването на местната автономия.
Разбира се, прилагането на този обективен критерий доведе дотам, че общини, които до миналата година са били толерирани, сега изведнъж получават по-малко и реакцията е основателна, но ние трябва да вървим към обективизиране на този процес. 61.4
Средствата за придобиване на дълготрайни активи са разчетени в рамките на 1,9 на сто от брутния вътрешен продукт, което е с 0,3 на сто повече от планираното равнище за 1992 г. Фактическите разходи обаче за миналата година са значително по-високи в резултат на инвестиционната активност на общинските съвети. Една част от тях приеха амбициозни инвестиционни програми, несъобразени с реалните им финансови възможности, което затрудни финансирането на неотложни приоритетни разходи и послужи като основание за натиск върху правителството.
За преодоляване на този проблем е предвидено Министерството на финансите, по предложение на общините, да утвърждава поименни списъци на обектите, финансирани с целеви субсидии, а за крупни обекти, какъвто например е столичното метро, финансирането да става на принципа на субвенцията.
През 1993 г. лихвите по вътрешните държавни заеми се увеличават с около три пъти в номинаално изражение и достигат 28,1 млрд. лева, или 8,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Увеличението се формира под влиянието на два основни фактора: по-високото ниво на основния лихвен процент и големият ръст на бюджетния дефицит през 1993 г., чието попълване изисква ползването на повече кредити от БНБ и издаването на по-голям обем държавни ценни книжа.
Политиката на финансиране на бюджетния дефицит ще се ръководи от няколко основни изисквания.
Преди всичко и през 1993 г. бюджетът няма да разчита на външно финансиране на касовия дефицит. Както и през 1992 г. нетният касов резултат от изменението на задлъжнялостта на бюджета и неговите парични ресурси във връзка ас операции с чужбина, ще бъде отрицателен. Този нетен резултат се оценява ана около 1,2 на сто от брутния вътрешен продукт и трябва да бъде компенсиран с увеличено вътрешно финансиране.
Вътрешно финансиране ще се осъществява за сметка на емисии на държавани ценни книжа и преки кредити от БНБ в съотношение едно към едно. Това съотношение е съобразено с възможностите на вътрешния кредитен пазар и с необходимостта от отслабване на прекия инфлационен натиск на бюджетния дефицит.
Прознозира се през 1993 г. първичното салдо на бюджета НЧ/НП 62.1 да е положително - в размер на 1,6 на сто от брутния вътрешен продукт, а вътрешният дефицит да достигне 6,6 на сто. Очакванията са за снижение на общия дефицит, без да има възможност да бъде точно оценен, тъй като зависи от договореностите по уреждането на проблемите по редуцирането и обслужването на външния дълг.
Уважаеми дами и господа народни представители! По силата на действащото законодателство парламентът трябва да приеме заедно с държавния бюджет за 1993 г. и отчета за изпълнението му за 1991 г.
Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 1991 година консолидира приходите и разходите на Републиканския бюджет, на абюджетите на общините и областите и на бюджета на държавното обществено осигуряване и дава възможност за пълна хараактеристика на тяхната структура и тенденции за изменение.
През 1991 г. имаше значителен спад на произодството, дължащ се главно на намалената активност на държавните кооперативви предприятия и непълното натоварване на мощностите им. Голяма часат от тях бяха неплатежоспособни и не можаха да се издължат към доставчиците, банките, бюджета и собствения си персонал. Бавните темпове на тяхното преструктуриране и преобларазуване и задържането на процеса на априватизация допринесоха за задълбочаване на икономическата криза в страната. Общият спад на промишлената продукция достигна 27,8 на сто, като в някои основни подотрасли на промишлеността беше и по-високо. Ниска беше и инвестиционната активност, което се предопределяше главно от ограничената покупателна способност, загубата на пазари и високите лихвени проценти за ползването на кредити и кредитните тавани.
Основният лихвен процент беше повишен с оглед балансирането на търсенето и предлагането на кредитни ресурси и поради засилването на инфлацията. Инфлационният процент към края на 1991 г. достигна 338,9 на сто спрямо предходната година, при средногодишно ниво 333,6 на сто.
Негативно се отрази на страната ни близкоизточната криза, като недостигът на горива и петролни продукти достигна критичен предел. Прекратено бе действието на търговските спогодби със страните от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, което доведе до липсата на пазари и реализация. Намалиха се значително възможностите за износ, за внос на суровини и материали от ОНД 62.2 и останалите източноевропейски държави. Големият риск и при производството, бавната възвръщаемост на капиталите и инфлационните процеси доведоха до ограничаване на инвестициите главно в сферата на търговията и услугите.
Нерешените проблеми с преструктурирането на икономиката и с външния дълг на страната се отразиха неблагоприятно в изпълнението на държавания бюджет. Бюджетната политика се проявяваше главно като реструктивна, тясно свързана ас паричната политика и политиката по отношение на доходите.
В приходната част на държавния бюджет п рез 1991 г. се запази тенденцията за намаляване на участието на бюджета в преразпределителните процеси, посредством централизиране на парични средства, като се намали данъчната тежест. В потвърждение на този факт е сериозното намаление на относителния дял на нетните бюджетни приходи към брутния вътрешен продукт: от 54 на сто през 1990 г. на 43,5 на сто през 1991 г. Приходите по държавния бюджет, утвърдени от Народното събрание, бяха в размер на 61 млрд. и 800 млн. лева, а постъпиха 57 млрд.лева, или 92,3 на сто спрямо утвърдените със Закона за бюджета за 1991 г.
През 1991 г. се извършиха значителни размествания в структурата на бюджетните разходи. В сравнение с предишните години бе увеличен делът на лихвите към банковата система, на социаалните помощи и пенсиите, рязко спадна делът на инвестиционните разходи и на субсидиите. Политиката на ограничаване на разходите от държавния бюджет намери израз в значителното намаление на техния относителен дял към брутния вътрешен продукт: от 61 на сто през 1990 г. на 49,3 на сто през 1991 г.
Отчетните нетни разходи на държавния бюджет за 1991 г. без дължимите погашения по външни и вътрешни кредити, на пасивни салда с източноевропейските страни по клирингови спогодби са в размер на 60,9 млрд.лева.
Всички бюджетни ограничения през годината бяха насочени към привеждане на разходите до размера на постъпилите приходи и запазване на параметрите на одобрения от Народното събрание бюджетен дефицит. Бюджетният дефицит, като обобщаващ показател за изпълнението на държавния бюджет, достигна в края на 1991 г. 7,6 млрд. лева при предвиден дефицит 8,4 млрд.лв. Бюджетният дефицит бе финансиран с преки банкови кредити и емисии на държавни ценни книжа в съотношение 44,7 към 55,3 на сто. 62.3
Изпълнението на държавния бюджет за 1991 г. позволява да се направи извод, че са настъпили изменения в структурата на бюджетните приходи и разходии, като най-силно са изразени значителното съкращаване на инвестициите, което е естествено за периода на депресия и свързаното с увеличаването на цените рязко ограничаване на субсидиите.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ви приканвам да приемете отчета за изпълнението на бюджета за 1991 г. а също така да обсъдите и приемете предложения от правителсвото проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. в този вид, в който той е представен пред вас. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскане от членовете на правителството)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на министъра на финансите господин Стоян Александров!
Пристъпваме към дебатите по бюджета, като най-напред ще дадем думата на комисиите.
Има думата за доклад по Законопроекта за държавния бюджет за 1993 г. председателят на Законодателната комисия господин Александър Джеров.
Искам само да подчертая, че миналата година при обсъждането на бюджета председателите на комисиите са имали на разположение пет минути за излагане на становищата на комисиите. Това е практиката на 36-то Народно събрание. Аз не казвам да бъдат пет минути, но да се придържаме в едни нормални рамки.
Заповядайте, господин Джеров! 62.4
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Безспорно, че законопроектът за бюджета, независимо за коя година става дума, е един основен закон за всяка една държава. Поради това ми се струва, че и Народното събрание обръща много сериозно внимание на този законопроект. И бих започнал оттам, че Законодателната комисия, осъзнавайки значимостта на този закон, отдели твърде много време, за да може да излезе пред вас с едно обобщено становище. Разбира се, за разлика от другите закони, всяка една комисия ще си каже думата и всяка една комисия ще насочи вниманието към съответстващите институции в тази държава.
Законодателната комисия в случая има две функции, или трябва да изрази доклада си, становището си в две насоки.
Едната насока е тази, свързана със съдебната власт. След като Законодателната комисия е свързана с тази власт, естествено е, че тя трябва да има поглед върху нея и тя трябва да изрази своето отношение като специализирана комисия в тази връзка.
Същевременно Законодателната комисия има и една друга функция - да вземе становище по законопроекта като такъв. И затова ще ми позволите съвсем накратко да споделя с вас вижданията на Законодателната комисия в тази област.
Първо, по отношение становището за бюджета или за частта от законопроекта спрямо съдебната власт.
Аз бих искал да започна с една алинея от Конституцията. Член 117 от Конституцията на Република България, с която започва глава шеста - "Съдебна власт", казва: "Съдебната власт има самостоятелен бюджет." Това е първото, от което трябва да започнем. И тук именно идва основното нарушение от наша гледна точка на законопроекта, който е внесен за разглеждане.
Членовете на Законодателната комисия единодушно подкрепиха становището, че бюджетът на съдебната власт се предлага от Висшия съдебен съвет и Министерският съвет няма право да го променя, а внася законопроекта на съдебната власт, така както той е представен от съдебната власт. И тук вече може да изработи своето становище, своите възражения, своите виждания и да ги представи на уважаемите народни представители, които вече да СД/КП 63/1. вземат отношение било изказвайки се, било със своя вот.
Това е и становището на Конституционния съд, изразено с Решение # 3 от 3 април 1992 г. по конституционно дело # 30 от 1991 г.
С пълен консенсус, в присъствието на ръководителите на съответните институции, Законодателната комисия предлага редакция на чл. 3 в следния вид:
"Чл. 3. Приема бюджета за съдебната власт за 1993 г., разходи в размер на 653 млн. 102 хил. лв., в това число:
- Висш съдебен съвет - 900 хил. лв.;
- Върховен съд - 29 млн. 626 хил. лв.;
- Главна прокуратура - 192 млн. 795 хил. лв.;
- съдилища чрез Министерството на правосъдието - 429 млн. 781 хил. лв.
Приходите от съдебните такси се включват в приходната част на републиканския бюджет."
Предлагаме и редакцията на чл. 4, ал. 2 да добие следния вид:
"Чл. 4. Ал. 2. Утвърждава разходите на институциите по ал. 1 в размер на 90 на сто от така определените, като останалите 10 на сто се изразходват само в случай, че не се превиши одобреният от Народното събрание бюджетен дефицит."
Членовете на комисията подкрепят предложението на председателя на Висшия съдебен съвет разходите за централно управление да бъдат в размер на 61 млн. 713 хил. лв.; разходите за затвори - в размер на 348 млн. 850 хил. лв., и да бъдат включени в разходите на изпълнителната власт и да се отделят от бюджета на съдебната власт.
И последно в част първа от моя доклад. Колегите, членовете на Законодателната комисия, естествено на базата на законите, подкрепиха единодушно направеното предложение бюджетът на Националната следствена служба да се обособи като самостоятелен бюджет в рамките на бюджета на Министерството на вътрешните работи в размер на 275 млн. 655 хил. лв.
Това е становището на Законодателната комисия по първата част.
Втората част като законопроект, като структура, като правни норми. Единодушно поддържаме принципа, че не могат да 63/2. се правят със закона за бюджета такива промени, които касаят уреждане на трайни обществени отношения. Какво имам предвид?
В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета се правят предложения за промени в действащи закони - допълнения, изменения и даже отмяна.
Законът за бюджета е закон, който действа за една година, докато другите закони уреждат трайно съответна категория обществени отношения.
Ако Министерският съвет или министърът на финансите счита, че тези промени в съответните закони, които са дадени в преходните и заключителни разпоредби, трябва да бъдат изменени, допълнени или отменени, т.е. оттам зависи попълването на бюджета, това нека да стане по съответния ред, т.е. с внасяне на законопроект, в който отделно от законопроекта за бюджета да се иска промяна в тези закони.
Това не е случайно становище, което изразявам в момента пред вас. Това е становище, изразено и от Великото Народно събрание, това становище е изразено и миналата година с вота на това, Тридесет и шестото Народно събрание. Поради това го поддържаме и днес.
Поради тези съображения Законодателната комисия предлага да отпаднат разпоредбите на параграфи 9, 10, 12, 13 и 15. И както казах, че ако Министерският съвет се нуждае от такива промени, много моля по съответния ред, използвайки правото си на законодателна инициатива, да внесе съответните законопроекти.
Възприето беше и становището, че няма нормативни пречки Народното събрание да дава съгласие за държавен заем, какъвто предвижда – 5. Конкретните условия на този заем и неговата целесъобразност следва да се преценят от съответните специализирани комисии, поради техния специфичен финансов характер.
Имаше доста виждания в Законодателната комисия, въпреки че те не бяха възприети, че – 5 трябва да отпадне като такъв или трябва да бъде прецизиран.
Същото виждане имаме и към разпоредбите на – 1 от преходните и заключителни разпоредби. Защото това е една непрецизна, много обща норма и тя в този вид не може да бъде предложена на Народното събрание. 63/3.
С тези няколко думи си позволих да изясня становището на Законодателната комисия в двете насоки и моля тези становища да бъдат взети под внимание от уважаемите народни представители, както и от вносителя на законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Александър Джеров.
Има думата председателят на Комисията по бюджета и финансите господин Венцеслав Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателю, колеги! На серия от заседания Комисията по бюджета и финансите обсъди законопроекта за държавния бюджет за тази година. На тези заседания бяха поканени и взеха участие представители на Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за преговорите по външния дълг, съдебната система, различни ведомства и институции.
Комисията обсъди подробно предложения от правителството законопроект и поиска допълнителна информация от Министерството на финансите и другите ведомства, която своевременно беше предоставена. Една част обаче все още предстои да бъде предоставена. Няма нищо трагично, че ще бъде дадена между първо и второ четене, когато ще бъдат уточнени окончателните числа.
Комисията смята, че забавянето на законопроекта за бюджета е предизвикано от създалата се политическа ситуация. Въпреки забавянето обаче, всички представители на комисията се обявиха за едно подробно обсъждане на законопроекта. 63/4.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по бюджета и финансите направи следните констатации и препоръки.
1. По макроикономическата рамка на бюджета.
Макроикономическата рамка, макар и да не фигурира като част от законопроекта, е негова основа, тъй като позволява да се направят повече или по-малко правдоподобни оценки както за приходната, така и за разходната част на бюджета. Ако тази рамка е реалистична, то и бюджетът има по-големи шансове да бъде реалистичен.
Мнозинството от членовете на комисията смятат, че макроикономическата част на бюджета е реалистична, макар и с редица недостатъци, пропуски, непълноти. Те поддържат тезата, че ако в бюджета бъде заложено по-високо равнище на инфлацията, това ще доведе до нарастване на инфлационните очаквания. Тази част от комисията се обявява за по-голяма гъвкавост на бюджета и възприема нормата за гъвкавост на бюджета, както и нормата за инфлация като нейна долна граница. Малцинството от членовете на комисията поддържат тезата, че нереалистичната компонента в макроикономическата рамка на бюджета е съществена за самия бюджет и го прави нереалистичен. Това е нереалистичната прогнозируема инфлация от 60 на сто, която ще бъде надхвърлена и ще надвиши миналогодишната. Това разбиране се дължи на заложеното в рамката, а и в бюджета увеличение на средната работна заплата в течение на годината само с 25 на сто, което, разбира се, е неудържимо.
Редица социални разходи, например детските надбавки, не са увеличени съобразно инфлацията.
2. Планираните приходи от Българска народна банка в размер от 9 млрд. лв.
Необходимо е те да бъдат обособени в отделен ред, тъй като не са данъчни приходи в истинския смисъл на думата. За да се гарантират тези приходи, следва да не бъде допускано за в бъдеще БНБ да върши опрощавания на дългове или дължими лихви срещу своята печалба без изричната санкция на правителството. Това може да става само срещу натрупаните от нея резерви.
Комисията се съгласи на проблема за синхронизирано действие между Българската народна банка и правителството да бъде отделено специално внимание, когато се обсъжда отчета на БълББ/КП 64/1. гарската народна банка, който както разбрах, е внесен вече и след като мине бюджетът, сигурно ще му отделим специални заседания както в комисията, така сигурно и в пленарната зала.
3. Прихващанията на частни банки от текущите сметки на Българската външнотърговска банка.
Комисията реши да не дава съгласие за компенсиране на Българската външнотърговска банка с над 2 млрд. лв. срещу тези прихващания. Въпросът може да бъде окончателно решен едва след сключване на окончателно споразумение с банките от Лондонския клуб.
4. Лихвите към Лондонския клуб.
Комисията приема, че трябва да се утвърдят безусловно извършените плащания в края на първото тримесечие към банките от Лондонския клуб, които бяха утвърдени от пленарната зала в края на миналата година. А останалата част от лихвите, които са предвидени в бюджета, в размер на 3 млрд. и 100 млн. лв. да се включи в бюджета само при изричното условие, че плащанията започват след сключване на приемливо за страната споразумение с банките-кредиторки и ратифицирането на това споразумение от страна на парламента.
Така че включването на една подобна сума засега не дава право на правителството да извършва някакви плащания, а от друга страна пък това дава гаранции, че страната ни има готовност за евентуалното започване на плащания по подобно споразумение.
5. Дефицитът и неговото финансиране.
Бюджетът предвижда дефицит от над 27 и половина млрд. лв. Това е съществено увеличение на дефицита в сравнение с миналата година. Финансирането се предвижда да стане в размер 50 на сто чрез преки кредити от Българска народна банка и 50 на сто чрез ценни книжа. Но истински немонетарно финансиране, т.е. финансиране, несвързано с инфлацията, се предвижда да стане едва с около максимум 2 млрд. лв. Макар и тази сума да е поголяма от подобно финансиране миналата година, където беше неколкостотин милиона лева, все пак над 25 млрд. ще бъде обемът на монетарното финансиране, което показва, че дефицитът ще има силно инфлационно влияние.
6. Приходите от държавно и обществено осигуряване.
В дискусията стана ясно, че в бюджета не са осигурени 64/2. всички необходими приходи от държавно и обществено осигуряване, което се отразява негативно на възможностите за провеждането на социална политика от страна на държавата. Бюджетната комисия излиза с предложение да се задължи Министерският съвет и Министерство на финансите да предложат такава законова и подзаконова уредба, която да не позволява неплащането на тези основни задължения на всеки работодател.
Направена бе констатацията, че относителният дял в трансферите от републиканския бюджет към бюджета на социалното осигуряване тази година е значително по-малък, отколкото в бюджета през миналата година.
7. Бюджетът на съдебната система.
Комисията констатира, че засега не е направен необходимият баланс във взаимоотношенията с държавния бюджет и бюджета на съдебната система. Необходимо е между първо и второ четене да се потърси задоволително решаване на този проблем.
8. Субсидии.
В бюджета се предвиждат субсидии в размер над 6 и половина млрд. лв., което е едно значително увеличение спрямо субсидиите в миналогодишния бюджет и то без гаранции, че нещата ще се подобряват, а няма да се влошават.
Комисията е на мнение, че субсидирането от републиканския бюджет трябва да се обвърже с постигането на положителни икономически резултати в отделните системи, с финансовото оздравяване на фирмите от тези системи и осъществяването на активно преструктуриране на тези дейности.
За доказване на същите ведомствата да представят съответните разчети и предварително разработени проектопрограми, съобразени с изменението в цените на съответните услуги и оптималното натоварване на мощностите в тези дейности.
9. Бюджетните сметки на държавните организации.
Комисията предлага, че следва да се потърсят допълнителни възможности за намаляване на разходите на висшата администрация и поставянето на различните институции в еднакво положение.
Освен това комисията по принцип прие решение за искане на допълнителна информация и обосновка за онези организации, които имат по-голямо нарастване от 80 на сто в сравнение с ми64/3. налата година.
Комисията смята за целесъобразно извършването на финансова ревизия в Националната разузнавателна служба. До приключването на ревизията да се даде субсидия, равна на миналогодишния общ бюджет и отчитане на инфлацията от началото на тази година.
Комисията препоръчва бюджетът на Селскостопанската академия да се включи в бюджета на Министерство на земеделието, като Министерство на земеделието вземе решение за разпределянето на общата субсидия между институтите, които по негова преценка продължават да вършат полезна за земеделието дейност в съответствие с новите условия.
Комисията препоръчва да се отдели една малка, по-скоро символична сума и за Американския университет в Благоевград, тъй като това е необходимо условие за извършване на преобладаващата част от финансирането на неговата дейност от американска страна.
10. Взаимоотношенията с общините.
Комисията констатира, че при новото разпределение на данък общ доход - 50 към 50, общините ще бъдат по-зависими от субсидии от републиканския бюджет, отколкото предходната година. По този начин те са и по-уязвими по отношение на евентуалната по-висока инфлация от предвидимата. От друга страна, Министерство на финансите е определило субсидиите въз основа на разработена от него методика на обективни критерии. Бяха изказани редица критични бележки по тези обективни критерии. Следва да се има предвид обаче, че наличието на някаква система за определяне на субсидиите е по-добро от липсата на такава въобще.
Комисията е на мнение, че чл. 7 трябва да отпадне от законопроекта, чл. 8, ал. 1 трябва да претърпи редакция във вербалната част, чл. 9, ал. 2 също трябва да претърпи съществена редакция, а ал. 3 на чл. 9 да отпадне.
Все още финансовата самостоятелност на общините не е намерила реализация и правителството в кратък срок следва да предложи решение на този въпрос съгласно Конституцията.
11. Отчета за 1991 г.
Комисията се обедини около препоръката за приемането на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1991 г. 64/4.
12. По преходните и заключителните разпоредби.
Комисията препоръчва да отпаднат параграфи 2, 3, 4, 5 и 8. Те касаят изключително важния проблем за еднократния акт на трансформирането на така наречените лоши кредити чрез поемането им като вътрешен дълг и емисията на държавен облигационен заем.
Комисията единодушно взе решение, че цялата тази материя следва да се уреди с отделен закон, който да се внесе от правителството в кратък срок и в който ясно да личат критериите за идентифициране, преоформяне, поемане и бъдещо обслужване на този дълг от страна на държавата. Решаването на този въпрос по предложения от правителството начин не може да бъде нито успешно, нито окончателно, защото няма никакви гаранции, че освободените по този начин предприятия ще започнат да функционират ефективно или пък ще бъдат готови за приватизация. Това не е в интерес и на самото правителство. От друга страна, само със закон могат да бъдат създадени задължителни за Българска народна банка и търговските банки разпоредби. Изчистването на лошите кредити и превръщането им в държавен дълг би следвало да става от едно място и то трябва да е Министерският съвет, след, разбира се, приемането на съответния закон от Народното събрание.
Нецелесъобразно е уреждането на този проблем в Закона за бюджета и даването на твърде голяма свобода за действие на това правителство, без да са ясни критериите.
Така, както е предложен Законът за държавния бюджет, предвижда грамадно нарастване на вътрешния дълг на страната от 35,5 млрд. лв. в началото на годината на 96,6 млрд. лв. в края на годината. Тъй като това представлява едно значително увеличаване на бъдещите плащания на държавата, то проблемът не следва да бъде решаван по такъв начин със Закон за държавния бюджет.
По отношение на предлаганите изменения в някои законопроекти в параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 комисията също единодушно направи препоръката, че те трябва да бъдат извадени от Закона за държавния бюджет, да бъдат предложени незабавно от правителството като отделни законопроекти, да бъдат обсъдени и евентуално да бъдат приети на първо и второ четене преди 64/5. оконателното приемане на Закона за държавния бюджет, защото те именно представляват основа, върху която се обосновават съществуващите числа конкретно в бюджета.
След проведеното гласуване - 8 гласа за и 3 против, комисията взе решение да препоръча на Народното събрание да приеме законопроекта за държавния бюджет с направените препоръки, допълнения и уточнения на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Венцеслав Димитров.
Процедурен въпрос? Заповядайте, господин Томов.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разговарях с председателя на комисията и смятам, че лично аз съм длъжен да направя едно процедурно уточнение. То е следното. Тъй като аз съм един от тези, които участват в редакцията на текста, макар че много мои предложения също, както се видя, не са били приети, трябва да бъдем коректни към членовете на комисията и без да конфронтираме председателя на комисията, да кажем, че окончателният текст, окончателната редакция членовете на комисията не са го виждали.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Защото си отидоха.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ: Това не следва да се превръща в тема на специална дискусия тук, а просто народното представителство да бъде информирано, тъй като явно в дискусията много от тях ще застъпят конкретни въпроси и конкретни текстове, вероятно и други становища.
Благодаря Ви, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Томов.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Може ли едно обяснение по въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, господин Димитров, за пояснение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, комисията имаше твърдото намерение още в сряда да бъде предложен на Председателския съвет окончателният текст на доклада на Комисията по бюджета и финансите. Обаче може би знаете, че във вторник ко64/6. мисията не можа да се събере, защото нямаше кворум. След това взехме решение да работим в сряда от 9 ч. В сряда от 9 ч. започнахме да работим и свършихме някъде към 13 ч. След това аз останах да подготвя окончателния доклад, никой не пречеше и на другите членове на комисията да останат да работят. Обаче започна пленарно заседание, докладът беше готов към 17 ч. Господин Томов наистина дойде към 15,30 ч., седя близо един час да уточняваме текстове, но така се получи, че може би трябваше да бъде правено още едно заседание на комисията в четвъртък сутринта. Но някои хора много настояваха този доклад да влезе бързо. Така че може би сме виновни, но имайте предвид, че цялата комисия настояваше докладът да влезе час по-скоро. Трябваше да има допълнително заседание в четвъртък сутринта да бъде уточнено становището, да бъдат изяснени проблемите и може би и днес нямаше да има заседание в такъв случай по приемането на държавния бюджет. Така че моля всички да знаете за какво става дума, а не че само аз съм решил да правя такава и такава редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Димитров. Докладът на Комисията по бюджета и финансите беше достатъчно съдържателен.
Има думата председателят на Икономическата комисия господин Асен Мичковски. 64/7.
ДОКЛАДЧИК АСЕН МИЧКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, позволете ми да ви прочета становището на Икономическата комисия по законопроекта за държавния бюджет на Република България и програмата за приватизация на държавни предприятия за 1993 г.
"Икономическата комисия на 4 свои заседания обсъди внесените от правителството законопроект за държавния бюджет на Република България за 1993 г. и програмата за приватизация на държавни предприятия през 1993 г.
I. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
1. Комисията оценява като постижими и произтичащи от икономическите реалности в страната основните параметри на макроикономическата рамка на проекта за бюджета за 1993 г.
2. Основните цели на правителството, преследвани със Закона за държавния бюджет за 1993 г. са израз на една различна от провежданата през 1992 г. икономическа политика. Тези цели са насочени към ограничаване спада на производството, овладяване нарастването на инфлацията и създаване на условия за постепенно съживяване на икономиката.
3. Икономическата комисия уважава основанията на правителството за предлагания бюджетен дефицит. Макар и да представлява значима величина спрямо брутния вътрешен продукт - 8 на сто, с главните си елементи дефицитът е свързан с основните направления на структурната реформа на българската икономика.
Отчитайки реалната обстановка в страната, с държавния бюджет се предвижда финансовото подпомагане на най-значимите в структурно и социално отношение стопански дейности, а именно: енергетика, транспорт, рудодобив, уранодобив, селско стопанство, студентски общежития и столове, поддържане на мобилизационните и държавните запаси и др., свързани със сигурността и отбраната на страната.
4. Комисията отчита обстоятелството, че в размера на дефицита на бюджета за 1993 г. се съдържа скрит и пренесен от предходната година бюджетен дефицит в резултат на неосъществени разходи през предходната бюджетна година. СБ/МД 65.1
5. Икономическата комисия оценява положително усилията на правителството за решаване чрез бюджета за 1993 г. на въпросите, свързани с т.нар. "лоши кредити", чието обсъждане продължава вече 2 години, но без особен резултат.
Комисията счита, че само по този начин могат да се създадат стартови възможности за действителното преструктуриране и приватизация на българската икономика.
6. Положителен момент в предложения законопроект е и различният от миналата година подход за финансиране на дефицита на държавния бюджет, посредством приблизително 2-крутно увеличаване на дела на финансирането чрез емисия на ценни книжа. Това, както и пряката връзка със значителна част от разходите за структурната реформа, силно намаляват проинфлационния характер на бюджетния дефицит.
Икономическата комисия прави и следните конкретни предложения по законопроекта:
Първо, комисията счита, че са наложителни някои корекции в разходите на редица ведомства и организации. Ето защо тя си запазва правото след допълнително разглеждане да конкретизира нужните промени и да ги предложи за второто четене на законопроекта.
Освободените в резултат на преразглеждането средства, да бъдат насочени към бюджета на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, образованието, науката и земеделието.
Второ, текстът на т. 1.5 в частта "Операции с чужбина" да се замени със следния текст:
"1.5. За резерв на Българската външнотърговска банка по обслужване на външния дълг 2 млрд. 202 млн. лева."
При обсъждането на т. 1.5 в частта "Операции с чужбина" г-н Асен Мичковски предложи тази точка да отпадне от законопроекта.
Трето, комисията предлага в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов – 1а със следния текст:
"– 1а. Разходите по т. 1.7.1 в частта им "Лихви към Лондонския клуб", могат да бъдат изразходвани след сключването 65.2 на окончателно споразумение с банките кредиторки."
Четвърто, комисията предлага в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде – 4а със следния текст:
"– 4а. Покриването на задълженията по – 2, 3 и 4 се осъществява след разработването от страна на правителството на конкретна програма и критерии за еднократно решаване на проблема за насъбраните дългове на държавните фирми и търговски дружества с държавно имущество по предоставения им кредит до 31 декември 1990 г., както и на дълговете на организациите по – 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, ползувани до 31 декември 1992 г.
Програмата да бъде внесена в Народното събрание от Министерския съвет до 31 май 1993 г. с оглед упражняване на парламентарен контрол. Реализирането на гаранцията по – 2 да става на основата на Закона за фалитите и след фактическо сключване на приватизационни сделки."
II. По програмата за приватизация на държавни предприятия през 1993 г.
Икономическата комисия прие със сериозни резерви програмата за приватизация за 1993 г. Своето окончателно становище тя ще изработи след запознаване с допълнителната информация, свързана с програмата. Това становище вие ще получите в сряда, след заседанието на Икономическата комисия.
В заключение, комисията одобрява по принцип законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1993 г. и предлага на Народното събрание той да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Асен Мичковски. Има думата председателят на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. Моля, господин Тодоров, само за момент изчакайте. Становище на малцинството в Икономическата комисия. Както казахме, ще даваме думата и за различни становища вътре в комисията. Заповядайте, господин Абаджиев.
ВЛАДИМИР АБАДЖИЕВ: Господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа. Малцинството в Иконо65.3 мическата комисия не може да сподели преценката на болшинството по отношение макроикономическата рамка на проектобюджета. Мислим, че макроикономическата рамка на проектобюджета се основава на твърде оптимистично очакване. Предвижда се спад на брутния вътния вътрешен продукт от 3,8 на сто, докато по-реалистичното виждане, което ние споделяме, очаква, че този спад ще бъде много по-голям. Аргумент, че инвестициите са едва 1,9 от брутния вътрешен продукт, който представлява под необходимия размер, който може да осигури една обикновена икономика.
Освен това твърде оптимистично е виждането и очакването по отношение на инфлацията. Предвижда се тя да достигне до 60 на сто, докато едно реалистично виждане не може да не приеме, че този процент ще бъде много по-голям. Дори той ще достигне над 100 на 100.
Предвижда се безработицата да достигне до 15,8 на сто от икономически активното население, докато понастоящем безработицата вече е 15,6 на сто от икономически активното население.
Поради тези цитирани макроикономически показатели, които не са реалистични по предлагания проектобюджет, ние изказваме едно дълбоко съмнение, че бюджетът е изпълним. Ние считам, че актуализацията на бюджета неминуемо ще се наложи в течение на годината.
Освен това ние не можем да не споделим и становището на Икономическата комисия по отношение впечатляващия размер на бюджетния дефицит, който нараства приблизително 3 пъти в сравнение с предшествуващата година. Този огромен скок на дефицита е тревожно явление не само като фактор, който задвижва инфлационната спирала, но и извънредно сериозен проблем поради неговия потенциал на отрицателно въздействие на икономическия растеж на страната в един по-дългосрочен план.
Нашите подробни аргументи ще изложим по време на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Абаджиев. Има думата председателят на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление господин Йордан Тодоров. 65.4 ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Становището на Комисията по административнотериториално устройство и местно самоуправление бе изработено след три последователни заседания на комисията и едно четвърто, което всъщност беше направено само, за да прогласуваме нашето становище - за, против. На тези заседания присъстваха заместник-министърът на финансите г-н Радев, началник на управление и също така един от заместник-министрите на Министерството на териториалното развитие и строителството.
След станалите задълбочени разисквания, комисията счита, че предложения Закон за бюджета осигурява, макар и с оскъдни средства, посрещане предизвикателствата на кризата във всички сфери на обществения живот. За първи път се прави опит за нов подход при формиране на правителствения бюджет и бюджета на общините в посока засилване автономността на органите на местно самоуправление. Тук подчертавам, че се прави само опит. Доколко той е сполучлив, аз мисля, че ще се види от самото изпълнение на бюджета по-късно, че наличната законова база не позволява по-радикална промяна в подхода по формирането и обособяването на местните бюджети извън бюджета на държавата. Липсват или са остарели неприложими основни данъчни закони, като: Закон за местните данъци и такси, Закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет, Закон за местните финанси, Закон за данъчната администрация. Тук могат да се добавят още няколко закона, но няма да обременявам вашето съзнание с това. Поради което е крайно наложително тяхното приемане в кратки срокове от парламента.
Подкрепяйки като цяло законопроекта, комисията счита за необходимо да направи следните конкретни предложения за изменения по него.
Първо, по чл.1, ал.2, т. 1 и 9, национален компенсационен жилищен фонд, комисията счита, че е необходимо да се създадат реални условия за функциониране на този фонд. От досегашния ни опит миналата и по-миналата година този фонд не функционира.
Второ, по чл.6 - недостатъчно обосновано е по-нататъшното централизиране на бюджетни средства чрез изземване на 50 на сто на данък общ доход в бюджета на държавата и извършване на преразпределителни функции. СМ/ВЙ 66.1
Освен това, четири месеца от годината вече минаха и общините разчитаха на приход 70 на сто от данък общ доход, както беше през 1992 г. Те са похарчени тези пари. Комисията предлага разпределението на приходите от данъка върху общия доход да бъде в размер пак на 70 на сто за бюджетите на общините и 30 на сто за републиканския бюджет.
Трето, комисията е разтревожена от недостатъчния размер на субсидиите за топлофикация и комунален транспорт и счита, че в по-големите градски центрове те не гарантират условия за нормално функциониране на тези дейности.
Четвърто, по – 1 от Предходнитет и заключителни разпоредби, Министерският съвет да подсигури необходимите средства за подготовка и стартиране на реформата в административно-териториалното деление на страната.
Пето, в проекта не са посочени средства за провеждане на държавната регионална политика. Особено остро стоят проблемите за планинските и полупланинските райони и районите с едноотраслова икономика и с много висока степен на безработица.
Шесто, предвидените средства за изграждане и поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа, предлагаме след много сериозно обсъждане на този въпрос, да се обмисли възможността за разпределянето им централно от специализирана държавна комисия в съответствие с нуждите и възможностите за реалното им усвояване от органите за местно самоуправление.
Седмо, да се обсъди възможността за прехвърляне на 50 на сто от средствата, набрани по фонд "Мелиорации" към Министерството за териториално развитие и строителство за изграждане на малки водоснабдителни обекти.
Комисията счита, че така предложените корекции и допълнения към проекта ще спомогнат, както за подобряване финансовата самостоятелност на органите за местно самоуправление, какъвто е и духът на подхода при формиране на проекта, така и за създаване на условия за продължаване реформата в икономическото развитие.
При проведеното гласуване в комисията в подкрепа на законопроекта бяха 10 души, против - 2 и 2 - въздържали се.
Въпреки така прочетеното становище, искам да отбележа, че почти всички колеги, включително и аз, имаме отделни бележки 66.2 по законопроекта и, разбира се, в дебатите ще бъде дадено.
Второ, искам да кажа, че по отделните бюджети на отделните общини, въпреки че сме занимавали и с такива, ние тук не се изказваме, а това ще направят депутатите според тяхното разбиране и според пълномощията, които им са дадени от общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Йордан Тодоров.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика г-н Юнал Лютфи. Заповядайте г-н Лютфи.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги,
С Т А Н О В И Щ Е

НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА

ОТНОСНО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА

1993 г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА

8 АПРИЛ 1993 ГОДИНА

Комисията по външна политика неколкократно на свои заседания обсъди задълбочено проекта за Закон за бюджета на Министерство на външните работи за 1993 г. В хода на дискусията бе изразено мнението, че разработеният проект за бюджет на Министерство на външните работи в рамките на националния бюджет осигурява необходимия минимум от средства за неговата дейност през настоящата година. Отбелязано бе, че в съответствие с цялостното активизиране на външната политика на Република България в съвременните условия, чиито основен приоритет е приобщаването на страната ни към европейските политически и икономически структури, води до увеличаване на членството на Република България в международните организации и съответното увеличение на размера на заплащания членски внос с 18 процента в сравнение с 1992 г.
От друга страна, промяната на курса на българския лев спрямо конвертируемите валути около 70 на сто от бюджета на Министерство на външните работи са свързани с издръжката на дипломатическите представителства и заплащането на членски внос в международните и други организации, на които Република България е член, води до увеличение на разходите с 10 на сто спрямо 1992 г. 66.3
От промяната на средната брутна левова заплата в съответствие с решението на правителството за увеличение на заплатите на държавните служители, разходите ще бъдат увеличени с 13,5 процента. 66.4
Увеличението на цените на електроенергия, гориво, телефонни и други услуги води до повишение на разходите средно с 10 на сто.
Отчитайки новите условия Комисията по външна политика подкрепя предложения проектобюджет на Министерството на външните работи за 1993 г. в размер на 717 380 хил. лв. Това е становището. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на заместникпредседателя на Комисията по външна политика господин Лютфи.
Давам думата на председателя на Комисията по национална сигурност господин Николай Слатински.
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа, уважаеми господа министри! Преди да прочета становището, ще кажа само две думи, че Комисията по национална сигурност отдели на Закона за държавния бюджет повече от десет заседания, като ние започнахме неговото обсъждане преди той да бъде внесен в парламента, обръщайки се към съответните министерства и институции и да получим ясна представа за техните реални нужди. Защото бяхме водени от убеждението, че това, което желаят да получат министерствата е много по-близко до техните нужди, отколкото това, което ще им бъде предоставено от бюджета.
Преди да прочета становището ще кажа още, че това е становище на Комисията по национална сигурност, а моите забележки и претенции към бюджета ще изразя по друг повод друг път.
Становище на Комисията по национална сигурност относно проекта на Закон за държавен бюджет на Република България за 1993 г. с вносител Министерският съвет.
Комисията по национална сигурност разгледа подробно проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 1993 г. Бяха изслушани неколкократно представители на Министерство на отбраната, на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба, Националната следствена служба, Националната служба за сигурност и гражданска защита на Република България.
Комисията по национална сигурност отчита сериозните трудности, свързани с тежката икономическа ситуация в страната. РД/ЗТ 67.1
Водени от съзнанието за необходимостта от обезпечаване на институциите, отговорни за отбраната, сигурността и обществения ред средства, гарантиращи нормалното им функциониране, депутатите от Комисията по национална сигурност изработиха и приеха следното становище:
1. Комисията по национална сигурност подкрепя така предложената бюджетна сметка за разходите на Министерство на отбраната за 1993 г. в общ обем 8 654 400 000 лв., като настоява:
а/ авансовите вноски по бюджета да бъдат в размер на два милиарда и половина лева;
б/ към бюджетното перо "Издръжки" да бъдат предоставени допълнително 216 720 000 лв. за храна на личния състав на Българската армия, тоест, предвидената в проектобюджета сума в размер на 613 700 000 лв. да бъде увеличена до 830 420 000 лв., каквато е сумата заявена за храна на личния състав на Българската армия от Министерството на отбраната.
При обсъждането на проектобюджета представителите на Министерството на отбраната предложиха да се предоставят целеви безлихвени заеми на министерството. Депутатите от комисията препоръчват да се подкрепи това искане, ако Министерството на отбраната посочи конкретно по обем и по цел какви трябва да бъдат тези кредити.
2. Комисията по национална сигурност приема предложението на Министерския съвет за разходите на Министерството на вътрешните работи в размер на 3 620 300 000 лв., като настоява:
а/ Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите да включат в пера от бюджета на МВР текст, който да дава разходите по национални служби към Министерството на вътрешните работи;
б/ към бюджетното перо "Издръжки" да бъдат предоставени допълнително 120 800 000 лв. за храна на състава срочнослужещи, болни и други на Министерство на вътрешните работи. Тоест, предвидените в проектобюджета сума в размер на 140 000 000 лв. да бъде увеличена до 260 800 000 лв., каквато е сумата заявена от Министерството на вътрешните работи.
Искам да поясня, че по разчети на двете министерства сумите, отделени за прехрана, гарантират обезпечаването на състава 67.2 с храна до 1 септември 1993 г.
3. Комисията по национална сигурност приема по принцип предложението на Министерския съвет разходите на гражданската защита за 1993 г. в размер на 120 300 000 лв.
4. Комисията по национална сигурност подкрепя проектобюджета на Националната служба за охрана за 1993 г. в размер на 104 500 000 лв.
5. Комисията по национална сигурност приема по принцип предложението на Министерския съвет за разходите на Националната разузнавателна служба за 1993 г., като настоява да й бъде предоставена една допълнителна сума за техническо осигуряване и други парични разходи, свързани със специфичната дейност на службата.
6. Комисията по национална сигурност настоява да бъде включена в държавния бюджет за 1993 г. субсидия за Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните в България в размер на 1 300 000 лв.
За голямо съжаление, пояснявам, този съюз и досега води съществувание само благодарение ентусиазма на тези хора, чиито редици ежедневно оредяват. Това са хора, които заслужават подкрепата на държавата, а още повече, че техните искания са категорично минимални. Те са единственият Съюз на инвалиди, който отново, за трета година поред е пренебрегнат от държавата.
Въз основа на така изложените съображения и корекции Комисията по национална сигурност приема проекта на Закона за държавния бюджет и предлага на Народното събрание да го разгледа в пленарната зала на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Николай Слатински.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалното осигуряване господин Илиан Шотлеков. Господин Шотлеков е заместник-председател на комисията.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма го в залата. Да минем към друга комисия. 67.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Не мога да прескоча, карам по правилника. Редът на комисиите на докладване е ред, определен в правилника. Ще изчакаме господин Шотлеков.
Преминаваме към следващите комисии.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделие господин Хасан Али.
Моля председателите на комисиите да бъдат в пленарната зала. 67.4
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АЛИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители.
На три поредни свои заседания Комисията по земеделието обсъди внесения проект от Министерския съвет на Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. В обсъждането взеха участие по искане на членовете на комисията министърът и заместник-министърът на земеделието и представители на Министерството на финансите.
Главната цел при обсъждането бе до каква степен предложеният законопроект дава отговор на въпросите, свързани преди всичко с по-нататъшното финансово осигуряване на аграрната реформа.
Основно при обсъждането сме се съобразявали с формираната макроикономическа рамка на проектобюджета за 1993 г. и сме се ръководили от дадените реалности за състоянието на отрасъл "Селско стопанство" като сме имали предвид следните направления:
- Изключителната социална значимост на отрасъла по обезпечаване продоволствения проблем на обществото;
- По-нататъшното ускоряване на поземлената реформа и възможностите за преструктуриране на производството;
- Кризно-етапното състояние, в което се намира отрасъла;
- Възможностите за финансовото обезпечаване, въпреки голямото напрежение в държавния бюджет, по по-нататъшното осъществяване на приватизацията в селското стопанство.
В тези направления народните представители изказаха своите виждания и направиха допълнителни предложения по внесените текстове в законопроекта.
Като цяло общият извод е, че бюджетът може да бъде подкрепен като се вземат предвид направените предложения, с които да се създадат условия за финансовото осигуряване на аграрната реформа. Комисията по земеделие счита, че със средствата, предвидени за поземлената реформа от 904 млн. лева плюс средствата, които ще постъпят от чуждестранната помощ ще се осигурят 1 млрд и 167 млн. лева, с което ще се покрие финансово още през тази година 89 на сто от земята, която подлежи на възстановяване.
Необходимо е обаче да се предвиди по-категоричен и ясен запис за обезпечените средства, за което предлагаме да се запише МС/НП 68.1 допълнителен текст.
Цитирам: "Предвидената субсидия на Комитета по енергетика за заплащане на таксите, съгласно чл.15 и чл.17 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, за отчуждени земи за нуждите на "Марица-Изток" Раднево, в размер на 419 млн. лева да се използват от Министерство на земеделието за финансиране на поземлената реформа в размер на 359 млн. лева и за обезщетяване на собствениците на отчуждените земи - 60 млн.лева."
В чл.1, ал.5 от Проектозакона за държавния бюджет, на стр.8, касаеща разпределението на разходите по Републиканския бюджет за селско стопанство, горско стопанство, риболов и лов, да се конкретизират и изведат отделно разходите, отнасящи се до Министерство на земеделието, като се определят отделните пера за тяхното разпределение, съгласно изискването на задълженията на бюджета за обезпечаването по приетите вече закони.
В тези направления, да се разшифроват разходите по бюджетната сметка на Министерство на земеделието, като се откроят:
- Националната ветеринарно-медицинска служба по чл.8а от Закона за ветеринарното дело в размер на 299 млн.лева;
- Дирекция "Борба с градушките" субсидиран рисковия фактор в земеделието - 20 млн. лева;
- За поддържане маточните разсадници в лозарството и овощарството - 12 млн. лева.
За останалите направления, предвидени в разходната част от бюджетните сметки на Министерството на земеделието, комисията по земеделието подкрепи предвиденото в проектозакона за бюджета и не подкрепя искането на Министерство на земеделието като изхожда от гледна точка на целесъобразността, а преди всичко от етапното състояние и възможностите на проектозакона за бюджета.
Единодушно се изказа и становището от членовете на комисията, че в проектозакона и в неговата макроикономическа рамка е допуснат съществен пропуск като не се открояват и предвиждат средства за провеждането на регионална аграрна политика в планинските и полупланинските райони.
От направения анализ на целите, които се поставят в макроикономическата рамка на проектобюджета в направлението за ограничаване спада на производството и по-нататъшно създаване 68.2 на необходимите условия за постепенно съживяване на селскостопанското производство комисията подкрепя изцяло – 4 от Преходните и заключителни разпоредби за преобразуване на несъбираемите кредити в държавен дълг на организациите по – 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но същевременно прави и предложение за записване на допълнителен текст в – 4 за заделяне на средства за преобразуване като несъбираеми задълженията по кредитите към 31 декември 1992 г. в размер на 2 2 млрд. и 400 млн. лева, отнасящи се до държавните комплекси от свиневъдството, птицевъдството и сладководното рибовъдство.
Единодушно членовете на Комисията по земеделието не подкрепят и предлагат да отпадне – 10 от Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона, отнасящ се до внасяне приход в Републиканския бюджет по 10 лева на декар от собствениците на земеделска земя при въвеждане във владение.
Също така не се подкрепят текстовете на чл.87а, чл.87б, чл. 87в и чл.87г, отнасящи се до въвеждането на рентен данък, заплащането му от физически и юридически лица в полза на Републиканския бюджет.
Мотивите са следните:
На първо място, ако се въведе наистина такъв фискален данък, той не трябва да бъде рентен, а поземлен данък.
На второ място, най-съществено е, че не може с този проектозакон да се променят и включват нови текстове, касаещи взаимоотношенията на собствениците на земеделска земя и производителите на земеделска продукция по друг ред и начин, тъй като тази материя със Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е вече решена за преходния период.
Известно е, че с текстовете на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земеделските производители се освобождават от данъци от въвеждането им във владение и за произведената земеделска продукция по Закона за данък общ доход.
Предвидените плащания за въвеждане във владение и въвеждане на фискален поземлен данък в този преходен период биха създали допълнително социално напрежение при възстановяване собствеността на земята, а още повече биха забавили поземлената реформа.
Небходимост от въвеждане на поземлен данък има, но той трябва да бъде въведен в малко по-късен етап, с което ще се 68.3 ускори процеса на формиране на пазар на земята, с което ще се създаде своеобразна икономическа защита на земеделска земя, и ще се гарантира постоянство на данъчните постъпления в бюджета.
Становището на Комисията по земеделието и нейното виждане по предложенията на нови текстове в проектозакона за бюджета е мотивирано единствено от професионалното начало и общо е желанието той да бъде по-реален и по-съвършен, въпреки неговите ограничени възможности.
Само този подход би ускорил започналите процеси, по обсъждането на приватизацията на отрасъла и би го извела в приоритетно направление, без което не може да се излезе от концесуалното положение на земеделието.
В заключение Комисията по земеделието умолява уважаемите народни представители задълбочено да дискутират направените предложения като подкрепя предложения законопроект за държавен бюджет на Република България за 1993 г. на първо четене.
Уважаеми колеги, сега виждам, че и други комисии са взели становища и засягат и проблемите на земеделието. Някои от тях са негативни по отношение на земеделието. Ние, преди второто четене, Комисията по земеделие ще вземе отношение и по тези становища на другите комисии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на заместникпредседателя на Комисията по земеделието, господин Али.
Давам думата на представителя на Комисията по правата на човека, госпожа Велислава Дърева.
ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА: Благодаря, господин председател! Председателят на нашата комисия господин Мехмед Ходжа отсъствува по здравословни причини и аз съм упълномощена да ви представя становището на нашата комисия.
На свое заседание, проведено на 14 април 1993 г. Комисията по правата на човека, обсъди внесеният от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет за настоящата година.
Комисията се обединява около становището, че внесения законопроект е от изключителна важност, тъй като създава финансовата основа за осъществяване на демократичните процеси във всички сфери на обществената практика - икономика, социално осигуряване, държавна администрация, образование, наука, култура, 68.4 здравеопазване, национална сигурност и така нататък.
В проектобюджета е налице стремеж за реално отразяване на финансовите възможности на страната в настоящия момент.
В резултат на приложената за първи път методика за определяне на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на общините е налице едно по-добро съотношение между тях, по балансирани пропорции между различните елементи на консолидирания проектобюджет.
Комисията подложи на оценка отделните показатели на държавния бюджет от гледна точка на финансово-ресурсното обезпечаване, реализирането на основните права на гражданите. Тези права и свободи се осъщестяват в различни сфери на обществените отношения и поради това са обусловени от средствата, предвидени за министерствата, ведомствата и общините.
Действително в проектобюджета е налице относително увеличение на средствата за социални нужди, но независимо от това Комисията по правата на човека смятам, че е необходимо да се отдели по-голямо внимание на разходите със социална насоченост.
В макроикономическата рамка на предлагания бюджет е нужно да получат оптимално завишение разходите за социално осигуряване и грижи, пенсии и помощи от фонд "Социално осигуряване" и разходите за социално подпомагане от общините, помощите за безработни от фонд "Професионална преквалификация и безработица", в здравеопазването, за социално слабите, за домовете за деца, за участниците във войните, инвалидите и прочие. 68.5
В този аспект комисията подкрепя становищата на комисиите по здравеопазването, труда и социалното осигуряване, по образованието и науката.
Комисията по правата на човека преценява, че следва да се обсъдят и някои по-конкретни бележки, които ще бъдат направени на второ четене. Ще бъде целесъобразно да се огледат още веднъж предвижданите разходи в проекторепубликанския бюджет за Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и Конституционния съд. В тази връзка се изказаха становища народните представители да бъдат информирани за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 1992 г. по параграфи и за по-конкретна обосновка на налагащите се корекции.
Полезно ще бъде да се направи отново преглед на предвижданите разходи за някои звена към централните органи на изпълнителната власт с оглед тяхното намаляване. Наложително е да се прецени размерът на предлаганите средства за отделни здравни заведения на основата на единни критерии.
Комисията по правата на човека счита, че изпълнението на бюджета е непосредствено свързано с ускоряване разглеждането на пакета от данъчни закони и на внесените от Министерския съвет законопроекти - за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, за административнотериториалното деление, за общинските имоти, за местните данъци и такси, за местните финанси.
Като настоява за съобразяване с направените препоръки и имайки предвид настоящата тежка икономическа конюктура в страната, комисията предлага внесеният проект за Закон за държавния бюджет за 1993 г. да бъде разгледан и приет на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на госпожица Дърева. Има думата председателят на Комисията по културата господин Йордан Ганев.
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията по културата се занима на няколко свои заседания с проектобюджета и за съжаление трябваше да направи констатация, че отново проблемите на културата са пренебрегнати. Бих искал ВТ/МД 69.1 да обърна внимание само на един факт, преди да прочета самото становище - че когато в просветените кръгове в чужбина стане дума за България, първото, за което те ще се сетят, това са българските гласове. Второто, за което ще се сетят, това са нашите инструменталисти, изпълнители и нашите художници. Третото, за което ще се сетят, това са съкровищата, с които България е така добре известна.
Тези три пункта са пунктове на културата. За съжаление много голяма опасност съществува културата в България да бъде заличена.
"При обсъждането на проекта за Закона за правителствения бюджет на Република България за 1993 г. Комисията по културата с тревога констатира, че сферата на културата много по-видимо се "задъхва" от липса на осигурени от закона финансови средства, отколкото другите области, свързани с бюджета. Пропорцията между финансирането на духовната сфера и останалите бюджетни потребители е чувствително влошена и спрямо последните години.
Предложените увеличения в бюджета за културни дейности далеч не могат да компенсират инфлационните процеси.
Предвидените разходи от бюджета за 1993 г. са в размер на 711 187 хил. лева. Това представлява 67 на сто от исканата сума от 1 067 677 хиляди лева, необходима за издръжка на организациите и дейностите, които са на директно финансиране от МОНК направление "Култура".
ЕУто някои особено драстичи моменти от предложеното финансиране в областта на културата:
- Поисканите финансови средства за Националния музеен център (8 100 000 лева) са намалени десетократно (отпуснати са 800 000 лева). Това е най-голямото намаление в ресор на МОНК. Под заплаха са поставени основни музейни дейности - изложби в страната и чужбина, научни проекти и експедиции, изработване на музейни копия, включително и най-важната от тях - откупката на културно-исторически ценности от музейната мрежа в страната.
- За опазване, консервация и реставрация на недвижимите паметници на културата, като поддържането на църкви и манастири, археологически паметници у нас, както и такива в чужбина, при 69.2 необходима сума от 135 812 хиляди лева, се предлагат 46 330 хиляди лева, или само 34 на сто.
- За ремонтни работи в театри, опери, училища, музеи, където голяма част от сградния фонд е амортизиран се налагат аварийни ремонти, както и на притежаваните от тях превозни средства (автобуси, декоровози и т.н), са необходими 56 000 хиляди лева, а се осигуряват от бюджета едва 16 870 хиляди лева, или едва 30% от исканата сума. Това неминуемо ще доведе до прекратяване на дейността на тези институти и до закриването им."
Разрешете да вмъкна тук една забележка. Нашият национален Народен театър през зимата не ще може да работи, защото няма да може да плаща отоплението си.
"- За филмопроизводството са поискани 129,5 милиона лева, а е отпусната сума от 42 милиона лева. Това означава, че у нас филми не ще се произвеждат повече.
- Особено драстично са намалени средствата за подпомагане на читалищата в страната, които са около 4260. Средствата, които се отпускат за тях, са за абонаментни издания или крайно неотложни нужди по решение на Експертния съвет, отговарящ за читалищата. От необходимите 500 хиляди лева са осигурени 200 хиляди лева, или това е 40 на сто."
В добавка искам да кажа, че за миналата година за читалищата са изразходвани 200 хиляди лева. Това значи, че реално са намалени с близо 100 хиляди лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Ганев, извинявайте...
ИВАН ГАНЕВ: "Ще допуснем ли с лека ръка от нашия културен живот да изчезнат народните читалища? Тези самобитни културни средища, поддържали истинския дух на българщината през вековете, само защото не можем да намерим 300 хиляди лева.
- По средствата за лекторски възнаграждения при искана сума от 11 670 хиляди лева се осигуряват 7627 хиляди лева, или 65 на сто.
Поради спецификата на учебния процес в средните училища по изкуствата, утвърдените учебни планове, както и недостатъчния брой щатни преподавателски места, се налага заплащане на отрабо69. 3 тените учебни часове над тези по норматив (от 648 до 720 нормочасове) като лекторски възнаграждения. Съгласно браншовото споразумение между работодателите и синдикатите от 1991 г. размерът на един лекторски час не може да бъде по-нисък от 18 лв. за преподавателите с полувисше образование и от 25 - за тези с висше.
Така се поставя под заплаха цялостната образователна програма. Липсата на средства за хонорарите ще доведе до блокиране на учебния процес и до невъзможност децата да получат необходимото им общо и специално образование. Навсякъде сумите за заплати са увеличени, само тук са драстично намалени.
- За копиране на филми за Националната филмотека от исканата сума 1347 хиляди лева, бюджетът отпуска 500 хиляди лева, т.е. 37 на сто.
Сумата едва ли ще се е достатъчна за запазване и обезпечаване на единственото по рода си национално филмотечно богатство, което в момента е около 40 хиляди филмови копия. Спешно се налага реставриране на копията, прехвърляне на част от уникалните горяеми ленти върху негоряем филмов носител, ново копиране и др.
- За театрални и оперни постановки, за изпълнение на творби на авангардното и нетрадиционно изкуство, за поощряване на уникални творчески идеи на принципа на конкурсното начало не само в държавните културни институти, а и за други формации, за стимулиране на българската драматургия не са отпуснати никакви средства."
В този дух разрешете да кажа, театрите и всичките оперни институти и т.н. се финансират за заплати, не за постановки. А всъщност би трябвало да се финансират постановките, които да донесат средствата за заплатите.
"Фактически се получава така, че тези институти получават пари само за заплати, не за творчество и постановки.
Както се разбира от гореизложеното, става въпрос за осигуряването на средства, абсолютно необходими за оцеляването на българската култура.
Ето защо народните представители от комисията правят следните предложения: 69.4
1. В Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за правителствения бюджет на Република България за 1993 г. да се включи текст със следното съдържание, приблизително:
Създаване на национален фонд за развитие на културата с начален капитал от 50 милиона лева, с облекчени банкови и кредитни лихвени преференции, като начините за набиране и разходване на средствата ще се регламентират с правилник или наредба.
Началният капитал да се осигури от преразпределение на средствата, предвидени в проектобюджета за сферата на културата.
Голяма част от средствата за националния фонд за развитие на културата ще отиват за целево развитие на културата в различните нейни области на основата на проекти, одобрени чрез конкурс. 69.5
От този фонд ще могат да се вземат и непредвидените засега средства за театрални и оперни постановки. Ако националният фонд за развитие на българската култура не бъде създаден, комисията ще настоява тези средства да бъдат допълнително осигурени от бюджета.
Второ. Да се изведат на самостоятелна бюджетна издръжка следните национални институти: Софийската народна опера, Софийската филхармония, Народният театър "Иван Вазов" и Националният исторически музей. Извеждането на самостоятелна бюджетна издръжка на националните културни институти, освен финансовот им стабилизиране, ще ги превърне и в своеобразни центрове, където ще се разработва културната стратегия в съответните области.
Трето. На всяка цена да се осигурят три-четири милиона лева за лекторските часове. Да се осигури още един милион лева за филмотеката, за да се запази кинопаметта на нацията.
При гласуването на така изложеното становище народните представители от комисията с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се" (при състав на комисията от 20 души, заседанието започна с 13), решиха:
Комисията по културата приема представения от правителството проект за бюджет в областта на културата за 1993 г., заедно с направените предложения.
Разрешете ми в заключение да добавя още едно нещо, което е твърдото становище на Комисията по култура. Необходимо е, и това е нашето предложение към Министерския съвет, защото считаме, че не е удобно тази инициатива да изхожда от народните представители, необходимо е разделянето на Министерствотона образованието и науката от Министерството на културата - да се възстанови старото положение. Защото сега, при всичките найдобри желания, както и да е, културата е онеправдана. Самият факт, че миналата година тези, които са били служители в областта на образованието, са получавали приблизително равни заплати с тези, които са били в културата, а днес докато служителите в областта на образованието получават 2900 лева, служителите в областта на културата получават 2100 лева. Това е ясна индикация, че нещо там не е добре и че за сметка на образованието се пренебрегва културата. Благодаря ви! НЧ/ВЙ 70.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на г-н Йордан Ганев!
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по труда и социалното осигуряване г-н Илиан Шотлеков.
ДОКЛАДЧИК ИЛИАН ШОТЛЕКОВ: Благодаря, господин председател!
"Становище на Комисията по труда и социалното осигуряване по законопроекта за държавния бюджет за 1993 година.
Комисията по труда и социалното осигуряване разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България на две свои заседания. След направените разисквания по законопроекта комисията прие следното становище:
I. По "раздела за социално осигуряване и грижи"- страница 6, на проектобюджета.
Комисията по труда и социалното осигуряване приема по принцип предложения законопроект в тази му част с осем гласа "за" и четири "въздържали се".
Комисията предлага в законопроекта да бъдат направени следните промени и допълнения:
а) в целите на законопроекта да бъдат посочени социалните приоритети, от които изхождат вносителите при изработването на бюджета;
б) предлага в член 1, ал.5 текстът "социално осигуряване и грижи" да се замени със "социално осигуряване, социални грижи и безработица", който по-добре отговаря на смисъла на разходите, предвидени в тази част.
В т."б" да се заличи текстът по т.1.5. и да се обособи нова точка "в", със следния текст: "безработица";
в) предлага в т.1.5. - за попълване на извънбюджетния фонд да се добави втори абзац "за финансиране на програма за младежката заетост" - 41,8 милиона лева;
г) предлага на вносителя да предвиди създаването на резервене фонд, от който да се покрива недостигът на общинските бюджети за социалните плащания: безплатни лекарства, храни и други подобни. Плащанията от фонда да става по ред и условия, определени от Министерския съвет. Отварям една скоба и искам да кажа, че това е изключително важно, тъй като се оказва, че в края на годината в много от общинските бюджети липсват средства за 70.2 изплащането на безплатни лекарства и други такива социални плащания;
д) в чл.7 към критериите да се добави нова точка 7, със следното съдържание: "Равнище на неработещото население в общината".
II. По раздела за бюджет на "Социалното осигуряване"
1.Комисията по труда и социалното осигуряване приема предложения законопроект за бюджет за социалното осигуряване за 1993 г. по принцип, с 10 гласа "за" и 2 "въздържали се".
2. Комисията предлага в законопроекта да бъдат направени следните промени и допълнения:
а) счита, че трансферът от републиканския бюджет, предвиден в т.2 в размер на 1 милиард и 829 милиона лева, не е достатъчен за гарантиране на плащането от социалното осигуряване и предлага неговото увеличаване;
б) счита, че плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта, посочена на стр.11, въпреки установената практика, са несвойствени за "Социалното осигуряване и не представляват плащане по осигурени социални рискове. Комисията намира, че насърчаването на раждаемостта е държавна политика и разходите за тази политика следва да се поемат от републиканския бюджет. Средствата за провеждане на тази политика следва да се прехвърлят в системата на социалното подпомагане, без да се променя механизмът за тяхното изплащане.
С оглед на гореизложеното комисията предлага в Преходните и заключителни разпоредби да се включи текст, с който да се направи промяна в действащото законодателство. В случай, че направеното от комисията предложение се приеме, то ще отпадне необходимостта от трасфер на средства от републиканския бюджет към бюджета на социалното осигуряване, а трансферът ще бъде към приходната част на социалното подпомагане."
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на заместникпредседателя на Комисията по труда и социалното осигуряване г-н Шотлеков!
Давам думата за доклад на председателя на Комисията по образованието и науката проф.Димитър Сепетлиев. 70.3
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Уважаеми господин председателю, драги колеги! Позволете ми да ви прочета становището...
ГЛАС ОТ БСП: Коя комисия да се готви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: По принцип всички председатели на комисии трябва да бъдат в пленарната зала, а не да ги подготвям аз предварително.
Заповядайте, господин Сепетлиев!
ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ: Изразявам пред вас становището на Комисията по образованието и науката по проектобюджета за 1993 година. Становището е изработено на основата на заявената готовност на Министерството на финансите да предложи проектобюджет, който запазва действащата структура на финансиране. Намаляването на бюджетната квота на образованието, като имаме предвид допълнителните бюджетни средства, осигурени за образование през 1992 година, е с 16,7 на сто, а на науката с 28 на сто. От чистите бюджетни потребители относителното намаление на средствата за наука е най-голямо.
Тези цифри показват, че проектобюджетът третира образованието и науката като антиприоритетни, като в това отношение на науката е отредено първо място.
Комисията настоява образованието и науката да бъдат поставени в равноправно положение с другите отрасли. Това означава към тях да се приложи средното намаление на бюджетните квоти с около 14,8 процента. Необходимо е бюджетът на науката да бъде увеличен в този смисъл с 18,3 на сто, което в абсолютно изражение представлява 215,6 милиона лева. Необходимо е бюджетът за образованието да бъде увеличен с 2,2 на сто, което представлява 125 милиона лева допълнителни средства.
Комисията преценява, че най-големият недостатък на проектобюджета е, че той влошава твърде сериозно една и без това влошена макроикономическа пропорция между финансирането на духовната сфера и останалите бюджетни потребители. По направените изчисления делът за духовната сфера се очертава да спадне от 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт за 1991 г. на 5,1 на сто през 1993 г., а това е спад с около 14 на сто.
Въз основа на факти за финансирането на науката и образованието по света в кризисни икономически условия, комисията аргументирано би могла да претендира не просто за равноправно 70.4 третиране на тези две сфери, а за увеличаване на техните бюджетни квоти. Тези факти дават възможност да се изведат следните закономерности:
Първо. Съществува дългосрочна зависимост между мащабите на финансиране на науката и образованието и икономическия прогрес, в която и да е отделно взета икономика. Нито една от страните, които са отделяли през последния век сравнително малко средства за развитието на науката и образованието, днес не се нарежда между икономически напредналите държави. И обратно, страните, които са отделяли значителни ресурси за науката и образованието, днес всички без изключение се нареждат на видни позиции в света не само в интелектуалната, но и в икономическата област, въпреки че през миналия век някои от тях са били крайно изостанали.
Второ. Специално за страна като България този общ въпрос има още един важен аспект. За бедните на суровини държави практически единственият фактор, с чиято помощ те биха могли да си осигурят трайно и стабилно развитие, е интелектуалният фактор. Ако подобни бедни на суровини държави пренебрегнат и тази практически единствена възможност, тогава те се обричат на твърде нерадостно бъдеще. Такива държави с течение на времето се оказват във все по-трудни икономически позиции. Единственият изход за тях е да се разменят на безценица създаваните от тях традиционни продукти срещу интелектуалните постижения на по-напредналите страни.
Трето. Финансирането на науката и образованието не е икономически лукс, с който свободно може да се маневрира в зависимост от положението на държавния бюджет. Науката и образованието не са чисти потребители на държавни средства. Те създават значителен икономически продукт. Например през периода 19791989 година стопанските организации са извлекли от науката около 11 милиарда лева чиста печалба, а същевременно вложените сумарни средства в науката през този период са възлизали на около 8 милиарда лева, от които само 3 и половина милиарда лева са били получени от държавния бюджет. 70.5 В крещящо противоречие с тези закономерности, които преди малко посочих, са фактите, които показват какво е мястото на България в света от гледна точка на отношението ни към образованието и науката.
1. България през 1992 г. в сумарното финансиране на образованието, изчислено като процент от брутния вътрешен продукт, е далеч под равнището, осигурявано в страни като: Малайзия, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Тайланд и Венецуела. За страни като Съединените щати, Канада, Япония, Южна Корея и други ние даже не споменаваме.
2. При финансирането на духовната сфера - наука, образование, култура - сме на едно от последните места в света. Сравнителният ни анализ, с който разполагаме, показва, че сме единствено пред Папуа.
3. През последните три години България поставя световен рекорд на спад във финансирането на науката и образованието - на година с около 11 пункта. С това отнемаме световните рекорди на Бирма за 1970-1977 г. и на Уганда за 1970-1980 г. със спадове съответно 7 и 7.2 пункта.
Българският спад е далеч по-бърз и по-голям от спадовете, наблюдавани в условията на остра инфлация в Аржентина, Гватемала, Еквадор и множество други латиноамерикански страни.
4. През последните години България се оказа страната с най-лошо съотношение между разходите за образование и индекса на инфлацията. В това отношение побеждаваме дори Никарагуа.
5. Резкият спад на финансирането на науката у нас показва, че в това отношение категорично сме поели пътя към Африка. В Европа, Азия и Океания например няма страна, която заделя под половин процент от брутния вътрешен продукт. В проектобюджета е предвидено 0,35 на сто.
Комисията по принцип приема проекта за бюджет, като ще настоява за тези корекции, които ще поставят образованието и науката в неравноправно с другите отрасли положение.
Анализът и изводите на становището се подкрепят единодушно (с изключение на един въздържал се) членове на комисията.
Заключението, съдържащо принципна подкрепа на проекта, с настояване за необходимите корекции, се подкрепя от 15 членове СД/ЙА 71.1 на комисията, като 5 членове на комисията, тези, които са от Съюза на демократичните сили, не подкрепят заключението.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря на господин Сепетлиев. Господин Мицев го няма. Дядо Христофор като председател на комисията ... (Реплика от блока на СДС: "Няма ли да дадете почивка?") Няма в правилника почивка. Ако искат парламентарните групи ...
Имате нещо ли? (Обръща се към господин Николай Христов) По това? Имате думата.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! "Особено мнение" беше казано в становището, че пет души от СДС просто не са подкрепили заключителния пасаж на становището.
Искам да поясня за какво става дума съвсем накратко. Няма да теоретизираме. Ние просто настоявахме в този последен пасаж да не се включва текстът "приема по принцип бюджета", първо, защото ние не разглеждахме целия бюджет и на второ място, защото ние трябва да получим определени гаранции, а не просто да настояваме, че тези пропорции по отношение на образованието ще бъдат променени в полза на образованието. И именно тогава можем да обсъдим дали да приемем или не бюджета. Това мотивира нашето гласуване против и аз просто съм длъжен от името на колегите на СДС да го изложа пред залата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, колега.
Дядо Христофор, имате думата да изложите становището на Комисията по вероизповеданията. Имате ли становището? - Има го, да.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТОФОР СЪБЕВ: Уважаемо председателство, ще прочета не лично мнение, а становище на Комисията по вероизповеданията. За протокола: Христофор Събев ... (Неразбираеми реплики в блока на ПС на БСП) Не Макариополски епископ.
"Становище

относно проекта за Закон за бюджет на държавата за 1993 г."
(Шум и реплики в блока на ПС на БСП)
Моля, бъдете по-любезни, защото аз не ви обиждам в момента, нали? 71.2
"Предложеният проект за Закон за бюджет на Република България за 1993 г. в частта за религията и вероизповеданията отразява най-необходимите и неотложни разходи на държавата за издръжка на Дирекцията по вероизповеданията за подпомагане на религиозните организации, институции и дейности.
Бюджетът съответствува на конституционно установените взаимоотношения между държавата в лицето на централната изпълнителна власт и законно регистрираните вероизповедания.
В тази връзка комисията препоръчва на правителството при изразходване на бюджетните средства да дава предпочитания на мероприятията на традиционните вероизповедания в Република България - източноправославната и мюсюлманската, включително за възстановяване и съхраняване на религиозните им сгради и книжнина.
Част от средствата следва да се използват за инициативи, насочени срещу навлизането в страната на секти, култове и религиозни обреди, които застрашават обществения ред и сигурност, народното здраве и морала на нацията.
В съответствие с тези констатации Комисията по вероизповеданията предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване проекта за Закон за държавния бюджет за 1993 година."
Подписано е от представителите на ДПС и на БСП. Четирима души не са го подписали, в т.ч. и аз: отец Стефан Стефанов, Константин Тодоров, Константин Аджаров и мое недостойнство Христофор Събев, защото са предвидени само четири милиона и шестотин хиляди във връзка с това перо на бюджета, което не е достатъчно. Десет пъти даже да се увеличи, пак не е достатъчно, тъй като вижте колко разрушени храмове, които трябва да се възстановят:
- храмът "Всех светих" в Русе, който е направен на пантеон;
- храмът в село Живково;
- в Стражица;
- Преображенският манастир;
- Кремиковският манастир.
Също така в момента започват строежите на храмове в гр. Бяла, храма в Пампорово. 71.3
Също така има храмове за ремонт, които плачат просто, защото са шедьоври. Нали става дума другите да са като паметници на културата? "Света Неделя" в Пловдив, "Света Марина", Араповският манастир в Пазарджик, в Пещера храмът "Свети Димитър".
В Украйна също искат помощ бесарабските българи, в гр. Волгоград в Украйна.
Така че ние ще внесем допълнително, след малко ще внесем искане за увеличаване на това. Иначе не бихме въобще поставили въпроса за гласуване на такъв бюджет.
И също така настояваме за православен учебник по вероизповеданията, а не протестански образец, както е внесен засега проект.
Това е, което исках да кажа. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Има думата представител на Комисията по радио и телевизия. Господин Капудалиев, може би ... Имате думата. 71.4
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да представя становището на Комисията по телевизия и радио по проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г.
Първо. Относно проектобюджета за Българска национална телевизия.
В проектозакона за държавния бюджет правителството предлага на Българската национална телевизия през 1993 г. да бъдат осигурени 468 955 000 лв. Това представлява едва една трета от реалните нужди на Българската национална телевизия за производство на национални програми и за закупуване на чужди телевизионни продукти. Около 30 на сто от тази сума ще трябва да бъде заплатена от Българската национална телевизия на Комитета за пощите и далекосъобщенията за ползуването на релейни съоръжения. Тоест, за да говорим реално, ние тази сума - 468 млн. трябва да я намалим автоматично с една трета. С оставащите по-малко от 300 млн.лв. телевизията трябва да реализира 6200 часа програма по двата канала. При това положение Втората национална програма - Ефир 2 ще трябва да излъчва само три часа дневно, което би я направило не само неконкурентоспособна, но би лишила и българския зрител от възможността за избор. Ще се наложи и намаляването на програмното време на Канал 1 - предимно сутрешните програми - и ако това се случи, ще бъде прекъсната положителната тенденция в последните две години за постепенно разширяване на националната телевизионна програма. Определените с проектобюджета 6200 часа годишна телевизионна програма връща Българската национална телевизия към нейното състояние отпреди 4 години.
Ето защо на няколко свои заседания комисията разгледа нови варианти за проектобюджет на Българската национална телевизия и свързаните с нея годишни програмни времена на излъчване. Комисията настоява Народното събрание да определи бюджет на Българската национална телевизия в размер на 568 716 000 лв., което е с 99 761 000 лв. повече от проектобюджета, представен от правителството. ББ/КТ 72.1
Въпреки минимални, при пестеливо и рационално изразходване, тези средства ще позволят на Българската национална телевизия през 1993 г. едва да върже двата края, както се казва, да излъчи програми по двата канала с обща продължителност 7200 часа. Разбира се, ако бъде спазена макроикономическата рамка на проектобюджета по отношение на инфлацията и цените.
Раздел втори. Относно проектобюджета на Българското национално радио.
В проектозакона за държавния бюджет правителството предлага на Българското национално радио през 1993 г. да бъдат осигурени 353 485 000 лв. При условие, че се запази обявеното увеличение на заплатите с 41,2 на сто, считано от 1 март 1993 г., предварително заложеният недостиг в проектобюджета вече възлиза на 3 407 000 лв. Съответно 2 532 000 лв. за заплати и 884 000 лв. за обществено осигуряване. Реалното увеличение на заплатите на работещите в радиото, заложено в проектобюджета на правителството, е 35,9 на сто, а не както бе обявено предварително 41,2 на сто.
Проектобюджетът не решава и въпроса за развитието на радиопредавателните мрежи за излъчване на националните и районните радиопрограми. В резултат на това се достигна до недопустима диспропорция между възможностите за приемане на двете основни национални програми - "Хоризонт" и "Христо Ботев" в УКВ обхвата от 87,5 до 108 мегахерца. В този обхват работят 14 предавателя на програма "Хоризонт", които покриват повече от 80 на сто от населението на страната. Но, забележете, само два предавателя за програма "Христо Ботев". Това лишава огромната част от българското население от възможността да слуша пълноценно тази вече 24-часова национална програма.
Ето защо комисията предлага на Народното събрание в рамките на бюджета на Българското национално радио за 1993 г. да бъдат отпуснати целево допълнително 75 млн.лв. за изграждането на УКВ-мрежа от предаватели в обхвата 87,5 до 108 мегахерца, предназначени за излъчване на програма "Христо Ботев".
Българското национално радио е в нова културно-информационна среда и се конкурира с много частни радиостанции. В случая 72.2 неговата конкурентоспособност е застрашена в много по-голяма степен, отколкото телевизията, която все още няма реална конкуренция. Това е един допълнителен мотив за необходимостта да бъде увеличен бюджетът на Българското национално радио.
В заключение комисията настоява бюджетът на Българското национално радио за 1993 г. да бъде 431 892 000 лв.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
От името на Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите господин Емил Филипов има думата. Господин Мицев го няма в залата, така се уточни.
Следващата комисия е Комисията по околната среда.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Функциите и задачите на парламентарната Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите няма пряко отношение към представения Законопроект за бюджет за 1993 г. Поради това нашето становище е съвършено кратко.
На свое заседание на 21 април 1993 г. Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите разгледа проекта за Закон за държавен бюджет на Република България за 1993 г. и счита, че в този му вид законопроектът може да бъде внесен за разглеждане в пленарната зала.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря и аз.
Госпожа Стефанова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВОБОДКА СТЕФАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Преди да прочета доклада на Комисията по околната среда ще си позволя да изразя недоволството си от незаинтересоваността на част от Министерския съвет и от министър-председателя специално, както и депутатите от ДПС и БСП, че проявяват незаинтересованост по отношение на този важен законопроект - основния законопроект на страната. Те преиграваха в продължение на няколко седмици за това, че СДС не одобрява проектобюджета, а днес, когато председателите на комисиите докладват колективния труд на комисиите, не присъствуват в залата. И оставам с впечатление, че този труд фактически 72.3 ще бъде на вятъра, защото ще бъде гласуван независимо от докладите на отделните комисии.
В няколко свои заседания Комисията по околната среда съвместно с представители на Министерството на околната среда и лично на господин д-р Босевски, министър на околната среда, както и представители на Комитета по горите разгледа предложения законопроект и сега предстои да прочета пред вас доклада на комисията.
Доклад на Комисията по околната среда в частта за опазване на околната среда и Комитета по горите.
На основание чл.22, ал.1 и на чл.23, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Разпореждане # 1030037 от 9 април 1993 г. на председателя на Тридесет и шестото Народно събрание, Комисията по околната среда на няколко свои заседания разгледа разпределения в комисията Проектозакон за държавния бюджет в частта за околна среда и изготви настоящия доклад.
Предложеният проект за бюджет в частта за околната среда не задоволява напълно неотложните и най-необходими разходи на държавата за издръжка на Министерството на околната среда и поделенията му, както и за продължаване и довършване на започнатото строителство на екологични обекти и за провеждането на екологични мероприятия. (Справка-писмо # 02003070 от 23 април 1993 г. на МОС и писмо # 370006 от 23 април 1993 г. на Комитета по горите)
Необходимите суми за завишаване на бюджета съгласно ръководителите на компетентните ведомства са в размер общо на 63 млн.лв.
Бюджетът не е в състояние да удовлетвори исканията на общините, като за разпределението на средствата по обекти и мероприятия се е разчитало на възможностите за привличане на инвестиции, помощи и кредити от международни кредитни институции, организации и чужди държави, без те да са твърдо гарантирани. Това важи и за обектите, които не са включени в Приложение # 4, тъй като се предлага от Министерство на околната среда те да бъдат финансирани от Националния фонд по опазване на околната среда, без да се отчита факта, че Министерският съвет не е одобрил Наредбата за таксите, формиращи 60 процента от постъпленията във фонда. 72.4 Наредбата за таксите, формиращи 60 процента от постъпленията във фонда. 72.5
Комисията, съгласувано с Министерство на околната среда и Комитета по горите, предлага да се увеличат средствата за целево субсидиране от бюджета на следните обекти: градска пречиствателна станция за отпадни води - Обзор, Бяла в размер на 5 млн.лв.; градска пречиствателна станция за отпадни води Балчик, в размер на 10 млн.лв.; градска пречиствателна станция за отпадни води - Исперих, в размер на 6 млн.лв.; градска пречиствателна станция за отпадни води - Кубрат, в размер на 6 млн.лв.; природен резерват "Сребърна" - в размер на 5 млн.лв.; площадка за торов отпад в с. Манолич, Бургаска област - в размер на 1 млн.лв.
Предпроектни проучвания, по третиране и депониране на твърди битови отпадъци - гр. Пловдив и откриване на процедурите по изграждане на Завод за преработка на твърди битови отпадъци в размер на 30 млн.лв. Тук искам да поясня, че тези субсидии не бяха съгласувани лично с господин д-р Боцевски, но на едно от предните заседания представител на министерството ни увери, че такива суми могат да бъдат отпуснати.
С предложените увеличения да бъдат завишени размерите на взаимоотношенията между Републиканския бюджет и бюджетите на съответните общини, общата субсидия и вноските за целеви субсидии по чл. 8, ал. 1 от проекта за Закона за държавния бюджет.
Комисията обсъди проекта за изменение на проектобюджета на Комитета по горите и предлага осигуряването на допълнителни средства в размер на 8 млн.лв. както следва: за изграждане на учебна работилница на СПТУ по дървообработване - гр. Бургас, сумата в размер на 6 млн.лв.; за стопански разходи на системата от 15 професионални училища, подведомствени на Комитета по горите, сумата в размер на 2 млн.лв.
Комисията предлага още на Министерския съвет да извърши изменение и допълнение на Министерско постановление 137, като регламентира правото на Комитета по горите да задържа 30% от сумите, постъпили от ловен туризъм и от реализация на ловни трофеи за нуждите на училищата в системата на ведомството. СМ/ЗТ 73.1
В съответствие с изложените констатации, Комисията по околната среда ще подкрепи на първо четене проектозакона за държавен бюджет на Република България за 1993 г., ако бъдат включени сумите за целево субсидиране на екологични обекти, съгласно приложените документи неразделна част от доклада на Комисията по околната среда.
Като си позволявам да изкажа благодарност на господин д-р Босевски и на председателя на Комитета по горите за оказаното ни съдействие, си позволявам да отправя един въпрос към господин Александров, като моля за еднозначен отговор. Тези суми ще бъдат ли включени за бюджета, за да мога да дам и аз еднозначния отговор на Комисията по околната среда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви. Отговора може да бъде даден пред вашата комисия. Да поканите министъра.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА (СДС): Ако обича господин Александров да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, от това се нуждае само вашата комисия, а не целият парламент.
СВОБОДКА СТЕФАНОВА: От това се нуждае България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата д-р Карев да изложи становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КАРЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Представям ви становището на Комисията по здравеопазване относно законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г., състоящо се от обща част, конкретни предложения и заключения.
Обща част. На шест свои заседания Комисията по здравеопазване се запозна със законопроекта за държавния бюджет на Република България за 1993 г. и с доклада за бюджетната политика през настоящата година. На четири от тези заседания присъстваха представители на Министерство на здравеопазването, МТСГ и МФ, които изложиха основните виждания на своите министерства и отговориха на въпросите, поставени от членовете на комисията.
Като отчита общото икономическо и финансово състояние на страната, нуждата от поддържането на макроикономическо и бюджетно равновесие при допустим за сегашните условия бюджетен дефицит, както и задълженията на страната по отношение на външния й дълг, 73.2 Комисията по здравеопазване проявява разбиране към неизбежните бюджетни ограничения във всички направления, обхванати от предлагания законопроект.
От друга страна, Комисията по здравеопазване изразява своята загриженост и несъгласия с предложения законопроект в следните аспекти.
Първо, общите разходи за здравеопазване, предвидени в консолидираната фискална програма превишават тези от консолидирания отчет за 1992 г. с 50,75 на сто. Това увеличение е помалко от предвижданото за повечето други отрасли и много помалко от предвижданото за звената от управленската сфера. Дори, ако инфлацията се ограничи в рамките на 60 на сто, това увеличение е с 986,9 млн.лв. по-ниско от сумата, съответно на предвидената инфлация.
Освен това разходите за здравеопазване са намалени като процент от брутния вътрешен продукт 4,7 срещу 4,8 за миналата година и значително намалени като процент от общите разходи от държавния бюджет - 9,8 срещу 11,5 на сто за миналата година.
От горното става ясно, че в предложения проектозакон здравеопазването не е приоритетен отрасъл нито като общ размер на предвидените за него средства, нито като относителен дял на разходите за здравеопазване от общите разходи по държавния бюджет и от брутния вътрешен продукт.
Второ, ако разходите за здравеопазване по Републиканския бюджет бъдат отнесени към общите разходи по Републиканския бюджет, те представляват 4,46 на сто от тях. Аналогичният процент от миналогодишния бюджет е 5,31 на сто. Намалението с 0,85 на сто от разходите по Републиканския бюджет, което съставлява 841 млн.лв. По този процент здравеопазването се класира на пето място от деветте основни функции по чл. 1, ал. 5, след разходите по вътрешния и външния дълг, икономическите услуги, отбрана и сигурност и образование.
Следва да се отбележи, че тенденцията в бюджетите на повечето страни е здравеопазването да бъде в първата тройка в разпределението на бюджетните средства. При това много често е на второ място в челната тройка. 73.3
Намалението на квотите на осем от деветте бюджетни функции се обяснява със значително увеличение на разходите по външния и вътрешния дълг направление 9 от 21,86 на 33,66 на сто от разходите по бюджета. С намалението на квотата от 0,85 на сто от разходите по бюджета в сравнение с миналата година, здравеопазването се нарежда между функциите с умерена рестрикция.
Като се има предвид обаче споменатото по-горе приоритетно място на здравеопазването, не само в напредналите, но и в източноевропейски страни, и като отчитаме, че разходите по направление 1 - общи държавни служби и като абсолютни цифри, и като относителен дял от разходите са много близки с тези до здравеопазването. Не можем да се съгласим с рестрикция от 0,20 на сто по функция 1 срещу 0,85 на сто по функция 4. Дори обикновеното усредняване на намалението на разходите по двете функции на ниво 0,52 на сто би дало за здравеопазването допълнителни 311 млн.лв.
Трето, от законопроекта и от приложенията към него, не получихме отговор на въпроса на кое място се подрежда средната работна заплата в отрасъл "Здравеопазване" в скалата на средните работни заплати на всички бюджетни отрасли през 1993 г., за да може да преценим има ли някаква промяна в отношение то към стойността и значението на медицинския труд.
Четвърто, със споразумението със синдикатите се определи увеличение на заплатите в отрасъла с 43,5 на сто. Тъй като общият размер на текущите разходи не е увеличен със сумата, необходима за договореното увеличение на заплатите, това увеличение ще бъде за сметка на останалите текущи разходи и главно за сметка на издръжката. Този факт е крайно нежелателен и особено опасен за здравните заведения, осъществяващи междуобщински и регионални функции.
Пето, законопроектът не предвижда конкретен механизъм за компенсиране увеличението на разходите по издръжката, ако инфлацията надхвърли очакваната. Като се има предвид, че всички разчети в обсъждания законопроект са направени върху базовите цени от август 1991 г., които отдавна са дезактуализирани, смятаме за неизбежно необходимо актуализирането на бюджета на базата на реалния ръст на потребителските цени. 73.4 6. Въпреки съществуващите добри намерения остава нерешен въпросът за издръжката на здравни заведения на междуобщинско и регионално ниво, чрез набирането на средствата за издръжката им общините, чието население те обслужват. Нужно е да се намери механизъм, чрез който общините, чиито здравни заведения осъществяват междуобщински и регионални функции, да получат средства, съответни на извършените дейности.
Приетите в законопроекта критерии за определяне на субсидиите за общините вероятно ще са задоволителни за много други дейности, но те са абсолютно неподходящи по отношение на здравеопазването.
7. Опитът от миналата година показа, че въпреки определените минимални разходи за здравеопазването общинските съвети решаваха редица въпроси по финансирането на здравната дейност, включително по съотношението между разходите за храна, медикаменти и заплати, по далеч не най-добрия начин. Липсата в сегашния законопроект както на минимални разходи за здравеопазване, така и на друг държавен и ведомствен контрол върху разходите за здравеопазване на общините многократно увеличава опасността от сериозни неблагополучия.
8. В законопроекта липсват гаранции, че ще се спазват приоритетите, определени в чл.10, ал.3. Не са предвидени нито механизми за контрол, нито санкции при неспазване на тази разпоредба.
9. Отделянето на общинските бюджети от държавния бюджет, както и редица разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за академичната автономия във ВУЗ и др. лишиха Министерството на здравеопазването от възможността да ръководи, координира и контролира опазването и възстановяването на здравето на населението по чл.5, ал.1 и 2 от Закона за народното здраве. Една от функциите обаче, които безусловно трябва да бъдат запазени в максималната възможна степен, е координиращата дейност на това министерство по отношение на инвестиционната политика. Сегашният текст на чл.9, ал.1 не предвижда това. Целесъобразно е списъците на здравните обекти, финансирани с целевите субсидии по чл.8, да бъдат утвърждавани и от Министерството на здравеопазването. СБ/ВР 74.1
10. Комисията по здравеопазване смята, че разходите за здравни заведения и други дейности на другите ведомства като МО, МТ, МТСГ и МОНК следва да бъдат отнесени в съответните други функции по чл.1, ал.5 на същия принцип, по който МВР-болниците са в системата на МВР и военните болници са в системата на Министерството на отбраната. Така ведомствата ще прецизират потребностите от издръжка на медицинските заведения, осъществяващи дублирано медицинско обслужване на ведомствен и териториален принцип.
11. От Приложение # 1 с бюджетните сметки на звената, финансирани пряко от републиканския бюджет по чл.41, ал.1, проличават някои несъответствия. За тези от тях, които се отнасят до национални центрове и факултетски болници с твърде големи различия в контингента и спецификата на работа, наистина би могло да се спори. Не могат обаче да бъдат отминати фрапантните различия в бюджетния подход към много близки по спецификата си звена, каквито са факултетска болница "Света Екатерина" и Националният център по сърдечно-съдови заболявания. Щатният персонал на факултетска болница "Света Екатерина" значително надхвърля нормативите, утвърдени за този тип заведения. При два пъти по-голям щатен персонал и три пъти повече легла Националният център по сърдечно-съдови заболявания получава средства в размер на 88 на сто от тези, предвидени за факултетска болница "Света Екатерина". Средната работна заплата в националния център е 2855 лева, срещу 3977 лева за факултетска болница "Света Екатерина". За тази болница са предвидени 30 млн. лева за дълготрайни активи, след като Министерството на здравеопазването е заявило изрично своето несъгласие с предприетото там ново строителство. И т.н., и т.н.
12. Според твърденията на Министерството на финансите средствата, необходими за хемодиализа, са заложени в общите субсидии на общините. Не съществува обаче механизъм, който да гарантира прехвърлянето от общините към хемодиализните звена на средства, пропорционални на броя хемодиализирани пациенти от дадена община. За да се гарантира животът на пациентите на хемодиализа, необходимите за издръжка на хемодиализните центрове 110 млн. лева трябва да се предоставят на Министерството на здравеопазването за централизираната им издръжка. Само така могат да се осигурят и гарантират средства за закупуване за 74.2 нуждите на хемодиализата - консумативи на едро и по най-изгодните оферти.
Въз основа на горното Комисията по здравеопазване прави следните конкретни предложения.
Първо, усреднява се намалението спрямо бюджета за 1992 г. на функция първа - "Общи държавни служби", от 0,20 на сто и функция четвърта - "Здравеопазване", от 0,85 на сто към намаление за всяка от двете функции по 0,52 на сто, с което от функция първа се прехвърля към функция четвърта сумата 311 млн. лева. Това прехвърляне компенсира между другото по-малко от една трета от недостига на разходите за здравеопазване до сумата, съответна на предвижданата 60-процентова инфлация.
Второ, сумата от 311 млн. лева по предходната точка е целева субсидия за осигуряване на безплатни и частично заплащани лекарства и храни за домашно лечение. В едномесечен срок от влизането в сила на Закона за държавния бюджет Министерството на здравеопазването да приеме наредба за реда и начина за използване на тази субсидия, при спазване на следните приоритети: деца до 3 г., бременни, деца от 3 до 7 г.
Трето, към чл.8 да се добави нова ал.3 със следното съдържание: "Минималният размер на разходите за здравеопазване в общинските бюджети е относителен дял от разходите по тези бюджети, равен на относителния дял на разходите за здравеопазване, направени през 1992 г. спрямо общите им разходи за същата година.
Четвърто, да се добави нов чл.8а със следното съдържание: "Общини, чиито жители се обслужват от здравно заведение, разположено на територията на друга община, участват в неговата издръжка пропорционално на обема на здравните услуги, оказани на техните жители, по ред, определен от Министерския съвет.
Пето, до второто четене на законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1993 г. Министерството на финансите да приведе бюджетните разходи в двете кардиохирургични звена - факултетска болница "Света Екатерина" и Националния център по сърдечносъдови заболявания в съответствие с общи, обективни критерии, предложени от Министерството на здравеопазването.
Шесто, до второто четене на настоящия законопроект Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването да предложат отделяне от субсидиите на общините на сумите, заложе74.3 ни в тях за хемодиализа, в размер на 110 млн. лева, с които да се увеличи сумата по чл.4, ал.1. Това увеличение да се използва от Министерството на здравеопазването за закупуване на консумативи за хемодиализните центрове в страната.
Седмо, към чл.4 да се добави нова ал.3 със следното съдържание: "Поименните списъци на здравните обекти, финансирани със субсидиите по ал.1, се утвърждават от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите.
Осмо, към чл.9 да се добави нова ал.1а със следното съдържание: "Поименните списъци на здравните обекти, финансирани с целевите субсидии по предходния член, се утвърждават и от Министерството на здравеопазването".
Девето, първото изречение на ал.3 на чл.10 да придобие следния вид: "Министерствата, другите ведомства, организациите и общините определят своя бюджет и разходват своите бюджетни средства при съблюдаване на следните приоритети".
Десето, в Преходните и заключителни разпоредби да се добави нов параграф 1а със следното съдържание: "В едномесечен срок от приемането на Закона за държавния бюджет Министерският съвет да определи реда за контрол по изпълнението на чл.10, ал.3".
В заключение. Комисията по здравеопазване подкрепя по принцип внасянето на законопроекта за държавен бюджет на Република България за 1993 г. в частта му за здравеопазване за първо четене в пленарната зала.
В същото време комисията изразява своето несъгласие както с цялостното отношение към отрасъл "Здравеопазване", намерило израз в размера на предвижданите за него бюджетни средства, така и с липсата на ясна и категорична позиция като отговор на редица въпроси, на които би трябвало да отговори един законопроект за държавен бюджет.
От общата част на становището т.11 бе приета с 15 гласа за и 1 глас против. Точки от 1 до 10 и т.12 бяха приети от комисията единодушно.
Всички конкретни предложения от 1 до 10 бяха приети от комисията единодушно. Първото изречение от заключението бе прието с 11 гласа за, 1 глас против и 2 въздържали се. Вторият абзац от заключението бе прит единодушно. 74.4
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, д-р Карев.
Има думата д-р Рашков да изложи становището на Комисията за младежта, спорта и туризма.
ДОКЛАДЧИК РАШКО РАШКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председателю! Господа министри! Уважаеми дами и господа народни представители! Комисията за младежта, спорта и туризма изразява следното становище. Смята за важно запазването на предвидените средства за Съюза на българските автомобилисти, чл.4, ал.1 на законопроекта в размер на 1 милион и половина лева. Тези средствата са предвидени за покриване на разходите за пътна помощ в минимален размер. За сведение, необходимите годишни средства са между 15 и 19 млн. лева. СБА поддържа около триста автомобила за пътна помощ, радиовръзка, дежурства, диспечери и т.н. 74.5
Това го казваме и заявяваме, за да пресечем овреме някои претенции и апетити към тези средства, предназначени за съюза на българските автомобилисти, така както бе сторено миналата година, а и сега някои комисии отправят поглед към тези и без друго твърде минимални средства.
По същата причина е необходимо и запазване на средствата, предвидени в Законопроекта за Българския туристически съюз в размер на 2 млн. и 800 хил. лева. Това и без друго са крайно недостатъчни средства за поддържане само на планинската маркировка, радиовръзките и другите елементи, за сигурността на туристите. Ние настояваме тези средства да не бъдат променяни.
В чл.1, ал.5, т.II, буква "в", а именно това е функционалното направление, наречено "Физкултура, спорт и туризъм", са сумирани средства, освен за спортна дейност, и за: 950 хил.лева за Федерацията на потребителите в България; 3 342 хил. лева за Съюза на инвалидите; 5 млн.лева за Съюза на слепите; 1,5 млн. лева за Съюза на българските автомобилисти, както и 9 608 хил. лева за Централната спортна туристическа станция.
Комисията смята, че всички заложени средства са целесъобразни, но тяхното място не е във функционалния раздел "Физкултура, спорт и туризъм". Например предвидените над 9 млн. лева за Централната спортно-туристическа станция включват в себе си 5 742 хил. лева, предвидени в – 12 по бюджетната сметка на Министерството на образованието, науката и културата, необходими за намаляване с 50 на сто на разходите за 14-дневна екскурзия на учащи се. Според нас това е социална дейност и тези средства би следвало да се отнесат във функциите на Републиканския бюджет, социално осигуряване и грижи или образование.
Същото се отнася и за средствата, предвидени за Федерацията на потребителите, Съюза на инвалидите, Съюза на слепите и СБА. Тези средства всъщност не са за спортна и туристическа дейност. В този списък, в раздаденото ви становище е допусната техническа грешка, че е включен неправилно Българският туристически съюз, той е в скоби.
Предвидените в чл.1, ал.5, т.II, буква "в", а именно функционално направление "Спорт и туризъм", предвидените, както казах в този чл.1, ал.5, 65 400 хил. лева за спортна дейност са крайно недостатъчни. РД/НП 75.1
Комисията смята, че при възможната актуализация през настоящата година тези средства трябва да бъдат увеличени.
Средствата за спортна дейност в сравнение с бюджета за 1992 г. са едва с 400 хил. лева в повече. Оставането на средствата за спорт като единствени без актуализация смятаме за необосновано.
В проектобюджета за 1993 г. няма предвидени средства за младежка дейност. Бюджетната практика на общините досега показва, че дори там, където са предвидени средства за младежка и спортна дейност като правило те се изразходват за други цели. Комисията настоява да бъде намерен най-добрият механизъм предвижданите средства за спортна и младежка дейност да се издразходват само за тези цели.
Във връзка с горното комисията предлага следните промени:
1. В чл.1, ал.5, т.II, буква "в" заглавието се променя така: "Спортна, младежка и туристическа дейност". Думата "физкултура" вече я няма в нашето предложение, като една архаична вече дума, безсъдържателна, като е включена и младежката дейност в тази точка.
2. В чл.1, ал.5, т.II, буква "в" общата сума от 92 млн. и 100 хил. лева да се намали с 1,5 млн. лева за СБА с 950 хиллева за Федерацията на потребителите в България; с 3 млн. 342 хил. за Съюза на инвалидите в България; с 5 млн.лева за Съюза на слепите в България и с 9 млн. 608 хил. лева за Централната спортна туристическа станция.
Новото разпределение на намалените общи разходи предлагаме в раздаденото ви първо приложение към нашето становище.
3. Цитираните средства в т.2 за СБА, Федерацицята на потребителите в България, Съюза на инвалидите в България, Съюзът на слепите в България и Централната спортно-туристическа станция да бъдат пренесени в чл.1, ал.5, т., а именно "социално осигуряване и грижи". Там им е мястото според нас.
4. Предлагаме увеличение на общата сума във функционалното направление "Спортна, младежка и туристическа дейност" с 19 млн. лева с два основни аргумента. Средствата за спорт изобщо не са индексирани. Тази индексация, която ние предлагаме, едва ли е 30 на сто. Както виждате нашето искане е твърде скромно. И вторият основен аргумент, е че липсват средства за младежка 75.2 дейност в законопроекта.
5. Комисията изразява безспокойство от невключването във функция "Социална дейност и грижи" средства за финансиране на програма на Министерството на труда и социалните грижи за младежката заетост и безработица в размер на 41 млн. и 800 хил. лева.
Подкрепяме предложенията на Комисията по труда и социалното осигуряване към 36-тото Народно събрание за решаване на този проблем. В тяхното становище това е изразено в I. т.2, буква "в".
6. В чл.10, ал.3, т.1, преди края се добавя следвия текст: "Спортна и младежка дейност". Всъщност с това включваме спортната и младежка дейност в приоритетното финансиране.
И на края една малка бележка, че се отказваме от първи и трети вариант от раздаденото ви становище, с което аз приключих изложението на Комисията за младежта, спорта и туризма.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има думата председателя на Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите отец Стефан.
СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Господин председателю, дами и господа! Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите няколко пъти се събира. Като дневен ред, тема на заседанията бяха внесения от Министерския съвет проект за Закон за държавния бюджет за 1993 г.
Преди да изложа становището бих искал няколко уговорки и предварителна информация да дам.
По своето естество комисията не е пряко обвързана с никоя от структурите на държавната и изпълнителната конкретно власт и изработването на становището комисията е направила като е изхождала от постъпващите писма със съответната тематика, които постъпват или директно в комисията, или чрез председателството се разпределят при нас. По тази причина нашето становище не може да бъде изразено в конкретни цифри, тъй като е повече въпрос на статистика на тези писма, една принципна ориентация. В този смисъл бих искал да кажа, че много от писмата, които постъпват при нас, ние препращаме и до съответните други специализирани комисии или до съответните звена и структури на държавна75.3 та и изпълнителна власт, както висшата, така и местната - общински власти. Но моето мнение е, че не се обръща достатъчно внимание, а това е обратната връзка с тези, които са потребители на съответните пера на държавния бюджет и би било от голяма полза, тъй като ние не можем да си позволим да бъдем конкретни с цифри да кажем тук да се завиши и точно с толкова да бъде направено то, но ние сигнализираме, че еди къде си трябва да бъде направено такова завишаване или пък в обратна посока, а съответно колко да бъде то, съответните министерства, съответните специализирани комисии би трябвало да имат грижата. Моят апел е за в бъдеще да се обръща малко по-голямо внимание на тази обратна връзка, защото в края на краищата бюджетът не е една самоцел, а е направен да обслужва народа, да обслужва населението.
Преминавам по-конкретно.
Комисията смята, че предвиденият дефицит в размер на 27 млрд. 584 млн. лева е съобразен не само с настъпващата, но и с очакваната инфлация. Като мое мнение бих допълнил, че намирам, че дори един такъв голям предвиден дефицит би бил предпоставка за една галопираща инфлация, тъй като нещо все пак ще произлезе от тази твърде голяма сума, съпоставена с миналогодишния бюджет.
Изхождайки от обстоятелството, че най-много са жалбите отнасящи се до задоволяване жилищните нужди на гражданите след ва да се завишат средствата, предвидени в бюджета за жилищно строителство, за довършване на започнатото и ново такова.
В бюджета следва да се предвиди реалната сума за фонд "Компенсации за репресираните", която да е съобразена, от една страна, с реално установения брой на репресирани лица в страната, тъй като този закон предвижда да се броят за репресирани хора, които са осъдени по съвсем други причини. Така че най-напред трябва или промяна на закона или някакъвь друг механизъм на реално установяване и по-нататък вече отпусканите средства за компенсация на тези репресирани, които този закон предвижда, да бъдат съобразени с една отговаряща на реалностите цифриТака, които не са обезщетени до момента, тъй като още продължават да постъпват жалби. Действително много жалби постъпват на хора, които имат съответните документи, че са репресирани, но има се отказва да получат сумата, която закона предвижда с единственото оправдание, че няма пари. 75.4 Комисията счита, че предложението в законопроекта, предложения в законопроекта за бюджета за социално осигуряване за 1993 г., предвидени в т.2 на стр.10 в размер на 1 млрд. 829 млн. и 600 хил. лева не е достатъчен за гарантиране на плащанията за социално осигуряване и предлага неговото увеличение.
Особено много напоследък нараснаха жалбите във връзка с неизплащане на социални помощи при безработните, неизплащане на помощи при социално слаби семейства, неизплащане на допълнителни средства при социално слаби пенсионери и др. Тъй като съм народен представител от Русе, сведенията ми оттам са, че три месеца не са изплащани помощите за безработни поради липса на средства.
Комисията не приема да бъдат намалени средствата в бюджета, предвидени за санаториуми, почивни станции, домове за инвалиди и за стари хора. Такова намаляване има предвидено обаче в предложения проектобюджет.
На фона на намаляването на някои разходи в жизнено важни и невралгични области на обществения живот абсурдно изглеждат увеличените разходи, предвидени за Министерския съвет. Увеличението със 176,5 на сто - 246 млн. и 97 хил. лева за Министерския съвет. А специално пък по пера, перо "Издръжка" увеличението е 245 на сто в сравнение с миналогодишния проектобюджет, което действително е едно абсурдно на този фон именно, който споменах по-горе, увеличение. А така също в същите абсурдни граници е предвиденото увеличение от 137 на сто за Президентството - 20 млн. 144 хил. лева, където пък особено фрапиращо е перото "Резерв", което се увеличава с 267 на сто в сравнение с миналогодишния бюджет. А така също и Народното събрание, макар че тук предвижданото учеличение не е така драстично и то е долу-горе с процента на очакваната инфлация, тъй че може да се каже, че е едно към едно.
Комисията намира, че средствата, предвидени за компенсация на заплатите в общинските бюджети, са недостатъчни. Не достигат дори 42 на сто. Стипендиите пък се увеличават само с 40 на сто, което е необосновано по-ниско от работните заплати и съответно предвиждания инфлационен ръст.
Не е предвидена сума за индексация на издръжката на държавните услуги за здравеопазването и образованието. Сумата МС/ВР 76.1 през 1992 и за 1993 г. е една и съща. Тоест никакво съобразяване с инфлационния ръст.
Комисията намира, че следва да се завишат средствата, предвидени за по-нататъшно ускоряване на поземлената реформа, защото именно от всички страни тези са исканията, настояванията, само че пътищата, по които това да стане, са различни. Но едва ли някои се различават от това, че за да се осъществи поземлената реформа е нужно да бъдат предвидени средства.
Начините за изразходване на тези средства може да са различни във вижданията на различните страни, които дават мнение по този въпрос, но безусловно, средствата, че е необходимо да бъдат завишени - това никой не е на друго мнение по този въпрос.
И в заключение, Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите счита, че предложеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 1993 г. може да бъде внесен за обсъждане в пленарната зала, като се вземат предвид всички направени бележки, препоръки и предложения.
Към писменото становище сме приложили и една справка, където приблизително по проценти са представени, изложени постъпващите жалби, предложения, петиции, а общо казано писма, в нашата специализирана комисия, което според мен, задължително трябва да бъде вземано предвид, тъй като пак повтарям, това е обратната връзка с тези, които ще бъдат потребители, тези, които ще изразходват този бюджет, и в чието име в крайна сметка се прави това прецизиране на преразпределението на сумите, и което, ако не бъде взето предвид, се превръща в една самоцел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, отец Стефан. Има думата председателят на Комисията по транспорта народният представител Ремзи Осман.
Наближава 13 ч., може би с него ще приключим днеска. Една комисия остава, но не можем да нарушаваме правилника. (Неразбираеми реплики от залата) Една.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Предложете удължаване на работното време.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията по транспорта на заседанието си от 22-23 април 1993 г. разгледа законопроекта за държавния бюджет за 1993 г. По-специално бяха разгледани онези части 76.2 от законопроекта, отнасящи се до бюджета на Министерство на транспорта, Главно управление на пътищата, субсидиите за фирма "БДЖ" и тези за вътрешноградски пътнически превози, и междуселищните пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони.
Що се отнася до Министерство на транспорта бюджетните разходи на Министерство на транспорта за 1992 г. по отчет са били 340 млн. лева. При запазване на същото равнище на разходите за 1993 г. и 60-процентна инфлация те би следвало да бъдат 544 милиона.
С бюджета за 1993 г. са предвидени 533 млн. лева. Според комисията това е недостатъчно за министерството.
Комисията счита, че трябва да се отпуснат още 50 млн. лева, с което би се осигурило едно нормално изпълнение на функциите и задачите на Министерството на транспорта.
Комисията счита, че от бюджетната сметка от Министерството на транспорта трябва да отпаднат 2 млн. лева разходи за Школата за високо спортно майсторство. Тези суми следва да се използват по други разходни пера на сметките.
Бюджет на Главно управление на пътищата. Длъжни сме да се обосновем, това, което се отпуска в настоящия момент, и положението на пътната мрежа в страната. Общата експлоатирана дължина на пътната мрежа в Република България е 37 хил. км. От тях подлежат за ремонт 7400 километра. За този ремонт са необходими 8 млрд. лева. По съвместния проект с Европейската банка за възстановяване и развитие се предвиждат за ремонт 800 км пътища на обща стойност 105 млн. долара, или около 2 млрд. и 800 млн. лева. За усвояването на тези средства е необходимо ратифициране на споразумението на заема от Европейска банка за възстановяване и развитие от Народното събрание.
Или от необходимите 8 млрд. лева за ремонт чрез Европейската банка за възстановяване и развитие и държавния бюджет са осигурени само 2 млрд. и 800 милиона. При това положение ще останат без ремонт 6600 км пътища основно от първи и втори клас.
Ново строителство. Незавършеното строителство на пътищата е в размер 3 млрд. и 100 милиона. За същото в проекта за бюджета са осигурени 320 милиона, което ще гарантира въвеждане 76.3 в експлоатация на мощности от 2 млрд. и 200 милиона, равняващи се на 63 км нови пътища.
Това налага замразяването на нови 15 обекта за 1993 г.
Предлаганите суми за ремонт и ново строителство на пътищата чрез бюджета за 1993 г. се оказват крайно недостатъчни.
Комисията по транспорта, отчитайки общата рамка на бюджета, приема предложения разчет за ремонт и строителство на пътища за 1993 г., като предлага да се обособи още през тази година специализиран фонд "Пътища", чрез който трайно да се решат проблемите на пътната мрежа.
Раздел трети "Бюджет на фирма "БДЖ".
Предвидените средства за 1993 г. за ремонт на железния път в размер на 302 млн. лева са недостатъчни. При това положение сегашното тригодишно изоставане в ремонта на железния път няма да бъде преодоляно и то ще се увеличи.
Предлагаме да се потърсят възможности за още допълнителни средства за тази цел в размер на 580 млн. лева.
Това ще доведе до едно действително добро състояние на железния път и до значително намаление на аварийните ситуации.
Все още остава открит въпросът за кредитния дълг на фирма "БДЖ", който към 31 декември 1992 г. възлиза в размер на 1 млрд. и 204 милиона.
От текстовата и цифровата част на проектобюджета не е ясно как е решен този въпрос. Ако не се реши преоформянето на кредитните задължения в държавен дълг фирмата ще изпадне в тежко финансово състояние.
Търговските банки са започнали от 1 януари 1993 г. да си прихващат погасителните вноски и лихвите от постъпленията от преводната дейност. Само лихвите възлизат на 365 млн. лева.
В крайна сметка финансовият дефицит на фирмата през 1993 г. ще възлезе на милиард и петстотин.
Предлагаме в бюджета да се намери решение на гореизложените проблеми.
Четвърти раздел "Бюджетни субсидии за вътрешноградски, пътнически превози и междуселищни пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони". 76.4
Комисията счита, че предвидените суми за субсидиране на вътрешноградските пътнически превози и за междуселищните пътнически превози в слабонаселените планински и гранични райони следва да се предоставят целево на общините.
Разпределението им по общини и фирми следва да става съвместно с представители на общините и Министерство на транспорта.
Това се налага с оглед на едно бъдещо обособяване на вътрешноградските превози в градовете с население над 30 хил. души, общински фирми за такива превози. 76.5 Във връзка с исканите увеличения на бюджетните средства на някои дейности на транспорта, комисията счита, че те могат да се осигурят като се намалят бюджетните средства и субсидии по други пера в бюджета - Национално бюро за териториално убежище на бежанците, Институт за изобретения и рационализации, Български туристически съюз, Съюз на българските автомобилисти, Агенцията за чуждестранна помощ и др.
Комисията по транспорта препоръчва на Министерския съвет да снеме данъчното облагане на Българския морски флот и Българското речно плаване, регламентирани с постановление на Министерския съвет # 160 от 1992 година. По този начин ще се даде възможност на тези държавни фирми, които са на самоиздръжка, да носят приходи за бюджета в резултат на своята транспортна дейност.
По време на обсъжданията на законопроекта господин Невен Пенев, член на комисията, изрази мнение, че частта за транспорта и съобщенията трябва да бъде върната в Министерския съвет за преразглеждане.
По принцип законопроектът се приема от комисията, като се вземат предвид направените забележки и предлага на народните представители проектобюджетът да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря Ви, господин Рамзи Осман.
За председателстващия остана една минута. Няколко съобщения. (Шум и реплики в блока на БСП) Много ви моля, никой не е искал удължаване на работното време.
Съобщения:
Заседание на Комисията по опазване на околната среда - на 5 май, сряда, от 10.00 ч., в зала 411.
Съобщение на Комисията по земеделието - заседание на 6 май, от 10.00 ч. на бул."Дондуков" 2.
Комисията по външната политика ще има заседание на 6 май 1993 г. от 9.30 ч. в зала "Изток".
Комисията по националната сигурност - на 5 май, сряда, от 10.00 ч. в зала "Изток".
- На 6 май, четвъртък, от 10.00 ч. в зала 510 на бул."Дондуков" 2. ВТ/ЙА 77.1
Вторник продължаваме от 15.00 ч. с бюджета. Закривам заседанието. (Звъни)
(Закрито в 13.00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Александър Йорданов
ЗАМ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Кадир Кадир
СЕКРЕТАРИ:
Георги Петров
Христо Атанасов