Председателствали: председателят Александър Йорданов
Секретари: Ведат Сакаллъ и Руслан Семерджиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам днешното заседание.
Както гласувахме вчера, днес Народното събрание трябва да разгледа на закрито заседание подготвения проект за декларация във връзка с вчерашното изслушване на министър-председателя и станалите разисквания. В този смисъл аз ви моля да гласувате заседанието да бъде закрито.
Тексът на проектодекларацията е готов и в момента се раздава. Няма никаква пречка да преминем към нейното разглеждане.
Моля, режим на гласуване. Моля, гласувайте за закритото заседание.
Гласували 158 народни представители, за 135, против 14, въздържали се 9.
Приема се. ЦМ/КП 37/1. ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Сега трябва да се започне работа по предложенията по дневния ред. Моля, господин Школагерски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми народни представители, постъпило е предложение от народните представители Георги Марков, Вержиния Велчева, Венцеслав Димитров и Александър Праматарски за спешно включване в дневния ред искането за освобождаване на генералния директор на Българската национална телевизия господин Хачо Бояджиев. (Шум и реплики от блока на БСП)
Съгласно Временния статут за Българската национална телевизия, освобождаването става по предложение на Комисията по радио и телевизия. Предложението е разпределено, няма становище на комисията, поради което не го подлагам на гласуване. Заповядайте!
СТЕФАН САВОВ (СДС): Извинявайте. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, заседанията на Народното събрание са открити, освен когато е взето решение за закрити заседания. Аз протестирам да започваме да четем каквото и да било преди заседанията да станат открити. Аз не виждам да са открити. (Шумно изразено неодобрение от блока на БСП) Просто това е закон заседанията са открити. Така е, както в съда. (Шум и реплики в блока на БСП) Така че първото, което трябва да искате, е да се открият заседанията.
И второ, ние, парламентарната група на СДС и парламентарната група на ДПС поставихме като втора неразделна част от въпроса за резолюцията и един доклад от господин Палчев по въпроса за Камбоджа, като решихме тук пак, че този въпрос ще бъде разгледан на открито заседание. Аз смятам, че това е от съществено значение, то първо трябва да се изпълни и след това вече да върви дневният ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Савов, председателят на Народното събрание, който председателстваше досега, обяви публично, че с...
СТЕФАН САВОВ: За нас е важно, че четирима народни представители искат оставката на господин Хачо Бояджиев. Това би трябвало да се огласи, за да може, да, така че това трябва да се огласи. (Шум и реплики от блока на БСП) ВТ/ВР 38.1
Да, сега дойдоха, но когато господин председателят четеше, нямаше никой. Аз протестирах и с пълно право протестирах, защото заседанието... (Реплики от блока на БСП: "Хайде сега!")
То е много лесно да казваме така: "Хайде, хайде!", обаче въпросът е да се изпълнява правилникът. Както и за второто, което казах - за господин Палчев. То е решено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз повтарям: председателят на Народното събрание обяви, че закритото заседание е приключено и продължава откритото заседание на парламента. Това беше съобщено в залата.
Довършвам по отношение предложението за оставката на господин Хачо Бояджиев. Предложението е разпределено на Комисията по радио и телевизия, но от същата липсва становище, поради което не се поставя на гласуване.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (от място): Процедурно може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Може, разбира се. Заповядайте!
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Уважаеми господин председателю, естествено е, че едно такова предложение трябва да мине през Комисията по радио и телевизия. Но това е един въпрос, който не търпи отлагане (възгласи: "Е-е-е!" в блока на БСП), защото в случая става дума не просто за уволнението на госпожа Нери Терзиева - един доказан професионалист, става дума изобщо за унищожаване на конкуренцията в Българска телевизия. (Шум и реплики в блока на БСП) И ако това не се разбира от народните представители, аз съжалявам за това. Когато ние гласувахме в тази зала, ние имахме уверенията на Комисията по радио и телевизия, че всички подобни въпроси ще се решават, след като предварително бъдат обсъдени и одобрени от тази комисия. По този начин аз чувствам избора за опорочен, защото аз съм дала моя глас при едни определени условия.
Господин председателю, аз се обръщам към Вас, към ръководството на Народното събрание да се определи един краен срок за разглеждането на този въпрос. Защото и в момента от Българска телевизия се отстраняват професионалистите, унищожава се конкуренцията, която започна лека-полека да си пробива път. И това е въпрос, който не е на една или на друга политическа сила. Това е въпрос на целия народ. (Възгласи и реплики в блока на БСП) 38.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Госпожице Велчева, правилникът определя 15-дневен срок за разглеждане в комисията на предложенията за решения и той е определен от правилника. (Шум в залата, реплики)
Постъпило е предложение от госпожа Нора Ананиева за включване като точка втора от част първа на програмата второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Поради липса на становището и на доклада на Законодателната комисия и това предложение не се поставя на гласуване.
Има още едно предложение, но него ще го гласуваме накрая.
Предложение от госпожа Нора Ананиева да бъде включена като точка шеста от част втора на програмата за работа на Народното събрание за периода от 22 до 30 април 1993 г. проекторешение за преустановяване за срок от три години на демонтирането и за разрушаването на паметниците и мемориалните сгради. Предложението е направено на 28 април. Нямам данни за становища.
НОРА АНАНИЕВА (от място): Има становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нямам никакви данни за становища, госпожа Ананиева. Предложението е от 28 април.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (от място): Има становище. Веднъж го гласувахме да влезе в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ганев. 38.3
ЙОРДАН ГАНЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, Комисията по културата се занима на последното си заседание с всичките проекти, които визират този въпрос и господата Стоилов и Атанасов, както и на господин Премянов. Становищата са готови и ще бъдат раздадени вероятно утре. Благодаря ви!
НОРА АНАНИЕВА (от място): Становища има раздадени. Стига с тия номера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, предложението е от 8 април, от 8 април. Изтекли са необходимите 15 дни по правилника и без становище на комисиите това предложение може да бъде включено в дневния ред.
Това се предлага.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Има още сто!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Особено сега господин Ганев улеснява нашата работа, като казва, че има становище на комисията. Предложението е това да бъде точка шеста от част втора от програмата. При това положение няма пречка. Обявете режим на гласуване, които са за включването в програмата като точка шеста на предложението на госпожа Нора Ананиева за проекторешение за преустановяване за срок от три години демонтирането и разрушаването на паметниците и мемориалните сгради, моля да гласуват.
Моля, преустановете гласуването и обявете резултата.
От общо 207 народни представители... (Ръкопляскания, "Браво!", шум и неразбираеми реплики от блока на СДС)
Моля ви, за тишина, за да можем да си приемем дневния ред и да работим.
От общо 207 гласували народни представители, за - 98, против - 100, въздържали се - 9. Отклонява се предложението.
Имате думата, госпожа Ананиева.
НОРА АНАНИЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, при този всеобщ и позорен възторг от дясната страна (викове: "У-у-у!", шум и неразбираеми реплики, част от депутатите от блока на СДС стават на крака, чукат по банките) си разрешавам да прочета обръщението на Върховния съвет на Руската федерация към Народното събрание на България. (Шум и неразбираеми реплики от блока на СДС, викове: "Позор!") МС/ЗТ 39.1
Москва, 29 април (част от депутатите от блока на СДС отиват към трибуната, викове: "У-у-у!", "Позор!")
ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (встрани от микрофона): Това не е нация! Това е руски парламент, не е български! Засрамете се!
НОРА АНАНИЕВА: Върховният съвет на Руската федерация с огорчение...
РЕПЛИКИ ВСТРАНИ ОТ МИКРОФОНА ОТ ДЕПУТАТИ ОТ БЛОКА НА СДС: Прекратете заседанието! Прекратете заседанието!
НОРА АНАНИЕВА: Научи за това... (Неразбираема реплика на господин Школагерски) че извънредната сесия на Общинския съвет на столицата на България прие решение за ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля за тишина!
НОРА АНАНИЕВА: Демонтирането на Паметника на Съветската армия в София. (Викове: "У-у-у!", неразбираеми реплики от блока на СДС)
Съдбата на този паметник, станал символ на съвместната борба на народите на нашите страни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля за тишина!
НОРА АНАНИЕВА: Против фашизма дълбоко вълнува и простите граждани на Русия,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина! (Викове: "У-у-у!", неразбираеми реплики от депутатите от блока на СДС)
НОРА АНАНИЕВА: ... които свято пазят искрена признателност на отдалите своя живот за свободата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви се за тишина!
НОРА АНАНИЕВА: Върховният съвет...
ПАВЕЛ ШОПОВ (встрани от микрофона): Не Ви ли е срам, обръщение на Руския парламент!
НОРА АНАНИЕВА: ...на Русия изразява надежда...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Прекратявам заседанието за 15 минути.
НОРА АНАНИЕВА: ... че Народното събрание на България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Прекъсвам заседанието за 15 минути. 39.2 БСП и коалиция? Това е съвсем ясно и това не беше позорно решение, а това беше едно решение, което прави чест на българския парламент. И аз мисля, че това ще се разбере във всички страни, включително и в Русия. (Шум и викове в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, колеги, пазете тишина!
СТЕФАН САВОВ: Този паметник е паметник на една армия, на съветската армия, която окупира България и която не освободи България, защото по това време имаше едно правителство абсолютно демократично - правителството на Костадин Муравиев. Ние не сме воювали със Съветския съюз и той ни обяви война, той нахлу и на българска територия няма загинал нито един съветски войник. Това прави, бих казал, чест на българския народ. Не е оказвана съпротива, защото ние знаехме, че не бива и не можем да оказваме съпротива. Но това от друга страна не намалява факта, че в България нахлу една армия, която окупира България, и това трябва да се знае, която окупира България и наложи именно този режим от четиридесет и пет години, срещу който и вие сега проформа се борите, но от време на време под вашите думи излизат вашите истински намерения. Ние сме за демонтирането на паметника тук, и на паметника в Пловдив, защото не може да имаме паметници на една армия, която е окупирала и която е докарала една болшевишка диктатура. И който може да откаже това нещо, нека го откаже. (Ръкопляскания в СДС. Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина!
СТЕФАН САВОВ: Не социалдемокрация, както искате сега да кажете, а болшевишка! Вие го знаете много добре и не можете да го откажете (Викове в БСП и коалиция: "Фашист!") и не може да го откажете и не може в центъра на София да стои един съветски войник с шмайзер, който не е освободил България. Просто не е освобождавал България, защото ние не сме били във война. (Шум и реплики в залата) Просто вие се саморазобличавате с всички ваши викове.
Това е един паметник на обявила на нашата страна, която ни окупирала, и най-важното на една страна, която не съществува вече. Това е Съветският съюз. И тъй като вие се базирате на 40.2 чл. 14 от българо-руския договор, там се казва обаче паметниците, свързани с историята и културата на Русия. Е, хубаво, да излезем навън и да направим една обща снимка пред паметника на Цар Освободител и да пратим на руския парламент, за да се уверят, че нито един руски паметник не е бил унищожен. (Ръкопляскания в СДС) И ние сме ги почитали и ще ги почитаме, защото по това време Русия освободи България. И ние нямаме намерение да демонтираме руски паметници. Но имаме намерение да демонтираме и ще стоим твърдо на тази позиция да се демонтират паметниците на една армия, която действително, уважение към хората, които са загинали, но в България не е дала жертви, България не е воювала с тях. Така че ние не може тук да слагаме такива паметници, каквито може би, ако искат, може да ги имат в Унгария или в Румъния, които са воювали. Тук нашето становище е абсолютно ясно. На нас ни струва ,че декларацията на руския парламент показа отново за съжаление, че в Русия не познават разделението на властите, защото решението на властите с местно самоуправление, общинските власти не може да се намесва в тях. Те вървят назад, ще се научат малко повече на демокрация, а това което направи госпожа Ананиева, беше прочитането на един документ, с който се намесва една чужда държава или по-скоро чужд парламент в суверенните права на нашето народно събрание.
Именно затова категорично протестираме против това, което стана тук. (Ръкопляскания в СДС. Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Продължаваме по-нататък.
Имате думата, господин Маринов, от името на Парламентарната група. (Шум в залата)
Предупреждавам, че при най-малкото безредие в залата ще прекратя заседанието. 40.3
(След почивката)

17 ч. и 35 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Стефан Савов. (Викове в БСП и коалиция: "Буш!", "Буш!")
Моля ви да спазваме реда, за да продължим да работим днес.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Излизам от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, за да протестирам категорично против това, което се разигра тук преди малко.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): А мислех, че ще се извините!
СТЕФАН САВОВ: Именно бихме искали извинение от госпожа Ананиева, че си позволи да чете една декларация на един чужд парламент. (Шум в БСП и коалиция) Когато в Народното събрание постъпват декларации на парламенти, нещо, което не е практика, то би трябвало да бъде предоставяно на председателя и той евентуално да реши. Но най-малкото БСП, наследник на БКП, а БКП е страната, която ни лиши, продаде суверенитета на България, а на два пъти искаше и да ни направи република съветска, тъй че именно групата на БСП би трябвало да бъде тази, която да се извини.
В никой случай не можем да приемем, че може да се четат от парламентарни групи, от отделни парламентарни групи декларации на парламенти на други страни. По този начин ние бихме стигнали много далеко и, бих каал, до много неприятни последици. Вие можете да си представите колко много страни биха могли да напишат декларации и след това тук да се четат.
Протестираме, първо, против това вмешателство на госпожа Ананиева тук пред нас, казах, авентуално, както господин Авдеев е бил сега преди малко, негово превъзходителство господин Авдеев при нашия председател, той би могъл да реши да ни осведоми, но не и тази партия.
Защо сме ние против това предложение, което направи СБ/ЙА 40.1
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че не е тука мястото да коментираме отношението на различните парламентарни групи и депутати към паметника.
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Защо?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: В този смисъл вашето отношение, господин Савов и господа от СДС, е известно.
ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Вашето също.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Да, нашето също.
Друг е въпросът, че обществеността е запозната с тези аргументи. Някои ги приемат, някои не.
Също така бих искал да кажа, че според нас във вашите съображения има доста неточни неща. Например, че паметниците на същата тази армия, която разгроми фашизма, продължават да стоят и в Австрия, и в Берлин, и в Будапеща, и в много други страни. (Недоволство от СДС)
Аз не виках, когато говореше господин Савов, така че благоволете и вие да ме изслушате.
Въпросът се свежда до конкретния проблем. Първо, госпожа Ананиева прочете съобщение, което вече бе изнесено по Българското радио и по българските средства за масова информация...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Но пред парламента не.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Така че, второ, това е обръщение... (Викове и тропане от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Колеги, моля ви за тишина.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Тези крясъци не са аргументи, господа. Разбирате добре.
Става дума за обръщение към българския парламент, а не за декларация на руския парламент.
ЕМИЛ БУЧКОВ (от място): Да я изпратят официално.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: И аз бих искал да ви припомня господа, че това обръщение има стойност поради факта, че ние тук или поне една голяма част от нас ратифицирахме българо-руския договор. И би трябвало да бъдем хората, които с най-голяма отговорност съблюдават изпълнението на неговите клаузи. (Недоволство и реплики от СДС) ЦМ/ЛТ 41.1.
Освен това не е важно това дали един или друг човек, независимо от неговия авторитет, дава една или друга квалификация на паметника. След като руската страна смята този паметник за руски, то ние сме длъжни...
ОБАЖДАТ СЕ ОТ СДС: Да си го вземе! (Силно недоволство)
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Ние сме длъжни да се съобразим с предвидената в договора процедура. Повтарям, с предвидената в договора процедура. Такава процедура има и тя би трябвало да бъде изпълнена. (Недоволството от СДС продължава)
И в края на краищата аз бих искал да се обърна към Вас, господин Савов и към всички останали колеги: каквато и степен да има нашето несъгласие, смятам, че не е редно депутатите от една група да изразяват това отношение като се опитват да свалят говорещия ръководител на другата парламентарна група от трибуната... (Недоволство и викове от СДС) ..., така че аз смятам, че това беше една неколегиална реакция, още повече една некавалерска реакция. И ние изразяваме нашия остър протест срещу такава форма на общуване. Ние можем да имаме най-остри различия, но има парламентарни процедури за тяхното изразяване. (Недоволство от СДС).
И аз още веднъж призовавам - гласуването показва какво е отношението. Това отношение е известно на обществото. То ще се коментира и оцени от българското общество. Но българският парламент има процедури и за да уважава себе си и за да бъде уважаван от българския народ, той трябва да ги спазва.
Благодаря ви. (Викове "У-у-у" от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви колеги, продължаваме по-нататък. (Реплики от СДС)
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точка 2 от част втора - други законопроекти и проекти за решение - да бъде изслушване на годишния отчет на Агенцията за чуждестранна помощ. Съгласно Закона за Агенцията за чуждестранна помощ, чл. 3, същата се отчита ежегодно пред Народното събрание. Предложението е точка втора от част втора да бъде отчетът на председателя на Агенцията за чуждестранна помощ.
Моля режим за гласуване. Които са за включване в програ41.2. мата на тази точка като точка втора на част втора, моля да гласуват.
От общо 204 народни представители, за 86, против 94, въздържали се 24.
Предложението се отклонява.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили на основание чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точка първа от част втора - други законопроекти и решения - да бъде законопроекти и проекти за решения във връзка с разсекретяване на досиетата. (Викове и смях в залата)
Моля режим на гласуване. Моля за тишина в залата.
Които са точка първа на част втора да бъде включените в програмата законопроекти и решения във връзка с разсекретяването, моля да гласуват.
От общо 211 гласували народни представители, за 104, против 56, въздържали се 51.
Отклонява се това предложение. (Оживление сред СДС)
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили за преместване на точката: законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния застрахователен институт, която да стане точка втора от част втора други законопроекти и решения.
Моля обявете режим на гласуване. Които са за, да гласуват.
От общо гласували 210 народни представители, за 91, против 71, въздържали се 48.
Отклонява се и това предложение. 41.3.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка първа от част втора - "Други законопроекти и решения", да бъде "Законопроекти и проекти за решения, свързани с Националната разузнавателна служба.
Моля, обявете режим на гласуване. Които са за, да гласуват.
От общо гласували 214 народни представители, за 84, против 95, въздържали се 35.
Отклонява се това предложение.
Постъпило е предложение от парламентарната група на СДС точка първа от част втора - "Други законопроекти и решения", да бъде "Решения за създаване на временна анкетна комисия относно провежданата социологическа анкета в Българската армия".
В едно от предишните заседания ние гласувахме и такава комисия и създадена. В програмата по точка 12 е "Проект за решение по предмета, числеността, срока и състава относно временната анкетна комисия относно провеждане на социологическа анкета в армията".
Предполагам, че вие искате тази точка 12 да бъде точка първа на част втора, а не да се гласува за това.
С това уточнение, уважаеми колеги, които са за приемането на това предложение, моля да гласуват.
От общо 217 народни представители, за 96, против 109, въздържали се 12.
Отклонява се и това предложение.
Уважаеми колеги, Председателският съвет на днешното си заседание на основание чл. 37, ал. 5 от правилника, предлага на Народното събрание по изключение включване на точка в нашата програма за ратифициране на споразумението с Япония за разсрочване на нашия външен дълг. Това предложение се мотивира от факта, че на 30-ти изтичат сроковете, а на 30-ти е падежът на плащането ни към Япония.
Постигнатото споразумение между Консулството на Япония и Министерството на финансите е, че Япония приема отлагане на изплащането на дълга. Ако ние до 30-ти не ратифицираме това споразумение, от 30-ти започват наказателните разпоредби в договора поради това, че България попада в забава. Това ще предизвика ново усложнение в отношенията ни с Япония въпреки добрите СД/КП 42/1. им намерения, които са посочени в този договор.
Досега становище има Бюджетната комисия и другите комисии са готови с решения.
Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Аз предлагам на всички вас да подкрепим това предложение и наистина да ратифицираме този договор, ако може още днес. Ако днес не може, евентуално утре сутринта по изключение също, предвид на това, че тази седмица аз не знам защо, обаче ние не можахме да работим. Даже още нещо... (Шум и реплики в блока на БСП) Моля ви се!
Господин Школагерски, един колега там (обръща се към лявата страна) ме чумосва. Аз не знам защо той това редовно го прави...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви, колеги! Много ви моля, обсъждаме един важен въпрос...
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Като че ли не е от интерес за него като колега и за неговите избиратели също да се разсрочи дългът. Господине, не Ви знам името.
Освен това, уважаеми господин председателю, бих желал да разширя малко Вашето предложение - също в порядъка на изключение, тъй като след 2-3 дни заминава делегацията за Вашингтон за Световната банка и наистина там имаме изгодно предложение, нека да вземем едно решение за даване съгласие за сключване на заем със Световната банка за развитие на частния бизнес в размер на 55 млн. щатски долара. Нека тези две неща да вървят заедно. То е решение, не е законопроект. Не носим кой знае каква голяма отговорност. Те да сключат договора, а после ще го видим дали е добър или лош и ще го ратифицираме.
Настоявам, господин председателю, това също така да влезе в дневния ред заедно с ратификацията на договора с Япония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля господин Джеров да заповяда в залата за изясняване на проблема за становището на Законодателната комисия по отношение на ратификацията на споразумението с Япония.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Според мен всички предпоставки за гласуване на първо и второ четене на този законо42/2. проект са налице. Председателят на Народното събрание е разпределил законопроекта на четири комисии и четирите комисии са се занимали със законопроекта и са дали своите становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Значи има всички основания да бъде включено...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Нали е включено в дневния ред?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Япония не е включена в дневния ред.
Господин Камов, от името на парламентарната група? Заповядайте. 42/3.
НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): От името на Парламентарния съюз искам да подкрепя предложенията за обсъждане на тези въпроси, защото те безспорно са важни, но ние ще ги подкрепим като втора и следващи точки от дневния ред на втора част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Нека да не предизвикваме напрежение. Аз ще ви напомня какво е предложението на Председателския съвет.
Поради актуалността на този проблем и неговата срочност предложението на Председателския съвет е да бъде точка първа в част втора. Така аз съм разбрал.
Аз припомням, че становището на Председателския съвет беше щом е готово за разглеждане, да се постави на разглеждане веднага. Така беше. И тъй като господин Джеров заявява, че е готово, а това е фатален срок, в духа на това, което приехме, щом като е готово да се разгледа, е готово в този момент, аз предлагам гласуване в духа на това решение. Да бъде по извънредния път включено като точка веднага след приемането на дневния ред.
ЖАН ВИДЕНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3", от място): Има алтернативно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Да, като точка първа веднага след приемане на дневния ред.
Извънредността на този въпрос дава основание да се постави за разглеждане като точка първа веднага след приемане на дневия ред.
Които са съгласни, моля да гласуват - извън част първа и втора!
Резултатът: от общо гласували 221 народни представители, 191 са гласували за, 6 против, въздържали се 24.
Приема се.
И последни две предложения, след което ще дам думата на господин Слатински.
Предложение от Парламентарната група Нов съюз за демокрация.
"На основание – 2 от Допълнителните разпоредби, във връзка с чл.74, ал.1 от правилника предлагаме вместо заседание ББ/НП 43.1 за парламентарен контрол, да се проведе пленарно заседание с точка единствена от дневния ред: разглеждане Законопроекта за държавния бюджет."
Това е, уважаеми господа, за утре.
И тъй като ние разгледахме въпроса на Председателския съвет, няма кога да се гласува това предложение, затова го поставям за гласуване сега, пред вас.
Които са за това утрешното заседание вместо заседание по парламентарен контрол да бъде редовно заседание за разглеждане на Законопроекта за държавния бюджет, моля да гласуват.
Резултатът: от общо гласували 218 народни представители, 142 са гласували за, 53 против, въздържали се 23.
Приема се утрешното заседание да бъде редовно заседание за обсъждане Законопроекта за държавния бюджет.
Заседанието ще започне от 9 часа, както започват редовно заседанията.
И последното предложение е пак на Парламентарната група Нов съюз за демокрация.
"На основание – 2 от Допълнителните разпоредби, във връзка с чл.74, ал.1 от правилника, предлагаме да се проведе извънредно заседание на 4 май 1993 г., вторник, от 15 часа при следния дневен ред:
Точка единствена: разглеждане Законопроекта за държавния бюджет".
Които са за предложението, моля да гласуват!
Резултатът: от общо гласували 213 народни представители, 128 са гласували за, 74 против, 11 се въздържат.
Вторник от 15 часа, 4 май, ще се проведе редовно заседание на парламента с единствена точка: разглеждане на Законопроекта за държавния бюджет.
Огласявам по искане на народния представител Клара Маринова, че поради невъзможност да присъства по време на гласуването на декларацията на Народното събрание по Резолюция 820, да се счита, че тя гласува за. Това огласявам за нуждите на протокола.
Заповядайте за поставяне на процедурен въпрос, господин Иван Костов!
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги депутати! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага обсъжданията по Законопроекта за бюджета на страната 43.2 за 1993 г. да се излъчват пряко по телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Направено е процедурно предложение от народния представител Иван Костов от името на Парламентарната група на СДС дебатите по приемането на Законопроекта за бюджета да се предават по Българската телевизия.
На основание чл.35, ал.2 поставям на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 207 народни представители, 174 са гласували за, 5 против, 28 се въздържат.
Приема се това предложение.
Утре в 9 часа Българска телевизия да предава директно заседанието на парламента по обсъждането на бюджета.
Господин Слатински, имате думата. Извинявайте, че толкова време Ви оставих да чакате. 43.3
НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ (СДС): Уважаеми господин председател! Аз държа да напомня моето предложение да бъде изслушан господин Иван Палчев във връзка с проблемите и състоянието на българския батальон "сини каски" в Камбоджа на базата на информацията, която той събра там, като заместник-председател на Комисията по национална сигурност. Мотивите ми са:
Първо, че ние гласувахме вчера това изслушване да бъде отделно от закритото заседание.
След това ние вчера изобщо не сме гласували дневен ред. Така че моето предложение си остава в сила.
Трето, ние вече няколко пъти направихме изключения, когато трябва да отговорим на една много силна обществена или политическа потребност.
Четвърто, с нашето засега нежелание и невъзможност да изслушаме господин Иван Палчев ние лишаваме от ценна информация българската общественост, просто защото той държи най-напред да запознае парламента със своите впечатления и изводи.
Ето защо аз предлагам това изслушване да бъде включено в дневния ред веднага след ратификацията на японският ни договор за заем.
Така че много Ви моля да подложите това мое предложение на гласуване и да не разочаровате българската общественост с формални съображения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедурен въпрос? ЮИма думата народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Аз искам да подкрепя преждеговорившия народен представител и правя две конкретни предложения.
Това да бъде точка втора от втората част и днес да продължим работното време до изчерпването на точка втора от дневния ред.
Благодаря ви. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Процедурен въпрос ли? Заповядайте. РД/ЗТ 44.1
МИРОСЛАВ ДЪРМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги! Аз искам да възразя на двамата преждеговоривши, тъй като проблемът за нашите "сини каски" в Камбоджа е сравнително сложен.
В Комисията по национална сигурност ние се занимаваме с него вече на трето заседание. Необходимо е да чуем и становището и на министъра на отбраната, да заслушаме, както беше миналия път, представители на Щаба, но и самият началник Щаб. Искаме да разгледаме въпроса малко по-обстойно. Самата комисия не се е произнесла относно този проблем.
И затова аз предлагам това да бъде следващата седмица, а може би след като свършим с бюджета.
Това е. Благодаря. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Уважаеми колеги, моля за тишина!
Заповядайте, господин Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи е следното: веднага след ратифициране на споразумението за разсрочване на дълга с Япония да бъде изслушан господин Палчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вън от раздел първи и втори на програмата?
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да. Плюс това вчера това беше гласувано, но за съжаление не можа да се реализира. Аз Ви моля... (Възгласи от блока на БСП: "Защото вие си отидохте")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля ви за тишина в залата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председателю, това е становището, за което настоява Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Изцяло подкрепяме становището на господин Слатински. Не можем ние да държим в неизвестност цялата наша общественост. (Ръкопляскания от блока на СДС) Ние не можем вече цяла седмица да гледаме тук майки, които искат да чуят истината за условията на нашите войници.
Това е нашето предложение. Благодаря ви. 44.2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, направени са перфектни процедурни предложения. При това положение нямаме избор. Започваме да гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението, подписано от господин Николай Слатински и подкрепено от господин Юнал Лютфи като втора и извънредна точка от програмата, преди раздел първи и раздел втори, да бъде - изслушване на заместник-председателя на Комисията по национална сигурност господин Иван Палчев, във връзка с пътуването му до Камбоджа за събиране информация по проблемите и състоянието на българския батальон "сини каски".
Режим на гласуване.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо 210 народни представители, за - 118, против - 14, 78 се въздържат.
Приема се това предложение. (Възгласи от блока на СДС)
Моля ви, колеги! Много ви моля, колеги, прекъсвах заседанието. Обещавам ви, че при нови такива възгласи ще прекратя заседанието! Нека да работим.
Господин Джеров, при така оформения дневен ред, има думата за докладване на точка първа. (Шум в залата)
Извинявайте, господин Божинов, пропуснал съм вероятно. Вашето процедурно предложение беше за удължаване на работния ден с два часа, така ли е? Извинявайте, не съм го поставил на гласуване. Отразено е в правилника. Моля режим на гласуване. Които са днешното работно време да бъде удължено с два часа, моля да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата. От общо гласували 209 народни представители, за - 106, против - 94, въздържали се - 9.
По силата на това решение на Народното събрание удължава се днешното работно време с два часа. (Шум и реплики от блока на СДС)
Имате думата, господин Джеров, по точка първа. (Шум в залата)
(Златка Русева иска думата) 44.3 ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател! Аз оспорвам това гласуване, тъй като господин Божинов имаше някакво предложение, поднесено по друг начин: след това за втора точка, до втора точка, до изчерпване на втора точка, след това вие го попитахте за някакви два часа, той отговори от място. Аз мисля, че народното представителство не беше съвсем наясно какво гласува. Защото неговото предложение първоначално беше едно, след това той не дойде тук, зад трибуната, за да каже точно какво иска. И вие формулирахте нещо просто от разстояние.
Затова аз Ви моля да бъде прегласувано това и народните представители да знаят дали гласуват до изчерпване на точка втора или изобщо за удължаване на цялото време, разпределено между двете части. Те не знаят за какво гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Божинов... Един момент, колеги, моля, няма нужда от викове. Без викове ще си решим проблемите.
Господин Божинов, ако обичате застанете зад трибуната и възпроизведете точно Вашето процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председателю! Имах две предложения: първото предложение беше за включване на точката в дневния ред във втората част като точка втора и второто ми предложение беше да удължим работното време. Първото предложение очевидно не се прие, второто предложение беше прието. (Шум и реплики от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: За удължаване колко на работното време? Заявете го тук. (Силен шум и реплики от СДС)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижте, уважаеми колеги, моито...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, моля, без полемика. Кажете пред Народното събрание конкретно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Моето предложение беше да се удължи работното време с два часа. (Протести от СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Извинете, колеги, за да няма спорове по въпроса и за да можем да работим: поставям повторно на гласуване това предложение. Които са за, моля да гласуват. НЧ/ВР 45.1
Понеже въпросът е спорен, изчаквам трите минути.
Гласували общо 218 народни представители. От тях 114 - за, 99 - против, 5 - въздържали се.
Приема се.
Имате думата, господин Джеров. (Силният шум в залата не утихва) Моля за тишина! Господа, предупреждавам ви, ще прекратя заседанието. Много ви моля!
Има думата господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Преминаваме към разглеждане на законопроекта за ратифициране на споразумение с правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България. Министерският съвет със своето решение от 12 април 1993 г. одобрява споразумението между правителството на двете държави за разсрочване на външния дълг на нашата република, сключено чрез размяна на ноти на 30 март 1993 г., и в тази връзка предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 и 8 от Конституцията ни да ратифицират със закон споразумението така, както го назовах преди малко.
Министерският съвет във внесения законопроект констатира, че на 30 март 1993 г. в съответствие със съгласувания протокол за консолидиране на дълга на Република България, подписан в Париж на 14 декември 1992 г., беше договорено и подписано двустранно споразумение за разсрочване на външния дълг на България към Япония. Влизането в сила на това споразумение ще доведе до съществено облекчаване на обслужването на външния официален дълг на страната за период от следващите шест години, който е решаващ за осъществяването на икономическата реформа у нас. Това ще даде възможност за пренасочване на средства от плащания по обслужване на натрупания външен дълг, попадащ под мораториум от 29 март 1990 г., за целите на стимулиране на икономически растеж в средносрочен план.
Навременното влизане в сила на това двустранно споразумение ще позволи да бъде подобрено доверието в България, като кредитополучател. Освен това влизането в сила на вече подписаните двустранни споразумения е едно от условията за евентуално ново разсрочване на падежа за 1993 г. в Парижкия клуб към държави, официални кредитори. 45.2
Председателят на Народното събрание в своето разпореждане от 14 април т.г. е разпределил законопроекта на Комисията по външна политика, Комисията по бюджета и финансите, Икономическата комисия и Законодателната комисия. Четирите комисии са разгледали най-подробно внесения законопроект и всяка една със своето становище изказва положително виждане и препоръчва на Народното събрание на основание цитираните вече от мен текстове от Конституцията да ратифицира със закон споразумението.
Пред мен е становището на Комисията по външна политика от 29 април, становището на Икономическата комисия от 28 април 1993 г., становището на Комисията по бюджета и финансите от 28 април 1993 г. и становището, което беше изразено в Законодателната комисия на днешното й заседание.
При това положение, изхождайки от обстоятелството, че Народното събрание трябва да ратифицира законопроекта, предлагаме на уважаемите народни представители да гласуват за този законопроект. С оглед на безспорността и абсолютната необходимост за ратификация, моля този законопроект след първото му гласуване да бъде подложен на гласуване и за второ четене. Благодаря, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров!
Режим на гласуване. А, аз не погледнах за вдигната ръка. Вие ако желаете да се изкажете, заповядайте, господин Костов.
Господин Ескенази, имате думата. 45.3
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз съвсем кратко, тъй като считам, че все пак е уместно, когато се предлага една ратификация, тя да бъде подкрепена не само от комисиите, а да бъде подкрепена и от някой народен представител.
Аз смятам, че това е едно споразумение, което е абсолютно необходимо за страната и е издействано възможното в дадения момент, поради което се присъединявам към становището, изразено от комисиите.
И все пак, има един момент, който е юридически важен и аз просто искам да обърна внимание върху него и просто да получа пояснение. В самото споразумение, в този материал не е дадено, обаче в това, което е раздадено, се казва следното: "че правителството на Япония може да се счита, че е включено в групата на кредиторите до степен, до която правителството е суброгирано в правата на съответните първоначални кредитори, по силата на плащането, което то е направило по отношение на съответните първоначални кредитори при предполагаемо гарантиране и т.н...".
От това аз правя заключението, че в обхвата на това споразумение се включват и такива кредити, при които правителството на Япония, по силата на някакви актове се е суброгирало в правата на съответните кредитори.
И аз бих желал да получа едно разяснение, тъй като е много важно какви са тези суброгации. Значи не става дума за кредити, които са отпуснати от японската държава, а става дума за такива права, които японското правителство е придобило по силата на плащане, което е извършило на съответните кредитори на България. Това е моят въпрос и бих искал да получа отговор на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, Вие вероятно можете най-добре да си дадете този отговор. Кредитите на България са дадени не от държавни организации и държавата Япония, за да ни помогне, е изплатила по съответен начин на тези частни кредитори и се суброгира в техните права и затова тя подписва разсрочката.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Това е едно предположение, още повече, че... ВТ/ЛТ 46.1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не е предположение, това е по текста.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: На мен ми се струва, че все пак тези кредити би следвало да са дадени от държавни институции.
Не, аз просто поставям този въпрос, ако се счита, че той е уместен и следва да намери отговор, просто не виждам някой от правителството...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (от място): Изрично да са гарантирани от държавата.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Добре, аз поставям въпроса. Разбира се, че ние можем без да имаме представа от споразумението, да го ратифицираме. Това е друг въпрос, но...
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (от място): Да дойде някой от правителството да обясни.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Ами, редно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Аз бих чул господин Джеров по този въпрос или друг народен представител, който желае да вземе думата.
Господин Папаризов. Но докато той дойде, бих обяснил института на суброгацията в правото. Когато се дължи на едно лице определена сума и трето лице изплати от негово име на кредитора, той се суброгира в правата му, той може да търси изпълнение срещу длъжника с всичките права...
ИВАН КОСТОВ (от място): Само със съгласие...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, по отношение на кредитите това е възможно, само ако има съгласие на длъжника и в случая, ако става дума само за държавно гарантирани кредити в момента на подписването, такъв текст можем да приемем. Ако става дума за някакви вътрешни правила на японската страна, това означава фактически частният дълг, ако не е бил държавно гарантиран, сега с това нещо да го признаем за държавен и това би било един прецедент. Затова е добре да има представител на правителството по този въпрос, тъй като господин Ескенази постави един много важен въпрос, който ние не можем да отминем преди второто четене. Може би днес да го минем на първо четене, но преди второто четене правителството, 46.2. ако настоявате, можем да отложим и първото четене, но ми се струва, че ако въпросът не се изясни точно, не би трябвало да пристъпим към гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Заповядайте. Народният представител Иван Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги депутати, аз подкрепям предложението на комисиите да бъде ратифицирано Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на нашата страна, тъй като ратификацията, макар да се отнася за не особено голяма сума - приблизително около 60 млн. долара е сумата, която е разсрочена с 8 години гратисен период и с достатъчно добри условия за погашение. И на пръв поглед тя представлява едва 0,5 от процента от дълга на българската държава към нейните кредитори и около 5 на сто от официалния дълг. Но не в това е същността, според мен, на ратификацията.
Същността е в това и значението на това споразумение, чието постигане се отдаде трудно, се състои в това, че то открива път на други две инициативи на българската държава по отношение на връзките й с Япония.
Първата е поставяне на дневен ред на разсрочване на задълженията на България към японското правителство или гарантирани от японското правителство за следващия период. Мисля, че следващият период беше до края на декември 1992 година.
И друго, което според мен е по-важно, това е инициативата на Япония да се присъедини с кофинансиране от 100 млн. долара към структурния заем за развитие на Световната банка.
Аз съм съгласен с господин Атанас Папаризов, че поради обективни причини неизпълнението на втория транш на структурния заем на Световната банка ще може да бъде взет за повод от японското правителство да забави това, за което ще кажа, но по принцип японската страна даваше да се разбере, че ратификацията на първия клас споразумения по официалния дълг, се обвързва от японското правителство с отпускането на този 100-милионен стоков кредит, като кофинансиране към Световната банка. 46.3. Разбира се, възможно е японската страна да потърси нови претексти, да речем в забавянето на втория транш на Световната банка към българската страна и отново да не отпусне, или да намери начин да отложи отпускането на този 100-милионен кредит, който според всички нас е важен за българската страна. Но тези две неща, поне в рамките, които зависят от българската държава - от парламента и от правителството, трябва да бъдат решени. В смисъл такъв, че ние не бива да даваме формални поводи да не бъде ратифицирано споразумението.
Тази ратификация идва твърде късно. Всъщност това по отношение на разсрочените задължения все пак представлява сериозна сума към официалните кредитори от първото поколение, но тази ратификация идва твърде късно и тя се отдаде сравнително късно да бъде договорена, поради редица условия, които се поставяха от японската страна.
Аз си мисля, и съм убеден, че проблемът, който поставя господин Илко Ескенази, аз се удивлявам на неговото тънко юридическо чувство беше една от причините за това преговорите да се удадат, постигането на съгласие по преговорите да се забави.
Вие знаете, че другата, класическа причина, поради която на правителството не се удава да сключи споразумение по официалния дълг е желанието на правителствата по някакъв начин да включат или дълг, който не е на Българска външнотърговска банка - това е причината за отлагане или за невъзможност да се сключи споразумение с Испания например, с Холандия доскоро. И другата причина е, че правителствата проявяват желание да застават в ролята на страна по кредити, където може да се очаква, че българската страна ще признае тези кредити като официални.
По този начин българското правителство получава в наследство и кредити, които са отпуснати от търговски банки, които биват, аз не знам точно дали ще кажа термина - суброгиране, от своите собствени правителства тогава, когато по един или друг начин намерят достъп до правителствата на своите страни.
Това са двата начина всъщност българската страна да бъде накарана да поема задължения в по-голяма степен, отколкото ние се надяваме да бъдат поети, ако се постигне споразумение с банките-кредитори. МС/ВР 47.1
И искам да ви обърна внимание на обстоятелството, което е много важно, а именно, че официалният дълг не се редуцира. Официалният дълг не се намалява и по отношение на него не се използва такава техника. Всъщност дългът само се разсрочва, а остава да бъде дължим от българската страна, като се облекчава неговото обслужване. Докато нашите надежди са, че в споразумението с банките-кредитори българската страна ще получи намаление на своя дълг. И точно тук е проблемът, че ако един дълг, на който ние разчитаме да бъде намален, се поеме от правителство, което на практика го прикрива и го прави да бъде признат изцяло без редукция, е практически, очевидно не е в полза на българската страна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Костов! Други желаещи?
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Няма.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА СДС: Министъра ще го изслушаме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Тогава, режим на гласуване.
Поставям на разглеждане за приемане на първо четене Закона за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външен дълг на Република България.
Обявете режим на гласуване и гласувайте!
През това време ще ви уведомя, че влязохме във връзка с Министерството на финансите, откъдето имаме отговор, че министърът на финансите е тръгнал за залата.
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо 189 гласували народни представители, за - 186, против - няма, въздържат се - 3. Приема се законопроектът на първо четене.
Господин Джеров направи процедурно предложение за Народното събрание да приеме решение, да постави законопроекта за разглеждане на второ четене. (Неразбираема реплика от блока на СДС)
Преди да е обявена процедурата няма за какво, точката е изчерпана при това положение. 47.2
Затова, моля които са за решение да бъде поставен законопроектът на второ четене да гласуват.
Прекратете гласуването и обявете резултата!
От общо гласували 184 народни представители, за приемането на това предложение - 183, против - 1. Приема се да бъде поставен на второ четене за приемане на Закона за споразумението на правителството на Република България и Япония.
Господин Джеров, имате думата. След Вашия доклад ще дам думата на министъра на финансите.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към второ четене. Законопроектът гласи: "Закон за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България".
Чл.1. "Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България, сключено чрез размяна на ноти на 30 март 1993 г. в гр. София".
Предлагам, уважаеми народни представители, с оглед необходимостта за по-скоро влизане на закона в сила, да гласуваме и чл.2 със следното съдържание: "Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Това е съдържанието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Думата иска министърът на финансите господин Стоян Александров.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати.
Тази спогодба е в рамките на договореностите в рамките на Парижкия клуб.
Вие знаете, че там нещата вървят добре. Единствено нямахме подписано споразумение с Испания и Холандия. Преди две седмици, може би три, подписахме споразумението с Испания, сега остава ни едно висящо споразумение с Холандия. Там има юридически спор. С всички останали страни - членки на клуба, ние имаме постигнато споразумение. Това е дълг към държавата, не е към частни банки и на тази основа нещата вървят нормално. Ние сме поели ангажименти за управление на този дълг. Имахме определено забавяне на 47.3 плащанията поради нератифициране на спогодбите. С ратифициране на тези спогодби ние сме в състояние, имаме заделени средства да си управляваме дълга в рамките на договореностите.
Нещо по-специфично ако има, бих могъл да отговоря, но това е една рутинна операция, така да се каже, едно рутинно споразумение, както с всички други страни-членки в рамките на Парижкия клуб.
Няма нещо особено, специфично, то е в рамките на обща договореност, схемата, която е договорена в рамките на Парижкия клуб.
Благодаря за това, че приехте все пак този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин министър, господин Ескенази имате думата. 47.4
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Аз още веднъж подчертавам, че подкрепям ратифицирането и смятам, че това е изключително полезно. Но въпросът, който поставям е следният: че както се посочва по смисъла на ал.2 на договореностите, правителството на Япония може да се счита, че е включено в групата на кредиторите, става дума за Парижкия клуб, до степен, до която правителството е суброгирано в правата на съответните първоначални кредитори по силата на плащането, което то е направило по отношение на съответните първоначални кредитори при предполагаемо гарантиране (тук господин Папаризов може би ще обърен внимание), предполагаемо гарантиране, съгласно съответните закони и разпоредби на Япония.
Моят въпрос е за суброгацията. Ние в крайна сметка се сме Законодателна комисия и гледаме този юридически аспект.
Съвършено правилно е, че суброгацията представлява встъпване в правата на кредитора при условията, които се допускат по първоначалния договор. В този случай аз задавам въпроса каква суброгация е била извършена - по силата на договорените условия с частни кредитори или с други държавни институции на Япония. И, от друга страна, дали това автоматично води, щом като едно правителство плати дълг на частна банка, то да влезе в рамките на Парижкия клуб, тъй като един частен дълг се трансформира в държавен.
И следващият ми въпрос, който произтича, е вече на базата на другите преговори, които се водят в Лондонския клуб. Ако такава суброгация се извършва толкова лесно, то означава, че сега всяка държава може да плати на една частна банка кредитора в рамките на Лондонския клуб и да каже: ето сега моят дълг трябва да се третира в рамките на Парижкия клуб. Или, което ми подсказва Иван Костов, да го купи с дизажио. На практика това също представлява вид суброгация, но в първоначалния договор по отпускането на кредита е казано, че такова нещо може да бъде извършено. Така че аз съм съгласен, че това е една сравнително рутинна процедура, но мен ме интересува именно тези дългове, които са към японски банки, каква е суброгацията, на базата на какво е извършена, те към частни банки ли са и как това се превръща в един държавен дълг, който се третира в рамките на Парижкия клуб. Просто да изясним обхвата, без да оспорваме съдърСБ/НП 48.1 жанието на споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министър, имате думата за отговорите на въпросите, поставени от народния представител Илко Ескенази.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ескенази! Аз се страхувам дали в юридическата тънкост на въпроса бих могъл да бъда точен. Доколкото аз съм запознат, тук става въпрос за уточнени задължения на държавата към държавни японски банки, не към частни банки, и в рамките на тази уточнена квота е подписано споразумението. Тоест доколкото на мен ми е известно, тук не става въпрос евентуално за признаване на някакъв дълг към частна банка да се трансформира като държавен и по силата на тази спогодба да произтича задължение за нашата страна.
Всички дългове, които имаме към частни търговски банки са в рамките на Лондонския клуб и се решават в рамките на Лондонския клуб. Не мога да бъда категоричен пред вас дали има такава опасност за нарастване на дълга в рамките на Парижкия клуб и оттук да произтече някакво задължение от наша страна по управлението на този дълг. Мисля, че всички спогодби, които са подписани, са подписани в този дух. Надявам се, че вътре има юридическа защита, за да няма такава опасност. Но не съм в състояние сега да ви отговоря точно на този въпрос.
ИВАН КОСТОВ (от място): Не пряко.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Не зная да има косвено гарантиране господин Костов. Тези, които са държавно гарантирани, всичко това е уточнено като задължение. Това, което е вкарано в Парижкия клуб, което е вкарано и легитимирано като задължение в рамките на Парижкия клуб и е постигнато споразумение за това, тоест не произтича оттук възможност да се вкарват допълнителни задължения в рамките на Парижкия клуб и които да бъдат управлявани по реда на тази договореност. Това е другият въпрос. А ако има някакви спорове, че някои задължения неоснователно са вкарани в рамките на Парижкия клуб, а те е трябвало да бъдат вкарани в Лондонския клуб, това е вече друг въпрос. Но това е по Ваше време и Вие знаете по-добре това задължение как е формирано и дали има такава опасност. Аз мисля, че някаква промяна не е правена в последно време от първоначалната договореност в 48.2 рамкия на Парижкия клуб.
Така че бих помолил, ако има някакво съмнение, ако трябва да направим някакво уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Много лесно се поема дълг, но много трудно се плаща. И когато ще се плаща дълг, трябва да си отваряме очите на четири. И, моля ви се, да вникнете в същността на проблема, защото проблем действително съществува. Ето го къде е проблемът. По принцип обхватът на кредитите, които се договарят в рамка в Парижкия клуб е дефиниран. Всъщност Парижкият клуб третира преки, отпуснати от държавата, държавни банки и държавни институции кредити или гарантирани от държавни институции и държавни банки кредити на търговски банки. Това е общата дефиниция обаче. Споразумението, което се сключва в Парижкия клуб, е само рамково за страните. Ако вие си мислите, че постигането на съгласие в Парижкия клуб автоматично задължава или определя обхвата на договарянето на официалния дълг с която и да било страна, значи вие не разбирате механизма на договарянето. Всяка страна след това в рамките на общата дефиниция представя обхвата на кредитите, които подлежат на договаряне. Всяка страна! Българската страна приема този обхват и сключва споразумение върху него.
Ето защо текстът, по който повдигна възражението господин Илко Ескенази, а именно, че е извършена суброгация, и то предполагаема, доколкото разбирам от текста, от което следва, че може да е извършена по договори, които я допускат, и по договори, които не я допускат, възниква ето това подозрение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря ви.
Има думата народната представителка Соня Младенова. 48.3
СОНЯ МЛАДЕНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми колеги, аз излизам пред вас с процедурно предложение. Считам, че онова, което се каза и от господин министър Александров, и от това, което междувременно и предварително бяхме научили и прочели, за да се подготвим за ратификацията, която беше докладвана в залата, е време да преминем към второ гласуване. И аз предлагам да направим точно това.
Що се отнася до изказаните съображения от екскабинета, аз много им благодаря, че най-накрая, след толкова много време на парламентарен контрол по време на тяхното правителство, ние ги чухме да си отворят аргументите и да ги съобщят, да ги споделят пред нас какво точно ги е ръководело и как точно са подхождали при определянето на тези, посочени от тях рамки.
Моля Ви да подложите процедурното ми предложение на гласуване да подложим ратификацията на второ четене на гласуване, да я приемем, а да не се опитваме да прехвърляме вината от болната глава на здравата. (Шум и реплики в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин министърът има думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, господа депутати! Аз искам да внеса малко успокоение и яснота. Питането е напълно основателно, ако има допуснати действително изключения. Но договореността е направена именно за такива кредити, които са преки от държавата и гарантирани от държавата. Тоест, не е допуснато след това да бъдат включени при двустранното споразумение допълнителни задължения, господин Костов. Това бих могъл да твърдя вече със сигурност.
Мен ме беше страх друго - да не би да е имало уловка от юридическа гледна точка допълнително да бъдат включвани. Но това нещо го няма, когато е определен обемът на задълженията и е изхождано от тези два критерия. И тук мога да ви убедя, че става въпрос точно за такива - гарантирани от държавата или държавни. И от тази гледна точка няма тази опасност, за която тук се поставя въпросът. (Иван Костов, от място: "Искам реплика!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Реплика на министър не може, господин Костов! Но понеже въпросът е съдбовен... СД/ЗТ 49.1
ИВАН КОСТОВ (от място): Моля ви се, поставя се въпросът за вина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не, не, недейте за вина! Не, не, вижте, аз ви заявявам оттук, че въпрос за вина не може да бъде поставян. (Шум и реплики в блока на БСП)
Господин Костов, имам два начина да Ви отговоря... Моля Ви, недейте за такова нещо сега!
ИВАН КОСТОВ (от място): Не, тя го постави...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: А, а, Вие искате реплика на Соня Младенова! Мога да Ви дам, разбира се. Заповядайте. (Шум и реплики в залата)
ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги депутати! Аз ще направя обратно предложение на това на госпожа Соня Младенова, само за да кажа, че е удивителна наглостта да се прехвърля върху правителството на Съюза на демократичните сили, управлявало 12 месеца страната, за каквато и да било вина, свързана с външния дълг на страната.
Аз имах възможност да се порадвам на това как във вашата преса изведнъж дългът стана на правителството на Съюза на демократичните сили и как изведнъж ние започнахме да сме виновни за това, че този дълг съществува.
Сега се оказва, че успявайки да договорим рамка за отлагане на погашенията за осем години и благоприятни кредитни условия, ние отново сме извършили някаква вина към вас. Единствената вина, която аз имам към вас лично, и предполагам и моите колеги ще се присъединят към тази вина, е, че помогнахме да се разруши комунизма в тази страна. (Ръкопляскания в блока на СДС, възгласи: "Браво!")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, отново се опитваме да политизираме нещо, което не подлежи на политизиране.
Аз искам да задам на господин Ескенази доволен ли е от отговора на министъра в двата аспекта - че се касае за държавен дълг и предишни дългове, гарантирани от държавата. (Шум в залата) Нека да изчистим въпроса, много ви моля! (Господин Стефан Стоилов към господин Илко Ескенази: "Не се натягай, става прозрачно.") 49.2
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ (СДС): Господин Стоилов, никак не бих искал от Вас да чувам такова възражение. Защото, ако Ви кажа да излезете и да обясните как става суброгация при гарантиран кредит, няма да обясните, обаче ще гласувате. Ваша работа си е без да разбирате да гласувате, а моята работа е първо да разбера и след това да гласувам. (Ръкопляскания в блока на СДС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, Вие чухте отговора на министъра. Аз не Ви питам за обвинения дали някой разбира от право или не.
ИЛКО ЕСКЕНАЗИ: Така. При това обяснение аз искам да кажа, че въпреки че не стана ясно дали вътре има дългове, които са суброгирани по начин, по който дълг към частни банки се трансформира в дълг към японската държава, очевидно, че моментът е такъв, че трябва просто да затворим очите, а по-нататък да получим нужните разяснения. Но за следващия път, мисля си, че отговорността на народния представител изисква не да претупва нещата, а с яснота да гласува. И в тоя смисъл не бих приел никакви упреци, каквито се чуват от лявата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Ескенази, уязвимо е едно такова изказване, но благодаря Ви за него.
ИВАН КОСТОВ (от място): Ние станахме виновни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Джеров, поставяме на гласуване закона. Да гласуваме най-напред...
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Ще ми позволите още веднъж да прочета законопроекта, за да може всеки да знае за какво гласува.
Заглавието е: "Закон за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Нека да гласуваме заглавието.
Които са за приемането на закона с това заглавие, моля да гласуват.
От гласували общо 192 народни представители, за - 190, против - няма, въздържали се - 2. 49.3
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Започваме със самия законопроект. Както казах, той се състои от два члена. Най-напред ще докладвам чл. 1, който има следното съдържание в предложението:
"Чл. 1. Ратифицира споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България, сключено чрез размяна на ноти на 30 март 1993 г. в гр. София."
Това е съдържанието, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров. Предложение към този текст няма. Моля, режим на гласуване. Които са за приемането, моля гласувайте.
От общо гласували 190 народни представители, за 187, против няма, 3 се въздържат.
Приема се чл. 1.
Господин Джеров, моля.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Следва чл. 2 със следното съдържание:
"Чл. 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, режим на гласуване. Гласувайте!
От гласували общо 180 народни представители, за 178, против няма, въздържат се 2.
С това гласуване е приет Законът за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за разсрочване на външния дълг на Република България.
Преминаваме към точка втора от извънредната програма.
Господин Александров, имате думата.
МИНИСТЪР СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Аз искам да поставя на вашето внимание един въпрос, а именно: да гласувате за даване на мандат на правителството за водене на преговори със Световната банка за отпускане на 55 млн. долара заем за финансиране на частния сектор и експортно финансиране.
Молбата на Световната банка е договорът да бъде внесен в борда до 15 май, за да може да мине в тази финансова година, ЦМ/КП 50/1. тъй като в края на май се очаква да има борд на директорите и имаме предварителна договореност за окончателно уточняване на клаузите на договора на 5 и 6 май във Вашингтон.
Правителството по принцип прие проекта за договор. Той беше обсъден и в Комисията по бюджета и финансите и доколкото разбрах, господин Венцеслав Димитров е поставил тук въпроса.
Аз искам да използвам случая, ако вие разбира се прецените, да дадете мандат, за да можем ние да проведем тези преговори. Предварителните условия, които са заложени в договора, са, че това е един изгоден заем, който ще бъде отпускан чрез няколко частни банки на частния сектор с възможност да бъдат отпускани кредити във валута, с валутната лихва, което мисля, че е изключително изгодно и не би трябвало да пропускаме тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господин Александров, благодаря Ви. За Ваша информация въпросът беше дискутиран в парламента. Няма становище на Икономическата комисия. Даваме й възможност до утре и се уговорихме с господин Венцеслав Димитров, че утре ще бъде разгледано неговото предложение, преди да започне разглеждането на бюджета и Народното събрание ще си каже думата по това предложение. 50/2.
Минаваме към точка втора -
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ ИВАН ПАЛЧЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПЪТУВАНЕТО МУ ДО КАМБОДЖА ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ И СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ БАТАЛЬОН "СИНИ КАСКИ".
Давам думата на господин Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Длъжен съм да ви запозная с информацията, която получих през дните, които прекарах в разположението на българския батальон в Камбоджа. Аз ще си позволя само да ви предам чутото и видяното от мен, без да правя никакъв опит да влияя върху решението, което вие трябва да вземете. Мисля, че това е най-приемливият начин да ви информирам.
Извън срещите с войници и офицери на Българския батальон в тези 12 кантона и военни лагери, които посетихме, имах среща и с представители на друга част от българското присъствие в Камбоджа. Това е полк. Соколов, който командва българските цивилни полицаи в Камбоджа на брой 75 души, кап. Младенов, който е от българските военни полицаи в Камбоджа (те са няколко души) и господин Тимев, който е един от тримата българи, участващи в регистрацията на избирателите в Камбоджа. Този контингент на УНТАК е около 500 души цивилни и там има и трима българи.
Освен това имахме среща с посланиците на Съединените щати господин Чарлз Туайнинг и посланика на Русия господин Юрий Мякотних, имах среща и с губернатора на провинцията, в която е разположен българския батальон, той също е руснак, господин Владимир Юлин, с посланика в Камбоджа господин Огнян Чампоев и вече двете срещи с господин Акаши и господин Сендерсън.
Сумирано това, което чухме и видяхме в Камбоджа, поне пречупено през моя поглед, изглежда така.
Българският батальон изпълнява задачите, поставени му от УНТАК, а тук на заседанието на Комисията по национална сигурност колеги поставиха въпроса дали задачите, които изпълнява българският батальон сега отговарят на онези задачи, които са поставени в началото, когато е взето решението за изпращането на батальона, и колегите поискаха да се направи една сверка между това, което батальонът сега извършва като присъствие под ръководството на УНТАК с онези задачи, които са му били възложени в ББ/НП 51.1 началото на неговото пристигане в Камбоджа.
Но в момента българският батальон изпълнява следните задачи и на повечето от тях ние бяхме свидетели.
Извън военното присъствие под ръководството на УНТАК в двете провинции, разположени около столицата на Камбоджа, това са двете най-многолюдни провинции на Камбоджа, и като прибавим едномилионния град - столицата на тази страна, ясно е, че част от изборните резултати в една или друга степен ще зависят от гласуването в тези две провинции. Военното присъствие на нашия батальон, както и военното присъствие на останалите представители в Камбоджа, се изразява в заемане с малки подразделения на определени точки от страната, наречени кантони, където се разполага една част от около 20 до 30, максимум 35 войници. Първоначалната им задача, извън охраната на кантоните, е била да се извършва една комуникация с местното население, да се приема оръжието на тези червени кхмери, които са пожелали да се разоръжат, а и представители на други групировки, които имат свои собствени полиции и армейски подразделения, и във всички такива кантони в определено помещение ни показаха оръжието, което те са приели до месец декември от част от разоръжаващите се части. Оръжието беше подредено, описано, тоест, оттам да се вземе и да се пренесе до България, както имаше такива случаи, не е възможно. Просто тези, които са правили опити да внесат оръжие у нас от връщащата се част през февруари и март, те са го купували на черния пазар в Камбоджа. Но всички войници и офицери ни убеждаваха, че това е просто една видима част на предаване на оръжието. В Камбоджа в момента всички са въоръжени и те буквално казаха, че Камбоджа в момента с оръжието, което има в частни ръце, може да води една дългогодишна война, без да е необходимо ново снабдяване и то съвременно оръжие. В тези кантони препоръките към войниците са били да оказват всяческа помощ на населението от близките села. На много места и това е публична тайна, войниците ни казваха, че ние понякога сме им давали храната си, тъй като по-отдалечените райони се снабдяват два пъти седмично с храна и вода, давали сме им и водата, тъй като една от инструкциите на УНТАК е щом дойде камбоджанец в кантона и поиска храна и вода, той да бъде нахранен, да бъде напоен. Същото се е отнасяло 51.2 и до въоръжени части, които са имали право да влизат в нашите кантони по инструкциите на УНТАК.
В тази връзка спекулациите, които се появиха в пресата, че на 2 април убийството на тримата войника в един от отдалечените кантони, причина за това е била разпасаността на войниците ни в този кантон, не отговаря на истината. През цялото време на присъствието на българския батальон, а и на другите батальони, УНТАК е поощрявал контактуването с кхмерите, с камбоджанците, независимо от това дали те са въоръжени или са цивилни граждани от принадлежащите села. Тази информация ни дадоха не само нашите войници и военни, тази информация е официална информация, която ние получихме и от официалните лица на УНТАК.
Нещо повече. Аз успях да взема един документ от нашия батальон, документ на УНТАК, който описва поведението на военната част, когато в разположението й се появят въоръжени кхмери, специално, които пожелаят или биха изразили по-нататък желание да бъдат кантонирани те, тоест, да бъдат разоръжени, да бъдат настанени в Пномпен на определени места и да преминат към цивилен живот. Тази инструкция е на ваше разположение и една от точките казва: към тях задължително да се отнасяме с подходящо и необходимо уважение и респект.
Следващото задължение на нашата военна част и на другите военни части в Камбоджа е да се охраняват цивилните части на УНТАК. Парадоксално беше за нас да разберем в Камбоджа, че цивилната полиция е невъоръжена. Те са около 3500 души от различни националности и върху тяхните плещи фактически пада една голяма част от дейността на УНТАК в провинциите. Цивилните полицаи заедно с военните наблюдатели на УНТАК, също цивилни, са разпределени на групи от четири до шест души в различни малки области от типа на нашите околии, в които трябва да подпомагат електоралната част на УНТАК, която регистрира и разяснява на населението какво е това избори, как ще протекат тези избори, тъй като в Камбоджа последните избори са били преди около 30 - 35 години.
В този непрекъснат контакт с хората, едно от задълженията на военните части на УНТАК е било да охраняват тези цивилни компоненти на УНТАК. И ако си спомняте първоначалната информация, а те там я потвърдиха, когато беше загинал японският цивилен представител на УНТАК, точно от този електорален компонент, 51.3 една от причините, която беше изтъкната, е че частта на единия батальон, която е била определена да го охранява, е отказала, тъй като този район е бил опасен. 51.4
Задължение на батальона и на войниците от батальона, и на и на другите, разбира се, е да охраняват превозването на имущество на УНТАК - храна, вода или гориво, тъй като в разпръснатите по кантони войници се снабдяват регулярно няколко пъти седмично с храна, гориво и вода.
Ние имаме три кантона, до които пътищата са много лоши и при тях снабдяването се извършва два пъти седмично с хеликоптер. Използвахме този момент в неделя и с този хеликоптер посетихме тези три кантона. Единият от тях е този, при който бяха убити тримата войника на 2 април.
При транспортирането на тези хранителни стоки и имущество на УНТАК се използва също охрана от различните батальони, включая и от българския.
Друго задължение на батальона ни е да участва в строителната и инженерната дейност, извършвана от УНТАК. Един пресен пример за това беше едно благодарствено писмо до българския батальон от УНТАК. То е от 9 март, значи е прясно, 1993 г., в което му се изказва благодарност за оказаната помощ с камиони и хора за строителството на няколко кладенци в едно от селата, близо до българската част.
Освен това тук нося и една инструкция, пак адресирана и до нашия батальон, в която се описва как ще бъде извършен ремонтът на един участък от пътя - колко камиона, къде ще бъдат разположени булдозерите, с какъв график ще се извършва, т.е. в тази инженерна дейност, извършвана от УНТАК, българският батальон също е бил включван и е участвал през цялото време.
Едно от нещата, с които се сблъскахме, които ги преценихме в развитието на тези трагични събития, че така не са преосмислени от УНТАК в новия ход на развитието на събитията в Камбоджа, беше охраната на избирателните дистрикти. Това са избирателните райони, пръснати по цялата територия на Камбоджа, в които се съхранява документация за изборите в един район, съхранява се и техниката, която ще обработва тези изборни материали и там обикновено работят четири души цивилни служители на УНТАК, които през нощта са охранявани от трима или четирима войника от батальона, в чийто район се намира този избирателен дистрикт. РД/ЛТ 52.1.
Едни от провокациите, които бяха извършени и нападенията от червените кхмери, бяха извършвани срещу тези дистрикти през нощта.
И накрая ще се спра вече като извод от тази дейност.
Едно от поделенията на българския батальон е определено да охранява определена част от Пномпен, ако се наложи градът да бъде зает от войски на УНТАК. Това също влиза в задълженията на тези батальони, които са близо разположени до столицата, а това е българският, отдолу е френският, а в самата столица има части на канадски батальон и на батальон от Австралия.
И последното нещо, с което са заети нашите войници там, и това е отскоро, това е охраната на митингите. За изборите в Камбоджа са регистрирани 20 партии. По определен график те извършват своята пропагандна дейност, участват в различните селища и в райони техни представители, агитатори в митинги и тези митинги се охраняват от въоръжени войници. Които са в района на българския батальон, се охраняват от нашите войници.
Това е що се отнася до задълженията, които имат войниците ни в Камбоджа, които, както ни увериха, са еднакви за всички батальони, разположени в различните провинции на тази страна.
Това, което на нас ни направи впечатление, е, че при новото разместване на батальоните, а то е извършено с една заповед от месец ноември - всички батальони заемат нови позиции. Аз я имам тази заповед - холандски, уругвайски, индийски, българският батальон, тунезийски, малаезийски и пакистански батальон.
През месец декември българският батальон заема днешните си позиции. Той е преместен от едната провинция Кандал в сегашното разположение провинция Конг Понг Спънг и по тази нова схема, направена от УНТАК, се дислоцират частите ни.
Нещо, което така ни направи впечатление от самото начало, е, че всички български военни лагери и кантони се намират или в двора на казармата на правителствените войски, или в непосредствена близост до правителствените войски. отговор на това решение на УНТАК ние не получихме нито от господин Акаши, нито от господин Сандерсън. Но така между другото в разговорите това е било идеята на УНТАК, бидейки близо до правителствените войски те да създават непосредствен контакт с тях, а по този начин да внушават в кхмерите една увереност, че бидейки вече 52.2. Организацията на обединените нации със своите въоръжени сили в непосредствена близост до войските на правителството, това не би заплашвало кхмерите и би така насърчавало техния контакт пък с тези правителствени войски. Но на практика се оказа, че това наше присъствие в непосредствена близост до казармите на правителствените войски е онази потенциална опасност, на която ние бяхме свидетели през изминалия месец. Тъй като, тук вече минавам към втората част от моето изложение, нещата в Камбоджа до месец февруари се развивали точно по онзи мирнотворчески план на Организацията на обединените нации и когато и службата е била по-лека, и тези заповеди и тези задачи, които са изпълнявали батальоните просто са си текли в тези рамки, определени от УНТАК. Но както ни обясниха всички, с които разговаряхме, познавачи на ситуацията там, от февруари месец започва едно нарастване на напрежението между отделните военни групировки. Мотивът беше, че би могло да се изчисли предварително още тогава какъв ще бъде резултатът от изборите и тези военни групировки и политически, а там всяка политическа групировка си има военни части, тези, които са изчислили, че нямат голям шанс да спечелят значителна част от избирателите в 120-местния им парламент, ще направят опит да торпилират изборите, да предизвикат едно разколебаване в мисията на УНТАК и в крайна сметка очакванията са, че може би ще се стигне до подновяване на гражданската война, независимо от това ще има или няма да има избори.
Първите нападения взаимни между червени кхмери и войските на правителството, накратко там ги наричат "капаф" стават още през месец февруари. През месец март е първото участие на българска част в едно подобно стълкновение и сценарият, по който то е станало, се повтаря буквално по същия начин при инцидента на 19 април. А то е нощно нападение на един кхмерски отряд над един от дистриктите. Там има трима българи, които охраняват тези четирима представители цивилни на УНТАК. По радиостанцията те казват, че са нападнати, първо, с минометен огън; второ, вече с автоматична стрелба. Разположеното наблизо поделение на правителствените войски отговаря на тази стрелба и в тази каша, която възниква, войниците се обаждат по радиостанцията и им е изпратен в подкрепа един бетеер. Приближавайки до мястото на тези военни действия, на тази престрелка, бетеерът е обстрелян 52.3. със стрелково оръжие. Той отговаря на стрелбата и кхмерите се оттеглят.
При срещата ни с американския посланик, господин Клайнинк, след като ни изказа своите съболезнования, той подчерта, че "ние бяхме горди, че при първото въоръжено стълкновение на българския батальон в началото на март, той успя да отбие атаката и така да изпълни мисията си в защитата на този дистрикт". 52.4. Нападението на 19 април следва същата схема: нападнат е през нощта с минометен огън този дистрикт, този избирателен район, там има четирма души цивилни наблюдатели и трима наши войници, които в един фургон през нощта ги охраняват, след това със стрелба той е почти разрушен, запалени са няколко близки постройки (ние ги заварихме там още димяха). Самият дистрикт е полуразрушен, самата сграда на дистрикта е полуразрушена от пряко попадение на мините, при което е ранен един от нашите войници. Отново по радиостанцията те съобщават за това нападение, изпраща се в тяхна подкрепа един БТР и на един километър преди да стигне до дистрикта, на едно селско шосе, БТР-ът е прострелян с противотанков гранатомет. При тази стрелба загиба редник Мирчев. Другите трима души са леко ранени, благодарение на съобразителността на капитана на тази машина, който не дава да се завинтят люковете, а просто да бъдат захлупени. От взривната вълна те се отварят, там излиза част от взривната вълна, но сценарият, по който е извършено нападението, допускам, че вече това е едно отмъщение на червените кхмери, тъй като при първата подобна атака те са отблъснати от българската част. Прилагайки същия модел на нападение, те просто с една засада, правейки на нашата машина, я унищожават.
Досега има няколко десетки случая, когато войници и офицери на УНТАК са пленени от червените кхмери. Обикновено им се отнема оръжието и скъпоценности, които носят те, отнема се колата и те са освобождавани.
Поначало инструкцията на УНТАК към войниците на ООН в Камбоджа, до вчера е била, може би до седмици преди да бъдем сега в Камбоджа, е била в никакъв случай да не се стреля срещу нападателите. Войниците, които охраняваха кантона, които охраняваха дистрикта, ни казаха, че тяхна задача е при стрелба и при нападение да оставят оръжието до себе си и с викове: "УНТАК! УНТАК!" да дадат знак на кхмерите в тази тъмнина, че те са войници на Организацията на обединените нации. Войниците ни казаха, че те не смеят да заредят автоматите си, тъй като ако кхмерите намерели патрон в цевта, те могат да предположат, че срещу тях е стреляно и да последват репресивни действия. Тези неща аз съм ги записал на магнетофонна лента, така че ги имам като едно достоверно свидетелство на наши войници и офицери там. НЧ/ВР 53.1
За наша голяма изненада, когато имахме среща с господин посланика на Съединените щати, а срещата ни беше на 20 април, той ни каза, че след нападението на 19 април и гибелта на българския войник, от името на петте велики сили, членове на Националния съвет на Камбоджа, те са връчили на господин Акаши един меморандум.
Точка първа от него гласи: УНТАК да разреши на цивилната полиция в Камбоджа да носи оръжие.
Точка втора: УНТАК да изтегли батальоните от тези изолирани кантони, в които тяхното присъствие вече е безсмислено, тъй като след първата стрелба вече никакви контакти с населението няма, което заобикаля този кантон. Да оставим, че вече никакви опити за доброволно разоръжаване на въоръжени формирования не са правени от няколко месеца.
На трето място, предложението на великите сили е да се инструктират военните от УНТАК да възприемат силови действия, за да се защитят. Значи трябваше да стане убийството на тримата наши войници на 2 април, трябваше да стане и това нападение на 19 април над българската военна част, за да може сега да се иска УНТАК да вземе решение тези военни формирования да защитават себе си. И то със силови действия.
Тоест смяната на положението в Камбоджа от февруари месец насам, докогато този миротворчески процес е текъл съвсем нормално и от 40 души загинали общо от УНТАК 37 (трима души ние имаме убити и преди това), 37-те случая, т.е. дадохме три жертви миналата година, но при битови травми и т.н., т.е. всичките 40 души до м. февруари, загинали от УНТАК, са били плод или на катастрофи, или на заболявания. Случаи на убийства при военни действия не е имало.
При промяната на отношението, когато червените кхмери вземат курс на провал на изборите и атака на военните контингенти на УНТАК, оказа се, че Организацията на обединените нации в Камбоджа няма алтернативен план и не е подготвена за една адекватна реакция при тази възникнала ситуация. И на мен ми направи впечатление също, че когато посланикът на Съединените щати, след убийството на тримата българи на 2 април, е запитал господин Сандерсън, командващият на войските на УНТАК в Камбоджа, как е възможно да оставят толкова малки групи войници на отдалечени и маловажни места, отговорът е бил, че и символичното присъствие има значение за УНТАК. 53.2
Ние поставихме и при срещата с господин Акаши, и с генерал Сандерсън остро въпроса първо да се изтеглят веднага българските войници от тези отдалечени кантони, където те са около 15-20 души, на голямо разстояние са от базовия лагер на войниците, там може да се отиде само по въздушен път, иначе пътят е в такова състояние, че разстоянието от 70 км се взема за около 6-7 часа. Да се изтеглят тези войници и да се уедрят в по-големи военни единици, по-способни да се защитават и не така изолирани.
Освен това настояхме да се преустанови с тази практика за охрана на избирнателните дистрикти, избирателните бюра, тъй като е безпредметно и няма какво да се охранява през нощта, след като имаме няколко случая на нападения срещу тези бюра и е безпредметно трима войници да охраняват една сграда, в която в крайна сметка няма нищо.
Другият въпрос, който ние поставихме, е, че УНТАК не е изпълнила задължението си да осигури бърза медицинска помощ при случаи на ранени войници. По инструкцията хеликоптерите от санитарната авиация на УНТАК, обслужвани от френски летци, трябва между петнайстата минута и половин час да бъдат на мястото на евентуално произшествие. При първия случай - на 2 април, хеликоптерът пристига след четири часа в нашия кантон. При втория случай - на 19 април, въпреки че е оповестен навреме и медицинската служба на УНТАК, и това звено на обслужващия състав - хеликоптерната медицинска служба, тя пристига отново с два часа закъснение и фактически пристига, за да вдигне тялото на убития войник, а ранените в това време са извозени от нашите линейки. (Реплики в залата) Извинете, но аз сензации не ви разказвам, разказвам ви това, което съм видял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много ви моля, колеги! Продължавайте, господин Палчев.
ИВАН ПАЛЧЕВ: Така че ако искате да се информирате от вестниците, то е ваше право. 53.3
При посещението ни в този кантон, където загинаха тримата войника и при близките кантони до него нямаше войник и офицер, който да не вземе отношение към начина, по който е описано това произшествие.
Възмущението на войниците беше адресирано в тези обвинения, които са били отправени към тях, че просто разпасаността на този кантон е станала причина за това нещастие. Присъствието на този злополучен майор или капитан в кантона е от много месеци насам. Аз оттам донесох една снимка, където той е сниман в лагера, прегърнат от един военен наблюдател на УНТАК от Бангладеш. Преди три месеца наши лекари са помогнали на жена му при едно трудно раждане. Тоест взаимоотношенията между нашите войници и кхмерите от района са били точно според инструкциите на Организацията на обединените нации.
В един момент, когато кхмерите решават да саботират изборите, да ги провалят, те избират обект за атака този български кантон. И аз се присъединявам към това, което чух и видях там, към мнението на войниците, които са там, че това е било наистина едно убийство, от засада извършено и извършено с една азиатска вероломност.
Един от пропуските, който констатирахме на място, е, че нашите военни части са лошо инженерно оборудвани. На всички ни правеше впечатление, че другите военни части, на други страни са в едни така укрепени лагери, които сами са изградили, докато при нас това строителство на окопи и на подземни съоръжения, като укрития за предпазване на войниците, са извършени едва в последно време. Даже на много места изкопите бяха пресни. Ясно е, че са извършени през последната седмица.
Това може би е така, билокрай. задължение на командването на батальона от самото начало да извърши такова укрепване, но предполагам, че тъй като първите месеци тази операция наистина е била омиротворителна и никой не е смятал, че ще се стигне до такъв трагичен край.
Тук, разбира се, си е казало мнение и липсата на опит на нашия състав - и войници, и офицери, при подобни операции. Липсата на опит и липсата на така, изработване на механизъм на контакти с местното население. Никой от другите батальони не е така дружелюбно настроен към камбоджанците, каквото друМС/КП 54/1. желюбие са проявявали българските войници и офицери.
Аз вече цитирах многократно там споменаваните думи на френския командир на батальона, че при нападение срещу френски войник или френско имущество нападателите ще бъдат убити и че ще последват репресии срещу мирното население, ако загине френски войник. Това е вече друг начин на контакт с хората от този край. Франция има опити, опит има колониален от този район на света. Нещо, което, първо, не е било присъщо на българина. И второ, липсата на такъв опит също са причина да се принизи малко усещането на войника, че все пак той е на една предна линия. Че той е въоръжен и самият факт, че е въоръжен и живее във военни лагери, го поставя под една угроза за нападение.
И двамата посланици поставиха остро въпроса, че наше задължение е да изискваме УНТАК да спази правилата, които осигуряват безопасността на войниците.
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): А те защо не са поставили този въпрос?
ИВАН ПАЛЧЕВ: Това е въпрос, което е наше задължение, в смисъл задължение на командването на батальона оттук насетне да се спазват правилата, които да осигурят безопасността на войниците и естествено те изразиха своето мнение, че нашият батальон трябва да остане и да изкара времето до изборите. Тъй като по техните думи, дори и да гласуваме сега неговото изтегляне, самата процедура е толкова дълга, че батальонът де факто може да се изтегли след месец и половина - два.
При срещите с войниците основните им искания бяха за прибори за нощно виждане, едно оплакване, че писмата им се отварят - тези, които идват в Камбоджа, и тези, които идват в София. Вече за искането им да бъдат въоръжени подходящо. И това, което на мен ми направи впечатление и което така в един момент ме стресна, това е усещането ми, че тези млади бойци, които са предимно на 18-20 години, така с едно чувство на уязвена гордост, с едно чувство на така нереализиран боен опит, т.е. не смея да ви кажа точно от колко души запитани дали искат да се върнат, колко са ми отговорили, че не искат и колко - че искат да останат, тъй като това би повлияло върху вашето решение.
Но ако можем да говорим за духа на войниците там, духът им, поне в тези контакти, които аз съм имал с тях, е висок и 54/2. разделението между тези, които искат да се върнат, и тези, които искат да останат би могло да породи у вас усещането, че едва ли не нашата военна част иска да остане в Камбоджа, което е донякъде истина, но пък от друга страна, предвид на условията, в които са те, аз не съм убеден, че мнозина от тях са изразили искрено това свое желание. Тъй като официално подадените молби са 22, но неофициално ми беше казано, че желаещите са много повече, но поради страх от някакви санкции, от военен съд или от други неща, които са получавали те от командването, не всички са посмели да изразят своето желание за завръщане.
Това е накратко, което имах да ви кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Палчев. С това двете... (Неразбираема реплика от залата) Разисквания няма, ние сме правили точка, само с която да изслушаме господин Палчев. А разискванията ще бъдат след това.
Процедурно предложение имате? Направете го бързо, преди да съм...
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група на СДС искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ: Парламентарната група на СДС в зала "Изток" след даването на почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Половин час почивка. (Звъни)
(20 ч. и 10 м.)
54/3.
(След почивката)

20 ч. и 45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ (звъни): Уважаеми колеги, моля заемете местата си. Моля квесторите да поканят народните представители.
Продължаваме с част първа от програмата за работа на Народното събрание от 28 до 30 април.
Точка първа - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, приет на първо четене на 11 февруари 1993 г. Продължение.
Моля господин Джеров...
Най-настойчиво поканвам народните представители да седнат на местата си.
Имате думата, господин Джеров.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, аз не бих искал да повтарям нещо, което вече изнесох пред вас. Ние започнахме преди няколко дена в едно предходно заседание разглеждането на второ четене на законопроекта за данъчната администрация. Изтъкнах ви тогава, че Законодателната комисия обсъди двете възможности за развитие на законопроекта - или да бъде създадена една централизирана данъчна администрация, или данъчната администрация може да бъде децентрализирана. Много естествено е, че една комисия няма право да решава един принципен въпрос. Поради това помолих уважаемите народни представители със своите изказвания да насочат дали да минем към едната, или към другата система.
Законодателната комисия предлага на вашето внимание само чл. 1 и чл. 2 от законопроекта за второ четене. Съображенията за това са, че след като уважаемите народни представители решат към коя система ще се насочим, Законодателната комисия ще може да разработи и останалата част от законопроекта.
Сега би било нецелесъобразно да се правят два законопроекта, тогава когато основният въпрос още не е решен.
Поради това отново апелирам към уважаемите народни представители да определят коя от двете системи трябва да възприемем. Спомням си и си позволявам само да ви припомня, че в последСт.Б/ЗТ 55.1 ното заседание след моя доклад, след изказванията на господин Бучков, струва ми се, и още едно или две изказвания Народното събрание, народните представители приеха, че е правилно да бъде изслушан и министърът на финансите, за да може той да внесе своите доводи и да помогне за решаване на въпроса.
Дотук спирам. Много моля да си припомним онова, за к което говорихме в миналото пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Благодаря Ви, господин Джеров.
Процедурен въпрос? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието, като преди гласуването за прекратяване на заседанието настояваме за проверка на кворума. (Шум и протести в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: На мен ми се струваше, че беше по-уместно да го направите, след като изслушаме министъра. Извинявайте, Вие правите процедурно предложение за прекратяване на разискванията или за отлагане на разискванията?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (от място): За прекратяване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Бихте ли се мотивирали на основание на кой текст от правилника го правите?
НИКОЛАЙ ХРИСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател, на Вашата молба за обосновка на основание на кой текст. Текстът е чл. 39, ал. 2, т. 1 - прекратяване на заседанието. (Шум и реплики в БСП и коалиция)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Поисках това мотивиране, защото днес на Председателския съвет председателят на Народното събрание постави следното изискване: че когато се прави процедурно предложение, трябва да се прави мотивирано и да се посочва на какво основание. Направеното от Вас процедурно предложение при това положение на основание чл. 39, ал. 2, т. 1 е перфектно и преди да го поставя на гласуване...
НОРА АНАНИЕВА (от място): Да изслушаме министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Не можем да го слушаме при това положение, госпожо Ананиева. Не бих желал да водя спорове 55.2 върху правилника. Задължение на всеки е да го познава. Затова обявявам режим на регистрация за проверка на кворума.
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Какви са мотивите за прекратяване на заседанието?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Моля, обявете режим на регистрация.
Прекратете гласуването. Регистрирани са 119 народни представители... (Шум и викове в залата.)
КЛАРА МАРИНОВА (от място): Не го прекратявайте, защото в залата има 121 народни представители. Има двама души от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Изслушайте ме внимателно. Регистрирани са 119 народни представители... Господин Джеров ми заяви, че той се е регистрирал.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Николай Христов също е тук, нали той поиска кворума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Вижте, аз чета регистрацията, която е документ. Много ви моля, седнете си на местата.
ПЕТЪР МАРКОВ (НСД): Защо изслушвате лице, което не е тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Какво искате? Процедурен въпрос? Заповядайте! 55.3
МАРИЕЛА МИТЕВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Господин председателю, аз бих искала да Ви помоля за едно нещо. Вярно е, че Вие прочетохте какви са резултатите от регистрацията на народните представители с карти и те показват, че общият брой на народните представители е 119.
В същото време обаче за всички в тая зала е очевидно, че присъстват представители на СДС, които не са се регистрирали. Липсата на регистрация от тяхна страна обаче не води до невалидност на кворума.
Ето защо аз Ви моля Вие служебно да констатирате тяхното наличие и да продължим своето заседание. (Оживление в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте, госпожа Поптодорова.
ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателю. Предложението за проверка на кворума беше направено от нашия колега депутат от СДС, който очевидно отсъства, ако гледаме автоматичната регистрация. В такъв случай аз моля да не се счита за направено това предложение, защото фантоми в тази зала предложения не могат да правят.
Затова моля да се анулира регистрацията и да продължим заседанието, тъй като искане за проверка на кворума в тази зала, съдейки по резултата на извършената проверка сега, не е правено.
В противен случай обаче трябва да отчетете присъствието на направилия искането. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от блока на БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Господа, колкото и да ми е неприятно, повтарям резултатите... (Шум в залата)
Ще Ви дам и на Вас думата и ще ви съобщя това, което ще кажа. Заповядайте, госпожа Маринова.
КЛАРА МАРИНОВА (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Аз искам да обърна внимание и на още един аргумент. Вероятно в стенограмата, която отразява точното състояние на залата, ясно и недвусмислено е записано: двама представители на Съюза на демократичните сили, единият от които е председател ЦМ/ЛТ 56.1. на Законодателната комисия - господин Джеров - той и в момента е в залата, както и от името на ръководството на СДС господин Христов взеха думата, изказаха се и те присъстват на това заседание.
В този смисъл електронната регистрация фиксира 119 присъстващи. С двамата присъстващи колеги от СДС господин Джеров и господин Христов точно се изпълнява изискването на правилника за кворум в залата.
Настойчиво предлагаме да продължим нашата работа при наличния кворум в залата тази вечер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: И Вие ли искате думата, господин професор? - Заповядайте.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (НСД): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Някои се опитват да ни плашат с нещо, което не може да ни изплаши и да ни изнудват с нещо, с което не биха могли да ни изнудят.
Аз просто съм възмутен от този позорен цирк, който продължава месеци наред. Предлагам процедурно да разтурим Народното събрание и да вървим към избори. ("Браво!" и ръкопляскания от блока на БСП; реплики: "Може ли председателят на Законодателната комисия да стои тук?")
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Много ви моля, изслушайте ме внимателно, аз ще ви отговоря. (Шумът и репликите продължават) Ако продължавате да викате, аз ще закрия заседанието. (Шум и реплики)
В чл. 51 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е посочен начинът на гласуване. Проверката на кворум се извършва по начина на гласуване. В ал. 3 изрично е казано, че при компютъризирана система гласуването става със специална карта. Никой не може да гласува с чужда карта.
Питам ви в мое положение какво бихте направили? - Имам едно заявление, което е от господин Джеров и го огласявам: че той дойде при мен и понеже няма картата в себе си, обяви, че той се регистрира. Затова аз щях да ви съобщя следното, ако ме слушате до края: че присъстват регистрирани с карти при електронно гласуване 119 човека. От ДПС са регистрирани двама, от Парламентарния съюз на БСП и коалиция - 102 (шум и реплики) и от СДС - един. (НСД - 15, съгласно компютърната разпечатка) 56.2.
При това положение в залата по всички правила, предвидени в правилника, присъстват 120 човека, при което аз не мога да продължа заседанието и поради липса на кворум закривам заседанието. (Звъни)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): А за господин Николай Христов какво щяхте да ни кажете, господин председателю?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ШКОЛАГЕРСКИ: Заповядайте правилника, прочетете го и тогава говорете.
Председателски съвет ще има утре в 13,30 часа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 21 ч. и 6 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йордано
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йордан Школагерски
СЕКРЕТАРИ:Ведат Сакаллъ
Руслан Семерджиев