Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И СЕДЕМНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 28 април 1993 г.

(Открито в 15 ч. и 15 м.)
28/04/1993
Председателствали: председателят Александър Йорданов и заместник-председателят Снежана Ботушарова.
Секретари: Руслан Сербезов и Илиян Илиев
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (Звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Откривам днешното заседание на 36-то Народно събрание.
Най-напред ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекти за решения за обсъждане от Народното събрание в периода 22-28 април.
На 22 април е постъпил проект за решение за изменение на решението за участие на Република България в операции на Организацията на обединените нации по поддържане на мира. Вносител е госпожа Нора Ананиева и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Законодателната комисия, Комисията по националната сигурност и Комисията по външна политика.
На 23 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и БПС. Вносители - Мариана Христова, Наташа Тачева и Димитър Велев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии.
На 27 април е постъпил проект за решение за даване на съгласие за сключване от Министерския съвет на Кредитно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Решението е разпределено на Законодателната комисия, Комисията по бюджета и финансите и Икономическата комисия. ВЙ/ЛТ 32.1.
На 27 април е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител на законопроекта е народният представител Емил Капудалиев. Законопроектът е разпределен на Законодателната комисия и Комисията по земеделието.
Общо в периода 22-28 април са постъпили четири законопроекта и пректи за решения.
Сега започваме работа по дневния ред.
Постъпило е предложение по смисъла на чл. 34, ал. 2, а именно - предложение за закрито заседание. Както изисква правилникът, когато е постъпило такова предложение, трябва да се поканят всички външни лица да напуснат залата. Това става и в момента - аз моля всички външни лица да напуснат залата.
Пределно съм ясен - чл. 34, ал. 3 казва: "При постъпило предложение за закрито заседание председателят поканва всички външни лица да напуснат залата. След като изслуша мотивите на предложителя" - това ще стане в отсъствието на външните лица Народното събрание гласува предложението дали да има закрито заседание или да няма закрито заседание, така че моля външните лица да напуснат пленарната зала.
Моля да се затворят вратите.
Моля парламентарните секретари за днес господата Руслан Сербезов и Илиян Илиев да заемат своите места до ръководството на парламента.
Външните лица са напуснали. Започвам всъщност с този въпрос.
Моля да се затворят залите. Моля, камерите на телевизията да се изключат, господин Сербезов. Не са изключени, изглежда. (Реплики от залата: "Една от тях свети!", "Една от камерите работи!") Господин Сербезов, само кажете на телевизията да изключат камерите.
Чакайки да изключат камерата, отново пояснявам, че няма противоречие, че най-напред ще бъдат изслушани мотивите на този, който прави предложението, а след това ще бъдат обсъдени и ще се гласува предложението. Тоест, ще има възможност за дискусия.
Въпросът е - включен ли е звукът или не е включен. Става дума за камерата. Но защо свети камерата сега? Една изключена камера не може да свети. Техническото образование до там ми 32.2. стига - което е изключено, не свети.
Госпожица Вержиния Велчева иска думата по процедурен въпрос. Моля да посочи обаче коя точка от правилника е процедурен въпрос.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Аз мисля, че председателят на Народното събрание трябва да знае какво е процедурен въпрос и като чуе за какво съм поискала думата, ще се убеди, че въпросът е точно процедурен.
Хубаво е, че се подготвиха нещата за едно закрито обсъждане, но преди да започнем да обсъждаме каквото и да било, мисля, че трябваше да гласуваме такава точка в дневния ред, защото иначе какво ще обсъждаме дали да бъде закрито или открито, ако не сме приели изобщо да има такъв въпрос в дневния ред. Мисля, че сега вече може да се обяви съдържанието на точката и да гласуваме първо нейното включване в дневния ред преди да говорим по същество дали да бъде открито или закрито това обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Отново ви обръщам внимание на чл. 34, който казва: "При постъпило предложение за закрито заседание трябва да излязат първо външните лица". Това направихме.
Какво ще правим оттук нататък, ще решим сами. Започваме работа именно по дневния ред.
Постъпило е предложение на основание чл. 34, ал. 2 от правилника на Народното събрание да се проведе днес, на 28 април, закрито заседание, на което да се изслуша министър-председателят на Република България относно последиците за България от влизането в сила на Резолюция 820 на Съвета за сигурност на ООН, както и позицията на Република България при евентуално изостряне на кризата. Това е предложението за включване на закрито заседание в дневния ред. Ние ще изслушаме сега мотивите на вносителя, ще обсъдим тези мотиви и ще вземем отношение с гласуване по тях - първо, именно дали да стане точка от дневния ред или не. И след това ще гласуваме то да бъде закрито или открито, така че давам думата на вносителите на предложението. 32.3. НИКОЛАЙ КАМОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конкретният повод за нашето предложение да бъде проведено закрито заседание на парламента, на което да бъде изслушана информация на господин министър-председателя за оценката и вижданията на правителството по повод изпълнението на Резолюция # 820 на Съвета за сигурност на ООН, както и за оценката на правителството за възможната ескалация на югоконфликта, има за свой непосредствен повод именно приемането на тази резолюция, която както всички добре знаете, предвижда изключително строги санкции, макар че те са отнесени към друга територия, всъщност практически засягат не само икономическите интереси на нашата страна.
Но това не е единственият мотив. Всички добре знаем, че напоследък в изявления на най-отговорни политици на големи държави, а също така и на международни организации се оформят позиции за по-решителна, включително и военна намеса за решаването на югокризата.
Безспорно не само у нас, парламентаристите, едва ли има българин, когото тези въпроси да не засягат, но тъй като ние носим една изключително голяма отговорност и по Конституция, и по силата на своето място в държавата като парламент, считаме, че преди евентуалното упражняване на нашите конституционни правомощия ние сме длъжни да бъдем отговорно информирани, подчертавам - отговорно информирани, като имам предвид и някои публикации в печата, които вече раздвижиха общественото мнение.
Безспорно в една такава информация, по наше предположение, ще се съдържат и факти, и данни, които представляват държавна тайна. Това е единственият мотив заседанието ни да бъде закрито.
Ние виждаме два основни проблема, пред които е изправена българската държава при този нов етап от развитието на събитията на запад от нас.
Първият и най-важен проблем, който според нас, като казвам според нас смея да вярвам, че мога да говоря от името на всички ни, тъй като тук са неуместни нито политическите цветове, нито някакви теснопартийни съображения. Вярвам, че
това убежНЧ/КТ 33.1 дение би се споделило от всички нас.
Първият проблем, това е възможната ескалация на конфликта. България и сега се чувствува застрашена от приближаването на кризата до нейните граници. Евентуални военни действия биха ни поставили в непосредствена опасност. В този смисъл ние считаме, че след изслушването на тази информация би било уместно парламентът да вземе отношение - кога, той ще прецени това, разбира се, всички ние заедно, но да потвърди, да се чуе ясно позицията на България, която и досега е била определяща в нашата политика на този проблем, за ненамеса под никаква форма - нито пряко, нито косвено, включително под егидата на ООН във военните действия в бивша Югославия. Това е една позиция, която според нас в близките дни, моментът, разбира се, трябва да преценим заедно, когато и другите държавни институции преценят необходимостта от своето произнасяне, включително и правителството кога българският парламент да заяви това ясно и категорично.
Вторият въпрос е свързан непосредствено с прилагането на санкциите. Днес на съвместно заседание в двете комисии (аз само ще упомена това) беше много подробно обсъждан този въпрос. Ние чухме становищата на господин Карабашев и на господин Чуров, заместник-министъра на външните работи. Но, струва ми се, присъствуващите на заседанието почувствуваха необходимостта също от една отговорна правителствена преценка за загубите, които България ще претърпи от прилагането на санкциите и за избора на нейната позиция. Съвещанието на двете комисии се обедини около тезата, че ние не можем да приемем окончателно решение и че то в момента се изработва. Ето, и по този въпрос считаме за необходимо да чуем официалното становище на нашето правителство.
И накрая, бих искал да кажа, че вчера и днес основно нашите представители в тези две комисии, но по същество и цялата ни парламентарна група обсъди и би могла да предложи, ако нашата дискусия позволи това и ние решим да се съсредоточим върху конкретни предложения, една палитра от мерки, включително и по парламентарен път за интензифициране на нашата външнополитическа активност за търсене и по възможност на изчерпване на всички възможности, които обстоятелствата предоставят за диалог както в столиците на големите държави, така и на нашите съседи 33.2 с оглед да бъдат защитени в най-добра степен националните интереси на страната ни.
Всичките тези въпроси струва ми се, предполагат едно изключително отговорно обсъждане от парламента, подчертавам, че нашето предложение е за информация. Ние сме предложили да изслушаме становището. Събитията се развиват главоломно и едва ли някой би възразил, че първото качество на информираността е навременността. Затова по-добре е днес още, и това е нашето предложение, да изслушаме господин министър-председателя, за да можем в по-нататъшните си действия да бъдем адекватни.
Благодаря за вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Камов, който говори от името на вносителите!
Имате думата, господин Стефан Савов, заповядайте! Имате думата за обсъждане на предложението.
СТЕФАН САВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че Председателството действуваше несъобразно на правилника. Вие имате внесено предложение от петдесет и няколко души народни представители. (ШУм и реплики от БСП) Моля, изслушайте ме! Мисля, че все пак е важно, и друг път ще имаме закрити заседания. По реда, то е минало през деловодството и е минало през Вашата канцелария. Нали така? За какво закрито заседание тогава може да става въпрос за предмета, след като това е минало през целия канцеларски ред. Вие действувахте извънредно неправилно, защото едно закрито заседание, разбира се, нататък вече ще изгоните, или по-правилно ще поканите външните лица да напуснат, но за самият предмет - той е известен. Той е известен дори от това, което господин Камов говори по телевизията вчера.
А между другото, като ви казвам, че щом са го подписали народните представители, то е минало през деловодството, минало през Вашата канцелария, можете да бъдете сигурен, че в този момент журналистите са си изпочупили пръстите да телефонират в своите редакции какво ще обсъждаме ние.
Така че аз Ви обръщам внимание да тълкувате правилно правилника. Правилникът е за закрито заседание, ако има постъпило закрито заседание, но по предмета - трябва да се знае какъв е предметът. 33.3
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Правилникът това не казва. Забравил е да го каже!
СТЕФАН САВОВ: Ами, аз Ви обясних как той е известен, защото е минало... (Шум и реплики от БСП)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Просто правилникът не се занимава с въпроса за предмета.
СТЕФАН САВОВ: Вижте, правилникът не се занимава, обаче, господин председателю,... Вижте сега, ал.2, ако бяхте чели внимателно този правилник, ал.2 казва: предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители и Министерският съвет. Кажете ми какъв е пътят, когато го правят народните представители освен да мине по този начин, както Ви казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Господин Савов, не искам да влизам в противоречие. Проблем на парламентарната група е дали тя е точно в духа на правилника, когато определя темата за закритото заседание или би трябвало тя просто да поиска само закрито заседание, без да съобщава темата.
СТЕФАН САВОВ: Не, господин Йорданов, мисля, че трябва да се посъветвате с Правния отдел...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Няма да спорим сега.
СТЕФАН САВОВ: Не, аз не споря въобще, аз изказвам мнението на нашата парламентарна група, което направи преди малко и госпожица Велчева. Това е толкова ясно, че няма накъде. И смятам, че всеки един народен представител може да разбере.
Господин председател, мисля, че има хора, които именно в един такъв важен момент, както каза господин Камов, с което ние се съгласяваме, че намират нищо друго, освен да си повтарят едни стари приказки, което прави само, така да се каже, ясно кои са невъзпитаните хора в този парламент. Но това е друго.
Второ, ние сме абсолютно съгласни това да стане точка първа. Напълно се съгласяваме с предложението, което изложи господин Камов, защото действително нещата са стигнали до една критична точка. Но бихме искали същевременно, когато господин Беров направи своето изложение, да вземе и точно отношение за това какво е казал президентът в Съединените щати. Защото досега ние положихме доста усилия, но не можахме да намерим един ориги33.4 нален, един юридически текст. Просто го няма нито в Президентството, нито в Министерството на външните работи и т.н. Не мога да си представя, че господин министър-председателят не знае точно този текст.
И във връзка с това искам да кажа, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили неведнъж е пледирала, твърдяла най-категорично, че в тази страна външната политика се прави от Министерския съвет. Това е в духа на Конституцията. 33.5 Вече зачестиха много, бих казал, безотговорни изявления на президента, които ни карат именно да изпадаме в състояния, които ние не знаем как да ги приемем. Президентът ли ръководи външната политика или правителството? Вярно е, че господин Беров все още не си е намерил външен министър и дори ние имаме вече няколко случая, когато има едно, най-малкото, несходство между едните и другите изявления.
Ние категорично отново повтаряме тук: външната и вътрешната политика се осъществяват от правителството, от кабинета. Това е съвсем ясно казано в Конституцията и ние повтаряме, че сме парламентарна република. Ние не сме президентска и никога няма да позволим това да бъде президентска република.
Трето, парламентарната група на Съюза на демократичните сили смята, че след като заседанието се иска да бъде закрито или по-скоро ще се решават такива важни, безспорно важни въпроси, както изнесе господин Камов, нямам намерение да повтарям всичко това, защото ние сме съгласни, мисля, че бихме могли днес да изслушаме най-малкото и доклада на господин Палчев. Защото той е от съществено значение за един пак толкова важен въпрос, който пък е свързан с Камбоджа.
Така че без да ги свързваме механично, ние днес да посветим този ден на два извънредно важни въпроса.
И, четвърто, последно, парламентарната група на Съюза на демократичните сили е за открито заседание и ще гласува за открито заседание, защото именно ако е имало някога и съвсем правилно критики навремето и то от Комунистическата партия, както и от други партии, против това да се прави скрита-покрита външна политика, ние в момента я правим точно нея.
Ние смятаме, че българският народ може и трябва да знае какво става по тези два важни въпроса - както за югокризата, така и за Камбоджа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря на господин Стефан Савов.
Господин Лютфи, заповядайте. Имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата от името на парламентарната група на ДвижеСБ/ВР 34.1 нието за права и свободи. Бих искал да подкрепя предложението, което направи народният представител Николай Камов, относно това днес да има закрито заседание, посветено на проблемите, свързани с прилагането на Резолюция # 820 от страна на Република България. Нашата страна е изправена пред нова ситуация, уважаеми колеги. Ние тук, парламентът, е този, който ще се занимава с проблеми, които засягат националната сигурност, териториалната цялост и националните интереси. Това е един проблем, който е изцяло именно в този контекст. И аз мисля, че няма никакви причини, уважаеми господин Савов, този проблем днес да не бъде разглеждан и то приоритетно и закрито.
СТЕФАН САВОВ (от място): Аз казах същото.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, един момент. Аз приемам, господин Савов, но аз мисля, че сега да се хващаме за правилника, може би сте прав и сигурно сте прав, процедурно може би има някакъв пропуск, но аз мисля, че когато вече ние се намираме пред нова ситуация и когато действително в пресата се появяват различни съобщения относно нашата позиция по югокризата, което е много важно, аз мисля, че и другото обстоятелство - господин премиерът е готов тук да изнесе информация и то най-нова и прясна както относно последователността или промяната на нашата позиция по отношение на Югославия и безспорно по отношение на това какво следва за нашата икономика от спазването и прилагането на Резолюция # 820 на Съвета за сигурност на ООН, аз мисля, че трябва веднага да преминем към обсъждане на предложената точка на закрито заседание.
Що се касае за доклада на господин Палчев, упълномощен съм от нашата парламентарна група да заявя следното. Докладът на господин Палчев е от изключителна важност за нашите бойци, които се намират в Камбоджа. И ние предлагаме той да бъде прочетен и дебатиран на открито заседание, защото той, първо, не съдържа нищо, свързано с държавната тайна и, второ, този проблем вълнува нашата общественост.
Това е, което искам да ви кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Други мнения и становища?
Господин Даскалов, заповядайте. 34.2
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Господин министър-председателю! Група народни представители, повече от 60, на 11.II.1993 г. на основание чл.90 от Конституцията на Република България внесохме предложение за дискусия по въпросите за позицията на Република България по отношение на конфликтите на територията на бивша Югославия във връзка с изявленията на господин президента в град Давос, Швейцария, по повод на състоялата се там конференция.
Тъй като предложеният въпрос, предложената тематика за разглеждане днес на закрито заседание е твърде граничеща с този проблем, който ние поискахме да бъде разгледан, аз правя формално процедурно предложение и този проблем да бъде на основание чл.90, ал.2 от Конституцията на Република България разгледан и да бъде открито разискване по това питане, за да може народното представителство да вземе отношение и по него, тъй като това би представлявало една неразделна част от дискусията, която колегите вече изразиха желание да бъде предмет на днешното заседание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Този въпрос под формата на питане и изискване за разисквания по него многократно се е поставял в пленарната зала, многократно се е гласувал и е бил отхвърлян. Сега въпросът е, че не е новиран като предложение до 18 ч.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Сега го правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Предложенията за дневния ред се правят до 18 ч., господин Даскалов.
ВЛАДИСЛАВ ДАСКАЛОВ: Аз правя формалното предложение, като се обосновавам с обстоятелството, че съдържанието на това питане и неговият отговор е в тясна връзка с направеното вече предложение. Защото ние така или иначе ще засегнем този въпрос. Не можем да избягаме от него, но споден мен би трябвало и формално то да съществува като една от подточките на вече направеното предложение.
Въпросът ми е към господин министър-председателя, а не към президента. (Шум в залата)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Искането на вносителите е относно последиците от влизането в сила на Резолюция # 820 на 34.3 Съвета за сигурност. Става дума за нещо изключително конкретно и изключително актуално. Какво е казал президентът в Давос преди месеци, това е друг въпрос. Макар че е възможно определени думи, понятия да се срещнат и в това изказване.
След като чухме изказванията, гласуваме най-напред предложението това да бъде точка от днеевния ред. С нея да се започне.
Моля, гласувайте това предложение. 34.4
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 205 народни представители, 204 са гласували за, против - няма, един се въздържа.
Приема се това предложение.
Сега гласуваме за това заседанието да бъде закрито.
Който е за това заседанието да бъде закрито, гласува със зелено, който е да бъде открито - червено.
Моля, гласувайте!
Резултатът: от общо гласували 204 народни представители, 130 са гласували за, 70 против, 4 се въздържат.
Предложението за закрито заседание се приема.
В момента ще дам едно разпореждане за въвеждането на специален режим на охрана и допускане в сградата на Народното събрание във връзка с провеждането на закритото заседание, тъй като трябва да се извършат определени дейности, включително затваряне на кабинети, стаи и прочие.
Докато върви изпълнението на това разпореждане, тъй като то е за начилника на Националната служба за охрана, ние ще преминем към разглеждане на предложенията за други промени в дневния ред.
ЗЛАТКА РУСЕВА (от място): Ние сме в точка от дневния ред - закрито заседание. Не може да правим такова нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Ние влизаме в закрито заседание от момента, от който започнем точката.
Заповядайте, но нека да не навлизаме в процедурни предложения.
ЗЛАТКА РУСЕВА (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Мисля, че не трябва, стремейки се да извършим бързо нещо, да претупваме нещата. Сега се намираме в ситуация на закрито заседание по точка първа. Така че сега не можем да разглеждаме нищо друго.
Ако Вие сега искате да отложите тази точка първа и да разгледаме нещо друго, трябва да обявите открито заседание, ако искате да се спазва правилникът. Това не е формално. И не може докато готвим в кухнята, ей така между другото и да изперем, извинявайте за сравнението. Точно така е. Има си правилник и трябва да се спазва. ББ/НП 35.1
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Аз вкъщи нито готвя, нито пера.
ЗЛАТКА РУСЕВА (извън микрофоните): Личи Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Намираме се в ситуация на закрито заседание. Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме мълчаливо докато се решат проблемите с охраната.
(Заседанието е закрито в 14,00 часа)

Следва закрито заседание
35.2(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Моля, народните представители да влязат в пленарната зала. Господа квесторите да ги поканят.
Моля, пуснете режим на регистрация. Моля всички уважаеми госпожи и господа народни представители да заповядат в пленарната зала и да се регистрират.
Моля, има режим на регистрация, уважаеми колеги, заповядайте в пленарната зала.
Мога да кажа, съжалявам, но няма кворум. Не мога да открия заседанието.
Утре в 15 часа. (Звъни)
СТЕФАН СТОИЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Госпожо Ботушарова, моля за половин минута.
От името на двете парламентарни групи ще внесем предложение... (Реплики от залата) Тук са две парламентарни групи. Тоест, настояваме за санкциониране финансово на отсъстващите и ще проверим какво е направено за предишното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА БОТУШАРОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Аз ще моля от стенограмата на председателя да се даде с това предложение.
(Закрито в 19 ч. 05 м.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Александър Йорданов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:Снежана Ботушарова
СЕКРЕТАРИ:Руслан Сербезов
Илиян Илиев
Форма за търсене
Ключова дума
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ